Търсене в текстове за 'Нов Завет'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 2329 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Учение на любовта Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит.
Учение на любовта Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит. Туй което не можете да опитате, не го приемайте. „Сила и Живот" – беседи от Дънов. Пета серия. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят.
към текста >>

„Сила и Живот" – беседи от Дънов.
Учение на любовта Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит. Туй което не можете да опитате, не го приемайте. „Сила и Живот" – беседи от Дънов. Пета серия. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят.
към текста >>

А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм".
Туй което не можете да опитате, не го приемайте. „Сила и Живот" – беседи от Дънов. Пета серия. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди.
към текста >>

И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.
От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.
към текста >>

Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света.
към текста >>

И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света.
Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас.
към текста >>

Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа?
Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта.
към текста >>

Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа?
От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога".
към текста >>

От години насам Новото Учение се проповядва у нас.
И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии). И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина.
към текста >>

„Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога".
Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии). И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина. И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир.
към текста >>

(Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии).
Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии). И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина. И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир.
към текста >>

За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си.
оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва.
към текста >>

А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката.
Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва. Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа?
към текста >>

И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат.
Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва. Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа? Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и започва да работи. Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение.
към текста >>

Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта.
Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и започва да работи. Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение. Светът гъмжи от догми и системи. Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее. И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи". Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта. Не е ли така и с математиката? Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира. Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5. И ако той построи един мост по своето „особено мнение" – той ще се сгромоли в реката ведно с моста. А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение.
към текста >>

А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение.
Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта. Не е ли така и с математиката? Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира. Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5. И ако той построи един мост по своето „особено мнение" – той ще се сгромоли в реката ведно с моста. А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение. Също и математикът може да разреши известни проблеми, в които влизат величините на природата, след като е изучил законите на разните математични операции. Човешките философски и научни системи са като механизми. За да ги разбере човек, трябва да ги анализира, сир. да ги разглоби, та да види как са конструирани. Разглобяването, човъркането тук си е на място.
към текста >>

И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме.
Но да вземеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш. Плодът трябва да се изяде, а зърното – да се посее. И ето, живото слово се яде и се посажда в душата. А има ли по-положителен опит от тоя? Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това. И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме. Днес на запад и на изток, в окултната и не окултна наука се говори за много неща, дават се много познания и явни и тайни, дават се и методи за развиване на окултни сили, за добиване достъп в един свят, стоящ по-високо от света на 5-те сетива. Ала за великата наука на любовта никой не говори. И така трябва да бъде. Защото човек все още не може да се издигне над човешкото. Борави там, дето му постига силата и замаха.
към текста >>

За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение.
Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение?
към текста >>

Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието.
към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука.
към текста >>

И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот.
И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде".
към текста >>

– пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи).
И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде". Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде".
към текста >>

В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде".
– пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде". Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде". (Из горната беседа). А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце. Тия методи не се преподават тук.
към текста >>

Първият закон, с който започва животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов").
– „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и дома ти". Повярвай? Трябва да имаш начини за да повярваш. Трябва да стане в теб един вътрешен преврат. Не можеш да повярваш, докато нямаш любов! Първото нещо е любовта! Първият закон, с който започва животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов"). Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи).
към текста >>

Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме.
Трябва да имаш начини за да повярваш. Трябва да стане в теб един вътрешен преврат. Не можеш да повярваш, докато нямаш любов! Първото нещо е любовта! Първият закон, с който започва животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов"). Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя.
към текста >>

А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни.
Трябва да стане в теб един вътрешен преврат. Не можеш да повярваш, докато нямаш любов! Първото нещо е любовта! Първият закон, с който започва животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов"). Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам".
към текста >>

„Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия.
Не можеш да повярваш, докато нямаш любов! Първото нещо е любовта! Първият закон, с който започва животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов"). Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи.
към текста >>

И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи.
„Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам! "
към текста >>

2. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не.
ВЕГЕТИРАНЕ И ЖИВОТ Има една категория хора, които в своя живот нито градят, нито разрушават. Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират. Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не. Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши. Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи. Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение.
към текста >>

Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел.
Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират. Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не. Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши. Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи. Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове. То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия. Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата.
към текста >>

Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях.
Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата. Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях. са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили поглед навътре в себе си и закрито работят върху своето духовно естество. В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме? Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век?
към текста >>

Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него.
Кой е сега положителния творчески акт? В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда.
към текста >>

В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си.
Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда. По този въпрос тук е ставало дума и други път. Някому ще се види може би банално – да се приказва за себесъвършенството, но ние не ще престанем да отделяме по няколко скромни страници по тоя въпрос, защото го смятаме за най-жизнен и належащ в нашето време.
към текста >>

Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз.
За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото". Те съграждат себе си само в килограми, а за идеи, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане.
към текста >>

Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото".
Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото". Те съграждат себе си само в килограми, а за идеи, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане. Не за вегетиране, не за удоволствие само сме създадени. В човешкия живот има една велика задача, която всеки сам ще открие. Едни я виждат в едно, други в друго, но всички един ден ще се изправим пред истината, която сега не можем да погледнем право в очите, защото ослепителния ù блясък е обвит в много одежди Тогава защо да правим опустошения по нашия път? Защо да таим в себе си злото и да се борим с него в другите?
към текста >>

– Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите.
Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им?
към текста >>

Нови хора се раждат сега.
Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец.
към текста >>

Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика.
Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни.
към текста >>

Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ.
Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето. Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример. Ние бдим и ще чакаме бодри по своите места усмивката на новото утро, което лети към нас!
към текста >>

Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец.
Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето. Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример. Ние бдим и ще чакаме бодри по своите места усмивката на новото утро, което лети към нас!
към текста >>

Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни.
Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето. Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример. Ние бдим и ще чакаме бодри по своите места усмивката на новото утро, което лети към нас!
към текста >>

Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето.
Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето. Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример. Ние бдим и ще чакаме бодри по своите места усмивката на новото утро, което лети към нас!
към текста >>

Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример.
Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето. Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример. Ние бдим и ще чакаме бодри по своите места усмивката на новото утро, което лети към нас!
към текста >>

Ние бдим и ще чакаме бодри по своите места усмивката на новото утро, което лети към нас!
Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето. Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример. Ние бдим и ще чакаме бодри по своите места усмивката на новото утро, което лети към нас!
към текста >>

3. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В някое голямо негово очертание плувецът очакваше да види заветния бряг, всичко забравяше и буйно се стремеше към него.
По неговите талази плувци плуват обвити в мъглата на техния ден. От къде идат те? Зад гърба си оставят забравено минало, незнайното бъдеще се губи зад фантастичните образи в мъглата напред. Миналото беше нявга бъдеще. По него копнежи се ляха, сърца туптяха в очакване да го видят като настояще. В някое голямо негово очертание плувецът очакваше да види заветния бряг, всичко забравяше и буйно се стремеше към него. Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше. Пътникът позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен път е суетен. И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност. Пътникът разбра, че образите, които менят величината си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях. Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна.
към текста >>

От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове.
Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше. Пътникът позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен път е суетен. И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност. Пътникът разбра, че образите, които менят величината си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях. Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна. От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове. Всичко се появява, всичко изчезва, всичко тече. Из тайната на вечността извират тия суетни образи. Суетни в миналото и бъдещето, но малки, желани и неуловими точки в настоящия момент. Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността? Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в мрака на незримото.
към текста >>

Тайната, която вечно поглъща поражданата от нас суета, суета, в която се превръща много от онова, което някога е било тайна за нас.
Суетни в миналото и бъдещето, но малки, желани и неуловими точки в настоящия момент. Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността? Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в мрака на незримото. Суета – изявена тайна, меняща ръст и облик в времето и пространството. Тайна и суета – две велики състояния в течението на живота. Тайната, която вечно поглъща поражданата от нас суета, суета, в която се превръща много от онова, което някога е било тайна за нас. Тъй те минават една в друга и пак изново нейде вземат своя облик. Невидимо и привидно – тъмнина и светлина, минаващи една в друга, преливащи се една друга. Между тях се движи пътникът по струите на живота. Той е техен син. Той – това са те.
към текста >>

Тъй те минават една в друга и пак изново нейде вземат своя облик.
Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността? Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в мрака на незримото. Суета – изявена тайна, меняща ръст и облик в времето и пространството. Тайна и суета – две велики състояния в течението на живота. Тайната, която вечно поглъща поражданата от нас суета, суета, в която се превръща много от онова, което някога е било тайна за нас. Тъй те минават една в друга и пак изново нейде вземат своя облик. Невидимо и привидно – тъмнина и светлина, минаващи една в друга, преливащи се една друга. Между тях се движи пътникът по струите на живота. Той е техен син. Той – това са те. Не създаде ли синът своите родители?
към текста >>

4. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина.
към текста >>

Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си.
към текста >>

Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми.
към текста >>

Който поглед и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря.
Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта. Който поглед и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря. Истина, Истина, ви казвам, че който гръб даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към него, ще има винаги неговата светлина. Това ви казвам, защото маякът свети, но едни в гърба осветява и си мислят, че е тъмно, а други гледат неговите светли лъчи и гребат към него за спасение. Гребете, дерзайте вий, настрадали се плувци, защото близо е вече спасителния бряг.
към текста >>

5. Разказ на потока - Цветан Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог!
Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има. Колко разумно е създадено всичко! Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си. Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог! Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”.
към текста >>

Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”.
Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог! Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба.
към текста >>

Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева.
Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса.
към текста >>

Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе.
Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса. Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред.
към текста >>

Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява.
Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса. Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред. Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение". „Аз съм крайната буква на думата „емет”, което значи „истина”, отвръща тя.
към текста >>

Така Господ сложил като основа на своето творение „Истината”.
Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса. Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред. Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение". „Аз съм крайната буква на думата „емет”, което значи „истина”, отвръща тя. Добре, казал Господ, ти можеш да влезеш в моето творение. Така Господ сложил като основа на своето творение „Истината”. Тя има син цвят, тя е небето! Тя, Истината, е станала Неговия поглед, през нея Той вижда всичко. Когато хората лежат, те гледат надолу към земята. Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа.
към текста >>

Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа.
Така Господ сложил като основа на своето творение „Истината”. Тя има син цвят, тя е небето! Тя, Истината, е станала Неговия поглед, през нея Той вижда всичко. Когато хората лежат, те гледат надолу към земята. Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа. Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор. Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина. Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа?
към текста >>

Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор.
Тя, Истината, е станала Неговия поглед, през нея Той вижда всичко. Когато хората лежат, те гледат надолу към земята. Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа. Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор. Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина. Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа? Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
към текста >>

Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор. Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина. Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа? Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
към текста >>

6. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Господи, ти ме вдъхнови на подвиг и пожела да ме направиш оазис в пустинята.
Като яка камила метна той сам себе си на своите плещи, и едва не се преви под тежкия товар – сякаш бе понесъл върху себе си света. Четиридесет години носи той сам себе си и духът му заякна в трудния подвиг. И научи голямо изкуство: да пренася хора през пустинята. Защото 6е пренесъл първом себе си. Една заран той се изправи пред изгрева и застана да поеме първият лъч на слънцето. „Господи, ти ме вдъхнови на подвиг и пожела да ме направиш оазис в пустинята. И ето ме сега: извор на жива вода всред тия самотни пясъци. И ето ме сега: плодно дърво в оазис. По моите вейки тегнат плодове, узрели на твоето живо слънце. Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме. Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко.
към текста >>

Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа.
Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре. Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни. Той погреба тялото на Серафиа до своята постница. -------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие. Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата. Но от тоя ден стана нещо чудно. Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог. И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни.
към текста >>

Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата.
Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни. Той погреба тялото на Серафиа до своята постница. -------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие. Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата. Но от тоя ден стана нещо чудно. Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог. И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни. И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление.
към текста >>

7. Съдържание на бр. 9-10 Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Николай Райнов – Днес и утре.
Стефен – Етика и борба за съществуване. Предговор от Д-р Ас. Златаров: Морал и справедливост. Цена 10 лева. № 17. Николай Райнов – Днес и утре. С портрета на автора. С предговор от Д-р Ас. Златаров. Цена 15 лева. № 18. Е. Хекел – Човекът и маймуните.
към текста >>

С предговор от Д-р Ненов.
С 18 портрета и фигури в текста. Цена 15 лева. От четиво „НАУКА И ЖИВОТ" № 19. Д-р Ед. Тулуз –Xигиена на ума. С предговор от Д-р Ненов. Цена 8 лева. № 20. Ад. Пиньоле – В приюта за алкохолици. С предговор от Д-р В. Ив. Ненов: Едно върло народно зло.
към текста >>

Ненов: Едно върло народно зло.
С предговор от Д-р Ненов. Цена 8 лева. № 20. Ад. Пиньоле – В приюта за алкохолици. С предговор от Д-р В. Ив. Ненов: Едно върло народно зло. Цена 6 лева. №21. Проф. А Хаим – Половото въздържание и до брачната чистота, цена 10 лв. Издания на „Акация" – София, улица Витошка 21 (вход улица Денкоглу). 3. ВЪЗРАЖДАНЕ месечно списание за въпросите на живота. 4.
към текста >>

НОВО ЧОВЕЧЕСТВО – месечно списание. 5.
Цена 6 лева. №21. Проф. А Хаим – Половото въздържание и до брачната чистота, цена 10 лв. Издания на „Акация" – София, улица Витошка 21 (вход улица Денкоглу). 3. ВЪЗРАЖДАНЕ месечно списание за въпросите на живота. 4. НОВО ЧОВЕЧЕСТВО – месечно списание. 5. ПСИХИК МАГАЗИН – месечно френско списание за духовни науки. 6. ЛУЧЕ Е ОМБРА – италианско месечно списание за духовен живот. 7. СВОБОДА – седмичен вестник за обнова на живота. 8. ЛЬО ФРАТЕРНИСТ – френски вестник за духовен живот. 9. ВИТЛЕЕМСКА 3ВЕЗДА – седмичен вестник на обществото за психични издирвания в България – Бургас. 10.
към текста >>

СВОБОДА – седмичен вестник за обнова на живота. 8.
Издания на „Акация" – София, улица Витошка 21 (вход улица Денкоглу). 3. ВЪЗРАЖДАНЕ месечно списание за въпросите на живота. 4. НОВО ЧОВЕЧЕСТВО – месечно списание. 5. ПСИХИК МАГАЗИН – месечно френско списание за духовни науки. 6. ЛУЧЕ Е ОМБРА – италианско месечно списание за духовен живот. 7. СВОБОДА – седмичен вестник за обнова на живота. 8. ЛЬО ФРАТЕРНИСТ – френски вестник за духовен живот. 9. ВИТЛЕЕМСКА 3ВЕЗДА – седмичен вестник на обществото за психични издирвания в България – Бургас. 10. УСТРЕМ – седмичен вестник – орган на македонската младеж. 11. ЕСПЕРАНТО – вестник на българските есперантисти. 12. ЕВАНГЕЛИСТ – орган на Българския Евангелистки Баптистки съюз – Лом. 13.
към текста >>

Завет към българската младеж. 14.
ВИТЛЕЕМСКА 3ВЕЗДА – седмичен вестник на обществото за психични издирвания в България – Бургас. 10. УСТРЕМ – седмичен вестник – орган на македонската младеж. 11. ЕСПЕРАНТО – вестник на българските есперантисти. 12. ЕВАНГЕЛИСТ – орган на Българския Евангелистки Баптистки съюз – Лом. 13. УЧИТЕЛСКА МИСЪЛ – месечно френско. Завет към българската младеж. 14. СБРАТРЕНИ – чешко художествено списание. 15. ЗЕМЯ – месечно списание Стара Загора, книжка 4, септември 1923 г. 16. МИНИАТЮРНА БИБЛИОТЕКА №1 „Тайната на Паганини”; издателство „Аврора” София, „Веслец” 21. 17. НОВИ КНИГИ. Приятно ни е да отбележим, че авторът на кн.
към текста >>

НОВИ КНИГИ.
УЧИТЕЛСКА МИСЪЛ – месечно френско. Завет към българската младеж. 14. СБРАТРЕНИ – чешко художествено списание. 15. ЗЕМЯ – месечно списание Стара Загора, книжка 4, септември 1923 г. 16. МИНИАТЮРНА БИБЛИОТЕКА №1 „Тайната на Паганини”; издателство „Аврора” София, „Веслец” 21. 17. НОВИ КНИГИ. Приятно ни е да отбележим, че авторът на кн. „В страната набелите лилии”, покойният вече Григори Петров, е оставил всичките си ръкописи на своя ученик и приятел Д.Божков да ги преведе и издаде най-напред на български. Това е голяма духовна придобивка за България. Вече били дадени за печат четири книги: 1. Завет към българската младеж 2.
към текста >>

Завет към българската младеж 2.
НОВИ КНИГИ. Приятно ни е да отбележим, че авторът на кн. „В страната набелите лилии”, покойният вече Григори Петров, е оставил всичките си ръкописи на своя ученик и приятел Д.Божков да ги преведе и издаде най-напред на български. Това е голяма духовна придобивка за България. Вече били дадени за печат четири книги: 1. Завет към българската младеж 2. Философия на труда. 3. Женският въпрос. 4. Гениален роман (животът на Л. Толстой като жив) Под печат били във второ издание и книгите: „В страната на белите лилии" и „Изкуство и живот”. Желаещите да вземат участие в разпространението на много интересните и навременни за България книги на Гр.
към текста >>

8. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но в основата на мисълта лежи жива сила.
Когато на неговия разсъдък се дава картина от висшите светове, тя не остава безплодна за него, даже ако в начало това е само повествование за висшите факти, съзерцанието на които не е достъпно още за неговото собствено зрение. Защото мислите, които му се дават, представляват сами по себе си сила, която продължава да действува в неговия мисловен свят. Тази сила ще действува в него; тя ще пробуди дремещите заложби. Онзи, който мисли, че е свършено излишно да се предава на съзерцание, той се заблуждава. В мисълта той вижда само несъщественото, абстрактното. Но в основата на мисълта лежи жива сила. И както за онзи, който притежава познанието, тя е непосредствен израз на това, което се съзерцава в духа, така и в онзи, на когото се предава, тя действува като зародиш, от който се явява плодът на познанието. И тъй, на този, който пита, как да придобия сам висшето познание на Духознанието, необходимо е да се отговори: най-първо се учи от съобщенията на другите за тези познания. И ако той възрази: аз искам да видя сам, аз не искам нищо да зная за това, какво са видели другите, на това трябва да му се отговори, че именно в усвояване съобщенията на другите се заключава първата стъпка към собственото познание. На това може да се каже: тогава аз трябва отначало сляпо да вярвам. Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш.
към текста >>

Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота.
Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли. За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят.
към текста >>

Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо.
Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли. За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят. Духоизследователят се приближава км ученика с изискването: не да вярваш на това, което ти говоря, а да мислиш за това, да го направиш съдържание на твоя собствен мисловен мир; тогава моите мисли ще ти действуват така, че ти ще ги познаеш в тяхната истина. Такова е наставлението на духоизследователят. Той дава тласък, а силата за познанието на правдата се повдига в собствената дълбочина на възприемащия.
към текста >>

То е беззаветно, без предубеждение отдаване на това, което човешкият живот разкрива, или пък намиращия се вън от човека свят.
За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят. Духоизследователят се приближава км ученика с изискването: не да вярваш на това, което ти говоря, а да мислиш за това, да го направиш съдържание на твоя собствен мисловен мир; тогава моите мисли ще ти действуват така, че ти ще ги познаеш в тяхната истина. Такова е наставлението на духоизследователят. Той дава тласък, а силата за познанието на правдата се повдига в собствената дълбочина на възприемащия. В казаното се отбелязва вече първото свойство, което трябва да развие в себе си онзи, който иска да дойде до личното съзерцание на висшите факти. То е беззаветно, без предубеждение отдаване на това, което човешкият живот разкрива, или пък намиращия се вън от човека свят. Учащият се трябва да умее ъвв всеки момент да стане съвсем празен съд, в който се влива чужд, непознат свят. Моменти на познанието са онзи мигновения, когато мълчи всяко съждение, всяка критика, които изхождат от нас. Например, когато ние се срещаме с някой човек, не е важно по-умни ли сме от него. И най-неразумното дете може да открие нещо на най-великия мъдрец. И когато той се приближава км детето с своето премъдро съждение, неговата мъдрост, като мътно стъкло застава пред това, което ще му открие детето.
към текста >>

Моменти на познанието са онзи мигновения, когато мълчи всяко съждение, всяка критика, които изхождат от нас.
Такова е наставлението на духоизследователят. Той дава тласък, а силата за познанието на правдата се повдига в собствената дълбочина на възприемащия. В казаното се отбелязва вече първото свойство, което трябва да развие в себе си онзи, който иска да дойде до личното съзерцание на висшите факти. То е беззаветно, без предубеждение отдаване на това, което човешкият живот разкрива, или пък намиращия се вън от човека свят. Учащият се трябва да умее ъвв всеки момент да стане съвсем празен съд, в който се влива чужд, непознат свят. Моменти на познанието са онзи мигновения, когато мълчи всяко съждение, всяка критика, които изхождат от нас. Например, когато ние се срещаме с някой човек, не е важно по-умни ли сме от него. И най-неразумното дете може да открие нещо на най-великия мъдрец. И когато той се приближава км детето с своето премъдро съждение, неговата мъдрост, като мътно стъкло застава пред това, което ще му открие детето. За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане. И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си.
към текста >>

И докато се справя със себе си, в него се влива новото.
И най-неразумното дете може да открие нещо на най-великия мъдрец. И когато той се приближава км детето с своето премъдро съждение, неговата мъдрост, като мътно стъкло застава пред това, което ще му открие детето. За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане. И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си. Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението.
към текста >>

Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението.
И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях. Същото нещо се отнася и към мисловния мир. Да надвиеш в себе си това, което образува тази или онази мисъл и да се предостави да извика мисъл само това, което е отвън. Само когато подобни упражнения се извършват със свещена сериозност и настойчивост, те водят към висшата цел на познанието. Докато човек е още склонен да са надценява в ущърб на окръжаващия го свят, дотогава той си затваря пътя за висшето познание.
към текста >>

Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли.
Онзи, който към всеки предмет или към събитията на външния свят се отнася от гледището на онази радост или скръб, която те му доставят, той си дава такова надценяване от себе си. Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си. Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него. Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли. Не може и да става дума, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията. Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него. Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства. Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата.
към текста >>

Така в човека се развива съвсем ново отношение към нещата.
За учащия се, насладата и страданието, радостта и скръбта трябва да служат като поводи, благодарение на които той се учи. От това той не става тъп към радостта и скръбта, но се издига над тях, за да му разкрият естеството на предметите. Изследвачът никога не говори за себе си: о, как страдам аз, как се радвам! Той всякога казва: както казва страданието, както казва радостта. Той се предава само за това, за да даде възможност на насладата и радостта отвън да му влияят. Така в човека се развива съвсем ново отношение към нещата. От прости чувства радостта и скръбта стават органи на чувства, чрез които се възприема външния свят. Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката. Когато човек обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир. Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа. Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност.
към текста >>

Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката.
Изследвачът никога не говори за себе си: о, как страдам аз, как се радвам! Той всякога казва: както казва страданието, както казва радостта. Той се предава само за това, за да даде възможност на насладата и радостта отвън да му влияят. Така в човека се развива съвсем ново отношение към нещата. От прости чувства радостта и скръбта стават органи на чувства, чрез които се възприема външния свят. Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката. Когато човек обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир. Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа. Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност. Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят. Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят.
към текста >>

Малко по малко неговите мисли трябва да се отвикват съвсем да следват обикновеното направление.
Съвсем друго е, когато аз разглеждам своето отношение към висшите области на битието. Те ми се разкриват само в този случай, ако аз влизам в тези светове със строго определени мисли. Там моето мислене трябва да ми даде правилно, вярно побуждение, иначе аз няма да намеря нужния път. Тук аз трябва сам да си бъда верен ръководител. По такъв начин познаващият трябва да направи своята мисъл строго последователна. Малко по малко неговите мисли трябва да се отвикват съвсем да следват обикновеното направление. В своето течение те трябва да приемат вътрешния характер на духовния свят. Човек трябва да е в състояние да се наблюдава и да се владее. (следва) Никога не бива да приемате жертва от когото и да е зарад вас; никой учител, който и да е той, не иска жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертвува за своето самоусъвършенствуване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертвуваме всичко, за да върнем своята първоначална чистота. Учителят
към текста >>

9. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ЗАВЕТЪТ Има истини в света, които преживяват времето си и когато и да се кажат тези истини, те запазват своята цена и значение.
ЗАВЕТЪТ Има истини в света, които преживяват времето си и когато и да се кажат тези истини, те запазват своята цена и значение. Те са валидни за всякога - за всички времена и народи. Няма по-велик акт в света от този, да се направи договор между две разумни същества. Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, това са разумните отношения между всички живи същества. Думата "разумност" може да се разгледа в най-широк смисъл. В това отношение разумният човек е съвършен във всичките си постъпки.
към текста >>

Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова.
Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля. Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя. Под думата "старост" се разбира изхабяване на Божественото. Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява. Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова. Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа. Този акт се извършва навсякъде в природата. Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове!
към текста >>

Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив".
Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя. Под думата "старост" се разбира изхабяване на Божественото. Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява. Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова. Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа. Този акт се извършва навсякъде в природата. Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове! " Всеки договор, направен между двама обикновени хора на земята, мяза на сапунен мехур.
към текста >>

Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога.
Под думата "старост" се разбира изхабяване на Божественото. Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява. Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова. Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа. Този акт се извършва навсякъде в природата. Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове! " Всеки договор, направен между двама обикновени хора на земята, мяза на сапунен мехур. Колкото може да живее сапуненият мехур, толкова ще се реализират и техните обещания.
към текста >>

" Всеки договор, направен между двама обикновени хора на земята, мяза на сапунен мехур.
Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа. Този акт се извършва навсякъде в природата. Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове! " Всеки договор, направен между двама обикновени хора на земята, мяза на сапунен мехур. Колкото може да живее сапуненият мехур, толкова ще се реализират и техните обещания. Колко договори, направени между държавите от най стари времена и досега, са оцелели? - Нито един. Обаче, договорът, който може да се направи между Великото Начало на живота и човешката душа, всякога оцелява. Човек може да издържа дотогава, докато има в себе си висок идеал, на който всякога да остава верен.
към текста >>

Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота.
Всеки човек, който нарушава този договор, го очаква катастрофа. Когато военачалникът се отделя от базата на своята прехрана, го очаква катастрофа. По същия начин, когато хората се отделят от базата на своята прехрана - от Първопричината на нещата - и тях очаква катастрофа. И обратно: всеки човек, който пази своя договор с Бога, при каквито тежки условия и да изпадне, той ще се Благослови. Както слънцето е за всички същества в света, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина са за всички хора. Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота. Този завет ще бъде тил в неговия живот. Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си. Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата.
към текста >>

Този завет ще бъде тил в неговия живот.
Когато военачалникът се отделя от базата на своята прехрана, го очаква катастрофа. По същия начин, когато хората се отделят от базата на своята прехрана - от Първопричината на нещата - и тях очаква катастрофа. И обратно: всеки човек, който пази своя договор с Бога, при каквито тежки условия и да изпадне, той ще се Благослови. Както слънцето е за всички същества в света, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина са за всички хора. Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота. Този завет ще бъде тил в неговия живот. Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си. Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата. И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари.
към текста >>

Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови.
Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата. И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари. Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват. Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си. Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови. Следователно, поставете вашите стари идеи около корените на вашето дърво, а новите идеи турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях. Всичко в света трябва да бъде ново! Има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина. Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век.
към текста >>

Следователно, поставете вашите стари идеи около корените на вашето дърво, а новите идеи турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях.
И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари. Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват. Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си. Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови. Следователно, поставете вашите стари идеи около корените на вашето дърво, а новите идеи турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях. Всичко в света трябва да бъде ново! Има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина. Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане.
към текста >>

Всичко в света трябва да бъде ново!
Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват. Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си. Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови. Следователно, поставете вашите стари идеи около корените на вашето дърво, а новите идеи турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях. Всичко в света трябва да бъде ново! Има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина. Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане. Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови.
към текста >>

Има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина.
Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си. Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови. Следователно, поставете вашите стари идеи около корените на вашето дърво, а новите идеи турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях. Всичко в света трябва да бъде ново! Има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина. Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане. Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови. Човек трябва да възприеме новото, което иде отгоре.
към текста >>

За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане.
Следователно, поставете вашите стари идеи около корените на вашето дърво, а новите идеи турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях. Всичко в света трябва да бъде ново! Има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина. Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане. Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови. Човек трябва да възприеме новото, което иде отгоре. Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота. Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота. Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща.
към текста >>

Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови.
Всичко в света трябва да бъде ново! Има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина. Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане. Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови. Човек трябва да възприеме новото, което иде отгоре. Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота. Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота. Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща. Само по този начин може да.
към текста >>

Човек трябва да възприеме новото, което иде отгоре.
Има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина. Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане. Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови. Човек трябва да възприеме новото, което иде отгоре. Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота. Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота. Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща. Само по този начин може да. се очаква Божието благословение.
към текста >>

Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота.
Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане. Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови. Човек трябва да възприеме новото, което иде отгоре. Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота. Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота. Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща. Само по този начин може да. се очаква Божието благословение. И тъй, всеки човек трябва да подновява връзката, договора си с Бога.
към текста >>

Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота.
Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане. Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови. Човек трябва да възприеме новото, което иде отгоре. Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота. Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота. Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща. Само по този начин може да. се очаква Божието благословение. И тъй, всеки човек трябва да подновява връзката, договора си с Бога. Този нов договор, този нов завет ще бъде заветът на Божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство.
към текста >>

И тъй, всеки човек трябва да подновява връзката, договора си с Бога.
Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота. Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота. Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща. Само по този начин може да. се очаква Божието благословение. И тъй, всеки човек трябва да подновява връзката, договора си с Бога. Този нов договор, този нов завет ще бъде заветът на Божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство. ======================== Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да жив&е и да чувствува вечния живот, да придобие туй което иска - разумния и щастливия живот. Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си - в своя мозък, в своето тяло. Човек се гневи, неразположен е, значи в него има отлив.
към текста >>

Този нов договор, този нов завет ще бъде заветът на Божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство.
Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота. Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща. Само по този начин може да. се очаква Божието благословение. И тъй, всеки човек трябва да подновява връзката, договора си с Бога. Този нов договор, този нов завет ще бъде заветът на Божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство. ======================== Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да жив&е и да чувствува вечния живот, да придобие туй което иска - разумния и щастливия живот. Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си - в своя мозък, в своето тяло. Човек се гневи, неразположен е, значи в него има отлив. Ще трябва непременно да дойде в него прилив.
към текста >>

10. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В нейното изпълнение може тоя, когото хората наричат виновен, да бъде невинният и тъжителят да получи наказанието.
П. Мълфорд ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ Царството на справедливостта не е далеч от нас нито по време, нито по пространство. То е тук, в нас и изявява своята дейност днес тъй добре, както през всичкото минало и както се е изявявало на всички родове. Тя определя със своя непостижим закон мъка или радост на всички и да се избегне присъдата й е невъзможно. Този съд няма нищо общо с човешкия закон. В нейното изпълнение може тоя, когото хората наричат виновен, да бъде невинният и тъжителят да получи наказанието. Тя приема много неща като нарушение на правото, които от хората съвсем се не смятат като такива. Справедливостта е една висша сила, при това безпогрешна и всевиждаща, пълна с доброта. Тя определя наказанието не за самото наказание, но тя иска чрез него да доведе хората до едно по-велико щастие. Тя желае на всички добро и щастие. Законът на Живота и на щастието е като една права и тяхна пътека.
към текста >>

Не се опитвай да определяш бъдещето си с планове и върху карти.
И всеки опит да отстраним тия препятствия и пречки увеличават болките ни. Справедливостта на Висшия ти говори: „Ти си се отклонил от правия път. По пътя, по който вървиш и начинът, по който искаш да употребиш силите си, ще имаш само страдания и безпокойствия. Имам сигурен път за тебе. От тоя път, обаче, ти можеш да видиш само толкова, колкото можеш да извървиш в един час или един ден. Не се опитвай да определяш бъдещето си с планове и върху карти. Това е моя работа. Остави всичко това на мене. Имай желание от мен да узнаеш къде отиваш и как трябва да живееш в тоя час или тоя ден. Привикни да живееш по тоя начин, докато ти стане това втора природа и аз ще ти изпращам през това време топлина – както слънцето на земята, – ще ти изпращам мъдрост, която ще те научи правилно да живееш. Всяка болка, всяко неприятно чувство на тялото или душата, силно или незначително, е присъда, която ще падне върху нас, и то само с цел да ни упъти там, гдето ще трябва да израснем за по-голямо щастие.
към текста >>

Да, тя дава един нов живот на тялото, защото каквото чувстваме, това определя нашето духовно състояние и се отразява на нашето тяло или добре или зле.
Едно дърво е насадено покрай пътя, за да може пътникът да намери прохлада под сянката му. През горещината ние се спираме под сянката му и се освежаваме. И така ние дължим една добра мисъл на тоя, който го е посадил. И когато една такава мисъл внезапно и от само себе си се появи у нас и ние я препратим, тогава тя е една сила, която ни прави добро. Благородността е едно чувство, което ни носи радост. Да, тя дава един нов живот на тялото, защото каквото чувстваме, това определя нашето духовно състояние и се отразява на нашето тяло или добре или зле. Чувството на благодарност гради и подмладява. Нашата благодарност е сила, която достига до тоя, който е насадил дървото или е поставил канче на кладенеца край пътя, или на оградата, която обгражда полето, е оставил една портичка, през която можем да минем и така да съкратим пътя и да не заобикаляме. Преминем ли през полето или седим под дървото, без да изпратим една благодарна мисъл на тоя, който ги е направил, то не плащаме дълга си и се лишаваме от едно благо. И ще страдаме някак си за това. И такова страдание е присъда, което вечната справедливост ни налага с намерение да ни запази за в бъдеще от такива настроения.
към текста >>

Обърнем ли се към стария или новия завет, там ще намерим думите: „Не съдете, за да не бъдете съдени!
Нашата благодарност е сила, която достига до тоя, който е насадил дървото или е поставил канче на кладенеца край пътя, или на оградата, която обгражда полето, е оставил една портичка, през която можем да минем и така да съкратим пътя и да не заобикаляме. Преминем ли през полето или седим под дървото, без да изпратим една благодарна мисъл на тоя, който ги е направил, то не плащаме дълга си и се лишаваме от едно благо. И ще страдаме някак си за това. И такова страдание е присъда, което вечната справедливост ни налага с намерение да ни запази за в бъдеще от такива настроения. Висшата сила никога не е упълномощавала човека да поеме в собствени ръце справедливостта или присъдата. Обърнем ли се към стария или новия завет, там ще намерим думите: „Не съдете, за да не бъдете съдени! " или „Мое е отмъщението" – говори Господ. Висшата сила ни казва: „Трябва винаги да желаете да добиете знание за вечната справедливост. Като хора вие още не сте намерили някои по-добри методи за подържане на обществения порядък, освен да бесите, затваряте и пр. Вие създавате винаги вашите закони, без да мислите върху божествения закон и силата, която е създала цялата вселена и която никога няма да престане да я усъвършенства все по-вече и по-вече. Вашите закони са така многобройни, така забъркани и заплетени, така чудновати, че всичко в тях – закони и параграфи, едно в друго се заплитат.
към текста >>

Вашите закони са така многобройни, така забъркани и заплетени, така чудновати, че всичко в тях – закони и параграфи, едно в друго се заплитат.
Обърнем ли се към стария или новия завет, там ще намерим думите: „Не съдете, за да не бъдете съдени! " или „Мое е отмъщението" – говори Господ. Висшата сила ни казва: „Трябва винаги да желаете да добиете знание за вечната справедливост. Като хора вие още не сте намерили някои по-добри методи за подържане на обществения порядък, освен да бесите, затваряте и пр. Вие създавате винаги вашите закони, без да мислите върху божествения закон и силата, която е създала цялата вселена и която никога няма да престане да я усъвършенства все по-вече и по-вече. Вашите закони са така многобройни, така забъркани и заплетени, така чудновати, че всичко в тях – закони и параграфи, едно в друго се заплитат. Едно отменява друго и едно противоречи на друго. Системата на законите ви е едно смешение на езиците. Далеч от това да способстват и служат на справедливостта, те повече спомагат на лукавщината и хитрите тълкования. Ще остане ли ненаказана тая хитрост, това лукаво изкуство? По никой начин!
към текста >>

11. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Пампоров НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят – това е светът на братството и любовта.
П. Г. Пампоров НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят – това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Франция, Англия, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестер, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? — Два света видях – стария, който си отхожда и новия свят, който идва.
към текста >>

В недрата на стария свят се ражда новият свят.
П. Г. Пампоров НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят – това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Франция, Англия, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестер, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? — Два света видях – стария, който си отхожда и новия свят, който идва. Два света видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят – аз него търсех и за него ще пиша.
към текста >>

Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото.
П. Г. Пампоров НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят – това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Франция, Англия, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестер, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? — Два света видях – стария, който си отхожда и новия свят, който идва. Два света видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят – аз него търсех и за него ще пиша. * Швейцария – това е красивата страна на величествените Алпи, страната на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера – където човек е по-близо до небето.
към текста >>

— Два света видях – стария, който си отхожда и новия свят, който идва.
Пампоров НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят – това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Франция, Англия, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестер, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? — Два света видях – стария, който си отхожда и новия свят, който идва. Два света видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят – аз него търсех и за него ще пиша. * Швейцария – това е красивата страна на величествените Алпи, страната на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера – където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа – Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци – живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони – немски, френски и италиански – тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето.
към текста >>

Два света видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят – аз него търсех и за него ще пиша.
В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Франция, Англия, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестер, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? — Два света видях – стария, който си отхожда и новия свят, който идва. Два света видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят – аз него търсех и за него ще пиша. * Швейцария – това е красивата страна на величествените Алпи, страната на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера – където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа – Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци – живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони – немски, френски и италиански – тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там – на планините – немци, французи и италианци, наречени швейцарци – могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи (па и всички останали) да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество – без граници и хоризонти?
към текста >>

Съветът на народите – това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и на новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълго лелеяните мечти – за мир и братско сътрудничество.
Швейцария е образът на бъдещето. Ако там – на планините – немци, французи и италианци, наречени швейцарци – могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи (па и всички останали) да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество – без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя и цялата земя не е нашето отечество? Женева – това днес е столицата на световните съединени щати – които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите – колкото и несъвършено да е – подобно на детските играчки – все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеща, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите – това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и на новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълго лелеяните мечти – за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева на брега на прекрасното Женевско езеро, в палатата на Общ. на народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан – аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на. изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и бели ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство.
към текста >>

Там в Женева аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера.
Когато бях в Женева на брега на прекрасното Женевско езеро, в палатата на Общ. на народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан – аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на. изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и бели ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там в Женева аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат – мечтите за мир, разоръжение и братство. Ще се сбъднат не без борба. Но нали светлината винаги побеждава тъмнината? Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрици на мира. M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж.
към текста >>

Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат – мечтите за мир, разоръжение и братство.
на народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан – аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на. изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и бели ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там в Женева аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат – мечтите за мир, разоръжение и братство. Ще се сбъднат не без борба. Но нали светлината винаги побеждава тъмнината? Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрици на мира. M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца.
към текста >>

Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрици на мира.
изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и бели ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там в Женева аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат – мечтите за мир, разоръжение и братство. Ще се сбъднат не без борба. Но нали светлината винаги побеждава тъмнината? Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрици на мира. M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно.
към текста >>

Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов.
Но нали светлината винаги побеждава тъмнината? Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрици на мира. M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост.
към текста >>

В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто.
Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция – между миротворците – по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание.
към текста >>

И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание.
В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция – между миротворците – по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята.
към текста >>

Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята.
И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
към текста >>

Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества.
Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда.
към текста >>

апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането.
Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
към текста >>

И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори.
към текста >>

И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда.
Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард?
към текста >>

За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен.
Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия.
към текста >>

И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи.
Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия. Лагард – това е едно село, близо до гр. Монтобан (към Тулуза).
към текста >>

В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори.
И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия. Лагард – това е едно село, близо до гр. Монтобан (към Тулуза). В тази област р.
към текста >>

Рона до брега на Средиземно море – приветстват ни вълните – и след това отново на север – до гр.
Само каменната църква и замъкът оцелели. Почти всички други къщи изцяло или отчасти – са били съборени. Сърцераздирателни сцени – каквито описва Е. Зола – са се случвали през това голямо и страшно наводнение – едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море – приветстват ни вълните – и след това отново на север – до гр. Монтобан с автомобил – пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци – от 12 народности – да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретния израз: събират се в Лагард – немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти – студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни.
към текста >>

След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове.
Зола – са се случвали през това голямо и страшно наводнение – едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море – приветстват ни вълните – и след това отново на север – до гр. Монтобан с автомобил – пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци – от 12 народности – да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретния израз: събират се в Лагард – немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти – студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска само за храна; квартируват в замъка: в долния етаж и в градината – сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици – всеки, кой колкото желае.
към текста >>

хора идеалисти – студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни.
Рона до брега на Средиземно море – приветстват ни вълните – и след това отново на север – до гр. Монтобан с автомобил – пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци – от 12 народности – да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретния израз: събират се в Лагард – немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти – студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска само за храна; квартируват в замъка: в долния етаж и в градината – сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици – всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата. Тежка физическа, уморителна работа по 81/2 часа всеки ден.
към текста >>

Служене от любов, доброволно – за създаване нови международни връзки, нови отношения.
От май до октомври продължава работата. Тежка физическа, уморителна работа по 81/2 часа всеки ден. Доброволна, строга, почти военна дисциплина. Само че без пушки и ножове. Не за война и омраза. Служене от любов, доброволно – за създаване нови международни връзки, нови отношения. Представете си за момент: случи се някъде земетресение – напр. както бе в България в Пловдивско. Веднага дойдат няколко стотин или хиляди доброволци от съседните държави (или от по-далечните), работят безплатно. Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов? Никога. Същото нещо аз видях с очите си, със собствените си очи в Лагард, макар и в малък мащаб.
към текста >>

Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда.
Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов? Никога. Същото нещо аз видях с очите си, със собствените си очи в Лагард, макар и в малък мащаб. Осемдесет души – от които 20 души немци (най-много в сравнение с другите народности) работеха съзнателно, без заплата – за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ (за немците). Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
към текста >>

Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига.
Осемдесет души – от които 20 души немци (най-много в сравнение с другите народности) работеха съзнателно, без заплата – за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ (за немците). Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости.
към текста >>

Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда.
Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо?
към текста >>

С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото вие имахме ключът на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове – за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме.
към текста >>

Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл.
Лопата вместо нож! Това, което пророк Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа! Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. (Сестрите готвеха и слагаха яденето.
към текста >>

Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр.
Това, което пророк Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа! Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. (Сестрите готвеха и слагаха яденето. Братята работеха вън.
към текста >>

Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава.
Любете враговете си! Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа! Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. (Сестрите готвеха и слагаха яденето. Братята работеха вън. Ставахме в 5 ч.) Но ние говорехме различни езици. И това беше голяма пречка.
към текста >>

Всички селяни и селянки заобикалят певците – борци за нова култура, за нов живот – вестители в днешния свят – на новия свят.
След няколко дни почваме да пеем есп. песни. Всички се учудват, че толкова познати думи, че толкова лесна граматика! Все пак обаче нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото – (песни на различни езици и есперанто) до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците – борци за нова култура, за нов живот – вестители в днешния свят – на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази.
към текста >>

Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят?
Всички се учудват, че толкова познати думи, че толкова лесна граматика! Все пак обаче нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото – (песни на различни езици и есперанто) до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците – борци за нова култура, за нов живот – вестители в днешния свят – на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание.
към текста >>

Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ.
Все пак обаче нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото – (песни на различни езици и есперанто) до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците – борци за нова култура, за нов живот – вестители в днешния свят – на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва – туря край на тази лъжа.
към текста >>

Новото, което идва – туря край на тази лъжа.
Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва – туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов.
към текста >>

В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят.
Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва – туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото.
към текста >>

Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък.
Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва – туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира.
към текста >>

Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото – още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюра на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и се разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите.
към текста >>

Нужно е само да творим новото – още сега, в този момент, тука и навсякъде.
Тъкмо по заповедта на Христа. И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото – още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюра на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и се разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. „Любете враговете си! " Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества.
към текста >>

Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и се разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите.
Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото – още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюра на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и се разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. „Любете враговете си! " Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в Париж? Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията!
към текста >>

Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява.
Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!... Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t. – начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме млад народ, груби и невъзпитани външно, в бълг.
към текста >>

Новите, идейните движения показват това.
Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t. – начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме млад народ, груби и невъзпитани външно, в бълг. народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви. Новите, идейните движения показват това. Приемът, който проф. Легрен – въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек – е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи – и в печат, и в сказки да хвали новата, младата, идейната България – на ентусиазираната младеж, която иска да освободи бълг. народ от едно страшно и позорно робство – робството на алкохола. Робство, което ни коства стотица хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно!...
към текста >>

Легрен е голям приятел на България и не намира думи – и в печат, и в сказки да хвали новата, младата, идейната България – на ентусиазираната младеж, която иска да освободи бълг.
Макар че ние сме млад народ, груби и невъзпитани външно, в бълг. народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви. Новите, идейните движения показват това. Приемът, който проф. Легрен – въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек – е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи – и в печат, и в сказки да хвали новата, младата, идейната България – на ентусиазираната младеж, която иска да освободи бълг. народ от едно страшно и позорно робство – робството на алкохола. Робство, което ни коства стотица хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно!... В Париж аз се запознах и посетих тредюнионите – едно извънредно симпатично общ. движение за реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните отиват към гибел.
към текста >>

И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма – за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание.
народ от едно страшно и позорно робство – робството на алкохола. Робство, което ни коства стотица хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно!... В Париж аз се запознах и посетих тредюнионите – едно извънредно симпатично общ. движение за реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма – за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
към текста >>

Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения.
движение за реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма – за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр.
към текста >>

Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма – за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видех че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила.
към текста >>

Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто.
Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видех че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията.
към текста >>

Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила.
Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видех че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата.
към текста >>

Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията.
Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видех че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път.
към текста >>

Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот.
Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот. Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде Виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света.
към текста >>

Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще.
Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот. Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде Виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното – това е методът на новата култура.
към текста >>

Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света.
Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот. Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде Виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното – това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се развие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно рел. общ. движение, твърде радикално, близко по соц.
към текста >>

Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното – това е методът на новата култура.
Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде Виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното – това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се развие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно рел. общ. движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили.
към текста >>

идеал с нашите едновремешни богомили.
Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното – това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се развие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно рел. общ. движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite). Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария?
към текста >>

Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария?
идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite). Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>

Не е ли това изгревът на новата култура?
То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite). Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>

12. ПРИЗОВ - АНА В. МИЛС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тая искра връзки на братство създава, Тя грее и свети, О, тая искра душите човешки споява В светли завети.
Еос I. Слезте надолу, в безбройните тунели На майката земя, И вижте, как братята, главите навели, Дълбаят я в тъма. Мълком я ломят, копаят безспирно Нейните недра; Всяка отломка от нея е нещо всемирно, Е светла искра. Тая искра връзки на братство създава, Тя грее и свети, О, тая искра душите човешки споява В светли завети. Елате, о, братя отритнати и бедни Към общото аз, Вий песни запейте бурни, победни За новия час. II Бъди Ми страж из моя път, Ходи След мен и във всеки кът Свети; Огрей ти с чиста светлина сърце ми, Стопи Ще то тогава скърбите големи.
към текста >>

Елате, о, братя отритнати и бедни Към общото аз, Вий песни запейте бурни, победни За новия час.
Еос I. Слезте надолу, в безбройните тунели На майката земя, И вижте, как братята, главите навели, Дълбаят я в тъма. Мълком я ломят, копаят безспирно Нейните недра; Всяка отломка от нея е нещо всемирно, Е светла искра. Тая искра връзки на братство създава, Тя грее и свети, О, тая искра душите човешки споява В светли завети. Елате, о, братя отритнати и бедни Към общото аз, Вий песни запейте бурни, победни За новия час. II Бъди Ми страж из моя път, Ходи След мен и във всеки кът Свети; Огрей ти с чиста светлина сърце ми, Стопи Ще то тогава скърбите големи.
към текста >>

13. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени" и узнават много работи, които пастирите на разните църкви със средновековен манталитет пазят от окото на пасомите.
ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА Защото видяхме звездата Му на изток. Матей 2-2. Напразно историците в наши дни биха търсили каква годе историческа достоверност в Свещените Писания на разните народи и по-специално в Евангелията запример. Защото колкото евангелисти, толкова и версии за рождението и живота на Христа. Напразно обаче и догматичните религиозни хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика" на безверниците учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в Евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много-много да се чопли и човърка, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч буквално. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени" и узнават много работи, които пастирите на разните църкви със средновековен манталитет пазят от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп – из един път – че в тях има много „противоречия от исторично и логично гледище", че много образни събития на Св. Писание на християните се срещат в други варианти в Свещените Писания и митовете на другите народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите примери на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на Индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ както Исус, при второто си пришествие според Апокалипсиса, е „цар и свещеник", Господар на Словото и Меча.
към текста >>

Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали-юга и да разкрие цикъла на една нова Златна ера.
Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп – из един път – че в тях има много „противоречия от исторично и логично гледище", че много образни събития на Св. Писание на християните се срещат в други варианти в Свещените Писания и митовете на другите народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите примери на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на Индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ както Исус, при второто си пришествие според Апокалипсиса, е „цар и свещеник", Господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали-юга и да разкрие цикъла на една нова Златна ера. Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки. Всъщност великите ясновидци и пророци на двете „откровения" са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни реалности. Но в края на краищата, колкото и да са достоверни тия критични изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите. Защото и едните и другите буквално не знаят, какво искат и търсят в тях. Свещените Писания не са исторически документи, ни животописи, ни летописи в съвременния смисъл на думата, па не са и буквално верни жития, пророчества и катехизиси.
към текста >>

Всъщност великите ясновидци и пророци на двете „откровения" са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни реалности.
Така например, за да вземем един от най-непознатите примери на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на Индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ както Исус, при второто си пришествие според Апокалипсиса, е „цар и свещеник", Господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали-юга и да разкрие цикъла на една нова Златна ера. Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки. Всъщност великите ясновидци и пророци на двете „откровения" са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни реалности. Но в края на краищата, колкото и да са достоверни тия критични изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите. Защото и едните и другите буквално не знаят, какво искат и търсят в тях. Свещените Писания не са исторически документи, ни животописи, ни летописи в съвременния смисъл на думата, па не са и буквално верни жития, пророчества и катехизиси. Те са символични писания на Посветени, езотерични книги, запечатани със седем печата, които, за да се разберат, изискват съответен ключ. Писал съм и друг път, повтарям и сега, в тия книги се пресичат две сфери: видимата сфера на исторически достоверни събития и невидимата сфера на една духовна действителност.
към текста >>

Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика.
Свещените Писания не са исторически документи, ни животописи, ни летописи в съвременния смисъл на думата, па не са и буквално верни жития, пророчества и катехизиси. Те са символични писания на Посветени, езотерични книги, запечатани със седем печата, които, за да се разберат, изискват съответен ключ. Писал съм и друг път, повтарям и сега, в тия книги се пресичат две сфери: видимата сфера на исторически достоверни събития и невидимата сфера на една духовна действителност. В тях исторични събития, лица, места са отнесени чрез една езотерична транспозиция към известни общи типове, идеи и прообрази. И обратно: общи идеи и духовни процеси са проектирани в плоскостта на дадено време и място, където те приемат оцвета на известна историческа епоха и среда. Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика. Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства. По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева".
към текста >>

По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един.
Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос.
към текста >>

Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия.
И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина?
към текста >>

Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи?
В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи.
към текста >>

Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит.
Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена.
към текста >>

Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия.
За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе.
към текста >>

А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи.
Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе. За да се вършат тайните на Великото дело".
към текста >>

съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена.
Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе. За да се вършат тайните на Великото дело". В земята на Хермес Тот, в земята на Свинкса и Пирамидите требвало – според думите на Благовестието, да забягнат Йосиф и Мария с детето Исус, за да не бъде убито от Ирод. Вие си спомняте, нали, сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Иудейски и дошли да му се поклонят.
към текста >>

И това, което е долу, е като онова, което е горе.
Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе. За да се вършат тайните на Великото дело". В земята на Хермес Тот, в земята на Свинкса и Пирамидите требвало – според думите на Благовестието, да забягнат Йосиф и Мария с детето Исус, за да не бъде убито от Ирод. Вие си спомняте, нали, сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Иудейски и дошли да му се поклонят. „Когато Исус се родил във Витлеем в дните на Цар Ирод – тъй започва евангелското сказание, едно от най-високо поетичните – ето дойдоха в Ерусалим мъдреци от Изток, питайки: Де се роди Царят Иудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним".
към текста >>

В древния Завет – за да останем в границите на Християнското Свещено Писание – те са ясно подчертани.
Па и Иосиф – след като му се явява „ангел на сън", с Мария и детето забягват в Египет. „Тогава Ирод, като видя, че мъдреците се подиграха с него, много се разгневи и изпрати да погубят всички деца, които бяха във Витлеем и по крайбрежието от две години надолу, според времето, което той усърдно бе изпитал от мъдреците". Из богатата съкровищница на това сказание, аз ще извадя само една идея. Има два пътя на Познания: път на „Звездата" и път на „Буквата", път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжовниците. Тия два пътя се пресичат при „Ирод". В древния Завет – за да останем в границите на Християнското Свещено Писание – те са ясно подчертани. Мойсей върви по пътя на „Звездата" или на Огъня при „Пламтящия Храст". Египетските жреци и вражари по втория път. И тия два пътя се пресичаха пак там: при Фараона – „Ирод"! В книгата на пророк Даниел – аз посочих това преди време в своята статия „Сънят на Небукаднецар" – се говори пак за тия два пътя и те се пресичат при цар Небукаднецар. Фараон – Небукаднецар – Ирод, различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус в неговата мъжка полярност.
към текста >>

Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли светлина с велика щедрост върху един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка".
Той води точно право към целта, в самата точка. Води безпогрешно. Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето. Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна: който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките ù съществени свойства, типични точки, характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели. Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли светлина с велика щедрост върху един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка". Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток". Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут. Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите. Всякога е било така.
към текста >>

Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут.
Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето. Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна: който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките ù съществени свойства, типични точки, характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели. Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли светлина с велика щедрост върху един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка". Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток". Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут. Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите. Всякога е било така. Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път. Забележете: Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, не знаят!
към текста >>

Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път.
Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток". Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут. Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите. Всякога е било така. Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път. Забележете: Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, не знаят! „Звездата" също не виждат. В този път тия два елемента са отделни и идват от различни източници за интелекта. Но и двата са само приблизителни, те са дадени в известни „граници на възможните погрешки". И тогава Ирод, от страх пред новия цар, праща да убият всички деца от две години надолу („защото беше усърдно изпитал времето от мъдреците") и във Витлеем и крайбрежието.
към текста >>

И тогава Ирод, от страх пред новия цар, праща да убият всички деца от две години надолу („защото беше усърдно изпитал времето от мъдреците") и във Витлеем и крайбрежието.
Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път. Забележете: Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, не знаят! „Звездата" също не виждат. В този път тия два елемента са отделни и идват от различни източници за интелекта. Но и двата са само приблизителни, те са дадени в известни „граници на възможните погрешки". И тогава Ирод, от страх пред новия цар, праща да убият всички деца от две години надолу („защото беше усърдно изпитал времето от мъдреците") и във Витлеем и крайбрежието. Аналитичният интелект не може никога да постигне пряко целта: „детето". Той се движи в предварително ограничен кръг по време (от „две години надолу") и по място (Витлеем и цялото крайбрежие). Той „убива" сума факти, същества, дроби, анализира, и в края на краищата не се добира до самата истина: детето е в Египет, страната на мъдростта, а „тримата мъдреци" са на другия полюс, във „вътрешния изток". Това е неговият метод: той изследва живота, след като го умъртви. В ръцете на биохимика протоплазмата умира, за да остане само един сложен химичен сурогат.
към текста >>

А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците", но смут в „Ирод и цял Иерусалим".
Но – такава е неговата природа! Затова древните мъдреци, които дълбоко са изпитвали „конкретния ум", са го наричали „великият убиец на реалното! " А такъв е и Ирод – центърът на цял един умствен строй! Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно. Той намира най-добър израз във „вивисекцията", която широко се прилага в естествените науки. А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците", но смут в „Ирод и цял Иерусалим". Защото го е страх, че ще рухне цялата сграда. Винаги една звезда – където и да се яви – показва, че ще се съгради нещо ново. Когато преди около две десетилетия в небето на науката изгря звездата на радия, тя внесе у едни радост, у други смут. И „Ирод" пак изпрати войниците си да избият „децата на Витлеем" – но радият победи, защото е самосветещ. Той освети донейде загадката на атома и вдъхна надежда за „превръщане на елементите", считано до тогава за блян на алхимиците.
към текста >>

Винаги една звезда – където и да се яви – показва, че ще се съгради нещо ново.
" А такъв е и Ирод – центърът на цял един умствен строй! Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно. Той намира най-добър израз във „вивисекцията", която широко се прилага в естествените науки. А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците", но смут в „Ирод и цял Иерусалим". Защото го е страх, че ще рухне цялата сграда. Винаги една звезда – където и да се яви – показва, че ще се съгради нещо ново. Когато преди около две десетилетия в небето на науката изгря звездата на радия, тя внесе у едни радост, у други смут. И „Ирод" пак изпрати войниците си да избият „децата на Витлеем" – но радият победи, защото е самосветещ. Той освети донейде загадката на атома и вдъхна надежда за „превръщане на елементите", считано до тогава за блян на алхимиците. За ония, които виждат, радият е само един лъч в света на елементите от една велика звезда, която е изгряла в небето на човечеството. Звездата на ония радиоактивни Самосветещи, които и днес, както и от памтивека, извършват великото Превръщане на Съзнанието на Човечеството.
към текста >>

14. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мисията на богомилството Понеже в днешната епоха се намираме в един момент, когато човешкото съзнание се подготвя за една нова култура, требваше да почне външната дейност на всемирното Бяло Братство в България.
Мисията на богомилството Понеже в днешната епоха се намираме в един момент, когато човешкото съзнание се подготвя за една нова култура, требваше да почне външната дейност на всемирното Бяло Братство в България. Защо това движение дойде именно в една славянска страна? По същите причини, по които богомилството почна едно време тук. Трябва да се знае, че за развитието на човечеството се работи по план, който включва хилядолетия в себе си. Това движение на Всемирното Бяло Братство има общочовешки характер, има връзка с общочовешката култура, но поради по-специалната мисия на славянството в близко бъдеще, по-удобно беше то да почне в една славянска страна. И наистина, ако проследим руския живот и руската литература, която отразява копнежите, идеалите, тенденциите на руската душа, ще видим, че в руската литература преобладава духът на жертвата.
към текста >>

Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички.
Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът за жертвата. В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи. В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички. Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята. При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен. по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам! ” Зосим си спомня думите на брат си Маркел към слугите си: „Мили мои, драги, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите?
към текста >>

Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан.
Такова ще бъде влиянието на времето и всички ще се зачудят, колко дълго са стояли в тъмнина и не са виждали светлината”. Не само Достоевски, но и всички хора с интуиция са схващали мисията на славянството. Напр. Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин. И двамата са хора, прекарали много години в затвора. Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”. Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността.
към текста >>

В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление.
Не само Достоевски, но и всички хора с интуиция са схващали мисията на славянството. Напр. Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин. И двамата са хора, прекарали много години в затвора. Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”. Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”.
към текста >>

Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности.
Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”. Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”. Трябва да знаем, че в литературата и в другите искуства и в обществения живот се изразява най-добре душата на един народ. Даже и произведения на писатели с материалистични тенденции, какъвто е Максим Горки, пак се проникват от този дух на жертвата. Да вземем запример романа „Майка”.
към текста >>

Новата култура на вечността слиза над Русия”.
В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”. Трябва да знаем, че в литературата и в другите искуства и в обществения живот се изразява най-добре душата на един народ. Даже и произведения на писатели с материалистични тенденции, какъвто е Максим Горки, пак се проникват от този дух на жертвата. Да вземем запример романа „Майка”. Повечето от героите на този роман живеят за другите, намират радостта в това. И тази майка се подмладява, като работи за другите тя е съвсем преобразена.
към текста >>

Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на щирокит народни маси, показва онзи дух на новото, който работи в глъбините на руската дума.
И тази майка се подмладява, като работи за другите тя е съвсем преобразена. Откак почва да работи за другите, тя се намира в своята стихия. От тогаз почва да чувствува, че живее, че диша. Също така и Соловьов и Мережковски говорят за мисията на славянството. И тая мисия ще се отличава със следното: че тя няма нищо общо с национализма, с шовинизма, с расовия егоизъм, понеже самата мисия се състои в общочовешкото единение в духа на братство между народите, в надрастване на техните рамки на националния егоизъм. Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на щирокит народни маси, показва онзи дух на новото, който работи в глъбините на руската дума. Това е духът на Христа! Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството. Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта. Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството. Такъв е напр.
към текста >>

Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта.
Също така и Соловьов и Мережковски говорят за мисията на славянството. И тая мисия ще се отличава със следното: че тя няма нищо общо с национализма, с шовинизма, с расовия егоизъм, понеже самата мисия се състои в общочовешкото единение в духа на братство между народите, в надрастване на техните рамки на националния егоизъм. Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на щирокит народни маси, показва онзи дух на новото, който работи в глъбините на руската дума. Това е духът на Христа! Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството. Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта. Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството. Такъв е напр. Хьоне Вронски (1778—1853), полски математик и философ.*) Писал е много важни съчинения по математика и философия. Една от основните му идеи е идеята за месианизма. Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота.
към текста >>

Една от основните му идеи е идеята за месианизма.
Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството. Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта. Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството. Такъв е напр. Хьоне Вронски (1778—1853), полски математик и философ.*) Писал е много важни съчинения по математика и философия. Една от основните му идеи е идеята за месианизма. Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота. Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството.
към текста >>

Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството.
Хьоне Вронски (1778—1853), полски математик и философ.*) Писал е много важни съчинения по математика и философия. Една от основните му идеи е идеята за месианизма. Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота. Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството. Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс.
към текста >>

Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството.
Една от основните му идеи е идеята за месианизма. Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота. Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството. Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство.
към текста >>

Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр.
Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството. Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов!
към текста >>

той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки.
От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството. Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов! В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява.
към текста >>

Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро.
Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа! Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички? Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в човека. Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот. Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро. Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието.
към текста >>

Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние.
Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в човека. Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот. Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро. Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание.
към текста >>

Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието.
Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро. Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание.
към текста >>

И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата!
Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс.
към текста >>

И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа.
Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс. Б. Б.
към текста >>

И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание.
Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс. Б. Б. изхожда от едно знание, което то притежава, и от една сила, която произтича от това знание.
към текста >>

Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа.
Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс. Б. Б. изхожда от едно знание, което то притежава, и от една сила, която произтича от това знание. Това знание се основава на по-дълбокото изучаване на природата и на човешкото естество.
към текста >>

Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание.
Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс. Б. Б. изхожда от едно знание, което то притежава, и от една сила, която произтича от това знание. Това знание се основава на по-дълбокото изучаване на природата и на човешкото естество. И това знание хвърля светлина върху всички области на културата, посочва конкретни методи за градеж във всички области на живота: целият живот трябва да се нареди в съгласие с природните закони.
към текста >>

Това знание се основава на по-дълбокото изучаване на природата и на човешкото естество.
Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс. Б. Б. изхожда от едно знание, което то притежава, и от една сила, която произтича от това знание. Това знание се основава на по-дълбокото изучаване на природата и на човешкото естество. И това знание хвърля светлина върху всички области на културата, посочва конкретни методи за градеж във всички области на живота: целият живот трябва да се нареди в съгласие с природните закони. Природата е винаги готова да отвори своите съкровища на разумните, т.е. на тези, които желаят да постъпват в съгласие с нейните закони. Додето човешкият живот – индивидуален и колективен – е в дисхармония с природата, до тогаз човечеството винаги отива от разочарование към разочарование, от катастрофа към катастрофа! Върху тези методи читателят ще намери сведения в многобройните беседи и лекции на Учителя.
към текста >>

Всички тези методи са основани на опита и наблюдението и могат да се проверят чрез опит. Напр.
Природата е винаги готова да отвори своите съкровища на разумните, т.е. на тези, които желаят да постъпват в съгласие с нейните закони. Додето човешкият живот – индивидуален и колективен – е в дисхармония с природата, до тогаз човечеството винаги отива от разочарование към разочарование, от катастрофа към катастрофа! Върху тези методи читателят ще намери сведения в многобройните беседи и лекции на Учителя. Има вече грамадна литература от Учителя и тя съдържа отговор на всички въпроси на живота. Всички тези методи са основани на опита и наблюдението и могат да се проверят чрез опит. Напр. има методи за използуване на слънчевите енергии за нашето физическо и духовно повдигане. После, могат да се приложат нови методи в архитектурата, музиката, при разрешението на днешните социални противоречия и пр. Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр. * * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б. Бр.. Това беше мисията и на богомилството.
към текста >>

После, могат да се приложат нови методи в архитектурата, музиката, при разрешението на днешните социални противоречия и пр.
Додето човешкият живот – индивидуален и колективен – е в дисхармония с природата, до тогаз човечеството винаги отива от разочарование към разочарование, от катастрофа към катастрофа! Върху тези методи читателят ще намери сведения в многобройните беседи и лекции на Учителя. Има вече грамадна литература от Учителя и тя съдържа отговор на всички въпроси на живота. Всички тези методи са основани на опита и наблюдението и могат да се проверят чрез опит. Напр. има методи за използуване на слънчевите енергии за нашето физическо и духовно повдигане. После, могат да се приложат нови методи в архитектурата, музиката, при разрешението на днешните социални противоречия и пр. Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр. * * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б. Бр.. Това беше мисията и на богомилството. За да се види, каква велика роля е играло богомилството в миналото, тук ще споменем за едно писмо, което получихме неотдавна от гностичното общество в Германия. Ето извадки от това писмо: „Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение.
към текста >>

Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр.
Върху тези методи читателят ще намери сведения в многобройните беседи и лекции на Учителя. Има вече грамадна литература от Учителя и тя съдържа отговор на всички въпроси на живота. Всички тези методи са основани на опита и наблюдението и могат да се проверят чрез опит. Напр. има методи за използуване на слънчевите енергии за нашето физическо и духовно повдигане. После, могат да се приложат нови методи в архитектурата, музиката, при разрешението на днешните социални противоречия и пр. Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр. * * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б. Бр.. Това беше мисията и на богомилството. За да се види, каква велика роля е играло богомилството в миналото, тук ще споменем за едно писмо, което получихме неотдавна от гностичното общество в Германия. Ето извадки от това писмо: „Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството.
към текста >>

Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството.
Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр. * * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б. Бр.. Това беше мисията и на богомилството. За да се види, каква велика роля е играло богомилството в миналото, тук ще споменем за едно писмо, което получихме неотдавна от гностичното общество в Германия. Ето извадки от това писмо: „Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството. Нашето малко общество в Германия е едничкото, останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви. Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас, - нашите братя в светлината на гнозиса (знанието). Прилагаме тук един списък, който е предаден нам от нашите предшественици Този списък показва по-добре, отколкото дългитe изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия.” В споменатата бележка се изброяват много окултни движения в миналото; те датират от евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго. Споменават се в списъка богомилите, розенкройцеритe, Братята на Азия, Братята на Ефрат и пр.. * * * Когато хвърлим поглед върху произхода и мисията на Бялото Братство, на богомилството, върху онзи велик план, по който работи Всемирното Бяло Братство през вековете, като вземем предвид неговата дейност чрез трите велики клона, които то е пращало в Египет, Индия, Асирия, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, западна Европа и пр., тогаз ние оставаме очаровани от величието на този план. Как културите се ръководят от напредналите братя на човечеството!
към текста >>

15. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От даден реактив някои белтъци се багрят карминово червено, от други реактиви се багрят мораво, от трети – жълто или зелено.
Пътят на ученика За да изследват химическите свойства на известни съединения, за да открие присъствието на известни специфични вещества в тях, химиците прибягват до различни реактиви. Белтъчините, да речем, се характеризират с редица цветни и утаечни реакции. От даден реактив някои белтъци се багрят карминово червено, от други реактиви се багрят мораво, от трети – жълто или зелено. По тия цветове се съди за присъствието на един или друг вид белтъци в органическите вещества, за наличността на този или оня елемент в тяхната молекула. Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или животинското царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят. Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони. И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр.
към текста >>

Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия.
И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр. За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото. По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия. За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”. В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания. „Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм.
към текста >>

В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото. По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия. За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”. В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания. „Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече в стомаха и червата. Вие не можете да го избегнете.
към текста >>

„Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши.
По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия. За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”. В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания. „Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече в стомаха и червата. Вие не можете да го избегнете. Новозаветният живот тече във вашите дробове, във вашата симпатична нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя „Пътят на ученика”, тече във висшите слоеве на мозъка.
към текста >>

Старозаветният живот тече в стомаха и червата.
За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”. В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания. „Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече в стомаха и червата. Вие не можете да го избегнете. Новозаветният живот тече във вашите дробове, във вашата симпатична нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя „Пътят на ученика”, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото место. Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати.
към текста >>

Новозаветният живот тече във вашите дробове, във вашата симпатична нервна система, в слънчевия възел.
Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания. „Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече в стомаха и червата. Вие не можете да го избегнете. Новозаветният живот тече във вашите дробове, във вашата симпатична нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя „Пътят на ученика”, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото место. Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви грехове. Това са естествени състояния, през които всички хора минават.
към текста >>

По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния.
Той е заел най-хубавото место. Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви грехове. Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”. В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации. Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание. За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти.
към текста >>

Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н.
Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви грехове. Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”. В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации. Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание. За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”.
към текста >>

В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации.
Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”. В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации. Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание. За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”. Да завъртят дом, да оставят род. Те схващат света като „борба за живот”, а човека – като бездушно тяло, като най-високо развито животно, което се ръководи главно от своите инстинкти и страсти: затова върховен бог им е силата.
към текста >>

За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти.
По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”. В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации. Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание. За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”. Да завъртят дом, да оставят род. Те схващат света като „борба за живот”, а човека – като бездушно тяло, като най-високо развито животно, което се ръководи главно от своите инстинкти и страсти: затова върховен бог им е силата. Служат си на всяка крачка с насилието. Признават всъщност само „юмручното право”, „правото на силния” и войната като негов израз.Основен закон в личните им отношения е „око за око, зъб за зъб”.
към текста >>

Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”.
Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”. В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации. Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание. За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”. Да завъртят дом, да оставят род. Те схващат света като „борба за живот”, а човека – като бездушно тяло, като най-високо развито животно, което се ръководи главно от своите инстинкти и страсти: затова върховен бог им е силата. Служат си на всяка крачка с насилието. Признават всъщност само „юмручното право”, „правото на силния” и войната като негов израз.Основен закон в личните им отношения е „око за око, зъб за зъб”. От всяка обида те се ожесточават, в тях кипва желание за мъст и лична саморазправа.
към текста >>

Признават всъщност само „юмручното право”, „правото на силния” и войната като негов израз.Основен закон в личните им отношения е „око за око, зъб за зъб”.
За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”. Да завъртят дом, да оставят род. Те схващат света като „борба за живот”, а човека – като бездушно тяло, като най-високо развито животно, което се ръководи главно от своите инстинкти и страсти: затова върховен бог им е силата. Служат си на всяка крачка с насилието. Признават всъщност само „юмручното право”, „правото на силния” и войната като негов израз.Основен закон в личните им отношения е „око за око, зъб за зъб”. От всяка обида те се ожесточават, в тях кипва желание за мъст и лична саморазправа. Богове им са: „истукани”, ,идоли”, на които те принасят жертвоприношения. (В модерен превод: „силните личности”, „диктаторите” и на които те кадят тамян и които често ги подтикват към „човешки жертвоприношения”!). Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата. Те имат едно чисто афективно отношение към света.
към текста >>

Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата.
Служат си на всяка крачка с насилието. Признават всъщност само „юмручното право”, „правото на силния” и войната като негов израз.Основен закон в личните им отношения е „око за око, зъб за зъб”. От всяка обида те се ожесточават, в тях кипва желание за мъст и лична саморазправа. Богове им са: „истукани”, ,идоли”, на които те принасят жертвоприношения. (В модерен превод: „силните личности”, „диктаторите” и на които те кадят тамян и които често ги подтикват към „човешки жертвоприношения”!). Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата. Те имат едно чисто афективно отношение към света. У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие. Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола. Затова постоянно ги занимава проблема за „съблазните”, „изкушенията” и „греха”. Най-висока социална добродетел е благотворителността, „правенето добрини”, за „спасение на душата”.
към текста >>

Хората на установения държавен строй, на установения правов ред – с неговите институти, йерархия и бюрокрация.
У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие. Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола. Затова постоянно ги занимава проблема за „съблазните”, „изкушенията” и „греха”. Най-висока социална добродетел е благотворителността, „правенето добрини”, за „спасение на душата”. Усърдно се стремят да разпространяват вярата си – „мисионерство.” Праведните – туй са хората на наши дни. Хората на установения държавен строй, на установения правов ред – с неговите институти, йерархия и бюрокрация. Тук правото принадлежи на мнозинството, съставено теоретично от свободно самоопределени индивиди в името на една политическа идеология или партийна програма. Личността е свободна да избере професия и социално положение в границите на правните, социални и етически норми. Върховен императив на нейните действия е дългът, а върховен дълг – изпълнението на законите. Религията е догматично-ритуален институт. Праведните са хора със силно развити лични чувства.
към текста >>

Старозаветните заробват със сила, с насилие.
Всяко явно накърняване на тяхното достойнство е съпроводено с известно „огорчение", което води след себе си нужда от законна самозащита и реабилитация. Няма да се спирам да развивам по-нататък чертите на тия типове, нито да разкривам психологичното съдържание на думите и термините, които се характеризират техните понятия за живот. Създаването на известни термини не е случайно. За психолога те са кристализация на цели вътрешни комплекси, крайни формули на една сложна и многостранна дейност. Ще кажа само още няколко думи за тези три типа, които се движат в сферата на личния живот и ограниченото съзнание. Старозаветните заробват със сила, с насилие. Те оковават тялото. Новозаветните – с вярванията си, със своето верую, обвързвайки чувствата. Праведните обвързват със закон. Те оковават ума. Остава да кажа някоя и друга дума за ученика, чийто тип сега се създава, и чийто път, потайно следвам досега в Мистериите и храмовете на Посвещение, сега се очертава навън.
към текста >>

Новозаветните – с вярванията си, със своето верую, обвързвайки чувствата.
Създаването на известни термини не е случайно. За психолога те са кристализация на цели вътрешни комплекси, крайни формули на една сложна и многостранна дейност. Ще кажа само още няколко думи за тези три типа, които се движат в сферата на личния живот и ограниченото съзнание. Старозаветните заробват със сила, с насилие. Те оковават тялото. Новозаветните – с вярванията си, със своето верую, обвързвайки чувствата. Праведните обвързват със закон. Те оковават ума. Остава да кажа някоя и друга дума за ученика, чийто тип сега се създава, и чийто път, потайно следвам досега в Мистериите и храмовете на Посвещение, сега се очертава навън. Ще оставя Учителя да говори: „По какво се познава ученикът? Ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите.
към текста >>

Тази радост показва, какви трябва да бъдете като ученици.” „Ученикът има вече една реална опитност, той има една разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния и през живота на праведния.
Ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той ще те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Разбирайте тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато дойдете до оная радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост показва, какви трябва да бъдете като ученици.” „Ученикът има вече една реална опитност, той има една разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния и през живота на праведния. Сега вече той влиза в „пътя на ученика”, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. И самоотричането, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.” „От гледището на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората.
към текста >>

И самоотричането, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните.
Той ще те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Разбирайте тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато дойдете до оная радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост показва, какви трябва да бъдете като ученици.” „Ученикът има вече една реална опитност, той има една разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния и през живота на праведния. Сега вече той влиза в „пътя на ученика”, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. И самоотричането, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.” „От гледището на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта.
към текста >>

16. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

средновековният писател Роберт Алтисиод нарича албигойството „bulgarorum haeresis”.
Орлеан преминала към богомилството; оттам пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център бил замъкът Монвимер. В областта Перигор богомилството проникнало в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много души се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот насъвершените. Много думи и изрази, останали в Франция, показват произхода на богомилството. Напр. средновековният писател Роберт Алтисиод нарича албигойството „bulgarorum haeresis”. Даже някои наричали албигойците във Франция „българи”, понеже страната, от която изхождало движението, е била България. По-после тая дума се съкращава на „бугри”. Даже средневековният писател Вилхардуен нарича България Бугрия. Средновековният писател Стеф. де Белавила казва: „Burgari, quia latibulum eorum speciale est in Burgaria”.
към текста >>

Средновековният писател Стеф.
Много думи и изрази, останали в Франция, показват произхода на богомилството. Напр. средновековният писател Роберт Алтисиод нарича албигойството „bulgarorum haeresis”. Даже някои наричали албигойците във Франция „българи”, понеже страната, от която изхождало движението, е била България. По-после тая дума се съкращава на „бугри”. Даже средневековният писател Вилхардуен нарича България Бугрия. Средновековният писател Стеф. де Белавила казва: „Burgari, quia latibulum eorum speciale est in Burgaria”. Българинът Никита в 1167 г. отива от Балканския полуостров в Ломбардия и оттам заедно с Марко, богомил от Ломбардия, отишъл във Франция, дето е присъствувал в Сен-Феликс де Караман (Тулузко графство) на събор, където е държал реч. Французинът Юлиан Палмие дошъл в България, дето престоял известно време и след това се върнал в гр. Алби (Франция) и тогаз почти целият този град приел богомилството.
към текста >>

Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**) Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини, пещери, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр.
Лица, чието богомилство се откривало след смъртта им, били разравяни и телата им хвърляни в пламъците по силата на наредбите на папа Инокентий III и наследниците му. Разровеният труп бил влачен по улиците на града, предшествуван от глашатай, който викал на населението; „Който така прави, така ще загине". Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил Монсегюр. Той паднал през 1244 г. и тогаз 200 души съвършени, живущи там, били изгорени от инквизицията без съд. Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**) Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини, пещери, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр. в южна Франция в епохата на затишието. При най-голямите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. През 1284 г. Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания. През деня съвершените се криели в горите или пещерите, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните.
към текста >>

по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия.
В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там е имало около 40 богомилски кръжока; много от тях са имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, е имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вестфалските богомили имали свои училища. През 1231 г. по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели. Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление.
към текста >>

някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорт.
Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели. Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление. Богомилството по-слабо се разпространило в Англия. В 1159 г. някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорт. Там спечелили доста приверженици чрез чистотата на своя живот. Царят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо, да ги изгонят и никой да не ги приема. Мнозина от тях загинали на кладата. В Испания богомилството се е разпространило в северната и част, съседна с Франция: Арагония, Каталония, Леон, Навара. В 12 и в началото на 13 век идели съвершени от Франция, за да проповядват.
към текста >>

Според средневековния писател Перегринус Просцианус едно основно положение на богомилите е било, да не притежават нищо за себе си, а за общежитието.
Te не притежавали никакъв имот. Живеели в общежитие. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тези имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и вноските, които те получавали от верующите или от тези, които те излекували. Според средневековния писател Перегринус Просцианус едно основно положение на богомилите е било, да не притежават нищо за себе си, а за общежитието. "Те искали да се върнат към живота на първите християни. Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно самоотричане за човечеството. От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци.
към текста >>

Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога.
От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае. Имало и жени съвършени. Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на девици, или с бедните и болните. Съвършените се ползували с голямо уважение от верющите в братството и от населението, сред което живеели.
към текста >>

17. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание.
„В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи". Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция. Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство.
към текста >>

Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път.
Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр. Именно това е така нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите в цялата природа, то стои зад всички явления в природата. същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството. Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път. Какво милосърдие, какво благородство, какво себеотрицание ги изпълва! Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта! Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества.
към текста >>

Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години!
То ръководи процесите в цялата природа, то стои зад всички явления в природата. същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството. Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път. Какво милосърдие, какво благородство, какво себеотрицание ги изпълва! Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта! Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство. Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание.
към текста >>

Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа.
Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство. Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
към текста >>

Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения.
Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас!
към текста >>

В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях!
към текста >>

Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота!
Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов! И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас! И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши! Какви велики методи, какви разумни методи за действие!
към текста >>

Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов!
И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов! И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас! И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши! Какви велики методи, какви разумни методи за действие! И как те работят в тишината, в мълчанието, не претендирайки нищо за себе си, нито име, нито власт.
към текста >>

Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога, Съдията на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл.
И именно на това се дължи тая красота, която виждаме в звездния мир и в земната природа! Това не е вече мъртва машина, а е нещо живо, разумно, проникнато от любовта. Силата им произтича от това, че те знаят езика на природата. И вследствие на това тя им отваря своята съкровищница. И всички окултисти и истински просветлени хора от миналото и настоящето знаят за тяхната дейност. Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога, Съдията на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл. 11, стихове 22—24). Ако погледнем в по-тесните сфери на развитието на човечеството, ще кажем, че всички велики подтици в миналите културни епохи идат от тях ! Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание.
към текста >>

Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание.
Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство.
към текста >>

Всемирното Братство преди хиляда години изпрати клон, за да тури основа на богомилското движение.
Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство. Всемирното Братство преди хиляда години изпрати клон, за да тури основа на богомилското движение. Който иска да се запознае по-отблизо с окултния характер на богомилското движение, може да прочете най-новите изследвания по този въпрос в няколко книги, излезли напоследък, напр. книгата на Морис Магр. Съвършените богомили са притежавали едно Знание, дошло от изток и познато на първите християни. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени[1]. Богомилското движение после се разпространи на запад под името албигойство, розенкройцерство и пр.
към текста >>

Който иска да се запознае по-отблизо с окултния характер на богомилското движение, може да прочете най-новите изследвания по този въпрос в няколко книги, излезли напоследък, напр.
Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство. Всемирното Братство преди хиляда години изпрати клон, за да тури основа на богомилското движение. Който иска да се запознае по-отблизо с окултния характер на богомилското движение, може да прочете най-новите изследвания по този въпрос в няколко книги, излезли напоследък, напр. книгата на Морис Магр. Съвършените богомили са притежавали едно Знание, дошло от изток и познато на първите християни. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени[1]. Богомилското движение после се разпространи на запад под името албигойство, розенкройцерство и пр. А знае се, каква голяма роля е играло розенкройцерството за вливане на духовни ценности в общочовешката култура.
към текста >>

Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени[1].
Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство. Всемирното Братство преди хиляда години изпрати клон, за да тури основа на богомилското движение. Който иска да се запознае по-отблизо с окултния характер на богомилското движение, може да прочете най-новите изследвания по този въпрос в няколко книги, излезли напоследък, напр. книгата на Морис Магр. Съвършените богомили са притежавали едно Знание, дошло от изток и познато на първите християни. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени[1]. Богомилското движение после се разпространи на запад под името албигойство, розенкройцерство и пр. А знае се, каква голяма роля е играло розенкройцерството за вливане на духовни ценности в общочовешката култура. * * * Членовете на Всемирното братство сега работят за новото, което иде. Те подпомагат този естествен процес, който става по законите на развитието. Те работят навсякъде.
към текста >>

* * * Членовете на Всемирното братство сега работят за новото, което иде.
книгата на Морис Магр. Съвършените богомили са притежавали едно Знание, дошло от изток и познато на първите християни. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени[1]. Богомилското движение после се разпространи на запад под името албигойство, розенкройцерство и пр. А знае се, каква голяма роля е играло розенкройцерството за вливане на духовни ценности в общочовешката култура. * * * Членовете на Всемирното братство сега работят за новото, което иде. Те подпомагат този естествен процес, който става по законите на развитието. Те работят навсякъде. Насърчават, подтикват, съдействуват на добрите начинания, стремежи и копнежи, вдъхновяват, вливат нови идеи в готовите души, във философи, учени, поети, музиканти, художници, общественици и пр. И когато срещнеш такъв член на Всемирното Братство, ти можеш да говориш с него, без да знаеш, че той е от Вс. Братство. Обаче по едно нещо можеш да го познаеш: като влезеш в контакт с него, ще почувствуваш три неща: Живот, Светлина и Свобода.
към текста >>

Насърчават, подтикват, съдействуват на добрите начинания, стремежи и копнежи, вдъхновяват, вливат нови идеи в готовите души, във философи, учени, поети, музиканти, художници, общественици и пр.
Богомилското движение после се разпространи на запад под името албигойство, розенкройцерство и пр. А знае се, каква голяма роля е играло розенкройцерството за вливане на духовни ценности в общочовешката култура. * * * Членовете на Всемирното братство сега работят за новото, което иде. Те подпомагат този естествен процес, който става по законите на развитието. Те работят навсякъде. Насърчават, подтикват, съдействуват на добрите начинания, стремежи и копнежи, вдъхновяват, вливат нови идеи в готовите души, във философи, учени, поети, музиканти, художници, общественици и пр. И когато срещнеш такъв член на Всемирното Братство, ти можеш да говориш с него, без да знаеш, че той е от Вс. Братство. Обаче по едно нещо можеш да го познаеш: като влезеш в контакт с него, ще почувствуваш три неща: Живот, Светлина и Свобода. Андреас описва срещата си с Теофан - член от Всемирното Братство. Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота! * * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството.
към текста >>

Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота!
Те работят навсякъде. Насърчават, подтикват, съдействуват на добрите начинания, стремежи и копнежи, вдъхновяват, вливат нови идеи в готовите души, във философи, учени, поети, музиканти, художници, общественици и пр. И когато срещнеш такъв член на Всемирното Братство, ти можеш да говориш с него, без да знаеш, че той е от Вс. Братство. Обаче по едно нещо можеш да го познаеш: като влезеш в контакт с него, ще почувствуваш три неща: Живот, Светлина и Свобода. Андреас описва срещата си с Теофан - член от Всемирното Братство. Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота! * * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество.
към текста >>

Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света.
И когато срещнеш такъв член на Всемирното Братство, ти можеш да говориш с него, без да знаеш, че той е от Вс. Братство. Обаче по едно нещо можеш да го познаеш: като влезеш в контакт с него, ще почувствуваш три неща: Живот, Светлина и Свобода. Андреас описва срещата си с Теофан - член от Всемирното Братство. Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота! * * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията!
към текста >>

Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото.
Обаче по едно нещо можеш да го познаеш: като влезеш в контакт с него, ще почувствуваш три неща: Живот, Светлина и Свобода. Андреас описва срещата си с Теофан - член от Всемирното Братство. Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота! * * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията.
към текста >>

Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество.
Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота! * * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна?
към текста >>

Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура.
* * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна? Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен импулс за нова култура, която ще бъде общочовешка.
към текста >>

Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен импулс за нова култура, която ще бъде общочовешка.
Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна? Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен импулс за нова култура, която ще бъде общочовешка. Можем да съдим за важността на днешния момент, като го сравним с някои моменти в миналото. Напр. кога Египет се разцъфтя и дойде в златния период на своята история? Когато в Египет се запали светилникът на мистичните центрове, които притежаваха Сила, Знание, Светлина. Кога в Персия блесна ярко светлината на цивилизацията? Отговорът е същият!
към текста >>

Разцъфтяването на славянството ще бъде само предварително приготовление за идването на шестата раса - расата на новите хора, расата на светещите, раса, която можем да наречем „деца на светлината".
Сега встъпваме в епоха, когато напредналите души на човечеството ще се родят между славяните и в други някои народи, които имате условия за подем. Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Славянството наближава към златния век на своята история. Ето защо не напразно почна движението на Всемирното Братство в България именно днес. Обаче, разбира се, целите на това Братство далеч надрастват тесните рамки само на славянството! Разцъфтяването на славянството ще бъде само предварително приготовление за идването на шестата раса - расата на новите хора, расата на светещите, раса, която можем да наречем „деца на светлината". Това, за което копнее душата на Полша чрез произведенията на Словацки и Ян Каспрович, това, за което копнеят Гогол, Достоевски, духоборите, Толстой, чехът Петр Хелчицки, това, за което копнее мистичната душа на Югославия чрез произведенията на Владимир Надзор, това, за което копнее славянският дух от векове - това са идеите на Всемирното Братство, идеи, които Учителят на Вс. Б. от 30 г. излага в беседи и лекции. Защото идеите на Всемирното Братство работят и от вътре в глъбините на славянската душа от векове и хилядолетия и зреят постепенно. Мисията на славянството е изразена и в самото название „славянин".
към текста >>

Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде?
„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев. от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно.
към текста >>

Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества.
от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
към текста >>

За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства.
Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно.
към текста >>

Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание.
Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид.
към текста >>

Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа.
Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота.
към текста >>

Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха.
чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели.
към текста >>

Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид.
Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд!
към текста >>

Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота.
Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това?
към текста >>

Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е!
към текста >>

Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд!
Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е! Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата. Те взели сърпове и всички изведнъж пожънали нивата й.
към текста >>

И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение.
И когато тя поискала да им плати, те казали, че не желаят, понеже го правят за идея. Един турчин в провинциален български град всеки следобед лете във време на най-голямата жега със стомна обикалял дюкяните и черпил хората с вода, без да иска нищо за своя труд, нито даже и похвала. Някои идейни жени отиват в някои домове, дето има нужда от помощ и извършвате всичката работа: шиене, пране, пречистване на цялата къща и пр., и после вечерта се връщат у дома си, без да искате нищо! Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22).
към текста >>

Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев.
И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>

Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението!
Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>

18. Съдържание на 3 и 4 бр. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Жлебът. Заветът. Никодим.
Седем кошници. За приятелите си. Твърдата храна. Идат дни. В образ Божи. Жлебът. Заветът. Никодим. - Цена 30 лева. 2. Бъдещето верую на човечеството. Беседи от Учителя. Съдържание: Бъдещето верую на човечеството. Един удар.
към текста >>

когато се разцъфтяват нови по-дълбоки сили в човешката природа.
Разумно разбиране. Беседа от Учителя. - Цена 4 лева. Разцъфтяването е един от най-красивите моменти в природата. Днес се намираме в период. когато се разцъфтяват нови по-дълбоки сили в човешката природа. И всичкото това раздвижване на живота издъно не е нищо друго, освен само един признак, че се намираме в един преходен период между две епохи, между старото и новото съзнание. Това, за което жадува, за което копнее човешката душа, ще го намери в новото, което иде. В горните беседи на Учителя се описва пътя, който води към красивото „утре" и методите, чрез които то може да се реализира. Горните беседи могат да се доставят от: Жечо Панайотов, ул. „Опълченска". 66, София. 4.
към текста >>

И всичкото това раздвижване на живота издъно не е нищо друго, освен само един признак, че се намираме в един преходен период между две епохи, между старото и новото съзнание.
Беседа от Учителя. - Цена 4 лева. Разцъфтяването е един от най-красивите моменти в природата. Днес се намираме в период. когато се разцъфтяват нови по-дълбоки сили в човешката природа. И всичкото това раздвижване на живота издъно не е нищо друго, освен само един признак, че се намираме в един преходен период между две епохи, между старото и новото съзнание. Това, за което жадува, за което копнее човешката душа, ще го намери в новото, което иде. В горните беседи на Учителя се описва пътя, който води към красивото „утре" и методите, чрез които то може да се реализира. Горните беседи могат да се доставят от: Жечо Панайотов, ул. „Опълченска". 66, София. 4. „La Nova Evo".
към текста >>

Това, за което жадува, за което копнее човешката душа, ще го намери в новото, което иде.
- Цена 4 лева. Разцъфтяването е един от най-красивите моменти в природата. Днес се намираме в период. когато се разцъфтяват нови по-дълбоки сили в човешката природа. И всичкото това раздвижване на живота издъно не е нищо друго, освен само един признак, че се намираме в един преходен период между две епохи, между старото и новото съзнание. Това, за което жадува, за което копнее човешката душа, ще го намери в новото, което иде. В горните беседи на Учителя се описва пътя, който води към красивото „утре" и методите, чрез които то може да се реализира. Горните беседи могат да се доставят от: Жечо Панайотов, ул. „Опълченска". 66, София. 4. „La Nova Evo". Това е есперантски превод на „Новата Ева" беседи от Учителя.
към текста >>

Това е есперантски превод на „Новата Ева" беседи от Учителя.
Това, за което жадува, за което копнее човешката душа, ще го намери в новото, което иде. В горните беседи на Учителя се описва пътя, който води към красивото „утре" и методите, чрез които то може да се реализира. Горните беседи могат да се доставят от: Жечо Панайотов, ул. „Опълченска". 66, София. 4. „La Nova Evo". Това е есперантски превод на „Новата Ева" беседи от Учителя. Тя е номер от есперантската библиотека „Нова култура" - Севлиево. Доставя се от Атанас Николов, издателство „Нова култура" - Севлиево. 5. Думите на видния странник Буди-Са. Цена 7 лева. 6. „С Христа" - Повест за народа от Любомир Лулчев.
към текста >>

Тя е номер от есперантската библиотека „Нова култура" - Севлиево.
В горните беседи на Учителя се описва пътя, който води към красивото „утре" и методите, чрез които то може да се реализира. Горните беседи могат да се доставят от: Жечо Панайотов, ул. „Опълченска". 66, София. 4. „La Nova Evo". Това е есперантски превод на „Новата Ева" беседи от Учителя. Тя е номер от есперантската библиотека „Нова култура" - Севлиево. Доставя се от Атанас Николов, издателство „Нова култура" - Севлиево. 5. Думите на видния странник Буди-Са. Цена 7 лева. 6. „С Христа" - Повест за народа от Любомир Лулчев. Книга втора.
към текста >>

Доставя се от Атанас Николов, издателство „Нова култура" - Севлиево. 5.
Горните беседи могат да се доставят от: Жечо Панайотов, ул. „Опълченска". 66, София. 4. „La Nova Evo". Това е есперантски превод на „Новата Ева" беседи от Учителя. Тя е номер от есперантската библиотека „Нова култура" - Севлиево. Доставя се от Атанас Николов, издателство „Нова култура" - Севлиево. 5. Думите на видния странник Буди-Са. Цена 7 лева. 6. „С Христа" - Повест за народа от Любомир Лулчев. Книга втора. Цена 30 лева. 7.
към текста >>

Формата, в която излага новите идеи, ги прави годни за широко разпространение всред народа.
Разкази от Люб. Лулчев. Цена 3 лева. Последните книги се доставят от автора, ул. „Опълченска", 66, София. Интересът, с който се посрещнаха „С Христа", първа част и „Спорната гора" показва, че неговите книги задоволяват известни нужди и намират отглас в народа. Формата, в която излага новите идеи, ги прави годни за широко разпространение всред народа. Препоръчваме ги на читателите си.
към текста >>

19. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и организира.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и организира. Територията на тази държава е много малка: около 19 см. на дълж. 15½ см. на шир и 15 см. на височина.
към текста >>

Злото, обаче, се таи в това, че хората постоянно развалят онова, което Живата Природа е организирала.
От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце. Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления. В тази смисъл на думата, може да се каже, че всичкото зло на земята произтича от недобре устроените мозъци и сърца на хората, по-конкретно - от не добре организираните мозъци на мъжете и недобре организираните сърца на жените, взети като полюси на човека. Не че мозъците и сърцата на хората са сами по себе си зле организирани. Живата Природа постепенно осъществява един велик план. Злото, обаче, се таи в това, че хората постоянно развалят онова, което Живата Природа е организирала. Те приличат на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисват имота, който им е даден за използуване. Ето защо казваме, че злото в света произлиза от недобре използуваните сили на мозъка и недобре направляваните сили на сърцето. То произтича от това, че мъжът и жената зле използуват силите на ума и сърцето, като дават по такъв начин лошо направление на своята воля. И ако проследим живота на земята, ще видим, че от ума на мъжа произлизат всички престъпления - насилия, войни, убийства, разрушения. Умът на мъжа все още върви по прокълнатия път на Каин.
към текста >>

Дори и европейските народи, въпреки че изповядват християнството, на дело все още вървят по този старозаветен път.
Те приличат на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисват имота, който им е даден за използуване. Ето защо казваме, че злото в света произлиза от недобре използуваните сили на мозъка и недобре направляваните сили на сърцето. То произтича от това, че мъжът и жената зле използуват силите на ума и сърцето, като дават по такъв начин лошо направление на своята воля. И ако проследим живота на земята, ще видим, че от ума на мъжа произлизат всички престъпления - насилия, войни, убийства, разрушения. Умът на мъжа все още върви по прокълнатия път на Каин. Дори и европейските народи, въпреки че изповядват християнството, на дело все още вървят по този старозаветен път. Не по пътя на Каин ли вървяха европейските народи през световната война? И днес те пак се намират пред изкушението на Каин. Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каин, която пак започва да се свива в юмрук. Те ясно виждат резултатите от войната. И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната.
към текста >>

Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каин, която пак започва да се свива в юмрук.
И ако проследим живота на земята, ще видим, че от ума на мъжа произлизат всички престъпления - насилия, войни, убийства, разрушения. Умът на мъжа все още върви по прокълнатия път на Каин. Дори и европейските народи, въпреки че изповядват християнството, на дело все още вървят по този старозаветен път. Не по пътя на Каин ли вървяха европейските народи през световната война? И днес те пак се намират пред изкушението на Каин. Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каин, която пак започва да се свива в юмрук. Те ясно виждат резултатите от войната. И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната. В тия данни поне няма ни „психологичен субективизъм", какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти „утописти." В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на „практичната действителност”. Като че ли тази „действителност", в която хората живеят и страдат и се мъчат, не е създадена от самите тях? Разбира се, в края на краищата, едничък меродавен възглед за този род дейност на хората си остава възгледът на Живата Природа.
към текста >>

Те знаят, че всички борби и стълкновения произтичат от факта, че мозъците и сърцата на хората не са още идеално организирани.
Разбира се, в края на краищата, едничък меродавен възглед за този род дейност на хората си остава възгледът на Живата Природа. А той гласи, че войната е явление на един несъвършен живот, който тепърва има да се урежда и организира. тъй както мирът е израз на един високо организиран живот, който се направлява от законите на хармонията. Всички други възгледи са лични и заинтересовани отклонения от това обективно мерило на Живата Природа. Ето защо, всички разумни хора, у които живее опитът на хиляди, хиляди поколения, имат само едно мнение по тия въпроси. Те знаят, че всички борби и стълкновения произтичат от факта, че мозъците и сърцата на хората не са още идеално организирани. Когато един ден те се организират, животът на хората ще легне напълно на ония начала, на които почива безсмъртният живот на „Царството Божие". А тия начала гласят: Съществува една вечна Любов, която включва благото на всички същества. Съществува една вечна Мъдрост, знанието на която обгръща всички. Съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране. Тия три основни начала лежат като съкровено съдържание на всички религии.
към текста >>

Тия три основни начала лежат като съкровено съдържание на всички религии.
Те знаят, че всички борби и стълкновения произтичат от факта, че мозъците и сърцата на хората не са още идеално организирани. Когато един ден те се организират, животът на хората ще легне напълно на ония начала, на които почива безсмъртният живот на „Царството Божие". А тия начала гласят: Съществува една вечна Любов, която включва благото на всички същества. Съществува една вечна Мъдрост, знанието на която обгръща всички. Съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране. Тия три основни начала лежат като съкровено съдържание на всички религии. Формите се менят, култът се видоизменя съобразно епохата, ала тия основни начала остават неизменни. Защото са трите велики основи, на които почива Божественият свет. Тия принципи действуват в целия космос, следователно те действуват и на земята, във всичките ù царства - растително, животинско, човешко. В своята същина те остават неизменни. Ето защо, както и да схващат хората Любовта, както и да я делят и подразделят, тя си остава неизменна и неделима.
към текста >>

Формите се менят, култът се видоизменя съобразно епохата, ала тия основни начала остават неизменни.
Когато един ден те се организират, животът на хората ще легне напълно на ония начала, на които почива безсмъртният живот на „Царството Божие". А тия начала гласят: Съществува една вечна Любов, която включва благото на всички същества. Съществува една вечна Мъдрост, знанието на която обгръща всички. Съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране. Тия три основни начала лежат като съкровено съдържание на всички религии. Формите се менят, култът се видоизменя съобразно епохата, ала тия основни начала остават неизменни. Защото са трите велики основи, на които почива Божественият свет. Тия принципи действуват в целия космос, следователно те действуват и на земята, във всичките ù царства - растително, животинско, човешко. В своята същина те остават неизменни. Ето защо, както и да схващат хората Любовта, както и да я делят и подразделят, тя си остава неизменна и неделима. Любовта не е нито ангелска, нито човешка, нито животинска.
към текста >>

Защото са трите велики основи, на които почива Божественият свет.
А тия начала гласят: Съществува една вечна Любов, която включва благото на всички същества. Съществува една вечна Мъдрост, знанието на която обгръща всички. Съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране. Тия три основни начала лежат като съкровено съдържание на всички религии. Формите се менят, култът се видоизменя съобразно епохата, ала тия основни начала остават неизменни. Защото са трите велики основи, на които почива Божественият свет. Тия принципи действуват в целия космос, следователно те действуват и на земята, във всичките ù царства - растително, животинско, човешко. В своята същина те остават неизменни. Ето защо, както и да схващат хората Любовта, както и да я делят и подразделят, тя си остава неизменна и неделима. Любовта не е нито ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовта, я проявява по своему.
към текста >>

Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война.
Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовта изключва всякакви престъпления. Любовта изключва всякакво насилие, убийство. Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война. От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество. Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци.
към текста >>

А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота.
Любовта изключва всякакво насилие, убийство. Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война. От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество. Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци. И всички съзнателни хора трябва да поддържат днес тази велика истина, ако искрено желаят своето повдигане като индивиди, ако желаят повдигането на своя народ, повдигането на цялото човечество. Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат. Това е една неизбежна последица от ония закони, които действуват в Битието.
към текста >>

Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички.
Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци. И всички съзнателни хора трябва да поддържат днес тази велика истина, ако искрено желаят своето повдигане като индивиди, ако желаят повдигането на своя народ, повдигането на цялото човечество. Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат. Това е една неизбежна последица от ония закони, които действуват в Битието. А тия закони не се прекланят пред ничия лична воля, те действуват пряко личното желание и разбиране на отделните единици. Хората може да се противопоставят колкото щат на божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага. Много култури са загивали, цели светове се рушат, слънца угасват, но този божествен ред вечно пребъдва.
към текста >>

Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат.
И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци. И всички съзнателни хора трябва да поддържат днес тази велика истина, ако искрено желаят своето повдигане като индивиди, ако желаят повдигането на своя народ, повдигането на цялото човечество. Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат. Това е една неизбежна последица от ония закони, които действуват в Битието. А тия закони не се прекланят пред ничия лична воля, те действуват пряко личното желание и разбиране на отделните единици. Хората може да се противопоставят колкото щат на божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага. Много култури са загивали, цели светове се рушат, слънца угасват, но този божествен ред вечно пребъдва. Ето защо, безсмислено е да се правят повече безрезултатни опити.
към текста >>

20. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Съкровищница, сбрала в вековете Кристалите където е живота Отливал в чудни форми тайните завети На Бога, о сърце.
СЪРЦЕТО Най-чуден дар въздаден ми от Бога, И скрит дълбоко в мен, най-чуден, светъл дар Сърце, ти мое топло! Измръзнала от студ край тебе аз се грея. О, пламък тих, о, кротка тиха жар! Когато в скръб душата занемее, И думите кат каменни тежат и падат непознати, Тогаз, сърце, от тебе се излее Свещената ти дума, словото на Бога. И как е леко вече, и думите крилати. Съкровищница, сбрала в вековете Кристалите където е живота Отливал в чудни форми тайните завети На Бога, о сърце. Съкровищница, в чиито дълбини Прониквам често аз, когато обедня. О, извор чист, от твойте светли струи Копнежа потъмнял излиза чист и бял. Сърце, що любиш и прощаваш, Ти, извор свят на сълзи изобилни, Ти, радост що ми даваш. Ти чуден цвят, що свиваш листовцете И тъй мълчиш, доде в потаен час Разцъфваш ти и лееш аромат, И храниш с благодат и слънчеви нектар. Сърце, от Бога си най-светлия ми дар.
към текста >>

Антонова КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице.
Сърце, от Бога си най-светлия ми дар. О, инструмент, чиито нежни струни Докосвали са пръстите велики На Майсторът велик през вековете. Мелодия неземна е трептяла. Сърце, и днес я пеш ти. Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д. Антонова КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини с зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Ц. Г. Симеонова
към текста >>

Ц. Г. Симеонова
Антонова КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини с зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Ц. Г. Симеонова
към текста >>

21. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ УЧЕНИКЪТ Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ УЧЕНИКЪТ Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тия термини, защото липсвате други, по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред.
към текста >>

Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ УЧЕНИКЪТ Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тия термини, защото липсвате други, по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение.
към текста >>

Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ УЧЕНИКЪТ Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тия термини, защото липсвате други, по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате.
към текста >>

Праведните - това са хората на един установен правов ред.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ УЧЕНИКЪТ Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тия термини, защото липсвате други, по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния.
към текста >>

Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят.
Употребявам тия термини, защото липсвате други, по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете.
към текста >>

Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.
Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек.
към текста >>

Такова е положението на старозаветния.
Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате.
към текста >>

Това е положението на новозаветния човек.
Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества.
към текста >>

Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите.
Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве.
към текста >>

В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате.
Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място.
към текста >>

Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве.
Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека. Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или, по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно.
към текста >>

Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята.
Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или, по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята. Тям предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот.
към текста >>

И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория.
То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята. Тям предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор.
към текста >>

Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия.
Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята. Тям предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'.
към текста >>

По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот.
Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята. Тям предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото.
към текста >>

Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор.
И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват.
към текста >>

Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни.
И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.
към текста >>

Старозаветните търсят богатство и имане.
Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство.
към текста >>

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия.
За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувствувате всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.
към текста >>

Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.
Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: Само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват.
към текста >>

Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират.
Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: Само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилния живот - животът на любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората.
към текста >>

За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората.
Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилния живот - животът на любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика. И ако ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега.
към текста >>

Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни.
Светлина но не без мир. Мир, но не без радост. Тям им трябвате Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са свързани в едно. Съвременните хора нямате в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни. Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на любовта, в която има светлина. Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота.
към текста >>

Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват.
Всички тия неща са свързани в едно. Съвременните хора нямате в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни. Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на любовта, в която има светлина. Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят.
към текста >>

Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята.
Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота.
към текста >>

И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота.
Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата.
към текста >>

Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика.
Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме.
към текста >>

И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител!
Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при вашия Учител, преди да сте раздали своите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни.
към текста >>

Ала пазете се да отидете при вашия Учител, преди да сте раздали своите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни.
И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при вашия Учител, преди да сте раздали своите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратите на школата. Защото ученикът трябва да има за живота само една идея, не две идеи. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата. Ученикът може да има само един Учител в света . Помнете една велика истина: В свята има само един Учител и всички учители са произлезли от Него.
към текста >>

Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта.
Ученикът може да има само един Учител в света . Помнете една велика истина: В свята има само един Учител и всички учители са произлезли от Него. В свята има само един ученик и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате ме, кои са първите стъпки по пътя на ученика ? Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след туй към Мира и най-после към Радостта. Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада.
към текста >>

22. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Обаче все повече се трупаха нови и нови факти в самото естествознание, които материализмът не можеше да обясни.
Боян Боев ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО Мощният подем на естествознанието от 15 век насам издигна материализма в 18 век във Франция с представители Ламетри. Холбах и пр., но тая вълна се изяви с по-голяма сила в 19 век и то предимно в Германия с представители Бюхнер, Карл Фогт, Молешот и др. И се доби понятие, че крепостта на материализма е естествознанието. Най-мощна беше материалистичната вълна във втората половина на 19 век. Обаче все повече се трупаха нови и нови факти в самото естествознание, които материализмът не можеше да обясни. Такива факти се трупаха в биологията, в психологията и пр.. Това роди още в последните десетилетия на 19 век началото на една друга вълна - вълната на спиритуализма. От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад. Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията.
към текста >>

въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието.
От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад. Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Но тая спиритуалистична вълна се отрази и в изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. По всичко се познава, че човешкото съзнание се издига до едно ново стъпало. И явяването на тая спиритуалистична вълна не е случайно явление, а само външен израз на ония сили, които се пробуждат в човешкото съзнание. Всичко това не може да не се отрази и върху училището. Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос.
към текста >>

По всичко се познава, че човешкото съзнание се издига до едно ново стъпало.
Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Но тая спиритуалистична вълна се отрази и в изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. По всичко се познава, че човешкото съзнание се издига до едно ново стъпало. И явяването на тая спиритуалистична вълна не е случайно явление, а само външен израз на ония сили, които се пробуждат в човешкото съзнание. Всичко това не може да не се отрази и върху училището. Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора.
към текста >>

За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество.
Но тая спиритуалистична вълна се отрази и в изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. По всичко се познава, че човешкото съзнание се издига до едно ново стъпало. И явяването на тая спиритуалистична вълна не е случайно явление, а само външен израз на ония сили, които се пробуждат в човешкото съзнание. Всичко това не може да не се отрази и върху училището. Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено! И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа!
към текста >>

И тогава възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, за да се прояви с всичката си красота онова, което е вече заложено у детето.
Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си! И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа! Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие. И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа. И тогава възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, за да се прояви с всичката си красота онова, което е вече заложено у детето. Има един характерен период в човешкото развитие. Това е младежкият период на идеализма. Всички младежи през този период повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертвуват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те като че ли са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в чистите сфери на идейния живот!
към текста >>

Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертвуват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява.
И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа. И тогава възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, за да се прояви с всичката си красота онова, което е вече заложено у детето. Има един характерен период в човешкото развитие. Това е младежкият период на идеализма. Всички младежи през този период повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертвуват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те като че ли са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в чистите сфери на идейния живот! Защо именно през този период една вълна на висшия живот озарява човешкото съзнание? Окултизмът, който изучава човешкото развитие от по-дълбоко гледище, казва, че това е в свръзка с особеното отношение, в което се намират тогава видимите и невидимите членове на човешкото естество, и затова у човека тогава е по-ясен споменът за небесния живот. Човек тогава по-ясно долавя потика, който иде от света на Вечната реалност. За нас е важното, че този идеалистичен период съвпада точно почти с гимназиалния период!
към текста >>

Окултизмът, който изучава човешкото развитие от по-дълбоко гледище, казва, че това е в свръзка с особеното отношение, в което се намират тогава видимите и невидимите членове на човешкото естество, и затова у човека тогава е по-ясен споменът за небесния живот.
Това е младежкият период на идеализма. Всички младежи през този период повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертвуват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те като че ли са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в чистите сфери на идейния живот! Защо именно през този период една вълна на висшия живот озарява човешкото съзнание? Окултизмът, който изучава човешкото развитие от по-дълбоко гледище, казва, че това е в свръзка с особеното отношение, в което се намират тогава видимите и невидимите членове на човешкото естество, и затова у човека тогава е по-ясен споменът за небесния живот. Човек тогава по-ясно долавя потика, който иде от света на Вечната реалност. За нас е важното, че този идеалистичен период съвпада точно почти с гимназиалния период! Това е едно важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие! И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период?
към текста >>

Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот?
Това е едно важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие! И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
към текста >>

Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието!
Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ.
към текста >>

За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед!
Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ. период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения!
към текста >>

Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище.
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба.
към текста >>

и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката!
Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма.
към текста >>

И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба.
Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма. Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота. Този е пътят, по който е вървял проф.
към текста >>

Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота.
Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма. Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота. Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление. във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма. По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа.
към текста >>

във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма.
Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма. Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота. Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление. във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма. По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа. И това няма да бъде абстрактно твърдение, плод на философски спекулации, но ще бъде обосновано на опита и наблюдението. Днес всеки, който желае, може по чисто научен път да дойде до спиритуализма! Дошъл вече до схващане на Великото, Разумното, което прониква целокупния живот, ще има вече условия да се разцъфтят у младежа заложбите, които водят към висш идеен живот! Той ще има по този начин вече критерий, как да работи върху себе си и в живота.
към текста >>

И това няма да бъде абстрактно твърдение, плод на философски спекулации, но ще бъде обосновано на опита и наблюдението.
Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление. във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма. По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа. И това няма да бъде абстрактно твърдение, плод на философски спекулации, но ще бъде обосновано на опита и наблюдението. Днес всеки, който желае, може по чисто научен път да дойде до спиритуализма! Дошъл вече до схващане на Великото, Разумното, което прониква целокупния живот, ще има вече условия да се разцъфтят у младежа заложбите, които водят към висш идеен живот! Той ще има по този начин вече критерий, как да работи върху себе си и в живота. Ако правилно се извърши възпитателната работа през този период, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен порив през целия си живот - до дълбока старост той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо възвишено и вечно! А това трябва да бъде и именно целта на гимназиалното обучение и възпитание!
към текста >>

И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура.
Днес всеки, който желае, може по чисто научен път да дойде до спиритуализма! Дошъл вече до схващане на Великото, Разумното, което прониква целокупния живот, ще има вече условия да се разцъфтят у младежа заложбите, които водят към висш идеен живот! Той ще има по този начин вече критерий, как да работи върху себе си и в живота. Ако правилно се извърши възпитателната работа през този период, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен порив през целия си живот - до дълбока старост той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо възвишено и вечно! А това трябва да бъде и именно целта на гимназиалното обучение и възпитание! И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина! Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско.
към текста >>

Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество.
Той ще има по този начин вече критерий, как да работи върху себе си и в живота. Ако правилно се извърши възпитателната работа през този период, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен порив през целия си живот - до дълбока старост той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо възвишено и вечно! А това трябва да бъде и именно целта на гимназиалното обучение и възпитание! И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина! Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско. Новата култура на човещината означава надрастване на животинското. За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите.
към текста >>

Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина!
А това трябва да бъде и именно целта на гимназиалното обучение и възпитание! И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина! Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско. Новата култура на човещината означава надрастване на животинското. За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне.
към текста >>

Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско.
И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина! Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско. Новата култура на човещината означава надрастване на животинското. За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище.
към текста >>

Новата култура на човещината означава надрастване на животинското.
Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина! Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско. Новата култура на човещината означава надрастване на животинското. За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище. От изучаването на историята трябва да станат ясни тия закони.
към текста >>

Във въздържателната идея трябва да се влее една нова дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек!
Като дойде ученикът до Разумността, която прониква цялата природа, тогава той ще дойде постепенно и до съзнанието, че тая Разумност работи и вътре в самия него. Той ще осъзнае, че онзи стремеж към възвишен идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него. Този дух ще трябва да прониква не само целокупното обучение по всички гимназиални предмети, но и рефератите, които ще се четат от учениците. Ще се насърчат и всички дружества, които могат да допринесат за идейния живот в гимназията. Например въздържателно дружество, вегетарианско, туристическо, есперантско и пр. Във въздържателната идея трябва да се влее една нова дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек! На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване. във време на екскурзиите трябва да се изучава всичко и да може да се дойде до вътрешния живот, скрит зад външните форми. За събуждане на красивите заложби на човешката природа ще съдействува и въвеждането на паневритмията в гимназиите. Чрез нея не само се влива сила, живот, жизнерадост, но се събужда и всичко благородно и възвишено в човека. Мощно действие тук имат преди всичко самите движения, които отговарят на известни закони, написани в цялата природа; но тук голямо действие има и музиката, която ги придружава.
към текста >>

Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата!
За събуждане на красивите заложби на човешката природа ще съдействува и въвеждането на паневритмията в гимназиите. Чрез нея не само се влива сила, живот, жизнерадост, но се събужда и всичко благородно и възвишено в човека. Мощно действие тук имат преди всичко самите движения, които отговарят на известни закони, написани в цялата природа; но тук голямо действие има и музиката, която ги придружава. Както изтъква Освалд Шпенглер и много други изследователи, славянството се намира в началото на своя подем. И мисията, която предстои на славянството, е велика. Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията.
към текста >>

Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина.
За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията. Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа. Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този период до схващане на разумното в света! Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал. И те ще чувстват едно непреривно зазоряване и изгрев в своите души, и това, което чуят при този вътрешен изгрев, те ще искат да го въплътят в живота. От кариериста няма никаква полза, защото той живее личния живот. Обаче това е едно старо схващане, на една стара епоха, която умира.
към текста >>

И те ще работят пламенно, с вдъхновение.
Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията. Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа. Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този период до схващане на разумното в света! Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал. И те ще чувстват едно непреривно зазоряване и изгрев в своите души, и това, което чуят при този вътрешен изгрев, те ще искат да го въплътят в живота. От кариериста няма никаква полза, защото той живее личния живот. Обаче това е едно старо схващане, на една стара епоха, която умира. Новото е надрастване на личния живот, сливане с живота на другите и работата за другите, за Цялото.
към текста >>

Новото е надрастване на личния живот, сливане с живота на другите и работата за другите, за Цялото.
И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал. И те ще чувстват едно непреривно зазоряване и изгрев в своите души, и това, което чуят при този вътрешен изгрев, те ще искат да го въплътят в живота. От кариериста няма никаква полза, защото той живее личния живот. Обаче това е едно старо схващане, на една стара епоха, която умира. Новото е надрастване на личния живот, сливане с живота на другите и работата за другите, за Цялото.
към текста >>

23. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Майката на Заведеевите синове - Яков и Йоан - се приближава при Христа заедно със синовете си, да ходатайствува заради тях.
ДВА СВЯТА В евангелието от Матея е изнесен един интересен епизод. Майката на Заведеевите синове - Яков и Йоан - се приближава при Христа заедно със синовете си, да ходатайствува заради тях. „Що искаш", я запитва той. „Заповядай тия мои два сина да седнат един отдясно ти, един отляво ти в твоето царство". „Не знаете какво искате", й отговаря Исус. „Можете ли да пиете чашата, която аз имам да пия и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? " А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай.
към текста >>

Погледът му още е бил изпълнен с трагичните видения на неговото стълкновение с първосвещениците книжници, осъждането му на смърт, предаването му на езичниците, за да му се поругаят, да го бият и да го разпнат.
„Що искаш", я запитва той. „Заповядай тия мои два сина да седнат един отдясно ти, един отляво ти в твоето царство". „Не знаете какво искате", й отговаря Исус. „Можете ли да пиете чашата, която аз имам да пия и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? " А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай. Погледът му още е бил изпълнен с трагичните видения на неговото стълкновение с първосвещениците книжници, осъждането му на смърт, предаването му на езичниците, за да му се поругаят, да го бият и да го разпнат. И майката на Заведеевите синове идва да ходатайства, един вид за служба и то - висока служба. „Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог. Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят. Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас.
към текста >>

И майката на Заведеевите синове идва да ходатайства, един вид за служба и то - висока служба.
„Заповядай тия мои два сина да седнат един отдясно ти, един отляво ти в твоето царство". „Не знаете какво искате", й отговаря Исус. „Можете ли да пиете чашата, която аз имам да пия и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? " А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай. Погледът му още е бил изпълнен с трагичните видения на неговото стълкновение с първосвещениците книжници, осъждането му на смърт, предаването му на езичниците, за да му се поругаят, да го бият и да го разпнат. И майката на Заведеевите синове идва да ходатайства, един вид за служба и то - висока служба. „Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог. Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят. Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас. Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент.
към текста >>

Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа!
„Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог. Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят. Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас. Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина? Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена". Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална простота, че изглежда почти геометрически стилизиран.
към текста >>

Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена".
Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина? Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена". Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална простота, че изглежда почти геометрически стилизиран. Освободим ли го от неговите исторични рамки, пренесем ли го в неговата психологична същина в наши дни, ще видим, че възгледите на хората, техните схващания за живота, не са се ни най-малко променили. Защото центърът на тяхното съзнание остава все на същото ниво. А от съзнанието на хората, дълбоко погледнато, зависи в края на краищата и техният мироглед, и уредбата на техния чисто човешки свят. Прочетете този епизод, вникнете в оня психологичен свят, които той разкрива и вие ще видите, че той е същият и днес - все същият оня свят, роден от майката Заведеева, с всичката му жажда за власт и първенство, с всичката му алчност за слава и величие, с всичките му безогледни борби за издигане, но и с всичкия оня тъмен ропот и негодувание на онеправданите, пренебрегнатите, потиснатите, с всичките ония реакции и борби, които естествено предизвиква властническият произвол и беззаконие. „Заповядай!
към текста >>

Вслушайте се и вие ще чуете да звучи в нея онова чисто земно схващане за силата и властта в света.
Освободим ли го от неговите исторични рамки, пренесем ли го в неговата психологична същина в наши дни, ще видим, че възгледите на хората, техните схващания за живота, не са се ни най-малко променили. Защото центърът на тяхното съзнание остава все на същото ниво. А от съзнанието на хората, дълбоко погледнато, зависи в края на краищата и техният мироглед, и уредбата на техния чисто човешки свят. Прочетете този епизод, вникнете в оня психологичен свят, които той разкрива и вие ще видите, че той е същият и днес - все същият оня свят, роден от майката Заведеева, с всичката му жажда за власт и първенство, с всичката му алчност за слава и величие, с всичките му безогледни борби за издигане, но и с всичкия оня тъмен ропот и негодувание на онеправданите, пренебрегнатите, потиснатите, с всичките ония реакции и борби, които естествено предизвиква властническият произвол и беззаконие. „Заповядай! " - с тази дума се обръща Заведеевата майка към Исуса. Вслушайте се и вие ще чуете да звучи в нея онова чисто земно схващане за силата и властта в света. В нея се крие цял един свят от представи и понятия за човешкия порядък на личния произвол. „Заповядай! Ти си закон и власт. Заповядай, сиреч наложи, както ти е воля. Не воля - и произвол да е, ти узакони произвола! " Вслушайте се в кабинетите на съвременните министри, вслушайте се в канцелариите на началници, на директори и вие ще чуете да се шепнат думите на Завеедевата майка през хиляди уста: „Издай заповед!
към текста >>

И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят.
Назначи! " По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да заемат тази служба по достойнство, по придобито право? " - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото! " Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци. „Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие". И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди. „Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание. „Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца". Един върховен, космичен закон определя отношенията на нещата, отношенията на живите същества. В този свят на абсолютна хармония всички същества се нареждат като тонове - на своето място - като живи числа.
към текста >>

В този свят на абсолютна хармония всички същества се нареждат като тонове - на своето място - като живи числа.
И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди. „Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание. „Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца". Един върховен, космичен закон определя отношенията на нещата, отношенията на живите същества. В този свят на абсолютна хармония всички същества се нареждат като тонове - на своето място - като живи числа. Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест". Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една сляпа воля. Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма. В света на личната воля, всеки произвол създава реакция. Започват се роптания, негодувания, люти борби за надмощие на отделни воли.
към текста >>

Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест".
Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди. „Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание. „Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца". Един върховен, космичен закон определя отношенията на нещата, отношенията на живите същества. В този свят на абсолютна хармония всички същества се нареждат като тонове - на своето място - като живи числа. Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест". Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една сляпа воля. Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма. В света на личната воля, всеки произвол създава реакция. Започват се роптания, негодувания, люти борби за надмощие на отделни воли. „И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя", отбелязва кратко този процес евангелието.
към текста >>

И ако попитате, що има зад тях, що има зад оная точка, която грее с такъв странен блясък, той ще ви каже: „Там е светът на Синовете човешки, които слизат в света на страдащите свои братя, ала не като „господари" и „големци", които грабят и насилват, а като светли служители, които дават от изобилието на своя живот и благо". Г.
Там е спасението на човека от владичеството на ония, които „господаруват над народите". Само така ще освободи човек ръката си от ръката на „майката Заведеева" и ще престане да се разтака заедно с нея пред управниците и големците на тоя свят. В днешните времена на настръхнали страсти, на стръвни политически и икономически борби, когато „господарите на народите" се борят помежду си да запазят своята мимолетна власт над тях, когато устата на Заведеевата майка, не вече умолява, а заклина през милиони гладни гърла, спрете се, и през туй гъмжило, вдайте слух в гласа на „Сина Човешки". Вие непременно ще чуете кроткия му укор: „Не знаете що искате". И ако пожелаете да разберете, що трябва да искате, той ще ви покаже „инфлексната точка", пред която стоят „чашата и кръста". И ако попитате, що има зад тях, що има зад оная точка, която грее с такъв странен блясък, той ще ви каже: „Там е светът на Синовете човешки, които слизат в света на страдащите свои братя, ала не като „господари" и „големци", които грабят и насилват, а като светли служители, които дават от изобилието на своя живот и благо". Г.
към текста >>

24. НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Като такива, те естествено са товар за работните членове на човешките общежития.
Ето защо, с право може да се каже, че в природата безработни няма. Безработица в нея не съществува. И това е естественото, нормално състояние на нещата - всичко живо да работи! В човешкия свят, обаче, в човешкия обществен ред, който съществува покрай великия природен ред, безработни има. Има хора, и то милиони, които седят без работа, които - от гледище на човешката икономика - са бездейни, непроизводителни. Като такива, те естествено са товар за работните членове на човешките общежития. Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата. И докато хората съзнателно не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат. Засега линията на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения. Няма защо да се говори, кой пострадва в случая, и кой трябва да отстъпи. И наистина, нелепо е да се мисли, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото.
към текста >>

Засега линията на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения.
В човешкия свят, обаче, в човешкия обществен ред, който съществува покрай великия природен ред, безработни има. Има хора, и то милиони, които седят без работа, които - от гледище на човешката икономика - са бездейни, непроизводителни. Като такива, те естествено са товар за работните членове на човешките общежития. Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата. И докато хората съзнателно не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат. Засега линията на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения. Няма защо да се говори, кой пострадва в случая, и кой трябва да отстъпи. И наистина, нелепо е да се мисли, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото. И все пак хората, колкото и да им се изтъква това, не могат да го разберат. Те все още живеят със самоизмамата, че може да се наложат на природата, да я завладеят, да я покорят под своя произвол. Това е така, защото всъщност тъй още не мислят в истинска смисъл на думата.
към текста >>

Тия човеци, за да подчертаят онова велико съзнание за единство в живота, което имат висшите същества, твърдят, че понякога едно божество може в даден момент да се интересува много повече от една дребна мушица, отколкото от един човек. Защо?
Има един такъв народ на земята, ала той е общочовешки, защото е съставен от всички истински мислещи човеци, към който и народ да принадлежат. Той е живото ядро на човечеството, той е неговата есенция. Тия мислещи човеци, които образуват живо звено между отделните народи и поддържат тяхното единство, познават истински живота. За тях животът не е механически сбор от физикохимични процеси, а съчетание на разумни същества. Пред техния поглед съзнанията на всички живи същества, от най-висшите до най-нисшите, от серафима до бубулечицата, така се взаимопроникват, че образуват един общ организъм. Тия човеци, за да подчертаят онова велико съзнание за единство в живота, което имат висшите същества, твърдят, че понякога едно божество може в даден момент да се интересува много повече от една дребна мушица, отколкото от един човек. Защо? - Защото има хора, които са само автомати, хора със спящи съзнания. Ако попитате такъв човек, защо убива, защо унищожава живота на беззащитните твари, той учудено ще ви отвърне: „Какво от това, че съм убил един човек, какво от това, че съм заклал една овца, че съм откъснал едно цвете? " Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която съществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлики така големи, както между тъмнината и светлината. И тогава чудно ли е, при наличността на толкова хора със спящи съзнания, че в човешкия живот има толкова противоречия, че човешкият порядък страда от толкова недъзи, че се разпокъсва от толкова кризи и се раздрусва из основа от толкова сътресения? Едно от най-големите бедствия в живота на съвременните народи е безработицата.
към текста >>

И тогава чудно ли е, при наличността на толкова хора със спящи съзнания, че в човешкия живот има толкова противоречия, че човешкият порядък страда от толкова недъзи, че се разпокъсва от толкова кризи и се раздрусва из основа от толкова сътресения?
Пред техния поглед съзнанията на всички живи същества, от най-висшите до най-нисшите, от серафима до бубулечицата, така се взаимопроникват, че образуват един общ организъм. Тия човеци, за да подчертаят онова велико съзнание за единство в живота, което имат висшите същества, твърдят, че понякога едно божество може в даден момент да се интересува много повече от една дребна мушица, отколкото от един човек. Защо? - Защото има хора, които са само автомати, хора със спящи съзнания. Ако попитате такъв човек, защо убива, защо унищожава живота на беззащитните твари, той учудено ще ви отвърне: „Какво от това, че съм убил един човек, какво от това, че съм заклал една овца, че съм откъснал едно цвете? " Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която съществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлики така големи, както между тъмнината и светлината. И тогава чудно ли е, при наличността на толкова хора със спящи съзнания, че в човешкия живот има толкова противоречия, че човешкият порядък страда от толкова недъзи, че се разпокъсва от толкова кризи и се раздрусва из основа от толкова сътресения? Едно от най-големите бедствия в живота на съвременните народи е безработицата. Безработните - това са огромния дефицит в равносметката на човешкия обществен живот, равносметка, която природата прави в наши дни, при ликвидиране на съвременната култура. Показвайки на хората този дефицит, природата иска да им даде да разберат, колко са далеч те от едно правилно и разумно стопанисване на ония блага, които тя така щедро им отпуща. Ако при толкова блага и възможности, има хора които гладуват, ако при такава оживена деятелност има хора безработни, това показва, че хората са, за съжаление, още много, много далеч от разумността. А природата, която не търпи „празни пространства", която не търпи „празни ръце", сигурно е впрегнала на работа и безработните.
към текста >>

Тия импулси на Духа, тия мисли и чувства, това е новото, което постоянно се влива в живота.
Невидимият работодател, това е Духът - върховното, разумно начало, което движи всичко в света. Като слънчевата светлина той слиза в човека, работи у него и му дава работа. Всеки вътрешен импулс, колкото и малък да е той, всека мисъл, всяко чувство, които подтикват човека към работа, произтичат от божествения Дух. Колкото и малки да са импулсите на Духа, човек трябва да бди над тях и да ги използува за работа. Защото чрез тия малки подтици, така тихи като слънчевите лъчи, но и така мощни като тях, човек получава най-големите блага в живота. Тия импулси на Духа, тия мисли и чувства, това е новото, което постоянно се влива в живота. На него се дължи всеки растеж и развитие. Него трябва да бъде човек готов да възприема всеки миг, защото то е работата, която Духът му дава. Хората, обаче, твърде често пренебрегват тия малки импулси на разумното, тия лъчи на новото. Те не искат да се разделят със стария ред на нещата и с прискърбие гледат как се рушат „старите истини". Стари истини в света няма.
към текста >>

Хората, обаче, твърде често пренебрегват тия малки импулси на разумното, тия лъчи на новото.
Колкото и малки да са импулсите на Духа, човек трябва да бди над тях и да ги използува за работа. Защото чрез тия малки подтици, така тихи като слънчевите лъчи, но и така мощни като тях, човек получава най-големите блага в живота. Тия импулси на Духа, тия мисли и чувства, това е новото, което постоянно се влива в живота. На него се дължи всеки растеж и развитие. Него трябва да бъде човек готов да възприема всеки миг, защото то е работата, която Духът му дава. Хората, обаче, твърде често пренебрегват тия малки импулси на разумното, тия лъчи на новото. Те не искат да се разделят със стария ред на нещата и с прискърбие гледат как се рушат „старите истини". Стари истини в света няма. Ако Истината може да остарява, тя, значи, подлежи на промени. А Истината е абсолютна, тя нито се мени, нито се променя. Истината е онова начало, което ръководи вечния процес на растеж и развитие и го насочва към неговите заветни цели.
към текста >>

Истината е онова начало, което ръководи вечния процес на растеж и развитие и го насочва към неговите заветни цели.
Хората, обаче, твърде често пренебрегват тия малки импулси на разумното, тия лъчи на новото. Те не искат да се разделят със стария ред на нещата и с прискърбие гледат как се рушат „старите истини". Стари истини в света няма. Ако Истината може да остарява, тя, значи, подлежи на промени. А Истината е абсолютна, тя нито се мени, нито се променя. Истината е онова начало, което ръководи вечния процес на растеж и развитие и го насочва към неговите заветни цели. Истината е, която осмисля всяко битие. Вън от Истината няма никакъв друг смисъл. Единственото нещо, което осмисля живота, което крие върховните му цели, това е Истината. И сега, Истината е, която свидетелствува: Едничкото, което може да изпълни със съдържание живота, това е Любовта. Напразно хората се мъчат да уредят живота си вън от Любовта.
към текста >>

И тя идва сега в света да даде един нов подтик на живота.
И сега, Истината е, която свидетелствува: Едничкото, което може да изпълни със съдържание живота, това е Любовта. Напразно хората се мъчат да уредят живота си вън от Любовта. Това е невъзможно. Най-великата сила във вселената е Любовта, онази Любов, която хората не познават. От тази, именно, Любов, която хората не познават, произтича всичко в живота. И тя идва сега в света да даде един нов подтик на живота. Този подтик ще бъде само един момент, ала тоя момент ще стане един жив център на вълни, които ще се разпространят в цялото естество на човека и ще дадат нова насока на неговия живот.
към текста >>

Този подтик ще бъде само един момент, ала тоя момент ще стане един жив център на вълни, които ще се разпространят в цялото естество на човека и ще дадат нова насока на неговия живот.
Напразно хората се мъчат да уредят живота си вън от Любовта. Това е невъзможно. Най-великата сила във вселената е Любовта, онази Любов, която хората не познават. От тази, именно, Любов, която хората не познават, произтича всичко в живота. И тя идва сега в света да даде един нов подтик на живота. Този подтик ще бъде само един момент, ала тоя момент ще стане един жив център на вълни, които ще се разпространят в цялото естество на човека и ще дадат нова насока на неговия живот.
към текста >>

25. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира.
на едно няколко годишно дете е изразено цялото му бъдеще: дали ще има бурна или безбурна съдба, дали ще има радости или скърби, дали ще има възход или падение. В жестовете и пр. на детето намира между другото отражение един свят, който е над минало, настояще и бъдеще, свят, който обединява и трите в себе си и затова тия жестове крият в себе си насоките на бъдещето. Природата е едно Цяло и всяка нейна част изразява силите, които работят в Цялото. Силите на Цялото са действуващи във всяка негова част. Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира. От там е и изречението: „Всичко преходно е само символ". Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана. Там се говори за сватбата в Кана Галилейска. Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение. Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"!
към текста >>

А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот.
Това е загатнато и на друго място в Евангелието. Христос казва за своите ученици: „Те не постят, додето младоженецът е с тях". Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът. На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е младоженецът". Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не. На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха. Това е един дълбок символ. И в Откровението се казва: - „Дойде сватбата на Агнето." И на друго място пак там се казва: - „Блажени тия, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето". Тук „Агне" символизира пак Христос.
към текста >>

Чакат нещо ново, но не знаят, от какъв характер ще е то и откъде ще дойде.
В дейността на облаците, в пътя на звездите - навсякъде виждаме красотата на нейното присъствие. Тя е, която създава всичките благоприятни условия. Казва се там: „Вино нямат" Безпътицата, в която се намира днес човечеството, това се означава с думите: „Вино нямат" Всички стари методи са опитани и всички се оказват безрезултатни. Това е: „Вино нямат! " Човечеството днес е в трудно положение, наглед безизходно. Чакат нещо ново, но не знаят, от какъв характер ще е то и откъде ще дойде. Това е: „Вино нямат! " „Вино нямат" - това е почувствуваме на духовния глад. Днес вече няма ли този духовен глад? Днес няма ли вече обезценяване на всички досегашни ценности и търсене на нови пътища? Днес нямаме ли вече у мнозина будни души боготърсителство ?
към текста >>

Днес няма ли вече обезценяване на всички досегашни ценности и търсене на нови пътища?
" Човечеството днес е в трудно положение, наглед безизходно. Чакат нещо ново, но не знаят, от какъв характер ще е то и откъде ще дойде. Това е: „Вино нямат! " „Вино нямат" - това е почувствуваме на духовния глад. Днес вече няма ли този духовен глад? Днес няма ли вече обезценяване на всички досегашни ценности и търсене на нови пътища? Днес нямаме ли вече у мнозина будни души боготърсителство ? Какво се разбира тук под „вино", под сока на лозата? Лозата има важно значение в мистическия език. Нали и Христос казва на едно място: „Аз съм истинната Лоза, и Отец ми е земледепецът. Вие сте пречките".
към текста >>

Не е случайно, дето нещо се символизира с това или онова.
Лозата има важно значение в мистическия език. Нали и Христос казва на едно място: „Аз съм истинната Лоза, и Отец ми е земледепецът. Вие сте пречките". Щом Христос е лозата, а хората - пръчките, с това се изразява една велика истина, че чрез последните ще се изяви Христос. Трябва да се знае, че езикът на символиката не е произволен. Не е случайно, дето нещо се символизира с това или онова. Това се основава на дълбоки космически закони за съответствия на процеси, които стават в разни полета! Напълват с вода шестте делви, които Христос им посочва. Защо делвите са именно шест? Това е загатване пак за шестата подраса. Значи шест подраси ще се изминат, когато ще дойде времето да се реализира и в самата история на човечеството това събитие, което се описва.
към текста >>

Това се основава на дълбоки космически закони за съответствия на процеси, които стават в разни полета!
Нали и Христос казва на едно място: „Аз съм истинната Лоза, и Отец ми е земледепецът. Вие сте пречките". Щом Христос е лозата, а хората - пръчките, с това се изразява една велика истина, че чрез последните ще се изяви Христос. Трябва да се знае, че езикът на символиката не е произволен. Не е случайно, дето нещо се символизира с това или онова. Това се основава на дълбоки космически закони за съответствия на процеси, които стават в разни полета! Напълват с вода шестте делви, които Христос им посочва. Защо делвите са именно шест? Това е загатване пак за шестата подраса. Значи шест подраси ще се изминат, когато ще дойде времето да се реализира и в самата история на човечеството това събитие, което се описва. Кой напълва делвите с вода?
към текста >>

Кое е новото вино, в което се превръща водата?
Слугите! Кои са те в света? Това са „служителите" в разумната, в живата природа! Това са разумните сили в природата, които подготвят всички процеси и които стоят зад всички външни процеси в природата! Те са „слугите", те са „работниците", които са надраснали личния живот и служат на Цялото, служат на всички! Кое е новото вино, в което се превръща водата? После, там се казва, че новото вино било по-добро от първото. Значи иде нещо красиво в човешката култура! Значи днешните страдания и противоречия ще се заменят с нещо, което ще им даде разрешение. „Новото вино" означава: Иде пролетта на измъчената земя! След мъчителната нощ идва светло утро!
към текста >>

После, там се казва, че новото вино било по-добро от първото.
Кои са те в света? Това са „служителите" в разумната, в живата природа! Това са разумните сили в природата, които подготвят всички процеси и които стоят зад всички външни процеси в природата! Те са „слугите", те са „работниците", които са надраснали личния живот и служат на Цялото, служат на всички! Кое е новото вино, в което се превръща водата? После, там се казва, че новото вино било по-добро от първото. Значи иде нещо красиво в човешката култура! Значи днешните страдания и противоречия ще се заменят с нещо, което ще им даде разрешение. „Новото вино" означава: Иде пролетта на измъчената земя! След мъчителната нощ идва светло утро! „Новото вино" значи: Иде стопяване на веригите, които сковават човешкото съзнание, иде ден, в който живущите в тъмнината ще бъдат осияни от светлина.
към текста >>

„Новото вино" означава: Иде пролетта на измъчената земя!
Те са „слугите", те са „работниците", които са надраснали личния живот и служат на Цялото, служат на всички! Кое е новото вино, в което се превръща водата? После, там се казва, че новото вино било по-добро от първото. Значи иде нещо красиво в човешката култура! Значи днешните страдания и противоречия ще се заменят с нещо, което ще им даде разрешение. „Новото вино" означава: Иде пролетта на измъчената земя! След мъчителната нощ идва светло утро! „Новото вино" значи: Иде стопяване на веригите, които сковават човешкото съзнание, иде ден, в който живущите в тъмнината ще бъдат осияни от светлина. На тайната вечеря Христос казва за виното: „Пийте от него всички! Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина". Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино".
към текста >>

„Новото вино" значи: Иде стопяване на веригите, които сковават човешкото съзнание, иде ден, в който живущите в тъмнината ще бъдат осияни от светлина.
После, там се казва, че новото вино било по-добро от първото. Значи иде нещо красиво в човешката култура! Значи днешните страдания и противоречия ще се заменят с нещо, което ще им даде разрешение. „Новото вино" означава: Иде пролетта на измъчената земя! След мъчителната нощ идва светло утро! „Новото вино" значи: Иде стопяване на веригите, които сковават човешкото съзнание, иде ден, в който живущите в тъмнината ще бъдат осияни от светлина. На тайната вечеря Христос казва за виното: „Пийте от него всички! Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина". Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание.
към текста >>

Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина".
Значи днешните страдания и противоречия ще се заменят с нещо, което ще им даде разрешение. „Новото вино" означава: Иде пролетта на измъчената земя! След мъчителната нощ идва светло утро! „Новото вино" значи: Иде стопяване на веригите, които сковават човешкото съзнание, иде ден, в който живущите в тъмнината ще бъдат осияни от светлина. На тайната вечеря Христос казва за виното: „Пийте от него всички! Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина". Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието.
към текста >>

Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света.
След мъчителната нощ идва светло утро! „Новото вино" значи: Иде стопяване на веригите, които сковават човешкото съзнание, иде ден, в който живущите в тъмнината ще бъдат осияни от светлина. На тайната вечеря Христос казва за виното: „Пийте от него всички! Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина". Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса!
към текста >>

Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание.
„Новото вино" значи: Иде стопяване на веригите, които сковават човешкото съзнание, иде ден, в който живущите в тъмнината ще бъдат осияни от светлина. На тайната вечеря Христос казва за виното: „Пийте от него всички! Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина". Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов!
към текста >>

И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата!
Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят.
към текста >>

Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса!
Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание. Значи ще стане едно разширение на съзнанието, ще се отиде до по-горна степен на съзнанието. И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е.
към текста >>

И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"!
Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията". Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е. сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса. И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"! което ще каже славянството на човечеството, и чрез което то ще внесе нови богатства в общочовешката съкровищница! Казано е там: „И яви славата си! " И наистина, новата култура, която иде, култура на космическото съзнание, култура на обединението на народите, можем да я наречем култура на Славата Господня, т.е. това ще бъде култура, в която ще просветне и ще се разцъфти Божественото начало в човека!
към текста >>

което ще каже славянството на човечеството, и чрез което то ще внесе нови богатства в общочовешката съкровищница!
Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията". Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е. сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса. И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"! което ще каже славянството на човечеството, и чрез което то ще внесе нови богатства в общочовешката съкровищница! Казано е там: „И яви славата си! " И наистина, новата култура, която иде, култура на космическото съзнание, култура на обединението на народите, можем да я наречем култура на Славата Господня, т.е. това ще бъде култура, в която ще просветне и ще се разцъфти Божественото начало в човека!
към текста >>

" И наистина, новата култура, която иде, култура на космическото съзнание, култура на обединението на народите, можем да я наречем култура на Славата Господня, т.е.
Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е. сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса. И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"! което ще каже славянството на човечеството, и чрез което то ще внесе нови богатства в общочовешката съкровищница! Казано е там: „И яви славата си! " И наистина, новата култура, която иде, култура на космическото съзнание, култура на обединението на народите, можем да я наречем култура на Славата Господня, т.е. това ще бъде култура, в която ще просветне и ще се разцъфти Божественото начало в човека!
към текста >>

26. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ЧОВЕШКИ И БОЖЕСТВЕНИ ДОГОВОРИ НАЙ-НОВИЯТ ЗАВЕТ Никога, може би, в света не са се подписвали толкова много договори, не са се сключвали толкова много пактове, както в наши дни.
ЧОВЕШКИ И БОЖЕСТВЕНИ ДОГОВОРИ НАЙ-НОВИЯТ ЗАВЕТ Никога, може би, в света не са се подписвали толкова много договори, не са се сключвали толкова много пактове, както в наши дни. Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава. Договорите като че ли са се превърнали в късове хартия, които могат да бъдат разкъсани по лична угода всеки момент. Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни.
към текста >>

Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава.
ЧОВЕШКИ И БОЖЕСТВЕНИ ДОГОВОРИ НАЙ-НОВИЯТ ЗАВЕТ Никога, може би, в света не са се подписвали толкова много договори, не са се сключвали толкова много пактове, както в наши дни. Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава. Договорите като че ли са се превърнали в късове хартия, които могат да бъдат разкъсани по лична угода всеки момент. Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой.
към текста >>

Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни.
ЧОВЕШКИ И БОЖЕСТВЕНИ ДОГОВОРИ НАЙ-НОВИЯТ ЗАВЕТ Никога, може би, в света не са се подписвали толкова много договори, не са се сключвали толкова много пактове, както в наши дни. Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава. Договорите като че ли са се превърнали в късове хартия, които могат да бъдат разкъсани по лична угода всеки момент. Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой. Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях.
към текста >>

С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот.
Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ.
към текста >>

Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет".
В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия.
към текста >>

Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив".
Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля.
към текста >>

Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи.
В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му.
към текста >>

И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия.
Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата.
към текста >>

И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели.
Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията. Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека.
към текста >>

Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му.
Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията. Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека. Всички други договори са само резултат на тази първа и най-висока форма.
към текста >>

Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека.
И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията. Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека. Всички други договори са само резултат на тази първа и най-висока форма. И наистина, няма по-велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, подобно човешките договори, от които нищо не остава. Този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между великия принцип на живота и човешката душа. Той е договор, който вечно се подновява.
към текста >>

И наистина, няма по-велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога.
Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията. Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека. Всички други договори са само резултат на тази първа и най-висока форма. И наистина, няма по-велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, подобно човешките договори, от които нищо не остава. Този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между великия принцип на живота и човешката душа. Той е договор, който вечно се подновява. И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано.
към текста >>

Той е договор, който вечно се подновява.
Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека. Всички други договори са само резултат на тази първа и най-висока форма. И наистина, няма по-велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, подобно човешките договори, от които нищо не остава. Този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между великия принцип на живота и човешката душа. Той е договор, който вечно се подновява. И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота.
към текста >>

И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели.
Всички други договори са само резултат на тази първа и най-висока форма. И наистина, няма по-велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, подобно човешките договори, от които нищо не остава. Този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между великия принцип на живота и човешката душа. Той е договор, който вечно се подновява. И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели.
към текста >>

В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано.
И наистина, няма по-велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, подобно човешките договори, от които нищо не остава. Този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между великия принцип на живота и човешката душа. Той е договор, който вечно се подновява. И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования.
към текста >>

И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот.
Това не е временен акт, подобно човешките договори, от които нищо не остава. Този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между великия принцип на живота и човешката душа. Той е договор, който вечно се подновява. И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл.
към текста >>

Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота.
Той е договор, който вечно се подновява. И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл. При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ.
към текста >>

Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели.
И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл. При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ. Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога.
към текста >>

Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл.
И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл. При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ. Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога. В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение.
към текста >>

При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание.
И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл. При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ. Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога. В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ.
към текста >>

В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи.
Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл. При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ. Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога. В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ. Дотогава той е маса, която се влияе от чужди веяния, и неговата енергия се разпилява от политически дейци, които - непосветени в историческата мисия на своя народ - дълбоко погледнато са чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направят един нов договор, един нов завет. Този нов завет е заветът на божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство.
към текста >>

Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направят един нов договор, един нов завет.
Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога. В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ. Дотогава той е маса, която се влияе от чужди веяния, и неговата енергия се разпилява от политически дейци, които - непосветени в историческата мисия на своя народ - дълбоко погледнато са чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направят един нов договор, един нов завет. Този нов завет е заветът на божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство. * * *
към текста >>

Този нов завет е заветът на божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство.
В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ. Дотогава той е маса, която се влияе от чужди веяния, и неговата енергия се разпилява от политически дейци, които - непосветени в историческата мисия на своя народ - дълбоко погледнато са чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направят един нов договор, един нов завет. Този нов завет е заветът на божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство. * * *
към текста >>

27. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота.
Защото - пита умът - тази тройка от Марии, застанала под кръста, не е ли една символична картина, оживяла във въображението на евангелиста, съзерцаващ действителността езотерично? Оставете засега тези въпроси, оставете на страна и историята, и кабалата, и езотериката, и окултната символика и слезте в дълбочината на сърцето си. Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова.
към текста >>

В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест.
Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата.
към текста >>

Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова.
Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата. Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг? Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и двамата били в напреднала възраст".
към текста >>

А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата.
ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата. Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг? Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и двамата били в напреднала възраст". Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена. Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена.
към текста >>

Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка.
Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата. Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг? Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и двамата били в напреднала възраст". Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена. Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове.
към текста >>

На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове.
Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама.
към текста >>

плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена.
Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера. Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена. Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде? Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони.
към текста >>

Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл.
Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена. Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде? Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони. Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат. Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния свят на сетивата, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение. Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си помисли.
към текста >>

Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни.
Тя често е така отрупана с плод, че клоните ù просто се чекнат от непосилната тежест. Напротив, круши, които дават благороден плод, рядко са отрупани с преизобилна рожба. Отбелязвам, чрез този бегъл пример, един процес, който намира богато потвърждение във фактите. Колкото е по-нисш един вид, толкова по е силен у него инстинктът за размножаване, дори толкова силен, че често стига до алчност за завладяване на цялата земя. Тук, именно, се явява благодатната роля на смъртта. Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни. Вижте, каква безутешна картина на земята ни рисува един писател, ако на нея престанеше да действува смъртта. Като изхожда от геометричната прогресия, по каквато става размножаването, той прави следните изчисления. Ако на земята имаше дори само едно растение, което да заема не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна. И наистина, ако това растение дава на година само по 50 семена - нещо незначително, като се има пред вид, че много растения дават по хиляди семена - след 9 години потомството му ще покрие гъсто цялата земна повърхност, която възлиза кръгло на около 50 милиона квадратни мили. Обикновената муха, която се размножава много бързо - ако не съществуваше смъртта - в течение на една година би дала потомство от 20 милиона.
към текста >>

Обикновената муха, която се размножава много бързо - ако не съществуваше смъртта - в течение на една година би дала потомство от 20 милиона.
Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни. Вижте, каква безутешна картина на земята ни рисува един писател, ако на нея престанеше да действува смъртта. Като изхожда от геометричната прогресия, по каквато става размножаването, той прави следните изчисления. Ако на земята имаше дори само едно растение, което да заема не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна. И наистина, ако това растение дава на година само по 50 семена - нещо незначително, като се има пред вид, че много растения дават по хиляди семена - след 9 години потомството му ще покрие гъсто цялата земна повърхност, която възлиза кръгло на около 50 милиона квадратни мили. Обикновената муха, която се размножава много бързо - ако не съществуваше смъртта - в течение на една година би дала потомство от 20 милиона. А за пет годени последното би възлязло на страхотната цифра 32х1035, т.е. едно число с 37 цифри. Така е и с паяците. Една двойка паяци би покрила за късо време земята с паяци, да не унищожаваше смъртта 99 на сто от яйцата им. А листната въшка се размножава така бързо, че само за 10 дни това леко, ефирно същество би образувало планини от листни въшки, чието тегло би се равнявало на теглото на един билион хора!
към текста >>

28. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
към текста >>

Това са моменти особено характерни за очертаване психологията на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип.
Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво. Смут, от който Сара се опитва да се освободи чрез лъжа. „Не се усмихнах", оправдава се тя. Това са моменти особено характерни за очертаване психологията на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип. Преживяла много разочарования, погребала много покрусени надежди, в душата ù остава горчивата утайка на старческо съмнение. И тази душевна горчилка избива на устните ù в онази скептична усмивка, с която посреща думите на ангела. У Авраам вярата действува по-силно и по-чисто. Той сполучливо издържава нейните тежки изпити. У Захария също се явява Сариния скептицизъм.
към текста >>

Трябва да престане да я чопли, да я анализира, да иска да я сведе към познатите понятия, към обикновените логични разсъждения.
У Авраам вярата действува по-силно и по-чисто. Той сполучливо издържава нейните тежки изпити. У Захария също се явява Сариния скептицизъм. И като „наказание" за неговото усъмняване, той онемява. Вътрешният смисъл на този символ е следният: когато умът – „Захария" - възприеме една идея, произтичаща от една по-висока сфера, символизирана чрез архангел Гавриил, той трябва да млъкне. Трябва да престане да я чопли, да я анализира, да иска да я сведе към познатите понятия, към обикновените логични разсъждения. Ето защо Захарий, онемял, не може да извършва обредите в храма. Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания. Цялата научна и философска дейност на ума в „храма" е свързана с „обреди". „Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си. Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв.
към текста >>

Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания.
У Захария също се явява Сариния скептицизъм. И като „наказание" за неговото усъмняване, той онемява. Вътрешният смисъл на този символ е следният: когато умът – „Захария" - възприеме една идея, произтичаща от една по-висока сфера, символизирана чрез архангел Гавриил, той трябва да млъкне. Трябва да престане да я чопли, да я анализира, да иска да я сведе към познатите понятия, към обикновените логични разсъждения. Ето защо Захарий, онемял, не може да извършва обредите в храма. Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания. Цялата научна и философска дейност на ума в „храма" е свързана с „обреди". „Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си. Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв. да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение.
към текста >>

С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини".
„Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си. Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв. да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение. То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам".
към текста >>

Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария.
Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв. да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение. То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване.
към текста >>

Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос.
да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение. То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос.
към текста >>

Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот.
И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение. То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст.
към текста >>

Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване.
Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен. Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух. Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта.
към текста >>

И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта.
В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели. Ала все пак тя е имала душевната сила да стои лице с лице пред едно неземно същество и, най-вече, имала е високата привилегия да получи непосредствено от него вест за своята висока мисия. Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест. Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта.
към текста >>

Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест.
Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели. Ала все пак тя е имала душевната сила да стои лице с лице пред едно неземно същество и, най-вече, имала е високата привилегия да получи непосредствено от него вест за своята висока мисия. Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест. Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта. Посредством него получава тя вестта, посредством него тя зачева и добива син. Елисавета също не се удостоява да получи направо високото посещение на ангела. Той се явява на Захария, чрез когото Елисавета зачева.
към текста >>

Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф.
към текста >>

Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение.
Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф. Още като дева, тя е сгодена за Йосиф.
към текста >>

Ясно е, следователно, че в новозаветната жена тия два образа се сливат.
В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф. Още като дева, тя е сгодена за Йосиф. Съществува, значи, една връзка на Мария майката, с един земен мъж. Ясно е, следователно, че в новозаветната жена тия два образа се сливат. Двете естества - на девата и жената-майка - все още са свързани. Те не са още напълно диференцирани. И християнската култура, една от съществените задачи на която е било повдигането на жената, се е развила под знака на този двойствен, не диференциран тип на жената, в който все още действува предимно второто естество на Мария - майката, жената на Йосиф. И затова най-високото схващане за жената, до което съвременните хора са се издигнали, все още си остава майката. По-висока форма на проява на женското начало хората не познават и не признават.
към текста >>

Но слабите резултати, получени от тия опити, показват, че идеята за девата не може да вирее под сянката на църквата и на обикновената религия.
Наистина, в наши дни започва да се очертава един социален тип жена, която се стреми да излезе из тесните граници на семейното огнище, за да се прояви с по-широк размах в обществения живот. Но и на този тип жени е чужд идеалът на девата. Би могло все пак да се каже, че тази идея не е била съвсем пренебрегната. В течение на християнската култура са правени, макар и слаби опити, за нейното въплъщаване в каква-годе форма. Тук имаме пред вид създаването през средните векове, под покровителството на църквата, на девическите монастири, където все пак се е култивирала тази идея. Но слабите резултати, получени от тия опити, показват, че идеята за девата не може да вирее под сянката на църквата и на обикновената религия. Ето защо, с пълно право може да се каже, че идеята за девата е една идея на бъдещата култура. В бъдеще ще имаме един напълно диференциран тип на дева, която не ще има нужда да се омъжва за „Йосифовци". Към този тип трябва да се стреми новата жена. Той ще бъде истинската нова Ева, Ева на бъдещето. Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията.
към текста >>

Към този тип трябва да се стреми новата жена.
В течение на християнската култура са правени, макар и слаби опити, за нейното въплъщаване в каква-годе форма. Тук имаме пред вид създаването през средните векове, под покровителството на църквата, на девическите монастири, където все пак се е култивирала тази идея. Но слабите резултати, получени от тия опити, показват, че идеята за девата не може да вирее под сянката на църквата и на обикновената религия. Ето защо, с пълно право може да се каже, че идеята за девата е една идея на бъдещата култура. В бъдеще ще имаме един напълно диференциран тип на дева, която не ще има нужда да се омъжва за „Йосифовци". Към този тип трябва да се стреми новата жена. Той ще бъде истинската нова Ева, Ева на бъдещето. Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията. И онази свобода, за която мечтае, ще бъде само една cянкa на истинската свобода. Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея.
към текста >>

Той ще бъде истинската нова Ева, Ева на бъдещето.
Тук имаме пред вид създаването през средните векове, под покровителството на църквата, на девическите монастири, където все пак се е култивирала тази идея. Но слабите резултати, получени от тия опити, показват, че идеята за девата не може да вирее под сянката на църквата и на обикновената религия. Ето защо, с пълно право може да се каже, че идеята за девата е една идея на бъдещата култура. В бъдеще ще имаме един напълно диференциран тип на дева, която не ще има нужда да се омъжва за „Йосифовци". Към този тип трябва да се стреми новата жена. Той ще бъде истинската нова Ева, Ева на бъдещето. Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията. И онази свобода, за която мечтае, ще бъде само една cянкa на истинската свобода. Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова.
към текста >>

Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията.
Но слабите резултати, получени от тия опити, показват, че идеята за девата не може да вирее под сянката на църквата и на обикновената религия. Ето защо, с пълно право може да се каже, че идеята за девата е една идея на бъдещата култура. В бъдеще ще имаме един напълно диференциран тип на дева, която не ще има нужда да се омъжва за „Йосифовци". Към този тип трябва да се стреми новата жена. Той ще бъде истинската нова Ева, Ева на бъдещето. Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията. И онази свобода, за която мечтае, ще бъде само една cянкa на истинската свобода. Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова. Не беше ли изпит за девицата зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това?
към текста >>

Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път.
В бъдеще ще имаме един напълно диференциран тип на дева, която не ще има нужда да се омъжва за „Йосифовци". Към този тип трябва да се стреми новата жена. Той ще бъде истинската нова Ева, Ева на бъдещето. Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за права, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията. И онази свобода, за която мечтае, ще бъде само една cянкa на истинската свобода. Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова. Не беше ли изпит за девицата зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това? Трябваше ангел насъне да му се яви, за да му изясни, как стои работата. Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев".
към текста >>

Така се очертава пред нашия вътрешен поглед образът на Дева Мария, идеалната новозаветна жена, в която живеят все още тясно свързани девата и жената-майка. Г.
Спомнете си оня момент, когато съобщават на Исус, че майка му и братята му го чакат вън. „Който изпълнява волята на моя Отец, който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка". Кой знае, дали тия силни думи, а и много подобни тям, не са издълбали дълбока пропаст между сина и майката - жена на Йосиф, носителка, като такава, на едно по-ограничено съзнание. А преследванията на Исуса, неговият изпълнен с борби живот и най-сетне трагедията на разпятието? Оставам на вас да се вживеете във всички тия моменти от живота на майката Исусова, които ни разкриват не вече нейния полуреален, полумитичен образ, както бе в начало, а близкия нам, чисто човешки образ на жена и майка. Така се очертава пред нашия вътрешен поглед образът на Дева Мария, идеалната новозаветна жена, в която живеят все още тясно свързани девата и жената-майка. Г.
към текста >>

29. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

На света са били дадени разните религии: браманизъм, маздеизъм, херметизъм, орфеизъм, мозаизъм, будизъм и пр., чрез които да се подготви човешкото съзнание за разбиране на онова, което носи Христос.
Боян Боев МЪДРЕЦИТЕ ОТ ИЗТОК Още от най-древни времена е било подготвяно идването на Христа. Подготвянето е било в трояко направление. На света са били дадени разните религии: браманизъм, маздеизъм, херметизъм, орфеизъм, мозаизъм, будизъм и пр., чрез които да се подготви човешкото съзнание за разбиране на онова, което носи Христос. Затова всички други религии трябва да се разглеждат като подготвителни стъпала за идеите на Христа. И по друг начин се подготвяли условията за идването на Христа. Някои мислят, че само в мозаизма - в книгите на Стария завет - се загатва за идването на Христа. Обаче се знае, че още в атлантско време, - хиляди години преди Христа - в окултните школи са били подготвяни учениците за това най-велико събитие в земната история - идването на Христа, който не е обикновен основател на религия, но носи със себе си нещо съвсем ново, от което зависи цялата бъдеща посока на човешкото развитие, и чрез което след слизането се дават възможности, условия и сили за възлизане. В Атлантида Посветените са говорили на своите ученици за Онзи Великия, който има да дойде и са подготвяли по този начин съзнанието им за Него.
към текста >>

Някои мислят, че само в мозаизма - в книгите на Стария завет - се загатва за идването на Христа.
Боян Боев МЪДРЕЦИТЕ ОТ ИЗТОК Още от най-древни времена е било подготвяно идването на Христа. Подготвянето е било в трояко направление. На света са били дадени разните религии: браманизъм, маздеизъм, херметизъм, орфеизъм, мозаизъм, будизъм и пр., чрез които да се подготви човешкото съзнание за разбиране на онова, което носи Христос. Затова всички други религии трябва да се разглеждат като подготвителни стъпала за идеите на Христа. И по друг начин се подготвяли условията за идването на Христа. Някои мислят, че само в мозаизма - в книгите на Стария завет - се загатва за идването на Христа. Обаче се знае, че още в атлантско време, - хиляди години преди Христа - в окултните школи са били подготвяни учениците за това най-велико събитие в земната история - идването на Христа, който не е обикновен основател на религия, но носи със себе си нещо съвсем ново, от което зависи цялата бъдеща посока на човешкото развитие, и чрез което след слизането се дават възможности, условия и сили за възлизане. В Атлантида Посветените са говорили на своите ученици за Онзи Великия, който има да дойде и са подготвяли по този начин съзнанието им за Него. А пък и този вид подготовка има голямо значение, понеже тоя, който е слушал с благоговение, с безгранична любов за Онзи Великия, който ще дойде и ще донесе силите за възхода, той вече е подготвен да разбере по-после и самия Христа, когато дойде. И тия, които Го приеха при Неговото идване и играха голяма роля за разпространението на християнството - апостолите, първите мъченици и пр. - те не са случайни хора.
към текста >>

Обаче се знае, че още в атлантско време, - хиляди години преди Христа - в окултните школи са били подготвяни учениците за това най-велико събитие в земната история - идването на Христа, който не е обикновен основател на религия, но носи със себе си нещо съвсем ново, от което зависи цялата бъдеща посока на човешкото развитие, и чрез което след слизането се дават възможности, условия и сили за възлизане.
Подготвянето е било в трояко направление. На света са били дадени разните религии: браманизъм, маздеизъм, херметизъм, орфеизъм, мозаизъм, будизъм и пр., чрез които да се подготви човешкото съзнание за разбиране на онова, което носи Христос. Затова всички други религии трябва да се разглеждат като подготвителни стъпала за идеите на Христа. И по друг начин се подготвяли условията за идването на Христа. Някои мислят, че само в мозаизма - в книгите на Стария завет - се загатва за идването на Христа. Обаче се знае, че още в атлантско време, - хиляди години преди Христа - в окултните школи са били подготвяни учениците за това най-велико събитие в земната история - идването на Христа, който не е обикновен основател на религия, но носи със себе си нещо съвсем ново, от което зависи цялата бъдеща посока на човешкото развитие, и чрез което след слизането се дават възможности, условия и сили за възлизане. В Атлантида Посветените са говорили на своите ученици за Онзи Великия, който има да дойде и са подготвяли по този начин съзнанието им за Него. А пък и този вид подготовка има голямо значение, понеже тоя, който е слушал с благоговение, с безгранична любов за Онзи Великия, който ще дойде и ще донесе силите за възхода, той вече е подготвен да разбере по-после и самия Христа, когато дойде. И тия, които Го приеха при Неговото идване и играха голяма роля за разпространението на християнството - апостолите, първите мъченици и пр. - те не са случайни хора. Те са били взети именно от редовете на тия, които са били подготвяни в течение на много по¬коления и са имали по този начин една вътрешна връзка с Него много по-рано преди Неговото идване.
към текста >>

Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание.
И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят. Тя има много по-големи знания, сили. способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви. И тая проява е въпрос на бъдните векове. И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа. Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание. Нека сега да разгледаме един от поетичните разкази в гл. 2 от Евангелието на Матея, именно разказа за мъдреците от изток, Те се научават от една звезда за Неговото идване и отиват във Витлеем да Му се поклонят, като Му принасят дарове: злато, ливан и смирна. Разказът за Звездата има голямо значение. Тия мъдреци са били достатъчно учени, за да могат по особеното, необикновеното съчетание да познаят, че се е родило едно необикновено лице, което трябва да намерят. И пак по звездите те са могли да определят областта, местото, дето той се е родил.
към текста >>

Тия мъдреци са били достатъчно учени, за да могат по особеното, необикновеното съчетание да познаят, че се е родило едно необикновено лице, което трябва да намерят.
И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа. Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание. Нека сега да разгледаме един от поетичните разкази в гл. 2 от Евангелието на Матея, именно разказа за мъдреците от изток, Те се научават от една звезда за Неговото идване и отиват във Витлеем да Му се поклонят, като Му принасят дарове: злато, ливан и смирна. Разказът за Звездата има голямо значение. Тия мъдреци са били достатъчно учени, за да могат по особеното, необикновеното съчетание да познаят, че се е родило едно необикновено лице, което трябва да намерят. И пак по звездите те са могли да определят областта, местото, дето той се е родил. Този разказ за звездата има и друго по-дълбоко значение: звездата - това е проява на разумността в света. За да разгледаме значението на този разказ за мъдреците от изток, нека хвърлим кратък поглед върху историята на човечеството. В една по-предишна статия се изтъкна, че историята на човечеството от атлантско време насам е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя. Това слизане от духа към материята се нарича инволюция.
към текста >>

Но тия мъдреци чувствуват, че иде Великият, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия, ще внесе нова светлина, нови възможности и ще ги постави във връзка с изобилния живот.
Можеш ли да си послужиш при възпитанието на 15-20 годишен младеж с методите, които употребяваш при тригодишното дете? Методите, които са необходими за човека, се менят според възрастта му, според степента на съзнанието му. Мъдреците, които дошли при Исуса и му поднесли своите дарове, в известно отношение представляват същества, добили посвещение в окултните школи на тия три култури. Те представляват същества, издигнати до най-високата точка, която може да се достигне в тия култури. Те представляват есенцията на тия култури. Но тия мъдреци чувствуват, че иде Великият, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия, ще внесе нова светлина, нови възможности и ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия стигна до едно място и това, което е дала, е дълбоко, но това са методи, които са били полезни на човека в инволюционния период. Те са били необходими за времето си. Но за човека в еволюционния период требват нови методи, нови програми, нови сили, нови пътища. Идването на тия мъдреци от изток при Исуса в известен смисъл символизира, как напредналите души на трите предшествуващи култури съзнават, че с Христа иде нещо ново, което надминава тяхното знание, техните възможности и от което те имат нужда. Тук виждаме, как източната философия на Индия, Персия, Египет и пр.
към текста >>

Но за човека в еволюционния период требват нови методи, нови програми, нови сили, нови пътища.
Те представляват същества, издигнати до най-високата точка, която може да се достигне в тия култури. Те представляват есенцията на тия култури. Но тия мъдреци чувствуват, че иде Великият, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия, ще внесе нова светлина, нови възможности и ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия стигна до едно място и това, което е дала, е дълбоко, но това са методи, които са били полезни на човека в инволюционния период. Те са били необходими за времето си. Но за човека в еволюционния период требват нови методи, нови програми, нови сили, нови пътища. Идването на тия мъдреци от изток при Исуса в известен смисъл символизира, как напредналите души на трите предшествуващи култури съзнават, че с Христа иде нещо ново, което надминава тяхното знание, техните възможности и от което те имат нужда. Тук виждаме, как източната философия на Индия, Персия, Египет и пр. съзнават, че ще трябва да отидат да се учат при Христа. И това постепенно ще се осъществи и във външния живот на човечеството. Това значение имат думите: „Ще бъдат едно стадо и един пастир".
към текста >>

Идването на тия мъдреци от изток при Исуса в известен смисъл символизира, как напредналите души на трите предшествуващи култури съзнават, че с Христа иде нещо ново, което надминава тяхното знание, техните възможности и от което те имат нужда.
Те представляват есенцията на тия култури. Но тия мъдреци чувствуват, че иде Великият, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия, ще внесе нова светлина, нови възможности и ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия стигна до едно място и това, което е дала, е дълбоко, но това са методи, които са били полезни на човека в инволюционния период. Те са били необходими за времето си. Но за човека в еволюционния период требват нови методи, нови програми, нови сили, нови пътища. Идването на тия мъдреци от изток при Исуса в известен смисъл символизира, как напредналите души на трите предшествуващи култури съзнават, че с Христа иде нещо ново, което надминава тяхното знание, техните възможности и от което те имат нужда. Тук виждаме, как източната философия на Индия, Персия, Египет и пр. съзнават, че ще трябва да отидат да се учат при Христа. И това постепенно ще се осъществи и във външния живот на човечеството. Това значение имат думите: „Ще бъдат едно стадо и един пастир". Едното стадо - това е цялото човечество, а пастирът е Христос.
към текста >>

Когато ново съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогаз лицето му е обърнато към изток, към вътрешния изток, от дето идат всички живо¬творни енергии, които градят, обновяват, освобождават и възкресяват.
Що е мистичният изток, що е вътрешният изток? Когато получаваш подкрепа, последната иде от мистичния изток. Значи тя иде от един разумен свят. Изток - това е полето, в което работят великите Души, с пробудено, просветлено съзнание, живущи в реалността на Истината и Свободата. Изток - това е царството на Истината, на разумността, царството на Духа! Когато ново съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогаз лицето му е обърнато към изток, към вътрешния изток, от дето идат всички живо¬творни енергии, които градят, обновяват, освобождават и възкресяват. Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителят казва: „Единият от тях донася дар за Неговия ум, другият - за Неговото сърце, а третият - за Неговата воля". С други думи, тия разумни сили в природата са като тил на Христа, те Го подкрепят. Кои са тия Същества, които са като тил на Христа и които съдействуват за Неговата работа? В посланието към Евреите, глава 12, стихове 22-24 се дава само едно слабо загатване за съществуването на Великото Всемирно Братство.
към текста >>

Ето що се казва там : „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога Съдията на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата".
Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителят казва: „Единият от тях донася дар за Неговия ум, другият - за Неговото сърце, а третият - за Неговата воля". С други думи, тия разумни сили в природата са като тил на Христа, те Го подкрепят. Кои са тия Същества, които са като тил на Христа и които съдействуват за Неговата работа? В посланието към Евреите, глава 12, стихове 22-24 се дава само едно слабо загатване за съществуването на Великото Всемирно Братство. Ето що се казва там : „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога Съдията на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата". Това е едно много дълбоко място, което може да се напише само от един посветен, какъвто е бил апостол Павел! Що се разбира под „хълма Сион", под „града на живия Бог", под „небесния Ерусалим? " Това е именно онзи разумен център, който работи в природата. Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили. своето човешко развитие и сега ръководят строителните процеси в природата.
към текста >>

Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили.
В посланието към Евреите, глава 12, стихове 22-24 се дава само едно слабо загатване за съществуването на Великото Всемирно Братство. Ето що се казва там : „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога Съдията на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата". Това е едно много дълбоко място, което може да се напише само от един посветен, какъвто е бил апостол Павел! Що се разбира под „хълма Сион", под „града на живия Бог", под „небесния Ерусалим? " Това е именно онзи разумен център, който работи в природата. Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили. своето човешко развитие и сега ръководят строителните процеси в природата. А пък дето се говори по-долу за „духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство", тук се загатва вече за тия същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство. И като се говори още по-долу за „Исуса Посредника на новия завет", загатва се за Неговата Мисия в свръзка с възхода на човешката раса. А изразът: „поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата” - загатва за онова, което е дал Той на човечеството - изобилния живот. Този разказ за мъдреците от изток между другото загатва и за връзката на дейността на Великото Всемирно Братство с мисията на Христа!
към текста >>

И като се говори още по-долу за „Исуса Посредника на новия завет", загатва се за Неговата Мисия в свръзка с възхода на човешката раса.
Що се разбира под „хълма Сион", под „града на живия Бог", под „небесния Ерусалим? " Това е именно онзи разумен център, който работи в природата. Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили. своето човешко развитие и сега ръководят строителните процеси в природата. А пък дето се говори по-долу за „духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство", тук се загатва вече за тия същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство. И като се говори още по-долу за „Исуса Посредника на новия завет", загатва се за Неговата Мисия в свръзка с възхода на човешката раса. А изразът: „поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата” - загатва за онова, което е дал Той на човечеството - изобилния живот. Този разказ за мъдреците от изток между другото загатва и за връзката на дейността на Великото Всемирно Братство с мисията на Христа! Мъдреците се покланят на Исуса във Витлеем и Му поднасят своите дарове. Значи разумните сили в природата са впрегнали всички свои сили за каузата на Христа, за реализирането на великата Негова идея: във възкресението на човешката душа и влизането ù в изобилния живот!
към текста >>

А изразът: „поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата” - загатва за онова, което е дал Той на човечеството - изобилния живот.
" Това е именно онзи разумен център, който работи в природата. Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили. своето човешко развитие и сега ръководят строителните процеси в природата. А пък дето се говори по-долу за „духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство", тук се загатва вече за тия същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство. И като се говори още по-долу за „Исуса Посредника на новия завет", загатва се за Неговата Мисия в свръзка с възхода на човешката раса. А изразът: „поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата” - загатва за онова, което е дал Той на човечеството - изобилния живот. Този разказ за мъдреците от изток между другото загатва и за връзката на дейността на Великото Всемирно Братство с мисията на Христа! Мъдреците се покланят на Исуса във Витлеем и Му поднасят своите дарове. Значи разумните сили в природата са впрегнали всички свои сили за каузата на Христа, за реализирането на великата Негова идея: във възкресението на човешката душа и влизането ù в изобилния живот!
към текста >>

30. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ако книжниците и фарисеите, почтени израилски граждани, вещи познавачи и тълкуватели на Мойсеевия закон, блюстители на правния ред и морала, бяха дошли при Исуса, за да разискват с него един важен социален въпрос, какъвто представя прелюбодейството и проституцията, може би щяхме да имаме един интересен разговор между тях и Исуса, носител на едно ново учение, представител на един друг ред - редът на „Царството Божие".
И Исус остана сам, и жената, дето си беше, насред. И когато се изправи, Исус ù рече: „Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди? " И тя отговори: „Никой Господи. Исус ù рече: „Нито аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече". Ако книжниците и фарисеите, почтени израилски граждани, вещи познавачи и тълкуватели на Мойсеевия закон, блюстители на правния ред и морала, бяха дошли при Исуса, за да разискват с него един важен социален въпрос, какъвто представя прелюбодейството и проституцията, може би щяхме да имаме един интересен разговор между тях и Исуса, носител на едно ново учение, представител на един друг ред - редът на „Царството Божие". Ала тия люде нахлуват при него като тълпа, настръхнала, настървена. Те влачат като подплашено животно една беззащитна жена, която е подпаднала под ударите на Мойсеевия закон, и искат да изпитат Исуса, да го предизвикат да говори, та да има за какво да го обвиняват, както отбелязва евангелието. Затова ли или с други помисли, но ние виждаме, че Исус не им отговаря нищо, а се навежда надолу и пише с пръст на земята. Какво е писал на земята, ние не знаем. Йоан поне нищо не загатва по това.
към текста >>

И ние щяхме да имаме поне на фотографска снимка онова, което великият Учител е написал на земята.
Затова ли или с други помисли, но ние виждаме, че Исус не им отговаря нищо, а се навежда надолу и пише с пръст на земята. Какво е писал на земята, ние не знаем. Йоан поне нищо не загатва по това. Да беше станало такова събитие в наши дни, навярно щяхме да имаме най-точни и подробни сведения за него. Защото заедно с книжниците и фарисеите, които в наше време биха били навярно видни правници, социолози и учени, щяха да пристигнат цел рояк журналисти и фоторепортери, които не биха изпуснали и най-малкото движение на Исуса. И ние щяхме да имаме поне на фотографска снимка онова, което великият Учител е написал на земята. За съжаление, обаче, тогава фотографията не е съществувала. Наистина, окултистите твърдят, че и в природата има една жива фотография, че всичко, което става се отпечатва в астралната светлина и че, следователно, може да се види като на филм с най-големи подробности. Ала този род филми са недостъпни за обикновеното зрение и затова ще трябва да се задоволим с кратките думи, които Исус изрича, след настойчивите въпроси на книжниците и фарисеите. Изправяйки се, той казва: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея". Сигурно в тия думи се крие формулираният на техен език резултат от ония дълбоки изчисления, които Исус е направил, пишейки с пръст по земята.
към текста >>

Ала този род филми са недостъпни за обикновеното зрение и затова ще трябва да се задоволим с кратките думи, които Исус изрича, след настойчивите въпроси на книжниците и фарисеите.
Да беше станало такова събитие в наши дни, навярно щяхме да имаме най-точни и подробни сведения за него. Защото заедно с книжниците и фарисеите, които в наше време биха били навярно видни правници, социолози и учени, щяха да пристигнат цел рояк журналисти и фоторепортери, които не биха изпуснали и най-малкото движение на Исуса. И ние щяхме да имаме поне на фотографска снимка онова, което великият Учител е написал на земята. За съжаление, обаче, тогава фотографията не е съществувала. Наистина, окултистите твърдят, че и в природата има една жива фотография, че всичко, което става се отпечатва в астралната светлина и че, следователно, може да се види като на филм с най-големи подробности. Ала този род филми са недостъпни за обикновеното зрение и затова ще трябва да се задоволим с кратките думи, които Исус изрича, след настойчивите въпроси на книжниците и фарисеите. Изправяйки се, той казва: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея". Сигурно в тия думи се крие формулираният на техен език резултат от ония дълбоки изчисления, които Исус е направил, пишейки с пръст по земята. За тия изчисления загатва, за съжаление твърде бегло, Учителят в една своя беседа. Ще предам накъсо осветлението, което той дава върху тия думи. „Христос, казва Учителят, е искал да им каже: Много добре е писал Мойсей, но вие зле сте го разбрали.
към текста >>

Тия вехтозаветни обвинители не са имали смелостта да направят ни най-малко възражение на Исуса.
Но ако сте грешници, вие с вашите камъни ще я убиете. А кое е по-добре, да се убие ли тази жена или да се поправи? " Учителят завършва коментариите си върху думите на Христа с един привиден парадокс: „Христос обърна вниманието на тия хора, че грешници нямат право да убиват грешници, защото са от един еснаф. Само праведните имат това право! " Какъв магичен ефект са произвели думите на Христа върху обвинителите на жената - прелюбодейка, виждаме от думите на стиха, който гласи: „А те като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от най-старите, та до последните*. Тия вехтозаветни обвинители не са имали смелостта да направят ни най-малко възражение на Исуса. А навярно те са могли най-красноречиво да защитят със силни аргументи старите постановления на Мойсевия закон. Ако бихме дали един съвременен превод на техните вероятни доводи, бихме могли да си послужим с езика на днешните правници и социолози, заети с разрешаване на парливите въпроси около прелюбодейството и проституцията. Наистина, днес са създадени много по-либерални и човеколюбиви закони, както относно бракоразвода, така и относно трънливия въпрос за „регламентиране на проституцията". Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни.
към текста >>

А навярно те са могли най-красноречиво да защитят със силни аргументи старите постановления на Мойсевия закон.
А кое е по-добре, да се убие ли тази жена или да се поправи? " Учителят завършва коментариите си върху думите на Христа с един привиден парадокс: „Христос обърна вниманието на тия хора, че грешници нямат право да убиват грешници, защото са от един еснаф. Само праведните имат това право! " Какъв магичен ефект са произвели думите на Христа върху обвинителите на жената - прелюбодейка, виждаме от думите на стиха, който гласи: „А те като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от най-старите, та до последните*. Тия вехтозаветни обвинители не са имали смелостта да направят ни най-малко възражение на Исуса. А навярно те са могли най-красноречиво да защитят със силни аргументи старите постановления на Мойсевия закон. Ако бихме дали един съвременен превод на техните вероятни доводи, бихме могли да си послужим с езика на днешните правници и социолози, заети с разрешаване на парливите въпроси около прелюбодейството и проституцията. Наистина, днес са създадени много по-либерални и човеколюбиви закони, както относно бракоразвода, така и относно трънливия въпрос за „регламентиране на проституцията". Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори.
към текста >>

Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни.
Тия вехтозаветни обвинители не са имали смелостта да направят ни най-малко възражение на Исуса. А навярно те са могли най-красноречиво да защитят със силни аргументи старите постановления на Мойсевия закон. Ако бихме дали един съвременен превод на техните вероятни доводи, бихме могли да си послужим с езика на днешните правници и социолози, заети с разрешаване на парливите въпроси около прелюбодейството и проституцията. Наистина, днес са създадени много по-либерални и човеколюбиви закони, както относно бракоразвода, така и относно трънливия въпрос за „регламентиране на проституцията". Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори. В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона. Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна?
към текста >>

Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената?
Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената? Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената? Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение? Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява?
към текста >>

Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът.
Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената? Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената? Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение? Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява? И наистина, ние го виждаме вече отразено в едно по-широко, по-хуманно и по-справедливо третиране на въпроса. във възгледите на днешните хора прозвучава словото на великия Галилеянин, отправени някога към жената, след разотиване на нейните обвинители: „Къде са ония, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди?
към текста >>

Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява?
Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената? Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение? Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява? И наистина, ние го виждаме вече отразено в едно по-широко, по-хуманно и по-справедливо третиране на въпроса. във възгледите на днешните хора прозвучава словото на великия Галилеянин, отправени някога към жената, след разотиване на нейните обвинители: „Къде са ония, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? " Учителят загатва, че Христос е казал и други думи на тази жена. Те не са записани.
към текста >>

От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме.
във възгледите на днешните хора прозвучава словото на великия Галилеянин, отправени някога към жената, след разотиване на нейните обвинители: „Къде са ония, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? " Учителят загатва, че Христос е казал и други думи на тази жена. Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря. Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието.
към текста >>

„Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон".
" Учителят загатва, че Христос е казал и други думи на тази жена. Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря. Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица.
към текста >>

Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря.
Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря. Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта.
към текста >>

Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука.
към текста >>

Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта.
Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина.
към текста >>

Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали.
А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости.
към текста >>

И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново.
При това ти си правил това тайно, в тъмно, а аз го правя наяве, при пълна светлина. Ти се съмняваш в Пророка и се питаш, не знае ли той, коя съм. Казвам ти, че той знае, коя съм, защото познава душата ми, а ти, който си мислиш, че ме знаеш, всъщност никога не си ме познавал, защото си търсил в мене само плътта. И нима аз някога съм проявила душата си пред тебе, за да ме познаеш? Каквото си търсил при мене, това съм ти давал. И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата". И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми.
към текста >>

Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни?
Ти се съмняваш в Пророка и се питаш, не знае ли той, коя съм. Казвам ти, че той знае, коя съм, защото познава душата ми, а ти, който си мислиш, че ме знаеш, всъщност никога не си ме познавал, защото си търсил в мене само плътта. И нима аз някога съм проявила душата си пред тебе, за да ме познаеш? Каквото си търсил при мене, това съм ти давал. И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата". И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми.
към текста >>

Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон.
Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби". Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят". Спасението не е призвание на обикновения човек, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос. Мария Магдалина намира Христа - душата на човека, която търси любовта през хиляди блуждания, намира своя център.
към текста >>

Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят".
Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби". Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят". Спасението не е призвание на обикновения човек, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос. Мария Магдалина намира Христа - душата на човека, която търси любовта през хиляди блуждания, намира своя център. Каква е дълбоката символика на нейното коленичене при нозете на Христа, на нейните сълзи, на нейните целувки, ще намерите това в беседата на Учителя „Целование ми не даде" (IV серия беседи), където е дадено най-дълбокото и най-оригинално обяснение на целувката, което аз познавам. Г.
към текста >>

Спасението не е призвание на обикновения човек, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос.
Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят". Спасението не е призвание на обикновения човек, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос. Мария Магдалина намира Христа - душата на човека, която търси любовта през хиляди блуждания, намира своя център. Каква е дълбоката символика на нейното коленичене при нозете на Христа, на нейните сълзи, на нейните целувки, ще намерите това в беседата на Учителя „Целование ми не даде" (IV серия беседи), където е дадено най-дълбокото и най-оригинално обяснение на целувката, което аз познавам. Г.
към текста >>

31. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Само вярата е в състояние да предизвика от¬деляне на онази божествена жизнена сила, която дей¬ствува мигновено, магически.
Ще рече, това допиране на вярата крие нещо специ¬фично в себе си. Хиляди хора са се допрели до Исуса в този ден, но колкото и неприятни да са били тия докосвания, може би, Исус остава безразличен за тях. Само допирането на тази жена - допи¬ране на живата вяра - е обърнало вниманието му. Той го отбелязва, изтъквайки една характерна негова черта - при туй докосване на жената, от неговата аура се е излъчила сила, част от оная животворна магнетична сила, която е била акумулирана у него. С това Христос е разкрил не само мощната сила на вя¬рата, не само нейното естество, а е определил и закона на нейното действие. Само вярата е в състояние да предизвика от¬деляне на онази божествена жизнена сила, която дей¬ствува мигновено, магически. вярата, следователно, е едничкият най-добър проводник на божествения живот, който произтича от Любовта. С това е даден същевременно и един критерий за раз¬познаване на истинската вяра. Ако онзи, който работи чрез вяра, може да предизвика проявата на силите на божествения свят, дей¬ствуващи моментално - ние бихме казали чудотворно - той може да бъде уверен, че наистина обладава вяра. Който не може да преди¬звика този ефект, не притежава истинска вяра. Вярата, следователно, е едничкият агент на така нарече¬ните от хората чудеса, в туй число и на чудотворните излекува¬ния.
към текста >>

Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване психологията на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет.
Ясно е, следователно, че за да се излекува един човек моментално, като кръвотечащата жена, за да се излекува по божествен начин, той трябва да има вяра. В случая вярата се явява добър проводник на животворните сили на божествения свет. Един лечител от категорията на Исуса може да има най-доброто желание да излекува един болник, но ако у последния липсва онази психична ма¬терия на вярата, която служи като добър проводник на божестве¬ната енергия, той не може да го излекува по този моментален, „чудотворен” начин, Този болник, като кръвотечащата жена преди да намери Исуса, ще трябва да се подложи на друго лечение, застъпница на което се е явявала медицината през всички времена. Вярата, за да употребим един философски термин, е трансцедентна сила. До същото заключение за естеството на във вярата дойдохме и при разглеждане духовния опит на Захария и Елисавета в главата „Елисавета - майка на предтечата", а също и в главата за Дева Мария. Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване психологията на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет. Завършвайки този бегъл очерк за жената, страдаща от кръвотечение, искам да ви припомня скромния, едва скициран образ на една нейна посестрима - жената Хананейка. Тази жена не идва за себе си - тя моли Исуса да излекува дъщеря ù, която е измъчвана от бяс. Той отхвърля от първом мол¬бата ù, макар последната да е подкрепена от застъпничеството на неговите ученици, като казва, че е изпратен да спаси преди всичко загубените овце от Израилевия дом и че не е прилично да вземе хляба на децата, за да го хвърли на кучетата. Жената чува тия му думи, но не се оскърбява, нито обезсърчава. Отговорът, който дава на Исуса е рядък образец на смире¬ие и вяра.
към текста >>

При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса.
„О жено, провиква се той възхитен, голяма е твоята вяра. Нека ти бъде според желанието". Не само за вяра и смирение говори този отговор, а и за един жив ум. На символичния език на Учителя от Галилея, тя отговаря също символично. Това е един кратък, но красив и умен разговор. При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса. Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома Израилев", „децата" и „езичниците" – „кучета" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите. Ще спомена само бегло един закон за действието на вярата, който може да се нарече верижен. Между Исуса и болната дъщеря стои майката. Тя е средата на вярата, която провежда тока на животворната сила. Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса.
към текста >>

Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома Израилев", „децата" и „езичниците" – „кучета" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите.
Нека ти бъде според желанието". Не само за вяра и смирение говори този отговор, а и за един жив ум. На символичния език на Учителя от Галилея, тя отговаря също символично. Това е един кратък, но красив и умен разговор. При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса. Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома Израилев", „децата" и „езичниците" – „кучета" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите. Ще спомена само бегло един закон за действието на вярата, който може да се нарече верижен. Между Исуса и болната дъщеря стои майката. Тя е средата на вярата, която провежда тока на животворната сила. Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса. Такъв е случаят и при излекуване от разстояние сина на стотника, както и други случаи, отбелязани в евангелието.
към текста >>

32. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- ЗА ПЛОЧИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Обикновеният човек е тяхна играчка всякога.
Не всякога и не всякъде, защото през зима и буря не се изважда нежно цвете навън. То ще се попари. От голямо значение е да знае човек границата на своята проява, макар тя да е най-добра и с красиви подбуди. При такъв случай, човек може да се приучи да превръща нуждата от външно изявяване на хубавото в един дълбок вътрешен живот, който обогатява човека с плодове на творческа мисъл, възвишени изживявания и голяма радост. Човек има наследствени предразположения и слабости, има лоши навици. Обикновеният човек е тяхна играчка всякога. Човекът, който е почнал да се замисля в своя живот, почва постепенно, но постоянно да пресъздава и облагородява в хубави стремежи и прояви всичкото това наследство от спъващи елементи. Това е път на разумност - бавно, но сигурно, като алхимик човек пресъздава всичко в благородно. Или по право, очиства себе си от всичко натрупано и излишно. Но има случаи, а те са най-многото, когато човек мисли с един замах да премахне всичко, което са му оставили като органически и душевен дар неговите деди и прадеди и което е трупал сам през вековете. И ето оттук, от това желание да ликвидира за миг с всичко старо, човек почва да се подпушва.
към текста >>

В живота човек трябва да върви с дълбоко вътрешно спокойствие на духа и със сърце, пълно с вдъхновение и радост.
Или по право, очиства себе си от всичко натрупано и излишно. Но има случаи, а те са най-многото, когато човек мисли с един замах да премахне всичко, което са му оставили като органически и душевен дар неговите деди и прадеди и което е трупал сам през вековете. И ето оттук, от това желание да ликвидира за миг с всичко старо, човек почва да се подпушва. А подпушването му създава всякакви вътрешни борби и неприятности. За всеки минал по този път е известно, че вътрешните борби не допринасят никаква полза на човека, те само го похабяват и изтощават. В живота човек трябва да върви с дълбоко вътрешно спокойствие на духа и със сърце, пълно с вдъхновение и радост. Всякакъв натиск върху себе си е вредно нещо. Нищо не може да се изправи за миг. Човек може да даде само друга насока на своето съзнание с един замах, но това са божествени внушения в живота. Да пресъздадеш, обаче, апарата, с който трябва да проявиш в съвършенство тези божествени внушения, това е бавна, тежка, изящна работа, която изисква голямо постоянство, но която в края на краищата е много приятна и смислена. Подпушва се човек, когато подценява себе си, когато се мисли постоянно за грешник, когато в него е силно развито чувството за малоценност и мисли, че всичко около него все го пренебрегва; подпушва се всеки, който не дава място в сърцето си на радостта, на благородните чувства, на възвишени копнежи и вдъхновения; подпушва се всеки, който спъва проявата на всяка светла и права мисъл, на всеки стремеж към красивото, знанието и доброто.
към текста >>

Подпушва се човек, когато подценява себе си, когато се мисли постоянно за грешник, когато в него е силно развито чувството за малоценност и мисли, че всичко около него все го пренебрегва; подпушва се всеки, който не дава място в сърцето си на радостта, на благородните чувства, на възвишени копнежи и вдъхновения; подпушва се всеки, който спъва проявата на всяка светла и права мисъл, на всеки стремеж към красивото, знанието и доброто.
В живота човек трябва да върви с дълбоко вътрешно спокойствие на духа и със сърце, пълно с вдъхновение и радост. Всякакъв натиск върху себе си е вредно нещо. Нищо не може да се изправи за миг. Човек може да даде само друга насока на своето съзнание с един замах, но това са божествени внушения в живота. Да пресъздадеш, обаче, апарата, с който трябва да проявиш в съвършенство тези божествени внушения, това е бавна, тежка, изящна работа, която изисква голямо постоянство, но която в края на краищата е много приятна и смислена. Подпушва се човек, когато подценява себе си, когато се мисли постоянно за грешник, когато в него е силно развито чувството за малоценност и мисли, че всичко около него все го пренебрегва; подпушва се всеки, който не дава място в сърцето си на радостта, на благородните чувства, на възвишени копнежи и вдъхновения; подпушва се всеки, който спъва проявата на всяка светла и права мисъл, на всеки стремеж към красивото, знанието и доброто. В пътя на освобождението от всичко гнетящо, самообладанието и въздържанието са добри помощници към вътрешното дело на правата мисъл и вдъхновението. Те са само полезни прояви на разумната воля на човека, но нямат нищо общо с подпушването. То е само вредно. Ние сме създадени за радост, за живот, пълен със смислено творчество, пълен със светли стремежи и благородни копнежи, които намират и своя земен израз. Проникнати от това съзнание, ние можем вместо да се подпушваме, да вървим в пътя на освобождението от всичко гнетящо.
към текста >>

В пътя на освобождението от всичко гнетящо, самообладанието и въздържанието са добри помощници към вътрешното дело на правата мисъл и вдъхновението.
Всякакъв натиск върху себе си е вредно нещо. Нищо не може да се изправи за миг. Човек може да даде само друга насока на своето съзнание с един замах, но това са божествени внушения в живота. Да пресъздадеш, обаче, апарата, с който трябва да проявиш в съвършенство тези божествени внушения, това е бавна, тежка, изящна работа, която изисква голямо постоянство, но която в края на краищата е много приятна и смислена. Подпушва се човек, когато подценява себе си, когато се мисли постоянно за грешник, когато в него е силно развито чувството за малоценност и мисли, че всичко около него все го пренебрегва; подпушва се всеки, който не дава място в сърцето си на радостта, на благородните чувства, на възвишени копнежи и вдъхновения; подпушва се всеки, който спъва проявата на всяка светла и права мисъл, на всеки стремеж към красивото, знанието и доброто. В пътя на освобождението от всичко гнетящо, самообладанието и въздържанието са добри помощници към вътрешното дело на правата мисъл и вдъхновението. Те са само полезни прояви на разумната воля на човека, но нямат нищо общо с подпушването. То е само вредно. Ние сме създадени за радост, за живот, пълен със смислено творчество, пълен със светли стремежи и благородни копнежи, които намират и своя земен израз. Проникнати от това съзнание, ние можем вместо да се подпушваме, да вървим в пътя на освобождението от всичко гнетящо. Това е една красива и приятна работа за всеки ден.
към текста >>

И в постигнатото дълбоко спокойствие на нашата душа, ще съзрем най-великото условие за проявата на заветната мъдрост на вековете. Е.
Те са само полезни прояви на разумната воля на човека, но нямат нищо общо с подпушването. То е само вредно. Ние сме създадени за радост, за живот, пълен със смислено творчество, пълен със светли стремежи и благородни копнежи, които намират и своя земен израз. Проникнати от това съзнание, ние можем вместо да се подпушваме, да вървим в пътя на освобождението от всичко гнетящо. Това е една красива и приятна работа за всеки ден. И в постигнатото дълбоко спокойствие на нашата душа, ще съзрем най-великото условие за проявата на заветната мъдрост на вековете. Е.
към текста >>

33. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Българският печат за богомилството В списание "Просвета", орган на Просветния съюз в България, е печатана статията на Д-р Найден Шейтанов: "Периодизация на българската култура", в която между другото се казва: "Нашето богомилство стои в основата на реформацията в католическата църква.
Особено съжалявах за беседите на Учителя. Моят другар, който ме придружаваше навред, дойде да ме изпрати чак до границата, грижейки се през цялото време като майка за мен. Има много гостоприемни народи, но такова гостоприемство, отиващо до саможертва, надали може да се намери другаде. С това завършват моите кратки впечатления от пътешествието ми в България. Има много работи, които не мога да опиша, защото тях човек може да опита, да разбере, само като ги преживее. Българският печат за богомилството В списание "Просвета", орган на Просветния съюз в България, е печатана статията на Д-р Найден Шейтанов: "Периодизация на българската култура", в която между другото се казва: "Нашето богомилство стои в основата на реформацията в католическата църква. А чрез учението за равенството между мъжа и жената, то предхожда - ако не вдъхновява - култа на дамата в средновековна Франция и последвалите сетне опити за женско равноправие. Дори, според виенския издирвач Зайферт, богомилството изиграло още по-голяма роля и то не само в културно-религиозната история на Европа, но и в социал-политическата. По този начин българското културно постижение се дига до велик двигател в историята на нашия материк, дори и на Северна - пуританска - Америка. Този характер на богомилството трябва да се изтъква не само в родната ни история, но и в общата история, когато се говори за реформацията в Европа". Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци.
към текста >>

А чрез учението за равенството между мъжа и жената, то предхожда - ако не вдъхновява - култа на дамата в средновековна Франция и последвалите сетне опити за женско равноправие.
Моят другар, който ме придружаваше навред, дойде да ме изпрати чак до границата, грижейки се през цялото време като майка за мен. Има много гостоприемни народи, но такова гостоприемство, отиващо до саможертва, надали може да се намери другаде. С това завършват моите кратки впечатления от пътешествието ми в България. Има много работи, които не мога да опиша, защото тях човек може да опита, да разбере, само като ги преживее. Българският печат за богомилството В списание "Просвета", орган на Просветния съюз в България, е печатана статията на Д-р Найден Шейтанов: "Периодизация на българската култура", в която между другото се казва: "Нашето богомилство стои в основата на реформацията в католическата църква. А чрез учението за равенството между мъжа и жената, то предхожда - ако не вдъхновява - култа на дамата в средновековна Франция и последвалите сетне опити за женско равноправие. Дори, според виенския издирвач Зайферт, богомилството изиграло още по-голяма роля и то не само в културно-религиозната история на Европа, но и в социал-политическата. По този начин българското културно постижение се дига до велик двигател в историята на нашия материк, дори и на Северна - пуританска - Америка. Този характер на богомилството трябва да се изтъква не само в родната ни история, но и в общата история, когато се говори за реформацията в Европа". Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци. Дошли бяха чужденци специално за тия игри.
към текста >>

Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци.
Българският печат за богомилството В списание "Просвета", орган на Просветния съюз в България, е печатана статията на Д-р Найден Шейтанов: "Периодизация на българската култура", в която между другото се казва: "Нашето богомилство стои в основата на реформацията в католическата църква. А чрез учението за равенството между мъжа и жената, то предхожда - ако не вдъхновява - култа на дамата в средновековна Франция и последвалите сетне опити за женско равноправие. Дори, според виенския издирвач Зайферт, богомилството изиграло още по-голяма роля и то не само в културно-религиозната история на Европа, но и в социал-политическата. По този начин българското културно постижение се дига до велик двигател в историята на нашия материк, дори и на Северна - пуританска - Америка. Този характер на богомилството трябва да се изтъква не само в родната ни история, но и в общата история, когато се говори за реформацията в Европа". Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци. Дошли бяха чужденци специално за тия игри. Между гостите бяха д-р Тартап, поддиректор на дружеството за народни песни и танци в Лондон. После г-жа Север, главна организаторка на Лондонското дружество за възобновяване на народните песни и танци, югославянката журналистка Живка Божич и др. Водач на групата е Райна Кацарова, асистентка при Етнографския музей. Англичаните са дошли с намерение да филмират игрите, за да прожектират филма в Англия.
към текста >>

После г-жа Север, главна организаторка на Лондонското дружество за възобновяване на народните песни и танци, югославянката журналистка Живка Божич и др.
По този начин българското културно постижение се дига до велик двигател в историята на нашия материк, дори и на Северна - пуританска - Америка. Този характер на богомилството трябва да се изтъква не само в родната ни история, но и в общата история, когато се говори за реформацията в Европа". Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци. Дошли бяха чужденци специално за тия игри. Между гостите бяха д-р Тартап, поддиректор на дружеството за народни песни и танци в Лондон. После г-жа Север, главна организаторка на Лондонското дружество за възобновяване на народните песни и танци, югославянката журналистка Живка Божич и др. Водач на групата е Райна Кацарова, асистентка при Етнографския музей. Англичаните са дошли с намерение да филмират игрите, за да прожектират филма в Англия. Нестинарските игри - ето един факт, който говори за по-дълбоките сили и закони в природата и върху който може да хвърли светлина само окултната наука. Юпитер и слънчевите петна Знае се, че енергията на слънцето не е винаги еднаква. Чрез дългогодишни измервания е установено, че слънчевите енергии имат известни колебания.
към текста >>

Чрез дългогодишни измервания е установено, че слънчевите енергии имат известни колебания.
После г-жа Север, главна организаторка на Лондонското дружество за възобновяване на народните песни и танци, югославянката журналистка Живка Божич и др. Водач на групата е Райна Кацарова, асистентка при Етнографския музей. Англичаните са дошли с намерение да филмират игрите, за да прожектират филма в Англия. Нестинарските игри - ето един факт, който говори за по-дълбоките сили и закони в природата и върху който може да хвърли светлина само окултната наука. Юпитер и слънчевите петна Знае се, че енергията на слънцето не е винаги еднаква. Чрез дългогодишни измервания е установено, че слънчевите енергии имат известни колебания. Всеки 10-11 години слънчевите енергии достигат своя връх и тогаз се явяват в по-големи размери слънчевите петна. Тия петна не са нищо друго освен сгъстени газове. Коя е причината на тия слънчеви петна? Миналата година американският астроном Едуард Годфрей даде пояснение за това явление върху слънчевия диск. Според закона за космичното притегляне две планети се привличат толкоз по-силно, колкото по-малко е разстоянието между тях.
към текста >>

това ново откритие било показано на един малък кръг от учени и вестникари.
Когато Юпитер се приближава към слънцето, повърхността на последното също се приближава към голямата планета. Вследствие на това се появява раздвижване на частиците на слънцето и температурата му се повишава. Едуард Гордфей е на мнение, че слънчевите петна се предизвикват от действието на Юпитер. Лъчи, които правят предметите невидими Трима австрийски инженери - Хиндерт, Пинтер и Талхофер - сполучили да превърнат видимите предмети в невидими. На 18 април т.г. това ново откритие било показано на един малък кръг от учени и вестникари. Върху една малка силно осветена платформа били наслагани една ваза, една фарфорова фигура, няколко стъкленици и една запалена електрическа лампичка. Всичко това било пред една светло-жълта стена, изписана с червени и сини знаци. Няколко секунди след като поканените си заели местата, стената и платформата били осветени със силна светлина. И всичките наслагани там предмети в един миг изчезнали. Платформата изглежда празна, а светлината на лампичката макар и да се вижда, изглежда като че виси на въздуха.
към текста >>

По този метод те са добили способността да възприемат радиовълни и да ги правят достояние на слушателите посредством контакт с обикновени високоговорители.
Имената им са: Франц Сикора, 21 годишен, оксиженист, а другият е Рудолф Вълтавски, 32 годишен, монтьор. И двамата са бедни хора. Изкарват с труда си колкото за всекидневните си нужди. Те са радиолюбители, но без особени технически познания. Развили са тия дарби в себе си чрез неколкогодишни упражнения в специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите. По този метод те са добили способността да възприемат радиовълни и да ги правят достояние на слушателите посредством контакт с обикновени високоговорители. После те имат тая способност: когато се допрат до електрическа крушка, тя светва. Това показва, че те притежават изключително лично електричество. Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага. Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин, Будапеща, Бреслау и пр. Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите.
към текста >>

Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите.
По този метод те са добили способността да възприемат радиовълни и да ги правят достояние на слушателите посредством контакт с обикновени високоговорители. После те имат тая способност: когато се допрат до електрическа крушка, тя светва. Това показва, че те притежават изключително лично електричество. Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага. Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин, Будапеща, Бреслау и пр. Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите. Двамата радио-хора са в състояние да ловят около 10 радиостанции и то по желание. Направили и друг един опит. Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%. Вечните истини, от Стефан Тошев, Севлиево, 1937 година, Стр. 582, цена 50 лева.
към текста >>

Втората част носи заглавие: "Целта и смисълът на човешкия живот според Стария и Новия завет.
582, цена 50 лева. Доставя се от Стоян Русев, улица "Опълченска", 64 - София. Това е ценен принос към окултната ни книжнина през тая година. Книгата е разделена на две части. В първата е изложено най-ценното от Псалмите. Втората част носи заглавие: "Целта и смисълът на човешкия живот според Стария и Новия завет. Карма и прераждане." Втората част има следното съдържание: "Увод. Стари завет. Карма. Прераждане. Вяра. Покаяние и новораждане. Любов. Молитва. Ясновидство. Интуиция.
към текста >>

Стари завет.
Това е ценен принос към окултната ни книжнина през тая година. Книгата е разделена на две части. В първата е изложено най-ценното от Псалмите. Втората част носи заглавие: "Целта и смисълът на човешкия живот според Стария и Новия завет. Карма и прераждане." Втората част има следното съдържание: "Увод. Стари завет. Карма. Прераждане. Вяра. Покаяние и новораждане. Любов. Молитва. Ясновидство. Интуиция. Същинският човек. Безконечният "ад" на християнската църква." Добър е методът, с който си служи авторът: своите идеи той се стреми да потвърди от една страна чрез стария и новия завет и от друга страна чрез фактите, резултатите на новите научни изследвания по дадения въпрос.
към текста >>

Покаяние и новораждане.
В първата е изложено най-ценното от Псалмите. Втората част носи заглавие: "Целта и смисълът на човешкия живот според Стария и Новия завет. Карма и прераждане." Втората част има следното съдържание: "Увод. Стари завет. Карма. Прераждане. Вяра. Покаяние и новораждане. Любов. Молитва. Ясновидство. Интуиция. Същинският човек. Безконечният "ад" на християнската църква." Добър е методът, с който си служи авторът: своите идеи той се стреми да потвърди от една страна чрез стария и новия завет и от друга страна чрез фактите, резултатите на новите научни изследвания по дадения въпрос. Затова книгата съдържа богат фактически материал и идеите на автора са силно, всестранно и логично аргументирани. Тая книга е плод на грамадна дългогодишна работа, за която трябва да му бъдем благодарни.
към текста >>

Любов. Молитва. Ясновидство. Интуиция.
Втората част носи заглавие: "Целта и смисълът на човешкия живот според Стария и Новия завет. Карма и прераждане." Втората част има следното съдържание: "Увод. Стари завет. Карма. Прераждане. Вяра. Покаяние и новораждане. Любов. Молитва. Ясновидство. Интуиция. Същинският човек. Безконечният "ад" на християнската църква." Добър е методът, с който си служи авторът: своите идеи той се стреми да потвърди от една страна чрез стария и новия завет и от друга страна чрез фактите, резултатите на новите научни изследвания по дадения въпрос. Затова книгата съдържа богат фактически материал и идеите на автора са силно, всестранно и логично аргументирани. Тая книга е плод на грамадна дългогодишна работа, за която трябва да му бъдем благодарни. Книгата е ценна за всички, които искат да се ориентират в сложните проблеми, които днешният живот слага пред всеки търсещ човек.
към текста >>

Безконечният "ад" на християнската църква." Добър е методът, с който си служи авторът: своите идеи той се стреми да потвърди от една страна чрез стария и новия завет и от друга страна чрез фактите, резултатите на новите научни изследвания по дадения въпрос.
Стари завет. Карма. Прераждане. Вяра. Покаяние и новораждане. Любов. Молитва. Ясновидство. Интуиция. Същинският човек. Безконечният "ад" на християнската църква." Добър е методът, с който си служи авторът: своите идеи той се стреми да потвърди от една страна чрез стария и новия завет и от друга страна чрез фактите, резултатите на новите научни изследвания по дадения въпрос. Затова книгата съдържа богат фактически материал и идеите на автора са силно, всестранно и логично аргументирани. Тая книга е плод на грамадна дългогодишна работа, за която трябва да му бъдем благодарни. Книгата е ценна за всички, които искат да се ориентират в сложните проблеми, които днешният живот слага пред всеки търсещ човек. Читателят в тая книга ще намери отговор на много въпроси, които вълнуват човешкия дух. Тая книга ще допринесе много за проникване на новите идеи всред обществото.
към текста >>

Тая книга ще допринесе много за проникване на новите идеи всред обществото.
Безконечният "ад" на християнската църква." Добър е методът, с който си служи авторът: своите идеи той се стреми да потвърди от една страна чрез стария и новия завет и от друга страна чрез фактите, резултатите на новите научни изследвания по дадения въпрос. Затова книгата съдържа богат фактически материал и идеите на автора са силно, всестранно и логично аргументирани. Тая книга е плод на грамадна дългогодишна работа, за която трябва да му бъдем благодарни. Книгата е ценна за всички, които искат да се ориентират в сложните проблеми, които днешният живот слага пред всеки търсещ човек. Читателят в тая книга ще намери отговор на много въпроси, които вълнуват човешкия дух. Тая книга ще допринесе много за проникване на новите идеи всред обществото. Нека тя да намери широко разпространение! При адепта, окултна повест от Любомир Лулчев. Книгоиздателство Ст. Атанасов, цена 10 лв. История на полския месианизъм до ноемврийското въстание (1831 г) от проф.
към текста >>

Съчиненията на полските поети и философи, вдъхновени от великата идея за справедливост, братство и мир - са наистина съкровищница.
При адепта, окултна повест от Любомир Лулчев. Книгоиздателство Ст. Атанасов, цена 10 лв. История на полския месианизъм до ноемврийското въстание (1831 г) от проф. Jôzef Uejski Интересът към полския месианизъм у славянските страни се засилва все повече и повече. Съчиненията на полските поети и философи, вдъхновени от великата идея за справедливост, братство и мир - са наистина съкровищница. Това е висок полет на полския гений - красив в ореола на голготските страдания на народа - мъченик, който в лицето на Мицкевич, Словацки, Тиежковски и др. се издига до великата Любов на всеопрощението, на прощение даже към неприятеля, Проф. Уейски (сега вицеминистър на просветата) е един от най-добрите историци и знатоци на месианизма - а специално на Словацки и Мицкевич. Съч. "История на полския месианизъм" със своя ясен език, богатата ерудиция на автора и главно с историческата връзка на идейните течения на онова време - представлява необходимо ръководство за всеки желаещ да се запознае с произхода, видоизмененията, преображенията и значението на полския месианизъм. Съдържа следните глави : Гл. 1.
към текста >>

"История на полския месианизъм" със своя ясен език, богатата ерудиция на автора и главно с историческата връзка на идейните течения на онова време - представлява необходимо ръководство за всеки желаещ да се запознае с произхода, видоизмененията, преображенията и значението на полския месианизъм.
Jôzef Uejski Интересът към полския месианизъм у славянските страни се засилва все повече и повече. Съчиненията на полските поети и философи, вдъхновени от великата идея за справедливост, братство и мир - са наистина съкровищница. Това е висок полет на полския гений - красив в ореола на голготските страдания на народа - мъченик, който в лицето на Мицкевич, Словацки, Тиежковски и др. се издига до великата Любов на всеопрощението, на прощение даже към неприятеля, Проф. Уейски (сега вицеминистър на просветата) е един от най-добрите историци и знатоци на месианизма - а специално на Словацки и Мицкевич. Съч. "История на полския месианизъм" със своя ясен език, богатата ерудиция на автора и главно с историческата връзка на идейните течения на онова време - представлява необходимо ръководство за всеки желаещ да се запознае с произхода, видоизмененията, преображенията и значението на полския месианизъм. Съдържа следните глави : Гл. 1. Що е месианизъм и видове месианизъм. Гл. 2. Чувство за мисията на избрания народ в Полша - пред нейния упадък. Гл. Зи4.
към текста >>

и мистични движения на онова време и тази връзка е подчертана в историч. перспектива.
8 и 7 Славянски месианизъм! гл. 8 Месианизъм и свободните зидари. гл. 9 Чувство и вяра гл.X. и XI - Идеологията на ноемврийското въстание. (1931) Особено интересна е връзката на месианизма с рел. и мистични движения на онова време и тази връзка е подчертана в историч. перспектива. Царят на новия Израил,от проф. Иос. Уейоки. (из историята на мистиката от века на просвещението) Съдържа: гл. 1. Главни течения на мистиката в 18 в. гл. 2.
към текста >>

Царят на новия Израил,от проф.
гл. 8 Месианизъм и свободните зидари. гл. 9 Чувство и вяра гл.X. и XI - Идеологията на ноемврийското въстание. (1931) Особено интересна е връзката на месианизма с рел. и мистични движения на онова време и тази връзка е подчертана в историч. перспектива. Царят на новия Израил,от проф. Иос. Уейоки. (из историята на мистиката от века на просвещението) Съдържа: гл. 1. Главни течения на мистиката в 18 в. гл. 2. Варшавско и Берлинско посвещения на Тадеуш Грабински.
към текста >>

Царят на новия Израил.
(из историята на мистиката от века на просвещението) Съдържа: гл. 1. Главни течения на мистиката в 18 в. гл. 2. Варшавско и Берлинско посвещения на Тадеуш Грабински. гл. 3. Царят на новия Израил. гл. 4. Народ Божи под Нева. Това съчинение хвърля светлина върху мистичните движения на миналия век, във връзка с Тадеуш Грабински - велик полски мистик и окултист. Редакцията доставя книгите: "ЛИЦА И ДУШИ" (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу З0 лева. "ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" от А.
към текста >>

34. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и драматурзи. Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм. При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес. Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство". За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе.
към текста >>

Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума.
Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство". За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе. Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума. В нейното изкуство е имало нещо магично, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея. В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство". Обладаващия чар на ония жени, които имат змийски гъвкави тела, напоени с астрален магнетизъм, Саломе е проектирала с всяко свое движение флуидите на този магнетизъм и е действувала по такъв начин магически върху зрителите. Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство — магичното изкуство на "астралната жена". В мрежата на нейната игра, изплетена от флуидни движения, е бил оплетен не само Ирод, а и всички присъствуващи.
към текста >>

Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение.
Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг. Ала зад този повод стои една друга, по-дълбока причина. Иоан Кръстител - това е човекът, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена. Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага. Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение. И сега, при Ирод, те отново се сблъскват. И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти. Ирод се колебае между словото на Пророка и пъклените нашепвания на Иродиада. Една вечна борба в света, която е родила кладата, разпятието, посичането с меч, инквизицията. В борбата си срещу Пророка, Иродиада, "астралната жена", проектира едно от най-мощните си оръжия - въплътеното в игра изкуство на съблазънта, живото тяло като източник и средство за магичните въплъщения на това изкуство.
към текста >>

И сега, при Ирод, те отново се сблъскват.
Ала зад този повод стои една друга, по-дълбока причина. Иоан Кръстител - това е човекът, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена. Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага. Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение. И сега, при Ирод, те отново се сблъскват. И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти. Ирод се колебае между словото на Пророка и пъклените нашепвания на Иродиада. Една вечна борба в света, която е родила кладата, разпятието, посичането с меч, инквизицията. В борбата си срещу Пророка, Иродиада, "астралната жена", проектира едно от най-мощните си оръжия - въплътеното в игра изкуство на съблазънта, живото тяло като източник и средство за магичните въплъщения на това изкуство. Тъкмо тази борба между Йоана и Саломе са използували съвременните автори като ядка на своите творения и като възел на драматични конфликти.
към текста >>

Казвам прастара вражда, като имам предвид някои загатвания в Новия Завет, които ни отвеждат, по невидими нишки, към известни събития разказани в Стария Завет.
Така поставен проблемът, от него лесно произтича разрешението на борбата - Саломе пожелава на всяка цена смъртта на Йоана, неговата глава, било защото е накърнена нейната гордост на всепобеждаваща жена-съблазнителка, било защото е обхваната от садистичната жажда да обладава по някакъв начин девственото тяло на Пророка. В евангелието, обаче, е казано, че Саломе пожелава да отсекат главата на Кръстителя и да й я поднесат на блюдо, по внушение на нейната майка. Чисто езотерично погледнато, обаче, Иродиада и Саломе, това са едно: астралната жена - "Иродиада", с нейните средства за магично действие - "Саломе". Така, най-мощният Пророк на Израел, великият Предтеч, бива посечен вследствие танца на една жена. Така завършва една стара, прастара вражда между един Пророк и една царица. Казвам прастара вражда, като имам предвид някои загатвания в Новия Завет, които ни отвеждат, по невидими нишки, към известни събития разказани в Стария Завет. Спомняте си оня стих от евангелието, в който Христос сякаш за един миг поразбулва тайната около личността на Предтечата: "А ако щете да приемете, казва тъй, той е пророк Илия, който имаше да дойде". Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на двамата пророци. И пророк Илия, като Йоана, имаше да се справя с един цар и неговата жена. Ахаав - така се наричал царят на Израил по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у Израил култа на Ваала. Езавел преследва и избива най-безмилостно пророците на Израилевия Бог, за да осигури възтържествуването на Вааловия култ.
към текста >>

Естествено е, че пророк Илия, ревностен служител на Йехова, влиза в стълкновение с Ахаава и Езавел, вече на религиозна почва.
Спомняте си оня стих от евангелието, в който Христос сякаш за един миг поразбулва тайната около личността на Предтечата: "А ако щете да приемете, казва тъй, той е пророк Илия, който имаше да дойде". Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на двамата пророци. И пророк Илия, като Йоана, имаше да се справя с един цар и неговата жена. Ахаав - така се наричал царят на Израил по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у Израил култа на Ваала. Езавел преследва и избива най-безмилостно пророците на Израилевия Бог, за да осигури възтържествуването на Вааловия култ. Естествено е, че пророк Илия, ревностен служител на Йехова, влиза в стълкновение с Ахаава и Езавел, вече на религиозна почва. Спомняте си, че след своето състезание с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, които се намирали под високото покровителство на Езавел, и след своята победа в това състезание, той изколва всичките тия 450 жреци на Ваала. От наше, християнско гледище, това е прекалена вехтозаветна ревност, която се превръща едва ли не в ярост. Езавел се заканва на Илия, че в 24 часа ще погуби живота му и той, чието око не мигва и ръката му не трепва от избиването на толкова хора, се уплашва от тази жена, която, наистина, нито се е бояла от пророка, нито е познавала колебанията на Ахаава и неговите раздвоения. Уплашва се Илия и побягва в пустинята, като се отървава по такъв начин и от отмъщението на Езавел. С това и някои други стълкновения, в които Илия и Езавел влизат отпосле, като чели се свършва враждата между Илия и Езавел.
към текста >>

От наше, християнско гледище, това е прекалена вехтозаветна ревност, която се превръща едва ли не в ярост.
И пророк Илия, като Йоана, имаше да се справя с един цар и неговата жена. Ахаав - така се наричал царят на Израил по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у Израил култа на Ваала. Езавел преследва и избива най-безмилостно пророците на Израилевия Бог, за да осигури възтържествуването на Вааловия култ. Естествено е, че пророк Илия, ревностен служител на Йехова, влиза в стълкновение с Ахаава и Езавел, вече на религиозна почва. Спомняте си, че след своето състезание с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, които се намирали под високото покровителство на Езавел, и след своята победа в това състезание, той изколва всичките тия 450 жреци на Ваала. От наше, християнско гледище, това е прекалена вехтозаветна ревност, която се превръща едва ли не в ярост. Езавел се заканва на Илия, че в 24 часа ще погуби живота му и той, чието око не мигва и ръката му не трепва от избиването на толкова хора, се уплашва от тази жена, която, наистина, нито се е бояла от пророка, нито е познавала колебанията на Ахаава и неговите раздвоения. Уплашва се Илия и побягва в пустинята, като се отървава по такъв начин и от отмъщението на Езавел. С това и някои други стълкновения, в които Илия и Езавел влизат отпосле, като чели се свършва враждата между Илия и Езавел. Но ако проследим невидимите пътища на техните отношения, те ще ни доведат на оная историческа повърхност, дето се развива борбата между Йоан и Иродиада. И някои искат да кажат, че със своята смърт чрез обезглавяване Иоан Кръстител е изплатил своя - "Илиин грях" - обезглавяването на 450-те пророци.
към текста >>

С това и някои други стълкновения, в които Илия и Езавел влизат отпосле, като чели се свършва враждата между Илия и Езавел.
Естествено е, че пророк Илия, ревностен служител на Йехова, влиза в стълкновение с Ахаава и Езавел, вече на религиозна почва. Спомняте си, че след своето състезание с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, които се намирали под високото покровителство на Езавел, и след своята победа в това състезание, той изколва всичките тия 450 жреци на Ваала. От наше, християнско гледище, това е прекалена вехтозаветна ревност, която се превръща едва ли не в ярост. Езавел се заканва на Илия, че в 24 часа ще погуби живота му и той, чието око не мигва и ръката му не трепва от избиването на толкова хора, се уплашва от тази жена, която, наистина, нито се е бояла от пророка, нито е познавала колебанията на Ахаава и неговите раздвоения. Уплашва се Илия и побягва в пустинята, като се отървава по такъв начин и от отмъщението на Езавел. С това и някои други стълкновения, в които Илия и Езавел влизат отпосле, като чели се свършва враждата между Илия и Езавел. Но ако проследим невидимите пътища на техните отношения, те ще ни доведат на оная историческа повърхност, дето се развива борбата между Йоан и Иродиада. И някои искат да кажат, че със своята смърт чрез обезглавяване Иоан Кръстител е изплатил своя - "Илиин грях" - обезглавяването на 450-те пророци. Това става тъкмо по волята на Иродиада, която задоволява по такъв начин своята неутолена никога Езавелина жажда за мъст. Така се гонят през вековете. Пророка, човекът на вдъхновението, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта.
към текста >>

Пророка, човекът на вдъхновението, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта.
С това и някои други стълкновения, в които Илия и Езавел влизат отпосле, като чели се свършва враждата между Илия и Езавел. Но ако проследим невидимите пътища на техните отношения, те ще ни доведат на оная историческа повърхност, дето се развива борбата между Йоан и Иродиада. И някои искат да кажат, че със своята смърт чрез обезглавяване Иоан Кръстител е изплатил своя - "Илиин грях" - обезглавяването на 450-те пророци. Това става тъкмо по волята на Иродиада, която задоволява по такъв начин своята неутолена никога Езавелина жажда за мъст. Така се гонят през вековете. Пророка, човекът на вдъхновението, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта. Гонят се и се стълкновяват, като вечни, непримирими противници. Рече ли пророкът, аскетът, войнът на духовния подвиг, да обладае "грешницата", да я покори и "обърне", той негли ще преживее съдбата на Пафнутий, героя на Анатол Франс в "Таис". "Аскетът" и "грешницата" са два непримирими полюса. Илия и Езавел, Йоан и Иродиада - Саломе вечно ще враждуват. Това са два свята на противоположни сили.
към текста >>

Гонят се и се стълкновяват, като вечни, непримирими противници.
Но ако проследим невидимите пътища на техните отношения, те ще ни доведат на оная историческа повърхност, дето се развива борбата между Йоан и Иродиада. И някои искат да кажат, че със своята смърт чрез обезглавяване Иоан Кръстител е изплатил своя - "Илиин грях" - обезглавяването на 450-те пророци. Това става тъкмо по волята на Иродиада, която задоволява по такъв начин своята неутолена никога Езавелина жажда за мъст. Така се гонят през вековете. Пророка, човекът на вдъхновението, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта. Гонят се и се стълкновяват, като вечни, непримирими противници. Рече ли пророкът, аскетът, войнът на духовния подвиг, да обладае "грешницата", да я покори и "обърне", той негли ще преживее съдбата на Пафнутий, героя на Анатол Франс в "Таис". "Аскетът" и "грешницата" са два непримирими полюса. Илия и Езавел, Йоан и Иродиада - Саломе вечно ще враждуват. Това са два свята на противоположни сили. Но кой може тогава да ги примири?
към текста >>

35. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Поне последните открития в разните науки установиха това и, стига човек да е заинтересуван, той може, ако желае, по чисто научен път да дойде до духовния мироглед.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Не можем да разрешим въпросите на живота, ако ги разглеждаме само от физично гледище, понеже зад физичната страна има една духовна страна. Поне последните открития в разните науки установиха това и, стига човек да е заинтересуван, той може, ако желае, по чисто научен път да дойде до духовния мироглед. За да видим, как едно по-дълбоко разглеждане на въпроса се явява плодотворно, нека вземем за пример, въпроса за отношението между здравето и вътрешния живот. Ако мислим, че човешкото естество се изчерпва само с физичното му тяло, ние не можем да дойдем до практични и резултатни схващания. Можем да изследваме най-грижливо анатомията и физиологията на разните човешки системи: храносмилателна, дихателна, кръвоносна, отделителна, мускулна, нервна и пр., обаче туй не е достатъчно, за да имаме ясна представа по въпросите за здравето, болестите и пр. В настоящата статия ще кажем няколко думи за здравето и вътрешния живот. За да стане той по-ясен, по конкретен, ще го разгледаме в свръзка с учението за трептенията или вибрациите.
към текста >>

На това основание именно ултравиолетовите лъчи, имайки по-къси вълни от тия на виолетовите лъчи, имат по-голяма прониквателна сила и затова проникват по-дълбоко в организма.
Например, червените лъчи имат по-дълги вълни от виолетовите, обаче трептенията, които отговарят на първите лъчи, са по-бавни от тия на виолетовите. Първите имат трептения 4х1014, а вторите – 75 х1014 в секунда, т.е. приблизително двойно повече. От друга страна се знае, че късите вълни, т.е. тия, които имат по-бързи вибрации, имат по-голяма прониквателна сила. На това основание именно ултравиолетовите лъчи, имайки по-къси вълни от тия на виолетовите лъчи, имат по-голяма прониквателна сила и затова проникват по-дълбоко в организма. И на туй се основава именно лечебното им действие. Рентгеновите лъчи имат по-къси вълни от тия на обикновената светлина. Те имат дължина на вълната от 12 ангстрьома до 1/12 ангстрьома (един ангстрьом е равен на една десетомилионна част от милиметра), обаче за това пък имат много голяма бързина на трептенията: от 25х1017 до 4х1019 пъти в секунда. И именно поради тая по-голяма бързина в трептенията рентгеновите лъчи имат по-голяма прониквателна сила. Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е.
към текста >>

И на туй се основава именно лечебното им действие.
Първите имат трептения 4х1014, а вторите – 75 х1014 в секунда, т.е. приблизително двойно повече. От друга страна се знае, че късите вълни, т.е. тия, които имат по-бързи вибрации, имат по-голяма прониквателна сила. На това основание именно ултравиолетовите лъчи, имайки по-къси вълни от тия на виолетовите лъчи, имат по-голяма прониквателна сила и затова проникват по-дълбоко в организма. И на туй се основава именно лечебното им действие. Рентгеновите лъчи имат по-къси вълни от тия на обикновената светлина. Те имат дължина на вълната от 12 ангстрьома до 1/12 ангстрьома (един ангстрьом е равен на една десетомилионна част от милиметра), обаче за това пък имат много голяма бързина на трептенията: от 25х1017 до 4х1019 пъти в секунда. И именно поради тая по-голяма бързина в трептенията рентгеновите лъчи имат по-голяма прониквателна сила. Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е. последните проникват в тях.
към текста >>

Рентгеновите лъчи имат по-къси вълни от тия на обикновената светлина.
приблизително двойно повече. От друга страна се знае, че късите вълни, т.е. тия, които имат по-бързи вибрации, имат по-голяма прониквателна сила. На това основание именно ултравиолетовите лъчи, имайки по-къси вълни от тия на виолетовите лъчи, имат по-голяма прониквателна сила и затова проникват по-дълбоко в организма. И на туй се основава именно лечебното им действие. Рентгеновите лъчи имат по-къси вълни от тия на обикновената светлина. Те имат дължина на вълната от 12 ангстрьома до 1/12 ангстрьома (един ангстрьом е равен на една десетомилионна част от милиметра), обаче за това пък имат много голяма бързина на трептенията: от 25х1017 до 4х1019 пъти в секунда. И именно поради тая по-голяма бързина в трептенията рентгеновите лъчи имат по-голяма прониквателна сила. Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е. последните проникват в тях. По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография.
към текста >>

И именно поради тая по-голяма бързина в трептенията рентгеновите лъчи имат по-голяма прониквателна сила.
тия, които имат по-бързи вибрации, имат по-голяма прониквателна сила. На това основание именно ултравиолетовите лъчи, имайки по-къси вълни от тия на виолетовите лъчи, имат по-голяма прониквателна сила и затова проникват по-дълбоко в организма. И на туй се основава именно лечебното им действие. Рентгеновите лъчи имат по-къси вълни от тия на обикновената светлина. Те имат дължина на вълната от 12 ангстрьома до 1/12 ангстрьома (един ангстрьом е равен на една десетомилионна част от милиметра), обаче за това пък имат много голяма бързина на трептенията: от 25х1017 до 4х1019 пъти в секунда. И именно поради тая по-голяма бързина в трептенията рентгеновите лъчи имат по-голяма прониквателна сила. Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е. последните проникват в тях. По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография. Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите. Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава физиката?
към текста >>

Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е.
На това основание именно ултравиолетовите лъчи, имайки по-къси вълни от тия на виолетовите лъчи, имат по-голяма прониквателна сила и затова проникват по-дълбоко в организма. И на туй се основава именно лечебното им действие. Рентгеновите лъчи имат по-къси вълни от тия на обикновената светлина. Те имат дължина на вълната от 12 ангстрьома до 1/12 ангстрьома (един ангстрьом е равен на една десетомилионна част от милиметра), обаче за това пък имат много голяма бързина на трептенията: от 25х1017 до 4х1019 пъти в секунда. И именно поради тая по-голяма бързина в трептенията рентгеновите лъчи имат по-голяма прониквателна сила. Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е. последните проникват в тях. По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография. Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите. Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава физиката? Това са тъй наречените вълни на мисълта!
към текста >>

По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография.
Рентгеновите лъчи имат по-къси вълни от тия на обикновената светлина. Те имат дължина на вълната от 12 ангстрьома до 1/12 ангстрьома (един ангстрьом е равен на една десетомилионна част от милиметра), обаче за това пък имат много голяма бързина на трептенията: от 25х1017 до 4х1019 пъти в секунда. И именно поради тая по-голяма бързина в трептенията рентгеновите лъчи имат по-голяма прониквателна сила. Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е. последните проникват в тях. По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография. Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите. Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава физиката? Това са тъй наречените вълни на мисълта! Знае се, научно е установено, че човек. когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни.
към текста >>

Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите.
Те имат дължина на вълната от 12 ангстрьома до 1/12 ангстрьома (един ангстрьом е равен на една десетомилионна част от милиметра), обаче за това пък имат много голяма бързина на трептенията: от 25х1017 до 4х1019 пъти в секунда. И именно поради тая по-голяма бързина в трептенията рентгеновите лъчи имат по-голяма прониквателна сила. Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е. последните проникват в тях. По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография. Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите. Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава физиката? Това са тъй наречените вълни на мисълта! Знае се, научно е установено, че човек. когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр.
към текста >>

Знае се, научно е установено, че човек.
последните проникват в тях. По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография. Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите. Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава физиката? Това са тъй наречените вълни на мисълта! Знае се, научно е установено, че човек. когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли.
към текста >>

телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка.
Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава физиката? Това са тъй наречените вълни на мисълта! Знае се, научно е установено, че човек. когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли. Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации. Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр.
към текста >>

Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр.
телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли. Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации. Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат. Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр. Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня?
към текста >>

дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими?
Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли. Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации. Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат. Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр. Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня? Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя.
към текста >>

Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр.
Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат. Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр. Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня? Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя. Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета? Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими.
към текста >>

Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета?
И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат. Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр. Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня? Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя. Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета? Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи.
към текста >>

Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание.
Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета? Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр. на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести.
към текста >>

На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра.
Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос. Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта. Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма. Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван! Даже нещо повече: Ако към един болен пратят струи от любов околните, той ще бъде излекуван. Нали Лазар беше възкресен от Христос, но нали е казано, че Христос обичаше Лазаря? Защо любовта, вярата и пр.
към текста >>

На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван!
Тук идваме до един централен въпрос. Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта. Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма. Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван! Даже нещо повече: Ако към един болен пратят струи от любов околните, той ще бъде излекуван. Нали Лазар беше възкресен от Христос, но нали е казано, че Христос обичаше Лазаря? Защо любовта, вярата и пр. действуват лечебно?
към текста >>

Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести.
Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и.
към текста >>

Затова Учителят казва, че равновесието между ума, чувствата и волята е условие за здравето.
И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният. Ако само с външни фактори се лекува човек, то причината на болестта си остава дълбоко скрита и кога да е поради вътрешни, психични причини пак ще бъде предразположен към някоя болест. Когато човек има вяра, любов, милосърдие, надежда, кротост, мир, радост и пр., тогава има хармония между неговите ум, сърце и воля. Затова Учителят казва, че равновесието между ума, чувствата и волята е условие за здравето. Не само за горния въпрос, но и за всички други въпроси на живота едно подобно разглеждане води към плодотворни идеи и отваря широки хоризонти и красиви перспективи.
към текста >>

36. ПОЕМИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Д. Антонова КНИГАТА Ти виждаш триста шестдесет и пет листа на книгата — година, и всеки ден в там един неписан лист.
Д. Антонова КНИГАТА Ти виждаш триста шестдесет и пет листа на книгата — година, и всеки ден в там един неписан лист. С езика си, делата, мисълта, перото ще пишеш ти по тоя чуден лист. Неспирната стрелка на вечния часовник севщ ритъм ще звучи, земята – друмник неуморен по пътя слънчев ще върви. И всеки миг от тоз живот ще бъде един изписан ред, и всеки ден – една страница чудна, един изречен твой завет. Звездите шепнат свойто слово, отгоре гледа вечността, очи невидими, красиви следят ти, братко, повестта. Чети разтворената книга – над тебе светнало небе, пиши, звездите както пишат, пиши безсмъртни редове.
към текста >>

И всеки миг от тоз живот ще бъде един изписан ред, и всеки ден – една страница чудна, един изречен твой завет.
Д. Антонова КНИГАТА Ти виждаш триста шестдесет и пет листа на книгата — година, и всеки ден в там един неписан лист. С езика си, делата, мисълта, перото ще пишеш ти по тоя чуден лист. Неспирната стрелка на вечния часовник севщ ритъм ще звучи, земята – друмник неуморен по пътя слънчев ще върви. И всеки миг от тоз живот ще бъде един изписан ред, и всеки ден – една страница чудна, един изречен твой завет. Звездите шепнат свойто слово, отгоре гледа вечността, очи невидими, красиви следят ти, братко, повестта. Чети разтворената книга – над тебе светнало небе, пиши, звездите както пишат, пиши безсмъртни редове. РАЗДАЙ Раздай ти доброто в сърце си на всички, Тъй както раздавам живот аз навред, Тъй шепнат лъчите на мощното слънце. Раздай си сърцето на всички по малко, Тъй както раздавам аз чисти води, Тъй пее от века планинския извор. Раздай си сърцето на всички по малко, Тъй както раздавам аз златни зрънца, Тъй шепне под зноя класилата нива.
към текста >>

37. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Спирайки се на тях, обаче, искам да изтъкна един съществен елемент в наблюденията на Христа, който го отличава от наблюденията на обикновените хора и им придава особена пълнота.
Те ще приемат по-голямо осъждение". Всички тия, които минават пред погледа на Исуса, той сякаш ги не забелязва. Ала когато пред съкровищницата се спира една бедна вдовица, като тъмно петно всред тия бляскаво пременени люде, и пуща своите скромни две лепти, сиреч един кодрант, Христос тутакси я забелязва, повиква учениците си и им казва: "Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пуснаха в съкровищницата. Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот". Тия думи, разкриващи същината на истинската жертва, са така яни, че не се нуждаят от тълкуване. Спирайки се на тях, обаче, искам да изтъкна един съществен елемент в наблюденията на Христа, който го отличава от наблюденията на обикновените хора и им придава особена пълнота. Именно, Христос изрично отбелязва, че вдовицата пуснала в съкровищницата "всичко що имала, целия си имот" – разбира се, в дадения момент. Тази важна подробност, която тъкмо определя постъпката на вдовицата като акт на истинска жертва, не е могла да бъде узната от него по външен път. Христос, който е виждал не само външната форма на хората, но и тяхната душа, не само постъпките, а и техните истински мотиви, е узнал тази подробност по вътрешен път. Той не само е наблюдавал точно отвън, а същевременно е съзерцавал вътрешната, скрита страна на нещата. Това е истинското, пълно наблюдение.
към текста >>

В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен.
Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него. Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава.
към текста >>

Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия.
Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава. Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа.
към текста >>

в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много".
А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава. Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа. Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства.
към текста >>

Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото.
В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава. Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа. Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото. Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства.
към текста >>

Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове.
Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа. Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото. Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия.
към текста >>

Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им.
Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото. Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия. Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването.
към текста >>

Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант".
Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото. Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия. Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването. При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора.
към текста >>

Така че, вместо да се очаква от случайни подписки, от някак външно шокиращите със своята принудителност членски вноски; вместо да се разчита на благотворителността на богати членове от обществото, ще се разчита на малката, но съзнателна жертва, на единия лев, отделян от всички членове на това общество всеки ден.
Ще ги събере неусетно, непринудено. Хората всеки ден харчат сума пари за вестници, за разни удоволствия и дреболии, без дори да съзнават това. Следователно, няма да им коства нищо ако съзнателно отделят ежедневно по един лев за общи цели. Ако допуснем, за да боравим с конкретни цифри, че такова едно общество се състои от 100 души, те ще разполагат в края на годината с една сума от 36,500 лева. Ето ви един значителен капитал, който може вече да се използува за обща работа. Така че, вместо да се очаква от случайни подписки, от някак външно шокиращите със своята принудителност членски вноски; вместо да се разчита на благотворителността на богати членове от обществото, ще се разчита на малката, но съзнателна жертва, на единия лев, отделян от всички членове на това общество всеки ден. Един лев – това е в случая най-малката величина: "един кодрант". Него може да отделя и най-бедният, сиреч всеки, който с честен труд си изкарва прехраната и разполага с един екзистенц-минимум. За мнозина по-заможни този 1 лев, този "кодрант" може да бъде 10, 100 лева, а може да приема променливи стойности всеки ден. Туй е въпрос на свобода, на вътрешна готовност за жертва. Каква е практичната стойност на тоя невинен на пръв поглед метод на "кодранта", всеки може сам да предвиди.
към текста >>

38. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него.
Аз искам да отдалеча за момент мисълта на читателя от оня Иисус, който се превърна на иконописен образ и да се приобщя заедно с него до истинското величие на Учителя на всички вкове. Това последното трудно се постига, защото всяка размисъл и всяко слово е много малко пред лъчезарната сила на кротостта, която носи роденият преди две хиляди години в Назарет. Но аз се надявам, че тоя, който чете тия редове или си мисли за Него, Го носи в душата си като велика непокътната красота, която не посмява дори да погледне с очите си. Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява.
към текста >>

Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име.
Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското?
към текста >>

Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство.
Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското? Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово. Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ.
към текста >>

Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското?
Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското? Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово. Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ. Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа.
към текста >>

Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето.
Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален.
към текста >>

Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца.
И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите. Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов. Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си.
към текста >>

Апостол Павел не е от възторжените и шумящи оптимисти, упоени и замаяни от блясъка на новото благовестие.
Тя не посочва пътища, а те оставя сам да ги намериш. Тя те прави еднакво творец и отговорен. С нея може да се възвишиш, а може да се строполиш в бездната. Един дълбок интерпретатор и дълбок философ е апостол Павел. Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение. Апостол Павел не е от възторжените и шумящи оптимисти, упоени и замаяни от блясъка на новото благовестие. Той размишлява и се представя като човек, с човешките слабости и недъзи. Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот. Той е активен при това и е Христовата сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим. Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях. Все пак той завършва с едно възторжено съзвучие, наситено със сила и признание, за немощта и малката цена на всички човешки знания, на всяка власт и всяка сила.
към текста >>

И когато чуха всеизвестния отговор, грешния, те изпитаха едновременно немощ и страшна злоба към тая неочаквано мъчна дилема, към тая дума, която ги победи.
И тръгна оня след Него така просто, непосредствено, като че ли отдавна е чакал тоя зов. Също така тръгна след Него и високопоставеният Натанаил, който каза: „Чакай да Го видя, защото не вярвам че от Назарет може да произлезе нещо добро". Когато Иисус сгледа Натанаила, каза на своите си: „Ето един. у когото лукавщина няма". Иисус мълчеше и пишеше с пръст по земята, когато Го попитаха за блудницата: Какво да правим с нея? И когато чуха всеизвестния отговор, грешния, те изпитаха едновременно немощ и страшна злоба към тая неочаквано мъчна дилема, към тая дума, която ги победи. И разбира се, те Го намразиха. (следва)
към текста >>

39. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира сини свод.
ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира сини свод. който се издига като купол над главите ни, и по който денем обикаля слънцето, а нощем греят месечината и звездите. По него се реят облаците, и когато те покрият цялото небе, казваме че последното се е заоблачило. Изразите "ясно небе", "облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждествяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци – за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи.
към текста >>

И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи.
ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира сини свод. който се издига като купол над главите ни, и по който денем обикаля слънцето, а нощем греят месечината и звездите. По него се реят облаците, и когато те покрият цялото небе, казваме че последното се е заоблачило. Изразите "ясно небе", "облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждествяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци – за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи. Този свод бил надупчен като сито и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея. Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък. По-късно, когато в образованите среди, тези полуемпирични полумитологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-"научна" представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни. Тия, именно, сфери образуват небето. По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети.
към текста >>

Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък.
По него се реят облаците, и когато те покрият цялото небе, казваме че последното се е заоблачило. Изразите "ясно небе", "облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждествяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци – за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи. Този свод бил надупчен като сито и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея. Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък. По-късно, когато в образованите среди, тези полуемпирични полумитологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-"научна" представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни. Тия, именно, сфери образуват небето. По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети. в първата, най-близка сфера, се намира Луната, във втората Меркурий, в третата Венера, в четвъртата Слънцето и т.н. Всички тия прозрачни кълба, на които са прикрепени планетите, се обгръщат от сферата на неподвижните звезди, зад която пък се стели областта, наречена емпирей – царство на вечната светлина, на първичния огън и обиталище на блажените души.
към текста >>

По-късно, когато в образованите среди, тези полуемпирични полумитологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-"научна" представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни.
Изразите "ясно небе", "облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждествяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци – за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи. Този свод бил надупчен като сито и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея. Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък. По-късно, когато в образованите среди, тези полуемпирични полумитологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-"научна" представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни. Тия, именно, сфери образуват небето. По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети. в първата, най-близка сфера, се намира Луната, във втората Меркурий, в третата Венера, в четвъртата Слънцето и т.н. Всички тия прозрачни кълба, на които са прикрепени планетите, се обгръщат от сферата на неподвижните звезди, зад която пък се стели областта, наречена емпирей – царство на вечната светлина, на първичния огън и обиталище на блажените души. Няма да се спирам върху това, какви мъчнотии е създала тая представа за небето на гръцките астрономи при обясняване движението на планетите около земята.
към текста >>

При това, установява се, че всички ония звезди, които виждаме с просто око на небето, както и мириади други, невидими за невъоръжено око, ала достъпни за мощния поглед на съвременните телескопи, принадлежат към едно и също звездно семейство – това на Млечния път или на така наречената галактична система, която според съвременните астрономични схващания, представя един лещовиден звезден куп със спирална структура.
При това. астрономията отдавна отне на земята привилегията на земята да бъде център на света. Тя не е нищо друго, освен едно от най-малките, най-незначителните небесни тела, което няма дори своя собствена светлина. Слънцето, от своя страна, е само една звезда всред безкрайното множество звезди и доколкото се явява като център, то е такъв само на нашата планетна система. Много други звезди го превъзхождат, както по големина и блясък, тъй и по богатство и разнообразие на ония планетни системи, на които те се явяват негли като мощни централни ядра. При това, установява се, че всички ония звезди, които виждаме с просто око на небето, както и мириади други, невидими за невъоръжено око, ала достъпни за мощния поглед на съвременните телескопи, принадлежат към едно и също звездно семейство – това на Млечния път или на така наречената галактична система, която според съвременните астрономични схващания, представя един лещовиден звезден куп със спирална структура. А такива звездни купове като Млечния път, отдалечени на милиони светлинни години от нас, както и мъглявини, които ще се развият в бъдеще в звездни купове, има не малко. Видимите граници на вселената, следователно, постоянно се отдалечават, и никой не може да каже, какво се крие зад тях – в бездънните глъбини на безкрайното пространство. Това е "небето" на съвременната астрономия – безпределното физическо пространство, в което се движат мириади звезди, принадлежащи към различни "галактични системи", отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обикалят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така, както обаче го описват, това "небе" изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества.
към текста >>

Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила.
А такива звездни купове като Млечния път, отдалечени на милиони светлинни години от нас, както и мъглявини, които ще се развият в бъдеще в звездни купове, има не малко. Видимите граници на вселената, следователно, постоянно се отдалечават, и никой не може да каже, какво се крие зад тях – в бездънните глъбини на безкрайното пространство. Това е "небето" на съвременната астрономия – безпределното физическо пространство, в което се движат мириади звезди, принадлежащи към различни "галактични системи", отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обикалят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така, както обаче го описват, това "небе" изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества. Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението.
към текста >>

Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания.
Така, както обаче го описват, това "небе" изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества. Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества.
към текста >>

Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето.
Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите.
към текста >>

Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите.
Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела.
към текста >>

Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия.
То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса.
към текста >>

Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела.
Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела.
към текста >>

в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела.
Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя.
към текста >>

Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване. Г.
Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят. Те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие". С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели. Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване. Г.
към текста >>

40. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет.
Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти.
към текста >>

И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя.
Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес. И тази неустойчивост на нещата в живота създава цялата преходност на всичко земно. Така въпросът се поставя не до една песимистична философия, но до едно правилно схващане на битието, на природата, на самия живот.
към текста >>

С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят.
Абсолютната истина няма образ и форма. Тя би престанала да бъде абсолютна истина, ако би могла да се облече в форма. Ние трябва да схванем абсолютната истина не като форма, а като едно първично състояние на живота. В проявата на това първично състояние трябва да съзрем целия метаболизъм, цялото превръщане, промени и неустойчивост на нещата. Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота. С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят. Кое днес е неизменно, кое въобще пък живота остава неизменно? Дали самият човек, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта? Или целокупният живот около него? Човек от детинството си до последния ден на своя живот се бори – с себе си – да намери самия себе си. Пред него се завъртва колелото на живота с всичките му мизерии, дребнавости, страдания и постижения.
към текста >>

Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир.
– Защото бързият набег на всичко в неговия живот оставя впечатлението, изживяването, че той сам е частичка от това изменящо и променящо се колело на живота. Че той сам е нещо самопроменящо се и е една случайна творба в природата. Недавна Морис Метерлинк като разсъждава върху човешкото "аз" и неговата трайност, вижда, че най-трайно остава детинското съзнание за "аз-а" в човека. Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието. Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси.
към текста >>

Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа.
Недавна Морис Метерлинк като разсъждава върху човешкото "аз" и неговата трайност, вижда, че най-трайно остава детинското съзнание за "аз-а" в човека. Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието. Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен.
към текста >>

За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него.
Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието. Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота.
към текста >>

Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма.
През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие. И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия?
към текста >>

За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима.
* Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости. Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот. И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости. Можем ли ние да кажем с устата на древните мъдреци – всичко е илюзия, "суета на суетите"? За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима. Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината. Тогава човешките стремежи копнежи, желания придобиват по-траен смисъл. Защото те са огрети от един идеал, слънчев идеал, що носи щастие – проникване и разбиране на истината, на вечното и трайното в живота и любовта към всичко живо. По този начин човек се добира до единствено неизменното – динамичния подтик, любовта, творческия принцип. И илюзията се превръща в реалност.
към текста >>

41. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Най-нови данни за звездите Нашето Слънце, което за нас би било една малка звезда не толкова важна, ако нашата планета не влизаше в неговата система, е на грамадни разстояния от другите звезди на Млечния път.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Най-нови данни за звездите Нашето Слънце, което за нас би било една малка звезда не толкова важна, ако нашата планета не влизаше в неговата система, е на грамадни разстояния от другите звезди на Млечния път. Още по-големи разстояния разделят нашата вселена (нашата Галактична звездна система или системата на Млечния път) от другите вселени или звездни системи, които се явяват за телескопа като спирални мъглявини, чийто брой е толкова по-голям, колкото е по-мощен телескопът. Чрез спектрален анализ можем да установим химическия състав на звездите, физичните условия, в които се намират, температурата на тяхната повърхност и пр. Според по-новите изчисления, само звездната система на Млечния път е съставена от 50 до 100 милиарда звезди, от които всяка една е голяма най-малко като нашето слънце. А такива звездни системи като нашата Галактична, според новите изследвания, има няколко десетки милиарда. Средното разстояние между две съседни звезди е 5 светлинни години или 50,000 милиарда километри.
към текста >>

Чрез спектрален анализ можем да установим химическия състав на звездите, физичните условия, в които се намират, температурата на тяхната повърхност и пр.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Най-нови данни за звездите Нашето Слънце, което за нас би било една малка звезда не толкова важна, ако нашата планета не влизаше в неговата система, е на грамадни разстояния от другите звезди на Млечния път. Още по-големи разстояния разделят нашата вселена (нашата Галактична звездна система или системата на Млечния път) от другите вселени или звездни системи, които се явяват за телескопа като спирални мъглявини, чийто брой е толкова по-голям, колкото е по-мощен телескопът. Чрез спектрален анализ можем да установим химическия състав на звездите, физичните условия, в които се намират, температурата на тяхната повърхност и пр. Според по-новите изчисления, само звездната система на Млечния път е съставена от 50 до 100 милиарда звезди, от които всяка една е голяма най-малко като нашето слънце. А такива звездни системи като нашата Галактична, според новите изследвания, има няколко десетки милиарда. Средното разстояние между две съседни звезди е 5 светлинни години или 50,000 милиарда километри. Шведските астрономи Линдбад и Оорт (1925-1927 г.) откриха въртенето на нашата Галактична звездна система около себе си и то около един център, който се пада приблизително при съзвездието Стрелец. Това установи сродството на нашата звездна система с другите десетки милиарда звездни системи, пръснати из небесното пространство.
към текста >>

Според по-новите изчисления, само звездната система на Млечния път е съставена от 50 до 100 милиарда звезди, от които всяка една е голяма най-малко като нашето слънце.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Най-нови данни за звездите Нашето Слънце, което за нас би било една малка звезда не толкова важна, ако нашата планета не влизаше в неговата система, е на грамадни разстояния от другите звезди на Млечния път. Още по-големи разстояния разделят нашата вселена (нашата Галактична звездна система или системата на Млечния път) от другите вселени или звездни системи, които се явяват за телескопа като спирални мъглявини, чийто брой е толкова по-голям, колкото е по-мощен телескопът. Чрез спектрален анализ можем да установим химическия състав на звездите, физичните условия, в които се намират, температурата на тяхната повърхност и пр. Според по-новите изчисления, само звездната система на Млечния път е съставена от 50 до 100 милиарда звезди, от които всяка една е голяма най-малко като нашето слънце. А такива звездни системи като нашата Галактична, според новите изследвания, има няколко десетки милиарда. Средното разстояние между две съседни звезди е 5 светлинни години или 50,000 милиарда километри. Шведските астрономи Линдбад и Оорт (1925-1927 г.) откриха въртенето на нашата Галактична звездна система около себе си и то около един център, който се пада приблизително при съзвездието Стрелец. Това установи сродството на нашата звездна система с другите десетки милиарда звездни системи, пръснати из небесното пространство. Чрез помощта на Нютоновия закон са установили, че масата на нашата Галактична звездна система е равна на 165 милиарда пъти масата на слънцето.
към текста >>

А такива звездни системи като нашата Галактична, според новите изследвания, има няколко десетки милиарда.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Най-нови данни за звездите Нашето Слънце, което за нас би било една малка звезда не толкова важна, ако нашата планета не влизаше в неговата система, е на грамадни разстояния от другите звезди на Млечния път. Още по-големи разстояния разделят нашата вселена (нашата Галактична звездна система или системата на Млечния път) от другите вселени или звездни системи, които се явяват за телескопа като спирални мъглявини, чийто брой е толкова по-голям, колкото е по-мощен телескопът. Чрез спектрален анализ можем да установим химическия състав на звездите, физичните условия, в които се намират, температурата на тяхната повърхност и пр. Според по-новите изчисления, само звездната система на Млечния път е съставена от 50 до 100 милиарда звезди, от които всяка една е голяма най-малко като нашето слънце. А такива звездни системи като нашата Галактична, според новите изследвания, има няколко десетки милиарда. Средното разстояние между две съседни звезди е 5 светлинни години или 50,000 милиарда километри. Шведските астрономи Линдбад и Оорт (1925-1927 г.) откриха въртенето на нашата Галактична звездна система около себе си и то около един център, който се пада приблизително при съзвездието Стрелец. Това установи сродството на нашата звездна система с другите десетки милиарда звездни системи, пръснати из небесното пространство. Чрез помощта на Нютоновия закон са установили, че масата на нашата Галактична звездна система е равна на 165 милиарда пъти масата на слънцето. Освен движението, което прави при връщателното движение на цялата Галактична звездна система, нашата слънчева система като цяло има и самостоятелни движения вътре в Галактичната система.
към текста >>

Това установи сродството на нашата звездна система с другите десетки милиарда звездни системи, пръснати из небесното пространство.
Чрез спектрален анализ можем да установим химическия състав на звездите, физичните условия, в които се намират, температурата на тяхната повърхност и пр. Според по-новите изчисления, само звездната система на Млечния път е съставена от 50 до 100 милиарда звезди, от които всяка една е голяма най-малко като нашето слънце. А такива звездни системи като нашата Галактична, според новите изследвания, има няколко десетки милиарда. Средното разстояние между две съседни звезди е 5 светлинни години или 50,000 милиарда километри. Шведските астрономи Линдбад и Оорт (1925-1927 г.) откриха въртенето на нашата Галактична звездна система около себе си и то около един център, който се пада приблизително при съзвездието Стрелец. Това установи сродството на нашата звездна система с другите десетки милиарда звездни системи, пръснати из небесното пространство. Чрез помощта на Нютоновия закон са установили, че масата на нашата Галактична звездна система е равна на 165 милиарда пъти масата на слънцето. Освен движението, което прави при връщателното движение на цялата Галактична звездна система, нашата слънчева система като цяло има и самостоятелни движения вътре в Галактичната система. Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла. Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена.
към текста >>

Чрез помощта на Нютоновия закон са установили, че масата на нашата Галактична звездна система е равна на 165 милиарда пъти масата на слънцето.
Според по-новите изчисления, само звездната система на Млечния път е съставена от 50 до 100 милиарда звезди, от които всяка една е голяма най-малко като нашето слънце. А такива звездни системи като нашата Галактична, според новите изследвания, има няколко десетки милиарда. Средното разстояние между две съседни звезди е 5 светлинни години или 50,000 милиарда километри. Шведските астрономи Линдбад и Оорт (1925-1927 г.) откриха въртенето на нашата Галактична звездна система около себе си и то около един център, който се пада приблизително при съзвездието Стрелец. Това установи сродството на нашата звездна система с другите десетки милиарда звездни системи, пръснати из небесното пространство. Чрез помощта на Нютоновия закон са установили, че масата на нашата Галактична звездна система е равна на 165 милиарда пъти масата на слънцето. Освен движението, което прави при връщателното движение на цялата Галактична звездна система, нашата слънчева система като цяло има и самостоятелни движения вътре в Галактичната система. Прилагаме списък на 19-тЕ звезди от първа величина, които могат да се наблюдават по-лесно и следователно да представляват интерес за нашите читатели: Сириус (двойна) от Голямото куче Бяла. Канопус от Кораб Бяла жълтеникава. Проксима от Центавър Жълта и червена. Арктур от Волопас Жълта червеникава Beгa от Лира Бяла Ригел (двойна) от Орион Бяла Капелла от Колар Жълта и бяла.
към текста >>

Книгата представлява обобщения на най-новите научни постижения в областта на практическите методи за разумно използуване на слънчевата енергия.
Георги Радев. Живите сили на слънцето. Севлиево, книгоиздателство "Братство"; 1939 г. Цена 5 лв. Стр. 40. Книгата представлява обобщения на най-новите научни постижения в областта на практическите методи за разумно използуване на слънчевата енергия. Доставя се и от редакцията. Орион. Рила когато проговори. Севлиево, издание на книгоиздателство "Братство", 1939 г. Цена 6 лв. От съдържанието, което излагаме, може да се състави приблизително понятие за интересните въпроси, които се разглеждат в тая книга.
към текста >>

Излязоха в едно красиво издание във френски превод известен брой статии, които представляват основните идеи на някои от беседите на Учителя.
Скалата на Иван Рилски. Блуждение в подножието на Рила. Около запаления факел. Книгата е снабдена с доста сполучливи снимки из живота на Рила. Препоръчваме на читателите си и двете книги: „La vie pour le Tont”. Излязоха в едно красиво издание във френски превод известен брой статии, които представляват основните идеи на някои от беседите на Учителя. Цена 25 лв. Стр. 115. Ето съдържанието на книгата: Живот за цялото. Основни принципи на Мировата държава. Държава в държава.
към текста >>

Основни принципи на Мировата държава.
Препоръчваме на читателите си и двете книги: „La vie pour le Tont”. Излязоха в едно красиво издание във френски превод известен брой статии, които представляват основните идеи на някои от беседите на Учителя. Цена 25 лв. Стр. 115. Ето съдържанието на книгата: Живот за цялото. Основни принципи на Мировата държава. Държава в държава. Двата принципа. Търпението - първата степен на Любовта. Божествени и човешки идеи. Четирите системи.
към текста >>

Новият човек.
Четирите системи. Фарисей и митар. Бог на живите. Двата велики закона. Мисли! Събуждането на съзнанието. Новият човек. Новото раждане. Великият човек. Ключът на живота. Съществува ли безработица в природата? Човешки и божествени договори; най-новият завет.
към текста >>

Новото раждане.
Фарисей и митар. Бог на живите. Двата велики закона. Мисли! Събуждането на съзнанието. Новият човек. Новото раждане. Великият човек. Ключът на живота. Съществува ли безработица в природата? Човешки и божествени договори; най-новият завет. Как се влиза в училището на природата?
към текста >>

Човешки и божествени договори; най-новият завет.
Новият човек. Новото раждане. Великият човек. Ключът на живота. Съществува ли безработица в природата? Човешки и божествени договори; най-новият завет. Как се влиза в училището на природата? Доставя се от Руси Събев, улица "Опълченска", 64, София.
към текста >>

42. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

1 ст.) Павел заявява: „И аз съм израилянин, от семето Авраамово, от племето Бениаминово".
9 гл. 4 ст. За личността на апостола Павла в християнските Писания имаме малко вести. Ала макар и малко, те се считат за достоверни. Така, в Послание към Римляни (11 гл. 1 ст.) Павел заявява: „И аз съм израилянин, от семето Авраамово, от племето Бениаминово". Последното пояснение е конкретно - то сочи от кое Израелево коляно води потеклото си християнският апостол. На друго място (Деяния, гл. 22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиелови, изучен точно в отцепреданния закон". В гл. 23 от Деяния, 6 ст.
към текста >>

Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра.
Даваме тия „гадания" за външния вид на Павла, не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним скъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни1 , ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме да се спрем. Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра. Кой е Стефан? – За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят", които били избрани, по съвета на апостолите, да пристояват при всекидневното раздаване на „потребностите" в първоначалната християнска комуна. За да изпъкне по-ясно образът на Стефана, ще приведа един откъслек из 6 гл. на Деянията, още повече, че той ни разкрива и причината за неговата мъченическа смърт. „А Стефан, изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения всред народа.
към текста >>

" Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи.
И представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този човек не престава да говори хулни думи против това свето место и против Закона. Защото го чухме да казва, че този Исус Назарянин ще развали това место и ще измени обичаите, които ни предаде Мойсей. И всички, които седяха в съборището, като се вгледаха в него, видеха лицето му като лице на ангел". А първосвещеникът попита: Така ли е това? А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! " Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинител на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израилския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израилския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са.
към текста >>

държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет.
Не е важно при това, че съчинител на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израилския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израилския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са. държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет. Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са. си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия. В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона.
към текста >>

В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона.
държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет. Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са. си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия. В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона. В същата глава е дадена една молитва-слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил. Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрезани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие.
към текста >>

Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч.
си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия. В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона. В същата глава е дадена една молитва-слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил. Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрезани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни.
към текста >>

Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите.
Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус, когото ти гониш.
към текста >>

След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот.
от същите Деяния, към която отпращаме читателя. Съвременните учени, които са склонни в подобен род преживявания да виждат все патологични явления, ще кажат дълбокомислено, че Павел е станал жертва на една зрително-слухова халюцинация. Че има халюцинации, това е факт. Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос. Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно – че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж. След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си – то става възходящо. Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия мисионерски и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело. Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход. Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото умение.
към текста >>

Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството.
Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос. Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно – че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж. След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си – то става възходящо. Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия мисионерски и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело. Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход. Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото умение. Докато по-напред той причиняваше страдания на своите ближни заради една своя заблуда, сега нему причиняват страдания онези, които лелеят същата заблуда. Докато по-преди жертваше живота на другите, сега той жертва живота си за тяхното повдигане. Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза.
към текста >>

Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото умение.
След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си – то става възходящо. Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия мисионерски и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело. Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход. Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото умение. Докато по-напред той причиняваше страдания на своите ближни заради една своя заблуда, сега нему причиняват страдания онези, които лелеят същата заблуда. Докато по-преди жертваше живота на другите, сега той жертва живота си за тяхното повдигане. Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза. В лицето на апостола Павла ние имаме един типичен случай на едно често наблюдавано обръщане в обратна посока на душевната енергия. При това обръщане човек запазва своите сили и способности, своя темперамент, своята волева мощ, но ги насочва в друга посока3.
към текста >>

И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора.
Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи – да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
към текста >>

Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването.
А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи – да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
към текста >>

И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
към текста >>

43. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ 5]Ние разделяме хората на четири категории старозаветни, новозаветни, праведни – хора на новите времена, и ученици Какви са.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ 5]Ние разделяме хората на четири категории старозаветни, новозаветни, праведни – хора на новите времена, и ученици Какви са. били възгледите на хората за живота в миналото, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. 5]Вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек, за новозаветния, за праведния, сиреч човека на новата епоха, на новите времена, за ученика. Това са пътища, фази, през които човек е минал, и затова ученикът трябва да ги познава. 5]Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора.
към текста >>

били възгледите на хората за живота в миналото, ще намерите това в Стария Завет.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ 5]Ние разделяме хората на четири категории старозаветни, новозаветни, праведни – хора на новите времена, и ученици Какви са. били възгледите на хората за живота в миналото, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. 5]Вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек, за новозаветния, за праведния, сиреч човека на новата епоха, на новите времена, за ученика. Това са пътища, фази, през които човек е минал, и затова ученикът трябва да ги познава. 5]Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора.
към текста >>

Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ 5]Ние разделяме хората на четири категории старозаветни, новозаветни, праведни – хора на новите времена, и ученици Какви са. били възгледите на хората за живота в миналото, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. 5]Вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек, за новозаветния, за праведния, сиреч човека на новата епоха, на новите времена, за ученика. Това са пътища, фази, през които човек е минал, и затова ученикът трябва да ги познава. 5]Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава.
към текста >>

5]Вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек, за новозаветния, за праведния, сиреч човека на новата епоха, на новите времена, за ученика.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ 5]Ние разделяме хората на четири категории старозаветни, новозаветни, праведни – хора на новите времена, и ученици Какви са. били възгледите на хората за живота в миналото, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. 5]Вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек, за новозаветния, за праведния, сиреч човека на новата епоха, на новите времена, за ученика. Това са пътища, фази, през които човек е минал, и затова ученикът трябва да ги познава. 5]Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики – да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват – всичко могат да правят.
към текста >>

Това са старозаветните хора.
били възгледите на хората за живота в миналото, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. 5]Вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек, за новозаветния, за праведния, сиреч човека на новата епоха, на новите времена, за ученика. Това са пътища, фази, през които човек е минал, и затова ученикът трябва да ги познава. 5]Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики – да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. 5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва.
към текста >>

Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики – да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват – всичко могат да правят.
5]Вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек, за новозаветния, за праведния, сиреч човека на новата епоха, на новите времена, за ученика. Това са пътища, фази, през които човек е минал, и затова ученикът трябва да ги познава. 5]Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики – да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. 5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка.
към текста >>

Това е една обстановка на физическия свят.
Това са пътища, фази, през които човек е минал, и затова ученикът трябва да ги познава. 5]Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики – да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. 5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека.
към текста >>

5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм.
5]Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики – да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. 5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет.
към текста >>

Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва.
Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики – да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. 5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа.
към текста >>

Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка.
Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики – да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. 5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н. и т.н.
към текста >>

Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет.
5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н. и т.н. – цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със стария Завет.
към текста >>

Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа.
Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н. и т.н. – цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т.н.
към текста >>

И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н.
Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н. и т.н. – цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т.н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи – те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията.
към текста >>

Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със стария Завет.
Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н. и т.н. – цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т.н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи – те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията. Не отричам, че това възражение е право. Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет. То е същинска формула или по-скоро окултна скица, по която посветените в езотеричното познание, могат да проследят оная линия по плът, по която е дошъл Исус.
към текста >>

Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет.
– цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т.н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи – те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията. Не отричам, че това възражение е право. Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет. То е същинска формула или по-скоро окултна скица, по която посветените в езотеричното познание, могат да проследят оная линия по плът, по която е дошъл Исус. За тях Авраам, Исаак, Яков и пр. не са само човешки същества, а и символи на космогонични принципи и сили, които движат еволюцията на човешкия род и създават цели епохи. Против този възглед на адептите на езотеричното познание не мога нищо да възразя, още повече, че съм убеден в неговата правота. Най-сетне и кабалистите ще потвърдят, че поне за тях няма нищо скучно в родословията.
към текста >>

Отворете, да речем, Айнщайновото съчинение Математични основи на теорията на относителността.
Напротив, за тях всяко име е формула, която крие дълбоки кабалистични тайни. Числата, които се явяват при развиване на родословните дървета, също са за тях ключове на тайни. Те ще ни обърнат внимание, запример, че онзи, който е писал родословието на Исуса, не напразно е разделил четиридесеттях и два рода на три цикъла от по четиринадесет рода. Тия внушения на кабалистите са впрочем напълно понятни. Ние не можем да не се съгласим с тях, още повече като си спомним, че скучни неща, именно защото са неразбираеми, се срещат на всяка крачка и в съвременната наука, особено в математиката, която борави изключително с формули. Отворете, да речем, Айнщайновото съчинение Математични основи на теорията на относителността. Още в първите страници ще се сблъскате с буквени символи, с разни „вектори", „тензори" „трансформации" и пр. и пр. Ако не сте математик, какво ще разберете от тия термини и най-вече от буквените символи, с които те са изразени? Разбира се, нищо. И ще захвърлите книгата на Айнщайн като нещо непонятно и до немай-къде скучно.
към текста >>

Целта ми е друга – да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот.
Дали нямам намерение да оживя цялата тази мъртва линия от имена, като възсъздам образите на техните носители? Не. Или, може би, искам да я разгледам като окултна скица, от чисто езотерично гледище. И това не. Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга – да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките ù точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Авраам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исус той именно продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята", както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона.
към текста >>

Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Авраам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда.
Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга – да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките ù точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Авраам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исус той именно продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята", както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит.
към текста >>

При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията.
И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките ù точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Авраам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исус той именно продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята", както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит. Главната цел, обаче, както и по-преди изтъкнах, е да дам една характеристика на старозаветния живот. Ако този живот беше безвъзвратно изчезнал, ако той принадлежеше на едно далечно минало, надали би си струвало труда да се занимава човек с него, освен от историчен и археологичен интерес. Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека.
към текста >>

Главната цел, обаче, както и по-преди изтъкнах, е да дам една характеристика на старозаветния живот.
На Юда затова, защото в родословието на Исус той именно продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята", както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит. Главната цел, обаче, както и по-преди изтъкнах, е да дам една характеристика на старозаветния живот. Ако този живот беше безвъзвратно изчезнал, ако той принадлежеше на едно далечно минало, надали би си струвало труда да се занимава човек с него, освен от историчен и археологичен интерес. Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека. В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви. Той много пъти потъва и пак изплава от това струящо в душевния му живот течение. Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действат мощните струи и на „новозаветния живот", и на „живота на праведните", и на „живота на ученика", остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници.
към текста >>

В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви.
Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит. Главната цел, обаче, както и по-преди изтъкнах, е да дам една характеристика на старозаветния живот. Ако този живот беше безвъзвратно изчезнал, ако той принадлежеше на едно далечно минало, надали би си струвало труда да се занимава човек с него, освен от историчен и археологичен интерес. Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека. В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви. Той много пъти потъва и пак изплава от това струящо в душевния му живот течение. Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действат мощните струи и на „новозаветния живот", и на „живота на праведните", и на „живота на ученика", остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници. Нека пристъпим сега към очертаване архаичният образ на най-големия от патриарсите – АВРААМ За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица. Сит , това е третият син на Адам и Ева, роден след Авел, който бива убит от Каин, без да остави поколение.
към текста >>

Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действат мощните струи и на „новозаветния живот", и на „живота на праведните", и на „живота на ученика", остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници.
Главната цел, обаче, както и по-преди изтъкнах, е да дам една характеристика на старозаветния живот. Ако този живот беше безвъзвратно изчезнал, ако той принадлежеше на едно далечно минало, надали би си струвало труда да се занимава човек с него, освен от историчен и археологичен интерес. Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека. В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви. Той много пъти потъва и пак изплава от това струящо в душевния му живот течение. Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действат мощните струи и на „новозаветния живот", и на „живота на праведните", и на „живота на ученика", остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници. Нека пристъпим сега към очертаване архаичният образ на най-големия от патриарсите – АВРААМ За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица. Сит , това е третият син на Адам и Ева, роден след Авел, който бива убит от Каин, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авел („друго семе вместо Авел", както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа.
към текста >>

Нека пристъпим сега към очертаване архаичният образ на най-големия от патриарсите – АВРААМ За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие.
Ако този живот беше безвъзвратно изчезнал, ако той принадлежеше на едно далечно минало, надали би си струвало труда да се занимава човек с него, освен от историчен и археологичен интерес. Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека. В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви. Той много пъти потъва и пак изплава от това струящо в душевния му живот течение. Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действат мощните струи и на „новозаветния живот", и на „живота на праведните", и на „живота на ученика", остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници. Нека пристъпим сега към очертаване архаичният образ на най-големия от патриарсите – АВРААМ За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица. Сит , това е третият син на Адам и Ева, роден след Авел, който бива убит от Каин, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авел („друго семе вместо Авел", както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет.
към текста >>

Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Аран) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара – Нахор и Авраам.
Той остава след смъртта си един син – Лот и две дъщери – Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраам. От този брак на Нахор сМелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исак, единствения син на Авраам от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраам. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Аран) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара – Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествовава, че Тара взима сина си Аврам, жена му Сара и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврам. Тя започва с един обет на Бога. „И рече Господ Авраму: Излез из земята си и из рода си, и из дома бащин си, и иди в земята, която ще ти покажа.
към текста >>

Нарочно подчертавам причината, която е накарала Аврам да слезе в Египет, защото този мотив се повтаря и в по-нататъшната история на неговото потомство: Яков със синовете си слиза в Египет, също поради глада, настъпил в земите, дето пасли стадата си.
И ще се благословят в тебе всичките племена на земята". След този обет на Бога, Аврам напуща Харам заедно с Лот и като скотовъдец започва истински скитнически, чергарски живот, защото е принуден да търси за стадата си все по-хубави, по-обширни пасища. Така Аврам стига дори до Египет. Тук го виждаме вече твърде забогатял: „и той имаше овци, и говеда, и осли, и раби, и рабини, и камили". Когато напуща Египет, където Аврам е принуден да отиде като пришелец поради глада, който настъпва в Ханаанската земя, „той е много богат с добитък, със сребро и злато". Нарочно подчертавам причината, която е накарала Аврам да слезе в Египет, защото този мотив се повтаря и в по-нататъшната история на неговото потомство: Яков със синовете си слиза в Египет, също поради глада, настъпил в земите, дето пасли стадата си. Макар че причината за слизането им в Египет всъщност е една и съща, в условията на пребиваването им в най-цивилизованата страна през онова време, има голяма разлика. Аврам слиза като пришелец в Египет, непознат и неизвестен. Той слиза със страх. Защото при старозаветните нрави, които са съществували тогава, животът му не е бил твърде сигурен. Ето един малък епизод от пребиваването на Аврам в Египет, който е характерен не само в едно отношение.
към текста >>

Макар че причината за слизането им в Египет всъщност е една и съща, в условията на пребиваването им в най-цивилизованата страна през онова време, има голяма разлика.
След този обет на Бога, Аврам напуща Харам заедно с Лот и като скотовъдец започва истински скитнически, чергарски живот, защото е принуден да търси за стадата си все по-хубави, по-обширни пасища. Така Аврам стига дори до Египет. Тук го виждаме вече твърде забогатял: „и той имаше овци, и говеда, и осли, и раби, и рабини, и камили". Когато напуща Египет, където Аврам е принуден да отиде като пришелец поради глада, който настъпва в Ханаанската земя, „той е много богат с добитък, със сребро и злато". Нарочно подчертавам причината, която е накарала Аврам да слезе в Египет, защото този мотив се повтаря и в по-нататъшната история на неговото потомство: Яков със синовете си слиза в Египет, също поради глада, настъпил в земите, дето пасли стадата си. Макар че причината за слизането им в Египет всъщност е една и съща, в условията на пребиваването им в най-цивилизованата страна през онова време, има голяма разлика. Аврам слиза като пришелец в Египет, непознат и неизвестен. Той слиза със страх. Защото при старозаветните нрави, които са съществували тогава, животът му не е бил твърде сигурен. Ето един малък епизод от пребиваването на Аврам в Египет, който е характерен не само в едно отношение. Ще го приведа така, както е предаден в Битие: „И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сара: Ето, зная че си жена хубава наглед.
към текста >>

Защото при старозаветните нрави, които са съществували тогава, животът му не е бил твърде сигурен.
Когато напуща Египет, където Аврам е принуден да отиде като пришелец поради глада, който настъпва в Ханаанската земя, „той е много богат с добитък, със сребро и злато". Нарочно подчертавам причината, която е накарала Аврам да слезе в Египет, защото този мотив се повтаря и в по-нататъшната история на неговото потомство: Яков със синовете си слиза в Египет, също поради глада, настъпил в земите, дето пасли стадата си. Макар че причината за слизането им в Египет всъщност е една и съща, в условията на пребиваването им в най-цивилизованата страна през онова време, има голяма разлика. Аврам слиза като пришелец в Египет, непознат и неизвестен. Той слиза със страх. Защото при старозаветните нрави, които са съществували тогава, животът му не е бил твърде сигурен. Ето един малък епизод от пребиваването на Аврам в Египет, който е характерен не само в едно отношение. Ще го приведа така, както е предаден в Битие: „И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сара: Ето, зная че си жена хубава наглед. И може би, като те видят египтяните да рекат: жена му е тази; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. Кажи, моля, че ми си сестра, за да ми бъде добре поради тебе и да се опази животът ми заради тебе". Египетските първенци, наистина, харесали Сара и я отвели в дома на фараона.
към текста >>

Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща.
И може би, като те видят египтяните да рекат: жена му е тази; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. Кажи, моля, че ми си сестра, за да ми бъде добре поради тебе и да се опази животът ми заради тебе". Египетските първенци, наистина, харесали Сара и я отвели в дома на фараона. Последният, поради нея, „сторил добро на Аврама": Аврам твърде забогатял. По-нататък се казва, че Господ поразил с язви дома на фараона, който узнал истината, върнал Сара на Аврам и го отпратил от Египет: „него, жена му, и всичко що имаше". Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща. Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства. Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет" – или сърцето, или умът – за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка.
към текста >>

Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка.
Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща. Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства. Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет" – или сърцето, или умът – за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка. Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Яков, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните. С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе. Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовият Син на Аврам, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища. Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри.
към текста >>

Тук, при раздалата на Аврам с Лот, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх.
Отбелязахме по-горе, че Лот, братовият Син на Аврам, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища. Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри. Те по необходимост трябва да се разделят и да тръгнат в различни посоки. Тук, при раздалата на Аврам с Лот, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх. Той дава на вечния икономичен въпрос за разпредялба на земите с - техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение. Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха. „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, а аз наляво".
към текста >>

Той дава на вечния икономичен въпрос за разпредялба на земите с - техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение.
Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри. Те по необходимост трябва да се разделят и да тръгнат в различни посоки. Тук, при раздалата на Аврам с Лот, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх. Той дава на вечния икономичен въпрос за разпредялба на земите с - техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение. Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха. „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, а аз наляво". Аврам предоставя свободен избор на Лота.
към текста >>

Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх.
Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, а аз наляво". Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе. Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх. В един друг епизод от живота на Аврам, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе. Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себеси характер – най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Старият Завет. Ето епизода. Девет царе – тогавашните царе са владели по един град с околностите му – се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски.
към текста >>

В един друг епизод от живота на Аврам, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе.
Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, а аз наляво". Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе. Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх. В един друг епизод от живота на Аврам, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе. Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себеси характер – най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Старият Завет. Ето епизода. Девет царе – тогавашните царе са владели по един град с околностите му – се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски. Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен.
към текста >>

Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себеси характер – най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Старият Завет.
Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе. Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх. В един друг епизод от живота на Аврам, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе. Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себеси характер – най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Старият Завет. Ето епизода. Девет царе – тогавашните царе са владели по един град с околностите му – се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски. Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен. Той бива подкаран като роб към пределите на царете-победители.
към текста >>

Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си".
Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврам, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя – черти, които видехме да се проявяват при освобождаването на Лот от плен. Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага.
към текста >>

В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война.
А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни.
към текста >>

Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност.
Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции.
към текста >>

Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни.
В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти.
към текста >>

Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко?
След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Авраам му даде десятък отвсичко. Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко? Отворете седма глава от Павловото послание към Евреи, за да получите поне едно общо очертание на величествения образ на Мелхиседека, може би най-загадъчния и величав библейски образ. Ето няколко стихове от тази глава. „Защото този Мелхиседек, цар Салимски. свещеник на Бога Вишнаго – той. който се тълкува първо цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на Мир – без баща, без майка, без родословие, който няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник.
към текста >>

И тъй, ако съвършенството можеше да дойде чрез Левитското свещенство (защото народът под него прие закона), каква нужда имаше да се издигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, а не– по чина Ааронов?
А вижте колко велик бе той, та и патриарх Аврам му даде десетък от обирите. Той взе десетък от Аврама и благослови тогова, който имаше обещанията. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелства, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Аврама; защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек. И тъй, ако съвършенството можеше да дойде чрез Левитското свещенство (защото народът под него прие закона), каква нужда имаше да се издигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, а не– по чина Ааронов? " Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус. Тезата на Павел е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт – най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ. Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков". А Мелхиседек – това е един от безсмъртните. Предци на човечеството, „без начало на дни, нито край на живот", „без родословие".
към текста >>

" Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус.
Той взе десетък от Аврама и благослови тогова, който имаше обещанията. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелства, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Аврама; защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек. И тъй, ако съвършенството можеше да дойде чрез Левитското свещенство (защото народът под него прие закона), каква нужда имаше да се издигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, а не– по чина Ааронов? " Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус. Тезата на Павел е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт – най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ. Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков". А Мелхиседек – това е един от безсмъртните. Предци на човечеството, „без начало на дни, нито край на живот", „без родословие". Това ще рече, че той не е свързан с никой от еволюционните цикли на адамичното човечество.
към текста >>

Тезата на Павел е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт – най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ.
А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелства, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Аврама; защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек. И тъй, ако съвършенството можеше да дойде чрез Левитското свещенство (защото народът под него прие закона), каква нужда имаше да се издигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, а не– по чина Ааронов? " Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус. Тезата на Павел е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт – най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ. Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков". А Мелхиседек – това е един от безсмъртните. Предци на човечеството, „без начало на дни, нито край на живот", „без родословие". Това ще рече, че той не е свързан с никой от еволюционните цикли на адамичното човечество. Него го няма в никоя от дългите родословни линии, като се почне от Адам и се свърши с неговите по-далечни потомци.
към текста >>

Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков".
И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелства, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Аврама; защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек. И тъй, ако съвършенството можеше да дойде чрез Левитското свещенство (защото народът под него прие закона), каква нужда имаше да се издигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, а не– по чина Ааронов? " Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус. Тезата на Павел е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт – най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ. Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков". А Мелхиседек – това е един от безсмъртните. Предци на човечеството, „без начало на дни, нито край на живот", „без родословие". Това ще рече, че той не е свързан с никой от еволюционните цикли на адамичното човечество. Него го няма в никоя от дългите родословни линии, като се почне от Адам и се свърши с неговите по-далечни потомци. (следва) Г.
към текста >>

44. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Пампоров „Стоим пред прага на нова епоха.
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО Идеите на Август Цйешковски П. Г. Пампоров „Стоим пред прага на нова епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда.
към текста >>

Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват.
Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич). Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота.
към текста >>

Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш".
Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич). Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух.
към текста >>

Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление.
Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич). Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип.
към текста >>

Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип.
Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип. Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид. Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е. бъдещето на човечеството.
към текста >>

Досегашната история на човечеството обгръща двата момента теза и антитеза, стария завет и новия завет.
Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение. Третият момент – синтезата – трябва неизбежно да настъпи. Това е изходната точка на философията на делото, на приложението. Делото е, което ще примири противоположностите, то е синтезата на Битието и Съзнанието. Хармонията между материалния и духовния свет е единственият път на бъдещето. Досегашната история на човечеството обгръща двата момента теза и антитеза, стария завет и новия завет. Бъдещето е третият, вечният завет на синтезата, на хармонията, на делото. Истината не е ни в едната крайност, ни в другата, нито в Битието, което може да се сравни с корените, нито в съзнанието, което е клоните, а в делото, в приложението – т.е. в плода. „Делото е истинската и съществена синтеза на мисленето и битието, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а оттук оживява и оплодотворява и двете". (Философия на делото – Ад. Жолтовски).
към текста >>

Бъдещето е третият, вечният завет на синтезата, на хармонията, на делото.
Третият момент – синтезата – трябва неизбежно да настъпи. Това е изходната точка на философията на делото, на приложението. Делото е, което ще примири противоположностите, то е синтезата на Битието и Съзнанието. Хармонията между материалния и духовния свет е единственият път на бъдещето. Досегашната история на човечеството обгръща двата момента теза и антитеза, стария завет и новия завет. Бъдещето е третият, вечният завет на синтезата, на хармонията, на делото. Истината не е ни в едната крайност, ни в другата, нито в Битието, което може да се сравни с корените, нито в съзнанието, което е клоните, а в делото, в приложението – т.е. в плода. „Делото е истинската и съществена синтеза на мисленето и битието, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а оттук оживява и оплодотворява и двете". (Философия на делото – Ад. Жолтовски). „Мисълта е именно, която разделя на две: това, което е, и това, което трябва да бъде".
към текста >>

Делото съединява отново и двете.
Истината не е ни в едната крайност, ни в другата, нито в Битието, което може да се сравни с корените, нито в съзнанието, което е клоните, а в делото, в приложението – т.е. в плода. „Делото е истинската и съществена синтеза на мисленето и битието, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а оттук оживява и оплодотворява и двете". (Философия на делото – Ад. Жолтовски). „Мисълта е именно, която разделя на две: това, което е, и това, което трябва да бъде". Делото съединява отново и двете. Зрелостта на съзнанието е необходима предпоставка на делото. Философията на историята ни показва назначението и целта на човечеството. Като знаем предпоставките, трябва да бъдем слепи, за да не извадим заключението, че настъпва третата епоха на синтезата. Човечеството е достигнало до пълното съзнание на своята същност, пълното господство на своите сили, ударил е часът следователно, когато те могат и трябва да се употребят хармонично и пълно. Пълнотата се осъществява само чрез делото.
към текста >>

Новият рай трябва да бъде дело на Духа.
„Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново. Делото е нравствен и социален принцип.
към текста >>

Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново.
Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново. Делото е нравствен и социален принцип. Делото е най-съвършена идентичност, „висше между висшите". Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси.
към текста >>

Любовта е основа на делото и закон на свободата.
Божието име трябва да се освети абсолютно във всички условия, в целия живот на човечеството. Божията воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога. Всички имаме целта: да работим за Царството Божие. „Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността". Любовта е основа на делото и закон на свободата. Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото. Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята Божия. Нравственото съзнание е развито, етичните норми стоят непоколебимо твърдо пред човечеството. Трябва само да се осъществят. Това е синтезата между мисленето и Битието – делото.
към текста >>

Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък.
Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния свят. Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена. „Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието. Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол.
към текста >>

Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко.
„Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието. Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа.
към текста >>

Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда.
На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа. Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда. Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса. Егоизмът е дивачка, алтруизмът е благороден присад, който трябва да се присади, за да даде плодовито дърво. Да жертваш себе си, своя егоизъм за другите – това значи да разшириш, да усилиш, да обогатиш живота. Последиците на Любовта правят живота пълен. Всяка жертва обуславя друга жертва и обогатява живота безкрайно.
към текста >>

45. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ (Продължение) Във връзка с изнесеното по-горе, може би не ще е безинтересно да надзърнем в окултната история на онази епоха, така както е изнесена от Сент Ив д'Алвейдр в неговата обемиста книга Mission des Juifs (Мисия на евреите).
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ (Продължение) Във връзка с изнесеното по-горе, може би не ще е безинтересно да надзърнем в окултната история на онази епоха, така както е изнесена от Сент Ив д'Алвейдр в неговата обемиста книга Mission des Juifs (Мисия на евреите). Сент Ив се спира преди всичко надълго и нашироко върху историята на така наречения цикъл на Рама, цикъл на Овена или Агнеца. (Ram на стар келтски език значи Овен). Рама – това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък.
към текста >>

Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ (Продължение) Във връзка с изнесеното по-горе, може би не ще е безинтересно да надзърнем в окултната история на онази епоха, така както е изнесена от Сент Ив д'Алвейдр в неговата обемиста книга Mission des Juifs (Мисия на евреите). Сент Ив се спира преди всичко надълго и нашироко върху историята на така наречения цикъл на Рама, цикъл на Овена или Агнеца. (Ram на стар келтски език значи Овен). Рама – това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщат в извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама. Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй.
към текста >>

Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие".
Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй – с великия строй на Мировата държава, управляващите – с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделни национални църкви – едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове. Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие". Затова те създават нови епохи, нови култури. Да се спрем най-сетне в няколко реда и на така наречения Трети Съвет, представящ икономическия, стопанския живот, свързан със стомаха. Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му. Общините, с тяхното доста сложно устройство, характеризират напълно функциите на Третия Съвет. Всички съвети са.
към текста >>

Затова те създават нови епохи, нови култури.
Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй – с великия строй на Мировата държава, управляващите – с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделни национални църкви – едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове. Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие". Затова те създават нови епохи, нови култури. Да се спрем най-сетне в няколко реда и на така наречения Трети Съвет, представящ икономическия, стопанския живот, свързан със стомаха. Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му. Общините, с тяхното доста сложно устройство, характеризират напълно функциите на Третия Съвет. Всички съвети са. били тясно свързани помежду си чрез ония естествени функционални зависимости, които съществуват във всеки жив организъм.
към текста >>

Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му.
Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделни национални църкви – едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове. Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие". Затова те създават нови епохи, нови култури. Да се спрем най-сетне в няколко реда и на така наречения Трети Съвет, представящ икономическия, стопанския живот, свързан със стомаха. Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му. Общините, с тяхното доста сложно устройство, характеризират напълно функциите на Третия Съвет. Всички съвети са. били тясно свързани помежду си чрез ония естествени функционални зависимости, които съществуват във всеки жив организъм. Така запример, при избора на цар са участвали и трите съвета. Индивидът, който подлежал да бъде избран за цар, преди да надене короната, е трябвало, както споменахме и преди, да мине през изпитите на „Съвета на Боговете", както и през тия на „Божествения Съвет".
към текста >>

Иршу въздига отново женското начало, чиято емблема се явява венериният знак на Телеца.
Така запример, при избора на цар са участвали и трите съвета. Индивидът, който подлежал да бъде избран за цар, преди да надене короната, е трябвало, както споменахме и преди, да мине през изпитите на „Съвета на Боговете", както и през тия на „Божествения Съвет". Ставайки цар, той е бил, тъй да речем, свръхличен представител на Трите Съвета, изпълнител на един кодекс на народно и международно право, почиващо на Правдата, срещу който кодекс той не е могъл да действа по личен произвол. Синархичният строй на Рама, след като просъществувал няколко хилядолетия, накрай се разпада поради така наречения разкол на Иршу (3200 г. пр. Хр.). Иршу въздига отново женското начало, чиято емблема се явява венериният знак на Телеца. А с това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквито видехме да царуват и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия. Великият религиозен синтез. който характеризира цикъла на Рама, се разпада на отделни култове, предимно фалически; мощният съюз от държави, подчинени на Синархичния строй – на отделни държави, в които се възцарява принудителната власт, чиито носители се явяват най-вече монарсите. Така се явяват една по друга на историческата сцена мощните древни държави Асирия, Вавилон. Персия, Рим, които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на „Немрода": пътя на тигъра.
към текста >>

Из средите на Халдейското жречество, вярно на традициите на Рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично посвещение, което има за цел да приведе отново народите към древната социална синтеза.
„Арбитралната власт (власт, в която царува авторитетът като върховен арбитър, Б.пр.) бива заместена от произволната власт (по френски: arbitraire, която дума Сент Ив противопоставя на „arbitral", Б.пр.), чието име е път на тигъра, Немрод–цезаризмът. „Този вид политически строй господства над държавите чрез военното насилие, както северният полюс господства над планетата. „В този строй, управляващият полюс, личната, произволна власт, водеща към безначалие, се опълчи срещу Царството Божие, срещу оня социален строй, който в устройството си е едно отражение на IEVE в човешкото царство. „От там сравнението: Немрод, произволната, лична власт, е пълна противоположност, антипод на Мировия ред; тя пречи ликът на Иеве да се отрази в социалния строй на човечеството". През тези, именно, времена, които се намират под знака на Немрода, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на „Телеца", възниква движението на Абрамидите или Неорамидите. Из средите на Халдейското жречество, вярно на традициите на Рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично посвещение, което има за цел да приведе отново народите към древната социална синтеза. Видехме как е хроникирано това в Битие: Тара със сина си Аврама, със Сара жена му и с Лот напуща Ур Халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена. Именно Аврам е, (името му съдържа изцяло иерограмата „Рама"), комуто е възложена тази мисия. Струва ми се, не е излишно да спомена, че от езотерично гледище, човекът Аврам се явява въплъщение на един космичен принцип – специфичен принцип на социалната организация, чието начало започва от създаването на един род, и след като мине по сложните плетища на диференциация и подбор, завършва с една напълно организирана социална общност. Аврам, от друга страна, е символичното име на един орден. на едно окултно движение.
към текста >>

Видехме как е хроникирано това в Битие: Тара със сина си Аврама, със Сара жена му и с Лот напуща Ур Халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена.
„Този вид политически строй господства над държавите чрез военното насилие, както северният полюс господства над планетата. „В този строй, управляващият полюс, личната, произволна власт, водеща към безначалие, се опълчи срещу Царството Божие, срещу оня социален строй, който в устройството си е едно отражение на IEVE в човешкото царство. „От там сравнението: Немрод, произволната, лична власт, е пълна противоположност, антипод на Мировия ред; тя пречи ликът на Иеве да се отрази в социалния строй на човечеството". През тези, именно, времена, които се намират под знака на Немрода, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на „Телеца", възниква движението на Абрамидите или Неорамидите. Из средите на Халдейското жречество, вярно на традициите на Рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично посвещение, което има за цел да приведе отново народите към древната социална синтеза. Видехме как е хроникирано това в Битие: Тара със сина си Аврама, със Сара жена му и с Лот напуща Ур Халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена. Именно Аврам е, (името му съдържа изцяло иерограмата „Рама"), комуто е възложена тази мисия. Струва ми се, не е излишно да спомена, че от езотерично гледище, човекът Аврам се явява въплъщение на един космичен принцип – специфичен принцип на социалната организация, чието начало започва от създаването на един род, и след като мине по сложните плетища на диференциация и подбор, завършва с една напълно организирана социална общност. Аврам, от друга страна, е символичното име на един орден. на едно окултно движение. Той е глава на една колегия от посветени.
към текста >>

Това е един символ на приемственост при предаване Учението на Великото Всемирно Братство, което Аврам е призван да възстанови в една нова форма на земята, чрез своето потомство – чрез един народ, който се ражда из неговите чресла.
Аврам, от друга страна, е символичното име на един орден. на едно окултно движение. Той е глава на една колегия от посветени. И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ", се прекланя благоговейно пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („посвещение"). Ето връзката, що свързва движението на Абрамидите, и специално Аврам, с цикъла на Рама и със социалното учение на древната Синархия. Това е един символ на приемственост при предаване Учението на Великото Всемирно Братство, което Аврам е призван да възстанови в една нова форма на земята, чрез своето потомство – чрез един народ, който се ражда из неговите чресла. Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния дух на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество. Аврам, патриархът на „избрания народ", бащата на „верующите", е именно такъв посветен и такъв представител на Великото Всемирно Братство. Затова, макар и животът му да се излива във формите на вехтозаветния живот, макар да създава едно поколение, в което този живот се диференцира във възходящо и низходящо направление, той стои над него. (следва) Г.
към текста >>

Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния дух на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество.
на едно окултно движение. Той е глава на една колегия от посветени. И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ", се прекланя благоговейно пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („посвещение"). Ето връзката, що свързва движението на Абрамидите, и специално Аврам, с цикъла на Рама и със социалното учение на древната Синархия. Това е един символ на приемственост при предаване Учението на Великото Всемирно Братство, което Аврам е призван да възстанови в една нова форма на земята, чрез своето потомство – чрез един народ, който се ражда из неговите чресла. Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния дух на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество. Аврам, патриархът на „избрания народ", бащата на „верующите", е именно такъв посветен и такъв представител на Великото Всемирно Братство. Затова, макар и животът му да се излива във формите на вехтозаветния живот, макар да създава едно поколение, в което този живот се диференцира във възходящо и низходящо направление, той стои над него. (следва) Г.
към текста >>

Затова, макар и животът му да се излива във формите на вехтозаветния живот, макар да създава едно поколение, в което този живот се диференцира във възходящо и низходящо направление, той стои над него.
И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ", се прекланя благоговейно пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („посвещение"). Ето връзката, що свързва движението на Абрамидите, и специално Аврам, с цикъла на Рама и със социалното учение на древната Синархия. Това е един символ на приемственост при предаване Учението на Великото Всемирно Братство, което Аврам е призван да възстанови в една нова форма на земята, чрез своето потомство – чрез един народ, който се ражда из неговите чресла. Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния дух на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество. Аврам, патриархът на „избрания народ", бащата на „верующите", е именно такъв посветен и такъв представител на Великото Всемирно Братство. Затова, макар и животът му да се излива във формите на вехтозаветния живот, макар да създава едно поколение, в което този живот се диференцира във възходящо и низходящо направление, той стои над него. (следва) Г.
към текста >>

46. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

При кризи, които бележат прехода на една епоха в друга, когато една остаряла жизнена форма се стреми да продължи съществуването си, като спъне естественото развитие, са нежни хора достатъчно чутки, за да открият новото и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО П. Манев Изключителните времена изискват изключителни личности. При кризи, които бележат прехода на една епоха в друга, когато една остаряла жизнена форма се стреми да продължи съществуването си, като спъне естественото развитие, са нежни хора достатъчно чутки, за да открият новото и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват. Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници. Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни. За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други. Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път. Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече когато тя е и мъчнодостъпна.
към текста >>

Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО П. Манев Изключителните времена изискват изключителни личности. При кризи, които бележат прехода на една епоха в друга, когато една остаряла жизнена форма се стреми да продължи съществуването си, като спъне естественото развитие, са нежни хора достатъчно чутки, за да открият новото и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват. Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници. Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни. За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други. Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път. Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките.
към текста >>

Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици.
Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките. По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер.
към текста >>

Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси.
– получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство.
към текста >>

Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.
една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата". Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти. В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област. Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет. Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература. В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Ж.
към текста >>

В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика".
Радев едно от първите места между българските есеисти. В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област. Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет. Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература. В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори".
към текста >>

3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед.
Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература. В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори". Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот". Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото". Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.
към текста >>

Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема.
В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори". Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот". Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото". Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев.
към текста >>

Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология.
Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори". Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот". Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото". Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев. По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни. Плод на заниманията с една от най-любимите му науки – хармонията – и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма.
към текста >>

Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис.
и в Русе през 1923 год. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар. Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис. Нищо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика. Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност. Всяко негово дело носеше белега на прецизността.
към текста >>

Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж – именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения.
Радев се отличаваше с ред и експедитивност. Всяко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя. Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната – шеста книжка на „Житно Зърно". Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж – именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения. Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние.
към текста >>

Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало.
Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя. Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната – шеста книжка на „Житно Зърно". Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж – именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения. Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г.
към текста >>

Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве.
Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори.
към текста >>

Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот.
Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав свят, за който той копнееше в последно време. Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл.
към текста >>

Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл.
Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав свят, за който той копнееше в последно време. Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби.
към текста >>

Още при пръв допир с новото, младият Г.
Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав свят, за който той копнееше в последно време. Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения.
към текста >>

Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти.
сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав свят, за който той копнееше в последно време. Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят. Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен.
към текста >>

Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време.
Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя , както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество. Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време.
към текста >>

47. СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Константинов Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече убедени, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее".
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО Д-р М. Константинов Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече убедени, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее". Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет. Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие. Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот. То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало.
към текста >>

Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет.
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО Д-р М. Константинов Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече убедени, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее". Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет. Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие. Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот. То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало. Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание.
към текста >>

Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие.
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО Д-р М. Константинов Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече убедени, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее". Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет. Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие. Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот. То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало. Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание. Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни.
към текста >>

То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало.
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО Д-р М. Константинов Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече убедени, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее". Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет. Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие. Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот. То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало. Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание. Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни. Днес човечеството не се нуждае от сухи формулни права и кодекси, но от братски, преки конкретни действия, дирижирани от великия идеал на Божествената свобода, която ще разкрие възможностите и ценностите на живота, който е вечен и единен. Изпъква пред нашето внимание въпросът, по какъв начин ще се изрази това сътрудничество на международна почва?
към текста >>

Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите.
Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание. Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни. Днес човечеството не се нуждае от сухи формулни права и кодекси, но от братски, преки конкретни действия, дирижирани от великия идеал на Божествената свобода, която ще разкрие възможностите и ценностите на живота, който е вечен и единен. Изпъква пред нашето внимание въпросът, по какъв начин ще се изрази това сътрудничество на международна почва? Настоящето време, в което живее човечеството, е изключително и преходно. Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите. Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция. Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика. Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва. Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия.
към текста >>

48. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие.
Всеки творчески импулс на човека, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата. Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината. Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на човека в неговия път на търсене и приобщение с Истината. Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината. Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото.
към текста >>

И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината.
Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината. Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото. Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете. Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини. И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс.
към текста >>

Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното.
В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината. Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото. Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете. Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини. И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс. Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка – човекът.
към текста >>

Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос.
Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка – човекът. За Истината ни говорят вечно планините и реките, морето и небето, звездите и слънцето... Вековете мълчат неуклонно за Истината, която е скрита зад всички видими и силови форми на битието. Те мълчат за Истината, която е скрита в нас – човеците на земята, която седи зад всяка проява на живот в цялата Природа, зад нямото вълшебство и красота на звездите. Затова още древните са казвали: .Познай себе си"... На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога, човека и Истината. Разбулване тайната на най-малката космическа същност – човека, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога. Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос. Херметизмът, дълбокото окултно учение на древния Египет, ни представя Истината по един особен символичен начин. в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена. Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените.
към текста >>

Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният човек, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере.
Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените. Ако ученикът е стигнал до съвършенство, като дигне булото, ще има една жива, реална представа за Истината и вечната Красота. Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше посвещение, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место. Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният човек, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере. В старата кабалистическа книга „Зохар" е предадена една крайно интересна и дълбока легенда за сътворението на света. Когато Всемогъщият решил да сътвори света, повикал по обратен ред двадесет и двете букви на древно еврейската азбука. Според кабалата всяка буква представя символ на една космическа сила, символ на даден атрибут на Бога. Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение.
към текста >>

Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф".
Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение. Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си. Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде). Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога. Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф". Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина. Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога. Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на Божия закон.
към текста >>

Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината.
Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.). В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината. В един силно патетичен момент, когато Исус разкрива душата си пред своя Отец, предадени красиво, вещо и с голяма дълбочина от евангелиста Йоан в своята 17 глава, Той изказва една от най-великите мисли през всички времена върху Истината.
към текста >>

Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината.
В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината. В един силно патетичен момент, когато Исус разкрива душата си пред своя Отец, предадени красиво, вещо и с голяма дълбочина от евангелиста Йоан в своята 17 глава, Той изказва една от най-великите мисли през всички времена върху Истината. В седемнадесетия стих от тази глава, Христос моли Бога и се изказва по въпроса за Истината. – Той не казва: дай им богатства, но „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина”. Христос моли Бога да даде на тия, които са го последвали най-същественото – Словото, което е Истината. А който има Истината, той има живота.
към текста >>

В разговора между Пилат, римски губернатор на Палестина, и Христа, е засегнат отново въпроса за Истината.
При един друг случай, който ни е предаден пак само от евангелиста Йоан (8; 32), Христос ни изнася една от най-съществените страни и прояви на Истината. Той казва: „Истината ще ви направи свободни”. Тази мисъл ще остане класическа през всички времена. Чрез нея всеки ще може да мери дали живее в Истината – Истината дава свобода, съвършена свобода. В един от най-драматичните моменти от историята на човечеството, който ни е предаден особено живо в евангелието на Йоан (18; 37, 38). В разговора между Пилат, римски губернатор на Палестина, и Христа, е засегнат отново въпроса за Истината. Ето как е предаден краят на този драматичен разговор: „А Пилат Му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш, че аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от Истината слуша гласа ми (18; 37). Казва Му Пилат: Що е Истина?
към текста >>

Тука е подчертано единството между Бога и Христа, чрез синовността.
Исус мълчи. Мълчи, може би, не затова, че не иска да отговори на въпроса що е Истина, но защото този въпрос е разрешен по само себе си в цялото Му учение, което е учение за Царството Божие, за делото на „Отца". Той мълчи, може би, още за това, че е отговорил предварително, преди Пилат да го е запитал, като му е казал: аз дойдох да свидетелствувам за истината, всеки който е от истината, слуша гласа ми". А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината". Последните думи могат да се разберат само посредством други думи, изказани пак от Христа: „Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го е призвал и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Сина". Тука е подчертано единството между Бога и Христа, чрез синовността. Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото. От тези кратки бележки върху Истината, които намираме само в евангелието на един от най-дълбоките ученици на Христа – Йоан, е все пак ясно, че и евангелието поставя Истината като Единство с Безграничния. Ние хората на днешния свят, може би, не можем да бъдем задоволени – поради нашата голяма критичност – от отговора на древността и евангелието за Истината. Това, разбира се, е много естествено и право. Свикнали сме да възприемаме нещата само с нашити пет свтива.
към текста >>

Това динамично, вътрешно приобщение на всеки човек с неговия Създател, с Истината е най-необходимото днес за спасението на човека, за новия живот, който идва в света и за новия път, по който трябва да тръгне човечеството.
И за науката днес, Истината е идентично нещо с безкрайното и недостижимото. За пробудения, обаче, понятията безкрайно и недостижимо, са равнозначни с понятието Бог. Най-великите творения на човешкия дух, приобщават в неразделно цяло Бога и Истината. с нашия малък мозък, ние не можем да разберем същността нито на Бога, нито на Истината. Ние, обаче, можем да се доберем до познанието на Бога, чрез вътрешно приобщение с Него, следователно с Истината. Това динамично, вътрешно приобщение на всеки човек с неговия Създател, с Истината е най-необходимото днес за спасението на човека, за новия живот, който идва в света и за новия път, по който трябва да тръгне човечеството. Защото няма по-добър и по-съвършен път от Пътя на Истината. [1]Целият първи стих на Словото гласи: „Берешит бара Елохим ет Ашамаим ве ет Аарец" (В Началото създаде Бог (Елохим) Небето и земята". Елохим се пише с "Алеф", но се произнася "е".
към текста >>

49. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание.
От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването.
към текста >>

Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите.
При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи. Така е и с разликата между жи¬вотното и човека. За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък.
към текста >>

За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи.
Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи. Така е и с разликата между жи¬вотното и човека. За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък. Само при такова положение човек може да бъде човек, а не животно. Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството.
към текста >>

Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието.
Големите народи, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на човека. Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок. Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието. В тази форма ние виждаме да се разгъва човешкото съ¬знание досущ в една обществена пълнота Ние имаме едно пълно раз¬витие на материалната и духовна култура на тия народи, нещо, което не може да се види преди това. И културата на всеки един от тия народи остава нещо напълно самостойно, величаво и красиво. Китай, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света. Няма да се спираме да правим анализ на тия древни народностни култури. Днес всеки вдълбочен историк знае, че те са нещо самобитно и самородно, всяка култура за себе си.
към текста >>

Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете.
трябваше да се създадат тия велики култури на човечеството, трябваше да се яви тази мутация в историческото развитие, за да може да се прояви едно друго висше съзнание в живота. Като се абстрахираме от материалната страна, характерното във всички тия култури е духовният импулс и живот. Всяка една от тия култури и създала една от великите религии на човечеството. Търсенето на истината е най бележитата черта на тия култури на древността. През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете. Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството.
към текста >>

Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята.
Като се абстрахираме от материалната страна, характерното във всички тия култури е духовният импулс и живот. Всяка една от тия култури и създала една от великите религии на човечеството. Търсенето на истината е най бележитата черта на тия култури на древността. През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете. Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса. Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята.
към текста >>

В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството.
в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството. В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството. Това е великото Христово учение на Любовта и съвършен¬ството. То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура. Тази културна ера започна досущ отново. Цикълът на древността беше завършен. Разумният дух беше слязъл в човека.
към текста >>

То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура.
Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството. В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството. Това е великото Христово учение на Любовта и съвършен¬ството. То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура. Тази културна ера започна досущ отново. Цикълът на древността беше завършен. Разумният дух беше слязъл в човека. Човек бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен човек. Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния човек.
към текста >>

Тази културна ера започна досущ отново.
с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството. В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството. Това е великото Христово учение на Любовта и съвършен¬ството. То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура. Тази културна ера започна досущ отново. Цикълът на древността беше завършен. Разумният дух беше слязъл в човека. Човек бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен човек. Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния човек. Може да се каже, че човечеството едва сега е в началото на зрелия период на тази нова ера.
към текста >>

Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния човек.
То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура. Тази културна ера започна досущ отново. Цикълът на древността беше завършен. Разумният дух беше слязъл в човека. Човек бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен човек. Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния човек. Може да се каже, че човечеството едва сега е в началото на зрелия период на тази нова ера. Цялото време на римската епоха, средните векове и възраждането е било подготвително, за да се осъществи тази нова ера на човечеството, която сигурно също няма да има подобна на себе си. Това е друга мутация, още по-висша в историческото развитие. няма да се спираме да разгледаме в по¬дробности духовната и материална култура, която се разгъна от възраждането насам. Постиженията на съвременната култура се синтезират в една дума — култура на развитието на ума.
към текста >>

Може да се каже, че човечеството едва сега е в началото на зрелия период на тази нова ера.
Тази културна ера започна досущ отново. Цикълът на древността беше завършен. Разумният дух беше слязъл в човека. Човек бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен човек. Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния човек. Може да се каже, че човечеството едва сега е в началото на зрелия период на тази нова ера. Цялото време на римската епоха, средните векове и възраждането е било подготвително, за да се осъществи тази нова ера на човечеството, която сигурно също няма да има подобна на себе си. Това е друга мутация, още по-висша в историческото развитие. няма да се спираме да разгледаме в по¬дробности духовната и материална култура, която се разгъна от възраждането насам. Постиженията на съвременната култура се синтезират в една дума — култура на развитието на ума. Без съмнение, тая култура има своите положителни страни, но има и своите лоши и отрицателни страни.
към текста >>

Цялото време на римската епоха, средните векове и възраждането е било подготвително, за да се осъществи тази нова ера на човечеството, която сигурно също няма да има подобна на себе си.
Цикълът на древността беше завършен. Разумният дух беше слязъл в човека. Човек бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен човек. Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния човек. Може да се каже, че човечеството едва сега е в началото на зрелия период на тази нова ера. Цялото време на римската епоха, средните векове и възраждането е било подготвително, за да се осъществи тази нова ера на човечеството, която сигурно също няма да има подобна на себе си. Това е друга мутация, още по-висша в историческото развитие. няма да се спираме да разгледаме в по¬дробности духовната и материална култура, която се разгъна от възраждането насам. Постиженията на съвременната култура се синтезират в една дума — култура на развитието на ума. Без съмнение, тая култура има своите положителни страни, но има и своите лоши и отрицателни страни. Тя даде науката и техниката, но тя усъвършенствува методите за разрушението на света и за унищожението на човечеството.
към текста >>

В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота.
Без съмнение, тая култура има своите положителни страни, но има и своите лоши и отрицателни страни. Тя даде науката и техниката, но тя усъвършенствува методите за разрушението на света и за унищожението на човечеството. Една друга култура трябва да дойде на земята, Една култура на сърцето, на любовта, трябва да зацари между хората. Тя ще дойде когато жестокосърдечието на ума само сломи глава във вихъра на световната разруха и нищета. В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека.
към текста >>

Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие.
Тя ще дойде когато жестокосърдечието на ума само сломи глава във вихъра на световната разруха и нищета. В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно.
към текста >>

Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно.
В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел.
към текста >>

Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно.
Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел. Това е твърде естествено. Историческият процес не върви по права или крива възходяща линия. Той върви по възходяща разширена спирала. Всяка нова завивка разширява кръга и обхвата.
към текста >>

Всяка нова завивка разширява кръга и обхвата.
Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел. Това е твърде естествено. Историческият процес не върви по права или крива възходяща линия. Той върви по възходяща разширена спирала. Всяка нова завивка разширява кръга и обхвата. Затова събитията, макар и наглед сходни, са неповторими. При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява. Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш.
към текста >>

При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява.
Това е твърде естествено. Историческият процес не върви по права или крива възходяща линия. Той върви по възходяща разширена спирала. Всяка нова завивка разширява кръга и обхвата. Затова събитията, макар и наглед сходни, са неповторими. При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява. Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното.
към текста >>

И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието.
Затова събитията, макар и наглед сходни, са неповторими. При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява. Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека. Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми.
към текста >>

В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното.
При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява. Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека. Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми. в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род.
към текста >>

В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека.
Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека. Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми. в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род. Съпоставете хората, съпоставете човешките общества, народи, култури, ще видите, че е така.
към текста >>

Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на човека и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието.
Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми. в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род. Съпоставете хората, съпоставете човешките общества, народи, култури, ще видите, че е така. Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на човека и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието. Формите на живота се менят в своя път на развитие. По съвършените форми запазват някои белези от миналото, но те винаги носят в себе си нещо ново. Между всичките тези форми, в безко¬нечната стълба на развитието се движи нещо, което ги осмисля. Ние не го долавяме, не го схващаме, не го разбираме, защото се губим във формите, в многото форми, които без живота, без духа, без вечното, разумно Начало са нищо. Така е и в етапите на културното развитие на човека и човечеството.
към текста >>

По съвършените форми запазват някои белези от миналото, но те винаги носят в себе си нещо ново.
То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми. в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род. Съпоставете хората, съпоставете човешките общества, народи, култури, ще видите, че е така. Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на човека и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието. Формите на живота се менят в своя път на развитие. По съвършените форми запазват някои белези от миналото, но те винаги носят в себе си нещо ново. Между всичките тези форми, в безко¬нечната стълба на развитието се движи нещо, което ги осмисля. Ние не го долавяме, не го схващаме, не го разбираме, защото се губим във формите, в многото форми, които без живота, без духа, без вечното, разумно Начало са нищо. Така е и в етапите на културното развитие на човека и човечеството. Културите се раждат и изчезват. Остава съзнанието, в което е работил духът.
към текста >>

Когато съзна¬нието узрее, придобие и създаде условията за новото, формите на дадена култура остават само като тор.
Ние не го долавяме, не го схващаме, не го разбираме, защото се губим във формите, в многото форми, които без живота, без духа, без вечното, разумно Начало са нищо. Така е и в етапите на културното развитие на човека и човечеството. Културите се раждат и изчезват. Остава съзнанието, в което е работил духът. То е вечното. Когато съзна¬нието узрее, придобие и създаде условията за новото, формите на дадена култура остават само като тор. За един нов живот те не са пригодни. Ние сме пред прага на една култура на сърцето, в която всичките досегашни методи на човечеството ще изчезнат. Тази култура ще осигури на всички хора по земята свободата, мира и справедливостта за тяхното правилно развитие. Тази нова култура ще осигури условията за съществувание и духовно развитие на всеки човек и на всеки народ. Тя ще закръгли Христовата ера на земята, която е всеобща.
към текста >>

За един нов живот те не са пригодни.
Така е и в етапите на културното развитие на човека и човечеството. Културите се раждат и изчезват. Остава съзнанието, в което е работил духът. То е вечното. Когато съзна¬нието узрее, придобие и създаде условията за новото, формите на дадена култура остават само като тор. За един нов живот те не са пригодни. Ние сме пред прага на една култура на сърцето, в която всичките досегашни методи на човечеството ще изчезнат. Тази култура ще осигури на всички хора по земята свободата, мира и справедливостта за тяхното правилно развитие. Тази нова култура ще осигури условията за съществувание и духовно развитие на всеки човек и на всеки народ. Тя ще закръгли Христовата ера на земята, която е всеобща.
към текста >>

Тази нова култура ще осигури условията за съществувание и духовно развитие на всеки човек и на всеки народ.
То е вечното. Когато съзна¬нието узрее, придобие и създаде условията за новото, формите на дадена култура остават само като тор. За един нов живот те не са пригодни. Ние сме пред прага на една култура на сърцето, в която всичките досегашни методи на човечеството ще изчезнат. Тази култура ще осигури на всички хора по земята свободата, мира и справедливостта за тяхното правилно развитие. Тази нова култура ще осигури условията за съществувание и духовно развитие на всеки човек и на всеки народ. Тя ще закръгли Христовата ера на земята, която е всеобща.
към текста >>

50. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера.
Ала същественото е думата „възкресение". Ето на тази особена дума почива една епоха, която се е разгънала вече две хиляди години и продължава да се развива днес и в бъдеще. Тук ние нямаме за цел да разгледаме историческото развитие на тази велика епоха. Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за възкресението. Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин? В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера. Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия). Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос.
към текста >>

В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа.
Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за възкресението. Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин? В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера. Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия). Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта.
към текста >>

Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен.
Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин? В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера. Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия). Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо.
към текста >>

Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта.
В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото.
към текста >>

Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото.
Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука?
към текста >>

В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото.
В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо.
към текста >>

А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото.
Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма.
към текста >>

Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват.
Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта. Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка. Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция.
към текста >>

Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция.
Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка. Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция. Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век. Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане. Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел. И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден.
към текста >>

И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло.
Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел. И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден. Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа случайност. Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия. И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло. За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм.
към текста >>

Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие.
Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа случайност. Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия. И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло. За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности.
към текста >>

Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм.
И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло. За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния.
към текста >>

В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят.
За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила.
към текста >>

Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни.
Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила. Карел в „Човекът—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за човека. Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята). Дриш и голямата редица неовиталисти изтъкнаха присъствието на Разума в интимните процеси на клетъчното размножение и развитието на органите в организмите в частност и в цялата природа в общност.
към текста >>

А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила.
В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила. Карел в „Човекът—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за човека. Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята). Дриш и голямата редица неовиталисти изтъкнаха присъствието на Разума в интимните процеси на клетъчното размножение и развитието на органите в организмите в частност и в цялата природа в общност. Бергсон и безброй много учени и философи от този кръг, видеха проявите му във вътрешния, душевен живот на човека и разкриха широко на света възможността да вкусят от плодовете на интуицията. Айнщайн, наред с много други, заговори за космическия Разум и религиозност.
към текста >>

Ние не я забелязваме, защото сме потопени в нея, ние не я установяваме като отделна същност, както не можем да установим нашето собствено движение, когато сме в движещия се трамвай.
Бергсон и безброй много учени и философи от този кръг, видеха проявите му във вътрешния, душевен живот на човека и разкриха широко на света възможността да вкусят от плодовете на интуицията. Айнщайн, наред с много други, заговори за космическия Разум и религиозност. Не може да се изброят безкрайно многото учени и мислители, които имат всеобщо признание и за които Разумността, вечната Разумност, която твори и движи всичко е жива действителност. В своите занимания тук, на земята тия учени проучват с будно око това, в което тази вечна Разумност се проявява. А тази проява е досущ във всичко. Ние не я забелязваме, защото сме потопени в нея, ние не я установяваме като отделна същност, както не можем да установим нашето собствено движение, когато сме в движещия се трамвай. Но ако той внезапно спре, ние веднага ще паднем. Така е, когато се случи някоя органическа или душевна катастрофа в нашия живот и нормалния ход на функциите спре. Тогава, особено тогава, можем да съзрем творческата сила на Разумността в нас и извън нас. Затова тя е забележима само в ирационалните моменти на нашето съществувание. Днес в широкия свят на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед.
към текста >>

Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед.
Така е, когато се случи някоя органическа или душевна катастрофа в нашия живот и нормалния ход на функциите спре. Тогава, особено тогава, можем да съзрем творческата сила на Разумността в нас и извън нас. Затова тя е забележима само в ирационалните моменти на нашето съществувание. Днес в широкия свят на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед. Тях може човек да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век. Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед. Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век. Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр. и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа. Когато се говори, че научният свят идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта. Разбира се, това не е станало и едва ли ще стане.
към текста >>

Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр.
Затова тя е забележима само в ирационалните моменти на нашето съществувание. Днес в широкия свят на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед. Тях може човек да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век. Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед. Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век. Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр. и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа. Когато се говори, че научният свят идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта. Разбира се, това не е станало и едва ли ще стане. Ученият свят, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното. Затова у мнозина се явява съмнение.
към текста >>

Може ли по-същия груб логичен начин да кажем, че не съществуват и атомите и неговите съставки – електроните и корпускулите или пък витамините – тези обновители на организмовия живот, като не можем да ги видим?
Когато се говори, че научният свят идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта. Разбира се, това не е станало и едва ли ще стане. Ученият свят, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното. Затова у мнозина се явява съмнение. Щом не го виждат хванато в реторта, то не съществува. Може ли по-същия груб логичен начин да кажем, че не съществуват и атомите и неговите съставки – електроните и корпускулите или пък витамините – тези обновители на организмовия живот, като не можем да ги видим? – Без съмнение не. Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите. В този смисъл ние можем да разберем мисълта на Учителя, който говори, че вярата е резултат на знанието и опитността. В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма. Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота.
към текста >>

В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот.
Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай. Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове. В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот. Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта. Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да възкресят всичко в замрялата през зимата природа. Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото.
към текста >>

Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност.
За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове. В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот. Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта. Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да възкресят всичко в замрялата през зимата природа. Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото. Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни.
към текста >>

Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни.
Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото. Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество.
към текста >>

Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество.
Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия.
към текста >>

За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори.
Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно.
към текста >>

То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване.
Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум.
към текста >>

Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни.
Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си.
към текста >>

Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява.
Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа.
към текста >>

Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта.
Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството.
към текста >>

51. ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те, макар и сравнително малко, но благодарение на голямата духовна мощ, която крият в себе си, представят великото равновесие спрямо всичко крайно „реалистично", което движи света днес и го отведе до задънена улица.
А днес събитията не са само дребни случки в живота. Едва ли е имало — така можем ние днешните хора да казваме — по-напрегнати години и времена от днешните. Всред бушуващите днес стихии от човешки страсти няма място за „утопии". „Трезвост и реалистичност", като се държи сметка изключително за личната угода и успех — ето девизът на всеки дребен жител по земята, що се нарича човек. И все пак, всред вихъра на разгорещените страсти има и утописти и те са доста много. Те, макар и сравнително малко, но благодарение на голямата духовна мощ, която крият в себе си, представят великото равновесие спрямо всичко крайно „реалистично", което движи света днес и го отведе до задънена улица. Ала ще ни се възрази още — какво създават утопистите за живота, какви блага ни донасят те? На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло.
към текста >>

Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък.
На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло. Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита. Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая. — Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно.
към текста >>

Тия неща, такива завети наглед са утопични, безсмислени, безполезни.
Тия пророчества имат за цел да просвещават, да напътят човека и човечеството, да му дадат образ за онзи идеал, към който трябва да се стреми и да работи. Тия пророчества не му разясняват преходните събития и неща — те са в кръга на развитието. В този кръг се развихрят страданията, страстите, там бушува злобата, омразата, там е светът на преплетените интереси, всичко това, което човечеството изживява и днес. А идеалът, той е в това велико пророчество. — Ще дойде ден, когато най-непримиримото, вражеското ще се обедини в едно цяло и ще заживее в живот на творчество и хармония. Тия неща, такива завети наглед са утопични, безсмислени, безполезни. Ала те движат света към напредък. Ако те биха били пророчество или морал за зло, те биха умрели при първата си проява, щом като им се изпитат последствията. Но доброто живее вечно. То живее в мълчание, забулено, докато завладее всички гънки на живота. И днес хората си мислят, че няма да дойдат дни на добро и любов в света.
към текста >>

Думата ни е за чистите основи на европейската култура — на морал и общественост.
Всеки човек поотделно мисли, че хората са били все такива и такива ще си останат през всички времена. Разбира се, това е само външен изглед, така ни се струва нам, когато злото напре много. В тия дни на угнетение ние се сещаме за великото учение на любовта на Христа, Учителят от Назарет. И днес някои считат, че то е едно досущ излишно учение, учение, което поддържа робството и блаженството на „нищите". А не си дават труд да помислят и да видят, че без християнството не би имало никаква съвременна европейска култура. Думата ни е за чистите основи на европейската култура — на морал и общественост. Европейският морал и обществена философия не почиват на мохамеданската или индуска философия, а на основите, които се излъчиха от християнството и се разляха в древността в Гърция и Рим. Никой от тия, които са създали някакво учение за етика и социалност, не са отишли по-далеч от Христа. Каквото и учение за доброто и да създадете, пак ще се върнете при Христа — при любовта. „Любовта ражда доброто", казва Учителят. По какъв път Христовите идеи за любов и добро са си пробили място в съзнанието на днешните хора?
към текста >>

Европейският морал и обществена философия не почиват на мохамеданската или индуска философия, а на основите, които се излъчиха от християнството и се разляха в древността в Гърция и Рим.
Разбира се, това е само външен изглед, така ни се струва нам, когато злото напре много. В тия дни на угнетение ние се сещаме за великото учение на любовта на Христа, Учителят от Назарет. И днес някои считат, че то е едно досущ излишно учение, учение, което поддържа робството и блаженството на „нищите". А не си дават труд да помислят и да видят, че без християнството не би имало никаква съвременна европейска култура. Думата ни е за чистите основи на европейската култура — на морал и общественост. Европейският морал и обществена философия не почиват на мохамеданската или индуска философия, а на основите, които се излъчиха от християнството и се разляха в древността в Гърция и Рим. Никой от тия, които са създали някакво учение за етика и социалност, не са отишли по-далеч от Христа. Каквото и учение за доброто и да създадете, пак ще се върнете при Христа — при любовта. „Любовта ражда доброто", казва Учителят. По какъв път Христовите идеи за любов и добро са си пробили място в съзнанието на днешните хора? Наистина, днешният човек още няма сили и разумна воля да ги приложи, но той ги знае.
към текста >>

А реалност, „сега е" действителност за тия, които живеят и се движат в любовта, в която е вечно новият живот.
И бихме повторили Христовия израз; „Ще дойде ден и сега е", когато „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето и лъвчето ще са все заедно и малко дете ще ги води". „И от сухия пън ще израсне дърво" (Исая 11, 1). Това е символ за тия, които го очакват. Символ, който ще се реализира. Защото е невъзможно, казва Учителят, да се помисли и изкаже нещо, което е нереализуемо и което не съществува. А реалност, „сега е" действителност за тия, които живеят и се движат в любовта, в която е вечно новият живот. В Любовта всяка „утопия* става жива и вечна реалност.
към текста >>

52. СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

НОВИТЕ ЧОВЕЦИ Да се вгледаме в нашето време и да потънем мълчаливо в неговата атмосфера, за да почувствуваме неговата същина — едновременно трагична, наситена със страдания и величава, пълна с дремещи сили, които се готвят да лумнат из световното сърце.
G. N. НОВИТЕ ЧОВЕЦИ Да се вгледаме в нашето време и да потънем мълчаливо в неговата атмосфера, за да почувствуваме неговата същина — едновременно трагична, наситена със страдания и величава, пълна с дремещи сили, които се готвят да лумнат из световното сърце. Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен човек. Светът през времето на нашето столетие е жаден за пастир, който да го отведе на спокойната обетована земя, където всички въпроси лесно се разрешават. Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота. Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно.
към текста >>

Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен човек.
G. N. НОВИТЕ ЧОВЕЦИ Да се вгледаме в нашето време и да потънем мълчаливо в неговата атмосфера, за да почувствуваме неговата същина — едновременно трагична, наситена със страдания и величава, пълна с дремещи сили, които се готвят да лумнат из световното сърце. Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен човек. Светът през времето на нашето столетие е жаден за пастир, който да го отведе на спокойната обетована земя, където всички въпроси лесно се разрешават. Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота. Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно. Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество?
към текста >>

Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота.
G. N. НОВИТЕ ЧОВЕЦИ Да се вгледаме в нашето време и да потънем мълчаливо в неговата атмосфера, за да почувствуваме неговата същина — едновременно трагична, наситена със страдания и величава, пълна с дремещи сили, които се готвят да лумнат из световното сърце. Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен човек. Светът през времето на нашето столетие е жаден за пастир, който да го отведе на спокойната обетована земя, където всички въпроси лесно се разрешават. Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота. Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно. Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм.
към текста >>

Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество?
Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен човек. Светът през времето на нашето столетие е жаден за пастир, който да го отведе на спокойната обетована земя, където всички въпроси лесно се разрешават. Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота. Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно. Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм. Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа. На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно. Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът.
към текста >>

Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът.
Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм. Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа. На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно. Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът. Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух. Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света. Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм.
към текста >>

Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище.
Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм. Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа. На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно. Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът. Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух. Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света. Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм. Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един свят непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа.
към текста >>

Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества.
Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм. Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един свят непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа. На това място трябва да изтъкнем и едно съществено обстоятелство, което отличава нашето гледище от конвенционалното гледище за света. То е, че ние вярваме в духовното развитие на човека като на един закон, толкова съществен и могъщ, колкото са могъщи законите на неорганичната и органичната природа. Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества. Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб. Земята е създадена като училище на човека. Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища.
към текста >>

Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири.
Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм. Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един свят непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа. На това място трябва да изтъкнем и едно съществено обстоятелство, което отличава нашето гледище от конвенционалното гледище за света. То е, че ние вярваме в духовното развитие на човека като на един закон, толкова съществен и могъщ, колкото са могъщи законите на неорганичната и органичната природа. Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества. Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб. Земята е създадена като училище на човека. Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища. (Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни.
към текста >>

Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб.
На това място трябва да изтъкнем и едно съществено обстоятелство, което отличава нашето гледище от конвенционалното гледище за света. То е, че ние вярваме в духовното развитие на човека като на един закон, толкова съществен и могъщ, колкото са могъщи законите на неорганичната и органичната природа. Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества. Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб. Земята е създадена като училище на човека. Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища. (Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни. Затова ще заключим: На човечеството, което се намира в криза, не са потребни автомати, а мислещи същества, с ясен поглед за целите на своя и целокупния живот. На това човечество са необходими смели личности, които да премахнат игото на условностите, да отхвърлят методите на животинската си природа и да издигнат своя личен живот до висините на универсалната божествена душа.
към текста >>

53. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние можем да правим анализ и да установим естеството на въздуха, на водата, на хляба и на всичко, което ни заобикаля.
Чрез тези залъгалки ние създаваме научни системи, създаваме философски учения, добиваме по-голям авторитет. И ...в края на краищата нищо не доказваме, защото същественото в живота не се нуждае от доказване. Каква нужда от доказване има Бог, Бащата на нещата, видими и невидими? Каква нужда от доказване има светлината, която ни разкрива живота и го прави красив във всичките негови прояви. Каква нужда има да доказваме съществуването на въздуха, без който ние не можем нито една минутка да просъществуваме. Ние можем да правим анализ и да установим естеството на въздуха, на водата, на хляба и на всичко, което ни заобикаля. Това е хубаво, така ние градим наука, развиваме ума си, разбулваме отчасти истината — фактите, законите и принципите, които са легнали в устройството на нещата, на битието. Ала след като направим най-щателни изучавания, винаги има нещо, което ни се изплъзва, което не можем обхвана нито в нашия мисловен разбор, нито в епруветката на изследването. Има нещо, което се изплъзва и то тъкмо туй същественото. Като изследваме въздуха, ние можем да го разделим на съставните му части, ала нито една от тях сама не може да върши службата на въздуха. В него има точно определени отношения от съставните му части и тъкмо тези отношения с външен израз на туй, което ни се изплъзва от изследването.
към текста >>

Тъкмо затова, че ние „живеем и се движим" в Него и в Неговите прояви, ние не можем да го установим на пръв поглед.
На какво почива тя? Ако се вгледаме дълбоко и правилно си обясним явленията, ще я видим навсякъде. А щом тя съществува, съществува и първоначална мисъл или разум, който я обуславя. Ала ние нямаме за цел да доказваме съществуването на този велик първичен Разум, който е създал целокупния живот. Нашата мисъл е да посочим, че Той ни се изплъзва винаги от нашето наблюдение, и че Той е главно наша постоянна среда и живот. Тъкмо затова, че ние „живеем и се движим" в Него и в Неговите прояви, ние не можем да го установим на пръв поглед. А Той е във всичко, вътре и около всичко в Природата. Той я одушевява, одухотворява. Духът на нещата, неуловимото, това е Той. Наричат Го Бог, Дух — всепроникващ, наричат Го Първопричина, Вселюбещ, Всеблаг, Всемъдър, Справедлив; в науката се създадоха понятия за Него — „Елан Витал" (Бергсон), „Жизнена Сила" (старите виталисти), „Ентелехия" (старите философи и Дриш), „Космически Разум" (Айнщайн, спиритуалистите и др,) и пр. и пр.
към текста >>

На тези единици и школите, в които те са работили, дължим всичките онези дълбоки и красиви писания и законоведства, които са достигнали до нас от древна Индия (Рама, Кришна, Буда), Китай (Лао Дзе, Конфуций), Персия (Зороастър), Египет (Хермес Трисмегист).
Така може да се създаде цяла жива наука за Бога, за Този Първичен Разум. В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила. Като минем през разните идолопоклонски времена и стигнем до еднобожието, проповядвано в библията, човечеството е минало един сънен период в съграждане и разбиране идеята за Бога. Наричаме го сънен, защото в действителност този период е дълъг промеждутък от време, в който масите са живели като животни. Само единици — посветените, са имали едно пробудено съзнание за мистериите, които са ги обкръжавали, за Първата разумна Причина и всичките сили, посредством които Тя е работила тук на земята. На тези единици и школите, в които те са работили, дължим всичките онези дълбоки и красиви писания и законоведства, които са достигнали до нас от древна Индия (Рама, Кришна, Буда), Китай (Лао Дзе, Конфуций), Персия (Зороастър), Египет (Хермес Трисмегист). Библията има тази заслуга, че провъзгласявайки единния Бог, направи Го близък и приятел на всеки човек. Библията ни даде схващането, че Бог е Дух. Библията ни разказва, че Бог е Истина, Всемогъщ (Йехова), Вседържател (Господар, Господ — Елохим). Наистина в Стария завет срещаме често да се говори за Бога, който наказва и въздава мъст, но това са човешки вметки в чистата идея и понятия за Бога. А от думите, „мое е отмъщението, и Аз ще въздам", трябва по-скоро да разбираме една повеля Божия, хората да престанат да си отмъщават сами.
към текста >>

Наистина в Стария завет срещаме често да се говори за Бога, който наказва и въздава мъст, но това са човешки вметки в чистата идея и понятия за Бога.
Само единици — посветените, са имали едно пробудено съзнание за мистериите, които са ги обкръжавали, за Първата разумна Причина и всичките сили, посредством които Тя е работила тук на земята. На тези единици и школите, в които те са работили, дължим всичките онези дълбоки и красиви писания и законоведства, които са достигнали до нас от древна Индия (Рама, Кришна, Буда), Китай (Лао Дзе, Конфуций), Персия (Зороастър), Египет (Хермес Трисмегист). Библията има тази заслуга, че провъзгласявайки единния Бог, направи Го близък и приятел на всеки човек. Библията ни даде схващането, че Бог е Дух. Библията ни разказва, че Бог е Истина, Всемогъщ (Йехова), Вседържател (Господар, Господ — Елохим). Наистина в Стария завет срещаме често да се говори за Бога, който наказва и въздава мъст, но това са човешки вметки в чистата идея и понятия за Бога. А от думите, „мое е отмъщението, и Аз ще въздам", трябва по-скоро да разбираме една повеля Божия, хората да престанат да си отмъщават сами. От тези думи изпъква още идеята за Бога като Справедлив. Той дава всекиму това, което сам е заслужил. В Библията като червена нишка се прокарва навсякъде законът на служенето — служенето на Бога. По пътя на службата човек стига до святост, праведност и съвършенство.
към текста >>

Евангелието ни допълва картината, основната идея за Бога.
Той дава всекиму това, което сам е заслужил. В Библията като червена нишка се прокарва навсякъде законът на служенето — служенето на Бога. По пътя на службата човек стига до святост, праведност и съвършенство. А службата е законът на живота. Всеки миг, вейки час трябва да служим, да служим на Бога, да живеем по законите на Бога, а те са в единението с всичко. Евангелието ни допълва картината, основната идея за Бога. Оттам, от Христа човечеството знае, че Бог е Любов, че Бог е Слово (Словото е Мъдрост и Истина), че Бог е Благ и Вселюбещ, че Бог е „Бог на живите". Библията ни дава най-възвишените идеи за Бога. Те са преди всичко духовни и морални представи за Бога (Слово, Любов, Благост). Ала те са творчески и динамични представи. Словото е творческата сила.
към текста >>

Затова те са центровете на всяка нова и по-напредничава религиозна мисъл.
Ние не можем да се спрем надълго върху тези най-хубави бисери и единствени съвършени представи и идеи за Бога. Целта ни е да ги изтъкнем, да ги подчертаем, за да се види, колко съществени за живота на човека и човечеството са тия висши идеи за Бога. Те и само те, приложени в живота, са в състояние да преобразят живота и да го направят добър за всички, за всичко съществуващо по лицето на земята. Тук само бегло ще споменем, че през всички времена в окултните школи, Бог като Същност и Сила е бил живият обект на изучаване и живот. Съвършеният живот, при всички условия, е целта на всяка окултна школа. Затова те са центровете на всяка нова и по-напредничава религиозна мисъл. Затова те са факторите за големите реформи в живота. Истинските окултни ученици, които са истински мистици и светии, са винаги готови да отидат на кладата заради Бога. Защото те са едно с Бога и те не умират. А тяхното дело чрез физическата смърт се заквасва все повече и повече и обхваща всички. Това, което се изгражда в окултните школи през всички времена, е квасът на земята, квасът, що заквасва целия свят за живот в любов и добро.
към текста >>

В това си отрицание на религиозното, тя самата стана наука — заместителка на религията, нова религия на механистичното.
Защото те са едно с Бога и те не умират. А тяхното дело чрез физическата смърт се заквасва все повече и повече и обхваща всички. Това, което се изгражда в окултните школи през всички времена, е квасът на земята, квасът, що заквасва целия свят за живот в любов и добро. Има един голям отрасъл в човешкия живот, който от миналия век се опита да оспори съществуването на Бога и на духовното въобще. Това е науката на 19. век. В това си отрицание на религиозното, тя самата стана наука — заместителка на религията, нова религия на механистичното. Ала човечеството отиде напред и днес ние виждаме прозренията на много учени, които чрез научния експеримент, наблюдения и разсъждения да откриват духовното, вечното, Разумното в основата на битието, природата и еволюцията, да откриват Бога. Ние се спряхме по-горе бегло, върху някои от тези насоки на научното мислене. Изразено с различни имена, всичките тези учени идват до върховия Космически Разум, който работи навсякъде във вселената и живота. Нима са необходими цитати? — То е въпрос на търсене.
към текста >>

Ала човечеството отиде напред и днес ние виждаме прозренията на много учени, които чрез научния експеримент, наблюдения и разсъждения да откриват духовното, вечното, Разумното в основата на битието, природата и еволюцията, да откриват Бога.
А тяхното дело чрез физическата смърт се заквасва все повече и повече и обхваща всички. Това, което се изгражда в окултните школи през всички времена, е квасът на земята, квасът, що заквасва целия свят за живот в любов и добро. Има един голям отрасъл в човешкия живот, който от миналия век се опита да оспори съществуването на Бога и на духовното въобще. Това е науката на 19. век. В това си отрицание на религиозното, тя самата стана наука — заместителка на религията, нова религия на механистичното. Ала човечеството отиде напред и днес ние виждаме прозренията на много учени, които чрез научния експеримент, наблюдения и разсъждения да откриват духовното, вечното, Разумното в основата на битието, природата и еволюцията, да откриват Бога. Ние се спряхме по-горе бегло, върху някои от тези насоки на научното мислене. Изразено с различни имена, всичките тези учени идват до върховия Космически Разум, който работи навсякъде във вселената и живота. Нима са необходими цитати? — То е въпрос на търсене. Интелигентният човек търси Истината в живота, а който търси, ще намери.
към текста >>

Ето какво казва Карел за мистицизма, за духовния живот, за Бога: „Човечеството е получило по-дълбок отпечатък от религиозното вдъхновение, отколкото от философската мисъл.
Ние ще приведем няколко мисли само на двама големи учени на днешното време, а такива има много днес, които са успели да видят Космическата Разумност, Бога, проявен в Природата и живота на хората. Айнщайн възкликва в своята книга „Моят светоглед", че той винаги остава възхитен от Великия Разум, който се проявява в битието. Няма да споменем за Дриш и плеядата неовиталисти, които доказват проявите на това Разумно Начало в света на органичното и в целокупната природа. Ще приведем само няколко мисли, заети от Карел (Д-р мед. Алекси Карел от Рокфелеровия Институт), който след дългогодишни наблюдения и изследвания е успял да проникне в неизвестния човек и написал прочутата си, епохална книга — „Човекът — неизвестният". Ето какво казва Карел за мистицизма, за духовния живот, за Бога: „Човечеството е получило по-дълбок отпечатък от религиозното вдъхновение, отколкото от философската мисъл. Мистичната дейност днес се порицава от повечето религии. Нейното значение дори е забравено. С това забравяне е свързан, вероятно, упадъкът на черквите. Защото животът на една религия зависи от огнищата на мистичната дейност, които тя е способна да създаде. Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди.
към текста >>

Сега то започва да се проявява наново у някои хора с голяма култура".
Мистичната дейност днес се порицава от повечето религии. Нейното значение дори е забравено. С това забравяне е свързан, вероятно, упадъкът на черквите. Защото животът на една религия зависи от огнищата на мистичната дейност, които тя е способна да създаде. Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди. Сега то започва да се проявява наново у някои хора с голяма култура". „Красотата, която търси мистикът, е по-богата и по-неизразима от тази на художника. Тя не облича никакви форми. Неизразима е на никакъв език. Тя е скрита зад предметите на видимия свят. Показва се на малцина.
към текста >>

„Мистикът влиза в съприкосновение с нещо неизразимо.
Тя не облича никакви форми. Неизразима е на никакъв език. Тя е скрита зад предметите на видимия свят. Показва се на малцина. Изисква издигането на духа към едно Същество, което е изворът на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог". „Мистикът влиза в съприкосновение с нещо неизразимо. Той постига възможностите да общува с Бога. Той съзерцава Бога и действува с него. — Ние трябва да приемем опита на мистиците, както ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие.
към текста >>

Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, но този, който се моли за другите.
Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятели Молитвата, която се придружава с органични въздействия, представя някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна! Човек се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, но този, който се моли за другите. Този вид молитва изисква като предварително условие отказване от себе си. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това отрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление — чудото" (Разни места от стр. 159 до 176). Изнесохме мисли от Карел, за да изтъкнем, че големи хора на науката идват днес до убеждението за духовното и съществуването на Разумната Първопричина, която се проявява навсякъде в живота.
към текста >>

54. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН Зная, че в моето малко сърце има място за една голяма обич; обич към малкото цвете, разтворило напролет своето пъстро венче, обич към пойните птички, които в китен май разливат своята сладка и пламенна песен, обич към работливата пчелица, която неуморно снове натоварена със скъпия дар на пролетта, обич към лазурното небе, към яркото слънце, омайните звезди, пеещите потоци, снежните върхове.
Б. К. Б. ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН Зная, че в моето малко сърце има място за една голяма обич; обич към малкото цвете, разтворило напролет своето пъстро венче, обич към пойните птички, които в китен май разливат своята сладка и пламенна песен, обич към работливата пчелица, която неуморно снове натоварена със скъпия дар на пролетта, обич към лазурното небе, към яркото слънце, омайните звезди, пеещите потоци, снежните върхове. От колко обич е заплетено моето сърце!.. Но чуй ме, мое малко сърце, аз искам тази нощ да ти завещая скъп завет; чуй ме: Когато по твоя път срещнеш пътник уморен, останал надире от своята дружина, да крачи бавно по своя път, спри се при него! Извърви с него част от неговия път, предай му частичка от своята бликаща сила, влей малко от твоята обич! Когато по твоя път видиш твоя събрат похулен от целия свят, осъден и оплют, не го отминавай, сърце мое, спри се при него и му подай твоята здрава и силна длан! Когато видиш, че господар жестоко и несправедливо се отнася със своя слуга не се плаши, застъпи се за него, защити го, кажи една добра и хубава дума, негли смекчиш жестокостта на господаря.
към текста >>

Но чуй ме, мое малко сърце, аз искам тази нощ да ти завещая скъп завет; чуй ме: Когато по твоя път срещнеш пътник уморен, останал надире от своята дружина, да крачи бавно по своя път, спри се при него!
Б. К. Б. ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН Зная, че в моето малко сърце има място за една голяма обич; обич към малкото цвете, разтворило напролет своето пъстро венче, обич към пойните птички, които в китен май разливат своята сладка и пламенна песен, обич към работливата пчелица, която неуморно снове натоварена със скъпия дар на пролетта, обич към лазурното небе, към яркото слънце, омайните звезди, пеещите потоци, снежните върхове. От колко обич е заплетено моето сърце!.. Но чуй ме, мое малко сърце, аз искам тази нощ да ти завещая скъп завет; чуй ме: Когато по твоя път срещнеш пътник уморен, останал надире от своята дружина, да крачи бавно по своя път, спри се при него! Извърви с него част от неговия път, предай му частичка от своята бликаща сила, влей малко от твоята обич! Когато по твоя път видиш твоя събрат похулен от целия свят, осъден и оплют, не го отминавай, сърце мое, спри се при него и му подай твоята здрава и силна длан! Когато видиш, че господар жестоко и несправедливо се отнася със своя слуга не се плаши, застъпи се за него, защити го, кажи една добра и хубава дума, негли смекчиш жестокостта на господаря. И най-подир, когато видиш твоя съученик, че пада изоставен от всички, спри се при него, кажи му топла дума, тя ще бъде светъл лъч, който ще разкъса облаците на неговия помръкнал небосклон. Велики мигове са т, сърце мое.
към текста >>

55. ПОСВЕЩЕНИЕ НА ХРИСТА - Е. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

НОВИЯТ ЧОВЕК Новият човек, който иде сега на света.
НОВИЯТ ЧОВЕК Новият човек, който иде сега на света. е човекът „роден изново". Той е човекът, роден от Любовта, оживял в Мъдростта и възкръснал в Истината. Това е човекът, който сега излиза от Бога и иде на свeта, за да изяви силата Божия, да изяви силата на доброто, силата на правдата и силата на разумността. Това е човекът, който носи знанието на Любовта и силата на милосърдието. Това е човекът, който носи светлината на Мъдростта.
към текста >>

е човекът „роден изново".
НОВИЯТ ЧОВЕК Новият човек, който иде сега на света. е човекът „роден изново". Той е човекът, роден от Любовта, оживял в Мъдростта и възкръснал в Истината. Това е човекът, който сега излиза от Бога и иде на свeта, за да изяви силата Божия, да изяви силата на доброто, силата на правдата и силата на разумността. Това е човекът, който носи знанието на Любовта и силата на милосърдието. Това е човекът, който носи светлината на Мъдростта. Те отваря очите на слепите.
към текста >>

За да се родиш изново, да станеш нов човек, съгради дома си от нишките на Любовта, изплети го от нишките на Мъдростта, украси го с нишките на Истината.
Това е човекът, който носи знанието на Любовта и силата на милосърдието. Това е човекът, който носи светлината на Мъдростта. Те отваря очите на слепите. Това е човекът, който носи Истината и свободата. Това е човекът, който носи живота на безсмъртието. За да се родиш изново, да станеш нов човек, съгради дома си от нишките на Любовта, изплети го от нишките на Мъдростта, украси го с нишките на Истината. Сложи тогаз трапеза в дома си и покани на гости Любовта, покани на гости Мъдростта, покани на гости Истината. Стани, та им послужи. Тогава ще се научиш, как да живееш. И ще разбереш, че от малките неща се създават скъпоценни камъни. Затова, престани да се тревожиш за малките неща.
към текста >>

— Тъмнината е старият завет; светлината — новият завет, който иде.
Престани да се тревожиш от тъмнината, която ограничава живота. Тъмнина и светлина са приятели на Любовта. Знание и невежество са приятели на Мъдростта. Робство и свобода са приятели на Истината. Научи се да ги разпозна ваш и разделяш. — Тъмнината е старият завет; светлината — новият завет, който иде. Роденият от плътта е човек на стария завет, човек на миналото. Роденият от Духа е новият човек — човекът на Любовта. Не се тревожи от хапливите мухи в света. Ако се тревожиш, не можеш да разбереш света и живота. Впрегни хапливите мухи на работа.
към текста >>

Роденият от плътта е човек на стария завет, човек на миналото.
Тъмнина и светлина са приятели на Любовта. Знание и невежество са приятели на Мъдростта. Робство и свобода са приятели на Истината. Научи се да ги разпозна ваш и разделяш. — Тъмнината е старият завет; светлината — новият завет, който иде. Роденият от плътта е човек на стария завет, човек на миналото. Роденият от Духа е новият човек — човекът на Любовта. Не се тревожи от хапливите мухи в света. Ако се тревожиш, не можеш да разбереш света и живота. Впрегни хапливите мухи на работа. Нека те да работят, да помагат на живота.
към текста >>

Роденият от Духа е новият човек — човекът на Любовта.
Знание и невежество са приятели на Мъдростта. Робство и свобода са приятели на Истината. Научи се да ги разпозна ваш и разделяш. — Тъмнината е старият завет; светлината — новият завет, който иде. Роденият от плътта е човек на стария завет, човек на миналото. Роденият от Духа е новият човек — човекът на Любовта. Не се тревожи от хапливите мухи в света. Ако се тревожиш, не можеш да разбереш света и живота. Впрегни хапливите мухи на работа. Нека те да работят, да помагат на живота. Така те ще се научат да работят.
към текста >>

Така ще се роди в тебе новият човек, който иде сега на света.
Не се опитвай да ограничиш свободния. — В него е животът. Стани слуга на Любовта. Стани ученик на Мъдростта. Стани приятел на Истината. Така ще се роди в тебе новият човек, който иде сега на света. Ще има хармония и Любов между всички. И ще благодарим на Господа за Любовта, която е изпратил на света. Ще благодарим на Господа за Мъдростта, която е изпратил на света. Ще благодарим на Господа за Истината, която е изпратил на света. Това ще бъде песента и животът на новия човек, който се ражда. *
към текста >>

Това ще бъде песента и животът на новия човек, който се ражда. *
Така ще се роди в тебе новият човек, който иде сега на света. Ще има хармония и Любов между всички. И ще благодарим на Господа за Любовта, която е изпратил на света. Ще благодарим на Господа за Мъдростта, която е изпратил на света. Ще благодарим на Господа за Истината, която е изпратил на света. Това ще бъде песента и животът на новия човек, който се ражда. *
към текста >>

56. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

G. КАЛТА И ДИХАНИЕТО Твърде забележителен е фактът, че всички хора отминават с едно необяснимо равнодушие онова място от библейското сказание, където се говори, че Бог е направил човека от кал и му вдъхнал дух от своето дихание.
G. КАЛТА И ДИХАНИЕТО Твърде забележителен е фактът, че всички хора отминават с едно необяснимо равнодушие онова място от библейското сказание, където се говори, че Бог е направил човека от кал и му вдъхнал дух от своето дихание. Би било много полезно, ако хората можеха да се отрекат от лошия навик да гледат на текстовете от писанията като на отживели суеверия и се помъчеха да вложат в душите съответните значения, тъй като всичко, написано там, има строго символично значение. Причините, поради които хората се отнасят така лекомислено с най-дълбоките книги през всички векове, сега няма да засягаме. Това, което ще направим в момента, ще бъде само едно потвърждение, че на тях се гледа не с погледа на възрастни и зрели хора, обаче не и с юношеския.поглед на незнанието, от който поглед уви, трябва да отстраним детското чистосърдечие, а с една надута и смешна преднамереност — най-ясния белег за духовното невежество на съвременните хора. Да смяташ текстовете на свещените писания за буквални и антинаучни приумици, е все едно да ядеш орехи заедно с непоносимо горчивата им зелена обвивка, заедно с коравите им черупки. Ти ще ги отречеш като храна, защото никога не си дошъл до ядката, която носи прекрасния им вкус.
към текста >>

Отлитнало е онова, което се отзоваваше на слънчевия светлик, на радостта на синьото небе и на звъна на ароматните пролети, когато природата е отрупана с цветове.
Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси. То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд. На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец. Тръпки полазват човека при докосването до вкаменяващата се плът, под която напират яките кости на скелета. Един житейски път е привършен. Отлитнало е онова, което се отзоваваше на слънчевия светлик, на радостта на синьото небе и на звъна на ароматните пролети, когато природата е отрупана с цветове. Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш". В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът? В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност?
към текста >>

Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие?
Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш". В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът? В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха? Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът? Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е.
към текста >>

Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие?
Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот.
към текста >>

За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух.
Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта.
към текста >>

Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл.
Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота. За тях ние нямаме нито нагледни, нито непосредствени определители. Причините на всички неща се намират в един надматериален свят, наречен някога от Платон свят на идеите, или както ние бихме могли да го наречем, свят на същностите. Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване. Защо едно човешко същество се чувствува повече дух, а друго повече материя, е една тайна.
към текста >>

Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един поздрав от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи.
Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване. Защо едно човешко същество се чувствува повече дух, а друго повече материя, е една тайна. Ние нямаме инструменти, с които бихме могли да измерим степента, до която едно съзнание надраснало друго. Безпомощни сме и да разясним, защо като приказваме на петима хора, един от тях ни разбира, а четиримата стоят на астрономични разстояния от нас и нашия размисъл. Понякога вървите из пътя и между навалицата виждате едни очи, които ви поглеждат и отминават. Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един поздрав от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи. Дали този и много още такива примри, които бихте могли да приведем, са резонанс на материята, или резонанс на духа? Нека всеки си отговори по свой начин на този въпрос, като си припомни поуките, които му е оставил личният негов живот. „Бог е Дух, и които Му се кланят. да Му се кланят в дух и истина” — е казано на едно свето място. Тоя стих от новозаветното писание крие всичката тайна на една друга реалност, далече надхвърляща реалността на нашето всекидневие.
към текста >>

Тоя стих от новозаветното писание крие всичката тайна на една друга реалност, далече надхвърляща реалността на нашето всекидневие.
Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един поздрав от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи. Дали този и много още такива примри, които бихте могли да приведем, са резонанс на материята, или резонанс на духа? Нека всеки си отговори по свой начин на този въпрос, като си припомни поуките, които му е оставил личният негов живот. „Бог е Дух, и които Му се кланят. да Му се кланят в дух и истина” — е казано на едно свето място. Тоя стих от новозаветното писание крие всичката тайна на една друга реалност, далече надхвърляща реалността на нашето всекидневие. Той ни разкрива, че духът е организаторът на видимата реалност, но е нещо вън от нея. В него се крие и разгадката, къде да дирим ние същината на нещата. във външните им белези или в оная същност, която ги осмисля. Формата на телата от видимия свят е само една проекция на идеята, скрита в тях. Мъдростта, затворена в тоя безсмъртен стих, ненадминат от никое писание в човешката история, ни учи, че порочността, както и светостта не се крият в същината на нашите външни деяния, а в техните дълбоки причини и подбуди.
към текста >>

Духът е родител на идеята и затова всяка нова творческа идея е надникване в царството на духа.
Една постъпка с външно благочестие не е още свята, ако няма светостта на духа, който тя изразява и изявява, както няма и акт, който би омърсил човешката душа, ако тоя акт е дело на слабост, ако човек не е станал съзнателен служител на злото, което спъва растежа и напредъка. Геометрията е наука на духа. Ние можем да осъществим нещо в света на геометрията и после да го свалим в предметния материален свят. Всяка монументална сграда, или каквото и да е творба, в която са вплетени равнини или пространствени елементи на геометрията, първом е дело на духа, а после на физическата реалност. Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно. Духът е родител на идеята и затова всяка нова творческа идея е надникване в царството на духа. И така, калта на земята или материята е рожба на съграждащите сили в природата. Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота. С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот. Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата. Тоя дух е „вдъхнат" в калта и направлява формата във всичките нейни промени, които произлизат от вътре.
към текста >>

57. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Умствените способности получават правилна насока и напътствие 3а разрешаване основната задача на човешкия живот.
Умственият живот на човека, обаче, трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходимо било да се възприемат и усвоят, преди всичко, известни истински принципи. А това е могло да се постигне само по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази духовна храна, едиственото средство 3а запазване на душевния организъм в здравословно състояние. Под влиянието на неговата могъща сила, душевният живот на човека добива характер на духовна дейност. Умствените способности получават правилна насока и напътствие 3а разрешаване основната задача на човешкия живот. А тази Задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които са го тласкали най-безмилостно насам-натам, като са изтощавали силите му в безполезни борби. Но по какьв път и по какьв начин човечеството ще може да постигне и осъществи своите Заветни цели? -Само с помощта на науката и възпитанието По силата на своята универсалност, науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието на народите, както и 3а тяхното сближаване. Поради това че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето на човека, каюпо и силите на неговата воля, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване от мрака на невежеството и от робството на себелюбието, което е причина на всички злини и нещастия в живота му. Вътрешната сила, която действува в живота на човека, има за цел да организира мислите и желанията в ума и сърцето му.
към текста >>

Но по какьв път и по какьв начин човечеството ще може да постигне и осъществи своите Заветни цели?
А това е могло да се постигне само по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази духовна храна, едиственото средство 3а запазване на душевния организъм в здравословно състояние. Под влиянието на неговата могъща сила, душевният живот на човека добива характер на духовна дейност. Умствените способности получават правилна насока и напътствие 3а разрешаване основната задача на човешкия живот. А тази Задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които са го тласкали най-безмилостно насам-натам, като са изтощавали силите му в безполезни борби. Но по какьв път и по какьв начин човечеството ще може да постигне и осъществи своите Заветни цели? -Само с помощта на науката и възпитанието По силата на своята универсалност, науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието на народите, както и 3а тяхното сближаване. Поради това че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето на човека, каюпо и силите на неговата воля, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване от мрака на невежеството и от робството на себелюбието, което е причина на всички злини и нещастия в живота му. Вътрешната сила, която действува в живота на човека, има за цел да организира мислите и желанията в ума и сърцето му. Тя има за цел правилното и истинското запознаване на неговата душа с формите и силите на природата. От правилното разбиране на тия сили зависи истинското поведение на човека.
към текста >>

По своето дълбоко идейно съдържание„Науката и възпитанието" е първата стъпка към онази велика духовна реформа, която Учителят е призван да извърши в умовете и сърцата на хората, живеейки и проповядвайки Новото учение сред българите.
Следователно, колкото повече образовани хора, в посочения по-горе смисъл, притежава един народ, толкова той е no-издигнат и по-развит духовно. Във вселената съществуват вечни условия 3а усъвършенствуване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашия умствен поглед, ако би могла да се повдигне завесата, която ни отделя от най-напредналите същества, силни в знание, мъдрост и добродетел? Макар, че науката, сама по себе си не може да измени великия ред на природата, все пак тя има достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно с този ред, тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата разумна природа, които са закони и в нашия живот. Към това, именно, духът ни постоянно се стреми - да се научи да живее в пълния смисъл, съобразно законите на своето естество. По своето дълбоко идейно съдържание„Науката и възпитанието" е първата стъпка към онази велика духовна реформа, която Учителят е призван да извърши в умовете и сърцата на хората, живеейки и проповядвайки Новото учение сред българите. Днес хората желаят да създават едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. Но нека не се забравя, че с груби борби и остри социални стълкновения, този идеал няма да се постигне. Той няма да се постигне и по пътя на днешната политика, в която лъжата е основен елемент. В политиката лъжата е възведена в дипломатически похват. Някой би казал, че там се употребява бялата лъжа.
към текста >>

Но нека не се забравя, че с груби борби и остри социални стълкновения, този идеал няма да се постигне.
Каква ли дивна картина би се открила пред нашия умствен поглед, ако би могла да се повдигне завесата, която ни отделя от най-напредналите същества, силни в знание, мъдрост и добродетел? Макар, че науката, сама по себе си не може да измени великия ред на природата, все пак тя има достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно с този ред, тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата разумна природа, които са закони и в нашия живот. Към това, именно, духът ни постоянно се стреми - да се научи да живее в пълния смисъл, съобразно законите на своето естество. По своето дълбоко идейно съдържание„Науката и възпитанието" е първата стъпка към онази велика духовна реформа, която Учителят е призван да извърши в умовете и сърцата на хората, живеейки и проповядвайки Новото учение сред българите. Днес хората желаят да създават едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. Но нека не се забравя, че с груби борби и остри социални стълкновения, този идеал няма да се постигне. Той няма да се постигне и по пътя на днешната политика, в която лъжата е основен елемент. В политиката лъжата е възведена в дипломатически похват. Някой би казал, че там се употребява бялата лъжа. Лъжата, обаче, си е лъжа, все едно дали е бяла или черна. Някои духовито забелязват, че черната лъжа дължи своя произход на долните слоеве на обществото, а бялата - на горните, по-образованите слоеве, най-вече на висшата дипломация.
към текста >>

Той няма да се постигне и по пътя на днешната политика, в която лъжата е основен елемент.
Макар, че науката, сама по себе си не може да измени великия ред на природата, все пак тя има достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно с този ред, тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата разумна природа, които са закони и в нашия живот. Към това, именно, духът ни постоянно се стреми - да се научи да живее в пълния смисъл, съобразно законите на своето естество. По своето дълбоко идейно съдържание„Науката и възпитанието" е първата стъпка към онази велика духовна реформа, която Учителят е призван да извърши в умовете и сърцата на хората, живеейки и проповядвайки Новото учение сред българите. Днес хората желаят да създават едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. Но нека не се забравя, че с груби борби и остри социални стълкновения, този идеал няма да се постигне. Той няма да се постигне и по пътя на днешната политика, в която лъжата е основен елемент. В политиката лъжата е възведена в дипломатически похват. Някой би казал, че там се употребява бялата лъжа. Лъжата, обаче, си е лъжа, все едно дали е бяла или черна. Някои духовито забелязват, че черната лъжа дължи своя произход на долните слоеве на обществото, а бялата - на горните, по-образованите слоеве, най-вече на висшата дипломация. Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във възпитанието, което домът дава.
към текста >>

Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока.
Злото и порока не са вън, а вътре в човека. Те са загнездени в самия организъм. Последица от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло. Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди. Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока. Ако нашият духовен живот не обладава достатъчно нравствена сила, ако волята ни не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането па един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът, в случая,е един и същ. В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане. Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки.
към текста >>

В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане.
Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди. Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока. Ако нашият духовен живот не обладава достатъчно нравствена сила, ако волята ни не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането па един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът, в случая,е един и същ. В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане. Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще.
към текста >>

Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро.
От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване. Тя изисква новораждане от духа на истината.
към текста >>

Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни.
Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване. Тя изисква новораждане от духа на истината.
към текста >>

Тя изисква новораждане от духа на истината.
Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване. Тя изисква новораждане от духа на истината.
към текста >>

58. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ОБЩИЯТ ЖИВОТ Одобрявайки желанието на учениците да се създаде братско селище край София, Учителят е дал възможност да се прояви един нов лъч, един нов метод в духовното им израстване - методът на общият живот.
ОБЩИЯТ ЖИВОТ Одобрявайки желанието на учениците да се създаде братско селище край София, Учителят е дал възможност да се прояви един нов лъч, един нов метод в духовното им израстване - методът на общият живот. Учителят е знаел, че реализирането на тази идея ще улесни създаването на едни нови отношения, основани на чистота, идейност и любов. И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот. Новото човечество Основната идея на новото учение е братството. Братството трябва да се приложи вътре в домовете. Майките и бащите ни дават първият закон, на който трябва да се подчиняваме.
към текста >>

Учителят е знаел, че реализирането на тази идея ще улесни създаването на едни нови отношения, основани на чистота, идейност и любов.
ОБЩИЯТ ЖИВОТ Одобрявайки желанието на учениците да се създаде братско селище край София, Учителят е дал възможност да се прояви един нов лъч, един нов метод в духовното им израстване - методът на общият живот. Учителят е знаел, че реализирането на тази идея ще улесни създаването на едни нови отношения, основани на чистота, идейност и любов. И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот. Новото човечество Основната идея на новото учение е братството. Братството трябва да се приложи вътре в домовете. Майките и бащите ни дават първият закон, на който трябва да се подчиняваме. Ако живеете тъй както живеят в една къща родителите и децата, ако живеете тъй както живеят помежду си братята и сестрите, вие сте на правия път.
към текста >>

И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот.
ОБЩИЯТ ЖИВОТ Одобрявайки желанието на учениците да се създаде братско селище край София, Учителят е дал възможност да се прояви един нов лъч, един нов метод в духовното им израстване - методът на общият живот. Учителят е знаел, че реализирането на тази идея ще улесни създаването на едни нови отношения, основани на чистота, идейност и любов. И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот. Новото човечество Основната идея на новото учение е братството. Братството трябва да се приложи вътре в домовете. Майките и бащите ни дават първият закон, на който трябва да се подчиняваме. Ако живеете тъй както живеят в една къща родителите и децата, ако живеете тъй както живеят помежду си братята и сестрите, вие сте на правия път. В какво седи братството?
към текста >>

Новото човечество Основната идея на новото учение е братството.
ОБЩИЯТ ЖИВОТ Одобрявайки желанието на учениците да се създаде братско селище край София, Учителят е дал възможност да се прояви един нов лъч, един нов метод в духовното им израстване - методът на общият живот. Учителят е знаел, че реализирането на тази идея ще улесни създаването на едни нови отношения, основани на чистота, идейност и любов. И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот. Новото човечество Основната идея на новото учение е братството. Братството трябва да се приложи вътре в домовете. Майките и бащите ни дават първият закон, на който трябва да се подчиняваме. Ако живеете тъй както живеят в една къща родителите и децата, ако живеете тъй както живеят помежду си братята и сестрите, вие сте на правия път. В какво седи братството? - Онзи, който се нарича твой брат трябва да е готов да жертвува живота си, имота си и честта си - всичко за тебе.
към текста >>

Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна.
Да не лъжем! Майките и бащите не трябва да лъжат. Каквото каже майката, бащата, свещеникът, съдията, трябва да го изпълнят, да умрат на своята дума. Ако аз изпълня своето обещание, мога да се нарека човек, не го ли изпълня, в мене няма никаква човещина, никакво братство. Бъдещата наука е на страната на онези хора, които живеят по този начин. Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. Вие ще ги познаете. Те са хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето повдигнато на една по-висока степен и те схващат тази нова идея на която са носители. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми, съвременният строй трябва да се промени.
към текста >>

Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали.
Майките и бащите не трябва да лъжат. Каквото каже майката, бащата, свещеникът, съдията, трябва да го изпълнят, да умрат на своята дума. Ако аз изпълня своето обещание, мога да се нарека човек, не го ли изпълня, в мене няма никаква човещина, никакво братство. Бъдещата наука е на страната на онези хора, които живеят по този начин. Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. Вие ще ги познаете. Те са хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето повдигнато на една по-висока степен и те схващат тази нова идея на която са носители. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми, съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна Ние трябва да дадем право на всеки човек, защото в него има нещо добро, нещо благородно в душата му.
към текста >>

Те са хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето повдигнато на една по-висока степен и те схващат тази нова идея на която са носители.
Бъдещата наука е на страната на онези хора, които живеят по този начин. Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. Вие ще ги познаете. Те са хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето повдигнато на една по-висока степен и те схващат тази нова идея на която са носители. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми, съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна Ние трябва да дадем право на всеки човек, защото в него има нещо добро, нещо благородно в душата му. Дайте условия на всеки човек и той може да се повдигне. Живее ли при неблагоприятни условия, той пада Новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества. Новите, Божествени идеи, които сега идат, носят новия живот в света Ще настане едно ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде ново небе и нова Земя - ново човечество.
към текста >>

И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна Ние трябва да дадем право на всеки човек, защото в него има нещо добро, нещо благородно в душата му.
Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. Вие ще ги познаете. Те са хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето повдигнато на една по-висока степен и те схващат тази нова идея на която са носители. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми, съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна Ние трябва да дадем право на всеки човек, защото в него има нещо добро, нещо благородно в душата му. Дайте условия на всеки човек и той може да се повдигне. Живее ли при неблагоприятни условия, той пада Новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества. Новите, Божествени идеи, които сега идат, носят новия живот в света Ще настане едно ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде ново небе и нова Земя - ново човечество. Аз казвам: На старото човечество ние туряме един кръст Господ да го прости и за в бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Това иска братството.
към текста >>

Живее ли при неблагоприятни условия, той пада Новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества.
Вие ще ги познаете. Те са хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето повдигнато на една по-висока степен и те схващат тази нова идея на която са носители. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми, съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна Ние трябва да дадем право на всеки човек, защото в него има нещо добро, нещо благородно в душата му. Дайте условия на всеки човек и той може да се повдигне. Живее ли при неблагоприятни условия, той пада Новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества. Новите, Божествени идеи, които сега идат, носят новия живот в света Ще настане едно ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде ново небе и нова Земя - ново човечество. Аз казвам: На старото човечество ние туряме един кръст Господ да го прости и за в бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Това иска братството. За новото човечество има загатвания тук - таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, "новото човечество", и той е определил числото на тези избранници, носители на тази идея, 144 000 души.
към текста >>

Новите, Божествени идеи, които сега идат, носят новия живот в света Ще настане едно ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде ново небе и нова Земя - ново човечество.
Те са хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето повдигнато на една по-висока степен и те схващат тази нова идея на която са носители. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми, съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна Ние трябва да дадем право на всеки човек, защото в него има нещо добро, нещо благородно в душата му. Дайте условия на всеки човек и той може да се повдигне. Живее ли при неблагоприятни условия, той пада Новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества. Новите, Божествени идеи, които сега идат, носят новия живот в света Ще настане едно ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде ново небе и нова Земя - ново човечество. Аз казвам: На старото човечество ние туряме един кръст Господ да го прости и за в бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Това иска братството. За новото човечество има загатвания тук - таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, "новото човечество", и той е определил числото на тези избранници, носители на тази идея, 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9.
към текста >>

Аз казвам: На старото човечество ние туряме един кръст Господ да го прости и за в бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество.
Сегашният живот трябва да се измени в своите форми, съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна Ние трябва да дадем право на всеки човек, защото в него има нещо добро, нещо благородно в душата му. Дайте условия на всеки човек и той може да се повдигне. Живее ли при неблагоприятни условия, той пада Новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества. Новите, Божествени идеи, които сега идат, носят новия живот в света Ще настане едно ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде ново небе и нова Земя - ново човечество. Аз казвам: На старото човечество ние туряме един кръст Господ да го прости и за в бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Това иска братството. За новото човечество има загатвания тук - таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, "новото човечество", и той е определил числото на тези избранници, носители на тази идея, 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на небето.
към текста >>

За новото човечество има загатвания тук - таме в Новия завет, в Откровението.
Дайте условия на всеки човек и той може да се повдигне. Живее ли при неблагоприятни условия, той пада Новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества. Новите, Божествени идеи, които сега идат, носят новия живот в света Ще настане едно ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде ново небе и нова Земя - ново човечество. Аз казвам: На старото човечество ние туряме един кръст Господ да го прости и за в бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Това иска братството. За новото човечество има загатвания тук - таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, "новото човечество", и той е определил числото на тези избранници, носители на тази идея, 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на небето. Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи.
към текста >>

Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, "новото човечество", и той е определил числото на тези избранници, носители на тази идея, 144 000 души.
Живее ли при неблагоприятни условия, той пада Новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества. Новите, Божествени идеи, които сега идат, носят новия живот в света Ще настане едно ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде ново небе и нова Земя - ново човечество. Аз казвам: На старото човечество ние туряме един кръст Господ да го прости и за в бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Това иска братството. За новото човечество има загатвания тук - таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, "новото човечество", и той е определил числото на тези избранници, носители на тази идея, 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на небето. Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество.
към текста >>

Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството.
Това иска братството. За новото човечество има загатвания тук - таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, "новото човечество", и той е определил числото на тези избранници, носители на тази идея, 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на небето. Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество. Кои от вас не обичат братството и равенството? Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа? Новото човечество изисква от всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е.
към текста >>

Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи.
За новото човечество има загатвания тук - таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, "новото човечество", и той е определил числото на тези избранници, носители на тази идея, 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на небето. Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество. Кои от вас не обичат братството и равенството? Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа? Новото човечество изисква от всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е. да подчини своя егоизъм, справедлив, умен и добър.
към текста >>

Всички вие можете да станете членове на това ново човечество.
Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, "новото човечество", и той е определил числото на тези избранници, носители на тази идея, 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на небето. Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество. Кои от вас не обичат братството и равенството? Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа? Новото човечество изисква от всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е. да подчини своя егоизъм, справедлив, умен и добър. Не наглед само да отговаря на тези четири качества, но в абсолютния смисъл, да бъде тъй честен, че никога да не пожертвува чуждите интереси за своето добро, а всякога своите интереси за доброто на ближните си.
към текста >>

Новото човечество изисква от всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е.
Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество. Кои от вас не обичат братството и равенството? Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа? Новото човечество изисква от всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е. да подчини своя егоизъм, справедлив, умен и добър. Не наглед само да отговаря на тези четири качества, но в абсолютния смисъл, да бъде тъй честен, че никога да не пожертвува чуждите интереси за своето добро, а всякога своите интереси за доброто на ближните си. Нека се върнем назад, и да приложим Христовото учение, защото в него е избавлението на света. Какво е учил, какво е проповядвал Христос? - Той е учил тази велика идея на новото човечество.
към текста >>

- Той е учил тази велика идея на новото човечество.
Новото човечество изисква от всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е. да подчини своя егоизъм, справедлив, умен и добър. Не наглед само да отговаря на тези четири качества, но в абсолютния смисъл, да бъде тъй честен, че никога да не пожертвува чуждите интереси за своето добро, а всякога своите интереси за доброто на ближните си. Нека се върнем назад, и да приложим Христовото учение, защото в него е избавлението на света. Какво е учил, какво е проповядвал Христос? - Той е учил тази велика идея на новото човечество. Съвременното старо човечество служи още на своя егоизъм и в този смисъл не може да има братство. А новото човечество служи на алтруизма. Казвам: станете млади, станете носители на новото Божествено учение, на което емблемата е братството. Peзюме от беседа на Учителя държана на 19 август 1920 г. в гр.
към текста >>

А новото човечество служи на алтруизма.
Не наглед само да отговаря на тези четири качества, но в абсолютния смисъл, да бъде тъй честен, че никога да не пожертвува чуждите интереси за своето добро, а всякога своите интереси за доброто на ближните си. Нека се върнем назад, и да приложим Христовото учение, защото в него е избавлението на света. Какво е учил, какво е проповядвал Христос? - Той е учил тази велика идея на новото човечество. Съвременното старо човечество служи още на своя егоизъм и в този смисъл не може да има братство. А новото човечество служи на алтруизма. Казвам: станете млади, станете носители на новото Божествено учение, на което емблемата е братството. Peзюме от беседа на Учителя държана на 19 август 1920 г. в гр. Търново Братско общение
към текста >>

Казвам: станете млади, станете носители на новото Божествено учение, на което емблемата е братството.
Нека се върнем назад, и да приложим Христовото учение, защото в него е избавлението на света. Какво е учил, какво е проповядвал Христос? - Той е учил тази велика идея на новото човечество. Съвременното старо човечество служи още на своя егоизъм и в този смисъл не може да има братство. А новото човечество служи на алтруизма. Казвам: станете млади, станете носители на новото Божествено учение, на което емблемата е братството. Peзюме от беседа на Учителя държана на 19 август 1920 г. в гр. Търново Братско общение
към текста >>

Търново Братско общение
Съвременното старо човечество служи още на своя егоизъм и в този смисъл не може да има братство. А новото човечество служи на алтруизма. Казвам: станете млади, станете носители на новото Божествено учение, на което емблемата е братството. Peзюме от беседа на Учителя държана на 19 август 1920 г. в гр. Търново Братско общение
към текста >>

59. СТАТИИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Първата - “Науката и възпитанието” - е книга за мнозината, а втората - “Заветът на цветните лъчи на светлината” - книга за малцината.
КНИГИ В своята духовно-просветителска дейност Учителят е издал по собствена инициатива само две книга. Първата - “Науката и възпитанието” - е книга за мнозината, а втората - “Заветът на цветните лъчи на светлината” - книга за малцината. Съдържанието на двете книги достатъчно ясно отразява тази квалификация: Знанието е за всички, но към него има и широки и тесни пътеки. “Науката и възпитанието” е широкият път - там всеки ще намери полезно знание. А “Заветът на цветните лъчи на светлината” е тесният път - път за посветените. МНОЗИНА СЕ СЪМНЯВАТ В ДУМИТЕ МИ И ЗАТОВА ВРАТАТА КЪМ ВЪЗВИШЕНИЯ СВЯТ ОСТАВА ЗА ТЯХ ЗАТВОРЕНА. УЧИТЕЛЯТ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО (1896) Когато се говори за развитие и просвета, подразбира се общ стремеж на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.
към текста >>

А “Заветът на цветните лъчи на светлината” е тесният път - път за посветените.
КНИГИ В своята духовно-просветителска дейност Учителят е издал по собствена инициатива само две книга. Първата - “Науката и възпитанието” - е книга за мнозината, а втората - “Заветът на цветните лъчи на светлината” - книга за малцината. Съдържанието на двете книги достатъчно ясно отразява тази квалификация: Знанието е за всички, но към него има и широки и тесни пътеки. “Науката и възпитанието” е широкият път - там всеки ще намери полезно знание. А “Заветът на цветните лъчи на светлината” е тесният път - път за посветените. МНОЗИНА СЕ СЪМНЯВАТ В ДУМИТЕ МИ И ЗАТОВА ВРАТАТА КЪМ ВЪЗВИШЕНИЯ СВЯТ ОСТАВА ЗА ТЯХ ЗАТВОРЕНА. УЧИТЕЛЯТ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО (1896) Когато се говори за развитие и просвета, подразбира се общ стремеж на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Деятелният дух на науката иде да поднесе своите услуги на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде до истинското царство на мира, което Христос нарича Царство Божие. Както Той сам казва, това царство е вътре в нас, и то ще дойде в своята сила само когато бъдем напълно готови да го приемем. Това царство предполага изчезване на всичко старо, установяване на един нов ред, който ще бъде вечен.
към текста >>

Това царство предполага изчезване на всичко старо, установяване на един нов ред, който ще бъде вечен.
А “Заветът на цветните лъчи на светлината” е тесният път - път за посветените. МНОЗИНА СЕ СЪМНЯВАТ В ДУМИТЕ МИ И ЗАТОВА ВРАТАТА КЪМ ВЪЗВИШЕНИЯ СВЯТ ОСТАВА ЗА ТЯХ ЗАТВОРЕНА. УЧИТЕЛЯТ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО (1896) Когато се говори за развитие и просвета, подразбира се общ стремеж на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Деятелният дух на науката иде да поднесе своите услуги на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде до истинското царство на мира, което Христос нарича Царство Божие. Както Той сам казва, това царство е вътре в нас, и то ще дойде в своята сила само когато бъдем напълно готови да го приемем. Това царство предполага изчезване на всичко старо, установяване на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. Силата на духа трябва да го повдигне и освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към Земята. Науката, взета в най-дълбок смисъл е произведение на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух е вложен отначало стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията й за своите нужди, да положи здрава основа за своето съществуване в добро и красота - най-възвишения идеал на разума. *** ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА (1912) Учителят е работил дълго и в уединение над “Заветът на цветните лъчи на светлината.
към текста >>

В човешкия дух е вложен отначало стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията й за своите нужди, да положи здрава основа за своето съществуване в добро и красота - най-възвишения идеал на разума.
Както Той сам казва, това царство е вътре в нас, и то ще дойде в своята сила само когато бъдем напълно готови да го приемем. Това царство предполага изчезване на всичко старо, установяване на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. Силата на духа трябва да го повдигне и освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към Земята. Науката, взета в най-дълбок смисъл е произведение на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух е вложен отначало стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията й за своите нужди, да положи здрава основа за своето съществуване в добро и красота - най-възвишения идеал на разума. *** ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА (1912) Учителят е работил дълго и в уединение над “Заветът на цветните лъчи на светлината. Резултат от това е изнасянето на един свещен метод за развитие на висшите духовни способности в човека, с помощта на цветовете. Издадена в много малък тираж, тази малка книжка изцяло е съставена от Библейски стихове, подбрани и подредени, според техния специфичен енергиен заряд. От самото начало Учителят е давал книжката по своя воля, лично на онези от учениците си, в които е виждал постоянен стремеж към самоусъвършенстване. По-късно, това право са придобили ръководителите на братските групи.
към текста >>

*** ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА (1912) Учителят е работил дълго и в уединение над “Заветът на цветните лъчи на светлината.
Това царство предполага изчезване на всичко старо, установяване на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. Силата на духа трябва да го повдигне и освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към Земята. Науката, взета в най-дълбок смисъл е произведение на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух е вложен отначало стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията й за своите нужди, да положи здрава основа за своето съществуване в добро и красота - най-възвишения идеал на разума. *** ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА (1912) Учителят е работил дълго и в уединение над “Заветът на цветните лъчи на светлината. Резултат от това е изнасянето на един свещен метод за развитие на висшите духовни способности в човека, с помощта на цветовете. Издадена в много малък тираж, тази малка книжка изцяло е съставена от Библейски стихове, подбрани и подредени, според техния специфичен енергиен заряд. От самото начало Учителят е давал книжката по своя воля, лично на онези от учениците си, в които е виждал постоянен стремеж към самоусъвършенстване. По-късно, това право са придобили ръководителите на братските групи. Избранници всякога е имало, има, и ще има.
към текста >>

60. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всеки том обикновено съдържа беседите, които са.
БЕСЕДИ Издадените досега беседи на Учителя според вида си са обединени в различни по големина томове. Всеки том обикновено съдържа беседите, които са. държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста.
към текста >>

Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” МОЯТА БЕСЕДА ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ПОКАЖЕ НА ХОРАТА НАЧИН КАК ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ. ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ.
към текста >>

СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият?
СИЛА И ЖИВОТ БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА Четвърта серия (София, 1921-1922) "Сега Христос казва: "Който прави волята на Отца моего, който е на небеса, той ми е брат, и сестра, и майка." /Евангелие от Матея 12 : 50/ - Волята, това е великият закон, който сега оперира на земята. Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил волята си, и горко ономува, които не слуша Неговата воля. Да изпълним волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият? "/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото. Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият. Aз взимам процесите "ядене" и "пиене" в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до любовта и мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина.
към текста >>

Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.
Да изпълним волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият? "/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото. Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият. Aз взимам процесите "ядене" и "пиене" в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до любовта и мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина. Това са методи вътре в природата. Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си.
към текста >>

Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия!
Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев. от Матея 12:28/ От духовните хора се изисква една правилна философия. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране. Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Ако ние разрешим този велик закон на жертвата, Царството Божие ще бъде в нас*** 8. СЛАВА БОЖИЯ Осма серия (София, 1925-1926) Бог живее в хората по два начина. У едни хора живее отвън, а у други отвътре. Сегашните хора търсят Бога отвън. Да, Бог е и отвън и отвътре Бог трябва да бъде за нас един символ, един образ.*** 9.
към текста >>

Готовите души за нов живот трябва да влезат в козмичното съзнание, за да отворят място на другите.
- За да живея, цъфтя и зрея.*** 10. ВЛИЗАНЕ Девета серия / II том (София, 1927) "Отговори Исус Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." /Ев. от Иоана 3:5/- Това значи, ако не живееш в козмичното съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. T0зU е изходният път в живота. Всички трябва да работим за своето усъвършенстване. Готовите души за нов живот трябва да влезат в козмичното съзнание, за да отворят място на другите. Tози е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството.*** 11. ПРАВЕДНИЯТ Девета серия / III том (София, 1927) "Праведният чрез вярата ще бъде жив " /Послание към галатяните 3:11/ Това значи, че праведният е минал вече през фазата на материалният живот, вследствие на което той е господар на тялото си, може да прави с него каквото иска и когато иска. Праведните хора трябва сега да се създават.*** 12. ВЕХТОТО ПРЕМИНА Девета серия / IV том (София, 1927) "За то, ако е някой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново."/Второ послание към коринтяните 5:17/ Старото, вехтото преминава, новото иде. То носи възвишени идеи и казва на хората, че Бог не е в старото, не е в миналото, но Той е в настоящето.*** 13.
към текста >>

ВЕХТОТО ПРЕМИНА Девета серия / IV том (София, 1927) "За то, ако е някой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново."/Второ послание към коринтяните 5:17/ Старото, вехтото преминава, новото иде.
Всички трябва да работим за своето усъвършенстване. Готовите души за нов живот трябва да влезат в козмичното съзнание, за да отворят място на другите. Tози е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството.*** 11. ПРАВЕДНИЯТ Девета серия / III том (София, 1927) "Праведният чрез вярата ще бъде жив " /Послание към галатяните 3:11/ Това значи, че праведният е минал вече през фазата на материалният живот, вследствие на което той е господар на тялото си, може да прави с него каквото иска и когато иска. Праведните хора трябва сега да се създават.*** 12. ВЕХТОТО ПРЕМИНА Девета серия / IV том (София, 1927) "За то, ако е някой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново."/Второ послание към коринтяните 5:17/ Старото, вехтото преминава, новото иде. То носи възвишени идеи и казва на хората, че Бог не е в старото, не е в миналото, но Той е в настоящето.*** 13. МНОЗИНА КАЗВАХА Десета серия / I том (София, 1927) "И мнозина от тях казваха: Бяс има и луд е : що го слушате? " /Ев. от Иоана 10:20/ Защо казваха така? Защото съзнанието им беше изопачено, вследствие на което каквото и да им се говори те едно могат да кажат: "Не го слушайте, той е луд!
към текста >>

СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев.
Който го разглежда буквално, той ще дойде само до неговата външна страна. Но разгледан и в неговата вътрешна страна, мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Кое е цялото? - Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев. от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие.
към текста >>

В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16.
Кое е цялото? - Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев. от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека. Дето има съдба има и разумност Дето има разумност там е Бог.
към текста >>

Даването е последен процес Само на разумните се дава онова, което душата им желае.*** 22.
Истинското знание запазва живота. На това именно се дължи цената му. Защото няма по-ценно нещо за човека от живота.*** 21. ДА ВИ ДАДЕ Тринадесета серия / II том София, 1929-1930 "...каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде." /Ев. от Иоана 15:16/ Мнозина искат да им се даде нещо, но докато го получат трябва да минат през ред предшествуващи процеси. Даването е последен процес Само на разумните се дава онова, което душата им желае.*** 22. ДЕЛАТА БОЖИИ Тринадесета серия III том (София, 1930) "А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии? "/Ев. от Иоана 6:28/ Смисълът на живота седи в работата. Под понятието "работа" разбираме всичко възвишено и велико, което човек може да извърши на земята. Човек е призван на земята в тази епоха, именно, за великите Божии дела - да вземе участие в тях и да бъде техен свидетел. Само онзи може да върши делата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните основни положения на живота.***' 2з.
към текста >>

Само онзи може да върши делата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните основни положения на живота.***' 2з.
Даването е последен процес Само на разумните се дава онова, което душата им желае.*** 22. ДЕЛАТА БОЖИИ Тринадесета серия III том (София, 1930) "А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии? "/Ев. от Иоана 6:28/ Смисълът на живота седи в работата. Под понятието "работа" разбираме всичко възвишено и велико, което човек може да извърши на земята. Човек е призван на земята в тази епоха, именно, за великите Божии дела - да вземе участие в тях и да бъде техен свидетел. Само онзи може да върши делата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните основни положения на живота.***' 2з. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО София. 1917 "Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано." /Ев. от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд? - Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24.
към текста >>

Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24.
Само онзи може да върши делата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните основни положения на живота.***' 2з. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО София. 1917 "Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано." /Ев. от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд? - Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа! /Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно.
към текста >>

Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята.
Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота.*** 27. ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ София, 1920-1922 "И роди дете мъжко, което ще управлява всичките народи с жезъл железен-"/Откровение 12:5/- Кое е това дете? - Шестата раса, т.е. идеята на Бялото Братство, че всички хора са братя. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братство, да заживее братски. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята. На друго място Евангелието характеризира детето с думите "нов човек".*** 28. НОВИЯТ ЧОВЕК София, 1921 "И да се облечете с новия человек създадения по образа на Бога в правда и в святост на истината." /Послание към ефесяните 4:24/ Истината е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега аз говоря на всички. Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение.
към текста >>

На друго място Евангелието характеризира детето с думите "нов човек".*** 28.
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ София, 1920-1922 "И роди дете мъжко, което ще управлява всичките народи с жезъл железен-"/Откровение 12:5/- Кое е това дете? - Шестата раса, т.е. идеята на Бялото Братство, че всички хора са братя. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братство, да заживее братски. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята. На друго място Евангелието характеризира детето с думите "нов човек".*** 28. НОВИЯТ ЧОВЕК София, 1921 "И да се облечете с новия человек създадения по образа на Бога в правда и в святост на истината." /Послание към ефесяните 4:24/ Истината е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега аз говоря на всички. Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение. Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти.
към текста >>

НОВИЯТ ЧОВЕК София, 1921 "И да се облечете с новия человек създадения по образа на Бога в правда и в святост на истината." /Послание към ефесяните 4:24/ Истината е обект на любовта.
- Шестата раса, т.е. идеята на Бялото Братство, че всички хора са братя. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братство, да заживее братски. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята. На друго място Евангелието характеризира детето с думите "нов човек".*** 28. НОВИЯТ ЧОВЕК София, 1921 "И да се облечете с новия человек създадения по образа на Бога в правда и в святост на истината." /Послание към ефесяните 4:24/ Истината е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега аз говоря на всички. Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение. Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползува твоята философия, или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове се върнеш нещастен?
към текста >>

Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение.
Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята. На друго място Евангелието характеризира детето с думите "нов човек".*** 28. НОВИЯТ ЧОВЕК София, 1921 "И да се облечете с новия человек създадения по образа на Бога в правда и в святост на истината." /Послание към ефесяните 4:24/ Истината е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега аз говоря на всички. Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение. Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползува твоята философия, или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове се върнеш нещастен? *** 29. ЖИВИЯТ ГОСПОД София, 1922 Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате Христовото учение е написано във вашите умове и сърца. Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам.
към текста >>

Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам.
Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение. Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползува твоята философия, или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове се върнеш нещастен? *** 29. ЖИВИЯТ ГОСПОД София, 1922 Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате Христовото учение е написано във вашите умове и сърца. Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам. Оставям в ума ви мисълта "Aз съм лозата, вие пръчките ... и Отец ми е земледелецът." /Ев. от Иоана 15:1-5/ Христос да бъде лозата, на която вие сте присадени. Живият Господ да бъде земеделецът, Който ви обработва. Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30. ПОУЧАВАШЕ ГИ София, 1923 Ако съвременните хора разбираха скрития смисъл в думите на Христа, щяха да живеят по друг начин, а не както сега.
към текста >>

Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30.
ЖИВИЯТ ГОСПОД София, 1922 Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате Христовото учение е написано във вашите умове и сърца. Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам. Оставям в ума ви мисълта "Aз съм лозата, вие пръчките ... и Отец ми е земледелецът." /Ев. от Иоана 15:1-5/ Христос да бъде лозата, на която вие сте присадени. Живият Господ да бъде земеделецът, Който ви обработва. Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30. ПОУЧАВАШЕ ГИ София, 1923 Ако съвременните хора разбираха скрития смисъл в думите на Христа, щяха да живеят по друг начин, а не както сега. "И отвори устата си та ги поучаваше..." /Ев. от Матея 5:2/ В какво ги поучаваше? - В истината. Той говореше на хората да не се заблуждават, да не вярват в онези учения, които ограничават, които връзват човека, които турят хомот на главата му.
към текста >>

от Лука 16:28/ Вие сте тези петима братя, и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приеметелюбовта,зада не бъдете и вие на онова мъчително място.
- В истината. Той говореше на хората да не се заблуждават, да не вярват в онези учения, които ограничават, които връзват човека, които турят хомот на главата му. Не вярвайте в лъжливите учения. Бог ви създаде свободни, да живеете като братя.*** 31. ПЕТИМАТА БРАТЯ София,1917-1938 "Защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място". /Ев. от Лука 16:28/ Вие сте тези петима братя, и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приеметелюбовта,зада не бъдете и вие на онова мъчително място. Много от вас сте на мъчение, като богатия. Божият закон гласи: Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш любовта в себе си, ти ще страдаш В който момент приемеш любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне. Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура.*** 32. КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ София, 1924-1925 "... и който дойде при мене, няма да го изпъдя." /Ев.
към текста >>

Всички същества от слънчевата система се стремят да възстановят първичния си стремеж, първичното равновесие, които животът някога имал и впоследствие изгубил Те работят за създаването на новия живот Растенето е разумен процес, който става с всички живи същества - работници в човешкото битие, или работници в човешкия дух, в човешката душа в човешкия ум, сърце и воля.*** 34.
Тя разрешава всички кардинални въпроси.*** 33. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ София, 1930 "И когато се свечери, слязоха учениците му на морето." /Ев. от Иоана 6:16/ Какво отношение има между слизането на учениците на морето, и расте-нето? В растенето се крият условия за превръщане на енергиите. Така природата иска да внесе в живота на човека този стремеж, който някога е имал. Всички същества от слънчевата система се стремят да възстановят първичния си стремеж, първичното равновесие, които животът някога имал и впоследствие изгубил Те работят за създаването на новия живот Растенето е разумен процес, който става с всички живи същества - работници в човешкото битие, или работници в човешкия дух, в човешката душа в човешкия ум, сърце и воля.*** 34. НОВАТА ЕВА. ИЗДИГНЕТЕ ЖЕНАТА София, 1931 Съществува един важен закон, който всеки трябва да има пред вид. Tози закон е следният когато една жена обича един мъж, тя е в сила да го повдигне. Обаче, ако тя намрази един мъж, той ще свърши фатално. Следователно, жената е в сила да повдигне и да събори мъжа.
към текста >>

НОВАТА ЕВА.
УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ София, 1930 "И когато се свечери, слязоха учениците му на морето." /Ев. от Иоана 6:16/ Какво отношение има между слизането на учениците на морето, и расте-нето? В растенето се крият условия за превръщане на енергиите. Така природата иска да внесе в живота на човека този стремеж, който някога е имал. Всички същества от слънчевата система се стремят да възстановят първичния си стремеж, първичното равновесие, които животът някога имал и впоследствие изгубил Те работят за създаването на новия живот Растенето е разумен процес, който става с всички живи същества - работници в човешкото битие, или работници в човешкия дух, в човешката душа в човешкия ум, сърце и воля.*** 34. НОВАТА ЕВА. ИЗДИГНЕТЕ ЖЕНАТА София, 1931 Съществува един важен закон, който всеки трябва да има пред вид. Tози закон е следният когато една жена обича един мъж, тя е в сила да го повдигне. Обаче, ако тя намрази един мъж, той ще свърши фатално. Следователно, жената е в сила да повдигне и да събори мъжа. Днес жената е унижена.
към текста >>

НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО София, 1920 - 1935 Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна.
Не се ли повдигне жената всички средства за изправяне на човечеството са палеативни. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал. Спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.*** 35. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО София, 1920 - 1935 Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци. Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. Идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество.*** 36.
към текста >>

Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени.
И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал. Спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.*** 35. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО София, 1920 - 1935 Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци. Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. Идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество.*** 36. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ София, 1943 Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека.
към текста >>

Идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали.
Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал. Спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.*** 35. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО София, 1920 - 1935 Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци. Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. Идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество.*** 36. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ София, 1943 Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека. Всеки трябва да има желание да се подмлади.
към текста >>

Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи.
Спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.*** 35. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО София, 1920 - 1935 Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци. Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. Идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество.*** 36. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ София, 1943 Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека. Всеки трябва да има желание да се подмлади. Ако поне три пъти на ден - сутрин, на обяд и вечер не се прераждаш, ти преждевременно си остарял.
към текста >>

Всички вие можете да станете членове на това ново човечество.*** 36.
НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО София, 1920 - 1935 Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци. Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. Идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество.*** 36. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ София, 1943 Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека. Всеки трябва да има желание да се подмлади. Ако поне три пъти на ден - сутрин, на обяд и вечер не се прераждаш, ти преждевременно си остарял. Сутрин ще се подмладиш за ума, на обяд - за сърцето, и вечер - за душата.
към текста >>

ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ София, 1943 Новото учение изисква умни, добри и силни хора.
Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци. Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. Идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество.*** 36. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ София, 1943 Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека. Всеки трябва да има желание да се подмлади. Ако поне три пъти на ден - сутрин, на обяд и вечер не се прераждаш, ти преждевременно си остарял. Сутрин ще се подмладиш за ума, на обяд - за сърцето, и вечер - за душата. Това е вечното подмладяване.*** * Заглавието "Сила и Живот" на първите пет серии е дадено от Учителя *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека.
Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. Идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество.*** 36. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ София, 1943 Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека. Всеки трябва да има желание да се подмлади. Ако поне три пъти на ден - сутрин, на обяд и вечер не се прераждаш, ти преждевременно си остарял. Сутрин ще се подмладиш за ума, на обяд - за сърцето, и вечер - за душата. Това е вечното подмладяване.*** * Заглавието "Сила и Живот" на първите пет серии е дадено от Учителя *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

61. Рилски беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всеки том обикновено съдържа беседите, които са.
БЕСЕДИ Издадените досега беседи на Учителя според вида си са обединени в различни по големина томове. Всеки том обикновено съдържа беседите, които са. държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста.
към текста >>

Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” ВСИЧКО, КОЕТО ДАВАМ В БЕСЕДИТЕ НЕ СА САМО ДУМИТЕ. В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ ИМА СКРИТИ ЗАКОНИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕДАДАТ С ДУМИ. МНОГО ИСТИНИ ОСТАВАТ НЕПРЕВОДИМИ, ЗАТОВА КАТО ЧЕТЕТЕ БЕСЕДИТЕ, ТРЯБВА ДА ГИ ЧЕТЕТЕ ЗАДЪЛБОЧЕНО, С РАЗБИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ. БЕСЕДИТЕ МИ ЧИСТЯТ РАНИТЕ НА СЛУШАТЕЛИТЕ. АЗ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПРОУЧВАТЕ ПРИМЕРИТЕ, КОИТО СЪМ ДАЛ В БЕСЕДИТЕ, ЗАЩОТО ВЪВ ВСЕКИ ПРИМЕР Е ВЛОЖЕН ЕДИН ЗАКОН, ЕДИН МЕТОД, С КОЙТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА РАБОТИ ЗА СВОЕТО УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ.
към текста >>

БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 6-26 август 1919 Вашата задача през годината ще бъде да схващате Бога като любов и мъдрост, и чрез тях да всаждате във вашата душа всички други добродетели.
МНОГО ИСТИНИ ОСТАВАТ НЕПРЕВОДИМИ, ЗАТОВА КАТО ЧЕТЕТЕ БЕСЕДИТЕ, ТРЯБВА ДА ГИ ЧЕТЕТЕ ЗАДЪЛБОЧЕНО, С РАЗБИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ. БЕСЕДИТЕ МИ ЧИСТЯТ РАНИТЕ НА СЛУШАТЕЛИТЕ. АЗ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПРОУЧВАТЕ ПРИМЕРИТЕ, КОИТО СЪМ ДАЛ В БЕСЕДИТЕ, ЗАЩОТО ВЪВ ВСЕКИ ПРИМЕР Е ВЛОЖЕН ЕДИН ЗАКОН, ЕДИН МЕТОД, С КОЙТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА РАБОТИ ЗА СВОЕТО УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ. ВСИЧКО ДРУГО МОЖЕ ДА ИЗЧЕЗНЕ, НО ПРИМЕРИТЕ -НИКОГА, ЗАЩОТО ТЕ СЪЩЕСТВУВАТ В ЖИВАТА ПРИРОДА. УЧИТЕЛЯТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ 1. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 6-26 август 1919 Вашата задача през годината ще бъде да схващате Бога като любов и мъдрост, и чрез тях да всаждате във вашата душа всички други добродетели. Само по този начин можете да се развиете и повдигнете.*** 2. БЕСЕДИ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 24 август 1920 Сега Господ се е пробудил във вас. Търсете Го, Той е вътре във вас Възвишените мисли, благородните побуждения, които сега се Зараждат у вас това е Живият Господ. Взаимни добри мисли, благородни чувства, това са носители на една велика сила. Всички ние, колективно, може да направим много нещо.
към текста >>

БЕСЕДИ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 24 август 1920 Сега Господ се е пробудил във вас.
АЗ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПРОУЧВАТЕ ПРИМЕРИТЕ, КОИТО СЪМ ДАЛ В БЕСЕДИТЕ, ЗАЩОТО ВЪВ ВСЕКИ ПРИМЕР Е ВЛОЖЕН ЕДИН ЗАКОН, ЕДИН МЕТОД, С КОЙТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА РАБОТИ ЗА СВОЕТО УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ. ВСИЧКО ДРУГО МОЖЕ ДА ИЗЧЕЗНЕ, НО ПРИМЕРИТЕ -НИКОГА, ЗАЩОТО ТЕ СЪЩЕСТВУВАТ В ЖИВАТА ПРИРОДА. УЧИТЕЛЯТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ 1. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 6-26 август 1919 Вашата задача през годината ще бъде да схващате Бога като любов и мъдрост, и чрез тях да всаждате във вашата душа всички други добродетели. Само по този начин можете да се развиете и повдигнете.*** 2. БЕСЕДИ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 24 август 1920 Сега Господ се е пробудил във вас. Търсете Го, Той е вътре във вас Възвишените мисли, благородните побуждения, които сега се Зараждат у вас това е Живият Господ. Взаимни добри мисли, благородни чувства, това са носители на една велика сила. Всички ние, колективно, може да направим много нещо. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето. Тази година ще започнем с любовта, да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света.*** 3.
към текста >>

БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1921.
Търсете Го, Той е вътре във вас Възвишените мисли, благородните побуждения, които сега се Зараждат у вас това е Живият Господ. Взаимни добри мисли, благородни чувства, това са носители на една велика сила. Всички ние, колективно, може да направим много нещо. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето. Тази година ще започнем с любовта, да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света.*** 3. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1921. Тази обстановка, която имаме сега, не можете да я имате друг път, тя не е образувана по човешки. Всеки от вас да гледа да се възползва от природата, използвайте нейната свежест, красота, чист въздух Искам всеки от вас да приеме тази Божествена обстановка, Божествена любов, и всеки да си отиде у дома богат. Каквито мъчнотии и да срещнете през цялата година, да може да ги преодолявате.*** 4 БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1922 Сега, аз желая вие като ученици, да имате поне едно преживяване през тази година. Между з65-те дни да имате един ден на Любовта. И като го преживеете, да стане у вас една коренна промяна, която само вие да знаете.
към текста >>

Тази обстановка, която имаме сега, не можете да я имате друг път, тя не е образувана по човешки.
Взаимни добри мисли, благородни чувства, това са носители на една велика сила. Всички ние, колективно, може да направим много нещо. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето. Тази година ще започнем с любовта, да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света.*** 3. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1921. Тази обстановка, която имаме сега, не можете да я имате друг път, тя не е образувана по човешки. Всеки от вас да гледа да се възползва от природата, използвайте нейната свежест, красота, чист въздух Искам всеки от вас да приеме тази Божествена обстановка, Божествена любов, и всеки да си отиде у дома богат. Каквито мъчнотии и да срещнете през цялата година, да може да ги преодолявате.*** 4 БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1922 Сега, аз желая вие като ученици, да имате поне едно преживяване през тази година. Между з65-те дни да имате един ден на Любовта. И като го преживеете, да стане у вас една коренна промяна, която само вие да знаете. Да стане у вас една коренна промяна, едно видоизменение, което да даде разширение на вашия ум, разширение на вашето сърце и разширение на вашата воля.*** 5.
към текста >>

Всеки от вас да гледа да се възползва от природата, използвайте нейната свежест, красота, чист въздух Искам всеки от вас да приеме тази Божествена обстановка, Божествена любов, и всеки да си отиде у дома богат.
Всички ние, колективно, може да направим много нещо. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето. Тази година ще започнем с любовта, да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света.*** 3. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1921. Тази обстановка, която имаме сега, не можете да я имате друг път, тя не е образувана по човешки. Всеки от вас да гледа да се възползва от природата, използвайте нейната свежест, красота, чист въздух Искам всеки от вас да приеме тази Божествена обстановка, Божествена любов, и всеки да си отиде у дома богат. Каквито мъчнотии и да срещнете през цялата година, да може да ги преодолявате.*** 4 БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1922 Сега, аз желая вие като ученици, да имате поне едно преживяване през тази година. Между з65-те дни да имате един ден на Любовта. И като го преживеете, да стане у вас една коренна промяна, която само вие да знаете. Да стане у вас една коренна промяна, едно видоизменение, което да даде разширение на вашия ум, разширение на вашето сърце и разширение на вашата воля.*** 5. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ София, 24 август -7 септември 1924 Сега, ние се намираме в съборните дни.
към текста >>

Каквито мъчнотии и да срещнете през цялата година, да може да ги преодолявате.*** 4 БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1922 Сега, аз желая вие като ученици, да имате поне едно преживяване през тази година.
Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето. Тази година ще започнем с любовта, да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света.*** 3. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1921. Тази обстановка, която имаме сега, не можете да я имате друг път, тя не е образувана по човешки. Всеки от вас да гледа да се възползва от природата, използвайте нейната свежест, красота, чист въздух Искам всеки от вас да приеме тази Божествена обстановка, Божествена любов, и всеки да си отиде у дома богат. Каквито мъчнотии и да срещнете през цялата година, да може да ги преодолявате.*** 4 БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 19 - 25 август 1922 Сега, аз желая вие като ученици, да имате поне едно преживяване през тази година. Между з65-те дни да имате един ден на Любовта. И като го преживеете, да стане у вас една коренна промяна, която само вие да знаете. Да стане у вас една коренна промяна, едно видоизменение, което да даде разширение на вашия ум, разширение на вашето сърце и разширение на вашата воля.*** 5. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ София, 24 август -7 септември 1924 Сега, ние се намираме в съборните дни. Всяка година имаме събор.
към текста >>

НАРЯД И УПЪТВАНИЯ Търново, 23 август - 6 септември 1925 Щом се убедите в този път ще го проверите на опит.
Онези, които живеят в Любовта, може да направят събор. Онези, които живеят в Мъдростта, може да направят събор. Онези, които живеят в Истината, може да направят събор. Онези, които живеят в Правдата може да направят събор. Онези, които живеят в Добродетелта, може да направят събор.*** 6. НАРЯД И УПЪТВАНИЯ Търново, 23 август - 6 септември 1925 Щом се убедите в този път ще го проверите на опит. Щом постъпите в съгласие с Духа, Който ви учи отвътре, ще дойде мир, ще дойде светлина, ще бъдете свежи, бодри и весели, и каквато работа започнете, все на добре ще излезе.*** 7. СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН София, 22 - 29 август 1926 Всички вие дойдохте не само да ме видите, не само да се срещнете, но и за да ви се открие Господ. И ако Той ви се открие, това е красивото. Да ни се открие Бог, в това седи смисълът на живота.*** 8. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА София, 19 - 24 август 1927 Онези от вас, които искат да влезат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал.
към текста >>

ПО БОГА НАПРАВЕНИ София, 25 - 27 август 1929 Всички хора трябва да имат вече нов идеал.
Днешната работа ще определи вашето бъдеще за цялата вечност Ще знаете: днешният ден определя вашето бъдеще. Той е един от най-красивите дни на живота ви във вечността. Той е вечен ден, без вечер, в който слънцето не залязва. Той е ден на вечното зазоряване и изгряване на слънцето - ден, в който нещата имат начало, а нямат край. Само когато човек работи за Бога, той може да види Божието Лице, и душата му да се зарадва.*** 10. ПО БОГА НАПРАВЕНИ София, 25 - 27 август 1929 Всички хора трябва да имат вече нов идеал. Това, което те наричат любов към Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли някого, вие трябва да му служите вече по нов начин. Отсега нататък всеки трябва да прилага в живота си служенето по новия начин като вътрешна работа върху себе си. След служенето иде почит към себе си, и най-после - обич към ближния. Това означава стиха: "Който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени." /Евангелие от Иоана 3:21/ Той подразбира: ако служиш на Бога, ако почиташ себе си и ако обичаш ближния си, твоите богатства ще останат у тебе, никой не може да ти ги вземе.*** 11.
към текста >>

Обичате ли някого, вие трябва да му служите вече по нов начин.
Той е вечен ден, без вечер, в който слънцето не залязва. Той е ден на вечното зазоряване и изгряване на слънцето - ден, в който нещата имат начало, а нямат край. Само когато човек работи за Бога, той може да види Божието Лице, и душата му да се зарадва.*** 10. ПО БОГА НАПРАВЕНИ София, 25 - 27 август 1929 Всички хора трябва да имат вече нов идеал. Това, което те наричат любов към Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли някого, вие трябва да му служите вече по нов начин. Отсега нататък всеки трябва да прилага в живота си служенето по новия начин като вътрешна работа върху себе си. След служенето иде почит към себе си, и най-после - обич към ближния. Това означава стиха: "Който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени." /Евангелие от Иоана 3:21/ Той подразбира: ако служиш на Бога, ако почиташ себе си и ако обичаш ближния си, твоите богатства ще останат у тебе, никой не може да ти ги вземе.*** 11. ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ София, 19 - 21 август 1931 У всички трябва да се яви желание да придобият истината. Придобият ли истината, те ще забогатеят ще имат условия да учат Сама по себе си Истината е свещено нещо и тя придава на човека всичко най-възвишено и благородно.
към текста >>

Отсега нататък всеки трябва да прилага в живота си служенето по новия начин като вътрешна работа върху себе си.
Той е ден на вечното зазоряване и изгряване на слънцето - ден, в който нещата имат начало, а нямат край. Само когато човек работи за Бога, той може да види Божието Лице, и душата му да се зарадва.*** 10. ПО БОГА НАПРАВЕНИ София, 25 - 27 август 1929 Всички хора трябва да имат вече нов идеал. Това, което те наричат любов към Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли някого, вие трябва да му служите вече по нов начин. Отсега нататък всеки трябва да прилага в живота си служенето по новия начин като вътрешна работа върху себе си. След служенето иде почит към себе си, и най-после - обич към ближния. Това означава стиха: "Който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени." /Евангелие от Иоана 3:21/ Той подразбира: ако служиш на Бога, ако почиташ себе си и ако обичаш ближния си, твоите богатства ще останат у тебе, никой не може да ти ги вземе.*** 11. ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ София, 19 - 21 август 1931 У всички трябва да се яви желание да придобият истината. Придобият ли истината, те ще забогатеят ще имат условия да учат Сама по себе си Истината е свещено нещо и тя придава на човека всичко най-възвишено и благородно. Има един начин, по който всеки ще отиде при Истината и ще се върне назад.
към текста >>

Хубавият, светъл ден, който имаме днес, показва какво трябва да прави човек Отвори сърцето си за да потече през него Божията Любов Обърни нова страница на книгата си и Започни да пишеш със светлината на ума си и с топлината на сърцето са Обичаи, както Бог обича.
Който е придобил Божествения живот той е влязъл вече в правия път, в който се проявява живата, абсолютна вяра в Бога. Не губете вярата си в Бога Знайте, че всичко в света става според разбиранията на Първата Причина на нещата, а не според вашите разбирания.*** 15. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ София, 19 - 31 август 1941 Как се постига щастието? Какви са възможностите за човека да бъде щастлив? Не се иска много от него, за да придобие щастието. Хубавият, светъл ден, който имаме днес, показва какво трябва да прави човек Отвори сърцето си за да потече през него Божията Любов Обърни нова страница на книгата си и Започни да пишеш със светлината на ума си и с топлината на сърцето са Обичаи, както Бог обича. Придобиването на щастието не е външен процес който може да се постигне по механически начин. Щастието се определя от правилното схващане на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щастието се определя от правилното схващане на живота, на Знанието и на свободата.*** 16. ВЕЧНОТО БЛАГО София, 15 - 29 август 1944 Човешкият живот е временен. Следователно, и благата, към които хората се стремят са временни.
към текста >>

Въпреки това всеки се стреми към онова което днес може да придобие.
Щастието се определя от правилното схващане на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щастието се определя от правилното схващане на живота, на Знанието и на свободата.*** 16. ВЕЧНОТО БЛАГО София, 15 - 29 август 1944 Човешкият живот е временен. Следователно, и благата, към които хората се стремят са временни. Има вечни блага но те са в самия човек. Въпреки това всеки се стреми към онова което днес може да придобие. Малцина мислят за бъдещето, което им носи вечните блага.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

62. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всеки том обикновено съдържа беседите, които са.
БЕСЕДИ Издадените досега беседи на Учителя според вида си са обединени в различни по големина томове. Всеки том обикновено съдържа беседите, които са. държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста.
към текста >>

Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” АЗ ВИ НАХВЪРЛЯМ РЕД ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБЯСНЯВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОБЯСНЯВА ГУБИ СВОЯТА ЧИСТОТА. КАК МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ ВЕЛИКОТО В СВЕТА? УЧИТЕЛЯТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите, Законите и методите на новия живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество - културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото знание. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е последното и най-високо откровение, което Небето днес ни дава неоценимо благо, което ще издигне, ще възвеличи и постави начело на общочовешкия прогрес оня народ, който пръв го възприеме и приложи.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите, Законите и методите на новия живот.
Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” АЗ ВИ НАХВЪРЛЯМ РЕД ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБЯСНЯВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОБЯСНЯВА ГУБИ СВОЯТА ЧИСТОТА. КАК МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ ВЕЛИКОТО В СВЕТА? УЧИТЕЛЯТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите, Законите и методите на новия живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество - културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото знание. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е последното и най-високо откровение, което Небето днес ни дава неоценимо благо, което ще издигне, ще възвеличи и постави начело на общочовешкия прогрес оня народ, който пръв го възприеме и приложи. Сава Калименов Ние видяхме ЯВЛЕНИЕТО НА СЛОВОТО, явлението на Христа, идването на Учителя - ЕПОХАЛНО ЯВЛЕНИЕ! Това е щастие. Ние участвахме в живота на Словото - семенцето, което Учителят пося И ние знаем съдържанието, живота, който е скрит в него 3а бъдни времена.
към текста >>

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество - културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото знание.
Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” АЗ ВИ НАХВЪРЛЯМ РЕД ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБЯСНЯВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОБЯСНЯВА ГУБИ СВОЯТА ЧИСТОТА. КАК МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ ВЕЛИКОТО В СВЕТА? УЧИТЕЛЯТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите, Законите и методите на новия живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество - културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото знание. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е последното и най-високо откровение, което Небето днес ни дава неоценимо благо, което ще издигне, ще възвеличи и постави начело на общочовешкия прогрес оня народ, който пръв го възприеме и приложи. Сава Калименов Ние видяхме ЯВЛЕНИЕТО НА СЛОВОТО, явлението на Христа, идването на Учителя - ЕПОХАЛНО ЯВЛЕНИЕ! Това е щастие. Ние участвахме в живота на Словото - семенцето, което Учителят пося И ние знаем съдържанието, живота, който е скрит в него 3а бъдни времена. Ние го опитахме, ние сме в Него.
към текста >>

Сава Калименов Ние видяхме ЯВЛЕНИЕТО НА СЛОВОТО, явлението на Христа, идването на Учителя - ЕПОХАЛНО ЯВЛЕНИЕ!
” АЗ ВИ НАХВЪРЛЯМ РЕД ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБЯСНЯВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОБЯСНЯВА ГУБИ СВОЯТА ЧИСТОТА. КАК МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ ВЕЛИКОТО В СВЕТА? УЧИТЕЛЯТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите, Законите и методите на новия живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество - културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото знание. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е последното и най-високо откровение, което Небето днес ни дава неоценимо благо, което ще издигне, ще възвеличи и постави начело на общочовешкия прогрес оня народ, който пръв го възприеме и приложи. Сава Калименов Ние видяхме ЯВЛЕНИЕТО НА СЛОВОТО, явлението на Христа, идването на Учителя - ЕПОХАЛНО ЯВЛЕНИЕ! Това е щастие. Ние участвахме в живота на Словото - семенцето, което Учителят пося И ние знаем съдържанието, живота, който е скрит в него 3а бъдни времена. Ние го опитахме, ние сме в Него. Това е нашият Живот. Вдъхновение, мисъл, музика, настояще и бъдеще - всичко е вложено в Семенцето, което сега е в почвата.
към текста >>

Вдъхновение, мисъл, музика, настояще и бъдеще - всичко е вложено в Семенцето, което сега е в почвата.
Сава Калименов Ние видяхме ЯВЛЕНИЕТО НА СЛОВОТО, явлението на Христа, идването на Учителя - ЕПОХАЛНО ЯВЛЕНИЕ! Това е щастие. Ние участвахме в живота на Словото - семенцето, което Учителят пося И ние знаем съдържанието, живота, който е скрит в него 3а бъдни времена. Ние го опитахме, ние сме в Него. Това е нашият Живот. Вдъхновение, мисъл, музика, настояще и бъдеще - всичко е вложено в Семенцето, което сега е в почвата. Когато дойде времето му, ще поникне, ще израсне, плод ще принесе. Всичко, което е вложено в него, ще излезе на Слънцето. Борис Николов Tози, който може да вижда и да чувствува, знае, че с всяка една БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ, към земята, към човешките души и умове слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, и не би имала онова мощно творческо значение 3а душите и умовете на хората. Всяка БЕСЕДА е акт на космично творчество. Със всяка беседа се вливат нови сили в земното развитие, които постепенно ще преобразят Земята и ще послужат като основа 3а създаването на една нова земя и едно ново небе.
към текста >>

Борис Николов Tози, който може да вижда и да чувствува, знае, че с всяка една БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ, към земята, към човешките души и умове слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, и не би имала онова мощно творческо значение 3а душите и умовете на хората.
Ние го опитахме, ние сме в Него. Това е нашият Живот. Вдъхновение, мисъл, музика, настояще и бъдеще - всичко е вложено в Семенцето, което сега е в почвата. Когато дойде времето му, ще поникне, ще израсне, плод ще принесе. Всичко, което е вложено в него, ще излезе на Слънцето. Борис Николов Tози, който може да вижда и да чувствува, знае, че с всяка една БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ, към земята, към човешките души и умове слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, и не би имала онова мощно творческо значение 3а душите и умовете на хората. Всяка БЕСЕДА е акт на космично творчество. Със всяка беседа се вливат нови сили в земното развитие, които постепенно ще преобразят Земята и ще послужат като основа 3а създаването на една нова земя и едно ново небе. Влад Пашов РИЛСКИ БЕСЕДИ 1. БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ (1930) "И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените!
към текста >>

Със всяка беседа се вливат нови сили в земното развитие, които постепенно ще преобразят Земята и ще послужат като основа 3а създаването на една нова земя и едно ново небе.
Вдъхновение, мисъл, музика, настояще и бъдеще - всичко е вложено в Семенцето, което сега е в почвата. Когато дойде времето му, ще поникне, ще израсне, плод ще принесе. Всичко, което е вложено в него, ще излезе на Слънцето. Борис Николов Tози, който може да вижда и да чувствува, знае, че с всяка една БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ, към земята, към човешките души и умове слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, и не би имала онова мощно творческо значение 3а душите и умовете на хората. Всяка БЕСЕДА е акт на космично творчество. Със всяка беседа се вливат нови сили в земното развитие, които постепенно ще преобразят Земята и ще послужат като основа 3а създаването на една нова земя и едно ново небе. Влад Пашов РИЛСКИ БЕСЕДИ 1. БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ (1930) "И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените! " /Евангелие от Лука 1:28/ Ангелът е разумното начало, което може да посети човека. Всеки може да бъде посетен от ангела на разумността.
към текста >>

Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата и да се ползуваш от благата на тази работа, в това седи новото учение, в това се заключава новата философия на живота.*** 4.
НАШЕТО МЯСТО (1931 / II том) Най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място? - Това, на което Бог ни е поставил После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после да участвуваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата и да се ползуваш от благата на тази работа, в това седи новото учение, в това се заключава новата философия на живота.*** 4. ЦЕННИ МИСЛИ ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ (1932) Туй което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.*** 5. ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Беседи от Учителя, държани на Витоша (1934) Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души. Великото в света се постига само в Божията Любов.
към текста >>

Tози лъч представя потик на душата към нов живот.
ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА (1935) Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са награда на твоя живот. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал Помпете: Царският път на душата е добрата мисъл на духа.*** 7. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА (1937) Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта. Tози лъч представя потик на душата към нов живот. Потикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. T0зи момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божия-та Мъдрост Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух.*** 8. ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА (1938) Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека.
към текста >>

Потикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване.
Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са награда на твоя живот. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал Помпете: Царският път на душата е добрата мисъл на духа.*** 7. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА (1937) Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта. Tози лъч представя потик на душата към нов живот. Потикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. T0зи момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божия-та Мъдрост Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух.*** 8. ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА (1938) Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си.
към текста >>

63. ТЕМАТИЧНИ СБОРНИЦИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ Последните беседи на Учителя са издадени в три тома с едно заглавие: ’’Заветът на Любовта’’.
ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ Последните беседи на Учителя са издадени в три тома с едно заглавие: ’’Заветът на Любовта’’. Те са заключителният акорд в симфонията на Живото Слово. Те са финалът на неговото светло проявление в наши дни. Но този акорд, продължава да звучи и сега, защото за Словото няма време и пространство. Веднъж проявено то започва вече своя нов градеж - градеж на Новото в душите. И докато не се пробуди и последната човешка душа то ще продължава да звучи и ще зове към Светлина!
към текста >>

Веднъж проявено то започва вече своя нов градеж - градеж на Новото в душите.
ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ Последните беседи на Учителя са издадени в три тома с едно заглавие: ’’Заветът на Любовта’’. Те са заключителният акорд в симфонията на Живото Слово. Те са финалът на неговото светло проявление в наши дни. Но този акорд, продължава да звучи и сега, защото за Словото няма време и пространство. Веднъж проявено то започва вече своя нов градеж - градеж на Новото в душите. И докато не се пробуди и последната човешка душа то ще продължава да звучи и ще зове към Светлина! В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ СА СКРИТИ МНОГО ИСТИНИ СКРИВАМ ГИ ЗА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА. УЧИТЕЛЯ 1. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА I том, (Мърчаево, Витоша, 1944) Човек, който е разбрал любовта, става безсмъртен. Човек който е разбрал мъдростта, става съвършен.
към текста >>

ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА I том, (Мърчаево, Витоша, 1944) Човек, който е разбрал любовта, става безсмъртен.
Но този акорд, продължава да звучи и сега, защото за Словото няма време и пространство. Веднъж проявено то започва вече своя нов градеж - градеж на Новото в душите. И докато не се пробуди и последната човешка душа то ще продължава да звучи и ще зове към Светлина! В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ СА СКРИТИ МНОГО ИСТИНИ СКРИВАМ ГИ ЗА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА. УЧИТЕЛЯ 1. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА I том, (Мърчаево, Витоша, 1944) Човек, който е разбрал любовта, става безсмъртен. Човек който е разбрал мъдростта, става съвършен. Човек който е разбрал истината, става свободен.*** 2. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА II том, (София, 1944) Чрез живота познаваме любовта. Чрез знанието познаваме мъдростта. Чрез свободата познаваме истината.
към текста >>

ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА II том, (София, 1944) Чрез живота познаваме любовта.
В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ СА СКРИТИ МНОГО ИСТИНИ СКРИВАМ ГИ ЗА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА. УЧИТЕЛЯ 1. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА I том, (Мърчаево, Витоша, 1944) Човек, който е разбрал любовта, става безсмъртен. Човек който е разбрал мъдростта, става съвършен. Човек който е разбрал истината, става свободен.*** 2. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА II том, (София, 1944) Чрез живота познаваме любовта. Чрез знанието познаваме мъдростта. Чрез свободата познаваме истината. Човек който не познава свободата, не познава и истината; тя е повече от свободата. Мъдростта е повече от знанието. Любовта е повече от живота.
към текста >>

ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА III том, (София, 1944) Единственото нещо, което никога не се цапа е любовта.
Чрез свободата познаваме истината. Човек който не познава свободата, не познава и истината; тя е повече от свободата. Мъдростта е повече от знанието. Любовта е повече от живота. Да благодарим на това, което се изявява.*** 3. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА III том, (София, 1944) Единственото нещо, което никога не се цапа е любовта. Единственото нещо, което не можеш да подцениш е любовта. Единственото нещо, от което не можеш нищо да отнемеш, е любовта. Единствената сила, която от никого не се влияе, е любовта.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

64. Брой 1 -1993г. Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТЕМАТИЧНИ СБОРНИЦИ Стремежът, да се изнесат важни ключови мисли на Учителя, обединени в теми, е причина да се появят няколко нови издания, съдържащи Живото Слово.
ТЕМАТИЧНИ СБОРНИЦИ Стремежът, да се изнесат важни ключови мисли на Учителя, обединени в теми, е причина да се появят няколко нови издания, съдържащи Живото Слово. Над тях са работили отделни ученици - самостоятелно, или на групи. Тяхната свята цел е била да проправят пътя на Словото до човешките души, за да ги избави то от мрачния затвор на материята и да им покаже светлината на Новия ден. ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ КОЙ СЪМ АЗ. АЗ СЪМ СЛОВОТО, КОЕТО ИЗНЕСОХ. АЗ СЪМ ОНЗИ, КОЙТО ВИ НОСИ БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО.
към текста >>

Тяхната свята цел е била да проправят пътя на Словото до човешките души, за да ги избави то от мрачния затвор на материята и да им покаже светлината на Новия ден.
ТЕМАТИЧНИ СБОРНИЦИ Стремежът, да се изнесат важни ключови мисли на Учителя, обединени в теми, е причина да се появят няколко нови издания, съдържащи Живото Слово. Над тях са работили отделни ученици - самостоятелно, или на групи. Тяхната свята цел е била да проправят пътя на Словото до човешките души, за да ги избави то от мрачния затвор на материята и да им покаже светлината на Новия ден. ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ КОЙ СЪМ АЗ. АЗ СЪМ СЛОВОТО, КОЕТО ИЗНЕСОХ. АЗ СЪМ ОНЗИ, КОЙТО ВИ НОСИ БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО. АЗ СЪМ ЕДИН СИН НА БОГА И ИСКАМ ДА ОСВЕТЛЯ НЕГОВОТО ИМЕ, ДА ВНЕСА ЛЮБОВТА В СЕБЕ СИ, ВЪВ ВСИЧКАТА НЕЙНА КРАСОТА. ТАЗИ ЛЮБОВ, КАТО МИНАВА ПРЕЗ МЕНЕ ДА НЕ ЗАДЪРЖАМ НИЩО ЗА СЕБЕ СИ, А ДА ЗАЛЕЕ, ОЖИВОТВОРИ И ОБНОВИ ЦЕЛИЯ СВЯТ.
към текста >>

ТАЗИ ЛЮБОВ, КАТО МИНАВА ПРЕЗ МЕНЕ ДА НЕ ЗАДЪРЖАМ НИЩО ЗА СЕБЕ СИ, А ДА ЗАЛЕЕ, ОЖИВОТВОРИ И ОБНОВИ ЦЕЛИЯ СВЯТ.
Тяхната свята цел е била да проправят пътя на Словото до човешките души, за да ги избави то от мрачния затвор на материята и да им покаже светлината на Новия ден. ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ КОЙ СЪМ АЗ. АЗ СЪМ СЛОВОТО, КОЕТО ИЗНЕСОХ. АЗ СЪМ ОНЗИ, КОЙТО ВИ НОСИ БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО. АЗ СЪМ ЕДИН СИН НА БОГА И ИСКАМ ДА ОСВЕТЛЯ НЕГОВОТО ИМЕ, ДА ВНЕСА ЛЮБОВТА В СЕБЕ СИ, ВЪВ ВСИЧКАТА НЕЙНА КРАСОТА. ТАЗИ ЛЮБОВ, КАТО МИНАВА ПРЕЗ МЕНЕ ДА НЕ ЗАДЪРЖАМ НИЩО ЗА СЕБЕ СИ, А ДА ЗАЛЕЕ, ОЖИВОТВОРИ И ОБНОВИ ЦЕЛИЯ СВЯТ. ЖЕЛАЯ И ВИЕ ТАКИВА ДА БЪДЕТЕ. УЧИТЕЛЯ СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ (1938) Когато слънцето грее, земята се пробужда, изворите бликват и протичат, ветровете духат, цветята цъфтят, дърветата дават своя плод и човек се пробужда и започва да мисли. Тая книга е за ученика! Тая книга е за всички! Защото всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик Тая книга е за всекиго!
към текста >>

Служенето е по-високо от обикновеното учене.
Той е призван да се учи. "Направил го е малко по-долу от ангелите". Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват Хората са ученици, а пък ангелите - служители. За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик. Служенето е по-високо от обикновеното учене. Небесният слуга седи по-горе от земния ученик. "Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи". Ученикът се учи, а Учителят служи! "Среща на душите с Живото Слово" УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат мисли по внушение и мислят че това е техният учител, който им говори отвътре.
към текста >>

Говорът на Учителя е свободен акт И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява.*** ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот.
Ученикът се учи, а Учителят служи! "Среща на душите с Живото Слово" УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат мисли по внушение и мислят че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява.*** ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал.
към текста >>

Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура.
Мнозина възприемат мисли по внушение и мислят че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява.*** ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа Заповед е: Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.*** УЧИТЕЛЯТ (1947) Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действува като една нова сила в живота.
към текста >>

Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството.
Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява.*** ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа Заповед е: Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.*** УЧИТЕЛЯТ (1947) Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действува като една нова сила в живота. Той е Високият Идеал към който всички се стремят.
към текста >>

Сегашният свят преминава към една нова форма.
Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява.*** ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа Заповед е: Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.*** УЧИТЕЛЯТ (1947) Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действува като една нова сила в живота. Той е Високият Идеал към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света в който Той живее.
към текста >>

Твори се един нов морал.
Говорът на Учителя е свободен акт И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява.*** ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа Заповед е: Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.*** УЧИТЕЛЯТ (1947) Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действува като една нова сила в живота. Той е Високият Идеал към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света в който Той живее. / Из Предисловие към книгата / УЧИТЕЛЯТ Разговорите при Седемте рилски езера (1948) Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятелите, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха, като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават Учителят с дълбоко познаване ни въвеждаше в царството на природата и тук в своите беседи и разговори, хвърляше обилно светлина върху важните въпроси на живота /Из Началните слова към книгата/ Словото на Учителя е дадено на хората.
към текста >>

Този нов морал, чиято първа Заповед е: Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.*** УЧИТЕЛЯТ (1947) Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите.
Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа Заповед е: Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.*** УЧИТЕЛЯТ (1947) Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действува като една нова сила в живота. Той е Високият Идеал към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света в който Той живее. / Из Предисловие към книгата / УЧИТЕЛЯТ Разговорите при Седемте рилски езера (1948) Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятелите, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха, като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават Учителят с дълбоко познаване ни въвеждаше в царството на природата и тук в своите беседи и разговори, хвърляше обилно светлина върху важните въпроси на живота /Из Началните слова към книгата/ Словото на Учителя е дадено на хората. То е в техните ръце, то може да влезе и в техните умове и сърца, може да се реализира и чрез тяхната воля От тях зависи дали ще отворят очи и сърца за този нов завет -Завет на Любовта, дали ще го приемат и дали ще го приложат.
към текста >>

От този момент Той действува като една нова сила в живота.
Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа Заповед е: Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.*** УЧИТЕЛЯТ (1947) Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действува като една нова сила в живота. Той е Високият Идеал към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света в който Той живее. / Из Предисловие към книгата / УЧИТЕЛЯТ Разговорите при Седемте рилски езера (1948) Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятелите, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха, като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават Учителят с дълбоко познаване ни въвеждаше в царството на природата и тук в своите беседи и разговори, хвърляше обилно светлина върху важните въпроси на живота /Из Началните слова към книгата/ Словото на Учителя е дадено на хората. То е в техните ръце, то може да влезе и в техните умове и сърца, може да се реализира и чрез тяхната воля От тях зависи дали ще отворят очи и сърца за този нов завет -Завет на Любовта, дали ще го приемат и дали ще го приложат. От тях зависи, дали ще отворят ушите си за вътрешния Глас, за да оживеят, за да станат и за да възкръснат Настоящето издание няма претенциите да обхваща цялото издадено до сега Слово на Учителя.
към текста >>

То е в техните ръце, то може да влезе и в техните умове и сърца, може да се реализира и чрез тяхната воля От тях зависи дали ще отворят очи и сърца за този нов завет -Завет на Любовта, дали ще го приемат и дали ще го приложат.
Този нов морал, чиято първа Заповед е: Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.*** УЧИТЕЛЯТ (1947) Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действува като една нова сила в живота. Той е Високият Идеал към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света в който Той живее. / Из Предисловие към книгата / УЧИТЕЛЯТ Разговорите при Седемте рилски езера (1948) Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятелите, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха, като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават Учителят с дълбоко познаване ни въвеждаше в царството на природата и тук в своите беседи и разговори, хвърляше обилно светлина върху важните въпроси на живота /Из Началните слова към книгата/ Словото на Учителя е дадено на хората. То е в техните ръце, то може да влезе и в техните умове и сърца, може да се реализира и чрез тяхната воля От тях зависи дали ще отворят очи и сърца за този нов завет -Завет на Любовта, дали ще го приемат и дали ще го приложат. От тях зависи, дали ще отворят ушите си за вътрешния Глас, за да оживеят, за да станат и за да възкръснат Настоящето издание няма претенциите да обхваща цялото издадено до сега Слово на Учителя. Неговата цел е да открие на читателите голямото многообразие и богатството, което Учителят е оставил, и което е съхранено от учениците му. Библиографските изследвания по този въпрос ще оставим 3а специалистите. Това, което може да възвърне вашите сили, да оправи света, то е Разумното Слово. Това Слово е у Бога, то е проявеният свят.
към текста >>

Учителят ТЕМА НА СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ НОВАТА МУЗИКА
Неговата цел е да открие на читателите голямото многообразие и богатството, което Учителят е оставил, и което е съхранено от учениците му. Библиографските изследвания по този въпрос ще оставим 3а специалистите. Това, което може да възвърне вашите сили, да оправи света, то е Разумното Слово. Това Слово е у Бога, то е проявеният свят. И когато хората възприемат и приложат Словото, светът ще се оправи. Учителят ТЕМА НА СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ НОВАТА МУЗИКА
към текста >>

65. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако вие не разбирате това, което той ви говори, как ще разберете онова, което те биха ви говорили?
Учителят беше казал веднъж: “За мистични разговори трябва да се избере ден, когато небето е чисто, има изобилно слънце и времето е тихо, да няма буря". Веднъж към 10 часа сутринта, няколко братя бяха приети от Учителя.Стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Учителят каза: “Това е добро. Вие дръжте тази мисъл. Когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него ви говорят тези велики същества. Ако вие не разбирате това, което той ви говори, как ще разберете онова, което те биха ви говорили? За общение с напредналите същества трябва молитва, размишление и съзерцание, да се просвети човек отвътре. Без това той не може да бъде готов. Дълго време трябва да се готви човек. Нали човек трябва да чака да изгрее слънцето? Само да се моли човек да е ясен денят, защото иначе не ще види изгрева.
към текста >>

Човек трябва да се подготви, за да свикне с новите трептения.
Човек за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са архангели. Данаил се среща с тях след молитва. Ето защо човек, за да може да се срещне с тия Същества, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Човек трябва да се подготви, за да свикне с новите трептения. Чрез упражнения в концентрация и съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и други цветове, но в по-горна октава. Тогава невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с висшите Същества. Светлината има няколко октави: физическа, духовна и Божествена. При влизане в невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите. При прозрение в невидимия свят най-напред виждаш трептенията на краските.
към текста >>

Старият Завет е за учени хора, за много учени хора.
Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих. После ще върнете листа в торбата. После съпоставяйте тези стихове, да видите, какво заключение ще извадите. Отгоре ще ви ръководят, кои страници ще вадите. Чрез тези упражнения ще се разбият центровете. Старият Завет е за учени хора, за много учени хора. Той е много дълбок, не е за децата. Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло. И те трябва да се събудят, да се подхранят по един много естествен и правилен начин.
към текста >>

Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което ще получите.
Трябва да се вземат мерки при събуждане на тези центрове. Човек трябва да има един много изправен живот. Другояче той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, както когато трябва да роди една бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което ще получите. Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на висшите Същества. А висшите чувства на тия Същества човек ще възприеме като мисли. Там процесът е обратен. Завършените процеси на мислите ще възприемете като чувства, за да им се даде живот.
към текста >>

66. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Едно е да знаеш какво е цигулката - за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела. Едно е да знаеш какво е цигулката - за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея. По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство. Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството.
към текста >>

По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи.
БРАТСТВОТО НА ДЕЛО... Когато се изяснява едно явление не е достатъчно да бъде обяснено с думи. Истински разбрано става то едва, когато тези думи се превърнат в дела. Едно е да знаеш какво е цигулката - за какво служи, от какво е направена, как се свири на нея, но друго е да можеш да извадиш красиви тонове от нея. По същия начин, едно е да знаеш що е Бялото Братство, а съвсем друго е да си го приел в себе си и да си поставил живота си на основата на неговите принципи. Малцина са онези, които тук на земята още са просветнали, ставайки служители на Бялото Братство. Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е.
към текста >>

КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ От година на година все повече се говори и пише за новото и бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа “дъновисти”; а от самите тях и от съмишлениците им - окултисти или Бяло Братство.
Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ От година на година все повече се говори и пише за новото и бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа “дъновисти”; а от самите тях и от съмишлениците им - окултисти или Бяло Братство. Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България.
към текста >>

Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално.
Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ От година на година все повече се говори и пише за новото и бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа “дъновисти”; а от самите тях и от съмишлениците им - окултисти или Бяло Братство. Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище.
към текста >>

А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание.
Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител.
към текста >>

Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят.
То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник.
към текста >>

Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище.
Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник. Кои и какви са тия загадъчни хора?
към текста >>

Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно.
Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник. Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите становища е право?
към текста >>

Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник.
Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник. Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите становища е право? Как трябва да се отнасяме с тях? Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействаме ли, или да им се противопоставяме?
към текста >>

Кое от трите становища е право?
Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник. Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите становища е право? Как трябва да се отнасяме с тях? Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействаме ли, или да им се противопоставяме? Длъжност на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси. Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде стои спрямо тия хора и тяхното предизвикателно движение.
към текста >>

Исках да видя и да чуя също и особено техния Учител Дънов; и да схвана с какви идеи той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи.
Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействаме ли, или да им се противопоставяме? Длъжност на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси. Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде стои спрямо тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо и аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и да чуя също и особено техния Учител Дънов; и да схвана с какви идеи той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй въоръжен с Христовия ключ: “От плодовете/делата/ им ще ги познаете”, аз отидох на събора им без всяко предубеждение, да видя, да чуя и да науча, ако е възможно, самата истина. Стоян Ватралски Е, научих ли я? Това ще си отговорите вие, моите читатели. Аз само ще ви кажа какво видях и чух, и как аз разбирам видяното и чутото. По външен изглед хора като хора, граждани и селяни.
към текста >>

Та имаше варненска - за варненци, търновска - търновци и пр.
Отчасти по носията и думите, повече по лицето и очите, а най-вече по обноските и по делата. Удари час за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По право, на една от трапезите. Защото, разбира се, хиляда души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше варненска - за варненци, търновска - търновци и пр. Нас ни настаниха на пловдивската. Поканени любезно, седнахме както всички, на постлани черджета. Свирна тръба за молитва. Всички стават на крака. Станахме и ние.
към текста >>

Който е виждал български лагер или група на екскурзия само един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт.
След вечеря полковник Б. ме разведе да разгледам лагера. Всякъде, из палатки и дворища, владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България. Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия. Който е виждал български лагер или група на екскурзия само един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и в тия хора имаше и високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: “Търсете и живия хляб.” Край една пътека: “Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля.” Край друга пътека: “Мисли, право мисли! ” При слънчевия часовник: “Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш ще я намериш.” Макар не всички оригинални, обаче, всички те са чисти, възвишени и творчески мисли.
към текста >>

Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, си струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен.
Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и в тия хора имаше и високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: “Търсете и живия хляб.” Край една пътека: “Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля.” Край друга пътека: “Мисли, право мисли! ” При слънчевия часовник: “Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш ще я намериш.” Макар не всички оригинални, обаче, всички те са чисти, възвишени и творчески мисли. Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, си струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното: Аз най- първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра откъдето аз седях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон. Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче, а ние всички седяхме на трева или на постлани черджета. Макар безгласен, той беше съсредоточие на всички погледи и внимание.
към текста >>

Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон.
При склада за провизии и хляб: “Търсете и живия хляб.” Край една пътека: “Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля.” Край друга пътека: “Мисли, право мисли! ” При слънчевия часовник: “Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш ще я намериш.” Макар не всички оригинални, обаче, всички те са чисти, възвишени и творчески мисли. Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, си струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното: Аз най- първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра откъдето аз седях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон. Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче, а ние всички седяхме на трева или на постлани черджета. Макар безгласен, той беше съсредоточие на всички погледи и внимание. Вглъбени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия.
към текста >>

Според “Църковен вестник” в България има 15000 дъновисти.
Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с преданост и вяра, и гледат на него като властна сила, свръхчовешка и свръхземна. По негова заповед и позволение, или заради него, половината от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни, и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него. И като го питат и се сбогуват с него, благоговейно му целуват десницата. Според “Църковен вестник” в България има 15000 дъновисти. Според други, от 40000 нагоре. Тъй щото, след Св.Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България. И то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Оше по-чудно е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, пророк или маниак, това е човек със свръхчовешки постижения през първата четвъртина на Двадесети век.
към текста >>

Тъй щото, след Св.Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България.
По негова заповед и позволение, или заради него, половината от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни, и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него. И като го питат и се сбогуват с него, благоговейно му целуват десницата. Според “Църковен вестник” в България има 15000 дъновисти. Според други, от 40000 нагоре. Тъй щото, след Св.Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България. И то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Оше по-чудно е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, пророк или маниак, това е човек със свръхчовешки постижения през първата четвъртина на Двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? Моите любезни гостоприемци бяха семейства зап.полковник Б.
към текста >>

Оше по-чудно е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатеми и подкупи.
И като го питат и се сбогуват с него, благоговейно му целуват десницата. Според “Църковен вестник” в България има 15000 дъновисти. Според други, от 40000 нагоре. Тъй щото, след Св.Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България. И то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Оше по-чудно е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, пророк или маниак, това е човек със свръхчовешки постижения през първата четвъртина на Двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? Моите любезни гостоприемци бяха семейства зап.полковник Б. инженер С., наричани в това общество брат Б. и брат С.
към текста >>

Званията “брат” и “сестра”, докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето.
Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? Моите любезни гостоприемци бяха семейства зап.полковник Б. инженер С., наричани в това общество брат Б. и брат С. Те и мен тук наричаха и третираха за брат. Званията “брат” и “сестра”, докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето. Сладка е мисълта, че сме деца на Бога, следователно, братя и сестри. Помня, колко хубаво ми се видя това, когато, преди години за първи път чух методистите да се здрависват и означават така. Но уви, аз до- живях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братвенството на дело, същите думи стават баят, банални и нещо по-грозно от гавра. Дано Белите братя и сестри никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към 4 часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за поляната всред лагера.
към текста >>

Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове.
Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към 4 часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за поляната всред лагера. Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяха, една копраля над хоризонта. Когато малко след 4.30 часа стигнахме голямата сред лагера поляна, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още в пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, е че там владееше невъобразима за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично стоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката.
към текста >>

Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им.
Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично стоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им. Първото, по своята голяма сила, изненадва. Второто, по своята морална хубост, плени. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни и че тези именно качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура. Културният било елин или рилмянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието, изморено от себеубийствените ежби и омрази, при вида на християните, казваше: - Я вижте, как се любят помежду си!
към текста >>

Вие, които се чудите, или питате защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда и жажда за братски живот?
Второто, по своята морална хубост, плени. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни и че тези именно качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура. Културният било елин или рилмянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието, изморено от себеубийствените ежби и омрази, при вида на християните, казваше: - Я вижте, как се любят помежду си! ” И един по един се прилепваха към тях. Вие, които се чудите, или питате защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда и жажда за братски живот? Ето това са в бегли черти Белите братя, дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата. Които копнеят за “братство-единство”. Пластични души, защото са пияни с виното на едно старо- ново учение на братолюбието. За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчаря-учител да прави от нея какъвто си ще съсъд.
към текста >>

Ето това са в бегли черти Белите братя, дъновистите.
Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни и че тези именно качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура. Културният било елин или рилмянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието, изморено от себеубийствените ежби и омрази, при вида на християните, казваше: - Я вижте, как се любят помежду си! ” И един по един се прилепваха към тях. Вие, които се чудите, или питате защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда и жажда за братски живот? Ето това са в бегли черти Белите братя, дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата. Които копнеят за “братство-единство”. Пластични души, защото са пияни с виното на едно старо- ново учение на братолюбието. За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчаря-учител да прави от нея какъвто си ще съсъд. И той изглежда, че не е злоупотребил със своя небесен мандат.
към текста >>

Пластични души, защото са пияни с виното на едно старо- ново учение на братолюбието.
” И един по един се прилепваха към тях. Вие, които се чудите, или питате защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда и жажда за братски живот? Ето това са в бегли черти Белите братя, дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата. Които копнеят за “братство-единство”. Пластични души, защото са пияни с виното на едно старо- ново учение на братолюбието. За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчаря-учител да прави от нея какъвто си ще съсъд. И той изглежда, че не е злоупотребил със своя небесен мандат. Създал е от тях честни люде. Искате пример? Ето го.
към текста >>

За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчаря-учител да прави от нея какъвто си ще съсъд.
Вие, които се чудите, или питате защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда и жажда за братски живот? Ето това са в бегли черти Белите братя, дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата. Които копнеят за “братство-единство”. Пластични души, защото са пияни с виното на едно старо- ново учение на братолюбието. За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчаря-учител да прави от нея какъвто си ще съсъд. И той изглежда, че не е злоупотребил със своя небесен мандат. Създал е от тях честни люде. Искате пример? Ето го. В лагера “Изгрев” имаше до едно дърво поставен съндък или долап, наричан “пощата".
към текста >>

Стоян Ватралски Из книгата “Кои и какви са белите братя /дъновистите/”, изд.
Онзи ден цяла прогимназия ученици ми обраха две дървета круши. Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение или обяснение. Изобщо хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Стоян Ватралски Из книгата “Кои и какви са белите братя /дъновистите/”, изд. 1926 год.
към текста >>

67. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия.
Родена е в гр. Сливен. Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски колеж в Стара Загора. Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна.
към текста >>

В къщата й често се е събирал елитът на Търново.
След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др.
към текста >>

На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време.
Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година.
към текста >>

Търново ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.” В друго свое писмо до същия от 30. V.
С Учителя се е запознала около 1900 година. В писмото си до П. Киров от 10. II. 1901 г. Учителят пише: “Къде края на миналата година, една госпожа доста образована от гр. Търново ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.” В друго свое писмо до същия от 30. V. 1902 г. Учителят отново пише за М. Казакова: “В Търново срещнах една наша сестра и приятелка. Тя има много неща открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение.” При пътуванията си Учителят често е отсядал в дома на М. Казакова, където се е срещнал с много сбои бъдещи ученици.
към текста >>

Учителят отново пише за М.
Киров от 10. II. 1901 г. Учителят пише: “Къде края на миналата година, една госпожа доста образована от гр. Търново ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.” В друго свое писмо до същия от 30. V. 1902 г. Учителят отново пише за М. Казакова: “В Търново срещнах една наша сестра и приятелка. Тя има много неща открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение.” При пътуванията си Учителят често е отсядал в дома на М. Казакова, където се е срещнал с много сбои бъдещи ученици. В едно свое писмо от 16 септ.1904 година, М. Казакова пише до Дим.
към текста >>

Казакова: “В Търново срещнах една наша сестра и приятелка.
1901 г. Учителят пише: “Къде края на миналата година, една госпожа доста образована от гр. Търново ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.” В друго свое писмо до същия от 30. V. 1902 г. Учителят отново пише за М. Казакова: “В Търново срещнах една наша сестра и приятелка. Тя има много неща открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение.” При пътуванията си Учителят често е отсядал в дома на М. Казакова, където се е срещнал с много сбои бъдещи ученици. В едно свое писмо от 16 септ.1904 година, М. Казакова пише до Дим. Голов за Учителя: “Аз захванах вече да гледам на този човек със страхопочитание.
към текста >>

Писано е от Нови Пазар, където тогава е живял баща му.
Голов за Учителя: “Аз захванах вече да гледам на този човек със страхопочитание. Той е оръдие Божие. Неговата мисия е: да повдигне частно българския народ и въобще славянството.” Останали са около 50 писма от Учителя до Мария Казакова. Първото е от 10. XII. 1900 година. Писано е от Нови Пазар, където тогава е живял баща му. То съдържа новата мисъл, която М. Казакова е търсила в живота си. Нови Пазар 10 декември 1900 год. Любезна Госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1 декември приех, и четох с внимание всичко, което пишете.
към текста >>

То съдържа новата мисъл, която М.
Той е оръдие Божие. Неговата мисия е: да повдигне частно българския народ и въобще славянството.” Останали са около 50 писма от Учителя до Мария Казакова. Първото е от 10. XII. 1900 година. Писано е от Нови Пазар, където тогава е живял баща му. То съдържа новата мисъл, която М. Казакова е търсила в живота си. Нови Пазар 10 декември 1900 год. Любезна Госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1 декември приех, и четох с внимание всичко, което пишете. Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.
към текста >>

Нови Пазар 10 декември 1900 год.
Първото е от 10. XII. 1900 година. Писано е от Нови Пазар, където тогава е живял баща му. То съдържа новата мисъл, която М. Казакова е търсила в живота си. Нови Пазар 10 декември 1900 год. Любезна Госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1 декември приех, и четох с внимание всичко, което пишете. Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини. Надявам се писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духа, там има свобода, такова душевно състояние е драгоценно.
към текста >>

Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.
Той е го ворил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”. Какви чудни думи! Какво велико значение!
към текста >>

Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”. Какви чудни думи! Какво велико значение! “Моят ангел”, казва Господ “ще бъде с тебе.
към текста >>

На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия.
“Моят ангел”, казва Господ “ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онези, които любя”. И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите и в него всички живеят”. С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето. И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни.
към текста >>

ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./.
И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите и в него всички живеят”. С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето. И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. “Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение”. И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина?
към текста >>

Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава.
С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето. И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. “Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение”. И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ, да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството.
към текста >>

Може чрез видения, чрез внушения, чрез вдъхновение.
Да, Той е Божествения младенец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел да влезем в обятията на Божията Аюбов. Не, Господ не ни е забравил, но Той ни привлича с нишките на своята любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и да приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може чрез видения, чрез внушения, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата внушение, то е средство по което една мисъл да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен отколкото нашата физическа реч.
към текста >>

Дънов Мария Казакова не се ограничава с духовна дейност само в Търново.
“Чистосърдечните ще видят Бога”. При това помнете, че всичко на онези, които любят Господа, им съдействува за добро. Господ да ви ръководи, просвещава според добрата си воля. Почвайте и свършвайте всичко в духа на молитвата, за да се ускори идването на Царството Божие помежду ни, да се всели в сърцата на всички. С поздрав в Господа: П. К. Дънов Мария Казакова не се ограничава с духовна дейност само в Търново. Тя е в непрекъсната кореспонденция със свои съидейници от други градове. Към нея те също отправят своите писма. Така се поддържа една непрестанна духовна връзка. В писмото си до нея от 22 януари 1905 г. Петко Гумнеров се обръща така: Драга сестро, Това съобщение ни се даде от Господа чрез бр.
към текста >>

Дънов на 19 того, сряда, вечерта в 10 часа в присъствието на мене, жена ми Гина и г-н Бъчваров.
Тя е в непрекъсната кореспонденция със свои съидейници от други градове. Към нея те също отправят своите писма. Така се поддържа една непрестанна духовна връзка. В писмото си до нея от 22 януари 1905 г. Петко Гумнеров се обръща така: Драга сестро, Това съобщение ни се даде от Господа чрез бр. Дънов на 19 того, сряда, вечерта в 10 часа в присъствието на мене, жена ми Гина и г-н Бъчваров. Времето бе божествено - съвършено ясно и тихо. Поздравяваме ви аз, Петко Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул. “Опълченска” N 70. Съобщението да се чете само на Избраните ВЕРУЮЩИ и никому другиму. Псалом 26:3-12, Псалом 37:8-17, Матея 8:16-33, Притчи 28:10.
към текста >>

Дънов е Лъч от Господния Дух.
Този народ на вас гледа, вие сте светила и нека вашите светилници да светят, за да могат человеците като ви гледат да прославят вашия Отец, който е горе на небето на Неговата воля е най-доброто в този свят и Нему като служите ще имате всички земни и небесни блага. Мир да бъде с вас и всички ваши братя. /Специалния подпис на Учителя/ Мария Казакова участвала в Годишните срещи на веригата - от 1903 до 1908 година. Заминала си на 56 год. Възраст, дълбоко убедена, че г-н П. Дънов е Лъч от Господния Дух.
към текста >>

68. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин.
Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература.
към текста >>

Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател.
ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др.
към текста >>

От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др.
Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях.
към текста >>

Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми.
В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове. Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици.
към текста >>

Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература.
Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици. В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов на духовни теми. Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията. Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература. Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят. Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на Дим. Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма.
към текста >>

И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”.
Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят. Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на Дим. Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много.
към текста >>

Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата.
Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на Дим. Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
към текста >>

Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата.
На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” Факсимиле от учебник издаден от Димитър Голов Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други. Кога е станала първата среща на Дим.
към текста >>

С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” Факсимиле от учебник издаден от Димитър Голов Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други.
Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” Факсимиле от учебник издаден от Димитър Голов Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други. Кога е станала първата среща на Дим. Голов с Учителя не е известно. През 1904 г. е отседнал в дома му. След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията.
към текста >>

Дънов, в присъствието на Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, Димитър Голов, Иван Тачев, Cт.
Гумнеров и жена му – Гина Гумнерова. По-късно кръгът се разширява. Димитър Голов е водил записки по време на тези беседи. Ето какво си е записал той ведно от своите тефтерчета: “На едно събрание през октомври 1910 г. Водено от г-н П. Дънов, в присъствието на Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, Димитър Голов, Иван Тачев, Cт. Димитров и Михалаки Георгиев се дадоха следните уроци. Идването на Христа е дошло. Христос е дошъл. Той е дошъл, само че не се явява, както църквата Го очаква, а съвсем по друг начин. Христовото идване датира от 1914 година.
към текста >>

Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък.
Прочетете последната глава от Данаила. Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов. Той е сега, който действа между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга. Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега няма вече никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки человек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Веднъж за всякога лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всекиго предстои да се даде това, което заслужава. Понеже вие сте в единадесетия час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори.
към текста >>

69. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски части към границата.
За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов! ” И той спазил това решение, нещо повече - станал вегетарианец след този случай.” Животът на Минчо Сотиров изобилства с примери, в които висшето се е намесвало за да му помогне в труден момент. Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски части към границата. Събрал своите войници и ги подготвил за отбрана. Заели позиция и видяли, че турски войници действително подминават демаркационната линия и навлизат в наша територия. Тогава Минчо Сотиров извикал: “Момчета, Бог е с нас! Нашата свещенна земя Бог ни я даде и ние ще я браним! ” Тръгнал пръв и всички други го последвали.
към текста >>

Тя е, която ни изплаши толкова.” Тогава Минчо Сотиров отново се уверил в невидимото присъствие на Светли Същества, които бдят над неговия път и закрилят и него, и войниците му.
Турците започнали панически да отстъпват. Нашите войници продължили напред и успели да ги обградят и хванат няколко души пленници. Когато се върнали в поделението те започнали да разпитват взетите в плен турски войници. Най-вече искали да разберат, защо така панически са отстъпили. Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница. Тя е, която ни изплаши толкова.” Тогава Минчо Сотиров отново се уверил в невидимото присъствие на Светли Същества, които бдят над неговия път и закрилят и него, и войниците му. Всяка среща с Учителя била среща с великото за ученика Минчо Сотиров. Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в душата. Една такава среща той предприел преди да замине за Балканската война, която е неговото първо участие в бойни действия. В този момент той се чувствал несигурен в поетия път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет. Съобщил му, че иска да си подаде оставката, че не иска да отиде на война.
към текста >>

Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в душата.
Когато се върнали в поделението те започнали да разпитват взетите в плен турски войници. Най-вече искали да разберат, защо така панически са отстъпили. Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница. Тя е, която ни изплаши толкова.” Тогава Минчо Сотиров отново се уверил в невидимото присъствие на Светли Същества, които бдят над неговия път и закрилят и него, и войниците му. Всяка среща с Учителя била среща с великото за ученика Минчо Сотиров. Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в душата. Една такава среща той предприел преди да замине за Балканската война, която е неговото първо участие в бойни действия. В този момент той се чувствал несигурен в поетия път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет. Съобщил му, че иска да си подаде оставката, че не иска да отиде на война. Отговорът бил: ‘‘Когато поднесоха парата на Христос, за да го изпитат, той какво им каза? Не им ли каза: Дайте Божието - Богу, и кесаревото - кесарю?
към текста >>

” След време, когато започнала Първата световна война Минчо Сотиров отново е по бойните полета.
В този момент той се чувствал несигурен в поетия път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет. Съобщил му, че иска да си подаде оставката, че не иска да отиде на война. Отговорът бил: ‘‘Когато поднесоха парата на Христос, за да го изпитат, той какво им каза? Не им ли каза: Дайте Божието - Богу, и кесаревото - кесарю? И ти, щом си дал съгласие да служиш в армията, ще отидеш на войната! ” След време, когато започнала Първата световна война Минчо Сотиров отново е по бойните полета. През 1916 г. Димитър Голов и Тодор Бъчваров, получили писмо от Пеню Киров. Той ги молил да отидат при Учителя, и да го попитат за съдбата на Минчо Сотиров през тази война. Но Учителят не успокоил тревогите на неговите приятели, той им казал, че е писано Минчо Сотиров да си замине. Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го молят да отмени тази съдба.
към текста >>

Независимо от своя живот на военен, Минчо Сотиров е прилежен ученик, всякога с тетрадка и молив, всякога готов да изпълни онова, което моментът изисква, и във физически и в духовен план.
Поради тежкото му положение те се произнесли: Ампутация! Но Минчо Сотиров твърдо отказал: “Роден съм с два крака. Искам с два крака да се явя Горе! ” Болният крак като по чудо оздравял. От този случай той останал с 30 % инвалидност, но спасил крака си, за се яви горе по достоен начин! Независимо от своя живот на военен, Минчо Сотиров е прилежен ученик, всякога с тетрадка и молив, всякога готов да изпълни онова, което моментът изисква, и във физически и в духовен план. Когато през 1918 година Пеню Киров си заминал, Минчо Сотиров бил на фронта. Синът му Димитър си спомня следното за това време: “След Пеню Киров, който беше ръководител на Братството в Бургас, Учителят назначи тати за ръководител там, въпреки че имаше и по-стари приятели.” Този факт говори, че ролята на Минчо Сотиров в Мировата драма е била от съществено значение за нейното действие. Той е приел един пост, и е станал брънка от една невидима верига на Работници за Цялото. Бил е удостоен със специална служба, определен е от Автора да осъществява една Жива връзка с Духа. Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя.
към текста >>

Той служил беззаветно на народа си, и поради неговите големи качества на човек и командир често е бил отличаван.
Синът му Димитър си спомня следното за това време: “След Пеню Киров, който беше ръководител на Братството в Бургас, Учителят назначи тати за ръководител там, въпреки че имаше и по-стари приятели.” Този факт говори, че ролята на Минчо Сотиров в Мировата драма е била от съществено значение за нейното действие. Той е приел един пост, и е станал брънка от една невидима верига на Работници за Цялото. Бил е удостоен със специална служба, определен е от Автора да осъществява една Жива връзка с Духа. Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя. Паралелно с това, Минчо Сотиров е бил все още действащ военен. Той служил беззаветно на народа си, и поради неговите големи качества на човек и командир често е бил отличаван. Димитър Сотиров си спомня: “През 1919 година тати бе заложник в Солун, в лагера Солуники, след погрома на Добро поле. Той беше командир на Трети Бдински полк. Песента “Бдинци, лъвове, титани” е написана за него. Като се върна от Солун той отиде да сдаде полка. Тогава го повишиха, назначиха го за началник на гарнизона в Бургас и военачалник на трета инспекционна област.
към текста >>

Там той преосмислял по новому своите опитности, които в тишината на планината често се явявали пред очите му и го подтиквали към размисъл.
Тук боговете са живели, а сега това е пустиня. Днес хората идват само за екскурзия и бързат да се върнат назад. Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките на миналото величие. което е царяло тук.” Минчо Сотиров е ходил редовно на летните лагери, които Братството организира при Седемте езера в Рила. Там той преосмислял по новому своите опитности, които в тишината на планината често се явявали пред очите му и го подтиквали към размисъл. Планината е школа, място за един по-високоидеен живот, където всяка мисъл не случайно ни спохожда. Къщата на М. Сотиров в Бургас Но в живота идват и препятствия. Едни от тях са болестите. Няма човек, който на тази земя да не е изпитал дисхармонията, която те внасят в човешкия организъм.
към текста >>

И затова Учителят припомня правилата, методите по които участниците могат да придобият нов кредит, ако са изчерпили вече стария.
От този случай видях как тати, който беше корав човек разбра важността на мекотата в живота, на любовта към хората. Той никога не плачеше, беше много твърд като военен, но Учителят му помогна да се промени. От този пример научаваме колко силна връзка има между учениците и Учителя. В Мировата драма, всяка роля е доброволно избрана и трябва да се изиграе докрай. Там не е позволено да си тръгнеш, преди да си изпълнил обещаното. И затова Учителят припомня правилата, методите по които участниците могат да придобият нов кредит, ако са изчерпили вече стария. Те трябва да си служат на първо място с метода на любовта! И тогава Минчо Сотиров си спомнил думите на Учителя, от една беседа, държана през 1918 г.: “Първото условие за придобиване на живота е присъствието на любовта. Който отбори сърцето си за любовта, той има живот в себе си. Любовта е творческа сила, която дава живот” От беседата на връх Мусала Минчо Сотиров си е записал също: “Вие още не сте дошли до положение да любите Бога. Трябва да почувствате тази любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си.
към текста >>

Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина!
Тези връзки той продължил и след заминаването на Учителя. Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че душата му е готова да служи на Доброто. В писмото от 28 юли 1948 г изпратено от Жечо Панайотов до Минчо Сотиров четем: “От наша страна, лично и от мен, дължа да те уберя, че се стремим да пазим добри чувства към теб и всички старши братя. Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло. Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата. Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак. Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя. Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват.
към текста >>

Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак.
Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло. Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата. Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак. Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя. Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват. И човек, като Минчо Сотиров, който да материализира най-красивия християнски закон: законът на жертвата!
към текста >>

70. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото.
Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот.
към текста >>

Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя.
ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света.
към текста >>

В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение.
Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
към текста >>

Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света.
Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост.
към текста >>

Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”.
Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост. Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”. Участвал и в създаването на сп. “Житно зърно”, където изнасял свои материали все със същия стремеж за повдигане на душите. П. Пампоров е известен и със своята книга "Отче наш”, където представя философията на поляка Август Циешковски. Пристрастието му към темата за образованието личи и от малката брошура, която е издал със заглавие: “Целта на образованието, според Спиноза”. Философският му ум се е впечатлил и от идеите на Емерсон.
към текста >>

Сега няма европейска страна, в която идеите на Новото учение да са неизвестни.
Философският му ум се е впечатлил и от идеите на Емерсон. По този повод издава "в хармония с безкрайното”, според Р. У. Трейн, ученик на Емерсон. Петър Пампоров напуска този свят на 4 януари 1983 г. Родолюбивото му дело остава в паметта на поколенията, и семето, посято от него дава вече плод. Сега няма европейска страна, в която идеите на Новото учение да са неизвестни. Светлите умове в тези народи възприемат енергията на една Нова мисъл, “посята” от П. Пампоров преди много години. Те откликват на неговия тогавашен стремеж: Единно, Велико Отечество - без граници и хоризонти! Вдъхновеното му слово звучи актуално и днес със своята сила и вяра в Доброто. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта.
към текста >>

Светлите умове в тези народи възприемат енергията на една Нова мисъл, “посята” от П.
По този повод издава "в хармония с безкрайното”, според Р. У. Трейн, ученик на Емерсон. Петър Пампоров напуска този свят на 4 януари 1983 г. Родолюбивото му дело остава в паметта на поколенията, и семето, посято от него дава вече плод. Сега няма европейска страна, в която идеите на Новото учение да са неизвестни. Светлите умове в тези народи възприемат енергията на една Нова мисъл, “посята” от П. Пампоров преди много години. Те откликват на неговия тогавашен стремеж: Единно, Велико Отечество - без граници и хоризонти! Вдъхновеното му слово звучи актуално и днес със своята сила и вяра в Доброто. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят.
към текста >>

Вдъхновеното му слово звучи актуално и днес със своята сила и вяра в Доброто.
Родолюбивото му дело остава в паметта на поколенията, и семето, посято от него дава вече плод. Сега няма европейска страна, в която идеите на Новото учение да са неизвестни. Светлите умове в тези народи възприемат енергията на една Нова мисъл, “посята” от П. Пампоров преди много години. Те откликват на неговия тогавашен стремеж: Единно, Велико Отечество - без граници и хоризонти! Вдъхновеното му слово звучи актуално и днес със своята сила и вяра в Доброто. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс?
към текста >>

НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта.
Сега няма европейска страна, в която идеите на Новото учение да са неизвестни. Светлите умове в тези народи възприемат енергията на една Нова мисъл, “посята” от П. Пампоров преди много години. Те откликват на неговия тогавашен стремеж: Единно, Велико Отечество - без граници и хоризонти! Вдъхновеното му слово звучи актуално и днес със своята сила и вяра в Доброто. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва.
към текста >>

В недрата на стария свят се ражда новият свят.
Светлите умове в тези народи възприемат енергията на една Нова мисъл, “посята” от П. Пампоров преди много години. Те откликват на неговия тогавашен стремеж: Единно, Велико Отечество - без граници и хоризонти! Вдъхновеното му слово звучи актуално и днес със своята сила и вяра в Доброто. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша.
към текста >>

Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото.
Пампоров преди много години. Те откликват на неговия тогавашен стремеж: Единно, Велико Отечество - без граници и хоризонти! Вдъхновеното му слово звучи актуално и днес със своята сила и вяра в Доброто. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето.
към текста >>

Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва.
НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето.
към текста >>

Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша.
В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти?
към текста >>

Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество.
Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там, в Женева, аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат - мечтите за мир, разоръжение и братство.
към текста >>

Там, в Женева, аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера.
Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там, в Женева, аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат - мечтите за мир, разоръжение и братство. Ше се сбъднат не без борба. Но нали светлината винаги побеждава тъмнината? Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрица на мира. M-lle Alice Decoeudres - знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж.
към текста >>

Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат - мечтите за мир, разоръжение и братство.
Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там, в Женева, аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат - мечтите за мир, разоръжение и братство. Ше се сбъднат не без борба. Но нали светлината винаги побеждава тъмнината? Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрица на мира. M-lle Alice Decoeudres - знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца.
към текста >>

Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрица на мира.
Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там, в Женева, аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат - мечтите за мир, разоръжение и братство. Ше се сбъднат не без борба. Но нали светлината винаги побеждава тъмнината? Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрица на мира. M-lle Alice Decoeudres - знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати, като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно.
към текста >>

Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов.
Но нали светлината винаги побеждава тъмнината? Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрица на мира. M-lle Alice Decoeudres - знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати, като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост.
към текста >>

В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто.
Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати, като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание.
към текста >>

И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание.
В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята.
към текста >>

Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята.
И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое.
към текста >>

Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание.
Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
към текста >>

апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането.
Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
към текста >>

И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори.
към текста >>

И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда.
Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард?
към текста >>

За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен.
Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия.
към текста >>

И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи.
Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия. Лагард - това е едно село, близо до град Монтобан /към Тулуза/. В тази област р.
към текста >>

В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори.
И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия. Лагард - това е едно село, близо до град Монтобан /към Тулуза/. В тази област р. Гарона придошла през пролетта - 1930 г.
към текста >>

Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр.
Само каменната църква и замъкът оцелели. Почти всички други къщи изцяло или отчасти - са били съборени. Сърцераздирателни сцени - каквито описва Е. Зола - са се случвали през това голямо и страшно наводнение - едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр. Монтобан с автомобил - пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти - студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни.
към текста >>

След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове.
Зола - са се случвали през това голямо и страшно наводнение - едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр. Монтобан с автомобил - пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти - студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска средства само за храна; квартируват в замъка: на долния етаж и в градината - сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици - всеки, кой колкото желае.
към текста >>

хора идеалисти - студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни.
Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр. Монтобан с автомобил - пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти - студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска средства само за храна; квартируват в замъка: на долния етаж и в градината - сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици - всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата. Тежка, физическа, уморителна работа по осем часа и половина всеки ден.
към текста >>

Служене от любов, доброволно - за създаване на нови международни връзки, нови отношения.
От май до октомври продължава работата. Тежка, физическа, уморителна работа по осем часа и половина всеки ден. Доброволна, строга, почти военна дисциплина. Само че без пушки и ножове. Не за война и омраза. Служене от любов, доброволно - за създаване на нови международни връзки, нови отношения. Представете си за момент: случи се някъде земетресение - напр. както бе в България - в Пловдивско. Веднага дойдат няколко стотин или хиляда доброволци от съседните държави /или от по-отдалечените/, работят безплатно. Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов? Никога. Същото нещо аз видях с очите си, със собствените си очи в Лагард, макар и в малък мащаб.
към текста >>

Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда.
Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов? Никога. Същото нещо аз видях с очите си, със собствените си очи в Лагард, макар и в малък мащаб. Осемдесет души - от които 20 души немци /най-много в сравнение с другите народности/ работеха съзнателно, без заплата - за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ /за немците/. Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
към текста >>

Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига.
Осемдесет души - от които 20 души немци /най-много в сравнение с другите народности/ работеха съзнателно, без заплата - за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ /за немците/. Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости.
към текста >>

Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда.
Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо?
към текста >>

С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото.
Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме.
към текста >>

Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл.
Лопата вместо нож! Това, което пророкът Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа! Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни. И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. Сестрите готвеха и слагаха яденето.
към текста >>

Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни.
Това, което пророкът Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа! Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни. И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. Сестрите готвеха и слагаха яденето. Братята работеха вън.
към текста >>

Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава.
Любете враговете си! Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа! Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни. И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. Сестрите готвеха и слагаха яденето. Братята работеха вън. Ставахме в 5 ч. Но ние говорехме различни езици.
към текста >>

Всички селяни и селянки заобикалят певците - борци за нова култура, за нов живот - вестители в днешния свят - на новия свят.
След няколко дни почваме да пеем есперантски песни. Всички се учудват, че толкова познати думи, че толкова лесна граматика! Все пак обаче, нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник - след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото - /песни на различни езици и есперанто/ до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците - борци за нова култура, за нов живот - вестители в днешния свят - на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове - които да се учат да разрушават и убиват - доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази.
към текста >>

Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят?
Всички се учудват, че толкова познати думи, че толкова лесна граматика! Все пак обаче, нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник - след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото - /песни на различни езици и есперанто/ до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците - борци за нова култура, за нов живот - вестители в днешния свят - на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове - които да се учат да разрушават и убиват - доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание.
към текста >>

Вместо армии с пушки и топове - които да се учат да разрушават и убиват - доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ.
Все пак обаче, нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник - след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото - /песни на различни езици и есперанто/ до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците - борци за нова култура, за нов живот - вестители в днешния свят - на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове - които да се учат да разрушават и убиват - доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва - туря край на тази лъжа.
към текста >>

Новото, което идва - туря край на тази лъжа.
Вместо армии с пушки и топове - които да се учат да разрушават и убиват - доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва - туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов.
към текста >>

В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят.
Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва - туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото.
към текста >>

Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък.
Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва - туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира.
към текста >>

Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите.
към текста >>

Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде.
Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. “Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества.
към текста >>

Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите.
Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. “Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж?
към текста >>

Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява.
Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име.
към текста >>

Новите, идейни движения показват това.
Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви. Новите, идейни движения показват това. Приемът, който проф. Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно! ... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота.
към текста >>

Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола.
Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви. Новите, идейни движения показват това. Приемът, който проф. Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно! ... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот.
към текста >>

И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание.
Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно! ... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна.
към текста >>

където имах и сказка за България и новите реформени движения.
Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр.
към текста >>

Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила.
към текста >>

Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто.
В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията.
към текста >>

Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила.
Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата.
към текста >>

Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията.
Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път.
към текста >>

Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот.
Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света.
към текста >>

Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще.
Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура.
към текста >>

Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света.
Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ.
към текста >>

Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура.
Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции.
към текста >>

Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили.
Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
към текста >>

Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария?
То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6 В Мировата драма Петър Пампоров изигра блестящо ролята “Пионер на Новото”.
към текста >>

Не е ли това изгревът на новата култура?
идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6 В Мировата драма Петър Пампоров изигра блестящо ролята “Пионер на Новото”.
към текста >>

5-6 В Мировата драма Петър Пампоров изигра блестящо ролята “Пионер на Новото”.
Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6 В Мировата драма Петър Пампоров изигра блестящо ролята “Пионер на Новото”.
към текста >>

71. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. Петър Димков 1886-1981 Художник Л. Димкова Роден е в София на19.12.1886 г. като седмо дете в семейството.
към текста >>

Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. Петър Димков 1886-1981 Художник Л. Димкова Роден е в София на19.12.1886 г. като седмо дете в семейството. Баща му е бил свещеник, борец за църковна свобода през възраждането.
към текста >>

Скоро се върнал в България, неудовлетворен от онова, което чуждата страна му предложила.
През 1920 г. Петър Димков се венчал и същата година заминал с жена си във Виена. Надявал се там да изучи нещо, с което да е полезен на хората. Отделял много време за да чете. Особено се увличал в медицински четива. Скоро се върнал в България, неудовлетворен от онова, което чуждата страна му предложила. През 1922 г. отново постъпил в армията, където служил неотклонно до своето уволнение през 1936 г. По време на военната си служба Петър Димков е обиколил много градове в България, и навсякъде е вършил родолюбиви дела. По негова лична инициатива, с помощта на войниците му били спасени много паметници на културата. Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за събиране на помощи за бежанците от Тракия.
към текста >>

отново постъпил в армията, където служил неотклонно до своето уволнение през 1936 г.
Надявал се там да изучи нещо, с което да е полезен на хората. Отделял много време за да чете. Особено се увличал в медицински четива. Скоро се върнал в България, неудовлетворен от онова, което чуждата страна му предложила. През 1922 г. отново постъпил в армията, където служил неотклонно до своето уволнение през 1936 г. По време на военната си служба Петър Димков е обиколил много градове в България, и навсякъде е вършил родолюбиви дела. По негова лична инициатива, с помощта на войниците му били спасени много паметници на културата. Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за събиране на помощи за бежанците от Тракия. Казаното до тук е само опит за бегъл портрет на Петър Димков. Неговата истинска същност, неговата духовна природа е била твърде разностранна за да бъде представена пълно.
към текста >>

Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за събиране на помощи за бежанците от Тракия.
Скоро се върнал в България, неудовлетворен от онова, което чуждата страна му предложила. През 1922 г. отново постъпил в армията, където служил неотклонно до своето уволнение през 1936 г. По време на военната си служба Петър Димков е обиколил много градове в България, и навсякъде е вършил родолюбиви дела. По негова лична инициатива, с помощта на войниците му били спасени много паметници на културата. Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за събиране на помощи за бежанците от Тракия. Казаното до тук е само опит за бегъл портрет на Петър Димков. Неговата истинска същност, неговата духовна природа е била твърде разностранна за да бъде представена пълно. И все пак, основната част от нея, не е военния Димков, а лечителя Димков. В действителност Петър Димков съчетава в себе си две изключителни качества: твърдост, изразена в себедисциплина и диамантена воля, и мекота, проявена в дълбоката му хуманност и милосърдие към себеподобните. Първото качество, твърдостта, той хилядократно е доказвал във военната си практика, а второто постоянно е доразвивал и усъвършенствал през годините чрез лечителската практика, на която се е посветил с безпределна всеотдайност.
към текста >>

И все пак, основната част от нея, не е военния Димков, а лечителя Димков.
По време на военната си служба Петър Димков е обиколил много градове в България, и навсякъде е вършил родолюбиви дела. По негова лична инициатива, с помощта на войниците му били спасени много паметници на културата. Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за събиране на помощи за бежанците от Тракия. Казаното до тук е само опит за бегъл портрет на Петър Димков. Неговата истинска същност, неговата духовна природа е била твърде разностранна за да бъде представена пълно. И все пак, основната част от нея, не е военния Димков, а лечителя Димков. В действителност Петър Димков съчетава в себе си две изключителни качества: твърдост, изразена в себедисциплина и диамантена воля, и мекота, проявена в дълбоката му хуманност и милосърдие към себеподобните. Първото качество, твърдостта, той хилядократно е доказвал във военната си практика, а второто постоянно е доразвивал и усъвършенствал през годините чрез лечителската практика, на която се е посветил с безпределна всеотдайност. Тя не е плод на случайно хрумване. Тази негова дейност е обусловена от по-дълбоки причини. Майката на П.
към текста >>

Там му попаднал тритомния труд на Платен “Новый способ лечения”, а през 1903 г.
Майката на П. Димков е била много добра познавачка на билките и цяровете, които могат да се извлекат от тях. Той наследил от нея тетрадка с подробно описание на лечебните билки и рецепти за тяхната употреба. У него се събудил дълбок вътрешен интерес и той веднага се заел да изучи този труд, да го допълни и разшири. Още през годините прекарани в Петербург, той с увлечение свободно е посещавал и лекциите по тибетска медицина и хомеопатия в Медицинската академия. Там му попаднал тритомния труд на Платен “Новый способ лечения”, а през 1903 г. се запознал и с ирисовата диагностика. Това бил един от най-важните моменти в живота му. Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е. билките са негов път и съдба. Интересите му в тази област се задълбочавали през следващите години.
към текста >>

Той не пропускал случай да прибави все нови и нови знания към вече наученото.
се запознал и с ирисовата диагностика. Това бил един от най-важните моменти в живота му. Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е. билките са негов път и съдба. Интересите му в тази област се задълбочавали през следващите години. Той не пропускал случай да прибави все нови и нови знания към вече наученото. Водил стотици разговори с хора от народа по въпроси свързани с билколечението, извършвал наблюдения за действието на билките и постепенно стигнал до умението да лекува над 600 вида заболявания. Своите тетрадки с рецепти носел навсякъде, те били и в офицерската му торба, и в пътническата чанта, и в туристическата раница. Без тях той не тръгвал никъде. Хипократовата клетва Петър Димков дал пред всевишния и пред собствената си съвест. Никога не й изменил.
към текста >>

В книгата на Николай Антонов “Лечителят Димков" четем: “Една вечер отишли с жена си на гости у техни познати.
Своите тетрадки с рецепти носел навсякъде, те били и в офицерската му торба, и в пътническата чанта, и в туристическата раница. Без тях той не тръгвал никъде. Хипократовата клетва Петър Димков дал пред всевишния и пред собствената си съвест. Никога не й изменил. Петър Димков е направил своята първа крачка за самостоятелно лечение в Бургас, където бил на служба след Първата световна война. В книгата на Николай Антонов “Лечителят Димков" четем: “Една вечер отишли с жена си на гости у техни познати. Заварили тъжна картина - единственото дете на тези хора умирало от дифтерит. Лекарите го лекували два-три дни и накрая си отишли с безнадеждно вдигнати рамене. - Мога ли да го видя и аз? - попитал Лечителя. /Тогава той бил майор./ Разгледал зениците на детето.
към текста >>

Установил се да живее окончателно в София, Петър Димков започнал да посещава теософските събрания.
у Димков се родила идеята да издаде знанията си по билколечението в книга, наречена “Българска народна медицина”. Започнал да работи усилено по реализирането й. След уволнението си от войската той бил поканен да изнася лекции по здравни въпроси във вегетарианския клуб на ул. “6-ти септември”. Тези лекции спомогнали много за организиране на работата му по планираната книга. Установил се да живее окончателно в София, Петър Димков започнал да посещава теософските събрания. Интересуващ се не само от физическото, но и от духовното тяло на човека, той естествено е стигнал до по-дълбоките истини за човешката същност. На едно от тези събрания случайно се запознал с Никола Нанков. Последният в разговор го попитал: “вие чували ли сте нещо за Учителя Петър Дънов? " От последвалия разговор Петър Димков усетил, че именно с такава личност, като описаната от Н.Нанков, той има нужда да се срещне. Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги.
към текста >>

Последният в разговор го попитал: “вие чували ли сте нещо за Учителя Петър Дънов?
“6-ти септември”. Тези лекции спомогнали много за организиране на работата му по планираната книга. Установил се да живее окончателно в София, Петър Димков започнал да посещава теософските събрания. Интересуващ се не само от физическото, но и от духовното тяло на човека, той естествено е стигнал до по-дълбоките истини за човешката същност. На едно от тези събрания случайно се запознал с Никола Нанков. Последният в разговор го попитал: “вие чували ли сте нещо за Учителя Петър Дънов? " От последвалия разговор Петър Димков усетил, че именно с такава личност, като описаната от Н.Нанков, той има нужда да се срещне. Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години.
към текста >>

Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване.
Интересуващ се не само от физическото, но и от духовното тяло на човека, той естествено е стигнал до по-дълбоките истини за човешката същност. На едно от тези събрания случайно се запознал с Никола Нанков. Последният в разговор го попитал: “вие чували ли сте нещо за Учителя Петър Дънов? " От последвалия разговор Петър Димков усетил, че именно с такава личност, като описаната от Н.Нанков, той има нужда да се срещне. Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата.
към текста >>

Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството.
На едно от тези събрания случайно се запознал с Никола Нанков. Последният в разговор го попитал: “вие чували ли сте нещо за Учителя Петър Дънов? " От последвалия разговор Петър Димков усетил, че именно с такава личност, като описаната от Н.Нанков, той има нужда да се срещне. Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това.
към текста >>

В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота!
" От последвалия разговор Петър Димков усетил, че именно с такава личност, като описаната от Н.Нанков, той има нужда да се срещне. Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място.
към текста >>

От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси.
Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място. Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание.
към текста >>

Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място.
В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място. Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание. Това знание Петър Димков черпил с пълни шепи, осмислял го, преживявал го и го раздавал на всички около себе си, в продължение на дълги години. Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето момиче, за нас е Учителя. Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П.
към текста >>

Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание.
От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място. Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание. Това знание Петър Димков черпил с пълни шепи, осмислял го, преживявал го и го раздавал на всички около себе си, в продължение на дълги години. Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето момиче, за нас е Учителя. Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П. Димков проповядвал идеята за чист живот, изразен в чисти мисли, чисти чувства и чисти желания - основата на Новото учение.
към текста >>

Димков проповядвал идеята за чист живот, изразен в чисти мисли, чисти чувства и чисти желания - основата на Новото учение.
Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание. Това знание Петър Димков черпил с пълни шепи, осмислял го, преживявал го и го раздавал на всички около себе си, в продължение на дълги години. Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето момиче, за нас е Учителя. Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П. Димков проповядвал идеята за чист живот, изразен в чисти мисли, чисти чувства и чисти желания - основата на Новото учение. И понеже всички велики духове, дошли да служат на земята, са смирени, Петър Димков предава своята жизнена проповед преди всичко със своя личен пример. “Не съм виждала по-безкористна и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си! ” Нека проследим дейността на Петър Димков в рамките на един ден. Ще се уверим, че той стриктно е изпълнявал съветите, дадени от Учителя към неговите ученици. Ежедневната програма на Петър Димков е била подчинена на един духовен ритъм, почерпен от Науката за правилен живот, тя е текла по закони, движещи всички части на Цялото в един единен ритъм.
към текста >>

Тялото също трябва да се нагласи спрямо силите и енергиите на Пространството; то трябва да се подготви за изпитанията на новия ден.
Димков * Всяка сутрин П. Димков става точно в 5 часа. Минутата на събуждането за него е най-съществена. Той започва своя ден с положителна мисъл. * Четвърт час отделя за гимнастика. Тялото също трябва да се нагласи спрямо силите и енергиите на Пространството; то трябва да се подготви за изпитанията на новия ден. Материята има свои нужди, тя се подчинява на специални закони, които той зачита. * Закусва скромно - само чай. Пие го бавно, на глътки. * След закуска сяда зад заобиколеното с книги бюро, винаги спретнато облечен, приветлив. Започва своята умствена работа с размишление върху прочетени мисли от “Завета на цветните лъчи на светлината” и “Свещените думи на Учителя”.
към текста >>

Започва своята умствена работа с размишление върху прочетени мисли от “Завета на цветните лъчи на светлината” и “Свещените думи на Учителя”.
Тялото също трябва да се нагласи спрямо силите и енергиите на Пространството; то трябва да се подготви за изпитанията на новия ден. Материята има свои нужди, тя се подчинява на специални закони, които той зачита. * Закусва скромно - само чай. Пие го бавно, на глътки. * След закуска сяда зад заобиколеното с книги бюро, винаги спретнато облечен, приветлив. Започва своята умствена работа с размишление върху прочетени мисли от “Завета на цветните лъчи на светлината” и “Свещените думи на Учителя”. Той обича утринните часове, защото е убеден, че са най-благотворни за размисъл, за възземане над материалното, за свързване с Духа и за зареждане с енергиите на Големия Живот. * Към 10 ч. Петър Димков започва да преглежда болните, които понякога с дни и седмици стоят пред вратата му на ул. “Лука Кунин” 47. Полага длани на всекиго, изрича мислено щедра благословия с пожелание за помощ и избавление.
към текста >>

Преглежда новия, току-що донесен куп писма, внимателно премисля всеки зов за помощ и веднага пише своя отговор.
За него всеки, потърсил го за помощ е страдалец. Следователно, трябва да му се помогне! * Обядът му е лек, вегетариански. * Следва малка почивка, отпускане, но не и сън. * След почивката идва ред на кореспонденцията. Преглежда новия, току-що донесен куп писма, внимателно премисля всеки зов за помощ и веднага пише своя отговор. В своята практика не е оставил никога писмо без отговор! * Привечер излиза на разходка. Глътка въздух и малко движение по познатите пътеки из Борисовата градина са почивка, и радост, но и необходимост след напрегнатия труд. На тишина, сред дърветата той премисля резултатите от изминалия ден и внася в себе си мирът, който само природата предлага. * Вечерята е също скромна - чай, хляб, сирене.
към текста >>

* Сънят го спохожда мигновено.
Глътка въздух и малко движение по познатите пътеки из Борисовата градина са почивка, и радост, но и необходимост след напрегнатия труд. На тишина, сред дърветата той премисля резултатите от изминалия ден и внася в себе си мирът, който само природата предлага. * Вечерята е също скромна - чай, хляб, сирене. * Следва подготовка за следващия ден. Бюрото се почиства и подрежда за да е готово за работа. * Сънят го спохожда мигновено. Така преминал и последния земен ден на Петър Димков - 4 октомври 1981 г. Той приготвил своето бюро и поръчал: “Нищо не пипайте, приготвил съм го за работа! ” И легнал, за да се събуди в един по-реален свят, където всеки, изпълнил с успех ролята си в Мировата драма, се събужда светещ! Жизненият път на Петър Димков бе низ от събития, всяко от които е стъпка нагоре към съвършенството. Той бе един от преродените богомили в наше време.
към текста >>

Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов.
Излъчваше го с присъствието си и го доказваше с делата си. И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно. Не е ли това пътят на ученика? На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”: “Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик! Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма.
към текста >>

72. Кратка животопис Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Останалото зависи от нас." ВИЕ, МОИТЕ УЧЕНИЦИ, ТРЯБВА ДА ПРЕДАДЕТЕ С ЖИВОТ И ДЕЛО НОВОТО УЧЕНИЕ НА ДРУГИТЕ НАРОДИ... УЧИТЕЛЯ Когато един ученик намери своя път и твърдо стъпи на него, в душата си той чува Глас: „Бъди твърд и постоянен, следвай своя идеал неотклонно и се вслушвай в моя глас, който ще те направлява.“ От този момент ученикът вече не е сам.
ЗАСЛУШАН В ТИХИЯ ГЛАС Г. Куртев „Учителят учи и показва тесния път. Останалото зависи от нас." ВИЕ, МОИТЕ УЧЕНИЦИ, ТРЯБВА ДА ПРЕДАДЕТЕ С ЖИВОТ И ДЕЛО НОВОТО УЧЕНИЕ НА ДРУГИТЕ НАРОДИ... УЧИТЕЛЯ Когато един ученик намери своя път и твърдо стъпи на него, в душата си той чува Глас: „Бъди твърд и постоянен, следвай своя идеал неотклонно и се вслушвай в моя глас, който ще те направлява.“ От този момент ученикът вече не е сам. Външно той е сам, но вътрешно чувства, че е част от Цялото. И в живота му настъпва промяна. Всичко, което дотогава го е свързвало с човешкия, егоистичен начин на мислене, сега отпада и дава място на едно ново разбиране, на един нов начин на живот, където истинска стойност има само духовното повдигане и усъвършенстването на душата. Животът му изцяло се изпълва от идеята за Цялото, за доброто на всички, за повдигането им, за прогреса на човечеството. В този живот вече няма лични интереси, няма амбиция за власт, няма стремеж към материални блага, няма страх от смъртта.
към текста >>

Всичко, което дотогава го е свързвало с човешкия, егоистичен начин на мислене, сега отпада и дава място на едно ново разбиране, на един нов начин на живот, където истинска стойност има само духовното повдигане и усъвършенстването на душата.
ЗАСЛУШАН В ТИХИЯ ГЛАС Г. Куртев „Учителят учи и показва тесния път. Останалото зависи от нас." ВИЕ, МОИТЕ УЧЕНИЦИ, ТРЯБВА ДА ПРЕДАДЕТЕ С ЖИВОТ И ДЕЛО НОВОТО УЧЕНИЕ НА ДРУГИТЕ НАРОДИ... УЧИТЕЛЯ Когато един ученик намери своя път и твърдо стъпи на него, в душата си той чува Глас: „Бъди твърд и постоянен, следвай своя идеал неотклонно и се вслушвай в моя глас, който ще те направлява.“ От този момент ученикът вече не е сам. Външно той е сам, но вътрешно чувства, че е част от Цялото. И в живота му настъпва промяна. Всичко, което дотогава го е свързвало с човешкия, егоистичен начин на мислене, сега отпада и дава място на едно ново разбиране, на един нов начин на живот, където истинска стойност има само духовното повдигане и усъвършенстването на душата. Животът му изцяло се изпълва от идеята за Цялото, за доброто на всички, за повдигането им, за прогреса на човечеството. В този живот вече няма лични интереси, няма амбиция за власт, няма стремеж към материални блага, няма страх от смъртта. Той чува вътре в себе си Гласът: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ученикът знае, че това „всичко друго" са неговите ежедневни грижи, които ще отпаднат ако той постави на първо място в ума си съобразяване с Божествения закон, Съвсем съзнателно ученикът, дочул Гласа отвътре, посвещава своя живот на Работа. Той съзнателно се присъединява към работата на Светлите същества за идването на Царството Божие на земята, т.е.
към текста >>

Новото Учение е един велик импулс на Светлите Същества да помогнат на отклонилото се от Божествения Път човечество.
Неговият живот е действие в името на Цялото, а действията му са живот за въдворяване Царството Божие на земята. Разлика между неговия живот и делата му не съществува. Защото, животът му е израз на едно дълбоко разбиране за истинските ценности, а делата му правят това разбиране явно. В стремежа към разумен живот и човеколюбиви дела стои прогресът на човечеството. Всички личности, които са подчинили живота си на Разума и са жертвали личните си интереси за доброто на човечеството, са допринесли за повдигането и на себе си, и на другите. Новото Учение е един велик импулс на Светлите Същества да помогнат на отклонилото се от Божествения Път човечество. Проповядвано от Учителя повече от 40 години, то нямаше да пусне корени в България, ако не беше изнесено от него освен чрез Слово, и с живот и дело. Без единството на Думи-Живот-Дела, успешното внедряване на една висша идея в съзнанието на хората е немислим. Защото най-кратко казано, в думите се проявява умът, в живота се проявяват желанията, а в делата - волята. И ако тези трите "ум-сърце-воля" не са в единство, тогава духовната сила изчезва, и егото заема мястото й. Учителят предаде Новото учение със Слово, с живот и с дела.
към текста >>

Учителят предаде Новото учение със Слово, с живот и с дела.
Новото Учение е един велик импулс на Светлите Същества да помогнат на отклонилото се от Божествения Път човечество. Проповядвано от Учителя повече от 40 години, то нямаше да пусне корени в България, ако не беше изнесено от него освен чрез Слово, и с живот и дело. Без единството на Думи-Живот-Дела, успешното внедряване на една висша идея в съзнанието на хората е немислим. Защото най-кратко казано, в думите се проявява умът, в живота се проявяват желанията, а в делата - волята. И ако тези трите "ум-сърце-воля" не са в единство, тогава духовната сила изчезва, и егото заема мястото й. Учителят предаде Новото учение със Слово, с живот и с дела. Той изпълни своята работа на земята. Последните му думи бяха: „Една малка работа за Господа се свърши добре“. Сега идва ред на учениците. Тяхната задача е да предадат Новото учение на духовно пробудените. Как? По начина, изявен им от Учителя - с живот и дело.
към текста >>

Тяхната задача е да предадат Новото учение на духовно пробудените. Как?
И ако тези трите "ум-сърце-воля" не са в единство, тогава духовната сила изчезва, и егото заема мястото й. Учителят предаде Новото учение със Слово, с живот и с дела. Той изпълни своята работа на земята. Последните му думи бяха: „Една малка работа за Господа се свърши добре“. Сега идва ред на учениците. Тяхната задача е да предадат Новото учение на духовно пробудените. Как? По начина, изявен им от Учителя - с живот и дело. Защото Словото е дадено. То вече вибрира в пространството. Неговата висша енергия събужда спящите, нуди ги да търсят светлината. Но ако учениците не изпълнят своя дълг - да запалят своите свещи, т.е.
към текста >>

ако не променят живота си, и ако не внесат импулса на Новото в него, търсещите как ще стигнат до Пътя?
По начина, изявен им от Учителя - с живот и дело. Защото Словото е дадено. То вече вибрира в пространството. Неговата висша енергия събужда спящите, нуди ги да търсят светлината. Но ако учениците не изпълнят своя дълг - да запалят своите свещи, т.е. ако не променят живота си, и ако не внесат импулса на Новото в него, търсещите как ще стигнат до Пътя? Заветът е даден на учениците. Всеки от тях, който почувства в себе си сила да изпълни този завет, е вече застанал на Пътя, вдигнал е своята запалена свещ, и в делата му прозира ръководството на онзи вътрешен Глас, който тихо му говори. Силата на ученика е в способността му да даде в ума си предимство на висшите идеи, в живота си - предимство на възвишените желания, и в делата си - предимство на човеколюбивите дела. Давайки им предимство, ученикът придобива силата да промени живота си, и да го подчини на Божествения закон. С това той е вдигнал вече своята запалена свещ.
към текста >>

Заветът е даден на учениците.
Защото Словото е дадено. То вече вибрира в пространството. Неговата висша енергия събужда спящите, нуди ги да търсят светлината. Но ако учениците не изпълнят своя дълг - да запалят своите свещи, т.е. ако не променят живота си, и ако не внесат импулса на Новото в него, търсещите как ще стигнат до Пътя? Заветът е даден на учениците. Всеки от тях, който почувства в себе си сила да изпълни този завет, е вече застанал на Пътя, вдигнал е своята запалена свещ, и в делата му прозира ръководството на онзи вътрешен Глас, който тихо му говори. Силата на ученика е в способността му да даде в ума си предимство на висшите идеи, в живота си - предимство на възвишените желания, и в делата си - предимство на човеколюбивите дела. Давайки им предимство, ученикът придобива силата да промени живота си, и да го подчини на Божествения закон. С това той е вдигнал вече своята запалена свещ. Това направи Георги Куртев, отивайки в Аржентина.
към текста >>

Всеки от тях, който почувства в себе си сила да изпълни този завет, е вече застанал на Пътя, вдигнал е своята запалена свещ, и в делата му прозира ръководството на онзи вътрешен Глас, който тихо му говори.
То вече вибрира в пространството. Неговата висша енергия събужда спящите, нуди ги да търсят светлината. Но ако учениците не изпълнят своя дълг - да запалят своите свещи, т.е. ако не променят живота си, и ако не внесат импулса на Новото в него, търсещите как ще стигнат до Пътя? Заветът е даден на учениците. Всеки от тях, който почувства в себе си сила да изпълни този завет, е вече застанал на Пътя, вдигнал е своята запалена свещ, и в делата му прозира ръководството на онзи вътрешен Глас, който тихо му говори. Силата на ученика е в способността му да даде в ума си предимство на висшите идеи, в живота си - предимство на възвишените желания, и в делата си - предимство на човеколюбивите дела. Давайки им предимство, ученикът придобива силата да промени живота си, и да го подчини на Божествения закон. С това той е вдигнал вече своята запалена свещ. Това направи Георги Куртев, отивайки в Аржентина. Той чу вътрешния Глас: „Ти си на Пътя, остави се Аз да те водя“, и даде предимство в ума си на висшите идеи, залегнали в Новото Учение.
към текста >>

Той чу вътрешния Глас: „Ти си на Пътя, остави се Аз да те водя“, и даде предимство в ума си на висшите идеи, залегнали в Новото Учение.
Всеки от тях, който почувства в себе си сила да изпълни този завет, е вече застанал на Пътя, вдигнал е своята запалена свещ, и в делата му прозира ръководството на онзи вътрешен Глас, който тихо му говори. Силата на ученика е в способността му да даде в ума си предимство на висшите идеи, в живота си - предимство на възвишените желания, и в делата си - предимство на човеколюбивите дела. Давайки им предимство, ученикът придобива силата да промени живота си, и да го подчини на Божествения закон. С това той е вдигнал вече своята запалена свещ. Това направи Георги Куртев, отивайки в Аржентина. Той чу вътрешния Глас: „Ти си на Пътя, остави се Аз да те водя“, и даде предимство в ума си на висшите идеи, залегнали в Новото Учение. Той чу Гласа „Ти си на Пътя, следвай Ме... “, и даде предимство на своя възвишен стремеж към едно изкуство, посветено на Новото учение. И този Предан Ученик на Учителя, въпреки препятствията, поставени на пътя му, впрегна цялата си воля да реализира на дело идеалът на своята душа. Той създаде Работилницата на Новата ера! Създаде Храм за Работа! Създаде ги с ум на посветен, със сърце на ученик и с ръце на Божий Работник.
към текста >>

Той чу Гласа „Ти си на Пътя, следвай Ме... “, и даде предимство на своя възвишен стремеж към едно изкуство, посветено на Новото учение.
Силата на ученика е в способността му да даде в ума си предимство на висшите идеи, в живота си - предимство на възвишените желания, и в делата си - предимство на човеколюбивите дела. Давайки им предимство, ученикът придобива силата да промени живота си, и да го подчини на Божествения закон. С това той е вдигнал вече своята запалена свещ. Това направи Георги Куртев, отивайки в Аржентина. Той чу вътрешния Глас: „Ти си на Пътя, остави се Аз да те водя“, и даде предимство в ума си на висшите идеи, залегнали в Новото Учение. Той чу Гласа „Ти си на Пътя, следвай Ме... “, и даде предимство на своя възвишен стремеж към едно изкуство, посветено на Новото учение. И този Предан Ученик на Учителя, въпреки препятствията, поставени на пътя му, впрегна цялата си воля да реализира на дело идеалът на своята душа. Той създаде Работилницата на Новата ера! Създаде Храм за Работа! Създаде ги с ум на посветен, със сърце на ученик и с ръце на Божий Работник. Но нека не забравяме,че пред него, на Пътя към върха, всякога стоеше един образ - образът на Учителя.
към текста >>

Той създаде Работилницата на Новата ера!
С това той е вдигнал вече своята запалена свещ. Това направи Георги Куртев, отивайки в Аржентина. Той чу вътрешния Глас: „Ти си на Пътя, остави се Аз да те водя“, и даде предимство в ума си на висшите идеи, залегнали в Новото Учение. Той чу Гласа „Ти си на Пътя, следвай Ме... “, и даде предимство на своя възвишен стремеж към едно изкуство, посветено на Новото учение. И този Предан Ученик на Учителя, въпреки препятствията, поставени на пътя му, впрегна цялата си воля да реализира на дело идеалът на своята душа. Той създаде Работилницата на Новата ера! Създаде Храм за Работа! Създаде ги с ум на посветен, със сърце на ученик и с ръце на Божий Работник. Но нека не забравяме,че пред него, на Пътя към върха, всякога стоеше един образ - образът на Учителя. И в душата му безспирно пулсираше един завет: "Предай Новото, което носиш. Предай го с живот и дело.“ 48 години Георги Куртев не изневери на Тихия Глас.
към текста >>

И в душата му безспирно пулсираше един завет: "Предай Новото, което носиш.
И този Предан Ученик на Учителя, въпреки препятствията, поставени на пътя му, впрегна цялата си воля да реализира на дело идеалът на своята душа. Той създаде Работилницата на Новата ера! Създаде Храм за Работа! Създаде ги с ум на посветен, със сърце на ученик и с ръце на Божий Работник. Но нека не забравяме,че пред него, на Пътя към върха, всякога стоеше един образ - образът на Учителя. И в душата му безспирно пулсираше един завет: "Предай Новото, което носиш. Предай го с живот и дело.“ 48 години Георги Куртев не изневери на Тихия Глас. Заслушан в него той работи с чистота и святост за идването на Новата Епоха на Любовта. Малцина разбираха и оценяваха работата му, но това не го смущаваше. Той й се посвети с дълбоко вътрешно разбиране и с чувство за отговорност към своя Учител, към великото в света. Георги Куртев върши това и сега.
към текста >>

Заслушан в него той работи с чистота и святост за идването на Новата Епоха на Любовта.
Създаде Храм за Работа! Създаде ги с ум на посветен, със сърце на ученик и с ръце на Божий Работник. Но нека не забравяме,че пред него, на Пътя към върха, всякога стоеше един образ - образът на Учителя. И в душата му безспирно пулсираше един завет: "Предай Новото, което носиш. Предай го с живот и дело.“ 48 години Георги Куртев не изневери на Тихия Глас. Заслушан в него той работи с чистота и святост за идването на Новата Епоха на Любовта. Малцина разбираха и оценяваха работата му, но това не го смущаваше. Той й се посвети с дълбоко вътрешно разбиране и с чувство за отговорност към своя Учител, към великото в света. Георги Куртев върши това и сега. Живее и твори с оптимизъм и вяра в силата на Новите идеи. И по законите на светлината, с присъствието си той радиира Новото в окръжаващия го свят.
към текста >>

Живее и твори с оптимизъм и вяра в силата на Новите идеи.
Предай го с живот и дело.“ 48 години Георги Куртев не изневери на Тихия Глас. Заслушан в него той работи с чистота и святост за идването на Новата Епоха на Любовта. Малцина разбираха и оценяваха работата му, но това не го смущаваше. Той й се посвети с дълбоко вътрешно разбиране и с чувство за отговорност към своя Учител, към великото в света. Георги Куртев върши това и сега. Живее и твори с оптимизъм и вяра в силата на Новите идеи. И по законите на светлината, с присъствието си той радиира Новото в окръжаващия го свят. Онова Ново, което той прие в България и пренесе там, в далечна Аржентина. Със светлина в ума и с огън в сърцето! От любов към хората! Милка Кралева
към текста >>

И по законите на светлината, с присъствието си той радиира Новото в окръжаващия го свят.
Заслушан в него той работи с чистота и святост за идването на Новата Епоха на Любовта. Малцина разбираха и оценяваха работата му, но това не го смущаваше. Той й се посвети с дълбоко вътрешно разбиране и с чувство за отговорност към своя Учител, към великото в света. Георги Куртев върши това и сега. Живее и твори с оптимизъм и вяра в силата на Новите идеи. И по законите на светлината, с присъствието си той радиира Новото в окръжаващия го свят. Онова Ново, което той прие в България и пренесе там, в далечна Аржентина. Със светлина в ума и с огън в сърцето! От любов към хората! Милка Кралева
към текста >>

Онова Ново, което той прие в България и пренесе там, в далечна Аржентина.
Малцина разбираха и оценяваха работата му, но това не го смущаваше. Той й се посвети с дълбоко вътрешно разбиране и с чувство за отговорност към своя Учител, към великото в света. Георги Куртев върши това и сега. Живее и твори с оптимизъм и вяра в силата на Новите идеи. И по законите на светлината, с присъствието си той радиира Новото в окръжаващия го свят. Онова Ново, което той прие в България и пренесе там, в далечна Аржентина. Със светлина в ума и с огън в сърцето! От любов към хората! Милка Кралева
към текста >>

73. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 20 януари 1929 год. Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска. Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево. * * * Съдържание: Да бъдем ... Икономическа или духовна криза? (Plamen) Вегетарианство и месоядство.
към текста >>

Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 20 януари 1929 год. Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска. Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево. * * * Съдържание: Да бъдем ... Икономическа или духовна криза? (Plamen) Вегетарианство и месоядство. ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ Тъмнина и светлина. (по Во-У i n-Ra.) Островът на спасението. Мисъл.( Орионо.) ВЕСТИ КНИЖНИНА Да бъдем ... „Бъдете съвършени ... “ Христос Диамантът и въгленът са един и същ елемент в различни състояния.
към текста >>

Но колко много се изисква, за да могат да обгорят нейните външни, овъглени частици и да получи тя отново своя брилянтен блясък!
Въгленът може да стане диамант. Но за да може това да стане, нужно е да му въздейства една мощна разумна сила. Душата си остава за вечни времена един скъпоценен камък от Небесното Царство. Тя е излязла из Божественото Дихание. Опетняването е нещо външно за нейната дълбока същина. Но колко много се изисква, за да могат да обгорят нейните външни, овъглени частици и да получи тя отново своя брилянтен блясък! Милиони градуси от огъня на Страданието и Любовта се изискват за да се обгори едно човешко желание и да се получат ония висши трептения, които са порив към най-възвишеното и най-благородното. А защо ни трябва знанието? — То е светлината на ума и осветлява Пътя, по който душата трябва да върви. Защо ни е Любовта? — За да осмисли нейното съществувание.
към текста >>

До нас трябва да се допре най-напред Свещеният Огън на чистата, Божествена Любов, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, в която живее Свещената Истина и която знае да служи, да се жертвува безкористно и беззаветно.
Защо ни е Любовта? — За да осмисли нейното съществувание. Я Мъдростта? — За да украси живота, да му даде вътрешно съдържание и интензивност. Истината ни дава свободата да го преобразим според техните методи, а Страданието вечния импулс да търсим съвършенството. До нас трябва да се допре най-напред Свещеният Огън на чистата, Божествена Любов, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, в която живее Свещената Истина и която знае да служи, да се жертвува безкористно и беззаветно. Всички съмнения, подозрения, недоразумения, омраза, недоверие, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и трябва да бъдат изгорени в Свещения Огън на Любовта. И тогава човешката душа ще засияе в своята първична, Божествена, брилянтна светлина. * La homa animo devenas el la Dia Spirado. Gi estas nobla stono el la Diregno. La karbo gin malpuriginta estas eksterajo, el kiu la fajro de la Sufcrado kaj del’Amo preparos brilianton.
към текста >>

Но да се вгледаме с по-проницателно око в живота и да се опитаме да отговорим на въпроса: кой създава кризите, коя е основната, дълбоката причина за тях, кой обуславя тяхното по-силно или по-слабо разрушително действие и — кой може да ги премахне?
Криза, която сковава волите, убива надеждите и помрачава разума. Криза — „икономическа безпътица“, „финансов застой“, „стопанска разруха“ — за непосредствена причина на която се сочат, и с право, войните. Все още името на кризата продължава да бъде на устата на всички. Нейният натиск не е престанал да се чувствува. Печалните резултати, нейни следствия, са навсякъде около нас. Но да се вгледаме с по-проницателно око в живота и да се опитаме да отговорим на въпроса: кой създава кризите, коя е основната, дълбоката причина за тях, кой обуславя тяхното по-силно или по-слабо разрушително действие и — кой може да ги премахне? Господар на живота, творец на едни или други съдбини, повелител, цар на материята и на материалните условия — това е Духът! Човешкият Дух или, по-право, Божественият Дух в човека и в живота въобще е оня велик Майстор, който по свое щение и умение моделира материята и материалните условия, като им дава безброй разнообразни форми и оттенъци, като създава от едни условия — други, и от едни форми — други. Всичко, което човешкото око днес може да види, всичко, за което ни говори историята — от египетските пирамиди и висящите градини на Асирия, от блестящите древни цивилизации до готическите църкви на средновековието и до чудесата на съвременната техника — е дело на човешкия Дух, който, в своите все още детински пориви, търсейки пътищата за своето проявяване и възвеличаване, е градил и събарял, е създавал и унищожавал куклените домове, плод на неговата творческа фантазия, наречени исторически цивилизации, над които сам той стои тъй неизмеримо по-високо, както грънчарят — над лежащото при нозете му гърне, дело на неговите ръце и ум. Коренът на всяко нещо, това е Духа! Той лежи в основата на всяко явление и форма, като тяхна невидима, скрита причина и същност.
към текста >>

Всичко, което човешкото око днес може да види, всичко, за което ни говори историята — от египетските пирамиди и висящите градини на Асирия, от блестящите древни цивилизации до готическите църкви на средновековието и до чудесата на съвременната техника — е дело на човешкия Дух, който, в своите все още детински пориви, търсейки пътищата за своето проявяване и възвеличаване, е градил и събарял, е създавал и унищожавал куклените домове, плод на неговата творческа фантазия, наречени исторически цивилизации, над които сам той стои тъй неизмеримо по-високо, както грънчарят — над лежащото при нозете му гърне, дело на неговите ръце и ум.
Нейният натиск не е престанал да се чувствува. Печалните резултати, нейни следствия, са навсякъде около нас. Но да се вгледаме с по-проницателно око в живота и да се опитаме да отговорим на въпроса: кой създава кризите, коя е основната, дълбоката причина за тях, кой обуславя тяхното по-силно или по-слабо разрушително действие и — кой може да ги премахне? Господар на живота, творец на едни или други съдбини, повелител, цар на материята и на материалните условия — това е Духът! Човешкият Дух или, по-право, Божественият Дух в човека и в живота въобще е оня велик Майстор, който по свое щение и умение моделира материята и материалните условия, като им дава безброй разнообразни форми и оттенъци, като създава от едни условия — други, и от едни форми — други. Всичко, което човешкото око днес може да види, всичко, за което ни говори историята — от египетските пирамиди и висящите градини на Асирия, от блестящите древни цивилизации до готическите църкви на средновековието и до чудесата на съвременната техника — е дело на човешкия Дух, който, в своите все още детински пориви, търсейки пътищата за своето проявяване и възвеличаване, е градил и събарял, е създавал и унищожавал куклените домове, плод на неговата творческа фантазия, наречени исторически цивилизации, над които сам той стои тъй неизмеримо по-високо, както грънчарят — над лежащото при нозете му гърне, дело на неговите ръце и ум. Коренът на всяко нещо, това е Духа! Той лежи в основата на всяко явление и форма, като тяхна невидима, скрита причина и същност. Той твори материалните условия и царува над тях. Той създава цивилизации — и той ги разрушава, винаги недоволен, винаги стремящ се към нещо по-висше от това, което е достигнал. А що е криза?
към текста >>

Той лежи в основата на всяко явление и форма, като тяхна невидима, скрита причина и същност.
Но да се вгледаме с по-проницателно око в живота и да се опитаме да отговорим на въпроса: кой създава кризите, коя е основната, дълбоката причина за тях, кой обуславя тяхното по-силно или по-слабо разрушително действие и — кой може да ги премахне? Господар на живота, творец на едни или други съдбини, повелител, цар на материята и на материалните условия — това е Духът! Човешкият Дух или, по-право, Божественият Дух в човека и в живота въобще е оня велик Майстор, който по свое щение и умение моделира материята и материалните условия, като им дава безброй разнообразни форми и оттенъци, като създава от едни условия — други, и от едни форми — други. Всичко, което човешкото око днес може да види, всичко, за което ни говори историята — от египетските пирамиди и висящите градини на Асирия, от блестящите древни цивилизации до готическите църкви на средновековието и до чудесата на съвременната техника — е дело на човешкия Дух, който, в своите все още детински пориви, търсейки пътищата за своето проявяване и възвеличаване, е градил и събарял, е създавал и унищожавал куклените домове, плод на неговата творческа фантазия, наречени исторически цивилизации, над които сам той стои тъй неизмеримо по-високо, както грънчарят — над лежащото при нозете му гърне, дело на неговите ръце и ум. Коренът на всяко нещо, това е Духа! Той лежи в основата на всяко явление и форма, като тяхна невидима, скрита причина и същност. Той твори материалните условия и царува над тях. Той създава цивилизации — и той ги разрушава, винаги недоволен, винаги стремящ се към нещо по-висше от това, което е достигнал. А що е криза? — Кризата в обществения или личен живот е непосредствено следствие от безпътицата на духа, Човешкият дух е все още дете — Божествено дете, дете с огромни, неизчислими заложби, но, все пак, — дете. Дете, което някога, след своето възмъжаване, признаците на което се вече забелязват, ще съгради Царството Божие на земята, но което досега си е само играло — правило е опити — и все още продължава да си играе със своите дървени къщички и куклички.
към текста >>

Tе се нуждаят от дух на инициатива и самодейност, които ще поправят повреденото, ще обработят необработеното, ще съградят новото, което се изисква от живота и ще създадат за човека едно смислено съществуване.
Материалните условия са нещо второстепенно и третостепенно. Те са само следствия от нещо съществено, нещо от първостепенна важност, към което трябва всички да обърнем погледа си. От какво се нуждае животът? От какво се нуждаят хората? — Tе се нуждаят от дух, от творчески, непобедим дух, който сече прегради и превъзмогва препятствия и трудности изпречени на пътя му. Tе се нуждаят от дух на инициатива и самодейност, които ще поправят повреденото, ще обработят необработеното, ще съградят новото, което се изисква от живота и ще създадат за човека едно смислено съществуване. Tе се нуждаят от ум, който да хвърля светлина напреде им и да им посочи правия път към възход. Те се нуждаят от воля, която неуморно, настойчиво да работи за реализирането на веднъж набелязаната цел. Tе се нуждаят от сърце, което да люби и в светлината и топлината на своята любов да даде радостен и красив облик на света, без което всичко останало губи смисъл и се превръща в „суета на суетите". Умът, сърцето и волята, това са тези могъщи инструменти, чрез които човешкият дух твори по един или друг начин живота. Те са донесли и много зло, защото човек ги е употребявал неправилно, развивал ги е нехармонично или ги е оставял да ръждясат, но пак те са единствените средства, чрез които духа ще се наложи на материята, ще превъзмогне злото и ще сътвори от живота един реализиран блян.
към текста >>

Каквито чувства преживява съвременният европеец, когато се говори за диваците, които убиват и пекат други човеци, преживява също човекът на новия морал пред накачените на специални куки, в специални дюкяни, от почтени братя-човеци, обезглавени агънца.
* La Spirito estas Reganto de la materio. Gi kreas la cirkonstancojn kaj regas ilin. Рог sia libericgo, la homoj bezonas nek kapitalojn, nek psevdosciencon, nek la forton de la armiloj, — nur la cionvenkanta Spirito liberigos la homon kaj kreos novan, felican mondon. Plamen Вегетарианство и месоядство. Отношението между месоядството и канибализма (човекоядството) е същото, каквото е между вегетарианството и месоядството. Каквито чувства преживява съвременният европеец, когато се говори за диваците, които убиват и пекат други човеци, преживява също човекът на новия морал пред накачените на специални куки, в специални дюкяни, от почтени братя-човеци, обезглавени агънца. Традицията е мощно инертно колело, от чийто размах е много трудно да се излезе. За диваците, които са свикнали да ядат човешко месо, ще се струва много странна християнската проповед за любов към ближния от страна на някой мисионер. Европейските народи си представят с ужас жестоката гледка на човекоядството, което за диваците е най-приятното увеселение. Традицията на християнските народи е създала такава броня върху съзнанието им, че етичните съображения на вегетарианството звучат в техните уши смешно. За тях е напълно естествено и съвместимо с морала да се извие главата на вола, кравата, телето, агнето, да се забие ножа в шията им и да се изядат.
към текста >>

Единствената причина, поради която той надживява разрушението на своя идеали е тази, че една невидима, по незнайни пътища работеща ръка, заменя моментално стария, погиващия идеал с нов, извиквайки към живот в съзнанието му една нова, светла идея, която, колкото и малка да е, е истинската му опора в живота.
Няма човек без идеал. Човек не може да живее без идеал! Отнемете идеала на живота във вселената и стрелката от часовника на вечността ще покаже — смърт! Отнемете идеала на човека, и той ще умре, ще се самоубие! Нито един миг не може да живее той без идеал. Единствената причина, поради която той надживява разрушението на своя идеали е тази, че една невидима, по незнайни пътища работеща ръка, заменя моментално стария, погиващия идеал с нов, извиквайки към живот в съзнанието му една нова, светла идея, която, колкото и малка да е, е истинската му опора в живота. Без идеал живота е невъзможен — безсмислено е да се спори по това — но въпроса е: къде и в какво именно човек да намери и закрепи своя идеал! Към коя цел да отправи стремежа си! За какво да употреби силите си! Приятелю мой! — за кого и за какво, наистина, ти живееш?
към текста >>

И когато започнеш да живееш така, всички ще започнат да живеят за тебе и тогава ще се сложи началото на Великата Хармония на новия живот, за когото хиляди години наред копнеят пробудените души!
— Всички те, може би, заслужават твоите грижи, но нима ти, Божественият Дух, ще трябва да си създадеш идоли от тях; нима ти, скъпоценният бисер от Царството на Бога ще си поставиш за идеал нещо земно; нима ти, вечната искра от Божествения пламък, ще потърсиш топлина от земни слънца? Истина ти казвам: има нещо, което стои над всичко това, което е единствено способно да хармонира всички тия неща, и което е: да живееш за всички! или, на друг език казано, да живееш за Бога. Както отделната клетка от нашето тяло не живее за себе си, а за цялото и при все това никога не остава в нужда, защото цялото се грижи за нея, така и ние, като отделни клетки от тялото на Всеобгръщащия Бог, трябва да живеем за Него, да живеем за всички клетки в този грамаден организъм, изпълнявайки добросъвестно ролята, която ни е дадена, без да се страхуваме, че ще изпаднем в лишение. Ти ще живееш за всички! И когато започнеш да живееш така, всички ще започнат да живеят за тебе и тогава ще се сложи началото на Великата Хармония на новия живот, за когото хиляди години наред копнеят пробудените души! Има само един път, по който може да се постигне щастие за всички. И този път е същия, по който можеш да достигнеш и своето лично щастие: да поставиш благото и интереса на Цялото над всяко друго благо и над всеки друг интерес. Иначе няма да достигнеш щастие за себе си, нито за ceмейството си, нито за партията си, нито за народа си. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако другите са нещастни! Има един велик закон в cветa, който работи така, че ще направи днес или утре тяхното нещастие да връхлети на теб!
към текста >>

... Само тези, които се борят и страдат поради злото, което напира в самите тях, които — победени — отново започват борбата, и — паднали — отново стават на нозете си, в непрекъснат стремеж към Чистотата и Любовта — само те ще достигнат просветление и само те ще получат ново сърце, — родено в огъня на страданията, изгарящи старото, нечисто и порочно сърце.
До кога ще бъде това? Не е ли достатъчен досегашния горчив опит? Не е ли времe да направим съдбоносния поврат в своя личен живот, който ще бъде такъв и за живота на цялото човечество? Приятелю мой! За кого и за какво, наистина, ти живееш? ... Само тези, които се борят и страдат поради злото, което напира в самите тях, които — победени — отново започват борбата, и — паднали — отново стават на нозете си, в непрекъснат стремеж към Чистотата и Любовта — само те ще достигнат просветление и само те ще получат ново сърце, — родено в огъня на страданията, изгарящи старото, нечисто и порочно сърце. Тъмнина и светлина. Тъмно е около мене! Къде да намеря светлина? Макар едничък лъч от нея? А и съществува ли изобщо някаква светлина?
към текста >>

Аз отново обичам!
Защото майката на Светлината е Любовта! “ Аз падам на земята като повалено от бурята дърво. Аз слушам просълзен. Дълбока, прекрасна, нежна радост ме прелива. Сълзите текат и аз не ги спирам: колко отдавна трябваше да се наплача! Аз отново обичам! И стана светло около мене. по Во-У i n-Ra. Островът на спасението. Мисъл. Островът на спасението. Шуми животът, като разбунен океан.
към текста >>

В редакцията на есперантската библиотека „Nova Kulturo“ (която издава беседите на Учителя) е получено писмо от Андерс Розенберг, — Швеция, от което даваме следната извадка : „ ... Познавам добре (а също и харесвам) Бахаизма; познавам религията „Оомото“, философските системи на индусите, но нищо не е, според моето мнение, тъй ясно и изразително, както учението, доколкото го познавам, на нашия Учител Дънов.
Някакво тихо, необятно, радостно чувство. И носи се то през цялата сивота и тревоги на деня: дълбоко заседнала, тиха радост. Фея посети ливадата на душата ми — обременена от своя кръст — и й донесе своето благословение. А нейното благословение е — радост! Орионо. ВЕСТИ Бялото Братство в странство. Швеция. В редакцията на есперантската библиотека „Nova Kulturo“ (която издава беседите на Учителя) е получено писмо от Андерс Розенберг, — Швеция, от което даваме следната извадка : „ ... Познавам добре (а също и харесвам) Бахаизма; познавам религията „Оомото“, философските системи на индусите, но нищо не е, според моето мнение, тъй ясно и изразително, както учението, доколкото го познавам, на нашия Учител Дънов. Както от дълги години съм повтарял и практикувал: „Обичай — и ще живееш без мъка и ще разрешиш всичките въпроси на живота“ — така също нашия Учител ни учи ... Б. Р. Андерс Розенберг е един от първите, които се отзоваха на апела за издаване беседите на Учителя на есперанто, като още тогава, с първото си писмо, се обяви за член на Бялото Братство и ученик на Учителя. Той е дългогодишен вегетарианец и е направил много за разпространението на вегетарианството в страната, в която живее. Италия. Тука отдавна се работи за разпространение на Новото Учение. Преведени са на италиански около 20 беседи, някои от които са вече печатани в италианското списание „II Messaggero della Salute“, а други поотделно.
към текста >>

Тука отдавна се работи за разпространение на Новото Учение.
Орионо. ВЕСТИ Бялото Братство в странство. Швеция. В редакцията на есперантската библиотека „Nova Kulturo“ (която издава беседите на Учителя) е получено писмо от Андерс Розенберг, — Швеция, от което даваме следната извадка : „ ... Познавам добре (а също и харесвам) Бахаизма; познавам религията „Оомото“, философските системи на индусите, но нищо не е, според моето мнение, тъй ясно и изразително, както учението, доколкото го познавам, на нашия Учител Дънов. Както от дълги години съм повтарял и практикувал: „Обичай — и ще живееш без мъка и ще разрешиш всичките въпроси на живота“ — така също нашия Учител ни учи ... Б. Р. Андерс Розенберг е един от първите, които се отзоваха на апела за издаване беседите на Учителя на есперанто, като още тогава, с първото си писмо, се обяви за член на Бялото Братство и ученик на Учителя. Той е дългогодишен вегетарианец и е направил много за разпространението на вегетарианството в страната, в която живее. Италия. Тука отдавна се работи за разпространение на Новото Учение. Преведени са на италиански около 20 беседи, някои от които са вече печатани в италианското списание „II Messaggero della Salute“, а други поотделно. Не много отдавна, ръководителя на окултен курс за самокултура (Corso d’Autokultura del Figli della Luce) — Гино Сорделли, издаващ във връзка с това специален курс лекции, е поместил в един номер беседата от Учителя „Вярата“ из „Трите основи на живота“, в края на която дава следния отзив-обръщение: Maestro, la vostra parola il pane quotidiano che abbisogna alla nostra anima, alla nostra mente e al nostro cuore; in vol parla il padre nostro con voce divina che scende dal cielo, chi viene a voi trovera la via, la verita e la vita. на български: „Учителю, вашето слово е всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце; във вас говори нашия Отец, със глас Божествен, слизащ от небесата; който дойде при вас, ще намери Пътя, Истината и Живота“. КНИЖНИНА РАБОТНИКЪТ И НЕГОВАТА ЗАПЛАТА. — Беседа, държана от Учителя на 13 май, 1928 г.
към текста >>

Не много отдавна, ръководителя на окултен курс за самокултура (Corso d’Autokultura del Figli della Luce) — Гино Сорделли, издаващ във връзка с това специален курс лекции, е поместил в един номер беседата от Учителя „Вярата“ из „Трите основи на живота“, в края на която дава следния отзив-обръщение: Maestro, la vostra parola il pane quotidiano che abbisogna alla nostra anima, alla nostra mente e al nostro cuore; in vol parla il padre nostro con voce divina che scende dal cielo, chi viene a voi trovera la via, la verita e la vita.
Както от дълги години съм повтарял и практикувал: „Обичай — и ще живееш без мъка и ще разрешиш всичките въпроси на живота“ — така също нашия Учител ни учи ... Б. Р. Андерс Розенберг е един от първите, които се отзоваха на апела за издаване беседите на Учителя на есперанто, като още тогава, с първото си писмо, се обяви за член на Бялото Братство и ученик на Учителя. Той е дългогодишен вегетарианец и е направил много за разпространението на вегетарианството в страната, в която живее. Италия. Тука отдавна се работи за разпространение на Новото Учение. Преведени са на италиански около 20 беседи, някои от които са вече печатани в италианското списание „II Messaggero della Salute“, а други поотделно. Не много отдавна, ръководителя на окултен курс за самокултура (Corso d’Autokultura del Figli della Luce) — Гино Сорделли, издаващ във връзка с това специален курс лекции, е поместил в един номер беседата от Учителя „Вярата“ из „Трите основи на живота“, в края на която дава следния отзив-обръщение: Maestro, la vostra parola il pane quotidiano che abbisogna alla nostra anima, alla nostra mente e al nostro cuore; in vol parla il padre nostro con voce divina che scende dal cielo, chi viene a voi trovera la via, la verita e la vita. на български: „Учителю, вашето слово е всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце; във вас говори нашия Отец, със глас Божествен, слизащ от небесата; който дойде при вас, ще намери Пътя, Истината и Живота“. КНИЖНИНА РАБОТНИКЪТ И НЕГОВАТА ЗАПЛАТА. — Беседа, държана от Учителя на 13 май, 1928 г. в София. Цена 5 лева.
към текста >>

74. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вестник Братство e cвoбоден изразител на копнежа и волята за нов живот.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 10 декември 1929 год. Вестник Братство e cвoбоден изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните вноски на своите читатели и се изпраща всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Адрес: Сава Калименов. гр. Севлиево. Съдържание: Светлинката. Време е … (Е.
към текста >>

Адрес: Сава Калименов.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 10 декември 1929 год. Вестник Братство e cвoбоден изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните вноски на своите читатели и се изпраща всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Адрес: Сава Калименов. гр. Севлиево. Съдържание: Светлинката. Време е … (Е. К.) Из Беседите Давай! (Б. Б.) Магия (Из „Наука за живота“ от Фр.
към текста >>

Това е духовното становище към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ.
А когато един народ падне в нещастие, — към хората ли трябва да се обърне той, или към Бога? И какво трябва той да направи: — дали да протестира против сполетялото го нещастие, или — да се обърне към Бога с молба да му прости направените грешки и да го освободи от товара му? ... Както отделните личности, тъй и народите, съобразно с техните проявления в живота получават една или друга съдба, като резултат на тяхната проява, пречупена през призмата на вечните и неизменни Божествени закони. Изменяването на една лична или колективна съдба може да стане като се прояви дейност пак съобразно с дадени Божествени закони. Въпросът е сега да се узнае кои са ония закони, приложението на които може да трансформира неблагоприятната съдба в благоприятна ... Добие ли българският народ благоволението на небето, пътят към разрешението на потискащите ни въпроси ще бъде отворен, Бог ще отвори за нас сърцата на тия, от които зависи това и няма да се мине дълго време, бремето от плещите на народа ще бъде свалено. Това е духовното становище към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ. То е същевременно становището на религията въобще и на християнството в частност. Време е вече да се разбере, че християнството не ни е дадено само за украшение на имената ни, но че в него се съдържат методите на най-трезвата и успешна държавна политика и истинските средства за постигане на ония заветни цели, които има пред себе си както отделната личност или народ, така и цялото човечество. Светлинката. Дълбоко в човека има една малка светлинка, която никога не гасне. Неговите големи лампи често пламват и изгасват. Но тая малка светлинна, при всички условия на живота и при падане и при ставане — никога не изчезва.
към текста >>

То е същевременно становището на религията въобще и на християнството в частност.
И какво трябва той да направи: — дали да протестира против сполетялото го нещастие, или — да се обърне към Бога с молба да му прости направените грешки и да го освободи от товара му? ... Както отделните личности, тъй и народите, съобразно с техните проявления в живота получават една или друга съдба, като резултат на тяхната проява, пречупена през призмата на вечните и неизменни Божествени закони. Изменяването на една лична или колективна съдба може да стане като се прояви дейност пак съобразно с дадени Божествени закони. Въпросът е сега да се узнае кои са ония закони, приложението на които може да трансформира неблагоприятната съдба в благоприятна ... Добие ли българският народ благоволението на небето, пътят към разрешението на потискащите ни въпроси ще бъде отворен, Бог ще отвори за нас сърцата на тия, от които зависи това и няма да се мине дълго време, бремето от плещите на народа ще бъде свалено. Това е духовното становище към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ. То е същевременно становището на религията въобще и на християнството в частност. Време е вече да се разбере, че християнството не ни е дадено само за украшение на имената ни, но че в него се съдържат методите на най-трезвата и успешна държавна политика и истинските средства за постигане на ония заветни цели, които има пред себе си както отделната личност или народ, така и цялото човечество. Светлинката. Дълбоко в човека има една малка светлинка, която никога не гасне. Неговите големи лампи често пламват и изгасват. Но тая малка светлинна, при всички условия на живота и при падане и при ставане — никога не изчезва. Тя не се вижда когато човек е щастлив!
към текста >>

Време е вече да се разбере, че християнството не ни е дадено само за украшение на имената ни, но че в него се съдържат методите на най-трезвата и успешна държавна политика и истинските средства за постигане на ония заветни цели, които има пред себе си както отделната личност или народ, така и цялото човечество. Светлинката.
... Както отделните личности, тъй и народите, съобразно с техните проявления в живота получават една или друга съдба, като резултат на тяхната проява, пречупена през призмата на вечните и неизменни Божествени закони. Изменяването на една лична или колективна съдба може да стане като се прояви дейност пак съобразно с дадени Божествени закони. Въпросът е сега да се узнае кои са ония закони, приложението на които може да трансформира неблагоприятната съдба в благоприятна ... Добие ли българският народ благоволението на небето, пътят към разрешението на потискащите ни въпроси ще бъде отворен, Бог ще отвори за нас сърцата на тия, от които зависи това и няма да се мине дълго време, бремето от плещите на народа ще бъде свалено. Това е духовното становище към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ. То е същевременно становището на религията въобще и на християнството в частност. Време е вече да се разбере, че християнството не ни е дадено само за украшение на имената ни, но че в него се съдържат методите на най-трезвата и успешна държавна политика и истинските средства за постигане на ония заветни цели, които има пред себе си както отделната личност или народ, така и цялото човечество. Светлинката. Дълбоко в човека има една малка светлинка, която никога не гасне. Неговите големи лампи често пламват и изгасват. Но тая малка светлинна, при всички условия на живота и при падане и при ставане — никога не изчезва. Тя не се вижда когато човек е щастлив! Но когато цялото небе е загаснало, когато няма нито звезди, нито месец, когато човек е изоставен от всички и се намира в най-голямото отчаяние, тя заблещуква в неговото съзнание и му показва пътя, към който трябва да се стреми!
към текста >>

започнали да обвиняват тези, които редили времето, че не знаели кога какво да искат, сменят ги за новия сезон, а за храна взели в заем от съседните села.
Идва лятото, узрява житото, а зърно .... едро като дренки! Ожънват го, овършават го, смилат, омесват хляб и той горчи, не може в уста да се турне! Сигурно слънцето му сме сбъркали, хайде догодина ще знаем какво да правим, за тази година си имаме ланско жито, с него ще прекараме. Втората година пак нареждали времето, слънце, вятър, дъжд, вятър, дъжд, слънце, пак всичко се родило в изобилие, но пак всичко горчи, нищо не може да се яде! Видели се селяните в чудо. започнали да обвиняват тези, които редили времето, че не знаели кога какво да искат, сменят ги за новия сезон, а за храна взели в заем от съседните села. Дошла третата година. Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие. Но с всичко пак същата история: всичко горчи, не се яде! Събират се наново смлените и решават да пратят при св. Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа.
към текста >>

Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие.
Сигурно слънцето му сме сбъркали, хайде догодина ще знаем какво да правим, за тази година си имаме ланско жито, с него ще прекараме. Втората година пак нареждали времето, слънце, вятър, дъжд, вятър, дъжд, слънце, пак всичко се родило в изобилие, но пак всичко горчи, нищо не може да се яде! Видели се селяните в чудо. започнали да обвиняват тези, които редили времето, че не знаели кога какво да искат, сменят ги за новия сезон, а за храна взели в заем от съседните села. Дошла третата година. Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие. Но с всичко пак същата история: всичко горчи, не се яде! Събират се наново смлените и решават да пратят при св. Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа. С мъка измолват светията да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето. И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко жито, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко!
към текста >>

Събират се наново смлените и решават да пратят при св.
Видели се селяните в чудо. започнали да обвиняват тези, които редили времето, че не знаели кога какво да искат, сменят ги за новия сезон, а за храна взели в заем от съседните села. Дошла третата година. Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие. Но с всичко пак същата история: всичко горчи, не се яде! Събират се наново смлените и решават да пратят при св. Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа. С мъка измолват светията да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето. И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко жито, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко! И до ден днешен не са и помисляли вече наново да управляват времето. Оставили хората оттогава времето да си върви по Божиите закони.
към текста >>

Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа.
започнали да обвиняват тези, които редили времето, че не знаели кога какво да искат, сменят ги за новия сезон, а за храна взели в заем от съседните села. Дошла третата година. Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие. Но с всичко пак същата история: всичко горчи, не се яде! Събират се наново смлените и решават да пратят при св. Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа. С мъка измолват светията да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето. И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко жито, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко! И до ден днешен не са и помисляли вече наново да управляват времето. Оставили хората оттогава времето да си върви по Божиите закони. Тъй е и до днес.
към текста >>

И до ден днешен не са и помисляли вече наново да управляват времето.
Но с всичко пак същата история: всичко горчи, не се яде! Събират се наново смлените и решават да пратят при св. Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа. С мъка измолват светията да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето. И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко жито, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко! И до ден днешен не са и помисляли вече наново да управляват времето. Оставили хората оттогава времето да си върви по Божиите закони. Тъй е и до днес. Само в уреждането на живота си на земята хората са останали с старите желания — правят каквото си щат според своите собствени желания и прищевки, според своите човешки разбирания и закони. Те се гонят и мразят едни други, избиват се, съдят се, изтребват се масово под форма на войни като при това обезлюдяват и разрушават цели области, изобщо, те във всяко едно време вършат всичко противно на Божията воля, на Божиите закони и, въпреки това, те очакват плодовете на техните дела да бъдат сладки! Колко глупаво, колко смешно дори!
към текста >>

Вземете примера от Стария Завет за градовете Содом и Гомор.
Е. К. Из Беседите Често хората запитват: „Защо идват нещастия и страдания в света? Казвам: доказано е, че през всички епохи на човечеството. страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност е следното: няма случай в цялата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия ... *** Ред примери от историята на човечеството ни показват, че лошият живот на хората предизвиква пертурбации в невидимия свят, вследствие на което се явяват и пертурбациите на земята. Вземете примера от Стария Завет за градовете Содом и Гомор. Кое докара тяхната гибел? Лошият живот на хората не доведе ли тия физически пертурбации на земята? Простите хора наричат това Божие наказание, а учените казват: зад всяко физическо явление се крие една морална, разумна причина. *** „Потърсете ме в ден скърбен! " — се казва в Писанието.
към текста >>

*** Казва се е Писанието: „Ще им дам нови сърца“.
Днес всички живеем в Божията Любов. Всичко, което виждаме на небето — слънцето, месеца, звездите — всичко това е проявената Божия Любов, която казва: „Аз създадох всичко заради вас. Посейте най-красивото и най-великото в своите градини и ще се ползвате от всички мои блага.“ *** Всички хора трябва да знаят, че благата, които имат, са дадени от Бога. Нещастията, страданията в света са допуснати пак от Бога. В края на краищата, обаче, всеки човек ще разбере, че Божията любов седи над всички страдания и нещастия, както и над злото в света. *** Казва се е Писанието: „Ще им дам нови сърца“. Каменното, жестокото сърце на съвременния човек трябва да се видоизмени, да придобие нова, по-хубава, по-фина материя. Божественото Слово, което слушате всеки ден, трябва да стане за всички хора жива, положителна наука. Давай! Има една проста истина, която днес хората не могат и не искат да разберат. Тя е следната: който иска да бъде щастлив, той трябва да дава! Те не могат да я разберат едно защото не са дошли в досег с нея, и друго защото съзнанието не е достигнало нужната висота, а не искат да разберат по простата причина че старото положение като дрямка унася човека в области, където от човека се изисква най-малко.
към текста >>

Каменното, жестокото сърце на съвременния човек трябва да се видоизмени, да придобие нова, по-хубава, по-фина материя.
Всичко, което виждаме на небето — слънцето, месеца, звездите — всичко това е проявената Божия Любов, която казва: „Аз създадох всичко заради вас. Посейте най-красивото и най-великото в своите градини и ще се ползвате от всички мои блага.“ *** Всички хора трябва да знаят, че благата, които имат, са дадени от Бога. Нещастията, страданията в света са допуснати пак от Бога. В края на краищата, обаче, всеки човек ще разбере, че Божията любов седи над всички страдания и нещастия, както и над злото в света. *** Казва се е Писанието: „Ще им дам нови сърца“. Каменното, жестокото сърце на съвременния човек трябва да се видоизмени, да придобие нова, по-хубава, по-фина материя. Божественото Слово, което слушате всеки ден, трябва да стане за всички хора жива, положителна наука. Давай! Има една проста истина, която днес хората не могат и не искат да разберат. Тя е следната: който иска да бъде щастлив, той трябва да дава! Те не могат да я разберат едно защото не са дошли в досег с нея, и друго защото съзнанието не е достигнало нужната висота, а не искат да разберат по простата причина че старото положение като дрямка унася човека в области, където от човека се изисква най-малко. Изобщо у човека има една специфична черта на психофизическото му естество, това е оная пасивност, стигаща до безсилие и леност, която прозира и през най-голямата външна активност.
към текста >>

Към този център протичат най-разнообразните влияния на вселенската енергия, и от там те отново радиират към периферията и извършват работата, която гради живия организъм.
Гледайте света, животните, растенията и се запитайте дали всичко това би могло да се създаде и съществува чрез някаква друга сила, освен чрез магическата сила на природата? Магическата сила не е някаква свръхестествена сила, ако под термина „свръхестествена“ вие разбирате нещо, което е отвъд или извън природата. Да мислим че една такава сила може да съществува, това е абсурд и предразсъдък, противоречащ на цялата ни опитност, защото ний виждаме, че всички организми, растителни и животински, растат чрез дейността на вътрешните строителни сили, действащи отвътре навън, а не чрез придаването на нещо отвън към тяхната субстанция. Едно семе не може да стане дърво или едно дете — човек, чрез прибавяне на материя отвън към неговия организъм. тъй както се строи едно здание, чрез поставяне камък върху камък; но живите същества растат чрез дейността на една вътрешна сила, чиято дейност изхожда от един център намиращ се вътре в самата форма. Към този център протичат най-разнообразните влияния на вселенската енергия, и от там те отново радиират към периферията и извършват работата, която гради живия организъм. Но що друго би могло да бъде една такава сила, освен духовна сила, и като такава, тя е по-висша от материята, макар че се проявява чрез нея. Тя не може да бъде механическа сила, защото ний знаем, че всяка механическа сила изчезва веднага щом импулса, който я произвежда, престане да действа. Тя не може да бъде и химическа сила, защото всяка химическа сила изчезва веднага, щом комбинацията, взаимодействието между два елемента е свършено. Следователно, тя трябва да бъде една жизнена сила, а тъй като живота не може да бъде продукт на една мъртва форма, тя не може да бъде нищо друго освен силата на живота, който действа вътре в центъра, живот на всяка жизнена форма. Този живот или воля в природата е един маг, и всяко растение, животно, човка, е също един маг, който употребява тази сила несъзнателно, инстинктивно, за да гради своя собствен организъм; или, с други думи, всяко живо същество е един организъм, във който работи магическата сила на живота: и, ако един човек би могъл да добие знанието да контролира тази сила на живота, вместо несъзнателно да се подчинява на нейните влияния, тогава той би могъл да стане един маг и да контролира процесите на живота в своя собствен организъм.
към текста >>

Макар и да изглежда като абсурд, едно логическо следствие, произтичащо от основните истини относно природата на човека е това, че ако човек би могъл да контролира всемирната сила на живота, която действа вътре в него, той би могъл да продължи живота си до когато желае; ако той би могъл да я контролира и знае всичките закони на материята, той би могъл да направи последната твърда или въздухообразна, да я събере в една малка точка или да я разшири така, че да обземе едно грамадно пространство.
Но що друго би могло да бъде една такава сила, освен духовна сила, и като такава, тя е по-висша от материята, макар че се проявява чрез нея. Тя не може да бъде механическа сила, защото ний знаем, че всяка механическа сила изчезва веднага щом импулса, който я произвежда, престане да действа. Тя не може да бъде и химическа сила, защото всяка химическа сила изчезва веднага, щом комбинацията, взаимодействието между два елемента е свършено. Следователно, тя трябва да бъде една жизнена сила, а тъй като живота не може да бъде продукт на една мъртва форма, тя не може да бъде нищо друго освен силата на живота, който действа вътре в центъра, живот на всяка жизнена форма. Този живот или воля в природата е един маг, и всяко растение, животно, човка, е също един маг, който употребява тази сила несъзнателно, инстинктивно, за да гради своя собствен организъм; или, с други думи, всяко живо същество е един организъм, във който работи магическата сила на живота: и, ако един човек би могъл да добие знанието да контролира тази сила на живота, вместо несъзнателно да се подчинява на нейните влияния, тогава той би могъл да стане един маг и да контролира процесите на живота в своя собствен организъм. Макар и да изглежда като абсурд, едно логическо следствие, произтичащо от основните истини относно природата на човека е това, че ако човек би могъл да контролира всемирната сила на живота, която действа вътре в него, той би могъл да продължи живота си до когато желае; ако той би могъл да я контролира и знае всичките закони на материята, той би могъл да направи последната твърда или въздухообразна, да я събере в една малка точка или да я разшири така, че да обземе едно грамадно пространство. Вярно, истината е по-чудна от измислиците, и ний бихме могли да я видим, ако можехме да се издигнем над тесните схващания и предразсъдъци, които сме наследили или придобили чрез възпитание или сетивно наблюдение. Най-странни неща стават постоянно в природата, обаче рядко привличат нашето внимание. Те не ни се струват чудни, макар и да не ги разбираме, само затова, защото сме навикнали да ги гледаме всеки ден. Кой би бил така „глупав“, да вярва че цяло дърво може да израсте от една семка, — тъй като е очевидно че в семката няма никакво дърво, — ако неговата опитност не му 6е доказала, че дърветата могат да израстват от семки, въпреки всички противни аргументи? Кой би повярвал че един цвят би могъл да израстне на едно растение, — ако не е виждал това по-рано, — защото наблюдението и разума доказват, че няма никакъв цвят в стъблото?
към текста >>

не вървете по края на пътеката, дръжте се в средата, пазете равновесие, не се отклонявайте настрана иначе ще паднете в пропастта“.
За да намерите този извор, трябва да се обърнете навътре и да очистите сърцето и ума си. Вие ми казвате: „Вие се отличавате от нас. Вие сте достигнали и, следователно, не се нуждаете повече от тези подпорки." — Не приятелю мой, всичко това не е нужно именно вам, затова защото вие се стремите да достигнете. Аз знам безполезността на патериците, защото и аз някога съм търсил опора в тях. Ако вие сте минали по тясна и опасна пътека, вие непременно ще кажете на вашите спътници: „Пазете се. не вървете по края на пътеката, дръжте се в средата, пазете равновесие, не се отклонявайте настрана иначе ще паднете в пропастта“. Аз знам, че подпорките ви разслабват и затова ви съветвам да ги захвърлите. Аз ви подтиквам да се изтръгнете на свобода, защото сам аз бях заплетен, сам аз бях пленен в тия сложности. Аз сам намерих простия и прав път и бих искал да ви го покажа. Ако аз поставех своето щастие в зависимост от другите, ако аз бих се заплел в мрежите на дълбокомислените фрази, на преклонението пред образи и личности, под сянката на храмовете, аз никога не бих намерил Истината, която търсех. Източника на Истината може да се намери само в преклонението пред самата Истина, а не в обоготворяване на външните явления.
към текста >>

Пълен Есперанто-Български и Бълг.-Есперантски речник (с основна граматика) е под печат и до тая Коледа излиза.
Кришнамурти КНИЖНИНА Абсолютна чистотата, беседа от Учителя, държана при петото рилско езеро на 21 август, 1929 г. Линиитe на природата — светлина върху живота, беседа държана от Учителя на 27 август, 1928 г. Духовното у човека, беседа държана от Учителя на 22 септ., 1929 г. Цената на всяка беседа поотделно е 5 лв. Могат да се доставят от редакцията на в. Братство. Пълен Есперанто-Български и Бълг.-Есперантски речник (с основна граматика) е под печат и до тая Коледа излиза. Ще струва 60 лв., а подвързан 75 лв. За предплатили до 15 дек. т. г. 50 лева. Доставя се от автора: Ив. X.
към текста >>

Кръстанов, ул. Кап.
Ще струва 60 лв., а подвързан 75 лв. За предплатили до 15 дек. т. г. 50 лева. Доставя се от автора: Ив. X. Кръстанов, ул. Кап. Мамарчев, 10, София. *** Вестник „Братство“ се поддържа само от доброволните помощи на своите читатели. Читателю, подкрепи го, за да може да излиза по-често и с по-голям тираж!
към текста >>

75. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адрес: Сава Калименов, Севлиево.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 8 октомври 1930 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Народът ни зове! Към духовно и икономическо възраждане на Българският народ. (Пламен) Специфична и обща наука. (Извадки от беседа, държана от Учителя на 21. IX. 1930 г.) Важно известие!
към текста >>

Всичко грамотно или полуграмотно бива обхванато от манията на службогонството, чиновничеството.
(Пламен) Специфична и обща наука. (Извадки от беседа, държана от Учителя на 21. IX. 1930 г.) Важно известие! Народът ни зове! От освобождението насам, в България се започна едно стремително бягство на интелигенцията от малките градове и селата към столицата и по-големите центрове на страната. Всичко грамотно или полуграмотно бива обхванато от манията на службогонството, чиновничеството. Целия български народ бе подложен на тежко морално изпитание. И той не издържа. Всички почнаха да търсят лек живот, живот без трудности. Живот с удобства, с разни „културни“ развлечения и придобивки. Веднъж направлението дадено, потокът от хора, напущащи своите родни села и градове продължаваше да си тече с все по-голяма и по-голяма сила, докато се създадоха няколко големи центрове в страната, начело със София.
към текста >>

Народът е изоставян и продължава да бъде изоставен от отхранените от него синове, които, продължавайки да живеят на негов гръб, влизат в съприкосновение с него само като представители на държавния механизъм и на партийните щабове.
Живот с удобства, с разни „културни“ развлечения и придобивки. Веднъж направлението дадено, потокът от хора, напущащи своите родни села и градове продължаваше да си тече с все по-голяма и по-голяма сила, докато се създадоха няколко големи центрове в страната, начело със София. Тези центрове, и особено София, се превърнаха в истински магнити, които привличат мнозина, а особено младежта, предимно със своя външен блясък. Голяма част от интелигенцията излиза от народа и после бяга, откъсва се от него. Вместо да приложи силите и способностите си за издигане на своите родни места, вместо да прояви самостоятелна творческа дейност там, където тя е най-необходима, тя увеличава все повече и повече излишъка от службогонци в големите градове, а най вече в столицата, подлагайки се на морално падение и превръщайки се в жалко оръдие в ръцете на силните на деня. Народът е изоставян и продължава да бъде изоставен от отхранените от него синове, които, продължавайки да живеят на негов гръб, влизат в съприкосновение с него само като представители на държавния механизъм и на партийните щабове. Като се прибави при това и политиката на централната власт да се грижи предимно за столицата и за големите центрове, лесно е да си обясним защо днес българското село и изобщо провинцията са останали назад в културно отношение. Въпреки това, обаче, неоспорим факт е, че българската провинция е била, е, и ще бъде завинаги източника на свежите духовни сили, които постоянно обновяват и крепят истинския културен живот на страната. Изобщо, провинцията има по-здрави морални устои, тя е повече способна за истинско творчество, в нея има по-добри условия за духовен живот и затова само тя можа да намери изход из едно безизходно на пръв поглед положение, каквото е днешното; само в нея има достатъчно сили за разрешение на трудните задачи, които днес живота ни поставя; само тя може да намери един нов път, път към спасение и със сигурност да тръгне по него! Ето защо, занапред очите на българския народ трябва да бъдат обърнати към провинцията, по-точно — към селото. От там ще дойде спасението.
към текста >>

Въпреки това, обаче, неоспорим факт е, че българската провинция е била, е, и ще бъде завинаги източника на свежите духовни сили, които постоянно обновяват и крепят истинския културен живот на страната.
Тези центрове, и особено София, се превърнаха в истински магнити, които привличат мнозина, а особено младежта, предимно със своя външен блясък. Голяма част от интелигенцията излиза от народа и после бяга, откъсва се от него. Вместо да приложи силите и способностите си за издигане на своите родни места, вместо да прояви самостоятелна творческа дейност там, където тя е най-необходима, тя увеличава все повече и повече излишъка от службогонци в големите градове, а най вече в столицата, подлагайки се на морално падение и превръщайки се в жалко оръдие в ръцете на силните на деня. Народът е изоставян и продължава да бъде изоставен от отхранените от него синове, които, продължавайки да живеят на негов гръб, влизат в съприкосновение с него само като представители на държавния механизъм и на партийните щабове. Като се прибави при това и политиката на централната власт да се грижи предимно за столицата и за големите центрове, лесно е да си обясним защо днес българското село и изобщо провинцията са останали назад в културно отношение. Въпреки това, обаче, неоспорим факт е, че българската провинция е била, е, и ще бъде завинаги източника на свежите духовни сили, които постоянно обновяват и крепят истинския културен живот на страната. Изобщо, провинцията има по-здрави морални устои, тя е повече способна за истинско творчество, в нея има по-добри условия за духовен живот и затова само тя можа да намери изход из едно безизходно на пръв поглед положение, каквото е днешното; само в нея има достатъчно сили за разрешение на трудните задачи, които днес живота ни поставя; само тя може да намери един нов път, път към спасение и със сигурност да тръгне по него! Ето защо, занапред очите на българския народ трябва да бъдат обърнати към провинцията, по-точно — към селото. От там ще дойде спасението. От там ще дойде разрешението на трудните, неразрешимите за българските големи въпроси на нашия стопански живот. От там ще започнат първите опити за реализиране на новото, което живота днес иска.
към текста >>

Изобщо, провинцията има по-здрави морални устои, тя е повече способна за истинско творчество, в нея има по-добри условия за духовен живот и затова само тя можа да намери изход из едно безизходно на пръв поглед положение, каквото е днешното; само в нея има достатъчно сили за разрешение на трудните задачи, които днес живота ни поставя; само тя може да намери един нов път, път към спасение и със сигурност да тръгне по него!
Голяма част от интелигенцията излиза от народа и после бяга, откъсва се от него. Вместо да приложи силите и способностите си за издигане на своите родни места, вместо да прояви самостоятелна творческа дейност там, където тя е най-необходима, тя увеличава все повече и повече излишъка от службогонци в големите градове, а най вече в столицата, подлагайки се на морално падение и превръщайки се в жалко оръдие в ръцете на силните на деня. Народът е изоставян и продължава да бъде изоставен от отхранените от него синове, които, продължавайки да живеят на негов гръб, влизат в съприкосновение с него само като представители на държавния механизъм и на партийните щабове. Като се прибави при това и политиката на централната власт да се грижи предимно за столицата и за големите центрове, лесно е да си обясним защо днес българското село и изобщо провинцията са останали назад в културно отношение. Въпреки това, обаче, неоспорим факт е, че българската провинция е била, е, и ще бъде завинаги източника на свежите духовни сили, които постоянно обновяват и крепят истинския културен живот на страната. Изобщо, провинцията има по-здрави морални устои, тя е повече способна за истинско творчество, в нея има по-добри условия за духовен живот и затова само тя можа да намери изход из едно безизходно на пръв поглед положение, каквото е днешното; само в нея има достатъчно сили за разрешение на трудните задачи, които днес живота ни поставя; само тя може да намери един нов път, път към спасение и със сигурност да тръгне по него! Ето защо, занапред очите на българския народ трябва да бъдат обърнати към провинцията, по-точно — към селото. От там ще дойде спасението. От там ще дойде разрешението на трудните, неразрешимите за българските големи въпроси на нашия стопански живот. От там ще започнат първите опити за реализиране на новото, което живота днес иска. Там, и само там именно тези опити ще се увенчаят за пръв път с успех.
към текста >>

От там ще започнат първите опити за реализиране на новото, което живота днес иска.
Въпреки това, обаче, неоспорим факт е, че българската провинция е била, е, и ще бъде завинаги източника на свежите духовни сили, които постоянно обновяват и крепят истинския културен живот на страната. Изобщо, провинцията има по-здрави морални устои, тя е повече способна за истинско творчество, в нея има по-добри условия за духовен живот и затова само тя можа да намери изход из едно безизходно на пръв поглед положение, каквото е днешното; само в нея има достатъчно сили за разрешение на трудните задачи, които днес живота ни поставя; само тя може да намери един нов път, път към спасение и със сигурност да тръгне по него! Ето защо, занапред очите на българския народ трябва да бъдат обърнати към провинцията, по-точно — към селото. От там ще дойде спасението. От там ще дойде разрешението на трудните, неразрешимите за българските големи въпроси на нашия стопански живот. От там ще започнат първите опити за реализиране на новото, което живота днес иска. Там, и само там именно тези опити ще се увенчаят за пръв път с успех. Занапред — селото ще ни води! Столицата и големите градове нямат този здрав морален гръбнак, който е необходим за успешното изнасяне на тези опити! Те нямат сили, нямат и условия да тръгнат па новия път. * Кой е този нов път?
към текста >>

Те нямат сили, нямат и условия да тръгнат па новия път.
От там ще дойде разрешението на трудните, неразрешимите за българските големи въпроси на нашия стопански живот. От там ще започнат първите опити за реализиране на новото, което живота днес иска. Там, и само там именно тези опити ще се увенчаят за пръв път с успех. Занапред — селото ще ни води! Столицата и големите градове нямат този здрав морален гръбнак, който е необходим за успешното изнасяне на тези опити! Те нямат сили, нямат и условия да тръгнат па новия път. * Кой е този нов път? В какво се състои новото, към което всички трябва да обърнем очи, и което, както казахме, ще дойде от селото? Това е ОБЕДИНЕНИЕТО! Пълното единство, пълното хармониране — сливането! Досега са правени опити с кооперации, започват да правят и с комасация.
към текста >>

* Кой е този нов път?
От там ще започнат първите опити за реализиране на новото, което живота днес иска. Там, и само там именно тези опити ще се увенчаят за пръв път с успех. Занапред — селото ще ни води! Столицата и големите градове нямат този здрав морален гръбнак, който е необходим за успешното изнасяне на тези опити! Те нямат сили, нямат и условия да тръгнат па новия път. * Кой е този нов път? В какво се състои новото, към което всички трябва да обърнем очи, и което, както казахме, ще дойде от селото? Това е ОБЕДИНЕНИЕТО! Пълното единство, пълното хармониране — сливането! Досега са правени опити с кооперации, започват да правят и с комасация. Нищо не може да помогне.
към текста >>

В какво се състои новото, към което всички трябва да обърнем очи, и което, както казахме, ще дойде от селото?
Там, и само там именно тези опити ще се увенчаят за пръв път с успех. Занапред — селото ще ни води! Столицата и големите градове нямат този здрав морален гръбнак, който е необходим за успешното изнасяне на тези опити! Те нямат сили, нямат и условия да тръгнат па новия път. * Кой е този нов път? В какво се състои новото, към което всички трябва да обърнем очи, и което, както казахме, ще дойде от селото? Това е ОБЕДИНЕНИЕТО! Пълното единство, пълното хармониране — сливането! Досега са правени опити с кооперации, започват да правят и с комасация. Нищо не може да помогне. Това са палиативи.
към текста >>

- Ний имаме пълно основание да вкарваме в неговия здрав разум, в неговата интуиция, в неговата възприемчивост и правилна оценка на новото.
И това не чрез насилие, не по пътя на революцията, или пък чрез закони и нареждания от горе, а по пътя на едно самосъзнаване и духовно пробуждане, по пътя на самоинициативата и самодейността. Трябва да се започне от долу. Народът сам трябва да започне. И той. ща започне. - Ний имаме пълно основание да вкарваме в неговия здрав разум, в неговата интуиция, в неговата възприемчивост и правилна оценка на новото. Народа ще започне сам! — Той чака само да му бъде посочен пътя, — истинския, варния път към спасение. Той чака само да бъда пръсната поне малко светлина в страшния хаос, дето се намира днес, за да може да съзре изхода. Народа е обезверен, той много пъти е бил лъган, много пъти е бил заблуждаван, много пъти е бил тласкан по гибелни пътища. Днес той очаква своите верни синове да отидат при него, да се приобщят към неговото дело и да го поведат по пътя на новото и спасителното.
към текста >>

Днес той очаква своите верни синове да отидат при него, да се приобщят към неговото дело и да го поведат по пътя на новото и спасителното.
- Ний имаме пълно основание да вкарваме в неговия здрав разум, в неговата интуиция, в неговата възприемчивост и правилна оценка на новото. Народа ще започне сам! — Той чака само да му бъде посочен пътя, — истинския, варния път към спасение. Той чака само да бъда пръсната поне малко светлина в страшния хаос, дето се намира днес, за да може да съзре изхода. Народа е обезверен, той много пъти е бил лъган, много пъти е бил заблуждаван, много пъти е бил тласкан по гибелни пътища. Днес той очаква своите верни синове да отидат при него, да се приобщят към неговото дело и да го поведат по пътя на новото и спасителното. Ето защо, дошло е вече време за възвръщане. Дошло е вече време блудните синове на нашия измъчен народ да напуснат удобствата на блестящите градове, да напуснат нашата шумна и суетна столица, да напуснат тия гнезда на съблазънта и разтлението, които изсмукват и убиват техните духовни сили, и да отидат при своя народ, който ги очаква с отворени обятия. През трудности и изпитания, през свръхусилия и духовен героизъм, те ще го поведат към победи и творчество, към духовен и икономически разцвет, към щастливо бъдеще. Тогава нашата земя ще се превърне в източник на светлина и народа ни ще даде пример на целия свят! ... Чуйте, верни и достойни синове на народа; чуйте вий, които не търсите големи заплати, нито охолен живот, нито власт и богатство; чуйте вий, които поставяте над всичко своя дълг, които се чувствате едно с народа, които намирате смисъла на своя живот в служенето, чуйте: Народът ви зове, самият живот ви зове, — велика, свещена мисия ви е възложена от Небето.
към текста >>

Дошло е вече време блудните синове на нашия измъчен народ да напуснат удобствата на блестящите градове, да напуснат нашата шумна и суетна столица, да напуснат тия гнезда на съблазънта и разтлението, които изсмукват и убиват техните духовни сили, и да отидат при своя народ, който ги очаква с отворени обятия.
— Той чака само да му бъде посочен пътя, — истинския, варния път към спасение. Той чака само да бъда пръсната поне малко светлина в страшния хаос, дето се намира днес, за да може да съзре изхода. Народа е обезверен, той много пъти е бил лъган, много пъти е бил заблуждаван, много пъти е бил тласкан по гибелни пътища. Днес той очаква своите верни синове да отидат при него, да се приобщят към неговото дело и да го поведат по пътя на новото и спасителното. Ето защо, дошло е вече време за възвръщане. Дошло е вече време блудните синове на нашия измъчен народ да напуснат удобствата на блестящите градове, да напуснат нашата шумна и суетна столица, да напуснат тия гнезда на съблазънта и разтлението, които изсмукват и убиват техните духовни сили, и да отидат при своя народ, който ги очаква с отворени обятия. През трудности и изпитания, през свръхусилия и духовен героизъм, те ще го поведат към победи и творчество, към духовен и икономически разцвет, към щастливо бъдеще. Тогава нашата земя ще се превърне в източник на светлина и народа ни ще даде пример на целия свят! ... Чуйте, верни и достойни синове на народа; чуйте вий, които не търсите големи заплати, нито охолен живот, нито власт и богатство; чуйте вий, които поставяте над всичко своя дълг, които се чувствате едно с народа, които намирате смисъла на своя живот в служенето, чуйте: Народът ви зове, самият живот ви зове, — велика, свещена мисия ви е възложена от Небето. Приемете я, изнесете я достойно до край и вие ще запишете със златни букви имената си в страниците на Историята. Към духовно и икономическо възраждане на Българският народ.
към текста >>

... Чуйте, верни и достойни синове на народа; чуйте вий, които не търсите големи заплати, нито охолен живот, нито власт и богатство; чуйте вий, които поставяте над всичко своя дълг, които се чувствате едно с народа, които намирате смисъла на своя живот в служенето, чуйте: Народът ви зове, самият живот ви зове, — велика, свещена мисия ви е възложена от Небето.
Днес той очаква своите верни синове да отидат при него, да се приобщят към неговото дело и да го поведат по пътя на новото и спасителното. Ето защо, дошло е вече време за възвръщане. Дошло е вече време блудните синове на нашия измъчен народ да напуснат удобствата на блестящите градове, да напуснат нашата шумна и суетна столица, да напуснат тия гнезда на съблазънта и разтлението, които изсмукват и убиват техните духовни сили, и да отидат при своя народ, който ги очаква с отворени обятия. През трудности и изпитания, през свръхусилия и духовен героизъм, те ще го поведат към победи и творчество, към духовен и икономически разцвет, към щастливо бъдеще. Тогава нашата земя ще се превърне в източник на светлина и народа ни ще даде пример на целия свят! ... Чуйте, верни и достойни синове на народа; чуйте вий, които не търсите големи заплати, нито охолен живот, нито власт и богатство; чуйте вий, които поставяте над всичко своя дълг, които се чувствате едно с народа, които намирате смисъла на своя живот в служенето, чуйте: Народът ви зове, самият живот ви зове, — велика, свещена мисия ви е възложена от Небето. Приемете я, изнесете я достойно до край и вие ще запишете със златни букви имената си в страниците на Историята. Към духовно и икономическо възраждане на Българският народ. В нашия народ се таят огромни духовни сили. Той притежава творчески заложби и духовен устрем, които могат да го издигнат до степен да стане фар на прогреса за целия свят, и да посочи пътя към спасение на много други народи. Нашият народ е млад, той не е разхарчил още силите си в достигане на фалшивата и едностранчива, грубо материалистична култура на Запада.
към текста >>

В него няма нищо ново, което да отговори на нуждите на времето и да разреши крещящите противоречия на днешния живот.
Разочаровала се в политическо отношение от демокрацията и парламентаризма, тя търси спасението си в диктатурата, във фашизма. Разбира се, и това няма да й помогне. „От трън, че на глог", казва народната пословица. Фашизмът е едно естествено продължение на старата култура на насилието, социалната несправедливост и националния егоизъм. Голяма разлика между него и днес съществуващата политико-икономическа система няма. В него няма нищо ново, което да отговори на нуждите на времето и да разреши крещящите противоречия на днешния живот. Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и жестокости последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото. Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината? Ний, като народ, можем да направим второто, и него именно трябва да направим, защото там е нашето светло бъдеще. Ние не трябва да подражаваме на Запада, не трябва да подражаваме и комуто и да било. Ний носим в себе си достатъчно енергия, достатъчно духовни сили да тръгнем по един свой собствен, свободно избран и свободно следван път и по такъв начин не да вървим подир другите, не да бъдем водени от тях, а сами да бъдем водачи.
към текста >>

Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и жестокости последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото.
Разбира се, и това няма да й помогне. „От трън, че на глог", казва народната пословица. Фашизмът е едно естествено продължение на старата култура на насилието, социалната несправедливост и националния егоизъм. Голяма разлика между него и днес съществуващата политико-икономическа система няма. В него няма нищо ново, което да отговори на нуждите на времето и да разреши крещящите противоречия на днешния живот. Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и жестокости последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото. Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината? Ний, като народ, можем да направим второто, и него именно трябва да направим, защото там е нашето светло бъдеще. Ние не трябва да подражаваме на Запада, не трябва да подражаваме и комуто и да било. Ний носим в себе си достатъчно енергия, достатъчно духовни сили да тръгнем по един свой собствен, свободно избран и свободно следван път и по такъв начин не да вървим подир другите, не да бъдем водени от тях, а сами да бъдем водачи. Не да се учим от другите, а ние да им дадем пример.
към текста >>

Пътят, по който българският народ ще постигне тоя свой заветен идеал, оригиналният, напълно нашият, чисто българският път, изтичащ от самите недра на нашия народ, почерпен из най-дълбоките съкровищници на българския дух, това е ПЪТЯТ на Бялото Братство в България.
Не да се учим от другите, а ние да им дадем пример. В това именно се състои днес националното призвание на българския народ, което трябва да се изнесе с величествен духовен героизъм и свръхусилия, за да го издигне на недостигана висина и да направи от него фар на правдата и напредъка за всички останали народи. * С две думи казано, идеалът, който българският народ трябва да си постави, и за достигането на когото трябва да употреби своите запазени сили, това е Царството Божие на земята. Това е върховният идеал, за постигането на който не трябва да бъдат пожалени никакви усилия, никакви жертви, защото само той едничък заслужава всички, и най-скъпите даже, жертви. Това е идеалът, който българския народ трябва да реализира на земята за да изпълни своето предназначение, своята мисия в света, за да постигне щастие и благоденствие и да поведе и другите народи към тях. Пътят, по който българският народ ще постигне тоя свой заветен идеал, оригиналният, напълно нашият, чисто българският път, изтичащ от самите недра на нашия народ, почерпен из най-дълбоките съкровищници на българския дух, това е ПЪТЯТ на Бялото Братство в България. Към него, към Бялото Братство в България, респективно към неговия Учител, трябва да се обърне днес целия български народ за помощ и спасение, за водителство, за повече светлина ! Няма в България друга Сила. която да е способна да изведе народа ни към светло бъдеще. Няма в България друга Мъдрост, която да прониква тъй-дълбоко до причините на нещата, да познава тъй-потънкостно живота и развитието на индивида и колектива, да е способна да хвърли пълна светлина върху целия живот и да ни посочи изходния път. Няма в България други Дух, който да е свързан с нишките на такава любов с целия наш народ, който с такава самопожертвувателност да работи за нашето спасение и възвеличаване.
към текста >>

Той е новият Поп Богомил, който е дошъл да издигне нашия народ и да прослави името му по четирите краища на света.
Няма в България друга Сила. която да е способна да изведе народа ни към светло бъдеще. Няма в България друга Мъдрост, която да прониква тъй-дълбоко до причините на нещата, да познава тъй-потънкостно живота и развитието на индивида и колектива, да е способна да хвърли пълна светлина върху целия живот и да ни посочи изходния път. Няма в България други Дух, който да е свързан с нишките на такава любов с целия наш народ, който с такава самопожертвувателност да работи за нашето спасение и възвеличаване. — Учителя на Бялото Братство е въплъщение на националния гений на българския народ. Той е новият Поп Богомил, който е дошъл да издигне нашия народ и да прослави името му по четирите краища на света. Към него именно трябва българският народ да обърне своя поглед, в неговите думи трябва да се вслуша, по пътя, който той му чертае, трябва да тръгне. Защото той е изпратеният му от Бога духовен водител, и пътя, който той му сочи, е път от Бога предначертан. В какво се състои същността на този НОВ ПЪТ? В братството, — което е равносилно на обединението. Върху основите на братството именно трябва да се изгради новата българска действителности; върху основите ма братството, на пълното единение трябва да се изгради новата духовна и материална култура на българския народ.
към текста >>

В какво се състои същността на този НОВ ПЪТ?
Няма в България други Дух, който да е свързан с нишките на такава любов с целия наш народ, който с такава самопожертвувателност да работи за нашето спасение и възвеличаване. — Учителя на Бялото Братство е въплъщение на националния гений на българския народ. Той е новият Поп Богомил, който е дошъл да издигне нашия народ и да прослави името му по четирите краища на света. Към него именно трябва българският народ да обърне своя поглед, в неговите думи трябва да се вслуша, по пътя, който той му чертае, трябва да тръгне. Защото той е изпратеният му от Бога духовен водител, и пътя, който той му сочи, е път от Бога предначертан. В какво се състои същността на този НОВ ПЪТ? В братството, — което е равносилно на обединението. Върху основите на братството именно трябва да се изгради новата българска действителности; върху основите ма братството, на пълното единение трябва да се изгради новата духовна и материална култура на българския народ. Братство — това означава осъзнаване и осъществяване във всекидневния живот пълното единство на живота; това означава уважение и закрила и на най-малките, най-слабите и най-безпомощните; това означава пълно духовно и икономическо обединение, обединение на всички творчески сили за хармонирана и успешна общополезна дейност. Братство, — това означава чист живот, чиста храна, чисти радости, то означава че трябва да отхвърлим насилието и жестокостта не само към себеподобните си, но и към своите по-малки братя — животните; то значи че трябва да отхвърлим месната храна като противоестествена и вредна за физическото ни и духовно здраве, а заедно с нея и всички „културни“ удоволствия и привички, които са спътних на израждането. Братство, — това значи да съзнаем че земята, на която живеем и която ни храни не е наше; а Божия, че тя не може да бъде наша собственост и затова да разорем слоговете, които разделят нашите ниви, да ги съединим, да заживеем заедно, да произвеждаме всичко заедно и заедно да използваме благата, които Бог ни дава.
към текста >>

Върху основите на братството именно трябва да се изгради новата българска действителности; върху основите ма братството, на пълното единение трябва да се изгради новата духовна и материална култура на българския народ.
Той е новият Поп Богомил, който е дошъл да издигне нашия народ и да прослави името му по четирите краища на света. Към него именно трябва българският народ да обърне своя поглед, в неговите думи трябва да се вслуша, по пътя, който той му чертае, трябва да тръгне. Защото той е изпратеният му от Бога духовен водител, и пътя, който той му сочи, е път от Бога предначертан. В какво се състои същността на този НОВ ПЪТ? В братството, — което е равносилно на обединението. Върху основите на братството именно трябва да се изгради новата българска действителности; върху основите ма братството, на пълното единение трябва да се изгради новата духовна и материална култура на българския народ. Братство — това означава осъзнаване и осъществяване във всекидневния живот пълното единство на живота; това означава уважение и закрила и на най-малките, най-слабите и най-безпомощните; това означава пълно духовно и икономическо обединение, обединение на всички творчески сили за хармонирана и успешна общополезна дейност. Братство, — това означава чист живот, чиста храна, чисти радости, то означава че трябва да отхвърлим насилието и жестокостта не само към себеподобните си, но и към своите по-малки братя — животните; то значи че трябва да отхвърлим месната храна като противоестествена и вредна за физическото ни и духовно здраве, а заедно с нея и всички „културни“ удоволствия и привички, които са спътних на израждането. Братство, — това значи да съзнаем че земята, на която живеем и която ни храни не е наше; а Божия, че тя не може да бъде наша собственост и затова да разорем слоговете, които разделят нашите ниви, да ги съединим, да заживеем заедно, да произвеждаме всичко заедно и заедно да използваме благата, които Бог ни дава. Братство, — това значи да съзнаем че всички сме деца на един Баща — Бог и затова нямаме право да вземаме оръжие и да си служим с него за каквото и да било и против когото и да било. Братство, — това значи мир, любов и радост да царуват по цялата земя; това значи разцъфтяване на всичко най-добро, най-красиво, най-възвишено, което съществува в човешката душа; това значи със сдружени усилия, ръка за ръка, с песни, труд и жертви да изградим Царството Божие на земята.
към текста >>

— новия път на Братството, пътя на мира, любовта и светлината, пътя на пълното обединение и сливане на всички народни сили, който път ни се сочи от Бялото Братство!
Братство, — това значи да съзнаем че земята, на която живеем и която ни храни не е наше; а Божия, че тя не може да бъде наша собственост и затова да разорем слоговете, които разделят нашите ниви, да ги съединим, да заживеем заедно, да произвеждаме всичко заедно и заедно да използваме благата, които Бог ни дава. Братство, — това значи да съзнаем че всички сме деца на един Баща — Бог и затова нямаме право да вземаме оръжие и да си служим с него за каквото и да било и против когото и да било. Братство, — това значи мир, любов и радост да царуват по цялата земя; това значи разцъфтяване на всичко най-добро, най-красиво, най-възвишено, което съществува в човешката душа; това значи със сдружени усилия, ръка за ръка, с песни, труд и жертви да изградим Царството Божие на земята. * Днес българският народ стои на кръстопът. Пред него се разкриват два пътя: единият — пътя по омагьосания кръг на старото, на отживялото, пътя на егоизма, разединенението и бруталността, по който достигнахме до днешните катастрофи и по който и днес искат да ни водят привържениците на насилието; и другия. — новия път на Братството, пътя на мира, любовта и светлината, пътя на пълното обединение и сливане на всички народни сили, който път ни се сочи от Бялото Братство! Днес българският народ има да избира: към светлина или към тъмнина; към спасение или към гибел! Нека имаме вяpa в неговия здрав разум, нека вярваме че той ще тръгне по пътя на светлината и нека преди всичко изпълним своя дълг като отидем при него и му го посочим. Пламен Този пост е редактиран от Ани: 04 август 2018 - 16:47 Специфична и обща наука. Да вярва човек е едно нещо, а да знае е друго нещо. Блажени верующите, но още по-блажени които знаят.
към текста >>

Сегашният живот не е обоснован на една велика наука, а е живот на невежество.
След като човек се е молил, струва си да си почине. — Науката е една област за почивка, за освобождение. Науката е област за придобиване на сила, за развиване па човешката душа. При нея всичко можеш да добиеш, а извън нея си оставаш такъв, какъвто си, — без нея ти ще бъдеш един скъпоценен камък, заровен дълбоко в земята. Науката ще те извади от земята, ще те направи да пречупваш слънчевата светлина и ще те постави на ръката на някой велик човек. Сегашният живот не е обоснован на една велика наука, а е живот на невежество. И всички наши сегашни порядки, социални, домашни и религиозни, са обосновани на едно вътрешно невежество. Това трябва да си го признаем, няма какво да се заблуждаваме. Ний си имаме методи, чрез които работим. Тези методи, които има съвременната наука, са специфични. И те са хубави, но ний работим с общите методи, които са от панти века.
към текста >>

И всички наши сегашни порядки, социални, домашни и религиозни, са обосновани на едно вътрешно невежество.
— Науката е една област за почивка, за освобождение. Науката е област за придобиване на сила, за развиване па човешката душа. При нея всичко можеш да добиеш, а извън нея си оставаш такъв, какъвто си, — без нея ти ще бъдеш един скъпоценен камък, заровен дълбоко в земята. Науката ще те извади от земята, ще те направи да пречупваш слънчевата светлина и ще те постави на ръката на някой велик човек. Сегашният живот не е обоснован на една велика наука, а е живот на невежество. И всички наши сегашни порядки, социални, домашни и религиозни, са обосновани на едно вътрешно невежество. Това трябва да си го признаем, няма какво да се заблуждаваме. Ний си имаме методи, чрез които работим. Тези методи, които има съвременната наука, са специфични. И те са хубави, но ний работим с общите методи, които са от панти века. Разликата между едните и другите стои в следното: — Отиваме на Мусала с един приятел и гледаме на едно място писано, че Мусала е висок 2950 м.
към текста >>

Сега предстои да се направи връзка между специфичната наука и общата наука, така че да представят една наука и по такъв начин живота да се сложи на научни основи.
Според сегашната специфична наука, няма връзка между явленията във физическия и психическия свят. А общата, синтетичната наука казва, че има връзка между физическите явления и вътрешния живот на хората. Общата наука е като виделината — прониква всичко. И сега ви е необходимо само да развиете онези органи и центрове, които се занимават с общите идеи, с общата наука. Това в съвременната наука го наричат интуиция или вътрешно схващане. Сега предстои да се направи връзка между специфичната наука и общата наука, така че да представят една наука и по такъв начин живота да се сложи на научни основи. Най-първо човек трябва да се научи да чете по своето тяло, което е една божествена книга. Няма по красив обект за изучаване от човешкото лице, и места през които е минавал човешки крак са по красиви Любовта винаги се предава чрез мекотата, а знанието, мъдростта. — чрез мекотата — и за да има правилно съотношение между Любовта и Мъдростта, между чувствата и мислите, трябва човек да регулира мекотата и якотата, и те едновременно да съществуват в човека — в мускулите. Сега, знание ви трябва— знанието на общата наука, което е знание на душата. Има и друго едно същество във вас което трябва да слушате — наричат го висшето „аз" — това е душата на човека.
към текста >>

— чрез мекотата — и за да има правилно съотношение между Любовта и Мъдростта, между чувствата и мислите, трябва човек да регулира мекотата и якотата, и те едновременно да съществуват в човека — в мускулите.
И сега ви е необходимо само да развиете онези органи и центрове, които се занимават с общите идеи, с общата наука. Това в съвременната наука го наричат интуиция или вътрешно схващане. Сега предстои да се направи връзка между специфичната наука и общата наука, така че да представят една наука и по такъв начин живота да се сложи на научни основи. Най-първо човек трябва да се научи да чете по своето тяло, което е една божествена книга. Няма по красив обект за изучаване от човешкото лице, и места през които е минавал човешки крак са по красиви Любовта винаги се предава чрез мекотата, а знанието, мъдростта. — чрез мекотата — и за да има правилно съотношение между Любовта и Мъдростта, между чувствата и мислите, трябва човек да регулира мекотата и якотата, и те едновременно да съществуват в човека — в мускулите. Сега, знание ви трябва— знанието на общата наука, което е знание на душата. Има и друго едно същество във вас което трябва да слушате — наричат го висшето „аз" — това е душата на човека. Човек си има един Господ в себе си, който е свързан с великия Господ в света. И този Господ е носител на всяка наука. Защото науката ни трябва сега.
към текста >>

Ще вярваш в онова което си опитал, и по закона на съотношенията ще имаш вяра и в това което не си опитал — но имаш възможност да опиташ.
Сега, ще оставите на почивка вашите религиозни идеи и схващания, и не е важно какво вярвате, а какво знаете и какво можете. Когато хората са събрани на едно место и действат в една посока тяхната мисъл е силна и образува цяло космическо течение. И хората трябва да се научат до впрягат мисълта си, и да я поставят на работа. И религиозните хора трябва да напуснат своите религиозни вярвания и да дойдат до научното познание на нещата. Вярата не съществува без знанието. Ще вярваш в онова което си опитал, и по закона на съотношенията ще имаш вяра и в това което не си опитал — но имаш възможност да опиташ. Извадки от беседа, държана от Учителя на 21. IX. 1930 г. Важно известие! Безплатна премия на Есперантската Окултна библиотека „Nova Kulturo“ — графологически и физиогкомически анализи на абонатите. Сегашното е резултат на миналото.
към текста >>

д) портретите според които ще бъдат правени анализите за предпочитане е да са по едрички, и по-нови, като се упомене кога са правени.
Всеки член от семейството на предплатилия абонат има право на анализ, срещу заплащане на действителните разноски за карта, за пощенски разноски и др. 15 лева. За лица не абонати същия анализ струва 100 лв. г) анализите се разпращат по реда на получаване на абонамента, а не по реда на получаване портрета или писмото за анализ. Които искат бързо да получат отговор (не по реда си) а бързо 2 седмици след получаването на портрета и абонамента, плащат двойна такса. д) портретите според които ще бъдат правени анализите за предпочитане е да са по едрички, и по-нови, като се упомене кога са правени. Яко може да бъдат „ан фас" и „в профил“. Писмата за графологически анализ да бъдат писани с мастило и ако може — подписани, но не да бъдат писани като за анализ нарочно, а така, както обикновено си пише лицето. е) към портрета или писмото може да бъдат при. бавени отпечатъци от пръсти, длани и др. с точно обозначение на коя ръка, кой пръст и др.
към текста >>

Писмата за графологически анализ да бъдат писани с мастило и ако може — подписани, но не да бъдат писани като за анализ нарочно, а така, както обикновено си пише лицето.
За лица не абонати същия анализ струва 100 лв. г) анализите се разпращат по реда на получаване на абонамента, а не по реда на получаване портрета или писмото за анализ. Които искат бързо да получат отговор (не по реда си) а бързо 2 седмици след получаването на портрета и абонамента, плащат двойна такса. д) портретите според които ще бъдат правени анализите за предпочитане е да са по едрички, и по-нови, като се упомене кога са правени. Яко може да бъдат „ан фас" и „в профил“. Писмата за графологически анализ да бъдат писани с мастило и ако може — подписани, но не да бъдат писани като за анализ нарочно, а така, както обикновено си пише лицето. е) към портрета или писмото може да бъдат при. бавени отпечатъци от пръсти, длани и др. с точно обозначение на коя ръка, кой пръст и др. както и датата и местото на раждането. Отпечат. не са задължителни.
към текста >>

76. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Два велики закона (Беседа, държана от Учителя на 18. X.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 1 Декември 1931 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Два велики закона (Беседа, държана от Учителя на 18. X. 1931 г. в София.) По повод гоненията срещу Бялото Братство (С. Калименов) Пастрок (Дедо Благо) Не е този пътя! Два велики закона Има два основни закона, които регулират живота. В християнската философия, те са изразени по следния начин — първия закон е да възлюбим Бога, а втория, подобен на него е да възлюбим ближния като себе си.
към текста >>

Калименов) Пастрок (Дедо Благо) Не е този пътя!
В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Два велики закона (Беседа, държана от Учителя на 18. X. 1931 г. в София.) По повод гоненията срещу Бялото Братство (С. Калименов) Пастрок (Дедо Благо) Не е този пътя! Два велики закона Има два основни закона, които регулират живота. В християнската философия, те са изразени по следния начин — първия закон е да възлюбим Бога, а втория, подобен на него е да възлюбим ближния като себе си. Това са известни отношения които съществуват в Природата. И дълбоко в своето естество човек има вложени тези закони, има знание за тяхната същина и дейност. Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли.
към текста >>

Два велики закона Има два основни закона, които регулират живота.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Два велики закона (Беседа, държана от Учителя на 18. X. 1931 г. в София.) По повод гоненията срещу Бялото Братство (С. Калименов) Пастрок (Дедо Благо) Не е този пътя! Два велики закона Има два основни закона, които регулират живота. В християнската философия, те са изразени по следния начин — първия закон е да възлюбим Бога, а втория, подобен на него е да възлюбим ближния като себе си. Това са известни отношения които съществуват в Природата. И дълбоко в своето естество човек има вложени тези закони, има знание за тяхната същина и дейност. Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли. Противоречията предизвикват човешката мисъл.
към текста >>

И от равновесието което ще запазите зависи живота и щастието ви.
Противоречията предизвикват човешката мисъл. Тъй както се развива днес живота, има положения при които ние можем да влезем в разрез с природата т. е. да не мислим тъй както мисли природата. Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата. И от равновесието което ще запазите зависи живота и щастието ви. Колкото и да мразите своя противник, няма да нарушите равновесието, защото това ще ви коства живота. И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон. По необходимост ще го любиш, ще пазиш равновесието, защото ще ти коства живота. Ако той падне, ще паднеш и ти. И затова ти ще кажеш: „Господ да го запази“.
към текста >>

Колкото и да мразите своя противник, няма да нарушите равновесието, защото това ще ви коства живота.
Тъй както се развива днес живота, има положения при които ние можем да влезем в разрез с природата т. е. да не мислим тъй както мисли природата. Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата. И от равновесието което ще запазите зависи живота и щастието ви. Колкото и да мразите своя противник, няма да нарушите равновесието, защото това ще ви коства живота. И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон. По необходимост ще го любиш, ще пазиш равновесието, защото ще ти коства живота. Ако той падне, ще паднеш и ти. И затова ти ще кажеш: „Господ да го запази“. Заради твоята кожа е това.
към текста >>

По необходимост ще го любиш, ще пазиш равновесието, защото ще ти коства живота.
Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата. И от равновесието което ще запазите зависи живота и щастието ви. Колкото и да мразите своя противник, няма да нарушите равновесието, защото това ще ви коства живота. И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон. По необходимост ще го любиш, ще пазиш равновесието, защото ще ти коства живота. Ако той падне, ще паднеш и ти. И затова ти ще кажеш: „Господ да го запази“. Заради твоята кожа е това. И когато вие се намерите в едно положение, че има един човек когото не обичате, трябва да изтълкувате това положение, защо Бог го е поставил във връзка с вас? Има си своя причина, и вие трябва да я откриете.
към текста >>

По повод гоненията срещу Бялото Братство Българската православна църква счита за свой дълг да се бори срещу Бялото Братство, срещу неговото учение, неговите последователи и неговия водител и основател?
Това е дълбокото разбиране на живота. И само така живота ще стане приятен за живеене. Беседа, държана от Учителя на 18. X. 1931 г. в София. По повод гоненията срещу Бялото Братство Българската православна църква счита за свой дълг да се бори срещу Бялото Братство, срещу неговото учение, неговите последователи и неговия водител и основател? Това добре. Да предположим че тя се намира в положение на законна самоотбрана. Но защо църквата, защо нейните свещеници и владици не водят борбата си на честни начала? Защо те си служат с клеветата и насъскват чрез нея властта и своите пасоми против Братството? Който е силен идейно и духовно, който е сигурен че истината е на неговата страна, той не ще вземе да си цапа ръцете, служейки си с най-долнопробни измислици, съчинявайки всевъзможни обвинения, призовавайки грубата сила да се намеси на негова страна.
към текста >>

Тe също кроят различни планове да разтурят, под един или друг предлог, поселението на Братството край София — „Изгрева“.
Но защо църквата, защо нейните свещеници и владици не водят борбата си на честни начала? Защо те си служат с клеветата и насъскват чрез нея властта и своите пасоми против Братството? Който е силен идейно и духовно, който е сигурен че истината е на неговата страна, той не ще вземе да си цапа ръцете, служейки си с най-долнопробни измислици, съчинявайки всевъзможни обвинения, призовавайки грубата сила да се намеси на негова страна. А тъкмо това прави православната църква в лицето на нейните владици и попове. Под тяхно давление се забраняват съборите на Братството, под тяхно давление се започват следствия срещу Братството. Тe също кроят различни планове да разтурят, под един или друг предлог, поселението на Братството край София — „Изгрева“. Жълтата продажна преса често пъти се пълни с тенденциозни съобщения и обвинения против Братството. Различните шовинистически организации също се настройват против него. За никого не е тайна, кой стои зад всичко това. Но да видим, след десетгодишни преследвания, след хиляди ровения, съгледателства, разпити, шпиониране, доносничества и т. н. — да видим какви обвинения са могли да формулират тия, които гонят Бялото Братство.
към текста >>

Дънов, че искал да се представи за Бог!
Различните шовинистически организации също се настройват против него. За никого не е тайна, кой стои зад всичко това. Но да видим, след десетгодишни преследвания, след хиляди ровения, съгледателства, разпити, шпиониране, доносничества и т. н. — да видим какви обвинения са могли да формулират тия, които гонят Бялото Братство. Първо, те обвиняват г. Дънов, че искал да се представи за Бог! Намерили две картини, от които искат да правят голям капитал, като ги считат за доказателство на това свое твърдение. Каква жалка и смешна глупост, причинена от сляпата ненавист на духовенството! Достатъчно е да се прочетат само няколко беседи от г. Дънов, за да се види, че неговото понятие за Бога, като космична същност, далеч надхвърля идеята за никакъв Бог в човешка форма. Но нали трябва да се търсят обвинения.
към текста >>

Дънов, за да се види, че неговото понятие за Бога, като космична същност, далеч надхвърля идеята за никакъв Бог в човешка форма.
Първо, те обвиняват г. Дънов, че искал да се представи за Бог! Намерили две картини, от които искат да правят голям капитал, като ги считат за доказателство на това свое твърдение. Каква жалка и смешна глупост, причинена от сляпата ненавист на духовенството! Достатъчно е да се прочетат само няколко беседи от г. Дънов, за да се види, че неговото понятие за Бога, като космична същност, далеч надхвърля идеята за никакъв Бог в човешка форма. Но нали трябва да се търсят обвинения. От най-нищожния повод те са готови да създадат страшни престъпления. Най-после, нали чрез същите обвинения някога еврейските първосвещеници настройваха тълпата против Христа и Го заведоха на кръста? Не прави ли днес същото нашето духовенство? Второ, — обвиняват Братството, че било против днешния обществен строй.
към текста >>

За да не даваме възможност да се спекулира с нашите думи, като се преиначават и така преиначени се приписват на цялото Братство, тук пишещия ще изкаже своето лично мнение по въпроса: Днешният обществен строй е основан върху неправдата.
Но нали трябва да се търсят обвинения. От най-нищожния повод те са готови да създадат страшни престъпления. Най-после, нали чрез същите обвинения някога еврейските първосвещеници настройваха тълпата против Христа и Го заведоха на кръста? Не прави ли днес същото нашето духовенство? Второ, — обвиняват Братството, че било против днешния обществен строй. За да не даваме възможност да се спекулира с нашите думи, като се преиначават и така преиначени се приписват на цялото Братство, тук пишещия ще изкаже своето лично мнение по въпроса: Днешният обществен строй е основан върху неправдата. Днешният строй е противоестествен, противобожествен, противонароден. Доказателства за това са безкрайните страдания на цялото човечество, причинени от него. Няма нищо вечно тук, на земята, затова и този строй ще трябва да си отиде, за да даде място на нещо по-добро. Ето защо, всички разумни и честни хора трябва да се борят за нов строй, в който да не съществуват неправдите, и насилието на днешния. Какъв ще бъде точно този нов обществен ред, това е още въпрос на бъдещето.
към текста >>

Ето защо, всички разумни и честни хора трябва да се борят за нов строй, в който да не съществуват неправдите, и насилието на днешния.
Второ, — обвиняват Братството, че било против днешния обществен строй. За да не даваме възможност да се спекулира с нашите думи, като се преиначават и така преиначени се приписват на цялото Братство, тук пишещия ще изкаже своето лично мнение по въпроса: Днешният обществен строй е основан върху неправдата. Днешният строй е противоестествен, противобожествен, противонароден. Доказателства за това са безкрайните страдания на цялото човечество, причинени от него. Няма нищо вечно тук, на земята, затова и този строй ще трябва да си отиде, за да даде място на нещо по-добро. Ето защо, всички разумни и честни хора трябва да се борят за нов строй, в който да не съществуват неправдите, и насилието на днешния. Какъв ще бъде точно този нов обществен ред, това е още въпрос на бъдещето. Но туй, което ний със сигурност можем да кажем, то е че белите братя никога няма да дигнат ръка с насилие да събарят днешния строй. Нашите оръжия са: правдата, любовта, разумността. Ние с насилие не си служим и никога не ще си служим. Нашата задача не е да разрушаваме, а да градим: Да създаваме новия строй, новия човек, новите обществени и лични отношения.
към текста >>

Какъв ще бъде точно този нов обществен ред, това е още въпрос на бъдещето.
За да не даваме възможност да се спекулира с нашите думи, като се преиначават и така преиначени се приписват на цялото Братство, тук пишещия ще изкаже своето лично мнение по въпроса: Днешният обществен строй е основан върху неправдата. Днешният строй е противоестествен, противобожествен, противонароден. Доказателства за това са безкрайните страдания на цялото човечество, причинени от него. Няма нищо вечно тук, на земята, затова и този строй ще трябва да си отиде, за да даде място на нещо по-добро. Ето защо, всички разумни и честни хора трябва да се борят за нов строй, в който да не съществуват неправдите, и насилието на днешния. Какъв ще бъде точно този нов обществен ред, това е още въпрос на бъдещето. Но туй, което ний със сигурност можем да кажем, то е че белите братя никога няма да дигнат ръка с насилие да събарят днешния строй. Нашите оръжия са: правдата, любовта, разумността. Ние с насилие не си служим и никога не ще си служим. Нашата задача не е да разрушаваме, а да градим: Да създаваме новия строй, новия човек, новите обществени и лични отношения. Да пробуждаме новото съзнание за колективност и единство на целокупния живот, на всички хора и народи.
към текста >>

Нашата задача не е да разрушаваме, а да градим: Да създаваме новия строй, новия човек, новите обществени и лични отношения.
Ето защо, всички разумни и честни хора трябва да се борят за нов строй, в който да не съществуват неправдите, и насилието на днешния. Какъв ще бъде точно този нов обществен ред, това е още въпрос на бъдещето. Но туй, което ний със сигурност можем да кажем, то е че белите братя никога няма да дигнат ръка с насилие да събарят днешния строй. Нашите оръжия са: правдата, любовта, разумността. Ние с насилие не си служим и никога не ще си служим. Нашата задача не е да разрушаваме, а да градим: Да създаваме новия строй, новия човек, новите обществени и лични отношения. Да пробуждаме новото съзнание за колективност и единство на целокупния живот, на всички хора и народи. За разрушението и погребението на старото има кой да се грижи. Старият свят сам създава своите гробари. Ние ще градим, а старото само ще се руши, защото такъв е Божественият закон на живота. А който, заради своите егоистични интереси, защищава старото, той е против живота, против еволюцията, против Бога.
към текста >>

Да пробуждаме новото съзнание за колективност и единство на целокупния живот, на всички хора и народи.
Какъв ще бъде точно този нов обществен ред, това е още въпрос на бъдещето. Но туй, което ний със сигурност можем да кажем, то е че белите братя никога няма да дигнат ръка с насилие да събарят днешния строй. Нашите оръжия са: правдата, любовта, разумността. Ние с насилие не си служим и никога не ще си служим. Нашата задача не е да разрушаваме, а да градим: Да създаваме новия строй, новия човек, новите обществени и лични отношения. Да пробуждаме новото съзнание за колективност и единство на целокупния живот, на всички хора и народи. За разрушението и погребението на старото има кой да се грижи. Старият свят сам създава своите гробари. Ние ще градим, а старото само ще се руши, защото такъв е Божественият закон на живота. А който, заради своите егоистични интереси, защищава старото, той е против живота, против еволюцията, против Бога. Обвиняват още г.
към текста >>

Дънов, че бил заграбил имотите на свои последователи.
За разрушението и погребението на старото има кой да се грижи. Старият свят сам създава своите гробари. Ние ще градим, а старото само ще се руши, защото такъв е Божественият закон на живота. А който, заради своите егоистични интереси, защищава старото, той е против живота, против еволюцията, против Бога. Обвиняват още г. Дънов, че бил заграбил имотите на свои последователи. Но защо не посочат един конкретен пример? Сам г. Дънов не притежава нищо. Братството има свои имоти и своя каса. Но коя организация не разполага с такива?
към текста >>

Дънов не притежава нищо.
А който, заради своите егоистични интереси, защищава старото, той е против живота, против еволюцията, против Бога. Обвиняват още г. Дънов, че бил заграбил имотите на свои последователи. Но защо не посочат един конкретен пример? Сам г. Дънов не притежава нищо. Братството има свои имоти и своя каса. Но коя организация не разполага с такива? И малкото общество на Христовите апостоли не разполагаше ли със своя каса? При това, не четем ли в Евангелието, че тия, които са били проникнати от истинския дух на Христовото учение, са жертвали всичкото си имущество и са го имали и живеели общо? Ако днес последователите на г.
към текста >>

Дънов осъществят великия пример на първите християни за истински християнски живот, нима нашето духовенство ще счита че това е престъпление?
Братството има свои имоти и своя каса. Но коя организация не разполага с такива? И малкото общество на Христовите апостоли не разполагаше ли със своя каса? При това, не четем ли в Евангелието, че тия, които са били проникнати от истинския дух на Христовото учение, са жертвали всичкото си имущество и са го имали и живеели общо? Ако днес последователите на г. Дънов осъществят великия пример на първите християни за истински християнски живот, нима нашето духовенство ще счита че това е престъпление? Нека нашите владици не завиждат на г. Дънова в това отношение. Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа. Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милионни субсидии от държавата.
към текста >>

Дънова в това отношение.
И малкото общество на Христовите апостоли не разполагаше ли със своя каса? При това, не четем ли в Евангелието, че тия, които са били проникнати от истинския дух на Христовото учение, са жертвали всичкото си имущество и са го имали и живеели общо? Ако днес последователите на г. Дънов осъществят великия пример на първите християни за истински християнски живот, нима нашето духовенство ще счита че това е престъпление? Нека нашите владици не завиждат на г. Дънова в това отношение. Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа. Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милионни субсидии от държавата. Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни безкористни усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него. Беззаветната любов и привързаност на последователите на г.
към текста >>

Беззаветната любов и привързаност на последователите на г.
Дънова в това отношение. Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа. Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милионни субсидии от държавата. Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни безкористни усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него. Беззаветната любов и привързаност на последователите на г. Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им. И не напразно последователите на г. Дънов се отличават с такава привързаност към своя Учител и неговото учение. Мнозина от тях са били духовно мъртви и той ги е възкресил. Мнозина от тях са се лутали навсякъде в живота, търсили са неговия смисъл, търсили са истината навсякъде, увличали са се, но само при него, само в неговото слово са могли да намерят истинския хляб на живота.
към текста >>

Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им.
Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа. Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милионни субсидии от държавата. Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни безкористни усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него. Беззаветната любов и привързаност на последователите на г. Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им. И не напразно последователите на г. Дънов се отличават с такава привързаност към своя Учител и неговото учение. Мнозина от тях са били духовно мъртви и той ги е възкресил. Мнозина от тях са се лутали навсякъде в живота, търсили са неговия смисъл, търсили са истината навсякъде, увличали са се, но само при него, само в неговото слово са могли да намерят истинския хляб на живота. Как ще могат те след това да го забравят?
към текста >>

Дънов се отличават с такава привързаност към своя Учител и неговото учение.
Той не получава милионни субсидии от държавата. Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни безкористни усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него. Беззаветната любов и привързаност на последователите на г. Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им. И не напразно последователите на г. Дънов се отличават с такава привързаност към своя Учител и неговото учение. Мнозина от тях са били духовно мъртви и той ги е възкресил. Мнозина от тях са се лутали навсякъде в живота, търсили са неговия смисъл, търсили са истината навсякъде, увличали са се, но само при него, само в неговото слово са могли да намерят истинския хляб на живота. Как ще могат те след това да го забравят? Как ще могат да не са привързани към него? Та знаят ли нашите духовници, и всички, които хвърлят кал върху г.
към текста >>

Дънов, колко заблудени души той е привел към Бога, към истината, към доброто?
Мнозина от тях са били духовно мъртви и той ги е възкресил. Мнозина от тях са се лутали навсякъде в живота, търсили са неговия смисъл, търсили са истината навсякъде, увличали са се, но само при него, само в неговото слово са могли да намерят истинския хляб на живота. Как ще могат те след това да го забравят? Как ще могат да не са привързани към него? Та знаят ли нашите духовници, и всички, които хвърлят кал върху г. Дънов, колко заблудени души той е привел към Бога, към истината, към доброто? Знаят ли на колцина отчаяни той е възвърнал надеждата, на колцина безверници — вярата? Знаят ли на колцина тръгнали по пътя на насилието, той е посочил пътя на любовта? Ако са нужни примери, ето един: Сам пишущия тия редове беше безбожник, беше тръгнал по пътя на насилието, и дължи своето духовно възкресение на г. Дънов. Такива случаи има много. Те са, които създават духовната връзка между Учител и ученици, а не някакъв хипнотизъм и др. измислици.
към текста >>

Ако са нужни примери, ето един: Сам пишущия тия редове беше безбожник, беше тръгнал по пътя на насилието, и дължи своето духовно възкресение на г. Дънов.
Как ще могат да не са привързани към него? Та знаят ли нашите духовници, и всички, които хвърлят кал върху г. Дънов, колко заблудени души той е привел към Бога, към истината, към доброто? Знаят ли на колцина отчаяни той е възвърнал надеждата, на колцина безверници — вярата? Знаят ли на колцина тръгнали по пътя на насилието, той е посочил пътя на любовта? Ако са нужни примери, ето един: Сам пишущия тия редове беше безбожник, беше тръгнал по пътя на насилието, и дължи своето духовно възкресение на г. Дънов. Такива случаи има много. Те са, които създават духовната връзка между Учител и ученици, а не някакъв хипнотизъм и др. измислици. Най-после, обвиняват г. Дънов, че проповядвал разврат и разрушение на семейството. Но кой е този слепец, който да не знае къде е разврата — дали в обществото на Бялото Братство или вън от него — в средите, които православната църква счита за свое паство?
към текста >>

Дънов, че проповядвал разврат и разрушение на семейството.
Знаят ли на колцина тръгнали по пътя на насилието, той е посочил пътя на любовта? Ако са нужни примери, ето един: Сам пишущия тия редове беше безбожник, беше тръгнал по пътя на насилието, и дължи своето духовно възкресение на г. Дънов. Такива случаи има много. Те са, които създават духовната връзка между Учител и ученици, а не някакъв хипнотизъм и др. измислици. Най-после, обвиняват г. Дънов, че проповядвал разврат и разрушение на семейството. Но кой е този слепец, който да не знае къде е разврата — дали в обществото на Бялото Братство или вън от него — в средите, които православната църква счита за свое паство? В разврат е потънало и самото духовенство, в лицето на неговите висши и нисши представители, разврата се шири безпрепятствено всред цялото общество, чиито духовни пастири са нашите свещеници и владици, но те не искат да видят това, а хвърлят своите грехове на Бялото Братство. Та нали само преди няколко дни пресата изнесе свидетелски показания във връзка с делото на Чолаков, юрисконсулта на синода, че в самия „св. синод" от негови висши чиновници е вършен разврат или поне опити за това? Та защо избяга преди десетина дни, подгонен от населението, един свещеник от Врачанско?
към текста >>

синод" от негови висши чиновници е вършен разврат или поне опити за това?
Най-после, обвиняват г. Дънов, че проповядвал разврат и разрушение на семейството. Но кой е този слепец, който да не знае къде е разврата — дали в обществото на Бялото Братство или вън от него — в средите, които православната църква счита за свое паство? В разврат е потънало и самото духовенство, в лицето на неговите висши и нисши представители, разврата се шири безпрепятствено всред цялото общество, чиито духовни пастири са нашите свещеници и владици, но те не искат да видят това, а хвърлят своите грехове на Бялото Братство. Та нали само преди няколко дни пресата изнесе свидетелски показания във връзка с делото на Чолаков, юрисконсулта на синода, че в самия „св. синод" от негови висши чиновници е вършен разврат или поне опити за това? Та защо избяга преди десетина дни, подгонен от населението, един свещеник от Врачанско? Защо бе убит през тази есен от една жена един свещеник от Кюстендилско? Къде, тогава, е разврата, г-да духовници, — в Бялото Братство или всред самите вас? Докато вие сипете обвинения против г. Дънов, ето че живота обвинява вас.
към текста >>

Дънов, ето че живота обвинява вас.
синод" от негови висши чиновници е вършен разврат или поне опити за това? Та защо избяга преди десетина дни, подгонен от населението, един свещеник от Врачанско? Защо бе убит през тази есен от една жена един свещеник от Кюстендилско? Къде, тогава, е разврата, г-да духовници, — в Бялото Братство или всред самите вас? Докато вие сипете обвинения против г. Дънов, ето че живота обвинява вас. Ако ние искахме да вадим на показ греховете на духовенството, бихме могли да кажем много. Още по-много може да каже народа, който живее в по-прека връзка с тях. Но ние не искаме да си цапаме ръцете ... Колкото пък за учението на г. Дънов, то е учение за пълна физическа и духовна чистота. И в млади и във възрастни има един постоянен стремеж към чистотата.
към текста >>

Дънов, то е учение за пълна физическа и духовна чистота.
Докато вие сипете обвинения против г. Дънов, ето че живота обвинява вас. Ако ние искахме да вадим на показ греховете на духовенството, бихме могли да кажем много. Още по-много може да каже народа, който живее в по-прека връзка с тях. Но ние не искаме да си цапаме ръцете ... Колкото пък за учението на г. Дънов, то е учение за пълна физическа и духовна чистота. И в млади и във възрастни има един постоянен стремеж към чистотата. Доколко може да бъде реализирана тя, зависи от личните качества и усилията на отделните последователи. Но, във всеки случай, моралният уровен на последователите на г. Дънов далеч надминава този на православното духовенство и неговото паство. И тъй, какво остава от всичките обвинения на духовенството, което днес предава г.
към текста >>

Дънов далеч надминава този на православното духовенство и неговото паство.
Но ние не искаме да си цапаме ръцете ... Колкото пък за учението на г. Дънов, то е учение за пълна физическа и духовна чистота. И в млади и във възрастни има един постоянен стремеж към чистотата. Доколко може да бъде реализирана тя, зависи от личните качества и усилията на отделните последователи. Но, във всеки случай, моралният уровен на последователите на г. Дънов далеч надминава този на православното духовенство и неговото паство. И тъй, какво остава от всичките обвинения на духовенството, което днес предава г. Дънов на държавната власт да го съди и наказва, както някога еврейския синедрион направи с Христа? — Нищо друго освен празен шум, неоснователни обвинения, клевети и хули, продиктувани от злобата на жалки хора, които завиждат на духовната сила и мъдрост на този, който стои много по-високо от тях. За нас е повече от ясно, че шумът им ще си остане шум и повече нищо. Докато те се силят да сипят обвинения срещу г.
към текста >>

Дънов на държавната власт да го съди и наказва, както някога еврейския синедрион направи с Христа?
И в млади и във възрастни има един постоянен стремеж към чистотата. Доколко може да бъде реализирана тя, зависи от личните качества и усилията на отделните последователи. Но, във всеки случай, моралният уровен на последователите на г. Дънов далеч надминава този на православното духовенство и неговото паство. И тъй, какво остава от всичките обвинения на духовенството, което днес предава г. Дънов на държавната власт да го съди и наказва, както някога еврейския синедрион направи с Христа? — Нищо друго освен празен шум, неоснователни обвинения, клевети и хули, продиктувани от злобата на жалки хора, които завиждат на духовната сила и мъдрост на този, който стои много по-високо от тях. За нас е повече от ясно, че шумът им ще си остане шум и повече нищо. Докато те се силят да сипят обвинения срещу г. Дънов, животът непрестанно разкрива техните грехове. Идат нови времена и хората ще успеят да преценят кое е здраво и кое гнило.
към текста >>

— Нищо друго освен празен шум, неоснователни обвинения, клевети и хули, продиктувани от злобата на жалки хора, които завиждат на духовната сила и мъдрост на този, който стои много по-високо от тях.
Доколко може да бъде реализирана тя, зависи от личните качества и усилията на отделните последователи. Но, във всеки случай, моралният уровен на последователите на г. Дънов далеч надминава този на православното духовенство и неговото паство. И тъй, какво остава от всичките обвинения на духовенството, което днес предава г. Дънов на държавната власт да го съди и наказва, както някога еврейския синедрион направи с Христа? — Нищо друго освен празен шум, неоснователни обвинения, клевети и хули, продиктувани от злобата на жалки хора, които завиждат на духовната сила и мъдрост на този, който стои много по-високо от тях. За нас е повече от ясно, че шумът им ще си остане шум и повече нищо. Докато те се силят да сипят обвинения срещу г. Дънов, животът непрестанно разкрива техните грехове. Идат нови времена и хората ще успеят да преценят кое е здраво и кое гнило. Против Бялото Братство и неговия Учител може да бъде настроено цялото общество, цялата преса, държавната власт и всевъзможни организации, но ако ще и всичките сили на ада да излязят срещу нас, ние се не боим докато имаме на страната си истината.
към текста >>

Дънов, животът непрестанно разкрива техните грехове.
И тъй, какво остава от всичките обвинения на духовенството, което днес предава г. Дънов на държавната власт да го съди и наказва, както някога еврейския синедрион направи с Христа? — Нищо друго освен празен шум, неоснователни обвинения, клевети и хули, продиктувани от злобата на жалки хора, които завиждат на духовната сила и мъдрост на този, който стои много по-високо от тях. За нас е повече от ясно, че шумът им ще си остане шум и повече нищо. Докато те се силят да сипят обвинения срещу г. Дънов, животът непрестанно разкрива техните грехове. Идат нови времена и хората ще успеят да преценят кое е здраво и кое гнило. Против Бялото Братство и неговия Учител може да бъде настроено цялото общество, цялата преса, държавната власт и всевъзможни организации, но ако ще и всичките сили на ада да излязят срещу нас, ние се не боим докато имаме на страната си истината. Ще дойде ден, когато българският народ ще оцени правилно великото учение на г. Дънов, което, ако бъде възприето и приложено, може да издигне и възвеличи България в очите на целия свет. Но ще бъде много жалко, ако това признаване и оценяване дойде късно, както много пъти до сега е ставало в историята на народите.
към текста >>

Идат нови времена и хората ще успеят да преценят кое е здраво и кое гнило.
Дънов на държавната власт да го съди и наказва, както някога еврейския синедрион направи с Христа? — Нищо друго освен празен шум, неоснователни обвинения, клевети и хули, продиктувани от злобата на жалки хора, които завиждат на духовната сила и мъдрост на този, който стои много по-високо от тях. За нас е повече от ясно, че шумът им ще си остане шум и повече нищо. Докато те се силят да сипят обвинения срещу г. Дънов, животът непрестанно разкрива техните грехове. Идат нови времена и хората ще успеят да преценят кое е здраво и кое гнило. Против Бялото Братство и неговия Учител може да бъде настроено цялото общество, цялата преса, държавната власт и всевъзможни организации, но ако ще и всичките сили на ада да излязят срещу нас, ние се не боим докато имаме на страната си истината. Ще дойде ден, когато българският народ ще оцени правилно великото учение на г. Дънов, което, ако бъде възприето и приложено, може да издигне и възвеличи България в очите на целия свет. Но ще бъде много жалко, ако това признаване и оценяване дойде късно, както много пъти до сега е ставало в историята на народите. Ако ние днес пропуснем този случай, изпратен ни от Божественото провидение, то напразно ще бъде след това да величаем този, когото преди това сме оплюли и отблъснали.
към текста >>

Дънов, което, ако бъде възприето и приложено, може да издигне и възвеличи България в очите на целия свет.
Докато те се силят да сипят обвинения срещу г. Дънов, животът непрестанно разкрива техните грехове. Идат нови времена и хората ще успеят да преценят кое е здраво и кое гнило. Против Бялото Братство и неговия Учител може да бъде настроено цялото общество, цялата преса, държавната власт и всевъзможни организации, но ако ще и всичките сили на ада да излязят срещу нас, ние се не боим докато имаме на страната си истината. Ще дойде ден, когато българският народ ще оцени правилно великото учение на г. Дънов, което, ако бъде възприето и приложено, може да издигне и възвеличи България в очите на целия свет. Но ще бъде много жалко, ако това признаване и оценяване дойде късно, както много пъти до сега е ставало в историята на народите. Ако ние днес пропуснем този случай, изпратен ни от Божественото провидение, то напразно ще бъде след това да величаем този, когото преди това сме оплюли и отблъснали. Ще чуе ли българския народ гласа на г. Дънов, за да заживее нов живот, да се обнови и възвеличи, тръгвайки по пътя на Божествените закони, или ще се подаде на внушенията на тъмните сили, — това е най-важния въпрос за българите днес. От нашето поведение зависи нашето бъдеще.
към текста >>

Дънов, за да заживее нов живот, да се обнови и възвеличи, тръгвайки по пътя на Божествените закони, или ще се подаде на внушенията на тъмните сили, — това е най-важния въпрос за българите днес.
Ще дойде ден, когато българският народ ще оцени правилно великото учение на г. Дънов, което, ако бъде възприето и приложено, може да издигне и възвеличи България в очите на целия свет. Но ще бъде много жалко, ако това признаване и оценяване дойде късно, както много пъти до сега е ставало в историята на народите. Ако ние днес пропуснем този случай, изпратен ни от Божественото провидение, то напразно ще бъде след това да величаем този, когото преди това сме оплюли и отблъснали. Ще чуе ли българския народ гласа на г. Дънов, за да заживее нов живот, да се обнови и възвеличи, тръгвайки по пътя на Божествените закони, или ще се подаде на внушенията на тъмните сили, — това е най-важния въпрос за българите днес. От нашето поведение зависи нашето бъдеще. Защото когато Бог изпрати един свой пратеник между хората, той им държи сметка за това, как те ще се отнесат към него. В историята има много примери за това. Нека бъдем внимателни. С. Калименов Пастрок На земята нямам татко, имам пастрок.
към текста >>

Калименов Пастрок На земята нямам татко, имам пастрок.
Дънов, за да заживее нов живот, да се обнови и възвеличи, тръгвайки по пътя на Божествените закони, или ще се подаде на внушенията на тъмните сили, — това е най-важния въпрос за българите днес. От нашето поведение зависи нашето бъдеще. Защото когато Бог изпрати един свой пратеник между хората, той им държи сметка за това, как те ще се отнесат към него. В историята има много примери за това. Нека бъдем внимателни. С. Калименов Пастрок На земята нямам татко, имам пастрок. Той е пръстен, от червена пръст направен, и с водица само кръстен. В труд, и пот, и скръб живее, кървави му са ръцете, в тъмнината се бълтае. Само спал през вековете. Но отгоре огън иде, Божи Дух оттук минава, цел свет с мъдрост обновява, с огън кръщине кръщава. Всяка плът ще се натлее, като сребро ще се лъсне, моят пастрок ще се кръсти, като пламък ще възкръсне.
към текста >>

Но отгоре огън иде, Божи Дух оттук минава, цел свет с мъдрост обновява, с огън кръщине кръщава.
Нека бъдем внимателни. С. Калименов Пастрок На земята нямам татко, имам пастрок. Той е пръстен, от червена пръст направен, и с водица само кръстен. В труд, и пот, и скръб живее, кървави му са ръцете, в тъмнината се бълтае. Само спал през вековете. Но отгоре огън иде, Божи Дух оттук минава, цел свет с мъдрост обновява, с огън кръщине кръщава. Всяка плът ще се натлее, като сребро ще се лъсне, моят пастрок ще се кръсти, като пламък ще възкръсне. И тогава с нова радост още по ще ме обича, ала не веч „син рождени", но „мил брат" ще ме нарича. Дедо Благо Не е този пътя! По крив и опасен път са тръгнали известни среди в България, в стремежа си да се борят за правата на българските малцинства в съседните ни държави. В този си път те достигнаха до завчерашните изстъпления пред югославянските легация и консулство, вследствие на което е отзован югославянския пълномощен министър.
към текста >>

И тогава с нова радост още по ще ме обича, ала не веч „син рождени", но „мил брат" ще ме нарича.
Той е пръстен, от червена пръст направен, и с водица само кръстен. В труд, и пот, и скръб живее, кървави му са ръцете, в тъмнината се бълтае. Само спал през вековете. Но отгоре огън иде, Божи Дух оттук минава, цел свет с мъдрост обновява, с огън кръщине кръщава. Всяка плът ще се натлее, като сребро ще се лъсне, моят пастрок ще се кръсти, като пламък ще възкръсне. И тогава с нова радост още по ще ме обича, ала не веч „син рождени", но „мил брат" ще ме нарича. Дедо Благо Не е този пътя! По крив и опасен път са тръгнали известни среди в България, в стремежа си да се борят за правата на българските малцинства в съседните ни държави. В този си път те достигнаха до завчерашните изстъпления пред югославянските легация и консулство, вследствие на което е отзован югославянския пълномощен министър. По този път, ако те някога успеят да се наложат, могат да доведат българския народ до нова 1915 година и нови катастрофи. Дълг се налага на бълг.
към текста >>

По този път, ако те някога успеят да се наложат, могат да доведат българския народ до нова 1915 година и нови катастрофи.
Всяка плът ще се натлее, като сребро ще се лъсне, моят пастрок ще се кръсти, като пламък ще възкръсне. И тогава с нова радост още по ще ме обича, ала не веч „син рождени", но „мил брат" ще ме нарича. Дедо Благо Не е този пътя! По крив и опасен път са тръгнали известни среди в България, в стремежа си да се борят за правата на българските малцинства в съседните ни държави. В този си път те достигнаха до завчерашните изстъпления пред югославянските легация и консулство, вследствие на което е отзован югославянския пълномощен министър. По този път, ако те някога успеят да се наложат, могат да доведат българския народ до нова 1915 година и нови катастрофи. Дълг се налага на бълг. правителство и на целия български народ да бдят. Днес, когато цял народ изплаща безумието на шепа също такива авантюристи, които ни тикнаха във войната, време е вече да вземем поука от миналото и да разберем, че по този път, с изстъпления и раздухване на омраза, нищо не ще се постигне. На издигнатата в юмрук ръка никой нищо няма да даде. Има друг, по-сигурен път, по който ще можем да подобрим положението на България и на българските малцинства.
към текста >>

77. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Към Всемирно Братство Пътят към вечната младост (Анна У.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 51 - год. V. Севлиево, 15 октомври, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Към Всемирно Братство Пътят към вечната младост (Анна У. Милс) Словото на Учителя. Пътят към Свободата. (Резюме от беседата, държана от Учителя в София на 28 септември 1932 година.) Писмо за произхода на Есперанто (Из частното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Борсако) Силата на молитвата (Съобщава М. Г-в — Петрич.) Книжнина Към Всемирно Братство „Аз съм човек, преди всичко аз съм човек, и след това вече съм българин, сърбин, германец, французин, японец, китаец и т.
към текста >>

И като прах и дим ще се стопят и изчезнат те, а на мястото им ще се издигне новото, единственото Царство Божие на земята.
А родното място на духа е извън пределите на земята. Само този, който се отъждествява със своето физическо, смъртно тяло, може да мисли, че неговото отечество е на земята. Човекът, чието съзнание не е затъмнено от земната суета и предразсъдъци, се чувства син на Бога, гражданин на безграничния Космос и поданик на Божието Царство. В това е целта и смисъла на Христовото учение, към това ни водят всички велики религии, към това ни води и самото Божествено Провидение — да станем граждани и поданици на великото и безгранично Божие Царство. Прах и дим са хора, пред лицето на Бога, всичките ваши земни царства и граници. И като прах и дим ще се стопят и изчезнат те, а на мястото им ще се издигне новото, единственото Царство Божие на земята. Законът на Бога и волята на Бога — това е единството. Ние не можем да си представим Земния Рай — най-скъпия завет на нашето минало и най съкровения идеал на нашето бъдеще — разделен на постоянно враждуващи помежду си отделени държави. Едно царство и една държава може и трябва да има на цялата земя. Това е Божието Царство, Божията държава. Рано или късно, земните „царе, папи и патриарси", владици, генерали и професори, ще трябва да снемат блестящите корони и мантии и да се преклонят пред него и неговото величие.
към текста >>

Ние не можем да си представим Земния Рай — най-скъпия завет на нашето минало и най съкровения идеал на нашето бъдеще — разделен на постоянно враждуващи помежду си отделени държави.
Човекът, чието съзнание не е затъмнено от земната суета и предразсъдъци, се чувства син на Бога, гражданин на безграничния Космос и поданик на Божието Царство. В това е целта и смисъла на Христовото учение, към това ни водят всички велики религии, към това ни води и самото Божествено Провидение — да станем граждани и поданици на великото и безгранично Божие Царство. Прах и дим са хора, пред лицето на Бога, всичките ваши земни царства и граници. И като прах и дим ще се стопят и изчезнат те, а на мястото им ще се издигне новото, единственото Царство Божие на земята. Законът на Бога и волята на Бога — това е единството. Ние не можем да си представим Земния Рай — най-скъпия завет на нашето минало и най съкровения идеал на нашето бъдеще — разделен на постоянно враждуващи помежду си отделени държави. Едно царство и една държава може и трябва да има на цялата земя. Това е Божието Царство, Божията държава. Рано или късно, земните „царе, папи и патриарси", владици, генерали и професори, ще трябва да снемат блестящите корони и мантии и да се преклонят пред него и неговото величие. Рано или късно, доброто ще победи злото. Божественото ще победи човешкото или, по-право, сатанинското.
към текста >>

Явно е, че те ще трябва да минат през много и ужасни, може би нечувани до сега, страдания, докато назреят за новото, колективното съзнание, докато станат годни за проводници на новия живот.
Рано или късно, днес или утре, единението ще вземе връх над разделението, братството — над шовинизма, любовта — над омразата. Жалка човешка илюзия е все още широко разпространеното вярване, че отделният народ, класа или личност, могат да достигнат щастие докато другите около тях са нещастни. Живота тъй красноречиво опровергава ежедневно тази безсмислица! И все пак, хората още не искат да разберат това. Те са твърде, твърде много твърдоглави и дебелоглави, за да го разберат, възприемат и приложат доброволно, сами. Явно е, че те ще трябва да минат през много и ужасни, може би нечувани до сега, страдания, докато назреят за новото, колективното съзнание, докато станат годни за проводници на новия живот. Днес те ревниво и зорко пазят идолите на своя национален, класов и личен егоизъм — „отечество", държава и собственост. Пазят своите богатства, пазят това, за което се надяват че ще им осигури щастие и благоденствие за сметка на другите. Напразни илюзии! Всичко това ще мине през огън, всичко това ще стане на прах и пепел. Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят.
към текста >>

Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят.
Явно е, че те ще трябва да минат през много и ужасни, може би нечувани до сега, страдания, докато назреят за новото, колективното съзнание, докато станат годни за проводници на новия живот. Днес те ревниво и зорко пазят идолите на своя национален, класов и личен егоизъм — „отечество", държава и собственост. Пазят своите богатства, пазят това, за което се надяват че ще им осигури щастие и благоденствие за сметка на другите. Напразни илюзии! Всичко това ще мине през огън, всичко това ще стане на прах и пепел. Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят. Човечеството е едно цяло и страданията на всяка негова част неизбежно се пренасят и върху другите му части. Хората, може би след дълги страдания, ще разберат това, ще се смири надменния им ум, ще се стопи егоизма в сърцата им. Тогава ще дойде Любовта, истинската Любов към всички и всичко, и пътят към Всемирното Братство на хората и народите ще бъде отворен. Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята. Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и благоденствие за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния хаос към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните.
към текста >>

Тия, които чуят гласа на живота и се подчинят на Божията воля, ще минат невредими, покровителствани от Божественото Провидение към новия свят.
Човечеството е едно цяло и страданията на всяка негова част неизбежно се пренасят и върху другите му части. Хората, може би след дълги страдания, ще разберат това, ще се смири надменния им ум, ще се стопи егоизма в сърцата им. Тогава ще дойде Любовта, истинската Любов към всички и всичко, и пътят към Всемирното Братство на хората и народите ще бъде отворен. Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята. Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и благоденствие за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния хаос към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните. Тия, които чуят гласа на живота и се подчинят на Божията воля, ще минат невредими, покровителствани от Божественото Провидение към новия свят. А тия, които упорстват, които се съпротивляват на Божията воля. тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото. Близко е дванадесетия час, но все още има време за избор. Братя от всички страни на земята, чуйте гласа на Правдата, на Истината и Любовта, приложете ги в живота си, и вие ще бъдете винаги щастливи! Не мислете само за себе си, защото вие сте неразривно свързани с Цялото.
към текста >>

тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото.
Тогава ще дойде Любовта, истинската Любов към всички и всичко, и пътят към Всемирното Братство на хората и народите ще бъде отворен. Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята. Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и благоденствие за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния хаос към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните. Тия, които чуят гласа на живота и се подчинят на Божията воля, ще минат невредими, покровителствани от Божественото Провидение към новия свят. А тия, които упорстват, които се съпротивляват на Божията воля. тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото. Близко е дванадесетия час, но все още има време за избор. Братя от всички страни на земята, чуйте гласа на Правдата, на Истината и Любовта, приложете ги в живота си, и вие ще бъдете винаги щастливи! Не мислете само за себе си, защото вие сте неразривно свързани с Цялото. Хармонирайте живота си, интересите си, мислите и постъпките си с тия на Цялото, защото само по този път може да се достигне реално благо както за всички, така и за самите вас. Пътят към вечната младост от Анна У.
към текста >>

Ние сме безсмъртни синове на Бога, и затова нашият живот няма нито начало, нито край.
Хармонирайте живота си, интересите си, мислите и постъпките си с тия на Цялото, защото само по този път може да се достигне реално благо както за всички, така и за самите вас. Пътят към вечната младост от Анна У. Милс Ний сме свикнали да празнуваме рождения си ден и да мерим времето на своето телесно съществуваме. Това е голяма грешка. В същност, ние сме без начало и без край по дух, бидейки в недрата на Първичната Причина, която е също така безначална и безкрайна. Ние сме безсмъртни синове на Бога, и затова нашият живот няма нито начало, нито край. Поради това, най-добре ще бъде да престанем да мерим времето, да забравим, да се откажем от всяка идея, която ни води към отдалечаване, ограничаване или към отделяне от тая Първопричина. Забравете годината на вашето плътско раждане. Никога не говорете за него, нито пък го празнувайте. Отвърнете се от това, като от измама ма вашето смъртно чувство и обърнете съзнанието си към духовната си природа, към вечния живот сега, докато сте на земята. Ако понякога говорите или си спомняте за възрастта си, научете се да мислите така: Аз съм точно шестнадесетгодишен, или двадесетгодишен, никога по-стар.
към текста >>

Бръчките на лицето, отслабването на способностите ни, упадъка на физическото тяло, се причиняват не от времето, но от безпокойството и тревогите, които имаме обикновено зарад външни неща.
Това не е вярно. Само духът притежава тази сила. Когато умът схване тази мисъл за всемогъществото на Духа, то тялото я отразява като същинско огледало. „Царството Божие е вътре във вас" — казва Христос. Следователно то е в нашия ум и нашето сърце, и произтича от тях. Бръчките на лицето, отслабването на способностите ни, упадъка на физическото тяло, се причиняват не от времето, но от безпокойството и тревогите, които имаме обикновено зарад външни неща. Не работата, а скръбта прави тялото да грохва. Скръбта е следствие на безпокоен и повреден ум, а тялото отбелязва върху себе си това. „Живота е нещо повече от ядене, и тялото е нещо повече от дрехите“. Умът е по-ценен от всички неща, за които се употребяват неговите сили. „Праведникът върви по своя път и силите му от ден на ден растат", — ето мъдрост стара и истинска.
към текста >>

Дейността и мисълта, които са в хармония с основния Закон на живота, наистина увеличават силата на тялото и на ума.
Не работата, а скръбта прави тялото да грохва. Скръбта е следствие на безпокоен и повреден ум, а тялото отбелязва върху себе си това. „Живота е нещо повече от ядене, и тялото е нещо повече от дрехите“. Умът е по-ценен от всички неща, за които се употребяват неговите сили. „Праведникът върви по своя път и силите му от ден на ден растат", — ето мъдрост стара и истинска. Дейността и мисълта, които са в хармония с основния Закон на живота, наистина увеличават силата на тялото и на ума. И едната и другата унищожават вярата в остаряване и немощ и ни дават възможности да чувстваме, с течение на годините, увеличаването на нашите физически сили и способности. Ето няколко правила, които ще ви водят към възвръщането на младостта и към дълъг живот: Въздържайте се от гняв, безпокойство, спорове, осъждания, както се въздържате от убийство или кражба. Те убиват мира на вашия дух и отнемат жизнената сила на тялото ви. Не се стремете, чрез притежанието на външни неща, да добиете сила и щастие. Черпете тези последните от вашия собствен живот.
към текста >>

Не се отказвайте, поради напреднала възраст, от започване изучаването на нови за вас неща.
Никога не се оплаквайте от вашето положение, колкото и лошо да ви се струва то, защото, правейки това, вие ще го влошите повече. Никога не скърбете, нито се съжалявайте. Всички тези състояния на мисълта и чувствата създават подобни външни условия. Дръжте винаги в ума си мисълта: „Аз съм напълно щастлив, напълно способен и доволен“. Никога не казвайте: „Когато бях млад" или „Аз съм твърде стар" за тази или онази дейност. Не се отказвайте, поради напреднала възраст, от започване изучаването на нови за вас неща. Не оставяйте възрастта да влияе на решението ви какво да предприемате и какво да не предприемате. Напротив, почнете да изучавате нещо ново. Отправяйте мислите си по нови пътища, създавайте си нови приятелства. При ограниченото, смъртно вярване се явява силен стремеж да се придържаме само към старите си приятели, да живеем само на старите места. Направете всичко възможно да отправите своите всекидневни мисли и постъпки по нови и полезни пътища и, преди всичко, изучете се да мислите и говорите само за хармония, здраве и щастие.
към текста >>

Напротив, почнете да изучавате нещо ново.
Всички тези състояния на мисълта и чувствата създават подобни външни условия. Дръжте винаги в ума си мисълта: „Аз съм напълно щастлив, напълно способен и доволен“. Никога не казвайте: „Когато бях млад" или „Аз съм твърде стар" за тази или онази дейност. Не се отказвайте, поради напреднала възраст, от започване изучаването на нови за вас неща. Не оставяйте възрастта да влияе на решението ви какво да предприемате и какво да не предприемате. Напротив, почнете да изучавате нещо ново. Отправяйте мислите си по нови пътища, създавайте си нови приятелства. При ограниченото, смъртно вярване се явява силен стремеж да се придържаме само към старите си приятели, да живеем само на старите места. Направете всичко възможно да отправите своите всекидневни мисли и постъпки по нови и полезни пътища и, преди всичко, изучете се да мислите и говорите само за хармония, здраве и щастие. Това ще ви повърне вашите сила и младост. Няма причини да губите силите и способностите си, радостта, надеждата и възможностите си, понеже „времето“ минавало.
към текста >>

Отправяйте мислите си по нови пътища, създавайте си нови приятелства.
Дръжте винаги в ума си мисълта: „Аз съм напълно щастлив, напълно способен и доволен“. Никога не казвайте: „Когато бях млад" или „Аз съм твърде стар" за тази или онази дейност. Не се отказвайте, поради напреднала възраст, от започване изучаването на нови за вас неща. Не оставяйте възрастта да влияе на решението ви какво да предприемате и какво да не предприемате. Напротив, почнете да изучавате нещо ново. Отправяйте мислите си по нови пътища, създавайте си нови приятелства. При ограниченото, смъртно вярване се явява силен стремеж да се придържаме само към старите си приятели, да живеем само на старите места. Направете всичко възможно да отправите своите всекидневни мисли и постъпки по нови и полезни пътища и, преди всичко, изучете се да мислите и говорите само за хармония, здраве и щастие. Това ще ви повърне вашите сила и младост. Няма причини да губите силите и способностите си, радостта, надеждата и възможностите си, понеже „времето“ минавало. Мъдростта, твърдата вяра в живота и любовта, трябва да се увеличават заедно с дните ви.
към текста >>

Направете всичко възможно да отправите своите всекидневни мисли и постъпки по нови и полезни пътища и, преди всичко, изучете се да мислите и говорите само за хармония, здраве и щастие.
Не се отказвайте, поради напреднала възраст, от започване изучаването на нови за вас неща. Не оставяйте възрастта да влияе на решението ви какво да предприемате и какво да не предприемате. Напротив, почнете да изучавате нещо ново. Отправяйте мислите си по нови пътища, създавайте си нови приятелства. При ограниченото, смъртно вярване се явява силен стремеж да се придържаме само към старите си приятели, да живеем само на старите места. Направете всичко възможно да отправите своите всекидневни мисли и постъпки по нови и полезни пътища и, преди всичко, изучете се да мислите и говорите само за хармония, здраве и щастие. Това ще ви повърне вашите сила и младост. Няма причини да губите силите и способностите си, радостта, надеждата и възможностите си, понеже „времето“ минавало. Мъдростта, твърдата вяра в живота и любовта, трябва да се увеличават заедно с дните ви. „Победете злото чрез доброто", незнанието със знанието, и тогава „заедно с дните ви ще расте и силата ви". Бидейки на 80 години, Мойсей застана начело на евреите и ги изведе из робство — едно гигантско дело.
към текста >>

Той никога не би го извършил, ако в ума му не би дошла една „нова идея", която има своето влияние и върху тялото.
Това ще ви повърне вашите сила и младост. Няма причини да губите силите и способностите си, радостта, надеждата и възможностите си, понеже „времето“ минавало. Мъдростта, твърдата вяра в живота и любовта, трябва да се увеличават заедно с дните ви. „Победете злото чрез доброто", незнанието със знанието, и тогава „заедно с дните ви ще расте и силата ви". Бидейки на 80 години, Мойсей застана начело на евреите и ги изведе из робство — едно гигантско дело. Той никога не би го извършил, ако в ума му не би дошла една „нова идея", която има своето влияние и върху тялото. И така, ние четем, че и на сто и двадесет годишна възраст той все още е бил бодър и силен. Действието на думите „Аз съм млад, аз съм здрав“ върху ви е също тъй могъщо както това на думите: „Аз съм невинен, аз съм чист". С всичката си воля, с цялото си сърце повтаряйте тия думи тихо, спокойно, уверено, когато сте сам. Те ще се проявят във вашето здраве, спокойствие, мир, във вашата телесна и душевна младост. (Превод от есперанто) Словото на Учителя Пътят към Свободата За да се изясни една истина, необходимо е време.
към текста >>

Само така ще може да се създадат хармонични отношения между хората, само така ще се създадат и новите педагогически методи за възпитание и на млади и на възрастни.
А сега хората казват: кажи ми какво ще излезе от мене? — За да кажа на един човек какво ще излезе от него, трябва да претегля тялото му, да видя какъв е обема на стомаха му и какво е неговото състояние. И, най после, трябва да видя как е устроена главата му. След туй ще взема под внимание какви са външните условия. За да излезе от човека нещо, той трябва да работи върху себе си и да се научи да не подпушва теченията на живота. Само така ще може да се създадат хармонични отношения между хората, само така ще се създадат и новите педагогически методи за възпитание и на млади и на възрастни. А затова е необходимо да се проучат законите на живота, които действат в главата, в дробовете и в стомаха — в трите свята на човешкото битие. Само по този път човек ще се добере до великото знание, което ще осмисли живота му и ще му бъде ръководител в пътя на живота. А сега човек, който живее в тъмнина, ту пада, ту става, затова страда повече отколкото трябва, дохожда до обезверяване и казва: „Няма Господ". Но тази дума „Господ" е много обикновена, тя означава господар, а не онова Първично Същество. което е породило живота и света.
към текста >>

Но тази дума „Господ" е много обикновена, тя означава господар, а не онова Първично Същество.
За да излезе от човека нещо, той трябва да работи върху себе си и да се научи да не подпушва теченията на живота. Само така ще може да се създадат хармонични отношения между хората, само така ще се създадат и новите педагогически методи за възпитание и на млади и на възрастни. А затова е необходимо да се проучат законите на живота, които действат в главата, в дробовете и в стомаха — в трите свята на човешкото битие. Само по този път човек ще се добере до великото знание, което ще осмисли живота му и ще му бъде ръководител в пътя на живота. А сега човек, който живее в тъмнина, ту пада, ту става, затова страда повече отколкото трябва, дохожда до обезверяване и казва: „Няма Господ". Но тази дума „Господ" е много обикновена, тя означава господар, а не онова Първично Същество. което е породило живота и света. Този Бог, за когото хората говорят, е измислен от тях и затова прилича на тях. Като не могат да си обяснят правилно явленията на живота, те им дават чисто механическо обяснение и по същия начин механизират и идеята за Бога. Но за онези, които знаят, в природата съществуват три вида процеси — механически, органически и психически, които се взаимни обуславят в проявите си. Като пример за механическите процеси може да ни послужи работата на бъчваря — бъчвите, каците, които са образувани от отделни парчета, съединени само от обръчи.
към текста >>

Под думата „нова идея“ разбирам всички идеи, които носят живот и съграждат, а всички идеи, които рушат и разстройват живота, това са стари идеи.
Такава аналогия не може да се тегли, понеже, както казахме, вътрешна връзка между частите на един механичен процес няма, връзката е външна — обръч. И в обществения живот държавата е създадена по един механически начин, а живота на обществото е органически процес. Когато един органически процес не върви правилно, причината за това не е в самия процес, а в някои паразити. И в психичните процеси имаме същото нещо. Всяка мисъл или идея, която се внася в света, може да подпомогне процесите на живота или пък, като паразит, да ги спъне. Под думата „нова идея“ разбирам всички идеи, които носят живот и съграждат, а всички идеи, които рушат и разстройват живота, това са стари идеи. Истината, както ние я разбираме, не може да бъде стара — тя е винаги нова. Когато човек почне да се проучава, той ще намери в себе си и трите тези вида процеси. И когато разбере тяхната връзка и зависимост, той ще дойде до познанието, че в него има една тайна сила, която той може да развие — има си специални методи и закони за това. И тогава няма да има нищо скрито за човека — той ще знае скритите съкровища на Природата, за него няма да има икономическа и социална криза, но той няма да злоупотреби с това си знание. Но сега, при това ваше състояние, аз не мога да ви разкрия тази тайна, защото имам задължения и отговорност към Природата.
към текста >>

Истината, както ние я разбираме, не може да бъде стара — тя е винаги нова.
И в обществения живот държавата е създадена по един механически начин, а живота на обществото е органически процес. Когато един органически процес не върви правилно, причината за това не е в самия процес, а в някои паразити. И в психичните процеси имаме същото нещо. Всяка мисъл или идея, която се внася в света, може да подпомогне процесите на живота или пък, като паразит, да ги спъне. Под думата „нова идея“ разбирам всички идеи, които носят живот и съграждат, а всички идеи, които рушат и разстройват живота, това са стари идеи. Истината, както ние я разбираме, не може да бъде стара — тя е винаги нова. Когато човек почне да се проучава, той ще намери в себе си и трите тези вида процеси. И когато разбере тяхната връзка и зависимост, той ще дойде до познанието, че в него има една тайна сила, която той може да развие — има си специални методи и закони за това. И тогава няма да има нищо скрито за човека — той ще знае скритите съкровища на Природата, за него няма да има икономическа и социална криза, но той няма да злоупотреби с това си знание. Но сега, при това ваше състояние, аз не мога да ви разкрия тази тайна, защото имам задължения и отговорност към Природата. За мен Природата е разумна, съзнателна и жива, и аз нямам право да разкривам тайните й.
към текста >>

Природата дава ключовете си само на тези, които са познали единството си с нея и са готови беззаветно да й служат.
И тогава няма да има нищо скрито за човека — той ще знае скритите съкровища на Природата, за него няма да има икономическа и социална криза, но той няма да злоупотреби с това си знание. Но сега, при това ваше състояние, аз не мога да ви разкрия тази тайна, защото имам задължения и отговорност към Природата. За мен Природата е разумна, съзнателна и жива, и аз нямам право да разкривам тайните й. които ми е поверила и да давам ключовете й на хората за да я ограбват. Туй. което ми позволи, ще го кажа, но ако не ми позволи — не казвам. Природата дава ключовете си само на тези, които са познали единството си с нея и са готови беззаветно да й служат. Който развие в себе си тази сила и влезе във връзка с Разумната Природа, ще има на разположение всичките й богатства и всичко негово ще бъде нейно. За да разкрие Природата богатствата си, да даде ключовете си на хората, те трябва да имат любов в себе си, за да са готови да служат, а не да искат да бъдат господари. А днес хората познават влюбването и страстта, но не и любовта. За влюбването аз имам особено мнение. За мен всички хора, които са влюбени, се движат в една тъмна нощ; пътя, по който те вървят, има много трапчинки и затова постоянно падат и се нараняват.
към текста >>

Само на тази основа може да се съгради едно разумно и свободно общество.
Всички ще работят и всички ще се ползват еднакво. Когато ние говорим за обичта и любовта — за нас това е връзката, която е нужна за да се опознаят хората, за да могат да работят заедно. Щом двама души се обикнат, те трябва да разпределят труда и благата помежду си и да си помагат. Ако те не си помагат и не разпределят труда си, няма никаква любов помежду им. Любовта като дойде, тя ще разпредели труда и благата. Само на тази основа може да се съгради едно разумно и свободно общество. Цялата философия на живота се състои в това, да знаеш да изпратиш по една хубава мисъл и благородно пожелание на своите събратя човеци, и да бъдеш винаги готов да споделиш с тях всичко каквото имаш. Така ще се създаде вътрешна връзка между всички хора. Ако не може да се направи тази вътрешна връзка, каквото и да постигнете, ще бъдете нещастни и ще страдате. Природата е определила нашето щастие, и тази вътрешна връзка е пътя, по който можем да го реализираме. Защото щастието трябва да бъде достояние на всички.
към текста >>

Повикаха лекаря Д-р Иванов, който, след щателен преглед.
Това обстоятелство ще ви уясни отчасти защо аз съм работил с такава упоритост над нея и защо, въпреки всички трудности и горчивини, аз не се отказах от тази идея, както сториха мнозина други, работещи на същото поле. (следва) Силата на молитвата Ето един случай, който ясно ни говори, че често пъти Бог върши чудеса в отговор на нашата сърдечна молитва. Съгражданина ни Гоце Пецев, 52 годишен, на 22 август т. г. вечерта, почувства неочаквано непоносими болки в стомашната област. без да знае кой орган е заболял и какъв е характера на болестта. Повикаха лекаря Д-р Иванов, който, след щателен преглед. констатира преплитане на червата. За да бъде по-сигурен в диагнозата си, той посъветва домашните на болния да повикат и хирурга Д-р Йонков, управител на държавната болница в града ни. Последния дойде и констатира същото, като каза че за всичко е вече късно — при това положение операцията е крайно рискована и ние сме безпомощни да му помогнем. Но силно веруюшият, и крайно религиозен брат Гоце не се изплашва от тая безпомощност на лекарите. Той събира сетни сили и насочва поглед, сърце и душа към Великия Лекар — Бога и Му отправя гореща молитва, като Го моли да го спаси и с това да докаже, че за Него всичко е възможно.
към текста >>

78. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Принципите на новият живот (К.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 54 - год. V. Севлиево, 1 декември, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Принципите на новият живот (К. Сугарев) Основните идеи на Власовденци (Г. И-в. учител.) Яжте моркови! Словото на Учителя. Пътят на живота (София. 22. IX.
към текста >>

Сугарев) Основните идеи на Власовденци (Г. И-в.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 54 - год. V. Севлиево, 1 декември, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Принципите на новият живот (К. Сугарев) Основните идеи на Власовденци (Г. И-в. учител.) Яжте моркови! Словото на Учителя. Пътят на живота (София. 22. IX. 1932 г., Свещен трепет) Книжнина Принципите на новият живот Живота на съвременното човечество претърпява един голям материален и духовен кризис.
към текста >>

1932 г., Свещен трепет) Книжнина Принципите на новият живот Живота на съвременното човечество претърпява един голям материален и духовен кризис.
Сугарев) Основните идеи на Власовденци (Г. И-в. учител.) Яжте моркови! Словото на Учителя. Пътят на живота (София. 22. IX. 1932 г., Свещен трепет) Книжнина Принципите на новият живот Живота на съвременното човечество претърпява един голям материален и духовен кризис. Днес ние сме свидетели на едно твърде печално явление — именно на нравственото и физическо разложение на целия почти цивилизован свят. Впрочем, не сме само неми зрители, но и актьори в тази грандиозни драма на разложение. Защото всеки индивид представлява една клетка от всеобщия организъм на света и колкото и да се струва някому, че със своето поведение не взима участие и не оказва влияние върху обществения живот, в същност той носи върху себе си дял от отговорноста за целокупния живот, както на обществото, в което се движи и живее, тъй и за живота на цялото човечествo. Но, пита се, кои са причините за съвременния хаос в света? Икономисти, социолози, политици, философи, учени — всички са в тревога.
към текста >>

Нещо по-жалко: тъкмо в това време, когато бележитите държавици разискват, пледират уж каузата на разоръжението почти във всички по-големи страни, като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, се правят маневри с ней-новите военно технически изобретения.
Но, пита се, кои са причините за съвременния хаос в света? Икономисти, социолози, политици, философи, учени — всички са в тревога. Търсят начини, средства и пътища, за да облекчат тежкото положение на народите. Събират се непрестанно на конференции, днес в един град, утре в друг, говорят, философстват, разсъждават, кроят, докато се поизморят, па хайде всеки обратно в своето отечество, без да са могли да направят нищо съществено за подобрението на живота. Ето, конференцията за разоръжението заседава вече близо година време но, уви без никакъв резултат. Нещо по-жалко: тъкмо в това време, когато бележитите държавици разискват, пледират уж каузата на разоръжението почти във всички по-големи страни, като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, се правят маневри с ней-новите военно технически изобретения. Явно е че всичко ще остане, може би, празен блъф! Защо ли? — Защото всяка една държава в своята политика се ръководи от тесногръдия национален егоизъм, който я кара да вижда в лицето на другите нации хищни врагове, които всеки момент я дебнат да я унищожат. И, застанали на базата на този национален егоизъм, всички се стремят да се надлъгват, надянали маската на човеколюбието! Същото става и в другите конференции — икономически, политически, репарационни, и пр.
към текста >>

И, ето, следвайки основния закон — „борбата за съществувание" — съвременния човек прегърна знамето на егоизма и насилието, които, разрастнали се в по-широка форма, дават класовия, партиен и национален егоизъм, и насилието на класа над класа, партия над партия, нация над нация.
Съвременния учен материалист изгони туй схващане като противонаучно, без обаче да може да го замени с истинско научно и правдоподобно. Всичко е материя и главният закон в живота - това е борбата за съществувание“. Това е догмата на материалиста — учен. И тази догма намери своето практическо приложение в живота. Човекът, смятайки себе си еднодневка и изхождайки от главния „закон" — борбата за съществувание, заживя със стремежа, колкото се може повече благо за себе си — тъй като животът е миг и трябва да се изживее „най-рационално". И, ето, следвайки основния закон — „борбата за съществувание" — съвременния човек прегърна знамето на егоизма и насилието, които, разрастнали се в по-широка форма, дават класовия, партиен и национален егоизъм, и насилието на класа над класа, партия над партия, нация над нация. А там където има насилие и борба, не може да има хармония и следователно животът на хората не може да се развива правилно. И живота на днешния свят може да се оприличи на един разровен мравуняк — всеки се движи, блъска се, тича, но без обща цел, без стремеж към общия идеал — общочовешко благоденствие. Безспорно, има изключения, има будни души, които копнеят и се стремят към тази велика цел, но те са още малцина, а ние говорим за мнозинствата. И тъй, за да се внесе обнова в живота, за да се дойде до един по-красив обществен ред, нужно е да се изгради живота върху принципите на общочовешката любов, на правдата, истината и доброто. Тогаз егоизмът ще отстъпи място на взаимопомощта, и братството ще може полека лека да се осъществи.
към текста >>

И тъй, за да се внесе обнова в живота, за да се дойде до един по-красив обществен ред, нужно е да се изгради живота върху принципите на общочовешката любов, на правдата, истината и доброто.
Човекът, смятайки себе си еднодневка и изхождайки от главния „закон" — борбата за съществувание, заживя със стремежа, колкото се може повече благо за себе си — тъй като животът е миг и трябва да се изживее „най-рационално". И, ето, следвайки основния закон — „борбата за съществувание" — съвременния човек прегърна знамето на егоизма и насилието, които, разрастнали се в по-широка форма, дават класовия, партиен и национален егоизъм, и насилието на класа над класа, партия над партия, нация над нация. А там където има насилие и борба, не може да има хармония и следователно животът на хората не може да се развива правилно. И живота на днешния свят може да се оприличи на един разровен мравуняк — всеки се движи, блъска се, тича, но без обща цел, без стремеж към общия идеал — общочовешко благоденствие. Безспорно, има изключения, има будни души, които копнеят и се стремят към тази велика цел, но те са още малцина, а ние говорим за мнозинствата. И тъй, за да се внесе обнова в живота, за да се дойде до един по-красив обществен ред, нужно е да се изгради живота върху принципите на общочовешката любов, на правдата, истината и доброто. Тогаз егоизмът ще отстъпи място на взаимопомощта, и братството ще може полека лека да се осъществи. Нека всички будни синове на света работят за по скорошнното идване на новия живот, като пръскат лъчите на истината, на доброто, на любовта. Будни бъдете защото иде последния час на днешната култура. К. Сугарев Основните идеи на Власовденци В целият устав никъде не се споменува за гласуване. От две статии в тазгодишните броеве на бюлетина „Власовден" се поясни въпроса, че решения власовденци вземат не по вишегласие, а при пълно единодушие на присъстващите.
към текста >>

Нека всички будни синове на света работят за по скорошнното идване на новия живот, като пръскат лъчите на истината, на доброто, на любовта.
А там където има насилие и борба, не може да има хармония и следователно животът на хората не може да се развива правилно. И живота на днешния свят може да се оприличи на един разровен мравуняк — всеки се движи, блъска се, тича, но без обща цел, без стремеж към общия идеал — общочовешко благоденствие. Безспорно, има изключения, има будни души, които копнеят и се стремят към тази велика цел, но те са още малцина, а ние говорим за мнозинствата. И тъй, за да се внесе обнова в живота, за да се дойде до един по-красив обществен ред, нужно е да се изгради живота върху принципите на общочовешката любов, на правдата, истината и доброто. Тогаз егоизмът ще отстъпи място на взаимопомощта, и братството ще може полека лека да се осъществи. Нека всички будни синове на света работят за по скорошнното идване на новия живот, като пръскат лъчите на истината, на доброто, на любовта. Будни бъдете защото иде последния час на днешната култура. К. Сугарев Основните идеи на Власовденци В целият устав никъде не се споменува за гласуване. От две статии в тазгодишните броеве на бюлетина „Власовден" се поясни въпроса, че решения власовденци вземат не по вишегласие, а при пълно единодушие на присъстващите. А по въпросите, по които няма едно мнение, като недостатъчно проучени се отлагат, ако е по събора за следващата година, ако ли е по дружествено събрание, за следващото събрание. Ако и тогава не се дойде до общо решение, оставят се като неуместни, ненавременни.
към текста >>

Сугарев Основните идеи на Власовденци В целият устав никъде не се споменува за гласуване.
Безспорно, има изключения, има будни души, които копнеят и се стремят към тази велика цел, но те са още малцина, а ние говорим за мнозинствата. И тъй, за да се внесе обнова в живота, за да се дойде до един по-красив обществен ред, нужно е да се изгради живота върху принципите на общочовешката любов, на правдата, истината и доброто. Тогаз егоизмът ще отстъпи място на взаимопомощта, и братството ще може полека лека да се осъществи. Нека всички будни синове на света работят за по скорошнното идване на новия живот, като пръскат лъчите на истината, на доброто, на любовта. Будни бъдете защото иде последния час на днешната култура. К. Сугарев Основните идеи на Власовденци В целият устав никъде не се споменува за гласуване. От две статии в тазгодишните броеве на бюлетина „Власовден" се поясни въпроса, че решения власовденци вземат не по вишегласие, а при пълно единодушие на присъстващите. А по въпросите, по които няма едно мнение, като недостатъчно проучени се отлагат, ако е по събора за следващата година, ако ли е по дружествено събрание, за следващото събрание. Ако и тогава не се дойде до общо решение, оставят се като неуместни, ненавременни. На съборите присъстват неограничено число делегати, всеки който може със свои средства да дойде: чл. 20 е определил; „Дружествата имат право на неограничено число делегати във федеративната сбирка, които трябва да са снабдени с пълномощия.
към текста >>

Принципът на федерацията, който се прокарва в цялата организация, осветява свобода и автономия, както на отделните членове, така и на дружествата, стига да не се противодейства, на общо начертаната цел.
Както се вижда, тук е отречена практиката на прехвалената „демократичност", в която на практика излиза, че на един чисто земеделски конгрес, неколцина - интелигентни, помежду своите доверени, избрани от долу, по свое разбиране коват съдбините на мнозинството което само знае да плаща и ... гласува. Дружествата се ръководят от управителен съвет, в който могат да влязат всички които желаят да работят усърдно за прокарване принципите на федерацията. Техните права са никакви, а имат само задължения, доброволно поети. Член 2. гласи: Управителният съвет е само изпълнително тяло на общите събрания, то няма право да взема решения и да действа от името на дружеството, без предварително допитване до общото събрание. Принципът на федерацията, който се прокарва в цялата организация, осветява свобода и автономия, както на отделните членове, така и на дружествата, стига да не се противодейства, на общо начертаната цел. Чл. 9. За противоуставна дейност членовете биват изключвани от общото събрание на дружеството. Чл. 31. Избраните и приети конкретизации от окол. събрание са задължителни за дружествата, ако бъдат одобрени от последните.
към текста >>

За противоуставна дейност членовете биват изключвани от общото събрание на дружеството.
Техните права са никакви, а имат само задължения, доброволно поети. Член 2. гласи: Управителният съвет е само изпълнително тяло на общите събрания, то няма право да взема решения и да действа от името на дружеството, без предварително допитване до общото събрание. Принципът на федерацията, който се прокарва в цялата организация, осветява свобода и автономия, както на отделните членове, така и на дружествата, стига да не се противодейства, на общо начертаната цел. Чл. 9. За противоуставна дейност членовете биват изключвани от общото събрание на дружеството. Чл. 31. Избраните и приети конкретизации от окол. събрание са задължителни за дружествата, ако бъдат одобрени от последните. Ако тези конкретизации са в разрез с интересите на някое дружество, последното не е длъжно да ги съблюдава. Федерацията на дружествата има в окол.
към текста >>

Членовете на управителните и контролни съвети не получават никакви възнаграждения за своята длъжност.
Чл. 34. определя — То няма право да излага своето мнение под формата на окръжни със задължителен характер. Вижда се, че е извлечена добра поука от съществуващите демократически организации, дружества, съюзи, партии, синдикати и др. дето управителните съвети като сведущи, с окръжни наредби стъкмяват общо взети решения и задължават тия които са долу, да играят по тяхната свирка. Чл. 36. Членовете на управителните и контролни съвети не получават никакви възнаграждения за своята длъжност. — Ето хора, които имат задължения, без права — практика, която отрича „здравия“ разум, но която давя преднина на новите „диви" хора да работят, и то тъй както се работи за Бога, мълком, безкористно. Да би имало възможност, ако не сега, то поне в бъдеще, когато ни потрябва, да изменим тоя „глупав" устав, пък то Чл. 38 е отсякъл: Членовете 1, 2, 4, 6, 18, 20, 23, 31, 33 и 34 не подлежат в никой случай на изменение. Да беше поне като нашия основен закон, когато народа избере двойно cвои представители, те поне да могат с вишегласие да го изменят. Вижда се, че тия „прости" селяни и тук са излезли по-предвидливи от своите учени, юристи и др.
към текста >>

— Ето хора, които имат задължения, без права — практика, която отрича „здравия“ разум, но която давя преднина на новите „диви" хора да работят, и то тъй както се работи за Бога, мълком, безкористно.
определя — То няма право да излага своето мнение под формата на окръжни със задължителен характер. Вижда се, че е извлечена добра поука от съществуващите демократически организации, дружества, съюзи, партии, синдикати и др. дето управителните съвети като сведущи, с окръжни наредби стъкмяват общо взети решения и задължават тия които са долу, да играят по тяхната свирка. Чл. 36. Членовете на управителните и контролни съвети не получават никакви възнаграждения за своята длъжност. — Ето хора, които имат задължения, без права — практика, която отрича „здравия“ разум, но която давя преднина на новите „диви" хора да работят, и то тъй както се работи за Бога, мълком, безкористно. Да би имало възможност, ако не сега, то поне в бъдеще, когато ни потрябва, да изменим тоя „глупав" устав, пък то Чл. 38 е отсякъл: Членовете 1, 2, 4, 6, 18, 20, 23, 31, 33 и 34 не подлежат в никой случай на изменение. Да беше поне като нашия основен закон, когато народа избере двойно cвои представители, те поне да могат с вишегласие да го изменят. Вижда се, че тия „прости" селяни и тук са излезли по-предвидливи от своите учени, юристи и др. Запитваме се, на какво разчитат, тия господа, за да постигната своята цел: Чл. 3.
към текста >>

38 е отсякъл: Членовете 1, 2, 4, 6, 18, 20, 23, 31, 33 и 34 не подлежат в никой случай на изменение.
дето управителните съвети като сведущи, с окръжни наредби стъкмяват общо взети решения и задължават тия които са долу, да играят по тяхната свирка. Чл. 36. Членовете на управителните и контролни съвети не получават никакви възнаграждения за своята длъжност. — Ето хора, които имат задължения, без права — практика, която отрича „здравия“ разум, но която давя преднина на новите „диви" хора да работят, и то тъй както се работи за Бога, мълком, безкористно. Да би имало възможност, ако не сега, то поне в бъдеще, когато ни потрябва, да изменим тоя „глупав" устав, пък то Чл. 38 е отсякъл: Членовете 1, 2, 4, 6, 18, 20, 23, 31, 33 и 34 не подлежат в никой случай на изменение. Да беше поне като нашия основен закон, когато народа избере двойно cвои представители, те поне да могат с вишегласие да го изменят. Вижда се, че тия „прости" селяни и тук са излезли по-предвидливи от своите учени, юристи и др. Запитваме се, на какво разчитат, тия господа, за да постигната своята цел: Чл. 3. За постигане своята цел федерацията си служи със следните средства: а) Действа за образуване на земеделски дружества там дето няма такива и присъединяването им към федерацията. б) Подбужда към взаимопомощ и самоинициатива дружествата за осъществяване полезни стопански мероприятия, като прокарване пътища и поправки на мостове по полето, изкопаване кладенци и пр., които биха улеснили членовете, земеделци в тяхната стопанска работа: (следват други конкретизации в това направление, точка в. г.
към текста >>

Да беше поне като нашия основен закон, когато народа избере двойно cвои представители, те поне да могат с вишегласие да го изменят.
Чл. 36. Членовете на управителните и контролни съвети не получават никакви възнаграждения за своята длъжност. — Ето хора, които имат задължения, без права — практика, която отрича „здравия“ разум, но която давя преднина на новите „диви" хора да работят, и то тъй както се работи за Бога, мълком, безкористно. Да би имало възможност, ако не сега, то поне в бъдеще, когато ни потрябва, да изменим тоя „глупав" устав, пък то Чл. 38 е отсякъл: Членовете 1, 2, 4, 6, 18, 20, 23, 31, 33 и 34 не подлежат в никой случай на изменение. Да беше поне като нашия основен закон, когато народа избере двойно cвои представители, те поне да могат с вишегласие да го изменят. Вижда се, че тия „прости" селяни и тук са излезли по-предвидливи от своите учени, юристи и др. Запитваме се, на какво разчитат, тия господа, за да постигната своята цел: Чл. 3. За постигане своята цел федерацията си служи със следните средства: а) Действа за образуване на земеделски дружества там дето няма такива и присъединяването им към федерацията. б) Подбужда към взаимопомощ и самоинициатива дружествата за осъществяване полезни стопански мероприятия, като прокарване пътища и поправки на мостове по полето, изкопаване кладенци и пр., които биха улеснили членовете, земеделци в тяхната стопанска работа: (следват други конкретизации в това направление, точка в. г. д.) Организацията, подреждане всички селяни в своята професионална конфедерация, е най-главното средство на тия работни хора.
към текста >>

б) Подбужда към взаимопомощ и самоинициатива дружествата за осъществяване полезни стопански мероприятия, като прокарване пътища и поправки на мостове по полето, изкопаване кладенци и пр., които биха улеснили членовете, земеделци в тяхната стопанска работа: (следват други конкретизации в това направление, точка в. г.
38 е отсякъл: Членовете 1, 2, 4, 6, 18, 20, 23, 31, 33 и 34 не подлежат в никой случай на изменение. Да беше поне като нашия основен закон, когато народа избере двойно cвои представители, те поне да могат с вишегласие да го изменят. Вижда се, че тия „прости" селяни и тук са излезли по-предвидливи от своите учени, юристи и др. Запитваме се, на какво разчитат, тия господа, за да постигната своята цел: Чл. 3. За постигане своята цел федерацията си служи със следните средства: а) Действа за образуване на земеделски дружества там дето няма такива и присъединяването им към федерацията. б) Подбужда към взаимопомощ и самоинициатива дружествата за осъществяване полезни стопански мероприятия, като прокарване пътища и поправки на мостове по полето, изкопаване кладенци и пр., които биха улеснили членовете, земеделци в тяхната стопанска работа: (следват други конкретизации в това направление, точка в. г. д.) Организацията, подреждане всички селяни в своята професионална конфедерация, е най-главното средство на тия работни хора. Силата е в обединението ни под знамето на малко по-здрави мисли, които обединяват и дават простор да се разцъфти за жертва всяка душа. За по-подробно осветление, всеки може да се отнесе до бюрото на федерацията „Власовден", гр. Хасково. Бюлетина излиза, когато има средства за напечатването му, абонаментът за година е 30 лева, а за 6 м. - 15 лева, като се е предвиждало да излиза двуседмично.
към текста >>

Човек знае завета само това.
Затова яжте моркови! Словото на Учителя Пътят на живота Двадесетия век е век практичен, конкретен материалистичен. Това е едно състояние на деца. Материализма показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае завета само това. което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте си сетива. И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по-ефирна материя, това показва една по голяма площ на мозъка. — Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка.
към текста >>

И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме.
Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както живота се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и изключения в света, причините на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже, и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи, и всеки предмет може да те предупреди за нещастието което може да ти дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме. без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос — те казват че човек имал седем тела; и казват че тези 7 тела били едно в друго.
към текста >>

И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора.
Всички предмети са живи, и всеки предмет може да те предупреди за нещастието което може да ти дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме. без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос — те казват че човек имал седем тела; и казват че тези 7 тела били едно в друго. Не — тези 7 тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има 7 тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят човек няма 7 тела, но има само едно тяло, а другите, това са обвивки, проекции в различни среди. Тялото — това е ценното това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си.
към текста >>

Единствената проява на Великата Реалност която непосредствено познаваме, и която се явява за нас като първична и основна проява на реалността това е живота.
С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот. А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е живота. Единственото нещо, кое то знаем и познаваме, това е живота. Какво нещо са —любовта, мъдростта, истината, добродетелта, правдата и пр. — ние не знаем непосредствено; те са отвлечени истини за нас. Единствената проява на Великата Реалност която непосредствено познаваме, и която се явява за нас като първична и основна проява на реалността това е живота. И чрез живота ние познаваме всички други неща. А някои искат сега, от гледището на любовта да познаят нещата. За нас сега любовта е само път към живота. И само като влезем в този път можем да дойдем до живота; като дойдем до живота, чрез него ние ще познаем какво нещо е любовта, мъдростта и пр. Но какво нещо е живота, сам по себе си?
към текста >>

Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, любовта, истината, знанието — извън живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота.
Бога сам по себе си ние не можем да го проучваме, но ние го познаваме до толкова до колкото познаваме неговите дела. Бога извън живота, любовта, мъдростта, истината и всички добродетели не можем да го познаем. Не можем да казваме нито че е, нито че не е. А сега всички хора имат една крайно материалистична представа за Бога, и като го поставят някъде вън от себе си, вън от живота, искат да го познаят. Това е едно суеверие, което е донесло много злини на човечеството. Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, любовта, истината, знанието — извън живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота. Сега някои чакат Христос да дойде от небето да спаси света. Щом туряте Христа вън от себе си, вие преставате да съществувате, както кръгът престава да съществува, щом центърът му излезе извън него. Божественото — Христос е центъра на вашето битие, и върху този център е създадена цялата ви окръжност. Туй, на което дължите цялото ваше съществувание, това е Христос. И целия капитал и всички сили с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос.
към текста >>

„Свобода“, седмичен вестник за обнова на живота.
„Мария Луиза". № 34, Варна. Добър пчелар, месечно списание, редактира Йор. Земемски, годишен абонамент 30 лв. Адрес: гара Земен. в. „Свобода“, седмичен вестник за обнова на живота. В двата си последни броя помести две статии от Учителя на Б. Братство. Годишен абонамент 70 лв. Адрес: ул. „6 септември“, № 3, София. Препоръчваме в.
към текста >>

79. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Трудово Братска Задруга (С.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 58 - год. V. Севлиево, 1 февруари, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Трудово Братска Задруга (С. Калименов) Хляб и свобода за всички (В. Пашов) Словото на Учителя. Общочовешко братство (Из беседата, държана от Учителя но 15. I. 1933 год.) Фонд „Трудова Братска Задруга". Отзиви Трудово Братска Задруга „Всичко е дадено от Природата и трябва да се разпредели за всички.
към текста >>

Калименов) Хляб и свобода за всички (В.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 58 - год. V. Севлиево, 1 февруари, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Трудово Братска Задруга (С. Калименов) Хляб и свобода за всички (В. Пашов) Словото на Учителя. Общочовешко братство (Из беседата, държана от Учителя но 15. I. 1933 год.) Фонд „Трудова Братска Задруга". Отзиви Трудово Братска Задруга „Всичко е дадено от Природата и трябва да се разпредели за всички. Това е пътя за излизане от съвременната криза”.
към текста >>

„И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития, по завета на Христа".
Всеки трябва да гледа на другите като на братя, и благата, които има, трябва да бъдат общи". „Държавата, ако не се грижи за народа, тя изгубва правото си на съществуване". „Днес в християнския свят хората умират от глад. И отгоре на това „верующите” казват, че такава била волята Божия. - Това е ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички”. „И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития, по завета на Христа". „Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпроса е, че братство трябва между хората”. Учителя Християнството, за което се говори от 2000 години насам, в името на което са пролени реки от кръв и са извършени безчет престъпления, трябва най-сетне да се приложи. Християнството, превърнато днес в доходна професия, от която живеят отделни единици, и употребявано от „силните на този свят” за приспиване съзнанието на огромните маси, трябва да се възроди наново в своята изправна чистота. Живецът, ядката на християнството, това е учението за братството и любовта между всички хора.
към текста >>

„Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство.
„Държавата, ако не се грижи за народа, тя изгубва правото си на съществуване". „Днес в християнския свят хората умират от глад. И отгоре на това „верующите” казват, че такава била волята Божия. - Това е ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички”. „И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития, по завета на Христа". „Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпроса е, че братство трябва между хората”. Учителя Християнството, за което се говори от 2000 години насам, в името на което са пролени реки от кръв и са извършени безчет престъпления, трябва най-сетне да се приложи. Християнството, превърнато днес в доходна професия, от която живеят отделни единици, и употребявано от „силните на този свят” за приспиване съзнанието на огромните маси, трябва да се възроди наново в своята изправна чистота. Живецът, ядката на християнството, това е учението за братството и любовта между всички хора. А какво братство има днес на света, когато хората, чрез своята богиня - „съвременната положителна наука" - са издигнали в култ принципа - човек за човека е вълк - в него вярват и по него живеят?
към текста >>

Християнството, превърнато днес в доходна професия, от която живеят отделни единици, и употребявано от „силните на този свят” за приспиване съзнанието на огромните маси, трябва да се възроди наново в своята изправна чистота.
- Това е ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички”. „И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития, по завета на Христа". „Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпроса е, че братство трябва между хората”. Учителя Християнството, за което се говори от 2000 години насам, в името на което са пролени реки от кръв и са извършени безчет престъпления, трябва най-сетне да се приложи. Християнството, превърнато днес в доходна професия, от която живеят отделни единици, и употребявано от „силните на този свят” за приспиване съзнанието на огромните маси, трябва да се възроди наново в своята изправна чистота. Живецът, ядката на християнството, това е учението за братството и любовта между всички хора. А какво братство има днес на света, когато хората, чрез своята богиня - „съвременната положителна наука" - са издигнали в култ принципа - човек за човека е вълк - в него вярват и по него живеят? Човек против човека, съсловие против съсловие, класа против класа, църква против църква, народ против народ - са се вдигнали и живеят в постоянна борба и самоизяждане. Това е днешното състояние на света и то не е никакво християнство, а тъкмо обратното - отрицание на християнството, антихристиянство. Естествена борба за съществуване - казва „науката".
към текста >>

Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н.
Но освен общепризнатата „наука”, за „вечната борба на всички против всички”, която се преподава в училища и казарми, съществува и друга наука, която казва, че почти 90 на сто от силите на човечеството се изхабяват във взаимната борба между големи и малки единици, и че е достатъчна само една малка част от огромните енергии, харчени днес, за да има доволство и щастие за всички. Има „място под слънцето" за всички. Земята може да нахрани и задоволи всички. Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония. Отклонете се от своя сляп егоизъм, престанете да разрушавате и живота ще влезе в своя естествен път, ще изчезнат днешните противоречия. Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н. да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание. Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси. Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто?
към текста >>

Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси.
Земята може да нахрани и задоволи всички. Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония. Отклонете се от своя сляп егоизъм, престанете да разрушавате и живота ще влезе в своя естествен път, ще изчезнат днешните противоречия. Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н. да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание. Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси. Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто? Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни? - Той ще бъде построен на пясък, защото в престъпление е заченат и насилието ще остане пак като главно средство за регулиране на човешките отношения.
към текста >>

Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто?
Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н. да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание. Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси. Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто? Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни? - Той ще бъде построен на пясък, защото в престъпление е заченат и насилието ще остане пак като главно средство за регулиране на човешките отношения. Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес. И само по пътя на съзнанието, по пътя на естествения развой на новите форми на живот, ще се дойде до реализиране на истински свободен, братски и щастлив живот. Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило.
към текста >>

Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни?
да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание. Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси. Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто? Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни? - Той ще бъде построен на пясък, защото в престъпление е заченат и насилието ще остане пак като главно средство за регулиране на човешките отношения. Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес. И само по пътя на съзнанието, по пътя на естествения развой на новите форми на живот, ще се дойде до реализиране на истински свободен, братски и щастлив живот. Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило. Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта.
към текста >>

И само по пътя на съзнанието, по пътя на естествения развой на новите форми на живот, ще се дойде до реализиране на истински свободен, братски и щастлив живот.
И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто? Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни? - Той ще бъде построен на пясък, защото в престъпление е заченат и насилието ще остане пак като главно средство за регулиране на човешките отношения. Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес. И само по пътя на съзнанието, по пътя на естествения развой на новите форми на живот, ще се дойде до реализиране на истински свободен, братски и щастлив живот. Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило. Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта. Християнството, истинското християнство е една велика реалност и само то може да даде най-правилното разрешение на всички въпроси на живота, включително и на наболелия днес социален въпрос. То ни сочи пътя на изход из днешния световен хаос - обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги. Днес, а не утре.
към текста >>

Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило.
Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто? Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни? - Той ще бъде построен на пясък, защото в престъпление е заченат и насилието ще остане пак като главно средство за регулиране на човешките отношения. Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес. И само по пътя на съзнанието, по пътя на естествения развой на новите форми на живот, ще се дойде до реализиране на истински свободен, братски и щастлив живот. Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило. Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта. Християнството, истинското християнство е една велика реалност и само то може да даде най-правилното разрешение на всички въпроси на живота, включително и на наболелия днес социален въпрос. То ни сочи пътя на изход из днешния световен хаос - обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги. Днес, а не утре. Не след като „вземем властта" с избори или революция, а сега, като доброволно дадем всичко, което имаме, обединявайки се с други, еднакво мислещи с нас хора, за полагане живота си върху основите на истинското християнство. С.
към текста >>

Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта.
Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни? - Той ще бъде построен на пясък, защото в престъпление е заченат и насилието ще остане пак като главно средство за регулиране на човешките отношения. Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес. И само по пътя на съзнанието, по пътя на естествения развой на новите форми на живот, ще се дойде до реализиране на истински свободен, братски и щастлив живот. Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило. Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта. Християнството, истинското християнство е една велика реалност и само то може да даде най-правилното разрешение на всички въпроси на живота, включително и на наболелия днес социален въпрос. То ни сочи пътя на изход из днешния световен хаос - обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги. Днес, а не утре. Не след като „вземем властта" с избори или революция, а сега, като доброволно дадем всичко, което имаме, обединявайки се с други, еднакво мислещи с нас хора, за полагане живота си върху основите на истинското християнство. С. Калименов Хляб и свобода за всички Днешният век е век на борба и копнеж за извоюване на по-сносен културен и икономически живот.
към текста >>

То ни сочи пътя на изход из днешния световен хаос - обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги.
Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес. И само по пътя на съзнанието, по пътя на естествения развой на новите форми на живот, ще се дойде до реализиране на истински свободен, братски и щастлив живот. Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило. Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта. Християнството, истинското християнство е една велика реалност и само то може да даде най-правилното разрешение на всички въпроси на живота, включително и на наболелия днес социален въпрос. То ни сочи пътя на изход из днешния световен хаос - обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги. Днес, а не утре. Не след като „вземем властта" с избори или революция, а сега, като доброволно дадем всичко, което имаме, обединявайки се с други, еднакво мислещи с нас хора, за полагане живота си върху основите на истинското християнство. С. Калименов Хляб и свобода за всички Днешният век е век на борба и копнеж за извоюване на по-сносен културен и икономически живот. Днешната епоха може да се характеризира като епоха на борба за хляб и свобода. Големите икономически и социални движения на нашата епоха са израз на стремежите за хляб и свобода, при все че някои от тях не са правилно ориентирани по въпроса.
към текста >>

Не след като „вземем властта" с избори или революция, а сега, като доброволно дадем всичко, което имаме, обединявайки се с други, еднакво мислещи с нас хора, за полагане живота си върху основите на истинското християнство. С.
Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило. Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта. Християнството, истинското християнство е една велика реалност и само то може да даде най-правилното разрешение на всички въпроси на живота, включително и на наболелия днес социален въпрос. То ни сочи пътя на изход из днешния световен хаос - обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги. Днес, а не утре. Не след като „вземем властта" с избори или революция, а сега, като доброволно дадем всичко, което имаме, обединявайки се с други, еднакво мислещи с нас хора, за полагане живота си върху основите на истинското християнство. С. Калименов Хляб и свобода за всички Днешният век е век на борба и копнеж за извоюване на по-сносен културен и икономически живот. Днешната епоха може да се характеризира като епоха на борба за хляб и свобода. Големите икономически и социални движения на нашата епоха са израз на стремежите за хляб и свобода, при все че някои от тях не са правилно ориентирани по въпроса. Но нас ни интересува в случая онзи спонтанен напор на масите към хляб и свобода. И прав е този напор на народа, защото това е естествено право на всеки човек.
към текста >>

Калименов Хляб и свобода за всички Днешният век е век на борба и копнеж за извоюване на по-сносен културен и икономически живот.
Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта. Християнството, истинското християнство е една велика реалност и само то може да даде най-правилното разрешение на всички въпроси на живота, включително и на наболелия днес социален въпрос. То ни сочи пътя на изход из днешния световен хаос - обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги. Днес, а не утре. Не след като „вземем властта" с избори или революция, а сега, като доброволно дадем всичко, което имаме, обединявайки се с други, еднакво мислещи с нас хора, за полагане живота си върху основите на истинското християнство. С. Калименов Хляб и свобода за всички Днешният век е век на борба и копнеж за извоюване на по-сносен културен и икономически живот. Днешната епоха може да се характеризира като епоха на борба за хляб и свобода. Големите икономически и социални движения на нашата епоха са израз на стремежите за хляб и свобода, при все че някои от тях не са правилно ориентирани по въпроса. Но нас ни интересува в случая онзи спонтанен напор на масите към хляб и свобода. И прав е този напор на народа, защото това е естествено право на всеки човек. Според новото схващане на живота, цялата природа представлява един велик жив организъм.
към текста >>

Според новото схващане на живота, цялата природа представлява един велик жив организъм.
Калименов Хляб и свобода за всички Днешният век е век на борба и копнеж за извоюване на по-сносен културен и икономически живот. Днешната епоха може да се характеризира като епоха на борба за хляб и свобода. Големите икономически и социални движения на нашата епоха са израз на стремежите за хляб и свобода, при все че някои от тях не са правилно ориентирани по въпроса. Но нас ни интересува в случая онзи спонтанен напор на масите към хляб и свобода. И прав е този напор на народа, защото това е естествено право на всеки човек. Според новото схващане на живота, цялата природа представлява един велик жив организъм. В този велик организиран свят всяко същество представлява един орган със специфична функция и служба, и като така, той е ценен за този организъм. Второто положение, което съществува в този велик организъм, е, че всяко същество има правото на храната, която му е потребна. Храната му не се определя по максимата „според стойността на извършената работа", но според нуждата. Който иска да се увери в реалността на този закон, нека проучи живота на клетките в организма. Друго основно положение в този организъм, положено от самото битие на нещата е, че всяко същество има свобода т. е.
към текста >>

Друго основно положение в този организъм, положено от самото битие на нещата е, че всяко същество има свобода т. е.
Според новото схващане на живота, цялата природа представлява един велик жив организъм. В този велик организиран свят всяко същество представлява един орган със специфична функция и служба, и като така, той е ценен за този организъм. Второто положение, което съществува в този велик организъм, е, че всяко същество има правото на храната, която му е потребна. Храната му не се определя по максимата „според стойността на извършената работа", но според нуждата. Който иска да се увери в реалността на този закон, нека проучи живота на клетките в организма. Друго основно положение в този организъм, положено от самото битие на нещата е, че всяко същество има свобода т. е. има известно поле и граници на действие, в които то е автономно да действува съобразно със законите, положени в самото негово битие, които са закони и на обективния свят, в който то развива своята деятелност. И по силата на тези закони, в средата, в която то действа, никое друго същество няма право да му налага други закони или да го ограничава в неговата дейност в собствената му сфера. И никой няма право да прониква в чужда сфера на дейност, понеже с това нарушава свободата на другите. А закона за свободата е безусловен. За да се уверите в съществуването на този закон, погледнете на небесните тела в пространството, на клетките в организма, на електроните в атома.
към текста >>

С нарушението на този закон, те са нарушили и другия основен закон — за получаване на нужната храна, и вместо всеки да има храна според нуждите си, както е в природата, те са си създали един изкуствен закон — всеки да получава храна според заслугите си, според стойността на извършената работа.
Това са спонтанни и естествени стремежи и импулси на всяко живо същество. И до толкова, до колкото се спазват тези три закони и стремежи в един колективен организъм — каквито са човекът и обществото — дотолкова има и хармония в неговото развитие. Хармонията в отделния човек се изразява в здраве на тялото, чистота на чувствата и светлина на мислите, а в обществото това е правилен обществен живот — икономически и духовен. Днешната духовна, социална и икономическа криза е резултат от неспазване на тези три закона, вложени в битието не всека жива твар. Днес преди всичко някои са си присвоили правото да определят функциите на всяка част (член) от обществото, а с това вече те нарушават третия природен закон, вложен в битието на всяко живо същество — закона на свободата. С нарушението на този закон, те са нарушили и другия основен закон — за получаване на нужната храна, и вместо всеки да има храна според нуждите си, както е в природата, те са си създали един изкуствен закон — всеки да получава храна според заслугите си, според стойността на извършената работа. А тази мярка е довела човечеството до днешния обществен строй на „заслужили“ и „незаслужили", на привилегировани и непривилегировани, като краен израз на който имаме днешната социал-икономическа криза. И като следствие от нарушението на тези два закона, всеки човек е изместен от своята естествена функция, което нарушава вече и отношението на частите към цялото, и като следствие на това се явява голямата световна криза по отношение на целокупния живот. И затова борбите на нашето време за хляб и свобода са израз на тези естествени стремежи на човека към запазване на законите на собственото му битие, защото тяхното нарушение е смърт за него. Живота сам по себе си е една общност и той е носител на всички блага, необходими за всяка форма, в която той се изявява. Както кръвта в организма е носител на всички блага и всеки човек, като клетка на този велик организъм, има право да се ползва от тези блага колкото всички останали.
към текста >>

Когато нашето съзнание се разшири и си създадем нови органи за възприятие, видимият, обективният свят ще стане много по-обширен, животът ще ни се представи в нова светлина, ще добием ново знание за човека и природата и човешките общества ще се преустроят на нови начала.
Ние искаме хляб и свобода, искаме свободно общество, свободна федерация на отделните единици, групи, нации. Това иска живота, това искаме и ние — хляб и свобода за всички до един! В. П а ш о в Словото на Учителя Общочовешко братство Битието в неговата целокупност е непонятно за нас, защото не можем да го схванем конкретно със съзнанието си. Видимо, конкретно за нас е само това, което ние схващаме със съзнанието си, което оставя впечатления в нашия ум и него ние разбираме. То е онази част от Битието, за която имаме органи да я възприемем. Когато нашето съзнание се разшири и си създадем нови органи за възприятие, видимият, обективният свят ще стане много по-обширен, животът ще ни се представи в нова светлина, ще добием ново знание за човека и природата и човешките общества ще се преустроят на нови начала. По силата на това обстоятелство, Истината, която представлява целокупността на Битието не може да бъде изяснена в една епоха. Нейното изясняване е един вечен процес на разкриване на света пред нашето съзнание. А Битието в своята целокупност е винаги съществувало, няма начало. Всички процеси които стават, стават вътре в него. Светът не е създаван, а си е вечно пребъдващ.
към текста >>

Той е един вторичен закон, който възстановява и регулира отношенията между частите в цялото.
А Битието в своята целокупност е винаги съществувало, няма начало. Всички процеси които стават, стават вътре в него. Светът не е създаван, а си е вечно пребъдващ. По отношение на целокупността не може да се приложи законът за причини и последствия. Той има отношение към процесите, отношенията на частите в цялото, но няма отношение към цялото само по себе си. Той е един вторичен закон, който възстановява и регулира отношенията между частите в цялото. А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието. Като обективна прояви на Духа в човешкия свят се явяват животът умът. Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта. Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия.
към текста >>

А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието.
Всички процеси които стават, стават вътре в него. Светът не е създаван, а си е вечно пребъдващ. По отношение на целокупността не може да се приложи законът за причини и последствия. Той има отношение към процесите, отношенията на частите в цялото, но няма отношение към цялото само по себе си. Той е един вторичен закон, който възстановява и регулира отношенията между частите в цялото. А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието. Като обективна прояви на Духа в човешкия свят се явяват животът умът. Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта. Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта.
към текста >>

А днешният обществен строй е съграден на ронливата основа на дисхармонията.
Той е същината на нещата. Духът е самият човек, туй, което сте вие във вашата същност, това е духът, туй неизменното, което съзнава, че сте неизменен. И вие дотолкова сте неизменни, доколкото съзнавате, че у вас присъствува нещо разумно, което е същината на битието и е гаранция за мировата хармония. Съвременната бяла раса трябва да разреши този въпрос, трябва да реализира хармонията в обществения живот. Защото животът като единство е велика хармония и в него няма място за дисхармония. А днешният обществен строй е съграден на ронливата основа на дисхармонията. Докато животът е пълнота и изобилие, в днешната култура има хора, които нямат хляб. Бялата раса трябва да разреши въпроса за хляба, който е основата на икономическата проблема. Храната на всеки човек трябва да бъде осигурена. Социалната и икономическата криза е общочовешка и културна криза и за да избегнат по-големи усложнения, трябва да й се даде правилно разрешение - да има храна за всички и да няма човек изложен на глада и на лишенията. И заради храната по-голямата част от хората днес са изложени на изкушения, за да извършат някакви „престъпления" и след това да ги държат отговорни.
към текста >>

Бялата раса трябва да разреши въпроса за хляба, който е основата на икономическата проблема.
И вие дотолкова сте неизменни, доколкото съзнавате, че у вас присъствува нещо разумно, което е същината на битието и е гаранция за мировата хармония. Съвременната бяла раса трябва да разреши този въпрос, трябва да реализира хармонията в обществения живот. Защото животът като единство е велика хармония и в него няма място за дисхармония. А днешният обществен строй е съграден на ронливата основа на дисхармонията. Докато животът е пълнота и изобилие, в днешната култура има хора, които нямат хляб. Бялата раса трябва да разреши въпроса за хляба, който е основата на икономическата проблема. Храната на всеки човек трябва да бъде осигурена. Социалната и икономическата криза е общочовешка и културна криза и за да избегнат по-големи усложнения, трябва да й се даде правилно разрешение - да има храна за всички и да няма човек изложен на глада и на лишенията. И заради храната по-голямата част от хората днес са изложени на изкушения, за да извършат някакви „престъпления" и след това да ги държат отговорни. Богатите казват - нека работят. Но какво да работят?
към текста >>

Но какви са основите на държавата?
А ние защо сме дошли? Да не сме дошли да си играем на национализъм? Или сме дошли на земята да си уредим своите лични, дребнави работи? Всеки трябва да гледа на другите като на братя, и благата, които има трябва да бъдат общи. Сега ще кажат, че това не е съгласно със съвременния ред, със съвременния строй и със законите на държавата. Но какви са основите на държавата? Ако в една държава няма разумни закони и ако в нея за народа не се промисля, каква е тази държава? Държавата ако не се грижи за народа, тя изгубва правото си на съществуване. Сега не искам да кажа, че вие сте виновни. Но въпросът е, че трябва да има импулс у всички хора да работят за повдигането на човечеството. Не трябва да разделяме хората на верующи и безверници, а трябва да ги разделяме на хора, които мислят и хора, които не мислят.
към текста >>

Сега не искам да кажа, че вие сте виновни.
Всеки трябва да гледа на другите като на братя, и благата, които има трябва да бъдат общи. Сега ще кажат, че това не е съгласно със съвременния ред, със съвременния строй и със законите на държавата. Но какви са основите на държавата? Ако в една държава няма разумни закони и ако в нея за народа не се промисля, каква е тази държава? Държавата ако не се грижи за народа, тя изгубва правото си на съществуване. Сега не искам да кажа, че вие сте виновни. Но въпросът е, че трябва да има импулс у всички хора да работят за повдигането на човечеството. Не трябва да разделяме хората на верующи и безверници, а трябва да ги разделяме на хора, които мислят и хора, които не мислят. Ние искаме хора, които мислят и които имат сърце, които да считат нуждите на всички хора за свои. Може да не можем да помогнем, но трябва да дадем импулс в това направление. В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята.
към текста >>

И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа.
Може да не можем да помогнем, но трябва да дадем импулс в това направление. В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята. Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия. Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички. И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството.
към текста >>

Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство.
И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат. Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпросът е, че братство трябва между хората. Из беседата, държана от Учителя но 15. I. 1933 год. Фонд „Трудова Братска Задруга" ОТЗИВИ „ ... Понеже нямам други средства за подпомагане на това дело, изпращам ви това, което мога — един златен пръстен.
към текста >>

Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило.
И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат. Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпросът е, че братство трябва между хората. Из беседата, държана от Учителя но 15. I. 1933 год. Фонд „Трудова Братска Задруга" ОТЗИВИ „ ... Понеже нямам други средства за подпомагане на това дело, изпращам ви това, което мога — един златен пръстен. Нека сумата, добита от неговата продажба, се употреби за братската задруга“.
към текста >>

Велик завет е това дело ... Аз ви чувствам близки, по-близки от родните си братя и желая да взема участие в Задругата“.
Фонд „Трудова Братска Задруга" ОТЗИВИ „ ... Понеже нямам други средства за подпомагане на това дело, изпращам ви това, което мога — един златен пръстен. Нека сумата, добита от неговата продажба, се употреби за братската задруга“. Н. Г. „ ... Свещена е работата, която сте започнали .... Когато аз прочетох думите "Трудова Братска Задруга“ сърцето ми трепна, като че ли те бяха отдавна записани там! Свещени са тия думи, братя! Велик завет е това дело ... Аз ви чувствам близки, по-близки от родните си братя и желая да взема участие в Задругата“. К. Д. „ ... Идеята е хубава и навременна. Обещавам да помогна с хиляда лева, които ще мога да внеса до Петровден. Ако не сте си избрали още място, може да се прегледа и нашето село: тук има добри и подходящи условия, красива природа и плодородие, и ние ще услужим с нашето стопанство и сгради“. А. П.
към текста >>

Въпроса е за волята за нов живот.
“ Г. X. * Братя и сестри, не е въпроса в многото. Не е въпроса в парите. Въпроса е за чувството, което расте и крепне. Въпроса е за съзнанието, което се пробужда и избистря. Въпроса е за волята за нов живот. която ще сломи всички прегради и ще въплъти в живи форми бляна на хиляди души. Имайте вяра в едно божествено начинание. То може да се осъществи и без помощта на този или онзи. Но как хубаво е, когато килиите на кошера биват изградени с усилията, с прашеца, донесен от всички пчели. Защото медът.
към текста >>

Кочериново — 1000 лв.
Защото медът. с който ще се изпълня, ще бъде за всички. Всеки по малко и — кошера ще бъде готов. ПОЛУЧЕНИ СУМИ В. X., с. Кочериново — 1000 лв. Н. К., с. Кочериново — 100 лева; А. С., Ямбол — 900 лв; Ц. X., с. Мургузлий — 20 лв.
към текста >>

Кочериново — 100 лева; А.
Всеки по малко и — кошера ще бъде готов. ПОЛУЧЕНИ СУМИ В. X., с. Кочериново — 1000 лв. Н. К., с. Кочериново — 100 лева; А. С., Ямбол — 900 лв; Ц. X., с. Мургузлий — 20 лв. Г. X., с. Драгийци, — събрани 150 лв.
към текста >>

80. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 72 - год. VI. Севлиево, 5 ноември, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Новата, култура Животът на Питагора (продължение от бр. 71) Излезе от печат Покана за записване абонати на следните книги: Зов Словото на Учителя. Новите схващания за живота и света (По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.) Новата, култура. „Аз градя новото, за което съм дошъл в света".
към текста >>

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Новата, култура Животът на Питагора (продължение от бр.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 72 - год. VI. Севлиево, 5 ноември, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Новата, култура Животът на Питагора (продължение от бр. 71) Излезе от печат Покана за записване абонати на следните книги: Зов Словото на Учителя. Новите схващания за живота и света (По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.) Новата, култура. „Аз градя новото, за което съм дошъл в света". „Трябва да се роди във вас ново съзнание. То ще внесе ново разбиране за живота.
към текста >>

Новите схващания за живота и света (По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.) Новата, култура.
Севлиево, 5 ноември, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Новата, култура Животът на Питагора (продължение от бр. 71) Излезе от печат Покана за записване абонати на следните книги: Зов Словото на Учителя. Новите схващания за живота и света (По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.) Новата, култура. „Аз градя новото, за което съм дошъл в света". „Трябва да се роди във вас ново съзнание. То ще внесе ново разбиране за живота. Тогава ще се явят светли мисли и чувство и силна воля, за да реализирате новото, де го въплътите в живота си и да създадете новата култура." Учителя Новата култура на братството, в която ще доминира колективният интерес и ще се създадат добри условия за всички, идва. Тя иде тъй, както утрото иде след тъмната нощ, както пролетта иде след дългата зима.
към текста >>

„Аз градя новото, за което съм дошъл в света".
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Новата, култура Животът на Питагора (продължение от бр. 71) Излезе от печат Покана за записване абонати на следните книги: Зов Словото на Учителя. Новите схващания за живота и света (По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.) Новата, култура. „Аз градя новото, за което съм дошъл в света". „Трябва да се роди във вас ново съзнание. То ще внесе ново разбиране за живота. Тогава ще се явят светли мисли и чувство и силна воля, за да реализирате новото, де го въплътите в живота си и да създадете новата култура." Учителя Новата култура на братството, в която ще доминира колективният интерес и ще се създадат добри условия за всички, идва. Тя иде тъй, както утрото иде след тъмната нощ, както пролетта иде след дългата зима. Нищо не може да я спре, нищо не може да я отклони, нищо не може да забави нейното идване.
към текста >>

„Трябва да се роди във вас ново съзнание.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Новата, култура Животът на Питагора (продължение от бр. 71) Излезе от печат Покана за записване абонати на следните книги: Зов Словото на Учителя. Новите схващания за живота и света (По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.) Новата, култура. „Аз градя новото, за което съм дошъл в света". „Трябва да се роди във вас ново съзнание. То ще внесе ново разбиране за живота. Тогава ще се явят светли мисли и чувство и силна воля, за да реализирате новото, де го въплътите в живота си и да създадете новата култура." Учителя Новата култура на братството, в която ще доминира колективният интерес и ще се създадат добри условия за всички, идва. Тя иде тъй, както утрото иде след тъмната нощ, както пролетта иде след дългата зима. Нищо не може да я спре, нищо не може да я отклони, нищо не може да забави нейното идване. Може би ще се извият още няколко зимни виелици и бури.
към текста >>

То ще внесе ново разбиране за живота.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Новата, култура Животът на Питагора (продължение от бр. 71) Излезе от печат Покана за записване абонати на следните книги: Зов Словото на Учителя. Новите схващания за живота и света (По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.) Новата, култура. „Аз градя новото, за което съм дошъл в света". „Трябва да се роди във вас ново съзнание. То ще внесе ново разбиране за живота. Тогава ще се явят светли мисли и чувство и силна воля, за да реализирате новото, де го въплътите в живота си и да създадете новата култура." Учителя Новата култура на братството, в която ще доминира колективният интерес и ще се създадат добри условия за всички, идва. Тя иде тъй, както утрото иде след тъмната нощ, както пролетта иде след дългата зима. Нищо не може да я спре, нищо не може да я отклони, нищо не може да забави нейното идване. Може би ще се извият още няколко зимни виелици и бури. Може би тъмнината още известно време ще тържествува над измъчената земя.
към текста >>

Тогава ще се явят светли мисли и чувство и силна воля, за да реализирате новото, де го въплътите в живота си и да създадете новата култура." Учителя Новата култура на братството, в която ще доминира колективният интерес и ще се създадат добри условия за всички, идва.
71) Излезе от печат Покана за записване абонати на следните книги: Зов Словото на Учителя. Новите схващания за живота и света (По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.) Новата, култура. „Аз градя новото, за което съм дошъл в света". „Трябва да се роди във вас ново съзнание. То ще внесе ново разбиране за живота. Тогава ще се явят светли мисли и чувство и силна воля, за да реализирате новото, де го въплътите в живота си и да създадете новата култура." Учителя Новата култура на братството, в която ще доминира колективният интерес и ще се създадат добри условия за всички, идва. Тя иде тъй, както утрото иде след тъмната нощ, както пролетта иде след дългата зима. Нищо не може да я спре, нищо не може да я отклони, нищо не може да забави нейното идване. Може би ще се извият още няколко зимни виелици и бури. Може би тъмнината още известно време ще тържествува над измъчената земя. Може би силите на злото още веднъж ще се разразят в ярост и бяс, обладавайки човека, вдъхвайки му безумието на братоубийството.
към текста >>

Пролетта на човечеството иде с бързи стъпки и зове към пробуждане цветята на новия живот.
Нищо не може да я спре, нищо не може да я отклони, нищо не може да забави нейното идване. Може би ще се извият още няколко зимни виелици и бури. Може би тъмнината още известно време ще тържествува над измъчената земя. Може би силите на злото още веднъж ще се разразят в ярост и бяс, обладавайки човека, вдъхвайки му безумието на братоубийството. Но това ще бъдат последните усилия, последните отчаяни напъни на стария свят да спаси живота си, който гние, разлага се, умира. Пролетта на човечеството иде с бързи стъпки и зове към пробуждане цветята на новия живот. И те се пробуждат. Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни цветя — въплъщение на великите идеи на братството и любовта. Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме. Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа.
към текста >>

Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме.
Може би силите на злото още веднъж ще се разразят в ярост и бяс, обладавайки човека, вдъхвайки му безумието на братоубийството. Но това ще бъдат последните усилия, последните отчаяни напъни на стария свят да спаси живота си, който гние, разлага се, умира. Пролетта на човечеството иде с бързи стъпки и зове към пробуждане цветята на новия живот. И те се пробуждат. Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни цветя — въплъщение на великите идеи на братството и любовта. Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме. Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението. Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура.
към текста >>

Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех.
Но това ще бъдат последните усилия, последните отчаяни напъни на стария свят да спаси живота си, който гние, разлага се, умира. Пролетта на човечеството иде с бързи стъпки и зове към пробуждане цветята на новия живот. И те се пробуждат. Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни цветя — въплъщение на великите идеи на братството и любовта. Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме. Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението. Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура. Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят.
към текста >>

Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура.
Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме. Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението. Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура. Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят. Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони. Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите.
към текста >>

Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят.
Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението. Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура. Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят. Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони. Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите. Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива освободен и се връща в Самос след 30 години отсъствие.
към текста >>

И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите.
Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура. Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят. Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони. Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите. Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива освободен и се връща в Самос след 30 години отсъствие. След кратко престояване в родното си място, той решил да се установи в една от гръцките колонии в Италия. Изборът му паднел върху Кротон. Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие. Тогава той реформирал обществените институции и станал апостола на най-висшите пътища към съвършенството.
към текста >>

След кратко престояване в родното си място, той решил да се установи в една от гръцките колонии в Италия.
Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони. Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите. Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива освободен и се връща в Самос след 30 години отсъствие. След кратко престояване в родното си място, той решил да се установи в една от гръцките колонии в Италия. Изборът му паднел върху Кротон. Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие. Тогава той реформирал обществените институции и станал апостола на най-висшите пътища към съвършенството. Личното влияние ма Питагора било грамадно. Най-старите му биографи го представят като човек с висок ръст, хармонично съчетан с несравнима красота и благородство на лицето, надарен с един внушителен глас и с поглед пленителен и приятен.
към текста >>

Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие.
Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите. Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива освободен и се връща в Самос след 30 години отсъствие. След кратко престояване в родното си място, той решил да се установи в една от гръцките колонии в Италия. Изборът му паднел върху Кротон. Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие. Тогава той реформирал обществените институции и станал апостола на най-висшите пътища към съвършенството. Личното влияние ма Питагора било грамадно. Най-старите му биографи го представят като човек с висок ръст, хармонично съчетан с несравнима красота и благородство на лицето, надарен с един внушителен глас и с поглед пленителен и приятен. От цялото му същество се излъчвало необикновено магнетично влияние, което обуславяло неговия авторитет и дори обожаване от страна на другите. Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани.
към текста >>

От цялото му същество се излъчвало необикновено магнетично влияние, което обуславяло неговия авторитет и дори обожаване от страна на другите.
Изборът му паднел върху Кротон. Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие. Тогава той реформирал обществените институции и станал апостола на най-висшите пътища към съвършенството. Личното влияние ма Питагора било грамадно. Най-старите му биографи го представят като човек с висок ръст, хармонично съчетан с несравнима красота и благородство на лицето, надарен с един внушителен глас и с поглед пленителен и приятен. От цялото му същество се излъчвало необикновено магнетично влияние, което обуславяло неговия авторитет и дори обожаване от страна на другите. Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани. Казват, че неговата първа реч в Кротон, му спечелила две хиляди последователи. Управниците му поверили възпитанието на младежта и преобразованието на обществените учреждения. В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е. на най-високо стоящите в стълбата на знанието и добродетелта.
към текста >>

В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е.
Най-старите му биографи го представят като човек с висок ръст, хармонично съчетан с несравнима красота и благородство на лицето, надарен с един внушителен глас и с поглед пленителен и приятен. От цялото му същество се излъчвало необикновено магнетично влияние, което обуславяло неговия авторитет и дори обожаване от страна на другите. Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани. Казват, че неговата първа реч в Кротон, му спечелила две хиляди последователи. Управниците му поверили възпитанието на младежта и преобразованието на обществените учреждения. В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е. на най-високо стоящите в стълбата на знанието и добродетелта. Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации. Навред, гдето е минавал, той правел да се чува гласа на правдата и доброто и се стараел да оздрави телата и душите. Целз го счита за най-просветения в областта на медицината философ. Знанията му били така всеобгръщащи, мъдростта му тъй-блестяща и влиянието му тъй-грамадно, че го сравнявали с някой полубог.
към текста >>

Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации.
Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани. Казват, че неговата първа реч в Кротон, му спечелила две хиляди последователи. Управниците му поверили възпитанието на младежта и преобразованието на обществените учреждения. В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е. на най-високо стоящите в стълбата на знанието и добродетелта. Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации. Навред, гдето е минавал, той правел да се чува гласа на правдата и доброто и се стараел да оздрави телата и душите. Целз го счита за най-просветения в областта на медицината философ. Знанията му били така всеобгръщащи, мъдростта му тъй-блестяща и влиянието му тъй-грамадно, че го сравнявали с някой полубог. В своя институт в Кротон той се постарал да реализира идеала си за човешкото усъвършенстване. Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие.
към текста >>

Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие.
Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации. Навред, гдето е минавал, той правел да се чува гласа на правдата и доброто и се стараел да оздрави телата и душите. Целз го счита за най-просветения в областта на медицината философ. Знанията му били така всеобгръщащи, мъдростта му тъй-блестяща и влиянието му тъй-грамадно, че го сравнявали с някой полубог. В своя институт в Кротон той се постарал да реализира идеала си за човешкото усъвършенстване. Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие. Така, в съгласие с тези неизменни аналогии в произхода, устройството, развитието и крайната цел на нещата, той желаел да установи закона, хармонията и божествения план във всички прояви на човешкия живот, както в ръководството на отделния човек, така и в това на колектива. Да се стремиш към уподобление на Бога, изпълнявайки неговите закони, изпълнявайки длъжностите си и правилата за здрав, прост и естествен живот, това било задачата, която той предлагал на всички. Грижата му за усъвършенстване и хармония била отправена към развитие на всички човешки способности едновременно. Той целел да съедини в един и същ индивид отличното физическо здраве, най-голяма жизнена енергия, най-висока умствена сила и най-красивото съчетание на способностите. За да постигне хармонията в цялото същество на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания.
към текста >>

Така, в съгласие с тези неизменни аналогии в произхода, устройството, развитието и крайната цел на нещата, той желаел да установи закона, хармонията и божествения план във всички прояви на човешкия живот, както в ръководството на отделния човек, така и в това на колектива.
Навред, гдето е минавал, той правел да се чува гласа на правдата и доброто и се стараел да оздрави телата и душите. Целз го счита за най-просветения в областта на медицината философ. Знанията му били така всеобгръщащи, мъдростта му тъй-блестяща и влиянието му тъй-грамадно, че го сравнявали с някой полубог. В своя институт в Кротон той се постарал да реализира идеала си за човешкото усъвършенстване. Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие. Така, в съгласие с тези неизменни аналогии в произхода, устройството, развитието и крайната цел на нещата, той желаел да установи закона, хармонията и божествения план във всички прояви на човешкия живот, както в ръководството на отделния човек, така и в това на колектива. Да се стремиш към уподобление на Бога, изпълнявайки неговите закони, изпълнявайки длъжностите си и правилата за здрав, прост и естествен живот, това било задачата, която той предлагал на всички. Грижата му за усъвършенстване и хармония била отправена към развитие на всички човешки способности едновременно. Той целел да съедини в един и същ индивид отличното физическо здраве, най-голяма жизнена енергия, най-висока умствена сила и най-красивото съчетание на способностите. За да постигне хармонията в цялото същество на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания. Той направил от религията една наука, и от науката — религия.
към текста >>

Грижата му за усъвършенстване и хармония била отправена към развитие на всички човешки способности едновременно.
Знанията му били така всеобгръщащи, мъдростта му тъй-блестяща и влиянието му тъй-грамадно, че го сравнявали с някой полубог. В своя институт в Кротон той се постарал да реализира идеала си за човешкото усъвършенстване. Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие. Така, в съгласие с тези неизменни аналогии в произхода, устройството, развитието и крайната цел на нещата, той желаел да установи закона, хармонията и божествения план във всички прояви на човешкия живот, както в ръководството на отделния човек, така и в това на колектива. Да се стремиш към уподобление на Бога, изпълнявайки неговите закони, изпълнявайки длъжностите си и правилата за здрав, прост и естествен живот, това било задачата, която той предлагал на всички. Грижата му за усъвършенстване и хармония била отправена към развитие на всички човешки способности едновременно. Той целел да съедини в един и същ индивид отличното физическо здраве, най-голяма жизнена енергия, най-висока умствена сила и най-красивото съчетание на способностите. За да постигне хармонията в цялото същество на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания. Той направил от религията една наука, и от науката — религия. Идеята за Бога доминирала, ръководела и увенчавала цялата му дейност. Той знаел, че деня, в който човечеството стане съзнателно за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята.
към текста >>

Той знаел, че деня, в който човечеството стане съзнателно за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята.
Грижата му за усъвършенстване и хармония била отправена към развитие на всички човешки способности едновременно. Той целел да съедини в един и същ индивид отличното физическо здраве, най-голяма жизнена енергия, най-висока умствена сила и най-красивото съчетание на способностите. За да постигне хармонията в цялото същество на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания. Той направил от религията една наука, и от науката — религия. Идеята за Бога доминирала, ръководела и увенчавала цялата му дейност. Той знаел, че деня, в който човечеството стане съзнателно за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята. (следва) ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ първият том от десета серия Беседи от Учителя под заглавие МНОЗИНА КАЗВАХА Цена 25 лева Доставя: Братското книгоиздателство ул „Опълченска“, 66, София, 3 Словото на Учителя е Божественият извор, който напоява изсъхналия живот на съвременното човечество. В неговото възприемане и следване е спасението и възкресението на всички, които търсят изход из днешния духовен и материален хаос. Тия, които са жадни, нека дойдат и пият. Беседите на Учителя могат да се доставят и от администрацията на в. „Братство" ПОКАНА За записване абонати на следните книги: Книгоиздателство „Посредник“ е поставило под печат и в най-скоро време ще излизат една след друга: 1.
към текста >>

Ето един случай да приложим принципа на взаимопомощта, който трябва да легне като основа на братския живот на новото общество, за което мечтаем.
С братски поздрав Братството. Сумите пратете на адрес Ник. Христов, с. Ветрен, Казанлъшко. Б. Р. Ето един случай да приложим принципа на взаимопомощта, който трябва да легне като основа на братския живот на новото общество, за което мечтаем. Поотделно ние нищо, или много малко можем направи, с обединени усилия — ние можем много. . Словото на Учителя Новите схващания за живота и света Душата, това е единственото реално нещо. И след като я проучвате хиляди и милиони години, ще знаете за нея толкова, колкото и сега. Умът на човека е най-силното нещо, което съществува в света; а радостта - това е реалното на земята - няма по-реално нещо на земята от радостта. Ще посоча три положения, за да се види как гледаме ние на въпросите на живота.
към текста >>

Словото на Учителя Новите схващания за живота и света Душата, това е единственото реално нещо.
Христов, с. Ветрен, Казанлъшко. Б. Р. Ето един случай да приложим принципа на взаимопомощта, който трябва да легне като основа на братския живот на новото общество, за което мечтаем. Поотделно ние нищо, или много малко можем направи, с обединени усилия — ние можем много. . Словото на Учителя Новите схващания за живота и света Душата, това е единственото реално нещо. И след като я проучвате хиляди и милиони години, ще знаете за нея толкова, колкото и сега. Умът на човека е най-силното нещо, което съществува в света; а радостта - това е реалното на земята - няма по-реално нещо на земята от радостта. Ще посоча три положения, за да се види как гледаме ние на въпросите на живота. Земният, материалният живот е калният живот. Не че животът сам по себе си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване.
към текста >>

Нещо ново трябва да дойде.
Друго положение. Някои ми казват: Вие трябва да дадете по-конкретни положения за обществения живот, за семейството, за мъжете и жените, за религията и пр. как ще се оправят. Казвам: Това не е моя работа. Домът и общественият живот' - това са завършени процеси, това са вече свършени неща и не могат да се поправят. Нещо ново трябва да дойде. Старото не искам и да го бутам, понеже може да падне и да ме осакати. Аз не искам и праха му да гълтам, като го бутна, затова старото да си седи. Който го е направил, да го разваля - чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм дошъл в света. За старото да отговарят тези, които са го създали.
към текста >>

Аз градя новото, за което съм дошъл в света.
Домът и общественият живот' - това са завършени процеси, това са вече свършени неща и не могат да се поправят. Нещо ново трябва да дойде. Старото не искам и да го бутам, понеже може да падне и да ме осакати. Аз не искам и праха му да гълтам, като го бутна, затова старото да си седи. Който го е направил, да го разваля - чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм дошъл в света. За старото да отговарят тези, които са го създали. Други казват: „Дай ум на хората“. - Ум не давам. Всички хора имат достатъчно ум. Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа.
към текста >>

Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други.
Други казват: „Дай ум на хората“. - Ум не давам. Всички хора имат достатъчно ум. Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа. Ще кажете - ще бъдем научени от Бога. Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно. Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога. И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството. Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката.
към текста >>

Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога.
Всички хора имат достатъчно ум. Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа. Ще кажете - ще бъдем научени от Бога. Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно. Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога. И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството. Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката. Чудна работа! Аз не се занимавам само със знанията на земята.
към текста >>

И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота.
Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа. Ще кажете - ще бъдем научени от Бога. Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно. Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога. И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството. Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката. Чудна работа! Аз не се занимавам само със знанията на земята. За мен би било много лесно, ако се занимавам само със знанията на хората от земята.
към текста >>

Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството.
Ще кажете - ще бъдем научени от Бога. Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно. Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога. И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството. Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката. Чудна работа! Аз не се занимавам само със знанията на земята. За мен би било много лесно, ако се занимавам само със знанията на хората от земята. Но мен ме интересува знанието на жителите на Слънцето и другите планети и по-далечни слънца.
към текста >>

Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката.
Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно. Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога. И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството. Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката. Чудна работа! Аз не се занимавам само със знанията на земята. За мен би било много лесно, ако се занимавам само със знанията на хората от земята. Но мен ме интересува знанието на жителите на Слънцето и другите планети и по-далечни слънца. Моят ум е занят с много по-велики работи и не ми остава време само за земята.
към текста >>

А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата, Първата Причина е виновна за всичко това.
Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени. И какво лошо има в това, че ще умрат? Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега. Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата, Първата Причина е виновна за всичко това. - Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота. Всички искат живота да не бил такъв, какъвто е сега. Всеки иска другите да бъдат добри, но при днешните условия, т.е. при днешното съзнание на хората, животът ще си е такъв, какъвто си е. За в бъдеще всичко туй ще се измени, но засега е невъзможно.
към текста >>

Вие живеете в един установен свят, но в него няма никаква реалност.
- Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота. Всички искат живота да не бил такъв, какъвто е сега. Всеки иска другите да бъдат добри, но при днешните условия, т.е. при днешното съзнание на хората, животът ще си е такъв, какъвто си е. За в бъдеще всичко туй ще се измени, но засега е невъзможно. Вие живеете в един установен свят, но в него няма никаква реалност. Установените неща са неустановени, а неустановените са установени. Това е парадоксално, но е факт. Ледът например, е нещо много установено, но като дойде пролетта, той изчезва. А виждаме една малка лодка в морето, която се люшка по вълните, но извежда хората на брега. Туй неустановено, произвежда добри резултати.
към текста >>

Установените неща са неустановени, а неустановените са установени.
Всички искат живота да не бил такъв, какъвто е сега. Всеки иска другите да бъдат добри, но при днешните условия, т.е. при днешното съзнание на хората, животът ще си е такъв, какъвто си е. За в бъдеще всичко туй ще се измени, но засега е невъзможно. Вие живеете в един установен свят, но в него няма никаква реалност. Установените неща са неустановени, а неустановените са установени. Това е парадоксално, но е факт. Ледът например, е нещо много установено, но като дойде пролетта, той изчезва. А виждаме една малка лодка в морето, която се люшка по вълните, но извежда хората на брега. Туй неустановено, произвежда добри резултати. Установеният лед произвежда смърт, а неустановената лодка носи живот и радост.
към текста >>

Ледът например, е нещо много установено, но като дойде пролетта, той изчезва.
при днешното съзнание на хората, животът ще си е такъв, какъвто си е. За в бъдеще всичко туй ще се измени, но засега е невъзможно. Вие живеете в един установен свят, но в него няма никаква реалност. Установените неща са неустановени, а неустановените са установени. Това е парадоксално, но е факт. Ледът например, е нещо много установено, но като дойде пролетта, той изчезва. А виждаме една малка лодка в морето, която се люшка по вълните, но извежда хората на брега. Туй неустановено, произвежда добри резултати. Установеният лед произвежда смърт, а неустановената лодка носи живот и радост. Омразата това е лед, който се стопява, а любовта е лодката. Лодката, това е закон за пазене на равновесие; тя се приспособява на всички противоречия.
към текста >>

Туй неустановено, произвежда добри резултати.
Вие живеете в един установен свят, но в него няма никаква реалност. Установените неща са неустановени, а неустановените са установени. Това е парадоксално, но е факт. Ледът например, е нещо много установено, но като дойде пролетта, той изчезва. А виждаме една малка лодка в морето, която се люшка по вълните, но извежда хората на брега. Туй неустановено, произвежда добри резултати. Установеният лед произвежда смърт, а неустановената лодка носи живот и радост. Омразата това е лед, който се стопява, а любовта е лодката. Лодката, това е закон за пазене на равновесие; тя се приспособява на всички противоречия. Следователно, Любовта е силата, реалността, която се приспособява към всички положения в даден момент. На нея можем да разчитаме всякога и с нея ние можем да се справим с всички противоречия, които съществуват в живота ни.
към текста >>

Установеният лед произвежда смърт, а неустановената лодка носи живот и радост.
Установените неща са неустановени, а неустановените са установени. Това е парадоксално, но е факт. Ледът например, е нещо много установено, но като дойде пролетта, той изчезва. А виждаме една малка лодка в морето, която се люшка по вълните, но извежда хората на брега. Туй неустановено, произвежда добри резултати. Установеният лед произвежда смърт, а неустановената лодка носи живот и радост. Омразата това е лед, който се стопява, а любовта е лодката. Лодката, това е закон за пазене на равновесие; тя се приспособява на всички противоречия. Следователно, Любовта е силата, реалността, която се приспособява към всички положения в даден момент. На нея можем да разчитаме всякога и с нея ние можем да се справим с всички противоречия, които съществуват в живота ни. Не се обезсърчавайте от противоречията, защото всеки човек, в душата на когото съществуват противоречия е виден, силен човек.
към текста >>

Лодката, това е закон за пазене на равновесие; тя се приспособява на всички противоречия.
Ледът например, е нещо много установено, но като дойде пролетта, той изчезва. А виждаме една малка лодка в морето, която се люшка по вълните, но извежда хората на брега. Туй неустановено, произвежда добри резултати. Установеният лед произвежда смърт, а неустановената лодка носи живот и радост. Омразата това е лед, който се стопява, а любовта е лодката. Лодката, това е закон за пазене на равновесие; тя се приспособява на всички противоречия. Следователно, Любовта е силата, реалността, която се приспособява към всички положения в даден момент. На нея можем да разчитаме всякога и с нея ние можем да се справим с всички противоречия, които съществуват в живота ни. Не се обезсърчавайте от противоречията, защото всеки човек, в душата на когото съществуват противоречия е виден, силен човек. И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред. Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят?
към текста >>

В човека едновременно се проявяват два стремежа.
Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш. И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено. Туй Божественото, което се крие вътре, ако можеш да го схванеш, ти успяваш и се благославяш в живота. Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира. Във всички хора има добри желания, но има нещо в тях на което те не са господари и то разваля всичките им добри желания. В човека едновременно се проявяват два стремежа. Като резултат на единия имаме това, което се нарича Божествено, добро, а като резултат на другия - туй, което наричаме зло. И вследствие на тези два стремежа у човека, се дължи и туй раздвоение, което е характерно за съвременните хора. Едни хора мислят по новому, а живеят по старому т. е. за новите идеи приказват, а живеят със старите, а други привидно мислят по старому, а живеят по новия начин. Първата категория проповядват за Господ, за любов, за жертва, за братство и пр., а като дойде един беден и закъсал при тях, ще кажат: Това му е карма, не му е дошло времето, друг да му помогне.
към текста >>

Едни хора мислят по новому, а живеят по старому т. е.
Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира. Във всички хора има добри желания, но има нещо в тях на което те не са господари и то разваля всичките им добри желания. В човека едновременно се проявяват два стремежа. Като резултат на единия имаме това, което се нарича Божествено, добро, а като резултат на другия - туй, което наричаме зло. И вследствие на тези два стремежа у човека, се дължи и туй раздвоение, което е характерно за съвременните хора. Едни хора мислят по новому, а живеят по старому т. е. за новите идеи приказват, а живеят със старите, а други привидно мислят по старому, а живеят по новия начин. Първата категория проповядват за Господ, за любов, за жертва, за братство и пр., а като дойде един беден и закъсал при тях, ще кажат: Това му е карма, не му е дошло времето, друг да му помогне. А друг, в Бога не вярва, за любов и пр. не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага. Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света.
към текста >>

за новите идеи приказват, а живеят със старите, а други привидно мислят по старому, а живеят по новия начин.
Във всички хора има добри желания, но има нещо в тях на което те не са господари и то разваля всичките им добри желания. В човека едновременно се проявяват два стремежа. Като резултат на единия имаме това, което се нарича Божествено, добро, а като резултат на другия - туй, което наричаме зло. И вследствие на тези два стремежа у човека, се дължи и туй раздвоение, което е характерно за съвременните хора. Едни хора мислят по новому, а живеят по старому т. е. за новите идеи приказват, а живеят със старите, а други привидно мислят по старому, а живеят по новия начин. Първата категория проповядват за Господ, за любов, за жертва, за братство и пр., а като дойде един беден и закъсал при тях, ще кажат: Това му е карма, не му е дошло времето, друг да му помогне. А друг, в Бога не вярва, за любов и пр. не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага. Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила.
към текста >>

За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила.
за новите идеи приказват, а живеят със старите, а други привидно мислят по старому, а живеят по новия начин. Първата категория проповядват за Господ, за любов, за жертва, за братство и пр., а като дойде един беден и закъсал при тях, ще кажат: Това му е карма, не му е дошло времето, друг да му помогне. А друг, в Бога не вярва, за любов и пр. не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага. Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура. Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас.
към текста >>

Работят денонощно и подготвят условията на новата култура.
Първата категория проповядват за Господ, за любов, за жертва, за братство и пр., а като дойде един беден и закъсал при тях, ще кажат: Това му е карма, не му е дошло времето, друг да му помогне. А друг, в Бога не вярва, за любов и пр. не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага. Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура. Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си.
към текста >>

Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят.
А друг, в Бога не вярва, за любов и пр. не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага. Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура. Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си. Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта.
към текста >>

81. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 85 - год. VI. Севлиево, 25 февруари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: По кой път? (Т. Чаушев) Как да започнем деня (Г. Събев) Преглед Основите на Братската задруга (Сава Калименов) Словото на Учителя. Кога ще се оправи светът (По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г.) Първите стъпки.
към текста >>

Редактор: Сава Калименов Съдържание: По кой път?
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 85 - год. VI. Севлиево, 25 февруари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: По кой път? (Т. Чаушев) Как да започнем деня (Г. Събев) Преглед Основите на Братската задруга (Сава Калименов) Словото на Учителя. Кога ще се оправи светът (По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г.) Първите стъпки. (Трите основи) Любомир Гласът Божий (С. Недев) Темпераментите (Из беседите) Книжнина По кой път?
към текста >>

Събев) Преглед Основите на Братската задруга (Сава Калименов) Словото на Учителя.
Севлиево, 25 февруари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: По кой път? (Т. Чаушев) Как да започнем деня (Г. Събев) Преглед Основите на Братската задруга (Сава Калименов) Словото на Учителя. Кога ще се оправи светът (По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г.) Първите стъпки. (Трите основи) Любомир Гласът Божий (С. Недев) Темпераментите (Из беседите) Книжнина По кой път? По кой път сме вървели, за да дойдем до това лошо положение, до тоя страшна действителност, всред която живеем и страдаме? По кой път вървим днес и къде ще ни изведе тоя път?
към текста >>

(Трите основи) Любомир Гласът Божий (С.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: По кой път? (Т. Чаушев) Как да започнем деня (Г. Събев) Преглед Основите на Братската задруга (Сава Калименов) Словото на Учителя. Кога ще се оправи светът (По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г.) Първите стъпки. (Трите основи) Любомир Гласът Божий (С. Недев) Темпераментите (Из беседите) Книжнина По кой път? По кой път сме вървели, за да дойдем до това лошо положение, до тоя страшна действителност, всред която живеем и страдаме? По кой път вървим днес и къде ще ни изведе тоя път? По кой път трябва да вървим, за да избегнем всичко лошо и да дойдем до щастието и свободата? — Ето най-важните въпроси, на които трябва да си отговори всеки разумен човек.
към текста >>

От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота.
— Ето най-важните въпроси, на които трябва да си отговори всеки разумен човек. Както в миналото, тъй и сега вървим по един не естествен, по един гибелен път, път на израждане, грешен и престъпен път, който е пълно отклонение от Пътя на живота. И по тоя гибелен път, в това отклонение от пътя на живота, сме стигнали до това си лошо състояние. Загрубели са нашите сърца, потъмнели са нашите души. Изгубили сме връзката, която съединява човека с човека, която сближава всички същества, която свързва с великия живот, с Природата. От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота. От тук и това разделение в човечеството: на държави и народности, на религии, вери. класи, партии. От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество! По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота. Кой е този път?
към текста >>

Това е пътя на възраждане и обнова.
От тук и това разделение в човечеството: на държави и народности, на религии, вери. класи, партии. От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество! По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота. Кой е този път? Това е пътя на възраждане и обнова. Да се заемем всеки със себе си, както болния се заема със своето лекуване, и да заработим за облагородяване на своите сърца, за просветяване и извисяване на своите умове и души. Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение. до онова духовно просветление, при което се възстановява и се чувства връзката между човек и човек, между всичко живо, връзката с природата. Тогава, подобно болния, които е достигнал своето здраве, ще достигнем най-ценните блага на живота. Тогава всеки ще обича другите и ще му бъде леко и приятно да се грижи за тях, за техните блага, както сега всеки се грижи за себе си- И всички ще жив4ят всред обилие от блага, всички ще бъдат свободни и щастливи.
към текста >>

Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение.
От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество! По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота. Кой е този път? Това е пътя на възраждане и обнова. Да се заемем всеки със себе си, както болния се заема със своето лекуване, и да заработим за облагородяване на своите сърца, за просветяване и извисяване на своите умове и души. Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение. до онова духовно просветление, при което се възстановява и се чувства връзката между човек и човек, между всичко живо, връзката с природата. Тогава, подобно болния, които е достигнал своето здраве, ще достигнем най-ценните блага на живота. Тогава всеки ще обича другите и ще му бъде леко и приятно да се грижи за тях, за техните блага, както сега всеки се грижи за себе си- И всички ще жив4ят всред обилие от блага, всички ще бъдат свободни и щастливи. Такъв е пътя, по които трябва да тръгнем, за да се избавим от всичко, що ни мъчи и унизява, и да дойдем до чистата радост, до пълното благо на живота. Тоя път е изминат и посочен от ония най-просветени души и най-благородни сърца, които са признати за най-велики учители на човечеството. Т.
към текста >>

до онова духовно просветление, при което се възстановява и се чувства връзката между човек и човек, между всичко живо, връзката с природата.
По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота. Кой е този път? Това е пътя на възраждане и обнова. Да се заемем всеки със себе си, както болния се заема със своето лекуване, и да заработим за облагородяване на своите сърца, за просветяване и извисяване на своите умове и души. Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение. до онова духовно просветление, при което се възстановява и се чувства връзката между човек и човек, между всичко живо, връзката с природата. Тогава, подобно болния, които е достигнал своето здраве, ще достигнем най-ценните блага на живота. Тогава всеки ще обича другите и ще му бъде леко и приятно да се грижи за тях, за техните блага, както сега всеки се грижи за себе си- И всички ще жив4ят всред обилие от блага, всички ще бъдат свободни и щастливи. Такъв е пътя, по които трябва да тръгнем, за да се избавим от всичко, що ни мъчи и унизява, и да дойдем до чистата радост, до пълното благо на живота. Тоя път е изминат и посочен от ония най-просветени души и най-благородни сърца, които са признати за най-велики учители на човечеството. Т. Чаушев КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДЕНЯ Много, твърде много са хората, които тъпчат лицето на земята, дишат въздуха и пият водата (което и животните също правят), но твърде малко са тези хора, които имат истинско знание за това същественото и неотложното, което всеки един от нас е длъжен да направи, за де допринесе за подобрението на живота: този живот когото твърде често обременените хулят, че бил лош, тежък и непоносим.
към текста >>

Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете.
Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване. А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си. Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно. Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре. Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай. Не отлагай!
към текста >>

Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си.
А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си. Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно. Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре. Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай. Не отлагай! Направи най малкото, което сега можеш.
към текста >>

Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай.
Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си. Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно. Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре. Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай. Не отлагай! Направи най малкото, което сега можеш. Защото, само това което направиш, само то ще ползва както тебе, тъй и идващите след теб. Не се спирай, защото всяко спиране е връщане назад, а всяко връщане е загуба на време. Сгрешиш ли в нещо, не се окайвай, а поправи погрешната си и върви напред, защото този който може да поправи една грешка е пo-умен и по-силен от този, който от страх да не сгреши, нищо не прави.
към текста >>

„Въздържайте се от злото, за да затворите лошите уста“ се казва в новия завет ... „Направете едно добро, за да обезоръжите и обезсилите злото“ казва Учителя … Завещайте на своето „утре“ най възвишеното от своето „вчера“, и най- благородното от своето „днес“.
или на кратко казано всички работи през живота на човека вървят по-гладко, по-леко, по-приятно. Добрите обноски са рожба на доброто възпитание; човешкото ни достойнство предполага благородство, в то значи по-малко да мислим за себе си; а колкото човек по-малко мисли за себе си, толкова се чувства по-добре, по-доволен, бива по-щастлив. Ние трябва да се отнасяме добре не затова, де се отнасят и с нас добре, а защото така повелява човешкият ни дълг, и така изисква човешкото ни достойнство. Такъв е закона на справедливостта, щото добрите отношения без съмнение рано или късно ще дадат своя добър плод. Защото няма човек с толкова закоравяло сърце, който за една наша добра обхода към него да не се отплати освен пак с добро, стига само доброто, което правим де е чисто от корист. „Въздържайте се от злото, за да затворите лошите уста“ се казва в новия завет ... „Направете едно добро, за да обезоръжите и обезсилите злото“ казва Учителя … Завещайте на своето „утре“ най възвишеното от своето „вчера“, и най- благородното от своето „днес“. Сутрин земята е чиста, въздуха свеж. Пред нас е денят с всичките му възможности. Да го почнем както трябва и да го продължим както сме го започнали. Г. С ъ б е в Преглед Събитията в Австрия Това, което миналата година стана в Германия и това. което току що стана в Австрия, има никаква връзка по между си.
към текста >>

Това са последователните стъпки на реакцията, на старото, което възкръсва и взема надмощие в Европа, обличайки се в най-различни „нови“ форми.
Сутрин земята е чиста, въздуха свеж. Пред нас е денят с всичките му възможности. Да го почнем както трябва и да го продължим както сме го започнали. Г. С ъ б е в Преглед Събитията в Австрия Това, което миналата година стана в Германия и това. което току що стана в Австрия, има никаква връзка по между си. Това са последователните стъпки на реакцията, на старото, което възкръсва и взема надмощие в Европа, обличайки се в най-различни „нови“ форми. Революцията в Австрия избухна поради опита на правителството да разтури силната там социалистическа партия. Вътре в една седмица съпротивлението беше смазано от редовната войска и от австрийските „родозащитници“ с големи жестокости, защото е стреляно върху работническите жилища, при което са загинали сума невинни хора, между които и жени и деца. Така или иначе, центърът на Европа е вече изчистен от ония сили, които представляваха естествени препятствия за идващата всеунищожителна война. Вчера социалистите бяха смазани в Германия, днес в Австрия, утре може би, другаде. С това се разчиства пътя на слепия и кръвожаден национализъм, който, каквото и да прави, ще завърши своето развитие с една катастрофална война.
към текста >>

Основите на Братската задруга Изграждането на новия свят трябва да започне.
След тях се очертават — опозиционния земеделски съюз „Ал. Стамболийски и Врабча 1“ и партията на Ал. Цанков. Гласовете за работническата партия отбелязват голям упадък. Всички останали партии вземат незначително число гласове. Имайки предвид колко променлива е „волята но народа", действащ често под заплахата и измамата на опитни политически фокусници, нищо положително не може да се изведе за неговата бъдеще ориентировка. Основите на Братската задруга Изграждането на новия свят трябва да започне. То трябва да започне още сега. Още днес. Време за чакане няма. Напротив, опасно е да не закъснеем. Опасно е да не ни преварят тия, които върху основите на неправдата и със средствата на насилието искат да изграждат някакъв „нов” свят.
към текста >>

Опасно е да не ни преварят тия, които върху основите на неправдата и със средствата на насилието искат да изграждат някакъв „нов” свят.
Основите на Братската задруга Изграждането на новия свят трябва да започне. То трябва да започне още сега. Още днес. Време за чакане няма. Напротив, опасно е да не закъснеем. Опасно е да не ни преварят тия, които върху основите на неправдата и със средствата на насилието искат да изграждат някакъв „нов” свят. Времето е дошло. Часът е ударил. Условията са достатъчно назрели. Остава само да се започне. Но как да се започне?
към текста >>

- Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни?
Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят! Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем. Да започнем още днес. При условията, при които се намираме.
към текста >>

Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят!
Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят! Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем. Да започнем още днес. При условията, при които се намираме. С това, с което сега разполагаме. „Условията”, които плашат мнозина, с които се оправдават мнозина, не са ли наше дело?
към текста >>

Ние ще си създадем нови условия.
Да започнем още днес. При условията, при които се намираме. С това, с което сега разполагаме. „Условията”, които плашат мнозина, с които се оправдават мнозина, не са ли наше дело? Ние ще ги преобразим. Ние ще си създадем нови условия. Такива, каквито ний искаме. Тогава, защо чакаме? Човешкият дух стои над условията. Той дава на живота една или друга форма. Той твори условията, такива, каквито ги желае.
към текста >>

Да се пробива път на новия живот всред грубите противоречия, предразсъдъци, навици на стария, това е трудна работа.
Тогава, защо чакаме? Човешкият дух стои над условията. Той дава на живота една или друга форма. Той твори условията, такива, каквито ги желае. Ако ние решим, и ако ние се заловим здраво на работа, ние ще си създадем условия такива, каквито ни са нужни. Да се пробива път на новия живот всред грубите противоречия, предразсъдъци, навици на стария, това е трудна работа. Да бъдеш пионер на светлината всред море от заблуда и невежество, е дело не по силите на всекиго. Не всички са подготвени и предназначени да влязат в челния отряд на фалангата борци, които идват да обновят света. Затова ние се обръщаме към ония, малцината, които чувстват в себе си - и не се лъжат в това - достатъчни сили, за да издържат на изпитанията, които непременно ще дойдат. Обръщаме се към тия, които са твърдо решени да вървят и да отидат докрай. Обръщаме се само към тия, които са способни на всички жертви, на всички лишения и усилия, нужни за пробиване на пътя към изграждане на новия братски живот.
към текста >>

Не всички са подготвени и предназначени да влязат в челния отряд на фалангата борци, които идват да обновят света.
Той дава на живота една или друга форма. Той твори условията, такива, каквито ги желае. Ако ние решим, и ако ние се заловим здраво на работа, ние ще си създадем условия такива, каквито ни са нужни. Да се пробива път на новия живот всред грубите противоречия, предразсъдъци, навици на стария, това е трудна работа. Да бъдеш пионер на светлината всред море от заблуда и невежество, е дело не по силите на всекиго. Не всички са подготвени и предназначени да влязат в челния отряд на фалангата борци, които идват да обновят света. Затова ние се обръщаме към ония, малцината, които чувстват в себе си - и не се лъжат в това - достатъчни сили, за да издържат на изпитанията, които непременно ще дойдат. Обръщаме се към тия, които са твърдо решени да вървят и да отидат докрай. Обръщаме се само към тия, които са способни на всички жертви, на всички лишения и усилия, нужни за пробиване на пътя към изграждане на новия братски живот. Към тях ние се обръщаме и казваме: Братя и сестри, които сте вече готови, започнете! Време за чакане няма.
към текста >>

Обръщаме се само към тия, които са способни на всички жертви, на всички лишения и усилия, нужни за пробиване на пътя към изграждане на новия братски живот.
Да се пробива път на новия живот всред грубите противоречия, предразсъдъци, навици на стария, това е трудна работа. Да бъдеш пионер на светлината всред море от заблуда и невежество, е дело не по силите на всекиго. Не всички са подготвени и предназначени да влязат в челния отряд на фалангата борци, които идват да обновят света. Затова ние се обръщаме към ония, малцината, които чувстват в себе си - и не се лъжат в това - достатъчни сили, за да издържат на изпитанията, които непременно ще дойдат. Обръщаме се към тия, които са твърдо решени да вървят и да отидат докрай. Обръщаме се само към тия, които са способни на всички жертви, на всички лишения и усилия, нужни за пробиване на пътя към изграждане на новия братски живот. Към тях ние се обръщаме и казваме: Братя и сестри, които сте вече готови, започнете! Време за чакане няма. Часът е ударил. Условия има - вий ги носите в себе си. Народът чака пример - велик пример, който да се запечати с неотразима сила в неговото съзнание.
към текста >>

Той желае да му бъде посочен на дело, а не само с думи, пътя към новия, по-добър живот.
Време за чакане няма. Часът е ударил. Условия има - вий ги носите в себе си. Народът чака пример - велик пример, който да се запечати с неотразима сила в неговото съзнание. Той чака нас. Той желае да му бъде посочен на дело, а не само с думи, пътя към новия, по-добър живот. Той иска да види хора искрено предани нему, които не заради власт и облаги, а в името на една велика идея са се обрекли да служат. Дайте му този пример. Отдайте му своите сили. Посветете му вашия ум и вашето сърце, и с това изпълнете предназначението на живота си. Трудовата Братска Задруга, като икономическо - духовно обединение на група едномислящи хора, като форма на новия живот, който иде, може да се реализира днес, при тези външни материални условия, при които живеем, при този политико - икономически строй, който днес владее.
към текста >>

Трудовата Братска Задруга, като икономическо - духовно обединение на група едномислящи хора, като форма на новия живот, който иде, може да се реализира днес, при тези външни материални условия, при които живеем, при този политико - икономически строй, който днес владее.
Той желае да му бъде посочен на дело, а не само с думи, пътя към новия, по-добър живот. Той иска да види хора искрено предани нему, които не заради власт и облаги, а в името на една велика идея са се обрекли да служат. Дайте му този пример. Отдайте му своите сили. Посветете му вашия ум и вашето сърце, и с това изпълнете предназначението на живота си. Трудовата Братска Задруга, като икономическо - духовно обединение на група едномислящи хора, като форма на новия живот, който иде, може да се реализира днес, при тези външни материални условия, при които живеем, при този политико - икономически строй, който днес владее. Нужни са мъдрост, такт и умение. Нужни са любящи сърца, възпламенени в стремежа към един идеал, нужни са крепки воли. С една дума казано - нужни са хора. Хора са нужни! И нищо друго.
към текста >>

Защото, за изграждането на една истинска братска задруга е нужно толкова малко, че всяка група хармонирани и вдъхновени от един идеал хора, може да си го създаде в една година време.
И нищо друго. За капитали, за материални условия не става и дума. Тях ги има. Има ги предостатъчно. Дайте ми хора, истински готови и предани хора, и условията от само себе си ще дойдат, условията са осигурени. Защото, за изграждането на една истинска братска задруга е нужно толкова малко, че всяка група хармонирани и вдъхновени от един идеал хора, може да си го създаде в една година време. И там е именно мъдростта, там е и силата - да се започне от малкото! Сложете със свещен трепет в душите си неговото начало и не се безпокойте. Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот. А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни.
към текста >>

Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот.
Има ги предостатъчно. Дайте ми хора, истински готови и предани хора, и условията от само себе си ще дойдат, условията са осигурени. Защото, за изграждането на една истинска братска задруга е нужно толкова малко, че всяка група хармонирани и вдъхновени от един идеал хора, може да си го създаде в една година време. И там е именно мъдростта, там е и силата - да се започне от малкото! Сложете със свещен трепет в душите си неговото начало и не се безпокойте. Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот. А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни. Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества. Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят.
към текста >>

- С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества.
Сложете със свещен трепет в душите си неговото начало и не се безпокойте. Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот. А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни. Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества. Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие. В Братската задруга трябва да се произвежда нещо. То може да бъде и най-незначително и най-маловажно наглед, но то е от съществена важност. И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея.
към текста >>

Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят.
Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот. А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни. Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества. Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие. В Братската задруга трябва да се произвежда нещо. То може да бъде и най-незначително и най-маловажно наглед, но то е от съществена важност. И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея. Трудът е първото условие за съществуването на братската задруга и тия, които не могат с радост да работят, не са годни за нейни членове.
към текста >>

Трудът е първото условие за съществуването на братската задруга и тия, които не могат с радост да работят, не са годни за нейни членове.
Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие. В Братската задруга трябва да се произвежда нещо. То може да бъде и най-незначително и най-маловажно наглед, но то е от съществена важност. И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея. Трудът е първото условие за съществуването на братската задруга и тия, които не могат с радост да работят, не са годни за нейни членове. В Братската Задруга въпросите не се решават по вишегласие, с избори, при безконечни спорове, в които излиза винаги прав по-красноречивия. В нея има разпределение на функциите, така че всеки да бъде на съответстващото най-подходно за него място, а общата дейност се направлява от един ръководител, който в случай на нужда, за всяко по-важно решение, се съветва с останалите членове на задругата. Фалшивата, гнилата страна на демокрацията, чрез която почти винаги изпъкват на първи места най-ловките измамници и спекуланти с народното доверие, е отречена напълно в Братската Задруга. В нея ръководството естествено, като дълг и право едновременно, е в ръцете на тоя, чиято идея и дело е реализирането на задругата. Това не значи, обаче, че в нея царува диктатура, тъй като диктатурата предполага упражняване на насилие, а в братската задруга никакво насилие не се употребява от страна на ръководителя.
към текста >>

В нея има разпределение на функциите, така че всеки да бъде на съответстващото най-подходно за него място, а общата дейност се направлява от един ръководител, който в случай на нужда, за всяко по-важно решение, се съветва с останалите членове на задругата.
В Братската задруга трябва да се произвежда нещо. То може да бъде и най-незначително и най-маловажно наглед, но то е от съществена важност. И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея. Трудът е първото условие за съществуването на братската задруга и тия, които не могат с радост да работят, не са годни за нейни членове. В Братската Задруга въпросите не се решават по вишегласие, с избори, при безконечни спорове, в които излиза винаги прав по-красноречивия. В нея има разпределение на функциите, така че всеки да бъде на съответстващото най-подходно за него място, а общата дейност се направлява от един ръководител, който в случай на нужда, за всяко по-важно решение, се съветва с останалите членове на задругата. Фалшивата, гнилата страна на демокрацията, чрез която почти винаги изпъкват на първи места най-ловките измамници и спекуланти с народното доверие, е отречена напълно в Братската Задруга. В нея ръководството естествено, като дълг и право едновременно, е в ръцете на тоя, чиято идея и дело е реализирането на задругата. Това не значи, обаче, че в нея царува диктатура, тъй като диктатурата предполага упражняване на насилие, а в братската задруга никакво насилие не се употребява от страна на ръководителя. Тя е едно истинско семейство, в което мястото на бащата се заема от ръководителя. При това, последния предава ръководството на различните отдели в ръцете на лицата, които са най-добре подготвени за това, а той има само общото ръководство.
към текста >>

В нея ръководството естествено, като дълг и право едновременно, е в ръцете на тоя, чиято идея и дело е реализирането на задругата.
И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея. Трудът е първото условие за съществуването на братската задруга и тия, които не могат с радост да работят, не са годни за нейни членове. В Братската Задруга въпросите не се решават по вишегласие, с избори, при безконечни спорове, в които излиза винаги прав по-красноречивия. В нея има разпределение на функциите, така че всеки да бъде на съответстващото най-подходно за него място, а общата дейност се направлява от един ръководител, който в случай на нужда, за всяко по-важно решение, се съветва с останалите членове на задругата. Фалшивата, гнилата страна на демокрацията, чрез която почти винаги изпъкват на първи места най-ловките измамници и спекуланти с народното доверие, е отречена напълно в Братската Задруга. В нея ръководството естествено, като дълг и право едновременно, е в ръцете на тоя, чиято идея и дело е реализирането на задругата. Това не значи, обаче, че в нея царува диктатура, тъй като диктатурата предполага упражняване на насилие, а в братската задруга никакво насилие не се употребява от страна на ръководителя. Тя е едно истинско семейство, в което мястото на бащата се заема от ръководителя. При това, последния предава ръководството на различните отдели в ръцете на лицата, които са най-добре подготвени за това, а той има само общото ръководство. Фактически, обаче, братската задруга се ръководи от колективния ум на всички нейни членове. И ръководителят е длъжен да се вслушва във всички идеи, които възникват в общата среда и да бъде изразител на това, което е разумно и добро.
към текста >>

Фактически, обаче, братската задруга се ръководи от колективния ум на всички нейни членове.
Фалшивата, гнилата страна на демокрацията, чрез която почти винаги изпъкват на първи места най-ловките измамници и спекуланти с народното доверие, е отречена напълно в Братската Задруга. В нея ръководството естествено, като дълг и право едновременно, е в ръцете на тоя, чиято идея и дело е реализирането на задругата. Това не значи, обаче, че в нея царува диктатура, тъй като диктатурата предполага упражняване на насилие, а в братската задруга никакво насилие не се употребява от страна на ръководителя. Тя е едно истинско семейство, в което мястото на бащата се заема от ръководителя. При това, последния предава ръководството на различните отдели в ръцете на лицата, които са най-добре подготвени за това, а той има само общото ръководство. Фактически, обаче, братската задруга се ръководи от колективния ум на всички нейни членове. И ръководителят е длъжен да се вслушва във всички идеи, които възникват в общата среда и да бъде изразител на това, което е разумно и добро. /следва в брой 86./ Словото на Учителя Кога ще се оправи светът Първото отношение на човека трябва да бъде към Божественото Начало в битието. Който иска да има правилна философия, успех и постижение в живота си, трябва да има най-първо разумно отношение спрямо Божественото Начало в себе си и да разбира неговите закони. Да знае човек преди всичко, че туй Божествено Начало е основата на неговото битие. Бог е изворът на реката, от която всеки човек представлява малък поток.
към текста >>

Да знае човек преди всичко, че туй Божествено Начало е основата на неговото битие.
При това, последния предава ръководството на различните отдели в ръцете на лицата, които са най-добре подготвени за това, а той има само общото ръководство. Фактически, обаче, братската задруга се ръководи от колективния ум на всички нейни членове. И ръководителят е длъжен да се вслушва във всички идеи, които възникват в общата среда и да бъде изразител на това, което е разумно и добро. /следва в брой 86./ Словото на Учителя Кога ще се оправи светът Първото отношение на човека трябва да бъде към Божественото Начало в битието. Който иска да има правилна философия, успех и постижение в живота си, трябва да има най-първо разумно отношение спрямо Божественото Начало в себе си и да разбира неговите закони. Да знае човек преди всичко, че туй Божествено Начало е основата на неговото битие. Бог е изворът на реката, от която всеки човек представлява малък поток. Аз говоря за човека в неговата реална същност. Ние не поддържаме онази спекулативна мисъл на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето. И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот. Това е едно материалистично и механистично схващане на живота.
към текста >>

Но красотата има една основна черта, която всред всичката променчивост не се губи.
И затова казваме, че зад красотата трябва да стои доброто. Ако доброто не седи зад красотата, то такава красота няма смисъл. Когато говорим за красотата, разбираме онази пластичност и отзивчивост на лицето, която предава вътрешните състояния на душата. В този смисъл, красотата не е нещо постоянно. Тя приема милиони форми, съобразно с отношенията на природните сили, действащи в човека. Но красотата има една основна черта, която всред всичката променчивост не се губи. Това е доброто. Изгуби ли се в живота на човека тази основна черта, и красотата му изчезва. Красотата е едно богатство, с което човек трябва разумно да разполага. Само доброто свързва човека с хармоничното действие на възходящите творчески сили в природата. Възходящите сили в природата, във външните си проявления, са свързани с благородните метали - злато, сребро и пр.
към текста >>

Изгуби ли се в живота на човека тази основна черта, и красотата му изчезва.
Когато говорим за красотата, разбираме онази пластичност и отзивчивост на лицето, която предава вътрешните състояния на душата. В този смисъл, красотата не е нещо постоянно. Тя приема милиони форми, съобразно с отношенията на природните сили, действащи в човека. Но красотата има една основна черта, която всред всичката променчивост не се губи. Това е доброто. Изгуби ли се в живота на човека тази основна черта, и красотата му изчезва. Красотата е едно богатство, с което човек трябва разумно да разполага. Само доброто свързва човека с хармоничното действие на възходящите творчески сили в природата. Възходящите сили в природата, във външните си проявления, са свързани с благородните метали - злато, сребро и пр. И когато казваме, че красотата е богатство, разбираме го в буквален смисъл. Защото красивите хора носят богатството в своята кръв.
към текста >>

И ако някой натрупва милиони за себе си, то мислите на онези хора, на които принадлежи част от онова богатство, ще му влияят разрушително, понеже е взел и това, което не е негово.
Разбрано в този смисъл, богатството е една могъща сила, за която съвременните хора имат твърде смътно понятие. В своя външен израз, богатството е една придобита ценност, в която е вложен много човешки труд и съзнание. Следователно, богатството трябва да бъде достояние на цялото човечество и всеки човек да има право само на една малка част от това богатство - толкова, колкото му е потребно за един разумен и сносен живот. Сега някои хора искат да имаш милиони. Но милиони на никой човек не се падаш според законите на природата. И ако някой натрупва милиони за себе си, то мислите на онези хора, на които принадлежи част от онова богатство, ще му влияят разрушително, понеже е взел и това, което не е негово. Мисленото влияние на ограбените хора има страшно негативно действие върху техните ограбвачи, понеже те считат, че е откраднато тяхното богатство. Сега има много хора, които желаят да умрат богатите, да им наследят богатството. Но ако само със смъртта на богатите можеше да се уреди човешкия живот и да се създадат правилни отношения между хората - то Господ отдавна би го направил. Хората трябва да разберат, че богатството и сиромашията, са временни задачи на човека. И богатият, и сиромахът, които мислят само за себе си, не разбират правилно живота.
към текста >>

От обикновения човек не може да се иска това примирение.
Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като сляп и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях. Богатството и сиромашията, това са две от най-великите възможности за развитието на човека във физическия свят. И никой в света не може да стане съвършен, докато не е минал през състоянието на богатство и сиромашия. Човек трябва доброволно и съзнателно да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството. Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат. Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома. Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата.
към текста >>

За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз.
Богатството и сиромашията, това са две от най-великите възможности за развитието на човека във физическия свят. И никой в света не може да стане съвършен, докато не е минал през състоянието на богатство и сиромашия. Човек трябва доброволно и съзнателно да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството. Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат. Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома. Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата. При грозотата се създават вътрешни качества и добродетели у човека.
към текста >>

Когато хората обръщат особено внимание върху някого, то всъщност те обръщат внимание върху някаква придобита от него добродетел или необикновена способност.
Когато природата иска у един човек, мъж или жена, да създаде благородни качества, ще го облече в грозна форма, та той да обърне погледа си навътре и да придобие известни добродетели, на които да разчита. А когато човек забогатее с много добродетели, тогаз природата му дава една красива форма на тялото, та всеки да види добродетелите. Грозотата е един метод, създаден от природата за възпитанието на човека, а красотата е едно естествено състояние в природата. И за в бъдеще, всички хора ще бъдат красиви. Но при сегашното ограничено състояние на човешкото съзнание, красотата ни причинява само неприятности. Когато хората обръщат особено внимание върху някого, то всъщност те обръщат внимание върху някаква придобита от него добродетел или необикновена способност. За да се развият добродетели и способности у човека, необходими ни са естествени методи за самовъзпитанието му. Необходимо е да знае човек, как да впрегне всичките си сили на работа. Религиозните хора казват, че Бог ще ни вразуми. Но знаете ли какво значи, Бог да ни вразуми? Ако не сееш нивата си и се молиш на Бога да я благослови, Той ще я благослови, но ще израстнат само тръни и бодили на нея.
към текста >>

Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме.
Това показва, че се прекъсва връзката на човека с туй Божествено течение. Съвременните хора със своите механически схващания за света и живота, не разбират природните закони, а всеки иска да оправя света. Някои чакат еволюцията да доведе нещата до такова състояние, че да се оправи животът. А други искат по пътя на кървавите революции да оправят света. И двата възгледа са еднакво погрешни. Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме. Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите отношения към Бога и окръжаващите ни. Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено. Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го. И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората.
към текста >>

Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората.
Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме. Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите отношения към Бога и окръжаващите ни. Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено. Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го. И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората. Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света. Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал. Като дойдем до Любовта, да изпитваме един свещен трепет, защото любовта е най-великото и най-мощното в света. Никога човек не трябва да злоупотребява с великата любов, която трепти в Божието сърце и душа. Всички болести, които съществуват сега в света се дължат на безлюбието.
към текста >>

Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал.
Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено. Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го. И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората. Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света. Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал. Като дойдем до Любовта, да изпитваме един свещен трепет, защото любовта е най-великото и най-мощното в света. Никога човек не трябва да злоупотребява с великата любов, която трепти в Божието сърце и душа. Всички болести, които съществуват сега в света се дължат на безлюбието. За да излязат хората от това състояние на безлюбие, което носи болести, страдания и смърт и за да разберат и приложат великия закон на любовта, необходима им е една нова система на възпитание и самовъзпитание. Необходимо е да се хармонизират силите в човека.
към текста >>

За да излязат хората от това състояние на безлюбие, което носи болести, страдания и смърт и за да разберат и приложат великия закон на любовта, необходима им е една нова система на възпитание и самовъзпитание.
Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света. Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал. Като дойдем до Любовта, да изпитваме един свещен трепет, защото любовта е най-великото и най-мощното в света. Никога човек не трябва да злоупотребява с великата любов, която трепти в Божието сърце и душа. Всички болести, които съществуват сега в света се дължат на безлюбието. За да излязат хората от това състояние на безлюбие, което носи болести, страдания и смърт и за да разберат и приложат великия закон на любовта, необходима им е една нова система на възпитание и самовъзпитание. Необходимо е да се хармонизират силите в човека. В това отношение музиката има най- голямо значение. Защото чрез музиката човек се тонира и може да възприема и да дава ход на любовта. Когато човек е органически добре тониран, той може винаги вярно да изпява тоновете. Когато човек напълно се хармонизира органически, той може да бъде в хармония и с окръжаващите го.
към текста >>

Когато човек е органически добре тониран, той може винаги вярно да изпява тоновете.
Всички болести, които съществуват сега в света се дължат на безлюбието. За да излязат хората от това състояние на безлюбие, което носи болести, страдания и смърт и за да разберат и приложат великия закон на любовта, необходима им е една нова система на възпитание и самовъзпитание. Необходимо е да се хармонизират силите в човека. В това отношение музиката има най- голямо значение. Защото чрез музиката човек се тонира и може да възприема и да дава ход на любовта. Когато човек е органически добре тониран, той може винаги вярно да изпява тоновете. Когато човек напълно се хармонизира органически, той може да бъде в хармония и с окръжаващите го. Защото нашето щастие се гради върху хармоничните ни отношения с окръжаващите ни, които са обективен израз на правилните ни отношения към Първичната Причина. Затова трябва да се научим да си създаваме правилни отношения най-първо с Първата Причина на живота, с Бога, а след това и с всички същества, защото щастието е резултат на хармоничните ни отношения с Бога и с хората. По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ (Трите основи) Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него.
към текста >>

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ (Трите основи) Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него.
Когато човек е органически добре тониран, той може винаги вярно да изпява тоновете. Когато човек напълно се хармонизира органически, той може да бъде в хармония и с окръжаващите го. Защото нашето щастие се гради върху хармоничните ни отношения с окръжаващите ни, които са обективен израз на правилните ни отношения към Първичната Причина. Затова трябва да се научим да си създаваме правилни отношения най-първо с Първата Причина на живота, с Бога, а след това и с всички същества, защото щастието е резултат на хармоничните ни отношения с Бога и с хората. По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ (Трите основи) Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него. За здравите человеци, които чувстват живота да бие във всяка тяхна жила, много къща са постижими; болния само охка и търси изгубеното си здраве. И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки. Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир. Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и благородна воля. Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки.
към текста >>

втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки.
И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки. Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир. Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и благородна воля. Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки. Първата пътека е тая на храната. втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки. Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно. Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка. Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци. Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството.
към текста >>

Человек е разумно съчетание на разнообразни същини — обединени около една основна идея.
а инстинкта действа във всички възрасти безпогрешно. Това може да се сравни със знанието на всяка клетка в човешкия организъм и знанието на целокупния човек, който се грижи за всичките клетки на тялото си. Човек е подобие на универса (вселената) затова и го наричат микрокосмос — малка вселена: зърното което е в хамбара има стрък и класове в себе си вътре, а ако го посеем, показва ги и от вън — и дава плод. И с човека е така — ако той отиде на своето място в природата разлистя се и дава плод в изобилие с мир и веселие в душата му—по това се познава, че върви по верния път на живота. Безсмислените страдания и лишения посочват, че человек не се е свързал правилно с живата природа, че е пренебрегнал някои закони и е вложил своеволие вместо разумна воля. Человек е разумно съчетание на разнообразни същини — обединени около една основна идея. Тогава храната, разумно избрана ще гради тялото, чистия въздух ще регулира светлината, топлината, магнетизма и електричеството чрез здравите дробове — и от там ще даде голям материал за възвишена мисъл на ума и чисти чувства на сърцето. Така разумно ръководена всяка отделна същина на човека ще даде с леки усилия на целокупния човек обилен плод и познание верния път и Истинския живот. Любомир ГЛАСЪТ БОЖИЙ Навред желая вечно, Във мен и в целий свят, да гледам безконечно Мир, радост и разцпят. Във мирове незнайни И в този земен край, Ключът на всички тайни О Господи, ми дай! Каква велика тайна!
към текста >>

Има различни класификации на темпераментите, но главно има три основни и четири производни темперамента.
Узнах, че пее, блика, С Отеческа любов, Във вселената велика, Тих, кротък Божи Зов. Каква неземна песен Се носи във неспир! О, Божи глас небесен, Заливай целий мир! В. С. Недев ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ Като израз на отношенията, който съществуват между трите свята в човека се явяват и различните темпераменти. Има различни класификации на темпераментите, но главно има три основни и четири производни темперамента. Трите основни темперамента, според съвременната наука, са свързани с трите главни системи в човешкото тяло. Жизненият темперамент е свързан с тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, стомаха и жлезите. Този основен темперамент е родил два производни темперамента: един произлизащ от белите дробове, наричащ се сангвиничен темперамент, а другият, произлизащ от стомаха и жлезите, е наречен флегматичен темперамент. След това иде костната система с мускулите; тя е динамическата система; от нея се образуват двигателния или мотивния темперамент; а производен от него е холерическия. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде нервната система, черния дроб и жлъчката.
към текста >>

Трите основни темперамента, според съвременната наука, са свързани с трите главни системи в човешкото тяло.
Каква неземна песен Се носи във неспир! О, Божи глас небесен, Заливай целий мир! В. С. Недев ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ Като израз на отношенията, който съществуват между трите свята в човека се явяват и различните темпераменти. Има различни класификации на темпераментите, но главно има три основни и четири производни темперамента. Трите основни темперамента, според съвременната наука, са свързани с трите главни системи в човешкото тяло. Жизненият темперамент е свързан с тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, стомаха и жлезите. Този основен темперамент е родил два производни темперамента: един произлизащ от белите дробове, наричащ се сангвиничен темперамент, а другият, произлизащ от стомаха и жлезите, е наречен флегматичен темперамент. След това иде костната система с мускулите; тя е динамическата система; от нея се образуват двигателния или мотивния темперамент; а производен от него е холерическия. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде нервната система, черния дроб и жлъчката. Третия основен темперамент е умственият с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система; производен от него е нервния или меланхоличния темперамент.
към текста >>

Този основен темперамент е родил два производни темперамента: един произлизащ от белите дробове, наричащ се сангвиничен темперамент, а другият, произлизащ от стомаха и жлезите, е наречен флегматичен темперамент.
В. С. Недев ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ Като израз на отношенията, който съществуват между трите свята в човека се явяват и различните темпераменти. Има различни класификации на темпераментите, но главно има три основни и четири производни темперамента. Трите основни темперамента, според съвременната наука, са свързани с трите главни системи в човешкото тяло. Жизненият темперамент е свързан с тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, стомаха и жлезите. Този основен темперамент е родил два производни темперамента: един произлизащ от белите дробове, наричащ се сангвиничен темперамент, а другият, произлизащ от стомаха и жлезите, е наречен флегматичен темперамент. След това иде костната система с мускулите; тя е динамическата система; от нея се образуват двигателния или мотивния темперамент; а производен от него е холерическия. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде нервната система, черния дроб и жлъчката. Третия основен темперамент е умственият с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система; производен от него е нервния или меланхоличния темперамент. Старите окултисти, алхимиците, са определяли във връзка с, четирите състояния на материята, следните четири темперамента: сангвинически, холерически, хлегматически и нервен или умствен. Хората от сангвиническия темперамент имат свойството да се разширяват във всяко отношение — в мисли, в чувства, в действия и във физически растеж.
към текста >>

Третия основен темперамент е умственият с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система; производен от него е нервния или меланхоличния темперамент.
Трите основни темперамента, според съвременната наука, са свързани с трите главни системи в човешкото тяло. Жизненият темперамент е свързан с тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, стомаха и жлезите. Този основен темперамент е родил два производни темперамента: един произлизащ от белите дробове, наричащ се сангвиничен темперамент, а другият, произлизащ от стомаха и жлезите, е наречен флегматичен темперамент. След това иде костната система с мускулите; тя е динамическата система; от нея се образуват двигателния или мотивния темперамент; а производен от него е холерическия. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде нервната система, черния дроб и жлъчката. Третия основен темперамент е умственият с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система; производен от него е нервния или меланхоличния темперамент. Старите окултисти, алхимиците, са определяли във връзка с, четирите състояния на материята, следните четири темперамента: сангвинически, холерически, хлегматически и нервен или умствен. Хората от сангвиническия темперамент имат свойството да се разширяват във всяко отношение — в мисли, в чувства, в действия и във физически растеж. Те са експанзивни и преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се силно изживява, те са с много променчиви настроения, всичко у тях се сменя бързо. У тях преобладава въздушния елемент според алхимиците, затова този темперамент се нарича още и въздушен.
към текста >>

Danov, ecперантски превод на „Новата Ева“ от Учителя. Стр.
Меланхоличния темперамент е с преобладаващо влияние на нервната система. В него има много огън. Хора с такъв темперамент са в постоянни вътрешни безпокойствия. Физиологическите процеси в тях не стават правилно, вследствие на което в тях се образува повече топлика. (Из беседите) Книжнина La nova Evo, de P. Danov, ecперантски превод на „Новата Ева“ от Учителя. Стр. 88, голям формат. Цена 20 лева. Тази книга е 1-ви номер от третата годишнина на есперантската библиотека „Nova Kuituro" и се доставя от редакцията на в. „Братство." При изписване на повече екземпляри се прави 30% отстъпка. След дълга пауза, наложена от условията, при които се работеше, ето есперантската библиотека „Nova Kuituro" наново се явява с първия номер на третата си годишнина, за да продължи да разнася по всички части на света словото на Учителя.
към текста >>

След дълга пауза, наложена от условията, при които се работеше, ето есперантската библиотека „Nova Kuituro" наново се явява с първия номер на третата си годишнина, за да продължи да разнася по всички части на света словото на Учителя.
Danov, ecперантски превод на „Новата Ева“ от Учителя. Стр. 88, голям формат. Цена 20 лева. Тази книга е 1-ви номер от третата годишнина на есперантската библиотека „Nova Kuituro" и се доставя от редакцията на в. „Братство." При изписване на повече екземпляри се прави 30% отстъпка. След дълга пауза, наложена от условията, при които се работеше, ето есперантската библиотека „Nova Kuituro" наново се явява с първия номер на третата си годишнина, за да продължи да разнася по всички части на света словото на Учителя. Има жадни за светлина души, които отдавна я очакват. За това свидетелстват многото писма от странство, които се получават в редакцията на библиотеката. Навсякъде вече има хора, които достойно оценяват тази светлина, чрез която нашия народ става известен с нещо добро и привлича много погледи от чужбина. „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ — Така е и така ще бъде. Защото, докато българите посрещнаха с насмешки, хули и преследвания учението на Учителя Дънов, то в странство го оценяват, възприемат и се ползват вече от него.
към текста >>

Защото, докато българите посрещнаха с насмешки, хули и преследвания учението на Учителя Дънов, то в странство го оценяват, възприемат и се ползват вече от него.
След дълга пауза, наложена от условията, при които се работеше, ето есперантската библиотека „Nova Kuituro" наново се явява с първия номер на третата си годишнина, за да продължи да разнася по всички части на света словото на Учителя. Има жадни за светлина души, които отдавна я очакват. За това свидетелстват многото писма от странство, които се получават в редакцията на библиотеката. Навсякъде вече има хора, които достойно оценяват тази светлина, чрез която нашия народ става известен с нещо добро и привлича много погледи от чужбина. „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ — Така е и така ще бъде. Защото, докато българите посрещнаха с насмешки, хули и преследвания учението на Учителя Дънов, то в странство го оценяват, възприемат и се ползват вече от него. Дълг е на всеки съзнателен привърженик на новите идеи да подкрепи тази библиотека, чрез която България наистина дава нещо ново на света.
към текста >>

Дълг е на всеки съзнателен привърженик на новите идеи да подкрепи тази библиотека, чрез която България наистина дава нещо ново на света.
Има жадни за светлина души, които отдавна я очакват. За това свидетелстват многото писма от странство, които се получават в редакцията на библиотеката. Навсякъде вече има хора, които достойно оценяват тази светлина, чрез която нашия народ става известен с нещо добро и привлича много погледи от чужбина. „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ — Така е и така ще бъде. Защото, докато българите посрещнаха с насмешки, хули и преследвания учението на Учителя Дънов, то в странство го оценяват, възприемат и се ползват вече от него. Дълг е на всеки съзнателен привърженик на новите идеи да подкрепи тази библиотека, чрез която България наистина дава нещо ново на света.
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 111 - год. VII. Севлиево, 3 януари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правият път Бъдещето на славянството и неговата подготовка Синът на благословената (Auroro) Словото на Учителя. Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел – продължение от брой 110) Любовта към враговете (Т. Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования.
към текста >>

Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.) Тайните на живота и смъртта.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 111 - год. VII. Севлиево, 3 януари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правият път Бъдещето на славянството и неговата подготовка Синът на благословената (Auroro) Словото на Учителя. Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел – продължение от брой 110) Любовта към враговете (Т. Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание.
към текста >>

Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас.
Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас. Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата. Следователно, докато в хората имат надмощие тия и други подобни качества, те не ще могат да живеят братски, не ще могат да осъществят мечтания идеален строй на общото благо. Ето защо, най-правия, най-краткия и най-сигурния път към обществена обнова, към новия строй на общото благо, си остава пак превъзпитанието и самовъзпитанието на индивида и народа. И истински новото, което трябва да внесем сега в живота си, действайки в тая насока, това е: отстъпване на частния интерес пред общия, прекланяне на личността пред колектива.
към текста >>

Ето защо, най-правия, най-краткия и най-сигурния път към обществена обнова, към новия строй на общото благо, си остава пак превъзпитанието и самовъзпитанието на индивида и народа.
Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас. Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата. Следователно, докато в хората имат надмощие тия и други подобни качества, те не ще могат да живеят братски, не ще могат да осъществят мечтания идеален строй на общото благо. Ето защо, най-правия, най-краткия и най-сигурния път към обществена обнова, към новия строй на общото благо, си остава пак превъзпитанието и самовъзпитанието на индивида и народа. И истински новото, което трябва да внесем сега в живота си, действайки в тая насока, това е: отстъпване на частния интерес пред общия, прекланяне на личността пред колектива. Днес са нужни жертви пред олтаря на общото благо от страна на всички, които имат и могат. Силите и богатствата, които отделните лица владеят. не са тяхно лично дело и затова трябва да имат обществена функция, да бъдат употребени по най-разумен начин за обща полза. Новото ще бъде подкрепено.
към текста >>

И истински новото, което трябва да внесем сега в живота си, действайки в тая насока, това е: отстъпване на частния интерес пред общия, прекланяне на личността пред колектива.
Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас. Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата. Следователно, докато в хората имат надмощие тия и други подобни качества, те не ще могат да живеят братски, не ще могат да осъществят мечтания идеален строй на общото благо. Ето защо, най-правия, най-краткия и най-сигурния път към обществена обнова, към новия строй на общото благо, си остава пак превъзпитанието и самовъзпитанието на индивида и народа. И истински новото, което трябва да внесем сега в живота си, действайки в тая насока, това е: отстъпване на частния интерес пред общия, прекланяне на личността пред колектива. Днес са нужни жертви пред олтаря на общото благо от страна на всички, които имат и могат. Силите и богатствата, които отделните лица владеят. не са тяхно лично дело и затова трябва да имат обществена функция, да бъдат употребени по най-разумен начин за обща полза. Новото ще бъде подкрепено. Няма значение как хората, заинтересуваните лица тук на земята, ще погледнат на него.
към текста >>

Новото ще бъде подкрепено.
Ето защо, най-правия, най-краткия и най-сигурния път към обществена обнова, към новия строй на общото благо, си остава пак превъзпитанието и самовъзпитанието на индивида и народа. И истински новото, което трябва да внесем сега в живота си, действайки в тая насока, това е: отстъпване на частния интерес пред общия, прекланяне на личността пред колектива. Днес са нужни жертви пред олтаря на общото благо от страна на всички, които имат и могат. Силите и богатствата, които отделните лица владеят. не са тяхно лично дело и затова трябва да имат обществена функция, да бъдат употребени по най-разумен начин за обща полза. Новото ще бъде подкрепено. Няма значение как хората, заинтересуваните лица тук на земята, ще погледнат на него. Новото ще бъде подкрепено отгоре, и ще си пробие път в живота. Въпреки всички спънки, които .непременно ще дойдат. новото ще преодолее и ще завладее света. Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо.
към текста >>

Новото ще бъде подкрепено отгоре, и ще си пробие път в живота.
Днес са нужни жертви пред олтаря на общото благо от страна на всички, които имат и могат. Силите и богатствата, които отделните лица владеят. не са тяхно лично дело и затова трябва да имат обществена функция, да бъдат употребени по най-разумен начин за обща полза. Новото ще бъде подкрепено. Няма значение как хората, заинтересуваните лица тук на земята, ще погледнат на него. Новото ще бъде подкрепено отгоре, и ще си пробие път в живота. Въпреки всички спънки, които .непременно ще дойдат. новото ще преодолее и ще завладее света. Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо. Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие.
към текста >>

новото ще преодолее и ще завладее света.
не са тяхно лично дело и затова трябва да имат обществена функция, да бъдат употребени по най-разумен начин за обща полза. Новото ще бъде подкрепено. Няма значение как хората, заинтересуваните лица тук на земята, ще погледнат на него. Новото ще бъде подкрепено отгоре, и ще си пробие път в живота. Въпреки всички спънки, които .непременно ще дойдат. новото ще преодолее и ще завладее света. Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо. Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие. БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес.
към текста >>

Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо.
Новото ще бъде подкрепено. Няма значение как хората, заинтересуваните лица тук на земята, ще погледнат на него. Новото ще бъде подкрепено отгоре, и ще си пробие път в живота. Въпреки всички спънки, които .непременно ще дойдат. новото ще преодолее и ще завладее света. Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо. Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие. БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство.
към текста >>

Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес.
новото ще преодолее и ще завладее света. Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо. Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие. БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят.
към текста >>

Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство.
Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо. Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие. БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота.
към текста >>

Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура.
БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота. Доскоро ние, мислехме, че има само един единствен Източник, от който можем да черпим сила, знание и мощ за Великото Дело. Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика благост, че Великото Всемирно Бяло Братство, в своите непрестанни грижи за безспирния ход на световната еволюция, е определило, е назначило и други велики Учители да работят за подготовка на славянството за изпълнение на неговата велика мисия в живота. С тия си думи, имаме пред вид дейността, която Учителят Мориа, обитаващ в Хималаите.
към текста >>

Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят.
Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота. Доскоро ние, мислехме, че има само един единствен Източник, от който можем да черпим сила, знание и мощ за Великото Дело. Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика благост, че Великото Всемирно Бяло Братство, в своите непрестанни грижи за безспирния ход на световната еволюция, е определило, е назначило и други велики Учители да работят за подготовка на славянството за изпълнение на неговата велика мисия в живота. С тия си думи, имаме пред вид дейността, която Учителят Мориа, обитаващ в Хималаите. развива за духовното просветляване и издигане на руския народ.
към текста >>

Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота.
Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота. Доскоро ние, мислехме, че има само един единствен Източник, от който можем да черпим сила, знание и мощ за Великото Дело. Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика благост, че Великото Всемирно Бяло Братство, в своите непрестанни грижи за безспирния ход на световната еволюция, е определило, е назначило и други велики Учители да работят за подготовка на славянството за изпълнение на неговата велика мисия в живота. С тия си думи, имаме пред вид дейността, която Учителят Мориа, обитаващ в Хималаите. развива за духовното просветляване и издигане на руския народ. Наистина, това, което Учителят Мориа дава чрез некои синове и дъщери на руския народ.
към текста >>

Наистина, това, което Учителят Мориа дава чрез некои синове и дъщери на руския народ.
Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота. Доскоро ние, мислехме, че има само един единствен Източник, от който можем да черпим сила, знание и мощ за Великото Дело. Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика благост, че Великото Всемирно Бяло Братство, в своите непрестанни грижи за безспирния ход на световната еволюция, е определило, е назначило и други велики Учители да работят за подготовка на славянството за изпълнение на неговата велика мисия в живота. С тия си думи, имаме пред вид дейността, която Учителят Мориа, обитаващ в Хималаите. развива за духовното просветляване и издигане на руския народ. Наистина, това, което Учителят Мориа дава чрез некои синове и дъщери на руския народ. не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но, все пак, явно е че главните усилия са насочени натам — към „народа-богоносец“ и главните роли се играят от неговите деца. За нас, последователите на Всемирното Братство в България, факта че още един велик Учител е натоварен от Божествената Йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост. За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения. За нас това не са и не могат да бъдат два различни, противопоставящи се един на друг Източници, взаимно оспорващи си своето първенство и предимство. Не.
към текста >>

За нас, последователите на Всемирното Братство в България, факта че още един велик Учител е натоварен от Божествената Йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост.
Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика благост, че Великото Всемирно Бяло Братство, в своите непрестанни грижи за безспирния ход на световната еволюция, е определило, е назначило и други велики Учители да работят за подготовка на славянството за изпълнение на неговата велика мисия в живота. С тия си думи, имаме пред вид дейността, която Учителят Мориа, обитаващ в Хималаите. развива за духовното просветляване и издигане на руския народ. Наистина, това, което Учителят Мориа дава чрез некои синове и дъщери на руския народ. не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но, все пак, явно е че главните усилия са насочени натам — към „народа-богоносец“ и главните роли се играят от неговите деца. За нас, последователите на Всемирното Братство в България, факта че още един велик Учител е натоварен от Божествената Йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост. За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения. За нас това не са и не могат да бъдат два различни, противопоставящи се един на друг Източници, взаимно оспорващи си своето първенство и предимство. Не. по никой начин. Защото едно такова схващане и отношение би значило само да повторим фаталната грешка на религиозния фанатизъм, който единствен претендира за изключителност, отхвърляйки всичко друго и затваряйки се по такъв начин в мъртвата черупка на сектантството.
към текста >>

Има посредствени работници, които преповтарят за хиляден път известни истини, а има и дълбоки Извори, от които бликат вечно нови струи.
За нас Извора, великия-първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и затова не може и дума да става за каквото и да било противопоставяне, съперничество и прикципално различие. Нека очистим съзнанието си от тия нисши, земни човешки представи и стремежи. Божественото е едно и също навсякъде. Само човешкото ограничение, заслепление и тъпост го разделят и противопоставят. Наистина. съществува известна разлика в степените на проява, чрез която различните работници стават проводници на Божественото. Има посредствени работници, които преповтарят за хиляден път известни истини, а има и дълбоки Извори, от които бликат вечно нови струи. В това отношение, според нас, и в двата гореспоменати Източника ние намираме приблизително същата дълбочина, същия мощен творчески замах, същата нечовешка проницателност и извисяване в сферите на духа, и, същевременно, същата практичност, нагледност и връзка с животрептящите въпроси на всекидневния живот. Нашите читатели доста добре познават глъбината и величието на мисълта, силата и необикновеността на основните принципи и насоки, вдъхновението и озарението, които бликат от словото на Учителя, работещ в България. Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й вдъхновението, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите. Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единния произход с това, което той знае да се дава тук, в България. А от това става ясно като бял ден, че тука ние имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината, под единно върховно командване, с една върховна цел, с идентични задачи, само че действащи в различни области, от различни страни, доближавайки се по такъв начин най-целесъобразно към достигане на общата цел — пълна и окончателна победа на силите на Светлината над тия на Тъмнината и възтържествуване на Божествения принцип на Доброто в живота на хората.
към текста >>

Нашите читатели доста добре познават глъбината и величието на мисълта, силата и необикновеността на основните принципи и насоки, вдъхновението и озарението, които бликат от словото на Учителя, работещ в България.
Божественото е едно и също навсякъде. Само човешкото ограничение, заслепление и тъпост го разделят и противопоставят. Наистина. съществува известна разлика в степените на проява, чрез която различните работници стават проводници на Божественото. Има посредствени работници, които преповтарят за хиляден път известни истини, а има и дълбоки Извори, от които бликат вечно нови струи. В това отношение, според нас, и в двата гореспоменати Източника ние намираме приблизително същата дълбочина, същия мощен творчески замах, същата нечовешка проницателност и извисяване в сферите на духа, и, същевременно, същата практичност, нагледност и връзка с животрептящите въпроси на всекидневния живот. Нашите читатели доста добре познават глъбината и величието на мисълта, силата и необикновеността на основните принципи и насоки, вдъхновението и озарението, които бликат от словото на Учителя, работещ в България. Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й вдъхновението, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите. Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единния произход с това, което той знае да се дава тук, в България. А от това става ясно като бял ден, че тука ние имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината, под единно върховно командване, с една върховна цел, с идентични задачи, само че действащи в различни области, от различни страни, доближавайки се по такъв начин най-целесъобразно към достигане на общата цел — пълна и окончателна победа на силите на Светлината над тия на Тъмнината и възтържествуване на Божествения принцип на Доброто в живота на хората. (следва) СИНЪТ НА БЛАГОСЛОВЕНАТА Под бялото рухо веч спеше земята, и всичко по нея затихнало в сън. Звездици трептяха далеч в небесата — за тайнство свето разтлан балдахин.
към текста >>

Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й вдъхновението, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите.
Само човешкото ограничение, заслепление и тъпост го разделят и противопоставят. Наистина. съществува известна разлика в степените на проява, чрез която различните работници стават проводници на Божественото. Има посредствени работници, които преповтарят за хиляден път известни истини, а има и дълбоки Извори, от които бликат вечно нови струи. В това отношение, според нас, и в двата гореспоменати Източника ние намираме приблизително същата дълбочина, същия мощен творчески замах, същата нечовешка проницателност и извисяване в сферите на духа, и, същевременно, същата практичност, нагледност и връзка с животрептящите въпроси на всекидневния живот. Нашите читатели доста добре познават глъбината и величието на мисълта, силата и необикновеността на основните принципи и насоки, вдъхновението и озарението, които бликат от словото на Учителя, работещ в България. Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й вдъхновението, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите. Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единния произход с това, което той знае да се дава тук, в България. А от това става ясно като бял ден, че тука ние имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината, под единно върховно командване, с една върховна цел, с идентични задачи, само че действащи в различни области, от различни страни, доближавайки се по такъв начин най-целесъобразно към достигане на общата цел — пълна и окончателна победа на силите на Светлината над тия на Тъмнината и възтържествуване на Божествения принцип на Доброто в живота на хората. (следва) СИНЪТ НА БЛАГОСЛОВЕНАТА Под бялото рухо веч спеше земята, и всичко по нея затихнало в сън. Звездици трептяха далеч в небесата — за тайнство свето разтлан балдахин. Единствени, само овчари в полето седяха на стража при мирни стада.
към текста >>

И новото бързо разпери крилете.
– На царя Давида идете в града, и вижте във яслите кротко на слама отроче родено — Спасител в света! “ И полкове с него от ангели горе запяха: — „О, слава на Бога велика! И мир на земята“ — ехтеше в простори, дор скриха звездите тоз ангелски лик. А още по-ярко звездата блестеше, огряла небето и царственний Рим, забулен с воали. Дълбоко си спеше и царя юдейски във Йерусалим. И новото бързо разпери крилете. От благата вест бе Ирод смутен. И мисъл жестока сърце му посети, но Царят на Правдата беше роден. Auroro Словото на Учителя Пътя но новото, което иде в света Има две положения в живота - първото положение е човек да заповядва на хората, а второто положение е човек да заповядва на всичките си състояния и болести. Съвременните хора са избрали първия път - всеки иска да заповядва на другите. И върху тази основа е съградена цялата култура.
към текста >>

Auroro Словото на Учителя Пътя но новото, което иде в света Има две положения в живота - първото положение е човек да заповядва на хората, а второто положение е човек да заповядва на всичките си състояния и болести.
А още по-ярко звездата блестеше, огряла небето и царственний Рим, забулен с воали. Дълбоко си спеше и царя юдейски във Йерусалим. И новото бързо разпери крилете. От благата вест бе Ирод смутен. И мисъл жестока сърце му посети, но Царят на Правдата беше роден. Auroro Словото на Учителя Пътя но новото, което иде в света Има две положения в живота - първото положение е човек да заповядва на хората, а второто положение е човек да заповядва на всичките си състояния и болести. Съвременните хора са избрали първия път - всеки иска да заповядва на другите. И върху тази основа е съградена цялата култура. Но работниците за Новата култура вървят по втория път - те изучават науката да заповядват на всичките си състояния и сили и да служат на ближните си. Кои са по-силни и по-умни? Разбира се тези, които заповядват на състоянията и болестите си.
към текста >>

И върху тази основа е съградена цялата култура.
И новото бързо разпери крилете. От благата вест бе Ирод смутен. И мисъл жестока сърце му посети, но Царят на Правдата беше роден. Auroro Словото на Учителя Пътя но новото, което иде в света Има две положения в живота - първото положение е човек да заповядва на хората, а второто положение е човек да заповядва на всичките си състояния и болести. Съвременните хора са избрали първия път - всеки иска да заповядва на другите. И върху тази основа е съградена цялата култура. Но работниците за Новата култура вървят по втория път - те изучават науката да заповядват на всичките си състояния и сили и да служат на ближните си. Кои са по-силни и по-умни? Разбира се тези, които заповядват на състоянията и болестите си. Който заповядва на хората е слаб човек. Умният човек преди всичко няма нужда от заповед.
към текста >>

Но работниците за Новата култура вървят по втория път - те изучават науката да заповядват на всичките си състояния и сили и да служат на ближните си.
От благата вест бе Ирод смутен. И мисъл жестока сърце му посети, но Царят на Правдата беше роден. Auroro Словото на Учителя Пътя но новото, което иде в света Има две положения в живота - първото положение е човек да заповядва на хората, а второто положение е човек да заповядва на всичките си състояния и болести. Съвременните хора са избрали първия път - всеки иска да заповядва на другите. И върху тази основа е съградена цялата култура. Но работниците за Новата култура вървят по втория път - те изучават науката да заповядват на всичките си състояния и сили и да служат на ближните си. Кои са по-силни и по-умни? Разбира се тези, които заповядват на състоянията и болестите си. Който заповядва на хората е слаб човек. Умният човек преди всичко няма нужда от заповед. Също така, да учиш умния човек не показва, че имаш голямо знание, понеже този човек няма нужда от твоето знание.
към текста >>

Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите го разрешават; това, което талантливите не могат да разрешат, гениите го разрешават; това, което гениите не могат да разрешат, светиите (адептите) го разрешават; и това, което светиите не могат да разрешат, Учителите го разрешават.
И това не е резултат на някакво еднократно възпитание, а е един вид вродено у човека. Той го носи в себе си от своите родители. Като казвам, че е вродено, не разбирам, че то е първоначалното битие на човека, но то е една придобивка на ред поколения, като втора природа. Този въпрос е един от дълбоките и сложни въпроси в живота, който още няма задоволително разрешение в официалната наука, но който е разрешен от Учителите на човечеството. Защото няма въпрос в света, който да няма свое разрешение. Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите го разрешават; това, което талантливите не могат да разрешат, гениите го разрешават; това, което гениите не могат да разрешат, светиите (адептите) го разрешават; и това, което светиите не могат да разрешат, Учителите го разрешават. Във всяка една фаза на живота има съществени въпроси, които чакат своето разрешение и които са предметно обучение за съществата. Животът е един вечен процес на учение. Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде. Защото чрез яденето човек възприема онези материи и енергии, с които ще изгражда своя организъм, а тази материя вече ще обуслови и проявата на неговата мисъл и на неговите чувства. Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта.
към текста >>

Но това са дълбоки проблеми, които не са за обикновените умове.
Защото Истината се разкрива и става понятна на хората според степента на тяхното съзнание. И от това гледище, всеки един човек вярва в нещо. Но Абсолютният Бог вярва ли в нещо? Не, вярата е закон на ограничението. Има нещо абсолютно и вечно в света, което е ограничено, а има и нещо вечно, което е неограничено. Но това са дълбоки проблеми, които не са за обикновените умове. Защото знанието, което не можете да употребявате в живота си, е един товар. Човек трябва да има толкова знание, колкото му е потребно, а знанието е потребно за постигане на известни цели в живота. Знанието е необходимо, за да познаем законите и силите, които функционират в Битието, да познаем Истината. Истината е крайният предел на Битието. Зад Истината не можете да отидете.
към текста >>

А по средата онова, което се движи и строи нещата, това е Знанието и Мъдростта.
Зад Истината не можете да отидете. Истината е туй, което носи живот, богатство, знание, сила, което носи всичко в света. Зад истината няма нищо вече. Аз считам Любовта като начало в живота, а Истината като край на живота. Това са двата предела на Великото в света. А по средата онова, което се движи и строи нещата, това е Знанието и Мъдростта. Вие не можете да имате Мъдростта в света, ако нямате началото - Любовта и края - Истината. Между тези две граници се движи Мъдростта и организира света. Мъдростта е, която изяснява какво нещо е Любовта и какво нещо е Истината. Да обичаш - това е началото на живота, а да говориш Истината това е край - не свършване на живота, а пълнота на живота. Но ако вие нямате Мъдростта и Знанието, всички тези неща ще останат безсмислени в живота ви.
към текста >>

И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй.
Промяната на строя може да стане, но ако се измени строя, а хората запазят същото си състояние, ще бъде ли по- добре? Не, ще бъде по-лошо. Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме.
към текста >>

Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека.
Не, ще бъде по-лошо. Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята.
към текста >>

Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие.
Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества.
към текста >>

Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване.
Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества. Тя е основата на всичко.
към текста >>

Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия.
Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества. Тя е основата на всичко. След Любовта ще дойде Истината, а след нея ще дойде Мъдростта.
към текста >>

Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества.
Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества. Тя е основата на всичко. След Любовта ще дойде Истината, а след нея ще дойде Мъдростта. Когато дойдат да действат в съзнанието ви тези три велики сили, ще разрешите всички въпроси, които сега ви занимават. Тогава ще дойде новият строй, за който не сте и сънували. Тогава хората ще живеят в Любов и ще бъдат братя не само на думи, но и фактически.
към текста >>

Тя е основата на всичко.
Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества. Тя е основата на всичко. След Любовта ще дойде Истината, а след нея ще дойде Мъдростта. Когато дойдат да действат в съзнанието ви тези три велики сили, ще разрешите всички въпроси, които сега ви занимават. Тогава ще дойде новият строй, за който не сте и сънували. Тогава хората ще живеят в Любов и ще бъдат братя не само на думи, но и фактически. Защото те ще осъзнаят, че живеят в Бога и че Бог живее в тях.
към текста >>

Тогава ще дойде новият строй, за който не сте и сънували.
Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества. Тя е основата на всичко. След Любовта ще дойде Истината, а след нея ще дойде Мъдростта. Когато дойдат да действат в съзнанието ви тези три велики сили, ще разрешите всички въпроси, които сега ви занимават. Тогава ще дойде новият строй, за който не сте и сънували. Тогава хората ще живеят в Любов и ще бъдат братя не само на думи, но и фактически. Защото те ще осъзнаят, че живеят в Бога и че Бог живее в тях. Тогава хората ще обичат всичко живо, защото ще знаят, че във всичко живо живее Бог и в никого няма да има желание да насилва, убива и ограбва брата си, защото ще знае, че злото, което прави на брата си, го прави и на себе си. Това е, което съвременните хора не знаят и се чудят откъде са им тези противоречия и нещастия. Щастието и успеха на човека зависят от неговата вяра в Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята.
Без жените и мъжете, светът не може да се оправи. Мъжът трябва да се научи да служи добре на жената и жената трябва да слугува добре на мъжа. Тогава ще бъдат изключени всички противоречия в семейството, а щом са изключени противоречията в семейството, те ще бъдат изключени и в обществения и индивидуалния живот. Мъжът и жената, които се събират в името на Любовта да служат на Бога, трябва да се откажат от личната си воля. Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят.
към текста >>

Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане.
Мъжът и жената, които се събират в името на Любовта да служат на Бога, трябва да се откажат от личната си воля. Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло.
към текста >>

Обаче, обикновено, това съвсем не е така.
Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре. От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо.
към текста >>

Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв.
Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло.
към текста >>

Навсякъде той роботи неумолимо, безпристрастно, изравнявайки, разплащайки всичко, възстановявайки равновесието там, където то е дори най-малко нарушено.
Нито пък за скъперника представлява никаква мъка това, че е лишен от упойващи питиета. Той не би скърбил даже ако нямаше нито капка от тях на света. Но той се грижи за своето злато, както пияницата иска да пие, и затова справедливият закон им дава това, което им е нужно за да ги пречисти от техните нечисти желания и лоши навици. Това е закона, който е символизиран в косата на жетваря — Смъртта. Законът, който гласи; „каквото човек посее, това и ще пожъне.“ Той е закона за причините и следствията, който управлява нещата и проявите в трите свята, във всички царства на природата — физическо, нравствено и умствено. Навсякъде той роботи неумолимо, безпристрастно, изравнявайки, разплащайки всичко, възстановявайки равновесието там, където то е дори най-малко нарушено. Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо възмездие очаква всяко наше дело. И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма.
към текста >>

Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало.
Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма. Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел. Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете.
към текста >>

Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта.
Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма. Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел. Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете. Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти.
към текста >>

Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти.
Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете. Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти. Тя е достъпна само за ония, които са надвили всичко лошо в себе си. Но каква полза от тая любов — ще каже някой, — щом тя не е достъпна за мнозинството хора? Точно за това е ценна тая любов, защото иска от хората да работят над себе си да се усъвършенстват, за да дойдат до нея. Оня добър строй в човешкото общество, който е нашата мечта, онова равенство и братство между хората, което ще превърне земята в рай и живота човешки ще се изпълни с пълно щастие и истинска свобода — всичко това ще се достигне само когато хората се издигнат над своя груб егоизъм и дойдат до любовта към враговете. Затова е ценна тая висша любов.
към текста >>

Оня добър строй в човешкото общество, който е нашата мечта, онова равенство и братство между хората, което ще превърне земята в рай и живота човешки ще се изпълни с пълно щастие и истинска свобода — всичко това ще се достигне само когато хората се издигнат над своя груб егоизъм и дойдат до любовта към враговете.
И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете. Любовта към враговете не е достъпна и възможна за обикновения човек, обзет от плътски желания и страсти. Тя е достъпна само за ония, които са надвили всичко лошо в себе си. Но каква полза от тая любов — ще каже някой, — щом тя не е достъпна за мнозинството хора? Точно за това е ценна тая любов, защото иска от хората да работят над себе си да се усъвършенстват, за да дойдат до нея. Оня добър строй в човешкото общество, който е нашата мечта, онова равенство и братство между хората, което ще превърне земята в рай и живота човешки ще се изпълни с пълно щастие и истинска свобода — всичко това ще се достигне само когато хората се издигнат над своя груб егоизъм и дойдат до любовта към враговете. Затова е ценна тая висша любов. Егоизмът и себелюбието, това са мрачните прегради, които ни делят от долината на щастието. Трябва да надмогнем тия прегради за да дойдем до истинските блага на живота. Наистина, труден и тежък е тоя път. Но пътя, по който вървим сега, пътя на егоизма и себелюбието по-лек ли е?
към текста >>

Докато не разбере смисъла на живота, човек всякога ще иска неща, които не му са нужни Из „Тайнственото“ (Истинска случка) Една сутрин моя мъж ставайки за да отиде на работата си, излезе от къщи и аз след излизането му съм заспала наново за няколко минути.
Трябва да надмогнем тия прегради за да дойдем до истинските блага на живота. Наистина, труден и тежък е тоя път. Но пътя, по който вървим сега, пътя на егоизма и себелюбието по-лек ли е? Тия болести и страдания, що ни мъчат, тия борби, тая вражда и той егоизъм, които често ни довеждат до войни и революции, до бойни полета, където живота ни е изложен всеки миг — нима всичко това е по-добро и по-леко се понася, отколкото пътя на любовта? Т. Ч. Докато не разбере смисъла на живота, човек всякога ще иска неща, които не му са нужни Из „Тайнственото“ (Истинска случка) Една сутрин моя мъж ставайки за да отиде на работата си, излезе от къщи и аз след излизането му съм заспала наново за няколко минути. В краткото време докато съм спала, аз имах един сън, който ме извънредно развълнува. Сънувам, че съм излязла заедно с мъжа си. Той ме остави за един момент, като влезе в един пасаж, за да разговаря с някого, а аз останах вън да го чакам. След малко го видях да излиза цял пребледнял като държеше лявата си ръка подпряна на гърдите си. Разтревожена, аз го запитах, какво се е случило, и той ми отговори: „Не се плаши, няма нищо.
към текста >>

Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение.
Най-много за това пречи различието на идеите между различните школи на самите спиритуалисти. Например, те даже не са съгласни за значението на термина спиритуализъм. Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр. С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес. Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин. Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение. Тя се употребява само по навик от техните противници. Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от нисшите области. По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера. От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват. Спиритуализма също изяснява значението на отношенията ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни.
към текста >>

Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните.
От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват. Спиритуализма също изяснява значението на отношенията ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни. Следователно, лесно може да се констатира неприятното чувство на спиритуалистите към спиритизма, чиито егоистични цели само потискат душевния живот, вместо да го подкрепят и подтикват. Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв. Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите. Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните. От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят. Нуждите на спиритуализма изискват жив интерес към сегашните прояви на живота. Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме. Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване. Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите.
към текста >>

Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване.
Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите. Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните. От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят. Нуждите на спиритуализма изискват жив интерес към сегашните прояви на живота. Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме. Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване. Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите. Философията на спиритуализма засяга живота във всичките негови прояви, но неговата четка винаги рисува върху фона на по-свободен, на по-съществен живот след физическия такъв. Относно поведението на спиритуалистите към черквите също се намират най-различни мнения. Една школа съвсем се оттегля от черквите и се старае да основе спиритуалистичен молитвен дом с техни ръководители, обреди и пр. Друга школа повече или по-малко редовно присъства на божествените служби в католическите черкви или в протестантските, според това, което индивида предпочита, като към това прибавя своя спиритуализъм у дома си.
към текста >>

Една школа съвсем се оттегля от черквите и се старае да основе спиритуалистичен молитвен дом с техни ръководители, обреди и пр.
Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме. Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване. Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите. Философията на спиритуализма засяга живота във всичките негови прояви, но неговата четка винаги рисува върху фона на по-свободен, на по-съществен живот след физическия такъв. Относно поведението на спиритуалистите към черквите също се намират най-различни мнения. Една школа съвсем се оттегля от черквите и се старае да основе спиритуалистичен молитвен дом с техни ръководители, обреди и пр. Друга школа повече или по-малко редовно присъства на божествените служби в католическите черкви или в протестантските, според това, което индивида предпочита, като към това прибавя своя спиритуализъм у дома си. Разбира се, че и в Англия, където на всеки е позволено свободно да изкаже своето мнение, с условие, той с това да не притеснява своя ближен нито да не нарушава общото спокойствие и мир, ние срещаме остри нападки от страна на най-строгите католици и другите черкви. В по-предишните години, почти всички черковници презираха (даже и преследваха) спиритуалистите, постоянно повтаряйки най-абсурдни клевети против нашите смели и смирени пионери. Христос в негово време бе приет по същия начин. Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците.
към текста >>

Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците.
Една школа съвсем се оттегля от черквите и се старае да основе спиритуалистичен молитвен дом с техни ръководители, обреди и пр. Друга школа повече или по-малко редовно присъства на божествените служби в католическите черкви или в протестантските, според това, което индивида предпочита, като към това прибавя своя спиритуализъм у дома си. Разбира се, че и в Англия, където на всеки е позволено свободно да изкаже своето мнение, с условие, той с това да не притеснява своя ближен нито да не нарушава общото спокойствие и мир, ние срещаме остри нападки от страна на най-строгите католици и другите черкви. В по-предишните години, почти всички черковници презираха (даже и преследваха) спиритуалистите, постоянно повтаряйки най-абсурдни клевети против нашите смели и смирени пионери. Христос в негово време бе приет по същия начин. Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците. Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че първите имат вяра в задгробния живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята. Докато ние се основаваме на научни доказателства и сегашни опити. Те вярват че само поповете и презвитерите имат право да съобщават Божията воля; докато ние вярваме че духовните мисионери са по-компетентни, понеже те са по-близо до Извора на знанието. Ние съвсем не пречим на работата на черквата, ние само се стремим да й при-дадем нещо важно — да употреби доказателствата на своето собствено учение. В последните години нашия прогрес е по-бърз и по необезпокояван.
към текста >>

Докато ние се основаваме на научни доказателства и сегашни опити.
Разбира се, че и в Англия, където на всеки е позволено свободно да изкаже своето мнение, с условие, той с това да не притеснява своя ближен нито да не нарушава общото спокойствие и мир, ние срещаме остри нападки от страна на най-строгите католици и другите черкви. В по-предишните години, почти всички черковници презираха (даже и преследваха) спиритуалистите, постоянно повтаряйки най-абсурдни клевети против нашите смели и смирени пионери. Христос в негово време бе приет по същия начин. Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците. Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че първите имат вяра в задгробния живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята. Докато ние се основаваме на научни доказателства и сегашни опити. Те вярват че само поповете и презвитерите имат право да съобщават Божията воля; докато ние вярваме че духовните мисионери са по-компетентни, понеже те са по-близо до Извора на знанието. Ние съвсем не пречим на работата на черквата, ние само се стремим да й при-дадем нещо важно — да употреби доказателствата на своето собствено учение. В последните години нашия прогрес е по-бърз и по необезпокояван. Много черковници вече приеха спиритуализма и даже доста голямо число свещеници се намират в нашите кръжоци, като не чувстват никаква неловкост относно своята черква. Освен това, от много катедри се проповядва нашето учение, без това да се предписва на спиритуализма.
към текста >>

Точни статистични данни не могат да се дадат, но с право някои претендират, че числото на спиритуалистите е по-голямо отколкото членовете на организираната черква в страната.
Те вярват че само поповете и презвитерите имат право да съобщават Божията воля; докато ние вярваме че духовните мисионери са по-компетентни, понеже те са по-близо до Извора на знанието. Ние съвсем не пречим на работата на черквата, ние само се стремим да й при-дадем нещо важно — да употреби доказателствата на своето собствено учение. В последните години нашия прогрес е по-бърз и по необезпокояван. Много черковници вече приеха спиритуализма и даже доста голямо число свещеници се намират в нашите кръжоци, като не чувстват никаква неловкост относно своята черква. Освен това, от много катедри се проповядва нашето учение, без това да се предписва на спиритуализма. Точни статистични данни не могат да се дадат, но с право някои претендират, че числото на спиритуалистите е по-голямо отколкото членовете на организираната черква в страната. Интереса към психичните работи днес не е вече национален, но със световна тенденция. Той се намира под различни форми в много страни. Аз се осмелявам да внуша, че есперантистите от различните школи могат да намерят общо поле за работа, където те приятелски да си помагат едни на други, за да подтикнат човечеството към прогрес далеч от материализма. Аз предлагам да се основе Психическа Есперантска Лига, която може да си създаде психически термини и навярно да издава свой орган за разпространяване на съобщения от всички страни. Да не се иска никаква задължителна вноска за членство, за да може всеки, който се интересува, да стане член, но тия да подарят по нещо, които могат разбира се, за тая важна работа.
към текста >>

Аз предлагам да се основе Психическа Есперантска Лига, която може да си създаде психически термини и навярно да издава свой орган за разпространяване на съобщения от всички страни.
Освен това, от много катедри се проповядва нашето учение, без това да се предписва на спиритуализма. Точни статистични данни не могат да се дадат, но с право някои претендират, че числото на спиритуалистите е по-голямо отколкото членовете на организираната черква в страната. Интереса към психичните работи днес не е вече национален, но със световна тенденция. Той се намира под различни форми в много страни. Аз се осмелявам да внуша, че есперантистите от различните школи могат да намерят общо поле за работа, където те приятелски да си помагат едни на други, за да подтикнат човечеството към прогрес далеч от материализма. Аз предлагам да се основе Психическа Есперантска Лига, която може да си създаде психически термини и навярно да издава свой орган за разпространяване на съобщения от всички страни. Да не се иска никаква задължителна вноска за членство, за да може всеки, който се интересува, да стане член, но тия да подарят по нещо, които могат разбира се, за тая важна работа. Аз съм готов да бъда секретар и да редактирам, никакъв друг чиновник не е необходим. Моля всеки, на комуто се харесва това предложение да пише направо на мене (адрес: В. М. Avoto, London, W. С. J. Anglujo).
към текста >>

Аз съм готов да бъда секретар и да редактирам, никакъв друг чиновник не е необходим.
Интереса към психичните работи днес не е вече национален, но със световна тенденция. Той се намира под различни форми в много страни. Аз се осмелявам да внуша, че есперантистите от различните школи могат да намерят общо поле за работа, където те приятелски да си помагат едни на други, за да подтикнат човечеството към прогрес далеч от материализма. Аз предлагам да се основе Психическа Есперантска Лига, която може да си създаде психически термини и навярно да издава свой орган за разпространяване на съобщения от всички страни. Да не се иска никаква задължителна вноска за членство, за да може всеки, който се интересува, да стане член, но тия да подарят по нещо, които могат разбира се, за тая важна работа. Аз съм готов да бъда секретар и да редактирам, никакъв друг чиновник не е необходим. Моля всеки, на комуто се харесва това предложение да пише направо на мене (адрес: В. М. Avoto, London, W. С. J. Anglujo). По после ще съобщя за резултата. Avoto Сокол и гълъб (б а с н я) Соколът много пъти гонил гривия гълъб да го изяде.
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 113 - год. VII. Севлиево, 6 февруари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Нагоре! (Пламен) Бъдещето на славянството и неговата подготовка (Пламен) Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112, Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Междинната област. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 112) Доброто настроение (Д.
към текста >>

Остин) Химнът на новата ера (стих.
При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112, Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Междинната област. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 112) Доброто настроение (Д. Апостолов) Тайнственото. Един сън (М. И. Остин) Химнът на новата ера (стих. – Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре! Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации. „Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем.
към текста >>

– Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре!
Междинната област. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 112) Доброто настроение (Д. Апостолов) Тайнственото. Един сън (М. И. Остин) Химнът на новата ера (стих. – Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре! Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации. „Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия.
към текста >>

Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия.
– Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре! Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации. „Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия. И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти мисли и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист. Този мътен поток се разлива навсякъде. Той ни увлича, подема и тласка като безволна и безсъзнателна вещ с буйните си вълни. Нечистите му струи проникват, протичат и вътре в самите нас и измърсяват нашата душа, преспиват, заслепяват нашия ум, оскверняват нашето сърце. парализират нашата воля.
към текста >>

Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното.
— Умът, възгордян от „многото“ придобити знания и успехи, е в същност сляп и не вижда най-близкото и най важното. Сърцето, обгърнато от пламъка на нисшите страсти, е самото то поробено, осквернено, завладяно от тъмните сили. Волята е или парализирана или тласната по крив път, служейки като оръдие на врага. Кой ще помогне? … Малките, слаби пориви за издигане гаснат, щом се появят, като незакрита свещ пред дъха на бурята. Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното. В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява? О! Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги.
към текста >>

Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето спокойствие и самоувереност, когато вършим злото. О!
В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява? О! Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги. Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето спокойствие и самоувереност, когато вършим злото. О! Нека тя мълчи! … Ние не искаме да чувстваме в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали. (А той ни води главоломно към бездната!) * * * Но нека обърнем и следната страница. Човешката душа се пробужда I Пролет, пролет идва за човешката душа. Идва светлина, идва топлина, идва освобождение.
към текста >>

Безброй чудно красиви блянове ще цъфнат и ще заживеят в светлината и топлината на Новия Ден.
… Ние не искаме да чувстваме в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали. (А той ни води главоломно към бездната!) * * * Но нека обърнем и следната страница. Човешката душа се пробужда I Пролет, пролет идва за човешката душа. Идва светлина, идва топлина, идва освобождение. Със безброй цветя ще се обкичат градините на човешката душа. Безброй чудно красиви блянове ще цъфнат и ще заживеят в светлината и топлината на Новия Ден. Пролет идва! … Пролет за душата! Пролет за човечеството! Пролет — съживяване и възраждане за всичко онова светло, възвишено и красиво, което до сега е било възпирано, потискано и убивано! … Душата чувства това.
към текста >>

Пролет — съживяване и възраждане за всичко онова светло, възвишено и красиво, което до сега е било възпирано, потискано и убивано!
Със безброй цветя ще се обкичат градините на човешката душа. Безброй чудно красиви блянове ще цъфнат и ще заживеят в светлината и топлината на Новия Ден. Пролет идва! … Пролет за душата! Пролет за човечеството! Пролет — съживяване и възраждане за всичко онова светло, възвишено и красиво, което до сега е било възпирано, потискано и убивано! … Душата чувства това. Тя разбира езика на Божествения слънчев лъч, който я погалва. Радостна тръпка прекъсва вцепенението и душата се възправя. Събира сили. Готова е да литне.
към текста >>

„Сърце“ Великата Духовна Война, която ще реши съдбата на човечеството като цяло и на всеки един от нас, неговите членове, като индивиди, се развива пред очите ни — пред нас, около нас и в самите нас.
И по-често да възлизаме към висините на Духа. Там, горе, техните стрели не ще ни докоснат. Нагоре! … П л а м е н Бъдещето на славянството и неговата подготовка III Армагедонската битка е вече започната. Крея на тридесет и първата година ознаменува началото на Великата Борба. И днес не може да има спиране на сражението преди да до-стигнем до окончателна победа. „Сърце“ Великата Духовна Война, която ще реши съдбата на човечеството като цяло и на всеки един от нас, неговите членове, като индивиди, се развива пред очите ни — пред нас, около нас и в самите нас. Армагедон, за който говори Откровението, по своята същност, е преди всичко една вътрешна, духовна борба, между силите на доброто и тия на злото, която се извършва върху арената на човешката душа. Да ! — Човешката душа .е онова бойно поле, в което днес бушуват сили много по-страшни и по-опасни за човека отколкото всички сили и средства за физическо разрушение, притежавани в такова изобилие от днешните армии. И, настъпил е вече важният, съдбоносен момент, когато върху това вътрешно бойно поле се развива при най-голямо ожесточение и свръхнапрежение великата борба, която ще реши съдбата ни. Победа — или поражение за човека и човечеството.
към текста >>

— Човешката душа .е онова бойно поле, в което днес бушуват сили много по-страшни и по-опасни за човека отколкото всички сили и средства за физическо разрушение, притежавани в такова изобилие от днешните армии.
Крея на тридесет и първата година ознаменува началото на Великата Борба. И днес не може да има спиране на сражението преди да до-стигнем до окончателна победа. „Сърце“ Великата Духовна Война, която ще реши съдбата на човечеството като цяло и на всеки един от нас, неговите членове, като индивиди, се развива пред очите ни — пред нас, около нас и в самите нас. Армагедон, за който говори Откровението, по своята същност, е преди всичко една вътрешна, духовна борба, между силите на доброто и тия на злото, която се извършва върху арената на човешката душа. Да ! — Човешката душа .е онова бойно поле, в което днес бушуват сили много по-страшни и по-опасни за човека отколкото всички сили и средства за физическо разрушение, притежавани в такова изобилие от днешните армии. И, настъпил е вече важният, съдбоносен момент, когато върху това вътрешно бойно поле се развива при най-голямо ожесточение и свръхнапрежение великата борба, която ще реши съдбата ни. Победа — или поражение за човека и човечеството. Тържество в светлината на Новия Ден. който ще ни води към Новата Култура на братството, единството и любовта. Или пък триумф на тъмните сили, които ще оковат с нови и по-тежки вериги човешката душа и ще задържат, ще спрат за дълъг период от време еволюцията на човечеството.
към текста >>

Тържество в светлината на Новия Ден.
Армагедон, за който говори Откровението, по своята същност, е преди всичко една вътрешна, духовна борба, между силите на доброто и тия на злото, която се извършва върху арената на човешката душа. Да ! — Човешката душа .е онова бойно поле, в което днес бушуват сили много по-страшни и по-опасни за човека отколкото всички сили и средства за физическо разрушение, притежавани в такова изобилие от днешните армии. И, настъпил е вече важният, съдбоносен момент, когато върху това вътрешно бойно поле се развива при най-голямо ожесточение и свръхнапрежение великата борба, която ще реши съдбата ни. Победа — или поражение за човека и човечеството. Тържество в светлината на Новия Ден. който ще ни води към Новата Култура на братството, единството и любовта. Или пък триумф на тъмните сили, които ще оковат с нови и по-тежки вериги човешката душа и ще задържат, ще спрат за дълъг период от време еволюцията на човечеството. За да стане по-ясно на читателя фактическото положение на нещата, ние ще се поясним. Досега човечеството, и специално това от нашата пета раса, е живяло и учило при един обикновен ред на нещата, при един по-спокоен темп, своите уроци във великото училище, което представлява за нас земята. Това е като една учебна година, или като един курс на обучение, в края на който се преценяват постигнатите от учениците резултати — държат се изпити от всеки един ученик.
към текста >>

който ще ни води към Новата Култура на братството, единството и любовта.
Да ! — Човешката душа .е онова бойно поле, в което днес бушуват сили много по-страшни и по-опасни за човека отколкото всички сили и средства за физическо разрушение, притежавани в такова изобилие от днешните армии. И, настъпил е вече важният, съдбоносен момент, когато върху това вътрешно бойно поле се развива при най-голямо ожесточение и свръхнапрежение великата борба, която ще реши съдбата ни. Победа — или поражение за човека и човечеството. Тържество в светлината на Новия Ден. който ще ни води към Новата Култура на братството, единството и любовта. Или пък триумф на тъмните сили, които ще оковат с нови и по-тежки вериги човешката душа и ще задържат, ще спрат за дълъг период от време еволюцията на човечеството. За да стане по-ясно на читателя фактическото положение на нещата, ние ще се поясним. Досега човечеството, и специално това от нашата пета раса, е живяло и учило при един обикновен ред на нещата, при един по-спокоен темп, своите уроци във великото училище, което представлява за нас земята. Това е като една учебна година, или като един курс на обучение, в края на който се преценяват постигнатите от учениците резултати — държат се изпити от всеки един ученик. Днес се намираме тъкмо в това именно време на изпити за човешката душа.
към текста >>

Или пък триумф на тъмните сили, които ще оковат с нови и по-тежки вериги човешката душа и ще задържат, ще спрат за дълъг период от време еволюцията на човечеството.
— Човешката душа .е онова бойно поле, в което днес бушуват сили много по-страшни и по-опасни за човека отколкото всички сили и средства за физическо разрушение, притежавани в такова изобилие от днешните армии. И, настъпил е вече важният, съдбоносен момент, когато върху това вътрешно бойно поле се развива при най-голямо ожесточение и свръхнапрежение великата борба, която ще реши съдбата ни. Победа — или поражение за човека и човечеството. Тържество в светлината на Новия Ден. който ще ни води към Новата Култура на братството, единството и любовта. Или пък триумф на тъмните сили, които ще оковат с нови и по-тежки вериги човешката душа и ще задържат, ще спрат за дълъг период от време еволюцията на човечеството. За да стане по-ясно на читателя фактическото положение на нещата, ние ще се поясним. Досега човечеството, и специално това от нашата пета раса, е живяло и учило при един обикновен ред на нещата, при един по-спокоен темп, своите уроци във великото училище, което представлява за нас земята. Това е като една учебна година, или като един курс на обучение, в края на който се преценяват постигнатите от учениците резултати — държат се изпити от всеки един ученик. Днес се намираме тъкмо в това именно време на изпити за човешката душа. Завършен е вече един курс от учение, края на учебната година е дошъл, и всеки ученик ще трябва да държи своя изпит.
към текста >>

Досега човечеството, и специално това от нашата пета раса, е живяло и учило при един обикновен ред на нещата, при един по-спокоен темп, своите уроци във великото училище, което представлява за нас земята.
Победа — или поражение за човека и човечеството. Тържество в светлината на Новия Ден. който ще ни води към Новата Култура на братството, единството и любовта. Или пък триумф на тъмните сили, които ще оковат с нови и по-тежки вериги човешката душа и ще задържат, ще спрат за дълъг период от време еволюцията на човечеството. За да стане по-ясно на читателя фактическото положение на нещата, ние ще се поясним. Досега човечеството, и специално това от нашата пета раса, е живяло и учило при един обикновен ред на нещата, при един по-спокоен темп, своите уроци във великото училище, което представлява за нас земята. Това е като една учебна година, или като един курс на обучение, в края на който се преценяват постигнатите от учениците резултати — държат се изпити от всеки един ученик. Днес се намираме тъкмо в това именно време на изпити за човешката душа. Завършен е вече един курс от учение, края на учебната година е дошъл, и всеки ученик ще трябва да държи своя изпит. Който го издържи, ще премине напред. А който не успее — ще изостане назад от общата човешка еволюция, и ще чака нови благоприятни условия, за да се издигне.
към текста >>

А който не успее — ще изостане назад от общата човешка еволюция, и ще чака нови благоприятни условия, за да се издигне.
Досега човечеството, и специално това от нашата пета раса, е живяло и учило при един обикновен ред на нещата, при един по-спокоен темп, своите уроци във великото училище, което представлява за нас земята. Това е като една учебна година, или като един курс на обучение, в края на който се преценяват постигнатите от учениците резултати — държат се изпити от всеки един ученик. Днес се намираме тъкмо в това именно време на изпити за човешката душа. Завършен е вече един курс от учение, края на учебната година е дошъл, и всеки ученик ще трябва да държи своя изпит. Който го издържи, ще премине напред. А който не успее — ще изостане назад от общата човешка еволюция, и ще чака нови благоприятни условия, за да се издигне. Но периодите в човешката еволюция не се състоят от десетици и стотици години, а от хиляди, и затова неиздържалите изпита си души ги очакват дълги, като че ли безконечни страдания, пълен мрак, и са изложени същевременно на върховната и най-страшна опасност (ако отидат до крайност по пътя на злото) — да бъдат напуснати завинаги от Божествения Дух, да скъсат напълно връзката си с него и да се превърнат в едни отпадъци, обречени на гибел, потъмнели същества, в които не свети вече искрата на Божествения Дух. (Това е втората смърт за която говори Писанието). През сито ще минат всички човешки мисли, постъпки, чувства и стремежи. Всичко ще бъде претеглено и поставено на местото му. Ще се отдели житото от къклицата.
към текста >>

Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва.
През сито ще минат всички човешки мисли, постъпки, чувства и стремежи. Всичко ще бъде претеглено и поставено на местото му. Ще се отдели житото от къклицата. Овците от козите. И тази борба, тези бури и изпитания, на които е изложена днес човешката душа, представляват тъкмо -този процес на отделяне, на окончателно определяне, на човешката душа — към доброто или към злото. Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва. Те ще влязат да живеят в Светлото Царство на бъдещето, което е обещано на човечеството още от пророците на древността. По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура. Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура. Оня мек, нежен и пластичен елемент, който може да възприеме, да усвои и оползотвори благодатта на Великия Божи Дух, за благото на всички, се намира днес преди всичко в славянството. Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството.
към текста >>

По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура.
Ще се отдели житото от къклицата. Овците от козите. И тази борба, тези бури и изпитания, на които е изложена днес човешката душа, представляват тъкмо -този процес на отделяне, на окончателно определяне, на човешката душа — към доброто или към злото. Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва. Те ще влязат да живеят в Светлото Царство на бъдещето, което е обещано на човечеството още от пророците на древността. По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура. Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура. Оня мек, нежен и пластичен елемент, който може да възприеме, да усвои и оползотвори благодатта на Великия Божи Дух, за благото на всички, се намира днес преди всичко в славянството. Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството. Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота. И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето.
към текста >>

Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура.
Овците от козите. И тази борба, тези бури и изпитания, на които е изложена днес човешката душа, представляват тъкмо -този процес на отделяне, на окончателно определяне, на човешката душа — към доброто или към злото. Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва. Те ще влязат да живеят в Светлото Царство на бъдещето, което е обещано на човечеството още от пророците на древността. По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура. Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура. Оня мек, нежен и пластичен елемент, който може да възприеме, да усвои и оползотвори благодатта на Великия Божи Дух, за благото на всички, се намира днес преди всичко в славянството. Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството. Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота. И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето. Тъкмо сърцето е, което е годно да почувства, да разбере, да възприеме и да пожертва за благото на всички божествената благодат.
към текста >>

И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето.
По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура. Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура. Оня мек, нежен и пластичен елемент, който може да възприеме, да усвои и оползотвори благодатта на Великия Божи Дух, за благото на всички, се намира днес преди всичко в славянството. Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството. Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота. И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето. Тъкмо сърцето е, което е годно да почувства, да разбере, да възприеме и да пожертва за благото на всички божествената благодат. която е определена за човечеството. А ролята на Сърцето въобще човешкия организъм играе именно славянската раса. Сърцето е, което със своята мекота, пластичност, любвеобилност и отзивчивост, ще възприеме Божиите блага, без да ги задържи за себе си, а ще ги разпрати мигновено към всички части на организма на човечеството. Сърцето е Слънцето на организма.
към текста >>

Сърцето е, което със своята мекота, пластичност, любвеобилност и отзивчивост, ще възприеме Божиите блага, без да ги задържи за себе си, а ще ги разпрати мигновено към всички части на организма на човечеството.
Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота. И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето. Тъкмо сърцето е, което е годно да почувства, да разбере, да възприеме и да пожертва за благото на всички божествената благодат. която е определена за човечеството. А ролята на Сърцето въобще човешкия организъм играе именно славянската раса. Сърцето е, което със своята мекота, пластичност, любвеобилност и отзивчивост, ще възприеме Божиите блага, без да ги задържи за себе си, а ще ги разпрати мигновено към всички части на организма на човечеството. Сърцето е Слънцето на организма. То храни със своята светлина, със своята чиста артериална кръв всички, и най-отдалечените, клетки на организма. Сърцето е извора на живота. То е проводник и връзка с Божествените сили. Чрез него тупти в нас пулса и се отразява цялото многообразие на единния живот в безграничната Вселена.
към текста >>

И днес, когато Учителят Мориа дава на славянството и на човечеството книгата „Сърце“ — това е, несъмнено, едно необикновено предзнаменование.
Сърцето е извора на живота. То е проводник и връзка с Божествените сили. Чрез него тупти в нас пулса и се отразява цялото многообразие на единния живот в безграничната Вселена. Чрез Сърцето и само чрез него ние сме едно със Всемира, с Върховната Реалност. с Бога. И днес, когато Учителят Мориа дава на славянството и на човечеството книгата „Сърце“ — това е, несъмнено, едно необикновено предзнаменование. Защото „Силата на сърцето преодолява решително всичко. Сърцето може да знае смисъла на далечните събития. То може да лети и закрепва нужните връзки. Сърцето ни приобщава към далечните светове. Опитайте се да достигнете това само със силата на волята и ще видите каква е разликата между тях.
към текста >>

—този повик, който Учителят Дънов надава в книгата си „Новата Ева“, е същия, който Учителят Мориа надава в книгата си „Сърце“.
Да спасим сърцето, да освободим сърцето, да издигнем и очистим сърцето — това е първата и най-належаща задача на човека в настоящия решителен и съдбоносен момент. Защото само чистото сърце има силата да се справи с нападенията на враговете. Представител на Сърцето във взаимните отношения на половете е жената. Затова издигането и очистването на сърцето означава преди всичко издигането на жената. Да издигнем жената! —този повик, който Учителят Дънов надава в книгата си „Новата Ева“, е същия, който Учителят Мориа надава в книгата си „Сърце“. Сърцето — Жената — Любовта — от там и само от там човечеството може да очаква своето спасение! И казва Писанието: „Ще ви дам нови сърца“. За това ново сърце — храм, в който вечно гори огъня на Божествената Любов, говори Учителят Мориа. За тоя жертвеник, на който човешката душа слага всичките си придобивки, за да се очисти, да се приближи и съедини с Бога. За тази съвършена Божествена антена, в която се отзовава всичко, и която ни свързва с всичко, защото в нея се отразява безграничния кивот на необятната вселена.
към текста >>

И казва Писанието: „Ще ви дам нови сърца“.
Представител на Сърцето във взаимните отношения на половете е жената. Затова издигането и очистването на сърцето означава преди всичко издигането на жената. Да издигнем жената! —този повик, който Учителят Дънов надава в книгата си „Новата Ева“, е същия, който Учителят Мориа надава в книгата си „Сърце“. Сърцето — Жената — Любовта — от там и само от там човечеството може да очаква своето спасение! И казва Писанието: „Ще ви дам нови сърца“. За това ново сърце — храм, в който вечно гори огъня на Божествената Любов, говори Учителят Мориа. За тоя жертвеник, на който човешката душа слага всичките си придобивки, за да се очисти, да се приближи и съедини с Бога. За тази съвършена Божествена антена, в която се отзовава всичко, и която ни свързва с всичко, защото в нея се отразява безграничния кивот на необятната вселена. Да издигнем Жената — да издигнем и очистим Сърцето на човечеството! Да очистим всяко човешко сърце за да може през него да протече свободно струята на великата Божествена Любов!
към текста >>

За това ново сърце — храм, в който вечно гори огъня на Божествената Любов, говори Учителят Мориа.
Затова издигането и очистването на сърцето означава преди всичко издигането на жената. Да издигнем жената! —този повик, който Учителят Дънов надава в книгата си „Новата Ева“, е същия, който Учителят Мориа надава в книгата си „Сърце“. Сърцето — Жената — Любовта — от там и само от там човечеството може да очаква своето спасение! И казва Писанието: „Ще ви дам нови сърца“. За това ново сърце — храм, в който вечно гори огъня на Божествената Любов, говори Учителят Мориа. За тоя жертвеник, на който човешката душа слага всичките си придобивки, за да се очисти, да се приближи и съедини с Бога. За тази съвършена Божествена антена, в която се отзовава всичко, и която ни свързва с всичко, защото в нея се отразява безграничния кивот на необятната вселена. Да издигнем Жената — да издигнем и очистим Сърцето на човечеството! Да очистим всяко човешко сърце за да може през него да протече свободно струята на великата Божествена Любов! Това е задачата на днешното време — Това е задачата на Славянството.
към текста >>

Не говоря за нещата направени от хората, но за онова, което Бог е направил.
Тяхната религия е религия на убийството. Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека. Който е научен да убива, той навсякъде убива. А Любовта изключва всяко убийство. Никой няма право да отнема живота на едно същество, което Бог е поставил да живее в света. Не говоря за нещата направени от хората, но за онова, което Бог е направил. Никой няма право да изменя Божествения ред на нещата. Никой няма право да изменя постановленията на свободата, понеже ако ги измени, ще има лоши последствия и ще влезе в закона на невъзможното. А всичко е възможно, когато човек живее по закона на Любовта. Всичко е възможно, когато човек работи по великия закон на Знанието и Мъдростта. Всичко е възможно, когато човек работи по закона на Истината и Свободата.
към текста >>

Никой няма право да изменя постановленията на свободата, понеже ако ги измени, ще има лоши последствия и ще влезе в закона на невъзможното.
Който е научен да убива, той навсякъде убива. А Любовта изключва всяко убийство. Никой няма право да отнема живота на едно същество, което Бог е поставил да живее в света. Не говоря за нещата направени от хората, но за онова, което Бог е направил. Никой няма право да изменя Божествения ред на нещата. Никой няма право да изменя постановленията на свободата, понеже ако ги измени, ще има лоши последствия и ще влезе в закона на невъзможното. А всичко е възможно, когато човек живее по закона на Любовта. Всичко е възможно, когато човек работи по великия закон на Знанието и Мъдростта. Всичко е възможно, когато човек работи по закона на Истината и Свободата. Тази свобода трябва да включи всички разумни същества, в които пулсира единният пулс на Битието. Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било.
към текста >>

Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било.
Никой няма право да изменя постановленията на свободата, понеже ако ги измени, ще има лоши последствия и ще влезе в закона на невъзможното. А всичко е възможно, когато човек живее по закона на Любовта. Всичко е възможно, когато човек работи по великия закон на Знанието и Мъдростта. Всичко е възможно, когато човек работи по закона на Истината и Свободата. Тази свобода трябва да включи всички разумни същества, в които пулсира единният пулс на Битието. Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било. И ако се поставят тези основи, всякога ще има един отличен резултат. А ако едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат. Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина.
към текста >>

И ако се поставят тези основи, всякога ще има един отличен резултат.
А всичко е възможно, когато човек живее по закона на Любовта. Всичко е възможно, когато човек работи по великия закон на Знанието и Мъдростта. Всичко е възможно, когато човек работи по закона на Истината и Свободата. Тази свобода трябва да включи всички разумни същества, в които пулсира единният пулс на Битието. Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било. И ако се поставят тези основи, всякога ще има един отличен резултат. А ако едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат. Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа.
към текста >>

А ако едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат.
Всичко е възможно, когато човек работи по великия закон на Знанието и Мъдростта. Всичко е възможно, когато човек работи по закона на Истината и Свободата. Тази свобода трябва да включи всички разумни същества, в които пулсира единният пулс на Битието. Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било. И ако се поставят тези основи, всякога ще има един отличен резултат. А ако едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат. Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение.
към текста >>

Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата.
Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления.
към текста >>

Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1.
Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление? - Не може.
към текста >>

Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист?
И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление? - Не може. А нашето учение е учение на Любовта и братството, които изключват всяко насилие.
към текста >>

Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление?
Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление? - Не може. А нашето учение е учение на Любовта и братството, които изключват всяко насилие. Питам тогава: Къде е логиката на тези журналисти? Или искат да ни изкарат лицемери и хора с маски, които едно говорят, а друго вършат? Нека проверят и проучат.
към текста >>

Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание.
Аз отивам по-далеч и казвам: Мъжът, на когото ума не е светъл и чист, да не се жени; и жена, на която сърцето не е изправено, да не се жени. Да не се женят дотогава, докато не се изправят нейното сърце и неговия ум. Тогава поколенията ще се подобрят и цялото общество, и цялото човечество ще се повдигнат. И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота. Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят? Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят.
към текста >>

Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството.
И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота. Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят? Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще.
към текста >>

Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще.
Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората.
към текста >>

И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят.
Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ. Всички трябва с един ум да схващаме и да живеем с тези разбирания. Най-първо всички религии в света трябва да си подадат ръка и да престанат да делят народите на лагери.
към текста >>

Както твърди окултната наука, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени и дадени от Христа, който под различни имена е говорил на основателите на различните религии.
Те трябва преди всичко да осъзнаят, че всички те са пратени в света от единия жив Бог, който пребъдва в сърцата и умовете на всички живи същества и ги стимулира към светли и възвишени мисли и благородни чувства и постъпки. Те всички трябва да осъзнаят, че вършат най-голя- мото престъпление, като разделят народите в името Божие. Всички религии са от Бога, и са дадени като методи за възпитаване на човечеството в различните фази от неговото развитие. Понеже и днес още хората се намират на различни степени в своето развитие и са необходими различни методи за тяхното възпитание, то всички религии са си на мястото. Но всички те, без изключение, трябва да се отърсят от праха и заблужденията, натрупани в тях през вековете и да остане първичното учение, дадено от великите Учители в различните епохи на човешкото развитие. Както твърди окултната наука, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени и дадени от Христа, който под различни имена е говорил на основателите на различните религии. И, всички тези религии са имали за задача да подготвят човечеството, за да може сам Христос да слезе във физическо тяло на Земята и да даде един обрат на цялата еволюция на човечеството. И учението, оставено от него преди 2000 год., което е учение на Любовта и братството, е последният метод даден от Него на човечеството. Но хората взимаха само името „християни“, като изоставиха принципите и методите на Христа. И днес Христос пак говори на света чрез умовете на всички учени хора и ги подтиква към братство, в което ще се разрешат всички наболели въпроси, които тормозят съвременното човечество. Само по този начин на братско разбирателство и единение може да се разреши социалната криза, която съществува сега в света.
към текста >>

------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“.
И тогава думата „работи“ значи да си едно с живото слънце, с живия Бог и със себе си. Това значи: работи, когато Бог работи. И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи. Всичко е възможно за онези, които вярват в Бога; всичко е възможно за онези, които обичат Бога; всичко е възможно за онези, които изучават законите, които Бог е вложил в света; и всичко е възможно за онези, които обичат Истината в света. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. ------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“. Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот.
към текста >>

Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек!
Това значи: работи, когато Бог работи. И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи. Всичко е възможно за онези, които вярват в Бога; всичко е възможно за онези, които обичат Бога; всичко е възможно за онези, които изучават законите, които Бог е вложил в света; и всичко е възможно за онези, които обичат Истината в света. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. ------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“. Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност.
към текста >>

Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време.
който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот. Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото.
към текста >>

Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана.
При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот. Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук.
към текста >>

Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук.
Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук. Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ. Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали. Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред. тя ускорява духовния ни растеж.
към текста >>

Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ.
По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук. Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ. Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали. Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред. тя ускорява духовния ни растеж. Нашето щастие на небето зависи от радостта, която ние причиняване на другите.
към текста >>

Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали.
Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук. Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ. Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали. Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред. тя ускорява духовния ни растеж. Нашето щастие на небето зависи от радостта, която ние причиняване на другите. Ние трябва винаги да помним, че способността и възможността да се дава не е достояние предимно на богатия човек, Безразумното, непридруженото с разум и чувство, даване на пари може често да се яви дори като едно зло.
към текста >>

Той се връща назад, след като е търсил Светата Чаша; Малко го е грижа за загубата на неговия графски дом, Няма вече на дрехата му да е извезан кръста — златния герб, Но дълбоко в сърцето му е заседнал знака, който той носи,— Печата на страданието и скръбта“ Отново той среща прокажения, който пак поисква милостиня.
По-добра е благословията на немощния, Макар и да се върна с празни ръце от неговата врата. Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има. И го дава с нежно чувство и доброта. Тази нишка на всеподържащата Красота, Която минава през всичко и всичко обединява, Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар, Сърцето простира своите пламтящи пръсти, Защото един Бог върви с него и дава преизобилието На душата, гаснеща в мрака преди“. При своето връщане Сър Лоунфал намира че друг е обсебил неговия замък и бива изпъден при вратата му: „Един стар, прегърбен човки, окъсан и слаб. Той се връща назад, след като е търсил Светата Чаша; Малко го е грижа за загубата на неговия графски дом, Няма вече на дрехата му да е извезан кръста — златния герб, Но дълбоко в сърцето му е заседнал знака, който той носи,— Печата на страданието и скръбта“ Отново той среща прокажения, който пак поисква милостиня. Но този път рицаря отговаря другояче: „И Сър Лоунфал каза: „Аз виждам във теб образа на Тогова, който на кръста умре: Като Него ти носиш трънения венец. Като Него търпиш човешките удари и глуми, И в твоя живот аз виждам раните, които Ти носиш на ръцете и нозете Сине на Мария, аз ида при Тебе! Ето, чрез него, аз давам на Теб! “ Един поглед в очите на прокажения го кара да си припомни миналото и да го познае: „Сърцето му пламна и превърна в прах Твърдата покривка, която го бк обвила: То стопи леда, сковаващ буйния поток И даде ма прокажения да яде и пие“ И тогава става следното преображение: „Прокаженият не е вече същия немощен старик. Но възстава пред него във величие и слава.
към текста >>

Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново.
Из много страни, без всякакъв успах. Ти цял живот търси Сектата Чаша: Ето, тя е тук! — Тази, с която ти ми даде Да пия вода от потока сега: Тази кора хляб е моето тяло, разчупено за тебе, Тази вода — кръвта, която на кръста пролях! Светото Причастие наистина седи в това, което разделяме с нуждите на другите; Не това, което даваме, но това, което раздкляме — Защото даденото без даващия е нищо; Който дава себе си заедно със своята милостиня храни трима — Себе си, своя гладуващ брат и Мене“. Първото небе е място на радост без най-малка следа на огорчение. Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново. Тук всички благородни цели, към които човек се е стремил, се осъществяват напълно. Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка. Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим.
към текста >>

Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим.
Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново. Тук всички благородни цели, към които човек се е стремил, се осъществяват напълно. Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка. Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя. Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим.
към текста >>

(Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим.
Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя. Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение. На други пък доброто настроение се определя и от упоителните питиета и тютюня. Но тази външна обстановка не винаги може да се намери, приятелите може да ни изменят, здравето е непостоянно, богатството е несигурно: молци и ръжда го ядат и крадци го подкопават и крадат.
към текста >>

Но тази външна обстановка не винаги може да се намери, приятелите може да ни изменят, здравето е непостоянно, богатството е несигурно: молци и ръжда го ядат и крадци го подкопават и крадат.
(Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение. На други пък доброто настроение се определя и от упоителните питиета и тютюня. Но тази външна обстановка не винаги може да се намери, приятелите може да ни изменят, здравето е непостоянно, богатството е несигурно: молци и ръжда го ядат и крадци го подкопават и крадат. Та доброто настроение на всички, който уповават на материалното, е несигурно и непостоянно, защото винаги може да се яви ангелът и да каже: защо си натрупал и приготвил всичко това за да ядеш и пиеш, понеже сега ще ти взема душата? Но и да не се яви ангелът, нещо обикновено е да виждаме хора в лошо настроение поради стомашни разстройства. Най-често стомаха се разстройва от неестествено живеене, от претрупване, от недобро сдъвкване и от неразбиране коя е най-добрата, най-подходяща храна. Стомашните разстройства водят към главоболие и повреждане зъбите. Човек с разстроено здраве и зъби започва да се храни по бавно и внимателно.
към текста >>

Но и да не се яви ангелът, нещо обикновено е да виждаме хора в лошо настроение поради стомашни разстройства.
В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение. На други пък доброто настроение се определя и от упоителните питиета и тютюня. Но тази външна обстановка не винаги може да се намери, приятелите може да ни изменят, здравето е непостоянно, богатството е несигурно: молци и ръжда го ядат и крадци го подкопават и крадат. Та доброто настроение на всички, който уповават на материалното, е несигурно и непостоянно, защото винаги може да се яви ангелът и да каже: защо си натрупал и приготвил всичко това за да ядеш и пиеш, понеже сега ще ти взема душата? Но и да не се яви ангелът, нещо обикновено е да виждаме хора в лошо настроение поради стомашни разстройства. Най-често стомаха се разстройва от неестествено живеене, от претрупване, от недобро сдъвкване и от неразбиране коя е най-добрата, най-подходяща храна. Стомашните разстройства водят към главоболие и повреждане зъбите. Човек с разстроено здраве и зъби започва да се храни по бавно и внимателно. Страданията и мъките го подтикват да поема въздух по-дълбоко и да мисли по здраво. Дълбокото дишане развива дробовете, пречиства кръвта и прояснява мисълта.
към текста >>

Постепенно стомаха се му поправя, кръвта пречиства, здравето подобрява, мисълта усилва, волята уякчава, душата успокоява и доброто настроение се възобновява.
Човек с разстроено здраве и зъби започва да се храни по бавно и внимателно. Страданията и мъките го подтикват да поема въздух по-дълбоко и да мисли по здраво. Дълбокото дишане развива дробовете, пречиства кръвта и прояснява мисълта. Мислещият, страдащият човек търси и намира причините на стомашните разстройства, поправя разрушените си зъби., започва да подбира и сдъвква по-добре хранената си. Той разбира, че човек не живее за да яде, а яде за да живее. Постепенно стомаха се му поправя, кръвта пречиства, здравето подобрява, мисълта усилва, волята уякчава, душата успокоява и доброто настроение се възобновява. Човек, минал през страдания, започва да търси, да съзнава и да се подчинява, на един по виеш ред, закон. Но освен тия разстройства вътре в нас, явяват се и такива вън от нас. Хората не винаги ще ни разберат и оценят лесно. Често ще ни хулят и клеветят несправедливо, а може би ще поискат да опитат вярата, любовта и търпението ни. Ако не проявим малодушие, ако притежаваме достатъчно героизъм и мъжество да устоим, ние вече придобиваме онова, което се казва присъствие на Духа.
към текста >>

Ако не проявим малодушие, ако притежаваме достатъчно героизъм и мъжество да устоим, ние вече придобиваме онова, което се казва присъствие на Духа.
Постепенно стомаха се му поправя, кръвта пречиства, здравето подобрява, мисълта усилва, волята уякчава, душата успокоява и доброто настроение се възобновява. Човек, минал през страдания, започва да търси, да съзнава и да се подчинява, на един по виеш ред, закон. Но освен тия разстройства вътре в нас, явяват се и такива вън от нас. Хората не винаги ще ни разберат и оценят лесно. Често ще ни хулят и клеветят несправедливо, а може би ще поискат да опитат вярата, любовта и търпението ни. Ако не проявим малодушие, ако притежаваме достатъчно героизъм и мъжество да устоим, ние вече придобиваме онова, което се казва присъствие на Духа. И тъй, доброто настроение в най-съвършения си вид е плод на Духа. На отчаяните и разколебани свои ученици Христос казва: „Бъдете будни и се молете: Духът е бодър и могъщ, а плътта е немощна.“ Често природата ни поставя на изпитания, прекарва ни през ред мъчения, за да се пробуди и усили у нас Божественото. То е, което ни издига над условията, което заповядва на бурята и морето и ги завладява и укротява. Ние ставаме съзнателни, когато любим Божественото, когато знаем защо живеем и защо страдаме? Защото верни са думите: „Блажени са страдащите, защото те ще се утешат.“ Мъката, която изпитваме при скръб, после се обръща в радост.
към текста >>

И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно становище: да се настроим.
Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога. чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове. И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно становище: да се настроим. В живота съществуват големи тайни. Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения. Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение. Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение.
към текста >>

Децата, без да съзнават, внасят радост и обнова.
Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения. Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение. Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение. Животът иска хора, които да съдействат за общото добро настроение и напредък. Децата, без да съзнават, внасят радост и обнова. Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки.
към текста >>

Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала.
Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки. Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни.
към текста >>

Посетителят влезе и ми обясни, че като последствие от войната за независимостта, той напуснал дома си в Нови Орлеан и довел семейството си в областта, гдето е моето училище.
Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д. Апостолов Тайнственото Един сън Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище. Погълнат всецяло в моята работа във връзка с училището, аз мислех често за нея дори и нощем, през време на сън, също както през време на работните часове. Една нощ аз сънувах, че съм в залата на училището и че току що привърших приемните изпити, когато чух неколко удари на вратата. Отворих и видях един господин с две деца, едно момиче на единадесет години и едно момче на осем год. Посетителят влезе и ми обясни, че като последствие от войната за независимостта, той напуснал дома си в Нови Орлеан и довел семейството си в областта, гдето е моето училище. Желанието му бе да повери децата на моите грижи относно тяхното възпитание и образование. Той ме запита също какви учебници са необходими и аз му дадох списъка им. който той взе със себе си. На другия ден децата бяxa вписани в списъка на моите ученици. Сънят спре до тук.
към текста >>

Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище.
Но той ми направи силно впечатление и образа на бащата и на двете му деца бе тъй живо отпечатан в моята памет, че бих ги познал всред тълпата на най-големия град. И какво бе моето учудване, когато, на другия ден след този сън. точно в момента когато привършвах приемните изпити на училището, аз чух на вратата същите тия удари, които бях чул на сън, отворих и видех същия посетител и неговите две деца! Останалото последва: ний имахме същия разговор, какъвто бе тоя през време на съня. Ще прибавя към това, че този господин ми беше съвършено непознат. Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище. М. И. О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята. През зодиака как тя стъпки си пробира — От минало незнайно без шум бдя над земята. Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните мечти и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни. Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци.
към текста >>

О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята.
точно в момента когато привършвах приемните изпити на училището, аз чух на вратата същите тия удари, които бях чул на сън, отворих и видех същия посетител и неговите две деца! Останалото последва: ний имахме същия разговор, какъвто бе тоя през време на съня. Ще прибавя към това, че този господин ми беше съвършено непознат. Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище. М. И. О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята. През зодиака как тя стъпки си пробира — От минало незнайно без шум бдя над земята. Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните мечти и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни. Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци. А виждала съм също как плаче и страда, В скърби непосилни и мъки жестоки, Душата на светлите земни чада, Прикрили от взор чужди рани си дълбоки. И унеса дивен на тоз танц в простора.
към текста >>

Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци.
Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище. М. И. О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята. През зодиака как тя стъпки си пробира — От минало незнайно без шум бдя над земята. Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните мечти и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни. Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци. А виждала съм също как плаче и страда, В скърби непосилни и мъки жестоки, Душата на светлите земни чада, Прикрили от взор чужди рани си дълбоки. И унеса дивен на тоз танц в простора. Наблюдавам мълком от епохи древни. Що вършат растения, животни и хора, В дела разпознавам велики и дребни. Преценявам аз всичко без страст и зла мисъл ь, И глупеца невеж, що се шири в палати, И героя тих, кой в жертва е принесъл Дор живота свой за човешки дни благати.
към текста >>

Кат гостенка нова при вас аз пристигам, Непозната на никой, изучила всички, Решена неотклонно веч булата да вдигам, Да претеглям всички по отделно самички.
А виждала съм също как плаче и страда, В скърби непосилни и мъки жестоки, Душата на светлите земни чада, Прикрили от взор чужди рани си дълбоки. И унеса дивен на тоз танц в простора. Наблюдавам мълком от епохи древни. Що вършат растения, животни и хора, В дела разпознавам велики и дребни. Преценявам аз всичко без страст и зла мисъл ь, И глупеца невеж, що се шири в палати, И героя тих, кой в жертва е принесъл Дор живота свой за човешки дни благати. Кат гостенка нова при вас аз пристигам, Непозната на никой, изучила всички, Решена неотклонно веч булата да вдигам, Да претеглям всички по отделно самички. Не ще избегне никой от погледа ми буден, Затуй, преди да почна аз първия акорд На хармонията, що кося в химна си чуден, Към човека паднал, престъпен и горд, Кои петни земята със невинни кърви, Въздухът с лъжи и лежи разположен Забравил да мисли, наместо такт първи Тръбя велегласно сигнала тревожен: ВРЕМЕ Е! Да, дошло е вече време тука на земята Да се тури край сетен на зло що се шири, Защото със себе аз нося благата, С които доброто всички ще примири. Аз нося страдания и мълнии ужасни, Що от сън ще събудят всеки заспал И болести ехидни във вина прекрасни За всеки човек, кой на разврат се е отдал. В ръка си аз нося и чук неотклонен, С която ще сковавам нови сърца. И отговор ще искам от всички непреклонен: Къде остаха ваш’те Божествени лица?
към текста >>

В ръка си аз нося и чук неотклонен, С която ще сковавам нови сърца.
Преценявам аз всичко без страст и зла мисъл ь, И глупеца невеж, що се шири в палати, И героя тих, кой в жертва е принесъл Дор живота свой за човешки дни благати. Кат гостенка нова при вас аз пристигам, Непозната на никой, изучила всички, Решена неотклонно веч булата да вдигам, Да претеглям всички по отделно самички. Не ще избегне никой от погледа ми буден, Затуй, преди да почна аз първия акорд На хармонията, що кося в химна си чуден, Към човека паднал, престъпен и горд, Кои петни земята със невинни кърви, Въздухът с лъжи и лежи разположен Забравил да мисли, наместо такт първи Тръбя велегласно сигнала тревожен: ВРЕМЕ Е! Да, дошло е вече време тука на земята Да се тури край сетен на зло що се шири, Защото със себе аз нося благата, С които доброто всички ще примири. Аз нося страдания и мълнии ужасни, Що от сън ще събудят всеки заспал И болести ехидни във вина прекрасни За всеки човек, кой на разврат се е отдал. В ръка си аз нося и чук неотклонен, С която ще сковавам нови сърца. И отговор ще искам от всички непреклонен: Къде остаха ваш’те Божествени лица? Щот аз първа нося от гор, от висините, Зародиши чудесни за светли бъднини, А хората там долу, зарени в низините, Не щат сами черта велики съдбини. Светът все да се влачи аз не ще оставя Както се е влачил дори и до сега С разум ако не, със скърби ще заздравя, На човечеството нервно болната снага. Огромните богатства, в които ще разраснат Семената малки, що нося ви аз, Са за хора смели, които ще пораснат От чистите, светли души между вас. Но ето аз вече започвам да сея Семето на братство, към всички в света, Над него непрестанно на струи ще лея Живата вода що нося с любовта.
към текста >>

И както градинарят в своята градина С трепет следи растежа на цветята — Над вас ще бдя аз, Новата Епоха, За да покълне туй семенце в сърцата.
И отговор ще искам от всички непреклонен: Къде остаха ваш’те Божествени лица? Щот аз първа нося от гор, от висините, Зародиши чудесни за светли бъднини, А хората там долу, зарени в низините, Не щат сами черта велики съдбини. Светът все да се влачи аз не ще оставя Както се е влачил дори и до сега С разум ако не, със скърби ще заздравя, На човечеството нервно болната снага. Огромните богатства, в които ще разраснат Семената малки, що нося ви аз, Са за хора смели, които ще пораснат От чистите, светли души между вас. Но ето аз вече започвам да сея Семето на братство, към всички в света, Над него непрестанно на струи ще лея Живата вода що нося с любовта. И както градинарят в своята градина С трепет следи растежа на цветята — Над вас ще бдя аз, Новата Епоха, За да покълне туй семенце в сърцата. И в този още ден от мойта ранна младост На живота що ми е даден в тоз Божи свят Разхвърлям обилно аз семето на радост, На вяра, надежда и на благодат. На знаньето сияйно в мен скрити са лъчите. Които ще предам на тез, що се стремят Безспирно да творят, да въплотят мечтите, Които с’изпитания от висини ловят. Огърлици от бисер и камъни безценни, На мъдростта старинна прикрити плодове, Най-щедро ще даря тез дарове нетленни На събудените, бодри и чисти умове. За туй аз ви приканвам от този ранен час С първия си химн, пред вас който аз пея, Бъдете доволни!
към текста >>

Работете смело, с жар, с вдъхновение.
За туй аз ви приканвам от този ранен час С първия си химн, пред вас който аз пея, Бъдете доволни! изпратена при вас, С честите хора сал честито ще живея. Забравете вече свади и дележи! Аз нося край сетен на туй разединение. А всички, сплотени от високи копнежи. Работете смело, с жар, с вдъхновение. Строете, градете, без ропот, без спир, Окриляни севга от високи идеали, Щот нежния зародиш аз нося на мир, Що силите небесни на мене са предали. С внимание следете тоз разсад от Небето, Що с мъки и терзания запазила съм здрав За коренче му нежно разтворете си сърцето, Не питайте вий вече кой е крив и кой прав! А почнете смело и с мисли спокойни Разорете дълбоко своите души, Ненужно що има нек слънцето знойно Проникнало във всеки — само да руши. И на силите кръпки, закрити отколе На могъщия, забравен човешки дух, Простор дайте вий и широкото поле, С целувки що обсипва пресния въздух. Раздвижете най-после вси сокове скрити В ъглите потайни на човешкия ум!
към текста >>

Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай.
Наместо в низините с’мисли разпилени В ламтежи безмерни и облачни цели Започнете най-после в'светлина облени С вяра в гърди този поход смели. Поход към доброто, на който ви зова Да начнете в себе с бодри чела, През дните що нося напред кат вървя, Нек млъкнат устата, говорете с’дела! Творете, творете, създайте в’света Условия годни за дни по-честити. От душите терзани вдигнете гнета! Веч смрази и кърви нек бъдат измити! Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай. И още от сега нек всеки туй да знай Аз първата съм стъпка към вечен земен рай. Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение.
към текста >>

Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода.
Творете, творете, създайте в’света Условия годни за дни по-честити. От душите терзани вдигнете гнета! Веч смрази и кърви нек бъдат измити! Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай. И още от сега нек всеки туй да знай Аз първата съм стъпка към вечен земен рай. Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение. Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек. Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи.
към текста >>

За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека.
От душите терзани вдигнете гнета! Веч смрази и кърви нек бъдат измити! Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай. И още от сега нек всеки туй да знай Аз първата съм стъпка към вечен земен рай. Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение. Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек. Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота.
към текста >>

Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение.
Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай. И още от сега нек всеки туй да знай Аз първата съм стъпка към вечен земен рай. Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение. Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек. Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава.
към текста >>

Идва нов живот!
Тази вяра за него ще бъде най-мощния стълб, о които ще се опира в живота. Само такъв човек може да бъде полезен, както за себе си, така също и за общото благо. Такъв човек ще бъде един идеален проводник на човешкия дух, който, черпейки сила от Великия извор на Живота, твори, изгражда и носи благата в този живот. Зимата на един измъчен живот си отива. Идва пролет! Идва нов живот! Зора е. Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение. Новият живот идва!
към текста >>

Изгрява новия ден!
Такъв човек ще бъде един идеален проводник на човешкия дух, който, черпейки сила от Великия извор на Живота, твори, изгражда и носи благата в този живот. Зимата на един измъчен живот си отива. Идва пролет! Идва нов живот! Зора е. Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение. Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм!
към текста >>

Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината.
Зимата на един измъчен живот си отива. Идва пролет! Идва нов живот! Зора е. Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение. Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя.
към текста >>

Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение.
Идва пролет! Идва нов живот! Зора е. Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение. Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими!
към текста >>

Новият живот идва!
Идва нов живот! Зора е. Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение. Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде.
към текста >>

Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм!
Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение. Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде. Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата. Да бъдем съработници на новото, което идва.
към текста >>

В това се заключава новия живот, който иде.
Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде. Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата. Да бъдем съработници на новото, което идва. Да бъдем творци на новия живот I Димо Желязков Мравките и Истината (б а с н я) Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява. И живеели далеч от нашата земя, на друга някоя планета. Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора.
към текста >>

Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата.
Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде. Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата. Да бъдем съработници на новото, което идва. Да бъдем творци на новия живот I Димо Желязков Мравките и Истината (б а с н я) Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява. И живеели далеч от нашата земя, на друга някоя планета. Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора. Още — пеели чудесно и, за чудо, всякое изкуство идело им отръки и лесно.
към текста >>

Да бъдем съработници на новото, което идва.
Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде. Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата. Да бъдем съработници на новото, което идва. Да бъдем творци на новия живот I Димо Желязков Мравките и Истината (б а с н я) Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява. И живеели далеч от нашата земя, на друга някоя планета. Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора. Още — пеели чудесно и, за чудо, всякое изкуство идело им отръки и лесно. Ала всички добрини нали се не събират на едно и също място!
към текста >>

Да бъдем творци на новия живот I Димо Желязков Мравките и Истината (б а с н я) Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява.
Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде. Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата. Да бъдем съработници на новото, което идва. Да бъдем творци на новия живот I Димо Желязков Мравките и Истината (б а с н я) Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява. И живеели далеч от нашата земя, на друга някоя планета. Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора. Още — пеели чудесно и, за чудо, всякое изкуство идело им отръки и лесно. Ала всички добрини нали се не събират на едно и също място! Отредено било и за мравките едничко зло.
към текста >>

Мравките, обаче, като се намерили виновни, не рачили грешката си да изправят, а решили да се защищават.
И тогава по мегдани, черкови и читалища започнал да ги учи и да проповядва, че причината за гдето не успяват е лъжата, че от нея страдат и ще страдат. Че лъжата е пред Бога мерзост, сатанинско дело. Че е грехота бащата майката да лъже, майката — бащата, а синът — и двама. Че е срамота слугата господаря си да изневерва. Че е недостойно отвратително дори, началникът с лъжа да среща и изпраща подчинените си, както и високо благородните и първи граждани на мравчиното племе Че тъй ако продължават, ще заслужат укор и презрение — Изхвърлете, казвал, из сърцата си лъжата, да ви се засели мир в душите и да ви огрее светлина челата! Мравките, обаче, като се намерили виновни, не рачили грешката си да изправят, а решили да се защищават. И, понеже туй пък било невъзможно, наговорили се да убият новият учител, като го нарекли „невменяем“, „пакостен размирник“ „неправеден изобличител“, който щял да разврати народа. И, когато той отишъл на разходка по полето, те се вдигнали по него, всички мъже въоръжени със всякакво оръжие, там да свършат престъплението си ужасно. Господ, като видял глупавия поход, литнал пред тях като че уж бяга, и потънал във небесния лазур. Те усилили летенето си да го стигнат, но усетили внезапно, че са без крила и че не хвъркат, а стремглаво падат, падат ... Най подир намерили се на земята, ала черни, дребни и безкрайно бедни. * * * Който гони Истината и живее със лъжата, ще се види дребен.
към текста >>

И, понеже туй пък било невъзможно, наговорили се да убият новият учител, като го нарекли „невменяем“, „пакостен размирник“ „неправеден изобличител“, който щял да разврати народа.
Че лъжата е пред Бога мерзост, сатанинско дело. Че е грехота бащата майката да лъже, майката — бащата, а синът — и двама. Че е срамота слугата господаря си да изневерва. Че е недостойно отвратително дори, началникът с лъжа да среща и изпраща подчинените си, както и високо благородните и първи граждани на мравчиното племе Че тъй ако продължават, ще заслужат укор и презрение — Изхвърлете, казвал, из сърцата си лъжата, да ви се засели мир в душите и да ви огрее светлина челата! Мравките, обаче, като се намерили виновни, не рачили грешката си да изправят, а решили да се защищават. И, понеже туй пък било невъзможно, наговорили се да убият новият учител, като го нарекли „невменяем“, „пакостен размирник“ „неправеден изобличител“, който щял да разврати народа. И, когато той отишъл на разходка по полето, те се вдигнали по него, всички мъже въоръжени със всякакво оръжие, там да свършат престъплението си ужасно. Господ, като видял глупавия поход, литнал пред тях като че уж бяга, и потънал във небесния лазур. Те усилили летенето си да го стигнат, но усетили внезапно, че са без крила и че не хвъркат, а стремглаво падат, падат ... Най подир намерили се на земята, ала черни, дребни и безкрайно бедни. * * * Който гони Истината и живее със лъжата, ще се види дребен. беден и нещастен на земята.
към текста >>

Тия изменения имат толкова по-голямо значение, че посредством тях можем точно да установим не само непосредствената причина на болката, а и нейната по-дълбоко и по-първична причина в случаите, когато болестта или разстройството е резултат на болестното състояние на друг някой орган с когото първия е в хармонични органическа връзка.
Въпросът за ирисовата диагноза е привлякъл в последно време вниманието на редица учени изследователи, между които е и авторката на горното съчинение Д-р М. Мадаус, която много години наред в своята широка медицинска практика е изучавала тая диагноза, проверявала е резултатите и е разширявала своя опит и своите наблюдения. Нейния труд по тоя начин се явява като резултат на дългогодишни опитни проучвания. Известно е от какво решаващо значение е да се определи на време естеството на дадено заболяване и да се узнаят истинските му причини. Човешкото око, което играе толкова важна роля в живота не организма, ни осигурява по един чудесен и най-съвършен начин тая възможност, защото всяко заболяване на кой и да е орган на тялото е съпроводено с появата на характерни за него и за самото заболяване изменения (знаци, оцветявания и пр.) в ириса, които се явяват винаги на строго определено място. Тия изменения имат толкова по-голямо значение, че посредством тях можем точно да установим не само непосредствената причина на болката, а и нейната по-дълбоко и по-първична причина в случаите, когато болестта или разстройството е резултат на болестното състояние на друг някой орган с когото първия е в хармонични органическа връзка. В същото съчинение на Д-р М. Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр. По тоя начин книгата добива голямо значение за всички ония. които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки. Според авторката на книгата, свикваното да се установяват болестите и болестните предразположения на самия ирис не представлява такива трудности както това може да се струва на пръв поглед и може да се придобие при една непродължителна практика.
към текста >>

Според авторката на книгата, свикваното да се установяват болестите и болестните предразположения на самия ирис не представлява такива трудности както това може да се струва на пръв поглед и може да се придобие при една непродължителна практика.
Тия изменения имат толкова по-голямо значение, че посредством тях можем точно да установим не само непосредствената причина на болката, а и нейната по-дълбоко и по-първична причина в случаите, когато болестта или разстройството е резултат на болестното състояние на друг някой орган с когото първия е в хармонични органическа връзка. В същото съчинение на Д-р М. Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр. По тоя начин книгата добива голямо значение за всички ония. които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки. Според авторката на книгата, свикваното да се установяват болестите и болестните предразположения на самия ирис не представлява такива трудности както това може да се струва на пръв поглед и може да се придобие при една непродължителна практика. Това е от първостепенно значение особено за медика. Диагнозата по ириса осигурявана всеки лекар най-широка възможност за установяване на болестта и нейните причини. Книгата на Д-р М. Мадаус представлява голям интерес и поради това, че тя повдига булото на крайно сложното, разумно и хармонично устройство на човешкото тяло — тоя дивен микрокосмос, който отразява в себе цялата еволюция на живота върху нашата планета, и в когото се разкрива естеството на действащите сред природата творчески сили, но в когото също тока са скрити и най-великите тайни на тая природа. От това гледище книгата може да интересува и всички Хора на научната, философската и особено духовната мисъл.
към текста >>

Диагнозата по ириса осигурявана всеки лекар най-широка възможност за установяване на болестта и нейните причини.
Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр. По тоя начин книгата добива голямо значение за всички ония. които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки. Според авторката на книгата, свикваното да се установяват болестите и болестните предразположения на самия ирис не представлява такива трудности както това може да се струва на пръв поглед и може да се придобие при една непродължителна практика. Това е от първостепенно значение особено за медика. Диагнозата по ириса осигурявана всеки лекар най-широка възможност за установяване на болестта и нейните причини. Книгата на Д-р М. Мадаус представлява голям интерес и поради това, че тя повдига булото на крайно сложното, разумно и хармонично устройство на човешкото тяло — тоя дивен микрокосмос, който отразява в себе цялата еволюция на живота върху нашата планета, и в когото се разкрива естеството на действащите сред природата творчески сили, но в когото също тока са скрити и най-великите тайни на тая природа. От това гледище книгата може да интересува и всички Хора на научната, философската и особено духовната мисъл. Д р Т. А. Сп.
към текста >>

Калименов, бащата на нашия редактор.
Адрес; сп. „Житно Зърно” пощ. кутия 270 — София. Хроника На 22 януари т. г. почина Иван М. Калименов, бащата на нашия редактор. Покойният с живота си остави добри спомени на своите близки и познати. По стечение на ред обстоятелства и този брой на в. „Братство“ закъсня твърде много. Молим за извинение от читателите.
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 121 - год. VII. Севлиево, 10 април, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Не осъждай! (К.) Вечно Слово (Олга Славчева) Агни Йога (С. Калименов) Словото на Учителя. Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел) Един случай на прераждане (Из „Rosicrucian Cosmoconception“) Свещ и свещник (басня – Дядо Благо) Връзка между явленията (из беседите) НЕ ОСЪЖДАЙ!
към текста >>

Калименов) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 121 - год. VII. Севлиево, 10 април, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Не осъждай! (К.) Вечно Слово (Олга Славчева) Агни Йога (С. Калименов) Словото на Учителя. Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел) Един случай на прераждане (Из „Rosicrucian Cosmoconception“) Свещ и свещник (басня – Дядо Благо) Връзка между явленията (из беседите) НЕ ОСЪЖДАЙ! Често ние, хората, имаме един голям недостатък — да се занимаваме повече с другите, отколкото със себе си! Ний виждаме и сламката в очите на ближния си, но гредата в нашите очи не виждаме! Ние осъждаме с леко сърце.
към текста >>

Вечно Слово От вечността пътувам през морето, Към вечността възвръщам се отново.
Има само един справедлив Съдия! Той е Бог. Само Той вижда всичко. Само Той справедливо и безпристрастно преценява и присъжда всичко … Нека оставим Нему преценката и присъдата на чуждите постъпки, а ние да се занимаем повече със себе си. Нека се откажем да ставаме съдии на другите, защото никой не знае какво ще стане с него утре. К. Вечно Слово От вечността пътувам през морето, Към вечността възвръщам се отново. И моят факел свети ми в сърцето, Изпълнено със вечно живо слово. Високо свети моят факел чуден През дни зловещи, мрачни и бурливи. Духът ми често, морен и отруден Изпитва мъка и съмнения диви . . . Душата ми със ужаси се бори На бурни и зловещи океани, И с мищци слаби тя вълните пори И често пада пред неравни брани.
към текста >>

Тогава пак ме сила осенява, сърце ми крепне вече вдъхновено и слънцето ме живостно огрява, то благо ме приветствува засмено.
Духът ми често, морен и отруден Изпитва мъка и съмнения диви . . . Душата ми със ужаси се бори На бурни и зловещи океани, И с мищци слаби тя вълните пори И често пада пред неравни брани. Но моят дивен факел още свети И грее над разпенени талази, Когато болка пълни ми сърцето И няма никой близко да ме пази. Когато тъй се боря със вълните светилникът държаща във ръцете съзирам горе ликът на звездите и зная, туй, от Бога мен привет е. Тогава пак ме сила осенява, сърце ми крепне вече вдъхновено и слънцето ме живостно огрява, то благо ме приветствува засмено. Тогаз ръка ми смело се издига със факела горящи към небето. — Като че ли Великий трон достига и мярва се на Бога пред лицето. И силна става моята десница. готова съм да страдам и живея и мощна ставам, смела кат орлица и към Голгота да погледна смея. Високо свети моят факел ярък Ей ида, ида, Отче мой желани!
към текста >>

На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа.
Сърцето си поднасям ти подарък Кат плод узрелий и благоуханний. Олга Славчева АГНИ ЙОГА Агни Йога, Париж, 1929 г. стр. 333, (на руски език), Изданието е напълно изчерпано. В пътя на своята еволюция, в зависимост от степента на която се е намирало, в зависимост от историческия период, който е преживявало, на човечеството, са давани, през различните минали епохи до ден днешен, различни методи, които да способстват, да напътват и подтикват напред неговия духовен растеж. И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят.
към текста >>

Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения.
Олга Славчева АГНИ ЙОГА Агни Йога, Париж, 1929 г. стр. 333, (на руски език), Изданието е напълно изчерпано. В пътя на своята еволюция, в зависимост от степента на която се е намирало, в зависимост от историческия период, който е преживявало, на човечеството, са давани, през различните минали епохи до ден днешен, различни методи, които да способстват, да напътват и подтикват напред неговия духовен растеж. И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес.
към текста >>

И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие.
333, (на руски език), Изданието е напълно изчерпано. В пътя на своята еволюция, в зависимост от степента на която се е намирало, в зависимост от историческия период, който е преживявало, на човечеството, са давани, през различните минали епохи до ден днешен, различни методи, които да способстват, да напътват и подтикват напред неговия духовен растеж. И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето.
към текста >>

Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път.
В пътя на своята еволюция, в зависимост от степента на която се е намирало, в зависимост от историческия период, който е преживявало, на човечеството, са давани, през различните минали епохи до ден днешен, различни методи, които да способстват, да напътват и подтикват напред неговия духовен растеж. И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога.
към текста >>

Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат.
И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта.
към текста >>

Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят.
На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот.
към текста >>

И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес.
Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога?
към текста >>

когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето.
И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява.
към текста >>

При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот.
Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване … „Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция. Само огънят ще прониже тия вредни изпарения.
към текста >>

Магът се е спрял над мъртви слова, йогът постоянно приема новото дихание на Космоса.
Ще видиш тогава звездите на Духа, ще видиш очистващите огньове на центровете, ще чуеш гласа на Невидимия Учител и ще проникнеш в другите потънкости, които преобразяват живота. „Не трябва да търсим надалеко това, което е близко до нас. Каква непоправима вреда са нанесли на човечеството упоритите опити в областта на магията! ... Нищо друго не е тъй противно на еволюцията, както вкаменените формули на магията. Разбира се, йогът е права противоположност на мага. Магът се е спрял над мъртви слова, йогът постоянно приема новото дихание на Космоса. Единият е стар от рождение, другият е винаги млад. Йога няма нищо общо с магията! “ „Страшно е да се разбере как много са заградили пътя си жителите на земята! Не молитва, но сурова работа е нужна. И това трябва да се повтаря.
към текста >>

Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството.
Наближават все по-съдбоносни срокове. Нима търгуващите не забелязват това? „Докато тънките енергии не бъдат осъзнати, те не ще бъдат полезни на хората. Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“ * * * Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество. Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството. Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера. Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С. Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак.
към текста >>

Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера.
Нима търгуващите не забелязват това? „Докато тънките енергии не бъдат осъзнати, те не ще бъдат полезни на хората. Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“ * * * Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество. Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството. Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера. Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С. Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак.
към текста >>

Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота.
Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“ * * * Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество. Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството. Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера. Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С. Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак. Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е. Защо ще учиш хората на това, което го няма и защо ще отричаш това, което го има?
към текста >>

Не в какво вярвам, но онова, което прилагам и което излиза от мен, в това хората вярват.
Защото, за да възпитаваш хората по закона на Любовта, трябва да разбираш техните нужди. В едно общество трябва да се разбират нуждите на всички хора, за да може да се приложи Любовта. Не е лесна работа да се предаде знанието и да се образува връзка. И в религиозно отношение е мъчно да се предаде идеята за Бога. Идеята за Бога може да се предаде дотолкова, доколкото се прилага. Не в какво вярвам, но онова, което прилагам и което излиза от мен, в това хората вярват. Те не знаят в какво вярвам и няма нужда да знаят. Хората вярват в един извор дотолкова, доколкото извира. Този извор има цена дотолкова, доколкото извира и според чистотата на водата. Ако престане да дава вода, той губи своята цена. А като увеличава водата си и подобрява качеството, той придобива по-голяма цена.
към текста >>

Това е основата, върху която можем да градим нашия живот.
Този извор има цена дотолкова, доколкото извира и според чистотата на водата. Ако престане да дава вода, той губи своята цена. А като увеличава водата си и подобрява качеството, той придобива по-голяма цена. Дотолкова, доколкото сме проводници на Божествената Любов, дотолкова и нашата се увеличава. Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот. Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни мисионерският дух е твърде силен. Западните църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра. Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма. От окултна гледна точка, тези мисионерски усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията.
към текста >>

Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма.
Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот. Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни мисионерският дух е твърде силен. Западните църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра. Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма. От окултна гледна точка, тези мисионерски усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията. Великите Водачи на човечеството които се грижат за нашето развитие, ни дават всяка помощи която ни е необходима. Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и Израилтянската и Християнската религии, да бъде дадена на Запада. Ако търсим ревностно светлината, ний ще намерим Върховната Мъдрост, която ни е дадена в тази двойна религия. Във връзка с това ний тук ще засегнем някои въпроси, които ще ни помогнат да си уясним по добре това, което ни интересува в случая.
към текста >>

Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и Израилтянската и Християнската религии, да бъде дадена на Запада.
Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни мисионерският дух е твърде силен. Западните църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра. Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма. От окултна гледна точка, тези мисионерски усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията. Великите Водачи на човечеството които се грижат за нашето развитие, ни дават всяка помощи която ни е необходима. Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и Израилтянската и Християнската религии, да бъде дадена на Запада. Ако търсим ревностно светлината, ний ще намерим Върховната Мъдрост, която ни е дадена в тази двойна религия. Във връзка с това ний тук ще засегнем някои въпроси, които ще ни помогнат да си уясним по добре това, което ни интересува в случая. В Полярната, Хиперборейска и Лемурийска епохи задачата за ръководството на човечеството е била сравнително лека, защото умът още не е бил създаден, но когато този силно активен елемент е започнал да се проявява в първата половина на Атлантската епоха, той е развил хитростта, която е продукт на ума, намиращ се вън от контролът на духа. Хитростта действа като помощник на желанието, безразлично дали последното е добро или лошо; дали то ще ни донесе радост или скръб. В средата на Атлантската епоха духът навлиза напълно в своите носители и започва да работи върху ума, за да произведе мисълта и разсъдъка: способността да свържем дадена причина с нейното неизбежно следствие и да извлечем от дадено следствие причината, която го е породила.
към текста >>

Тази способност за разсъждение или логика трябваше да се развие още по-пълно през Арийската епоха и следователно първите семити (петата раса на Атлантската епоха) са били „избран народ“ — избран да подтикне напред тази зараждаща се способност до такава зрелост, щото тя да проникне напълно техните потомци, които по този начин ще станат една Нова Раса.
Ако търсим ревностно светлината, ний ще намерим Върховната Мъдрост, която ни е дадена в тази двойна религия. Във връзка с това ний тук ще засегнем някои въпроси, които ще ни помогнат да си уясним по добре това, което ни интересува в случая. В Полярната, Хиперборейска и Лемурийска епохи задачата за ръководството на човечеството е била сравнително лека, защото умът още не е бил създаден, но когато този силно активен елемент е започнал да се проявява в първата половина на Атлантската епоха, той е развил хитростта, която е продукт на ума, намиращ се вън от контролът на духа. Хитростта действа като помощник на желанието, безразлично дали последното е добро или лошо; дали то ще ни донесе радост или скръб. В средата на Атлантската епоха духът навлиза напълно в своите носители и започва да работи върху ума, за да произведе мисълта и разсъдъка: способността да свържем дадена причина с нейното неизбежно следствие и да извлечем от дадено следствие причината, която го е породила. Тази способност за разсъждение или логика трябваше да се развие още по-пълно през Арийската епоха и следователно първите семити (петата раса на Атлантската епоха) са били „избран народ“ — избран да подтикне напред тази зараждаща се способност до такава зрелост, щото тя да проникне напълно техните потомци, които по този начин ще станат една Нова Раса. Да се превърне хитростта в разум не е лесна задача. Ранните промени в човешката природа са ставали по-лесно. Човек тогава е бил воден без затруднения, защото не е имал съзнателни желания, нито ум, който да го води, но от времето на първите семити той станал достатъчно хитър да отхвърли ограниченията на своята свобода и да надхвърля често мерките, които са определени от природата. Задачата за ръководенето му ставала още по-трудна, защото било необходимо той да има до известна степен свободен избор, за да може с течение на времето да се научи на самообладание. Поради това, сложен е в действие един закон, който предвижда незабавна отплата за послушанието и незабавно наказание за провинилите се.
към текста >>

От всички, които били избрани ката „семе“ на новата раса само малцина останали верни.
Ранните промени в човешката природа са ставали по-лесно. Човек тогава е бил воден без затруднения, защото не е имал съзнателни желания, нито ум, който да го води, но от времето на първите семити той станал достатъчно хитър да отхвърли ограниченията на своята свобода и да надхвърля често мерките, които са определени от природата. Задачата за ръководенето му ставала още по-трудна, защото било необходимо той да има до известна степен свободен избор, за да може с течение на времето да се научи на самообладание. Поради това, сложен е в действие един закон, който предвижда незабавна отплата за послушанието и незабавно наказание за провинилите се. По тоя начин човек е бил учен, ласкан, насилвам да мисли в рамките на това, че „пътят на грешника е тежък“ и че той трябва „да се бои от Бога“ или от Водачите, които направляват живота му. От всички, които били избрани ката „семе“ на новата раса само малцина останали верни. По-голяма част били бунтовно настроени и, доколкото това засягало тях, напълно проваляли задачите на Водача, чрез кръвосмешение с другите атлантски раси, което ставало причина да оставят по-долнокачествена кръв на своите наследници. Това е което се подразбира в Библията, когато се говори, че Синовете на Бога се оженили за дъщерите на човека. За това непослушание те били изоставени и „изгубени“. Дори и верните измрели, — що се отнася до телата им, в „пустинята“ — (пустинята Гоби, в Централна Азия, люлката на днешната раса). Те се преродили, като техни потомци разбира се, и така са наследили „обетованата земя“ — земята, каквато е днес.
към текста >>

Това е което се подразбира в Библията, когато се говори, че Синовете на Бога се оженили за дъщерите на човека.
Задачата за ръководенето му ставала още по-трудна, защото било необходимо той да има до известна степен свободен избор, за да може с течение на времето да се научи на самообладание. Поради това, сложен е в действие един закон, който предвижда незабавна отплата за послушанието и незабавно наказание за провинилите се. По тоя начин човек е бил учен, ласкан, насилвам да мисли в рамките на това, че „пътят на грешника е тежък“ и че той трябва „да се бои от Бога“ или от Водачите, които направляват живота му. От всички, които били избрани ката „семе“ на новата раса само малцина останали верни. По-голяма част били бунтовно настроени и, доколкото това засягало тях, напълно проваляли задачите на Водача, чрез кръвосмешение с другите атлантски раси, което ставало причина да оставят по-долнокачествена кръв на своите наследници. Това е което се подразбира в Библията, когато се говори, че Синовете на Бога се оженили за дъщерите на човека. За това непослушание те били изоставени и „изгубени“. Дори и верните измрели, — що се отнася до телата им, в „пустинята“ — (пустинята Гоби, в Централна Азия, люлката на днешната раса). Те се преродили, като техни потомци разбира се, и така са наследили „обетованата земя“ — земята, каквато е днес. Това са арийските народи, в които разсъдъкът е развит до съвършенство. Бунтовниците, които били напуснати, били евреите, голяма част от които били владени от атлантската способност на хитростта отколкото от разума.
към текста >>

Не се отрича че те давали милостиня, но това правели обикновено само между своя народ.
Те се преродили, като техни потомци разбира се, и така са наследили „обетованата земя“ — земята, каквато е днес. Това са арийските народи, в които разсъдъкът е развит до съвършенство. Бунтовниците, които били напуснати, били евреите, голяма част от които били владени от атлантската способност на хитростта отколкото от разума. В тях расовото чувство било дотолкова развито, че те различавали само два вида народи: евреи и езичници. Те презирали другите народи и в отговор на това били презирани от тях за тяхната хитрост, себелюбие и скъперничество. Не се отрича че те давали милостиня, но това правели обикновено само между своя народ. При големи всеобщи нещастия, като земетресения и други хората изобщо се чувстват като хора. Макар че в течение на обикновения живот нашите действия отричат това, обаче в сърцето си ние знаем великата истина, че всички сме братя и че болката на едного се чувства от всички. Големите нещастия често дават тласък на еволюцията! Контрола на разума трябва де бъде последван и съпроводен от този на любовта, която днес действа самостоятелно и често дори в противоречия се изискванията на разума. Тази аномалия произлиза от факта, че любовта за сега много рядко е безкористна и че разсъдъкът не винаги е правилно насочен.
към текста >>

Макар че в течение на обикновения живот нашите действия отричат това, обаче в сърцето си ние знаем великата истина, че всички сме братя и че болката на едного се чувства от всички.
Бунтовниците, които били напуснати, били евреите, голяма част от които били владени от атлантската способност на хитростта отколкото от разума. В тях расовото чувство било дотолкова развито, че те различавали само два вида народи: евреи и езичници. Те презирали другите народи и в отговор на това били презирани от тях за тяхната хитрост, себелюбие и скъперничество. Не се отрича че те давали милостиня, но това правели обикновено само между своя народ. При големи всеобщи нещастия, като земетресения и други хората изобщо се чувстват като хора. Макар че в течение на обикновения живот нашите действия отричат това, обаче в сърцето си ние знаем великата истина, че всички сме братя и че болката на едного се чувства от всички. Големите нещастия често дават тласък на еволюцията! Контрола на разума трябва де бъде последван и съпроводен от този на любовта, която днес действа самостоятелно и често дори в противоречия се изискванията на разума. Тази аномалия произлиза от факта, че любовта за сега много рядко е безкористна и че разсъдъкът не винаги е правилно насочен. В „Новия Ерусалим“ или идващата шеста раса любовта ще стане безкористна и разумът ще се хармонира с нея. Тогава ще се реализира Всемирното Братство и всеки ще работи за доброто на всички, защото ограниченото себелюбие ще стане спомен от миналото.
към текста >>

В „Новия Ерусалим“ или идващата шеста раса любовта ще стане безкористна и разумът ще се хармонира с нея.
При големи всеобщи нещастия, като земетресения и други хората изобщо се чувстват като хора. Макар че в течение на обикновения живот нашите действия отричат това, обаче в сърцето си ние знаем великата истина, че всички сме братя и че болката на едного се чувства от всички. Големите нещастия често дават тласък на еволюцията! Контрола на разума трябва де бъде последван и съпроводен от този на любовта, която днес действа самостоятелно и често дори в противоречия се изискванията на разума. Тази аномалия произлиза от факта, че любовта за сега много рядко е безкористна и че разсъдъкът не винаги е правилно насочен. В „Новия Ерусалим“ или идващата шеста раса любовта ще стане безкористна и разумът ще се хармонира с нея. Тогава ще се реализира Всемирното Братство и всеки ще работи за доброто на всички, защото ограниченото себелюбие ще стане спомен от миналото. За да може тази многожелана Цел да се достигне, необходимо е да се състави един нов „избран народ“, членовете на който ще се подберат от днешното човечество, и който ще послужи като ядка, зародиш, из който ще израсте Новата Раса. Това подбиране не може да стане против волята на избирания. Всеки човек ще избира сам за себе си; той съзнателно и доброволно трябва да влезе в новата раса. Расите са само едно временно явление в процеса на еволюцията.
към текста >>

За да може тази многожелана Цел да се достигне, необходимо е да се състави един нов „избран народ“, членовете на който ще се подберат от днешното човечество, и който ще послужи като ядка, зародиш, из който ще израсте Новата Раса.
Големите нещастия често дават тласък на еволюцията! Контрола на разума трябва де бъде последван и съпроводен от този на любовта, която днес действа самостоятелно и често дори в противоречия се изискванията на разума. Тази аномалия произлиза от факта, че любовта за сега много рядко е безкористна и че разсъдъкът не винаги е правилно насочен. В „Новия Ерусалим“ или идващата шеста раса любовта ще стане безкористна и разумът ще се хармонира с нея. Тогава ще се реализира Всемирното Братство и всеки ще работи за доброто на всички, защото ограниченото себелюбие ще стане спомен от миналото. За да може тази многожелана Цел да се достигне, необходимо е да се състави един нов „избран народ“, членовете на който ще се подберат от днешното човечество, и който ще послужи като ядка, зародиш, из който ще израсте Новата Раса. Това подбиране не може да стане против волята на избирания. Всеки човек ще избира сам за себе си; той съзнателно и доброволно трябва да влезе в новата раса. Расите са само едно временно явление в процеса на еволюцията. Пред края на Лемурската епоха имаше един „избран народ“, различаващ се от обикновеното човечество на това време, който стана предшественик на Атлантските раси. От петата раса на последните биде взет друг „избран народ“, от когото произлязоха Арийските раси, от които до сега имаме пет, и остава да се явят още две.
към текста >>

Всеки човек ще избира сам за себе си; той съзнателно и доброволно трябва да влезе в новата раса.
Тази аномалия произлиза от факта, че любовта за сега много рядко е безкористна и че разсъдъкът не винаги е правилно насочен. В „Новия Ерусалим“ или идващата шеста раса любовта ще стане безкористна и разумът ще се хармонира с нея. Тогава ще се реализира Всемирното Братство и всеки ще работи за доброто на всички, защото ограниченото себелюбие ще стане спомен от миналото. За да може тази многожелана Цел да се достигне, необходимо е да се състави един нов „избран народ“, членовете на който ще се подберат от днешното човечество, и който ще послужи като ядка, зародиш, из който ще израсте Новата Раса. Това подбиране не може да стане против волята на избирания. Всеки човек ще избира сам за себе си; той съзнателно и доброволно трябва да влезе в новата раса. Расите са само едно временно явление в процеса на еволюцията. Пред края на Лемурската епоха имаше един „избран народ“, различаващ се от обикновеното човечество на това време, който стана предшественик на Атлантските раси. От петата раса на последните биде взет друг „избран народ“, от когото произлязоха Арийските раси, от които до сега имаме пет, и остава да се явят още две. Преди обаче да навлезем в една нова епоха, ще трябва да имаме „ново небе и нова земя“; физическите черти на земята биват променени и гъстотата на населението й се намалява. В идващата епоха ще имаме една раса, и паралелно с това всяка мисъл и всяко расово чувство ще изчезнат.
към текста >>

Пред края на Лемурската епоха имаше един „избран народ“, различаващ се от обикновеното човечество на това време, който стана предшественик на Атлантските раси.
Тогава ще се реализира Всемирното Братство и всеки ще работи за доброто на всички, защото ограниченото себелюбие ще стане спомен от миналото. За да може тази многожелана Цел да се достигне, необходимо е да се състави един нов „избран народ“, членовете на който ще се подберат от днешното човечество, и който ще послужи като ядка, зародиш, из който ще израсте Новата Раса. Това подбиране не може да стане против волята на избирания. Всеки човек ще избира сам за себе си; той съзнателно и доброволно трябва да влезе в новата раса. Расите са само едно временно явление в процеса на еволюцията. Пред края на Лемурската епоха имаше един „избран народ“, различаващ се от обикновеното човечество на това време, който стана предшественик на Атлантските раси. От петата раса на последните биде взет друг „избран народ“, от когото произлязоха Арийските раси, от които до сега имаме пет, и остава да се явят още две. Преди обаче да навлезем в една нова епоха, ще трябва да имаме „ново небе и нова земя“; физическите черти на земята биват променени и гъстотата на населението й се намалява. В идващата епоха ще имаме една раса, и паралелно с това всяка мисъл и всяко расово чувство ще изчезнат. Човечеството отново ще представлява едно голямо братско семейство, без всякакви различия. Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях.
към текста >>

Преди обаче да навлезем в една нова епоха, ще трябва да имаме „ново небе и нова земя“; физическите черти на земята биват променени и гъстотата на населението й се намалява.
Това подбиране не може да стане против волята на избирания. Всеки човек ще избира сам за себе си; той съзнателно и доброволно трябва да влезе в новата раса. Расите са само едно временно явление в процеса на еволюцията. Пред края на Лемурската епоха имаше един „избран народ“, различаващ се от обикновеното човечество на това време, който стана предшественик на Атлантските раси. От петата раса на последните биде взет друг „избран народ“, от когото произлязоха Арийските раси, от които до сега имаме пет, и остава да се явят още две. Преди обаче да навлезем в една нова епоха, ще трябва да имаме „ново небе и нова земя“; физическите черти на земята биват променени и гъстотата на населението й се намалява. В идващата епоха ще имаме една раса, и паралелно с това всяка мисъл и всяко расово чувство ще изчезнат. Човечеството отново ще представлява едно голямо братско семейство, без всякакви различия. Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение.
към текста >>

Човечеството отново ще представлява едно голямо братско семейство, без всякакви различия.
Расите са само едно временно явление в процеса на еволюцията. Пред края на Лемурската епоха имаше един „избран народ“, различаващ се от обикновеното човечество на това време, който стана предшественик на Атлантските раси. От петата раса на последните биде взет друг „избран народ“, от когото произлязоха Арийските раси, от които до сега имаме пет, и остава да се явят още две. Преди обаче да навлезем в една нова епоха, ще трябва да имаме „ново небе и нова земя“; физическите черти на земята биват променени и гъстотата на населението й се намалява. В идващата епоха ще имаме една раса, и паралелно с това всяка мисъл и всяко расово чувство ще изчезнат. Човечеството отново ще представлява едно голямо братско семейство, без всякакви различия. Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха. Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите народи.
към текста >>

(следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха.
В идващата епоха ще имаме една раса, и паралелно с това всяка мисъл и всяко расово чувство ще изчезнат. Човечеството отново ще представлява едно голямо братско семейство, без всякакви различия. Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха. Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите народи. Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години. Обаче не само държавни, социални, политически и икономическо финансови катаклизми преживяхме ний съвременниците. Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо. Малка става нашата земя за Пикардовци, стремящи се към победоносно завладяване на стратосферата ... Това колосално предвижване на човешката история в течение на последните две десетилетия и страстния стремеж към непознатото, тайнственото като сфинкс „утре“ кара хората да мислят и революционизира спокойните някога, преди войната, умове на хората.
към текста >>

Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите народи.
Човечеството отново ще представлява едно голямо братско семейство, без всякакви различия. Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха. Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите народи. Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години. Обаче не само държавни, социални, политически и икономическо финансови катаклизми преживяхме ний съвременниците. Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо. Малка става нашата земя за Пикардовци, стремящи се към победоносно завладяване на стратосферата ... Това колосално предвижване на човешката история в течение на последните две десетилетия и страстния стремеж към непознатото, тайнственото като сфинкс „утре“ кара хората да мислят и революционизира спокойните някога, преди войната, умове на хората. Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа.
към текста >>

Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години.
Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха. Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите народи. Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години. Обаче не само държавни, социални, политически и икономическо финансови катаклизми преживяхме ний съвременниците. Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо. Малка става нашата земя за Пикардовци, стремящи се към победоносно завладяване на стратосферата ... Това колосално предвижване на човешката история в течение на последните две десетилетия и страстния стремеж към непознатото, тайнственото като сфинкс „утре“ кара хората да мислят и революционизира спокойните някога, преди войната, умове на хората. Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа. Техните теория и практика често се набираха в противоречия; тяхната логика правеше недопустими от гледището на здравия разум скокове, не беше способна да внесе светлина в загадките на човешкия живот и да отговори на въпросите на човешката съдба.
към текста >>

Нови идеи, схващания и вярвания, покоещи се досега в недрата на непознатото, се раждат и като свежи пролетни пъпки израстват из ума на мислещите хора.
Обаче не само държавни, социални, политически и икономическо финансови катаклизми преживяхме ний съвременниците. Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо. Малка става нашата земя за Пикардовци, стремящи се към победоносно завладяване на стратосферата ... Това колосално предвижване на човешката история в течение на последните две десетилетия и страстния стремеж към непознатото, тайнственото като сфинкс „утре“ кара хората да мислят и революционизира спокойните някога, преди войната, умове на хората. Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа. Техните теория и практика често се набираха в противоречия; тяхната логика правеше недопустими от гледището на здравия разум скокове, не беше способна да внесе светлина в загадките на човешкия живот и да отговори на въпросите на човешката съдба. Нови идеи, схващания и вярвания, покоещи се досега в недрата на непознатото, се раждат и като свежи пролетни пъпки израстват из ума на мислещите хора. Идеи, понякога безосновни и лъженаучни, като напр. модерната расистка теория, напредват в неизвестното бъдеще, за да се оформят в определен светоглед. Чудно ли е тогава, че вместо да се занимават с доказване и философско оправдаване на подобни нови безосновни идеи, мнозина съвременни мислители проникват и отразяват в ума си идеите на далечното минало, търсейки да намерят ядката на синтеза във древната мъдрост, приспособена към нашето време? Днешната медицина все по-вече и по-вече се възвръща към природното лекуване, препоръчвайки употребата на различни растения. Интересът на химиците към развенчаната някога алхимия постоянно расте.
към текста >>

Идеи, понякога безосновни и лъженаучни, като напр.
Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо. Малка става нашата земя за Пикардовци, стремящи се към победоносно завладяване на стратосферата ... Това колосално предвижване на човешката история в течение на последните две десетилетия и страстния стремеж към непознатото, тайнственото като сфинкс „утре“ кара хората да мислят и революционизира спокойните някога, преди войната, умове на хората. Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа. Техните теория и практика често се набираха в противоречия; тяхната логика правеше недопустими от гледището на здравия разум скокове, не беше способна да внесе светлина в загадките на човешкия живот и да отговори на въпросите на човешката съдба. Нови идеи, схващания и вярвания, покоещи се досега в недрата на непознатото, се раждат и като свежи пролетни пъпки израстват из ума на мислещите хора. Идеи, понякога безосновни и лъженаучни, като напр. модерната расистка теория, напредват в неизвестното бъдеще, за да се оформят в определен светоглед. Чудно ли е тогава, че вместо да се занимават с доказване и философско оправдаване на подобни нови безосновни идеи, мнозина съвременни мислители проникват и отразяват в ума си идеите на далечното минало, търсейки да намерят ядката на синтеза във древната мъдрост, приспособена към нашето време? Днешната медицина все по-вече и по-вече се възвръща към природното лекуване, препоръчвайки употребата на различни растения. Интересът на химиците към развенчаната някога алхимия постоянно расте. Астрономите и физиците изучават като че ли „мъртвата“ астрология, царицата на древните науки и майка на много отпосле родили се от нея клонове на науката.
към текста >>

Чудно ли е тогава, че вместо да се занимават с доказване и философско оправдаване на подобни нови безосновни идеи, мнозина съвременни мислители проникват и отразяват в ума си идеите на далечното минало, търсейки да намерят ядката на синтеза във древната мъдрост, приспособена към нашето време?
Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа. Техните теория и практика често се набираха в противоречия; тяхната логика правеше недопустими от гледището на здравия разум скокове, не беше способна да внесе светлина в загадките на човешкия живот и да отговори на въпросите на човешката съдба. Нови идеи, схващания и вярвания, покоещи се досега в недрата на непознатото, се раждат и като свежи пролетни пъпки израстват из ума на мислещите хора. Идеи, понякога безосновни и лъженаучни, като напр. модерната расистка теория, напредват в неизвестното бъдеще, за да се оформят в определен светоглед. Чудно ли е тогава, че вместо да се занимават с доказване и философско оправдаване на подобни нови безосновни идеи, мнозина съвременни мислители проникват и отразяват в ума си идеите на далечното минало, търсейки да намерят ядката на синтеза във древната мъдрост, приспособена към нашето време? Днешната медицина все по-вече и по-вече се възвръща към природното лекуване, препоръчвайки употребата на различни растения. Интересът на химиците към развенчаната някога алхимия постоянно расте. Астрономите и физиците изучават като че ли „мъртвата“ астрология, царицата на древните науки и майка на много отпосле родили се от нея клонове на науката. Днешното възраждане на астрологията не е повърхностно явление и израз на временно увлечение, дошло като следствие от войната, макар че последната наистина даде силен импулс в това направление. В същност, гигантската военна катастрофа беше само мощен сигнал за необикновени трансформации и провъзвестник на съвсем нова.
към текста >>

Астрономите и физиците изучават като че ли „мъртвата“ астрология, царицата на древните науки и майка на много отпосле родили се от нея клонове на науката.
Идеи, понякога безосновни и лъженаучни, като напр. модерната расистка теория, напредват в неизвестното бъдеще, за да се оформят в определен светоглед. Чудно ли е тогава, че вместо да се занимават с доказване и философско оправдаване на подобни нови безосновни идеи, мнозина съвременни мислители проникват и отразяват в ума си идеите на далечното минало, търсейки да намерят ядката на синтеза във древната мъдрост, приспособена към нашето време? Днешната медицина все по-вече и по-вече се възвръща към природното лекуване, препоръчвайки употребата на различни растения. Интересът на химиците към развенчаната някога алхимия постоянно расте. Астрономите и физиците изучават като че ли „мъртвата“ астрология, царицата на древните науки и майка на много отпосле родили се от нея клонове на науката. Днешното възраждане на астрологията не е повърхностно явление и израз на временно увлечение, дошло като следствие от войната, макар че последната наистина даде силен импулс в това направление. В същност, гигантската военна катастрофа беше само мощен сигнал за необикновени трансформации и провъзвестник на съвсем нова. сега подготвяща се епоха, върху чийто неоформен хаотичен праг стоим ние, съвременниците, със страхливо туптящи сърца. Във тази нова, смътно чувствана нова епоха ний влизаме съвсем не случайно. Космичните закони са, които определят това.
към текста >>

В същност, гигантската военна катастрофа беше само мощен сигнал за необикновени трансформации и провъзвестник на съвсем нова.
Чудно ли е тогава, че вместо да се занимават с доказване и философско оправдаване на подобни нови безосновни идеи, мнозина съвременни мислители проникват и отразяват в ума си идеите на далечното минало, търсейки да намерят ядката на синтеза във древната мъдрост, приспособена към нашето време? Днешната медицина все по-вече и по-вече се възвръща към природното лекуване, препоръчвайки употребата на различни растения. Интересът на химиците към развенчаната някога алхимия постоянно расте. Астрономите и физиците изучават като че ли „мъртвата“ астрология, царицата на древните науки и майка на много отпосле родили се от нея клонове на науката. Днешното възраждане на астрологията не е повърхностно явление и израз на временно увлечение, дошло като следствие от войната, макар че последната наистина даде силен импулс в това направление. В същност, гигантската военна катастрофа беше само мощен сигнал за необикновени трансформации и провъзвестник на съвсем нова. сега подготвяща се епоха, върху чийто неоформен хаотичен праг стоим ние, съвременниците, със страхливо туптящи сърца. Във тази нова, смътно чувствана нова епоха ний влизаме съвсем не случайно. Космичните закони са, които определят това. Защото епохите се раждат и умират като народите и отделните хора. Продължителността на известни исторически и световни еволюционни периоди е също тъй ограничена, както живота на народите и на индивидите.
към текста >>

Във тази нова, смътно чувствана нова епоха ний влизаме съвсем не случайно.
Интересът на химиците към развенчаната някога алхимия постоянно расте. Астрономите и физиците изучават като че ли „мъртвата“ астрология, царицата на древните науки и майка на много отпосле родили се от нея клонове на науката. Днешното възраждане на астрологията не е повърхностно явление и израз на временно увлечение, дошло като следствие от войната, макар че последната наистина даде силен импулс в това направление. В същност, гигантската военна катастрофа беше само мощен сигнал за необикновени трансформации и провъзвестник на съвсем нова. сега подготвяща се епоха, върху чийто неоформен хаотичен праг стоим ние, съвременниците, със страхливо туптящи сърца. Във тази нова, смътно чувствана нова епоха ний влизаме съвсем не случайно. Космичните закони са, които определят това. Защото епохите се раждат и умират като народите и отделните хора. Продължителността на известни исторически и световни еволюционни периоди е също тъй ограничена, както живота на народите и на индивидите. Слънцето, вечно живото сърце на нашата планетна система и нейния централен, колосален електродинамичен двигатели, — повидимому неподвижно — лети също както и всички звезди, безспирно по пътя на своята еклиптика. В сравнение с нашите планети и с нашата земя то лети по-бавно, но то лети.
към текста >>

Астрономите наричат един подобен слънчев кръг — „платонова година“, а промяната на местонахождението на слънцето — „прецесия“.
Слънцето, вечно живото сърце на нашата планетна система и нейния централен, колосален електродинамичен двигатели, — повидимому неподвижно — лети също както и всички звезди, безспирно по пътя на своята еклиптика. В сравнение с нашите планети и с нашата земя то лети по-бавно, но то лети. Около 25,200 земни година му са нужни, за да обиколи веднъж тайнствения небесен кръг с дванадесетте астрономически съзвездия, познати на древните и модерни народи под латинските названия: (Aries, Taurus, Gemini, Cancer, Leo, Virga, Libra, Scorpio, Sagittarius, Capricornus, Aquarius и Pisces) (Овен, Телец, Близнаци. Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион. Стрелец, Козирог, Водолей и Риби). Астрономите наричат един подобен слънчев кръг — „платонова година“, а промяната на местонахождението на слънцето — „прецесия“. Следователно, за да мине 1/12 от Зодиака, на слънцето е потребна една дванадесета част от 25.200 години, което се равнява на около 2,100 земни години. Ф. А. Пренгел (края в следващия брой) Б. Р. Ф. А. Пренгел е автор на много книги по астрология, издадени на полски език и редактор на Полски Алманах за научна астрология и космични влияния, който излиза редовно вейка родина от 1928 г. насам.
към текста >>

Един случай на прераждане Един ден в Санта Барбара, Калифорния, един господин по име Роберт се яви при един ясновидец за разяснение на следния загадъчен случай.
Следователно, за да мине 1/12 от Зодиака, на слънцето е потребна една дванадесета част от 25.200 години, което се равнява на около 2,100 земни години. Ф. А. Пренгел (края в следващия брой) Б. Р. Ф. А. Пренгел е автор на много книги по астрология, издадени на полски език и редактор на Полски Алманах за научна астрология и космични влияния, който излиза редовно вейка родина от 1928 г. насам. Един случай на прераждане Един ден в Санта Барбара, Калифорния, един господин по име Роберт се яви при един ясновидец за разяснение на следния загадъчен случай. Мистър Роберт се разхождал по улицата миналия ден, когато едно малко, три годишно момиче дошло ненадейно при него и обгърнало с ръце коленете му, наричайки го „татко“. Мистър Роберт се възмутил, мислейки че някой се опитва по този начин да натрапи това дете нему. Но майката на детето, която дошла веднага след него, била еднакво озадачена и правила усилия да отведе детето. Последното, обаче, продължавало да се притиска към г. Роберт, настоявайки че той му е баща.
към текста >>

Роберт и той не могъл никак да я забрави и затова се явил при ясновидеца.
Мистър Роберт се възмутил, мислейки че някой се опитва по този начин да натрапи това дете нему. Но майката на детето, която дошла веднага след него, била еднакво озадачена и правила усилия да отведе детето. Последното, обаче, продължавало да се притиска към г. Роберт, настоявайки че той му е баща. Тази случка направила извънредно силно впечатление на г. Роберт и той не могъл никак да я забрави и затова се явил при ясновидеца. Тогава двамата заедно отишли в дома на родителите на момиченцето, което, щом ги видело, се хвърлило веднага към г. Роберт и отново го наричало „татко“. Ясновидецът, когото аз ще нарека „X“ първом завел детето към прозореца, за да види дали ирисът на окото се разширява и свива, когато го обръща към светлината и обратно, с оглед да провери дали някой друг дух, вън от истинския притежатели, не е обсебил детското тяло, защото очите са прозорците на душата и никое обсебващо същество не може да владее напълно тия органи на тялото. Г-н X. намерил, обаче, че детето е в нормално състояние и продължил да изследва грижливо малката.
към текста >>

Роберт и отново го наричало „татко“.
Последното, обаче, продължавало да се притиска към г. Роберт, настоявайки че той му е баща. Тази случка направила извънредно силно впечатление на г. Роберт и той не могъл никак да я забрави и затова се явил при ясновидеца. Тогава двамата заедно отишли в дома на родителите на момиченцето, което, щом ги видело, се хвърлило веднага към г. Роберт и отново го наричало „татко“. Ясновидецът, когото аз ще нарека „X“ първом завел детето към прозореца, за да види дали ирисът на окото се разширява и свива, когато го обръща към светлината и обратно, с оглед да провери дали някой друг дух, вън от истинския притежатели, не е обсебил детското тяло, защото очите са прозорците на душата и никое обсебващо същество не може да владее напълно тия органи на тялото. Г-н X. намерил, обаче, че детето е в нормално състояние и продължил да изследва грижливо малката. След търпеливо изследване, водено на пресекулки след обеда, за да не измори и отегчи детето, последното разказало следната история: Тя живяла със своя татко, г. Роберт, и с друга майка, в една малка къща, която била самичка и от която не се виждало никаква друга къща.
към текста >>

Ясновидецът, когото аз ще нарека „X“ първом завел детето към прозореца, за да види дали ирисът на окото се разширява и свива, когато го обръща към светлината и обратно, с оглед да провери дали някой друг дух, вън от истинския притежатели, не е обсебил детското тяло, защото очите са прозорците на душата и никое обсебващо същество не може да владее напълно тия органи на тялото.
Роберт, настоявайки че той му е баща. Тази случка направила извънредно силно впечатление на г. Роберт и той не могъл никак да я забрави и затова се явил при ясновидеца. Тогава двамата заедно отишли в дома на родителите на момиченцето, което, щом ги видело, се хвърлило веднага към г. Роберт и отново го наричало „татко“. Ясновидецът, когото аз ще нарека „X“ първом завел детето към прозореца, за да види дали ирисът на окото се разширява и свива, когато го обръща към светлината и обратно, с оглед да провери дали някой друг дух, вън от истинския притежатели, не е обсебил детското тяло, защото очите са прозорците на душата и никое обсебващо същество не може да владее напълно тия органи на тялото. Г-н X. намерил, обаче, че детето е в нормално състояние и продължил да изследва грижливо малката. След търпеливо изследване, водено на пресекулки след обеда, за да не измори и отегчи детето, последното разказало следната история: Тя живяла със своя татко, г. Роберт, и с друга майка, в една малка къща, която била самичка и от която не се виждало никаква друга къща. До къщата имало малък ручей, около когото расли някакви цветя (тук тя се затичала до в градинката и донесла няколко такива цветя).
към текста >>

Вземете примера от Стария Завет за градовете Содом и Гомор.
Дядо Благо Връзка между явленията Никой човек в света не е дошъл да върши своя работа. Човешкия ум, човешкото сърце, човешкия стомах, както душата и духът са предназначени да извършат една малка част от работата на цялото. Човек със своята деятелност допринася нещо към общата деятелност. Както има тясна връзка между моралния и физическия живот на човека, така съществува тясна връзка между явленията на слънцето и явленията на земята. Ред примери от историята на човечеството ни показват, че лошия живот на хората предизвиква пертурбации в невидимия свят, вследствие на което се явяват пертурбациите на земята. Вземете примера от Стария Завет за градовете Содом и Гомор. Зад всяко физическо явление се крие една морална, разумна причина. За да не се нарушава хармонията във висшия свят, всеки човек както и всеки народ трябва да бъде свързан с Първичната Причина. Всички неща, които са ставали в миналото, които сега стават. както и тия. които ще стават за в бъдеще, показват, че целия живот е подложен на растене и развитие.
към текста >>

Ние сме за новото в света.
Науката трябва да бъде служителка на Първичната Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първичната причина. Художеството, изкуството, музиката трябва да служат на Първичната Причина. Управлението трябва да бъде в услуга на Първичната Причина Вие шие проверите, че между всички явления в природата съществува тясна връзка. Разглеждате ли явленията така, вие ще имате и повече светлина. Ние сме за новото в света. И от гледището на новото в света трябва да се почита всичко. Човешката личност трябва да се почита и да се тури на своето место. Душата трябва да се почита и да се тури на нейното место. Духът трябва да се почита и да се тури на своето место. Всеки човек трябва да знае де е местото на духа, на душата, на индивида и на личността.
към текста >>

И от гледището на новото в света трябва да се почита всичко.
Религията трябва да бъде служителка на Първичната причина. Художеството, изкуството, музиката трябва да служат на Първичната Причина. Управлението трябва да бъде в услуга на Първичната Причина Вие шие проверите, че между всички явления в природата съществува тясна връзка. Разглеждате ли явленията така, вие ще имате и повече светлина. Ние сме за новото в света. И от гледището на новото в света трябва да се почита всичко. Човешката личност трябва да се почита и да се тури на своето место. Душата трябва да се почита и да се тури на нейното место. Духът трябва да се почита и да се тури на своето место. Всеки човек трябва да знае де е местото на духа, на душата, на индивида и на личността. Това е задача, върху която всеки човек трябва да работи с десетки години.
към текста >>

85. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 122 - год. VII. Севлиево, 17 април, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пътят към Новото (К.) Хваление (Олга Славчева) Бързането (Г. Събев) Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.) Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел - продължение от бр.121 и край) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Из света на тайнственото (Из в. „Возрождение“ № 3540) Ястреб, Врана и Орехче (басня – Дядо Благо) Истината ще ви направи свободни (из беседите) Бирникът от Петерзебет Пътят към Новото Винаги, когато се ражда нещо ново, ние имаме преди това, или паралелно с него, разрушението на нещо старо и отживяло.
към текста >>

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пътят към Новото (К.) Хваление (Олга Славчева) Бързането (Г.
Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 122 - год. VII. Севлиево, 17 април, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пътят към Новото (К.) Хваление (Олга Славчева) Бързането (Г. Събев) Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.) Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел - продължение от бр.121 и край) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Из света на тайнственото (Из в. „Возрождение“ № 3540) Ястреб, Врана и Орехче (басня – Дядо Благо) Истината ще ви направи свободни (из беседите) Бирникът от Петерзебет Пътят към Новото Винаги, когато се ражда нещо ново, ние имаме преди това, или паралелно с него, разрушението на нещо старо и отживяло. А това е съпроводено с известно страдание, а същевременно — с известни опасности, известен риск.
към текста >>

„Возрождение“ № 3540) Ястреб, Врана и Орехче (басня – Дядо Благо) Истината ще ви направи свободни (из беседите) Бирникът от Петерзебет Пътят към Новото Винаги, когато се ражда нещо ново, ние имаме преди това, или паралелно с него, разрушението на нещо старо и отживяло.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пътят към Новото (К.) Хваление (Олга Славчева) Бързането (Г. Събев) Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.) Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел - продължение от бр.121 и край) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Из света на тайнственото (Из в. „Возрождение“ № 3540) Ястреб, Врана и Орехче (басня – Дядо Благо) Истината ще ви направи свободни (из беседите) Бирникът от Петерзебет Пътят към Новото Винаги, когато се ражда нещо ново, ние имаме преди това, или паралелно с него, разрушението на нещо старо и отживяло. А това е съпроводено с известно страдание, а същевременно — с известни опасности, известен риск. Няма, обаче, на земята, път постлан само с рози. Винаги по тоя път ще има и тръни. Дори и самите рози си имат своите тръни. И който иска да се наслади от красотата и аромата на тия хубави рози, трябва да знае, че същевременно той може и да се убоде.
към текста >>

Затова никой не трябва да си въобразява, че може да влезе в Света на Новото, че може да придобие красотата, величието и богатствата на Новия Живот по тихия, спокоен, обикновен, не вълнуван от никакви по-силни преживявания и не съпроводен с никакви страдания и опасности път на живота.
А това е съпроводено с известно страдание, а същевременно — с известни опасности, известен риск. Няма, обаче, на земята, път постлан само с рози. Винаги по тоя път ще има и тръни. Дори и самите рози си имат своите тръни. И който иска да се наслади от красотата и аромата на тия хубави рози, трябва да знае, че същевременно той може и да се убоде. Затова никой не трябва да си въобразява, че може да влезе в Света на Новото, че може да придобие красотата, величието и богатствата на Новия Живот по тихия, спокоен, обикновен, не вълнуван от никакви по-силни преживявания и не съпроводен с никакви страдания и опасности път на живота. „Който рискува, той печели“, казва народната мъдрост. И така е. За да спечелиш Новото, за да придобиеш това. към което е насочен стремежа на Духа ти, ти трябва да рискуваш да изгубиш много от ценностите на обикновения живот, тъй ревниво пазени от болшинството. За да приемеш нова форма, ти трябва да пожертваш старата.
към текста >>

За да спечелиш Новото, за да придобиеш това.
Дори и самите рози си имат своите тръни. И който иска да се наслади от красотата и аромата на тия хубави рози, трябва да знае, че същевременно той може и да се убоде. Затова никой не трябва да си въобразява, че може да влезе в Света на Новото, че може да придобие красотата, величието и богатствата на Новия Живот по тихия, спокоен, обикновен, не вълнуван от никакви по-силни преживявания и не съпроводен с никакви страдания и опасности път на живота. „Който рискува, той печели“, казва народната мъдрост. И така е. За да спечелиш Новото, за да придобиеш това. към което е насочен стремежа на Духа ти, ти трябва да рискуваш да изгубиш много от ценностите на обикновения живот, тъй ревниво пазени от болшинството. За да приемеш нова форма, ти трябва да пожертваш старата. За да се облечеш в дрехите на новия живот, ти трябва да захвърлиш дрипите на стария ... Щастливи са тези, които могат да направят това леко, свободно, естествено. Защото огромното болшинство от хората е привързано като слепец о тояга към своите стари, изгнили дрипи — към своите отживели предразсъдъци, към своите заблуждения, към своите ограничения, към своите стари, негодни форми на живот. Хората са свързали съзнанието си с тия отживелици и вейки опит да им се отнемат представлява за тях най-страшно покушение против самия им живот.
към текста >>

към което е насочен стремежа на Духа ти, ти трябва да рискуваш да изгубиш много от ценностите на обикновения живот, тъй ревниво пазени от болшинството.
И който иска да се наслади от красотата и аромата на тия хубави рози, трябва да знае, че същевременно той може и да се убоде. Затова никой не трябва да си въобразява, че може да влезе в Света на Новото, че може да придобие красотата, величието и богатствата на Новия Живот по тихия, спокоен, обикновен, не вълнуван от никакви по-силни преживявания и не съпроводен с никакви страдания и опасности път на живота. „Който рискува, той печели“, казва народната мъдрост. И така е. За да спечелиш Новото, за да придобиеш това. към което е насочен стремежа на Духа ти, ти трябва да рискуваш да изгубиш много от ценностите на обикновения живот, тъй ревниво пазени от болшинството. За да приемеш нова форма, ти трябва да пожертваш старата. За да се облечеш в дрехите на новия живот, ти трябва да захвърлиш дрипите на стария ... Щастливи са тези, които могат да направят това леко, свободно, естествено. Защото огромното болшинство от хората е привързано като слепец о тояга към своите стари, изгнили дрипи — към своите отживели предразсъдъци, към своите заблуждения, към своите ограничения, към своите стари, негодни форми на живот. Хората са свързали съзнанието си с тия отживелици и вейки опит да им се отнемат представлява за тях най-страшно покушение против самия им живот. Да ги изгубят — за тях като че ли е все едно да изгубят живота си.
към текста >>

За да приемеш нова форма, ти трябва да пожертваш старата.
Затова никой не трябва да си въобразява, че може да влезе в Света на Новото, че може да придобие красотата, величието и богатствата на Новия Живот по тихия, спокоен, обикновен, не вълнуван от никакви по-силни преживявания и не съпроводен с никакви страдания и опасности път на живота. „Който рискува, той печели“, казва народната мъдрост. И така е. За да спечелиш Новото, за да придобиеш това. към което е насочен стремежа на Духа ти, ти трябва да рискуваш да изгубиш много от ценностите на обикновения живот, тъй ревниво пазени от болшинството. За да приемеш нова форма, ти трябва да пожертваш старата. За да се облечеш в дрехите на новия живот, ти трябва да захвърлиш дрипите на стария ... Щастливи са тези, които могат да направят това леко, свободно, естествено. Защото огромното болшинство от хората е привързано като слепец о тояга към своите стари, изгнили дрипи — към своите отживели предразсъдъци, към своите заблуждения, към своите ограничения, към своите стари, негодни форми на живот. Хората са свързали съзнанието си с тия отживелици и вейки опит да им се отнемат представлява за тях най-страшно покушение против самия им живот. Да ги изгубят — за тях като че ли е все едно да изгубят живота си. Когато в същност, истината е съвсем друга.
към текста >>

За да се облечеш в дрехите на новия живот, ти трябва да захвърлиш дрипите на стария ... Щастливи са тези, които могат да направят това леко, свободно, естествено.
„Който рискува, той печели“, казва народната мъдрост. И така е. За да спечелиш Новото, за да придобиеш това. към което е насочен стремежа на Духа ти, ти трябва да рискуваш да изгубиш много от ценностите на обикновения живот, тъй ревниво пазени от болшинството. За да приемеш нова форма, ти трябва да пожертваш старата. За да се облечеш в дрехите на новия живот, ти трябва да захвърлиш дрипите на стария ... Щастливи са тези, които могат да направят това леко, свободно, естествено. Защото огромното болшинство от хората е привързано като слепец о тояга към своите стари, изгнили дрипи — към своите отживели предразсъдъци, към своите заблуждения, към своите ограничения, към своите стари, негодни форми на живот. Хората са свързали съзнанието си с тия отживелици и вейки опит да им се отнемат представлява за тях най-страшно покушение против самия им живот. Да ги изгубят — за тях като че ли е все едно да изгубят живота си. Когато в същност, истината е съвсем друга. * Всеки, който искрено и сериозно иска да тръгне по пътя към Новото, трябва да бъде готов на известен риск, на известни жертви, трябва да знае, че тоя път е съпроводен с известни опасности.
към текста >>

* Всеки, който искрено и сериозно иска да тръгне по пътя към Новото, трябва да бъде готов на известен риск, на известни жертви, трябва да знае, че тоя път е съпроводен с известни опасности.
За да се облечеш в дрехите на новия живот, ти трябва да захвърлиш дрипите на стария ... Щастливи са тези, които могат да направят това леко, свободно, естествено. Защото огромното болшинство от хората е привързано като слепец о тояга към своите стари, изгнили дрипи — към своите отживели предразсъдъци, към своите заблуждения, към своите ограничения, към своите стари, негодни форми на живот. Хората са свързали съзнанието си с тия отживелици и вейки опит да им се отнемат представлява за тях най-страшно покушение против самия им живот. Да ги изгубят — за тях като че ли е все едно да изгубят живота си. Когато в същност, истината е съвсем друга. * Всеки, който искрено и сериозно иска да тръгне по пътя към Новото, трябва да бъде готов на известен риск, на известни жертви, трябва да знае, че тоя път е съпроводен с известни опасности. Няма лек път там, гдето трябва да се премине от една форма в друга, гдето съзнанието трябва да разкъса оковите на ограничението, за да влезе във връзка с всичко, да изпълни и обгърне всичко. Няма лек път там, гдето, за постигане на горепосочената цел, човек трябва да стане господар, да овладее в себе си нови, мощни, спящи до сега сили, които, както и всяка сила, представляват нож с две остриета, и чието обладаване, естествено, е придружено с известни опасности. Така, при встъпването си в Новата Ера, която ни разкрива пътя към Космичното Съзнание, човек трябва да овладее в себе си силите на свещения, Божествен Огън, силите на безсмъртния Кундалини, спящи досега в човека, но за които ни говорят окултистите от всички времена — ония малината, които са ги пробудили и овладели и с това са се издигнали във висините на Духа. Чрез Агни Йога — или Огнена Йога, на човечеството се дава пътя към обладаването на тия мощни космични сили, които действат чрез неговия организъм и които ще ни дадат възможност да се справим с изпитанията, предшестващи влизането ни в Новата Ера, а също така — да се свържем съзнателно с Безграничния Всемир, черпейки от него неизчерпаемите богатства на Божествения Живот. Едно само ще прибавим накрай, което трябва да бъде запомнено от всички стремящи се: всяко нещо е полезно и добро само когато става на своето време.
към текста >>

Няма лек път там, гдето, за постигане на горепосочената цел, човек трябва да стане господар, да овладее в себе си нови, мощни, спящи до сега сили, които, както и всяка сила, представляват нож с две остриета, и чието обладаване, естествено, е придружено с известни опасности.
Хората са свързали съзнанието си с тия отживелици и вейки опит да им се отнемат представлява за тях най-страшно покушение против самия им живот. Да ги изгубят — за тях като че ли е все едно да изгубят живота си. Когато в същност, истината е съвсем друга. * Всеки, който искрено и сериозно иска да тръгне по пътя към Новото, трябва да бъде готов на известен риск, на известни жертви, трябва да знае, че тоя път е съпроводен с известни опасности. Няма лек път там, гдето трябва да се премине от една форма в друга, гдето съзнанието трябва да разкъса оковите на ограничението, за да влезе във връзка с всичко, да изпълни и обгърне всичко. Няма лек път там, гдето, за постигане на горепосочената цел, човек трябва да стане господар, да овладее в себе си нови, мощни, спящи до сега сили, които, както и всяка сила, представляват нож с две остриета, и чието обладаване, естествено, е придружено с известни опасности. Така, при встъпването си в Новата Ера, която ни разкрива пътя към Космичното Съзнание, човек трябва да овладее в себе си силите на свещения, Божествен Огън, силите на безсмъртния Кундалини, спящи досега в човека, но за които ни говорят окултистите от всички времена — ония малината, които са ги пробудили и овладели и с това са се издигнали във висините на Духа. Чрез Агни Йога — или Огнена Йога, на човечеството се дава пътя към обладаването на тия мощни космични сили, които действат чрез неговия организъм и които ще ни дадат възможност да се справим с изпитанията, предшестващи влизането ни в Новата Ера, а също така — да се свържем съзнателно с Безграничния Всемир, черпейки от него неизчерпаемите богатства на Божествения Живот. Едно само ще прибавим накрай, което трябва да бъде запомнено от всички стремящи се: всяко нещо е полезно и добро само когато става на своето време. Затова преждевременното събуждане на Кундалини ще донесе само страдания за тези, които не са подготвени за това. Нужна е осторожност, нужна е чистота, нужно е освобождаване от всичко старо, за да може Свещеният Огън да пламне в сърцата и душите — без да изгаря и унищожава -— а да твори, да изгражда, да осветлява и води напред!
към текста >>

Така, при встъпването си в Новата Ера, която ни разкрива пътя към Космичното Съзнание, човек трябва да овладее в себе си силите на свещения, Божествен Огън, силите на безсмъртния Кундалини, спящи досега в човека, но за които ни говорят окултистите от всички времена — ония малината, които са ги пробудили и овладели и с това са се издигнали във висините на Духа.
Да ги изгубят — за тях като че ли е все едно да изгубят живота си. Когато в същност, истината е съвсем друга. * Всеки, който искрено и сериозно иска да тръгне по пътя към Новото, трябва да бъде готов на известен риск, на известни жертви, трябва да знае, че тоя път е съпроводен с известни опасности. Няма лек път там, гдето трябва да се премине от една форма в друга, гдето съзнанието трябва да разкъса оковите на ограничението, за да влезе във връзка с всичко, да изпълни и обгърне всичко. Няма лек път там, гдето, за постигане на горепосочената цел, човек трябва да стане господар, да овладее в себе си нови, мощни, спящи до сега сили, които, както и всяка сила, представляват нож с две остриета, и чието обладаване, естествено, е придружено с известни опасности. Така, при встъпването си в Новата Ера, която ни разкрива пътя към Космичното Съзнание, човек трябва да овладее в себе си силите на свещения, Божествен Огън, силите на безсмъртния Кундалини, спящи досега в човека, но за които ни говорят окултистите от всички времена — ония малината, които са ги пробудили и овладели и с това са се издигнали във висините на Духа. Чрез Агни Йога — или Огнена Йога, на човечеството се дава пътя към обладаването на тия мощни космични сили, които действат чрез неговия организъм и които ще ни дадат възможност да се справим с изпитанията, предшестващи влизането ни в Новата Ера, а също така — да се свържем съзнателно с Безграничния Всемир, черпейки от него неизчерпаемите богатства на Божествения Живот. Едно само ще прибавим накрай, което трябва да бъде запомнено от всички стремящи се: всяко нещо е полезно и добро само когато става на своето време. Затова преждевременното събуждане на Кундалини ще донесе само страдания за тези, които не са подготвени за това. Нужна е осторожност, нужна е чистота, нужно е освобождаване от всичко старо, за да може Свещеният Огън да пламне в сърцата и душите — без да изгаря и унищожава -— а да твори, да изгражда, да осветлява и води напред! За да влезем безболезнено и да излезем неуязвени от Огнената Пещ на върховната Мъдрост.
към текста >>

Чрез Агни Йога — или Огнена Йога, на човечеството се дава пътя към обладаването на тия мощни космични сили, които действат чрез неговия организъм и които ще ни дадат възможност да се справим с изпитанията, предшестващи влизането ни в Новата Ера, а също така — да се свържем съзнателно с Безграничния Всемир, черпейки от него неизчерпаемите богатства на Божествения Живот.
Когато в същност, истината е съвсем друга. * Всеки, който искрено и сериозно иска да тръгне по пътя към Новото, трябва да бъде готов на известен риск, на известни жертви, трябва да знае, че тоя път е съпроводен с известни опасности. Няма лек път там, гдето трябва да се премине от една форма в друга, гдето съзнанието трябва да разкъса оковите на ограничението, за да влезе във връзка с всичко, да изпълни и обгърне всичко. Няма лек път там, гдето, за постигане на горепосочената цел, човек трябва да стане господар, да овладее в себе си нови, мощни, спящи до сега сили, които, както и всяка сила, представляват нож с две остриета, и чието обладаване, естествено, е придружено с известни опасности. Така, при встъпването си в Новата Ера, която ни разкрива пътя към Космичното Съзнание, човек трябва да овладее в себе си силите на свещения, Божествен Огън, силите на безсмъртния Кундалини, спящи досега в човека, но за които ни говорят окултистите от всички времена — ония малината, които са ги пробудили и овладели и с това са се издигнали във висините на Духа. Чрез Агни Йога — или Огнена Йога, на човечеството се дава пътя към обладаването на тия мощни космични сили, които действат чрез неговия организъм и които ще ни дадат възможност да се справим с изпитанията, предшестващи влизането ни в Новата Ера, а също така — да се свържем съзнателно с Безграничния Всемир, черпейки от него неизчерпаемите богатства на Божествения Живот. Едно само ще прибавим накрай, което трябва да бъде запомнено от всички стремящи се: всяко нещо е полезно и добро само когато става на своето време. Затова преждевременното събуждане на Кундалини ще донесе само страдания за тези, които не са подготвени за това. Нужна е осторожност, нужна е чистота, нужно е освобождаване от всичко старо, за да може Свещеният Огън да пламне в сърцата и душите — без да изгаря и унищожава -— а да твори, да изгражда, да осветлява и води напред! За да влезем безболезнено и да излезем неуязвени от Огнената Пещ на върховната Мъдрост. на върховната мощ и сила, трябва да бъдем чисти като библейските младенци — Сидрах, Месах и Авденаго. К.
към текста >>

И ето Тебе днес, възпява мойта лира С възторг неизразим и песни вдъхновени, Които в този миг душата ми побира И праща ги на Теб.
И във вихрения бяг на морски урагани. В пустинния самум, в беди и мор — несрети И в сълзите дори от мъка насъбрани. И в светлия възторг на всичките поети. Във всичките звезди, в небесните сияния, И в пухкавия сняг и ледните кристали, И в малкия цветец що лей благоухания, И в рояка пчели в полето забръмчали. От всички най-добър, що моят дух познава Със образ най-красив във слово и във дело, Не си ли Боже Ти, кой мене посвещаваш, И който даде сила на моят дух и тяло? И ето Тебе днес, възпява мойта лира С възторг неизразим и песни вдъхновени, Които в този миг душата ми побира И праща ги на Теб. на Теб благословени! И както в утрин час росата се въздига И лекичко хвърчи по сините лазури — Така и моят глас до Тебе да достига О, чуй ми песента през облаци и бури! Олга Славчева БЪРЗАНЕТО Характерен белег за хората от днешния век е бързането. Днес всички и във всичко бързат; в ядене, в работа, в почивка, бързат и на сън дори. И не е произволно гдето днешния век се счита за нервен век, век на бързане и постоянна напрегнатост.
към текста >>

Не бързай да установиш причинната връзка между едно настоящо обективно явление и едно свое вътрешно преживяване, защото голяма е вероятността да попаднеш в грешка.
Два пътя живота очертава: пътя на материалиста, който се стреми да обсеби, да завладее колкото се може повече материални блага и вторият път е тоя на окултиста, който се стреми не да завладява, а да проумява причините и пътищата на събитията. Докато първия желае „добив“, то втория се стреми към „съвършенство“. „Полека бързай“ — казва една народна поговорка т. е. не бързай, но и не закъснявай. Само така човек би могъл да отстрани много от неприятностите, които сами поради неспазване на времето си създаваме. Не бързай да установиш причинната връзка между едно настоящо обективно явление и едно свое вътрешно преживяване, защото голяма е вероятността да попаднеш в грешка. С това не искам да отрека причинната зависимост между явленията от външния и вътрешен живот на човека, а само да намекна, че тая връзка не е толкова груба и очебийна и че за да се установи е нужно много, много наблюдения и продължително време. И всяко бързане в тая насока ни излага на риск да станем повърхностни. Не бързай! Да бързаш, значи да не дочакаш естественото необходимо време за узряване на плодовете, а неузрелия плод е безвкусен и горчив. Полека бързай.
към текста >>

С това не искам да отрека причинната зависимост между явленията от външния и вътрешен живот на човека, а само да намекна, че тая връзка не е толкова груба и очебийна и че за да се установи е нужно много, много наблюдения и продължително време.
Докато първия желае „добив“, то втория се стреми към „съвършенство“. „Полека бързай“ — казва една народна поговорка т. е. не бързай, но и не закъснявай. Само така човек би могъл да отстрани много от неприятностите, които сами поради неспазване на времето си създаваме. Не бързай да установиш причинната връзка между едно настоящо обективно явление и едно свое вътрешно преживяване, защото голяма е вероятността да попаднеш в грешка. С това не искам да отрека причинната зависимост между явленията от външния и вътрешен живот на човека, а само да намекна, че тая връзка не е толкова груба и очебийна и че за да се установи е нужно много, много наблюдения и продължително време. И всяко бързане в тая насока ни излага на риск да станем повърхностни. Не бързай! Да бързаш, значи да не дочакаш естественото необходимо време за узряване на плодовете, а неузрелия плод е безвкусен и горчив. Полека бързай. Само така ще можеш да избегнеш много ненужни страдания.
към текста >>

За да спрем от израждане днешната култура, нека се освободим от тоя трескав и пълен с тревоги живот и го заменим със спокойствието, равновесието и вътрешния мир при нашата дейност. Г.
Не бързай да се отплащаш за сторено на теб зло, а обмисли добре и чак тогава вземи решение което безвъзвратно трябва да изпълниш. Тази трескава бързина, с която работи модерния културен човек, изтощава нервната система и предразполага към неврастения и други нервни болести. Това бързане днес е предимно за материални блага. Главния недостатък на това бързане е оная постоянна напрегнатост на нервната система, придружена с непрекъснати тревоги и безпокойства. И наистина, през един ден колко тревоги, безпокойства и вълнения, често напразни и излишни, а това повторено много пъти руши и изражда нервната система. За да спрем от израждане днешната култура, нека се освободим от тоя трескав и пълен с тревоги живот и го заменим със спокойствието, равновесието и вътрешния мир при нашата дейност. Г. Събев Словото на Учителя Нищо в природата не се губи В живота има много неразрешени въпроси. Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят. Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната достоверност. Има един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи.
към текста >>

Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта.
Това бързане днес е предимно за материални блага. Главния недостатък на това бързане е оная постоянна напрегнатост на нервната система, придружена с непрекъснати тревоги и безпокойства. И наистина, през един ден колко тревоги, безпокойства и вълнения, често напразни и излишни, а това повторено много пъти руши и изражда нервната система. За да спрем от израждане днешната култура, нека се освободим от тоя трескав и пълен с тревоги живот и го заменим със спокойствието, равновесието и вътрешния мир при нашата дейност. Г. Събев Словото на Учителя Нищо в природата не се губи В живота има много неразрешени въпроси. Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят. Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната достоверност. Има един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи. Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи.
към текста >>

Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно.
Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи. Нищо в природата не се губи. И животът не може да се изгуби. Но съвременните хора, и религиозни, и материалисти, които имат много механически схващания за живота, допущат, че животът може да се изгуби. Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно. В процеса на това творчество става разширяване на старите форми, когато животът ги напусне. Това хората наричат смърт и я считат за едно голямо зло. В известен смисъл е зло, но като един естествен процес тя не е зло, а е добро. Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие. Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто.
към текста >>

Най-първо зависи от въздуха, зависи от светлината, водата, храната, зависи от природата, обстановката, зависи от хората, с които живее.
Външният свят трябва да се проучва независимо от нашите възгледи, които са променливи и временни. Те са във връзка с нашите настроения и чувства, които препятстват обективната мисъл да освети нещата, за да станат те ясни и достъпни за нашето съзнание и да оставят неизлечимо впечатление в съзнанието ни, да го запомним. А може да се помни само хубавото, великото в света. Всички хора трябва да помним, че без нашия Създател не можем да бъдем щастливи. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо зависи от въздуха, зависи от светлината, водата, храната, зависи от природата, обстановката, зависи от хората, с които живее. Има още много условия, от които зависи щастието. Цяла наука е щастието. Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието. Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко.
към текста >>

Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието.
Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо зависи от въздуха, зависи от светлината, водата, храната, зависи от природата, обстановката, зависи от хората, с които живее. Има още много условия, от които зависи щастието. Цяла наука е щастието. Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието. Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие.
към текста >>

Доверието днес е обосновано на икономическа основа.
Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието. Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно.
към текста >>

Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно.
Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота. Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят.
към текста >>

Онова, което постигате в живота, ще го постигнете чрез вярата.
Нали старите са по-религиозни, имат повече вяра? Ако вярват, какво ги ползва тази вяра? Вярата в това отношение не е съществена. Религиозните хора придават по някой път на вярата качества, които тя няма. Вярата е един път за постижения. Онова, което постигате в живота, ще го постигнете чрез вярата. Някои поддържат, че вярата е най-голямата добродетел на човека. Тя е добродетел потребна. Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си.
към текста >>

Ще се влюбвате, но разумна трябва да бъде основата на вашата Любов, тъй както трябва да бъде разумна основата на храненето.
Когато и той ви обича, има взаимно втичане, става правилно обмяната на енергиите. А обмяната на енергиите е необходима за правилния растеж на човека, за да не става подпушване на енергиите. Подпушената енергия или ще произведе катастрофа, или ще стане причина да се зародят ред отрицателни състояния, които ще породят някои органически болести. Разбрано в тази светлина влюбването е един естествен и необходим процес. Невъзможно е да не се влюбиш, както е невъзможно да не ядеш. Ще се влюбвате, но разумна трябва да бъде основата на вашата Любов, тъй както трябва да бъде разумна основата на храненето. Преди всичко съвременните хора имат много механистични схващания и разбирания за Любовта и живота. Мъжът мисли например, че може да се влюбва в много жени. Това е едно неразбиране, защото в света има само една жена. Ще ви изясня идеята със следното сравнение. Представете си, че някой се влюби в моя пръст и не може да го схване като част от мен, а го схваща като отделно същество.
към текста >>

— това са признаците на космично обоснованата епоха, започната с навлизането на слънцето в знака Телец.
За тоя период историята разправя че съвпада с кулминационната точка в развитието, могъществото и мирния разцвет на Египет, гдето е съществувал култа на бика Апис и гдето той е бил изобщо покровителствано животно. Същият култ се явява по-късно и у евреите и у други древни народи. В следващия цикъл на годините от 2300 до около 150 пр. Хр. слънцето се е движило в Марсовия войнствен, подтикващ към борба знак на Aries — Овен. Асирия, Вавилон, Египет, Финикия, Гърция, Рим, Персия и евреите са обзети от постоянни външни и вътрешни смущения, разгромяване на царства, преследвания и т. н. — това са признаците на космично обоснованата епоха, започната с навлизането на слънцето в знака Телец. Днес ние живеем в края на една подобна слънчева епоха — през която слънцето е извървяло повече от 2000 години под знака Риби. Тя е започнала малко преди нашето леточисление, едновременно с появата на религията със световно влияние — християнството. Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване. Петър, приемникът на Христа и неговия първи представител на земята, беше рибар. Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките мисли и действия през всички епохи!
към текста >>

Тя е започнала малко преди нашето леточисление, едновременно с появата на религията със световно влияние — християнството.
В следващия цикъл на годините от 2300 до около 150 пр. Хр. слънцето се е движило в Марсовия войнствен, подтикващ към борба знак на Aries — Овен. Асирия, Вавилон, Египет, Финикия, Гърция, Рим, Персия и евреите са обзети от постоянни външни и вътрешни смущения, разгромяване на царства, преследвания и т. н. — това са признаците на космично обоснованата епоха, започната с навлизането на слънцето в знака Телец. Днес ние живеем в края на една подобна слънчева епоха — през която слънцето е извървяло повече от 2000 години под знака Риби. Тя е започнала малко преди нашето леточисление, едновременно с появата на религията със световно влияние — християнството. Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване. Петър, приемникът на Христа и неговия първи представител на земята, беше рибар. Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките мисли и действия през всички епохи! Ний, прочие, сега преживяваме залеза на космичната епоха на знака Риби, чиято най-характерна черта е християнството с неговите добродетели и слабости. Напразно би било да се опитваме от сега, дори с помощта на интуицията и на емпиричните изчисления на астролозите, да определим точния характер на раждащата се всред страдания нова епоха, която, според някои изчисления, ще започне около 1950 година, когато слънцето ще навлезе в нова част от еклиптиката, наречена на латински Aquarius (Водолей).
към текста >>

Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките мисли и действия през всички епохи!
— това са признаците на космично обоснованата епоха, започната с навлизането на слънцето в знака Телец. Днес ние живеем в края на една подобна слънчева епоха — през която слънцето е извървяло повече от 2000 години под знака Риби. Тя е започнала малко преди нашето леточисление, едновременно с появата на религията със световно влияние — християнството. Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване. Петър, приемникът на Христа и неговия първи представител на земята, беше рибар. Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките мисли и действия през всички епохи! Ний, прочие, сега преживяваме залеза на космичната епоха на знака Риби, чиято най-характерна черта е християнството с неговите добродетели и слабости. Напразно би било да се опитваме от сега, дори с помощта на интуицията и на емпиричните изчисления на астролозите, да определим точния характер на раждащата се всред страдания нова епоха, която, според някои изчисления, ще започне около 1950 година, когато слънцето ще навлезе в нова част от еклиптиката, наречена на латински Aquarius (Водолей). Както и да е, историята на човечеството през последните десетилетия ни говори ясно, че небесната книга на звездите се изпълва с друго, ново писмо. Ще отбележим също, че по причина на непрекъснатото движение на земята, слънцето, гледано от земята, всяка година от 20 януари до 18 февруари съвпада по позиция със знака Водолей и през това време то най-силно отразява към земята космичните влияния на този знак. Естествено, индивиди, дори и предприятия, родени през този период или по друг начин свързани чрез хороскопа си със знака Водолей и с неговия владетел Уран, най-ярко ще характеризират облика на идващата нова епоха и повече или по-малко ще способстват за нейното реализиране. Напр.
към текста >>

Напразно би било да се опитваме от сега, дори с помощта на интуицията и на емпиричните изчисления на астролозите, да определим точния характер на раждащата се всред страдания нова епоха, която, според някои изчисления, ще започне около 1950 година, когато слънцето ще навлезе в нова част от еклиптиката, наречена на латински Aquarius (Водолей).
Тя е започнала малко преди нашето леточисление, едновременно с появата на религията със световно влияние — християнството. Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване. Петър, приемникът на Христа и неговия първи представител на земята, беше рибар. Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките мисли и действия през всички епохи! Ний, прочие, сега преживяваме залеза на космичната епоха на знака Риби, чиято най-характерна черта е християнството с неговите добродетели и слабости. Напразно би било да се опитваме от сега, дори с помощта на интуицията и на емпиричните изчисления на астролозите, да определим точния характер на раждащата се всред страдания нова епоха, която, според някои изчисления, ще започне около 1950 година, когато слънцето ще навлезе в нова част от еклиптиката, наречена на латински Aquarius (Водолей). Както и да е, историята на човечеството през последните десетилетия ни говори ясно, че небесната книга на звездите се изпълва с друго, ново писмо. Ще отбележим също, че по причина на непрекъснатото движение на земята, слънцето, гледано от земята, всяка година от 20 януари до 18 февруари съвпада по позиция със знака Водолей и през това време то най-силно отразява към земята космичните влияния на този знак. Естествено, индивиди, дори и предприятия, родени през този период или по друг начин свързани чрез хороскопа си със знака Водолей и с неговия владетел Уран, най-ярко ще характеризират облика на идващата нова епоха и повече или по-малко ще способстват за нейното реализиране. Напр. днешният водач на Съединените Щати Рузвелт, чиято програма мнозина наричат революционна, се е родил в горепосочения месечен период. Неотдавна починалия гениален изобретател Едисон, комуто ние дължим стотици открития, без които днес не можем (електрическо осветление, телефон, грамофон и др).
към текста >>

Както и да е, историята на човечеството през последните десетилетия ни говори ясно, че небесната книга на звездите се изпълва с друго, ново писмо.
Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване. Петър, приемникът на Христа и неговия първи представител на земята, беше рибар. Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките мисли и действия през всички епохи! Ний, прочие, сега преживяваме залеза на космичната епоха на знака Риби, чиято най-характерна черта е християнството с неговите добродетели и слабости. Напразно би било да се опитваме от сега, дори с помощта на интуицията и на емпиричните изчисления на астролозите, да определим точния характер на раждащата се всред страдания нова епоха, която, според някои изчисления, ще започне около 1950 година, когато слънцето ще навлезе в нова част от еклиптиката, наречена на латински Aquarius (Водолей). Както и да е, историята на човечеството през последните десетилетия ни говори ясно, че небесната книга на звездите се изпълва с друго, ново писмо. Ще отбележим също, че по причина на непрекъснатото движение на земята, слънцето, гледано от земята, всяка година от 20 януари до 18 февруари съвпада по позиция със знака Водолей и през това време то най-силно отразява към земята космичните влияния на този знак. Естествено, индивиди, дори и предприятия, родени през този период или по друг начин свързани чрез хороскопа си със знака Водолей и с неговия владетел Уран, най-ярко ще характеризират облика на идващата нова епоха и повече или по-малко ще способстват за нейното реализиране. Напр. днешният водач на Съединените Щати Рузвелт, чиято програма мнозина наричат революционна, се е родил в горепосочения месечен период. Неотдавна починалия гениален изобретател Едисон, комуто ние дължим стотици открития, без които днес не можем (електрическо осветление, телефон, грамофон и др). открития епохални, носещи ядката на нови коренни промени и революционизиращи технически възможности за идващата 2000 годишна слънчева епоха на Водолея, се е родил в края на януари, в същия период.
към текста >>

Естествено, индивиди, дори и предприятия, родени през този период или по друг начин свързани чрез хороскопа си със знака Водолей и с неговия владетел Уран, най-ярко ще характеризират облика на идващата нова епоха и повече или по-малко ще способстват за нейното реализиране. Напр.
Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките мисли и действия през всички епохи! Ний, прочие, сега преживяваме залеза на космичната епоха на знака Риби, чиято най-характерна черта е християнството с неговите добродетели и слабости. Напразно би било да се опитваме от сега, дори с помощта на интуицията и на емпиричните изчисления на астролозите, да определим точния характер на раждащата се всред страдания нова епоха, която, според някои изчисления, ще започне около 1950 година, когато слънцето ще навлезе в нова част от еклиптиката, наречена на латински Aquarius (Водолей). Както и да е, историята на човечеството през последните десетилетия ни говори ясно, че небесната книга на звездите се изпълва с друго, ново писмо. Ще отбележим също, че по причина на непрекъснатото движение на земята, слънцето, гледано от земята, всяка година от 20 януари до 18 февруари съвпада по позиция със знака Водолей и през това време то най-силно отразява към земята космичните влияния на този знак. Естествено, индивиди, дори и предприятия, родени през този период или по друг начин свързани чрез хороскопа си със знака Водолей и с неговия владетел Уран, най-ярко ще характеризират облика на идващата нова епоха и повече или по-малко ще способстват за нейното реализиране. Напр. днешният водач на Съединените Щати Рузвелт, чиято програма мнозина наричат революционна, се е родил в горепосочения месечен период. Неотдавна починалия гениален изобретател Едисон, комуто ние дължим стотици открития, без които днес не можем (електрическо осветление, телефон, грамофон и др). открития епохални, носещи ядката на нови коренни промени и революционизиращи технически възможности за идващата 2000 годишна слънчева епоха на Водолея, се е родил в края на януари, в същия период. Също така проф. Пикард, първият човек от нашата ера, който се осмели и успя да проникне в стратосферата, осъществявайки романтичните фантазии на Жюл Верна.
към текста >>

открития епохални, носещи ядката на нови коренни промени и революционизиращи технически възможности за идващата 2000 годишна слънчева епоха на Водолея, се е родил в края на януари, в същия период.
Както и да е, историята на човечеството през последните десетилетия ни говори ясно, че небесната книга на звездите се изпълва с друго, ново писмо. Ще отбележим също, че по причина на непрекъснатото движение на земята, слънцето, гледано от земята, всяка година от 20 януари до 18 февруари съвпада по позиция със знака Водолей и през това време то най-силно отразява към земята космичните влияния на този знак. Естествено, индивиди, дори и предприятия, родени през този период или по друг начин свързани чрез хороскопа си със знака Водолей и с неговия владетел Уран, най-ярко ще характеризират облика на идващата нова епоха и повече или по-малко ще способстват за нейното реализиране. Напр. днешният водач на Съединените Щати Рузвелт, чиято програма мнозина наричат революционна, се е родил в горепосочения месечен период. Неотдавна починалия гениален изобретател Едисон, комуто ние дължим стотици открития, без които днес не можем (електрическо осветление, телефон, грамофон и др). открития епохални, носещи ядката на нови коренни промени и революционизиращи технически възможности за идващата 2000 годишна слънчева епоха на Водолея, се е родил в края на януари, в същия период. Също така проф. Пикард, първият човек от нашата ера, който се осмели и успя да проникне в стратосферата, осъществявайки романтичните фантазии на Жюл Верна. И, о чудо, този прочут теоретик на стратосферата, духовният подбудител на днешните полети в стратосферата и на опитите с ракети, също се е родил под знака на Водолея. Много още би могло да се каже в това направление. Обаче аз само накратко ще синтезирам: Според астрономичните изчисления, двадесетият век представлява преходен период от днешната епоха на знака Риби към съвсем новата космична епоха на Водолея, която ще трае около 2000 години, и която ще донесе нов ред в социалните и икономическите отношения, нови схващания, вярвания и религии.
към текста >>

Обаче аз само накратко ще синтезирам: Според астрономичните изчисления, двадесетият век представлява преходен период от днешната епоха на знака Риби към съвсем новата космична епоха на Водолея, която ще трае около 2000 години, и която ще донесе нов ред в социалните и икономическите отношения, нови схващания, вярвания и религии.
открития епохални, носещи ядката на нови коренни промени и революционизиращи технически възможности за идващата 2000 годишна слънчева епоха на Водолея, се е родил в края на януари, в същия период. Също така проф. Пикард, първият човек от нашата ера, който се осмели и успя да проникне в стратосферата, осъществявайки романтичните фантазии на Жюл Верна. И, о чудо, този прочут теоретик на стратосферата, духовният подбудител на днешните полети в стратосферата и на опитите с ракети, също се е родил под знака на Водолея. Много още би могло да се каже в това направление. Обаче аз само накратко ще синтезирам: Според астрономичните изчисления, двадесетият век представлява преходен период от днешната епоха на знака Риби към съвсем новата космична епоха на Водолея, която ще трае около 2000 години, и която ще донесе нов ред в социалните и икономическите отношения, нови схващания, вярвания и религии. Тя ще бъде епохата на революционни дела във всяко отношение, епохата на пълния триумф на техниката и на създаването на нови законни, нови науки върху духовно-окултна и астрологична основа. Ф. А. Пренгел Макс Хайндел Еволюция и раса Расите са едно временно, преходно явление. Затова Учителите на човечеството бдят щото колкото се може по-малко души да се обвързват за постоянно с веригите на расата. Тъкмо този е случая с духовете, родени в еврейската раса.
към текста >>

Тя ще бъде епохата на революционни дела във всяко отношение, епохата на пълния триумф на техниката и на създаването на нови законни, нови науки върху духовно-окултна и астрологична основа.
Също така проф. Пикард, първият човек от нашата ера, който се осмели и успя да проникне в стратосферата, осъществявайки романтичните фантазии на Жюл Верна. И, о чудо, този прочут теоретик на стратосферата, духовният подбудител на днешните полети в стратосферата и на опитите с ракети, също се е родил под знака на Водолея. Много още би могло да се каже в това направление. Обаче аз само накратко ще синтезирам: Според астрономичните изчисления, двадесетият век представлява преходен период от днешната епоха на знака Риби към съвсем новата космична епоха на Водолея, която ще трае около 2000 години, и която ще донесе нов ред в социалните и икономическите отношения, нови схващания, вярвания и религии. Тя ще бъде епохата на революционни дела във всяко отношение, епохата на пълния триумф на техниката и на създаването на нови законни, нови науки върху духовно-окултна и астрологична основа. Ф. А. Пренгел Макс Хайндел Еволюция и раса Расите са едно временно, преходно явление. Затова Учителите на човечеството бдят щото колкото се може по-малко души да се обвързват за постоянно с веригите на расата. Тъкмо този е случая с духовете, родени в еврейската раса. Те са се привързали тъй-здраво към своята раса, че са почнали винаги да идват пак в нея в новите си превъплъщения.
към текста >>

Те са се привързали тъй-здраво към своята раса, че са почнали винаги да идват пак в нея в новите си превъплъщения.
Тя ще бъде епохата на революционни дела във всяко отношение, епохата на пълния триумф на техниката и на създаването на нови законни, нови науки върху духовно-окултна и астрологична основа. Ф. А. Пренгел Макс Хайндел Еволюция и раса Расите са едно временно, преходно явление. Затова Учителите на човечеството бдят щото колкото се може по-малко души да се обвързват за постоянно с веригите на расата. Тъкмо този е случая с духовете, родени в еврейската раса. Те са се привързали тъй-здраво към своята раса, че са почнали винаги да идват пак в нея в новите си превъплъщения. „Веднъж евреин — винаги евреин“ станало техен девиз. Те напълно забравили духовния си произход, заслепени от материалния факт, че са „авраамово семе“. Следователно, те са се явили в противоречие с хода на еволюцията и са останали една аномалия в човечеството. Поради тяхното извънредно привързване към расовата идея, техните първи водачи били заставени да ги напуснат и те били „загубени“. За да престанат да гледат на себе си като отделни от другите народи, последните били отправени срещу тях, и те били отвлечени в плен, но напразно.
към текста >>

Отново и отново те се връщали в ново тяло в тяхната безводна страна.
Те напълно забравили духовния си произход, заслепени от материалния факт, че са „авраамово семе“. Следователно, те са се явили в противоречие с хода на еволюцията и са останали една аномалия в човечеството. Поради тяхното извънредно привързване към расовата идея, техните първи водачи били заставени да ги напуснат и те били „загубени“. За да престанат да гледат на себе си като отделни от другите народи, последните били отправени срещу тях, и те били отвлечени в плен, но напразно. Те непреклонно отказвали да се смесят с другите. Отново и отново те се връщали в ново тяло в тяхната безводна страна. От тяхната раса се издигнали пророци, които безжалостно ги порицавали, и им предсказвали страшни нещастия, но без полза. Като последно усилие да се убедят да изоставят расовите вериги, ние имаме видимата аномалия, че Водача на идващата Раса, Великият Учител Христос идва между евреите. Това толкова повече показва състраданието и мъдростта на великите Същества. които ръководят еволюцията. Между всички раси на земята никоя друга не е била „изгубена“ в този смисъл, както това се отнася до евреите; никой друг народ не се е нуждаел тъй много от помощ, както те.
към текста >>

Той говореше за „друг свят“ за нова земя, за любов и прошка и отхвърляше доктрината „око за око и зъб за зъб“.
Ясно било, че те ще го отхвърлят. Поради това требваше Христос да се роди между тях, като един от техния народ, и да се опита да ги освободи от мрежата на расовите връзки. Но тежко е да се гледа как човешките предразсъдъци често вземат надмощие над усилията да им се помогне. „Той дойде между своите си“, но те предпочетоха Варавва. Той не въздаваше слава на Авраам, нито на другите техни древни традиции. Той говореше за „друг свят“ за нова земя, за любов и прошка и отхвърляше доктрината „око за око и зъб за зъб“. Той не ги викаше на оръжие срещу Цезаря. И затова те трябваше да го предадат на смърт в ръцете на римляните. Отхвърлянето на Христа от евреите беше върховното доказателство за тяхното робство към расовата идея. Поради това всички усилия да бъдат спасени като цяло чрез изпращане на специални Учители и пророци, бяха изоставени и, понеже изгнанието им, като цяло, също бе опитано безрезултатно, като последна мярка те бидоха разпръснати между всички народи на земята. Въпреки това, обаче, извънредната привързаност на този народ към расовата идея продължава дори и до днес.
към текста >>

“ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада.
Те бяха избрани, но се възпротивиха; те бяха наказани, но продължиха да упорстват; и все пак дори и сега те могат да се надяват за последно изкупление. Тази история може да бъде от голяма полза за нас: тя ни учи какво не трябва да правим. От нея можем да научим, че един „избран народ“ може да предаде един Водач, да унищожи неговия план и да остане привързан за векове към расата. Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“. Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение? “ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие. Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта. Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията.
към текста >>

И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“.
Тази история може да бъде от голяма полза за нас: тя ни учи какво не трябва да правим. От нея можем да научим, че един „избран народ“ може да предаде един Водач, да унищожи неговия план и да остане привързан за векове към расата. Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“. Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение? “ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие. Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта. Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията. Бягството на сина Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом.
към текста >>

Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта.
Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“. Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение? “ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие. Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта. Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията. Бягството на сина Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом. Въпреки всички усилия, не могли никъде да го намерят и така минали цели шест години. Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да мисли за пропадналия син.
към текста >>

Сънят на майката Не много отдавна тя имала един необикновено ясен сън — тя видяла сина си, възмъжал и с брада, макар че по-рано той винаги бил гладко избръснат.
Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията. Бягството на сина Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом. Въпреки всички усилия, не могли никъде да го намерят и така минали цели шест години. Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да мисли за пропадналия син. Сънят на майката Не много отдавна тя имала един необикновено ясен сън — тя видяла сина си, възмъжал и с брада, макар че по-рано той винаги бил гладко избръснат. Той бил в гондолата на един аероплан и напразно се опитвал да изправи с кормилото наклонилата се в страни машина. Последното, което г-жа С. видяла било това. че аероплана са преобърнал. Нещастната жена се събудила с ужасен вик, но веднага съобразила, че тя в съня си успяла да забележи номера на аероплана, нарисуван на крилата му.
към текста >>

Някой от тях го посъветвал за всеки случай да се опита да установи дали наистина съществува аероплан с такъв номер.
видяла било това. че аероплана са преобърнал. Нещастната жена се събудила с ужасен вик, но веднага съобразила, че тя в съня си успяла да забележи номера на аероплана, нарисуван на крилата му. Г-жа С, се хвърлила към мъжа си и му разказала своя сън. Търговеца, разбира се, не отдал никакво значение на това, считайки го за последствие от разгорещеното въображение на жена си, но все пак разказал за тоя странен случай на някои свои приятели. Някой от тях го посъветвал за всеки случай да се опита да установи дали наистина съществува аероплан с такъв номер. Сън и действителност Започнали се продължителни търсения с помощта на различни международни авиационни организации и, в края на краищата, се изяснило, че такъв аероплан действително има и принадлежи на една кинематографическа фирма в Холивуд. Тогава търговецът запитал с писмо тази фирма дали там не познават някой Павел С. Фирмата веднага отговорила, че Павел С. им е добре познат — той бил пилот и често участвал като такъв в киноснимките. Щастливите родители писали на сина си като му изложили странния сън и получили отговор от него.
към текста >>

Скончанието на века подразбира край на старите възгледи на човечеството и началото на новата ера на светлина и любов, край на насилието и начало на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.
Всички сте християни — приложете Христовото учение. Приложете Любовта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! Приложите ли Любовта Христова, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века“ — ще бъдат верни и истинни. Сега започва скончанието на века. Всички хора живеят вече в скончанието на века. Скончанието на века подразбира край на старите възгледи на човечеството и началото на новата ера на светлина и любов, край на насилието и начало на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето. (из беседите – „Който се отмята“) БИРНИКЪТ ОТ ПЕТЕРЗЕБЕТ Началникът на данъчното управление в Петерзебет получил не отдавна строго предписание от финансовото министерство в Будапеща да тури край на капризите на своя главен бирник Заруба. Според писмото, Заруба ежедневно изпращал по пощата в министерството всички постъпили през деня суми, а когато пък му потрябвали пари, искал телеграфически. По този начин се вършила излишна работа и сметководството се затруднявало. Гневния бирник, съгласно правилника, имал право да държи в себе си до 100.000 пенгьо (2,500,000); от които по нареждане на министерството трябвало да превежда на разните местни държавни учреждения. Така бивало навсякъде, така и в течение на години постъпвал Заруба.
към текста >>

Опитни касоразбивачи, служейки с оксиженова лампа били изрязали цял кръг в дебелата металическата стена на касата.
— Добре, г. началник. През този ден се събрали 102,000 пенгьо, които Заруба, незабелязано от никого предал в Стопанската банка. На следния ден сутринта целият градец бил развълнуван от пръсналата се със светкавична бързина вест: — Данъчното управление обрано! Данъчният началник, полицейският комисар, Заруба се събрали пред разбитата и обрана каса. Пробивът напълно съответствал на описанието, което Заруба бил дал на шефа си. Опитни касоразбивачи, служейки с оксиженова лампа били изрязали цял кръг в дебелата металическата стена на касата. Според записката, която Заруба предната вечер оставил, в касата били оставени 6 пенгьо и незначителни документи, които крадците от яд били накъсали на дребни парченца. За пръв път в архивите на финансовото министерство в Будапеща постъпва служебен рапорт, в който се обяснява, че държавната сума от 102,000 пенгьо бива спасена благодарение съня на скромния бирник Заруба.
към текста >>

86. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 128 - год. VII. Севлиево, 12 юни, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: В коя среда? (N.) Извикай силно! (Олга Славчева) Радио-апарат, четящ човешките мисли (N.) Пакта на Рьориха подписан от Съединените щати и от всички американски републики (статията може да се прочете в приложения pdf) Словото на Учителя. Качествата на реалността (Из беседата от Учителя, държана на 28 юни 1935 г.) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 127) Фъстъците по-добри от месото (Из „Добро здраве“) Съвременна Алхимия Биволи и свине (басня – Дядо Благо) Книжнина В КОЯ СРЕДА?
към текста >>

Калименова Съдържание: В коя среда?
Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 128 - год. VII. Севлиево, 12 юни, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: В коя среда? (N.) Извикай силно! (Олга Славчева) Радио-апарат, четящ човешките мисли (N.) Пакта на Рьориха подписан от Съединените щати и от всички американски републики (статията може да се прочете в приложения pdf) Словото на Учителя. Качествата на реалността (Из беседата от Учителя, държана на 28 юни 1935 г.) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 127) Фъстъците по-добри от месото (Из „Добро здраве“) Съвременна Алхимия Биволи и свине (басня – Дядо Благо) Книжнина В КОЯ СРЕДА? „Човек може да постигне всички идеали не своята душа, но не изведнъж. Няма закон в света, по който нещата могат да се постигнат изведнъж.“ Учителя Ние искаме всичко каквото сме идеализирали, всичко каквото сме започнали, да го постигнем в неговата пълнота и съвършенство изведнъж с един замах да стигнем целта си с един скок.
към текста >>

И когато видим тоя неуспех на нашата дейност, ние не се постараваме да изправим погрешките си и да се свържем наново с истинския живот, а напускаме всичко и влизаме в онова вонящо блато, от което с големи усилия и жертви сме успели да се освободим и което освобождение струва много повече от всичките ни богатства в света.
Няма закон в света, по който нещата могат да се постигнат изведнъж.“ Учителя Ние искаме всичко каквото сме идеализирали, всичко каквото сме започнали, да го постигнем в неговата пълнота и съвършенство изведнъж с един замах да стигнем целта си с един скок. Това е едно неразумно желание от наша страна, което не е в съгласие със законите на разумната природа. А ние, хората, сме нейни части и не можем да действаме извън нейните закони и освен с нейните методи. Ако ние срещаме неуспехи в живота си, това се дължи на факта, че не сме в реална връзка с нея. Ние се силим, даваме всичките си сили да постигнем нещо в най скоро време, като очакваме да имаме бляскави резултати, но не виждаме от друга страна, че сме се заслепили и сме се отдалечили от методите, с които работи разумната природа. И когато видим тоя неуспех на нашата дейност, ние не се постараваме да изправим погрешките си и да се свържем наново с истинския живот, а напускаме всичко и влизаме в онова вонящо блато, от което с големи усилия и жертви сме успели да се освободим и което освобождение струва много повече от всичките ни богатства в света. Интересна е човешката природа. Неустойчива е тя. Неустойчиви и непостоянни са човешките прояви. Тая неустойчивост се дължи до голяма степен и на това, че ни липсва едно съществено вътрешно качество, едно важно условие за постижение на благородните, на добрите ни цели и идеи,—а именно, търпението, и затова бързаме, извънредно много бързаме да видим крайния резултат на започнатото дело; и в това бързане забравяме вътрешната работа и връзката ни с Разумното. А всички нещастия, всички катастрофи и живота на човечеството — държави, общества, семейства, индивиди се дължат на бързането, на заблудата ни в ламтежа и егоизма.
към текста >>

Да се пробудим за новия, светъл живот!
Разумният човек не гради на гнила и неустойчива почва: той гради на здрава почва, на канара и при това с доброкачествени материали. Да сме доволни и да благодарим на Бога с цялото си същество, че ни е озарил пътеката. която води към разумния живот, към чистотата, към Истината. Какво се иска днес от хората, които се лутат заблудени и гонят непостижимите миражи на живота? —да се осъзнаят , че са попаднали в една неестествена за тях среда и да употребят разумната си воля и усилия да излязат от нея. Да се пробудим за новия, светъл живот! N Извикай силно! Не бой се ти, човече, от мъчение Не бой се ни от труд, тегло, бъди, Нито от ядно вражеско гонение, Или кога те някой клевети. Не бой се от страдания и болезни Вдигни чело, стисни ръка, напред! Напред върви и храбро ти възлезни, Без страх мини преградите безчет! Извикай силно, помощ Бог ще прати, Дори когато си до сетни край.
към текста >>

Ще те прегърне на гърди си чисти, И в теб дихание ново ще излей, И в дреха теб ще облече лъчиста И слънце Божие вечно ще те грей.
Не бой се от страдания и болезни Вдигни чело, стисни ръка, напред! Напред върви и храбро ти възлезни, Без страх мини преградите безчет! Извикай силно, помощ Бог ще прати, Дори когато си до сетни край. Той камъка надгробен ще разклати И теб от ада ще въздигне в рай. Ще полети към тебе колесница И ангел Божий теб ще възкреси И с крепка, свята, милваща десница Като Илия ще те възвиси. Ще те прегърне на гърди си чисти, И в теб дихание ново ще излей, И в дреха теб ще облече лъчиста И слънце Божие вечно ще те грей. Олга Славчева Радио-апарат, четящ човешките мисли „Дейли телеграф“ разказва за ново чудо на техниката — радио апарат, който е толкова чувствителен, че може да улови нервните импулси на човека така, както те възникват. Този апарат буквално се явява апарат „четящ мислите“, и знаменува нова ера в медицината. Лондонските болници вече се ползват от новата електро-хиругия, при която кръвотечението се свежда до минимум и няма абсолютно никаква нужда да се прибягва до нож. Тази електро-хиругия се употребява сега при повечето операции и ампутации и дава прекрасни резултати. Лекарите понастоящем се опитват да ги използват при най-сложните и тънки операции в областта на мозъка и очните операции.
към текста >>

Олга Славчева Радио-апарат, четящ човешките мисли „Дейли телеграф“ разказва за ново чудо на техниката — радио апарат, който е толкова чувствителен, че може да улови нервните импулси на човека така, както те възникват.
Напред върви и храбро ти възлезни, Без страх мини преградите безчет! Извикай силно, помощ Бог ще прати, Дори когато си до сетни край. Той камъка надгробен ще разклати И теб от ада ще въздигне в рай. Ще полети към тебе колесница И ангел Божий теб ще възкреси И с крепка, свята, милваща десница Като Илия ще те възвиси. Ще те прегърне на гърди си чисти, И в теб дихание ново ще излей, И в дреха теб ще облече лъчиста И слънце Божие вечно ще те грей. Олга Славчева Радио-апарат, четящ човешките мисли „Дейли телеграф“ разказва за ново чудо на техниката — радио апарат, който е толкова чувствителен, че може да улови нервните импулси на човека така, както те възникват. Този апарат буквално се явява апарат „четящ мислите“, и знаменува нова ера в медицината. Лондонските болници вече се ползват от новата електро-хиругия, при която кръвотечението се свежда до минимум и няма абсолютно никаква нужда да се прибягва до нож. Тази електро-хиругия се употребява сега при повечето операции и ампутации и дава прекрасни резултати. Лекарите понастоящем се опитват да ги използват при най-сложните и тънки операции в областта на мозъка и очните операции. Привържениците на духовното животоразбиране отдавна правят опити да докажат съществуването на мислите като форми, при това, в зависимост от тяхната степен, също като цвят.
към текста >>

Този апарат буквално се явява апарат „четящ мислите“, и знаменува нова ера в медицината.
Извикай силно, помощ Бог ще прати, Дори когато си до сетни край. Той камъка надгробен ще разклати И теб от ада ще въздигне в рай. Ще полети към тебе колесница И ангел Божий теб ще възкреси И с крепка, свята, милваща десница Като Илия ще те възвиси. Ще те прегърне на гърди си чисти, И в теб дихание ново ще излей, И в дреха теб ще облече лъчиста И слънце Божие вечно ще те грей. Олга Славчева Радио-апарат, четящ човешките мисли „Дейли телеграф“ разказва за ново чудо на техниката — радио апарат, който е толкова чувствителен, че може да улови нервните импулси на човека така, както те възникват. Този апарат буквално се явява апарат „четящ мислите“, и знаменува нова ера в медицината. Лондонските болници вече се ползват от новата електро-хиругия, при която кръвотечението се свежда до минимум и няма абсолютно никаква нужда да се прибягва до нож. Тази електро-хиругия се употребява сега при повечето операции и ампутации и дава прекрасни резултати. Лекарите понастоящем се опитват да ги използват при най-сложните и тънки операции в областта на мозъка и очните операции. Привържениците на духовното животоразбиране отдавна правят опити да докажат съществуването на мислите като форми, при това, в зависимост от тяхната степен, също като цвят. Различните мисли имат различни цветове.
към текста >>

Лондонските болници вече се ползват от новата електро-хиругия, при която кръвотечението се свежда до минимум и няма абсолютно никаква нужда да се прибягва до нож.
Той камъка надгробен ще разклати И теб от ада ще въздигне в рай. Ще полети към тебе колесница И ангел Божий теб ще възкреси И с крепка, свята, милваща десница Като Илия ще те възвиси. Ще те прегърне на гърди си чисти, И в теб дихание ново ще излей, И в дреха теб ще облече лъчиста И слънце Божие вечно ще те грей. Олга Славчева Радио-апарат, четящ човешките мисли „Дейли телеграф“ разказва за ново чудо на техниката — радио апарат, който е толкова чувствителен, че може да улови нервните импулси на човека така, както те възникват. Този апарат буквално се явява апарат „четящ мислите“, и знаменува нова ера в медицината. Лондонските болници вече се ползват от новата електро-хиругия, при която кръвотечението се свежда до минимум и няма абсолютно никаква нужда да се прибягва до нож. Тази електро-хиругия се употребява сега при повечето операции и ампутации и дава прекрасни резултати. Лекарите понастоящем се опитват да ги използват при най-сложните и тънки операции в областта на мозъка и очните операции. Привържениците на духовното животоразбиране отдавна правят опити да докажат съществуването на мислите като форми, при това, в зависимост от тяхната степен, също като цвят. Различните мисли имат различни цветове. Правени са опити от Фридрих Фиерхов в миналото да фотографира мислите на човека, също са правени опити чрез Килнеровите навеси да се види техния цвят и форма.
към текста >>

Горното ново откритие на науката идва на помощ на духовното животоразбиране.
Тази електро-хиругия се употребява сега при повечето операции и ампутации и дава прекрасни резултати. Лекарите понастоящем се опитват да ги използват при най-сложните и тънки операции в областта на мозъка и очните операции. Привържениците на духовното животоразбиране отдавна правят опити да докажат съществуването на мислите като форми, при това, в зависимост от тяхната степен, също като цвят. Различните мисли имат различни цветове. Правени са опити от Фридрих Фиерхов в миналото да фотографира мислите на човека, също са правени опити чрез Килнеровите навеси да се види техния цвят и форма. Горното ново откритие на науката идва на помощ на духовното животоразбиране. Съществуването на човешките мисли като реалност и сила е доказано чрез телепатията, но горното откритие доказва още по-нагледно тяхната реалност, и в това скептика материалист нямо защо да се съмнява по-вече и да се колебае, а да направи още една крачка в своя живот, за да види че и зад тия видими форми съществува друг свят, по красив и по-реален. Ето какво казва Учителя на едно място из беседите за мислите и чувствата. „В духовно отношение мислите и чувствата на човека не са нищо друго освен писмо. Мислиш ли — пишеш нещо; чувстваш ли — пишеш нещо. Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще видите, че вашите чувства и мисли са написали хиляди томове, хиляди книги.
към текста >>

Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще видите, че вашите чувства и мисли са написали хиляди томове, хиляди книги.
Горното ново откритие на науката идва на помощ на духовното животоразбиране. Съществуването на човешките мисли като реалност и сила е доказано чрез телепатията, но горното откритие доказва още по-нагледно тяхната реалност, и в това скептика материалист нямо защо да се съмнява по-вече и да се колебае, а да направи още една крачка в своя живот, за да види че и зад тия видими форми съществува друг свят, по красив и по-реален. Ето какво казва Учителя на едно място из беседите за мислите и чувствата. „В духовно отношение мислите и чувствата на човека не са нищо друго освен писмо. Мислиш ли — пишеш нещо; чувстваш ли — пишеш нещо. Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще видите, че вашите чувства и мисли са написали хиляди томове, хиляди книги. Ако отворите една от книгите на вашия живот, там ще намерите много неща написани. Някъде ще видите еднообразни и слаби отпечатъци; другаде ще видите силни отпечатъци. По това се познава доколко вашите мисли и чувство са били силни. Някой мисли да си прави къща. Като погледнете този човек, на много места ще видите отпечатана мисъл за къщата.
към текста >>

Аз ще ви говоря за неща, които са нови за вас и за света.
Някои факири със силата на своята мисъл и воля, могат да посадят семка от портокал и в продължение на половин час да израсте портокалово дръвче, да цъфне, да върже плод и да узрее. Какво искате повече от това? Ще кажете, че това е анормално явление. По скоро сегашните условия в природата са анормални, но не и тези явления които хората считат чудеса“. N. Словото на Учителя Качествата на реалността В днешната си беседа няма да би говоря за неща, които знаете, нито ще ви говоря за това, което говорят религиозните или пък учените хора в света. Аз ще ви говоря за неща, които са нови за вас и за света. Всички хора се стремят към реалното, към познанието на Реалността, макар и по различни пътища и методи. Стремежът на всички е към Реалното, макар и често да вървят по пътища, които ги отдалечават от реалността, но стремежът у всички е към търсене на реалността. Тогава много естествено се поставя въпроса - кое е реално и кое не е реално? Всички ни интересува въпроса ще умрем ли или няма да умрем, а само ще се видоизменим. Всички ни интересува въпроса, кое ще остане и кое няма да остане.
към текста >>

Ако носът ви става син, или се зачервява, или започне да се стеснява, или да става прозрачен, трябва да знаете, че това е предвестник, че нервната ви система е разстроена и трябва да вземете мерки за възстановяване на нормалното й състояние.
Затова е казано: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш.“ И още: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Но това още не доизяснява нещата. Например, ако вие не знаете как да цените вашия ум ще понесете последствията. А за състоянието на нашия ум можем да съдим по състоянието на носа си. Носът е един барометър на нашия ум. Промените, които стават във вашия ум, се отразяват върху вашия нос. Ако носът ви става син, или се зачервява, или започне да се стеснява, или да става прозрачен, трябва да знаете, че това е предвестник, че нервната ви система е разстроена и трябва да вземете мерки за възстановяване на нормалното й състояние. Това са научни данни, с които се занимават учените адепти и светии. Светиите не се занимават само с молитви, както мислят някои, но се занимават с великото знание в света. Аз зная светии, които са посветили по 20 години да се молят на Бога, за да им даде знание как да устроят носа си. Има други, които са се молили дълго време, да им даде Бог знание, как да устроят очите си, ушите си и пр. и как да се справят с всички сили и процеси в себе си.
към текста >>

Той е великата реалност, която стои в основата на всички неща.
Хората не могат да намерят щастието, защото го търсят вън от себе си. Но знайте, че вашето щастие е вътре във вас. Ние търсим Бога отвън и всички, които са търсили Бога отвън, не са го намерили. Бога отвън не можем да го намерим. Бога ще го намерим в себе си. Той е великата реалност, която стои в основата на всички неща. Аз не вземам думата Бог в този смисъл, в който я употребяват съвременните хора. За мен това, което хората са създали, не е реално. Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог. По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения.
към текста >>

Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота.
За мен това, което хората са създали, не е реално. Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог. По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия. Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг. Виновни сте вие самите. Бог създаде всички хора съвършени. Само един съвършен човек може да съгреши.
към текста >>

Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг.
По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия. Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг. Виновни сте вие самите. Бог създаде всички хора съвършени. Само един съвършен човек може да съгреши. Който не е съвършен не може да съгреши. Само един отличен певец като пее, може да направи грешка.
към текста >>

Виновни сте вие самите.
То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия. Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг. Виновни сте вие самите. Бог създаде всички хора съвършени. Само един съвършен човек може да съгреши. Който не е съвършен не може да съгреши. Само един отличен певец като пее, може да направи грешка. Който не знае да вземе нито един верен тон, каква грешка ще прави?
към текста >>

В чия душа ще се отзове звука на създадената песен, на чия психика ще въздейства създаденият образ, чий поток на мисълта ще бъде отклонен от обикновеното си течение от запалената от нас творческа идея — ний не можем напълно да определим това, зоната на нашето влияние е безгранична.
Защото радостта да получавате зависи от външния свят, а щастието на даването зависи само от вас. Радостта на творчеството винаги е безкористна, защото е безсмислено да твориш за себе си, но творчеството при това дева и огромна пласт, а следователно, и огромна отговорност . Със създаваните от нас мисли, образи, звуци и т. н. ний влияем далеч във времето и пространството, обгръщайки в сферата на влиянието на нашето творчество кръгове. границите на които ний не можем да предвидим. В чия душа ще се отзове звука на създадената песен, на чия психика ще въздейства създаденият образ, чий поток на мисълта ще бъде отклонен от обикновеното си течение от запалената от нас творческа идея — ний не можем напълно да определим това, зоната на нашето влияние е безгранична. И в крея на краищата ние създаваме нови вибрации, които се присъединяват към вълната на психичните вибрации на земята и се косят с нея вселенското пространство, извиквайки известна реакция, известен отзив в далечните светила. Творчеството на Слънцето ни сочи пътя за разпространение на светлите животодаващи вибрации, както в психичната атмосфера на земята, така и в етера на междузвездното пространство. Психичната енергия на Слънцето ний възприемаме в себе си по същия начин. по който поглъщаме и неговата жизнена сила. Нашите нервни центрове имат още и психични и духовни страни.
към текста >>

И в крея на краищата ние създаваме нови вибрации, които се присъединяват към вълната на психичните вибрации на земята и се косят с нея вселенското пространство, извиквайки известна реакция, известен отзив в далечните светила.
Радостта на творчеството винаги е безкористна, защото е безсмислено да твориш за себе си, но творчеството при това дева и огромна пласт, а следователно, и огромна отговорност . Със създаваните от нас мисли, образи, звуци и т. н. ний влияем далеч във времето и пространството, обгръщайки в сферата на влиянието на нашето творчество кръгове. границите на които ний не можем да предвидим. В чия душа ще се отзове звука на създадената песен, на чия психика ще въздейства създаденият образ, чий поток на мисълта ще бъде отклонен от обикновеното си течение от запалената от нас творческа идея — ний не можем напълно да определим това, зоната на нашето влияние е безгранична. И в крея на краищата ние създаваме нови вибрации, които се присъединяват към вълната на психичните вибрации на земята и се косят с нея вселенското пространство, извиквайки известна реакция, известен отзив в далечните светила. Творчеството на Слънцето ни сочи пътя за разпространение на светлите животодаващи вибрации, както в психичната атмосфера на земята, така и в етера на междузвездното пространство. Психичната енергия на Слънцето ний възприемаме в себе си по същия начин. по който поглъщаме и неговата жизнена сила. Нашите нервни центрове имат още и психични и духовни страни. При поменатото вече ритмично дишане, ний възприемаме и творческото сила но Слънцето в слънчевия си възел и с това засилване творческия елемент в нашата работа.
към текста >>

Чувствайте със сърцето, разбирайте със сърцето, възприемайте със сърцето, включвайте в сърцето си все по широки и по-широки кръгове на живота, засилваме неговите клонове, докато включите в него целия Космос.
Има хора, които се оплакват, че искат да съчувстват, искат да обичат, но не могат. Можем ли да развиваме психичното си сърце? Разбира се. да. Дайте му да възприеме безкористното слънчево творчество, съсредоточавайте се при това на чувството за вашата връзка с всичко живущо, и вий ще видите, че вашето сърце ще забие със съчувствие към другите същества. Развивайте сърцето си, защото не може да бъде поставена граница на неговото развитие?. Чувствайте със сърцето, разбирайте със сърцето, възприемайте със сърцето, включвайте в сърцето си все по широки и по-широки кръгове на живота, засилваме неговите клонове, докато включите в него целия Космос. Не оставяйте вашето сърце да плесенясва в егоизма. Мъртвите сърца са ужасни, те отравят психичната атмосфера на човечеството с миризмата на разложението. Днешният хаос, днешното икономическо и културно разложение изникна благодарение вкаменяването на човешките сърца, гаснещи в рамките на тесния егоизъм. Културното творчество изхожда из разширеното сърце и ний ще можем да изградим новата култура само ако съумеем да оживим нашите сърца. Пробуденото сърце нашироко разпространява своето влияние, към неговата топлина се стреми всичко окръжаващо, към лъчите на неговата любов идват отдалече.
към текста >>

Културното творчество изхожда из разширеното сърце и ний ще можем да изградим новата култура само ако съумеем да оживим нашите сърца.
Развивайте сърцето си, защото не може да бъде поставена граница на неговото развитие?. Чувствайте със сърцето, разбирайте със сърцето, възприемайте със сърцето, включвайте в сърцето си все по широки и по-широки кръгове на живота, засилваме неговите клонове, докато включите в него целия Космос. Не оставяйте вашето сърце да плесенясва в егоизма. Мъртвите сърца са ужасни, те отравят психичната атмосфера на човечеството с миризмата на разложението. Днешният хаос, днешното икономическо и културно разложение изникна благодарение вкаменяването на човешките сърца, гаснещи в рамките на тесния егоизъм. Културното творчество изхожда из разширеното сърце и ний ще можем да изградим новата култура само ако съумеем да оживим нашите сърца. Пробуденото сърце нашироко разпространява своето влияние, към неговата топлина се стреми всичко окръжаващо, към лъчите на неговата любов идват отдалече. Дивите зверове не ще засегнат човека с любящо сърце, цветята и дърветата по-красиво се разтварят при неговата близост защото психичните потоци на слънчевата енергия на творчеството и съчувствието са грамадна съзиждаща и животоотдаваща сила. Властта на любящето сърце е светла без никаква сянка и е по-мощна от която и да било друга. Пробуденото сърце е мощен магнит, привличащ всичко окръжаващо, и сам той непрестанно е притеглян към Вселенския Магнит, който в религията се нарича Бог. Но за целесъобразната и плодотворна работа на сърцето е необходимо щото то да върви ръка за ръка с разума.
към текста >>

При съзнателното психично развитие на гърления център, способността да разпознаваме се превръща в непосредствено възприемане на две противоположности, проявяващи се при всяко явление; това непосредствено възприемане обикновено се нарича интуиция.
Пробуденото сърце е мощен магнит, привличащ всичко окръжаващо, и сам той непрестанно е притеглян към Вселенския Магнит, който в религията се нарича Бог. Но за целесъобразната и плодотворна работа на сърцето е необходимо щото то да върви ръка за ръка с разума. Разумът — това е прожекторът, осветляващ пътя на сърцето, без който то би могло да се заблуди или с други думи да извърши ред глупости. Центърът на гърлото, при психичното му развитие свежда диференциращата аналитична мисъл към способността да различаваме истината от лъжата, същественото от несъщественото, прогресивното от регресивното, доброто от злото. Значението на аналитичната мисъл се състои тъкмо в това — да изработим в нас тази способност. При съзнателното психично развитие на гърления център, способността да разпознаваме се превръща в непосредствено възприемане на две противоположности, проявяващи се при всяко явление; това непосредствено възприемане обикновено се нарича интуиция. Съзнателното психично развитие центъра на темето изработва в нас новата мисъл — синтетичната, мъдра и творческа мисъл. Тя се заключава в следното: установените по пътя на различаването противоположности, на които е построен целия наш космос във всичките му прояви, физическа, психическа и духовна, никога да не остават неразрешени, а винаги да бъдат свеждани към единство т. е. да бъдат синтезирани. Полученият синтез по своя обем ще бъде нещо повече от своите две съставни, и той винаги ще се намира на една по висока плоскост на съзнанието, тъй като на същата плоскост противоположностите не могат да се синтезират. Полученото единство, разбира се.
към текста >>

Съзнателното психично развитие центъра на темето изработва в нас новата мисъл — синтетичната, мъдра и творческа мисъл.
Но за целесъобразната и плодотворна работа на сърцето е необходимо щото то да върви ръка за ръка с разума. Разумът — това е прожекторът, осветляващ пътя на сърцето, без който то би могло да се заблуди или с други думи да извърши ред глупости. Центърът на гърлото, при психичното му развитие свежда диференциращата аналитична мисъл към способността да различаваме истината от лъжата, същественото от несъщественото, прогресивното от регресивното, доброто от злото. Значението на аналитичната мисъл се състои тъкмо в това — да изработим в нас тази способност. При съзнателното психично развитие на гърления център, способността да разпознаваме се превръща в непосредствено възприемане на две противоположности, проявяващи се при всяко явление; това непосредствено възприемане обикновено се нарича интуиция. Съзнателното психично развитие центъра на темето изработва в нас новата мисъл — синтетичната, мъдра и творческа мисъл. Тя се заключава в следното: установените по пътя на различаването противоположности, на които е построен целия наш космос във всичките му прояви, физическа, психическа и духовна, никога да не остават неразрешени, а винаги да бъдат свеждани към единство т. е. да бъдат синтезирани. Полученият синтез по своя обем ще бъде нещо повече от своите две съставни, и той винаги ще се намира на една по висока плоскост на съзнанието, тъй като на същата плоскост противоположностите не могат да се синтезират. Полученото единство, разбира се. е относително и извиква своето противоположение, а техния синтез ще лежи в една още по-висока плоскост на съзнанието, намираща се под тях и т. н.
към текста >>

Тя се заключава в следното: установените по пътя на различаването противоположности, на които е построен целия наш космос във всичките му прояви, физическа, психическа и духовна, никога да не остават неразрешени, а винаги да бъдат свеждани към единство т. е.
Разумът — това е прожекторът, осветляващ пътя на сърцето, без който то би могло да се заблуди или с други думи да извърши ред глупости. Центърът на гърлото, при психичното му развитие свежда диференциращата аналитична мисъл към способността да различаваме истината от лъжата, същественото от несъщественото, прогресивното от регресивното, доброто от злото. Значението на аналитичната мисъл се състои тъкмо в това — да изработим в нас тази способност. При съзнателното психично развитие на гърления център, способността да разпознаваме се превръща в непосредствено възприемане на две противоположности, проявяващи се при всяко явление; това непосредствено възприемане обикновено се нарича интуиция. Съзнателното психично развитие центъра на темето изработва в нас новата мисъл — синтетичната, мъдра и творческа мисъл. Тя се заключава в следното: установените по пътя на различаването противоположности, на които е построен целия наш космос във всичките му прояви, физическа, психическа и духовна, никога да не остават неразрешени, а винаги да бъдат свеждани към единство т. е. да бъдат синтезирани. Полученият синтез по своя обем ще бъде нещо повече от своите две съставни, и той винаги ще се намира на една по висока плоскост на съзнанието, тъй като на същата плоскост противоположностите не могат да се синтезират. Полученото единство, разбира се. е относително и извиква своето противоположение, а техния синтез ще лежи в една още по-висока плоскост на съзнанието, намираща се под тях и т. н. Синтетичната мисъл не е причинна мисъл, тъй като живият синтез на противоположностите се явява като резултат от динамиката на закона за целесъобразността.
към текста >>

Създавайки по тоя начин все по-широки и по-мощни синтези, този нов слънчев интелект на човека на: мира все по-нови възможности за своето познание и ще се спре само на границата на Това Неизразимо, което не се подава на никакво определение на никакво название, на никакъв понататъшен синтез.
Полученият синтез по своя обем ще бъде нещо повече от своите две съставни, и той винаги ще се намира на една по висока плоскост на съзнанието, тъй като на същата плоскост противоположностите не могат да се синтезират. Полученото единство, разбира се. е относително и извиква своето противоположение, а техния синтез ще лежи в една още по-висока плоскост на съзнанието, намираща се под тях и т. н. Синтетичната мисъл не е причинна мисъл, тъй като живият синтез на противоположностите се явява като резултат от динамиката на закона за целесъобразността. Закона за причинността диференцира, превръщайки единството в множество, закона за целесъобразността обединява множеството в единство. Създавайки по тоя начин все по-широки и по-мощни синтези, този нов слънчев интелект на човека на: мира все по-нови възможности за своето познание и ще се спре само на границата на Това Неизразимо, което не се подава на никакво определение на никакво название, на никакъв понататъшен синтез. Това, което е самата същност на космичния живот, Синтеза на всички синтези. Творчеството на синтетичната мисъл е единственото реално творчество, а всичко останало със само негово следствие. Най-великите хора живеят в неизвестност, но тяхното творчество определя пътищата на човечеството. Създадените от тяхната синтетична мисъл мисъл-форми се носят в психичната атмосфера на човечеството, долавят се, на части, от съзвучните съзнания и се провеждат от тях в живота под формата на религиозни и народни движения, като научни открития, като художествено творчество, като културно строителство във всяко направление. Развитието на психичния център на малкия мозък ни дава възможност да възприемем световния ритъм, който вибрира в целия космос и в най-малките прояви на живота.
към текста >>

„Съдържа“, казва той, „три аминови киселини, необходими за растежа на тялото, в по-голямо количество, отколкото са в зърнените храни.
(следва) Фъстъците по-добри от месото „Тропическото бобово растение (Arachis hypogaea), с право и космато стебло, назъбени листа, и светложълти цветове, които, след като се оплодят се навеждат и зариват в земята, където узряват“. Като чете тия думи човек мисли за нещо величествено и страшно. В същност, те са кратко описание, каквото дават речниците, на крайно смирения фъстък, на който толкова малко внимание сме обръщали до сега. А заслужава по-голяма чест, защото е най-ценната храна, каквато ни дава земята, както се вижда от следните цифри: 1/2 кг., фъстъци дава 2,500 калории 1/2 кг., зрял боб дава 1,600 калории 1/2 кг., хляб дава 1,200 калории 1/2 кг., месо дава 850 калории 1/2 кг., яйца дава 700 калории 1/2 кг., мляко дава 320 калории Д. Е. Лайк пее хвалебствена песен на фъстъка в „The American journal of Physical Therapy“. „Съдържа“, казва той, „три аминови киселини, необходими за растежа на тялото, в по-голямо количество, отколкото са в зърнените храни. Съдържа и повече калциеви соли. Японски изследователи са открили, че неговите белтъци превъзхождат белтъците на соята. Пепелта му е слабо кисела. Съдържа в значително количество витамина А и отчасти витамина В.“ Лейн и Бошард правили опит с деца между 7 и 15 години, които разделили на две групи. Едната група получавала обща храна, включително месо яйца и мляко.
към текста >>

Биволите се спогледали знаменателно, а един от тях излязъл напред и отговорил: — Ако наистина вие култивира те гърлицата, не сте достойни синове на великото ни семейство.
— казвали те, — сме твърде онеправдани! Винаги недояли, недоспали, преуморени. Живеем оскъдно и мизерно, изтощаваме телесата си, отслабваме организма си, поради което болестта ни надвива и ни тръшка като лисица кокошките. Това е наша професионална болест. Дайте ни храна дайте ни почивка, дайте ни средства за борба с нея! Биволите се спогледали знаменателно, а един от тях излязъл напред и отговорил: — Ако наистина вие култивира те гърлицата, не сте достойни синове на великото ни семейство. Вие сте най-големите неприятели на чердата ни. Недоволни сте от нашата грижа за вас, и ние сме недоволни от вашата грижа за нас. Престанете да каляте децата ни и да ги заразявате с гърлица! От онзи ден Свините и Биволите се разделили в две черди. Свинете издребнели, пораснали им зурли с много зъби и станали всеядни, за да гоят телата си, но гърлицата си ги при-следва и днес, както по-рано.
към текста >>

Новотни; Из вълшебната книга на природата; Един помощен апарат за френологията и др.
Дядо Благо Книжнина Житно зърно, кн. 6. г. IX. със следното съдържание: Търпението — първо стъпало на Любовта — ***; Истинският път за разрешаване на световните въпроси — Боян Боев; Имо ли смисъл науката — Д-р Ел. Коен; Темпераменти — г.; Учителят говори: Четири неща; Здраве Сила и Животг; Внушение и самовнушение; Дишането; Красивото; В училището на природата — Г. Събев; Богомилството и духът на отрицанието в нашата история — Д-р Е. Новотни; Из вълшебната книга на природата; Един помощен апарат за френологията и др. Годишен абонамент 80 лева. Всеки, който се абонира, ще получи освен десетте книжки на списанието още и безплатната премия: „Лекуване чрез цветните лъчи“ (Хромотсрапия), от А. Осборн Йивс. Адресъ: сп. „Житно зърно“, пощ.
към текста >>

В нея е дадена основната мярка, с която трябва да мерим нещата в живота: мярка която трябва да бъде постоянно в ръката ни, както моторът в ръката на майстора строител.
Зърно“ Възходящият Път — от Учителя, цена 2 лв. Доставя Жечо Панайотов. Опълченска 64 — София 3. — Това са мисли с дълбоко съдържание, предадени в отривиста реч. Книжка с малко страници, но в тях търсещия истинския път ще намери показатели към свободата, към спасението. В нея е дадена основната мярка, с която трябва да мерим нещата в живота: мярка която трябва да бъде постоянно в ръката ни, както моторът в ръката на майстора строител. Прераждане и превъплъщение (окултно мистична студия) от Ал. К. Кръстников. Цена 6 лева. Доставя се от редакцията на в. „Витлеемска звезда“ ул. Люб.
към текста >>

Колко е жално че хора надарени с ум и интелигентности, поемат ужасния риск да отхвърлят или отлагат най-важното от всички други съдбоносни решения за вечността с едно извинение: „Има още време.“ Птицата на смъртта — няколко новели от П.
А. Laidlaw. отговори на жизнени въпроси — цена непосочена. Доставя издателство „Духовно слово“ ул. 20 Април 1, София VI. Авторът казва на едно място: „Ако в деловите работи отлагането е смърт за успеха, в духовната сфера е било, е, и ще бъде крадец на вечното благоденствие за безброй милиони души. Колко е жално че хора надарени с ум и интелигентности, поемат ужасния риск да отхвърлят или отлагат най-важното от всички други съдбоносни решения за вечността с едно извинение: „Има още време.“ Птицата на смъртта — няколко новели от П. Михаилов, издание на Комитет Българска Книга ул. Денкоглу 28, София, цена 25 лв., Който изпрати 5 лв. а пощ. марки ще получи книгата безплатно. От същото издателство са получени по-рано: Глутница хора, поема второ издание от Люб.
към текста >>

Възраждане — месечно списание за въпросите на живота, с добър и подбран материал за градеж в полето на новото духовно светоразбиране.
От същото издателство са получени по-рано: Глутница хора, поема второ издание от Люб. Дойчев цена 30 ле. и Весели Истории, от същия автор — второ издание, цена 25 лв. Всеки който изпрати по 5 лв. пощ. марки срещу всека книга ще я получи безплатно. Сп. Възраждане — месечно списание за въпросите на живота, с добър и подбран материал за градеж в полето на новото духовно светоразбиране. Абонамент 60 лв.; адрес: 6 Септември 3 София. Сп. Страници за всички, с богат и разнообразен материал; засяга много области. Абонамент 100 лева. Всеки абонат на списанието ще получи и два романа от Дж. Лондон. * * * ОТКРИТА Е ПОДПИСКА за, записване абонати за библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ която почва да излиза в началото на есента 1935 год., под редакцията на Георги Радев, Боян Боев, Слави Камбуров, Д-р Ел.
към текста >>

Целта на библиотеката „Светла Мисъл“ е да разгледа редица животрептящи въпроси в светлината на една нова мисъл.
* * * ОТКРИТА Е ПОДПИСКА за, записване абонати за библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ която почва да излиза в началото на есента 1935 год., под редакцията на Георги Радев, Боян Боев, Слави Камбуров, Д-р Ел. Р. Коен. Библиотека „Светла мисъл“ ще излиза годишно в 10 книжки, формат голяма 16-на — 70/100, всичко 320 стр. Отделна книжка ще се счита от 32 до 40 стр. най-много. ГОДИШЕН АБОНАМЕНТ 40 ЛЕВА. Целта на библиотеката „Светла Мисъл“ е да разгледа редица животрептящи въпроси в светлината на една нова мисъл. До тази нова духовна мисъл идват в последно време най-видните представители на наука, философия, изкуство, обществен живот. От една права мисъл се нуждае целия свят днес. В България се чувства голяма празнота от подобен ред литература. Библиотека „Светла Мисъл“ цели да запълни отчасти тази празнина от смислено четиво. През тази годишнина ще бъдат засегнати следните въпроси: Наука и Религия; Живот н Смърт; Мисия на Славянството; Мисия на Богомилството; Черти и насоки на новото време; Съвременната наука за характера; Човек и Характер; Хирологията в светлината на съвременната наука; Паневритмия.
към текста >>

До тази нова духовна мисъл идват в последно време най-видните представители на наука, философия, изкуство, обществен живот.
Р. Коен. Библиотека „Светла мисъл“ ще излиза годишно в 10 книжки, формат голяма 16-на — 70/100, всичко 320 стр. Отделна книжка ще се счита от 32 до 40 стр. най-много. ГОДИШЕН АБОНАМЕНТ 40 ЛЕВА. Целта на библиотеката „Светла Мисъл“ е да разгледа редица животрептящи въпроси в светлината на една нова мисъл. До тази нова духовна мисъл идват в последно време най-видните представители на наука, философия, изкуство, обществен живот. От една права мисъл се нуждае целия свят днес. В България се чувства голяма празнота от подобен ред литература. Библиотека „Светла Мисъл“ цели да запълни отчасти тази празнина от смислено четиво. През тази годишнина ще бъдат засегнати следните въпроси: Наука и Религия; Живот н Смърт; Мисия на Славянството; Мисия на Богомилството; Черти и насоки на новото време; Съвременната наука за характера; Човек и Характер; Хирологията в светлината на съвременната наука; Паневритмия. туризъм и пр.
към текста >>

През тази годишнина ще бъдат засегнати следните въпроси: Наука и Религия; Живот н Смърт; Мисия на Славянството; Мисия на Богомилството; Черти и насоки на новото време; Съвременната наука за характера; Човек и Характер; Хирологията в светлината на съвременната наука; Паневритмия.
Целта на библиотеката „Светла Мисъл“ е да разгледа редица животрептящи въпроси в светлината на една нова мисъл. До тази нова духовна мисъл идват в последно време най-видните представители на наука, философия, изкуство, обществен живот. От една права мисъл се нуждае целия свят днес. В България се чувства голяма празнота от подобен ред литература. Библиотека „Светла Мисъл“ цели да запълни отчасти тази празнина от смислено четиво. През тази годишнина ще бъдат засегнати следните въпроси: Наука и Религия; Живот н Смърт; Мисия на Славянството; Мисия на Богомилството; Черти и насоки на новото време; Съвременната наука за характера; Човек и Характер; Хирологията в светлината на съвременната наука; Паневритмия. туризъм и пр. в нова светлина; Агарта — потайния град. Ние вярваме, че библиотека „Светла Мисъл“ ще бъде приета най-радушно от българския културен читател. За да може всеки да получи библиотеката на незначителната цена от 40 лв. абонатите трябва да внесат абонамента си най-късно до 1 септември 1935 г.
към текста >>

в нова светлина; Агарта — потайния град.
От една права мисъл се нуждае целия свят днес. В България се чувства голяма празнота от подобен ред литература. Библиотека „Светла Мисъл“ цели да запълни отчасти тази празнина от смислено четиво. През тази годишнина ще бъдат засегнати следните въпроси: Наука и Религия; Живот н Смърт; Мисия на Славянството; Мисия на Богомилството; Черти и насоки на новото време; Съвременната наука за характера; Човек и Характер; Хирологията в светлината на съвременната наука; Паневритмия. туризъм и пр. в нова светлина; Агарта — потайния град. Ние вярваме, че библиотека „Светла Мисъл“ ще бъде приета най-радушно от българския културен читател. За да може всеки да получи библиотеката на незначителната цена от 40 лв. абонатите трябва да внесат абонамента си най-късно до 1 септември 1935 г. Суми и кореспонденция се пращат до Жечо Панайотов, за библиотека „Светла Мисъл“ — ул. Опълченска 64 — София III.
към текста >>

Изпращайте сумите чрез Пощенска чекова сметка № 648 * * * БИБЛИЯТА И НОВИЯ ЗАВЕТ НА ЕСПЕРАНТО Библията — 1000 стр. под.
Ние вярваме, че библиотека „Светла Мисъл“ ще бъде приета най-радушно от българския културен читател. За да може всеки да получи библиотеката на незначителната цена от 40 лв. абонатите трябва да внесат абонамента си най-късно до 1 септември 1935 г. Суми и кореспонденция се пращат до Жечо Панайотов, за библиотека „Светла Мисъл“ — ул. Опълченска 64 — София III. Изпращайте сумите чрез Пощенска чекова сметка № 648 * * * БИБЛИЯТА И НОВИЯ ЗАВЕТ НА ЕСПЕРАНТО Библията — 1000 стр. под. — 120 лв. Н. Завет — 360 стр. — под.25 лв. НА БЪЛГАРСКИ Библията — 1220 стр. нов пр.
към текста >>

Завет — 360 стр.
абонатите трябва да внесат абонамента си най-късно до 1 септември 1935 г. Суми и кореспонденция се пращат до Жечо Панайотов, за библиотека „Светла Мисъл“ — ул. Опълченска 64 — София III. Изпращайте сумите чрез Пощенска чекова сметка № 648 * * * БИБЛИЯТА И НОВИЯ ЗАВЕТ НА ЕСПЕРАНТО Библията — 1000 стр. под. — 120 лв. Н. Завет — 360 стр. — под.25 лв. НА БЪЛГАРСКИ Библията — 1220 стр. нов пр. 40 лв. Библията — 1120 стр.
към текста >>

нов пр.
Изпращайте сумите чрез Пощенска чекова сметка № 648 * * * БИБЛИЯТА И НОВИЯ ЗАВЕТ НА ЕСПЕРАНТО Библията — 1000 стр. под. — 120 лв. Н. Завет — 360 стр. — под.25 лв. НА БЪЛГАРСКИ Библията — 1220 стр. нов пр. 40 лв. Библията — 1120 стр. нов пр. 30 лв. Библията — 1230 „ стар „ 60 лв.
към текста >>

нов пр.
— под.25 лв. НА БЪЛГАРСКИ Библията — 1220 стр. нов пр. 40 лв. Библията — 1120 стр. нов пр. 30 лв. Библията — 1230 „ стар „ 60 лв. Новия Завет с псалми 20 лв. Също на френски, немски, английски и всеки друг език. Ниски цени и всички подвързани.
към текста >>

Новия Завет с псалми 20 лв.
40 лв. Библията — 1120 стр. нов пр. 30 лв. Библията — 1230 „ стар „ 60 лв. Новия Завет с псалми 20 лв. Също на френски, немски, английски и всеки друг език. Ниски цени и всички подвързани. Искайте безплатен каталог. Праща Кн-ство „Духовно слово“ ул. 20 април № 3, София 6.
към текста >>

Стефанов — 20 април № 3 — София 6.
15 лв. Какво е твоето отношение към Светия Дух — приемане и кръщение със Св. Дух, 132 стр. 15 лв. Искайте ги от С. Стефанов — 20 април № 3 — София 6.
към текста >>

87. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новите разбирания за живота (Из беседата „Изтълкувай ни тази притча“, 29. IX.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Свобода (К.) Отдих (стих. от В. С. Н.) Христос и развитието на човечеството (Продължение от бр. 136), В. Пашов Словото на Учителя. Новите разбирания за живота (Из беседата „Изтълкувай ни тази притча“, 29. IX. 1935 год.) Хроника Зовът на Природата (Т. Ч.) Белият лотос (Мейбъл Колинз – продължение от брой 136) Вътрешният глас (N.) Костенурка и Пъдпъдък (басня – Дядо Благо) Книжнина СВОБОДА Свобода и робство — две противоположности, две възможности. всред които човек живее и се развива. Винаги свободата бива заслужена. И винаги, също така, робството бива заслужено.
към текста >>

Стръмната пътека се извива Там, где всеки храст е напоен С цветен дъх, где пътникът отива С чист и светъл порив вдъхновен.
Каквото и да достигнем там, нетрайно е, макар че за своето време и място е нужно. Затова, без да се отказваме от заобикалящата ни всекидневна, преходна реалност, нека й отдадем това, което тя заслужава, но да поставим центъра на своя живот, да прехвърлим центъра на своето внимание в това, което е вечно и непреходно, в това, което е истински реално: Да воюваме за свободата на душата си! К. ОТДИХ Слънцето тържествено изплува Над скалисти били върхове. Живото море се развълнува, Своя химн животът пак запя. Ясний ден, цветята и тревите, Птичий хор и слънчевия лик, Езерото, скрито всред скалите Туй е храм, неземен и велик. Стръмната пътека се извива Там, где всеки храст е напоен С цветен дъх, где пътникът отива С чист и светъл порив вдъхновен. Спряхме се. Обливат ни лъчите, Тих зефир чела ни разведри Влива се дълбоко във душите Шепотът на сините вълни. В. С. Н. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (Продължение от бр. 136) IV.
към текста >>

В днешно време всеки, който иска да работи за благото и подигането на човечеството, няма какво да основава нови школи, но да се присъедини към великото дело на Христа.
Спряхме се. Обливат ни лъчите, Тих зефир чела ни разведри Влива се дълбоко във душите Шепотът на сините вълни. В. С. Н. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (Продължение от бр. 136) IV. В днешно време всеки, който иска да работи за благото и подигането на човечеството, няма какво да основава нови школи, но да се присъедини към великото дело на Христа. Защото, само Христос е. който работи за подигането на човечеството, защото Той е гарант, както казва Учителя, за човечеството пред Бога. Христос и днес работи, и не е преставал да работи, и организира човечеството. Онези, които не познават Христа, и които имат невярна представи за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята — едни го очакват да дойде на облаците, а други го чакат да дойде във физическо тяло, като човек Та Христос не е напускал земята, и не е преставал да работи, и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и аз ще бъда с вас“ и още, „където са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз.“ Така че за онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях.
към текста >>

И когато Христос заговори чрез умовете на всички хора, тогава в светът ще има един нов ред и порядък.
Христос и днес работи, и не е преставал да работи, и организира човечеството. Онези, които не познават Христа, и които имат невярна представи за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята — едни го очакват да дойде на облаците, а други го чакат да дойде във физическо тяло, като човек Та Христос не е напускал земята, и не е преставал да работи, и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и аз ще бъда с вас“ и още, „където са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз.“ Така че за онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, и на всички учени, на всички работници за благото и подигането на човечеството. Няма днес някое дело, което е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете на всички хора, тогава в светът ще има един нов ред и порядък. A онези, които очакват Христа като една личност, в едно тяло, ще има да чакат. Защото тези. които го очакват във физическо тяло, те не очакват този Велик Дух, за който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях „миров учител“ . Когато на хората не им стига умът да проумеят нещата, те прибягват до фантазията си и са блаженни в заблужденията си. Учителя казва — „Христос, това е Бог, който се разкрива в света.
към текста >>

Разсъждавайки върху тази основа, можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вънка от Христа, т. е.
Когато човек пристъпва към проучването на окултната наука, под импулса на Христа, той приема едно благо, което е благо не само за него, но за цялото човечеството, понеже Христос е общ за цялото човечеството. Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши за бъдеща действителност казва Щайнер. Идеи, които не са проникнати от Христа. Те са осъдени да увехнат, като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа, можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вънка от Христа, т. е. вънка от великата Божествена Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и безплодие. Всеки който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки, и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под неговото влияние. Затова Руд. Щайнер казва, че нещастие е за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познание, не може да намери пътя към Бога в себе си, и идеите и стремежите й ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо, ще оплодотвори идеите й, ще осмисли стремежите й, и ще й отвори вратите на висшите светове, които са сега недостъпни за нея.
към текста >>

И онзи, който иска да върви в пътя на окултното познание, без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, който организира света, че Той е, който ръководи развоя на човечеството, и го води към спасение.
Всички души, всички хора се стремят към щастието, но само онези могат до се доберат до живота не щастието, които дойдат до познанието на Христа; защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта може да ни възвърне това изгубено щастие. Стремежа на Христа е да подигне и да спаси всички паднали души. Защото, както казах още от начало, когато приведох легендата за Христа и Люцифера, той отдаде себе си, в служба на великото, на Любовта. която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в пътя на окултното познание, без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, който организира света, че Той е, който ръководи развоя на човечеството, и го води към спасение. Всички благородни стремежи и копнежи, както в отделения индивид. така и в цялото човечеството, са резултат на импулса на Христа; всички постижения на науката и културата, всички духовни и културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството, с ясно съзнание са изпълвали ролята си като служители и проводници на този импулс. И никой да не си прави илюзии, че вънка от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура.
към текста >>

Учителя казва: „Христос всеки ден идва при нас и ни казва — направи това заради Мен, направи онова зара ди Мен.
Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови съзнания заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс, ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс, ще могат до се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са интереси и на индивида. Защото в Христа няма разделяне на благата. Благата са общи за всички братя на Христа. Учителя казва: „Христос всеки ден идва при нас и ни казва — направи това заради Мен, направи онова зара ди Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде при тебе, и ще ти каже — прости му заради Мен. Кажеш му, че не можеш, че ти е мъчно. ти не си изпълнил волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е сам Христос.“ „Тъй че.
към текста >>

При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия.
Благата са общи за всички братя на Христа. Учителя казва: „Христос всеки ден идва при нас и ни казва — направи това заради Мен, направи онова зара ди Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде при тебе, и ще ти каже — прости му заради Мен. Кажеш му, че не можеш, че ти е мъчно. ти не си изпълнил волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е сам Христос.“ „Тъй че. когато говорим за, Христа, всякога трябва да разбираме първия образ в секта, първото начало на човешката еволюция и на човешкия род.“ Така седи великия въпрос,казва Учителя. А Рудолф Щайнер казва: „Цялото земно съществуване, не би имало никакъв смисъл за Вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла мистерията на Голгота. И ако някои от обитателите на далечните светове, биха могли да погледнат на земята и биха могли да видят, какво представя от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако на нея не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“ А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество.
към текста >>

П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания за живота Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем.
А Рудолф Щайнер казва: „Цялото земно съществуване, не би имало никакъв смисъл за Вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла мистерията на Голгота. И ако някои от обитателите на далечните светове, биха могли да погледнат на земята и биха могли да видят, какво представя от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако на нея не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“ А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Затова Христос казва: „За този час дойдох Аз в света.“ От тези думи проличава голямата важност на голготската мистерия, а от нея — ролята и значението на Христа за развоя на човечеството и земята. (следва) В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания за живота Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем. Съвременните хора са като деца, които сега започват да проучват света и живота. Ние живеем в един свет на загадки и до като замине човек от земята все трябва да се учи. Понеже човек е в постоянно развитие, той минава ред последователни фази, като във всяка фаза има специфични условия, при които той ще трябва да научи нещо ново, което до тогаз не е знаел. Следователно, това което знаем, е само като едно спомагало, като условие за онова, което трябва да научим. Затова човек трябва да се старае да има постоянно будно съзнание, за да може постоянно да се учи, и да придобива все нови и нови знания; защото сайта и живота са в едно прогресивно състояние, и всеки момент се внася нещо ново.
към текста >>

Понеже човек е в постоянно развитие, той минава ред последователни фази, като във всяка фаза има специфични условия, при които той ще трябва да научи нещо ново, което до тогаз не е знаел.
Затова Христос казва: „За този час дойдох Аз в света.“ От тези думи проличава голямата важност на голготската мистерия, а от нея — ролята и значението на Христа за развоя на човечеството и земята. (следва) В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания за живота Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем. Съвременните хора са като деца, които сега започват да проучват света и живота. Ние живеем в един свет на загадки и до като замине човек от земята все трябва да се учи. Понеже човек е в постоянно развитие, той минава ред последователни фази, като във всяка фаза има специфични условия, при които той ще трябва да научи нещо ново, което до тогаз не е знаел. Следователно, това което знаем, е само като едно спомагало, като условие за онова, което трябва да научим. Затова човек трябва да се старае да има постоянно будно съзнание, за да може постоянно да се учи, и да придобива все нови и нови знания; защото сайта и живота са в едно прогресивно състояние, и всеки момент се внася нещо ново. което трябва да учим. Следователно, има нещо в света, което се развива, но ние не сме прицелна точка, но трябва да се съгласим с онова, което се развива в света. Има един велик космически процес, който се развива и ние участваме в него, не по наш избор и желание, но по необходимост.
към текста >>

Следователно, това което знаем, е само като едно спомагало, като условие за онова, което трябва да научим.
(следва) В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания за живота Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем. Съвременните хора са като деца, които сега започват да проучват света и живота. Ние живеем в един свет на загадки и до като замине човек от земята все трябва да се учи. Понеже човек е в постоянно развитие, той минава ред последователни фази, като във всяка фаза има специфични условия, при които той ще трябва да научи нещо ново, което до тогаз не е знаел. Следователно, това което знаем, е само като едно спомагало, като условие за онова, което трябва да научим. Затова човек трябва да се старае да има постоянно будно съзнание, за да може постоянно да се учи, и да придобива все нови и нови знания; защото сайта и живота са в едно прогресивно състояние, и всеки момент се внася нещо ново. което трябва да учим. Следователно, има нещо в света, което се развива, но ние не сме прицелна точка, но трябва да се съгласим с онова, което се развива в света. Има един велик космически процес, който се развива и ние участваме в него, не по наш избор и желание, но по необходимост. И страданията се явяват като едно последствие на творческата дейност на този процес.
към текста >>

Затова човек трябва да се старае да има постоянно будно съзнание, за да може постоянно да се учи, и да придобива все нови и нови знания; защото сайта и живота са в едно прогресивно състояние, и всеки момент се внася нещо ново.
П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания за живота Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем. Съвременните хора са като деца, които сега започват да проучват света и живота. Ние живеем в един свет на загадки и до като замине човек от земята все трябва да се учи. Понеже човек е в постоянно развитие, той минава ред последователни фази, като във всяка фаза има специфични условия, при които той ще трябва да научи нещо ново, което до тогаз не е знаел. Следователно, това което знаем, е само като едно спомагало, като условие за онова, което трябва да научим. Затова човек трябва да се старае да има постоянно будно съзнание, за да може постоянно да се учи, и да придобива все нови и нови знания; защото сайта и живота са в едно прогресивно състояние, и всеки момент се внася нещо ново. което трябва да учим. Следователно, има нещо в света, което се развива, но ние не сме прицелна точка, но трябва да се съгласим с онова, което се развива в света. Има един велик космически процес, който се развива и ние участваме в него, не по наш избор и желание, но по необходимост. И страданията се явяват като едно последствие на творческата дейност на този процес. В този смисъл, страданията са път, чрез които влиза новия живот в нас.
към текста >>

Следователно, има нещо в света, което се развива, но ние не сме прицелна точка, но трябва да се съгласим с онова, което се развива в света.
Ние живеем в един свет на загадки и до като замине човек от земята все трябва да се учи. Понеже човек е в постоянно развитие, той минава ред последователни фази, като във всяка фаза има специфични условия, при които той ще трябва да научи нещо ново, което до тогаз не е знаел. Следователно, това което знаем, е само като едно спомагало, като условие за онова, което трябва да научим. Затова човек трябва да се старае да има постоянно будно съзнание, за да може постоянно да се учи, и да придобива все нови и нови знания; защото сайта и живота са в едно прогресивно състояние, и всеки момент се внася нещо ново. което трябва да учим. Следователно, има нещо в света, което се развива, но ние не сме прицелна точка, но трябва да се съгласим с онова, което се развива в света. Има един велик космически процес, който се развива и ние участваме в него, не по наш избор и желание, но по необходимост. И страданията се явяват като едно последствие на творческата дейност на този процес. В този смисъл, страданията са път, чрез които влиза новия живот в нас. Но съвременните хора, които не разбират този закон, искат един живот без страдания. Това е невъзможно.
към текста >>

В този смисъл, страданията са път, чрез които влиза новия живот в нас.
Затова човек трябва да се старае да има постоянно будно съзнание, за да може постоянно да се учи, и да придобива все нови и нови знания; защото сайта и живота са в едно прогресивно състояние, и всеки момент се внася нещо ново. което трябва да учим. Следователно, има нещо в света, което се развива, но ние не сме прицелна точка, но трябва да се съгласим с онова, което се развива в света. Има един велик космически процес, който се развива и ние участваме в него, не по наш избор и желание, но по необходимост. И страданията се явяват като едно последствие на творческата дейност на този процес. В този смисъл, страданията са път, чрез които влиза новия живот в нас. Но съвременните хора, които не разбират този закон, искат един живот без страдания. Това е невъзможно. Щом престанат страданията, при днешната фаза на развитие, ще се прекрати и живота. Този велик творчески процес е обоснован върху една математика като израз на Разумното в Битието. В този смисъл, математиката е една дълбока вътрешна наука, наука за първопричината на нещата.
към текста >>

Този велик творчески процес е обоснован върху една математика като израз на Разумното в Битието.
И страданията се явяват като едно последствие на творческата дейност на този процес. В този смисъл, страданията са път, чрез които влиза новия живот в нас. Но съвременните хора, които не разбират този закон, искат един живот без страдания. Това е невъзможно. Щом престанат страданията, при днешната фаза на развитие, ще се прекрати и живота. Този велик творчески процес е обоснован върху една математика като израз на Разумното в Битието. В този смисъл, математиката е една дълбока вътрешна наука, наука за първопричината на нещата. Но за да ни стане понятна математиката, трябва да я преведем в геометрия, отвлечените неща да добият конкретна форма. И тогаз до като математиката има отношение към първичния свет на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас. И само когато нещата станат видими, конкретни, те са разбираеми за нас, и можем да ги опитаме. А само онова, което опитваме, то е разбрано и понятно.
към текста >>

А само онова, което опитваме, то е разбрано и понятно.
Този велик творчески процес е обоснован върху една математика като израз на Разумното в Битието. В този смисъл, математиката е една дълбока вътрешна наука, наука за първопричината на нещата. Но за да ни стане понятна математиката, трябва да я преведем в геометрия, отвлечените неща да добият конкретна форма. И тогаз до като математиката има отношение към първичния свет на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас. И само когато нещата станат видими, конкретни, те са разбираеми за нас, и можем да ги опитаме. А само онова, което опитваме, то е разбрано и понятно. Реалното в света всякога трябва де се опита, Не говоря за външния, механически експеримент, но за онзи жив, вътрешен опит, в който човек опитва нещата върху себе си. Само по пътя на този вътрешен опит, човек ще се добере до онези велики вътрешни закони, върху които е обоснован целокупния живот, и ще разбере вътрешния смисъл на великия творчески процес, който върви от слабото към силното, от малкото към великото. В процеса на това развитие хората минават през ред страдания, които са едно велико благо за онези, които разбират. и едно нещастие, за онези, които не разбират. Въпроса е за онези естествени страдания, които са като израз на самия творчески процес, за тях казваме, че принадлежат към Божествения порядък на нещата.
към текста >>

Само по пътя на този вътрешен опит, човек ще се добере до онези велики вътрешни закони, върху които е обоснован целокупния живот, и ще разбере вътрешния смисъл на великия творчески процес, който върви от слабото към силното, от малкото към великото.
Но за да ни стане понятна математиката, трябва да я преведем в геометрия, отвлечените неща да добият конкретна форма. И тогаз до като математиката има отношение към първичния свет на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас. И само когато нещата станат видими, конкретни, те са разбираеми за нас, и можем да ги опитаме. А само онова, което опитваме, то е разбрано и понятно. Реалното в света всякога трябва де се опита, Не говоря за външния, механически експеримент, но за онзи жив, вътрешен опит, в който човек опитва нещата върху себе си. Само по пътя на този вътрешен опит, човек ще се добере до онези велики вътрешни закони, върху които е обоснован целокупния живот, и ще разбере вътрешния смисъл на великия творчески процес, който върви от слабото към силното, от малкото към великото. В процеса на това развитие хората минават през ред страдания, които са едно велико благо за онези, които разбират. и едно нещастие, за онези, които не разбират. Въпроса е за онези естествени страдания, които са като израз на самия творчески процес, за тях казваме, че принадлежат към Божествения порядък на нещата. Но има страдания и противоречия, които произтичат от човешкия порядък, от тях човек трябва да се освободи — те са една спънка за повдигането на човека. В човешките порядки нещата винаги започват добре, и свършват зле; а в Божествения порядък нещата започват със злото, и свършват — с доброто Това е диагноза, да знаете в кой порядък сте.
към текста >>

Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека.
Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога. Чистотата е път, чрез който живота идва. Без чистотата живота не може да се прояви. Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека. И когато по този начин даден възможност на Бога да работи в нас, Той ще ни покаже пътя, по който ще можем да преодолеем всички мъчнотии. Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание. Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните. В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави. В старото възпитание възпитават човека, да се страхува, и от страх да не върши известни неща Например, казва се: ако не живеете добре, ще отидете в ада; но ако от страха от ада човек се стреми до влезе в небето, това е едно неразбиране, това показва на онези неправилни понятия, които хората имат за Бога.
към текста >>

Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание.
Без чистотата живота не може да се прояви. Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека. И когато по този начин даден възможност на Бога да работи в нас, Той ще ни покаже пътя, по който ще можем да преодолеем всички мъчнотии. Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание. Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните. В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави. В старото възпитание възпитават човека, да се страхува, и от страх да не върши известни неща Например, казва се: ако не живеете добре, ще отидете в ада; но ако от страха от ада човек се стреми до влезе в небето, това е едно неразбиране, това показва на онези неправилни понятия, които хората имат за Бога. Бог не е един деспот и тиранин, че да се страхуваме, и от страх да изпълняваме неговата воля; но Той е един всеблаг баща, който ни е дел пълна свобода, и ако страдаме, то е не защото Той ни наказва, а по наша собствена вина. Който иска да има правилно понятие за Бога, трябва да има синовни отношения към Него и доброволно да изпълнява Неговата воля, защото изпълнението на Неговата воля носи живот и благоденствие.
към текста >>

Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните.
Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека. И когато по този начин даден възможност на Бога да работи в нас, Той ще ни покаже пътя, по който ще можем да преодолеем всички мъчнотии. Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание. Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните. В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави. В старото възпитание възпитават човека, да се страхува, и от страх да не върши известни неща Например, казва се: ако не живеете добре, ще отидете в ада; но ако от страха от ада човек се стреми до влезе в небето, това е едно неразбиране, това показва на онези неправилни понятия, които хората имат за Бога. Бог не е един деспот и тиранин, че да се страхуваме, и от страх да изпълняваме неговата воля; но Той е един всеблаг баща, който ни е дел пълна свобода, и ако страдаме, то е не защото Той ни наказва, а по наша собствена вина. Който иска да има правилно понятие за Бога, трябва да има синовни отношения към Него и доброволно да изпълнява Неговата воля, защото изпълнението на Неговата воля носи живот и благоденствие. Стария начин на възпитание може да е бил полезен никога, но при сегашните условия е вреден.
към текста >>

В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави.
Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека. И когато по този начин даден възможност на Бога да работи в нас, Той ще ни покаже пътя, по който ще можем да преодолеем всички мъчнотии. Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание. Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните. В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави. В старото възпитание възпитават човека, да се страхува, и от страх да не върши известни неща Например, казва се: ако не живеете добре, ще отидете в ада; но ако от страха от ада човек се стреми до влезе в небето, това е едно неразбиране, това показва на онези неправилни понятия, които хората имат за Бога. Бог не е един деспот и тиранин, че да се страхуваме, и от страх да изпълняваме неговата воля; но Той е един всеблаг баща, който ни е дел пълна свобода, и ако страдаме, то е не защото Той ни наказва, а по наша собствена вина. Който иска да има правилно понятие за Бога, трябва да има синовни отношения към Него и доброволно да изпълнява Неговата воля, защото изпълнението на Неговата воля носи живот и благоденствие. Стария начин на възпитание може да е бил полезен никога, но при сегашните условия е вреден. Чрез страх човек не се възпитава.
към текста >>

Който иска да има правилно понятие за Бога, трябва да има синовни отношения към Него и доброволно да изпълнява Неговата воля, защото изпълнението на Неговата воля носи живот и благоденствие.
Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание. Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните. В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави. В старото възпитание възпитават човека, да се страхува, и от страх да не върши известни неща Например, казва се: ако не живеете добре, ще отидете в ада; но ако от страха от ада човек се стреми до влезе в небето, това е едно неразбиране, това показва на онези неправилни понятия, които хората имат за Бога. Бог не е един деспот и тиранин, че да се страхуваме, и от страх да изпълняваме неговата воля; но Той е един всеблаг баща, който ни е дел пълна свобода, и ако страдаме, то е не защото Той ни наказва, а по наша собствена вина. Който иска да има правилно понятие за Бога, трябва да има синовни отношения към Него и доброволно да изпълнява Неговата воля, защото изпълнението на Неговата воля носи живот и благоденствие. Стария начин на възпитание може да е бил полезен никога, но при сегашните условия е вреден. Чрез страх човек не се възпитава. Сега на човека трябва да се обяснят законите, за да разбере отношенията, които съществуват между нещата в живота. Бащата трябва да каже на сина си: ти трябва да имаш уважение и почитание към мене, понеже, ако ти не ме почиташ, не ме уважаваш, не ме обичаш, каквото ти правиш на мене, един ден твоите деца ще го правят на тебе. Тъй, че, при сегашните условия онова, което вие вършите, добро или зло, ще се върне към вас.
към текста >>

Тъй, че, при сегашните условия онова, което вие вършите, добро или зло, ще се върне към вас.
Който иска да има правилно понятие за Бога, трябва да има синовни отношения към Него и доброволно да изпълнява Неговата воля, защото изпълнението на Неговата воля носи живот и благоденствие. Стария начин на възпитание може да е бил полезен никога, но при сегашните условия е вреден. Чрез страх човек не се възпитава. Сега на човека трябва да се обяснят законите, за да разбере отношенията, които съществуват между нещата в живота. Бащата трябва да каже на сина си: ти трябва да имаш уважение и почитание към мене, понеже, ако ти не ме почиташ, не ме уважаваш, не ме обичаш, каквото ти правиш на мене, един ден твоите деца ще го правят на тебе. Тъй, че, при сегашните условия онова, което вие вършите, добро или зло, ще се върне към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да се отнасят и те добре към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да станат проводници за онова, което Бог е изпратил за вас. Законът е следния: Доброто, което правите, ще мине през вас, ще остави за вас каквото трябва, и ще отиде при вашите ближни, и от тях ще се върне пак при вас. Така че доброто иде там, откъдето е дошло. Така става подобрение на живота.
към текста >>

Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да станат проводници за онова, което Бог е изпратил за вас.
Чрез страх човек не се възпитава. Сега на човека трябва да се обяснят законите, за да разбере отношенията, които съществуват между нещата в живота. Бащата трябва да каже на сина си: ти трябва да имаш уважение и почитание към мене, понеже, ако ти не ме почиташ, не ме уважаваш, не ме обичаш, каквото ти правиш на мене, един ден твоите деца ще го правят на тебе. Тъй, че, при сегашните условия онова, което вие вършите, добро или зло, ще се върне към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да се отнасят и те добре към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да станат проводници за онова, което Бог е изпратил за вас. Законът е следния: Доброто, което правите, ще мине през вас, ще остави за вас каквото трябва, и ще отиде при вашите ближни, и от тях ще се върне пак при вас. Така че доброто иде там, откъдето е дошло. Така става подобрение на живота. Така се придобива здраве. Ако искате де бъдете здрави, трябва да желаете здравето на всички хора.
към текста >>

Чрез въздуха и храната ние възприемаме божествения живот и божествените мисли, и по такъв начин става обновление на нашия живот.
Възможностите, които имаме в живота си, са в зависимост от степента на наше то развитие; също така от степента на нашето развитие зависи и използването на благата, които природата ни дава. Природата, котето внася едно благо в света, винаги има предвид всички същества, а те вече съобразно със своето развитие използват тези блага. Тъй че благата в света винаги се дават групово. И когато природата внася един закон в живота, той има отношение към всички същества. Вземете например закона за дишането — всички същества дишат; всички същества се хранят и се ползват от божиите блага, само че по-различни пътища и начини. Чрез въздуха и храната ние възприемаме божествения живот и божествените мисли, и по такъв начин става обновление на нашия живот. По тези начин Бог ни помага и възпитава. Бог се проявява в света чрез въздуха, чрез храната, чрез водата, чрез светлината, чрез хората и чрез всички същества — навсякъде той се проявява. А сега хората чакат по некакъв специфичен начин Бог да им се прояви. Има и специфични начини не Божието проявление, но те спадат към друг закон. Бог се проявява на всякъде и във всичко, но ние трябва да дадем условия на божественото в нас да се прояви, за да можем да използваме всичките божии блага.
към текста >>

Тук той има своите безбройни знайни и незнайни почитатели, които беззаветно следват делото му.
„ Изтълкувай ни тази притча“ ХРОНИКА 25 години от смъртта на Лев Толстой. На 19 ноември т. г. се навършват 25 години от смъртта на великия старец от Ясна Поляна. Няма страна, в която неговото слово да не е издигнало безбройни живи паметници, които ще продължават да говорят на поколението за безсмъртното му дело. По много причини, след отечеството му, Толстой е най-много популяризиран и четен в България. Тук той има своите безбройни знайни и незнайни почитатели, които беззаветно следват делото му. За това изминалите 25 години от неговата смърт у нас ще намерят едни от най-сърдечните и предани съчувственици На всякъде в страната ще бъдат организирани литературни четения, театрални представления и пр. По този случай в София е учреден специален инициативен комитет от представители на Българския Вегетариански Съюз и Българската Въздържателна Федерация, който ще има за цел да сондира близките организации и институти за учредяване на общ паметен комитет, който да проведе честване но 25 годишнината от смъртта на безсмъртния Толстой. Големи облекчения в облагането на гроздовия сок. След няколкократни постъпки на Българската Въздържателна Федерация и получения до сега предостатъчен вече опит от органите за измерване на гроздовия сок, Министерството на Финансите най-сетне се е вслушало в справедливите искания на производителите. С окръжна наредба под № 22116.
към текста >>

Зовът на Природата Отклонени и отдалечени от природата, ние хората живеем страдалческия и мизерен живот на блудни синове.
за да може действително гроздовия сок да добие истинското си предназначение и да стане любимо и търсено народно питие. Бюрото на статистиката при обществото на народите е публикувало. че през миналата година са починали 2,300.000 души, половината от които се самоубили поради мизерия. А в същото време са изхвърлени в моретата или унищожени, за да се подържа високите цена от търговиите 568,000 вагона житни храни, 144,000 вагона ориз, 276,000 чували кафе и 2,000,200 кг. захар. Това, разбира се, става а християнския свят. Зовът на Природата Отклонени и отдалечени от природата, ние хората живеем страдалческия и мизерен живот на блудни синове. А майката природа ни зове: „Върнете се, деца мои, елате при мен! Защото аз съм вашата нежно любяща майка. И само близко до мен, прислонени в моите прегръдки, ще намерите всичко, всичко що тъй напразно дирите по своите гибелни пътища и пътеки: истинските блага на живота. Отклонявайки се от мен и живеейки живота на греха и престъпленията, вие намирате, уви, само болести и страдания, само скърби и разочарования: израждате се и пропилявате неживени дните на живота, губите смисъла и радостта, губите най важното, най-ценното, без което живота е еднообразен, скучен, тъжен и страшен като пустиня безплодна! Вразумете се, деца мои.
към текста >>

Защото, стремейки се към близост и единение с мен, вий се стремите към възраждане и обнова, към съвършенство, към здраве и сила.
И само близко до мен, прислонени в моите прегръдки, ще намерите всичко, всичко що тъй напразно дирите по своите гибелни пътища и пътеки: истинските блага на живота. Отклонявайки се от мен и живеейки живота на греха и престъпленията, вие намирате, уви, само болести и страдания, само скърби и разочарования: израждате се и пропилявате неживени дните на живота, губите смисъла и радостта, губите най важното, най-ценното, без което живота е еднообразен, скучен, тъжен и страшен като пустиня безплодна! Вразумете се, деца мои. и елате при мен! Защото едничка аз пазя и дарявам всички ония съкровища, които са нужни за благото и свободата на всяко земно същество. Защото, стремейки се към близост и единение с мен, вий се стремите към възраждане и обнова, към съвършенство, към здраве и сила. Защото пътят, що ви отдалечава от мен, е път гибелен, път към болести и нещастия, мрачен път по който сте достигнали всички тия страдания. що ви мъчат днес, що почернят дните на живота ви, отравят радостта ви; а пътят, който ви води към мен, е път спасителен. път към здраве и щастие, път светъл и благороден, където цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на радостта, където зреят най-вкусните плодове на живота. Смирете се, деца мои, горди и нещастни деца, и се върнете при мен! И тогава, само тогава ще зацари вечен мир между всички — по цялата земя.
към текста >>

Сега, когато вкусвах свежестта на въздуха, аз бях едно дете, и усещах в себе си едно чувство на силно удоволствие, което като че ли възстановяваше всичките ми сили и ме караше да забравя всичко друго.
Когато вечер лягаш да спиш, ти не трябва да се съмняваш, че на сутринта пак ще видиш слънцето. Ти си бил потънал в една тъмнина по-дълбока, от тази на нощта, и си съзерцавал едно слънце по-блестящо от това, което ни осветлява“ . Аз преповтарях тия думи в мисълта си, но не можах да разбера смисъла им. Не казах нищо, обаче, защото сладостта на утринния въздух и чувството за една човешка симпатия ми бяха достатъчни. Аз не се стараех да схвана казаното, нито да разбера преживените изпитания. Сега, когато вкусвах свежестта на въздуха, аз бях едно дете, и усещах в себе си едно чувство на силно удоволствие, което като че ли възстановяваше всичките ми сили и ме караше да забравя всичко друго. Това бе естествено, и сега всичко, което бе естествено, ми изглеждаше като препълнено с очарование. Обаче, аз едва що бях влязъл наново в естественото и бях почнал да се радвам, когато внезапно бях откъснат от него, без с нищо да мога да предвидя това. Къде се намирах аз? Уви! Как бих могъл да го кажа?
към текста >>

Обаче, аз едва що бях влязъл наново в естественото и бях почнал да се радвам, когато внезапно бях откъснат от него, без с нищо да мога да предвидя това.
Аз преповтарях тия думи в мисълта си, но не можах да разбера смисъла им. Не казах нищо, обаче, защото сладостта на утринния въздух и чувството за една човешка симпатия ми бяха достатъчни. Аз не се стараех да схвана казаното, нито да разбера преживените изпитания. Сега, когато вкусвах свежестта на въздуха, аз бях едно дете, и усещах в себе си едно чувство на силно удоволствие, което като че ли възстановяваше всичките ми сили и ме караше да забравя всичко друго. Това бе естествено, и сега всичко, което бе естествено, ми изглеждаше като препълнено с очарование. Обаче, аз едва що бях влязъл наново в естественото и бях почнал да се радвам, когато внезапно бях откъснат от него, без с нищо да мога да предвидя това. Къде се намирах аз? Уви! Как бих могъл да го кажа? В човешкия език не съществуват думи, с които да се опише нещо, което въпреки че е реално, все пак се намира вън от границите на това, което обикновено се счита за естествено. Наистина, без никакво съмнение, аз стоях прав на моите крака, върху зелената трева, не бях напуснал мястото, на което се намирах!
към текста >>

В човешкия език не съществуват думи, с които да се опише нещо, което въпреки че е реално, все пак се намира вън от границите на това, което обикновено се счита за естествено.
Това бе естествено, и сега всичко, което бе естествено, ми изглеждаше като препълнено с очарование. Обаче, аз едва що бях влязъл наново в естественото и бях почнал да се радвам, когато внезапно бях откъснат от него, без с нищо да мога да предвидя това. Къде се намирах аз? Уви! Как бих могъл да го кажа? В човешкия език не съществуват думи, с които да се опише нещо, което въпреки че е реално, все пак се намира вън от границите на това, което обикновено се счита за естествено. Наистина, без никакво съмнение, аз стоях прав на моите крака, върху зелената трева, не бях напуснал мястото, на което се намирах! Наистина, Себуа стоеше изправен до мене! Аз стисках неговата ръка. Да, тя беше тук. Обаче аз знаех, чрез това, което чувствах, че се отдалечавам от естественото и че, отново, аз влизам а света на чувстванията, виденията и звуците, от които се страхувах.
към текста >>

Обаче аз знаех, чрез това, което чувствах, че се отдалечавам от естественото и че, отново, аз влизам а света на чувстванията, виденията и звуците, от които се страхувах.
В човешкия език не съществуват думи, с които да се опише нещо, което въпреки че е реално, все пак се намира вън от границите на това, което обикновено се счита за естествено. Наистина, без никакво съмнение, аз стоях прав на моите крака, върху зелената трева, не бях напуснал мястото, на което се намирах! Наистина, Себуа стоеше изправен до мене! Аз стисках неговата ръка. Да, тя беше тук. Обаче аз знаех, чрез това, което чувствах, че се отдалечавам от естественото и че, отново, аз влизам а света на чувстванията, виденията и звуците, от които се страхувах. Не виждах нищо, не чувах нищо, и все пак бях в ноктите на едно чувство на ужас и треперех, както треперят листата на дърветата при приближаването на бурята. Какво се готвех да видя? Какво имаше около мене? Какво бе това, което простираше един облак пред моите очи ? Аз ги затворих.
към текста >>

въздишка на облекчение, защото постоянно очаквах до видя приближено до моето, онова лице с гневната усмивка.
Не се осмелявах да гледам. Не се осмелявах да проникна в тъмнината, за да се озова пред реалността, която ме заобикаляше. „Отвори очите си, сине мой, каза Себуа, и ми кажи тук ли е нашата царица? “ Аз ги отворих страхувайки се да видя страшното лице, което ме бе изпълнило с ужас през нощта. Но не, за един момент аз не видях нищо и изпуснах една. въздишка на облекчение, защото постоянно очаквах до видя приближено до моето, онова лице с гневната усмивка. Но, почти веднага, аз почувствах цялото ми същество да тръпне от удоволствие. Себуа, без да забележи това, ме бе довел до басейна на лотоса; и аз видях навеждайки се като по рано да пия, по течението на бистрата вода, онази красива жена, с дълги златисти коси, които полузакриваха лицето й „Говори й, извика Себуа. О! Говори й! Тя не е говорила на своите жреци през цялата тези генерация. Говори й, защото ний наистина имаме нужда от нейната помощ!
към текста >>

„Всичко за всички“ , застъпващ следните богато илюстрирани отдели: Наука и живот; Култура и изкуство; Стопански новини; Здравна колона; Женско сгледало; Детска страница; Хумор; Разкази; Кино и др.
— от Софроний Ников. Изпраща се безплатно на тия, които я поискат от автора; Софр. Ни-ков, Клементина 11, София. Получи се в редакцията брой 4, год. I на в. „Всичко за всички“ , застъпващ следните богато илюстрирани отдели: Наука и живот; Култура и изкуство; Стопански новини; Здравна колона; Женско сгледало; Детска страница; Хумор; Разкази; Кино и др. Излиза всеки петък в 8 стр. Цена 1 лв. „Светлоструй“ бр. 1 год. VIII месечник за просвета, култура и литература, съдържа статии от Ст.
към текста >>

Фурен, Д-р Стоянов, Т. Хр.
1 год. VIII месечник за просвета, култура и литература, съдържа статии от Ст. Чилингиров, Йор. Ковачев, Ал. Герасков, Са. Фурен, Д-р Стоянов, Т. Хр. Дашков и др,, разкази от П. Михайлов, К. Виолетов. Г. Хрусанов. стихове от Л. Станчев, Ив.
към текста >>

Виолетов. Г. Хрусанов.
Ковачев, Ал. Герасков, Са. Фурен, Д-р Стоянов, Т. Хр. Дашков и др,, разкази от П. Михайлов, К. Виолетов. Г. Хрусанов. стихове от Л. Станчев, Ив. Василев, Ст. Стоянов, Ехо, Културен преглед, Наши писатели, Чужди писатели, Здравна просвета, народно стопанство и др. Ескулап — илюстрован вестник за история и философия на медицината. Год.
към текста >>

Стоянов, Ехо, Културен преглед, Наши писатели, Чужди писатели, Здравна просвета, народно стопанство и др.
Михайлов, К. Виолетов. Г. Хрусанов. стихове от Л. Станчев, Ив. Василев, Ст. Стоянов, Ехо, Културен преглед, Наши писатели, Чужди писатели, Здравна просвета, народно стопанство и др. Ескулап — илюстрован вестник за история и философия на медицината. Год. Ill, бр. 1. Годишен абонамент 30 лв. Отделен брой 3 лв. Редактор Д-р Ст. Джаков.
към текста >>

Бр, Миладинови, 75.
Ill, бр. 1. Годишен абонамент 30 лв. Отделен брой 3 лв. Редактор Д-р Ст. Джаков. София II. ул. Бр, Миладинови, 75. „Свят и Наука“ брой 1, год. III. Списание за наука, изкуство и култура, под редакцията на д-р Г. Ефремов. „Свят и Наука“ излиза два пъти в месеца през учебната година и струва 45 лв. с предплата. Абонатите ще получат веднага безплатно и книгата „Зовът на Дивото“ , от Джек Лондон.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Из „Вечната поема“ (Auroro) Новото (N.) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 138 - год. VIII. Севлиево, 10 ноември, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: През огън! Из „Вечната поема“ (Auroro) Новото (N.) Словото на Учителя. Кристализиране на човешката душа. (Резюме на беседата „Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Белият лотос (Мейбъл Колинз – Продължение от брой 137) Телепатия и ясновидство (А. И. Манев) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Мишка и пчела (басня – Дядо Благо) ПРЕЗ ОГЪН! Опитани са всички средства за изправлението на света, и са се окозели недостатъчни, негодни ... Дълготърпение ... безкрайно търпение дори, прошка, милост, жертва, — всичко е опитано. Разумни съвети, настоявания, предупреждения, леки и тежки удари на съдбата, и страдания, страдания, страдания — всичко е опитано и всичко се е оказало безсилно да пробуди съзнанието на хората и да го отвори за доброто, да закали и закрепи волята им срещу нападенията на злото.
към текста >>

(Резюме на беседата „Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Белият лотос (Мейбъл Колинз – Продължение от брой 137) Телепатия и ясновидство (А. И.
Севлиево, 10 ноември, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: През огън! Из „Вечната поема“ (Auroro) Новото (N.) Словото на Учителя. Кристализиране на човешката душа. (Резюме на беседата „Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Белият лотос (Мейбъл Колинз – Продължение от брой 137) Телепатия и ясновидство (А. И. Манев) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Мишка и пчела (басня – Дядо Благо) ПРЕЗ ОГЪН! Опитани са всички средства за изправлението на света, и са се окозели недостатъчни, негодни ... Дълготърпение ... безкрайно търпение дори, прошка, милост, жертва, — всичко е опитано. Разумни съвети, настоявания, предупреждения, леки и тежки удари на съдбата, и страдания, страдания, страдания — всичко е опитано и всичко се е оказало безсилно да пробуди съзнанието на хората и да го отвори за доброто, да закали и закрепи волята им срещу нападенията на злото. Всичко е опитано до сега, и днес великата Божия Любов, в съдействие с великата Божия Мъдрост и на основание на велика га Божия Истина, е принудена да употреби последното средство за очистване и спасение на човешката душа — огънят. През огън ще мине светът, защото само огънят ще ви очисти!
към текста >>

Всичко е опитано до сега, и днес великата Божия Любов, в съдействие с великата Божия Мъдрост и на основание на велика га Божия Истина, е принудена да употреби последното средство за очистване и спасение на човешката душа — огънят.
Кристализиране на човешката душа. (Резюме на беседата „Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Белият лотос (Мейбъл Колинз – Продължение от брой 137) Телепатия и ясновидство (А. И. Манев) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Мишка и пчела (басня – Дядо Благо) ПРЕЗ ОГЪН! Опитани са всички средства за изправлението на света, и са се окозели недостатъчни, негодни ... Дълготърпение ... безкрайно търпение дори, прошка, милост, жертва, — всичко е опитано. Разумни съвети, настоявания, предупреждения, леки и тежки удари на съдбата, и страдания, страдания, страдания — всичко е опитано и всичко се е оказало безсилно да пробуди съзнанието на хората и да го отвори за доброто, да закали и закрепи волята им срещу нападенията на злото. Всичко е опитано до сега, и днес великата Божия Любов, в съдействие с великата Божия Мъдрост и на основание на велика га Божия Истина, е принудена да употреби последното средство за очистване и спасение на човешката душа — огънят. През огън ще мине светът, защото само огънят ще ви очисти! Днес само духовно слепият не може да види това. Светът е потънал в греха, в егоизма — себелюбието. Светът е здраво окован във веригите на Сатана и всички усилия да му се помогне, досега са останали напразни. Хората, заслепени от видимото, материалното, не помислят и не искат да мислят, не искат и да чуват дори за истинската, нематериална реалност — за своята душа.
към текста >>

Човешката душа е хипнотизирана от силата на злото, тя е безпомощна и безсилна да се бори срещу него … Пърхат прекосени криле, в отчаяни усилия да литнат нагоре, но всеки опит е безрезултатен — неповдигнала се нито педя над своето падение, хипнотичнате сила на злото наново сваля душата в праха, в калта, в бездната, всред отвратителните миазми на падението, разложението и греха.
Всичко е и се свършва тук. в този ни живот, и затова: да грабим, да насилваме, да гледаме да преживеем колкото се може по-охолно за сметка на другите. Добрите желания, добрите намерения и добрата воля на малцината стремящи се, се разбиват на прах пред мощната хипнотична сила на злото ... Човек не е господар на себе си. Тъмни сили са пленили неговото сърце и от храм Божий са го превърнали във вертеп на разврата, помрачили са неговия разум и са впрегнали неговата воля да работи като роб за техните цели не разложението и разединението. Човек е роб не злото, което е свило здраво гнездо в душата му, впило е ноктите си, пуснало е надълбоко корените си в нея. Човешката душа е хипнотизирана от силата на злото, тя е безпомощна и безсилна да се бори срещу него … Пърхат прекосени криле, в отчаяни усилия да литнат нагоре, но всеки опит е безрезултатен — неповдигнала се нито педя над своето падение, хипнотичнате сила на злото наново сваля душата в праха, в калта, в бездната, всред отвратителните миазми на падението, разложението и греха. Човешката душа е безсилна робиня, окована в тежки вериги, и моли за помощ, за спасение и освобождение. Кой ще й помогне? Кой ще я спаси и освободи? … Бог, великата Божия Любов направи всичко за нас. Бог пожертва своя единороден Скн за нас и за нашето спасение, но ние й днес още, с неговото име не уста, вършим престъпления.
към текста >>

Малките, обикновени нещастия и страдания в живота, малките болки и изпитания не ни стреснеха, не ни вразумиха.
Кой ще й помогне? Кой ще я спаси и освободи? … Бог, великата Божия Любов направи всичко за нас. Бог пожертва своя единороден Скн за нас и за нашето спасение, но ние й днес още, с неговото име не уста, вършим престъпления. Всичко е опитано. Малките, обикновени нещастия и страдания в живота, малките болки и изпитания не ни стреснеха, не ни вразумиха. не ни накараха да се опомним и да се освободим от злото. И днес, както и по-рано, ние продължаваме да му служим! ... Остава едно, едничко, последна, неизпитано и най-мощно средство за спасение и очистване на човешката душа — огънят! И той иде — иде всемощният очистител Огън, защото не може да не дойде! Той иде, защото само той е в сила да унищожи злото.
към текста >>

в нозете ти, смирен, да уча вдъхновен .
Дихание на Бога, трепнало с тия слова — „Да бъде светлина! “ . .. Чрез словото стана всред хаос, небитие първичното събитие. Живота се роди из светлите води: Роди се в чистота, разцъфна в красота … И аз по твойта гръд, под звездната ти твърд, в обширния дворец, живеех чужденец. Но днес се връщам пак, неверен син — сирак. в нозете ти, смирен, да уча вдъхновен . закона на твоите свръхсили, устоите на царството ти вред.— О, дивен свят и ред! Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен. Пред нищо се не спрели по стръмния си път. През търни се проврели световни на грехът, но брата си извели нагоре към върхът. И о, каква картина пред взора им премина!
към текста >>

Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен.
.. Чрез словото стана всред хаос, небитие първичното събитие. Живота се роди из светлите води: Роди се в чистота, разцъфна в красота … И аз по твойта гръд, под звездната ти твърд, в обширния дворец, живеех чужденец. Но днес се връщам пак, неверен син — сирак. в нозете ти, смирен, да уча вдъхновен . закона на твоите свръхсили, устоите на царството ти вред.— О, дивен свят и ред! Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен. Пред нищо се не спрели по стръмния си път. През търни се проврели световни на грехът, но брата си извели нагоре към върхът. И о, каква картина пред взора им премина! — най-висшия трагизъм, безмълвен героизъм в историята земна на жертва свята, вярна, в безбрежните предели на времето видели … И в рани и прашни, борците безстрашни с кръста на Христа; в неравната битка шептели молитва гаснещи уста. Замлъкнали езици пред тия мъченици със диамантна воля — свършили свойта роля.
към текста >>

А там в небесните чертози, душите где цъфтят кат’рози, сияе новий рай: В Духа на вкчното Начало — в тоз, който няма ни начало, нито пък има край.
Пожертвали със жар свещена си идея за грешника нерад. Кат’дивна епопея пробудений събрат живота им възпява. А там в светлиний град със лаври увенчават всезрачний им олтар. Те — първите дейци, за братство, мир бойци, превърнали земята във почва благодатна. Хвърлили семената за днешна жетва златна … ----------------------------- Така живота си физичен отдаден в дълг към своя ближен завършили до край. А там в небесните чертози, душите где цъфтят кат’рози, сияе новий рай: В Духа на вкчното Начало — в тоз, който няма ни начало, нито пък има край. Auroro НОВОТО „Има неща в живота, от които човек трябва да се освободи. На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в пътя на хората“. Учителя Днес във всички области на живота се явява нещо ново. В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н. И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството?
към текста >>

Auroro НОВОТО „Има неща в живота, от които човек трябва да се освободи.
Кат’дивна епопея пробудений събрат живота им възпява. А там в светлиний град със лаври увенчават всезрачний им олтар. Те — първите дейци, за братство, мир бойци, превърнали земята във почва благодатна. Хвърлили семената за днешна жетва златна … ----------------------------- Така живота си физичен отдаден в дълг към своя ближен завършили до край. А там в небесните чертози, душите где цъфтят кат’рози, сияе новий рай: В Духа на вкчното Начало — в тоз, който няма ни начало, нито пък има край. Auroro НОВОТО „Има неща в живота, от които човек трябва да се освободи. На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в пътя на хората“. Учителя Днес във всички области на живота се явява нещо ново. В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н. И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот.
към текста >>

Учителя Днес във всички области на живота се явява нещо ново.
Те — първите дейци, за братство, мир бойци, превърнали земята във почва благодатна. Хвърлили семената за днешна жетва златна … ----------------------------- Така живота си физичен отдаден в дълг към своя ближен завършили до край. А там в небесните чертози, душите где цъфтят кат’рози, сияе новий рай: В Духа на вкчното Начало — в тоз, който няма ни начало, нито пък има край. Auroro НОВОТО „Има неща в живота, от които човек трябва да се освободи. На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в пътя на хората“. Учителя Днес във всички области на живота се явява нещо ново. В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н. И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот. Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора. А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега.
към текста >>

И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството?
А там в небесните чертози, душите где цъфтят кат’рози, сияе новий рай: В Духа на вкчното Начало — в тоз, който няма ни начало, нито пък има край. Auroro НОВОТО „Има неща в живота, от които човек трябва да се освободи. На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в пътя на хората“. Учителя Днес във всички области на живота се явява нещо ново. В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н. И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот. Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора. А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден.
към текста >>

Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда.
В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н. И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот. Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора. А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден. И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава. Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот.
към текста >>

Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден.
И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот. Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора. А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден. И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава. Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н.
към текста >>

И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава.
Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот. Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора. А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден. И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава. Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н. Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота.
към текста >>

Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали.
Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора. А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден. И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава. Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н. Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота. Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах.
към текста >>

Това е една пречка на прага на новия живот.
Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден. И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава. Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н. Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота. Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах. Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот. И то неограничено, не в малък мащаб.
към текста >>

Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота.
И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава. Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н. Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота. Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах. Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот. И то неограничено, не в малък мащаб. Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота.
към текста >>

Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах.
Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н. Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота. Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах. Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот. И то неограничено, не в малък мащаб. Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то.
към текста >>

Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот.
Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н. Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота. Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах. Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот. И то неограничено, не в малък мащаб. Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то. Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията.
към текста >>

Новото се явява и в духовния живот на хората.
Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н. Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота. Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах. Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот. И то неограничено, не в малък мащаб. Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то. Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията. Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде. Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради.
към текста >>

От тук води началото си всяко ново нещо в живота.
Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота. Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах. Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот. И то неограничено, не в малък мащаб. Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то. Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията. Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде. Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради. Но докато се възприеме тук, то среща най-голяма съпротива, понеже старото е сраснало с психиката на хората, техните стари, вековни традиции, които днес представляват само едни кухи форми и малки детски дрехи на пораслото вече човечество.
към текста >>

Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията.
Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот. И то неограничено, не в малък мащаб. Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то. Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията. Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде. Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради. Но докато се възприеме тук, то среща най-голяма съпротива, понеже старото е сраснало с психиката на хората, техните стари, вековни традиции, които днес представляват само едни кухи форми и малки детски дрехи на пораслото вече човечество. На него е нужна голяма и удобна, според ръста му дреха и днес тя му се крои от новата духовна вълна, която го подема и тласка към нов живот. нови разбирания, нови хоризонти.
към текста >>

Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде.
И то неограничено, не в малък мащаб. Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то. Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията. Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде. Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради. Но докато се възприеме тук, то среща най-голяма съпротива, понеже старото е сраснало с психиката на хората, техните стари, вековни традиции, които днес представляват само едни кухи форми и малки детски дрехи на пораслото вече човечество. На него е нужна голяма и удобна, според ръста му дреха и днес тя му се крои от новата духовна вълна, която го подема и тласка към нов живот. нови разбирания, нови хоризонти. Пред нас се разкрива нов път.
към текста >>

Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради.
Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то. Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията. Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде. Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради. Но докато се възприеме тук, то среща най-голяма съпротива, понеже старото е сраснало с психиката на хората, техните стари, вековни традиции, които днес представляват само едни кухи форми и малки детски дрехи на пораслото вече човечество. На него е нужна голяма и удобна, според ръста му дреха и днес тя му се крои от новата духовна вълна, която го подема и тласка към нов живот. нови разбирания, нови хоризонти. Пред нас се разкрива нов път. и тоя път по нищо не прилича на досегашния.
към текста >>

На него е нужна голяма и удобна, според ръста му дреха и днес тя му се крои от новата духовна вълна, която го подема и тласка към нов живот.
Тук се ражда първом то. Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията. Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде. Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради. Но докато се възприеме тук, то среща най-голяма съпротива, понеже старото е сраснало с психиката на хората, техните стари, вековни традиции, които днес представляват само едни кухи форми и малки детски дрехи на пораслото вече човечество. На него е нужна голяма и удобна, според ръста му дреха и днес тя му се крои от новата духовна вълна, която го подема и тласка към нов живот. нови разбирания, нови хоризонти. Пред нас се разкрива нов път. и тоя път по нищо не прилича на досегашния. Да се не колебаем да го поемем. защото го не познаваме, но да бъдем смели и тръгнем по него, понеже бурите, които идат в живота, ще ни пометат, когато ни намерят в безпътица или застой и покой в някоя стара подпряна от всички страни колиба.
към текста >>

нови разбирания, нови хоризонти.
Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията. Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде. Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради. Но докато се възприеме тук, то среща най-голяма съпротива, понеже старото е сраснало с психиката на хората, техните стари, вековни традиции, които днес представляват само едни кухи форми и малки детски дрехи на пораслото вече човечество. На него е нужна голяма и удобна, според ръста му дреха и днес тя му се крои от новата духовна вълна, която го подема и тласка към нов живот. нови разбирания, нови хоризонти. Пред нас се разкрива нов път. и тоя път по нищо не прилича на досегашния. Да се не колебаем да го поемем. защото го не познаваме, но да бъдем смели и тръгнем по него, понеже бурите, които идат в живота, ще ни пометат, когато ни намерят в безпътица или застой и покой в някоя стара подпряна от всички страни колиба. Тя ще се срути от засилващото се ново!
към текста >>

Пред нас се разкрива нов път.
Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде. Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради. Но докато се възприеме тук, то среща най-голяма съпротива, понеже старото е сраснало с психиката на хората, техните стари, вековни традиции, които днес представляват само едни кухи форми и малки детски дрехи на пораслото вече човечество. На него е нужна голяма и удобна, според ръста му дреха и днес тя му се крои от новата духовна вълна, която го подема и тласка към нов живот. нови разбирания, нови хоризонти. Пред нас се разкрива нов път. и тоя път по нищо не прилича на досегашния. Да се не колебаем да го поемем. защото го не познаваме, но да бъдем смели и тръгнем по него, понеже бурите, които идат в живота, ще ни пометат, когато ни намерят в безпътица или застой и покой в някоя стара подпряна от всички страни колиба. Тя ще се срути от засилващото се ново! И тогава ще останем в най страшното положение — на кръстопът незнаейки що правим.
към текста >>

Тя ще се срути от засилващото се ново!
нови разбирания, нови хоризонти. Пред нас се разкрива нов път. и тоя път по нищо не прилича на досегашния. Да се не колебаем да го поемем. защото го не познаваме, но да бъдем смели и тръгнем по него, понеже бурите, които идат в живота, ще ни пометат, когато ни намерят в безпътица или застой и покой в някоя стара подпряна от всички страни колиба. Тя ще се срути от засилващото се ново! И тогава ще останем в най страшното положение — на кръстопът незнаейки що правим. Но ти не стой в нея, за да не те затрупа утре. А излез и влез като съработник и творец в новия живот. Той иде и хлопа вече на нашите сърца, на нашите души. Да се пробудим от хилядолетния сън на заблуждението и го приемем!
към текста >>

А излез и влез като съработник и творец в новия живот.
Да се не колебаем да го поемем. защото го не познаваме, но да бъдем смели и тръгнем по него, понеже бурите, които идат в живота, ще ни пометат, когато ни намерят в безпътица или застой и покой в някоя стара подпряна от всички страни колиба. Тя ще се срути от засилващото се ново! И тогава ще останем в най страшното положение — на кръстопът незнаейки що правим. Но ти не стой в нея, за да не те затрупа утре. А излез и влез като съработник и творец в новия живот. Той иде и хлопа вече на нашите сърца, на нашите души. Да се пробудим от хилядолетния сън на заблуждението и го приемем! Да прекрачим в новия живот и той със своята мощ ще ни подеме и тласне напред към обнова и възраждане. Да отворим душите си като цвят при настъпваща топла пролет за новото в живота. N. Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание.
към текста >>

Да прекрачим в новия живот и той със своята мощ ще ни подеме и тласне напред към обнова и възраждане.
И тогава ще останем в най страшното положение — на кръстопът незнаейки що правим. Но ти не стой в нея, за да не те затрупа утре. А излез и влез като съработник и творец в новия живот. Той иде и хлопа вече на нашите сърца, на нашите души. Да се пробудим от хилядолетния сън на заблуждението и го приемем! Да прекрачим в новия живот и той със своята мощ ще ни подеме и тласне напред към обнова и възраждане. Да отворим душите си като цвят при настъпваща топла пролет за новото в живота. N. Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание!
към текста >>

Да отворим душите си като цвят при настъпваща топла пролет за новото в живота. N.
Но ти не стой в нея, за да не те затрупа утре. А излез и влез като съработник и творец в новия живот. Той иде и хлопа вече на нашите сърца, на нашите души. Да се пробудим от хилядолетния сън на заблуждението и го приемем! Да прекрачим в новия живот и той със своята мощ ще ни подеме и тласне напред към обнова и възраждане. Да отворим душите си като цвят при настъпваща топла пролет за новото в живота. N. Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него.
към текста >>

Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него.
Да отворим душите си като цвят при настъпваща топла пролет за новото в живота. N. Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга. В първите моменти от пробуждането си, понеже се намира при нова и още непозната обстановка, човек се чувства сам в света, изоставен от всички и изпада а голямо противоречие, не можейки да си даде сметка за новото си положение. От това се поражда в него едно смущение. Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души. смущението му изчезва и той с радост заживява новия живот на свободата.
към текста >>

Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга.
Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга. В първите моменти от пробуждането си, понеже се намира при нова и още непозната обстановка, човек се чувства сам в света, изоставен от всички и изпада а голямо противоречие, не можейки да си даде сметка за новото си положение. От това се поражда в него едно смущение. Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души. смущението му изчезва и той с радост заживява новия живот на свободата. Тогава човек вижда и разбира, че животът не е толкова тежък, колкото хората си го представляват.
към текста >>

В първите моменти от пробуждането си, понеже се намира при нова и още непозната обстановка, човек се чувства сам в света, изоставен от всички и изпада а голямо противоречие, не можейки да си даде сметка за новото си положение.
Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга. В първите моменти от пробуждането си, понеже се намира при нова и още непозната обстановка, човек се чувства сам в света, изоставен от всички и изпада а голямо противоречие, не можейки да си даде сметка за новото си положение. От това се поражда в него едно смущение. Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души. смущението му изчезва и той с радост заживява новия живот на свободата. Тогава човек вижда и разбира, че животът не е толкова тежък, колкото хората си го представляват. Той разбира, че хората страдат и се измъчват от своето неразбиране на живота, постоянно роптаейки, осъждайки и самоосъждайки се.
към текста >>

смущението му изчезва и той с радост заживява новия живот на свободата.
Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга. В първите моменти от пробуждането си, понеже се намира при нова и още непозната обстановка, човек се чувства сам в света, изоставен от всички и изпада а голямо противоречие, не можейки да си даде сметка за новото си положение. От това се поражда в него едно смущение. Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души. смущението му изчезва и той с радост заживява новия живот на свободата. Тогава човек вижда и разбира, че животът не е толкова тежък, колкото хората си го представляват. Той разбира, че хората страдат и се измъчват от своето неразбиране на живота, постоянно роптаейки, осъждайки и самоосъждайки се. Но силата на човека е в това да използва условията и да черпи сила от тях, тъй както прави едно растение. Най-важният момент от живота на човека е пробуждането на съзнанието му, при което той си дава ясна и обективна сметка за положението и състоянието си и се впрегва на работа, почва да проучва великата книга на живота и последователно да изправя погрешките си. Не е въпрос само теоретически да се изучава живота, както мнозина правят, но животът се нуждае от практика, от приложение.
към текста >>

Теоретическото знание е обосновано върху някой, който минава за авторитет.
Той разбира, че хората страдат и се измъчват от своето неразбиране на живота, постоянно роптаейки, осъждайки и самоосъждайки се. Но силата на човека е в това да използва условията и да черпи сила от тях, тъй както прави едно растение. Най-важният момент от живота на човека е пробуждането на съзнанието му, при което той си дава ясна и обективна сметка за положението и състоянието си и се впрегва на работа, почва да проучва великата книга на живота и последователно да изправя погрешките си. Не е въпрос само теоретически да се изучава живота, както мнозина правят, но животът се нуждае от практика, от приложение. Едно е да знаеш нещата теоретически, друго е да знаеш да приложиш това знание. Теоретическото знание е обосновано върху някой, който минава за авторитет. Но когато дойдем до практиката, там авторитетите са без значение и там всеки сам трябва да опита и провери известно положение. В Божествения свят, във великото божествено звание няма никакъв авторитет. Там не можете да уповавате на този или на онзи авторитет. Там всичко се подлага на опит. Опитът доказва нещата.
към текста >>

Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва.
Черен е вашият неприятел, но ще се борите, няма да го избегнете. И борбата и победата ще бъде най-първо във физическия свят, а после в по-високите светове. Значи, човек трябва да развие първо физическата си сила, и постепенно ще върви към умствената и сърдечната. Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си. И само когато има един здрав организъм в този смисъл, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения. Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва. Този е пътят на човешкото развитие. И всичко, каквото човек срещне в патя си, трябва да му бъде стимул в живота. Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат. Където се обърне, навсякъде е обкръжен с Любов.
към текста >>

Тя включва всичко онова, което носи живот, знание и свобода.
Ще попитате: каква е разлика та между човешката и Божествената любов? В човешката любов има гниене, разлагане, болести, грехове, престъпления, смърт. В Божията любов грях и престъпление не съществуват; гниене, болести и смърт не съществуват. В човешката любов има сиромашия, несгоди, недоволства и разочарования. В Божията любов тези неща не съществуват. Тя включва всичко онова, което носи живот, знание и свобода. Който има Божията любов, той разполага с всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза в живота си, за да познаете, с коя любов оперирате — с човешката, или с Божията. Като резултат на този два вида любов, се явяват двата порядъка в света — човешкият и Божествения. Докато живеете в човешкия порядък, вие сте в света на постоянните промени, във временните, преходните нещо. Сега ще си послужа с една аналогия, за да обясня различието между правилния човешки порядък и Божествения.
към текста >>

Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на младите хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган.
(Резюме на беседата „ Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Мейбъл Колинз (7) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 137) Глава пета Заведоха ме в Големата зала, гдето жреците бяха изяли утринната си закуска. Тя беше празна сега: но Агмад и Камен, разговаряйки с нисък и сподавен глас, останаха до един от прозорците, докато двама послушници ме отведоха при масата и ми понесоха банички, плодове и мляко. За мен беше много чудно де бъда обслужван от тия млади момчета, които не ми говореха нищо и които аз гледах с почтителен страх, като имащи по-голяма опитност от мен в страшните мистерии на храма. Аз се питах, докато ядях баничките, защо до сега нито един от послушниците, които бях видял. не беше говорил с мен; но като хвърлих поглед назад, върху краткото време, което до сега бях прекарал в храма, аз си спомних, че досега не бях оставен нито веднъж насаме с някой от тях. Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на младите хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган. Аз не виждах никакъв израз на някакво преживяване в тези млади хора. Те действаха като автомати. Изтощението, което още ме обземаше, изчезна постепенно докато закусвах, и, когато свърших закуската, аз станах бързо и се отправих към прозореца да видя дали Себуа е в градината. Но Агмад избърза да застане между мене и прозореца и ме фиксира с оня неизменен поглед, който ме караше да се страхувам тъй-много. „Ела“, каза той.
към текста >>

Аз го последвах с наведена глава и цялата ми новопоявила се енергия, цялата ми надежда изчезна, без сам да знам защо, аз не мога да си обясня защо гледах бродираният край на бялата дреха, която като че ли леко се плъзгаше пред мен, имайки чувството, че следвам съдбата си.
Те действаха като автомати. Изтощението, което още ме обземаше, изчезна постепенно докато закусвах, и, когато свърших закуската, аз станах бързо и се отправих към прозореца да видя дали Себуа е в градината. Но Агмад избърза да застане между мене и прозореца и ме фиксира с оня неизменен поглед, който ме караше да се страхувам тъй-много. „Ела“, каза той. След това се обърна и тръгна. Аз го последвах с наведена глава и цялата ми новопоявила се енергия, цялата ми надежда изчезна, без сам да знам защо, аз не мога да си обясня защо гледах бродираният край на бялата дреха, която като че ли леко се плъзгаше пред мен, имайки чувството, че следвам съдбата си. Моята съдба! Агмад, жрецъг на храма, истинският шеф на великите жреци. Моята съдба! Вървейки след него, минахме по широки коридори, после по-голямата галерия, която водеше от вратата на храма към светилището. Чувство на ужас бликне в мене при тази гледка, въпреки това, че слънчевите лъчи изпълваха галерията, влизайки през предверието и като че ли се надсмиваха над трептящите сенки.
към текста >>

Манев Телепатия и ясновидство Ето ни пред прага на два странни проблема.
Слънцето беше високо и изпълваше с лъчи моя прозорец. Аз дойдох в съзнание след дълго време, когато, обръщайки се. хвърлих в стаята един бърз, тревожен поглед. Имах впечатлението за някакво чуждо присъствие, но никаква видима форма не се забелязваше в стаята, ако само нямаше нещо зад завесите. (следва) А. И. Манев Телепатия и ясновидство Ето ни пред прага на два странни проблема. Възможно ли е, и по какъв начин, един човек може да долавя мислите на друг? Възможно ли е, и по какъв начин, човек вижда какво е станало на разстояние от него? Бихме гледали скептично на телепатията и ясновидството, но има и факти, които ни налагат да обърнем сериозно внимание на тия проблеми. Френският психолог Шарл Рише ни казва следния случай: Ема Бирже, една вечер, когато се приготовлява за спане, вижда пред себе си своя годеник, който бил в друг град и й казва: „дойдох да ви кажа сбогом, заминавам за пътешествие. Сбогом! “ Два дена след тази случка тя получава писмо от брата на годеника й, че последния е починал моментално от удар; това е станало наистина на онази вечер, когато Ема вижда и чува своя годеник да й казва: сбогом.
към текста >>

Бихме гледали скептично на телепатията и ясновидството, но има и факти, които ни налагат да обърнем сериозно внимание на тия проблеми.
Имах впечатлението за някакво чуждо присъствие, но никаква видима форма не се забелязваше в стаята, ако само нямаше нещо зад завесите. (следва) А. И. Манев Телепатия и ясновидство Ето ни пред прага на два странни проблема. Възможно ли е, и по какъв начин, един човек може да долавя мислите на друг? Възможно ли е, и по какъв начин, човек вижда какво е станало на разстояние от него? Бихме гледали скептично на телепатията и ясновидството, но има и факти, които ни налагат да обърнем сериозно внимание на тия проблеми. Френският психолог Шарл Рише ни казва следния случай: Ема Бирже, една вечер, когато се приготовлява за спане, вижда пред себе си своя годеник, който бил в друг град и й казва: „дойдох да ви кажа сбогом, заминавам за пътешествие. Сбогом! “ Два дена след тази случка тя получава писмо от брата на годеника й, че последния е починал моментално от удар; това е станало наистина на онази вечер, когато Ема вижда и чува своя годеник да й казва: сбогом. Италианският професор Калегари е правил следния опит. В болницата, в която работил той като специалист по душевните болести, взима две от сестрите, превързва им очите и ги поставя една срещу друга, седнали на столове и на разстояние четири метра. Професорът турил по една малка капсула алуминий на дясната страна на шията на сестрите, като смятал, че това е главния кожен диск или фокус, където ще се съсредоточат мислите и от където ще минат, за да се предадат от единия индивид на другия.
към текста >>

като приема за факт телепатията, прави една крачка по-нататък и твърди, че телепатията е само едно от проявленията на едно ново, шесто усещани.
Една сестра силно мисли за един пациент, мисълта се трансформира чрез пространството и се долавя от другата сестра. Опитите с хипнотизираните лица ни показват същото. Хипнотизираният получава мисли за числа, думи от хипнотизаторът. Тук имаме една активна психика, която препраща мислите си на разстояние чрез пространството и една напълно пасивна психика, която ги долавя. Шарл Рише. като приема за факт телепатията, прави една крачка по-нататък и твърди, че телепатията е само едно от проявленията на едно ново, шесто усещани. Според него не само живите организми излъчват някакви лъчи или вибрации, както той ги нарича, но цялата природа с всички свои тела и явления вибрира постоянно и тези вибрации са различни, възприемани от различните наши сетива. С зрението схващаме едни вибрации, чрез вкуса — трети, чрез обонянието — четвърти и с общото сетиво (кожни двигателни и органни) схващаме най-грубите дразнители на природата. Но има вибрации в природата, които не се долавят непосредствено от горните пет сетива. Напр, ултра виолетовите вълни, лъчите на радия, радиевите вълни и т. н. Шарл Рише ни привежда следните опити.
към текста >>

Според Рише и картината в плика има свои вибрации, които с обикновените ни сетива не се долавят.
Но има вибрации в природата, които не се долавят непосредствено от горните пет сетива. Напр, ултра виолетовите вълни, лъчите на радия, радиевите вълни и т. н. Шарл Рише ни привежда следните опити. Лицето А има у себе си един плик, в който е запечатана някаква си картина, за която А нищо не знае. Този плик се дава на лицето В, което чрез едно съсредоточаване в себе си и в плика, описва точно каква е картината в плика, което се проверява след разпечатването на плика. Според Рише и картината в плика има свои вибрации, които с обикновените ни сетива не се долавят. Но ето, че едно вътрешно сетиво, което Рише не знае точно какво е, но го нарича „шесто сетиво“, долавя тия вибрации. Един млад човек, във време на сън, вижда съвсем ясно своя брат с който не са се виждали цяла година. Никога на това лице не са се случвали такива странни явления, затова записва тази случка. След няколко дни той получава съобщение, че брат му се е бил поминал. като паднал от кон.
към текста >>

И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние?
Дали има някакво шесто сетиво. както твърди Рише. това не може да се докаже с опит. Вярно е, обаче, че нашата психика понякога непосредствено се свързва с други такива и я разбира. Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки.
към текста >>

И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки.
И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н. на далечни разстояния. Невидимите и недоловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени, обаче, от специален апарат.
към текста >>

По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство).
Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н. на далечни разстояния. Невидимите и недоловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени, обаче, от специален апарат. Невидимите вибрации на човешката мисъл биват долавяни понякога от друга психика (телепатия). Пак чрез вълни в природата могат да се предадат образи на далечни разстояние (телевизия). По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика. Из сп. „Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен.
към текста >>

Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети.
на далечни разстояния. Невидимите и недоловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени, обаче, от специален апарат. Невидимите вибрации на човешката мисъл биват долавяни понякога от друга психика (телепатия). Пак чрез вълни в природата могат да се предадат образи на далечни разстояние (телевизия). По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика. Из сп. „Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за единството на окултните школи, като разсадници и носители на светлина и огнища на ръководство на човечеството, трябва да имаме пред вид.
към текста >>

Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика.
Невидимите вибрации на човешката мисъл биват долавяни понякога от друга психика (телепатия). Пак чрез вълни в природата могат да се предадат образи на далечни разстояние (телевизия). По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика. Из сп. „Природа и наука“ ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за единството на окултните школи, като разсадници и носители на светлина и огнища на ръководство на човечеството, трябва да имаме пред вид. че всички школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят с тази вълна, в която работи Христос, тогаз може да се говори за единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и не са още почувствали Неговия мощен импулс, говорят за Бялото Братство, за ръководството на човечеството и пр.
към текста >>

И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път.
Но всеки друг стимул няма да ни изведе на правия път. И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“. Христос от 2000 години насам е все между хората. И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее. И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път. В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта. е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях.
към текста >>

Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на Израил, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството.
В този смисъл, всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта. е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях. Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на Израил, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството. В:ички тези клонове са ръководени от велики посветени, които са били във връзка с Христа. Центъра на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи християнството в славянството, да даде методите за приложение, и да подготви човечеството за новата раса, за новата епоха, която вече иде в света, и в която ще се приложи учението на любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху този фундамент на любовта ще се изгради новата култура и новите обществени форми, хората ще познаят че са братя и ще живеят като братя в любов и хармония; и всички ще имат само един Учител — Учителя на Любовта — Христос, който ще царува за всички времена в човешките души. В. Пашов Мишка и пчела (б а с н я) Дошла есен. Обилни дъждове паднали.
към текста >>

В:ички тези клонове са ръководени от велики посветени, които са били във връзка с Христа.
Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта. е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях. Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на Израил, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството. В:ички тези клонове са ръководени от велики посветени, които са били във връзка с Христа. Центъра на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи християнството в славянството, да даде методите за приложение, и да подготви човечеството за новата раса, за новата епоха, която вече иде в света, и в която ще се приложи учението на любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху този фундамент на любовта ще се изгради новата култура и новите обществени форми, хората ще познаят че са братя и ще живеят като братя в любов и хармония; и всички ще имат само един Учител — Учителя на Любовта — Христос, който ще царува за всички времена в човешките души. В. Пашов Мишка и пчела (б а с н я) Дошла есен. Обилни дъждове паднали. Земята накипяла.
към текста >>

Центъра на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи християнството в славянството, да даде методите за приложение, и да подготви човечеството за новата раса, за новата епоха, която вече иде в света, и в която ще се приложи учението на любовта в неговата пълнота и съвършенство.
Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта. е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях. Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на Израил, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството. В:ички тези клонове са ръководени от велики посветени, които са били във връзка с Христа. Центъра на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи християнството в славянството, да даде методите за приложение, и да подготви човечеството за новата раса, за новата епоха, която вече иде в света, и в която ще се приложи учението на любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху този фундамент на любовта ще се изгради новата култура и новите обществени форми, хората ще познаят че са братя и ще живеят като братя в любов и хармония; и всички ще имат само един Учител — Учителя на Любовта — Христос, който ще царува за всички времена в човешките души. В. Пашов Мишка и пчела (б а с н я) Дошла есен. Обилни дъждове паднали. Земята накипяла. Дупчицата на една полска мишка се напълнила с вода до върха.
към текста >>

И върху този фундамент на любовта ще се изгради новата култура и новите обществени форми, хората ще познаят че са братя и ще живеят като братя в любов и хармония; и всички ще имат само един Учител — Учителя на Любовта — Христос, който ще царува за всички времена в човешките души. В.
е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях. Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на Израил, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството. В:ички тези клонове са ръководени от велики посветени, които са били във връзка с Христа. Центъра на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи християнството в славянството, да даде методите за приложение, и да подготви човечеството за новата раса, за новата епоха, която вече иде в света, и в която ще се приложи учението на любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху този фундамент на любовта ще се изгради новата култура и новите обществени форми, хората ще познаят че са братя и ще живеят като братя в любов и хармония; и всички ще имат само един Учител — Учителя на Любовта — Христос, който ще царува за всички времена в човешките души. В. Пашов Мишка и пчела (б а с н я) Дошла есен. Обилни дъждове паднали. Земята накипяла. Дупчицата на една полска мишка се напълнила с вода до върха. Мишката изскочила на открито и то мокра до кожа.
към текста >>

Сушинка и завет, друго не искам.
Тутакси дотърчала до крайния кошер и завикала, замолила се: - Пчелице благородна, царице богуугодна, пусни ме, моля ти се в твоето кошерче на подслон. Голяма катастрофа ме онещасти. От невидено вода придойде, наводнение голямо, та зала навежда и напълни къщата ми. Едвам жива се избавих, смили се над мене! Дай ми за няколко дни колкото едно сливово листче местице в твоето кошерче. Сушинка и завет, друго не искам. Пчелица царица се обадила от своя висок диван. - Влез! Стражарите се отдръпнали и мишката бързо се мушнала в кошера, па се настанила удобно между питите. Тука скоро се стоплила, подсушила, ободрила. Но нали мишката е един безподобен разбойник, забравила думи и обещания, веднага почнала господарски да разполага с восъка и меда, който трудолюбивите пчелици си събирали за настъпващата зима.
към текста >>

89. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от Бранд) Основна мярка (Г.) „Искаш ли мир, готви се за война“ (Любомир Лулчев) Словото на Учителя.
Севлиево, 29 март, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Какво направление? (N.) Пролет. При изгрев слънце (стих. от Бранд) Основна мярка (Г.) „Искаш ли мир, готви се за война“ (Любомир Лулчев) Словото на Учителя. Пробуждане на съзнанието (Из неделната беседа „Всичко, което чух“ - 19. I. 1936 г.) Пред неизвестност (Г. Искренов) Смъртни грехове. Драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев (С.
към текста >>

Искренов) Смъртни грехове.
(N.) Пролет. При изгрев слънце (стих. от Бранд) Основна мярка (Г.) „Искаш ли мир, готви се за война“ (Любомир Лулчев) Словото на Учителя. Пробуждане на съзнанието (Из неделната беседа „Всичко, което чух“ - 19. I. 1936 г.) Пред неизвестност (Г. Искренов) Смъртни грехове. Драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев (С. К.) Белият лотос (продължение от брой 153 - Мейбъл Колинз) КАКВО НАПРАВЛЕНИЕ? „С порядките на живата природа всеки трябва да бъде в съгласие …. Сега ние сме дошли до един път, в който вървим заедно, както птиците — на ята.
към текста >>

Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот.
След него се редят хиляди и милиони халки, които чакат да им се отвори място, да им се даде път. Дойде ти една мисъл да из-вършиш едно благородно дело, да изпълниш една възвишена мисъл, да проявиш едно чисто и хуманно чувство, не отлагай, не се колебай, а изпълни го. Твоето въздържание да проявиш добрия живот спира хиляди и милиони други, които са скачени с тебе, а твоята дейност, макар малко и нищожна на глед, подтиква мнозина и ти виждаш отражение на доброто си дело, мисъл и чувство на всякъде. Човек не създава доброто, великото и красивото. То е създадено в пълно съвършенство от Твореца, то организира и дава тон на живота, а от нас се изисква само едно: малко повече дейност, за да го проявим. Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот. А той вече иде и хлопа на вратите на душите ни. Като съзнателни звена, ние трябва да направим крачка напред, за да се наредят след нас милиони проводници, милиони изразители на доброто и разумното, с една дума, на новото разбиране, което човечеството очаква и за което се подготвя от векове. Ние не трябва да противодействаме на добрата мисъл, не благородното дело, понеже те са семенца от Божествения свят, които като се посеят, дават добър резултат, изобилен плод, а да противодействаме на отрицателните мисли и потици, които са семена, хвърлени от тъмните сили; те дават лош резултат — бурени и ледения. Де се откажем да им дадем място в себе си, ще рече да проявим положителното, което е вложено дълбоко в нашата душа. Да станем изразители на възвишеното, носители на благородното, да приложим положителното знание и се свържем със силите на живата природа, за да отворим път и дадем потик на ония звена, които идат след нас.
към текста >>

Като съзнателни звена, ние трябва да направим крачка напред, за да се наредят след нас милиони проводници, милиони изразители на доброто и разумното, с една дума, на новото разбиране, което човечеството очаква и за което се подготвя от векове.
Твоето въздържание да проявиш добрия живот спира хиляди и милиони други, които са скачени с тебе, а твоята дейност, макар малко и нищожна на глед, подтиква мнозина и ти виждаш отражение на доброто си дело, мисъл и чувство на всякъде. Човек не създава доброто, великото и красивото. То е създадено в пълно съвършенство от Твореца, то организира и дава тон на живота, а от нас се изисква само едно: малко повече дейност, за да го проявим. Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот. А той вече иде и хлопа на вратите на душите ни. Като съзнателни звена, ние трябва да направим крачка напред, за да се наредят след нас милиони проводници, милиони изразители на доброто и разумното, с една дума, на новото разбиране, което човечеството очаква и за което се подготвя от векове. Ние не трябва да противодействаме на добрата мисъл, не благородното дело, понеже те са семенца от Божествения свят, които като се посеят, дават добър резултат, изобилен плод, а да противодействаме на отрицателните мисли и потици, които са семена, хвърлени от тъмните сили; те дават лош резултат — бурени и ледения. Де се откажем да им дадем място в себе си, ще рече да проявим положителното, което е вложено дълбоко в нашата душа. Да станем изразители на възвишеното, носители на благородното, да приложим положителното знание и се свържем със силите на живата природа, за да отворим път и дадем потик на ония звена, които идат след нас. Да се подвижим напред, за да се подвижи цялата верига! Това е задача на всеки индивид. N.
към текста >>

Бранд Основна мярка Искам да обърна внимание на един прост факт.
Настъпва зората със светли одежди И буди в сърцата красиви надежди. Загасват звездите на свода небесен, Подава си слънцето ликът вълшебен, Приветствия праща то щедри — лъчите, С които Бог дарява живот от висините. На изток небето във пурпур светлее, Балканът захласнат чаровно се смее; Ветрец нежно гали клони на гората; С тих ромон си лее струите реката. И с‘химни посрещат в гората певците Вълшебния изгрев на Феб в далнините И радостна тръпка обзема земята. И сладостна нега облива душата. Бранд Основна мярка Искам да обърна внимание на един прост факт. Колкото и да е гладен човек, да умира дори от глад, той никога няма да посегне да откъсне парче месо от своето тяло, за да утоли глада си. Животните — и те не правят това. Никое същество изобщо не го прави. Има едно първично, божествено чувство у всяко живо същество. което не му позволява да яде само себе си.
към текста >>

намират се още хора, които като хипнотизирани повтарят горните думи, нищо повече, подготвят се съзнателно за нови войни.
И ако човечеството не приеме Любовта, то ще остане в границите на животинския живот с неговия „инстинкт за самосъхрана“ с неговата „борба за съществуване“, с неговия „свещен егоизъм“ — източници на всичките му нескончаеми нещастия. Г. „Искаш ли мир, готви се за война“ Това се цитира от столетия, нищо повече, и което е по-страшно — прави се, препоръчва се едно лекарство, без да се държи сметка, че тая държава, която го е дала, е изчезнала от лицето на земята; въпреки, че многовековния опит доказва, какво никоя война не може да разреши въпроса, защото ако го беше разрешила, нямаше нужда да се прави друга война. А те следват една след друга, по-жестоки, по-страшни, по-съсипателни и за хора и за богатства. И все пак . . . намират се още хора, които като хипнотизирани повтарят горните думи, нищо повече, подготвят се съзнателно за нови войни. Войната, като средство за запазване своето, е изчезнала в семейния, обществения и националния живот —защо да не бъде изхвърлена и от интернационалния? Не е ли по-разумно да се смирят всички пред едни закони, задължителни за всички? Най после срамно е ние, европейски народи, които се кичим с името на Христа, носител на общочовешката Любов, да се бием като зверове, още повече, че Той изрично подчерта „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда“. И тъй, няма избор. Дошло е време или с Христа, с Любов та, да бъдем Божии чеда или против Него .
към текста >>

Сега в природата влиза една нова материя, която е много по-пластична и по-организирана, и от нея ще бъде напевен новия човек.
след като се наяде, да си плати. Плащането подразбира, че човек трябва да работи, т. е. да мисли, чувства и действа в хармония със законите на природата. Или, казано на религиозен език, духът ти да вземе управлението на твоята държава в ръцете си, а душата да стане пръв министър. Тогава умът, сърцето и волята ще бъдат слуги в тази държава на духът, и всичко ще върви напред. Сега в природата влиза една нова материя, която е много по-пластична и по-организирана, и от нея ще бъде напевен новия човек. Сегашната материя не е така пластична, вследствие на което и мозъка не е така пластичен, лесно се заличават образите, и човек губи паметта си и способностите си. Затова природата създава нов тип човек от по пластична материя, при когото живота ще се прояви по-пълно. Такива типове има вече в света. Те всички са музикални. Вие ще кажете — ние нали сме християни — хора на новата епоха.
към текста >>

Затова природата създава нов тип човек от по пластична материя, при когото живота ще се прояви по-пълно.
да мисли, чувства и действа в хармония със законите на природата. Или, казано на религиозен език, духът ти да вземе управлението на твоята държава в ръцете си, а душата да стане пръв министър. Тогава умът, сърцето и волята ще бъдат слуги в тази държава на духът, и всичко ще върви напред. Сега в природата влиза една нова материя, която е много по-пластична и по-организирана, и от нея ще бъде напевен новия човек. Сегашната материя не е така пластична, вследствие на което и мозъка не е така пластичен, лесно се заличават образите, и човек губи паметта си и способностите си. Затова природата създава нов тип човек от по пластична материя, при когото живота ще се прояви по-пълно. Такива типове има вече в света. Те всички са музикални. Вие ще кажете — ние нали сме християни — хора на новата епоха. Това което вие смятате за християнство, не е никакво християнство. Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция и разбира законите на природата, законите на Битието.
към текста >>

Вие ще кажете — ние нали сме християни — хора на новата епоха.
Сега в природата влиза една нова материя, която е много по-пластична и по-организирана, и от нея ще бъде напевен новия човек. Сегашната материя не е така пластична, вследствие на което и мозъка не е така пластичен, лесно се заличават образите, и човек губи паметта си и способностите си. Затова природата създава нов тип човек от по пластична материя, при когото живота ще се прояви по-пълно. Такива типове има вече в света. Те всички са музикални. Вие ще кажете — ние нали сме християни — хора на новата епоха. Това което вие смятате за християнство, не е никакво християнство. Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция и разбира законите на природата, законите на Битието. Християнинът работи със закона на любовта и е запознат със законите на живота. Той е човек с пробудено съзнание, и схваща ясно своето местоназначение в природата. За него цялото човечество представя един организъм с общи нужди и интереси.
към текста >>

И ако някой орган не функционира правилно, дълго време взема на тялото докато го поправи, докато възстанови равновесието.
За него цялото човечество представя един организъм с общи нужди и интереси. За него и цялата природа е един велик жив организъм, който се грижи за честите си. Но понеже всякога частите не функционират правилно, дълго време е нужно на цялото докато изправи погрешките на частите. Същият закон имаме и в нашето тяло. Цялото се грижи за отделните органи, а те всички работят за цялото. И ако някой орган не функционира правилно, дълго време взема на тялото докато го поправи, докато възстанови равновесието. С непослушанието си към любовта, човек изгубва музикалността си, изгубва правилния ритъм на живота. За да добие отново здравословното си състоя ние и да може да разреши правилно всички противоречия, човек трябва да хармонизира енергиите в себе си, да стане музикален, да се научи да пее. Като пее, човек може да превъзмогне всички препятствия по пътя си. И човека на новата епоха ще бъде музикален, и още от далече ще чувствате, че той излъчва светлина, и носи нещо хубаво и възвишено със себе си. Човек без музика не може да мисли; човек без музика не може да бъде щастлив, нито религиозен, нито учен може да бъде.
към текста >>

За да добие отново здравословното си състоя ние и да може да разреши правилно всички противоречия, човек трябва да хармонизира енергиите в себе си, да стане музикален, да се научи да пее.
Но понеже всякога частите не функционират правилно, дълго време е нужно на цялото докато изправи погрешките на частите. Същият закон имаме и в нашето тяло. Цялото се грижи за отделните органи, а те всички работят за цялото. И ако някой орган не функционира правилно, дълго време взема на тялото докато го поправи, докато възстанови равновесието. С непослушанието си към любовта, човек изгубва музикалността си, изгубва правилния ритъм на живота. За да добие отново здравословното си състоя ние и да може да разреши правилно всички противоречия, човек трябва да хармонизира енергиите в себе си, да стане музикален, да се научи да пее. Като пее, човек може да превъзмогне всички препятствия по пътя си. И човека на новата епоха ще бъде музикален, и още от далече ще чувствате, че той излъчва светлина, и носи нещо хубаво и възвишено със себе си. Човек без музика не може да мисли; човек без музика не може да бъде щастлив, нито религиозен, нито учен може да бъде. Той може да бъде учен. но не в този смисъл, както ние приемаме учените хора.
към текста >>

И човека на новата епоха ще бъде музикален, и още от далече ще чувствате, че той излъчва светлина, и носи нещо хубаво и възвишено със себе си.
Цялото се грижи за отделните органи, а те всички работят за цялото. И ако някой орган не функционира правилно, дълго време взема на тялото докато го поправи, докато възстанови равновесието. С непослушанието си към любовта, човек изгубва музикалността си, изгубва правилния ритъм на живота. За да добие отново здравословното си състоя ние и да може да разреши правилно всички противоречия, човек трябва да хармонизира енергиите в себе си, да стане музикален, да се научи да пее. Като пее, човек може да превъзмогне всички препятствия по пътя си. И човека на новата епоха ще бъде музикален, и още от далече ще чувствате, че той излъчва светлина, и носи нещо хубаво и възвишено със себе си. Човек без музика не може да мисли; човек без музика не може да бъде щастлив, нито религиозен, нито учен може да бъде. Той може да бъде учен. но не в този смисъл, както ние приемаме учените хора. Тези музикални учени хора са с едно широко пробудено съзнание, и те виждат и знаят какво има на месечината, на слънцето и във всички звезди и планети във вселената, И тези учени имат по друго понятие за света и живота, от обикновените учени. Според тях например в месечината има един такъв живот, какъвто обикновените учени не знаят.
към текста >>

Тези музикални учени хора са с едно широко пробудено съзнание, и те виждат и знаят какво има на месечината, на слънцето и във всички звезди и планети във вселената, И тези учени имат по друго понятие за света и живота, от обикновените учени.
Като пее, човек може да превъзмогне всички препятствия по пътя си. И човека на новата епоха ще бъде музикален, и още от далече ще чувствате, че той излъчва светлина, и носи нещо хубаво и възвишено със себе си. Човек без музика не може да мисли; човек без музика не може да бъде щастлив, нито религиозен, нито учен може да бъде. Той може да бъде учен. но не в този смисъл, както ние приемаме учените хора. Тези музикални учени хора са с едно широко пробудено съзнание, и те виждат и знаят какво има на месечината, на слънцето и във всички звезди и планети във вселената, И тези учени имат по друго понятие за света и живота, от обикновените учени. Според тях например в месечината има един такъв живот, какъвто обикновените учени не знаят. Там има отлични условия за научни изследвания, а няма условия за болести. На месечината живеят най-напредналите учени хора И един ден. когато и вие завършите вашия курс на земята, най-малко десетина години ще стажувате на месечината, от където ще ви дадат паспорт, за да можете да отидете по другите планети, и най-после ще ви допуснат да влезете в Слънцето, където ще ви оставят да живеете колкото искате. Сега на месечината няма условия за много хора; и във Венера не допущат.
към текста >>

Според тях например в месечината има един такъв живот, какъвто обикновените учени не знаят.
И човека на новата епоха ще бъде музикален, и още от далече ще чувствате, че той излъчва светлина, и носи нещо хубаво и възвишено със себе си. Човек без музика не може да мисли; човек без музика не може да бъде щастлив, нито религиозен, нито учен може да бъде. Той може да бъде учен. но не в този смисъл, както ние приемаме учените хора. Тези музикални учени хора са с едно широко пробудено съзнание, и те виждат и знаят какво има на месечината, на слънцето и във всички звезди и планети във вселената, И тези учени имат по друго понятие за света и живота, от обикновените учени. Според тях например в месечината има един такъв живот, какъвто обикновените учени не знаят. Там има отлични условия за научни изследвания, а няма условия за болести. На месечината живеят най-напредналите учени хора И един ден. когато и вие завършите вашия курс на земята, най-малко десетина години ще стажувате на месечината, от където ще ви дадат паспорт, за да можете да отидете по другите планети, и най-после ще ви допуснат да влезете в Слънцето, където ще ви оставят да живеете колкото искате. Сега на месечината няма условия за много хора; и във Венера не допущат. Вие ще кажете: Що ни интересуват нас тези работи?
към текста >>

Аз не вземам пеенето в обикновен смисъл.
която е вложена във вас. А само като станете музикални, ще можете да оцените и разберете живота. Затова ви казвам: онези от вас, които искате да се подигнете, започнете да пеете. Каквато и работа да работите каквато и длъжност и положение и да заемате в живота, пейте, и ще видите, че полека-лека всички препятствия ще се махнат от пътя ви, и всичко ще ви тръгне напред. Най първо ще имате по-малко болести, после ще имате една хармонична и приятна атмосфера. Аз не вземам пеенето в обикновен смисъл. Ако в твоето съзнание пеенето не може да стане среда, че да виждаш всичко в хармония, това не е пение. Музикалния човек живее в света на хармонията. Човек, който има развито в себе си музикалното чувство, той почти никога не се обезсърчава. Музикантите по някой път обичат да попиват, но престъпници между тях няма. Има нещо благородно в онези хора, у които е развито музикалното чувство.
към текста >>

Много лоши навици, които съвременните хора имат, биха изчезнали, ако знаеха да взимат основния тон в музиката.
Музикалния човек живее в света на хармонията. Човек, който има развито в себе си музикалното чувство, той почти никога не се обезсърчава. Музикантите по някой път обичат да попиват, но престъпници между тях няма. Има нещо благородно в онези хора, у които е развито музикалното чувство. И ако в света имаха тази музика, за която ви говоря, живота би се преобразил. Много лоши навици, които съвременните хора имат, биха изчезнали, ако знаеха да взимат основния тон в музиката. Щом се колебаеш, тонът не е правилен. Щом вземеш един тон правилно, обертоновете се раждат, става едно съединение, едно обединение между ума и чувствата на човека, и настава хармония, мир в човека. Когато Христос дойде втори път на земята. във всека къща, във всяко училище, навсякъде трябва да се чува необикновена песен, да настане хармония и мир. Тази музика, за която ви говоря, не може да се пее между хората.
към текста >>

Щом вземеш един тон правилно, обертоновете се раждат, става едно съединение, едно обединение между ума и чувствата на човека, и настава хармония, мир в човека.
Музикантите по някой път обичат да попиват, но престъпници между тях няма. Има нещо благородно в онези хора, у които е развито музикалното чувство. И ако в света имаха тази музика, за която ви говоря, живота би се преобразил. Много лоши навици, които съвременните хора имат, биха изчезнали, ако знаеха да взимат основния тон в музиката. Щом се колебаеш, тонът не е правилен. Щом вземеш един тон правилно, обертоновете се раждат, става едно съединение, едно обединение между ума и чувствата на човека, и настава хармония, мир в човека. Когато Христос дойде втори път на земята. във всека къща, във всяко училище, навсякъде трябва да се чува необикновена песен, да настане хармония и мир. Тази музика, за която ви говоря, не може да се пее между хората. на които съзнанието не е пробудено. Пробуждането на съзнанието е едно високо състояние.
към текста >>

във всека къща, във всяко училище, навсякъде трябва да се чува необикновена песен, да настане хармония и мир.
И ако в света имаха тази музика, за която ви говоря, живота би се преобразил. Много лоши навици, които съвременните хора имат, биха изчезнали, ако знаеха да взимат основния тон в музиката. Щом се колебаеш, тонът не е правилен. Щом вземеш един тон правилно, обертоновете се раждат, става едно съединение, едно обединение между ума и чувствата на човека, и настава хармония, мир в човека. Когато Христос дойде втори път на земята. във всека къща, във всяко училище, навсякъде трябва да се чува необикновена песен, да настане хармония и мир. Тази музика, за която ви говоря, не може да се пее между хората. на които съзнанието не е пробудено. Пробуждането на съзнанието е едно високо състояние. И онези, които подържат този възглед, те знаят, че когато туй музикално чувство се пробуди, ние ще се простим вече с настоящия порядък на нещата. И туй ще бъде начало на Царството Божие на земята.
към текста >>

Музиката тогава ще бъде основа на живота.
Пробуждането на съзнанието е едно високо състояние. И онези, които подържат този възглед, те знаят, че когато туй музикално чувство се пробуди, ние ще се простим вече с настоящия порядък на нещата. И туй ще бъде начало на Царството Божие на земята. Разбирателство ще има тогава между хората. Тогава хората ще кажат: „Сбогом, сиромашио, сбогом беднотийо, сбогом болести, сбогом недоразумение. Музиката тогава ще бъде основа на живота. Че всички, които имат пробудено това чувство, ще имат и чувството на братство и единение и всеки ще се радва на успеха и напредъка на другите. Онзи. у когото е развито това музикално чувство, той слуша и чува неща, които обикновените хора не схващат. Той е като влюбения. който вижда и чува неща, които другите не схващат. Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любов-та, която е въплъщение на човешката мисъл.
към текста >>

у когото е развито това музикално чувство, той слуша и чува неща, които обикновените хора не схващат.
И туй ще бъде начало на Царството Божие на земята. Разбирателство ще има тогава между хората. Тогава хората ще кажат: „Сбогом, сиромашио, сбогом беднотийо, сбогом болести, сбогом недоразумение. Музиката тогава ще бъде основа на живота. Че всички, които имат пробудено това чувство, ще имат и чувството на братство и единение и всеки ще се радва на успеха и напредъка на другите. Онзи. у когото е развито това музикално чувство, той слуша и чува неща, които обикновените хора не схващат. Той е като влюбения. който вижда и чува неща, които другите не схващат. Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любов-та, която е въплъщение на човешката мисъл. Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае. Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот.
към текста >>

Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае.
Че всички, които имат пробудено това чувство, ще имат и чувството на братство и единение и всеки ще се радва на успеха и напредъка на другите. Онзи. у когото е развито това музикално чувство, той слуша и чува неща, които обикновените хора не схващат. Той е като влюбения. който вижда и чува неща, които другите не схващат. Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любов-та, която е въплъщение на човешката мисъл. Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае. Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот. Това е то въплътената любов. И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света. Музиката я вземам в широк смисъл. Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го чувствам — той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота.
към текста >>

Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот.
у когото е развито това музикално чувство, той слуша и чува неща, които обикновените хора не схващат. Той е като влюбения. който вижда и чува неща, които другите не схващат. Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любов-та, която е въплъщение на човешката мисъл. Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае. Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот. Това е то въплътената любов. И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света. Музиката я вземам в широк смисъл. Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го чувствам — той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота. С един музикален човек ти не можеш да влезеш в противоречие, защото той разбира положението и състоянието на всеки човек, разбира великата хармония на вселената, която прониква цялото Битие.
към текста >>

А музиката е, която ни въвежда в тази нова област, където огънят не разрушава.
Ако вие прекарате 1.000 — 2,000 волта електричество през един човек то ще го убие- Но ако прекарате 50 — 60 хиляди волта, то не само че не го уморява, но го пречиства. Според един съвременен физик, частиците на този волтаж са толкова дребни, че минават през тялото и не разкъсват тъканите, а тези от 1,000 — 2.000 волта са по дълги, че разкъсват тъканите, следствие на което човек умира. Следователно, има един огън от 25 милиона градуса. който като минава през тялото, чисти, пречиства човека и човек става гениален. Ако тази топлина мине през вас, ще бъдете първокласни гении и лицето ви ще светне. А музиката е, която ни въвежда в тази нова област, където огънят не разрушава. Музикалният огън не разрушава. Един стаеното нещо, което не разрушава то е музиката. Любовта без музика разрушава — това са страстите. Любовта с музика никога не руши. Мисълта без музика руши.
към текста >>

Затова, ако искате да тръгнете но новия път, започнете да работите с музиката, започнете да пеете.
Мисълта без музика руши. Мисълта с музика никога не руши, морал без музика руши; морал с музика не руши. Живот без музика руши; живот с музика не руши. Всички нещо вън от музиката рушат. А всички неща, в които влиза музиката, не рушат. Затова, ако искате да тръгнете но новия път, започнете да работите с музиката, започнете да пеете. И не чакайте да умрете, и да се преродите че тогава да учите и да пеете. Използвайте сегашния живот да пеете и да възкръснете; защото сега е време за възкресение, а не за прераждане. И затова аз ви препоръчвам да пеете, за де възкръснете. А за да възкръснете, трябва да станете музикални. И затова аз не ви препоръчвам да станете нито религиозни, нито учени, нито силни, но ви препоръчвам най-реалното — да станете музикални.
към текста >>

Но величието на един народ не се постига с оръжие, а с мирен труд, с работа за създаване на нови културни ценности.
Но напразно. То е забулено в гъстата мъгла от противоречивите интереси на народите. Мъгла, произхожда ща от едно неразбиране, а от там и погрешно стремление. Всеки народ днес се стреми да завладява. да се разшири, да стане велик. Но величието на един народ не се постига с оръжие, а с мирен труд, с работа за създаване на нови културни ценности. Както в човешкия организъм има много органи, но всеки си има една естествена големина и хармоничност, има и специфична функция която изпълва, без да може да бъде заместен и заменен, тъй е и в света. Цялото човечество, взето като един организъм, има своя задача, а отделните народи са неговите отделни органи, които имат и точно определени функции. Всеки народ си има своя индивидуалност, която трябва да се запази. Стремлението на един народ да погълне и претопи други по-малки и по-слаби е погрешно. защото всеки си има специфична служба, която не може да не се извършва, без да страда целия организъм.
към текста >>

нека тогава построим туй бъдеще от всичко онова що е най доброто в нашата душа, а не от най-лошото: нека го построим от любов, а не от гняв.
Нека го създадем от най-благородното в сърцата си и от най-възвишеното в умовете си. „Бъдещето е едно тайнствено здание, казва В. Хюго, което ние самите, със собствените си ръце, строим в мрака и което по-късно ще трябва да послужи на всички ни за жилище. Но може да настъпи ден, в който то да се затвори над главите на ония, които са го строили и понеже го строим днес, за да живеем в него утре . . . нека тогава построим туй бъдеще от всичко онова що е най доброто в нашата душа, а не от най-лошото: нека го построим от любов, а не от гняв. Нека го направим светло, а не мрачно; нека го направим палат, а не затвор! “ Къде е изхода? — Нека всеки народ да заработи преди всичко за своето духовно повдигане. Да работи за укрепване вярата във всичко положително и добро. Само така, само по този път се създават културни ценности; само така се създават характери и изграждат воли.
към текста >>

Една телеграма от Мексико съобщава новината, че правителството на Мексико е решило да превърне националния военен арсенал във фабрика за земеделски машини, като за целта е предназначило една сума от 50,000 долара за производство на 10,000 рала, които ще бъдат раздадени безплатно на земеделците.
Само така се култивират добродетели. А добродетелите са оня доброкачествен материал, от които ще се изгради бъдещето. Ако всички се стремим само към най-благородното, ако се стремим да бъдем справедливи в отношенията си и честни в постъпките си, тогава с положителност може да се предскаже светло бъдеще за човечеството. Ето как великия пророк Исайя говори за бъдещето: "Ще дойде време, когато хората ще из-коват ножовете на сърпове и копията на палешници". Това пророчество се сбъдва вече. Една телеграма от Мексико съобщава новината, че правителството на Мексико е решило да превърне националния военен арсенал във фабрика за земеделски машини, като за целта е предназначило една сума от 50,000 долара за производство на 10,000 рала, които ще бъдат раздадени безплатно на земеделците. На това дело ние не можем да не се радваме. Очакваме всички останали християнски народи да последват този пример. Ние, приятелите на мира, вярваме, че този пример не ще остане единствен, а ще бъде последван още от много други правителства, вдъхновявани от идеите за мир и братство между народите. Горния пример ни подсказва, че сме пред прага на една нова ера в историята на човечеството. Г. Искренов Смъртни грехове Драматична фантазия в 5 сцени от Сим.
към текста >>

Ние, приятелите на мира, вярваме, че този пример не ще остане единствен, а ще бъде последван още от много други правителства, вдъхновявани от идеите за мир и братство между народите.
Ето как великия пророк Исайя говори за бъдещето: "Ще дойде време, когато хората ще из-коват ножовете на сърпове и копията на палешници". Това пророчество се сбъдва вече. Една телеграма от Мексико съобщава новината, че правителството на Мексико е решило да превърне националния военен арсенал във фабрика за земеделски машини, като за целта е предназначило една сума от 50,000 долара за производство на 10,000 рала, които ще бъдат раздадени безплатно на земеделците. На това дело ние не можем да не се радваме. Очакваме всички останали християнски народи да последват този пример. Ние, приятелите на мира, вярваме, че този пример не ще остане единствен, а ще бъде последван още от много други правителства, вдъхновявани от идеите за мир и братство между народите. Горния пример ни подсказва, че сме пред прага на една нова ера в историята на човечеството. Г. Искренов Смъртни грехове Драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев Ето една книга, която заслужава прием и внимание, много по-големи от тия, които тя е получила до сега. Като бледи и жалки, мимолетни светлинки. като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания.
към текста >>

Горния пример ни подсказва, че сме пред прага на една нова ера в историята на човечеството. Г.
Това пророчество се сбъдва вече. Една телеграма от Мексико съобщава новината, че правителството на Мексико е решило да превърне националния военен арсенал във фабрика за земеделски машини, като за целта е предназначило една сума от 50,000 долара за производство на 10,000 рала, които ще бъдат раздадени безплатно на земеделците. На това дело ние не можем да не се радваме. Очакваме всички останали християнски народи да последват този пример. Ние, приятелите на мира, вярваме, че този пример не ще остане единствен, а ще бъде последван още от много други правителства, вдъхновявани от идеите за мир и братство между народите. Горния пример ни подсказва, че сме пред прага на една нова ера в историята на човечеството. Г. Искренов Смъртни грехове Драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев Ето една книга, която заслужава прием и внимание, много по-големи от тия, които тя е получила до сега. Като бледи и жалки, мимолетни светлинки. като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания. Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението.
към текста >>

Искренов Смъртни грехове Драматична фантазия в 5 сцени от Сим.
Една телеграма от Мексико съобщава новината, че правителството на Мексико е решило да превърне националния военен арсенал във фабрика за земеделски машини, като за целта е предназначило една сума от 50,000 долара за производство на 10,000 рала, които ще бъдат раздадени безплатно на земеделците. На това дело ние не можем да не се радваме. Очакваме всички останали християнски народи да последват този пример. Ние, приятелите на мира, вярваме, че този пример не ще остане единствен, а ще бъде последван още от много други правителства, вдъхновявани от идеите за мир и братство между народите. Горния пример ни подсказва, че сме пред прага на една нова ера в историята на човечеството. Г. Искренов Смъртни грехове Драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев Ето една книга, която заслужава прием и внимание, много по-големи от тия, които тя е получила до сега. Като бледи и жалки, мимолетни светлинки. като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания. Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението. Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре!
към текста >>

в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение.
Като бледи и жалки, мимолетни светлинки. като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания. Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението. Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре! Само това. в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение. Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“. С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта. Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма, младия владетел на „Щастливият оазис“. Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота.
към текста >>

Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота.
в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение. Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“. С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта. Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма, младия владетел на „Щастливият оазис“. Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота. Мъдрост и любов управляват, щастие и благоденствие царуват на всякъде. Но „Духът на черната магия” не спи. Той е завладял целия свят. Прогонил е отвсякъде „Духа на бялата магия“, който е останал да царува само в „Щастливия оазис“, а това е трън в очите му. Той успява да вложи в съзнанието на Джалма бацила на недоволството и страстното желание да намери „живата вода“, която да му даде безсмъртие.
към текста >>

Той тържествува, че държи в ръцете си своя заветен блян — живата вода, от която трябвало да пие по глътка всеки ден в продължение на една година, за да се обезсмърти.
И когато, на въпроса му — где се намира живата вода, — Духът на бялата магия му отговаря, че тя се намира в самия него, Джалма не го разбира, недоволен е и го намира че е надменен и горд — че пази тайната само за себе си. Затова той решава да се обърне към духа на черната магия. И ето, с лъжата, която е ней-любимото и най-успешно средство за достигане на неговите цепи, със своята хитро изплетена лъжлива философия, тъмният дух успява да склони младия Джалма да му даде само един косъм от главата си, срещу което ще получи от него „живата вода“. Така и става. Джалма е радостен. Той тържествува, че държи в ръцете си своя заветен блян — живата вода, от която трябвало да пие по глътка всеки ден в продължение на една година, за да се обезсмърти. Но тържествува също така и черният дух. — „Началото на веригата се заплете, казва радостно той. Косъмът скоро ще стане верига.“ И наистина „Косъмът от главата на Джалма расте и се превръща в буйна коса от окови и вериги, които скоро ще задушат света. Ще го задушат като отровна трева, на която корените са в центъра на земята, а върховете до звездите.“ От тук нататък злото властно простира своята крачна сянка върху двореца и в царството на Джалма. Подал се веднъж на злото, той вече не може да се освободи, а все повече и повече затъва в него.
към текста >>

Всичко е мрачно пред погледа ми“ Духът на черната магия, преобразил се на придворен смешльо (шут) и станал най-приближения на царя Джалма, му внушава, че против него е устроен заговор от баща му, който иска ла го убие, за да се възцари отново той.
„Мрак, мрак в душата ми — и черни змии в сърцето ми! Дразнят ме светлите зали на двореца! Смразен ми стана този въшкав народ . . . Баща ми ми дотегна със съветите си, а Майя ми омръзна с любовта си. Всичко е мрачно пред погледа ми“ Духът на черната магия, преобразил се на придворен смешльо (шут) и станал най-приближения на царя Джалма, му внушава, че против него е устроен заговор от баща му, който иска ла го убие, за да се възцари отново той. Джалма цял се оплита в злото. Занизват се престъпления след престъпления. — Той убива баща си, продава майка си в робство, проиграва жена си и изгубва царството си. Той поставя на карта всичко, само да получи последните капки на живата вода, с които да стане безсмъртен. Но когато венецът на престъпленията е завършен и когато той изгубва всичко, в отговор на молбата му за жива вода, духът на чернота магия със смях му отговаря, че тя се е свършила вече — стъкленицата пресъхнала.
към текста >>

Духът на черната магия след като забива ножа си в сърцето на белия дух, който пада умиращ, отива отново в двореца.
Розите от венеца му са изпадали, виждат се само голи клончета, покрити с тръни.“ Духът на черната магия: Виждаш ли, нещастнико, чак де те прогоних? Ти си вече в олтара на моя храм. Ти си в долината на смъртта. Виждаш ли тази могили от черепи и килими от кости по жълтия пясък ? Това е все мое творение, все мое дело! Духът на черната магия след като забива ножа си в сърцето на белия дух, който пада умиращ, отива отново в двореца. Джалма вижда духът на бялата магия, който стене в предсмъртна агония, като го моли за капка вода. Въпреки всичките си усилия Джалма не може да намери такава. Тогава той заплаква над него, и сълзите на Джалма се явяват онзи благотворен балсам, който излекува раната и възкресява умиращия дух на доброто. Духът на бялата магия:. Как добре се чувствам.
към текста >>

Народът чака водител, който би го повел в борбата му за извоюване свобода и домогване до нови истини. Джалма.
Да, разбирам те вече. Живата вода са моите сълзи. Майя. Джалма, ти си велик! Народът страда. Той роптае и дига метеж против Мирза, който потъпка всичките му правдини с безумната си власт. Народът чака водител, който би го повел в борбата му за извоюване свобода и домогване до нови истини. Джалма. Майя, моя вечна и неизменна любов, през изгнаничеството ми, през бягството ми от себе си и от света, зърното на истината покълни в духа ми . . . Благодатна роса освежи пустинята и подкрепи със силите си попълнилото зърно. Тази роса си ти, моя велика любов, ти, подкрепително и нърмителко на истината в мене. Майя, подай ми ръка!
към текста >>

В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и драмата завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих.
Тази роса си ти, моя велика любов, ти, подкрепително и нърмителко на истината в мене. Майя, подай ми ръка! Нека тръгнем двама — аз — възродена истина, ти — безсмъртна любов. Нека идем там. дето ни очакват, там, дето се борят за свобода, защото ние не принадлежиме на себе си, а на тези, които водим. В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и драмата завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих. * * * Мястото не ни позволява да се разпространяваме подробно върху великолепната символика в това произведение, малко по обем, но пребогато по съдържание. Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение. Каква по-вярна картина на отношенията между мъжа и жената, между Джалма — мъдростта и Майя — любовта, вечни спътници в живота? Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от С.
към текста >>

Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение.
Нека тръгнем двама — аз — възродена истина, ти — безсмъртна любов. Нека идем там. дето ни очакват, там, дето се борят за свобода, защото ние не принадлежиме на себе си, а на тези, които водим. В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и драмата завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих. * * * Мястото не ни позволява да се разпространяваме подробно върху великолепната символика в това произведение, малко по обем, но пребогато по съдържание. Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение. Каква по-вярна картина на отношенията между мъжа и жената, между Джалма — мъдростта и Майя — любовта, вечни спътници в живота? Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от С. Чирпанлиев, с. Камено, Бургаско или от редакцията на в.
към текста >>

Аз почувствах че отново живея свой личен живот, почувствах че аз вече не съм богинята, но че съм само погълнат от нея, всмукан в нейната личност.
повелители на желанието! А младият жрец, беше ли той още там? имайки още вида на умрял? Да, той беше неподвижно прострян, бледен, в центъра на кръга, образуван от великите жреци, той бе при нозете на Агмад, който стоеше сам изправен до него. Когато тая мисъл ми дойде, аз почувствах внезапно, че, по някакъв тайнствен начин, аз се отдръпнах от този океан на страстта, в който се бях потопил. Аз почувствах че отново живея свой личен живот, почувствах че аз вече не съм богинята, но че съм само погълнат от нея, всмукан в нейната личност. но ято ме потискаше. Сега, аз отново се бях отделил от нея, но още не се възвръщах към тая бледна форма, която лежеше лишена от живот на пода не свещения кораб. Аз бях в храма, бях всред мрака; аз чувствах, че съм в Светая Светих. Една светлина се появи всред мрака. Погледнах, и ето — вътрешната пещера изпълнена със светлина: там стоеше изправена царицата на Лотоса.
към текста >>

Сега, аз отново се бях отделил от нея, но още не се възвръщах към тая бледна форма, която лежеше лишена от живот на пода не свещения кораб.
имайки още вида на умрял? Да, той беше неподвижно прострян, бледен, в центъра на кръга, образуван от великите жреци, той бе при нозете на Агмад, който стоеше сам изправен до него. Когато тая мисъл ми дойде, аз почувствах внезапно, че, по някакъв тайнствен начин, аз се отдръпнах от този океан на страстта, в който се бях потопил. Аз почувствах че отново живея свой личен живот, почувствах че аз вече не съм богинята, но че съм само погълнат от нея, всмукан в нейната личност. но ято ме потискаше. Сега, аз отново се бях отделил от нея, но още не се възвръщах към тая бледна форма, която лежеше лишена от живот на пода не свещения кораб. Аз бях в храма, бях всред мрака; аз чувствах, че съм в Светая Светих. Една светлина се появи всред мрака. Погледнах, и ето — вътрешната пещера изпълнена със светлина: там стоеше изправена царицата на Лотоса. Бях при вратата, съвсем близко до нея и под погледа на нейните очи. Опитах се да бягам — исках да се повърна — но не можах.
към текста >>

Ще дойде време, когато моите деца ще се подигнат отново и мрака ще бъде разпръснат. Иди!
Аз затварям входа! Светилището е нямо и не чува вече ничий глас. Аз оставам тук сама, в мълчание. Да, векове аз ще стоя тук без да говоря, и народа ще каже, че съм мъртва. Нека бъде така! Ще дойде време, когато моите деца ще се подигнат отново и мрака ще бъде разпръснат. Иди! Ти направи твоя избор! Падай! Твоето царство е изгубено. Остави ме в моето мълчание! “ Тя подигна ръката си и направи един жест, който ми заповядваше да я оставя.
към текста >>

Миналото са изправи тъй ужасно, тъй живо, тъй жестоко в своите обвинения, че аз отново се провикнах в мрачините: „Майко!
Ужасни спомени ме навестиха в тъмнината и мълчанието. Аз видях, в миналото си, не само удоволствия, но и дела. Аз видях, че бях извършил тия дела като слепец, приемайки вцепенението на душата, както хората приемат зашеметяването, причинено от виното. И аз бях изпълнил задачата, която ми бе поверена в едно състояние на оглупяване, без да мисля за това, което правя, но за наградата, за всяко удоволствие, което трябваше да ми дойде. Аз бях проводникът, аз бях оракула на тази черна душа, която сега бях видял, която сега аз познавах. Миналото са изправи тъй ужасно, тъй живо, тъй жестоко в своите обвинения, че аз отново се провикнах в мрачините: „Майко! Спаси ме! “ Почувствах едно докосване до моята ръка и до моето лице. Дочух един глас да звучи в моите уши и в моето сърце! „Ти си спасен. Бъди силен.“ И светлината слезе върху мен, но аз не можех да виждам, защото дъжд от сълзи течеше от очите ми, отнасяйки със себе си ужасните образи, които очите ми бяха видели. (следва)
към текста >>

90. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов) За прераждането на човешката душа и за възмездието (Зъболекар Стоицев) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 157 - год. VIII. Севлиево, 19 април, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Прераждане и карма. Два велики лоста на еволюцията (С. Калименов) За прераждането на човешката душа и за възмездието (Зъболекар Стоицев) Словото на Учителя. Ти кой си ? (Из беседата „Ти кой си? " - 26 I. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 156 - Мейбъл Колинз) ПРЕРАЖДАНЕ И КАРМА (Два велики лоста на еволюцията) Често хората, дори и тия, които са приели върху себе си задачата да проповядват Божието слово и да учат другите на Божиите пътища и закони — сами не познавайки ги — се опълчват против истината, отричат Божествените закони на живота, без да изследват по-сериозно, без да помислят по-дълбоко, в сако защото така им е завещано от техните учители, и защото приемането на тези закони може да наруши системата на техните закостенели схващания. Живота, обаче, е независим от нашите ограничени разбирания.
към текста >>

Преди всичко, за да почиват разсъжденията ни на една здрава религиозна основа, ний трябва да приемем положението, че живеем в свят, в който царуват една върховна Разумност, една върховна Справедливост и една върховна Любов, недосегаеми, недостъпни и дори непонятни, в своята пълнота, за нас, хората на земята.
Бог работи по своите вечни закони и пътища, без да обръща внимание на нашите схващания. Дали ние ще приемем или ще отричаме Прераждането и Кармата (закона за възмездието), това няма голямо значение. Колкото и да ги отричаме, тия два велики закона си съществуват, като ни учат постоянно и движат живота ни напред и нагоре. Какъвто прах и да дигаме, при разглеждането на този важен въпрос, каквито мъгли и облаци да създаваме, те винаги ще си останат около нас и в мозъците ни, но никога не ще закрият слънцето на истината. * * * В тази си статия, по липса на достатъчно място, ние ще оставим на страна доказателствата за прераждането и кармата, взети от действителни случаи в живота, (каквито има вече твърде много), а ще се постараем да погледнем чисто философски на въпроса. Преди всичко, за да почиват разсъжденията ни на една здрава религиозна основа, ний трябва да приемем положението, че живеем в свят, в който царуват една върховна Разумност, една върховна Справедливост и една върховна Любов, недосегаеми, недостъпни и дори непонятни, в своята пълнота, за нас, хората на земята. Това е схващането на всички религии, а ние искаме да разгледаме сега въпроса тъкмо от тази му страна — от религиозно гледище. Приемайки всемогъщия Бог — Твореца и хранителя на живота — като върховна Мъдрост, върховна Истина и Любов, естествено, ние трябва да очакваме да видим тия Му атрибути, тия Му качества, приложени, прокарани и в земния живот. И наистина, може ли Бог да бъде Мъдрост. Истина и Любов, във в делата Му тия принципи да отсъстват? Може ли Бог да бъде справедливия, абсолютно безпристрастния Съдия, ако човекът дело на ръцете Му, получава от Него неравен земен дял, получава най-различни,за различните хора условия, най различни, противоположни дарби, заложби, качества, способности и потици, и, на всичко това отгоре, да бъде съден с еднаква мярка?
към текста >>

Кой е виновен — грънчарят ли, или гърнето, че е създадено такова?
Това е схващането на всички религии, а ние искаме да разгледаме сега въпроса тъкмо от тази му страна — от религиозно гледище. Приемайки всемогъщия Бог — Твореца и хранителя на живота — като върховна Мъдрост, върховна Истина и Любов, естествено, ние трябва да очакваме да видим тия Му атрибути, тия Му качества, приложени, прокарани и в земния живот. И наистина, може ли Бог да бъде Мъдрост. Истина и Любов, във в делата Му тия принципи да отсъстват? Може ли Бог да бъде справедливия, абсолютно безпристрастния Съдия, ако човекът дело на ръцете Му, получава от Него неравен земен дял, получава най-различни,за различните хора условия, най различни, противоположни дарби, заложби, качества, способности и потици, и, на всичко това отгоре, да бъде съден с еднаква мярка? Кой е виновен — грънчарят ли, или гърнето, че е създадено такова? Кой е виновен — ние ли, или Бог, че ни е създал, такива каквито сме, с нашите слабости и недостатъци, с нашите греховни или възвишени склонности, надарени или тъпи, гении или нищожества, силни или слаби, безумни или мъдри? Да! Коя е причината на това крещящо противоречие? Коя е причината на тази видима несправедливост? И може ли вселюбящия и мъдър Бог да създаде такова нещо?
към текста >>

Кой е виновен — ние ли, или Бог, че ни е създал, такива каквито сме, с нашите слабости и недостатъци, с нашите греховни или възвишени склонности, надарени или тъпи, гении или нищожества, силни или слаби, безумни или мъдри?
Приемайки всемогъщия Бог — Твореца и хранителя на живота — като върховна Мъдрост, върховна Истина и Любов, естествено, ние трябва да очакваме да видим тия Му атрибути, тия Му качества, приложени, прокарани и в земния живот. И наистина, може ли Бог да бъде Мъдрост. Истина и Любов, във в делата Му тия принципи да отсъстват? Може ли Бог да бъде справедливия, абсолютно безпристрастния Съдия, ако човекът дело на ръцете Му, получава от Него неравен земен дял, получава най-различни,за различните хора условия, най различни, противоположни дарби, заложби, качества, способности и потици, и, на всичко това отгоре, да бъде съден с еднаква мярка? Кой е виновен — грънчарят ли, или гърнето, че е създадено такова? Кой е виновен — ние ли, или Бог, че ни е създал, такива каквито сме, с нашите слабости и недостатъци, с нашите греховни или възвишени склонности, надарени или тъпи, гении или нищожества, силни или слаби, безумни или мъдри? Да! Коя е причината на това крещящо противоречие? Коя е причината на тази видима несправедливост? И може ли вселюбящия и мъдър Бог да създаде такова нещо? . . .
към текста >>

Нека всеки християнин, нека всеки религиозен човек, нека всеки, който желае да постави живота си върху принципите на нравствеността, да размисли повечко и по-дълбоко по този въпрос: Какво е виновен човекът, че е създаден такъв?
Да! Коя е причината на това крещящо противоречие? Коя е причината на тази видима несправедливост? И може ли вселюбящия и мъдър Бог да създаде такова нещо? . . . Нека всеки християнин, нека всеки религиозен човек, нека всеки, който желае да постави живота си върху принципите на нравствеността, да размисли повечко и по-дълбоко по този въпрос: Какво е виновен човекът, че е създаден такъв? И защо да отговаря за делата си. — израз. проява на тия качества и заложби, които са вложени в него, независимо от неговата воля? А какво е виновно детето, малкото дете, което нищо не знае и нищо не съзнава, когато се ражда в средата на мизерията и духов-нета нищета, с печата на престъпността и порока? Какво са виновни тия, които се раждат с телесни и душевни недостатъци?
към текста >>

А какво е виновно детето, малкото дете, което нищо не знае и нищо не съзнава, когато се ражда в средата на мизерията и духов-нета нищета, с печата на престъпността и порока?
. . . Нека всеки християнин, нека всеки религиозен човек, нека всеки, който желае да постави живота си върху принципите на нравствеността, да размисли повечко и по-дълбоко по този въпрос: Какво е виновен човекът, че е създаден такъв? И защо да отговаря за делата си. — израз. проява на тия качества и заложби, които са вложени в него, независимо от неговата воля? А какво е виновно детето, малкото дете, което нищо не знае и нищо не съзнава, когато се ражда в средата на мизерията и духов-нета нищета, с печата на престъпността и порока? Какво са виновни тия, които се раждат с телесни и душевни недостатъци? Някой ще кажат, че тук играе роля закона за наследствеността и че ако не детето, то майката и бащата или пък прародителите са виновни. Но това съвсем не отклонява въпроса: справедливо ли е ние да страдаме за чужди грехове? Справедливо ли е ние да носим товара на тия, които са били преди нас? Разумно ли е, има ли някакъв смисъл ние да отговаряме за излишествата и отклоненията на нашите предци, ние да изплащаме техните престъпления?
към текста >>

Какво са виновни тия, които се раждат с телесни и душевни недостатъци?
Нека всеки християнин, нека всеки религиозен човек, нека всеки, който желае да постави живота си върху принципите на нравствеността, да размисли повечко и по-дълбоко по този въпрос: Какво е виновен човекът, че е създаден такъв? И защо да отговаря за делата си. — израз. проява на тия качества и заложби, които са вложени в него, независимо от неговата воля? А какво е виновно детето, малкото дете, което нищо не знае и нищо не съзнава, когато се ражда в средата на мизерията и духов-нета нищета, с печата на престъпността и порока? Какво са виновни тия, които се раждат с телесни и душевни недостатъци? Някой ще кажат, че тук играе роля закона за наследствеността и че ако не детето, то майката и бащата или пък прародителите са виновни. Но това съвсем не отклонява въпроса: справедливо ли е ние да страдаме за чужди грехове? Справедливо ли е ние да носим товара на тия, които са били преди нас? Разумно ли е, има ли някакъв смисъл ние да отговаряме за излишествата и отклоненията на нашите предци, ние да изплащаме техните престъпления? Но и наследствеността съвсем не е такъв абсолютен принцип, който може да обясни всичко и да прехвърли вината макар и върху предците.
към текста >>

Някой ще кажат, че тук играе роля закона за наследствеността и че ако не детето, то майката и бащата или пък прародителите са виновни.
И защо да отговаря за делата си. — израз. проява на тия качества и заложби, които са вложени в него, независимо от неговата воля? А какво е виновно детето, малкото дете, което нищо не знае и нищо не съзнава, когато се ражда в средата на мизерията и духов-нета нищета, с печата на престъпността и порока? Какво са виновни тия, които се раждат с телесни и душевни недостатъци? Някой ще кажат, че тук играе роля закона за наследствеността и че ако не детето, то майката и бащата или пък прародителите са виновни. Но това съвсем не отклонява въпроса: справедливо ли е ние да страдаме за чужди грехове? Справедливо ли е ние да носим товара на тия, които са били преди нас? Разумно ли е, има ли някакъв смисъл ние да отговаряме за излишествата и отклоненията на нашите предци, ние да изплащаме техните престъпления? Но и наследствеността съвсем не е такъв абсолютен принцип, който може да обясни всичко и да прехвърли вината макар и върху предците. Кой може да проследи пътищата за създаването на гения?
към текста >>

Гледан така, от обикновеното стереотипно религиозно гледище, безразлично дали то е застъпвано от православни, протестанти, католици или други, живота си остава един непонятен хаос, една пълна безсмислица, в която не се знае кой пие и кой плаша, кой прави зло и кой страда поради него, кой и защо е надарен и кой и защо е лишен от всичко хубаво и възвишено.
Кой може да проследи пътищата за създаването на гения? Защо често той се ражда в най-посредствени среди, изплава, тъй да се каже, от дъното на живота? И защо децата на гения не са и те като него? А защо нерядко от твърде издигнати родители се раждат неспособни и зле надарени деца? В края на краищата, тека, както е разбиран днес,законът за наследствеността почти нищо не може до обясни. Гледан така, от обикновеното стереотипно религиозно гледище, безразлично дали то е застъпвано от православни, протестанти, католици или други, живота си остава един непонятен хаос, една пълна безсмислица, в която не се знае кой пие и кой плаша, кой прави зло и кой страда поради него, кой и защо е надарен и кой и защо е лишен от всичко хубаво и възвишено. Гледан от това гледище, живота се изправя пред нас пълен с неразрешими противоречия, с явни, нетърпими несправедливости. Гледан от това обикновено религиозно гледище, живота е пълно отрицание на всякаква любов. на всякаква мъдрост, на всякаква истина — той губи напълно своя смисъл, защото в него липсва и най-елементарната справедливост! Може ли такъв живот да бъде дело на абсолютно справедливия, на абсолютно любещия и всемъдър Бог? Не ще и дума, че не може!
към текста >>

Гледан от това обикновено религиозно гледище, живота е пълно отрицание на всякаква любов.
И защо децата на гения не са и те като него? А защо нерядко от твърде издигнати родители се раждат неспособни и зле надарени деца? В края на краищата, тека, както е разбиран днес,законът за наследствеността почти нищо не може до обясни. Гледан така, от обикновеното стереотипно религиозно гледище, безразлично дали то е застъпвано от православни, протестанти, католици или други, живота си остава един непонятен хаос, една пълна безсмислица, в която не се знае кой пие и кой плаша, кой прави зло и кой страда поради него, кой и защо е надарен и кой и защо е лишен от всичко хубаво и възвишено. Гледан от това гледище, живота се изправя пред нас пълен с неразрешими противоречия, с явни, нетърпими несправедливости. Гледан от това обикновено религиозно гледище, живота е пълно отрицание на всякаква любов. на всякаква мъдрост, на всякаква истина — той губи напълно своя смисъл, защото в него липсва и най-елементарната справедливост! Може ли такъв живот да бъде дело на абсолютно справедливия, на абсолютно любещия и всемъдър Бог? Не ще и дума, че не може! Иначе Бог би отрекъл Себе си. Иначе Той не би бил справедлив, не би бил мъдър и вселюбещ, не би бил Бог.
към текста >>

А когато ги приемем, живота ще се представи пред нса като велико Божествено Училище, с много класове и отделения, с много специалности и подразделения, в което човек учи от живот в живот, сменяйки клас след клас, изкачвайки се все по-нагоре и по-нагоре по стълбата на еволюцията, по пътя към Божественото съвършенство, като при всеки свой нов земен живот се ползва от капиталите, които е придобил в миналото, жъне плодовете, чиито семена е посял в миналите си животи, започва отново от там, където е свършил при миналото си земно въплъщение.
„Каквото посееш, това и ще пожънеш! “ казва Христос. Може ли това да бъде само празни думи, и не е ли ясно, че нашият живот, такъв, какъвто е, е резултат на нашата дейност в миналите ни животи; че това, което представляваме ние самите днес, с нашите добри и лоши черти, с нашите дарби и слабости, представлява плод на семето, което ние сами сме посели през вековете? Ако човек, приемайки Бога като вселюбящ и всемъдър Баща, разсъждавайки разумно и последователно, поиска да придобие правилен поглед върху живота; ако той поиска да осмисли истински тоя живот, да намери обяснението на видимите противоречия и несправедливости в него, ако той искрено иска да разбере причината, поради която хората се раждат тъй различно надарени и при такива различни външни условия, той непременно ще дойде в изводите си до необходимостта да приеме Прераждането и Възмездието (Кармата) — двата велики Божествени Закона, които са най-мощните лостове в ръцете на Бога за движене напред еволюцията на човечеството. Без приемането на тези два закона, не можем да намерим смисъла в живота. А когато ги приемем, живота ще се представи пред нса като велико Божествено Училище, с много класове и отделения, с много специалности и подразделения, в което човек учи от живот в живот, сменяйки клас след клас, изкачвайки се все по-нагоре и по-нагоре по стълбата на еволюцията, по пътя към Божественото съвършенство, като при всеки свой нов земен живот се ползва от капиталите, които е придобил в миналото, жъне плодовете, чиито семена е посял в миналите си животи, започва отново от там, където е свършил при миналото си земно въплъщение. Велик и пълен със смисъл е този живот! В него няма несправедливости, нито случайности. Всичко в него е ръководено от Божествената Мъдрост и Любов. И ние не можем да не благодарим на Бога, че ни го е подарил. Защото това е живота на вечното движение напред и нагоре, по спиралата на Божествената еволюция.
към текста >>

Калименов Зъболекар Стоицев За прераждането на човешката душа и за възмездието Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастири Иванов и евангелския — Зяпков против горното.
Всичко в него е ръководено от Божествената Мъдрост и Любов. И ние не можем да не благодарим на Бога, че ни го е подарил. Защото това е живота на вечното движение напред и нагоре, по спиралата на Божествената еволюция. По пътя на тази еволюция, никога, след дълги усилия, когато научи всички уроци, които земята може да му даде, човек ще достигне да се освободи от колелото на земните пререждания, ще се одухотвори и ще влезе в живота, кого безкрайната Божия вселена е запазила за нас като неразрушимо Божие наследство, за което тя ни говори, и което ни разкрива нощем с очите на милиардите златни звезди. Но това е за сега още далечен блян, и затова погледа не човека трябва да бъде отправен повече към нашето днес. С. Калименов Зъболекар Стоицев За прераждането на човешката душа и за възмездието Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастири Иванов и евангелския — Зяпков против горното. По тези въпроси чухме не отдавна сказката на писателя г. Русалиев, след него на г. професор Дюлгеров — богослов, която бе като реакция на Русалиева, а след това узнахме сказката на адвентния пастир, г. Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г. Зяпков. Първия от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някой източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания.
към текста >>

Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г. Зяпков.
Но това е за сега още далечен блян, и затова погледа не човека трябва да бъде отправен повече към нашето днес. С. Калименов Зъболекар Стоицев За прераждането на човешката душа и за възмездието Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастири Иванов и евангелския — Зяпков против горното. По тези въпроси чухме не отдавна сказката на писателя г. Русалиев, след него на г. професор Дюлгеров — богослов, която бе като реакция на Русалиева, а след това узнахме сказката на адвентния пастир, г. Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г. Зяпков. Първия от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някой източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания. Обаче, не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би трябвало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи. Г-н проф.
към текста >>

Обаче, не чухме на какво становище е той по тези въпроси.
По тези въпроси чухме не отдавна сказката на писателя г. Русалиев, след него на г. професор Дюлгеров — богослов, която бе като реакция на Русалиева, а след това узнахме сказката на адвентния пастир, г. Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г. Зяпков. Първия от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някой източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания. Обаче, не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би трябвало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи. Г-н проф. Дюлгеров и другите двама отхвърлят категорично всичко, като подкрепят своите тези с цитати от много автори и с твърдението че в Св. Писание нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават че няма никакво прераждане, няма и закон за възмездието.
към текста >>

на 8 ма страница срещаме: „Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко моста, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48, 19:10; Йоана 8:32, 9:1-2; Галат.
Писание нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават че няма никакво прераждане, няма и закон за възмездието. А за заминалите, умрелите, се изнасят неща, които не могат да задоволят всеки слушател. защото има хора, които имат опитност, които стоят по горе от тия на говорителите. А в книгата „Живот, смърт и прераждане“ напечатана по стенографски бележки от сказката на г. проф. Дюлгеров. на 8 ма страница срещаме: „Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко моста, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48, 19:10; Йоана 8:32, 9:1-2; Галат. 6:7; Матея 16:13; Марка 8:27 и Лука 9:18. Пита се човек. — Защо се не спомня нищо за 11 и 17 гл. от Матея? Далеч е от нас мисълта да се хвалят или укоряват тези или онези.
към текста >>

Обаче, новорождение, прераждане и роден от Духа, това са три различни неща.
16: 13 от Матея; „Мене, Сина человеческаго. кого ме казват че съм? А те (учениците) рекоха: „Едни че си Йоан Кръстител, други Илия, други Йеремия или един от пророците.“ В гл. 17:12 от Матея е най-категоричното: „Но казвам ви, че Илия вече дойде и не го познаха, но сториха с него каквото щяха.“ А това бе кога то бяха обезглавили Йоан Кръстителя. Не са ли това ясни и недвусмислени думи и факти в полза на прераждането и то казани от самия Христос? Обаче, новорождение, прераждане и роден от Духа, това са три различни неща. Нима не са ясни думите на Христа в гл. 26:52 от Матея: „Петре, тури ножа в ножницата си, защото които нож хванат, от нож ще загинат,“ и в гл. 5:28 от Матея: „Който погледне жена и я пожелае, той е прелюбодействал,“ за да схванем закона на възмездието? Ако отхвърляме това своеволно, тогава къде ни остава вярата в Христа и в Св. Писание? Ние смятаме, че тези, които извратяват и отхвърлят, особено думите на Христа, ще имат отговорност.
към текста >>

Но да вземат становища отрицателни, без да притежават известни качества и духовни опитности.
Че като знаел някой, че има прераждане, ще отлага усъвършенстването си, това е също така несериозно. Ето защо, по тези въпроси, които нямат вярата на Аврама и живота и опитностите на Христа, на апостолите и издигнатите духовни хора. добре е да ги не зачекват. Те могат да спомнят, че има подобни вярвания, но да изнесат напълно каквото има писано в Св. Писание по това. Но да вземат становища отрицателни, без да притежават известни качества и духовни опитности. това не е доблестно. Още по-лошо бие в очи. когато се нападат личности. Не е важно да изнасяме имена. Ами ако след някоя година им се удаде да го проверят, какво ще им бъде положението пред тия същите слушатели?
към текста >>

Напоследък, често се изнасят факти в пресата и за пререждането, и за ясновидството и за явяването на заминали души.
това не е доблестно. Още по-лошо бие в очи. когато се нападат личности. Не е важно да изнасяме имена. Ами ако след някоя година им се удаде да го проверят, какво ще им бъде положението пред тия същите слушатели? Напоследък, често се изнасят факти в пресата и за пререждането, и за ясновидството и за явяването на заминали души. Неотдавна в. „Утро“ в броя си от 1. III. т. г. изнесе един такъв случай, изследван подробно от двама английски учени, — професорите Плум и Треджер. А това не е един случай — такива и подобни случаи има вече изнесени със стотици и хиляди.
към текста >>

Също така и в частичното ясновидство.
изнесе един такъв случай, изследван подробно от двама английски учени, — професорите Плум и Треджер. А това не е един случай — такива и подобни случаи има вече изнесени със стотици и хиляди. Ето защо, аз таксувам всичко това за заблуда, за шарлатанство, е съвършено неразумно. щом сами не сме го из следвали. Ние не отричаме, че в Спиритическите сеанси, които тъй много се правят на запад, често може да стават измами. Също така и в частичното ясновидство. Но който не е достатъчно издигнат духовно, да се не занимава с подобни неща! Та малко ли има сега, които си самовнушават и си въобразяват, че Дух Светий е в тях? Ако човек съзнава, че има невидим мир и че той е реален, нека се стреми да се свърже здраво с Христа, Той ще му открие! В нашия народ не всички ще разберат прераждането и закона за възмездието, макар и да им се говори за него. Това е храна за по-напреднали души, които имат искрено желание да изследват безпристрастно нещата.
към текста >>

Но който доброволно се заинтересува и го проучи из основа, той ще ви ди какво се разкрива тук.
Та малко ли има сега, които си самовнушават и си въобразяват, че Дух Светий е в тях? Ако човек съзнава, че има невидим мир и че той е реален, нека се стреми да се свърже здраво с Христа, Той ще му открие! В нашия народ не всички ще разберат прераждането и закона за възмездието, макар и да им се говори за него. Това е храна за по-напреднали души, които имат искрено желание да изследват безпристрастно нещата. Този въпрос не трябва да спъва никого в духовния път. Но който доброволно се заинтересува и го проучи из основа, той ще ви ди какво се разкрива тук. Нашият народ за сега има нужда да му се говори за покаяние като всеки да види отрицателните си дела и да ги избягва, защото ще страда — било веднага, било по-късно или в бъдещ живот. Само връзката с Бога, постоянната права мисъл и благородните постъпки, освобождават човека от страдания За това покаяние се говори от много места и то е добре. Да му се говори за по вече трезвост — въздържание от тютюн, алкохол и въздържание от лоши постъпки. Затова всеки който се счита честен и интелигентен, би трябвало да е образец на тия добродетели. Да му се говори за разумното хранене — какво и как да яде, как да пие, как да диша, как да използва слънчевата светлина.
към текста >>

Ако човек изгуби равновесието си, изгуби своя ум, а спечели пари, какво е постигнал?
А какво могат да допринесат, старата вяра, старите молитви? Ние търсим щастие и богатство в света, но не знаем как да ги постигнем. И ако ги постигнем, не знаем как да ги задържим. Хората се движат и въпреки това, понякога едвам успяват да дадат отпор на силите, които се противопоставят насреща им. Мнозина имат постижения в една посока, но за сметка на това в друга изгубват много повече. Ако човек изгуби равновесието си, изгуби своя ум, а спечели пари, какво е постигнал? Ние не разбираме живота така както трябва. Много често сами си създаваме теории за живота и казваме, че той бил такъв или инакъв. Живота още не е проучен биологически. Така както учените го разбират, то са само техните предположения. Защото, ако те биха се домогнали до истинските положения на биологическите закони, те биха дали правила, по които животът да се оправи.
към текста >>

Ако една майка роди един идиот, природата ли е виновна за това, или самата майка?
Какво ще ни допринесат напр. постоянните страдания? Това, че с увеличението им, непрестанно ще се увеличават и несгодите. Какво постигат хората когато работят днес — те се мъчат само. Единственото същество, което работи, то е Бог, то е природата. Ако една майка роди един идиот, природата ли е виновна за това, или самата майка? А всяка изопачена мисъл, всяко изопачено чувство, вяра, любов, са идиотски. Съвременните хора представляват една канализация с много тесни тръби, недостатъчни за напояване. Мнозина имат такива тесни тръби за социалния живот, за семейния живот, за религиозния, личния, научния и пр. вследствие на което не могат да издържат на външните условия, не могат да разрешат въпроситй си. Смешно е човек да иска да прокара своето мощно знание през една мъничка тръбица.
към текста >>

Всичко онова, което може да внесе нещо ново в нас е добро.
Съвременните хора представляват една канализация с много тесни тръби, недостатъчни за напояване. Мнозина имат такива тесни тръби за социалния живот, за семейния живот, за религиозния, личния, научния и пр. вследствие на което не могат да издържат на външните условия, не могат да разрешат въпроситй си. Смешно е човек да иска да прокара своето мощно знание през една мъничка тръбица. Коя е насоката, в която човек трябва да върви днес? Всичко онова, което може да внесе нещо ново в нас е добро. А да повтаряме постоянно нещата, то е безполезно. Защо съвременните хора не могат да изправят живота си? Защото живота, кой то сега живеят, е резултат на живот, през който те са минавали хиляди години и сега жънат последствията от това свое минало. Онова, което човек сега изживява, то ще бъде основа на неговото бъдеще. Ето защо, днес човек трябва да изправя живота си.
към текста >>

Онова, което човек сега изживява, то ще бъде основа на неговото бъдеще.
Коя е насоката, в която човек трябва да върви днес? Всичко онова, което може да внесе нещо ново в нас е добро. А да повтаряме постоянно нещата, то е безполезно. Защо съвременните хора не могат да изправят живота си? Защото живота, кой то сега живеят, е резултат на живот, през който те са минавали хиляди години и сега жънат последствията от това свое минало. Онова, което човек сега изживява, то ще бъде основа на неговото бъдеще. Ето защо, днес човек трябва да изправя живота си. Онова, което човек обича, след време трябва да израсне. Никога не трябва да изменим на идеите си, заради някой наш приятел. Той трябва да се жертва за своята идея, но да я постигне. И недоволството произлиза именно от това, че ние не сме постигнали своите желания.
към текста >>

Онова, което човек обича, след време трябва да израсне.
А да повтаряме постоянно нещата, то е безполезно. Защо съвременните хора не могат да изправят живота си? Защото живота, кой то сега живеят, е резултат на живот, през който те са минавали хиляди години и сега жънат последствията от това свое минало. Онова, което човек сега изживява, то ще бъде основа на неговото бъдеще. Ето защо, днес човек трябва да изправя живота си. Онова, което човек обича, след време трябва да израсне. Никога не трябва да изменим на идеите си, заради някой наш приятел. Той трябва да се жертва за своята идея, но да я постигне. И недоволството произлиза именно от това, че ние не сме постигнали своите желания. Всеки може да постигне желанията си, но за да стори това, трябва да има една велика идея зад себе си. Ние трябва да придобием качеството едновременно да живеем за всичките хора, Тъй както живеем за себе си.
към текста >>

Ние трябва да придобием качеството едновременно да живеем за всичките хора, Тъй както живеем за себе си.
Онова, което човек обича, след време трябва да израсне. Никога не трябва да изменим на идеите си, заради някой наш приятел. Той трябва да се жертва за своята идея, но да я постигне. И недоволството произлиза именно от това, че ние не сме постигнали своите желания. Всеки може да постигне желанията си, но за да стори това, трябва да има една велика идея зад себе си. Ние трябва да придобием качеството едновременно да живеем за всичките хора, Тъй както живеем за себе си. Но ако живеем само за себе си, за другите не можем да живеем. И ако можем да живеем за всички, това е признак, че ние имаме вече единството с Бога. Мнозина има, които се жертват за всевъзможни дребнави теории, но това не дава разширение на човешката душа. Сега в какво седи смисъла на живота? В страданието ли?
към текста >>

То е всеки да има онова, което му е необходимо и всеки да има един нов подтик.
— Ако сторим това, той ще умре. „Прави правете пътищата Господни“, е казал пророка, това ще рече да мислим и разсъждаваме, да намерим пътя към Бога. Това е онзи път, който ще внесе любовта а света като един от силните методи, по които нашия живот ще се развива. Ако всички хора приемат любовта, ние ще имаме началото на Царството Божие. А какво е Царството Божие? То е всеки да има онова, което му е необходимо и всеки да има един нов подтик. Тогава голяма част от мъчнотиите ще се премахнат. А как ще употребим възможностите, които ще ни се представят, това зависи вече от самите вас. Ще зависи от степента на нашето развитие и от умението ни да ги употребим. И тогава ще има разлика между хората, но това няма да ги спъва. Всеки ще бъде свободен и от постиженията, които ще има, ще може да съгради своя живот.
към текста >>

Всичко можем да направим, но ако не внесем любовта в живота си според това ново разбиране, нищо няма да постигнем.
Всеки ще бъде свободен от своето минало — няма да зависи от него. И никой няма да завижда на постиженията на другите. Какво по-голямо щастие от това, да знаеш че можеш да участваш във възможностите и постиженията не всички живи същество, в живота? А постижението е в любовта, мъдростта, в реализирането на истината. Този е пътя, по който ако вървим, ще можем да постигнем нещо. Всичко можем да направим, но ако не внесем любовта в живота си според това ново разбиране, нищо няма да постигнем. Светлина трябва да има в знанието. Ако в свободния си живот не можем да внесем истината нищо няма да постигнем. Свободата не позволява никаква лъжа. От където започва лъжата от там започва и огорчението. Гласът на едного, който вика в пустинята: Прави правете пъти-щата Господни — това е глас на едного, който вика: Внесете любовта в сърцата си, внесете светлина и знание в ума си.
към текста >>

Атмосферата ми се стори тежка и тъжна; с нетърпение очаквах да изляза вън, на чистия утринен въздух; защото чувствах, че и аз се нуждая да бъде обновен, да бъда подкрепен от силете на младостта.
Аз я бях намерил, моята Царица, моята Майка, и тя ме бе взела под свое покровителство. Станах, забравяйки слабостта и умората си. Едва се зазоряваше и, през високия прозорец, бледата светлина влизаше тихо в моята стая. Тя бе бляскаво украсена с разкошни мебели и богати бродерии, изпълнена със странни великолепни предмети, които я правеха да изглежда като стая на някой принц. Ако не бе особената й форма и високия прозорец, трудно би се познало, че това е онази стая, която в моето детинство бе превърната, за мое удоволствие, а цветна градина. Атмосферата ми се стори тежка и тъжна; с нетърпение очаквах да изляза вън, на чистия утринен въздух; защото чувствах, че и аз се нуждая да бъде обновен, да бъда подкрепен от силете на младостта. А тук, ароматизираната атмосфера, тежките драперии, поразителния лукс ме потискаха. Аз повдигнах драпериите и преминах през голямата стая, която бе съседна с моята. Тя бе празна и тиха; същото беше и в широкия коридор. Преминах през дългите галерии и до-стигнах тази, гдето се намираше вратата, водеща към градината. През железните решетки аз можех до видя блестящата трева.
към текста >>

Аз не сполучих по-рано в това и сега не мога да се опитвам отново.
“ извиках. „А, ти ли си там“. каза той със сърдит глас. „Човекът и детето си приличат. Но Себуа не може пече да бъде твой приятел. Аз не сполучих по-рано в това и сега не мога да се опитвам отново. Аз разгневих моите двама господари, когато ти бе дете; не можах да те привържа към нито един от двамата. Сега ти ще останеш сам.“ „Не можеш ли да отвориш вратата? “ беше моя отговор. „Не, каза той, и аз се съмнявам дали тя ще бъде отворена някога за тебе. Но що от това?
към текста >>

който съм ням, освен за обикновения език, съм обаче достоен да бъда един вестител.
Най-после, не ме е грижа за това.“ Себуа повдигна ръката си, която беше останала скрита досега в гънките на неговата черно дреха. Той държеше в тази ръка един лотосов цвят, почиващ върху зелен лист, като върху легло. „Вземи го, каза той. Той е за теб, той говори един език, когото ти ще разбереш. Вземи го и дано той ти донесе нещо добро. Аз. който съм ням, освен за обикновения език, съм обаче достоен да бъда един вестител. Това ме прави щастлив, но ти, ти можеш да се радваш, защото можеш де чуваш и до говориш, до учиш и да възпитаваш.“ След това той изчезна; говорейки, той бе пуснал цвета през едно от тесните отвърстия на решетката. Взех го внимателно. Сега аз го държах в ръцете си и бях щастлив. Нямах вече нужда от нищо друго. Върнах се а стаята си и седнах, държейки цвета в ръка.
към текста >>

Това бяха моите предшественици, жреците на светилището, ясновидците, избраните слуги на Царицата на Лотоса.
Това бяха пак жреци с бели тоги, като тези, които бяха коленичили пред мен и бяха ми се поклонили. Но тези не бяха коленичили, те бяха прави, спирайки върху мен дълбоките си погледи, изразяващи милост и любов. Няколко от тях бяха величествени и силни старци; други бяха млади и високи, със свежи и сияещи лице. Аз огледах около себе си с почтителен страх, треперейки от надежда и радост. Разбрах, без някой до ми каже нито дума, какво беше това Братство. Това бяха моите предшественици, жреците на светилището, ясновидците, избраните слуги на Царицата на Лотоса. Аз виждах как те бяха следвали един след друг, пазейки благоговейно Светия Светих, от първия ден. в който тя е била издълбана в голямата скала, на която се опираше храма. „Готов ли си да учиш? “ ми каза един от тях, чийто глас ми се стори да излиза от далечината не вековете, отдавна вече забравени. „Готов съм“, казах аз и коленичих на пода, в центъра но този странен, свещен кръг.
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако се взрем по-дълбоко в живота, ние ще видим, че това, което насилието и егоизма достигат, то са само временни, илюзорни, несъществени блага, които, при това, често биват наново отнети от похитителя, преди той още да е успял да им се нарадва.
Но тя съдържа в себе си една велика истина. Истина, която ни води към освобождение. Днес хората са свикнали да мислят, че егоизмът и насилието са равносилни на правда, сила и успех. Който може да си пробие път с насилие и хитрост, той е прав, силен и успява в живота. Така изглежда за повърхностния поглед. Но ако се взрем по-дълбоко в живота, ние ще видим, че това, което насилието и егоизма достигат, то са само временни, илюзорни, несъществени блага, които, при това, често биват наново отнети от похитителя, преди той още да е успял да им се нарадва. Така е с отделните индивиди, така е и с народите. Някой човек успява с нечестни средства да натрупа голямо състояние. Не се минава много време, обаче, и, като че ли изневиделица, обстоятелствата се стичат така, че той изгубва всичко. Някой народ е жаден за завоевания и се разширява за сметка на други, които той потиска. Не се минават много години, и събитията се стичат така, че той изгубва не само награбеното, но и своето.
към текста >>

хора с пророческа проницателност и далновидност.
Не говоря за запазване на настоящето положение, на настоящия ред нещата. Има нещо гнило в съвременната демокрация, има нещо гнило в целия обществен строй, което трябва да се изхвърли и преустрои. Обществото. строя, хората и народите и отношенията между тях трябва коренно да се променят, но това трябва и може да стане не с насилие от ляво или от дясно. или с партизанската демагогия на демокрацията, а само със силата на Духа и по чистите пътища на Божествената Правда, Разумност и Любов. Духовни водачи, истински духовни водачи ни трябват, — хора, в които гори буйно искрата на Божествения пламък. хора с пророческа проницателност и далновидност. хора с велика любов, безгранична мъдрост и непоколебима правдивост. Само такъв водач или такива водачи могат да ни поведат, по истинския път, към величие, разцвет и благоденствие. Само такива водачи, които са извор на жива светлина, чието упование е само в силата на Духа, и на чието знаме е написано: Мир, братство и свобода могат да ни спасят и затова само те заслужават истинско доверие и следване. * ВЕЧНИЯТ ИДЕАЛ Възлюбих си лицето, а то, нещастно, ето — набръчка се и замъртвя, кат лист на есен погрозня. В размисъл рекох аз тогава: Лице за идеал не става!
към текста >>

И всяко движение, което е ръководено от тях, е обосновано върху знанието на космичния ум затова то винаги е постигало целта, за която е родено.
По отношение на съзнанието те живеят вече в тъй нареченото космично съзнание и освен самосъзнанието си като отделеност, те живеят вече и със съзнанието, че както те, така и всички същества са само части, удове на един велик космичен организъм. Затова те се поставят съзнателно в служба на великия Космичен ум, на когото се схващат само като проява. Свръхсъзнанието в което те живеят, също така е на степени. Тези именно посветени, които съзнават и живеят в единството на света и космичното единство на ума, те са били и са ръководителите на човечеството от незапомнени времена. Те са създавали епохите или по право те са външните носители и изразители ни онези космични принципи и процеси, които създават епохите. И всяко движение, което е ръководено от тях, е обосновано върху знанието на космичния ум затова то винаги е постигало целта, за която е родено. Но понякога профаните (незнаещите), които не съзнават. че са такива, често се опитват да се представят пред света за нещо, за някакви величия със специална мисия в света и събирайки групички около себе си и заблуждавайки наивните, незнаещи и доверчиви хорица, се стремят да минат за посветени, за учители, за хора със знание. Но тяхната дейност винаги в края на краищата е била безплодна. Такива профани, които се мислят за посветени е имало винаги има ги и днес. Пълен е света с такива.
към текста >>

да дадете нова насока на живота си, като дадете ход в себе си на Божията мисъл и Божията Любов.
Под влиянието на тези две сили, светът е започнал да се строи. Това, което сега виждаме, не е нищо, друго освен резултат но Божията мисъл и на Божията Любов. Бог е изпратил своята Любов и мисъл в света. Тъй щото сега на вас не ви остава друго, освен да изучавате тази Любов и мисъл, които са действали и действат. Тъй че най-важното за вас е спасението т. е. да дадете нова насока на живота си, като дадете ход в себе си на Божията мисъл и Божията Любов. На всички ви трябва Любовта и мисълта Христови, на всички ви трябва силата и добротата Христови, за да можете да победите и вие духовете на земята, които ви заблуждават и отклоняват от правия път на живота. Във всички ви трябва да се запали свещения огън на Любовта. И тогава старият ще се подмлади. Старият трябва да стане умен, а умният трябва да стане добър. Който е силен, той се нуждае от ум.
към текста >>

И онова, което можете след това да организирате, в него седи вашия живот.
Вие не можете да познаете Бога, до като не го любите. Сега мисълта, която искам да ви оставя, е следната: всичко, каквото имате, каквито опитности сте придобили, е ценно, но всичко това трябва да мине през Божествения огън, да се претопи, и да остане същественото от него. Сегашният живот ще мине през огъня на любовта, и всичко, което остане след този огън, то е ценното. На него може да разчитате. То е вашето богатство. И онова, което можете след това да организирате, в него седи вашия живот. След това вие ще влезете в света на любовта. Има един свят, в който всичко е постижимо. Това е светът на Любовта. Там всички човешки желания се по стигат. И затова ви казвам: Търсете първом Божията Любов.
към текста >>

Лудвиг Кан В Германия Кан дал първите неопровержими доказателства за своето ясновидства на проф.
Сега пожелавам на всинца, да служите на Бога. Това е едно благо за всички. Това е пътя към великата победа на възкресението, която ни носи свободата. Шестото чувство наистина съществува! Многобройни експерименти и наблюдения на хора на науката доказват това. Лудвиг Кан В Германия Кан дал първите неопровержими доказателства за своето ясновидства на проф. Шотелуис, от Фрибург. В Щутгарт, затваряйки се в стаята си, Шотелуис написал три листа, които сгънал по осем пъти. Той оставил два в лявата си ръка и един в дъската. Отишъл при вратата и я отворил. Взел тогава една от хартиите от лявата си ръка и я поставил под една попивка на своето бюро, без да знае коя именно от трите хартии е тая, която поставя.
към текста >>

Това не ще се случи за трети път в живота ми.“ Сведения дадени от държавни чиновници, от експерти, от лекари, потвърждават криптестезичната способност на Кан.
Взел тогава една от хартиите от лявата си ръка и я поставил под една попивка на своето бюро, без да знае коя именно от трите хартии е тая, която поставя. Кан прочел и трите хартии в няколко минути. При това Шотелиус държал затворени ръцете си, в които били другите две хартии. Професор Шотелиус бил дотолкова убеден в извънредните дарби на Кан, че той писал тогава: „Една тръпка мина по тялото ми. Почувствах един трепет, като този, когато за пръв път видях въздушния кораб Цепелин. Това не ще се случи за трети път в живота ми.“ Сведения дадени от държавни чиновници, от експерти, от лекари, потвърждават криптестезичната способност на Кан. Д-р Хеймон, натоварен от съда да направи една анкета, завел Кан в психиатричната клиника в Карлсруе и в своя рапорт, той заявява, че Кан узнава, по непознати пътища, вън от тези на нормалната перцепция, написаните мисли. Една друга експертиза, с която бил натоварен друг леке, медицинският съветник Д р Нойман, заключава така: „Кан виждаше написаните думи като една реалност пред очите си. Аз съм абсолютно сигурен, че не е възможна никаква измама. Написаните от мен думи не 6fe лесно да се прочетат дори ори отворени хартии.“ Никой не би могъл да предположи че тези експерти, тези лекари и магистрати, са били извънредно доверчиви и разположени към Кан. Ако резюмираме резултатите, ний ще видим, че Кан е можал да прочете, без помощта на очите си, хартии, сгънати много пъти и държани в ръцете на изследователя.
към текста >>

(Също така точно) Този безукорен опит ме едновременно ентусиазира и зашемети.
Той бе на другия кран на моята обширно библиотека, докато аз пишех, като се беше обърнал гърбом към мен. Дори и с най-острото зрение той не би могъл да види нищо от там. Тогава ат сгънах осем пъти листчетата н без той да се допира до тях, аз ги поставих, единия в дясната, а другия в лявата си ръка. След полуминутно колебание, той каза: На хартията, която е в лявата ви ръка, е написано: Кое е името на моя баща? (точно) В дясната ръка е написано: Каква е възрастта на моя по-голям син? (Също така точно) Този безукорен опит ме едновременно ентусиазира и зашемети. Той ме задоволи и аз мислех да спра на него. Но Кан пожела да продължим. Този път, докато аз пишех, той мина в съседната стая, чиято врата остана затворена. Аз бях сам в моята библиотека и написах няколко фрази на четири листа хартия. Сгънах по на осем тези листчета и извиках Кан.
към текста >>

членове на Академията на Науките и на д-р Ости.
За първата, която бе в дясната ръка на Г-жа Рише той каза: „Скромността издига таланта.” (точно) За тази в лявата ръка: „Мълчанието е злато“ (точно) За тази, която 6t в моята ръка: „Кучето е приятел на човека“ (точно). Колкото за четвъртия лист, който бе изгорен, след една минута колебание, и след като бе поискал да се докосне до ръката на г-жа Рише, Кан каза; „QuI vcut voyager loin, menage sa mouture“ — това е също така вярно, като се изключи само малката грешка с думата „mouture“, която е дадена от Кан вместо „monture“. (На български тази фраза значи: „Който желае да отиде на-далеч, щади своето добиче (за езда)“). Тези опити не оставяха вече никакво место за съмнение. На 21 февруари се направи друг опит, у мене, в присъствието на моите колеги и приятели Даниел Бертело и генерал Феррие. членове на Академията на Науките и на д-р Ости. Първата част на опита бе направена от генерал Феррие, който, сам, в моята библиотека, написа три фрази върху три листа хартия, които Кан го помоли да сгъне колкото може повече пъти. Докато генералът пишеше, Кан, придружен от Бертело, мина в предверието. Ости и аз останахме в салона. След неколко време Кан се върна с Бертело. Бертело се присъедини към нас в салона, а Кан остана сам с генерал Феррие.
към текста >>

В началото на 19 век — философът Вронски е дал синтетична философия, която по своята стойност заслужава основно проучване.
То лозунга на рицарска Полша! Силният трябва да бъде рицар. Не да угнетява, е да покровителства слабия. Славяните трябва в своите отношения помежду си и към другите народи да осъществят принципите на Христа: Свобода, светлина и живот за всички! „За нашата и вашата свобода.“ Тука се вижда славянският дух, който провъзгласява не егоизма, а любовта и братството между всички народи. В началото на 19 век — философът Вронски е дал синтетична философия, която по своята стойност заслужава основно проучване. Тековски е написал забележително съчинение, „Отче наш“ — в няколко тома, където, в противовес на официалното католичество, изнася духовното, мистичното и универсалното чисто Христово учение за Царството на Духа — за Царството Божие, и изтъква, че това е пътя на Полша — чистото учение на Христв1 А Словацки се провиква „Полша, твоята гибел е Рим! “ Днес съществуват няколко религиозни общества, които съзнателно или несъзнателно следват заветите на полските месианисти. Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не папата, а Христос е глава на църквата; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр. Днес мариавитите, по официалната статистика, наброяват 70,000, — но фактически са повече. Свещениците и епископите носят бели одежди; богослужението е на полски език.
към текста >>

“ Днес съществуват няколко религиозни общества, които съзнателно или несъзнателно следват заветите на полските месианисти.
Не да угнетява, е да покровителства слабия. Славяните трябва в своите отношения помежду си и към другите народи да осъществят принципите на Христа: Свобода, светлина и живот за всички! „За нашата и вашата свобода.“ Тука се вижда славянският дух, който провъзгласява не егоизма, а любовта и братството между всички народи. В началото на 19 век — философът Вронски е дал синтетична философия, която по своята стойност заслужава основно проучване. Тековски е написал забележително съчинение, „Отче наш“ — в няколко тома, където, в противовес на официалното католичество, изнася духовното, мистичното и универсалното чисто Христово учение за Царството на Духа — за Царството Божие, и изтъква, че това е пътя на Полша — чистото учение на Христв1 А Словацки се провиква „Полша, твоята гибел е Рим! “ Днес съществуват няколко религиозни общества, които съзнателно или несъзнателно следват заветите на полските месианисти. Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не папата, а Христос е глава на църквата; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр. Днес мариавитите, по официалната статистика, наброяват 70,000, — но фактически са повече. Свещениците и епископите носят бели одежди; богослужението е на полски език. Не призна ват папската власт; извършват всички треби безплатно и пр. Дух на свобода и демократичност владее.
към текста >>

Благодарение именно на тия си качества: голямо богатство и хармонично съотношение на различните хранителни материали, необходими за правилното и пълно развитие на организъма и за поддържането на последния в добро здравословно състояние, гроздето е най-добрият източник на енергия, от дето и също така отличен възстановител на мускулната сила, отличен градивен материал на клетката, улеснява храносмилането, утолява жаждата, пречиства кръвта, улеснява отделянето на отрови от организъма; с една реч, гроздето притежава всичките най необходими елементи за да улесни обмяната на веществата и самото то да дава материалите на тая обмяна. 8.
Плодовата храна е най-хранителната, най здравата и най-пълната храна за човека. Благодарение на нея, последния поддържа доброто си здраве и се изцерява от различни болести. 5. От всичките плодове, с които така щедро ни дарява земята, безспорно, гроздето е едно от най-доходните, най-хранителните и най-лечебните. И затова именно тоя божествен дар с право е бил най много ценен през всички времена и от всички среди. 6. И наистина, по физико-химически състав и биологически особености, гроздето най добре отговаря на изискванията на организъма и на децата и не възрастните и на старците, така, както и на жените и мъжете. 7. Благодарение именно на тия си качества: голямо богатство и хармонично съотношение на различните хранителни материали, необходими за правилното и пълно развитие на организъма и за поддържането на последния в добро здравословно състояние, гроздето е най-добрият източник на енергия, от дето и също така отличен възстановител на мускулната сила, отличен градивен материал на клетката, улеснява храносмилането, утолява жаждата, пречиства кръвта, улеснява отделянето на отрови от организъма; с една реч, гроздето притежава всичките най необходими елементи за да улесни обмяната на веществата и самото то да дава материалите на тая обмяна. 8. Но гроздето и гроздовия му сок не само че са отлична храна, а същевременно и мощно лекарство при различни остри и хронически заболявания, като заразни възпаления на червата, заболявания на бъбреците, на черния и белия дробове, при болестите на жлъчката и отводните й канали, при затлъстяването, при голямо кръвно налягане, при много нервни болести и ар. 9. До като, обаче, употреблението на гоя божествен плод в естествения му вид (прясно или сухо грозде, гроздов сок и петмез) е отлична храна за здрави и болни и мощно лекарство при почти всички болести на най-важните ни органи, напротив ферментиралите му произведения: виното и ракията, не само че не са полезни за здравето и обществото, но са едни от най-големите врагове на човешкото здраве, семейното щастие, общественото благоденствие и народното единство. Защото спиртните питиета, каквито са виното и ракията, не представляват нищо друго освен екскрементите (изпражненията) на местните ферментационни гъбички, които превръщат храната — захар, в спирт — отрова! Да, спирта в упоителните вещества представлява изпражненията на тия микроскопични същества! Нека това добре да се запомни от любителите на вината и разните ракии и ликьори!
към текста >>

Дочакваме преустановяването на вегетацията (опадване на листата) е наложително.
Започне ли пръста да замръзва, то засаждането на дръвчетата трябва да се отложи за напролет защото в противен случай опасността от замръзване на дръвчетата е голямо. Есенното засаждане овощните дръвчета представлява от себе си редица преимущества. Дръвчетата образуват смукателните си коренчета още през есента, а с това по-лесно понасят сушавото лято. Резултатите в това направление са толкова големи, колкото по-рано на есен са засадени дръвчетата. В никой случай, обаче, не трябва да се избързва, като се прибягва до изкуственото обезлистване. Дочакваме преустановяването на вегетацията (опадване на листата) е наложително. При настъпване на есенното засаждане, винаги стопанина има възможност да направи един по-голям подбор на дръвчетата. Вън от това пренасянето на дръвчетата от по-далечно разстояние през есента е винаги по-безопасно, отколкото през пролетта. Но, обаче, не на всякъде и при всички случаи може и трябва да се прибягва до есенното засаждане на овощните дръвчета. Това е възможно само при топлите, отцедливите леки почви, каквито са песъчливите, глинесто-песъчливите и чакълестите почви. Там, гдето почвите са влажни и тежки, каквито са глинестите, както и в низките места, гдето през зимата почвата замръзва на по-голяма дълбочина, ще трябва да се предпочете пролетното засаждане на дръвчетата.
към текста >>

Нам остава да установим връзка с него.
„Ние живеем не за да умрем — казва той в разговор със сътрудник на един виенски вестник — Ние сме още клади, нашето знание за тайните ма вселената е незряло и ще минат още десетки години, докато човеците бъдат в състояние да разрешат гатанката на живота. Моят жизнен път показва, че аз не съм мечтател, аз стоя на почвата на точните изследвания когато се посрещам на изучаване явленията в етера. По пътя на моите строго научни изследвания, аз съм дошъл до заключение, че животът продължава и след смъртта, че умрелите продължават да живеят в пространството и могат да останат във връзка с живите. Ние имаме лъжливо понятие за смъртта. Духът продължава да живее след разпадане на тялото. Нам остава да установим връзка с него. „Когато на младини научно обосновах твърдението за идващото чудо — радиото, старите учени клатеха глави и ме гледаха със съмнение. Не ми вярваха, а когато бъдещето показа моята прогноза, забравиха съмнението. Няма ли и днес хора, за които телефонът може да бъде чудо и за конто радиото е работа на дявола? Тогава имаше милиони невярващи, готови да обявях за шарлатанин всеки, който би посмял да предскаже на света телевизията. Аз допринесох да се построи един приематели на етерните вълни, един апарат, който да долови гласовете носещи се от етера.
към текста >>

„Когато на младини научно обосновах твърдението за идващото чудо — радиото, старите учени клатеха глави и ме гледаха със съмнение.
Моят жизнен път показва, че аз не съм мечтател, аз стоя на почвата на точните изследвания когато се посрещам на изучаване явленията в етера. По пътя на моите строго научни изследвания, аз съм дошъл до заключение, че животът продължава и след смъртта, че умрелите продължават да живеят в пространството и могат да останат във връзка с живите. Ние имаме лъжливо понятие за смъртта. Духът продължава да живее след разпадане на тялото. Нам остава да установим връзка с него. „Когато на младини научно обосновах твърдението за идващото чудо — радиото, старите учени клатеха глави и ме гледаха със съмнение. Не ми вярваха, а когато бъдещето показа моята прогноза, забравиха съмнението. Няма ли и днес хора, за които телефонът може да бъде чудо и за конто радиото е работа на дявола? Тогава имаше милиони невярващи, готови да обявях за шарлатанин всеки, който би посмял да предскаже на света телевизията. Аз допринесох да се построи един приематели на етерните вълни, един апарат, който да долови гласовете носещи се от етера. Ние ще построим апарат, който да долови и едва измеримите колебания не етера, да долови и гласовете на духовете.
към текста >>

След Франция, веднага, почти едновременно, и Швейцария намали стойността на своя франк.
обезценяването — намалението стойността на френския франк, извършено от френското правителство на социалиста Леон Блум. Този решителен акт, който засяга много интереси, и преди всичко интересите на рентиерите, на тия, които имат големи суми в банките, се смета от някои като истински революционен акт. Защото той с един замах намалява стойността на големите парични капитали, без юридически да отнема някаква част от тях, и същевременно дава възможност ма всички длъжници да се наплатят на кредиторите си при много по-добри условия. Освен това, обезценяването на франка ще предизвика голямо засилване на френския износ. и но покупките вътре в страната, което ще донесе оживление в производството, и търговията, създаване на работа за много безработни. След Франция, веднага, почти едновременно, и Швейцария намали стойността на своя франк. Факта, че първите финансови сили в света, като Съединените Щати, Англия, а сега и Франция, гдето нещата винаги биват зряло обсъждани, намират изход от стопанския застой в изкуственото обезценяване на националната монета, показва, че добре разпраният национален интерес се напълно схожда с интересите на огромното болшинство от народа и че материалните интереси на едно малцинство може и трябва да бъдат пожертвани заради интересите на цялата страна, на множеството. Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си. Въпреки съглашенията за ненамеса, и двете страни са подпомагани от чужди държави. Но като че ли помощта, която се дева на испанското правителство, идва много късно. Бунтовниците вече почти навсякъде почват да вземат надмощие.
към текста >>

Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си.
Защото той с един замах намалява стойността на големите парични капитали, без юридически да отнема някаква част от тях, и същевременно дава възможност ма всички длъжници да се наплатят на кредиторите си при много по-добри условия. Освен това, обезценяването на франка ще предизвика голямо засилване на френския износ. и но покупките вътре в страната, което ще донесе оживление в производството, и търговията, създаване на работа за много безработни. След Франция, веднага, почти едновременно, и Швейцария намали стойността на своя франк. Факта, че първите финансови сили в света, като Съединените Щати, Англия, а сега и Франция, гдето нещата винаги биват зряло обсъждани, намират изход от стопанския застой в изкуственото обезценяване на националната монета, показва, че добре разпраният национален интерес се напълно схожда с интересите на огромното болшинство от народа и че материалните интереси на едно малцинство може и трябва да бъдат пожертвани заради интересите на цялата страна, на множеството. Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си. Въпреки съглашенията за ненамеса, и двете страни са подпомагани от чужди държави. Но като че ли помощта, която се дева на испанското правителство, идва много късно. Бунтовниците вече почти навсякъде почват да вземат надмощие. У нас през този месец се очакват избори, но никой не знае точно какви и кога ще бъдат. Вести Да се подвизава човек в духовния път и да почне да работи върху себе си се иска готовност, назрялост, а още по голяма готовност и назрелост се иска от човека да работи за разпространението на новите идеи на духовния мироглед; неотдавна получихме писмо от Аржентина с което проф.
към текста >>

Вести Да се подвизава човек в духовния път и да почне да работи върху себе си се иска готовност, назрялост, а още по голяма готовност и назрелост се иска от човека да работи за разпространението на новите идеи на духовния мироглед; неотдавна получихме писмо от Аржентина с което проф.
Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си. Въпреки съглашенията за ненамеса, и двете страни са подпомагани от чужди държави. Но като че ли помощта, която се дева на испанското правителство, идва много късно. Бунтовниците вече почти навсякъде почват да вземат надмощие. У нас през този месец се очакват избори, но никой не знае точно какви и кога ще бъдат. Вести Да се подвизава човек в духовния път и да почне да работи върху себе си се иска готовност, назрялост, а още по голяма готовност и назрелост се иска от човека да работи за разпространението на новите идеи на духовния мироглед; неотдавна получихме писмо от Аржентина с което проф. Hugo Ceretti съобщава, че почва де разпространява чрез радио станция Rosario, на която той е главен инженер идеите който в. „Frateco“ носи и учението на Учителя. В Ст. Загора на 27 м. м. се състоя братска сбирка по случай откриването на братския салон.
към текста >>

се състоя братска среща от околните села, по случай началото на новата духовна работа.
В Ст. Загора на 27 м. м. се състоя братска сбирка по случай откриването на братския салон. Присъстваха гости от околията и близките градове. В Бургас на 26 м. м. се състоя братска среща от околните села, по случай началото на новата духовна работа. Сказка за 7-те рилски езера е държал пр. М. Ж. Марков в Бургас. който туй лято посети лагера на Рила край 7-те Рилски езера с д-р Попов.
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Антонова Прошка (стих.) – Асинета Словото на Учителя.
– Пламен. Беседа на планината (снимка) Как да се храним? – Из лекция на Учителя „Големи и малки придобивки“, ООК, год. VII, том. II Върхът (стих.) – Д. Антонова Прошка (стих.) – Асинета Словото на Учителя. Вътрешното разбиране на живота (5.VII.1936 г.) Изучаване на човешкия характер – Л. Лулчев Грижа от другия свят (истинска случка) – Benitta Накъде ще отидем? Материалните, земните работи на един човек или на един народ зависят от състоянието на неговия дух, от неговото духовно развитие и напредък, от неговата духовна активност. Накъде ще отидем а живота — дали към издигане и успехи, или пък към падение, разорение, разгром — това зависи от насоката на нашата мисъл и от нашата духовна самодисциплина. Насоката определяме ний.
към текста >>

Д. Антонова ПРОШКА Отпусна Бог десницата Си свята И пак благослови народа свой.
изисква се най-малко десет поколения чист живот. (из лекциите от Учителя: „Големи и малки придобивки“, год. VII, том II) ВЪРХЪТ Висок си ти, изправен, В небе чело опрял. В простора, ширините Ти погледа си взрял! * И слънце да те грее, И сняг да те вали, И буря да те брули, Обвит да си в мъгли, * Ти,винаги изправен Над всичко пак стоиш, Висок си, ненадминат И царствено блестиш! Д. Антонова ПРОШКА Отпусна Бог десницата Си свята И пак благослови народа свой. Усмихнати над нас са небесата Полъхна мир и отдих и покой. * Просветна се на хоризонта вече, Зари разливат блескави лъчи слънцето пристига отдалече Тържествен химн навсякъде ечи . . . * Че дълго време тъмно бе небето, Закриваха го облаци и мрак. И звездни мир си криеше лицето И слънчев образ лъчезарен драг.
към текста >>

Духовните разбирания подразбират съдържанието на нещата, а смисълът на живота седи в онова съдържание, което човек може да приложи във вътрешното разбиране и приложение на живота.
Вътрешното разбиране на живота (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „Идете в Галилея“, 5.07.1936 г.) Има две разбирания на живота. Едното разбиране е външното, механическото, временното бих го нарекъл, а другото разбиране е вътрешното, дълбокото, вечното. Разбиранията на хората се определят от степента на тяхното съзнание. Казват някои, че човек трябва да има духовни разбирания. Въпросът не е за духовните разбирания на хората. Духовните разбирания подразбират съдържанието на нещата, а смисълът на живота седи в онова съдържание, което човек може да приложи във вътрешното разбиране и приложение на живота. Живота се проявява в многобройни форми — но тези форми се намират в процес на развитие и са неустойчиви. Един ден те ще се изменят и нищо няма да остане от това, което сега имате. Затова казваме, че смисъла на живота не е във външните форми, но във вътрешното съдържание, което строи формите. Онова, за което човек се бори в живота, трябва да бъде неизменно, да има една устойчива цена. Само чрез опитността, чрез вътрешния опит, ние можем да разберем вътрешния живот.
към текста >>

Онова, за което човек се бори в живота, трябва да бъде неизменно, да има една устойчива цена.
Въпросът не е за духовните разбирания на хората. Духовните разбирания подразбират съдържанието на нещата, а смисълът на живота седи в онова съдържание, което човек може да приложи във вътрешното разбиране и приложение на живота. Живота се проявява в многобройни форми — но тези форми се намират в процес на развитие и са неустойчиви. Един ден те ще се изменят и нищо няма да остане от това, което сега имате. Затова казваме, че смисъла на живота не е във външните форми, но във вътрешното съдържание, което строи формите. Онова, за което човек се бори в живота, трябва да бъде неизменно, да има една устойчива цена. Само чрез опитността, чрез вътрешния опит, ние можем да разберем вътрешния живот. Но за да дойдем до този вътрешен опит, необходимо е пробуждане на съзнанието, което подразбира вече един по-дълбок копнеж. Само гладният може да разбере, какво нещо е гладът. Ситият не може да разбере глада. Само жадният може да разбере, какво нещо е жаждата.
към текста >>

Основата на християнството, на вътрешното разбиране на живота, седи в това, че име един живот извън този на земята.
Защото, вие никога не можете да разрешите един въпрос отвън, който в себе си не сте разрешили. Най-първо, въпроса трябва да си го разрешим вътре в себе си и после този въпрос да има приложение отвън. Всичкото нещастие на хората седи в това, че туй, което те не са разрешили отвътре, в себе си, искат да го разрешат отвън. Там е всичката погрешка на хората. То е все едно, един човек без глава да тръгне да разрешава въпросите на живота. Основата на християнството, на вътрешното разбиране на живота, седи в това, че име един живот извън този на земята. Ще попитате: Как можете да ни докажете това? На онези, у които зрението е силно, лесно може да се докаже това, но на слепия нищо не може да се докаже. На онзи, който мисли, лесно можете да докажете нещата, защото лесно се поставят за него въпросите. Нужна е една вътрешна опитност, за да се докажат нещата, защото всички хора не са еднакво умни. Умът на човека е като ръководител.
към текста >>

Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си.
Значи, съществува едно кръговръщение. Да, съществува един разумен свят, в който по-високото съзнание ограничава по-низкото. Следователно, успехът на човека зависи от подчиняването на низшето му съзнание на висшето в него. Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява но низшето. Ние можем да разрешим този въпрос практически по следния начин, Човек трябва де влезе в себе си, да познае какъв е Божествения план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си. А за да избегне това стълкновение, той трябва да се стреми да не прекъсва онова, което е преживял в миналото, защото по такъв начин подпушва Божественото, което като един извор е във вечното настояще. Даже и най-хубавите работи, щом са били в миналото, те днес не са ви потребни. Всеки човек трябва да се стреми в даден случай към божественото начало, което може да го освободи. Божественото начало в човека е онова, което освобождава отвътре, а не от вън. Това, което освобождава човека отвън и то е приятно, но истинската свобода на човека иде от Божественото начало отвътре.
към текста >>

А за да избегне това стълкновение, той трябва да се стреми да не прекъсва онова, което е преживял в миналото, защото по такъв начин подпушва Божественото, което като един извор е във вечното настояще.
Да, съществува един разумен свят, в който по-високото съзнание ограничава по-низкото. Следователно, успехът на човека зависи от подчиняването на низшето му съзнание на висшето в него. Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява но низшето. Ние можем да разрешим този въпрос практически по следния начин, Човек трябва де влезе в себе си, да познае какъв е Божествения план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си. А за да избегне това стълкновение, той трябва да се стреми да не прекъсва онова, което е преживял в миналото, защото по такъв начин подпушва Божественото, което като един извор е във вечното настояще. Даже и най-хубавите работи, щом са били в миналото, те днес не са ви потребни. Всеки човек трябва да се стреми в даден случай към божественото начало, което може да го освободи. Божественото начало в човека е онова, което освобождава отвътре, а не от вън. Това, което освобождава човека отвън и то е приятно, но истинската свобода на човека иде от Божественото начало отвътре. Бог освобождава човека и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално.
към текста >>

Божественото начало в човека е онова, което освобождава отвътре, а не от вън.
Ние можем да разрешим този въпрос практически по следния начин, Човек трябва де влезе в себе си, да познае какъв е Божествения план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си. А за да избегне това стълкновение, той трябва да се стреми да не прекъсва онова, което е преживял в миналото, защото по такъв начин подпушва Божественото, което като един извор е във вечното настояще. Даже и най-хубавите работи, щом са били в миналото, те днес не са ви потребни. Всеки човек трябва да се стреми в даден случай към божественото начало, което може да го освободи. Божественото начало в човека е онова, което освобождава отвътре, а не от вън. Това, което освобождава човека отвън и то е приятно, но истинската свобода на човека иде от Божественото начало отвътре. Бог освобождава човека и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално. Има една свобода, която зависи от вътрешната обмяна между всички живи същества, от каквато категория и да са. Между всички хора трябва да става вътрешна Божествена обмяна, от която ще зависи и тяхното щастие. Тази обмяна се заключава в разумните отношения, които трябва да съществуват между хората.
към текста >>

Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил.“ Не стойте в бездействие, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото.
Това, което освобождава човека отвън и то е приятно, но истинската свобода на човека иде от Божественото начало отвътре. Бог освобождава човека и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално. Има една свобода, която зависи от вътрешната обмяна между всички живи същества, от каквато категория и да са. Между всички хора трябва да става вътрешна Божествена обмяна, от която ще зависи и тяхното щастие. Тази обмяна се заключава в разумните отношения, които трябва да съществуват между хората. Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил.“ Не стойте в бездействие, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото. И ако външните разбирания и отношения на хората не са прави, то и вътрешното им разбиране не е право. Следователно, вътрешното разбиране на хората трябва да се измени коренно, за да се изменят и външните им разбирания и отношения. Външното разбиране зависи от вътрешното. Само когато измени вътрешното си разбиране и даде ход на Божественото, човек ще добие свободата, която търси. Но човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава.
към текста >>

И божественото начало се заключава в това, че от онова, което Бог ни е дал, от онова което е вложено у нас, то иска да вземе.
Първо е даването, а взимането е втория процес. А сега всички хора в свет са се спрели върху вземането — всички искат да взимат. Всички казват: добре е да имаме, добре е да е оставил баща ни нещо. Да, но това е крайният процес. Ти не можеш да взимаш, докато не си давал. И божественото начало се заключава в това, че от онова, което Бог ни е дал, от онова което е вложено у нас, то иска да вземе. Когато ние искаме да вземем нещо от някого, това е Божествен процес. Бог иска, щото всеки човек, който е дал някъде нещо да може да вземе. А онзи, който нищо не е дал, не може да вземе. Следователно, единственото нещо, което в даден случай може да ви помогне, то е Любовта, която ние проявяваме. Значи, първият процес на живота седи в даването.
към текста >>

Тъй че, от всички ви се изисква онова правилно, вътрешно разбиране на живота което носи сила в себе си.
Когато нещата се налагат на човека, те не са Божествени. Там. където има човешки ред на нещата, това е временен процес. При временните процеси участват човешки закони. Сега аз говоря за онзи велик закон на даването, дето и нисшите и висшите божествени процеси стават еднакво. Низшето там познава, че животът иде от висшето. Тъй че, от всички ви се изисква онова правилно, вътрешно разбиране на живота което носи сила в себе си. Ако нямате това разбиране в себе си, вие нищо не можете да направите. Ще кажете, че някой иска да ви заблуждава. He, всеки човек, който не прилага Божия закон, той сам се заблуждава. От резултатите на своя живот, човек ще изпита и своите заблуждения. Ако аз не се храня правилно, както трябва, ще опитам резултатите на моето хранене.
към текста >>

И тъй, ние идваме първо до онова положение, да разберем формите на живота, в които седи ограничението.
Ако не се уча както трябва, ще опитам резултатите на моето учение. Божественото седи а това, че туй, което печелиш никой не може да ти го отнеме. И затова казваме, че щастието на хората седи в Божествения, във вечния живот. Щастието на хората седи в онези малки придобивки, които те имат по отношение на Божественото в себе си. Тъй както в даден случай можеш да се радваш и да бъдеш полезен за себе си, тека трябва да се радваш и да бъдеш полезен и на другите. И тъй, ние идваме първо до онова положение, да разберем формите на живота, в които седи ограничението. После трябва да дойдем до съдържанието на живота, и най-после идваме до крайния предел, до смисъла на живота. Що се отнася до смисъла на живота, всички хора не могат да го разберат по един и същ начин. Често ние говорим за Любовта, но Любовта на хората не е една и съща. Един разбира от Любовта едно, друг — друго, но в края на краищата, кой както и да разбира Любовта. той е прав за себе си.
към текста >>

който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот.
Не е въпрос, какво хората могат да ви научат от вън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога. С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора. И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението, за изпълнение волята Божия при тези условия, при които сега се намирате. И който иска де разбере живота, той трябва да го приеме такъв, какъвто му е даден. При този живот. който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот. По човешки ще ви кажа: Вашето щастие седи в онова, което майка ви е вложила още при раждането ви. Ще кажете: „Не може ли да бъда създаден по друг начин? “ Това подразбира да имате други разбирания и други условия, — това показва че бягате от мъчнотиите на живота и търсите лесния път. Това е погрешката на хората. И Адам и Ева съгрешиха затова, защото си казаха — може да се живее и по друг начин, по-лесно.
към текста >>

По човешки ще ви кажа: Вашето щастие седи в онова, което майка ви е вложила още при раждането ви.
С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора. И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението, за изпълнение волята Божия при тези условия, при които сега се намирате. И който иска де разбере живота, той трябва да го приеме такъв, какъвто му е даден. При този живот. който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот. По човешки ще ви кажа: Вашето щастие седи в онова, което майка ви е вложила още при раждането ви. Ще кажете: „Не може ли да бъда създаден по друг начин? “ Това подразбира да имате други разбирания и други условия, — това показва че бягате от мъчнотиите на живота и търсите лесния път. Това е погрешката на хората. И Адам и Ева съгрешиха затова, защото си казаха — може да се живее и по друг начин, по-лесно. Те си казаха: човек не трябва само да слуша, но той трябва да бъде свободен, да прави каквото си иска.
към текста >>

Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот.
Те си казаха: човек не трябва само да слуша, но той трябва да бъде свободен, да прави каквото си иска. В рая се явиха две разбирания: едното разбиране беше на Бога. А другото разбиране дойде отпосле, то беше разбирането на змията — на черния адепт. И съвременните хора живеят според второто разбиране, те опитаха всичко в света и в резултат придобиха и научиха какво нещо е страданието. А хората само тогаз ще се освободят от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото дърво — когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества. Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот. Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина. Никой не може.да се освободи от този път — всички ще минете през страданията и смъртта, но трябва да бъдете герои — геройски да умрете. И тогаз живота ще придобие друг смисъл за вас. Герои се искат и в материалния, и в духовния, и в умствения светове. Това са три свята свързани в едно.
към текста >>

Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина.
В рая се явиха две разбирания: едното разбиране беше на Бога. А другото разбиране дойде отпосле, то беше разбирането на змията — на черния адепт. И съвременните хора живеят според второто разбиране, те опитаха всичко в света и в резултат придобиха и научиха какво нещо е страданието. А хората само тогаз ще се освободят от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото дърво — когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества. Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот. Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина. Никой не може.да се освободи от този път — всички ще минете през страданията и смъртта, но трябва да бъдете герои — геройски да умрете. И тогаз живота ще придобие друг смисъл за вас. Герои се искат и в материалния, и в духовния, и в умствения светове. Това са три свята свързани в едно. И чувствата и постъпките зависят от ума, и всички отношения и положения зависят от ума на човека.
към текста >>

Така човек постепенно ще премине в нова фаза на живот.
Герои се искат и в материалния, и в духовния, и в умствения светове. Това са три свята свързани в едно. И чувствата и постъпките зависят от ума, и всички отношения и положения зависят от ума на човека. Ако искате да не страдате, трябва да бъдете умни, за да не грешите. Но правите ли погрешни, трябва да бъдете герои да носите страданията, като последствие на погрешките и по този начин да ги изправите. Така човек постепенно ще премине в нова фаза на живот. И Христос казва: Излезте от обикновените разбирания на живота, подигнете съзнанието си по-високо, където ще влезете във връзка с напредналите същества, които ще ви помагат и ръководят. Когато човек влезе в тази нова фаза на живота, най-първо ще забележите, като външен израз на това ново съзнание, промяна на неговите отношения към хората. Той има вяра в хората като в себе си и се отнася с тях както със себе си. Ако вие нямате вяра в хората, с които живеете и се пазите от тях като от вълци, какъв е смисъла на живота? Не е въпрос да разчиташ само на майка си, на баща си, но ти трябва да разчиташ на всички онези хора, които те обичат.
към текста >>

И Христос казва: Излезте от обикновените разбирания на живота, подигнете съзнанието си по-високо, където ще влезете във връзка с напредналите същества, които ще ви помагат и ръководят.
Това са три свята свързани в едно. И чувствата и постъпките зависят от ума, и всички отношения и положения зависят от ума на човека. Ако искате да не страдате, трябва да бъдете умни, за да не грешите. Но правите ли погрешни, трябва да бъдете герои да носите страданията, като последствие на погрешките и по този начин да ги изправите. Така човек постепенно ще премине в нова фаза на живот. И Христос казва: Излезте от обикновените разбирания на живота, подигнете съзнанието си по-високо, където ще влезете във връзка с напредналите същества, които ще ви помагат и ръководят. Когато човек влезе в тази нова фаза на живота, най-първо ще забележите, като външен израз на това ново съзнание, промяна на неговите отношения към хората. Той има вяра в хората като в себе си и се отнася с тях както със себе си. Ако вие нямате вяра в хората, с които живеете и се пазите от тях като от вълци, какъв е смисъла на живота? Не е въпрос да разчиташ само на майка си, на баща си, но ти трябва да разчиташ на всички онези хора, които те обичат. Те са милиони, които ти не познаваш.
към текста >>

Когато човек влезе в тази нова фаза на живота, най-първо ще забележите, като външен израз на това ново съзнание, промяна на неговите отношения към хората.
И чувствата и постъпките зависят от ума, и всички отношения и положения зависят от ума на човека. Ако искате да не страдате, трябва да бъдете умни, за да не грешите. Но правите ли погрешни, трябва да бъдете герои да носите страданията, като последствие на погрешките и по този начин да ги изправите. Така човек постепенно ще премине в нова фаза на живот. И Христос казва: Излезте от обикновените разбирания на живота, подигнете съзнанието си по-високо, където ще влезете във връзка с напредналите същества, които ще ви помагат и ръководят. Когато човек влезе в тази нова фаза на живота, най-първо ще забележите, като външен израз на това ново съзнание, промяна на неговите отношения към хората. Той има вяра в хората като в себе си и се отнася с тях както със себе си. Ако вие нямате вяра в хората, с които живеете и се пазите от тях като от вълци, какъв е смисъла на живота? Не е въпрос да разчиташ само на майка си, на баща си, но ти трябва да разчиташ на всички онези хора, които те обичат. Те са милиони, които ти не познаваш. Цялото щастие не човека седи в онези хора, които го обичат.
към текста >>

И тъй, силата на човека седи в онова, което той в даден случай може да даде.
Бъдещето учение в света се заключава в това да разчиташ на онези хора, които те обичат. Друго яче казано: разчитайте на Бога. Вие трябва да видите тази Любов проявена чрез всички хора. И тогаз ще се създадат разумните отношения на братство и взаимопомощ между хората, и всеки ще гледа на интересите на другите хора, като на свои. Тогаз ще изчезнат противоречията и недоразуменията между хората. И тъй, силата на човека седи в онова, което той в даден случай може да даде. Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което вземаш то пак е резултат на това, как си използвал Божественото. Ще кажете: Где е човека ? — Дето е Бог, там е човекът. Дето не е Бог, там и човек не е. Докато човек мисли, че във всеки даден случай той може да постъпва както иска, в това няма никаква свобода.
към текста >>

Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което вземаш то пак е резултат на това, как си използвал Божественото.
Друго яче казано: разчитайте на Бога. Вие трябва да видите тази Любов проявена чрез всички хора. И тогаз ще се създадат разумните отношения на братство и взаимопомощ между хората, и всеки ще гледа на интересите на другите хора, като на свои. Тогаз ще изчезнат противоречията и недоразуменията между хората. И тъй, силата на човека седи в онова, което той в даден случай може да даде. Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което вземаш то пак е резултат на това, как си използвал Божественото. Ще кажете: Где е човека ? — Дето е Бог, там е човекът. Дето не е Бог, там и човек не е. Докато човек мисли, че във всеки даден случай той може да постъпва както иска, в това няма никаква свобода. Докато хората поддържат теорията на изтреблението едни други, живота им няма смисъл.
към текста >>

Всички трябва да служите на Бога като синове.
Някои казват: това учение е неприложимо за сега, в идущото прераждане ще го приложим. Оставете настрана закона за прераждането. Има един закон по-велик от закова за прераждането. Той е закона за изпълнение волята Божия. Щом изпълните волята Божия вие ще бъдете син Божий, и ще кажете тогава, че животът има смисъл. Всички трябва да служите на Бога като синове. Само в служенето, само в Любовта хората ще могат да се примирят. Щом всички хора се примирят, ще настане едно блажено състояние. След това ще дойде един нов порядък на нещата, при който хората ще могат да приложат повече неща. За да живеят братски, хората трябва да си прощават. Вие не можете да простите на един човек докато не го обичате.
към текста >>

След това ще дойде един нов порядък на нещата, при който хората ще могат да приложат повече неща.
Той е закона за изпълнение волята Божия. Щом изпълните волята Божия вие ще бъдете син Божий, и ще кажете тогава, че животът има смисъл. Всички трябва да служите на Бога като синове. Само в служенето, само в Любовта хората ще могат да се примирят. Щом всички хора се примирят, ще настане едно блажено състояние. След това ще дойде един нов порядък на нещата, при който хората ще могат да приложат повече неща. За да живеят братски, хората трябва да си прощават. Вие не можете да простите на един човек докато не го обичате. Вие не можете да простите и докато не ви обичат. Следователно, и двата закона ще прилагате — ще обичате, и ще ви обичат. Без обич няма прошка.
към текста >>

Сега ви казвам: приложете онази беззаветна Любов, не само на думи, но да се живее.
Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си. Бог знае, какво ще допринесе послушанието на хората. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения в секта. Ако вий мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, вий сте на крива посока. Сега ви казвам: приложете онази беззаветна Любов, не само на думи, но да се живее. Всеки човек, който е дошъл до това учение, той ще върви в света и ще знае причините защо съществуват нещастията. И този човек е в състояние да се справи с всички мъчнотии в живота. Това е вътрешното, дълбоко разбиране на живота, което всички трябва да имате. 5.VII.1936 г. Л. Лулчев Изучаване на човешкия характер Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си.
към текста >>

природата ще го подпомогне, условията не живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното.
Него не съблазняват земни богатства, обществени положения, титли, мнения, слава. Той живее в един реален свят, в който нищо не му липсва и към когото нищо не може отвън да се прибави. Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот. Но всички тия пътища на учения или мъдреца са еднакво отворени пред всеки от нас. Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях и ако това е единствената му цел или най-силното му желание. природата ще го подпомогне, условията не живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното. Но нека не мисли, че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там в него се гнезди всичкото най-възвишено и красиво във вашия живот.
към текста >>

Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново.
В тия форми е изразен целия душевен, умствен и чувствен свят — това е море. което се вълнува, небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч, взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва какъв важен дял от живота се хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се стори страшно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже, до колко то е вярно. Светът, в който живеем, е същия и за учения и за невежия, но еднакво не го схващат. Ученият вижда закономерност там, където невежия се угнетява от хаос и безсмислие. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова нещата изглеждат зависими и свързани едно с друго. Колкото е по-тесногръд и невежа, толкова и светът му се ограничава с неговите непосредствени интереси и желания.
към текста >>

Това ново може да ни се стори страшно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже, до колко то е вярно.
което се вълнува, небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч, взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва какъв важен дял от живота се хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се стори страшно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже, до колко то е вярно. Светът, в който живеем, е същия и за учения и за невежия, но еднакво не го схващат. Ученият вижда закономерност там, където невежия се угнетява от хаос и безсмислие. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова нещата изглеждат зависими и свързани едно с друго. Колкото е по-тесногръд и невежа, толкова и светът му се ограничава с неговите непосредствени интереси и желания. Силите в света ние познаваме по техните резултати.
към текста >>

ще го вземем в най-контрастният му вид, а после ще дойдем до единството, което е в основата на всичко и разбирането, на което изисква повече знание.
Человек е също проява на силите. които носи в себе си. Неговата форма, тялото му е във връзка с това как проявява своите сили — в кои светове — физическия, органическия и чувствения или във волевия и умствения. Съответно това и формите на тялото добиват своят изглед. За да ни стане по ясен света, който ни заобикаля и който в нас. ще го вземем в най-контрастният му вид, а после ще дойдем до единството, което е в основата на всичко и разбирането, на което изисква повече знание. В нашия физически свят различаваме тъмнина и светлина, мъжки и женски пол, движение и покой, живот и смърт и пр. Ще вземаме някои кратки положения за да изясним някои форми присъщи на човека. Така, ще вземем като установено (самото доказване би ни отвлякло много от практичната цел която имаме с настоящите редове), че линията е израз на сила, а повърхнината — граница на сила, които действат. Всички линии в органическия свят може да се смятат като израз на електрическата енергия. Всичките криви — на магнетични енергии.
към текста >>

Така, ще вземем като установено (самото доказване би ни отвлякло много от практичната цел която имаме с настоящите редове), че линията е израз на сила, а повърхнината — граница на сила, които действат.
Съответно това и формите на тялото добиват своят изглед. За да ни стане по ясен света, който ни заобикаля и който в нас. ще го вземем в най-контрастният му вид, а после ще дойдем до единството, което е в основата на всичко и разбирането, на което изисква повече знание. В нашия физически свят различаваме тъмнина и светлина, мъжки и женски пол, движение и покой, живот и смърт и пр. Ще вземаме някои кратки положения за да изясним някои форми присъщи на човека. Така, ще вземем като установено (самото доказване би ни отвлякло много от практичната цел която имаме с настоящите редове), че линията е израз на сила, а повърхнината — граница на сила, които действат. Всички линии в органическия свят може да се смятат като израз на електрическата енергия. Всичките криви — на магнетични енергии. В човека, там, където имаме прави линии, действа или са резултат на ума, а кривите — на сърцето или чувствата. Скъсените линии характеризират проявата на волята. Васко отклонение предполага увеличение на съпротивлението на средата или приближаване към центъра.
към текста >>

Правата плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща.
Скъсените линии характеризират проявата на волята. Васко отклонение предполага увеличение на съпротивлението на средата или приближаване към центъра. Геометрическата точка в органическия свят има три значения — точка, център и фокус. Точката е неутрална. Центъра е точка, в която става проява на вътрешни сили, във фокуса се съсредоточават външни сили. Правата плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща. Изпъкналата повърхност е активна, мъжка, разпръсваща енергиите. Всяко нарушение на равновесието извиква движение. Големината на една органическа линия показва продължителността или времедействието на едно сила. Ъглите, които се образуват, показва близко или далеч става действието. Всичките издути чести на човешкото тяло са активни.
към текста >>

Всяко нарушение на равновесието извиква движение.
Геометрическата точка в органическия свят има три значения — точка, център и фокус. Точката е неутрална. Центъра е точка, в която става проява на вътрешни сили, във фокуса се съсредоточават външни сили. Правата плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща. Изпъкналата повърхност е активна, мъжка, разпръсваща енергиите. Всяко нарушение на равновесието извиква движение. Големината на една органическа линия показва продължителността или времедействието на едно сила. Ъглите, които се образуват, показва близко или далеч става действието. Всичките издути чести на човешкото тяло са активни. Вдлъбнатите — пасивни или събиращи енергии. А смесените форми показват на смесени функции — активни и пасивни, (напр.
към текста >>

— Но как може това нещо, извикахме едновременно почти всички, това е много чудно.
— почти в един глас попитахме ние, а аз допълних, че ми се струва, какво вчера я видях на улицата отдалеч. — Да, Елизабета е тук, но голямата ми дъщеря Биси, е там, в Германия, с мъжа си. — Но това е невъзможно, вие сте толкова млада, как може да имате женена дъщеря, обади се една от дамите. — Да. имам, само че не съм я родила аз, нейната майка от невидимия свят ми каза да я взема. — Но как може това нещо, извикахме едновременно почти всички, това е много чудно. —- И чудно и обикновено, усмихна се мадам Хедвиг. — Но моля, обърнах се аз, то е толкова странно, казвате от невидимия свят ви са казали, но как може това? Разправете ни, то е тъй невероятно интересно. — Да, Хедвиг, обърна се най-близката й приятелка, моля те разправи, вярвай, никой нищо няма да каже ма господин Херц. — Моля разправете, обадиха се всички останали с оживени лица и светещи очи.
към текста >>

—- И чудно и обикновено, усмихна се мадам Хедвиг.
— Да, Елизабета е тук, но голямата ми дъщеря Биси, е там, в Германия, с мъжа си. — Но това е невъзможно, вие сте толкова млада, как може да имате женена дъщеря, обади се една от дамите. — Да. имам, само че не съм я родила аз, нейната майка от невидимия свят ми каза да я взема. — Но как може това нещо, извикахме едновременно почти всички, това е много чудно. —- И чудно и обикновено, усмихна се мадам Хедвиг. — Но моля, обърнах се аз, то е толкова странно, казвате от невидимия свят ви са казали, но как може това? Разправете ни, то е тъй невероятно интересно. — Да, Хедвиг, обърна се най-близката й приятелка, моля те разправи, вярвай, никой нищо няма да каже ма господин Херц. — Моля разправете, обадиха се всички останали с оживени лица и светещи очи. Сякаш тайнственото в тия случки караше, неизвестно защо, очите да проблясват със странен блясък.
към текста >>

Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко.
Първо, аз самата имах две деца. Отговорността за възпитанието на едно дете и неговото отглеждане е голяма. Но най-главното, как ще каже на мъжа си? Но тя ме молеше, тъй сърцераздирателно кършеше своите прозрачни пръсти, че най после се съгласих, като предоставих на нея да уреди въпроса с мъжа ми. Тя се усмихна, благодари и изчезна. Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко. Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче. Пожарът, благодарение на силния вятър и на липсата на бързо доставяне не вода в голяма суматоха, се разпространил и обхванал доста голяма част от града, а и колкото оцеляла от пожара, била разрушена от земетресението. Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове. Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата. Тъкмо говорехме и викахме едно младо момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене.
към текста >>

Продължавахме да търсим момиче, но всички отказваха по най-чудноват начин.
— Ти знаеш, аз съм съгласна, но не зависи от мен. — С кого говориш Хедвиг, изведнъж ме попита Херц, като се обърна към мене. —С една жена. Коя? — и погледа му изведнъж ме предупреди да внимавам за ума си. Той винаги ужасно избухваше, когато и най-слабо долавяше моята връзка с невидимия свят и аз се стараех да скривам по възможност всяко нещо, което би му дело повод за такова избухване. Продължавахме да търсим момиче, но всички отказваха по най-чудноват начин. Херц се нервираше, но аз гледах и виждах — водещата малкото си момиченце им нашепваше да се не съгласяват, като им излагаше разни доводи. Понякога трябваше да турям ръка на устата си, за да не извикам гледайки картината от двете страни. В момента, когато момичетата отказваха, майката бързо тикаше детето при Херц и го караше да го моли да вземе нея, че тя ще помага, ще гледа децата. Детето тъй трогателно молеше, че най после Херц се наведе и го погледна. — Но как ще помагаш, ти си толкова малка, й каза той.
към текста >>

93. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Антонова Словото на Учителя.
Севлиево, 1 ноември 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Шестото чувство – Пламен. Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила (снимка) Християнството и окултната наука – В. Пашов Лозата (стих.) – Д. Антонова Словото на Учителя. Раждането на новия свят (18.X.1936 г.) Училище на обичта (приказка за бъдещето) – Т. Чаушев Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 170) – Л. Лулчев Шестото чувство Според великата Божествена наука на живота, по отношение на която съвременната официална наука е само скромно встъпление, човечеството, в своята досегашна земна история, е минало през пето основни, коренни раси. Първите две раси принадлежат на едно извънредно отдалечено минало.
към текста >>

Раждането на новия свят (18.X.1936 г.) Училище на обичта (приказка за бъдещето) – Т.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Шестото чувство – Пламен. Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила (снимка) Християнството и окултната наука – В. Пашов Лозата (стих.) – Д. Антонова Словото на Учителя. Раждането на новия свят (18.X.1936 г.) Училище на обичта (приказка за бъдещето) – Т. Чаушев Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 170) – Л. Лулчев Шестото чувство Според великата Божествена наука на живота, по отношение на която съвременната официална наука е само скромно встъпление, човечеството, в своята досегашна земна история, е минало през пето основни, коренни раси. Първите две раси принадлежат на едно извънредно отдалечено минало. От тях вече нима никаква следа на земята и затова ще ги отминем.
към текста >>

Лулчев Шестото чувство Според великата Божествена наука на живота, по отношение на която съвременната официална наука е само скромно встъпление, човечеството, в своята досегашна земна история, е минало през пето основни, коренни раси.
Пашов Лозата (стих.) – Д. Антонова Словото на Учителя. Раждането на новия свят (18.X.1936 г.) Училище на обичта (приказка за бъдещето) – Т. Чаушев Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 170) – Л. Лулчев Шестото чувство Според великата Божествена наука на живота, по отношение на която съвременната официална наука е само скромно встъпление, човечеството, в своята досегашна земна история, е минало през пето основни, коренни раси. Първите две раси принадлежат на едно извънредно отдалечено минало. От тях вече нима никаква следа на земята и затова ще ги отминем. Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка. Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса. Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка.
към текста >>

Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на.
Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка. Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса. Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка. Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на.
към текста >>

Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота.
Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри.
към текста >>

способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри.
Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри. Бергсон, и шестото чувство, в неговите най-разнообразни форми и прояви, както са го изследвали и проучили, макар и да не са го още разбрали и обяснили напълно,— Шарл Рише и мнозина още авторитетни учени—това са наченките, белезите, първите признаци на новото шесто чувство или ясновидството, което ще бъде напълно развито от идващата шеста раса. Велик, дълбок, безграничен и безсмъртен е живота. Той води нагоре, все по-нагоре, към неописуема хармония и светлина. И има една велика. Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот.
към текста >>

Бергсон, и шестото чувство, в неговите най-разнообразни форми и прояви, както са го изследвали и проучили, макар и да не са го още разбрали и обяснили напълно,— Шарл Рише и мнозина още авторитетни учени—това са наченките, белезите, първите признаци на новото шесто чувство или ясновидството, което ще бъде напълно развито от идващата шеста раса.
Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри. Бергсон, и шестото чувство, в неговите най-разнообразни форми и прояви, както са го изследвали и проучили, макар и да не са го още разбрали и обяснили напълно,— Шарл Рише и мнозина още авторитетни учени—това са наченките, белезите, първите признаци на новото шесто чувство или ясновидството, което ще бъде напълно развито от идващата шеста раса. Велик, дълбок, безграничен и безсмъртен е живота. Той води нагоре, все по-нагоре, към неописуема хармония и светлина. И има една велика. Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот. До тази наука ний не можем да се докоснем дори, ний не можем по никой начин да я овладеем с тия средства, с които понастоящем разполагаме.
към текста >>

Единственото сигурно средство за навлизане в областта на истинската наука за живота, пред която падат всички прегради на „непознаваемото“, е пълното развиване на тъй-нареченото шесто чувство или ясновидството, слаби, несъвършени прояви на което е проучило академика Шарл Рише и което в своята пълнота за сега е достояние само на Учителите на човечеството.
Той води нагоре, все по-нагоре, към неописуема хармония и светлина. И има една велика. Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот. До тази наука ний не можем да се докоснем дори, ний не можем по никой начин да я овладеем с тия средства, с които понастоящем разполагаме. Никакви апарати, никакви, кови открития не ще ни помогнат да проникнем в скритата, невидимата страна на живота. Единственото сигурно средство за навлизане в областта на истинската наука за живота, пред която падат всички прегради на „непознаваемото“, е пълното развиване на тъй-нареченото шесто чувство или ясновидството, слаби, несъвършени прояви на което е проучило академика Шарл Рише и което в своята пълнота за сега е достояние само на Учителите на човечеството. Пламен Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила Християнството и окултната наука Мнозина са писали на тази тема, но малцина са засегнали въпроса по същество. Тук нямам за цел да разглеждам окултната страна на християнството, но само да посоча на онази връзка и зависимост, която съществува между християнството и окултната наука. Когато говорим за християнството, ние разбираме божествено-та учение, което е съществувало и преди слизането на Христа на земята. За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството. Според учението на Учителя, Христос — това е проявения Бог в света или мировия Дух, който организира и направлява целия Космос и ръководи цялото космично развитие.
към текста >>

Така че, от това гледище, божественото учение, което в най-новата му ферма и проявление наричаме християнство, е съществувало през всички времена и епохи.
Когато говорим за християнството, ние разбираме божествено-та учение, което е съществувало и преди слизането на Христа на земята. За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството. Според учението на Учителя, Христос — това е проявения Бог в света или мировия Дух, който организира и направлява целия Космос и ръководи цялото космично развитие. Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса. Разбиран в този сми-съд, Христос е Бог, който се проявява в света и ръководи човечество в неговия възходящ път. Така че, от това гледище, божественото учение, което в най-новата му ферма и проявление наричаме християнство, е съществувало през всички времена и епохи. От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос. Само че до преди Голготската мистерия, отношението на Христа към човечеството и неговите ръководители е било едно, а след това най-велико събитие в нашето земно развитие, — Той има вече друго отношение. Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр. Мойсей слушал гласа на Бога от огнената къпина, а на Авраама Бог ходеше на гости, както си ходят хората помежду си. Същото нещо се отнася до всички посветени на древността.
към текста >>

От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос.
За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството. Според учението на Учителя, Христос — това е проявения Бог в света или мировия Дух, който организира и направлява целия Космос и ръководи цялото космично развитие. Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса. Разбиран в този сми-съд, Христос е Бог, който се проявява в света и ръководи човечество в неговия възходящ път. Така че, от това гледище, божественото учение, което в най-новата му ферма и проявление наричаме християнство, е съществувало през всички времена и епохи. От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос. Само че до преди Голготската мистерия, отношението на Христа към човечеството и неговите ръководители е било едно, а след това най-велико събитие в нашето земно развитие, — Той има вече друго отношение. Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр. Мойсей слушал гласа на Бога от огнената къпина, а на Авраама Бог ходеше на гости, както си ходят хората помежду си. Същото нещо се отнася до всички посветени на древността. Този именно Бог, който е говорил на посветените на миналото, и който им се е явявал в разни образи, е Този, когото ние познаваме като Христос.
към текста >>

Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр.
Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса. Разбиран в този сми-съд, Христос е Бог, който се проявява в света и ръководи човечество в неговия възходящ път. Така че, от това гледище, божественото учение, което в най-новата му ферма и проявление наричаме християнство, е съществувало през всички времена и епохи. От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос. Само че до преди Голготската мистерия, отношението на Христа към човечеството и неговите ръководители е било едно, а след това най-велико събитие в нашето земно развитие, — Той има вече друго отношение. Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр. Мойсей слушал гласа на Бога от огнената къпина, а на Авраама Бог ходеше на гости, както си ходят хората помежду си. Същото нещо се отнася до всички посветени на древността. Този именно Бог, който е говорил на посветените на миналото, и който им се е явявал в разни образи, е Този, когото ние познаваме като Христос. Той е, който е ръководил великите Риши на Индия и даде законите на Ману; Той е вдъхновявал Рама; Той е бил когото съзерцавал Буда; Той е, който се е проявил в Шри Кришна; Той е стоял зад Хермеса и всички посветени на древния Египет и Халдея. Той беше, който говори на Авраама и другите патриарси; Той е, който е говорил на Мойсея; Той е Ахура Мазда на Заратустра; Той е, който е ръководил всички окултни школи на древността и който е създал всички религии.
към текста >>

Той е, който е ръководил великите Риши на Индия и даде законите на Ману; Той е вдъхновявал Рама; Той е бил когото съзерцавал Буда; Той е, който се е проявил в Шри Кришна; Той е стоял зад Хермеса и всички посветени на древния Египет и Халдея.
Само че до преди Голготската мистерия, отношението на Христа към човечеството и неговите ръководители е било едно, а след това най-велико събитие в нашето земно развитие, — Той има вече друго отношение. Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр. Мойсей слушал гласа на Бога от огнената къпина, а на Авраама Бог ходеше на гости, както си ходят хората помежду си. Същото нещо се отнася до всички посветени на древността. Този именно Бог, който е говорил на посветените на миналото, и който им се е явявал в разни образи, е Този, когото ние познаваме като Христос. Той е, който е ръководил великите Риши на Индия и даде законите на Ману; Той е вдъхновявал Рама; Той е бил когото съзерцавал Буда; Той е, който се е проявил в Шри Кришна; Той е стоял зад Хермеса и всички посветени на древния Египет и Халдея. Той беше, който говори на Авраама и другите патриарси; Той е, който е говорил на Мойсея; Той е Ахура Мазда на Заратустра; Той е, който е ръководил всички окултни школи на древността и който е създал всички религии. Той е, който се прояви най-после чрез Исус от Назарет, като се съедини и стана едно с Него, създавайки типа на Богочовека и изнесе на света Великото Божествено Учение в Неговата пълнота и в Неговата последна форма. Но до проявата му чрез Исуса, Неговото отношение към човечеството беше едно. Той винаги е говорил на посветените отвън и от вън е ръководил човечеството. След голготското събитие, Той прониква цялата земя, прониква и в човешките души.
към текста >>

Учителят казва: чрез египетските посветени бяха изнесени основните принципи на Божественото учение.
Това е състоянието на всички посветени, след великата мистерия. И днес Христос хлопа на вратите на всеки ум, на всяка душа, на всяко съзнание и ги подканва да го последват по нанагорния път към съвършенство. След Голготската мистерия, Той беше. който ръководеше Богомилите, под негово ръководство се разви и разцъфна Розенкройцерството, под неговото ръководство се развива сега и движението на Бело-то Братство в България. Тъй че, когато говорим за отношението на Християнството или на Божественото учение към окултната наука, ние изхождаме именно от това положение, че както едното, така и другото, са дадени от Великия Дух на Космоса, познат като Христос. Учителят казва: чрез египетските посветени бяха изнесени основните принципи на Божественото учение. След това чрез пророците на Палестина, бяха подготвени хората, които да разнесат учението по целия свят и тогаз се яви и сам Христос във физическото тяло, и изнесе учението в неговата пълнота и чистота. А чрез богомилите, розенкройцерите и движението на Бялото Братство сега се дават методите за приложение на това учение в целокупния живот. Как ще наричаме учението — Християнство. Божествено учение, окултна наука или ново учение — това е безразлично. С тези разсъждения искам да изясня следната мисъл — мнозина мислят, че люлката на окултното, на мистичното разбиране на живота е Индия.
към текста >>

Божествено учение, окултна наука или ново учение — това е безразлично.
Тъй че, когато говорим за отношението на Християнството или на Божественото учение към окултната наука, ние изхождаме именно от това положение, че както едното, така и другото, са дадени от Великия Дух на Космоса, познат като Христос. Учителят казва: чрез египетските посветени бяха изнесени основните принципи на Божественото учение. След това чрез пророците на Палестина, бяха подготвени хората, които да разнесат учението по целия свят и тогаз се яви и сам Христос във физическото тяло, и изнесе учението в неговата пълнота и чистота. А чрез богомилите, розенкройцерите и движението на Бялото Братство сега се дават методите за приложение на това учение в целокупния живот. Как ще наричаме учението — Християнство. Божествено учение, окултна наука или ново учение — това е безразлично. С тези разсъждения искам да изясня следната мисъл — мнозина мислят, че люлката на окултното, на мистичното разбиране на живота е Индия. Затова за тях и понятието за окултизъм е станело синоним на индуска философия. Но това е едно много погрешно схващане. Към горното ще прибавя и следното — че мировия дух в различните епохи и фази на човешкото развитие, е дал разни пътища и методи на човечеството за неговото подигане — но винаги му е давал това, което му е било необходимо за момента, от това гледище, във времето на индийската култура той чрез великите Риши създаде това, което ние сега наричаме индуско философия, която има в основата си окултната наука, но с течението на времето, към нея са прибавени и много работи, които нямат нищо общо със самата наука, и плюс това, тя е дадена в една епоха коренно различна от сегашната, следователно, не може да претендира за пълнотата но окултната наука. Защото, когато говорим за Божествената или окултна наука, ние разбираме онова велико знание, по което е построен Космоса, и по законите на което функционира самия живот и мисъл.
към текста >>

Към горното ще прибавя и следното — че мировия дух в различните епохи и фази на човешкото развитие, е дал разни пътища и методи на човечеството за неговото подигане — но винаги му е давал това, което му е било необходимо за момента, от това гледище, във времето на индийската култура той чрез великите Риши създаде това, което ние сега наричаме индуско философия, която има в основата си окултната наука, но с течението на времето, към нея са прибавени и много работи, които нямат нищо общо със самата наука, и плюс това, тя е дадена в една епоха коренно различна от сегашната, следователно, не може да претендира за пълнотата но окултната наука.
Как ще наричаме учението — Християнство. Божествено учение, окултна наука или ново учение — това е безразлично. С тези разсъждения искам да изясня следната мисъл — мнозина мислят, че люлката на окултното, на мистичното разбиране на живота е Индия. Затова за тях и понятието за окултизъм е станело синоним на индуска философия. Но това е едно много погрешно схващане. Към горното ще прибавя и следното — че мировия дух в различните епохи и фази на човешкото развитие, е дал разни пътища и методи на човечеството за неговото подигане — но винаги му е давал това, което му е било необходимо за момента, от това гледище, във времето на индийската култура той чрез великите Риши създаде това, което ние сега наричаме индуско философия, която има в основата си окултната наука, но с течението на времето, към нея са прибавени и много работи, които нямат нищо общо със самата наука, и плюс това, тя е дадена в една епоха коренно различна от сегашната, следователно, не може да претендира за пълнотата но окултната наука. Защото, когато говорим за Божествената или окултна наука, ние разбираме онова велико знание, по което е построен Космоса, и по законите на което функционира самия живот и мисъл. Следователно, индуската философия е имала своя историческа роля, която е изиграла, но развитието отива напред и заедно с това на запад, където Божествения Дух създава нови култури, изнася учението все по-пълно и съобразно с нуждите на момента, му дава и съответна форма. Така се раждат последователно древноперсийската, древноегипетската култури, гръкоримскето, докато дойдем до културата на Западна Европа, зад която стои розенкройцерството, което вече залязва, за да даде място на следващата култура, която се заражда между славянството, като авангард на която се явява учението на Учителя, като последна дума на Божествения дух. Защото културата се явява там, където се насочва Божествената мисъл и замира там, където се оттегля божественото. Следователно, културите на миналото с техните религии и философии, са имали свое място в миналото, но ако речем до си служим с тях сега, то би значило да отхвърлим настоящето проявление на Божествения дух и да се спънем.
към текста >>

Защото, когато говорим за Божествената или окултна наука, ние разбираме онова велико знание, по което е построен Космоса, и по законите на което функционира самия живот и мисъл.
Божествено учение, окултна наука или ново учение — това е безразлично. С тези разсъждения искам да изясня следната мисъл — мнозина мислят, че люлката на окултното, на мистичното разбиране на живота е Индия. Затова за тях и понятието за окултизъм е станело синоним на индуска философия. Но това е едно много погрешно схващане. Към горното ще прибавя и следното — че мировия дух в различните епохи и фази на човешкото развитие, е дал разни пътища и методи на човечеството за неговото подигане — но винаги му е давал това, което му е било необходимо за момента, от това гледище, във времето на индийската култура той чрез великите Риши създаде това, което ние сега наричаме индуско философия, която има в основата си окултната наука, но с течението на времето, към нея са прибавени и много работи, които нямат нищо общо със самата наука, и плюс това, тя е дадена в една епоха коренно различна от сегашната, следователно, не може да претендира за пълнотата но окултната наука. Защото, когато говорим за Божествената или окултна наука, ние разбираме онова велико знание, по което е построен Космоса, и по законите на което функционира самия живот и мисъл. Следователно, индуската философия е имала своя историческа роля, която е изиграла, но развитието отива напред и заедно с това на запад, където Божествения Дух създава нови култури, изнася учението все по-пълно и съобразно с нуждите на момента, му дава и съответна форма. Така се раждат последователно древноперсийската, древноегипетската култури, гръкоримскето, докато дойдем до културата на Западна Европа, зад която стои розенкройцерството, което вече залязва, за да даде място на следващата култура, която се заражда между славянството, като авангард на която се явява учението на Учителя, като последна дума на Божествения дух. Защото културата се явява там, където се насочва Божествената мисъл и замира там, където се оттегля божественото. Следователно, културите на миналото с техните религии и философии, са имали свое място в миналото, но ако речем до си служим с тях сега, то би значило да отхвърлим настоящето проявление на Божествения дух и да се спънем. Божествения дух се проявява в настоящето.
към текста >>

Следователно, индуската философия е имала своя историческа роля, която е изиграла, но развитието отива напред и заедно с това на запад, където Божествения Дух създава нови култури, изнася учението все по-пълно и съобразно с нуждите на момента, му дава и съответна форма.
С тези разсъждения искам да изясня следната мисъл — мнозина мислят, че люлката на окултното, на мистичното разбиране на живота е Индия. Затова за тях и понятието за окултизъм е станело синоним на индуска философия. Но това е едно много погрешно схващане. Към горното ще прибавя и следното — че мировия дух в различните епохи и фази на човешкото развитие, е дал разни пътища и методи на човечеството за неговото подигане — но винаги му е давал това, което му е било необходимо за момента, от това гледище, във времето на индийската култура той чрез великите Риши създаде това, което ние сега наричаме индуско философия, която има в основата си окултната наука, но с течението на времето, към нея са прибавени и много работи, които нямат нищо общо със самата наука, и плюс това, тя е дадена в една епоха коренно различна от сегашната, следователно, не може да претендира за пълнотата но окултната наука. Защото, когато говорим за Божествената или окултна наука, ние разбираме онова велико знание, по което е построен Космоса, и по законите на което функционира самия живот и мисъл. Следователно, индуската философия е имала своя историческа роля, която е изиграла, но развитието отива напред и заедно с това на запад, където Божествения Дух създава нови култури, изнася учението все по-пълно и съобразно с нуждите на момента, му дава и съответна форма. Така се раждат последователно древноперсийската, древноегипетската култури, гръкоримскето, докато дойдем до културата на Западна Европа, зад която стои розенкройцерството, което вече залязва, за да даде място на следващата култура, която се заражда между славянството, като авангард на която се явява учението на Учителя, като последна дума на Божествения дух. Защото културата се явява там, където се насочва Божествената мисъл и замира там, където се оттегля божественото. Следователно, културите на миналото с техните религии и философии, са имали свое място в миналото, но ако речем до си служим с тях сега, то би значило да отхвърлим настоящето проявление на Божествения дух и да се спънем. Божествения дух се проявява в настоящето. А миналото е само един спомен за неговата минала дейност.
към текста >>

От това гледище, основата но това духовно Божествено учение, което залива днес света, не е в Индия, а в дълбаните на божествения дух, който а настоящето се проявява между славяните.
Божествения дух се проявява в настоящето. А миналото е само един спомен за неговата минала дейност. И Европа днес живее с това, което Божествения дух днес дава на света — цялата съвременна наука е стимулирана от Божествения дух да отговаря на нуждите на развиващото се човечество. Цялата съвременна наука, в положителната й страна, е плод на този дух, който, стъпало след стъпало, води човечеството към съвършенство. И навсякъде този развой на човечеството е придружен от Божественото учение, което в последната му форма наричаме Християнство. От това гледище, основата но това духовно Божествено учение, което залива днес света, не е в Индия, а в дълбаните на божествения дух, който а настоящето се проявява между славяните. Следователно, културите се зараждат под импулса на Божествения дух — а като огнища, като центрове на тези импулси са окултните школи, които пребъдват винаги в сърцето на всяка култура. А като външен израз на този импулс е това, което наричаме религия, която обуславя до голяма степен целия живот на епохата, с всичките и нрави и обичаи. В. П а ш о в ЛОЗАТА Под слънцето роди се и порасна Зелената и хубава лоза. И днес зрънцата светят като слънце И бистри са и чисти кат сълза. * И светла реч усещам да се лее: „От слънцето и чистата земя, Ний идваме с нектара си да влеем В душата ви божествена струя.
към текста >>

* Че слънцето когото закърмява, Избран ще е за новия живот, О, сока ни вий чист го възлюбете, Че сок е той на слънчевия плод!
И днес зрънцата светят като слънце И бистри са и чисти кат сълза. * И светла реч усещам да се лее: „От слънцето и чистата земя, Ний идваме с нектара си да влеем В душата ви божествена струя. * Ний идваме искрите да запалим На чист живот и огън негасим. От слънцето самите закърмени. За слънчев ден ний вас да закърмим. * Че слънцето когото закърмява, Избран ще е за новия живот, О, сока ни вий чист го възлюбете, Че сок е той на слънчевия плод! “ * Те бяха малки, едрите зърна, На грозда сладък, тежък и прозрачен. Но ден след ден големи и красиви Те раснаха под дъжд и светлина. * Те раснаха, наливани с нектар, С прозрачен сок, и сладък н божествен, И мит след миг приготвяха тържествен Те празника на своя господар. * И дойде ден, и тежки плодове Потрепнаха, големи н красиви,^ Берачите засмени и щастливи Ги слагаха в големи кошове. * Те бяха малки, едрите зърна, А днес тежат от сладък сок налени.
към текста >>

Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
Но ден след ден големи и красиви Те раснаха под дъжд и светлина. * Те раснаха, наливани с нектар, С прозрачен сок, и сладък н божествен, И мит след миг приготвяха тържествен Те празника на своя господар. * И дойде ден, и тежки плодове Потрепнаха, големи н красиви,^ Берачите засмени и щастливи Ги слагаха в големи кошове. * Те бяха малки, едрите зърна, А днес тежат от сладък сок налени. На тях очи се спират възхитени: „О, сладък плод, божествена храна“. Д. Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Раждането на новия свят (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „И видях ново небе и нова земя“, 18.10.1936 г.) „Видях ново небе и нова земя. Защото първото небе и първата земя преминаха“ Откровение, гл..21 Евангелистът казва, че видял ново небе и нова земя и старото небе и старата земя преминали. Живота но земята с всичките му противоречия и страдания е резултат все на стари неща. Съвременните хора са разделени на народи и веруюта, не могат да се разберат, че са братя и враждуват помежду си. Индивидуализирането е стигнало до крайните си граници и всеки народ и всеки индивид гледа от високо на другите народи и индивиди.
към текста >>

Раждането на новия свят (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „И видях ново небе и нова земя“, 18.10.1936 г.) „Видях ново небе и нова земя.
* Те раснаха, наливани с нектар, С прозрачен сок, и сладък н божествен, И мит след миг приготвяха тържествен Те празника на своя господар. * И дойде ден, и тежки плодове Потрепнаха, големи н красиви,^ Берачите засмени и щастливи Ги слагаха в големи кошове. * Те бяха малки, едрите зърна, А днес тежат от сладък сок налени. На тях очи се спират възхитени: „О, сладък плод, божествена храна“. Д. Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Раждането на новия свят (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „И видях ново небе и нова земя“, 18.10.1936 г.) „Видях ново небе и нова земя. Защото първото небе и първата земя преминаха“ Откровение, гл..21 Евангелистът казва, че видял ново небе и нова земя и старото небе и старата земя преминали. Живота но земята с всичките му противоречия и страдания е резултат все на стари неща. Съвременните хора са разделени на народи и веруюта, не могат да се разберат, че са братя и враждуват помежду си. Индивидуализирането е стигнало до крайните си граници и всеки народ и всеки индивид гледа от високо на другите народи и индивиди. Същите отношения имат хората и към растенията и животните.
към текста >>

Защото първото небе и първата земя преминаха“ Откровение, гл..21 Евангелистът казва, че видял ново небе и нова земя и старото небе и старата земя преминали.
* И дойде ден, и тежки плодове Потрепнаха, големи н красиви,^ Берачите засмени и щастливи Ги слагаха в големи кошове. * Те бяха малки, едрите зърна, А днес тежат от сладък сок налени. На тях очи се спират възхитени: „О, сладък плод, божествена храна“. Д. Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Раждането на новия свят (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „И видях ново небе и нова земя“, 18.10.1936 г.) „Видях ново небе и нова земя. Защото първото небе и първата земя преминаха“ Откровение, гл..21 Евангелистът казва, че видял ново небе и нова земя и старото небе и старата земя преминали. Живота но земята с всичките му противоречия и страдания е резултат все на стари неща. Съвременните хора са разделени на народи и веруюта, не могат да се разберат, че са братя и враждуват помежду си. Индивидуализирането е стигнало до крайните си граници и всеки народ и всеки индивид гледа от високо на другите народи и индивиди. Същите отношения имат хората и към растенията и животните. Те казват: — това е животно, това е дърво.
към текста >>

В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот.
Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот. Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си. Едва сега започват да използват отчасти придобивките на науката за подобрение условията на живота. В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот. Това е и смисъла и предназначението на науката. Науката е дело на велики души, които са се въплътили на земята, за да работят за благото и повдигането на човечеството във всички области на неговия живот. И когато намираме известни погрешки в науката. Те не се дължат на великите учени, но на погрешните разбирания на техните ученици. Има един митически разказ от първите времена но християнската епоха, с крито ще илюстрирам мисълта си.
към текста >>

н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора.
Срещате, например, един човек и казвате, че е много добър. Но преди да изучите добър ли е или не, трябва да изучите как е устроено тялото но този човек. Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи. Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора. Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен.
към текста >>

Новото у човека е, което твори и създава.
Но преди да изучите добър ли е или не, трябва да изучите как е устроено тялото но този човек. Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи. Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора. Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си.
към текста >>

Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си.
Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи. Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора. Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат.
към текста >>

Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си.
Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора. Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества.
към текста >>

Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си.
Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени.
към текста >>

Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества.
Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили.
към текста >>

Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма.
Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили. Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма. Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна. Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот? Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания. Ако сегашните разбирания ги нямате, вие бъдещи разбирания не можете да имате. В малката сила на детето се крие голямата сила на човека.
към текста >>

Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот?
което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили. Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма. Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна. Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот? Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания. Ако сегашните разбирания ги нямате, вие бъдещи разбирания не можете да имате. В малката сила на детето се крие голямата сила на човека. В бъдеще, вие ще бъдете това. което сте сега и един плюс.
към текста >>

Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания.
Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили. Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма. Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна. Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот? Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания. Ако сегашните разбирания ги нямате, вие бъдещи разбирания не можете да имате. В малката сила на детето се крие голямата сила на човека. В бъдеще, вие ще бъдете това. което сте сега и един плюс. Този плюс е новото.
към текста >>

Този плюс е новото.
Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания. Ако сегашните разбирания ги нямате, вие бъдещи разбирания не можете да имате. В малката сила на детето се крие голямата сила на човека. В бъдеще, вие ще бъдете това. което сте сега и един плюс. Този плюс е новото. Но туй новото, което ще дойде у вас, трябва коренно да видоизмени вашия живот. Евангелиста е видел голямата промяна, която става в света в умствено, социално, духовно и органическо отношение. Целия свят ще се измени. И казва евангелиста, че в новото небе и новата земя нямало никакви морета. Морето е символ и образ на страданията.
към текста >>

Но туй новото, което ще дойде у вас, трябва коренно да видоизмени вашия живот.
Ако сегашните разбирания ги нямате, вие бъдещи разбирания не можете да имате. В малката сила на детето се крие голямата сила на човека. В бъдеще, вие ще бъдете това. което сте сега и един плюс. Този плюс е новото. Но туй новото, което ще дойде у вас, трябва коренно да видоизмени вашия живот. Евангелиста е видел голямата промяна, която става в света в умствено, социално, духовно и органическо отношение. Целия свят ще се измени. И казва евангелиста, че в новото небе и новата земя нямало никакви морета. Морето е символ и образ на страданията. Значи, в новия свят страдания няма да има.
към текста >>

И казва евангелиста, че в новото небе и новата земя нямало никакви морета.
което сте сега и един плюс. Този плюс е новото. Но туй новото, което ще дойде у вас, трябва коренно да видоизмени вашия живот. Евангелиста е видел голямата промяна, която става в света в умствено, социално, духовно и органическо отношение. Целия свят ще се измени. И казва евангелиста, че в новото небе и новата земя нямало никакви морета. Морето е символ и образ на страданията. Значи, в новия свят страдания няма да има. И аз ви казвам: сега се намираме в една епоха, когато всичко в света ще се измени. Ако остане ние да го изменяме, това е невъзможно. Други са факторите, които работят за промените, която иде.
към текста >>

Значи, в новия свят страдания няма да има.
Но туй новото, което ще дойде у вас, трябва коренно да видоизмени вашия живот. Евангелиста е видел голямата промяна, която става в света в умствено, социално, духовно и органическо отношение. Целия свят ще се измени. И казва евангелиста, че в новото небе и новата земя нямало никакви морета. Морето е символ и образ на страданията. Значи, в новия свят страдания няма да има. И аз ви казвам: сега се намираме в една епоха, когато всичко в света ще се измени. Ако остане ние да го изменяме, това е невъзможно. Други са факторите, които работят за промените, която иде. които работят за раждането на новия свят. Науката допуща, че животните еволюират.
към текста >>

които работят за раждането на новия свят.
Морето е символ и образ на страданията. Значи, в новия свят страдания няма да има. И аз ви казвам: сега се намираме в една епоха, когато всичко в света ще се измени. Ако остане ние да го изменяме, това е невъзможно. Други са факторите, които работят за промените, която иде. които работят за раждането на новия свят. Науката допуща, че животните еволюират. Но тя не се спира на въпроса как се извършва тази еволюция. Тя има известни хипотези, които са доста повърхностни. Развивали се животните и това развитие стигнало до човека. А от човека какво ще излезе —не знаят.
към текста >>

Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем.
Душата съдържа всички сборове в света, но е независима от тях. Душата е, която свързва човека с Бога. Щом отричате душата, вие отричате и връзката си с Бога. Щом призна-ваш душата, признаваш и връзката си с Бога. Тази връзка трябва да се развива и подобрява. Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем. Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в присадката е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил. И най-добре възпитания човек, турете го в лоши условия, някой може да издържи, а други се повръщат. Като попадне при много лоши условия, човек забравя своето верую. Като го сполетят големите нещастия и несрети в живота, той се усъмнява в Бога и Божествения промисъл. И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл.
към текста >>

Това са новите разбирания, които влизат сега в света.
Тъй че. когато говорим за провидението и промисъла, трябва да бъдем служители на този промисъл. А вие проповядвате за Бога, като че сте нещо далеч от Бога. Ти, като проповядваш, трябва да бъдеш един носител на Божественото. И ако всички хора разбираха така живота, те като видят един човек, че е попаднал при лоши условия, веднага ще се притекат на помощ, за да покажат практически, че има Бог, който се грижи за всички. Това са новите разбирания, които влизат сега в света. И ако днес съществуват тези нещастия и противоречия, това е защото хората се отказват да бъдат проводници на Божествения промисъл. На съвременните хора като им се дадат блага — те мислят, че са само за тях без да съзнават че благата са дадени от Бога за всички нуждаещи се. Новият свят, който се ражда, новият живот, който влиза в света, подразбира нови разбирания и нови отношения. В този нов свят, когато хората говорят, че са братя и деца на един Баща, ще го покажат на дело, като взаимно си спомагате и споделят благата, които Бог им е дал. Хората още не са показали своята Любов.
към текста >>

Новият свят, който се ражда, новият живот, който влиза в света, подразбира нови разбирания и нови отношения.
Ти, като проповядваш, трябва да бъдеш един носител на Божественото. И ако всички хора разбираха така живота, те като видят един човек, че е попаднал при лоши условия, веднага ще се притекат на помощ, за да покажат практически, че има Бог, който се грижи за всички. Това са новите разбирания, които влизат сега в света. И ако днес съществуват тези нещастия и противоречия, това е защото хората се отказват да бъдат проводници на Божествения промисъл. На съвременните хора като им се дадат блага — те мислят, че са само за тях без да съзнават че благата са дадени от Бога за всички нуждаещи се. Новият свят, който се ражда, новият живот, който влиза в света, подразбира нови разбирания и нови отношения. В този нов свят, когато хората говорят, че са братя и деца на един Баща, ще го покажат на дело, като взаимно си спомагате и споделят благата, които Бог им е дал. Хората още не са показали своята Любов. Малцина хора има, които са проявили Любовта. Това не ви го хвърлям за упрек, но констатирам факта. Сега онези, които не разбират, казват: ако речем да приложим Божията Любов, да споделим благата с онези, които се нуждаят, къде ще му излезе края?
към текста >>

В този нов свят, когато хората говорят, че са братя и деца на един Баща, ще го покажат на дело, като взаимно си спомагате и споделят благата, които Бог им е дал.
И ако всички хора разбираха така живота, те като видят един човек, че е попаднал при лоши условия, веднага ще се притекат на помощ, за да покажат практически, че има Бог, който се грижи за всички. Това са новите разбирания, които влизат сега в света. И ако днес съществуват тези нещастия и противоречия, това е защото хората се отказват да бъдат проводници на Божествения промисъл. На съвременните хора като им се дадат блага — те мислят, че са само за тях без да съзнават че благата са дадени от Бога за всички нуждаещи се. Новият свят, който се ражда, новият живот, който влиза в света, подразбира нови разбирания и нови отношения. В този нов свят, когато хората говорят, че са братя и деца на един Баща, ще го покажат на дело, като взаимно си спомагате и споделят благата, които Бог им е дал. Хората още не са показали своята Любов. Малцина хора има, които са проявили Любовта. Това не ви го хвърлям за упрек, но констатирам факта. Сега онези, които не разбират, казват: ако речем да приложим Божията Любов, да споделим благата с онези, които се нуждаят, къде ще му излезе края? На нас ли остане да оправяме света?
към текста >>

И днес по целия свят, между светски и религиозни хора, се подема идеята за кооперирането и взаимоспомагането, което показва, че сме пред раждането на новия свят.
Нека Бог си го оправя. Това е неразбиране на живота. Има един велик закон за коопериране на хората. Когато ти речеш да направиш едно добро, с тебе се кооперира цялото човечество, което мисли като тебе, и всички разумни същества. Не мислете, че вие сте сами. И днес по целия свят, между светски и религиозни хора, се подема идеята за кооперирането и взаимоспомагането, което показва, че сме пред раждането на новия свят. Раждането на новия свят се съпровожда с раждането на ново съзнание в хората, с пробуждане на нови чувства и способности. До скоро хората живееха с идеята, че повече от пет органи на сетивата (чувства) не съществуват. Но насъбраха се хиляди факти, които наведоха учените хора на мисълта, че освен тези пет чувства, у човека съществува и шесто чувство, което за сега се проявява само частично и откъслечно. Но всеки ден се увеличават фактите, които ни говорят, че шестото чувство съществува. А чрез чувствата ние добиваме представа за света.
към текста >>

Раждането на новия свят се съпровожда с раждането на ново съзнание в хората, с пробуждане на нови чувства и способности.
Това е неразбиране на живота. Има един велик закон за коопериране на хората. Когато ти речеш да направиш едно добро, с тебе се кооперира цялото човечество, което мисли като тебе, и всички разумни същества. Не мислете, че вие сте сами. И днес по целия свят, между светски и религиозни хора, се подема идеята за кооперирането и взаимоспомагането, което показва, че сме пред раждането на новия свят. Раждането на новия свят се съпровожда с раждането на ново съзнание в хората, с пробуждане на нови чувства и способности. До скоро хората живееха с идеята, че повече от пет органи на сетивата (чувства) не съществуват. Но насъбраха се хиляди факти, които наведоха учените хора на мисълта, че освен тези пет чувства, у човека съществува и шесто чувство, което за сега се проявява само частично и откъслечно. Но всеки ден се увеличават фактите, които ни говорят, че шестото чувство съществува. А чрез чувствата ние добиваме представа за света. Формата и границите на света са обусловени от чувствата, с които разполагаме.
към текста >>

И онези, които имат развито вече шестото чувство, те имат и нова представа за света и живота.
До скоро хората живееха с идеята, че повече от пет органи на сетивата (чувства) не съществуват. Но насъбраха се хиляди факти, които наведоха учените хора на мисълта, че освен тези пет чувства, у човека съществува и шесто чувство, което за сега се проявява само частично и откъслечно. Но всеки ден се увеличават фактите, които ни говорят, че шестото чувство съществува. А чрез чувствата ние добиваме представа за света. Формата и границите на света са обусловени от чувствата, с които разполагаме. И онези, които имат развито вече шестото чувство, те имат и нова представа за света и живота. Много учени, на основание на фактите, изследват и проучват въпроса за шестото чувство. Един от големите работници в тази област е французкият учен академика Шарл Рише, който е посветил много време и труд и е написал много ценни съчинения, строго научно обосновани, по този въпрос. С много факти той доказва съществуването не шестото чувство. И на основание на закона, че границите на света се обуславят от чувствате, с които го възприемаме, той казва: щом имаме шесто чувство, то, естествено, чрез него ще добием нова представа и за света. Този нов свят, който ни разкрива шестото чувство, това е невидимия свят, за който говорят религиите.
към текста >>

Много учени, на основание на фактите, изследват и проучват въпроса за шестото чувство.
Но насъбраха се хиляди факти, които наведоха учените хора на мисълта, че освен тези пет чувства, у човека съществува и шесто чувство, което за сега се проявява само частично и откъслечно. Но всеки ден се увеличават фактите, които ни говорят, че шестото чувство съществува. А чрез чувствата ние добиваме представа за света. Формата и границите на света са обусловени от чувствата, с които разполагаме. И онези, които имат развито вече шестото чувство, те имат и нова представа за света и живота. Много учени, на основание на фактите, изследват и проучват въпроса за шестото чувство. Един от големите работници в тази област е французкият учен академика Шарл Рише, който е посветил много време и труд и е написал много ценни съчинения, строго научно обосновани, по този въпрос. С много факти той доказва съществуването не шестото чувство. И на основание на закона, че границите на света се обуславят от чувствате, с които го възприемаме, той казва: щом имаме шесто чувство, то, естествено, чрез него ще добием нова представа и за света. Този нов свят, който ни разкрива шестото чувство, това е невидимия свят, за който говорят религиите. Една от проявите на шестото чувство е това, което ние наричаме интуиция.
към текста >>

Един от големите работници в тази област е французкият учен академика Шарл Рише, който е посветил много време и труд и е написал много ценни съчинения, строго научно обосновани, по този въпрос.
Но всеки ден се увеличават фактите, които ни говорят, че шестото чувство съществува. А чрез чувствата ние добиваме представа за света. Формата и границите на света са обусловени от чувствата, с които разполагаме. И онези, които имат развито вече шестото чувство, те имат и нова представа за света и живота. Много учени, на основание на фактите, изследват и проучват въпроса за шестото чувство. Един от големите работници в тази област е французкият учен академика Шарл Рише, който е посветил много време и труд и е написал много ценни съчинения, строго научно обосновани, по този въпрос. С много факти той доказва съществуването не шестото чувство. И на основание на закона, че границите на света се обуславят от чувствате, с които го възприемаме, той казва: щом имаме шесто чувство, то, естествено, чрез него ще добием нова представа и за света. Този нов свят, който ни разкрива шестото чувство, това е невидимия свят, за който говорят религиите. Една от проявите на шестото чувство е това, което ние наричаме интуиция. Човек, който има развито това чувство, той може да проникне в миналото и бъдещето — може да проникне в далечното пространство.
към текста >>

И на основание на закона, че границите на света се обуславят от чувствате, с които го възприемаме, той казва: щом имаме шесто чувство, то, естествено, чрез него ще добием нова представа и за света.
Формата и границите на света са обусловени от чувствата, с които разполагаме. И онези, които имат развито вече шестото чувство, те имат и нова представа за света и живота. Много учени, на основание на фактите, изследват и проучват въпроса за шестото чувство. Един от големите работници в тази област е французкият учен академика Шарл Рише, който е посветил много време и труд и е написал много ценни съчинения, строго научно обосновани, по този въпрос. С много факти той доказва съществуването не шестото чувство. И на основание на закона, че границите на света се обуславят от чувствате, с които го възприемаме, той казва: щом имаме шесто чувство, то, естествено, чрез него ще добием нова представа и за света. Този нов свят, който ни разкрива шестото чувство, това е невидимия свят, за който говорят религиите. Една от проявите на шестото чувство е това, което ние наричаме интуиция. Човек, който има развито това чувство, той може да проникне в миналото и бъдещето — може да проникне в далечното пространство. За него нищо не остава скрито. Като тръгне не път, той ще види от далеч какви препятствия има и ще вземе мерки да ги избегне.
към текста >>

Този нов свят, който ни разкрива шестото чувство, това е невидимия свят, за който говорят религиите.
И онези, които имат развито вече шестото чувство, те имат и нова представа за света и живота. Много учени, на основание на фактите, изследват и проучват въпроса за шестото чувство. Един от големите работници в тази област е французкият учен академика Шарл Рише, който е посветил много време и труд и е написал много ценни съчинения, строго научно обосновани, по този въпрос. С много факти той доказва съществуването не шестото чувство. И на основание на закона, че границите на света се обуславят от чувствате, с които го възприемаме, той казва: щом имаме шесто чувство, то, естествено, чрез него ще добием нова представа и за света. Този нов свят, който ни разкрива шестото чувство, това е невидимия свят, за който говорят религиите. Една от проявите на шестото чувство е това, което ние наричаме интуиция. Човек, който има развито това чувство, той може да проникне в миналото и бъдещето — може да проникне в далечното пространство. За него нищо не остава скрито. Като тръгне не път, той ще види от далеч какви препятствия има и ще вземе мерки да ги избегне. Такъв човек, когото почва някакво предприятие, вижда всичките възможности и пречки и се съобразява с тях.
към текста >>

Съвременните хора, които нямат развито това чувство, се излагат на ред противоречия, стълкновения и страдания.
Човек, който има развито това чувство, той може да проникне в миналото и бъдещето — може да проникне в далечното пространство. За него нищо не остава скрито. Като тръгне не път, той ще види от далеч какви препятствия има и ще вземе мерки да ги избегне. Такъв човек, когото почва някакво предприятие, вижда всичките възможности и пречки и се съобразява с тях. Затова той не е изложен на рискове. Съвременните хора, които нямат развито това чувство, се излагат на ред противоречия, стълкновения и страдания. Съвременните хора, които нямат развито шестото чувство са като слепци, които са изложени на постоянни блъскания и страдания. Тези именно страдания произвеждат сътресения, които спомагат за развитието на шестото чувство. Много хора през войната от 1914 год., вследствие на големите сътресения, станаха ясновидци — шестото чувство в тях се разви. Понеже в голямото напрежение хората стават много чувствителни, това спомага за развиване на шестото чувство. Някои казват, че съвременните хора са много нервни.
към текста >>

Много хора през войната от 1914 год., вследствие на големите сътресения, станаха ясновидци — шестото чувство в тях се разви.
Такъв човек, когото почва някакво предприятие, вижда всичките възможности и пречки и се съобразява с тях. Затова той не е изложен на рискове. Съвременните хора, които нямат развито това чувство, се излагат на ред противоречия, стълкновения и страдания. Съвременните хора, които нямат развито шестото чувство са като слепци, които са изложени на постоянни блъскания и страдания. Тези именно страдания произвеждат сътресения, които спомагат за развитието на шестото чувство. Много хора през войната от 1914 год., вследствие на големите сътресения, станаха ясновидци — шестото чувство в тях се разви. Понеже в голямото напрежение хората стават много чувствителни, това спомага за развиване на шестото чувство. Някои казват, че съвременните хора са много нервни. Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота. Човек излиза от старото положение и влиза в ново. В процеса на това преминаване човек се безпокои.
към текста >>

Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота.
Съвременните хора, които нямат развито шестото чувство са като слепци, които са изложени на постоянни блъскания и страдания. Тези именно страдания произвеждат сътресения, които спомагат за развитието на шестото чувство. Много хора през войната от 1914 год., вследствие на големите сътресения, станаха ясновидци — шестото чувство в тях се разви. Понеже в голямото напрежение хората стават много чувствителни, това спомага за развиване на шестото чувство. Някои казват, че съвременните хора са много нервни. Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота. Човек излиза от старото положение и влиза в ново. В процеса на това преминаване човек се безпокои. Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя? Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда.
към текста >>

Човек излиза от старото положение и влиза в ново.
Тези именно страдания произвеждат сътресения, които спомагат за развитието на шестото чувство. Много хора през войната от 1914 год., вследствие на големите сътресения, станаха ясновидци — шестото чувство в тях се разви. Понеже в голямото напрежение хората стават много чувствителни, това спомага за развиване на шестото чувство. Някои казват, че съвременните хора са много нервни. Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота. Човек излиза от старото положение и влиза в ново. В процеса на това преминаване човек се безпокои. Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя? Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда. Как ще се справите, ако се намерите между лъвове?
към текста >>

Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя?
Понеже в голямото напрежение хората стават много чувствителни, това спомага за развиване на шестото чувство. Някои казват, че съвременните хора са много нервни. Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота. Човек излиза от старото положение и влиза в ново. В процеса на това преминаване човек се безпокои. Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя? Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда. Как ще се справите, ако се намерите между лъвове? Трябва да имате вярата на Данаила и да бъдете смели и решителни. Та казвам: новото небе и новата земя се създават.
към текста >>

Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят.
Някои казват, че съвременните хора са много нервни. Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота. Човек излиза от старото положение и влиза в ново. В процеса на това преминаване човек се безпокои. Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя? Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда. Как ще се справите, ако се намерите между лъвове? Трябва да имате вярата на Данаила и да бъдете смели и решителни. Та казвам: новото небе и новата земя се създават. Всеки един от вас трябва да бъде като един екскурзиант, да сте готови да тръгнете и отидете в новия свят.
към текста >>

Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда.
Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота. Човек излиза от старото положение и влиза в ново. В процеса на това преминаване човек се безпокои. Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя? Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда. Как ще се справите, ако се намерите между лъвове? Трябва да имате вярата на Данаила и да бъдете смели и решителни. Та казвам: новото небе и новата земя се създават. Всеки един от вас трябва да бъде като един екскурзиант, да сте готови да тръгнете и отидете в новия свят. И вие ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си.
към текста >>

Та казвам: новото небе и новата земя се създават.
Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя? Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда. Как ще се справите, ако се намерите между лъвове? Трябва да имате вярата на Данаила и да бъдете смели и решителни. Та казвам: новото небе и новата земя се създават. Всеки един от вас трябва да бъде като един екскурзиант, да сте готови да тръгнете и отидете в новия свят. И вие ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си. Хората от новия свят ще се отличават по това, че най-малко ще мислят за себе си. за своите интереси. Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо.
към текста >>

Всеки един от вас трябва да бъде като един екскурзиант, да сте готови да тръгнете и отидете в новия свят.
Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда. Как ще се справите, ако се намерите между лъвове? Трябва да имате вярата на Данаила и да бъдете смели и решителни. Та казвам: новото небе и новата земя се създават. Всеки един от вас трябва да бъде като един екскурзиант, да сте готови да тръгнете и отидете в новия свят. И вие ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си. Хората от новия свят ще се отличават по това, че най-малко ще мислят за себе си. за своите интереси. Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо. Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора.
към текста >>

И вие ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си.
Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда. Как ще се справите, ако се намерите между лъвове? Трябва да имате вярата на Данаила и да бъдете смели и решителни. Та казвам: новото небе и новата земя се създават. Всеки един от вас трябва да бъде като един екскурзиант, да сте готови да тръгнете и отидете в новия свят. И вие ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си. Хората от новия свят ще се отличават по това, че най-малко ще мислят за себе си. за своите интереси. Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо. Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора. В новото небе и новата земя, от сегашните хора, със сегашните разбирания, нито един няма да влезе.
към текста >>

Хората от новия свят ще се отличават по това, че най-малко ще мислят за себе си.
Как ще се справите, ако се намерите между лъвове? Трябва да имате вярата на Данаила и да бъдете смели и решителни. Та казвам: новото небе и новата земя се създават. Всеки един от вас трябва да бъде като един екскурзиант, да сте готови да тръгнете и отидете в новия свят. И вие ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си. Хората от новия свят ще се отличават по това, че най-малко ще мислят за себе си. за своите интереси. Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо. Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора. В новото небе и новата земя, от сегашните хора, със сегашните разбирания, нито един няма да влезе. В един нов строй, се изискват хора със съвсем други разбирания за човека и взаимните отношения между хората.
към текста >>

Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо.
Та казвам: новото небе и новата земя се създават. Всеки един от вас трябва да бъде като един екскурзиант, да сте готови да тръгнете и отидете в новия свят. И вие ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си. Хората от новия свят ще се отличават по това, че най-малко ще мислят за себе си. за своите интереси. Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо. Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора. В новото небе и новата земя, от сегашните хора, със сегашните разбирания, нито един няма да влезе. В един нов строй, се изискват хора със съвсем други разбирания за човека и взаимните отношения между хората. В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си. Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си.
към текста >>

Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора.
Всеки един от вас трябва да бъде като един екскурзиант, да сте готови да тръгнете и отидете в новия свят. И вие ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си. Хората от новия свят ще се отличават по това, че най-малко ще мислят за себе си. за своите интереси. Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо. Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора. В новото небе и новата земя, от сегашните хора, със сегашните разбирания, нито един няма да влезе. В един нов строй, се изискват хора със съвсем други разбирания за човека и взаимните отношения между хората. В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си. Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право?
към текста >>

В новото небе и новата земя, от сегашните хора, със сегашните разбирания, нито един няма да влезе.
И вие ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си. Хората от новия свят ще се отличават по това, че най-малко ще мислят за себе си. за своите интереси. Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо. Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора. В новото небе и новата земя, от сегашните хора, със сегашните разбирания, нито един няма да влезе. В един нов строй, се изискват хора със съвсем други разбирания за човека и взаимните отношения между хората. В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си. Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате.
към текста >>

В един нов строй, се изискват хора със съвсем други разбирания за човека и взаимните отношения между хората.
Хората от новия свят ще се отличават по това, че най-малко ще мислят за себе си. за своите интереси. Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо. Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора. В новото небе и новата земя, от сегашните хора, със сегашните разбирания, нито един няма да влезе. В един нов строй, се изискват хора със съвсем други разбирания за човека и взаимните отношения между хората. В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си. Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате.
към текста >>

В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си.
за своите интереси. Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо. Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора. В новото небе и новата земя, от сегашните хора, със сегашните разбирания, нито един няма да влезе. В един нов строй, се изискват хора със съвсем други разбирания за човека и взаимните отношения между хората. В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си. Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света.
към текста >>

И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света.
В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си. Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава.
към текста >>

Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек.
Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото.
към текста >>

В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото.
А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото. И от смъртта и от нищо да не ви е страх.
към текста >>

Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света.
Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото. И от смъртта и от нищо да не ви е страх. Човекът на новото убеждение трябва да има вяра в Бога и в себе си и да бъде смел и решителен в живота.
към текста >>

Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото.
Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото. И от смъртта и от нищо да не ви е страх. Човекът на новото убеждение трябва да има вяра в Бога и в себе си и да бъде смел и решителен в живота. Той знае, че каквито и пречки да срещне, те са изпитания за него, които той със своята разумност, смелост и решителност, превъзмогва. Не се плашете от вашите грехове, но имайте любов да спазвате Божия закон. Давайте ход на малките Божествени импулси, които идват чрез вашите мисли и чувства.
към текста >>

Човекът на новото убеждение трябва да има вяра в Бога и в себе си и да бъде смел и решителен в живота.
Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото. И от смъртта и от нищо да не ви е страх. Човекът на новото убеждение трябва да има вяра в Бога и в себе си и да бъде смел и решителен в живота. Той знае, че каквито и пречки да срещне, те са изпитания за него, които той със своята разумност, смелост и решителност, превъзмогва. Не се плашете от вашите грехове, но имайте любов да спазвате Божия закон. Давайте ход на малките Божествени импулси, които идват чрез вашите мисли и чувства. В това седи залога за вашия прогрес. Помагайте на всякъде, където ви се представи случай.
към текста >>

В новия свят, който се създава, всички хора трябва да спазват тези свещени връзки, че като срещнете един човек, да го считате като брат, и да спазвате към него отношенията си като брат.
И като помогнете на човека, който има нужда от вас, ще ви върви и на вас в живота. Онзи който е готов винаги да услужи на ближните си — винаги му върви в живота. Нашите отношения към хората определят и отношенията на невидимия свят към нас. Затова спазвайте следния закон: не скъсвайте връзките, които имате със своите добри приятели. Не скъсвайте връзките с баща си; не скъсвайте връзките с всички добри хора. В новия свят, който се създава, всички хора трябва да спазват тези свещени връзки, че като срещнете един човек, да го считате като брат, и да спазвате към него отношенията си като брат. и той да спазва същите отношения към вас. Така като разбираме живо та, ние можем да бъдем свободни. Секта сега не се нуждае от външен закон. но от едно ново вътрешно разбиране на законите на живота. Всички хора трябва да имат това вътрешно разбиране.
към текста >>

но от едно ново вътрешно разбиране на законите на живота.
Не скъсвайте връзките с баща си; не скъсвайте връзките с всички добри хора. В новия свят, който се създава, всички хора трябва да спазват тези свещени връзки, че като срещнете един човек, да го считате като брат, и да спазвате към него отношенията си като брат. и той да спазва същите отношения към вас. Така като разбираме живо та, ние можем да бъдем свободни. Секта сега не се нуждае от външен закон. но от едно ново вътрешно разбиране на законите на живота. Всички хора трябва да имат това вътрешно разбиране. И всички религии в света трябва да насочат своята деятелност към вътрешната връзка — да се образуват братски отношения между всички религии и между всички хора. С тези нови разбирания ние ще влезем в новото небе и в новата земя. В новото небе и новата земя, любовта ще бъде великия закон за хората; ще им бъде светлина в живота, и тя ще стопли техните сърца; ще им бъде ежедневна храна, ще осмисли живота им и ще им разкрие големи възможности за постижение още тук, на земята. И като напуснете земята и отидете в онзи свят и там ви очакват известни блага.
към текста >>

С тези нови разбирания ние ще влезем в новото небе и в новата земя.
Така като разбираме живо та, ние можем да бъдем свободни. Секта сега не се нуждае от външен закон. но от едно ново вътрешно разбиране на законите на живота. Всички хора трябва да имат това вътрешно разбиране. И всички религии в света трябва да насочат своята деятелност към вътрешната връзка — да се образуват братски отношения между всички религии и между всички хора. С тези нови разбирания ние ще влезем в новото небе и в новата земя. В новото небе и новата земя, любовта ще бъде великия закон за хората; ще им бъде светлина в живота, и тя ще стопли техните сърца; ще им бъде ежедневна храна, ще осмисли живота им и ще им разкрие големи възможности за постижение още тук, на земята. И като напуснете земята и отидете в онзи свят и там ви очакват известни блага. Всичко туй. за което ви говоря, не ви карам да вярвате, но ви го давам, че един ден, като го проверите, да си спомните, че ви е говорено за това. Сега ви пожелавам това добро бъдеще, което иде.
към текста >>

В новото небе и новата земя, любовта ще бъде великия закон за хората; ще им бъде светлина в живота, и тя ще стопли техните сърца; ще им бъде ежедневна храна, ще осмисли живота им и ще им разкрие големи възможности за постижение още тук, на земята.
Секта сега не се нуждае от външен закон. но от едно ново вътрешно разбиране на законите на живота. Всички хора трябва да имат това вътрешно разбиране. И всички религии в света трябва да насочат своята деятелност към вътрешната връзка — да се образуват братски отношения между всички религии и между всички хора. С тези нови разбирания ние ще влезем в новото небе и в новата земя. В новото небе и новата земя, любовта ще бъде великия закон за хората; ще им бъде светлина в живота, и тя ще стопли техните сърца; ще им бъде ежедневна храна, ще осмисли живота им и ще им разкрие големи възможности за постижение още тук, на земята. И като напуснете земята и отидете в онзи свят и там ви очакват известни блага. Всичко туй. за което ви говоря, не ви карам да вярвате, но ви го давам, че един ден, като го проверите, да си спомните, че ви е говорено за това. Сега ви пожелавам това добро бъдеще, което иде. Беседа от Учителя, държана в София не 18. X.
към текста >>

Царят отново се замисли.
— отговаря човека с озарено от блага усмивка лице. Царят се замисля. Той не си спомня между многото учени, с които се е съветвал по-рано, да е имало и такива които да държат за науката на обич та. Той спря поглед на голямата сграда и попита: — Какво е това здание? — Това е училището на обичта. Царят отново се замисли. Не можеше да разбере какъв е тоя учител и тоя наука на обичта. Младият човек отгатна какво мисли царя и каза: — Да отидем при Учителя. Той ще ви обясни всичко. Царят тръгна след младия човек. Влязоха в една хубава градина.
към текста >>

Но през всичкото време мислеше само за думите на Учителя, които му откриха ново поле за работа и събудиха нови надежди в неговата отчаяна душа.
— попита царя, спрял поглед на Учителя. — Идвай всеки ден тука и всичко ще ти стане ясно. В училището на обичта аз всеки ден държа беседи пред своите ученици. Царя се сбогува с Учителя. И се върне в двореца. Но през всичкото време мислеше само за думите на Учителя, които му откриха ново поле за работа и събудиха нови надежди в неговата отчаяна душа. На другият ден, рано сутринта царят дойде в училището на обичта. Там завари много хора: жени и мъже, стари и млади. Царят седна на един стол. Скоро влезе и Учителят. Той поздрави всички и започна своята беседа.
към текста >>

Нова земя и нов живот вижда.
Учителят свърши беседата и излезе от училището. Разотидоха се и всички събрани. Царят остана сам. Обзет е от неизпитани досега чувства. Пред не го се открива чудно видение. Нова земя и нов живот вижда. И нови хора. Лицата на всички са озарени от светла усмивка, очите им изразяват обич. Всеки обича и всеки е обичан. Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност. И виждаше и чувстваше само едно: Обичта.
към текста >>

И нови хора.
Разотидоха се и всички събрани. Царят остана сам. Обзет е от неизпитани досега чувства. Пред не го се открива чудно видение. Нова земя и нов живот вижда. И нови хора. Лицата на всички са озарени от светла усмивка, очите им изразяват обич. Всеки обича и всеки е обичан. Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност. И виждаше и чувстваше само едно: Обичта. Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие .
към текста >>

Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие .
И нови хора. Лицата на всички са озарени от светла усмивка, очите им изразяват обич. Всеки обича и всеки е обичан. Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност. И виждаше и чувстваше само едно: Обичта. Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие . . . Най после царят се опомни и видя, че е останал сам. Стана от стола и се запъти към двореца. Чувстваше се обновен, прероден. Усмихваше се на срещащите го хора и всички му се виждаха близки и мили.
към текста >>

Чувстваше се обновен, прероден.
И виждаше и чувстваше само едно: Обичта. Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие . . . Най после царят се опомни и видя, че е останал сам. Стана от стола и се запъти към двореца. Чувстваше се обновен, прероден. Усмихваше се на срещащите го хора и всички му се виждаха близки и мили. Сякаш той и те са равни братя и сестри, деца на един и същ баща. Сякаш отведнъж беше изчезнал царският трон, който го поставя над другите хора, и е останала само душата в него, само душата на човека, която е една и съща във всички хора. Сякаш отведнъж беше навлязъл в съвсем друг, приказен свят. Минават недели, месеци, минава година.
към текста >>

Ала най-щастлив и блажен е царят, когато вижда, че хората от цялата земя се сливат в една държава и образуват едно ново царство: Царството Божие на земята, с. Б.
И живота се променя. От жестока, често кървава борба, той става светла радост и безкрайно щастие. Царят е вече стар на години, но в сърцето и душата е млад и щастлив. Щастлив е, че доживя да види народа си добре. И още повече щастлив се чувства, когато вижда, че обичта на хората от неговото царство преминава границите на държавата му и, подобно на слънчевата светлина, залива цел свят. Ала най-щастлив и блажен е царят, когато вижда, че хората от цялата земя се сливат в една държава и образуват едно ново царство: Царството Божие на земята, с. Б. Осъм Т. Чаушев Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 170) Характера на човека е сбор от добродетели, казва Учителя, всичко онова, което днес го съставя, е само предговор, зачатие на това, което ще има тепърва да се проявява. И всички, когато гледаме нещата, сръбва да ги виждаме с широкия поглед на майката, която в немощното, цапащо се дете, постоянно тревожещо я със своите викове и крясъци, вижда бъдещия человек, който носи или може да донесе Божествена идея в света. Когато гледаме на един человек или на себе си в едно огледало, тая трябва да бъде мисълта, която ще ни постови в едно правилно отношение с нещата: — до гледаме на тях, тъй както природата гледа.
към текста >>

170) Характера на човека е сбор от добродетели, казва Учителя, всичко онова, което днес го съставя, е само предговор, зачатие на това, което ще има тепърва да се проявява.
Щастлив е, че доживя да види народа си добре. И още повече щастлив се чувства, когато вижда, че обичта на хората от неговото царство преминава границите на държавата му и, подобно на слънчевата светлина, залива цел свят. Ала най-щастлив и блажен е царят, когато вижда, че хората от цялата земя се сливат в една държава и образуват едно ново царство: Царството Божие на земята, с. Б. Осъм Т. Чаушев Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 170) Характера на човека е сбор от добродетели, казва Учителя, всичко онова, което днес го съставя, е само предговор, зачатие на това, което ще има тепърва да се проявява. И всички, когато гледаме нещата, сръбва да ги виждаме с широкия поглед на майката, която в немощното, цапащо се дете, постоянно тревожещо я със своите викове и крясъци, вижда бъдещия человек, който носи или може да донесе Божествена идея в света. Когато гледаме на един человек или на себе си в едно огледало, тая трябва да бъде мисълта, която ще ни постови в едно правилно отношение с нещата: — до гледаме на тях, тъй както природата гледа. И само тогава можем да имаме известни блага от подобна наука. Защото един закон, какъвто и да е психически или физически, регулира правилните отношения. И само ако се спази, можем да получим ония блага, които чакаме.
към текста >>

Характера на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля.
Разглеждането характера на човека трябва де става винаги от тия предпоставки — без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза. Научиш ли се да познаваш белезите на една болест — трябва да знаеш и лекарството й и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на не хубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След тези малък необходим предговор, нека минем по нататък. Характера на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля. Тая проява бива най-разнообразна, И тя намира своя характеристика във всека част на човешкото тяло, особен-но най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е така да се каже първата и основна централа на живота — мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха. Светът на главата, така да го наречем, има вътрешно отношение с въздуха, сърцето с водата, стомаха—с твърдата земя. външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения. Разбира се, принципите не са едни и същи. Но да вземем за пример главата.
към текста >>

Тая проява бива най-разнообразна, И тя намира своя характеристика във всека част на човешкото тяло, особен-но най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е така да се каже първата и основна централа на живота — мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха.
Научиш ли се да познаваш белезите на една болест — трябва да знаеш и лекарството й и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на не хубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След тези малък необходим предговор, нека минем по нататък. Характера на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля. Тая проява бива най-разнообразна, И тя намира своя характеристика във всека част на човешкото тяло, особен-но най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е така да се каже първата и основна централа на живота — мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха. Светът на главата, така да го наречем, има вътрешно отношение с въздуха, сърцето с водата, стомаха—с твърдата земя. външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения. Разбира се, принципите не са едни и същи. Но да вземем за пример главата. Колкото линията, която се образува от лицето е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центъра е твърде близко.
към текста >>

Това като основен принцип.
Разбира се, принципите не са едни и същи. Но да вземем за пример главата. Колкото линията, която се образува от лицето е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центъра е твърде близко. Такъв човек е субективен, има свят близък, активен, но тесен. Често може да бъде фанатик, познава отлично дреболиите, специалист в известни области, но живота в него не може да стигне ония вътрешни мистични области, които са при-същи на другите, които имат лица прави, част от окръжност, на която центъра е много по далеч и следователно с много по-широк обхват на разбирания и с качества противни но първия, (гледай чертежите). Това като основен принцип. Съотношението на отделните части в лицето на човека е вече съвършено отделна робота, за която трябва несъмнено да се държи сметка, но която не може да измени основно-то положение, което засягаме по-горе. Л. Лулчев
към текста >>

Съотношението на отделните части в лицето на човека е вече съвършено отделна робота, за която трябва несъмнено да се държи сметка, но която не може да измени основно-то положение, което засягаме по-горе.
Но да вземем за пример главата. Колкото линията, която се образува от лицето е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центъра е твърде близко. Такъв човек е субективен, има свят близък, активен, но тесен. Често може да бъде фанатик, познава отлично дреболиите, специалист в известни области, но живота в него не може да стигне ония вътрешни мистични области, които са при-същи на другите, които имат лица прави, част от окръжност, на която центъра е много по далеч и следователно с много по-широк обхват на разбирания и с качества противни но първия, (гледай чертежите). Това като основен принцип. Съотношението на отделните части в лицето на човека е вече съвършено отделна робота, за която трябва несъмнено да се държи сметка, но която не може да измени основно-то положение, което засягаме по-горе. Л. Лулчев
към текста >>

94. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Антонова Повече слънце!
Севлиево, 22 март 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Тихият зов – В. Недев. Утринни гимнастически упражнения на м. Бунарджика, Пловдив (снимка) Път (стих.) – Д. Антонова Повече слънце! „Създайте хармонична среда“! Словото на Учителя. В начало бе Словото (из неделната беседа – 14.02.1937 г.) Учителят (стих.) – Олга Славчева Цветната пъпка (стих.) – Д. Антонова Пролет (стих.) – S. Март – Б.
към текста >>

Антонова Пролет (стих.) – S.
Бунарджика, Пловдив (снимка) Път (стих.) – Д. Антонова Повече слънце! „Създайте хармонична среда“! Словото на Учителя. В начало бе Словото (из неделната беседа – 14.02.1937 г.) Учителят (стих.) – Олга Славчева Цветната пъпка (стих.) – Д. Антонова Пролет (стих.) – S. Март – Б. Впечатления от Изгрева – Мариана Пробуждане (стих.) – В. С. Недев Великото Начало – В. Недев Вярвай – В. Недев Философия на делото на Авг.
към текста >>

Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр.
Март – Б. Впечатления от Изгрева – Мариана Пробуждане (стих.) – В. С. Недев Великото Начало – В. Недев Вярвай – В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр. 180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове.
към текста >>

Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек.
Недев Вярвай – В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр. 180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов.
към текста >>

Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот.
Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр. 180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И.
към текста >>

Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек.
180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И. с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост. мир и щастие.
към текста >>

И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот.
Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И. с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост. мир и щастие. Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек. В.
към текста >>

Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек. В.
И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И. с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост. мир и щастие. Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек. В. Недев Утринни гимнастически упражнения на м. Бунарджика, Пловдив Път През поля, гори, над бездни Бягай, мой жадуван път, Бягай, качвай се, извивай, Цяла вечност е мигът. * Утрото е тъй прекрасно, И простора цял сияй, О, води ме, ти, мой дивен, Път нагорен, път безкрай. * Ще те следвам възхитена, Тъй примамва ме върхът! О, над езера и бездни, Бягай, мой планински път!
към текста >>

Д.. Антонова Повече слънце!
Недев Утринни гимнастически упражнения на м. Бунарджика, Пловдив Път През поля, гори, над бездни Бягай, мой жадуван път, Бягай, качвай се, извивай, Цяла вечност е мигът. * Утрото е тъй прекрасно, И простора цял сияй, О, води ме, ти, мой дивен, Път нагорен, път безкрай. * Ще те следвам възхитена, Тъй примамва ме върхът! О, над езера и бездни, Бягай, мой планински път! Д.. Антонова Повече слънце! Цяла зима всичко прекарва един вътрешен скрит живот. Растенията и част от животните прекарват в летаргия — спящ живот. Но щом духне топлия пролетен вятър, щом блесне силното пролетно слънце, всичко спящо, заровено дълбоко под земната обвивка, подава главица и се усмихва весело на радостната пролет. Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода!
към текста >>

Цялата природа се обновява.
Цяла зима всичко прекарва един вътрешен скрит живот. Растенията и част от животните прекарват в летаргия — спящ живот. Но щом духне топлия пролетен вятър, щом блесне силното пролетно слънце, всичко спящо, заровено дълбоко под земната обвивка, подава главица и се усмихва весело на радостната пролет. Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода! Цялата природа се обновява. Закипява живота. Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата.
към текста >>

Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се?
Но щом духне топлия пролетен вятър, щом блесне силното пролетно слънце, всичко спящо, заровено дълбоко под земната обвивка, подава главица и се усмихва весело на радостната пролет. Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода! Цялата природа се обновява. Закипява живота. Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление.
към текста >>

И за човека има обновление.
Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление. Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови. Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март. през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения.
към текста >>

Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови.
Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление. Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови. Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март. през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения. Рано да си лягат, за да стават рано.
към текста >>

Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март.
Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление. Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови. Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март. през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения. Рано да си лягат, за да стават рано. Ние трябва да вземаме пример от растенията.
към текста >>

На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези.
Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление. Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови. Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март. през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения. Рано да си лягат, за да стават рано. Ние трябва да вземаме пример от растенията. Те разбират закона за растенето по-добре. Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а псалмопевецът казва: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“ Търсим много неща и все пак нещо ни липсва.
към текста >>

Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения.
И за човека има обновление. Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови. Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март. през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения. Рано да си лягат, за да стават рано. Ние трябва да вземаме пример от растенията. Те разбират закона за растенето по-добре. Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а псалмопевецът казва: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“ Търсим много неща и все пак нещо ни липсва. Търсим, и не можем да го намерим.
към текста >>

И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка.
Ние трябва да вземаме пример от растенията. Те разбират закона за растенето по-добре. Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а псалмопевецът казва: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“ Търсим много неща и все пак нещо ни липсва. Търсим, и не можем да го намерим. — Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата. Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа. Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция. Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него!
към текста >>

Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата.
Те разбират закона за растенето по-добре. Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а псалмопевецът казва: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“ Търсим много неща и все пак нещо ни липсва. Търсим, и не можем да го намерим. — Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата. Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа. Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция. Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“!
към текста >>

Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа.
Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а псалмопевецът казва: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“ Търсим много неща и все пак нещо ни липсва. Търсим, и не можем да го намерим. — Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата. Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа. Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция. Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“! Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота.
към текста >>

А да издържа и да не рухне, архитектът трябва хармонично да съчетае основите й с постройката над тях, за да издържи на външните влияния, които се явяват за нея като противоречия.
Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“! Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота. За да се съгради една постройка и да бъде тя полезна за здравето на тия. които ще обитават в нея, трябва да има хармонични линии, големи прозорци, за да влиза повече светлина. А да издържа и да не рухне, архитектът трябва хармонично да съчетае основите й с постройката над тях, за да издържи на външните влияния, които се явяват за нея като противоречия. Ако архитекта не е спазил този закон на правилното съчетание, тя не ще може да издържа, а ще рухне. В природата, всичко почива на хармоничното съчетание. Градежа в нея става по закона на хармонията. Същественото на космоса се дължи на хармонията, на идеално правилното съчетание. Ако нямаше хармония и правилни съчетания, тия милиарди звезди, които пълнят небесното пространство, постоянно биха се сблъсквали помежду си и биха се унищожавали една друга.
към текста >>

Когато се яви дисхармония между тях, тялото се поболява и ако тя не може да се възстанови, то рухва, става негоден инструмент за нашия дух.
В природата, всичко почива на хармоничното съчетание. Градежа в нея става по закона на хармонията. Същественото на космоса се дължи на хармонията, на идеално правилното съчетание. Ако нямаше хармония и правилни съчетания, тия милиарди звезди, които пълнят небесното пространство, постоянно биха се сблъсквали помежду си и биха се унищожавали една друга. Ако няма хармония между клетките на нашето тяло, то не би могло да съществува. Когато се яви дисхармония между тях, тялото се поболява и ако тя не може да се възстанови, то рухва, става негоден инструмент за нашия дух. Затова Учителят казва: „Създайте хармонична среда на болния и духът му ще се успокои“. В последно време науката, новата медицина, се домогва до хармонията и използва хармоничното съчетание на цветовете и звуците. Така, Д р Панчев, в медицинския в-к „Ескулап“ пише: „Душевните вълнения рефлектират поразително силно върху физиката на човека. Внезапен страх, много неприятна, изненада, голяма радост, неописуем възторг, понякога нанасят на човешката физика такива неочаквани въздействия, че просто сме изправени пред най-голяма загадка. Щом е така, то се явява въпроса не пипа ли досега в много случаи медицината със страшно груби ръце болката на човека?
към текста >>

В последно време науката, новата медицина, се домогва до хармонията и използва хармоничното съчетание на цветовете и звуците.
Същественото на космоса се дължи на хармонията, на идеално правилното съчетание. Ако нямаше хармония и правилни съчетания, тия милиарди звезди, които пълнят небесното пространство, постоянно биха се сблъсквали помежду си и биха се унищожавали една друга. Ако няма хармония между клетките на нашето тяло, то не би могло да съществува. Когато се яви дисхармония между тях, тялото се поболява и ако тя не може да се възстанови, то рухва, става негоден инструмент за нашия дух. Затова Учителят казва: „Създайте хармонична среда на болния и духът му ще се успокои“. В последно време науката, новата медицина, се домогва до хармонията и използва хармоничното съчетание на цветовете и звуците. Така, Д р Панчев, в медицинския в-к „Ескулап“ пише: „Душевните вълнения рефлектират поразително силно върху физиката на човека. Внезапен страх, много неприятна, изненада, голяма радост, неописуем възторг, понякога нанасят на човешката физика такива неочаквани въздействия, че просто сме изправени пред най-голяма загадка. Щом е така, то се явява въпроса не пипа ли досега в много случаи медицината със страшно груби ръце болката на човека? Не би ли било възможно да се повика на помощ най-силната сугестия — музиката ? “ Лекуване чрез музика вече се практикува в медицината.
към текста >>

Ако сме готови да се отърсим от излишното на миналото, ние без двоумение ще възприемем хармоничното ново, което днес Учителят ни дава.
Не така случайно Учителите на човечеството препоръчват пеенето и молитвата. Молитвата също е хармония с Бога. с живата природа. Не също така случайно Учителят дава музикални и паневритмични упражнения. Под въздействието на музиката, хармонично съчетана с гимнастически упражнения, на открито, на чист въздух, да влезем в жив и реален контакт с природата, която е цяла изтъкана от хармония и музика. Ако сме готови да се отърсим от излишното на миналото, ние без двоумение ще възприемем хармоничното ново, което днес Учителят ни дава. Днес и обществото е болно. Проявата на духовната и икономическа криза, проявата на антагонизма и грубите стълкновения между класи и народи говори, че хармония няма между тях. Налага се като на жив организъм, какъвто представлява човечеството, да възприеме хармонията, да тонира отношенията между частите си, за да не ги сполети катастрофа: Днес на общества и личности трябва музика, хармония. Искреност в отношенията, честност, взаимопомощ и т. н. Това е музика.
към текста >>

Проявата на духовната и икономическа криза, проявата на антагонизма и грубите стълкновения между класи и народи говори, че хармония няма между тях.
с живата природа. Не също така случайно Учителят дава музикални и паневритмични упражнения. Под въздействието на музиката, хармонично съчетана с гимнастически упражнения, на открито, на чист въздух, да влезем в жив и реален контакт с природата, която е цяла изтъкана от хармония и музика. Ако сме готови да се отърсим от излишното на миналото, ние без двоумение ще възприемем хармоничното ново, което днес Учителят ни дава. Днес и обществото е болно. Проявата на духовната и икономическа криза, проявата на антагонизма и грубите стълкновения между класи и народи говори, че хармония няма между тях. Налага се като на жив организъм, какъвто представлява човечеството, да възприеме хармонията, да тонира отношенията между частите си, за да не ги сполети катастрофа: Днес на общества и личности трябва музика, хармония. Искреност в отношенията, честност, взаимопомощ и т. н. Това е музика. Днес, хармонията на слънчевата светлина ни зове да излезем от тъмните изби на дисхармонията и да се свържем с истинския живот, който е благо за всички, без изключение. Да хармонираме нашите мисли, чувства и действия, да ги съчетаем така, че те да послужат за стимул и на други и така да се образува една верига на хармония, която да опаше цялата земя и да тласне човечеството нагоре, към възход.
към текста >>

Природата се е заела сега да създаде нещо ново — да създаде но тип човек.
Някой се оплаква, че природата не го е надарила, че го е направила много дребен. За да разберете природата, трябва да знаете, че в своя творчески устрем тя си прави ред опити. От опитите, които природата е правила, тя е видяла, че силата и величието на човека не седи в грамадната форма, а в разумността. Природата е разумна и добре обмисля нещата, които твори. Тя не е спряла творчеството си и със съвременния човек. Природата се е заела сега да създаде нещо ново — да създаде но тип човек. В процеса на творчеството, природата си създава ред приспособления и органи, чрез които проектира своите сили и енергии, за постигане на известна цел. Съвременната наука например говори за хормоните. Какво представляват хормоните? Хормоните са особен род елементи, за които учените казват, че подмладяват стария организъм. Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел.
към текста >>

Учените са установили, че щитовидната жлеза произвежда хормоните на подмладяването.
В процеса на творчеството, природата си създава ред приспособления и органи, чрез които проектира своите сили и енергии, за постигане на известна цел. Съвременната наука например говори за хормоните. Какво представляват хормоните? Хормоните са особен род елементи, за които учените казват, че подмладяват стария организъм. Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел. Учените са установили, че щитовидната жлеза произвежда хормоните на подмладяването. Тази жлеза играе голяма роля и в любовните отношения между мъже и жени. Онези, у които щитовидната жлеза е силно развита, се влюбват повече от тези, у които щитовидната жлеза е слабо развита. Тази жлеза бива женска и мъжка. Женската жлеза образува известни елементи, които като се съединяват, образуват една нова физиологическа клетка, от която организмът постепенно се подмладява. От гледището на окултизма.
към текста >>

Женската жлеза образува известни елементи, които като се съединяват, образуват една нова физиологическа клетка, от която организмът постепенно се подмладява.
Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел. Учените са установили, че щитовидната жлеза произвежда хормоните на подмладяването. Тази жлеза играе голяма роля и в любовните отношения между мъже и жени. Онези, у които щитовидната жлеза е силно развита, се влюбват повече от тези, у които щитовидната жлеза е слабо развита. Тази жлеза бива женска и мъжка. Женската жлеза образува известни елементи, които като се съединяват, образуват една нова физиологическа клетка, от която организмът постепенно се подмладява. От гледището на окултизма. теорията на подмладяването е стара. И умът, например, произвежда хормони. Думата хормон е гръцка и означава нещо, което има начало, един потик в себе си, който може да произвежда. Това което има потик отвътре е оформено и отвън.
към текста >>

Хормонът на мисълта и хормонът на чувствата като се съединят в щитовидната жлеза, образуват една нова клетка.
теорията на подмладяването е стара. И умът, например, произвежда хормони. Думата хормон е гръцка и означава нещо, което има начало, един потик в себе си, който може да произвежда. Това което има потик отвътре е оформено и отвън. И сърцето също така произвежда хормони. Хормонът на мисълта и хормонът на чувствата като се съединят в щитовидната жлеза, образуват една нова клетка. Ако знаете как и къде да поставите тази клетка, вие ще се подмладите. Учените са дошли до заключение, че за да знае човек, как да се подмлади, той трябва да знае начина, по който може да вкара в мозъка си повече кръв. Хората остаряват преждевременно, защото не знаят, как да хранят мозъка си с повече кръв. Хората остаряват понеже не хранят достатъчно своя мозък. Хората не мислят достатъчно, защото, ако те мислеха, щяха да внесат повече кръв в мозъка си.
към текста >>

Обаче, в този дом никога не може да се яви такова болест, която да задигне един от членовете.
Тока ще се роди онази мощна сила, която въздига дома и подмладява индивидите. Ако в дома така се кръстосват енергиите, такъв дом ще бъде здрав и физически, и духовно, и умствено. В такъв дом никакви болести не могат да се явят. И да се явят някакви болести, телесно ще заминат. Там всяка болест е добре дошла. Обаче, в този дом никога не може да се яви такова болест, която да задигне един от членовете. Те живеят дълго време. Те могат да живеят, колкото искат. Когато човек напуща земята, той взема със себе си само онова, което е най-ценно, а всичко друго оставя на земята. Вие се страхувате, като се говори за заминаване за онзи свят. Казва се, че човек може да отиде на месечината.
към текста >>

Когато човек напуща земята, той взема със себе си само онова, което е най-ценно, а всичко друго оставя на земята.
И да се явят някакви болести, телесно ще заминат. Там всяка болест е добре дошла. Обаче, в този дом никога не може да се яви такова болест, която да задигне един от членовете. Те живеят дълго време. Те могат да живеят, колкото искат. Когато човек напуща земята, той взема със себе си само онова, което е най-ценно, а всичко друго оставя на земята. Вие се страхувате, като се говори за заминаване за онзи свят. Казва се, че човек може да отиде на месечината. Той може да отиде, но затова се изисква гениалност — той трябва да бъде гений, човек, който е разрешил въпроса за смъртта и е дошъл до безсмъртието Който иска до бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за безсмъртието. Смъртен ли е той, нищо не може да направи. Безсмъртен ли е, всичко може да направи.
към текста >>

За да се тури тази жлеза в правилно действие от нея непременно трябва да се отделят два хормона — мъжки и женски, които да се съединят и да образуват една нова форма.
Смъртен ли е той, нищо не може да направи. Безсмъртен ли е, всичко може да направи. Съвременните учени едва сега започват да се занимават с идеята за подмладяването, като го свързват с някакви хормони, които се отделят от щитовидната жлеза. За сега тази жлеза упражнява влияние върху малкия мозък. Тези е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния. За да се тури тази жлеза в правилно действие от нея непременно трябва да се отделят два хормона — мъжки и женски, които да се съединят и да образуват една нова форма. Тази нова форма ще даде повече потик на организма да изпрати повече кръв в мозъка. Тогаз човек ще почне да мисли право. В човешкия мозък има цели области, които са празни, не са разработени. Те са като пустини— безводни места, в които нищо не расте. Човешкият мозък е подобен на земята.
към текста >>

Тази нова форма ще даде повече потик на организма да изпрати повече кръв в мозъка.
Безсмъртен ли е, всичко може да направи. Съвременните учени едва сега започват да се занимават с идеята за подмладяването, като го свързват с някакви хормони, които се отделят от щитовидната жлеза. За сега тази жлеза упражнява влияние върху малкия мозък. Тези е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния. За да се тури тази жлеза в правилно действие от нея непременно трябва да се отделят два хормона — мъжки и женски, които да се съединят и да образуват една нова форма. Тази нова форма ще даде повече потик на организма да изпрати повече кръв в мозъка. Тогаз човек ще почне да мисли право. В човешкия мозък има цели области, които са празни, не са разработени. Те са като пустини— безводни места, в които нищо не расте. Човешкият мозък е подобен на земята. И както на земята има 5 континенти, така и човешката глава е разделена на пет области.
към текста >>

Като се съединят тези два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването.
На човека са дадени главно две области да развие. Той трябва да завладее тия две области от мозъка си. Тези области са моралната и умствената. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се явят мъжките хормони. Като се съединят тези два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването. Вие, като не знаете как да се подмладите, дохождате до обезсмисляне на живота и не ви се живее. Чудно нещо — какво сте научили, което трябва да знаете за този живот, та да се обезсмисля животът ви? Този, който казва, че не му се живее, иска да се освободи от ограничения. Но ако те извадят от един затвор и те поставят в друг по-лош, по добре остани си в първия. Вярно е.
към текста >>

За да разберете Словото Божие, вие трябва да вярвате в онова, което е вложено във вас.
Щом изгубят Любовта си към Бога, всичко ще изгубят. И силата на човека се дължи именно на любовта му към Бога. Когато в домът ви влезе човек, който има любов към Бога, от този момент в дома ви протича Божието благословение, и вие ставата по-здрави, по-интелигентни. Дето божественото минава, всичко се развива, а дето Божественото отсъства, там всичко се губи. Само по този път на любовта и на мисълта, които са най-високите прояви не творческото Слово, можете да бъдете щастливи. За да разберете Словото Божие, вие трябва да вярвате в онова, което е вложено във вас. Вярата е един закон, който образува един хормон във вас. Вярата има свой специфичен орган. Ако вашата вяра не може да привлече кръвта в мозъка, тя е слаба вяра. И надеждата в човека има своя специфична жлеза. Ако надеждата не може да привлече кръв в мозъка и тя е слаба.
към текста >>

Така само те могат да се обновят.
Ако надеждата не може да привлече кръв в мозъка и тя е слаба. Ако твоят разсъдък не може да привлече кръв в мозъка ти и той е слабо развит. Ако и в музикално отношение вашата музика не може да привлече кръв в мозъка, слаба е вашата музика. Музиката не човека трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв да могат до се развиват. Така само те могат да се обновят. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека. Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа.
към текста >>

Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек.
Ако и в музикално отношение вашата музика не може да привлече кръв в мозъка, слаба е вашата музика. Музиката не човека трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв да могат до се развиват. Така само те могат да се обновят. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека. Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той?
към текста >>

Всички тия центрове ще създадат новия човек.
Музиката не човека трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв да могат до се развиват. Така само те могат да се обновят. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека. Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието.
към текста >>

Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той?
Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери. Разумността е у нас, в челото ни, само трябва да знаем как да я използваме. Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива.
към текста >>

Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си.
Съществата, които са работили върху разните части на тялото, са от различна интелигентност. И хората трябва да обработват тялото си и кожата си, да бъде чувствителна, да възприема. Вярата в Бога е творческа сила. Тя трябва да събуди човешкия ум, човешкото сърце и да даде потик на човешката душа. Този век изисква хора на работата, да не бягат от живота, но да работят. Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си. Затова определете си на ден по десет минути, не повече, — сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва — мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си. Тогава ще придобиете вярата на малките деца. Като не разбирате някой въпрос, отправете мисълта си към великите разумни същества и те ще ви отговорят. Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата.
към текста >>

вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова.
Като виждате едно животно, и за него не мислете, че седи по-долу от вас. И то е на своето място. Щом Господ се е занимавал и се занимава с тия животни, вие не питайте, защо ги е създал. Всяко растение, всяко животно — всичко, което Бог е създал, е на мястото си. Само така ако разбирате живота. вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова. Само по този път вие ще се подмладите и ще стигнете до безсмъртието. Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади.
към текста >>

В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се обнови, и подмлади.
Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади. Това е факт. В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се обнови, и подмлади. Учителят Аз вечен Пастир съм и пазя свойто стадо. За него Аз полагам живота си всегда. С него съм кога то радва се и страда; Защитник съм му пръв при всекоя беда. * Душата си полагам и стадото си пазя. Над него Аз простирам спасителна ръка.
към текста >>

То ще дойде, ще я викне в утринта огряна И тя вънка ще излезе с новата премяна.
От гроба ще вдигна покрусено тело. И смъртните вериги с ръце си ще разкъсна, И пак нагоре смело ще вдигна аз чело. Олга Славчева Цветната пъпка Много дни и много нощи в зима неприветна В дом приветен бе на топло пъпчицата цветна. Тя край огъня запален весело седеше И на свойта хурка златна златото предеше. * Вихри вият, тя си пее и преде, нехае И за първо слънце топло все си тя мечтае. То ще дойде, ще я викне в утринта огряна И тя вънка ще излезе с новата премяна. * Ще посреща много гости и ще ги гощава И на всички тя от свойто злато ще раздава. Тъй в мечти изпреде много пъпчицата малка И изпрела, тя започна със златната совалка * Да тъче платно красиво за одежда нова, През април ще трябва вече тя да е готова. И тъче си и си пее пъпчицата цветна И нехае, че е вънка зима неприветна. * Че сърце й е богато с бленове красиви, С бленовете ще дочака в дните си щастливи Свойто слънце, свойта обич, пролетна надежда, Обновена ще го срещне с новата одежда. Д. Антонова Пролет Подранила птичка възвестява От потънали в сън върхари, Че на път е вече с дивни дари С трепет чаканата пролет!
към текста >>

Тъй в мечти изпреде много пъпчицата малка И изпрела, тя започна със златната совалка * Да тъче платно красиво за одежда нова, През април ще трябва вече тя да е готова.
Олга Славчева Цветната пъпка Много дни и много нощи в зима неприветна В дом приветен бе на топло пъпчицата цветна. Тя край огъня запален весело седеше И на свойта хурка златна златото предеше. * Вихри вият, тя си пее и преде, нехае И за първо слънце топло все си тя мечтае. То ще дойде, ще я викне в утринта огряна И тя вънка ще излезе с новата премяна. * Ще посреща много гости и ще ги гощава И на всички тя от свойто злато ще раздава. Тъй в мечти изпреде много пъпчицата малка И изпрела, тя започна със златната совалка * Да тъче платно красиво за одежда нова, През април ще трябва вече тя да е готова. И тъче си и си пее пъпчицата цветна И нехае, че е вънка зима неприветна. * Че сърце й е богато с бленове красиви, С бленовете ще дочака в дните си щастливи Свойто слънце, свойта обич, пролетна надежда, Обновена ще го срещне с новата одежда. Д. Антонова Пролет Подранила птичка възвестява От потънали в сън върхари, Че на път е вече с дивни дари С трепет чаканата пролет! * И невидими потичат струи От живот, от слънце и от младост, Неусетно се наливат пъпки И набъбнали зрънца поникват. * О, свещени, вечни тръпки На земята — майка, що зачева Пак в недрата си блага обилни!
към текста >>

* Че сърце й е богато с бленове красиви, С бленовете ще дочака в дните си щастливи Свойто слънце, свойта обич, пролетна надежда, Обновена ще го срещне с новата одежда. Д.
* Вихри вият, тя си пее и преде, нехае И за първо слънце топло все си тя мечтае. То ще дойде, ще я викне в утринта огряна И тя вънка ще излезе с новата премяна. * Ще посреща много гости и ще ги гощава И на всички тя от свойто злато ще раздава. Тъй в мечти изпреде много пъпчицата малка И изпрела, тя започна със златната совалка * Да тъче платно красиво за одежда нова, През април ще трябва вече тя да е готова. И тъче си и си пее пъпчицата цветна И нехае, че е вънка зима неприветна. * Че сърце й е богато с бленове красиви, С бленовете ще дочака в дните си щастливи Свойто слънце, свойта обич, пролетна надежда, Обновена ще го срещне с новата одежда. Д. Антонова Пролет Подранила птичка възвестява От потънали в сън върхари, Че на път е вече с дивни дари С трепет чаканата пролет! * И невидими потичат струи От живот, от слънце и от младост, Неусетно се наливат пъпки И набъбнали зрънца поникват. * О, свещени, вечни тръпки На земята — майка, що зачева Пак в недрата си блага обилни! Подранила птичка благославя! * * * Трепна тиха, трепна нежна зазвъни.
към текста >>

Антонова Пролет Подранила птичка възвестява От потънали в сън върхари, Че на път е вече с дивни дари С трепет чаканата пролет!
То ще дойде, ще я викне в утринта огряна И тя вънка ще излезе с новата премяна. * Ще посреща много гости и ще ги гощава И на всички тя от свойто злато ще раздава. Тъй в мечти изпреде много пъпчицата малка И изпрела, тя започна със златната совалка * Да тъче платно красиво за одежда нова, През април ще трябва вече тя да е готова. И тъче си и си пее пъпчицата цветна И нехае, че е вънка зима неприветна. * Че сърце й е богато с бленове красиви, С бленовете ще дочака в дните си щастливи Свойто слънце, свойта обич, пролетна надежда, Обновена ще го срещне с новата одежда. Д. Антонова Пролет Подранила птичка възвестява От потънали в сън върхари, Че на път е вече с дивни дари С трепет чаканата пролет! * И невидими потичат струи От живот, от слънце и от младост, Неусетно се наливат пъпки И набъбнали зрънца поникват. * О, свещени, вечни тръпки На земята — майка, що зачева Пак в недрата си блага обилни! Подранила птичка благославя! * * * Трепна тиха, трепна нежна зазвъни. И заспалите простори огласи Песента на слънчеви лъчи.
към текста >>

Безсилна насмешка се плъзга по техните уморени лица и с беззвучен глас повтарят едно и също: „Защо искате вие, луди, да измените установения ред на живота, защо смущавате ранния сън на хората?
Кому е отредено наистина да види твоя светъл лик? Може би много малко хора. Цената на един живот сякаш се заключава а един единствен миг, миг на величие и красота, когато ти и Той се срещате по пътя на едно върховно възземане. Какво знаят другите за тоя миг? Толкова малко, почти нищо. Безсилна насмешка се плъзга по техните уморени лица и с беззвучен глас повтарят едно и също: „Защо искате вие, луди, да измените установения ред на живота, защо смущавате ранния сън на хората? “ Тия, чийто очи са видели величието на един пролетен изгрев, знаят неговата цена. Нека другите питат още: „Защо отивате там? Кому са нужни вашите ранни излети? Вие се кланяте на слънцето.“ — Каква разлика, приятели мои! Вие, които говорите така, не се ли кланяте на огньове, кладени от човешки ръце, в продължение на цял живот?
към текста >>

Впечатления от „Изгрева“ (Писмо от Латвия до братята и сестрите във Вилно и Ковно) Мили братя и сестри, С трептяща душа и необикновена радост а сърцето си Ви пиша тези редове, защото искам да споделя с вас, макар и на кратко, моите впечатления през времето на двумесечното ми пребиваване в България — при Учителя П. Дънов.
„Не, не, повтарях аз. Никой, никой от вас не е виждал слънцето.“ Те дигаха рамене и повече не се занимаваха с мен. А аз дълбоко и твърдо вярвах, че само то, сяйното, вълшебното, мощното слънце, потънало в златен прашец, бе истинско то слънце, което целува земята през Март или Април в ранния час на пролетна утрин. Много, много пъти след това аз питах много хора: „Виждали ли сте слънцето? “ Б. Впечатления от „Изгрева“ (Писмо от Латвия до братята и сестрите във Вилно и Ковно) Мили братя и сестри, С трептяща душа и необикновена радост а сърцето си Ви пиша тези редове, защото искам да споделя с вас, макар и на кратко, моите впечатления през времето на двумесечното ми пребиваване в България — при Учителя П. Дънов. Светлият образ на Учителя, с неговите безкрайно добри и пълни с Любов очи, а също и неговото свещено спокойствие, така благодатно повлияха на моята душа. изтерзано в търсене истината из всевъзможни дружества и организации, че аз в непродължително време почувствах такова разположение и любов към Учителя, както към никой човек в света. След няколко срещи и разговори насаме с Учителя, всички въпроси, които ме мъчеха, бяха разрешени. Получих отговор даже на въпрос, който ме измъчваше цели 8 години. И от моята душа и сърце падна като че ли непосилно бреме.
към текста >>

Стана ми тъй леко, че аз се почувствах съвършено обновена.
Светлият образ на Учителя, с неговите безкрайно добри и пълни с Любов очи, а също и неговото свещено спокойствие, така благодатно повлияха на моята душа. изтерзано в търсене истината из всевъзможни дружества и организации, че аз в непродължително време почувствах такова разположение и любов към Учителя, както към никой човек в света. След няколко срещи и разговори насаме с Учителя, всички въпроси, които ме мъчеха, бяха разрешени. Получих отговор даже на въпрос, който ме измъчваше цели 8 години. И от моята душа и сърце падна като че ли непосилно бреме. Стана ми тъй леко, че аз се почувствах съвършено обновена. Разбрах смисъла на живота, всичко се проясни в мене: трудното стана леко, мрачното — светло. Намерих себе си и в моя живот се почна нов светъл ден. Прощавайте, че така интимно се обръщам към вас всички, но наистина чувствам, че вие сте ми сестри и братя по дух. Считам даже до известна степен за моя длъжност до споделя с вас всичко, което ми даде неизразимо много. Разговорът на Учителя — това е музика.
към текста >>

Намерих себе си и в моя живот се почна нов светъл ден.
След няколко срещи и разговори насаме с Учителя, всички въпроси, които ме мъчеха, бяха разрешени. Получих отговор даже на въпрос, който ме измъчваше цели 8 години. И от моята душа и сърце падна като че ли непосилно бреме. Стана ми тъй леко, че аз се почувствах съвършено обновена. Разбрах смисъла на живота, всичко се проясни в мене: трудното стана леко, мрачното — светло. Намерих себе си и в моя живот се почна нов светъл ден. Прощавайте, че така интимно се обръщам към вас всички, но наистина чувствам, че вие сте ми сестри и братя по дух. Считам даже до известна степен за моя длъжност до споделя с вас всичко, което ми даде неизразимо много. Разговорът на Учителя — това е музика. Неговите слова са живи. Учителят със своите слова придава на ученика нещо такова, което навеки не може да се забрави и то остава в подсъзнанието, то расте, увеличава се и обогатява ученика във всички отношения — а мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

Учителят Петър Дънов говори, че глава на Всемирното Бяло Братство е Христос; същото са говорили и говорят всички истински Учители.
Разговорът на Учителя — това е музика. Неговите слова са живи. Учителят със своите слова придава на ученика нещо такова, което навеки не може да се забрави и то остава в подсъзнанието, то расте, увеличава се и обогатява ученика във всички отношения — а мисли, чувства и постъпки. В простите и скромните слова на Учителя се крие Божествената истина. Неговите знания са безпределни, а най-главното — Учителят служи за жив пример на учениците и прилага всичко, което говори в живота на дело и доказва на човечеството нагледно, че учението на Христа може още сега тука на земята в този живот да се приложи. Учителят Петър Дънов говори, че глава на Всемирното Бяло Братство е Христос; същото са говорили и говорят всички истински Учители. Христос е жив. Той е вечен по дух, както и сам Бог. В Евангелието ще намерите словата на Христа: „Ще пребъда с вас до скончание века.“ Тези думи говорят много. Учителят се отнася с най-голямо уважение към всичко създадено от Бога, начиная от човека и свършвайки с растението и минерала. Учителят до този ден не е пращал ни един ученик а света да рекламира неговото учение; напротив, Учителят говори, че неговото учение не се нуждае ни от агитация, ни от реклама, защото истината изключва каквото и да било насилие.
към текста >>

Наистина, в тази дивна, неподаваща се но описание обстановка на природата, в глъбините на душата се зараждаше чувство на благодарност Господу, желание да изпращаме светли, възвишени мисли на всички люде, и да говорим с езикът на душата на всички души, че всички ние сме братя и сестри, че всички ние трябва да се стремим към светлината и да вървим по пътя на любовта, мъдростта и истината, към идеала към съвършенството, за да влезем в царството Божие.
У всички — възвишени чувства. Забравено е всичко светско. Дивни по своята красота бяха изгревите на слънцето. Звездните нощи (в планините звездите са някак по-близо и по ясно блестят) ни заставяха да забравяме и шумът и несгодите на светския живот. Струваше ни се, че в светът цари мир, в сърцата—радост и веселие, а в душите на хората непреривна молитва — разговор с Бога. Наистина, в тази дивна, неподаваща се но описание обстановка на природата, в глъбините на душата се зараждаше чувство на благодарност Господу, желание да изпращаме светли, възвишени мисли на всички люде, и да говорим с езикът на душата на всички души, че всички ние сме братя и сестри, че всички ние трябва да се стремим към светлината и да вървим по пътя на любовта, мъдростта и истината, към идеала към съвършенството, за да влезем в царството Божие. Скъпи приятели! Аз съм тъй доволна от моето пътуване в България и от своето пребивание при Учителя, че всички земни блага ми се струват нищожни пред това велико благо, което аз получих там. Mapиана Пробуждане О, спиш ли още, ти — дете На светлото небе? Ти лъч Божествен си, душа! Тук земна суета * Със прах ликът ти чист покри.
към текста >>

Всеки миг из Твоите плодотворни глъбини израстват нови форми, избликват нови сили.
В. С. Недев Великото Начало Велико Творческо Начало на живота! Велик и безбрежен е светът на Твоите прояви! Велика е тайната на Твоята върховна замисъл! Неизследими са пътищата ти! Всеки миг из Твоите плодотворни глъбини израстват нови форми, избликват нови сили. Всеки миг се менят краски, светлини и сенки върху лика на Твоето създание. Ти строиш невидимо, тихо и мълчаливо в недрата на всяко битие за да го изведеш към свобода и съвършенство. Ти си най-великият Скулптор и Художник, достоен за Омая — Тебе славят небесата и звездите, реките и планините. Тебе слава вечността! В дивен ритъм Ти следваш вечния си творчески възход.
към текста >>

Вярвай в изгряващото слънце на новия живот, който носи всички блага за твоя дух!
която излиза от Твоето Жизнетворно, Любящо Сърце. И виждам, лъчи от светлината но Твоята Разумност озаряват моя път към далечни, непознати страни на Твоето неизмерно царство. В, Недев Вярвай Вярвай в Божествения промисъл, вложен във всяко битие! Вярвай й съществуванието на всичко най-възвишено и благородно, посято в душата ти от Първата Причина! Дай му потик и простор за проявление! Вярвай в изгряващото слънце на новия живот, който носи всички блага за твоя дух! Вярвай в безграничната мирова любов — начало й ритъм на всяко дихание! Вярвай в съвършената хармония, във Великата Разумност и в необятните възможности на живота! Вярвай в тържеството на свободата, на мира и светлината! Вярвай във вечната пролет, във вечната младост, във вечния непреривен изгрев на живота I Вярвай в Бога, в Живия Бог на любовта, мъдростта и истината! В. Недев Философия на делото на Авг.
към текста >>

Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр.
Вярвай в безграничната мирова любов — начало й ритъм на всяко дихание! Вярвай в съвършената хармония, във Великата Разумност и в необятните възможности на живота! Вярвай в тържеството на свободата, на мира и светлината! Вярвай във вечната пролет, във вечната младост, във вечния непреривен изгрев на живота I Вярвай в Бога, в Живия Бог на любовта, мъдростта и истината! В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 180) 5. Християнството като принцип на мисленето —като субективизъм и дуализъм. Антитеза на древността, свят на разделение. Христос откри в нас действителния, вътрешния човек, душата и нашия ближен. Освободи човека като син Божи, като божествена и безсмъртна душа — следователно разреши постулатът на древния свят: познай себе си!
към текста >>

Христос е средоточие на историята, понеже Той донесе коренната реформа на човечеството и откри нова страница на историята. 8.
Христос средоточие на изтеклото време. Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността. Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството. От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм, манастири. Развитието на човечеството след Христа е в обратна посока на дотогавашното и видимо доведе до робството на Духа деспотизъм в религиозната област, материализъм в политическата, сенсуализъм — във философията, разпуснатост — в обществата. Христос е средоточие на историята, понеже Той донесе коренната реформа на човечеството и откри нова страница на историята. 8. Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето. Човешкия дух е преминал две фази от своето развитие — теза и антитеза. Но всека теза и антитеза се стремят към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се сливат в по-високо утвърждение. Третият момент на диалектическия процес трябва неминуемо да настъпи, Това е изходната точка на философията на делото.
към текста >>

Приложението, делото съединява отново и ги слива в едно.
„Волята е най-висшият израз на Духа“ (О. Н. 234.) Делото, приложението е истинска и съществена синтеза на битието и мисленето, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а от тук оживява и оплодотворява и двете. (Philos, der Pat. стр. 47.) Тя отстранява едностранчивостта и недостатъка и на двете. Мисълта е, която разделя на две: на това, което е и на това, което трябва да бъде. Приложението, делото съединява отново и ги слива в едно. Понеже мисълта е отрицание, а делото утвърждение. Човечеството не може да се задоволи с проста вяра, а трябва да осъществи абсолютната истина открита от Христа — и да приложи истината в обективната действителност — от Мисъл да я превърне в дело. 9. Зрелостта на съзнанието като необходима предпоставка на делото. Значение на историософията. Зрелост на съзнанието е необходима, за да стане делото ръководен принцип.
към текста >>

Фактите са преди теорията, а практиката е след теорията, новата епоха е епоха на делото.
Понеже мисълта е отрицание, а делото утвърждение. Човечеството не може да се задоволи с проста вяра, а трябва да осъществи абсолютната истина открита от Христа — и да приложи истината в обективната действителност — от Мисъл да я превърне в дело. 9. Зрелостта на съзнанието като необходима предпоставка на делото. Значение на историософията. Зрелост на съзнанието е необходима, за да стане делото ръководен принцип. Фактите са преди теорията, а практиката е след теорията, новата епоха е епоха на делото. Историософията показва назначението и цел та на човечеството — реализиране царството Божие. Това е откритие на новото време. Ако са дадени предпоставките ще трябва да бъде човек сляп да не вади заключението. (О. Н. 199) Човечеството е достигнало пълното съзнание на своята същност, пълното господство на своите сили, ударил е часът следователно, когато те могат и трябва да се употребят хармонично и пълно.
към текста >>

Това е откритие на новото време.
Зрелостта на съзнанието като необходима предпоставка на делото. Значение на историософията. Зрелост на съзнанието е необходима, за да стане делото ръководен принцип. Фактите са преди теорията, а практиката е след теорията, новата епоха е епоха на делото. Историософията показва назначението и цел та на човечеството — реализиране царството Божие. Това е откритие на новото време. Ако са дадени предпоставките ще трябва да бъде човек сляп да не вади заключението. (О. Н. 199) Човечеството е достигнало пълното съзнание на своята същност, пълното господство на своите сили, ударил е часът следователно, когато те могат и трябва да се употребят хармонично и пълно. Пълнотата се реализира само чрез делото, чрез приложението. Защото приложението собствено е истината, смисъла, назначението на Духа.
към текста >>

Каквото чувството е почувствало и знанието е познало, това волята трябва да осъществи; и това е новото направление на бъдещето.
199) Човечеството е достигнало пълното съзнание на своята същност, пълното господство на своите сили, ударил е часът следователно, когато те могат и трябва да се употребят хармонично и пълно. Пълнотата се реализира само чрез делото, чрез приложението. Защото приложението собствено е истината, смисъла, назначението на Духа. Хармония, висшата цел на човечеството е достижима чрез делото. Тя трябва да се създаде. Каквото чувството е почувствало и знанието е познало, това волята трябва да осъществи; и това е новото направление на бъдещето. Да реализира идеята на красотата и истината в практическия живот, във вече съзнателния свят но действителността; всички едностранчиви и отделно изявили се елементи на живота органически да схване и да ги приведе към живо сътрудничество, най-после да осъществи идеята на абсолютното Добро и целесъобразност в нашия свят — това е великата задача на бъдещето. (Prolegomena 29-30) 10. Отче наш, като ключ за познание бъдещето на човечеството. Висшето, всестранното развитие на човечеството, следователно, е дейното приложение на всичкото философско, религиозно, нравствено съдържание на човечеството. Чрез делото идеалът трябва да стане реалност.
към текста >>

Новият рай трябва да бъде дело на Духа.
(О. Н. 137-136.) Освобождение от робството на злото и смъртта — живот в любов, светлина и свобода. А то не ще се подари, човечеството само трябва да го спечели, да го извоюва. Как трябва да постигнем целта на Духа? Чрез работа, заслуга, дело.— свойствените на Духа средства. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътят към рая и чрез него трябва да вървим към Отца. Всичко, което е съществувало в зародиш като идея, което е чувствано мистично, изразено символично — сега трябва да стане жива действителност. Символиката и мистиката са потребни, но не са пълно изражение на реалността. Хармонията на осъществената Божия Любов, Мъдрост и Истина — Царството Божие е висшата реалност. (следва) П. Г.
към текста >>

Там те ще ви разкажат за завета на чистотата и мировата любов, с които щедро ще надарят вашият жаден Дух.
Как чудно светят водните капки и се радват на пролетните дни! Изкачете се рано на планината и вижте безкрайният простор, как от светозарния изток излетява хвърковатата, колесница носена върху крилете на Пролетния Дух. И от нея ще слезе при вас на планината, Богинята на Пролетната любов; нежно и топло ще ви целуне, прегърнати от нейното Велико сърце. А сладката й усмивка ще ви разкрие пътя за Всемирната душа. Подайте й ръката си, нека тя ви отведе в градината на красотата, гдето безмълвно работят Девите на пролетта. Там те ще ви разкажат за завета на чистотата и мировата любов, с които щедро ще надарят вашият жаден Дух. Облечете дрехата на пролетната промяна. Тя е за вас Божий дар. Накитена е с брилянтите на звездите и слънчевият чар. Посрещнете с трепет зората на този златен ден, в който изобилно текат изворите на топлината и подмладяват всяка твар! Оставете да отлети денят на тъмнината— този замайващ сън, изгря вече на хоризонта Богинята на светлината.
към текста >>

— Виждам ги в бъдещето, в новия живот, който носи Пролетта!
Ден от когато към земята започва да приижда сила и живот — извор на всички блага и добрини! Елате да отпразнуваме тоя ден на Любов и радост! Всички болни, бедни, слаби и отчаяни, — елате да посрещнем Пролетта! — Къде виждаш блага и добрини? Де Любов и радост? — Виждам ги в бъдещето, в новия живот, който носи Пролетта! Нима не знаеш, че растения и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем? Но кой буди и възраства тревите и цветята? Кой учи птичките да пеят тъй хубаво, цветята да цъфтят и разпръсвал, аромат, дръвчетата да връзват плод? Ела да размислим върху тая премъдра Сила, която оживява всичко! Ела да посрещнем Пролетта!
към текста >>

Нима не знаеш, че растения и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем?
Елате да отпразнуваме тоя ден на Любов и радост! Всички болни, бедни, слаби и отчаяни, — елате да посрещнем Пролетта! — Къде виждаш блага и добрини? Де Любов и радост? — Виждам ги в бъдещето, в новия живот, който носи Пролетта! Нима не знаеш, че растения и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем? Но кой буди и възраства тревите и цветята? Кой учи птичките да пеят тъй хубаво, цветята да цъфтят и разпръсвал, аромат, дръвчетата да връзват плод? Ела да размислим върху тая премъдра Сила, която оживява всичко! Ела да посрещнем Пролетта! — Вие сте безгрижни!
към текста >>

Мисли за Пролетта, за Слънцето, що ни обновява и подкрепява!
Ела да подишаме чистия въздух: във въздуха е здрявето1 — Но кой ще дава хляба? — Казано е: „Не само с хляб ще живее човек! “ .Търсете първом Царството Божие и всичко останало ще ви се приложи! “ Ела, опитай и ще се увериш! Пролетта е пълна с радост и красота! Мисли за Пролетта, за Слънцето, що ни обновява и подкрепява! Размисли върху тая сила и ще се изпълниш с Любов, признателност и благодарност! Със сегашните си мисли и чувства ти не можеш да бъдеш нито доволен, нито здрав и щастлив! — Вярно е, че не съм доволен, нито здрав и щастлив! Положението ми не е добро! Но какво мога да очаквам от пролетта, когато зная, че най-много от хората тогава умират?
към текста >>

— и ще намериш време да влагаш в себе си нови, възвишени мисли и чувства.
Не вярваш ли, че цветовете на дръвчетата ще се обърнат във вкусни плодове? Ако вярваш това, защо да не повярваш, че добрите мисли и чувства, които постоянно влагаме в душата си. са семе, което ще поникне, ще се разцъфти и ще даде обилен плод? Пролетта е благоприятно време за посев и растеж! Ставай рано! — и ще намериш време да влагаш в себе си нови, възвишени мисли и чувства. Каквото посеем — това и ще жънем! Ние имаме ум, сърце и воля, над които сме длъжни да работим. Да имаме светъл ум, благородно сърце и воля мощна, това е голямо богатство! Сърцето е извора на щастието! Знанието е сила!
към текста >>

Вие почувствахте, повярвахте идването на Новото, Великото, Божественото!
До вчера мрачно — сега небето е ясно и ни се усмихва приветливо! Чуваш ли как възторжено пеят птичките, подели благодарствен и хвалебен химн! Колко приятно е светлината, която се разлива около нас! Благоуханието на пролетта ни обгръща отвсякъде! Колко чист е въздуха и будна мисълта ни! Вие почувствахте, повярвахте идването на Новото, Великото, Божественото! Отворихте очите си за Слънцето на Правдата! Ума и сърцето си за Божията виделина! Волята ви възрастна в Истината и разбрахте смисъла на страданието! Велика е Божията Милост и Любов към нас! Ние сме пред Извора на живота!
към текста >>

Душите ни благоговеят пред Новото, Божественото, което ни поднася своите чудни дарове и плодове: Дара на вярата, светостта и въздържанието!
Волята ви възрастна в Истината и разбрахте смисъла на страданието! Велика е Божията Милост и Любов към нас! Ние сме пред Извора на живота! Пред нас е Пролетта, Любовта и Радостта! Ние мислим, четем, говорим, учим и пием радостни, доволни и щастливи, чувствайки тайнствената сила на Пролетта! Душите ни благоговеят пред Новото, Божественото, което ни поднася своите чудни дарове и плодове: Дара на вярата, светостта и въздържанието! Дара на признателността и благодарността! Плода на Любовта и благото на Мира! Радостта на Божието търпение и милосърдие! Братство, истина, свобода и светлина! О, разбирате ли, че всички тия блага са приготвени за нас, хората?
към текста >>

Когато природата се подновява, птичките пеят.
И всичко това ни носи Пролетта! Тогава, не сме ли длъжни да се приготвим и я посрещнем достойно? Нека знаят всички болни, бедни и нещастни какво ни носи Пролетта! Нека знаят, че тя носи сила и живот, възраждане и възкресение! Първия ден на Пролетта е ден на Любов и Радост! Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всека Божествени култура човеците пеят! Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Супа от макарони Вземат се по тънки макарони, начупват се на дребно и се слагат да се варят в предварително приготвената вряла вода. Солта се слага веднага с макароните, които се държат на огъня, докато се сварят. Тогава супата се застройва с кисело мляко, брашно, яйца и малко краве или друго подобно масло. Всичко това се разбива в отделна тенджера в малко студена вода, за да може брашното добре да се разбие.
към текста >>

Соса се вари във вид на обикновена домашна каша, като през всичкото време се бърка с тел.
В началото на всека Божествени култура човеците пеят! Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Супа от макарони Вземат се по тънки макарони, начупват се на дребно и се слагат да се варят в предварително приготвената вряла вода. Солта се слага веднага с макароните, които се държат на огъня, докато се сварят. Тогава супата се застройва с кисело мляко, брашно, яйца и малко краве или друго подобно масло. Всичко това се разбива в отделна тенджера в малко студена вода, за да може брашното добре да се разбие. Соса се вари във вид на обикновена домашна каша, като през всичкото време се бърка с тел. за да не загори. След като ври 10-15 минути соса е вече готов и се изсипва върху супата, като се разбърква добре. По желание може да се сложи и лимон, магданоз и малко чер пипер. Сервира се топло. Пюре от спанак Вземаме хубав спанак, измива се добре от пръста и се попарва с подсолена вода.
към текста >>

Яхния от сухи сливи Вземаме хубави сладки сливи, запретваме в олио или обикновен шарлан малко нарязан лук и след като се зачерви слагаме много малко сладък червен пипер, в може и да не се слага.
Към него прибавяме малко брашно, което се пържи до зачервяване. След това се слага спанака, позапържва се малко с брашното до де се смели. Към спанака се прибавя прясно вряло мляко и се бърка с тел, докато заври напълно. Спаначното пюре не носи много сол, затуй да се слага по малко. Пюрето не трябва да бъде много рядко нито много гъсто. Яхния от сухи сливи Вземаме хубави сладки сливи, запретваме в олио или обикновен шарлан малко нарязан лук и след като се зачерви слагаме много малко сладък червен пипер, в може и да не се слага. Наливаме вряла вода, в която слагаме добре измитите сливи, прибавя се 1 парче канела за аромат и се слага много малко сол. Като се сварят сливите, прибавя се и малко захар или мед. След това слагаме в една чиния малко студена вода, в която разбиваме няколко лъжици брашно. Като се разбие добре брашното във вид на каша, изсипва се в сливите, разбърква се леко и се оставя да ври на слаб огън 5-10 минути, след което се снема от огъня. Тази яхния от сливи е много впусне,, най добре е да се сервира винаги студена като се внимава да не се държи в некалайдисани медни, съдове.
към текста >>

Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък.
Като се сварят сливите, прибавя се и малко захар или мед. След това слагаме в една чиния малко студена вода, в която разбиваме няколко лъжици брашно. Като се разбие добре брашното във вид на каша, изсипва се в сливите, разбърква се леко и се оставя да ври на слаб огън 5-10 минути, след което се снема от огъня. Тази яхния от сливи е много впусне,, най добре е да се сервира винаги студена като се внимава да не се държи в некалайдисани медни, съдове. Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато. Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие. Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака. Скоро прилетяла татък жълта напета оса, чиста и красива като утринна роса. Жабата се разтреперела от радост, като смятала, че ще й се удаде да вкуси нова сладост от един такъв красив и едър лов, какъвто е осата пред мухата.
към текста >>

Жабата се разтреперела от радост, като смятала, че ще й се удаде да вкуси нова сладост от един такъв красив и едър лов, какъвто е осата пред мухата.
Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие. Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака. Скоро прилетяла татък жълта напета оса, чиста и красива като утринна роса. Жабата се разтреперела от радост, като смятала, че ще й се удаде да вкуси нова сладост от един такъв красив и едър лов, какъвто е осата пред мухата. Напрегнела внимание кат пушка срещу заек, готова да гръмне, лова си да клъвне. И. наистина, удало й се, силното това желанийце да й се сбъдне. Подскокнала, прищапнала и в миг осата лепнала. — Стой! извикала осата на ловджийката си из устата.
към текста >>

95. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Антонова За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр.
Севлиево, 28 март 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Да почнем! Събуди се спящи! – Пламен Пролет (стих.) – Auroro Цветна пъпка (стих.) – Д. Антонова За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 180) – Влад Пашов Словото на Учителя. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески (из неделната беседа – 24.01.1937 г.) Движението на Всемирното Братство – Vasil Dorosenko (Полша) В конгреса на езотеристиката и метапсихистиката – St. W. Отзиви в Полша – St. W. Пей не спирай – В. Недев Философия на делото на Авг.
към текста >>

Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата философия – продължение от бр.
180) – Влад Пашов Словото на Учителя. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески (из неделната беседа – 24.01.1937 г.) Движението на Всемирното Братство – Vasil Dorosenko (Полша) В конгреса на езотеристиката и метапсихистиката – St. W. Отзиви в Полша – St. W. Пей не спирай – В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата философия – продължение от бр. 181) – П. Г. Пампоров Горите и тяхното значение – лесничей П. К. (Севлиево) При болния – Benitta Да почнем! Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта. — Оная велика любов, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота.
към текста >>

Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта.
Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата философия – продължение от бр. 181) – П. Г. Пампоров Горите и тяхното значение – лесничей П. К. (Севлиево) При болния – Benitta Да почнем! Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта. — Оная велика любов, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота. Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно.
към текста >>

Тя е основата в живота.
181) – П. Г. Пампоров Горите и тяхното значение – лесничей П. К. (Севлиево) При болния – Benitta Да почнем! Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта. — Оная велика любов, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота. Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно.
към текста >>

Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме.
Пампоров Горите и тяхното значение – лесничей П. К. (Севлиево) При болния – Benitta Да почнем! Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта. — Оная велика любов, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота. Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов.
към текста >>

Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето.
(Севлиево) При болния – Benitta Да почнем! Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта. — Оная велика любов, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота. Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат.
към текста >>

Без основа всичко е временно.
Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта. — Оная велика любов, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота. Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали.
към текста >>

А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно.
— Оная велика любов, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота. Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви.
към текста >>

Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно.
Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели.
към текста >>

Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали.
Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот.
към текста >>

Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност.
Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила. Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в Любовта има место за всички.
към текста >>

Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот.
Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила. Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в Любовта има место за всички. Да положим Любовта за основа, за да възраснат и другите Божествени добродетели в нас. Събуди се спящи!
към текста >>

Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени.
Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила. Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в Любовта има место за всички. Да положим Любовта за основа, за да възраснат и другите Божествени добродетели в нас. Събуди се спящи! Колко велик, и красив, и пълен със смисъл, с радост и блаженство, е животът — истинският живот — ако ние го познаем и заживеем!
към текста >>

Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в Любовта има место за всички.
Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила. Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в Любовта има место за всички. Да положим Любовта за основа, за да възраснат и другите Божествени добродетели в нас. Събуди се спящи! Колко велик, и красив, и пълен със смисъл, с радост и блаженство, е животът — истинският живот — ако ние го познаем и заживеем! . . . Истинският живот!
към текста >>

Да положим Любовта за основа, за да възраснат и другите Божествени добродетели в нас.
Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила. Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в Любовта има место за всички. Да положим Любовта за основа, за да възраснат и другите Божествени добродетели в нас. Събуди се спящи! Колко велик, и красив, и пълен със смисъл, с радост и блаженство, е животът — истинският живот — ако ние го познаем и заживеем! . . . Истинският живот! — познаваме ли го ний?
към текста >>

Когато човек се свърже с извора на живота, когато той заеме своето естествено място в цялото и заживее в хармония с неговите закони, той става проводник на велики творчески сили, които се проявяват чрез него и създават нов живот, нови форми, нови условия — създават красота и хармонична среда за развитие.
Той е в самите нас. И достатъчно е само да отворим съзнанието си за него, да се пробудим от греховния сън, за да протече той в нас и да ни донесе своите безценни съкровища. Истинският живот е животът за Цялото. Докато ние живеем само за себе си, дока го сме свързани в тесните граници на личния, семеен, класов и национален егоизъм, ние не можем да познаем истинския живот, — ние сме клетки, откъснати от цялото, от единния организъм на живота и не можем да се ползваме от великия живот, който минава през него, не можем да разберем великия му смисъл, да почувстваме великите му радости. Истинският живот е живот на творчество. Когато човек се свърже с извора на живота, когато той заеме своето естествено място в цялото и заживее в хармония с неговите закони, той става проводник на велики творчески сили, които се проявяват чрез него и създават нов живот, нови форми, нови условия — създават красота и хармонична среда за развитие. Истинският живот е живот на чистота. Няма нищо, което да задръства тъй много каналите, по които протича истинския живот, както нечистотата — физическа и душевна. Чистота в мисли, чувства и постъпки, чистота на тялото, на сърцето и на ума, това е първата и най-важна стъпка по пътя към истинския живот. Без нея, истинският живот никога не ще дойде. Само когато се очистим, ний ще го познаем.
към текста >>

Подадеш ли се на изкушението, истинският живот спира; преодолееш ли го, той отново протича през теб.
Има тъмни области в живота. Има периоди на изпитания. Има съблазни и изкушения, има тъмни сили в света, които използват слабите страни на човека, за да го тласнат по хлъзгавите пътеки на греха и смъртта. Затова, в истинския живот. съзнанието трябва винаги да бъде будно. Подадеш ли се на изкушението, истинският живот спира; преодолееш ли го, той отново протича през теб. Истинският живот е живот е хармония с природните закони. В него яденето, спането, характера на чувствата, мислите и постъпките, са точно определени. В него всичко е в пълна хармония и не става никакво нарушение или противодействие на природните закони. Истинският живот е живот на правилно разбиране. В него човек е стъпил на една непоклатима основе, — основата на вярата-знание, която осмисля всичко.
към текста >>

В него човек е стъпил на една непоклатима основе, — основата на вярата-знание, която осмисля всичко.
Подадеш ли се на изкушението, истинският живот спира; преодолееш ли го, той отново протича през теб. Истинският живот е живот е хармония с природните закони. В него яденето, спането, характера на чувствата, мислите и постъпките, са точно определени. В него всичко е в пълна хармония и не става никакво нарушение или противодействие на природните закони. Истинският живот е живот на правилно разбиране. В него човек е стъпил на една непоклатима основе, — основата на вярата-знание, която осмисля всичко. Всичко е ясно за този, който правилно разбира нещата. Защото той знае, че човек е без-смъртен дух, а не само материя. Той знае, че живота не свършва в проба, и че човек много пъти се връща на земята, за да продължи отново пътя на своето усъвършенстване. Той знае, че всичко, което му се случва, има своя смисъл и своите разумни причини, и затова може и трябва да бъде използвано за добро. Той познава закона за причинността, за възмездието, и знае.
към текста >>

Той знае, че живота не свършва в проба, и че човек много пъти се връща на земята, за да продължи отново пътя на своето усъвършенстване.
В него всичко е в пълна хармония и не става никакво нарушение или противодействие на природните закони. Истинският живот е живот на правилно разбиране. В него човек е стъпил на една непоклатима основе, — основата на вярата-знание, която осмисля всичко. Всичко е ясно за този, който правилно разбира нещата. Защото той знае, че човек е без-смъртен дух, а не само материя. Той знае, че живота не свършва в проба, и че човек много пъти се връща на земята, за да продължи отново пътя на своето усъвършенстване. Той знае, че всичко, което му се случва, има своя смисъл и своите разумни причини, и затова може и трябва да бъде използвано за добро. Той познава закона за причинността, за възмездието, и знае. че, каквото сее, това и ще пожъне! За него няма случайности, няма безсмислици, няма несправедливости на съдбата; Защото той знае, че тя е строга, но винаги справедлива и безпристрастна. Да се събудим от живота — сън, и да заживеем в истинския живот.
към текста >>

Антонова За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр.
* И приготви си премяна, Тъй красива беше тя. Цвят прекрасен, нежно розов, Цвят всред другите цветя. * И на своя светъл празник И на своя ден рожден, Колко гости тя покани В дом от слънцето огрян. * В труд и песни тя не сети, Как минаха зимни дни. Пъпчицата, малка, цветна Пролетни дочака дни. Д. Антонова За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 180) V. Мястото на беседите на Учителя в окултната литература Понеже в миналата статия говорих за двойния произход на окултната литература, то за да бъде мисълта ми по-пълна и по-ясна, в настоящата статия ще разгледам развитието на онази литература и учение, които са се развили под импулса на Христа, като последен израз на който се явяват беседите на Учителя. Двата вида окултна литература имат много общо помежду си, и това е, което забърква читатели. Но за да не се бъркаме, ще изнеса основните черти на двете течения, — онова, което ги различава, това са методите за приложение на учението. Докато едната школа (източната) си служи с онези методи, които са прилагани при инволюционния процес на човешкото развитие, то другата (западната) си служи с нови методи, които сега се внасят в живота от Божествения Дух.
към текста >>

Но за да не се бъркаме, ще изнеса основните черти на двете течения, — онова, което ги различава, това са методите за приложение на учението.
Пъпчицата, малка, цветна Пролетни дочака дни. Д. Антонова За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 180) V. Мястото на беседите на Учителя в окултната литература Понеже в миналата статия говорих за двойния произход на окултната литература, то за да бъде мисълта ми по-пълна и по-ясна, в настоящата статия ще разгледам развитието на онази литература и учение, които са се развили под импулса на Христа, като последен израз на който се явяват беседите на Учителя. Двата вида окултна литература имат много общо помежду си, и това е, което забърква читатели. Но за да не се бъркаме, ще изнеса основните черти на двете течения, — онова, което ги различава, това са методите за приложение на учението. Докато едната школа (източната) си служи с онези методи, които са прилагани при инволюционния процес на човешкото развитие, то другата (западната) си служи с нови методи, които сега се внасят в живота от Божествения Дух. Източната школа работи със знанието и методите прилагани при инволюцията, които са несъвместими и даже вредни в процеса на еволюцията. А западната школа работи със знанието и методите, които сега се внасят в живота и които са в хармония със законите и условията в настоящия момент на развитието. И когато изнасяме различието, което съществува между тези две школи, това не трябва да се тълкува като враждебно отнасяне към едната или другата, но само за изясняване на отношенията, които съществуват между тях и тяхната роля в човешкото развитие. В литературата от източната школа винаги се силно подчертава личността и се издига в култ авторитета, — те са гаранция за верността на знанието, когато в западната литература личността отстъпва на заден план, знанието само за себе си е гаранция.
към текста >>

Докато едната школа (източната) си служи с онези методи, които са прилагани при инволюционния процес на човешкото развитие, то другата (западната) си служи с нови методи, които сега се внасят в живота от Божествения Дух.
Антонова За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 180) V. Мястото на беседите на Учителя в окултната литература Понеже в миналата статия говорих за двойния произход на окултната литература, то за да бъде мисълта ми по-пълна и по-ясна, в настоящата статия ще разгледам развитието на онази литература и учение, които са се развили под импулса на Христа, като последен израз на който се явяват беседите на Учителя. Двата вида окултна литература имат много общо помежду си, и това е, което забърква читатели. Но за да не се бъркаме, ще изнеса основните черти на двете течения, — онова, което ги различава, това са методите за приложение на учението. Докато едната школа (източната) си служи с онези методи, които са прилагани при инволюционния процес на човешкото развитие, то другата (западната) си служи с нови методи, които сега се внасят в живота от Божествения Дух. Източната школа работи със знанието и методите прилагани при инволюцията, които са несъвместими и даже вредни в процеса на еволюцията. А западната школа работи със знанието и методите, които сега се внасят в живота и които са в хармония със законите и условията в настоящия момент на развитието. И когато изнасяме различието, което съществува между тези две школи, това не трябва да се тълкува като враждебно отнасяне към едната или другата, но само за изясняване на отношенията, които съществуват между тях и тяхната роля в човешкото развитие. В литературата от източната школа винаги се силно подчертава личността и се издига в култ авторитета, — те са гаранция за верността на знанието, когато в западната литература личността отстъпва на заден план, знанието само за себе си е гаранция. Тук няма повече да се спирам върху литературата от инволюционния период, но ще се спра да разгледам развитието на учението и литературата на възхода и да посоча онова място,- което беседите на Учителя заемат в тези литература.
към текста >>

Тук няма повече да се спирам върху литературата от инволюционния период, но ще се спра да разгледам развитието на учението и литературата на възхода и да посоча онова място,- което беседите на Учителя заемат в тези литература.
Докато едната школа (източната) си служи с онези методи, които са прилагани при инволюционния процес на човешкото развитие, то другата (западната) си служи с нови методи, които сега се внасят в живота от Божествения Дух. Източната школа работи със знанието и методите прилагани при инволюцията, които са несъвместими и даже вредни в процеса на еволюцията. А западната школа работи със знанието и методите, които сега се внасят в живота и които са в хармония със законите и условията в настоящия момент на развитието. И когато изнасяме различието, което съществува между тези две школи, това не трябва да се тълкува като враждебно отнасяне към едната или другата, но само за изясняване на отношенията, които съществуват между тях и тяхната роля в човешкото развитие. В литературата от източната школа винаги се силно подчертава личността и се издига в култ авторитета, — те са гаранция за верността на знанието, когато в западната литература личността отстъпва на заден план, знанието само за себе си е гаранция. Тук няма повече да се спирам върху литературата от инволюционния период, но ще се спра да разгледам развитието на учението и литературата на възхода и да посоча онова място,- което беседите на Учителя заемат в тези литература. За да разберем правилно мястото на беседите в окултната литература, трябва да видим, как е вървяло развитието на Божественото учение в развоя на бялата раса и заедно с това и на литературата на това движение. Според Учителя, в развитието на балата реса, Всемирното Братство е изпратило последователно четири клона, които са били и са центрове и огнища на културата и светлина за епохата, в която са работили и работят. Първият клон е имал центъра си в древния Египет — странете на пирамидите и на великите познания, които учудват съвременните учени. Велика наука е имало в Египет, която е загубена за днешната епоха. От нея имаме запазени само откъслеци — от легенди, учения, теории — във формата на символи и йероглифи из гробниците и пирамидите.
към текста >>

В тази епоха са били изнесени основните принципи на Божествената наука.
Велика наука е имало в Египет, която е загубена за днешната епоха. От нея имаме запазени само откъслеци — от легенди, учения, теории — във формата на символи и йероглифи из гробниците и пирамидите. Самите пирамиди крият в себе си голямо знание и са ценна книга за онзи, който знае да чете. Но и това, което е запазено, е достатъчно за да ни покаже величието на тази древна култура. Цялата наука и култура на Египет се е развила под ръководството на посветените на Бялото братство, които са известни на света под името Херметическа школа — по името на великия Учител Хермес. В тази епоха са били изнесени основните принципи на Божествената наука. Този клон е разпрострял дейността си и в Халдея и Персия и създава прочутата наука на халдейските астролози и мъдреци. В Персия те са работили под името Маздаисти, наречени така по името на Ахура Мазда — Бога на Светлината и доброто. Като главен представител тук имаме Заратустра или Зороастър. Така че, под импулса на този първи клон се развива величествената египетско-халдейска-персийска култура — от която за жалост има запазено много малко. Външният израз е изгубен, но това, което е придобило човешкото съзнание през гази епоха, е запазено.
към текста >>

В тази епоха имен но са положени основите на западноевропейската култура.
Този клон е разпрострял дейността си и в Халдея и Персия и създава прочутата наука на халдейските астролози и мъдреци. В Персия те са работили под името Маздаисти, наречени така по името на Ахура Мазда — Бога на Светлината и доброто. Като главен представител тук имаме Заратустра или Зороастър. Така че, под импулса на този първи клон се развива величествената египетско-халдейска-персийска култура — от която за жалост има запазено много малко. Външният израз е изгубен, но това, което е придобило човешкото съзнание през гази епоха, е запазено. В тази епоха имен но са положени основите на западноевропейската култура. Тогаз са посадени семената на тази наука и на тази мисъл и култура, които днес имаме. Това, което тогаз са проектирали великите посветени — днес е факт. И това, което днес ние мислим и проектираме, идеите и стремежи те, с които ние днес живеем, ще бъдат основа на бъдещата култура. В този първи клон са изнесени основните принципи на Божественото учение. Тук са получили посвещението си и Мойсей, Орфей и Питагор, от които са почерпили мъдростта и знанието си Платон и неоплатониците и неопитагорейците.
към текста >>

И това, което днес ние мислим и проектираме, идеите и стремежи те, с които ние днес живеем, ще бъдат основа на бъдещата култура.
Така че, под импулса на този първи клон се развива величествената египетско-халдейска-персийска култура — от която за жалост има запазено много малко. Външният израз е изгубен, но това, което е придобило човешкото съзнание през гази епоха, е запазено. В тази епоха имен но са положени основите на западноевропейската култура. Тогаз са посадени семената на тази наука и на тази мисъл и култура, които днес имаме. Това, което тогаз са проектирали великите посветени — днес е факт. И това, което днес ние мислим и проектираме, идеите и стремежи те, с които ние днес живеем, ще бъдат основа на бъдещата култура. В този първи клон са изнесени основните принципи на Божественото учение. Тук са получили посвещението си и Мойсей, Орфей и Питагор, от които са почерпили мъдростта и знанието си Платон и неоплатониците и неопитагорейците. И тогаз, всичката онази литература, която се е явила като изразител и разпространител на идеите на тази школа, принадлежи към литературата, която изнася идеите на Божественото учение. Този клон е работил и в Индия, с представители Рама, Шри Кришна и Буда. Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път.
към текста >>

В този първи клон са изнесени основните принципи на Божественото учение.
Външният израз е изгубен, но това, което е придобило човешкото съзнание през гази епоха, е запазено. В тази епоха имен но са положени основите на западноевропейската култура. Тогаз са посадени семената на тази наука и на тази мисъл и култура, които днес имаме. Това, което тогаз са проектирали великите посветени — днес е факт. И това, което днес ние мислим и проектираме, идеите и стремежи те, с които ние днес живеем, ще бъдат основа на бъдещата култура. В този първи клон са изнесени основните принципи на Божественото учение. Тук са получили посвещението си и Мойсей, Орфей и Питагор, от които са почерпили мъдростта и знанието си Платон и неоплатониците и неопитагорейците. И тогаз, всичката онази литература, която се е явила като изразител и разпространител на идеите на тази школа, принадлежи към литературата, която изнася идеите на Божественото учение. Този клон е работил и в Индия, с представители Рама, Шри Кришна и Буда. Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път. чрез връзката си с Египет, носи цялата мъдрост на Египет.
към текста >>

И всред тази школа се явява и сам великия Божествен Дух—Христос, който чрез слизането си на земята във физическо тяло и чрез голготската мистерия, прониква до центъра на земята и дава един нов и мощен импулс на човешкото развитие.
Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път. чрез връзката си с Египет, носи цялата мъдрост на Египет. Този клон тук организира така наречената школа на Есеите, в която са учили всички пророци на Израил. През нея са минали и апостолите и сам Исус — върховен Учител и ръководител на школата през всичкото време на нейното съществуване. Този клон е имал за мисия да подготви хората, които да разнеса т Божественото учение по лицето на цялата земя. И всред тази школа се явява и сам великия Божествен Дух—Христос, който чрез слизането си на земята във физическо тяло и чрез голготската мистерия, прониква до центъра на земята и дава един нов и мощен импулс на човешкото развитие. До него време човечеството стига най-гъсто в материята. Инволюционния процес е завършен и е необходим един нов и мощен импулс, да подеме човечеството във възходящо направление. И този мощен импулс е даден от Христа, великия дух на космоса, с неговото идване на земята и проникване до нейния център. Литературата, която ни е останала от този клон, това са книгите на Библията — стария и новия завет, които съдържат голяма Мъдрост и знание и голямата житейска опитност на посветените от онази епоха. От същата епоха е останала и кабалата изложена в Зохар и Сефер Иецера.
към текста >>

Инволюционния процес е завършен и е необходим един нов и мощен импулс, да подеме човечеството във възходящо направление.
Този клон тук организира така наречената школа на Есеите, в която са учили всички пророци на Израил. През нея са минали и апостолите и сам Исус — върховен Учител и ръководител на школата през всичкото време на нейното съществуване. Този клон е имал за мисия да подготви хората, които да разнеса т Божественото учение по лицето на цялата земя. И всред тази школа се явява и сам великия Божествен Дух—Христос, който чрез слизането си на земята във физическо тяло и чрез голготската мистерия, прониква до центъра на земята и дава един нов и мощен импулс на човешкото развитие. До него време човечеството стига най-гъсто в материята. Инволюционния процес е завършен и е необходим един нов и мощен импулс, да подеме човечеството във възходящо направление. И този мощен импулс е даден от Христа, великия дух на космоса, с неговото идване на земята и проникване до нейния център. Литературата, която ни е останала от този клон, това са книгите на Библията — стария и новия завет, които съдържат голяма Мъдрост и знание и голямата житейска опитност на посветените от онази епоха. От същата епоха е останала и кабалата изложена в Зохар и Сефер Иецера. Всички пророци и посветени от школата и преди явяването на Христа на физическото поле, са били във връзка с Него, и са знаяли за Неговото идване на земята. И това е, което ги е вдъхновявало.
към текста >>

Литературата, която ни е останала от този клон, това са книгите на Библията — стария и новия завет, които съдържат голяма Мъдрост и знание и голямата житейска опитност на посветените от онази епоха.
Този клон е имал за мисия да подготви хората, които да разнеса т Божественото учение по лицето на цялата земя. И всред тази школа се явява и сам великия Божествен Дух—Христос, който чрез слизането си на земята във физическо тяло и чрез голготската мистерия, прониква до центъра на земята и дава един нов и мощен импулс на човешкото развитие. До него време човечеството стига най-гъсто в материята. Инволюционния процес е завършен и е необходим един нов и мощен импулс, да подеме човечеството във възходящо направление. И този мощен импулс е даден от Христа, великия дух на космоса, с неговото идване на земята и проникване до нейния център. Литературата, която ни е останала от този клон, това са книгите на Библията — стария и новия завет, които съдържат голяма Мъдрост и знание и голямата житейска опитност на посветените от онази епоха. От същата епоха е останала и кабалата изложена в Зохар и Сефер Иецера. Всички пророци и посветени от школата и преди явяването на Христа на физическото поле, са били във връзка с Него, и са знаяли за Неговото идване на земята. И това е, което ги е вдъхновявало. Но най-голяма дълбочина и мъдрост, разбира се, има в Евангелието, в което всека. дума, е пълна със смисъл и значение, и всеки стих и фраза е във връзка с космичния ритъм на слънцето.
към текста >>

И това е, което ги е вдъхновявало.
Инволюционния процес е завършен и е необходим един нов и мощен импулс, да подеме човечеството във възходящо направление. И този мощен импулс е даден от Христа, великия дух на космоса, с неговото идване на земята и проникване до нейния център. Литературата, която ни е останала от този клон, това са книгите на Библията — стария и новия завет, които съдържат голяма Мъдрост и знание и голямата житейска опитност на посветените от онази епоха. От същата епоха е останала и кабалата изложена в Зохар и Сефер Иецера. Всички пророци и посветени от школата и преди явяването на Христа на физическото поле, са били във връзка с Него, и са знаяли за Неговото идване на земята. И това е, което ги е вдъхновявало. Но най-голяма дълбочина и мъдрост, разбира се, има в Евангелието, в което всека. дума, е пълна със смисъл и значение, и всеки стих и фраза е във връзка с космичния ритъм на слънцето. Затова, който човек чете Евангелието, той хармонизира мисълта си, и влиза във връзка с ритъма на слънцето, става едно повдигане на неговото съзнание, едно просветление на мисълта му. За да се разбере вътрешния смисъл на Евангелието, трябва да се подигне съзнанието на човека и да влезе във връзка с онези посветени, които са го писали, и които са били във връзка с Христа, които са били във връзка с великия живот на Космоса. Затова и днес, всички посветени от школата на Христа, и техните ученици, употребяват Евангелието като метод за връзка с Христа и влизане в хармония с Космичния слънчев ритъм.
към текста >>

До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христос насам е новата култура.
В съвременното знание липсват методи, от което страда делата съвременна култура. Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята. Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна. Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който вярва в Него“. До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христос насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Сина Человечески, т. е. културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание в света. Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована.
към текста >>

Христос донесе новото знание в света.
Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна. Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който вярва в Него“. До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христос насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Сина Человечески, т. е. културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание в света. Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована. Новата култура е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана.
към текста >>

Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована.
До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христос насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Сина Человечески, т. е. културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание в света. Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована. Новата култура е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията.
към текста >>

Новата култура е знанието на Сина Человечески.
От идването на Христа започва културата на Сина Человечески, т. е. културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание в света. Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована. Новата култура е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват.
към текста >>

Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата.
културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание в света. Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована. Новата култура е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват. И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо.
към текста >>

Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана.
Христос донесе новото знание в света. Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована. Новата култура е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват. И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо. Не се мина много време, и Христос се измъкна от гроба, т. е.
към текста >>

В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват.
Новата култура е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват. И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо. Не се мина много време, и Христос се измъкна от гроба, т. е. новото излезе из гроба. Христос след възкресението си се яви на учениците си, но те не го познаха, понеже още бяха със знанието на старата култура. След възкресението си, Христос имаше съвсем нови разбирания.
към текста >>

И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо.
Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват. И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо. Не се мина много време, и Христос се измъкна от гроба, т. е. новото излезе из гроба. Христос след възкресението си се яви на учениците си, но те не го познаха, понеже още бяха със знанието на старата култура. След възкресението си, Христос имаше съвсем нови разбирания. Като го видеха двама от учениците му, те не го познаха.
към текста >>

новото излезе из гроба.
Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват. И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо. Не се мина много време, и Христос се измъкна от гроба, т. е. новото излезе из гроба. Христос след възкресението си се яви на учениците си, но те не го познаха, понеже още бяха със знанието на старата култура. След възкресението си, Христос имаше съвсем нови разбирания. Като го видеха двама от учениците му, те не го познаха. Те му казаха: Господине, много хубаво ни говориш. Не можеш ли да останеш с нас, да ни проповядваш.
към текста >>

След възкресението си, Христос имаше съвсем нови разбирания.
В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват. И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо. Не се мина много време, и Христос се измъкна от гроба, т. е. новото излезе из гроба. Христос след възкресението си се яви на учениците си, но те не го познаха, понеже още бяха със знанието на старата култура. След възкресението си, Христос имаше съвсем нови разбирания. Като го видеха двама от учениците му, те не го познаха. Те му казаха: Господине, много хубаво ни говориш. Не можеш ли да останеш с нас, да ни проповядваш. Едва след като ги благослови, те познаха че е Христос. Тогава умовете им се отвориха да го познаят, но той изчезна.
към текста >>

Щом цъкнете тази клечка кибрит и новата култура ще дойде.
В два три часа яденето е готово и всички са весели и доволни. Ако огънят не беше запален и яденето не беше готово, всички щяха да се съберат в дома си, но ще бъдат неразположени духом, ще бъдат недоволни. Значи, всичко е в огъня. Огън липсва на съвременното знание. Днес светът се нуждае само от една клечка кибрит. Щом цъкнете тази клечка кибрит и новата култура ще дойде. Това значи да се запали вашия ум да се запали и вашето сърце. И да почнете до горите. От съвременните хора се изисква ново разбиране на живота и на знанието. Вие седите в една стара система и мислите, че разбирате Бога и Неговите закони. Вярно е, че разбирате законите, но не знаете как да ги прилагате.
към текста >>

От съвременните хора се изисква ново разбиране на живота и на знанието.
Огън липсва на съвременното знание. Днес светът се нуждае само от една клечка кибрит. Щом цъкнете тази клечка кибрит и новата култура ще дойде. Това значи да се запали вашия ум да се запали и вашето сърце. И да почнете до горите. От съвременните хора се изисква ново разбиране на живота и на знанието. Вие седите в една стара система и мислите, че разбирате Бога и Неговите закони. Вярно е, че разбирате законите, но не знаете как да ги прилагате. И в приложението се раждат много изключения. Когато дойдете до приложението на божествените закони, вие ще влезете в новото учение, в новото знание на Сина Человечески, което носи благодат. В това ново знание вие ще познаел света в неговата целокупност и ще разберете, че нашият, видимият свят е в „онзи“ свят, е част от „онзи“ свят.
към текста >>

Когато дойдете до приложението на божествените закони, вие ще влезете в новото учение, в новото знание на Сина Человечески, което носи благодат.
И да почнете до горите. От съвременните хора се изисква ново разбиране на живота и на знанието. Вие седите в една стара система и мислите, че разбирате Бога и Неговите закони. Вярно е, че разбирате законите, но не знаете как да ги прилагате. И в приложението се раждат много изключения. Когато дойдете до приложението на божествените закони, вие ще влезете в новото учение, в новото знание на Сина Человечески, което носи благодат. В това ново знание вие ще познаел света в неговата целокупност и ще разберете, че нашият, видимият свят е в „онзи“ свят, е част от „онзи“ свят. Ние сме в утробата на онзи свят. Онзи свят, това са всичките благоприятни условия в света. Другият свят, в който искате да влезете, това е този свят. Вие сте в него, без да го познавате.
към текста >>

В това ново знание вие ще познаел света в неговата целокупност и ще разберете, че нашият, видимият свят е в „онзи“ свят, е част от „онзи“ свят.
От съвременните хора се изисква ново разбиране на живота и на знанието. Вие седите в една стара система и мислите, че разбирате Бога и Неговите закони. Вярно е, че разбирате законите, но не знаете как да ги прилагате. И в приложението се раждат много изключения. Когато дойдете до приложението на божествените закони, вие ще влезете в новото учение, в новото знание на Сина Человечески, което носи благодат. В това ново знание вие ще познаел света в неговата целокупност и ще разберете, че нашият, видимият свят е в „онзи“ свят, е част от „онзи“ свят. Ние сме в утробата на онзи свят. Онзи свят, това са всичките благоприятни условия в света. Другият свят, в който искате да влезете, това е този свят. Вие сте в него, без да го познавате. Тази радост, това веселие, което имате на земята, се дължете на онзи свят.
към текста >>

Сега сме в друга една вечност, в която Той пак мисли за онова, което впоследствие ще създаде.
Аз имам пълно доверие в теб. Когото влезете във връзка с някой от тези братя, всичките ви работи постепенно ще се оправят. Вие искате да уредите всичките си работи изведнъж. Но това е привилегия само на Бога. И Бог даже, за да създаде света, Той е мислил цяла вечност. Сега сме в друга една вечност, в която Той пак мисли за онова, което впоследствие ще създаде. Същият закон е и за нас. Това, което сме сега, е резултат на нашите идеи, мисли и стремежи, с които сме живели в миналото. Идеите и стремежите, с които сега живеем, ще определят нашето бъдеще. И всички тези противоречия, в които живеят съвременните хора, са резултат на минали заблуждения, с които хората са живели. Този тормоз и незачитане на човека в човека е резултат на стремежа за власт и господство, с които са живели хората в миналото.
към текста >>

Щом възприемем Христа — Божественото в себе си, ние ще създадем новата култура.
Хората мислят, че с лъжи и хитрини могат да живеят на този свят. Казвате: Трябва да се вярва в Христа. Така, както вярват съвременните хора, малко ги ползва тази вяра. Те държат Христа някъде вън от себе си. Докато държите Христа вън от себе си, вие няма да имате никаква култура. Щом възприемем Христа — Божественото в себе си, ние ще създадем новата култура. За да работим съзнателно за новата култура, ние трябва да знаем какви са теченията в природата, от какви посоки идват. Теченията идват от шест посоки: отпред, отзад, отляво, отдясно, отгоре и отдолу. Всяко течение, има свои специфични прояви. Освен тези течения, във вашата симпатична система също така има няколко течения. Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате.
към текста >>

За да работим съзнателно за новата култура, ние трябва да знаем какви са теченията в природата, от какви посоки идват.
Казвате: Трябва да се вярва в Христа. Така, както вярват съвременните хора, малко ги ползва тази вяра. Те държат Христа някъде вън от себе си. Докато държите Христа вън от себе си, вие няма да имате никаква култура. Щом възприемем Христа — Божественото в себе си, ние ще създадем новата култура. За да работим съзнателно за новата култура, ние трябва да знаем какви са теченията в природата, от какви посоки идват. Теченията идват от шест посоки: отпред, отзад, отляво, отдясно, отгоре и отдолу. Всяко течение, има свои специфични прояви. Освен тези течения, във вашата симпатична система също така има няколко течения. Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате. Някога сте притиснати, усещате, че нещо ви е мъчно, криво, но не знаете причината за това.
към текста >>

В новата Култура, която сега иде, всеки трябва да вярва и да живее в любовта.
Освен тези течения, във вашата симпатична система също така има няколко течения. Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате. Някога сте притиснати, усещате, че нещо ви е мъчно, криво, но не знаете причината за това. А причината е в неправилните течения, които стават във вас. Ако разбирате Божиите закони, веднага ще можете да смените едно състояние в друго. В новата Култура, която сега иде, всеки трябва да вярва и да живее в любовта. Но тази вяра трябва де бъде разумна и съзнателна, да е придружена със знание, без знание, ние не можем да използваме силите на любовта и не можем да получим онова благо, което ни носят. Религиозните ще кажат: „Той Господ всичко знае и когато се намираме в опасност и в нужда, Той ще ни помогне без да Го търсим“. Не. Той е наредил нещата така, че като се намерите а голяма опасност, да дадете сигнал. Щом не давате никакъв сигнал, вие сами ще носите отговорността. И като дадете сигнал, ще вярвате, че ще ви се помогне.
към текста >>

Но тази вяра трябва де бъде разумна и съзнателна, да е придружена със знание, без знание, ние не можем да използваме силите на любовта и не можем да получим онова благо, което ни носят.
Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате. Някога сте притиснати, усещате, че нещо ви е мъчно, криво, но не знаете причината за това. А причината е в неправилните течения, които стават във вас. Ако разбирате Божиите закони, веднага ще можете да смените едно състояние в друго. В новата Култура, която сега иде, всеки трябва да вярва и да живее в любовта. Но тази вяра трябва де бъде разумна и съзнателна, да е придружена със знание, без знание, ние не можем да използваме силите на любовта и не можем да получим онова благо, което ни носят. Религиозните ще кажат: „Той Господ всичко знае и когато се намираме в опасност и в нужда, Той ще ни помогне без да Го търсим“. Не. Той е наредил нещата така, че като се намерите а голяма опасност, да дадете сигнал. Щом не давате никакъв сигнал, вие сами ще носите отговорността. И като дадете сигнал, ще вярвате, че ще ви се помогне. Вие давате сигнал и после казвате: Господ я ми помогне, я не.
към текста >>

Тогава ще ме познаете, и ще тръгнете в новата култура.
И като дадете сигнал, ще вярвате, че ще ви се помогне. Вие давате сигнал и после казвате: Господ я ми помогне, я не. По този начин, вие обезличавате своята вяра. По този начин ти поставяш своята вяра но изпитание. Казано е в Писанието: .Потърси ме в ден скръбен, и аз ще ти помогна. Тогава ще ме познаете, и ще тръгнете в новата култура. Затова е необходимо да имате тази вяра, която може да се приложи навсякъде. Някои ме питат, как да учат, как да засилят паметта си. Когато стане сблъскване между мислите и чувствата на човека, паметта му отслабва. Когато по-гъстата материя се намести в по-рядката, паметта отслабва. Следователно, за да усилите паметта си, трябва да намалите интензивността на своите чувства.
към текста >>

Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е нередил.
Онези пък, които имат любов, помнят. Паметта е склад на миналото, на настоящето и на бъдещето. Всичко е складирано в човешката памет. Важното е, че чувствата не трябва да управляват ума. но само да влизат като подбудителна причина. Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е нередил. Учете с любов всичко. Каквото и да вършите, вършете всичко с потика нв любов. В най малката работа която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Това е новата вяра.
към текста >>

В най малката работа която вършите, нека любовта ви бъде като основа.
Важното е, че чувствата не трябва да управляват ума. но само да влизат като подбудителна причина. Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е нередил. Учете с любов всичко. Каквото и да вършите, вършете всичко с потика нв любов. В най малката работа която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Това е новата вяра. Ако очаквате всичко на Христа, без и вие да обичате и работите с любовта. вие нищо няма да постигнете. Щом влезете в Божествената любов, всички ще обичате.
към текста >>

Това е новата вяра.
Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е нередил. Учете с любов всичко. Каквото и да вършите, вършете всичко с потика нв любов. В най малката работа която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Това е новата вяра. Ако очаквате всичко на Христа, без и вие да обичате и работите с любовта. вие нищо няма да постигнете. Щом влезете в Божествената любов, всички ще обичате. Някой привеждат примера, че Христос обичал Йоана повече. Но казва се, че и Йоан Го обичал повече.
към текста >>

В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят.
Ако затворите душата си, и хората ще станат лоши. Под душа разбирам съзнанието у човека. Христос казва: Не мислите ли, че Господ и тези камъни не може да направи да оживеят. Според някои теории, камъните представят спящи духове. Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си.
към текста >>

Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали.
Под душа разбирам съзнанието у човека. Христос казва: Не мислите ли, че Господ и тези камъни не може да направи да оживеят. Според някои теории, камъните представят спящи духове. Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора.
към текста >>

Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни.
Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора. Конят символизира човешкият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си.
към текста >>

отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора.
Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора. Конят символизира човешкият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си. Човек трябва да се научи да говори истината. И вие трябва да говорите не голата истина, както казват някой, а облечената с бели дрехи истина.
към текста >>

Голата истина е истината на старата култура, в облечената истина е на новата култура.
Конят символизира човешкият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си. Човек трябва да се научи да говори истината. И вие трябва да говорите не голата истина, както казват някой, а облечената с бели дрехи истина. Голата истина е истината на старата култура, в облечената истина е на новата култура. Сега казвам на всинца ви: Облечете се с новата любов, с Божията любов, с Божията вяра, с Божията надежда. Тогава вашият живот ще се промени изцяло. Тогава ще познаете, че вашите братя и сестри са ангели, изпратени от небето. Те са слезли на земята да ви помагат, но вие не сте ги разбрали досега. 24. I.
към текста >>

Сега казвам на всинца ви: Облечете се с новата любов, с Божията любов, с Божията вяра, с Божията надежда.
Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си. Човек трябва да се научи да говори истината. И вие трябва да говорите не голата истина, както казват някой, а облечената с бели дрехи истина. Голата истина е истината на старата култура, в облечената истина е на новата култура. Сега казвам на всинца ви: Облечете се с новата любов, с Божията любов, с Божията вяра, с Божията надежда. Тогава вашият живот ще се промени изцяло. Тогава ще познаете, че вашите братя и сестри са ангели, изпратени от небето. Те са слезли на земята да ви помагат, но вие не сте ги разбрали досега. 24. I. 1937 г.
към текста >>

Движението на Всемирното Братство Влиянието на новата мисъл Какво се търси?
Тогава ще познаете, че вашите братя и сестри са ангели, изпратени от небето. Те са слезли на земята да ви помагат, но вие не сте ги разбрали досега. 24. I. 1937 г. София.— Изгрев. Движението на Всемирното Братство Влиянието на новата мисъл Какво се търси? — Търси се ценното, необходимото. Търси се онова, от което се има насъщна нужда. Кое се цени? — Цени се великото, мощното, което носи в себе си необходимото за човешката душа и което може да задоволи и породи светли мисли, чисти чувства и благородни постъпки. Ето едно писмо от братска Полша.
към текста >>

Търси се онова, от което се има насъщна нужда.
24. I. 1937 г. София.— Изгрев. Движението на Всемирното Братство Влиянието на новата мисъл Какво се търси? — Търси се ценното, необходимото. Търси се онова, от което се има насъщна нужда. Кое се цени? — Цени се великото, мощното, което носи в себе си необходимото за човешката душа и което може да задоволи и породи светли мисли, чисти чувства и благородни постъпки. Ето едно писмо от братска Полша. „Аз съм ви много благодарен за вашите издания — „Frateco“ и „Nova kulturo“, които са не само интересни, но и необходими за мен и моите 6 колеги, на които чете винаги веднага след получаването на неща от вас. Темите на съчиненията на нашия славен Учител и неговите последователи са сродни на ония души, които търсят да пият жива вода, които искат да се приближат до децата на светлината.
към текста >>

С нетърпение аз винаги очаквам нова книга от библиотека „Nova kulturo“ и вестника „Frateco.“ Със съидейнически и искрен поздрав.
Кое се цени? — Цени се великото, мощното, което носи в себе си необходимото за човешката душа и което може да задоволи и породи светли мисли, чисти чувства и благородни постъпки. Ето едно писмо от братска Полша. „Аз съм ви много благодарен за вашите издания — „Frateco“ и „Nova kulturo“, които са не само интересни, но и необходими за мен и моите 6 колеги, на които чете винаги веднага след получаването на неща от вас. Темите на съчиненията на нашия славен Учител и неговите последователи са сродни на ония души, които търсят да пият жива вода, които искат да се приближат до децата на светлината. С нетърпение аз винаги очаквам нова книга от библиотека „Nova kulturo“ и вестника „Frateco.“ Със съидейнически и искрен поздрав. Vasil Dorosenko — Полша В конгреса на езотеристиката и метапсихистиката На 6-8 декември 1936 год. се състоя в Познан — Полша първият за цяла Полша конгрес на езотериците и метапсихистите, в който взе участие българския ни гост, бр. П. Пампоров. Няколко пъти той взе думата и бе бурно аплодиран. Той говори на полски език и на български и направи добро впечатление на присъстващите.
към текста >>

Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр.
В изворите и цветята, в нежния оркестър на птичките, в пулсът на любещите сърца, в дълбочината на синьото небе, в Слънчевия златен поток, затрептял над земната шир, аз виждам твоето величие и мощ, твоето несметно изобилие! В глъбините на душата ми ти шепнеш: „Любовта движи световете, тя е вечната, непобедима сила, извор на всеки живот. „Иди, извести на всички твои братя и сестри, че любовта чака пред вратите на техните сърца и души, че любовта им носи дивни, неземни дарове! “ В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр. 181) 11. Философско мислене и религиозно съзнание. Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение.
към текста >>

Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време.
“ В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр. 181) 11. Философско мислене и религиозно съзнание. Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение. В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно. Органическото съединение на откровението с разума, ще допълни изворите на Истината. Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12.
към текста >>

В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно.
181) 11. Философско мислене и религиозно съзнание. Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение. В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно. Органическото съединение на откровението с разума, ще допълни изворите на Истината. Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията. 12. Същността на бъдещето като задача, като императив. Висше, абсолютно развитие на човечеството е „достигане божественото състояние на щастие“. (Prolegomena 70).
към текста >>

Новата епоха се нарича епоха на Духа Святи, епоха на доброволното сътрудничество на всички хора и народи — достигане обетованата земя.
Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза. чувство — мислене — дело. Отец — Син — Дух. Следователно, това е философия На бъдещето, на синтеза, на делото, на хармонията. Новата епоха се нарича епоха на Духа Святи, епоха на доброволното сътрудничество на всички хора и народи — достигане обетованата земя. В миналото имаме осъществяване на обещания. Сега откриване на Божествения разум в историята. А в бъдеще — ще имаме пълно, свободно, дейно издигане на човечеството към Бога. Божието Слово не е празно, то е мощно и ще се осъществи. (следва) П. Г.
към текста >>

Пампоров ГОРИТЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ „От горите в планините зависи плодородието в равнините“ Гората, това е първото българско училище, където преди няколко десетилетия, в тайнствените дебри на „Балкана,“ измежду вековните буки на „Стара планина“ и „Средна гора“, за първи път блесна искрата не нашето освобождение и се тури началото на една нова история.
В миналото имаме осъществяване на обещания. Сега откриване на Божествения разум в историята. А в бъдеще — ще имаме пълно, свободно, дейно издигане на човечеството към Бога. Божието Слово не е празно, то е мощно и ще се осъществи. (следва) П. Г. Пампоров ГОРИТЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ „От горите в планините зависи плодородието в равнините“ Гората, това е първото българско училище, където преди няколко десетилетия, в тайнствените дебри на „Балкана,“ измежду вековните буки на „Стара планина“ и „Средна гора“, за първи път блесна искрата не нашето освобождение и се тури началото на една нова история. Ето защо, днес празнувайки „Седмицата на гората“, нека ми бъде позволено да каже няколко думи за този неизчерпаем източник на стопански и културни блага. За да се види колко е голяма ролята на гората в стопанско отношение в живота на един народ, достатъчно е да се посочи само значението й в земеделското стопанство. Горската растителност е първата, която взема най-активно участие в образуването, запазването и повишаване плодородието на почвата. Корените на дърветата механически и химически способстват за разпадането на скалите, които, подпомогнати от разлагащите се клонки и листа, образуват плодородната земеделско почва. Горската растителност, не само че увеличава почвения пласт, но същевременно го и обогатява с хранителни вещества.
към текста >>

И майката с радост и свито сърце констатираше необикновеността на това дете, което тъй много се различаваше от другите й три деца.
И когато мълчи, тя знае, че е на погрешната страна . . . И така е било от детинство, от както се е запомнила. Още като съвсем малка, тя чуваше и себе си постоянно един глас, който й говореше и казваше какво да прани. И този глас я пращаше при майка й преди тя още да я е повикала, караше я да прави това, което трябваше, преди още да й са казали близките й. И майката с радост и свито сърце констатираше необикновеността на това дете, което тъй много се различаваше от другите й три деца. И когато детето й заговаряше за гласа, който чува, за красивите картини, които вижда, за светлите същества, които му се усмихват, майката, тревожна, го милваше и молеше никому да не казва, защото ще я помислят за луда. И тя истински се безпокоеше за нормалността на малката си дъщеря. И колкото момичето порастваше, толкова гласът, който говореше, ставаше все по тих, но затова пък тя го чуваше и разбираше много по-ясно. Но заедно с това, тя ставаше, по-затворена и скриваше дълбоко всичко в себе си, защото винаги, когато имаше доверчивостта де каже някому нещо, я гледаха с широко изумени очи, и я съветваха да отиде при лекар . . .
към текста >>

И тогава, странно, тя чуваше един нов глас, който й казваше: — Ето, виж, това е живота!
Но заедно с това, тя ставаше, по-затворена и скриваше дълбоко всичко в себе си, защото винаги, когато имаше доверчивостта де каже някому нещо, я гледаха с широко изумени очи, и я съветваха да отиде при лекар . . . И когато тя порасна, околните й искаха с развлечения и веселия да я избавят от този незнаен глас, да я избавят от ненормалността й. Затова я водеха на театър, концерт, забави . . . И тогава, странно, тя чуваше един нов глас, който й казваше: — Ето, виж, това е живота! Погледни танцуващите двойки, те пият с пълни шепи от радостите на живота, а ти? Погледни искрящите очи на влюбените, които за един миг, прекаран в щастие, са готови да дадат цял живот . . . А ти ще минеш край извора, без да пиеш от него . . .
към текста >>

96. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И направи Бог човека (из неделната беседа – 14.03.1937 г.) Пролетта - пробуждане на Природата за нов живот – В.
Севлиево, 9 май 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Престъпление и наказание – Пламен Мистерията на голгота (продължение от бр. 186) – Р. Щайнер Словото на Учителя. И направи Бог човека (из неделната беседа – 14.03.1937 г.) Пролетта - пробуждане на Природата за нов живот – В. Пашов Една нощ преди 2000 години – Б. Из науката и живота – М. И. С. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ Много култури и цивилизации са изчезнали, благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна. Атлантската раса, запример, е изчезнала по причина на отровите в месото на животните.
към текста >>

Учителя Увлечени в борбата на едно животинско съществуване, с умове, обгърнати в мъглата на материалистичното суеверие, днес хората мислят, че могат да вършат безнаказано всичко, което те са възприели и узаконили, с което със свикнали от рождение, приемайки го, като установена норма, като вековна традиция, от своите родители и предшественици.
Из науката и живота – М. И. С. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ Много култури и цивилизации са изчезнали, благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна. Атлантската раса, запример, е изчезнала по причина на отровите в месото на животните. Съвременната култура е осъдена да загине по същата причина. Учителя Увлечени в борбата на едно животинско съществуване, с умове, обгърнати в мъглата на материалистичното суеверие, днес хората мислят, че могат да вършат безнаказано всичко, което те са възприели и узаконили, с което със свикнали от рождение, приемайки го, като установена норма, като вековна традиция, от своите родители и предшественици. Хората с издигнали своя собствен, човешки закон, над Божия закон, и мислят. че, понеже те така с го наследили, понеже така е било в миналото, така и трябва да бъде и така ще бъде винаги занапред. Хората, заслепени от свободата, която им се дава, мислят, че те могат да вършат своите престъпления, без някой някога да им поиска сметка, без никога да получат своето заслужено наказание. Хората мислят, че те могат да убиват, да изтребват постоянно животните, без това да се отрази по некакъв отрицателен начин върху техния живот. Каква жестока самоизмама!
към текста >>

И наистина, запитвали ли със се до сега културните, надарени с разум и съвест човеци, които убиват и ядат телата на животните,—според кой морален критерий, въз основа на коя нравствена норма, те правят разлика между убийството на човека и убийството на животните ?
Каква жестока самоизмама! В тяхната стръв за кървава храна, в тяхната кръвожадност и жестокост над беззащитните животни, духовният им поглед е дотолкова помрачен, че те не виждат, не разбират, че ужасното положение, в което се намират, се дължи, ако не напълно, то поне до голяма степен, именно на тяхното жестоко, свирепо, нечовешко отнасяне с животните — на безпощадното изтребление на „по-нисшите твари“. Ако борбата за съществуване е закон за животинското царство, то човекът, дотолкова, доколкото той е станал наистина такъв, не може да се ръководи в своя живот от животински закони. За човека има друг, — истинско-човешки или Божествен закон; това е закона на любовта, на взаимопомощта, на единството на живота. Според този закон, убийството, което човек извършва, безразлично дали то е по отношение на себеподобните или на животните, е най-тежко престъпление, което не може да остане безнаказано. И наистина, запитвали ли със се до сега културните, надарени с разум и съвест човеци, които убиват и ядат телата на животните,—според кой морален критерий, въз основа на коя нравствена норма, те правят разлика между убийството на човека и убийството на животните ? Защо да убиеш човек е престъпление, преследвано и наказуемо, а да убиеш животно — това не е никакъв грях, никакво престъпно деяние? Каква съществена разлика има между акта на човекоубиеца и акта на касапина, който коли животните? Каква разлика между това, дали ти ще заколиш човек Или ще заколиш кокошка или агне? Има ли такава разлика? . . .
към текста >>

Какво необикновено чувство изпълва душата ни, когато открием в Тайната Вечеря най-голямата мистерия на земята, чрез която събитието на Голгота се съединява с цялата еволюция.
И сокът, който циркулира в растенията, и този, който изпълва зърната на гроздето, са подобни на кръвта, която циркулира в тялото на човека. Христос казва: „Това е моята кръв“. Този, който не иска или не може да разбере, ще каже, че с това обяснение Тайната Вечеря губи нещо от своята святост. Но който разбира добре, знае, че. вмести да отнеме нещо от светостта на Тайната Вечеря, това обяснение осветява цялото земно кълбо. Какво необикновено чувство изпълва душата ни, когато открием в Тайната Вечеря най-голямата мистерия на земята, чрез която събитието на Голгота се съединява с цялата еволюция. Тайната Вечеря ни подготвя да разберем, че кръвта, която тече на Голгота, има значение не само за човечеството, но и за цялата вселена, защото тя дава на земята силата да прогресира в своята еволюция, затова този. който разбира дълбокия смисъл на Евангелието на Йоана, ще се чувства съединен не само чрез своето тяло с физическото тяло на земята, но и чрез своята духовна природа, с нейната духовна същина, която е Христос. Той чувства че Христос. духът на земята, изпълва неговото тяло, Съзнавайки това. ние можем да се запитаме: какво именно вдъхновение получава автора на това Евангелие, когато той се потопява в дълбоките мистерии не Исуса Христа?
към текста >>

ние можем да се запитаме: какво именно вдъхновение получава автора на това Евангелие, когато той се потопява в дълбоките мистерии не Исуса Христа?
Какво необикновено чувство изпълва душата ни, когато открием в Тайната Вечеря най-голямата мистерия на земята, чрез която събитието на Голгота се съединява с цялата еволюция. Тайната Вечеря ни подготвя да разберем, че кръвта, която тече на Голгота, има значение не само за човечеството, но и за цялата вселена, защото тя дава на земята силата да прогресира в своята еволюция, затова този. който разбира дълбокия смисъл на Евангелието на Йоана, ще се чувства съединен не само чрез своето тяло с физическото тяло на земята, но и чрез своята духовна природа, с нейната духовна същина, която е Христос. Той чувства че Христос. духът на земята, изпълва неговото тяло, Съзнавайки това. ние можем да се запитаме: какво именно вдъхновение получава автора на това Евангелие, когато той се потопява в дълбоките мистерии не Исуса Христа? Той вижда тогава съвкупността от силите и импулсите, действащи чрез Христа; той вижда как те въздействат върху цялото човечество, ако само то ги приеме. За да се проникнем по добре от тази мистерия, да си припомним как именно еволюира човечеството. Смисълът на тази еволюция, това е щото човек да пречисти, да трансформира, чрез силата на своя дух, своите три обвивки: физическо, етерно и естрадно тепа. Азът работи първом за пречистване на естрадното тяло. Неговата цел е щото това астрално тяло да се трансформира тогава в духовно аз или манас.
към текста >>

В началото се туря основата, върху която трябва да се градят нещата.
„По образ и подобие направи Бог човека“. Трябва да се изучават онези закони, които строят нещата, които създават нещата и които организират нещата. Трябва да знаем, че създаването е начало на нещата; направата е средата, а устрояването е края на нещата. Ние сме сега вече в средната епоха, в епохата на направете. Едва сега сме започнали процеса на устройването. В началото се туря основата, върху която трябва да се градят нещата. Така се гради и къща — поставя се основата и върху нея се изгражда къщата, но след като се изгради, за да може да се живее в нея, трябва да се устрои. Но създаването и организирането не човека е много по сложна работа защото човек не е машина и създаването не е един механически процес, не е един разумен процес. Човек не е само материя, а е една жива душа. Много е сложно устроен човек. Според изчисленията на един учен, само в мозъка се намират 3 билиона и 600 милиона клетки.
към текста >>

Така се гради и къща — поставя се основата и върху нея се изгражда къщата, но след като се изгради, за да може да се живее в нея, трябва да се устрои.
Трябва да се изучават онези закони, които строят нещата, които създават нещата и които организират нещата. Трябва да знаем, че създаването е начало на нещата; направата е средата, а устрояването е края на нещата. Ние сме сега вече в средната епоха, в епохата на направете. Едва сега сме започнали процеса на устройването. В началото се туря основата, върху която трябва да се градят нещата. Така се гради и къща — поставя се основата и върху нея се изгражда къщата, но след като се изгради, за да може да се живее в нея, трябва да се устрои. Но създаването и организирането не човека е много по сложна работа защото човек не е машина и създаването не е един механически процес, не е един разумен процес. Човек не е само материя, а е една жива душа. Много е сложно устроен човек. Според изчисленията на един учен, само в мозъка се намират 3 билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите колко клетки се намират в дробовете, стомаха, в цялото тяло.
към текста >>

Носа на гениалния човек не е като този на обикновения.
Тъй че, черепа в неговото външно устройство, е израз на вътрешната дейност на мозъка. Вътрешните дейност на мозъка се изразява и върху човешкото лице. И красотата на лицето зависи от човешката мисъл. Трябва да работят ред способности и чувства, за да направят лицето красиво. Ако имате един гениален ум, веждите ви няма да имат този строеж, който имат сега. Носа на гениалния човек не е като този на обикновения. Природата е разграничила пешата. Тя е разпределила растенията, животните и хората, които са на разни степени на развитие, и всеки според степента си има и съответната форма. Тя е разграничила животинския човек, обикновения, талантливия, гениалния и светията — всеки си има своите форми, които са израз на вътрешния му живот. Животинския човек е онзи, който едвам се е подигнал над животинското царство. Двете му челюсти са издадени напред като при животните.
към текста >>

Тя е разграничила животинския човек, обикновения, талантливия, гениалния и светията — всеки си има своите форми, които са израз на вътрешния му живот.
Трябва да работят ред способности и чувства, за да направят лицето красиво. Ако имате един гениален ум, веждите ви няма да имат този строеж, който имат сега. Носа на гениалния човек не е като този на обикновения. Природата е разграничила пешата. Тя е разпределила растенията, животните и хората, които са на разни степени на развитие, и всеки според степента си има и съответната форма. Тя е разграничила животинския човек, обикновения, талантливия, гениалния и светията — всеки си има своите форми, които са израз на вътрешния му живот. Животинския човек е онзи, който едвам се е подигнал над животинското царство. Двете му челюсти са издадени напред като при животните. Съвременните антрополози, които изучават човешките, намират, че у различните раси тъй наречения кемперов ъгъл е различен — колкото е по-висша една раса, толкова този ъгъл се приближава до правия. В бялата реса този ъгъл е към 85 градуса. Гръцките художници, като рисували своите богове, туряха им този ъгъл към 90 градуса.
към текста >>

Онова начало, което мисли и създава нещата, това се нарича глава на нещата.
Всеки от вас е съставен от едно общество от милиарди клетки - души, от които 5 билиона и 6 милиона живеят и работят в мозъка, в главата, която представя разумното у човека. Какво знаете за тези същества, които живеят във вас и са в съобщение с всички светове? Хиляди мисли минават през вашия ум и вие нищо не знаете за тях, не знаете нищо за своята глава. Религиозните лесно разрешават въпроса, — те казват така: Бог е напревил, и изчерпват въпроса. Но това не е наука. Онова начало, което мисли и създава нещата, това се нарича глава на нещата. Началото навсякъде е глава. Тогаз какво представя края на нещата? Щом питаме за края на нещата, ние нямаме ясна представа за разумността на света. Защото в силите на природата имаме поляритет. И земята има два полюса — северен и южен Между тези два полюса действат силите на живота, в които имаме две течения.
към текста >>

Той знае как да отглежда и култивира мислите, които идват в неговия ум и да използва онова богатство което те носят.
Те не мислят, а са хора повече на чувствата, на сърцето, но не и на ума. А умерените пояси и северния полюс, имат по добри условия за развиване на човешкия ум. За да познаете интелигентността, гениалността на един човек, дайте му на разположение известни блага и вижте как ще ги използва. Гениалният човек използва най-разумно всички блага които природата му дава. Като попадне една Божествена мисъл в неговия ум, той я посажда като семка, пониква и дава много плод. Той знае как да отглежда и култивира мислите, които идват в неговия ум и да използва онова богатство което те носят. По този начин той храни своя мозък и подържа нормалната дейност на всички мозъчни центрове. Затова в него всички сили и способности се проявяват хармонично. А обикновеният човек не може да храни мозъка си, вследствие на което и способностите му не могат да се проявяват нормално. И затова той често се оплаква, че паметта му е слаба, че ума му не работи и пр. В средата на челото има един център не паметта — той е център на историческата памет — помнене на събития, дати и пр Паметта е много видове, и когато се праща достатъчно кръв в този център де се храни, то паметта се развива.
към текста >>

А обикновеният човек не може да храни мозъка си, вследствие на което и способностите му не могат да се проявяват нормално.
Гениалният човек използва най-разумно всички блага които природата му дава. Като попадне една Божествена мисъл в неговия ум, той я посажда като семка, пониква и дава много плод. Той знае как да отглежда и култивира мислите, които идват в неговия ум и да използва онова богатство което те носят. По този начин той храни своя мозък и подържа нормалната дейност на всички мозъчни центрове. Затова в него всички сили и способности се проявяват хармонично. А обикновеният човек не може да храни мозъка си, вследствие на което и способностите му не могат да се проявяват нормално. И затова той често се оплаква, че паметта му е слаба, че ума му не работи и пр. В средата на челото има един център не паметта — той е център на историческата памет — помнене на събития, дати и пр Паметта е много видове, и когато се праща достатъчно кръв в този център де се храни, то паметта се развива. За да стане човек учен, трябва да храни мозъка си. Съвременните хора трябва да се научат да хранят мозъка си. Те казват: от много мислене, ще се пукне главата на човека.
към текста >>

Сега онова, на което трябва да се спрем — това е човекът, това е „азът“.
Сега в какво седи обмяната? Между един здрав и един молен има обмяна. Здравия ще предаде от своята здравословна енергия на болния, а понеже болестта представя тор, здравият ще го вземе да го използва. Така се образува една връзка между тях, и двамата са благодарни. Не мислете, че благодарностите не е нещо реално. Сега онова, на което трябва да се спрем — това е човекът, това е „азът“. Защото „азът“ е човека. А всичко друго каквото имаме — тялото, с всичките му органи, мозък, очи, уши и пр. умът, сърцето и всички способности и чувства — даже и духът и душата — това не е човека. Това са сили и условия, които са дадени не човека, на „азът", за да се развива. „Азът“ — туй е новото в човека.
към текста >>

„Азът“ — туй е новото в човека.
Сега онова, на което трябва да се спрем — това е човекът, това е „азът“. Защото „азът“ е човека. А всичко друго каквото имаме — тялото, с всичките му органи, мозък, очи, уши и пр. умът, сърцето и всички способности и чувства — даже и духът и душата — това не е човека. Това са сили и условия, които са дадени не човека, на „азът", за да се развива. „Азът“ — туй е новото в човека. Човек е едно същество, което Бог е създал, и сега туй същество се развива. Но това същество е в заблуждение за нещата, които мисли, че са негови, а в същност не са негови. „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Направи човека да мисли, както Бог мисли, да чувства и да бъде справедлив като Бога. Сега всичкото възпитание, всички тези религии и науки, имат за цел да развият у човека туй съзнание на справедливост. Хората имат съзнание.
към текста >>

Пролетта - пробуждане на Природата за нов живот Пролетта — това е пробуждане на природете за нов живот.
Всички хора трябва да имат една мярка за нещата, един морал. Всеки трябва да зачита интересите на ближния си като свои и всеки трябва да има предвид благото на ближния си, както има предвид своето благо, Това е законът на справедливост та, законът на любовта, който хората трябва да приложат. Това е пътя за регулиране на силите б човека. Това е пътя, по който човек може да се самовъзпитава, за да стане човек в пълния смисъл на думата — същество, направено по образ и подобие Божие — същество. което мисли и обича, същество, което всякога е готово да върши волята Божия. Пролетта - пробуждане на Природата за нов живот Пролетта — това е пробуждане на природете за нов живот. Както човек вечер заспива и сутрин рано, при първите лъчи на слънцето, се пробужда за нов живот, така и природата в началото на пролетта, когато слънцето се връща в северното полукълбо, се пробужда за нов живот. От 22 декември слънцето бавно почва да се връща на север, и от тогаз постепенно става пробуждане но душата на земята, докато стигнем до 22 март, когато душата на земята или душата на природата се пробужда напълно. Жизнения пулс на пролетта не е нищо друго, освен събуждане на душата на земята, или по-право, връщане на душата на земята към обективния свят. Защото през есента постепенно душата не земята се оттегля от обективния свят, прибира се, тъй да се каже, в себе си. асимилирайки всички придобивки не пролетта и лятото, и приготвяйки в себе си условията за нов творчески импулс на пролетта.
към текста >>

Както човек вечер заспива и сутрин рано, при първите лъчи на слънцето, се пробужда за нов живот, така и природата в началото на пролетта, когато слънцето се връща в северното полукълбо, се пробужда за нов живот.
Всеки трябва да зачита интересите на ближния си като свои и всеки трябва да има предвид благото на ближния си, както има предвид своето благо, Това е законът на справедливост та, законът на любовта, който хората трябва да приложат. Това е пътя за регулиране на силите б човека. Това е пътя, по който човек може да се самовъзпитава, за да стане човек в пълния смисъл на думата — същество, направено по образ и подобие Божие — същество. което мисли и обича, същество, което всякога е готово да върши волята Божия. Пролетта - пробуждане на Природата за нов живот Пролетта — това е пробуждане на природете за нов живот. Както човек вечер заспива и сутрин рано, при първите лъчи на слънцето, се пробужда за нов живот, така и природата в началото на пролетта, когато слънцето се връща в северното полукълбо, се пробужда за нов живот. От 22 декември слънцето бавно почва да се връща на север, и от тогаз постепенно става пробуждане но душата на земята, докато стигнем до 22 март, когато душата на земята или душата на природата се пробужда напълно. Жизнения пулс на пролетта не е нищо друго, освен събуждане на душата на земята, или по-право, връщане на душата на земята към обективния свят. Защото през есента постепенно душата не земята се оттегля от обективния свят, прибира се, тъй да се каже, в себе си. асимилирайки всички придобивки не пролетта и лятото, и приготвяйки в себе си условията за нов творчески импулс на пролетта. От 22 септември.
към текста >>

асимилирайки всички придобивки не пролетта и лятото, и приготвяйки в себе си условията за нов творчески импулс на пролетта.
Пролетта - пробуждане на Природата за нов живот Пролетта — това е пробуждане на природете за нов живот. Както човек вечер заспива и сутрин рано, при първите лъчи на слънцето, се пробужда за нов живот, така и природата в началото на пролетта, когато слънцето се връща в северното полукълбо, се пробужда за нов живот. От 22 декември слънцето бавно почва да се връща на север, и от тогаз постепенно става пробуждане но душата на земята, докато стигнем до 22 март, когато душата на земята или душата на природата се пробужда напълно. Жизнения пулс на пролетта не е нищо друго, освен събуждане на душата на земята, или по-право, връщане на душата на земята към обективния свят. Защото през есента постепенно душата не земята се оттегля от обективния свят, прибира се, тъй да се каже, в себе си. асимилирайки всички придобивки не пролетта и лятото, и приготвяйки в себе си условията за нов творчески импулс на пролетта. От 22 септември. до 22 декември, душата на земята се напълно поглъща, вглъбява се в себе си и прави тъй да се каже един баланс на своята дейност, и от 22 декември почва бавно да се възвръща към обективния свят, докато на 22 март душата на света напълно се възвръща към обективния свят, към нова творческа дейност. И тогаз всичко в природата започва да расте да се развива и да цъфти. Като погледнем онова изобилие на живот, на цветове, онзи кипеж на енергии, и творчеството, което се развива след 22 март в природата, можем да си представим, колко богата, колко красива е душата на природата, душата на земята. И тази радост и импулс към нов живот, който изпитваме при пробуждането на пролетта, е радостта на нашата душа, която вижда и разбира копнежа на великата душа към творчество и заедно с нея се радва и с радостта си участва в творчеството не великата душа.
към текста >>

до 22 декември, душата на земята се напълно поглъща, вглъбява се в себе си и прави тъй да се каже един баланс на своята дейност, и от 22 декември почва бавно да се възвръща към обективния свят, докато на 22 март душата на света напълно се възвръща към обективния свят, към нова творческа дейност.
От 22 декември слънцето бавно почва да се връща на север, и от тогаз постепенно става пробуждане но душата на земята, докато стигнем до 22 март, когато душата на земята или душата на природата се пробужда напълно. Жизнения пулс на пролетта не е нищо друго, освен събуждане на душата на земята, или по-право, връщане на душата на земята към обективния свят. Защото през есента постепенно душата не земята се оттегля от обективния свят, прибира се, тъй да се каже, в себе си. асимилирайки всички придобивки не пролетта и лятото, и приготвяйки в себе си условията за нов творчески импулс на пролетта. От 22 септември. до 22 декември, душата на земята се напълно поглъща, вглъбява се в себе си и прави тъй да се каже един баланс на своята дейност, и от 22 декември почва бавно да се възвръща към обективния свят, докато на 22 март душата на света напълно се възвръща към обективния свят, към нова творческа дейност. И тогаз всичко в природата започва да расте да се развива и да цъфти. Като погледнем онова изобилие на живот, на цветове, онзи кипеж на енергии, и творчеството, което се развива след 22 март в природата, можем да си представим, колко богата, колко красива е душата на природата, душата на земята. И тази радост и импулс към нов живот, който изпитваме при пробуждането на пролетта, е радостта на нашата душа, която вижда и разбира копнежа на великата душа към творчество и заедно с нея се радва и с радостта си участва в творчеството не великата душа. Всеки цвят, всяка багра, всеки клон и стрък, които се явяват в пролетта, са израз на един копнеж, на един импулс във великата душа на света. Пробуждането на растенията за нов живот е резултат на импулса на великата душа към творчество.
към текста >>

Като погледнем онова изобилие на живот, на цветове, онзи кипеж на енергии, и творчеството, което се развива след 22 март в природата, можем да си представим, колко богата, колко красива е душата на природата, душата на земята.
Защото през есента постепенно душата не земята се оттегля от обективния свят, прибира се, тъй да се каже, в себе си. асимилирайки всички придобивки не пролетта и лятото, и приготвяйки в себе си условията за нов творчески импулс на пролетта. От 22 септември. до 22 декември, душата на земята се напълно поглъща, вглъбява се в себе си и прави тъй да се каже един баланс на своята дейност, и от 22 декември почва бавно да се възвръща към обективния свят, докато на 22 март душата на света напълно се възвръща към обективния свят, към нова творческа дейност. И тогаз всичко в природата започва да расте да се развива и да цъфти. Като погледнем онова изобилие на живот, на цветове, онзи кипеж на енергии, и творчеството, което се развива след 22 март в природата, можем да си представим, колко богата, колко красива е душата на природата, душата на земята. И тази радост и импулс към нов живот, който изпитваме при пробуждането на пролетта, е радостта на нашата душа, която вижда и разбира копнежа на великата душа към творчество и заедно с нея се радва и с радостта си участва в творчеството не великата душа. Всеки цвят, всяка багра, всеки клон и стрък, които се явяват в пролетта, са израз на един копнеж, на един импулс във великата душа на света. Пробуждането на растенията за нов живот е резултат на импулса на великата душа към творчество. От този импулс не остава незасегната и човешката душа. И в нея се събуждат онези сили и енергии, които пораждат благородни и възвишени мисли и копнежи.
към текста >>

И тази радост и импулс към нов живот, който изпитваме при пробуждането на пролетта, е радостта на нашата душа, която вижда и разбира копнежа на великата душа към творчество и заедно с нея се радва и с радостта си участва в творчеството не великата душа.
асимилирайки всички придобивки не пролетта и лятото, и приготвяйки в себе си условията за нов творчески импулс на пролетта. От 22 септември. до 22 декември, душата на земята се напълно поглъща, вглъбява се в себе си и прави тъй да се каже един баланс на своята дейност, и от 22 декември почва бавно да се възвръща към обективния свят, докато на 22 март душата на света напълно се възвръща към обективния свят, към нова творческа дейност. И тогаз всичко в природата започва да расте да се развива и да цъфти. Като погледнем онова изобилие на живот, на цветове, онзи кипеж на енергии, и творчеството, което се развива след 22 март в природата, можем да си представим, колко богата, колко красива е душата на природата, душата на земята. И тази радост и импулс към нов живот, който изпитваме при пробуждането на пролетта, е радостта на нашата душа, която вижда и разбира копнежа на великата душа към творчество и заедно с нея се радва и с радостта си участва в творчеството не великата душа. Всеки цвят, всяка багра, всеки клон и стрък, които се явяват в пролетта, са израз на един копнеж, на един импулс във великата душа на света. Пробуждането на растенията за нов живот е резултат на импулса на великата душа към творчество. От този импулс не остава незасегната и човешката душа. И в нея се събуждат онези сили и енергии, които пораждат благородни и възвишени мисли и копнежи. В човека се заражда копнеж към великото и красивото в света.
към текста >>

Пробуждането на растенията за нов живот е резултат на импулса на великата душа към творчество.
до 22 декември, душата на земята се напълно поглъща, вглъбява се в себе си и прави тъй да се каже един баланс на своята дейност, и от 22 декември почва бавно да се възвръща към обективния свят, докато на 22 март душата на света напълно се възвръща към обективния свят, към нова творческа дейност. И тогаз всичко в природата започва да расте да се развива и да цъфти. Като погледнем онова изобилие на живот, на цветове, онзи кипеж на енергии, и творчеството, което се развива след 22 март в природата, можем да си представим, колко богата, колко красива е душата на природата, душата на земята. И тази радост и импулс към нов живот, който изпитваме при пробуждането на пролетта, е радостта на нашата душа, която вижда и разбира копнежа на великата душа към творчество и заедно с нея се радва и с радостта си участва в творчеството не великата душа. Всеки цвят, всяка багра, всеки клон и стрък, които се явяват в пролетта, са израз на един копнеж, на един импулс във великата душа на света. Пробуждането на растенията за нов живот е резултат на импулса на великата душа към творчество. От този импулс не остава незасегната и човешката душа. И в нея се събуждат онези сили и енергии, които пораждат благородни и възвишени мисли и копнежи. В човека се заражда копнеж към великото и красивото в света. В човека се пробужда импулс към творчество, в човека се пробужда високото съзнание да служи на великия творчески ритъм на Словото, което се проявява едновременно в него и в природата. Пролетта — пробуждането на природете, е един символ на пробуждане душата на света и човека към нова творческа дейност.
към текста >>

В човека се пробужда импулс към творчество, в човека се пробужда високото съзнание да служи на великия творчески ритъм на Словото, което се проявява едновременно в него и в природата.
Всеки цвят, всяка багра, всеки клон и стрък, които се явяват в пролетта, са израз на един копнеж, на един импулс във великата душа на света. Пробуждането на растенията за нов живот е резултат на импулса на великата душа към творчество. От този импулс не остава незасегната и човешката душа. И в нея се събуждат онези сили и енергии, които пораждат благородни и възвишени мисли и копнежи. В човека се заражда копнеж към великото и красивото в света. В човека се пробужда импулс към творчество, в човека се пробужда високото съзнание да служи на великия творчески ритъм на Словото, което се проявява едновременно в него и в природата. Пролетта — пробуждането на природете, е един символ на пробуждане душата на света и човека към нова творческа дейност. Тогаз, както в душата на земята, така и в душата на човека се раждат най-красиви и възвишени идеи, мисли и чувство. Каквото изпитва човек с пробудена душа в ранни зори, когато слънцето с невидими лъчи облива хоризонта, и цялата природа в благоговение и свещен трепет очаква неговото величествено появяване, такова е преживяването и не пролетта. Защото пролетта е изгрева на годината — началото на жизнения кръг на слънчевия ритъм, който почва нова творческа дейност. Като погледнем гората и полята напролет, покрити със зеленина, това ни напомня за онзи стремеж към растене и развитие в природете и човека, и ни изпълва с свещен трепет.
към текста >>

Пролетта — пробуждането на природете, е един символ на пробуждане душата на света и човека към нова творческа дейност.
Пробуждането на растенията за нов живот е резултат на импулса на великата душа към творчество. От този импулс не остава незасегната и човешката душа. И в нея се събуждат онези сили и енергии, които пораждат благородни и възвишени мисли и копнежи. В човека се заражда копнеж към великото и красивото в света. В човека се пробужда импулс към творчество, в човека се пробужда високото съзнание да служи на великия творчески ритъм на Словото, което се проявява едновременно в него и в природата. Пролетта — пробуждането на природете, е един символ на пробуждане душата на света и човека към нова творческа дейност. Тогаз, както в душата на земята, така и в душата на човека се раждат най-красиви и възвишени идеи, мисли и чувство. Каквото изпитва човек с пробудена душа в ранни зори, когато слънцето с невидими лъчи облива хоризонта, и цялата природа в благоговение и свещен трепет очаква неговото величествено появяване, такова е преживяването и не пролетта. Защото пролетта е изгрева на годината — началото на жизнения кръг на слънчевия ритъм, който почва нова творческа дейност. Като погледнем гората и полята напролет, покрити със зеленина, това ни напомня за онзи стремеж към растене и развитие в природете и човека, и ни изпълва с свещен трепет. пред великата замисъл и работа, която се извършва пред очите ни.
към текста >>

Защото пролетта е изгрева на годината — началото на жизнения кръг на слънчевия ритъм, който почва нова творческа дейност.
В човека се заражда копнеж към великото и красивото в света. В човека се пробужда импулс към творчество, в човека се пробужда високото съзнание да служи на великия творчески ритъм на Словото, което се проявява едновременно в него и в природата. Пролетта — пробуждането на природете, е един символ на пробуждане душата на света и човека към нова творческа дейност. Тогаз, както в душата на земята, така и в душата на човека се раждат най-красиви и възвишени идеи, мисли и чувство. Каквото изпитва човек с пробудена душа в ранни зори, когато слънцето с невидими лъчи облива хоризонта, и цялата природа в благоговение и свещен трепет очаква неговото величествено появяване, такова е преживяването и не пролетта. Защото пролетта е изгрева на годината — началото на жизнения кръг на слънчевия ритъм, който почва нова творческа дейност. Като погледнем гората и полята напролет, покрити със зеленина, това ни напомня за онзи стремеж към растене и развитие в природете и човека, и ни изпълва с свещен трепет. пред великата замисъл и работа, която се извършва пред очите ни. Цялата природа е като една грамадна алхимическа лаборатория, която непрестанно претворява низшето във висше като по чудо в тази лаборатория изникват едно по едно различните цветя и растения и изпъстрят лицето на земята с цветя от всички цветове на дъгата — от червения до виолетовия. Всичко това събужда в нас благородни подтици и чувства, които се изразяват в нашата аура като цветя, подобни на тези, които наблюдаваме в природата. И природата напролет, в своята пъстра премяна, представя една малка част от аурата не земята.
към текста >>

Великите подвизи не го вдъхновяваха.
П а ш о в Една нощ преди 2000 години В историята на човечеството няма нощ, подобна на тая, която преди две хиляди години изживя света. Когато цяла Юдея се гърчеше под бича на ония, които държаха в ръцете си духовната и политическата власт, душата на една цяла нация се луташе всред хаоса на тъмна и продължителна нощ, Израел се гърчеше. Израел агонизираше. Трепетното очакване спря дъха му и той се вслушваше във всяка стъпка, във всеки повик, що го зовеше към Бога. Бъдещето на целия народ, що се зовеше избран, беше забулено и мрачно. Великите подвизи не го вдъхновяваха. славното минало не можеше да стопли и съживи неговото сърце и да му посочи пътя на светлината. Духовниците, които ръководеха съдбините му, нехаеха. В своята слепота, те нито влизаха в съкровищницата, нито позволяваха на други да влизат. Воплите не стигаха до тях. Сърцата им не трепваха при вида на страшната действителност, която поробваше душите.
към текста >>

Онова, що те градяха върху пясъчни основи, рано или късно трябваше да рухне.
Сърцата им не трепваха при вида на страшната действителност, която поробваше душите. Народът приличаше на стадо без пастир. което се луташе в тъмнината. Положението на другите народи, предимно ония, които владееха Юдея, не беше по-завидно. Един кратък поглед в миналото е достатъчен, за да видим оня страшен морален кризис, що претърпяваха великите останали нации, които се гърчеха всред ужасите на разкапалите се нрави. Онова, що те градяха върху пясъчни основи, рано или късно трябваше да рухне. Кумирите създадени от прах, не можеха да не се съборят. за да заринат под развалините си всичко, което те бяxa градили. Тогавашната римска култура не беше нищо друго, освен едно грандиозно и тъмно пиршество на една от най-тъмните епохи, която човечеството ще има да помии. А еврейската, тогавашна, е била достатъчно сляпа, за да остави едно бленувано и очаквано през векове събитие да мине незабелязано покрай нея. Едната и другата, обаче, имат своите допирни точки в онова далечно минало, когато, в свои ужасен съюз, бяха провъзгласили Истината като никому непотребна вещ.
към текста >>

Едната и другата, обаче, имат своите допирни точки в онова далечно минало, когато, в свои ужасен съюз, бяха провъзгласили Истината като никому непотребна вещ.
Онова, що те градяха върху пясъчни основи, рано или късно трябваше да рухне. Кумирите създадени от прах, не можеха да не се съборят. за да заринат под развалините си всичко, което те бяxa градили. Тогавашната римска култура не беше нищо друго, освен едно грандиозно и тъмно пиршество на една от най-тъмните епохи, която човечеството ще има да помии. А еврейската, тогавашна, е била достатъчно сляпа, за да остави едно бленувано и очаквано през векове събитие да мине незабелязано покрай нея. Едната и другата, обаче, имат своите допирни точки в онова далечно минало, когато, в свои ужасен съюз, бяха провъзгласили Истината като никому непотребна вещ. Пилат питаше: „Що е истина? “ А еврейските духовници викаха „Разпни я! “ И едните и другите, изправени пред една велика изпития, не можаха да преживеят страданията на едно ново верую. Едните и другите, изправени пред една мирова проблема, обърнаха гръб на Великия Учител, Който носеше най скъпоценното, което човекът и светът познават — Любовта. Това е, накратко, трагедията, която стана преди 2000 години.
към текста >>

“ И едните и другите, изправени пред една велика изпития, не можаха да преживеят страданията на едно ново верую.
Тогавашната римска култура не беше нищо друго, освен едно грандиозно и тъмно пиршество на една от най-тъмните епохи, която човечеството ще има да помии. А еврейската, тогавашна, е била достатъчно сляпа, за да остави едно бленувано и очаквано през векове събитие да мине незабелязано покрай нея. Едната и другата, обаче, имат своите допирни точки в онова далечно минало, когато, в свои ужасен съюз, бяха провъзгласили Истината като никому непотребна вещ. Пилат питаше: „Що е истина? “ А еврейските духовници викаха „Разпни я! “ И едните и другите, изправени пред една велика изпития, не можаха да преживеят страданията на едно ново верую. Едните и другите, изправени пред една мирова проблема, обърнаха гръб на Великия Учител, Който носеше най скъпоценното, което човекът и светът познават — Любовта. Това е, накратко, трагедията, която стана преди 2000 години. Това е, в бледи черти, историята на едно падение, на един неиздържан изпит на човешкия род, който не можа да разбере великия дар, що му носеха. Нещо повече, това, което стана тогава, се повтаряше почти всяко столетие. И ония, що осъдиха великите престъпници, що посегнаха върху невинния, не трепнаха да издигнат клади на други, които повтаряха думите Му.
към текста >>

достъпен за ония, които достойно носят името Синове Божии.
Нещо повече, това, което стана тогава, се повтаряше почти всяко столетие. И ония, що осъдиха великите престъпници, що посегнаха върху невинния, не трепнаха да издигнат клади на други, които повтаряха думите Му. Такива впрочем те издигат и сега, макар и в други форми. Такъв бе печалния жребий на Оня, който в своята необятна любов, неразбрана и непонятна нам, носеше светилника на една мощна и светла култура, която нямаше нищо общо със съществуващите порядки и закони. Две хиляди години веч Неговото Слово си остава един стръмен и шеметен връх, по който малцина се изкачват, а Неговата любов е била и ще бъде един неизмерим и безграничен океан. достъпен за ония, които достойно носят името Синове Божии. Гетсимания —местото където Исус прекара последната си нощ! Небето и земята, като че ли преливаха своите тонове, за да очертаят един свод, плътен и тъмен, покрит с гъсти облаци, които закриваха за Него Божия взор. Въздушното пространство, тежко, мрачно и сгъстено, сякаш не пропускаше никакъв глас, който би стигнал до Оня, който можеше да му простре десницата си. Христос беше сам. Той знаеше това, което му предстоеше да мине.
към текста >>

Небето и земята, като че ли преливаха своите тонове, за да очертаят един свод, плътен и тъмен, покрит с гъсти облаци, които закриваха за Него Божия взор.
Такива впрочем те издигат и сега, макар и в други форми. Такъв бе печалния жребий на Оня, който в своята необятна любов, неразбрана и непонятна нам, носеше светилника на една мощна и светла култура, която нямаше нищо общо със съществуващите порядки и закони. Две хиляди години веч Неговото Слово си остава един стръмен и шеметен връх, по който малцина се изкачват, а Неговата любов е била и ще бъде един неизмерим и безграничен океан. достъпен за ония, които достойно носят името Синове Божии. Гетсимания —местото където Исус прекара последната си нощ! Небето и земята, като че ли преливаха своите тонове, за да очертаят един свод, плътен и тъмен, покрит с гъсти облаци, които закриваха за Него Божия взор. Въздушното пространство, тежко, мрачно и сгъстено, сякаш не пропускаше никакъв глас, който би стигнал до Оня, който можеше да му простре десницата си. Христос беше сам. Той знаеше това, което му предстоеше да мине. Той познаваше своя път, защото сам си го избра, ала при все това, в съдбоносния час призова дванадесетте, които винаги го придружаваха, призова ги с гореща молба, — да бъдат близо, до него, като будни стражи, защото онова, което идеше, никой човешки син, до тогава не беше преживял. Но това, що Отец му отреди, беше само за Него, за неговия Син, затова и Той ги остави да спят, когато те не устояха на умората и съня.
към текста >>

Той познаваше своя път, защото сам си го избра, ала при все това, в съдбоносния час призова дванадесетте, които винаги го придружаваха, призова ги с гореща молба, — да бъдат близо, до него, като будни стражи, защото онова, което идеше, никой човешки син, до тогава не беше преживял.
Гетсимания —местото където Исус прекара последната си нощ! Небето и земята, като че ли преливаха своите тонове, за да очертаят един свод, плътен и тъмен, покрит с гъсти облаци, които закриваха за Него Божия взор. Въздушното пространство, тежко, мрачно и сгъстено, сякаш не пропускаше никакъв глас, който би стигнал до Оня, който можеше да му простре десницата си. Христос беше сам. Той знаеше това, което му предстоеше да мине. Той познаваше своя път, защото сам си го избра, ала при все това, в съдбоносния час призова дванадесетте, които винаги го придружаваха, призова ги с гореща молба, — да бъдат близо, до него, като будни стражи, защото онова, което идеше, никой човешки син, до тогава не беше преживял. Но това, що Отец му отреди, беше само за Него, за неговия Син, затова и Той ги остави да спят, когато те не устояха на умората и съня. И Той се увери, че сам трябваше да върви. Такъв беше пътя, на всички души! Кървава пот ороси камъка, на който Той се беше подпрял. Велика скръб засени Неговия поглед, що диреше Отца.
към текста >>

И когато разбра, че онова, което Той донесе, беше отхвърлено от избраните, когато почувства около себе си предателската стъпка на Юда, Исус вдигна очи нагоре и изрече най-мощното, най-съкровеното, което човечеството би трябвало да заключи в своята душа като най-сюблимната истина.
Но това, що Отец му отреди, беше само за Него, за неговия Син, затова и Той ги остави да спят, когато те не устояха на умората и съня. И Той се увери, че сам трябваше да върви. Такъв беше пътя, на всички души! Кървава пот ороси камъка, на който Той се беше подпрял. Велика скръб засени Неговия поглед, що диреше Отца. И когато разбра, че онова, което Той донесе, беше отхвърлено от избраните, когато почувства около себе си предателската стъпка на Юда, Исус вдигна очи нагоре и изрече най-мощното, най-съкровеното, което човечеството би трябвало да заключи в своята душа като най-сюблимната истина. Всред мрачината на една страшна нощ, Той остана сам, за да изпие горчивата чаша, която сам пожела. Той има силата да призове своя Отец и в гореше молитва да излее своята душа; след което зачака своя час. Като цар го очакваха, като разбойник го хванаха. Той спасяваше всички, а себе си не пожела да спаси. По царски път трябваше да върви, а мина по трънлив път, който окървави Неговите нозе, и тия на придружаващите го, за да се отрекат след час от Него, защото останаха измамени в своите човешки въжделения.
към текста >>

Исус бе разбран само от шепа хора, но те бяха достатъчни да разклатят с Неговото учение основите на целия живот, който трябваше да рухне.
За тълпата Исус свърши на кръста, а за ония, за които беше дошъл, Той възкръсна. Божественият план на нещата е непонятен за хората. Великата светлина идва за ония, които широко разтварят портите на своята душа; Великата жертва на Христа можеше да ползва само ония, които възприеха и повярваха в неговото слово, а любовта му можеше да дойде само в сърцата на тия, които любеха Бога. Такъв е великия Божий закон . . . Исус бе разбран само от шепа хора, но те бяха достатъчни да разклатят с Неговото учение основите на целия живот, който трябваше да рухне. Те можаха със своята кротка реч да предизвикат такава революция, каквато човечеството веч от тогава не помни. Днес, след 2000 год., не се ли намира човечеството в надвечерието на една подобни нощ. когато синовете на тъмнината се готвя т да разпънат любовта? Ако съвременното човечество бъде изправено пред една подобна задача, ще я разреши ли правилно, не ще ли се повтори същото? Нима и сега, след като Той, Богочовекът донесе любовта и даде всичко за спасението на човечеството.
към текста >>

когато синовете на тъмнината се готвя т да разпънат любовта?
Такъв е великия Божий закон . . . Исус бе разбран само от шепа хора, но те бяха достатъчни да разклатят с Неговото учение основите на целия живот, който трябваше да рухне. Те можаха със своята кротка реч да предизвикат такава революция, каквато човечеството веч от тогава не помни. Днес, след 2000 год., не се ли намира човечеството в надвечерието на една подобни нощ. когато синовете на тъмнината се готвя т да разпънат любовта? Ако съвременното човечество бъде изправено пред една подобна задача, ще я разреши ли правилно, не ще ли се повтори същото? Нима и сега, след като Той, Богочовекът донесе любовта и даде всичко за спасението на човечеството. Той ще бъде посрещнат пак по същия начин? Бъдещето мълчи. Зловещи и тъмни облаци се вият над световния хоризонт.
към текста >>

Такъв ли бе ще завета, когато Той изрече мощната истина: Бог е любов.
Зловещи и тъмни облаци се вият над световния хоризонт. Народите се готвят за война. Духовните водачи ламтят за власт и богатства. Светът пее химни пред златния телец. Така ли пожела Той? Такъв ли бе ще завета, когато Той изрече мощната истина: Бог е любов. Бъдещето е забулено и мрачно. Но син Божий пак ще дойде. Той може би е вече на прага на нашия живот. Но ще намери ли вяра, ще намери ли любов в сърцата на хората? Има хора, които се готвят за Неговото тържествено посрещане.
към текста >>

Мъдреци строят неръкотворен чертог, където царски синове ще дочакат Великото зазоряване.
И щастливци са тия, които строят път за да мине той. Но тоя път не се строи отвън, а вътре в сърцето, в душата на човека. През него ще мине Той, затова само те ще видят Неговото лице. Великото пак ще дойде в света, То идва веч. Всеки изминат ден ни приближава към него. Мъдреци строят неръкотворен чертог, където царски синове ще дочакат Великото зазоряване. Нека ония, които Го очакват, да ускорят със силата на своя копнеж и своя бодър дух, изгряването на Божественото Слънце, за да не се повтори подобна нощ, каквото Той изживя преди 2000 години в Гетсимания. Б. Из науката и живота Чудната способност на едно момиче Някога се смяташе за невъзможно да се прочете характера и съдбата на един човек от неговия ръкопис. Обаче отдавна някои държавни учреждения са усвоили тази наука — графологията и си служат с нея доста умело и с полза. Да си графолог, то значи да се научиш да четеш в ръкописа на един човек не думите. които се създават от буквите, а онези знакове, които, точно определят както характера на лицето, така и други някои особености.
към текста >>

Това са обикновено известни феномени, създадени от самата природа.
Обаче отдавна някои държавни учреждения са усвоили тази наука — графологията и си служат с нея доста умело и с полза. Да си графолог, то значи да се научиш да четеш в ръкописа на един човек не думите. които се създават от буквите, а онези знакове, които, точно определят както характера на лицето, така и други някои особености. Но за да бъдеш графолог, трябва това да се изучи и изпита. Между това, обаче, има графолози, които никога не са учили това нещо и пак са били добри познавачи на характера, на съдбата, по писмата но някой човек. Това са обикновено известни феномени, създадени от самата природа. Един такъв феномен-графолог, е била Берта Боаняр. Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развила като девойка и когато се разчуло за нейната феноменална способност, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица, и Афродита, богинята на хубостта. Тази способност, която Берта е проявила в живота си, е надминавала всяка мощ на графологията и не се знае дали няма в случая някоя друга сила от онова непознато царство, което се нарича окултизъм. Защото, трябва да се знае, че това момиче никога не е искало да бъде графолог, нито е изучавала графологията, а още повече да е упражнявала това.
към текста >>

Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост.
които се създават от буквите, а онези знакове, които, точно определят както характера на лицето, така и други някои особености. Но за да бъдеш графолог, трябва това да се изучи и изпита. Между това, обаче, има графолози, които никога не са учили това нещо и пак са били добри познавачи на характера, на съдбата, по писмата но някой човек. Това са обикновено известни феномени, създадени от самата природа. Един такъв феномен-графолог, е била Берта Боаняр. Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развила като девойка и когато се разчуло за нейната феноменална способност, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица, и Афродита, богинята на хубостта. Тази способност, която Берта е проявила в живота си, е надминавала всяка мощ на графологията и не се знае дали няма в случая някоя друга сила от онова непознато царство, което се нарича окултизъм. Защото, трябва да се знае, че това момиче никога не е искало да бъде графолог, нито е изучавала графологията, а още повече да е упражнявала това. Всичко онова, което тя е изричала, четейки чуждите писма, излизало от нея съвсем свободно, също така, както един човек чете някоя книга. За пръв път това момиче проявило своята способност, когато е било на 14 години.
към текста >>

Тази способност, която Берта е проявила в живота си, е надминавала всяка мощ на графологията и не се знае дали няма в случая някоя друга сила от онова непознато царство, което се нарича окултизъм.
Между това, обаче, има графолози, които никога не са учили това нещо и пак са били добри познавачи на характера, на съдбата, по писмата но някой човек. Това са обикновено известни феномени, създадени от самата природа. Един такъв феномен-графолог, е била Берта Боаняр. Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развила като девойка и когато се разчуло за нейната феноменална способност, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица, и Афродита, богинята на хубостта. Тази способност, която Берта е проявила в живота си, е надминавала всяка мощ на графологията и не се знае дали няма в случая някоя друга сила от онова непознато царство, което се нарича окултизъм. Защото, трябва да се знае, че това момиче никога не е искало да бъде графолог, нито е изучавала графологията, а още повече да е упражнявала това. Всичко онова, което тя е изричала, четейки чуждите писма, излизало от нея съвсем свободно, също така, както един човек чете някоя книга. За пръв път това момиче проявило своята способност, когато е било на 14 години. Майка й проучвала условията за настаняване на детето си в един пансион. Когато отговорът стигнал, Берта случайно била там наблизо и когато майка й прочела писмото.
към текста >>

Всичко онова, което тя е изричала, четейки чуждите писма, излизало от нея съвсем свободно, също така, както един човек чете някоя книга.
Един такъв феномен-графолог, е била Берта Боаняр. Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развила като девойка и когато се разчуло за нейната феноменална способност, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица, и Афродита, богинята на хубостта. Тази способност, която Берта е проявила в живота си, е надминавала всяка мощ на графологията и не се знае дали няма в случая някоя друга сила от онова непознато царство, което се нарича окултизъм. Защото, трябва да се знае, че това момиче никога не е искало да бъде графолог, нито е изучавала графологията, а още повече да е упражнявала това. Всичко онова, което тя е изричала, четейки чуждите писма, излизало от нея съвсем свободно, също така, както един човек чете някоя книга. За пръв път това момиче проявило своята способност, когато е било на 14 години. Майка й проучвала условията за настаняване на детето си в един пансион. Когато отговорът стигнал, Берта случайно била там наблизо и когато майка й прочела писмото. Берта също прегледала това писмо. Но тя веднага казала: „Жалко, че този човек е гърбав и заеква“.
към текста >>

Една нейна наставница скоро забелязала, че това момиче е необикновено надарено с голяма способност по графология и с него вършила много опити.
Но тя веднага казала: „Жалко, че този човек е гърбав и заеква“. Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си. Обаче, когато дъщеря й по-късно отишло в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директоре, наистина, бил гърбав и заеква, когато говори. Но после и в пансиона открили тази способност на Берта. Една нейна наставница скоро забелязала, че това момиче е необикновено надарено с голяма способност по графология и с него вършила много опити. При Берта всичко е ставало съвсем естествено. Тя всичко е говорила със своя обикновен детски речник, без какви да било докарвания и загадъчности, така че всеки е оставал зачуден пред този детски феномен, пред който не е могла да остане скрита никаква тайна, щом като това дете се добере до ръкописа на някого. Макар Берта да е стояла дълго време в пансиона, тя не е искала да се разчуе за тази нейна способност, така че за нея са знаели само един тесен кръг люде. Едва по-късно това се разчуло и тогава Берта Боаняр станала известна по-нашироко. На осемнадесетгодишната си възраст Берта Боаняр дава вече такива отговори на всеки едного за характера му, че тя става като съветник на много деловити люде.
към текста >>

Тя всичко е говорила със своя обикновен детски речник, без какви да било докарвания и загадъчности, така че всеки е оставал зачуден пред този детски феномен, пред който не е могла да остане скрита никаква тайна, щом като това дете се добере до ръкописа на някого.
Обаче, когато дъщеря й по-късно отишло в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директоре, наистина, бил гърбав и заеква, когато говори. Но после и в пансиона открили тази способност на Берта. Една нейна наставница скоро забелязала, че това момиче е необикновено надарено с голяма способност по графология и с него вършила много опити. При Берта всичко е ставало съвсем естествено. Тя всичко е говорила със своя обикновен детски речник, без какви да било докарвания и загадъчности, така че всеки е оставал зачуден пред този детски феномен, пред който не е могла да остане скрита никаква тайна, щом като това дете се добере до ръкописа на някого. Макар Берта да е стояла дълго време в пансиона, тя не е искала да се разчуе за тази нейна способност, така че за нея са знаели само един тесен кръг люде. Едва по-късно това се разчуло и тогава Берта Боаняр станала известна по-нашироко. На осемнадесетгодишната си възраст Берта Боаняр дава вече такива отговори на всеки едного за характера му, че тя става като съветник на много деловити люде. Така, към нея се обръща един банкер, който искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление“. Банкерът Фроасар, от Париж не приел този човек за слуга, и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство.
към текста >>

Ако графологът чете от някои ръкопис характера на писача, това съвсем не е било до това: да каже за скроени планове, които скоро ще се извършат, а още по-малко да узнае за фалшифицирани чекове.
На един държавник тя препоръчала да не взема на служба една бавачка, защото е много разсеяна, тъй като преди три дена, от невнимание, е изпуснала от прозореца едно дете, което й било поверено за пазене. Берта Боаняр прочела всичко това в писмото не тази бавачка и всичко излязло точно според думите й. Това момиче не остават спокойно нито деловите люде, нито полицията, нито учените. Всички се консултират с нея и на всички тя дава положителни отговори, така, че от ден на ден тя все повече и повече зачудва света. Учените мислят, че Берта не работи само с графологията, но има и друга способност, която не е още обяснена. Ако графологът чете от някои ръкопис характера на писача, това съвсем не е било до това: да каже за скроени планове, които скоро ще се извършат, а още по-малко да узнае за фалшифицирани чекове. Берта Боаняр влязла в своята двадесет и първа година и била една съвършена хубавица, и когато празнувала своя рожден ден, тя изрекла своето съдбоносно пророчество. В присъствието на своята майка, Берта намерила никакво писмо, прегледала го и рекла: „този, който е писал това писмо, ще умре след три месеца.“ Майка й погледнала писмото и за малко що не извикала. Това е било едно Бертино писмо, писано на млади години, и ръкописът й с течение на време се бил толкова изменил, че тя сама не е могла впоследствие, да го разпознае. И този път всичко онова, което изказала тази девойка, се изпълнило напълно. След шест недели Берта се разболяла в своето родно място — Лион, от ангина.
към текста >>

И този път всичко онова, което изказала тази девойка, се изпълнило напълно.
Учените мислят, че Берта не работи само с графологията, но има и друга способност, която не е още обяснена. Ако графологът чете от някои ръкопис характера на писача, това съвсем не е било до това: да каже за скроени планове, които скоро ще се извършат, а още по-малко да узнае за фалшифицирани чекове. Берта Боаняр влязла в своята двадесет и първа година и била една съвършена хубавица, и когато празнувала своя рожден ден, тя изрекла своето съдбоносно пророчество. В присъствието на своята майка, Берта намерила никакво писмо, прегледала го и рекла: „този, който е писал това писмо, ще умре след три месеца.“ Майка й погледнала писмото и за малко що не извикала. Това е било едно Бертино писмо, писано на млади години, и ръкописът й с течение на време се бил толкова изменил, че тя сама не е могла впоследствие, да го разпознае. И този път всичко онова, което изказала тази девойка, се изпълнило напълно. След шест недели Берта се разболяла в своето родно място — Лион, от ангина. Напразно са отишли всичките трудове и грижи на най добрите лекари, които са се опитали да спасят това необикновено момиче. Всичко, обаче, излязло залудо и Берта Боаняр умряла точно в онова време, което тя сама за себе си предрекла. М. И. С.
към текста >>

Напразно са отишли всичките трудове и грижи на най добрите лекари, които са се опитали да спасят това необикновено момиче.
Берта Боаняр влязла в своята двадесет и първа година и била една съвършена хубавица, и когато празнувала своя рожден ден, тя изрекла своето съдбоносно пророчество. В присъствието на своята майка, Берта намерила никакво писмо, прегледала го и рекла: „този, който е писал това писмо, ще умре след три месеца.“ Майка й погледнала писмото и за малко що не извикала. Това е било едно Бертино писмо, писано на млади години, и ръкописът й с течение на време се бил толкова изменил, че тя сама не е могла впоследствие, да го разпознае. И този път всичко онова, което изказала тази девойка, се изпълнило напълно. След шест недели Берта се разболяла в своето родно място — Лион, от ангина. Напразно са отишли всичките трудове и грижи на най добрите лекари, които са се опитали да спасят това необикновено момиче. Всичко, обаче, излязло залудо и Берта Боаняр умряла точно в онова време, което тя сама за себе си предрекла. М. И. С.
към текста >>

Всичко, обаче, излязло залудо и Берта Боаняр умряла точно в онова време, което тя сама за себе си предрекла.
В присъствието на своята майка, Берта намерила никакво писмо, прегледала го и рекла: „този, който е писал това писмо, ще умре след три месеца.“ Майка й погледнала писмото и за малко що не извикала. Това е било едно Бертино писмо, писано на млади години, и ръкописът й с течение на време се бил толкова изменил, че тя сама не е могла впоследствие, да го разпознае. И този път всичко онова, което изказала тази девойка, се изпълнило напълно. След шест недели Берта се разболяла в своето родно място — Лион, от ангина. Напразно са отишли всичките трудове и грижи на най добрите лекари, които са се опитали да спасят това необикновено момиче. Всичко, обаче, излязло залудо и Берта Боаняр умряла точно в онова време, което тя сама за себе си предрекла. М. И. С.
към текста >>

97. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество.
И именно законът за жертвата е великият, всемощен, вечен и непреодолим закон на живота. Защото жертвата е, която дава начало на живота. Животът произхожда от жертвата. Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество.
към текста >>

Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота?
Животът произхожда от жертвата. Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество. Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот. само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество.
към текста >>

Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот.
Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество. Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот. само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество. С. К.
към текста >>

само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество.
Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество. Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот. само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество. С. К. ДА ДАВАМЕ! Каквото пазите за себе си, губите го, а каквото давате, запазвате го завинаги. Това е един вечен и неизменен закон, от който вярваме има опитност всеки що годе съзнателен и буден човек, в когото започва да се проявява човешкото в по висока степен. Скъперникът, който завързва в девет възли парите си или ги заравя дълбоко в земята, ги губи завинаги отколкото, ако с тях би извършил едно велико и и благородно дело за Бога и за ближните си.
към текста >>

В загуба е онова, което не се движи.
ДА ДАВАМЕ! Каквото пазите за себе си, губите го, а каквото давате, запазвате го завинаги. Това е един вечен и неизменен закон, от който вярваме има опитност всеки що годе съзнателен и буден човек, в когото започва да се проявява човешкото в по висока степен. Скъперникът, който завързва в девет възли парите си или ги заравя дълбоко в земята, ги губи завинаги отколкото, ако с тях би извършил едно велико и и благородно дело за Бога и за ближните си. Ако ги вложи в касата на Бога те ще принесат полза многократно. В загуба е онова, което не се движи. Не се движи само спящата и мъртва материя. Всяко нещо, което е дадено в ръцете на човека — богатство, изкуство и пр. е да му послужи да прояви доброто и Любовта, да стане техен проводник. Не стане ли проводник, през него ще протече отрицателното. Природата дава на човека винаги но когато той изкористи и се от- клони от ония пътища, които му е начертала да се движи, тя прекъсва кредита си.
към текста >>

След това човек започва да говори наляво и на дясно, че работите в живота не с добре наредени и започва да обвинява: природата не е наредила работите както трябва, това е криво, онова не бива да стане и т. и.
Не се движи само спящата и мъртва материя. Всяко нещо, което е дадено в ръцете на човека — богатство, изкуство и пр. е да му послужи да прояви доброто и Любовта, да стане техен проводник. Не стане ли проводник, през него ще протече отрицателното. Природата дава на човека винаги но когато той изкористи и се от- клони от ония пътища, които му е начертала да се движи, тя прекъсва кредита си. След това човек започва да говори наляво и на дясно, че работите в живота не с добре наредени и започва да обвинява: природата не е наредила работите както трябва, това е криво, онова не бива да стане и т. и. В същност, когато се проучи въпроса по-подробно, става явно, че причината за това не е никой друг, освен той самия. Ако той среща противоречия и противодействия, това е езика на природата, чрез което тя му дава задача, която трябва да разреши с това. Тя иска да го застави да се изправи. Ако той не обърне сериозно внимание и започне да се занимава с това, което не е негова работа, като се помнели за всезнаещ и започне да коригира вечните закони на живота, то той ще получи такъв урок, че никога не ще може да го забрави. Често ние искаме много, без да работим, без да правим усилия.
към текста >>

Защото доброто е основа, А разумността, цел.
Често ние искаме много, без да работим, без да правим усилия. А знаем всички много добре, че нищо на готово само по себе си не идва. Как може да очакваме от една нива такъв плод какъвто не сме посели? Ние можем да имаме много, можем да очакваме също така много, но преди всичко се иска разумност. Учителя казва: „Всичко в живота е постижимо Когато времето е добро И ние сме разумни! Защото доброто е основа, А разумността, цел. С които Духът гради бъднини, Бъднини, велики бъднини“. На друго място казва, че разумността идва в съгласие с Любовта, с оная велика Любов, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството. Докато разумността и Любовта не посетят човека и не станат в него ръководно начало, той винаги ще губи, и никога не ще може да дава. Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички пориви. В противен случай, човек докато не е придобил разумността и Любовта в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си.
към текста >>

На друго място казва, че разумността идва в съгласие с Любовта, с оная велика Любов, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството.
Как може да очакваме от една нива такъв плод какъвто не сме посели? Ние можем да имаме много, можем да очакваме също така много, но преди всичко се иска разумност. Учителя казва: „Всичко в живота е постижимо Когато времето е добро И ние сме разумни! Защото доброто е основа, А разумността, цел. С които Духът гради бъднини, Бъднини, велики бъднини“. На друго място казва, че разумността идва в съгласие с Любовта, с оная велика Любов, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството. Докато разумността и Любовта не посетят човека и не станат в него ръководно начало, той винаги ще губи, и никога не ще може да дава. Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички пориви. В противен случай, човек докато не е придобил разумността и Любовта в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си. И така, нужно е да се притечем на помощ в такива случаи на ония, които се намират в подобно положение, но съществената помощ те ще получат сами от себе си. Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства.
към текста >>

Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички пориви.
Учителя казва: „Всичко в живота е постижимо Когато времето е добро И ние сме разумни! Защото доброто е основа, А разумността, цел. С които Духът гради бъднини, Бъднини, велики бъднини“. На друго място казва, че разумността идва в съгласие с Любовта, с оная велика Любов, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството. Докато разумността и Любовта не посетят човека и не станат в него ръководно начало, той винаги ще губи, и никога не ще може да дава. Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички пориви. В противен случай, човек докато не е придобил разумността и Любовта в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си. И така, нужно е да се притечем на помощ в такива случаи на ония, които се намират в подобно положение, но съществената помощ те ще получат сами от себе си. Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства. В противен случай, те няма да намерят мир нито на земята, нито на небето. Природата дава и ние да даваме!
към текста >>

В противен случай, човек докато не е придобил разумността и Любовта в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си.
Защото доброто е основа, А разумността, цел. С които Духът гради бъднини, Бъднини, велики бъднини“. На друго място казва, че разумността идва в съгласие с Любовта, с оная велика Любов, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството. Докато разумността и Любовта не посетят човека и не станат в него ръководно начало, той винаги ще губи, и никога не ще може да дава. Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички пориви. В противен случай, човек докато не е придобил разумността и Любовта в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си. И така, нужно е да се притечем на помощ в такива случаи на ония, които се намират в подобно положение, но съществената помощ те ще получат сами от себе си. Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства. В противен случай, те няма да намерят мир нито на земята, нито на небето. Природата дава и ние да даваме! В нея има разумност и любов, които творят.
към текста >>

В стария завет е казано: „Когато ме любите, Аз ще ви изпращам и ранния си дъжд и късния си дъжд на време; тогава и добитъкът ви ще бъде добър, всичко ще бъде в изобилие.
Ако пък се явят някои спорове, то лесно щяха да се разрешат. Ако пък хората имаха любов, навсякъде щеше да има изобилие. Дето няма любов, има сиромашия, ограничение, смърт. Значи, когато ние умираме, страдаме и се отдалечаваме от Бога. Това е признак на безлюбие. В стария завет е казано: „Когато ме любите, Аз ще ви изпращам и ранния си дъжд и късния си дъжд на време; тогава и добитъкът ви ще бъде добър, всичко ще бъде в изобилие. Не ме ли любите, ще има.беднотия.“ Сега съвременният свят казва: да правим икономия. Добре е да правим икономия, но кой прави икономия? — Бедният. И кое ще разреши въпроса — икономията ли или изобилието? В света няма по-голяма отрова от лъжата.
към текста >>

Аз не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, в която пеенето е необходимо.
И този човек ще говори най-сладките и най-разумните слова. Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите, затова те трябва да се научат да пеят. Всички хора трябва да се научат да пеят, затова именно и аз говоря за музиката. Всеки човек, на който гласа хърка, той не може да влезе в Царството Божие. Човек, който не пее, това не говори добре за него. Аз не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, в която пеенето е необходимо. Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да бъде в ума ви. Вие трябва да се приготовлявате за певци на сцената. Вие трябва да се приготовлявате за един концерт пред ангелите — те да ви харесат. Някой казва: аз съм добър човек. Казвам: изпей ми една песен, за да ти кажа какъв си!
към текста >>

Който няма основа, нека тури за основа Истината и върху тази основа да гради.
Тя скри краката си и така, без ръце и без крака, можа до влезе в рая. Ужасно нещо е, когато човек започне да лъже! Всички негови чувства, всички негови способности почват да се атрофират, лицето му обраства с косми, брадата му ляга назад, носът му става къс, челото му малко, ушите му стават също малки, очите му изпъкват навън, докато този човек съвсем се превръща в животно. Туй наричаме закон на израждане. Когато човек върви по закона на самоусъвършенстването, челото му става голямо и широко, брадата се издава напред, ушите се оформят. Който няма основа, нека тури за основа Истината и върху тази основа да гради. На онези от вас, които искат да станат ясновидци, да виждат право, казвам днес: престанете да лъжете и да се лъжете! Никаква друга философия! А това, дали ще можете или не, оставете този въпрос настрана. Ние не живеем за обществото, ние живеем за Бога. Казвате: дали мога да направя това нещо или не мога.
към текста >>

На онези от вас, които искат да станат ясновидци, да виждат право, казвам днес: престанете да лъжете и да се лъжете!
Ужасно нещо е, когато човек започне да лъже! Всички негови чувства, всички негови способности почват да се атрофират, лицето му обраства с косми, брадата му ляга назад, носът му става къс, челото му малко, ушите му стават също малки, очите му изпъкват навън, докато този човек съвсем се превръща в животно. Туй наричаме закон на израждане. Когато човек върви по закона на самоусъвършенстването, челото му става голямо и широко, брадата се издава напред, ушите се оформят. Който няма основа, нека тури за основа Истината и върху тази основа да гради. На онези от вас, които искат да станат ясновидци, да виждат право, казвам днес: престанете да лъжете и да се лъжете! Никаква друга философия! А това, дали ще можете или не, оставете този въпрос настрана. Ние не живеем за обществото, ние живеем за Бога. Казвате: дали мога да направя това нещо или не мога. Чудни сте вие!
към текста >>

И наистина, ние трябва да придобием тази Истина в нейната нова форма.
да придобива знания и да пише, или само да дава? — Да придобива. Ние трябва да придобием нещо в този свят. Придобивката всякога носи едно благо. Тази придобивка е Истината. И наистина, ние трябва да придобием тази Истина в нейната нова форма. Христос казва: „Които чуят гласа на тази Истина, ще оживеят и ще възкръснат.“ Всеки човек, който търси Истината, трябва да влезе в най-дълбоките места на земята. Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата душа, но като дойде страхът, той го побеждава. Някой казва: да ме освободят от страха!
към текста >>

От тях ще направя един нов свят и ще ги поставя граждани на това ново царство, което съграждам.
Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш. Пък и от омразата няма какво да те е със страх. Ще ходиш с нея без да мразиш. Бог каза на Мойсея: „Чух въздишките на моя народ. Иди да им кажеш моята добра вест, че аз съм решил да ги избавя от страданията чрез моята любов. От тях ще направя един нов свят и ще ги поставя граждани на това ново царство, което съграждам. Те ще бъдат избраните в това царство“. Какво каза Христос на учениците си, като дойде на земята? Идете и кажете на другите, че Отец ви избавя със своята любов, че Той е възлюбил всички души, и тия, които Му се надеят и уповават Нему. Той ще ги избави. И ако Христос е дошъл да избави света, всички вие трябва да обичате Истината, защото тази Истина е свързана с вътрешната свобода на душата.
към текста >>

Като създадем тези условия, ще имаме новата наука за изучаване нещата по новия начин.
Тя дава свобода, а свободата е свързана със знанието. Знанието е свързано със светлината. Светлината, сама по себе си, дава всички условия за живот. а Божественият живот, сам по себе си носи всички блага. А всички вие търсите тия блага. Като създадем тези условия, ще имаме новата наука за изучаване нещата по новия начин. Тогава животът ни няма да бъде еднообразен, а ще стане разнообразен. Благата, способностите, които се крият във вас, могат да се развият само по този начин — да вдъхне Бог във вас, чрез вашите уши, новия живот. И които чуят, това са хората, които няма да се раждат, но ще възкръснат. Защото, когато Бог вдъхна на хората дихание през носа, те станаха живи души, а тия, на които Бог вдъхне дихание през ушите, те ще възкръснат. И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят светлината.“ ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА От Фабр Д‘Оливе Аз ще разгледам музиката като изкуство, и ще се постарая да извлека от това изследване една теоретична и практична система, основана върху природата и съединяваща принципите, познати на древните, със знанията, който притежаваме днес в областта на музиката.
към текста >>

Благата, способностите, които се крият във вас, могат да се развият само по този начин — да вдъхне Бог във вас, чрез вашите уши, новия живот.
Светлината, сама по себе си, дава всички условия за живот. а Божественият живот, сам по себе си носи всички блага. А всички вие търсите тия блага. Като създадем тези условия, ще имаме новата наука за изучаване нещата по новия начин. Тогава животът ни няма да бъде еднообразен, а ще стане разнообразен. Благата, способностите, които се крият във вас, могат да се развият само по този начин — да вдъхне Бог във вас, чрез вашите уши, новия живот. И които чуят, това са хората, които няма да се раждат, но ще възкръснат. Защото, когато Бог вдъхна на хората дихание през носа, те станаха живи души, а тия, на които Бог вдъхне дихание през ушите, те ще възкръснат. И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят светлината.“ ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА От Фабр Д‘Оливе Аз ще разгледам музиката като изкуство, и ще се постарая да извлека от това изследване една теоретична и практична система, основана върху природата и съединяваща принципите, познати на древните, със знанията, който притежаваме днес в областта на музиката. Това изследване и неговите резултати ще бъдат много по-важни, отколкото може да се предполага; защото музиката не е. както си въобразяват днес, само изкуство да се комбинират звуците или способност да се възпроизвеждат по начин да бъдат най-приятни за ухото: това със само нейната външна страна, от която произхождат временни форми, повече или по-малко блестящи, според времето и мястото, според вкуса и каприза на публиката, които ги правят да варират по хиляди начини.
към текста >>

И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят светлината.“ ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА От Фабр Д‘Оливе Аз ще разгледам музиката като изкуство, и ще се постарая да извлека от това изследване една теоретична и практична система, основана върху природата и съединяваща принципите, познати на древните, със знанията, който притежаваме днес в областта на музиката.
Като създадем тези условия, ще имаме новата наука за изучаване нещата по новия начин. Тогава животът ни няма да бъде еднообразен, а ще стане разнообразен. Благата, способностите, които се крият във вас, могат да се развият само по този начин — да вдъхне Бог във вас, чрез вашите уши, новия живот. И които чуят, това са хората, които няма да се раждат, но ще възкръснат. Защото, когато Бог вдъхна на хората дихание през носа, те станаха живи души, а тия, на които Бог вдъхне дихание през ушите, те ще възкръснат. И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят светлината.“ ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА От Фабр Д‘Оливе Аз ще разгледам музиката като изкуство, и ще се постарая да извлека от това изследване една теоретична и практична система, основана върху природата и съединяваща принципите, познати на древните, със знанията, който притежаваме днес в областта на музиката. Това изследване и неговите резултати ще бъдат много по-важни, отколкото може да се предполага; защото музиката не е. както си въобразяват днес, само изкуство да се комбинират звуците или способност да се възпроизвеждат по начин да бъдат най-приятни за ухото: това със само нейната външна страна, от която произхождат временни форми, повече или по-малко блестящи, според времето и мястото, според вкуса и каприза на публиката, които ги правят да варират по хиляди начини. Музиката, разглеждана от нейната вътрешна страна, е, както я определяха древните, познанието за реда на всички неща, науката за хармоничните отношения във вселената; тя почива върху ненарушими принципи, които не търпят никаква промяна. Когато съвременните учени четат, в съчиненията на древността, блестящите похвали, които се отправят в тях към музиката, и чудесата, които й се приписват, те не могат да ги разберат. И понеже в теорията и практиката на това изкуство, тъй неустановено в техните очи, те не виждат нищо, което да оправдае тези похвали и да удостовери тези чудеса, те третират авторите на въпросните древни съчинения като увлечени от фантазията си или ги обвиняват в лъжа, без да мислят, че тези писатели, които те така обиждат, са най-разумните, най-мъдрите, най-учените и най-добродетелните хора на своето време.
към текста >>

И понеже в теорията и практиката на това изкуство, тъй неустановено в техните очи, те не виждат нищо, което да оправдае тези похвали и да удостовери тези чудеса, те третират авторите на въпросните древни съчинения като увлечени от фантазията си или ги обвиняват в лъжа, без да мислят, че тези писатели, които те така обиждат, са най-разумните, най-мъдрите, най-учените и най-добродетелните хора на своето време.
И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят светлината.“ ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА От Фабр Д‘Оливе Аз ще разгледам музиката като изкуство, и ще се постарая да извлека от това изследване една теоретична и практична система, основана върху природата и съединяваща принципите, познати на древните, със знанията, който притежаваме днес в областта на музиката. Това изследване и неговите резултати ще бъдат много по-важни, отколкото може да се предполага; защото музиката не е. както си въобразяват днес, само изкуство да се комбинират звуците или способност да се възпроизвеждат по начин да бъдат най-приятни за ухото: това със само нейната външна страна, от която произхождат временни форми, повече или по-малко блестящи, според времето и мястото, според вкуса и каприза на публиката, които ги правят да варират по хиляди начини. Музиката, разглеждана от нейната вътрешна страна, е, както я определяха древните, познанието за реда на всички неща, науката за хармоничните отношения във вселената; тя почива върху ненарушими принципи, които не търпят никаква промяна. Когато съвременните учени четат, в съчиненията на древността, блестящите похвали, които се отправят в тях към музиката, и чудесата, които й се приписват, те не могат да ги разберат. И понеже в теорията и практиката на това изкуство, тъй неустановено в техните очи, те не виждат нищо, което да оправдае тези похвали и да удостовери тези чудеса, те третират авторите на въпросните древни съчинения като увлечени от фантазията си или ги обвиняват в лъжа, без да мислят, че тези писатели, които те така обиждат, са най-разумните, най-мъдрите, най-учените и най-добродетелните хора на своето време. Самите музиканти, силно затруднени да достигнат, посредством модерната музика, за която те мислят, че е стигнала до последната степен на съвършенство, удивителните въздействия, приписвани на древната музика, се задоволяват с това да обясняват възможността на такива въздействия било с новостта на изкуството, било със силата на поезията, която е била съединена с музиката, било с предполагаемата грубост на народите. Бюрет, най-малко извинимия в този случай, защото неговите познания трябваше да го направят по-справедлив, претендира, че чудесата, които се разправят за музиката на древните гърци съвсем не доказват нейното превъзходство над нашата, и че Орфей, Демодокус, Фемиус и Терпандър не са правили нищо повече от това, което, в наши дни, биха могли да правят най-лошите селски свирачи, ако биха намерили подобни слушатели. Този писател, който иска да сравни древните гърци с някакви диви орди, сигурно забравя, че, от всички народи на земята, те са били най-чувствителните към красотата п изкуството и най-способните за нейното култивиране. Той не мисли, че наскоро след времето, в което се счита, че е живял Орфей, се явяват поети като Хезиод и Омир, законодатели като Ликург и Залеукус. Той не желае да види, че Тиртей и Терпандър са били почти съвременници на Сафо и Езоп, на Солон и Пиндар.
към текста >>

Самите музиканти, силно затруднени да достигнат, посредством модерната музика, за която те мислят, че е стигнала до последната степен на съвършенство, удивителните въздействия, приписвани на древната музика, се задоволяват с това да обясняват възможността на такива въздействия било с новостта на изкуството, било със силата на поезията, която е била съединена с музиката, било с предполагаемата грубост на народите.
Това изследване и неговите резултати ще бъдат много по-важни, отколкото може да се предполага; защото музиката не е. както си въобразяват днес, само изкуство да се комбинират звуците или способност да се възпроизвеждат по начин да бъдат най-приятни за ухото: това със само нейната външна страна, от която произхождат временни форми, повече или по-малко блестящи, според времето и мястото, според вкуса и каприза на публиката, които ги правят да варират по хиляди начини. Музиката, разглеждана от нейната вътрешна страна, е, както я определяха древните, познанието за реда на всички неща, науката за хармоничните отношения във вселената; тя почива върху ненарушими принципи, които не търпят никаква промяна. Когато съвременните учени четат, в съчиненията на древността, блестящите похвали, които се отправят в тях към музиката, и чудесата, които й се приписват, те не могат да ги разберат. И понеже в теорията и практиката на това изкуство, тъй неустановено в техните очи, те не виждат нищо, което да оправдае тези похвали и да удостовери тези чудеса, те третират авторите на въпросните древни съчинения като увлечени от фантазията си или ги обвиняват в лъжа, без да мислят, че тези писатели, които те така обиждат, са най-разумните, най-мъдрите, най-учените и най-добродетелните хора на своето време. Самите музиканти, силно затруднени да достигнат, посредством модерната музика, за която те мислят, че е стигнала до последната степен на съвършенство, удивителните въздействия, приписвани на древната музика, се задоволяват с това да обясняват възможността на такива въздействия било с новостта на изкуството, било със силата на поезията, която е била съединена с музиката, било с предполагаемата грубост на народите. Бюрет, най-малко извинимия в този случай, защото неговите познания трябваше да го направят по-справедлив, претендира, че чудесата, които се разправят за музиката на древните гърци съвсем не доказват нейното превъзходство над нашата, и че Орфей, Демодокус, Фемиус и Терпандър не са правили нищо повече от това, което, в наши дни, биха могли да правят най-лошите селски свирачи, ако биха намерили подобни слушатели. Този писател, който иска да сравни древните гърци с някакви диви орди, сигурно забравя, че, от всички народи на земята, те са били най-чувствителните към красотата п изкуството и най-способните за нейното култивиране. Той не мисли, че наскоро след времето, в което се счита, че е живял Орфей, се явяват поети като Хезиод и Омир, законодатели като Ликург и Залеукус. Той не желае да види, че Тиртей и Терпандър са били почти съвременници на Сафо и Езоп, на Солон и Пиндар. Аз не мога да разбера как може да се нареждат нещата така противоречиво, ако се разсъждаваше поне малко; и как ще ни се докаже, че тези които са имали поезия като тая на Омира и Сафо, закони като тези на Ликург и Солон и статуи като тези на Фидий, биха могли да идват във възхищение от някаква посредствена музика.
към текста >>

„Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“.
Той твърди, в началото на своята Книга за Законите, че в музиката са скрити всички ключове на възпитанието. „Човекът на доброто, казва той на друго място, е единствения съвършено музикант, защото той ни дава една съвършена хармония, не чрез една лира или някакъв друг инструмент, а чрез целокупността на своя живот“. Платон мисли,че съвършенство то на музиката не се състои в изкуството да се доставя удоволствие на чувствата, и че напротив, нищо не е тъй противно на здравия разум и на истината, както музиката, която възбужда чувствата. Според него, красотата на музиката се състои в красотата на добродетелта, която тя ни вдъхва. Той казва, че наклонностите на различните хора могат да се узнаят според вида на музиката, която те обичат и хвалят, и намира за нужно техния вкус в тая област да се формира още от рано, като музиката се въведе във възпитанието по точно определена система и закони. „Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело.
към текста >>

Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет.
„Човекът на доброто, казва той на друго място, е единствения съвършено музикант, защото той ни дава една съвършена хармония, не чрез една лира или някакъв друг инструмент, а чрез целокупността на своя живот“. Платон мисли,че съвършенство то на музиката не се състои в изкуството да се доставя удоволствие на чувствата, и че напротив, нищо не е тъй противно на здравия разум и на истината, както музиката, която възбужда чувствата. Според него, красотата на музиката се състои в красотата на добродетелта, която тя ни вдъхва. Той казва, че наклонностите на различните хора могат да се узнаят според вида на музиката, която те обичат и хвалят, и намира за нужно техния вкус в тая област да се формира още от рано, като музиката се въведе във възпитанието по точно определена система и закони. „Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път.
към текста >>

Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело.
„Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път. За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго дърво, и се изгуби в храсталака. Чокоинът се сепна с пушка в ръка; после се успокои, когато Васил каза: „Ето едно дребничко същество“. . . Тъй вървяха те до едно време напълно спокойно през влажния въздух на гората.
към текста >>

Пак по едно време потеглиха и отново се спряха.
Пази се от клонете, тук е гъсталак! В долината шуми, не е далеч рекичката: там са следите“. Хванаха в дясно из гъстата гора, която изглеждаше непроницаема стена. „Бавно“. . . каза Васил И неговия глас веднага се промени трептейки, от лъхването на вятъра по долината. Пак по едно време потеглиха и отново се спряха. Кучетата бяха неспокойни. Васил се наведе над глинестата земя. „Ето, познава се прясната следа“. . . Господин Григорица да се наведе и той, гледайки с внимание.
към текста >>

Лаенето на кучетата отново се чу ту по-близо, ту по-далече, но в еднакви промеждутъци от време.
Чокоинът се сепне. Кучешки лай се разнесе на два пъти в глъбините, като из под безкраен похлупак. Двамата зачакаха. Не се чуваше никакъв птичи вик. Нито летене на насекоми не пронизваше светлината. Лаенето на кучетата отново се чу ту по-близо, ту по-далече, но в еднакви промеждутъци от време. Горският приближи рога до устата и изсвири два пъти, и гората се разтресе, ечейки далече някъде. Изведнъж, когато дори не очакваха. както стояха заслушани в кучешкия лай. близо из гъстия храсталак, припкайки,се изпречи на тънките си и игриви крачка една сърне. Като стрела тя мина покрай чокоина на пет крачки.
към текста >>

През пръснатия дим той видя сърната да бяга със светкавична бързина по продължение на поляната, щръкна на два пъти и изпълни отново пушката.
както стояха заслушани в кучешкия лай. близо из гъстия храсталак, припкайки,се изпречи на тънките си и игриви крачка една сърне. Като стрела тя мина покрай чокоина на пет крачки. Горският се сепна. Г-н Григорица скочи като пробуден от страшен сън: прицели се с пушката и даде два изстрела един след друг. През пръснатия дим той видя сърната да бяга със светкавична бързина по продължение на поляната, щръкна на два пъти и изпълни отново пушката. Но през дима, който се разнасяше на страни, горския стоеше с пушката на прицел. „Стреляй! “ — извика Г-н Григорица. Василевата пушка избухтя. Екът достигна гърмежът на първите два изстрела. Животното се показа през дърветата и двамата го загледаха, а след това като видение го съзряха, че пак мина през дърветата докато се изгуби от очите им.
към текста >>

Горският отново поднесе рога към устата.
. . Трябва да почнем с кучетата насам. Тук е тяхното свърталище . . .“ Изведнъж млъкнаха и изостриха уши. Кучетата наближаваха лаейки. Горският отново поднесе рога към устата. „Що за дяволия? “ — промърмори с учудване чокоинът и отблизо погледна пушката си. Мълчанието продължи. За известно време лаенето на кучетата не се чуваше. А из гъсталака през снопове светлинни сърната бягаше подгонена от ужаса и се отдалечаваше към рекичката.
към текста >>

Отново подигна очи.
После намали хода, отвори път през шумака към коритото на реката. Предните й крака бяха във водата, а задните в тревата край брега, тя спря. Сивата й кожа заблестя бавно в сенките; само кротката й глава с дигнати уши и големи очи, стоеше сгряна от сноп лъчи. Ослуша се. После наведе муцуната си и досегна два пъти водата с тънките си крана. Отново подигна очи. В чистите води изведнъж капна капчица кръв. Предното й ляво краче леко се сви, почна да трепери. Сега водата капка по капка зачести и падаше мътейки речната водица. Сърната си наведе леко главата, като че ли искаше да огледа в мрачното огледало предната половина на тялото си. След това издаде едно леко стенание, и обърна черната си муцуна към окървавеното място.
към текста >>

Като основа на характера служи волята, а тя представлява: съзнателно ръководена дейност или действия.
Някой считат, че характера е един комплекс от особености, които човек проявява, безразлично дали те са положителни или отрицателни. Едно такова определение е неточно, а правотата му спорна. Защото и животните имат по-малко или повече положителни и отрицателни качества и при все това твърде смело би било, да кажем, че това е характер в по-тесен смисъл на думата. Характер можем да търсим само там, където има съзнателен живот. Характерът не представлява смесица от навици и прищявки, съвкупност от положителни качества: той е съчетание от добродетели. Като основа на характера служи волята, а тя представлява: съзнателно ръководена дейност или действия. По три неща можем да по-знаем хората с характер: търпението, самообладанието и благородството. Трите заедно, образуват характера. Епиктет ни служи като пример на самообладание, а Христос — на търпение и благородство. Характерът се изгражда бавно с постоянни и неприривни усилия за превъзмогване на мъчнотиите от вън и на слабостите си ог вътре и чрез постоянно поправяне на погрешките си. Всички съзнателни усилия към по доброто поддържане постоянно, всеки ден каляват волята и оформят характера.
към текста >>

98. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов Лекуване чрез музика – д-р Минима Из науката за живота.
– Пламен Планината (стих.) – А. Съзнателна работа В-к „Братство“ намалява абонамента си! – Редакцията Словото на Учителя. Христос Мога да кажа (ноти на песента) Да превърнем България в райска градина! – С. Калименов Лекуване чрез музика – д-р Минима Из науката за живота. Радиофеномените в Моравска Острава. Нови книги Списък на книги, които доставя редакция „Братство“ СРЕДЕН БАЛКАН Безплатно приложение на в-к „Братство“, бр. 195 Съдържание: Пред новата учебна година Образование и истинска култура Камбанчето Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“ ОПОМНЕТЕ СЕ! Когато гибелта приближава, все трябва да се намери някой, който да извика: Стига! Спрете!
към текста >>

Нови книги Списък на книги, които доставя редакция „Братство“ СРЕДЕН БАЛКАН Безплатно приложение на в-к „Братство“, бр.
– Редакцията Словото на Учителя. Христос Мога да кажа (ноти на песента) Да превърнем България в райска градина! – С. Калименов Лекуване чрез музика – д-р Минима Из науката за живота. Радиофеномените в Моравска Острава. Нови книги Списък на книги, които доставя редакция „Братство“ СРЕДЕН БАЛКАН Безплатно приложение на в-к „Братство“, бр. 195 Съдържание: Пред новата учебна година Образование и истинска култура Камбанчето Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“ ОПОМНЕТЕ СЕ! Когато гибелта приближава, все трябва да се намери някой, който да извика: Стига! Спрете! Върнете се назад! . .
към текста >>

195 Съдържание: Пред новата учебна година Образование и истинска култура Камбанчето Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“ ОПОМНЕТЕ СЕ!
Христос Мога да кажа (ноти на песента) Да превърнем България в райска градина! – С. Калименов Лекуване чрез музика – д-р Минима Из науката за живота. Радиофеномените в Моравска Острава. Нови книги Списък на книги, които доставя редакция „Братство“ СРЕДЕН БАЛКАН Безплатно приложение на в-к „Братство“, бр. 195 Съдържание: Пред новата учебна година Образование и истинска култура Камбанчето Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“ ОПОМНЕТЕ СЕ! Когато гибелта приближава, все трябва да се намери някой, който да извика: Стига! Спрете! Върнете се назад! . . Когато катастрофата идва, все трябва да се чуе един глас, който да предупреди спящите хора!
към текста >>

Ний, безбройните хиляди скромни работници за доброто, пръснати по целия свят; ний, милионите, обичащи и уважаващи живота, правдата и свободата; ний, бленуващите за новия свят на братството, хармонията и любовта,—ще оставим ли влака на живота да потъне в бездната!
. . Спрете! Ще спре ли машинистът пъкления бяг към пропастта? . . . Ще повърне ли влака към живот, вместо да лети към смърт? . . . Ний, безбройните хиляди скромни работници за доброто, пръснати по целия свят; ний, милионите, обичащи и уважаващи живота, правдата и свободата; ний, бленуващите за новия свят на братството, хармонията и любовта,—ще оставим ли влака на живота да потъне в бездната! Един глас, една воля, едно сърце, един ум трябва да заживее в нас: Не! Не! Никога! Никога вече война! Да бъде мир!
към текста >>

С воля и разум, с вяра и любов, с усилия и жертви, ние трябва да създадем нови условия, коренно различаващи се от досегашните.
* Когато хора говорят, все още можем да си правим оглушки; когато хора предвиждат и сочат опасността, все още можем да се колебаем и съмняваме. Днес сам Бог от небесата, чрез устата на своите проводници, ни предупреждава и сочи катастрофата, която ни заплашва. И, същевременно, Той ни сочи пътя, по който леко и безболезнено можем да се отправим към светлина, благополучие, щастие: Аз, и ти, и всички, да имаме една воля, една мисъл, едно желание: Мир, братство и любов! П л а м е н Едно най-важно от всичко: Да съзнаем, че от нас зависи да превърнем живота си в рай или в ад. Условията, които ни заобикалят, не са решающий фактор в живота ни. С воля и разум, с вяра и любов, с усилия и жертви, ние трябва да създадем нови условия, коренно различаващи се от досегашните. Човекът е нещо велико, което стои неизмеримо по- високо от външните условия. Ла съзнаем това и да дадем възможност на духа си да твори новия живот, новите условия, това значи да тръгнем по пътя на свободата, който води към щастието. ПЛАНИНАТА * Застанал на върха, оглеждам си пътя, по който преминах. И спомням си всичко: и моята първа неволя, и първата жажда във теб да проникна, да чуя ти тайната светла, от чистия извор да пия. * Но тъй непонятна ти беше за мене тогава.
към текста >>

Ла съзнаем това и да дадем възможност на духа си да твори новия живот, новите условия, това значи да тръгнем по пътя на свободата, който води към щастието.
И, същевременно, Той ни сочи пътя, по който леко и безболезнено можем да се отправим към светлина, благополучие, щастие: Аз, и ти, и всички, да имаме една воля, една мисъл, едно желание: Мир, братство и любов! П л а м е н Едно най-важно от всичко: Да съзнаем, че от нас зависи да превърнем живота си в рай или в ад. Условията, които ни заобикалят, не са решающий фактор в живота ни. С воля и разум, с вяра и любов, с усилия и жертви, ние трябва да създадем нови условия, коренно различаващи се от досегашните. Човекът е нещо велико, което стои неизмеримо по- високо от външните условия. Ла съзнаем това и да дадем възможност на духа си да твори новия живот, новите условия, това значи да тръгнем по пътя на свободата, който води към щастието. ПЛАНИНАТА * Застанал на върха, оглеждам си пътя, по който преминах. И спомням си всичко: и моята първа неволя, и първата жажда във теб да проникна, да чуя ти тайната светла, от чистия извор да пия. * Но тъй непонятна ти беше за мене тогава. И ето попитах реката. която по пътя си срещнах.
към текста >>

Ако един ученик в едно училище не направи добра изложба, той почва да се подготвя отново за изпит, той почва да работи по усърдно, за да направи по-добра изложба.
СЪЗНАТЕЛНА РАБОТА Човек тук на земята е служител на живота, той е ученик в едно училище, което кой съзнателно, кой несъзнателно следва. Както всеки ученик като свърши учението си, държи изпит и според тоя изпит, изпитната комисия заключава до колко е усвоил това, което е учил и доколко е готов да го приложи в живота си. Както всеки ученик, който следва художествена академия, дава изложба след като завърши, и според тая изложба, според картините, които излага и тяхното артистично изпълнение се заключва, доколко той е усвоило това изкуство. Така също всеки човек на земята, като ученик на живота, като ученик в тая велика Школа, държи изпити и дава изложба на произведенията си, той излага своите картини. Според изпълнението на тия картини, според тяхното съвършенство или несъвършенство, се заключава, доколко той е можал да усвои изкуството, което е учил, доколко е можал да разреши задачата, която природата му е дала да изпълни. Ако един ученик в едно училище не направи добра изложба, той почва да се подготвя отново за изпит, той почва да работи по усърдно, за да направи по-добра изложба. Той се старае да представи по съвършено изпълнени картини. А човек, като ученик в живота, след като е пропаднал на изпита си, след като е дал една неиздържана изложба, след като е изложил несъвършено изпълнени картини, не почва ли да работи отново, не почва ли да разрешава задачата си от начало? Както обикновения ученик в училище, ако го скъсат на изпит повтаря класа, така и човек, като ученик в живота, ако не изпълни задачата си, идва втори път да я довърши. А след като я довърши, след като издържи изпита си той минава в по-горен клас, в по-горна степен на развитие. Учениците в училище се стараят да научат добре уроците си, да издържат добре изпита си.
към текста >>

А човек, като ученик в живота, след като е пропаднал на изпита си, след като е дал една неиздържана изложба, след като е изложил несъвършено изпълнени картини, не почва ли да работи отново, не почва ли да разрешава задачата си от начало?
Както всеки ученик, който следва художествена академия, дава изложба след като завърши, и според тая изложба, според картините, които излага и тяхното артистично изпълнение се заключва, доколко той е усвоило това изкуство. Така също всеки човек на земята, като ученик на живота, като ученик в тая велика Школа, държи изпити и дава изложба на произведенията си, той излага своите картини. Според изпълнението на тия картини, според тяхното съвършенство или несъвършенство, се заключава, доколко той е можал да усвои изкуството, което е учил, доколко е можал да разреши задачата, която природата му е дала да изпълни. Ако един ученик в едно училище не направи добра изложба, той почва да се подготвя отново за изпит, той почва да работи по усърдно, за да направи по-добра изложба. Той се старае да представи по съвършено изпълнени картини. А човек, като ученик в живота, след като е пропаднал на изпита си, след като е дал една неиздържана изложба, след като е изложил несъвършено изпълнени картини, не почва ли да работи отново, не почва ли да разрешава задачата си от начало? Както обикновения ученик в училище, ако го скъсат на изпит повтаря класа, така и човек, като ученик в живота, ако не изпълни задачата си, идва втори път да я довърши. А след като я довърши, след като издържи изпита си той минава в по-горен клас, в по-горна степен на развитие. Учениците в училище се стараят да научат добре уроците си, да издържат добре изпита си. Художникът се старае да изложи по съвършено изпълнени картини. И човек, като ученик в едно много по-важно училище, не бива ли да се старае да учи по добре уроците си, да рисува по добре картините си и да решава по-добре задачите си ?
към текста >>

Както обикновения ученик в училище, ако го скъсат на изпит повтаря класа, така и човек, като ученик в живота, ако не изпълни задачата си, идва втори път да я довърши.
Така също всеки човек на земята, като ученик на живота, като ученик в тая велика Школа, държи изпити и дава изложба на произведенията си, той излага своите картини. Според изпълнението на тия картини, според тяхното съвършенство или несъвършенство, се заключава, доколко той е можал да усвои изкуството, което е учил, доколко е можал да разреши задачата, която природата му е дала да изпълни. Ако един ученик в едно училище не направи добра изложба, той почва да се подготвя отново за изпит, той почва да работи по усърдно, за да направи по-добра изложба. Той се старае да представи по съвършено изпълнени картини. А човек, като ученик в живота, след като е пропаднал на изпита си, след като е дал една неиздържана изложба, след като е изложил несъвършено изпълнени картини, не почва ли да работи отново, не почва ли да разрешава задачата си от начало? Както обикновения ученик в училище, ако го скъсат на изпит повтаря класа, така и човек, като ученик в живота, ако не изпълни задачата си, идва втори път да я довърши. А след като я довърши, след като издържи изпита си той минава в по-горен клас, в по-горна степен на развитие. Учениците в училище се стараят да научат добре уроците си, да издържат добре изпита си. Художникът се старае да изложи по съвършено изпълнени картини. И човек, като ученик в едно много по-важно училище, не бива ли да се старае да учи по добре уроците си, да рисува по добре картините си и да решава по-добре задачите си ? Много естествено, че така трябва да бъде, не бива да се забравя и отклонява от това което му предстои.
към текста >>

Да съединим усилията си, за да направим „Братство“ напълно издържан носител на Новото, което сега идва в света.
Там неговите статии не само се четат, но се превеждат и препечатват. Всичко това, разбира се, съвсем не ще ни накара да затворим очите си и да не виждаме, че в. „Братство“ наистина има още много недостатъци и че още много трябва да се работи за неговото подобрение. Но същевременно ние не се съмняваме, че той ще се развива като един жив организъм, ще расте и ще се подобрява. Н ние каним настоятелно всички, които разбират значението и ролята на вестника, и които имат възможност, да спомогнат за неговото подобрение със своите статии, дописки, стихотворения, разкази н други. Да съединим усилията си, за да направим „Братство“ напълно издържан носител на Новото, което сега идва в света. Същевременно, да направим всички по нищо за неговото разпространение, за да може, след време, той да стане най-разпространения вестник в България. Да дадем път на новото, защото то е, което ще ни спаси! Редакцията * * * От този брой на вестника изпращаме на голямо число нови адреси. Тия, които желаят да получават в-ка, да попълнят приложената чекова бележка и да ни изпратят сумата 40 лв. или пък да съобщят в редакцията че желаят да получават вестника и ще изплатят абонамента му в непродължително време.
към текста >>

Да дадем път на новото, защото то е, което ще ни спаси!
„Братство“ наистина има още много недостатъци и че още много трябва да се работи за неговото подобрение. Но същевременно ние не се съмняваме, че той ще се развива като един жив организъм, ще расте и ще се подобрява. Н ние каним настоятелно всички, които разбират значението и ролята на вестника, и които имат възможност, да спомогнат за неговото подобрение със своите статии, дописки, стихотворения, разкази н други. Да съединим усилията си, за да направим „Братство“ напълно издържан носител на Новото, което сега идва в света. Същевременно, да направим всички по нищо за неговото разпространение, за да може, след време, той да стане най-разпространения вестник в България. Да дадем път на новото, защото то е, което ще ни спаси! Редакцията * * * От този брой на вестника изпращаме на голямо число нови адреси. Тия, които желаят да получават в-ка, да попълнят приложената чекова бележка и да ни изпратят сумата 40 лв. или пък да съобщят в редакцията че желаят да получават вестника и ще изплатят абонамента му в непродължително време. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Христос Днес хората делят Христа на „исторически“, „космичен“. „мистичен“ и т. н.
към текста >>

Редакцията * * * От този брой на вестника изпращаме на голямо число нови адреси.
Но същевременно ние не се съмняваме, че той ще се развива като един жив организъм, ще расте и ще се подобрява. Н ние каним настоятелно всички, които разбират значението и ролята на вестника, и които имат възможност, да спомогнат за неговото подобрение със своите статии, дописки, стихотворения, разкази н други. Да съединим усилията си, за да направим „Братство“ напълно издържан носител на Новото, което сега идва в света. Същевременно, да направим всички по нищо за неговото разпространение, за да може, след време, той да стане най-разпространения вестник в България. Да дадем път на новото, защото то е, което ще ни спаси! Редакцията * * * От този брой на вестника изпращаме на голямо число нови адреси. Тия, които желаят да получават в-ка, да попълнят приложената чекова бележка и да ни изпратят сумата 40 лв. или пък да съобщят в редакцията че желаят да получават вестника и ще изплатят абонамента му в непродължително време. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Христос Днес хората делят Христа на „исторически“, „космичен“. „мистичен“ и т. н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим.
към текста >>

Той е великият вдъхнови- тел на всички откровения, във всички времена Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството.
Истина е, че Христос никога не е напускал земята Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята“. Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния“ и космичния“ и „мистичния“ живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос“, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен“ живот. Той е великият вдъхнови- тел на всички откровения, във всички времена Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците“. Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството. всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин.
към текста >>

Ала със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва; „Аз съм Пътя, Истината и Живота“. Пътят — разбран в широк смисъл на думата — това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота — това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината — това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.
към текста >>

който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него.
Пътят — разбран в широк смисъл на думата — това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота — това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината — това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога Само Христос е, който може да прокара тази жичка — да съедини човеците с Бога Защото Той. който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него. като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. Днес всички проповедници разправят. че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят тока противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението.
към текста >>

божественото, което единствено може да възстанови хармонията а света и връзката на човешките души с Бога.
Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си — пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос. „Синът Божи,“ слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. Синът — това е Словото, разумното. божественото, което единствено може да възстанови хармонията а света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото мощно Цяло. Защото такъв е законът на земята — за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух.
към текста >>

Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото мощно Цяло.
Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си — пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос. „Синът Божи,“ слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. Синът — това е Словото, разумното. божественото, което единствено може да възстанови хармонията а света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото мощно Цяло. Защото такъв е законът на земята — за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чийто души и сърца бликат от живот и любов.
към текста >>

Той е сбор от всички Синове Божии, чийто души и сърца бликат от живот и любов.
Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото мощно Цяло. Защото такъв е законът на земята — за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чийто души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието. идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот.
към текста >>

Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос.
Защото такъв е законът на земята — за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чийто души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието. идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.
към текста >>

То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието.
От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чийто души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието. идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания.
към текста >>

Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят.
“ Като говори за „небесни неща,“ Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща“ — бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците. както и с тогавашните науки. Наистина. Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение ма своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, Той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача.
към текста >>

Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.
Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение ма своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, Той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача. Христос е разорал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче — каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки Защо Христос. най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
към текста >>

На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
Едно, обаче може да се каже с увереност — Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия — там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. Ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха. от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен . Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието.
към текста >>

Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения — всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие — всичко онова, което сковава човешкия живот.
В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи — те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения — всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие — всичко онова, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души. който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило?
към текста >>

Калименов Д-р Минима.
И ние ще бъдем богато възнаградени. Достатъчно е само да направим плодовете достъпни за народа. Защото всичко, което малка България произведе, ще бъде капка в морето пред нуждите на народа ни и на света! Да превърнем земята си в райска градина! И тогава ще бъдем богати и щастливи, здрави и силни, ще имаме успех във всичко. С. Калименов Д-р Минима. Лекуване чрез музика Всеки тон представлява сбор от множество хармонично действащи сили, които оказват голямо влияние върху мислите, чувствата, стремежите и постъпките на човека Музиката в шестата раса ще служи като средство за лекуване. Който пее е здрав човек; който иска да бъде здрав нека пее. Учителя. Човешкото тяло е нещо повече от една крайно сложна машина. В него е вложена една разумност, която е и негов постоянен спътник. Тая разумност обединява живота на отделните части в него в едно хармонично цяло.
към текста >>

Основен закон в нея е: „Като служиш на цялото, да служиш на себе си“.
Лекуване чрез музика Всеки тон представлява сбор от множество хармонично действащи сили, които оказват голямо влияние върху мислите, чувствата, стремежите и постъпките на човека Музиката в шестата раса ще служи като средство за лекуване. Който пее е здрав човек; който иска да бъде здрав нека пее. Учителя. Човешкото тяло е нещо повече от една крайно сложна машина. В него е вложена една разумност, която е и негов постоянен спътник. Тая разумност обединява живота на отделните части в него в едно хармонично цяло. Основен закон в нея е: „Като служиш на цялото, да служиш на себе си“. Тая разумност е организиращата същност в физическия живот на човека и посредник между тялото и душата, между материята и духа. Престане ли тая връзка, отделните части на тялото заживяват всяка за себе си и започват разложението, което довежда до смърт. Животът е закон на единение, а смъртта е закон на разединение. Животът в едно здраво, преизпълнено с жизненост тяло, отделните части на което са в вълна хармония помежду си, можем да уподобим на една симфония, колкото сложна, толкова и красива и величествена. Всеки орган на тялото е един инструмент, който, като живее своя живот, изпълнява своята партия, а всички инструменти като вършат тона, обединени от разумното ръководство на диригента, дават в резултат музиката на тая симфония.
към текста >>

са струните на този инструмент и по тия струни се отекват тоновете, които, бидейки в едно правилни хармонично съчетание да-ват това, което наричаме здраве и бодрост, а когато те дойдат в дисонанс (поради това, че някой от тия тонове е нарушил правилното си съотношение спрямо другите), тогава имаме заболяване на една или друга част на тялото.
Животът в едно здраво, преизпълнено с жизненост тяло, отделните части на което са в вълна хармония помежду си, можем да уподобим на една симфония, колкото сложна, толкова и красива и величествена. Всеки орган на тялото е един инструмент, който, като живее своя живот, изпълнява своята партия, а всички инструменти като вършат тона, обединени от разумното ръководство на диригента, дават в резултат музиката на тая симфония. От друга страна, човешкото тяло може да се разглежда и като един многострунен музикален инструмент, на който свири душата и чрез който духът изявява себе си. Умът се проявява на земята чрез мозъка, сърцето (чувствата) — чрез дихателната система, а волята чрез двигателния апарат на мускулната система. Мозъкът, сърцето, балите дробове, стомаха, ръцете, краката, очите, ушите, носът и пр. са струните на този инструмент и по тия струни се отекват тоновете, които, бидейки в едно правилни хармонично съчетание да-ват това, което наричаме здраве и бодрост, а когато те дойдат в дисонанс (поради това, че някой от тия тонове е нарушил правилното си съотношение спрямо другите), тогава имаме заболяване на една или друга част на тялото. В последно време все повече се засилва схващането, че здравето е резултат на една вътрешна хармония между мислите, чувствата и постъпките у човека, резултат на едно вътрешно и дълбоко разположение. А една такава хармония, едно такова разположение е музика за онзи, който има уши да я чуе. Силно изживяното чувство на гняв, ярост, озлобление и други, неизбежно се съпровожда от нервни сътресения, които имат значение на разрушителни експлозии в нервната система, а зачестят ли тия експлозии, явяват се нервните разстройства и от там всички нервни и психични заболявания. Ако носим в гърдите си едно покискващо чувство на огорчение, завист, отчаяние и др., процесите в дихателната система нарушават своя нормален и хармоничен ход и ако не вземем на време мерки да се освободим от тия разрушителни елементи, скоро ще се появят първите признаци на белодробни заболявания. Върху всички тия състояния може да се въздейства отлично чрез музиката.
към текста >>

Всеки може да направи следния опит: Когато човек е силно разгневен за нещо и е изпаднал в крайна възбуда, като рискува да направи нещо, за което в следния момент би съжалявал искрено, нека се спре за миг и да изпее гамата 2 — 3 пъти нагоре и надолу с едно вслушване в тоновете.
В последно време все повече се засилва схващането, че здравето е резултат на една вътрешна хармония между мислите, чувствата и постъпките у човека, резултат на едно вътрешно и дълбоко разположение. А една такава хармония, едно такова разположение е музика за онзи, който има уши да я чуе. Силно изживяното чувство на гняв, ярост, озлобление и други, неизбежно се съпровожда от нервни сътресения, които имат значение на разрушителни експлозии в нервната система, а зачестят ли тия експлозии, явяват се нервните разстройства и от там всички нервни и психични заболявания. Ако носим в гърдите си едно покискващо чувство на огорчение, завист, отчаяние и др., процесите в дихателната система нарушават своя нормален и хармоничен ход и ако не вземем на време мерки да се освободим от тия разрушителни елементи, скоро ще се появят първите признаци на белодробни заболявания. Върху всички тия състояния може да се въздейства отлично чрез музиката. Всеки може да направи следния опит: Когато човек е силно разгневен за нещо и е изпаднал в крайна възбуда, като рискува да направи нещо, за което в следния момент би съжалявал искрено, нека се спре за миг и да изпее гамата 2 — 3 пъти нагоре и надолу с едно вслушване в тоновете. Ако този опит се направи без предубеждение непременно ще даде резултат: ще се почувства едно облекчение и едно освобождение от някакъв товар, който е притискал преди съзнанието на човека и го е довел до хипнотично състояние на гневната възбуда. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиофеномените в Моравска Острава Пръснатата преди няколко месеца сензационна новина за изключителните и неподаващи се на никакво научно обяснение способности на двама фабрични работници от Моравска Острава — Чехословашко, наречени „радио хора“ продължава да занимава специалистите, печата и любопитните из цяла Европа. Двама работници от големите заводи Витковиц след няколко годишни упорити упражнения в някакво специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите, са стигнали до необяснимото за съвременната наука положение да приемат радиовълни и да ги правят достояние на близки слушатели посредством контакт с обикновени високоговорители. Всеки може да си представи размера на сензацията и нейното практическо значение. И ако това откритие стане приложимо за всички, тогава всеки сам по себе си и навсякъде ще представлява жив радиоапарат.
към текста >>

(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиофеномените в Моравска Острава Пръснатата преди няколко месеца сензационна новина за изключителните и неподаващи се на никакво научно обяснение способности на двама фабрични работници от Моравска Острава — Чехословашко, наречени „радио хора“ продължава да занимава специалистите, печата и любопитните из цяла Европа.
Силно изживяното чувство на гняв, ярост, озлобление и други, неизбежно се съпровожда от нервни сътресения, които имат значение на разрушителни експлозии в нервната система, а зачестят ли тия експлозии, явяват се нервните разстройства и от там всички нервни и психични заболявания. Ако носим в гърдите си едно покискващо чувство на огорчение, завист, отчаяние и др., процесите в дихателната система нарушават своя нормален и хармоничен ход и ако не вземем на време мерки да се освободим от тия разрушителни елементи, скоро ще се появят първите признаци на белодробни заболявания. Върху всички тия състояния може да се въздейства отлично чрез музиката. Всеки може да направи следния опит: Когато човек е силно разгневен за нещо и е изпаднал в крайна възбуда, като рискува да направи нещо, за което в следния момент би съжалявал искрено, нека се спре за миг и да изпее гамата 2 — 3 пъти нагоре и надолу с едно вслушване в тоновете. Ако този опит се направи без предубеждение непременно ще даде резултат: ще се почувства едно облекчение и едно освобождение от някакъв товар, който е притискал преди съзнанието на човека и го е довел до хипнотично състояние на гневната възбуда. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиофеномените в Моравска Острава Пръснатата преди няколко месеца сензационна новина за изключителните и неподаващи се на никакво научно обяснение способности на двама фабрични работници от Моравска Острава — Чехословашко, наречени „радио хора“ продължава да занимава специалистите, печата и любопитните из цяла Европа. Двама работници от големите заводи Витковиц след няколко годишни упорити упражнения в някакво специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите, са стигнали до необяснимото за съвременната наука положение да приемат радиовълни и да ги правят достояние на близки слушатели посредством контакт с обикновени високоговорители. Всеки може да си представи размера на сензацията и нейното практическо значение. И ако това откритие стане приложимо за всички, тогава всеки сам по себе си и навсякъде ще представлява жив радиоапарат. Двама видни радиолози, професори от пражките висши училища, са най-подробно освидетелствали феномените, след което е трябвало де признаят, че двамата работници притежавал изключително лично електричество, с което са в състояние да осветяват електрически крушки и да приемат радиовълни, подобно на апарати. Тия двама учени са професор д-р Ернест, председател на чехословашкия съюз на радиослушателите и професор Шефранек от висшето техническо училище в Прага.
към текста >>

Двама работници от големите заводи Витковиц след няколко годишни упорити упражнения в някакво специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите, са стигнали до необяснимото за съвременната наука положение да приемат радиовълни и да ги правят достояние на близки слушатели посредством контакт с обикновени високоговорители.
Ако носим в гърдите си едно покискващо чувство на огорчение, завист, отчаяние и др., процесите в дихателната система нарушават своя нормален и хармоничен ход и ако не вземем на време мерки да се освободим от тия разрушителни елементи, скоро ще се появят първите признаци на белодробни заболявания. Върху всички тия състояния може да се въздейства отлично чрез музиката. Всеки може да направи следния опит: Когато човек е силно разгневен за нещо и е изпаднал в крайна възбуда, като рискува да направи нещо, за което в следния момент би съжалявал искрено, нека се спре за миг и да изпее гамата 2 — 3 пъти нагоре и надолу с едно вслушване в тоновете. Ако този опит се направи без предубеждение непременно ще даде резултат: ще се почувства едно облекчение и едно освобождение от някакъв товар, който е притискал преди съзнанието на човека и го е довел до хипнотично състояние на гневната възбуда. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиофеномените в Моравска Острава Пръснатата преди няколко месеца сензационна новина за изключителните и неподаващи се на никакво научно обяснение способности на двама фабрични работници от Моравска Острава — Чехословашко, наречени „радио хора“ продължава да занимава специалистите, печата и любопитните из цяла Европа. Двама работници от големите заводи Витковиц след няколко годишни упорити упражнения в някакво специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите, са стигнали до необяснимото за съвременната наука положение да приемат радиовълни и да ги правят достояние на близки слушатели посредством контакт с обикновени високоговорители. Всеки може да си представи размера на сензацията и нейното практическо значение. И ако това откритие стане приложимо за всички, тогава всеки сам по себе си и навсякъде ще представлява жив радиоапарат. Двама видни радиолози, професори от пражките висши училища, са най-подробно освидетелствали феномените, след което е трябвало де признаят, че двамата работници притежавал изключително лично електричество, с което са в състояние да осветяват електрически крушки и да приемат радиовълни, подобно на апарати. Тия двама учени са професор д-р Ернест, председател на чехословашкия съюз на радиослушателите и професор Шефранек от висшето техническо училище в Прага. Пред група журналисти, полетели с аероплани при първата вест за новите чудотворци, от Виена, Будапеща, Бреслау, Берлин проф.
към текста >>

Пред група журналисти, полетели с аероплани при първата вест за новите чудотворци, от Виена, Будапеща, Бреслау, Берлин проф.
Двама работници от големите заводи Витковиц след няколко годишни упорити упражнения в някакво специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите, са стигнали до необяснимото за съвременната наука положение да приемат радиовълни и да ги правят достояние на близки слушатели посредством контакт с обикновени високоговорители. Всеки може да си представи размера на сензацията и нейното практическо значение. И ако това откритие стане приложимо за всички, тогава всеки сам по себе си и навсякъде ще представлява жив радиоапарат. Двама видни радиолози, професори от пражките висши училища, са най-подробно освидетелствали феномените, след което е трябвало де признаят, че двамата работници притежавал изключително лично електричество, с което са в състояние да осветяват електрически крушки и да приемат радиовълни, подобно на апарати. Тия двама учени са професор д-р Ернест, председател на чехословашкия съюз на радиослушателите и професор Шефранек от висшето техническо училище в Прага. Пред група журналисти, полетели с аероплани при първата вест за новите чудотворци, от Виена, Будапеща, Бреслау, Берлин проф. Шафранек заявил: — Новината отговаря на истината. Двама субекти проявяват способностите, които алармираха средноевропейския печат. При срещата си с тях ние взехме всички мерки, които могат да ни предпазят от евентуално мошеничество. Приложихме и всички изолационни методи. Опасявахме се и от хипнотично внушение, за това записахме целия разговор и придружаващите го ефекти на грамофонни плочи.
към текста >>

Шафранек заявил: — Новината отговаря на истината.
Всеки може да си представи размера на сензацията и нейното практическо значение. И ако това откритие стане приложимо за всички, тогава всеки сам по себе си и навсякъде ще представлява жив радиоапарат. Двама видни радиолози, професори от пражките висши училища, са най-подробно освидетелствали феномените, след което е трябвало де признаят, че двамата работници притежавал изключително лично електричество, с което са в състояние да осветяват електрически крушки и да приемат радиовълни, подобно на апарати. Тия двама учени са професор д-р Ернест, председател на чехословашкия съюз на радиослушателите и професор Шефранек от висшето техническо училище в Прага. Пред група журналисти, полетели с аероплани при първата вест за новите чудотворци, от Виена, Будапеща, Бреслау, Берлин проф. Шафранек заявил: — Новината отговаря на истината. Двама субекти проявяват способностите, които алармираха средноевропейския печат. При срещата си с тях ние взехме всички мерки, които могат да ни предпазят от евентуално мошеничество. Приложихме и всички изолационни методи. Опасявахме се и от хипнотично внушение, за това записахме целия разговор и придружаващите го ефекти на грамофонни плочи. Всичко с факт.
към текста >>

Каквото изкарат с труда си,едва покрива разходите по обикновените им нужди.
— Какви хора са тия феномени? — Единият се казва Франц Синори, 21 год., оксиженист. Родното си място — Моравска Острава — не е напущал. Другият е Рудолф Влтавски, 32 год., монтьор. И двамата са бедни хора. Каквото изкарат с труда си,едва покрива разходите по обикновените им нужди. Радиолюбители са, без особени технически познания. Твърде посредствени са, за да могат да организират и изнесат едно такова гениално мошеничество. — Какви предохранителни мерки взехте при анкетата? Основно обискирахме помещението и облеклото на присъстващите. След това ги изолирахме и поставихме в положение да нямат възможност да се съединят с някой скрит електропроводник.
към текста >>

Основно обискирахме помещението и облеклото на присъстващите.
И двамата са бедни хора. Каквото изкарат с труда си,едва покрива разходите по обикновените им нужди. Радиолюбители са, без особени технически познания. Твърде посредствени са, за да могат да организират и изнесат едно такова гениално мошеничество. — Какви предохранителни мерки взехте при анкетата? Основно обискирахме помещението и облеклото на присъстващите. След това ги изолирахме и поставихме в положение да нямат възможност да се съединят с някой скрит електропроводник. Въпреки всичко, невероятното и необяснимото се реализира. След личната подготовка, високоговорителят, който бяхме донесли със себе си, се обади. Започна се хващането на станции по желание. Това именно е най-голямата мистерия.
към текста >>

Предаването се прекъсна, когато двамата отпуснаха ръцете си и продължи, когато ги уловиха от ново.
Сикора взе една електрическа крушка, стисна я между палеца и показалеца на едната си ръка, а другата подаде на Влтавски, който опря показалеца на свободната си ръка върху контакта на крушката. Видях с очите си, а и моя фотоапарат го отбеляза: крушката светна. Сикора и Влтеоски се уловиха за ръце и се съединиха с щепселите на високоговорителя, който не можеше да крие никаква магия в себе си, защото пражките професори бяха предложили свой високоговорител. След неколко минути мембраната затрепери, а след още няколко се чу предаването на една чешка станция. Това, което чух, сравнено с радиопрограмата, посочи, че е уловено предаване на станцията Моравска Острава. Предаването се прекъсна, когато двамата отпуснаха ръцете си и продължи, когато ги уловиха от ново. Освен това, когато Влтавски започваше да диша тежко, звукът се значително усилваше. Опитът продължи около две минути. — Коя станция желаете да чуете, запита ме Влтавски, който изглеждаше, че е главният медиум. Нови дихателни упражнения, контакт с високоговорителя, който беше в ръцете ми, и се зачу немски говор и лека музика. Бреслау препредаваше емисия на Кьолн.
към текста >>

Нови дихателни упражнения, контакт с високоговорителя, който беше в ръцете ми, и се зачу немски говор и лека музика.
Това, което чух, сравнено с радиопрограмата, посочи, че е уловено предаване на станцията Моравска Острава. Предаването се прекъсна, когато двамата отпуснаха ръцете си и продължи, когато ги уловиха от ново. Освен това, когато Влтавски започваше да диша тежко, звукът се значително усилваше. Опитът продължи около две минути. — Коя станция желаете да чуете, запита ме Влтавски, който изглеждаше, че е главният медиум. Нови дихателни упражнения, контакт с високоговорителя, който беше в ръцете ми, и се зачу немски говор и лека музика. Бреслау препредаваше емисия на Кьолн. Друго силно впечатление беше за мен обстоятелството, че тоновете бяха извънредно естествени и чисти. Навън валеше дъжд и се навдигаше буря, но това не оказваше никакво влияние на живите приемници. Никакви шумове, никакви паразити. Двамата радиохора са в състояние да ловят около 10 различни европейски станции и то по желание.
към текста >>

Друго силно впечатление беше за мен обстоятелството, че тоновете бяха извънредно естествени и чисти.
Освен това, когато Влтавски започваше да диша тежко, звукът се значително усилваше. Опитът продължи около две минути. — Коя станция желаете да чуете, запита ме Влтавски, който изглеждаше, че е главният медиум. Нови дихателни упражнения, контакт с високоговорителя, който беше в ръцете ми, и се зачу немски говор и лека музика. Бреслау препредаваше емисия на Кьолн. Друго силно впечатление беше за мен обстоятелството, че тоновете бяха извънредно естествени и чисти. Навън валеше дъжд и се навдигаше буря, но това не оказваше никакво влияние на живите приемници. Никакви шумове, никакви паразити. Двамата радиохора са в състояние да ловят около 10 различни европейски станции и то по желание. Направи се и друг опит. Когато един от присъстващите допираше до челото на Влтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличаваше с около 30 на сто.
към текста >>

Нови книги ШЕСТОТО ЧУВСТВО НА ЧОВЕКА наблюдения, изследване и лична опитност от проф. Ш.
Никакви шумове, никакви паразити. Двамата радиохора са в състояние да ловят около 10 различни европейски станции и то по желание. Направи се и друг опит. Когато един от присъстващите допираше до челото на Влтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличаваше с около 30 на сто. Тия са фактите по чудото в Моравска Острава. Нови книги ШЕСТОТО ЧУВСТВО НА ЧОВЕКА наблюдения, изследване и лична опитност от проф. Ш. РИШЕ В тази книга по необорим начин е доказано съществуването на шесто чувство в човека. В нея авторът ни дава преди всичко опити — изследвания над известни индивиди, наречени от него сензитиви, които притежават началният, стадии на шестото чувство, т. е. това, което окултистите наричат ясновидство. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“ * * * ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ от СТЕФАН ТОШЕВ (свършил по правните и държавните науки, бивш прокурор на окръжен съд, сега адвокат) Тази книга съдържа 552 страници с най-разнообразен материал из сферите на религията, християнството, окултната наука, философията, теософията и пр.
към текста >>

това, което окултистите наричат ясновидство.
Когато един от присъстващите допираше до челото на Влтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличаваше с около 30 на сто. Тия са фактите по чудото в Моравска Острава. Нови книги ШЕСТОТО ЧУВСТВО НА ЧОВЕКА наблюдения, изследване и лична опитност от проф. Ш. РИШЕ В тази книга по необорим начин е доказано съществуването на шесто чувство в човека. В нея авторът ни дава преди всичко опити — изследвания над известни индивиди, наречени от него сензитиви, които притежават началният, стадии на шестото чувство, т. е. това, което окултистите наричат ясновидство. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“ * * * ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ от СТЕФАН ТОШЕВ (свършил по правните и държавните науки, бивш прокурор на окръжен съд, сега адвокат) Тази книга съдържа 552 страници с най-разнообразен материал из сферите на религията, християнството, окултната наука, философията, теософията и пр. В тази книга автора е засегнал доста голям брой най-интересни въпроси. Както в главата „Същинския човек“, тъй и в главата „Ясновидството“ читателя ще намери осветления за човека и неговите тела, за Азът и неговите проводници, с указания за тяхното развитие и функции, за проявите на чакрите в тях и от какво зависи развитието на ясновидството и яснослухарството у човека. По този въпрос автора е дал доста цитати от големи, авторитетни окултисти, като Учителя Дънов, Д-р Анна Безант, Д-р Рудолф Щайнер, Ч.
към текста >>

Както в главата „Същинския човек“, тъй и в главата „Ясновидството“ читателя ще намери осветления за човека и неговите тела, за Азът и неговите проводници, с указания за тяхното развитие и функции, за проявите на чакрите в тях и от какво зависи развитието на ясновидството и яснослухарството у човека.
В нея авторът ни дава преди всичко опити — изследвания над известни индивиди, наречени от него сензитиви, които притежават началният, стадии на шестото чувство, т. е. това, което окултистите наричат ясновидство. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“ * * * ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ от СТЕФАН ТОШЕВ (свършил по правните и държавните науки, бивш прокурор на окръжен съд, сега адвокат) Тази книга съдържа 552 страници с най-разнообразен материал из сферите на религията, християнството, окултната наука, философията, теософията и пр. В тази книга автора е засегнал доста голям брой най-интересни въпроси. Както в главата „Същинския човек“, тъй и в главата „Ясновидството“ читателя ще намери осветления за човека и неговите тела, за Азът и неговите проводници, с указания за тяхното развитие и функции, за проявите на чакрите в тях и от какво зависи развитието на ясновидството и яснослухарството у човека. По този въпрос автора е дал доста цитати от големи, авторитетни окултисти, като Учителя Дънов, Д-р Анна Безант, Д-р Рудолф Щайнер, Ч. Ледбитер, Брахман Чатерджи, Макс Хайндел, Йог Рамачарка и др. В главата „Същинския човек“ автора е подчертал дебело, че същинския човек не е тялото, а духът, съзнанието — безсмъртната същност, която е еманация от Бога. В тази глава автора си е послужил с доста цитати от професори по философия, учени с голяма известност и др., като проф. Д. Михалчев, проф. Фр.
към текста >>

По този въпрос автора е дал доста цитати от големи, авторитетни окултисти, като Учителя Дънов, Д-р Анна Безант, Д-р Рудолф Щайнер, Ч.
това, което окултистите наричат ясновидство. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“ * * * ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ от СТЕФАН ТОШЕВ (свършил по правните и държавните науки, бивш прокурор на окръжен съд, сега адвокат) Тази книга съдържа 552 страници с най-разнообразен материал из сферите на религията, християнството, окултната наука, философията, теософията и пр. В тази книга автора е засегнал доста голям брой най-интересни въпроси. Както в главата „Същинския човек“, тъй и в главата „Ясновидството“ читателя ще намери осветления за човека и неговите тела, за Азът и неговите проводници, с указания за тяхното развитие и функции, за проявите на чакрите в тях и от какво зависи развитието на ясновидството и яснослухарството у човека. По този въпрос автора е дал доста цитати от големи, авторитетни окултисти, като Учителя Дънов, Д-р Анна Безант, Д-р Рудолф Щайнер, Ч. Ледбитер, Брахман Чатерджи, Макс Хайндел, Йог Рамачарка и др. В главата „Същинския човек“ автора е подчертал дебело, че същинския човек не е тялото, а духът, съзнанието — безсмъртната същност, която е еманация от Бога. В тази глава автора си е послужил с доста цитати от професори по философия, учени с голяма известност и др., като проф. Д. Михалчев, проф. Фр. Паулсен, Анри Бергсон, Сър Оливър Лодж, сър Уйлям Барет, Морис Метерлинк, проф.
към текста >>

В тази книга авторът е разгледал между другите и следните въпроси: Карма, Прераждаме, Стария завет, Новия завет, Вяра, Покаяние и Новораждане, Любов, Молитва, Царството Божие, Интуиция, Съзерцание, Законите на човешката мисъл, Подсъзнание и свърхсъзнание, Мъдростта, Назначението на страданията.
В главата „Същинския човек“ автора е подчертал дебело, че същинския човек не е тялото, а духът, съзнанието — безсмъртната същност, която е еманация от Бога. В тази глава автора си е послужил с доста цитати от професори по философия, учени с голяма известност и др., като проф. Д. Михалчев, проф. Фр. Паулсен, Анри Бергсон, Сър Оливър Лодж, сър Уйлям Барет, Морис Метерлинк, проф. Шарл Рише, Абат Морьо, Камил Фламарион и др., за да убеди читателя, че материализма е една отживяла, несъстоятелна теория, че същинския човек не е тялото, а съзнанието (духа), което преживява смъртта на тялото. В тази книга авторът е разгледал между другите и следните въпроси: Карма, Прераждаме, Стария завет, Новия завет, Вяра, Покаяние и Новораждане, Любов, Молитва, Царството Божие, Интуиция, Съзерцание, Законите на човешката мисъл, Подсъзнание и свърхсъзнание, Мъдростта, Назначението на страданията. Древната наука магия (наука за могъществото) в книгите на Стария завет, Критика върху учението на християнските църкви за безконечен ад. Пътя на ученика, етапите по този път и условията за по-бързо изкачване по стълбата към върха (Идеала). Разгледани са още и следните въпроси: Ясновидството (разни видове ясновидство — характеристика и методи за развитие; дадени са доста примери из сериозни съчинения и из нашата и чужда преса). Шестото Чувство. Спиритизма и Пророческите сънища (подкрепени са и с доста примери).
към текста >>

Древната наука магия (наука за могъществото) в книгите на Стария завет, Критика върху учението на християнските църкви за безконечен ад.
В тази глава автора си е послужил с доста цитати от професори по философия, учени с голяма известност и др., като проф. Д. Михалчев, проф. Фр. Паулсен, Анри Бергсон, Сър Оливър Лодж, сър Уйлям Барет, Морис Метерлинк, проф. Шарл Рише, Абат Морьо, Камил Фламарион и др., за да убеди читателя, че материализма е една отживяла, несъстоятелна теория, че същинския човек не е тялото, а съзнанието (духа), което преживява смъртта на тялото. В тази книга авторът е разгледал между другите и следните въпроси: Карма, Прераждаме, Стария завет, Новия завет, Вяра, Покаяние и Новораждане, Любов, Молитва, Царството Божие, Интуиция, Съзерцание, Законите на човешката мисъл, Подсъзнание и свърхсъзнание, Мъдростта, Назначението на страданията. Древната наука магия (наука за могъществото) в книгите на Стария завет, Критика върху учението на християнските църкви за безконечен ад. Пътя на ученика, етапите по този път и условията за по-бързо изкачване по стълбата към върха (Идеала). Разгледани са още и следните въпроси: Ясновидството (разни видове ясновидство — характеристика и методи за развитие; дадени са доста примери из сериозни съчинения и из нашата и чужда преса). Шестото Чувство. Спиритизма и Пророческите сънища (подкрепени са и с доста примери). Цената на книгата е 50 лв.
към текста >>

Разгледани са още и следните въпроси: Ясновидството (разни видове ясновидство — характеристика и методи за развитие; дадени са доста примери из сериозни съчинения и из нашата и чужда преса).
Паулсен, Анри Бергсон, Сър Оливър Лодж, сър Уйлям Барет, Морис Метерлинк, проф. Шарл Рише, Абат Морьо, Камил Фламарион и др., за да убеди читателя, че материализма е една отживяла, несъстоятелна теория, че същинския човек не е тялото, а съзнанието (духа), което преживява смъртта на тялото. В тази книга авторът е разгледал между другите и следните въпроси: Карма, Прераждаме, Стария завет, Новия завет, Вяра, Покаяние и Новораждане, Любов, Молитва, Царството Божие, Интуиция, Съзерцание, Законите на човешката мисъл, Подсъзнание и свърхсъзнание, Мъдростта, Назначението на страданията. Древната наука магия (наука за могъществото) в книгите на Стария завет, Критика върху учението на християнските църкви за безконечен ад. Пътя на ученика, етапите по този път и условията за по-бързо изкачване по стълбата към върха (Идеала). Разгледани са още и следните въпроси: Ясновидството (разни видове ясновидство — характеристика и методи за развитие; дадени са доста примери из сериозни съчинения и из нашата и чужда преса). Шестото Чувство. Спиритизма и Пророческите сънища (подкрепени са и с доста примери). Цената на книгата е 50 лв. и се доставя: от книгоиздателство „Братство“ в гр. Севлиево. * * * ЛИЦА И ДУШИ физиогномични портрети ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето.
към текста >>

РАДЕВ В книгата са дадени портретите са разгледани паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагрнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди.
Спиритизма и Пророческите сънища (подкрепени са и с доста примери). Цената на книгата е 50 лв. и се доставя: от книгоиздателство „Братство“ в гр. Севлиево. * * * ЛИЦА И ДУШИ физиогномични портрети ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето. ОТ Г. РАДЕВ В книгата са дадени портретите са разгледани паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагрнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“. * * * Открива се подписка за абонати на епохалното съчинение на полския философ-месианист ABГУСТ ТЙЕЖКОВСКИ ОТЧЕ НАШ „Отче наш“, това е заветът на Христа, съкратено евангелие, социални програма на бъдещата епоха на Духа, която настъпва вече, която се ражда в кървавите страдания на човечеството. И сега, когато народите търсят път, изход от всеобщата и дълбока криза, вдъхновените слова на гениалния полски философ, звучат пророчески и действително носят откровението на Духа, за новата епоха на Духа Святий! „Отче наш“ трябва да бъде настолна книга за всеки който иска да схване смисъла на историческото развитие на човечеството, защото това е цяла философия на историята.
към текста >>

* * * Открива се подписка за абонати на епохалното съчинение на полския философ-месианист ABГУСТ ТЙЕЖКОВСКИ ОТЧЕ НАШ „Отче наш“, това е заветът на Христа, съкратено евангелие, социални програма на бъдещата епоха на Духа, която настъпва вече, която се ражда в кървавите страдания на човечеството.
* * * ЛИЦА И ДУШИ физиогномични портрети ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето. ОТ Г. РАДЕВ В книгата са дадени портретите са разгледани паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагрнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“. * * * Открива се подписка за абонати на епохалното съчинение на полския философ-месианист ABГУСТ ТЙЕЖКОВСКИ ОТЧЕ НАШ „Отче наш“, това е заветът на Христа, съкратено евангелие, социални програма на бъдещата епоха на Духа, която настъпва вече, която се ражда в кървавите страдания на човечеството. И сега, когато народите търсят път, изход от всеобщата и дълбока криза, вдъхновените слова на гениалния полски философ, звучат пророчески и действително носят откровението на Духа, за новата епоха на Духа Святий! „Отче наш“ трябва да бъде настолна книга за всеки който иска да схване смисъла на историческото развитие на човечеството, защото това е цяла философия на историята. Славянството възхожда към изпълнение на своята велика мисия. Полският месианизъм в лицето на Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Трентовски и особено най-типичния — Тйежковски, още преди сто години е прозрял близкото тържество на Христовия идеал за Царството Божие. И днес, когато всички търсят програма за социалния живот, за справедливост и мир, пред нас е вдъхновената книга на Август Тйежковски, където е разкрита дивната програма на Христа, дадена в молитвата „Отче наш“ и запечатана досега със седем печата!
към текста >>

И сега, когато народите търсят път, изход от всеобщата и дълбока криза, вдъхновените слова на гениалния полски философ, звучат пророчески и действително носят откровението на Духа, за новата епоха на Духа Святий!
ОТ Г. РАДЕВ В книгата са дадени портретите са разгледани паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагрнер и Шуберт, Ибсен и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“. * * * Открива се подписка за абонати на епохалното съчинение на полския философ-месианист ABГУСТ ТЙЕЖКОВСКИ ОТЧЕ НАШ „Отче наш“, това е заветът на Христа, съкратено евангелие, социални програма на бъдещата епоха на Духа, която настъпва вече, която се ражда в кървавите страдания на човечеството. И сега, когато народите търсят път, изход от всеобщата и дълбока криза, вдъхновените слова на гениалния полски философ, звучат пророчески и действително носят откровението на Духа, за новата епоха на Духа Святий! „Отче наш“ трябва да бъде настолна книга за всеки който иска да схване смисъла на историческото развитие на човечеството, защото това е цяла философия на историята. Славянството възхожда към изпълнение на своята велика мисия. Полският месианизъм в лицето на Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Трентовски и особено най-типичния — Тйежковски, още преди сто години е прозрял близкото тържество на Христовия идеал за Царството Божие. И днес, когато всички търсят програма за социалния живот, за справедливост и мир, пред нас е вдъхновената книга на Август Тйежковски, където е разкрита дивната програма на Христа, дадена в молитвата „Отче наш“ и запечатана досега със седем печата! Седемте печати са разпечатани, седемте просби са разтълкувани, и познатата на всички ни молитва „Отче наш“ ни се разкрива в съвършено нова светлина, като залог на великото и славно бъдеще, което ще донесе братство, свобода и мир за всички люде и народи.
към текста >>

И днес, когато всички търсят програма за социалния живот, за справедливост и мир, пред нас е вдъхновената книга на Август Тйежковски, където е разкрита дивната програма на Христа, дадена в молитвата „Отче наш“ и запечатана досега със седем печата!
* * * Открива се подписка за абонати на епохалното съчинение на полския философ-месианист ABГУСТ ТЙЕЖКОВСКИ ОТЧЕ НАШ „Отче наш“, това е заветът на Христа, съкратено евангелие, социални програма на бъдещата епоха на Духа, която настъпва вече, която се ражда в кървавите страдания на човечеството. И сега, когато народите търсят път, изход от всеобщата и дълбока криза, вдъхновените слова на гениалния полски философ, звучат пророчески и действително носят откровението на Духа, за новата епоха на Духа Святий! „Отче наш“ трябва да бъде настолна книга за всеки който иска да схване смисъла на историческото развитие на човечеството, защото това е цяла философия на историята. Славянството възхожда към изпълнение на своята велика мисия. Полският месианизъм в лицето на Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Трентовски и особено най-типичния — Тйежковски, още преди сто години е прозрял близкото тържество на Христовия идеал за Царството Божие. И днес, когато всички търсят програма за социалния живот, за справедливост и мир, пред нас е вдъхновената книга на Август Тйежковски, където е разкрита дивната програма на Христа, дадена в молитвата „Отче наш“ и запечатана досега със седем печата! Седемте печати са разпечатани, седемте просби са разтълкувани, и познатата на всички ни молитва „Отче наш“ ни се разкрива в съвършено нова светлина, като залог на великото и славно бъдеще, което ще донесе братство, свобода и мир за всички люде и народи. На полски книгата е в 4 тома — 1000 стр. На български, преводът е съкратен, обаче е предадена същината и характерния стил на автора. Книгата ще излезе в 9 коли и ще струва за абонати 15 лева. Умоляват се всички приятели да подпомогнат навременното отпечатване на това рядко по своята красота и ценност съчинение.
към текста >>

Седемте печати са разпечатани, седемте просби са разтълкувани, и познатата на всички ни молитва „Отче наш“ ни се разкрива в съвършено нова светлина, като залог на великото и славно бъдеще, което ще донесе братство, свобода и мир за всички люде и народи.
И сега, когато народите търсят път, изход от всеобщата и дълбока криза, вдъхновените слова на гениалния полски философ, звучат пророчески и действително носят откровението на Духа, за новата епоха на Духа Святий! „Отче наш“ трябва да бъде настолна книга за всеки който иска да схване смисъла на историческото развитие на човечеството, защото това е цяла философия на историята. Славянството възхожда към изпълнение на своята велика мисия. Полският месианизъм в лицето на Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Трентовски и особено най-типичния — Тйежковски, още преди сто години е прозрял близкото тържество на Христовия идеал за Царството Божие. И днес, когато всички търсят програма за социалния живот, за справедливост и мир, пред нас е вдъхновената книга на Август Тйежковски, където е разкрита дивната програма на Христа, дадена в молитвата „Отче наш“ и запечатана досега със седем печата! Седемте печати са разпечатани, седемте просби са разтълкувани, и познатата на всички ни молитва „Отче наш“ ни се разкрива в съвършено нова светлина, като залог на великото и славно бъдеще, което ще донесе братство, свобода и мир за всички люде и народи. На полски книгата е в 4 тома — 1000 стр. На български, преводът е съкратен, обаче е предадена същината и характерния стил на автора. Книгата ще излезе в 9 коли и ще струва за абонати 15 лева. Умоляват се всички приятели да подпомогнат навременното отпечатване на това рядко по своята красота и ценност съчинение. Всички суми, заедно с адресите на абонатите, да се изпратят в редакцията на в.
към текста >>

* * * Нова книга за БОГОМИЛСТВОТО По случай хилядогодишнината на богомилството излезе от печат книгата: „Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството“ от г.
На български, преводът е съкратен, обаче е предадена същината и характерния стил на автора. Книгата ще излезе в 9 коли и ще струва за абонати 15 лева. Умоляват се всички приятели да подпомогнат навременното отпечатване на това рядко по своята красота и ценност съчинение. Всички суми, заедно с адресите на абонатите, да се изпратят в редакцията на в. „Братство“ по възможност до 20 октомври т. г. * * * Нова книга за БОГОМИЛСТВОТО По случай хилядогодишнината на богомилството излезе от печат книгата: „Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството“ от г. Боян Боев, бивш гимназиален учител. В нея са разработени идеите на Учителя по този въпрос. Тая книга хвърля ярка светлина върху най важното явление в историята на българската култура — богомилството. И то не се изучава откъслечно, но във връзка с мисията на славянството. Тая книга хвърля светлина върху местото, значението, ролята и дейността на Всемирното Братство в историята на човечеството.
към текста >>

Тя е писана по най-новите изследвания на въпроса и съдържа изобилен фактически материал.
Боян Боев, бивш гимназиален учител. В нея са разработени идеите на Учителя по този въпрос. Тая книга хвърля ярка светлина върху най важното явление в историята на българската култура — богомилството. И то не се изучава откъслечно, но във връзка с мисията на славянството. Тая книга хвърля светлина върху местото, значението, ролята и дейността на Всемирното Братство в историята на човечеството. Тя е писана по най-новите изследвания на въпроса и съдържа изобилен фактически материал. — Отпечатана е в осем печатни коли и струва 12 лв. Желаещите да си я набавят да се отнесат до издателя й Н. П. Камбуров в Казанлък. На продадените екземпляри се прави 20% отстъпка. Отделни екземпляри се доставят от редакция „Братство“ * * * НАЙ-НОВА НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА ГОТВАРСКА КНИГА с 200 рецепти за супи, ястия, десерти и салати, от Кр.
към текста >>

Отделни екземпляри се доставят от редакция „Братство“ * * * НАЙ-НОВА НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА ГОТВАРСКА КНИГА с 200 рецепти за супи, ястия, десерти и салати, от Кр.
Тя е писана по най-новите изследвания на въпроса и съдържа изобилен фактически материал. — Отпечатана е в осем печатни коли и струва 12 лв. Желаещите да си я набавят да се отнесат до издателя й Н. П. Камбуров в Казанлък. На продадените екземпляри се прави 20% отстъпка. Отделни екземпляри се доставят от редакция „Братство“ * * * НАЙ-НОВА НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА ГОТВАРСКА КНИГА с 200 рецепти за супи, ястия, десерти и салати, от Кр. Кадънков вегетариански майстор-готвач. Практически проверени редица години от автора като вегетариански готвач. С суровоядски отдел, от 33 рецепти за суровоядски гозби, салати, чайове. Книгата е отпечатана на хубава хартия и струва 20 лева С П И С Ъ К на книгите, които доставя редакция „Братство“ Наука за дишането, Аледон 15 лв. Защо вярвам в безсмъртието на човека, от проф.
към текста >>

Основа на здравето, Оуен 5 лв.
Човек и Бог, Пламен 10 лв. Агни Йога 50 лв. Вечната поема, Auroro 5 лв. Шестото чувство, проф. Ш. Рише 30 лв. Основа на здравето, Оуен 5 лв. Новата Ева, П Дънов 12 лв. Новият живот, П. Дънов 3 лв. В царството на живата природа, П. Дънов 15 лв.
към текста >>

Новата Ева, П Дънов 12 лв.
Агни Йога 50 лв. Вечната поема, Auroro 5 лв. Шестото чувство, проф. Ш. Рише 30 лв. Основа на здравето, Оуен 5 лв. Новата Ева, П Дънов 12 лв. Новият живот, П. Дънов 3 лв. В царството на живата природа, П. Дънов 15 лв. Беседи, IV.
към текста >>

Новият живот, П.
Вечната поема, Auroro 5 лв. Шестото чувство, проф. Ш. Рише 30 лв. Основа на здравето, Оуен 5 лв. Новата Ева, П Дънов 12 лв. Новият живот, П. Дънов 3 лв. В царството на живата природа, П. Дънов 15 лв. Беседи, IV. с. П.
към текста >>

Дънов 3 лв.
Шестото чувство, проф. Ш. Рише 30 лв. Основа на здравето, Оуен 5 лв. Новата Ева, П Дънов 12 лв. Новият живот, П. Дънов 3 лв. В царството на живата природа, П. Дънов 15 лв. Беседи, IV. с. П. Дънов 25 лв.
към текста >>

Дънов 15 лв.
Основа на здравето, Оуен 5 лв. Новата Ева, П Дънов 12 лв. Новият живот, П. Дънов 3 лв. В царството на живата природа, П. Дънов 15 лв. Беседи, IV. с. П. Дънов 25 лв. Беседи, V. с. П.
към текста >>

Дънов 25 лв.
Дънов 3 лв. В царството на живата природа, П. Дънов 15 лв. Беседи, IV. с. П. Дънов 25 лв. Беседи, V. с. П. Дънов 40 лв. Беседи, VI. с. П.
към текста >>

Дънов 40 лв.
Беседи, IV. с. П. Дънов 25 лв. Беседи, V. с. П. Дънов 40 лв. Беседи, VI. с. П. Дънов 60 лв. Трите основи на живота, 15 лв. Где е Истината, 20 лв.
към текста >>

Дънов 60 лв.
Беседи, V. с. П. Дънов 40 лв. Беседи, VI. с. П. Дънов 60 лв. Трите основи на живота, 15 лв. Где е Истината, 20 лв. Живота на пространството, Мор. Метерлинк 10 лв. Мисълта, която лекува, П.
към текста >>

Трите основи на живота, 15 лв.
с. П. Дънов 40 лв. Беседи, VI. с. П. Дънов 60 лв. Трите основи на живота, 15 лв. Где е Истината, 20 лв. Живота на пространството, Мор. Метерлинк 10 лв. Мисълта, която лекува, П. Ваше 15 лв.
към текста >>

ПРЕД НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА Вечната, никога и с нищо неугасима жажда на човешкия дух за повече и по-широки знания, е сигурният залог, че развитието на човечеството никога не ще спре.
Взаимопомощта, Кропоткин 55 лв. Живота на звездите, проф. Ковачев 18 лв. Нашето звездно небе, проф. Ковачев 25 лв. ПРЕД НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА Вечната, никога и с нищо неугасима жажда на човешкия дух за повече и по-широки знания, е сигурният залог, че развитието на човечеството никога не ще спре. Понякога тоя стремеж към знание бива погрешно насочен. Понякога, дори много често, хората изпускат същественото, а се спират и ограничават в дреболиите, в несъществените подробности. Понякога хората, дори и тези, които се считат за най-учени, се заблуждават и поддържат криви схващания по най-важните въпроси на живота. Но, все пак, в края на краищата, тази вечна, естествена и искрена жажда за знание ще ни изведе на правия път. Велико, необятно, безгранично е знанието, което очаква човешкия дух.
към текста >>

Без него не може, защото то представлява основата на безграничната стълба на знанието.
Но, все пак, в края на краищата, тази вечна, естествена и искрена жажда за знание ще ни изведе на правия път. Велико, необятно, безгранично е знанието, което очаква човешкия дух. Няма думи, с които може да се опише това, което идва след външното, повърхностно знание. Защото ядката, същината на знанието е в това, да познаем себе си и да се научим да живеем разумно, а не в запаметяването на известен брой факти. Разбира се, външното знание е необходимо. Без него не може, защото то представлява основата на безграничната стълба на знанието. А без основа никой не може да гради. И днес, когато навсякъде — по села и градове — трудолюбивите пчелници на знанието, — учениците — се събират отново в своите кошери — училищата — човек изпитва някакво радостно чувство, придружено с истинско благоговение пред тази вечна, велика и свята жажда за знание. По случай настъпването на новата учебна година, пожелаваме на учители и ученици успешна и ползотворна работа в училището. Безгранично е полето на знанието. Сейте и събирайте едновременно, защото, докато е на земята, човек завинаги ще остане ученик.
към текста >>

А без основа никой не може да гради.
Велико, необятно, безгранично е знанието, което очаква човешкия дух. Няма думи, с които може да се опише това, което идва след външното, повърхностно знание. Защото ядката, същината на знанието е в това, да познаем себе си и да се научим да живеем разумно, а не в запаметяването на известен брой факти. Разбира се, външното знание е необходимо. Без него не може, защото то представлява основата на безграничната стълба на знанието. А без основа никой не може да гради. И днес, когато навсякъде — по села и градове — трудолюбивите пчелници на знанието, — учениците — се събират отново в своите кошери — училищата — човек изпитва някакво радостно чувство, придружено с истинско благоговение пред тази вечна, велика и свята жажда за знание. По случай настъпването на новата учебна година, пожелаваме на учители и ученици успешна и ползотворна работа в училището. Безгранично е полето на знанието. Сейте и събирайте едновременно, защото, докато е на земята, човек завинаги ще остане ученик. Среден Балкан ОБРАЗОВАНИЕ И ИСТИНСКА КУЛТУРА Мнозина все още отъждествяват образованието с истинската, духовната култура на човека.
към текста >>

И днес, когато навсякъде — по села и градове — трудолюбивите пчелници на знанието, — учениците — се събират отново в своите кошери — училищата — човек изпитва някакво радостно чувство, придружено с истинско благоговение пред тази вечна, велика и свята жажда за знание.
Няма думи, с които може да се опише това, което идва след външното, повърхностно знание. Защото ядката, същината на знанието е в това, да познаем себе си и да се научим да живеем разумно, а не в запаметяването на известен брой факти. Разбира се, външното знание е необходимо. Без него не може, защото то представлява основата на безграничната стълба на знанието. А без основа никой не може да гради. И днес, когато навсякъде — по села и градове — трудолюбивите пчелници на знанието, — учениците — се събират отново в своите кошери — училищата — човек изпитва някакво радостно чувство, придружено с истинско благоговение пред тази вечна, велика и свята жажда за знание. По случай настъпването на новата учебна година, пожелаваме на учители и ученици успешна и ползотворна работа в училището. Безгранично е полето на знанието. Сейте и събирайте едновременно, защото, докато е на земята, човек завинаги ще остане ученик. Среден Балкан ОБРАЗОВАНИЕ И ИСТИНСКА КУЛТУРА Мнозина все още отъждествяват образованието с истинската, духовната култура на човека. Това е едно грубо заблуждение.
към текста >>

По случай настъпването на новата учебна година, пожелаваме на учители и ученици успешна и ползотворна работа в училището.
Защото ядката, същината на знанието е в това, да познаем себе си и да се научим да живеем разумно, а не в запаметяването на известен брой факти. Разбира се, външното знание е необходимо. Без него не може, защото то представлява основата на безграничната стълба на знанието. А без основа никой не може да гради. И днес, когато навсякъде — по села и градове — трудолюбивите пчелници на знанието, — учениците — се събират отново в своите кошери — училищата — човек изпитва някакво радостно чувство, придружено с истинско благоговение пред тази вечна, велика и свята жажда за знание. По случай настъпването на новата учебна година, пожелаваме на учители и ученици успешна и ползотворна работа в училището. Безгранично е полето на знанието. Сейте и събирайте едновременно, защото, докато е на земята, човек завинаги ще остане ученик. Среден Балкан ОБРАЗОВАНИЕ И ИСТИНСКА КУЛТУРА Мнозина все още отъждествяват образованието с истинската, духовната култура на човека. Това е едно грубо заблуждение. Образованието, така, както то се разбира и прилага днес, т. е.
към текста >>

Сейте и събирайте едновременно, защото, докато е на земята, човек завинаги ще остане ученик.
Без него не може, защото то представлява основата на безграничната стълба на знанието. А без основа никой не може да гради. И днес, когато навсякъде — по села и градове — трудолюбивите пчелници на знанието, — учениците — се събират отново в своите кошери — училищата — човек изпитва някакво радостно чувство, придружено с истинско благоговение пред тази вечна, велика и свята жажда за знание. По случай настъпването на новата учебна година, пожелаваме на учители и ученици успешна и ползотворна работа в училището. Безгранично е полето на знанието. Сейте и събирайте едновременно, защото, докато е на земята, човек завинаги ще остане ученик. Среден Балкан ОБРАЗОВАНИЕ И ИСТИНСКА КУЛТУРА Мнозина все още отъждествяват образованието с истинската, духовната култура на човека. Това е едно грубо заблуждение. Образованието, така, както то се разбира и прилага днес, т. е. като запасяване на индивида с известно количество знания, по-вече или по-малко нужни за живота му, не е и не може да бъде някакъв особено голям фактор за истинска култура. За да ни стане ясна тази мисъл, ще трябва да схванем разликата между външно и вътрешно знание, между външна, механическа култура и култура духовна, вътрешна, която е именно истинската култура.
към текста >>

Това, което обикновено хората прекарван през ума си, през съзнанието си — това не са техни, а чужди или общи мисли.
Вътрешното знание е знанието ни да живеем, поведението ни, начина ни на живот. Също така, външна култура е всичко материално, всичко външно: благоустройство, технически усъвършенствания, образование в общоприетия смисъл на думата — всичко, което улеснява живота ни, дава храна на нашия ум, на нашите - чувства и на нашето тяло, подобрява общите условия на живота ни. А вътрешна, духовна или истинска култура е това, което ни прави мислещи, творчески и свободни същества. Истински културен човек е този, който може да мисли самостоятелно, който има свободна и творческа мисъл. Тук ще трябва да изясним какво нещо е истинската мисъл и кой именно може да мисли. Това, което обикновено хората прекарван през ума си, през съзнанието си — това не са техни, а чужди или общи мисли. Тези мисли са достигнали до тяхното съзнание или чрез четене, или чрез слушане и разговори, или най-сетне, направо, невидимо и несъзнателно за тях, от атмосферата, чрез своите етерни вибрации, каквито всяка мисъл има, подобно на радиовълните. И сега, да прекарваш постоянно през ума си всички тия чужди мисли, които съзнателно или несъзнателно си възприел, това съвсем не значи, че ти сам мислиш. В случая — колкото и да е обидно това — е само един грамофон, който механически повтаря стереотипни клишета — плочи. Не може да се отрече, че днес хората почти не мислят. Днес хората малко, съвсем малко мислят.
към текста >>

С Калименов КАМБАНЧЕТО Велика и свята е твоята песен.
Истинската култура се придобива само в училището на живота, в което ний, хората на земята, ще бъдем винаги ученици. Истинската култура е проява на духа, защото истинската мисъл, която е нейния отличителен признак, идва от вътре — от духа. Без дълбок духовен живот е невъзможна истинска култура, защото е невъзможна и истинска мисъл. Последната е неразривно свързана с творчеството и със свободата (вътрешна, истински реална свобода). Нека всички се стремим, покрай външната култура, покрай външното образование, които често могат да бъдат само едно краткотрайно и повърхностно лустро, да придобиваме все по-вече и по-вече тази истинска, духовна култура. С Калименов КАМБАНЧЕТО Велика и свята е твоята песен. В нея има толкова много и толкова дълбоко съдържание! Твоят език е ясен и чист и говори направо на душата. Колко сладко разказва той — на тия, които го разбират — за великото тайнство на познанието, за младежки устрем и крилати мечти, за розови надежди и детинска, свята вяра в живота. Ти пееш всяка сутрин през учебната годила, и зовеш към храма на просветата жадните за знание младежи. Днес ти наново започваш твоята песен.
към текста >>

Днес ти наново започваш твоята песен.
С Калименов КАМБАНЧЕТО Велика и свята е твоята песен. В нея има толкова много и толкова дълбоко съдържание! Твоят език е ясен и чист и говори направо на душата. Колко сладко разказва той — на тия, които го разбират — за великото тайнство на познанието, за младежки устрем и крилати мечти, за розови надежди и детинска, свята вяра в живота. Ти пееш всяка сутрин през учебната годила, и зовеш към храма на просветата жадните за знание младежи. Днес ти наново започваш твоята песен. И колко сладка, колко прочувствена и нежна е тя! Колко много ни говори тя! _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ Ето: приведен над своята работа и погълнат в нея, един човек стои в малката си работилница, някъде в края на града. Той е станал рано и рано се е заловил на работа, защото не е лесно да изкараш с труда на ръцете си своя хляб и тоя на семейството си. Той е унесен в мислите за своята работа.
към текста >>

— прошепва тихо на себе си трудолюбивия занаятчия, като дълбоко поема въздух и продължава отново работата си.
Очите, неговите вътрешни очи, се разтварят и пред тях се понасят, една след друга, светлите картини на безгрижната младост, на юношеския жар и упоение от живота, на детинска вяра и светли надежди. Усмивка озарява лицето на човека. Погледът му става светъл и радостен. Някаква непонятна топлина като че ли по магически начин сгря душата и сърцето му, просветли мислите му и вля сила във волята му. — О, колко хубав е животът! — прошепва тихо на себе си трудолюбивия занаятчия, като дълбоко поема въздух и продължава отново работата си. Той е обновен, ободрен, умът му е озарен със светли, радостни мисли, живота му се вижда смислен и красив. И тиха песен, песен научена тогава, в детинството, избликва от неговите устни. Мрачната картина на всекидневието изчезва, заместена от радост и вяра в живота, който наново придобива своята смисъл, като че ли е станало някакво чудо. Това чудо направи ти, вълшебно камбанче, с твоята магична сила! Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник.
към текста >>

Той е обновен, ободрен, умът му е озарен със светли, радостни мисли, живота му се вижда смислен и красив.
Усмивка озарява лицето на човека. Погледът му става светъл и радостен. Някаква непонятна топлина като че ли по магически начин сгря душата и сърцето му, просветли мислите му и вля сила във волята му. — О, колко хубав е животът! — прошепва тихо на себе си трудолюбивия занаятчия, като дълбоко поема въздух и продължава отново работата си. Той е обновен, ободрен, умът му е озарен със светли, радостни мисли, живота му се вижда смислен и красив. И тиха песен, песен научена тогава, в детинството, избликва от неговите устни. Мрачната картина на всекидневието изчезва, заместена от радост и вяра в живота, който наново придобива своята смисъл, като че ли е станало някакво чудо. Това чудо направи ти, вълшебно камбанче, с твоята магична сила! Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник. Защото твоята сладка песен разлива светли краски навсякъде из простора.
към текста >>

Мрачната картина на всекидневието изчезва, заместена от радост и вяра в живота, който наново придобива своята смисъл, като че ли е станало някакво чудо.
Някаква непонятна топлина като че ли по магически начин сгря душата и сърцето му, просветли мислите му и вля сила във волята му. — О, колко хубав е животът! — прошепва тихо на себе си трудолюбивия занаятчия, като дълбоко поема въздух и продължава отново работата си. Той е обновен, ободрен, умът му е озарен със светли, радостни мисли, живота му се вижда смислен и красив. И тиха песен, песен научена тогава, в детинството, избликва от неговите устни. Мрачната картина на всекидневието изчезва, заместена от радост и вяра в живота, който наново придобива своята смисъл, като че ли е станало някакво чудо. Това чудо направи ти, вълшебно камбанче, с твоята магична сила! Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник. Защото твоята сладка песен разлива светли краски навсякъде из простора. Защото тя разгръща нови хоризонти. Защото тя изпълва с младост, с вяра и надежда.
към текста >>

Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник.
— прошепва тихо на себе си трудолюбивия занаятчия, като дълбоко поема въздух и продължава отново работата си. Той е обновен, ободрен, умът му е озарен със светли, радостни мисли, живота му се вижда смислен и красив. И тиха песен, песен научена тогава, в детинството, избликва от неговите устни. Мрачната картина на всекидневието изчезва, заместена от радост и вяра в живота, който наново придобива своята смисъл, като че ли е станало някакво чудо. Това чудо направи ти, вълшебно камбанче, с твоята магична сила! Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник. Защото твоята сладка песен разлива светли краски навсякъде из простора. Защото тя разгръща нови хоризонти. Защото тя изпълва с младост, с вяра и надежда. Защото тя буди спомените и ни кара наново да преживяваме това, което сме преживели някога, като ученици. Благословена да бъде твоята песен!
към текста >>

Защото тя разгръща нови хоризонти.
И тиха песен, песен научена тогава, в детинството, избликва от неговите устни. Мрачната картина на всекидневието изчезва, заместена от радост и вяра в живота, който наново придобива своята смисъл, като че ли е станало някакво чудо. Това чудо направи ти, вълшебно камбанче, с твоята магична сила! Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник. Защото твоята сладка песен разлива светли краски навсякъде из простора. Защото тя разгръща нови хоризонти. Защото тя изпълва с младост, с вяра и надежда. Защото тя буди спомените и ни кара наново да преживяваме това, което сме преживели някога, като ученици. Благословена да бъде твоята песен! Пламен Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“
към текста >>

Защото тя буди спомените и ни кара наново да преживяваме това, което сме преживели някога, като ученици.
Това чудо направи ти, вълшебно камбанче, с твоята магична сила! Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник. Защото твоята сладка песен разлива светли краски навсякъде из простора. Защото тя разгръща нови хоризонти. Защото тя изпълва с младост, с вяра и надежда. Защото тя буди спомените и ни кара наново да преживяваме това, което сме преживели някога, като ученици. Благословена да бъде твоята песен! Пламен Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“
към текста >>

99. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из неделната беседа – 3 октомври 1937 г.) Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха – В.
(стих.) – W. Къде е радостта на живота – Т. Ч. При кого? – * Словото на Учителя. Бал маске. (из неделната беседа – 3 октомври 1937 г.) Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха – В. Пашов Из живота на посветените (Из романа „Еликсир на живота“ от В. К. Крижановска) – превел Ст. К. „Отче Наш“, като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха – из увода към книгата „Отче Наш“ Из науката и живота. Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувства и знания – М.
към текста >>

Крижановска) – превел Ст. К.
При кого? – * Словото на Учителя. Бал маске. (из неделната беседа – 3 октомври 1937 г.) Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха – В. Пашов Из живота на посветените (Из романа „Еликсир на живота“ от В. К. Крижановска) – превел Ст. К. „Отче Наш“, като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха – из увода към книгата „Отче Наш“ Из науката и живота. Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувства и знания – М. И. С. (из в-к „Мир“) Мелодия и флейта (басня) – Радиозо Съобщения НЕЩО ЗАБРАВЕНО Застанали над своята работна маса, занаятчията, работникът, търговецът, чиновникът, цял ден напрягат сили в работа, която е нужна, за да осигури, на тях и на семействата им, насъщния хляб.
към текста >>

„Отче Наш“, като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха – из увода към книгата „Отче Наш“ Из науката и живота.
– * Словото на Учителя. Бал маске. (из неделната беседа – 3 октомври 1937 г.) Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха – В. Пашов Из живота на посветените (Из романа „Еликсир на живота“ от В. К. Крижановска) – превел Ст. К. „Отче Наш“, като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха – из увода към книгата „Отче Наш“ Из науката и живота. Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувства и знания – М. И. С. (из в-к „Мир“) Мелодия и флейта (басня) – Радиозо Съобщения НЕЩО ЗАБРАВЕНО Застанали над своята работна маса, занаятчията, работникът, търговецът, чиновникът, цял ден напрягат сили в работа, която е нужна, за да осигури, на тях и на семействата им, насъщния хляб. Застанали на своя чин, учениците напрягат своите умствени сили, за да усвоят учебния материал от науките, които те трябва да изучат.
към текста >>

(из в-к „Мир“) Мелодия и флейта (басня) – Радиозо Съобщения НЕЩО ЗАБРАВЕНО Застанали над своята работна маса, занаятчията, работникът, търговецът, чиновникът, цял ден напрягат сили в работа, която е нужна, за да осигури, на тях и на семействата им, насъщния хляб.
Крижановска) – превел Ст. К. „Отче Наш“, като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха – из увода към книгата „Отче Наш“ Из науката и живота. Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувства и знания – М. И. С. (из в-к „Мир“) Мелодия и флейта (басня) – Радиозо Съобщения НЕЩО ЗАБРАВЕНО Застанали над своята работна маса, занаятчията, работникът, търговецът, чиновникът, цял ден напрягат сили в работа, която е нужна, за да осигури, на тях и на семействата им, насъщния хляб. Застанали на своя чин, учениците напрягат своите умствени сили, за да усвоят учебния материал от науките, които те трябва да изучат. Всички работят, всички напрягат сили, всички се стремят да произведат, да направят нещо, да се издигнат, да придобият опитност и сръчност — да създадат нещо, да станат нещо. Велик и свят е процеса на труда в училището на живота! Трудът издига, облагородява. Той изпълва свободното ни време и с това ни пази от лоши увлечения.
към текста >>

Освен всичко това, освен обикновения наш живот, дали няма, дали не съществува и нещо друго, което ние сме забравили?
И все пак, като наблюдаваме живота на хората, не можем да не дойдем до заключението, че има нещо забравено от днешния хора — от стари и млади, бедни и богати, селяни и граждани, учени и прости. И според нас, забравено е най-важното, най-същественото, забравено е това, без което живота губи своята ценност. Днес хората са забравили смисъла на живота, забравили са да мислят за смисъла на живота, забравили са да се запитат: защо живеем ний? Дали ний само за това сме се родили — за да произвеждаме обуща, дрехи, платове, оръжия и всякакви други предмети, да пишем по цял ден в учрежденията, да купуваме и продаваме на пазара, да придобиваме и преподаваме знания? Да се храним, обличаме, разхождаме, да се смеем, веселим, наслаждаваме, и така да прекарваме дните един след друг? Освен всичко това, освен обикновения наш живот, дали няма, дали не съществува и нещо друго, което ние сме забравили? Спри се, човече, в потока на всекидневието, освободи се от унеса на обикновеното, делничното, неизбежното, и се запитай: Това ли е всичко? . . . За това, и само за това ли живея аз на земята? Какъв е смисъла на моя земен живот? Кой съм и какво съм аз?
към текста >>

Спри се, човече, в потока на всекидневието, освободи се от унеса на обикновеното, делничното, неизбежното, и се запитай: Това ли е всичко?
И според нас, забравено е най-важното, най-същественото, забравено е това, без което живота губи своята ценност. Днес хората са забравили смисъла на живота, забравили са да мислят за смисъла на живота, забравили са да се запитат: защо живеем ний? Дали ний само за това сме се родили — за да произвеждаме обуща, дрехи, платове, оръжия и всякакви други предмети, да пишем по цял ден в учрежденията, да купуваме и продаваме на пазара, да придобиваме и преподаваме знания? Да се храним, обличаме, разхождаме, да се смеем, веселим, наслаждаваме, и така да прекарваме дните един след друг? Освен всичко това, освен обикновения наш живот, дали няма, дали не съществува и нещо друго, което ние сме забравили? Спри се, човече, в потока на всекидневието, освободи се от унеса на обикновеното, делничното, неизбежното, и се запитай: Това ли е всичко? . . . За това, и само за това ли живея аз на земята? Какъв е смисъла на моя земен живот? Кой съм и какво съм аз? Познай себе си, човече!
към текста >>

Бъди предвестник на зората На нов живот в света!
* Бъди светилник в тъмнината На козни и борби! Бъди утеха в долината На вопли и тъги! * Бъди олтар на красотата! Бъди свещен поток На мисъл чиста и крилата И жрец на живий Бог! * Бъди трибун на свободата И ратник на мира! Бъди предвестник на зората На нов живот в света! W. Къде е радостта на живота Вълни от музика разпращат по целия свят радиостанциите. Аз приемам чрез радиоапарат тия сладки мелодии и сърцето ми потъва в блаженство. Нощта е тиха и топла. Месецът грее. Душата ми сякаш се освобождава от тежестта на тялото и подобно радиовълните полетява из въздушния простор.
към текста >>

Но в това търсене намираме ли същественото, намираме ли най необходимото, намираме ли онова нещо, от което се нуждае нашата душа, намираме ли ония условия, при които тя най правилно може да се развива и расте?
Обичта и мира между всички хора по земята — ето къде е радостта и благото на хората в живота. Т. Ч. ПРИ КОГО? Животът ни на земята е живот на учене и търсене. Лутаме се натук – натам — търсим нещо. Но в това търсене намираме ли същественото, намираме ли най необходимото, намираме ли онова нещо, от което се нуждае нашата душа, намираме ли ония условия, при които тя най правилно може да се развива и расте? В търсенето си мнозина се задоволяват със съвсем временни и преходни придобивки, които считат за крайни постижения. И нещо повече, те изпадат в едно вредно самодоволство. Временната придобивка утре се изгубва и ние виждаме отчаяние, което води дори до катастрофа за слабохарактерните и не калени в живота. На такива липсва духовния елемент, духовната основа, без която човек не може да напредне нито умствено, нито сърдечно, нито волево. Временното скоро си отива.
към текста >>

На такива липсва духовния елемент, духовната основа, без която човек не може да напредне нито умствено, нито сърдечно, нито волево.
Лутаме се натук – натам — търсим нещо. Но в това търсене намираме ли същественото, намираме ли най необходимото, намираме ли онова нещо, от което се нуждае нашата душа, намираме ли ония условия, при които тя най правилно може да се развива и расте? В търсенето си мнозина се задоволяват със съвсем временни и преходни придобивки, които считат за крайни постижения. И нещо повече, те изпадат в едно вредно самодоволство. Временната придобивка утре се изгубва и ние виждаме отчаяние, което води дори до катастрофа за слабохарактерните и не калени в живота. На такива липсва духовния елемент, духовната основа, без която човек не може да напредне нито умствено, нито сърдечно, нито волево. Временното скоро си отива. То е миг, който прелитва и скоро се забравя. Затова ние трябва да потърсим трайното, вечното, неизменното. И питаме се: къде и при кого ще го намерим, къде да го търсим и какво направление да имаме? Има Един, който винаги бди над нас.
към текста >>

Ако неговите последователи днес, за каквито се считат половината жители на земното кълбо, слушат и се подчиняват на думите и заповедите му, стълкновения не само между тях, но и в цял свят не би имало.
Има Един, който винаги бди над нас. Има само едно място, където можем да намерим истински подслон, има само едно направление, което извежда нагоре и на тихо пристанище. Всякъде другаде, където и да е, каквито и обещания да ни дават ще се измамим. На Него апостол Петър, преди две хиляди години, каза: „Къде да отидем Господи, Ти имаш думи на живот вечен“. И ние отговаряме на свой ред: да отидем при Онзи, който носи живото слово, който носи думи на живот вечен. Ако неговите последователи днес, за каквито се считат половината жители на земното кълбо, слушат и се подчиняват на думите и заповедите му, стълкновения не само между тях, но и в цял свят не би имало. В света би имало мир и братски отношения, би имало човеци, които достойно да носят това име. Словата, които носят живот вечен, не са преставали. Те винаги идат на помощ на ония, които се пробуждат. Те ги крепят и вдъхновяват в борбата им срещу мрака и неправдата. Слънцето вечно грее.
към текста >>

Те ги крепят и вдъхновяват в борбата им срещу мрака и неправдата.
И ние отговаряме на свой ред: да отидем при Онзи, който носи живото слово, който носи думи на живот вечен. Ако неговите последователи днес, за каквито се считат половината жители на земното кълбо, слушат и се подчиняват на думите и заповедите му, стълкновения не само между тях, но и в цял свят не би имало. В света би имало мир и братски отношения, би имало човеци, които достойно да носят това име. Словата, които носят живот вечен, не са преставали. Те винаги идат на помощ на ония, които се пробуждат. Те ги крепят и вдъхновяват в борбата им срещу мрака и неправдата. Слънцето вечно грее. И ако ние сме попаднали в някое подземие или сме се отдалечили по една или друга причина от него и сме попаднали в сянка, лишили сме се от неговите живителни лъчи, бива ли да допускаме, че то не съществува? Трябва ли да мислим, че всичко е временно и преходно? Ако има сянка, значи има нещо реално и постоянно. Има нещо, което я причинява.
към текста >>

— казваме: не, защото те не носят Любовта, в основата на тяхната философия не лежи Истината и Правдата, далеч са от духовния елемент.
Затова, ако сме на кръстопът и се питаме: на къде? ние трябва да отговорим: — При Оня, който носи Любовта, Истината, Правдата. Там при Учителя, който носи думи на живот вечен. Кого трябва да изберем за свой учител и възпитател? — Дали някой от модерните кумири на преходните учения! — казваме: не, защото те не носят Любовта, в основата на тяхната философия не лежи Истината и Правдата, далеч са от духовния елемент. А Мъдростта, това висше знание, което осветява живота всестранно не отива там, дето няма духовна подкладка, дето няма Любов, Истина и Правда. Тогава кого да изберем? — Онзи, който носи Любовта, който провъзгласява Истината и Правдата; чиято мярка в живота е доброто. Онзи, който днес ни дава в най-голяма чистота Божественото слово и безкористно ни го предлага. Знаем, че то от голяма част на народа ни — не само на нашия народ но и от по-голямата част на човечеството — днес не ще бъде разбрано.
към текста >>

А сега, понеже всичко виждате и чувате, всичко ви се пише.“ Ония, които живеят в учението на Любовта, съставят ядка на новото човечество, те поставят начало на един нов живот, който се коренно различава от сегашния.
Това учение на Любовта и Истината иска работници, иска свещенослужители, които да го разнесат по цял свят, които да го живеят и въплътят в живота си. Иначе те по нищо няма да се различават от ония, които не го разбират. Ще има само една малка разлика, че те поне виждат и разбират. Но това, не е ли по-голямо престъпление, че разбират и знаят, какво трябва да се прави, а вършат обратното на своята воля. За такива Учителя на Любовта е казал: „Ако не знаехте, грях не бихте имали. А сега, понеже всичко виждате и чувате, всичко ви се пише.“ Ония, които живеят в учението на Любовта, съставят ядка на новото човечество, те поставят начало на един нов живот, който се коренно различава от сегашния. Какво искаме да имаме утре: успех и придобивки ли, растеж и напредък ли, или загуби и разочарования? Ако искаме положителното, т. е. растеж и правилно развитие, да отидем при Учителя на Любовта, който носи Истината и прогласява Правдата. Да се изчистим и достойно да пристъпим към Него. Ако ли пък тръгнем подир някое модерно учение, ние неминуемо ще пожънем разочарование и неуспех.
към текста >>

Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света.
Да се изчистим и достойно да пристъпим към Него. Ако ли пък тръгнем подир някое модерно учение, ние неминуемо ще пожънем разочарование и неуспех. Кой не чувства разочарования, победения или победителя? — и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по пътя на неправдата и насилието. А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света. И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем? При кого ще отидем? Всеки има свобода на избор. И нека знаем, че ако тръгнем по правия път ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици. Ще носим въплътени в живота си Неговите слова на живот вечен.
към текста >>

И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем?
Ако ли пък тръгнем подир някое модерно учение, ние неминуемо ще пожънем разочарование и неуспех. Кой не чувства разочарования, победения или победителя? — и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по пътя на неправдата и насилието. А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света. И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем? При кого ще отидем? Всеки има свобода на избор. И нека знаем, че ако тръгнем по правия път ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици. Ще носим въплътени в живота си Неговите слова на живот вечен. Ще имаме едно право, което никой не може да ни отнеме.
към текста >>

Всякога, когато четете „Отче наш“ трябва да внасяте една нова мисъл.
Разнообразието е нужно за живота. Но трябва да се знае в какво седи разнообразието. Ами не е ли еднообразие, ако ние всеки ден четем молитвата „Отче наш“ все по един и същ начин? Днес я четем, утре я четем. ред дни я четем все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четете „Отче наш“ трябва да внасяте една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася по едно ново тълкуване в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече крив път. И през целия си живот и през цялата вечност човек все трябва да притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Хората страдат от това, че търсят разумността там, гдето не е.
към текста >>

Всеки ден човек трябва да внася по едно ново тълкуване в нея.
Но трябва да се знае в какво седи разнообразието. Ами не е ли еднообразие, ако ние всеки ден четем молитвата „Отче наш“ все по един и същ начин? Днес я четем, утре я четем. ред дни я четем все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четете „Отче наш“ трябва да внасяте една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася по едно ново тълкуване в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече крив път. И през целия си живот и през цялата вечност човек все трябва да притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Хората страдат от това, че търсят разумността там, гдето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък.
към текста >>

И през целия си живот и през цялата вечност човек все трябва да притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите.
Днес я четем, утре я четем. ред дни я четем все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четете „Отче наш“ трябва да внасяте една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася по едно ново тълкуване в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече крив път. И през целия си живот и през цялата вечност човек все трябва да притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Хората страдат от това, че търсят разумността там, гдето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък. Там са турени всички апарати. Следователно, ако човек не знае как да работи с тия апарати, разумността не може да се прояви в него.
към текста >>

Трябва да се проучи от научно гледище защо вярата на обикновения човек е слаба.
Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши. Някой казва: аз не искам да вярвам в Бога. — Това е за тебе. Като вярваш в Бога, ти нищо няма да Му придадеш, но ще намериш пътя и ще имаш светлина да се движиш в тоя път. Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си. Трябва да се проучи от научно гледище защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не може да даде плодове. Вярата е плод на това дърво. Често религиозните, като говорят за сърцето, казват, че то е покварено, опорочено. Това показва, че те нямат ясна представа за първичният човек, когото Бог създаде със сърце, пълно с всички възможности за проява на вярата.
към текста >>

И като дохождат народите в съприкосновение помежду си, те взаимно си влияят и се възпитават.
Ако искаш да станеш с добра и деликатна външна обхода, да си учтив — иди във Франция. Бог е създал народите като огнище или като средище за възпитание на хората. Хората един други се възпитават. Народите са възпитателни, божествени институти. Всеки народ в света носи по една велика добродетел. И като дохождат народите в съприкосновение помежду си, те взаимно си влияят и се възпитават. Казах ви вкратце по нещо за някои народи, а за останалите вие сами ще си мислите. Англичанинът е честен. Каквото изработят, те го поставят на изпит. За тази цел има комисия, която преглежда всички стоки, които се изработват в Англия. Което издържи изпита, изнася се навън.
към текста >>

Аз не съм против смъртта, но като умре човек, той трябва да съблече кожата си, както змията се съблича, и да се яви в него разумното, да влезе в новия живот.
Тъй щото, не е лошо да бъдеш господар, нито е лошо да имаш господар, но господарят трябва да бъде умен човек. Мнозина от вас, които сте станали на 45-50-60-70 години, казвате: Нашата работа е свършена вече. Не, никак не е свършена. Вие едва сега сте започнали да работите. Вие се самоизлъгвате, че вашата работа е свършена. Аз не съм против смъртта, но като умре човек, той трябва да съблече кожата си, както змията се съблича, и да се яви в него разумното, да влезе в новия живот. В Писанието е казано: Да минем от смърт в живот! Смъртта е едно преходно състояние. Когато някой от по-старите се оглежда в огледалото и види, че лицето му е старо, малко набръчкано, не му става приятно. Защо се самозаблуждавате от временния живот, от маските на живота? Защо се самозаблуждавате от маските на младостта, на юношеството?
към текста >>

Новото верую не поддържа песимизма.
— Не казвам. че трябва да постъпвате като смахнати, но всеки да изкаже радостта си свободно, макар че другите може да не ви разберат и да дадат криво тълкуване на вашата радост. Затова казвам: като ви дойде до пеене, пейте. Дайте ход на пеенето. Ако ви се играе, дайте ход и на играта. Новото верую не поддържа песимизма. Песимизмът си има свои причини. Той се дължи на едно неестествено разбиране на великия живот. Защото ние всички живеем при големите блага, които Бог е вложил в природата и въпреки това, ходим да гладуваме и жадуваме и сме нещастни. Сега знайте, че мощното е в Любовта. Вложете любовта в сърцето си, за да се подмладите.
към текста >>

Учителя Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново.
И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право. Учителя Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново. Вторият основен закон на творческия процес е закона за ритмуса, по който импулсите на космичното творчество са строго определени и вървят в една строга последователност и взаимна връзка и зависимост помежду си. По силата на този втори закон, новото което се внася всеки момент в Битието, иде точно на определено време, и винаги във връзка с предшестващия импулс, който преминава. Онзи, който е наблюдавал живота на природата, ще е забележил проявлението на тези два закона. Тези два закона функционират и в живота на отделния човек и в живота на отделните общества, и на цялото човечество. Това са законите, по които природата строи и внася новото в света и живота.
към текста >>

Вторият основен закон на творческия процес е закона за ритмуса, по който импулсите на космичното творчество са строго определени и вървят в една строга последователност и взаимна връзка и зависимост помежду си.
Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право. Учителя Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново. Вторият основен закон на творческия процес е закона за ритмуса, по който импулсите на космичното творчество са строго определени и вървят в една строга последователност и взаимна връзка и зависимост помежду си. По силата на този втори закон, новото което се внася всеки момент в Битието, иде точно на определено време, и винаги във връзка с предшестващия импулс, който преминава. Онзи, който е наблюдавал живота на природата, ще е забележил проявлението на тези два закона. Тези два закона функционират и в живота на отделния човек и в живота на отделните общества, и на цялото човечество. Това са законите, по които природата строи и внася новото в света и живота. И като поставяме въпроса — новото учение във връзка със задачите на нашата епоха, имаме предвид нещо много строго определено, при което не може да става въпрос за спор, какво е новото учение.
към текста >>

По силата на този втори закон, новото което се внася всеки момент в Битието, иде точно на определено време, и винаги във връзка с предшестващия импулс, който преминава.
___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право. Учителя Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново. Вторият основен закон на творческия процес е закона за ритмуса, по който импулсите на космичното творчество са строго определени и вървят в една строга последователност и взаимна връзка и зависимост помежду си. По силата на този втори закон, новото което се внася всеки момент в Битието, иде точно на определено време, и винаги във връзка с предшестващия импулс, който преминава. Онзи, който е наблюдавал живота на природата, ще е забележил проявлението на тези два закона. Тези два закона функционират и в живота на отделния човек и в живота на отделните общества, и на цялото човечество. Това са законите, по които природата строи и внася новото в света и живота. И като поставяме въпроса — новото учение във връзка със задачите на нашата епоха, имаме предвид нещо много строго определено, при което не може да става въпрос за спор, какво е новото учение. Новото, учение е това, което по силата на творческото Битие сега се внася в живота, онзи импулс, който сега Битието внася в живота — това е новото учение.
към текста >>

Това са законите, по които природата строи и внася новото в света и живота.
Учителя Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново. Вторият основен закон на творческия процес е закона за ритмуса, по който импулсите на космичното творчество са строго определени и вървят в една строга последователност и взаимна връзка и зависимост помежду си. По силата на този втори закон, новото което се внася всеки момент в Битието, иде точно на определено време, и винаги във връзка с предшестващия импулс, който преминава. Онзи, който е наблюдавал живота на природата, ще е забележил проявлението на тези два закона. Тези два закона функционират и в живота на отделния човек и в живота на отделните общества, и на цялото човечество. Това са законите, по които природата строи и внася новото в света и живота. И като поставяме въпроса — новото учение във връзка със задачите на нашата епоха, имаме предвид нещо много строго определено, при което не може да става въпрос за спор, какво е новото учение. Новото, учение е това, което по силата на творческото Битие сега се внася в живота, онзи импулс, който сега Битието внася в живота — това е новото учение. Но всеки един импулс е нещо мощно и динамично и носи със себе си грамадни и мощни творчески енергии и чисто девствена материя, която да послужи за изграждането на новите форми, които новия импулс носи със себе си. Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство.
към текста >>

И като поставяме въпроса — новото учение във връзка със задачите на нашата епоха, имаме предвид нещо много строго определено, при което не може да става въпрос за спор, какво е новото учение.
Вторият основен закон на творческия процес е закона за ритмуса, по който импулсите на космичното творчество са строго определени и вървят в една строга последователност и взаимна връзка и зависимост помежду си. По силата на този втори закон, новото което се внася всеки момент в Битието, иде точно на определено време, и винаги във връзка с предшестващия импулс, който преминава. Онзи, който е наблюдавал живота на природата, ще е забележил проявлението на тези два закона. Тези два закона функционират и в живота на отделния човек и в живота на отделните общества, и на цялото човечество. Това са законите, по които природата строи и внася новото в света и живота. И като поставяме въпроса — новото учение във връзка със задачите на нашата епоха, имаме предвид нещо много строго определено, при което не може да става въпрос за спор, какво е новото учение. Новото, учение е това, което по силата на творческото Битие сега се внася в живота, онзи импулс, който сега Битието внася в живота — това е новото учение. Но всеки един импулс е нещо мощно и динамично и носи със себе си грамадни и мощни творчески енергии и чисто девствена материя, която да послужи за изграждането на новите форми, които новия импулс носи със себе си. Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност.
към текста >>

Новото, учение е това, което по силата на творческото Битие сега се внася в живота, онзи импулс, който сега Битието внася в живота — това е новото учение.
По силата на този втори закон, новото което се внася всеки момент в Битието, иде точно на определено време, и винаги във връзка с предшестващия импулс, който преминава. Онзи, който е наблюдавал живота на природата, ще е забележил проявлението на тези два закона. Тези два закона функционират и в живота на отделния човек и в живота на отделните общества, и на цялото човечество. Това са законите, по които природата строи и внася новото в света и живота. И като поставяме въпроса — новото учение във връзка със задачите на нашата епоха, имаме предвид нещо много строго определено, при което не може да става въпрос за спор, какво е новото учение. Новото, учение е това, което по силата на творческото Битие сега се внася в живота, онзи импулс, който сега Битието внася в живота — това е новото учение. Но всеки един импулс е нещо мощно и динамично и носи със себе си грамадни и мощни творчески енергии и чисто девствена материя, която да послужи за изграждането на новите форми, които новия импулс носи със себе си. Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот.
към текста >>

Но всеки един импулс е нещо мощно и динамично и носи със себе си грамадни и мощни творчески енергии и чисто девствена материя, която да послужи за изграждането на новите форми, които новия импулс носи със себе си.
Онзи, който е наблюдавал живота на природата, ще е забележил проявлението на тези два закона. Тези два закона функционират и в живота на отделния човек и в живота на отделните общества, и на цялото човечество. Това са законите, по които природата строи и внася новото в света и живота. И като поставяме въпроса — новото учение във връзка със задачите на нашата епоха, имаме предвид нещо много строго определено, при което не може да става въпрос за спор, какво е новото учение. Новото, учение е това, което по силата на творческото Битие сега се внася в живота, онзи импулс, който сега Битието внася в живота — това е новото учение. Но всеки един импулс е нещо мощно и динамично и носи със себе си грамадни и мощни творчески енергии и чисто девствена материя, която да послужи за изграждането на новите форми, които новия импулс носи със себе си. Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите.
към текста >>

Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие.
Тези два закона функционират и в живота на отделния човек и в живота на отделните общества, и на цялото човечество. Това са законите, по които природата строи и внася новото в света и живота. И като поставяме въпроса — новото учение във връзка със задачите на нашата епоха, имаме предвид нещо много строго определено, при което не може да става въпрос за спор, какво е новото учение. Новото, учение е това, което по силата на творческото Битие сега се внася в живота, онзи импулс, който сега Битието внася в живота — това е новото учение. Но всеки един импулс е нещо мощно и динамично и носи със себе си грамадни и мощни творчески енергии и чисто девствена материя, която да послужи за изграждането на новите форми, които новия импулс носи със себе си. Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите. Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода.
към текста >>

Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство.
Това са законите, по които природата строи и внася новото в света и живота. И като поставяме въпроса — новото учение във връзка със задачите на нашата епоха, имаме предвид нещо много строго определено, при което не може да става въпрос за спор, какво е новото учение. Новото, учение е това, което по силата на творческото Битие сега се внася в живота, онзи импулс, който сега Битието внася в живота — това е новото учение. Но всеки един импулс е нещо мощно и динамично и носи със себе си грамадни и мощни творчески енергии и чисто девствена материя, която да послужи за изграждането на новите форми, които новия импулс носи със себе си. Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите. Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса.
към текста >>

Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода.
Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите. Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо.
към текста >>

Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса.
Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите. Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм.
към текста >>

които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал.
Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите. Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности, впрегнати на работа за общото благо — благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал — благото и подигането на цялото човечество, като знаят, че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхното благо.
към текста >>

Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо.
Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности, впрегнати на работа за общото благо — благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал — благото и подигането на цялото човечество, като знаят, че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхното благо. Следователно, новото учение е учение на Любовта. И който приеме импулса на Любовта в ума, сърцето, душата, волята и духът си, той живее вече в Любовта, той живее в единството на света и неговите интереси са интересите на цялото човечество, неговото благо е благото на човечеството; неговата свобода е свободата на човечеството.
към текста >>

Следователно, новото учение е учение на Любовта.
Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности, впрегнати на работа за общото благо — благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал — благото и подигането на цялото човечество, като знаят, че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхното благо. Следователно, новото учение е учение на Любовта. И който приеме импулса на Любовта в ума, сърцето, душата, волята и духът си, той живее вече в Любовта, той живее в единството на света и неговите интереси са интересите на цялото човечество, неговото благо е благото на човечеството; неговата свобода е свободата на човечеството. Този човек, който е приел импулса на Любовта, е човек на служенето и жертвата. Той върви по пътя на добродетелта и твори нов мир в себе си и в обществото. Такъв човек навсякъде внася нещо ново. Благодарение на светлината, която прониква в неговия ум, пред него света и живота се разкриват в тяхната пълнота, и затова преди всичко, този човек е човек на знанието — разполага с мъдрост и светлина, разполага със сила и методи и знае всякога кога, как и къде какво да направи.
към текста >>

Той върви по пътя на добродетелта и твори нов мир в себе си и в обществото.
Те са силни индивидуалности, но индивидуалности, впрегнати на работа за общото благо — благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал — благото и подигането на цялото човечество, като знаят, че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхното благо. Следователно, новото учение е учение на Любовта. И който приеме импулса на Любовта в ума, сърцето, душата, волята и духът си, той живее вече в Любовта, той живее в единството на света и неговите интереси са интересите на цялото човечество, неговото благо е благото на човечеството; неговата свобода е свободата на човечеството. Този човек, който е приел импулса на Любовта, е човек на служенето и жертвата. Той върви по пътя на добродетелта и твори нов мир в себе си и в обществото. Такъв човек навсякъде внася нещо ново. Благодарение на светлината, която прониква в неговия ум, пред него света и живота се разкриват в тяхната пълнота, и затова преди всичко, този човек е човек на знанието — разполага с мъдрост и светлина, разполага със сила и методи и знае всякога кога, как и къде какво да направи. Той е като жив извор, който постоянно извира и колкото повече дава от себе си, толкова повече се пълни и обогатява с вода. Такъв е великият закон на Любовта. — Колкото повече дава човек от себе си, толкова повече получава.
към текста >>

Такъв човек навсякъде внася нещо ново.
Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал — благото и подигането на цялото човечество, като знаят, че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхното благо. Следователно, новото учение е учение на Любовта. И който приеме импулса на Любовта в ума, сърцето, душата, волята и духът си, той живее вече в Любовта, той живее в единството на света и неговите интереси са интересите на цялото човечество, неговото благо е благото на човечеството; неговата свобода е свободата на човечеството. Този човек, който е приел импулса на Любовта, е човек на служенето и жертвата. Той върви по пътя на добродетелта и твори нов мир в себе си и в обществото. Такъв човек навсякъде внася нещо ново. Благодарение на светлината, която прониква в неговия ум, пред него света и живота се разкриват в тяхната пълнота, и затова преди всичко, този човек е човек на знанието — разполага с мъдрост и светлина, разполага със сила и методи и знае всякога кога, как и къде какво да направи. Той е като жив извор, който постоянно извира и колкото повече дава от себе си, толкова повече се пълни и обогатява с вода. Такъв е великият закон на Любовта. — Колкото повече дава човек от себе си, толкова повече получава. И затова, хората на новата мисъл, хората на Любовта, са хора на изобилието.
към текста >>

И затова, хората на новата мисъл, хората на Любовта, са хора на изобилието.
Такъв човек навсякъде внася нещо ново. Благодарение на светлината, която прониква в неговия ум, пред него света и живота се разкриват в тяхната пълнота, и затова преди всичко, този човек е човек на знанието — разполага с мъдрост и светлина, разполага със сила и методи и знае всякога кога, как и къде какво да направи. Той е като жив извор, който постоянно извира и колкото повече дава от себе си, толкова повече се пълни и обогатява с вода. Такъв е великият закон на Любовта. — Колкото повече дава човек от себе си, толкова повече получава. И затова, хората на новата мисъл, хората на Любовта, са хора на изобилието. В тях няма недоимък, защото разполагат с благата на природата, които са неизчерпаеми. Пред тях природата, както и живота са като разтворена книга, по която те четат това, което Бог всеки момент носи на човеците. Те имат огромно опитано знание, с което всеки момент могат да помогнат на страдащите. Те носят светлина и учат хората преди всичко как да живеят като индивидуалности, как да устроят дома си, семейството си, как да възпитат децата си, как;да устроят обществото — какви да бъдат отношенията между членовете на едно общество, за да бъде то един жизнеспособен и деятелен организъм който да расте и да се развива. Те могат да посочат методите за организиране на човечеството в една велика конфедерация на народите, като всеки един народ запази напълно свободата и независимостта си.
към текста >>

Те носят светлина и учат хората преди всичко как да живеят като индивидуалности, как да устроят дома си, семейството си, как да възпитат децата си, как;да устроят обществото — какви да бъдат отношенията между членовете на едно общество, за да бъде то един жизнеспособен и деятелен организъм който да расте и да се развива.
— Колкото повече дава човек от себе си, толкова повече получава. И затова, хората на новата мисъл, хората на Любовта, са хора на изобилието. В тях няма недоимък, защото разполагат с благата на природата, които са неизчерпаеми. Пред тях природата, както и живота са като разтворена книга, по която те четат това, което Бог всеки момент носи на човеците. Те имат огромно опитано знание, с което всеки момент могат да помогнат на страдащите. Те носят светлина и учат хората преди всичко как да живеят като индивидуалности, как да устроят дома си, семейството си, как да възпитат децата си, как;да устроят обществото — какви да бъдат отношенията между членовете на едно общество, за да бъде то един жизнеспособен и деятелен организъм който да расте и да се развива. Те могат да посочат методите за организиране на човечеството в една велика конфедерация на народите, като всеки един народ запази напълно свободата и независимостта си. Това е общата характеристика на новия импулс, който е даден на световното развитие и който, с оформяването и въплътяването си във форма, ще създаде новата култура. Ако може снегът да се не стопи, когато слънцето го напече, тогаз и настоящия порядък на нещата няма да отстъпи на новия импулс на Битието, който влиза в живота. Новият световен импулс, като една мощна творческа вълна, залива света и прониква в умовете, сърцата и душите на хората и създава там нови светове. И всички хора смътно чувстват, че става нещо, без сами да имат представа какво.
към текста >>

Това е общата характеристика на новия импулс, който е даден на световното развитие и който, с оформяването и въплътяването си във форма, ще създаде новата култура.
В тях няма недоимък, защото разполагат с благата на природата, които са неизчерпаеми. Пред тях природата, както и живота са като разтворена книга, по която те четат това, което Бог всеки момент носи на човеците. Те имат огромно опитано знание, с което всеки момент могат да помогнат на страдащите. Те носят светлина и учат хората преди всичко как да живеят като индивидуалности, как да устроят дома си, семейството си, как да възпитат децата си, как;да устроят обществото — какви да бъдат отношенията между членовете на едно общество, за да бъде то един жизнеспособен и деятелен организъм който да расте и да се развива. Те могат да посочат методите за организиране на човечеството в една велика конфедерация на народите, като всеки един народ запази напълно свободата и независимостта си. Това е общата характеристика на новия импулс, който е даден на световното развитие и който, с оформяването и въплътяването си във форма, ще създаде новата култура. Ако може снегът да се не стопи, когато слънцето го напече, тогаз и настоящия порядък на нещата няма да отстъпи на новия импулс на Битието, който влиза в живота. Новият световен импулс, като една мощна творческа вълна, залива света и прониква в умовете, сърцата и душите на хората и създава там нови светове. И всички хора смътно чувстват, че става нещо, без сами да имат представа какво. Под влиянието на този импулс хората започват да търсят допирни точки за разбирателство и взаимопомощ, търсят начини и средства за нормализиране на живота. Търсят начини за създаване нови форми и отношения.
към текста >>

Ако може снегът да се не стопи, когато слънцето го напече, тогаз и настоящия порядък на нещата няма да отстъпи на новия импулс на Битието, който влиза в живота.
Пред тях природата, както и живота са като разтворена книга, по която те четат това, което Бог всеки момент носи на човеците. Те имат огромно опитано знание, с което всеки момент могат да помогнат на страдащите. Те носят светлина и учат хората преди всичко как да живеят като индивидуалности, как да устроят дома си, семейството си, как да възпитат децата си, как;да устроят обществото — какви да бъдат отношенията между членовете на едно общество, за да бъде то един жизнеспособен и деятелен организъм който да расте и да се развива. Те могат да посочат методите за организиране на човечеството в една велика конфедерация на народите, като всеки един народ запази напълно свободата и независимостта си. Това е общата характеристика на новия импулс, който е даден на световното развитие и който, с оформяването и въплътяването си във форма, ще създаде новата култура. Ако може снегът да се не стопи, когато слънцето го напече, тогаз и настоящия порядък на нещата няма да отстъпи на новия импулс на Битието, който влиза в живота. Новият световен импулс, като една мощна творческа вълна, залива света и прониква в умовете, сърцата и душите на хората и създава там нови светове. И всички хора смътно чувстват, че става нещо, без сами да имат представа какво. Под влиянието на този импулс хората започват да търсят допирни точки за разбирателство и взаимопомощ, търсят начини и средства за нормализиране на живота. Търсят начини за създаване нови форми и отношения. Всички чувстват, че така, както сега живеят, не може да се продължава.
към текста >>

Новият световен импулс, като една мощна творческа вълна, залива света и прониква в умовете, сърцата и душите на хората и създава там нови светове.
Те имат огромно опитано знание, с което всеки момент могат да помогнат на страдащите. Те носят светлина и учат хората преди всичко как да живеят като индивидуалности, как да устроят дома си, семейството си, как да възпитат децата си, как;да устроят обществото — какви да бъдат отношенията между членовете на едно общество, за да бъде то един жизнеспособен и деятелен организъм който да расте и да се развива. Те могат да посочат методите за организиране на човечеството в една велика конфедерация на народите, като всеки един народ запази напълно свободата и независимостта си. Това е общата характеристика на новия импулс, който е даден на световното развитие и който, с оформяването и въплътяването си във форма, ще създаде новата култура. Ако може снегът да се не стопи, когато слънцето го напече, тогаз и настоящия порядък на нещата няма да отстъпи на новия импулс на Битието, който влиза в живота. Новият световен импулс, като една мощна творческа вълна, залива света и прониква в умовете, сърцата и душите на хората и създава там нови светове. И всички хора смътно чувстват, че става нещо, без сами да имат представа какво. Под влиянието на този импулс хората започват да търсят допирни точки за разбирателство и взаимопомощ, търсят начини и средства за нормализиране на живота. Търсят начини за създаване нови форми и отношения. Всички чувстват, че така, както сега живеят, не може да се продължава. Това вътрешно схващане бих казал е резултат на този нов импулс, който е внесен в Битието.
към текста >>

Търсят начини за създаване нови форми и отношения.
Това е общата характеристика на новия импулс, който е даден на световното развитие и който, с оформяването и въплътяването си във форма, ще създаде новата култура. Ако може снегът да се не стопи, когато слънцето го напече, тогаз и настоящия порядък на нещата няма да отстъпи на новия импулс на Битието, който влиза в живота. Новият световен импулс, като една мощна творческа вълна, залива света и прониква в умовете, сърцата и душите на хората и създава там нови светове. И всички хора смътно чувстват, че става нещо, без сами да имат представа какво. Под влиянието на този импулс хората започват да търсят допирни точки за разбирателство и взаимопомощ, търсят начини и средства за нормализиране на живота. Търсят начини за създаване нови форми и отношения. Всички чувстват, че така, както сега живеят, не може да се продължава. Това вътрешно схващане бих казал е резултат на този нов импулс, който е внесен в Битието. Та казвам — това е общата характеристика и възможностите на новото, което иде в света, не като някакво човешко учение, но като един мощен творчески процес в Космоса, който иде да преустрои света и да създаде новия човек, новото общество и новото човечество, да създаде новите граждани на Космоса. В. Пашов (следва) ИЗ ЖИВОТА НА ПОСВЕТЕНИТЕ (Из романа „Елексира на живота“ от В. К. Крижановска) В течение на няколко минути Супрамати не можеше да снеме очите си от чудната картина.
към текста >>

Това вътрешно схващане бих казал е резултат на този нов импулс, който е внесен в Битието.
Новият световен импулс, като една мощна творческа вълна, залива света и прониква в умовете, сърцата и душите на хората и създава там нови светове. И всички хора смътно чувстват, че става нещо, без сами да имат представа какво. Под влиянието на този импулс хората започват да търсят допирни точки за разбирателство и взаимопомощ, търсят начини и средства за нормализиране на живота. Търсят начини за създаване нови форми и отношения. Всички чувстват, че така, както сега живеят, не може да се продължава. Това вътрешно схващане бих казал е резултат на този нов импулс, който е внесен в Битието. Та казвам — това е общата характеристика и възможностите на новото, което иде в света, не като някакво човешко учение, но като един мощен творчески процес в Космоса, който иде да преустрои света и да създаде новия човек, новото общество и новото човечество, да създаде новите граждани на Космоса. В. Пашов (следва) ИЗ ЖИВОТА НА ПОСВЕТЕНИТЕ (Из романа „Елексира на живота“ от В. К. Крижановска) В течение на няколко минути Супрамати не можеше да снеме очите си от чудната картина. Най-после, като си спомни, че Ебрамар го чака, побърза да седне до разкошно сервираната маса. Двама юноши, в бели дрехи, стояха до столовете.
към текста >>

Та казвам — това е общата характеристика и възможностите на новото, което иде в света, не като някакво човешко учение, но като един мощен творчески процес в Космоса, който иде да преустрои света и да създаде новия човек, новото общество и новото човечество, да създаде новите граждани на Космоса. В.
И всички хора смътно чувстват, че става нещо, без сами да имат представа какво. Под влиянието на този импулс хората започват да търсят допирни точки за разбирателство и взаимопомощ, търсят начини и средства за нормализиране на живота. Търсят начини за създаване нови форми и отношения. Всички чувстват, че така, както сега живеят, не може да се продължава. Това вътрешно схващане бих казал е резултат на този нов импулс, който е внесен в Битието. Та казвам — това е общата характеристика и възможностите на новото, което иде в света, не като някакво човешко учение, но като един мощен творчески процес в Космоса, който иде да преустрои света и да създаде новия човек, новото общество и новото човечество, да създаде новите граждани на Космоса. В. Пашов (следва) ИЗ ЖИВОТА НА ПОСВЕТЕНИТЕ (Из романа „Елексира на живота“ от В. К. Крижановска) В течение на няколко минути Супрамати не можеше да снеме очите си от чудната картина. Най-после, като си спомни, че Ебрамар го чака, побърза да седне до разкошно сервираната маса. Двама юноши, в бели дрехи, стояха до столовете. Ебрамар пръв притегли към себе си блюдото с овошки и с усмивка каза: — Нашата трапеза, може би, няма да те задоволи, тъй като тук ти няма да намериш нито месо, нито дивеч, нито риба.
към текста >>

Крижановска) В течение на няколко минути Супрамати не можеше да снеме очите си от чудната картина.
Търсят начини за създаване нови форми и отношения. Всички чувстват, че така, както сега живеят, не може да се продължава. Това вътрешно схващане бих казал е резултат на този нов импулс, който е внесен в Битието. Та казвам — това е общата характеристика и възможностите на новото, което иде в света, не като някакво човешко учение, но като един мощен творчески процес в Космоса, който иде да преустрои света и да създаде новия човек, новото общество и новото човечество, да създаде новите граждани на Космоса. В. Пашов (следва) ИЗ ЖИВОТА НА ПОСВЕТЕНИТЕ (Из романа „Елексира на живота“ от В. К. Крижановска) В течение на няколко минути Супрамати не можеше да снеме очите си от чудната картина. Най-после, като си спомни, че Ебрамар го чака, побърза да седне до разкошно сервираната маса. Двама юноши, в бели дрехи, стояха до столовете. Ебрамар пръв притегли към себе си блюдото с овошки и с усмивка каза: — Нашата трапеза, може би, няма да те задоволи, тъй като тук ти няма да намериш нито месо, нито дивеч, нито риба. В оградата на това жилище всеки живот е свещен. Тук не се пролива нито капка кръв и нито един от местните жители не желае да се омърси с нечиста разлагаща се храна.
към текста >>

„ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството.
Супрамати се облегна на креслото и като затвори очи, се наслаждаваше на звучната около него чудна хармония. Стори му се, че се люлее върху тихо люшкащи се, приятни вълни. Овладя го неизразимо чувство на покой и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка. Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари. Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“.
към текста >>

„Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава!
Стори му се, че се люлее върху тихо люшкащи се, приятни вълни. Овладя го неизразимо чувство на покой и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка. Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари. Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина.
към текста >>

“ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие.
Овладя го неизразимо чувство на покой и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка. Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари. Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия.
към текста >>

Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението.
Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството.
към текста >>

Но паметник на паметниците, звезда лъчезарна, която озарява бъдещата епоха на човечеството с особена свойствена само ней светлина, това е „Отче наш“, паметник на новата епоха.
Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди. Такива паметници са „десетте заповеди“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право. Но паметник на паметниците, звезда лъчезарна, която озарява бъдещата епоха на човечеството с особена свойствена само ней светлина, това е „Отче наш“, паметник на новата епоха. Милиони и милиони люде от всички християнски вероизповедания цели двадесет столетия повтарят тази молитва и тя е едничка, която е останала непокътната и обща у всички християни, която е преживяла всички схизми и разделения и ги обединява в „едно стадо и един пастир“. Защото тя е израз на стремлението на цялото християнство към историческото бъдеще; тя не е частна, а обществена просба, не е лична, а обща, не е случайна, а всемирна. Тя е социална просба за бъдещето, което очакваме и за което трябва да работим всички. Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение. Тя е социална програма на бъдещето на човечеството, на това, което трябва да бъде.
към текста >>

Затова Христос е дал това откровение на бъдещето във формата на молитва, която съдържа живото обещание, завещанието на Христа, наследството на пълнолетните Синове Божии, които осветяват името Божие и изпълняват волята Божия.
Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение. Тя е социална програма на бъдещето на човечеството, на това, което трябва да бъде. „Отче наш“ е откровение на бъдещето. И то е дадено не във форма на пророчество, а във форма на молитва, защото пророчеството може да се изпълни, може и да не се изпълни. А молитвата, с която активно се моли цялото християнство като взема участие — чрез дело и приложение — непременно трябва да се изпълни и ще се изпълни. Затова Христос е дал това откровение на бъдещето във формата на молитва, която съдържа живото обещание, завещанието на Христа, наследството на пълнолетните Синове Божии, които осветяват името Божие и изпълняват волята Божия. „Велики тайни крие молитвата Господня, макар и кратка в слова“. (Св. Киприан). Тя е „съкращение на Евангелието“, (Тертулиан), но съкращение на вечното евангелие. защото тя е изпълнение и приложение на това, което Христовото Евангелие е заложило. Фактът, че тя обединява всички християнски изповедания и секти в едно, потвърждава това.
към текста >>

Въпреки, че милиони християни двадесет века са произнасяли и произнасят „Отче наш“, великите тайни, които тази молитва съдържа не с били разкрити досега, тя е останала „слово скрито“, завет на тайни и загадки.
„Велики тайни крие молитвата Господня, макар и кратка в слова“. (Св. Киприан). Тя е „съкращение на Евангелието“, (Тертулиан), но съкращение на вечното евангелие. защото тя е изпълнение и приложение на това, което Христовото Евангелие е заложило. Фактът, че тя обединява всички християнски изповедания и секти в едно, потвърждава това. Въпреки, че милиони християни двадесет века са произнасяли и произнасят „Отче наш“, великите тайни, които тази молитва съдържа не с били разкрити досега, тя е останала „слово скрито“, завет на тайни и загадки. Седемте просби в „Отче наш“ представляват седем главни тайни на бъдещето. Защо? Защото времената не се били изпълнили. Осъществяването на това, което съдържа „Отче наш“не е могло да настъпи в историческата епоха от 2000 год. след Христа, която преживяваме. То ще стане в друга, нова, трета епоха — епохата на Духа.
към текста >>

То ще стане в друга, нова, трета епоха — епохата на Духа.
Въпреки, че милиони християни двадесет века са произнасяли и произнасят „Отче наш“, великите тайни, които тази молитва съдържа не с били разкрити досега, тя е останала „слово скрито“, завет на тайни и загадки. Седемте просби в „Отче наш“ представляват седем главни тайни на бъдещето. Защо? Защото времената не се били изпълнили. Осъществяването на това, което съдържа „Отче наш“не е могло да настъпи в историческата епоха от 2000 год. след Христа, която преживяваме. То ще стане в друга, нова, трета епоха — епохата на Духа. И затова временно великите тайни с били скрити за човечеството, понеже то е било в своето детинство. Днес вече, когато сме пред третата епоха, дава се светлина да проникнем в тези тайни на бъдещето. Сам Христос, отхождайки от света, е казал: „Моето царство сега не е от този свят“ (Йоан 18, 36). И с туй ни е уверил, че някога това царство ще бъде от този свят и надеждата за това царство е заложил в нас — чрез своята молитва. Защото „небето и земята ще преминат, но ни една йота или резка от закона не ще загине докато всичко не се изпълни“.
към текста >>

Но, интересно е, че европейските и американски телепати не са достигнали нито приблизително онова съвършенство, в пренасяне на мислите на далече, което притежават тибетските мистици, където това изкуство е доведено до култ и където то се е развивало с хиляди години. М.
Така например на предавателната станция се предава рисунката свещ, а на приемателната станция се получава електрическа лампа. Или, наместо танк с един топ, очертава се на приемателната станция фигура, подобна на танка, но с два топа и с подпис: Торпильор! Интересни са и други някой отстъпления. Така, например, приемателната станция рисува картина, която не отговаря на картината, която се „предава“ (гледано от художествена или геометрическа страна), но приемателят подписва под нея истинското значение и съдържание на картината, така че тука съществува предаване на мислите и при такива грешки. В някой случаи приемателната станция допълва само някоя подробност на картината или рисува фигурата на някой друг предмет подобен на фигурата, която е рисувала или начертала предавателната станция. Но, интересно е, че европейските и американски телепати не са достигнали нито приблизително онова съвършенство, в пренасяне на мислите на далече, което притежават тибетските мистици, където това изкуство е доведено до култ и където то се е развивало с хиляди години. М. Девид-Нил в чиято достоверност не трябва да се съмняваме, ни навежда няколко интересни примери, от които се вижда, че тибетците водят разговори на няколко стотин километри, с помощта на телепатията. Телепатията служи вместо радио по тези места. Но, грамадна загадка си оставя въпроса, по какъв начин и по кой път се пренасят мислите, чувствата, картините, символите, за далечни разстояния. Дали е нервната система, която е толкова силна, да може да премине с бързината на радиовълните или светлината такива разстояния от няколко стотин или няколко хиляди километри, без да се намали или разпръсне и да запази цялото съдържание, с което е натоварена? И по кой начин тези невидими и неизмерими вълни се приемат и за писват ъ?
към текста >>

Но ти забравяш, сестро, разумното дихание, светото вдъхновение и нужното желание на музиканта, който избира инструмента?
Признай де! — викна флейтата високо, злобно. Мелодията каза спокойно и прилично: — Чрез тебе днес, признавам се проявих отлично, но миналия празник не се родих чрез тебе, а с други инструмент, веч хвърлен, непотребен. Родих се днес чрез флейта, а вчера чрез гъдулка, пък утре ще звуча чрез съвършената цигулка. И всички инструменти нима ще заявяват, че всеки път сами ме от себе си създават? Но ти забравяш, сестро, разумното дихание, светото вдъхновение и нужното желание на музиканта, който избира инструмента? В сърцето му аз трепкам и пея до момента, когато той започне да свири върху нещо. Тогава аз политам, с възторг света посрещам. След туй заглъхвам пак и пак свирача чакам, отново чакам тласък в безкрайната вселена, да се родя чрез свирка по-нова, съвършена. Човешкият живот е мелодия създавана от духа. Негов инструмент за проява е материята.
към текста >>

След туй заглъхвам пак и пак свирача чакам, отново чакам тласък в безкрайната вселена, да се родя чрез свирка по-нова, съвършена.
Родих се днес чрез флейта, а вчера чрез гъдулка, пък утре ще звуча чрез съвършената цигулка. И всички инструменти нима ще заявяват, че всеки път сами ме от себе си създават? Но ти забравяш, сестро, разумното дихание, светото вдъхновение и нужното желание на музиканта, който избира инструмента? В сърцето му аз трепкам и пея до момента, когато той започне да свири върху нещо. Тогава аз политам, с възторг света посрещам. След туй заглъхвам пак и пак свирача чакам, отново чакам тласък в безкрайната вселена, да се родя чрез свирка по-нова, съвършена. Човешкият живот е мелодия създавана от духа. Негов инструмент за проява е материята. Радиозо СЪОБЩЕНИЯ Радиестезистите почват да издават месечен вестник на есперанто „Radiesteza gazeto“. Редакцията на тоя вестник ще издаде книгата на Емил Кристофс „Стани радиестезист“. Що е радиостезия?
към текста >>

Кръстанов е по обиколка из западно европейските страни.
Ето една възможност, на тия които имат тая способност, да бъдат полезни и на своите ближни. С багетата (лесковата пръчка или махалото) може да се открият подпочвени води, и да се достави вода на сухите местности. С нея могат да се открият подземни богатства — руди и пр. С нейна помощ могат да се избегнат земните излъчвания, които са във вреда на нашето здраве. Нашия сънародник Иван х. Кръстанов е по обиколка из западно европейските страни. С помощта на международния език Есперанто той е вече обиколил няколко държави и е държал сказки за България, страна на розите и столетниците. Сказките му са били придружени със светливи картини. В северните страни: Финландия, Швеция, Норвегия, Дания и др. той е видял висока култура, голяма честност и постижения. Неща, които вчера са били мечти на малцина, днес са реалности за мнозина.
към текста >>

Идват нови хора.
В северните страни: Финландия, Швеция, Норвегия, Дания и др. той е видял висока култура, голяма честност и постижения. Неща, които вчера са били мечти на малцина, днес са реалности за мнозина. Човечеството няма да остане на едно място. То не ще остане в мрак и невежество, няма да тъне вечно в своя егоизъм, антагонизъм и взаимни борби. Идват нови хора. които ще турят началото на една нова култура, в която човек за човека ще бъде брат, а не вълк, както е било в миналото. Ето какво пише той между другото: „Да видиш тук, каква честност и доверие между хората. Например, по цял ден си оставят велосипедите по улиците, вършат си работата из града и ги прибират вечер или след 3-4 дни. А кога се пренасят, хамалите хич не бутват дрехите, макар и портмоне да има в джобовете. А по ресторантите на гарите никой не контролира дали плащаш.“ гр.
към текста >>

които ще турят началото на една нова култура, в която човек за човека ще бъде брат, а не вълк, както е било в миналото.
той е видял висока култура, голяма честност и постижения. Неща, които вчера са били мечти на малцина, днес са реалности за мнозина. Човечеството няма да остане на едно място. То не ще остане в мрак и невежество, няма да тъне вечно в своя егоизъм, антагонизъм и взаимни борби. Идват нови хора. които ще турят началото на една нова култура, в която човек за човека ще бъде брат, а не вълк, както е било в миналото. Ето какво пише той между другото: „Да видиш тук, каква честност и доверие между хората. Например, по цял ден си оставят велосипедите по улиците, вършат си работата из града и ги прибират вечер или след 3-4 дни. А кога се пренасят, хамалите хич не бутват дрехите, макар и портмоне да има в джобовете. А по ресторантите на гарите никой не контролира дали плащаш.“ гр. Осло, Норвегия 5. X.
към текста >>

Ето началото на една нова култура.
Например, по цял ден си оставят велосипедите по улиците, вършат си работата из града и ги прибират вечер или след 3-4 дни. А кога се пренасят, хамалите хич не бутват дрехите, макар и портмоне да има в джобовете. А по ресторантите на гарите никой не контролира дали плащаш.“ гр. Осло, Норвегия 5. X. 1937 г. Ето началото на една нова култура. Ние пожелаваме същите тия качества да развият и българите за да дадат условие в себе си на нещо велико и красиво.
към текста >>

100. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов В Твоя вечен път – В. С.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 201 - год. X. Севлиево, 28 ноември 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Богомилството възкръсва – С. Калименов В Твоя вечен път – В. С. Недев Нашата първа задача – * Словото на Учителя. Мястото на възвишеното и благородното в живота. (из неделната беседа – 27 октомври 1937 г.) Царството Божие – П. Г. Пампоров Същинският човек – из книгата „Вечните истини“ от Ст. Тошев Живи образи Из науката и живота.
към текста >>

Велик е българският народ в миналото не със своите победи при Симеона и Крума Страшни, а с това, че отхрани в своите недра едно движение, което стана светилник на света и тласна тогавашното човечество към бърз възход, като породи всички реформистични, обновителни движения в Европа.
Пампоров Същинският човек – из книгата „Вечните истини“ от Ст. Тошев Живи образи Из науката и живота. Невидимите лъчи – из в. Мир Как се руши здравето – д-р Ст. К. Вълк и овчар (басня) – Радиозо БОГОМИЛСТВОТО ВЪЗКРЪСВА! Велик е българският народ в миналото не със своите победи при Симеона и Крума Страшни, а с това, че отхрани в своите недра едно движение, което стана светилник на света и тласна тогавашното човечество към бърз възход, като породи всички реформистични, обновителни движения в Европа. Българският народ още не знае своята история! Той все още не познава миналото си, въпреки „История славяно-болгарская“ на Отца Паисия, въпреки множеството исторически писания на нашите учени. И днес е нужен един нов Отец Паисий, който да запали фенера си в нощта на невежеството, обхващащо както народа, така и интелигенцията и да буди спящите дълбок духовен сън, като им сочи истината за миналото и настояще величие на народа ни. Българи! Вие сте дали на света нещо, което никой друг народ не е дал! Вие сте дали на света една нетленна светлина, която го поведе към възход, като прие формите на редица нови духовни движения.
към текста >>

И днес е нужен един нов Отец Паисий, който да запали фенера си в нощта на невежеството, обхващащо както народа, така и интелигенцията и да буди спящите дълбок духовен сън, като им сочи истината за миналото и настояще величие на народа ни. Българи!
Мир Как се руши здравето – д-р Ст. К. Вълк и овчар (басня) – Радиозо БОГОМИЛСТВОТО ВЪЗКРЪСВА! Велик е българският народ в миналото не със своите победи при Симеона и Крума Страшни, а с това, че отхрани в своите недра едно движение, което стана светилник на света и тласна тогавашното човечество към бърз възход, като породи всички реформистични, обновителни движения в Европа. Българският народ още не знае своята история! Той все още не познава миналото си, въпреки „История славяно-болгарская“ на Отца Паисия, въпреки множеството исторически писания на нашите учени. И днес е нужен един нов Отец Паисий, който да запали фенера си в нощта на невежеството, обхващащо както народа, така и интелигенцията и да буди спящите дълбок духовен сън, като им сочи истината за миналото и настояще величие на народа ни. Българи! Вие сте дали на света нещо, което никой друг народ не е дал! Вие сте дали на света една нетленна светлина, която го поведе към възход, като прие формите на редица нови духовни движения. Вие сте дали ядката, същината, духът, насоката и вътрешната динамика на съвременната култура, които имат своя основен тласък и произход в нашето забравено, охулено и отречено богомилство. Вие сте дали не само „на вси славяни — книга да четат“, но и на всички европейски народи — духовно зрение, като сте им отворили очите за нов живот, пробудили сте ги от робския сън на средновековието. И това вие не го знаете!
към текста >>

Вие сте дали на света една нетленна светлина, която го поведе към възход, като прие формите на редица нови духовни движения.
Велик е българският народ в миналото не със своите победи при Симеона и Крума Страшни, а с това, че отхрани в своите недра едно движение, което стана светилник на света и тласна тогавашното човечество към бърз възход, като породи всички реформистични, обновителни движения в Европа. Българският народ още не знае своята история! Той все още не познава миналото си, въпреки „История славяно-болгарская“ на Отца Паисия, въпреки множеството исторически писания на нашите учени. И днес е нужен един нов Отец Паисий, който да запали фенера си в нощта на невежеството, обхващащо както народа, така и интелигенцията и да буди спящите дълбок духовен сън, като им сочи истината за миналото и настояще величие на народа ни. Българи! Вие сте дали на света нещо, което никой друг народ не е дал! Вие сте дали на света една нетленна светлина, която го поведе към възход, като прие формите на редица нови духовни движения. Вие сте дали ядката, същината, духът, насоката и вътрешната динамика на съвременната култура, които имат своя основен тласък и произход в нашето забравено, охулено и отречено богомилство. Вие сте дали не само „на вси славяни — книга да четат“, но и на всички европейски народи — духовно зрение, като сте им отворили очите за нов живот, пробудили сте ги от робския сън на средновековието. И това вие не го знаете! Нещо повече — вие отричате, хулите и клеймите най-великата и най-светла проява на народния дух и с това се отказвате от великото духовно наследство, оставено ни от миналото. Българският дух е велик и мощен не със силата на своето въоръжено войнство!
към текста >>

Вие сте дали ядката, същината, духът, насоката и вътрешната динамика на съвременната култура, които имат своя основен тласък и произход в нашето забравено, охулено и отречено богомилство.
Българският народ още не знае своята история! Той все още не познава миналото си, въпреки „История славяно-болгарская“ на Отца Паисия, въпреки множеството исторически писания на нашите учени. И днес е нужен един нов Отец Паисий, който да запали фенера си в нощта на невежеството, обхващащо както народа, така и интелигенцията и да буди спящите дълбок духовен сън, като им сочи истината за миналото и настояще величие на народа ни. Българи! Вие сте дали на света нещо, което никой друг народ не е дал! Вие сте дали на света една нетленна светлина, която го поведе към възход, като прие формите на редица нови духовни движения. Вие сте дали ядката, същината, духът, насоката и вътрешната динамика на съвременната култура, които имат своя основен тласък и произход в нашето забравено, охулено и отречено богомилство. Вие сте дали не само „на вси славяни — книга да четат“, но и на всички европейски народи — духовно зрение, като сте им отворили очите за нов живот, пробудили сте ги от робския сън на средновековието. И това вие не го знаете! Нещо повече — вие отричате, хулите и клеймите най-великата и най-светла проява на народния дух и с това се отказвате от великото духовно наследство, оставено ни от миналото. Българският дух е велик и мощен не със силата на своето въоръжено войнство! Българският дух е непобедим и несъкрушим не поради военната храброст и издръжливост на българина, а поради обилно посетите семена на творческа вяра и свободолюбив устрем в народната душа.
към текста >>

Вие сте дали не само „на вси славяни — книга да четат“, но и на всички европейски народи — духовно зрение, като сте им отворили очите за нов живот, пробудили сте ги от робския сън на средновековието.
Той все още не познава миналото си, въпреки „История славяно-болгарская“ на Отца Паисия, въпреки множеството исторически писания на нашите учени. И днес е нужен един нов Отец Паисий, който да запали фенера си в нощта на невежеството, обхващащо както народа, така и интелигенцията и да буди спящите дълбок духовен сън, като им сочи истината за миналото и настояще величие на народа ни. Българи! Вие сте дали на света нещо, което никой друг народ не е дал! Вие сте дали на света една нетленна светлина, която го поведе към възход, като прие формите на редица нови духовни движения. Вие сте дали ядката, същината, духът, насоката и вътрешната динамика на съвременната култура, които имат своя основен тласък и произход в нашето забравено, охулено и отречено богомилство. Вие сте дали не само „на вси славяни — книга да четат“, но и на всички европейски народи — духовно зрение, като сте им отворили очите за нов живот, пробудили сте ги от робския сън на средновековието. И това вие не го знаете! Нещо повече — вие отричате, хулите и клеймите най-великата и най-светла проява на народния дух и с това се отказвате от великото духовно наследство, оставено ни от миналото. Българският дух е велик и мощен не със силата на своето въоръжено войнство! Българският дух е непобедим и несъкрушим не поради военната храброст и издръжливост на българина, а поради обилно посетите семена на творческа вяра и свободолюбив устрем в народната душа. Поради това, че той е носил и носи за света съкровищницата на духовното знание — ключа на тайните на живота, разрешението на „не разрешимите“ въпроси и основния, първоначалният тласък, който ще доведе до реализирането на Царството Божие на земята.
към текста >>

Поради това, че той е носил и носи за света съкровищницата на духовното знание — ключа на тайните на живота, разрешението на „не разрешимите“ въпроси и основния, първоначалният тласък, който ще доведе до реализирането на Царството Божие на земята.
Вие сте дали не само „на вси славяни — книга да четат“, но и на всички европейски народи — духовно зрение, като сте им отворили очите за нов живот, пробудили сте ги от робския сън на средновековието. И това вие не го знаете! Нещо повече — вие отричате, хулите и клеймите най-великата и най-светла проява на народния дух и с това се отказвате от великото духовно наследство, оставено ни от миналото. Българският дух е велик и мощен не със силата на своето въоръжено войнство! Българският дух е непобедим и несъкрушим не поради военната храброст и издръжливост на българина, а поради обилно посетите семена на творческа вяра и свободолюбив устрем в народната душа. Поради това, че той е носил и носи за света съкровищницата на духовното знание — ключа на тайните на живота, разрешението на „не разрешимите“ въпроси и основния, първоначалният тласък, който ще доведе до реализирането на Царството Божие на земята. И вий, българи, не знаете това! Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане! Българи! До кога ще робувате на този духовен мрак, и кога ще отворите очите си за великото и светлото, което Бог ни е дал в миналото, което сега отново ни дава, и което, се разлива вече като нова духовна вълна на всякъде по света? И само ние ли, които се намираме най-близко до източника, който храни, оплодява и тласка към нов възход секта.
към текста >>

Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане!
Нещо повече — вие отричате, хулите и клеймите най-великата и най-светла проява на народния дух и с това се отказвате от великото духовно наследство, оставено ни от миналото. Българският дух е велик и мощен не със силата на своето въоръжено войнство! Българският дух е непобедим и несъкрушим не поради военната храброст и издръжливост на българина, а поради обилно посетите семена на творческа вяра и свободолюбив устрем в народната душа. Поради това, че той е носил и носи за света съкровищницата на духовното знание — ключа на тайните на живота, разрешението на „не разрешимите“ въпроси и основния, първоначалният тласък, който ще доведе до реализирането на Царството Божие на земята. И вий, българи, не знаете това! Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане! Българи! До кога ще робувате на този духовен мрак, и кога ще отворите очите си за великото и светлото, което Бог ни е дал в миналото, което сега отново ни дава, и което, се разлива вече като нова духовна вълна на всякъде по света? И само ние ли, които се намираме най-близко до източника, който храни, оплодява и тласка към нов възход секта. само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница? Да не бъде това!
към текста >>

До кога ще робувате на този духовен мрак, и кога ще отворите очите си за великото и светлото, което Бог ни е дал в миналото, което сега отново ни дава, и което, се разлива вече като нова духовна вълна на всякъде по света?
Българският дух е непобедим и несъкрушим не поради военната храброст и издръжливост на българина, а поради обилно посетите семена на творческа вяра и свободолюбив устрем в народната душа. Поради това, че той е носил и носи за света съкровищницата на духовното знание — ключа на тайните на живота, разрешението на „не разрешимите“ въпроси и основния, първоначалният тласък, който ще доведе до реализирането на Царството Божие на земята. И вий, българи, не знаете това! Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане! Българи! До кога ще робувате на този духовен мрак, и кога ще отворите очите си за великото и светлото, което Бог ни е дал в миналото, което сега отново ни дава, и което, се разлива вече като нова духовна вълна на всякъде по света? И само ние ли, които се намираме най-близко до източника, който храни, оплодява и тласка към нов възход секта. само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница? Да не бъде това! * Великият творчески дух на българския народ днес отново се разгръща във всичката своя красота и мощ и искрите от буйно пламналия духовен огън, потоците от духовна светлина се разнасят вече по всички страни на Европа и по всички части на света. Богомилството възкръсва !
към текста >>

И само ние ли, които се намираме най-близко до източника, който храни, оплодява и тласка към нов възход секта.
Поради това, че той е носил и носи за света съкровищницата на духовното знание — ключа на тайните на живота, разрешението на „не разрешимите“ въпроси и основния, първоначалният тласък, който ще доведе до реализирането на Царството Божие на земята. И вий, българи, не знаете това! Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане! Българи! До кога ще робувате на този духовен мрак, и кога ще отворите очите си за великото и светлото, което Бог ни е дал в миналото, което сега отново ни дава, и което, се разлива вече като нова духовна вълна на всякъде по света? И само ние ли, които се намираме най-близко до източника, който храни, оплодява и тласка към нов възход секта. само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница? Да не бъде това! * Великият творчески дух на българския народ днес отново се разгръща във всичката своя красота и мощ и искрите от буйно пламналия духовен огън, потоците от духовна светлина се разнасят вече по всички страни на Европа и по всички части на света. Богомилството възкръсва ! Великото духовно огнище, което някога озари Европа и света с потоци от духовна светлина, днес отново се разгаря във всичката си стихийна сила и будните хора от всички страни на земята вече почват да обръщат лицето си към него, да приемат неговата светлина и да черпят от неговите неизброими дарове.
към текста >>

само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница?
И вий, българи, не знаете това! Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане! Българи! До кога ще робувате на този духовен мрак, и кога ще отворите очите си за великото и светлото, което Бог ни е дал в миналото, което сега отново ни дава, и което, се разлива вече като нова духовна вълна на всякъде по света? И само ние ли, които се намираме най-близко до източника, който храни, оплодява и тласка към нов възход секта. само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница? Да не бъде това! * Великият творчески дух на българския народ днес отново се разгръща във всичката своя красота и мощ и искрите от буйно пламналия духовен огън, потоците от духовна светлина се разнасят вече по всички страни на Европа и по всички части на света. Богомилството възкръсва ! Великото духовно огнище, което някога озари Европа и света с потоци от духовна светлина, днес отново се разгаря във всичката си стихийна сила и будните хора от всички страни на земята вече почват да обръщат лицето си към него, да приемат неговата светлина и да черпят от неговите неизброими дарове. Всяка година в България идват отделни лица и групи хора, от различни европейски народи, за да влязат в непосредствена връзка с великия Учител на Всемирното Братство да почерпят от неговата светлина, да възприемат частица от неговата духовна сила, да усвоят знанията, мъдростта, която само той може да им даде, за да се върнат после отново в своите родни страни, и да занесат и запалят и там светлината, чийто източник е тук, в България.
към текста >>

* Великият творчески дух на българския народ днес отново се разгръща във всичката своя красота и мощ и искрите от буйно пламналия духовен огън, потоците от духовна светлина се разнасят вече по всички страни на Европа и по всички части на света.
Българи! До кога ще робувате на този духовен мрак, и кога ще отворите очите си за великото и светлото, което Бог ни е дал в миналото, което сега отново ни дава, и което, се разлива вече като нова духовна вълна на всякъде по света? И само ние ли, които се намираме най-близко до източника, който храни, оплодява и тласка към нов възход секта. само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница? Да не бъде това! * Великият творчески дух на българския народ днес отново се разгръща във всичката своя красота и мощ и искрите от буйно пламналия духовен огън, потоците от духовна светлина се разнасят вече по всички страни на Европа и по всички части на света. Богомилството възкръсва ! Великото духовно огнище, което някога озари Европа и света с потоци от духовна светлина, днес отново се разгаря във всичката си стихийна сила и будните хора от всички страни на земята вече почват да обръщат лицето си към него, да приемат неговата светлина и да черпят от неговите неизброими дарове. Всяка година в България идват отделни лица и групи хора, от различни европейски народи, за да влязат в непосредствена връзка с великия Учител на Всемирното Братство да почерпят от неговата светлина, да възприемат частица от неговата духовна сила, да усвоят знанията, мъдростта, която само той може да им даде, за да се върнат после отново в своите родни страни, и да занесат и запалят и там светлината, чийто източник е тук, в България. Славянството е отредено от Провидението да изгради една нова култура на земята. И извора на идеите — духовните творчески сили, които ще изградят тази нова култура, е тук, в България.
към текста >>

Великото духовно огнище, което някога озари Европа и света с потоци от духовна светлина, днес отново се разгаря във всичката си стихийна сила и будните хора от всички страни на земята вече почват да обръщат лицето си към него, да приемат неговата светлина и да черпят от неговите неизброими дарове.
И само ние ли, които се намираме най-близко до източника, който храни, оплодява и тласка към нов възход секта. само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница? Да не бъде това! * Великият творчески дух на българския народ днес отново се разгръща във всичката своя красота и мощ и искрите от буйно пламналия духовен огън, потоците от духовна светлина се разнасят вече по всички страни на Европа и по всички части на света. Богомилството възкръсва ! Великото духовно огнище, което някога озари Европа и света с потоци от духовна светлина, днес отново се разгаря във всичката си стихийна сила и будните хора от всички страни на земята вече почват да обръщат лицето си към него, да приемат неговата светлина и да черпят от неговите неизброими дарове. Всяка година в България идват отделни лица и групи хора, от различни европейски народи, за да влязат в непосредствена връзка с великия Учител на Всемирното Братство да почерпят от неговата светлина, да възприемат частица от неговата духовна сила, да усвоят знанията, мъдростта, която само той може да им даде, за да се върнат после отново в своите родни страни, и да занесат и запалят и там светлината, чийто източник е тук, в България. Славянството е отредено от Провидението да изгради една нова култура на земята. И извора на идеите — духовните творчески сили, които ще изградят тази нова култура, е тук, в България. Той блика буйно, непрестанно, като носи обилен живот за всички, които бъдат достатъчно разумни да черпят от него. Той привлича вече погледите на много будни хора, от различни краища на земята, които виждат и намират тук, в нашата малка България, това което ще изведе света из днешния социален, икономически и духовен хаос към хармония и всестранен възход.
към текста >>

Всяка година в България идват отделни лица и групи хора, от различни европейски народи, за да влязат в непосредствена връзка с великия Учител на Всемирното Братство да почерпят от неговата светлина, да възприемат частица от неговата духовна сила, да усвоят знанията, мъдростта, която само той може да им даде, за да се върнат после отново в своите родни страни, и да занесат и запалят и там светлината, чийто източник е тук, в България.
само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница? Да не бъде това! * Великият творчески дух на българския народ днес отново се разгръща във всичката своя красота и мощ и искрите от буйно пламналия духовен огън, потоците от духовна светлина се разнасят вече по всички страни на Европа и по всички части на света. Богомилството възкръсва ! Великото духовно огнище, което някога озари Европа и света с потоци от духовна светлина, днес отново се разгаря във всичката си стихийна сила и будните хора от всички страни на земята вече почват да обръщат лицето си към него, да приемат неговата светлина и да черпят от неговите неизброими дарове. Всяка година в България идват отделни лица и групи хора, от различни европейски народи, за да влязат в непосредствена връзка с великия Учител на Всемирното Братство да почерпят от неговата светлина, да възприемат частица от неговата духовна сила, да усвоят знанията, мъдростта, която само той може да им даде, за да се върнат после отново в своите родни страни, и да занесат и запалят и там светлината, чийто източник е тук, в България. Славянството е отредено от Провидението да изгради една нова култура на земята. И извора на идеите — духовните творчески сили, които ще изградят тази нова култура, е тук, в България. Той блика буйно, непрестанно, като носи обилен живот за всички, които бъдат достатъчно разумни да черпят от него. Той привлича вече погледите на много будни хора, от различни краища на земята, които виждат и намират тук, в нашата малка България, това което ще изведе света из днешния социален, икономически и духовен хаос към хармония и всестранен възход. Богомилството възкръсва!
към текста >>

Славянството е отредено от Провидението да изгради една нова култура на земята.
Да не бъде това! * Великият творчески дух на българския народ днес отново се разгръща във всичката своя красота и мощ и искрите от буйно пламналия духовен огън, потоците от духовна светлина се разнасят вече по всички страни на Европа и по всички части на света. Богомилството възкръсва ! Великото духовно огнище, което някога озари Европа и света с потоци от духовна светлина, днес отново се разгаря във всичката си стихийна сила и будните хора от всички страни на земята вече почват да обръщат лицето си към него, да приемат неговата светлина и да черпят от неговите неизброими дарове. Всяка година в България идват отделни лица и групи хора, от различни европейски народи, за да влязат в непосредствена връзка с великия Учител на Всемирното Братство да почерпят от неговата светлина, да възприемат частица от неговата духовна сила, да усвоят знанията, мъдростта, която само той може да им даде, за да се върнат после отново в своите родни страни, и да занесат и запалят и там светлината, чийто източник е тук, в България. Славянството е отредено от Провидението да изгради една нова култура на земята. И извора на идеите — духовните творчески сили, които ще изградят тази нова култура, е тук, в България. Той блика буйно, непрестанно, като носи обилен живот за всички, които бъдат достатъчно разумни да черпят от него. Той привлича вече погледите на много будни хора, от различни краища на земята, които виждат и намират тук, в нашата малка България, това което ще изведе света из днешния социален, икономически и духовен хаос към хармония и всестранен възход. Богомилството възкръсва! Днес бродейки по широките полета на нашата хубава земя, влизайки в непосредствен досег с останалата здрава и непокварена част от народа ни, аз виждам в умните, отворени лица на нашите „прости“ селяни, в сините, благи и хубави очи на ония които са възприели и тръгнали по правия път, същата оная мощна и непобедима сила, която действаше и в миналото, преди хиляда години!
към текста >>

И извора на идеите — духовните творчески сили, които ще изградят тази нова култура, е тук, в България.
* Великият творчески дух на българския народ днес отново се разгръща във всичката своя красота и мощ и искрите от буйно пламналия духовен огън, потоците от духовна светлина се разнасят вече по всички страни на Европа и по всички части на света. Богомилството възкръсва ! Великото духовно огнище, което някога озари Европа и света с потоци от духовна светлина, днес отново се разгаря във всичката си стихийна сила и будните хора от всички страни на земята вече почват да обръщат лицето си към него, да приемат неговата светлина и да черпят от неговите неизброими дарове. Всяка година в България идват отделни лица и групи хора, от различни европейски народи, за да влязат в непосредствена връзка с великия Учител на Всемирното Братство да почерпят от неговата светлина, да възприемат частица от неговата духовна сила, да усвоят знанията, мъдростта, която само той може да им даде, за да се върнат после отново в своите родни страни, и да занесат и запалят и там светлината, чийто източник е тук, в България. Славянството е отредено от Провидението да изгради една нова култура на земята. И извора на идеите — духовните творчески сили, които ще изградят тази нова култура, е тук, в България. Той блика буйно, непрестанно, като носи обилен живот за всички, които бъдат достатъчно разумни да черпят от него. Той привлича вече погледите на много будни хора, от различни краища на земята, които виждат и намират тук, в нашата малка България, това което ще изведе света из днешния социален, икономически и духовен хаос към хармония и всестранен възход. Богомилството възкръсва! Днес бродейки по широките полета на нашата хубава земя, влизайки в непосредствен досег с останалата здрава и непокварена част от народа ни, аз виждам в умните, отворени лица на нашите „прости“ селяни, в сините, благи и хубави очи на ония които са възприели и тръгнали по правия път, същата оная мощна и непобедима сила, която действаше и в миналото, преди хиляда години! Прости селяни ли?
към текста >>

Аз не съм виждал другаде такава твърдост в убежденията, такава беззаветна преданост, такава несъкрушима воля и вяра в доброто, такъв чист живот, както у тия селяни.
Прости селяни ли? О! Тия „прости“ селяни са застанали като непоклатима канара на твърдите позиции на истински, абсолютно реален, притежаващ най-възвишени ценности, духовен живот. „Прости“ селяни, които познават много по-добре живота, отколкото най-учения наш професор, които знаят смисъла на живота и живеят истински разумен живот. „Прости“ селяни, които нищо не може да разклати, нищо не може да отклони от техния духовен път, — които чертаят пътя, по който ще мине народа ни, следващ техните стъпки, към истински възход. Аз не съм виждал другаде такава твърдост в убежденията, такава беззаветна преданост, такава несъкрушима воля и вяра в доброто, такъв чист живот, както у тия селяни. Само един едничък малък пример. Знаете ли какво значи вегетарианство за тях? — Това е непоклатима канара, това е въздуха, без който те не могат да дишат, това е нещо, от което никой не може да ги отклони и нищо не може да ги съблазни. А аз познавам десетици и дори стотици „интелигентни“ вегетарианци, дори лекари, учени. адвокати и какви ли не още, които при първите изпитания, оправдавайки се с една или друга причина, напуснаха позициите на единственият здрав, разумен и етичен хранителен режим.
към текста >>

Невъзможно ми е тук да опиша подробно здравината на убежденията, правилността на възгледите и широтата на схващанията у тия здрави, непокътнати народни сили, които първи са възприели новото учение и вървят смело и твърдо в неговия труден път.
Знаете ли какво значи вегетарианство за тях? — Това е непоклатима канара, това е въздуха, без който те не могат да дишат, това е нещо, от което никой не може да ги отклони и нищо не може да ги съблазни. А аз познавам десетици и дори стотици „интелигентни“ вегетарианци, дори лекари, учени. адвокати и какви ли не още, които при първите изпитания, оправдавайки се с една или друга причина, напуснаха позициите на единственият здрав, разумен и етичен хранителен режим. И само това ли? Невъзможно ми е тук да опиша подробно здравината на убежденията, правилността на възгледите и широтата на схващанията у тия здрави, непокътнати народни сили, които първи са възприели новото учение и вървят смело и твърдо в неговия труден път. Древното богомилство възкръсва! То е възкръснало вече, но ние още не можем да го видим във всичкото негово величие и красота, защото то с още в началото си, още не се е напълно проявило, не е станало това, което утре ще бъде. Но в сините будни и искрени очи на нашите добри селяни, вървящи твърдо по духовния път, аз виждам оная стара славянска жилка, аз откривам в тях същите ония древни богомили, които изградиха най-великото, макар и непознато дело на нашия народ, като запалиха мощна светлина всред мрака на средновековието и разбудиха спящите до тогава други народи. Сега те идват отново, възкръснали пак, след хиляда години, за да довършат великото си дело, започнато тогава и удавено в кръв и огън от палачите, гонителите на всяка светлина. Днес, обаче, никой не ще може да угаси светлината!
към текста >>

Но в сините будни и искрени очи на нашите добри селяни, вървящи твърдо по духовния път, аз виждам оная стара славянска жилка, аз откривам в тях същите ония древни богомили, които изградиха най-великото, макар и непознато дело на нашия народ, като запалиха мощна светлина всред мрака на средновековието и разбудиха спящите до тогава други народи.
адвокати и какви ли не още, които при първите изпитания, оправдавайки се с една или друга причина, напуснаха позициите на единственият здрав, разумен и етичен хранителен режим. И само това ли? Невъзможно ми е тук да опиша подробно здравината на убежденията, правилността на възгледите и широтата на схващанията у тия здрави, непокътнати народни сили, които първи са възприели новото учение и вървят смело и твърдо в неговия труден път. Древното богомилство възкръсва! То е възкръснало вече, но ние още не можем да го видим във всичкото негово величие и красота, защото то с още в началото си, още не се е напълно проявило, не е станало това, което утре ще бъде. Но в сините будни и искрени очи на нашите добри селяни, вървящи твърдо по духовния път, аз виждам оная стара славянска жилка, аз откривам в тях същите ония древни богомили, които изградиха най-великото, макар и непознато дело на нашия народ, като запалиха мощна светлина всред мрака на средновековието и разбудиха спящите до тогава други народи. Сега те идват отново, възкръснали пак, след хиляда години, за да довършат великото си дело, започнато тогава и удавено в кръв и огън от палачите, гонителите на всяка светлина. Днес, обаче, никой не ще може да угаси светлината! Тя се разнася вече навсякъде и, който я приеме, благословен ще бъде! Идва нова ера за човечеството, защото древното богомилство възкръсна — Учителят дойде и донесе Новото Учение за разумен и братски живот, даде на света мощния тласък, който ще реализира заветите на Христа, като осъществя Царството Божие на земята. Айтос 17.XI.1937 г. С.
към текста >>

Сега те идват отново, възкръснали пак, след хиляда години, за да довършат великото си дело, започнато тогава и удавено в кръв и огън от палачите, гонителите на всяка светлина.
И само това ли? Невъзможно ми е тук да опиша подробно здравината на убежденията, правилността на възгледите и широтата на схващанията у тия здрави, непокътнати народни сили, които първи са възприели новото учение и вървят смело и твърдо в неговия труден път. Древното богомилство възкръсва! То е възкръснало вече, но ние още не можем да го видим във всичкото негово величие и красота, защото то с още в началото си, още не се е напълно проявило, не е станало това, което утре ще бъде. Но в сините будни и искрени очи на нашите добри селяни, вървящи твърдо по духовния път, аз виждам оная стара славянска жилка, аз откривам в тях същите ония древни богомили, които изградиха най-великото, макар и непознато дело на нашия народ, като запалиха мощна светлина всред мрака на средновековието и разбудиха спящите до тогава други народи. Сега те идват отново, възкръснали пак, след хиляда години, за да довършат великото си дело, започнато тогава и удавено в кръв и огън от палачите, гонителите на всяка светлина. Днес, обаче, никой не ще може да угаси светлината! Тя се разнася вече навсякъде и, който я приеме, благословен ще бъде! Идва нова ера за човечеството, защото древното богомилство възкръсна — Учителят дойде и донесе Новото Учение за разумен и братски живот, даде на света мощния тласък, който ще реализира заветите на Христа, като осъществя Царството Божие на земята. Айтос 17.XI.1937 г. С. Калименов В Твоя вечен път В твоя вечен път върви, Вслушан в тихий Божи зов!
към текста >>

Идва нова ера за човечеството, защото древното богомилство възкръсна — Учителят дойде и донесе Новото Учение за разумен и братски живот, даде на света мощния тласък, който ще реализира заветите на Христа, като осъществя Царството Божие на земята.
То е възкръснало вече, но ние още не можем да го видим във всичкото негово величие и красота, защото то с още в началото си, още не се е напълно проявило, не е станало това, което утре ще бъде. Но в сините будни и искрени очи на нашите добри селяни, вървящи твърдо по духовния път, аз виждам оная стара славянска жилка, аз откривам в тях същите ония древни богомили, които изградиха най-великото, макар и непознато дело на нашия народ, като запалиха мощна светлина всред мрака на средновековието и разбудиха спящите до тогава други народи. Сега те идват отново, възкръснали пак, след хиляда години, за да довършат великото си дело, започнато тогава и удавено в кръв и огън от палачите, гонителите на всяка светлина. Днес, обаче, никой не ще може да угаси светлината! Тя се разнася вече навсякъде и, който я приеме, благословен ще бъде! Идва нова ера за човечеството, защото древното богомилство възкръсна — Учителят дойде и донесе Новото Учение за разумен и братски живот, даде на света мощния тласък, който ще реализира заветите на Христа, като осъществя Царството Божие на земята. Айтос 17.XI.1937 г. С. Калименов В Твоя вечен път В твоя вечен път върви, Вслушан в тихий Божи зов! В скръб и радост ти бъди Лъч — надежда и Любов! * Във страдална ти душа Извор чист е спотаен; Там, в прозрачна глъбина Цял всемир е отразен. * Ти сънят му разбуди, И, в свещена тишина Дивен химн ще прозвъни Там с гласът на вечността.
към текста >>

Калименов В Твоя вечен път В твоя вечен път върви, Вслушан в тихий Божи зов!
Сега те идват отново, възкръснали пак, след хиляда години, за да довършат великото си дело, започнато тогава и удавено в кръв и огън от палачите, гонителите на всяка светлина. Днес, обаче, никой не ще може да угаси светлината! Тя се разнася вече навсякъде и, който я приеме, благословен ще бъде! Идва нова ера за човечеството, защото древното богомилство възкръсна — Учителят дойде и донесе Новото Учение за разумен и братски живот, даде на света мощния тласък, който ще реализира заветите на Христа, като осъществя Царството Божие на земята. Айтос 17.XI.1937 г. С. Калименов В Твоя вечен път В твоя вечен път върви, Вслушан в тихий Божи зов! В скръб и радост ти бъди Лъч — надежда и Любов! * Във страдална ти душа Извор чист е спотаен; Там, в прозрачна глъбина Цял всемир е отразен. * Ти сънят му разбуди, И, в свещена тишина Дивен химн ще прозвъни Там с гласът на вечността. * Той в душата ти ще пей Всеки миг със трепет нов. В тебе младост ще повей От възвишен свят — любов!
към текста >>

* Той в душата ти ще пей Всеки миг със трепет нов.
Айтос 17.XI.1937 г. С. Калименов В Твоя вечен път В твоя вечен път върви, Вслушан в тихий Божи зов! В скръб и радост ти бъди Лъч — надежда и Любов! * Във страдална ти душа Извор чист е спотаен; Там, в прозрачна глъбина Цял всемир е отразен. * Ти сънят му разбуди, И, в свещена тишина Дивен химн ще прозвъни Там с гласът на вечността. * Той в душата ти ще пей Всеки миг със трепет нов. В тебе младост ще повей От възвишен свят — любов! * В твоя вечен път върви С дух свободен, царствен смел През страдан’я, мрак, сплетни Към Велика, Свята Цел! В. Недев НАШАТА ПЪРВА ЗАДАЧА Хората носят в себе си нещо несъвършено, нещо което не спада към човешкото, нещо диво, което не е още опитомено и не е впрегнато в работа. В хората — както в отделният човек, така и в обществото — има една неорганизирана сила, която трябва да се организира и канализира. Докато тая сила не се организира, докато не се впрегне на работа и сложи на своето място, докато човек не й стане господар, а тя негов слуга, винаги ще има груби борби, винаги ще се водят войни, винаги ще има тенденции да заграбват чуждото, да нападат.
към текста >>

Човек има прямата задача, да развие в себе си възвишени качества, да се изчисти от гнилотата и нечистото, да сложи за основа в душата си Божественото.
Причината за водене на груби борби и войни е тая, че днес хората са слуги на неорганизираната енергия в себе си, че те са слуги на нисшата си природа. Докато не се събуди човешкото в хората, докато човек не приготви жилище на Бога в себе си, докато той не стане жив храм на Бога, на всичко велико и красиво, докато Христос не възкръсне в неговата душа и Божественото в него не вземе надмощие, той ще си остане див, взе маши надмощие в него недостатъците, несъвършените прояви долното, низкото и свирепото. Докато е в пелените на живота, човек другояче не може да се прояви. А човек има друга, по съществена задача, диаметрално противоположна на тази, която той днес изпълнява под натиска на егоизма, под натиска на неорганизираната и неканализирана енергия в себе си. Човек има задача дадена му от Природата, която ако той не се стреми да разбере и разреши напразно минава дните си тук на земята, напразно губи времето си. Човек има прямата задача, да развие в себе си възвишени качества, да се изчисти от гнилотата и нечистото, да сложи за основа в душата си Божественото. Той има задача да върви към съвършенство, да стане син на Бога, син на Слънцето, който да носи Любов, мир и радост, да излъчва светлина към своите братя и близки. Човек е научил изкуството да отгледа едно дръвче, да подобри условията му и вида му, да го облагороди. Той знае изкуството да подобрява вида и качеството на животните които отглежда, а е крайно немарлив към себе си, не обръща внимание на ценното в душата си, оставя заровени скъпоценности дълбоко в нейните гънки. Затова е роб на несъвършеното, затова още не е проя-вил възвишеното в живота. Блажени са ония, които са разбрали своята задача, а още по-блажени са ония които вървят към съвършенство, които растат.
към текста >>

Те са навлезли в „благоприятната година“ Днес в тия тъмни времена, в тая студена епоха на ледените сърца, се подема наново една вълна на повече слънце и светлина, на повече топлина.
Той има задача да върви към съвършенство, да стане син на Бога, син на Слънцето, който да носи Любов, мир и радост, да излъчва светлина към своите братя и близки. Човек е научил изкуството да отгледа едно дръвче, да подобри условията му и вида му, да го облагороди. Той знае изкуството да подобрява вида и качеството на животните които отглежда, а е крайно немарлив към себе си, не обръща внимание на ценното в душата си, оставя заровени скъпоценности дълбоко в нейните гънки. Затова е роб на несъвършеното, затова още не е проя-вил възвишеното в живота. Блажени са ония, които са разбрали своята задача, а още по-блажени са ония които вървят към съвършенство, които растат. Те са навлезли в „благоприятната година“ Днес в тия тъмни времена, в тая студена епоха на ледените сърца, се подема наново една вълна на повече слънце и светлина, на повече топлина. Днес света се нуждае, именно, от слънце и топлина за да се разтопят ледовете в които е скован. Слънце и топлина носи всеки един в душата си. Да дадем място и внимание на тях, да им дадем свобода да се проявят, за да носим радост на света, за да сгреем душите и стоплим ледените сърца, за да бликне през тях Божествената сила — Любовта. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото на възвишеното и обикновеното в живота (из неделната беседа „Мястото на възвишеното и обикновеното в живота“– 27.10.1937 г.) Стремежът на хората към известен занаят или към някакво изкуство се свежда към това, че те искат да бъдат щастливи. А от какво зависи щастието на човека?
към текста >>

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото на възвишеното и обикновеното в живота (из неделната беседа „Мястото на възвишеното и обикновеното в живота“– 27.10.1937 г.) Стремежът на хората към известен занаят или към някакво изкуство се свежда към това, че те искат да бъдат щастливи.
Блажени са ония, които са разбрали своята задача, а още по-блажени са ония които вървят към съвършенство, които растат. Те са навлезли в „благоприятната година“ Днес в тия тъмни времена, в тая студена епоха на ледените сърца, се подема наново една вълна на повече слънце и светлина, на повече топлина. Днес света се нуждае, именно, от слънце и топлина за да се разтопят ледовете в които е скован. Слънце и топлина носи всеки един в душата си. Да дадем място и внимание на тях, да им дадем свобода да се проявят, за да носим радост на света, за да сгреем душите и стоплим ледените сърца, за да бликне през тях Божествената сила — Любовта. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото на възвишеното и обикновеното в живота (из неделната беседа „Мястото на възвишеното и обикновеното в живота“– 27.10.1937 г.) Стремежът на хората към известен занаят или към някакво изкуство се свежда към това, че те искат да бъдат щастливи. А от какво зависи щастието на човека? — Щастието на човека зависи от добре организираният му ум, от добре организираното му сърце и от добре организираната му воля. Човек трябва да знае, че щастието и нещастието му зависи от неговия език. Като каже една дука при известни условия, човек вижда от какво произтича неговото щастие и нещастие. Сегашните хора трябва да изучават много добре химията.
към текста >>

Като се влюби човек приема една нова насока в живота.
Сега ние говорим за човека. Докато в живота си човек не се влюби, той нищо не е разбрал. Трябва да се влюби човек. Влюбването е най-добрият, най-разумният живот то не е някакво захласване. Влюбването разрешава всички противоречия в живота. Като се влюби човек приема една нова насока в живота. Влюбването е Божествена сила, която носи щастието за човека Между влюбените хора сиромашия няма. Ако хората не са влюбени, между тях цари сиромашията. Според мене, ако някой иска да бъде богат, да се влюби. Ако иска да живее добре, да се влюби. Казвате че хората страдат от влюбване, не, от безлюбие страдат хората.
към текста >>

Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце.
Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото? — Ядох — Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на един богат човек и си помисли: да имах тия пари щях да живея добре. Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Той се е заразил вече от него За пари човек не може да се почита. Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце. Всички други работи са произлезли все от тия четири сили в човека. Това са ценности, които ние трябва да проучваме. Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното. И петдесет пъти на ден да се молите, вие можете само да се самоизлъгвате, но щастието никога няма да намерите. Вие искате да бъдете щастливи, но като се намерите пред една мъчнотия, веднага я избелвате.
към текста >>

След това заемете се с новото.
Бог присъства в онзи човек само, в когото умът, сърцето, духът и душата са пробудени. Всички ония, които имат непокварен ум и непокварено сърце са деца на Бога. На тях принадлежи Царството Божие. Като се върнете дома си, вие трябва да се очистите. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, щом им простите, вие сте се очистили. След това заемете се с новото. Новото седи в следното: умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с Любов. Пътят на любовта е нагоре. Вие говорите за обичта, но това, което наричане обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта.
към текста >>

Новото седи в следното: умът и сърцето ви трябва да бъдат детински.
Всички ония, които имат непокварен ум и непокварено сърце са деца на Бога. На тях принадлежи Царството Божие. Като се върнете дома си, вие трябва да се очистите. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, щом им простите, вие сте се очистили. След това заемете се с новото. Новото седи в следното: умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с Любов. Пътят на любовта е нагоре. Вие говорите за обичта, но това, което наричане обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта.
към текста >>

За да познаете брата си, вие трябва да имате за основа доброто и разумното.
Вие трябва да се запитате, какво Господ мисли за вас и да живеете, както трябва. В човека е вложено голямо богатство, което той и не подозира даже. Върху това богатство той трябва да работи. Когато човек не знае ценностите на своя ум, сърце, душа и дух, той нищо не знае. Истинското знание седи в познаване на тия ценности. За да познаете брата си, вие трябва да имате за основа доброто и разумното. Започнете с приложението да станете силни, да живеете правилно. Престанете да живеете за себе си. Сега от всички се изисква любов към Бога Тази Любов включва благото на всички хора в света. Когато хората се обичат, работите се нареждат много лесно. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да организира своята материя, да организира своите мисли и чувства.
към текста >>

Трябва да изучавате онова, което Бог е вложил във вас.
Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да организира своята материя, да организира своите мисли и чувства. Често наблюдавам хората и виждам от какви малки работи се смущават. Сега всички трябва да се уважавате. Това се изисква от човека. Всякога да си отдавате уважение един на друг. Трябва да изучавате онова, което Бог е вложил във вас. Приложете Любовта към всичко живо в света. По този начин ще се разрешат всички мъчнотии, които ви измъчват. Лесно се разрешават въпросите, но ако човек разполага с необходимите за това елементи. На онзи, който умира и се задушава, въздух му е нужно. На онзи, който ходи в тъмнина — светлина трябва.
към текста >>

Царството Божие е идеалът, който Христос е открил на човечеството, то е новият обществен порядък за всички люде и народи.
П. Г. Пампоров Царството Божие „Царството Божие не е ядене и писне, а справедливост, мир и радост в Духа светаго“. Ап. Павел Бог е Любов, Светлина, Живот. Източник на Любовта, извор на живота, слънце. Царството Божие следователно, е царство на Любовта, на знанието, на Свободата, то е господство на Духа Святий, на най-висшия Дух на светлината, Дух на святостта. Царството Божие е идеалът, който Христос е открил на човечеството, то е новият обществен порядък за всички люде и народи. Преди всичко то е справедливост. А справедливост значи, че както сърцето праща кръв на всички клетки в организма, така и в обществото, в народите, в човечеството трябва да се създадат условия за живот на всички същества. Природата е дала условия, но людете с изменили нейния порядък. Например светлината,. въздуха, водата са общодостъпни и безплатни в природата.
към текста >>

Но земята е разпределена неправилно и именно заграбването на земята е основа на социалната несправедливост.
Преди всичко то е справедливост. А справедливост значи, че както сърцето праща кръв на всички клетки в организма, така и в обществото, в народите, в човечеството трябва да се създадат условия за живот на всички същества. Природата е дала условия, но людете с изменили нейния порядък. Например светлината,. въздуха, водата са общодостъпни и безплатни в природата. Но земята е разпределена неправилно и именно заграбването на земята е основа на социалната несправедливост. Справедливост за всички люде и народи! Минимум блага за всички същества — хляб и жилище за всички! Срамота е днес, при съвременното състояние на техниката да има гладни и голи люде без дом, без работа и без прехрана! Ако има милиарди за въоръжения, защо да няма за бедни и нещастни да им се помогне? Защо е това лудо въоръжаване?
към текста >>

Новата общосветска война ще бъде всеобщо изтребление, ще бъде тържество на всички адски сили, ще бъде триумф на разрушението.
Срамота е днес, при съвременното състояние на техниката да има гладни и голи люде без дом, без работа и без прехрана! Ако има милиарди за въоръжения, защо да няма за бедни и нещастни да им се помогне? Защо е това лудо въоръжаване? Защо е това идолопоклонство на Марса и на грубата сила? Днес всички съзнаваме, че човечеството е пред пропаст. Новата общосветска война ще бъде всеобщо изтребление, ще бъде тържество на всички адски сили, ще бъде триумф на разрушението. Това ли е венецът на християнската култура? Къде е влиянието на християнските църкви? Къде е силата на Христовите идеи? Нима те с безсилни? Царството Божие е Мир.
към текста >>

„Царството Божие е справедливост, мир и радост в Духа“ Социална справедливост, разоръжение, всеобщо сътрудничество, изключване войната като саморазправа между народите, ето новото което иде, ето новата общественост на Духа на справедливостта и мира.
Но мир не може да има без справедливост. Дайте справедливост на всички люде и народи и тогава ще бъде възможно разоръжението и все-общият съюз на всички народи в едно истинско общество на народите. Обществото на народите е възможно само, когато се признае програмата на Уйлсона като изходна точка, когато се извърши ревизия на мирните договори, когато се гарантира справедливост и свобода за всички народи! Англия и Франция не изпълниха своите задължения да се разоръжат защото във Версайските договори витаеше духа на ненавистта и неправдата, а не духа на братството. Едничката възможност, която сега остава за да се избегне една страшна всеобща война — това е доброволна жертва от страна на силите победителки, това е ревизия на несправедливите договори, последвано от всеобщо разоръжение и организиране на едно универсално и могъщо общество на народите. „Царството Божие е справедливост, мир и радост в Духа“ Социална справедливост, разоръжение, всеобщо сътрудничество, изключване войната като саморазправа между народите, ето новото което иде, ето новата общественост на Духа на справедливостта и мира. И ще се възцари радостта и хармонията тогава. Заслужава да поработят всички християни за царството Божие, за да осъществят програмата на Христа. Същинският човек (Из книгата „Вечните истини“ от Ст. Тошев — стр. 424—426) Даваме цитати и от книгата „Преглед на съвременните учения за душата“ от руския професор по философия Г. Челпанов.
към текста >>

424—426) Даваме цитати и от книгата „Преглед на съвременните учения за душата“ от руския професор по философия Г. Челпанов.
„Царството Божие е справедливост, мир и радост в Духа“ Социална справедливост, разоръжение, всеобщо сътрудничество, изключване войната като саморазправа между народите, ето новото което иде, ето новата общественост на Духа на справедливостта и мира. И ще се възцари радостта и хармонията тогава. Заслужава да поработят всички християни за царството Божие, за да осъществят програмата на Христа. Същинският човек (Из книгата „Вечните истини“ от Ст. Тошев — стр. 424—426) Даваме цитати и от книгата „Преглед на съвременните учения за душата“ от руския професор по философия Г. Челпанов. „От какъв род а ония данни, върху които философът строи своето предположение за съществуването на душата? Тия факти с главно следните: Първо, тъй нареченото единство на съзнанието и второ тъждество на личността. Под единство на съзнанието ние сме длъжни да разбираме следното: Ако ние например сравняваме две представи А и Б, ние трябва едновременно да държим в съзнанието си тия две представи. Следователно, трябва да има нещо такова, което съединява тия представи в едно цяло. Това нещо което ги съединява в едно цяло е душата.
към текста >>

Под единство на съзнанието ние сме длъжни да разбираме следното: Ако ние например сравняваме две представи А и Б, ние трябва едновременно да държим в съзнанието си тия две представи.
Същинският човек (Из книгата „Вечните истини“ от Ст. Тошев — стр. 424—426) Даваме цитати и от книгата „Преглед на съвременните учения за душата“ от руския професор по философия Г. Челпанов. „От какъв род а ония данни, върху които философът строи своето предположение за съществуването на душата? Тия факти с главно следните: Първо, тъй нареченото единство на съзнанието и второ тъждество на личността. Под единство на съзнанието ние сме длъжни да разбираме следното: Ако ние например сравняваме две представи А и Б, ние трябва едновременно да държим в съзнанието си тия две представи. Следователно, трябва да има нещо такова, което съединява тия представи в едно цяло. Това нещо което ги съединява в едно цяло е душата. Нали в процеса на сравнението трябва и двете представи едновременно да се мислят, едновременно да присъстват в нашето съзнание. Ето това комбиниращо нещо философите наричат душа. Друг аргумент, който се привежда в подкрепа за съществуването на душата, то е тъждеството на нашето „аз“, на нашата личност.
към текста >>

Нали в процеса на сравнението трябва и двете представи едновременно да се мислят, едновременно да присъстват в нашето съзнание.
„От какъв род а ония данни, върху които философът строи своето предположение за съществуването на душата? Тия факти с главно следните: Първо, тъй нареченото единство на съзнанието и второ тъждество на личността. Под единство на съзнанието ние сме длъжни да разбираме следното: Ако ние например сравняваме две представи А и Б, ние трябва едновременно да държим в съзнанието си тия две представи. Следователно, трябва да има нещо такова, което съединява тия представи в едно цяло. Това нещо което ги съединява в едно цяло е душата. Нали в процеса на сравнението трябва и двете представи едновременно да се мислят, едновременно да присъстват в нашето съзнание. Ето това комбиниращо нещо философите наричат душа. Друг аргумент, който се привежда в подкрепа за съществуването на душата, то е тъждеството на нашето „аз“, на нашата личност. Но какво нещо е „аз“ и какво трябва да се разбира под тъждество на личността? За да отговорим на това, нека се попитаме: какво мислим, когато употребяване думата „аз“. Когато употребяваме думата „аз“, аз мисля, че заемам еди-какво си обществено положение,че съм се родил еди-де-си, че съм на еди-колко-си години, че имам еди-каква-си дреха, че съм оня същия, който преди една седмица говорих на това същото место.
към текста >>

За тъждество на личността ние считаме това обстоятелство, че аз отъждествявам моето сегашно „аз“, с онова „аз“, което имах преди много години.
Но какво нещо е „аз“ и какво трябва да се разбира под тъждество на личността? За да отговорим на това, нека се попитаме: какво мислим, когато употребяване думата „аз“. Когато употребяваме думата „аз“, аз мисля, че заемам еди-какво си обществено положение,че съм се родил еди-де-си, че съм на еди-колко-си години, че имам еди-каква-си дреха, че съм оня същия, който преди една седмица говорих на това същото место. Ако речех да продължа разсъжденията си на същата тема, аз бих си спомнил за своето детинство и бих констатирал, че аз съм същия, който преди еди-колко-си години се учих еди-де-си, прекарах детинството си еди-де-си и т. н. Това е то моето „аз“, моята „личност“. За тъждество на личността ние считаме това обстоятелство, че аз отъждествявам моето сегашно „аз“, с онова „аз“, което имах преди много години. Между тях в действителност има разлика. Наистина, когато аз бях дете, като употребявах думата „аз“, мислех съвсем друго, отколкото когато сега употребявам тая дума. Но мене ми се струва, че моето сегашно „аз“ е тъждествено с моето минало „аз“. Ако да не чувствах тъждеството на моето днешно „аз“ с моето „аз“ преди месец, не бих считал себе си отговорен за своите постъпки, извършени преди месец. Но тъй като аз се считам отговорен, това значи, че аз признавам своето тъждество в различни моменти на моя живот.
към текста >>

Той е творец и гради нещо ново.
Философите, които признават съществуванието на такава духовна субстанция се наричат спиритуалиста в собствения смисъл на думата, (стр. 42 — 45) Живи образи Живият образ е ней-силен. Той е над всяка теория. Ако една теория търпи отклонение, критика и оборване, модела е жив и подтиква към подражание Искаш ли импулс, търсиш ли стимул, спри се на живия образ. Той се проявява спонтанно. Той е творец и гради нещо ново. От него лъха живот и творчество. Той има замах да твори и създава нови форми в живота. Неговия пример подтиква и другите към велики подвизи и дела. А тези, които влизат в контакт с него подтиква да изправят по грешките си или най-малкото да се позамислят за делата си. Днес имаме много теоретици, но малко практици.
към текста >>

Той има замах да твори и създава нови форми в живота.
Той е над всяка теория. Ако една теория търпи отклонение, критика и оборване, модела е жив и подтиква към подражание Искаш ли импулс, търсиш ли стимул, спри се на живия образ. Той се проявява спонтанно. Той е творец и гради нещо ново. От него лъха живот и творчество. Той има замах да твори и създава нови форми в живота. Неговия пример подтиква и другите към велики подвизи и дела. А тези, които влизат в контакт с него подтиква да изправят по грешките си или най-малкото да се позамислят за делата си. Днес имаме много теоретици, но малко практици. Имаме много знания, но малко прилагаме от тях. А теория и знание без приложение са мъртви.
към текста >>

мислейки, че сам той е виновен.
Дай аз да ги прочета. Дърваринът му ги дава. Обаче бай Ради сложил предварително в ръката си 20 лв. и като ги прочел, излезли точно 340 лв. Дърваринът се изчервил и си отминал сконфузен. мислейки, че сам той е виновен. Господинът разбрал как стои работата и отишъл при бай Ради да му даде 20 лв. Той, обаче, отказва да му е дал пари. Отстранил се, но после пак се връща. Нещо отвътре не му дава спокойствие. Съвестта го гризе и го подтиква да си изправи погрешката.
към текста >>

Бай Ради цени красивото и се вдъхновява от великото.
Казва му: — Сигурен съм, че ти му даде пари. Но кажи колко си му дал за да ти ги върна, 20, 50 или ето, вземи. Бай Ради взел 20 лв., колкото е дал и се разделили приятелски. За кафе Отива бай Ради за чукано кафе Този път съдържателя на магазина го няма, а вместо него продава младата му булка. Хубава и красива млада жена. Бай Ради цени красивото и се вдъхновява от великото. След като си купил кафе, той се обръща към нея с думите: — Виж колко сте красива госпожо, — бузите ви румени, веждите ви добре извити, прическата ви изящна, устните ви коралови, стойката ви грациозна и пр. Жената, като го чула, че говори така се изчервила дръпнала се назад и почнала да гледа плахо. Но бай Ради не се уплашил, той продължил: — Не се страхувайте от тия думи и да се не смущава сърцето ви. Ако тая красота е вътре във вас, ако вложите в душата си и в сърцето си красивото и великото, пие ще бъдете на мястото си и най-близко до съвършения тип. — Господине, вие да не би да сте окултист?
към текста >>

* ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Невидимите Лъчи Сега вече учените са сполучили да установят напълно, че всичките живи същества и даже неодушевените предмети излъчват собствени лъчи, които се различа-ват едни от други по бързината на трептенията.
И чрез лесковата пръчка „багетката“ те са открили подпочвена вода и са направили хубава чешма. Желателно е да се образуват повече подобни групи и с помощта на радиостезията, лесковата пръчка или махалото да се търси подпочвена вода в сухите области. Има цели селища, които страдат от липса на вода. Такива групи ще събудят в селищата. които посещават висок идеал, безкористен стремеж и чувство на взаимопомощ. * ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Невидимите Лъчи Сега вече учените са сполучили да установят напълно, че всичките живи същества и даже неодушевените предмети излъчват собствени лъчи, които се различа-ват едни от други по бързината на трептенията. Когато тези трептения достигнат 500 милиарда в секунда, лъчите стават видими. В други случаи те са достъпни не за окото, а за ухото. Понякога, — като например инфрачервените лъчи — те са невидими и не могат да се чуят, но пък вместо нас ги хваща и отбелязва фотокамерата. Изучаването на тези явления води към много любопитни последици, които дават възможност да се обяснят много всекидневни явления, смятани до сега за необясними. Тъй например, всякой знае, че нощната пеперуда налита на светлина. Защо?
към текста >>

От тогава, в продължение на едно не дълго време, медицината напълно призна благотворното действие на същите тези лъчи и вълни при лекуването на най-разнообразни болести, като например, рака, туберкулозата, паралича, маларията, па даже и обикновената хрема, против която, колкото и да е чудни това, и до сега не е намерено напълно радикално средство.
Потвърдено е вече със сериозни наблюдения, че близнаци, намиращи се често пъти на твърде голямо разстояние едно от друго, могат в един и същи миг да изпит ват еднакви усещания и даже да се разболяват от едни и същи болести. Също тъй и у човеци, които се обичат, настроенията и даже мислите им съвпадат. Това предположение за сега предизвиква не напълно сериозно отнасяне към него, но над много открития, сега напълно признати, от най-напред са се присмивали. Тъй например, когато преди десет години д р Албер Абрахим от Сан-Франциско съобщи, че може да лекува някои болести, като подлага болните на действието на невидимите лъчи или вълни, пропускани през организъма, самият доктор и неговата „магическа кутийка“ бяха станали предмет за присмях. Макар че сполучи да изцери много хиляди болни, той умря, без да бъде признат за откритието си от своите колеги, самотен. От тогава, в продължение на едно не дълго време, медицината напълно призна благотворното действие на същите тези лъчи и вълни при лекуването на най-разнообразни болести, като например, рака, туберкулозата, паралича, маларията, па даже и обикновената хрема, против която, колкото и да е чудни това, и до сега не е намерено напълно радикално средство. Радиевите лъчи лекуват рака, като проникват в човешкия организъм и произвеждат в него нещо като малки „взривове“ (избухвания), убиващи микробите, които разяждат организма. Рентгеновите лъчи ни дават възможност да изследваме причините на най-разнообразните човешки недъзи, като буквално „надзъртаме“, във вътрешността на пялото. Радиевите къси вълни, малко още изследвани, също тъй се прилагат за медицински цели. Из в. „Мир“ Как се руши здравето Когато видях силно вдлъбнатите стъкла на очите на сина на моя приятел P., когато видях жабешкото изражение на погледа му, аз се много зачудих: Р.
към текста >>

Рентгеновите лъчи ни дават възможност да изследваме причините на най-разнообразните човешки недъзи, като буквално „надзъртаме“, във вътрешността на пялото.
Това предположение за сега предизвиква не напълно сериозно отнасяне към него, но над много открития, сега напълно признати, от най-напред са се присмивали. Тъй например, когато преди десет години д р Албер Абрахим от Сан-Франциско съобщи, че може да лекува някои болести, като подлага болните на действието на невидимите лъчи или вълни, пропускани през организъма, самият доктор и неговата „магическа кутийка“ бяха станали предмет за присмях. Макар че сполучи да изцери много хиляди болни, той умря, без да бъде признат за откритието си от своите колеги, самотен. От тогава, в продължение на едно не дълго време, медицината напълно призна благотворното действие на същите тези лъчи и вълни при лекуването на най-разнообразни болести, като например, рака, туберкулозата, паралича, маларията, па даже и обикновената хрема, против която, колкото и да е чудни това, и до сега не е намерено напълно радикално средство. Радиевите лъчи лекуват рака, като проникват в човешкия организъм и произвеждат в него нещо като малки „взривове“ (избухвания), убиващи микробите, които разяждат организма. Рентгеновите лъчи ни дават възможност да изследваме причините на най-разнообразните човешки недъзи, като буквално „надзъртаме“, във вътрешността на пялото. Радиевите къси вълни, малко още изследвани, също тъй се прилагат за медицински цели. Из в. „Мир“ Как се руши здравето Когато видях силно вдлъбнатите стъкла на очите на сина на моя приятел P., когато видях жабешкото изражение на погледа му, аз се много зачудих: Р. е съвършено здрав човек, жизнерадостен никога не е боледувал от сериозно страдание, всички органи му работят безпогрешно. Макар и вече наближил четиридесет и пет, той не е слагал нито веднъж очила.
към текста >>

Навярно виновна е тая претрупана учебна програма, която кара учениците да се взират по цял ден в книгите, която не им оставя свободно време да излизат на чист въздух, на широка гледка, която просто заставя и най-здравите очи, с течение на времето, да стават късогледи.
Жена му. г-жа Б., е също здрава жена, със здрави, отлично работещи органи, не познаваща очила. — Знае се, казах си аз, че късогледството, до голяма степен, е наследствена особеност. Човек просто наследява от родителите си една намалена чувствителност на зрителния си апарат и, каквото и да прави, заставен е още от ранна възраст да се съветва с очния лекар. Но тук синът на това семейство да бъде късоглед — не мога да си обясня само с наследствеността. Навярно виновна е тая претрупана учебна програма, която кара учениците да се взират по цял ден в книгите, която не им оставя свободно време да излизат на чист въздух, на широка гледка, която просто заставя и най-здравите очи, с течение на времето, да стават късогледи. Така мислих в себе си, докато видях две положения, които ми обясниха всичко. Отидох у приятеля ми Р. вечер. Семейството се беше събрало на вечеря около голямата маса под достатъчно силна електрическа лампа. Отсъстваше синът им X. Видях го свит в кухнята на една кушетка.
към текста >>

“ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест.
От куче по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави. Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи! “ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай. Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив! “ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест. В усърдие замина и кучета дори. Овчарят го обикна и всичко му довери. — Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши. А глупавият пастир уплашен до уши крещеше на вълка си: „Нали се промени, от сив на бял ти стана? О, хитър, зъл кръвник!
към текста >>

НАГОРЕ

1.1546339988708