НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
495
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Подобно нещо се намери, както в
нисшите
тъй и във висшите растения.
И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат слънца и умират, че се раждат космоси и умират космоси... Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт. Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота. Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид. И тогава се създаде теорията, че в безкрайно малките организми смърт няма. Има само една обнова на енергиите чрез една смяна на формата.
Подобно нещо се намери, както в
нисшите
тъй и във висшите растения.
Творейки семена – залозите на живота – те бавно умират, преливайки своя живот в живота на поколенията. Растенията умират по форма, но остават вечни по своята основна проява на живота. И у животните е същото. Умирането на една форма създава условие за раждането на нова форма. И колкото всяка нова форма носи в себе си по-голям жизнен запас, толкова майчината форма губи от своите сили и се движи към смъртта.
към текста >>
Нисшите
едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение.
Опитите, обаче, установиха, че и „мъртвата" материя проявява при известни условия същите движения. Течните кристали, поставени в специфична течна, среда, имат същото свойство да растат и да се множат. От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само клетки от рода на майчината клетка. Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр. ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми.
Нисшите
едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение.
Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление. Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява. Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло.
към текста >>
И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-
нисшата
форма на които се явява клетката.
Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява. Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло. Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя.
И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-
нисшата
форма на които се явява клетката.
Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма. Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение. Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена.
към текста >>
Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои
нисши
животни.
„активни" движения. Но колкото повече организмите отиват към една по-съвършена организация, толкова повече се проявява една нова форма на движение, като психична проява. Тая психична проява за първи път се среща у някои растения в много примитивна форма, после минава у животните, а у човека тя достига висша степен на развитие, като чувства. Това е една обширна област, за която тук може да се спомене и за която би могло в друга статия да се каже нещо повече. Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за него в частност, а донякъде и за животните изобщо.
Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои
нисши
животни.
И по тоя въпрос пак ще се върнем друг път. Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази. Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция. Но оказа се, че и хората се делят на градации. И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без.
към текста >>
Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-
нисшите
организми, тъй и във висшите светове на космоса.
По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем. Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение.
Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-
нисшите
организми, тъй и във висшите светове на космоса.
Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите. Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр. суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно. У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце.
към текста >>
Нека вземем най-
нисшите
едноклетъчни организми – амебите.
Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение. Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса.
Нека вземем най-
нисшите
едноклетъчни организми – амебите.
Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр. суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно. У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце. И при все това тя живее свободна и доволна.
към текста >>
Окултният
свят
днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение.
И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение.
Окултният
свят
днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение.
Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството. А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>
2.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От учения
свят
се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите.
Но все пак има едно голямо число хора, които силно обичат слънцето. Това са болните. Видели ли сте ония бледни, измъчени лица, прекарали по цели нощи в безсъница с какъв трепет очакват след мъчителната нощ утринното зазоряване? Колко болни жадуват за пролетното слънце след мрачните, мъгляви есенни и зимни дни. Оная грамадна маса от болни очаква своето избавление най-вече от слънцето.
От учения
свят
се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите.
Първите обективно изучават светлините лъчи, като вибрационно движение, измерват големината на вълните, бързината на движението, изучават спектрите и пр. Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения. Но изучаването на слънцето в окултната наука, заема също един голям отдел. Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят. Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата.
към текста >>
Това са
нисшите
видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения.
Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този период от годината. Слънчевите лъчи, проникващи дори през цялото тяло, оказват също тъй много ценно терапевтично влияние. На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания. Вън от това при слънчевите бани се получава и общо засилване на организма – едно важно условие за успешна борба на организма с вредните агенти. У растителното царство има много малко видове, които не обичат светлината.
Това са
нисшите
видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения.
Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи. У тях има значи един стремеж за светлина. Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза. Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци. Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи.
към текста >>
3.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на
нисшата
си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване.
За братското сдружаване Първият опит за реализиране идеята за Братството вътре в нас – е школата на братското сдружаване.
Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на
нисшата
си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване.
Преди да започнем нашите бележки по въпроса, ние ще се отклоним за момент към онези наши читатели, за които нашите разбирания са още твърде неясни. От тях долавяме следния въпрос: – Защо именно на сдружението се възлага голямата задача, която изтъкнахме по-горе? – На този и подобни нему въпроси ние няма да отговаряме, защото и най-изискания отговор не би удовлетворил любопитството на четеца. Този отговор той сам ще получи по пътя на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство. Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание.
към текста >>
Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява
нисшата
си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа.
Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават. Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да!
Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява
нисшата
си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа.
Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората.
към текста >>
И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски
свят
, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни.
Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто.
И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски
свят
, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни.
Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий.
към текста >>
Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния
свят
и изграждането на нови форми за прилагане на този морал.
И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата.
Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния
свят
и изграждането на нови форми за прилагане на този морал.
Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий. Съвременните общества си имат традиции. Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се характеризира като такъв на крайния индивидуализъм. Всеки живее за себе си и всеки се цени според това, което има.
към текста >>
Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на
нисшата
природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос.
И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи?
Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на
нисшата
природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос.
– Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила. Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение. В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна. От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия.
към текста >>
4.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия
нисши
човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката.
Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр.
Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия
нисши
човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката.
Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение.
към текста >>
Те се изразяват в най-
нисшите
племена като песни, придружаващи игрите им.
Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви.
Те се изразяват в най-
нисшите
племена като песни, придружаващи игрите им.
Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя.
към текста >>
Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-
нисшите
човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент.
Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя. Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност.
Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-
нисшите
човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент.
Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта.
към текста >>
За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния
свят
, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта.
От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото.
За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния
свят
, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта.
Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр.
към текста >>
Докато
нисшите
раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо.
Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение. Що значи вдъхновение: нищо друго, освен поставяне в хармонични трептения с природните вибрации. Само нежните, висшите души на музикантите и поетите могат да доловят тия трептения и ги предадат на нас. И по такъв начин ние черпим настроение от тях по един посредствен път. Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки.
Докато
нисшите
раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо.
Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена. Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход.
към текста >>
5.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия
свят
.
Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно тяло, говори за ясновидство. Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма.
Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия
свят
.
Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога.
към текста >>
Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия
свят
за съществуване и така да продължават своята еволюция.
Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили.
Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия
свят
за съществуване и така да продължават своята еволюция.
Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи.
към текста >>
Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения
свят
.
Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието.
Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения
свят
.
И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас. Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата. Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение.
към текста >>
Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения
свят
.
Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение?
Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения
свят
.
При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост.
към текста >>
Синята светлина слиза от божествения
свят
и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов.
Синята светлина слиза от божествения
свят
и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
към текста >>
Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в
нисшите
сфери на астралния
свят
, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила.
Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в
нисшите
сфери на астралния
свят
, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло.
към текста >>
Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения
свят
със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време.
Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения
свят
със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела".
към текста >>
Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-
святото
, до което можем да достигнем в този живот.
Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия.
Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-
святото
, до което можем да достигнем в този живот.
В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б.
към текста >>
Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения
свят
.
Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела".
Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения
свят
.
Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част.
към текста >>
6.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Първоначално следователно, слънцето е дало известно количество материя, като основа за съграждането на нашия малък
свят
– земята.
Оттук по разни пътища, тя може да се трансформира в механична, светлинна, електрична, звукова и други форми на енергията. Първоизточникът на тая основна енергия, от която по-нататък се получават другите видове енергии, е слънцето. Това е вярно не само фактически, но и символически. Знайно е, според учението на съвременните астрономи, че земята е произлязла от слънцето по закони, открити от Кант и Лаплас. От слънцето се е откъснала известна маса, от която се е получил сегашният вид на земята.
Първоначално следователно, слънцето е дало известно количество материя, като основа за съграждането на нашия малък
свят
– земята.
По-нататъшните модификации, които са се получили, се намират в много близък контакт със слънцето и неговата кинетична енергия, която то изпуща към земята под формата на слънчева светлина. Потенциалната енергия, вложена в откъснатата материя и кинетичната енергия на слънчевата светлина, се намират в интимна връзка. Тая връзка представлява условието за трансформирането на енергиите в различни форми. Връзката, която съществува между слънчевата енергия и тая на земята, се откри и добре проучи, когато се изследва физиологията на растенията. Оказа се, че растенията са главните фактори, които трансформират както чисто земните, нисши енергии, тъй и слънчевите светлинни енергии в една по-висша форма.
към текста >>
Оказа се, че растенията са главните фактори, които трансформират както чисто земните,
нисши
енергии, тъй и слънчевите светлинни енергии в една по-висша форма.
Първоначално следователно, слънцето е дало известно количество материя, като основа за съграждането на нашия малък свят – земята. По-нататъшните модификации, които са се получили, се намират в много близък контакт със слънцето и неговата кинетична енергия, която то изпуща към земята под формата на слънчева светлина. Потенциалната енергия, вложена в откъснатата материя и кинетичната енергия на слънчевата светлина, се намират в интимна връзка. Тая връзка представлява условието за трансформирането на енергиите в различни форми. Връзката, която съществува между слънчевата енергия и тая на земята, се откри и добре проучи, когато се изследва физиологията на растенията.
Оказа се, че растенията са главните фактори, които трансформират както чисто земните,
нисши
енергии, тъй и слънчевите светлинни енергии в една по-висша форма.
Знае се, че земята представлява склад от химически елементи като Са, St, O, N, S и мн. други. Енергиите, вложени в тия елементи, биха стояли неизползвани в творчеството на природата, ако не бяха растенията. Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа. Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията. Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2.
към текста >>
Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели трактати, стараейки се да убеди цял
свят
, че растителната храна е спасителката на човечеството.
Но, разбира се, възможни са временни преходи. Напр. срещат се и растения месоядни (Кукувичата прежда, Drosera и други), както има и птици месоядци. Но тия изключения се срещат по рядко. Общата тенденция, която намираме в природата е точното разпределение на храните. Човек в туй отношение се е съвсем объркал.
Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели трактати, стараейки се да убеди цял
свят
, че растителната храна е спасителката на човечеството.
Други автори все със същия жар пишат, доказват, изчисляват и убеждават, че месоядната храна е избавителката на човечеството. Такъв е Kibert, който доказваше неотдавна, че човечеството яде малко месо (около 130 гр. на човек всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр. дневна дажба месо!... За един окултен ученик, който разбира живота в една нова форма, вегетарианският режим на хранене се явява като един вече предрешен въпрос.
към текста >>
7.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един
свят
на красота, на хармония и щастие,
свят
, в който да няма лъжа, неправда и зло,
свят
на вечна радост?
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един
свят
на красота, на хармония и щастие,
свят
, в който да няма лъжа, неправда и зло,
свят
на вечна радост?
Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята.
към текста >>
Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската
нисшата
природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално.
Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала.
Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската
нисшата
природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално.
Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота.
към текста >>
Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен
свят
– преминава тези три фази.
Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба.
Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен
свят
– преминава тези три фази.
Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал.
към текста >>
8.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-
нисшите
, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост.
НАШИЯТ МИРОГЛЕД[1] Ние вярваме в разумността на битието от начало до край. За нас вселената е един огромен жив организъм, в който нашата малка слънчева система и още по-малката земя, която засега обитаваме – изпълняват своята определена функция. За нас слънцата и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората. Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея.
Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-
нисшите
, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост.
Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия. Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота.
към текста >>
Върху въпросите: има ли Бог, душа, невидим
свят
, карма, прераждане и т.н.
Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот. И от друга страна фактът, че материалистичната наука, която до неотдавна се считаше за неуязвима, захваща полека лека да се коригира. Докато по-рано се мислеше, че е несериозно за един учен да се занимава с въпросите, които окултизмът повдига, днес мнозина са се заловили да ги проучват – едни за да ги оборват, други за да обяснят чисто научно посочваните факти и т.н. А има и случаи, когато хора предубедени, проучвайки окултизма за да го оборят, сами са ставали окултисти. И днешната наука, ако иска да бъде достатъчно обективна, трябва не безогледно да отрича окултните истини, а внимателно да ги проучи.
Върху въпросите: има ли Бог, душа, невидим
свят
, карма, прераждане и т.н.
ние засега по възможност по малко теоретизираме. Това са въпроси, които в окултната наука имат категорично утвърдително разрешение. Ние не ги възприемаме като догми, а като известни истини в правотата, на които се уверяваме постепенно, чрез нашите наблюдения и проучвания в живота. За мнозина тия истини може да са абсурдни, а за някои да имат нужда от дълги и широки доказателства. Ние изобщо по-малко се занимаваме с онези хора, на които по-дълго трябва да се доказва.
към текста >>
9.
Окултна педагогика - В. В.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
За мен светът не е мъртъв, за мен целият
свят
е жив, и във всяко живо същество – в един вол, в една муха и пр.
Ако вие почнете да анализирате мастилницата, после да анализирате перото и книгата и да мислите, че сте научили истината, какво се крие в написаното, нищо няма да научите. Тайната, която съм вложил не е нито в перото, нито в мастилницата. Това са само условия да се изрази една скрита мисъл символично". „И причината на съвременните криви схващания, всички погрешки в науката стават, понеже умът не е толкова еластичен да схваща нещата отвътре точно, а ги схваща отвън погрешно". „Аз не говоря, какво ми скимне, а говоря такива велики истини, които съм опитал.
За мен светът не е мъртъв, за мен целият
свят
е жив, и във всяко живо същество – в един вол, в една муха и пр.
– виждам това, което светът не вижда. И аз казвам така: Ние знаем, защо воловете са волове. Ние знаем, защо мухите са мухи. Ние знаем, защо рибите са риби. Ние знаем защо растенията са растения.
към текста >>
Дънов От 14 век човешкото развитие навлезе в нова фаза: все повече се засилваше изследването на материалния
свят
чрез ума.
Ние знаем защо растенията са растения. Ние знаем, защо минералите са минерали. Ние знаем причините, защо това е така и го разбираме". „Аз не разбирам под дума „живата природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя проявява".
Дънов От 14 век човешкото развитие навлезе в нова фаза: все повече се засилваше изследването на материалния
свят
чрез ума.
Основата на това беше поставена още в древния свят от Аристотел и др. Но голям тласък се даде в това направление от 14 век. Ренесансът имаше за назначение да освободи човешкия ум от всички окови. Вълната, която се почва от ренесанса, постепенно се засилва и това. което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс.
към текста >>
Основата на това беше поставена още в древния
свят
от Аристотел и др.
Ние знаем, защо минералите са минерали. Ние знаем причините, защо това е така и го разбираме". „Аз не разбирам под дума „живата природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя проявява". Дънов От 14 век човешкото развитие навлезе в нова фаза: все повече се засилваше изследването на материалния свят чрез ума.
Основата на това беше поставена още в древния
свят
от Аристотел и др.
Но голям тласък се даде в това направление от 14 век. Ренесансът имаше за назначение да освободи човешкия ум от всички окови. Вълната, която се почва от ренесанса, постепенно се засилва и това. което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс. Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената.
към текста >>
Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния
свят
, на физикохимичните сили и закони.
Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията. Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания.
Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния
свят
, на физикохимичните сили и закони.
Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси.
към текста >>
И хората, упоени от успехите при изследването на материалния
свят
, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света.
В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия.
И хората, упоени от успехите при изследването на материалния
свят
, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света.
Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления.
към текста >>
И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на
нисшите
животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр.
От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения.
И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на
нисшите
животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр.
Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза.
към текста >>
Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на
нисшите
животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес.
От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр.
Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на
нисшите
животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес.
С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата.
към текста >>
С примери може да се докаже, че движенията на
нисшите
животни не са механизъм, а плод на съзнанието.
И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр. Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес.
С примери може да се докаже, че движенията на
нисшите
животни не са механизъм, а плод на съзнанието.
Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата. И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея.
към текста >>
Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у
нисшите
; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание?
Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата. И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея. Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея.
Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у
нисшите
; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание?
Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем последователни, че и висшите животни са механизъм, т.е. в движенията им не играе никаква роля съзнанието, но тогаз дохождаме до абсурд. Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”. Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени. Но това, до което достигаме с логическа последователност, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието.
към текста >>
Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния
свят
.
Чрез опитите на Райхенбах може да се наблюдава етерното тяло, което прониква физичното тяло на човека, животните, растенията, кристалите и пр. Явленията на хипнотизма и магнитизацията са една област, която отваря проблеми, които не могат да се разрешат с материалистичното разбиране на нещата. Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, но можем да споменем тук някои от фактите на хипнотизма. При дълбоките фази на хипнотичния сън приспаният се освобождава от волята на хипнотизатора и у него се развива ясновидството. При по-дълбоките фази почва излъчване на етерното тяло, с него отива и съзнанието, а физичното тяло изпада в безчувственост.
Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния
свят
.
Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието. Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства. И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-нисшите степени на съзнанието към по-висшите.
към текста >>
И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-
нисшите
степени на съзнанието към по-висшите.
Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят. Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието. Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства.
И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-
нисшите
степени на съзнанието към по-висшите.
При по-дълбоко изучаване на природата, почваме да я разбираме и друго става нашето отношение към нея. Тя за нас не е вече мъртва, тя за нас не е вече само форма. И почваме да разбираме нейния език. [1]Виж: „Der heutige Stand der Darwinschen Fragen" от R. France. [2]Виж книгата: „Milzfunktion und Plâttchenfrage" от L. Kollsko.
към текста >>
10.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това съчинение, наречено „Разкази от духовния
свят
”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял
свят
.
Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници. За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи.
Това съчинение, наречено „Разкази от духовния
свят
”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял
свят
.
Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
към текста >>
И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия
свят
ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа.
Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия
свят
ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа.
И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството. Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството.
към текста >>
За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на
нисшите
духове и материята.
Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света.
За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на
нисшите
духове и материята.
В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света.
към текста >>
Следователно, изследователят на духовния
свят
трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.
Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност.
Следователно, изследователят на духовния
свят
трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.
Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал.
към текста >>
Ако човек разбере детайлностите на духовния
свят
, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.
И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите.
Ако човек разбере детайлностите на духовния
свят
, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.
Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”.
към текста >>
Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три
свята
, т.е.
Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение.
Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три
свята
, т.е.
реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел. Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж). Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена).
към текста >>
11.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя е един велик, но затворен
свят
".
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ Б . Боев „Вие още не сте в природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея.
Тя е един велик, но затворен
свят
".
„Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга". Дънов Ако проследим развитието на човечеството от известно време насам, ще видим едно постепенно потъване на човешкото съзнание в материята. В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум.
към текста >>
В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния
свят
, обаче при слабо развито съзнание и ум.
Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга". Дънов Ако проследим развитието на човечеството от известно време насам, ще видим едно постепенно потъване на човешкото съзнание в материята.
В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния
свят
, обаче при слабо развито съзнание и ум.
За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо.
към текста >>
За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия
свят
.
„Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга". Дънов Ако проследим развитието на човечеството от известно време насам, ще видим едно постепенно потъване на човешкото съзнание в материята. В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум.
За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия
свят
.
Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния.
към текста >>
Напр., старият грък се интересува повече от материалния
свят
, отколкото древният индус.
Дънов Ако проследим развитието на човечеството от известно време насам, ще видим едно постепенно потъване на човешкото съзнание в материята. В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум. За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам.
Напр., старият грък се интересува повече от материалния
свят
, отколкото древният индус.
А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата.
към текста >>
А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия
свят
, че даже отрича реалността на духовния
свят
и на духа изобщо.
В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум. За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус.
А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия
свят
, че даже отрича реалността на духовния
свят
и на духа изобщо.
Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят.
към текста >>
Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния
свят
и с най-голяма връзка с материалния.
За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо.
Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния
свят
и с най-голяма връзка с материалния.
Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят. Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота.
към текста >>
Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния
свят
.
А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата.
Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния
свят
.
Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота. Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма. Какъв е характерът на материализма? Материализмът – това е една абстрактна философия, това е философска спекулация. Някои бъркат материализма с естествознанието, и мислят, че естествознанието е крепостта на материализма.
към текста >>
У
нисшите
живот ни нервната система или съвсем отсъства или е в зачатък.
Това не говореше ли за рухването на всички религиозни вярвания? Това не говореше ли, че няма нужда да прибягваме за обяснение на явленията около нас към други сили, духовни, трансцедентални, понеже физико-химичните са достатъчни за обяснение както за произхода на слънчевите системи, така и за развитието на организмите. Сега трябваше да се каже същото и за душевния живот. И това стана чрез напредъка на разните науки. Преди всичко сравнителната анатомия, която достигна до голям разцвет в 19 век, изтъкна голямата зависимост между мозъка и душевния живот.
У
нисшите
живот ни нервната система или съвсем отсъства или е в зачатък.
Но от друга страна виждаме, че там и душевният живот слабо се проявява. По-висшите гръбначни, напр. членестоногите показват по-висш душевен живот, но затова и по-добре развита нервна система: Напр., може ли да се сравни нервната система на една медуза с нервната система на една пчела или мравка! И затова колко по-горе стои и в душевния си живот пчелата или мравката в сравнение с медузата! Като отидем по-нагоре, виждаме у гръбначните постепенен развой на нервната система, като почнем от безчерепните и вървим през рибите, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците до човека.
към текста >>
Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у
нисшите
организми: Квинке в 1888 г.
приемане на спиртни пития, видоизменят процесите в мозъка и заедно с това се изменя и състоянието на съзнанието. Изучиха се и центровете на подсъзнателния и рефлексивния живот в продълговатия мозък, гръбначния мозък, симпатичната нервна система. Все по-нагледна ставаше зависимостта на душевния живот от физико-химичните сили. По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята. Но какъвто и отговор да се дадеше на този въпрос, повечето бяха единодушни, че без материална основа няма душевен живот.
Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у
нисшите
организми: Квинке в 1888 г.
постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки. Xерер сполучил също така изкуствено да възпроизведе разни видове клетки: мускулни, нервни, епителни, после амеби, инфузории, даже медузи. Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни клетки с преградни ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол.
към текста >>
Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния
свят
и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния
свят
.
Но има и преки пътища за пояснение на това. Тях ще разгледаме по-нататък. Окултизмът съвсем не е абстрактен идеализъм. Кант, Фихте, Шелинг, Шопенхауер, Едуард фон Хартман и много други са застъпници на абстрактния идеализъм. Окултизмът не върви по този път.
Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния
свят
и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния
свят
.
Окултизмът не иска с философски спекулации да дойде до някакъв идеализъм, а просто иска да изследва фактите и те да говорят за себе си. Значи, окултизмът е опитно изследване действителността. Па и самите велики въпроси, които са вълнували философията от толкоз века, ще се разрешат чрез опитно изследване на действителността и то на окултни основи. След тези предварителни думи, нека разгледаме някои въпроси от съвременното естествознание. Нека вземем въпроса за факторите на еволюцията.
към текста >>
12.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Формите на телата са били ципести, дървовидни, до
нисши
животински, даже получовешки.
Тая раса развива осезанието. Размножението става чрез пъпкуване или деление. Сочи се, че първият континент се е явил на северния полюс, като бавно изплувал над кипящите води. Втората раса се е родила на Хиперборийския континент, който е съединявал Гренландия чрез северна Азия с Камчатка, достигайки на юг до пустинята Гоби, която тогава е била море. Климатът е бил тропически с огромна растителност.
Формите на телата са били ципести, дървовидни, до
нисши
животински, даже получовешки.
Тук е началото на млекопитаещите и разделението на половете. Съзнанието у тия форми е било интуитивно. Третата или Лемурийска раса представлява началото на същинския човешки тип. Тя се зародила на континента Лемурия. Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра.
към текста >>
И тогава именно вашият град показал пред целия
свят
своята сила и могъщество.
Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни.
И тогава именно вашият град показал пред целия
свят
своята сила и могъщество.
Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата.
към текста >>
____________________________________________________________ *) Известната на стария
свят
Северна част на Африка.
Руден, например, открил че Атлантида, това не е нищо друго, освен Скандинавския полуостров. Французинът Латрейл я туря на мястото на днешна Персия. Де Бер твърди, че Атлантида, това е Содом и Гомор, а Бали я открил в Монголия. С Атлантида, казва Орлов се повтаря същата история,. както с библейския рай, който са поставяли и в Сахара, и в Испания, па даже и на Северния полюс.
____________________________________________________________ *) Известната на стария
свят
Северна част на Африка.
**) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал. IV Освен писаното, което намираме за Атлантис, археологическите находки представляват още по-голям интерес. Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан. Ако действително Атлантис е бил зад Херкулесовите стълбове(т.е. Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация.
към текста >>
Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия
свят
, се считали единственото население на земята.
Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения.
Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия
свят
, се считали единственото население на земята.
Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя. Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно. Гуанче много прилича от една страна на американците, а от друга страна прилича и на египтяните. С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене. Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия.
към текста >>
13.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял
свят
от чувства.
Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли.
Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял
свят
от чувства.
Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства.
към текста >>
Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния
свят
като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина.
Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет.
Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния
свят
като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина.
Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет.
към текста >>
Емоциите от Божествения
свят
съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния
свят
съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти.
Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти.
Емоциите от Божествения
свят
съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния
свят
съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти.
Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е.
към текста >>
Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния
свят
и нещата на физическия свет.
Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък.
Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния
свят
и нещата на физическия свет.
Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
към текста >>
Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-
нисшите
страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на
нисшите
чувства.
Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата!
Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-
нисшите
страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на
нисшите
чувства.
Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми.
към текста >>
........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния
свят
: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало.
Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа.
........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния
свят
: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало.
Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето.
към текста >>
Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически
свят
и тези от духовния.
В – В наши дни концертът и театърът са необходим елемент в живота на повечето от съвременниците ни, особено в големите градове. Не говорим, разбира се, за духовния концерт , който ще се създаде от бъдещето. С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила. Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча.
Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически
свят
и тези от духовния.
Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят. Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята. Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна Любов. Гласът на нейната песен леко докосва душите на тези, които я дочуват и те тихо начеват да звучат в тази безпределна, всеобща хармония". От френски: Д.
към текста >>
Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния
свят
.
Не говорим, разбира се, за духовния концерт , който ще се създаде от бъдещето. С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила. Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния.
Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния
свят
.
Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята. Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна Любов. Гласът на нейната песен леко докосва душите на тези, които я дочуват и те тихо начеват да звучат в тази безпределна, всеобща хармония". От френски: Д. К-ва Ами-Саж
към текста >>
Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния
свят
, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата
свята
.
С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила. Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния. Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят.
Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния
свят
, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата
свята
.
Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна Любов. Гласът на нейната песен леко докосва душите на тези, които я дочуват и те тихо начеват да звучат в тази безпределна, всеобща хармония". От френски: Д. К-ва Ами-Саж
към текста >>
14.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния
свят
?
Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм?
Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния
свят
?
- Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна.
към текста >>
– Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния
свят
: „ние се храним със слънчеви лъчи!
Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията?
– Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния
свят
: „ние се храним със слънчеви лъчи!
" Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното.
към текста >>
Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-
нисшите
, но не и обратното.
– Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия.
Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-
нисшите
, но не и обратното.
Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго.
към текста >>
Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-
нисша
от нея.
Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната.
Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-
нисша
от нея.
Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго. Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето. Тя се хваща при хлорофилната асимилация. Но влиянието на слънцето не се ограничава само върху растенията.
към текста >>
15.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Чрез музиката човек се свързва с ангелския
свят
и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство.
Чрез музиката човек се свързва с ангелския
свят
и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества.
Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях.
към текста >>
Тя е тясно свързана с умствения
свят
, а ангелите са гении на мисълта.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества.
Тя е тясно свързана с умствения
свят
, а ангелите са гении на мисълта.
Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите.
към текста >>
В животните и по-
нисшите
форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде.
БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека.
В животните и по-
нисшите
форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде.
Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване. Тия хора, доколкото възможностите, с които разполагат, им позволяват това, оформяват този бъдещ живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници. Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно.
към текста >>
Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един
свят
, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите.
Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един
свят
, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота.
към текста >>
Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един
свят
по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше.
Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край.
Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един
свят
по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше.
Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка.
към текста >>
Математиката все повече и повече навлиза в нов един
свят
, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този
свят
.
Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше.
Математиката все повече и повече навлиза в нов един
свят
, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този
свят
.
Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли.
към текста >>
Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов
свят
.
С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят.
Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов
свят
.
Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
към текста >>
Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този
свят
, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли.
Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този
свят
, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил.
към текста >>
С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния
свят
, в който съзнанието на човека започва да се пробужда.
Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния
свят
, в който съзнанието на човека започва да се пробужда.
Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание.
към текста >>
16.
Стихове - Х.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен
свят
”.
Б. БОЕВ. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм.
Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен
свят
”.
„Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа.
към текста >>
Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален
свят
.
6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм. Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”. „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата.
Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален
свят
.
Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна.
към текста >>
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия
свят
и пр.
Рибата Leuresthenes през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни. Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние. Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия
свят
и пр.
са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект. Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието. "Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите.
към текста >>
И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-
нисши
степени на съзнание към по-висши.
Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл? Този израз не е случаен. Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието. Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства.
И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-
нисши
степени на съзнание към по-висши.
Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата. Знае се, че целесъобразността е характерно явление в организирания мир. Всички органи са нагодени за своята функция, те са в съгласие с околната среда и т.н. Напр. краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира. Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр.
към текста >>
17.
Из моите спомени – Седир
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Този учител - освободител на Божественото в човека, има непоколебимо търпение, когато има работа с вас, с вашето упорито привързване към егоистични цели той работи, додето си научите урока, като се освободите от робството на
нисшото
аз и почнете да живеете в Божественото.
Ако нищо не е в състояние да роди любовта и състраданието - страданието сполучва в това, то ви помага да разбирате, какво чувствуват другите, развива състрадание у вас. По този начин то посява семето на любовта. Семето на любовта не винаги расте веднага. Често трябва да му се отвори път през една твърда почвена кора, за да се покаже нежният кълн. Страданието изорава почвата, прави я по-мека, по-рохкава.
Този учител - освободител на Божественото в човека, има непоколебимо търпение, когато има работа с вас, с вашето упорито привързване към егоистични цели той работи, додето си научите урока, като се освободите от робството на
нисшото
аз и почнете да живеете в Божественото.
Страданието е най-късият път за освобождение, за съзнателно реализиране на Божествения живот и светлина. То е тъмен тунел, през който всички трябва да минат, за да достигнат до страната на вечната красота, вечната младост и блаженство. Колкото по-навътре прониквате в тунела, толкова тъмнината става по-голяма. Никакъв лъч отзад, никаква светлинка отпред. Тежък е въздухът, вие безпомощно напипвате пътя си, постоянно тревожейки се да не паднете в някоя дупка.
към текста >>
Не се ли убедихте още, че в един
свят
, който се ръководи от Любовта,
свят
, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда?
Някои се осмеляват да вървят по този път, но те или загиват, или се връщат най-после назад към тунела. Никое човешко същество не е достигнало целта си, освен чрез тунела на страданието! Всичко е добре! Всичко, което съществува е добро, така както съществува и е за доброто на всички. Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане.
Не се ли убедихте още, че в един
свят
, който се ръководи от Любовта,
свят
, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда?
Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек. Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз). Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо!
към текста >>
Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (
нисшото
аз) вместо на Божественото (Висшето Аз).
Всичко е добре! Всичко, което съществува е добро, така както съществува и е за доброто на всички. Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане. Не се ли убедихте още, че в един свят, който се ръководи от Любовта, свят, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда? Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек.
Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (
нисшото
аз) вместо на Божественото (Висшето Аз).
Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо! Вие сте заслепени от живота на нисшото аз! Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) !
към текста >>
Вие сте заслепени от живота на
нисшото
аз!
Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек. Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз). Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо!
Вие сте заслепени от живота на
нисшото
аз!
Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) ! Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце. Вие сте го приготвили с миналите си дела - всяка капка от него. И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания.
към текста >>
И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на
нисшото
аз.
Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо! Вие сте заслепени от живота на нисшото аз! Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) ! Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце. Вие сте го приготвили с миналите си дела - всяка капка от него.
И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на
нисшото
аз.
Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието. Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества. Това важи както за отделния човек, така и за расата. Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност.
към текста >>
Вие - във вашия
свят
на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност.
И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието. Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества. Това важи както за отделния човек, така и за расата.
Вие - във вашия
свят
на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност.
Не виждате ли първичните образи - вашите вътрешни качества - които трябва да се изменят, за да се подобри и огледалният образ? По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви свят. Първом се очистете; тогаз ще се измени и външното. Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през самоотричането. Как тогаз туй ще е егоистично?
към текста >>
По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви
свят
.
Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието. Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества. Това важи както за отделния човек, така и за расата. Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност. Не виждате ли първичните образи - вашите вътрешни качества - които трябва да се изменят, за да се подобри и огледалният образ?
По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви
свят
.
Първом се очистете; тогаз ще се измени и външното. Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през самоотричането. Как тогаз туй ще е егоистично? Като се очистите, ще дойдете от нисшото аз към висшето Аз (Божественото), към връзка с Цялото. И тогаз ще обичате всички и на всички ще помагате.
към текста >>
Като се очистите, ще дойдете от
нисшото
аз към висшето Аз (Божественото), към връзка с Цялото.
Не виждате ли първичните образи - вашите вътрешни качества - които трябва да се изменят, за да се подобри и огледалният образ? По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви свят. Първом се очистете; тогаз ще се измени и външното. Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през самоотричането. Как тогаз туй ще е егоистично?
Като се очистите, ще дойдете от
нисшото
аз към висшето Аз (Божественото), към връзка с Цялото.
И тогаз ще обичате всички и на всички ще помагате. Освен това, собственото ви съвършенство няма ли да направи и цялото човечество по-съвършено? Нали в слабо осветено место една светлина повече намалява тъмнината? Различията в степените на развитието, в духовното развитие, в мозъчните способности, в физичната сила, в здравето, в сръчността в дадена област, па даже и в материалното положение, ще има може би винаги. Обаче в бъдещата раса ще има любовно, взаимно разбирателство и никой няма да причинява страдание на другите.
към текста >>
18.
Духът на неродените
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-
нисша
степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя.
Много естествено е да се допусне, че промените, за които говорим, стават в един широк мащаб, върху обширна територия, много индивиди и следователно трябват доста много наблюдения от знаещи компетентни хора, дълбоко вникване, точно отбелязване на фактите. на същинските от значение за науката факти. Един съществен закон е обаче очевиден - материалното рушене винаги иде след идейното - както и решенето на една къща се предшествува от плана за нея. Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени.
Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-
нисша
степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя.
„Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма.
към текста >>
Влиянието на слънчевата светлина, петна, електромагнитните токове, болестите и коремните разстройства са предмет на едно съчинение, резултат на дълги наблюдения и изучвания от страна на наши доктори и вероятно скоро ще види бял
свят
.
Фламарион; „Светкавицата и нейните капризи". [2] Електрическите изтичания от едно острие извикват вятър, който може да угаси свещ. Електрическите изтичания от известни върхове, попадащи в електрически земни токове предизвикват силни локални ветрове, когато на други места е сравнително по-тихо. Човешката мисли преимуществено е електрическо-магнетично движение, свързано с колебанието. И видът на светлината (от видимия и невидимия спектър) - всяко нейно унифицирано течение има съответни влияния върху естествените земни токове, на които променя интенвизитета и по този начин предизвиква движения в най близките и подвижни въздушни пластове.
Влиянието на слънчевата светлина, петна, електромагнитните токове, болестите и коремните разстройства са предмет на едно съчинение, резултат на дълги наблюдения и изучвания от страна на наши доктори и вероятно скоро ще види бял
свят
.
Там има достатъчно факти, които ще внесат ново осветление върху много факти. [3] Може да се види като куриоз, но все пак ние бихме обърнали вниманието на нашите читатели върху състоянието на времето в дни, в които има обществени движения, напр. когато стават избори при силно партизанско напрежение. Нека си припомним изключителната буря в София след атентата в църквата Св. Неделя. [4] Особено рязко и силно е това въздействие при появяването и изчезването на слънчевите петна в краищата на видимия слънчев диск - в такъв случай те досущ приличат на действието на индуктивна електромагнитна макара.
към текста >>
19.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но вие трябва сами себе си да познавате: вашето
нисшо
аз (личността) - преди всичко с всички нейни дребнавости - преди да познавате вашето Висше Аз (Божественото).
Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие. Което има вашият съперник или е произвел, не може, разбира се, да бъде красиво. Вие копнеете за духовно развитие - не за да можете да помагате на други, а за да ви дават помощ, за да станете по-голям от .другите - не за да служите на света, а за да властвувате и да печелите влияние. Аз познавам по-добре подбудителните ви причини. Не подценявам ни едного от вас.
Но вие трябва сами себе си да познавате: вашето
нисшо
аз (личността) - преди всичко с всички нейни дребнавости - преди да познавате вашето Висше Аз (Божественото).
Защо говорите тъй много? За времето, за вашето здраве, за яденето си, за работата си, а най-вече за другите. За люде, които познавате - но обикновено не познавате и за всякакви нищожни дребнавости. Дали това е навик, който не можете да обуздаете? Не можете ли да се издигнете над степента на бъбрещите деца?
към текста >>
Вашето бърборене и дрънкане безпокои хармонията на целия
свят
.
Тъй творят и вашите думи. Всяка дума, която вие произнасяте, всеки звук, който издавате, образува трептения във физическия етер. Къде спират те и кога? Никъде - и никога. Те... проникват навън, навън и нататък, все по-нататък.
Вашето бърборене и дрънкане безпокои хармонията на целия
свят
.
И още подир цели вечности ще може да се проследи, докато се върне пак при самите вас. По-добре мълчете, отколкото да злоупотребявате с тая могъща творческа сила в безсмислени, безчувствени, безполезни, безцелни, безкрайни брътвежи. Защо живеете вие и към какво се стремите? Мислите ли наистина, че няма причина за такива сбития като живот и смърт? Мислите ли, че това са случайности?
към текста >>
И всичко, що принадлежи към
нисшото
аз (личността), трябва да си върви.
Станете всемогъщи и всезнаещи! Никой израз на живата не е важен в такава степен, нищо не е голямо в такава степен, че да надраства вашето разбиране. Няма тайна във всемира, която да не познаете! Надраснете вашата дребнавост! Строшете веригите, които пречат на вашето развитие: вашите играчки - навици и въображаеми дългове, вашите безсмислени клатушкания в обикновеното, вашият страх да се издигнете над окръжающите, вашият страх от всичко и от всички.
И всичко, що принадлежи към
нисшото
аз (личността), трябва да си върви.
Тогава и само тогава ще се прояви съкровената, висшата същина (Божественото). Работете и не се отчайвайте! Дори и най-големият безумец ще стане оръдие в ръцете на Великия Майстор, който иска да изрази славата си във всяко създание. Побързайте с вървежа на своето развитие.! Тогава ще ускорите идването на моята жизнерадостна безстрашлива раса!
към текста >>
Според положителната религия, за да вървят работите на човека добре и в материалния, и в духовния, и в Божествения
свят
, той трябва да бъде свързан с космичния човек, Учителят
Тогава и само тогава ще се прояви съкровената, висшата същина (Божественото). Работете и не се отчайвайте! Дори и най-големият безумец ще стане оръдие в ръцете на Великия Майстор, който иска да изрази славата си във всяко създание. Побързайте с вървежа на своето развитие.! Тогава ще ускорите идването на моята жизнерадостна безстрашлива раса!
Според положителната религия, за да вървят работите на човека добре и в материалния, и в духовния, и в Божествения
свят
, той трябва да бъде свързан с космичния човек, Учителят
към текста >>
20.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Има разни методи за свързване с божествения
свят
.
Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока.
Има разни методи за свързване с божествения
свят
.
Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми. Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено. Това не е само разлика по размер, но и по качество.
към текста >>
Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и
нисшите
най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта.
Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела.
Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и
нисшите
най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта.
Затова пазете се от подводните скали, дето се трошат всички ладии. Голям част от спиритуалистите са само въображение и утописти, у които чувството за реалното е затъпено или волята - атрофирана. * * * По-голямата част от християните са само по име такива; те никога не мислят за Бога, нито за нуждаещите се от помощ. Техните занимания са насочени към временното. Те трябва да излязат от тази инертност, без да ги принуждаваме.
към текста >>
Ще преживеете реалността на божествения
свят
; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас.
Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания.
Ще преживеете реалността на божествения
свят
; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас.
* * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността.
към текста >>
Няма да се тревожа за съдбата си нито тук, нито в невидимия
свят
, нито във вечността.
Никой не може да ги види, освен тези, които следват техният път. Това е тесният път, но той е тъй бял, тъй светъл! Той е същевременно най-късият. Този, който върви по този път, може да си каже: „Любовта на всекиго приемам като дар от Бога. Ще обичам в другите Бога, ще ги обичам като същества, в които Бог пребивава.
Няма да се тревожа за съдбата си нито тук, нито в невидимия
свят
, нито във вечността.
Раят не е ли в служене на Бога? И мога ли да бъда щастлив, ако едно същество страда някъде? Небето не ми ли обеща да изпълнява всички мои желания, ако върша Неговата воля? "
към текста >>
21.
НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
От нашите сърца ще бъдат управлявани всичките наши постъпки - чрез Него, Който е Любовта на целия
свят
.
Когато обичате другите , вие любите Него. Бъдете уверени, че винаги следвате Неговата любовна мисъл: нали Той обхваща със своята Любов всеки атом, всяко живо създание, всяко човешко същество - Каквото и да бъде то или каквото и да прави. По същия начин и вие трябва да обичате. Всяко ваше дихание трябва да изявява в света Неговата Любов. Христос в нас Той е Единният, който управлява сърцата на хората, които и да са те.
От нашите сърца ще бъдат управлявани всичките наши постъпки - чрез Него, Който е Любовта на целия
свят
.
Намерете Го в самите вас. Мислете върху това, че Той присъствува винаги в сърцата ви. И размишлявайте, че Той пребъдва не само във вас, но също и във всички други като велика същност, която се изявява във всичко, което живее и съществува. Възкресете Го в себе си в най-съвършен израз - и отмахвайте от вас всичко онова, което не е Той. Помогнете да го възкресите и в другите.
към текста >>
Учителят, който иде Великият Господ на Любовта скоро ще дойде - а още много има да се работи, преди Той да може да започне своята работа в
нисшите
области на живота.
Първото Му докосване е зачатието на детето Христос. То ще расте и укрепне във вас и ще ви направи по-чисти и по-добри. Но, - не забравяйте никога това - Той се развива само в болки. Всяка болка ще Го укрепи. И когато се роди във вас, вие ще бъдете един от нашите.
Учителят, който иде Великият Господ на Любовта скоро ще дойде - а още много има да се работи, преди Той да може да започне своята работа в
нисшите
области на живота.
Неговото дохождане е най-важното явление за много бъдещи векове. В ръцете Му е и равновесието на света. Той държи везните на доброто и злото. Той се приближава и колкото по-близко дохожда, толкова по-силно расте съпротивата на ония, чиято задача е да задържат еволюцията, за да изпитат силата на човешкия род. Тая съпротива е един знак на Неговото приближаване.
към текста >>
В целия
свят
трябва да Го чуят.
В ръцете Му е и равновесието на света. Той държи везните на доброто и злото. Той се приближава и колкото по-близко дохожда, толкова по-силно расте съпротивата на ония, чиято задача е да задържат еволюцията, за да изпитат силата на човешкия род. Тая съпротива е един знак на Неговото приближаване. Гласът Му трябва да бъде чут и разбран, преди Той да дойде.
В целия
свят
трябва да Го чуят.
Стремете се към това - да събудите у хората съзнанието за Неговата близост: светът се нуждае от Него и вика с пълно отчаяние към Него. Наистина те Го зоват. Той ще дойде по-рано, отколкото се вярва; Той брои вече часовете, които Го делят от външния свят. Неговото въздействие засиява вече цялата земя. Приемете Го още сега, като дадете израз на Неговата Любов, Неговата Красота, Неговата Чистота в вашия живот.
към текста >>
Той ще дойде по-рано, отколкото се вярва; Той брои вече часовете, които Го делят от външния
свят
.
Тая съпротива е един знак на Неговото приближаване. Гласът Му трябва да бъде чут и разбран, преди Той да дойде. В целия свят трябва да Го чуят. Стремете се към това - да събудите у хората съзнанието за Неговата близост: светът се нуждае от Него и вика с пълно отчаяние към Него. Наистина те Го зоват.
Той ще дойде по-рано, отколкото се вярва; Той брои вече часовете, които Го делят от външния
свят
.
Неговото въздействие засиява вече цялата земя. Приемете Го още сега, като дадете израз на Неговата Любов, Неговата Красота, Неговата Чистота в вашия живот. Защо иде Той! За да даде на хората Любовта, Хармонията и Светлината на Божественото единение; това е Неговото дело. Никоя жертва не е достатъчно голяма за вашия Божествен брат.
към текста >>
Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя
свят
.
И така бъдете Негови съработници сега, когато Той има нужда от вас; приемете Го в душите си. Говорете на другите за голямото значение от такива, които биха изнесли навън в света нашите сили и преди всичко нека всички знаят, че Господ е близко. Заради всичко, което вие доброволно понасяте за Него - Владетелят на Владетелите, ние ви закриляме и обичаме още повече. --------------------------------------- Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете.
Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя
свят
.
Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. В истинската молитва се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - вашата Любов. Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, Висшето благо, светът ще бъде такъв.
към текста >>
22.
ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тя трябва да обхваща целия
свят
.
Никога не мислете, че друга деятелности и постижения са от същото значение. Ако бихте ги имали всичките, а любов ви липсваше, то никога не бихте могли да бъде съпричастници в нашето дело, което само чрез любовта ще бъде завършено. Имате ли обаче достатъчно любов, то всичко друго ще намерите на неговото време. Като обичате всеки човек и всяко нещо, то вие ще дохождате все по-близко до Нас. И така, бъдете готови и достойни: голямата любов показва вашия растеж.
Тя трябва да обхваща целия
свят
.
Не е достатъчно само да чувствувате любов; трябва да я раздавате - в нея да живеете, трябва да се превърнете цял в любов, трябва да станете сами любов - докато станете едно с Нас. Размишлявайте върху любовта като за една способност, чрез която можете да Му помагате; тя ще ви доведе в нашата ложа. И като живеете в любовта и чрез любовта, вие ще ставате сами път. Любов на дело Направете любовта да бъде една действителност около вас, да не бъде тя нещо неясно, далеч от вас. Тя е винаги около нас - упражнявайте я, живейте я, подарявайте я на всички без изключение.
към текста >>
Нисшите
царства Чувствувайте себе си в всеки атом на околната ви среда, в човека и животното, в елемента и в ритъма.
Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по пътя ви към Бялата ложа Затворете се за подобни мисли, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат. Ако упражнявате това съзнателно, скоро напразно ще се опитват да ви спохождат и никога не ще се върнат вече. И така, винаги любете, бъдете добродушни, нежни и скромни. Що се отнася, обаче, до делото за помагане на човечеството, трябва да сте способни да действувате успешно с наши и ваши сили. Ние се нуждаем от силни помагачи.
Нисшите
царства Чувствувайте себе си в всеки атом на околната ви среда, в човека и животното, в елемента и в ритъма.
Всичко трябва еднакво да обичате. Следвайте гласа на любовта и не оставяйте делата ви да се ръководят ни за миг от други мотиви. Любете винаги все по-чисто и по силно, и така ще достигнете едното сърце във всичко. Във Великото сърце няма никакво различие. Всичко се храни чрез едната кръв на живота.
към текста >>
Милост към всички - това е, което ние искаме от нашите ученици, Това е по-ценно, от каквото и да било друго в тоя
свят
.
Пребъдете в Любовта и давайте я на всички същества без разлика. Любете всичко, което има живот. Всички същества са израз на Неговия живот, на Неговата любов. Работете и за животните и за хората - и за двете. Научете хората на любов към малките, безпомощни същества.
Милост към всички - това е, което ние искаме от нашите ученици, Това е по-ценно, от каквото и да било друго в тоя
свят
.
Всичко е Едно, животното Му е тъй близко, както и високоразвитите същества. Всемирното сърце бие в най-дребния живот; и във всеки живот трепти и диша великият Отец. Размишлявайте за Него. Всички същества са Негов израз; и чувствувайте вашето близко сродство с всички живи същества. Помагайте на животните, помагайте на растенията с повече любов и търпение: и така вие ще ускорите идването на светлината, която Той ще донесе и завинаги ще затвърди на земята.
към текста >>
Ако вие сте любовта, вие не можете да не включите целия
свят
в нея, защото само тогаз вие ще съзнавате, че вие сте света.
Най-възвишеното, което можеш да си помислиш, е едно с всичко, както с по-недоразвитите, така и с най-развитите. Всички сме едно: Единният Божествен пламък. Следователно единението и любовта трябва да се реализират, не трябва да бъдат само думи. Без любов не може да се реализира единението Любовта означава да бъдеш едно с всички. Безкористната любов - това е единният живот.
Ако вие сте любовта, вие не можете да не включите целия
свят
в нея, защото само тогаз вие ще съзнавате, че вие сте света.
Вие добре знаете това с вашия ум, но това не е достатъчно. Вие всички сте лъчи от една и съща светлина, от един и същ живот; вие трябва да чувствувате това единство. Вие сте една част от великото Едно, в което живеете и дишате: само една малка искра от великото Същество, в което се чувствувате съединени с всички. Вие трябва да знаете тая общност с изявените части; не трябва да мислите за другите като за нещо отделно от вас. Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот.
към текста >>
Помогнете на това Едно в неговата еволюция към по-съвършен израз в
нисшите
области.
Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот. Мислете винаги върху единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание. Искате ли да виждате единството на цялото битие, то скоро ще узнаете, че вашия живот пулсира и в другите. Осъществете това единство, като живеете хармонично с всичко около вас. Всичките хора се включват в Едното, Великото Същество.
Помогнете на това Едно в неговата еволюция към по-съвършен израз в
нисшите
области.
Усъвършенствуването на отделния помага на Цялото.
към текста >>
23.
Работа
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
(продължение) От
нисшето
към висшето Аз Научете се да познавате радостта на висшето Аз, като забравите своите собствени интереси, желания и искания.
СБУДЕТЕ СЕ ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
(продължение) От
нисшето
към висшето Аз Научете се да познавате радостта на висшето Аз, като забравите своите собствени интереси, желания и искания.
Отхвърляйте нисшото Аз с всичките негови дребнавости. За това живейте във великата същност, която се проявява около вас. Вашата висша същност е същност и на другите. Великата същност включва в себе си всички. Излезте от тъмнината на малкото ограничено „Аз" в светлината на цялото, тази единствена истинска същност в която се намира целия живот.
към текста >>
Отхвърляйте
нисшото
Аз с всичките негови дребнавости.
СБУДЕТЕ СЕ ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! (продължение) От нисшето към висшето Аз Научете се да познавате радостта на висшето Аз, като забравите своите собствени интереси, желания и искания.
Отхвърляйте
нисшото
Аз с всичките негови дребнавости.
За това живейте във великата същност, която се проявява около вас. Вашата висша същност е същност и на другите. Великата същност включва в себе си всички. Излезте от тъмнината на малкото ограничено „Аз" в светлината на цялото, тази единствена истинска същност в която се намира целия живот. Вие сами сте включени там.
към текста >>
Забравете и се откажете от
нисшото
„Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце.
Вие сами сте включени там. Затова туй, което давате или правите на другите, това давате или правите на вашето истинско Аз. Но вие още не сте достатъчно това висше „Аз" за да можете да знаете винаги на физическото поле, кой е най-добрия начин на постъпване. За това стремете се винаги все повече и по-вече да бъдете това истинско „Аз" и не се оставяйте да ви отвличат други влияния. Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността.
Забравете и се откажете от
нисшото
„Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце.
Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения. Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование. Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си. Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него.
към текста >>
Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от
нисшото
за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения.
Затова туй, което давате или правите на другите, това давате или правите на вашето истинско Аз. Но вие още не сте достатъчно това висше „Аз" за да можете да знаете винаги на физическото поле, кой е най-добрия начин на постъпване. За това стремете се винаги все повече и по-вече да бъдете това истинско „Аз" и не се оставяйте да ви отвличат други влияния. Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността. Забравете и се откажете от нисшото „Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце.
Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от
нисшото
за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения.
Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование. Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си. Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате.
към текста >>
Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия
нисш
„Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си.
За това стремете се винаги все повече и по-вече да бъдете това истинско „Аз" и не се оставяйте да ви отвличат други влияния. Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността. Забравете и се откажете от нисшото „Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце. Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения. Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование.
Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия
нисш
„Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си.
Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате. Той е вашата истинска същност. Борете се с всички сили против изкусителната сила на самодоволството и невежеството.
към текста >>
Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш
нисшото
за висшето.
Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността. Забравете и се откажете от нисшото „Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце. Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения. Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование. Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си.
Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш
нисшото
за висшето.
Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате. Той е вашата истинска същност. Борете се с всички сили против изкусителната сила на самодоволството и невежеството. След като забравите вашето нисшо „Аз" и мислите винаги за нас, ще добиете нашата крепкост и сила.
към текста >>
След като забравите вашето
нисшо
„Аз" и мислите винаги за нас, ще добиете нашата крепкост и сила.
Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате. Той е вашата истинска същност. Борете се с всички сили против изкусителната сила на самодоволството и невежеството.
След като забравите вашето
нисшо
„Аз" и мислите винаги за нас, ще добиете нашата крепкост и сила.
Това може да стане само чрез самозабравяне. Това ще принадлежи на личността да загуби своето значение. Вие можете твърде много да ù помогнете, като се проникнете от чувството, че тя трябва да се подчинява на вас (на Висшето „Аз") но за себе си нищо да не желае. Тя трябва също да бъде мой служител, като изпълнява външни дела, когато се грижи за земните нужди, които правят моята работа възможна. Вижте как е настоятелно нужна помощта в този критически период на световната еволюция.
към текста >>
Очистете
нисшото
у себе си, като се откажете от любовта и одобрението на света, но не забравяйте при това, че най-близката окръжаваща ви среда е твоя
свят
; най-горчивите ти уроци ще дойдат от там.
Работете за самата работа, не за ваше удоволствие. Обичайте и зарад любовта давайте, каквото можете да дадете, не заради това що обичта би ви принесла. Забравете сами себе си, като не пожелавате нищо за себе си и ще видите, че всичко ще ви се открие в едно съзнание по-широко, по-пълно, отколкото сега можете да предполагате. Не търсете признателност Отдавайте се цели, не искайте нищо за себе си, също и никаква признателност за това що правите. Всяка признателност усилва личността, безразлично дали признавате това или не.
Очистете
нисшото
у себе си, като се откажете от любовта и одобрението на света, но не забравяйте при това, че най-близката окръжаваща ви среда е твоя
свят
; най-горчивите ти уроци ще дойдат от там.
Нищо не очаквайте от света, вашето одобрение трябва да дойде от вътре. Когато любовта е там, истинската любов, признателността няма смисъл. Когато любовта липсва понякога, мястото ù се изпълва от признателността. Затова не се стремете към това. Мисълта, че ти действуваш за могъщия извор на всяка любов - и за нас, които сме неин израз - трябва да ти е достатъчно.
към текста >>
24.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Прошка Всичко, което другите ви сторят: малки неприятности, несправедливости, безсмислени думи - всички те принадлежат към несъщественото, защото те докосват само личността,
нисшото
аз, несъщественото, преходното.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Прошка Всичко, което другите ви сторят: малки неприятности, несправедливости, безсмислени думи - всички те принадлежат към несъщественото, защото те докосват само личността,
нисшото
аз, несъщественото, преходното.
Доколкото растете в любов, прощаване и доброта, дотолкова живеете в Реалното. Научете се да се подемате към Висшето Аз - истинското. Стремете се да чувствувате обич към тоя, що ви пакости, като повдигате своето съзнание към неговото Висше Аз, което е тъждествено с вашето. Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл.
към текста >>
Бъдете тихи и при това деятелни; тихи за външния
свят
, дятелни да достигнете Мене.
Никога не одумвайте другите - макар и по-най-невинен начин. Говорете за другите само когато чрез това можете да им помогнете или да ги защитите в тяхно отсъствие. Не говорете за никого нищо, което не бихте желали да е самият човек. Ако потиснете подобни думи преди да дойдат върху устните ви, вие помагате на себе си, помагате на другите и с това работите за нас, защото Другите - това сме Ние. Както с дела, така и с мълчание работите за силите на Светлината.
Бъдете тихи и при това деятелни; тихи за външния
свят
, дятелни да достигнете Мене.
Стремете се неуморимо и непрестанно към това и скоро ще бъдете способни да владеете думите и мислите си. Истина Всичко, що съединява, е истина, всичко що разединява е неистина. Не е достатъчно нещо да е истина; за да бъде достойно за повторение, то трябва да служи на доброто. Известно нещо може да бъде истина и да е приятно, не ползува ли то никого, да се съобщава е само прахосване на сила. Никому не казвай нещо, което не е напълно истина.
към текста >>
Живейте в Неговия
свят
на чистота и светлина.
Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба. И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта. Трябва да бъдете чисти като кристал, за да може неговата светлина да просветне през вас, света да достигне и да го освети. Бъдете тъй чисти, като живата светлина, която изтича от Неговото сърце, от неговата вътрешна същина. Дръжте се винаги в лъчите на Неговата пречистваща светлина.
Живейте в Неговия
свят
на чистота и светлина.
Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело. Ние ви помагаме дотолкова, доколкото позволява вашата карма. Но вие сами трябва да поправите това, що някога сте развалили - сами трябва да премахнете резултатите на незнанието и на миналите неизпълнени задължения. Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в услуга на човечеството. Употребете здравия си човешки разум, който ще ви каже, че вашият инструмент трябва да бъде чисто настроен, преди да можете да го използувате в работа за нашето дело.
към текста >>
25.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен
свят
" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен
свят
" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони.
И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното.
към текста >>
Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-
нисшите
членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта.
Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на идеи, на творчество. Това е тайната за разцъфтяване на талантите. Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него. Такива преживявания организират духовното му тяло. А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот.
Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-
нисшите
членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта.
Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот. Тогаз се влиза в океана на безграничното. Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание.
към текста >>
26.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
„Нова Култура" - с цел да преведат на международния език есперанто беседите на Учителя на Бялото Братство и да запознаят външния
свят
с новите идеи, тъй светли и красиви и тъй обилни с живот и вътрешна сила!
Николов, ул. Ц. Ив. Шишман, № 19 - Бургас. Малка група млади братя есперантисти през 1928 г. започнаха библ.
„Нова Култура" - с цел да преведат на международния език есперанто беседите на Учителя на Бялото Братство и да запознаят външния
свят
с новите идеи, тъй светли и красиви и тъй обилни с живот и вътрешна сила!
Всички онези, които са пили от живата вода на вдъхновеното Слово, ще разберат свещения подтик на душите, които искат да споделят със своите братя и сестри най-великото благо. Днешното време е време на интернационализма. Съобщенията са тъй развити, техниката е толкова напреднала, че никой народ не живее и не може да живее откъснато от другите Великите освободителни движения от друга страна са също интернационални по характера на целите, които преследват. Ученията на Буда, Зороастър, Христа - не са били само за отделни народи, а за много народи. И днес последното, което носи Учителя на Блото Братство повече от кога и да е, е интернационално.
към текста >>
Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички народи, по целия
свят
.
Днешното време е време на интернационализма. Съобщенията са тъй развити, техниката е толкова напреднала, че никой народ не живее и не може да живее откъснато от другите Великите освободителни движения от друга страна са също интернационални по характера на целите, които преследват. Ученията на Буда, Зороастър, Христа - не са били само за отделни народи, а за много народи. И днес последното, което носи Учителя на Блото Братство повече от кога и да е, е интернационално. Учителят не е дошъл само за България, а за всички жаждущи и готови да възприемат Истината, Мъдростта и Любовта - души.
Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички народи, по целия
свят
.
Ние знаем, че Всемирното Бяло Братство работи върху цялото човечество чрез свои пратеници във всички народи. И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много духовни, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура. Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали. И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на духовното възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си.
към текста >>
Това обаче, което е по-важно, е онзи идеал на братство и хармония, който е създал есперанто и който тъй хубаво е възпят в химните на Д-р Заменхов, който беше не само гениален езиковед, но и вдъхновен поет и
свят
човек, пословичен по своята честност и безкористие.
Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали. И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на духовното възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си. Есперантското движение, което има за цел да сближи и побратими народите чрез неутралния и идеално лесния език есперанто, днес вече играе грамадна роля като фактор за мира и възпитанието, както и като практично средство в международния живот. Есперанто е разпространено днес по цялата земя, и ако англичани, французи, немци го изучават и използуват, какво остава за нас, малките народи?
Това обаче, което е по-важно, е онзи идеал на братство и хармония, който е създал есперанто и който тъй хубаво е възпят в химните на Д-р Заменхов, който беше не само гениален езиковед, но и вдъхновен поет и
свят
човек, пословичен по своята честност и безкористие.
Есперанто е езика на идеалистите. Международните организации на Червен кръст и I. O. G. R. начело с проф. Д-р D.
към текста >>
правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов
свят
.
Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца. И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът! " През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П. Дънов" - от А. Томов. Есперанто е толкова лесен (само 16 грамат.
правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов
свят
.
Ако вече говорещи филми приготовляват есперанто, това показва, че близко е времето, когато и официално ще бъде признат като единствен международен език. Главното обаче, за да може да излиза „Нова Култура" и.да върши своята велика работа - (а за първата година има много отзиви от разни страни, възторжени отзиви от хора, които четат на есперанто Словото на Учителя), тя се нуждае от подкрепа - морална и материална. Запишете се абонат, макар че не знаете есперанто, ще го научите по-после, или ще го подарите на приятели есперантисти в България или в странство; запишете и ваши приятели, които се интересуват от новото - те ще ви благодарят. Дайте своята лепта за фонда на „Нова Култура" - за да може по-скоро библиотеката да издаде беседите на есперанто. Хиляди жадуващи души очакват по всички кътове на земята да чуят словото, което носи светлина и любов.
към текста >>
Човечеството, хипнотизирано от лъжливите учени, че без война не може, досега послушно е вършило всички престъпления и ужаси, описани тъй правдиво в книгата на Ремарк „На западния фронт нищо ново", която има грамаден успех в целия
свят
.
Най-горещо препоръчваме разкази „Искри", които могат да се сравняват с най-хубавите из световната литература и пожелаваме на автора да ни дарява по-често с нови искри. 13. Земята в кърви - драматично видение от Гео Крънзов. (Посредник, бул. Дондуков №61 — цена 20 лв.) Един от най-важните въпроси днес е въпросът за мира между народите. Една от най-страшните опасности, която заплашва Европа и цялата съвременна прехвалена цивилизация е опасността от нова, още по ужасна война.
Човечеството, хипнотизирано от лъжливите учени, че без война не може, досега послушно е вършило всички престъпления и ужаси, описани тъй правдиво в книгата на Ремарк „На западния фронт нищо ново", която има грамаден успех в целия
свят
.
Тази книга е преведена на много езици, а също и на есперанто. Нещо повече - тя създаде цяло движение - и подбуди много писатели да опишат войната от различни страни такава, каквато си е, а не както я представят заинтересуваните. Войната е зло. Войната е престъпление. Войната е неправда.
към текста >>
Най-великата победа е победата над себе си, над
нисшата
животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало.
Следователно, човекът на новата култура, ученикът на Любовта и братството не може да убива своите братя. „Един е вашият баща, и всички вие братя сте". „Няма грък нито юдей, мъж нито жена, а всички вие сте едно в Христа". Христос учи за царството Божие на земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните. Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина.
Най-великата победа е победата над себе си, над
нисшата
животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало.
И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата. Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало. Тя ни вдъхва надежда и радост.
към текста >>
27.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Научете се да се освободите от
нисшите
си тела и да ги употребявате като ваши оръдия, без да губите властта си над тях.
Така ще можете много по-добре да помагате, отколкото ако употребявате собствената енергия. Като употребявате правилно силата, която имате, ще ви се даде повече. Владейте тялото си Внимавайте върху вашия инструмент; научете се да го владеете. Обучавайте го да се покорява на волята ви. Употребявайте мощта си, за да владеете силите, които го движат.
Научете се да се освободите от
нисшите
си тела и да ги употребявате като ваши оръдия, без да губите властта си над тях.
Всеки ден употребявайте известно време за това и виждайте в тях само инструмент за ваша употреба. Стремете се към живот извън това тяло, обучавайте го съзнателно да се покорява на Божественото у вас. Мълчаливо стойте настрана с решението да ме оставите аз да действувам чрез него. С едно силно физично тяло ще можете да владеете по-добре другите инструменти, но само физичното тяло не ще ви направи способни за по-висша работа. И другите трябва да се укрепят и то до такава степен, че даже и в сън да не ги докосва никакво влияние.
към текста >>
Когато държите строго под властта си
нисшите
си оръдия, няма да ви бъде мъчно това различаване.
Астралното тяло трябва да стане спокойно. И менталното също трябва да бъде доведено до спокойствие. Правете често туй; това му е нужно. Не смесвайте желанията на астралното или менталното тяло с вътрешния си глас. Помъчете се съзнателно да различавате интуиция и импулс.
Когато държите строго под властта си
нисшите
си оръдия, няма да ви бъде мъчно това различаване.
Не се вслушвайте вече в недостойни подбуди. Добро разположение Разположението е най-добрият ви лекар: живейте в радост и сила. Доброто разположение, е качество, което действува и при скръб. Нова сила винаги ще се втича във вас, ако се научите да сте отворени винаги за радостта и красивата страна на живота; това трябва винаги да с~ проявява от нашите ученици. Бъдете радостни и смели в пътя и към всичките; и не давайте власт на маловажните неща да разслабват и пречат на издръжливостта ви.
към текста >>
Станете носител на светлината, носете Неговата вест за радост и свобода навън в целия
свят
.
Отворете се за великото единение с всичко и нека животът ти протече с щастието и красотата на цялото. Животът е ценен, щом можеш да се подигнеш над създадените от тебе граници. Обичай своите ближни и чувствувай блаженството на своята любов. Радост Бъдете смели в живота, готови да давате - станете сами живот и разпращайте трептенията на радостта. Направете живота си лъч на радост за другите Стремете се да бъдете все по-щастливи и по-способни - в голяма благодарност, че сте годни да работите за Него, Господарят на всичкото великолепие и всичката радост.
Станете носител на светлината, носете Неговата вест за радост и свобода навън в целия
свят
.
За Него да се работи, значи радост и блаженство. Никога не трябва да схващаш това като тежък дълг. И така, влейте във вас радост и сила, направлявайте мисълта си върху красиви неща и върху работата, която можете да извършите. Увеличете любовта и красотата в света. Научете хората да чувствуват красотата на любовта и доброто.
към текста >>
Мислете винаги за другите и така забравете
нисшото
аз с неговите дребнави грижи.
Нашите ученици трябва да действуват като сияеща светлина и сияещ слънчев лъч върху всеки, с когото дойдат в съприкосновение. Нали истинската жива радост е в даването? Научете се да разберете това и така отговорете на всеобемляющата любов на Всевишния, която в същината си е радост и сила. Смейте се с небето, пейте с птичките, дишайте с цветята и любете с Божията любов. Не се грижете Не уголемявайте страданията на света, като се измъчвате сами.
Мислете винаги за другите и така забравете
нисшото
аз с неговите дребнави грижи.
Това са само егоистичните разочарования и желания, които пораждат лошото разположение, чувството на тежест. Те принадлежат на личността, която още желае нещата за себе си. Надмогвайте силата на влиянията и окръжаващата среда. Те принадлежат към миналото и не трябва вече да имат власт да ви държат долу. Спомняйте си, колко ние, вашите по-стари братя носим върху нашите плещи.
към текста >>
Не забравяйте, че в нашия
свят
са непознати както обезсърчението, така и незадоволството.
Надмогвайте силата на влиянията и окръжаващата среда. Те принадлежат към миналото и не трябва вече да имат власт да ви държат долу. Спомняйте си, колко ние, вашите по-стари братя носим върху нашите плещи. Ние не се безпокоим. Мислете за вашия Учител, който е радостен и силен и от когото вие сте част.
Не забравяйте, че в нашия
свят
са непознати както обезсърчението, така и незадоволството.
Излизайте вън всред природата, гледайте дърветата, цветята, птичките и бъдете като тях. Те не се грижат, но обичат живота. Така и вие трябва да правите. За нищо не трябва да се безпокоите, защото каквото и да ви се случи, дохожда от нас. Не знаете ли, че каквото Аз правя, е направено за добро и че изпълнението на закона, който всичко определя, не можете да измените, нито да възпрете?
към текста >>
Те сами трябва да се вглеждат наоколо в
свята
и да правят туй, което обстоятелствата изискват от тях.
Има хиляди пътища, за да Му помагаме. Всяка минута може да бъде използувана. Всеки ден вие ще намирате работа, за която по-рано не сте и помисляли. Служете си с метода на различаването във всичко, което правите и скоро ще отстранявате нещата, за които безполезно употребявате енергията си. Ние никога не казваме на съработниците си, коя работа е най-нужна.
Те сами трябва да се вглеждат наоколо в
свята
и да правят туй, което обстоятелствата изискват от тях.
Работа, неизчислимо много работа очаква тоя, който иска да стане способен за това. Нашето дело е важно. Резултатите му се простират далеч над вашите схващания. Светът сега се намира в критичната си епоха и трябва да се извърши много и тежка работа, за да се приготви идването на Господа. Всеки наш ученик ще бъде използуван в границите на силата му.
към текста >>
* * * Най-богатите хора в
свята
са тези, които са любвеобилни, които обичат. Учителят
Тъкмо сега можем да се възползуваме от всяко усилие за доброто. Сега е времето за вас да работите. И така, идете, дето можете и помогнете на делото Му. Научете света да съзнае Неговата близост. Крачете винаги напред и служете за идването Му.
* * * Най-богатите хора в
свята
са тези, които са любвеобилни, които обичат. Учителят
към текста >>
28.
ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
(Из книгата: „Раби бен Аор") Помнете, че има думи, които трябва да се произнасят с най-
свята
чистота в душата и други - които никога не трябва да се произнасят - тъй
святи
са те.
А. Т. I СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА.
(Из книгата: „Раби бен Аор") Помнете, че има думи, които трябва да се произнасят с най-
свята
чистота в душата и други - които никога не трябва да се произнасят - тъй
святи
са те.
Това са имената на светата същина, в която сам Той – Предвечният, се проявява. Тъй, не говорете никога за свещения огън на живота! А когато мислите за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри небеса и трепетно благоговение да преизпълня вашите сърца. Защото нищо не е по-свято от тоя свещен огън! Защото той е самото всепроникващо и всеоживяващо дихание на Единния и Предвечния.
към текста >>
Защото нищо не е по-
свято
от тоя свещен огън!
I СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. (Из книгата: „Раби бен Аор") Помнете, че има думи, които трябва да се произнасят с най-свята чистота в душата и други - които никога не трябва да се произнасят - тъй святи са те. Това са имената на светата същина, в която сам Той – Предвечният, се проявява. Тъй, не говорете никога за свещения огън на живота! А когато мислите за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри небеса и трепетно благоговение да преизпълня вашите сърца.
Защото нищо не е по-
свято
от тоя свещен огън!
Защото той е самото всепроникващо и всеоживяващо дихание на Единния и Предвечния. Защото това е сам Той, о братя мои - светлината на всяка светлина, живота на всеки живот, красотата на всяка красота! Той е, що свети през неизброимите слънца на безкрая. Той е, що сияе през неизброимите души на человеци, ангели и божества. Той е великото свещено слънце на слънцата, от което изтичат всички творчески сили на безбрежното и вечно битие.
към текста >>
Защото само жертвувайки
нисшия
живот, ще придобиете висшия.
Бдете над свещения огън на вашите души. Да пламти, да расте и да се разгаря непрестанно - това да бъде за вас върховния закон и върховната ви грижа. Защото в това е най-великата мъдрост и най-великото благо в живота. Свещенодействие да бъде вашият живот пред олтара на тоя свещен огън! Да няма жертва от блага, деяния и подвиг, която вие да не бихте поднесли с най-щедра ръка на всеопожаряващите му пламъци.
Защото само жертвувайки
нисшия
живот, ще придобиете висшия.
Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота. Защото в него е вашата най-могъща сила; в него е светлината и красотата на вашата душа! В него е вашето растене и разцъфтяване, вашето блаженство, вашето приобщаване с вечния живот на Единия! Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на Пресветия и Вселюбящия! II ВИСШАТА КРАСОТА.
към текста >>
Затова до всички твари се е смалил Всевишният, за да им се изяви в
свят
, достъпен тям на творчество и красота!
А най-висшата красота е сам Той, о братя мои, - най-висшата любов и истина, най-пълната хармония! Да растем в красота - това е най-висшето благо; то е приближаване до Него, все по-пълно приобщаване с Неговия висш живот. Затова е разкрил Вселюбящият пред всички души великата своя книга на живот и творчество - книгата на чудесата. Затова е запалил в нас неутолимата жажда към истината, хармонията, пълния живот. Затова е разгорил в нас ненаситния стремеж към творчество и призовал ни е Негови съработници да бъдем, красота в себе и вън от себе да творим!
Затова до всички твари се е смалил Всевишният, за да им се изяви в
свят
, достъпен тям на творчество и красота!
И мъничкото насекомо, и птичката, и човекът, и божеството имат своя свят на творчество и красота, сред който Той им разгръща чудесата си, изявява им непостижното си битие, работи в тях и с тях. Най-великата любов, най-великата мъдрост на Вселюбящия и Всемъдрия е в това смаляване на Всемогъщия и сработване с най-мъничката твар. Помнете, о ученици, че и вашият свят на творчество и красота е по силата на вашето постижение създаден; че неизмеримо мъничък е той пред великия свят на безкрайното и вечното, всред които Всевишният твори и постига своята красота; към който Той издига всички души и към който се доближават най-възвишените духове и божества. Помнете, че красотата, що опиянява вашите очи и изпълня с трепет душите ви, е само бледен отблясък, слабо предвкусване на истинската и велика красота на творението. О братя мои!
към текста >>
И мъничкото насекомо, и птичката, и човекът, и божеството имат своя
свят
на творчество и красота, сред който Той им разгръща чудесата си, изявява им непостижното си битие, работи в тях и с тях.
Да растем в красота - това е най-висшето благо; то е приближаване до Него, все по-пълно приобщаване с Неговия висш живот. Затова е разкрил Вселюбящият пред всички души великата своя книга на живот и творчество - книгата на чудесата. Затова е запалил в нас неутолимата жажда към истината, хармонията, пълния живот. Затова е разгорил в нас ненаситния стремеж към творчество и призовал ни е Негови съработници да бъдем, красота в себе и вън от себе да творим! Затова до всички твари се е смалил Всевишният, за да им се изяви в свят, достъпен тям на творчество и красота!
И мъничкото насекомо, и птичката, и човекът, и божеството имат своя
свят
на творчество и красота, сред който Той им разгръща чудесата си, изявява им непостижното си битие, работи в тях и с тях.
Най-великата любов, най-великата мъдрост на Вселюбящия и Всемъдрия е в това смаляване на Всемогъщия и сработване с най-мъничката твар. Помнете, о ученици, че и вашият свят на творчество и красота е по силата на вашето постижение създаден; че неизмеримо мъничък е той пред великия свят на безкрайното и вечното, всред които Всевишният твори и постига своята красота; към който Той издига всички души и към който се доближават най-възвишените духове и божества. Помнете, че красотата, що опиянява вашите очи и изпълня с трепет душите ви, е само бледен отблясък, слабо предвкусване на истинската и велика красота на творението. О братя мои! Нито вашите очи, нито вашите сърца биха издържали истинската красота.
към текста >>
Помнете, о ученици, че и вашият
свят
на творчество и красота е по силата на вашето постижение създаден; че неизмеримо мъничък е той пред великия
свят
на безкрайното и вечното, всред които Всевишният твори и постига своята красота; към който Той издига всички души и към който се доближават най-възвишените духове и божества.
Затова е запалил в нас неутолимата жажда към истината, хармонията, пълния живот. Затова е разгорил в нас ненаситния стремеж към творчество и призовал ни е Негови съработници да бъдем, красота в себе и вън от себе да творим! Затова до всички твари се е смалил Всевишният, за да им се изяви в свят, достъпен тям на творчество и красота! И мъничкото насекомо, и птичката, и човекът, и божеството имат своя свят на творчество и красота, сред който Той им разгръща чудесата си, изявява им непостижното си битие, работи в тях и с тях. Най-великата любов, най-великата мъдрост на Вселюбящия и Всемъдрия е в това смаляване на Всемогъщия и сработване с най-мъничката твар.
Помнете, о ученици, че и вашият
свят
на творчество и красота е по силата на вашето постижение създаден; че неизмеримо мъничък е той пред великия
свят
на безкрайното и вечното, всред които Всевишният твори и постига своята красота; към който Той издига всички души и към който се доближават най-възвишените духове и божества.
Помнете, че красотата, що опиянява вашите очи и изпълня с трепет душите ви, е само бледен отблясък, слабо предвкусване на истинската и велика красота на творението. О братя мои! Нито вашите очи, нито вашите сърца биха издържали истинската красота. Погледнете малкото цветенце! То ви се усмихва, то ви говори за Вселюбящия.
към текста >>
29.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял
свят
през много векове.
А. Томов. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА Съвременните хора не могат се оплака, че живеят в епоха бедна от съдържание и драматични ефекти. Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни.
Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял
свят
през много векове.
Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове.
към текста >>
Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял
свят
.
Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби.
Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял
свят
.
То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава. По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми. Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения. Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес.
към текста >>
Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария
свят
.
през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници. Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари.
Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария
свят
.
Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия.
към текста >>
Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият
свят
трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите.
Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят.
Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият
свят
трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите.
Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки.
към текста >>
Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия
свят
.
Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите.
Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия
свят
.
По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки. А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи.
към текста >>
* * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият
свят
, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова.
То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси. Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек.
* * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият
свят
, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова.
Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си.
към текста >>
Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият
свят
с неговите безумства и престъпления си отива.
То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси. Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова.
Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият
свят
с неговите безумства и престъпления си отива.
Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат.
към текста >>
днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно
нисшо
животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това
нисшо
животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество.
Това разединение на държавите в Европа е, наред с острата свтовна криза, непосредствена причина, поради която противоречията между Съв. държава и тия на Западна Европа и техните васали на изток не са се разразили още в нова всесвтска война, несравнено по-страшна и разорителна от миналата. Отлагането обаче на тая война не значи нейното избягване. Тя все пак неизбежно ще дойде и то като резултат на едно по-широко организиране на враждебни сили и в края на краищата ще се изрази в един решителен военен двубой между две взаимно изключващи се системи на трудова, социална и политическа организация, на две основно враждебни помежду си цивилизации - едната залязваща, другата изгряваща. * * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите.
днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно
нисшо
животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това
нисшо
животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество.
Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване.
към текста >>
От друга страна,
нисшото
, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване.
От друга страна,
нисшото
, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
към текста >>
30.
ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Напуснете вашия дребнав
свят
на недействителните представи и използувайте вашето собствено притежание на мощ и величие.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
Напуснете вашия дребнав
свят
на недействителните представи и използувайте вашето собствено притежание на мощ и величие.
Изявете вашия живот. Ето, знаете, що е нужно: пренесете в опитността на живота това, що ви научихме. Правете винаги най-великото, на което сте способни. Не забравяйте, че жънете кармата на всичките си дела и че ако сте небрежни в едно такова учение, ще трябва да понесете последствията. Всички ваши усилия трябва да бъдат направлявани към това, да служите на еволюцията и да изявите светлина и любов.
към текста >>
Всекидневно се старайте да се повдигате нагоре към нас и да живеете в нашия
свят
.
СТРЕМЕТЕ СЕ НАПРЕД Малко са още нашите ученици – големи и много са задачите, които трябва да бъдат изпълнени. Вие, които носите в себе си силното желание да служите на света, не се бавете да използвате средствата, които могат да ви помогнат да достигнете целта си. Обърнете се към нас – и тогава нищо няма да бъде за вас невъзможно. Обърнете се нагоре към нас, като покажете съчувствие и съжаление към братята си. Цялото ви същество трябва все повече да става съединителна връзка между другите и светлината – всяка ваша дума трябва да донася нашата любов и нашата помощ на всички, които могат да я приемат.
Всекидневно се старайте да се повдигате нагоре към нас и да живеете в нашия
свят
.
Не мислете, че вътрешната деятелност е по-малко важна от външната: най-напред вие трябва да сте, преди да можете да давате. Търсете да получите, за да можете да давате. Желайте нещо повече: от все сърце се стремете към духовни съкровища, с желанието да услужите с тях на другите. Така всичко ще ви бъде дадено. Служете и помогнете винаги и доверявайте се на Бога, който е във вас.
към текста >>
В тоя
свят
на скръб и вълнения, вие трябва да се съедините всецяло с нас и нашето дело.
Търсете да получите, за да можете да давате. Желайте нещо повече: от все сърце се стремете към духовни съкровища, с желанието да услужите с тях на другите. Така всичко ще ви бъде дадено. Служете и помогнете винаги и доверявайте се на Бога, който е във вас. Бъдете силни и непоколебими във вашето старание и все повече ще съзнаете единението си с нас.
В тоя
свят
на скръб и вълнения, вие трябва да се съедините всецяло с нас и нашето дело.
Вгледайте се в непостоянството на земните неща около вас и знайте, че те са действителни само за едно късо време. Недействителното не трябва да има занапред каквато и да е власт върху вас. Подигнете се над това и живейте във вечното. Първо издигнете вашето съзнание тъй високо, че да можете да се вслушвате и слушайте моя глас. Това правете, когато се съсредоточите във вашата работа.
към текста >>
Ние дохождаме във вашия
свят
, когато това може да помогне.
Първо издигнете вашето съзнание тъй високо, че да можете да се вслушвате и слушайте моя глас. Това правете, когато се съсредоточите във вашата работа. Правете това винаги при всяко съприкосновение с другите. Правете го все по-често, докато започнете да го правите винаги. Да, подигнете ли съзнанието си до нас, ние ще слезнем до вас.
Ние дохождаме във вашия
свят
, когато това може да помогне.
Повиквайте ни винаги на помощ и укрепяване. Чрез чистотата на безкористното отдаване изгорете всичко нечисто, което ви отделя от божествената светлина. Винаги търсете светлината – тя е там, вие сами сте част от нея. Развийте вашата вътрешна сила и живейте в по-високата област на своето естество. Дайте сега целия си живот нам.
към текста >>
Покорявайте всяко желание на
нисшото
си аз.
Развийте вашата вътрешна сила и живейте в по-високата област на своето естество. Дайте сега целия си живот нам. БЪДЕТЕ ПРОВОДНИК Отворете се за нашата сила, само тогава ние сме в състояние да действаме чрез вас. Вашата задача е да очистите и разширите проводника, чрез който ние – вашето истинско аз – можем да действаме в света на сенките. Правете тоя проводник все по-чист, по-силен и във всяко отношение по-добър за нашето откровение.
Покорявайте всяко желание на
нисшото
си аз.
Не изисквайте нищо за себе си и скоро ще станете наш ценен орган, чрез който светлината ни ще може да освети света. Вашата малка земна личност трябва винаги да се смалява; имайте грижата чрез вашия инструмент ние все по-често да можем да се проявяваме. И така ще можем все повече да се откриваме и даваме на всички тия, които достигаме чрез вас. И колкото повече се отваряте за нашето влияние, толкова по-ясно ще разпознаете, ще разберете и съзнаете, че вие сте едно с нас. Ние сме вие и вие сте ние тъкмо толкова, доколкото оставяте нашата сила да действа върху другите чрез нея.
към текста >>
Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на безкористната чистота и милосърдие, което е нашият
свят
.
Отворете се за моите сили; доколкото с вашия инструмент можете да ги употребите, дотолкова те ще бъдат ваши. Никога не забравяйте, че трябва да бъдете наш орган в света. И така, решете твърдо да станете един израз на любов, готови за помощ вредом, гдето може нещо да дадете. Любовта ни към нашите ученици е по-голяма, отколкото можете да предположите. Излъчвайте тая любов в света и ние ще ви изпращаме винаги повече.
Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на безкористната чистота и милосърдие, което е нашият
свят
.
Всичко, което може да помогне на ближните ви да познаят красотата и чистотата на нашия свят, трябва да им съобщите. Застанете самостоятелно. Един ученик трябва да бъде способен да застане сам – сам със своя Учител. Много години могат да преминат без да чувате, видите или усетите близостта ми, но при все това аз съм там. При всичките изкушения и изпити ние сме при нашите ученици, никога не ще ви напуснем.
към текста >>
Всичко, което може да помогне на ближните ви да познаят красотата и чистотата на нашия
свят
, трябва да им съобщите.
Никога не забравяйте, че трябва да бъдете наш орган в света. И така, решете твърдо да станете един израз на любов, готови за помощ вредом, гдето може нещо да дадете. Любовта ни към нашите ученици е по-голяма, отколкото можете да предположите. Излъчвайте тая любов в света и ние ще ви изпращаме винаги повече. Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на безкористната чистота и милосърдие, което е нашият свят.
Всичко, което може да помогне на ближните ви да познаят красотата и чистотата на нашия
свят
, трябва да им съобщите.
Застанете самостоятелно. Един ученик трябва да бъде способен да застане сам – сам със своя Учител. Много години могат да преминат без да чувате, видите или усетите близостта ми, но при все това аз съм там. При всичките изкушения и изпити ние сме при нашите ученици, никога не ще ви напуснем. Ако действително ме потърсите, аз съм винаги при вас, безразлично дали го съзнавате или не.
към текста >>
31.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия
свят
.
Ние сме свикнали – и с право – да смятаме хората от Бялото братство за хора на „високия идеал". Ето защо, когато ни запитат: „Имате ли вие социален идеал? – ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал. Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума?
Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия
свят
.
Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта. Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици. Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот. Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр.
към текста >>
В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно
нисше
животинско състояние.
Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави).
В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно
нисше
животинско състояние.
Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие.
към текста >>
Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият
свят
е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен.
И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно.
Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият
свят
е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен.
Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема.
към текста >>
Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо
нисшият
, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси.
Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото.
Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо
нисшият
, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси.
В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация.
към текста >>
Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „
свято
" и богоустановено.
В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята.
Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „
свято
" и богоустановено.
Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес.
към текста >>
32.
СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всички големи войни в новата история на цивилизования
свят
са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация.
Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви.
Всички големи войни в новата история на цивилизования
свят
са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация.
Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота.
към текста >>
Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият
свят
е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота.
Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството.
Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият
свят
е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение.
към текста >>
Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и
нисшото
в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение.
Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и
нисшото
в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>
33.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият
свят
заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият
свят
заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот.
Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
към текста >>
Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия
свят
, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот.
Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия
свят
, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот.
В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота.
към текста >>
В тоя безкраен и неограничен живот физическият
свят
изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот.
В тоя безкраен и неограничен живот физическият
свят
изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала.
Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път.
към текста >>
Проектирайки се отгоре надолу от
свят
на
свят
, тия закони и отношения достигат до физическия
свят
, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия
свят
бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето.
Проектирайки се отгоре надолу от
свят
на
свят
, тия закони и отношения достигат до физическия
свят
, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия
свят
бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог.
към текста >>
От най-
нисшия
микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен
свят
говори на тяхното субективно разбиране.
Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие.
От най-
нисшия
микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен
свят
говори на тяхното субективно разбиране.
А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода.
към текста >>
Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния
свят
, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината.
Например, при дълбочина на потъването около 10 метра, всеки квадратен сантиметър от повърхността на мехура ще изпитва налягане 1 килограм, понеже един воден стълб с височина 10 метра и напречно сечение 1 квадратен сантиметър тежи около 1 килограм. Потопим ли мехура два пъти по-дълбоко, налягането ще стане два пъти по-голямо и т.н., с други думи, налягането е пропорционално на дълбочината на потъването. При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята.
Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния
свят
, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината.
При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула. И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват. Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността върху мехура с газ. Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън.
към текста >>
Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния
свят
, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот.
Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем. В превод: Всяко същество, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение. Ясно е от горното, че колко едно същество е от по-низша степен на развитие, толкова по-голямо е в него ограничението. Това се потвърждава от живота на животните, които са поставени в необходимост да водят една много люта борба за съществуване, отколкото човекът. Започнем ли сега обратното, да издигаме мехура с газ постепенно нагоре, то следвайки същия закон в обратен ред, налягането ще става постепенно все по-малко, обемът все по-голям.
Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния
свят
, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот.
Говорим за слизане и възлизане на мехура с газ в течността. Но как собствено може да става това? Ние можем да натискаме мехура с ръка, но това не ни дава съвсем вярна представа за природния метод, който работи съответно в процеса на живите същества. Лесно е да си представим, че мехурът потъва на голяма дълбочина, увлечен от тежестта на едно привързано тежко тяло, напр. камък. Тогава що би представлявала тежестта на тоя камък?
към текста >>
Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия
свят
като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация.
Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието. Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят. Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно.
Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия
свят
като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация.
Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си. Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания. Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята.
към текста >>
В
нисшите
сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб. Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост. Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек. Така мисли на много места в псалмите си псалмопевецът, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон. Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен.
В
нисшите
сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
към текста >>
34.
СТЪПКИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
А щом стане и това, тогаз вече въпросът за невидимия
свят
е разрешен в положителен смисъл.
Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник. Тук вече идваме до една нова анатомия и физиология, която е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски въз основа на своята теория и на фактите казва, че официалната наука трябва да приеме вече телепатията, ясновидството. Нещо повече. Въз основа даже само на неговите изследвания вече науката идва да приеме аурата.
А щом стане и това, тогаз вече въпросът за невидимия
свят
е разрешен в положителен смисъл.
От друга страна въз основа на изследванията на Дюрвил и пр. опитно се доказва, че съзнанието може да същества извън физическия мозък. И с това се разрешава един от важните въпроси, които са вълнували толкоз века човешкия дух. От друга страна щом се приеме психичния фактор зад еволюционния процес, то вече пада механическото обяснение на еволюционния процес. Тогаз не може вече животът и еволюцията да се обяснят чрез физикохимични, чрез механични процеси.
към текста >>
Защото в природата всички царства са в генетическа връзка помежду си и това, което същества в едното царство, същества в зачатък и в по-
нисшите
царства.
От друга страна щом се приеме психичния фактор зад еволюционния процес, то вече пада механическото обяснение на еволюционния процес. Тогаз не може вече животът и еволюцията да се обяснят чрез физикохимични, чрез механични процеси. От друга страна приемането на психичния фактор за физиологичните и еволюционния процеси, естествените науки все повече се приближават към окултизма, понеже последният отдавна е твърдял това. Нещо повече: Както има преходни степени между растението и животното, така има преходни степени и между минералното и растителното царство, напр. „течните кристали".
Защото в природата всички царства са в генетическа връзка помежду си и това, което същества в едното царство, същества в зачатък и в по-
нисшите
царства.
Така постепенно ще дойдем до схващането, че всичко е надарено със съзнание, че цялата природа е жива и разумна. А това е основно положение на херметическата школа. ------------------------------------- [1] *) Виж „Житно зърно”, год. VІ кн. 1
към текста >>
35.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г.
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Противоречията, които съществуват днес в целия
свят
се засилват от ден на ден и това налага търсене на нови пътища.
По този начин тя се е отучила от закона за вземането и даването, а е изтънчила само закона на вземането. По-рано тя е била нормално растение със зелен цвят и с нормални листа и цветове, обаче по особения начин на живота си то се е изродило, изгубило е зелената си окраска и е дошло до днешните хилави бледно-жълтеникави форми с атрофирани, едвам забележими листа и цветове! Този пример ни дава пак приблизително понятие за един закон, на който с подчинен човешкият живот. Ако живееш за себе си, ще се изродиш; ако служиш на другите, на Цялото, на Бога, ще се повдигнеш и разцъфтиш, защото животът на Цялото ще протече в тебе. Служенето на Цялото, – ето тайната на подмладяването, тайната на развитието на всички творчески сили в нас.
Противоречията, които съществуват днес в целия
свят
се засилват от ден на ден и това налага търсене на нови пътища.
Много методи се приложиха, много опити се правиха за премахването на тези противоречия, но безуспешно. Причината на това е, че тези методи не изхождат от по-дълбокото знание на законите, по които се развива живота изобщо и човечеството в частност. Сега трябва да се опита метода на живата разумна природа, метод успешно употребяван и опитан в течение на милиони години от разумните сили, които са над нас. Винаги, когато се употребява един фалшив метод, то самото това вече привлича онези отрицателни сили, които докарват саморазрушението. Ето защо всеки човек или всяко общество, което употребява зло или насилие, в края на краищата привлича към себе си силите на разрушението и загива във вихъра на тези сили.
към текста >>
Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския
свят
.
Тогаз идва израждане, упадък, робство! Това важи както за живота на отделния човек, така и за живота на цяло общество, на цяла култура. Изходна точка трябва да бъде едно ново разбиране на живота. Едно ново съзнание ще разреши всички въпроси, които са днес на дневен ред. Езикът на природата ни говори същото.
Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския
свят
.
Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта. Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие. Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта.
към текста >>
Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един
нисш
живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта.
Това важи както за живота на отделния човек, така и за живота на цяло общество, на цяла култура. Изходна точка трябва да бъде едно ново разбиране на живота. Едно ново съзнание ще разреши всички въпроси, които са днес на дневен ред. Езикът на природата ни говори същото. Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския свят.
Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един
нисш
живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта.
Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие. Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта. Любовта е израз на един реален свят, който същества, в който сме потопени.
към текста >>
Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата,
нисшите
царства не биха могли да се развиват.
Едно ново съзнание ще разреши всички въпроси, които са днес на дневен ред. Езикът на природата ни говори същото. Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския свят. Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта. Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие.
Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата,
нисшите
царства не биха могли да се развиват.
Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта. Любовта е израз на един реален свят, който същества, в който сме потопени. Ние сме в този реален свят. Ето защо, ако турим в основата на нашия индивидуален и колективен живот любовта, служенето, жертвата, то с това ние правим като тях и сме в хармония със законите, върху които се крепи животът на цялата природа!
към текста >>
Любовта е израз на един реален
свят
, който същества, в който сме потопени.
Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта. Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие. Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта.
Любовта е израз на един реален
свят
, който същества, в който сме потопени.
Ние сме в този реален свят. Ето защо, ако турим в основата на нашия индивидуален и колективен живот любовта, служенето, жертвата, то с това ние правим като тях и сме в хармония със законите, върху които се крепи животът на цялата природа! Трябва да се действа по закона на любовта, защото това е начинът, по който природата действа! Затова можем да кажем, че това учение е учение на природата. Както природата ни учи, така трябва да действаме.
към текста >>
Ние сме в този реален
свят
.
Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие. Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта. Любовта е израз на един реален свят, който същества, в който сме потопени.
Ние сме в този реален
свят
.
Ето защо, ако турим в основата на нашия индивидуален и колективен живот любовта, служенето, жертвата, то с това ние правим като тях и сме в хармония със законите, върху които се крепи животът на цялата природа! Трябва да се действа по закона на любовта, защото това е начинът, по който природата действа! Затова можем да кажем, че това учение е учение на природата. Както природата ни учи, така трябва да действаме. Трябва да се разбере великата истина, че сме едно цяло.
към текста >>
36.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия
свят
за удовлетворение земните потребности.
Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби.
По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия
свят
за удовлетворение земните потребности.
Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама.
към текста >>
С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в
нисшото
царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за
нисшите
задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с
нисшите
сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът.
Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие.
С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в
нисшото
царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за
нисшите
задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с
нисшите
сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът.
властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно.
към текста >>
властолюбието и други); той е
нисшето
, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход.
Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът.
властолюбието и други); той е
нисшето
, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход.
В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н.
към текста >>
Милиарди
нисши
организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат.
" И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот. Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност?
Милиарди
нисши
организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат.
Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения. Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот.
към текста >>
На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия
свят
, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния.
На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия
свят
, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др.
към текста >>
С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия
свят
, поради липса на пригодни за проява в него органи.
Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия
свят
, поради липса на пригодни за проява в него органи.
За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него.
към текста >>
Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на
нисшото
земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир.
няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части. Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан).
Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на
нисшото
земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир.
Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята.
към текста >>
Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти
нисшата
си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир.
Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято".
Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти
нисшата
си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир.
При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота.
към текста >>
В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от
нисшето
, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание.
Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята.
В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от
нисшето
, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание.
Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н.
към текста >>
Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през
нисшите
области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н.
В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им.
Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през
нисшите
области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н.
За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир.
към текста >>
Като простира своите пипала в
нисшите
планове на космоса и постепенно се облича в
нисшите
начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове.
За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир.
Като простира своите пипала в
нисшите
планове на космоса и постепенно се облича в
нисшите
начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове.
В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>
И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в
нисшите
области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и
святост
, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива.
И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в
нисшите
области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и
святост
, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>
37.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И цял
свят
е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо.
Бо Ин Ра КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА Бо Ин Ра – едно странно, екзотично име. То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично!
И цял
свят
е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо.
Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората.
към текста >>
Две от тия книги вече видеха бял
свят
на хубав български език – Книга за живия Бог и Книга за човека*)[1] Едва ли не би дирил всеки, под заглавието на първата книга катехизис на някакво верую.
Бо Ин Ра, безразлично той или учението му, се яви във време на голяма нужда от светлина в живота. Известен стана непосредствено след световната война. В България се зачете от много тесен кръг хора на немски език, на който са написани оригиналите на книгите, едва към двадесет и четвъртата година от нашия век. Сп. „Житно зърно" помести в ред годишнини някои глави от неговите книги. Така, както Бо Ин Ра е познат в Германия, ние имаме възможност тепърва да го опознаем, благодарение хубавия превод на три измежду най-хубавите му книги, съставляващи сами за себе си нещо отделно и вкупом нещо цяло.
Две от тия книги вече видеха бял
свят
на хубав български език – Книга за живия Бог и Книга за човека*)[1] Едва ли не би дирил всеки, под заглавието на първата книга катехизис на някакво верую.
Бо Ин Ра е далеч от подобна мисъл. Той знае, че катехизисите и формите сковават; той знае, че живота има нужда от растене, има нужда от истинска светлина, влага и топлота. И той посвещава книгата си на всички ония, които във вътрешна борба дирят да намерят своя Бог. Книга за живия Бог е едно от най-светлите кратки изложения на пътя към себе си, към Бога, който намерен в нас дава великата творческа мощ в ръката на човка. Излишно е да излагам съдържанието на Книга за живия Бог.
към текста >>
Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-
нисшите
светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния
свят
.
Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух".
Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-
нисшите
светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния
свят
.
Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади.
към текста >>
Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния
свят
, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади.
Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си.
Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния
свят
, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади.
Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие. Бо Ин Ра не е човекът на ограничението, неговото слово се лее и се забива в сърцето и съзнанието на човека. Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя.
към текста >>
Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния
свят
, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва,
Свят
към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство.
Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния
свят
, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва,
Свят
към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
към текста >>
38.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Боян Боев Няколко думи върху туризма „Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик разумен
свят
.” „Зад всяко явление, зад всяка енергия седи една разумна сила.
Боян Боев Няколко думи върху туризма „Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик разумен
свят
.” „Зад всяко явление, зад всяка енергия седи една разумна сила.
” „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. ” „Проучвайте великата природа, всички велики закони. ” Учителят. Изучаването на външните форми в природата е необходимо, но не е достатъчно, за да хвърли светлина върху нейната същина, върху нейния вътрешен живот. Обикновеното изучаване на природата като сбор от физико-химични процеси окултизмът го нарича изучаване по форма.
към текста >>
Ето защо, светлината като преминава през такава атмосфера, изгубва до известна степен своя първоначален ритъм, с който иде отгоре и затова не може да има онова ефикасно мощно действие, което има във високата планинска атмосфера, дето въздухът в това отношение е чист, не е напоен с
нисши
мисли, желания, чувства и пр.
И съвсем друго ще бъде, ако при дишането съзнаваш, че приемаш и по-висшите енергии, които проникват въздуха и същевременно акордираш съзнанието си с тях; тогаз ти ще ги приемеш и това ще те повдигне както телесно, така и духовно. Същото се отнася и за светлината Ако човек съзнава, че светлината е израз на разумни сили, които работят в природата и ако има съответното разположение на Духа, той ще приеме и по-висшите, психичните сили, които стоят зад обикновената външна проява на светлината. Какво незабравимо впечатление и какво грамадно значение може да има при такова съзнание едно посрещане на слънчевия изгрев от един висок планински връх! Какви нови идеи, какви благородни подтици ще роди това в човешката душа! Градската атмосфера е напоена в своята аура с мислите на хората, а тези мисли не са винаги от най-възвишен характер.
Ето защо, светлината като преминава през такава атмосфера, изгубва до известна степен своя първоначален ритъм, с който иде отгоре и затова не може да има онова ефикасно мощно действие, което има във високата планинска атмосфера, дето въздухът в това отношение е чист, не е напоен с
нисши
мисли, желания, чувства и пр.
Ето защо, както от чисто медицинско гледище, така и от психическо гледище не е все едно, дали ще възприемаш слънчевата светлина долу, в един шумен град или в чистите етерни сфери на високите планини! * * * „Екскурзии, екскурзии нагоре по планината! Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се възкачвате на високи места”. „Когато тръгвате на разходка по високи планински места, трябва абсолютно да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли.
към текста >>
Хората живеят в един
свят
с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства.
„Когато тръгвате на разходка по високи планински места, трябва абсолютно да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите.” „Търговецът седи в кантората посред тефтерите си и не иска да знае за слънцето, месечината, звездите. Ние сме хора затворници. Мислите ли, че едно здание на 4-5-10 и повече етажа е здравословно? Във всяко едно такова здание се развиват известни болести.
Хората живеят в един
свят
с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства.
Ние отиваме да се порадваме на тази планина и на това благо в природата, на тая светлина, на тая прана, на това електричество, на този магнетизъм там.” Учителят Природата е работилница, зад която седи истинската лаборатория на разумните сили, които работят. Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата. Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината. Защото най-високата красота е там, дето виждаме присъствие и израз на разумност. Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота.
към текста >>
39.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния
свят
и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си).
За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение.
Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния
свят
и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си).
И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека.
към текста >>
съзнание винаги мисли и чувствува в астралния
свят
картинно, образно.
Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов.
съзнание винаги мисли и чувствува в астралния
свят
картинно, образно.
Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>
Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия
свят
и то или символично, или прямо.
ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища.
Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия
свят
и то или символично, или прямо.
Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво.
към текста >>
Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи
свят
, в който може да работи неговото съзнание.
Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето. И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане. Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета.
Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи
свят
, в който може да работи неговото съзнание.
* * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада.
към текста >>
Когато някой път дойдат у него
нисши
мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо?
* * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада.
Когато някой път дойдат у него
нисши
мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо?
Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето.
към текста >>
Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-
нисши
сфери на астралния
свят
и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко.
Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса. Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало? Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах. Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение.
Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-
нисши
сфери на астралния
свят
и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко.
И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно. Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи.
към текста >>
Една от причините е обитаването в по-
нисши
сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот.
Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота. Тук има и друго едно обстоятелство. Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир?
Една от причините е обитаването в по-
нисши
сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот.
Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна.
към текста >>
40.
НА УЧИТЕЛЯ - LUIGI DA VENEZIA BELOTTI, ДУША ВЕЛИКА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В първата от горните книги той описва
нисшите
и висшите сфери на астралния
свят
; описва и по-висшите мирове.
3) Dе coelo et inferna (3a небето и ада), Лондон 1758 г. 4) Diarium spiritualе. 5) Du commerce de l'ane et du corps (връзка между душата и телото), Лондон 1785 година. В своите съчинения той описва живота след смъртта, връзката между физичния и духовния мирове, дейността на йерархията и пр. Между другото той дава и мистично тълкувание на откровението.
В първата от горните книги той описва
нисшите
и висшите сфери на астралния
свят
; описва и по-висшите мирове.
За състоянието на човека след смъртта Сведенборг казва: „Духовният мир не е самото небе, не е и адът; но е едно междинно място или състояние; небето в човека е съединение в него на доброто и истината; а адът в него е съединение на злото и фалшивото (лъжливото). Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр.
към текста >>
Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия
свят
и по този начин да развие спящите си заложби.
Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр. Там душите еволюират така, както и на земята.
Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия
свят
и по този начин да развие спящите си заложби.
Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно. Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях.
към текста >>
Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия
свят
.
И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят. Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа. След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях. Човек след смъртта си има всички свои сетива, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично тяло.
Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия
свят
.
След известни преживявания и опитности отвъд смъртта, човек почва обучение. Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него. Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка.
към текста >>
Сведенборг беше в забрава доста време, особено когато материалистичната вълна през 19 век беше достигнала голяма сила, но по-после, когато почна да се издига духовната вълна в целия
свят
, у мнозина се засили интересът към Сведенборг; неговите съчинения почнаха да се превеждат от латински и да се печатат на разни езици; и в някои места даже се образуваха общества, които се стараят да популяризират неговите идеи – така наречените „Сведенборгиански общества” в Прага, Лондон и пр.
Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него. Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка. Несъмнено влиянието му върху Длан Кардек във Франция и Девис в Америка е било голямо.
Сведенборг беше в забрава доста време, особено когато материалистичната вълна през 19 век беше достигнала голяма сила, но по-после, когато почна да се издига духовната вълна в целия
свят
, у мнозина се засили интересът към Сведенборг; неговите съчинения почнаха да се превеждат от латински и да се печатат на разни езици; и в някои места даже се образуваха общества, които се стараят да популяризират неговите идеи – така наречените „Сведенборгиански общества” в Прага, Лондон и пр.
Несъмнено Сведенборг със своите идеи е допринесъл много за засилването на днешното духовно движение. -------- *) Виж кн. 7-8
към текста >>
41.
ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-
нисш
характер, напр.
Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му мисли, желания, чувства и пр. Напр. когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти. И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни.
Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-
нисш
характер, напр.
лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр. Тогаз той се свързва с всички подобни мисли, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават. Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие. Той ще пожъне само големи разочарования и в края на краищата ще има само шепа пепел в ръцете си. Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки.
към текста >>
Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от
нисши
страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр.
Ето защо всички общественици, ръководители и пр. трябва да знаят тези неумолими закони, чието нарушаване води към съдбоносно бъдеще. Ето защо всички общественици требва да си служат с най-чисти средства, за да имат постижения. Нека си послужа с още един пример, за да се види, какви ужасни последици може да има незнанието на елементарните закони на природата! Това е като игра на дете с взривни вещества!
Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от
нисши
страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр.
Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки!
към текста >>
Те с това вече воюват един с други в невидимия
свят
, в мира на мислите и чувствата!
трябва да знаят тези неумолими закони, чието нарушаване води към съдбоносно бъдеще. Ето защо всички общественици требва да си служат с най-чисти средства, за да имат постижения. Нека си послужа с още един пример, за да се види, какви ужасни последици може да има незнанието на елементарните закони на природата! Това е като игра на дете с взривни вещества! Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от нисши страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр.
Те с това вече воюват един с други в невидимия
свят
, в мира на мислите и чувствата!
И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител.
към текста >>
42.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Да се оперира с аналогията не е всякога лесно, защото едни неща от един
свят
са обърнати в другия и би трябвало да имаме обратни изводи и заключения.
НАУКАТА ЗА РЪКАТА За начинаещия в тая наука се препоръчва голямо търпение, наблюдателност и да не прибързва в заключенията си. Мнозина пренебрегват външната страна на ръката и пристъпват към четене на характера и събитията в живота по линиите и знаците на дланта. Външната страна на ръката е от извънредно голямо значение. Принципът на всички гадателни науки е много прост. Той почива върху аналогията или съотношението, което съществува между формите, силите и законите на една област или сфера на природата с нещата, силите и законите на друга област.
Да се оперира с аналогията не е всякога лесно, защото едни неща от един
свят
са обърнати в другия и би трябвало да имаме обратни изводи и заключения.
Примери за едното и другото: І. Имаме човек със сухи ръце и друг с влажни. Какво представлява единият и какво другият? Човекът със сухите ръце бихме го уподобили на един планински връх: където няма много вода, мястото е скалисто, каменисто, без растителност, електрично, има бури и ветрове. Мястото е много неблагоприятно за живеене.
към текста >>
Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-
нисша
култура.
Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за умствено развитие. Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите. Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот. Най-добре ще бъде нито горещата, нито студената, а приятно умерената ръка. Само при умерено топла ръка ще имаме условия за хармония, развитие и напредък.
Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-
нисша
култура.
Материята им трябва да се одухотвори, да се префини. Желанията преобладават. Те чувствуват непреодолима нужда да ядат, да пият, да се удоволствуват. Там намират своето задоволство. Месестата длан показва преобладаване на стомашната и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия.
към текста >>
43.
ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
МЪЛЧАНИЕТО Действително говорът е един съществен отличителен белег, който отделя човека от неговите по-
нисши
братя - животните.
МЪЛЧАНИЕТО Действително говорът е един съществен отличителен белег, който отделя човека от неговите по-
нисши
братя - животните.
Говорът на човека, сравнен с говора на птиците или бозайниците, е безспорно най-съвършен. Но въпреки това, не бива да си въобразяваме, че говорът е единственото и най-добро средство за разбиране между съществата. Истина е, че въобще твърде малко се знае за мълчанието, за неговата същност и ролята, която има да играе предимно във вътрешния живот на хората, а най-вече в живота на ония, които искат да проникнат в тайните на битието, скрити за повърхностния поглед. За по-голяма яснота бихме могли да разделим мълчанието на три вида: I. Естествено мълчание. II.
към текста >>
Идейното - творческото мълчание - е най-важното, понеже всякога бива предшествувано и подхранвано от известни идеи; то бива почти всякога придружено от дълбоки и сериозни размишления върху причинната връзка между явленията от външния или вътрешния
свят
.
Техните мисли прелитат от предмет на предмет, тъй както някои от птиците прехвръкват от дърво на дърво, без да правят гнездо. Те изчезват тъй, както сапунените мехури. Единствената полза от тези хора е, че те могат да пазят тайни, поради естествената им склонност към мълчание. Негативно мълчание е онова, което у някои хора се поражда не от съзнание за ползата от него, а единствено поради страха, да не би да се изложат чрез говоренето пред окръжаващите. Този вид мълчание е най-безплодно.
Идейното - творческото мълчание - е най-важното, понеже всякога бива предшествувано и подхранвано от известни идеи; то бива почти всякога придружено от дълбоки и сериозни размишления върху причинната връзка между явленията от външния или вътрешния
свят
.
Мълчанието не е едно пасивно състояние както на пръв поглед изглежда, а е един ден вътрешен живот на работа в и над себе си. То е състояние, при което се пресяват всички случаи, преживяни от нас или от нашите близки, като им се дава само такава цена и важност, които те заслужават. Можем да сравним мълчанието с градина, в която никнат, цъфтят и зреят велики неща, които малко по-късно ще могат да се явят в живота по-пълни, по-съвършени, по-величествени. За някои хора мълчанието е враг на всяко общуване и приятелство и затова те не го обичат и често употребяват много усилия за да го прогонят, като остават слепи за ония богатства, които мълчанието крие в себе си. За такива хора може да се каже, че не познават своето скрито, духовно естество, своята душа, която най-добре чрез очите и чрез мълчанието говори.
към текста >>
44.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Така хората вървят от усамотяването към общедружбата, чието най-
нисшо
стъпало (в своята пълнота: най-висше) е двудружбата.
Венера е планета, която символизира любовта и свързаните с нея душевни особености. Под нейно влияние стоят отношенията на половете, другарството и дружния живот на хората. Също и всяка форма на съчувствието и доброжеланието. Тя представя, както се изразява един английски тайноведец, „вечно женственото" върху нашата земя. Аз бих желал да прибавя - това е Христовият принцип, който има мисията да освободи хората от егоизма.
Така хората вървят от усамотяването към общедружбата, чието най-
нисшо
стъпало (в своята пълнота: най-висше) е двудружбата.
Всичко, което цели към хармония и изравнение, попада под влиянието на Венера. Изкуство, музика, поезия стоят под нейно покровителство. На ръката влиянието на Венера е разпределено върху повече символни групи: Венериния хълм, сърдечната линия и венериния пояс. Всяка една от тези подгрупи представя един друг вид на действие на венерината сила. Венериният хълм - съществено чувствената, болезнената любов; сърдечната линия - най-вече любовта на разположението на духа ; венериният пояс — безсрамната, невъзпитана, извратена проява на любовта.
към текста >>
У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и
нисши
сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право.
Ако луната е плодоносната природа, първичната майка, от която всичко извира, ако Марс и Венера представят двойната сила, която създава и подържа всеки нов живот, то Меркурий е първия принцип, който се издига над създаденото и се стреми да работи за много по-възвишени цели. Всичко из областта на науката, на научните стремежи и издирвания принадлежи тук. Също и приложението на мисловната сила в практичния живот, в търговията, индустрията и т.н. Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки. Всичко това е дело на Меркурий.
У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и
нисши
сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право.
Местодействието на Меркурий е на едноименните хълм и пръст както и изхождащата от този хълм меркуриева линия. Казахме: посредник между боговете и хората. Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към висшите и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн. Една напречна линия прокарана от Меркуриевия хълм към ъгъла на ръката между палеца и показалеца, ще ни даде границата между тези два свята. И ако поставим върху тази напречна греда една надлъжна, насочена към средния — сатурновия пръст (твърде често самата сатурнова линия взима тази посока), то ние имаме знака на свещения кръст, под чието влияние седи целият ни живот - често без сам да знае човек.
към текста >>
Една напречна линия прокарана от Меркуриевия хълм към ъгъла на ръката между палеца и показалеца, ще ни даде границата между тези два
свята
.
Всичко това е дело на Меркурий. У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право. Местодействието на Меркурий е на едноименните хълм и пръст както и изхождащата от този хълм меркуриева линия. Казахме: посредник между боговете и хората. Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към висшите и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн.
Една напречна линия прокарана от Меркуриевия хълм към ъгъла на ръката между палеца и показалеца, ще ни даде границата между тези два
свята
.
И ако поставим върху тази напречна греда една надлъжна, насочена към средния — сатурновия пръст (твърде често самата сатурнова линия взима тази посока), то ние имаме знака на свещения кръст, под чието влияние седи целият ни живот - често без сам да знае човек. Идваме до петата т.н. Сатурнова сила която е локализирана в сатурновия хълм и пръст. Сатурн е великият учител на съдбата в добър и в лош смисъл. Той символизира спънките и опасностите, посредством чието преодоляване душата узрява и се обучава за достигане по-високи стъпала на развитие.
към текста >>
В едно
нисшо
, вулгарно схващане, Сатурн е, следователно, с право изпращачът на нещастие и катастрофи (от там и името „Сатан"!).
Идваме до петата т.н. Сатурнова сила която е локализирана в сатурновия хълм и пръст. Сатурн е великият учител на съдбата в добър и в лош смисъл. Той символизира спънките и опасностите, посредством чието преодоляване душата узрява и се обучава за достигане по-високи стъпала на развитие. Всичко, което е свързано с концентрация и сериозност в живота, е подчинено на Сатурн.
В едно
нисшо
, вулгарно схващане, Сатурн е, следователно, с право изпращачът на нещастие и катастрофи (от там и името „Сатан"!).
Според едно по-висше схващане, подобни изживявания са от голямо значение за истинското въздигане. Когато старите астролози са го наричали „Голямото нещастие" („малкото" е Марс!), те са имали предвид само една страна от неговото естество. Сатурн е великият съдия, който държи везните на справедливостта в ръката си и неподкупно върши своята служба. Не напразно, когато Сатурн идва в зодиакалния знак „Везни" той е, както се казва, „извисен", което ще рече, че неговото действие е засилено. Който преодолее Сатурн, т.е.
към текста >>
Както Юпитер е служил за старите народи като цар на боговете, който е заемал особено място и положение в небето на боговете, така в основата на представата за тази космична сила, лежи една голяма:
Свята
сила - не напразно наричана от старите астролози „великото (голямото) щастие" („малкото" е Венера!).
Старите хироманти са го поставяли често във връзка със затвора. Също манастир и др. подобни се считат за сатурновски. Областта на действие на Сатурн в ръката, освен в сатурновия хълм и пръст, лежи още в отварящата се в сатурновия хълм „Сатурнова" или линия на съдбата. Юпитер представя шестата сила.
Както Юпитер е служил за старите народи като цар на боговете, който е заемал особено място и положение в небето на боговете, така в основата на представата за тази космична сила, лежи една голяма:
Свята
сила - не напразно наричана от старите астролози „великото (голямото) щастие" („малкото" е Венера!).
Юпитер символизира гордия стремеж, целесъобразното честолюбие, „поглед нагоре", както в социалното ръководство, така и в нравствеността. Той е едно допълнение и извисяване на Венера. Ако действуват двете сили заедно сир., ако те са добре развити, а противоположните сили слабо развити, тогава имаме един благословен живот, в който тече благодатта в пълнота. Мъдрост и достойнство, чест и покровителство са смисълът на този символ. Външният израз на юпитеровата сила са едноименните пръст и хълм.
към текста >>
45.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
със средствата, обаче, с които разполага днешният
свят
личи, че тия въпроси ще си останат неразрешени.
Дотолкова, доколкото този клон на литературата би вложил една по-възвишена и по-углъбена тенденция, в него ще съзрем чисто окултни елементи. Най-новите насоки в съвремената литература се движат под знака на социалните проблеми взели ярък израз в ляво или в дясно. Повече или по-малко тази литература, така както се изнася, може да играе временна роля. Времето след войната постави известна проблеми в литературата, които самото положение на хората беше създало - то отвори широко картата на безпътицата. И в тази безпътица се постави началото на много жизнени въпроси.
със средствата, обаче, с които разполага днешният
свят
личи, че тия въпроси ще си останат неразрешени.
Така повдигна се въпросът за отношение между стари и млади - закоравялото съзнание на старите, които са живели в една друга епоха и които под натиска на „инерцията” требва да вървят в същата посока. Борбата в младите -а едни, които с изживели войната, на които войната стана цел в живота, понеже те не с имали цел преди това, а после не знаят накъде да поемат; други пък, станали годни за живота след войната, не знаят и те как да се оправят в тази голяма безпътица. В този „бунт" на младежта се внесоха всичките стремежи за преоценка на стойностите, за критика на общественото положение - черква, общество, морал и най-вече това да създадат „новите" насоки в живота. във всичката тази голяма литература на третото десетилетие на нашия век, въпреки големите въпроси, които се поставиха, липсва нещо, което да й даде вечност и да я увенчае с успех. Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да мислим, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното".
към текста >>
Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-
нисшите
си форми и в своите най-висши проявления.
И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът. А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма.
Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-
нисшите
си форми и в своите най-висши проявления.
В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък. В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др.
към текста >>
46.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти,
нисши
животински влечения и пр.
Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека. Именно, докато у растенията имаме етерно тяло и само слаб начатък на астрално тяло в корена, то у животните имаме вече развито астрално тяло. Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание.
От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти,
нисши
животински влечения и пр.
И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло.
към текста >>
А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия
свят
по-възвишени, по-благородни душевни състояния.
Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека. Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове. Но ако материята на тялото е груба, той ще бъде нечувствителен към тях.
А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия
свят
по-възвишени, по-благородни душевни състояния.
Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото тяло ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-възвишените идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр. Въпросът има и друга страна. Виждали ли сте ужаса, с който животните пристъпват към кланицата? Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат на страни. Тоя страх, тоя ужас.
към текста >>
47.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Причината на това се крие в следното: Както всеки индивид, тъй и всяко общество или народ получава животворни сили от Божествения
свят
.
Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери. Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното израждане и упадък. Същото вършеха и асирийците, вавилонците и пр. Някой би могъл да запита: Как се обяснява, че пътят на неправдите, насилията и пр. непременно води към израждане на дадено общество, култура, народ или раса.
Причината на това се крие в следното: Както всеки индивид, тъй и всяко общество или народ получава животворни сили от Божествения
свят
.
Но когато индивидът, обществото или народът се отклони от правилния път чрез неправди, насилия и пр., то вече има преграда между него и божествения свят, става вече невъзприемчив към енергиите, които идат отгоре, и това именно причинява израждането. Всека култура на миналото, която е загинала, загинала е единствено поради погрешките си, поради неразумния си живот, поради нарушение на вечните закони на битието. Втората причина за слизането и възлизането на народите в се състои в следното : Всяка година тревите се обновяват, дърветата обновяват своите листа; всеки ден човек обновява материята на своето тяло и за няколко години материята на цялото тяло е съвсем друга. Обновява се всеки ден и лицето на земята. Планините се измиват и рушат, и материалите им запълват ниските места и морските дълбочини.
към текста >>
Но когато индивидът, обществото или народът се отклони от правилния път чрез неправди, насилия и пр., то вече има преграда между него и божествения
свят
, става вече невъзприемчив към енергиите, които идат отгоре, и това именно причинява израждането.
Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното израждане и упадък. Същото вършеха и асирийците, вавилонците и пр. Някой би могъл да запита: Как се обяснява, че пътят на неправдите, насилията и пр. непременно води към израждане на дадено общество, култура, народ или раса. Причината на това се крие в следното: Както всеки индивид, тъй и всяко общество или народ получава животворни сили от Божествения свят.
Но когато индивидът, обществото или народът се отклони от правилния път чрез неправди, насилия и пр., то вече има преграда между него и божествения
свят
, става вече невъзприемчив към енергиите, които идат отгоре, и това именно причинява израждането.
Всека култура на миналото, която е загинала, загинала е единствено поради погрешките си, поради неразумния си живот, поради нарушение на вечните закони на битието. Втората причина за слизането и възлизането на народите в се състои в следното : Всяка година тревите се обновяват, дърветата обновяват своите листа; всеки ден човек обновява материята на своето тяло и за няколко години материята на цялото тяло е съвсем друга. Обновява се всеки ден и лицето на земята. Планините се измиват и рушат, и материалите им запълват ниските места и морските дълбочини. Всеки ден незабелязано се обновява земното лице, и след векове картината на земната кора е вече съвсем друга.
към текста >>
Някъде енергиите са от по-
нисш
характер, материята е по-гъста, по-груба, по-необработена и съществата са на по-долна степен на развитие: А в други места на космичното пространство енергиите са от по-висок характер, материята по-обработена и съществата по-напреднали.
Това е една от причините за новите елементи, които постоянно се вливат в живота. Има едно друго обстоятелство от не по-малка важност: Ние често сме свикнали да употребяваме тук на земята изразите „горе" и „долу", но по отношение на космичното пространство това няма смисъл. Там няма „горе" и „долу". Обаче космичното пространство, вселената, не е навсякъде еднакво устроена. Някъде се намират по-благоприятни условия, някъде по-неблагоприятни.
Някъде енергиите са от по-
нисш
характер, материята е по-гъста, по-груба, по-необработена и съществата са на по-долна степен на развитие: А в други места на космичното пространство енергиите са от по-висок характер, материята по-обработена и съществата по-напреднали.
Именно в това отношение първия вид области на космичното пространство можем да наречем с един условен език „долу", а втория вид области - „горе". Това са чисто условни изрази. И ако някое небесно тяло се движи из космичното пространство, то в тоя смисъл можем да кажем, че то има низходящо или възходящо движение, според това към област от какъв характер се движи. Това добива голяма важност, като имаме пред вид думите на Учителя, казани напоследък, че земята и цялата слънчева система досега са имали низходящо движение, т.е. са „слизали", а сега започват своето възходящо движение, т.е.
към текста >>
И будният може да долови всеки ден новото, което се влива в неговия мисловен и чувствен
свят
.
Ето защо всеки нов ден е нещо съвсем ново в цялата вечност. И понеже казаното се отнася за целокупното битие, то можем да кажем, че всяко цвете, всеки слънчев лъч, всяко същество, всеки човек ни говори днес нещо съвсем ново, което вчера не ни е говорил. Във всяко същество днес присъствува това, което вчера не е присъствувало. Ето защо и неговото влияние върху нас ще бъде днес съвсем друго. Също така и в нас всеки ден идат нови мисли, нови идеи, нови желания.
И будният може да долови всеки ден новото, което се влива в неговия мисловен и чувствен
свят
.
И това е именно, което осмисля деня. Картинно казано, всеки ден Безграничният те посещава и ако човек не долови това, което Той му шепне при своето посещение, човек върви пасивен из великия друм на живота. Всяка епоха носи в себе си едновременно елементите на залязващото и на изгряващото. Явява се тогаз въпросът: Кои нови хоризонти разкрива днешната епоха на човешкото съзнание, какви нови планински върхове за изкачване му показва ? Еволюцията може да се определи като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите, способностите, вложени в човешкия дух.
към текста >>
48.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - УЧИТЕЛЯТ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Чрез науката той дойде до убеждението за съществуванието на невидимия
свят
.
РЪЦЕТЕ НА СЪР ОЛИВЕР ЛОДЖ И НА ХЕНРИХ ФОРД Сър Оливер Лодж Оливер Лодж е всеизвестен учен, физик и ректор на университета в Бирмингам.
Чрез науката той дойде до убеждението за съществуванието на невидимия
свят
.
По този въпрос писа редица проникновени и топли книги. Нещо има преведено и на български. Ръката му издава както неговия голям научен гений, така и неговия поглед към отвъдното. Трите линии на Аполоновия хълм, говорят за неговия полет в световете на ума. Това се потвърждава от умствената линия, която се изкачва нагоре към лунната издигнатина и е доста дълга.
към текста >>
Хирологията твърди, че хора у които съществува този кръст, у тях
нисшото
е ясно разграничено от висшето и висшето господствува над
нисшото
.
Нещо има преведено и на български. Ръката му издава както неговия голям научен гений, така и неговия поглед към отвъдното. Трите линии на Аполоновия хълм, говорят за неговия полет в световете на ума. Това се потвърждава от умствената линия, която се изкачва нагоре към лунната издигнатина и е доста дълга. Това се потвърждава и от едно разклонение на линията на Сатурн, което отива към Аполон Мистичният кръст в ръката на Оливер Лодж говори най-отривисто за погледа му към отвъдното.
Хирологията твърди, че хора у които съществува този кръст, у тях
нисшото
е ясно разграничено от висшето и висшето господствува над
нисшото
.
Любовта към Бога и висшите морални чувства са развити много добре на главата на сър Оливер Лодж. Той е един работник, един авангард на новата окултна мисъл в днешния крайно материалистичен свят. Един голям представител на науката, един колос в окултизма. Хенрих Форд Форд, царят на автомобилите, се е издигнал до това стъпало на живота само благодарение на своя гений. Той е бил прост търговски служител.
към текста >>
Той е един работник, един авангард на новата окултна мисъл в днешния крайно материалистичен
свят
.
Трите линии на Аполоновия хълм, говорят за неговия полет в световете на ума. Това се потвърждава от умствената линия, която се изкачва нагоре към лунната издигнатина и е доста дълга. Това се потвърждава и от едно разклонение на линията на Сатурн, което отива към Аполон Мистичният кръст в ръката на Оливер Лодж говори най-отривисто за погледа му към отвъдното. Хирологията твърди, че хора у които съществува този кръст, у тях нисшото е ясно разграничено от висшето и висшето господствува над нисшото. Любовта към Бога и висшите морални чувства са развити много добре на главата на сър Оливер Лодж.
Той е един работник, един авангард на новата окултна мисъл в днешния крайно материалистичен
свят
.
Един голям представител на науката, един колос в окултизма. Хенрих Форд Форд, царят на автомобилите, се е издигнал до това стъпало на живота само благодарение на своя гений. Той е бил прост търговски служител. В своята днешна работа той се ръководи от една практическа философия, която има своите- много хубави страни. Ranald дава като характерен знак за неговия технически гений полукръга на юпитеровия хълм.
към текста >>
49.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с
нисшите
.
ЧЕТИРИТЕ УЧЕНИЯ От памтивека в човешките общества са съществували четири вида учения, всяко от които се отличава със свое разбиране за света и човека, за отношенията на хората едни към други, за обществен строй и държавен ред. За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии.
Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с
нисшите
.
В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски.
към текста >>
Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов
свят
".
В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също.
Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов
свят
".
Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни.
към текста >>
Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този
свят
, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения.
Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили. Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата. Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи.
Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този
свят
, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения.
Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят.
към текста >>
Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия
свят
.
Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата.
Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия
свят
.
Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта.
към текста >>
50.
ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Един естествоизпитател знае в подробности живота на
нисшите
, микроскопични организми.
Нам ни прави впечатление грандиозното, голямото, силното наглед. То, обаче, далеч не засяга живота ни така, както всичкото това малко, което ни заобикаля. Трябваше да дойдат гениални учени на земята да установят устройството на атома и на съставящите го инфинитесимални частици. Математиците създадоха цяло учение за тях. В мозъците на учените е ясно, че небесните системи са съставени от малки части, свързани помежду си в дивна хармония.
Един естествоизпитател знае в подробности живота на
нисшите
, микроскопични организми.
Човек сам изпитва тяхното действие върху себе си, когато заболее и все не разбира, че най-важното нещо в живота са малките неща. Една крива постъпка, необмислена разваля цяло приятелство, проваля цяла кариера, разрушава семейно равновесие и благосъстоянието. Една лоша дума и едно благо искрено слово - едното убива, другото възкресява, когато е казано на место. А малкият, едва уловим поглед, как говори той. как действува направо на душата на човека!
към текста >>
Нас, малките, човеците на земята, ни заобикалят все малки неща, от малки работи е изтъкан нашият живот, нашите отношения към останалия
свят
.
А как красят лицето на човека неговите благородни чувства и пориви. Те правят лицето му да свети, възторжено, действуващо направо върху другите. Безброй малки звезди създават в своята целокупност великото дело на Майстора-Творец - всемира. В него пъплим ние малките разумни творби човеци. Пред погледа на Незримия ние сме може би толкова малки, колкото микробите пред обектива на ултрамикроскопа.
Нас, малките, човеците на земята, ни заобикалят все малки неща, от малки работи е изтъкан нашият живот, нашите отношения към останалия
свят
.
От тях трябва да почнем, тях трябва до поставим най-напред в пълна хармония. И като почнем с малките мисли в нас, като успеем да създадем нанизи от светли мисли, от силни, прави мисли; като почнем с нашите чувства и създадем изящна градина от цветята на нашето благородно сърце; като почнем с нашите постъпки и отношения, които да бъдат целесъобразни и разумни, тогава ще разберем величието на мисълта и твърдението на Мъдреците и Учителите от най-стари времена до днес, че най-голяма важност и значение в живота трябва да отдадем на малките неща, малките величини.
към текста >>
51.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен
свят
на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му.
Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ. период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения!
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен
свят
на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му.
И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище.
към текста >>
Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко
нисшо
, животинско.
И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина!
Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко
нисшо
, животинско.
Новата култура на човещината означава надрастване на животинското. За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище.
към текста >>
52.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен
свят
на мечти и сънища!
На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората!
Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен
свят
на мечти и сънища!
Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората.
към текста >>
Разкри ни цял един
свят
!
Не е ли тъй и с човешките култури! Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия дух! В храсталаците от земята се показват младите, свити още листенца на кукуряка! Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк! Той ни спомни много работи.
Разкри ни цял един
свят
!
Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен.
към текста >>
Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите
нисши
, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения.
Това е красива реч на разумни сили в природата. Ето що долавям от тая реч: „Неоценими приятели имате вие в нашето лице! Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо. Ние имаме и много други важни мисии. Имаме връзка и с вашата мисъл!
Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите
нисши
, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения.
Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка! Научи се да мислиш! Мисли, за да бъдеш щастлив! Мисли, за да влезеш в царството на радостта! Мисли, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват!
към текста >>
Ние сме потопени в красивия
свят
, който се разкрива в нас.
Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля живота. Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме! Любовта, която имаме сега, разрешава само отделни въпроси, но любовта, която иде, тя разрешава всички въпроси на човешката душа, ум и сърце! " Четенето свърши, но още стоим в мълчание.
Ние сме потопени в красивия
свят
, който се разкрива в нас.
Колко близки са тия думи до човешката душа! Тя разбира техния език, понеже те идат от нейната родина! Временно поутихна вятърът. По небето се появиха перести облаци от най-нежна полупрозрачна тъкан! Като че ли за малко небесната разумност чрез тях ни прати своята усмивка!
към текста >>
53.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия
свят
, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане".
И прибавя: „Ако се не роди от вода и дух". „Да се роди човек изново" от „вода и дух" - това са формули, това са символични изрази изказани на езика на Посветените. Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси. Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново". Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие?
Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия
свят
, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане".
Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски. Ала в такъв случай някои биха могли да възразят: „Защо да се говори за неща, които са така недостъпни за хората, които не са така „актуални? " Затова защото, всъщност, няма събитие в живота на човека, което да е така „актуално", така важно и съществено за неговата душа както новораждането. Да се роди човек изново - това е едно от епохалните събития в неговия живот, едно събитие, което разкрива нова ера в целия му развой.
към текста >>
Но както един ученик, който остане три години под ред в един и същи клас, бива изключен от училището като неспособен, така и един човек, който остане три епохи подред на земята, не може да остане повече на нея - той бива изпратен в един по-
нисш
свят
.
И ако човек не се роди изново, той няма никога да разбере дълбоките тайни на Живата Природа, нито ще схване интимните си връзки с нея. Ако не се роди човек изново, светът, който той иска да разбере по чисто външен път, ще остане завинаги непонятен за него. Съвременните хора са така заети със своите материални интереси, щото мислят, че този живот, който сега живеят, е най-важен, и че светът, в който протича земното им съществувание, едва ли не е единствен. Ала нито сегашният живот на хората е най-важен - защото има само временно значение - нито светът, който е разкрит пред тях, е единствен. Земята е едно временно училище за човека, в което той няма да остане завинаги.
Но както един ученик, който остане три години под ред в един и същи клас, бива изключен от училището като неспособен, така и един човек, който остане три епохи подред на земята, не може да остане повече на нея - той бива изпратен в един по-
нисш
свят
.
Като се има пред вид този факт, въпросът за новораждането добива особено значение. Още повече, че човечеството е изправено пред прага на една нова епоха, в която ще царува един нов ред на нещата, коренно различен от сегашния. Хората са дошли до едно място, където трябва по необходимост да се откажат от старите си разбирания. Тия стари разбирания представят една мъглива област, в която не личат ясно нито очертанията на предметите, нито пътеките, които водят към великата цел на живота. А животът, въпреки голямото си разнообразие, има една обща цел.
към текста >>
Тогава той ще разбере, защо е дошъл на земята, и защо трябва да отиде на онзи
свят
.
Може би философите ще възразят, че Бог живее навсякъде, че той прониква цялото пространство. Ала те трябва да знаят, че нечистите места, местата на престъпление и грях, не заемат никакво пространство. Едничкият начин да осъзнае човек единствения център на общия живот, да се свърже с него и да добие истинското си движение във великия кръг на живота, то е да се роди изново. Тогава той ще види красотата на Царството Божие, красотата и хармонията на света, в който живеят великите души. Тогава ще му се разкрият законите на тази мирова държава, от която зависи живота и съществуванието на всичко във вселената.
Тогава той ще разбере, защо е дошъл на земята, и защо трябва да отиде на онзи
свят
.
към текста >>
54.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния
свят
, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него.
През Иоановото кръщение във „водите на Йордан" минават в края на краищата всички хора, които са „родени от жена". В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии. Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир". Там е седалището на „страшния съд". Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер.
След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния
свят
, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него.
У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал. И в този висшия тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча. В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик.
към текста >>
Накрая, ще дам едно схематично описание на сатурновия тип, на неговите крайни изражения като висш и
нисш
сатурнов тип.
Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена", ала по-малки от най-малките в Царстството Божие". Затова сам Иоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва : „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл. Аз правя само намеци, давам указания, прокарвам тук-там съединителни линии между лица, събития, явления, за да подпомогна мисълта за един по-широк синтез. Очевидно, това са само малки сечения в сферата на Сатурн, които разкриват бегли образи и състояния.
Накрая, ще дам едно схематично описание на сатурновия тип, на неговите крайни изражения като висш и
нисш
сатурнов тип.
Студеният и сух Сатурн, антитеза на пълното с живот и сила слънце, носи умората, затвореността и автоматизма на старческия живот. Топлината на живота сякаш изчезва под зимния му дъх. Вместо живите цветя, които се разпукват напролет, тук имаме кристалните цветя, които се явяват зимно време по прозорците. Наистина, и те имат своята своеобразна красота, но са мъртви. Канализационният процес в минералното царство е сатурнов процес - има го и в мисълта.
към текста >>
У
нисшия
сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост.
Враг на всяка експанзивност - душевна и физическа - Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав. Широтата, жестът, щедростта му са чужди. Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени.
У
нисшия
сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост.
Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото. Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят нисшия тип на Сатурн подобен на паяка. Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях. За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода. Тя пази резултата от целия органически цикъл на развитие, който е минало растението, за да даде семе.
към текста >>
Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят
нисшия
тип на Сатурн подобен на паяка.
Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото.
Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят
нисшия
тип на Сатурн подобен на паяка.
Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях. За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода. Тя пази резултата от целия органически цикъл на развитие, който е минало растението, за да даде семе. В това семе се крие резултатът и от пролетния цъфтеж, и от връзването на плода, и от неговото узряване. Венчетата на цветовете са окапали, листата - също.
към текста >>
55.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Под тебе долини, безброй по-
нисш
върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки.
И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас ? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина.
Под тебе долини, безброй по-
нисш
върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки.
Но ти не се чувствуваш сам. Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: Да се роди човекът на светлината. Ти чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите – техни. Скоро всичко това изчезва.
към текста >>
Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален
свят
.
Ти чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите – техни. Скоро всичко това изчезва. Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината.
Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален
свят
.
Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им.
към текста >>
В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив
свят
, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно.
Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината. Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален свят. Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините.
В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив
свят
, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно.
Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина.
към текста >>
56.
НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всички възвишени същества в божествения
свят
очакват разцъфтяването на човешката душа".
Боян Боев РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА „От незапомнени времена чакат разцъфтяване на човешката душа, божественото у човека". „Можем да кажем, че едвам сега човешката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била във вид на пъпка. Сега за пръв път тая пъпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тая пъпка е забележително като един от великите моменти в този космос, наречен „разцъфтяване на човешката душа".
Всички възвишени същества в божествения
свят
очакват разцъфтяването на човешката душа".
УЧИТЕЛЯТ Да си представим жълъд, заровен в земята. След време той пуща коренче надолу, а нагоре стъбълце, което най-първо дава две листа, после нови и нови клончета и листа, и след няколко века може да стане могъщ дъб. Но силите на последния са съществували като заложби в жълъда и развитието на дъба е тяхната проява. Това донякъде обяснява основната истина, че историята е творчество на човешкия дух. Тя е откровение на заложбите, ценностите, скрити в глъбините на човешкия дух.
към текста >>
Римската култура предаде факела на западна Европа, чиято култура сега господствува в целия
свят
.
И ето, на друга някоя точка на земното кълбо се е разгарял друг такъв пламък, който също постепенно се е запламтявал. Всяка залязваща култура е отстъпвала място на други девствени раси, намиращи се още в детинството на своето развитие. Всяка издигаща се култура е приемала в наследство всички ценности от старите изгасващи култури и е творила нови ценности. От всяка издигаща се култура е прозвучавало ново слово, неизричано до тогава. Така една след друга са пламвали и след това изгасвали цивилизациите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Древна Гърция, Рим.
Римската култура предаде факела на западна Европа, чиято култура сега господствува в целия
свят
.
Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност. Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото съзнание е надраснало някои работи. Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството. Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма. Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството.
към текста >>
Това е настъпване на груба материалистична епоха упадък в морала, изгасване на много духовни ценности, събуждане на инстинкти от по-
нисш
характер.
Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух. Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето съзнание до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота. Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история. И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление. Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси.
Това е настъпване на груба материалистична епоха упадък в морала, изгасване на много духовни ценности, събуждане на инстинкти от по-
нисш
характер.
Като че ли един отлив в духовния живот. Но нищо не може да ограничи човешкия дух! Той крие в себе си един прометеевски огън, свален от небето, крие в себе си неугасим стремеж към Безконечното, към Великото, към Красотата, към нетленните ценности на Духа! Ето защо, когато наглед изглежда, че човешкият дух е дълбоко спящ, обвит с гъстия воал на преходното, тъкмо тогава той отново разтърсва всички ограничения от пътя си, разбива всички прегради, отхвърля всички препятствия и се проявява пак с своята младенческа, неувяхваща красота и мощ. Той е легендарната птица феникс, която наглед изгаря, но винаги възкръсва из пепелта си по-красива.
към текста >>
Материализмът, който се засили от 17 век насам, дойде по две причини: от една страна като реакция против религиозния фанатизъм и обскурантизъм, против религиозния консерватизъм и реакционерство, и от друга страна той се яви като последствие от големия успех на естествените науки, чийто разцвет през последните няколко века се дължи предимно на изследването на материалния
свят
.
И наистина, когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на живота работи: още същата есен не се ли явяват пъпките за бъдната пролет? Днес виждаме известни признаци на упадък в културата, такъв упадък, какъвто се е забелязвал в всички минали култури в периода на техния залез. Днес имаме характерното за всеки упадък понижение на всички ценности. Това може да се проследи в всички области на западноевропейската култура. упадъкът на западноевропейската култура се придружава с настъпване на една материалистична епоха.
Материализмът, който се засили от 17 век насам, дойде по две причини: от една страна като реакция против религиозния фанатизъм и обскурантизъм, против религиозния консерватизъм и реакционерство, и от друга страна той се яви като последствие от големия успех на естествените науки, чийто разцвет през последните няколко века се дължи предимно на изследването на материалния
свят
.
Обаче днес по всичко се долавя, че иде епоха на един духовен подем, че се намираме в началото на един духовен възход. Онзи човек, който умее да долавя посоката на историчния ход и изгледите на бъдещето по известни малки симптоми, които се явяват тук-там в разните области на живота, той ясно ще долови много симптоми, които говорят, че днес се издига все по-смело и по-смело една спиритуалистична вълна, на която принадлежи бъдещето. Днес всеки е очевидец, че една духовна вълна се издига в съвременната култура. Тя засяга от една страна науката, от друга - всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура, после философията, религията, морала и всички други страни на живота. Тая вълна можем да я наречем „пробуждане на Душата".
към текста >>
57.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския
свят
- всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата.
До този възглед именитият гръцки философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път. Той не е извод на научни изследвания. При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения.
Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския
свят
- всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата.
Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина.
към текста >>
1, но в по-
нисша
гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси.
Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг.
1, но в по-
нисша
гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси.
Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии. И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения. Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет.
към текста >>
58.
НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В човешкия
свят
, обаче, в човешкия обществен ред, който съществува покрай великия природен ред, безработни има.
Всички същества, от най-големите до най-малките, работят Може някои от тях да не съзнават това. Нищо не значи, те все пак вършат работата, която им е определена от природата. Ето защо, с право може да се каже, че в природата безработни няма. Безработица в нея не съществува. И това е естественото, нормално състояние на нещата - всичко живо да работи!
В човешкия
свят
, обаче, в човешкия обществен ред, който съществува покрай великия природен ред, безработни има.
Има хора, и то милиони, които седят без работа, които - от гледище на човешката икономика - са бездейни, непроизводителни. Като такива, те естествено са товар за работните членове на човешките общежития. Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата. И докато хората съзнателно не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат. Засега линията на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения.
към текста >>
Пред техния поглед съзнанията на всички живи същества, от най-висшите до най-
нисшите
, от серафима до бубулечицата, така се взаимопроникват, че образуват един общ организъм.
Всъщност, обаче, няма ни един отделен народ, който да е „богоизбран" или „исторически предопределен" за такава мисия. Има един такъв народ на земята, ала той е общочовешки, защото е съставен от всички истински мислещи човеци, към който и народ да принадлежат. Той е живото ядро на човечеството, той е неговата есенция. Тия мислещи човеци, които образуват живо звено между отделните народи и поддържат тяхното единство, познават истински живота. За тях животът не е механически сбор от физикохимични процеси, а съчетание на разумни същества.
Пред техния поглед съзнанията на всички живи същества, от най-висшите до най-
нисшите
, от серафима до бубулечицата, така се взаимопроникват, че образуват един общ организъм.
Тия човеци, за да подчертаят онова велико съзнание за единство в живота, което имат висшите същества, твърдят, че понякога едно божество може в даден момент да се интересува много повече от една дребна мушица, отколкото от един човек. Защо? - Защото има хора, които са само автомати, хора със спящи съзнания. Ако попитате такъв човек, защо убива, защо унищожава живота на беззащитните твари, той учудено ще ви отвърне: „Какво от това, че съм убил един човек, какво от това, че съм заклал една овца, че съм откъснал едно цвете? " Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която съществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлики така големи, както между тъмнината и светлината. И тогава чудно ли е, при наличността на толкова хора със спящи съзнания, че в човешкия живот има толкова противоречия, че човешкият порядък страда от толкова недъзи, че се разпокъсва от толкова кризи и се раздрусва из основа от толкова сътресения?
към текста >>
59.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови мисли, нови подтици от божествения
свят
.
Човек, който живее личен живот, е изолиран от всичко, от целокупния живот. Той прилича на човек, затворен в тъмна стая, лишен от светлина, въздух и храна. Преграда има между него и изобилния живот около него. И поради това той не може да възприеме обновителните енергии, които всяко същество трябва да получава отвсякъде. Постоянно се вливат енергии в човека чрез светлината, въздуха, водата, храната, от звездите и пр.
Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови мисли, нови подтици от божествения
свят
.
И благодарение на постоянния техен приток, човек се обновява физически и психически и има всички благоприятни условия за развитие. Всеки слънчев лъч, въздухът, водата, храната му дават не само физически енергии, но и психически. Всеки плод, всяко житно зърно е свързано освен с физико-химични сили, но още и с психични сили, които го обновяват. Всичкият този процес се спъва у онзи, който живее личен живот чрез преграда, която си туря самият той. Когато няма онова благоволение, онова любовно чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии.
към текста >>
Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от
нисшото
, за да получиш висшето!
Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината! Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух. Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането!
Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от
нисшото
, за да получиш висшето!
За да получиш нова дреха, трябва да се отречеш от старата. За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата. Също така и когато човек се самоотрече, т.е. надрасне личния живот, влиза в един изобилен живот, дето слънцето не залязва и е винаги ден. Влиза в по-горни условия на живот!
към текста >>
60.
НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (
нисши
раси): долихоцефални и брахицефални.
Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус.
Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (
нисши
раси): долихоцефални и брахицефални.
В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна.
към текста >>
Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия
свят
, към гъстата материя.
Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи.
Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия
свят
, към гъстата материя.
При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля.
към текста >>
Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален
свят
, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение.
В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание.
Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален
свят
, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение.
Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля. Ето защо, днешното време е така важно. И сега, както и в Атлантско време, става един подбор на хората. Казано на образен език, Природата бута сега млякото на живота, тя отделя маслото от цвика.
към текста >>
61.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Но опитът на вярата не принадлежи към
нисшия
„лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения
свят
", към света, от който иде?
Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера. Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена.
Но опитът на вярата не принадлежи към
нисшия
„лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения
свят
", към света, от който иде?
Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони. Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат.
към текста >>
Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния
свят
на сетивата, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение.
Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони. Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат.
Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния
свят
на сетивата, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение.
Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си помисли. Деца от „Лия", в която лунният цикъл е функционирал нормално и лунният ток е текъл непрекъснато и изобилно, може да има много. Но Сари, Ревеки, Рахилини, Елисавети не раждат по много деца. Едно, две - малко по количество, но ценни по качество. Тук се докосваме до втория проблем - проблема за раждане на висшето (гениалното).
към текста >>
Накъдето и да хвърлим поглед в органическия
свят
, ще видим, че
нисшите
растителни и животински видове са много по-плодовити от висшите.
Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си помисли. Деца от „Лия", в която лунният цикъл е функционирал нормално и лунният ток е текъл непрекъснато и изобилно, може да има много. Но Сари, Ревеки, Рахилини, Елисавети не раждат по много деца. Едно, две - малко по количество, но ценни по качество. Тук се докосваме до втория проблем - проблема за раждане на висшето (гениалното).
Накъдето и да хвърлим поглед в органическия
свят
, ще видим, че
нисшите
растителни и животински видове са много по-плодовити от висшите.
Вземете, запример, една круша дивачка. Тя често е така отрупана с плод, че клоните ù просто се чекнат от непосилната тежест. Напротив, круши, които дават благороден плод, рядко са отрупани с преизобилна рожба. Отбелязвам, чрез този бегъл пример, един процес, който намира богато потвърждение във фактите. Колкото е по-нисш един вид, толкова по е силен у него инстинктът за размножаване, дори толкова силен, че често стига до алчност за завладяване на цялата земя.
към текста >>
Колкото е по-
нисш
един вид, толкова по е силен у него инстинктът за размножаване, дори толкова силен, че често стига до алчност за завладяване на цялата земя.
Накъдето и да хвърлим поглед в органическия свят, ще видим, че нисшите растителни и животински видове са много по-плодовити от висшите. Вземете, запример, една круша дивачка. Тя често е така отрупана с плод, че клоните ù просто се чекнат от непосилната тежест. Напротив, круши, които дават благороден плод, рядко са отрупани с преизобилна рожба. Отбелязвам, чрез този бегъл пример, един процес, който намира богато потвърждение във фактите.
Колкото е по-
нисш
един вид, толкова по е силен у него инстинктът за размножаване, дори толкова силен, че често стига до алчност за завладяване на цялата земя.
Тук, именно, се явява благодатната роля на смъртта. Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни. Вижте, каква безутешна картина на земята ни рисува един писател, ако на нея престанеше да действува смъртта. Като изхожда от геометричната прогресия, по каквато става размножаването, той прави следните изчисления. Ако на земята имаше дори само едно растение, което да заема не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна.
към текста >>
62.
РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Стремежът ни към несъизмеримите величини е усилие да се освободим от ограничението на нашия ум, в неговата по-
нисша
проява - като интелект - да събудим една друга негова страна, по-висша, която можем да наречем разум, духовен ум, с помощта на който може да се навлезе в областта на несъизмеримите величини.
К. Ик. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА Съизмеримите неща са ограничени; тях можем да включим в рамките на известна мярка. Тая именно мярка ги ограничава по време и пространство. Несъизмеримите неща са вечни и необхватни, защото не можем да ги ограничим с никаква мърка. Когато се стараем да схванем нещата само с помощта на ума, ние ги отделяме, даваме им форма, координираме ги едни спрямо други, а това е вече ограничение.
Стремежът ни към несъизмеримите величини е усилие да се освободим от ограничението на нашия ум, в неговата по-
нисша
проява - като интелект - да събудим една друга негова страна, по-висша, която можем да наречем разум, духовен ум, с помощта на който може да се навлезе в областта на несъизмеримите величини.
Музиката, както и всичко останало, което занимава за сега човека, е поставена на основите на съизмеримите величини. Едни от основните ограничения в музиката - мерки, които сковават тоновата проява и я правят да кристализира във форми, достъпни за нашия ум и възприятие - това са ритмиката и метриката. Ритъмът - предметът на ритмиката - е проява на тона във времето, той се определя от смяната на тоновите трайности, докато метриката, опирайки се на ритъма, създава тактовата мярка и чрез нея гради музикалните мотиви и фрази, които можем да сравним с думите и изразите в словесната реч. Докато в речта ние обличаме понятията и представите в думи и изрази, за да ги направим достъпни за нашите събеседници, в музиката ние използуваме ограничението на ритъма и такта, за да изградим форми и изрази, достъпни за нашето съзнание. Едно от основните условия на нашия живот е времето.
към текста >>
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния
свят
чрез никакви инструменти.
Премахнем ли ограничението на ритъма, т.е. започнем ли да схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, - всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е значи музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувствуват за безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а понякога и по-вече време - дотогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта, в която съзнанието не може да го проследи. Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване.
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния
свят
чрез никакви инструменти.
За такъв човек е нежно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора - и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследят и схванат това ново. Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство.
към текста >>
Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов
свят
, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание.
Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване. Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез никакви инструменти. За такъв човек е нежно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора - и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследят и схванат това ново.
Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов
свят
, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание.
Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство. Така схващана, несъизмеримостта е основния белег на окултната музика.
към текста >>
63.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
- Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е
нисшото
, животинското в човека.
Най-сетне царският син Тезей пожелал да освободи атиняните от тая напаст. Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне. Тя му дала края на кълбо конци, което държала в ръцете си. Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода.
- Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е
нисшото
, животинското в човека.
Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друга легенда е тая за Язон и златното руно.
към текста >>
Човек може да победи
нисшото
в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество.
Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека. Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход.
Човек може да победи
нисшото
в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество.
Друга легенда е тая за Язон и златното руно. Баща му - цар Езон - е свален от Пелеяс, който завзема престола. Язон, вече младеж, решил да си възвърне отново бащиния престол, който му се пада. Той отива при двора на Пелеяс. Последният му казва, че е съгласен да му даде царството, само ако донесе златното руно на онзи овен, на който се спасил Фракс.
към текста >>
Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия
свят
.
Язон е пак самият човек. Той е царски син - значи има божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола.
Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия
свят
.
Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел. Змеят означава нисшата природа. Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес.
към текста >>
Змеят означава
нисшата
природа.
човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола. Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел.
Змеят означава
нисшата
природа.
Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода. Ще споменем някои от подвизите му.
към текста >>
Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на
нисшото
, животинското естество от човека.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода. Ще споменем някои от подвизите му. Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон.
Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на
нисшото
, животинското естество от човека.
Само този е начинът за освобождение от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата. - Друг негов подвиг бил очистването на Авгиевите обори. Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите.
към текста >>
64.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В същност, никой не може да си представи точката — тая математична абстракция, която живее отвън границите на нашия
свят
.
Започваме с точката. Тя е най-първичният без пространствен, безизмерен елемент, който по някакъв тайнствен начин преобръща всички измерения и става тяхна градивна сила. В своята същност математичната точка е без атрибути, без белези, и в статично състояние. Тя не участвува в света, тъй като тогава тя не може да даде сигнал за своето съществувание. Точката придобива огромно значение и започва да създава всичко останало само в момента, когато почне движението, в съвкупността на чиито моменти се ражда идеята за измерение.
В същност, никой не може да си представи точката — тая математична абстракция, която живее отвън границите на нашия
свят
.
За нея ние можем да мислим, само след като се е появило движението. Нейното разпознаване, както и всичко останало в света става през един кинематичен процес. Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за линията. Там, където имаме действие, ние знаем, че имаме отделни съставящи го моменти. Сливането с тия моменти, значи сливане с процеса.
към текста >>
По-точно казано, белези за тоя странен
свят
щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки.
Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия.
По-точно казано, белези за тоя странен
свят
щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки.
Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
към текста >>
Ние, които живеем в триизмерния
свят
, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност.
Ние, които живеем в триизмерния
свят
, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора.
към текста >>
Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния
свят
от отрицателната до положителната безкрайност.
Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата.
Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния
свят
от отрицателната до положителната безкрайност.
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея.
към текста >>
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов
свят
и нов начин за завладяване пространството.
Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност.
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов
свят
и нов начин за завладяване пространството.
Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае".
към текста >>
Тоя
свят
е
свят
на равнината.
Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност. Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството.
Тоя
свят
е
свят
на равнината.
Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него.
към текста >>
В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния
свят
.
Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност. Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление.
В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния
свят
.
Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него. Точката, намираща се на равнината, има неограничена, двуизмерна свобода. Тя може да се движи във всевъзможни посоки лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол.
към текста >>
За това триизмерният
свят
, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите сетива, се нарича време-пространствен
свят
(континиум).
Тя бе проследена в един ред на последователност. От нея получихме правата линия, равнината, а от равнината - триизмерното пространство. При това разсъждение ние несъзнателно вмъкваме понятието за времето. Не само това, ние сляхме времето с пространството и не можем да ги отлъчим едно от друго, защото ако изключим времето, ние отричаме целия описан по-горе процес и се връщаме към точката - това безизмерно, несъществуващо начало. Ние не можем да си представим вече геометричното пространство без време, щом като това пространство е завладяно с движение.
За това триизмерният
свят
, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите сетива, се нарича време-пространствен
свят
(континиум).
Той е мрежата, в която се вграждат събитията. На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена. Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни.
към текста >>
Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния
свят
и смятаме, че то е всичко.
Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни. Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли.
Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния
свят
и смятаме, че то е всичко.
Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят.
към текста >>
Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг
свят
с по-много измерения, например с четири.
Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни. Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко.
Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг
свят
с по-много измерения, например с четири.
Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем.
към текста >>
Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че
свят
не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна.
Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че
свят
не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното.
към текста >>
Ако е вярно, че под нас има по-
нисши
йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния
свят
, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
Ако е вярно, че под нас има по-
нисши
йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния
свят
, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите.
към текста >>
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният
свят
може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния
свят
.
Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният
свят
може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния
свят
.
От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина.
към текста >>
За да осъзнаем равнината или двуизмерния
свят
, ние трябва да се намираме в триизмерния
свят
, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни
свят
, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система.
Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем.
За да осъзнаем равнината или двуизмерния
свят
, ние трябва да се намираме в триизмерния
свят
, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни
свят
, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система.
Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми.
към текста >>
Всяко загубване за външния
свят
е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите.
Всяко загубване за външния
свят
е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина.
Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят.
към текста >>
Както триизмерният
свят
включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу.
Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми.
Както триизмерният
свят
включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу.
Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица.
към текста >>
Както от триизмерния
свят
напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния
свят
триизмерният е напълно овладян.
Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу.
Както от триизмерния
свят
напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния
свят
триизмерният е напълно овладян.
В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз.
към текста >>
В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния
свят
.
Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян.
В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния
свят
.
Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни.
към текста >>
Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен
свят
.
или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера.
Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен
свят
.
Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни. Поради това, да облече човек в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения. Нещата, които ние виждаме в нашия свят, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност.
към текста >>
Нещата, които ние виждаме в нашия
свят
, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност.
Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни. Поради това, да облече човек в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения.
Нещата, които ние виждаме в нашия
свят
, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност.
В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят.
към текста >>
Тя е в друг, в триизмерен
свят
, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен
свят
.
Нещата, които ние виждаме в нашия свят, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност. В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката.
Тя е в друг, в триизмерен
свят
, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен
свят
.
И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща. Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения. Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят.
към текста >>
И нашият
свят
е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща.
В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят.
И нашият
свят
е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща.
Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения. Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят. Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота.
към текста >>
Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия
свят
, се намира в света с четири измерения.
Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят. И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща. Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък.
Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия
свят
, се намира в света с четири измерения.
Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят. Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света.
към текста >>
Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния
свят
.
Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят. И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща. Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения.
Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния
свят
.
Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата.
към текста >>
Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият
свят
.
Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата.
Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият
свят
.
Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора. До като за широкия свят - за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой. Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства.
към текста >>
До като за широкия
свят
- за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой.
Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата. Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият свят. Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора.
До като за широкия
свят
- за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой.
Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства. За тия хора, които могат да заемат, каквото и да е място по стъпалата на земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота на Всемира и да направят туптежа на сърцата си едно с биенето на едно голямо световно сърце, чиято любов като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове. На края искаме да спомним, че има дни, в които сме затворени по ред причини между тъмните стени на стаята като в затвор, а вън кипи живот, веселие и младост.
към текста >>
65.
РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Обаче, оказа се, че научният експеримент може да се приложи, почти изключително, към най-
нисшите
душевни явления, именно усещанията.
Преди, обаче, да премина към излагане на основните проблеми, които интересуват съвременната психология, ще направя един бегъл исторически преглед на нейното развитие като наука. Ще кажа, при това, по две-три думи и за основателите и главните представители на новата психология. Общо казано, психологията в своето развитие минава през три фази[1 ]: Спекулативна или метафизична, експериментална и същинска или нова психология[2 ]. Характерното за метафизичната психология е, че тя без да има достатъчно обективни данни за естеството на душевните явления се старае да ги обясни чрез разни теории и хипотези по чисто умозрителен път. Експерименталната психология, виждайки този недостатък на спекулативната психология, си задава за цел по пътя на научния експеримент да събере необходимите данни, които да послужат като база за изграждане на една научна хипотеза, която да обясни душевните явления.
Обаче, оказа се, че научният експеримент може да се приложи, почти изключително, към най-
нисшите
душевни явления, именно усещанията.
По-висшите душевни процеси си оставаха все още загадка за експерименталната психология. Яви се нужда да се прибегне към нови източници на психологично изследване. Медицинската практика насочи психологията към тия източници. Медицината се натъкна, особено през войната, на маса случаи, които нито можеше да обясни, а камо ли да лекува, придържайки се о своето физиобиологично схващане за произхода на болестите. Тя трябваше да прибегне към чисто психологично обяснение на чисто физически дефекти: като внезапно парализиране, ослепяване, изгубване на слуха, говора, където, обаче, телесният орган на съответната способност си остава напълно здрав.
към текста >>
Като възлюбим Бога в себе и, в нашите ближни, това разграничение на личността от останалия
свят
отпада и конфликтът, борбата в човека между любовта към себе си и любовта към другите изчезва.
Половият нагон смятам, че може да се разгледа като почва, върху която вирее и се развива общественият; ето защо ги сливам в един, а именно - любов към ближния. Конфликтите в човешката душа произтичат именно от сблъскването на тези две противоположни сили, които функционират в човека. Единственото средство да ги примирим това е любовта към Бога. Бог е дух според Христа, и живее във всички хора. Живее, следователно, в нас, както и в нашите ближни.
Като възлюбим Бога в себе и, в нашите ближни, това разграничение на личността от останалия
свят
отпада и конфликтът, борбата в човека между любовта към себе си и любовта към другите изчезва.
Виждаме, следователно, че в основата на всеки идеал трябва да лежи любовта към Бога. При това, тази любов може да я схващаме само активно, като служба на Бога; иначе ще влезнем в противоречие с основния психологически закон, според който целостта, интеграцията на личността се подържа чрез дейност. В заключение трябва да изтъкнем още една характеристика на истинския идеал - това е идеята за вечното, непостижимото. Идеалът, комуто служим, трябва да е вечен, непостижим, защото, ако нашият идеал е граничен, ако е тленен, какво тогава ще стане с нас, след като го осъществим! Ние тогава не ще имаме повече цел, към която да се стремим, и тогава ще дойде смъртта.
към текста >>
66.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок
свят
, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации.
когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли.
Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок
свят
, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации.
Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат.
към текста >>
Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-
нисш
характер, напр.
Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи.
Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-
нисш
характер, напр.
на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест.
към текста >>
Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-
нисш
живот, който има много бавни трептения.
Нали Лазар беше възкресен от Христос, но нали е казано, че Христос обичаше Лазаря? Защо любовта, вярата и пр. действуват лечебно? Можем да си послужим със следната аналогия за пояснение: да си представим, че някъде има натрупани нечистотии, утайки и пр.. Ако пуснем силна водна струя, няма ли тя да изчисти всичко? Ако през едно блато със застояла вода пуснем бърза текуща вода, няма ли тя да изчисти всички миазми на блатото?
Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-
нисш
живот, който има много бавни трептения.
Бързите вибрации на възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях. Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е. на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби.
към текста >>
Бързите вибрации на възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв
нисш
живот и организмът се освобождава от тях.
Защо любовта, вярата и пр. действуват лечебно? Можем да си послужим със следната аналогия за пояснение: да си представим, че някъде има натрупани нечистотии, утайки и пр.. Ако пуснем силна водна струя, няма ли тя да изчисти всичко? Ако през едно блато със застояла вода пуснем бърза текуща вода, няма ли тя да изчисти всички миазми на блатото? Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения.
Бързите вибрации на възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв
нисш
живот и организмът се освобождава от тях.
Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е. на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност.
към текста >>
От Божествения
свят
постоянно слиза към физическия
свят
вълна на живот.
Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести.
От Божествения
свят
постоянно слиза към физическия
свят
вълна на живот.
Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване.
към текста >>
Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения
свят
и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия.
Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот.
Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения
свят
и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия.
Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му.
към текста >>
Ако божествения
свят
си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия.
Ако божествения
свят
си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия.
към текста >>
Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения
свят
и тогаз той не може да получи тая животворна струя.
Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения
свят
и тогаз той не може да получи тая животворна струя.
Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният.
към текста >>
67.
ЛУНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГРАДИНАРСТВОТО - Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Съзнанието на минерала е на тая
нисша
степен на подсъзнание, наречена дълбок транс.
И затова човек се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми. Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на човека, един поврат нагоре. Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност. Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата. Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност.
Съзнанието на минерала е на тая
нисша
степен на подсъзнание, наречена дълбок транс.
У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо. И това ново отношение към природата иде постепенно. То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея.
към текста >>
Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен
свят
?
И това ново отношение към природата иде постепенно. То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея. То ще внесе повече красота в живота на човека. Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал. Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата.
Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен
свят
?
Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество. Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно. Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят.
към текста >>
Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен
свят
на красота и хармония за безграничния!
Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно. Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят. Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми.
Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен
свят
на красота и хармония за безграничния!
Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение! Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм.
към текста >>
Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един
свят
на
святост
и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост.
Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение! Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм.
Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един
свят
на
святост
и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост.
И тогава схващаш целия живот като свещенодействие, понеже всичко, което съществува, се крепи чрез дейността на напредналите Същества. Мислейки за тях, ти вече правиш връзка с тях и силите им протичат през теб. Защото човек се свързва с това, за което мисли.
към текста >>
68.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Трябва да излезем из тесните рамки на био-зоологическото понятие, за да видим, как процесът за възстановяване, обновяване на цялото - за регенерацията - работи в целокупния живот на природата, в цялостната проява на човешкия живот, в човешкия организъм - макар и не тъй ясно изразено, както в
нисшите
животни - в човешките чувства, в неговите мисли.
Д-р Ел. P. Коен РЕГЕНЕРАЦИЯ – ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА Това е един дълбок обновителен процес в органическия живот. Ала той съществува навсякъде в целокупния живот.
Трябва да излезем из тесните рамки на био-зоологическото понятие, за да видим, как процесът за възстановяване, обновяване на цялото - за регенерацията - работи в целокупния живот на природата, в цялостната проява на човешкия живот, в човешкия организъм - макар и не тъй ясно изразено, както в
нисшите
животни - в човешките чувства, в неговите мисли.
Този дивен процес - пряк израз на вечността на живота работи еднакво добре и в социалния живот. Той работи мимо волята и съзнанието на хората. Затова светът се подържа, затова той може да върви напред през вековете. Ала що е регенерация? Ето значението на това понятие в зоологията, в биологичното знание.
към текста >>
Човек е готов да продаде мило и
свято
, за да осигури себе си.
Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си. Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен.
Човек е готов да продаде мило и
свято
, за да осигури себе си.
Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си. Така човек опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки. Погледнете трезво на живота и вие ще видите навсякъде, че всеки тегли към себе си, всеки прави всичко да мине от другия.
към текста >>
69.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния
свят
; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния
свят
; същевременно се развива и умствено.
Човешкото съзнание е имало съвсем други прояви и способности. Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата.
После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния
свят
; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния
свят
; същевременно се развива и умствено.
Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно.
към текста >>
Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния
свят
, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми.
Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено.
Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния
свят
, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми.
Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр.
към текста >>
Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния
свят
, а именно самосъзнание и умствено развитие.
Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр.
Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния
свят
, а именно самосъзнание и умствено развитие.
Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота. Между другото, това ще се отрази и върху начина, по който той отглежда растенията. Тук ще дойдат нови методи, които до сега той е пренебрегвал и за които не бил готов. Преди да разгледаме този въпрос, нека хвърлим поглед върху естеството на растенията. Днес си пробива път в биологията едно ново схващане за биологичните проблеми; между другото една нова светлина се хвърля върху естеството на растенията.
към текста >>
А най-
нисшите
безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система.
Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин. Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи.
А най-
нисшите
безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система.
Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения.
към текста >>
Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен
свят
.
камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот.
Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен
свят
.
Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин.
към текста >>
Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен
свят
.
Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята?
Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен
свят
.
Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан.
към текста >>
Това зависи от онзи психичен
свят
, в който те са потопени. Напр.
Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи.
Това зависи от онзи психичен
свят
, в който те са потопени. Напр.
един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят.
към текста >>
Всеки плод разкрива на човека онзи психичен
свят
, с който е свързан.
Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете.
Всеки плод разкрива на човека онзи психичен
свят
, с който е свързан.
Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк.
към текста >>
Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен
свят
.
Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми.
Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен
свят
.
Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения.
към текста >>
Той да се остави техният вътрешен
свят
да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него.
един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят.
Той да се остави техният вътрешен
свят
да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него.
В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях.
към текста >>
В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен
свят
, който работи в тях и който активно твори тия форми.
Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк.
В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен
свят
, който работи в тях и който активно твори тия форми.
Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях. Също така поучителна в това отношение е и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin" (1906). Той ги разглежда като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти. Те могат да обичат и да се привързват.
към текста >>
70.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Според мен реален, действителен е само материалният
свят
със своите сили и закони.
ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ Боян Боев Въпросът е обширен и многостранен. Тук ще разгледаме само една негова страна, а именно въпроса за мирогледа на тая младеж. Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка в провинцията. Когато стана дума за мирогледа, за животоразбирането, тя каза: – Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено.
Според мен реален, действителен е само материалният
свят
със своите сили и закони.
Запитах я, как е дошла до това разбиране. Тя отговори: – Чрез естествените науки. Между тях и Библията има големи противоречия, които бият на очи още на пръв поглед! Те са тъй очебийни за всеки, който иска да разсъждава! И тияпротиворечия именно ме доведоха с логическа необходимост до материализма.
към текста >>
От това не остава ли само една крачка до разбирането: като няма по-дълбок, вътрешен смисъл в живота, по-добре е да се отдаде човек на
нисшите
удоволствия, на своята
нисша
природа.
Схващам, че светът няма разумни основи; той е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закони. Тогава няма един вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда до мисълта, че няма смисъл да се творят нови духовни, културни ценности било в отделния човек, било в обществото. Някой би могъл да каже, че те се творят за бъдните поколения. Добре, но ако разсъждаваме с логическапоследователност, и това е безсмислено, понеже ние учим, че слънчевите системи се зараждат и загиват чрез някои мирови катастрофи или по други причини. И тогава, какви следи ще има от придобитите културни ценности, от изработените добродетели, дарби, от копнежите на нашите мечти?
От това не остава ли само една крачка до разбирането: като няма по-дълбок, вътрешен смисъл в живота, по-добре е да се отдаде човек на
нисшите
удоволствия, на своята
нисша
природа.
Аз не споделям това, но то не може ли да стане изход за мнозина? Трогателен беше разговорът с една шестокласничка в провинцията. Тя каза по този въпрос: – Има големи противоречия между религията и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от други. А това е в грубо противоречие с религиозния мироглед.
към текста >>
Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования
свят
.
И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: Между органическа и неорганическа материя няма разлика по същество. По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества.
Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования
свят
.
Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Напр. първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците. У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр.
към текста >>
У
нисшите
безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците.
По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества. Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования свят. Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Напр. първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание.
У
нисшите
безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците.
У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните.
към текста >>
И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с
нисшите
безгръбначни.
първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците. У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система.
И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с
нисшите
безгръбначни.
Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание.
към текста >>
У
нисшите
гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни.
У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните.
У
нисшите
гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни.
Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя.
към текста >>
Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен
свят
, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен
свят
, който чувства в душата си.
Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа.
Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен
свят
, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен
свят
, който чувства в душата си.
Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период.
към текста >>
71.
ПРИ НЕСТИНАРИТЕ - ПАША
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ако приемем, че светът е една бездушна машина, в която процесите на живата и мъртвата природа, както и животът на индивида и колектива се направляват от несъзнателни сили, тогава въпросите за човека, за нацията и за целокупната човешка общност могат да се обясняват произволно и комуто както хрумне, но ако ние приемем, че тоя
свят
, всред който живеем, е направляван в своята цялост, както и в своите части от съзнателни творчески сили, тогава на въпроса за същността на една нация не можем да отговорим иначе, освен със сравнението, че една нация по лицето на земята между архипелага на народите е както един орган от организма на един човек, който има специална функция за поддържане общия целесъобразен и неразделен живот на цялото.
Така е и с един народ. У него 25% е онова, което му придава расовата смес, втората част – другите 25%, това е общественото възпитание: въздействието на училището, църквата, улицата, пейзажа, вярата, езика, обичаите и културата, а останалата част, която е 50%, е ирационално самобитно. То се движи като невидима връзка между народа, като медиум, в който е потопен той. В тоя процент неуяснено и метафизично се крие съдбата на тоя народ, възможностите му и неговата мисия. Въпросът за нацията досега е бивал разглеждан чисто материалистично и механично.
Ако приемем, че светът е една бездушна машина, в която процесите на живата и мъртвата природа, както и животът на индивида и колектива се направляват от несъзнателни сили, тогава въпросите за човека, за нацията и за целокупната човешка общност могат да се обясняват произволно и комуто както хрумне, но ако ние приемем, че тоя
свят
, всред който живеем, е направляван в своята цялост, както и в своите части от съзнателни творчески сили, тогава на въпроса за същността на една нация не можем да отговорим иначе, освен със сравнението, че една нация по лицето на земята между архипелага на народите е както един орган от организма на един човек, който има специална функция за поддържане общия целесъобразен и неразделен живот на цялото.
Тогава е ясно, че без тоя орган в организма ще настъпят неблагоприятни промени. Когато един индивид се ражда всред един народ, той носи не само историческото, но и едно свръхфизично предопределение, което му повелява да развие всред тоя народ известни страни на своята природа, за което тук именно има най-добри условия. Това е необходимо както за личната еволюция на индивида, така и във връзка с възможностите тоя индивид да стори нещо за общото повдигане на колектива, след като се потопи, заживее и обикне историческата му съдба, страданията му и неговите радости. Ние отричаме напълно, като нелепа приумица, биологическия расизъм, но за сметка на това приемаме една духовна общност, която можем само условно да наречем „духовен расизъм". Един англичанин няма в своята кръв никакви специфични английски съставки, но той има нещо, което е характерно за английската нация.
към текста >>
Тия отделни типове-народи, както отделните хора, ще създават най-различни продукти в човешката цивилизация и ако в процеса на развитието те се освободят от
нисшите
животински инстинкти, общуването между тях в процеса на създаването общочовешки ценности, ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с каквато човечеството не е още удостоено.
То е създадено и оформено освен в непрекъснатата общност, освен в приемането на вътрешните и външни белези на английската култура, което от социолозите е наречено подражание, но и във флуидите, духовната атмосфера на тая нация. Ние бихме могли да направим от всеки народ по един показен синтетичен тип, който крие у себе си в най-чиста проба качествата на своя народ. Тоя тип ще има средния ръст между статистическите показвания за ръста на отделните му сънародници. Да му припишем и средната предполагаема интелигентност, средната издръжливост, средната смелост, средният мисловен пермеабилитет в проблемите от стопанско и метафизично естество, средните склонности към изкуство и държавническа мъдрост, както и всичко останало. Тогава ние бихме могли да изучим поотделно тия чисти модели и бихме получили отлична представа за съответните народи.
Тия отделни типове-народи, както отделните хора, ще създават най-различни продукти в човешката цивилизация и ако в процеса на развитието те се освободят от
нисшите
животински инстинкти, общуването между тях в процеса на създаването общочовешки ценности, ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с каквато човечеството не е още удостоено.
Немислимо е създаването на цялостна човешка култура без участието на всичките народи по лицето на земята, които са призвани да внесат дял от своята специфична творческа сила и красота.
към текста >>
72.
АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения
свят
, а в човешкото и на душевния.
В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот.
В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения
свят
, а в човешкото и на душевния.
Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването. То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили. Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си.
към текста >>
в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения
свят
, а у човека и от съзнателно-волевия.
Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство.
в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения
свят
, а у човека и от съзнателно-волевия.
При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества.
към текста >>
При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен
свят
, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма.
Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия.
При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен
свят
, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма.
И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества. Ние виждаме волеви действия да биват провождани от същата инерваторна енергия; и всички наши желания, грижи и стремежи да намират отзвук във физиологията на организма.
към текста >>
Така щото не всички външни влияния и вътрешни
нисши
подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма.
Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия.
Така щото не всички външни влияния и вътрешни
нисши
подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма.
Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот. Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената. Литература: Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
към текста >>
73.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Мисли от по-
нисш
характер се предават чрез въздуха, Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха.
Обаче има известно взаимодействие. И преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели". Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем, че въздухът се прониква не само от жизнена сила или прана, но и от психични сили.
Мисли от по-
нисш
характер се предават чрез въздуха, Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха.
А по-възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха.
към текста >>
Законите на дишането — от книгата: „Божествен и човешки
свят
". 9.
Основни правила на хигиената — от книгата: „Езикът на любовта". 5. Хигиенични правила — от книгата: „Светото място". 6. 18 лекция на мл. клас, IV год. 7. Дишането на човека и животните — от книгата: „Просветено съзнание". 8.
Законите на дишането — от книгата: „Божествен и човешки
свят
". 9.
За дишането, 1940 год. 10. Дишането — най важният процес в природата — в сп. „Житно зърно", год VIII, кн. II. 11. Трансформиране на енергиите — млад.
към текста >>
74.
НЕЩО ВЪРХУ ГЛАВНИТЕ ИДЕЙ И ОБРАЗИ В РОМАНА-ФРАГМЕНТ УЧЕНИЦИТЕ ОТ СА ЙС ОТ НОВАЛИС - В. В.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тия сили са на степени, но те произхождат от Бога и са дадени на физическия
свят
посредством слънцето.
А при това се загатва, че и във всичко наоколо, което осъзнаваме, се таи някакъв живот. Всички форми и сили в природата са само символи и стимули на други, по-висши от тях. Триизмерната сфера на света е само проводник и носител на живота. В това обитаемо от нас поле, в което наблюдаваме изявяващия се живот, ние срещаме видимото в три агрегатни фази: твърда, течна и газова. За тях Сведенборг казва: Атмосферите са деятелни сили, течностите посреднически, а твърдите страдащите, върху които се изявяват действията.
Тия сили са на степени, но те произхождат от Бога и са дадени на физическия
свят
посредством слънцето.
Триличието в строежа на физическия свят се среща във всички форми. Клетката в своята основа, крие трите вида сили и вещества: тези на протоплазмата, на ядката и на центрозома. Зародишната клетка от своя страна диференцира в себе си три вида клетки: тези на външния пласт (ектодерма), средния (мезодерма), и вътрешния (ендодерма). Тези три пласта създават след това многообразната физиологична структура на организма. Клетката от самостоятелна форма на амеба, е преминала в по-висши и по-сложни съжителства, които в крайния им вид ние познаваме като организми.
към текста >>
Триличието в строежа на физическия
свят
се среща във всички форми.
Всички форми и сили в природата са само символи и стимули на други, по-висши от тях. Триизмерната сфера на света е само проводник и носител на живота. В това обитаемо от нас поле, в което наблюдаваме изявяващия се живот, ние срещаме видимото в три агрегатни фази: твърда, течна и газова. За тях Сведенборг казва: Атмосферите са деятелни сили, течностите посреднически, а твърдите страдащите, върху които се изявяват действията. Тия сили са на степени, но те произхождат от Бога и са дадени на физическия свят посредством слънцето.
Триличието в строежа на физическия
свят
се среща във всички форми.
Клетката в своята основа, крие трите вида сили и вещества: тези на протоплазмата, на ядката и на центрозома. Зародишната клетка от своя страна диференцира в себе си три вида клетки: тези на външния пласт (ектодерма), средния (мезодерма), и вътрешния (ендодерма). Тези три пласта създават след това многообразната физиологична структура на организма. Клетката от самостоятелна форма на амеба, е преминала в по-висши и по-сложни съжителства, които в крайния им вид ние познаваме като организми. Принципиално, обаче, триличието на физическия свят е запазено в тази нова сборна форма на живот, тъй че организмът със своите органи е в пълна връзка с всички сили на природата.
към текста >>
Принципиално, обаче, триличието на физическия
свят
е запазено в тази нова сборна форма на живот, тъй че организмът със своите органи е в пълна връзка с всички сили на природата.
Триличието в строежа на физическия свят се среща във всички форми. Клетката в своята основа, крие трите вида сили и вещества: тези на протоплазмата, на ядката и на центрозома. Зародишната клетка от своя страна диференцира в себе си три вида клетки: тези на външния пласт (ектодерма), средния (мезодерма), и вътрешния (ендодерма). Тези три пласта създават след това многообразната физиологична структура на организма. Клетката от самостоятелна форма на амеба, е преминала в по-висши и по-сложни съжителства, които в крайния им вид ние познаваме като организми.
Принципиално, обаче, триличието на физическия
свят
е запазено в тази нова сборна форма на живот, тъй че организмът със своите органи е в пълна връзка с всички сили на природата.
Това става така, че там може да бъде проявен всестранно животът на вечността. В цялата жива природа, от електрона на атома до човека, ние намираме единствено в последния, един пълен израз на съдържанието чрез формата. Духът — активният жив елемент тук напълно владее и се изявява чрез физиката на тялото. Нолтениус намира връзката между духа и тялото в психиката на човека. Последната пък се отразява във физиологията на тялото.
към текста >>
Разглеждаме ли го от гледището на духа, ще се уверим, че формите са израз на тоя дух и по-
нисшите
измерения се включват в по-висшите и се явяват като техни прояви.
Нолтениус намира връзката между духа и тялото в психиката на човека. Последната пък се отразява във физиологията на тялото. Затова физиологът Вебер казва, че физиологията на тялото, е материалният израз на човешкия дух Твърде мъчно е да се опише посредством човешката реч, създадена за триизмерния свяят, съжителството на духа и тялото. Ако тялото разглеждаме само пространствено, ще пренебрегнем нематериалните сфери, включени в него. Такова разглеждане е чисто външно.
Разглеждаме ли го от гледището на духа, ще се уверим, че формите са израз на тоя дух и по-
нисшите
измерения се включват в по-висшите и се явяват като техни прояви.
За да намери израз в природата, духът се внедрява в никаква присъща нему форма, която той владее, макар че се съдържа в нея. По този начин, материализираният духовен свят е жива градина, на чиито форми може да се гледа като на символи. Всяка физическа форма представя една духовна, която се съдържа в нея, но която духовна форма ръководи проявите на физичната. Мъдростта на брамина представя духа по следния начин: „Духът е едно кърмаче, природата му е дойка. Тя го кърми докато той почувствува, че не произхожда от нея".
към текста >>
По този начин, материализираният духовен
свят
е жива градина, на чиито форми може да се гледа като на символи.
Затова физиологът Вебер казва, че физиологията на тялото, е материалният израз на човешкия дух Твърде мъчно е да се опише посредством човешката реч, създадена за триизмерния свяят, съжителството на духа и тялото. Ако тялото разглеждаме само пространствено, ще пренебрегнем нематериалните сфери, включени в него. Такова разглеждане е чисто външно. Разглеждаме ли го от гледището на духа, ще се уверим, че формите са израз на тоя дух и по-нисшите измерения се включват в по-висшите и се явяват като техни прояви. За да намери израз в природата, духът се внедрява в никаква присъща нему форма, която той владее, макар че се съдържа в нея.
По този начин, материализираният духовен
свят
е жива градина, на чиито форми може да се гледа като на символи.
Всяка физическа форма представя една духовна, която се съдържа в нея, но която духовна форма ръководи проявите на физичната. Мъдростта на брамина представя духа по следния начин: „Духът е едно кърмаче, природата му е дойка. Тя го кърми докато той почувствува, че не произхожда от нея". Човек е най-висшето стъпало между формите на битието. Духът му е придал качества, каквито никое друго същество не включва в себе си.
към текста >>
75.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ние ще разгледаме глада от едно друго становище, тъй както природата го е поставила в органическия
свят
, в неговото елементарно проявление.
ГЛАДЪТ Когато стане дума за глад, обикновено хората мислят, че това е едно голямо нещастие, което сполетява човека, или много хора заедно. В това се крие едно неразбиране на въпроса.
Ние ще разгледаме глада от едно друго становище, тъй както природата го е поставила в органическия
свят
, в неговото елементарно проявление.
Задаваме си въпроса: що е глад, защо иде и какво е предназначението му? Предназначението на глада е храненето, яденето. Гладът е първата подбуда, която тика всяко живо същество на работа. Ако не би имало глад в света, никой не би работил и всички същества биха почивали. Чувствува ли глад едно същество, то започва да се движи, да дири храната си, да работи.
към текста >>
Гладът е най-мощното средство, с което природата действува в органическия
свят
.
Храненето се управлява от мозъка. Центърът за яденето се намира при слепите очи, от двете страни на главата. Гладът е най-големият двигател. Хората днес искат да премахнат глада и затова си създават големи нещастия. Гладът не трябва да се премахва, но да се задоволява.
Гладът е най-мощното средство, с което природата действува в органическия
свят
.
Във всички области на живота гладът е най-мощният двигател. Ако разгледаме глада в широк смисъл, ще видим, че глад има навсякъде в природата. Физичното движение е резултат на глада, химическите реакции стават благодарение на глада, движението на светлината е резултат на глада. Хората се страхуват и мислят, че ако дойде гладът, ще умрат. От глад хората не умират.
към текста >>
Гладът е мощно нещо във физическия
свят
.
Мислят за глада това, което не е. Гладът усилва организма на човека, обновява го. Като гладува човек се подмладява. За да оживее човек, трябва да гладува. За да стане нещо от човека, трябва да гладува.
Гладът е мощно нещо във физическия
свят
.
Като видим гладен човек, да се зарадваме, че го посетил Господ; като видим сития, да му пожелаем, да го посети. За да можем да възприемем хубавото, което гладът носи, не трябва да бъдем натоварени с посторонни неща. Гладът е най-чистото нещо. Казват, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие.
към текста >>
Причината е
нисшият
живот.
Ако гладът не е задоволен, причината е в нас. Ние правим една погрешка, от която идат противоречията. Когато казваме, че някои хора умират от глад, в същност от глад ли са умрели? Когато едно растение умира, от глад ли умира? Ако едно паразитно растение живее от соковете на друго и последното изсъхва, гладът ли е причина?
Причината е
нисшият
живот.
Да се пазим от нисшия живот, понеже той спира истинските процеси в природата. Да не оставяме нисши мисли в нас. Човек трябва да яде, но яденето без глад не ползува. Само гладният човек знае, какво нещо е яденето. Който не е гладен, за него яденето е механичен процес.
към текста >>
Да се пазим от
нисшия
живот, понеже той спира истинските процеси в природата.
Ние правим една погрешка, от която идат противоречията. Когато казваме, че някои хора умират от глад, в същност от глад ли са умрели? Когато едно растение умира, от глад ли умира? Ако едно паразитно растение живее от соковете на друго и последното изсъхва, гладът ли е причина? Причината е нисшият живот.
Да се пазим от
нисшия
живот, понеже той спира истинските процеси в природата.
Да не оставяме нисши мисли в нас. Човек трябва да яде, но яденето без глад не ползува. Само гладният човек знае, какво нещо е яденето. Който не е гладен, за него яденето е механичен процес. Като яде човек, да задоволи глада, трябва да приеме благото на живота.
към текста >>
Да не оставяме
нисши
мисли в нас.
Когато казваме, че някои хора умират от глад, в същност от глад ли са умрели? Когато едно растение умира, от глад ли умира? Ако едно паразитно растение живее от соковете на друго и последното изсъхва, гладът ли е причина? Причината е нисшият живот. Да се пазим от нисшия живот, понеже той спира истинските процеси в природата.
Да не оставяме
нисши
мисли в нас.
Човек трябва да яде, но яденето без глад не ползува. Само гладният човек знае, какво нещо е яденето. Който не е гладен, за него яденето е механичен процес. Като яде човек, да задоволи глада, трябва да приеме благото на живота. Гладът е подтикът за една правилна обмяна между природата и човешката душа.
към текста >>
76.
DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ханс Дриш и Ханс Шпеман и тяхното значение в новата биология Дриш раздели яйцето на едно
нисшо
животно на две половини, при което успя да раздали и ядката на две.
Най-голямото богатство на общината са ръкописите, които пълнят библиотеката, както и множеството карти и инструменти за изучаване астрономия, астрология и други науки. Мен ми беше разрешено да остана в долината 3 месеца. Когато бях готов да потегля обратно, заявиха ми, че мога да изнеса в своите лекции и да напиша всичко, каквото съм видял, само при условие, че няма да изнеса някои от окултните теории, над които още работят мъдреците на този център. Поставиха ми също като условие, че книгата, която ще публикувам, да не бъде издадена с цел за печалба. В този център способностите ясновидство, телепатия и други окултни познания са стигнали такива предали, каквито човек не може да си представи.
Ханс Дриш и Ханс Шпеман и тяхното значение в новата биология Дриш раздели яйцето на едно
нисшо
животно на две половини, при което успя да раздали и ядката на две.
И за общо учудване, двете половини продължили своето развитие, като са образували напълно нормални ларви. Този опит на Дриш хвърли дълбок поглед върху тайните на живота и даде нови задачи на зоолозите. В тая област особено се прояви зоологът Ханс Шпеман, който посвети на тия въпроси 30 годишна усилена работа. Опитите на Дриш и Шпеман разкриват същината на организма и разликата му от машината. Ако яйцето беше едно механическо съчетание, а не една живуща единица, никога нямаше да ни се удаде от едно яйце да получим две същества.
към текста >>
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>
77.
НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
тук важи следният закон: Колкото мисълта е от по-
нисш
характер, по-близка до физичния
свят
, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли.
Рентгеновите лъчи от 12 ангстрьома до 1/14 ангстрьома. след това идат космичните лъчи. Те са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни. Зад тях са вече мислителните или изобщо психичните радиовълни, чийто брой на трептения в секунда е още по-голям; те са още по-къси вълни. Но както има разлика между светлинните вълни на разните спектрални цветове, същото важи и за мислителните вълни.
тук важи следният закон: Колкото мисълта е от по-
нисш
характер, по-близка до физичния
свят
, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли.
Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло е в трептение. Тя изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно, кой орган на човешкото тяло, какви вълни изпуща: с каква дължина и какъв брой трептения в секунда. Когато органите са здрави, те имат нормални радиации, трептенията са нормални.
към текста >>
Важен закон е следният: Болестта е по-
нисш
живот в организма.
Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло е в трептение. Тя изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно, кой орган на човешкото тяло, какви вълни изпуща: с каква дължина и какъв брой трептения в секунда. Когато органите са здрави, те имат нормални радиации, трептенията са нормални.
Важен закон е следният: Болестта е по-
нисш
живот в организма.
Затова всеки болен орган има дълги и бавни вълни. Те са по-дълги и по-бавни в сравнение с тия на здравия орган. На това именно се основава лекуването с вътрешния, психичния лечебен фактор. Действието на този фактор се основава на следния закон: Колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова те имат по-голяма мощ, по-голяма прониквателна си¬ла и по-голямо надмощие над дългите и бавни вълни. Как се прилага действието на тия два закона при лекуване?
към текста >>
То се основава на един закон, който е познат и във физичния
свят
: във висшите божествени светове и в целия всемир има изобилие от животворни енергии, изобилен живот.
Тук под вяра се разбира не само гореописаната страна на вярата, но и една друга, по-дълбока, по-мистична нейна страна. Тук под вяра се разбира една връзка с Божественото, с Великото Разумно Начало в света. Вярата като връзка с Божественото повишава трептенията на организма. Тя привлича към човека обновители и, творчески сили от целия всемир. Как може да се обясни това?
То се основава на един закон, който е познат и във физичния
свят
: във висшите божествени светове и в целия всемир има изобилие от животворни енергии, изобилен живот.
Когато дойдем до тая мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм. Тогава ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързи вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги към нас, и те обновяват, преобразяват материята на тялото. Тогава в болния орган и в цялото тяло се влива изобилна струя от живот. На тая струя не могат да устоят бавните- и дълги вълни на болезненото състояние. Христос когато е лекувал някого, му е казвал: „Да бъде според твоята вяра".
към текста >>
Чрез любовта човек привлича към себе си изобилни творчески енергии от божествения
свят
.
Защо дру¬гите, които се допирали до Христа от вси страни не получили нищо, а тая жена получила? Защото тя била във възприемчивото състояние, което дава вярата. Повишение на трептенията на организма носи и любовта. Любовта има мощно лечебно действие. Тя носи живот.
Чрез любовта човек привлича към себе си изобилни творчески енергии от божествения
свят
.
Те вливат в него живот, който коренно об¬новява. претворява, пресъздава организма. На това се основават следните думи на Учителя: „Ако болният почувствува любовта на Бога, ако той познае любовта и тя протече през него, той може да се излекува веднага". На друго място Учителят казва: „Любовта премахва всички болести в света, мо¬ментално ги премахва". Нещо повече.
към текста >>
78.
НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Храната е стимул в живота на низшия органически
свят
.
Д-р Ил. Стр. ХРАНА И ЖИВОТ „Слънцето съставлява извор с жива енергия за цялата слънчева система"... Учителят Храненето е една жизнена необходимост за всяка жива твар.
Храната е стимул в живота на низшия органически
свят
.
тук проявата на живот се изразява в задоволяване с храна и в процеса за продължаване рода. във висшия органически свят на човека, подтикът към хранене е вече прикрит отчасти от нови чувствени прояви и остава на по-заден план. При все това, ако анализираме по добре проявите на човека във всекидневния му живот, ще забележим скрито проявен инстинкта за неотложното задоволяване чувството на глада. Кое е това, което влече тъй силно живия организъм към храната? Какво съдържа тя, та кара човека постоянно да си я набавя?
към текста >>
във висшия органически
свят
на човека, подтикът към хранене е вече прикрит отчасти от нови чувствени прояви и остава на по-заден план.
Д-р Ил. Стр. ХРАНА И ЖИВОТ „Слънцето съставлява извор с жива енергия за цялата слънчева система"... Учителят Храненето е една жизнена необходимост за всяка жива твар. Храната е стимул в живота на низшия органически свят. тук проявата на живот се изразява в задоволяване с храна и в процеса за продължаване рода.
във висшия органически
свят
на човека, подтикът към хранене е вече прикрит отчасти от нови чувствени прояви и остава на по-заден план.
При все това, ако анализираме по добре проявите на човека във всекидневния му живот, ще забележим скрито проявен инстинкта за неотложното задоволяване чувството на глада. Кое е това, което влече тъй силно живия организъм към храната? Какво съдържа тя, та кара човека постоянно да си я набавя? Какво е същественото в храната, което организмът се стреми да извлече? Е ли то самата материя - органическа и неорганическа — или пък храната е носител на скрити сили, енергии или нещо по-висше?
към текста >>
Във вярванията на
нисшите
човешки раси по отношение на храненето намираме разбирания, според които храната, особено тая от животинския произход, носи душата на убитото животно.
При все това, ако анализираме по добре проявите на човека във всекидневния му живот, ще забележим скрито проявен инстинкта за неотложното задоволяване чувството на глада. Кое е това, което влече тъй силно живия организъм към храната? Какво съдържа тя, та кара човека постоянно да си я набавя? Какво е същественото в храната, което организмът се стреми да извлече? Е ли то самата материя - органическа и неорганическа — или пък храната е носител на скрити сили, енергии или нещо по-висше?
Във вярванията на
нисшите
човешки раси по отношение на храненето намираме разбирания, според които храната, особено тая от животинския произход, носи душата на убитото животно.
В древните времена учените са твърдели, че материята е проводник на жива сила, която организмът възприема посредством храната. В по-близкото минало, под влиянията на материалистичните схващания в областта на науката, се създаде едно чисто механистично обяснение за процеса на храненето и обмяната на веществата. Химическите елементи са тухлите, които изграждат организма. А органическата материя, с белтъчините, мазнините и въглехидратите, представят въглищата — горивния материал, който след едно трудно преработване е принуден в тъканите на организма да се превърне на разни видове енергии и топлина. Според тези учени организмът е просто една машина, която преработва материята в енергия.
към текста >>
Какво представя тогава органическият
свят
за нас?
Според дължината на вълната на цветния лъч, който не е могъл да прониже мрежата от движещи се електрони на атома, установява се съответно увеличение потенциала на атома, изразено в удължаване пътя на един или повече електрони. Когато атомът е принуден да освободи енергия, то става обратното — скъсява се пътят на един или повече електрони. От това следва, че атомът, а с това и материята, е носител на енергия, която може да събира от слънцето и предаде там, където му бъде изискана. Но това вземане и даване не е свързано с едно пълно разпадане на структурата на материята. Тази обмена от енергии е присъща особено на органическата материя, която с устройството си в сложни съединения позволява едно пълно поглъщане на енергии.
Какво представя тогава органическият
свят
за нас?
Произлязъл и изграден единствено под прякото действие на слънцето, не е ли той един природен акумулатор и трансформатор на живата сила на същото? Що е храната за нас? Не е ли тя носител на енергията на слънцето? Ясно е, че нито солите, нито белтъчините, мазнините и въглехидратите и нито витамините са в състояние да задоволят нуждите на организма. Самите те не са толкова нужни на живата клетка с химическия си състав, колкото с вида и структурата като носители на съответни сили.
към текста >>
79.
ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК.
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Също така и слънчевата светлина ни свързва с един разумен
свят
, с известни разумни сили, които действуват в природата.
Природата е проникната от разумни сили. Ако мислим, че тя е мъртъв механизъм, бездушна машина, ние разглеждаме едностранчиво света. Разумните сили, които проникват цялата природа, дават целесъобразно направление на силите, които организират формите. Един плод не е само материалната форма, но зад нея има жизнени и разумни сили. Той е резултат на тяхната работа.
Също така и слънчевата светлина ни свързва с един разумен
свят
, с известни разумни сили, които действуват в природата.
Слънчевите лъчи можем да си представим като писма, които ни идат от далечните пространства. И ако можем да ги отворим и прочетем, ще се ползуваме от идеите, които съдържат тия писма. Ето защо, всичко, което ни заобикаля, ни носи много по-големи дарове, отколкото ние подозираме на пръв поглед, и може да бъде по-мощен фактор за нашето физично и духовно повдигане. Всеки човек влиза направо във връзка с материалната страна на нещата, които са около него. Но за да влезе във връзка с животворните и разумни сили, които проникват природата, трябва да се спазват известни закони как можем да влезем в по-интимен контакт с тия сили?
към текста >>
Ние сме потопени в един океан от енергии – от най-
нисшите
до най-висшите, т.е.
Защото само те са в съзвучие, в съгласие с изпетия тон! Законът, по който става това явление, се нарича закон на Хелмхолц. Това е един велик космичен закон, който има всеобщо значение, и отпосле е констатиран във всички области на живота. Той има приложение даже и в отношенията между хората. Той има приложение и при въпроса, който разглеждаме тук.
Ние сме потопени в един океан от енергии – от най-
нисшите
до най-висшите, т.е.
от енергии с най-малка фреквенция (честота) на вълните до такива с най-висока фреквенция. Но кои от тях ще възприемем, зависи от състоянието на нашия организъм и от състоянието на нашето съзнание. Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един възвишен свят. Да си представим, че човек е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр. Той тогава ще се свърже, ще стане отзивчив към аналогичните разрушителни, низходящи енергии в природата, ще ги приеме, и те от една страна ще понижат нивото на неговото съзнание и от друга страна ще действуват разрушително върху неговия организъм.
към текста >>
Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един възвишен
свят
.
Той има приложение даже и в отношенията между хората. Той има приложение и при въпроса, който разглеждаме тук. Ние сме потопени в един океан от енергии – от най-нисшите до най-висшите, т.е. от енергии с най-малка фреквенция (честота) на вълните до такива с най-висока фреквенция. Но кои от тях ще възприемем, зависи от състоянието на нашия организъм и от състоянието на нашето съзнание.
Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един възвишен
свят
.
Да си представим, че човек е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр. Той тогава ще се свърже, ще стане отзивчив към аналогичните разрушителни, низходящи енергии в природата, ще ги приеме, и те от една страна ще понижат нивото на неговото съзнание и от друга страна ще действуват разрушително върху неговия организъм. Това е една от причините за болезненото състояние след отрицателни психични преживявания. Значи прякото действие на такива отрицателни състояния на съзнанието се увеличава чрез привличане на аналогични енергии отвън. Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене?
към текста >>
Всеки слънчев лъч носи идеите на един възвишен, разумен
свят
.
червеният цвят подтиква към движение, към активност, жълтият подтиква ума към работа, синият внася мир, вяра, спокойствие и пр. Слънчевата светлина понеже съдържа всичките седем цвета в хармонично цяло, съдържа действието на всичките цветове. Вълните на слънчевите лъчи са музикални. И ако ние с повдигнато състояние на съзнанието възприемаме слънчевата светлина, ще влезем в контакт с тая музика, тя ще внесе своя ритъм в нашия организъм и ще повдигне между другото и неговото здравно състояние. Да си представим, че присъствуваме на слънчев изгрев или се излагаме на слънчевите лъчи през другото време на деня.
Всеки слънчев лъч носи идеите на един възвишен, разумен
свят
.
Ние се свързваме само с тия енергии на слънчевата светлина, с които сме в съзвучие по закона на Хелмхолц. Ако възприемем слънчевите лъчи при обикновено състояние на съзнанието, ние ще влезем във връзка предимно с механическите енергии на светлината. Ето защо, Учителят препоръчва при посрещане на слънчевия изгрев или при излагане на слънчевата светлина през другото време на деня, да сме в едно повдигнато състояние на съзнанието, да сме изпълнени с любов, благодарност, благоговение, с мисъл за Безграничния, да сме в един вид молитвено състояние и тогава слънчевият лъч ще ни предаде своите най-ценни и най-скъпи дарове, ще ни изпълни с изобилен живот, с нови идеи, вдъхновение, ще внесе коренна обнова както в ь нашия организъм, тъй и в света на нашите мисли, чувства и воля. Ето защо, Учителят казва: "Оня, който посреща слънчевия изгрев цяла година по този новия начин, той не само че ще бъде с укрепено физическо здраве, но и с развити духовни способности, с интензивен душевен живот, със събудени дарби и заложби! "
към текста >>
80.
ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тялото е един посредник между духовния човек и физическия
свят
.
3., 1941 год.) Тази единица има своето място и предназначение. Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира. Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея. И тази връзка му осигурява един хармоничен и здрав живот.
Тялото е един посредник между духовния човек и физическия
свят
.
То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената.
към текста >>
Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия
свят
.
Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции. Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман.
Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия
свят
.
Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл. Учителят казва: „Човек е един акумулатор или един кръстопът, гдето се преплитат милиони космични течения. Човек представлява един такъв възел. В математично отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули". Нашият организъм е изграден от милиони на брой клетки, които произхождат, обаче, от една единствена майчина клетка.
към текста >>
Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с
нисшите
сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването.
Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека. При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля. Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават.
Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с
нисшите
сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването.
В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека.
към текста >>
81.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Малцина мислят по този въпрос, а живеят тъй както им диктуват
нисшите
подтици.
Д-р мед. Ил.Стр. ДВЕ ФОРМИ „Вегетативната нерв. система (симп.) представя корените на човешкото същество, а главната — анимална нервна система (главният мозък) са клоните, стеблото и листата, които са израсли допълнително". Учителят Хората често преповтарят мисълта, че човек е най-висшето и съвършено същество на земята. В какво обаче се състои неговото съвършенство нам все още не ни е напълно ясно.
Малцина мислят по този въпрос, а живеят тъй както им диктуват
нисшите
подтици.
Човек е можал до сега да разкрие много от тайните и законите на природата. Той е оползотворил даже много от тях за своето издигане и преодоляване ограничителните условия на материята. Но нашето търсене из недрата на природните тайни си остава все повърхностно — в сферата на формите. Това е светът на осезаемото, видимото, което ни се налага с физическите си форми и сили. До съдържанието на нещата ние едвам сме се домогнали, а смисълът им е много далеч от нашия ум.
към текста >>
По този начин ние ще обогатим нашето знание и ще можем да прекрачим по-лесно границата между физическия и духовния
свят
.
Защото едва тогава ще можем правилно да боравим със силите на природата. Светът на формите е тъй разнообразен и тъй многостранен, че днес човечеството не може още да се освободи от влиянието му. Физическата проява на силите в света е по-лесно достъпна за мнозинството, защото тя ни въздействува чрез нашите сетивни органи. А ние дори си въобразяваме, че някои от видимите форми в света са наша идея и творение. Значението на формите е следното: да привлече нашето внимание, да подтикне любознателността на ума ни и с помощта на духовната ни светлина да разучим съдържанието на силите у проявените форми.
По този начин ние ще обогатим нашето знание и ще можем да прекрачим по-лесно границата между физическия и духовния
свят
.
Каква тайна се крие в едно семенце? —По форма то е дребно и незначително, често пренебрегвано. По съдържание, обаче, то може да крие в себе си стрък трева или стрък житна култура, също бор или вековен дъб. Смисълът пък на това семе ще търсим в проявата на неговото съдържание. Значи за да открием тайната на едно семе, ние трябва да му дадем възможност и условия да прояви своето съдържание и в тая проява да търсим неговия смисъл.
към текста >>
Ето как чрез саможертвата семето се възражда, и преминава от една форма в друга — по-плодоносна, като си създава нови органи, които го свързват със сили от други
свят
.
Но за целта трябва да се измени т.е. от състояние на покой то трябва да прояви един растеж, чрез който да излезе из тия ограничителни условия. Топлината, влагата, въздухът и светлината му помагат да прояви съдържанието си и да надвие и надрасне условията. Така семето жертвува формата си, за да се превърне в младо, крехко стъбълце. Стеблото има нови възможности и е във връзка с нови сили, които му обезпечават друг по-висш живот.
Ето как чрез саможертвата семето се възражда, и преминава от една форма в друга — по-плодоносна, като си създава нови органи, които го свързват със сили от други
свят
.
Едно трябва да отбележим, че макар и в ново състояние, растението не се отделя напълно от средата, при която бе поставено като семе. Напротив, то си създава органи (корените), които поддържат връзка с първоначалната среда и черпят първични сили от нея. А чрез новите си органи (клоните и листата) растението оползотворява силите на новата за него среда. По този начин то изявява себе си и може да даде плод. Човек има също физическа форма, за която казваме, че е най-висшата и най-съвършената.
към текста >>
Как тогава ще се освободим от ограниченията на средата, как ще можем да я надраснем и заживеем със силите на духовния
свят
?
Единството в тяхната проява се ръководи и диктува от вегетативната нервна система. Тя е, която ни свързва чрез храносмилателната система със соковете на плодовете, тя е, която ни дава възможност да чувствуваме и се наслаждаваме на свежестта на планинския въздух. Тази система е, която неуморно подтиква ритъма на физическото ни сърце, тя е, която регулира функцията на всички вътрешно-секретни жизнени жлези, като по този начин хармонира физическия ни растеж паралелно с духовния. Тази вегетативна система е следователно, която ни свързва напълно със силите и формите на средата. В това си състояние обаче нашето тяло ще заприлича на безплодно дърво, което не може да продължи живота си, което, обвързано чрез вегетативната система с физическата среда, не може да надрасне и се освободи от законите й.
Как тогава ще се освободим от ограниченията на средата, как ще можем да я надраснем и заживеем със силите на духовния
свят
?
Кои са нашите посредници, които ще ни свържат със силите на духовния свят? Кои са нашите клони и листа, които ще оползотворят светлината и енергиите на етера? В човека ние намираме една нова нервна система, която липсва, т.е., е недоразвита у животните; това е централната или анималната нервна система (в. бр. № 1 Ж. 3. 1941 г.
към текста >>
Кои са нашите посредници, които ще ни свържат със силите на духовния
свят
?
Тя е, която ни свързва чрез храносмилателната система със соковете на плодовете, тя е, която ни дава възможност да чувствуваме и се наслаждаваме на свежестта на планинския въздух. Тази система е, която неуморно подтиква ритъма на физическото ни сърце, тя е, която регулира функцията на всички вътрешно-секретни жизнени жлези, като по този начин хармонира физическия ни растеж паралелно с духовния. Тази вегетативна система е следователно, която ни свързва напълно със силите и формите на средата. В това си състояние обаче нашето тяло ще заприлича на безплодно дърво, което не може да продължи живота си, което, обвързано чрез вегетативната система с физическата среда, не може да надрасне и се освободи от законите й. Как тогава ще се освободим от ограниченията на средата, как ще можем да я надраснем и заживеем със силите на духовния свят?
Кои са нашите посредници, които ще ни свържат със силите на духовния
свят
?
Кои са нашите клони и листа, които ще оползотворят светлината и енергиите на етера? В човека ние намираме една нова нервна система, която липсва, т.е., е недоразвита у животните; това е централната или анималната нервна система (в. бр. № 1 Ж. 3. 1941 г. „Синтеза на биологичните функции").
към текста >>
Ние ще можем по този начин да вникнем и разучим съдържанието на формите във физическия
свят
, ще можем да се доберем до техния смисъл и обогатим знанието си, като се добираме все по-близко до истината.
1941 г. „Синтеза на биологичните функции"). Тази нервна система лъва възможност на човека да се свърже с нови по-висши енергии, за да прояви нови сили и качества, присъщи на новото му състояние. Така духът и душата ни може да проявят добродетелите си в нашия живот. Чрез тях ние ще можем да сме в контакт със силите на духовния мир и да надраснем средата, в която сме поставени.
Ние ще можем по този начин да вникнем и разучим съдържанието на формите във физическия
свят
, ще можем да се доберем до техния смисъл и обогатим знанието си, като се добираме все по-близко до истината.
Затова Учителят казва: „Хармонията между анималната нервна система и вегетативната обуславя пълния здрав, божествен, духовен и телесен живот”. Днес човек е поставен при най-добрите условия, които би пожелало едно семенце за своето възраждане. Чрез органите и вегетативната система ние сме свързани с всички видими и невидими сили на природата. Остава само едно: ние да използуваме това, което нашите корени ни доставят. Следователно, липсва ни разум, липсва ни достатъчно умствена светлина, достатъчно любов в сърцата, Време е вече да сменим и надраснем състоянието си на покой.
към текста >>
Човекът чрез съдържанието и смисъла на своя живот може да надвиши всички земни сили и форми, като прекрачи границата на духовния
свят
.
Чрез органите и вегетативната система ние сме свързани с всички видими и невидими сили на природата. Остава само едно: ние да използуваме това, което нашите корени ни доставят. Следователно, липсва ни разум, липсва ни достатъчно умствена светлина, достатъчно любов в сърцата, Време е вече да сменим и надраснем състоянието си на покой. Ние не трябва да оставаме в състоянието на зърното, защото, ако не се изявим и надраснем средата и условията, ще изгнием в нея. Състоянието на нашата физика е нашето минало, което трябва да надраснем.
Човекът чрез съдържанието и смисъла на своя живот може да надвиши всички земни сили и форми, като прекрачи границата на духовния
свят
.
към текста >>
82.
СТИХОВЕ - БЕЛМОРЕН, ДИМ. АНТОНОВА
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния
свят
, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния
свят
.
Вместо да се бориш със своя неприятел и да губиш време и сили, прости му от сърце, и ти ще усетиш в себе си радост и разширение; ако не преживееш това радостно състояние, ти още не си простил и сладките плодове на прощението още не си вкусил. Когато ти нанасят най-голямата щета и се колебаеш да простиш или да се защитиш, спри се и се запитай, щетата, която ти нанасят, по-голяма ли е от тази, която Христос претърпя. Ако не е по-голяма, постъпи като Христа. Прощението е за силните, за умните, за любещите и богатите и за всички онези, които искрено се стремят към сила, разумност, любов и богатство. Най-близката и достъпна за всеки човек наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът.
Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния
свят
, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния
свят
.
Самонаблюдението е единственият и най сигурен признак на пробудено съзнание, на висока култура. Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко нисшо в себе си: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота си. Постъпвай така и бъди сигурен, че ти ще станеш слънце за средата, в която живееш, а над теб и в теб все по-мощно ще блести друго едно велико слънце. Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях. Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта.
към текста >>
Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко
нисшо
в себе си: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота си.
Ако не е по-голяма, постъпи като Христа. Прощението е за силните, за умните, за любещите и богатите и за всички онези, които искрено се стремят към сила, разумност, любов и богатство. Най-близката и достъпна за всеки човек наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът. Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния свят, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния свят. Самонаблюдението е единственият и най сигурен признак на пробудено съзнание, на висока култура.
Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко
нисшо
в себе си: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота си.
Постъпвай така и бъди сигурен, че ти ще станеш слънце за средата, в която живееш, а над теб и в теб все по-мощно ще блести друго едно велико слънце. Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях. Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта. Признакът е този: ако при обиди и други страдания търсиш и намираш причините само в себе си и не дигаш ръка за мъст, ти си постъпил в съгласие с любовта. Всички умни и добри хора по света, хората от културата на братството посяват семената на новата култура, Старата култура е омагьосаният кръг на насилието и егоизма, а новата култура е културата на жертвата.
към текста >>
83.
УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Докато научният
свят
обръщаше все повече вниманието си към тия изследвания, намериха се и химиците с техните анализи.
Ейкман разпростри своите изучвания в остров Ява, където затворниците, според ориенталския обичай, се хранеха предимно с ориз, и неговите статистики доказаха: 29% от ония, които се хранеха с пречистен ориз, се заразяваха от бери-беричен полиневрит, докато ония, които се хранеха само с олющен ориз, бери-бери. се проявяваше само 0.1 на хиляда. Той възпроизведе върху животни: гълъби, кучета, и зайчето, търпеливи жертви на човечеството, формите полиневрит, срещнати между затворниците на Ява, и получи постоянни резултати. Той забеляза, че когато животните, хранени с пречистен и обелен ориз, се заразяваха от бери-бери, стигаше да им се даде малко трици, или изварка от трици, за да оздравеят. Логично бе тогава да се предположи, че триците съдържаха предпазни и лечебни вещества срещу лошата форма на болестта.
Докато научният
свят
обръщаше все повече вниманието си към тия изследвания, намериха се и химиците с техните анализи.
Опитаха се да предпазват от заразяване от бери-бери експериментните животни, като им се даваха фосфати и азотни вещества, но бе напразно. През време на опитите нервната система, така тежко засегната и унищожена, предизвикваше прояви, еднакви на ония при отравяне със стрихнин, и после на смъртта! Един млад полски лекар, Казимир Функ, не вземайки под внимание хипотезите, които казваха, че може би се касае за „мъртви храни", в сравнение с „живи храни", възобнови опитите на неговите предшественици и с голяма смелост поде въпроса с химико-биологичен критерий. След много проучвания изолира едно тяло, на което направи анализ; в него намери вещества, които ние химиците наричаме „амини". Тоя продукт, инжектиран в заразени от полиневрит гълъби, предизвикваше незабавното им оздравяване.
към текста >>
Отговорът може да се даде, без да се създават двусмислия; витамините, които днес се наричат също витазими, са химически индивиди, добре познати почти всички; необходими са за редовното функциониране на организмите, от най-
нисшия
до най-висшия и абсолютно незаменими.
Мъчнотията стоеше във факта, че новите вещества се намираха в много малки количества в растенията — в следи, докато химиците имаха нужда от относително големи количества, за да им направят анализ. Тогава, благодарение на едно много голямо име в химията, Фриц Прегл, комуто пишещият е бил ученик, се създаде нов начин за анализиране — микроанализата, която позволява да се различават, от химична гледна точка, безкрайно малки частички на вещества с чудно действие и с които природата е много скъперница. При новия метод, дециграмът е заменен с милиграм, тъй като лабораторната везна е докарана до невероятна чувствителност, до милионна част от грама! И в Италия започна изследването с новите средства на този проблем. * * * След тези предварителни думи, логично е да се запитаме: какво са всъщност тези витамини?
Отговорът може да се даде, без да се създават двусмислия; витамините, които днес се наричат също витазими, са химически индивиди, добре познати почти всички; необходими са за редовното функциониране на организмите, от най-
нисшия
до най-висшия и абсолютно незаменими.
Липсата и недостатъчността на витамини и на вътрешни секреции, за които намекнахме, показва, преди или след тежко нарушение на функциите, затваряне на жизнения цикъл, следователно — смърт. Могат ли витамините да бъдат разгледани като обикновени медикаменти, като напр., аспирина или сулфамидите, способни да излекуват една тежка болест или една група болести? Не. Поне доколкото се касае за една от ония болести, които са следствие на недостатъчност или липса на един или повече витамини, като скрофулите, полиневрита, пелаграта и рахитизмът. На първо време, разделяйки витамините, се говори за „фактор А", „фактор В", фактор С". Днес терминологията е преобразена и рационализирана.
към текста >>
Ето че навлизаме в невероятния
свят
, който ще ни бъде открит само от микровезната.
Витамин А взима участие също в зрението; наистина, пигментът на ретината (мрежеста ципица) „porpora retinica" или rodopsima е съставен от един протеин, свързан с друга химическа група — „ретинен", която на светло се преобръща във витамин А. В сънно състояние, витамин А възобновява ретината. Кой можеше да предугади само преди 50 години, че тази производна на морковите — ретинент, може да се преобрази в един от най-важните фактори на хубавите очи. Други важни функции на витамин А в организма са да предпазва от инфекции, да стимулира образуването на червените кръвни телца, стомашните функции, да подпомага явленията на кърменето и възпроизвеждането. Какво количество витамин А е нужно за правилното функциониране на нашето тяло?
Ето че навлизаме в невероятния
свят
, който ще ни бъде открит само от микровезната.
Средната нужда от витамин А за 24 часа отговаря на милиграма 0.1-0.3, или на милиграма 3-5 каротен. Това количество се съдържа в 60 грама зелена салата, в 30 грама суров телешки чер дроб, в две яйца, в 10 грама масло, в един литър и половина мляко, в две лъжици рибено масло. (следва)
към текста >>
84.
СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В миналото героичността е била повече или по-малко неосъзнавана, резултат на
нисши
инстинкти и подбуди.
Е. ИЗ ДУХА НА ДНЕШНОТО ВРЕМЕ Днешното време, без съмнение, върви под знака на героичността. И тази героичност не е такава, както в други епохи.
В миналото героичността е била повече или по-малко неосъзнавана, резултат на
нисши
инстинкти и подбуди.
Днес героичността е подбуждана от много по-висши интереси: преди всичко социална справедливост, нужда от простор, от въздух, от условие за по-добро развитие. Тя, героичността, е подготвена от високия национален дух за саможертва. Но тя има и още много по-висши подкладки. Съвременната героичност има зад себе си цялата световна наука и техника. Как няма да бъде човек герой, когато се намира в един тежък танк, който може да мине отвсякъде и да устоява досущ на всякакво нападение.
към текста >>
В края на краищата, героичността, под знака на която живее целият днешен
свят
, е една чисто интелектуална — духовна проява.
Но тя има и още много по-висши подкладки. Съвременната героичност има зад себе си цялата световна наука и техника. Как няма да бъде човек герой, когато се намира в един тежък танк, който може да мине отвсякъде и да устоява досущ на всякакво нападение. Как няма да бъде човек герой под закрилата на щуките или тежките крепости. И колко още неща, открития на науката и техниката покровителствуват героичността у съвременния човек.
В края на краищата, героичността, под знака на която живее целият днешен
свят
, е една чисто интелектуална — духовна проява.
Героичността е цяла една сфера на дейност във физиологичния и умствено-духовния живот на отделния човек. От гледището на характерологията, героичността е един сбор от редица добре развити умствени способности, локализирани на определени места на главата. Тези мозъчни центрове френологията ги дава главно около ухото — непосредствено над и зад ухото. Над ухото са центровете на енергичността, която е свързана с разрушителността; над този център е центърът на самообладанието. Зад ухото се намират другите два центъра, които обуславят героичността — центърът на жизнеността и упоритостта и този на борчеството и храбростта.
към текста >>
Много просто — една ще бъде динамичността и проявата на духа, когато висши морални качества владеят човека и общността, като милосърдие, справедливост, съвест, любов към ближните и любов към Бога — висш израз на зачитане свещения живот във всичко като еднородно и съвсем друга ще бъде тази проява на духа, когато господствуват
нисши
чувства.
По-дълбоко погледнато, духът на една общност се обуславя от общите умствени, сърдечни и духовни способности и качества на отделните индивиди, които я съставят. В това отношение, колкото по-висши са духовните и моралните качества на една общност, толкова и духът й е по-висш, по-издигнат и по-силен и крепък. Ясно е, че героичността не е и не може да бъде духът на една личност или общност. Тя може да бъде само една подсилваща форма на изявленията на този дух. И тази проява ще бъде по-различна, колкото по-висш е този дух, колкото по-висши качества се крият в него.
Много просто — една ще бъде динамичността и проявата на духа, когато висши морални качества владеят човека и общността, като милосърдие, справедливост, съвест, любов към ближните и любов към Бога — висш израз на зачитане свещения живот във всичко като еднородно и съвсем друга ще бъде тази проява на духа, когато господствуват
нисши
чувства.
Тогава този дух ще бъде дух на алчност, на груби желания за по-големи придобивки, наречени с разни имена, ще бъде дух на необуздани енергии, борчество и разрушителност. А само висшите морални и човеколюбиви качества могат да обуздаят, катализират и използуват за добри цели тези сили в човека и общността, които инак биха служили само за разрушение. Днешният свят, вследствие едностранчиво развитие на материалистичната наука и техника, вследствие загубване на основните морални принципи и зачитане на човека и другите общности като равни и равностойни по права, санкционирани от самата Природа, от живота, от Бога, както се казва, поради липса на здраво духовно убеждение и правилно разбиране на живота, дойде до една безпътица, до една духовна криза. И като не намери друг изход, тръгна по пътя на нисшите стихии. По този път стигна до още по-голяма безизходност и трудност за всички.
към текста >>
Днешният
свят
, вследствие едностранчиво развитие на материалистичната наука и техника, вследствие загубване на основните морални принципи и зачитане на човека и другите общности като равни и равностойни по права, санкционирани от самата Природа, от живота, от Бога, както се казва, поради липса на здраво духовно убеждение и правилно разбиране на живота, дойде до една безпътица, до една духовна криза.
Тя може да бъде само една подсилваща форма на изявленията на този дух. И тази проява ще бъде по-различна, колкото по-висш е този дух, колкото по-висши качества се крият в него. Много просто — една ще бъде динамичността и проявата на духа, когато висши морални качества владеят човека и общността, като милосърдие, справедливост, съвест, любов към ближните и любов към Бога — висш израз на зачитане свещения живот във всичко като еднородно и съвсем друга ще бъде тази проява на духа, когато господствуват нисши чувства. Тогава този дух ще бъде дух на алчност, на груби желания за по-големи придобивки, наречени с разни имена, ще бъде дух на необуздани енергии, борчество и разрушителност. А само висшите морални и човеколюбиви качества могат да обуздаят, катализират и използуват за добри цели тези сили в човека и общността, които инак биха служили само за разрушение.
Днешният
свят
, вследствие едностранчиво развитие на материалистичната наука и техника, вследствие загубване на основните морални принципи и зачитане на човека и другите общности като равни и равностойни по права, санкционирани от самата Природа, от живота, от Бога, както се казва, поради липса на здраво духовно убеждение и правилно разбиране на живота, дойде до една безпътица, до една духовна криза.
И като не намери друг изход, тръгна по пътя на нисшите стихии. По този път стигна до още по-голяма безизходност и трудност за всички. Дойдоха разрушенията. Изпробва се тяхната стойност. Но ще надделее пак висшето, в което има справедливост, добро и любов за всички.
към текста >>
И като не намери друг изход, тръгна по пътя на
нисшите
стихии.
И тази проява ще бъде по-различна, колкото по-висш е този дух, колкото по-висши качества се крият в него. Много просто — една ще бъде динамичността и проявата на духа, когато висши морални качества владеят човека и общността, като милосърдие, справедливост, съвест, любов към ближните и любов към Бога — висш израз на зачитане свещения живот във всичко като еднородно и съвсем друга ще бъде тази проява на духа, когато господствуват нисши чувства. Тогава този дух ще бъде дух на алчност, на груби желания за по-големи придобивки, наречени с разни имена, ще бъде дух на необуздани енергии, борчество и разрушителност. А само висшите морални и човеколюбиви качества могат да обуздаят, катализират и използуват за добри цели тези сили в човека и общността, които инак биха служили само за разрушение. Днешният свят, вследствие едностранчиво развитие на материалистичната наука и техника, вследствие загубване на основните морални принципи и зачитане на човека и другите общности като равни и равностойни по права, санкционирани от самата Природа, от живота, от Бога, както се казва, поради липса на здраво духовно убеждение и правилно разбиране на живота, дойде до една безпътица, до една духовна криза.
И като не намери друг изход, тръгна по пътя на
нисшите
стихии.
По този път стигна до още по-голяма безизходност и трудност за всички. Дойдоха разрушенията. Изпробва се тяхната стойност. Но ще надделее пак висшето, в което има справедливост, добро и любов за всички. В човека и в общността има сили, които ще служат на една висша Разумност, Която поддържа хармонията и живота във всичко и всред всичко; да служиш на ближния си и да зачиташ еднородното в него, което е общото Божествено във всички; да имаш един идеал за свещеността на живота, който е вечен и разумен по начало; да имаш за идеал да твориш, вместо да разрушаваш — да твориш блага и справедливо да ги разпределяш за полза на всички; да просвещаваш в името на Истината и доброто; да лекуваш — духовно и физически; да сееш и поддържаш мира навсякъде, като истинска творческа основа и условие за живот — ето идеали и цели, които могат да заздравят живота, които могат да изведат човека и човечеството из безпътицата на днешното време.
към текста >>
85.
DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Чрез краските художникът ни говори за психичния
свят
, за състоянието на една душа.
Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието. У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята, е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник? — Художник е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр.
Чрез краските художникът ни говори за психичния
свят
, за състоянието на една душа.
Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния свят на една човешка душа. Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената, висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига. Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит.
към текста >>
Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния
свят
на една човешка душа.
Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието. У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята, е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник? — Художник е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр. Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа.
Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния
свят
на една човешка душа.
Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената, висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига. Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр.
към текста >>
Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен
свят
, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит.
Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа. Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния свят на една човешка душа. Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената, висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига. Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно и после пак слиза на земята.
Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен
свят
, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит.
Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя Истината, само че с други средства — науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото.
към текста >>
Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за
свята
цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува.
Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя Истината, само че с други средства — науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божественото, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. От тук виждаме и целта на истинското изкуство: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди.
Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за
свята
цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува.
От тук е ясно, колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира нисшата човешка природа. Ето защо, можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко нисшо в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата.
към текста >>
Изкуството организира
нисшата
човешка природа.
Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божественото, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. От тук виждаме и целта на истинското изкуство: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. От тук е ясно, колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството.
Изкуството организира
нисшата
човешка природа.
Ето защо, можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко нисшо в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата. Природата е велик художник. Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания.
към текста >>
Ето защо, можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко
нисшо
в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата.
И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божественото, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. От тук виждаме и целта на истинското изкуство: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. От тук е ясно, колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира нисшата човешка природа.
Ето защо, можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко
нисшо
в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата.
Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата. Природата е велик художник. Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания. Художникът върви по нейните стъпки.
към текста >>
Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш
свят
, в който душата живее.
В картините й, изобщо, липсват тъмните, гъсти, материални краски. Изложи както портрети, тъй и пейзажи и натюрморти. В своите портрети тя с вещина се е старала да долови съкровения живот на душата. В този дух е нарисувана картината „Момиче, което съзерцава". Цялото лице е неземно и одухотворено.
Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш
свят
, в който душата живее.
Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят. Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух.
към текста >>
Всичко това символизира вътрешния душевен
свят
.
В този дух е нарисувана картината „Момиче, което съзерцава". Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози.
Всичко това символизира вътрешния душевен
свят
.
Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата. Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние.
към текста >>
При съзерцание на картините му като че ли човек влиза в друг един
свят
.
Всичките са в горния стил. * Иван Тричков е майстор на светлината, въздуха и простора. Този път той излага 57 картини от Белоградчик, Врачанския Балкан и Рила. Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с жизнерадост, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди.
При съзерцание на картините му като че ли човек влиза в друг един
свят
.
Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното Начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост и вяра.
към текста >>
Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен
свят
.
Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното Начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли!
Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен
свят
.
Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира.
към текста >>
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>
86.
СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Но понякога устието на залива се запълва с
нисши
организми — водорасли — и ние преставаме да получаваме импулси от океана.
Нашето тяло и то е подложено на ритмичния закон толкова, колкото и планетите в своето въртене около слънцето. — Тялото, което ние заемаме, прилича на малък залив, вдаден в сушата. Човекът, който вижда само залива, но не вижда морето, може да мисли, че заливът живее по свои собствени закони, обаче в действителност, той е подложен на законите на океана, част от който той съставлява. Точно в същото отношение се намираме и ние към великото море на живота, което се повдига и спуща в своя прилив и отлив, и с ритъма и вибрациите на което ние сме неразделно свързани и непрекъснато им отговаряме. В нормално състояние ние правилно получаваме вибрациите и ритъма от великия океан на живота и отговаряме на тях.
Но понякога устието на залива се запълва с
нисши
организми — водорасли — и ние преставаме да получаваме импулси от океана.
И тогава се нарушава хармонията между ритъма на нашите вибрации и ритъма на вибрациите на океана. Ритъмът в движението на белите дробове се разпространява по цялото тяло и цялата система, и когато действува в хармония с волята, която създава ритмичното движение, лесно ще отговаря на разпоредбите, които идват от страна на волята. Ползувайки се с така добре нагласено тяло, йогите лесно усилват кръвообращението в известна част на тялото. Също така, те могат да направляват усилено нервната дейност в тая част на тялото или в тоя орган, с което го усилват и възбуждат неговата дейност. Енергията, която земята взема от слънцето, е подобна на артериалната кръв у човека, а тая, която изпраща към слънцето, е подобна на венозната кръв.
към текста >>
Така във физическия
свят
всичко се намира във вечно движение или всичко вибрира.
Ако те не подкрепят движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тая възможност само да извърши тази работа. Но кръвта в човешкия организъм се движи благодарение на това, че има един космически импулс в свита, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите небесни тела. И тук ритъмът е закон". Всяко движение е проба от закона на ритъма.
Така във физическия
свят
всичко се намира във вечно движение или всичко вибрира.
От най-малкия атом до най-голямото небесно светило, всичко се движи, няма нищо неподвижно в природата. Ако само един атом преустанови своето движение, то би се разрушила цялата вселена. В непрекъснато движение се извършва великата работа във вселената. На материята непрекъснато действува енергията, като създава безконечно разнообразие от форми и всички тия разнообразни форми са също непостоянни. Те се променят още като се създават.
към текста >>
87.
Песни и танци на Слънцето - Б. Николов
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Това упражнение същевременно е пращане 8 света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и
святото
и затова всички са достойни за любов и обич!
След това идат плавните движения на “Примирението”. Пробудената душа възстановява своите хармонични връзки с Всички същества. Те са близки за нея. Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл.
Това упражнение същевременно е пращане 8 света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и
святото
и затова всички са достойни за любов и обич!
Третото упражнение е “Даване”. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот като раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването, живота за другите е избор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота. Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за велика жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертва всичко, за да получи всичко и стане един от новите хора - брат на всички същества! Когато това съзнание озари човешката душа създават се условия за нейното "възлизане" в красивия път на възхода.
към текста >>
Човешката душа чрез свое- то пробуждане и освобождение пречиства, преобразява и подчинява всичко
нисше
в себе си и така добива всички условия и възможности за постижения и придобивки.
После иде “Пляскането”. Това е радостта на освободената душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство. Същевременно това е радостната вест за всички души, че близо е зората на новия ден, че близо е излизането от тъмните тунели, на слънчеви засмени полянки. Това е радостната вест, че нощта е към края си. Това е зов към всички души да напуснат всяко обезсърчение и обезверяване, защото велики богатства, определени за човешката душа преди създанието на света, ще й бъдат поверени.
Човешката душа чрез свое- то пробуждане и освобождение пречиства, преобразява и подчинява всичко
нисше
в себе си и така добива всички условия и възможности за постижения и придобивки.
Това последното е именно изразено в упражнението “Летене”. Това същевременно е пращане в света на идеята за красотата на новия ден, който иде! Човешката душа мечтае за дългоочаквана духовна пролет. Тя ще дойде тъй сигурно, както иде всяка година външната пролет. Когато цветята отново зацъфтят в градината на човешката душа, пролетта е дошла.
към текста >>
88.
ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
От научно гледище целият
свят
трябва да се упражнява, да е в движение.
На кревата се учи как да играе гимнастика. Съвременнитe хора като не разбират дълбокия смисъл на живота, те се стремят към седящ живот. Седящият живот много се практикува на Изток между факирите на Индия. Но по този начин, някои органи се атрофират. Това е неразбиране на живота.
От научно гледище целият
свят
трябва да се упражнява, да е в движение.
Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява. Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека.
към текста >>
Отрицателните мисли ще дойдат, но ще знаете, че те ви са внушени от
нисши
същества, които искат да ви използват по този начин.
Ако поставят човека в хипнотично състояние и чрез внушение му се предаде мисълта, че той има язва на лицето или на гърба си, той веднага ще започне да усеща съответни болки. Като извадят човека от това хипнотично състояние, той вижда, че няма никаква язва. Това ясно показва, че причината на всяка болест е в мисълта. Всичките болести у човека идват по пътя на внушението. Внушението е един мощен фактор, затова Божествената наука препоръчва човек да държи винаги в ума си само светли и възвишени мисли и красиви образи и картини.
Отрицателните мисли ще дойдат, но ще знаете, че те ви са внушени от
нисши
същества, които искат да ви използват по този начин.
Човек трябва да постави в ума си положителната мисъл, че той е създаден здрав и следователно всяко болезнено състояние не се дължи на нищо друго, освен на мисълта, която той е допуснал в ума си, че е болен. Бог е създал човека да бъде здрав, а не болен. Щом е здрав, той ще може да се освободи от всички онези внушения, които хората са му вложили. Внушенията се дължат и на хората от земята и на ония грешни души, които са заминали за онзи свят, но като грешни не са могли да отидат далеч от земята, а остават да се движат между небето и земята в състоянието на пихтии, които лесно се вмъкват в телата на хората и ги измъчват. Такива грешни същества ги наричат вампири или вампирясали хора.
към текста >>
Внушенията се дължат и на хората от земята и на ония грешни души, които са заминали за онзи
свят
, но като грешни не са могли да отидат далеч от земята, а остават да се движат между небето и земята в състоянието на пихтии, които лесно се вмъкват в телата на хората и ги измъчват.
Внушението е един мощен фактор, затова Божествената наука препоръчва човек да държи винаги в ума си само светли и възвишени мисли и красиви образи и картини. Отрицателните мисли ще дойдат, но ще знаете, че те ви са внушени от нисши същества, които искат да ви използват по този начин. Човек трябва да постави в ума си положителната мисъл, че той е създаден здрав и следователно всяко болезнено състояние не се дължи на нищо друго, освен на мисълта, която той е допуснал в ума си, че е болен. Бог е създал човека да бъде здрав, а не болен. Щом е здрав, той ще може да се освободи от всички онези внушения, които хората са му вложили.
Внушенията се дължат и на хората от земята и на ония грешни души, които са заминали за онзи
свят
, но като грешни не са могли да отидат далеч от земята, а остават да се движат между небето и земята в състоянието на пихтии, които лесно се вмъкват в телата на хората и ги измъчват.
Такива грешни същества ги наричат вампири или вампирясали хора. Човек трябва да се освободи от влиянието на тези грешни души, за да може да прогресира. Но за да дойде до това положение той трябва да мине през ред страдания и опитности, за да се добере до правата и положителна мисъл, която е като броня срещу тези внушения. Затова е и пратен човек на земята - да се учи. А всичко друго, което прави на земята, то не е съществено - това са относителни неща.
към текста >>
И тогава хората, които се съмняват в онзи
свят
, ще станат като акумулатори или проводници на Божествения живот.
Упражненията трябва да се правят така, че всяка клетка да взема участие. За да бъде здрав, човек трябва да се научи да диша през цялото си тяло. Това е здравословно, пълно дишане, при което човек възприема жизнената енергия от природата. Това е нормалният живот, който произтича от здравето. Когато диша пълно, човек се намира в такова състояние, че ако знае как да се постави, животът ще мине през него.
И тогава хората, които се съмняват в онзи
свят
, ще станат като акумулатори или проводници на Божествения живот.
Ето защо добре е човек да дружи с добрите хора, защото не всеки човек може да бъде проводник на този естествен, Божествен живот. В този смисъл, човек не трябва да бъде егоист, да избягва хората. Следователно, когато казвам, че човек трябва да обича ближните си, аз разбирам онзи закон, по който Божественото се проявява. С други думи казано: човек трябва да стане проводник на Божественото. Като обичате ближния си, той ще ви възнагради десет пъти повече заради любовта, която имате към него.
към текста >>
И ние трябва да обичаме Бога, за да се освободим от всички нещастия в този
свят
.
Затова трябва и ти да го обичаш и той да те обича. При това положение Любовта има смисъл. Ако те обичат ти си проводник; ако ти обичаш другите са проводници. Когато Бог ни обича, ние ставаме проводници. Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас.
И ние трябва да обичаме Бога, за да се освободим от всички нещастия в този
свят
.
Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога. Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в света. Любовта освобождава хората от злото в света. Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота в живота. Онзи, който има истинско схващане за Бога се познава по това, че той придобива вътрешен мир, вътрешна сила, вътрешна светлина на ума.
към текста >>
Великата Любов отваря умовете и сърцата на хората, за да могат едни други да си помагат или да бъдат проводници на великите Божии блага, които циркулират из целия
свят
.
Когато животът ви се обезсмисли, намерете един човек, който страда повече от вас и го посетете. Като ходиш пък години наред при страдащите, ти ще дойдеш до едно правилно разбиране на живота. Само по този начин ще разберете, че има нещо дълбоко в живота. Само така ще разберете каква роля играе Любовта в света. Любовта ще ви свърже с всички хора, и те ще ви станат близки, и ще можете да влизате в положението им.
Великата Любов отваря умовете и сърцата на хората, за да могат едни други да си помагат или да бъдат проводници на великите Божии блага, които циркулират из целия
свят
.
Но за да може Любовта да се прояви чрез вас, вие трябва да хармонизирате енергиите в организма си, а това става чрез гимнастическите упражнения. Сега ви пожелавам да бъдете проводници на Божественото. Беседа от Учителя, отпечатана във в. “Братство”, бр. 173
към текста >>
89.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения
свят
са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му.
Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека. Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от грехопадането и продължава и до днес. Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която управлението на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега.
В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения
свят
са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му.
За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия прогрес. Мнозина познават онази истинска история и нейните творци и герои, за които сега ще говоря. Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата. Какво всъщност представлява културата?
към текста >>
“Тази същност се издига от земята към небето и отново слиза на земята, възприемайки силата както на висшите, така и на
нисшите
области на света.
Тази същност прониква цялата вселена. Нейната сила си остава цяла, т.е. неизчерпана, когато се превръща в земя, т.е. когато твори, а не се изразходва.” 5. “Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от грубото, с голямо изкуство” 6.
“Тази същност се издига от земята към небето и отново слиза на земята, възприемайки силата както на висшите, така и на
нисшите
области на света.
По такъв начин ти ще спечелиш слабата на целия свят, затова от тебе ще изчезне всяка тъмнота.” 7. “Тази сила е най-силната от всички сили, понеже тя побеждава и най-изтънчените неща и прониква във всички плътни неща” 8. “Така е бил създаден света”. 9. “Оттук са възникнали неизчислими приспособления, образът на които е изложен по- горе. 10. “Затова аз бях наречен - Хермес Трисмегист /трижди величайши/, тъй като притежавам познанието на трояката философия на всемира, във всичката й пълнота.” 11.
към текста >>
По такъв начин ти ще спечелиш слабата на целия
свят
, затова от тебе ще изчезне всяка тъмнота.” 7.
Нейната сила си остава цяла, т.е. неизчерпана, когато се превръща в земя, т.е. когато твори, а не се изразходва.” 5. “Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от грубото, с голямо изкуство” 6. “Тази същност се издига от земята към небето и отново слиза на земята, възприемайки силата както на висшите, така и на нисшите области на света.
По такъв начин ти ще спечелиш слабата на целия
свят
, затова от тебе ще изчезне всяка тъмнота.” 7.
“Тази сила е най-силната от всички сили, понеже тя побеждава и най-изтънчените неща и прониква във всички плътни неща” 8. “Така е бил създаден света”. 9. “Оттук са възникнали неизчислими приспособления, образът на които е изложен по- горе. 10. “Затова аз бях наречен - Хермес Трисмегист /трижди величайши/, тъй като притежавам познанието на трояката философия на всемира, във всичката й пълнота.” 11. “Пълно е това, което казах за действието на Слънцето”.
към текста >>
Навсякъде в проявеният
свят
има две начала: мъжко и женско, които си взаимодействyвaт и осъществяват света.
Принцип на полярността. Според този принцип всички сили в Битието са поляризирани. 5. Принцип на ритъма, според който навсякъде има приливи и отливи, втичане и изтичане. 6. Принцип на причинността, според който всяко нещо има своята причина и всяка причина произвежда свое последствие. 7. За двойствеността на активното и пасивното начало.
Навсякъде в проявеният
свят
има две начала: мъжко и женско, които си взаимодействyвaт и осъществяват света.
Това накратко са основните принципи на херметичната философия, която е имала и има огромно влияние върху развитието на западноевропейската мисъл. Апогеят на първия импулс, както видяхме достига в Египет, след което продължава на запад и в лицето на Мойсея полага основите на Еврейската, Халдейската и вавилонската култури и заминава още по-назапад, като създава гръко-римската култура. Като родоначалник на тази култура се явява Орфей, пратеник на Бялото Братство, затова и учениците от тази епоха се наричат ”орфисти”. Като продължители на делото на Орфей се явяват Питагор, Платон и Сократ, които дават плът и кръв на идеите му и осъществяват и създават Елинската култура. Като пряк приемник и разяснител в идеите на Орфей се явява Питагор, който е учил в Египет и Вавилон.
към текста >>
Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия
свят
и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие.
Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях.
Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия
свят
и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие.
Те са имали два главни центъра: единият в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море. Но техните общества са пръснати по цяла Палестина и Египет. Името Есей произлиза от сирийската дума “есей”, която значи - лекар, защото тяхната открита деятелност всред народа се е състояла в лекуване физическите и духовни недъзи на хората. Между тях е нямало роби. Всички са били свободни и са работили един за друг, живяли са братски, комунално и са отричали частната собственост.
към текста >>
Александрийската школа синтезира в себе си знанията на херметичната мъдрост и вътрешното знание на Христа, и така синтезирани, ги предава на западния
свят
.
Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3. Гностици, с основател Филон и последователи: валентин, Ориген, Климент Александрийски, свети Дионисий Аеропагит и много други. Към тази школа се числят и Плутарх и Птоломей. Тя носи името Александрийска школа, понеже се е развивала в Александрия.
Александрийската школа синтезира в себе си знанията на херметичната мъдрост и вътрешното знание на Христа, и така синтезирани, ги предава на западния
свят
.
Александрийската школа организира в Александрия голяма библиотека, в която събира ръкописите и съчиненията на всички мъдреци на древността, които биха представлявали едно неоценимо богатство, ако не бяха изгорени от арабите при нашествието им в Египет. Когато втората вълна вече е заляла цялата земя и импулса външно е отслабнал, следствие разливането си в широките народни маси, Бялото Братство дава нов импулс, праща нови свои представители, дава трети импулс. Задачата на този импулс - клон - е да даде методи за приложение и реализиране на Божественото учение в живота - както в личния така и в обществения живот. От този клон излизат всички импулси, които създават Западно-Европейската култура, в нейната положителна част. Този клон минава през Мала Азия и се изявява в силата си в България, в лицето на Богомилското движение.
към текста >>
Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения
свят
.
Рафаел и Микел Анджело също са работили под вдъхновението на розенкройцерите. Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските мислители. В тези интимни и частни посещения на такива избраници, те са разкривали дълбоката си мъдpoст, като са давали нова насока на тяхната мисъл и по такъв начин са упражнявали влияние върху цялата западно-европейска култура. Такъв е случаят например, с Жак Таулер, прочут мистик. Той е бил един от най- знаменитите богослови на своето време.
Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения
свят
.
От този момент в него настава един прелом. Той влиза в едно мистично братство и оттогава става един от прочутите мислители на Западна Европа. Друг подобен пример имаме с Яков Бьоме, който бил прост обущар. Един ден при него идва един непознат. След това посещение той коренно се променя, добива голямо просвещение и става един от най-знаменитите западно-европейски окултисти.
към текста >>
В началото на 20 век Рудолф Щайнер, изнася розенкройцерските идеи най-пълно и най-системно и прави първия опит за широко запознаване на западния
свят
с тези идеи.
Едва ли има мислител в Западна Европа, който да не е бил във връзка с розонкройцерите. Това показва голямата роля, която е играло това движение и голямото влияние, което е оказало върху човешката мисъл. Това е пътя на импулса, който е бил даден още от 9 и 10 век и е имал задача да създаде западно-европейската култура. Също така Сент Ив д’Алвейдър, знаменит окултист, и Фабр д’Оливе голям ясновидец и ориентолог, са израстнали под влиянието на розенкройцерството. Седир, Патос, Барле и всички техни съмишленици и приятели са се развили също под влиянието на розенкройцерството.
В началото на 20 век Рудолф Щайнер, изнася розенкройцерските идеи най-пълно и най-системно и прави първия опит за широко запознаване на западния
свят
с тези идеи.
След него същия опит прави Макс Хайндл, като по такъв начин те, двамата, изнасят публично розенкройцерските идеи, които дотогава са били държани в тесен кръг. Рудолф Щайнер Но дотук не спира дейността на Бялото Братство. Когато третият клон е изпълнил мисията си, Бялото Братство дава нов импулс в света, праща нов клон, който има местопребиваването си вече между славяните и има за задача, както казва Учителят, да подготви славянството за новата - шестата култура, която иде на земята и която ще осъществи християнството на практика. Този четвърти клон - импулс, е сега в началото си и се намира под ръководството на Учителя. Това раздвижване на душата на славяните, което наблюдаваме в течение на 18 и 19 век, се дължи именно на този импулс.
към текста >>
Така първите зари на този импулс, заливат целия
свят
, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя.
Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип. Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света.
Така първите зари на този импулс, заливат целия
свят
, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя.
Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях.
към текста >>
90.
НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В духовния
свят
смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божествения дух носи в себе си.
При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която да не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка е смирението. Това е един от законите на всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен.
В духовния
свят
смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божествения дух носи в себе си.
Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние, ние можем да възприемаме. В човека има зародиш на две раси: Сегашният човек е роден от втората раса, направена от пръст и дух. Хората на първата раса са направени по образ и подобие Божие и вървят по друг път на еволюция. Плътското винаги се бори с духа.
към текста >>
С други думи казано: Колкото повече мъчнотии имате, толкова повече възвишените Братя от другия
свят
се интересуват от вас.
Те трябва да ги преодолеят. Те трябва да се борят с тях, да се сражават, докато ги победят. Като се натъкват на мъчнотии, някои казват: Не е време сега за борба. Мъчнотиите могат да отстъпят, но ти губиш условията, при които можеш да растеш. Мъчнотиите показват, че Божественият Дух съизволява във вас и ви поощрява.
С други думи казано: Колкото повече мъчнотии имате, толкова повече възвишените Братя от другия
свят
се интересуват от вас.
Понеже сега нямате връзка с тези Братя, т.е. с възвишения свят, духовните ви чувства са в спящо състояние. Следователно, енергията, която иде от висшите светове, остава в нисшето ви ecтecтвo, без дa се прояави. Щом направите връзка с Бога, обмяната е правилна, енергията се използва разумно, и мъчнотиите се разрешават лесно. Сега вие искате да бъдете ученици на всемирното Бяло Братство.
към текста >>
с възвишения
свят
, духовните ви чувства са в спящо състояние.
Като се натъкват на мъчнотии, някои казват: Не е време сега за борба. Мъчнотиите могат да отстъпят, но ти губиш условията, при които можеш да растеш. Мъчнотиите показват, че Божественият Дух съизволява във вас и ви поощрява. С други думи казано: Колкото повече мъчнотии имате, толкова повече възвишените Братя от другия свят се интересуват от вас. Понеже сега нямате връзка с тези Братя, т.е.
с възвишения
свят
, духовните ви чувства са в спящо състояние.
Следователно, енергията, която иде от висшите светове, остава в нисшето ви ecтecтвo, без дa се прояави. Щом направите връзка с Бога, обмяната е правилна, енергията се използва разумно, и мъчнотиите се разрешават лесно. Сега вие искате да бъдете ученици на всемирното Бяло Братство. На място е желанието ви, защото там ще научите много нещо. Някои задават въпроса: Де е Бялото Братство?
към текста >>
Следователно, енергията, която иде от висшите светове, остава в
нисшето
ви ecтecтвo, без дa се прояави.
Мъчнотиите могат да отстъпят, но ти губиш условията, при които можеш да растеш. Мъчнотиите показват, че Божественият Дух съизволява във вас и ви поощрява. С други думи казано: Колкото повече мъчнотии имате, толкова повече възвишените Братя от другия свят се интересуват от вас. Понеже сега нямате връзка с тези Братя, т.е. с възвишения свят, духовните ви чувства са в спящо състояние.
Следователно, енергията, която иде от висшите светове, остава в
нисшето
ви ecтecтвo, без дa се прояави.
Щом направите връзка с Бога, обмяната е правилна, енергията се използва разумно, и мъчнотиите се разрешават лесно. Сега вие искате да бъдете ученици на всемирното Бяло Братство. На място е желанието ви, защото там ще научите много нещо. Някои задават въпроса: Де е Бялото Братство? - в самите вас.
към текста >>
преминаването в Божествения
свят
, който осмисля живота ви.
Наистина Бялото Братство влиза в положението ви и ви помага да решите правилно своите мъчнотии. Сега сме в края на века, няма какво повече да очаквате. Сегашната епоха е почти завършена. Отсега нататък нищо ново не може да ви се даде. Новото е връзката ви с Бога, т.е.
преминаването в Божествения
свят
, който осмисля живота ви.
В Божествения свят няма помен от грях. Там на мястото на греха стои благочестието. Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва. Сега всички вие искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас е смирението.
към текста >>
В Божествения
свят
няма помен от грях.
Сега сме в края на века, няма какво повече да очаквате. Сегашната епоха е почти завършена. Отсега нататък нищо ново не може да ви се даде. Новото е връзката ви с Бога, т.е. преминаването в Божествения свят, който осмисля живота ви.
В Божествения
свят
няма помен от грях.
Там на мястото на греха стои благочестието. Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва. Сега всички вие искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас е смирението. Да ходите с набедени глави, това не е смирение.
към текста >>
Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения
свят
.
Питате: Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората? Щом е така, да приложим смирението, като първо условие в живота. - Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност - каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри - добродетелта прави човека устойчив.
Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения
свят
.
Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички потънкости да не се лъже. Ученикът трябва да бъде още благороден и великодушен. Значи, честност, доброта, интелигентност и благородствно, това са четири качества, присъщи на ученика.
към текста >>
91.
Димитър Голов (1863-1917)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Духовният
свят
е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел.
Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини. Надявам се писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духа, там има свобода, такова душевно състояние е драгоценно. Бъдете уверени, приятно ми е като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по- отблизо с бъдещето, което ни очаква.
Духовният
свят
е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел.
Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е го ворил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си.
към текста >>
“Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е
свято
”.
В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие.
“Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е
свято
”.
Какви чудни думи! Какво велико значение! “Моят ангел”, казва Господ “ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онези, които любя”. И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите и в него всички живеят”.
към текста >>
И действително пред очите на душата ни, се разкрива един
свят
, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни.
На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето.
И действително пред очите на душата ни, се разкрива един
свят
, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни.
“Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение”. И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ, да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче, Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в домът на нашия Небесен Баща има много жилища определени за нази.
към текста >>
Висшите и
нисши
духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ за нашия ум.
В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания, ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръгът на нашата воля, когато иде по съгласие и вън от кръгът на нашата воля, когато прониква несъзнателно.
Висшите и
нисши
духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ за нашия ум.
Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие, нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим от къде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание и по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ний го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду умът и сърцето ни.
към текста >>
Също както във физическия
свят
, когато един лъч минава от една по-рядка среда към едно лъжливо местоположение на предмета.
Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръгът на нашата воля, когато иде по съгласие и вън от кръгът на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ за нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие, нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим от къде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание и по форма ни се вижда твърде бедна и простичка.
Също както във физическия
свят
, когато един лъч минава от една по-рядка среда към едно лъжливо местоположение на предмета.
Кой не знае, че изображението на много предмети ний го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду умът и сърцето ни. Защото образа на коя да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието, чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот приспособени към различни цели на вселената. Посредством умът, ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето, тяхното значение.
към текста >>
По тази причина нещата на Духовния
свят
са вечни.
Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите, а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма. Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не променя своята тяжест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието.
По тази причина нещата на Духовния
свят
са вечни.
Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворна сила. И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”. Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език.
към текста >>
Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този
свят
, за който се приготовляваме.
Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворна сила. И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”.
Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този
свят
, за който се приготовляваме.
Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас.
към текста >>
Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния
свят
, че има нещо повече от това, което виждаме.
Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас. “Днес ако чуете гласа му”, казва Писанието, “не ожесточавайте сърцето си” т.е. ако Господ ви посети не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост.
Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния
свят
, че има нещо повече от това, което виждаме.
Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази. “Не са ли те всички служебни духове провождаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение” /Евр. 1:14/ Бог е около нас навсякъде. “в Него живеем и се движим”, казва Павел. За сега като завършвам до тук с предмета, ще ви помоля, ако обичате да ми изпратите някои от вашите съобщения със следващото писмо, за да ги прочета.
към текста >>
Този народ на вас гледа, вие сте светила и нека вашите светилници да светят, за да могат человеците като ви гледат да прославят вашия Отец, който е горе на небето на Неговата воля е най-доброто в този
свят
и Нему като служите ще имате всички земни и небесни блага.
За вази аз съм определил да извършите много работа за мене. Работата - това е моето благословение за вас. Зная вий често се смущавате, често се обезсърчавате, често се съблазнявате, но бъдете верни, както съм и Аз верен. Вий сами ще видите какво бъдещето ще ви донесе от Мене. Мен вие ще познаете по моите дела.
Този народ на вас гледа, вие сте светила и нека вашите светилници да светят, за да могат человеците като ви гледат да прославят вашия Отец, който е горе на небето на Неговата воля е най-доброто в този
свят
и Нему като служите ще имате всички земни и небесни блага.
Мир да бъде с вас и всички ваши братя. /Специалния подпис на Учителя/ Мария Казакова участвала в Годишните срещи на веригата - от 1903 до 1908 година. Заминала си на 56 год. Възраст, дълбоко убедена, че г-н П. Дънов е Лъч от Господния Дух.
към текста >>
92.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия
свят
, които отново въздействат на физическия свет.
Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло. Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието. Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото.
Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия
свят
, които отново въздействат на физическия свет.
Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата. Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек. Вкусил веднъж от дървото на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите грехове до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото. Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото. И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото.
към текста >>
Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите
нисши
страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата.
Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието. Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет.
Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите
нисши
страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата.
Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек. Вкусил веднъж от дървото на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите грехове до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото. Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото. И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото. Нищо не е оставено на случайността.
към текста >>
93.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ясно е следователно, че и във физическо и в духовно отношение светлината е враг на всичко
нисшо
, болестотворно.
Освен това установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти. Напоследък на запад се правят усилени изследвания върху физиологичното действие на слънчевата светлина и частно на цветните лъчи. Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните добити по експериментален път са задоволителни, за да дадат потик на по-нататъшните изследвания в тази посока. С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждаше върху всички високо организирани индивиди и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др.
Ясно е следователно, че и във физическо и в духовно отношение светлината е враг на всичко
нисшо
, болестотворно.
Ето защо тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуването на разните болести. Впрочем не само като лечебно средство може да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм. Онова разнообразие от условия, които обуславят развоя на целия органически свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето. Самата енергия на слънцето носи в себе си цял един регистър от специфични влияния, които се менят непрекъснато, в живата смяна на редица ритмични вълни. Преди всичко енергията на слънцето така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество.
към текста >>
Онова разнообразие от условия, които обуславят развоя на целия органически
свят
на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето.
С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждаше върху всички високо организирани индивиди и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др. Ясно е следователно, че и във физическо и в духовно отношение светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно. Ето защо тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуването на разните болести. Впрочем не само като лечебно средство може да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм.
Онова разнообразие от условия, които обуславят развоя на целия органически
свят
на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето.
Самата енергия на слънцето носи в себе си цял един регистър от специфични влияния, които се менят непрекъснато, в живата смяна на редица ритмични вълни. Преди всичко енергията на слънцето така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм и в деня има прилива и отлива на слънчевата енергия: от 12 часа полунощ до обед трае прилива, а от пладне до 12 часа среднощ — отлива.
към текста >>
94.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя разви
нисшите
животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията.
Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване.
Тя разви
нисшите
животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията.
Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“.
към текста >>
Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял
свят
, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи!
Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто.
Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял
свят
, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи!
Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф.
към текста >>
Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял
свят
, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума.
(следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи! Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос.
Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял
свят
, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума.
но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М. Арнаудов *** На Планината. Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта.
към текста >>
Не се лъжете — желаещият е още в тоя
свят
.
A тее — учениците, прилепили глава до глава, бяxa станали само очи, които дебнеха и уши които жадуваха. — Искате? Но онзи който иска — няма! И който търси —не е намерил. А който но е намерил — не може да дава!
Не се лъжете — желаещият е още в тоя
свят
.
— Но, Учителю, запита ученикът на който душата гореше от стремеж, като връх снежен огрян от изгряващото слънце: не трябва ли ний да желаем поне да бъдем добри? — Учителят се усмихна леко. Облаци отбулиха планините и сенки затичаха по полетата далеч пред тях, където се стелеше многохиляден град. — Ако лошият човек прави малкото добро, което може — той е добър човек; И ако добрият не прави доброто което може — той е лош човек! — Та нищо ли да не желаем тогава?
към текста >>
95.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Hямa да има бедни и богати,
нисши
и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора.
когато са безполезни или вредни за себеподобните. Хора, които всякога да обичат повече от себе си човечеството. Такива хора, такива християни са нужни. А щом дойдат тия хора, щом се променят, подобрят и облагородят днешните хора, тогава ще се промени и подобри и всичко външно: властта, условията, наредбите, живота. Всички ще се обичат и ще жертват време и средства само за да си помагат, само да се улесняват в живота.
Hямa да има бедни и богати,
нисши
и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора.
Т. Ч. Болестите и молитвата Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати. И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят. Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със становището, което заема по него г. Софрони Ников в своето писмо - циркуляр от 1.
към текста >>
И ний знаем от историята на християнската църква, че много мирски лица станаха светии и чрез своите молитви и чрез своята
святост
маса чудеса са правили.
Църква (защото иначе трябваше да се приеме, че всеки свещеник на тази църква може да получи резултатите, които той е получил, което е абсурд), а защото Софрони Ников е правил тези молитви, това ходатайство пред Небето. И той, според нас, е помогнал на болни с ликвидирана или почти ликвидирана карма за дадена болест. Изключението от това правило е тежка жертва, каквато малцина заслужават ... Който има вложени капитали в една банка, щом даде някому чек до тази банка, тя го осребрява. Този закон има известно приложение и в духовно отношение. Христос каза на своите последователи: „Ако имате вяра, ще правите и по-големи чудеса от тия, които Аз правя".
И ний знаем от историята на християнската църква, че много мирски лица станаха светии и чрез своите молитви и чрез своята
святост
маса чудеса са правили.
А знаем от същата история, че много папи, владици и попове с делата си са конкурирали и най-големите грешници-безбожници ... (следва) Тайната на очите (По D-r М. Madaus) Една синтетична наука, която хвърля нова светлина върху съществото — човек. Окото е микрокосмос и има отношение към макрокосмоса. Една задача е поставена от вековете — да се себепознаем, а от тук към висше познание. Тайната на очите!
към текста >>
96.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но когато ние достигнем до Христовото съзнание, до мъдростта на Христа, който е в нас, ний трябва да употребяваме това знание за великата цел на освобождаването ни от влиянието на
нисшите
сили.
Толкова много примери от тоя род са наблюдавани, че те ни дават достатъчни материал, с помощта на който да се изгради закона, с който биолога да работи. В същност това са няколко общоприети факти — приети от хората на науката — и за учениците на Мъдростта те са видимите резултати на невидими причини, които пък в същност са разумни сили, работещи в съгласие с известни закони, един от които е законът за цикъла, универсален в своето действие. Но ще можем ли някога така да употребим своето знание във всекидневния си живот, че да можем да напредваме съзнателно? В третото послание към Галатяните ние четем: „Защото законът бе нашия учител, който трябваше да ни заведе при Христа, за да можем да се оправдаем пред Него чрез вярата: но след като вярата дойде, ний нямаме вече нужда от този учител." Тук ние виждаме необходимостта да бъдем „под закон“. Докато ние сме още деца в познанието (а мнозина са доволни да си останат такива), учейки нашите уроци в училището на живота, ний трябва да бъдем управлявани от закона.
Но когато ние достигнем до Христовото съзнание, до мъдростта на Христа, който е в нас, ний трябва да употребяваме това знание за великата цел на освобождаването ни от влиянието на
нисшите
сили.
Чрез разбиране на закона за цикъла във вътрешния, душевния ни живот, ние се освобождаваме в безграничната свобода на по-обширни действащи, безгранични в своята дейност закони. Защото. макар че ние никога не можем да се надигнем над закона, все пак можем да се издигнем до степен, където по-раншните закони представляват само един надминат стадий. В това именно се състои съзнателната еволюция. Нека се постараем да разгледаме как ний можем да употребим познанието на закона за цикъла, за да ускорим развитието си. Човешкият живот е също така обект на закона за цикъла, както са слънчевата система и атома.
към текста >>
Мили младежи, от вас зависи, от сегашния ви избор зависи да достигнете това, което липсва на днешния
свят
, да достигнете един озарен от красота и щастие живот, в който да цари само мир и любов, който с песен и радост се преминава от люлката до гроба, или пък да дочакате само страдания и разочарования, да плачете и проклинате живота и съдбата си.
И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие, младежи, да тръгнете по тоя любим за днешното мнозинство път и така да осигурите в живота си и в живота на бъдещето поколение същите резултати? Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя. По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ. А и всички най-велики умове, най-светли и благородни души са вървели по тоя път.
Мили младежи, от вас зависи, от сегашния ви избор зависи да достигнете това, което липсва на днешния
свят
, да достигнете един озарен от красота и щастие живот, в който да цари само мир и любов, който с песен и радост се преминава от люлката до гроба, или пък да дочакате само страдания и разочарования, да плачете и проклинате живота и съдбата си.
От вас зависи и едното и другото. Мили младежи, нима вий можете още да се двоумите? Живота иска от вас да го обгърнете изцяло и да го изживеете напълно. Само тъй ще получите всичките му блага. Справете се с вашите гибелни желания, които ви отклонявате от вашите истински блага в живота и напред по пътя на човеколюбието и взаимопомощта!
към текста >>
97.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живеем днес в едно време, когато пред очите ни се руши цял един
свят
, цял един строй, цял един мироглед, основани върху пясъка на лъжливото схващане на живота, изградени в общия стремеж към егоистично добруване и лично надмощие и поради това носещи в себе си, от самото си начало, бацила на разрушението.
П.) С какво се храните? Разни Ако българите знаеха! ... Ако българите знаеха силата на Правдата и ако постъпваха винаги само по нея, те не биха били днес в това си положение. Ако българите знаеха, че с днешното си поведение те градят условията, в които ще се намерят утре, те не биха повтаряли пак старите си грешки. Ако българите знаеха, че няма друг защитник на слабите, освен Правдата, те биха престанали да се уповават на силата.
Живеем днес в едно време, когато пред очите ни се руши цял един
свят
, цял един строй, цял един мироглед, основани върху пясъка на лъжливото схващане на живота, изградени в общия стремеж към егоистично добруване и лично надмощие и поради това носещи в себе си, от самото си начало, бацила на разрушението.
Живеем в една епоха, която е не вече в периода на своето зараждане, не в периода на своето растене и изграждане, не и в периода на своето цъфтене, но която е вече в периода, в който дава своите плодове, които ние вече вкусваме и виждаме, че са горчиви. Живеем в една епоха, когато ясно се вижда, че това, което е положено в основите на съвременната цивилизация, че идеите, принципите схващанията, отношенията, които са изградили тази цивилизация, са фалшиви, противоречиви, неустойчиви и носят в себе си бацила на своето разрушение. Няма Правда в основите на съвременната цивилизация, — това е нейния основен грях, за това е тя толкова неустойчива, затова и днес изправена пред катастрофа. Днес целият свят, цялото човечество, а и българите заедно с тях, страдат от липса на Правда в живота им. Отсъствието на Правда в цялата съвременна цивилизация е обусловено от човешкия егоизъм.
към текста >>
Днес целият
свят
, цялото човечество, а и българите заедно с тях, страдат от липса на Правда в живота им.
Ако българите знаеха, че няма друг защитник на слабите, освен Правдата, те биха престанали да се уповават на силата. Живеем днес в едно време, когато пред очите ни се руши цял един свят, цял един строй, цял един мироглед, основани върху пясъка на лъжливото схващане на живота, изградени в общия стремеж към егоистично добруване и лично надмощие и поради това носещи в себе си, от самото си начало, бацила на разрушението. Живеем в една епоха, която е не вече в периода на своето зараждане, не в периода на своето растене и изграждане, не и в периода на своето цъфтене, но която е вече в периода, в който дава своите плодове, които ние вече вкусваме и виждаме, че са горчиви. Живеем в една епоха, когато ясно се вижда, че това, което е положено в основите на съвременната цивилизация, че идеите, принципите схващанията, отношенията, които са изградили тази цивилизация, са фалшиви, противоречиви, неустойчиви и носят в себе си бацила на своето разрушение. Няма Правда в основите на съвременната цивилизация, — това е нейния основен грях, за това е тя толкова неустойчива, затова и днес изправена пред катастрофа.
Днес целият
свят
, цялото човечество, а и българите заедно с тях, страдат от липса на Правда в живота им.
Отсъствието на Правда в цялата съвременна цивилизация е обусловено от човешкия егоизъм. Човешкият егоизъм е изгонил Правдата от живота. Той е подкопал основите, проял е корените на този живот затова той е причина за всички съвременни нещастия. Човешкият егоизъм има две главни прояви: първо, личен егоизъм (тук можем да смятаме не само чисто индивидуалния, но и т. н. класов, съсловен, професионален и семеен егоизъм) и второ — национален егоизъм.
към текста >>
Единение на всички търсещи новия живот — в страната и по целия
свят
.
Ванек, И. Рьоснер, Л. Дааид — върху спиритизма, история, цел, бъдещност. Единодушно се подчерта необходимостта от един нов живот на братство, чистота, любов и мир. Вегетарианство, трезвеност са необходими като първо стъпало.
Единение на всички търсещи новия живот — в страната и по целия
свят
.
Вечерта — представление: „Отвъд гроба" от театралната група — прекрасни сцени, илюстриращи истините за безсмъртието на душата. Втория ден — организационни. Екскурзия до върха Радхош и големите заводи Виткович. П. Г. П. С какво се храните?
към текста >>
— то внася също в неговия духовен организъм качествата, страстите, влиянията на един по-
нисш
душевен живот.
Малцина знаят. че употребата на животинска плът за храна на човечеството спира неговата еволюция. И ако днес в живота на хората има още твърде много животинско, то една от най главните причини за това е употребата на месна храна. Месото внася в човека не. само физическа отрова.
— то внася също в неговия духовен организъм качествата, страстите, влиянията на един по-
нисш
душевен живот.
Вън от това — може ли нашата съвест да бъде спокойна, когато ние проливаме кръвта на своите по-малки братя за да се нахраним с телата им? Не е ли това противоестествено? Не е ли то престъпление пред закона за всемирното братство? Храненето не е маловажно нещо. В живота над всичко стои Божествената Справедливост и тя постоянно ни говори: „Докато човек продължава да убива животните, дотогава и неговата кръв ще се лее“.
към текста >>
98.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Старият
свят
сам създава своите гробари.
Нашите оръжия са: правдата, любовта, разумността. Ние с насилие не си служим и никога не ще си служим. Нашата задача не е да разрушаваме, а да градим: Да създаваме новия строй, новия човек, новите обществени и лични отношения. Да пробуждаме новото съзнание за колективност и единство на целокупния живот, на всички хора и народи. За разрушението и погребението на старото има кой да се грижи.
Старият
свят
сам създава своите гробари.
Ние ще градим, а старото само ще се руши, защото такъв е Божественият закон на живота. А който, заради своите егоистични интереси, защищава старото, той е против живота, против еволюцията, против Бога. Обвиняват още г. Дънов, че бил заграбил имотите на свои последователи. Но защо не посочат един конкретен пример?
към текста >>
В разврат е потънало и самото духовенство, в лицето на неговите висши и
нисши
представители, разврата се шири безпрепятствено всред цялото общество, чиито духовни пастири са нашите свещеници и владици, но те не искат да видят това, а хвърлят своите грехове на Бялото Братство.
Такива случаи има много. Те са, които създават духовната връзка между Учител и ученици, а не някакъв хипнотизъм и др. измислици. Най-после, обвиняват г. Дънов, че проповядвал разврат и разрушение на семейството. Но кой е този слепец, който да не знае къде е разврата — дали в обществото на Бялото Братство или вън от него — в средите, които православната църква счита за свое паство?
В разврат е потънало и самото духовенство, в лицето на неговите висши и
нисши
представители, разврата се шири безпрепятствено всред цялото общество, чиито духовни пастири са нашите свещеници и владици, но те не искат да видят това, а хвърлят своите грехове на Бялото Братство.
Та нали само преди няколко дни пресата изнесе свидетелски показания във връзка с делото на Чолаков, юрисконсулта на синода, че в самия „св. синод" от негови висши чиновници е вършен разврат или поне опити за това? Та защо избяга преди десетина дни, подгонен от населението, един свещеник от Врачанско? Защо бе убит през тази есен от една жена един свещеник от Кюстендилско? Къде, тогава, е разврата, г-да духовници, — в Бялото Братство или всред самите вас?
към текста >>
99.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И задрънкаха отново в ръцете си ключовете на тоя и оня
свят
.
Истината, любовта и красотата, въплотени в неговия живот, намериха своите последователи, готови да отидат на смърт за делото на Божествения Учител. Гониха ги, измъчваха ги, избиваха ги! На кръст ги разпъваха, на зверовете ги даваха да ги разкъсват — нищо не помогна! Христовото слово все по-силно и по-силно звучеше и почваше да тържествува над силите на тъмнината въпреки безбройните жертви. И тогава старите фарисеи-лицимери, гонители и убийци на Христа и всичко Христово в живота, хитро и безшумно свалиха своята стара, изтъркано вече маска, в която всички ги познаваха и се явиха пред света с нова такава — маската на християнството, маската на Христови проповедници и представители тук на земята.
И задрънкаха отново в ръцете си ключовете на тоя и оня
свят
.
Черпещи силата си от земната власт, те започнаха отново да гонят и изгасяват всяка появила се светлина в живота, да умъртвяват всеки праведник, да обсипват с хули и клевети всеки, който сочи Истината. Гонения, клади, отлъчвания, подстрекателства, — ето средствата с които си служат тъмните сили, облечени в християнска маска за унищожение на „еретиците" и „сектантите". Така е било до сега. Така е и днес. Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина.
към текста >>
И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния
свят
, и което е причината за кризата в социалния живот на народите.
Бомба или нож убива своя брат. безразлично от своята или чужда нация, и един див наш прадед, който с дърво или лък убива своя ближен? Разликата е в „културните“ средства, с които си служи съвременния човек! Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец. Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия, жестокости и пр.
И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния
свят
, и което е причината за кризата в социалния живот на народите.
Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос.
към текста >>
държавата, в лицето не всичките й висши и
нисши
функции трябва де отстъпи от това първествуващо място, което заема днес в живота на народа, да вземе едно скромно, естествено, зависимо положение, да се превърне от господар в слуга, от паразит в истински помощник на народа, който е същината на това, което подразбираме под думите: родина, отечество, България, а не държавната машина. Ножици.
Но да са само заплатите. Харчат се стотици милиони за излишни работи. Изобщо, държавния механизъм е извънредно много усложнен украсен, станал е прекалено скъп за падналите сили на народа. Той е изгубил своята естествена форма, своето зависимо положение, а се е превърнал в един чудовищен зловреден нарастък върху тялото на народа, който изсмуква сетните му сили и заплашва да го погуби. Ето защо.
държавата, в лицето не всичките й висши и
нисши
функции трябва де отстъпи от това първествуващо място, което заема днес в живота на народа, да вземе едно скромно, естествено, зависимо положение, да се превърне от господар в слуга, от паразит в истински помощник на народа, който е същината на това, което подразбираме под думите: родина, отечество, България, а не държавната машина. Ножици.
големи ножици са нужни ! Но нужни са също така и големи хора, които да могат да си послужат с тях! Тия хора трябва да дойдат! Иначе — България е загубена. В чужбина Японско-китайската война се приключи, но преговорите още се водят без де са достигнали пълно съгласие.
към текста >>
и затова сега идат лекари от невидимия
свят
да ги лекуват.
Така и ние когато любим, когато извършим едно добро дело, Бог е който ще се грижи за плодовете на нашата любов. Люби и за плодовете не мисли. * Каквото и да кажат хората за тебе или за твоите приятели, облей ги с мощното чувство на един любящ дух. Г. Тахчиев Словото на Учителя Новото време „До последно време" Данаил, гл. 12 От 8000 години хората са болни от една болест.
и затова сега идат лекари от невидимия
свят
да ги лекуват.
Тази болест е греха. Като епидемия се е разпространила тя п целия свят, покварила е човешките мисли, чувства и сетива и затова те не функционирал, правилно. Някои казват, че законите са постоянни. Напротив няма нищо по непостоянно от човешките закони. И какво лошо има в това, хората да живеят без закани?
към текста >>
Като епидемия се е разпространила тя п целия
свят
, покварила е човешките мисли, чувства и сетива и затова те не функционирал, правилно.
* Каквото и да кажат хората за тебе или за твоите приятели, облей ги с мощното чувство на един любящ дух. Г. Тахчиев Словото на Учителя Новото време „До последно време" Данаил, гл. 12 От 8000 години хората са болни от една болест. и затова сега идат лекари от невидимия свят да ги лекуват. Тази болест е греха.
Като епидемия се е разпространила тя п целия
свят
, покварила е човешките мисли, чувства и сетива и затова те не функционирал, правилно.
Някои казват, че законите са постоянни. Напротив няма нищо по непостоянно от човешките закони. И какво лошо има в това, хората да живеят без закани? Щом има закони в една държава. това показва че там има престъпници.
към текста >>
зад развълнуваното море на неговия ум, има един
свят
тих и спокоен.
За него той е създаден. Следователно, законът не е нещо меродавно, Противоречия в света сами по себе си не съществуват. Противоречията ние ги създаваме. В природата съществува една вечна вътрешна хармония. Ние я чувстваме: и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си, ще види че в душата му.
зад развълнуваното море на неговия ум, има един
свят
тих и спокоен.
Ако този свят на вечна хармония не съществуваше, ние не бихме могли да живеем на земята. Когато океанът се развълнува, има вълни високи до 20 метра. Но, питам, до дъното си ли е развълнувал той? — Не, под 50 — 103 метра всичко е тихо и спокойно. Там даже не подозират, че горе има вълни.
към текста >>
Ако този
свят
на вечна хармония не съществуваше, ние не бихме могли да живеем на земята.
Следователно, законът не е нещо меродавно, Противоречия в света сами по себе си не съществуват. Противоречията ние ги създаваме. В природата съществува една вечна вътрешна хармония. Ние я чувстваме: и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си, ще види че в душата му. зад развълнуваното море на неговия ум, има един свят тих и спокоен.
Ако този
свят
на вечна хармония не съществуваше, ние не бихме могли да живеем на земята.
Когато океанът се развълнува, има вълни високи до 20 метра. Но, питам, до дъното си ли е развълнувал той? — Не, под 50 — 103 метра всичко е тихо и спокойно. Там даже не подозират, че горе има вълни. Същото нещо е и с човека.
към текста >>
При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия
свят
“.
Магарето може да носи много икони на светии на гърба си, но това не значи че и то е станело светия. Много хора в секта носят свети идеи, но си остават като магарето с иконите на гърба. Някой спуснал ръце и станал сериозен. Нима Господ се нуждае от такива светии? Не, той се нуждае от хоро весели, жизнерадостни.
При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия
свят
“.
Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е досвършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророка и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи живота му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговия ум?
към текста >>
Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия
свят
“.
Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи живота му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговия ум? Чудно е когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил. Но, без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа!
Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия
свят
“.
Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания. Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например кой от вас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близко до Христа.
към текста >>
В горния
свят
не можеш да еволюираш, там условията са други.
Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял Христос, ако няма прераждане". Прераждането трябва да бъде разбрано правилно: то ни показва любвеобилността на Бога, който иска да ни избави от всички трудни условия, да ни подари нов живот. Съгрешил си в един живот. тялото ти е съсипано от разни болести. Умираш, и спираш еволюцията си.
В горния
свят
не можеш да еволюираш, там условията са други.
Господ те праща с нови сили на земята, да продължиш усъвършенстването си. Какво лошо има в това? Къде е тук престъплението? Но, някой богослов бил казал, че това не е вярно. Та този богослов да не е съветник на Бога?
към текста >>
„Братство“, в стремежа си да даде доказателства за реалността на свръхфизичния
свят
, възнамерява да открие във вестника отдел „духовна опитност“, в който да се поместват добре проверени опитности, говорещи ясно за съществуването на духовния
свят
.
Това е новият и спасителен път на Христа, открит тъй отдавна. Той се извива пред нас и се губи в далечината нагоре ... Но ще го видим ли със своя помрачен духовен поглед и ще се устремим ли по него, за да достигнем благото и смисъла на своя земен живот, или още ще се лутаме, ще се губим по старите пътища, изморени, отчаяни, загубили всяка радост и светлина? — От нас и само от нас зависи и едното и другото. Т. Ч. Вести Редакцията на в.
„Братство“, в стремежа си да даде доказателства за реалността на свръхфизичния
свят
, възнамерява да открие във вестника отдел „духовна опитност“, в който да се поместват добре проверени опитности, говорещи ясно за съществуването на духовния
свят
.
Затова молим тия наши читатели, които са преживели или знаят подобни случаи, особено такива, които имат характер но доказателства, да ни ги съобщават за поместване във вестника. Тия от нашите читатели, които желаят да разпространяват, нашите издания: „Защо вярвам в безсмъртието на човека“ и „Човек и Бог“, ще им се прави 30 не сто отстъпка. Г-н и Г-жа Ууд, видни деятели и Теософското Общество посетиха България през м. април. като държаха няколко сказки в София. Г-н Софрони Ников държа в Севлиево 3 сказки на 18, 19 и 20 април на обща тема „Умрелите са живи“.
към текста >>
В своето духовно прозрение, той долови и изнесе пред учения
свят
редица закони, които разтърсиха из основи всички дотогавашни понятия във физиката.
Те ще се чувстват неразривно свързани с космичния живот и ще реализират новия, щастлив, мирен, братски живот на земята. Професор Алберт Айнщайн, според съобщенията на някои вестници, щял да напусне Германия и де се премести завинаги да живее и работи в Калифорния, САЩ. Причината за това била постоянните нападки, на които той бил подложен от страна на крайните националистични и антисемитски кръгове. Ако това стане, то ще бъде голяма загуба за Германия причинена й от нейните необуздани шовинисти, и едно излишно доказателство, че истински издигнатият и напредничав ум ще бъде непременно гонен и преследван от своите съвременници. По своя духовен ръст, като човек и като учен, професор Айнщайн е далеч изпреварил своите съвременници и затова е неразбран, и преследваш, в страната, дето работи.
В своето духовно прозрение, той долови и изнесе пред учения
свят
редица закони, които разтърсиха из основи всички дотогавашни понятия във физиката.
Заедно с Ромен Ролан и други гиганти на духа, той се обяви смело против войната, войнствения дух и въоръженията и неотдавна публикува едно писмо против задължителната военна служба. През време на пребиваването си в Америка миналата година, той заяви, че вярва в силата и значението на личния отказ и че е достатъчно само 2 на сто от мобилизираните да откажат да се явят. за да бъде осуетена войната. Айнщайн също се е занимавал и проявява голям интерес към окултните явления, с конто мнозина съвременни учени се страхуват да се занимават, за да не им падне реномето като хора на положителната наука. Както се вижда, и в трите тия области, той се явява като истински революционер, т. е.
към текста >>
100.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дайте му правилна насока на живота, създайте му цел, велика и
свята
, цел.
Той трябва да разбере ясно какво иска и къде отива. Той трябва да си създаде разумна цел в живота и да насочи всичката си енергия към достигането й! Направи ли това, той е вече в правия път и рано или късно ще достигне целта си. Светлина, повече светлина е нужна на човека, а не външни условия. Условията той сам ще си ги създаде.
Дайте му правилна насока на живота, създайте му цел, велика и
свята
, цел.
която да въплъщава щастието, свободата и красотата на целокупния живот на земята, дайте му един мощен потик, чрез своя собствен пример, към постигането на тази цел, и той ще създаде новите условия за щастлив живот на земята, ще си възвърне „земния рай“. Да приемем разумното, доброто, красивото, да насочим всичките си сили към неговото достигане, тогава злото само по себе си ще падне и пътя ни към щастието ще бъде оправен. До променим стрелката на нашия живот, да променим нашата цел, нашия идеал, нашия мироглед — това е най-важно, всичко останало само ще дойде — добрия условия ще се създадат. когато разумно насочим живота и дейността си към тях. Не чрез власт, не чрез закони, не чрез насилствена промяна на обществения строй ще се достигне общочовешкото щастие.
към текста >>
Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-
нисшите
вибрации на животинската плът.
В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека. че просто чудовищни са оплакванията на ония месоядци, които казват, че не можели да оставят месото, защото нямало с какао да се хранят. Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът. В това отношение човечеството е направило грамадно отклонение от естествения път на своя живот. Да се яде месо — това е престъпление пред законите на природата.
Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-
нисшите
вибрации на животинската плът.
Храната има извънредно голямо значение в живото на човека. Всеки вид храна е проводник и носител на специални качества и сили върху човешкия организъм и дух. Всяка храна си има своите специфични влияния върху човека и затова съвсем не е безразлично каква храна подбира човек, даже и когато тя е само от растителното царство. Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-нисши влияния. Вибрациите на човека, а с това и цялото негово духовно състояние, са принудени да претърпят едно понижаващо влияние.
към текста >>
Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-
нисши
влияния.
Да се яде месо — това е престъпление пред законите на природата. Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-нисшите вибрации на животинската плът. Храната има извънредно голямо значение в живото на човека. Всеки вид храна е проводник и носител на специални качества и сили върху човешкия организъм и дух. Всяка храна си има своите специфични влияния върху човека и затова съвсем не е безразлично каква храна подбира човек, даже и когато тя е само от растителното царство.
Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-
нисши
влияния.
Вибрациите на човека, а с това и цялото негово духовно състояние, са принудени да претърпят едно понижаващо влияние. Човек се приближава до животните, когато се храни с животинска храна. Но най-важното в случая е това, че ужаса, страдания, които животните изпитват при насилствената им смърт, стават причина за образуване на различни отрови в техния организъм, които ние също таке поглъщаме. Най-после, според тия, които виждат и знаят повече от обикновените хора. според ясновидците, чувствата на омраза към хората на стотиците, милиони ежегодно закалени животни, образувани от тях при смъртта им, не изчезват безследно както на хората им се струва, а се натрупват като един огромен и постоянно нарастващ зловещ облак към кръвожадното човечество.
към текста >>
ще имат голямо значение, както за Франция така и за целия
свят
.
И днес думите и изразите трябва старателно да се мерят и теглят, да не би да попаднат под тоя или оня член на закона. А какво се иска още? Да се запушат, устата на всички, които мислят, мечтаят и работят за нещо ново? — Това не трябва да бъде. В чужбина Във Франция напоследък станаха избори, които се очакваха с голям интерес от всички, и които, изглежда.
ще имат голямо значение, както за Франция така и за целия
свят
.
Обратно на това, което стана в Германия и особено в Прусия, гдето спечелиха хитлеристите, във Франция добиха надмощие умерените леви партии, които са за мира и не са така непримирими, както десните партии, по въпросите за репарациите, мирните договори и отношенията с победените страни. Във Франция, най-милитаристичната страна на континента днес, течението за мир и разбирателство направи една стъпка напред. Така и трябваше да бъде. Германските националисти се засилиха извънредно много поради тежкото положение на Германия, причинено от репарации и мирни договори. Нужно бе във Франция да надвие умереното миролюбиво течение, за да се направят сериозни отстъпки на Германия и де се дойде по такъв начин до искреност и спокойствие в отношенията между Германия и Франция.
към текста >>
От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия
свят
.
Вслушайте се в нуждите на нашия стопански живот и направете това, което отдавна трябваше да бъде направено: отворете границите откъм Съветска Русия за свободната размяна на стоките. Словото на Учителя От смърт в живот Във великия Божествен живот всичко е постижимо. Въпроса е само за времето. Там. където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време.
От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия
свят
.
На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва; „Няма да ядеш от това дърво. То е дървото на познание доброто и злото. Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това дърво“. Той трябваше да слуша и търпи.
към текста >>
Но идва друг един учител, от външния
свят
, един от черните адепти.
На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва; „Няма да ядеш от това дърво. То е дървото на познание доброто и злото. Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това дърво“. Той трябваше да слуша и търпи.
Но идва друг един учител, от външния
свят
, един от черните адепти.
Рая беше едно велико училище- Но и учениците на тъмнината. на черната ложа, и те можеха да влизат в рая И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво? “ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това дърво“, А черният адепт му казва: .Трябва да бъдеш смел и решителен и да имаш самостоятелност“. Те, вместо да послушат Бога, послушаха този адепт и ядоха; те не послушаха Господа и изпитаха последствията — смъртта. Този черния адепт.
към текста >>
Видимия
свят
ние възприемаме чрез нашите пет чувства, а като влезем в другия
свят
, трябва да имаме други сетива за неговото възприемане.
За да бъде човек здрав, той трябва да изучава природата, понеже тя е последното дело на Бога. Вън от природата нищо не съществува. Обаче това. което хората днес считат за природа, е само нейната видима част. Съществува една скрита страна на природата, но ние, хората, още нямаме органи за да я възприемем.
Видимия
свят
ние възприемаме чрез нашите пет чувства, а като влезем в другия
свят
, трябва да имаме други сетива за неговото възприемане.
В същност, света е един, но нашите сетива го разделят на видим и невидим. Това са области в природата, в които има различно отношение на енергиите. Силата на човека седи в мозъка му, а живота му седи в сърцето. И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си.
към текста >>
С това ставам съработник на този великия
свят
.
Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите мисли и чувства, и да станем приятел на доброто и господар на злото. Това е философията на живота. Сега трябва да се създадат нови тела и нови способности, нови дарби и нови отношения трябва да се образуват. Всички тези въпроси трябва да ги решим и всеки трябва да вземе участие. Аз като решавам тези въпроси за себе си допринасям за разрешението им в света.
С това ставам съработник на този великия
свят
.
който работи за освобождението на човечеството. Човек няколко пъти трябва да го освобождават. Най-напред трябва да се освободи тялото, после сърцето, умът. душата му и най-после трябва да се освободи неговия дух. За да добие тази свобода, човек трябва да има знание.
към текста >>
Желая и цял
свят
да се обърка И, вярвам, това ще стане.
Той не проповядва свое учение, а дава само нови методи за прилагане Христовото учение в живота. Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос. Това е очевидно за всички, които поне малко са си създали труд до го опознаят, да прочетат или изслушат внимателно поне една от неговите беседи. Драги брат, живея с мисълта, желанието и вярата — да со „объркам“. Колкото по скоро, толкова по-добре.
Желая и цял
свят
да се обърка И, вярвам, това ще стане.
Христос още преди две хиляди години е турил мощно начало на това „объркване“. Може да се минат още две хиляди години, но хората що се „объркат" — в това вярвам аз, мили брат. И тая вяра ми дава сили да работя. Т. Ч. Възкресение от мъртвите Между днешните хора съществува голям спор по въпроса за възкресението на Лазаря и други чудеса, които е правил Исус, според Евангелието.
към текста >>
Докато преди четири години живота за мен нямаше никакъв смисъл и аз блуждаех отчаян между престъплението за удовлетворението на
нисшата
си природа и самоубийството, сега, макар и с 20 годишна присъда, аз съм пълен с надежди и живота блика в мен.
Трябвало да извърша най-голямото престъпление, да изпитам най-големи страдания, да падна в дъното на ямата и от там в най-тежкия момент на живота си, да доловя лъчите на истинския живот, лъчите на Любовта, пръснати от Бялото Братство. Но както и да е. Всичко това мина и ми се струва като далечен кошмар. Сега от ден на ден моралните ми сили закрепват, смисъла на живота ми се разкрива, любовта ме обгръща със своите нежни криле и аз зная защо живея и защо трябва да живея. Да, благодарение на идеите на Бялото Братство аз съм прероден.
Докато преди четири години живота за мен нямаше никакъв смисъл и аз блуждаех отчаян между престъплението за удовлетворението на
нисшата
си природа и самоубийството, сега, макар и с 20 годишна присъда, аз съм пълен с надежди и живота блика в мен.
Напълно съм спокоен, защото съм предоставил съабата си в ръцете на Този, който стои над всички ни ...“ И.Ш. - (Централен затвор) Лекарите и по-висшите способности на човека. От хиляди години окултната наука твърди, че във всеки човек има скрити заложби, които могат да се развият и да му дадат възможности да възприе ма неща, които не могат да се схванал с обикновените пет чувства. Тия хора, наречени ясновидци, каквито са съществували през всичките времена на човешката история, виждат и чуват неща, недостъпни за обикновения човек. Долуприведения случай, който заемаме от в.
към текста >>
„Братство“, в стремежа си да даде доказателства за реалността на свръхфизичния
свят
, възнамерява да открие във вестника отдел „духовна опитност“, в който да се поместват добре проверени опитности, говорещи ясно за съществуването на духовния
свят
.
След дълги наблюдения лекарят констатирал, че болната чува радиопрограмата на Ню-Джерси. Във връзка с това си наблюдение д-р Кей установил, че в известни случаи човешкият мозък може да долавя токове с висока фреквенция или иначе казано, да действа като детекторна лампа. Благодарение на някакви неуловими и специфични особености мозъкът даже можел и да предава радиовълни, а не само да ги приема. И така, само благодарение на почина на съвестния лекар, медицинските капацитети не пратили една нормална жена в лудницата! ВЕСТИ Редакцията на в.
„Братство“, в стремежа си да даде доказателства за реалността на свръхфизичния
свят
, възнамерява да открие във вестника отдел „духовна опитност“, в който да се поместват добре проверени опитности, говорещи ясно за съществуването на духовния
свят
.
Затова молим тия наши читатели, които са преживели или знаят подобни случаи, особено такива, които имат характер но доказателства, да ни ги съобщават за поместване във вестника. Тия от нашите читатели, които желаят да разпространяват, нашите издания: „Защо вярвам в безсмъртието на човека“ и „Човек и Бог“, ще им се прави 30 не сто отстъпка. * Есперантисти, съидейника Никола М. Коцев, прогминазиален учител в гр. Оряхово, желае да състави сборник от есперантски песни и затова се обръща към всички, които имат възможност, да го подпомогнете, като му изпратите материал за сборника.
към текста >>
НАГОРЕ
