Търсене в текстове за 'Незнаен Бог'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 780 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство.
Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк. Там има далечина, която примамливо дразни ястребовото око на плувеца и кара сърцето да трепти от тихата надежда за света, що се таи зад нея. В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство. Там ще отида отново, и нека слънцето и суровият солен вятър отново превърнат гърдите ми в бронз и в тях нека отново да затрепка сърцето на плувец, сърце което нищо не знае, освен безумно силно да обича морето, суровото, широко море... Морето. Само то разбира моята душа. Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата.
към текста >>

О, безумен, красив порив към щастие, колко незнаен е твоят път и колко е широк твоят хоризонт.
Кой е уловил щастието, когато то е като мълния, що прелита през облаците на пролетно небе! Има ли щастие?... Едно велико изкуство трябва да научим, изкуството да живеем в краткия миг като във вечност, за да познаем щастието. Едно велико изкуство, да познаем щастието в пътя, по който го дирим. Да наричаме щастие не приказната страна, към която летим на крилете на нашия устрем, а самия бяг, шеметният вихрен бяг, надутите, опънати платна, забития взор в хоризонта, тайната, която ни зове, великата и тайна неизвестност! О, безумен, красив порив към щастие, колко незнаен е твоят път и колко е широк твоят хоризонт. Има ли го нейде щастието? От далечините, небето кима утвърдително със своите милиони светливи очи.
към текста >>

2. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд.
към текста >>

Човекът, душата, стои коленичил пред Бога.
„Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд. мелодии от своите арфи. „Где е Роденият" - пеят те. „Где е Роденият" - пригласят арфите. Нощ..., пълна със звезди. Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност... Младост... пролет... живот... приказка... сън... Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"... ............................................ Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите. „Где е Роденият" - пригласят арфите. ............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат. А горе в небето - да изгреят техните звезди!...
към текста >>

3. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта.
Той чака, безмерно е търпението му. Той чака всички да просветнат както свети неговата размисъл!... На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл. Неговото око гледа диаманта. Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор. Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта. Милиони светове летят като запратени стрели в бездната, но Той е тих, безмълвен, потънал в свойта вечна размисъл... ІІ СТРАННИКЪТ, ЩО БРОДИ ИЗ МОРЕТАТА Всички приказки са скрити в морето. Иди на златния бряг, кога е самотно, пусто, седни и вслушай се. С леки, нечути стъпки ще дойде приказката до тебе и ще обгърне душата ти. Морето ще начене да говори. Ех, да знаехме неговият език!...
към текста >>

Изпраща ти го незнаен избраник.
Те бяха непознати. Чевръсто скочи оня, що държеше кормилото, прихвана лодката и я издърпа в пясъка. След туй приближи се, направи дълбок поклон и кротко рече ù така: — Княгиньо, да се не смущава твоето сърце от нас тугинците. Вземи това дарение. За тебе е. Изпраща ти го незнаен избраник. Корабът му е като бяла птица и е далече в хоризонта, а странник незнаен е оня, що сочи неговия път. Той чака ни да му отнесем вест и ние дълго бродихме край пустия бряг, дано те зърнем. На, вземи дара на първата вест и Него не забравяй, защото той те люби. Любовта му е по-сладка от сока на гроздето, а погледа на очите му е ведър като утринно небе.! Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери.
към текста >>

Корабът му е като бяла птица и е далече в хоризонта, а странник незнаен е оня, що сочи неговия път.
Чевръсто скочи оня, що държеше кормилото, прихвана лодката и я издърпа в пясъка. След туй приближи се, направи дълбок поклон и кротко рече ù така: — Княгиньо, да се не смущава твоето сърце от нас тугинците. Вземи това дарение. За тебе е. Изпраща ти го незнаен избраник. Корабът му е като бяла птица и е далече в хоризонта, а странник незнаен е оня, що сочи неговия път. Той чака ни да му отнесем вест и ние дълго бродихме край пустия бряг, дано те зърнем. На, вземи дара на първата вест и Него не забравяй, защото той те люби. Любовта му е по-сладка от сока на гроздето, а погледа на очите му е ведър като утринно небе.! Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери. Той я подаде смирено, а коляното му досегна земята.
към текста >>

4. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Защото тази линия, дори и когато се губи нейде в дълбочината, е само илюзорен предел между нашия малък свят и друг по-голям, незнаен, който примамва погледа и ума.
„Ще идват после в изпревара Цветя след мене не едно, Ще ти разказват за сърцето, За чудните му дарове. Едничко само аз избързах Да кажа рано в пролетта, Че дверите на обич светла Градят се само с чистота. Затуй е мойта дреха бяла Всред тия бели светове. Във нея ангел чист втъкал е Най-чистите си блянове". S. КАКВО ИМА ПО-НАТАТЪК Всеки път, когато погледът се спира по равната, или вълнообразно извита, или неправилно начупена линия на хоризонта, той пита мълчаливо: какво има по-нататък? Защото тази линия, дори и когато се губи нейде в дълбочината, е само илюзорен предел между нашия малък свят и друг по-голям, незнаен, който примамва погледа и ума. И никога окото не предвижда, колко нови картини и панорами ще му открие тази линия, когато се мени и пътува в безкрая. И никога умът не ще обхване неизмеримото богатство от впечатления, което се разкрива за него в пространство и време. Като мираж в пустиня вечно бяга от очите тази разнообразна линия на хоризонта и увлича в следите си копнежа на сърцето и ума на човека по незнайното, непостижимото. Какво има по-нататък, пита той загледан далече пред себе си. S.
към текста >>

И никога умът не ще обхване неизмеримото богатство от впечатления, което се разкрива за него в пространство и време.
Затуй е мойта дреха бяла Всред тия бели светове. Във нея ангел чист втъкал е Най-чистите си блянове". S. КАКВО ИМА ПО-НАТАТЪК Всеки път, когато погледът се спира по равната, или вълнообразно извита, или неправилно начупена линия на хоризонта, той пита мълчаливо: какво има по-нататък? Защото тази линия, дори и когато се губи нейде в дълбочината, е само илюзорен предел между нашия малък свят и друг по-голям, незнаен, който примамва погледа и ума. И никога окото не предвижда, колко нови картини и панорами ще му открие тази линия, когато се мени и пътува в безкрая. И никога умът не ще обхване неизмеримото богатство от впечатления, което се разкрива за него в пространство и време. Като мираж в пустиня вечно бяга от очите тази разнообразна линия на хоризонта и увлича в следите си копнежа на сърцето и ума на човека по незнайното, непостижимото. Какво има по-нататък, пита той загледан далече пред себе си. S.
към текста >>

5. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Русо беше казал, че най-голямото престъпление е извършил оня незнаен човек, който пръв е забил в земята четири колци и е извикал: „Това е мое1" Разбира се, някога човешкото общество е трябвало да се организира, трябвало е да има собственост, която да се преработва и претворява според вложените у нейния притежател сили, трябвало е, поради низкия уровен на развитие, да се създаде мрежа от условности, която да спомага човешкия напредък, но човекът накрая се показал толкова заслепен в своята собственост, че я превърнал на идол, заради който заробил дори собствената си душа.
Стрелец ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО На едно място Ж. Ж. Русо беше казал, че най-голямото престъпление е извършил оня незнаен човек, който пръв е забил в земята четири колци и е извикал: „Това е мое1" Разбира се, някога човешкото общество е трябвало да се организира, трябвало е да има собственост, която да се преработва и претворява според вложените у нейния притежател сили, трябвало е, поради низкия уровен на развитие, да се създаде мрежа от условности, която да спомага човешкия напредък, но човекът накрая се показал толкова заслепен в своята собственост, че я превърнал на идол, заради който заробил дори собствената си душа. В стремежа си да притежава и да нарича свое всичко онова, до което се докосвал, той забравил, че сам е във властта на сили, които не му позволяват да надхвърли дадени граници и възможности. Човек забравя, че е изваден из небитието по силата на една свръхволя, която го е взела в своята власт и която му е дала толкова свобода в подбора на неговите деяния, колкото е необходимо, за да върши той по свой почин и стил волята, легнала в предначертанията на световния план. Човек живее на земята като господар над всички твари, като рядко си спомня, че има обязаности към по-висшите степени на космичното съзнание. Всъщност, защо се чувствува той толкова горд и властен? Защо често казва, че има безгранична власт и защо се опитва да владее и потиска другите ?
към текста >>

Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие.
Ние всички сме храненици или пансионери в един огромен дом, на който не виждаме господаря, тъй като неговото лице е скрито, за да сме свободни в подбора на деянията си. Цял живот се препитаваме от енергията на слънцето, която ежеминутно се струи с голяма щедрост към земята. Всяка минута то изпраща към земята лъчиста енергия, която се равнява на близо две калории върху 1 кв. см. Около една трета от тоя приток се поглъща от земната атмосфера, а останалата пада на самата повърхност на земята. Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица.
към текста >>

Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица.
Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение? От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие. Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем? Затворете в една стая някой от великите диктатори в свата и го оставете гладен 10 или 15 дни.
към текста >>

Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот.
При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието. При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена. А ние сме храненици. Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата. Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар.
към текста >>

Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата.
Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието. При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена. А ние сме храненици. Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата. Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар. Тогава едва ли бихме имали кураж да произнесем думата аз без стеснение. Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Няма сила вън от оная, която се получава чрез общението с великата душа на света. Как мислите, няма ли световен дух?
към текста >>

6. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Разгледахме още и схващанията Му за Христа като израз, въплъщение на самата Любов на Бога.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА II ПРОЯВИ И МЯСТО НА ЛЮБОВТА Досега разглеждахме схващанията на Учителя за същността на Любовта — като космическа същност, като същност, свързана с живота на човека. Разгледахме още и схващанията Му за Христа като израз, въплъщение на самата Любов на Бога. Ние видяхме, какво богатство и оригиналност на мисълта се крият в тия схващания, в това учение на Учителя за Любовта. Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос. Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо.
към текста >>

Ние видяхме, какво богатство и оригиналност на мисълта се крият в тия схващания, в това учение на Учителя за Любовта.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА II ПРОЯВИ И МЯСТО НА ЛЮБОВТА Досега разглеждахме схващанията на Учителя за същността на Любовта — като космическа същност, като същност, свързана с живота на човека. Разгледахме още и схващанията Му за Христа като израз, въплъщение на самата Любов на Бога. Ние видяхме, какво богатство и оригиналност на мисълта се крият в тия схващания, в това учение на Учителя за Любовта. Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос. Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека.
към текста >>

Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА II ПРОЯВИ И МЯСТО НА ЛЮБОВТА Досега разглеждахме схващанията на Учителя за същността на Любовта — като космическа същност, като същност, свързана с живота на човека. Разгледахме още и схващанията Му за Христа като израз, въплъщение на самата Любов на Бога. Ние видяхме, какво богатство и оригиналност на мисълта се крият в тия схващания, в това учение на Учителя за Любовта. Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос. Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3).
към текста >>

Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3).
Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос. Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3). Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото.
към текста >>

Любовта е проява на онова Начало, което е непознато за хората — то е Бог.
Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение. Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор. До нея се идва през първите две стъпала, през първите две прояви на Любовта (7). Любовта живее само в реалностите на нещата, които са вечни (14). Любовта е проява на онова Начало, което е непознато за хората — то е Бог. Бог е незнаен без Любовта (14). Любовта се проявява в живота. Тя ражда, тя носи живота. Доброто е плод на Любовта (3). В съвременния свят Любовта може да се прояви само чрез добродетелта (6).
към текста >>

Бог е незнаен без Любовта (14).
Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение. Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор. До нея се идва през първите две стъпала, през първите две прояви на Любовта (7). Любовта живее само в реалностите на нещата, които са вечни (14). Любовта е проява на онова Начало, което е непознато за хората — то е Бог. Бог е незнаен без Любовта (14). Любовта се проявява в живота. Тя ражда, тя носи живота. Доброто е плод на Любовта (3). В съвременния свят Любовта може да се прояви само чрез добродетелта (6). Любовта и добротата се проявяват извън времето, а последствията им остават в времето (13).
към текста >>

В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога".
На физическия свят като Любов към ближния. Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия свят, не може да бъде непрекъсната. Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2. В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа. Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и освобождение. 3. В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога". Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки. Когато помислим за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност на Любовта е от голямо значение за съвършенството на човека и на живота. Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие. Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта.
към текста >>

Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки.
Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия свят, не може да бъде непрекъсната. Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2. В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа. Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и освобождение. 3. В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога". Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки. Когато помислим за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност на Любовта е от голямо значение за съвършенството на човека и на живота. Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие. Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта. Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта.
към текста >>

Любовта като чувство се движи към слънцето, към Бога.
Нека слезем сега една октава по-долу, да видим, какво е схващането на Учителя за проявата на Любовта в живота на човека. Ето съществените мисли по този въпрос: „Четири са проявите на Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на земята. Това са корените на Любовта в физическия свят. Любовта като чувство се движи към слънцето, към Бога. Това са клонищата на Любовта. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите, в Христа, у всички хора, които са готови да защитят, да се жертвуват за една Божествена кауза. Самопожертвуванието спада в Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип едва сега стъпва в свята.
към текста >>

Светът е създаден за добрите хора, дошли на земята да проявят Любовта си към Бога (13).
Тя примирява всички противоречия в свята. В нея няма зло, всичко е добро, възвишено. До Любовта като сила има противоречия. Всеки човек, за да разбере смисъла на живота, трябва да мине през всичките степени на Любовта — през корените й — през Любовта като стремеж; през клоните й — през Любовта като чувство; през цветовете й — през Любовта като сила и да дойде до Любовта като принцип, да опита божествения плод на Любовта (2,3). Любовта се проявява и царува там, дето има братство и сестринство. Светът е създаден за добрите хора, дошли на земята да проявят Любовта си към Бога (13). Братството е основано на Любовта като чувство, чието проявление е в душата (2). Любовта се проявява само в разумните същества. Любовта — Христос се проявява като вътрешна светлина в ума и сърцето на хората. Любовта се проявява в човека само при едно интензивно, силно желание да бъде мъдър (6). Когато Любовта се проявява в човека, той вижда само красивите, великите и възвишените неща.
към текста >>

в това седи служенето на Бога (3).
Любовта се проявява в човека само при едно интензивно, силно желание да бъде мъдър (6). Когато Любовта се проявява в човека, той вижда само красивите, великите и възвишените неща. Без Любовта човек е слепец (14). Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека.
към текста >>

След това намира своя път — отправя се нагоре, към слънцето, към Бога, добива своето съдържание — това е чувството в душата.
Сам Учителят казва, че човек е Дух, душа, ум и сърце. Често прибавя към това определение и воля, но тя в естеството на човека се явява производна, щом е на лице този колективитет, тази общност от четири члена. Те олицетворяват в пълнота естеството на човека. И в проявата на Любовта в тия четири съставни елементи на човека, можем да съзрем цялото развитие на самия човек като едно божествено растение. То първом се оформя в корените на живота и се събужда стремежът към растене. След това намира своя път — отправя се нагоре, към слънцето, към Бога, добива своето съдържание — това е чувството в душата. Следващите два процеса на развитието са. цъфтенето — силата на ума и зреенето — даване на плода в духа — божествено закръгляне на човешкото развитие. В тия четири прояви на Любовта можем да видим не само еволюцията на човека, но и еволюцията на ц-блото човечество, неговата филогения. Думите на Учителя: „Любовта като принцип едва сега влиза в свята" ни разкриват цялата еволюция на човечеството, на света. Следва, че светът е минал през стадиите стремеж — корени, чувство — надземна същност, насочена към възвишеното, към Бога и сега живее в цвета, в цъфтежа на живота, което представя силата на ума.
към текста >>

Следва, че светът е минал през стадиите стремеж — корени, чувство — надземна същност, насочена към възвишеното, към Бога и сега живее в цвета, в цъфтежа на живота, което представя силата на ума.
След това намира своя път — отправя се нагоре, към слънцето, към Бога, добива своето съдържание — това е чувството в душата. Следващите два процеса на развитието са. цъфтенето — силата на ума и зреенето — даване на плода в духа — божествено закръгляне на човешкото развитие. В тия четири прояви на Любовта можем да видим не само еволюцията на човека, но и еволюцията на ц-блото човечество, неговата филогения. Думите на Учителя: „Любовта като принцип едва сега влиза в свята" ни разкриват цялата еволюция на човечеството, на света. Следва, че светът е минал през стадиите стремеж — корени, чувство — надземна същност, насочена към възвишеното, към Бога и сега живее в цвета, в цъфтежа на живота, което представя силата на ума. И така е. Днешното човечество, днешният свят преживява своята епоха на развитието на ума. До Божествения живот, който е принципът, плодът на Любовта, човечеството далеч още не е дошло. Това е новата епоха, която ще дойде и требва да дойде. в нея ще се закръгли духовното развитие на човечеството.
към текста >>

То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога.
И така е. Днешното човечество, днешният свят преживява своята епоха на развитието на ума. До Божествения живот, който е принципът, плодът на Любовта, човечеството далеч още не е дошло. Това е новата епоха, която ще дойде и требва да дойде. в нея ще се закръгли духовното развитие на човечеството. То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога. И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта. Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят.
към текста >>

Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога.
в нея ще се закръгли духовното развитие на човечеството. То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога. И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта. Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16).
към текста >>

По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му.
Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му. На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор. Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя. Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен свят е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята. И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия.
към текста >>

Човечеството се научи да борави със силите и материята; трябва само една крачка по същия път, за да се стигне до Духа, до Любовта, до Бога.
На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор. Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя. Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен свят е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята. И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия. Човечеството се научи да борави със силите и материята; трябва само една крачка по същия път, за да се стигне до Духа, до Любовта, до Бога. В пълна хармония със схващането си за Божествената същност на Любовта, Учителят казва за мястото й: „Душата е място на Любовта. Работете за своята душа (11). Любовта се изучава само в свръхсъзнанието. Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта. А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява.
към текста >>

Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта.
И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия. Човечеството се научи да борави със силите и материята; трябва само една крачка по същия път, за да се стигне до Духа, до Любовта, до Бога. В пълна хармония със схващането си за Божествената същност на Любовта, Учителят казва за мястото й: „Душата е място на Любовта. Работете за своята душа (11). Любовта се изучава само в свръхсъзнанието. Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта. А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява. Душата и свръхсъзнанието са близки понятия. Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека. Следва изводът: мястото на Любовта е в един специален, особен свят, който е извън времето и пространството. Той е Божествен свят, в него живее Бог, Любовта.
към текста >>

А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява.
Човечеството се научи да борави със силите и материята; трябва само една крачка по същия път, за да се стигне до Духа, до Любовта, до Бога. В пълна хармония със схващането си за Божествената същност на Любовта, Учителят казва за мястото й: „Душата е място на Любовта. Работете за своята душа (11). Любовта се изучава само в свръхсъзнанието. Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта. А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява. Душата и свръхсъзнанието са близки понятия. Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека. Следва изводът: мястото на Любовта е в един специален, особен свят, който е извън времето и пространството. Той е Божествен свят, в него живее Бог, Любовта. А на земята мястото на Любовта е навсякъде, проявата й всякога, защото тя не заема място и време.
към текста >>

Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека.
Работете за своята душа (11). Любовта се изучава само в свръхсъзнанието. Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта. А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява. Душата и свръхсъзнанието са близки понятия. Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека. Следва изводът: мястото на Любовта е в един специален, особен свят, който е извън времето и пространството. Той е Божествен свят, в него живее Бог, Любовта. А на земята мястото на Любовта е навсякъде, проявата й всякога, защото тя не заема място и време. — „Любовта е навсякъде, където Бог се проявява." (Следва) ---------------------------------------------------------------------- [1] За литературните указания виж бр. 4 от тази година на списанието Житно Зърно, стр. 124.
към текста >>

Той е Божествен свят, в него живее Бог, Любовта.
Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта. А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява. Душата и свръхсъзнанието са близки понятия. Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека. Следва изводът: мястото на Любовта е в един специален, особен свят, който е извън времето и пространството. Той е Божествен свят, в него живее Бог, Любовта. А на земята мястото на Любовта е навсякъде, проявата й всякога, защото тя не заема място и време. — „Любовта е навсякъде, където Бог се проявява." (Следва) ---------------------------------------------------------------------- [1] За литературните указания виж бр. 4 от тази година на списанието Житно Зърно, стр. 124. [2] 16) Свещени думи на Учителя. 1938 год
към текста >>

— „Любовта е навсякъде, където Бог се проявява." (Следва) ---------------------------------------------------------------------- [1] За литературните указания виж бр.
Душата и свръхсъзнанието са близки понятия. Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека. Следва изводът: мястото на Любовта е в един специален, особен свят, който е извън времето и пространството. Той е Божествен свят, в него живее Бог, Любовта. А на земята мястото на Любовта е навсякъде, проявата й всякога, защото тя не заема място и време. — „Любовта е навсякъде, където Бог се проявява." (Следва) ---------------------------------------------------------------------- [1] За литературните указания виж бр. 4 от тази година на списанието Житно Зърно, стр. 124. [2] 16) Свещени думи на Учителя. 1938 год
към текста >>

7. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя.
Неделчо Попов ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА Първата струна, на която човек започва песента на живота, се нарича младост. В нея се разказва за царството на Любовта и за всичката красота, откъдето хората дохождат... Като буен поток е и младостта. Победният й марш пред нищо се не спира, защото отгоре, от високо, от незнайния свят на боговете иде тя. Но тъй както стремглаво пенливият поток се спуща и престава да шуми, щом слезе в долината, така и младостта утихва и неусетно човек засвирва на втората струна на живота. Тя е песен на пътник, тръгнал на дългът път, да търси, да разгадава тайната на всичко, що го заобикаля... но безуспешно. Човек се спира и чува, че е зазвучала третата струна на живота. — Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"? Някога чух глас да казва: „Не късай струните на младостта, не късай ни една от струните на живота!
към текста >>

— Не ги късай, защото в незнаен час ще дойде Великият, ще удари по тях и те ще зазвучат.
В тая светлина пред взора на душата се разкрива светът на вечната младост, на вечната красота, откъдето идат тия, които са закърмени с лъха на вечността. И онова, което чух някога за трите струни на човека, разбрах, че бяха думи на Знаещ. Но щом скъса струната на младостта, човек забравя, кой е и откъде иде, загубва смисъла на живота и навсякъде в лабиринта на земята пред него се явява пак многократният въпрос „защо? ". Ще пита и разпитва човекът дотогава, докато срещне оня, който ще му каже: „Не късай струната на младостта. Не късай ни една от струните на живота". — Не ги късай, защото в незнаен час ще дойде Великият, ще удари по тях и те ще зазвучат. Тогава ще чуеш песента на свободата, ще чуеш прекрасния химн на Любовта и ще се зарадваш като син на вечността. Трите струни на живота ни свързват с оня свят, в който няма млади, възрастни и стари. Онова, което е вечно, то няма степени на сравнение. Това е Любовта, единственият път към нашата предвечна родина.
към текста >>

8. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ЖАЖДА Ти не ме напусна вече, Моя спътнице неволна, Там в пустинята те срещнах, Бог ли дружба ни предрече?
S. СТРАННИК Странник се родих и странник скитам. Чужда все за мене е земята, Где ли нявга ще разказвам тихо Приказка за нея тъжна, дълга? Странник бродя с мисъл, що се губи Низ далечните звезди в безкрая, Где ли е родината ми свидна? Как тъгувам аз до днес за нея ? Странник съм дошъл от свят безкраен в паметта за него – смътен спомен... А душата ми кат птичка в клетка Слънчеви простори все бленува. ЖАЖДА Ти не ме напусна вече, Моя спътнице неволна, Там в пустинята те срещнах, Бог ли дружба ни предрече? Изморени в път безкраен, Ний вървиме с теб години, с тебе, моя жажда вечна, Дирим Извора незнаен. Нейде се оазис мерне – Ний закрачим с бодри стъпки, Че у нас надежда блесне, Жажда моя, – само капки! S.
към текста >>

Изморени в път безкраен, Ний вървиме с теб години, с тебе, моя жажда вечна, Дирим Извора незнаен.
Чужда все за мене е земята, Где ли нявга ще разказвам тихо Приказка за нея тъжна, дълга? Странник бродя с мисъл, що се губи Низ далечните звезди в безкрая, Где ли е родината ми свидна? Как тъгувам аз до днес за нея ? Странник съм дошъл от свят безкраен в паметта за него – смътен спомен... А душата ми кат птичка в клетка Слънчеви простори все бленува. ЖАЖДА Ти не ме напусна вече, Моя спътнице неволна, Там в пустинята те срещнах, Бог ли дружба ни предрече? Изморени в път безкраен, Ний вървиме с теб години, с тебе, моя жажда вечна, Дирим Извора незнаен. Нейде се оазис мерне – Ний закрачим с бодри стъпки, Че у нас надежда блесне, Жажда моя, – само капки! S.
към текста >>

9. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

С това богатство аз продължавам моя път.
Едно не знае тя! В моето сърце пак се е свила грижа. Пред мен се вие път. Аз тръгвам пак и в моята торба. Аз нося безгрижието и чистото семе на моето светло детство. С това богатство аз продължавам моя път. Всеки ден аз откривам тайните, запазени само за мене. Никой не може да ми помогне във великото познание, което ми предстои. Полетата край мен са морни от тежък плод, дърветата са обсипани с сочни плодове. Задъхана, земята бърза да не пропусне скъпите мигове, през които соковете текат към нея като огромна река. Плодовете бързат да се налеят със слънчев сок, по-скъп от злато, по-сладък от мед.
към текста >>

Моите очи гледат безбрежните полета и аз летя, като птица и оглеждам богатствата на моя път.
Плодовете бързат да се налеят със слънчев сок, по-скъп от злато, по-сладък от мед. Моят път води през златисти ниви, по които млади жетварки трупат ръкойки, а мургави мъже ги стягат на големи снопи. Аз жадно всмуквам животворната сила на майката земя и в моята кръв се вливат златните ù струи. Лято е, майко моя и аз събирам плодовете на моите знойни дни. Аз отивам и се връщам не веднъж и жъна узрялата нива. Моите очи гледат безбрежните полета и аз летя, като птица и оглеждам богатствата на моя път. Не съм вече малкото невръстно дете, което се усмихваше на цъфналата слива и на летящата пеперуда. Нозете ми се калиха и аз се научих да бера плодове за моята житница. Младост... В моето сърце пръхти мечта по чудни светове, тя ме носи към незнайни върхове. На двадесет години съм. Познах радостта и щастието.
към текста >>

Тръгвам пак на път... Земята диша морно, вред тя разлива своето богатство.
Познах пролетта на моя живот, моята зора, сещам и лятото, майко моя! В душата ми гори огън, в сърцето ми не стихват пожари. В моята торба има скъпоценно зърно. Моята мисъл е чиста като заснежените върхове, които тя ми сочи. Моето сърце е топло и от него се струи топла обич за моите братя. Тръгвам пак на път... Земята диша морно, вред тя разлива своето богатство. Всички бързат. Боже мой, какво да събера аз? Къде са моите градини и ниви? И аз като всички хора искам да събера моята жетва. Годините бележат своя ход.
към текста >>

Гонен от незнайния дух на времето, аз бързам да се приготвя за моя незнаен път, който ми предстои.
Животът не е само пролет, не е само лято. Аз опитвам плодовете и усещам, че те имат различен вкус. Моите дни са преплетени от две разноцветни нишки и аз чета по живата книга двата живота, които текат в мен като две различни реки. Аз съм вече възрастен мъж. Вкусих от сока на това, което хората наричат скръб. Гонен от незнайния дух на времето, аз бързам да се приготвя за моя незнаен път, който ми предстои. Ето ме, майко моя, готов съм да събера плода, който посадих като дете, отгледах като юноша. Моето семе се тъпче от здрави коне и аз трябва да го почистя от къклицата. В здрави хамбари трябва да събера едрото и чисто зърно. Надвесен над моята съкровищница – сърце, аз отделям двата живота. И знам, какво трябва да заключа в него.
към текста >>

Работя като опитен земеделец; защо ми са плевелите, когато познах цената и богатството на тлъстата и чиста пшеница?..
Ето ме, майко моя, готов съм да събера плода, който посадих като дете, отгледах като юноша. Моето семе се тъпче от здрави коне и аз трябва да го почистя от къклицата. В здрави хамбари трябва да събера едрото и чисто зърно. Надвесен над моята съкровищница – сърце, аз отделям двата живота. И знам, какво трябва да заключа в него. Работя като опитен земеделец; защо ми са плевелите, когато познах цената и богатството на тлъстата и чиста пшеница?.. Но трудна и тежка е моята работа и моите очи често се пълнят с влага. Време за губене нямам. Разбирам вече по северния лъх, че зимата иде и моята зимнина трябва да бъде чиста и здрава. Слънцето се наклонява пак на изток. Птиците са отдавна в топлите страни, гората е глуха и тъжна, хората бързат.
към текста >>

в нея е моето богатство.
Аз не съжалявам, че моите дни отлитат, не давам, нито ден от моя преминал живот, нито миг от моя изживян опит. За никаква цена не връщам цифреника на моите минали дни, обичам миналото; в него виждам сетното усилие на моя дух да вървя все напред, обичам сегашното, в него виждам надеждата на бъдещето. Готов съм да пребродя моя друм, какъвто и да е той. Тръгвам пак на път. На гърба си нося старата торба. в нея е моето богатство. То пълни сега моето сърце, моя ум и моята здрава мишца. Денят е къс, нощта е дълга. Небето е натоварено с сиви облаци. Въздухът е заснежен. Бели снежинки като бели цветчета се сипят по земята.
към текста >>

През снежни виелици и мраз аз ще стигна шеметния връх, за който съм копнял от първия ден, когато свежата струя на въздуха раздвижи моите неподвижни гърди, когато, през една цяла богата и чудна година – живот, аз имах само една мечта, да видя теб, неземна и чиста красота.
Познах еднакво щастието и скръбта. Аз видях това, което може да се види през една година – живот. Сега искам да вляза в своите владения и да спечеля моята скъпа и жадувана свобода – красотата на един живот... Зимата не ме плаши. в нея Аз ще каля моите нозе и в мълчанието на снежния ефир ще видя величествения образ на моя дивен блян. Благослови ме, майко моя, за да бъда крепък през студената зима. През снежни виелици и мраз аз ще стигна шеметния връх, за който съм копнял от първия ден, когато свежата струя на въздуха раздвижи моите неподвижни гърди, когато, през една цяла богата и чудна година – живот, аз имах само една мечта, да видя теб, неземна и чиста красота.
към текста >>

10. АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Тези от юг, от богатата провинция Неуг, да отворят своите житници и да дадат на тези, които нямат!
— Какво да се прави? Ще дойде нова пролет, ще покълне ново семе, а дотогава да живеят, както могат. — Това не ще стане. Аз имам едно желание и то ще се изпълни ! — Какво искаш? — Тези от юг, от богатата провинция Неуг, да отворят своите житници и да дадат на тези, които нямат! — Тамар, сине, не знаеш ли, че там живеят най-богатите и жестоки поданици, които при това се ползуват с права? Защо искаш да създам размирици и бунт? — Аз мислих много, друго не може да се направи. Те са богати, а другите бедни, трябва да помогнат! Старият цар мълчаливо изпълняваше желанието на своя син.
към текста >>

— Тамар, сине, не знаеш ли, че там живеят най-богатите и жестоки поданици, които при това се ползуват с права?
Ще дойде нова пролет, ще покълне ново семе, а дотогава да живеят, както могат. — Това не ще стане. Аз имам едно желание и то ще се изпълни ! — Какво искаш? — Тези от юг, от богатата провинция Неуг, да отворят своите житници и да дадат на тези, които нямат! — Тамар, сине, не знаеш ли, че там живеят най-богатите и жестоки поданици, които при това се ползуват с права? Защо искаш да създам размирици и бунт? — Аз мислих много, друго не може да се направи. Те са богати, а другите бедни, трябва да помогнат! Старият цар мълчаливо изпълняваше желанието на своя син. Народът от север дълго помнеше тая гладна година, когато преди да ливнат първите есенни дъждове, пътищата от юг бяха почернели от кервани, които носеха жито и ориз за храна и за посев.
към текста >>

Те са богати, а другите бедни, трябва да помогнат!
— Какво искаш? — Тези от юг, от богатата провинция Неуг, да отворят своите житници и да дадат на тези, които нямат! — Тамар, сине, не знаеш ли, че там живеят най-богатите и жестоки поданици, които при това се ползуват с права? Защо искаш да създам размирици и бунт? — Аз мислих много, друго не може да се направи. Те са богати, а другите бедни, трябва да помогнат! Старият цар мълчаливо изпълняваше желанието на своя син. Народът от север дълго помнеше тая гладна година, когато преди да ливнат първите есенни дъждове, пътищата от юг бяха почернели от кервани, които носеха жито и ориз за храна и за посев. Така ставаше всякога, когато на запад се извиваше сребърното рогче на новия месец. Дванадесет пъти през годината бащата изпълняваше желанията на своя син. Дванадесет пъти през лунната година, хоризонтите на народа се проясняваха.
към текста >>

Ах, те знаеха, че само шепа хора благуваха в тая богата и плодородна страна, те знаеха, че златните пътеки водеха към едни и същи люде, който бяха силни и които бяха устроили държавата си така, както беше удобно на тях.
Народът обичаше младия принц. Народът имаше право да се радва и ликува, че на престола се възкачва обичен и справедлив цар. Народът трепетно се питаше, какво го очаква сега. Негли новият господар премахне несгодите и страданията, които го смазваха. Народът беше измъчен и уморен от беди. Ах, те знаеха, че само шепа хора благуваха в тая богата и плодородна страна, те знаеха, че златните пътеки водеха към едни и същи люде, който бяха силни и които бяха устроили държавата си така, както беше удобно на тях. Това беше стара, стара, като света и земята истина. Те мислеха и вярваха сега, че младият цар с един замах само, ще уреди всичко. Те мечтаеха за щастие, за мир, благоденствие, а най вече за богатство, много хляб и много ориз. Тамар Ал Харун беше не само великодушен, но и мъдър господар. Той искаше да дарява народа си, не само с една ръка.
към текста >>

Те мечтаеха за щастие, за мир, благоденствие, а най вече за богатство, много хляб и много ориз.
Негли новият господар премахне несгодите и страданията, които го смазваха. Народът беше измъчен и уморен от беди. Ах, те знаеха, че само шепа хора благуваха в тая богата и плодородна страна, те знаеха, че златните пътеки водеха към едни и същи люде, който бяха силни и които бяха устроили държавата си така, както беше удобно на тях. Това беше стара, стара, като света и земята истина. Те мислеха и вярваха сега, че младият цар с един замах само, ще уреди всичко. Те мечтаеха за щастие, за мир, благоденствие, а най вече за богатство, много хляб и много ориз. Тамар Ал Харун беше не само великодушен, но и мъдър господар. Той искаше да дарява народа си, не само с една ръка. Беше решил да преобрази из основи своята държава. Жадуваше да превърне страната си в рай. Вярваше в благородните пориви на своето сърце и беше решил твърдо да ги следва.
към текста >>

Богати и бедни... Този несправедлив и прастар ред му беше известен.
Беше решил да преобрази из основи своята държава. Жадуваше да превърне страната си в рай. Вярваше в благородните пориви на своето сърце и беше решил твърдо да ги следва. Той знаеше, че най-голямото нещастие в една страна се поражда от неравенството. Едни от народа плуваха в излишество, а други нямаха и необходимото. Богати и бедни... Този несправедлив и прастар ред му беше известен. И този именно ред Тамар Ал Харун беше решил да го премахне. И в едно от първите си заседания той каза на своите сановници: — Искам да започна царуването си с едно велико събитие. С ваша помощ аз искам да изменя съществуващия ред в моята страна. Вие знаете, че в моята страна, както и във всички съседни, съществува един ред, според който има бедни и богати. Давам ви три дни срок, да помислите, как можем да го променим.
към текста >>

Вие знаете, че в моята страна, както и във всички съседни, съществува един ред, според който има бедни и богати.
Едни от народа плуваха в излишество, а други нямаха и необходимото. Богати и бедни... Този несправедлив и прастар ред му беше известен. И този именно ред Тамар Ал Харун беше решил да го премахне. И в едно от първите си заседания той каза на своите сановници: — Искам да започна царуването си с едно велико събитие. С ваша помощ аз искам да изменя съществуващия ред в моята страна. Вие знаете, че в моята страна, както и във всички съседни, съществува един ред, според който има бедни и богати. Давам ви три дни срок, да помислите, как можем да го променим. Да стане така, че в моята държава да няма бедни и богати. Да премахнем това народно зло! Сановниците бяха поразени като от гръм. Такова нещо те никога не очакваха.
към текста >>

Да стане така, че в моята държава да няма бедни и богати.
И този именно ред Тамар Ал Харун беше решил да го премахне. И в едно от първите си заседания той каза на своите сановници: — Искам да започна царуването си с едно велико събитие. С ваша помощ аз искам да изменя съществуващия ред в моята страна. Вие знаете, че в моята страна, както и във всички съседни, съществува един ред, според който има бедни и богати. Давам ви три дни срок, да помислите, как можем да го променим. Да стане така, че в моята държава да няма бедни и богати. Да премахнем това народно зло! Сановниците бяха поразени като от гръм. Такова нещо те никога не очакваха. Не беше ли това безумие от негова страна? Кой дотогава беше дръзнал да наруши съществуващия ред в една страна и богата империя, могъща и велика?
към текста >>

Кой дотогава беше дръзнал да наруши съществуващия ред в една страна и богата империя, могъща и велика?
Да стане така, че в моята държава да няма бедни и богати. Да премахнем това народно зло! Сановниците бяха поразени като от гръм. Такова нещо те никога не очакваха. Не беше ли това безумие от негова страна? Кой дотогава беше дръзнал да наруши съществуващия ред в една страна и богата империя, могъща и велика? Кой се беше осмелил да повдигне крайчеца на завесата, за да види блестящото око на справедливостта? Гръм и мълния! Кой можеше да си позволи дързостта да раздвижи здравата почва, върху която първенците бяха построили своите здрави и непоклатими дворци? Бедни и богати е имало от незапомнени времена, и винаги ще ги има, докато свят светува? Те се гледаха с ужасени лица, убедени, че тъкмо това, което искаше младият халиф беше най-голямото народно зло.
към текста >>

Бедни и богати е имало от незапомнени времена, и винаги ще ги има, докато свят светува?
Не беше ли това безумие от негова страна? Кой дотогава беше дръзнал да наруши съществуващия ред в една страна и богата империя, могъща и велика? Кой се беше осмелил да повдигне крайчеца на завесата, за да види блестящото око на справедливостта? Гръм и мълния! Кой можеше да си позволи дързостта да раздвижи здравата почва, върху която първенците бяха построили своите здрави и непоклатими дворци? Бедни и богати е имало от незапомнени времена, и винаги ще ги има, докато свят светува? Те се гледаха с ужасени лица, убедени, че тъкмо това, което искаше младият халиф беше най-голямото народно зло. Три дни срок им даваше той, за да измислят начин и ред, който щеше да преобразува света! Един по един те напуснаха царската зала със смутени сърца, с бледи лица. Без отдих и без прекъсване царските съветници заседаваха. Направиха се много предложения, изказаха се всички.
към текста >>

Други някои предлагаха на се отнеме част от имуществата на богатите и да се разпределят между бедните.
Един по един те напуснаха царската зала със смутени сърца, с бледи лица. Без отдих и без прекъсване царските съветници заседаваха. Направиха се много предложения, изказаха се всички. Някои от тях предлагаха да се издаде манифест към народа, да помагат на бедните. Но, нали не е било време, когато да не се е помагало на тях? Други някои предлагаха на се отнеме част от имуществата на богатите и да се разпределят между бедните. Трети пък искаха да поканят богатите и доброволно да им се предложи да поделят богатствата си помежду. Разбира се всичко това бяха само думи, никой не мислеше, че това може да се осъществи. Самите те бяха първите богаташи в страната. И да решат нещо в ущърб на своите интереси, това те никога не са правили. Нали затова те бяха там, на това високо и почтено място, именно да запазят своето.
към текста >>

Трети пък искаха да поканят богатите и доброволно да им се предложи да поделят богатствата си помежду.
Без отдих и без прекъсване царските съветници заседаваха. Направиха се много предложения, изказаха се всички. Някои от тях предлагаха да се издаде манифест към народа, да помагат на бедните. Но, нали не е било време, когато да не се е помагало на тях? Други някои предлагаха на се отнеме част от имуществата на богатите и да се разпределят между бедните. Трети пък искаха да поканят богатите и доброволно да им се предложи да поделят богатствата си помежду. Разбира се всичко това бяха само думи, никой не мислеше, че това може да се осъществи. Самите те бяха първите богаташи в страната. И да решат нещо в ущърб на своите интереси, това те никога не са правили. Нали затова те бяха там, на това високо и почтено място, именно да запазят своето. В тези три дни те решаваха собствената си съдба, а не съдбата на своя народ.
към текста >>

Самите те бяха първите богаташи в страната.
Някои от тях предлагаха да се издаде манифест към народа, да помагат на бедните. Но, нали не е било време, когато да не се е помагало на тях? Други някои предлагаха на се отнеме част от имуществата на богатите и да се разпределят между бедните. Трети пък искаха да поканят богатите и доброволно да им се предложи да поделят богатствата си помежду. Разбира се всичко това бяха само думи, никой не мислеше, че това може да се осъществи. Самите те бяха първите богаташи в страната. И да решат нещо в ущърб на своите интереси, това те никога не са правили. Нали затова те бяха там, на това високо и почтено място, именно да запазят своето. В тези три дни те решаваха собствената си съдба, а не съдбата на своя народ. Ето защо всичките направени предложения им се видяха несправедливи, безчовечни, безсмислени. Бедни е имало в миналото, ще ги има и в бъдеще.
към текста >>

— Всичко е в ръцете ми, — задъхано шептеше той, — ще разделим всичките богатства.
Тая болка, той знаеше, щеше да си остане до края на неговия живот. Тамар Ал Харун остана сам в царската зала. Дълго той стоя там, потънал в размисъл. Да можеше да прехвърли мост към царството на светлината, да можеше да повика светлите духове на мъдростта — великите братя на човеците, да ги попита, да ги помоли, да му помогнат в трудния час. Беше сам, сам със своята напрегната мисъл, сам със своята власт и със своя копнеж към справедливост. — Всичко е в ръцете ми, — задъхано шептеше той, — ще разделим всичките богатства. На всеки ще им се даде това, което му е необходимо. Народът ми ще ликува. Ще цъфне страната ми от щастие, велик миг ще изживее народът ми! — Така говореше Тамар Ал Харун. Незнаен слушател внимателно и трепетно слушаше и бележеше в своята невидима книга, великите слова на добрия цар, на великия новатор.
към текста >>

Незнаен слушател внимателно и трепетно слушаше и бележеше в своята невидима книга, великите слова на добрия цар, на великия новатор.
— Всичко е в ръцете ми, — задъхано шептеше той, — ще разделим всичките богатства. На всеки ще им се даде това, което му е необходимо. Народът ми ще ликува. Ще цъфне страната ми от щастие, велик миг ще изживее народът ми! — Така говореше Тамар Ал Харун. Незнаен слушател внимателно и трепетно слушаше и бележеше в своята невидима книга, великите слова на добрия цар, на великия новатор. — Чудна пролет възвестява Тамар Ал Харун. Великият Тамар е ранна пролетна птичка. Пъпките на дърветата са набъбнали, ранните цветя красят вече полетата. Тамар Ал Харун, жадуваното идва!... Тамар Ал Харун спи и сънува, сънува и слуша, незнаен глас говори: — Рано е още Тамар, не бързай!
към текста >>

Тамар Ал Харун спи и сънува, сънува и слуша, незнаен глас говори: — Рано е още Тамар, не бързай!
Незнаен слушател внимателно и трепетно слушаше и бележеше в своята невидима книга, великите слова на добрия цар, на великия новатор. — Чудна пролет възвестява Тамар Ал Харун. Великият Тамар е ранна пролетна птичка. Пъпките на дърветата са набъбнали, ранните цветя красят вече полетата. Тамар Ал Харун, жадуваното идва!... Тамар Ал Харун спи и сънува, сънува и слуша, незнаен глас говори: — Рано е още Тамар, не бързай! Не си първият, няма да бъдеш и последният. Чети, Тамар, и ще видиш назад във вековете и други, като тебе са искали да разрешат същия въпрос. И те са искали да издадат закон за тях. — О, за Бога, кажете ми, какъв закон са измислили, до какво са стигнали? — На, чети, Тамар!
към текста >>

— О, за Бога, кажете ми, какъв закон са измислили, до какво са стигнали?
Тамар Ал Харун, жадуваното идва!... Тамар Ал Харун спи и сънува, сънува и слуша, незнаен глас говори: — Рано е още Тамар, не бързай! Не си първият, няма да бъдеш и последният. Чети, Тамар, и ще видиш назад във вековете и други, като тебе са искали да разрешат същия въпрос. И те са искали да издадат закон за тях. — О, за Бога, кажете ми, какъв закон са измислили, до какво са стигнали? — На, чети, Тамар! Това е историята на един съвет между умни и добри сановници. Тамар Ал Харун жадно зачете свитка, който незнайна ръка разгръщаше пред него: — Събрани бяха най-светлите и най-мъдрите по онова време, да решат вечния въпрос за бедните и богатите. Да няма вече на земята богати и бедни, да се ползуват всички хора от природните блага. И великите мъже намериха закон.
към текста >>

Тамар Ал Харун жадно зачете свитка, който незнайна ръка разгръщаше пред него: — Събрани бяха най-светлите и най-мъдрите по онова време, да решат вечния въпрос за бедните и богатите.
Чети, Тамар, и ще видиш назад във вековете и други, като тебе са искали да разрешат същия въпрос. И те са искали да издадат закон за тях. — О, за Бога, кажете ми, какъв закон са измислили, до какво са стигнали? — На, чети, Тамар! Това е историята на един съвет между умни и добри сановници. Тамар Ал Харун жадно зачете свитка, който незнайна ръка разгръщаше пред него: — Събрани бяха най-светлите и най-мъдрите по онова време, да решат вечния въпрос за бедните и богатите. Да няма вече на земята богати и бедни, да се ползуват всички хора от природните блага. И великите мъже намериха закон. Велика радост ги обзе. Тогава те решиха да напишат този закон, за да се съхрани на земята, за да го приложат земните жители между своите събратя. Потърсиха перо да го напишат и не намериха, потърсиха книга да го нанесат и не намериха.
към текста >>

Да няма вече на земята богати и бедни, да се ползуват всички хора от природните блага.
И те са искали да издадат закон за тях. — О, за Бога, кажете ми, какъв закон са измислили, до какво са стигнали? — На, чети, Тамар! Това е историята на един съвет между умни и добри сановници. Тамар Ал Харун жадно зачете свитка, който незнайна ръка разгръщаше пред него: — Събрани бяха най-светлите и най-мъдрите по онова време, да решат вечния въпрос за бедните и богатите. Да няма вече на земята богати и бедни, да се ползуват всички хора от природните блага. И великите мъже намериха закон. Велика радост ги обзе. Тогава те решиха да напишат този закон, за да се съхрани на земята, за да го приложат земните жители между своите събратя. Потърсиха перо да го напишат и не намериха, потърсиха книга да го нанесат и не намериха. Тогава Всевишният им казал: Напишете го в човешкото сърце.
към текста >>

11. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Най-голямото благоволение, което се е позволявало на Атинските първенци, при особено тържествени случаи, било да се изправят пред вратата на храма и от там да съзерцават мълчаливо образа на богинята.
Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа. В храма имали право да влязат само весталките, девственици, които поддържали вечния огън. Най-голямото благоволение, което се е позволявало на Атинските първенци, при особено тържествени случаи, било да се изправят пред вратата на храма и от там да съзерцават мълчаливо образа на богинята. Изключение никому не се е правило. Останалото население, другите, обикновените граждани на Атина, са имали право само да дохождат до коридорите на храма, да се изправят под мраморните колони, да гледат към далечината и към морето. Статуята на Атина Палада е била запазена в продължение на 1000 години. Един ден пришълци нападнали храма и заграбили чудната статуя. Натоварили я на кораб и поискали да я пренесат през морето.
към текста >>

Името Атина Палада не беше ли дадено от същия тоя необхватен, непознат, винаги при нас и все така далечен, незнаен Бог, за който в подножието на Акропола е говорил Апостол Павел?
Но Провидението не искало да позволи тая гавра. Излязла буря и потопила кораба. Тя самата потънала на дъното на морето, гдето лежи и досега. Аз стоях захласнат на същото място, гдето някога, толкова векове, е стояла прекрасната статуя, най-значителната фигура на цялата древност. И сякаш падна пред очите ми завесата на някаква мистерия. Името Атина Палада не беше ли дадено от същия тоя необхватен, непознат, винаги при нас и все така далечен, незнаен Бог, за който в подножието на Акропола е говорил Апостол Павел? Не беше ли същото това търсене пипнешком на смътно усещаната, непостижима реалност в нас и около нас, която хората от всички времена, от всички народи са търсили? Не беше ли това нуждата на същата натоварена със скръб и противоречия душа, която задушавана в непроходимостта им, търсеше да се отправи към красивото, към височините, към небето? Изправен на мястото, от гдето е гледала към нашия свят статуята на Атина Палада, аз почувствувах еднаквостта на човешката душа от миналото, от днешното, а сигурно и от бъдещето и еднаквостта на всички Богове от всички времена.
към текста >>

Изправен на мястото, от гдето е гледала към нашия свят статуята на Атина Палада, аз почувствувах еднаквостта на човешката душа от миналото, от днешното, а сигурно и от бъдещето и еднаквостта на всички Богове от всички времена.
Аз стоях захласнат на същото място, гдето някога, толкова векове, е стояла прекрасната статуя, най-значителната фигура на цялата древност. И сякаш падна пред очите ми завесата на някаква мистерия. Името Атина Палада не беше ли дадено от същия тоя необхватен, непознат, винаги при нас и все така далечен, незнаен Бог, за който в подножието на Акропола е говорил Апостол Павел? Не беше ли същото това търсене пипнешком на смътно усещаната, непостижима реалност в нас и около нас, която хората от всички времена, от всички народи са търсили? Не беше ли това нуждата на същата натоварена със скръб и противоречия душа, която задушавана в непроходимостта им, търсеше да се отправи към красивото, към височините, към небето? Изправен на мястото, от гдето е гледала към нашия свят статуята на Атина Палада, аз почувствувах еднаквостта на човешката душа от миналото, от днешното, а сигурно и от бъдещето и еднаквостта на всички Богове от всички времена.
към текста >>

12. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Незнаен глас ме попита: — Къде отиваш ти?
Времето бързо летеше и аз исках да отнеса отломка от неговия скрит живот, скъпо зрънце от неговата заключена мъдрост. Наведох се над него и моите очи засноваха по бистрите му струи. — Къде течаха те? Накъде отиваха и какво гонеха тези чисти води? Планината упорито мълчеше; планинското езеро тихо си пееше своята сладка песен. Незнаен глас ме попита: — Къде отиваш ти? Какво гониш ти, човече, по твоя земен път? — Аз живея на тая земя, аз съм мъничка ръка, мъничка артерия по нейната снага и гоня океана; пътник съм по незнаен и труден път, — отговорих аз. Езерните води тихо шумяха и техният ромон стигна до моите уши: — Моите води текат надолу по прашните и каменливи пътища, по които пътуват децата на майката-земя. Моите свежи и чисти води измиват изранени нозе и освежават пламнали чела. Моите чисти води носят ценния дар на Неговата мъдрост и топлата благословия на Неговата любов, която трепти във всяка моя капка, блъснала като елмазено зрънце.
към текста >>

— Аз живея на тая земя, аз съм мъничка ръка, мъничка артерия по нейната снага и гоня океана; пътник съм по незнаен и труден път, — отговорих аз.
— Къде течаха те? Накъде отиваха и какво гонеха тези чисти води? Планината упорито мълчеше; планинското езеро тихо си пееше своята сладка песен. Незнаен глас ме попита: — Къде отиваш ти? Какво гониш ти, човече, по твоя земен път? — Аз живея на тая земя, аз съм мъничка ръка, мъничка артерия по нейната снага и гоня океана; пътник съм по незнаен и труден път, — отговорих аз. Езерните води тихо шумяха и техният ромон стигна до моите уши: — Моите води текат надолу по прашните и каменливи пътища, по които пътуват децата на майката-земя. Моите свежи и чисти води измиват изранени нозе и освежават пламнали чела. Моите чисти води носят ценния дар на Неговата мъдрост и топлата благословия на Неговата любов, която трепти във всяка моя капка, блъснала като елмазено зрънце. Планинското езеро в миг се превърна в огромно слънчево око; снежното чело на планината се оглеждаше в кристалните води, които морно дишаха. Възвих по планинската пътека и се спуснах надолу при моите братя, нежно приласкала в сърцето светлия миг, който ми дариха езерните води. II.
към текста >>

Моята душа Аз нямам нищо, което да се равни на земно богатство.
Езерните води тихо шумяха и техният ромон стигна до моите уши: — Моите води текат надолу по прашните и каменливи пътища, по които пътуват децата на майката-земя. Моите свежи и чисти води измиват изранени нозе и освежават пламнали чела. Моите чисти води носят ценния дар на Неговата мъдрост и топлата благословия на Неговата любов, която трепти във всяка моя капка, блъснала като елмазено зрънце. Планинското езеро в миг се превърна в огромно слънчево око; снежното чело на планината се оглеждаше в кристалните води, които морно дишаха. Възвих по планинската пътека и се спуснах надолу при моите братя, нежно приласкала в сърцето светлия миг, който ми дариха езерните води. II. Моята душа Аз нямам нищо, което да се равни на земно богатство. Пътник съм по незнайни морета и цялото ми богатство е една мъничка лодка, с която ми предстои дълъг и труден път. Никой на тая земя не ме познава и не подозира незнайната цел, която гоня аз — пътник по широките морета. Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Морските вълни ме тласкат по всичките страни на развълнуваното море и незнайно чудо само ме спасява от страхотните бури, които се извиват над мен. Какво диря по тези безкрайни морета?
към текста >>

Пътник съм по незнайни морета и цялото ми богатство е една мъничка лодка, с която ми предстои дълъг и труден път.
Моите свежи и чисти води измиват изранени нозе и освежават пламнали чела. Моите чисти води носят ценния дар на Неговата мъдрост и топлата благословия на Неговата любов, която трепти във всяка моя капка, блъснала като елмазено зрънце. Планинското езеро в миг се превърна в огромно слънчево око; снежното чело на планината се оглеждаше в кристалните води, които морно дишаха. Възвих по планинската пътека и се спуснах надолу при моите братя, нежно приласкала в сърцето светлия миг, който ми дариха езерните води. II. Моята душа Аз нямам нищо, което да се равни на земно богатство. Пътник съм по незнайни морета и цялото ми богатство е една мъничка лодка, с която ми предстои дълъг и труден път. Никой на тая земя не ме познава и не подозира незнайната цел, която гоня аз — пътник по широките морета. Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Морските вълни ме тласкат по всичките страни на развълнуваното море и незнайно чудо само ме спасява от страхотните бури, които се извиват над мен. Какво диря по тези безкрайни морета? Кое ме тласка към незнайни и далечни брегове?
към текста >>

13. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог Тази дума, преведена на разбран език, представя любовта, която носи живот и безсмъртие 3а човешката душа.
В живота на земята има три Важни нещa. Ние живеем на земята, и затова, на първо място трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и природата няма смисъл. Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли. Като се каже "ангел", разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите "светла мисъл". Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог Тази дума, преведена на разбран език, представя любовта, която носи живот и безсмъртие 3а човешката душа. Затова и в Писанието е казано: "Бог е Любов". Следователно, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата.
към текста >>

Затова и в Писанието е казано: "Бог е Любов".
Ние живеем на земята, и затова, на първо място трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и природата няма смисъл. Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли. Като се каже "ангел", разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите "светла мисъл". Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог Тази дума, преведена на разбран език, представя любовта, която носи живот и безсмъртие 3а човешката душа. Затова и в Писанието е казано: "Бог е Любов". Следователно, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпостави нещата, както са ги създали природата и Бог, той се намира в голямо противоречие със себе си.
към текста >>

светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта.
Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли. Като се каже "ангел", разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите "светла мисъл". Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог Тази дума, преведена на разбран език, представя любовта, която носи живот и безсмъртие 3а човешката душа. Затова и в Писанието е казано: "Бог е Любов". Следователно, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпостави нещата, както са ги създали природата и Бог, той се намира в голямо противоречие със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището дето е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава?
към текста >>

Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата.
Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог Тази дума, преведена на разбран език, представя любовта, която носи живот и безсмъртие 3а човешката душа. Затова и в Писанието е казано: "Бог е Любов". Следователно, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпостави нещата, както са ги създали природата и Бог, той се намира в голямо противоречие със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището дето е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и Вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън.
към текста >>

Щом човек не може да съпостави нещата, както са ги създали природата и Бог, той се намира в голямо противоречие със себе си.
Затова и в Писанието е казано: "Бог е Любов". Следователно, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпостави нещата, както са ги създали природата и Бог, той се намира в голямо противоречие със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището дето е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и Вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън. Ако човек знае как и где да отправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия.
към текста >>

Казвам: колкото и да са важни тия неща, обаче, те остават неразбрани 3а съвременните хора, защото трябва да им се доказва, съществува ли Бог, или не.
За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо, най-Важно, най-Велико нещо 3а човека са неговите мисли и чувства. За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата - чисти чувства, чисти мисли. В Божествения свят няма по-велико нещо от любовта. Следователно, най-важното нещо 3а човешкия свят са мислите и чувствата, 3а ангелския свят -чистотата, а 3а Божествения свят - Любовта. Казвам: колкото и да са важни тия неща, обаче, те остават неразбрани 3а съвременните хора, защото трябва да им се доказва, съществува ли Бог, или не. Остане ли този въпрос да се доказва, той вече изгубва значението си. Всяко доказателство 3а съществуването на Бога е механически процес. Какъв смисъл има да ми доказва някой, дали живея или не. Аз сам Зная това нещо. Какъв смисъл има да ми доказва някой, дали мисля, или не.
към текста >>

Всяко доказателство 3а съществуването на Бога е механически процес.
За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата - чисти чувства, чисти мисли. В Божествения свят няма по-велико нещо от любовта. Следователно, най-важното нещо 3а човешкия свят са мислите и чувствата, 3а ангелския свят -чистотата, а 3а Божествения свят - Любовта. Казвам: колкото и да са важни тия неща, обаче, те остават неразбрани 3а съвременните хора, защото трябва да им се доказва, съществува ли Бог, или не. Остане ли този въпрос да се доказва, той вече изгубва значението си. Всяко доказателство 3а съществуването на Бога е механически процес. Какъв смисъл има да ми доказва някой, дали живея или не. Аз сам Зная това нещо. Какъв смисъл има да ми доказва някой, дали мисля, или не. И това аз сам зная. Безполезно е да ми се доказва, че имам живот, че имам мисъл.
към текста >>

Има смисъл да се правят църкви 3а богомолци, има смисъл да се правят училища.
Какъв смисъл има смъртта? Ако човек след смъртта си отива в по-добър живот от Земния, тогава тя има смисъл. Праведният да умира, има смисъл, обаче, грешният да умира, няма никакъв смисъл Да цъфне едно цвете, или някое плодно дръвче, това цъфтене има смисъл, но да цъфне една бомба, т.е. да се пукне и да избухне, какъв смисъл има в това? Има смисъл да сеЗапали огън на огнището и да се тури ядене на този огън, но да се запали той всред къщата и да стане пожар, такъв огън няма смисъл. Има смисъл да се правят църкви 3а богомолци, има смисъл да се правят училища. Обаче, какъв смисъл има да се правят бомби, гранати, с които хората да се самоизтребват? И след всичко това казвате: Господ да оправи света! Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света. Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а в същност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат. И религиозният служи с пари, и безбожникът служи е пари.
към текста >>

Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света.
да се пукне и да избухне, какъв смисъл има в това? Има смисъл да сеЗапали огън на огнището и да се тури ядене на този огън, но да се запали той всред къщата и да стане пожар, такъв огън няма смисъл. Има смисъл да се правят църкви 3а богомолци, има смисъл да се правят училища. Обаче, какъв смисъл има да се правят бомби, гранати, с които хората да се самоизтребват? И след всичко това казвате: Господ да оправи света! Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света. Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а в същност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат. И религиозният служи с пари, и безбожникът служи е пари. Лошото не е в това, че хората служат с пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато, и по този начин забравят своята задача на земята. Като имат желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво. Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха.
към текста >>

Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а в същност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат.
Има смисъл да сеЗапали огън на огнището и да се тури ядене на този огън, но да се запали той всред къщата и да стане пожар, такъв огън няма смисъл. Има смисъл да се правят църкви 3а богомолци, има смисъл да се правят училища. Обаче, какъв смисъл има да се правят бомби, гранати, с които хората да се самоизтребват? И след всичко това казвате: Господ да оправи света! Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света. Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а в същност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат. И религиозният служи с пари, и безбожникът служи е пари. Лошото не е в това, че хората служат с пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато, и по този начин забравят своята задача на земята. Като имат желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво. Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха. Светли мисли и благородни чувства са в състояние да облекат човека вътрешно, и дето мине този човек, всички ще кажат: ето един истински човек!
към текста >>

Лошото не е в това, че хората служат с пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато, и по този начин забравят своята задача на земята.
Обаче, какъв смисъл има да се правят бомби, гранати, с които хората да се самоизтребват? И след всичко това казвате: Господ да оправи света! Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света. Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а в същност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат. И религиозният служи с пари, и безбожникът служи е пари. Лошото не е в това, че хората служат с пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато, и по този начин забравят своята задача на земята. Като имат желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво. Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха. Светли мисли и благородни чувства са в състояние да облекат човека вътрешно, и дето мине този човек, всички ще кажат: ето един истински човек! В който дом влезе, той ще донесе Божието благословение, болни ще лекува,скръбни ще утешава, гладни ще нахрани. Сега, кое е най-важното при изгрева на слънцето?
към текста >>

Казвам: съвременните хора трябва да мислят правилно, да живеят правилно, както Бог изисква.
Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум, и всичко с него се свършва Ако един християнин убие на бойното поле 10-20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст 3а храброст и го признават за герой. И след това, този човек се хвали, че може да убива, без да му трепне окото. Да убиваш, да разрушаваш, това е престъпление, а не наука. Да създаваш, да градиш, това е наука. Казвам: съвременните хора трябва да мислят правилно, да живеят правилно, както Бог изисква. Правилният живот подразбира братски живот. При това, не е нужно всички хора да имат еднакъв външен образ и еднакви убеждения. Вземете, Запример, малкото дете и възрастния човек. Те се различават външно, но като хора, все имат нещо общо. Някога младият ще остарее, а старият може да се подмлади.
към текста >>

14. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА 1909 Весела Несторова е всестранно надарена личност, за която всяка среща, всеки разговор с Учителя носи импулси за творческа дейност. Нейната духовна същност е така организирана, че музиката и поезията просто извират във всяка нейна дейност.
към текста >>

В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе!
Нейната духовна същност е така организирана, че музиката и поезията просто извират във всяка нейна дейност. Годините прекарани с Учителя са за нея постоянен източник на нови и нови творчески постижения. Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов! ” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти. Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили. За тези блажени минути В. Несторова пише: “В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка.
към текста >>

От там Весела Несторова ще се върне след четири години с богати опитности.
През 1922 г почива баща й. За нейна радост през следващата година неочаквано съдбата й предлага възможност да продължи образованието си в американския колеж в Ловеч. Следва период на сериозен труд, на упорито учене, на издържливост и отново на лишения. Все пак способностите й и нейния силен стремеж към знание не остават незабелязани. След дипломирането й в Ловеч тя е поканена да учи в Америка, където може да допълни своите познания, а и ще развие способностите си в една благоприятна за това среда. От там Весела Несторова ще се върне след четири години с богати опитности. Един спомен от живота й в Америка ни показва отново жизнената й, вечно креативна природа, а също и любовта й към България, към нейните духовни корени: “Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър неделя сутрин. Пасомите, възрастни хора ме харесаха и се заинтересуваха от мен. “Какво интересно българско момиче” - казаха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно. “Разкажи ни нещо за България” П аз започнах своята лекторска дейност в малкия град Кантон, която щеше да става все по-интензивна с времето. Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки.
към текста >>

Животът ми се превърна в непрекъсната школа...” От този разговор в ума й остава Неговата мисъл: "Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл, с доброто чувство и готовността да действаш.
В стремежа си да намеря Истината бях проучила какви ли не учения, включително и марксизма, но душата ми бе останала гладна и аз все още търсех тази вечна Истина, която всъщност носим дълбоко заробена в душите си, но очакваме деня, когато тя ще се изяви в нас. ...” “Седнах срещу него в малката приемна стая и душата ми се изпълни с нов трепет. Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка. Какви слова чуха ушите ми там в тихия кът - в стаичката изпълнена с аромат на зрели плодове и с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител. Започна Той да поучава малкия си ученик на сън и на яве. Животът ми се превърна в непрекъсната школа...” От този разговор в ума й остава Неговата мисъл: "Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл, с доброто чувство и готовността да действаш. Тогава Той ще работи чрез теб.” Този процес тя ще усеща в себе си като един Божествен Поток през всички години на духовна близост с Учителя. Нейната готовност да действа по висшите закони на Доброто и Любовта, става причина да се появят много стихотворения, песни, цели кантати и оратории. У нея става истинско новораждане, раждане от Духа. Учителят я ръководи вътрешно, бди над всяка нейна стъпка на Мировата сцена, защото тя е от актьорите, които насочва. Тя си СПОМНЯ: “Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка на разговор по най-различни въпроси.
към текста >>

- Една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи.
- Това ли е Братството, което виждаме около вас? - Тези които са в Братството са променили живота си. По това ще ги познаеш! Всички напреднали души по целия свят са Бялото Братство. - Учителю, коя съм аз? - Една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи. За Весела Несторова думите на Учителя са ориентир. Те й сочат нов път за растеж. В един разговор Той й казва: “Стихотворенията ти те въвеждат в един красив свят, непознат за обикновените хора.” И това е естествено, защото пак Той им беше казал на тях всички, на неговите ученици: “Ще ходите като обикновени, а ще мислите като необикновени! ” И ние виждаме на сцената в Мировата драма в. Несторова като един от необикновените актьори.
към текста >>

Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше.
Веднъж Учителят й казва: “Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове. Опишете лозата, рекох.” И тя написва следното стихотворение: ЛОЗА Когато всичко пееше и радостно приветствуваше пролетта, една сълза лицето ми помилва - сълза на плачеща над мен лоза. Почувствувах скръбта й. всичко около цъфтеше и се смееше, а тя единствена обилни сълзи лееше - не радваше ли се на пролетта? Човеци й ръцете бяха взели, отрязали й златната коса - по тях скърбеше тя, но нежно, гъвкаво тело привела, очи сълзящи към земята свела, разлистваше с диханието си младите листа, и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста. Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше. Той братята си на земята на любов безкористна поучаваше в самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше. Когато пролетта запя чрез звънкия гласец на хиляди цветя, една лоза изпя нечута песен в пролятата сълза.” През пролетта на 1942 година се издава в Америка “Свещени думи на Учителя” в превод на В.Несторова. Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна птица”. В същата година В. Несторова е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, край София.
към текста >>

Това Той вършеше с най-чиста и свята Любов, която ни предаваше чрез личността и словото си.” За една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи, единственото определение е Ученик.
Той го е копнял, възлюбил го е, стремил се е към него и го е създал. Човек е велик творец на Божественото в материалния свят.” “Ученик, който завършва Школата, трябва да стане образец! ” “Наистина сега виждам как Той е работел върху нас при тези частни срещи, както един велик художник върху някоя любима картина. Учителят денонощно работеше върху нас, в това съм била винаги убедена. Той изглаждаше грапавините ни, нанасяше багри, които хармонично действаха върху душевния ни живот, даваше дълбочина на картината - одухотворяваше я непрестанно. Това Той вършеше с най-чиста и свята Любов, която ни предаваше чрез личността и словото си.” За една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи, единственото определение е Ученик. Весела Несторова и сега носи тази духовна титла. Носи я с достойнство! Факсимиле от 'Sacred Words of the Master”
към текста >>

15. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истината произтича от Бога като едно вечно начало, което, за да се оживи, за да станат методите му живи, е нужна съответна среда.
(Cт. К.) КНИЖНИНА ВЕСТИ ИСТИНАТА Аз дойдох на света да свидетелствам за Истината. — Христос . . Що е истина? — П и л а т . Истината е оня произтичащ от Първичния Космичен Дух Принцип, който съдържа в себе си методите за освобождението на човешката душа. Истината произтича от Бога като едно вечно начало, което, за да се оживи, за да станат методите му живи, е нужна съответна среда. Първичната, вечната среда, в която Истината може да живее, е Любовта. Следователно, когато казваме, че трябва да имаме любов, ние не разбираме афектациите на хората. Някога ние смесваме привидните неща с истинските. Донасят ви, например, две еднакви на глед стомни. Едната е пълна с отлично съдържание за вашия живот, а другата е празна.
към текста >>

Нека Бог бъде нашия Съдия!
Всичко това, мислим ние, не би трябвало да предизвика нищо друго, освен радост в сърцата на всички хора, които искрено желаят доброто на своя народ или се стремят към реализирането на същия идеал, па макар да имат малко по-други разбирания за живота. Обаче какво виждаме в действителност? — Всички знаят, та няма защо да описваме тук нападките и преследванията, на които е изложено Бялото Братство. Но ние знаем, че това става по силата на един естествен закон, според който златото трябва да мине през огън и новият живот трябва да бъде закален в бурите на света. Ето защо, нас не ни засягат нападките, които тъй-щедро се изсипват върху ни. Нека Бог бъде нашия Съдия! А на тия, които ни преследват, ние най-искрено прощаваме. Пламен Който работи, за да спечели пари, е слуга. Който работи поради любовта, която има, е син Божи! Младежка колона ПИСМО ДО ЕДИН МЛАДЕЖ. „Нека вашето вестниче потърси и се помъчи да възроди нещо из покрусения живот на човека“.
към текста >>

Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов.
Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява. Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“. Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта. Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот. в който всеки човек ще се почувства и прояви като син Божи. Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов. Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец. Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му. Но това става даже въпреки желанието ни. Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел. Защо са тогава страданията?
към текста >>

Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец.
Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“. Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта. Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот. в който всеки човек ще се почувства и прояви като син Божи. Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов. Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец. Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му. Но това става даже въпреки желанието ни. Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел. Защо са тогава страданията? Защо са тъмните облаци и безпътицата в живота?
към текста >>

За вечният пътник — Човека Като пътник от незнаен друм минава човек през земята.
Къде ний, хората, сме сбъркали своя правилен път и как ще го намерим отново, ето въпроси, върху които трябва да се мисли и по които навярно ще продължа в следващото си писмо. Със сърдечен поздрав: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот! И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно. . . Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо... Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича! За вечният пътник — Човека Като пътник от незнаен друм минава човек през земята. Надежди, радости, скърби и неудържим стремеж; копнеж по нещо неизвестно, желание вечно гладно, ръце протегнати напред, търсещи да хванат миражи ... Вървим — и тези които знаят — и тез които не знаят — непрестанно, от гара на гара ... И на всяка една от тях стоим, добиваме познати — и наново тръгваме ... Някои ни застигат, други — застигаме ний. Забравили се — започваме „нови" приятелства, разговори, отношения... И „скърби” и „радости" — сянка на живота-мираж се стелят след нашите стъпки и думи ... Но за душите, които се обичат раздяла няма — те винаги се познават една друга още при първата среща, при първият поглед — въпреки всичките външни промени. Tе вече знаят една тайна: че животът не спира с формата; една истина: че вкусилите Любовта са безсмъртни! А тези които са приели Божествената Любов, те са станали едно във веки веков! За условните стойности Человеците приличат на затворници — и те като тях си създават ценности валидни само в оградата; правила и наредби неизлизащи вън от прага на затвора.
към текста >>

Тя се намира в живата Божествена книга на природата, автор на която е Бог и чиито писмена, смътни, неясни на пръв поглед, могат да оживеят за този, който истински търси.
Има човешко знание. Има и Божествена Мъдрост. Първото, колкото самохвално и блестящо външно да е, както го виждаме днес, все пак е бедно, ограничено, незначително. То се намира в книгите, теориите, ученията, хипотезите. Второто е светлина без сенки, безграничен простор, неизчерпаем извор, отдето жадния черпи истинско знание. Тя се намира в живата Божествена книга на природата, автор на която е Бог и чиито писмена, смътни, неясни на пръв поглед, могат да оживеят за този, който истински търси. Навред около нас, в самите нас, са начертани с дивно умение тайните знаци и букви на природата, които са пълни с величествен смисъл. Всяка една резка, всяка форма, всяка линия и проява, в нас и около нас са израз на една истина, въплъщение на един духовен закон. Нищо не е без смисъл, нищо не е случайно, нищо не е резултат на слепи, несъзнателни сили. Всичко в природата е разумно, съзнателно, пълно с смисъл. Като повече или по-малко успешни опити да се проникне и изучи тайния смисъл на великата Божествена книга — природата, започвайки от нейната азбука — външните материални форми — съществуват редица окултни науки, с които библ.
към текста >>

16. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кат укор над света в грях, суета — Кат святкащи дъги — в дъжд непрестаен Отгоре сипе камбанар незнаен.
Пред тях — със ход увехнал, млада двойка Зад тъжни Магдалини — воини зли. И старци, кретащи в сълзи ... От небосклон, всред светеща мъгла, Замислен, слиза старец снежнобради. И чезне в боровия лес грамадни. Тревожен звън засилват клепала. И още свеждат се чела. Кат укор над света в грях, суета — Кат святкащи дъги — в дъжд непрестаен Отгоре сипе камбанар незнаен. И тръпнат вси под песента свята. ВЪ ПАРАКЛИСА НА СЪВЕСТТА. Съобщения Тези от нашите приятели и съчувственици, които желаят да помогнат за разпространението на в-к „Братство" , могат да получат безплатно 10, 20, 30,50 или повече екз. от в-ка, при условие да ги раздадат на свои близки и познати, като се постараят да ги абонират. Пишете веднага колко екз.
към текста >>

Всеки, който запише 5 абоната и ни изпрати абонамента им, има право да получи една от следните три книги, по собствен изборъ: „Човек и Бог“, от Пламен; „Възпитанието на детето“, от Макс Хайндел или „La tri fundamentoj de la vivo“ — есперантски превод на „Трите основи на живота“, придружена със снимки от Рилските езера.
ВЪ ПАРАКЛИСА НА СЪВЕСТТА. Съобщения Тези от нашите приятели и съчувственици, които желаят да помогнат за разпространението на в-к „Братство" , могат да получат безплатно 10, 20, 30,50 или повече екз. от в-ка, при условие да ги раздадат на свои близки и познати, като се постараят да ги абонират. Пишете веднага колко екз. ви са нужни. Всеки, който запише 5 абоната и ни изпрати абонамента им, има право да получи една от следните три книги, по собствен изборъ: „Човек и Бог“, от Пламен; „Възпитанието на детето“, от Макс Хайндел или „La tri fundamentoj de la vivo“ — есперантски превод на „Трите основи на живота“, придружена със снимки от Рилските езера. Нека се бърза с презаписването на старите абонати и със записването на нови. Ще съставяме нови списъци на в-ка, които ще печатаме, затова молим да се не отлага презаписването. От миналата годишнина на в. „Братство“ имаме запазени известно число цели течения. Цялата годишнина може да се получи срещу 20 лв.
към текста >>

И когато разбираме нашето тяло и имаме правилни отношения към него, ще имаме правилни отношения и към своите ближни, защото ако не можем да живеем със своите ближни, как ще живеем с Бога?
А сега казват - това е душата, която управлява тези функции. Ако душата е нещо определено за вас и ако душата управлява, ти кой си? - Не, човек е самата душа, а тялото е обективен израз на душата. Така че, когато говорим за човека, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме душата и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия. Животът е един, но за да имаме постижения, трябва да разбираме конкретното, което го имаме, като дадено и с което разполагаме - тялото. И когато разбираме нашето тяло и имаме правилни отношения към него, ще имаме правилни отношения и към своите ближни, защото ако не можем да живеем със своите ближни, как ще живеем с Бога? Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога? - А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели. Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина). И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата.
към текста >>

Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога?
Ако душата е нещо определено за вас и ако душата управлява, ти кой си? - Не, човек е самата душа, а тялото е обективен израз на душата. Така че, когато говорим за човека, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме душата и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия. Животът е един, но за да имаме постижения, трябва да разбираме конкретното, което го имаме, като дадено и с което разполагаме - тялото. И когато разбираме нашето тяло и имаме правилни отношения към него, ще имаме правилни отношения и към своите ближни, защото ако не можем да живеем със своите ближни, как ще живеем с Бога? Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога? - А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели. Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина). И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата. Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека.
към текста >>

Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека.
Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога? - А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели. Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина). И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата. Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека. Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички.
към текста >>

Но това богатство, преди всичко, не е негово.
- А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели. Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина). И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата. Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека. Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички!
към текста >>

За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва.
Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина). И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата. Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека. Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене.
към текста >>

А този човек казва, че това богатство е негово!
И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата. Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека. Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота.
към текста >>

Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички.
Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека. Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си. - Не, в това отношение нашият идеал е - блага и доволство за всички!
към текста >>

Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички!
Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си. - Не, в това отношение нашият идеал е - блага и доволство за всички! Но въпросът ни е да се обяснят противоречията, които съществуват в днешния живот.
към текста >>

Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота.
А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си. - Не, в това отношение нашият идеал е - блага и доволство за всички! Но въпросът ни е да се обяснят противоречията, които съществуват в днешния живот. Всички противоречия, които срещаме в живота си, са изпитания, дадени от една Висша Разумност, за да ни подготви да използваме благата, които са вложени в живота. Защото природата не обича да се пилеят благата й.
към текста >>

- Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение.
От тях зависи здравето му, добрите му състояния и силата му - зависят от тези блага, които са вложени вътре в него. Човешката мисъл в това отношение е една велика сила – Всичко, каквото сте казали и казвате, става. Някой път една мисъл минава през ума ви и казвате - ще стане тази работа - и след време тя става; например, болен си и си кажеш положително - ще оздравея и оздравяваш, а друг си каже - няма да я бъде - и така става. Това е, защото поддържате отрицателната мисъл, която не гради - така че, за да има човек постижения, трябва да поддържа само положителни мисли в ума си, които градят. Ще кажете, откъде идат отрицателните мисли? - Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение. Сега тези двете учения се проявяват в човека като два противоположни стремежа, като два гласа, които му нашепват два рода мисли. Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните. Засега хората са се научили да слушат и познават гласа на черния адепт и затова нямат постижения в живота си, а само противоречия и разочарования. Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство.
към текста >>

Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните.
Някой път една мисъл минава през ума ви и казвате - ще стане тази работа - и след време тя става; например, болен си и си кажеш положително - ще оздравея и оздравяваш, а друг си каже - няма да я бъде - и така става. Това е, защото поддържате отрицателната мисъл, която не гради - така че, за да има човек постижения, трябва да поддържа само положителни мисли в ума си, които градят. Ще кажете, откъде идат отрицателните мисли? - Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение. Сега тези двете учения се проявяват в човека като два противоположни стремежа, като два гласа, които му нашепват два рода мисли. Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните. Засега хората са се научили да слушат и познават гласа на черния адепт и затова нямат постижения в живота си, а само противоречия и разочарования. Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство. Всички приятели ни са помощници в нашия живот и всеки човек, с когото направите известна връзка ще упражни известно влияние във вашия живот. Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни.
към текста >>

В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва.
Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни. Този закон е верен и по отношение на човека. Колкото повече способности са развити в него, толкова е по- силен. Когато човешкият мозък функционира правилно, човек е силен, а когато способностите са в бездействие, тогава човек е слаб. За да има постижения в живота си, човек трябва да работи с най-силната си способност и постепенно да развива всички, за да се прояви като истински човек. В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва. Но това е едно неразбиране на живота и затова те не могат да имат никакви постижения. Когато говорим за молитва, ние разбираме работа за общото благо, в съгласие с всички разумни същества в природата. Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо. Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни. Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят.
към текста >>

- Да обикнем тези, които Бог обича.
Когато говорим за молитва, ние разбираме работа за общото благо, в съгласие с всички разумни същества в природата. Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо. Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни. Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят. Но въпросът е, какво да правим сега? - Да обикнем тези, които Бог обича. А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително. А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си. Защото, ако не можем да слушаме гласа му, не можем да имаме съгласие помежду си, не можем да имаме постижения. Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език.
към текста >>

А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително.
Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо. Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни. Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят. Но въпросът е, какво да правим сега? - Да обикнем тези, които Бог обича. А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително. А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си. Защото, ако не можем да слушаме гласа му, не можем да имаме съгласие помежду си, не можем да имаме постижения. Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език. Сладката дума, която кажеш на другите, ще се каже и на теб, и горчивата дума, която кажеш на другите ще се върне и при теб.
към текста >>

А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си.
Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни. Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят. Но въпросът е, какво да правим сега? - Да обикнем тези, които Бог обича. А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително. А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си. Защото, ако не можем да слушаме гласа му, не можем да имаме съгласие помежду си, не можем да имаме постижения. Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език. Сладката дума, която кажеш на другите, ще се каже и на теб, и горчивата дума, която кажеш на другите ще се върне и при теб. Всяко нещо се връща при онзи, от когото е излязло.
към текста >>

Сега изучавайте себе си, изучавайте двата гласа в себе си и слушайте Божествения, който носи мир, сила, богатство, радост, живот; на Божественото се дължат всички хубави работи, а на черния адепт се дължат всички лоши работи в нашия живот.
Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език. Сладката дума, която кажеш на другите, ще се каже и на теб, и горчивата дума, която кажеш на другите ще се върне и при теб. Всяко нещо се връща при онзи, от когото е излязло. Това е абсолютен закон в природата. Сега изучавайте себе си, изучавайте двата гласа в себе си и слушайте Божествения, който носи мир, сила, богатство, радост, живот; на Божественото се дължат всички хубави работи, а на черния адепт се дължат всички лоши работи в нашия живот. По беседа, държана от Учителя на 1 октомври 1933 г.
към текста >>

17. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Т. Ч.) Най-богатият (Т.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Към братята сърби! (Гласът на българския народ) Преглед В братска Югославия (П. Г. Пампоров) Изгрев слънце в Югославия (П. Г. Пампоров) Питахте ли народа? (Т. Ч.) Най-богатият (Т. Ч.) Усмивките (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Егоизмът като причина за усилените времена (По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г.) Книжнина. Хроника Към братята сърби! (Гласът на българския народ) Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст!
към текста >>

Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко!
Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло. Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко! Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на страшното минало и ще запечатат навеки нашето единение. Да забравим миналото! Да скъсаме завинаги с него! Да престанем да се обвиняваме взаимно. Кой повече, кой по-малко виновен - нека Бог това отсъди, а ние да се заловим да поправим грешките си.
към текста >>

Кой повече, кой по-малко виновен - нека Бог това отсъди, а ние да се заловим да поправим грешките си.
Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко! Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на страшното минало и ще запечатат навеки нашето единение. Да забравим миналото! Да скъсаме завинаги с него! Да престанем да се обвиняваме взаимно. Кой повече, кой по-малко виновен - нека Бог това отсъди, а ние да се заловим да поправим грешките си. Братя сърби! Братя югославяни! Вие днес сте по-силни, вие сте победители, вие имате надмощие, затова във вашите ръце е преди всичко, днес за днес, бъдещата съдба на двата братски народа. Братя сърби, вие първи трябва да започнете, вие първи трябва да направите решителната стъпка в това направление. Вие, като по-силни, трябва първи да ни подадете ръка.
към текста >>

Съзнават ли нашите днешни и утрешни държавници отговорността си пред народа, пред Бога, в тия съдбоносни времена?
Нека, по-добре, кажем това сега, отколкото след като дойде нещастието: „Народите с достойни за управниците си“, казва старата поговорка. И народ, конто не намери в себе си достатъчно сили до вземе съдбата си в ръцете си, народ. който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си дарбата на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора. които с достойни за водачи и ще го водят в правия път на напредъка и благоденствието, е осъден на гибел, на безкрайни страдания и изпитания. У нас. Съзнават ли нашите днешни и утрешни държавници отговорността си пред народа, пред Бога, в тия съдбоносни времена? Съзнават ли опасностите, на които сме изложени, и които. още повече, се крият в близкото бъдеще. Имат ли те нужната предвидливост, и как мислят да запазят страната ни, народа ни, от приближаващата буря, заплашваща да се разрази над цяла Европа, може би над целия свят? Нещо ужасно се готви! Навсякъде!
към текста >>

Бечей, Суботица; когато разговаряхме братски и се разбрахме и те спонтанно изразяваха своята радост и обич — аз чувствах дълбоко в душата си онова славянско, което ни обединява със славянските народи и онова общочовешко, което ни свързва с всички хора по земята и аз си- мислех колко величествена ще бъде новата- култура, когато всеки човек и веки народ ще изявяват свободно богатството на своя дух и хората ще живеят с всички в мир и съгласие!
Като двама съседе, които за бразда земя се съдят по съдилища и изгубват всичко. А трябва вече да се примирят“. Така казва този селянин — един от народа. Един човек, който не знае да лъже и да се преструва, не е научил изкуството да мисли криво. И когато в следващите дни аз се опознах с много приятели югославяни — в Белград, Ст. Бечей, Суботица; когато разговаряхме братски и се разбрахме и те спонтанно изразяваха своята радост и обич — аз чувствах дълбоко в душата си онова славянско, което ни обединява със славянските народи и онова общочовешко, което ни свързва с всички хора по земята и аз си- мислех колко величествена ще бъде новата- култура, когато всеки човек и веки народ ще изявяват свободно богатството на своя дух и хората ще живеят с всички в мир и съгласие! Палич. 12. IV. 934 г. П. Г. Пампоров Изгрев слънце в Югославия Палич до Суботица е прекрасно летовище с доста голямо езеро, наобиколено с чудесен, добре уреден парк. Унгарците преди години са обърнали блатата в едно дивно летовище, където лете хиляди, десетки хиляди граждани от Югославия и странство използват слънчевите и водни бани.
към текста >>

Велик, незнаен художник, всеки момент рисува с огнено перо най-великата картина, която изразява красотата на природата, красотата на Духа!
Цветята, като че по-силно издават аромат. Все повече и повече изток се зачервява. И слънцето, като огнено кълбо изплава из равнината и бавно се издига по небето. Езерото го отразява тъй красиво. Всеки миг слънцето става все по-пламтящо, а в езерото, от дъното до повърхността, този пламък е тъй дивен! Велик, незнаен художник, всеки момент рисува с огнено перо най-великата картина, която изразява красотата на природата, красотата на Духа! Хорът от птички се слива с тържественото благоговение на всички дървета, цветя и същества. И тук, както в България, както и по целия свят, слънцето праща своята светлина и топлина, носи живот на всички; и тук въздухът вее и всички дишат аромата на цветята: и тук водата тече и всички пият; и тука живота расте и цъфти, и всички ядат хляб. Една светлина, един въздух дишаме, една вода пием, един хляб ядем, а защо да не живеем братски — като синове на един Баща? Можем! Така говореше слънцето днес.
към текста >>

Иначе не би могло, не би ви позволила съвестта да си гласувате тъй големи заплати, да трупате богатства, да пълните нашите и чуждите банки с капитали, да се осигурявате и с големи пенсии, в същото време, когато мнозинството от народа по села и градове (същият този народ, който винаги се труди и за всички ваши блага, за всички средства за вашия живот все той плаща) но само, че бедства и страда от мизерия, но отива към все по стеснено, все по лошо и непоносимо материално положение.
Защо? Познавате ли вие положението на тоя народ, чийто представители се наричате? Поне веднъж опитахте ли се да сравните своя живот и своите материални блага с неговите? Пожелахте ли да видите, какво получава и с какви средства живее всеки човек от народа, и от това да извадите заключение, какво трябва да получавате и с какво трябва да живеете и вие, вие които сте негови слуги? Изглежда, че не! Иначе не би могло, не би ви позволила съвестта да си гласувате тъй големи заплати, да трупате богатства, да пълните нашите и чуждите банки с капитали, да се осигурявате и с големи пенсии, в същото време, когато мнозинството от народа по села и градове (същият този народ, който винаги се труди и за всички ваши блага, за всички средства за вашия живот все той плаща) но само, че бедства и страда от мизерия, но отива към все по стеснено, все по лошо и непоносимо материално положение. Бъдете разумни и внимателни, г-да министри и народни представители! Народа е добър и търпелив, но всичко има граници. Вашият егоизъм и вашата неправда ще му дадат лош пример. Ще започне да живее всеки за себе си, без да иска да знае, че е вреден за другите, че им отнема труда и благата, че ги лишава от свобода и радост. И таке ще се дойде до най-страшното: ще се подронят основите на държавата, ще се разруши всеки обществен живот, ще изчезне всяко взаимно подпомагане.
към текста >>

Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога.
Не и не! Виновни ще бъдете вий, защото не питахте народа, когато си гласувахте големите заплати: не питахте ония,от чийто труд идат тия ваши заплати: не питахте ония, чийто представители се наричате. Виновни ще бъдете, защото народа е господар и той трябва да определя (а не вие, слугите) какви заплати трябва да получават неговите служители. Живейте и работете като защитници на народните блага и като зидари на по-светли бъднини, а не като рушители на всяка общественост, на всяка правда и човечност. Дайте пример на човеколюбци, които заемат своите отговорни длъжности на за да използват и обременяват народа, а за да бъдат полезни в общия живот. Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога. Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен гръб. Защото такива, каквито сте сега, вие сте само тежко и ненужно бреме върху народните плещи. Т. Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване. Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата. Работи или почива, разхожда се или съзерцава, мисли или мечтае — той е всякога под открито небе: на нивата или в градината, на ливадата или в гората.
към текста >>

Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване.
Живейте и работете като защитници на народните блага и като зидари на по-светли бъднини, а не като рушители на всяка общественост, на всяка правда и човечност. Дайте пример на човеколюбци, които заемат своите отговорни длъжности на за да използват и обременяват народа, а за да бъдат полезни в общия живот. Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога. Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен гръб. Защото такива, каквито сте сега, вие сте само тежко и ненужно бреме върху народните плещи. Т. Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване. Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата. Работи или почива, разхожда се или съзерцава, мисли или мечтае — той е всякога под открито небе: на нивата или в градината, на ливадата или в гората. Слънцето волно го облива със своите животворни лъчи, а вятърът го гали и освежава със своя хладен дъх. Птичките му пеят хубавите си песни, а цветята му даряват своя сладък аромат. Овощните дървета го хранят с вкусните си плодове, а бистрите и студени изворчета утоляват неговата жажда.
към текста >>

Такъв е най-богатият на земята човек.
напредва към съвършенство. Той е винаги разумен и добър. Всякога е милостив и благ към хората и животните. Всички обича и на всички само радост дарява. Живота му е обилен източник на радост и блага за всички. Такъв е най-богатият на земята човек. Той е и най-щастливият. Защото има най-големите дарове на природата: светъл разум, здрав инстинкт, здраво и силно тяло. Защото има най-големите блага на живота: любов и близост с природете, обич и милост към хората и животните, развлечение и радост в труда, сладост в почивката, спокойствие в сънят. Т. Ч УСМИВКИТЕ Усмивките, според един мъдрец са запалки на любовта. Има два вида усмивки: естествени и престорени.
към текста >>

Няма да се убивам, защото има още добри хора в които Бог живее.
Един действителен случай. Един беден учител от Ленинград решил да се самоубие поради многото нещастия, които го преследвали. В денят, в който щял да се самоубие, решил за последен път да посети народната библиотека, за да прочете нещо. При влизането един от служещите, му се усмихнал. Той след малко си отишъл и, тъкмо извадил оръжието, спомнил си кротките очи на служещия и хубавата му усмивка и казал: „Не! Няма да се убивам, защото има още добри хора в които Бог живее. Живота има смисъл! “ И хвърлил оръжието. Когато твоето небе се затъмни от черни облаци и се извие буря ти се усмихни спокойно и кажи: „няма нищо“ и след малко отново слънчевите лъчи ще ни поздравят. Когато мраз скове земята и всички реки замръзнал, ти се усмихни и кажи: „няма нищо“, защото всеки ден ни приближава към пролетта. Когато се свечери и огнената слънчево колесница се скрие на запад, ти пак се усмихни и кажи: „няма нищо“, утре ще имаме чуден изгрев.
към текста >>

В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал.
Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони.
към текста >>

Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я.
Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество.
към текста >>

Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му.
Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм.
към текста >>

Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти.
Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм. И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище. Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм. И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм.
към текста >>

И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото.
И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище. Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм. И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие.
към текста >>

Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му.
За да стане свободен човек, необходимо му е да има сила, да гама знание, да има Мъдрост и да има Любов и Истина в себе си, защото свободата е последната, която ще добие човек. Първото нещо необходимо на човека е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта. От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате.
към текста >>

И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви.
Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес. Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят. Личният интерес да се издигне до общочовешки интерес.
към текста >>

Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате.
Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес. Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят. Личният интерес да се издигне до общочовешки интерес. По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г.
към текста >>

Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината.
Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес. Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят. Личният интерес да се издигне до общочовешки интерес. По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г. Книжнина Ни мъж, ни жена, втори том от X, серия беседи от Учителя.
към текста >>

Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят.
Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес. Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят. Личният интерес да се издигне до общочовешки интерес. По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г. Книжнина Ни мъж, ни жена, втори том от X, серия беседи от Учителя. Цена 30 лева. Новото верую на човечеството, четири беседи от Учителя.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато се определя в себе си да стане ли вегетарианец или не, човек трябва да запита Бога в себе си, какво Той ще го посъветва.
Някой става вегетарианец без никаква идея в себе си, и като му замирише на кокошчица или на свинско, пожелава да си хапне малко, но срам го е от окръжаващите, които знаят, че не яде месо. Той съжалява в себе си, че е станал вегетарианец. Някой вегетарианец си купил 1—2 скумрии, опекъл ги, полял ги с лимон и започва да яде, но се озърта да не го види някой. Защо се страхува да не го видят? За хората ли е станал вегетарианец? Когато се определя в себе си да стане ли вегетарианец или не, човек трябва да запита Бога в себе си, какво Той ще го посъветва. Ако му се каже, че не трябва да яде месо, поради отровите, които месната храна съдържа, той Трябва да слуша, да изпълни този съвет. Ако не слуша съвета на Господа, никой не може да му помогне против тия отрови. Голям бич са те за съвременното човечество! Причините за болестите на хората се дължат, именно, на тия отрови. За да се изчисти кръвта на човека по естествен път.
към текста >>

Д. Антонова ПРОШКА Отпусна Бог десницата Си свята И пак благослови народа свой.
изисква се най-малко десет поколения чист живот. (из лекциите от Учителя: „Големи и малки придобивки“, год. VII, том II) ВЪРХЪТ Висок си ти, изправен, В небе чело опрял. В простора, ширините Ти погледа си взрял! * И слънце да те грее, И сняг да те вали, И буря да те брули, Обвит да си в мъгли, * Ти,винаги изправен Над всичко пак стоиш, Висок си, ненадминат И царствено блестиш! Д. Антонова ПРОШКА Отпусна Бог десницата Си свята И пак благослови народа свой. Усмихнати над нас са небесата Полъхна мир и отдих и покой. * Просветна се на хоризонта вече, Зари разливат блескави лъчи слънцето пристига отдалече Тържествен химн навсякъде ечи . . . * Че дълго време тъмно бе небето, Закриваха го облаци и мрак. И звездни мир си криеше лицето И слънчев образ лъчезарен драг.
към текста >>

Всеблаги Бог да ни прости, пожали За нашия незнаен, тъмен грях.
* Просветна се на хоризонта вече, Зари разливат блескави лъчи слънцето пристига отдалече Тържествен химн навсякъде ечи . . . * Че дълго време тъмно бе небето, Закриваха го облаци и мрак. И звездни мир си криеше лицето И слънчев образ лъчезарен драг. * Запитвахме се плахо: — до кога ли Сърцата ни ще пълни смут и страх? Всеблаги Бог да ни прости, пожали За нашия незнаен, тъмен грях. * И ето, днес огрея слънце мило, Яви се то и стопли пак света. То взе ни пак под своята закрила И прошка пак ни даде любовта. Рила, 8. VIII. 1936 год. А с и н е т а СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Бог освобождава човека и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално.
А за да избегне това стълкновение, той трябва да се стреми да не прекъсва онова, което е преживял в миналото, защото по такъв начин подпушва Божественото, което като един извор е във вечното настояще. Даже и най-хубавите работи, щом са били в миналото, те днес не са ви потребни. Всеки човек трябва да се стреми в даден случай към божественото начало, което може да го освободи. Божественото начало в човека е онова, което освобождава отвътре, а не от вън. Това, което освобождава човека отвън и то е приятно, но истинската свобода на човека иде от Божественото начало отвътре. Бог освобождава човека и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално. Има една свобода, която зависи от вътрешната обмяна между всички живи същества, от каквато категория и да са. Между всички хора трябва да става вътрешна Божествена обмяна, от която ще зависи и тяхното щастие. Тази обмяна се заключава в разумните отношения, които трябва да съществуват между хората. Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил.“ Не стойте в бездействие, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото. И ако външните разбирания и отношения на хората не са прави, то и вътрешното им разбиране не е право.
към текста >>

И божественото начало се заключава в това, че от онова, което Бог ни е дал, от онова което е вложено у нас, то иска да вземе.
Първо е даването, а взимането е втория процес. А сега всички хора в свет са се спрели върху вземането — всички искат да взимат. Всички казват: добре е да имаме, добре е да е оставил баща ни нещо. Да, но това е крайният процес. Ти не можеш да взимаш, докато не си давал. И божественото начало се заключава в това, че от онова, което Бог ни е дал, от онова което е вложено у нас, то иска да вземе. Когато ние искаме да вземем нещо от някого, това е Божествен процес. Бог иска, щото всеки човек, който е дал някъде нещо да може да вземе. А онзи, който нищо не е дал, не може да вземе. Следователно, единственото нещо, което в даден случай може да ви помогне, то е Любовта, която ние проявяваме. Значи, първият процес на живота седи в даването.
към текста >>

Бог иска, щото всеки човек, който е дал някъде нещо да може да вземе.
Всички казват: добре е да имаме, добре е да е оставил баща ни нещо. Да, но това е крайният процес. Ти не можеш да взимаш, докато не си давал. И божественото начало се заключава в това, че от онова, което Бог ни е дал, от онова което е вложено у нас, то иска да вземе. Когато ние искаме да вземем нещо от някого, това е Божествен процес. Бог иска, щото всеки човек, който е дал някъде нещо да може да вземе. А онзи, който нищо не е дал, не може да вземе. Следователно, единственото нещо, което в даден случай може да ви помогне, то е Любовта, която ние проявяваме. Значи, първият процес на живота седи в даването. Бог ни е дал живот, а ние трябва да даваме от себе си. Учението на бъдещето седи в това, че всички живи същества трябва да имат желание да дават.
към текста >>

Бог ни е дал живот, а ние трябва да даваме от себе си.
Когато ние искаме да вземем нещо от някого, това е Божествен процес. Бог иска, щото всеки човек, който е дал някъде нещо да може да вземе. А онзи, който нищо не е дал, не може да вземе. Следователно, единственото нещо, което в даден случай може да ви помогне, то е Любовта, която ние проявяваме. Значи, първият процес на живота седи в даването. Бог ни е дал живот, а ние трябва да даваме от себе си. Учението на бъдещето седи в това, че всички живи същества трябва да имат желание да дават. Не е въпрос да се изнасилват хората, но всяко живо същество трябва да има желание, доброволно да дава, според възможностите, които то съдържа в себе си. Когато нещата се налагат на човека, те не са Божествени. Там. където има човешки ред на нещата, това е временен процес. При временните процеси участват човешки закони.
към текста >>

Човек трябва да мине от едно състояние в друго, за да разбере всичките видове Любов, докато дойде до пълната Любов, докато дойде във връзка с Бога.
Един разбира от Любовта едно, друг — друго, но в края на краищата, кой както и да разбира Любовта. той е прав за себе си. Той не е разбрал пълната Любов, защото Любовта е на степени. В материалния свят Любовта е една, в духовния свят — друга, а в Божествения свят, съвсем различна от другите две. Всяка Любов има свои граници, в които се проявява, за да може да се разбере. Човек трябва да мине от едно състояние в друго, за да разбере всичките видове Любов, докато дойде до пълната Любов, докато дойде във връзка с Бога. И ако не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с онзи, който ви е изпратил на земята и ако не чувате Неговия глас, ако не го разбирате, вие не можете да придобиете свободата. В това седи смисъла на живота. Не е въпрос, какво хората могат да ви научат от вън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога. С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора. И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението, за изпълнение волята Божия при тези условия, при които сега се намирате.
към текста >>

Не е въпрос, какво хората могат да ви научат от вън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога.
В материалния свят Любовта е една, в духовния свят — друга, а в Божествения свят, съвсем различна от другите две. Всяка Любов има свои граници, в които се проявява, за да може да се разбере. Човек трябва да мине от едно състояние в друго, за да разбере всичките видове Любов, докато дойде до пълната Любов, докато дойде във връзка с Бога. И ако не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с онзи, който ви е изпратил на земята и ако не чувате Неговия глас, ако не го разбирате, вие не можете да придобиете свободата. В това седи смисъла на живота. Не е въпрос, какво хората могат да ви научат от вън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога. С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора. И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението, за изпълнение волята Божия при тези условия, при които сега се намирате. И който иска де разбере живота, той трябва да го приеме такъв, какъвто му е даден. При този живот. който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот.
към текста >>

В рая се явиха две разбирания: едното разбиране беше на Бога.
Ще кажете: „Не може ли да бъда създаден по друг начин? “ Това подразбира да имате други разбирания и други условия, — това показва че бягате от мъчнотиите на живота и търсите лесния път. Това е погрешката на хората. И Адам и Ева съгрешиха затова, защото си казаха — може да се живее и по друг начин, по-лесно. Те си казаха: човек не трябва само да слуша, но той трябва да бъде свободен, да прави каквото си иска. В рая се явиха две разбирания: едното разбиране беше на Бога. А другото разбиране дойде отпосле, то беше разбирането на змията — на черния адепт. И съвременните хора живеят според второто разбиране, те опитаха всичко в света и в резултат придобиха и научиха какво нещо е страданието. А хората само тогаз ще се освободят от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото дърво — когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества. Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот. Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина.
към текста >>

Друго яче казано: разчитайте на Бога.
Не е въпрос да разчиташ само на майка си, на баща си, но ти трябва да разчиташ на всички онези хора, които те обичат. Те са милиони, които ти не познаваш. Цялото щастие не човека седи в онези хора, които го обичат. Дали той съзнава това или не, не е важно. Бъдещето учение в света се заключава в това да разчиташ на онези хора, които те обичат. Друго яче казано: разчитайте на Бога. Вие трябва да видите тази Любов проявена чрез всички хора. И тогаз ще се създадат разумните отношения на братство и взаимопомощ между хората, и всеки ще гледа на интересите на другите хора, като на свои. Тогаз ще изчезнат противоречията и недоразуменията между хората. И тъй, силата на човека седи в онова, което той в даден случай може да даде. Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което вземаш то пак е резултат на това, как си използвал Божественото.
към текста >>

— Дето е Бог, там е човекът.
И тогаз ще се създадат разумните отношения на братство и взаимопомощ между хората, и всеки ще гледа на интересите на другите хора, като на свои. Тогаз ще изчезнат противоречията и недоразуменията между хората. И тъй, силата на човека седи в онова, което той в даден случай може да даде. Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което вземаш то пак е резултат на това, как си използвал Божественото. Ще кажете: Где е човека ? — Дето е Бог, там е човекът. Дето не е Бог, там и човек не е. Докато човек мисли, че във всеки даден случай той може да постъпва както иска, в това няма никаква свобода. Докато хората поддържат теорията на изтреблението едни други, живота им няма смисъл. Печалбата и успеха в живота на човека се заключава само в даването. Така че, същественото в живота е да се приложи закона на даването или изявяването на Божията Любов.
към текста >>

Дето не е Бог, там и човек не е.
Тогаз ще изчезнат противоречията и недоразуменията между хората. И тъй, силата на човека седи в онова, което той в даден случай може да даде. Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което вземаш то пак е резултат на това, как си използвал Божественото. Ще кажете: Где е човека ? — Дето е Бог, там е човекът. Дето не е Бог, там и човек не е. Докато човек мисли, че във всеки даден случай той може да постъпва както иска, в това няма никаква свобода. Докато хората поддържат теорията на изтреблението едни други, живота им няма смисъл. Печалбата и успеха в живота на човека се заключава само в даването. Така че, същественото в живота е да се приложи закона на даването или изявяването на Божията Любов. Но Любовта изключва просията.
към текста >>

Всички трябва да служите на Бога като синове.
Някои казват: това учение е неприложимо за сега, в идущото прераждане ще го приложим. Оставете настрана закона за прераждането. Има един закон по-велик от закова за прераждането. Той е закона за изпълнение волята Божия. Щом изпълните волята Божия вие ще бъдете син Божий, и ще кажете тогава, че животът има смисъл. Всички трябва да служите на Бога като синове. Само в служенето, само в Любовта хората ще могат да се примирят. Щом всички хора се примирят, ще настане едно блажено състояние. След това ще дойде един нов порядък на нещата, при който хората ще могат да приложат повече неща. За да живеят братски, хората трябва да си прощават. Вие не можете да простите на един човек докато не го обичате.
към текста >>

Единственото нещо, което Бог изисква от своите деца, е послушанието.
Вие не можете да простите и докато не ви обичат. Следователно, и двата закона ще прилагате — ще обичате, и ще ви обичат. Без обич няма прошка. Докато и единият и другият не приложат Божия закон, не изпълнят волята Божия, никаква прошка не съществува. При всички условия на живота, дръжте дълбоко в себе си това учение, защото учеността ви и силата ви зависят от него. Единственото нещо, което Бог изисква от своите деца, е послушанието. Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си. Бог знае, какво ще допринесе послушанието на хората. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения в секта. Ако вий мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, вий сте на крива посока.
към текста >>

Бог знае, какво ще допринесе послушанието на хората.
Докато и единият и другият не приложат Божия закон, не изпълнят волята Божия, никаква прошка не съществува. При всички условия на живота, дръжте дълбоко в себе си това учение, защото учеността ви и силата ви зависят от него. Единственото нещо, което Бог изисква от своите деца, е послушанието. Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си. Бог знае, какво ще допринесе послушанието на хората. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения в секта. Ако вий мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, вий сте на крива посока. Сега ви казвам: приложете онази беззаветна Любов, не само на думи, но да се живее. Всеки човек, който е дошъл до това учение, той ще върви в света и ще знае причините защо съществуват нещастията. И този човек е в състояние да се справи с всички мъчнотии в живота.
към текста >>

Ако вий мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, вий сте на крива посока.
Единственото нещо, което Бог изисква от своите деца, е послушанието. Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си. Бог знае, какво ще допринесе послушанието на хората. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения в секта. Ако вий мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, вий сте на крива посока. Сега ви казвам: приложете онази беззаветна Любов, не само на думи, но да се живее. Всеки човек, който е дошъл до това учение, той ще върви в света и ще знае причините защо съществуват нещастията. И този човек е в състояние да се справи с всички мъчнотии в живота. Това е вътрешното, дълбоко разбиране на живота, което всички трябва да имате. 5.VII.1936 г. Л.
към текста >>

Него не съблазняват земни богатства, обществени положения, титли, мнения, слава.
Но природата е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея. Достатъчно е ако пожелаем да влезем в отношения с нея — тя винаги е на услугите ни. И ако ние сме деца или невежи — тя ще ни забавлява. Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни. Мъдрия и учения се различават по това, че мъдрия работи безкористно, не продава знанията си, не злоупотребява с тях и винаги има пред вид върховната цел на естеството от гдето е почерпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства, обществени положения, титли, мнения, слава. Той живее в един реален свят, в който нищо не му липсва и към когото нищо не може отвън да се прибави. Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот. Но всички тия пътища на учения или мъдреца са еднакво отворени пред всеки от нас. Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях и ако това е единствената му цел или най-силното му желание. природата ще го подпомогне, условията не живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното.
към текста >>

Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове.
Но тя ме молеше, тъй сърцераздирателно кършеше своите прозрачни пръсти, че най после се съгласих, като предоставих на нея да уреди въпроса с мъжа ми. Тя се усмихна, благодари и изчезна. Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко. Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче. Пожарът, благодарение на силния вятър и на липсата на бързо доставяне не вода в голяма суматоха, се разпространил и обхванал доста голяма част от града, а и колкото оцеляла от пожара, била разрушена от земетресението. Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове. Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата. Тъкмо говорехме и викахме едно младо момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене. вземи ме . . . мене. Херц, без даже да го погледне добре, го отмести с едната си ръка и пристъпи към друго момиче.
към текста >>

Когато влакът потегляше, майката дойде при мен, поблагодари ми, сбогува се и каза, че тя е завършила работата си вече на земята и се оттегля негде другаде и че никога няма повече да можем да се виждаме.
—Той бе устоял на думите си — бе я чакал да порасне и сега идваше с намерение да я отведе в Германия. Когато погледнахме в тефтерчето, бе точно 6 — две месеца от тогава, когато ми говори майката. Аз не се противих на волята й и дадох съгласието си. Биси ме гледаше изумена от радост — тя най-малко очакваше подобно щастие. Тя отпътува за Германия. Когато влакът потегляше, майката дойде при мен, поблагодари ми, сбогува се и каза, че тя е завършила работата си вече на земята и се оттегля негде другаде и че никога няма повече да можем да се виждаме. Влакът бавно вървеше, после се засили и изчезна от очите ни. Заедно с влака изчезна и образа на майката, която наистина от тогава вече никога не видях. А Биси ми пише много често, тя все още не можела да свикне там без мене. . . И мадам Хедвиг отвори пликът, който през всичкото време държеше в ръцете си, извади писмото и като се извини, се зачете в него.
към текста >>

19. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат.
Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно.
към текста >>

В Персия те са работили под името Маздаисти, наречени така по името на Ахура Мазда — Бога на Светлината и доброто.
Самите пирамиди крият в себе си голямо знание и са ценна книга за онзи, който знае да чете. Но и това, което е запазено, е достатъчно за да ни покаже величието на тази древна култура. Цялата наука и култура на Египет се е развила под ръководството на посветените на Бялото братство, които са известни на света под името Херметическа школа — по името на великия Учител Хермес. В тази епоха са били изнесени основните принципи на Божествената наука. Този клон е разпрострял дейността си и в Халдея и Персия и създава прочутата наука на халдейските астролози и мъдреци. В Персия те са работили под името Маздаисти, наречени така по името на Ахура Мазда — Бога на Светлината и доброто. Като главен представител тук имаме Заратустра или Зороастър. Така че, под импулса на този първи клон се развива величествената египетско-халдейска-персийска култура — от която за жалост има запазено много малко. Външният израз е изгубен, но това, което е придобило човешкото съзнание през гази епоха, е запазено. В тази епоха имен но са положени основите на западноевропейската култура. Тогаз са посадени семената на тази наука и на тази мисъл и култура, които днес имаме.
към текста >>

Вие седите в една стара система и мислите, че разбирате Бога и Неговите закони.
Днес светът се нуждае само от една клечка кибрит. Щом цъкнете тази клечка кибрит и новата култура ще дойде. Това значи да се запали вашия ум да се запали и вашето сърце. И да почнете до горите. От съвременните хора се изисква ново разбиране на живота и на знанието. Вие седите в една стара система и мислите, че разбирате Бога и Неговите закони. Вярно е, че разбирате законите, но не знаете как да ги прилагате. И в приложението се раждат много изключения. Когато дойдете до приложението на божествените закони, вие ще влезете в новото учение, в новото знание на Сина Человечески, което носи благодат. В това ново знание вие ще познаел света в неговата целокупност и ще разберете, че нашият, видимият свят е в „онзи“ свят, е част от „онзи“ свят. Ние сме в утробата на онзи свят.
към текста >>

Бог е оставил човека абсолютно свободен, в нищо не го е ограничил.
е онзи свят, а онзи свят, неразбран, е този свят. Онзи свят е разбрания свят, о този свят е неразбрания. Щом разберем този свят, той ‘ще стане онзи свят — светът на благодатта от който иде доброто. Под онзи свят ние разбираме широкия свят — светът на свободата. В този свят човек е свободен да мисли, да чувства, свободен е да прави добро, свободен е да се занимава с всичко каквото иска. Бог е оставил човека абсолютно свободен, в нищо не го е ограничил. Разбирайте правилно какво нещо е свободата. Човек е свободен само в една много малка област, — той не може да носи цялото човечество на гърба си. Ти можеш като баща да се грижиш за жена си и за децата си, но не и за целия свят. Толкова са днес възможностите ти. Ти още не можеш да обичаш ония твои братя, които ти са правили хиляди добрини.
към текста >>

Но това е привилегия само на Бога.
Като те види някой от тези братя, ще ти каже: Братко, всичко каквото имам, твое е. Разполагай с него, както искаш. Аз имам пълно доверие в теб. Когото влезете във връзка с някой от тези братя, всичките ви работи постепенно ще се оправят. Вие искате да уредите всичките си работи изведнъж. Но това е привилегия само на Бога. И Бог даже, за да създаде света, Той е мислил цяла вечност. Сега сме в друга една вечност, в която Той пак мисли за онова, което впоследствие ще създаде. Същият закон е и за нас. Това, което сме сега, е резултат на нашите идеи, мисли и стремежи, с които сме живели в миналото. Идеите и стремежите, с които сега живеем, ще определят нашето бъдеще.
към текста >>

И Бог даже, за да създаде света, Той е мислил цяла вечност.
Разполагай с него, както искаш. Аз имам пълно доверие в теб. Когото влезете във връзка с някой от тези братя, всичките ви работи постепенно ще се оправят. Вие искате да уредите всичките си работи изведнъж. Но това е привилегия само на Бога. И Бог даже, за да създаде света, Той е мислил цяла вечност. Сега сме в друга една вечност, в която Той пак мисли за онова, което впоследствие ще създаде. Същият закон е и за нас. Това, което сме сега, е резултат на нашите идеи, мисли и стремежи, с които сме живели в миналото. Идеите и стремежите, с които сега живеем, ще определят нашето бъдеще. И всички тези противоречия, в които живеят съвременните хора, са резултат на минали заблуждения, с които хората са живели.
към текста >>

Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е нередил.
Онези пък, които имат любов, помнят. Паметта е склад на миналото, на настоящето и на бъдещето. Всичко е складирано в човешката памет. Важното е, че чувствата не трябва да управляват ума. но само да влизат като подбудителна причина. Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е нередил. Учете с любов всичко. Каквото и да вършите, вършете всичко с потика нв любов. В най малката работа която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Това е новата вяра.
към текста >>

Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства.
Човек трябва винаги да отстоява своята вяра, своята надежда, своята любов, въпреки всичко. 13. Мисията на славянските народи. Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде синтезата на битието и мисленето, на древността и християнския свят. Миналото на славянските народи, техните качества — свободолюбив. търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства. Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза. чувство — мислене — дело.
към текста >>

Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина.
Мисията на славянските народи. Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде синтезата на битието и мисленето, на древността и християнския свят. Миналото на славянските народи, техните качества — свободолюбив. търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства. Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза. чувство — мислене — дело. Отец — Син — Дух.
към текста >>

А в бъдеще — ще имаме пълно, свободно, дейно издигане на човечеството към Бога.
Отец — Син — Дух. Следователно, това е философия На бъдещето, на синтеза, на делото, на хармонията. Новата епоха се нарича епоха на Духа Святи, епоха на доброволното сътрудничество на всички хора и народи — достигане обетованата земя. В миналото имаме осъществяване на обещания. Сега откриване на Божествения разум в историята. А в бъдеще — ще имаме пълно, свободно, дейно издигане на човечеството към Бога. Божието Слово не е празно, то е мощно и ще се осъществи. (следва) П. Г. Пампоров ГОРИТЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ „От горите в планините зависи плодородието в равнините“ Гората, това е първото българско училище, където преди няколко десетилетия, в тайнствените дебри на „Балкана,“ измежду вековните буки на „Стара планина“ и „Средна гора“, за първи път блесна искрата не нашето освобождение и се тури началото на една нова история. Ето защо, днес празнувайки „Седмицата на гората“, нека ми бъде позволено да каже няколко думи за този неизчерпаем източник на стопански и културни блага. За да се види колко е голяма ролята на гората в стопанско отношение в живота на един народ, достатъчно е да се посочи само значението й в земеделското стопанство.
към текста >>

Горската растителност, не само че увеличава почвения пласт, но същевременно го и обогатява с хранителни вещества.
Пампоров ГОРИТЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ „От горите в планините зависи плодородието в равнините“ Гората, това е първото българско училище, където преди няколко десетилетия, в тайнствените дебри на „Балкана,“ измежду вековните буки на „Стара планина“ и „Средна гора“, за първи път блесна искрата не нашето освобождение и се тури началото на една нова история. Ето защо, днес празнувайки „Седмицата на гората“, нека ми бъде позволено да каже няколко думи за този неизчерпаем източник на стопански и културни блага. За да се види колко е голяма ролята на гората в стопанско отношение в живота на един народ, достатъчно е да се посочи само значението й в земеделското стопанство. Горската растителност е първата, която взема най-активно участие в образуването, запазването и повишаване плодородието на почвата. Корените на дърветата механически и химически способстват за разпадането на скалите, които, подпомогнати от разлагащите се клонки и листа, образуват плодородната земеделско почва. Горската растителност, не само че увеличава почвения пласт, но същевременно го и обогатява с хранителни вещества. Горите спомагат и по други начин за увеличение плодородието на почвата, а именно чрез благотворното им влияние върху валежите. От направените наблюдения и изучавания е констатирано, че те указват влияние върху по-правилното и равномерно разпределение на дъждовете и снеговете. И наистина, в горите дъждовете са по-чести, по-продължителни, обаче не така поройни, както в обезлесените места. Поради по-честите дъждове, които се забелязват да падат в горите, създадено е поверие, че горите имат свойство да привличат дъждовете. Това до известна степен може да се вземе за доста вярно, обаче тази тайнствена сила на гората се състои в това, че винаги в нея въздуха е наситен много повече с водни пари, в сравнение с този над оголените и обезлесени места, вследствие на което тези водни пари, при охлаждане се превръщат в различни атмосферни осадъци.
към текста >>

Прочие, нека всички през тази седмица, със слово и дело по-кажем, че ние можем да ценим нашето зелено богатство.
Една от най-важните преки ползи, която гората дава на човечеството, това е нейния продукт „дървесината.“ Колко е голямо значението на последната в живота на човечеството, може да се съди по участието и в различните браншове но индустрията и народното стопанство. Ето защо, девизът „Пазете горите“ днес е станал необходимост за всички културни страни. Днес, празнувайки „Седмицата на гората“ нека този девиз прогърми и в най-затънтените селища и колиби. Нека той дълбоко се запечати в сърцата на всички и бъде една от целите в живота ни. Всички, които мислят за настоящето и бъдещо преуспяване на даден народ, нека се проникнат от съзнанието, че един от пътищата за това преуспяване, е този към гората. Прочие, нека всички през тази седмица, със слово и дело по-кажем, че ние можем да ценим нашето зелено богатство. Лесничей: П. К. гр. Севлиево Benitta При болния От няколко нощи тя виждаше все същият болен млад човек. Не можеше да разбере — сънува ли, или е будна, но тя много ясно виждаше бледото му голямо чело, слабите хлътнали страни и големи черни горящи очи, които гледаха с трескаво очакване. Кой беше този човек?
към текста >>

И когато тя порасна, околните й искаха с развлечения и веселия да я избавят от този незнаен глас, да я избавят от ненормалността й.
И когато детето й заговаряше за гласа, който чува, за красивите картини, които вижда, за светлите същества, които му се усмихват, майката, тревожна, го милваше и молеше никому да не казва, защото ще я помислят за луда. И тя истински се безпокоеше за нормалността на малката си дъщеря. И колкото момичето порастваше, толкова гласът, който говореше, ставаше все по тих, но затова пък тя го чуваше и разбираше много по-ясно. Но заедно с това, тя ставаше, по-затворена и скриваше дълбоко всичко в себе си, защото винаги, когато имаше доверчивостта де каже някому нещо, я гледаха с широко изумени очи, и я съветваха да отиде при лекар . . . И когато тя порасна, околните й искаха с развлечения и веселия да я избавят от този незнаен глас, да я избавят от ненормалността й. Затова я водеха на театър, концерт, забави . . . И тогава, странно, тя чуваше един нов глас, който й казваше: — Ето, виж, това е живота! Погледни танцуващите двойки, те пият с пълни шепи от радостите на живота, а ти? Погледни искрящите очи на влюбените, които за един миг, прекаран в щастие, са готови да дадат цял живот .
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога!
Лулчев Майко! (по случай денят на детето) Няма по-велика сила на земята от тебе, защото всичко на земята чрез тебе идва! Няма път, през който да мине, както доброто, така и злото, в човешките души, в човешкия живот, освен този, който минава през тебе! Защото няма падение или подем в живота на твоите деца, в живота на твоите синове и дъщери, които да не са обусловени от тебе — от твоите мисли, чувства и постъпки, от твоите състояния през време на периода, когато в теб се оформя, физически и духовно, бъдещия човек — твоето дете! Майко! Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога! . . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете. Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете! Майко, живота е в твоите ръце!
към текста >>

— Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота.
Ти трябва де бъдеш будна — да спреш едното, и да пропуснеш само другото. Никой друг не може да направи това! Всички велики гении в света, били те гении на доброто или злото, са безсилни, ако ти не им дадеш твоята подкрепа. И пред теб днес стои великата задача, пред теб днес стои съдбоносния избор: кого да под-крепиш, кому да дадеш своята помощ — на доброто, или на злото. Майко! Ти ще решиш въпроса за съдбините на света! — Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота. От теб зависи това! Само ти можеш да го направиш! Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света. Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност.
към текста >>

Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света.
Ти ще решиш въпроса за съдбините на света! — Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота. От теб зависи това! Само ти можеш да го направиш! Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света. Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност. В свещения процес на детераждането е важно не количеството, а качеството. Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца.
към текста >>

Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов.
Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност. В свещения процес на детераждането е важно не количеството, а качеството. Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца. Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов. Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби. Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот. През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име.
към текста >>

Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот.
Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца. Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов. Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби. Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот. През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име. Приеми го, посрещни го като велика благодат и му дой път към живота на земята. Няма по-велико щастие, няма по-голямо благо за тебе от това, — да станеш майка на герои на доброто, майка на свръхчовеци, майка на гении, които ще поведат братята си не към разрушение, а към творчество.
към текста >>

Майко, задачата и смисъла но твоя живот е да родиш Богочовека на земята. С.
През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име. Приеми го, посрещни го като велика благодат и му дой път към живота на земята. Няма по-велико щастие, няма по-голямо благо за тебе от това, — да станеш майка на герои на доброто, майка на свръхчовеци, майка на гении, които ще поведат братята си не към разрушение, а към творчество. Майко, задачата и смисъла но твоя живот е да родиш Богочовека на земята. С. Калименов Учителю! Реката си мене подаде на страшните друми. Ти стана за мене и майка, баща, и приятел. Наведе глава, ухо си приклони и воплите чу ни. На мене, безумен, самотен, незнаен мечтател.
към текста >>

На мене, безумен, самотен, незнаен мечтател.
Майко, задачата и смисъла но твоя живот е да родиш Богочовека на земята. С. Калименов Учителю! Реката си мене подаде на страшните друми. Ти стана за мене и майка, баща, и приятел. Наведе глава, ухо си приклони и воплите чу ни. На мене, безумен, самотен, незнаен мечтател. * Ти път нанагорен посочи ми стръмен — Направо нагоре — по урви дълбоки, опасни. През дни и през нощи беззвездни а тъмни. За мене Водач стана Ти, безсмъртен, прекрасен. * Нагоре, на върха Ти искаш да ида, На тиха поляна — почивка. Във пурпур и злато Изгряващо слънце на изток със Тебе да видя — Прозрение към Бога да блесне в душата ми свято.
към текста >>

Във пурпур и злато Изгряващо слънце на изток със Тебе да видя — Прозрение към Бога да блесне в душата ми свято.
На мене, безумен, самотен, незнаен мечтател. * Ти път нанагорен посочи ми стръмен — Направо нагоре — по урви дълбоки, опасни. През дни и през нощи беззвездни а тъмни. За мене Водач стана Ти, безсмъртен, прекрасен. * Нагоре, на върха Ти искаш да ида, На тиха поляна — почивка. Във пурпур и злато Изгряващо слънце на изток със Тебе да видя — Прозрение към Бога да блесне в душата ми свято. * На факела твой съзирам спасителни пламък. Със мен ли си Ти — по-лек товара ми става. По трудния път нанагорен не паднах, не смаза ме камък. Мен твоето Слово безсмъртно ми вред осветлява. * Води ме, мой мили Учителю, закрило велика!
към текста >>

Води ме во веки веков, към Бога води ме!
* На факела твой съзирам спасителни пламък. Със мен ли си Ти — по-лек товара ми става. По трудния път нанагорен не паднах, не смаза ме камък. Мен твоето Слово безсмъртно ми вред осветлява. * Води ме, мой мили Учителю, закрило велика! Води ме во веки веков, към Бога води ме! Да почне Божествени пламък у мене да блика, На твоята Мъдрост, Любов, Ти безспирно учи ме ! Олга Славчева Какво липсва? Често, много често, за някои от нас животът се обезсмисля. Ние изгубваме стимул и охота да работим, да вървим напред. В тия моменти пред нас изпъкват и най-дребните погрешни на околните и ние се дразним, отчайваме се.
към текста >>

В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога.
за къщата ви, за нивите, за лозето. Ще гледа как сте облечени, какви дрехи носите и т. н. И привидно той по нищо не се различава от обикновените хора. Но той е господар на живота, а обикновените хора са роби на условията. Разумният човек знае своето место в света; и знае кога къде отива, а обикновените хоро нищо не знаят, те предполагат само. В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога. Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога. Всичко, каквото виждате наоколо си—земята, слънцето, звездите, растенията, животните — всичко това е създадено от Бога. При това, всичко е тека наредено, че си върви без никакви противоречия. И след това той дълго време е мислил, как да устрои човека на земята. Той се интересува от него и урежда работите му.
към текста >>

Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога.
Ще гледа как сте облечени, какви дрехи носите и т. н. И привидно той по нищо не се различава от обикновените хора. Но той е господар на живота, а обикновените хора са роби на условията. Разумният човек знае своето место в света; и знае кога къде отива, а обикновените хоро нищо не знаят, те предполагат само. В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога. Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога. Всичко, каквото виждате наоколо си—земята, слънцето, звездите, растенията, животните — всичко това е създадено от Бога. При това, всичко е тека наредено, че си върви без никакви противоречия. И след това той дълго време е мислил, как да устрои човека на земята. Той се интересува от него и урежда работите му. Когато разумният човек дойде във вашия дом, той ни най-малко не иска да му разправяте за вашите нещастия.
към текста >>

Всичко, каквото виждате наоколо си—земята, слънцето, звездите, растенията, животните — всичко това е създадено от Бога.
И привидно той по нищо не се различава от обикновените хора. Но той е господар на живота, а обикновените хора са роби на условията. Разумният човек знае своето место в света; и знае кога къде отива, а обикновените хоро нищо не знаят, те предполагат само. В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога. Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога. Всичко, каквото виждате наоколо си—земята, слънцето, звездите, растенията, животните — всичко това е създадено от Бога. При това, всичко е тека наредено, че си върви без никакви противоречия. И след това той дълго време е мислил, как да устрои човека на земята. Той се интересува от него и урежда работите му. Когато разумният човек дойде във вашия дом, той ни най-малко не иска да му разправяте за вашите нещастия. Той ще ви пита.
към текста >>

После ще ви попита имате ли някаква идея, вирвате ли в Бога.
Това интересува разумният човек. Ако му разправяте, че страдате от някаква болест, той само ще чукне с пръчицата си и болестта ще изчезне. Като боледувате. той ви казва, че сте съгрешили някъде, но това не е важно за него. Той иска да знае какъв е вашия стремеж. После ще ви попита имате ли някаква идея, вирвате ли в Бога. Вие ще започнете да му разправяте последните научни теории, които сте писали. Той ще ви каже, че всеки човек, който няма ум, и Господ не съществува за него. За онзи който има ум и Господ съществува. За всеки мъртъв човек няма Господ. За всеки фалирал човек, също няма Господ.
към текста >>

За Бога е точно обратно.
Ще видите, че положението ви ще се измени. Но вие трябва да бъдете чистосърдечни. В душата си ще съзнаете, че Онзи, който ви е дал светлина, който ви е дал живот, и вие сте му длъжни. Всички вие сте длъжни на Господа. Сега ще ви кажа следната истина: За човека трябва да мислите, а после да го обичате. За Бога е точно обратно. Бога първо ще го любиш, а после ще мислиш за него. Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал. След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие свое.“ Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека и после да го обичаме. Дойде ли до Бога, първо трябва да го обичаме, а после да мислим за него. Любовта е Божествено нещо.
към текста >>

Бога първо ще го любиш, а после ще мислиш за него.
Но вие трябва да бъдете чистосърдечни. В душата си ще съзнаете, че Онзи, който ви е дал светлина, който ви е дал живот, и вие сте му длъжни. Всички вие сте длъжни на Господа. Сега ще ви кажа следната истина: За човека трябва да мислите, а после да го обичате. За Бога е точно обратно. Бога първо ще го любиш, а после ще мислиш за него. Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал. След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие свое.“ Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека и после да го обичаме. Дойде ли до Бога, първо трябва да го обичаме, а после да мислим за него. Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта.
към текста >>

Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал.
В душата си ще съзнаете, че Онзи, който ви е дал светлина, който ви е дал живот, и вие сте му длъжни. Всички вие сте длъжни на Господа. Сега ще ви кажа следната истина: За човека трябва да мислите, а после да го обичате. За Бога е точно обратно. Бога първо ще го любиш, а после ще мислиш за него. Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал. След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие свое.“ Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека и после да го обичаме. Дойде ли до Бога, първо трябва да го обичаме, а после да мислим за него. Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта. а после мисълта.
към текста >>

След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие свое.“ Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека и после да го обичаме.
Всички вие сте длъжни на Господа. Сега ще ви кажа следната истина: За човека трябва да мислите, а после да го обичате. За Бога е точно обратно. Бога първо ще го любиш, а после ще мислиш за него. Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал. След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие свое.“ Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека и после да го обичаме. Дойде ли до Бога, първо трябва да го обичаме, а после да мислим за него. Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта. а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта.
към текста >>

Дойде ли до Бога, първо трябва да го обичаме, а после да мислим за него.
Сега ще ви кажа следната истина: За човека трябва да мислите, а после да го обичате. За Бога е точно обратно. Бога първо ще го любиш, а после ще мислиш за него. Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал. След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие свое.“ Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека и после да го обичаме. Дойде ли до Бога, първо трябва да го обичаме, а после да мислим за него. Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта. а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта. Вие трябва да имате предвид това разграничение и навсякъде да го прилагате.
към текста >>

Ако и за човека приложим същия закон, какъвто и за Бога, ние ще влезем в едно противоречие.
а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта. Вие трябва да имате предвид това разграничение и навсякъде да го прилагате. Ако пазите това правило, ще имате добри резултати в живота си. Само Един има в света, който заслужава да го обичаме без да мислим. Ако и за човека приложим същия закон, какъвто и за Бога, ние ще влезем в едно противоречие. Любовта действа по цялата вселена, но всяко същество според степента на съзнанието си я проявява. Същия закон е и за светлината. Всеки човек според степента на съзнанието си се ползва от светлината на слънцето. Светлината, която иде от слънцето през пространството, минава през ред трансформатори и като стигне до земята, тя слиза до центъра на земята, дето пак минава през ред трансформатори, за да можем да я възприемем и за да ни въздейства благотворно. После, когато светлината минава през мозъка, също така претърпява ред трансформирания. Това.
към текста >>

* — Песента му е от Бога, Сладост ни налива.
После бръмне, хвръкне с радост, Друга там долита. * Тъй до слънце е, а вечер Роен шум заглъхва, Спят пчелите. От цветята Сладък лъх полъхва. * — Слушай, спиш ли? и докосва Леко цвят цветеца — Пак дошъл е, глас извил е, От сърце певеца. * — Песента му е от Бога, Сладост ни налива. Утре заран, рой пчелица Пак ще се опиват. * * * Към ябълковия цветец Ти защо, цветеца мъничък, На пчелицата остави Твойта сладост да отнеме? Своя плод защо забрави? * Ах. детенце, много сладост В чашката си имам скрита.
към текста >>

21. -

Шпенглер); днес, когато всичко е напрегнало сетни сили да разрушава, да унищожава, да убива скъпоценния човешки живот и натрупаните с пот на чело национални богатства, днес, малката скромна, незначителна и сравнително изостанала назад България, трябва да даде пример не творчество, на мир, на ентусиазирано изграждане на .
Калименов Сегашното положение на човечеството – Из „Царството на живата природа“ Оградата на „Изгрева“ – П. Камбуров Из науката и живота. Има ли живот в другите планети – Мара Лулчева-Аврамова Какво казва цялостния хляб – Из „Библ. за Природолечение“ брой 2 Малката Лилянка – А. Пехливанчева ТВОРЧЕСТВО Днес, когато най-културните, най-напредналите народи на Европа и на света са обгърнати от потока на разрушението, който заплашва всекиминутно да обгърне и цялата земя; днес, когато гигантски, страхотни сили унищожават с един замах благата, натрупани в течение на десетилетия; днес, когато досегашните водачи на човечеството по пътя на културата и напредъка — великите западноевропейски народи — явно отиват към самоунищожение, към регрес, към гибел; (защото ний не трябва да гледаме само настоящето, но трябва да знаем, че последиците от тази война ще останат да се чувстват още десетки години след нея, а може би и завинаги ще наложат своя съдбоносен отпечатък върху залязващите страни на Запада, според думите на един техен пророк от 20-ия век — Осв. Шпенглер); днес, когато всичко е напрегнало сетни сили да разрушава, да унищожава, да убива скъпоценния човешки живот и натрупаните с пот на чело национални богатства, днес, малката скромна, незначителна и сравнително изостанала назад България, трябва да даде пример не творчество, на мир, на ентусиазирано изграждане на . оня нов свет, за който другите говорят, но който ние, без да очакваме от никого пример или подкрепа, трябва без отлагане да изградим. Да напрегнем всичките сили на мишците си, на умовете си, на волите си, на сърцата си! Сега е времето! Тъкмо сега е времето! Докато другите спят в безумния сън на братоубийството, ний не само да посочим пример за идеално, разумно, и мирно разрешение на междудържавни вземания и конфликти, но и да напрегнем всичките си сили в такава, насочена навътре в нашата страна творческа дейност, с която, макар и малък на-род, да дадем пример на всички, да застанем начело, да станем духовно и културно първи.
към текста >>

И тогава това, което едни наричат Бог и Провидение, а други — исторически развой и вътрешна логика на живота, ще ни въздаде много повече от това, което ний днес очакваме или което можем да достигнем по каквито и да било други пътища.
Има периоди от време, които по никой начин не трябва да се проспиват. Защото, проспим ли ги — влакът заминава и ние по никакъв начин не можем да го догоним. Тъкмо сега е времето българският народ да се качи и да застане на чело на влака на общочовешкия напредък. Този съдбоносен момент по никой начин не трябва да се пропуска. Вместо да се хвърлим във вихъра на разрушението, ний трябва да се хвърлим във вихъра на творчеството. И тогава това, което едни наричат Бог и Провидение, а други — исторически развой и вътрешна логика на живота, ще ни въздаде много повече от това, което ний днес очакваме или което можем да достигнем по каквито и да било други пътища. Днес е време за творчество! Днес е време за издигане — духовно и материално, културно и стопански. Днес е време да спечелим, в един сравнително кратък период, това, което сме изгубили до сега в продължение на повече от петстотин години. Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избралия от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час — работете! Нова България трябва да се изгради сега!
към текста >>

Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избралия от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час — работете!
Вместо да се хвърлим във вихъра на разрушението, ний трябва да се хвърлим във вихъра на творчеството. И тогава това, което едни наричат Бог и Провидение, а други — исторически развой и вътрешна логика на живота, ще ни въздаде много повече от това, което ний днес очакваме или което можем да достигнем по каквито и да било други пътища. Днес е време за творчество! Днес е време за издигане — духовно и материално, културно и стопански. Днес е време да спечелим, в един сравнително кратък период, това, което сме изгубили до сега в продължение на повече от петстотин години. Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избралия от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час — работете! Нова България трябва да се изгради сега! Утре ще бъде вече късно! Днес Бог ни дава мандата — да се изразим на „парламентарен език“ — да направим това, което трябва да се направи за пример на всички. Не го ли направим, не използваме ли този мандат, окажем ли се слаби и недостойни — той ще бъде отнет от нас и ще бъде даден на други. Това не е само един паралел, а е пълна действителност, неотменна реалност.
към текста >>

Днес Бог ни дава мандата — да се изразим на „парламентарен език“ — да направим това, което трябва да се направи за пример на всички.
Днес е време за издигане — духовно и материално, културно и стопански. Днес е време да спечелим, в един сравнително кратък период, това, което сме изгубили до сега в продължение на повече от петстотин години. Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избралия от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час — работете! Нова България трябва да се изгради сега! Утре ще бъде вече късно! Днес Бог ни дава мандата — да се изразим на „парламентарен език“ — да направим това, което трябва да се направи за пример на всички. Не го ли направим, не използваме ли този мандат, окажем ли се слаби и недостойни — той ще бъде отнет от нас и ще бъде даден на други. Това не е само един паралел, а е пълна действителност, неотменна реалност. Историята не повтаря благоприятните моменти, или ги повтаря само веднъж в хиляда години. Тя не кани, не настоява, не уговаря. Тя само ни предоставя удобния случай и остава всичко друго на нашия избор.
към текста >>

Както мнозина други, така и ние днес ще кажем: „Бог дава, но в кошара не вкарва“.
Историята не повтаря благоприятните моменти, или ги повтаря само веднъж в хиляда години. Тя не кани, не настоява, не уговаря. Тя само ни предоставя удобния случай и остава всичко друго на нашия избор. Ако сме разумни, ще го използваме, ще тържествуваме, ще напреднем. Ако излезем глупави, никой тогава не ще ни бъде крив, че ще останем да тъпчем на място или да се движим в опашката на прогреса. Както мнозина други, така и ние днес ще кажем: „Бог дава, но в кошара не вкарва“. Днес Бог ни дава възможността — най-великата възможност, която може да се даде на един народ — да застанем начело на всестранното, културно и духовно развитие на човечеството. Затова, да се пазим от илюзии, да оставим старите пътища, които вече много добре опитахме в миналото и да тръгнем по новия път — по пътя, който Бог ни сочи. Той ще ни даде всичко, което е наше, и още много, за което ние не сме дори и мечтали. С. Калименов МИНАЛОТО И СЕГАШНОТО Това, което бяхме в миналото, това, което сме дали в миналото, не може и сега да се повтори по същия начин. Нашият поглед трябва да бъде отправен напред, в бъдещето и настоящето, а не в миналото.
към текста >>

Днес Бог ни дава възможността — най-великата възможност, която може да се даде на един народ — да застанем начело на всестранното, културно и духовно развитие на човечеството.
Тя не кани, не настоява, не уговаря. Тя само ни предоставя удобния случай и остава всичко друго на нашия избор. Ако сме разумни, ще го използваме, ще тържествуваме, ще напреднем. Ако излезем глупави, никой тогава не ще ни бъде крив, че ще останем да тъпчем на място или да се движим в опашката на прогреса. Както мнозина други, така и ние днес ще кажем: „Бог дава, но в кошара не вкарва“. Днес Бог ни дава възможността — най-великата възможност, която може да се даде на един народ — да застанем начело на всестранното, културно и духовно развитие на човечеството. Затова, да се пазим от илюзии, да оставим старите пътища, които вече много добре опитахме в миналото и да тръгнем по новия път — по пътя, който Бог ни сочи. Той ще ни даде всичко, което е наше, и още много, за което ние не сме дори и мечтали. С. Калименов МИНАЛОТО И СЕГАШНОТО Това, което бяхме в миналото, това, което сме дали в миналото, не може и сега да се повтори по същия начин. Нашият поглед трябва да бъде отправен напред, в бъдещето и настоящето, а не в миналото. Великите сенки на нашите народни водачи от миналото действително заслужават онова преклонение, действително заслужават оня светъл ореол, с който ги обгражда в съзнанието си целия български народ.
към текста >>

Затова, да се пазим от илюзии, да оставим старите пътища, които вече много добре опитахме в миналото и да тръгнем по новия път — по пътя, който Бог ни сочи.
Тя само ни предоставя удобния случай и остава всичко друго на нашия избор. Ако сме разумни, ще го използваме, ще тържествуваме, ще напреднем. Ако излезем глупави, никой тогава не ще ни бъде крив, че ще останем да тъпчем на място или да се движим в опашката на прогреса. Както мнозина други, така и ние днес ще кажем: „Бог дава, но в кошара не вкарва“. Днес Бог ни дава възможността — най-великата възможност, която може да се даде на един народ — да застанем начело на всестранното, културно и духовно развитие на човечеството. Затова, да се пазим от илюзии, да оставим старите пътища, които вече много добре опитахме в миналото и да тръгнем по новия път — по пътя, който Бог ни сочи. Той ще ни даде всичко, което е наше, и още много, за което ние не сме дори и мечтали. С. Калименов МИНАЛОТО И СЕГАШНОТО Това, което бяхме в миналото, това, което сме дали в миналото, не може и сега да се повтори по същия начин. Нашият поглед трябва да бъде отправен напред, в бъдещето и настоящето, а не в миналото. Великите сенки на нашите народни водачи от миналото действително заслужават онова преклонение, действително заслужават оня светъл ореол, с който ги обгражда в съзнанието си целия български народ. Ботев и Левски, Отец Пайсии и Раковски, и много по далечните будители на българския дух и стожери на национално, духовно величие, наистина заслужават да се преклоняваме пред делата им и да се възхищаваме от примера им.
към текста >>

* Сред прашний друм на суетата в незнаен ден ще дойде любовта и мощност ще почувстваш във душата и устрем смел за подвизи в света!
___________________________________________ Преди хиляда години, искрите, които излязоха от България, се разпалиха в буен огън, който разпръсна мрака на средновековна Европа Днес българският народ е същият. Той не ще остане по-назад. Нечуто и невидяно за света, в България се е вече родило това, което ще даде новото слово на сегашния свят. ЩЕ СВЪРНЕШ Ще свърнеш ти към бреговете на тоз възбунен океан; ще свърнеш с бисери в ръцете към тайнствения храм, * вграден в душата ти страдална от нежния досег на любовта! Ще хвърлиш дрехата си кална и пак ще звънне песента — * Забравената песен на душата, забравения зов на вечността; И пак ще блесне светлината в първична чистота! * Сред прашний друм на суетата в незнаен ден ще дойде любовта и мощност ще почувстваш във душата и устрем смел за подвизи в света! * Кат'пъпка, в хубост разцъфтяла, душата ти наокол ще ухай и в чашата, от горести преляла, тя Божията мъдрост ще познай! В. Недев ЗНАЕМ… Знаем, с душата си, а не с ума си, че за славянството, и специално за България, историята на близкото бъдеще е приготвила нещо ново, нещо хубаво, нещо, каквото досега не е притежавал и на каквото не се е радвал никой друг народ на земята. Знаем, не от думите на учени и философи, но от дълбокия трепет на сърцата си, и от картината, която разкрива пред очите ни вечно будния, готов и способен за всякакви жертви, духовен елит на народа ни — елит, съставен не от аристократи, а преди всичко от работници и селяни, от хора на народа ни, хора на умствения и физически труд — че светло бъдеще очаква този народ, който преди хиляда години разпръсна искрите на събуждането из целия потънал тогава в мрак Запад. Знаем, не от изчисления и статистически проучвания, а с живото знание на духа, че ние трябва да живеем, да се борим, да напредваме, по светлия, начертан ни от ръката на Провидението път на мирен културен и духовен възход и че само по този път ние ще разрешим задачите си и ще осъществим идеалите си. Знаем, че трудностите, препятствията, колебанията и отклоняващите сили ще бъдат преодолени, и че българския народ ще стъпи здраво на пътя, сочен му от Бога — пътя, по който той ще изпълни достойно мисията, възложена му от Провидението.
към текста >>

Знаем, че трудностите, препятствията, колебанията и отклоняващите сили ще бъдат преодолени, и че българския народ ще стъпи здраво на пътя, сочен му от Бога — пътя, по който той ще изпълни достойно мисията, възложена му от Провидението.
* Сред прашний друм на суетата в незнаен ден ще дойде любовта и мощност ще почувстваш във душата и устрем смел за подвизи в света! * Кат'пъпка, в хубост разцъфтяла, душата ти наокол ще ухай и в чашата, от горести преляла, тя Божията мъдрост ще познай! В. Недев ЗНАЕМ… Знаем, с душата си, а не с ума си, че за славянството, и специално за България, историята на близкото бъдеще е приготвила нещо ново, нещо хубаво, нещо, каквото досега не е притежавал и на каквото не се е радвал никой друг народ на земята. Знаем, не от думите на учени и философи, но от дълбокия трепет на сърцата си, и от картината, която разкрива пред очите ни вечно будния, готов и способен за всякакви жертви, духовен елит на народа ни — елит, съставен не от аристократи, а преди всичко от работници и селяни, от хора на народа ни, хора на умствения и физически труд — че светло бъдеще очаква този народ, който преди хиляда години разпръсна искрите на събуждането из целия потънал тогава в мрак Запад. Знаем, не от изчисления и статистически проучвания, а с живото знание на духа, че ние трябва да живеем, да се борим, да напредваме, по светлия, начертан ни от ръката на Провидението път на мирен културен и духовен възход и че само по този път ние ще разрешим задачите си и ще осъществим идеалите си. Знаем, че трудностите, препятствията, колебанията и отклоняващите сили ще бъдат преодолени, и че българския народ ще стъпи здраво на пътя, сочен му от Бога — пътя, по който той ще изпълни достойно мисията, възложена му от Провидението. Ние не сме „малък“ народ; ние не сме слаб, маловажен. незначителен народ, както мислят мнозина, дори и такива, намиращи се по върховете на ръководните места, защото „големината“ — духовната тежест, силата и значението на един народ не се мерят само чрез числото на неговите членове или чрез обширността на територията, която заема. Истинската сила и истинското значение на един народ се измерват преди всичко чрез вътрешния духовен потенциал, който той притежава. А ний знаем, че духовният потенциал, че способността за творческо духовно напрежение на българския народ са огромни. Ний познаваме душата нашия народ, ний познаваме силите и възможностите му, затова казваме: Достатъчно е този народ да хване пътя, начертан му от провидението, за да учуди света.
към текста >>

На младини искаш да се ожениш, да станеш богат, златни планини градиш, цял свят искаш да създадеш, рай да направиш.
Тия неща са описани от биографите на Толстоя и бихте могли да ги прочетете. Той направи големи усилия и най-после беше принуден да бяга от къщи. Трябваше или да се подчини на туй, което жена му искаше, или да бяга, едно от двете. Сега ние на земята искаме да примирим земния живот и в края на краищата остава, че този въпрос не е разрешен, не може да се примири. Най-първо в младини човек се примирява и като дойде в старост, изпъква едно голямо противоречие. На младини искаш да се ожениш, да станеш богат, златни планини градиш, цял свят искаш да създадеш, рай да направиш. Минат ли, обаче, години, ти почваш да се разочароваш. Аз само констатирам нещата, както са. Разбира се, има и изключения. Когато човек се разболее, той е недоволен. Не че животът сам по себе си е лош, но в него се намесват редица странични неща.
към текста >>

Един човек, като Толстоя, който искаше да въведе една нова епоха, даваше морал не хората, как трябва да живеят, да обичат хората, да обичат Бога, когато Бог му да де един враг, този Танеев и той не можа да го обикне.
— Чувствам, че ти си права, но трябва да направиш една малка жертва заради мен: откажи се от този твоя Танеев. Но, опитали ли сте се вий да се откажете от туй, което обичате? Я запитайте един пияница, който 25 години е пил вино, че като дойде до чашата, да се откаже? Труден въпрос е да се откажеш от нещо, което обичаш, защото обичаният човек или предмет е свързан с твоята аура. Та казвам: по някой път ние искаме някой човек да се отрече от себе си. Един човек, като Толстоя, който искаше да въведе една нова епоха, даваше морал не хората, как трябва да живеят, да обичат хората, да обичат Бога, когато Бог му да де един враг, този Танеев и той не можа да го обикне. Той чувства едно крайно отвращение към него. Не иска да го види. Не искам да го видя. Доведете ми когото и да е, но не този, твоя музикален герой, —казва той на жена си. Казвам: вие минавате в една нова епоха, но носите в себе си старите идеи.
към текста >>

Когато богатият осиромашее, как трябва да живее той?
Не иска да го види. Не искам да го видя. Доведете ми когото и да е, но не този, твоя музикален герой, —казва той на жена си. Казвам: вие минавате в една нова епоха, но носите в себе си старите идеи. Със старите идеи живеете и мислите, че и за в бъдеще ще живеете така, както досега сте живели. Когато богатият осиромашее, как трябва да живее той? Той не може да живее с ония килими, пиано няма да има, едва ще има средства за прехраната си. Да живееш удобно, при всичките удобства, които имаш, това всеки може да го направи. Но да живееш добре при неудобства, това именно е изкуство. По какво се отличава един обикновен човек от един музикален гений? Дайте на един музикален гений една обикновена цигулка, и той все ще изкара нещо.
към текста >>

Всички искат, като повярват в Бога, да се оправят материалните им работи.
А обикновеният човек не ще изкара нищо от нея: Вие казвате: условията са лоши. Лошите условия се дават на добрите хора. за да изкарат от тях нещо. Добрите условия се дават на обикновените хора, които нищо няма да изкарат. Аз винаги срещам все недоволни. Всички искат, като повярват в Бога, да се оправят материалните им работи. Но ето сега ний, които живеем в двадесетия век, оправят ли се работите ни? Работите в Лондон оправят ли се? В Бирмингам, в Ливърпул оправят ли се работите? Англичаните минаваха за умен народ. Като кажеха англичанин разбираха умен човек.
към текста >>

По отношение на Бога и ние се намираме в същото положение.
Сега, обаче, англичаните се намират в положението на Толстоя. Проповядва, че тъй трябва да бъде, но като дойде до него, казва: Или аз трябва да умра, или ти. Един от двама ни трябва да умре. Ако искаш и двамата да останем живи, трябва да отстъпиш, да направиш една жертва. Тя пак му казва, че той трябва да направи тази жертва. По отношение на Бога и ние се намираме в същото положение. Ние не искаме да направим жертва. Досега все Бог се е жертвал, а сега вече и ние трябва да направим жертва. Най-после, това ще стане, по какъвто и да било начин. Ако не искаш доброволно, ако се откажеш, ще дойде смъртта и пак ще направиш жертвата. И Христос беше подложен на същия изпит както и Толстой.
към текста >>

Досега все Бог се е жертвал, а сега вече и ние трябва да направим жертва.
Един от двама ни трябва да умре. Ако искаш и двамата да останем живи, трябва да отстъпиш, да направиш една жертва. Тя пак му казва, че той трябва да направи тази жертва. По отношение на Бога и ние се намираме в същото положение. Ние не искаме да направим жертва. Досега все Бог се е жертвал, а сега вече и ние трябва да направим жертва. Най-после, това ще стане, по какъвто и да било начин. Ако не искаш доброволно, ако се откажеш, ще дойде смъртта и пак ще направиш жертвата. И Христос беше подложен на същия изпит както и Толстой. Неговата възлюблена беше еврейският народ. Той искаше неговата възлюблена да се откаже от света, да приеме неговото учение и да тръгне след него.
към текста >>

До тогава, докато човек не се научи да обича всичко, което Бог е създал, той не ще разреши този въпрос.
И две хиляди години вече Христос дава условия на своята възлюблена да живее самостоятелно, без него. И сега Той пита еврейския народ как живее, щастлив ли е? — He! Това не е ли една историческа действителност? Всеки един от вас не разреша ли сега един много важен въпрос? До тогава, докато човек не се научи да обича всичко, което Бог е създал, той не ще разреши този въпрос. Сега ние се намираме в един преходен период. Създава се един нов свят. Светът се изменя. Когато започват да се топят ледовете, когато започват да се топят снеговете, пролетта наближава. Когато хората боледуват, кои са причините за това?
към текста >>

Писанието казва: Бог не благоволява в смъртта на грешника.
Ти отговаряш: По-добре и да умреш, а аз да живея. Но утре и теб ще те хванат по същия начин. Кой от нас ще остане жив ? Ние сега казваме, че волята Божия е да умираме. Ако ти имаш едно дете и то умре, това волята Божия ли е? Писанието казва: Бог не благоволява в смъртта на грешника. В природата съществува смърт. Един плод ще умре, но ще умре само външното на плода, а костилката ще посадиш. Ти можеш да дадеш само външното, но онова, което имаш вътре в себе си, то трябва да живее. Човек не трябва да бъде роб нито на сиромашията, нито на богатството. Богатството и сиромашията трябва да му бъдат слуги, да ги учи как да изпълняват волята Божия.
към текста >>

Човек не трябва да бъде роб нито на сиромашията, нито на богатството.
Ако ти имаш едно дете и то умре, това волята Божия ли е? Писанието казва: Бог не благоволява в смъртта на грешника. В природата съществува смърт. Един плод ще умре, но ще умре само външното на плода, а костилката ще посадиш. Ти можеш да дадеш само външното, но онова, което имаш вътре в себе си, то трябва да живее. Човек не трябва да бъде роб нито на сиромашията, нито на богатството. Богатството и сиромашията трябва да му бъдат слуги, да ги учи как да изпълняват волята Божия. Богатите хора са носители на Божиите блага, които те трябва да раздават. Всички богати хора, които не са раздавали Божиите блага както трябва, ще бъдат съдени. Справедливо ще бъдат съдени за неизпълнението. Бедните хора пък ще бъдат съдени, че не са слушали както трябва.
към текста >>

Богатството и сиромашията трябва да му бъдат слуги, да ги учи как да изпълняват волята Божия.
Писанието казва: Бог не благоволява в смъртта на грешника. В природата съществува смърт. Един плод ще умре, но ще умре само външното на плода, а костилката ще посадиш. Ти можеш да дадеш само външното, но онова, което имаш вътре в себе си, то трябва да живее. Човек не трябва да бъде роб нито на сиромашията, нито на богатството. Богатството и сиромашията трябва да му бъдат слуги, да ги учи как да изпълняват волята Божия. Богатите хора са носители на Божиите блага, които те трябва да раздават. Всички богати хора, които не са раздавали Божиите блага както трябва, ще бъдат съдени. Справедливо ще бъдат съдени за неизпълнението. Бедните хора пък ще бъдат съдени, че не са слушали както трябва. Значи, ние ще бъдем съдени за две неща: първо, че не сме щедри, както трябва, и второ че не слушаме както трябва.
към текста >>

Богатите хора са носители на Божиите блага, които те трябва да раздават.
В природата съществува смърт. Един плод ще умре, но ще умре само външното на плода, а костилката ще посадиш. Ти можеш да дадеш само външното, но онова, което имаш вътре в себе си, то трябва да живее. Човек не трябва да бъде роб нито на сиромашията, нито на богатството. Богатството и сиромашията трябва да му бъдат слуги, да ги учи как да изпълняват волята Божия. Богатите хора са носители на Божиите блага, които те трябва да раздават. Всички богати хора, които не са раздавали Божиите блага както трябва, ще бъдат съдени. Справедливо ще бъдат съдени за неизпълнението. Бедните хора пък ще бъдат съдени, че не са слушали както трябва. Значи, ние ще бъдем съдени за две неща: първо, че не сме щедри, както трябва, и второ че не слушаме както трябва. Сега вие всички се обезсърчавате, казвате: Какво ще стане?
към текста >>

Всички богати хора, които не са раздавали Божиите блага както трябва, ще бъдат съдени.
Един плод ще умре, но ще умре само външното на плода, а костилката ще посадиш. Ти можеш да дадеш само външното, но онова, което имаш вътре в себе си, то трябва да живее. Човек не трябва да бъде роб нито на сиромашията, нито на богатството. Богатството и сиромашията трябва да му бъдат слуги, да ги учи как да изпълняват волята Божия. Богатите хора са носители на Божиите блага, които те трябва да раздават. Всички богати хора, които не са раздавали Божиите блага както трябва, ще бъдат съдени. Справедливо ще бъдат съдени за неизпълнението. Бедните хора пък ще бъдат съдени, че не са слушали както трябва. Значи, ние ще бъдем съдени за две неща: първо, че не сме щедри, както трябва, и второ че не слушаме както трябва. Сега вие всички се обезсърчавате, казвате: Какво ще стане? Старият свят на безлюбието си заминава.
към текста >>

Сиромашията ви ще се обърне в богатство, но след като осиромашеете.
Тази буря е освежителна. Когато слънцето залязва, пак има буря. То е изпращане. Сега аз чета във вашите погледи думите: Кажи нещо утешително ? Да ви кажа: скръбта ви ще се превърне в радост, но след като пострадате. Сиромашията ви ще се обърне в богатство, но след като осиромашеете. Болестта ви ще се обърне в здраве, но след като боледувате. Болестта трябва да мине през вас и да си замине. Ще се спогодите с нея. Болестта иска. Пълно ще й дадеш.
към текста >>

Писанието казва: Бог ще влее духа си и ще напише закона си в сърцата на хората.
Ще се спогодите с нея. Болестта иска. Пълно ще й дадеш. Казваш: какво искаш ? — Каквото иска, ще й дадеш и тя ще си върви. Писанието казва: Бог ще влее духа си и ще напише закона си в сърцата на хората. Той го пише вече. Всички от вас, които сте готови да възприемете новото, то непременно ще дойде във вас. Някои го наричат второ пришествие, промяна на века и т. н. Както искате го наричайте, това няма значение. „Ще напиша закона си в сърцата им, ще вложа духа си и и ще ме познаят от малък до голям.“ Не може да познаваш някого, ако не го обичаш.
към текста >>

Онова, което Бог ми дава, то е Божие благословение.
Мислиш си, че Господ ти е дал тия пари. Но друга мисъл ти казва: Дай тия пари. Чужди са. Ти все още се колебаеш: да, не, да, не. Най-после решиш да ги дадеш и ги даваш: чужди са, нищо повече. Онова, което Бог ми дава, то е Божие благословение. Светлината, която възприемам, е Божие благословение. Бог, който живее в мене —това е най-голямото благссловение. По-голямо благословение от това за мене няма. Чудни са хората, които вярват повече в парите, които са вложили в една банка, отколкото в онази вътрешна сила, която е извора на всичко. Трябва да оценяваме онова, великото благо, което е в нас.
към текста >>

Бог, който живее в мене —това е най-голямото благссловение.
Чужди са. Ти все още се колебаеш: да, не, да, не. Най-после решиш да ги дадеш и ги даваш: чужди са, нищо повече. Онова, което Бог ми дава, то е Божие благословение. Светлината, която възприемам, е Божие благословение. Бог, който живее в мене —това е най-голямото благссловение. По-голямо благословение от това за мене няма. Чудни са хората, които вярват повече в парите, които са вложили в една банка, отколкото в онази вътрешна сила, която е извора на всичко. Трябва да оценяваме онова, великото благо, което е в нас. То е същественото. Щом имаме вътрешното Божие благословение, всичко отвън е за нас.
към текста >>

Никой не може да вземе богатството на земята.
По-голямо благословение от това за мене няма. Чудни са хората, които вярват повече в парите, които са вложили в една банка, отколкото в онази вътрешна сила, която е извора на всичко. Трябва да оценяваме онова, великото благо, което е в нас. То е същественото. Щом имаме вътрешното Божие благословение, всичко отвън е за нас. Никой не може да вземе богатството на земята. Така е направено, че никой не може да го открадне, да го понесе от земята. Онова, което ти се пада което Бог ти е дал, ще дойде един ден. Кога ще дойде? Само когато любовта стане господар в вашето сърце. в вашия ум, в вашата душа.
към текста >>

Онова, което ти се пада което Бог ти е дал, ще дойде един ден.
Трябва да оценяваме онова, великото благо, което е в нас. То е същественото. Щом имаме вътрешното Божие благословение, всичко отвън е за нас. Никой не може да вземе богатството на земята. Така е направено, че никой не може да го открадне, да го понесе от земята. Онова, което ти се пада което Бог ти е дал, ще дойде един ден. Кога ще дойде? Само когато любовта стане господар в вашето сърце. в вашия ум, в вашата душа. Тогава всичко онова, което от панти века е обещано, то ще ви се донесе. Ако любовта не дойде, никога не можете да бедете щастливи, винаги ще сте като днес.
към текста >>

Никакъв морал не е нужен вече за човечеството, освен да се обърне към Бога.
В България се твори, защото народът е готов и назрял за творчество. И това творчество не само че няма д спре но ще продължава с бурен темп да се развива напред. С. К. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Сегашното положение на човечеството е преходно. Но ние трябва да изпълним своя дълг. Никакъв морал не е нужен вече за човечеството, освен да се обърне към Бога. То прилича на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождаване, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. За тая цел ние ще вземем един нов начин на освобождение, понеже старата песен се пее от други. Според турската поговорка: „Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всички области на нашия личен, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа; в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв що годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото като ходжата четем. Ние, обаче сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене.
към текста >>

И действително, във всички области на нашия личен, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа; в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв що годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото като ходжата четем.
Но ние трябва да изпълним своя дълг. Никакъв морал не е нужен вече за човечеството, освен да се обърне към Бога. То прилича на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождаване, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. За тая цел ние ще вземем един нов начин на освобождение, понеже старата песен се пее от други. Според турската поговорка: „Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всички области на нашия личен, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа; в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв що годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото като ходжата четем. Ние, обаче сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекили, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: могат ли тия кости да оживеят? А пророкът отговорил „Могат, Господи, ако ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: проречи сега тия кости да се съберат.
към текста >>

Пожелавам ви, прочее, когато втори път посетите София да не надничате през оградата, но да влезете през вратата... — Бог да ви благослови, мили брат, за хубавото обяснение, което дадохте!
Вие сте се доближили до оградата, пожелали сте да надникнете през нея в Изгрева и, понеже оградата на Изгрева е от „бодлива тел“, скъсали сте си роклята и сте се върнали разочарована. . . Изгревът, любезна сестро, има една свещена врата, наречена врата на любовта. Всеки, който намери тази врата и похлопа на нея със смирение и чисто сърце, нему братята на любовта ще отворят, ще го въведат в Изгрева на светлината и Учителят на мъдростта ще му се изяви. . . Пожелавам ви, прочее, когато втори път посетите София да не надничате през оградата, но да влезете през вратата... — Бог да ви благослови, мили брат, за хубавото обяснение, което дадохте! — Вие тъй картинно обрисувахте положението, в което съм изпаднала когато бях на Изгрева, че ми стана и радостно и смешно! — Сега вече разбирам, защо българските учени и духовници не могат да разберат великото учение на Учителя. Очевидно, дойдат до бодливата ограда и се връщат назад. А френските професори, югославските и латвийските учени сигурно са намерили свещената врата за която говорите. — Да, сестро моя, нашите учени, благодарение на своето предубеждение, са стигнали само до оградата, а чуждестранните учени със своето искрено търсителство намериха свещената врата, влязоха през нея и разбраха великата истина.
към текста >>

Те си отпътуваха, отнасяйки в своите души свещения плам на новото учение и вдъхновени от високият идеал за служене на Бога.
— Вие тъй картинно обрисувахте положението, в което съм изпаднала когато бях на Изгрева, че ми стана и радостно и смешно! — Сега вече разбирам, защо българските учени и духовници не могат да разберат великото учение на Учителя. Очевидно, дойдат до бодливата ограда и се връщат назад. А френските професори, югославските и латвийските учени сигурно са намерили свещената врата за която говорите. — Да, сестро моя, нашите учени, благодарение на своето предубеждение, са стигнали само до оградата, а чуждестранните учени със своето искрено търсителство намериха свещената врата, влязоха през нея и разбраха великата истина. Те си отпътуваха, отнасяйки в своите души свещения плам на новото учение и вдъхновени от високият идеал за служене на Бога. Те ще разкажат на сънародници, че в малка България има нещо велико — учението на Учителя на всемирното Братство, чиито свещени принципи: любов, мъдрост и истина въздействат здравословно върху страдащите човешки души и ощастивляват всички хора, които ги прилагат в живота си. — Благодаря ви още веднъж, мили брат, за хубавите думи. Идеята за оградата залегна като един жив образ в моето съзнание, за да ми напомня всякога за да ми напомня, че наистина „ограда“ се слага за да не влизат животните и хората, а „врата“ – за да влизат человеците. П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Има ли живот в другите планети Шведския астроном Лундморк, не преди много, написа една статия озаглавена: „Живота в другите планети“, в която разглежда въпроса дали планетата Марс може да бъде обитаема от живи същества. Той между другото казва: При днешното положение на астрономията могат да бъдат много лесно възприети теориите, които подържат вероятността, че има живот от другия планети, но в заключение учения признава, че днес знаем много малко за числеността на обитаемите светове.
към текста >>

Като се вземат на житното зърно първите дървесинни части, остава, освен брашнената или ендоспермата, един пласт на протеини, богати с много хранителни вещества, витамина В, признат за необходим, особено хранене на деца.
Казвам се цялостния хляб и съм, наистина цялостен. Но как съм направен? Ще ви разкажа, послушайте ме. От жито събрано, първо се отделят всички чужди тела, като камъчета, пръст, уров, овес и пр. Химията учи, че повечето от хранителните части на житните зърна са прилепени на ножицата. Като се вземат на житното зърно първите дървесинни части, остава, освен брашнената или ендоспермата, един пласт на протеини, богати с много хранителни вещества, витамина В, признат за необходим, особено хранене на деца. Следователно, от брашната, получени от житното зърно обелено, раждам се аз цялостния хляб, жизнен и приятно миризлив. Обичайте ме, защото аз ви уверявам, че съм отлична и жизнена храна, предпазвам и излекувам анемията, рахита, разстройствата против растежа, туберкулозата, запичането, рака и деминерализацията, поради солите, които съдържам и др. Ако вярвате на мен, искайте ме от родителите си, учителите, лекарите и управниците — държавата. Аз, цялостния хляб, съм храна за всички, заради фосфора, който съдържам. Цялостния хляб е истински приятен мирис на трапезата, истинска отплата на човешката мъка.
към текста >>

Светло ми е и благодаря на Бога, защото ако благата които той ни дава не можем сподели с другите, взима ни най-милото, та със страдания да си спомним за тия, чрез които ни се с изявявал.
Господ ни праща да си свършим работата и след туй ни взема друго работа да вършим. Мъчно ти е виждам. И аз тъжа за нея, но виж колко много се променихте с татко, откакто тя си замина. Обикнахте най напред приятелките но Лилянка, — Любкини, е след туй и всички бедни хора но които казваше тя да помагаме. — Наистина Райне, виждам как нещо се откъсна от сърцето ми. Светло ми е и благодаря на Бога, защото ако благата които той ни дава не можем сподели с другите, взима ни най-милото, та със страдания да си спомним за тия, чрез които ни се с изявявал. А. Пехливанчева
към текста >>

22. -

Новата книга, която ще завладее за Бога света, е вече дошла на земята.Тя се е вече родила, незнайна почти за ни кого, — може би само за не кои скромни овчари и за малцина далновидни мъдреци.
— Възможно ли е — ще кажат с преголяма самоувереност различни авторитети, учени, професори, литератори, критици, и т. н. и т. н. — възможно ли е, новата книга да съществува, а ние, които сме върховните арбитри по въпроса изобщо за книгата и които знаем, виждаме и преценяваме безпогрешно всичко, което никне и расте на литературната нива, знаем дори къде какво може да поникне, преди то още да е поникнало,— възможно ли е, ние да не знаем и дори да не подозираме за съществува-нето на новата книга? Възможно е. Точно така, както е било възможно Христос да се роди, без да узнаят и без дори да подозират това тези, които и днес още напразно го очакват да дойде и да ги спаси. Новата книга, която ще завладее за Бога света, е вече дошла на земята.Тя се е вече родила, незнайна почти за ни кого, — може би само за не кои скромни овчари и за малцина далновидни мъдреци. — И тя се е родила не другаде, не вече в Палестина, не на изток или на запад, а именно тук, в нашето отечество, в България. Нема абсолютно никакво значение ще вярвате ли или не. Фактите ни най-малко не зависят от това, дали ние вярваме или не невярваме в тяхната действителност. А ние имаме тук един факт, който надхвърля всякакво местно, всякакво временно значение. Ние имаме тук един факт, чиято грандиозност ще изпъкне напълно и ще бъде достойно оценена не дори в столетията, а в хилядолетията, които идат след нас.
към текста >>

Бог ще ги изпрати.
Те ще ни дадат една нова литература. Нова, и вечно нова, защото ще бъде проводник на вечните Божествени ами. Нова книга носи бъдещето. Ние посочихме нейните извори. Работниците ще ги намерят. Бог ще ги изпрати. Не само от България, а из целия свят, измежду всички народи, ще се стекат тия, които ще разработят неизчерпаемите рудници от духовно злато, които се крият в словото на Учителя. Сава Калименов. КНИГАТА Книгата днес е едно мощно средство в ръката на съвременния човек. Тя е един голям помощник за човека. Кога? Когато книгата е добра, когато съдържа в себе си светли мисли, добри съвети, когато е писана от човек с висока култура, когато нейното съдържание е по-близо до живата наука.
към текста >>

Книгата ни обогатява вътрешно и ни дава нови подтици.
Външността, външната красота и блясък не определят дали една книга е добра и дали заслужава да се прочете. Дали книгата е добра определят семенцата които са посети в нея. Затова при избор на книга, обръщай преди всичко внимание на нейното съдържание. Човек трябва да чете и мисли, за да развива своя ум, Книгата може да ни забавлява, разсейва, очарова. Книгата ни помага да понасяме по-леко грижите и тежестите и ни дава смелост в живота. Книгата ни обогатява вътрешно и ни дава нови подтици. Книгата ни учи да познаваме човека, света, тя събужда в нас наблюдателността, тя ни издига над земния живот. Книгата е нашата духовна храна. За съжаление са ония хора, които живеят без духовна храна. Четете книги! Четете добри книги, които правят от хората човеци!
към текста >>

Бог се проявява чрез нея.
Ако синият цвят не влезе неговата вяра ще се атрофира. Ако виолетовият цвят не влезе, неговата воля ще се атрофира. Някои казват: Защо ни е светлината? Светлината има отношение към целокупния живот на човека. Тя е представителка. Бог се проявява чрез нея. Някой казва: Къде е Господ? То е материално схващане, По този материалистичен начин ние никога не можем да намерим Бога. Ще намерим такъв Господ, като нас. И хиляди години хората се заблуждавал да миел ял, че Господ е подобен на нас. Казвал: Понеже Господ ни е направил по образ и подобие свое.
към текста >>

То е материално схващане, По този материалистичен начин ние никога не можем да намерим Бога.
Някои казват: Защо ни е светлината? Светлината има отношение към целокупния живот на човека. Тя е представителка. Бог се проявява чрез нея. Някой казва: Къде е Господ? То е материално схващане, По този материалистичен начин ние никога не можем да намерим Бога. Ще намерим такъв Господ, като нас. И хиляди години хората се заблуждавал да миел ял, че Господ е подобен на нас. Казвал: Понеже Господ ни е направил по образ и подобие свое. Добре, ако идете на север, един ескимос, който е облечен в меча кожа, дори лицето му не виждате, този човек направен ли е по образ и подобие? Хората имат доста мечи кожи.
към текста >>

То не е образ на Бога.
Добре, ако идете на север, един ескимос, който е облечен в меча кожа, дори лицето му не виждате, този човек направен ли е по образ и подобие? Хората имат доста мечи кожи. Рядко ще срещнеш някой човек, който да има човешки образ. В децата виждате някой път онази невинност и чистота. Във възрастните хора виждам лъжите в тях, едно прикритие, представял се такива, каквито не са. То не е образ на Бога. Образ и подобие на Бога, това е най-мощното нещо. Човек, като почувства това, той се усеща свободен в света. Да си в Бога. това значи да си свободен от всички ограничения, които съществуват. Ти ще бъдеш и видим, и невидим Ако си по образ и подобие, ти ще ходиш навсякъде по вселената, ще имаш карт-бланш.
към текста >>

Образ и подобие на Бога, това е най-мощното нещо.
Хората имат доста мечи кожи. Рядко ще срещнеш някой човек, който да има човешки образ. В децата виждате някой път онази невинност и чистота. Във възрастните хора виждам лъжите в тях, едно прикритие, представял се такива, каквито не са. То не е образ на Бога. Образ и подобие на Бога, това е най-мощното нещо. Човек, като почувства това, той се усеща свободен в света. Да си в Бога. това значи да си свободен от всички ограничения, които съществуват. Ти ще бъдеш и видим, и невидим Ако си по образ и подобие, ти ще ходиш навсякъде по вселената, ще имаш карт-бланш. Няма да чакаш да те освободял от затвора, няма да се оплакваш от болести, няма да се оплакваш от сиромашия.
към текста >>

Да си в Бога.
В децата виждате някой път онази невинност и чистота. Във възрастните хора виждам лъжите в тях, едно прикритие, представял се такива, каквито не са. То не е образ на Бога. Образ и подобие на Бога, това е най-мощното нещо. Човек, като почувства това, той се усеща свободен в света. Да си в Бога. това значи да си свободен от всички ограничения, които съществуват. Ти ще бъдеш и видим, и невидим Ако си по образ и подобие, ти ще ходиш навсякъде по вселената, ще имаш карт-бланш. Няма да чакаш да те освободял от затвора, няма да се оплакваш от болести, няма да се оплакваш от сиромашия. Сега всички се оплакват от сиромашия Хората много страдал и са направени по образ и подобие. Причината за тава е заблуждението относно ония велики истини, които сме изопачили в себе си.
към текста >>

Тогава той е направен по образ и подобие на Бога, ще бъде красив и от половин километър ще чувстваш ухание да излиза от него.
Сега всички се оплакват от сиромашия Хората много страдал и са направени по образ и подобие. Причината за тава е заблуждението относно ония велики истини, които сме изопачили в себе си. Затова всички страдаме. Сега аз ви говоря не за да се безпокоите, но да се освободите от една вътрешна кал, която е окаляла човешкия ум, една вътрешна кал, която е окаляла човешкото сърце, и една вътрешна кал която е окаляла човешкото тяло. Човек трябва да се освободи от калта на ума си, от калта на сърцето си и от калта на тялото си. Тогава той е направен по образ и подобие на Бога, ще бъде красив и от половин километър ще чувстваш ухание да излиза от него. От половин километър ще виждаш светлината да излиза от него и да осветява цялата местност. Един човек, който е по образ и подобие, той осветлява цялата местност, Това предстои на хората. Ако една жица може да бъде проводник на електричеството, защо вие да не бъдем проводници на Бога? Възможно е. Ако е възможно за жицата да праща светлина и да осветлява целия салон тук, защо човек да не може да осветлява една местност?
към текста >>

Ако една жица може да бъде проводник на електричеството, защо вие да не бъдем проводници на Бога?
Сега аз ви говоря не за да се безпокоите, но да се освободите от една вътрешна кал, която е окаляла човешкия ум, една вътрешна кал, която е окаляла човешкото сърце, и една вътрешна кал която е окаляла човешкото тяло. Човек трябва да се освободи от калта на ума си, от калта на сърцето си и от калта на тялото си. Тогава той е направен по образ и подобие на Бога, ще бъде красив и от половин километър ще чувстваш ухание да излиза от него. От половин километър ще виждаш светлината да излиза от него и да осветява цялата местност. Един човек, който е по образ и подобие, той осветлява цялата местност, Това предстои на хората. Ако една жица може да бъде проводник на електричеството, защо вие да не бъдем проводници на Бога? Възможно е. Ако е възможно за жицата да праща светлина и да осветлява целия салон тук, защо човек да не може да осветлява една местност? Христос казва: „Вие сте виделината на света“. Сега туй няма да става по наше желание. То е определено.
към текста >>

Бог изисква да бъдем подобни на Него.
Възможно е. Ако е възможно за жицата да праща светлина и да осветлява целия салон тук, защо човек да не може да осветлява една местност? Христос казва: „Вие сте виделината на света“. Сега туй няма да става по наше желание. То е определено. Бог изисква да бъдем подобни на Него. Казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесни“. Но под съвършенство какво разбирате вие? Съвършенството подразбира безсмъртие. Съвършенството подразбира онази пълната любов. Съвършенството подразбира всезнание.
към текста >>

Онова, което Бог е създал, то ще бъде наше знание.
Но под съвършенство какво разбирате вие? Съвършенството подразбира безсмъртие. Съвършенството подразбира онази пълната любов. Съвършенството подразбира всезнание. Всичко можем да знаем. Онова, което Бог е създал, то ще бъде наше знание. Всичко онова, което Бог е създал, ние ще го знаем. Той го е създал за нас, то е предметно учение. Ние не трябва да се отказваме. Програмата в един университет, в една гимназия или в отделенията, тази програма е за децата. Всичкото знание, което се учи там, хората могат да го придобият.
към текста >>

Всичко онова, което Бог е създал, ние ще го знаем.
Съвършенството подразбира безсмъртие. Съвършенството подразбира онази пълната любов. Съвършенството подразбира всезнание. Всичко можем да знаем. Онова, което Бог е създал, то ще бъде наше знание. Всичко онова, което Бог е създал, ние ще го знаем. Той го е създал за нас, то е предметно учение. Ние не трябва да се отказваме. Програмата в един университет, в една гимназия или в отделенията, тази програма е за децата. Всичкото знание, което се учи там, хората могат да го придобият. Всичкото знание, което се придобива на земята, можем да го добием.
към текста >>

През всичките пертурбации, кои го могат да ставал, ти да не изгубиш образа на Бога, който живее вътре в тебе.
Не мажеш никъде да видиш и най-малкото петно. Вие питате: Каква е целта живота? — Целта на живота е да бъдем чисти. Чистота се изисква. Да имаш едно тяло чисто, да имаш сърце чисто, да имаш ум чист. През всичките пертурбации, кои го могат да ставал, ти да не изгубиш образа на Бога, който живее вътре в тебе. Да държим този образ на Бога. Днешният ден слънцето е изгряло за нас. Ползвайте се от неговата светлина. Слушайте гласа на Господа, който казва: Създадох света за вас, да се учите. Създадох очите да гледате, ушите — да слушате.
към текста >>

Да държим този образ на Бога.
Вие питате: Каква е целта живота? — Целта на живота е да бъдем чисти. Чистота се изисква. Да имаш едно тяло чисто, да имаш сърце чисто, да имаш ум чист. През всичките пертурбации, кои го могат да ставал, ти да не изгубиш образа на Бога, който живее вътре в тебе. Да държим този образ на Бога. Днешният ден слънцето е изгряло за нас. Ползвайте се от неговата светлина. Слушайте гласа на Господа, който казва: Създадох света за вас, да се учите. Създадох очите да гледате, ушите — да слушате. Създадох носа да миришете, създадох устата да вкусвате всички блага.
към текста >>

Ще оправдая надеждата, която Бог е вложил в мене.
Може де запита някой, туй вярно ли е? Без една постоянни и могъща любов в света нищо не може да се постигне. Без една вяра непоколебима нищо не може да се постигне. Пълна и изобилна надежда човек трябва да има. Като погледне, да се радва и да каже: Светът за мене е създаден. Ще оправдая надеждата, която Бог е вложил в мене. Няма да изменя закона. Всичко туй за мене е създадено. Ще уча. Не искам нито един от вас да каже: Стар съм, няма какво да правя. Ако тук не знаете какво да правите, тогава там, където отивате, какво ще правите?
към текста >>

Вас да не ви интересувал, вашите погрешки, интересувайте се от доброто, което излиза от Бога.
Той само погледне, вижда ви на дясната си ръка. Казвам: Понеже сте написани на Божия та ръка, не правете петна на тази ръка. Не само да бъде-те написани, но Господ като погледне на ръката си, да каже: „Добро е това дете, радвам се“. Да не каже: Погрозняло е това дете. Мене не ме интересуват погрешките на хората. Вас да не ви интересувал, вашите погрешки, интересувайте се от доброто, което излиза от Бога. Интересувайте се от любовта, която излиза от напредналите братя. Не се опълчвайте против злото. Писанието казва: „Не противи се на злото“. То е един неорганизиран свят, който Бол организира. Ние се интересуваме от организирания свят, който е в наша полза.
към текста >>

Иди и живей разумно, както Бог създал света и ти ще имаш Божиите благословения.
Един ден, когато дойде любовта в сърцето ти, след като си гледал най-мрачно в своя живот, наведи се и пиши. Ако тия садукеи и фарисеи дигат шум, кажи им: „Който е безгрешен, той да хвърли камък върху мене“. Като се издигна, Христос попита жената: Осъди ли те някой? — Никой. Нито аз те осъждам. Иди и живей разумно, както Бог създал света и ти ще имаш Божиите благословения. Из беседата, държана от Учителя на 8 февр. 1942 г. София — Изгрев СТРАННИК От незнаен край пристигна Той. През света минава Самотен, непознат и чужд за всички. Природата и Бога с лира Той възпява в’едно с потоците и с божиите птички.
към текста >>

София — Изгрев СТРАННИК От незнаен край пристигна Той.
— Никой. Нито аз те осъждам. Иди и живей разумно, както Бог създал света и ти ще имаш Божиите благословения. Из беседата, държана от Учителя на 8 февр. 1942 г. София — Изгрев СТРАННИК От незнаен край пристигна Той. През света минава Самотен, непознат и чужд за всички. Природата и Бога с лира Той възпява в’едно с потоците и с божиите птички. * В потаен друм Той своя кръст изнесе, далеч от злобата на века. Със лира леко скърбите понесе, със лира буди Той душата на човека! * Живее тъй и пее — богатства не очаква; Дори едничка само пробудена душа, откупена от царството на мрака, За Него по е свидна от всичките богатства на света!
към текста >>

Природата и Бога с лира Той възпява в’едно с потоците и с божиите птички.
Иди и живей разумно, както Бог създал света и ти ще имаш Божиите благословения. Из беседата, държана от Учителя на 8 февр. 1942 г. София — Изгрев СТРАННИК От незнаен край пристигна Той. През света минава Самотен, непознат и чужд за всички. Природата и Бога с лира Той възпява в’едно с потоците и с божиите птички. * В потаен друм Той своя кръст изнесе, далеч от злобата на века. Със лира леко скърбите понесе, със лира буди Той душата на човека! * Живее тъй и пее — богатства не очаква; Дори едничка само пробудена душа, откупена от царството на мрака, За Него по е свидна от всичките богатства на света! * Рояк пробудени, просветнали души тълпят се веч около Певеца. О, таз награда само Великата му скръб ще утеши: С хор светъл да запее Химни на Твореца!
към текста >>

* Живее тъй и пее — богатства не очаква; Дори едничка само пробудена душа, откупена от царството на мрака, За Него по е свидна от всичките богатства на света!
София — Изгрев СТРАННИК От незнаен край пристигна Той. През света минава Самотен, непознат и чужд за всички. Природата и Бога с лира Той възпява в’едно с потоците и с божиите птички. * В потаен друм Той своя кръст изнесе, далеч от злобата на века. Със лира леко скърбите понесе, със лира буди Той душата на човека! * Живее тъй и пее — богатства не очаква; Дори едничка само пробудена душа, откупена от царството на мрака, За Него по е свидна от всичките богатства на света! * Рояк пробудени, просветнали души тълпят се веч около Певеца. О, таз награда само Великата му скръб ще утеши: С хор светъл да запее Химни на Твореца! * Страннико — Пастир на Стадо преизбрано, все тъй те помня: все млад и възрастен и стар! Ти носиш лек за нашите страдания: Любов и мъдрост — послание от Благий Господар! В. Н.
към текста >>

ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременена и страдащи, и аз ще ви успокоя“ Къде можем да намерим Бога?
* Рояк пробудени, просветнали души тълпят се веч около Певеца. О, таз награда само Великата му скръб ще утеши: С хор светъл да запее Химни на Твореца! * Страннико — Пастир на Стадо преизбрано, все тъй те помня: все млад и възрастен и стар! Ти носиш лек за нашите страдания: Любов и мъдрост — послание от Благий Господар! В. Н. ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременена и страдащи, и аз ще ви успокоя“ Къде можем да намерим Бога? Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим? Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си... Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че някога може да се изчерпи: този извор има за всички и завинаги. О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк? Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на местото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци.
към текста >>

Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим?
* Страннико — Пастир на Стадо преизбрано, все тъй те помня: все млад и възрастен и стар! Ти носиш лек за нашите страдания: Любов и мъдрост — послание от Благий Господар! В. Н. ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременена и страдащи, и аз ще ви успокоя“ Къде можем да намерим Бога? Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим? Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си... Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че някога може да се изчерпи: този извор има за всички и завинаги. О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк? Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на местото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци. Затова, защото закъснявате да отидете там, където природата с пълни шепи раздава живот, любов и щастие. Вий сте бедни, болни и външно и вътрешно, защото не пресягате да вземете това, на което имате пълно право и което никой не може да ви отнеме.
към текста >>

Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си... Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че някога може да се изчерпи: този извор има за всички и завинаги.
Ти носиш лек за нашите страдания: Любов и мъдрост — послание от Благий Господар! В. Н. ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременена и страдащи, и аз ще ви успокоя“ Къде можем да намерим Бога? Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим? Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си... Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че някога може да се изчерпи: този извор има за всички и завинаги. О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк? Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на местото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци. Затова, защото закъснявате да отидете там, където природата с пълни шепи раздава живот, любов и щастие. Вий сте бедни, болни и външно и вътрешно, защото не пресягате да вземете това, на което имате пълно право и което никой не може да ви отнеме. Месеците април, май юни са времето, през което всяко човешко същество, отслабнало, изнурено, болно, с отпаднал дух и тяло, може да се обнови, да се съживи, да се излекува — може да почерпи мощни сили от природата, от чистия въздух, от слънцето, може да натрупа в себе си, да се запаси с енергия, която ще му бъде нужна да посреща големите разходи на такава които животът изисква.
към текста >>

Да използваме това, което Бог, природата, животът ни дават.
Земята (в същност дадено место), в началото на пролетта е по-вече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена, през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно, най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира“. „Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина“. Да използваме това, което Бог, природата, животът ни дават. Да бъдем разумни, за да не останем бедни, лишени от живот, лишени от нужната енергия. Да приемем своя дял, защото без него ние ще страдаме и ще бъдем недоволни от живота. Да ставаме рано и да посрещаме изгрева на слънцето всред природата! Нищо друго не може да ни донесе по-голяма полза, по-голяма благодат, както за нашето тяло, така и за нашата душа — за нашето умствено, духовно и физическо състояние. Нищо друго не може по такъв магически начин да ни обнови, да ни прероди и ободри.
към текста >>

Чуйте гласа на Бога.
Нищо друго не може по такъв магически начин да ни обнови, да ни прероди и ободри. Само който го опита, ще може да разбере истински това. Тази наука и наука на опита, а не наука на теорията.. Има мнозина глупци, които се надсмиват над тия, които сутрин излизат да посрещат слънцето, да възприемат неговите енергии и да се обновят физически и духовно, но с това те показват само своето невежество. Опитайте нещата. Само при опита те могат истински да се познаят. Чуйте гласа на Бога. Чуйте гласа на природата. Чуйте словото на Учителя, който ви води към тях — води ви в свещения, неръкотворен, истински и вечен храм на Бога — живата природа, от която можете да почерпите всички блага. Пийте от вечния извор на живата! Пламен НАЙ-СТАРИЯТ ЛЕКАР Човек е страдал от болести и неприятели винаги. От първите дни на неговото появяване на земята тон се е сблъскал с тях и ред още пречки.
към текста >>

Чуйте словото на Учителя, който ви води към тях — води ви в свещения, неръкотворен, истински и вечен храм на Бога — живата природа, от която можете да почерпите всички блага.
Тази наука и наука на опита, а не наука на теорията.. Има мнозина глупци, които се надсмиват над тия, които сутрин излизат да посрещат слънцето, да възприемат неговите енергии и да се обновят физически и духовно, но с това те показват само своето невежество. Опитайте нещата. Само при опита те могат истински да се познаят. Чуйте гласа на Бога. Чуйте гласа на природата. Чуйте словото на Учителя, който ви води към тях — води ви в свещения, неръкотворен, истински и вечен храм на Бога — живата природа, от която можете да почерпите всички блага. Пийте от вечния извор на живата! Пламен НАЙ-СТАРИЯТ ЛЕКАР Човек е страдал от болести и неприятели винаги. От първите дни на неговото появяване на земята тон се е сблъскал с тях и ред още пречки. Безспорно, в началото, в първите времена на неговото съществуване, болестите и недъзите са били сравнително много по-малко, не защото са му били непознати, но защото той е живял напълно природосъобразно. Човек е бил близо, много близо до извора на живота, до извора, който крепи, създава, възраства.
към текста >>

които се предават тъй да се каже по наследство и с които е богата нашата народно медицина.
Обаче тази слънчева енергия, която ние възприемаме чрез хляба, плодовете, зеленчуците, млякото и т. н., не се съдържа само в тях — тя прониква също така и въздуха, който ни заобикаля и който ний дишаме. Вън от храната, която употребяваме, ний можем да извличаме слънчевата енергия и направо от въздуха. ЧИСТИЯ ЗЕХТИН КАТО ЛЕКАРСТВО Целебността на чистиш зехтин (маслиновия) е известна още от старо време. С него са правили разни мехлеми, които сполучливо са лекували рани, употребяват се още някои от тях. които се предават тъй да се каже по наследство и с които е богата нашата народно медицина. Зехтинът, обаче, взет вътрешно като лекарство, напоследък се употребява, защото се и много разпространиха болестите, за които са взема. Такива болести са пясък в бъбреците и камък в жлъчката. Употребява се още против ранички в храносмилателните органи. При пясък в бъбреците и камък в жлъчката се взема винаги с лимон, а при лекуване на разни вътрешни ранички се употребява с жълт кантарион. При лекуване на пясък в бъбреците се вземе всяка пролет 40 дни под ред 1 суп. л.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така, процесът на развитието сам по себе си ще се спре: народът, който трупа богатства, като егоистична цел, скоро ще загине, защото нито държавниците му, нито духовенството и учителите могат да функционират.
Със своите десет милиона клетки, стомахът преработва храната и изпраща соковете в белите дробове, дето те претърпяват втора преработка, за да станат годни за мозъка. По същия закон народът трябва да има земя, за да я обработва и препраща изработеното във всичките свои слоеве и органи. Но ако туй обработване стане култ, само да се складират тия храни, без да се използуват, този народ ще бедствува, тъй както ако стомахът направи култ храната си, като я складира само за себе си, ще се образува затлъстяване, отлагане на веществата, стомахът и дробовете ще отслабнат, защото първият няма да получи тази енергия от мозъка, която можеше да му се изпрати чрез нервната система, понеже няма обмяна: той не е пратил нищо и не може да получи нищо. Тогава и белите дробове и сърцето няма да му изпратят кръв, т.е. оная сила, чрез която може да стане храносмилането. Така, процесът на развитието сам по себе си ще се спре: народът, който трупа богатства, като егоистична цел, скоро ще загине, защото нито държавниците му, нито духовенството и учителите могат да функционират. Да допуснем сега, че стомахът изпълнява добре своята длъжност: след като извърши работата си, той изпрати соковете си към белите дробове - държавниците на народа - които трябва да разпределят правилно тия сокове. Но ако белите дробове задържат всичката кръв само за себе си, складират я във вреда на стомаха и мозъка, дихателният процес ще почне да се затруднява прогресивно, докато най-сетне човек умира от асфикция (задушаване). Така е и с ония държавници, които работят само за себе си: те искат да живеят и благоденствуват за сметка на народа и неговите висши съсловия, а не разбират, че по тоя начин те убиват и народа, и себе си. Сега можем да вземем едно трето положение: ако предположим, че и белите дробове извършват добре своята работа, както стомаха. Кръвта тогава, пречистена през клетките на дробовете - а те са 3 билиона и 600 милиона клетки!
към текста >>

Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и честни държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи.
Но ако и мозъкът се ухитри да я задържи само за себе си, от силата, която ще се образува, тоя мозък ще се уголеми в ущърб на дробовете. Тогава умопобъркването е неминуемо, защото мозъкът, като не препраща енергията към стомаха и дробовете, няма да получава нова, па и не може да разпределя получената добре. Това именно става постоянно по настоящем, при съвременното развитие на човечеството. Всичките болести на отделните индивиди и на народите водят началото си от тия три причини: от разстройството на стомаха, белите дробове и мозъка, респ. от алчността на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и учителството). Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и честни държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи. По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му. В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди. И това е най-голямото падане. Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с учителите - трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка. Но по какъв начин държавниците и духовниците с учителите трябва да действуват за развитието на народа?
към текста >>

Управниците, които събират богатства, строят грамадни къщи и дворци, и трупат всевъзможни други имущества, не торят ли себе си?
Или: онзи, който не се самопожертвува за другите - за ближните - той не може да живее за себе си. Или: който се жертвува за ближните, той живее за себе си. И земята, която не е наторявана, не ражда, не може да произведе живот. Раждането, както и самопожертвуването, е живот. И тъй законът е: ония, които управляват народа, трябва да се самопожертвуват за него, за да живеят за себе си... Когато земеделецът придобива тор, той не тори себе си, а тори нивата си. Управниците, които събират богатства, строят грамадни къщи и дворци, и трупат всевъзможни други имущества, не торят ли себе си? А пък, който тори себе си, всякога умира: такъв е законът... Този е смисълът, който Христос е вложил в думите си: да се отречеш от себе си - т.е. никога да не се ториш. Или, ще поясним: народът не съществува, за да тори своите управляващи, а за да бъде торен от тях. Думата „управление" значи торене, а не значи насилие или ограбване. Последното всякога подразбира „разторяване" или „разтуряне".
към текста >>

Народите и племената съставят стомаха на общочовешкия организъм, расите са неговите бели дробове, а Бог е мозъкът.
никога да не се ториш. Или, ще поясним: народът не съществува, за да тори своите управляващи, а за да бъде торен от тях. Думата „управление" значи торене, а не значи насилие или ограбване. Последното всякога подразбира „разторяване" или „разтуряне". Ако продължим аналогията, трябва да кажем, че всеки народ има същото отношение към човечеството, както земеделецът към управляващите и духовенството, с учителите. Народите и племената съставят стомаха на общочовешкия организъм, расите са неговите бели дробове, а Бог е мозъкът. Той е великият разумен принцип, който прониква във всичко. Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост.
към текста >>

О тези лъчи от Бога идат, Те пълнят нашите сърца, И шепнат сладко, как Той вика: „Елате, моите деца!
В новия светъл тоз живот и пр. Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр. Лъчи от любовта ни вливат В гърдите жива топлина, Със сладка вяра ни повдигат Във крепост и виделина. В новия светъл тоз живот и пр. О тези лъчи от Бога идат, Те пълнят нашите сърца, И шепнат сладко, как Той вика: „Елате, моите деца! “ В новия светъл тоз живот и пр. Рабиндранат Тагор. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени пъснопения) Продължение от кн. 2. 13. Песента, с която дойдох при Теб, е останала неизпята до днес.
към текста >>

Стария Сипар, градът на северо-вавилонския Бог на Слънцето, 2 часа и половина от Ефрат, 12 км.
Най-старите за сега познати надписи произхождат от царете на Лагаз в южна Вавилония и от тия на Ур, Урик и Киш, градът на дъгата. Всички тези надписи са на шумерски език, от което става явно, че тая раса още не била напълно просмукана от немитите. Вероятно, настъпващите семити все повече са изтиквали шумерците към юг. Това заключение се прави въз основа на факта, че шумерския писмен език е значително по-дълго време запазен в южна Вавилония, отколкото в северна. За да се изучи съобщителната и стопанската организация през времето на Хамураба (цар Хамураби) и неговите предшественици, достатъчно е да се скицира живота в един от най-старите градове на северна Вавилония. Стария Сипар, градът на северо-вавилонския Бог на Слънцето, 2 часа и половина от Ефрат, 12 км. северозападно от мястото, дето се пресичат меридианите 42° дължина и 33° широчина от Париж, бил един от най-важните градове в Ефратската долина. V. Scheil, в известното свое съчинение върху Синар, ни дава ред ценни указания за обществения живот на тоя град. Тия указания значително бяха разширени и допълнени от „Липарските писания“, които Th. Friedrich публикува в Инсбург. Ние виждаме Хамураба и неговите предшественици да възкръсват и се радваме на будната дейност, която е оживевала днес тъй тихите места.
към текста >>

Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство.
Вероятно, Мемфис бил един от центровете на предиазиатската култура и той заемал едно такова место, каквото в Месопотамия Ур, Лагаз и Ериду. През течението на следната епоха ние виждаме азиатската смесена раса от времето на Негара и Менеса да се разпространява към север. В Хелиополис се въвежда службата на Мневис, а в Мендес тая на светия Виддер, — така съобщават преданията за втората династия. При третата династия изглежда. че либийците пак придобиват първенствуващо положение. Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство. Изглежда, че до шестата династия египетското царство остава запазено от нови расови борби и клерикално-феодалната система на управление достига своето най-пълно развитие. Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос, управлението на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници. на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства. Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на управление се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие. Около това време започва упадъка на последните останки от останалите на изток смесени раси; ние чуваме за войни с Нубия — навярно, пак е имало нападения от страна на азиатците към делтата.
към текста >>

на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства.
При третата династия изглежда. че либийците пак придобиват първенствуващо положение. Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство. Изглежда, че до шестата династия египетското царство остава запазено от нови расови борби и клерикално-феодалната система на управление достига своето най-пълно развитие. Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос, управлението на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници. на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства. Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на управление се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие. Около това време започва упадъка на последните останки от останалите на изток смесени раси; ние чуваме за войни с Нубия — навярно, пак е имало нападения от страна на азиатците към делтата. В времето на единадесетата династия за пръв път се явява Тебен като южна резиденция. Търговските сношения с Арабия може би още продължавате. Един надпис в Ханамат съобщава за една търговска експедиция, която до първото море предводителствувал Неун, един чиновник на фараон и Сеанкара.
към текста >>

САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста.
и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков.
към текста >>

* Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е.
който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков. ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ Светлина!
към текста >>

* Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта !
Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков. ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ Светлина! Нежно галене по сънливите очи на деня! Сладък трепет, що пълни вселената!
към текста >>

А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?!
Нима тя не трепти много по-нежно и от най-нежния розов цвят, на когото ние сме привикнали да се любуваме с нашите слепи очи?! . . А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико . . . познато нам чрез нашите груби физически чувства?! . . .
към текста >>

Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико . . . познато нам чрез нашите груби физически чувства?! . . . О, дете! . .
към текста >>

Чисто си ти като Бога, като ангелите, като херувимите, като всички благородни, чисти, възвишени творения на божествения Дух .
О, дете! . . Чисто си ти! Божествено си ти! . . Чисто си ти като Бога, като ангелите, като херувимите, като всички благородни, чисти, възвишени творения на божествения Дух . . . като най-хубавите създания във вселената! И когато аз те виждам весело и безгрижно да припкаш по полето, като волна птичка . . . Когато аз те виждам да гониш шарената пеперуда, цяло сияещо от радост и безгрижие ... да се плениш до захлас от нейната красота .
към текста >>

Така, светът на Съвършените, мирът на Боговете е висшето състояние, при което възвишената душа се изпълва със своето собствено блаженство, като съзерцава същевременно и онова на другите.
Нова Загора, (Из „Моите записки“) 1917 год. Карл Насса. Теорията за безсмъртните... Душата, която е постигнала в себе си Мисълта или, по-добре, Божествената Идея, се изтръгва веднъж за винаги от печалните кръгове на раждане и смърт и заема място между Божествата, в неизразимия мир на Величието. Нейната мисия е изпълнена, нейното Посвещение — завършено и нейното блаженство не ще има край. Но Единственият, в сърцето на когото тя блести, продължава да твори винаги нови форми на красота, тъй като плодовитостта на Всемирния Отец е безкрайна, както и самият той е безкраен. Така, светът на Съвършените, мирът на Боговете е висшето състояние, при което възвишената душа се изпълва със своето собствено блаженство, като съзерцава същевременно и онова на другите. Но всички тия Богове, всички тия Божествени Души, в същност образуват един единствен Бог. Съзнаващи своето божествено единение, те се сливат с Всемирния Баща, — в своята мъдрост творейки непрестанно, за да поддържат хармонията във вселената. Единението е един. живущ венец, в които Съвършените са цветята. Тъй като Бог е всевечен и безкраен, без който нито времето, нито пространството биха могли да се въобразят, крайния предел на всички същества, върховната цел се съдържат в Него.
към текста >>

Но всички тия Богове, всички тия Божествени Души, в същност образуват един единствен Бог.
Карл Насса. Теорията за безсмъртните... Душата, която е постигнала в себе си Мисълта или, по-добре, Божествената Идея, се изтръгва веднъж за винаги от печалните кръгове на раждане и смърт и заема място между Божествата, в неизразимия мир на Величието. Нейната мисия е изпълнена, нейното Посвещение — завършено и нейното блаженство не ще има край. Но Единственият, в сърцето на когото тя блести, продължава да твори винаги нови форми на красота, тъй като плодовитостта на Всемирния Отец е безкрайна, както и самият той е безкраен. Така, светът на Съвършените, мирът на Боговете е висшето състояние, при което възвишената душа се изпълва със своето собствено блаженство, като съзерцава същевременно и онова на другите. Но всички тия Богове, всички тия Божествени Души, в същност образуват един единствен Бог. Съзнаващи своето божествено единение, те се сливат с Всемирния Баща, — в своята мъдрост творейки непрестанно, за да поддържат хармонията във вселената. Единението е един. живущ венец, в които Съвършените са цветята. Тъй като Бог е всевечен и безкраен, без който нито времето, нито пространството биха могли да се въобразят, крайния предел на всички същества, върховната цел се съдържат в Него. Боговете са в Боговете от целия Всемир.
към текста >>

Тъй като Бог е всевечен и безкраен, без който нито времето, нито пространството биха могли да се въобразят, крайния предел на всички същества, върховната цел се съдържат в Него.
Така, светът на Съвършените, мирът на Боговете е висшето състояние, при което възвишената душа се изпълва със своето собствено блаженство, като съзерцава същевременно и онова на другите. Но всички тия Богове, всички тия Божествени Души, в същност образуват един единствен Бог. Съзнаващи своето божествено единение, те се сливат с Всемирния Баща, — в своята мъдрост творейки непрестанно, за да поддържат хармонията във вселената. Единението е един. живущ венец, в които Съвършените са цветята. Тъй като Бог е всевечен и безкраен, без който нито времето, нито пространството биха могли да се въобразят, крайния предел на всички същества, върховната цел се съдържат в Него. Боговете са в Боговете от целия Всемир. Богът, който трябва да постигне всеки един от нас, вече блести в Мира на Единението, и този Бог съдържа нашия върховен идеал и нашата върховна Личност. И тъй, очевидно е, че в Божествения Мир няма и никога не ще има пресъздаване, тъй като всички неща в Абсолютното Единение са съвършени напълно. Материалния свет е отражение на този Божествен Мир; всеки план, всички същества, всички състояния не могат да съществуват без своята противопоставка, без антитеза, която им служи, като база и опора. Човешката Душа, през периода на еволюцията, следва едно желание, което и се струва нейно собствено, т.
към текста >>

Боговете са в Боговете от целия Всемир.
Но всички тия Богове, всички тия Божествени Души, в същност образуват един единствен Бог. Съзнаващи своето божествено единение, те се сливат с Всемирния Баща, — в своята мъдрост творейки непрестанно, за да поддържат хармонията във вселената. Единението е един. живущ венец, в които Съвършените са цветята. Тъй като Бог е всевечен и безкраен, без който нито времето, нито пространството биха могли да се въобразят, крайния предел на всички същества, върховната цел се съдържат в Него. Боговете са в Боговете от целия Всемир. Богът, който трябва да постигне всеки един от нас, вече блести в Мира на Единението, и този Бог съдържа нашия върховен идеал и нашата върховна Личност. И тъй, очевидно е, че в Божествения Мир няма и никога не ще има пресъздаване, тъй като всички неща в Абсолютното Единение са съвършени напълно. Материалния свет е отражение на този Божествен Мир; всеки план, всички същества, всички състояния не могат да съществуват без своята противопоставка, без антитеза, която им служи, като база и опора. Човешката Душа, през периода на еволюцията, следва едно желание, което и се струва нейно собствено, т. е., което й изглежда да произлиза от самата нея.
към текста >>

Богът, който трябва да постигне всеки един от нас, вече блести в Мира на Единението, и този Бог съдържа нашия върховен идеал и нашата върховна Личност.
Съзнаващи своето божествено единение, те се сливат с Всемирния Баща, — в своята мъдрост творейки непрестанно, за да поддържат хармонията във вселената. Единението е един. живущ венец, в които Съвършените са цветята. Тъй като Бог е всевечен и безкраен, без който нито времето, нито пространството биха могли да се въобразят, крайния предел на всички същества, върховната цел се съдържат в Него. Боговете са в Боговете от целия Всемир. Богът, който трябва да постигне всеки един от нас, вече блести в Мира на Единението, и този Бог съдържа нашия върховен идеал и нашата върховна Личност. И тъй, очевидно е, че в Божествения Мир няма и никога не ще има пресъздаване, тъй като всички неща в Абсолютното Единение са съвършени напълно. Материалния свет е отражение на този Божествен Мир; всеки план, всички същества, всички състояния не могат да съществуват без своята противопоставка, без антитеза, която им служи, като база и опора. Човешката Душа, през периода на еволюцията, следва едно желание, което и се струва нейно собствено, т. е., което й изглежда да произлиза от самата нея. Но когато часът на нейното духовно просветление удари, тя разбира, най- сетне, че нейното желание не е друго освен желанието на Всемирния.
към текста >>

Бог говори в книгата Изход: „Аз ще изпратя пред тебе Малахи“, т. е.
Разделяне на буквите. Като разделим първата дума на Библията „в начало“ — берешит, ще получим две думи: бере — и шит, което значи създаде шест, т. е. шест основни сили, които са действали при мистическото сътворение на света в шест дни. Кабалистите всякога са се ползвали от тия методи за нареждане на фрази и цели периоди. III. Преместване. Бог говори в книгата Изход: „Аз ще изпратя пред тебе Малахи“, т. е. моя ангел; като се преместял буквите в тази дума, ще се получи името Михаил, защитникът на еврейския народ. Чрез такива премествания на букви в разни думи се получават такива нови имена, които представлявал непрекъсната игра на главната сила и показвал как може да се прояви множествеността в единството. Друг синтетически йероглифизъм се състои в числовото съотношение на думите. Числата образувал 3 разреда, всеки от които съдържа по 9 съответни букви. Първият разред се състои от простите числа от 1 до 9, които се наричал малки числа, вторият се почва от 10 и се свършва с 90 — те са средните числа, и третият е съставен от единици и десетици и представлява големите числа.
към текста >>

Кабалата Меркава е давала на посветения евреин възможност да проникне в най-дълбоките и най скрити тайнства на същността на Бога и ангелите; Кабалата Берешит му е показвала в избора, разположението и численото съотношение на буквите, които изразяват думите на езика му, великите предначертания на Бога и високите поучения, поместени от Него в буквите на думите.
Кабалата съдържа две важни части. Първата е един ключ, основан на еврейския език и годен за разни приложения, а втората — излага една философска система, извлечена по аналогичен начин от тия технически разсъждения. В повечето съчинения по тоя предмет, под името Кабала подразбират само първата част, а втората се разкрива в основните книги на това учение. Те са две: 1) Сефер Йецира — Книгата на Творението, която съдържа, под символическа форма, историята на битието или, както обяснихме по-преди, така нареченото Маасе Берешит, и 2) Зохар — „Сияние,“ която съдържа, също под символическа форма, всичките езотерически разкрития, синтезирани под името „История на Небесната Колесница“ — Маасе Меркава. Двете Кабали на евреите: Кабалата Меркава и Кабалата Берешит трябва да се отнесат към символизма. Кабалата Меркава е давала на посветения евреин възможност да проникне в най-дълбоките и най скрити тайнства на същността на Бога и ангелите; Кабалата Берешит му е показвала в избора, разположението и численото съотношение на буквите, които изразяват думите на езика му, великите предначертания на Бога и високите поучения, поместени от Него в буквите на думите. Меркава и Берешит — това са двете главни класически гранки на Кабалата. За да се изучи Меркава, трябва предварително да се знае Берешит, а за тая цел, както казахме, трябва да се знае еврейската азбука и тайнствата на нейното образуване. И тъй, като изхождаме от тази азбука, ние последователно ще разгледаме различните части, които съставляват тоя общ ключ, за който говорим, и след това ще преминем към философската система. Кабалистите можем да разделим на две категории: 1) ония, които прилагат принципите на учението, без да разясняват елементарните основания и 2) ония, която са написали класически трактати по Кабалата. В числото на последните могат да се поменат: Пик де Мирандол, Кирхер и Ленен.
към текста >>

Разклонение на аполоновата линия означава богатство (фиг.
Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст. Нека се има пред очи фигура 18 и да се знае, че пресичането с Меркурий е десетата година, с Аполон двадесетата и с Сатурн четиридесетата. Ясна слънчева линия означава дарба за изнамерване. Ако тази линия в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А). Музикантите обикновено имат повече, но по-слаби линии, а живописците и поетите обратно, по-малко на брой, но по-силно врязани. Разклонение на аполоновата линия означава богатство (фиг. 19. В). Ако линията Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20). Ако малкият пръст е широк и лопатообразен, това означава наклонност към кражба, любимият грях на Меркурий, комуто се кланят търговците и крадците. Една единствена, дълбоко врязана меркурова линия означава спекулативен дух и наклонност към търговия. Целта на идеалиста е славата, а на практичния човек — богатството.
към текста >>

Целта на идеалиста е славата, а на практичния човек — богатството.
Разклонение на аполоновата линия означава богатство (фиг. 19. В). Ако линията Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20). Ако малкият пръст е широк и лопатообразен, това означава наклонност към кражба, любимият грях на Меркурий, комуто се кланят търговците и крадците. Една единствена, дълбоко врязана меркурова линия означава спекулативен дух и наклонност към търговия. Целта на идеалиста е славата, а на практичния човек — богатството. За да се види, кои дарби преобладават у някой човек, сравняват се показалецът и безименият пръст. Като мярка при сравнението служи средният пръст (фиг. 21 и 22). Ако безименият (Аполон) надминава показалеца (фиг. 22), наклонността към слава преобладава и побеждава сребролюбието.
към текста >>

* И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния!
ПРЕД СВРЪХЧОВЕШКА ВИС В памет на милия Радомир Мавродиев. * * * В трънливия си път надрасна личността, към вис на свърхчовек възйе се в тъмен век — с духа си великан ти победи смъртта! И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите мечти — вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“! * Копнеж към свобода, към нови светли дни, сред дивния полет остави ни завет: — метеж за свобода, за нови бъднини! * * * Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой. * И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния! . . . От рожба до смърт — хайдутин-бунтовник, анархист. * В дванадесетте стихотворения, които ни остави, личи безсмъртната atma лакатушкана сред бурно море. . . Ту душата роптае против оковите на изтрити традиции, предразсъдъци и суеверия, в които е обвързана личността, ту духът се стреми да въздигне освободената личност до висшата индивидуалност на себеотказа и себежъртвата за общото добро * И ето: .
към текста >>

пърхат ядни стрели към „Патриот“, затулил егоизма с лицемерни дела; и рухват заблудни скрижали у „Моята молитва“, а властно пръст повеля: търси Бога у себе — през своята душа .
. . ехтят викове на бран у „Борба“ за пробуда на задрямнал народ, тлеещ в заблуден мрак; . . . долитат злъчни глуми към „Странник“, който иска да свие топъл кът у „бащино огнище“ опозорено от врага ; . . . пърхат ядни стрели към „Патриот“, затулил егоизма с лицемерни дела; и рухват заблудни скрижали у „Моята молитва“, а властно пръст повеля: търси Бога у себе — през своята душа . . . низ волния път на своето оголено сърце, низ стръмния дум на разбудения разум — дири неговия слънчев лъч у себе, той е там, чуй безмлъвния му глас и нека той да бъде вожд! * И как дивно възкръсва в нашата душа величествения образ на Ботйова: — хайдутин-разрушител на забулени лъжи. които оковават истинския човек на Великото Слънце; — хайдутин-бунтовник въздигнат над оная гъмжаща, живуща на сън гмеж, която търпи робия от турци, робия от попове, робия от богати; — хайдутин-борец против вси — материални и духовни — чужди и свои — врази на родната душа, — борец напуснал „бащино огнище, там, дето той е пораснал и първо мляко засукал“ и отишъл в омайните прегръдки на балкана волно да живее и праведно да мети на всички врагове, — борец намразил суетната радост спотаена в робското кътче и презрял тленната наслада на смирена с клюмнали глави тълпа под тройната робия. И Ботйов е жертвал всичко за такива събратя-хайдути — де и да е бил, що и да е имал .
към текста >>

които оковават истинския човек на Великото Слънце; — хайдутин-бунтовник въздигнат над оная гъмжаща, живуща на сън гмеж, която търпи робия от турци, робия от попове, робия от богати; — хайдутин-борец против вси — материални и духовни — чужди и свои — врази на родната душа, — борец напуснал „бащино огнище, там, дето той е пораснал и първо мляко засукал“ и отишъл в омайните прегръдки на балкана волно да живее и праведно да мети на всички врагове, — борец намразил суетната радост спотаена в робското кътче и презрял тленната наслада на смирена с клюмнали глави тълпа под тройната робия.
. . пърхат ядни стрели към „Патриот“, затулил егоизма с лицемерни дела; и рухват заблудни скрижали у „Моята молитва“, а властно пръст повеля: търси Бога у себе — през своята душа . . . низ волния път на своето оголено сърце, низ стръмния дум на разбудения разум — дири неговия слънчев лъч у себе, той е там, чуй безмлъвния му глас и нека той да бъде вожд! * И как дивно възкръсва в нашата душа величествения образ на Ботйова: — хайдутин-разрушител на забулени лъжи. които оковават истинския човек на Великото Слънце; — хайдутин-бунтовник въздигнат над оная гъмжаща, живуща на сън гмеж, която търпи робия от турци, робия от попове, робия от богати; — хайдутин-борец против вси — материални и духовни — чужди и свои — врази на родната душа, — борец напуснал „бащино огнище, там, дето той е пораснал и първо мляко засукал“ и отишъл в омайните прегръдки на балкана волно да живее и праведно да мети на всички врагове, — борец намразил суетната радост спотаена в робското кътче и презрял тленната наслада на смирена с клюмнали глави тълпа под тройната робия. И Ботйов е жертвал всичко за такива събратя-хайдути — де и да е бил, що и да е имал . . . когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла воденица край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него! А когато е бил учител в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него! И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха.
към текста >>

* И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин.
А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина. И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността. На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го освободят и да го водят в хармония към свръхчовешка вис. — О, та колцина са в света такива свръхчовеци освободени от луната, на Слънцето деца? * И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин. Заема смело трибунското място и отправя една поетична и пламенна реч против умопомрачените мракосеячи; против идолите и идолопоклонниците; изтъква ясно и открито лъжите и измамите на турската власт, нанесла през дълги векове толкоз беди на поробения народ, мамила го ред години с обещания, обещания и все с обещания, нахуля поповете, които сеят зърна на плевел и стряска народа от сън. А край тоя вития хайдутин сбират се отбор смелци, пламнали от неговите огнени слова. И в жилите на тоя дивен хайдутин най-ярко е буйствала кръвната славянска и татарска смес на българското племе: кръв на волник и кръв на смелец. И за тоя дивен хайдутин в Ботйовата мисъл се въплъти най-дивният образ — образът на „Хаджи Димитра“; с един гениален замах и хомерова картинност: „Жив е той, жив е! Там на балкана потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана юнак във младост и във сила мъжка.
към текста >>

На гретия ден, като взех сбогом с родителите ми, тръгнах за местоназначението си с трена до станцията П., от дето, съгласно нарежданията на кмета, ме очакваха с колата, за да ме закарат в с.
През 1871 год. след ваканциите бях назначен за първи път учител в основното училище в с. С. в Чехия, село, което ми 6Ь до тогава съвсем непознато. Два деня преди тръгването ми от Прага, аз сънувах за моята нова длъжност и мен ми се представи ясно очертана една старовременна цьрквица, построена на едно възвишено място над селото. На втория ден сутринта още, взех да нарисувам с акварелни бои църквицата, която сънувах. На гретия ден, като взех сбогом с родителите ми, тръгнах за местоназначението си с трена до станцията П., от дето, съгласно нарежданията на кмета, ме очакваха с колата, за да ме закарат в с. С, далеч от гарата около един час и половина. Кочияшът, който не беше от същото село, бе сбъркал пътя, и караше колата по друг път. Тогава аз забелязах върха на една камбанария и я посочих на кочияша, да обърне колата към тази посока. След половин час, доста късно вечерта, стигнахме в селото С. На втория ден сутринта, като излязох от училищното здание, не малко се зачудих като видех църквата, 30—40 крачки на разстояние от училището — точно същата и при най-малки подробности, за която преди 3 деня сънувах и която тогава, при прясна още памет, начертах картинно на едно кръгло стъкло.
към текста >>

Каквото е отношението на човека спрямо Бога, такова е и отношението на народите спрямо човечеството, и каквото е отношението на народа спрямо човечеството, такова е и отношението на човечеството спрямо Бога.
Човек е, следователно творец на съдбата си в условията, в които живее. Вън от тия условия е законът на Божествения Промисъл. Там, дето свършва човешкото творчество, дето се прекратява човешката сила, дето спира човешката мисъл и дето престава да действа човешката воля, там започва божественото творчество, божествената сила, божествената мисъл и божествената воля. 2. Туй, което е вярно за човека, вярно е и за един народ. Законът е същият. Каквото е отношението на човека спрямо Бога, такова е и отношението на народите спрямо човечеството, и каквото е отношението на народа спрямо човечеството, такова е и отношението на човечеството спрямо Бога. Идеята може да се поясни така: ако вземем едно житно зърно и го поставим в почвата, за неговото растене са необходими 3 елементи: светлина, топлина и влага. Ако в самото зърно нема условия да използва светлината, топлината и влагата, то не може да расте. Ако ли то има вътрешните условия, но нема такива отвън — напр., посято е през зимата — то нема да прояви дейността си. И тогава, следователно, всеки от трите елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот. Първите два елемента може да съществуват, но ако нема третият, зърното пак не може да прояви дейността си.
към текста >>

Трябва да имаме съзнателна любов към Бога, който живее вътре в нас, и любов към ближния си и към човечеството, което живее около нас.
Извън тях никаква дейност не може да се прояви. Свободата е закон, който подтиква човека да използва божествените условия. 3. Елементите на новото кръщение — това са елементите на новото изпитание. Христос е казал: „имам кръщение да се кръщавам, и колко се утеснява Духът Ми“. Всеко кръщение подразбира велико изпитание в живота. 4. Трябва да имаме съзнателна любов към Бога, който живее вътре в нас, и любов към ближния си и към човечеството, което живее около нас. А това значи — да живеем в хармония и съгласие с тях, сиреч, да им помагаме и да ни помагат, да работим за тях и да работят за нас, да мислим за тях и да мислят за нас. КНИГОПИС Получиха се в редакцията ни следните книжовни издания: 1. Етични проблеми. От Янко Хр. Попов, учител при Шумен.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Идеалът на богомъдрието (лекция). 4.
Стихове от Рабиндранат Тагор. Моята песен. Към четеца. Посещение на Духа. 3. Анни Безант. Идеалът на богомъдрието (лекция). 4. Боян Боев. Изследванията на Райхенбаха (с илюстрация). 5. И. Т. - Рабиндранат Тагор (личност - творчество) с последната му фотографическа снимка. (Бележка: тъй като снимката е доста неясна, в текста е поставена друга снимка, а снимката от списанието, може да се види в приложения PDF) 6.
към текста >>

А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас.
Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви — само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си. И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството, между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек?
към текста >>

А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава.
Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството, между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин, се добират до повърхното разкритие на тая тайна. Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители.
към текста >>

Бог е от- разен в човека.
Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица, е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата.
към текста >>

Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога.
То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица, е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия незиблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност — в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята!
към текста >>

Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото.
и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица, е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия незиблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност — в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото.
към текста >>

Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения.
Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл.
към текста >>

Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него.
Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способстваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце.
към текста >>

Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро.
Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способстваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце. Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов. Любовта е най-великият закон на живота. „Бог е любов“, казва еванг. Йоан. Любовта е създала човешкото сърце.
към текста >>

„Бог е любов“, казва еванг. Йоан.
Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способстваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце. Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов. Любовта е най-великият закон на живота. „Бог е любов“, казва еванг. Йоан. Любовта е създала човешкото сърце. Любовта е мерната на всички неща в света. Светът е основан върху любовта. В нея няма никакво изключение: „слънцето свети и на добрите, и на злите“. В божествения свят на любовта няма никаква дисхармония.
към текста >>

Ако ние любим Бога, както Той ни люби, ние любим всички негови живи творения, защото във всяко от тях живее Бог.
Любовта е създала човешкото сърце. Любовта е мерната на всички неща в света. Светът е основан върху любовта. В нея няма никакво изключение: „слънцето свети и на добрите, и на злите“. В божествения свят на любовта няма никаква дисхармония. Ако ние любим Бога, както Той ни люби, ние любим всички негови живи творения, защото във всяко от тях живее Бог. А Бог се изявява само на тия, които любят. Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „любете се един другиго“ и „любете враговете си“.
към текста >>

А Бог се изявява само на тия, които любят.
Любовта е мерната на всички неща в света. Светът е основан върху любовта. В нея няма никакво изключение: „слънцето свети и на добрите, и на злите“. В божествения свят на любовта няма никаква дисхармония. Ако ние любим Бога, както Той ни люби, ние любим всички негови живи творения, защото във всяко от тях живее Бог. А Бог се изявява само на тия, които любят. Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „любете се един другиго“ и „любете враговете си“. Първото от тия две правила означава, да пожертваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всека съпротива на злото.
към текста >>

В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство.
Любовта, изразена като стремеж, чувство, сила и принцип —това са стадиите на най-великата проява на човешката душа! От всичко казано до тука лесно е да се заключи, че истинският, смисленият живот се съдържа само в прилагането на трите тия закони: за мъдростта, вярата и любовта. Да живееш хармонично, значи да живееш в тия три закони. Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство. Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа! Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава. Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи.
към текста >>

Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри.
Да живееш хармонично, значи да живееш в тия три закони. Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство. Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа! Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава. Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела.
към текста >>

Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела.
Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава. Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота. Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас. И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас! * _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год.
към текста >>

И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас!
с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота. Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас. И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас! * _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис. НОВА ЕСТЕТИКА Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта. Седнала при тебе тя, кога си сам, на ухото ти ще чуеш да говори, но и всред тълпата тя ще ти разтвори дивният простор на самота.
към текста >>

Песента ми е за твоя сладък блян две крила големи, най-могъщи, леки, с тях сърцето ти ще полети навеки към предели на незнаен свят.
* _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис. НОВА ЕСТЕТИКА Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта. Седнала при тебе тя, кога си сам, на ухото ти ще чуеш да говори, но и всред тълпата тя ще ти разтвори дивният простор на самота. Песента ми е за твоя сладък блян две крила големи, най-могъщи, леки, с тях сърцето ти ще полети навеки към предели на незнаен свят. С песента ми — в твоята зеница лъч — ще назърнеш ти в сърцето на нещата, и когато аз замина от земята, ще звучи тя в твоето сърце. КЪМ ЧЕТЕЦА 2) Кой ли ще бъдеш ти, четецо на моите поеми невга, от днес след сто години? . . . ……………………………… Какво да сторя, за да стигне до теб едничко цвете само от всичките съкровища на тази пролет, или едничка нишка от туй злато, което набраздява облаците там? Из цъфналата китка е твоята градина събирай спомените, що оставих във тънкото благоуханье на цветята, отдавнашни, умрели преди сто години .
към текста >>

ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала.
……………………………………………………… Той зове, каквато си, не се нагиздвай. Не се безпокой, косичните ти къдри ако са се лекичко разрошавили, и не се стеснявай, ако на косите малката пътечка не е толкоз права и не свръщани корсетните ти връзки.... Той зове, каквато си, не се нагиздвай. ________________________________________ 1) Из Растежът на луната. 2) Из Градинаря на любовта. 3) Ibidem. ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека.
към текста >>

В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“.
Не се безпокой, косичните ти къдри ако са се лекичко разрошавили, и не се стеснявай, ако на косите малката пътечка не е толкоз права и не свръщани корсетните ти връзки.... Той зове, каквато си, не се нагиздвай. ________________________________________ 1) Из Растежът на луната. 2) Из Градинаря на любовта. 3) Ibidem. ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле.
към текста >>

В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“.
Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време.
към текста >>

С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“.
понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести. Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея.
към текста >>

Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция.
Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея. Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова снизходителни спрямо другите, колкото строги към себе си. Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“.
към текста >>

Вяра в себе си (Shiaddha) и, следователно, вяра в Бога; вяра не в животното, в което имаме своето жилище, а в Божественото аз, което ни оживява; безусловно необходимо е да имаме тази вяра в сами себе, както и в ония велики души, които са спасителите на човечеството.
Прочее, трябва да смятаме всеки човек, който ни причинява зло, чисто и просто като инструмент на закона; и следователно, като се подчиняваме доброволно на закона, не можем да храним никакво злопаметство спрямо оногова, който е само негов инструмент. Нашето държание спрямо другите става при тия условия безкрайно спокойно и миролюбиво; ние знаем, че хората не само не могат да ни причинят зло, но че те ни правят тъкмо само добро, било като ни плащат своите дългове, било като ни доставят случай да изплащаме нашите дългове. . . Това именно се нарича великодушие. Накрая нужно е да имаме вяра и равновесие. Вяра в себе си (Shiaddha) и, следователно, вяра в Бога; вяра не в животното, в което имаме своето жилище, а в Божественото аз, което ни оживява; безусловно необходимо е да имаме тази вяра в сами себе, както и в ония велики души, които са спасителите на човечеството. По-нататък Semadhana или равновесието, което не може да се наруши и което не позволява да бъдем нито разклатени от нещастията, нито пък увлечени и упоени от щастието. Нужно е прочее както вече видехме, да работим, за да придобием, чрез постоянни опити, всички гореспоменати качества. Не че се изисква да бъдат тия качества съвършени в кандидата, но във всеки случай те трябва да бъдат развити в него до известен размер, защото тъкмо те ще му служат като паспорт за първото посвещение. Важно е, следователно, всеки кандидат да почне да работи върху себе си, сиреч да се упражнява, за да придобие тия качества. Като виждате, от него се изискват единствено умствени и морални качества: а, не се иска нито предсказване на бъдещето, нито познаване на миналото.
към текста >>

Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение.
Като виждате, от него се изискват единствено умствени и морални качества: а, не се иска нито предсказване на бъдещето, нито познаване на миналото. Душевните дарби не са винаги доказателство за напредъка на една душа; а напротив, много често те са само резултат на телесни упражнения, правени в някой по-раншен живот с цел да се развият тия астрални възможности, и учителите не отдават никаква важност на подобни способности, от които нито една не е нужна за добиване на първото посвещение. Ние дохождаме сега до посвещението, до началото на свръхчовешката еволюции, която има да премине четири стъпала. Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото. Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение. Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността.
към текста >>

Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление.
В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността. . . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление. Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство. А след четвъртото посвещение, преди човек да е станал Учител, му остават още няколко недостатъци, от които е необходимо да се освободи всецяло. Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее освободен от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с Божията Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с Божията Воля. Важно е още да се унищожи последният остатък от гордост, както и идеята за отделеност, сиреч мисълта, която ни кара да смятаме себе си различни от другите, по-чисти, по-издигнати, по-интелигентни; трябва да схванем и да възприемем идеята, че ние сами сме част от другите и че трябва да делим с тях всичко, което притежаваме; нужно е да възприемем идеята, че можем да се сбратимим с невежествената душа и да споделим нейното невежество, като че ли то да съставя част от нашата собствена мъдрост. Тия различия не се чувстват вече, защото нищо не притежаваме сами по себе; казва ни се: „Ако аз имам мъдрост, тя принадлежи също на невежия, защото ние сме едно; тази идея е дори по-възвишена от идеята на братството, понеже братята са още разделени, когато пък ние сме едно; защото аз съм отъждествен с него“.
към текста >>

Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее освободен от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с Божията Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с Божията Воля.
. . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление. Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство. А след четвъртото посвещение, преди човек да е станал Учител, му остават още няколко недостатъци, от които е необходимо да се освободи всецяло. Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее освободен от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с Божията Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с Божията Воля. Важно е още да се унищожи последният остатък от гордост, както и идеята за отделеност, сиреч мисълта, която ни кара да смятаме себе си различни от другите, по-чисти, по-издигнати, по-интелигентни; трябва да схванем и да възприемем идеята, че ние сами сме част от другите и че трябва да делим с тях всичко, което притежаваме; нужно е да възприемем идеята, че можем да се сбратимим с невежествената душа и да споделим нейното невежество, като че ли то да съставя част от нашата собствена мъдрост. Тия различия не се чувстват вече, защото нищо не притежаваме сами по себе; казва ни се: „Ако аз имам мъдрост, тя принадлежи също на невежия, защото ние сме едно; тази идея е дори по-възвишена от идеята на братството, понеже братята са още разделени, когато пък ние сме едно; защото аз съм отъждествен с него“. Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето. Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . .
към текста >>

човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. .
. . Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител . . . от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов. . . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . .
към текста >>

Искал е да им покаже, че за своите индукции си служи с богат материал.
Упътване за лесно намиране на сензитиви (1856 г.) 6) Отговор на възраженията на Фехнер и Карус (1856 г.) 7) Одо-магнетични писма (1856 г.) В тази книга Райхенбах в популярна и сбита форма излага резултатите от своите изследвания. 8) Одични изследвания в Берлин (1862 г.) 9) Афоризми върху сензитивността и ода (186о г.) Най-важното му съчинение е „Сензитивният човек и неговото отношение към ода“. Това е грамадно двутомно съчинение с 1570 стр., писано в течение на 10 години. В него е изложил всички свои опити. Той по дроб но е изложил опитите си със сензитивите, за да отнеме всяко оржжие от своите противници. Искал е да им покаже, че за своите индукции си служи с богат материал. Мъченичеството на Райхенбах Колумб, при третото си пътуване за Америка, бива окован там във вериги и върнат в Испания в 1505 година, т. е. 13 години след откриването на Америка. А още преди него Рожер Бекон, един от великите умове на 13. век, за своите научни открития и идеи, е бил хвърлен в затвора. .Когато великият механик Папин пуснал първия параход в реката, тълпа лодкари се качили на парахода и го разрушили, за да на им конкурира.
към текста >>

Тая дума има общ корен и с името на древно- германския Бог Один.1) Одичната светлина на живия организъм Райхенбах нарича „биод“ (на животните — „зооод“, на растенията — „фитод“), на кристала — „кристалод“, на магнита — „магнитод“, на слънцето — „хелиод“, на луната — „артемод“.
Тая светлина, която сензитивният вижда в тъмна стая, не е обикновена, а една нова сила, която Райхенбах нарича од. Способността на човека да чувства, да възприема ода Райхенбах нарича сензитивност (на френски sensitif — чувствителен). От опитите на Райхенбаха следва, че човек отделя от себе си на всички страни од. Действието на ода, който изпуска човек, се намалява с увеличение на разстоянието. Думата од Райхенбах получил от санскритската дума Va, което значи вея. Тая дума има общ корен и с името на древно- германския Бог Один.1) Одичната светлина на живия организъм Райхенбах нарича „биод“ (на животните — „зооод“, на растенията — „фитод“), на кристала — „кристалод“, на магнита — „магнитод“, на слънцето — „хелиод“, на луната — „артемод“. Разните сензитиви са на различна степен сензитивни. От друга страна, върху сензитивността влияят разни условия. Един и същ сензитив при разни настроения ще има различна сензитивност.. Сензитивите имат периоди на по-голяма възприемчивост. Това е във време на менструация, бременност и кърмене. От друга страна, по-лесното или по-мъчното виждане зависи и от силата на одичната светлина.
към текста >>

Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него.
Можем да поставим зад такава металическа плоча разни предмети, да изменяме тяхното положение, и сензитивът винаги вярно ще познава всяко тяхно положение. Това е сторено от Райхенбах. Когато високосензитивният вижда вътрешните човешки органи, той вярно познава, някой заболял орган поради промяната в неговата одична светлина. 6) Много важно доказателство за верността на Райхенбаховите наблюдения е и фактът, че той е имал предшественици. Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло. Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него. И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели. Още шотландският лекар Максуел е обнародвал в 1679.
към текста >>

Точно 60 години постоянни изследвания и изучавания са извоювали за Фламариона триумфа на лъчезарната истина, че човешкото същество, и след като се съблече от физическата си форма, продължава да живее и се развива съгласно с неизменните закони на природата, в която Бог живее.
Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849. год.) възразил на обясненията на по-големия си другар за умрелите, че „хората не умират“,.“тоя човек не е умрял“ „няма смърт“ и пр. От тогава още Фламарион не е напуснал своето убеждение за вечния живот и не е престанал, с една рядка активност, да събира доказателства за истинността на това свое убеждение. Той не е съзнавал, може би, че е бил определен да стане астроном, за-да се вдълбочава в бездните на тайнственото и да донася от там все по-нови и по-чудни знания за човечеството. Фактите, които той събирал, се трупали все повече и повече и от тях той успя да съгради монументалното здание на здравата човешка мисъл върху живота, в противовес на явно погрешното, станало вече дори смешно, схващане за грубата сила и материя. Точно 60 години постоянни изследвания и изучавания са извоювали за Фламариона триумфа на лъчезарната истина, че човешкото същество, и след като се съблече от физическата си форма, продължава да живее и се развива съгласно с неизменните закони на природата, в която Бог живее. Но къде? И как? Под каква форма? — ето към какво са насочени най-новите му изучавания. За тая цел, след като издаде известните си вече трудове — „Тайнственото и психичните проблеми“, „Непознатите естествени сили“, „Урания“, „Стела“, „Люмен“, „Въображаеми и реални светове“, „Множествеността на населените светове“ и ин. др.
към текста >>

Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня.
Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам.
към текста >>

По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно!
— — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често.
към текста >>

Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1).
Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса. Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета. Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи, първоначално битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле. Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце. Четирите елементи във вселената — Земя, Вода, Въздух и Огън — съответстват на твърдите вещества, на кръвта и лимфата, на дишането и на телесната топлина в микрокосмоса, и така бихме могли да продължаваме, да теглим паралели между вселената и човека.
към текста >>

Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея.
Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма. Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо. Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите). За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма. Трябва, прочее, нашето Его, в прогресивното си развитие, да достигне атмическия план (5-ия план).
към текста >>

Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите).
Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма. Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо. Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите). За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма. Трябва, прочее, нашето Его, в прогресивното си развитие, да достигне атмическия план (5-ия план). Когато Атма и нашата интелигентност станат едно, човешката еволюция е свършена, човекът е пред самия Бог. Еволюцията е, прочее, пътя, преминат от човека от раждането му, т. е. умственият план или третият до петият, през многобройните му въплътявания.
към текста >>

Когато Атма и нашата интелигентност станат едно, човешката еволюция е свършена, човекът е пред самия Бог.
Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма. Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо. Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите). За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма. Трябва, прочее, нашето Его, в прогресивното си развитие, да достигне атмическия план (5-ия план). Когато Атма и нашата интелигентност станат едно, човешката еволюция е свършена, човекът е пред самия Бог. Еволюцията е, прочее, пътя, преминат от човека от раждането му, т. е. умственият план или третият до петият, през многобройните му въплътявания. Силата на внушението е силата на мисълта. Материята е това, което трепти. Силата я прави да трепти.
към текста >>

Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване.
Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде.
към текста >>

На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп!
Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп! “ Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове. Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме отношенията между светлината и звука. Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което говори съществуването на някои общоупотребими изрази. Ако наистина тонове и мелодии могат да се възприемат, съчетани с цветови усещания, понятно е, че типичният стил на някои гениални компонисти ще се възприема придружен с известна цветова представа. Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр.
Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни, хора, най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят — казвали някога фарисеите, а сега владиците — отиде след него“ (вж. Ев. Йоан. — 12; 19) Какво е, прочее, това учение?
към текста >>

Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние.
Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние. Тогава те са били сродни. От това тяхно сродство произтича и връзката им. Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата. Човечеството тръгнало в крив път или така наречения левия път. За да го спаси.
към текста >>

Бог изпратил много пророци, чрез които е изразил волята си, но тия пророци били избити или останали неразбрани.
Тогава те са били сродни. От това тяхно сродство произтича и връзката им. Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата. Човечеството тръгнало в крив път или така наречения левия път. За да го спаси. Бог изпратил много пророци, чрез които е изразил волята си, но тия пророци били избити или останали неразбрани. Между „избрания“ народ — евреите — се яви пророк Мойсей, който прие и предаде десетте заповеди божи. И тия заповеди, които съставляваха законът божи, останаха мъртва буква. Израилският народ не се поправи. Дойде Христос. Чрез него се даде на света истината: „законът чрез Моисея бе .даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде“ (Йоан 1; 17).
към текста >>

— „Истина е Словото на Бога“ .(Ibidem — 17; 17).
Израилският народ не се поправи. Дойде Христос. Чрез него се даде на света истината: „законът чрез Моисея бе .даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде“ (Йоан 1; 17). Но „що е истина? “ запитал Пилат. — „Истина е Словото на Бога“ .(Ibidem — 17; 17). А що е Словото? — „Словото бе Бог, то бе отначало“ (Ibidem 1; 1). Следов., истината е Бог, проявен в творението. А да узнаем истината, значи да изучим творението, наречено иначе вселена или природа. Но понеже същевременно Бог е любов, т. е.
към текста >>

— „Словото бе Бог, то бе отначало“ (Ibidem 1; 1).
Чрез него се даде на света истината: „законът чрез Моисея бе .даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде“ (Йоан 1; 17). Но „що е истина? “ запитал Пилат. — „Истина е Словото на Бога“ .(Ibidem — 17; 17). А що е Словото? — „Словото бе Бог, то бе отначало“ (Ibidem 1; 1). Следов., истината е Бог, проявен в творението. А да узнаем истината, значи да изучим творението, наречено иначе вселена или природа. Но понеже същевременно Бог е любов, т. е. се проявява в света като любов, то следва, че основният закон в природата е законът за любовта. Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен“ (Ibidem — 3; 16).
към текста >>

Следов., истината е Бог, проявен в творението.
Но „що е истина? “ запитал Пилат. — „Истина е Словото на Бога“ .(Ibidem — 17; 17). А що е Словото? — „Словото бе Бог, то бе отначало“ (Ibidem 1; 1). Следов., истината е Бог, проявен в творението. А да узнаем истината, значи да изучим творението, наречено иначе вселена или природа. Но понеже същевременно Бог е любов, т. е. се проявява в света като любов, то следва, че основният закон в природата е законът за любовта. Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен“ (Ibidem — 3; 16). От това пък следва, че Бог възлюби творението си, т.
към текста >>

Но понеже същевременно Бог е любов, т. е.
— „Истина е Словото на Бога“ .(Ibidem — 17; 17). А що е Словото? — „Словото бе Бог, то бе отначало“ (Ibidem 1; 1). Следов., истината е Бог, проявен в творението. А да узнаем истината, значи да изучим творението, наречено иначе вселена или природа. Но понеже същевременно Бог е любов, т. е. се проявява в света като любов, то следва, че основният закон в природата е законът за любовта. Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен“ (Ibidem — 3; 16). От това пък следва, че Бог възлюби творението си, т. е- собственото си проявление. И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него.
към текста >>

Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен“ (Ibidem — 3; 16).
— „Словото бе Бог, то бе отначало“ (Ibidem 1; 1). Следов., истината е Бог, проявен в творението. А да узнаем истината, значи да изучим творението, наречено иначе вселена или природа. Но понеже същевременно Бог е любов, т. е. се проявява в света като любов, то следва, че основният закон в природата е законът за любовта. Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен“ (Ibidem — 3; 16). От това пък следва, че Бог възлюби творението си, т. е- собственото си проявление. И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата.
към текста >>

От това пък следва, че Бог възлюби творението си, т.
Следов., истината е Бог, проявен в творението. А да узнаем истината, значи да изучим творението, наречено иначе вселена или природа. Но понеже същевременно Бог е любов, т. е. се проявява в света като любов, то следва, че основният закон в природата е законът за любовта. Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен“ (Ibidem — 3; 16). От това пък следва, че Бог възлюби творението си, т. е- собственото си проявление. И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване.
към текста >>

в Бога.
се проявява в света като любов, то следва, че основният закон в природата е законът за любовта. Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен“ (Ibidem — 3; 16). От това пък следва, че Бог възлюби творението си, т. е- собственото си проявление. И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф.
към текста >>

Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове.
И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“.
към текста >>

Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“.
Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“. Следов., трябва да познаем себе си, т. е. да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас. Това можем да постигнем с помощта на науките: френология, т. е. наука за човешкия ум, физиогномия — наука за познаване на човешкия характер по чертите на лицето, астрология — наука за влиянието на другите светове върху съдбата на човека още при рождението му, окултна химия и пр. А като изучи всеки от нас своето същество, ще открие в себе си, както недъзите си, които трябва да отстрани, за да постигне своето съвършенство, така и своите способности, дарби и таланти, заложени от миналото, и с които пък ще въздейства за същата цел.
към текста >>

да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас.
Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“. Следов., трябва да познаем себе си, т. е. да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас. Това можем да постигнем с помощта на науките: френология, т. е. наука за човешкия ум, физиогномия — наука за познаване на човешкия характер по чертите на лицето, астрология — наука за влиянието на другите светове върху съдбата на човека още при рождението му, окултна химия и пр. А като изучи всеки от нас своето същество, ще открие в себе си, както недъзите си, които трябва да отстрани, за да постигне своето съвършенство, така и своите способности, дарби и таланти, заложени от миналото, и с които пък ще въздейства за същата цел. Тия сили, скрити в човека, са много ефикасни. Човешкият ум, при известна степен на своето развитие, е в състояние да подчини силите на външната природа и да ги насочва за доброто или злото на другите.
към текста >>

И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е.
Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея. И обратното: добрите мисли привличат пак добри мисли, както и любовта ражда любов, според закона: подобното се привлича от подобното. Това са установени истини в природата. И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е. със всички живи същества. Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувстват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение. Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат.
към текста >>

ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строг н ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината.
НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре — към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вис надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчанйе . . И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. „Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта! Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там — към Любовта! . .“ 4.III.1922. ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строг н ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината. . . * На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мра зловещ — душите веч възкачват стръмнината. . . * В безброй премеждия, тегла - житейски гнет. прелитат те от връх на връх от свят на свят, възлезли горе веч — на планината.
към текста >>

. 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир.
. . * В безброй премеждия, тегла - житейски гнет. прелитат те от връх на връх от свят на свят, възлезли горе веч — на планината. . . * И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян — вековния завет душите сляха се с Виделината . . 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир. . . * И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч. . . * „Къпете се, сърца, на Слънцето в струите, със техния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод. . * Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!
към текста >>

Ти извика девствената богиня, Фора, за да удовлетвориш плътските си страсти.
„Много войни на добрия цар паднаха в неравна бран, други бяха избити сетне, а трети бяха отвлечени в черно робство. „Всички пленници бяха благородни, но мнозина се съблазниха и станаха маги на черния народ. Между тях беше и ти. „Тогава ти беше млад момък. Но едно чудо те спаси. Ти извика девствената богиня, Фора, за да удовлетвориш плътските си страсти. Но богинята се смили. Тя се допря с жезъла си до твоето чело и всичко ти се проясни. Ти се пречисти. „И избяга в гъстите лесове. Там завърши и последните дни от своя живот.
към текста >>

Но богинята се смили.
„Всички пленници бяха благородни, но мнозина се съблазниха и станаха маги на черния народ. Между тях беше и ти. „Тогава ти беше млад момък. Но едно чудо те спаси. Ти извика девствената богиня, Фора, за да удовлетвориш плътските си страсти. Но богинята се смили. Тя се допря с жезъла си до твоето чело и всичко ти се проясни. Ти се пречисти. „И избяга в гъстите лесове. Там завърши и последните дни от своя живот. „Оттогава има много векове, мила девойко.
към текста >>

Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд.
Ако е вярно, че геният е съюзник на лудостта, то още по-вярно трябва да се счита популярното схващане, че има връзка между мистицизма и лудостта. Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума. Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо. Има, обаче, връзка между мистицизма и пророчеството, макар че и мистикът да няма видения или нито ясновидецът, нито яснослушащият да не изпитват онова видение, което изпитва мистикът.
към текста >>

По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог.
Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е.
към текста >>

Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е.
При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко.
към текста >>

всичко това е едно, то е Бог.
С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой.
към текста >>

По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени.
* Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще?
към текста >>

Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога.
По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е.
към текста >>

“ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е.
Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание.
към текста >>

Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба .
* Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида.
към текста >>

До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е.
всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди.
към текста >>

В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля).
. . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е.
към текста >>

в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност.
* Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно.
към текста >>

* Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е.
В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия.
към текста >>

подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог.
Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това.
към текста >>

* Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност.
Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават.
към текста >>

Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог.
Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог. Реална илюзия за посредственото мнозинство е разстоянието между субекта и истината, което разстояние с течение на времето, по закона на еволюцията, постепенно-постепенно се скъсява, до като се стигне до онова положение, че субект и истина се слеят. * Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата.
към текста >>

всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог.
издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея.
към текста >>

в и на материята, която в потенция е всичко и в прояви и свойства — онази същност, от която е проявеният Бог.
Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея. Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух. Нещо повече — основите, най-здравите основи на Христовото учение, са тук на земята, т. е. в и на материята, която в потенция е всичко и в прояви и свойства — онази същност, от която е проявеният Бог. Л. Р. Сидеровото махало През последните няколко години в чуждата литература твърде много се пише за „Сидеровото махало“ — „Wunschelring“, „Siderisches Pendel“. C него се занимават както хора на науката — университетски професори, лекари и др., така и любители. С него са се занимавали и великите учени и философи Хумболдт, Шелинг, Гете и др. Д има данни, които говорят, че сидеровото махало е било известно и на старите египтяни, гърци и римляни.
към текста >>

Духовно християнство е любов към Бога и към човеците. 2.
Тези явления се класифицират към действията на „магическия кръг“. Теодор Ф. Сюард Един мирски катехизис на духовното Християнство „Духът е, който оживотворява, плътта нищо не ползва. Думите, които аз ви говоря, дух са и живот са“. 1. Що е духовно християнство? Духовно християнство е любов към Бога и към човеците. 2. Що е Бог? Бог е вечен дух, вечен живот, вечна любов, вечна истина, изразен и олицетворен в мъдрост, доброта, красота и хармония. 3. Що е Духът? Духът е субстанцията на всичко, което съществува. Духът е Бог в всемирната дейност на проявлението си. 4.
към текста >>

Що е Бог?
Теодор Ф. Сюард Един мирски катехизис на духовното Християнство „Духът е, който оживотворява, плътта нищо не ползва. Думите, които аз ви говоря, дух са и живот са“. 1. Що е духовно християнство? Духовно християнство е любов към Бога и към човеците. 2. Що е Бог? Бог е вечен дух, вечен живот, вечна любов, вечна истина, изразен и олицетворен в мъдрост, доброта, красота и хармония. 3. Що е Духът? Духът е субстанцията на всичко, което съществува. Духът е Бог в всемирната дейност на проявлението си. 4. Що е вселената?
към текста >>

Бог е вечен дух, вечен живот, вечна любов, вечна истина, изразен и олицетворен в мъдрост, доброта, красота и хармония. 3.
Сюард Един мирски катехизис на духовното Християнство „Духът е, който оживотворява, плътта нищо не ползва. Думите, които аз ви говоря, дух са и живот са“. 1. Що е духовно християнство? Духовно християнство е любов към Бога и към човеците. 2. Що е Бог? Бог е вечен дух, вечен живот, вечна любов, вечна истина, изразен и олицетворен в мъдрост, доброта, красота и хармония. 3. Що е Духът? Духът е субстанцията на всичко, което съществува. Духът е Бог в всемирната дейност на проявлението си. 4. Що е вселената? Вселената е Бог, изразен и олицетворен в безкрайния космос, който всецяло е представен от човека, — сътворен по образ и подобие Божие. 5.
към текста >>

Духът е Бог в всемирната дейност на проявлението си. 4.
Духовно християнство е любов към Бога и към човеците. 2. Що е Бог? Бог е вечен дух, вечен живот, вечна любов, вечна истина, изразен и олицетворен в мъдрост, доброта, красота и хармония. 3. Що е Духът? Духът е субстанцията на всичко, което съществува. Духът е Бог в всемирната дейност на проявлението си. 4. Що е вселената? Вселената е Бог, изразен и олицетворен в безкрайния космос, който всецяло е представен от човека, — сътворен по образ и подобие Божие. 5. Защо това обяснение не е пантеистично? Защото пантеизмът учи, че Бог е в материалната вселена, а пък материална вселена няма. 6. Що е това, което невярно наричат материална вселена?
към текста >>

Вселената е Бог, изразен и олицетворен в безкрайния космос, който всецяло е представен от човека, — сътворен по образ и подобие Божие. 5.
Бог е вечен дух, вечен живот, вечна любов, вечна истина, изразен и олицетворен в мъдрост, доброта, красота и хармония. 3. Що е Духът? Духът е субстанцията на всичко, което съществува. Духът е Бог в всемирната дейност на проявлението си. 4. Що е вселената? Вселената е Бог, изразен и олицетворен в безкрайния космос, който всецяло е представен от човека, — сътворен по образ и подобие Божие. 5. Защо това обяснение не е пантеистично? Защото пантеизмът учи, че Бог е в материалната вселена, а пък материална вселена няма. 6. Що е това, което невярно наричат материална вселена? Материална вселена е едно лъжливо материално чувство или понятие за действителната духовна вселена. 7. Кой изяви тази истина?
към текста >>

Защото пантеизмът учи, че Бог е в материалната вселена, а пък материална вселена няма. 6.
Духът е субстанцията на всичко, което съществува. Духът е Бог в всемирната дейност на проявлението си. 4. Що е вселената? Вселената е Бог, изразен и олицетворен в безкрайния космос, който всецяло е представен от човека, — сътворен по образ и подобие Божие. 5. Защо това обяснение не е пантеистично? Защото пантеизмът учи, че Бог е в материалната вселена, а пък материална вселена няма. 6. Що е това, което невярно наричат материална вселена? Материална вселена е едно лъжливо материално чувство или понятие за действителната духовна вселена. 7. Кой изяви тази истина? Исус Христос я изяви и я доказа чрез победата над греха, болестта, смъртта и всички материални състояния. 8. Кое доказва истинността на това учение?
към текста >>

Защото Бог се открива по-ясно извън църквата, отколкото в нея. 11.
Този беше опита, който Исус даде. Малките деца не могат да разбират никаква догматична теология. 9. Що е догматична теология? Догматична теология е редица от теории, поставени на местото на Христовото учение. 10. Защо толкова хора напускат църквата или правят напразни опити да се съединят с нея? Защото Бог се открива по-ясно извън църквата, отколкото в нея. 11. От какво произлиза това? От туй, че правилата на църквата се израз на догматичната теология, а не на живия Христос. 12. Защо недоволните от догматичната теология не се чувстват привлечени към протестантските и либерални църкви, които са отхвърлили тази теология? Защото хората правят това не като догмат за протест. Те изпитват същността на живота, на любовта и истината, тъй както Исус Христос я учи и откри. 13.
към текста >>

Богословските учебни заведения. 15.
Защото хората правят това не като догмат за протест. Те изпитват същността на живота, на любовта и истината, тъй както Исус Христос я учи и откри. 13. Какво значи да се възприеме тази същност в индивидуалното съзнание к живот? То значи възвръщането, явяването на вечния — духовния Христос. 14. Кои институти най-много препятстват да се прояви вечният духовен Христос? Богословските учебни заведения. 15. Защо това е така? Защото те правят своите ученици неспособни да представят вечния, духовен Христос. 16. Защо случаят е такъв, когато те все пак учат голяма част от истината? Защото, според основните учения на тяхната богословска система, те имат понятието за Бога като богочовек. 17. Не учат ли те, че Бог е в нас?
към текста >>

Защото, според основните учения на тяхната богословска система, те имат понятието за Бога като богочовек. 17.
Кои институти най-много препятстват да се прояви вечният духовен Христос? Богословските учебни заведения. 15. Защо това е така? Защото те правят своите ученици неспособни да представят вечния, духовен Христос. 16. Защо случаят е такъв, когато те все пак учат голяма част от истината? Защото, според основните учения на тяхната богословска система, те имат понятието за Бога като богочовек. 17. Не учат ли те, че Бог е в нас? Някои, да, но тяхното учение е пантеистично, защото те приемат, че вселената е материална. 18. Коя е най-важната работа на един млад проповедник? Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище. 19. В какво направление той трябва да измени своята проповед?
към текста >>

Не учат ли те, че Бог е в нас?
Богословските учебни заведения. 15. Защо това е така? Защото те правят своите ученици неспособни да представят вечния, духовен Христос. 16. Защо случаят е такъв, когато те все пак учат голяма част от истината? Защото, според основните учения на тяхната богословска система, те имат понятието за Бога като богочовек. 17. Не учат ли те, че Бог е в нас? Някои, да, но тяхното учение е пантеистично, защото те приемат, че вселената е материална. 18. Коя е най-важната работа на един млад проповедник? Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище. 19. В какво направление той трябва да измени своята проповед? Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20.
към текста >>

Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище. 19.
Защо случаят е такъв, когато те все пак учат голяма част от истината? Защото, според основните учения на тяхната богословска система, те имат понятието за Бога като богочовек. 17. Не учат ли те, че Бог е в нас? Някои, да, но тяхното учение е пантеистично, защото те приемат, че вселената е материална. 18. Коя е най-важната работа на един млад проповедник? Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище. 19. В какво направление той трябва да измени своята проповед? Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20. Що е небесен език? Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21. Има ли трима Богове или само един?
към текста >>

Има ли трима Богове или само един?
Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище. 19. В какво направление той трябва да измени своята проповед? Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20. Що е небесен език? Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21. Има ли трима Богове или само един? „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“. 22. Има ли триединство в Бога? Бог е триединство от любов, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св. Дух. 23. Що е Бащата?
към текста >>

„Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“. 22.
В какво направление той трябва да измени своята проповед? Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20. Що е небесен език? Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21. Има ли трима Богове или само един? „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“. 22. Има ли триединство в Бога? Бог е триединство от любов, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св. Дух. 23. Що е Бащата? Бащата е безкрайната любов, която включва в себе си животът и истината. 24.
към текста >>

Има ли триединство в Бога?
Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20. Що е небесен език? Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21. Има ли трима Богове или само един? „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“. 22. Има ли триединство в Бога? Бог е триединство от любов, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св. Дух. 23. Що е Бащата? Бащата е безкрайната любов, която включва в себе си животът и истината. 24. Що е Синът?
към текста >>

Бог е триединство от любов, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св.
Що е небесен език? Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21. Има ли трима Богове или само един? „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“. 22. Има ли триединство в Бога? Бог е триединство от любов, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св. Дух. 23. Що е Бащата? Бащата е безкрайната любов, която включва в себе си животът и истината. 24. Що е Синът? Синът е изявената любов. 25.
към текста >>

Как трябва да си представяме Бога, като вечна личност или като вечен принцип?
Бащата е безкрайната любов, която включва в себе си животът и истината. 24. Що е Синът? Синът е изявената любов. 25. Що е Светият Дух? Светият Дух е развиващата се любов. 26. Как трябва да си представяме Бога, като вечна личност или като вечен принцип? Ние трябва да си представяме Бога и като вечна личност и като вечен принцип. 27. Защо трябва да схващаме Бога като вечна личност? Защото Той е вечна любов и цялото битие. 28. Защо трябва да схващаме Бога като вечен принцип? Защото в вселената има една безкрайност от идеи, които изразяват съществуването на един принцип. 29.
към текста >>

Ние трябва да си представяме Бога и като вечна личност и като вечен принцип. 27.
Що е Синът? Синът е изявената любов. 25. Що е Светият Дух? Светият Дух е развиващата се любов. 26. Как трябва да си представяме Бога, като вечна личност или като вечен принцип? Ние трябва да си представяме Бога и като вечна личност и като вечен принцип. 27. Защо трябва да схващаме Бога като вечна личност? Защото Той е вечна любов и цялото битие. 28. Защо трябва да схващаме Бога като вечен принцип? Защото в вселената има една безкрайност от идеи, които изразяват съществуването на един принцип. 29. Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип?
към текста >>

Защо трябва да схващаме Бога като вечна личност?
Синът е изявената любов. 25. Що е Светият Дух? Светият Дух е развиващата се любов. 26. Как трябва да си представяме Бога, като вечна личност или като вечен принцип? Ние трябва да си представяме Бога и като вечна личност и като вечен принцип. 27. Защо трябва да схващаме Бога като вечна личност? Защото Той е вечна любов и цялото битие. 28. Защо трябва да схващаме Бога като вечен принцип? Защото в вселената има една безкрайност от идеи, които изразяват съществуването на един принцип. 29. Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип? Че Той е вечен принцип. 30.
към текста >>

Защо трябва да схващаме Бога като вечен принцип?
Светият Дух е развиващата се любов. 26. Как трябва да си представяме Бога, като вечна личност или като вечен принцип? Ние трябва да си представяме Бога и като вечна личност и като вечен принцип. 27. Защо трябва да схващаме Бога като вечна личност? Защото Той е вечна любов и цялото битие. 28. Защо трябва да схващаме Бога като вечен принцип? Защото в вселената има една безкрайност от идеи, които изразяват съществуването на един принцип. 29. Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип? Че Той е вечен принцип. 30. Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща? Защото ограниченият дух не може да схване вечната личност като едно цяло.
към текста >>

Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип?
Ние трябва да си представяме Бога и като вечна личност и като вечен принцип. 27. Защо трябва да схващаме Бога като вечна личност? Защото Той е вечна любов и цялото битие. 28. Защо трябва да схващаме Бога като вечен принцип? Защото в вселената има една безкрайност от идеи, които изразяват съществуването на един принцип. 29. Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип? Че Той е вечен принцип. 30. Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща? Защото ограниченият дух не може да схване вечната личност като едно цяло. Усилията да направи това водят към заблуждението да се разглежда Бог като телесно същество. Представата за Бога, като един вечен, всепроникващ, вечно-творящ принцип на любовта, води към едно значително растящо познание на Неговата вечна личност.
към текста >>

Усилията да направи това водят към заблуждението да се разглежда Бог като телесно същество.
Защото в вселената има една безкрайност от идеи, които изразяват съществуването на един принцип. 29. Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип? Че Той е вечен принцип. 30. Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща? Защото ограниченият дух не може да схване вечната личност като едно цяло. Усилията да направи това водят към заблуждението да се разглежда Бог като телесно същество. Представата за Бога, като един вечен, всепроникващ, вечно-творящ принцип на любовта, води към едно значително растящо познание на Неговата вечна личност. Чрез покорство спрямо принципа, ние няма да сгрешим да се понравим на Бога. 31. Що е злото? Злото е предполагаемото отсъствие на доброто. 32. Може ли в същност доброто да не съществува?
към текста >>

Представата за Бога, като един вечен, всепроникващ, вечно-творящ принцип на любовта, води към едно значително растящо познание на Неговата вечна личност.
Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип? Че Той е вечен принцип. 30. Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща? Защото ограниченият дух не може да схване вечната личност като едно цяло. Усилията да направи това водят към заблуждението да се разглежда Бог като телесно същество. Представата за Бога, като един вечен, всепроникващ, вечно-творящ принцип на любовта, води към едно значително растящо познание на Неговата вечна личност. Чрез покорство спрямо принципа, ние няма да сгрешим да се понравим на Бога. 31. Що е злото? Злото е предполагаемото отсъствие на доброто. 32. Може ли в същност доброто да не съществува? Не, защото то е всемогъщия принцип на любовта. 33.
към текста >>

Чрез покорство спрямо принципа, ние няма да сгрешим да се понравим на Бога. 31.
Че Той е вечен принцип. 30. Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща? Защото ограниченият дух не може да схване вечната личност като едно цяло. Усилията да направи това водят към заблуждението да се разглежда Бог като телесно същество. Представата за Бога, като един вечен, всепроникващ, вечно-творящ принцип на любовта, води към едно значително растящо познание на Неговата вечна личност. Чрез покорство спрямо принципа, ние няма да сгрешим да се понравим на Бога. 31. Що е злото? Злото е предполагаемото отсъствие на доброто. 32. Може ли в същност доброто да не съществува? Не, защото то е всемогъщия принцип на любовта. 33. Що е дявол?
към текста >>

То значи да постъпваш справедливо, да проявяваш милосърдие и да се отнасяш смирено към Бога. 36.
Той е отначало лъжец и убиец, както казва Исус. 34. Има ли дяволът или злото някаква актуална власт? То има само властта, която ние бихме му признали и позволили. Противостой на дявола или на вярата в злото, и той ще отстъпи от тебе. 35. Що значи да бъдеш Христос? То значи да постъпваш справедливо, да проявяваш милосърдие и да се отнасяш смирено към Бога. 36. Може ли плътското съзнание да направи това? Не може. 37. В какво отношение трябва да се измени плътското съзнание? То трябва да се роди изново. 38. Какво е естеството на новорождението?
към текста >>

Грях е вярата в една сила, отделна от Бога. 42.
Не може. 40. Какво евангелие учеше Исус, индивидуално или социално? Той учеше и двете. Той доказа, че обновяването на обществото трябва да стане чрез обновяване на индивида. 41. Що е грях? Грях е вярата в една сила, отделна от Бога. 42. Какво са греховете? Греховете са нарушения на закона за любовта. 43. Кога се прощават греховете? Когато ние ги напуснем и се освободим от тях. 44. Що е небето?
към текста >>

То значи да вярваш в друга сила, освен Бога. 48.
Къде е небето? Небето е там, дето владее любовта. 46. Що е ад? Яд е страхът. 47. Що значи да имаш страх? То значи да вярваш в друга сила, освен Бога. 48. Може ли страхът да бъде отстранен и ада победен? Може. 49. Как? „Страх няма в любовта; пълната любов изгонва страха“. 50. Що е Библията? Библията е за човешкия род едно откровение на живот, любов и истина. 51.
към текста >>

Целта на Библията е да открие Божието естество, естеството на човеците, отношението на Бога спрямо тях и техните отношения помежду им. 53.
Що е Библията? Библията е за човешкия род едно откровение на живот, любов и истина. 51. По какъв начин тя е дадена на човечеството? Чрез просветените хора от всички времена. 52. Каква е целта на Библията? Целта на Библията е да открие Божието естество, естеството на човеците, отношението на Бога спрямо тях и техните отношения помежду им. 53. Щом като Бог е любов, защо в Библията Той изглежда понякога като същество, пълно с гняв и отмъщение? Защото Библията е написана от хора и несъвършените понятия на човеците са отразени в нея. 54. Как може да се отстрани всичкия Анев и отмъщение от Библията? Чрез едно духовно тълкуване. 55. Кой е ключът за разбиране духовният смисъл на Светото Писание?
към текста >>

Щом като Бог е любов, защо в Библията Той изглежда понякога като същество, пълно с гняв и отмъщение?
Библията е за човешкия род едно откровение на живот, любов и истина. 51. По какъв начин тя е дадена на човечеството? Чрез просветените хора от всички времена. 52. Каква е целта на Библията? Целта на Библията е да открие Божието естество, естеството на човеците, отношението на Бога спрямо тях и техните отношения помежду им. 53. Щом като Бог е любов, защо в Библията Той изглежда понякога като същество, пълно с гняв и отмъщение? Защото Библията е написана от хора и несъвършените понятия на човеците са отразени в нея. 54. Как може да се отстрани всичкия Анев и отмъщение от Библията? Чрез едно духовно тълкуване. 55. Кой е ключът за разбиране духовният смисъл на Светото Писание? Законът на духа. 56.
към текста >>

Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68.
В какво отношение той беше човешки син? В това, че Той напълно взе участие в човешката природа. 66. В какво отношение той беше Божи син? В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея. 67. Какво беше естеството на неговата жертва? Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68. Какво значение има кръвта Христова? С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69. Какво беше естеството на неговото смирение? Той откри на хората единството или сходството им с Бога. 70. Що означава неговото възнасяне на небето?
към текста >>

Той откри на хората единството или сходството им с Бога. 70.
Какво беше естеството на неговата жертва? Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68. Какво значение има кръвта Христова? С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69. Какво беше естеството на неговото смирение? Той откри на хората единството или сходството им с Бога. 70. Що означава неговото възнасяне на небето? То беше изчезването из човешкото съзнание, неговото възлизане из царството на материалното към царството на духовното. 71. По какъв начин ние трябва да се уподобим на него и да го следваме? По всякакъв начин. 72. Каза ли той, че нашата сила може да достигне неговата?
към текста >>

Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76.
Каза ли той, че ние можем да бъдем по-силни от него? „И вие ще правите по-големи дела от мене“. 74. Какво условие постави тон? Да живеем в любовта и да се укрепяваме в вярата. 75. Как трябва да се приложи думата „вяра“? Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76. Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално? Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога? Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“?
към текста >>

Отречи се от себе си, обичай Бога, обичай ближните си. 80.
Защо не всякога? Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79. Кои са неговите заповеди? Отречи се от себе си, обичай Бога, обичай ближните си. 80. Що значи да се отречеш от себе си? То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски отношения с Бога. 81. Организира ли Христос някаква църква? Не. 82. Какво основа той?
към текста >>

То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски отношения с Бога. 81.
Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79. Кои са неговите заповеди? Отречи се от себе си, обичай Бога, обичай ближните си. 80. Що значи да се отречеш от себе си? То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски отношения с Бога. 81. Организира ли Христос някаква църква? Не. 82. Какво основа той? Той основа едно духовно царство, в което царува любовта. 83. Каква задача е поставил Бог на човешкия род — неговите деца?
към текста >>

Каква задача е поставил Бог на човешкия род — неговите деца?
То значи да се отречеш от материалното съзнание, от плътския, или смъртен дух, който е в неприятелски отношения с Бога. 81. Организира ли Христос някаква църква? Не. 82. Какво основа той? Той основа едно духовно царство, в което царува любовта. 83. Каква задача е поставил Бог на човешкия род — неговите деца? Тя е съвършенството. Бъдете съвършени, както е съвършен вашия Отец в небесата. 84. Има ли болести, страдание, бедност, смърт в Божието небесно царство? Не. 85. Защо те са тук?
към текста >>

Вследствие човешката вяра в една сила, отделна от Бога. 86.
Тя е съвършенството. Бъдете съвършени, както е съвършен вашия Отец в небесата. 84. Има ли болести, страдание, бедност, смърт в Божието небесно царство? Не. 85. Защо те са тук? Вследствие човешката вяра в една сила, отделна от Бога. 86. Как могат те да се премахнат? Чрез вяра в Бога, основана върху разбирането и осъществяването на Неговата безкрайна любов. 87. Що са чудесата? Това, което се нарича чудеса, или чудни дела, са действията и резултатите на още непознати закони. 88. Нарушават ли чудесата реда на космоса?
към текста >>

Чрез вяра в Бога, основана върху разбирането и осъществяването на Неговата безкрайна любов. 87.
Има ли болести, страдание, бедност, смърт в Божието небесно царство? Не. 85. Защо те са тук? Вследствие човешката вяра в една сила, отделна от Бога. 86. Как могат те да се премахнат? Чрез вяра в Бога, основана върху разбирането и осъществяването на Неговата безкрайна любов. 87. Що са чудесата? Това, което се нарича чудеса, или чудни дела, са действията и резултатите на още непознати закони. 88. Нарушават ли чудесата реда на космоса? Не. 89. Кой може да прави чудеса, както Исус ги правеше?
към текста >>

Защото той изключва съзнанието за Бога и за духовната вселена, която е царството н причината на живота. 93.
Как може да се постигне това? Чрез воденето на един себеотричащ се живот, тъй както Исус го водеше. 91. Що е егоизъм? Егоизъм е самоубийство. 92. Защо е самоубийство? Защото той изключва съзнанието за Бога и за духовната вселена, която е царството н причината на живота. 93. Кои са божиите деца? Всички хора. 94. Може ли един човек да бъде погубен? Не. 95. Защо не?
към текста >>

Защото човек не може да има съществуване отделно от Бога. 96.
Кои са божиите деца? Всички хора. 94. Може ли един човек да бъде погубен? Не. 95. Защо не? Защото човек не може да има съществуване отделно от Бога. 96. Какво може да изгуби човек? Той може да изгуби вярата в своето детинство. 97. Чрез какво той трябва да бъде спасен? Чрез възвръщане вярата си в детинството и чрез водене на един живот в съгласие с своята вяра. 98. Що е психология?
към текста >>

В учението за индивидуални, отделни от Бога души. 100.
Чрез какво той трябва да бъде спасен? Чрез възвръщане вярата си в детинството и чрез водене на един живот в съгласие с своята вяра. 98. Що е психология? Психология е знанието за душата или за духа. 99. Къде лежи заблуждението в разрушителната система на психологията? В учението за индивидуални, отделни от Бога души. 100. Няма ли различни души? Няма: то е невъзможно, защото Бог е един. 101. Следователно, какво притежава човек? Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух. Той изразява Бога и Го отразява. 102.
към текста >>

Няма: то е невъзможно, защото Бог е един. 101.
Що е психология? Психология е знанието за душата или за духа. 99. Къде лежи заблуждението в разрушителната система на психологията? В учението за индивидуални, отделни от Бога души. 100. Няма ли различни души? Няма: то е невъзможно, защото Бог е един. 101. Следователно, какво притежава човек? Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух. Той изразява Бога и Го отразява. 102. В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103.
към текста >>

Той изразява Бога и Го отразява. 102.
В учението за индивидуални, отделни от Бога души. 100. Няма ли различни души? Няма: то е невъзможно, защото Бог е един. 101. Следователно, какво притежава човек? Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух. Той изразява Бога и Го отразява. 102. В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105.
към текста >>

Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105.
Той изразява Бога и Го отразява. 102. В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога? Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106. Каква е основата на истинската, духовната психология? Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения. Има само един фактор в вселената.
към текста >>

Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога?
В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога? Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106. Каква е основата на истинската, духовната психология? Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения. Има само един фактор в вселената. Този фактор е Бог.
към текста >>

Този фактор е Бог.
Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога? Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106. Каква е основата на истинската, духовната психология? Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения. Има само един фактор в вселената. Този фактор е Бог. Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух. Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал. Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства. Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание. Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на любовта, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията.
към текста >>

Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух.
Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106. Каква е основата на истинската, духовната психология? Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения. Има само един фактор в вселената. Този фактор е Бог. Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух. Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал. Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства. Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание. Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на любовта, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията. Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него.
към текста >>

Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал.
Каква е основата на истинската, духовната психология? Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения. Има само един фактор в вселената. Този фактор е Бог. Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух. Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал. Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства. Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание. Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на любовта, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията. Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него. Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е също така духовен и заключава з себе си вселената.
към текста >>

Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства.
Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения. Има само един фактор в вселената. Този фактор е Бог. Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух. Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал. Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства. Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание. Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на любовта, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията. Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него. Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е също така духовен и заключава з себе си вселената. Следователно, нему е дадена властта над всичко в вселената. 107.
към текста >>

Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание.
Има само един фактор в вселената. Този фактор е Бог. Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух. Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал. Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства. Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание. Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на любовта, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията. Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него. Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е също така духовен и заключава з себе си вселената. Следователно, нему е дадена властта над всичко в вселената. 107. По коя формула работи духовната психология?
към текста >>

Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на любовта, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията.
Този фактор е Бог. Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух. Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал. Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства. Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание. Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на любовта, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията. Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него. Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е също така духовен и заключава з себе си вселената. Следователно, нему е дадена властта над всичко в вселената. 107. По коя формула работи духовната психология? Формулата, по която тя работи, може да се представи в пет изречения, както следва: 1.
към текста >>

Бог е единствената причина. 2.
Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него. Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е също така духовен и заключава з себе си вселената. Следователно, нему е дадена властта над всичко в вселената. 107. По коя формула работи духовната психология? Формулата, по която тя работи, може да се представи в пет изречения, както следва: 1. Бог е единствената причина. 2. Духът е единствената субстанция. 3. Любовта е единствената сила. 4. Хармонията—отражение на любовта,-е единственият закон. 5. Сега е единственото време. 108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват?
към текста >>

Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109.
Духът е единствената субстанция. 3. Любовта е единствената сила. 4. Хармонията—отражение на любовта,-е единственият закон. 5. Сега е единственото време. 108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват? Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109. В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията? Тя отделя тъмнината от нея и ни я открива като една книга, пълна с чисто слънчево сияние. ПО. Коя глава на Библията изследователите на духовната психология разглеждат като тяхно божествено свидетелство? 91-ия псалом. В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно.
към текста >>

Аз познавам и превъзходния Ърнест Ренан, който с благородна искреност и за да се освободи лоялно от всяка хипокризия, отказа да приеме свещенически сан, към който го водеха неговите богословски занятия.
Същото бе и с Жюл Сюри, тоя „попоядец“, опеян пак от поповете с литургическите им молитви. Логиката не е от този свят. Но и доктрините не управляват делата. Можеш да практикуваш католицизма и да лъжеш, да експлоатираш миналото. Можеш да бъдеш материалист и съвършено честен човек. Аз познавам и превъзходния Ърнест Ренан, който с благородна искреност и за да се освободи лоялно от всяка хипокризия, отказа да приеме свещенически сан, към който го водеха неговите богословски занятия. Тия бележити умове са за уважение зарад техните искрени убеждения и ние трябва да ги уважаваме, както и те уважават за същото другите; но техните идеи могат да се обсъждат, без да са имали претенция на непогрешимост. Литре се занимаваше с психическите въпроси, които ние изучваме тук. Неговите аргументи, както и ония на съперника му Тен, можем да вземем за база на съвременните материалистични твърдения. Няма да се убоим да се борим лице с лице и да хванем бика за рогата. В съчинението му: „Науката от философско гледище“, главата за „психическата физиология“ съдържа следните твърдения: „Може би изразът психическа физиология да изглежда необикновен.
към текста >>

Думата φνχη, от която се състои, е, наистина, присъща на богословието и метафизиката, но може да се приложи и във физиологията в смисъл на сбор от интелектуални и морални способности, което е едно изречение много по-дълго и по-сложно, за да се замества, при разни обстоятелства, с по-прост термин.
Неговите аргументи, както и ония на съперника му Тен, можем да вземем за база на съвременните материалистични твърдения. Няма да се убоим да се борим лице с лице и да хванем бика за рогата. В съчинението му: „Науката от философско гледище“, главата за „психическата физиология“ съдържа следните твърдения: „Може би изразът психическа физиология да изглежда необикновен. Бих могъл да си послужа с психологическия термин, който се употребява, за да се означи изучаването на интелектуалните и морални способности. И самият аз много пъти съм писал тази дума, и до когато текстът не оставя никаква тъмнота в мисълта ми, ще продължавам да я пиша. Думата φνχη, от която се състои, е, наистина, присъща на богословието и метафизиката, но може да се приложи и във физиологията в смисъл на сбор от интелектуални и морални способности, което е едно изречение много по-дълго и по-сложно, за да се замества, при разни обстоятелства, с по-прост термин. При все туй, понеже е известно, че психологията още в началото, както и сега, е учение за духа, взет независимо от нервната субстанция, не искам и не трябва да си служа с тоя термин, който принадлежи на една философия, съвсем различна от тази, която взема името си от положителните науки. Там, т. е. в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш. Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология. Спирах се най-много върху мозъчната физиология.
към текста >>

Не изглежда ли, че и у тия умове седалището на разсъждението е направено по-напред, с същата слепота, както и у богословците?
И светлината е също един вид движение. Естеството на електричеството остава непознато. Признавам, че зле бих се изразил, ако кажа, че един човек с цената на Литре шеф на позитивистската школа, би се задоволил с такова съждение и не би съгледал своята принципна погрешка или просто играта на думи, защото тоя негов аргумент играе с думата „свойство“. Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче дърво с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция! Тен уверява, че мозъкът изпускал мисълта, както черният дроб жлъчката. Не изглежда ли, че и у тия умове седалището на разсъждението е направено по-напред, с същата слепота, както и у богословците? Няма ли и в тях една предвзета идея, едно систематическо убеждение? Важно е, още от самото начало на това обсъждане, да не си отплащаме само с пуми. Но що е материя? Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти.
към текста >>

С право казват, че ако Бог е направил човека по свой образ, то и човек би могъл да го направи.
Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък. Невъзможно е да се анализира механизма на окото и на зрението, на ухото и чуването, без да се Заключи, че органите на зрението и слуха са интелигентно устроени. Това заключение се извлича с по- голяма очевидност още и от анализа на оплодотворяването на едно растение, на едно животно и на едно човешко същество. Прогресивното развитие на оплодотвореното женско яйце, ролята на плацентата (булото в матката), животът на зародиша и детето в утробата, създаването на това малко същество във вътрешността на майката, органическото видоизменяване на жената, образуването на млякото, раждането на детето, захранването му с мляко, физическото и психическото развитие на детето, са толкова неотразими манифестации на една интелигентна управляваща сила, която е организирала всичко и управлява и най-малките молекули с такъв ред, както планетните или звездните сфери в небесния шир! И този дух не произтича от един мозък. С право казват, че ако Бог е направил човека по свой образ, то и човек би могъл да го направи. Ако бръмбарите биха си представили създателя си, биха направили от него един голям бръмбар. Човекообразният бог на евреите, християните, мюсюлманите, будистите никога не е съществувал. Бог-баща, Йехова, Юпитер, това са само символични думи. Ако раждането е превъзходно организирано от физиологическо гледище, то е далеч от съвършенството си по отношение на чувстванията на материнството. Защо са тия страдания?
към текста >>

Човекообразният бог на евреите, християните, мюсюлманите, будистите никога не е съществувал.
Това заключение се извлича с по- голяма очевидност още и от анализа на оплодотворяването на едно растение, на едно животно и на едно човешко същество. Прогресивното развитие на оплодотвореното женско яйце, ролята на плацентата (булото в матката), животът на зародиша и детето в утробата, създаването на това малко същество във вътрешността на майката, органическото видоизменяване на жената, образуването на млякото, раждането на детето, захранването му с мляко, физическото и психическото развитие на детето, са толкова неотразими манифестации на една интелигентна управляваща сила, която е организирала всичко и управлява и най-малките молекули с такъв ред, както планетните или звездните сфери в небесния шир! И този дух не произтича от един мозък. С право казват, че ако Бог е направил човека по свой образ, то и човек би могъл да го направи. Ако бръмбарите биха си представили създателя си, биха направили от него един голям бръмбар. Човекообразният бог на евреите, християните, мюсюлманите, будистите никога не е съществувал. Бог-баща, Йехова, Юпитер, това са само символични думи. Ако раждането е превъзходно организирано от физиологическо гледище, то е далеч от съвършенството си по отношение на чувстванията на материнството. Защо са тия страдания? Защо са тия жестоки болки на края? Църквата вижда в тях наказание за грешката на Ева.
към текста >>

Бог-баща, Йехова, Юпитер, това са само символични думи.
Прогресивното развитие на оплодотвореното женско яйце, ролята на плацентата (булото в матката), животът на зародиша и детето в утробата, създаването на това малко същество във вътрешността на майката, органическото видоизменяване на жената, образуването на млякото, раждането на детето, захранването му с мляко, физическото и психическото развитие на детето, са толкова неотразими манифестации на една интелигентна управляваща сила, която е организирала всичко и управлява и най-малките молекули с такъв ред, както планетните или звездните сфери в небесния шир! И този дух не произтича от един мозък. С право казват, че ако Бог е направил човека по свой образ, то и човек би могъл да го направи. Ако бръмбарите биха си представили създателя си, биха направили от него един голям бръмбар. Човекообразният бог на евреите, християните, мюсюлманите, будистите никога не е съществувал. Бог-баща, Йехова, Юпитер, това са само символични думи. Ако раждането е превъзходно организирано от физиологическо гледище, то е далеч от съвършенството си по отношение на чувстванията на материнството. Защо са тия страдания? Защо са тия жестоки болки на края? Църквата вижда в тях наказание за грешката на Ева. Каква шега: Съществували ли са наистина Адам и Ева?
към текста >>

„Добрият бог“ не е нежен към своите творения; у него няма нищо човешко, и даже милосърдните сестри са по-добри от него.
Защо са тия жестоки болки на края? Църквата вижда в тях наказание за грешката на Ева. Каква шега: Съществували ли са наистина Адам и Ева? Истина ли е, че женските животни не се мъчат? Природата съвсем малко се занимава с мъчителния период на жената и с грубостта на излизането на плода, тя е лишена от чувствителност. „Добрият бог“ не е нежен към своите творения; у него няма нищо човешко, и даже милосърдните сестри са по-добри от него. Ето една тежка проблема, въпреки че е сигурно съществуването на духа в природата. Ние не разбираме Бога: това е очевидно. Но какво доказва това? — само нашата духовна недоразвитост. Че духът, интелигентността, разумният ред пребъдват във всичко, това не може да се отрича.
към текста >>

Ние не разбираме Бога: това е очевидно.
Каква шега: Съществували ли са наистина Адам и Ева? Истина ли е, че женските животни не се мъчат? Природата съвсем малко се занимава с мъчителния период на жената и с грубостта на излизането на плода, тя е лишена от чувствителност. „Добрият бог“ не е нежен към своите творения; у него няма нищо човешко, и даже милосърдните сестри са по-добри от него. Ето една тежка проблема, въпреки че е сигурно съществуването на духа в природата. Ние не разбираме Бога: това е очевидно. Но какво доказва това? — само нашата духовна недоразвитост. Че духът, интелигентността, разумният ред пребъдват във всичко, това не може да се отрича. Опитната наука се спира на пътя, когато ни учи, че всичките явления във вселената се свеждат най-после към двойствеността между материята и движението или даже към монизма на материята и нейните свойства. Естествената история, ботаниката, физиологията на животните, антропологията представляват на наблюдението един елемент различен от материята и движението: това е животът.
към текста >>

Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона.
През последните двадесет години, нито едно физическо откритие не е било приписано специално на едно определено лице, защото много умове са допринесли за всички открития, които са били извършени. Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите идеи от същия мислен ток. Тия мислени токове се употребяват от хората несъзнателно, полусъзнателно или пък съзнателно. Например, един човек, който иска да притежава големи имения и не знае нищо за научното употребление на ума. кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух. Той често поддържа тази идея и ще я осъществи с време. Като си е послужил със закона полусъзнателно, той ще получи предмета на своето искане по-бърже, отколкото първия индивид. А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването на своите мисли върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство. Той си служи със закона съзнателно и ще осъществи своето желание по-бърже, отколкото другите двама.
към текста >>

Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух.
Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите идеи от същия мислен ток. Тия мислени токове се употребяват от хората несъзнателно, полусъзнателно или пък съзнателно. Например, един човек, който иска да притежава големи имения и не знае нищо за научното употребление на ума. кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух. Той често поддържа тази идея и ще я осъществи с време. Като си е послужил със закона полусъзнателно, той ще получи предмета на своето искане по-бърже, отколкото първия индивид. А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването на своите мисли върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство. Той си служи със закона съзнателно и ще осъществи своето желание по-бърже, отколкото другите двама. Да живееш, това значи да си служиш с тия токове от сили съзнателно или несъзнателно, обаче, хората отдават винаги своя успех на външни причини, докато не познават законите, които управляват успеха.
към текста >>

А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването на своите мисли върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство.
кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух. Той често поддържа тази идея и ще я осъществи с време. Като си е послужил със закона полусъзнателно, той ще получи предмета на своето искане по-бърже, отколкото първия индивид. А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването на своите мисли върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство. Той си служи със закона съзнателно и ще осъществи своето желание по-бърже, отколкото другите двама. Да живееш, това значи да си служиш с тия токове от сили съзнателно или несъзнателно, обаче, хората отдават винаги своя успех на външни причини, докато не познават законите, които управляват успеха. Днес мнозина си служат с тия токове от космически сили с лечебна цел и лекуват по умствен начин. Всеки е измислил свой метод за лекуване и го е нарекъл с особено име, но малко важат разните наименования на тия различни школи, тъй като лечебното явление е основано на същия закон. Исус, който знаеше тия космически сили, откри употреблението им на своите ученици, които си послужиха с тях, за да извършат явленията наречени чудеса.
към текста >>

Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо.
Планетата на индивидуализацията е тази, в която хората или умовете стават от само себе си съзнателни, независими и доверчиви. Тревата и листата са зелени, понеже всемирното съзнание, в растителното царство, прави усилие да се индивидуализира. Тонът на нашия свят е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения. Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство. Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие. Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение. Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта.
към текста >>

Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи.
Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието. Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация. Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя свят. Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи. Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе. Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг. Синият цвят представлява всичките висши умствени качества. В подтеченията му са: литературата, музиката, изкуството,, висшето образование, организацията, редът, формата, хармонията и пр. Тази сила не би могла да се употребява от животните, а само от субективния ум на човека.
към текста >>

Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе.
Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието. Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация. Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя свят. Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи. Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе. Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг. Синият цвят представлява всичките висши умствени качества. В подтеченията му са: литературата, музиката, изкуството,, висшето образование, организацията, редът, формата, хармонията и пр. Тази сила не би могла да се употребява от животните, а само от субективния ум на човека. Всяко вдъхновение, в каквото направление на мисълта и да е, се дължи на прилива на това синьо течение, макар че хората през повечето време да са несъзнателни към него.
към текста >>

Тяхната склонност и любов може да спечели само един богато духовит мъж, който борави с много хумор и шеги.
Но видим ли голям палец на ъглести пръсти, това показва винаги, че тази жена се отнася дръзко, строго и деспотично, както към своите, така и към слугите си. г). Плътност на женската ръка. Общите теории върху плътността на туловището на ръката ще оставим, но ще изтъкнем тук само следните основни правила: Корави женски ръце с голям палец и ъглести пръсти издават покрай горепоменатите качества тесногръдност и сприхавост. Мили и красиви малки женски ръце с хубав цвят, които само с един поглед те карат да ги целунеш, показват острота, живост и великодушие, само ако възлите са малко нещо белязани. Жени с такива ръце презират сантименталните, въздишащи винаги по тях поклонници. Тяхната склонност и любов може да спечели само един богато духовит мъж, който борави с много хумор и шеги. Една силна палма на конически пръсти и малък палец означава, че притежателната на такава женска ръка има наклонност към риторика и логика. Мъжът, който иска да се хареса на такава жена, трябва да й държи насреща една пламенна любовна реч и въобще да бъде с отлично красноречие. Една тясна еластична палма с изострени нежни пръсти и малък палец показва една особена леност и равнодушие. Такива жени се оставят да ги завладеят повече с сърцето и характера, отколкото с духа и разума. Те обръщат слабо внимание върху условните задължения на живота.
към текста >>

Често се срещат такива ръце у женския пол и даже не само в ония кръгове, които по рождение са богати и изложени на наслади и безделие, но още и у онези жени, които под названието „Месалина“ припечелват своята печална слава. Фиг.
Това, което е казано за смесения тип на артистично-елементарната и духовно- елементарната ръка, важи с малки видоизменения също и за женската ръка. На търговеца, който има нужда от една пъргава домакиня- подхожда повече притежателната на артистично-елементарната ръка, въпреки нейните грешки и слабости, отколкото онази с духовно-елементарна ръка, защото първата ще спомага да се уголемява имота му, когато втората, ако и да не прахосва, поне ще причини вреди със своята некадърност за всичко онова, което попада под сметка и теглилка. Също типът „удоволствена ръка“ може да се постави под смесената ръка. Тя е почти хубава и твърде ни напомя артистическия тип. Една такава ръка притежава също главните свойства със своята форма на установен характер, пръстите й са гладки и конически, дланта е почти широка и, ако я пипнем, ще забележим, че е извънредно мека и топла, качества, които издават нейната наклонност към безделие. Често се срещат такива ръце у женския пол и даже не само в ония кръгове, които по рождение са богати и изложени на наслади и безделие, но още и у онези жени, които под названието „Месалина“ припечелват своята печална слава. Фиг. 65 и 66 Най-сетне прибавяме и образите (фиг. 65 и 66) на една смесена женска ръка, (гледана от горе и от страни), която наистина прави благородно впечатление. Тази ръка, която донякъде прилича на артистичния тип, показва освен благо- родната наклонност към изкуство, още и идеалност и доброжелателство, но все пак и разсъдливост за нуждите на практическия живот и с това такава ръка заслужва да бъде модел за жените. (Следва). Окултните сили на растенията Новото естествено овощарство Досегашният способ за садене на овощни и други дръвчета и неговите резултати Общопознато е оплакването от овощните дръвчета, че не всяка година дават плод, а и самите плодове често биват червиви, нездрави, поради което голяма част от тях, недоузрели, изпадат по земята. Не по-малко бие в очи една обща болезненост на дръвчетата, отгледани по досегашния начин, вследствие на което, въпреки извънредните грижи, като: варосване на стеблата, пръскане с разни средства против болестите и неприятелите на овощните дръвчета, чистене на кората, разкопаване около корените, кастрене и други, въпреки всичкия този труд, те дават пак незадоволителни реколти, както по отношение на количеството!
към текста >>

в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр.
Слънцето в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както в , при нискостоящият, а в 2-а къща у първия —. както в у последния. в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро. в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н. по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие. На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII).
към текста >>

На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук.
по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие. На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII). — Те мълвят за неговите приятели на младини (XI), за спътницата в живота (VII), която ще свърже своя земен дял с неговия — за децата му (V), за приятелите му (XI), ала и за онези, които ще му противодействат в опитите му да върви напред (XII), и които ще употребят всичко, за да му сложат стъпици по пътя. Накрай, когато вече е познал благото и чемера на своя живот в всичката им пълнота, и ги е обгледал, тъй да се рече, от всякъде, застава той в тиха размисъл и се пита: туй ли е всичко, що животът можа да ми предложи, — няма ли нещо по-горно, свърши ли се с това? Та не бе ли смешно, дето се тъй бъхтах за всичко, което напокон ме остави пак тъй неутолен, както що бях, преди да го бях достигнал? И той се замисля върху въпросите на живота и смъртта (VIII) в последната половина на живота си (IV).
към текста >>

На 18 срещу 19, посред нощ сънувам, че зет ми потропа на прозореца на стаята ми, усмя ми се и ми каза: „сбогом, заминавам!
На 19 януари 1921 г. се помина приятеля ми В. П., учител в тукашната мъжка гимназия. Още в деня на тържественото му погребение неговия шурей ми разправи, в присъствие на свидетели, следната интересна телепатическа случка: „Бях от няколко дни на минералните бани (12 км. далеч от града). На 18 срещу 19, посред нощ сънувам, че зет ми потропа на прозореца на стаята ми, усмя ми се и ми каза: „сбогом, заминавам! “ Той беше качен на една малка кола с две колелета теглена от черен кон. Стреснах се, запалих свещта, погледнах си часовника, който отбелязваше точно 12 ч. 20 минути. Знаех, че зет ми е безнадеждно болен и си казах на ум: „ще да се е случило нещо с него.“ В същия момент се събуди и майка ми и ме попита: „като че ли някой потрака на прозореца? “ До сутринта не можах да заспя, мъчен от мисълта за съня и за неговото значение.
към текста >>

Когато бях юнкер във военното училище, сънувам една нощ, че дойде брат ми и ми каза: „сбогом, братко, аз умрях вече“.
Той се поминал точно в 12 ч. 20 минути посред нощ.“ Друг подобен случай. — Когато разправих между познати горния случай, запасния полковник С. К. ми каза: „не се чудя никак за това, защото за мене въпроса е решен — подобни случаи са в реда на нещата. Аз самия имам подобна опитност. Когато бях юнкер във военното училище, сънувам една нощ, че дойде брат ми и ми каза: „сбогом, братко, аз умрях вече“. Съня ми произведе толкова силно впечатление, че запомних точно датата и часа. Минаха дни, мина месец и едва тогава баща ми, чрез предварителни подготвяния, ми съобщи за смъртта на брата ми. Датата и часа бяха точно същите.“ Предизвестителен сън. Същият разказа и следната случка: „сънувал една нощ, че моето две годишно (тогава) дете се е поминало. На сутринта съобщих на жена си.
към текста >>

Но мамил съм се: той се нахвърли върху ми, обвинявайки ме, че го взимам за бог знай какъв, и че което видял, видял е и не приемаше никакви обяснения.
„Но, то е страшно, никоя нощ нямам мира, постоянно ми някой ходи из стаята, върти сабя, синджири и ножове дрънка, пули си очите, а какви очи, като разгорели въглени, зеленикави чак“. И дълбоко въздишайки, отриваше си избилият го пот по челото. Това ме изненада, тъй като моя колега никога в нищо не вярваше, беше светски човек, всичко взимаше леко, и сега такава еремиада3! Това не очаквах от него. Имайки пред вид, че той има изморени нерви, заех се да го раздумвам и да му обяснявам работата тъй, че това е сигурно някакъв сън или някаква илюзия. Но мамил съм се: той се нахвърли върху ми, обвинявайки ме, че го взимам за бог знай какъв, и че което видял, видял е и не приемаше никакви обяснения. Укротявах го както можах, разказвах му разни анекдоти, докато го склоних да си легне. Мен ми беше, обаче, неспокойно и дълго не можах да заспя. През нощта бях събуден от сън от страшните викове на своя приятел, който, избелил очи, бягаше из стаята като обсебен и търсеше некакво оръжие. Станах и чувам вън зад вратата силно блъскане и тропане. Веднага запалих свещта и тичам към вратата, която бе затворена; отворих я и гледам на вън, нито следа от некого; стаята ни имаше единствен вход откъм съседната стая, която беше също с единствен изход, затворена откъм антрето, а от антрето водеха дървени стъпала до двора.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства.
Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства. Никой не е бил искрен и доброжелателен държавник. Последиците от такива разбирания и от такава дейност не можеха да бъдат други освен такива, каквито ги виждаме сега: бивши министри с претенции на държавнически актив и на европейска известност, да бъдат съдени или публично поругавани и арестувани, разстройство в обществения и стопански живот на страната, непоносими условия за живот на всички трудещи се народни маси и пълна неизвестност на бъдещето. Целият народ страда и незнае какво го очаква на утрешния ден. И което е още по-печално: не се вижда никакъв лъч на надежда за спасение, мъгла е обвила умовете, страх е сковал сърцата. Междупартийните борби се разразяват с голямо остървенение и ожесточение, противниците нито могат да се разберат, нито могат да си простят, нито пък отстъпват доброволно от полесражението.
към текста >>

Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива.
Ще сполучи, най- сетне, да докара само жар върху собствената си глава. . . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда . . . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си?
към текста >>

да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа.
Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби? Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдейства за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради? Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика“, т. е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една, много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант“. . . Време е да настъпи едно общо отрезвяване. Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот. Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренни реформи в цялата обществена и държавна организация.
към текста >>

Невидима ръка с тез думи на нощта, Де всяка тайна ясна става за душата, Чертайше нейде там посреди тъмнината Човешкий грях велик пред Бог и небеса!
. . * * * Варавва, кат човек, внезапно сепнат в сън, Трепна. Стърчеше кръст зловещ, със кръв облян И с клинове забит в земята песъчлива. Огледа се — навред все бездна мълчалива. Небето бе разляно в пара и тъма, Де тягостно витай страхотна тишина; Дълбока слепота, смущенйе и уплаха Обвисва над града, над всяка твар и стряха; Йозофатът във плащ, саван и над Сион, И чуй се в тоя мрак на тежък укор тон; То беше адска нощ, нощ страшна и чемерна, Умора кат кошмар, от бурята по-черна — Бе стихнал всеки дъх и всеки шум в света. Невидима ръка с тез думи на нощта, Де всяка тайна ясна става за душата, Чертайше нейде там посреди тъмнината Човешкий грях велик пред Бог и небеса! Безмжлвност нощна, мрак, зловеща пустота, Кръст, гвоздеи, скали — туй бяха там съдии. Пред тоя страшен мрак, Варавва без закрила, Като че пред закона, стресна се тогаз, И, взрян в небе, викна: „не съм го сторил аз! “ * * * А сетне, призрак сам сред тоя мрак и бездни, Обзет от силен страх и цял во тръпки ледни, Пристъпи с плах вървеж към тоя страшен кръст. С наведена глава, превит, с пречупен кръст, Люлеян кат мачта, в играта на вълните, И сякаш запленен, със ужас във гърдите, От странните лъчи на тоя там мъртвец . . .
към текста >>

“ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби!
там сияй небе, тук зъби се грехът, Любов и мир е там, молитва сладка, тиха, Превърната в искра трескавицата лиха; Той болни оздрави и мъртви възкреси, Могъща твар е той, огрята със лъчи! А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах! — Пилат попитал мен тогаз, Кога лежах с глава, в стената прикована, Да беше той дошъл до влажната ми слама И каже тез слова: „прави си избор сам, Днес кръст ще дигнем пак, че празник е голям И теб или Христа ще сложим тамо ние; Кажи ми, звяр жесток, кой искаш да спасим? “ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби! Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен! Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита!
към текста >>

Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!...
Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1). В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци .
към текста >>

Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие.
В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци . мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора. Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие. Всеки сам си гради своя свят. Силата, с която градим, е мисълта. Защото мислите са сили. Ние градим със своите собствени мисли отвътре и с мислите, които привличаме отвън. Подобното подобно привлича.
към текста >>

Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог.
Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста. Затова всеки час ние създаваме нашия собствен рай н нашия собствен ад, а заедно с туй — раят и адът за цялото човечество. Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза. Това е изворът на всеки индивидуален живот, източникът на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща. Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог. Той твори, действа и владее чрез велики неизменни закони и сили; тези закони са всеобщи и ни заобикалят от всички страни. Всичко в света става по тези закони. Може да се каже, че във вселената не съществува нищо друго освен закони. Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена. От него и в него съществуват всички неща, както ап.
към текста >>

Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена.
Това е изворът на всеки индивидуален живот, източникът на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща. Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог. Той твори, действа и владее чрез велики неизменни закони и сили; тези закони са всеобщи и ни заобикалят от всички страни. Всичко в света става по тези закони. Може да се каже, че във вселената не съществува нищо друго освен закони. Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена. От него и в него съществуват всички неща, както ап. Павел казва: „в него живеем, движим се и съществуваме“. Той е животът на нашия живот, да, той е самият наш живот. Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме. Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен.
към текста >>

Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен.
Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена. От него и в него съществуват всички неща, както ап. Павел казва: „в него живеем, движим се и съществуваме“. Той е животът на нашия живот, да, той е самият наш живот. Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме. Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен. Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си. Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот. А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго.
към текста >>

Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили.
От него и в него съществуват всички неща, както ап. Павел казва: „в него живеем, движим се и съществуваме“. Той е животът на нашия живот, да, той е самият наш живот. Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме. Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен. Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си. Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот. А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот.
към текста >>

Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот.
Той е животът на нашия живот, да, той е самият наш живот. Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме. Ние участваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от Него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен. Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже божествените сили са безгранични то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си поставя, просто защото не познава себе си. Висшата истина в човешкия живот След като се съгласихме върху висшата истина във вселената, а именно, че зад всичко видимо съществува Бог, изворът на безкрайния живот, от когото всичко произтича, ние лесно ще намерим висшата истина в Човешкия живот. А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот. А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас. Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас.
към текста >>

Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек.
А тя е: да достигнем до живо познание на нашето единство с този безкраен живот и да се разкрием напълно за божественото течение, което се влива в нас. Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот. А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас. Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас. Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек. Що е богочовек? Това е човек, в когото са се проявили божествените сили. Такъв човек никой и нищо не може да ограничи; защото единствените ограничения, които има, са тези, които той сам поставя за себе си. Невежеството е най-опасен фактор, който ограничава мнозинството хора; те водят своето малко, дребнаво съществуване, просто защото не познават по-великия живот, към който са призвани. Те още не са познали идентичността на своето истинско аз с Бога.
към текста >>

Що е богочовек?
Това е великата основна истина в човешкия живот, защото в нея всичко се заключава, от нея следва всичко друго. Доколкото ние сме достигнали до живо познание на нашето единство с безкрайния живот и сме се разкрили на божественото течение, дотолкова ние събуждаме в себе си силите и свойствата на същия живот. А това просто значи, да познаем нашата истинска идентичност с великите, закони и сили, да наредим нашия живот в хармония с тях и да дадем възможност на най-висшите сили да се проявят чрез нас. Ние можем по незнание или нарочно да затваряме себе си за тези висши сили и тъй да затрудняваме тяхната проява чрез нас. Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек. Що е богочовек? Това е човек, в когото са се проявили божествените сили. Такъв човек никой и нищо не може да ограничи; защото единствените ограничения, които има, са тези, които той сам поставя за себе си. Невежеството е най-опасен фактор, който ограничава мнозинството хора; те водят своето малко, дребнаво съществуване, просто защото не познават по-великия живот, към който са призвани. Те още не са познали идентичността на своето истинско аз с Бога. Докогато считаме себе си за човеци, дотогава ще живеем като човеци и ще обладаваме силите на обикновения човек.
към текста >>

Те още не са познали идентичността на своето истинско аз с Бога.
Ние можем също така тъй живо да познаем единството на своето истинско аз с безкрайния живот, че напълно да се разкрием за божественото течение и за действията на тези висши сили и да станем това, което се нарича богочовек. Що е богочовек? Това е човек, в когото са се проявили божествените сили. Такъв човек никой и нищо не може да ограничи; защото единствените ограничения, които има, са тези, които той сам поставя за себе си. Невежеството е най-опасен фактор, който ограничава мнозинството хора; те водят своето малко, дребнаво съществуване, просто защото не познават по-великия живот, към който са призвани. Те още не са познали идентичността на своето истинско аз с Бога. Докогато считаме себе си за човеци, дотогава ще живеем като човеци и ще обладаваме силите на обикновения човек. Когато познаем, че сме богочовеци, тогава ще живеем като богочовеци и ще обладаваме силите на богочовека. Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога?
към текста >>

Когато познаем, че сме богочовеци, тогава ще живеем като богочовеци и ще обладаваме силите на богочовека.
Това е човек, в когото са се проявили божествените сили. Такъв човек никой и нищо не може да ограничи; защото единствените ограничения, които има, са тези, които той сам поставя за себе си. Невежеството е най-опасен фактор, който ограничава мнозинството хора; те водят своето малко, дребнаво съществуване, просто защото не познават по-великия живот, към който са призвани. Те още не са познали идентичността на своето истинско аз с Бога. Докогато считаме себе си за човеци, дотогава ще живеем като човеци и ще обладаваме силите на обикновения човек. Когато познаем, че сме богочовеци, тогава ще живеем като богочовеци и ще обладаваме силите на богочовека. Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога? Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното.
към текста >>

Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци.
Такъв човек никой и нищо не може да ограничи; защото единствените ограничения, които има, са тези, които той сам поставя за себе си. Невежеството е най-опасен фактор, който ограничава мнозинството хора; те водят своето малко, дребнаво съществуване, просто защото не познават по-великия живот, към който са призвани. Те още не са познали идентичността на своето истинско аз с Бога. Докогато считаме себе си за човеци, дотогава ще живеем като човеци и ще обладаваме силите на обикновения човек. Когато познаем, че сме богочовеци, тогава ще живеем като богочовеци и ще обладаваме силите на богочовека. Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога? Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят.
към текста >>

Можем ли ние да се съединим с Бога?
Те още не са познали идентичността на своето истинско аз с Бога. Докогато считаме себе си за човеци, дотогава ще живеем като човеци и ще обладаваме силите на обикновения човек. Когато познаем, че сме богочовеци, тогава ще живеем като богочовеци и ще обладаваме силите на богочовека. Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога? Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената.
към текста >>

Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко.
Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила. Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото — следствие. В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно. „Силата на словото“ — е буквално научен факт.
към текста >>

Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги.
Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения. Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа. Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник. Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа.
към текста >>

Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен.
Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник. Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition).
към текста >>

Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира.
Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец. Отначало този глас божи говори не тъй ясно. Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен. Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот.
към текста >>

Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот.
Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец. Отначало този глас божи говори не тъй ясно. Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен. Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божественият живот се проявява напълно, безпрепятствено. Духат влияе на тялото.
към текста >>

Тази вяра или това живо познание на нашето единство с Бога, дава възможност да се излее в нас божествения живот, който ще ни освободи от всички болести и недъзи.
Методите, колкото и различни по име, почиват на едни и същи закони, които и днес, както и преди две хиляди години, действат, само че ние не ги познаваме. Силата на мисълта и жизнената сила са твърде могъщи в своите действия. При всяка болест ние можем практически да използваме тези велики сили и да лекуваме себе си и другите по този метод на религиозните учители и техните първи ученици. Как? Първо, както споменах и по-преди, е нужна вяра или живо познание на своето единство с безкрайния Дух. Вяра без съмнение и знание живо, което да бъде плът и кръв. Тази вяра или това живо познание на нашето единство с Бога, дава възможност да се излее в нас божествения живот, който ще ни освободи от всички болести и недъзи. Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия. Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота. Той е живот на моя живот,. Той е самия мой живот. Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест.
към текста >>

което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила.
Не чрез изучване на болестите и техните признаци, а чрез постоянно и живо съзнавания идеал на съвършено здраве и хармония, ние ще достигнем и ще осъществим пълното здраве. Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят. Веселото сърце е най-доброто лекарство. „Бъдещият лекар ще цери не толкова тялото с лекарства, отколкото душата с правила“. Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и физическата бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз. което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила. Защото Бог е Дух, който не знае болест. А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“. „Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс. 37, 4). Остави вярата, че бъдещето ще ти донесе добро; влез сега в истинския живот и ти ще достигнеш и осъществиш още сега всички блага.
към текста >>

Защото Бог е Дух, който не знае болест.
Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят. Веселото сърце е най-доброто лекарство. „Бъдещият лекар ще цери не толкова тялото с лекарства, отколкото душата с правила“. Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и физическата бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз. което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила. Защото Бог е Дух, който не знае болест. А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“. „Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс. 37, 4). Остави вярата, че бъдещето ще ти донесе добро; влез сега в истинския живот и ти ще достигнеш и осъществиш още сега всички блага. Кратко изложил; П.
към текста >>

А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“.
Веселото сърце е най-доброто лекарство. „Бъдещият лекар ще цери не толкова тялото с лекарства, отколкото душата с правила“. Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и физическата бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз. което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила. Защото Бог е Дух, който не знае болест. А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“. „Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс. 37, 4). Остави вярата, че бъдещето ще ти донесе добро; влез сега в истинския живот и ти ще достигнеш и осъществиш още сега всички блага. Кратко изложил; П. Г. Пампоров.
към текста >>

По този начин той е същевременно научен и религиозен, като избягва от една страна, тесния догматизъм на материализма, а от друга страна, еднакво осъдителния догматизъм на богословието, който е дискредитиран от модерната наука.
Би било дръзко (в обикновения смисъл на думата) да се етикетира Сър Оливър Лодж с некои от нагодените философски термини. Такива класификации са рядко задоволителни ; и в случая на едного, който търси по-скоро научна истина, отколкото каква да е свързана философска система, те са, може би, неприложими Но може да е позволено да смятаме Сър Оливър Лодж като показател на един здрав и, уравновесен мистицизъм. Строг в своето поддържане на един чисто научен метод, безгранично оптимистичен в своето прозрение на възможностите на познанието и неговите полезни приложения (както в електрифицирането на житото, разпръсването на мъглата, контролирането на времето), той е все още способен да вниква под повърхността на явленията и да признава духовните фактори като по-реалните неща — да признава, че видимите неща са временни, а невидимите — вечни. Той вярва, по силата на научна очевидност, в преживяването на човешката личност след преминаване кризата на телесната смърт ; в напредъка, безкрайно продължаващ се към една невъобразимо далечна цел; и той постулира (т. е. смета като очевидна сама по себе си) съществената доброта на космоса: вселената съществува гостоприемно за благото на душите. По този начин той е същевременно научен и религиозен, като избягва от една страна, тесния догматизъм на материализма, а от друга страна, еднакво осъдителния догматизъм на богословието, който е дискредитиран от модерната наука. Д-р Артър Хил Списък на главните съчинения на Сър Оливър Лодж, излезли до април 1911 година: 1. Reason and Belief (разум и вqра). 2. Man and the Universe (човека и вселената). 3. Le survival of Man (преживяването на човека след смъртта). 4. The Substance of Faith allied With science (същността на вярата в свръзка с науката). 5.
към текста >>

Може би никога в историята на изнамерванията да не е бивал случай по-романтичен, отколкото запознаването, по едно странно стечение на обстоятелствата, на тая богата жена, със широк дух, и наклеветения гений.
Тогава той разрушил голямо число от своите чудни образци и взел твърдото решение, в случай че бъде осъден на затвор, да затворят само трупа му“. Едип ден, когато ще бъде възможно да се пише историята на неговите открития и изнамервания, то в ничие мъченичество на гения не ще има нещо по-патетично, отколкото това на John Worre Keely. Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт на 19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията на природата, за да поднесе на подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го освободят от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието на грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света на учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост на великите мисли на Keely; че в всички среди на търговията, на спекулацията, на литературата, на изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби. И на една жена, а не на мъж ще се дължи вечната чест, че се е притекла на помощ на Keely и така е попречила на човечеството да падне още веднъж, заставяйки един човек на гения да умре от гладна смърт. Името на тая жена ще се предаде на бъдните поколения неразделно с откритията на Keely. Може би никога в историята на изнамерванията да не е бивал случай по-романтичен, отколкото запознаването, по едно странно стечение на обстоятелствата, на тая богата жена, със широк дух, и наклеветения гений. От него момент тя е станала не само негова благодетелка, но също тъй и негова сътрудничка, негова вярна приятелка и негова безстрашна защитница. С изключение на тая приятелка, всички други, които са се занимавали с откритията на Keely, са ги разглеждали изключително от гледна точка на тяхната търговска стойност. И не е за чудене, че науката е вече слязла в наши дни до положението на служителка на индустрията, а религията — ласкателна и сервилна съпътница на науката. Откритията на Keely спомогнаха да познаем природата и нейните закони, а в туй отношение успеха им е пълен. Книгата, в която той обяснява системата си, сега е под печат.
към текста >>

Съвременните открития и изнамервания са породили търговската и икономическа система, чието неизбежно последствие се явява уголемяването на бездната, която отделя бедните от богатите, нещо което разделя обществото на два полюса, на които антагонизма има дълбоките си корени в човешката природа.
Предимствата от парата, тeхническото усъвършенстване са станали притежание само в ръцете на едно малцинство. С всеки нов ден, конкуренцията става все по-безмилостна, трудът все по-суров и по-продължителен, човекът все повече и повече сведен до положението на жива машина, роб на механиката и на обществените институции. В нашето време на парните машини един работник е по малко свободен, отколкото роба през древността. Само в едно отношение той има предимство пред него: че е напълно свободен да умре от глад, или пък да изсмучи до последна капка жизнените си сокове, когато и смъртта ще се смили над него; това е то неговото предимство, на което господарят на роба би му отрекъл да се радва. При това Keely мисли, че неговите открития ще установят изгубеното равновесие. Съвременните открития и изнамервания са породили търговската и икономическа система, чието неизбежно последствие се явява уголемяването на бездната, която отделя бедните от богатите, нещо което разделя обществото на два полюса, на които антагонизма има дълбоките си корени в човешката природа. Тоя антагонизъм, който всяка година все повече се усилва, ни води прямо към социална революция, чиято дата ще се приближи или отдалечи съобразно бързината, с която просветата прониква в масите. Може-би няма нито един мислител, който днес да не предвижда тая велика социална катастрофа през време на която днешните политически и социални устои ще бъдат просто пометени. И тъй като изглежда, че откритията на Keely се стремят да развият човешката мощ над природата в същото направление, в което тя се е развивала и натрупвала през последните сто години, то ако моралните подбуди не вдъхновяват нейното упражнение, тя ще произведе толкова зло, колкото и добро; тя ще може еднакво да бъде употребена както от човек с добри намерения, така и със зли. Грамадната власт, която подобни изнамервания биха дали върху живота и човешките съдбини, ще се заграби от едно нищожно малцинство, което държи вече в ръцете си резултатите от другите изнамервания и открития, т. е. от ръцете на капиталистите, и, при настоящето състояние на нашите институции, това малцинство би господствало почти с абсолютна власт над грамадното мнозинство, което живее от труда си.
към текста >>

Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара).
от ръцете на капиталистите, и, при настоящето състояние на нашите институции, това малцинство би господствало почти с абсолютна власт над грамадното мнозинство, което живее от труда си. Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството. То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара). Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората.
към текста >>

Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път.
Жени, с които са правени опити за възвръщане паметта им, са произнасяли имена и спомени мъжки, и не само спомени на думи, но и с знаци неоспорими, като точни дати и даже посочване на полка, дето жената, в битността си на мъж, е квартирувала на гарнизон, много пъти изменян от онова време насам, но което е могло да се провери точно. Човешкото същество приема пола по мотиви, които зависят от неговата еволюция. Когато става мъж, приема по-голямата част от отговорността, а когато приема по-мъчния живот на жената, това е, както казва един субект, затуй, защото е злоупотребил със жените и затова иска да изстрада на свой ред същото, с което е измъчил другите, да пролее сълзите, за проливането на които той е станал причина. Справедлива е тая теория, потвърдена от фактите. Тя е материализация на онова божие слово, което иска, всякой да получи според делата си. Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени. Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога. Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила.
към текста >>

Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени.
Когато става мъж, приема по-голямата част от отговорността, а когато приема по-мъчния живот на жената, това е, както казва един субект, затуй, защото е злоупотребил със жените и затова иска да изстрада на свой ред същото, с което е измъчил другите, да пролее сълзите, за проливането на които той е станал причина. Справедлива е тая теория, потвърдена от фактите. Тя е материализация на онова божие слово, което иска, всякой да получи според делата си. Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени. Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога. Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила. И те не искат нищо по-вече, освен да ни служат за ръководители и да ни останат приятели. Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение.
към текста >>

Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога.
Справедлива е тая теория, потвърдена от фактите. Тя е материализация на онова божие слово, което иска, всякой да получи според делата си. Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени. Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога. Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила. И те не искат нищо по-вече, освен да ни служат за ръководители и да ни останат приятели. Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност.
към текста >>

Последните са били направени с голям успех и са дали богат материал на дружеството за психически изследвания.
На такъв ясен фон са могли да бъдат видени всички проявления. Наредени били всички необходими приспособления и взети били всички мерки, за да се избегне всяка измама и подозрение. В рапорта на г. Карингтон са дадени снимки на залата и уредите, посочена е тежината на последните. Даже и г-жа Еузапиа Паладино е била претегляна преди и след сеансите. Последните са били направени с голям успех и са дали богат материал на дружеството за психически изследвания. ------------------- 1) Между членовете-основатели на това дружество фигурира и заминалият брат Д-р Миркович, бивш редактор на някогашното българско списание за психически издирвания, „Нова Светлина“, в Сливен. Духовна опитност Един ключ от ориенталската кабала. — Ръката на Фатиме. Жозеф Балсамо, граф Калиостро*). е роден в Палермо през 1713 г., посетил Египет, Арабия, Персия, Малта, Родос, островите на Архипелага и Рим, и навсякъде е придобил науки, които му осигуриха репутация з изкуството на оракулите.
към текста >>

Щастие, богатство, женитба. 6.
Таблица на отговорите: 1. Страст, амбиция, усърдие. 2. Разрушение, смърт, катастрофа. 3. Мистицизъм, платоническа любов, мечтание. 4. Дързост, щедрост, могъщество. 5. Щастие, богатство, женитба. 6. Усъвършенстване, работа. 7. Непорочност в чувство, умозрение. 8. Любов към справедливостта, честност. 9. Неусъвършенствания и теглила, мъки, атентат. 10. Изпълнение, правда, бъдеще щастие. 11.
към текста >>

Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
Получи се в редакцията ни брой 10, съдържащ, между другото, статии от Анни Базант, Е. П. Блаватска, Д-р Франц Хартман и др. 2. „Сутринни лъчи“, стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки“, стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения,които заслужват да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тая връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства! и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият.
към текста >>

Два ангела нежни с криле белоснежни по небо летят... * Из светли селения те пеят хваления и Бога зоват.
и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият. Из „Сутринни лъчи“: 1. Два ангела нежни с криле белоснежни по небо летят... * Из светли селения те пеят хваления и Бога зоват. * Мир вечен, вечна красота, о, нека, Боже, да трепти, навред, от край до край, в света все тази песен да ехти. * „Мир вечен, вечна красота, о, нека, Боже, да звучи от слънце, месец и звезди все тази песен да ехти: мир вечен, вечна красота“. II. Детенце мило, дай свещта и в този кът я ти сложи: че вятър вън се развилнял — свещта ще угаси. * Детенце нежно, чуй съвет, сърцето си прикрий: грехът се вънка развилнял — без жал ще го сломи . . .
към текста >>

Проникнал в сенките на нейни ден той пак отмина я нехаен, — за нея все така незнаен.
IV Тука е тихо. Седни да починем на кипарисите сънни в дъхът. Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часът. * Той е обрал на цветята мечтите, — с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, — дивната нощ ще ни грей обичта. V Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден той пак отмина я нехаен, — за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стъмените скали. VI Планински мили цветенца — на слънце бяха ви посели светите божии ръце, И вие бяхте му запели псалома тих на хубостта. И вмиг градушка сви жестока и ви обрули радостта — и бляна тя смути на Бога... VII Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя оцежда: през нея младия ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян — душата й той разговаря. * От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелства за висока литературна култура. Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга.
към текста >>

И вмиг градушка сви жестока и ви обрули радостта — и бляна тя смути на Бога... VII Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя оцежда: през нея младия ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян — душата й той разговаря.
* Той е обрал на цветята мечтите, — с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, — дивната нощ ще ни грей обичта. V Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден той пак отмина я нехаен, — за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стъмените скали. VI Планински мили цветенца — на слънце бяха ви посели светите божии ръце, И вие бяхте му запели псалома тих на хубостта. И вмиг градушка сви жестока и ви обрули радостта — и бляна тя смути на Бога... VII Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя оцежда: през нея младия ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян — душата й той разговаря. * От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелства за висока литературна култура. Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга. И двете български поетеси, обаче, обръщат малко внимание на съвършенството на стихотворната форма: на много места има технически грапавини,които можеха да се избегнат. Но като оставим на страна тоя несъществен недостатък, ние можем само да им пожелаем да се предадат на по активна духовна дейност, за да почерпят от неизчерпаемия склад, на битието по вече мистична правда и повече красота и радост. . . 3.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му.
Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“. Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо управление, т. е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма. Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
към текста >>

Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов ... Виж как трепти в зари и ревността на Бога — не би ли той, с гняв и гръм, те поразил?
... 28. V. 1923. НЕЗАБРАВКА Защо се появи на пътя ми, пред мен. о жив и цъкнал блян? — Не си ли синьото око на майски ден?... Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов ... Виж как трепти в зари и ревността на Бога — не би ли той, с гняв и гръм, те поразил? О блян, ако не бях те любил толкоз много, за да цъфтиш безкрай, аз бих те намразил! Но, свидно цвете, ще увехнеш някой ден, и твоят прах безцен ще тлее в някой кът душевен, съкровен .. . 6.V. 1923. ОТКРИЙ СЕ! . . .
към текста >>

Бог е извора на безкрайната любов и щом се съединим с Него, ще бъдем изпълнени с любов и ще виждаме доброто във всички.
Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява Царството Божие на земята. Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония. Следователно, ако ние съзнаваме живо общността и единството с безкрайния живот, ако виждаме само божественото, доброто във всичко, което ни обкръжава, тогава ще бъдем в състояние да обичаме, и по този начин да бъдем в хармония с висшите сили и да придобиваме висшите блага. Бог е извора на безкрайната любов и щом се съединим с Него, ще бъдем изпълнени с любов и ще виждаме доброто във всички. А добро има във всеки човек, колкото и низко да е паднал. Зад променливото и временното аз стои божественото аз, което е едно с нас и с Бога. Ние можем още сега да живеем всред общество от богове. Всички хора, с които се срещане, носят божественото аз. И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите.
към текста >>

Зад променливото и временното аз стои божественото аз, което е едно с нас и с Бога.
Любовта прави от живота рай, тя въдворява Царството Божие на земята. Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония. Следователно, ако ние съзнаваме живо общността и единството с безкрайния живот, ако виждаме само божественото, доброто във всичко, което ни обкръжава, тогава ще бъдем в състояние да обичаме, и по този начин да бъдем в хармония с висшите сили и да придобиваме висшите блага. Бог е извора на безкрайната любов и щом се съединим с Него, ще бъдем изпълнени с любов и ще виждаме доброто във всички. А добро има във всеки човек, колкото и низко да е паднал. Зад променливото и временното аз стои божественото аз, което е едно с нас и с Бога. Ние можем още сега да живеем всред общество от богове. Всички хора, с които се срещане, носят божественото аз. И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите. Божественото съзнание се събужда само чрез любов, която е тъй могъща, че влияе на всичко, което ни обкръжава. Мъдрост и вътрешно просветление Бог е духът на безкрайната мъдрост и доколкото ние се разкриваме за него, разкриваме се и за висшата мъдрост.
към текста >>

Ние можем още сега да живеем всред общество от богове.
Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония. Следователно, ако ние съзнаваме живо общността и единството с безкрайния живот, ако виждаме само божественото, доброто във всичко, което ни обкръжава, тогава ще бъдем в състояние да обичаме, и по този начин да бъдем в хармония с висшите сили и да придобиваме висшите блага. Бог е извора на безкрайната любов и щом се съединим с Него, ще бъдем изпълнени с любов и ще виждаме доброто във всички. А добро има във всеки човек, колкото и низко да е паднал. Зад променливото и временното аз стои божественото аз, което е едно с нас и с Бога. Ние можем още сега да живеем всред общество от богове. Всички хора, с които се срещане, носят божественото аз. И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите. Божественото съзнание се събужда само чрез любов, която е тъй могъща, че влияе на всичко, което ни обкръжава. Мъдрост и вътрешно просветление Бог е духът на безкрайната мъдрост и доколкото ние се разкриваме за него, разкриваме се и за висшата мъдрост. Бъди верен на себе си и на Божия глас в тебе — няма по-важна и по пълна със значение заповед за всички хора от тази.
към текста >>

Мъдрост и вътрешно просветление Бог е духът на безкрайната мъдрост и доколкото ние се разкриваме за него, разкриваме се и за висшата мъдрост.
Зад променливото и временното аз стои божественото аз, което е едно с нас и с Бога. Ние можем още сега да живеем всред общество от богове. Всички хора, с които се срещане, носят божественото аз. И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите. Божественото съзнание се събужда само чрез любов, която е тъй могъща, че влияе на всичко, което ни обкръжава. Мъдрост и вътрешно просветление Бог е духът на безкрайната мъдрост и доколкото ние се разкриваме за него, разкриваме се и за висшата мъдрост. Бъди верен на себе си и на Божия глас в тебе — няма по-важна и по пълна със значение заповед за всички хора от тази. Чрез тази вяра в себе си, а не в книги, учители, институти, се достига до висшата мъдрост. Интуицията е верен ръководител по пътя на доброто. „Мъдростта е познание на Бога“. Тя стои по горе от знанието.
към текста >>

„Мъдростта е познание на Бога“.
Божественото съзнание се събужда само чрез любов, която е тъй могъща, че влияе на всичко, което ни обкръжава. Мъдрост и вътрешно просветление Бог е духът на безкрайната мъдрост и доколкото ние се разкриваме за него, разкриваме се и за висшата мъдрост. Бъди верен на себе си и на Божия глас в тебе — няма по-важна и по пълна със значение заповед за всички хора от тази. Чрез тази вяра в себе си, а не в книги, учители, институти, се достига до висшата мъдрост. Интуицията е верен ръководител по пътя на доброто. „Мъдростта е познание на Бога“. Тя стои по горе от знанието. Първото условие за достигане мъдрост е да бъдем възприемчиви като децата, отворени за всичко ново и да не стоим сляпо на своето мнение, само защото то е общоприето. Искреност и смирение са нужни, да надрастем всички суеверия и предразсъдъци. Религиозните, научните, политическите и обществените предразсъдъци, както и умственото високомерие и предвзетост, са пречки за достигане на мъдростта. Убийство върши всеки, който втълпява стари понятия и възгледи и с туй прегражда пътя за възприемане на истината, на новото.
към текста >>

Истинските учители посочват само начина за самопознание и осъществяване единството с Бога.
Искреност и смирение са нужни, да надрастем всички суеверия и предразсъдъци. Религиозните, научните, политическите и обществените предразсъдъци, както и умственото високомерие и предвзетост, са пречки за достигане на мъдростта. Убийство върши всеки, който втълпява стари понятия и възгледи и с туй прегражда пътя за възприемане на истината, на новото. Мъдростта трябва да се постигне непосредствено чрез единение с безкрайното и чрез самоочистване. Тя не се предава чрез посредници. Истинските учители посочват само начина за самопознание и осъществяване единството с Бога. Истината, мъдростта освобождава хората. Този, който замръзне на едно место, спира своето духовно растене. Така е с всекиго, който се отдели от първоизточника и живее само за себе си. Второто условие за достигане мъдростта е да се заменят всички желания с едничкото желание и решение: да се познае и осъществи истината, да се живее в хармония с висшите закони. Това е законът в духовния живот.
към текста >>

„Нищо няма по-сигурно от Бога.
В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас. Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ. От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън. Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух. Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“. Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир.
към текста >>

Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън.
От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън. Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух. Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“. Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“.
към текста >>

Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“.
Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън. Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух. Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“. Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа. „Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“.
към текста >>

„Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“.
Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“. Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа. „Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир. Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен.
към текста >>

Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир.
Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа. „Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир. Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него.
към текста >>

Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него.
Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа. „Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир. Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас.
към текста >>

Даже смъртта на близките ни не ще нарушава душевния ни мир, защото ще знаем, че тя не е унищожение, а само събличане на една дреха (физическо облекло) и че колкото сме по-развити и по тясно свързани с Бога, толкова повече ще имаме възможности да общуваме съзнателно с умрелите.
Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас. Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко. Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни безпокоят, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме спокойни и невъзмутими. „Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни отношения и на дължимото место.“. Даже смъртта на близките ни не ще нарушава душевния ни мир, защото ще знаем, че тя не е унищожение, а само събличане на една дреха (физическо облекло) и че колкото сме по-развити и по тясно свързани с Бога, толкова повече ще имаме възможности да общуваме съзнателно с умрелите. С спокоен дух ще можем да кажем, «е това, което лежи в погребалния ковчег, не заслужава нито една сълза: то е само една мидена черупка, от която бисера е взет. Тоя бисер е душата. „Всички неща дохождат към нас, когато се разкрием за тях“. Когато се изпълним с този дух на мира, ние ще разливаме мир наоколо си. където и да ходим, и по този начин ще бъдем благословение за ближните.
към текста >>

Милиони хора живеят в постоянно робство на страха, на страха от недостиг, от загуба на богатство, на страха от болест и смърт.
И обратно: мислите на недоверие, съмнение, страх донасят слабост и неуспех. С вяра всичко се постига. Без вяра нищо велико не може да се извърши. Хиляди хора боледуващи, страдащи, скърбящи биха намерили здраве, мир. щастие, радост, ако знаеха да изменят причините, които донасят тези последици, ако въведат ред и хармония в мислите си и осъществят единството с безкрайното. Милиони хора живеят в постоянно робство на страха, на страха от недостиг, от загуба на богатство, на страха от болест и смърт. А именно страха да изгубим любовта, парите или живота е сигурно средство да се случи тази загуба. „Нищо не се печели чрез страха, но напротив всичко може да се изгуби.“ Но, възразяват, има боязливи натури. Това не е вярно. Причината на страха е в туй, че не познаваме себе си и не използваме истинските си сили. Ако ние се убедим, че не можем да надделеем на страха, това и ще стане.
към текста >>

Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони.
Причината на страха е в туй, че не познаваме себе си и не използваме истинските си сили. Ако ние се убедим, че не можем да надделеем на страха, това и ще стане. Виргили казал: „ще победят тези, които са убедени, че ще победят“. Утвърди се на мисълта, че можеш да победиш страха, и силата в тебе ще расте: тя и ще преодолее страха. Защото ти ще привлечеш от мисловния свят сродни мисли. Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила.
към текста >>

Защото „няма нищо по сигурно от Бога“.
Ако ние се убедим, че не можем да надделеем на страха, това и ще стане. Виргили казал: „ще победят тези, които са убедени, че ще победят“. Утвърди се на мисълта, че можеш да победиш страха, и силата в тебе ще расте: тя и ще преодолее страха. Защото ти ще привлечеш от мисловния свят сродни мисли. Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ.
към текста >>

Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас.
Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“. Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света. Има физически много по-силни животни, но човек с умствените и духовни сили, когато ги постави в действие, става господар на света. Чудесата, за които се говори във всички свещени книги, са дела на хора, които са познали своето единство с Бога и затова са проявявали висши сили и действали по висшите закони, не познати за обикновените хора.
към текста >>

За Бога всичко е възможно“.
Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“. Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света. Има физически много по-силни животни, но човек с умствените и духовни сили, когато ги постави в действие, става господар на света. Чудесата, за които се говори във всички свещени книги, са дела на хора, които са познали своето единство с Бога и затова са проявявали висши сили и действали по висшите закони, не познати за обикновените хора. Последните ги считат за свръхестествени, обаче същите чудеса и те ще могат да вършат, когато осъществят хармонията с безкрайното.
към текста >>

Тайната на силата е в съединението ни с Бога.
„Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“. Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света. Има физически много по-силни животни, но човек с умствените и духовни сили, когато ги постави в действие, става господар на света. Чудесата, за които се говори във всички свещени книги, са дела на хора, които са познали своето единство с Бога и затова са проявявали висши сили и действали по висшите закони, не познати за обикновените хора. Последните ги считат за свръхестествени, обаче същите чудеса и те ще могат да вършат, когато осъществят хармонията с безкрайното. Значи, тук няма нищо свръхестествено — в смисъл: противно на законите на природата — а има само непознаване на сили и закони, които, за да се познаят, изискват съединение с безкрайната сила.
към текста >>

Чудесата, за които се говори във всички свещени книги, са дела на хора, които са познали своето единство с Бога и затова са проявявали висши сили и действали по висшите закони, не познати за обикновените хора.
Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“. Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света. Има физически много по-силни животни, но човек с умствените и духовни сили, когато ги постави в действие, става господар на света. Чудесата, за които се говори във всички свещени книги, са дела на хора, които са познали своето единство с Бога и затова са проявявали висши сили и действали по висшите закони, не познати за обикновените хора. Последните ги считат за свръхестествени, обаче същите чудеса и те ще могат да вършат, когато осъществят хармонията с безкрайното. Значи, тук няма нищо свръхестествено — в смисъл: противно на законите на природата — а има само непознаване на сили и закони, които, за да се познаят, изискват съединение с безкрайната сила. Така че от самите нас зависи дали да бъдем силни или слаби, до толкова доколкото живо познаваме и осъществяваме великата истина на човешкия живот. Често се говори за влиянието на околните условия, на средата. Вярно е, че средата влияе, но човек би трябвало не да се влияе, а той да влияе на средата — а това той може винаги, ако помни своето висше аз, назначението си и ако въдворява хармония с безкрайното.
към текста >>

„Ръководството в твоя живот трябва да принадлежи само на Бога и тебе, а не и на хората“.
Тогава бъди сам със себе си.“ Не се причислявай към никоя класа, особено към класата на ония, които се водят като овце. Ако запазиш своята индивидуалност, ти ще бъдеш господар на себе си и ще разпространяваш добри и здрави влияния. Ти не ще бъдеш жертва на условности и, както героя, ще бъдеш уважаван от всички хора, без разлика на класа и положение. „Най-добрата политика е винаги и всякъде да останеш верен на себе си,, тогава и ще бъдеш полезен за другите“; а не както някои твърдят — да изневеряваш на себе си, за да се приспособяваш към средата. Щом се водим само от висшето, тогава ние се освобождаваме от страха пред мнението на другите. „Ръководството в твоя живот трябва да принадлежи само на Бога и тебе, а не и на хората“. Намери своя център в безкрайното и търсенето на ефекти — признак на слабост — ще изчезне. Тогава ще се проявява в твоя живот величава простота и цялост. „Този е велик, който е такъв по природа, а не ни напомня не- кого другиго.“ Тези, които са съзнали своето висше аз, изглежда, че малко работят. Но това само изглежда. В действителности чрез него действат висшите сили.
към текста >>

Тези чувства и настроения трябва да правят човека по-добър и по-богат вътрешно.
Помни само едно правило: гледай само в своето сърце и тогава пиши. Бъди истинен, бъди безстрашен и верен на това, което ти заповядва вътрешното аз. Помни, че цената на това, което пишеш, е такава, каквато ценност и ти сам представляваш“. Духът на автора е, а не само външната форма, която действа при четенето и обусловя 30 на сто от успеха. А този дух се чувства не толкова в редовете, колкото между редовете, в чувствата и настроенията, които възбужда четенето на една книга. Тези чувства и настроения трябва да правят човека по-добър и по-богат вътрешно. Не според старите и общопризнати правила е нужно да пишеш, а самият живот трябва да вее през твоята книга, защото днес е нов ден, който иска ново — „повече миризма на ела и бръмчене на пчели“ — повече живот. Бъди сътрудник, съработник на Бога, верен на неговия глас, и ти ще бъдеш велик. Проповедник или религиозен учител ли си? Остави религиозните догми, обреди и пр. — те са човешко дело, което сковава духа — и се разтвори за божественото дихание.
към текста >>

Бъди сътрудник, съработник на Бога, верен на неговия глас, и ти ще бъдеш велик.
Помни, че цената на това, което пишеш, е такава, каквато ценност и ти сам представляваш“. Духът на автора е, а не само външната форма, която действа при четенето и обусловя 30 на сто от успеха. А този дух се чувства не толкова в редовете, колкото между редовете, в чувствата и настроенията, които възбужда четенето на една книга. Тези чувства и настроения трябва да правят човека по-добър и по-богат вътрешно. Не според старите и общопризнати правила е нужно да пишеш, а самият живот трябва да вее през твоята книга, защото днес е нов ден, който иска ново — „повече миризма на ела и бръмчене на пчели“ — повече живот. Бъди сътрудник, съработник на Бога, верен на неговия глас, и ти ще бъдеш велик. Проповедник или религиозен учител ли си? Остави религиозните догми, обреди и пр. — те са човешко дело, което сковава духа — и се разтвори за божественото дихание. Когато ти го почувстваш, тогава ще схванеш същността на религията и ще можеш да посочиш пътя на живота на другите. „Единството с Отца“ е основната истина в Христовото учение, която Исус е осъществил в своя живот и поради която той е станал Христос Спасител Помазаник, Богочовек, който е създал нова епоха в историята.
към текста >>

„Единството с Отца“ е основната истина в Христовото учение, която Исус е осъществил в своя живот и поради която той е станал Христос Спасител Помазаник, Богочовек, който е създал нова епоха в историята.
Бъди сътрудник, съработник на Бога, верен на неговия глас, и ти ще бъдеш велик. Проповедник или религиозен учител ли си? Остави религиозните догми, обреди и пр. — те са човешко дело, което сковава духа — и се разтвори за божественото дихание. Когато ти го почувстваш, тогава ще схванеш същността на религията и ще можеш да посочиш пътя на живота на другите. „Единството с Отца“ е основната истина в Христовото учение, която Исус е осъществил в своя живот и поради която той е станал Христос Спасител Помазаник, Богочовек, който е създал нова епоха в историята. Той е казал: „който вярва в мене, делата, които аз правя, и той ще прави, и по-големи от тези ще прави (Йоан — 14, 12)“. „Един пръв е победил, след него всички можем да победим.“ Но докато не почувстваш диханието на живия Бог, на духа, който оживотворява не отнемай времето на хората. Ти трябва сам непосредствено да почувстваш божието присъствие, за да бъдеш властен проповедник. Днешните проповедници приготвят хората за смъртта. Но казано е: не прави никога второто преди първото.
към текста >>

„Един пръв е победил, след него всички можем да победим.“ Но докато не почувстваш диханието на живия Бог, на духа, който оживотворява не отнемай времето на хората.
Остави религиозните догми, обреди и пр. — те са човешко дело, което сковава духа — и се разтвори за божественото дихание. Когато ти го почувстваш, тогава ще схванеш същността на религията и ще можеш да посочиш пътя на живота на другите. „Единството с Отца“ е основната истина в Христовото учение, която Исус е осъществил в своя живот и поради която той е станал Христос Спасител Помазаник, Богочовек, който е създал нова епоха в историята. Той е казал: „който вярва в мене, делата, които аз правя, и той ще прави, и по-големи от тези ще прави (Йоан — 14, 12)“. „Един пръв е победил, след него всички можем да победим.“ Но докато не почувстваш диханието на живия Бог, на духа, който оживотворява не отнемай времето на хората. Ти трябва сам непосредствено да почувстваш божието присъствие, за да бъдеш властен проповедник. Днешните проповедници приготвят хората за смъртта. Но казано е: не прави никога второто преди първото. Нужни ни са проповедници на живота, та като знаем как да живеем, ние ще знаем и как да умрем. Но първото е: как да живеем.
към текста >>

Религията ще съществува докато съществува Бог и душа.
Ти трябва сам непосредствено да почувстваш божието присъствие, за да бъдеш властен проповедник. Днешните проповедници приготвят хората за смъртта. Но казано е: не прави никога второто преди първото. Нужни ни са проповедници на живота, та като знаем как да живеем, ние ще знаем и как да умрем. Но първото е: как да живеем. Религията ще съществува докато съществува Бог и душа. Тя не може да умре, защото едва сега почва да се ражда висшата си форма. Ще изчезнат много обреди, догми, церемонии, ще отпаднат както сухите листа на пролет, щом лъхне диханието на Бога. Когато се появят новите проповедници, които са почувствали хармонията и красотата, тогава църквите ще се препълнят със слушатели. Не ни са нужни нови откровения, нужно е само да ни се открие духа на живия Бог. Едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога е собствената опитност, „когато ти разтвориш своята душа и позволиш на божието дихание да създаде нова пролет в душата ти, и дълбоко скритото семе на живота да излезе пред небесното слънце“.
към текста >>

Ще изчезнат много обреди, догми, церемонии, ще отпаднат както сухите листа на пролет, щом лъхне диханието на Бога.
Но казано е: не прави никога второто преди първото. Нужни ни са проповедници на живота, та като знаем как да живеем, ние ще знаем и как да умрем. Но първото е: как да живеем. Религията ще съществува докато съществува Бог и душа. Тя не може да умре, защото едва сега почва да се ражда висшата си форма. Ще изчезнат много обреди, догми, церемонии, ще отпаднат както сухите листа на пролет, щом лъхне диханието на Бога. Когато се появят новите проповедници, които са почувствали хармонията и красотата, тогава църквите ще се препълнят със слушатели. Не ни са нужни нови откровения, нужно е само да ни се открие духа на живия Бог. Едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога е собствената опитност, „когато ти разтвориш своята душа и позволиш на божието дихание да създаде нова пролет в душата ти, и дълбоко скритото семе на живота да излезе пред небесното слънце“. „Само един извор на сила съществува във вселената. Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш.
към текста >>

Не ни са нужни нови откровения, нужно е само да ни се открие духа на живия Бог.
Но първото е: как да живеем. Религията ще съществува докато съществува Бог и душа. Тя не може да умре, защото едва сега почва да се ражда висшата си форма. Ще изчезнат много обреди, догми, церемонии, ще отпаднат както сухите листа на пролет, щом лъхне диханието на Бога. Когато се появят новите проповедници, които са почувствали хармонията и красотата, тогава църквите ще се препълнят със слушатели. Не ни са нужни нови откровения, нужно е само да ни се открие духа на живия Бог. Едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога е собствената опитност, „когато ти разтвориш своята душа и позволиш на божието дихание да създаде нова пролет в душата ти, и дълбоко скритото семе на живота да излезе пред небесното слънце“. „Само един извор на сила съществува във вселената. Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш. И което направиш, ще бъде от трети и четвърти разред. Доколкото оценяваш себе си, до толкова и ще имаш успех.
към текста >>

Едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога е собствената опитност, „когато ти разтвориш своята душа и позволиш на божието дихание да създаде нова пролет в душата ти, и дълбоко скритото семе на живота да излезе пред небесното слънце“.
Религията ще съществува докато съществува Бог и душа. Тя не може да умре, защото едва сега почва да се ражда висшата си форма. Ще изчезнат много обреди, догми, церемонии, ще отпаднат както сухите листа на пролет, щом лъхне диханието на Бога. Когато се появят новите проповедници, които са почувствали хармонията и красотата, тогава църквите ще се препълнят със слушатели. Не ни са нужни нови откровения, нужно е само да ни се открие духа на живия Бог. Едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога е собствената опитност, „когато ти разтвориш своята душа и позволиш на божието дихание да създаде нова пролет в душата ти, и дълбоко скритото семе на живота да излезе пред небесното слънце“. „Само един извор на сила съществува във вселената. Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш. И което направиш, ще бъде от трети и четвърти разред. Доколкото оценяваш себе си, до толкова и ще имаш успех. Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир.
към текста >>

Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир.
Едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога е собствената опитност, „когато ти разтвориш своята душа и позволиш на божието дихание да създаде нова пролет в душата ти, и дълбоко скритото семе на живота да излезе пред небесното слънце“. „Само един извор на сила съществува във вселената. Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш. И което направиш, ще бъде от трети и четвърти разред. Доколкото оценяваш себе си, до толкова и ще имаш успех. Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир. Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване. Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал.
към текста >>

Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване.
„Само един извор на сила съществува във вселената. Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш. И което направиш, ще бъде от трети и четвърти разред. Доколкото оценяваш себе си, до толкова и ще имаш успех. Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир. Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване. Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18).
към текста >>

И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички.
И което направиш, ще бъде от трети и четвърти разред. Доколкото оценяваш себе си, до толкова и ще имаш успех. Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир. Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване. Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18). Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение. При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща.
към текста >>

„Бог се грижи за теб“. (Псал.
Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир. Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване. Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18). Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение. При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща. Когато си без работа или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща работа, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното. Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят.
към текста >>

Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение.
Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18). Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение. При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща. Когато си без работа или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща работа, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното. Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят. Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай.
към текста >>

Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на привличането в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда.
Аз познавам едно момиче, което, чрез силата на мисълта, получи в същия ден, когато силно се нуждаеше, необходимите средства за една добра цел. Това е един от многото примери. Той ни учи да не седим със скръстени ръце, но да поставим в действие вътрешните сили и да вярваме. Ако и да ни притискат неблагоприятни условия, ние можем да бъдем господари, и нещастието да обърнем в щастие. Законът на истинския успех е вярата, непоколебимата вяра. Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на привличането в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда. Хората, които обикновено ги наричат практични в живота, често са най-непрактичните, понеже не познават главното. И обратно. Този, който е намерил своя център, се отърсва от страстта за трупане материални богатства, които носят само труд, грижи и безпокойства, разстройват душевния мир и братското чувство към хората и поробват душата. Натрупаните богатства той ги използва, за да ги превърне в духовни, като ги разходва за общополезни цели и стане доброволно беден. „Ще дойде време, когато ще бъде срамно да се завещава богатство при смъртта“.
към текста >>

Този, който е намерил своя център, се отърсва от страстта за трупане материални богатства, които носят само труд, грижи и безпокойства, разстройват душевния мир и братското чувство към хората и поробват душата.
Ако и да ни притискат неблагоприятни условия, ние можем да бъдем господари, и нещастието да обърнем в щастие. Законът на истинския успех е вярата, непоколебимата вяра. Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на привличането в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда. Хората, които обикновено ги наричат практични в живота, често са най-непрактичните, понеже не познават главното. И обратно. Този, който е намерил своя център, се отърсва от страстта за трупане материални богатства, които носят само труд, грижи и безпокойства, разстройват душевния мир и братското чувство към хората и поробват душата. Натрупаните богатства той ги използва, за да ги превърне в духовни, като ги разходва за общополезни цели и стане доброволно беден. „Ще дойде време, когато ще бъде срамно да се завещава богатство при смъртта“. Наистина, глупаво и смешно е, когато се казва, че това и това принадлежи мен. Нищо не принадлежи никому, а му е дадено само временно да се ползва срещу известни задължения. Законът на уравняването действа чудно точно.
към текста >>

Натрупаните богатства той ги използва, за да ги превърне в духовни, като ги разходва за общополезни цели и стане доброволно беден.
Законът на истинския успех е вярата, непоколебимата вяра. Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на привличането в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда. Хората, които обикновено ги наричат практични в живота, често са най-непрактичните, понеже не познават главното. И обратно. Този, който е намерил своя център, се отърсва от страстта за трупане материални богатства, които носят само труд, грижи и безпокойства, разстройват душевния мир и братското чувство към хората и поробват душата. Натрупаните богатства той ги използва, за да ги превърне в духовни, като ги разходва за общополезни цели и стане доброволно беден. „Ще дойде време, когато ще бъде срамно да се завещава богатство при смъртта“. Наистина, глупаво и смешно е, когато се казва, че това и това принадлежи мен. Нищо не принадлежи никому, а му е дадено само временно да се ползва срещу известни задължения. Законът на уравняването действа чудно точно. Изобилието е закон на вселената и щом се съединим с Бога, ние ще имаме всичко преизобилно, за удовлетворение на нашите нужди.
към текста >>

„Ще дойде време, когато ще бъде срамно да се завещава богатство при смъртта“.
Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на привличането в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда. Хората, които обикновено ги наричат практични в живота, често са най-непрактичните, понеже не познават главното. И обратно. Този, който е намерил своя център, се отърсва от страстта за трупане материални богатства, които носят само труд, грижи и безпокойства, разстройват душевния мир и братското чувство към хората и поробват душата. Натрупаните богатства той ги използва, за да ги превърне в духовни, като ги разходва за общополезни цели и стане доброволно беден. „Ще дойде време, когато ще бъде срамно да се завещава богатство при смъртта“. Наистина, глупаво и смешно е, когато се казва, че това и това принадлежи мен. Нищо не принадлежи никому, а му е дадено само временно да се ползва срещу известни задължения. Законът на уравняването действа чудно точно. Изобилието е закон на вселената и щом се съединим с Бога, ние ще имаме всичко преизобилно, за удовлетворение на нашите нужди. Но желанието за трупане богатства, които не могат да се употребят разумно и лежат неизползувани, е противоприродно и затуй молците и ръждата, като агенти на божията правда, ги разрушават.
към текста >>

Изобилието е закон на вселената и щом се съединим с Бога, ние ще имаме всичко преизобилно, за удовлетворение на нашите нужди.
Натрупаните богатства той ги използва, за да ги превърне в духовни, като ги разходва за общополезни цели и стане доброволно беден. „Ще дойде време, когато ще бъде срамно да се завещава богатство при смъртта“. Наистина, глупаво и смешно е, когато се казва, че това и това принадлежи мен. Нищо не принадлежи никому, а му е дадено само временно да се ползва срещу известни задължения. Законът на уравняването действа чудно точно. Изобилието е закон на вселената и щом се съединим с Бога, ние ще имаме всичко преизобилно, за удовлетворение на нашите нужди. Но желанието за трупане богатства, които не могат да се употребят разумно и лежат неизползувани, е противоприродно и затуй молците и ръждата, като агенти на божията правда, ги разрушават. Как хората са ставали пророци, ясновидци, мъдреци и учители Сега ще разгледаме изложените истини не от гледна точка на човешкия разум, а от гледището на религиозните учения, които почиват на духовни откровения. Основната мисъл на разглежданата от нас книга е, че „великата истина в човешкия живот е да познаем съзнателно и живо своето единство с безкрайния живот и да се разтворим напълно за божественото влияние“. Христовото учение потвърждава тази мисъл. „Аз и Отец сме едно“, „Отец ми работи и аз също работя“ (Йоан 5,17).
към текста >>

Но желанието за трупане богатства, които не могат да се употребят разумно и лежат неизползувани, е противоприродно и затуй молците и ръждата, като агенти на божията правда, ги разрушават.
„Ще дойде време, когато ще бъде срамно да се завещава богатство при смъртта“. Наистина, глупаво и смешно е, когато се казва, че това и това принадлежи мен. Нищо не принадлежи никому, а му е дадено само временно да се ползва срещу известни задължения. Законът на уравняването действа чудно точно. Изобилието е закон на вселената и щом се съединим с Бога, ние ще имаме всичко преизобилно, за удовлетворение на нашите нужди. Но желанието за трупане богатства, които не могат да се употребят разумно и лежат неизползувани, е противоприродно и затуй молците и ръждата, като агенти на божията правда, ги разрушават. Как хората са ставали пророци, ясновидци, мъдреци и учители Сега ще разгледаме изложените истини не от гледна точка на човешкия разум, а от гледището на религиозните учения, които почиват на духовни откровения. Основната мисъл на разглежданата от нас книга е, че „великата истина в човешкия живот е да познаем съзнателно и живо своето единство с безкрайния живот и да се разтворим напълно за божественото влияние“. Христовото учение потвърждава тази мисъл. „Аз и Отец сме едно“, „Отец ми работи и аз също работя“ (Йоан 5,17). „Търсете Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“ (Мат. 6,33).
към текста >>

Исус е положил основата на една идея, велика по своите последици — идеята за Бога като баща.
„Царството Божие е вътре във вас“ (Лука 17,21). Царство Божие и Царство небесно е едно и също. То е в съзнателното и живо познание нашето единство с Отца. Тогава ние достигаме Царството. Притчата за блудния син пояснява също, че човек би могъл да живее като животно, но животинските блага не могат да го задоволят и че, като търси благото навсякъде, той най-после се връща към Отца, към единството с безкрайния живот. Исус е положил основата на една идея, велика по своите последици — идеята за Бога като баща. Не трябва да наричате никого на земята баща, защото „един е вашият Отец, този, който е на небесата“ (Мат. 23.9). Нашите родители са ни дали само тялото, те са само посредници,а Бог е източникът на живота. Много хора са поробени от веригите на роднинството. В същност, нашите истински роднини са ония, които по душа и по дух са най-близки до нас. По закона на привличането, ние ще се срещнем с тях в тоя или другия живот, па били те и на другия край на света.
към текста >>

Нашите родители са ни дали само тялото, те са само посредници,а Бог е източникът на живота.
То е в съзнателното и живо познание нашето единство с Отца. Тогава ние достигаме Царството. Притчата за блудния син пояснява също, че човек би могъл да живее като животно, но животинските блага не могат да го задоволят и че, като търси благото навсякъде, той най-после се връща към Отца, към единството с безкрайния живот. Исус е положил основата на една идея, велика по своите последици — идеята за Бога като баща. Не трябва да наричате никого на земята баща, защото „един е вашият Отец, този, който е на небесата“ (Мат. 23.9). Нашите родители са ни дали само тялото, те са само посредници,а Бог е източникът на живота. Много хора са поробени от веригите на роднинството. В същност, нашите истински роднини са ония, които по душа и по дух са най-близки до нас. По закона на привличането, ние ще се срещнем с тях в тоя или другия живот, па били те и на другия край на света. Друга, по-висока идея от бащинството на Бога, е единството на човека с Бога и, следователно, на цялото човечество. Така че.
към текста >>

Друга, по-висока идея от бащинството на Бога, е единството на човека с Бога и, следователно, на цялото човечество.
Не трябва да наричате никого на земята баща, защото „един е вашият Отец, този, който е на небесата“ (Мат. 23.9). Нашите родители са ни дали само тялото, те са само посредници,а Бог е източникът на живота. Много хора са поробени от веригите на роднинството. В същност, нашите истински роднини са ония, които по душа и по дух са най-близки до нас. По закона на привличането, ние ще се срещнем с тях в тоя или другия живот, па били те и на другия край на света. Друга, по-висока идея от бащинството на Бога, е единството на човека с Бога и, следователно, на цялото човечество. Така че. колкото по вече се съединяваме с Бога, толкова повече издигаме и хората около нас към единния център. Истинското отношение към безкрайното е изразено в думите на Христа: „Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно“. (Мат. 18, 3). „Човек не живее само с хляб“ (Мат. 4,4).
към текста >>

колкото по вече се съединяваме с Бога, толкова повече издигаме и хората около нас към единния център.
Много хора са поробени от веригите на роднинството. В същност, нашите истински роднини са ония, които по душа и по дух са най-близки до нас. По закона на привличането, ние ще се срещнем с тях в тоя или другия живот, па били те и на другия край на света. Друга, по-висока идея от бащинството на Бога, е единството на човека с Бога и, следователно, на цялото човечество. Така че. колкото по вече се съединяваме с Бога, толкова повече издигаме и хората около нас към единния център. Истинското отношение към безкрайното е изразено в думите на Христа: „Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно“. (Мат. 18, 3). „Човек не живее само с хляб“ (Мат. 4,4). Само връзката с безкрайния източник на живота дава истинен живот. Религия (от лат.
към текста >>

глагол religare — свързвам) е свръзка на човека с Бога.
Истинското отношение към безкрайното е изразено в думите на Христа: „Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно“. (Мат. 18, 3). „Човек не живее само с хляб“ (Мат. 4,4). Само връзката с безкрайния източник на живота дава истинен живот. Религия (от лат. глагол religare — свързвам) е свръзка на човека с Бога. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5, 8). Блажени са тези, които познават Бога в цялата вселена, защото такива действително виждат Бога. Да се отстранят всички представи за отделност и да се познае единството на собственото аз с безкрайното, това е духа на всички религиозни учения през всички времена. Великият индийски мъдрец Ману казва: „който познае в своето собствено аз висшето аз на всички неща и пожелае хладнокръвие, той е блажен“.
към текста >>

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат.
18, 3). „Човек не живее само с хляб“ (Мат. 4,4). Само връзката с безкрайния източник на живота дава истинен живот. Религия (от лат. глагол religare — свързвам) е свръзка на човека с Бога. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5, 8). Блажени са тези, които познават Бога в цялата вселена, защото такива действително виждат Бога. Да се отстранят всички представи за отделност и да се познае единството на собственото аз с безкрайното, това е духа на всички религиозни учения през всички времена. Великият индийски мъдрец Ману казва: „който познае в своето собствено аз висшето аз на всички неща и пожелае хладнокръвие, той е блажен“. Атанаси казваше: „ние можем да станем богове и докато сме още в плът.“ „Хората са свързани, защото не са се освободили от мисълта за отделното аз“ — казва Буда.
към текста >>

Блажени са тези, които познават Бога в цялата вселена, защото такива действително виждат Бога.
Само връзката с безкрайния източник на живота дава истинен живот. Религия (от лат. глагол religare — свързвам) е свръзка на човека с Бога. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5, 8). Блажени са тези, които познават Бога в цялата вселена, защото такива действително виждат Бога. Да се отстранят всички представи за отделност и да се познае единството на собственото аз с безкрайното, това е духа на всички религиозни учения през всички времена. Великият индийски мъдрец Ману казва: „който познае в своето собствено аз висшето аз на всички неща и пожелае хладнокръвие, той е блажен“. Атанаси казваше: „ние можем да станем богове и докато сме още в плът.“ „Хората са свързани, защото не са се освободили от мисълта за отделното аз“ — казва Буда. Средновековните мистици потвърждават същото. Сведенборг, високопросветеният ясновидец, излага законите на божественото течение и как по-добре да се разтваряме на това божествено течение.
към текста >>

Атанаси казваше: „ние можем да станем богове и докато сме още в плът.“ „Хората са свързани, защото не са се освободили от мисълта за отделното аз“ — казва Буда.
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5, 8). Блажени са тези, които познават Бога в цялата вселена, защото такива действително виждат Бога. Да се отстранят всички представи за отделност и да се познае единството на собственото аз с безкрайното, това е духа на всички религиозни учения през всички времена. Великият индийски мъдрец Ману казва: „който познае в своето собствено аз висшето аз на всички неща и пожелае хладнокръвие, той е блажен“. Атанаси казваше: „ние можем да станем богове и докато сме още в плът.“ „Хората са свързани, защото не са се освободили от мисълта за отделното аз“ — казва Буда. Средновековните мистици потвърждават същото. Сведенборг, високопросветеният ясновидец, излага законите на божественото течение и как по-добре да се разтваряме на това божествено течение. Основната истина в учението на квакерите е непосредственото разкриване на божествената светлина, която ни ръководи. „Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец.
към текста >>

Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани.
Средновековните мистици потвърждават същото. Сведенборг, високопросветеният ясновидец, излага законите на божественото течение и как по-добре да се разтваряме на това божествено течение. Основната истина в учението на квакерите е непосредственото разкриване на божествената светлина, която ни ръководи. „Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец. Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран. Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример. Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец.
към текста >>

„Бог не гледа на лице, а на сърце“.
Сведенборг, високопросветеният ясновидец, излага законите на божественото течение и как по-добре да се разтваряме на това божествено течение. Основната истина в учението на квакерите е непосредственото разкриване на божествената светлина, която ни ръководи. „Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец. Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран. Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример. Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец. мъдрец и спасител.
към текста >>

Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости.
Основната истина в учението на квакерите е непосредственото разкриване на божествената светлина, която ни ръководи. „Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец. Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран. Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример. Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец. мъдрец и спасител. Тук има причина и действие, един естествен процес, естествен закон, и всеки може да го изпълнява.
към текста >>

От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран.
„Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец. Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран. Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример. Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец. мъдрец и спасител. Тук има причина и действие, един естествен процес, естествен закон, и всеки може да го изпълнява. „Блажени са, които слушат Словото Божие и го пазят“ (Лука 11, 28).
към текста >>

Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец.
Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран. Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример. Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец. мъдрец и спасител. Тук има причина и действие, един естествен процес, естествен закон, и всеки може да го изпълнява. „Блажени са, които слушат Словото Божие и го пазят“ (Лука 11, 28). Велик, неизменен закон лежи в основата на тези думи. Основната истина във всички религии— всемирната религия Великата истина, за която говорим, единството на човека с Бога, е основната истина във всички религии.
към текста >>

Основната истина във всички религии— всемирната религия Великата истина, за която говорим, единството на човека с Бога, е основната истина във всички религии.
Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец. мъдрец и спасител. Тук има причина и действие, един естествен процес, естествен закон, и всеки може да го изпълнява. „Блажени са, които слушат Словото Божие и го пазят“ (Лука 11, 28). Велик, неизменен закон лежи в основата на тези думи. Основната истина във всички религии— всемирната религия Великата истина, за която говорим, единството на човека с Бога, е основната истина във всички религии. Всички в това са съгласни. Споровете са само за незначителни, лични възгледи, за дреболии. Те се пораждат от низшето аз, когато висшето аз съединява всички хора в общата служба на любовта. Само този патриотизъм е истински благороден, който не иска омраза към другите народи, защото любовта към своя народ и земя не значи и омраза към чуждите. Ако ние мразим другите хора, то със самото туй навличаме опасност за отечеството, значи, не го обичаме истински.
към текста >>

Че Бог е извора на живота и силата, в това всички хора от всички религии са съгласни.
Всички в това са съгласни. Споровете са само за незначителни, лични възгледи, за дреболии. Те се пораждат от низшето аз, когато висшето аз съединява всички хора в общата служба на любовта. Само този патриотизъм е истински благороден, който не иска омраза към другите народи, защото любовта към своя народ и земя не значи и омраза към чуждите. Ако ние мразим другите хора, то със самото туй навличаме опасност за отечеството, значи, не го обичаме истински. Че Бог е извора на живота и силата, в това всички хора от всички религии са съгласни. Невярващи и атеисти по отношение на тази истина няма. Има наистина невярващи и атеисти по отношение на много представи и вярвания несъществени и слава Богу, че има. Христос е бил най-големия „еретик“, какъвто светът е видел някога. Еретиците принадлежат към най-верните служители божии, приятели на истинската религия. Те отричат представи подобна на тази, напр., че Бог е отмъстителен, злобен и че се гневи на своите деца.
към текста >>

Има наистина невярващи и атеисти по отношение на много представи и вярвания несъществени и слава Богу, че има.
Те се пораждат от низшето аз, когато висшето аз съединява всички хора в общата служба на любовта. Само този патриотизъм е истински благороден, който не иска омраза към другите народи, защото любовта към своя народ и земя не значи и омраза към чуждите. Ако ние мразим другите хора, то със самото туй навличаме опасност за отечеството, значи, не го обичаме истински. Че Бог е извора на живота и силата, в това всички хора от всички религии са съгласни. Невярващи и атеисти по отношение на тази истина няма. Има наистина невярващи и атеисти по отношение на много представи и вярвания несъществени и слава Богу, че има. Христос е бил най-големия „еретик“, какъвто светът е видел някога. Еретиците принадлежат към най-верните служители божии, приятели на истинската религия. Те отричат представи подобна на тази, напр., че Бог е отмъстителен, злобен и че се гневи на своите деца. Йоан Кръстител е тип на ограничена религия, Христос — на всемирната, и затова неговото учение е за всички времена и за всички народи. Тази истина — единството на човека с Бога, е златната нишка на всички религии и когато ние живеем по нея, всички тесни .
към текста >>

Те отричат представи подобна на тази, напр., че Бог е отмъстителен, злобен и че се гневи на своите деца.
Че Бог е извора на живота и силата, в това всички хора от всички религии са съгласни. Невярващи и атеисти по отношение на тази истина няма. Има наистина невярващи и атеисти по отношение на много представи и вярвания несъществени и слава Богу, че има. Христос е бил най-големия „еретик“, какъвто светът е видел някога. Еретиците принадлежат към най-верните служители божии, приятели на истинската религия. Те отричат представи подобна на тази, напр., че Бог е отмъстителен, злобен и че се гневи на своите деца. Йоан Кръстител е тип на ограничена религия, Христос — на всемирната, и затова неговото учение е за всички времена и за всички народи. Тази истина — единството на човека с Бога, е златната нишка на всички религии и когато ние живеем по нея, всички тесни . предразсъдъци падат и различията изчезват. Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа. За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог.
към текста >>

Тази истина — единството на човека с Бога, е златната нишка на всички религии и когато ние живеем по нея, всички тесни .
Има наистина невярващи и атеисти по отношение на много представи и вярвания несъществени и слава Богу, че има. Христос е бил най-големия „еретик“, какъвто светът е видел някога. Еретиците принадлежат към най-верните служители божии, приятели на истинската религия. Те отричат представи подобна на тази, напр., че Бог е отмъстителен, злобен и че се гневи на своите деца. Йоан Кръстител е тип на ограничена религия, Христос — на всемирната, и затова неговото учение е за всички времена и за всички народи. Тази истина — единството на човека с Бога, е златната нишка на всички религии и когато ние живеем по нея, всички тесни . предразсъдъци падат и различията изчезват. Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа. За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ.
към текста >>

За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог.
Те отричат представи подобна на тази, напр., че Бог е отмъстителен, злобен и че се гневи на своите деца. Йоан Кръстител е тип на ограничена религия, Христос — на всемирната, и затова неговото учение е за всички времена и за всички народи. Тази истина — единството на човека с Бога, е златната нишка на всички религии и когато ние живеем по нея, всички тесни . предразсъдъци падат и различията изчезват. Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа. За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ. писания — също, а че те мислят какво само техните учители и писания са такива. Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение. Не е важно толкова кой към коя форма на религия принадлежи, колкото дали той познава и осъществява единството с Бога, което е основната истина във всички религии.
към текста >>

„Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“.
Йоан Кръстител е тип на ограничена религия, Христос — на всемирната, и затова неговото учение е за всички времена и за всички народи. Тази истина — единството на човека с Бога, е златната нишка на всички религии и когато ние живеем по нея, всички тесни . предразсъдъци падат и различията изчезват. Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа. За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ. писания — също, а че те мислят какво само техните учители и писания са такива. Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение. Не е важно толкова кой към коя форма на религия принадлежи, колкото дали той познава и осъществява единството с Бога, което е основната истина във всички религии. Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми.
към текста >>

Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение.
Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа. За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ. писания — също, а че те мислят какво само техните учители и писания са такива. Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение. Не е важно толкова кой към коя форма на религия принадлежи, колкото дали той познава и осъществява единството с Бога, което е основната истина във всички религии. Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми. Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни вероизповедания, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина. Само ограничените хора им придават значение. „Истината е всемирна.
към текста >>

Не е важно толкова кой към коя форма на религия принадлежи, колкото дали той познава и осъществява единството с Бога, което е основната истина във всички религии.
За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ. писания — също, а че те мислят какво само техните учители и писания са такива. Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение. Не е важно толкова кой към коя форма на религия принадлежи, колкото дали той познава и осъществява единството с Бога, което е основната истина във всички религии. Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми. Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни вероизповедания, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина. Само ограничените хора им придават значение. „Истината е всемирна. Всички форми, които ни отделят от хората на другите, народи и вери, не са важни — те трябва да се нараснат.“ Нам е нужна религия за всекидневния живот, религия на живота, а не на обреди.
към текста >>

Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни вероизповедания, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина.
Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ. писания — също, а че те мислят какво само техните учители и писания са такива. Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение. Не е важно толкова кой към коя форма на религия принадлежи, колкото дали той познава и осъществява единството с Бога, което е основната истина във всички религии. Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми. Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни вероизповедания, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина. Само ограничените хора им придават значение. „Истината е всемирна. Всички форми, които ни отделят от хората на другите, народи и вери, не са важни — те трябва да се нараснат.“ Нам е нужна религия за всекидневния живот, религия на живота, а не на обреди. Тя е мировата религия — тя е живот в единство с Бога, в любов.. „Аз сънувах, казва Тенисон, че градях камък по камък един храм, който не бе нито пагода, нито джамия, нито църква, но по-възвишен и по-прост, винаги отворен за всяко небесно дихание: и истината, мира, любовта и правдата идваха и обитаваха там“. Съществува само една всемирна религия, религията на любовта, на истината, на мъдростта, на радостта.
към текста >>

Тя е мировата религия — тя е живот в единство с Бога, в любов.. „Аз сънувах, казва Тенисон, че градях камък по камък един храм, който не бе нито пагода, нито джамия, нито църква, но по-възвишен и по-прост, винаги отворен за всяко небесно дихание: и истината, мира, любовта и правдата идваха и обитаваха там“.
Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми. Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни вероизповедания, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина. Само ограничените хора им придават значение. „Истината е всемирна. Всички форми, които ни отделят от хората на другите, народи и вери, не са важни — те трябва да се нараснат.“ Нам е нужна религия за всекидневния живот, религия на живота, а не на обреди. Тя е мировата религия — тя е живот в единство с Бога, в любов.. „Аз сънувах, казва Тенисон, че градях камък по камък един храм, който не бе нито пагода, нито джамия, нито църква, но по-възвишен и по-прост, винаги отворен за всяко небесно дихание: и истината, мира, любовта и правдата идваха и обитаваха там“. Съществува само една всемирна религия, религията на любовта, на истината, на мъдростта, на радостта. Как да завладеем още сега висшите. блага? Методът е много лек, ако сами ние не затрудняваме работата. „Най-важното, което е необходимо тук, е да се разтворим, просто да разкрием духът и сърцето си за божественото течение, което чака само отварянето на вратите, за да влезе“. То е същото, както отварянето на бента от по-висок резервоар за по-низък.
към текста >>

разберем единството ни с Бога, като фактически съществуващо, и да бъдем възприемчиви като децата.
Методът е много лек, ако сами ние не затрудняваме работата. „Най-важното, което е необходимо тук, е да се разтворим, просто да разкрием духът и сърцето си за божественото течение, което чака само отварянето на вратите, за да влезе“. То е същото, както отварянето на бента от по-висок резервоар за по-низък. Водата сама си тече, ако няма пречки. Нужно е точно да си изясним отношението ни към безкрайната сила, да. разберем единството ни с Бога, като фактически съществуващо, и да бъдем възприемчиви като децата. „Оттегляй се всеки ден няколко минути в тишината, в мълчание, където нищо, което влиза през вратата на чувствата, да не те развлича. Там, в тишината, сам с Бога, постави се в едно възприемчиво състояние. Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“. Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното. Ти си на планината и слушаш Божия глас.
към текста >>

Там, в тишината, сам с Бога, постави се в едно възприемчиво състояние.
То е същото, както отварянето на бента от по-висок резервоар за по-низък. Водата сама си тече, ако няма пречки. Нужно е точно да си изясним отношението ни към безкрайната сила, да. разберем единството ни с Бога, като фактически съществуващо, и да бъдем възприемчиви като децата. „Оттегляй се всеки ден няколко минути в тишината, в мълчание, където нищо, което влиза през вратата на чувствата, да не те развлича. Там, в тишината, сам с Бога, постави се в едно възприемчиво състояние. Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“. Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното. Ти си на планината и слушаш Божия глас. „И когато слезеш, после пак, вземи тази опитност със себе си“. Живей с нея, като работиш, мислиш и се движиш, когато спиш и когато си буден.
към текста >>

Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“.
Водата сама си тече, ако няма пречки. Нужно е точно да си изясним отношението ни към безкрайната сила, да. разберем единството ни с Бога, като фактически съществуващо, и да бъдем възприемчиви като децата. „Оттегляй се всеки ден няколко минути в тишината, в мълчание, където нищо, което влиза през вратата на чувствата, да не те развлича. Там, в тишината, сам с Бога, постави се в едно възприемчиво състояние. Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“. Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното. Ти си на планината и слушаш Божия глас. „И когато слезеш, после пак, вземи тази опитност със себе си“. Живей с нея, като работиш, мислиш и се движиш, когато спиш и когато си буден. Така ти, макар че не можеш да бъдеш постоянно на върха, все пак можеш непрекъснато да осъществяваш красотата на Висшата Сила.
към текста >>

Да познаем Бога — в това е вечния живот.
Живей с нея, като работиш, мислиш и се движиш, когато спиш и когато си буден. Така ти, макар че не можеш да бъдеш постоянно на върха, все пак можеш непрекъснато да осъществяваш красотата на Висшата Сила. Ще дойде време, когато на работната маса и на шумната улица ти ще можеш да влизаш в тишината на своето висше аз, просто като наметнеш мантията на мисълта около себе си и като познаеш, че духът на безкрайния живот, на безкрайната любов и мъдрост те пази и ръководи. Това значи да се молим непрестанно (1 Солун, 5,17), да намерим Христа в себе си. То е духовното раждане, събличане от стария Адам и обличане с новия, (1 Коринт. 15,45). Да познаем Бога — в това е вечния живот. Когато туй стане, няма да пеем вече песен: „когато туй стане“, а ще пеем нова песен — за славното вечно сега. Ей сега, в този миг, ти и аз можем да отидем на тази висота, ако по- желаем силно. А веднъж тръгнали по вярна посока, все ще стигнем рано или късно, според силата на нашия стремеж. Сидхарта Гаутама решил да постигне истината и да стане Буда, а той достига в този живот Нирвана и става светилник за милиони. И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат покой и блаженство.
към текста >>

По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята.
Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето. Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство. Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното. Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям. Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно убедително.
към текста >>

Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство.
Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето. Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство. Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното. Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям. Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно убедително. Те имат нужда от по-осезателни доказателства, искат да турят „пръста си на раната“, както това е искал некога, във времето на Христа, не- верният Тома. Поради тази нужда, учените на запад са изнамерили практически средства и способи, за да представят на материалистите неопровержими факти.
към текста >>

март било говорено върху социални въпроси На 10 март Д-р Щайнер, Бек, Д-р Рителмайер, Д-р Гайер говорили на тема: „Упадъка на религията в днешното богословие и новатата обосновка чрез окултизма (антронософията)“.
Д р О. Рйомер говорили на тема: „Органическите естествени науки и медицината. Пътят на антропософското човекопознание в биологията и медицината“. На 7 март Д-р Щайнер. Д р Унгер, Карл Щокмайер, Д-р Щайн говорили на тема: „Обосновка на антропософията от съвременното философско съзнание.“ На 9. март било говорено върху социални въпроси На 10 март Д-р Щайнер, Бек, Д-р Рителмайер, Д-р Гайер говорили на тема: „Упадъка на религията в днешното богословие и новатата обосновка чрез окултизма (антронософията)“. На 11 март Д-р Щайнер, проф. Д-р Бек, Д-р Шуберт и Д-р Хан говорили на тема: „От мъртвото към живото езикознание“. Вън от това е имало и други сказки: „Хармонизиране на наука, изкуство и религия чрез антропософията“ (Д-р Щайнер); „Научният характер на антропософията“ (Д-р Щайнер); „Окултизъм (антропософия) и психология“ (Д-р Унгер): „Нови пътища за разглеждане на музикалните проблеми от окултно гледище“ (Д-р Швебги). Били изпълнени и евритмични упражнения. Университетски курс в Хага Той е траял от 7 до 12 април 1922 год.
към текста >>

Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието тяло е природата, а Бог — духът“.
I, кн. IV и год II, кв IV. 2) За по-рано виж във „Всемирна Летопис“ год. II, книга IV статията: Дейността на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария. 3) Християния, Кристиания (Kristiania) – името на норвежката столица Осло в периода 1624 – 1925 г. Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието тяло е природата, а Бог — духът“. Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични. Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите!
към текста >>

Тук мога да добавя, че тия наистина недостъпни пещери, които се намират по някой от перпендикулярните стени, са били виждани през известни нощи на годината осветени от странни летящи светлини, които се движат по начин незнаен на никоя до днес известна научна теория.
Обрасла с гори, тя се издига вълнообразно до една височина 7,000 стъпки. От горната си страна, обаче, тя представя почти безкрайно разнообразие от перпендикулярни стени, образувани от многоцветни мраморни скали, стотина стъпки високи, прорязани от дълбоки падини и пропасти, над които напролет, когато снегът почне да се топи, падат с трясък големи снежни преспи. По много от тия непристъпни места силният поглед може да съзре мистериозни пещери, които като че проникват до дълбините на планината. По тоя склон водопадите и лабиринтите са тъй многобройни, че неопитният скитник лесно може да обърка пътя си, особено ако е заблуден от гномите. Това може да му се случи, ако намеренията му не са чисти“. Тук мога да добавя, че тия наистина недостъпни пещери, които се намират по някой от перпендикулярните стени, са били виждани през известни нощи на годината осветени от странни летящи светлини, които се движат по начин незнаен на никоя до днес известна научна теория. Тия нощи са обикновено през някой католически празник. Но това не е всичко. През известни нощи цели процесии от гноми са били виждани да отиват към някое уединено храмче. Изведнъж вътрешността на храмчето (пещера) се осветява, и хората дочуват от там пеенето на религиозни химни. Щом като, обаче, някой човек проникне и влезе в него, всичко изведнъж престава и потъмнява.
към текста >>

Въпреки всичко, изглежда, че един от двамата се е изпуснал и казал, че гномите са показали на Гичнера разкошни мраморни зали, богати съкровища от злато, сребро и скъпоценни камъни и че там той видел и германският император Барбароса (Фридрих I Барбароса), който спял омаен сън всред тия скали, чакайки освобождението на своята страна.
селянинът Лазар Гичнер изчезнал твърде мистериозно по планината Унтерсберг. Там той гостувал за десет дена на гномите. Онова, що видял, той не е пожелал да открие никому, освен на свещеника и то при изповед. От планината той се върнал съвсем различен от това, що бил, когато отишъл там. От тогава вече той водил един трезвен живот, никога не пиел упойващи напитки и даже свещеникът, на когото се изповядал, станал трезвен, набожен и не дълго след това умрял като истински светец. Въпреки всичко, изглежда, че един от двамата се е изпуснал и казал, че гномите са показали на Гичнера разкошни мраморни зали, богати съкровища от злато, сребро и скъпоценни камъни и че там той видел и германският император Барбароса (Фридрих I Барбароса), който спял омаен сън всред тия скали, чакайки освобождението на своята страна. Времето за неговото пробуждане щели да настане, когато „черните гарвани престанели да хвърчат около главата му“. Това навярно трябва да се вземе в преносен смисъл. Под „черните гарвани“ трябва да се подразбира духовенството, облечено в черни одежди. Освен това, има и много разкази за гноми, които в древните времена са се явявали между хората, като са вземали участие в техните веселби и пиршества. Разправят, че понякога те отвеждали със себе си в Унтерсберг и някои селянчета, като са ги гледали добре и надарявали, а след това са ги връщали на родителите им.
към текста >>

Той се стареал всячески да спечели сърцето й, но всички негови въздишки и сълзи се указали напусто, защото той бил беден, а гордата Юлия търсела не любов, а богатство.
Разправяли също, че през известни нощи, когато гостите в залата за угощение шумно гуляят, човек може да чуе охкания и стонове, идещи из дъното на оная яма. В древните времена притежателят на онзи замък е бил Бъркхарт фон Толенщайн, млад и храбър рицар, от когото са се възхищавали всички жени в страната, заради неговата разкошна златна коса, която красяла хубавата му глава. Поради храбростта, красотата и косата му, всички жени са го любили, всички освен една, за която пък той копнеел — хубавата и горда Юлия фон Хорст. Той я видял само веднъж, но се влюбил безумно в нея и особено в черните й тъжни очи. От онзи ден той вече не бил способен да мисли за нищо друго, освен за нея. Той се стареал всячески да спечели сърцето й, но всички негови въздишки и сълзи се указали напусто, защото той бил беден, а гордата Юлия търсела не любов, а богатство. Тя знаела, че богатството на Бъркхарт не можело да задоволи всичките й прищевки и когато той й предложил сърцето си, тя с насмешка му казала: „Какво ще ме ползва твоето сърце, ако аз ще трябва да гладувам в твоя замък? “ Бъркхарт не можал да понесе тая обидна забележка и като проклел своята бедност, отчаян той се върнал в дома си. От ден на ден той ставал все по-мрачен, като тъжал за недостатъчните си средства. Най-после той решил да забогатее на всяка цена и, ако е възможно, да открадне от Унтерсберговите гноми тяхното злато. В онова време обичай било всеки глупав рицар да държи по някой умен и верен служител, който в случай на нужда да му дава мъдри съвети.
към текста >>

Тя знаела, че богатството на Бъркхарт не можело да задоволи всичките й прищевки и когато той й предложил сърцето си, тя с насмешка му казала: „Какво ще ме ползва твоето сърце, ако аз ще трябва да гладувам в твоя замък?
В древните времена притежателят на онзи замък е бил Бъркхарт фон Толенщайн, млад и храбър рицар, от когото са се възхищавали всички жени в страната, заради неговата разкошна златна коса, която красяла хубавата му глава. Поради храбростта, красотата и косата му, всички жени са го любили, всички освен една, за която пък той копнеел — хубавата и горда Юлия фон Хорст. Той я видял само веднъж, но се влюбил безумно в нея и особено в черните й тъжни очи. От онзи ден той вече не бил способен да мисли за нищо друго, освен за нея. Той се стареал всячески да спечели сърцето й, но всички негови въздишки и сълзи се указали напусто, защото той бил беден, а гордата Юлия търсела не любов, а богатство. Тя знаела, че богатството на Бъркхарт не можело да задоволи всичките й прищевки и когато той й предложил сърцето си, тя с насмешка му казала: „Какво ще ме ползва твоето сърце, ако аз ще трябва да гладувам в твоя замък? “ Бъркхарт не можал да понесе тая обидна забележка и като проклел своята бедност, отчаян той се върнал в дома си. От ден на ден той ставал все по-мрачен, като тъжал за недостатъчните си средства. Най-после той решил да забогатее на всяка цена и, ако е възможно, да открадне от Унтерсберговите гноми тяхното злато. В онова време обичай било всеки глупав рицар да държи по някой умен и верен служител, който в случай на нужда да му дава мъдри съвети. Слугата на Бъркхарт се опитвал всячески да го разубеди, да не се заема с това лошо и опасно предприятие.
към текста >>

Най-после той решил да забогатее на всяка цена и, ако е възможно, да открадне от Унтерсберговите гноми тяхното злато.
От онзи ден той вече не бил способен да мисли за нищо друго, освен за нея. Той се стареал всячески да спечели сърцето й, но всички негови въздишки и сълзи се указали напусто, защото той бил беден, а гордата Юлия търсела не любов, а богатство. Тя знаела, че богатството на Бъркхарт не можело да задоволи всичките й прищевки и когато той й предложил сърцето си, тя с насмешка му казала: „Какво ще ме ползва твоето сърце, ако аз ще трябва да гладувам в твоя замък? “ Бъркхарт не можал да понесе тая обидна забележка и като проклел своята бедност, отчаян той се върнал в дома си. От ден на ден той ставал все по-мрачен, като тъжал за недостатъчните си средства. Най-после той решил да забогатее на всяка цена и, ако е възможно, да открадне от Унтерсберговите гноми тяхното злато. В онова време обичай било всеки глупав рицар да държи по някой умен и верен служител, който в случай на нужда да му дава мъдри съвети. Слугата на Бъркхарт се опитвал всячески да го разубеди, да не се заема с това лошо и опасно предприятие. Напусто старият Бруно (така било името на слугата) се трудел да спре неговите зли замисли и да забрави гордата Юлия, защото тя била недостойна за неговата любов, но рицарят не искал и да го чуе. „Господ да бъде милостив към тебе! “ казал Бруно „Освободи се от тая заблуда, благородни рицарю.
към текста >>

Мой е Унтерсберг и неговите богатства.
„Махай се от тук! “ извикал сърдито рицарят… „Защо си седнал тук и плашиш коня ми? “. „О-хо! “ изсмяло се джуджето. „Знай ти, пълзящ червей по земята, че аз съм Пипо, царят на гномите. Мой е Унтерсберг и неговите богатства. Що търсиш ти в моята територия? “ Когато Бъркхарт чул тия думи, той разбрал, че е благоразумно да говори учтиво на царя на гномите. Той му обяснил положението си и го помолил да му заеме грамадната сума пари, като му обещал за това вечна признателност. Царят започнал да се смее: „Нямам нужда от твоята признателност“, казал той. „Безброй просяци като тебе биха идвали при мене да им заема пари, ако биха ги имали на такава евтина цена.“ „Тогава що искаш?
към текста >>

Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря.
“ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря. Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня. Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата. От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем. Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели. С похвалите растяла и суетността й.
към текста >>

От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем.
Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря. Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня. Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата. От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем. Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели. С похвалите растяла и суетността й. Колкото повече нейните желания бивали задоволявани, толкова те ставали и по-многобройни. Прищевките й били безчетни, обаче и богатствата на мъжа й изглеждали неизчерпаеми, та всеки му завиждал. Често и все по-често той ходел на Унтерсберг и при всяко връщане носел по 1000 златни флорини, но и при всяко връщане той идел с по един косъм от главата си по-малко.
към текста >>

Прищевките й били безчетни, обаче и богатствата на мъжа й изглеждали неизчерпаеми, та всеки му завиждал.
Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата. От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем. Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели. С похвалите растяла и суетността й. Колкото повече нейните желания бивали задоволявани, толкова те ставали и по-многобройни. Прищевките й били безчетни, обаче и богатствата на мъжа й изглеждали неизчерпаеми, та всеки му завиждал. Често и все по-често той ходел на Унтерсберг и при всяко връщане носел по 1000 златни флорини, но и при всяко връщане той идел с по един косъм от главата си по-малко. Въпреки всичко, той никак не се чувствал щастлив, защото виждал твърде ясно, че жена му обичала не него, а парите му. Ако веднага не задоволявал нейните неразумни и странни искания, тя се отнасяла към него с такова презрение, че той проклинал живота си. Всичко това го много огорчавало и той се мъчел да забрави чрез пиянство тъгата си. По тоя начин той най-после станал редовен пияница и истинско отвращение на своята жена.
към текста >>

Рицари в блестящи брони и дами в скъпи облекла пълнели залите, а долу в яхърите богато накитени коне, до които имало слуги в светли премени, цвилили и ритали земята, като нетърпеливо чакали започването на турнира, което очаквало само появяването на домакина Тръбите свирели, но Бъркхарт се не виждал.
„Глупец, казало то, нима искаш да ме уплашиш? Или сега ще прокълнеш тогова, от когото получаваше всичко, що желаеше? Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на рицаря След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители. Рицарят се върнал в къщи и се заключил в спалнята си. В замъка Толенщайн всички чакали да се почне големия турнир. Рицари в блестящи брони и дами в скъпи облекла пълнели залите, а долу в яхърите богато накитени коне, до които имало слуги в светли премени, цвилили и ритали земята, като нетърпеливо чакали започването на турнира, което очаквало само появяването на домакина Тръбите свирели, но Бъркхарт се не виждал. Слуги постоянно били пращани до стаята му, но те намира и вратата му заключена и никой им не отварял. Най-после Юлия изгубила търпение, отишла към стаята със стиснати юмруци, но нейните удари не предизвикали отговор. Тогава тя заповядала да разбият вратата. Ужасна гледка се открила пред погледа й. Бъркхарт фон Толенщайн лежал мъртъв на леглото си.
към текста >>

А ние твърдим, че в случая няма нищо чудно или свръхестествено, защото истината е, че духът на покойния свещенослужители за да докаже на богомолците и приятелите си съществуването на задгробния живот, се е проявил чрез един автопортрет, който, както съобщава Daily Express, не се показал върху стената отведнъж, а постепенно, точка по точка.
Приликата с оригиналния му портрет, снет наскоро преди смъртта му, била поразителна. Никаква човешка ръка не се била допрела до това място на стената, за да нарисува въпросното изображение. Разни мнения са се изказали по тоя случай, разпитани са били мнозина учени и духовни лица, но всички са дошли до заключението, че рисунката има свръх нормален или свръхестествен произход: тя наистина представлявала лика на починалия и била начертана на стената по тайнствен (окултен) начин. Интересно е и мнението, че тя се считала за „отразена мисъл“ на някой медиумнически субект, който познавал Дайдъла приживе и е присъствал на църковните му служби. И директорът на окултното списание Тhe Light (Светлина) е обяснил в поменатия английски вестник, че това е манифестация на духове. А ние твърдим, че в случая няма нищо чудно или свръхестествено, защото истината е, че духът на покойния свещенослужители за да докаже на богомолците и приятелите си съществуването на задгробния живот, се е проявил чрез един автопортрет, който, както съобщава Daily Express, не се показал върху стената отведнъж, а постепенно, точка по точка. Същият вестник е дал едновременно фотографската снимка на Дайдъла и появилата се рисунка, за да се види приликата им. Ръката на Сара Бернар, неотдавна починала френска артистка. Знаците на способностите и живота й ясно личат. Идеалите на българските свещеници. През последните дни на месец юли т. г.
към текста >>

Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и политикан; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни !
Събрание изработения от църковно-народния (?!) събор Екзархийски устав; 4) Свещеникът може да бъде член на политическите партии, 5) Свещениците могат да встъпват във втори брак (вж. в. Сговор, бр. 31). След като са взели тия и други резолюции, свещениците, на чело с председателя на събора им, някойси епископ, отишли в зданието на Соф. Духовна Семинария, една част от което е заета от агрономическия факултет, и изпели дружно, по адрес на професорите и правителството, военният марш „Съюзници-разбойници“,а след него „Шуми-Марица“ (вж.в. Пряпорец, бр. 168). Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и политикан; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни ! O'sancta simplicitas! Един будист в София. На 3 авг. т. г., в 6 часа след пладне в големия салон на военното събрание в столицата държа сказка будистът от остров Цейлон, г. Джина Раджа-Даса, който се отби тук, идеш от конгреса на теософите в Виена и на път за отечеството си.
към текста >>

Когато обичаме някого, ние обичаме Бога в него.
Всичко се трансформира, минава от една форма в друга. Това е превъплътяването (прераждането). Целта на всяко живо същество, даже и на минерала, е да достигне съвършенство, както е казал Христос: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса“. В пътя на това съвършенство, следов. ние можем да се „обожествим“, да достигнем величие, красота и сила. Когато обичаме някого, ние обичаме Бога в него. Бог не се намира в църквата, а в ближния, който стои там до тебе. Това, което ви говоря сега, не е формата, която виждате и която един ден ще се разруши, а азът, който живее в мен. Външният живот на изпълнение разни длъжности и извършване различни работи не е истинският, а вътрешният, животът на мислите и чувствата. Чрез този живот се добиват опитностите в разните съществувания, а чрез тях човекът се усъвършенства. Чрез запознаването си с тия истини човекът може да добие сила, но трябва да се знаят и законите на природата“.
към текста >>

Бог не се намира в църквата, а в ближния, който стои там до тебе.
Това е превъплътяването (прераждането). Целта на всяко живо същество, даже и на минерала, е да достигне съвършенство, както е казал Христос: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса“. В пътя на това съвършенство, следов. ние можем да се „обожествим“, да достигнем величие, красота и сила. Когато обичаме някого, ние обичаме Бога в него. Бог не се намира в църквата, а в ближния, който стои там до тебе. Това, което ви говоря сега, не е формата, която виждате и която един ден ще се разруши, а азът, който живее в мен. Външният живот на изпълнение разни длъжности и извършване различни работи не е истинският, а вътрешният, животът на мислите и чувствата. Чрез този живот се добиват опитностите в разните съществувания, а чрез тях човекът се усъвършенства. Чрез запознаването си с тия истини човекът може да добие сила, но трябва да се знаят и законите на природата“. В заключение, сказчикът изложи трите принципи: 1) животът прониква всичко, 2) той прониква и човека и 3) човекът се развива, за да се усъвършенства.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи.
Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт.
към текста >>

— когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“.
Какво добро им донесе японската война? — „правилното и тактичното отстъпление“ на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? — вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? — когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която никога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава.
към текста >>

Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави.
Какво им донесе всеобщата война? — вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? — когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която никога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила.
към текста >>

.. Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая!
Коя е тя?... III. Майя И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени·, челата им красят възсинички цветя, в телата им — зари и трепети разлепи. .. Възлиза Той честит, кат царствен младенец, пред светлия Му ход прегради мрачни падат, но тя е с Него пак·. те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат. .. Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая! И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от прелести вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!... Иван Толев ХИМНИ от Ян Каспрович (Продължение от кн. VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:? И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност!
към текста >>

Лъжлив пророк бях аз и богохулствата не съумях да спирам тъй, както богохулствам пред Тебе днес!
И крадях — ограбих дискоса, оставен във Твоята обител свята! Виновен съм, голям е моя грях! Веднъж в огромен, милионен град, забързал към смъртта, която ме очаква, аз жадно стъпки спрях пред куп злато: и като мълния, която пращаш Ти — виновен съм,голям е моя грях! Позорна мисъл озари душа ми: да убия пазителите на Молоха аз и мястото им да заема после! Боже! Лъжлив пророк бях аз и богохулствата не съумях да спирам тъй, както богохулствам пред Тебе днес! Неправдите на брат си не простих, а сам ги вършех аз — като негодник. И от тълпата бягах във погнуса, от черните, отрудени ръце, от дрипите, пропити с труд и пот. Свещена риза слагах аз и митра и вземах скиптър и Държава — пред мойте заповеди нека коленичат, като че ли го няма вече Твойто царство! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме!
към текста >>

Зигмунд Василевски, той е дал най-красивото и най- мощното от богатото си творчество.
Пре водачката им, г-жа Дора Габе — Пенева, има любезността да даде специално за Всемирна Летопис няколко извадки от тия „химни“, подходящи за нашето списание, според програмата му. По-рано, на 4 март 1923 г., тя е прочела откъслеци от тях на сказката си в Славянска Беседа. Ян Каспрович (роден на 12. XII. 1860 г., свършил по философия, професор в Лвовския университет) е един от видните съвременни полски поети. Той е издал до сега много свои съчинения, оригинални и преводни (между последните има и от Гьоте, Метерлинк, Рабиндранат Тагор и Браунинг), но в своите химни, както справедливо бележи и неговият критик, г. Зигмунд Василевски, той е дал най-красивото и най- мощното от богатото си творчество. За това и в тия негови стихове може да се намери пълната характеристика на неговата поезия. Тя се рисува като проява на един още смътен религиозен екстаз след изчерпване буйствата на материалния живот и с слаби проблясъци на мистицизъм. Излязъл от една национално-патриотическа среда, в която веществената култура е преодолявала цели векове над духовната - тъй като полският народ има силна примес от евреи — Каспрович има дълбоки корени в земята, които едва сега се мъчи да изтръгне, за да се устреми към неизменните божествени истини. Това се потвърждава и от неговата плътна натура, в която духовните елементи са били дълго време задушвани от материалните наклонности и влечения. Вътрешният човек у него е преживявал дълбок летаргически сън, от който сега бавно и постепенно се събужда.
към текста >>

Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос.
Той търси ключа на мистерии те, а околната среда подкосва неговия полет и го отклонява от истинския път. Но Ян Каспрович ще тръгне сигурно, само тогава в него, когато стане окултист. т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г. Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос. Химнът Salve Regina опровергава това твърдение на г. Василевски. Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки. Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре . . . И. Т. Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния.
към текста >>

Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния.
Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос. Химнът Salve Regina опровергава това твърдение на г. Василевски. Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки. Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре . . . И. Т. Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния. Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога. Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може. Други пък, които са тъй също голямо мнозинство, не се и замислят за него, освен в редки случаи на неволя и то със страх. Малцина са тия, които към своя Баща чувстват някаква привързаност. Любовта е чаровен цвят, съкровената чистота на който само земята на Живите може да подхранва.
към текста >>

Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога.
Химнът Salve Regina опровергава това твърдение на г. Василевски. Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки. Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре . . . И. Т. Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния. Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога. Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може. Други пък, които са тъй също голямо мнозинство, не се и замислят за него, освен в редки случаи на неволя и то със страх. Малцина са тия, които към своя Баща чувстват някаква привързаност. Любовта е чаровен цвят, съкровената чистота на който само земята на Живите може да подхранва. Всички наши видове на любов, даже и най-възвишените, са.
към текста >>

Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух.
И най-после настъпва един благословен ден, в който женихът и годеницата — мъжът и жената — се намират, и то след векове от стремежи един за друг, векове от безпокойни радости и безнадеждни сълзи. Съзерцавайки очарованията и светлината, в които тия две сърца се вглъбяват едно в друго — горещата душа на древните кабалисти, изтощени от полунощни въпрошателства, нежната душа на великия Платон с широките рамене—не е никак чудно, че те са построили, за да оправдаят това опиянение, остроумната и илюзорна теория за душите-сестри. Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство. Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя сантиментална или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов. Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух. Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце. Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало? Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан. Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца.
към текста >>

Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца.
Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух. Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце. Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало? Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан. Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца. Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни. Тъй, както хлябът и водата, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира. Всеки миг ни дава случай, за да проявим любовта си към ближния; но това, което е мъчно, то е да се подготвим, за да поемем храната. „Да не правим на другите това, което не искаме нам да правят“ — то е само пасивната страна на великата заповед. А това, което трябва да вършим, то е, да правим на другите това, което желаем те нам да правят; и само когато човек при всички условия — в мислите и делата си, в симпатиите и антипатиите си, в безразличията и състраданията си — стига той да се реши да го чувства, да го говори и да го изпълнява, за да направи ближния си щастлив, даже и когато това щастие би било в негов ущърб, — само тогава човек обича ближния си като са мия себе си.
към текста >>

Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба.
И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин. Разбойници или убийци са тия, които си служат с магията на волята или обредите, чрез тиранична сила или коварство. Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба. Христос изказва тук такива думи, че, може би, е по добре да не се дири всичката им глъбина, защото — можем ли ние да разнищваме, ние, които сме още в пелени, да узнаем тайните намерения на великите духовни водители които някога са натоварили нашите отци с обреди, закони и защити? „Всички тия, казва Той, които са дошли преди мене, бяха разбойници и крадци“. Дали са те узурпирали образът Божи, в името на когото са казвали, че действат, — ние не знаем това. И според духа на евангелието, по-добре е, да не го знаем, защото венците са обещани на потиснатите, на слабите и на непорочните. Стадото, събрано от всички кошари, образува великата кошара на небето, имаща Словото за свой Пастир.
към текста >>

Във всяка религия, ако един неин вярващ я изпълни и приложи съвършено, той става един истински бог за различните йерархии на невидимите създания.
Той изпраща тук-там искрици, които са неговите овце, скитащи по космическите хълмове, за да Го дирят. Той ги познава, защото те изхождат от Него и те Го познават и долавят гласа Му, защото чезнат по дирите Му. Животът на Сина е една непрекъсната верига от жертви и съвземания в самия себе си. И ние, другите, с всяка жертва от наша страна, ставаме Негови съпричастници. Следователно, ние можем смело да жертваме, без страх от умора, без страх от пропаст пред нас, без страх от смъртта, защото вечното огнище, което гори в нас, пламти над всички други огнища на временни животи, с които ние се подвизаваме от най-черния ад до най- светлия рай. Във всяка религия, ако един неин вярващ я изпълни и приложи съвършено, той става един истински бог за различните йерархии на невидимите създания. Прочее, Христос с право може да каже: „Отец ми и аз сме едно“, — тъй като Той изпълни най-съществената религия, тъй като Той въплъщава божествения закон и то до степен, че е станал живата религия и въплътения закон. Така, овцата е един бог за тревата, която тя пасе; така и пастирът е един Бог за стадото, кое то Той води. История на Христа от Джовани Папини Исус се роди в обор. Същински обор, не както го рисуват християните-живописци, които се срамуват, че техният Бог се е родил в обор. Стар, беден обор — домът на животни, роби на човека, в стара, бедна страна, страната на Христа.
към текста >>

Така, овцата е един бог за тревата, която тя пасе; така и пастирът е един Бог за стадото, кое то Той води.
Животът на Сина е една непрекъсната верига от жертви и съвземания в самия себе си. И ние, другите, с всяка жертва от наша страна, ставаме Негови съпричастници. Следователно, ние можем смело да жертваме, без страх от умора, без страх от пропаст пред нас, без страх от смъртта, защото вечното огнище, което гори в нас, пламти над всички други огнища на временни животи, с които ние се подвизаваме от най-черния ад до най- светлия рай. Във всяка религия, ако един неин вярващ я изпълни и приложи съвършено, той става един истински бог за различните йерархии на невидимите създания. Прочее, Христос с право може да каже: „Отец ми и аз сме едно“, — тъй като Той изпълни най-съществената религия, тъй като Той въплъщава божествения закон и то до степен, че е станал живата религия и въплътения закон. Така, овцата е един бог за тревата, която тя пасе; така и пастирът е един Бог за стадото, кое то Той води. История на Христа от Джовани Папини Исус се роди в обор. Същински обор, не както го рисуват християните-живописци, които се срамуват, че техният Бог се е родил в обор. Стар, беден обор — домът на животни, роби на човека, в стара, бедна страна, страната на Христа. Обор с четири грапави стени, мръсен под и покрив от плочи. Тъжен, мръсен, миризлив обор.
към текста >>

Същински обор, не както го рисуват християните-живописци, които се срамуват, че техният Бог се е родил в обор.
Следователно, ние можем смело да жертваме, без страх от умора, без страх от пропаст пред нас, без страх от смъртта, защото вечното огнище, което гори в нас, пламти над всички други огнища на временни животи, с които ние се подвизаваме от най-черния ад до най- светлия рай. Във всяка религия, ако един неин вярващ я изпълни и приложи съвършено, той става един истински бог за различните йерархии на невидимите създания. Прочее, Христос с право може да каже: „Отец ми и аз сме едно“, — тъй като Той изпълни най-съществената религия, тъй като Той въплъщава божествения закон и то до степен, че е станал живата религия и въплътения закон. Така, овцата е един бог за тревата, която тя пасе; така и пастирът е един Бог за стадото, кое то Той води. История на Христа от Джовани Папини Исус се роди в обор. Същински обор, не както го рисуват християните-живописци, които се срамуват, че техният Бог се е родил в обор. Стар, беден обор — домът на животни, роби на човека, в стара, бедна страна, страната на Христа. Обор с четири грапави стени, мръсен под и покрив от плочи. Тъжен, мръсен, миризлив обор. Само яслите са чисти, дето господарят слага сено и зърнеста храна. Пролетните ниви пресни в засмените утра, вълнисти от ветреца, слънчеви, благовонни, са вече покосени.
към текста >>

Жертвоприносители, тълкувачи на сънища, пророци и свещенослужители, само те могат да се съобщават с Махура Мазда — “Добрия Бог“, само те познават бъдещето и съдбата.
Тя намери един велик цар в Йерусалим, от него тя научи това, което от другиго не щеше да научи. А магите, които се мислят за по-мъдри от царете, намират едно дете, родено преди някой ден, дете, което не знае да пита, ни да отговаря. Дете, което, пораснало, щеше да презре с кровищата на материята и науката на материята. Магите не бяха царе, но бяха в Медия и Персия господари на царете. Царете управляваха народите, а магите наставляваха царете. Жертвоприносители, тълкувачи на сънища, пророци и свещенослужители, само те могат да се съобщават с Махура Мазда — “Добрия Бог“, само те познават бъдещето и съдбата. С собствените си ръце те убиват вредните животни, злокобните птици: никоя жертва не бе приета от Бога, ако не бе принесена от техните ръце, никой цар не можеше да открие война, без да се е допитал до тях. Те притежават тайните на земята и на небето. Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят.
към текста >>

С собствените си ръце те убиват вредните животни, злокобните птици: никоя жертва не бе приета от Бога, ако не бе принесена от техните ръце, никой цар не можеше да открие война, без да се е допитал до тях.
А магите, които се мислят за по-мъдри от царете, намират едно дете, родено преди някой ден, дете, което не знае да пита, ни да отговаря. Дете, което, пораснало, щеше да презре с кровищата на материята и науката на материята. Магите не бяха царе, но бяха в Медия и Персия господари на царете. Царете управляваха народите, а магите наставляваха царете. Жертвоприносители, тълкувачи на сънища, пророци и свещенослужители, само те могат да се съобщават с Махура Мазда — “Добрия Бог“, само те познават бъдещето и съдбата. С собствените си ръце те убиват вредните животни, злокобните птици: никоя жертва не бе приета от Бога, ако не бе принесена от техните ръце, никой цар не можеше да открие война, без да се е допитал до тях. Те притежават тайните на земята и на небето. Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема.
към текста >>

Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче.
Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад. И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му. Коленичили под разкошни царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света.
към текста >>

Тя била великолепно украсена, а в центъра й се намирала скинията, съдържаща мистично оживената статуя на бога и свещената лодка или арка.
Арката на Моисея, същинска лейденска бутилка за атмосферното електричество, не е била нищо друго освен точно възпроизвеждане на лодката от египетските мистерии. Колонната зала и шествието. В колонната зала са били приема ни посещенията на посветените от другите храмове и там са били разпитвани, за да се определи тяхната степен на посвещение, преди да влязат в медно-златната порта, която е разделяла колонната зала от светилището или астралния свят от небето. Небето. — След минаването през тая порта, отивало се в първата зала на небето или светилището. Тая зала е била предназначена за религиозната служба. Тя била великолепно украсена, а в центъра й се намирала скинията, съдържаща мистично оживената статуя на бога и свещената лодка или арка. От същото светилище са излизали стълбите, които водели на терасите, де то били тайните градини на храма, определени за моралните изпитания на бъдещите посветени (мистерията на Немезида у гърците). А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене. Египетският храм: Светилището. След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори.
към текста >>

А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене.
В колонната зала са били приема ни посещенията на посветените от другите храмове и там са били разпитвани, за да се определи тяхната степен на посвещение, преди да влязат в медно-златната порта, която е разделяла колонната зала от светилището или астралния свят от небето. Небето. — След минаването през тая порта, отивало се в първата зала на небето или светилището. Тая зала е била предназначена за религиозната служба. Тя била великолепно украсена, а в центъра й се намирала скинията, съдържаща мистично оживената статуя на бога и свещената лодка или арка. От същото светилище са излизали стълбите, които водели на терасите, де то били тайните градини на храма, определени за моралните изпитания на бъдещите посветени (мистерията на Немезида у гърците). А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене. Египетският храм: Светилището. След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори. Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида.
към текста >>

подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра.
Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите.
към текста >>

Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл.
Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм.
към текста >>

Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език.
Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително.
към текста >>

След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида.
Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително. Още в стария Египет се прилагал вегетарианския режим (употребявала се растителна храна), но само през периоди от четиридесет дни. След десетдневния пълен пост, се започвала втората фаза на мистериите, най-важната от всичките. Тя се отнасяла за смъртта и възраждането.
към текста >>

Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“.
как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава.
към текста >>

Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня.
Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични.
към текста >>

Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество.
При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· .
към текста >>

Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта .
Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· . Извлякъл от „А В С d’Occuitisms“: Ив. Стоянов. * * * Картинки свързани със статията Пилоните и обелиските. Кръщаване на посветения в подземията на храма. Появяване на Изида в килията на посветения Астрално раздвояване на посветения.
към текста >>

Мирионимската богиня Изида.
Слизане в кладенеца. Изпитание със земя Изпитание с огън. Краят на физическите изпитания с вода и въздух. Моралното изпитание: Евменидите. Сфинксът (в състоянието му през 1585 год.) Между лапите му се вижда портата на мистериите. Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него.
към текста >>

При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я облекчи.
Това било за пръв път, как са я чули да говори, но след малко тя се по минала. „По някога, казва Ямблик, един невидим дух витае около спящите хора, за да отстрани от тях душевните или телесните им страдания, а по някога ние сънуваме или в време на сънищата, които ни праща небето, ние чуваме един тих глас, който ни посочва какво да правим“. Аз познавах един селянин, който дълги години лекуваше болестите с паси и масажи. Ето, според собствения му разказ, как е сполучил това. Когато бил на тридесет и девет години, той по· чувствал остра болка над дясното си око, която не му давала никаква възможност да работи и против която всички лекарства се указали безсилни. При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я облекчи. Тъкмо в тоя момент явило му се едно видение, направило с палеца си седем паси от окото до лъжичката му и веднага му олекнало· След това той сам повтарял тия паси и наскоро съвсем се изцерил. В сборника от опитите на Хорст по чародейството четем, че едно момиче било охромяло от дълго време, поради изкривяването на едната й кост. С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач.
към текста >>

Преди няколко години се помина майка му, която той боготвореше.
Много странни факти говорят за съществуването „отвъд смъртта“, но нищо не го доказва научно. Явленията не се извикват произволно, а се подчиняват на неизвестни закони, толкова тъмни и непонятни, колкото е и светът който те управляват. Ралф изтри потното си чело, след това притисна ръката си до болезнено тупащото си сърце. Колко пъти още той мъчително се бореше с ужасното съмнение: „съм или не съм? “ Не веднъж се питаше той, защо онези, които по-рано са заминали от този свят, не се явяват, ако това е възможно, да просвещават тези, които обичат? Преди няколко години се помина майка му, която той боготвореше. Тя също живееше и дишаше за него, а при това, оставаше глуха на неговия отчаян зов и с нищо не доказваше, преживяла ли е смъртта и обичали го, както по-рано. Острата болка в гърдите и избухването на задушаващата кашлица му дадоха да разбере болезнено, доколко той сам,е близко до страшната тайна, на речена смърт. Мъката и страхът пред близкото небитие още по силно свиха сърцето му. Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото? Изведнъж той си спомни, че е чел в една книга по окултизма, че съществува един жизнен еликсир, тайната за който била изгубена, но ал- химиците напразно са я търсели в вътрешностите или кръвта на момичетата, децата и животните, в растения та и в атмосферата.
към текста >>

Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота.
С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата. Сега минавам на социалното положение. Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги. — Ето документите, които доказват законността на името и владенията на принц Нарайяна Супрамати. А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия свят. Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота. Погледнете тези сандъчета. Нарайяна отиде пак към шкафа и отвори няколко сандъчета. — Всичките са пълни с брилянти, бисери, рубини, изумруди и други скъпоценни камъни, всеки от които представлява цяло състояние. А тук — той натисна едно копче и се отвори друго отделение, широко и кръгло като кладенец — тук има цели отливъци чисто злато. Колко е дълбок този златоносен кладенец, не зная положително.
към текста >>

След като се задоволи от всички блага, които дава безграничното богатство, като удовлетвори самолюбието си с отмъщението и.
А тук — той натисна едно копче и се отвори друго отделение, широко и кръгло като кладенец — тук има цели отливъци чисто злато. Колко е дълбок този златоносен кладенец, не зная положително. Може би, той отива до подножието на планината. Във всеки случай, тази съкровищница е неизчерпаема и позволява да се живее царски. Сега да минем на обратната страна на медала. След като се задоволи от всички блага, които дава безграничното богатство, като удовлетвори самолюбието си с отмъщението и. низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането. Него обхваща непреодолимо желание да избяга от този шум, от всички увеселения и светска празнота и да се скрие от човешката лъжливост и жадност. Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита.
към текста >>

Аз бях безсмъртен и никаква опасност или болест не ме плашеха; аз се наслаждавах от неизчерпаемо богатство, а вековете, като броня, облякоха душата ми с равнодушие.
— Как можахте да помислите това? Не, аз оставах неумолим, тъй като всякога се страхувах да не се докосна невнимателно до неизвестните и ужасни закони. Но аз извиквах не само нечистите същества; извиквах също и чисти, почти божествени духове. Лъчезарни, те смътно ми се явяваха и говореха за вярата и молитвата, а пък аз … аз се бях отучил да се моля! И какво можех аз да прося от Божеството? Аз бях безсмъртен и никаква опасност или болест не ме плашеха; аз се наслаждавах от неизчерпаемо богатство, а вековете, като броня, облякоха душата ми с равнодушие. Само пресищането ме измъчваше. Аз се криех в най-глухите си замъци, само за да се възбуди пак у мен вкуса да живея между хората. — Нима е толкова мъчно да се живее без скръб и разочарования, не чувствайки под краката си бездната на небитието? — промълви докторът. Нарайяна се засмя сухо и звучно.
към текста >>

И ето, жената, която боготворях и за която исках да се оженя, се простуди и заболя.
Нарайяна се засмя сухо и звучно. — Вие още не сте разбрали всичкия трагикомизъм на положението. Еликсирът на живота запазва целостта на тялото и развива скритите способности на душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и мисли в нас. Под обвивката, създадена от изключителните обстоятелства, трепти душата, която понякога се събужда много болезнено. Не много отдавна аз изпитах любов, — такава любов, за каквато не считах себе си способен и която поглъща цялото същество на човека. И ето, жената, която боготворях и за която исках да се оженя, се простуди и заболя. Болестта ми се виждаше не опасна, но изведнъж положението на болната се влоши и след няколко часа любимата ми жена умря на моите ръце. Разберете добре: тя умря, а в ръцете ми беше еликсирът на живота!... В тези думи звучеше такава ярост и отчаяние, че Ралф трепна и в същото време се попита, защо Нарайяна не се възползвал от това могъщо средство, което било в ръцете му. А Нарайяна схвана неговата мисъл и каза с горчива усмивка: — Затуй, защото, въпреки всичко, аз си оставах все човек и роб на съдбата. Аз нямах време да си доставя от течността, толкова скъпа за мене в това време, защото по принцип никога не носех това опасно вещество.
към текста >>

— Благодаря ви и сбогом!
— Вземете! — прошепна той. Нарайяна обърна ръкава на ризата му, извади от джоба си едно шишенце и направи с ножчето малък разрез на кожата. Бликна кръв. Той старателно я събра в шишенцето, а след това, с ловкостта на опитен хирург, тури превръзка на разреза. — Благодаря ви и сбогом! каза той, като стисна горещата ръка на Ралф. Или, по-вярно, довиждане на онзи свят! Той кимна с глава и се упъти към вратата. Ралф го извика с задавен глас: — Оставете ми малко от вашия еликсир, в случай че смъртта ме уплаши силно,— срамежливо и с силно желание промълви той. Странна усмивка се мерна по красивото и строго лице на Нарайяна.
към текста >>

В това шишенце е еликсирът, готов за употребление. Сбогом!
Нарайяна взе една кристална чаша и наля в нея малко течност от голямото шишенце. Подигайки чашата на светлината, той показа на доктора, че на дъното се намира това вещество, прилично на течен огън. — Ето! — каза той, оставяйки чашата на масата и старателно я покри с стъклена пластина. — Ако вие изпиете това, ще влезете във владение на цялото наследство. В това шишенце е еликсирът, готов за употребление. Сбогом! Като взе от сандъчето по-малкото шишенце, Нарайяна се поклони и излезе. Докторът остана сам. Устремил поглед в чашата, съдържаща в себе си живота, той продължаваше да лежи, като не беше в състояние да се реши да се допре до нея. А при това, положението му се влошаваше от час на час. Той гореше, като в огън; остри болки измъчваха гърдите му, дишането му беше тежко и на минути му се струваше, че се задушва.
към текста >>

Той е бил убит от свирепите кротонци на 104-та си годишна възраст, но не след много време те са го поставили в числото на боговете си и са направили от къщата му храм.
Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа (Продължение от кн. VII и край). Към сведенията за живота на Питагора, които дадохме, ще прибавим, че в отношенията си към жените той е бил, въобще, много предпазлив и внимателен. Твърде малко жени са били удостоени, според умственото им развитие, да бъдат до пуснати от него в вътрешния от дели на школата му. Той се оженил късно за една от тях, по име Теано, най-напредналата от ученичките му, която и останала да ръководи школата му след неговата смърт. Той е бил убит от свирепите кротонци на 104-та си годишна възраст, но не след много време те са го поставили в числото на боговете си и са направили от къщата му храм. За организацията на школата му се знае следното: Питагор не е приемал безразборно в нея всички, които са пожелавали да влязат, а ги е подлагал. на дълъг предварителен изпит. Всичките душевни качества на кандидатите били изпитвани: способността да пазят тайна, проницателността, послушанието, смелостта, доверието, усърдието и пр. Той ги задължавал да бъдат дискретни, като употребявал за тая цел клетвата, налагал им мълчание в продължение на две, три, пет, седем години, според както е изисквал характера на всекиго. След като е приемал учениците си, той вече не се съобщавали по отделно с тях.
към текста >>

Той признавал съществуването на Бога и приемал метемпсихозата (преражда нето).
Почти никакъв паметник не е останали за учението на Питагора. Лизис и Архипус, единствените му ученици, които отсъствали от къщата, която била подпалена от цилонийскага факция, и в която изгорели всички други негови ученици, са написали само няколко похвални изречения за Питагора и учението му, както и известните Златни стихове1). Учението се запазило в семействата, дето се предавало от родителите на децата, без да се е разпространявало публично. От кратките коментарии на Лизис и Архипус е останали само един екземпляри до времето на Платона. Изобщо, знае се, че Питагор е бил първостепенен философи. Той признавал съществуването на Бога и приемал метемпсихозата (преражда нето). Той е проучили дълбоко физиката, естествената история, математиката и музиката, създали е една особена теологическа система и свеждали всичко към учението за числата. Главният принцип на питагоризма е бил следният: „ти, който искаш да станеш философи, трябва да освободиш душата си от всички връзки, които я стягат и ограничават; без това условие, както и да си служиш с ума си, ти няма да научиш ни каква истина; а когато душата ти се освободи, ти ще я употребиш полезно, като се издигаш от знание към знание, от най-общите неща до без телесните и вечните“. Аритметиката на Питагора Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща. „Това е едно от стъпалата на стълбата, която ги трябва да изкачиш“, е казвал той. Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество.
към текста >>

Има една връзка между боговете и числата, която установява един начин на откровение, наречен аритмомантия.
Както единицата, тъй и двойката имат свойства от символичен характер. Монадата или единицата е последния край, последното състояние, покоя му в неговото намаление. Тройката е първото от нечетните числа, а четворката е най-съвършеното, коренът на другите. Така Питагор е работил до десет, като приписвал на всяко число аритметически, физически, теологически и морални качества. Десетичното число съдържа, според него, всички те числени и хармонични отношения и образува или, по скоро, завършва своята таблица. Има една връзка между боговете и числата, която установява един начин на откровение, наречен аритмомантия. Музиката на Питагора Музиката, според него, е съзвучие от множество разногласия. Не трябва да ограничаваме идеята си само с звуковете, Предметът на хармонията е по-общ. Тя има свои неизменни правила. Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани. Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето.
към текста >>

Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него.
Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера.
към текста >>

Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото.
Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото. Никой не може да се издигне над себе си без помощта на Бога и на добрите гении. Трябва да се молим и да ги призоваваме. Този, който ги слуша, няма да се учудва на нищо: той ще възлезе до същинските причини и форми на нещата· Философът се занимава или с откриване на истината, или с извършване на известни действия за приложението й. Поради това, неговата наука е или теоретическа, или практическа. Трябва да се започва с практикуване на добродетелите: действието трябва да предхожда съзерцанието.
към текста >>

Никой не може да се издигне над себе си без помощта на Бога и на добрите гении.
Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото. Никой не може да се издигне над себе си без помощта на Бога и на добрите гении. Трябва да се молим и да ги призоваваме. Този, който ги слуша, няма да се учудва на нищо: той ще възлезе до същинските причини и форми на нещата· Философът се занимава или с откриване на истината, или с извършване на известни действия за приложението й. Поради това, неговата наука е или теоретическа, или практическа. Трябва да се започва с практикуване на добродетелите: действието трябва да предхожда съзерцанието. Съзерцанието предполага пълна забрава и абстракция на земните неща.
към текста >>

Бог е дух, разсеяни във всички части на материята, която той прониква и в която присъства.
Съзерцанието предполага пълна забрава и абстракция на земните неща. Философията, която Питагор е преподавали на слушателите и учениците си, е била екзотерична и езотерична. Първата представлявала истините чрез символи, забулвала ги и не ги показвала явно, а втората ги отбулвала и ги показвала голи на ония, чиито очи са били отворени, за да ги видят. Теологията на Питагора Мъчно е да се храни народа с божественото, дори може да се породи опасност от това, понеже той е преситени от предразсъдъци и суеверия. Нека не профанираме божествените тайни (мистериите) с разкриването им на простолюдието. Бог е дух, разсеяни във всички части на материята, която той прониква и в която присъства. Той е живот на всички живи същества. Естеството на нещата (природата) или Бог, това е едно и също. Той е първичната причина на движението в всичко, което само се движи. Той е автоматизмът на всичко. Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината.
към текста >>

Естеството на нещата (природата) или Бог, това е едно и също.
Първата представлявала истините чрез символи, забулвала ги и не ги показвала явно, а втората ги отбулвала и ги показвала голи на ония, чиито очи са били отворени, за да ги видят. Теологията на Питагора Мъчно е да се храни народа с божественото, дори може да се породи опасност от това, понеже той е преситени от предразсъдъци и суеверия. Нека не профанираме божествените тайни (мистериите) с разкриването им на простолюдието. Бог е дух, разсеяни във всички части на материята, която той прониква и в която присъства. Той е живот на всички живи същества. Естеството на нещата (природата) или Бог, това е едно и също. Той е първичната причина на движението в всичко, което само се движи. Той е автоматизмът на всичко. Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината. Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя. Под Бога има подчинени божествени същности, гении и герои.
към текста >>

Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината.
Бог е дух, разсеяни във всички части на материята, която той прониква и в която присъства. Той е живот на всички живи същества. Естеството на нещата (природата) или Бог, това е едно и също. Той е първичната причина на движението в всичко, което само се движи. Той е автоматизмът на всичко. Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината. Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя. Под Бога има подчинени божествени същности, гении и герои. Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и простота. Въздухът е населени с гении и герои. Те са, които ни донасят сънищата, знаците, здравето, болестите, благата и злините.
към текста >>

Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя.
Той е живот на всички живи същества. Естеството на нещата (природата) или Бог, това е едно и също. Той е първичната причина на движението в всичко, което само се движи. Той е автоматизмът на всичко. Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината. Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя. Под Бога има подчинени божествени същности, гении и герои. Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и простота. Въздухът е населени с гении и герои. Те са, които ни донасят сънищата, знаците, здравето, болестите, благата и злините. Те може да се укротят.
към текста >>

Под Бога има подчинени божествени същности, гении и герои.
Естеството на нещата (природата) или Бог, това е едно и също. Той е първичната причина на движението в всичко, което само се движи. Той е автоматизмът на всичко. Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината. Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя. Под Бога има подчинени божествени същности, гении и герои. Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и простота. Въздухът е населени с гении и герои. Те са, които ни донасят сънищата, знаците, здравето, болестите, благата и злините. Те може да се укротят. Първичната причина се покои принципално в орбитите на небесата.
към текста >>

Над нея, всичко е свързано с неизменните закони на реда и се изпълнява по волята, предначертанието и мъдростта на Бога.
Те може да се укротят. Първичната причина се покои принципално в орбитите на небесата. Колкото повече съществата се отдалечават от нея, толкоз повече те губят от съвършенството си. Хармонията се поддържа до луната, а под лунната област тя угасва и всичко се предава на безредие. Злото е струпано върху земята, тя е неговият приемник. Над нея, всичко е свързано с неизменните закони на реда и се изпълнява по волята, предначертанието и мъдростта на Бога. Всичко, което е под луната, съставлява конфликти на четири причини: Бог, съдбата, човекът и щастието. Човекът е съкращение на вселената — една малка вселена. Той има разуми, чрез който се свързва с Бо га, и растителна, хранителна и производителна сила, чрез които се свързва с животните Най-сетне, той с държа една инертна субстанция, обща с земята. Съществува способност или изкуство за откровение, за да се узнава волята на боговете. Съставното нещо не е начало.
към текста >>

Всичко, което е под луната, съставлява конфликти на четири причини: Бог, съдбата, човекът и щастието.
Първичната причина се покои принципално в орбитите на небесата. Колкото повече съществата се отдалечават от нея, толкоз повече те губят от съвършенството си. Хармонията се поддържа до луната, а под лунната област тя угасва и всичко се предава на безредие. Злото е струпано върху земята, тя е неговият приемник. Над нея, всичко е свързано с неизменните закони на реда и се изпълнява по волята, предначертанието и мъдростта на Бога. Всичко, което е под луната, съставлява конфликти на четири причини: Бог, съдбата, човекът и щастието. Човекът е съкращение на вселената — една малка вселена. Той има разуми, чрез който се свързва с Бо га, и растителна, хранителна и производителна сила, чрез които се свързва с животните Най-сетне, той с държа една инертна субстанция, обща с земята. Съществува способност или изкуство за откровение, за да се узнава волята на боговете. Съставното нещо не е начало. Началото е простото, което образува съставното.
към текста >>

Съществува способност или изкуство за откровение, за да се узнава волята на боговете.
Злото е струпано върху земята, тя е неговият приемник. Над нея, всичко е свързано с неизменните закони на реда и се изпълнява по волята, предначертанието и мъдростта на Бога. Всичко, което е под луната, съставлява конфликти на четири причини: Бог, съдбата, човекът и щастието. Човекът е съкращение на вселената — една малка вселена. Той има разуми, чрез който се свързва с Бо га, и растителна, хранителна и производителна сила, чрез които се свързва с животните Най-сетне, той с държа една инертна субстанция, обща с земята. Съществува способност или изкуство за откровение, за да се узнава волята на боговете. Съставното нещо не е начало. Началото е простото, което образува съставното. Атомът, прочее, не е първото начало. Числото е преди всичко, а единицата е преди всяко друго число. Единицата е, следователно, първото начало.
към текста >>

Бог е направили света не във времето, но чрез мисълта.
Атомът, прочее, не е първото начало. Числото е преди всичко, а единицата е преди всяко друго число. Единицата е, следователно, първото начало. Единицата е произвела всичко, чрез разширение (разделяне). Редът царува във всемира на нещата. Бог е направили света не във времето, но чрез мисълта. Светът би могъл да се изгуби, но Божественият Промисъл го пази. Той е започнали с огъня и с един пети елементи. Земята е кубическа, огънят пирамидален, въздухът — октоедър, а всемирната сфера — додекаедър. Светът е оживени, разумен, сферически. Отвъд света има пустота, в която и чрез която светът диша.
към текста >>

Слънцето, луната и другите звезди са богове.
Хармонията на света и тази на музиката не се различават. Първичната причина заема върховната сфера и съвършенството, а редът и постоянството на нещата са в обратно отношение с разстояние то им до тази сфера. Въздухът около земята е неподвижен и нечисти. Всичко, което го окръжава, може да се изгуби. Висшият (горният) въздух е чист и здрави, а всичко, което го окръжава, е безсмъртно и божествено. Слънцето, луната и другите звезди са богове. Що е звезда? — Един свят, поставени в безкрайния етер, който обгръща всичко. Слънцето е сферическо, луната е населена с живи същества, по-хубави и по-съвършени от нас, и десет пъти по-големи. Кометата е звезда, която изчезва и се отдалечава от нас, но и тя има определено въртене. Дъгата е образи на слънцето.
към текста >>

Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово.
Тя се храни от кръвта, а духовете произвеждат способностите. Душата и нейните сили са непобедими и етерът не се съглежда; нервите, вените и артериите са нейните връзки. Интелигентността слиза в душа та, тя е божествена частица, която й идва отвън и е базата на нейното безсмъртие. Душата включва в себе си четворното число. Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
към текста >>

Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни.
оригинала им на старогръцки език с точния им превод на български в кн. VII на Всемирна Летопис. Ал. Шишков Отмъщението на Тутанкамона Помолиха ме от няколко места да разкрия загадката около Тутанкамоновата мумия и свързаните с нейното задигане нещастия. Аз ще се потрудя да обясня: кой е бил този фараон, може ли той да отмъщава след смърт и кой собствено отмъщава, ако умрял човек не може да стори това. 1. Кой бе Тутанкамон Макар че личността на Тутанкамоновия тъст, фараон Аменхотеп четвърти, не ни занимава, необходимо е да кажа две думи за него, защото отношението между народа и жреците от една страна и самия фараон — от друга, е преминало с всичката си неприязненост и към зетя на същия фараон, сиреч Тутанкамона, а това е резултат от голямата сравнителна оскъдност, с която е било извършено погребението на Тутанкамона. Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни. Тъстът на Тутанкамона, фараонът Аменхотеп четвърти, е бил наречен „еретикът фараон“, защото е отстъпил от вярата на прадедите си и е почнал да се кланя на бога на слънцето, на самия диск на слънцето. Във връзка със своето обръщане, той е променил и името си от Аменхотеп (т. е. Амон е доволен) на Ехнатон (т. е. угоден на слънцето). Вследствие на въвеждането насилствено на новото течение в полза на божеството на слънчевия диск, фараонът изгубил престижа си в обширната своя империя, така че наскоро след обръщането му този организъм е почнал скоро да се разкапва, тъй като нито властите, нито жреците — иначе всевластни — са се грижили за държавата, тъй като са нямали нито охота, нито интереси за държавните работи.
към текста >>

Тъстът на Тутанкамона, фараонът Аменхотеп четвърти, е бил наречен „еретикът фараон“, защото е отстъпил от вярата на прадедите си и е почнал да се кланя на бога на слънцето, на самия диск на слънцето.
VII на Всемирна Летопис. Ал. Шишков Отмъщението на Тутанкамона Помолиха ме от няколко места да разкрия загадката около Тутанкамоновата мумия и свързаните с нейното задигане нещастия. Аз ще се потрудя да обясня: кой е бил този фараон, може ли той да отмъщава след смърт и кой собствено отмъщава, ако умрял човек не може да стори това. 1. Кой бе Тутанкамон Макар че личността на Тутанкамоновия тъст, фараон Аменхотеп четвърти, не ни занимава, необходимо е да кажа две думи за него, защото отношението между народа и жреците от една страна и самия фараон — от друга, е преминало с всичката си неприязненост и към зетя на същия фараон, сиреч Тутанкамона, а това е резултат от голямата сравнителна оскъдност, с която е било извършено погребението на Тутанкамона. Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни. Тъстът на Тутанкамона, фараонът Аменхотеп четвърти, е бил наречен „еретикът фараон“, защото е отстъпил от вярата на прадедите си и е почнал да се кланя на бога на слънцето, на самия диск на слънцето. Във връзка със своето обръщане, той е променил и името си от Аменхотеп (т. е. Амон е доволен) на Ехнатон (т. е. угоден на слънцето). Вследствие на въвеждането насилствено на новото течение в полза на божеството на слънчевия диск, фараонът изгубил престижа си в обширната своя империя, така че наскоро след обръщането му този организъм е почнал скоро да се разкапва, тъй като нито властите, нито жреците — иначе всевластни — са се грижили за държавата, тъй като са нямали нито охота, нито интереси за държавните работи. Това е било към края на 15-то столетие пр. Христа.
към текста >>

Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2.
Схванали положението и като не искали да продължи тази война с жреците, защото разбирали, че това подрива устоите на мира и държавата, той решили да се върне към религията на праотците си. Той сменили името си Тутанхатон — жив образи на слънцето — с Тутанкамон (жив образи на Амона). С това той привидно е спечелил отново благоразположението на клира, но този последния е бил много предпазливи, и не му е доверявали много· След смъртта на Тутанкамона, жена му Анкезенамон е поискала от съседното царство един нов съпруги, обаче, Анхезенамон властолюбивия генералисимус майор Харемхеб е спрял царския пратеник и скъсал писмото му. Овдовялата царица е трябвало да живее без съпруг и без трон до смъртта си, когато майор Харемхеб основава своята династия. Това е било в 14-то столетие преди Христа. Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2. Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“.
към текста >>

Кое от тях не е имало своите строго „научни“ истини, заменяни с още по-строго „научни“ ... И всички те си отиват, а пред нас си остава само единният, вечният, най-познат и най-незнаен, човекът, нашият ближен и най-далечен брат .
. . Ние наричаме това стремление към нови светове, наука, познание, а в същност . . . в същност всичко това минало и сегашно е само заблуда, една хипотеза твърде вярна, сменена след известно време с друга по-вярна, която след някоя година се сгромолясва изцяло пред нападките на някой предприемчив ум. Кое поколение не е преживявало своите мечти и своите увлечения? Кое от тях не е имало своите строго „научни“ истини, заменяни с още по-строго „научни“ ... И всички те си отиват, а пред нас си остава само единният, вечният, най-познат и най-незнаен, човекът, нашият ближен и най-далечен брат . . . — Докторът приказваше, тихо навел побеляла глава. Неговото благородно, тихо и кротко лице и белоснежната коса, която, личеше си, бе преждевременно побеляла, го отличаваше твърде много от резките черти на събеседниците му. — Наистина, ти си до някъде прав, каза след мълчание Белингтон — че от всичко по някога човек е най-голямата загадка, но това не винаги , · . т. е., право, аз и не зная какво загадъчно има в човека, но понеже ти казваш, Чарли .
към текста >>

Започнал като медик, той след една година само бе минал в богословието, за да изчезне след един шумен скандал, за кой то ще ми позволите да не говоря.
Може да звучи странно това, но така е. Той замлъкна, но след малко продължи отново: „Това беше преди шест години. Едва що бях купил практиката2) на един мой колега в Йокинг, когото някакви семейни дела бяха заставили да предпочете Индия пред Англия. Още на втората неделя бях повикан при един пациент, в лицето на кого то в първите минути още познах един мой отдавнашен университетски другар, с когото не бяхме се виждали по вече от двадесет и пет години. Той имаше странна съдба. Започнал като медик, той след една година само бе минал в богословието, за да изчезне след един шумен скандал, за кой то ще ми позволите да не говоря. Той беше си почти същия: висок, сух с хлътнали страни и очи, човек с странен изглед. Той лежеше мъртво бледен, с отпуснати спокойно ръце, като да бе заспал в един фотьойл. От хазяйката му разбрах, че тя е нова — нейната сестра е отишла временно в Лондон, че тя я замества и много се е уплашила, като е видела г-на Мирл в това състояние. Та се опитала да го свести с общоупотребителните средства, но когато не сполучила, пратила да ме викат. Хванах ръката му.
към текста >>

Вие знаете, че аз не свърших и богословието, както и медицината, но все пак и едното, и другото ми оста виха трайни впечатления за всичкия ми останал живот.
И така да дойда направо на предмета: вие видяхте моето състояние, моята „болест“, която навярно си я помислихте и нарекохте. Тя е отдавна, от много години, почти от ония дни, от когато влязох в университета. Търсих причина та не само аз и мнозина ваши колеги, при които отивах за съвети и лекуване. Но нито един никога не ми помогна, защото не можеше да ми помогне. Всички вдигаха рамене пред тая странна болест, а заедно с тях и аз. Вие знаете, че аз не свърших и богословието, както и медицината, но все пак и едното, и другото ми оста виха трайни впечатления за всичкия ми останал живот. Телесна ли бе моята болест или душевна, а може-би и нервна? А що е е едното, второто и третото? Лекарствата и режимите не ми помогнаха. Моята „болест“ не беше никаква болест, тя беше само един особен живот. Пригответе се да чуете най-странната, може би, история, която сте чували.
към текста >>

Тогава, когато тоя незнаен „аз“ беше тук, в мен — странно звучи всичко това, на ли?
В що се състоеше тя? Това, което наричах „аз“, което познаваха всички за Джордж Мирл, не беше, освен една от квартирите му! Да, аз разбрах, че моята личност живееше едновременно в две тела, едното в Англия, а другото на западните брегове на Америка, едното беше сух, висок, твърдоглав англосаксонец, другият — дебел, добродушен, страдащ от същата като мене болест, американец, който, както ми пишеше Дик, имал в кръвта си примес от испанска. Да, той е страдал от същата болест, — това бе ми описано по мое настояване от Дика най-подробно — и също тъй без надеждно церен от тамкашните капацитети. Но аз вече имах нишката и бях разбрал същността. Тогава, когато тоя незнаен „аз“ беше тук, в мен — странно звучи всичко това, на ли? — онзи там спеше! И когато „аз“, англичанинът, спях — живееше „аз“, американецът. А когато единият се събуждаше неочаквано през нощта, другият заспиваше, падаше в несвяст през деня, и когато другият заспиваше през деня — онзи се събуждаше през нощта! Това беше странно, чудовищно и все пак това бяха единствените из води, които се налагаха от всички подробности, Които изисквах на няколко пъти от Дик и нито един факт, не само че не опроверга тия мои заключения, но напротив, колкото повече мислех върху това, повече подробности и неясноти от миналия ми живот ставаха обясними, дори като че ли имаше моменти, в които тия два разни живота се осветяваха с една светкавица за миг и ставаха един само, и тогава, о и тогава в мен ставаше едно разширение, един прелом, едно сътресение, което изменяше целия ми останал живот. Аз се намирах пред едно откритие — единствено по рода си, незапомнено в аналите на човешката история!
към текста >>

Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата.
(Бел, на преводача). 2) В Англия докторите продават фирмите си или районите. (заб. преводача.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили. Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на божия дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите. Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате. Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност. Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират.
към текста >>

Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък.
Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота. На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества. От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието. Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък. Ако искаме да до- бием качества от духовно естество, трябва да си служим с законите,кои то ги управляват, а пък ако искаме материални блага, трябва да си служим със законите, които нареждат раздаването на последните. В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“. С постепенния напредък на расата в нейната еволюция, някои хора видоизмениха това проклятие, като си послужиха съзнателно или несъзнателно с природните закони за лична полза. Те откриха, че чрез мисълта и предвидливостта, не ще бъдат принудени да добиват хляба си с груба ръчна работа, но ще могат да приемат отговорността, за да се върши същата работа от ония, които не са способни да предвиждат и управляват по тоя начин се създаде между хората положението на господари и подчинени. Не ми казвайте, моля, че господарят и мислителят престават да работят, след като предадат на другите сечивата и станат управители на някое предприятие: това би значело да не се разберем.
към текста >>

Той стана майстор в всички опити, и когато го срещнах след това за пръв път, притежава ще голямо богатство.
Четейки онова, което се отнасяло за закона за предлагането и търсенето, той реши да приложи тоя закон, за да се отърве от мизерното си положение. Разглеждайки прибежището си, което представляваше за него стая, с голите му стени и пода от плочи, той си каза, че би му било приятно да има едно парче черга, дълго три метра и върху което той би се разположил, за да се запази от студените зимни дни. Той си нарисува умствено тая черга и държеше с постоянство своето творение. След няколко дни едно лице, което бе го взело за работник, му подари една нова черга. От тоя момент щом доби това първо доказателство, вярата му в закона стана несъкрушима. Той стана майстор в всички опити, и когато го срещнах след това за пръв път, притежава ще голямо богатство. Вярата в неизвестното е силна за придобивки, но рядко надминава надеждата за такива, когато вярата, основана на един неизменен закон, се увеличава до степен на наука. Малките опи ти, които направихме в началото на нашата работа, могат да се считат за твърде важни като доказателства за съществуването на закона и за възможността ни да действаме с него.· В физико-умствената класа ние виждаме работници, които разрастват своя център и правят опити извън него. Те именно постигат бележит успех в своята еволюция. Нека вземем за пример някой делови човек, който знае да си служи с закона за търсене то. Той казва: „аз искам добра клиентела“ и си представлява клиентите да нахлуват при него.
към текста >>

Тя стана причина да се построи цел град в Флорида и сега е притежателка на огромно богатство.
Когато пристигна в Сан-Франциско само с няколко долара в джоба си. тя потърси и получи първото си място в един вестник, което й доставяше достатъчно пари за преживяване. Малко по-късно, тя пожела и получи повишение. Най-напред тя прилагаше несъзнателно закона за търсенето — само по своята интуиция, а по-после, съзнателното й служене с закона й осигури бляскава кариера. От журналистка, тя стана писателка, написа много книги и най-сет не прибави и лекуването и преподава нето към другите си занятия. Тя стана причина да се построи цел град в Флорида и сега е притежателка на огромно богатство. Нейният пример по казва, че тя .принадлежи към втората класа работници и книгата Победа над бедността поддържа тезата, че нищо не може да ни направи богати без физически усилия. Д-р Емили Кяди, член на третата класа, не само е направил бележи ти излекувания, но и неговите съчинения са спомогнали на съвременниците му толкова, колкото и най-съвършеното ръководство по метафизиката. Доктор Кяди си послужи с закона, за да лекува, и мерата му бе много силна, за да направи други опити от по-материално естество. Той мина в третата класа, за да докаже имплицитно вярата си в закона, когато поиска и получи една голяма сума пари, справедлива отплата на времето, и с която сума той си послужи за благото на човечеството. Като си нарисува картината на желаната от не го сума, един чужденец му я донесе, малко време след неговото създание.
към текста >>

Нейният пример по казва, че тя .принадлежи към втората класа работници и книгата Победа над бедността поддържа тезата, че нищо не може да ни направи богати без физически усилия.
тя потърси и получи първото си място в един вестник, което й доставяше достатъчно пари за преживяване. Малко по-късно, тя пожела и получи повишение. Най-напред тя прилагаше несъзнателно закона за търсенето — само по своята интуиция, а по-после, съзнателното й служене с закона й осигури бляскава кариера. От журналистка, тя стана писателка, написа много книги и най-сет не прибави и лекуването и преподава нето към другите си занятия. Тя стана причина да се построи цел град в Флорида и сега е притежателка на огромно богатство. Нейният пример по казва, че тя .принадлежи към втората класа работници и книгата Победа над бедността поддържа тезата, че нищо не може да ни направи богати без физически усилия. Д-р Емили Кяди, член на третата класа, не само е направил бележи ти излекувания, но и неговите съчинения са спомогнали на съвременниците му толкова, колкото и най-съвършеното ръководство по метафизиката. Доктор Кяди си послужи с закона, за да лекува, и мерата му бе много силна, за да направи други опити от по-материално естество. Той мина в третата класа, за да докаже имплицитно вярата си в закона, когато поиска и получи една голяма сума пари, справедлива отплата на времето, и с която сума той си послужи за благото на човечеството. Като си нарисува картината на желаната от не го сума, един чужденец му я донесе, малко време след неговото създание. Тя му бе дадена точно според умствения му образ и според вярата му.
към текста >>

Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага.
Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния начин за товарене воловете. Незадоволен от тоя тежък носач, той е поискал нещо по-добро, и дошъл конят с една лека кола, после параходът, велосипедите и автомобилите. Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо? Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието.
към текста >>

А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето.
Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо? Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е. знае да си начертае една положителна картина на желаното от него.
към текста >>

Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута.
Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е. знае да си начертае една положителна картина на желаното от него. Създавайте си, прочее, умствено всичко, което желаете и търсите, и всичко това ще ви бъде според вярата ви. Може да ви се дадат няколко правила, за да ускорите вашите умствени творения, както и да бихте работили, с или без център; полезността на тия правила ще ви се покаже при опитите ви. Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута. Всяка неизвестност се отдалечава така от духа ви относително своевременността на създанието ви. Неизвестността произвежда отрицателно състояние, което смущава аурата ви и отлага материализацията на създанията ви. Когато всемирното съзнание направи да почувствате, че нищо не се противопоставя на желанието ви, тогава вие сте в положително състояние на духа и можете да турите закона в действие. Второ правило·, щом решите какво да бъде вашето създание, направете си от него една умствена картина и настоявайте на нея с увереност до осъществяването й. Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения свят, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си.
към текста >>

Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения свят, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си.
Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута. Всяка неизвестност се отдалечава така от духа ви относително своевременността на създанието ви. Неизвестността произвежда отрицателно състояние, което смущава аурата ви и отлага материализацията на създанията ви. Когато всемирното съзнание направи да почувствате, че нищо не се противопоставя на желанието ви, тогава вие сте в положително състояние на духа и можете да турите закона в действие. Второ правило·, щом решите какво да бъде вашето създание, направете си от него една умствена картина и настоявайте на нея с увереност до осъществяването й. Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения свят, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си. Недейте слуша внушенията на обективния си ум, а щом веднъж сте решили вашето създание, настоявайте до край. Трето правило·, една положителна молба дава по-добри резултати, отколкото едно оплакване или една жалба. Умственото настроение през време на просбата, произнасяна напълно почтително, винаги трябва да бъде положително. Отче наш е най-добрият пример за настроението, което трябва да има духът, който се моли. Нека анализираме тази молитва Исус е казал „след мене, молете се тъй“.
към текста >>

Мнозина от тия добри богомолци са бивали чути, но не заради условните формули извлечени от техните молитвеници, заради онова, което излиза от сърцето им, изразено в положителна форма, заради онова, което те мълвят в нощната тишина, тогава, когато никой друг, освен Бог, не присъства там, за да ги чуе.
Затова именно ние не сме здрави“. А здравето е определено в речника така: „естествена сила на способностите, състояние здраво, морално и умствено“. Ако бихме казали на тия добри граждани същото онова, което те публично казват за себе си: че те са покварени морално и физически, и вършат тайно всичко, което не би трябвало“ да вършат, ние бихме били, несъмнено, преследвани за клевета. Но ние не желаем да ги считаме виновни за онова, което устните им произнасят толкова неразбрано· Горният пример, който дадохме, е един образец от съвременна молитва, избран между хилядите други, тъй като всичките те са повече или по малко начини за критика и самоосъждане. Мислите, изразени в тях, са отрицателни, такива молитви са по-скоро една формалност, отколкото израз на вяра. Мнозина от тия добри богомолци са бивали чути, но не заради условните формули извлечени от техните молитвеници, заради онова, което излиза от сърцето им, изразено в положителна форма, заради онова, което те мълвят в нощната тишина, тогава, когато никой друг, освен Бог, не присъства там, за да ги чуе. Истинската молитва трябва да бъде един духовен, а не емоционален, акт. Четвърто правило: определяйте точно това, което желаете, когато просите. Всяка дума от това правило е важна. Най-напред вие трябва да отправите една просба. После, тая просба трябва да бъде определена.
към текста >>

Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги.
В една от предишните лекции обясних, как умствената ви картина става матриса (родилка), и как тая матриса изпуска една трептяща сила, подобна на син магнетичен конец, които я свързва с желания предмет. Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато мислите ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне. Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно. Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги. Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение. Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си. Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление. Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“.
към текста >>

Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение.
Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато мислите ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне. Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно. Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги. Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение. Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си. Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление. Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад.
към текста >>

Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си.
Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно. Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги. Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение. Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си. Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление. Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад. Просбата ви е била приета в умствения план и понеже сте действали съгласно закона, тя е ваша толкова преди, колкото и след нейната материализация.
към текста >>

Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление.
Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги. Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение. Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си. Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление. Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад. Просбата ви е била приета в умствения план и понеже сте действали съгласно закона, тя е ваша толкова преди, колкото и след нейната материализация. С това изявление вие реализирате по един положителен начин придобивката, която отдалечавайки от духа ви всяко безспокойство и разбърканост, има тенденцията да ви донесе по-бърже създанията ви.
към текста >>

След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“.
Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги. Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение. Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си. Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление. Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад. Просбата ви е била приета в умствения план и понеже сте действали съгласно закона, тя е ваша толкова преди, колкото и след нейната материализация. С това изявление вие реализирате по един положителен начин придобивката, която отдалечавайки от духа ви всяко безспокойство и разбърканост, има тенденцията да ви донесе по-бърже създанията ви. Ако тази моя лекция върху изобилието е достатъчно ясна, вие ще разберете, че аз не ви уча на един умствен способ да станете бърже богати, нито да придобиете нещо за нищо, но ви уча на необходимостта да работите умствено, за да получите всичко, което желаете. Особената изгода на тази система на умствена работа над физическата се състои в това, да се избира момента й, за да се върши всичко за свое удовлетворение.
към текста >>

Ако тази моя лекция върху изобилието е достатъчно ясна, вие ще разберете, че аз не ви уча на един умствен способ да станете бърже богати, нито да придобиете нещо за нищо, но ви уча на необходимостта да работите умствено, за да получите всичко, което желаете.
Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад. Просбата ви е била приета в умствения план и понеже сте действали съгласно закона, тя е ваша толкова преди, колкото и след нейната материализация. С това изявление вие реализирате по един положителен начин придобивката, която отдалечавайки от духа ви всяко безспокойство и разбърканост, има тенденцията да ви донесе по-бърже създанията ви. Ако тази моя лекция върху изобилието е достатъчно ясна, вие ще разберете, че аз не ви уча на един умствен способ да станете бърже богати, нито да придобиете нещо за нищо, но ви уча на необходимостта да работите умствено, за да получите всичко, което желаете. Особената изгода на тази система на умствена работа над физическата се състои в това, да се избира момента й, за да се върши всичко за свое удовлетворение. Резултатите са абсолютно сигурни, ако се съобразявате с закона· Ако някой твърди, че е изпълнил дадените по-горе правила, без да е добил някакви резултати, то е, защото е направил някоя грешка и не се е съобразил точно с него. Опитите ви с щастливите в своите работи хора и с всички ония, кои то изобщо успяват, ви доказват, че те работят несъзнателно с тия средства. Аз казвам несъзнателно, понеже мнозинството от тях прилагат закона, без да държат сметка за него. Ако наблюдавате сегашните метафизици, които си служат полусъзнателно с закона — а те са легион — ще забележите, че даже с една непълна наука те добиват голямо количество бе лежите опити.
към текста >>

„Скоро след като се настанихме тук, през една безсънна нощ, в мрачно настроение, тежко ми беше, чувствах се изоставена в страдания та си, напусната от Бога и се обърнах към Него с думите: Господи, защо съм изоставена, до кога ще продължават тия страдания?
Съобщава: Георги К. (абонат на „Всем. Летопис“) Невидимите покровители. Неотдавна г-жа К ва, жена на известен старозагорски адвокат, които сега живеят тук, твърде интелигентна, разказа ми следната опитност, която преживяла наскоро след настаняването им в София. Трябва да спомена, че госпожата не е вярваща и към въпроси от духовен характер се отнася скептически! „Скоро след като се настанихме тук, през една безсънна нощ, в мрачно настроение, тежко ми беше, чувствах се изоставена в страдания та си, напусната от Бога и се обърнах към Него с думите: Господи, защо съм изоставена, до кога ще продължават тия страдания? В това време видях един бял чадър, разтворен над мене и чух или по добре почувствах, че някой ми шепне: „Не бой се, ти си под закрилата на Бялото Братство“. Госпожата не е окултистка и не знае, че действително съществува Бяло Братство, което я е турило под закрилата си. Съобщава: М. Т-ва. Ефекти от гореща молитва. Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог.
към текста >>

Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог.
„Скоро след като се настанихме тук, през една безсънна нощ, в мрачно настроение, тежко ми беше, чувствах се изоставена в страдания та си, напусната от Бога и се обърнах към Него с думите: Господи, защо съм изоставена, до кога ще продължават тия страдания? В това време видях един бял чадър, разтворен над мене и чух или по добре почувствах, че някой ми шепне: „Не бой се, ти си под закрилата на Бялото Братство“. Госпожата не е окултистка и не знае, че действително съществува Бяло Братство, което я е турило под закрилата си. Съобщава: М. Т-ва. Ефекти от гореща молитва. Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог. Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с. Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие дърводелец, която той разправя с въодушевление. Било на девети март 1921 г. Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви. Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа!
към текста >>

Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви.
Ефекти от гореща молитва. Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог. Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с. Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие дърводелец, която той разправя с въодушевление. Било на девети март 1921 г. Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви. Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа! “. Между многото, които се молели, бил и Васил. След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му. Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал облекчение. После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат.
към текста >>

„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек.
С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна.
Съвременният материализъм - Истинският живот „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр. - с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл. 6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви".
към текста >>

Не можете да работите Богу и Мамону.
на Матея (гл. 6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си?
към текста >>

И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери?
Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите? Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план.
към текста >>

Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения.
И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите.
към текста >>

Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използва няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение.
Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари! " Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност! Например от 7-милиардния бюджет на малка България, само една нищожна част се отделя за производителни и културни нужди, а по-голямата част от него просто се прахосва. Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използва няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение. Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"! При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България.
към текста >>

Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния. Чистота и святост лъхат небесата. С благоговееш, трепета дишат просторите. Възторжена радост озарила е долините и планините.
към текста >>

Ние сме облечените в безбрежни сияния богове-жреци, бдящи над свещения му огън.
Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството. Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове. В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният . . . Ние сме вечно горящите лампади в тоя вълшебен храм. Ние сме облечените в безбрежни сияния богове-жреци, бдящи над свещения му огън. Ние сме неизброимите богове-жреци, танцуващи във вълшебния храм на Всемогъщия свещения танец на живота и пеещи вечната прослава на Всевечния творец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . От вечни времена ние озаряваме към свръхземно величие и красота — пътищата към Единния и вселюбящ Отец. О ти, син на земната суета! Отърси от душата си праха на всеки грях, на всяка неправда, на всяка дребна помисъл, на всяка омраза, и пристъпи смирено, със сърце изпълнено с благоговение и любов, към храма на Всевишния!
към текста >>

Ние сме неизброимите богове-жреци, танцуващи във вълшебния храм на Всемогъщия свещения танец на живота и пеещи вечната прослава на Всевечния творец .
Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове. В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният . . . Ние сме вечно горящите лампади в тоя вълшебен храм. Ние сме облечените в безбрежни сияния богове-жреци, бдящи над свещения му огън. Ние сме неизброимите богове-жреци, танцуващи във вълшебния храм на Всемогъщия свещения танец на живота и пеещи вечната прослава на Всевечния творец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . От вечни времена ние озаряваме към свръхземно величие и красота — пътищата към Единния и вселюбящ Отец. О ти, син на земната суета! Отърси от душата си праха на всеки грях, на всяка неправда, на всяка дребна помисъл, на всяка омраза, и пристъпи смирено, със сърце изпълнено с благоговение и любов, към храма на Всевишния! Тогава очите ти ще се отворят за неизразими чудеса и красоти.
към текста >>

Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р.
Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза. Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св. Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма. За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“. Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св.
към текста >>

Гъста гора е ограждала местото и само призваният от Бога е могъл да намери пътя за там.
Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма. За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“. Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св. Граал по един безжизнено-мъртъв начин, но напротив. ще се опита да ги опознае в тяхната положителна метаморфоза под познатата ни форма на Волфрамовия Парсифал1). Гъста гора е ограждала местото и само призваният от Бога е могъл да намери пътя за там. Но за да бъде достоен да стане пазител на Св. Граал, призваният сам трябвало да запита за чудотворната й сила, иначе той е бивал отхвърлян. Така схващайки нещата в образа на носителката на Св, Граал Репанс де Шьойе, ние виждаме олицетворението на душевния елемент в неговата девствена първична проява, а в самия камък на Св. Граал — олицетворението на побеждаващия смъртта духовен елемент — едното е неразделно от другото. Много странни черти на Волфрамовия Парсифал, пълни с безгранична красота и святост, чакат още изтълкуване и разяснение, като напр.
към текста >>

Граал, казва: „Господи, ти имаш думи на вечен живот и ние повярвахме и познахме, че ти си Христос, Син на Бога Живаго“.
* * * Пренасяйки се по-нататък от езерото, край което лежи Амфортас, „царят на рибите“, към планината, на която се издига замъка на Св. Граал, сравнението ще ни доведе до следната глава от евангелието „отвъд морето“ и след това „възкачването на планината“. Тук, на планината, отвъд морето, в подзвездните висини, става нахранването на 5-те хиляди, Грааловото нахранване. Учениците Христови, укрепени духом от тая храна, призори го виждат да крачи по етерните вълни и чуват неговия укротяващ стихиите глас: „аз съм, не бойте се“. Това преживяване тъй пречиства душите на учениците, че на другия ден Петър, съзнавайки приобщението си към Св. Граал, казва: „Господи, ти имаш думи на вечен живот и ние повярвахме и познахме, че ти си Христос, Син на Бога Живаго“. Петър, който иначе, често от прекалено усърдие, смущава девственото отдаване на душата, тук успива да достигне от въображение до вдъхновение. За дълго, разбира се, той не може да запази това състояние. Това е било напълно възможно само за Йоана, който „лежеше на гърдите Христови“. Образът на морето, където се вълнуват игрите и борбите на астралните същества, срещаме също и в замъка на Св. Граал, под образа на прозрачния кристален под, през който се виждат борбите на морските чудовища.
към текста >>

Ако развали някой Божия храм, него Бог ще развали, защото храмът е свят и вие сте тоя храм .
На това и апостол Павел съзнателно гради своето възвестяване на Грааля (I поел. към Коринт., гл. 3 ст. 11: „Никой не може да положи друга основа, освен тая, която е положена и която е Исус Христос“). Не знаете ли, че сте храм Божи и Дух Божи живее във вас? Ако развали някой Божия храм, него Бог ще развали, защото храмът е свят и вие сте тоя храм . . . Всичко е ваше; и вие сте Христови, а Христос е Божи“. Храмовната тайна се върти все около основата на Отца, забулена от смъртта и разкрита от Сина. В думите от последната прощална беседа на Христа (гл. 17 ст.
към текста >>

3) е дадена неприкрита същината на цялото съдържание на Грааловата тема, на Грааловите преживявания у човека: „А това е живот вечен, да познаят тебе, Единния истинен Бог и Исуса Христа, когото си проводил“.
. . Всичко е ваше; и вие сте Христови, а Христос е Божи“. Храмовната тайна се върти все около основата на Отца, забулена от смъртта и разкрита от Сина. В думите от последната прощална беседа на Христа (гл. 17 ст. 3) е дадена неприкрита същината на цялото съдържание на Грааловата тема, на Грааловите преживявания у човека: „А това е живот вечен, да познаят тебе, Единния истинен Бог и Исуса Христа, когото си проводил“. Да познаеш Грааловия импулс, това значи да разбереш най-коренния преврат в развитието на човечеството, това значи всичко, което до Христа е било изявявано от божествени пратеници, да изживееш и познаеш чрез силата на свободното човешко Аз. Азът и неговия тайнствен орган в човешката глава е оня камък, върху който кацва гълъбът с Грааловата храна. От тоя момент нататък Христос на човешкото тяло е изграден и преустроен. „Ние държим това съкровище в пръстени (земни) съдове“, казва ап. Павел. * * * Преди Христос да изпълни Грааловото тайнство на своята смърт-жертва и да се изпълнят думите на Исая: „Аз поставих своя цар върху свещената ми планина на Сион“, става призоваването на големия помощник на Христа Илия — Йоановия дух, чрез възкресяването на Лазара.
към текста >>

от Йоана говори за третото си и последно преображение или откровение на Отца в себе си: Ако Бог се прослави в него, той и него Бог ще прослави в себе си и скоро ще го прослави“.
И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък. Тук трябва да потърсим местото, в което само могат да протичат най-благородната минерална храна и ней-благородното от впечатленията на чувствата“. И тъкмо минералното, мъртвото, камъкоподобното ни навежда на връзката на човешката глава, като замък на Грааля, със силите на Отца, с Атман. За това Христос в 13 гл. 31 ст. от Йоана говори за третото си и последно преображение или откровение на Отца в себе си: Ако Бог се прослави в него, той и него Бог ще прослави в себе си и скоро ще го прослави“. Лютеровата дума „прославяне“ добре изразява това просветление на всички мъртви чрез светлината на Грааля. Това последно прославяне на Христа е смъртта му и възкресението му. Първото прославяне почва в гл. 12. 24 с думите: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“. Тук почва залязването на космичното слънце — Христос в земната аура, в тялото на земята.
към текста >>

И когато Юда излиза в световната нощ, казва се във вътрешността на Грааловия храм: „сега Синът човешки се прослави и Бог се прослави в него“.
24 с думите: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“. Тук почва залязването на космичното слънце — Христос в земната аура, в тялото на земята. „Тогава, които стояха там и слушаха, казаха: „гърми“. Въздушното царство на елементите е разтърсено. При второто етерно прославяне, което става при вечерята с хляб и вино, водното царство на ундините се одухотворява: Христос измива нозете на учениците. И когато Юда излиза в световната нощ, казва се във вътрешността на Грааловия храм: „сега Синът човешки се прослави и Бог се прослави в него“. Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб. Камъкът на смъртта е отвален и във вътрешността се явява светлия юноша, който, като пръв Граалов пратеник, възвестява възкресението .. . ___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература. Той се възползвал от келтското сказание за крал Артур, от испанското сказание за Св. Граал и създал своя Парсифал.
към текста >>

той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта.
Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е. той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта. Христос е истинната лоза, а учениците му са пръчките й“ и пр. Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие! И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога! А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ .
към текста >>

И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога!
Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е. той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта. Христос е истинната лоза, а учениците му са пръчките й“ и пр. Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие! И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога! А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ . . . Красноречиви доказателства за необходимостта от избор съществуват и в живата природа. Всички избират обекти и условия за живота си, за работата си, за развитието си: и хората, и животните, и растенията.
към текста >>

Кой безумец, напр., би посадил в цветната си градина, между крина (богородичното цвете), върбинката (венериното цвете), розата и пр., и магарешки тръне?
А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ . . . Красноречиви доказателства за необходимостта от избор съществуват и в живата природа. Всички избират обекти и условия за живота си, за работата си, за развитието си: и хората, и животните, и растенията. Кой безумец, напр., би посадил в цветната си градина, между крина (богородичното цвете), върбинката (венериното цвете), розата и пр., и магарешки тръне? Или кой домакин би поставил отходното место в спалнята си или в молитвената си стая? Разумният градинар и добрият домакин поставят всичко и всекиго на съответното му место. Третото указание в цитирания отговор на Христа е най-същественото условие за „братството“ и „сестринството“. То е изпълнението на Словото Божие, т. е. изпълнението волята на Бога.
към текста >>

изпълнението волята на Бога.
Кой безумец, напр., би посадил в цветната си градина, между крина (богородичното цвете), върбинката (венериното цвете), розата и пр., и магарешки тръне? Или кой домакин би поставил отходното место в спалнята си или в молитвената си стая? Разумният градинар и добрият домакин поставят всичко и всекиго на съответното му место. Третото указание в цитирания отговор на Христа е най-същественото условие за „братството“ и „сестринството“. То е изпълнението на Словото Божие, т. е. изпълнението волята на Бога. Но кои са ония измежду наричащите себе си „братя“ и „сестри“, които с пълна добросъвестност могат да кажат за себе си, че изпълняват Словото Божие, т.е. Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина? Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие?
към текста >>

На чувствителните везни на Бога се тегли всеки прахосан напразно ден, час и минута и се държи строга сметка.
с ясно разбиране на причините и последиците? Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие. Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между трънете на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод. Това значи, че само би се губило скъпо време, за да се върши с него една сизифова работа, да се прелива „от пустото в празното“. А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели. На чувствителните везни на Бога се тегли всеки прахосан напразно ден, час и минута и се държи строга сметка. Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние. Трябва ли спрямо тях да се прибягва даже и към физическо насилие? Това би било, от една страна, престъпление и грях, а, от друга, прискърбно падение! За тия нещастни същества е несмилаемо даже „словесното мляко“, а камо ли твърдата духовна храна. И тъй, умствено слабите и недъгави хора от двата пола нито могат да бъдат ученици (слушатели и изпълнители) в окултната школа, нито имат право и основание да употребяват в обръщенията си към другите имената „брат“ и „сестра“.
към текста >>

Тя е, любовта към Бога, към ближните и към враговете.
Само разумните и интелигентните, които проявяват тия свои качества в дела от обща полза и от общ интерес, само те могат да се считат братя и сестри. „Благото на другите“, в служба на което се туря мъдростта — това трябва да бъде винаги мобила, който движи ученика в неговата дейност към идеалната лична цел: съвършенството. Такъв двигател, и още по-силен, е любовта, божествената и неизменна любов, която импулсира всяко добро дело. Тая любов извира само от едно непокварено сърце. Тя е описана почти изчерпателно от апостола Павла в 13-та глава от I-то му послание към Коринтяните. Тя е, любовта към Бога, към ближните и към враговете. Ако някой действа, словом и делом, под нейното влияние, той може да бъде ученик в окултната школа и да се нарича брат или сестра. В противен случай, т. е., ако се вдъхновява и тласка от противните мисли и чувства, той не е нито ученик, нито брат. нито сестра. В първия случай, всичките му мисли биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни.
към текста >>

И скоро той, богато е възнаграден за своите усилия — скоро очертанията на залива се скриват от очите му; простиращи се до колкото очите виждат полета го окръжават блестящи в жълти тонове и кадифени тъмно-виолетови очертания.
Релси, локомотиви, машини за взрив са се вмъкнали в девствения камък и разкъсват жилите му. Но той е по-силен от тях, надсмива им се. Светлина и простор цари тук: гонещи се облаци, хвъркатият вятър, неуморният и все отново започващ дъжд и неговите весели порои, сияйното слънце, което с яснотата си усмирява бушуването на елементите и след това бързо се скрива. Всичко туй се шегува и играе, беснува и заплашва, ликува и утихва, помита и гони — шумна, светла младост всред навеждащите страхопочитание свидетели на посивялата старина. Зад планината, обаче, живее миналото, то стои в неуведаеми картини; и днес то привлича търсещият човек; при него отива той на поклонение нагоре по стръмните склонове, не боящ се от борбите с шипящите, свирещи из проломите ветрове. И скоро той, богато е възнаграден за своите усилия — скоро очертанията на залива се скриват от очите му; простиращи се до колкото очите виждат полета го окръжават блестящи в жълти тонове и кадифени тъмно-виолетови очертания. Всичко блести и почива, пламенее и кима, цветните тонове преобладават. Но природата тук е много сурова, за да се запре човек да им се наслаждава. Борбата с ветровете става все по-трудна. Всека крачка трябва да бъде извоювана. Скоро само къмънаци са около нас, изсъхнала трева и мъх.
към текста >>

Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него.
Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р. Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него. И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека. (От немски). Пророкът Аз светлина съм твоя тука, на земята, о, вечен Дух, аз твоето съм въплътено Слово. И пътят ми на твоя меч е огненото острие, което кара да проблесне силата на твоя Дух. В името на Любовта ти ме пренасяш в жертва и хилядния път възкръсвам аз за ново дело.
към текста >>

до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост.
С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза. Глава и водител на виенските свободни зидари бе Игнатий Благородни от Борн (1742. до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост. С избухването, обаче, на французката революция, отговорни за която бидоха държани свободните зидари, нападките срещу „боголъстивото“ и „разрушително“ зидарство се увеличиха, и орденът, който със смъртта на Йосифа Ц. (20 февруари 1790.) бе изгубил най-големия си ценител и защитник, биде подхвърлен на тъмни гонения и клевети. Беше началото на 1791. Борн лежеше на смъртно легло. Неговото здраве, отдавна подкосено, му бе съвсем изневерило.
към текста >>

С избухването, обаче, на французката революция, отговорни за която бидоха държани свободните зидари, нападките срещу „боголъстивото“ и „разрушително“ зидарство се увеличиха, и орденът, който със смъртта на Йосифа Ц.
И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза. Глава и водител на виенските свободни зидари бе Игнатий Благородни от Борн (1742. до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост. С избухването, обаче, на французката революция, отговорни за която бидоха държани свободните зидари, нападките срещу „боголъстивото“ и „разрушително“ зидарство се увеличиха, и орденът, който със смъртта на Йосифа Ц. (20 февруари 1790.) бе изгубил най-големия си ценител и защитник, биде подхвърлен на тъмни гонения и клевети. Беше началото на 1791. Борн лежеше на смъртно легло. Неговото здраве, отдавна подкосено, му бе съвсем изневерило. И болничната стая на Борна сега стана сборище на всички, които още бяха останали верни на свободното зидарство.
към текста >>

Предполага се, че тя донася на ония, които я изпяват заедно, по-тясно съприкосновение помежду им и с Оногова, когото тя представлява — с цялото, с Бога.
Отговорът на тоя въпрос се намира в изследването на буквите, които съставляват тази дума, както ще покажем по-долу. Тя не е дума в строгия смисъл на тоя термин, доколкото не влиза в комбинация с други думи и нема практически каквато и да било граматическа цел. Това е, което се нарича Мантра, т. е. една дума със сила, понеже преливащите й се звукове имат известни стимулаторски ефекти върху личността или събранието, според начина, по който е произнесена, а знанието на силата ц се държи от свещеника или друг някой служител. При това, намерението в ума на свещеника относително желания ефект има също много голямо влияние, когато тая дума бъде произнесена както трябва. Предполага се, че тя донася на ония, които я изпяват заедно, по-тясно съприкосновение помежду им и с Оногова, когото тя представлява — с цялото, с Бога. Възнамерява се да се допринесе за изкуплението на събранието или на човека, за да схване своето съществено естество като едно с Безграничното Всичко. Такова е значението или, по-скоро, една малка част от значението, на тази прочута дума и нейната звукова сила, която може да измени сърцата и умовете на хората. Четецът, обаче, може да не се задоволи с тази мистична страна на въпроса, колкото и реална да е тя и колкото и да е достоверна. По-долу следват други обяснения, които може да се считат по-интересни. В Хандоджия Упанишад, една от свещените книги на индусите, слогът Ом или Аум се разглежда от много становища, мистични за оня, който не вярва, но те имат дълбоко значение за ученика на Древната Мъдрост.
към текста >>

По тоя начин се предполага, че поклонникът евентуално става едно с всички неща, едно с оногова, за когото размишлява, защото Аум не само представлява Бога, но, чрез смислено пеене и добри дела, действително води към Бога.
Четецът, обаче, може да не се задоволи с тази мистична страна на въпроса, колкото и реална да е тя и колкото и да е достоверна. По-долу следват други обяснения, които може да се считат по-интересни. В Хандоджия Упанишад, една от свещените книги на индусите, слогът Ом или Аум се разглежда от много становища, мистични за оня, който не вярва, но те имат дълбоко значение за ученика на Древната Мъдрост. Тази дума Аум е била и е обикновено произнасяна в началото на всяко писание или свещен химн, и често също в края на различните съчинения и хваления. По некога тя се нарича „Пранава“, от „прана“, което значи да дишаш или дишане, а науката за дишането се изучва още от брахмана, дето се показва, как да се произнася тази прочута дума чрез три различни дишания или: вдишване, задържане на дишането и издишване. По тоя начин се предполага, че поклонникът евентуално става едно с всички неща, едно с оногова, за когото размишлява, защото Аум не само представлява Бога, но, чрез смислено пеене и добри дела, действително води към Бога. В първия стих на тая Упанишад е казано: „Нека човекът да размишлява за слога (неразрушимия) Ом“, който е същина на същините, слогът на потвърждението или съгласяването1). . . . Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество. Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух.
към текста >>

Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух.
По тоя начин се предполага, че поклонникът евентуално става едно с всички неща, едно с оногова, за когото размишлява, защото Аум не само представлява Бога, но, чрез смислено пеене и добри дела, действително води към Бога. В първия стих на тая Упанишад е казано: „Нека човекът да размишлява за слога (неразрушимия) Ом“, който е същина на същините, слогът на потвърждението или съгласяването1). . . . Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество. Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух. А, от друга страна, представлява противното, формативната страна на нещата, материята, или що се отнася до коренната им причина, която е Субстанцията, това, което „Стои под“ материята, както самата тая дума показва. Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога. С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог. За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин.
към текста >>

Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога.
. . . Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество. Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух. А, от друга страна, представлява противното, формативната страна на нещата, материята, или що се отнася до коренната им причина, която е Субстанцията, това, което „Стои под“ материята, както самата тая дума показва. Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога. С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог. За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин. че привидностите да могат да следват. Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението.
към текста >>

Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог.
Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество. Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух. А, от друга страна, представлява противното, формативната страна на нещата, материята, или що се отнася до коренната им причина, която е Субстанцията, това, което „Стои под“ материята, както самата тая дума показва. Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога. С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог. За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин. че привидностите да могат да следват. Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението. Това обяснение, обаче, ще бъде по-подробно изложено в друго наше съчинение. И тъй, явно е, че А и М представляващ противоположности в Вселената и то такива, които включват всяко проявено и сътворено нещо, защото всички неща могат да бъдат събрани под тия две глави.
към текста >>

Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението.
Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога. С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог. За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин. че привидностите да могат да следват. Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението. Това обяснение, обаче, ще бъде по-подробно изложено в друго наше съчинение. И тъй, явно е, че А и М представляващ противоположности в Вселената и то такива, които включват всяко проявено и сътворено нещо, защото всички неща могат да бъдат събрани под тия две глави. Тия букви образуват свещената дума Аум и са свързани чрез буквата У, символът на това, което свързва даже и когато разделя, това, което на еврейски променя едно нещо от едно състояние в друго, както д’Оливе изтъква, което носи небитието в битието или, може да се каже, един център, който се разтваря и смесва двойствеността с единството. Сега, ако едно единство се поляризира, разкъсано в една двойственост, и едната му страна работи с и през другата, както е случаят с Духа и Материята (или Бог работещ в и през оная Субстанция, която Той е произвел навън от собственото си Естество), следва, че ще има едно съотношение между тъй произведените противоположности, защото иначе те никога не биха се обединили. При все че те са поляризирани и разделени, все пак, понеже са в действителност части едно на друго, те, както си е било, се очакват едно друго, и силата, която е в тях двете, ги притегля едно към друго.
към текста >>

Сега, ако едно единство се поляризира, разкъсано в една двойственост, и едната му страна работи с и през другата, както е случаят с Духа и Материята (или Бог работещ в и през оная Субстанция, която Той е произвел навън от собственото си Естество), следва, че ще има едно съотношение между тъй произведените противоположности, защото иначе те никога не биха се обединили.
че привидностите да могат да следват. Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението. Това обяснение, обаче, ще бъде по-подробно изложено в друго наше съчинение. И тъй, явно е, че А и М представляващ противоположности в Вселената и то такива, които включват всяко проявено и сътворено нещо, защото всички неща могат да бъдат събрани под тия две глави. Тия букви образуват свещената дума Аум и са свързани чрез буквата У, символът на това, което свързва даже и когато разделя, това, което на еврейски променя едно нещо от едно състояние в друго, както д’Оливе изтъква, което носи небитието в битието или, може да се каже, един център, който се разтваря и смесва двойствеността с единството. Сега, ако едно единство се поляризира, разкъсано в една двойственост, и едната му страна работи с и през другата, както е случаят с Духа и Материята (или Бог работещ в и през оная Субстанция, която Той е произвел навън от собственото си Естество), следва, че ще има едно съотношение между тъй произведените противоположности, защото иначе те никога не биха се обединили. При все че те са поляризирани и разделени, все пак, понеже са в действителност части едно на друго, те, както си е било, се очакват едно друго, и силата, която е в тях двете, ги притегля едно към друго. Така поларизацията става сцепление. Силата, която разделя, това, което е в пълнотата единство, е същата сила, която тегли една към друга противоположностите, произведени от нея, защото в двете има същата Реалност, двете са части на Едното, в действителност самото Едно, макар и да изглежда разделено. Тази е идеята за поларизацията, едно разчупване на единството в двойствеността и след това събиране заедно чрез сцепление на поляризираните части, даже и през части, които запазват своята независимост. Така поларизацията става „афинитизация“ и една Троичност се вижда във всяко проявено нещо, Причинността работеща във формативността, и онази Сила, която е в двете, ги притегля заедно и прави възможно отношението помежду им.
към текста >>

Дали би се нарекла тази Сила „Свети Дух“ или поляризиращ, синтезираща, симпатия на Природата и Бога, това прави малко реална разликата между самите същности.
При все че те са поляризирани и разделени, все пак, понеже са в действителност части едно на друго, те, както си е било, се очакват едно друго, и силата, която е в тях двете, ги притегля едно към друго. Така поларизацията става сцепление. Силата, която разделя, това, което е в пълнотата единство, е същата сила, която тегли една към друга противоположностите, произведени от нея, защото в двете има същата Реалност, двете са части на Едното, в действителност самото Едно, макар и да изглежда разделено. Тази е идеята за поларизацията, едно разчупване на единството в двойствеността и след това събиране заедно чрез сцепление на поляризираните части, даже и през части, които запазват своята независимост. Така поларизацията става „афинитизация“ и една Троичност се вижда във всяко проявено нещо, Причинността работеща във формативността, и онази Сила, която е в двете, ги притегля заедно и прави възможно отношението помежду им. Дали би се нарекла тази Сила „Свети Дух“ или поляризиращ, синтезираща, симпатия на Природата и Бога, това прави малко реална разликата между самите същности. И тъй, тази буква У, която се употребява, за да изрази отношението между противоположностите, т. е. „Светият Дух“ в най-дълбокия метафизичен смисъл, свързва тия противоположности, които може да се нарекат също „Баща“ и „Майка“ . Тия термини, обаче, не се нуждаят от олицетворяване. У-то, на еврейски, значи буквално „брънка“ или „кука“ и е звук-символ, което представлява това, което разделя, както и В, и едновременно това, което привлича и свързва разделените части, както У3), което счупва единството и прави от него двойственост, само за да обедини разделените части като троичност, една разделяща, поларизираща и все пак сцепляваща Сила, наречена от будистите Ф о х а т . Тая Сила, която се нарича Ф о х а т, може да се мисли, че е онзи лост в Везните на Живота, централната точка на който съединява Противопожностите и образува равновесието.
към текста >>

Бог-Отец и Бог-Майка, и пр.
Той е връзката, която съединява и същевременно точката, която разделя по начин да даде индивидуалност на лицата или нещата. При все това, той разделя само за да доведе едно към друго разделените индивидуалности, Поляризаторът, който разделя само това, което може да установи отношение между поляризираните части; в същност, Фохат е самото това отношение. Той е повече от сцепление, той е и двете, сцепление и отблъсване, разделяне и привличане, причината на любовта, която привлича мъжа и девицата и която държи целата Вселена заедно. Като разгледа така всичките тия идеи, четецът ще разбере, че думата Дум просто представлява Всичкото, Абсолютното, Онова, което включва и обгръща всяко нещо в самото него, Едната Безгранична Реалност, едносложното ОМ. Това, обаче, когато проявлението е законът, когато световете и съществата съществуват, се показва, прочее, не като единство, но като да е множество, тъй като противоположностите се нари, чат дух и материя, живот и форма. Бог-Отец и Бог-Майка, и пр. Думата А-у-м тогава е един символ на проявената вселена и всичко съдържаше се в нея, понеже А представлява Бога като Дух или действащ живот, а М, бидейки един символ на Бога като форма или субстанция (вещество), съществуващ живот. А пък У е връзката, която, като ги е направила двойка, все пак ги свързва и обединява като проявено единство. Ако, обаче, звуковете на Аум са смесени като ОМ и не са по-дълго разделени като А у м, тогава те стават един звук-символ на Всичкото, както си е, съществува ли една Вселена или не, Едното, което/винаги е, истинската Частичност и действителното Неделимо, непроявеното, както и проявеното, Онова, което животът трябва да осъществи като цел. Правилната звучност на тази дума, следователно, се предполага да помогне през това осъществяване, и действително е извършено това, както вече сме установили. В друг смисъл А у м представлява Абсолюта (А) или небитието, донесено в битието (У) и привидното или съществуващото (М).
към текста >>

Думата А-у-м тогава е един символ на проявената вселена и всичко съдържаше се в нея, понеже А представлява Бога като Дух или действащ живот, а М, бидейки един символ на Бога като форма или субстанция (вещество), съществуващ живот.
При все това, той разделя само за да доведе едно към друго разделените индивидуалности, Поляризаторът, който разделя само това, което може да установи отношение между поляризираните части; в същност, Фохат е самото това отношение. Той е повече от сцепление, той е и двете, сцепление и отблъсване, разделяне и привличане, причината на любовта, която привлича мъжа и девицата и която държи целата Вселена заедно. Като разгледа така всичките тия идеи, четецът ще разбере, че думата Дум просто представлява Всичкото, Абсолютното, Онова, което включва и обгръща всяко нещо в самото него, Едната Безгранична Реалност, едносложното ОМ. Това, обаче, когато проявлението е законът, когато световете и съществата съществуват, се показва, прочее, не като единство, но като да е множество, тъй като противоположностите се нари, чат дух и материя, живот и форма. Бог-Отец и Бог-Майка, и пр. Думата А-у-м тогава е един символ на проявената вселена и всичко съдържаше се в нея, понеже А представлява Бога като Дух или действащ живот, а М, бидейки един символ на Бога като форма или субстанция (вещество), съществуващ живот. А пък У е връзката, която, като ги е направила двойка, все пак ги свързва и обединява като проявено единство. Ако, обаче, звуковете на Аум са смесени като ОМ и не са по-дълго разделени като А у м, тогава те стават един звук-символ на Всичкото, както си е, съществува ли една Вселена или не, Едното, което/винаги е, истинската Частичност и действителното Неделимо, непроявеното, както и проявеното, Онова, което животът трябва да осъществи като цел. Правилната звучност на тази дума, следователно, се предполага да помогне през това осъществяване, и действително е извършено това, както вече сме установили. В друг смисъл А у м представлява Абсолюта (А) или небитието, донесено в битието (У) и привидното или съществуващото (М). Този е произходът на тази свещена дума на Изток.
към текста >>

Индуската дума е Аум, а египетската дума се срича А-ме-н и е името на египетския бог Амен, „скритият“ бог, както са го наричали.
Чрез употребата на същата дума постепенно възраства в човешкия ум осъществяването на едно съзнание, по-висше от онова на обикновения човек, съзнание, наречено „космично“ или Христово съзнание, в същност. Такова е значението на тази дума Аум или ОМ, както се разбира от горепосоченото проучване на нейните букви или фонограми и тяхното всемирно звуково значение. В стария символизъм, обаче, някои символи или букви са били поставяни заедно, като че ли да съставят една граматическа дума, да изглеждат като дума, която никога не е била преведена и в някои случаи произношението й е било изгубено. Такава е думата Аум, която няма граматически употребявано значение, при всичко че нейните символи или букви, когато се разглеждат отделно, да изразяват повече, отколкото просто думите могат да изразят. Тази дума, минавайки през Египет или като е била развита там самостоятелно, е била, обаче, малко изменена в значението си, макар и слабо различно при сричането. Индуската дума е Аум, а египетската дума се срича А-ме-н и е името на египетския бог Амен, „скритият“ бог, както са го наричали. Именно от тази дума е взета направо еврейската дума Амен, произнасяна Омейн, а от там е заета от латинската и другите църкви и се употребява още навсякъде. Вероятно, най-важният от всичките богове на стария Египет е бил Амен и Слънчевият бог Ра, според когото много фараони са били наименовани. От най-древни времена най-великият от всичките богове е бил Амен, но в последващите времена на упадък, когато знанието отпадна и тогава съществуващата велика цивилизация се приключи, за да даде път на други и различни цивилизации да се развият в разните страни, Амен е бил изтикан от позицията му на един прост личен бог. В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал. Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления).
към текста >>

Вероятно, най-важният от всичките богове на стария Египет е бил Амен и Слънчевият бог Ра, според когото много фараони са били наименовани.
В стария символизъм, обаче, някои символи или букви са били поставяни заедно, като че ли да съставят една граматическа дума, да изглеждат като дума, която никога не е била преведена и в някои случаи произношението й е било изгубено. Такава е думата Аум, която няма граматически употребявано значение, при всичко че нейните символи или букви, когато се разглеждат отделно, да изразяват повече, отколкото просто думите могат да изразят. Тази дума, минавайки през Египет или като е била развита там самостоятелно, е била, обаче, малко изменена в значението си, макар и слабо различно при сричането. Индуската дума е Аум, а египетската дума се срича А-ме-н и е името на египетския бог Амен, „скритият“ бог, както са го наричали. Именно от тази дума е взета направо еврейската дума Амен, произнасяна Омейн, а от там е заета от латинската и другите църкви и се употребява още навсякъде. Вероятно, най-важният от всичките богове на стария Египет е бил Амен и Слънчевият бог Ра, според когото много фараони са били наименовани. От най-древни времена най-великият от всичките богове е бил Амен, но в последващите времена на упадък, когато знанието отпадна и тогава съществуващата велика цивилизация се приключи, за да даде път на други и различни цивилизации да се развият в разните страни, Амен е бил изтикан от позицията му на един прост личен бог. В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал. Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления). Той е бил „скритият бог“, чийто символ е било слънцето; и неговият управител, наричан Ра, е служил да направи знаен тоя „скрит баща, когото никой никога не е видел“, както и християнското учение твърди това. Трябва да се напомни, че Исус е пребивавал в Египет, и без съмнение, както и неговият предшественик Мойсей се е учил на египетската наука, която той съумя да разясни чрез своите чудни дарби.
към текста >>

От най-древни времена най-великият от всичките богове е бил Амен, но в последващите времена на упадък, когато знанието отпадна и тогава съществуващата велика цивилизация се приключи, за да даде път на други и различни цивилизации да се развият в разните страни, Амен е бил изтикан от позицията му на един прост личен бог.
Такава е думата Аум, която няма граматически употребявано значение, при всичко че нейните символи или букви, когато се разглеждат отделно, да изразяват повече, отколкото просто думите могат да изразят. Тази дума, минавайки през Египет или като е била развита там самостоятелно, е била, обаче, малко изменена в значението си, макар и слабо различно при сричането. Индуската дума е Аум, а египетската дума се срича А-ме-н и е името на египетския бог Амен, „скритият“ бог, както са го наричали. Именно от тази дума е взета направо еврейската дума Амен, произнасяна Омейн, а от там е заета от латинската и другите църкви и се употребява още навсякъде. Вероятно, най-важният от всичките богове на стария Египет е бил Амен и Слънчевият бог Ра, според когото много фараони са били наименовани. От най-древни времена най-великият от всичките богове е бил Амен, но в последващите времена на упадък, когато знанието отпадна и тогава съществуващата велика цивилизация се приключи, за да даде път на други и различни цивилизации да се развият в разните страни, Амен е бил изтикан от позицията му на един прост личен бог. В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал. Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления). Той е бил „скритият бог“, чийто символ е било слънцето; и неговият управител, наричан Ра, е служил да направи знаен тоя „скрит баща, когото никой никога не е видел“, както и християнското учение твърди това. Трябва да се напомни, че Исус е пребивавал в Египет, и без съмнение, както и неговият предшественик Мойсей се е учил на египетската наука, която той съумя да разясни чрез своите чудни дарби. Някога е бил обожаван Ра, а други път Амен, и според случая двата са били съединявани като Амен-Pa и считани като един.
към текста >>

В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал.
Тази дума, минавайки през Египет или като е била развита там самостоятелно, е била, обаче, малко изменена в значението си, макар и слабо различно при сричането. Индуската дума е Аум, а египетската дума се срича А-ме-н и е името на египетския бог Амен, „скритият“ бог, както са го наричали. Именно от тази дума е взета направо еврейската дума Амен, произнасяна Омейн, а от там е заета от латинската и другите църкви и се употребява още навсякъде. Вероятно, най-важният от всичките богове на стария Египет е бил Амен и Слънчевият бог Ра, според когото много фараони са били наименовани. От най-древни времена най-великият от всичките богове е бил Амен, но в последващите времена на упадък, когато знанието отпадна и тогава съществуващата велика цивилизация се приключи, за да даде път на други и различни цивилизации да се развият в разните страни, Амен е бил изтикан от позицията му на един прост личен бог. В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал. Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления). Той е бил „скритият бог“, чийто символ е било слънцето; и неговият управител, наричан Ра, е служил да направи знаен тоя „скрит баща, когото никой никога не е видел“, както и християнското учение твърди това. Трябва да се напомни, че Исус е пребивавал в Египет, и без съмнение, както и неговият предшественик Мойсей се е учил на египетската наука, която той съумя да разясни чрез своите чудни дарби. Някога е бил обожаван Ра, а други път Амен, и според случая двата са били съединявани като Амен-Pa и считани като един. Тъй като това е Ра, който представлява появяването или проявата на Бога в пространството, космическият Христос, Логосът, който прави знаен „скритият Отец“ .
към текста >>

Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления).
Индуската дума е Аум, а египетската дума се срича А-ме-н и е името на египетския бог Амен, „скритият“ бог, както са го наричали. Именно от тази дума е взета направо еврейската дума Амен, произнасяна Омейн, а от там е заета от латинската и другите църкви и се употребява още навсякъде. Вероятно, най-важният от всичките богове на стария Египет е бил Амен и Слънчевият бог Ра, според когото много фараони са били наименовани. От най-древни времена най-великият от всичките богове е бил Амен, но в последващите времена на упадък, когато знанието отпадна и тогава съществуващата велика цивилизация се приключи, за да даде път на други и различни цивилизации да се развият в разните страни, Амен е бил изтикан от позицията му на един прост личен бог. В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал. Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления). Той е бил „скритият бог“, чийто символ е било слънцето; и неговият управител, наричан Ра, е служил да направи знаен тоя „скрит баща, когото никой никога не е видел“, както и християнското учение твърди това. Трябва да се напомни, че Исус е пребивавал в Египет, и без съмнение, както и неговият предшественик Мойсей се е учил на египетската наука, която той съумя да разясни чрез своите чудни дарби. Някога е бил обожаван Ра, а други път Амен, и според случая двата са били съединявани като Амен-Pa и считани като един. Тъй като това е Ра, който представлява появяването или проявата на Бога в пространството, космическият Христос, Логосът, който прави знаен „скритият Отец“ . Не е било обожавано действителното слънце, но Великият Индивидуален Живот, който го управлява, и с него цялата система, проявеният Бог или „разумът“ на Бога, Логосът, който блести и прави Бога незнаен в божите дела.
към текста >>

Той е бил „скритият бог“, чийто символ е било слънцето; и неговият управител, наричан Ра, е служил да направи знаен тоя „скрит баща, когото никой никога не е видел“, както и християнското учение твърди това.
Именно от тази дума е взета направо еврейската дума Амен, произнасяна Омейн, а от там е заета от латинската и другите църкви и се употребява още навсякъде. Вероятно, най-важният от всичките богове на стария Египет е бил Амен и Слънчевият бог Ра, според когото много фараони са били наименовани. От най-древни времена най-великият от всичките богове е бил Амен, но в последващите времена на упадък, когато знанието отпадна и тогава съществуващата велика цивилизация се приключи, за да даде път на други и различни цивилизации да се развият в разните страни, Амен е бил изтикан от позицията му на един прост личен бог. В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал. Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления). Той е бил „скритият бог“, чийто символ е било слънцето; и неговият управител, наричан Ра, е служил да направи знаен тоя „скрит баща, когото никой никога не е видел“, както и християнското учение твърди това. Трябва да се напомни, че Исус е пребивавал в Египет, и без съмнение, както и неговият предшественик Мойсей се е учил на египетската наука, която той съумя да разясни чрез своите чудни дарби. Някога е бил обожаван Ра, а други път Амен, и според случая двата са били съединявани като Амен-Pa и считани като един. Тъй като това е Ра, който представлява появяването или проявата на Бога в пространството, космическият Христос, Логосът, който прави знаен „скритият Отец“ . Не е било обожавано действителното слънце, но Великият Индивидуален Живот, който го управлява, и с него цялата система, проявеният Бог или „разумът“ на Бога, Логосът, който блести и прави Бога незнаен в божите дела. Всичко това, което казахме тук с оглед на бога Амен, не е по никой начин едно просто произволно мнение, но то се потвърждава от големия авторитет на Уолейс Бъдж, добре познатият египтолог, който казва: „нищо не се знае за атрибутите, приписвани на Амен в древната империя, ако приемем значението „скрит“, което обикновено се дава на името му.
към текста >>

Тъй като това е Ра, който представлява появяването или проявата на Бога в пространството, космическият Христос, Логосът, който прави знаен „скритият Отец“ .
В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал. Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления). Той е бил „скритият бог“, чийто символ е било слънцето; и неговият управител, наричан Ра, е служил да направи знаен тоя „скрит баща, когото никой никога не е видел“, както и християнското учение твърди това. Трябва да се напомни, че Исус е пребивавал в Египет, и без съмнение, както и неговият предшественик Мойсей се е учил на египетската наука, която той съумя да разясни чрез своите чудни дарби. Някога е бил обожаван Ра, а други път Амен, и според случая двата са били съединявани като Амен-Pa и считани като един. Тъй като това е Ра, който представлява появяването или проявата на Бога в пространството, космическият Христос, Логосът, който прави знаен „скритият Отец“ . Не е било обожавано действителното слънце, но Великият Индивидуален Живот, който го управлява, и с него цялата система, проявеният Бог или „разумът“ на Бога, Логосът, който блести и прави Бога незнаен в божите дела. Всичко това, което казахме тук с оглед на бога Амен, не е по никой начин едно просто произволно мнение, но то се потвърждава от големия авторитет на Уолейс Бъдж, добре познатият египтолог, който казва: „нищо не се знае за атрибутите, приписвани на Амен в древната империя, ако приемем значението „скрит“, което обикновено се дава на името му. Ние трябва да заключим, че той е бил олицетворението, което било свързано с примитивните богове при създаването на света. Думата или коренът Амен сигурно значи „това, което е скрито“, „това, което не е видяно“, „това, което не може да се види“ и т. н., и този факт се доказва от десетки примери, които може да се съберат от текстовете на всички периоди.
към текста >>

Не е било обожавано действителното слънце, но Великият Индивидуален Живот, който го управлява, и с него цялата система, проявеният Бог или „разумът“ на Бога, Логосът, който блести и прави Бога незнаен в божите дела.
Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления). Той е бил „скритият бог“, чийто символ е било слънцето; и неговият управител, наричан Ра, е служил да направи знаен тоя „скрит баща, когото никой никога не е видел“, както и християнското учение твърди това. Трябва да се напомни, че Исус е пребивавал в Египет, и без съмнение, както и неговият предшественик Мойсей се е учил на египетската наука, която той съумя да разясни чрез своите чудни дарби. Някога е бил обожаван Ра, а други път Амен, и според случая двата са били съединявани като Амен-Pa и считани като един. Тъй като това е Ра, който представлява появяването или проявата на Бога в пространството, космическият Христос, Логосът, който прави знаен „скритият Отец“ . Не е било обожавано действителното слънце, но Великият Индивидуален Живот, който го управлява, и с него цялата система, проявеният Бог или „разумът“ на Бога, Логосът, който блести и прави Бога незнаен в божите дела. Всичко това, което казахме тук с оглед на бога Амен, не е по никой начин едно просто произволно мнение, но то се потвърждава от големия авторитет на Уолейс Бъдж, добре познатият египтолог, който казва: „нищо не се знае за атрибутите, приписвани на Амен в древната империя, ако приемем значението „скрит“, което обикновено се дава на името му. Ние трябва да заключим, че той е бил олицетворението, което било свързано с примитивните богове при създаването на света. Думата или коренът Амен сигурно значи „това, което е скрито“, „това, което не е видяно“, „това, което не може да се види“ и т. н., и този факт се доказва от десетки примери, които може да се съберат от текстовете на всички периоди. В химна за Амен често четем, че той е „скрит за неговите деца“ и „скрит за боговете и хората“, и установено било, че тия изрази се препращат към .скриването“, т. е.
към текста >>

Всичко това, което казахме тук с оглед на бога Амен, не е по никой начин едно просто произволно мнение, но то се потвърждава от големия авторитет на Уолейс Бъдж, добре познатият египтолог, който казва: „нищо не се знае за атрибутите, приписвани на Амен в древната империя, ако приемем значението „скрит“, което обикновено се дава на името му.
Той е бил „скритият бог“, чийто символ е било слънцето; и неговият управител, наричан Ра, е служил да направи знаен тоя „скрит баща, когото никой никога не е видел“, както и християнското учение твърди това. Трябва да се напомни, че Исус е пребивавал в Египет, и без съмнение, както и неговият предшественик Мойсей се е учил на египетската наука, която той съумя да разясни чрез своите чудни дарби. Някога е бил обожаван Ра, а други път Амен, и според случая двата са били съединявани като Амен-Pa и считани като един. Тъй като това е Ра, който представлява появяването или проявата на Бога в пространството, космическият Христос, Логосът, който прави знаен „скритият Отец“ . Не е било обожавано действителното слънце, но Великият Индивидуален Живот, който го управлява, и с него цялата система, проявеният Бог или „разумът“ на Бога, Логосът, който блести и прави Бога незнаен в божите дела. Всичко това, което казахме тук с оглед на бога Амен, не е по никой начин едно просто произволно мнение, но то се потвърждава от големия авторитет на Уолейс Бъдж, добре познатият египтолог, който казва: „нищо не се знае за атрибутите, приписвани на Амен в древната империя, ако приемем значението „скрит“, което обикновено се дава на името му. Ние трябва да заключим, че той е бил олицетворението, което било свързано с примитивните богове при създаването на света. Думата или коренът Амен сигурно значи „това, което е скрито“, „това, което не е видяно“, „това, което не може да се види“ и т. н., и този факт се доказва от десетки примери, които може да се съберат от текстовете на всички периоди. В химна за Амен често четем, че той е „скрит за неговите деца“ и „скрит за боговете и хората“, и установено било, че тия изрази се препращат към .скриването“, т. е. към залеза на слънцето всека вечер и то само за да се разбере то във физически смисъл й да не означава нищо повече освен изчезването на бога Амен от погледа на хората при свършването на деня“ .
към текста >>

Ние трябва да заключим, че той е бил олицетворението, което било свързано с примитивните богове при създаването на света.
Трябва да се напомни, че Исус е пребивавал в Египет, и без съмнение, както и неговият предшественик Мойсей се е учил на египетската наука, която той съумя да разясни чрез своите чудни дарби. Някога е бил обожаван Ра, а други път Амен, и според случая двата са били съединявани като Амен-Pa и считани като един. Тъй като това е Ра, който представлява появяването или проявата на Бога в пространството, космическият Христос, Логосът, който прави знаен „скритият Отец“ . Не е било обожавано действителното слънце, но Великият Индивидуален Живот, който го управлява, и с него цялата система, проявеният Бог или „разумът“ на Бога, Логосът, който блести и прави Бога незнаен в божите дела. Всичко това, което казахме тук с оглед на бога Амен, не е по никой начин едно просто произволно мнение, но то се потвърждава от големия авторитет на Уолейс Бъдж, добре познатият египтолог, който казва: „нищо не се знае за атрибутите, приписвани на Амен в древната империя, ако приемем значението „скрит“, което обикновено се дава на името му. Ние трябва да заключим, че той е бил олицетворението, което било свързано с примитивните богове при създаването на света. Думата или коренът Амен сигурно значи „това, което е скрито“, „това, което не е видяно“, „това, което не може да се види“ и т. н., и този факт се доказва от десетки примери, които може да се съберат от текстовете на всички периоди. В химна за Амен често четем, че той е „скрит за неговите деца“ и „скрит за боговете и хората“, и установено било, че тия изрази се препращат към .скриването“, т. е. към залеза на слънцето всека вечер и то само за да се разбере то във физически смисъл й да не означава нищо повече освен изчезването на бога Амен от погледа на хората при свършването на деня“ . Това, очевидно, може да препрати само към Ра, слънчевият бог, но не и към абстрактната реалност зад всички явления, което е винаги „в тайно“ .
към текста >>

В химна за Амен често четем, че той е „скрит за неговите деца“ и „скрит за боговете и хората“, и установено било, че тия изрази се препращат към .скриването“, т. е.
Не е било обожавано действителното слънце, но Великият Индивидуален Живот, който го управлява, и с него цялата система, проявеният Бог или „разумът“ на Бога, Логосът, който блести и прави Бога незнаен в божите дела. Всичко това, което казахме тук с оглед на бога Амен, не е по никой начин едно просто произволно мнение, но то се потвърждава от големия авторитет на Уолейс Бъдж, добре познатият египтолог, който казва: „нищо не се знае за атрибутите, приписвани на Амен в древната империя, ако приемем значението „скрит“, което обикновено се дава на името му. Ние трябва да заключим, че той е бил олицетворението, което било свързано с примитивните богове при създаването на света. Думата или коренът Амен сигурно значи „това, което е скрито“, „това, което не е видяно“, „това, което не може да се види“ и т. н., и този факт се доказва от десетки примери, които може да се съберат от текстовете на всички периоди. В химна за Амен често четем, че той е „скрит за неговите деца“ и „скрит за боговете и хората“, и установено било, че тия изрази се препращат към .скриването“, т. е. към залеза на слънцето всека вечер и то само за да се разбере то във физически смисъл й да не означава нищо повече освен изчезването на бога Амен от погледа на хората при свършването на деня“ . Това, очевидно, може да препрати само към Ра, слънчевият бог, но не и към абстрактната реалност зад всички явления, което е винаги „в тайно“ . Бъдж дохожда да даде истинското и най-хубавото обяснен те на израза „скрити“ . „Сега, не само Бог самият е казал да бъде скрит, но и неговият образ или подобие е казано да бъдат незнайни. Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и неизповедим, както за боговете, така и за хората.
към текста >>

към залеза на слънцето всека вечер и то само за да се разбере то във физически смисъл й да не означава нищо повече освен изчезването на бога Амен от погледа на хората при свършването на деня“ .
Всичко това, което казахме тук с оглед на бога Амен, не е по никой начин едно просто произволно мнение, но то се потвърждава от големия авторитет на Уолейс Бъдж, добре познатият египтолог, който казва: „нищо не се знае за атрибутите, приписвани на Амен в древната империя, ако приемем значението „скрит“, което обикновено се дава на името му. Ние трябва да заключим, че той е бил олицетворението, което било свързано с примитивните богове при създаването на света. Думата или коренът Амен сигурно значи „това, което е скрито“, „това, което не е видяно“, „това, което не може да се види“ и т. н., и този факт се доказва от десетки примери, които може да се съберат от текстовете на всички периоди. В химна за Амен често четем, че той е „скрит за неговите деца“ и „скрит за боговете и хората“, и установено било, че тия изрази се препращат към .скриването“, т. е. към залеза на слънцето всека вечер и то само за да се разбере то във физически смисъл й да не означава нищо повече освен изчезването на бога Амен от погледа на хората при свършването на деня“ . Това, очевидно, може да препрати само към Ра, слънчевият бог, но не и към абстрактната реалност зад всички явления, което е винаги „в тайно“ . Бъдж дохожда да даде истинското и най-хубавото обяснен те на израза „скрити“ . „Сега, не само Бог самият е казал да бъде скрит, но и неговият образ или подобие е казано да бъдат незнайни. Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и неизповедим, както за боговете, така и за хората. Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2.
към текста >>

Това, очевидно, може да препрати само към Ра, слънчевият бог, но не и към абстрактната реалност зад всички явления, което е винаги „в тайно“ .
Ние трябва да заключим, че той е бил олицетворението, което било свързано с примитивните богове при създаването на света. Думата или коренът Амен сигурно значи „това, което е скрито“, „това, което не е видяно“, „това, което не може да се види“ и т. н., и този факт се доказва от десетки примери, които може да се съберат от текстовете на всички периоди. В химна за Амен често четем, че той е „скрит за неговите деца“ и „скрит за боговете и хората“, и установено било, че тия изрази се препращат към .скриването“, т. е. към залеза на слънцето всека вечер и то само за да се разбере то във физически смисъл й да не означава нищо повече освен изчезването на бога Амен от погледа на хората при свършването на деня“ . Това, очевидно, може да препрати само към Ра, слънчевият бог, но не и към абстрактната реалност зад всички явления, което е винаги „в тайно“ . Бъдж дохожда да даде истинското и най-хубавото обяснен те на израза „скрити“ . „Сега, не само Бог самият е казал да бъде скрит, но и неговият образ или подобие е казано да бъдат незнайни. Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и неизповедим, както за боговете, така и за хората. Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2. част 12).
към текста >>

„Сега, не само Бог самият е казал да бъде скрит, но и неговият образ или подобие е казано да бъдат незнайни.
н., и този факт се доказва от десетки примери, които може да се съберат от текстовете на всички периоди. В химна за Амен често четем, че той е „скрит за неговите деца“ и „скрит за боговете и хората“, и установено било, че тия изрази се препращат към .скриването“, т. е. към залеза на слънцето всека вечер и то само за да се разбере то във физически смисъл й да не означава нищо повече освен изчезването на бога Амен от погледа на хората при свършването на деня“ . Това, очевидно, може да препрати само към Ра, слънчевият бог, но не и към абстрактната реалност зад всички явления, което е винаги „в тайно“ . Бъдж дохожда да даде истинското и най-хубавото обяснен те на израза „скрити“ . „Сега, не само Бог самият е казал да бъде скрит, но и неговият образ или подобие е казано да бъдат незнайни. Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и неизповедим, както за боговете, така и за хората. Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2. част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава.
към текста >>

Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и неизповедим, както за боговете, така и за хората.
В химна за Амен често четем, че той е „скрит за неговите деца“ и „скрит за боговете и хората“, и установено било, че тия изрази се препращат към .скриването“, т. е. към залеза на слънцето всека вечер и то само за да се разбере то във физически смисъл й да не означава нищо повече освен изчезването на бога Амен от погледа на хората при свършването на деня“ . Това, очевидно, може да препрати само към Ра, слънчевият бог, но не и към абстрактната реалност зад всички явления, което е винаги „в тайно“ . Бъдж дохожда да даде истинското и най-хубавото обяснен те на израза „скрити“ . „Сега, не само Бог самият е казал да бъде скрит, но и неговият образ или подобие е казано да бъдат незнайни. Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и неизповедим, както за боговете, така и за хората. Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2. част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка.
към текста >>

Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2.
към залеза на слънцето всека вечер и то само за да се разбере то във физически смисъл й да не означава нищо повече освен изчезването на бога Амен от погледа на хората при свършването на деня“ . Това, очевидно, може да препрати само към Ра, слънчевият бог, но не и към абстрактната реалност зад всички явления, което е винаги „в тайно“ . Бъдж дохожда да даде истинското и най-хубавото обяснен те на израза „скрити“ . „Сега, не само Бог самият е казал да бъде скрит, но и неговият образ или подобие е казано да бъдат незнайни. Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и неизповедим, както за боговете, така и за хората. Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2. част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка. По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила.
към текста >>

Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет.
част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка. По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила. Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет. Жреците са декларирали, според Бъдж (ibid), че не само Той е бил цар на боговете в Египет, но и че не е имало друг бог като него, че той бил най-великият от всички богове. Той е бил може би най-блестящата скъпоценност, която евреите са задигнали от египтяните. Тe приобщили идеята към своята религия, която била тогава в процеса на отливане в чиста форма, и оттук тя е била предадена на християнството. Напълно истинско е, че макар и да е била взета от египтяните, от Амен, както показахме, тя представлява Бога като Всичко в Всичко, Абсолютният, Безграничният, Всеобемната Реалност, „Единият без втори“, същият термин употребяван от египтяните, индусите, евреите и християните. Нека се повърнем, обаче, на въпроса за значението на корена на думата Амин.
към текста >>

Жреците са декларирали, според Бъдж (ibid), че не само Той е бил цар на боговете в Египет, но и че не е имало друг бог като него, че той бил най-великият от всички богове.
Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка. По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила. Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет. Жреците са декларирали, според Бъдж (ibid), че не само Той е бил цар на боговете в Египет, но и че не е имало друг бог като него, че той бил най-великият от всички богове. Той е бил може би най-блестящата скъпоценност, която евреите са задигнали от египтяните. Тe приобщили идеята към своята религия, която била тогава в процеса на отливане в чиста форма, и оттук тя е била предадена на християнството. Напълно истинско е, че макар и да е била взета от египтяните, от Амен, както показахме, тя представлява Бога като Всичко в Всичко, Абсолютният, Безграничният, Всеобемната Реалност, „Единият без втори“, същият термин употребяван от египтяните, индусите, евреите и християните. Нека се повърнем, обаче, на въпроса за значението на корена на думата Амин. Не е мъчно да се реши въпроса или даже да се дешифрира значението на повечето букви на името Амин.
към текста >>

Напълно истинско е, че макар и да е била взета от египтяните, от Амен, както показахме, тя представлява Бога като Всичко в Всичко, Абсолютният, Безграничният, Всеобемната Реалност, „Единият без втори“, същият термин употребяван от египтяните, индусите, евреите и християните.
По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила. Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет. Жреците са декларирали, според Бъдж (ibid), че не само Той е бил цар на боговете в Египет, но и че не е имало друг бог като него, че той бил най-великият от всички богове. Той е бил може би най-блестящата скъпоценност, която евреите са задигнали от египтяните. Тe приобщили идеята към своята религия, която била тогава в процеса на отливане в чиста форма, и оттук тя е била предадена на християнството. Напълно истинско е, че макар и да е била взета от египтяните, от Амен, както показахме, тя представлява Бога като Всичко в Всичко, Абсолютният, Безграничният, Всеобемната Реалност, „Единият без втори“, същият термин употребяван от египтяните, индусите, евреите и християните. Нека се повърнем, обаче, на въпроса за значението на корена на думата Амин. Не е мъчно да се реши въпроса или даже да се дешифрира значението на повечето букви на името Амин. Който и метод да се приеме, не ще бъде мъчно да се покаже, че значението „скрит“, дадено от Бъдж, не води към намирането на най-дълбокото значение на тази дума. Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“.
към текста >>

Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно.
Тe приобщили идеята към своята религия, която била тогава в процеса на отливане в чиста форма, и оттук тя е била предадена на християнството. Напълно истинско е, че макар и да е била взета от египтяните, от Амен, както показахме, тя представлява Бога като Всичко в Всичко, Абсолютният, Безграничният, Всеобемната Реалност, „Единият без втори“, същият термин употребяван от египтяните, индусите, евреите и християните. Нека се повърнем, обаче, на въпроса за значението на корена на думата Амин. Не е мъчно да се реши въпроса или даже да се дешифрира значението на повечето букви на името Амин. Който и метод да се приеме, не ще бъде мъчно да се покаже, че значението „скрит“, дадено от Бъдж, не води към намирането на най-дълбокото значение на тази дума. Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата. То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото.
към текста >>

Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога.
Който и метод да се приеме, не ще бъде мъчно да се покаже, че значението „скрит“, дадено от Бъдж, не води към намирането на най-дълбокото значение на тази дума. Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата. То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр. Това учение за Божията Присъщност; далеч от да бъде пантеистично във всеки нерелигиозен смисъл, е съгласно с Ходж, в неговото съчинение Теми по популярна теология, стр. 29, „истинската същина на всяка религия“.
към текста >>

Оттук следва пак, както се вижда, че Амен представлява всичко, което е, което е било и което ще бъде, Великата Общност на всички неща, които, събрани в една дума, е Бог, Абсолютът.
Перото или стрелата е също символ на тая скрита сила, невеществена и лека като перо, но без нищо реално или потентно. М, както и да се гледа, било като еврейски или египетски символ, е знак на извличане или пасивност, из която произтичат всички неща. Н-то, било като еврейското „риба“ или египетското „воден поток“, е очевидно един символ на изобилно производство, това, което е родено или изтича от един източник, М-то във връзка се отнася до Извора и Н-то — до потока, М-то — майката, а Н-то — синът. Тъй АМН представлява причинната и потенциалната сила (А), свързана на формативната и пластичната субстанция (М) и тия двете са прародителите на излъчването (Н), което се нарича Вселена, това, което се проявява след действието между Духа (А) и Субстанцията (М). Така А може да бъде изразено метафизически Баща, М — майка и Н — син; или Себето, сянката или Не-Себето, и резултатът; Духът, Материята и проявената Вселена. Оттук следва пак, както се вижда, че Амен представлява всичко, което е, което е било и което ще бъде, Великата Общност на всички неща, които, събрани в една дума, е Бог, Абсолютът. Сега М-то се пише по някога на египетски като бухал, птицата на мъдростта, която е активна в мрачината. В този смисъл АМН изтъква Трите Сили, които не може да се пропуснат от никое описание на сътворената или излъчената вселена. Тия три са Волята или Силата, символизирана от А, Мъдростта, представена от М и активността, символизирана от Н, звукът за излъчване, това, което се ражда и пр. Сътворяването включва, очевидно, Воля (А) или желание за творчество, и се нуждае също от Мъдрост или Любов (М) или сцепителна сила,за да изнамери, уреди и държи заедно, и една енергизираща сила да причини появяването или излизането (Н), това, което е за сътворяване. И тия три Сили са Едно в Бога.
към текста >>

И тия три Сили са Едно в Бога.
Оттук следва пак, както се вижда, че Амен представлява всичко, което е, което е било и което ще бъде, Великата Общност на всички неща, които, събрани в една дума, е Бог, Абсолютът. Сега М-то се пише по някога на египетски като бухал, птицата на мъдростта, която е активна в мрачината. В този смисъл АМН изтъква Трите Сили, които не може да се пропуснат от никое описание на сътворената или излъчената вселена. Тия три са Волята или Силата, символизирана от А, Мъдростта, представена от М и активността, символизирана от Н, звукът за излъчване, това, което се ражда и пр. Сътворяването включва, очевидно, Воля (А) или желание за творчество, и се нуждае също от Мъдрост или Любов (М) или сцепителна сила,за да изнамери, уреди и държи заедно, и една енергизираща сила да причини появяването или излизането (Н), това, което е за сътворяване. И тия три Сили са Едно в Бога. Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога. Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно).
към текста >>

Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога.
Сега М-то се пише по някога на египетски като бухал, птицата на мъдростта, която е активна в мрачината. В този смисъл АМН изтъква Трите Сили, които не може да се пропуснат от никое описание на сътворената или излъчената вселена. Тия три са Волята или Силата, символизирана от А, Мъдростта, представена от М и активността, символизирана от Н, звукът за излъчване, това, което се ражда и пр. Сътворяването включва, очевидно, Воля (А) или желание за творчество, и се нуждае също от Мъдрост или Любов (М) или сцепителна сила,за да изнамери, уреди и държи заедно, и една енергизираща сила да причини появяването или излизането (Н), това, което е за сътворяване. И тия три Сили са Едно в Бога. Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога. Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише.
към текста >>

Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син.
В този смисъл АМН изтъква Трите Сили, които не може да се пропуснат от никое описание на сътворената или излъчената вселена. Тия три са Волята или Силата, символизирана от А, Мъдростта, представена от М и активността, символизирана от Н, звукът за излъчване, това, което се ражда и пр. Сътворяването включва, очевидно, Воля (А) или желание за творчество, и се нуждае също от Мъдрост или Любов (М) или сцепителна сила,за да изнамери, уреди и държи заедно, и една енергизираща сила да причини появяването или излизането (Н), това, което е за сътворяване. И тия три Сили са Едно в Бога. Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога. Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише. Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ .
към текста >>

Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише.
Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога. Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише. Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ . Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им. Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната. Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5).
към текста >>

Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ .
Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише. Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ . Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им. Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната. Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5). Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието.
към текста >>

Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им.
Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише. Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ . Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им. Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната. Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5). Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието. Освен това, любопитно е да се отбележи, че когато се призовава Бог в същата прочута молитва, буквите на думата А М Н се виждат в инициалите на първите три думи Ал Малох Намон (О, Боже, Верни Царю), явно внушавайки, че Бог е Всичко и в Всичко.
към текста >>

Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът.
Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише. Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ . Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им. Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната. Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5). Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието. Освен това, любопитно е да се отбележи, че когато се призовава Бог в същата прочута молитва, буквите на думата А М Н се виждат в инициалите на първите три думи Ал Малох Намон (О, Боже, Верни Царю), явно внушавайки, че Бог е Всичко и в Всичко. Също добре се знае, че еврейските букви се употребяват като числителни и много нещо можем да проумеем като намерим числителната стойност на буквите на една дума.
към текста >>

Освен това, любопитно е да се отбележи, че когато се призовава Бог в същата прочута молитва, буквите на думата А М Н се виждат в инициалите на първите три думи Ал Малох Намон (О, Боже, Верни Царю), явно внушавайки, че Бог е Всичко и в Всичко.
Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им. Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната. Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5). Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието. Освен това, любопитно е да се отбележи, че когато се призовава Бог в същата прочута молитва, буквите на думата А М Н се виждат в инициалите на първите три думи Ал Малох Намон (О, Боже, Верни Царю), явно внушавайки, че Бог е Всичко и в Всичко. Също добре се знае, че еврейските букви се употребяват като числителни и много нещо можем да проумеем като намерим числителната стойност на буквите на една дума. Така АМН се равнява на 91, защото А=1, М=40 и Н=50, а 91 е числителната стойност на Йехова— Адни (Иехих — Адни). Йе=10, X=5, и=6, х=5 или всичко 26, А=1, Д=4, Н=50 и И=10 или всичко 65, понеже Йехова представлява присносъщият или Всеобемният Абсолютен Бог, когато Адни е проявеният Логос. Така, очевидно е, че да се произнесе това име било на санскритски, египетски, латински или еврейски, това значи да се опитаме да достигнем иде,ята, която лежи зад името, идеята на великото Всеединство, което съществува даже и в привидно множество. Следователно, Аум, Ом или Амин са звукове, които устремяват към обединение, това, което е пълно и цяло, което е по-скоро утвърдително, отколкото отрицателно, това, което, бидейки назовано, включва всички неща в себе си.
към текста >>

Йе=10, X=5, и=6, х=5 или всичко 26, А=1, Д=4, Н=50 и И=10 или всичко 65, понеже Йехова представлява присносъщият или Всеобемният Абсолютен Бог, когато Адни е проявеният Логос.
Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5). Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието. Освен това, любопитно е да се отбележи, че когато се призовава Бог в същата прочута молитва, буквите на думата А М Н се виждат в инициалите на първите три думи Ал Малох Намон (О, Боже, Верни Царю), явно внушавайки, че Бог е Всичко и в Всичко. Също добре се знае, че еврейските букви се употребяват като числителни и много нещо можем да проумеем като намерим числителната стойност на буквите на една дума. Така АМН се равнява на 91, защото А=1, М=40 и Н=50, а 91 е числителната стойност на Йехова— Адни (Иехих — Адни). Йе=10, X=5, и=6, х=5 или всичко 26, А=1, Д=4, Н=50 и И=10 или всичко 65, понеже Йехова представлява присносъщият или Всеобемният Абсолютен Бог, когато Адни е проявеният Логос. Така, очевидно е, че да се произнесе това име било на санскритски, египетски, латински или еврейски, това значи да се опитаме да достигнем иде,ята, която лежи зад името, идеята на великото Всеединство, което съществува даже и в привидно множество. Следователно, Аум, Ом или Амин са звукове, които устремяват към обединение, това, което е пълно и цяло, което е по-скоро утвърдително, отколкото отрицателно, това, което, бидейки назовано, включва всички неща в себе си. Останалото е повече за размишление, отколкото за разискване, което размишление може да доведе четеца до осъществяване на себе си като едно с Великото Себе, като едно с човека и едно с Бога. Прибавка Ако гласът на интуицията е верен, може да се даде едно разяснение на употребата на Амин у евреите и християните, като една дума, изразяваща потвърждение или истина. Между египтяните от старо време думата Амин е била тачена като толкова свещена, че е била символ на Истината.
към текста >>

Останалото е повече за размишление, отколкото за разискване, което размишление може да доведе четеца до осъществяване на себе си като едно с Великото Себе, като едно с човека и едно с Бога.
Също добре се знае, че еврейските букви се употребяват като числителни и много нещо можем да проумеем като намерим числителната стойност на буквите на една дума. Така АМН се равнява на 91, защото А=1, М=40 и Н=50, а 91 е числителната стойност на Йехова— Адни (Иехих — Адни). Йе=10, X=5, и=6, х=5 или всичко 26, А=1, Д=4, Н=50 и И=10 или всичко 65, понеже Йехова представлява присносъщият или Всеобемният Абсолютен Бог, когато Адни е проявеният Логос. Така, очевидно е, че да се произнесе това име било на санскритски, египетски, латински или еврейски, това значи да се опитаме да достигнем иде,ята, която лежи зад името, идеята на великото Всеединство, което съществува даже и в привидно множество. Следователно, Аум, Ом или Амин са звукове, които устремяват към обединение, това, което е пълно и цяло, което е по-скоро утвърдително, отколкото отрицателно, това, което, бидейки назовано, включва всички неща в себе си. Останалото е повече за размишление, отколкото за разискване, което размишление може да доведе четеца до осъществяване на себе си като едно с Великото Себе, като едно с човека и едно с Бога. Прибавка Ако гласът на интуицията е верен, може да се даде едно разяснение на употребата на Амин у евреите и християните, като една дума, изразяваща потвърждение или истина. Между египтяните от старо време думата Амин е била тачена като толкова свещена, че е била символ на Истината. Да се закълнеш чрез Амин е било обикновено нещо и тъй изразите били; „чрез Амин, това е истина“, аз се кълна в това с Амин“, „тъй вярно като Амин и пр., докато най-сетне простото изговаряне на Амин е било достатъчно. Евреите, копирайки египетските обичаи, взели тази дума като един израз на истина и впоследствие евреинът употребявал думата Амен в смисъл на увереност: „Амен, казвам на тебе“ . Така започва символът за потвърждението, истината и действителността, и тая дума е била присъединена, като граматическа дума, към еврейския език, значейки : „тъй да бъде“, „това е така“, и пр. (Край).
към текста >>

Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие.
Но и тук се допуща едно ограничение в значението на тоя символ: колкото по-бавно частичният рай се изравни с всемирния, толкоз по-мъчно и земята, даже и в месианската ера, ще се изравни с частичния рай. Пророците и предсказанията им за Месия, евангелието и обещанието на Христа силно и магически са създали в нашата атмосфера царството на тая сияйна ера. Пожеланията на най-добрите общественици за един безкраен напредък, откритията на науките и трудовете на изкуствата преследват именно тази цел. Това е тайната и на всичките миражи за една щастлива бъднина. Седмото значение на Царството Божие е посвещението на съвършения човек, раждането на мага. Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие. Човекът е микрокосмос, умален свят. И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение.
към текста >>

И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога.
Седмото значение на Царството Божие е посвещението на съвършения човек, раждането на мага. Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие. Човекът е микрокосмос, умален свят. И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение. С него ние трябва да възлезем към първопричината на волята ни: трябва малкото Царство да се издигне до великолепието на Великото и да се влее в него като една светла вълна и най-после да се слее в лъчезарното покривало, в което се отразява слънцето. Това е тържеството на Нешама. (По-нататък Сифра Дзениута довършва тълкуванието на I-та глава — за „Змията, която е ухапала опашката си“, т. е. за Злото във всичкитЬ му проявления — както и на останалитв -глави.
към текста >>

От това ние виждаме, че точната наука Може да ни заведе не твърде далече, макар че, в същото време, тя е Могъществен фактор в еволюцията на микрокосмоса (човека) и в неговото съзнателно отношение към безконечния микрокосмос — Бог, Дух, Единното Всичко.
Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция. която той постепенно е побеждавал и усилвал в себе си и което, сега, в него се е явило въплътено като част от владенията на неговия свет. Следователно, всичките неща във великото универсално единство са имали прямо, непосредствено отношение към него. Това не може да бъде разбрано реализирано от физическия човек, а също тъй не може да бъде предадено посредством физическата наука на неговите външни чувства. Трябва да се извика към дейност вътрешния човек, реалната същност на който живее във външния организъм и го управлява — и чрез това оръдие трябва да се разбере вътрешния източник и деятелност, която се скрива зад феномените на проявеното битие. От това ние виждаме, че точната наука Може да ни заведе не твърде далече, макар че, в същото време, тя е Могъществен фактор в еволюцията на микрокосмоса (човека) и в неговото съзнателно отношение към безконечния микрокосмос — Бог, Дух, Единното Всичко. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Умрелите са живи. Семейство Б-ви от София преди 2 години са изгубили единствената си обична дъщеря София. Погребали я по християнски обичай. След няколко месеца от погребението на дъщерята на семейството Б-ви, до нейния гроб погребали и едно 8-10 годишно момиченце, на едно столично бедно семейство К., но съвсем непозната на семейство Б-ви. Майката на покойната София, от тъга често ходила на гроба на дъщеря си и по цели часове горчиво е плакала за загубената си и обична дъщеря.
към текста >>

(От немски) Богомилството не е ерес.
Сказка, държана в Соф. университет от италианския министър в София, г. Сабино Ринелла, в надвечерието на 14.II.926 г. Земната твърд и земната атмосфера. От Хелмут Кноуер. (От немски) Богомилството не е ерес. Статия от Ив. Стоянов. (Илюстрация: село Богомила в Македония) Мистицизмът на Гоголя. Статия от П. Списаревски Окултна педагогика — Ново свободно училище. От Б.
към текста >>

(Илюстрация: село Богомила в Македония) Мистицизмът на Гоголя.
Сабино Ринелла, в надвечерието на 14.II.926 г. Земната твърд и земната атмосфера. От Хелмут Кноуер. (От немски) Богомилството не е ерес. Статия от Ив. Стоянов. (Илюстрация: село Богомила в Македония) Мистицизмът на Гоголя. Статия от П. Списаревски Окултна педагогика — Ново свободно училище. От Б. Боев Тайната на любовта и брака. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун.
към текста >>

Богомилството не е ерес.
Статия от П. Списаревски (продължение от кн. V и край) Наука за дишането. Статия от Суоми Абедананда (глава III от съчинението: „Как се става йога“). Окултизмът и народните умотворения (окултни елементи в българските народни песни, приказки, легенди и пословици) от Б. Б. Богомилството не е ерес. Статия от Ив. Стоянов (продължение от кн. V и край). Амин, ключът на вселената. Основните принципи на вселената.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те са любили само Бога, те са се стремили към Него и са жертвували живота си, за да му служат.
Възкресението е процес на достижението на тоя идеал, а падението е процес на изгубването му. Живата разумна природа познава ония, които имат висок идеал, тя ги бележи с особени знаци и ги записва в своята книга. А ония, които нямат такъв идеал, тя ги бракува за дълги години, за далечни времена; те са нейните забравени деца, които стоят на дъното на материалния свят, за да изпъплят един ден оттам, когато се пробуди и у тях съзнанието за висшето, красивото, доброто. Но в какво се състои високият идеал? Примерът на всички велики хора, на всички светии, на всички учители на човечеството ни показва това. Те са любили само Бога, те са се стремили към Него и са жертвували живота си, за да му служат. Само любовта към Бога е истинската любов, защото само тя дава живот, живот преизобилен за човешката душа. Това е високият идеал на съзнателния човек. Бог е най-висшето, най-разумното, най-силното същество. Той е най-благият, най-добрият. В Него нищо не се изменя и не се променя.
към текста >>

Само любовта към Бога е истинската любов, защото само тя дава живот, живот преизобилен за човешката душа.
Живата разумна природа познава ония, които имат висок идеал, тя ги бележи с особени знаци и ги записва в своята книга. А ония, които нямат такъв идеал, тя ги бракува за дълги години, за далечни времена; те са нейните забравени деца, които стоят на дъното на материалния свят, за да изпъплят един ден оттам, когато се пробуди и у тях съзнанието за висшето, красивото, доброто. Но в какво се състои високият идеал? Примерът на всички велики хора, на всички светии, на всички учители на човечеството ни показва това. Те са любили само Бога, те са се стремили към Него и са жертвували живота си, за да му служат. Само любовта към Бога е истинската любов, защото само тя дава живот, живот преизобилен за човешката душа. Това е високият идеал на съзнателния човек. Бог е най-висшето, най-разумното, най-силното същество. Той е най-благият, най-добрият. В Него нищо не се изменя и не се променя. Той е източникът на всички блага.
към текста >>

Бог е най-висшето, най-разумното, най-силното същество.
Но в какво се състои високият идеал? Примерът на всички велики хора, на всички светии, на всички учители на човечеството ни показва това. Те са любили само Бога, те са се стремили към Него и са жертвували живота си, за да му служат. Само любовта към Бога е истинската любов, защото само тя дава живот, живот преизобилен за човешката душа. Това е високият идеал на съзнателния човек. Бог е най-висшето, най-разумното, най-силното същество. Той е най-благият, най-добрият. В Него нищо не се изменя и не се променя. Той е източникът на всички блага. Има ли тогава нещо по-велико от любовта ни към Него и от стремежа ни към Него? Очевидно, не.
към текста >>

Само любовта ни към Бога предполага любов към човечеството изобщо и любов помежду ни.
Той е най-благият, най-добрият. В Него нищо не се изменя и не се променя. Той е източникът на всички блага. Има ли тогава нещо по-велико от любовта ни към Него и от стремежа ни към Него? Очевидно, не. Само любовта ни към Бога предполага любов към човечеството изобщо и любов помежду ни. Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него. За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога. С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света. И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие. Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път.
към текста >>

Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него.
В Него нищо не се изменя и не се променя. Той е източникът на всички блага. Има ли тогава нещо по-велико от любовта ни към Него и от стремежа ни към Него? Очевидно, не. Само любовта ни към Бога предполага любов към човечеството изобщо и любов помежду ни. Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него. За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога. С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света. И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие. Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си.
към текста >>

За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога.
Той е източникът на всички блага. Има ли тогава нещо по-велико от любовта ни към Него и от стремежа ни към Него? Очевидно, не. Само любовта ни към Бога предполага любов към човечеството изобщо и любов помежду ни. Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него. За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога. С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света. И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие. Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт.
към текста >>

Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си.
Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него. За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога. С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света. И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие. Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас.
към текста >>

Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека.
С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света. И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие. Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер.
към текста >>

И Бог не съизволява в тях.
Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение?
към текста >>

Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас.
Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов.
към текста >>

Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер.
Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята.
към текста >>

Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение?
И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята. Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света. Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е.
към текста >>

Бог е отворил това велико училище на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост.
Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята. Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света. Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота. Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до гроба. Бог е отворил това велико училище на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост. Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония.
към текста >>

Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него?
Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света. Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота. Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до гроба. Бог е отворил това велико училище на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост. Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост!
към текста >>

Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост.
Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота. Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до гроба. Бог е отворил това велико училище на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост. Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава?
към текста >>

Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония.
Бог е отворил това велико училище на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост. Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека.
към текста >>

Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава?
Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е.
към текста >>

Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките!
И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот.
към текста >>

Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина.
Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля.
към текста >>

А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога.
От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни. Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив. Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа. Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване. Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие?
към текста >>

Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа.
в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни. Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив. Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа. Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване. Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие? Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина! Това е целта и смисъла на човешкия живот. Х. Рабиндранат Тагор Последната му снимка в Буенос-Айрес (Аржентина), на 3.II.
към текста >>

Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина!
Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни. Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив. Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа. Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване. Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие? Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина! Това е целта и смисъла на човешкия живот. Х. Рабиндранат Тагор Последната му снимка в Буенос-Айрес (Аржентина), на 3.II. 1925 г. Великият индуски поет-мистик, който постоянно пътува в разни страни и държи духовни сказки, е паднал сериозно болен, поради върлуващата малария в Аржентина. Фотографиран е след оздравяването му, на кувертата на парахода, с който е отпътувал за Северна Америка.
към текста >>

Виделината е необятния и безкраен Бог Виделината е Разумът.
Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас. Огнени светове, които се съпътстват от светове, — които никога не престават да се движат все напред и напред, които вървят в строен и чу ден ред. Виделината е централния принцип, душата на живота. Виделината е необятния и безкраен Бог Виделината е Разумът. Тя се движи, като звучи със звук, който не ви е дадено да чуете. Тя звучи в безвучието. Тя звучи, сияе, отминава и прониква във всичко. Тя е живият, чудният Бог. Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят!
към текста >>

Тя е живият, чудният Бог.
Виделината е централния принцип, душата на живота. Виделината е необятния и безкраен Бог Виделината е Разумът. Тя се движи, като звучи със звук, който не ви е дадено да чуете. Тя звучи в безвучието. Тя звучи, сияе, отминава и прониква във всичко. Тя е живият, чудният Бог. Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят! Тя изскача нагоре в едно меко златно сияние, и ето че далечните светове са изчезнали от вашия взор. Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж. Да, вашата виделина! Виделината на вашето слънце!
към текста >>

Не ми казвайте, че няма Бог.
Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината! Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти. Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето! И върти ли се, върти се тя. И винаги тя излиза да посреща виделината. Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум. Не ми казвайте, че вселената е хаос без никакъв смисъл. Защото виделината е Бог. Виделината е централният разум. Виделината е душата, лъчезарната душа на световете.
към текста >>

Защото виделината е Бог.
И върти ли се, върти се тя. И винаги тя излиза да посреща виделината. Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум. Не ми казвайте, че вселената е хаос без никакъв смисъл. Защото виделината е Бог. Виделината е централният разум. Виделината е душата, лъчезарната душа на световете. Често аз си мисля за просторите, над които тя свети. Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях. Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината.
към текста >>

На едно место той казва: „Нима Бог не можеше да направи всички хора добри?
Еволюцията на човечеството, казва той, е отиване към свободата. Човешкото развитие е процес на освобождение. Никакво насилие нямаш право да упражняваш върху когото и да е! Нямаш право ди упражняваш ни най-малко давление върху съзнанието на когото и да е! Свободата издига човека, прави го човек! На едно место той казва: „Нима Бог не можеше да направи всички хора добри? Но той ни даде възможност ние сами със свободно решение д прегърнем доброто. Това е велика привилегия. Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия. Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера. Свобода и любов Свободата и любовта, казва той, са едно и също нещо.
към текста >>

Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия.
Нямаш право ди упражняваш ни най-малко давление върху съзнанието на когото и да е! Свободата издига човека, прави го човек! На едно место той казва: „Нима Бог не можеше да направи всички хора добри? Но той ни даде възможност ние сами със свободно решение д прегърнем доброто. Това е велика привилегия. Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия. Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера. Свобода и любов Свободата и любовта, казва той, са едно и също нещо. Това е втората важна точка от мирогледа му, Неко съвсем повърхностно разбират понятието свобода. Некой си мисли, че е свободен, когато може да се разхожда с автомобил, щом пожелае, когато може да пътува с железница или пеш, щом пожелае това. Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света!
към текста >>

Тя е божествена: тя е изтъкана от любов, защото Бог е любов.
Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света! Окултизмът разглежда свободата в по-дълбокия й смисъл. Кой е свободен, според окултизма? Свободен е този, който може да проявява своето истинско естество. Висшето в човека е истинската човешка природа. Тя е божествена: тя е изтъкана от любов, защото Бог е любов. Свободен е онзи, който люби, който е проводник на Божествената Любов. Ако някой не е проводник на тази Любов, и си мисли, че е свободен, той се мами. Необходимост от по-дълбоко разбиране на живота за изграждането на новата култура Съвременната култура все повече и повече обеднява вътрешно. Днешната култура е достигнала до такава степен на развитие, че за да се издигне по-високо, има нужда от нови хоризонти. Тя не е в хармония със законите на живата природа.
към текста >>

Богомилите, духоборите и пр., почват да го разбита: по-добре като учение за живота, което трябва да се приложи във всичките му области.
Великите неща бавно се проявяват. Толстой с право сравнява в това отношение дъба с някое по-малко растение, напр. царевицата. Царевицата достига до върха на своето развитие за няколко месеци, а за дъба трябват векове. Импулсът, даден от Христа, ще се проявява постепенно в бъдеще. Християнството, преди всичко, не е разбрано. Богомилите, духоборите и пр., почват да го разбита: по-добре като учение за живота, което трябва да се приложи във всичките му области. Досегашният жоивот на християнството е само приготовление. Затова, казва Д-р Щайнер, сегашното човечество се намира още в началото на своето християнско развитие. Християнството, като учение за Божествената Любов, още не е приложено. Днешната култура е противоречие с този импулс.Новата култура ще бъде култура на Любовта — приложение на истинското Христово учение. Всички велики Учители преди или след Христа са били и са във връзка с Него.
към текста >>

Това заведение за новата духовна наука, двата куполи-близнаци на което навеждаха на мисълта за един храм от незнаен род, биде разрушено из основи от един буен пожар, през нощта на Св.
1, кн. 4 и 5) и в педагогическия курс, който се печата в настоящата книга на списанието. 7) Вестник „Anthroposophie“, брой 40 от 5 април 1923 година. Едуард Шюре Опожареният храм в Дорнах и значението му1) Преди две години, едно сензационно събитие привлече вниманието на европейската публика върху личността на Доктор Рудолф Щайнер и върху антропософското общество, основано от него преди около петнадесет години. Прочутият окултист, гениалният теософ, току-що бе съградил върху бърдото на Дорнах, не далеч от Баал, в Сольорския кантон, едно странно и величествено здание, предназначено да бъде израз на мисълта му и средище на пропагандата му. Това заведение за новата духовна наука, двата куполи-близнаци на което навеждаха на мисълта за един храм от незнаен род, биде разрушено из основи от един буен пожар, през нощта на Св. Силвестър в 1922 год. срещу 1923 год. Огънят избухнал на полунощ, и в 8 часа сутринта пламъците излизали още от димящите развалини. Храмът изчезнал. Игра ма случайността ли или злоумишлен акт на тайни врагове (последното не е уяснено) бе тоя пожар, но делото на десет-годишни трудове, изникнало едва ли не чудесно от земята след огромни усилия и дивен ентусиазъм, величествената сграда, която се издигаше посред тихия пейзаж на ония вълнообразни планини като че ли царствено над цялата долина, всичко това се сгромоляса само за няколко часа под дивото близване на пламъка.
към текста >>

Защото истинската наука за Бога води към човека, както и истинската наука за човека води към Бога.
Както привържениците му, така и самият той не изпущаха да не изявят различието между техните убеждения и ония на учителите на източната теософия. При тия условия, охладняването и недоразуменията, съперничествата и споровете станаха неизбежни. От сладко-киселите пререкания скоро се мина на преки нападения и заплашвания. Оттам и отделянето на Щайнер с групата му от теософското общество. Името антропософско, което той даде на своята група, бе само външния знак на това скъсване, което стана в 1911 год., но то не означаваше още, точно казано, некакво различие между двете учения. Защото истинската наука за Бога води към човека, както и истинската наука за човека води към Бога. Но това различие трябваше да се изрази в неговата книга върху Окултната науки (Тайното учение), както и в архитектурата на духовното му заведение. Още от 1910 год., д-р Щайнер бе изработил, според собствените си точни указания и грижливи чертежи, по-напред от щуко (гипсова смес) и после от дърво, един модел на въпросното здание, което трябваше да бъде израз на неговата космогоническа идея. Щуковият модел показваше вътрешността на зданието, разрязано надлъж по средата с двете му сводови закръгления, и бе висок не повече от половин метър. Дървеният модел. поставен върху една маса с подпорка, бе висок по вече от два метра, заедно с цокъла му.
към текста >>

Гръцкият храм се е считал за жилище на някой бог.
В това отношение, твърде поучително би било, ако се сравни опожареният храм при Дорнах с гръцкия храм и готическата катедрала. Фасадата на гръцкия храм е била съставена всякога от седем или девет колони, които поддържат фронтона5), образ на космическите сили, които поддържат света. Божествеността се покои в същност във вътрешността на храмовия олтар, който има форма на една колосална статуя. Тя владее над града и покровителства цялата страна. Хората са се сношавали с нея само с жертвите, принасяни пред храма. Гръцкият храм се е считал за жилище на някой бог. Съвсем друго е схващането за готическата катедрала. Чрез длъгнестата форма на прозорците, чрез полета на колонките и изпъкналостите, чрез високата кула, която завършва зданието като стрела, християнската църква изразява главоломния възход на душата към небето. Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце. Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите.
към текста >>

Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото.
Съвсем друго е схващането за готическата катедрала. Чрез длъгнестата форма на прозорците, чрез полета на колонките и изпъкналостите, чрез високата кула, която завършва зданието като стрела, християнската църква изразява главоломния възход на душата към небето. Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце. Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите. Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота. Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм. В него земният (естественият) свят и божественият (духовният) свят не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм. Те се съобщават, поддържат се и взаимно се проникват, за да образуват един жив организъм, който представлява Космоса. Когато проникнете в първата кръглост, мислите, че виждате земните сили да се насочват мощно към небето със смелия полет на осмоъгълните колони.
към текста >>

Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище.
Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци. Това са космическите сили, Елохимите, които правят усилия, за да изпратят своите излияния върху човечеството и като че ли искат да се хвърлят към него. Без съмнение, имаше някои естетични грешки в изпълнението на тия мотиви, някои неясности и очевидни несъвършенства. Но първото впечатление от ансамбъла беше поразително и тържествено. В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии. Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище. Мисловият образ на храма при Дорнах е от ония, които се налагат на духа и чиято ясност включва в себе си своя показ, въпреки недостатъците на тоя пръв и прибързан опит. Едва що бе се появил, бляскавият метеор угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението. Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената. _____________________________________ 1) Авторът, възторжен почитател на Щайнер, е написал тази статия преди смъртта му, и тя е поместена във февруарската книжка на французкото списание Le voile d’Isis, 2) Брамански учени. Б. Р.
към текста >>

Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник.
Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека. Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека.
към текста >>

в рая — който е именно същинската окултна школа —и през цялата си апостолска дейност е бил в мистична връзка и единение с небето, ръководен от служителите на Бога.
И пак Савел попитал: „що да сторя, Господи? “ Гласът на Исуса му казал онова, което му е било отредено да стори. И понеже от силния блясък на светлината Савел ослепял, бил посетен от ученика Господен, Анани, който му казал: „Савле, брате, прогледай, стани, кръсти се и умий се от греховете си и прозови името Господне“. Тъй е станало обръщането на Савла. По-после той още много пъти е виждал „във време на изстъпление“ образа на Христовия дух, възхитен бил на „третото небе“, т. е. в рая — който е именно същинската окултна школа —и през цялата си апостолска дейност е бил в мистична връзка и единение с небето, ръководен от служителите на Бога. Но Павел се пробудил още при първото явление на Христа пред него по пътя за Дамаск. В неговото съзнание веднага се е възвърнал споменът за ония знания, които някога е получил в божественото училище, но които е забравил в тоя си живот. И затова той тутакси е познал Христа и е запитал: „Кой си ти, Господи“. И Господ е отговорил: „аз съм този, когото ти гониш.“ Тук е мястото да се обясни цялата дейност на Савла до тогава. Както отбелязахме и по-рано, Павел бе изучил цялото фарисейско учение при законоучителя Гамалиил.
към текста >>

Но трябвало да се яви пред Павла светлият образ на Христа във всичката си сила и слава, за да му внуши, че тия ограничени патриотически разбирания и тия крути мерки против истинските божи служители и работници съставляват престъпление против Бога и че Павел в същност е гонил самия Христа.
То предписвало да се пазят строго установените наредби според законите, да се защитават външните форми на съществуващия държавен, църковен и обществен строй и да се гонят и преследват всички ония, които са мислели, че външната страна на вероучението, неговата ритуалност и изобщо „буквата на закона“ не дава живот, че „тя умъртвява, а Духът оживотворява“. Всичките, които считали, че фарисейското учение в буквалния му смисъл не е божествено учение, са били третирани като вероотстъпници и еретици, поради което са били гонени, преследвани, затваряни и убивани. И Павел е вършел ревностно същото: той разбирал, че трябва да се пазят и изпълняват точно предписанията на човешките закони, защото е считал, че това е дълг на всекиго. По-вече от всички свои съвременници, той е бил патриот и националист в най-тесния смисъл на тия думи и полагал всички усилия, да се премахнат, дори физически, всички, които не са мислели като него. И ние виждаме, че във всички времена и народи, това фарисейско учение на обредна църковност и тесногръда държавност се е прилагало със същите методи и е претърпявало, в края н краищата, същия крах. Но трябвало да се яви пред Павла светлият образ на Христа във всичката си сила и слава, за да му внуши, че тия ограничени патриотически разбирания и тия крути мерки против истинските божи служители и работници съставляват престъпление против Бога и че Павел в същност е гонил самия Христа. Но „не ти е лесно да риташ против остен“, добавил гласът на Господа. „Умий се от греховете си и иди да извършиш това, което съм ти отредил“. И Павел, преобразен от тоя момент, е почнал да живее в Христа и. е тръгнал, всред много лишения, мъчения и страдания, да проповядва Словото Божие във всички места, дето Духът Господен го е изпровождал. Той, след като е пребродил почти цяла Мала-Азия, отишъл е, по покана на ангела на Македония, в тая последната страна, в Гърция и, най-после, в Италия, дето е трябвало да свърши земния си живот с насилствена смърт, за да отплати за проливането кръвта на Стефана, който бил убит с камъни по съизволението на същия Павел, като по негово настояване са били убити и много други невинни, по верни последователи на Христа.
към текста >>

— Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие.
Той, след като е пребродил почти цяла Мала-Азия, отишъл е, по покана на ангела на Македония, в тая последната страна, в Гърция и, най-после, в Италия, дето е трябвало да свърши земния си живот с насилствена смърт, за да отплати за проливането кръвта на Стефана, който бил убит с камъни по съизволението на същия Павел, като по негово настояване са били убити и много други невинни, по верни последователи на Христа. (Следва) Великата катастрофа или голямото запустение през периода 1926—1932 г. „И когато видите Йерусалим заобиколен от войски, тогава ще знаете, че е близо неговото разрушение“. (Лука — 21;20). Чрез пророчеството, което е най-възвишената от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето. — Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие. Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци. Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат. Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени.
към текста >>

„Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог.
Това би изглеждало, че означава, какво, след 5 януари 1922 г., светът ще се радва на едно кратко умиротворение, до момента, в който „великото запустение“ ще почне с всичките си ужаси, на 28 юли 1926 год. Ако вземем за правдиви доказателствата, добити през миналите хиляди години от достоверността на пророчествата на тази Голяма Пирамида, ние можем добре да схванем предсказанията по отношение на бъдещето и да се приготвим за него. От още по-голяма полза е да се знае точно, от де и как гениалните строители на тази старинна пирамида са извлекли своята голяма мъдрост и са били способни да съградят един тъй удивителен паметник, като същевременно са си служили със същите елементи, за да разкрият тайните и измислят ясни методи за продължение в бъдещето на редица други пророчества. Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“. Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език. „Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог. Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния. Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа. Отвореният проход в пирамидата констатира този факт. Първият проход слиза до епохата на еврейския век и там има друг, който се издига към „Стаята на Царицата“. Но достигнал до тази точка (4 г.
към текста >>

Веруюто на насилието ще бъде заместено от науката и разума и духовните основи, изградени върху службата и добитото производство, ще заместят чисто материалната основа на златото, като основа на богатството.
Очевидно е, че голямата война не се е свършила с безусловна капитулация: така заздравява раната, но вторият звяр се повдига, подобен на първия. Ясно бе станало в конгреса, че международните банки ще посредничат, за да се възприеме безусловната капитулация, като платят затова, което се е дължало на подстрекателя на войната: обаче ще се види, че нито Германия, нито никой друг народ не ще може да плати своите дългове. Финансовите сили толкова полезно са манипулирали, с международната размяна, че никоя чужда нация не може да се надява отсега нататък да плаща или купува нашите произведения. А между това конституционните държави установиха, че „Конгресът има право да сече монети и регулира курса на чуждата парична размяна, като им установява цената“. Въпреки всичко, след „Голямата катастрофа“, когато хилядо-годишнината бъде най-после достигната, в „Стаята на Царя“ — на 1 септември 1932 год., тези, които ще преживеят, ще видят сабите върнати в ковачницата, за да се превърнат в палешници на орало и копията да се прегънат в инструменти за кастрене. Веруюто на насилието ще бъде заместено от науката и разума и духовните основи, изградени върху службата и добитото производство, ще заместят чисто материалната основа на златото, като основа на богатството. Бог или творческата сила, съществуваща в себе си, станала научна, разбираема и понятна, ще заеме място на ограничената личност, родена в суеверие. Под влиянието на англо-саксонците и техните съюзници, евреите ще се върнат в Ерусалим и след „запустението“ мирът ще зацарува за хиляди години. Мислите ли, че тези пророчества в Писанието не трябва да се сбъднат никога? Вярвате ли, приспани от една фалшив сигурност, че ние ще трябва да останем за винаги в наблюдателно положение, без да се докоснем до нещо осъществено? Този Водолей, „Синът Човешки“ в небесата, който стои над всяко човешко действие, е едновременно дълго очакваното възвръщане на Брама между брамините, на Буда между будистите, на Месия у евреите и на Христа у християните, туряйки така край на всичките различия и разсеяния на миналото, за да обедини всичките нации всичките народи в едно единствено Братство!
към текста >>

Бог или творческата сила, съществуваща в себе си, станала научна, разбираема и понятна, ще заеме място на ограничената личност, родена в суеверие.
Ясно бе станало в конгреса, че международните банки ще посредничат, за да се възприеме безусловната капитулация, като платят затова, което се е дължало на подстрекателя на войната: обаче ще се види, че нито Германия, нито никой друг народ не ще може да плати своите дългове. Финансовите сили толкова полезно са манипулирали, с международната размяна, че никоя чужда нация не може да се надява отсега нататък да плаща или купува нашите произведения. А между това конституционните държави установиха, че „Конгресът има право да сече монети и регулира курса на чуждата парична размяна, като им установява цената“. Въпреки всичко, след „Голямата катастрофа“, когато хилядо-годишнината бъде най-после достигната, в „Стаята на Царя“ — на 1 септември 1932 год., тези, които ще преживеят, ще видят сабите върнати в ковачницата, за да се превърнат в палешници на орало и копията да се прегънат в инструменти за кастрене. Веруюто на насилието ще бъде заместено от науката и разума и духовните основи, изградени върху службата и добитото производство, ще заместят чисто материалната основа на златото, като основа на богатството. Бог или творческата сила, съществуваща в себе си, станала научна, разбираема и понятна, ще заеме място на ограничената личност, родена в суеверие. Под влиянието на англо-саксонците и техните съюзници, евреите ще се върнат в Ерусалим и след „запустението“ мирът ще зацарува за хиляди години. Мислите ли, че тези пророчества в Писанието не трябва да се сбъднат никога? Вярвате ли, приспани от една фалшив сигурност, че ние ще трябва да останем за винаги в наблюдателно положение, без да се докоснем до нещо осъществено? Този Водолей, „Синът Човешки“ в небесата, който стои над всяко човешко действие, е едновременно дълго очакваното възвръщане на Брама между брамините, на Буда между будистите, на Месия у евреите и на Христа у християните, туряйки така край на всичките различия и разсеяния на миналото, за да обедини всичките нации всичките народи в едно единствено Братство! Превела: С. И.
към текста >>

Кое дете не познава бялата мъртва коприва или богородично мляко (Lamium album)?
Горните листа ако изгубят светлината, тя пак може да се използва от долните, значи не е изгубена. Само светлината, която пада на долните листа, би била изгубена за растението, ако не се задържаше. Децата ще забележат в екскурзиите, че много растения в студени планински места рано на пролет са цели червени. Напр., каменоломката (Saxifraga), гергьовденчето (Veronica praecox), дебелец (Sedum atratum), заушницата (Pedicularis incarnata) и пр. Тук пак се превръща светлина в топлина. Кое дете не познава бялата мъртва коприва или богородично мляко (Lamium album)? То ще обърне внимание, че тя през лятото дава бели цветове, а наесен с червеникави места. Ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата (Bellis реrennis) има бели цветове, а близо до върха червени. (Почервеняването на листата у разни растения трябва да има различно значение. Според някой, почервеняването на листата в някой случаи има за последствие намалението на силата на осветлението, а силното осветление действа разрушително върху някой вещества в растението). Използване земната топлина в студени области.
към текста >>

Преживяването на духовните истини от детето дали има само това значение, че обогатява паметта и ума?
Сега само ще ги предчувства. (А в по-горните класове ученикът вече ще ги и схване и обоснове в научна форма и така ще се тури начало на онзи висш идеен живот, който трябва да кипи в тия класове на гимназиите!) И всички тези символи нека да се кажат кога да е, но във връзка с преживяванията, т. е със самия живот около детето. Напр., за извора няма да се разправя в къщи, но когато се срещне такъв при екскурзия или след очистването му от децата. Какво е значението на тези символи? Преживяването на духовните истини от детето дали има само това значение, че обогатява паметта и ума? За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем по-дълбоките закони на духовия живот, които окултизмът разкрива. Преди всичко, усвояването на висшите духовни истини чрез символи и алегории през втория период развива онези душевни сили, с които душата по-късно ще стане способна да усвои тези истини направо. От друга страна, всека преживяна мисъл, висше чувство, и стремеж е вътрешен работник в душата! те разкриват нейния вътрешен извор. Нищо външно не може да събуди духовен живот у човека, ако последния вече не е съществувал като заложба в самия човек.
към текста >>

Един Учител казва: „Животът, който сега имаме, е дар от Бога.
Развитието на по-дълбокия духовен живот у детето е в съгласие с неговата природа. То е една негова нужда! Ето защо неразвиването му у детето е в противоречие с неговата природа. Пропусне ли се периода от раждането на детето до 14 година за развитието на по-дълбокия духовен живот, много е изгубено, Защото трябва да се има пред вид, коя област на неговото естество в кое състояние се намира в разните периоди. Как ще дойдем до този по-дълбок живот чрез природата? Един Учител казва: „Животът, който сега имаме, е дар от Бога. И целият живот във вселената е от Него, И всички добри условия. Животът е в разни степени на проява в минерала, растението, животното, човека. И всичко около нас има значение като условия за неговата проява. Това съзнание събужда благодарност към Бога“. А тя е начало на по-дълбокия духовен живот, казва Д-р Щайнер.
към текста >>

Това съзнание събужда благодарност към Бога“.
Как ще дойдем до този по-дълбок живот чрез природата? Един Учител казва: „Животът, който сега имаме, е дар от Бога. И целият живот във вселената е от Него, И всички добри условия. Животът е в разни степени на проява в минерала, растението, животното, човека. И всичко около нас има значение като условия за неговата проява. Това съзнание събужда благодарност към Бога“. А тя е начало на по-дълбокия духовен живот, казва Д-р Щайнер. Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр. А благодарността преминава в любов! Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека. Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас!
към текста >>

Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр.
И целият живот във вселената е от Него, И всички добри условия. Животът е в разни степени на проява в минерала, растението, животното, човека. И всичко около нас има значение като условия за неговата проява. Това съзнание събужда благодарност към Бога“. А тя е начало на по-дълбокия духовен живот, казва Д-р Щайнер. Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр. А благодарността преминава в любов! Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека. Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас! „Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ (Ев. Матея, гл.
към текста >>

Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека.
И всичко около нас има значение като условия за неговата проява. Това съзнание събужда благодарност към Бога“. А тя е начало на по-дълбокия духовен живот, казва Д-р Щайнер. Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр. А благодарността преминава в любов! Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека. Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас! „Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ (Ев. Матея, гл. 5, стих 45). Детето ще схване, че великото е да обичаме всички същества, да любим тези, които ни обиждат, да правим добро на тези, които ни правят зло.
към текста >>

Освежителни благовонни миризми, светъл еликсир от живодатен сок и изрядно златно масло увеличиха богатството на тези, които са квинтесенцията на духа на Триединството.
Нейната младежка будна мисъл често също се въртяла около разказа за известната алабастрова кутия, която съдържала едно много ценно помазание . . . За известно време, обаче, тя поспряла да се занимава с този предмет, но той никога не изгубил за нея своето обаяние и по-късно тя почнала да го разучава от неговата практична страна, без да подозира до какви резултати ще я доведе. След като схванала влиянието на Египет върху религиозните обичаи на Израил, тя почнала старателно да изследва помазанията, с които са си служели при балсамирането и които изглежда, че са имали мощни свойства за предпазване от разлагане. След един период на многобройни опити, тя успяла да направи една целебна смес от най-висши продукти на растителното царство. Освежителни благовонни миризми, светъл еликсир от живодатен сок и изрядно златно масло увеличиха богатството на тези, които са квинтесенцията на духа на Триединството. Малко по-късно тя забелязала малки червено-кафяви кристали върху външната страна на съда, който съдържал тази смес. Тя съвсем не можела да разбере причината на това, като знаела, че нямало нищо, което химически д произведе тази формация. Посъветват,а да ги подложи на силна горещина, тя ги турила в един бунзенов горител и в резултат, след една лека експлозия, един малък подобен на диамант кристал от странна полумесечна форма се явил вместо тях. Не дълго след това едно шише, съдържащо тия източни масла, като че без причина се замъглило и, няколко часа по-късно пак като че ли без причина се изяснило. А ето че в тази течност имало един малък кафяв предмет с приблизителна величина и форма на божа кравица.
към текста >>

Това безценно богатство от квинтесенциално масло бе поставено в едно малко плоско шише около 3 инча дълго и запечатано.
В това се вижда поразителната разлика между активността на тая частица и онази на радиума. По някакъв необясним начин тя изглежда да съдържа в своята малка форма такива мощни сили на разширение, растеж и развитие, каквито биха могли да се проявят от семето на великото Дърво на Живота, онова дърво чийто листи са за лечение на народите и по чийто клони са писани благи вести с неясен език, каквито се виждат и на страниците на всички свещени писания по света. Творческото движение на живодатния Дух често е било символизирано като колело, пръстен или спирал. От тоя затворен кръг е произлязло това вещество, което удивлява нашата мисъл и че от тази, подобна на бръмбар, частица по мистериозен и същевременно систематичен ред се е почнало цялото развитие. Науката може да се надява, след неуморна работа и наблюдение, подкрепена от несъкрушима вяра, постепенно да попълни тия места в чудесния разказ на развитието, които изглеждат сега празнини и да проследи по тоя начин развитието на организма от самото начало до човешката стадия. Това безценно богатство от квинтесенциално масло бе поставено в едно малко плоско шише около 3 инча дълго и запечатано. Тапата не се махна за повече от 10 години. През това време действието на радия бе непрекъснато. Невидими лъчи са проникнали в стъкълцето и са се кристализирали вън от него в камъни от различни форми, величини и цветове. Някои от тях са чудни екземпляри обаче подробности за тях не може да се дадат в такава къса статия. Не може обаче да не се спомене за два извънредно красиви кристали.
към текста >>

Човек се изкушава да проследи връзката между комплицираните прояви на тая сила и подробностите на древното египетско служение на Кефера, богът, символизиран чрез бръмбара.
Един чифт от тях силно наподобява ония, които се виждат на крилата на бръмбара по египетските рисунки. Ако един от тия блестящи късове се постави на стъкло или затвори в тръбичка и се разгледа под лещата, ще се види, че той е център на грамадна дейност. Той изхвърля нежни влакънца и леки облаци от пара; тия, на свой ред, произвеждат дребни кристали и пръчици светлина, По някога върху стъклото се начертават линии, а други път фантастични петна. Много от чудесата, които спонтанно се явяват, са били описани като реализирани мечти на средновековния алхимик. Тях не може да създаде и най-опитният работник в добре снабдената химическа лаборатория. Човек се изкушава да проследи връзката между комплицираните прояви на тая сила и подробностите на древното египетско служение на Кефера, богът, символизиран чрез бръмбара. Обаче,тая материя, макар и крайно увлекателна, далеч е още недостижима и твърде отвлечена, за да може да се разгледа в тази статията трябва да се остави за други път. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. I) Останалите планети и възлите на луната и планетите в различните домове Като съчетаем планетите според тяхното естество с разните домове, не е мъчно да определим влиянието им в отделните къщи (виж значението на астрологичните домове). Та,а напр., Юпитер, Венера, слънцето и луната, когато са добре аспектирани в 2-ия дом, са благоприятни за материалното благополучие в живота. В 3 ия дом те упражняват благотворно влияние върху пътешествията и върху интелекта.
към текста >>

В 7-ия дом влияят благоприятно върху брака и общественото положение; в 8-ия дом тия планети създават известна възможност у индивида да се обогати било чрез наследство, било чрез женитба; в 9-ия—благоприятствуват на дългите пътешествия и на занимаването с философски и религиозни проблеми; в 10-ия дом тия планети действат благотворно върху успаха и призванието на индивида; в 11-ия — върху приятелските връзки и за привеждане в изпълнение на своите желания и стремежи; в 12-ия дом обещават на родения малко грижи и малко врагове.
АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. I) Останалите планети и възлите на луната и планетите в различните домове Като съчетаем планетите според тяхното естество с разните домове, не е мъчно да определим влиянието им в отделните къщи (виж значението на астрологичните домове). Та,а напр., Юпитер, Венера, слънцето и луната, когато са добре аспектирани в 2-ия дом, са благоприятни за материалното благополучие в живота. В 3 ия дом те упражняват благотворно влияние върху пътешествията и върху интелекта. В 4-ия— върху семейния живот и положението на индивида на старини, В 5-ия — върху децата (челядта), удоволствията и спекулациите, В 6-ия — влияят благотворно върху здравето и носят разбирателство с подчинените. В 7-ия дом влияят благоприятно върху брака и общественото положение; в 8-ия дом тия планети създават известна възможност у индивида да се обогати било чрез наследство, било чрез женитба; в 9-ия—благоприятствуват на дългите пътешествия и на занимаването с философски и религиозни проблеми; в 10-ия дом тия планети действат благотворно върху успаха и призванието на индивида; в 11-ия — върху приятелските връзки и за привеждане в изпълнение на своите желания и стремежи; в 12-ия дом обещават на родения малко грижи и малко врагове. Сатурн, Марс, Уран и Нептун или силно ранените от зли аспекти „благотворни планети“ (Венера, Юпитер) в 12-те дома, показват тъкмо противното. Но една тъй наречена „зла планета“, ако е добре аспектирана, не е неблагоприятна. Главата на драки на в м. с. (т. е. на меридиана) или в съвпад със слънцето или луната изглежда в повечето случаи, че упражнява твърде, благотворно влияние в оня дом, в който тази конфигурация се случи, когато пък опашката на дракона, в сьвпад с поменатите светила изглежда понякога да упражнява злокобно влияние върху съдбата на човека — тия съчетания прокобяват често зли премеждие и несрети в живота.
към текста >>

КАБАЛА Ключът на книгата „Зо-ар“ Науката за Бога, вселената и човека, т. е.
Тъй че, тия 5: проявяват смесените качества и на двата знак? Същото се констатира и при прехода от Риби в Овена, именно последните 4° — 5° от Риби показват смесените качества на тия два знака. Между Овен и Телец това смесване на качествата се простира само на около 1°, а след това вече знаковете не проявяват постепенен преход до Дева — Везни, където този преход е близо 2°. Преходът между Везни и Скорпион е незначителен,— този между Стрелец и Козирог рязък, но преходът между Козирог и Водолей се чувства вече при последните 4° на Козирога, където започват да се проявяват качествата на Водолея. При другите знаци преходът е внезапен, — следователно, при тях не става химична поларизация — както Butler нарича това. (Следва). КАБАЛА Ключът на книгата „Зо-ар“ Науката за Бога, вселената и човека, т. е. за целокупното битие, известна под еврейското название Кабала, разкрива всичките тайни на живота. Но истински кабалисти са само най-просветените умове, мъдреците, които са развили у себе си висшите умствени и духовни сили и могат да проникнат до Центъра на Творението и да се доближат до всезнанието. За четците на Всемирна Летопис се дават постепенно само основните кабалистически познания, с помощта на които, паралелно със сведенията от другите окултни науки, да разширят н вдълбочат своя мироглед1). Cледователно, Кабалата, най-специалната и всеобемната окултна наука, не е за всекиго. Както справедливо забелязва французкият коментатор на Сифра Дзениута („Книгата на тайните“), Албер Жуне, знанията, които дава тая наука, се изплъзват за обикновения ум така, както ултравиолетовите и инфрачервените лъчи на спектъра не може да се доловят от простото човешко око.
към текста >>

Троицата е Единият Бог, а проявлението Му в Христа е спасението на човечеството от същия Бог.
Обаче, това не значи, че тайната трябва да остане вечно скрита. Човечеството, особено чрез последните открития на науката, бавно, но постепенно и сигурно, прониква в нея, разбива материалистическите хипотези и теории и навлиза в отвъдните области на невидимия свят. Може да се твърди с увереност, че мистериите на психизма са открити за избраните, които четат в Великата книга на живота така, както простосмъртните четат обикновените книги. С помощта на Зо-ар, християните могат да изучат най-сигурно окултната наука, която се съдържа в Стария Завет. Но и евреите, чрез изследванията на Кабалата и съотношението на тайните й към християнските догми, могат да научат, че тия догми нямат оная идолопоклонска стойност, която им се приписва. Троицата е Единият Бог, а проявлението Му в Христа е спасението на човечеството от същия Бог. Затуй и евреите, и християните, заедно, трябва да издигнат молитвите си към Христа, който витае във вечността и чака тяхното примирение, за да прояви славата си на света. Така те ще привлекат върху земята влиянието, тържеството и царството на Христа на славата, за да се осъществи кабалистическия обет: „Месия ще дойде на свеma поради заслугата на Зо-ар“. Сифра Дзениута I. 1. — Предание: Книгата на Тайната описва колебанията на Везните. 2. — Предание: Преди да бъдат везните, Лицето не гледаше Лицето. 3.
към текста >>

Тия две лица са бащата и майката, мъжкият и женският принцип в Бога, умът и сърцето.
Но нека ги изтълкуваме: Какво значат: „Колебанията на Везните“? В Зо-ар, с името на Везните се означава съпружеството, съчетаните хармонично мъж и жена. Прочее, първият стих ни учи, че Книгата почива върху закона за съпружеството. Но това име е дадено не безразлично на всяка съпружеска двойка, а само на съвършено уравновесената, на хармоничното съчетание. Затуй и вторият стих гласи: „преди да бъдат везните, Лицето не гледаше Лицето“. Тия две лица са бащата и майката, мъжкият и женският принцип в Бога, умът и сърцето. Преди ерата на съвършеното съпружество, двата принципа, мъжкият и женският, не са били в хармония. От това разногласие е произлязла и фаталната участ Царете на Едом3), който представлява материята в противовес на Израил — духът, символизират в Зо-ар ерата на раздорите и плътта. Затуй и там е било невъзможно да съществуват и да създадат нещо устойчиво и органически цялостно и трайно. Третият стих свидетелства, че „първите царе — едомските царе, принципите на материалния живот — умряха и припасите им се свършиха, т. е. недостигнаха им средства за съществуване, и земята стана пуста.
към текста >>

е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ.
Третият стих свидетелства, че „първите царе — едомските царе, принципите на материалния живот — умряха и припасите им се свършиха, т. е. недостигнаха им средства за съществуване, и земята стана пуста. Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият свят или част от света, както и едно „общество“ или „един свят“. На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат. Тази печална ера трае „до тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание“, т. е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ. И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов. II. 5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място. 6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират. 7.
към текста >>

Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов.
Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият свят или част от света, както и едно „общество“ или „един свят“. На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат. Тази печална ера трае „до тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание“, т. е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ. И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов. II. 5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място. 6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират. 7. — Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8. — Върху тЪх ще възлезе и възлиза това, което не е, което е п което ще бъде.
към текста >>

законът за съвършеното съчетание, имат началото си в самия Абсолютен, че те не са един закон низш и преходен, но една норма, вкоренена в същината на Бога и въплътена с него.
Тълкувание В горните стихове се откриват свойствата на божествената двойка, т. е. на ония тайни В4зни, които установяват равновесието на нещата и връзката между душите. Под думите „несъществуващото място“ не трябва да се разбира небитието, защото такова схващане би било една основна грешка, противна на кабалистичната истина. Под „несъществуване“ Кабалата разбира онова место, където спира всяко завършено и относително съществуване, сферата на непорочния Абсолютен и на неизменната безграничност. Петият стих иска да каже, че Везните, т. е. законът за съвършеното съчетание, имат началото си в самия Абсолютен, че те не са един закон низш и преходен, но една норма, вкоренена в същината на Бога и въплътена с него. Това се потвърждава и от седмия стих: „с тях са претеглени царете, които вече не се намират“. Тия царе са едомските, принципите на материалното и смесено съществуване. След разрушението си, което не абсолютно, тъй като схващането за абсолютна смърт и небитие е чуждо за Кабалата, те се възстановяват и организират под влиянието на Най-Стария по дни и на закона за хармоничното съчетание. За това възстановление на елементите на злото и на материята и за преобразуването им чрез хармоничния закон се отнася шестия стих. На съвременния философски език би могло да се каже: елементите на низшия и груб живот, в звездния, планетния, обществения и духовния строй, не се разрушават безвъзвратно и не се обезплодяват.
към текста >>

В обществения строй, подчинението на енергиите и богатствата на общото подобрение не унищожава нито едните, нито другите, но им придава една обединителна насока.
когато останките от покварата и войната ще бъдат отново погълнати от вечното равновесие, т. е. труповете на едомските царе ще бъдат претеглени върху блюдата на божествените везни, неколко примери ще пояснят тази философска истина. В звездния строй, всевъзможните сили, които движат първично мъглявостта, не се унищожават, когато тя се организира като слънчева система. Те само се видоизменят като нито един материален атом и нито едно трептение на движението не се губят, но общия ритъм се изменя и борбата се увенчава с хармонична устойчивост. В геологическия строй, гърченията на огнената кора и водните порои от атмосферата се отместят от по-слаби и г.о-слаби катастрофи и, макар че планетата си остава в основата си съставена от същите елементи, тя е пак способна да произвежда човешкия род и да запази относителна твърдост. В обществения строй, подчинението на енергиите и богатствата на общото подобрение не унищожава нито едните, нито другите, но им придава една обединителна насока. Същото е и в духовния строй, където не се цели да се премахнат страстите, но да се подчинят и преобразуват. Трябва да се забележи, че за Кабалата, строго взето, материята не съществува. Кабалата признава само едно единствено вещество, мислещо или движещо се, според гледището и преходните обстоятелства, не в което нищо, даже и телесните атоми, не е обречено на вечен застой, на вечно несъзнание. Изразът „материя“ се прилага върху всека форма на съществуване, низша, закъсняла, дремеща, груба, била тя физическа или интелектуална. Затова обяснимо е, защо грубите страсти се поставят във властта на едомските царе, макар че тия страсти да имат опората си по-малко в материалното тяло, строго взето, отколкото в низшите елементи на душата.
към текста >>

Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога.
За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон. „Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“. Това е потвърждение на петия стих. Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога. „Върху тях ще възлезе и възлиза това, което не е, което е и което ще бъде“. Законът за равновесието е всемирен, неговата сила управлява това, което не е, т, е. идалните неща, чиито образ съдържа, и това, което съществува или е съществува ю и което ще съществува, бъдещето, което се заражда в плода на бляновете на закона. III. 9. — Тайна в тайната. 10.
към текста >>

За Бога, като абсолютна същина, забулването е еднакво с проявлението.
— Бели като чиста вълна, косите висят равновесно. 13. — Благоволението на благоволенията, които се появяват в молитвите на низшите. 14. — Големият отворен глед, които не спи никога, наблюдава без край. 15. — В него са двете ноздри, из който се изхвърля диханието, което оживява всичко. Тълкувание „Тайна в тайната“ .Този израз означава Най-Старият по дни, който е таен по същина и се забулва от друга тайна, за да може да се съобщи неразрушимо на създадените от него светове. За Бога, като абсолютна същина, забулването е еднакво с проявлението. Чрез забулването си със своите свойства той влиза в общение с творенията си и последните го познават само по формите, в които се облива, също както ослепителната светлина може да се съзерцава само през един облак, чиито пари едновременно я укриват и отражават. „Тя е формата и приготвена подобно на лоб, пълен с кристална роса“. Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си. Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото тяло е материалния и ограничен образ на душата, а тя е обсег на всички закони и божествени прояви. Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни.
към текста >>

Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си.
— В него са двете ноздри, из който се изхвърля диханието, което оживява всичко. Тълкувание „Тайна в тайната“ .Този израз означава Най-Старият по дни, който е таен по същина и се забулва от друга тайна, за да може да се съобщи неразрушимо на създадените от него светове. За Бога, като абсолютна същина, забулването е еднакво с проявлението. Чрез забулването си със своите свойства той влиза в общение с творенията си и последните го познават само по формите, в които се облива, също както ослепителната светлина може да се съзерцава само през един облак, чиито пари едновременно я укриват и отражават. „Тя е формата и приготвена подобно на лоб, пълен с кристална роса“. Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си. Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото тяло е материалния и ограничен образ на душата, а тя е обсег на всички закони и божествени прояви. Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни. Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата. Лобът е пълен с кристална роса. Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога.
към текста >>

Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата.
Чрез забулването си със своите свойства той влиза в общение с творенията си и последните го познават само по формите, в които се облива, също както ослепителната светлина може да се съзерцава само през един облак, чиито пари едновременно я укриват и отражават. „Тя е формата и приготвена подобно на лоб, пълен с кристална роса“. Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си. Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото тяло е материалния и ограничен образ на душата, а тя е обсег на всички закони и божествени прояви. Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни. Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата. Лобът е пълен с кристална роса. Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“. Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й.
към текста >>

Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога.
Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си. Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото тяло е материалния и ограничен образ на душата, а тя е обсег на всички закони и божествени прояви. Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни. Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата. Лобът е пълен с кристална роса. Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“. Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области. Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват.
към текста >>

Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват.
Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“. Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области. Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват. Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят. За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов. „Въздушната ципа е ясна и добре затворена“. Тази ципа обвива мозъка на Най-Стария по дни. Напротив, мозъкът на низшия не е напълно обвит от такава ципа и се дели на тридесет и два пътя.
към текста >>

Най-Старият по дни представлява висшите елементи на закона на Бога, които лежат в абсолютния, в първата есенция.
„Въздушната ципа е ясна и добре затворена“. Тази ципа обвива мозъка на Най-Стария по дни. Напротив, мозъкът на низшия не е напълно обвит от такава ципа и се дели на тридесет и два пътя. Чудни загадки, на пръв поглед! Но значението им е разумно и философско. Най-Старият по дни представлява висшите елементи на закона на Бога, които лежат в абсолютния, в първата есенция. Мисълта на науката му, висша проява на Бога, се изразяват чрез мозъка му. Те почиват, във висшите области, в състояние на единство и синтез. Това е светът на Началата, дето нищо не се подразделя и дето знанията и законите носят още отпечатъка на Абсолютния, от който току-що са произлезли, и се съгласуват в съвършена пълнота. Това единство и съгласие се изобразява в Зо-ар с прозрачна и добре затворена ципа, която обвива божествения мозък. Напротив, в низшите области законите и знанията не се характеризират със синтетично единство, те се подразделят и могат отново да достигнат относително единство чрез съюз и преустройство.
към текста >>

Мисълта на науката му, висша проява на Бога, се изразяват чрез мозъка му.
Тази ципа обвива мозъка на Най-Стария по дни. Напротив, мозъкът на низшия не е напълно обвит от такава ципа и се дели на тридесет и два пътя. Чудни загадки, на пръв поглед! Но значението им е разумно и философско. Най-Старият по дни представлява висшите елементи на закона на Бога, които лежат в абсолютния, в първата есенция. Мисълта на науката му, висша проява на Бога, се изразяват чрез мозъка му. Те почиват, във висшите области, в състояние на единство и синтез. Това е светът на Началата, дето нищо не се подразделя и дето знанията и законите носят още отпечатъка на Абсолютния, от който току-що са произлезли, и се съгласуват в съвършена пълнота. Това единство и съгласие се изобразява в Зо-ар с прозрачна и добре затворена ципа, която обвива божествения мозък. Напротив, в низшите области законите и знанията не се характеризират със синтетично единство, те се подразделят и могат отново да достигнат относително единство чрез съюз и преустройство. По-горе споменахме за също такъв противовес между единството на висшите сфери и подразделението на низшите, изразен чрез противостоежа между бялата светлина и съдържащите се в нея цветове, които се извличат от нея чрез постепенното й слизане.
към текста >>

Прочее злият сам се наказва чрез реакцията на злото върху извършителя му, без намесата на Бога и без да е престанала Неговата прошка и вечна любов.
По-горе споменахме за също такъв противовес между единството на висшите сфери и подразделението на низшите, изразен чрез противостоежа между бялата светлина и съдържащите се в нея цветове, които се извличат от нея чрез постепенното й слизане. „Бели като чиста вълна, косите висят равновесно“. Косите, от които се излъчва магнетичната сила на мозъка (от тук и историята за Самсона и дългите коси на назореите и пророците), са символ на прилива, който съединява Най-Стария по дни с низшето. Чистата белина и съвършеното равновесие на тия коси откриват, че влиянието отгоре е само доброта, всеопрощение и приятна хармония. Идра Раба казва, че в Най-Стария по дни няма никаква жестокост, а всеобемно милосърдие. Прочее злият сам се наказва чрез реакцията на злото върху извършителя му, без намесата на Бога и без да е престанала Неговата прошка и вечна любов. Злото само разрушава себе си. „Благоволението на благоволенията (староеврейски израз за върховната благост) се отнася за челото на Най-Стария по дни. В Кабалата, челото е емблема и орган на волята. Тая воля е, в Най-Стария по дни, най-благата и милостивата. Това показва, какви спънки се срещат, за да се долови значението на кабалистичните тайни.
към текста >>

Ето една фигура на мисълта, науката и прозрението на Бога, които са постоянно активни и непрестанно фиксирани върху сбора на тяхната мощ и лъчезарност.
Това показва, какви спънки се срещат, за да се долови значението на кабалистичните тайни. Стилът на Кабалата е толкова мъчен, колкото и на Алхимията, поради което необходимо е да се фамилияризираме с мислите в нея, за да се отстранят тия спънки и да се изправят чудните кривини. Божественото чело „се изявява в молитвите на низшите“. Това иска да каже, че молитвата ни предава върховната милост и ни от крива божието чело, образът на тая милост, като разкъсва булото, което сме поставили с погрешките си и което ни отделя от нейната светлост. „Големият отворен глед, наблюдава без край“. Ето една фигура на мисълта, науката и прозрението на Бога, които са постоянно активни и непрестанно фиксирани върху сбора на тяхната мощ и лъчезарност. Напротив, в низшата сфера, всичко се движи чрез редуване: будност и спане, труд и почивка, растеж и упадък. Също и окото на низшия е орган на будност и спане в противовес на неуморимия поглед на Най-Стария по дни. Изгледът на низшата светлина зависи от изгледа на висшата. А това значи, че погледът на низшия е насочен върху отвореното око на Най-Стария по дни, за да получи светлина. На философски език, низшите закони, подчинени на смяната на енергията и почивката, получават силата си от непрестанно дейния висш закон.
към текста >>

Сбогувах се с него и си заминах, Мен действително ми беше много домъчняло, че напущам баща си, който прекарваше последните си старчески години: още повече, че аз бях напуснал по преди бащин дом и родно отечество цели 11 години.
напуснах бащин дом и трябваше да замина за с. Кнежа, като чиновник. На тръгване срещнах баща си, старец на около 84-годишен, вървеше среща ми, като се подпираше на малкото си бастунче. — Заминаваш ли, ми каза той. — Аз ще отида до едно село и пак ще се върна, му отговорих. Сбогувах се с него и си заминах, Мен действително ми беше много домъчняло, че напущам баща си, който прекарваше последните си старчески години: още повече, че аз бях напуснал по преди бащин дом и родно отечество цели 11 години. Бях отишъл почти на противоположната част на земното кълбо. Когато тук съмваше, там мръкваше; когато тук се работеше, там се почиваше; когато тук слънцето грееше, там мрак владееше. Аз често си наумявах за бащин дом и родители мили, а баща ми ме е споменувал често . . . Когато се завърнах, аз забелязах неговата старческа радост, неговото желание да живее повечко, когато аз съм по-близо до него.
към текста >>

Чрез астрологията се обясняват с чудна яснота астрологическия произход на Бога, непорочността на Дева Мария, раждането на Христа, разпятието, възкресението и възнесението му.
Това дружество има за задача да открива, за народите и за отделните лица, които биха се отнесли до него, всичките бъдещи събития от голяма важност. Редакторите на списанието, най-вещите съвременни астролози, членове на „Всемирната Църква на Водолея“, доказват практически присъствието на божествените невидими сили, които действат в нас и около нас,за да ни позволят да насочваме дейността си в пълно знание на законите на живата природа. Те поддържат, че има само една религия: тя е астрологията, т. е. знанието на физиологията и взаимно отношенията на всички небесни тела. Достатъчно е да се вдълбочим и възприемем ясно тия знания и ние ще можем да си обясним целия ни минал, настоящ и бъдещ живот, без да има нужда за същата цел да се губим в подробностите на разни учения или догми. Чрез астрологията се обясняват с чудна яснота астрологическия произход на Бога, непорочността на Дева Мария, раждането на Христа, разпятието, възкресението и възнесението му. Звездите, тия вечно пламтящи фарове, са на небето, за да ни водят, те са преките посланици на Великия Строител на Всемира. „Нека— казват тия астролози—да изучваме всичко от самия източник, без никакви посредници; нека издигнем очите си към звездите, които се разговарят и съвещават, преди да предприемем каквато и да е работа на земята, и нека да преведем на земния език, с математическа точност, резултатът от решенията, които ни идат от небето“. В тази книжка ние дадохме едно от пророчествата на членовете на „Астрологическата Църква“ за предстоящата катастрофа на земята през периода от 1926 — 1932 год, Отделяне на църквата от държавата. В. „Пастирско дело“ официален орган на свещеническите братства в България, бе съобщил в бр. 15./1925 г., „че някои от министрите заявили на синодни старци, че Св.
към текста >>

НАГОРЕ

0.68924903869629