Търсене в текстове за 'Невидимите същества'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 505 резултата в 67 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция.
Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи.
към текста >>

Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества.
Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов.
към текста >>

Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи.
Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието.
към текста >>

Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа.
То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога.
към текста >>

Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло).
Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния. Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска. Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години. Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло). Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата. Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж. Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване. Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква?
към текста >>

Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота.
Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави. Това е важно обстоятелство.
към текста >>

2. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност.
Каква е свежестта на ароматния въздух тук! Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията. Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя. Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж .
към текста >>

Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба.
Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията. Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя. Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж . Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата.
към текста >>

Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може.
Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение. Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание.
към текста >>

Защо да няма невидими същества по-силни от това, що наричаме човешка воля.
Тя е: „Всичко е одушевено"; така казва Симеон Бен Йокай. Аз кивнах глава утвърдително. – Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност, умствена и пр. са също така ограничени. Един орангутан е седем пъти по-силен от човека. Защо да няма невидими същества по-силни от това, що наричаме човешка воля. Когато някое от тези същества ви хване за врата и ви разклати, както вие правите с някой заек, какво ви остава, освен да викате за помощ? Това е именно молитвата. Когато сте нападнати в гората, ако сте обичани от слугите си, те ще ви защитят. Следователно, човек трябва да се старае да бъде обичан от служителите на небето, т.е. да върши волята на Бога.
към текста >>

Когато някое от тези същества ви хване за врата и ви разклати, както вие правите с някой заек, какво ви остава, освен да викате за помощ?
Аз кивнах глава утвърдително. – Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност, умствена и пр. са също така ограничени. Един орангутан е седем пъти по-силен от човека. Защо да няма невидими същества по-силни от това, що наричаме човешка воля. Когато някое от тези същества ви хване за врата и ви разклати, както вие правите с някой заек, какво ви остава, освен да викате за помощ? Това е именно молитвата. Когато сте нападнати в гората, ако сте обичани от слугите си, те ще ви защитят. Следователно, човек трябва да се старае да бъде обичан от служителите на небето, т.е. да върши волята на Бога. – Вярвайте ми, прибави той, когато Стела влизаше, за да седне до нас, – че има само едно нещо, чрез което човек може да победи света.
към текста >>

Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат.
И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на Пътя. Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията? – Аз знам само това, което е писано в печатаните книги. Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат. Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е. по начин , че силите ти да не бъдат заети другаде. За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения. Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши.
към текста >>

Китаецът каза; – Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя.
За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения. Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши. Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия. Всичко съществува: фавни, сатири, силви, нимфи, дриади и пр. Китаецът каза; – Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя. И тъй, този свят е море с безчислено много вълни. И като се обърна към мене каза: – Гледай на него, братко, с твърдо и благочестиво сърце. Никое същество не трябва да се бои. Никое същество не е презряно. И ти сам знай, че си нищо и ще знаеш всичко.
към текста >>

После видях същества от невидимия свят.
Но едвам той изрече последната сричка и стаята изчезна от моите очи. Аз се почувствувах прав, държан за ръка от Андреас. Цун-Хинг ме гледаше. Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с китайски кораби, после оризища, една планина, горичка, пещера. Всичко туй се менеше твърде бързо, както картините на филма, но с крайна чистота. После видях същества от невидимия свят. Андреас ми каза: – Ще си припомниш всичко това, нали? Аз направих утвърдителен знак. След туй всичко изчезна и аз се намерих пак в китайски наредената стая с присъстващите, в същото положение. – И така, докторе, – ми каза Андреас, отговаряйки на една тайна моя молба, с бавен глас, при което лицето му прие неподвижност и огънят на погледа му се засили, – работи, работи и бди! Часът удари 12.
към текста >>

3. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си.
към текста >>

Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите.
към текста >>

За добрия, чистия човек цветето е радост, за лекомислените хора то е само украшение; порочните хора не ценят и не обичат цветята: на древните пиршества цветята служели за килими и тези живи, благоуханни същества се тъпчели от краката на участниците в оргията.
Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци. Всичко красиво, благоуханно, мило, може да се сравни с цветята. Всеки цвят изразява настроението, душата на своята родна земя и после той става символ и емблема. Цветето говори на човека със своята благоуханна реч за това, което е той всъщност - то говори за богатствата на вътрешния човек. За добрия, чистия човек цветето е радост, за лекомислените хора то е само украшение; порочните хора не ценят и не обичат цветята: на древните пиршества цветята служели за килими и тези живи, благоуханни същества се тъпчели от краката на участниците в оргията. Цветето, това е цял жив, красноречив малък рай на земята. В своите приказки ясновидецът Андерсен говори, че във всяко цветче живее мъничка нимфа, душата на цветето, и че нашите души също са живели някога в цветята, че това е нашата родина и затова всеки обича своя собствен цвят. Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата. Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда. Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд.
към текста >>

4. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли.
Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот.
към текста >>

Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат.
" И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот. Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения. Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот.
към текста >>

Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества.
Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения. Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот. Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества. Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния.
към текста >>

Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н.
В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир.
към текста >>

5. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета.
„Трите принципа на божествената есенция" (1802). Това е също превод на едно съчинение на Бьоме. Съчиненията на Клод Сен Мартен нямат за цел само да обяснят природата, но и да дадат познание за онзи принцип, който може да бъде пробуден в човешкия дух. * Сега можем да кажем няколко думи за идеите на Сен-Мартен. Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство. В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета. Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно. Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път. Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия свят. Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта. Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието.
към текста >>

Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен.
Сократ беше илюминат. Човешкият дух постепенно еволюира до мистицизма. У илюмината общението между видимия и невидимия свят става без никакво изгубване на съзнанието. За знаещия илюминатът е едно същество, способно да влезе в съзнателна връзка с невидимия свят. Тези връзки са различни според темперамента на лицето и според степента на развитието на трансцеденталните му способности. Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен. Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта.
към текста >>

За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината.
Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране. Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр.
към текста >>

6. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората.
Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична".
към текста >>

Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват".
Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек. От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение. Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото. Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота. Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото. Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора.
към текста >>

Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване.
Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба. Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото. Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили.
към текста >>

И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта.
И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки.
към текста >>

Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината.
На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!...
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят.
Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме? Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит.
към текста >>

Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал.
Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме? Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит. В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл. Тоя смисъл понякога разумът отрича, но нещо скрито дълбоко в недрата на нашето аз го усеща, разбира го и му отговаря. Вярно е, че има някои, които с право могат да рекат, че техният живот е препълнен със страдания.
към текста >>

Казват някои, че мъчителният и робски живот на много милиони човешки същества ще се промени, когато се променят устоите на това общество.
Радостта преизобилно се излива като буйни потоци, но неговите зандани на песимизма никога не са я познали. Те трябва да се помъчат да излязат от тая клетка, да побягнат от натрапчивостта на тоя фантом, за да видят, че в живота има нещо, което не са познали дотогава. Някой ще възрази, че днес страдат милиони хора. Защо? Защото глупостта за безсмислието е взела грамадни размери. Тя е овладявала като хипноза цели общества, вкаменила е сърцата на хората и ги е направила зверове един за други. Казват някои, че мъчителният и робски живот на много милиони човешки същества ще се промени, когато се променят устоите на това общество. В тази мисъл има голяма доза от истина. Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби. На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената. Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята.
към текста >>

Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас.
В тази мисъл има голяма доза от истина. Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби. На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената. Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята. Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас. Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем. Тя е основата, върху която е построено нашето съдене за природата. мисълта е тази, че животът е едно творчество, което не може да бъде обгърнато отведнъж в тесните рамки на нашето съзнание. Твори една върховна интелигентност на природата с една удивителна настойчивост и красота. Ние не можем да се отречем да бъдем в нейните ръце, защото тогава ще бъдем вън от живота.
към текста >>

8. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената.
Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат. Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие. Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му. В този ред на мисли, хората са „изпразнили" света от всичко разумно, което седи по-високо от тях. Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената. Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони. Но дали този най-популярен днес възглед за природата е наистина прав? Дали природата е такава, каквато я схващат съвременните учени? Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната цялост ?
към текста >>

Тя е предвидила с математическа точност нуждите на всички същества на земята, от най-микроскопичната твар до човека.
Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Мислят ли съвременните хора, че ще могат някога да разрешат по този начин парливия икономически въпрос, който се е разтворил като язва в стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпрос е отдавна разрешен от Живата Природа. Тя е предвидила с математическа точност нуждите на всички същества на земята, от най-микроскопичната твар до човека. Тя е определила с безпогрешна точност бюджета на всяко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяват да разполагат с нейните блага по свое усмотрение. които си имат своя „стопанска политика", нарушават нейния велик ред и по такъв начин предизвикват тия неизлечими противоречия и тия нескончаеми борби между отделните индивиди, отделните икономически съсловия. Ако съвременните хора биха се спрели да изчислят каква грамадна енергия харчи Живата Природа, за да поддържа живота на един човек, те биха се натъкнали на астрономически цифри.
към текста >>

И тази трансформация се извършва от високо интелигентни същества, чиято дейност остава скрита за обикновените хора, същества които слизат от по-високите полета на космоса, за да преработят и пригодят тази енергия за човешкия мозък.
Но хората, които си позволяват да разполагат с нейните блага по свое усмотрение. които си имат своя „стопанска политика", нарушават нейния велик ред и по такъв начин предизвикват тия неизлечими противоречия и тия нескончаеми борби между отделните индивиди, отделните икономически съсловия. Ако съвременните хора биха се спрели да изчислят каква грамадна енергия харчи Живата Природа, за да поддържа живота на един човек, те биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвал, да речем, един грам - казано на земен език - мисловна енергия? Още повече, като се има пред вид, че за да се приспособи за мозъка на съвременния човек, тя трябва предварително да се трансформира. И тази трансформация се извършва от високо интелигентни същества, чиято дейност остава скрита за обикновените хора, същества които слизат от по-високите полета на космоса, за да преработят и пригодят тази енергия за човешкия мозък. На материалистично настроените люде този факт може да се стори фантастичен, но това не пречи той да бъде верен. Той е елемент от живия опит на ония велики Посветени, на ония истински гении на човечеството, пред чийто вътрешен взор се е разкрил великия световен ред на мировата държава, на „Царството Божие", с всичката му дивна хармония и красота.
към текста >>

9. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело?
към текста >>

Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони.
Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой? Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност.
към текста >>

10. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И казва: „Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата".
В тая статия се идва до заключение, че ясновидството е нещо реално, научно доказано с опитите и наблюденията на учените. И в статията се привеждат ред факти, които потвърждават това. Накрая се прави забележка, че това, разбира се, не доказва съществуването на друг един свят. Самият автор цитира, че живите организми излъчват лъчи, невидими за обикновеното око. Той цитира примери, дето човек може да възприеме такива лъчи. И казва: „Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата". И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса. Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият свят са всъщност един и същи свят, онзи свят и този свят са един свят и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи. Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим свят. Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия свят, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия свят. И ако приемем, че може да има същества, чието тяло е съставено именно от тия невидими лъчи, то идваме вече до приемането на същества, невидими за обикновеното зрение.
към текста >>

И ако приемем, че може да има същества, чието тяло е съставено именно от тия невидими лъчи, то идваме вече до приемането на същества, невидими за обикновеното зрение.
И казва: „Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата". И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса. Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият свят са всъщност един и същи свят, онзи свят и този свят са един свят и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи. Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим свят. Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия свят, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия свят. И ако приемем, че може да има същества, чието тяло е съставено именно от тия невидими лъчи, то идваме вече до приемането на същества, невидими за обикновеното зрение. Постепенно с новите факти науката с логическа последователност идва все по-близко до окултната наука. Международен конгрес по метапсихическите науки в Осло (Норвегия). - Петият международен конгрес по метапсихически науки в Осло приключи своята работа на 16 септ. т.г. В него е взел живо участие и университетът в Осло. Конгресът бил организиран от ректора на университета, от проф.
към текста >>

11. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем?
Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение? От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие. Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем? Затворете в една стая някой от великите диктатори в свата и го оставете гладен 10 или 15 дни. Ще видите след това една печална гледка: помътнели очи, отпуснати ръце, гъгнещ глас и разнебитена воля. Ако такъв човек живее не само със своето тяло, но и със своя дух, той и тогава ще ни покаже част от вътрешната си сила. Но колцина от тия, които сега ръководят съдбините на света и са взели в ръка камшика на повелята, имат източника на своето вдъхновение в царството на идеите, а не в царството на личния егоизъм? Какво изисква големият план на живота от нас — отделните атоми на цялото?
към текста >>

Ние живеем като човешки същества на границата на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене.
Но колцина от тия, които сега ръководят съдбините на света и са взели в ръка камшика на повелята, имат източника на своето вдъхновение в царството на идеите, а не в царството на личния егоизъм? Какво изисква големият план на живота от нас — отделните атоми на цялото? Какъв е смисълът на тоя кръговрат на световната енергия, на тия неописуемо много и разнообразни процеси в природата? От всички отговори, които човеците са си давали в неизбродния низ на вековете, най-щастливо налучканият е оня, на когото резонира нашето сърце, нашият неосъзнат винаги вътрешен копнеж на душата и той е да дадем и нашето малко усилие за сбъдването на световния план, като съдействуваме с нашата малка обич на голямата световна обич, която се струи из великото сърце на космоса. Вън от тоя план, вън от тая обич, ние сме нищо – прашинки, които ще угаснат в безответната тъмнина на „огромната сянка", която се разстила в убийствения мрак на безлюбието. Ние живеем като човешки същества на границата на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене. Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта. Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото.
към текста >>

Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот.
При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието. При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена. А ние сме храненици. Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата. Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар.
към текста >>

Ако ние бихме могли да погледнем света „отвън", бихме видели огромните извитъци на спиралата, по която възхождат съществата.
Няма сила вън от оная, която се получава чрез общението с великата душа на света. Как мислите, няма ли световен дух? Нима е възможно да има дъждовни капчици, а да няма океан, от който те са дошли, от който те са част? Светът е организирано единство, в което всяко същество се ползува от обилието и обичта на по-горните, където всеки трябва да дава на следващия след него. Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е безсмислие. Ако ние бихме могли да погледнем света „отвън", бихме видели огромните извитъци на спиралата, по която възхождат съществата. Само будните могат да прозрат законите на развитието. Ние сме заобиколени от мълчаливо изявяващата се мъдрост на Вселената. Стига да сме будни, ние можем да видим това, което е по-красиво от всяка мислима красота, по-внушително от всяка сила, по-величествено от всяка музика — щедростта на едно сърце, което е по-голямо от всички други на света. То струи водопади от обилна обич за всички вселени и светове, за всички пеперуди и пчелици, по крилата на които трепти същата красота, с която са надарени дълбоките и безкрайни селения на целия космос.
към текста >>

12. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената!
Слави П. Камбуров ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯТ НА МЪДРОСТТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. "Стани! ", ми каза бодърствуващият дух. "Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък! Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина! Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ? Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?
към текста >>

" * В дълбока размисъл, посред тишината на безмълвието, с утринната красота на живата разумна природа, която ме заграждаше от всички страни с безбройните си светли сили от висши интелигентни същества, моят духовен поглед видя посред тях, облечен в царствения блясък на Сина Божий, Този, Който води днеска съдбините на цялото человечество и лика на Богочовека, който живее днес всред избрания народ измежду славяните.
Те опиват и приспиват I С очите на светлината се вижда и прониква в хармонията на красотата, в същността на нещата, която твори и съзижда. Тя е великото в света! Чул ли си ù гласа? Ела с мене и чуй го в храма на своята душа. И виж го в проявата на Божествения дух – във великото, съвършеното и мощното в света! " * В дълбока размисъл, посред тишината на безмълвието, с утринната красота на живата разумна природа, която ме заграждаше от всички страни с безбройните си светли сили от висши интелигентни същества, моят духовен поглед видя посред тях, облечен в царствения блясък на Сина Божий, Този, Който води днеска съдбините на цялото человечество и лика на Богочовека, който живее днес всред избрания народ измежду славяните. И застанал смирено пред Него, Аз му казах: "0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света. – Ти, който носиш мира и правдата между народите. Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля.
към текста >>

13. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато.
Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка. Само там, където имаме зачитане на живота на всичко като свещено, разумно и вечно нещо, само там има култура и само тия хора могат да се нарекат културни.
към текста >>

Това е, все пак, една дълга практика, която отваря очите на човека, дава му нравствена сила и устой, поставя го във връзка с невидимите, творчески сили в битието.
Разни са пътищата и методите, по които религиозният човек е идвал през епохите на миналото до познанието и опитността за душата и за съществуванието на отвъдния свят. (За Бога, виж статията в бр. 4. от т. г. на сп. Ж. Зърно). Това е, все пак, една дълга практика, която отваря очите на човека, дава му нравствена сила и устой, поставя го във връзка с невидимите, творчески сили в битието. Едно е безспорно, че всеки, който е желал да върви по пътя, трябвало е нещо — събитие в живота, страдания или откровение — да му отвори очите и да се запита: Защо? Тогава почва да различава, да отделя нещата, да отделя семето от къклицата, важното, същественото от неважното, несъщественото, съдържателното от празното. По пътя на различаването човек почва да вижда закономерностите, това, което е право, истинно, трайно, започва да опознава себе си и природата. И ето, пътят на познанието е път на работа, път на интензивна духовна работа, на духовен живот. Човек започва да отхвърля от себе си всичко, което му е заслепило очите — почва да вижда ясно, всеки ден все по-ясно и по-ясно.
към текста >>

Светостта води към дълбоко вътрешно единение и общение с всичко живо, с висшите разумни сили (наричани още Същества), с първичния Разум —Първопричината, Бога.
Светостта досега се е схващала от повечето хора или като нещо невъзможно или като заблуждение за другите и демагогия. Или още като доброта. Рядко някои писатели са ни описвали хора достигнали до светост и чистота — в мисли, чувства и дела, които са станали ръководни личности в живота и са били реформатори, в Положителен смисъл, на живота на мнозина. Историята на религиите ни дава твърде много случаи на светийство, но едва ли може да се счита, че всички назовани поради разни причини, дори героически и войнствени прояви, са били свети хора. Светост е досущ практическо реализирано съвършенство. Светостта води към дълбоко вътрешно единение и общение с всичко живо, с висшите разумни сили (наричани още Същества), с първичния Разум —Първопричината, Бога. В това отношение истинската светост и чистота е най-творческото и динамично състояние, което изживяват достигналите до там личности. те са център на сили и добродетели, които се лъчат щедро и разумно от тях. Защото те идват във връзка с Първосилите, които ръководят целокупния живот напред. Тези, които достигат до това висше творчество, често ги зоват мистици (напоследък думата мистик и мистицизъм е твърде много покварена и употребена за всякакъв вид захлас). Бергсон (Двата извора на морала и религията) доказва, че мистиците са най-творческите и динамични личности в живота — изобщо фактори, които творят истинските основи на живота.
към текста >>

14. ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Така Яков прогледна и видя Стълбата и движещите се по нея Светещи Същества, населяващи едно друго измерение, в което нашето е включено.
Колко тежък път трябва да извърви човек, за да премине успешно всички изпити, които ще го доведат до Знанието за Реалността? Колко дълъг път трябва да изброди човек,докато цял се облече в Светлината на това Знание? За онези, които се замислят за всичко това идва ден, когато осъзнават с всяка своя клетка, че живеят в Цялото, което ги обгръща и закриля. За тях се отваря една завеса и те проглеждат към вечността със съвършено ясен поглед. И онова, което виждат става за тях една нова Реалност, един нов свят. Така Яков прогледна и видя Стълбата и движещите се по нея Светещи Същества, населяващи едно друго измерение, в което нашето е включено. Бялото Братство реално съществува. То е верига от чисти и светли души, чиято Мъдрост ние можем да възприемем единствено като светлина. Чистите по сърце, търсещите, усещат присъствието им, защото по силата на един Божествен процес на творческа деятелност вече са се включили в тяхната верига, по която тече едно вечно Ново Знание. Какво знаем ние, земните хора за веригата на Бялото Братство и за истинската деятелност на Съществата в нея? И много, и малко.
към текста >>

Какво знаем ние, земните хора за веригата на Бялото Братство и за истинската деятелност на Съществата в нея?
И онова, което виждат става за тях една нова Реалност, един нов свят. Така Яков прогледна и видя Стълбата и движещите се по нея Светещи Същества, населяващи едно друго измерение, в което нашето е включено. Бялото Братство реално съществува. То е верига от чисти и светли души, чиято Мъдрост ние можем да възприемем единствено като светлина. Чистите по сърце, търсещите, усещат присъствието им, защото по силата на един Божествен процес на творческа деятелност вече са се включили в тяхната верига, по която тече едно вечно Ново Знание. Какво знаем ние, земните хора за веригата на Бялото Братство и за истинската деятелност на Съществата в нея? И много, и малко. Защото може да изчетеш купчина томове с обяснения и факти за явления, събития, личности, но дали това, което си научил е Знанието? Истинското Знание не е само в думите, то е и в делата. Т.е. истинското Божествено Знание се постига само когато думите станат дела. Христос, най-великият между човеците, каза: “Син Божий не дойде да му послужат, но да послужи” - и отиде на кръста, защото няма по-велико служение от това да положиш живота си за своите ближни.
към текста >>

За нашите земни представи да бъдеш член на Бялото Братство е едно, но погледнато през очите на Светлите Същества едва ли то е същото.
Те знаеха, че да станеш едно с огъня значи, да те приеме Светлината в своя свят и да надмогнеш връзката с материята. Всеки, който тръгва истински към Знанието, може да го достигне единствено след възкресението си. А за да възкръсне, той трябва да е разбрал закона на жертвата в името на Цялото. Едва след като се жертва за една светла идея и възкръсне той се ражда за един нов духовен свят и става член на онова велико общество в невидимия свят, което наричаме Бяло Братство, и което разполага със Знанието на всемира. За да влезе една душа в това Светло Общество изискванията са много строги. За нашите земни представи да бъдеш член на Бялото Братство е едно, но погледнато през очите на Светлите Същества едва ли то е същото. Във великото всемирно Братство членството се определя само от делата. Там не съществува знание на думи, там всичко е поставено на опит. Само онези, които работят за Цялото с всеотдайност и любов, с разбиране и талант, с постоянство и радост, само те могат да станат членове на Бялото Братство. В това високо организирано общество няма външно изписани закони и правила. Последните са записани в душите на всеки един от членовете му.
към текста >>

Това са те, Невидимите помагачи, Светлите братя от всемирното Бяло Братство, които се проявяват като внасят в умовете на хората своите импулси за работа, духовен растеж, за просвета и култура.
в това е смисълът и на човешкия живот - да се придобива знание, да се търси път към истината за нещата. В този път на помощ често идват Белите Братя. Невидимото им присъствие дава стимул за работа, стремеж към светли дела и много сила. Те се радват на всеки добър импулс на човешката душа към знание и опит, и го подпомагат с всички средства. А човек често мисли, че е свършил нещо сам. Не. Това са те, Невидимите помагачи, Светлите братя от всемирното Бяло Братство, които се проявяват като внасят в умовете на хората своите импулси за работа, духовен растеж, за просвета и култура. Как може човек да привлече вниманието на Белите Братя? Само чрез своя чист стремеж да е полезен на Цялото, на човечеството, на своите братя и ближни. И още с готовността си да претвори думите в дела. Защото Знанието дават те, Белите Братя, но прилагането на това Знание зависи от степента на съзнание и от добрата воля на всеки един човек. Да се приложи Знанието - това очакват Белите Братя.
към текста >>

15. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тъй както се строи едно здание, чрез поставяне камък върху камък; но живите същества растат чрез дейността на една вътрешна сила, чиято дейност изхожда от един център намиращ се вътре в самата форма.
Ако вие се съмнявате в това, дали съществува магия или не, и ако желаете да видите една практическа илюстрация на нейното могъщество, отворете очите си и погледнете наоколо. Гледайте света, животните, растенията и се запитайте дали всичко това би могло да се създаде и съществува чрез някаква друга сила, освен чрез магическата сила на природата? Магическата сила не е някаква свръхестествена сила, ако под термина „свръхестествена“ вие разбирате нещо, което е отвъд или извън природата. Да мислим че една такава сила може да съществува, това е абсурд и предразсъдък, противоречащ на цялата ни опитност, защото ний виждаме, че всички организми, растителни и животински, растат чрез дейността на вътрешните строителни сили, действащи отвътре навън, а не чрез придаването на нещо отвън към тяхната субстанция. Едно семе не може да стане дърво или едно дете — човек, чрез прибавяне на материя отвън към неговия организъм. тъй както се строи едно здание, чрез поставяне камък върху камък; но живите същества растат чрез дейността на една вътрешна сила, чиято дейност изхожда от един център намиращ се вътре в самата форма. Към този център протичат най-разнообразните влияния на вселенската енергия, и от там те отново радиират към периферията и извършват работата, която гради живия организъм. Но що друго би могло да бъде една такава сила, освен духовна сила, и като такава, тя е по-висша от материята, макар че се проявява чрез нея. Тя не може да бъде механическа сила, защото ний знаем, че всяка механическа сила изчезва веднага щом импулса, който я произвежда, престане да действа. Тя не може да бъде и химическа сила, защото всяка химическа сила изчезва веднага, щом комбинацията, взаимодействието между два елемента е свършено. Следователно, тя трябва да бъде една жизнена сила, а тъй като живота не може да бъде продукт на една мъртва форма, тя не може да бъде нищо друго освен силата на живота, който действа вътре в центъра, живот на всяка жизнена форма.
към текста >>

Тези агенти не хвърчат около нас в пространството, готови да се подчиняват на всеки, който е изучил няколко напеви или церемонии, но те се състоят преди всичко в невидимите но могъщи влияния на емоциите и решенията, на желанията и страстите, на мислите и въображението, на любовта и омразата, на страха и надеждата, на вярата и съмнението и т. н.
Кой би бил така „глупав“, да вярва че цяло дърво може да израсте от една семка, — тъй като е очевидно че в семката няма никакво дърво, — ако неговата опитност не му 6е доказала, че дърветата могат да израстват от семки, въпреки всички противни аргументи? Кой би повярвал че един цвят би могъл да израстне на едно растение, — ако не е виждал това по-рано, — защото наблюдението и разума доказват, че няма никакъв цвят в стъблото? Въпреки това обаче цветовете израстват. Навсякъде в природата ние виждаме дейността на един всемирен творчески закон, без да можем да видим самия него. Изкуството на магията се състои в това да си послужим с невидими, духовни агенти, средства за да добием известни видими резултати. Тези агенти не хвърчат около нас в пространството, готови да се подчиняват на всеки, който е изучил няколко напеви или церемонии, но те се състоят преди всичко в невидимите но могъщи влияния на емоциите и решенията, на желанията и страстите, на мислите и въображението, на любовта и омразата, на страха и надеждата, на вярата и съмнението и т. н. и т. н. Това са, с една дума, силите на душата. Те се употребяват навсякъде, от всяко същество, всеки ден. съзнателно или несъзнателно, със или без собствено желание, като творят по един или друг Начин както самите нас, така и заобикалящата ни действителност. И докато тези, които не могат да контролират или да противостоят на подобни влияния, но са управлявани от тях, са пасивни инструменти, „медиуми“ (посредници) чрез конто тези невидими сили действат, ставайки често техни безволни роби; тези пък, които са способни да направляват и контролират тия влияния, чрез достигане контрола върху самите себе си, са, дотолкова, доколкото се простира тяхната контролираща сила и творческа способност, истински маги.
към текста >>

16. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поне в един момент човек трябва да се отличава от всички същества, и само в този момент човек може да каже на себе си „аз съм“.
Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Всекиму според делата (Беседи държани от Учителя на 20. XII. 1931 год.) Айнщайн за задължителната военна служба Прераждането (Матилда Фяншър) Книжнина Всекиму според делата В физическо отношение човек се обуславя от ред фактори: растенията, животните, въздуха, водата, светлината. В този смисъл съвременните хора не са свободни, а са детерминирани от тези фактори. Свободен е човека, който стои над смъртта, глада, страданията, страха и пр. За да реализира тази свобода човек трябва да постави в характера си известни норми, по които да се отличава от другите. Поне в един момент човек трябва да се отличава от всички същества, и само в този момент човек може да каже на себе си „аз съм“. Няма ли този момент, човек е едно обикновено същество, което върви по общото течение. Ний, хората, трябва да решим един важен въпрос. Това е въпросът: какво трябва да извършим ний в света? Bcяка дейност, която допринася за нашия напредък и за напредъка на другите, е на място; но ако не допринася, какъв смисъл има в нея? Силата на човека седи в правата мисъл.
към текста >>

Неговите кофи (връзки) се потапят във водата (земята) напълвайки се там с опитност и тогава се издигат във въздуха (невидимите светове) гдето се изпразват, след което колелото се връща за да се потопи пак.
Дълбоко в човека има едно желание да живее пак — не в някое химерично небе, но точно тука, на земята. Тъй често ние чуваме думите: „Ако само можех да живея моя живот пак, как друг бих го направил аз! “ Не е ли това един намек, че такова едно нещо е възможно? Духовния Човек — Азът който живее скрит във физическия човек носи знанието, че живота е вечен, един кръг, който обикаля и обикаля. Духът е като първобитното воденично колело. Неговите кофи (връзки) се потапят във водата (земята) напълвайки се там с опитност и тогава се издигат във въздуха (невидимите светове) гдето се изпразват, след което колелото се връща за да се потопи пак. Духът като се върне, той носи със себе си същото ожидание да изрази в това земно съществувание красотата, мира и хармонията опитани в невидимите царства. Този душевен глад прави човека да се стреми нагоре и напред. Много хора гледат на теорията за прераждането с неодобрение и осъждане, защото те не мислят. Други са слушали странни разкази за ориенталски вярвания досежно него, така че когато се говори за прераждането те се обявяват против, понеже смятат, че то е езическо суеверие. Те са погрешно настроени срещу идеята и не си правят труд да я изследват.
към текста >>

Духът като се върне, той носи със себе си същото ожидание да изрази в това земно съществувание красотата, мира и хармонията опитани в невидимите царства.
Тъй често ние чуваме думите: „Ако само можех да живея моя живот пак, как друг бих го направил аз! “ Не е ли това един намек, че такова едно нещо е възможно? Духовния Човек — Азът който живее скрит във физическия човек носи знанието, че живота е вечен, един кръг, който обикаля и обикаля. Духът е като първобитното воденично колело. Неговите кофи (връзки) се потапят във водата (земята) напълвайки се там с опитност и тогава се издигат във въздуха (невидимите светове) гдето се изпразват, след което колелото се връща за да се потопи пак. Духът като се върне, той носи със себе си същото ожидание да изрази в това земно съществувание красотата, мира и хармонията опитани в невидимите царства. Този душевен глад прави човека да се стреми нагоре и напред. Много хора гледат на теорията за прераждането с неодобрение и осъждане, защото те не мислят. Други са слушали странни разкази за ориенталски вярвания досежно него, така че когато се говори за прераждането те се обявяват против, понеже смятат, че то е езическо суеверие. Те са погрешно настроени срещу идеята и не си правят труд да я изследват. Има и такива които свързват прераждането или въплотяването с разкази, в които се говори за човешки духове, които са се връщали в животински тела, змии и тем подобни.
към текста >>

17. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя се грижи за материалите, които дава на всички същества и държи точна сметка за тях.
Излезте тогава за малко вън от стаята, каквато работа и да имате, оставете я! Постойте вън 10— 15— 20 минути, докато тази светлина мине. Чудно нещо, ще кажат, за всеки човек специален слънчев трансформатор. Та това е наредба на живата природа. Всичките й действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, които дава на всички същества и държи точна сметка за тях. Тя се интересува за онова, което е вложила във вас, затова вие трябва да възприемете изпратената ви светлина, и ако разбирате закона, ще я изпратите обратно до слънцето чрез трансформатора, който е у вас. В тяхната статистика е отбелязано точно колко пъти сте възприели тази специална слънчева светлина. Това е една от великите тайни на природата. Птиците по-добре от нас разбират този закон. Ред неразположения се дължат на това, че вие не възприемате тази светлина.
към текста >>

— Един свят на разумни и висши същества.
Това е една от великите тайни на природата. Птиците по-добре от нас разбират този закон. Ред неразположения се дължат на това, че вие не възприемате тази светлина. Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да почувстваме оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем. Какво представлява слънцето? — Един свят на разумни и висши същества. които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба. Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа. Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“. Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно!
към текста >>

Всяка сутрин ние сме призовани на това велико тържество, което хиляди същества очакват с трепет.
Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме съзнателно силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи. Велико нещо е да разберем мистичната страна на всекидневните изгреви. Каква мистерия е скрита в тях, каква неизказана хубост и необятна любов! Ние сме така осиромашели, ние сме изгубили толкова много, и ето, из недрата на Всемира се издига пламтящото Сърце, от което се излива животворящия елексир. Ние виждаме всяка сутрин, как Неговата десница се простира и заповядва на слънцето да грее на всички твари. Всяка сутрин ние сме призовани на това велико тържество, което хиляди същества очакват с трепет. Всяка сутрин Изток сияе в ослепителен блясък; розовите багри се преливат; небето добива своя Божествен цвят, сякаш в него е проектирана вълшебната музика на хиляди същества. Цялата природа тръпнеща чака огнената колесница. богато натоварена, за да вземе всяка твар своя дял. А ние, умните човеци? Ние стискаме ръце и се отказваме от тия блага, които утринните изгреви ни носят.
към текста >>

Всяка сутрин Изток сияе в ослепителен блясък; розовите багри се преливат; небето добива своя Божествен цвят, сякаш в него е проектирана вълшебната музика на хиляди същества.
Велико нещо е да разберем мистичната страна на всекидневните изгреви. Каква мистерия е скрита в тях, каква неизказана хубост и необятна любов! Ние сме така осиромашели, ние сме изгубили толкова много, и ето, из недрата на Всемира се издига пламтящото Сърце, от което се излива животворящия елексир. Ние виждаме всяка сутрин, как Неговата десница се простира и заповядва на слънцето да грее на всички твари. Всяка сутрин ние сме призовани на това велико тържество, което хиляди същества очакват с трепет. Всяка сутрин Изток сияе в ослепителен блясък; розовите багри се преливат; небето добива своя Божествен цвят, сякаш в него е проектирана вълшебната музика на хиляди същества. Цялата природа тръпнеща чака огнената колесница. богато натоварена, за да вземе всяка твар своя дял. А ние, умните човеци? Ние стискаме ръце и се отказваме от тия блага, които утринните изгреви ни носят. Кому е отнета тая възможност?
към текста >>

— тези милиони човешки същества, които охкат днес, притиснати в ледените прегръдки на, кризата, за която голям дял вина се падa на глупавата милитаристична и шовинистична политика не монарси и политици от всички страни, които участваха в кървавата вакханалия през 1913 — 1918 год.
Държат се хубави речи, излагат се различни становища, предлагат се различни планове и мерки, с цел да се разреши този от голямо значение за международния живот проблем. Четем ний с интерес за работата на конференцията, следим с трепет нейния ход и очакваме с надежда нейния край. Светът, преживял ужасите на европейската война, жадува да види най-после осъществен неговия блян за мир и благоденствие. Говоря за народните маси, защото има едно меншество, — милитаристи и шовинисти — които желаят войните. Говоря за болшинството от народните маси, за тези, които днес носят върху плещите си тежкото бреме от войните — репарации, потисничество, мизерия, безработица. — тези милиони човешки същества, които охкат днес, притиснати в ледените прегръдки на, кризата, за която голям дял вина се падa на глупавата милитаристична и шовинистична политика не монарси и политици от всички страни, които участваха в кървавата вакханалия през 1913 — 1918 год. Говоря за тези, които имат „щастието“ да ходят с изкуствени крака, да работят ;с изкуствени ръце, да гледат с изкуствени очи и пр. изобщо за тези, който за награда за тяхната заслуга като актьори в безумната драма на всеунищожението — войната — са окичени с разни изкуствени органи, заменящи естествените, който някой куршум, бомба, парче от шрапнел или нож са откъснали. Говоря за онези милиони майки, които въздишат по свидни рожби заровени нейде далеч в незнайни гробове. Говоря за милионите жени, останали вдовици да чезнат под черни кърпи и леят кървави сълзи по своите другари, загинали за „благото" на отечеството. Говоря за милионите деца, останали без бащи, без здрава опора в живота, които със своите страдания изкупват безумието на „велики" държавници.
към текста >>

Ние сме активни през това време в невидимите царства, но ние не сме съзнателни за това до тогава, докато не сме построили душевното си тяло от двата по-висши етера, което ни прави способни да пътуваме съзнателно в по-високите светове — иначе ние не носим никакъв спомен за нашата активност.
Закона на прераждането, когато се разбере, е тъй прост, както е оня на деня и нощта и е съвсем подобен нему. През деня ние сме съзнателно активни, започвайки често пъти роботи, които не можем да свършим до следния ден. Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не чувстваме ефектите до следущия ден. Същото се случва и от един живот до друг. Ние преминаваме онова, което наричаме сън през нощта. Ние сме активни през това време в невидимите царства, но ние не сме съзнателни за това до тогава, докато не сме построили душевното си тяло от двата по-висши етера, което ни прави способни да пътуваме съзнателно в по-високите светове — иначе ние не носим никакъв спомен за нашата активност. Ние ме се страхуваме, когато отиваме да спим, че не ще се събудим на сутринта, и ние заспиваме, мислейки за нашите работи и интереси. Така е и при смъртта и прераждането. Тези състояния трябва да се разглеждат като тъй естествени, както и годишната смяна ма сезоните. Растенията, дърветата очевидно умират и се раждат пак през новата пролет. Ако някой ни каже: „Пролетта тази година не ще дойде”, ние не бихме му повярвали.
към текста >>

— След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него.
А сега хората решаваме въпроса с външната женитба и раждане. При това раждане бащата и майката са винаги на едно място. Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас. И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполитат ни страдания. Когато в човека се роди „аза", той не живее само своя личен живот и не търси само своето лично щастие. — След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. „Аза" е това чрез което човек съзнава че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „аз", Бог, вътрешна същина и пр. „Аза". който се ражда в човека, ще обнови света, — тази светлина, която ще излезе от „аза", ще подигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „аза", който се развива и работи в нея: душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „аза“. В раждането на „аза" и душата и духът вземат еднакво участие.
към текста >>

18. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори?
Окултизмът е наука за това, което е скрито за обикновения, повърхностен поглед и затова той започва от там, където съвременната официална наука свършва. В същност, в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава. Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях. Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал.
към текста >>

И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си.
Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи.
към текста >>

У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие.
Страдания и сълзи, нещастия и вопли душат днешния човек. Где е изхода? Аз го намирам в прераждането на човешката душа и от там към лична и обществена обнова. Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко.
към текста >>

Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други.
Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея. А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на мислите, желанията и постъпките му. Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си.
към текста >>

Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт.
Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение.
към текста >>

И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него.
Над нас има една много по-напреднала човешка раса. И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С. Калименов ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове.
А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще. Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека. Новият човек, чийто мироглед е формиран в новото училище. е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух, частица от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя. Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята! С. Калименов ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове. Тези сайтове са недостъпни за по-голямата част от хората поради това, че техните по-висши чувства не са още пробудени, обаче те могат да бъдат наблюдавани също така, както сега наблюдаваме физическия свят, когато тия чувства се развият. По-голямата част от хората са в едно такова положение спрямо свръхфизическите светове, в каквото се намира един сляпороден по отношение на физическия свят: макар че светлината и различните цветове го заобикалят отвред, той е неспособен да ги види. За него те са несъществуващи и непонятни, просто защото нему липсва чувството, с помощта на което да ги схване. Предметите той може да чувства: те изглеждат реални, но светлината и цветовете са вън от неговия кръгозор. Същото нещо е и с болшинството от хората.
към текста >>

И докато мнозина правят грешката да отричат съществуването на тия невидими светове, има също така мнозина други, които отиват до противопосочната крайност, като вярвайки в реалност а на тия светове, те същевременно мислят, че ако един човек е ясновидец, то всички неща му са вече открити; че когато може някой да „вижда“, той вече отведнъж „знае всичко“ относно невидимите светове.
Но факта, че слепият не вижда светлина и цветове, не е доказателство против тяхното съществуване. Нито пък онова. че мнозина не могат да видят висшите светове, доказва, че никой не може да ги види. Ако слепецът придобие своето зрение, той ще почне да вижда светлина и цветове. И ако висшите чувства на слепия за тия свръхфизически светове се пробудят чрез съответните методи, те също така ще станат способни да видят световете, които са скрити сега от тях. И докато мнозина правят грешката да отричат съществуването на тия невидими светове, има също така мнозина други, които отиват до противопосочната крайност, като вярвайки в реалност а на тия светове, те същевременно мислят, че ако един човек е ясновидец, то всички неща му са вече открити; че когато може някой да „вижда“, той вече отведнъж „знае всичко“ относно невидимите светове. Това с една голяма грешка. Ний лесно признаваме несъстоятелността на едно подобно твърдение по отношение всекидневния живот. Ний не мислим, че един сляпороден, който с придобил своето зрение, веднага след това „знае всичко“ относно физическия свят. Нещо повече, ний знаем, че и тези от нас. които са имали възможности да наблюдават нещата около себе си в продължение на целия си живот, са пак далеч от да имат пълно знание за тия неща.
към текста >>

Това е също причината за различаващите се описания на невидимите светове, нещо, което повърхностно мислещите считат за аргумент против съществуването на висши светове.
Ний знаем че са нужни сериозни проучвания и дългогодишна практика, за да можем да изучим една такава безкрайно малка част от тия неща, която ни е необходима за всекидневния живот: и. превръщайки тази истина според херметичното превило „както горе, тъй и долу“, ний намираме, че същото се отнася и до висшите светове. Същевременно, вярно е, че има много по-резултатни средства за добиване знание в тия по-високи светове, отколкото в света на нашата груба материя, но те не са тъй всемощни, сами по себе си, че да направят ненужни сериозните и търпеливи проучвания или да премахнат възможността за грешки при наблюденията. В същност, всички свидетелства на признати и способни изследователи доказват , че в тия области са нужни много по-големи грижи и старателност, отколкото тук на земята. Ясновидците трябва предварително да се обучат добре в съответната материя преди техните наблюдения да имат някаква реална стойност; и колкото по-способни стават те, толкова по-скромни и въздържани трябва да бъдат когато говорят за това, което виждат; и толкова по снизходителни трябва до бъдат те към схващанията на другите, знаейки колко много има да се учи и разбирайки колко малко отделния изследовател може да схване от всичките подробности имащи връзка с неговите изследвания. Това е също причината за различаващите се описания на невидимите светове, нещо, което повърхностно мислещите считат за аргумент против съществуването на висши светове. Те намират, че ако невидимия свят наистина съществува, неговите изследователи трябва да дават съвършено еднакви описания. Ако направим едно сравнение с обикновения живот, фалшивостта на това схващане ще стане очевидна. Да предположим, че редакцията на един вестник изпраща двадесет души репортьори а един град със заповед „да го опишат“. Репортьорите са, или би трябвало да бъдат обучени, изкусни наблюдатели. Тяхната задача е да видят всичко и да дадат най-доброто описание, което може да се получи.
към текста >>

Същото нещо е вярно и по отношение описанията на изследователите на невидимите светове.
Докато в едни от тях имаме само общи повърхностни описания, то други могат да стоят много по-високо по качествата и проницателността в описанието. Факта, че тия описания се различават, доказва ли че тоя град не съществува? Съвсем не! Лесно обяснимо е, че това става защото всеки един е наблюдавал града от своя собствена гледна точка и вместо да казваме, че те си противоречат, по-добре ще бъде да прегледаме всички тези описания, за добием едно по-пълно и точно описание и разбиране на града, отколкото да прочетем само едно, а другите да захвърлим в коша. Всеки рапорт ще подкрепя и допълня другите. Същото нещо е вярно и по отношение описанията на изследователите на невидимите светове. Всеки си има свой собствен начин на гледане нещата и може да опише само това, което вижда от своята собствена гледна точка. Това, което той дава, може да се различава от даденото от другите, и все пак, всеки е еднакво прав от неговата гледна точка. Понякога се задава въпроса: защо да изследваме тия светове? Не е ли по-добре да се придържаме само към един свят в дадено време; да бъдем доволни от настоящето, с уроците. които можем да научим от физическия свят, и ако има невидими светове, защо да не чакаме докато отидем в тях, та тогава да ги изследваме?
към текста >>

В оправянето на обществото вземат участие по-висши разумни същества.
Сега хората искат да разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите - мъчнотиите и противоречията никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички. Сегашните хора искат да оправят обществения строй. Желанието е хубаво, но това не е само наша задача. В оправянето на обществото вземат участие по-висши разумни същества. Защото и разбъркването на обществения живот не е само наше дело, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел. Слънцето се занимава с оправянето на Земята, а нашата задача е съвсем дребна - да изправим нашия живот, да разрешим противоречията и мъчнотиите в нашия личен живот. Но за да разрешим противоречията, трябва да мислим, а мислят само умните. Само умният човек може да разрешава противоречията, които съществуват в живота; защото противоречията са вътре в нас - те съществуват в нашия ум, нашето сърце и в нашата воля. Но според науката, която ние, посветените знаем, противоречията се намират специфично в човешката воля.
към текста >>

Защото и разбъркването на обществения живот не е само наше дело, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел.
За глупавите - мъчнотиите и противоречията никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички. Сегашните хора искат да оправят обществения строй. Желанието е хубаво, но това не е само наша задача. В оправянето на обществото вземат участие по-висши разумни същества. Защото и разбъркването на обществения живот не е само наше дело, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел. Слънцето се занимава с оправянето на Земята, а нашата задача е съвсем дребна - да изправим нашия живот, да разрешим противоречията и мъчнотиите в нашия личен живот. Но за да разрешим противоречията, трябва да мислим, а мислят само умните. Само умният човек може да разрешава противоречията, които съществуват в живота; защото противоречията са вътре в нас - те съществуват в нашия ум, нашето сърце и в нашата воля. Но според науката, която ние, посветените знаем, противоречията се намират специфично в човешката воля. Защото у човека е всадено в неговата воля.
към текста >>

И когато човек заспи, напредналите същества, ръководителите на човешкото развитие, изглаждат противоречията в неговото съзнание, трансформират енергиите, за да се използват в творческия процес на живота.
Приспиването е един процес за намаляване на страданията, които човешката душа изпитва; то е един метод да се премахнат всички образи, които спъват ума на човека. Понеже ужасно нещо е човек да гледа само престъпления пред себе си. За да прогресира, човек трябва да вложи нещо хубаво в душата си. Нови образи трябва да вложи в ума си. В злото човек не може да прогресира, злото е процес на приспиване, а при него човек няма да мине повече от 45 години, без да заспи. И когато човек заспи, напредналите същества, ръководителите на човешкото развитие, изглаждат противоречията в неговото съзнание, трансформират енергиите, за да се използват в творческия процес на живота. Умният човек, който разбира нещата, вижда, че всичко работи за добро. Анормалностите се раждат от неразбирането на следния велик закон: От всяко нещо трябва да възприемем толкова, колкото ни е необходимо в даден момент. И всички престъпления седят в това, когато човек взема повече, отколкото му трябва. И като не разбират пътищата и законите на живота, като наблюдават престъпленията в нашата епоха, мислят, че светът днес е по-лош, отколкото в миналото. Но това е само привидно така.
към текста >>

В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества.
Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората. И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те. Дърветата са отлични химици.
към текста >>

Всички същества са свързани като едно цяло.
Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората. И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те. Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години.
към текста >>

А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание.
Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си. Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди. Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината. А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание. Аз не съм за страданията, но като живеят така, страданията ще дойдат. Сега вече светът е минал първата фаза на живота, влязъл е във втората фаза на разумните хора. В тази фаза девизът е: Всичко работи за добро. Вярвайте и вие, че всичко работи за добро и работете по същия начин. Никога не допущайте една отрицателна мисъл да вземе връх.
към текста >>

Г-н доктора, обаче, забравя, че по физиологическото си устройство, човек се приближава повече към плодоядните и употребяващи растителна храна същества, отколкото към месоядните и употребяващи смесена храна същества.
А ще имаме плод когато не изсичаме корените на дървото, а полагаме грижи за неговото добро състояние. Когато между нас зацари Любовта и Истината, ние ще дадем свобода един на друг и така с по-голям успех ще вървим към целта, която сме си начертали и ще дадем по-доброкачествен плод отколкото ако се отклоним и тръгнем като някое своенравно дете без насока и направление. Един е нашия идеал: чрез есперанто да работим за Любовта между хората и побратимяването на народите. F. Отзиви Д-р Ив. Златев в медико-биологическото списание „Човекът“, като разглежда въпроса за храненето на човека се спира върху физиологическото устройство на човешкия организъм и намира, че човек трябва да се храни със смесена храна, като препоръча да се предпочита месната храна пред растителната и плодова. Г-н доктора, обаче, забравя, че по физиологическото си устройство, човек се приближава повече към плодоядните и употребяващи растителна храна същества, отколкото към месоядните и употребяващи смесена храна същества. С каквото се храни човек, това е и той. Както мисли, така и действа. Знае се, че при плодовия и зеленчуков режим човек подготвя почва за чисти мисли, благородни постъпки и подвиг към високите идеали, на където го зове истинския живот и каквато именно неговата задача като час на цялото. Същия д-р твърди, че растителната храна е по мъчно смилаема и за нея са необходими силни храносмилателни органи, каквито рядко се срещат в човека, а знаем от опитност и наблюдение, че от разстройство в стомаха, от язва, апандисит и др. стомашни болести страдат предимно месоядците.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората не знаят, че се намират постоянно под това тройствено въздействие на планетите и че безсъзнателно общуват по такъв начин с съществата, които ги населяват.
Какви възможности за закрепяваме на своята физическа и нервна система, на своето здраве, младост и дълголетие, произлизащи от съзнателното използване на слънчевата енергия, пропускат хората поради небрежността на лекомисленото полузнание! Безконечните възможности да развият, чрез употребата на тази същата енергия, своите творчески психически и духовни способности, се пропускат от хората само затова, защото безразличното и безсъзнателното им отношение към неизчерпаемото огнище на жизнена сила ограничава тяхното съзнание и ги заставя да се задоволяват с трохи ... Непрекъсната е обмяната на енергиите между Земята и нейните братя — планетите. Както между хората, обединени в група от един стремеж към обща цел, възниква общност на интересите и жива интелектуално психическа обмяна, така е и с планетите на една система, обединени от една причина и цел — животодаващото огнище на Слънцето. Земята е приемател по отношение на планетите — отправители на енергия и самата тя е, от своя страна, отправителка на такава. От нашите братя - планети непрестанно се изливат върху ни потоци от интелектуални-психо-физичсски енергии, украсяващи със своите тоналности хармониращите с тях елементи на Земята. Хората не знаят, че се намират постоянно под това тройствено въздействие на планетите и че безсъзнателно общуват по такъв начин с съществата, които ги населяват. Безчислени радиотелеграми непрестанно пресичат междупланетното пространство и често внезапно явилата се в главата на човека мисъл се явява като резултат на някакъв мислителен процес на Марс или Юпитер. Световните мостове, съединяващи планетите помежду им, са винаги по местата си, но трябва да ги осъзнаем, за да ги използваме, а да ги осъзнаем, значи да превърнем в мисли, чувства и воля това, което идва чрез ... (Следва) Н. Р. Из сп. „Окултизм и Йога" Словото на Учителя Духовните причини на болестите Сега ще говоря върху произхода и причините на всички болести, които съществуват в света. Зад всяка болест, каквато и да е тя, стои една духовна причина.
към текста >>

Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята.
И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек. Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите. Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята. Ще кажете: Какво можем да мислим върху любовта на растенията? Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „ Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж.
към текста >>

Природата непрестанно твори, а хората и всички същества в Космоса са само изразители, носители на това творчество.
Първо от общото развитие на космичния живот, и второ — от развитието на човешкото съзнание. И тази част от хората, които са издигнали съзнанието си на онова ниво, на което се проявяват съзнателните творчески сили в даден момент, застават начело на епохата и стават изразители на новото, което се внася в живота. Защото, от гледището на окултната наука, природата в своята целокупност е жива, съзнателна и разумна, и взема пряко участие в развитието и съдбата на човечеството. Тя постоянно внася новото в живота. И когато говорим за творческия принцип в развитието, подразбираме един атрибут присъщ на природата. Природата непрестанно твори, а хората и всички същества в Космоса са само изразители, носители на това творчество. И в процеса на това творчество непрестанно се внася новото в живота, под формата на импулси, които се проявяват в две направления. Първо, чрез съзнанието на съществата, което упражнява своето влияние, както върху физиологическите процеси, така и върху обществените отношения. И второ, чрез промяната на външните космични условия, които са видими и невидими. Невидимите условия се състоят в известна смяна на космичните течения, които са кръвта на природата и които след време произвеждат своя механически еквивалент — промяна на външните условия. Така че физическата промяна е едно последствие, един резултат на вътрешната промяна в съотношението на силите.
към текста >>

Първо, чрез съзнанието на съществата, което упражнява своето влияние, както върху физиологическите процеси, така и върху обществените отношения.
Защото, от гледището на окултната наука, природата в своята целокупност е жива, съзнателна и разумна, и взема пряко участие в развитието и съдбата на човечеството. Тя постоянно внася новото в живота. И когато говорим за творческия принцип в развитието, подразбираме един атрибут присъщ на природата. Природата непрестанно твори, а хората и всички същества в Космоса са само изразители, носители на това творчество. И в процеса на това творчество непрестанно се внася новото в живота, под формата на импулси, които се проявяват в две направления. Първо, чрез съзнанието на съществата, което упражнява своето влияние, както върху физиологическите процеси, така и върху обществените отношения. И второ, чрез промяната на външните космични условия, които са видими и невидими. Невидимите условия се състоят в известна смяна на космичните течения, които са кръвта на природата и които след време произвеждат своя механически еквивалент — промяна на външните условия. Така че физическата промяна е едно последствие, един резултат на вътрешната промяна в съотношението на силите. Външните промени някой път са резки, но обикновено са медлени. Новото, което природата внася в живота, което се проявява чрез съзнанието на хората, се явява в формата на нови мисли, идеи и стремежи, които понякога са ясни и определени, а понякога се явяват като смътни и неопределени копнежи по нещо незнайно, едва доловимо, което постепенно става все по-ясно и по-оформено, докато стане, плът и кръв на хората и се въплътява в нови обществени отношения.
към текста >>

Невидимите условия се състоят в известна смяна на космичните течения, които са кръвта на природата и които след време произвеждат своя механически еквивалент — промяна на външните условия.
И когато говорим за творческия принцип в развитието, подразбираме един атрибут присъщ на природата. Природата непрестанно твори, а хората и всички същества в Космоса са само изразители, носители на това творчество. И в процеса на това творчество непрестанно се внася новото в живота, под формата на импулси, които се проявяват в две направления. Първо, чрез съзнанието на съществата, което упражнява своето влияние, както върху физиологическите процеси, така и върху обществените отношения. И второ, чрез промяната на външните космични условия, които са видими и невидими. Невидимите условия се състоят в известна смяна на космичните течения, които са кръвта на природата и които след време произвеждат своя механически еквивалент — промяна на външните условия. Така че физическата промяна е едно последствие, един резултат на вътрешната промяна в съотношението на силите. Външните промени някой път са резки, но обикновено са медлени. Новото, което природата внася в живота, което се проявява чрез съзнанието на хората, се явява в формата на нови мисли, идеи и стремежи, които понякога са ясни и определени, а понякога се явяват като смътни и неопределени копнежи по нещо незнайно, едва доловимо, което постепенно става все по-ясно и по-оформено, докато стане, плът и кръв на хората и се въплътява в нови обществени отношения. Сега човечеството се намира пред прага на такава една нова епоха, която не изниква като гъба из земята, а е резултат от засилването на онези живи сили в човешкото съзнание, които създават новите стремежи, идеи и чувства и които сили пък от своя страна са резултат от биологическото развитие на Космоса и човечеството. И всичко, което не може да премине към новите форми на живот, които се създават, влиза в процеса на деградирането, на израждането.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях.
Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие. Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него.
към текста >>

На Слънцето живеят същества, които имат един отличен ред и порядък.
Защото, за да кажете истината пред един човек, трябва да го обичате, понеже както себе си не обичаме да лъжем, така и този, когото обичаме, няма да лъжем. Само това чувство ако бяха спазвали хората, ще се създаде друг ред в света. Сега се казва, че целият свят в грях лежи. Това е заблуждение. То се отнася само за нашата земя. На Слънцето живеят същества, които имат един отличен ред и порядък. И тези същества са толкова умни, че са образували светлината и пращат тази енергия, с която осветляват земята. А съвременните учени казват, че на Слънцето няма хора. Има хора на Слънцето, но не такива като на земята. Техният организъм е стигнал такава степен на организация, че всяка частица от него е под контрола на разумната воля, и мозъците им имат такива силни вибрации, че при 25 милиона градуса си живеят спокойно. Даже и при 45 милиона градуса не им става нищо, защото те са господари на топлината, която за тях е една среда, каквато за нас въздухът.
към текста >>

И тези същества са толкова умни, че са образували светлината и пращат тази енергия, с която осветляват земята.
Само това чувство ако бяха спазвали хората, ще се създаде друг ред в света. Сега се казва, че целият свят в грях лежи. Това е заблуждение. То се отнася само за нашата земя. На Слънцето живеят същества, които имат един отличен ред и порядък. И тези същества са толкова умни, че са образували светлината и пращат тази енергия, с която осветляват земята. А съвременните учени казват, че на Слънцето няма хора. Има хора на Слънцето, но не такива като на земята. Техният организъм е стигнал такава степен на организация, че всяка частица от него е под контрола на разумната воля, и мозъците им имат такива силни вибрации, че при 25 милиона градуса си живеят спокойно. Даже и при 45 милиона градуса не им става нищо, защото те са господари на топлината, която за тях е една среда, каквато за нас въздухът. За тях е едно удоволствие да се намират при такава температура.
към текста >>

Тя поддържа, че целият Космос, който е комплекс от живи и разумни същества, обединени с една вътрешна връзка, в едно цяло, е взел участие при създаването на човека.
Но първата клетка откъде е дошла? Казват някои, че се е самозародила. Но това е само едно предположение, а предположението не е наука. В истинската наука всяко нещо се опитва и проверява. И в окултната наука има ред данни и факти, по които можем да съдим за произхода на човека и неговата интелигентност. Тя поддържа, че целият Космос, който е комплекс от живи и разумни същества, обединени с една вътрешна връзка, в едно цяло, е взел участие при създаването на човека. Но това е една обширна тема, за която е необходимо много време и развит ум, за да се третира. А това, което е важно за нас сега, то е, че и сега можем да влезем във връзка и общение с тези или този, които са ни създали. И ако направим тази връзка, ще получим необходимата светлина, за да можем да оправим живота си. Бог постоянно поправя света, но хората, със своето невежество го развалят. В това седи злото в света.
към текста >>

Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо.
А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек. Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва. А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми. За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди. За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години. Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни. То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще.
към текста >>

Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа.
И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт.
към текста >>

Оуен - 5 Окултизъм и Йога, 1 ва част - 22 Окултизъм и Йога, 2-ра част - 28 Окултизъм и Йога, 3 та част - 28 Целта на образованието според Спиноза - 8 Защо и как да познаваме Бога, от д-р Стоицев - 5 Окултизъм, Граблашев - 8 Девор, символична драма,от Веселин Петрушев - 8 Елена Петровиа Блаватска, биография - 20 Родословието нa човека, от Ана Безант - 20 Невидимите помагачи, от Ч. У.
Ледбитер - 20 Учението за кармата,— Закона за причинността от Е. П. - 6 Прераждане, от Софроний Ников - 15 Човек и Бог, от Пламен - 10 Безсмъртието на човека, от Сър Оливър Лодж, професор по физика. - 30 Възпитанието на детето, според окултната философия на розенкройцерите, от Макс Хайндел. - 10 Наука за дишането, от Аледон - 15 Що е окултизъм, от С. Калименов - 6 Основният закон на здравето, Е. Г. Оуен - 5 Окултизъм и Йога, 1 ва част - 22 Окултизъм и Йога, 2-ра част - 28 Окултизъм и Йога, 3 та част - 28 Целта на образованието според Спиноза - 8 Защо и как да познаваме Бога, от д-р Стоицев - 5 Окултизъм, Граблашев - 8 Девор, символична драма,от Веселин Петрушев - 8 Елена Петровиа Блаватска, биография - 20 Родословието нa човека, от Ана Безант - 20 Невидимите помагачи, от Ч. У. Ледбитер - 20 Практически окултизъм, от Д-р Лумис - 25 Философията на живота или тайните на Христовото учение. според розенкройцерите, от В. Граблашев - 35 Човек — творец на съдбата си, от Д-р Р. Браун - 20 В царството на живата природа. - 15 Где е истината?
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Словото на Учителя Пътят на новия живот (продължение от брой 105) Съществата от всички планети и системи взаимно си влияят.
След като знаеш, че това което правиш, действително заслужава жертви, тогава концентрирай всичките си усилия и не щади ни време, ни сили, ни средства, защото това. което ще излезе изпод твоите ръце, само ще проговори; то ще бъде най-добрата препоръка за теб. То е като огледало, в което ти пръв ще се огледаш й там ще видиш какъв си ти „сега“ в действителност. Човек не е.това, което предполага че, а това, което може и което прави днес. Г. С. Г. Словото на Учителя Пътят на новия живот (продължение от брой 105) Съществата от всички планети и системи взаимно си влияят. Но хората от другите планети и системи не са организирани като хората на земята. Хората на Юпитер са другояче организирани, хората, които живеят на Марс, Венера и пр. са другояче организирани. Най-висшите типове от човешката раса са на Слънцето. А земята се намира на най-ниското положение, тя се намира в най-гъстата материя и следователно хората на земята са най- оплетени в материята.
към текста >>

Та казвам, че влиянието на всяка звезда се определя от степента на развитието на съществата, които живеят на нея.
Най-висшите типове от човешката раса са на Слънцето. А земята се намира на най-ниското положение, тя се намира в най-гъстата материя и следователно хората на земята са най- оплетени в материята. Ще кажете - всичко това, което говориш, вярно ли е? - Съществува едно философско положение, според което не можем да твърдим, или да отричаме неща, които не съществуват. Ако нещата не съществуват, те не могат нито да се твърдят нито да се отричат. Та казвам, че влиянието на всяка звезда се определя от степента на развитието на съществата, които живеят на нея. Така юпитеровите типове имат нещо много благородно и възвишено в себе си. И сега настава една епоха, когато Юпитер започва да има по-голямо влияние върху земята и хората ще станат по-благородни и по-справедливи. А досега човечеството се е развивало главно под влиянието на Марс, който е свързан с желязото и механичната енергия, затова и съвременната култура, както и предшестващите я, са все култури на желязото, където хората постоянно се бият и воюват. Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата на влияние на Марс и дохождат повече под влиянието на Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив, справедлив и развива вече Божественото съзнание у човека. Следователно, хората, които живеят на Юпитер, не са тъй дребнави като хората на земята.
към текста >>

Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и слънца са различно организирани - според космичните условия на тези небесни тела.
И сега настава една епоха, когато Юпитер започва да има по-голямо влияние върху земята и хората ще станат по-благородни и по-справедливи. А досега човечеството се е развивало главно под влиянието на Марс, който е свързан с желязото и механичната енергия, затова и съвременната култура, както и предшестващите я, са все култури на желязото, където хората постоянно се бият и воюват. Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата на влияние на Марс и дохождат повече под влиянието на Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив, справедлив и развива вече Божественото съзнание у човека. Следователно, хората, които живеят на Юпитер, не са тъй дребнави като хората на земята. Сега астрономите може да говорят, че на Юпитер и другите планети и Слънцето няма живот, защото или са изстинали или са още много горещи, но няма условия за живот на тях. Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и слънца са различно организирани - според космичните условия на тези небесни тела. Сегашните хора мислят, че животът може да съществува само при тези условия и в тази форма, каквито ги намираме на земята. Но според изследванията на окултната наука, човек е живял едно време и върху земята при една температура от няколко хиляди градуса, но разбира се, че при друга организация, а не със сегашната. При сегашната наша организация, човек има 37 градуса нормална температура и като се повиши температурата до 41-42 градуса той заминава вече за другия свят. Питам тогава: Един човек, който не може да издържи една температура от 42 градуса, каква сила има той и къде се крие причината затова? - Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура.
към текста >>

Да задоволяваш нуждите на всички същества и на всички хора - това е една велика философия.
Когато бъдем верни на Този Бог, Който ни се разкрива в нашия живот, ние ще можем да примирим и разрешим всички противоречия и спорове. Когато хората в една страна се намират в бедствие, може да им помогне само онзи, който има живата вяра в Бога. Ако той може да им помогне, той е най-нужният човек. Онзи човек, който урежда положението на всички хора, той е нужният човек, а не онзи, който урежда своите работи и работите на своите домашни. Не да ги направи всички богати, но задоволява техните съществени нужди в даден случай. Да задоволяваш нуждите на всички същества и на всички хора - това е една велика философия. И този въпрос не може да се разреши с един замах. Това е един вътрешен процес. И за да се разрешат всички въпроси, които смущават съвременните хора, трябва да се реши въпросът за човешкото тяло. Човек, за да може да живее разумен живот на земята, трябва преди всичко да има едно добре организирано тяло, в което силите да могат да функционират правилно. Само тогаз няма да има място за негативните състояния в живота и животът ни ще се осмисли.
към текста >>

А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли мисли и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата.
Дръжте винаги тялото си в изправност и не разрушавайте вашите капилярни съдове. Дръжте мозъчната и симпатичната нервна система в изправност, защото симпатичната система е свързана с чувствата и сърцето, а главно-мозъчната система е свързана с вашата мисъл. И всички отрицателни мисли разрушават вашата мозъчна система. Всички горчиви и нисши чувства разрушават симпатичната система. Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните мисли и чувства, които разрушават човешкия организъм. А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли мисли и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата. Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. Макс Хайндел (5) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 106) Всяко нещо, което става във физическия свят, се отразява във всички други царства на природата и, както видяхме, изгражда една подобна форма и в астралния свят. Когато ние даваме вярно описание за една случка, с това ний изграждаме една нова форма в астралния свят, напълно еднаква с първата астрална форма на случката. Тия две форми се взаимно подкрепят и засилват. Ако обаче ние дадем една невярна представа за един факт, явява се една различна и противодействаща форма на първата или истинската.
към текста >>

Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока.
Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока. Астралният свят, с неговите безчислени обитатели, прониква физическия свят както силовите линии проникват водата, — невидим, но всепроникващ и мощен, защото е причина на всичко, което става на физическия свят. Хиромантия ЛИНИЯ НА ЖИВОТА Човешката воля, макар че в много случаи е безсилна против съдбата, все пак, много може де измени и отстрани. Има неща, за които може да се каже, че са абсолютно неизбежни в живота ни, но, също така, има и много неща, които с усилията на едно пробудено и бдящо всеки момент съзнание, ние можем прекрасно да избегнем. Нашата съдба е лично наше дело — дело на нашето минало. С постъпките си, с живота си в миналите си съществувания ний сме създали причините, които обуславят днес нашето настояще.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета.
Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени.
към текста >>

Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация.
А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите? Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително.
към текста >>

Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде.
Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите? Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително. Също и нашите мерки имат само една условна стойност, само за земята. Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни.
към текста >>

Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието.
Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето.
към текста >>

И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение.
Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими. Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека. Вследствие на това и изводите и заключенията им са повърхностни и често пъти неверни. Запример, българите гледат винаги отрицателно на нещата. Едва тук-там има някой, който мисли положително.
към текста >>

Така ще дойдете постепенно до положението да водите истински разговор с Духа си, с вътрешната същност или — с невидимите ръководители.
Никаква гордост, нито мисъл: „Аз съм нещо повече от другите.“ Тия неща пречат и осуетяват истинските резултати. Когато един човек реши сериозно да работи, нему се дават помощници, ръководители в невидимия свят. Над нашите стъпки, над нашите усилия винаги се бди отгоре, и винаги, при всеки наш зов, има кой да ни упъти, стига нашия вътрешен слух да бъде буден. Следователно, ако правите усилия, истинското ръководство ще го имате, — едничкото условие в случая ще бъде — да се вслушвате внимателно в неговия глас, който ще говори вътре във вас, в душата ви. По всеки важен въпрос запитвайте и — вслушайте се — веднага ще чуете отговора, — тих, но все пак достатъчно ясен, в себе си. Така ще дойдете постепенно до положението да водите истински разговор с Духа си, с вътрешната същност или — с невидимите ръководители. Те ще ви казват винаги — ако се вслушвате — кое е добро и кое не — и какво да правите и ще направляват всичките ви стъпки. Това е най-важната, вътрешната работа, първото необходимо условие за духовно развитие. Но, освен нея, и паралелно с нея, добре ще бъде да проучите окултната литература, доколкото я имаме в България и специално да навлезете постепенно в онази жива и практическа наука за живота, която се съдържа в беседите на Учителя. Четете беседите — там е сърцевината на онова знание, което ни е нужно за живота. Този път — пътя на духовното развитие, — е истинския път, по който трябва да вървим.
към текста >>

24. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа.
Въпрос е дали са ходили. Те може да са ходили, но само като екскурзианти, а един екскурзиант може ли да види всички неща? Ако дойде някой и посети само българските затвори, каква представа ще има за България? Ако посети пък българските църкви и училища, друга представа ще има той. За да бъде разбран животът, той трябва да бъде разгледан в неговата целокупност. Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа. Това Царство на Христа трябва да се реализира и тук на Земята. Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство. Казват, че в това царство трябва да се обичаме. Но Любовта има две очи. Какво ще прави с тези две очи.
към текста >>

(следва) Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Първото небе (продължение от брой 113) Тук има един клас същества, които водят особено красив живот това са децата.
Това са пак данни на статистиката. Това, защо е така, е един дълбок философски въпрос, който изисква подходяща среда и условия, за да се разглежда. Но казвам: не е ли по-добре на земята да има 100 милиона хора и да живеят в мир, разбирателство и братство или да имаме милиарди хора, които постоянно враждуват помежду си? По-добре е, по-малко хора да идват, но да няма сегашните страдания. По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. (следва) Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Първото небе (продължение от брой 113) Тук има един клас същества, които водят особено красив живот това са децата. Ако само бихме могли да ги видим, ний бихме престанали да скърбим. Когато едно дете умре преди раждането но астралното тяло, което става към четиринадесетата година, то не може да отиде по-нагоре от първото небе, защото то не е отговорно за своите постъпки, също както нероденото дете не е отговорно за страданията, които причинява на майката със своите движения в утробата й. Следователно, детето не минава през процеса не живота в чистилището. Това, което не е събудено, не може да умре. Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот.
към текста >>

Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот.
И все пак, тяхното възпитание не е изоставено. Децата биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта. В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение. Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе. И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия. Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота. Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее.
към текста >>

25. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен!
Интензивността, с която ние сме заети психически с един човек. определя нашата близост с него. Дори неговото тяло да е далече, това няма никакво значение. Който дълго време е бил свързан с една по-низша от своята натура, не може веднага след раздялата да прекъсне вълните на духовното общение, които по навик достигат до него от тоя източник. Той трябва да забрави; не да си спомня с омраза, а съвсем да не си спомня. Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен! Много висши духове страдат под гнета на паразитни мисли, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди. Разбира се, никой не може да бъде постоянно сам. Който, обаче, е достатъчно силен да скъса низшите връзки, открива с това пътя на висшите. Един извор на младост: младост на тялото и младост на духа — е способността моментално да направиш положителен целия си мислителен апарат, щом забележиш наблизко низки, груби мисли; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш пасивно т. е. възприемливо!
към текста >>

Ще го вземем от тези народи, от тези същества, които стоят над нас, тези, които ни ръководят в нашето развитие.
И всички страдания в света произтичат от неразбирането на Любовта. Но в сегашния стадий на развитие, човечеството е по-готово да разбере Любовта и живота. И възпитанието трябва да се води в тази посока - да се разбира закона на Любовта. Има един закон, който сега действа в света и той по един или друг начин трябва да се изясни, за да могат народите да се ползват от него. Питам тогава: от къде ще дойде това възпитание? Ще го вземем от тези народи, от тези същества, които стоят над нас, тези, които ни ръководят в нашето развитие. Хората трябва да се изпратят в техните университети, за да се научат на техните педагогически правила, как да възпитават. Сега религиозните хора казват, че човек трябва да се ръководи от духа, душата, а учените казват, че трябва да се ръководи от ума. Всички тези неща са верни и правилни, но те са много неопределени. А Любовта е една определена величина в своето проявление, при сегашните условия. И единственото нещо, което спъва съвременните народи, семейства и индивиди е, че неразбират и не подтикват Любовта.
към текста >>

26. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото ние, хората, живеем в един свят, в който сме заобиколени с милиони същества, които не виждаме.
Разколебае ли се, изгуби ли присъствието на духа си, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. Освен това, човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния, от чуждите. Много навици и състояния, които преживявате, не са ваши. Вие правите много неща под диктовка, не знаете защо ги правите: правите ги под чужди натиск. Затова човек трябва да има будно съзнание, за да знае в даден момент той ли е, който извършва нещо или друг чрез него. Защото ние, хората, живеем в един свят, в който сме заобиколени с милиони същества, които не виждаме. Някой от тия същества ни са приятели и работят за нашето добро, а други ни са неприятели и искат чрез нас да постигнат свои егоистични цели. От това гледище, при днешния стадий на развитие, човек никога не е свободен нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките, а е винаги под влиянието или на едните или на другите. От това гледище хората не са фактори нито на престъпленията, нито на добродетелите. И за да се избави от последствията на престъпленията, човек трябва да се свърже с онези същества. които са негови приятели, които работят за неговото повдигане, за неговото освобождение и пробуждане.
към текста >>

Някой от тия същества ни са приятели и работят за нашето добро, а други ни са неприятели и искат чрез нас да постигнат свои егоистични цели.
Освен това, човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния, от чуждите. Много навици и състояния, които преживявате, не са ваши. Вие правите много неща под диктовка, не знаете защо ги правите: правите ги под чужди натиск. Затова човек трябва да има будно съзнание, за да знае в даден момент той ли е, който извършва нещо или друг чрез него. Защото ние, хората, живеем в един свят, в който сме заобиколени с милиони същества, които не виждаме. Някой от тия същества ни са приятели и работят за нашето добро, а други ни са неприятели и искат чрез нас да постигнат свои егоистични цели. От това гледище, при днешния стадий на развитие, човек никога не е свободен нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките, а е винаги под влиянието или на едните или на другите. От това гледище хората не са фактори нито на престъпленията, нито на добродетелите. И за да се избави от последствията на престъпленията, човек трябва да се свърже с онези същества. които са негови приятели, които работят за неговото повдигане, за неговото освобождение и пробуждане. Когато някой е изпаднал в грехове и престъпления, той се намира под влиянието на тъмните сили, които го използват като едно впрегатно животно.
към текста >>

И за да се избави от последствията на престъпленията, човек трябва да се свърже с онези същества.
Затова човек трябва да има будно съзнание, за да знае в даден момент той ли е, който извършва нещо или друг чрез него. Защото ние, хората, живеем в един свят, в който сме заобиколени с милиони същества, които не виждаме. Някой от тия същества ни са приятели и работят за нашето добро, а други ни са неприятели и искат чрез нас да постигнат свои егоистични цели. От това гледище, при днешния стадий на развитие, човек никога не е свободен нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките, а е винаги под влиянието или на едните или на другите. От това гледище хората не са фактори нито на престъпленията, нито на добродетелите. И за да се избави от последствията на престъпленията, човек трябва да се свърже с онези същества. които са негови приятели, които работят за неговото повдигане, за неговото освобождение и пробуждане. Когато някой е изпаднал в грехове и престъпления, той се намира под влиянието на тъмните сили, които го използват като едно впрегатно животно. Някой, който не разбира този закон, иска да помогне на някого, който е паднел, иска да го подигне. Идеята е отлична и той успява да го подигне, но в замяна на тава той сам пада, защото се свързва с тези тъмни същества, и те като по-силни от него, го повличат по своя път. В такива случаи човек, за да не падне, трябва да е свързан със съществата на светлината, за да бъде силен.
към текста >>

Идеята е отлична и той успява да го подигне, но в замяна на тава той сам пада, защото се свързва с тези тъмни същества, и те като по-силни от него, го повличат по своя път.
От това гледище хората не са фактори нито на престъпленията, нито на добродетелите. И за да се избави от последствията на престъпленията, човек трябва да се свърже с онези същества. които са негови приятели, които работят за неговото повдигане, за неговото освобождение и пробуждане. Когато някой е изпаднал в грехове и престъпления, той се намира под влиянието на тъмните сили, които го използват като едно впрегатно животно. Някой, който не разбира този закон, иска да помогне на някого, който е паднел, иска да го подигне. Идеята е отлична и той успява да го подигне, но в замяна на тава той сам пада, защото се свързва с тези тъмни същества, и те като по-силни от него, го повличат по своя път. В такива случаи човек, за да не падне, трябва да е свързан със съществата на светлината, за да бъде силен. Тъй щото който помага не хората, той трябва да бъде силен, да не възприеме състоянието на онези, на които помага. Който не спазва този закон, като прави добро и получава зло, обезсърчава се и казва, че не трябва да се прави добро. Докато живеете в човешкия порядък на нещата, всякога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? — Защото като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени.
към текста >>

В такива случаи човек, за да не падне, трябва да е свързан със съществата на светлината, за да бъде силен.
И за да се избави от последствията на престъпленията, човек трябва да се свърже с онези същества. които са негови приятели, които работят за неговото повдигане, за неговото освобождение и пробуждане. Когато някой е изпаднал в грехове и престъпления, той се намира под влиянието на тъмните сили, които го използват като едно впрегатно животно. Някой, който не разбира този закон, иска да помогне на някого, който е паднел, иска да го подигне. Идеята е отлична и той успява да го подигне, но в замяна на тава той сам пада, защото се свързва с тези тъмни същества, и те като по-силни от него, го повличат по своя път. В такива случаи човек, за да не падне, трябва да е свързан със съществата на светлината, за да бъде силен. Тъй щото който помага не хората, той трябва да бъде силен, да не възприеме състоянието на онези, на които помага. Който не спазва този закон, като прави добро и получава зло, обезсърчава се и казва, че не трябва да се прави добро. Докато живеете в човешкия порядък на нещата, всякога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? — Защото като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени. Правете доброто за самото добро, без да очаквате нещо.
към текста >>

Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата.
Никога на това лице не са се случвали такива странни явления, затова записва тази случка. След няколко дни той получава съобщение, че брат му се е бил поминал. като паднал от кон. Нашето шесто сетиво, казва Рише, е доловило вибрациите на умиращия брат. Това е по научно обяснение на тия факти, отколкото обясненията на спиритистите чрез някакви духове, заключава по-нататък Рише. Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата. Дали има някакво шесто сетиво. както твърди Рише. това не може да се докаже с опит. Вярно е, обаче, че нашата психика понякога непосредствено се свързва с други такива и я разбира. Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас?
към текста >>

а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации.
това не може да се докаже с опит. Вярно е, обаче, че нашата психика понякога непосредствено се свързва с други такива и я разбира. Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата.
към текста >>

Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората.
Вярно е, обаче, че нашата психика понякога непосредствено се свързва с други такива и я разбира. Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н.
към текста >>

Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията.
Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н. на далечни разстояния.
към текста >>

Невидимите и недоловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени, обаче, от специален апарат.
И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н. на далечни разстояния. Невидимите и недоловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени, обаче, от специален апарат. Невидимите вибрации на човешката мисъл биват долавяни понякога от друга психика (телепатия). Пак чрез вълни в природата могат да се предадат образи на далечни разстояние (телевизия). По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса).
към текста >>

Невидимите вибрации на човешката мисъл биват долавяни понякога от друга психика (телепатия).
И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н. на далечни разстояния. Невидимите и недоловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени, обаче, от специален апарат. Невидимите вибрации на човешката мисъл биват долавяни понякога от друга психика (телепатия). Пак чрез вълни в природата могат да се предадат образи на далечни разстояние (телевизия). По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса). Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика.
към текста >>

27. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Образа на Твореца е живеене в хармония с природните закони, в братски отношения с себеподобните и добри и разумни отношения с всички живи същества по лицето на земята.
По какво ще прилича на него? — По своите добри дела и обосновки към братята си ли? По пъклените изобретения всеки ден на задушливи газове с дългобойни оръдия ли? По лъстивия език, лъжа и измама ли? Не, това е образа на разрушителя, това е образа на открай време човекоубиеца. Образа на Твореца е живеене в хармония с природните закони, в братски отношения с себеподобните и добри и разумни отношения с всички живи същества по лицето на земята. Който носи образа и подобието на Великия Творец на живота, той му служи в дух на Истина и се отнася с дълбоко уважение към всички живи твари, към всичко съществуващо. Той не може да си представи даже никакво разрушение, прекъсване на живот, та камо ли „черво черво да поглъща“. Време е вече всички хора да се приближат към тоя образ, за да се отърсят от вековната проказа, дошла по причина на отклонението им от първообраза, дошла по причината, че са тръгнали подир илюзиите на живота. Да бъдем разумни и час по скоро до се отърсим от погрешките си и заживеем още сега в новия живот — напълно съгласен с природните закони, за де ни се възвърне наново първообраза. За тая цел ние ще срещнем невидимата помощ на нашите светли помощници отвъд физическата стена, които с внимание очакват пробуждането ни в новия велик и красив живот.
към текста >>

В този смисъл има един корал, който е общ за всички живи същества.
За да живее и прогресира, човек преди всичко трябва да има предвид общите интереси, защото личните му интереси се включват в общите. Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Понеже в Битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Тъй че ние сме свободни в мисълта си, но ако мисълта ни е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават. Но има една обективна реалност, която ни налага възгледи, които са еднакви за всички — за реално-обективните неща две мнения не може да има. В този смисъл има един корал, който е общ за всички живи същества. Има също така едно право в природата, което е общо задължително за всички същества — то защитава и растенията и минералите даже. Затова и безразборното изсичане на горите Не минава безнаказано, а се отразява върху целокупния живот на човека и човечеството. Много болести, много обществени и природни бедствия се дължат на безразборното изсичане на горите и избиването на животните. С изсичането на горите хората пострадват и органически — Тяхната нервна система се разклаща. (Американците, които унищожиха много от горите си, си причиниха много болести между които и една много опасна, наречена диспепсия, при която човек изпада в едно крайно лошо състояние, в ипохондрия, не му се живее, не може да спи, лоши сънища го безпокоят.
към текста >>

Има също така едно право в природата, което е общо задължително за всички същества — то защитава и растенията и минералите даже.
Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Понеже в Битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Тъй че ние сме свободни в мисълта си, но ако мисълта ни е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават. Но има една обективна реалност, която ни налага възгледи, които са еднакви за всички — за реално-обективните неща две мнения не може да има. В този смисъл има един корал, който е общ за всички живи същества. Има също така едно право в природата, което е общо задължително за всички същества — то защитава и растенията и минералите даже. Затова и безразборното изсичане на горите Не минава безнаказано, а се отразява върху целокупния живот на човека и човечеството. Много болести, много обществени и природни бедствия се дължат на безразборното изсичане на горите и избиването на животните. С изсичането на горите хората пострадват и органически — Тяхната нервна система се разклаща. (Американците, които унищожиха много от горите си, си причиниха много болести между които и една много опасна, наречена диспепсия, при която човек изпада в едно крайно лошо състояние, в ипохондрия, не му се живее, не може да спи, лоши сънища го безпокоят. всичко в живота му се обръща с главата надолу.
към текста >>

Той е открил, че живите същества изпускат невидими лъчи, излизащи от протоплазмата на клетките им.
на едно око. Доказано е, че този резултат е постоянен и че на истина от очите ни излизат невидими лъчи, които според силата си, оказват своето влияние на околните хора и животни. Само така може да се обясни как най-опасните диви зверове могат да се смиряват пред силните очи на беззащитния инак човек. Особено ценни са изучавания та върху „жизнените лъчи“ направени през 1925 г. от руския учен Гурвич. Той е открил, че живите същества изпускат невидими лъчи, излизащи от протоплазмата на клетките им. По този начин стана възможно, по чисто научен път, да се изследват някои едва подозирани или дори съвсем непредполагани сили, които се проявяват при живота на човека и на другите същества. Тези проучванията направиха голям пробив в дебелата, смятана дотогава за непреодолима преграда, зад която са притаени най-големите световни тайни. Благодарение на тези опити се е установило, че изпущаните от живите същества невидими лъчи се предават на по-късо или по-далечно разстояние и влияят върху клетките на другите същества. Тези лъчи се подчиняват на физическите закони, които важат и за всички останали лъчи. Най-новите опити са показали, че жизнените лъчи се отлъчват най-силно в областта на главата.
към текста >>

По този начин стана възможно, по чисто научен път, да се изследват някои едва подозирани или дори съвсем непредполагани сили, които се проявяват при живота на човека и на другите същества.
Доказано е, че този резултат е постоянен и че на истина от очите ни излизат невидими лъчи, които според силата си, оказват своето влияние на околните хора и животни. Само така може да се обясни как най-опасните диви зверове могат да се смиряват пред силните очи на беззащитния инак човек. Особено ценни са изучавания та върху „жизнените лъчи“ направени през 1925 г. от руския учен Гурвич. Той е открил, че живите същества изпускат невидими лъчи, излизащи от протоплазмата на клетките им. По този начин стана възможно, по чисто научен път, да се изследват някои едва подозирани или дори съвсем непредполагани сили, които се проявяват при живота на човека и на другите същества. Тези проучванията направиха голям пробив в дебелата, смятана дотогава за непреодолима преграда, зад която са притаени най-големите световни тайни. Благодарение на тези опити се е установило, че изпущаните от живите същества невидими лъчи се предават на по-късо или по-далечно разстояние и влияят върху клетките на другите същества. Тези лъчи се подчиняват на физическите закони, които важат и за всички останали лъчи. Най-новите опити са показали, че жизнените лъчи се отлъчват най-силно в областта на главата. Намерено е също, че ако живото същество бъде хлороформирано, то изгубва способността да отделя тези лъчи.
към текста >>

Благодарение на тези опити се е установило, че изпущаните от живите същества невидими лъчи се предават на по-късо или по-далечно разстояние и влияят върху клетките на другите същества.
Особено ценни са изучавания та върху „жизнените лъчи“ направени през 1925 г. от руския учен Гурвич. Той е открил, че живите същества изпускат невидими лъчи, излизащи от протоплазмата на клетките им. По този начин стана възможно, по чисто научен път, да се изследват някои едва подозирани или дори съвсем непредполагани сили, които се проявяват при живота на човека и на другите същества. Тези проучванията направиха голям пробив в дебелата, смятана дотогава за непреодолима преграда, зад която са притаени най-големите световни тайни. Благодарение на тези опити се е установило, че изпущаните от живите същества невидими лъчи се предават на по-късо или по-далечно разстояние и влияят върху клетките на другите същества. Тези лъчи се подчиняват на физическите закони, които важат и за всички останали лъчи. Най-новите опити са показали, че жизнените лъчи се отлъчват най-силно в областта на главата. Намерено е също, че ако живото същество бъде хлороформирано, то изгубва способността да отделя тези лъчи. Опитите са показали. че жизнените лъчи на едно растение могат да окажат въздействие върху едно животно.
към текста >>

В последно време с изучаването на невидимите лъчи, които се отделят от човека и съставят неговата невидима част, са се заели доста и сериозни учени.
Тези лъчи се подчиняват на физическите закони, които важат и за всички останали лъчи. Най-новите опити са показали, че жизнените лъчи се отлъчват най-силно в областта на главата. Намерено е също, че ако живото същество бъде хлороформирано, то изгубва способността да отделя тези лъчи. Опитите са показали. че жизнените лъчи на едно растение могат да окажат въздействие върху едно животно. В последно време с изучаването на невидимите лъчи, които се отделят от човека и съставят неговата невидима част, са се заели доста и сериозни учени. Като оставим настрана първите твърдения на Райхенбах през средата на миналия век, че около човешкото тяло има невидимо сияние, което нарекъл аура, внимание заслужават опитните изследвания на французите дьо Роша и д-р Дюрвил. Те са дошли до важните заключения, че лъчеизпускането достига от 20 см. до 1.5 м. около тялото и е в зависимост от особеностите на живия организъм (у умрелия лъчите изчезват); че лъчите са най-силни в областта на чувствителните органи: очите, ушите, носа. (но у глухите не излизат навън от ушите).
към текста >>

Английският физик Килнер е успял чрез разтвор от веществото дицианин, поставен пред окото на зрителя, да го направи чувствително към невидимите блесни лъчи.
Като оставим настрана първите твърдения на Райхенбах през средата на миналия век, че около човешкото тяло има невидимо сияние, което нарекъл аура, внимание заслужават опитните изследвания на французите дьо Роша и д-р Дюрвил. Те са дошли до важните заключения, че лъчеизпускането достига от 20 см. до 1.5 м. около тялото и е в зависимост от особеностите на живия организъм (у умрелия лъчите изчезват); че лъчите са най-силни в областта на чувствителните органи: очите, ушите, носа. (но у глухите не излизат навън от ушите). Английският физик Килнер е успял чрез разтвор от веществото дицианин, поставен пред окото на зрителя, да го направи чувствително към невидимите блесни лъчи. Той смята, че тези лъчи са от електромагнитно естество, защото се влияят от приближаването на магнита. Френският лекар Борд твърди, че е намерил уред за измерване силата на тези лъчи. Миналата година проучванията на някои учени не само потвърдиха, че от пръстите на човека се струят силни невидими лъчи, но и установиха, че те са способни да спират развитието или да убиват някои от бактериите и най-низшите животни. След всички тези по-нови проучванията може още да се спори дали лъчите са цветни или безцветни, каква е дължината и силата им, каква е природата и какви са особеностите им и т. н. Едно, обаче, остава безспорно: телата на живите организми наистина изпускат навън от себе си лъчи, които остават невидими за обикновеното око.
към текста >>

28. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества.
Палят се звезди, озарени от Неговата усмивка и отново гаснат докоснати от Неговия пръст И вечен си остава нашият непреодолим стремеж към Него и тихата песен на Неговата усмивка, която е единственото истинско благословение на земята. О р и о н Словото на Учителя Кротките ще наследят земята „Блаженни кротките, защото те ще наследят земята“. Христос Христос поставя едно условие за онези, които ще наследят земята — да бъдат кротки. Които не са кротки, те са странници на земята, пътници, които минават и заминават и не могат да бъдат никакви наследници на земята. За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята. И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества. Този човек е в състояние да раздай хапката си с всички живи същества по лицето на земята. Той не влиза в стълкновение с никого — нито с животните, нито с растенията, нито с хората. По-нататък Христос продължава: „Блаженни които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят; блаженни милостивите защото те помилвани ще бъдат; блаженни чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блаженни гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.“ Не зная всички дали сте съгласни с блаженствате, които Христос е изказал, но в едно вярвам, че всички сте съгласни — всички искате да бъдете собственици на земята — нищо повече. Всеки иска да има парче земя.
към текста >>

Този човек е в състояние да раздай хапката си с всички живи същества по лицето на земята.
О р и о н Словото на Учителя Кротките ще наследят земята „Блаженни кротките, защото те ще наследят земята“. Христос Христос поставя едно условие за онези, които ще наследят земята — да бъдат кротки. Които не са кротки, те са странници на земята, пътници, които минават и заминават и не могат да бъдат никакви наследници на земята. За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята. И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества. Този човек е в състояние да раздай хапката си с всички живи същества по лицето на земята. Той не влиза в стълкновение с никого — нито с животните, нито с растенията, нито с хората. По-нататък Христос продължава: „Блаженни които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят; блаженни милостивите защото те помилвани ще бъдат; блаженни чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блаженни гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.“ Не зная всички дали сте съгласни с блаженствате, които Христос е изказал, но в едно вярвам, че всички сте съгласни — всички искате да бъдете собственици на земята — нищо повече. Всеки иска да има парче земя. да има къща.
към текста >>

Само някои от много напредналите същества от човешката раса са схващали тази вътрешна нишка, която съществува между всички хора.
Кротостта — това е поземления акт, тапията. От правилното разбираме на този закон се обуславят и правилните отношения между хората и техните постъпки. В всички времена хората са имали известни начини на постъпване. Обаче в своето съзнание, те никога не са имали едно всеобединяващо правило за постъпване. Те са имали частични схващания. Само някои от много напредналите същества от човешката раса са схващали тази вътрешна нишка, която съществува между всички хора. Ще изясня мисълта си. На умрелия човек не е потребен нашия въздух. Следователно, за да може човек да се ползва от въздуха, той трябва да бъде жив и да има дробове, чрез които да възприема въздуха. През въздуха минава енергията на живота, затова вие трябва съзнателно да дишате. Въздухът е общо благо за всички.
към текста >>

Вяра в този смисъл можем да имаме само в онова, което е над нас — в съществата, които са над нас в своето развитие, и ръководят нашето развитие — в тяхното ръководство ние можем да вярваме.
Като не разбират това, съвременник хора си създават ред противоречия, които като не могат да си изяснят, започват да отричат разумността и целесъобразността в света и стават „безверници“. Всички тези „безверници“ са хора, които обикновено не мислят, a живеят с своите чувствания, защото онзи, който мисли, знае нещата, и вярата му е обоснована върху неговото знание. Той вярва а разумните закони на живота — т. е. той знае, че като живее по тези закони, живота му ще е осмислен. На основание на своето знание, той вярва, защото вярата е качество на човешкия ум, а суеверието и „безверието“ са качества на човешките чувствания. Вяра в този смисъл можем да имаме само в онова, което е над нас — в съществата, които са над нас в своето развитие, и ръководят нашето развитие — в тяхното ръководство ние можем да вярваме. А безверието се отнася до същества, които са под нас. И за да можем да разрешим правилно всички противоречия в живота си. ние трябва да сме в връзка с съществата. които са над нас, за да ни помогнат те със своето знание и светлина. А когато хората се свързват със съществата под тях, и се подават на техните внушения, тогава се създават онези патологични състояния в отношенията на хората, които те наричат лоши социални условия, лоши социални отношения, социална криза и пр.
към текста >>

А безверието се отнася до същества, които са под нас.
Всички тези „безверници“ са хора, които обикновено не мислят, a живеят с своите чувствания, защото онзи, който мисли, знае нещата, и вярата му е обоснована върху неговото знание. Той вярва а разумните закони на живота — т. е. той знае, че като живее по тези закони, живота му ще е осмислен. На основание на своето знание, той вярва, защото вярата е качество на човешкия ум, а суеверието и „безверието“ са качества на човешките чувствания. Вяра в този смисъл можем да имаме само в онова, което е над нас — в съществата, които са над нас в своето развитие, и ръководят нашето развитие — в тяхното ръководство ние можем да вярваме. А безверието се отнася до същества, които са под нас. И за да можем да разрешим правилно всички противоречия в живота си. ние трябва да сме в връзка с съществата. които са над нас, за да ни помогнат те със своето знание и светлина. А когато хората се свързват със съществата под тях, и се подават на техните внушения, тогава се създават онези патологични състояния в отношенията на хората, които те наричат лоши социални условия, лоши социални отношения, социална криза и пр. Това са неуредени въпроси на вземане даване, което се дължи на неясно схващане на нещата.
към текста >>

ние трябва да сме в връзка с съществата.
той знае, че като живее по тези закони, живота му ще е осмислен. На основание на своето знание, той вярва, защото вярата е качество на човешкия ум, а суеверието и „безверието“ са качества на човешките чувствания. Вяра в този смисъл можем да имаме само в онова, което е над нас — в съществата, които са над нас в своето развитие, и ръководят нашето развитие — в тяхното ръководство ние можем да вярваме. А безверието се отнася до същества, които са под нас. И за да можем да разрешим правилно всички противоречия в живота си. ние трябва да сме в връзка с съществата. които са над нас, за да ни помогнат те със своето знание и светлина. А когато хората се свързват със съществата под тях, и се подават на техните внушения, тогава се създават онези патологични състояния в отношенията на хората, които те наричат лоши социални условия, лоши социални отношения, социална криза и пр. Това са неуредени въпроси на вземане даване, което се дължи на неясно схващане на нещата. Според мен, ние имаме социални отношения към Разумната природа, към разумните същества, които ни ръководят. Когато имаме правилни отношения към тях, ще имаме правилни отношения и помежду си.
към текста >>

А когато хората се свързват със съществата под тях, и се подават на техните внушения, тогава се създават онези патологични състояния в отношенията на хората, които те наричат лоши социални условия, лоши социални отношения, социална криза и пр.
Вяра в този смисъл можем да имаме само в онова, което е над нас — в съществата, които са над нас в своето развитие, и ръководят нашето развитие — в тяхното ръководство ние можем да вярваме. А безверието се отнася до същества, които са под нас. И за да можем да разрешим правилно всички противоречия в живота си. ние трябва да сме в връзка с съществата. които са над нас, за да ни помогнат те със своето знание и светлина. А когато хората се свързват със съществата под тях, и се подават на техните внушения, тогава се създават онези патологични състояния в отношенията на хората, които те наричат лоши социални условия, лоши социални отношения, социална криза и пр. Това са неуредени въпроси на вземане даване, което се дължи на неясно схващане на нещата. Според мен, ние имаме социални отношения към Разумната природа, към разумните същества, които ни ръководят. Когато имаме правилни отношения към тях, ще имаме правилни отношения и помежду си. Социалните отношения са здравословните отношения и те са естествено състояние на живота, а болезнените патологични състояния не са никакви социални отношения. Да живееш социално, значи да имаш правилни отношения към всички същества; щом не живееш правилно, нямаш никакви социални отношения.
към текста >>

Според мен, ние имаме социални отношения към Разумната природа, към разумните същества, които ни ръководят.
И за да можем да разрешим правилно всички противоречия в живота си. ние трябва да сме в връзка с съществата. които са над нас, за да ни помогнат те със своето знание и светлина. А когато хората се свързват със съществата под тях, и се подават на техните внушения, тогава се създават онези патологични състояния в отношенията на хората, които те наричат лоши социални условия, лоши социални отношения, социална криза и пр. Това са неуредени въпроси на вземане даване, което се дължи на неясно схващане на нещата. Според мен, ние имаме социални отношения към Разумната природа, към разумните същества, които ни ръководят. Когато имаме правилни отношения към тях, ще имаме правилни отношения и помежду си. Социалните отношения са здравословните отношения и те са естествено състояние на живота, а болезнените патологични състояния не са никакви социални отношения. Да живееш социално, значи да имаш правилни отношения към всички същества; щом не живееш правилно, нямаш никакви социални отношения. Под думата социални отношения, разбирам здравословни, органически отношения. И всички хора трябва преди всичко да изучават онези правилни отношения, които човек трябва да има спрямо природата, в която живее.
към текста >>

Да живееш социално, значи да имаш правилни отношения към всички същества; щом не живееш правилно, нямаш никакви социални отношения.
А когато хората се свързват със съществата под тях, и се подават на техните внушения, тогава се създават онези патологични състояния в отношенията на хората, които те наричат лоши социални условия, лоши социални отношения, социална криза и пр. Това са неуредени въпроси на вземане даване, което се дължи на неясно схващане на нещата. Според мен, ние имаме социални отношения към Разумната природа, към разумните същества, които ни ръководят. Когато имаме правилни отношения към тях, ще имаме правилни отношения и помежду си. Социалните отношения са здравословните отношения и те са естествено състояние на живота, а болезнените патологични състояния не са никакви социални отношения. Да живееш социално, значи да имаш правилни отношения към всички същества; щом не живееш правилно, нямаш никакви социални отношения. Под думата социални отношения, разбирам здравословни, органически отношения. И всички хора трябва преди всичко да изучават онези правилни отношения, които човек трябва да има спрямо природата, в която живее. Той трябва да счита, че тази природа е разумна, и да има преди всичко отношения към нея, защото тя му създава всички условия за живот, и който разбира законите й, тя ще му бъде като майка. Под думата природа аз разбирам онази вътрешна разумност, която съществува и провиква навсякъде, и която всякога се притича да уреди всички противоречия между хората. Като се притича да уреди всичко, тя най-после се притича да уреди и онези работи, които хората сами не могат да си уредят.
към текста >>

Всички онези хора, които не са достигнали до положението на съвършените същества, са изложени на смъртта.
Всякога, когато един човек умира, на негово място ще се роди друг. Сегашната статистика е намерила, че годишно умират 30 милиона хора, а се раждат 35 милиона хора — значи 5 милиона повече. Значи живота е по-силен от смъртта; смъртта е само едно видоизменение на формите на живота. Следователно, животът ще преодолее, ще махне смъртта и ще възстанови онези форми, които никога няма да се разрушат. Смъртта сега разрушава само несъвършените форми. Всички онези хора, които не са достигнали до положението на съвършените същества, са изложени на смъртта. Като станат съвършени, те няма да умират. За да се организира секта, много факти трябва да се вземат предвид. Запример, каква сила ще застави сега хората да живеят братски? Сега всяка държава, всяко общество си има свои интереси. Коя е онази мощна сила, която може да застави всички хора да се организират?
към текста >>

Това е естественото положение, това са кротките хора, които са разбрали смисъла на живота, и те остават на земята, за да помагат на всички живи същества да станат щастливи.
Той си казал — не ми трябва да се занимавам и интересувам от хората. Третият Учител на когото Бог дал подаръци, се свързал с живота, разбрал нуждите на хората и почнал да ги учи. От тримата Учители първият отишъл на небето, да живее както разбира; вторият си казал: кой ще ходи да се тревожи с хората да ги учи, нека се учат, както аз се учих; третият, обаче, останал на земята между хората, да се занимава с тях и да ги учи. Сега и много от вас имат стремежите на първия учител — искате да отидете на небето, искате да станете съвършени, и да нямате вземане даване с хората; стремежите на други от вас спадат към стремежите на втория учител — да бъдете съвършени, но да немате вземане—даване с хората на земята. И трети от вас искате, като третия учител, като придобиете Божите дерби, да отидете да помагате на хората. Това е естественото положение, това са кротките хора, които са разбрали смисъла на живота, и те остават на земята, за да помагат на всички живи същества да станат щастливи. Това са кротките хора. Из беседата „Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение“, държана от Учителя на 3.XI.1935 г. Мейбъл Колинз (13) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 143) Изпърво аз изтръпнех, но веднага видех момичето да се показва вън от семката, с пръст на устните и с усмивка но лицето си. „Не се плаши, каза тя.
към текста >>

Както казах, тези два вида лъчи съществуват и в човека, и във всички живи същества, които като форми на енергията обуславят целокупния физиологически и психически живот в човека, от взаимодействието на тези два вида енергии се обуславя живота ни в физическия свят.
Но окултната наука още от незапомнени времена знае тези факти и знае много за естеството и свойствата на смъртоносните и животворните лъчи. Окултната наука говори за тъй наречената черна светлина, която е смъртоносна, когато бялата слънчева светлина е носителка на животворните лъчи. Тези животворни и смъртоносни лъчи съществуват и в човека и във вселената. Като се знаят тези факти за смъртоносните и животворните лъчи, тогава и лекуванията, които Христос е извършвал с допиране на ръка или само с присъствието си, или с словото си, добиват вече научна стойност. В окултната наука се подържа, че съществува един свят на светлината, от който ни идва бялата слънчева светлина и животворните лъчи, и един свят на тъмнината, от който идва черната светлина и смъртоносните лъчи. Както казах, тези два вида лъчи съществуват и в човека, и във всички живи същества, които като форми на енергията обуславят целокупния физиологически и психически живот в човека, от взаимодействието на тези два вида енергии се обуславя живота ни в физическия свят. Живота и смъртта са в непрестанна борба, в процеса на която борба се изграждат органическите форми. По различни пътища позитивната наука иде да установи фактически онова, което окултната наука знае от незапомнени времена. Последователно ще изнесем ред факти, които науката е събрала в различните си отрасли, които разкриват пред нас света в нова светлина. Всички тези лъчи и енергии не са някакви метафизични същества, някакви тайнствености, но области от природата, които до сега са ни били непознати, както има още много работи непознати, но които с течение на времето ще проучим. Нещата докато ни са непознати, докато не познаваме законите на тяхната проява, ни се представят като свръхестествени, чудновати, загадъчни.
към текста >>

Всички тези лъчи и енергии не са някакви метафизични същества, някакви тайнствености, но области от природата, които до сега са ни били непознати, както има още много работи непознати, но които с течение на времето ще проучим.
В окултната наука се подържа, че съществува един свят на светлината, от който ни идва бялата слънчева светлина и животворните лъчи, и един свят на тъмнината, от който идва черната светлина и смъртоносните лъчи. Както казах, тези два вида лъчи съществуват и в човека, и във всички живи същества, които като форми на енергията обуславят целокупния физиологически и психически живот в човека, от взаимодействието на тези два вида енергии се обуславя живота ни в физическия свят. Живота и смъртта са в непрестанна борба, в процеса на която борба се изграждат органическите форми. По различни пътища позитивната наука иде да установи фактически онова, което окултната наука знае от незапомнени времена. Последователно ще изнесем ред факти, които науката е събрала в различните си отрасли, които разкриват пред нас света в нова светлина. Всички тези лъчи и енергии не са някакви метафизични същества, някакви тайнствености, но области от природата, които до сега са ни били непознати, както има още много работи непознати, но които с течение на времето ще проучим. Нещата докато ни са непознати, докато не познаваме законите на тяхната проява, ни се представят като свръхестествени, чудновати, загадъчни. Така мислят децата в познанието, но окултистите винаги са проучвали тези енергии, като обективни агенти в творческия процес на развитието. Понятието „свръхестествено“ няма място в окултното познание. За окултното познание съществува свръхчувствен свят, т. е. свят който не можем до схванем с нашите пет сетива, но свръхестествен свят не съществува.
към текста >>

И невидимите светове, за който ни говори окултната наука, ни проникват и обграждат от всякъде и обуславят нашия физически живот.
Нещата докато ни са непознати, докато не познаваме законите на тяхната проява, ни се представят като свръхестествени, чудновати, загадъчни. Така мислят децата в познанието, но окултистите винаги са проучвали тези енергии, като обективни агенти в творческия процес на развитието. Понятието „свръхестествено“ няма място в окултното познание. За окултното познание съществува свръхчувствен свят, т. е. свят който не можем до схванем с нашите пет сетива, но свръхестествен свят не съществува. И невидимите светове, за който ни говори окултната наука, ни проникват и обграждат от всякъде и обуславят нашия физически живот. Окултистите подържат, че физическия свят е резултат от дейността на енергиите от невидимите светове. Значи, той самостоятелно не съществува, а е само един външен израз, един резултат на разумните творчески сили на Битието. И всички факти и явления, които ни поставят в контакт с нови сили и енергии, са само признаци за по-пълното познаване на целокупния обективен свят, който ние, благодарение на нашето ограничено съзнание, разделяме на „видим“ и „невидим“. За окултиста това са само условни символи, с които си служи в процеса на познанието. Тъй че, от това гледище, откриването на нови лъчи и енергии говори за все по-пълно и по-обективно познание на света, защото днешното механистично познание, въпреки всичките си претенции за обективност, е много субективно и ограничено.
към текста >>

Окултистите подържат, че физическия свят е резултат от дейността на енергиите от невидимите светове.
Така мислят децата в познанието, но окултистите винаги са проучвали тези енергии, като обективни агенти в творческия процес на развитието. Понятието „свръхестествено“ няма място в окултното познание. За окултното познание съществува свръхчувствен свят, т. е. свят който не можем до схванем с нашите пет сетива, но свръхестествен свят не съществува. И невидимите светове, за който ни говори окултната наука, ни проникват и обграждат от всякъде и обуславят нашия физически живот. Окултистите подържат, че физическия свят е резултат от дейността на енергиите от невидимите светове. Значи, той самостоятелно не съществува, а е само един външен израз, един резултат на разумните творчески сили на Битието. И всички факти и явления, които ни поставят в контакт с нови сили и енергии, са само признаци за по-пълното познаване на целокупния обективен свят, който ние, благодарение на нашето ограничено съзнание, разделяме на „видим“ и „невидим“. За окултиста това са само условни символи, с които си служи в процеса на познанието. Тъй че, от това гледище, откриването на нови лъчи и енергии говори за все по-пълно и по-обективно познание на света, защото днешното механистично познание, въпреки всичките си претенции за обективност, е много субективно и ограничено. В. П.
към текста >>

29. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С помощта на късите вълни, с които вече работи съвременната наука, ние можем да се съобщаваме, както с отдалечените за нас видими светове, така и с невидимите светове — с духовния свят.
Духовният свят е тук, където е и физическия — физическия и духовният свят са само състояния на съзнанието — т. е. схващането на света като физически, духовен и пр. е обусловено от нашето със знание, защото светът обективно, сам по себе си, е единен и непреривен. Като говорим за духовен свят, съвременните хора със своите механистични схващания, си го мислят някъде далеч, откъснат от живота. Не, и духовният свят е тук, около нас, както и физическия. С помощта на късите вълни, с които вече работи съвременната наука, ние можем да се съобщаваме, както с отдалечените за нас видими светове, така и с невидимите светове — с духовния свят. Не само сега става това, но от хиляди години насам съществата на слънцето постоянно ни телеграфират. Учените същества на слънцето са в постоянна връзка с нас. Хората сега не съзнават тази връзка, но за в бъдеще хората от земята ще влязат в съзнателна връзка със съществата на слънцето, планетите и луната. При всички противоречия в живота, ние търсим начини, как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим.
към текста >>

Не само сега става това, но от хиляди години насам съществата на слънцето постоянно ни телеграфират.
схващането на света като физически, духовен и пр. е обусловено от нашето със знание, защото светът обективно, сам по себе си, е единен и непреривен. Като говорим за духовен свят, съвременните хора със своите механистични схващания, си го мислят някъде далеч, откъснат от живота. Не, и духовният свят е тук, около нас, както и физическия. С помощта на късите вълни, с които вече работи съвременната наука, ние можем да се съобщаваме, както с отдалечените за нас видими светове, така и с невидимите светове — с духовния свят. Не само сега става това, но от хиляди години насам съществата на слънцето постоянно ни телеграфират. Учените същества на слънцето са в постоянна връзка с нас. Хората сега не съзнават тази връзка, но за в бъдеще хората от земята ще влязат в съзнателна връзка със съществата на слънцето, планетите и луната. При всички противоречия в живота, ние търсим начини, как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Тази философия седи в това, да възприемем любовта като творческа сила.
към текста >>

Учените същества на слънцето са в постоянна връзка с нас.
е обусловено от нашето със знание, защото светът обективно, сам по себе си, е единен и непреривен. Като говорим за духовен свят, съвременните хора със своите механистични схващания, си го мислят някъде далеч, откъснат от живота. Не, и духовният свят е тук, около нас, както и физическия. С помощта на късите вълни, с които вече работи съвременната наука, ние можем да се съобщаваме, както с отдалечените за нас видими светове, така и с невидимите светове — с духовния свят. Не само сега става това, но от хиляди години насам съществата на слънцето постоянно ни телеграфират. Учените същества на слънцето са в постоянна връзка с нас. Хората сега не съзнават тази връзка, но за в бъдеще хората от земята ще влязат в съзнателна връзка със съществата на слънцето, планетите и луната. При всички противоречия в живота, ние търсим начини, как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Тази философия седи в това, да възприемем любовта като творческа сила. която дава мощни импулси за работа.
към текста >>

Хората сега не съзнават тази връзка, но за в бъдеще хората от земята ще влязат в съзнателна връзка със съществата на слънцето, планетите и луната.
Като говорим за духовен свят, съвременните хора със своите механистични схващания, си го мислят някъде далеч, откъснат от живота. Не, и духовният свят е тук, около нас, както и физическия. С помощта на късите вълни, с които вече работи съвременната наука, ние можем да се съобщаваме, както с отдалечените за нас видими светове, така и с невидимите светове — с духовния свят. Не само сега става това, но от хиляди години насам съществата на слънцето постоянно ни телеграфират. Учените същества на слънцето са в постоянна връзка с нас. Хората сега не съзнават тази връзка, но за в бъдеще хората от земята ще влязат в съзнателна връзка със съществата на слънцето, планетите и луната. При всички противоречия в живота, ние търсим начини, как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Тази философия седи в това, да възприемем любовта като творческа сила. която дава мощни импулси за работа. Под работа разбирам дейност във всички направления — физическа, духовна и умствена, защото те са изявление на един и същ импулс в три направления и взаимно се допълнят и подпомагат.
към текста >>

А тези закони са разумни и са израз на великото вътрешно единство на всички живи същества.
Като го праща на училище майката казва — аз свърших най-главното, но има нещо, което аз не мога да свърша. — това ще свърши училището. Такова е отношението и между старата религия и новата. Старата религия е била полезна на човечеството в периода на неговото първо детство, из който човечеството е вече излязло, и трябва да постъпи в училището, да изучава великите закони на живота. Новата религия, това е великото училище, в което човечеството влиза, това е епохата на съзнателното самовъзпитание, когато във всеки човек се пробуди съзнанието да проучи великите закони на Битието и да ги спазва в живота си. А тези закони са разумни и са израз на великото вътрешно единство на всички живи същества. Следователно, новата религия няма да разединяла хората, но ще ги обединява. Тя ще осмисли всички неща в света. Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на обществата, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората. Не мислете, че това може де стане изведнъж. Дълго време трябва да се разправя на човека как трябва да живее, за да почне да живее по новия начин.
към текста >>

Всичките тези системи и вселени са светове, които ще изучаваме в процеса на нашето бъдеще развитие, и ще се доберем до онова велико знание, което регулира и направлява целия свят, и така всички същества към прогрес.
Всички хора се оплакват и страдат, че няма кой да ги обича. Има Един, който ви обича, и като го намерите, ще видите, че никой не може да ви обича като него. Като го зърнете веднъж, и Той като ви зърне, ще можете всичко де постигнете на земята. Тогава ще видите, че няма нещо, което да не можете да постигнете. Има един велик център в света, около когото всички системи и вселени се движат. Всичките тези системи и вселени са светове, които ще изучаваме в процеса на нашето бъдеще развитие, и ще се доберем до онова велико знание, което регулира и направлява целия свят, и така всички същества към прогрес. Следователно, всяко нещо, което ни подтиква към прогрес, е знание, наука. Всяко нещо, което ни спъва, колкото и да се представя за нещо голямо, за никакво знание, според мен то е глупост. Аз разбирам прогреса в трояко направление: прогрес на ума, прогрес на сърцето и прогрес на волята. Това разбирам като култура в света. Там където прогресира умът, сърцето и волята, това е истинския прогрес Само при това хармонично развитие на ума, сърцето и волята, можем да имаме едно ново възпитание, към което хората се стремят.
към текста >>

30. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието Бук и гъби (Радиозо) Как невидимите спасяват хората Предотвратено издавяне Хроника Мейбъл Колинз (24) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 157) Когато се пробудих, аз скочих, въобразявайки си, че някой се допира до моето цвете.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: В начало бе Словото (X.) Ден на Служенето Духовни токове Словото на Учителя. Възможности и постижения След дъжд (стих. от Д. Станев) Духът на вегетарианството (Г. Събев) Белият лотос (продължение от брой 157 - Мейбъл Колинз) Из науката и живота. Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието Бук и гъби (Радиозо) Как невидимите спасяват хората Предотвратено издавяне Хроника Мейбъл Колинз (24) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 157) Когато се пробудих, аз скочих, въобразявайки си, че някой се допира до моето цвете. Но аз бях сам и моя лотос бе тук. Имаше една маса близо до тежката завеса, която отделяше моята стая от съседната, на тази маса бяха поставени продукти за ядене — мляко и банички. Аз не бях ял миналия ден и бях радостен, че мога. сега да се нахраня. Поставих цвета в дрехата си и отидох към масата.
към текста >>

Ако аз не я съзнавам, има милиони същества, които я съзнават.
Човек е проявление на любовта, а не любовта проявление на човека. Та погрешката е у нас. когато казваме, че любовта вън от човека не съществува. То е само по отношение на нашето съзнание. Ако нямам туй съзнание, няма любов. Ако аз не я съзнавам, има милиони същества, които я съзнават. Ако аз нямам никакво топло чувство в душата си, това ни най-малко не показва, че любовта не съществува вън от мен. В това време сърцата не други същества горят. Ако в моето сърце не гори любовта, нямам право да мисля, че и в други сърца не гори любовта. И ако в ума на някой човек няма светлина и няма правилни възгледи за нещата, той няма основание да казва, че и другите нямат светлина. По същия начин и онзи, в когото Бог не живее, няма право да отрича, че няма Бог.
към текста >>

В това време сърцата не други същества горят.
когато казваме, че любовта вън от човека не съществува. То е само по отношение на нашето съзнание. Ако нямам туй съзнание, няма любов. Ако аз не я съзнавам, има милиони същества, които я съзнават. Ако аз нямам никакво топло чувство в душата си, това ни най-малко не показва, че любовта не съществува вън от мен. В това време сърцата не други същества горят. Ако в моето сърце не гори любовта, нямам право да мисля, че и в други сърца не гори любовта. И ако в ума на някой човек няма светлина и няма правилни възгледи за нещата, той няма основание да казва, че и другите нямат светлина. По същия начин и онзи, в когото Бог не живее, няма право да отрича, че няма Бог. Такива хора казват — докажи ни, че има Бог. Според мен, да ви доказвам че има Бог в света, това е светотатство.
към текста >>

Има неща, които за по-нисшите същества са невидими, а за по-напредналите са видими.
А да вземе да отричам Бога, това е безумие. За Абсолютната Реалност ние имаме само едно понятие — благодарение на тази реалност ние живеем. Хората и всичко в света съществува благодарение на тази Реалност. Всичко в света съществува върху основата на тази Реалност, която е дала живот и съществуване на всичко видимо и невидимо. Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият. Има неща, които за по-нисшите същества са невидими, а за по-напредналите са видими. Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот. но произтича от самите нас.
към текста >>

Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества.
Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си. В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение.
към текста >>

Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си.
което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си. В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение. Само огънят на Любовта може да разтопи ледовете, които стягат сърцата на хората. Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов.
към текста >>

В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То.
Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си. В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение. Само огънят на Любовта може да разтопи ледовете, които стягат сърцата на хората. Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов. Нека обичаме, защото само в Любовта можем да се опознаем.
към текста >>

е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата.
Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си. В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение. Само огънят на Любовта може да разтопи ледовете, които стягат сърцата на хората. Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов. Нека обичаме, защото само в Любовта можем да се опознаем. Само при нея ще можем всички да познаем, че сме братя, че всички сме едно. Г.
към текста >>

Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества.
Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си. В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение.
към текста >>

Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си.
което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си. В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение. Само огънят на Любовта може да разтопи ледовете, които стягат сърцата на хората. Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов.
към текста >>

В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То.
Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си. В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение. Само огънят на Любовта може да разтопи ледовете, които стягат сърцата на хората. Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов. Нека обичаме, защото само в Любовта можем да се опознаем.
към текста >>

е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата.
Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си. В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение. Само огънят на Любовта може да разтопи ледовете, които стягат сърцата на хората. Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов. Нека обичаме, защото само в Любовта можем да се опознаем. Само при нея ще можем всички да познаем, че сме братя, че всички сме едно. Г.
към текста >>

Радиозо Как невидимите спасяват хората Преди няколко дена с влака между Ню-Йорк и Вашингтон пътувала една майка с шестгодишния си син.
И подир ред години тя стана строен бук, разстлал от гъсти клони дебела сянка тук Под тази сянка често пониква гъбен род, но туй не го смущава. През своя къс живот, расте и мре във сянка различен гъбен вид, а взорът на бука във слънцето е впит. ________________________________________________ Завистта е общо качество на всички бездарници в полето на наука, изкуство, религия, философия и др. Те пръскат злоба и клевета срещу истинското дарование, всячески искат да го задушават, но силният дух съзнателно и мълчаливо крепне в себе си и израства над торището на живота за слава на себе си и тези, които го възприемат. А гъбените дарования раждат се и мрат, като гъби, за да торят нивата на живота. Радиозо Как невидимите спасяват хората Преди няколко дена с влака между Ню-Йорк и Вашингтон пътувала една майка с шестгодишния си син. Майката дремела, а детето прелиствало своята книжка с картинки. Изведнъж, и без никаква връзка с момента, без никакъв повод, детето захвърля книжката си, хваща внезапната спирачка с двете си ръчички и силно дръпва. Вътре в две секунди експресът спира. Кондукторът търси виновника и го намира в лицето на детето. Майката плаща глобата и се скарва на детето.
към текста >>

Така чрез детето, или неговите невинни ръчички, били спасени от невидимите помагачи стотици човешки жертви!
Кондукторът търси виновника и го намира в лицето на детето. Майката плаща глобата и се скарва на детето. Всички изскочили навън за да видят какво става и забелязват, че отсреща тича кондукторът, едвам поема дъхът си и шепне нещо на началника на влака. Този, ужасен, се хваща за главата и нарежда да не тръгва влакът. Оказва се, че на 500 метра далеч се задава отсрещния влак, попаднал в същите релси поради връщана на стрелката. Така чрез детето, или неговите невинни ръчички, били спасени от невидимите помагачи стотици човешки жертви! Глобата била веднага върната, а героят получил хиляди целувки, без да може да разбере защо този обрат в поведението но всички пътници. Предотвратеното издавяне Четиригодишният Анри, син на един митнически стражар, една нощ станал от леглото си и се отправил към големия бент, който заприщвал водите на една голяма река като й пречел да нахлуе в долината, и да залее всичко. Малкият се отправил направо към едно място, непосредствено до основите на бента (стената) и видял в тъмното двама души да копаят една дълбока дупка. Анри отишъл да обади на пазача на бента, но този не се оказал дома. Тогава той се върнал дома, събудил баща си, който отишъл на местото с оръжието си и арестувал двамата души.
към текста >>

31. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тези същества, които са работили от 250 милиарда години на сам за създаването на цялата вселена, са имали план, правили са свои изчисления.
То са все идеи. Тези идеи трябва до се разбират като определени величини. Вие трябва да имате ясно представа за това. Окултистите, казват че откак земята съществува, са се изминали 250 милиарда години. Това не е само едно понятие, но и движение на едно съзнание, което прониква и обхваща човешкото съзнание. И тези същества, които са работили от 250 милиарда години на сам за създаването на цялата вселена, са имали план, правили са свои изчисления. Като са създавали кръга но слънцето, те са имали предварителен план, правили са предварителни изчислени, и след това са пристъпвали към устройството на света. Учените много лесно обясняват създаването на света с образуването на някакви мъглявини и с тяхното въртене. Значи, материята се е въртяла по някакъв начин и е създала световете. Вярно е, че материята се е въртяла по някакъв начин, но първоначално тази материя е заемала цялото пространство и е била в етерно състояние. Тя е заемала милиарди, милиарди километри пространство.
към текста >>

И тогава ще се установят постоянни и съзнателни съобщения с невидимите за сега светове.
Сега ние не сме на това място, на което земята първоначално е слязла. Първоначално земята е слязла до една дълбочина и оттам насетне е престанала да слиза. Сега цялата земя като аероплан постепенно се вдига в пространството. След хиляди и хиляди години ние ще бъдем в едно цветущо море. повърхността но което е гладка, а не така бурна, както е сега. И тогава ще се установят постоянни и съзнателни съобщения с невидимите за сега светове. А сега хората като напуснат земята и отидат за другия свят, казват че са умрели. Според великите закони на живота сега хората умират от безлюбие. И когато двама души се обичат истински те заминават заедно за другия свят. Ако не се обичат, единият заминава по-рано, другият по късно и когато детето в едно семейство умира, това показва, че родителите му не са го обичали и то не ги е обичало. Всички хора в света умират от безлюбие.
към текста >>

ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот.
Когато всички са съгласни за извършването на известна работа, вие се чувствате радостен и разположен и започвате да работите. Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането. И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им. Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането. За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин. До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието. Вие имате много опитности, но ги изгубвате.
към текста >>

За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин.
Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането. И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им. Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането. За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин. До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието. Вие имате много опитности, но ги изгубвате. За да не изгубвате вашите опитности, да не изгубвате вашите придобивки, вие трябва да ги внесете в Божествената банка.
към текста >>

До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието.
И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им. Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането. За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин. До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието. Вие имате много опитности, но ги изгубвате. За да не изгубвате вашите опитности, да не изгубвате вашите придобивки, вие трябва да ги внесете в Божествената банка. Ако не внесете придобивките си в банката, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло.
към текста >>

Това са състояния на съществата в него.
Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането. За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин. До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието. Вие имате много опитности, но ги изгубвате. За да не изгубвате вашите опитности, да не изгубвате вашите придобивки, вие трябва да ги внесете в Божествената банка. Ако не внесете придобивките си в банката, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло. Когато се говори за любовта.
към текста >>

32. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото човек не е сам в света, а има зад себе си йерархии от разумни същества, и той е поле на борба на две йерархии, които.си оспорват правото на владеене полето не неговото съзнание, затова и двете йерархии имат ученици между хората, и двете внасят обилно литература, за да могат да спечелят хората за своята кауза.
* И който таз Любов, таз тайна кой разбира Чудесно слънце ще в душа му да изгрей: Вода кат извор същ от него ще извира И кой от нея пий навеки ще живей! Д. Апостолов За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 179) III. За произхода на окултната литература Понеже окултната наука е преди всичко практична наука, то не е без значение на какви окултни съчинения ще попадне човек. Защото, както казах и по горе, в окултната литература има съчинения, в които няма нищо окултно, а има и такива, които са внесени в света с цел да заблудят търсещите. Защото човек не е сам в света, а има зад себе си йерархии от разумни същества, и той е поле на борба на две йерархии, които.си оспорват правото на владеене полето не неговото съзнание, затова и двете йерархии имат ученици между хората, и двете внасят обилно литература, за да могат да спечелят хората за своята кауза. Така че, една част от окултните съчинения, които съществуват днес в света, са вдъхновени от Христа, в друга част са вдъхновени от Луцифера. И онзи, който не е свикнал да прави разлика между тези два вида окултна книжнина, незабелязано ще попадне под влиянието на луциферианците, и ще има такива резултати, каквито не е очаквал. А това не ще рече, че- самата окултна наука е лъжлива, но че той е попаднал на такива методи, които не са му дали очаквания резултат. Защото науката сама по себе си е една*) но методите за приложение и използване на тези наука в двете школи са различни. Затова онзи, който иска да се ползва от окултното познание, трябва да внимава да попадне на съчинения, вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, които са съработници, на Христа.
към текста >>

Защото като чете известна книга, човек се свързва със съзнанието на нейния автор и от там със силите и съществата, които са го стимулирали и вдъхновили.
Затова онзи, който иска да се ползва от окултното познание, трябва да внимава да попадне на съчинения, вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, които са съработници, на Христа. Като основа на съчиненията вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, е Евангелието, в което всека дума и всеки стих е пълен със смисъл и значение. Евангелието не е една обикновена повест но едно от най-дълбоките окултни съчинения, което е извор и основа на цялата съвременна окултна литература. Всеки стих от него е във връзка с известни процеси, които стават в човека и Космоса. И затова посветените от школата на Христа вземат евангелските текстове за медитация и размишления, свързвайки се по такъв начин с Христа и с висшите сили на Космоса. Защото като чете известна книга, човек се свързва със съзнанието на нейния автор и от там със силите и съществата, които са го стимулирали и вдъхновили. Като медитира върху евангелските текстове, съзнанието на човека се повдига и той влиза във връзка с Христа и всички възвишени същества, които работят под негово ръководство. Затова, който иска да не попадне в заблуждение изучавайки окултната литература, нека внимава, да види какво е отношението на тази литература към Евангелието. Не е въпрос в нея само да се говори за невидимите светове и сили, за духове, за Бога, даже и за Христа — но какво разбиране има автора за тези неща. Всички те трябва да бъдат проникнати от духа на Любовта и да посочват методи как да се реализира разумния живот и братските отношения преди всичко тук на земята. Защото не е въпрос само да имаме велики идеи, но преди всичко тези идеи трябва да бъдат приложени и да имат предвид общото благо.
към текста >>

Като медитира върху евангелските текстове, съзнанието на човека се повдига и той влиза във връзка с Христа и всички възвишени същества, които работят под негово ръководство.
Като основа на съчиненията вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, е Евангелието, в което всека дума и всеки стих е пълен със смисъл и значение. Евангелието не е една обикновена повест но едно от най-дълбоките окултни съчинения, което е извор и основа на цялата съвременна окултна литература. Всеки стих от него е във връзка с известни процеси, които стават в човека и Космоса. И затова посветените от школата на Христа вземат евангелските текстове за медитация и размишления, свързвайки се по такъв начин с Христа и с висшите сили на Космоса. Защото като чете известна книга, човек се свързва със съзнанието на нейния автор и от там със силите и съществата, които са го стимулирали и вдъхновили. Като медитира върху евангелските текстове, съзнанието на човека се повдига и той влиза във връзка с Христа и всички възвишени същества, които работят под негово ръководство. Затова, който иска да не попадне в заблуждение изучавайки окултната литература, нека внимава, да види какво е отношението на тази литература към Евангелието. Не е въпрос в нея само да се говори за невидимите светове и сили, за духове, за Бога, даже и за Христа — но какво разбиране има автора за тези неща. Всички те трябва да бъдат проникнати от духа на Любовта и да посочват методи как да се реализира разумния живот и братските отношения преди всичко тук на земята. Защото не е въпрос само да имаме велики идеи, но преди всичко тези идеи трябва да бъдат приложени и да имат предвид общото благо. Срещал съм окултни съчинения, които говорят за Христа това, което не е.
към текста >>

Не е въпрос в нея само да се говори за невидимите светове и сили, за духове, за Бога, даже и за Христа — но какво разбиране има автора за тези неща.
Всеки стих от него е във връзка с известни процеси, които стават в човека и Космоса. И затова посветените от школата на Христа вземат евангелските текстове за медитация и размишления, свързвайки се по такъв начин с Христа и с висшите сили на Космоса. Защото като чете известна книга, човек се свързва със съзнанието на нейния автор и от там със силите и съществата, които са го стимулирали и вдъхновили. Като медитира върху евангелските текстове, съзнанието на човека се повдига и той влиза във връзка с Христа и всички възвишени същества, които работят под негово ръководство. Затова, който иска да не попадне в заблуждение изучавайки окултната литература, нека внимава, да види какво е отношението на тази литература към Евангелието. Не е въпрос в нея само да се говори за невидимите светове и сили, за духове, за Бога, даже и за Христа — но какво разбиране има автора за тези неща. Всички те трябва да бъдат проникнати от духа на Любовта и да посочват методи как да се реализира разумния живот и братските отношения преди всичко тук на земята. Защото не е въпрос само да имаме велики идеи, но преди всичко тези идеи трябва да бъдат приложени и да имат предвид общото благо. Срещал съм окултни съчинения, които говорят за Христа това, което не е. А онзи, който говори за Христа и отрича Евангелието, като говори неща противоположни на това, което се говори в него, е само с цел да заблуди човечеството с името на Христа. Такъв е случая с някой, които се провъзгласяват за учители на света и в своите съчинения говорят, че живеят заедно с Христа някъде из Хималаите, от където пращат чрез своите ученици „новото“ учение в света.
към текста >>

Днес всички висши същества съдействат на Бога в оправянето на света.
Той ви е изпратил да вършите Неговата работа. И ако вършите Неговата работа, вие сте под защитата на Неговата мощна сила. Следователно, бог, който ни е изпратил в света да учим, ще дигне всички препятствия, които имаме в живота си. Всички препятствия пред вас ще се дигнат, но затова се иска вяра, че всичко ще се превърне в добро, че всичко ще се оправи. Бог иде да оправи света, но Той ще го оправи не по нашему, а по своему. Днес всички висши същества съдействат на Бога в оправянето на света. И вие трябва да вземете участие в тази велика работа, като станете служители на Бога. И когато някой ваш брат закъса и се отчае от нещо, вие трябва да му се притечете на помощ, да му помогнете. Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства за живеене. В това време той обичал една мома. В отчаянието си, той решил да се самоубие.
към текста >>

33. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Невидимите лъчи – из в.
Недев Нашата първа задача – * Словото на Учителя. Мястото на възвишеното и благородното в живота. (из неделната беседа – 27 октомври 1937 г.) Царството Божие – П. Г. Пампоров Същинският човек – из книгата „Вечните истини“ от Ст. Тошев Живи образи Из науката и живота. Невидимите лъчи – из в. Мир Как се руши здравето – д-р Ст. К. Вълк и овчар (басня) – Радиозо БОГОМИЛСТВОТО ВЪЗКРЪСВА! Велик е българският народ в миналото не със своите победи при Симеона и Крума Страшни, а с това, че отхрани в своите недра едно движение, което стана светилник на света и тласна тогавашното човечество към бърз възход, като породи всички реформистични, обновителни движения в Европа. Българският народ още не знае своята история! Той все още не познава миналото си, въпреки „История славяно-болгарская“ на Отца Паисия, въпреки множеството исторически писания на нашите учени.
към текста >>

А справедливост значи, че както сърцето праща кръв на всички клетки в организма, така и в обществото, в народите, в човечеството трябва да се създадат условия за живот на всички същества.
Павел Бог е Любов, Светлина, Живот. Източник на Любовта, извор на живота, слънце. Царството Божие следователно, е царство на Любовта, на знанието, на Свободата, то е господство на Духа Святий, на най-висшия Дух на светлината, Дух на святостта. Царството Божие е идеалът, който Христос е открил на човечеството, то е новият обществен порядък за всички люде и народи. Преди всичко то е справедливост. А справедливост значи, че както сърцето праща кръв на всички клетки в организма, така и в обществото, в народите, в човечеството трябва да се създадат условия за живот на всички същества. Природата е дала условия, но людете с изменили нейния порядък. Например светлината,. въздуха, водата са общодостъпни и безплатни в природата. Но земята е разпределена неправилно и именно заграбването на земята е основа на социалната несправедливост. Справедливост за всички люде и народи!
към текста >>

Минимум блага за всички същества — хляб и жилище за всички!
Природата е дала условия, но людете с изменили нейния порядък. Например светлината,. въздуха, водата са общодостъпни и безплатни в природата. Но земята е разпределена неправилно и именно заграбването на земята е основа на социалната несправедливост. Справедливост за всички люде и народи! Минимум блага за всички същества — хляб и жилище за всички! Срамота е днес, при съвременното състояние на техниката да има гладни и голи люде без дом, без работа и без прехрана! Ако има милиарди за въоръжения, защо да няма за бедни и нещастни да им се помогне? Защо е това лудо въоръжаване? Защо е това идолопоклонство на Марса и на грубата сила? Днес всички съзнаваме, че човечеството е пред пропаст.
към текста >>

* ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Невидимите Лъчи Сега вече учените са сполучили да установят напълно, че всичките живи същества и даже неодушевените предмети излъчват собствени лъчи, които се различа-ват едни от други по бързината на трептенията.
И чрез лесковата пръчка „багетката“ те са открили подпочвена вода и са направили хубава чешма. Желателно е да се образуват повече подобни групи и с помощта на радиостезията, лесковата пръчка или махалото да се търси подпочвена вода в сухите области. Има цели селища, които страдат от липса на вода. Такива групи ще събудят в селищата. които посещават висок идеал, безкористен стремеж и чувство на взаимопомощ. * ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Невидимите Лъчи Сега вече учените са сполучили да установят напълно, че всичките живи същества и даже неодушевените предмети излъчват собствени лъчи, които се различа-ват едни от други по бързината на трептенията. Когато тези трептения достигнат 500 милиарда в секунда, лъчите стават видими. В други случаи те са достъпни не за окото, а за ухото. Понякога, — като например инфрачервените лъчи — те са невидими и не могат да се чуят, но пък вместо нас ги хваща и отбелязва фотокамерата. Изучаването на тези явления води към много любопитни последици, които дават възможност да се обяснят много всекидневни явления, смятани до сега за необясними. Тъй например, всякой знае, че нощната пеперуда налита на светлина. Защо?
към текста >>

И мнозина от наблюдателите са склонни сега да обяснят такива явления, като телепатията, четене на мислите от известно разстояние, па даже и любовта, — с това, че две същества, тъй да се рече, „са нагласени на една вълна“.
Светулките се привличат една към друга чрез светлинни вълни, комарите — чрез звукови, до толкова микроскопични, че едвам може да ги чуе човешкото ухо. За да се докаже, че насекомите се привличат едно към друго именно вследствие на такива лъчи или вълни, направян бил следния опит: турили една пеперуда в кутийка, направена от цинк. Макар, че на близо имало много други пеперуди, нито една от тях не се приближавала до кутийката. Причината е тази, че цинкът е един от най-съвършените изолатори на радиовълните. След опитите с насекоми учените се заловили с наблюдения над човеци. И мнозина от наблюдателите са склонни сега да обяснят такива явления, като телепатията, четене на мислите от известно разстояние, па даже и любовта, — с това, че две същества, тъй да се рече, „са нагласени на една вълна“. Потвърдено е вече със сериозни наблюдения, че близнаци, намиращи се често пъти на твърде голямо разстояние едно от друго, могат в един и същи миг да изпит ват еднакви усещания и даже да се разболяват от едни и същи болести. Също тъй и у човеци, които се обичат, настроенията и даже мислите им съвпадат. Това предположение за сега предизвиква не напълно сериозно отнасяне към него, но над много открития, сега напълно признати, от най-напред са се присмивали. Тъй например, когато преди десет години д р Албер Абрахим от Сан-Франциско съобщи, че може да лекува някои болести, като подлага болните на действието на невидимите лъчи или вълни, пропускани през организъма, самият доктор и неговата „магическа кутийка“ бяха станали предмет за присмях. Макар че сполучи да изцери много хиляди болни, той умря, без да бъде признат за откритието си от своите колеги, самотен.
към текста >>

Тъй например, когато преди десет години д р Албер Абрахим от Сан-Франциско съобщи, че може да лекува някои болести, като подлага болните на действието на невидимите лъчи или вълни, пропускани през организъма, самият доктор и неговата „магическа кутийка“ бяха станали предмет за присмях.
След опитите с насекоми учените се заловили с наблюдения над човеци. И мнозина от наблюдателите са склонни сега да обяснят такива явления, като телепатията, четене на мислите от известно разстояние, па даже и любовта, — с това, че две същества, тъй да се рече, „са нагласени на една вълна“. Потвърдено е вече със сериозни наблюдения, че близнаци, намиращи се често пъти на твърде голямо разстояние едно от друго, могат в един и същи миг да изпит ват еднакви усещания и даже да се разболяват от едни и същи болести. Също тъй и у човеци, които се обичат, настроенията и даже мислите им съвпадат. Това предположение за сега предизвиква не напълно сериозно отнасяне към него, но над много открития, сега напълно признати, от най-напред са се присмивали. Тъй например, когато преди десет години д р Албер Абрахим от Сан-Франциско съобщи, че може да лекува някои болести, като подлага болните на действието на невидимите лъчи или вълни, пропускани през организъма, самият доктор и неговата „магическа кутийка“ бяха станали предмет за присмях. Макар че сполучи да изцери много хиляди болни, той умря, без да бъде признат за откритието си от своите колеги, самотен. От тогава, в продължение на едно не дълго време, медицината напълно призна благотворното действие на същите тези лъчи и вълни при лекуването на най-разнообразни болести, като например, рака, туберкулозата, паралича, маларията, па даже и обикновената хрема, против която, колкото и да е чудни това, и до сега не е намерено напълно радикално средство. Радиевите лъчи лекуват рака, като проникват в човешкия организъм и произвеждат в него нещо като малки „взривове“ (избухвания), убиващи микробите, които разяждат организма. Рентгеновите лъчи ни дават възможност да изследваме причините на най-разнообразните човешки недъзи, като буквално „надзъртаме“, във вътрешността на пялото. Радиевите къси вълни, малко още изследвани, също тъй се прилагат за медицински цели.
към текста >>

34. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Невидимите помагачи, от Ч.
Умрелите са живи. Смърт няма. Тъй наречената „смърт“ е врата, която води човека към нов живот. Реалността на невидимото, от А. Безант. Необходимост от прераждане, от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант. Невидимите помагачи, от Ч. У. Ледбитер. Невидимият свят не е отделен с някаква непреодолима преграда от нашия свят, и неговите обитатели често се намесват в нашия живот, влияейки ни и намесвайки се за добро или за зло, без ние да знаем това. Смисълът на живота. Основните закони на развитието. Отговор на заплетените въпроси на живота.
към текста >>

„Призрак“ е поема на вечната мъка на несъвършените земни същества по небето, стремежа на падналата душа към Бога.
И тъкмо това непосредствено разкриване на окултните истини на една душа, е доказателство за тяхната реалност. Легенда за едно имение, С. Лагерльоф. Тясната врата, от Андре Жид. „Тясната врата, това е самопожертването“. Призрак, от Герх. Хауптман. „Призрак“ е поема на вечната мъка на несъвършените земни същества по небето, стремежа на падналата душа към Бога. Нилс Люне, (между живота и бляна) от Йенс П. Якобсен. Един прекрасен роман — история на живота, в който духовното има надмощие над физическото. Скитникът по звездите, от Джек Лондон. — Излъчване и пътуване в безграничния космос, осеян с населени светове. Още едно доказателство, че, интуитивно и опитно, художникът долавя и изживява това, което окултизма твърди.
към текста >>

Необикновено интересна е тази тайнствена сила — духът на мравунякът, — която кара тия слепи същества да подчиняват живота си, по строго определени закони, на една върховна воля.
Един прекрасен роман — история на живота, в който духовното има надмощие над физическото. Скитникът по звездите, от Джек Лондон. — Излъчване и пътуване в безграничния космос, осеян с населени светове. Още едно доказателство, че, интуитивно и опитно, художникът долавя и изживява това, което окултизма твърди. Животът на термитите, от Морис Метерлинк. Необикновено интересна е тази тайнствена сила — духът на мравунякът, — която кара тия слепи същества да подчиняват живота си, по строго определени закони, на една върховна воля. Любовта във вселената, астрономически роман. от Кам. Фламарион. Съдържа: Към звездите. За любовта. Две сърца разделени.
към текста >>

35. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Улицата е море от черни движещи се същества, връзката между които постоянно отпада за да се замени с една болезнена враждебност и отчужденост.
Една голяма част от хората на нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки в огромния колос. И колко са чужди един на друг, тия хора под „общ покрив“. Каква бездна от студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и шестият етаж, и партера! Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичният инстинкт към общият организъм, като вместо него, са оставени да дирижират отблъскващите се една от друга съобразителности, родени от егоистичният напън на уморените мозъци. Улицата е море от черни движещи се същества, връзката между които постоянно отпада за да се замени с една болезнена враждебност и отчужденост. И тъкмо днес, когато светът е ужасно зажаднял и изсушен от липсата на влага, всеки бърза на някъде. „Много съм зает това е най-популярното в наши дни. Всеки гони нещо. Не му стига времето. Обхванат от страшната сила на скоростта, гледа да свърши много, макар и повърхностно подхванати неща.
към текста >>

Тя дебне, и с невидимите очи на своята проницателност, с която природата я е надарила за друго, проучва своите жертви, за да направи живота си по-удобен и по-лесен.
Ние тръгваме към някого и оплитаме нозете си в сет. Костеливите ръце на разума и подозрението се протягат към нас и ние усещаме тяхното студено и бездушно опипване. Какви са отношенията днес между мъже и жени? Жената е побягнала от своята свещена роля да бъде сърце в живота. Тя се държи по мъжки и счита това за стъпка към надмощието. Тя дебне, и с невидимите очи на своята проницателност, с която природата я е надарила за друго, проучва своите жертви, за да направи живота си по-удобен и по-лесен. В замяна на това, мъжът я наказва със своята враждебност и похотливост. Любовта, която получава с измама, е само залък на наслада, след която той става студен, равнодушен и горд. Днес всяка жена мисли, че трябва да отмъсти за своите излъгани сестри, и всеки мъж за своите онеправдани и измамени братя. Век с потиснато сърце! Време с много наука и малко просвета.
към текста >>

В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в Китай реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз.
Идва време когато нещата загубват своя смисъл и изгладнялото сърце на Европа ще потърси храна. Тя рано или късно ще приближи към този скромен жетвар, които събира ръжта под палещите лъчи на слънцето. Защото, ако работите и свързаните с тях покупки и продажби, жаждата за удоволствие, не могат да чакат, любовта всякога чака, а с нея чакат красотата и страданието, просветената мъдрост, смирението и пълната с вяра самоотверженост. Изтокът ще чака докато не удари неговият час.“ В нашата епоха са характерни външната протоколност и стандартност. Света се механизира, както в отношенията между отделните хора, така и по някои големи въпроси. В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в Китай реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз. Ние долавяме ясните признаци, че нашето време е граница на два важни и съществени етапа в развитието. Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и синтетичност. В някой много високи върхове на нашата съвременна културност се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново чувство и усещане за света, което можем да на-речем едва ли не един неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което показва природата и извършващите се в нея процеси като продукти на една скрита космична интелигентност. Още един голям световен конфликт, който неминуемо виене като съдба над човечеството, ще разоре по дълбоко браздите на световната душа, и в тоя рохкав чернозем напоен със сълзите и страданията на милиони човеци, лесно ще прокълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца.
към текста >>

Една широка песен, тиха и тържествена, ще се понесе като вятърът над безкрайните полета, където са препускали в надпревара отчаянието и въздишките на толкова милиони човешки същества, през толкова дълги мъчителни столетия. Г.
В някой много високи върхове на нашата съвременна културност се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново чувство и усещане за света, което можем да на-речем едва ли не един неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което показва природата и извършващите се в нея процеси като продукти на една скрита космична интелигентност. Още един голям световен конфликт, който неминуемо виене като съдба над човечеството, ще разоре по дълбоко браздите на световната душа, и в тоя рохкав чернозем напоен със сълзите и страданията на милиони човеци, лесно ще прокълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава из под земята ще се събудят ония народи, които са най-много чакали и които най-много са страдали, и у които има най богати жизнени сокове. Само големите богати сърца ще могат да понесат огнените трепети на новото вре ме, само те ще могат да понесат огненото кръщение на една голяма обич. Една широка песен, тиха и тържествена, ще се понесе като вятърът над безкрайните полета, където са препускали в надпревара отчаянието и въздишките на толкова милиони човешки същества, през толкова дълги мъчителни столетия. Г. Томалевски СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Да ми бъде ученик (из неделната беседа „Да ми бъде ученик“ – 20.II.1938 г.) В човека има едно чувство, което определя ценността на нещата. Туй чувство не е еднакво развито във всички, затова някой хора ценят, а някой не ценят. А всичко зависи от онази правилна цена, която ти даваш на един предмет или на някое живо същество. И в това седи науката. Запример, вие казвате: този човек е гениален.
към текста >>

Животът не е нищо друго, освен отношението което съществата имат, което разумните същества имат.
Картините на един художник, това са неговите деца. Сега да се повърнем към реалното. Този живот как ще го използвате? От този живот трябва да се създаде 6ж-дещия живот. Туй, което е вярно за индивида, вярно е за дома, за обществото, за цялото човечество. Животът не е нищо друго, освен отношението което съществата имат, което разумните същества имат. Следователно, тия същества и техния свят се различават според техния ум. Ако влезете в един европейски град, ще видите, че е добре устроен и домовете са добре построени улиците чисти. Ако идете в някой източен град, ще видите, че не е така хубаво по строен. Там не са обърнали толкова внимание на домовете. Обърнали са внимание на храмовете, а обикновените жилища не са толкова хигиенични.
към текста >>

Следователно, тия същества и техния свят се различават според техния ум.
Сега да се повърнем към реалното. Този живот как ще го използвате? От този живот трябва да се създаде 6ж-дещия живот. Туй, което е вярно за индивида, вярно е за дома, за обществото, за цялото човечество. Животът не е нищо друго, освен отношението което съществата имат, което разумните същества имат. Следователно, тия същества и техния свят се различават според техния ум. Ако влезете в един европейски град, ще видите, че е добре устроен и домовете са добре построени улиците чисти. Ако идете в някой източен град, ще видите, че не е така хубаво по строен. Там не са обърнали толкова внимание на домовете. Обърнали са внимание на храмовете, а обикновените жилища не са толкова хигиенични. В западната култура се обръща по-голямо внимание на жилищата.
към текста >>

36. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си.
Така че, едни са силите, които с ж внесли в света древно-индуската мъдрост, други са силите, които стоят зад мъдростта, която се разкрива в християнството. Защото християнството дойде в една фаза, когато човечеството излизаше от детството и влизаше в юношеството на своя живот. Онези, които познават по-отблизо духовната действителност, ни казват, че едни са били отношенията на Космоса към човечеството в миналото, други са сега. Едни са отношенията на бащата към малкото дете. други са отношенията му към възрастния син. За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си. Но всичката тази мъдрост на светите Риши, както те сами казват, не е била достатъчна да стигнат и проникнат до Великото Същество, което прониква целия космос и което стои така високо, че не могат да го достигнат нито със своята мъдрост, нито със своето ясновидство. Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества. Те са могли да влязат във връзка с различни духовни същества от различни йерархии, но с Вишва Карман не само че не са могли да влязат във връзка, но не са могли и да го съзерцаваш. Така високо е стоял този Велик Дух над техните възможности. В една по-късна епоха, намираме един от великите посветени, Заратустра, който също така има голяма мъдрост, който е бил във връзка с различни йерархии от духовни същества, че отправя ясновидския си поглед към слънцето и намира там този Велик Дух.
към текста >>

Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества.
Онези, които познават по-отблизо духовната действителност, ни казват, че едни са били отношенията на Космоса към човечеството в миналото, други са сега. Едни са отношенията на бащата към малкото дете. други са отношенията му към възрастния син. За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си. Но всичката тази мъдрост на светите Риши, както те сами казват, не е била достатъчна да стигнат и проникнат до Великото Същество, което прониква целия космос и което стои така високо, че не могат да го достигнат нито със своята мъдрост, нито със своето ясновидство. Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества. Те са могли да влязат във връзка с различни духовни същества от различни йерархии, но с Вишва Карман не само че не са могли да влязат във връзка, но не са могли и да го съзерцаваш. Така високо е стоял този Велик Дух над техните възможности. В една по-късна епоха, намираме един от великите посветени, Заратустра, който също така има голяма мъдрост, който е бил във връзка с различни йерархии от духовни същества, че отправя ясновидския си поглед към слънцето и намира там този Велик Дух. Зад видимото слънце той виждал духовното слънце, Духът на Слънцето, Духът на Космоса, когото нарекъл Ахура-Мазда — Дух на Слънцето или още Вохуману, т. е. Творческото Слово или Творчески Дух.
към текста >>

Те са могли да влязат във връзка с различни духовни същества от различни йерархии, но с Вишва Карман не само че не са могли да влязат във връзка, но не са могли и да го съзерцаваш.
Едни са отношенията на бащата към малкото дете. други са отношенията му към възрастния син. За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си. Но всичката тази мъдрост на светите Риши, както те сами казват, не е била достатъчна да стигнат и проникнат до Великото Същество, което прониква целия космос и което стои така високо, че не могат да го достигнат нито със своята мъдрост, нито със своето ясновидство. Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества. Те са могли да влязат във връзка с различни духовни същества от различни йерархии, но с Вишва Карман не само че не са могли да влязат във връзка, но не са могли и да го съзерцаваш. Така високо е стоял този Велик Дух над техните възможности. В една по-късна епоха, намираме един от великите посветени, Заратустра, който също така има голяма мъдрост, който е бил във връзка с различни йерархии от духовни същества, че отправя ясновидския си поглед към слънцето и намира там този Велик Дух. Зад видимото слънце той виждал духовното слънце, Духът на Слънцето, Духът на Космоса, когото нарекъл Ахура-Мазда — Дух на Слънцето или още Вохуману, т. е. Творческото Слово или Творчески Дух. Той е можал само да го съзерцава, като е възприел чрез проводници мъдростта на този Велик Дух.
към текста >>

В една по-късна епоха, намираме един от великите посветени, Заратустра, който също така има голяма мъдрост, който е бил във връзка с различни йерархии от духовни същества, че отправя ясновидския си поглед към слънцето и намира там този Велик Дух.
За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си. Но всичката тази мъдрост на светите Риши, както те сами казват, не е била достатъчна да стигнат и проникнат до Великото Същество, което прониква целия космос и което стои така високо, че не могат да го достигнат нито със своята мъдрост, нито със своето ясновидство. Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества. Те са могли да влязат във връзка с различни духовни същества от различни йерархии, но с Вишва Карман не само че не са могли да влязат във връзка, но не са могли и да го съзерцаваш. Така високо е стоял този Велик Дух над техните възможности. В една по-късна епоха, намираме един от великите посветени, Заратустра, който също така има голяма мъдрост, който е бил във връзка с различни йерархии от духовни същества, че отправя ясновидския си поглед към слънцето и намира там този Велик Дух. Зад видимото слънце той виждал духовното слънце, Духът на Слънцето, Духът на Космоса, когото нарекъл Ахура-Мазда — Дух на Слънцето или още Вохуману, т. е. Творческото Слово или Творчески Дух. Той е можал само да го съзерцава, като е възприел чрез проводници мъдростта на този Велик Дух. Още в по-сетнешна епоха намираме Хермес, който, издигайки се чрез дълбоко размишление високо в пространството, влиза във връзка с Него, като го нарича Озирис или Великия Разум на вселената. И той възприема във висините тази велика мъдрост и запознава с нея ограничено число хора, които са били подготвени да я приемат.
към текста >>

Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността.
Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти придоби. Ти не си още смирен. Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае как да употребява сърцето си, да знае как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея. Мнозина казват, че душата е нещо отвлечено, невидимо, на което не може да се чуе гласа. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността. Зад видимите неща седят невидимите, реалните. Следователно, реалността създава видимите неща. Реалността сама по себе си, не може да се въплъти в никаква форма, и след като създаде безброй видими форми, тя пак остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалността не може да се прояви в своята пълнота. Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея.
към текста >>

Зад видимите неща седят невидимите, реалните.
Ти не си още смирен. Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае как да употребява сърцето си, да знае как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея. Мнозина казват, че душата е нещо отвлечено, невидимо, на което не може да се чуе гласа. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността. Зад видимите неща седят невидимите, реалните. Следователно, реалността създава видимите неща. Реалността сама по себе си, не може да се въплъти в никаква форма, и след като създаде безброй видими форми, тя пак остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалността не може да се прояви в своята пълнота. Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея. Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности.
към текста >>

То намира и ония същества, които се крият в тъмнина.
И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му път в себе си, вие всякога ще бъдете свободни. Тогава любовта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и светлина. Далеч е слънцето, но голяма е любовта му. Когото срещне на пътя си, слънцето го прегръща и целува със своите лъчи. Няма същество на земята, което да не е прегръщано и целувано от слънцето. То намира и ония същества, които се крият в тъмнина. Любовта на слънцето прониква навсякъде. За слънцето няма нищо скрито покрито. Всеки, който се лишава от светлината и топлината на слънцето, т. е. от неговата любов, той е осъден на смърт. Светлинната и топлината, това е изявление на Божията любов.
към текста >>

До сега науките, които се занимават с човешките същества са ограничили своята дейност само върху известни прояви на техния обект.
Какъв истински напредък ще се постигне, когато леталата ще ни пренесат за няколко часа в Европа или в Китай? Необходимо ли е да увеличаваме безспирно производството, с цел хората да консумират все по-големи и по-големи количества безполезни неща? Не са механичните, физичните и химични науки, които ще ни донесат морала, разума, здравето, нервното равновесие, сигурността, мира. Трябва нашата любознателност да вземе по-друга посока от тази, в която сега е заета. Тя трябва да се отправи от физичното и физиологичното към умственото и душевното. До сега науките, които се занимават с човешките същества са ограничили своята дейност само върху известни прояви на техния обект. Те не са успели да се отърват от влиянията на дуализма на Декартовата философия. Те са завладени от механизъма. Във физиологията, хигиената, медицината, също както в изучаването на педагогиката или социалната и политическа икономика, вниманието на изследователите е привличано от телесния, тъканно-соковия и интелектуален облик на човека. То не е било спряно на неговата чувствена и морална проява, на неговия вътрешен мир, на неговия характер, на неговите естетични и религиозни нужди, на общия субстрат на телесните и психологични явления, на дълбоките отношения на индивида и неговата умствена и душевна среда. Необходимо е, прочее, решителна промяна на ориентацията.
към текста >>

Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества.
Те са капризни и със силно развита впечатлителност. Те са много неустойчиви и постоянно менят своите идеи, желания и вкусове. Техните стремления се сменят бързо едно след друго, защото те им се наслаждават в своята фантазия, която е много голяма. Те действат под влиянието на капризи, по първите импулси и не държат сметка за последствията от техните постъпки. (следва) Иван А. Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества. Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с.
към текста >>

на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества.
Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото.
към текста >>

Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата.
Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото. Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност.
към текста >>

37. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний, дребните, малки и слаби същества, наречени человеци, съдържащи, все пак, една искра от океана на твоята Любов, напразно се мъчим да обгърнем твоето Величие, напразно се мъчим да проникнем в твоята Тайна, да разберем твоята непостижима Мъдрост.
Книжнина Хроника ХИМН НА СЛЪНЦЕТО Велика е твоята Любов, която ни дава живот. Велика е твоята Мъдрост, която промишлява за нас. Велика е твоята Сила, която ни обединява и освобождава. Ний сме малки—толкова малки, нищожни и слаби пред Тебе. че умът ни се губи при всеки свой опит да проникне в твоята същност и в твоето могъщество. Ний, дребните, малки и слаби същества, наречени человеци, съдържащи, все пак, една искра от океана на твоята Любов, напразно се мъчим да обгърнем твоето Величие, напразно се мъчим да проникнем в твоята Тайна, да разберем твоята непостижима Мъдрост. Какво и що си Ти, о Слънце на живота, чийто лик, изгряващ всяка сутрин на изток, влива надежда в сърцата на обезнадеждените, изпълва със сила и живот душите на изнемощелите, подига, вдъхновява и тласка към нов стремеж нагоре и напред падналите, отритнатите, премазаните от грубата колесница на земния живот? Какво и що си Ти, о, Слънце на живота, което даваш всичко на всички — хляб за душите и хляб за телата, сила и мощ за Духа, пълнота за сърцето светлина за ума, крепкост за волята, крила за въображението и безграничен простор за безсмъртния човешки дух? Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство? Ти, който даваш живот на всички, Ти, който даваш разум. съзнание и любов на всички—лишен ли си Ти от тях?
към текста >>

Настрой арфата на твоята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената.
ЦАРЯ НА ЖИВОТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която нежно ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. Стани, ми каза бодърстващият дух! Виж твоят великолепен храм как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък. Влезни в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш Царя на Живота, който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от Източниците на своята Божествена виделина . . . Настрой арфата на твоята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената. Спретни се, стани и се погрижи да се удостоиш с Неговата велика Любов, като го посрещнеш пред вратата на Неговия храм — красивата утрин на природа — защото, ето Го на, Той иде: като Цар на Силите, Господар на Властите, крепител на живота. Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик: с пълна чистота в сърцето си, с всепрогледна светлина в умът си и с великата Божествена Любов за душата си?!... Готов ли си да получиш Неговото благословение искрено, като започнеш да служиш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях?!... Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото лице и със светлината на твоето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?...
към текста >>

38. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Градинки, градинки, безброй много градинки на невидимите обитатели на планината.
На другата сутрин потеглихме към връх Мазалат. На хижата пихме по няколко чая и потеглихме. Поляните бяха украсени от невидимата ръка на Природата с безброй много цветя — син минзухар, синчец и др. До топящият се сняг под лъчите на топлото слънце цъфти син минзухар. Целите поляни покрити като килим с цветя. Градинки, градинки, безброй много градинки на невидимите обитатели на планината. На другата нощ преспахме на Узана. Там намерихме познати. Присъстваше една група хористи от Г. Оряховица. Вечерта мина много красиво. Имаше концерт.
към текста >>

Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него.
Той е определил строго пътя на всеки човек. Той е определил движението на неговия живот. Всеки има определена орбита на своя живот и по нея се движи. Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот. Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние. Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него. Тия последните пък се влияят от същества, още по-силни от тях. Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне. В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават.
към текста >>

Тия последните пък се влияят от същества, още по-силни от тях.
Той е определил движението на неговия живот. Всеки има определена орбита на своя живот и по нея се движи. Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот. Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние. Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него. Тия последните пък се влияят от същества, още по-силни от тях. Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне. В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават. Този закон има и обратно значение.
към текста >>

Тези именно същества, които са внесли известно отклонение в човешкия живот, са довели хората в един вид хипнотично състояние.
че за да се разбере космичния смисъл на голготската мистерия, трябва да се проникне в проявлението на света. Защото и истинската проява на света е скрита от нас. Ние виждаме един свят, но дали този свят, който виждаме, е реалния свят, това е въпрос, върху кой то философите спорят. Учителя казва на едно място: „Светът, който Бог е създал е хармоничен. А дисхармонията която ние виждаме, се дължи на други съзнания, които са внесли известни отклонения, както в човешкия живот, така и в живота на Природата“. Тези именно същества, които са внесли известно отклонение в човешкия живот, са довели хората в един вид хипнотично състояние. И в това хипнотично състояние, те са внушили на хората известни идеи, понятия и разбирания за света и живота, които са ги отклонили от правия път. В това състояние, те завладели човешкото сърце и човешката воля, в следствие на което човек се е отклонил от божествения път и постепенно загубил този път. Как и защо е станало това е една тайна, за която се говори само със загатвания и символи. За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл.
към текста >>

Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия път, на пътя към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света.
И в това хипнотично състояние, те са внушили на хората известни идеи, понятия и разбирания за света и живота, които са ги отклонили от правия път. В това състояние, те завладели човешкото сърце и човешката воля, в следствие на което човек се е отклонил от божествения път и постепенно загубил този път. Как и защо е станало това е една тайна, за която се говори само със загатвания и символи. За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл. Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия път, на пътя към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света. И се стигна до едно състояние, което ако се продължаваше повече, би се отразило гибелно върху човешкото развитие. Трябваше да стане друго космично събитие, което да възвърне на човека изгубената свобода и да му покаже отново пътя към Бога. Но преди всичко човек трябваше да се разхипнотизира, да се пробуди от този хипнотичен сън, в който беше поставен. Условията за това пробуждане подготви Христос чрез Голготската мистерия. Как стана това, ще видим по-долу.
към текста >>

39. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй щото знайте, че вие се основавате върху опитностите на милиони същества, които с живели преди вас.
Това е заблуждение. Религиите са системи, училища, през които човек минава, за да се учи. Вие се заблуждавате, като мислите, че можете да установите своите закони и да заставите всички хора да вървят по тях. И това може, но ако човешките закони със спомагателни сраства на божествените. Но ако вие поставите целия авторитет върху тях, вие сте на крив път. Тъй щото знайте, че вие се основавате върху опитностите на милиони същества, които с живели преди вас. Ако се спрете там вие спирате и развитието си. Някои, като се домогнат до любовта, мислят че са постигнали всичко и повече нищо не им трябва. Докато момата не е намерила своя възлюблен, тя се кичи, краси се. Като го намери, китките изчезват, тя престава да се кичи и краси. Не, тъкмо тогава тя трябва да се облича по-добре.
към текста >>

Понеже днес всички същества са във военно настроение, като знае това, Бог е поставил различните планети на толкова далечно разстояние едни от други, че да нямат никаква възможност за воюване.
Но ако не турят любовта, мъдростта и истината като принципи за разрешение на войната, всички ще видят резултатите на своите действия. Вие питате; да воюваме ли? Казвам: войната е неизбежна сега. Ние сме в епохата на воюването. Не само ние воюваме, но и на всички слънчеви системи воюват. Понеже днес всички същества са във военно настроение, като знае това, Бог е поставил различните планети на толкова далечно разстояние едни от други, че да нямат никаква възможност за воюване. Запример, между най-близките звезди до слънчевата система има такова разстояние една до друга, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата. За да стигне светлината до това място, нужни й са цели три години. Можете да си представите тогава, каква експедиция трябва да се предприеме, за да мине човек това пространство и да завладее слънцето. И най после, какво иска човек да завладее? Много трябва човек да завладява, но не е въпросът там.
към текста >>

Очевидно е, че средство за проверка на невидимите и малко познати сили още не е намерено Те се прочуват също като енергиите, които те проявяват.
И така трябваше да бъде, защото живота е в Невидимото. Две мощни идейни течения си противостоят: Спиритуализма и Материализма. Спиритуализма учи, че материята е второстепенна, временна форма, управлявана от Духа. Материализма, напротив, твърди, че може да намери в материята всемирния и „крайният“ елемент, зад който нищо друго не съществува. Много противоположни твърдения трябва да се подложат на критика и истината в края на краищата идва на страната на спиритуализма с помощта на научния опит. Очевидно е, че средство за проверка на невидимите и малко познати сили още не е намерено Те се прочуват също като енергиите, които те проявяват. Даже вероятно е, че в този отдел на живи излъчвания, които могат да се изследват, малко може да се чувства нужда от този елемент, т. е. от живия организъм. Това не може да ни попречи да почнем нашите внимателни опити и да отбележим резултата на нашето усилие. Опитите, за които ще пиша, са постижими от всеки, защото те не изискват някакво специално знание, но само настойчивост и разбира се, притежание на способност за отбелязване на излъчванията. Тази възможност се намира в мнозина, около 80% от хората и само опита може да открие тяхната чувствителност.
към текста >>

40. -

Ако погледнете в света и видите някои изопачени същества, знайте че те отпосле са се изопачили.
— Не, Бог е най-близкото, най-реалното, най-необходимото нещо. Всичко в света: и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, всичкото разнообразие на неизчислимите блага от които се ползва човек, всичката красота, която ни заобикаля и която съществува на света, всичко това се дължи на Него. Той е, който подтиква всичко. Той е направил и хората и ангелите. Всичко в света е направил Той. Ако погледнете в света и видите някои изопачени същества, знайте че те отпосле са се изопачили. Змията, като съгреши, изгуби ръцете си, краката си, главата си. По напред змията носеше човешка глава, тя беше най-разумната от всички животни, но като направи греха, нейната глава, челото й, се срасна с гръбначния стълб. Сега змията няма тази интелигентност. Едно време тя е била умна, но сега е изгубила своя ум. По отношение, на човека законът е същият: Ако човек сгреши, той изгубва своята интелигентност, изгубва своята доброта.
към текста >>

В новата епоха на земята ще слизат същества от слънцето, от месечината, от Марс, от Венера, от Меркурий, от Юпитер, от Сатурн, от Уран и от други, по-далечни звезди.
Плодородие ще има, земята ще бъде свежа, въздухът ще бъде свеж, птиците ще пеят, няма да има убийства. Всеки ще бъде доволен. Хората ще ходят да се опознават в света и да изучават природата. Ще има връзка между слънцето и земята. От слънцето ще слизат и от онзи свят ще слизат. В новата епоха на земята ще слизат същества от слънцето, от месечината, от Марс, от Венера, от Меркурий, от Юпитер, от Сатурн, от Уран и от други, по-далечни звезди. Туй всичко ще го видите и когато го видите, ще повярвате. Сега иде зима, а след зимата иде лято. Лятото носи по-големи благословения, отколкото зимата. Из беседата, държане от Учителя на 2 ноември 1941 г. София — Изгрев ЧИТАЛИЩЕТО ИЗВОР НА СВЕТЛИНА Светлината си има и тя своите качества.
към текста >>

Слънцето е фокусът на целия живот, чиито огромни енергии се разливат по невидимите жили на слънчевата система.
Ако фотосферата но слънцето се състои от вещества не от нашата периодична система, които слънцето преработва във вещества от нашата периодична система, следва че тия енергии идват от някой друг център или казано иначе, веществата на слънцето, които ние не познаваме, трептят в унисон с енергиите на друг някой център, в чиято непозната космична и гравитационна власт се намира нашето светило. В такъв случай нашата представа за великата йерархия не живота взема огромни вселенски размери и ние се утвърждаваме в основния, вечния и единствен закон на живота — законът за развитието. В края на есето „С кервана на вековете“, в книгата „Сигнали“ ние се опитахме де изясним, във връзка с периодичността на появяването но слънчевите петна, протуберансите, факлите, бързите и значителни промени в елементите на земния магнетизъм, северните сияния и др. Тия изяснения тука не ще повтаряме. Поради тази зависимост на редица явления във връзка с живота на слънцето, Кеплер, който е проумявал нещата по-дълбоко, отколкото ние си представяме сега това е нарекъл слънцето Corpus Soleum magneticum. Слънцето е фокусът на целия живот, чиито огромни енергии се разливат по невидимите жили на слънчевата система. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Витамините В началото на днешния век Казимир Функ(Кажимеж Функ) откри съществуването на особени състави на храната, крайно необходими за правилното и целесъобразно хранене, и ги нарече „Витамини“. Последвалите многобройни изучения на учените позволиха химическото и биологическо опознаване до днес на 6 вида витамини, липсата на които по отделно или вкупом при всекидневното ни хранене докарва до различни тежки заболявания. Витамин А: усилва апетита, нормализира функцията на кожата и лигавиците, възпрепятства образуването на жлъчни и бъбречни камъни, премахва нощната слепота. Съдържа се в следните храни: рибено масло, чер дроб, масло, жълтъци, спанак и зелена салата. Витамин В: удължава живота, липсата му докарва тежки страдания: подагра, бери-бери и други заболявания на нервната система.
към текста >>

41. -

И сякаш заразплита от сребро Невидимите нишки във простора.
* Следим го ний от светлите прозорци, че сякаш то е верният ни знак За хубавото, що с поглед благ Учителят сега ни заговори . . . * . . . Проблясват искри в детските ни взори, изгрява в душите ни Добро. И сякаш заразплита от сребро Невидимите нишки във простора. * Отпадат дипли пред душевни взори: проглеждаме в безкрайни светове; слуха дозима тихи гласове, че сякаш нам ангели говорят . . . * Училището сякаш бели кораб ни носи над зеленото море . . . И сякаш няма никъде да опре под сините разплискани простори .
към текста >>

От тях излиза пара като от живи същества.
Вечерта ще загаси огъня, мехът ще спре. Преставането на този мех, това е смъртта. Смъртта е една почивка за меха. Завърти се земята, изгрее слънцето дойде железарят, запали огънят, пак започне да надува меха. Нали сте виждали онези локомотиви? От тях излиза пара като от живи същества. Загасят огъня, турят машината на почивка, като че умира. На другия ден пак туряш огън, пак е жива. Вие питате: Какво ще стане с нас? Ще си почивате, после пак ще турите огън, пак ще работите, после ще почивате, пак ще работите. — Къде ще му иде краят?
към текста >>

Законът за еволюцията е общ за всички същества — и за хората и за животните.
Не се чудете, защо съществуват добри и лоши хора. защо някои са здрави, бодри и енергични, в други — болни, хилави и неспособни за работя.“ „Любовта Любов ражда. Омразата не може да роди любов“. „Има смисъл да обиколи човек всичките планети и звезди, но да придобие нещо, да се измени, да стане нов човек“. „Като се откаже от низшето, човек има възможност по-бързо да еволюира. Законът за еволюцията е общ за всички същества — и за хората и за животните. Колкото по-грешен е човек, толкова по-бавно еволюира. Той е изложен на големи страдания, за да се пробуди съзнанието му“. „За нас не важи времето, в резултатите“. „Има хора, които, по съзнание не стоят по-високо от животните. Има и животни, които по съзнание, са като хората.
към текста >>

42. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кабала: Десетте имена на Бога и разумните същества, които управляват планетите. 9.
Ден пробуден. II. Лъчи ни чакат. III. Дерзай. IV. Моята молитва 7. В недрата на природата. 8. Кабала: Десетте имена на Бога и разумните същества, които управляват планетите. 9. Самуел Р.Уелс. Физиогномия: мъжът и жената (размери, обща форма, полът в чертите, френологически и физиогном. различия, Лафатерови антитези и женствеността на жената (с 7 образи), прев. от английски Вл. Каназирев. 10. Проф. Ю. Нестлер.
към текста >>

Невидимите помагачи.
Продължение от год. I. 7. Правосъдието и окултните науки. (Какво трябва да знае юристът от окултизма): I. Психометрия и II. Невидимите помагачи. Статия от Ал. Шишков. 8. Духовна опитност : I. Съобщение за смъртта на бившия министър Т. Теодоров. II.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

да разделим жителите на земята на човешки същества и на германци“.
Като работех за други цели, аз направих щастливи наблюдения за себе си. Зная, че най-ужасните истории, които сте чули, са напълно основани на факти. Съжалявам, но това е така. Ние требя да гледаме на нещата, каквито са, а не както сантиментализмът би ги желал. Ние трябва, да гледаме на нещата каквито са, което действително ни убеждава, че Киплинг беше прав със своята паметна фраза: „Сега ние ще трябва да ревизираме нашия речник; сега ние ще трябва. да разделим жителите на земята на човешки същества и на германци“. Съжалявам, но аз ви казвам фактите в случая. То е просто изумително. И помнете че, доколкото ни бе позволено да узнаем, в Германия не е имало протести. Помислете само: аз не желая да възбуждам вашите страсти — това е последното нещо, което бих желал да върша; но помислете само върху станалото. Спомнете си за Л у з и т а н и я, спомнете си за П е р с и я и А р а б и к .
към текста >>

Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем.
Г-жа Блаватска посвети много време и енергия, за да изтълкува техния начин на работа. Ние трябва да се постараем да разберем, че може да има хора, които правят каквото нам се струва за абсолютно зло, и при все това те могат да мислят себе си за оправдани в своите дела. Те могат да мислят, че направлението, което взимат, не е лошо, но че едва след време става добро. Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на Учителя да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя Учител в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава. Колко невероятно и да изглежда, това мнение е сериозно изтъкнато от некои писатели. Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас. Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето становище чрез известен начин на аргументация. Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството.
към текста >>

Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става.
До като бе; още жив, той сам ръководеше своите планове за подчинението на Европа. Вие можете да благодарите, че той не доживя до сега, понеже неговите планове бяха далеч по-разумни от плановете на последователите му. Отдавна още Госпожа Блаватска ни обясни, че той е притежавал, значителни окултни познания и че преди войната с Франция от 1870 г., той е отивал лично до известни точки на северна, южна. източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии. Безсъмнено, френското сгромолясваме тогава беше така пълно и неочаквано, че то се нуждае от някои необикновени обяснения. Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става. Преди няколко месеци имах един интересен разговор с него. Като говореше за войната, той каза, че ако ние сме били служители на Йерархията, и ученици на Окултизма, трябвало да знаем, че Германия е права. Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал свят желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна. Но князът отговори: „Не, не, вие не разбирате. Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма.
към текста >>

Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата.
Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII. Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т. н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества). Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното тяло) от всякакви чужди влияния. Никой друг не бива да яде или да пие от неговата паница. Той трябва да отбягва всякакво телесно съприкосновение (да се докосне до някого или пък да бъде докоснат) с човешки същества и животни.
към текста >>

Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества).
Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т. н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества). Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното тяло) от всякакви чужди влияния. Никой друг не бива да яде или да пие от неговата паница. Той трябва да отбягва всякакво телесно съприкосновение (да се докосне до някого или пък да бъде докоснат) с човешки същества и животни. (Никакво домашно животно не се позволява да се държи; забранява се също допирането до известни растения. Ученикът трябва да живее, тъй да се каже, в собствената си атмосфера, за да я индивидуализира, с оглед на духовното си развитие). IX.
към текста >>

Той трябва да отбягва всякакво телесно съприкосновение (да се докосне до някого или пък да бъде докоснат) с човешки същества и животни.
Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества). Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното тяло) от всякакви чужди влияния. Никой друг не бива да яде или да пие от неговата паница. Той трябва да отбягва всякакво телесно съприкосновение (да се докосне до някого или пък да бъде докоснат) с човешки същества и животни. (Никакво домашно животно не се позволява да се държи; забранява се също допирането до известни растения. Ученикът трябва да живее, тъй да се каже, в собствената си атмосфера, за да я индивидуализира, с оглед на духовното си развитие). IX. За да не стане доктрината на сърдцето6) доктрина на окото (екзотерически и празен формализъм), духът трябва да бъде затворен за всичко, което не е „вечна истина“ в природата. X. Никаква животинска плът, нищо от това, що носи живот в себе си, не бива да се яде от ученика. Той не бива да употребява нито спиртни питиета, нито опиум; последните са като злите духове, които нападат непредвидливите и разрушават техния разум .
към текста >>

Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества.
. . . ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2. Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите. 3.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя.
Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството.
към текста >>

Тук ще още изследвана цялостността само на онзи вид същества, които, свързани чрез един общ род с антропоидите, са извършили и вършат своето собствено развитие, и то като единен, независим вид, който се разпада на основни раси, горни раси и подраси — именно, вида на човека.
Затова в нея настъпва застой и увеличаващ се упадък. Според това съдбата на човечеството е свързана с плазмовата троица. Всеки грях на единицата както и на масата, спрямо расовата хигиена си отмъщава с една неумолима, желязна закономерност, при което, обаче цялостността на развитието на горната раса продължава, и тя, която е била първа, след изчезването на всички подраси остава последна — дотогава, докогато нейното развитие достигне своя край. Развитието в едни случаи има своя крайна цел в ентропията на мирозданието, а в други случаи, в тая на вселената. Това по-нататъшно и крайно развитие на жизнения принцип на материята е вън от рамките на настоящата статия. Тук ще още изследвана цялостността само на онзи вид същества, които, свързани чрез един общ род с антропоидите, са извършили и вършат своето собствено развитие, и то като единен, независим вид, който се разпада на основни раси, горни раси и подраси — именно, вида на човека. За да определя точно моето становище по въпроса за произхода на човека аз указвам на изследванията на Toldt, Schwalbe и Klaafsch и напълно се присъединявам към думите, които последния изказва в „Zeilschrift fur Ethnologie“, т. XLI. стр. 510 и 511: „Ако старата идея за произхода на човека би съществувала с право, както и до днес в по-малко или по-много ослабена форма продължава да съществува в главите на някои специалисти, би било една логични последователност ла се пека. щото човешките форми колкото по-назад отиваме, толкова повече да се приближават до тия на човеко-образните. Но колкото малко важи това за най-низшето състояние на новите раси, австралийците, толкова малко важи то и за останките от хайделбергския човек.
към текста >>

В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл.
към текста >>

Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството.
В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст.
към текста >>

Окултистът разделя детския живот на периоди и описва физическото и невидимите негови тела в разните периоди на живота му.
1 — 21). Трудът му: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, макар и малък по обем, е особено ценен 2). В този си важен труд Д-р Щайнер посочва, колко плодотворен се явява окултизмът при разрешаване на разните практически задачи, които предстоят за разрешение в съвременното общество. За илюстрация на това Д-р Щайнер взема възпитанието. За да може да се тури възпитанието на детето на правилни основи, необходимо е да се изучи детската душа и законите, по които се тя развива с помощта на ясновидско изследване. Окултистът разделя детския живот на периоди и описва физическото и невидимите негови тела в разните периоди на живота му. Окултизмът е призован да хвърли в бъдеще голяма светлина върху възпитателната проблема. Д-р Щайнер постоянно набляга на това, че окултистът не е фантазьор, мечтател, който хвърчи в облаците. Окултизмът не е откъснат от живота; напротив, познаването на окултните истини е необходимо при разрешението на обществените въпроси. Защо той е нужен при разрешението на тези въпроси? Д-р Щайнер цитира думите на египетските окултисти: „Всичко, каквото има горе, има го и долу“.
към текста >>

Същността на всяко създание се основава на три сили: една средна сила, която е принцип на живота на съществата и го поддържа в тъждеството му.
Теоретическата Кабала съдържа: 1) Патриархалното предание за светата тайна на Бога и божествените лица; 2) За сътворението на духовния мир и за ангелите; 3) За произхода на хаоса, материята и за обновата на света в шестте дни на творението и — 4) За създаването на видимия човек, за падането му и за божествените пътища, които водят към възраждането му. Делото на Творението се нарича Маасе Берехит. Небесната Колесница се нарича Маасе Меркава. * * * Сега ще изложим на късо теоретическата част, която се отнася към творението, т. е. Космогонията. Същността на всяко създание се основава на три сили: една средна сила, която е принцип на живота на съществата и го поддържа в тъждеството му. Съществото остава такова само по силата на тоя принцип, който е действителен и се проявява в стремежа към индивидуализация, за да действува от тоя момент вече навън. Това действие съвсем се отличава от онова лъжливо действие, което е отделило създанието от божественото Единство. Актът, по който става всяко същество, по примитивната си същност, е само сляп инстинкт на природата. Това отделяне на същността е едно действие на постоянна непрекъснатост и расте, докато достигне една повратна точка, а след това всяко същество се стреми към принципа, от който е произлязло. Откровението има двойно действие, съответно на също такъв акт на природата, наречено Шиуръ-Кома (екстериоризация на типа).
към текста >>

Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него.
Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център. Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция.
към текста >>

2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали.
Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство.
към текста >>

Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното.
Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата. Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим.
към текста >>

Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата.
Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата. Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове.
към текста >>

Това е светът на чистите духове, разумните същества.
След туй, светът на творението — Олам Берия, от думата бара, която значи да произлезе от само себе си. Това е движение, чрез което духът, като напуща уединението си, се проявява като дух изобщо, без да се открива в него и най- малка черта от индивидуалност. Зохар рисува тоя свят, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка. Макар шатъра и да е по- малко светъл от самата точка, все пак е още много бляскав, за да може да се съзерцава. Третият свят е светът на формирането — Олам Йецира от думата йацар — образувам. Това е светът на чистите духове, разумните същества. Той е движение, чрез което духът изобщо се проявява или разлага на многобройни индивидуални духове. Най-после, четвъртият свят е светът на извършването — Олам Асия, от думата аса — извършвам. Той е вселената или видимият светъ. Библията описва, как става инволюцията на Бога чрез едно движение, което постоянно слиза от най-висшата степен на съществуването до най-долната низина. Но тя не казва какво става по-нататък.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тъй като Бог е всевечен и безкраен, без който нито времето, нито пространството биха могли да се въобразят, крайния предел на всички същества, върховната цел се съдържат в Него.
Така, светът на Съвършените, мирът на Боговете е висшето състояние, при което възвишената душа се изпълва със своето собствено блаженство, като съзерцава същевременно и онова на другите. Но всички тия Богове, всички тия Божествени Души, в същност образуват един единствен Бог. Съзнаващи своето божествено единение, те се сливат с Всемирния Баща, — в своята мъдрост творейки непрестанно, за да поддържат хармонията във вселената. Единението е един. живущ венец, в които Съвършените са цветята. Тъй като Бог е всевечен и безкраен, без който нито времето, нито пространството биха могли да се въобразят, крайния предел на всички същества, върховната цел се съдържат в Него. Боговете са в Боговете от целия Всемир. Богът, който трябва да постигне всеки един от нас, вече блести в Мира на Единението, и този Бог съдържа нашия върховен идеал и нашата върховна Личност. И тъй, очевидно е, че в Божествения Мир няма и никога не ще има пресъздаване, тъй като всички неща в Абсолютното Единение са съвършени напълно. Материалния свет е отражение на този Божествен Мир; всеки план, всички същества, всички състояния не могат да съществуват без своята противопоставка, без антитеза, която им служи, като база и опора. Човешката Душа, през периода на еволюцията, следва едно желание, което и се струва нейно собствено, т.
към текста >>

Материалния свет е отражение на този Божествен Мир; всеки план, всички същества, всички състояния не могат да съществуват без своята противопоставка, без антитеза, която им служи, като база и опора.
живущ венец, в които Съвършените са цветята. Тъй като Бог е всевечен и безкраен, без който нито времето, нито пространството биха могли да се въобразят, крайния предел на всички същества, върховната цел се съдържат в Него. Боговете са в Боговете от целия Всемир. Богът, който трябва да постигне всеки един от нас, вече блести в Мира на Единението, и този Бог съдържа нашия върховен идеал и нашата върховна Личност. И тъй, очевидно е, че в Божествения Мир няма и никога не ще има пресъздаване, тъй като всички неща в Абсолютното Единение са съвършени напълно. Материалния свет е отражение на този Божествен Мир; всеки план, всички същества, всички състояния не могат да съществуват без своята противопоставка, без антитеза, която им служи, като база и опора. Човешката Душа, през периода на еволюцията, следва едно желание, което и се струва нейно собствено, т. е., което й изглежда да произлиза от самата нея. Но когато часът на нейното духовно просветление удари, тя разбира, най- сетне, че нейното желание не е друго освен желанието на Всемирния. Тогава тя предоставя на това Всемирно Желание да я води тихо към блаженството на Единението. Човекът, който е достигнал до тази стадия на съзнание, няма вече нужда да желае, да иска, да проси, защото Абсолютният го привлича, като един неотразим Любящ, и душата се подчинява с една разумна пасивност на това небесно притегляне.
към текста >>

Да се действа на символите, значи да се действа на идеята и на духовните същества (ангелите).
Тая велика и благородна наука, Кабалата, не трябва да бъде унизена и осмяна от невежествените хора“. И тъй, нека резюмираме: Практическата Кабала обяснява: а) духовният смисъл на закона и б) посочва начина на очистването, който уподобява душата на Божеството, като я представлява за орган, който проси и действа в сферата на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна набожно да се предава на размишление за скритите имена. Писането, според кабалистите, е видимо изражение на божествените сили, в лицето на които небето се открива на земята. Поради това, теорията на Практическата Кабала е свързана с общата теория на Висшата Магия чрез единството на идеята, изразена чрез писане, и символа в природата, човека и вселената. Да се действа на символите, значи да се действа на идеята и на духовните същества (ангелите). От това произтичал всичките обреди на мистическите извиквания. За да се изучи Практическата Кабала, необходимо е, преди всичко, да се знаят еврейските букви и различните изменения, които могат да се правят с тях, с помощта на три операции, известни на повечето кабалисти — Темура, Хематрия и Нотарикон. Външната, материалната част на Библията се състои от разбиране на съгласните букви, с помощта на един списък от йероглифи. Като четете Библията на еврейски, а именно Петокнижието на Моисея, вие често ще срещнете в една и съща дума да има една буква повече или по-малко, а по някога една буква бива поставена вместо друга или, най-сетне, някоя буква е поставена, вместо на края на думата, в средата й и обратно. Това е пластическият йероглифизъм.
към текста >>

Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — .
“, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . . Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази! “, ту умиление към майка —- „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“. ту омраза към робското щастие, вече надраснато — „Туй що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил“ ту вилнеж на буря — „Там . .. там буря кърши клонове“, ту състрадание и сълзи — „О, майко моя, родино мила, Защо тъй жално тъй милно плачеш?
към текста >>

Ако той не може да контролира желанията си, окръжаващите го същества трябва да го ограничат.
и само така пътят на неговия всестранен напредък ще бъде открит и осигурен, като стане самовластен господар на съдбините си. Въпроси и отговори Отговор на четирите въпроси в кн. I: 1. Понеже в състава на земния човек влизат 3 елементи, от които духът подразбира силата, животът — чувствата, а желанията и материята — основата, при които тия елементи действат, то човешката свобода се обусловява от духа му, от живота му и от материята. Човек сам кове съдбата си. Ако той не може да контролира желанията си, окръжаващите го същества трябва да го ограничат. Съдбата всякога ограничава човека. А човешката съдба всякога е подчинена на Божествения Промисъл. Той е великото и разумното в живота. Човешкото ограничение се простира до там, додето човек продължава да греши. Щом престане да греши, нема вече никакво ограничение.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите.
Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното.
към текста >>

Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат.
Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4).
към текста >>

Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества.
Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества. Този четвърти член е носител на човешкото „аз“. „Аз“ е дума, която се отличава от всички други думи в езика. Този, който размишлява върху характера на тази дума, ще бъде улеснен в разбирането на човешкото естество. Всяко друго име можем да отнесем към всички съответни предмети: напр. всеки нарича стола „стол“; масата всеки нарича „маса“; Ивана — „Иван“.
към текста >>

Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда.
всеки нарича стола „стол“; масата всеки нарича „маса“; Ивана — „Иван“. Не е така с думата „аз“. Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“. Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;. Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр.
към текста >>

Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества.
Мнозина не правят разлика между растение и „чувстващо същество“, понеже не са си изяснили що е в същност „усещане“. Ако един организъм (или неодушевен предмет) отговори по некакъв начин на едно външно въздействие, то още не следва, че той е почувствал това въздействие. Така би било, само ако организмът е преживял вътрешно въздействието, те. е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език.
към текста >>

Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества.
Ако един организъм (или неодушевен предмет) отговори по некакъв начин на едно външно въздействие, то още не следва, че той е почувствал това въздействие. Така би било, само ако организмът е преживял вътрешно въздействието, те. е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл.
към текста >>

И колкото по-цивилизован и по-свободно възпитан е един род или вид, толкова по-големи ще бъдат индивидуалните различия.1) Какъв е смисъла на това неограничено разнообразие във всички живи същества?
Майката птица или животно най-добре познава своите малки; овчарят и овчарското куче разпознават всяка Овца От тяхното стадо измежду всичките други, пръснати по бърдата и полята. И само един поглед върху всички милиони хора, които населяват земята, може да открие едно съвсем определено различие. Като класираме индивидуалните различия, които намираме в границите на един вид, получаваме подразделенията. Намерено е, обаче, че и така отбраните индивиди далеч не са точно еднакви. Всеки кон на известен стопанин се различава от други негови коне и, още повече, всеки англосаксонец — От кой да е друг англосаксонец. И колкото по-цивилизован и по-свободно възпитан е един род или вид, толкова по-големи ще бъдат индивидуалните различия.1) Какъв е смисъла на това неограничено разнообразие във всички живи същества? Какво значат тези безкрайно умножавани различия във форма и устройство? — нищо друго, освен едно постоянно различие в тяхната функция и характер. В всеки случай, вътрешният живот е, който дава външната форма на нещата. Навред в природата и във всички случай, различията във формата, в строго съгласие с този закон, са в съответствие с различията в характера и службата. Ония неща, които си приличат по качество и функция, приличат си и по форма; и винаги, когато има различие по качество и функция, има различие по форма.
към текста >>

Че за такива високостоящи същества изводите досежно бъдещите аспекти трябва да се модифицират, това не е нужно по-вече да се изтъква и обяснява.
Желал бих да не бъда криво разбран, ако се изразявам така и за най-висшите между нас. Има високостоящи индивидуалности, които в известна смисъл са се освободили от космическите влияния, но само по такъв начин, като волята им се е обединила с Логоса (Създателя на Космоса), с други думи, тези индивидуалности са дошли в хармония с Космоса. И все пак за такива най-висши между висшите се приема, че те, до като се движат във физическо тяло и, следователно, понасят наложените им ограничения, трябва да чувстват един хармонически аспект, напр. на Юпитер, действащ благотворно, ощастливително и спомагателно, и друг дисхармонически аспект, напр. на Сатурн, действащ угнетително, противно и ограничително. Че за такива високостоящи същества изводите досежно бъдещите аспекти трябва да се модифицират, това не е нужно по-вече да се изтъква и обяснява. Обаче, на този важен въпрос и днес често не се посветява нужното внимание от видни астролози. И за най-висшите между нас програмата е установена в главни черти още при въплотяването (инкарнацията), обаче, те имат по-вече лична свобода да се отклоняват малко в ляво и в дясно от линията на главното направление. Те могат да правят това, без да нарушават равновесието, -— без да изпадат в конфликт със законите на Космоса, защото тяхната воля е една с онази универсална воля, която съставлява основата на Космоса и към чиято еволюция тя се стреми. Обикновеният човек може само твърде малко да се отклонява от своята програма и отклоненията му са допустими до такава степен, до каквато неговата воля е обединена с Логоса. Най висшата свобода се явява, следователно, като най-голяма доброволна обвързаност с Създателя.
към текста >>

Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта.
При това, в ястията има всякога два вида магнетизъм, един вътрешен и един външен, Първият принадлежи на самата природа на ястията, а вторият се отделя от външните предмети. Магнетизмът на търговеца, който ги продава, и тоя на готвача, който ги приготовлява, принадлежат към последната категория и могат, естествено, да бъдат унищожени чрез огъня; обаче, магнетизмът, който им е свойствен, не може никак да бъде повлиян от варенето. Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта. За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване.
към текста >>

Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това.
Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта. За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява.
към текста >>

Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук.
Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта. За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява. И в този случай всички аргументи са приемливи, без да може да им се противопоставят други, освен това твърдене на човека: „искам да върша тези неща, понеже ги обичам.
към текста >>

Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания.
„Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов".
Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр. и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот. „Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов". Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора. Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания. Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания.
към текста >>

За вникване в най-съкровените тайни на природата, за владане на стихиите, за господстване на ония невидими същества, които с нещо без ние да знам, трябва да се знаят ония тайни на кабалистиката, ония ключове, които с достъпни само на вълшебника.
Истински див гений, истински Sturm und Dranger, — той иска да върви напред с помощта на своята божествена частица — своя разум, да узнае всичко. Да узнае началото на началата, края на краищата. Той е разочарован от науката. Тя не може да му даде нищо от онова, което той иска. Остава му само едно — магията. За вникване в най-съкровените тайни на природата, за владане на стихиите, за господстване на ония невидими същества, които с нещо без ние да знам, трябва да се знаят ония тайни на кабалистиката, ония ключове, които с достъпни само на вълшебника. Той е вълшебник, маг, от първа величина. Парцелиус и Нострдамус с неговите учители. Жаждата за знание е това, което води Фауст от едно към друго. Той не се колебае никога: не се бои ни от Бога, ни от дявола. Той е велик и силен: съзнава, че е образ и подобие на Бога, че има свободна воля, че действително е нещо.
към текста >>

На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция?
Но за напред той се явява вече като фактор реакционен, като фактор назадничав, и този, който още работи в негова полза, работи за миналото, а не за бъдещето, работи против истинските нужди на човечеството. Каква е била мисията на материализма и какви са истинските нужди на човечеството днес, това ще се види от туй, което следва по-долу. Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само физическата страна на нещата, а пък ние знаем, че физическата еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието. Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени. А тази духовна страна на еволюцията може да се изучи само с помощта на окултизма. На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно. Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото. Кога се пее пред грамофон, иглата оставя следи върху грамофонната плоча, и по тези следи може да се възпроизведе песента. Така и всичко, което се извършва във физическия свят, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1) Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса.
към текста >>

Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен.
Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво. Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля. Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам? Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности. В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод.
към текста >>

Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества.
До като индийците считаха като едничък действителен свят само духовния мир, а пък видимия мир считаха за сън, илюзия (майя), сега вече персийците (обаче, не днешните персийци, а старите, които са живели във времето на Зороастра, на местото, дето по-после се основа известното персийско царство) считаха материалния свят като действителност, обаче враждебна на духовното. Те казваха, че материалното е враждебно на духовното, че то винаги е в борба с духовното и че именно задачата на човечеството е да спомогне за побеждаването на материалното от духовното. От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана. През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична.
към текста >>

“ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес.
Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята? “ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес. Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир. И тъй, човечеството днес е най-много потънало в материята. Обаче, ние се намираме сега на един завой в историята на човечеството. Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е.
към текста >>

3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания.
КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност. Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност.
към текста >>

Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества.
Името Кабир нли могъщ (potens) означава първото небе, първият двигател, съответно на името на Бога, изразено само с буквата י (йод), т. е. Първата Причина, която привежда всичко в движение. Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия свят, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон. Атрибутът му означава Княз на страните. Мисията му е да въвежда всички, които са длъжни да се явят пред лицето на Великия Бог. Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества. Кабалистите казват, че чрез Митатрона Бог е говорил с Моисея. Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия свят приемат божиите свойства. По тоя начин крайното каф — ך съответства на двете велики имена на Бога, всяко от които е съставено от двете еврейски букви: ел и йах. Те господстват над разумните същества от втория ред, които управляват звездното небе, в числото на които трябва да се отнесат 12-те знаци на зодиака и се наричат от евреите Галгал Хамазелот. Разумното същество на второто небе се нарича Разиел.
към текста >>

Те господстват над разумните същества от втория ред, които управляват звездното небе, в числото на които трябва да се отнесат 12-те знаци на зодиака и се наричат от евреите Галгал Хамазелот.
Мисията му е да въвежда всички, които са длъжни да се явят пред лицето на Великия Бог. Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества. Кабалистите казват, че чрез Митатрона Бог е говорил с Моисея. Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия свят приемат божиите свойства. По тоя начин крайното каф — ך съответства на двете велики имена на Бога, всяко от които е съставено от двете еврейски букви: ел и йах. Те господстват над разумните същества от втория ред, които управляват звездното небе, в числото на които трябва да се отнесат 12-те знаци на зодиака и се наричат от евреите Галгал Хамазелот. Разумното същество на второто небе се нарича Разиел. Неговият атрибут означава „вид на Бога“ и „усмивка на Бога“. 12) Ламед — ל Оттук произлиза думата Люминед или учен, което съответства на името на Бога, съставено от трите букви шадай и наричано емблема Δ (делта). То господства над третото небе и над разумните същества от третия ред, които управляват сферата на Сатурн. Разумното същество на Сатурн е Цафкиел или Касиел.
към текста >>

То господства над третото небе и над разумните същества от третия ред, които управляват сферата на Сатурн.
По тоя начин крайното каф — ך съответства на двете велики имена на Бога, всяко от които е съставено от двете еврейски букви: ел и йах. Те господстват над разумните същества от втория ред, които управляват звездното небе, в числото на които трябва да се отнесат 12-те знаци на зодиака и се наричат от евреите Галгал Хамазелот. Разумното същество на второто небе се нарича Разиел. Неговият атрибут означава „вид на Бога“ и „усмивка на Бога“. 12) Ламед — ל Оттук произлиза думата Люминед или учен, което съответства на името на Бога, съставено от трите букви шадай и наричано емблема Δ (делта). То господства над третото небе и над разумните същества от третия ред, които управляват сферата на Сатурн. Разумното същество на Сатурн е Цафкиел или Касиел. 13) Мем — מ. Името е Меборах, което означава благословен и съответства на четвъртото небе и на четвъртото име Йехова. То господства над сферата на Юпитер и се нарича Цадкиел. Влиянието си от Бога получава чрез Шебтайел, за да го предаде на разумните същества от петия ред.
към текста >>

Влиянието си от Бога получава чрез Шебтайел, за да го предаде на разумните същества от петия ред.
То господства над третото небе и над разумните същества от третия ред, които управляват сферата на Сатурн. Разумното същество на Сатурн е Цафкиел или Касиел. 13) Мем — מ. Името е Меборах, което означава благословен и съответства на четвъртото небе и на четвъртото име Йехова. То господства над сферата на Юпитер и се нарича Цадкиел. Влиянието си от Бога получава чрез Шебтайел, за да го предаде на разумните същества от петия ред. Крайното мем ם е основна буква и съответства на петото небе и на петото име на Бога Елоха. То е петото име на княза, който управлява сферата на Марс. Разумното същество на Марса е Самаел. Последният получава влиянието на Бога чрез Цадкиеля и го предава на разумните същества от шестия ред. 14) Нун — נ.
към текста >>

Последният получава влиянието на Бога чрез Цадкиеля и го предава на разумните същества от шестия ред.
То господства над сферата на Юпитер и се нарича Цадкиел. Влиянието си от Бога получава чрез Шебтайел, за да го предаде на разумните същества от петия ред. Крайното мем ם е основна буква и съответства на петото небе и на петото име на Бога Елоха. То е петото име на княза, който управлява сферата на Марс. Разумното същество на Марса е Самаел. Последният получава влиянието на Бога чрез Цадкиеля и го предава на разумните същества от шестия ред. 14) Нун — נ. Името Нора или грозен съответства също на името Емануела, което значи „с нами Бог“, т. е. на шестото име на Бога. То господства над шестото небе на Слънцето. Първото разумно същество на слънцето е Рафаел или Михаел.
към текста >>

Крайното фе — ף означава въздуха, който се населява от силфите — разумни същества с много разреди.
17) Фе— פ. Съответното име е Фоде или изкупител (redemptor), „разумна душа“, според Кирхер. Тая буква означава огън или стихия, в която живеят саламандрите. Разумното същество е Серафин, което има много подчинени. То господства през лятото на юга и на пладнината. Крайното фе — ף означава въздуха, който се населява от силфите — разумни същества с много разреди. Те господстват на пролет над запада и залеза. 18) Цаде — צ т. е. справедливост, означава вода, в която живеят нимфите (Според Кирхер, това е мировата материя). Разумното същество е Тарсис, което господства на есен над запада. Крайното цаде ץ формира стихиите (въздуха, огъня, водата, земята), според Кирхер.
към текста >>

„През зимата той господства над севера, образува минералите и неодушевените същества“ (Кирхер).
Крайното цаде ץ формира стихиите (въздуха, огъня, водата, земята), според Кирхер. 19) Коф — ק. Името Кодеш значи свят (sanctus). Оттук е произлязла стихията на земята, дето живеят гномите. Разумното същество на земята е Ариел. „През зимата той господства над севера, образува минералите и неодушевените същества“ (Кирхер). 20) Реш — ר. Името е (Роде х), т. е. повелител. Образува растенията, според Кирхер. То се приписва на първия принцип на Бога, който се прилага към животинското царство и му дава живот.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кабала: Десетте имена на Бога и разумните същества, които управляват планетите. 9.
Ден пробуден. II. Лъчи ни чакат. III. Дерзай. IV. Моята молитва 7. В недрата на природата. 8. Кабала: Десетте имена на Бога и разумните същества, които управляват планетите. 9. Самуел Р.Уелс. Физиогномия: мъжът и жената (размери, обща форма, полът в чертите, френологически и физиогном. различия, Лафатерови антитези и женствеността на жената (с 7 образи), прев. от английски Вл. Каназирев. 10. Проф. Ю. Нестлер.
към текста >>

А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм.
И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път.
към текста >>

Окултната психология може да ни каже, в какво състояние се намират физическото и невидимите тела на човека в разните периоди на детския живот.
За да познаваме последната напълно, трябва да я изучим с помощта на ясновидството. Така се туря основа на науката, наречена окултна психология Както днешната психология е основа на днешната педагогика, така окултната психология ще бъде основа на новата педагогика. Бъдещето училище ще се съгради върху тази нова педагогика. Материалистът-педагог, като не е изучил по-дълбоко детската душа и окултните закони на нейното развитие, не може да знае истинските й нужди, не е в състояние да посочи истинските средства за постигане на дадена възпитателна цел. Както чрез окултизма ние разбираме човека, така чрез окултната детска психология ние почваме да разбираме детето. Окултната психология може да ни каже, в какво състояние се намират физическото и невидимите тела на човека в разните периоди на детския живот. Как ще можем да възпитаваме детето, ако не го познаваме, ако сме в пълна тъмнина по отношение на детската душа! Ако ни поверят някое деликатно тропическо растение, ние трябва да знаем, при каква температура трябва да го държим, от какво осветление и от колко влага има то нужда, кога и как трябва да се разкопава наоколо му и пр. Ако няма човек тези познания, то ще увехне в ръцете му, въпреки всички негови добри желания и старания. Сега някой може да запита: „Как окултизмът ще докаже своите истини? “ Има начини, по които те могат да се докажат.
към текста >>

Той е синия кошмар на тъмните нощи, вяра в отвъд световете, полет към вечните извори на доброто, истината на невидимите полета, тогата на поета и екстаза на мистика.
В него бе въплътена доктрината на Фихте. Светът за него бе само представа, но на „своите представи“ той отдаваше абсолютно значение. Погледнато така, преживяването поражда бляновете, а бляновете всякога се превръщат в материални образи. И както в разказа на Клинксор, Поезията предава Парките на тарантулите, за да поднови по-скоро царството на Мъдростта, тъй и душата предава тъмните помисли на смъртта, за да може да въплъти своите блянове и полети в сферите на съзерцанието. Синият цветец е най-добре въплътения блян. Той е синия кошмар на тъмните нощи, вяра в отвъд световете, полет към вечните извори на доброто, истината на невидимите полета, тогата на поета и екстаза на мистика. „Синият цветец! “ възкликва Хайлборн. През горски мрак, през планински клисури, през проход между скали, лежи пътят към него — пътят на Бляна. _________________________ *) Новалис е един от най-великите представители на романтизма в XVIII век. Роден е в 1772 год.
към текста >>

.., И проговориха му тогава цветята на своя тайнствен език и казаха му: „Велик е Бог, чудни са неговите творения, нека го славят всички премъдри същества!
. . . И беше то великото царство на Светите Интелигентни Сили в природата, които създават и нареждат живота на милионите й растения, в техните най-разнообразни форми и проявления. И беше за тях майката-земя грамадна лаборатория, в която изработваха своите най-нежни и красиви форми на живот. И чрез проявената сила на своя велик разум съзиждаха те в най-чудни и съвършени комбинации атомите на прозрачната тънка материя, като, със своите нареждания във формата, даваха възможност на светлината да се пречупи и разложи на хилядите си цветове, блясъци и оттенъци. И шариха се от това цветята с най-разнообразни шарки и багреха се цветовете с хилядите проявления на боите и красяха голямата девствена градина на Живата Природа! .., И проговориха му тогава цветята на своя тайнствен език и казаха му: „Велик е Бог, чудни са неговите творения, нека го славят всички премъдри същества! Алилуия“. „Човече на разума, сине на скритата загадка, чуй нашето слово: „Велик си ти, ако разбереш тайната на нашия живот . . . „Ние сме чада на силен баща, що е създал световете! „Нашата майка е проявената любов, що съществува с вековете! „Ние сме техни нежни чада и ги славим във век!
към текста >>

всичките действия и същества, са свързани помежду си до толкова, до колкото клетките на човека са свързани със самия него, тъй като за да се приведе в движение една от тия прояви е все едно, да се създаде течение на реалното действие, което ще се отрази в цялата вселена.
Ако всяка буква представлява истинска сила, то групировката на буквите, по известни мистически правила, дава началото на активните центрове на силата, които могат чувствително да влияят, като се привеждат в действие от човешката воля. От тук произлизат десетте имена на Бога. Всяко от тия имена изразява особено свойство на Бога, т. е. един активен закон на природата и един всеобщ център на действието. Всичките божествени прояви, т. е. всичките действия и същества, са свързани помежду си до толкова, до колкото клетките на човека са свързани със самия него, тъй като за да се приведе в движение една от тия прояви е все едно, да се създаде течение на реалното действие, което ще се отрази в цялата вселена. По същия начин усещането, получено от човека в която и да е точка на кожата, причинява тръпка на целия му организъм. Изучването на божествените имена се състои: 1) от една страна, в изучване особените качества, които се приписват на даденото име и 2) от друга, в изучване съотношението на това име с останалата природа. Ние ще изложим последователно тия два отдела. Преди всичко нека изброим десетте имена на Бога, както се намирал във всичките заклинателни формули: 1) Йехие (х)1), 2) Йа (х), 3) Йехова (х), 4) Йел, 5) Йелоха, 6) Йело(х)им, 7) Тетраграматон — Саваоθ, 8) Йело(х)им — Саваоθ, 9) Шадай и 10) Адонай. Кабалата е така построена, че всичките й членове, които я съставляват, са само нейни различни страни.
към текста >>

Единицата-Начало, според учението на кабалистите, е същата Единица-Край на съществата и нещата, а вечността, от това гледище, е само вечното настояще: затова старите символисти са изобразявали тая идея с една точка в центъра на кръга, което показва образа на Единицата-Начало (точка) в центъра на вечността (кръга — линия без начало и без край).
Това именно се старае да изтъкне една от най-старите книги на Кабалата — Сефер-Йецира. Но преди да минем по-нататък, нека обясним с един пример определението, което дадохме на буквата йод. Първата буква от еврейската азбука алеф א е образувана от четири йода, противопоставени един на друг по два3). Същото се отнася и за всичките други букви. Численото значение на йода ни навежда на други бележки. Единицата-Начало, според учението на кабалистите, е същата Единица-Край на съществата и нещата, а вечността, от това гледище, е само вечното настояще: затова старите символисти са изобразявали тая идея с една точка в центъра на кръга, което показва образа на Единицата-Начало (точка) в центъра на вечността (кръга — линия без начало и без край). Според това, единицата се разглежда като една сума, а всичките създадени същества са само нейни съставни части. Така и Единицата-Човек е образувана от сумата (сбора) на милионни клетки, които съставляват неговото същество. В началото на всичките неща Кабалата поставя абсолютното утвърдяване на съществото от самото него, Единицата-Аз, символическото изображение на която ще бъде йод, а численото — числото 10. Това число 10, което представлява 1 — Началото или Всичко, съединено с 0 — Небитието или Нищо, отговаря напълно на горните условия. Хе. Понятието Аз може да бъде разбрано само с неговата противоположност Не-Аз.
към текста >>

Според това, единицата се разглежда като една сума, а всичките създадени същества са само нейни съставни части.
Но преди да минем по-нататък, нека обясним с един пример определението, което дадохме на буквата йод. Първата буква от еврейската азбука алеф א е образувана от четири йода, противопоставени един на друг по два3). Същото се отнася и за всичките други букви. Численото значение на йода ни навежда на други бележки. Единицата-Начало, според учението на кабалистите, е същата Единица-Край на съществата и нещата, а вечността, от това гледище, е само вечното настояще: затова старите символисти са изобразявали тая идея с една точка в центъра на кръга, което показва образа на Единицата-Начало (точка) в центъра на вечността (кръга — линия без начало и без край). Според това, единицата се разглежда като една сума, а всичките създадени същества са само нейни съставни части. Така и Единицата-Човек е образувана от сумата (сбора) на милионни клетки, които съставляват неговото същество. В началото на всичките неща Кабалата поставя абсолютното утвърдяване на съществото от самото него, Единицата-Аз, символическото изображение на която ще бъде йод, а численото — числото 10. Това число 10, което представлява 1 — Началото или Всичко, съединено с 0 — Небитието или Нищо, отговаря напълно на горните условия. Хе. Понятието Аз може да бъде разбрано само с неговата противоположност Не-Аз. Щом се установи Аз, веднага следва понятието за въздействието от Абсолютното Аз върху себе си, а от това ще се извлече понятието за съществуването му чрез разделянето на Единицата.
към текста >>

Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести.
В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни. Друг прочут „лекар“, който достигна голяма слава, е Францис Шлатер, беден обущар, който емигрирал в Америка от Германия преди много години.
към текста >>

Изглежда твърде вероятно, че главата на Шлатера да е била наобиколена от един ореол от магнетична светлина, причинена от прилива на електрически и духовни сили, прокарани през нервната му система от невидимите сфери, с цел да направят ръцете му целителни, и тази светлина е правела петното върху чувствителната плака и затъмнявала чертите му.
Тази фотография аз изпратих на списанието The Wide World преди неколко години и там бе публикувана с кратко описание за „церителя“. Портретът, който придружава тази статия, е възпроизведен от онова клише. Мнозина фотографи в Денвър са се опитвали да го снемат, но не са постигнали задоволителни резултати. Главата излизала винаги като едно кръгло петно, каквото би излязло, ако би се фотографирала една топка от светлина. За това явление запитвах самите фотографи и отговора от всички беше, че е факт и че, наистина, не са могли да го фотографират. Изглежда твърде вероятно, че главата на Шлатера да е била наобиколена от един ореол от магнетична светлина, причинена от прилива на електрически и духовни сили, прокарани през нервната му система от невидимите сфери, с цел да направят ръцете му целителни, и тази светлина е правела петното върху чувствителната плака и затъмнявала чертите му. Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет. С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове. Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана. Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е работата, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм. Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата.
Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекчават почвата около тях, и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се подигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата. Обаче, тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях, има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното отгоре надолу.
към текста >>

Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин.
По-нататък има още периоди. Всички периоди са 7. Последните периоди са по-големи. За нас в случая са най-важни първите няколко периода. Сега, знанието на тези периоди е необходимо. Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин. Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка. Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година. А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения.
към текста >>

То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта!
Напусни вече празния шум на живота ; доста е тази духовна слепота, в която ти седиш с векове. Направи стремлението си да видиш, постигнеш и разбереш всичките скрити сили, които работят в моето тъмно и непонятно за тебе царство на материята, като й дават най-разнообразни форми и красоти. В него царува велика хармония, която създава скрития за тебе живот; колко е величествената!... „Погледни, пред тебе стои грамаден, масив, гранит-скала, най-великия гигант, изваян от архитектурната сила в природата! Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми, йони и електрони!? То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта! ... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе! .. Каква хармония от цветове, каква музика от гласове, каква поезия от най-разнообразен живот и красота ти би видел в него! “ Гранитът е непроницаем, глух, твърд, ням; но това е така за глухите, слепи и неми хора! Ала за човека на скритата мъдрост той живее, говори, пее, мисли и се смей! “ • И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно привличане и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето.
към текста >>

... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе!
Направи стремлението си да видиш, постигнеш и разбереш всичките скрити сили, които работят в моето тъмно и непонятно за тебе царство на материята, като й дават най-разнообразни форми и красоти. В него царува велика хармония, която създава скрития за тебе живот; колко е величествената!... „Погледни, пред тебе стои грамаден, масив, гранит-скала, най-великия гигант, изваян от архитектурната сила в природата! Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми, йони и електрони!? То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта! ... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе! .. Каква хармония от цветове, каква музика от гласове, каква поезия от най-разнообразен живот и красота ти би видел в него! “ Гранитът е непроницаем, глух, твърд, ням; но това е така за глухите, слепи и неми хора! Ала за човека на скритата мъдрост той живее, говори, пее, мисли и се смей! “ • И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно привличане и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето. “ „И вижда той красивите картини, що се създават и менят всека една минута, в най-разнообразни форми, комбинации и очертания, от това ритмическо движение на тънката ефирна материя в атомите.
към текста >>

Защото, ако на Марс действително има живи същества, те ще виждат от там земята като една светеща звезда.
Слънцето е точно зад долната част на земята. СВЕТЛИНАТА НА ЗЕМЯТА Спомняме си предложението, което един учен правеше преди няколко години, да се направят опити за разбиране с обитателите на Марс, ако действително има такива. Трябваше да се построи на земята един толкова грамаден правоъгълен триъгълник, че да може да се забележи той от жителите на Марс. Всемирното значение на Питагоровата теорема, която, вероятно, е позната и на марсовите обитатели, трябва постепенно да доведе до разбиране с тях. И това може-би не спада съвсем в областта на утопиите. Защото, ако на Марс действително има живи същества, те ще виждат от там земята като една светеща звезда. Както е известно, въпреки своята затвърдяла кора, земята изпуска лъчи. Наблюдавано е, че през тъмни, безлунни нощи светлината на хоризонта по сила надминава сбора на светлината, която в един момент излиза от всяка отделна звезда. Дори най-тъмните области на земното кълбо изглеждат осветлени от една широко разпространяваща се светлина, произходът на която, вероятно, се намира във въздушния кръг на земята: това е „светлината на земята“. Учените са намерили, че силата на тази светлина отговаря на десетата част от светлината на една звезда от първа величина. Този феномен някои приписваха на една продължителна северна светлина, която в спектроскопа се проявява главно чрез характеристичното си зеленикаво сияние, забелязвано през тъмни нощи по цялото небе.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост.
Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече. Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост. Тези качества са развили у тях чрез възпитанието на семейството, но когато с ги развили чрез това възпитание, те с преминали времето, за да им се раждат деца. Децата им се раждат, когато те са още в неразвит стадий. Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата. Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава. Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното.
към текста >>

Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде възмездието за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за висши същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“.
Ако той се издигне до сферите, в които той владее, чува излизащия от бездната на смъртта глас: „свърши се! “ Тутакси надменното чело се покрива с бръчки, сърцето се превръща в горящ въглен и надеждата за винаги изчезва Такова е скритата мисъл на Бекфорд, мисъл, изказана даже от най-мъдрия от всички царе на света — от цар Соломон: „познанието е суета. Всичко е суета. Познанието е смърт“. Високата морална тенденция, за която наблегнах по-горе, изцяло се проявява в тези думи, с които дивният обитател на скалистия Монсерат завършва историята на Ватека : „Така халифът Ватек, в стремежа си към суетен блясък и непозволена власт, бе се очернил с безброй престъпления и стана жертва на угризения и безкрайна, безгранична мъка. Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде възмездието за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за висши същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“. В този пасаж напълно се очертават моралните възгледи на Бекфорд. Неговият дълбок мистицизъм тук се явява тъй, както лотос се откроява в тъмните води на Нил в час пред пясъчна буря. Той не е бил по професия писател, но все пак неговото влияние върху въображението на народите е тъй голямо, тъй огромно, че хиляди пъти надминава влиянието на някои писатели по професия, които въпреки че в огромни томове са желаели да обяснят и достигнат много повече от него в тази област, не са могли да достигнат нищо и сега са забравени. Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност. Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието.
към текста >>

Само така той ще пререже невидимите телепатични жици и ще се освободи!
От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-висшата природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл. Правилното човешко общение е най-голяма гаранция за постигане щастие, здраве и успех. „Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа близост! Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля. Който дълго време е бил свързан с някого от по-нискостоящо естество, не : може веднага да възпрепятства на вълните на духовното общение, които му се отправят От този източник по навик, Той трябва да забрави това общение, и никога не бива да си спомня за него, дори не и с неприязън. Само така той ще пререже невидимите телепатични жици и ще се освободи! Звучи ли това хладно, сурово, жестоко? Но какъв смисъл може да има за двама хора, да останат свързани в спомени, които вредят на едната или на двете страни? Защото, ако едната страна страда, в течение на времето трябва да страда и другата! . . . Също така е погрешно „за почивка“, т. е.
към текста >>

Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи.
И, на тази тема, Толстой е продължили да беседва с редактора. Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел. на прев ). Жоливе Кастело1). Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи. Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя. Нищо не е мъртво в природата, понеже вечното движение преобразява всяка частичка и всяко съединяване на клетки. Днес ние знаем, че веществото е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания. Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране. Така монизма и хилозоизма се сдружават, сливат се и тържествуват.
към текста >>

Всемирна алхимия, еднакви закони, сходни сгрупирания на звезди, на атоми, на същества, на общества, на раси и народи, предназначени да се меняват, да изчезват, да умират, да се преобразяват и да се прераждат, според безбройни преселения на душите в обятията на вечния живот, който е всичко — такъв е ритъма, що ми произнасяха мернопенестите вълни, силните животворни трептения на нашата майка Земята.
Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум. Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично. Почвата, скалите, стръмните планини, сбирките или отломъците от разноцветните минерали, но от еднакъв състав, образуват самия скелет на планетата, изсмуквани чрез растенията. Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека. А човечеството не служи ли тоже за храна на едно висше същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва? Всемирна алхимия, еднакви закони, сходни сгрупирания на звезди, на атоми, на същества, на общества, на раси и народи, предназначени да се меняват, да изчезват, да умират, да се преобразяват и да се прераждат, според безбройни преселения на душите в обятията на вечния живот, който е всичко — такъв е ритъма, що ми произнасяха мернопенестите вълни, силните животворни трептения на нашата майка Земята. . . : Преведе от френски А. Айзенбауер. ______________________ 1) Жоливе Кастело — председател и основател на Алхимическото Дружество във Франция, директор на сп. „Les Nouvaux Horizons de la Science et de la Pensee“ и автор на много съчинения, между които: „La vie et I' ame de la Matiere“, „La Medecine spagyrique“, „L’ Hylozoisme и пр. Елифас Леви1) Двадесет и две аксиоми за волята 1.
към текста >>

Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал.
Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение. Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот. „В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие! Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения.
към текста >>

Още от първото заседание ние имахме работа с две невидими същества, от които едното се обяви за нашата дъщеря Александрина, другото една мия сестра, Джанина, която отдавна беше починала на 15 годишна възрасти и сега, както сама каза, била станала ръководителка на малката Александрина.
Трите ни момчета, които бяха в стаята и също така чуха почукването, отвориха вратата и извикаха: „влез, лельо Катерино! “ Но никой не влезе и салонът, към който водеше вратата, на която се чукаше, беше празен и тъмен. Впечатлението от тази случка беше много по-чувствително, защото жена ми в това време беше в едно особено състояние на отчаяние. Още същата вечер решихме да направим един сеанс, които после продължавахме методично цели три месеца. Участваха жена ми, тъща ми и аз, а понякога и най-голямото ни момче. Още от първото заседание ние имахме работа с две невидими същества, от които едното се обяви за нашата дъщеря Александрина, другото една мия сестра, Джанина, която отдавна беше починала на 15 годишна възрасти и сега, както сама каза, била станала ръководителка на малката Александрина. Последната (Александрина) се изразяваше все тъй детински както правеше това приживе, когато другата, сестра ми, се изразяваше винаги коректно и интелигентно и много често вземаше думата, било за да поясни казаното от Александрина, която не винаги разбирахме, било за да придумва жена ми да вярва на думите на малката щерка. В първото заседание Александрина каза, че тя се е явила на сън на майка си и тя е чукала на вратата на салона, за да обяви своето присъствие, та по този начин да утеши майка си. Тя прибавя още следните думи: „мила мамичко, не плачи вече: аз скоро ще се опитам да се явя пак на света, Преди Коледа ще бъда при вас“. Поcле продължи: „мили татко, аз пак ще дойда! Кажете това и на другите роднини и на леля Катерина, че аз ще дойда пак преди Коледа“ Тези съобщения продължиха три месеца с малки промени и се състояха в непрестанното обявяване, че детето ще се повърне в обятията на майка си.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания.
Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството“, казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да из насилва друг човек“. Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертва живота си, имота си и честта си, с една дума, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лица живия Господ“ На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ — своята държава. Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания. Един алтруизъм без условности и без граници — ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот! За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза. „И знамение голямо се яви на небето — жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко“ (гл. 12; 1—2 и 5)· Болестите на тая жена са сегашните страдания на човечеството.
към текста >>

Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло.
Нека разгледаме горните аргументи. Окултизмът дава голяма важност на физическото тяло и специално на физическия мозък. Признаван то на душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към тялото и да не му даваме абсолютно никакво значение. Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия свят. Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката. Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота.
към текста >>

При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка.
Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката. Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота. При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка. Затова съзнанието във физическия свят по-слабо се проявява. Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне) на етерното тяло от физическото. Окултизъм и философия Некои мислят, че окултизмът е плод на философски размишления и обобщения. Обаче, това не е вярно. Вярно е, че известни въпроси, с които борави окултизмът, са предмет и на философията, обаче, до разрешението на тези въпроси окултизмът дохожда не чрез философски спекулации, а единствено чрез опит и наблюдение.
към текста >>

Психическите органи, у низшите същества, понеже са недоразвити, се намират в зародишно състояние или са атрофирани.
Техните психически очи се отварят отначало колебливо; те стават ясновидци. Но всички не достигат еднаква степен на ясновидство. Както казахме, умрелият е подобен на един новороден. Ние знаем при това, че има деца недоносчета, а други закъснели. Между умрелите има такива, у които ясновидството е самопроизволно, а има други, които мъчно проглеждат. Психическите органи, у низшите същества, понеже са недоразвити, се намират в зародишно състояние или са атрофирани. „Те не виждат по навик с плътски очи, казва Сент-Ив д’Алвейдър, и не чуват по навик с уши“. Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр. Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега?
към текста >>

„Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния свят са отегчени от тъга.
Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно. Изненадата му е толкова по-жива, че като излиза от летаргическото си състояние, той вярва, че просто се събужда. Той е и умрял, и жив. Оттогава вече той живее в едно тънко тяло, подобно на физическото, което е напуснал. Умрелите от по-низша интелигентност не си дават сметка за тая промяна на състоянието и често се побъркват. „Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния свят са отегчени от тъга. Те искат да им се обясни тяхното положение. Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора. Те са ония личности, които често посещават населените къщи“. Ледбитър, който е направил многобройни опити с ясновидски субекти, е наблюдавал същия факт. „Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си тяло (флуидическото).
към текста >>

Физическото и морално състояние на живите същества от всека сфера (глобус) всякъде ли е еднакво?
Могат ли някои духове да дойдат за първи път на този свет, след като са били родени на други светове? О. Да, точно така, както и вие можете да отидете на други светове. Всичките светове във вселената са съединени с връзки на солидарност. В. Кое е това, което решава, на кой свет ще се превъплъти духът? О. Степента на неговото издигане. В. Физическото и морално състояние на живите същества от всека сфера (глобус) всякъде ли е еднакво? О. Не, световете, както и съществата, които живеят на тях, са подчинени на закона за прогреса. Всички светове са започнали като вашият, когато са били в най-низшето състояние, но и земята ще претърпи една трансформация, подобна на онази, през която са минали другите. Тя ще стане земен рай, когато хората, които я населяват, станат добри. В. Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното тяло, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното тяло)? О. Да, там и самата тая обвивка става толкоз етерна, че за вас като че ли не съществува.
към текста >>

О. Не, световете, както и съществата, които живеят на тях, са подчинени на закона за прогреса.
О. Да, точно така, както и вие можете да отидете на други светове. Всичките светове във вселената са съединени с връзки на солидарност. В. Кое е това, което решава, на кой свет ще се превъплъти духът? О. Степента на неговото издигане. В. Физическото и морално състояние на живите същества от всека сфера (глобус) всякъде ли е еднакво? О. Не, световете, както и съществата, които живеят на тях, са подчинени на закона за прогреса. Всички светове са започнали като вашият, когато са били в най-низшето състояние, но и земята ще претърпи една трансформация, подобна на онази, през която са минали другите. Тя ще стане земен рай, когато хората, които я населяват, станат добри. В. Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното тяло, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното тяло)? О. Да, там и самата тая обвивка става толкоз етерна, че за вас като че ли не съществува. Това е състоянието на най-очистените духове. В.
към текста >>

Може-би, той се е увлякъл много далеч От законното си старание да отличи физико-химическите закони (общи на цялата вселена), биологическите (общи на всички живи същества) и специално „човешките“ закони.
Между това, към техните догми се е присъединил по един бляскав и не очакван начин английският новелист Конан Дойл, който, по примера на Алан Кардек, вижда в „съобщенията“, на „обезплътените “ именно едно Ново откровение. Методите и гледищата на Д-р Желе, на Метерлинка, на Конан Дойла са различни, но целта, в основата й, е една и съща. Касае се, да се изместят разклатените метафизики и да се отговори на религиозната нужда, която не е задушена от материалистичната ученост. Но положителните религии се държат добре, въпреки всичко. Даже върху научна почва, те намират защитници, каквото е цялото съчинение на Д-р Грассе (Наука и Философия), което е една реакция срещу монизма, срещу неговата тясна концепция на еволюцията, и за единството на природните закони. Може-би, той се е увлякъл много далеч От законното си старание да отличи физико-химическите закони (общи на цялата вселена), биологическите (общи на всички живи същества) и специално „човешките“ закони. Той смета, че човечеството е един вид, определен (фиксиран) от доста дълго време и представлява от себе си доста отлични характерни признаци, за да стане предмет на отделна наука. Той иска да съгради една истинска научна философия, като пресъздаде, върху основите на тази Човешка Биология, морала и социологията, компрометирани от монистическите трансформисти. Противниците му са същите ония, които са такива и на Д-р Желе. Но този последният не отрича еволюционизма. Той, напротив, настоява върху единството и хармонията на всемирната еволюция.
към текста >>

Какво по-високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ни отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества?
Единственото нещо, което човекът не познава, то е самия себе си! И наистина, изучването на човека е пренебрегнато от всичките науки; в очите на повечето хора, то даже не е наука, и те отиват дори до там, да му отрекат правото на гражданство! Тази наука, казват, е една нещастна скитница, дъщеря на Кабалата, събирана от уличните циганки! Ако се осмелите да я защитите, това би значило да скъсате с високоученото общество и да привлечете презрителното състрадание на тия хора, които включват всичкото си знание в една алгебрическа формула. А между това, какво по-интересно и по-ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по-високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ни отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, но то е, строго казано, цялата наука, защото, като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. То е оня светъл показалец, който отбелязва сигурно местото на човека в творението. То е факелът, който ни осветлява и ни води! Всека наука, която се нарича физика, математика или физиология, води и свършва фатално с познанието на човека.
към текста >>

В списанието Хексаграма е публикувана сказката на Симон-Савини, в която се доказва възможността да се съобщаваме със съществата на другите планети.
съвпада с противопоставянето на Слънцето срещу планетата Уран. Сжщо и руската революция от 15. февр. 1917 г. съответства на сближението, в знака Водолей, на планетите Меркурий, Венера, Уран, Слънцето и Марс. Явно е, че когато Уран вземе особено положение спрямо другите планети, произвежда непременно революция на земята. 12. В списанието Хексаграма е публикувана сказката на Симон-Савини, в която се доказва възможността да се съобщаваме със съществата на другите планети. Знае се, че досега се е твърдело от учените за опити да се съобщаваме само с жителите на Марс. Обаче, Савини потвърждава известните вече на мистиците окултни методи за бързи сношения със съществата от всички светове, опитност, за която обикновените смъртни на земята, потънали дълбоко в материята, нямат, никаква представа. 13. Luce e Ombra - (Светлина и Сянка) печата статията на Кавали върху свободната човешка воля. Според автора, свободното решение и преценка се срещат с фаталните предопределения на Кармата (законът за възмездието или за причината и последицата). Истинската свобода е възможна само за най-издигнатите центрове на съзнанието. 14.
към текста >>

Обаче, Савини потвърждава известните вече на мистиците окултни методи за бързи сношения със съществата от всички светове, опитност, за която обикновените смъртни на земята, потънали дълбоко в материята, нямат, никаква представа. 13.
1917 г. съответства на сближението, в знака Водолей, на планетите Меркурий, Венера, Уран, Слънцето и Марс. Явно е, че когато Уран вземе особено положение спрямо другите планети, произвежда непременно революция на земята. 12. В списанието Хексаграма е публикувана сказката на Симон-Савини, в която се доказва възможността да се съобщаваме със съществата на другите планети. Знае се, че досега се е твърдело от учените за опити да се съобщаваме само с жителите на Марс. Обаче, Савини потвърждава известните вече на мистиците окултни методи за бързи сношения със съществата от всички светове, опитност, за която обикновените смъртни на земята, потънали дълбоко в материята, нямат, никаква представа. 13. Luce e Ombra - (Светлина и Сянка) печата статията на Кавали върху свободната човешка воля. Според автора, свободното решение и преценка се срещат с фаталните предопределения на Кармата (законът за възмездието или за причината и последицата). Истинската свобода е възможна само за най-издигнатите центрове на съзнанието. 14. Английското месечно списание The Occult Review, което се занимава с изследване на свръхнормалните явления и изучва психологическите проблеми, в априлската си книжка (1920 г.) предава една много подробна студия върху прераждането (реинкарнацията), според Синет, Колинс, Ледбитър и др. Те под- държат, че Егото (азът) не избира всякога производителите на своето превъплътяване, но когато може да стори това, то трябва да избере най-мъчните съществувания, защото те са най-плодовити от еволютивно гледище.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябва да наблюдаваме най-внимателно, как тя прилага законите на органическото развитие и методите си, как дава място на всички разумни същества да се явяват и работят за общо добро.
Приложението на тия методи не дава никакъв практически разултат. В това отношение народите приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове и последните от година на година се увеличават. Постига ли се целта с това? - не, защото така дълговете стават непоносими и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образеца на природата. Трябва да наблюдаваме най-внимателно, как тя прилага законите на органическото развитие и методите си, как дава място на всички разумни същества да се явяват и работят за общо добро. За тая цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви и 2) на това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елементи - светлината и топлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила или разумност в себе си, т.е. ако един народ или един индивид няма интелигентност в себе си, той не ще може да се прояви. След това първо условие, трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. По-нататък, за да се поддържа живота му, необходима е влагата.
към текста >>

Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия.
Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не мисли за новите условия, които го чакат: затворнишките и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят на външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и ползува окръжаващите растения. Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават. И виждаме тогава, защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса.
към текста >>

Павел на римляните: „невидимите Негови, сиреч, присносъщната Негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията“.
Чуйте какво е за бележития учен спектърът, т. е. видението, до което достига последното разлагане на материята: „спектърът, пише г. Деландър, е алгебричен сбор на съединените трептения, както тия, които съставляват последният звук“. А това значи, че послдната дума на атома е един сбор, последната дума на разлагането е пак една съставност, съставност от трептения; следователно, има нещо, което трепти, на което виждат трептенията като един спектър, без да се вижда самото нещо, което трепти: както в един звук, сиреч, едно трептение на въздуха, усеща се трептението, но не се вижда въздуха, който трепти, нито силата, която прави въздуха да трепти. Така, спектърът е една реалност и при туй двойна реалност: невидима материя, която трепти, и невидима сила, която прави да трепти тая невидима материя — две невидими, проявени чрез едно видимо явление, или, както е написал ап. Павел на римляните: „невидимите Негови, сиреч, присносъщната Негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията“. И ето най-накрай как нашите физици не вярват това, което виждат. В действителност, от позитивна гледна точка, какво е в същност първият елемент от това, което се проявява чрез последния елемент? Той не е небитието, което произвежда битието, както безсмислено казваше Хегел, а е невидимото, което произвежда видимото. И зад явлението на главоломното движение, което се констатира от техния спектроскоп, нашите физици и химици се довеждат до заключения, наложени от науката от първоначалната й точка, която е видял, още от първия ден на човечеството, разумът на гениалните хора: неделимото съединение на видимото и невидимото, на движението и двигателя, на пасивното и активното. Нашите физици наричат електрон последния елемент на материята, т. е.
към текста >>

Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал.
В изнесените факти бил замесен и един от неговите покровители, архиепископ Теофан. Вердиктът бил строг: Разпутин бил осъден да прекара една година в един манастир. Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село. Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград. След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия. Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г.
към текста >>

до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа.
3) То е цитирано от Ch. Rivet в книгата му: Последният Романов. Пр. Мълфор. Безсмъртието на плътта Ние вярваме, че е възможно безсмъртието на плътта. Това значи, че едно тяло може да се държи дотогава, докогато духът желае да го употребява, и че за напред това тяло, вместо да пропадне в течението на времето, ще може да се възражда в една подновена младост· Ние вярваме, че митовете на културните народи, които се отнасят до „безсмъртните“, т. е. до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа. Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло!
към текста >>

Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета.
Само човекът е притежател на тия висши органи, и както палецът устроява ръката, така и носът устроява лицето. В течение на това наше изложение, ние ще установяваме постоянно съотношенията между носа и палеца, понеже опитността ни е показала, че те са две сходни части на индивида и че си съответстват и контролират взаимно, поради което може отнапред да се каже с увереност: „какъвто е носът, такъв е и палецът“. Природата е възхитителна в своята простота! Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията. Носът, прочее, е една черта предимно човешка. Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета. Изследвайте лицата на животните: всичките те са плоски, четвъртити, продълговати, островърхи и смазани дотолкова, че е невъзможно да се намери между тях поне един профил. Тия човки, хоботи, зурли, муцуни не са лица! Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка, царственост в тоя земен свят!... * * * От факта, че носът е синтез на лицето и главна характеристика на човешкото същество, произтича, че тая черта на лицето се спира да вземе окончателната си форма, само когато съществото е достигнало до зрелостта си и до последната си морална еволюция. Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване.
към текста >>

Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка, царственост в тоя земен свят!...
Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията. Носът, прочее, е една черта предимно човешка. Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета. Изследвайте лицата на животните: всичките те са плоски, четвъртити, продълговати, островърхи и смазани дотолкова, че е невъзможно да се намери между тях поне един профил. Тия човки, хоботи, зурли, муцуни не са лица! Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка, царственост в тоя земен свят!... * * * От факта, че носът е синтез на лицето и главна характеристика на човешкото същество, произтича, че тая черта на лицето се спира да вземе окончателната си форма, само когато съществото е достигнало до зрелостта си и до последната си морална еволюция. Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване. Това значи, че устата е главния орган на живота на инстинкта и понеже тоя живот започва с оня на индивида и предхожда другите съществувания, органите му трябва да се родят с него и да се приготвят да се свиват за всичките му функции. По същото това време, органите на умствения живот, които се събуждат много по-късно — носът, окото и ухото — са неопределено обрисувани и, още несвойствени на активното им функциониране, те като че ли сънуват. Следвайте вървежа на времето, и вие ще видите лицето на малкото същество да се видоизменя бавно, да се прояснява; ще видите смътното очертание от първия ден да се обрисува все по-ясно в една необходима прогресия, за да се изразят способностите.
към текста >>

Действително, не срещаме ли всека минута и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил?
Нека, прочее, утвърдим тая истина, отдавна прокламирана от Лафатера, а именно, че има известна индивидуална сила, която никакво външно влияние и никакъв случай не биха могли да изменят коренно или съществено без нашето участие. Когато тази сила се поддържа от нашата воля, тя не може нищо да изгуби от своя построителен характер. ГЛАВА III В предходната глава ние установихме, че носът и палецът са човешки черти и че те установяват главната характеристика на човешкото същество. От това предположение неизбежно би следвало, че всяко човешко същество трябва да притежава един палец и един нос. Но това не е тъй! Действително, не срещаме ли всека минута и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил? Личният ъгъл на една тълпа от човешки глави не се ли приближава до тоя на грубиянина дотолкова, че не може да се отрече съществуването на известно сродство помежду им? Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват? Кой не знае онази стълба за сравнение, изработена от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до гръцкия профил, до типичния човек — Аполона? Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада първите очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека. Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил.
към текста >>

Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил.
Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват? Кой не знае онази стълба за сравнение, изработена от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до гръцкия профил, до типичния човек — Аполона? Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада първите очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека. Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил. У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил. Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина. Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на линията на носа. Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек! Колко поразителна близост ги смесва с животинското! За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите).
към текста >>

Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества.
Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси! Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското? Нема определено разграничение, няма една точна разделителна линия. Всеки свършек се слива с другия без чувствителен преход. Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела. Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност. В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека? Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци.
към текста >>

В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека?
Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела. Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност. В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека? Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци. Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!... Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази!
към текста >>

Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!...
Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност. В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека? Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци. Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!... Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството!
към текста >>

Абсолютен принцип на живота и съществата, Него не трябва да смесваме с действията, които Той върши, и може да се каже, като утвърдяваме неговото съществуване, Той не представлява нито съществуването, нито съществата.
КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви: (Продължение от кн. I — II) ЧЕТВЪРТИ УРОК Кабала Берешит значи „Книга на· Битието“, Меркава значи „Колесница“, като се намеква на колелата и тайнствените животни във видението на Йезекиля. Берешит и Меркава съставляват „Науката за Бога и Света“. Аз казвам „Наука за Бога“, но при все това Бог ни е съвършено неизвестен. Неговата природа не се поддава на нашите изследвания. Абсолютен принцип на живота и съществата, Него не трябва да смесваме с действията, които Той върши, и може да се каже, като утвърдяваме неговото съществуване, Той не представлява нито съществуването, нито съществата. Това е, което затруднява разсъдъка ни, без да го затъмнява, и ни отделя за винаги от идолопоклонството. Бог е единственият безусловен постулат на всека наука, необходима хипотеза, която служи за основа на всека достоверност. Ето защо и древните учители са установили на научни основи тази, необходима за вярата, хипотеза; „Бог има! В Бога е живота! " Животът се проявява чрез движение.
към текста >>

Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия.
Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия. Но не е достатъчно да се намери точния, математически метод. За да бъде той съвършен, трябва да бъде прогресивно плодотворен, т. е. да ни дава способ за всевъзможни изводи, за да придобиваме нови познания и да развиваме ума, без да оставяме нищо на въображението. Това се постига с помощта на Гематрията и Темурата, които са математиката на идеята. Кабалата има своя геометрия, философска алгебра и аналогическа тригонометрия.
към текста >>

Тогава философският камък би послужил, за да се прави злато, здравето — за да изпълни своите морални задължения, и нирваническото блаженство, за да се под- помогнат страдащите същества чрез великото месиянско изкупление, което будистите дават като върховен дълг на всеки нирванец.
Според мистиците,тази фаза на тъмнините се представлява от изкушението на Исуса в пустинята. Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора. Най-сетне, това е сублимацията и сгъстяването, които правят тоя прогрес окончателно посредством боядисването. Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е. в оползотворяването на този резултат. Тогава философският камък би послужил, за да се прави злато, здравето — за да изпълни своите морални задължения, и нирваническото блаженство, за да се под- помогнат страдащите същества чрез великото месиянско изкупление, което будистите дават като върховен дълг на всеки нирванец. В Трактата за философския камък от Лампшпринк се вижда, как царският син пристига на една висока планина, принуден да гледа надолу, и как се завръща, въпреки славата си, в къщата, от която е тръгнал. (следва) Д-р Р. Аланди. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. И — II). Уран Тип: Емануил Сведенборг е имал в силен аспект с и · Тази планета1), въпреки че, според Кант-Лапласовата небуларна теория, дължи своя произход на слънцето, не принадлежи вече, собствено, на вашата триизмерна природа.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде.
към текста >>

И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката.
Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата.
към текста >>

Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека.
При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно, морската звезда има някаква специалност, каквато човекът не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът?
към текста >>

Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент.
Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент. Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, дето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на това природно развитие ние кръщаваме с думата добро, а другата, низходящата степен на развитие ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например художник, скулптор и пр.
към текста >>

Някога човечеството ще съзре светлината на знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя.
Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт! В много случаи привичката е така силна, че хората никак не могат да напуснат обикновената си активност. И спокойствието, което е нужно през критическите периоди, не е само от Физически характер. Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи спокойствие, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия. Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една последица от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници мисли за съществуването си. Някога човечеството ще съзре светлината на знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя. „Господарят дава на сън на своите! “ Но те се отказват от съня, за да не получат това, което им се дава! . . . Психография или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн, III и край), IV.
към текста >>

От всичките земни същества човекът е онова, което има най-голям череп при най-малко лице.
III.) НОСЪТ Човешкото същество, отбулено чрез формата му ГЛАВА V. Общи принципи За да се изучи носа изобщо и неговите главни линии, трябва да се разгледа в лице и в профил . Но най- добре се изучва в профил. В същност, двете линии — майки, които съставляват човешкия профил, са линията на челото и линията на носа. Те са двете линии, които допринасят за определяне на личния ъгъл. От всичките земни същества човекът е онова, което има най-голям череп при най-малко лице. Животните се отдалеча- ват от тия размери според това, до колко са по-тъпоумни и по-свирепи. Личният ъгъл на животните не надминава 41° или 42°. Само кучето достига тази най-голяма цифра. Само орангутанът се отдалечава значително от тази граница и се приближава към човека: неговият личен ъгъл е 65°, тоя на негъра — 70°, а на белия човек — 80°. Според това, негърът е по-близо до маймуната, отколкото до белия човек.
към текста >>

И живееха в градината на Бога заедно с жената милиони други интелигентни същества, едни от които служеха на човека, а други, на които човекът услужваше.
И се даде име на жената — Ева, което ще рече майка на познанието; а на Дух — Мъжа — Адам, баща на живота. И растеше бързо Душа — Жената — Ева в градината на Бога по ум, знание и пълнота. И изучаваше всички закони в рая, по които се развива живота в него. И закрепваше в светската мъдрост на познанията. А до дървото на „Доброто и Злото“ не се доближаваше, за да не се породи в нея пожелание да вкуси и от неговите плодове на познание. И живееха в градината на Бога заедно с жената милиони други интелигентни същества, едни от които служеха на човека, а други, на които човекът услужваше. Там живееха птиците небесни — висши интелигентни духове — които бяха облечени в одежди, изтъкани от тънката ефирна материя на въздуха райски, на които сърцата бяха чисти, като кристала; душите светли като рубина, а духовете мъдри, като херувима. А в по-низшите полета на рая живееха зверовете полски, които бяха облечени в тъмните одежди на пожеланията, изтъкани от грубата материя на водата. И бяха сърцата им изпълнени с еротична сласт, душите им са низък егоизъм, а духовете им се вълнуваха и ръководеха в живота си от злия гений на злото и порока. И царуваше над тях стария Змей на мъдростта светска, един от най-старите паднали синове на Бога живаго, който владее и господарува над низшите закони, по които се управляват и развиват всички несъвършени светове във вселената. III. А в градината на Бога едно от най-красивите, стройни и привлекателни създания беше Ева — майката на познанието — нежната другарка на Адама.
към текста >>

И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята.
И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни. И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта! И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска. И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта. И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове. И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща. А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла.
към текста >>

И изпълниха те с благоуханието си небесата, и възродиха, подмладиха и нахраниха душите на всички премъдри същества.
... И най-разнообразни страсти кипяха из тях и ги обливаха със своите огнени пламъци. И набра Каен от най-добрите плодове на всички тези дървета, които беше посадил, разорал и възрастил в градината на своето сърце и ги сложи на трапезата Господня. И с гордо сърце се изправи пред Бога на силите, да чака награда за делата си. И поднесе Авел от плодовете на своето сърце, които беше отхранил и отгледал в полето на мира и спокойствието. И избра от всички тях най-доброто, чисто и непорочно агне — емблемата на смирението, кротостта и въздържанието, и ги поднесе на трапезата Господня. И изпълниха те с благоуханието си небесата, и възродиха, подмладиха и нахраниха душите на всички премъдри същества. И просия лицето на Йехова — Бога на силите — от чистата жертва на Авела и я прие от цялото си сърце и душа. И се отврати в същото време лицето му от жертвата — порок, що му бе поднесъл Каен, като се потърси из дъното на душата си от делата на сърцето му. И се отнесе към него с цялата строгост на своята правда, величие, сила и власт. И изпита Каен силна обида в сърцето си от тази правда Господня към Авела: гордата му надменна душа се изпълни със злоба към лицето на праведника! . .
към текста >>

У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение.
„Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“. Идеалът е да се добие една твърде активна квинтесенция в много малък обем, т. е. за лекаря са важни един мощен динамизъм и една твърде намалена доза. Парацелз употребявал даже дозата „каре- на“, която определял така: двадесет и четвъртата част от една малка капка. Въпреки много прочути случаи на изцеряване, спагирическата медицина не можа да просъществува.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си!
Крайно време е да се самоосъзнаем! Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека! Нека изучим основите, върху който почива тоя живот! Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви — само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си. И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава.
към текста >>

Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава.
Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство. Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа! Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава. Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота.
към текста >>

В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго.
Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане.
към текста >>

Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти.
Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят.
към текста >>

Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!
То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
към текста >>

В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция.
Ще рече, те са открити — или, по-добре, доказани — а положителният единица-атом, който сега дирят, представя слънцето на нашия атом-микрокосмос. Крупното откритие на нашето столетие — то е електрическата теория на веществото. И трябвало е да дойдат до там, че да приемат адхезия, кохезия, магнетизъм, лъчеизпускане, като продукти на електричеството. А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Невидимите елементи са хиляди пъти повече от видимите.
Всяка твоя мисъл представя буквално една ценност за тебе. Силите на твоето тяло и на твоя дух, твоите успехи в работата, удоволствията, всичко зависи от твоите мисли. Мислите са наша собственост и ние можем да ги приспособим напълно към нашите нужди, ако познаваме себе си. Когато духът, изпълнен с вяра, надежда и кураж, решително преследва своята цел, той привлича към себе си елементи и сили, които ще му помогнат да постигне поставената цел. Химията не се ограничава само с видимите елементи. Невидимите елементи са хиляди пъти повече от видимите. Законът на привличането е всеобщ и той действа навсякъде. Ние привличаме това, за което копнеем и което очакваме. Смело и определено реши да очакваш това, което желаеш, и тогава ти ще го привлечеш. Вярата не е нищо друго, освен действието на мислителната сила във формата на силно желание, съединено с очакване на неговото изпълнение. Доколкото желанието се подхранва от определено очакване, дотолкова вярата е силна и прави чудеса.
към текста >>

Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота.
При всяка болест ние можем практически да използваме тези велики сили и да лекуваме себе си и другите по този метод на религиозните учители и техните първи ученици. Как? Първо, както споменах и по-преди, е нужна вяра или живо познание на своето единство с безкрайния Дух. Вяра без съмнение и знание живо, което да бъде плът и кръв. Тази вяра или това живо познание на нашето единство с Бога, дава възможност да се излее в нас божествения живот, който ще ни освободи от всички болести и недъзи. Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия. Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота. Той е живот на моя живот,. Той е самия мой живот. Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест. Аз разтварям моето тяло, в което е влязла болест, на течението на безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през тялото ми и процеса на лекуването почва в мен“. Мисли върху това тъй живо, че да почувстваш как жизнените сили придават на тялото осезаема топлина.
към текста >>

Строг в своето поддържане на един чисто научен метод, безгранично оптимистичен в своето прозрение на възможностите на познанието и неговите полезни приложения (както в електрифицирането на житото, разпръсването на мъглата, контролирането на времето), той е все още способен да вниква под повърхността на явленията и да признава духовните фактори като по-реалните неща — да признава, че видимите неща са временни, а невидимите — вечни.
Сър Оливър никога не е имал силния копнеж, с който се е отличавал толкова много Майерс; във време на въвеждането му в тоя предмет, той е бил погълнат от изучването на електрическите вълни, и, доколкото е мислил изобщо за преживяването, той е поддържал, че нищо не може да се докаже по този или онзи начин, и е бил „готов да чака“, както той казва, без да се безпокои каква съдба „ни готви бъдещето“. Само постепенно, като е почнал да получава опити от първа ръка за психичните явления, той е могъл да дойде до заключения. Много чудно е, колко лесно самоизпеченият рационелист може да разрешава всички тия въпроси, без какво и да е познаване на посочваните факти — като изважда своето вярване или невярване от своето вътрешно съзнание, подобно на мистика, от когото той се отвращава — и колко доверчиво той приписва заблуждение на ония, които са се заловили да изучат въпроса с действително научен интерес. Би било дръзко (в обикновения смисъл на думата) да се етикетира Сър Оливър Лодж с некои от нагодените философски термини. Такива класификации са рядко задоволителни ; и в случая на едного, който търси по-скоро научна истина, отколкото каква да е свързана философска система, те са, може би, неприложими Но може да е позволено да смятаме Сър Оливър Лодж като показател на един здрав и, уравновесен мистицизъм. Строг в своето поддържане на един чисто научен метод, безгранично оптимистичен в своето прозрение на възможностите на познанието и неговите полезни приложения (както в електрифицирането на житото, разпръсването на мъглата, контролирането на времето), той е все още способен да вниква под повърхността на явленията и да признава духовните фактори като по-реалните неща — да признава, че видимите неща са временни, а невидимите — вечни. Той вярва, по силата на научна очевидност, в преживяването на човешката личност след преминаване кризата на телесната смърт ; в напредъка, безкрайно продължаващ се към една невъобразимо далечна цел; и той постулира (т. е. смета като очевидна сама по себе си) съществената доброта на космоса: вселената съществува гостоприемно за благото на душите. По този начин той е същевременно научен и религиозен, като избягва от една страна, тесния догматизъм на материализма, а от друга страна, еднакво осъдителния догматизъм на богословието, който е дискредитиран от модерната наука. Д-р Артър Хил Списък на главните съчинения на Сър Оливър Лодж, излезли до април 1911 година: 1. Reason and Belief (разум и вqра). 2.
към текста >>

Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба.
144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa? Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба. Човек, най-съвършеното организирано същество на земята, в когото материята и духат, т. е. волята, са развити в една по-висша степен отколкото у другите, е едничък способен да даде един съзнателен тласък на тоя принцип, който се излъчва (се еманира) от него; само той може да даде на магнетичните флуиди противоположни импулси, да им изменя насоката по начин неограничен“. Има вече близо 11 год. откак книгата „Разбул. Изида“ е публикувана и автора й в друго едно свое съчинение разглежда по-обширно и по-отдалеч тоя въпрос, както и много други—едва скицирани и набелязани в 1-то й съчинение.
към текста >>

Ние съдим за вселената, нещата, съществата, силите, пространството и времето само 'по своите усещания и всичко, което можем да мислим за действителността, е в идеята ни, в духа ни, в мозъка ни.
Но какво е всичко това? Е ли то качество на тоя самия предмет? Не. Това усещане или схващане доказват, че срещу усещаното, възприеманото, познатото нещо има нещо, което усеща, възприема, познава. Ако говорим строго, факта на усещането, възприемането, познаването създава сам по себе си един факт, който наблюдението веднага ни налага. Това съждение датира още от времето на Барклай (1710) и даже от онова на Малбранш (1674), а не от вчера. Ние съдим за вселената, нещата, съществата, силите, пространството и времето само 'по своите усещания и всичко, което можем да мислим за действителността, е в идеята ни, в духа ни, в мозъка ни. Но би било странно да заключаваме, че нашите идеи съставляват действителността. Тия впечатления имат една причина, която е вън от очите ни, от сетивата ни. Ние сме огледала, които си дават сметка за получените образи. Чистият идеализъм на Барклай, Малбранш, както и на Поанкаре отива твърде далеч в скептицизма, но от това не трябва да губим из пред вид принципа. Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният свят не е това, което ни се представлява.
към текста >>

За ония същества, които живеят в другите светове, вселената би била съвсем друга, отколкото тази на нашите научни системи.
Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният свят не е това, което ни се представлява. Ако не бяхме надарени с очи и уши, той би ни се представлявал съвсем друг. Нашата ретина щеше да бъде устроена другояче, оптическият нерв би могъл да вибрира, т. е. да възприема вибрации не само между 380 и 760 трилиона в секундата, от крайното червено до крайното виолетово, но и. оттатък крайното червено и ултравиолетовото, или би могъл да бъде заместен с нерви, които да възприемат електрическите радиации, или магнетичните вълни, или пък такива невидими сили, които сега ни са непознати. За ония същества, които живеят в другите светове, вселената би била съвсем друга, отколкото тази на нашите научни системи. Значи, ние бихме направили грешка, ако бихме взели нашите усещания за реалности. Действителната природа е друга, и ние не я познаваме. Но духат трябва да я изучи. Аз чувствам, мисля; това е нашата достоверност, незабавна достоверност, добита по опитен начин и единствено заслужваща да се нарича с това име. От тоя първичен факт, дължим на истинското наблюдение, безсъмнен, друг голям вторичен факт произлиза по пътя на индукцията: факта на причината, от която изтича това усещане и тази мисъл.
към текста >>

Слънцето ни изпраща постоянно магнетични радиации, които от 150 милиони километри разстояние действат тук върху магнитната стрелка, без да могат нашите сетива да открият това действие, Само някои нежни сензитивни човешки същества чувстват тия електрически и магнетически течения.
Повърхнината на човешкото тяло понася въздушна тежина от 16000 килограма, точно уравновесена с вътрешното налягане. Преди Галилей, Паскал и Торичели не допущаха, че въздухът тежи. Но науката констатира това, а пък природата не ни позволява да го усетим. През тоя въздух минават различни течения, които не знаем. Електричеството играе в него постоянна роля, проявлението на която ние съзираме само в бурно време, през силните прекъсвания на равновесието. Слънцето ни изпраща постоянно магнетични радиации, които от 150 милиони километри разстояние действат тук върху магнитната стрелка, без да могат нашите сетива да открият това действие, Само някои нежни сензитивни човешки същества чувстват тия електрически и магнетически течения. Окото ни възприема това, което наричаме светлина, само чрез съдържащите се етерни вибрации между 380 трилиони в секундата (крайното червено) и 760 (крайното виолетово? ; но бавните вибрации на инфрачервеното, под 380, съществуват и действат в природата също както и бързите вибрации, над 760, на ултравиолетовото, невидими за нашата ретина. Ухото ни възприема това, което наричаме Звук от 32 вибрации в секундата, от най тежките звукове до 36000 (най- острата свирня). Нашето обоняние възприема това,което наричаме мирис, от твърде близко разстояние и само за известен брой еманации. Обонянието на животните се различава от човешкото.
към текста >>

Може да съществуват около нас не само неща, но и невидими същества, неосезаеми, с които не можем да влезем в сношение с помощта на нашите чувства.
Това са трите чувства, които, при тази наша земна организация, ни турят в сношение със света, който е вън от тялото ни. Другите две, вкусът и осезанието, действат само чрез допиране. Всичко това е малко и, в всеки случай, те не ни носят знание за действителността. Около нас има вибрации, етерни или въздушни движения, сили, невидими неща, които ние не можем да възприемем. Това наше твърдение е абсолютно научно и най-рационално. Може да съществуват около нас не само неща, но и невидими същества, неосезаеми, с които не можем да влезем в сношение с помощта на нашите чувства. Аз не казвам, че съществуват, но казвам, че може да съществуват, и това твърдение усилва научно и рационално предшестващите констатации. Като е дадено и доказано, че нашите възприемателни органи не ни отбулват това, което е. и ни дават лъжовни или погрешни указания (движенията на земята, тежината на въздуха, радиациите. електричеството, магнетизма и пр)., ние нямаме основание да мислим, че това, което виждаме, представлява самата действителност, и сме призовани даже да приемем противното. Невидими същества могат да съществуват около нас.
към текста >>

Невидими същества могат да съществуват около нас.
Може да съществуват около нас не само неща, но и невидими същества, неосезаеми, с които не можем да влезем в сношение с помощта на нашите чувства. Аз не казвам, че съществуват, но казвам, че може да съществуват, и това твърдение усилва научно и рационално предшестващите констатации. Като е дадено и доказано, че нашите възприемателни органи не ни отбулват това, което е. и ни дават лъжовни или погрешни указания (движенията на земята, тежината на въздуха, радиациите. електричеството, магнетизма и пр)., ние нямаме основание да мислим, че това, което виждаме, представлява самата действителност, и сме призовани даже да приемем противното. Невидими същества могат да съществуват около нас. Кой е открил микробите, преди да бъдат издирени? Те се размножават на милиарди, и тяхната роля в живота на всички организми е грамадна. Привидностите не ни откриват действителността. Има само една реалност, направо схваната от нас, това е мисълта. Но най-безспорното у човека, това е духат.
към текста >>

Ние ще се резюмираме, прочее, като кажем, че, след направените издирвания, напълно считаме за сигурно, какво колкото носът е по-изразителен, толкова е по-подвижен и чувствителен, а, следователно, и човекът е по-съвършен, интелигентен и добър Известни гъвкави и изкривявани лица може да принадлежат на същества основно лъжливи и лоши, но това е вън от онова, което казахме преди малко и се дължи на друг род причини.
Други пък, с правилни линии, много пречупени, нямат същото трептение и огън на страстта, и наподобяват на театрални маски, безжизнени и неизразителни; не е ли това оная студенина, под която се прикриват нищожността и глупавината? Има един доста разпространен простонароден израз, който ни се вижда съвсем истински. Казват на децата; „ти лъжеш, защото носът ти играе“. Наистина, има много носове, които според движението на горната устна, помръдват от края при всяка изказана дума; нима това означава, че тия хора постоянно лъжат? Ние не вярваме това, понеже сме срещнали мнозина твърде откровени и искрени, чийто край на носа се мърда непрекъснато при говора. Ние ще се резюмираме, прочее, като кажем, че, след направените издирвания, напълно считаме за сигурно, какво колкото носът е по-изразителен, толкова е по-подвижен и чувствителен, а, следователно, и човекът е по-съвършен, интелигентен и добър Известни гъвкави и изкривявани лица може да принадлежат на същества основно лъжливи и лоши, но това е вън от онова, което казахме преди малко и се дължи на друг род причини. По принцип, ние сме навикнали да се държим предпазливо към ония носове, които не се подвижват никак и не се смеят никога! Има хора, които непрекъснато сумтят при говоренето: според Монтен, това е указание на един подигравателен и заядлив характер. Казват, че Цицероп имал такъв навик; ние сме склонни да вярваме, че има нещо истинско в това твърдение. Остава ни да отбележим още една твърде изразителна черта, която не трябва да се изоставя при наблюдението — онази, която тръгва от ноздрите и се простира до краищата на устата. Чрез различните си вълнообразни движения, тази черта определя много нюанси на характера, от интелигентността и добротата до глупавината и лошотата.
към текста >>

Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата.
Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били. Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните. Детето (сиреч, човекът в инстинктивния период на живота си) със мъка употребява мириса, чувство, което се развива действително по-късно в интелектуалния период: виждаме, как малките деца се предават лакомо на разни храни, турят ги в устата си, без да ги помирисват и после ги хвърлят, ако не им харесат на вкус. Обикновените хора, простаците, индивидите, чиято интелигентност е слабо развита, гълтат без да помирисват и без да вкусват, като не търсят да опитат със вкусване интелектуалните тънкости, които не са получили у тях никакъв вид развитие. Но не е така със интелигентните и рафинираните хора: последните упражняват грижливо обонятелното си чувство по начин, да възбудят мозъка и да будят интелигентни възприемания, за да приготвят едно съзнателно вкусване.
към текста >>

Психични формации, родени в лоши трептения, на низши обезплътени същества, без име и форми изпълват тия низши области.
Тия факти ни показват двойния и симетричен процес на смъртта и на раждането. От тях излиза, че последната функция на еволюцията ни е може би най-мъчителната. Когато човек умира — особено незапознат с необходимите духовни истини — чувства се изненадан при напущането на физическото тяло. Тогава нашето астрално и духовно същество, тая чувствителна и съзнаваема част от нашата личност, се намира хвърлено в един непознат свят. Естествено, не без опасение се достига до тия брегове на смъртта. Психични формации, родени в лоши трептения, на низши обезплътени същества, без име и форми изпълват тия низши области. Нещастниците, които са задържани от тягостите на миналото им съществуване в това прибежище на ужаси, без да видят светлината, която ще ги освободи от тая неприветлива нощ, си въобразяват, че никога няма да излязат от там. Това е същото, което е породило у мнозина погрешното понятие за вечния ад. Напротив пък, издигнатата душа, която знае вече своя път, бърже минава през тая стадия и се озовава в една приятна и светла област. Последната може да се схваща в чувствата и нежностите на сърцата, действително привързани едни към други. Това значи, че астралната ни личност, е възприела тия чувства и усещания, свързана е със тях и черпи от тях сила.
към текста >>

От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж.
Сърцето ни постоянства да бъде господар на мислите ни и на живота ни, даже и след гроба. Това е, което дава толкова голяма цена на нашата преданост и на алтруизма ни. Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция. Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме.
към текста >>

Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция.
Това е, което дава толкова голяма цена на нашата преданост и на алтруизма ни. Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция. Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние.
към текста >>

Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата.
Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция. Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние. Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция.
към текста >>

Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас.
Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция. Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние. Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция. Рядко е, обаче, нашите предходници отвъд гроба да се съгласяват да ни да ват осветление за другото ни съществуване.
към текста >>

Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили.
Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила. И те не искат нищо по-вече, освен да ни служат за ръководители и да ни останат приятели. Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност. Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот. Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили. Нещо по-вече: г. Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили. В прочутата си поема Новодошлият Виктор Хюго говори как една отчаяна майка се утешила, когато е намерила в лицето на току що роденото си дете онова, което считала за умряло. Такива примери има безброй много. Г-н Ланслен е проучил особено случая с прераждането на детето Александрина на италианския лекар Самона1).
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване.
Това е движение, в което нашата бедна земя изчезва почти съвършено като фактор и в което слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свет, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1) Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е.
към текста >>

От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества.
Всичките тия закони на Големия Свет, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1) Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип.
към текста >>

Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят.
Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда.
към текста >>

Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила.
Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“. Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света.
към текста >>

Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия свят, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака.
Тя изключва всякакъв спор и всякакво съмнение. За да се докаже тая теза, прибягва се към фотографията. Какви възражения може да се направят пред едно клише? Не може никой, в такива случаи, да си служи с гръмогласните думи: .това е илюзия“ или „това е халюцинация“ или пък „това е внушение и самовнушение“, както обичат да твърдят голословно материалистите. Тъмната камара на фотографския апарат е един безпристрастен свидетел, понеже всеки материалист вижда, че тя е от материален характер и функционира механически: доставяните от нея клишета са ценни, защото ни дават верен образ, точно възпроизвеждане на реалните „неща“, които се запис- ват върху чувствителната фотографска плочка. Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия свят, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака. Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените. Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят. Това именно е мислил и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1). Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството.
към текста >>

Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството.
Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия свят, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака. Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените. Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят. Това именно е мислил и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1). Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството. Това е напълно възможно, защото тия излъчвания и същества са една реалност. Ние ще го докажем тук с многобройните илюстрации на тази статия, които, повече от всякакви дисертации, ще дадат всекиму да разбере важността на предметната фотография. По тоя начин ще се извърши едно колкото научно, толкова и морално дело. Фотографическите снимки, които ще поместим, са съобщени от г. Толедо, редактор на списанието „Международен преглед на научния спиритуализъм“.
към текста >>

Това е напълно възможно, защото тия излъчвания и същества са една реалност.
Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените. Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят. Това именно е мислил и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1). Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството. Това е напълно възможно, защото тия излъчвания и същества са една реалност. Ние ще го докажем тук с многобройните илюстрации на тази статия, които, повече от всякакви дисертации, ще дадат всекиму да разбере важността на предметната фотография. По тоя начин ще се извърши едно колкото научно, толкова и морално дело. Фотографическите снимки, които ще поместим, са съобщени от г. Толедо, редактор на списанието „Международен преглед на научния спиритуализъм“. Инициативата за образуване на казания „Комитет за изучване на трансцеденталната фотография“ в късо време е направила всемирен успех.
към текста >>

И аз имам една твърде интересна колекция от подобни фотографически снимки и ето вече три- десет години се навършват откак твърдя, че съществуването на невидимите същества напълно се доказва по научен начин.
Ето това писмо : Драги господине, Аз съм твърде доволен като .виждам, че Вие се занимавате с фотографията на духовете, с помощта на разни научни авторитети от разни народности. Съжалявам, че не .мога и аз да Ви помага,ч, поради много претрупана работа и защото не желая да свържа името си с едно дело, в което не мога да взема активно участие. И тъй моята кореспонденция е голяма, че от тая нова работа тя би се увеличила. При все това, очевидно полезно е да се пристъпи към фотографията на духовете с обикновени фотографски средства. Но, при своите издирвания, Вие не бива да се лишавате от силата на медиумите, а тяхното използване трябва да става от един двучленен или тричленен комитет, който да надзирава самия медиум. И аз имам една твърде интересна колекция от подобни фотографически снимки и ето вече три- десет години се навършват откак твърдя, че съществуването на невидимите същества напълно се доказва по научен начин. Като най-опитен измежду ония, които се занимават с фотография на духовете, аз Ви препоржчвам г. Блякуел. Като Ви пожелавам успех, изпращам Ви моите симпатии. Алфред Ръсел - Уелес. Сър Алфред Р. Уелес, английски естественик и окултист Още преди половин век се вдигна голям шум около опитите на великия английски химик, професор Уйлям Крукс, с медиума, 15-годишната ученичка Флоренция Елиза Кук.
към текста >>

Но за да видят четците на Всемирна Летопис най- хубавата снимка, получена до днес на невидими с просто око същества, ние предаваме тук едно копие от офорта на Джеймс Тисо, който е присъствал на опита, направен на 20 май 1885 г.
Сър Алфред Р. Уелес, английски естественик и окултист Още преди половин век се вдигна голям шум около опитите на великия английски химик, професор Уйлям Крукс, с медиума, 15-годишната ученичка Флоренция Елиза Кук. Чрез последната, с която той е направил много опити, се е проявило едно невидимо същество, наречено Кати Кинг, а известна приживе с името Ана Морган. Проф. Крукс е сполучил да добие великолепни манифестации на това същество, при най-строг контрол от присъстващите, и да фотографира материализирания дух на Ана Морган. Тия снимки са дадени в излязлата отдавна на български брошура и ние нема да ги възпроизвеждаме. Но за да видят четците на Всемирна Летопис най- хубавата снимка, получена до днес на невидими с просто око същества, ние предаваме тук едно копие от офорта на Джеймс Тисо, който е присъствал на опита, направен на 20 май 1885 г. Ето изложението на обстоятелствата в това заседание, според г. Л. Шеврйойл, в книгата му Няма смърт, стр. 1842): „След закуската, ние се качихме в залата за сеансите. Кръжокът ни бе многоброен и симпатичен. Веднага в стаята, предназначена за опита, медиумът падна в транс и седна зад мен.
към текста >>

Тогава видех една великолепна група, осветлена със същата възсинкава светлина както по-преди, но сега малко по-бела, като че ли някой е отчупил късчета от месечината и ги е турил в ръцете на проявените две същества.
. . Колко е красиво! — Може ли да ги погледна? Да, да, това е Кати и нейният ръководител. Действително, аз се обърнах на дясно, хванах с лявата си ръка ръцете на съседите ми от дясно и от ляво, за да не се скъса веригата и да имам пълна възможност да се обръщам на всяка страна. Тогава видех една великолепна група, осветлена със същата възсинкава светлина както по-преди, но сега малко по-бела, като че ли някой е отчупил късчета от месечината и ги е турил в ръцете на проявените две същества. Същият човек, с изглед на индиец, водеше една млада жена, която бе Кати. Аз тихо продумах: — Колко е красиво това! По-хубаво е от всичко, което бих желал. Да, това е Кати! Разгледах всичко върху нея: гънките на плата й, наместването на ръцете и.
към текста >>

Тия форми може да се излъчват от самите нас или от невидимите същества, но последните са еднакво големи, тъй като пластичното вещество се .моделира и се подчинява на насоката на мисълта“4).
Това бе всичко. Джеймс Тисо. Тия хубави манифестации, обяснява Шеврйойл, са редки. В същност, редки са субектите, които могат да ги дадат, но по-редки са способните наблюдатели да ръководят подобни опити. Естеството на тия прояви се обяснява така: известна субстанция, наречена идеопластия, се излъчва от медиума, тя се развива пред очите ни във форма на светъл облак, който се сгъстява до тогава, докато се образува частично или един пръст, или една ръка, или цяло лице. Тия форми може да се излъчват от самите нас или от невидимите същества, но последните са еднакво големи, тъй като пластичното вещество се .моделира и се подчинява на насоката на мисълта“4). Самият английски учен, Крукс, авторитетът на когото е равен на оня на французите Пастьор и Бертло, член на кралското научно дружество още от 1856 год. и автор на бележити трудове по физика, химия, астрономия и небесна фотография, изнамервач на фотометра и спектралния микроскоп, откривател на талиума и пр., дава подробни и дълги описания на опитите си с медиума г-ца Кук, чрез която се е проявила Кати Кинг. Тия описания се намират в книгата му: „Nouvelles experiences sur la Force Psychique,“ както и в съчинението на г-жа d’Esperance: „Au pays de l’ombre.“ В заключение на всичко това, Крукс казва: „аз съм щастлив да заявя, че най- после постигнах абсолютното доказателство на моите твърдения,“ т. е., че духовете на заминалите в другия свят хора са живи и могат да се проявяват за физическото зрение на живите на земята, да се материализират и фотографират. Ето някои интересни подробности от неговите опити по тоя случай: „.
към текста >>

Чрез поменатия медиум са се проявявали много невидими същества, денем и нощем.
Изследвани по същия начин, и дробовете на Кати се показваха по-здрави от ония на медиума, понеже, когато правих този опит, г-ца Кук се лекуваше от силна хрема“. Сега ще опишем друг интересен случай, станал в Сан-Жозе (Коста-Рика, малка американска република). Там медиумът бил 18-годишната госпожица Офелия Коралес, дъщеря на един бивш висок чиновник в Министерството на Народното Просвещение. Опитите били правени в кръжока Франклин, от Сан-Франциско, и на тях са присжтствували: Алберто Бренес, член на Върховния Касационен съд в Коста-Рика, Роберто Бренес, брат на първия и подсекретар в Министерството на Народ. Просвещение, инженер Даниел Викез, Юненез Нунез, нотариус, и .много други личности, чиято добросъвестност и почтеност не би могло да бъдат подозрени. Чрез поменатия медиум са се проявявали много невидими същества, денем и нощем. Некой от тях даже са изпели няколко песни, като напр. французкият химн Марсилезата, и даже изпълнили един квартет, с акомпанимент на пиано. Тия същества са говорили на френски, макар че в Коста-Рика да се говори само на испански език. Материализирана Мери Браун при пианото. Но най-интересната проява е била тази на съществото Мери Браун.
към текста >>

Тия същества са говорили на френски, макар че в Коста-Рика да се говори само на испански език.
Опитите били правени в кръжока Франклин, от Сан-Франциско, и на тях са присжтствували: Алберто Бренес, член на Върховния Касационен съд в Коста-Рика, Роберто Бренес, брат на първия и подсекретар в Министерството на Народ. Просвещение, инженер Даниел Викез, Юненез Нунез, нотариус, и .много други личности, чиято добросъвестност и почтеност не би могло да бъдат подозрени. Чрез поменатия медиум са се проявявали много невидими същества, денем и нощем. Некой от тях даже са изпели няколко песни, като напр. французкият химн Марсилезата, и даже изпълнили един квартет, с акомпанимент на пиано. Тия същества са говорили на френски, макар че в Коста-Рика да се говори само на испански език. Материализирана Мери Браун при пианото. Но най-интересната проява е била тази на съществото Мери Браун. Г-н Алберто Бренес се е разговорил с видението на английски, танцувал няколко крачки с него и като помолил да му подари няколко косми от нейните, тя му дала една малка къдрица, на цвят кестенява, която ни най-малко не се различавала от естествените. Мери Браун говорила и френски и представлявала разни сцени : при затворени врата, тя пренасяла двойника на медиума отвън на вътре в стаята, донасяла букети от цветя, движела се свободно из стаята, цяла в бяло, въздухообразно облекло, и даже предала на г-жа Коралес, като живо, наскоро умрялото й детенце. Майката, силно развълнувана от радост, се опитала да притисне до гърдите си любимото си същество и направила усилия да го задържи, но след няколко минути то изчезнало.
към текста >>

По некога Мери Браун се подразделяла на четири отделни същества, три от които вземали под ръка присъстващите и се разговаряли с тях, а четвъртата форма пеела отделно.
Материализирана Мери Браун при пианото. Но най-интересната проява е била тази на съществото Мери Браун. Г-н Алберто Бренес се е разговорил с видението на английски, танцувал няколко крачки с него и като помолил да му подари няколко косми от нейните, тя му дала една малка къдрица, на цвят кестенява, която ни най-малко не се различавала от естествените. Мери Браун говорила и френски и представлявала разни сцени : при затворени врата, тя пренасяла двойника на медиума отвън на вътре в стаята, донасяла букети от цветя, движела се свободно из стаята, цяла в бяло, въздухообразно облекло, и даже предала на г-жа Коралес, като живо, наскоро умрялото й детенце. Майката, силно развълнувана от радост, се опитала да притисне до гърдите си любимото си същество и направила усилия да го задържи, но след няколко минути то изчезнало. По некога Мери Браун се подразделяла на четири отделни същества, три от които вземали под ръка присъстващите и се разговаряли с тях, а четвъртата форма пеела отделно. След всичко това, участниците в тия опити пристъпили към фотографиране на проявите: приготвили необходимия фотографски апарат, запалили магнезиум, затворили и запечатали вратите и, въобще, взели всички предпазителни мерки. Малко след това Мери Браун се явила, и като разбрала целта на експериментаторите, съгласила се на драго сърце да се заснеме портрета й. Операцията траяла три четвърти час, през което време видението стояло материализирано. Върху първото клише Мери Браун се вижда седнала помежду медиума г-ца Офелия и г. Ешанди. Видението е толкоз ясно материализирано, че седи като живо.
към текста >>

Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични.
IV и год II, кв IV. 2) За по-рано виж във „Всемирна Летопис“ год. II, книга IV статията: Дейността на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария. 3) Християния, Кристиания (Kristiania) – името на норвежката столица Осло в периода 1624 – 1925 г. Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието тяло е природата, а Бог — духът“. Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични. Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“.
към текста >>

Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека.
Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“. Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека. Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него. Така Гномите (духовете на земята) могат да знаят всичко, що става във вътрешността на земната черупка на нашата планета. Тая черупка е за тях това, което е въздухът за нас. Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден свят.
към текста >>

Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите.
По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“. Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека. Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него. Така Гномите (духовете на земята) могат да знаят всичко, що става във вътрешността на земната черупка на нашата планета. Тая черупка е за тях това, което е въздухът за нас. Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден свят. Силфите живеят във въздуха така, както рибите живеят във водата.
към текста >>

Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него.
И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“. Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека. Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него. Така Гномите (духовете на земята) могат да знаят всичко, що става във вътрешността на земната черупка на нашата планета. Тая черупка е за тях това, което е въздухът за нас. Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден свят. Силфите живеят във въздуха така, както рибите живеят във водата. Саламандрите пък се чувстват съвсем щастливи в огъня или етера.
към текста >>

Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят.
Почти всички простодушни хора, на всякъде по земята, които живеят в самотни места, близо до реки или езера, вярват в съществуването на водните нимфи. Казват, че ония, които са родени през дните между 20 и 24 ноември понякога са надарени със способността да чуват техните песни, тъй като тия духове много обичат да танцуват по вълните при залез-слънце или през лунни нощи и да се веселят с игри, смехове и песни. Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици. Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията. Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето. Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор.
към текста >>

Изобщо, те са благоразположени към човешките същества, които са простодушни и незаблудени от фалшиви философски схващания: но те бягат и се крият от надменните (които мислят, че всичко знаят), от любопитните скептици, от свадливите и от покварени хора.
Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма. Техните къщи и палати са в етерния елемент на водата. Те живеят в общества, но едни от тях понякога се отделят и в самотни места, в потаен кът на някой извор, а други в пяната или струята на някой планински водопад. Изобщо, те са благоразположени към човешките същества, които са простодушни и незаблудени от фалшиви философски схващания: но те бягат и се крият от надменните (които мислят, че всичко знаят), от любопитните скептици, от свадливите и от покварени хора. Има случаи, при които ундинки са се влюбвали в мъже, оженвали са се за тях и са имали от тях деца, които са расли като човешки същества. Казват, че те са много верни жени, но че са и много ревниви и тежко на оня мъж, който се окаже неверен към своята ундинка. Тогава тя не само че се връща в своето царство, но и люто отмъщава на своя изменник. Нимфите нямат човешки души и, поради това, нямат безсмъртие, но те могат да станат безсмъртни като се съединят с човека. Поради тая причина, те инстинктивно се привличат към хората.
към текста >>

Има случаи, при които ундинки са се влюбвали в мъже, оженвали са се за тях и са имали от тях деца, които са расли като човешки същества.
Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма. Техните къщи и палати са в етерния елемент на водата. Те живеят в общества, но едни от тях понякога се отделят и в самотни места, в потаен кът на някой извор, а други в пяната или струята на някой планински водопад. Изобщо, те са благоразположени към човешките същества, които са простодушни и незаблудени от фалшиви философски схващания: но те бягат и се крият от надменните (които мислят, че всичко знаят), от любопитните скептици, от свадливите и от покварени хора. Има случаи, при които ундинки са се влюбвали в мъже, оженвали са се за тях и са имали от тях деца, които са расли като човешки същества. Казват, че те са много верни жени, но че са и много ревниви и тежко на оня мъж, който се окаже неверен към своята ундинка. Тогава тя не само че се връща в своето царство, но и люто отмъщава на своя изменник. Нимфите нямат човешки души и, поради това, нямат безсмъртие, но те могат да станат безсмъртни като се съединят с човека. Поради тая причина, те инстинктивно се привличат към хората. Има един разказ за благородника, граф Щауфенберг, който се оженил за една нимфа.
към текста >>

По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо.
Обаче, те неизпълнили желанието на покойния си съпруг и баща, вследствие на което той се възмутил отново и точно след два месеци—26/1.1909 г. започнал изново да ги тревожи още по-сериозно. Тогава се принудиха да му устроят панихида, след което настъпи пак мир, между двете страни. Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков. По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо. Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ясновидката от Префорст Хората от материалистичния свят, които упорито твърдят, че съществуват и са възможни само ония предмети и явления, които са видими с обикновеното физическо зрение, а не и ония, които са недостъпни за простото око, още не могат да повярват, въпреки безбройните факти и доказателства за това, че има невидими за тези живи същества и явления, които могат да се виждат от човешки индивиди със силно развито духовно зрение.
Ние сме пред духовното събуждане на човечеството. Всичко това е предвестник на новата духовна култура, която иде на земята. ___________________________________________ 1) Виж две фотографически снимки на вънкашния му изглед в кн. IV, год. I на Всемирна Летопис. Ясновидката от Префорст Хората от материалистичния свят, които упорито твърдят, че съществуват и са възможни само ония предмети и явления, които са видими с обикновеното физическо зрение, а не и ония, които са недостъпни за простото око, още не могат да повярват, въпреки безбройните факти и доказателства за това, че има невидими за тези живи същества и явления, които могат да се виждат от човешки индивиди със силно развито духовно зрение. Особено в България, дето невежеството на така наречената „учена интелигенция“ е феноменално, не само не вярват в окултните истини, но си позволяват и да се подсмиват и гаврят с безспорно доказаните факти от духовната област. Разбира се, тия български „интелигентни“ безверници са за съжаление, защото да- ват сами доказателство за умствената си нищета и, което е още по-печално, за закоравялата си нелюбознателност. С това те сами атестират своята неинтелигентност, защото отричат първото й условие: всеки да търси истината, за да се констатира тя и признае от всички. А съществуването на невидимия свят е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора. Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски свят.
към текста >>

Всеки знае, че съществува привързаност между човешки същества и растения, и даже минерали, че тия, които обичат цветя, като че и те са обичани от тях и че цветята у някои хора дълго траят свежи, когато у други — бързо умират.
Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание. Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло. Тая опитност се повтори няколко пъти след това. Всяка заран видението ставаше все по ясно и аз чувствах, че силно приятелство възникна между мен и феята на онази кампанула, която аз тъй много обичах. По някаква причина растението трябваше да бъде преместено в другата стая, след което то скоро посърна и умря“. Всеки знае, че съществува привързаност между човешки същества и растения, и даже минерали, че тия, които обичат цветя, като че и те са обичани от тях и че цветята у някои хора дълго траят свежи, когато у други — бързо умират. Същото може да е и с всички елементални духове на природата. Любовта свързва всички неща. Ако искаме да се опознаем с тия природни духове, ние не бива да ги приближаваме със студения дух на научните изследвания, в който има подозрение и скептицизъм, но трябва да идем при тях с искрен, възприемчив ум и със сърце, пълно с любовь1). Превела: Д. Д. _______________________________________________ 1) За действието на духовете на огъня (саламандрите) La Revue Meta psychiqu е съобщава следното: „За един медиум, на име Феркас, на 14 години, се пише често в английските и австралийски вестници.
към текста >>

Изобщо, всеки жив човек на земята е съзнателно или несъзнателно оръдие на невидими същества от разните степени на еволюцията или от различните сфери, според естеството на своите вибрации и съответно на оня свят, в който субектът живее: божественият, причинният, астралният, елементалният и пр , без да се изключва, разбира се, в известни моменти и за всеки отделен случай и влиянието на средата, в която той живее на физическия свят.
Селяните се бояли от него като от дявол. Страшната му сила се проявявала, обаче, само когато страдал от главобол. В нормално състояние не бил опасен. Един ден, когато почувствал силни болки в главата, той взел стол да седне, за да не падне, но веднага пердетата, прозорците и кревата били обхванати от огън“. Няма съмнеше, че малкият Феркас е несъзнателно оръдие на саламандрите. Изобщо, всеки жив човек на земята е съзнателно или несъзнателно оръдие на невидими същества от разните степени на еволюцията или от различните сфери, според естеството на своите вибрации и съответно на оня свят, в който субектът живее: божественият, причинният, астралният, елементалният и пр , без да се изключва, разбира се, в известни моменти и за всеки отделен случай и влиянието на средата, в която той живее на физическия свят. Това трябва да се има пред вид всякога, когато се обсъждат действията или външните проявления на всеки индивид през земния му живот. Б. Р. БЪЛЕЖИТИ ОКУЛТИСТИ Командант ЛУИ ДАРЖЕ Командант Дарже. На 25 юни т. г. се е обезплътил в гр.
към текста >>

Обитателите на преизподнята и духовете кандидати за там, имат най-печална и горчива участ, защото изобличението им от филма на земния грехове живот няма край и граница, а и те не могат нито погледа си да отстранят от тоя изобличителен филм, нито могат да заспиват и го избягват, защото сънното положение е достояние само на земните материални човеци, а не и на духовните същества.
В ада, чистилището, пъкъла или изкуплението, чрез преживяването в гроба, известни определени години — до 100 максимално, обитават всички духове на покойниците, над 4 годишна възраст, на които участта им е обявена в третия ден от смъртта, от Ангела им покровител, както изложих по-горе. Тия духове, които прекарат до 25 години в това положение, според определената им участ, като си претърпят участта, умират на ново и се трансформират в по-леки и подвижни духове, обитаващи в пространството, с право на еволюция (напредък) до райските сфери. Духовете, които имат участ определена, да проживеят в изкупление (в гроба) до 45 години максимално, след това време, ще прекарат още толкова време — без 5 години — в преизподнята. Например: срещу 30 години изкупление, духът ще прекара после още 25 години в преизподнята; срещу 35, още 30 и пр., а след преминаване фаталния срок и на двете митарства, чрез нова смърт ще се трансформира в обитател на свободното пространство, с право на бавна еволюция до трета сфера, където се спира по-нататъшното му напредване. Духовете, които имат участ да прекарат в ада от 45 до 100 години, след тия срокове преминават в положението „преизподня“, при което те биват привлечени фатално в недрата на земята, под гроба, на една почтена дълбочина — до около 35 метра, където, както и в гроба, преживяват филма на земния си греховен живот, при постоянна будност и неотлъчване от мястото си, денем и нощем, освен в редки случай и с малки промеждутъци, понеже връзката им не ги пуска. Обитателите на преизподнята и духовете кандидати за там, имат най-печална и горчива участ, защото изобличението им от филма на земния грехове живот няма край и граница, а и те не могат нито погледа си да отстранят от тоя изобличителен филм, нито могат да заспиват и го избягват, защото сънното положение е достояние само на земните материални човеци, а не и на духовните същества. Духовете под изкупление, които могат да се отлъчват из гроба на вън за малко или повече време, това могат да правят само вечер и нощем, а не и денем, понеже от силната светлина и слънчевите лъчи те чувстват болезненост, като нас от огън, за това денем не могат да излизат в пространството, освен некой с малка отговорност и при облачно време. Когато срокът на отлъчката им от гроба изтече, духовете биват притегляни обратно, автоматически, от магнетическите им връзки с материята. Духовете под изкупление виждат само нощем и то толкова, колкото нас човеците, а слънцето никога не виждат и не могат да виждат, по изложените по-горе причини. При пътуването си, те се носят по желание, а не ходят, обаче, движението им бива близо над земята, около на 7 — 10 метра височина. Духове на човеци, на които телата са унищожени от пожар, зверове и пр., та не са погребани, прекарват изкуплението си в тъмни пещери, мази, подземия и пр., където не прониква слънчевата светлина и отраженията й.
към текста >>

Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества.
Духовете в положение на изкупление обитават в гробовете при телата си, вън от последните, обаче има духове с по-печална участ, които известно число години проживяват вътре в телата си и за да държат последните жизнени и неразложени, принудени са да ги кърмят с кръв, която изсмукват нощем от животни и човеци. Това са духове „вампири“, на човеци престъпници човекоубийци, отровители и пр. Числото на такива нещастници е много малко, в невидимия мир, но факт е, че съществуват почти във всички градове и много села по някои и други, които често дават доказателства на хората за съществуването си, както съм имал случай да констатирам при изследванията си. Духовете, които имат възможност да се отлъчват от местопребиваването си (гроба), веднага след залязването на слънцето, се пръскат по разни направления и правят посещения и наблюдения на познати и непознати човеци, без последните да подозират присъствието им. Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития. Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества. От знанието и опитността на изследваните зависи да отделят истинските съобщения от лъжливите и да изолират неканените гости. Обаче, това е най трудната задача на ръководителя на сеанса, затова Той и присъстващите винаги с резерва трябва да приемат сензационните известия, които би им се направили от невидимите обитатели. Има и духове неспокойни, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им. Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и спокойствие на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително. Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго.
към текста >>

Обаче, това е най трудната задача на ръководителя на сеанса, затова Той и присъстващите винаги с резерва трябва да приемат сензационните известия, които би им се направили от невидимите обитатели.
Числото на такива нещастници е много малко, в невидимия мир, но факт е, че съществуват почти във всички градове и много села по някои и други, които често дават доказателства на хората за съществуването си, както съм имал случай да констатирам при изследванията си. Духовете, които имат възможност да се отлъчват от местопребиваването си (гроба), веднага след залязването на слънцето, се пръскат по разни направления и правят посещения и наблюдения на познати и непознати човеци, без последните да подозират присъствието им. Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития. Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества. От знанието и опитността на изследваните зависи да отделят истинските съобщения от лъжливите и да изолират неканените гости. Обаче, това е най трудната задача на ръководителя на сеанса, затова Той и присъстващите винаги с резерва трябва да приемат сензационните известия, които би им се направили от невидимите обитатели. Има и духове неспокойни, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им. Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и спокойствие на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително. Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго. Деяния, които носят отговорност за ада и преизподнята, са ония, изброени в десеттях заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсея. (Ще следва).
към текста >>

Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това.
Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания. Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество. Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство. Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало.
към текста >>

Много по-висши същества работят в тия невидими светове.
Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало. На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание. От всичко гореизложено следва, че едно великолепно поле за дейност се открива пред нас. Астралният свят е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели. Много по-висши същества работят в тия невидими светове. Всички ние можем да влезем в тия области и да продължим да работим там за благото на човечеството, през .време на сънната ни почивка. (Из Rosicrucian Fellowship-Oceanside). _______________________________________ 1) Каквито и ние многократно възпроизведохме в Всемирна Летопис , по съобщения от наши сътрудници. 2) Вж. Астрология в год.
към текста >>

Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“.
Но едно от най авторитетните, макар и с доста стара дата, трябва да се счита, безспорно, онова на великия поет, Виктор Хюго. Издателството на Луи Конар в Париж е пуснало в продажба една книга, написана от Густав Симон, син на известния френски философ и педагог, Жюл Симон. Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание. За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм. Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“. Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини.
към текста >>

Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят.
Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини. И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос. Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят. Трябва ли да ни оставиш по тоя въпрос в съмнение? “ И гласът отговори: — Гробът не лъже. И в другите сеанси са се явили: Молиер, Есхил, Сервантес, Платон, Галилей, поетът Андре Шение. После, с една любопитна непрецизност, отговаряли някакви метафизически същества: „аз съм романът, аз съм трагедията, аз съм драмата, аз съм смъртта“. Друг път: „аз не съм Почини, но музикалната идея на Почини“.
към текста >>

После, с една любопитна непрецизност, отговаряли някакви метафизически същества: „аз съм романът, аз съм трагедията, аз съм драмата, аз съм смъртта“.
И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос. Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят. Трябва ли да ни оставиш по тоя въпрос в съмнение? “ И гласът отговори: — Гробът не лъже. И в другите сеанси са се явили: Молиер, Есхил, Сервантес, Платон, Галилей, поетът Андре Шение. После, с една любопитна непрецизност, отговаряли някакви метафизически същества: „аз съм романът, аз съм трагедията, аз съм драмата, аз съм смъртта“. Друг път: „аз не съм Почини, но музикалната идея на Почини“. Тази книга е единствена по рода си не само във французката, но и в цялата спиритическа литература. Протоколите, които тя съдържа, останали досега неизвестни, произвеждат голяма сензация. И публиката, обикновено индиферентна към психическите въпроси, има сега благоприятен случай да провери фактите, импулсирана от това авторитетно свидетелство на един от най-великите французки поети и романисти. ------------ 1) Виж.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго.
Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучват законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя на- род закона: „да възлюбиш Господа Бога твоето с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като поучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и в функциите на живите организми.
към текста >>

Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучват законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата.
То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучват законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя на- род закона: „да възлюбиш Господа Бога твоето с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като поучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и в функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата.
към текста >>

Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат.
Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действа. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най- низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. Интао значи божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина.
към текста >>

Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа.
Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най- низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. Интао значи божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви.
към текста >>

Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата, живите организми и съществата и напълно контролира живота им.
Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята! На това може някой да ни възрази: що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най-голямата погрешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата, живите организми и съществата и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „за да живея“. Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света, и тогава ние задаваме втория въпрос: защо човек трябва да живее? На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „трябва да се живее, но не знаем защо“. А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас. А божественото е, което осмисля живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата.
към текста >>

Жизнената сила, излъчвана от тия същества, туря в движение планетните духове, които също така извършват своята работа, и световете отново се появяват в пространството.
Всички вие сте виждали, как нощта пада над един град; с постепенното мръкване, явяват се тук таме, една след друга, блестящи светлини, които се увеличават и разпространяват из целия град, като една голяма светла вълна. Тъмнотите и мрака отстъпват мястото си на светлината. Същото става и с великото съзнание. От глъбините на неговото сърце излиза туптенето на живота, слънчевите божества, които са много по-могъщи и по-мъдри, отколкото човек би могъл да схване, се пробуждат, за да вземат участие в работата на новия ден. Едно слънце съдейства за съществуването, после още едно и още едно, докато цялата вселена стане отново активна. Жизнената сила, излъчвана от тия същества, туря в движение планетните духове, които също така извършват своята работа, и световете отново се появяват в пространството. Човешките духове, спящи през дългата нощ на Брама, се пробуждат от същата жизнена сила и приемат отново еволюционния си дневен труд, и така се зазорява новия космичен ден. Пробудената божественост е изработила плана на дневната работа. Космичните дни са приблизително подобни един на друг, както и човешките години, но все пак всеки нов космичен ден е по-висш от своя предшественик, всеки нов период на еволюцията е един напредък спрямо предшестващия. Божественият дух мисли в себе си за новопоявилия се ден и така създава скицата на плана, в който всички неща ще еволюират през тоя период. Тогава най-важните центрове на съзнанието се отделят от начертания план от божествеността, за да изпълнят идеята на Великия Строител.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дължат ли се те изключително на непознатите сили на подсъзнанието или на невидимите души, които не съществуват изобщо или не съществуват вече като хора?
1922 год. Морис Метерлинк. МЕТАПСИХИСТИТЕ1). I. Днешните окултисти, според нас не са нито йерофанти, нито адепти, нито инициирани или ясновидци, но само прости изследователи, които прилагат, при изучване на анормалните феномени, методите на експерименталните науки. Тези феномени се констатират от малцина, на които вниманието е будно, на всека крачка в живота. Дължат ли се те изключително на непознатите сили на подсъзнанието или на невидимите души, които не съществуват изобщо или не съществуват вече като хора? Големият интерес — би могло да се каже целият интерес — е именно там, но отговорът е още непризнат, официално, макар че се очертава тенденцията да го търсят в един по-друг свят от нашия; и доказателствата на спиритизма от хората на чистата наука, като Сър Оливер Лодж и още по-прочутият професор Крафорд в това отношение са вече твърде знаменателни. Няма да пиша пак върху съобщенията с духовете, виденията на живи и умрели, събития,-предсказващи смъртта на някое лице, психометрическите и медиумическите манифестации, които аз съм скицирал в етюда „Смъртта“ и „ Непознатия гост“. Това. което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат.
към текста >>

„Society for Psychical Rеsеarсh“, особено през последните години, се занимаваше почти изключително с въпроса за Писанията, и неговата анкета, ако не даде резултати абсолютно решителни, позволи поне да се подозира все по-сериозно и по сериозно присъствието около нас на духовни същества, невидими и интелигентни, безтелесни или други, които се забавляват, бихме казали, да ни доказват, че те си играят с времето и пространството, преследвайки някоя цел, която е още загадъчна за нас.
Ние видехме също, че тоя жизнен принцип може да бъде затворен в едно тяло и да остане неунищожим там, въпреки всички химически и физически средства, употребени да премахнат волята на магнетизатора и чувствителността на магнетизирания. Не е ли време да се запитаме, ако в това отношение, бидейки отделен и независим от нашето тяло, ако е неунищожим и съществуващ, например, даже в пепелта на една изгоряла книга, която го съдържа само в една минимална доза, дали този жизнен принцип няма да надживее и разлагането на нашето тяло? В отговор на тоя въпрос ние имаме, освен логиката, твърде поразителни опити на учените общества, които са се посветили на тия издирвания, проучили най-грижливо особено пет-шестстотин проявявания на умрели, контролирани от Society for Psychical Research. Трябва да допуснем, че тия видения, които са може би задгробни одически проявления, се показват много по-вероятни, откакто се запознахме с някои качества на странния флуид, за който бе думата преди малко. XVII. След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго. „Society for Psychical Rеsеarсh“, особено през последните години, се занимаваше почти изключително с въпроса за Писанията, и неговата анкета, ако не даде резултати абсолютно решителни, позволи поне да се подозира все по-сериозно и по сериозно присъствието около нас на духовни същества, невидими и интелигентни, безтелесни или други, които се забавляват, бихме казали, да ни доказват, че те си играят с времето и пространството, преследвайки някоя цел, която е още загадъчна за нас. Зная добре, че могат да припишат тия необикновени сношения на непознатите свойства на подсъзнанието, но тая хипотеза става от ден на ден по ненадеждна и не ще е може - би твърде далеч деня, когато ние ще бъдем заставени най-после да допуснем съществуването на тия безтелесници, „двойници“, тия „блуждаещи души, тези „елементали“, „Dhyan — Choansi“, „деви“, „космически духове“, в съществуването на които окултистите на миналите времена никога не са се съмнявали. В реда на фактите от тоя род, да не говорим за книгата Raymond от Sir Oliver Lodge, за твърде интересните опити на Р. Е. Cornillier, нито за хиляди други, нещо, което ще ни отвлече много на далеч, недавнашните работи на д-р W. Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа. Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти.
към текста >>

Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа.
След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго. „Society for Psychical Rеsеarсh“, особено през последните години, се занимаваше почти изключително с въпроса за Писанията, и неговата анкета, ако не даде резултати абсолютно решителни, позволи поне да се подозира все по-сериозно и по сериозно присъствието около нас на духовни същества, невидими и интелигентни, безтелесни или други, които се забавляват, бихме казали, да ни доказват, че те си играят с времето и пространството, преследвайки някоя цел, която е още загадъчна за нас. Зная добре, че могат да припишат тия необикновени сношения на непознатите свойства на подсъзнанието, но тая хипотеза става от ден на ден по ненадеждна и не ще е може - би твърде далеч деня, когато ние ще бъдем заставени най-после да допуснем съществуването на тия безтелесници, „двойници“, тия „блуждаещи души, тези „елементали“, „Dhyan — Choansi“, „деви“, „космически духове“, в съществуването на които окултистите на миналите времена никога не са се съмнявали. В реда на фактите от тоя род, да не говорим за книгата Raymond от Sir Oliver Lodge, за твърде интересните опити на Р. Е. Cornillier, нито за хиляди други, нещо, което ще ни отвлече много на далеч, недавнашните работи на д-р W. Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа. Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I. Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална.
към текста >>

Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират.
Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът. Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата. Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм. Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират. Сношаващ се с тях посредством чукане, той е забелязал, че тези тайнствени дейци показват, че не разбират добре научния интерес на явленията. Той ги е питал и заключава от техните отговори, че те не са нищо друго освен един вид изпълнители, манипулиращи със силите, които използват и изпълняват една работа, поръчана им от същества от един по горен разред,но която не могат или не благоволяват да изпълнят сами. Може, очевидно, да се поддържа, че тия невидими сътрудници произхождат от подсъзнанието на медиума или на присъстващите — този въпрос е още не разрешен, но убеждението, де става това, измъкнато малко по малко и, така да се каже, по силата на нещата, от един, преди това толкова скептик като Кравфорда, заслужва не по малко да бъде сериозно отбелязано. В всеки случай неговите опити, както и тия с флуида „од“, показаха един излишен път, че нашето същество е много по-нематериално, по вече психическо, по-тайнствено, по-могъщо и, без съмнение, по-трайно, отколкото ние го вярваме — това именно, което са ни учили примитивните религии и ония окултисти, които са се възхищавали от тях. XIX. Неизгубвайки из пред вид другите духовни проявления на умрели хора, явленията на психометрията и материализацията, предвиждането на бъдещето, тайната на говорещите животни, чудесата на Лурд и на другите места, на които ние не ще се спираме — ето, с оглед на безмерните и надменни някогашни твърдения, полуувереността и малките факти, бавно признавани от нашите днешни окултисти.
към текста >>

Той ги е питал и заключава от техните отговори, че те не са нищо друго освен един вид изпълнители, манипулиращи със силите, които използват и изпълняват една работа, поръчана им от същества от един по горен разред,но която не могат или не благоволяват да изпълнят сами.
В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът. Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата. Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм. Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират. Сношаващ се с тях посредством чукане, той е забелязал, че тези тайнствени дейци показват, че не разбират добре научния интерес на явленията. Той ги е питал и заключава от техните отговори, че те не са нищо друго освен един вид изпълнители, манипулиращи със силите, които използват и изпълняват една работа, поръчана им от същества от един по горен разред,но която не могат или не благоволяват да изпълнят сами. Може, очевидно, да се поддържа, че тия невидими сътрудници произхождат от подсъзнанието на медиума или на присъстващите — този въпрос е още не разрешен, но убеждението, де става това, измъкнато малко по малко и, така да се каже, по силата на нещата, от един, преди това толкова скептик като Кравфорда, заслужва не по малко да бъде сериозно отбелязано. В всеки случай неговите опити, както и тия с флуида „од“, показаха един излишен път, че нашето същество е много по-нематериално, по вече психическо, по-тайнствено, по-могъщо и, без съмнение, по-трайно, отколкото ние го вярваме — това именно, което са ни учили примитивните религии и ония окултисти, които са се възхищавали от тях. XIX. Неизгубвайки из пред вид другите духовни проявления на умрели хора, явленията на психометрията и материализацията, предвиждането на бъдещето, тайната на говорещите животни, чудесата на Лурд и на другите места, на които ние не ще се спираме — ето, с оглед на безмерните и надменни някогашни твърдения, полуувереността и малките факти, бавно признавани от нашите днешни окултисти. На пръв поглед това е малко и даже ако централният въпрос на нашата метапсихика, въпросът за живота след смъртта, беше най-после разрешен, това толкова чакано разрешение не ще ни отведе много далече — във всеки случай много по малко, без съмнение отколкото бяxa отишли жреците на Индия и Египет. Но поради тяхната скромност, откритията на нашите окултисти имат най-малко предимството да се облягат на факти, които можем да контролираме и трябва да ни са по-ценни и от най-грандиозните хипотези, които до днес са избягвали от всички проверки. XX.
към текста >>

Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното на своите мисли между съществата или нещата за добро или за зло.
Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството на мислите ни и на чувстванията ни. Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите. Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му. Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното на своите мисли между съществата или нещата за добро или за зло. Ненавистните мисли, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас. След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи. После и великият закон на равновесието, законът на правдата, който постоянно туряме в действие с нашите мисли, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта на нашето свободно решение под известни условия.
към текста >>

Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива отношения, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“.
За един повърхностен наблюдател, изглежда, че веднъж детето, напуснато от своите родители и поставено в „детския двор“, с това всичко се свършва. Но става съвсем иначе. Божественият закон на равновесието, а не случаят, мотивирали въплътяването на дадено дете от тия именно родители, а това е резултати от предишно събиране в някой минали живот. Тия родители са дължали на детето необходимите грижи и внимание, докато стигне на възраст, само да си служи. Осъществяването на съвършеното равновесие между тия три индивиди е дало на тях това дете, родителите го изоставят, мислейки, че така се освобождават от своята отговорност, но те се лъжат; правдата трябва да вземе и взема връх, ако не в този живот, то поне в другия. Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива отношения, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“. Същият закон не се опровергава и във въпросите на измяната, когато се касае за чувствания или завещателни актове. Когато някой излъже в тях другиго, мисълта на жертвата му го достига и свързва заедно техните две души или духове с една връзка, която не може да се скъса докато не се въздаде пълна правда помежду им. Общият характер на мислите на един човек определя обикновената му среда, както и класата, към която той принадлежи, и неговите специални мисли му отбелязват в тая класа семейството, от което той ще се роди. Ето, например, един човек, който култивира само злотворната страна на живота: той предпочита тоя път. Той ще се прероди в една среда, съобразна на тоя характер, той ще се роди в някой престъпен кръг.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такова унижение може да създаде малодушни, подозрителни, лицемерни, робски същества.
Представете си, карат се учениците да издайничат спрямо другарите си. От такива ученици с пречупени гръбнаци искаме да имаме идеално общество. Да кажем, че наказанието, е мъмрене. С това мъмрене ние унижаваме ученика, унижаваме достойнството му, внушаваме му, че той е развален. А ако мъмренето не е насаме, а пред родители; съвета или класа, тогава е още по-лошо: притуря се унижението на достойнството му пред другите. Такова унижение може да създаде малодушни, подозрителни, лицемерни, робски същества. С такова мъмрене пред класа, съвета или родителите ние убиваме у ученика всека капка самоуважение, което може да е останало у него. Има една приказка за едно дете, което играло край морския брег, когато едни хора се къпели. Дрехите си били сложили на брега. Те го набедили, че е крадец на един часовник, и то после наистина станало крадец. А то било невинно.
към текста >>

От окултни изследвания се знае, че зад физичното му тяло са невидимите му тела, чието познание е нужно, за да се тури здрава основа на педагогиката.
Защото всека истинска педагогика трябва да гради единствено върху познанието на детската природа. Както във всека друга област, така и тук, окултизмът не си служи с умувания, със спекулации, но конкретно, с опит и наблюдение, подобно на естествознание- то, изследва детската природа, видимата и невидимата природа на детето. Но некой тогава би могъл да каже: „От де знаем, че твърденията на окултизма са. верни? “ На този въпрос има двоен отговор: 1) Нека се изучат доказателствата на окултизма, и тогава човек по научен път ще дойде до окултизма ; 2) твърденията на окултизма върху детската природа могат да се проверят и чрез тяхното прилагане в педагогиката: чудните резултати, които дава окултната педагогика, която е прилагана в Свободното Валдорфско училище, са най-доброто доказателство за нея. Детето не е само физичното тяло. От окултни изследвания се знае, че зад физичното му тяло са невидимите му тела, чието познание е нужно, за да се тури здрава основа на педагогиката. Преди всичко, трябва да се знае истината за предсъществуването на душата и за прераждането. Децата не са създания на своите родители. Детето получава от родителите си само физично и етерно тяло. Ето защо човек може до прилича по лице на своите родители. Обаче, духът си той носи от миналите си прераждания.
към текста >>

Едвин Бьоме казва; „Децата вътрешно не са малолетни същества, но човешки души, които имат много прераждания зад себе си и голяма опитност.
Преди всичко, трябва да се знае истината за предсъществуването на душата и за прераждането. Децата не са създания на своите родители. Детето получава от родителите си само физично и етерно тяло. Ето защо човек може до прилича по лице на своите родители. Обаче, духът си той носи от миналите си прераждания. Едвин Бьоме казва; „Децата вътрешно не са малолетни същества, но човешки души, които имат много прераждания зад себе си и голяма опитност. Но некой би могъл да запита: „защо те се раждат малки? “ — Защото духът постепенно навлиза в материята. Така се обяснява, защо некои деца в първия период са ясновидци. Детето не е ненаписана хартия“. За някои свойства на детето казват, че били наследени от бащата или майката.
към текста >>

Знаеш ли ти нещо по-ужасно, отколкото това постоянно допиране до същества, които не си в с:тояние да постигнеш ?
Признай се. Изслушай ме. Откакто съзнах самотата на моето същество, струва ни се, че аз всеки ден все повече и повече се потопявам в едно тъмно подземие, чийто край не намирам, чийто край не знам, и който може би няма и край. Това подземие е живота. Ние сме повече отдалечени един от друг, отколкото тези звезди, и, главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима. Знаеш ли ти нещо по-ужасно, отколкото това постоянно допиране до същества, които не си в с:тояние да постигнеш ? Ние взаимно се любим един другиго, ние простираме един към другиго ръце, и при все това не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни, всички излияния безполезни, обятията безсилни, ласките напразни. Поривът, с който се стремим един към другиго, желаейки да се съединим, води само към това, че ние се сблъскваме един с другиго. Ето го, ето човека, ето ясните му очи, с които той те гледа. Но душата му, която се скрива зад тях, аз съвсем не знам“.
към текста >>

Детето само тогава ще се възпитава в съгласие с неговата природа, когато у него се събуди чувството за връзките, които го свързват с цялото човечество и с всички същества, когато у него се зароди любов и чувство на единство с цялото човечество и с всички същества.
В това се заключава понятието за първенството на личността. В това се състои съдържанието на етическия индивидуализъм. В това се състои решението на индивидуализма като етическа проблема. Непрекъснато е вървяла борбата против теорията и делата, които са приписвали на личността значение само като средство“. Друго последствие от горното историческо разглеждане е идеята за колективизма. Детето само тогава ще се възпитава в съгласие с неговата природа, когато у него се събуди чувството за връзките, които го свързват с цялото човечество и с всички същества, когато у него се зароди любов и чувство на единство с цялото човечество и с всички същества. Значи, възпитанието трябва да бъде в духа на колективизма, на взаимопомощта, в една атмосфера, проникната от любов. От гореказаното видехме, че заложби за всичко това има у него. През разните периоди различни фактори благоприятстват за проявата на тези спящи заложби у детето. Ние дойдохме от горното историческо разглеждане до двата принципа: свобода и любов, индивидуализъм и колективизъм. В същност тези два принципа, разгледани по-дълбоко, са един единствен принцип.
към текста >>

Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема.
Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека. И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им. Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч, Той е ясновидец и певец на красотата, но той е същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др.
към текста >>

Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието.
Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера . . . Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действа ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите.
към текста >>

Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството.
Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най- високата добродетел е любовта.
към текста >>

Какво трябва да преживяват тия същества!
Не трябва да им причиняваме никакви страдания. Погледнете един вол! Като погледнете очите му, ще видите особено изражение в тях. Колко са изразителни очите на вола! В тях ще прочетете голямо страдание. Какво трябва да преживяват тия същества! Кой не е учуден от погледа на вола! Без любов към животните, без събуждане на нежни чувства към околните същества, как ще може човек да почувства висшето в себе си? “ II. Задачит на изкуството, според Борис Георгиев Според него, истинската природа на човека е духовна. Всеки един, казва той, каквато работа и да върши, трябва да чувства връзките си с цялото човечество.
към текста >>

Без любов към животните, без събуждане на нежни чувства към околните същества, как ще може човек да почувства висшето в себе си?
Като погледнете очите му, ще видите особено изражение в тях. Колко са изразителни очите на вола! В тях ще прочетете голямо страдание. Какво трябва да преживяват тия същества! Кой не е учуден от погледа на вола! Без любов към животните, без събуждане на нежни чувства към околните същества, как ще може човек да почувства висшето в себе си? “ II. Задачит на изкуството, според Борис Георгиев Според него, истинската природа на човека е духовна. Всеки един, казва той, каквато работа и да върши, трябва да чувства връзките си с цялото човечество. „Да заковеш една маса е по-малко важно, казва той, отколкото да утешиш един нещастен“. Изкуството, според Борис Георгиев, трябва да освободи човека от гнета на материалното битие, да го направи свободен.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Няма същества или действащи разумни сили, които да се проявяват отделно и самостойно вън от Царството на Духа Божи или да му се противопоставят.
Астрологически предсказания за 1924 г. от Д-р И. Т. Кронщром и II. Необикновено духовно развитие. 12. Важна печатна погрешка - (може да се прочетат в приложеният pdf) Велика Славия Изпитанията на Славянството - Новата ера Духът Божи оживотворява и управлява цялата вселена, с всичките светове, които я съставляват, и с всичките сили, които действат закономерно в нея. Няма същества или действащи разумни сили, които да се проявяват отделно и самостойно вън от Царството на Духа Божи или да му се противопоставят. Нашата планета Земята е едно живо същество, което е устроено и се развива според точните божествени закони. Умствено здравите хора виждат денонощно, че Бог се проявява в живота на това същество непрекъснато, без никаква измяна. И всички живи организми, които населяват Земята, с подчинени на същите закони. Човешката воля не е в сила да промени нито един от тия основни закони на битието. Всичко, което човек мисли, чувства и върши за добро или за зло, се отразява върху самия него.
към текста >>

Тленна храна не е само тая, която пълни стомаха, но и чувствата, идеите, впечатленията, науките, естетичните емоции и въобще всичко, което ни се дава от сътворените същества.
7. XII. 1923 г. Попово Мистична алхимия Sedir. Откъслеци I. Небесният хляб Христос порицава слушателите си, че Го дирят за самите чудеса, а не заради духа, на който те са израз. Тленна храна не е само тая, която пълни стомаха, но и чувствата, идеите, впечатленията, науките, естетичните емоции и въобще всичко, което ни се дава от сътворените същества. Едничката храна, която „остава за вечен живот“—това е Светлината, това е приобщението ни с Словото. От тук не разбирайте, обаче, че трябва да избягваме науката, изкуствата и идеите. Напротив! Но работата е там, че човек ги дири и се стреми към тях, като бива подбуждан от егоизъм, повече или по-малко възвишен. А всичко, което човек въжделее за свое лично възвеличение, го отдалечава от Бога, приближавайки го към ада. Изобретателят, артистът, философът и всички хора са длъжни да култивират всички свои способности, вложени в тях, но с едничката цел — да сътрудничат на общия прогрес, да служат на Бога, а не за да трупат пари, почести и удоволствия.
към текста >>

Представете си най-възвишените същества, царете на новосформиращите се светове, на мъглявостите звездни, които идват, както често става това, да споделят най-редките си съкровища с нашите духове: все пак, тия идеи, тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са възвишени, тяхното действие все пак е само временно.
За тая цел ние трябва да сме постоянно и интелигентно внимателни: божествената постъпка може да се облече и в най-обикновена форма. Да познаем едно нещо или да го разберем, предполага предварителна работа: само след дълга опитност окото на художника долавя елегантността на линията и приятността на един нюанс. Това същото е и със сърцето: то ще може да различава духовните качества на храната, която възприема отвън, само дотолкова, доколкото то постоянства и е енергично в режима на пречистването си. Тъкмо и затуй, тайната на въплътеното Слово си остава няма за много интелигентности, тогава когато хора, прости по сърце, я долавят. Съсредоточението и съзерцанието не са цели, а средства да ни стоплят, за да действаме. Представете си най-възвишените същества, царете на новосформиращите се светове, на мъглявостите звездни, които идват, както често става това, да споделят най-редките си съкровища с нашите духове: все пак, тия идеи, тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са възвишени, тяхното действие все пак е само временно. Защото природата, в края на краищата, и тя трябва да свърши. Всичко това, което се носи в тоя необятен мир, е временно. Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения свят. Една субстанция не може да даде повече, отколкото съдържа. Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог.
към текста >>

Никой не може да направи, да почувстваме чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества.
Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо спокойствие, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II. Покоят на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот. На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование. Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов. Обаче, никой гений не е в състояние да разкрие истинската наука, защото никой я не притежава. Никой не може да направи, да почувстваме чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества. Никой не може да ни надари с безкрайна мощ, защото всички са ограничени в действията си. Само един Бог изпълва копнеещето сърце на човека. Най-шеметните наши полети достигат своята цел само във въплътеното Слово, което живее всред нас. Напр. да вземем тия прости слова в тяхната пълнота — когато Той обещава нетленна храна на всеки, който „дойде“ при Него, и ние ще разберем, че да се дойде до Христа, то не значи да четем благочестиви четива, седнали на стол пред огъня. Това значи да се подчиним на Неговия закон, въпреки мизерията, въпреки насмешките, интригите и отчуждението от страна на семейство, приятели и общество; това значи да понесем всичките мъки, всичките неизвестност и, всичките атаки; това значи да понесем всичко за небето.
към текста >>

Те са отхвърлили и забравили украсата и ето защо техните думи се изливат като благословение; те не любопитстват и ето защо тяхното съзнание вижда истината във всички същества; те даже и не се смислюват за самите себе си, ето защо техните молитви отстраняват катастрофи и болести.
Както яденето и пиенето се взаимно допълват в областта на физиологията, тъй и вярата и делата взаимно си въздействат, за да образуват ония свръхприродни сили и субстанции, които изразяват божествения ръст на Словото в нашите най-затаени кътове. Тая мистична алхимия развива своите стадии у всички ония, на които нашият Отец им е дал достатъчна сила, Те са, на които Той доверява Сина си; те са, които Христос пази, въпреки техните скърби и привидна самотност; те са, за които Той прие всичките страдания и без когото те биха сбъркали пътя и биха слезли до дъното на великия ад. Тия хора, както е казал и Rulman Merswin още преди 7 века, с нищо не се различават от другите по своя външен вид. Те живеят като тях; така, в Исуса евреите не виждаха другиго, освен сина на дърводелеца. Но който се вгледа по-внимателно в тях, ще забележи, че те са носители на факел, пръскащ мощна светлина. Те са отхвърлили и забравили украсата и ето защо техните думи се изливат като благословение; те не любопитстват и ето защо тяхното съзнание вижда истината във всички същества; те даже и не се смислюват за самите себе си, ето защо техните молитви отстраняват катастрофи и болести. Те още на земята се наслаждават несъзнателно от оная работа, целостта на която ще им бъде разпределена в деня, когато Учителят им ги възкреси. Човек е зависим от времето и пространството. Един богаташ или цар са по-малко зависими от тях и по-малко, следователно, страдат от тях, отколкото един бедняк. Произведението на един гений си играе още по-леко с тия препятствия чрез влиянието, което то упражнява върху бъдещите поколения; страстта или волята могат изведнъж да излъчат дадено същество от неговия материален затвор, тъй както това виждаме в телепатията, Известни адепти са могли дотолкова да завладеят законите на природата, че да продължават с неколко века границите на своето физическо съществувание. Впрочем, те са се лъгали.
към текста >>

Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества.
Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика1). В, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух, а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения.
към текста >>

От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки, в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин.
В, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух, а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата, той пише, че „изучва- нето на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; трябва да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; трябва да се знае причинната връзка на явленията и да се изучват законите, по които те се управляват“, и пр. (стр. 155 - 158 и след.). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа, но тая мисъл ясно се прозира в цялото му съчинение. От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки, в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действа наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставя с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление — към дълбоко-внушителното, прекрасното, великото, вечното . . . Странникът и сестра му. Картина от художника Борис Георгиев.
към текста >>

Само колективният балет напомня и може да представи играта на некои астрални същества (нимфи, ундини и др.).
От най- старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не със само чувствата, че гимнастическите игри не с предназначени,.само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давид пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомня и може да представи играта на некои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, да- ват отлични резултати за духовната еволюция на човека. Усъвършенствани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенстване на личността. Най-сетне, сценическото изкуство е един от способите, за да се манифестира и изучи степента на културното развитие на народа. ________________________________________________________ 1) Р.
към текста >>

Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето.
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й. Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина. Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето. Преди да умре, г-жа Арбусова не е подозирала това, пък и синът й не е знаел нещо повече. Но у нас има нещо друго освен видимото нормално съзнание. Каквото и да е името, което му дават, „несъзнание“, „подсъзнание“ и пр., това друго нещо съществува; то не може да се отрече. Щом е така, значи, то е нещо вътрешно, трансцендентно, постоянно, предходно на нашето материално тяло и независимо от него, това е нашата душа, способностите на която са непознати на класическата наука. Нека разгледаме сега втората точка.
към текста >>

Към 10 часа, вечерта, преди да се свърши, литургията, когато църковните служители пееха, почувствах нужда да видя майка си, една мисъл, която ми бе внушена от твърде близки същества, като ми представиха майка ми обхваната от криза на задушаване и нуждаеща се от въздух, и върху лицата стори ми се, че виждам болната си майка.
Тя бе на 58 години. Аз живеех тогава в Фордланд, 28 километра далеч от къщата на майка ми. Не бях я видял от преди два месеци, но тя ми пишеше всяка седмица. През нощта, когато тя се помина, извърши се една литургия, на която присъствах аз с жена си. Бяхме завели със себе си и малкото ни едногодишно дете. Към 10 часа, вечерта, преди да се свърши, литургията, когато църковните служители пееха, почувствах нужда да видя майка си, една мисъл, която ми бе внушена от твърде близки същества, като ми представиха майка ми обхваната от криза на задушаване и нуждаеща се от въздух, и върху лицата стори ми се, че виждам болната си майка. Тутакси аз бидох завладян от импулсивното желание да се завтека при нея тъй силно, че по- верих детето си на една съседка и напуснах църквата, без да се обадя на жена ми, която беше в другата част на същата църква. Побързах да се кача на трена, но го пропуснах, и в желанието си да пристигна без забава при майка си, последвах трена пешком, на едно разстояние от 11 километра, и по друг път можах да пристигна при майка си в 3 часа сутринта. Значи, извървях повече от четири часа. Майка ми току що издъхнала! Похлопах, но никой не ми отвори.
към текста >>

Друга хипотеза: Невидимият свят, всред който живеем, не крие ли същества също тъй невидими, както силите, които управляват природата, каквито са: притеглянето, електричеството, слънчевият и планетният магнетизъм и пр., същества, духове, мисли, които би притежавали едно загадъчно съзнание, както и способността да виждат какво става в един живущ организъм и да се проявяват?
Когато умираме, то е, при известни обстоятелства, края на една болезнена еволюция, за която не си даваме сметка. Човек вярва, че е добре, но една неизвестна болест постепенно го отслабва. Подсъзнанието на жена му, която била твърде сензитивна, може да е проникнало неволно в това състояние на здравето и във фаталния край … Нашата психическа личност е надарена със способности, които са още неизучени. Това е само една обяснителна хипотеза. Ако я приемем, би трябвало, в допълнение, да открием, как тази интуиция е взела форма на уведомително привидение. Друга хипотеза: Невидимият свят, всред който живеем, не крие ли същества също тъй невидими, както силите, които управляват природата, каквито са: притеглянето, електричеството, слънчевият и планетният магнетизъм и пр., същества, духове, мисли, които би притежавали едно загадъчно съзнание, както и способността да виждат какво става в един живущ организъм и да се проявяват? Това е една смела хипотеза, но тя би ни помогнала да разберем съобщеното по-горе наблюдение, както и много други, необясними наглед случаи. Едно невидимо същество е станало видимо, за да наложи, така да се каже, на г-жа Маришал да проиграе форсираната карта. Често сме виждали некои фокусници да ни представят един куп карти с покана да си из- берем една от тях „свободно“. Но ние избираме всякога картата, която фокусникът иска (с изключение на подложност). Въобразеният от нас дух е узнал и видял, че осъденият трябва да умре след късо време и предлага на съпругата му и тя да посочи него- Признавам, че като си представям тази хипотеза, изглежда малко вероятна.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел — божественото в света.
А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел — божественото в света. Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи — към вели ката цел на обединението им. X. X. X. Из „Трепети на една душа“ (Сонети) Аспекти I. Къде е Той? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипии, дори и дето свети — преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания — не Го намерих там!
към текста >>

Нашите ближни, това не са само нашите себеподобни — хората, а и всички същества, защото всяко създание е наш ближен.
Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни. Тъй, както хлябът и водата, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира. Всеки миг ни дава случай, за да проявим любовта си към ближния; но това, което е мъчно, то е да се подготвим, за да поемем храната. „Да не правим на другите това, което не искаме нам да правят“ — то е само пасивната страна на великата заповед. А това, което трябва да вършим, то е, да правим на другите това, което желаем те нам да правят; и само когато човек при всички условия — в мислите и делата си, в симпатиите и антипатиите си, в безразличията и състраданията си — стига той да се реши да го чувства, да го говори и да го изпълнява, за да направи ближния си щастлив, даже и когато това щастие би било в негов ущърб, — само тогава човек обича ближния си като са мия себе си. Нашите ближни, това не са само нашите себеподобни — хората, а и всички същества, защото всяко създание е наш ближен. Своеобразни души, които изучват и се хранят от източните учения, отдават на тия морални системи предимство пред християнството, по ради почитта, която те препоръчват към нашите „по-низши братя“, нещо, което е вдъхвало с тъй засягащо сърцето, добродушие към старите индуси и едно тъй горещо възхваление от страна на твърде непорочния Франциск Азиски. Но това състрадание, което не трябва да се свежда до присторена чувствителност — е едно очевидно следствие от евангелското слово. Защото, към тоя, който се радва от сърце, че е слуга на един едничък от свои те братя, как ще може той да изтезава едно куче, да убие едно птиче, или да кърши клонове без основание? Кой е, който, приел думите на Ев. Йоана: „всичко, що съществува, е направено чрез Словото“, да може, без да е луд, да замерва, да насилва, да отблъсва по каприз и най-последното от съществата, всред които живее?
към текста >>

Йоана: „всичко, що съществува, е направено чрез Словото“, да може, без да е луд, да замерва, да насилва, да отблъсва по каприз и най-последното от съществата, всред които живее?
Нашите ближни, това не са само нашите себеподобни — хората, а и всички същества, защото всяко създание е наш ближен. Своеобразни души, които изучват и се хранят от източните учения, отдават на тия морални системи предимство пред християнството, по ради почитта, която те препоръчват към нашите „по-низши братя“, нещо, което е вдъхвало с тъй засягащо сърцето, добродушие към старите индуси и едно тъй горещо възхваление от страна на твърде непорочния Франциск Азиски. Но това състрадание, което не трябва да се свежда до присторена чувствителност — е едно очевидно следствие от евангелското слово. Защото, към тоя, който се радва от сърце, че е слуга на един едничък от свои те братя, как ще може той да изтезава едно куче, да убие едно птиче, или да кърши клонове без основание? Кой е, който, приел думите на Ев. Йоана: „всичко, що съществува, е направено чрез Словото“, да може, без да е луд, да замерва, да насилва, да отблъсва по каприз и най-последното от съществата, всред които живее? Нека никога не забравяме, че евангелието не говори много, нито пък пра ви дидактични тълкувания: то само поставя едно малко число от универсални истини под една абсолютна форма: вече на четеца остава да извлече частните последствия и относителните приспособления, които винаги лесно се схващат, ако сърцето е чисто и смирено. Нека нашият ум бъде безстрашен. Нека той да проследява и последните заключения, до които извежда даден принцип. Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до идеите. Така разбрано, моето проявление на любов се простира до необятност и прави да възрастнат до най-висши небеса границите на моето същество.
към текста >>

Пастирът Погледнати съществата откъм тяхната реинтеграция, изглеждат като разделени на два лагера: единия на светлината, а другия на тъмнината.
тия, които би трябвало да са образец на човеколюбив, оставили агонизиращ в трапа. А самарянинът, човек вън от закона, е едничкият, който го издига, превързва го и плаща за него. Пък и аз, ако през някоя късна нощ, намеря на улицата някоя жертва на апаш, ще ли се погрижа за него, без да се страхувам, че щял съм да закъснея със съня си, че ще си изпоцапам дрехите, че може би ще усъмня и нощния пазач? Ще мога ли аз да имам тоя кураж, да извикам на мои средства някой упорит файтонджия, за да отнесе по-скоро жертвата в болницата? Когато аз бъда способен на всички тия малки усилия, аз ще направя да се изтънят в мен известни клетки и да станат достатъчно чувствителни: чрез тях ще ми се подскаже от интуицията, че в света има по-висше милосърдие, и че лицата, визирани в притчата, могат да означават такива окултни същности и сили, такива езотерични операции, такива космогонически драми, такива тайни и то толкова общи, че да ме изведат до най-висшите точки, до които съм способен да се издигна. Пастирът Погледнати съществата откъм тяхната реинтеграция, изглеждат като разделени на два лагера: единия на светлината, а другия на тъмнината. От глед на точка на антологията, те се разделят на човекоподобни и на нечовекоподобни. От гледна точка на тяхната еволюция, те се разделят на вълци и агнета, на ядящи и изяждани. Именно тая последна страна на Исуса Христа е, коя то се разкрива в евангелието на Йоана. От друга страна, съществуват най-разнообразни кошари. Всяка планета, всяко слънце, всяка раса, била тя човешка или свръхчовешка, си има своя кошара.
към текста >>

Във всяка религия, ако един неин вярващ я изпълни и приложи съвършено, той става един истински бог за различните йерархии на невидимите създания.
Той изпраща тук-там искрици, които са неговите овце, скитащи по космическите хълмове, за да Го дирят. Той ги познава, защото те изхождат от Него и те Го познават и долавят гласа Му, защото чезнат по дирите Му. Животът на Сина е една непрекъсната верига от жертви и съвземания в самия себе си. И ние, другите, с всяка жертва от наша страна, ставаме Негови съпричастници. Следователно, ние можем смело да жертваме, без страх от умора, без страх от пропаст пред нас, без страх от смъртта, защото вечното огнище, което гори в нас, пламти над всички други огнища на временни животи, с които ние се подвизаваме от най-черния ад до най- светлия рай. Във всяка религия, ако един неин вярващ я изпълни и приложи съвършено, той става един истински бог за различните йерархии на невидимите създания. Прочее, Христос с право може да каже: „Отец ми и аз сме едно“, — тъй като Той изпълни най-съществената религия, тъй като Той въплъщава божествения закон и то до степен, че е станал живата религия и въплътения закон. Така, овцата е един бог за тревата, която тя пасе; така и пастирът е един Бог за стадото, кое то Той води. История на Христа от Джовани Папини Исус се роди в обор. Същински обор, не както го рисуват християните-живописци, които се срамуват, че техният Бог се е родил в обор. Стар, беден обор — домът на животни, роби на човека, в стара, бедна страна, страната на Христа.
към текста >>

Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали.
В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по начина, по който откриват звездите от нашата слънчева система. Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от описанието на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние. По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия. Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите. Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало. Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата?
към текста >>

Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти.
Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от описанието на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние. По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия. Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите. Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало. Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата? Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия свят, в присъствието на мистериозните съдии.
към текста >>

Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата?
Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите. Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало. Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата? Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия свят, в присъствието на мистериозните съдии. Виргили, Хораци, Омир, Данте и др. са поддържали, че наистина тоя съд е съществувал в низшите сфери. Ония астрални същества, които, според тях, били натоварени да освободят душата от черните й грехове, са били доближавани в тая стадия на посвещението и извиквани от посвещаваните под формата на една песоглава ламя. Значи, тия картини, представлявани на посвещавания, не са били рисувани на платна, както е в прословутите тайнства на сегашната франкмасонерия (свободното зидарство), а са били действителни извиквания на астрални видения, С това се свършвал посветителния процес.
към текста >>

Ония астрални същества, които, според тях, били натоварени да освободят душата от черните й грехове, са били доближавани в тая стадия на посвещението и извиквани от посвещаваните под формата на една песоглава ламя.
Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало. Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата? Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия свят, в присъствието на мистериозните съдии. Виргили, Хораци, Омир, Данте и др. са поддържали, че наистина тоя съд е съществувал в низшите сфери. Ония астрални същества, които, според тях, били натоварени да освободят душата от черните й грехове, са били доближавани в тая стадия на посвещението и извиквани от посвещаваните под формата на една песоглава ламя. Значи, тия картини, представлявани на посвещавания, не са били рисувани на платна, както е в прословутите тайнства на сегашната франкмасонерия (свободното зидарство), а са били действителни извиквания на астрални видения, С това се свършвал посветителния процес. Тогава посветеният изучавал практическите мистерии, между които голямо място заемали знанията за превръщане на елементите и херметическите тайни. В 33-та степен на свободното зидарство от шотландския обред може да се намерят същите тия мистерии, но деформирани и неразбрани. Все пак те са доста ясни за да се разбере тази част от египетското знание. Безспорно е, че извикването на астралните сили, материализирани посредством жизнени те флуиди от жертви те, принесени в храма, обяснява, как посвещаваният е виждал „слънцето посред нощ“, т. е.
към текста >>

Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му.
Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз.
към текста >>

Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта .
Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· . Извлякъл от „А В С d’Occuitisms“: Ив. Стоянов. * * * Картинки свързани със статията Пилоните и обелиските. Кръщаване на посветения в подземията на храма. Появяване на Изида в килията на посветения Астрално раздвояване на посветения.
към текста >>

Само едно той считаше за доказа но, а именно — че съществува неви- дим ток, астрално излъчване, което поддържа обмяната на веществата между всички живи същества, които имат решително и могъщо влияние върху организмите.
Но ако той имаше малко работа като доктор, то толкова повече работеше неговият любознателен ум: не напразно той се сблъсък ваше всекидневно с необяснимата проблема — безумието. Постоянното с прикосновение с това зло, което до се га не се поддава на научно изследване, но разяжда здравето на човека, потикна доктора да търси разрешението на тази тайна. Но напразно той прелистваше съчиненията на практическата наука и преравяше трудовете на мистиците и алхимиците. Нито трудовете на най-учените психиатри, нито тъмните формули на Парацелза не му дадоха ключа на тайната. Навсякъде, като през мъгла, той виждаше нещо неопределено и чувстваше законите, които съществуват, но механизмът им тънеше в мрак, той не беше в състояние да го разсее. Само едно той считаше за доказа но, а именно — че съществува неви- дим ток, астрално излъчване, което поддържа обмяната на веществата между всички живи същества, които имат решително и могъщо влияние върху организмите. Но как действат тези невидими сили и какви закони ги управляват — това беше тайна, и докторът с горчивина се убеждаваше, че даже ония, които считаха себе си за специалисти по тези въпроси, и те, като слепи, безпомощно стоят за сега пред този най-тежък недъг на човечеството—помрачаването на разсъдъка. Безумието оставаше онази неизвестна и неизследвана област, която неудържимо влечеше към себе си младия доктор, който с цялата си душа се стремеше да облекчи хората. Понякога, след безплодни усилия за разрешение на загадката, която винаги се изплъзваше из ръцете му, той се гневеше против тези жестоки закони, забулени в тайна и скриващи средствата, които, несъмнено, трябва да съществуват за облекчение на душевните болести. Колко хора на науката са посветили целия си живот за изучване на тези въпроси, а при това, в областта на душевните болести е направено много малко. Магнетизмът и хипнотизмът, разбира се, са помагали понякога, но, както изглежда, случайно.
към текста >>

Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах.
Понякога, след безплодни усилия за разрешение на загадката, която винаги се изплъзваше из ръцете му, той се гневеше против тези жестоки закони, забулени в тайна и скриващи средствата, които, несъмнено, трябва да съществуват за облекчение на душевните болести. Колко хора на науката са посветили целия си живот за изучване на тези въпроси, а при това, в областта на душевните болести е направено много малко. Магнетизмът и хипнотизмът, разбира се, са помагали понякога, но, както изглежда, случайно. И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония? Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята. Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах. Като остави книгата за хипнотизма, която четеше, докторът стана, отиде до прозореца и, замислен, се залюбува на небето, усеяно със звезди. Като брилянтов плат се разстилаше небето с млечния път, минаващ в блестяща мъгла. Свят след свят, система след система се редуваха. . . . Безкрайността е пълна с мириади гигантски светове, но при все това, както изглежда, мястото не им достига.
към текста >>

И що е това смъртта, леденото и унищожаваше дихание на която дебне човека на всяка стъпка, която му отнима любимите същества, обстановката, с която е свикнал, придобитите знания и го хвърля в неизвестното небитие?
Той затръшна прозореца, седна пак в креслото си и затвори очите си. Обхвана го внезапен страх от смъртта. Лесно беше на професора да каже: „Пазете ce! Почивайте си умствено! “ Подобна почивка може да се предписва само на онези, които не мислят и са погълнати от житейската суета; но за онзи, мисълта на когото работи, чийто ум търси истината, постоянно натъквайки се на съмнения и предположения, подобна почивка е невъзможна. И що е това смъртта, леденото и унищожаваше дихание на която дебне човека на всяка стъпка, която му отнима любимите същества, обстановката, с която е свикнал, придобитите знания и го хвърля в неизвестното небитие? Живите почитат паметта на покойния с паметници или с молитви, а той сам знае ли това? Чувства ли той, страда ли и продължава ли да обича останалите живи? Много странни факти говорят за съществуването „отвъд смъртта“, но нищо не го доказва научно. Явленията не се извикват произволно, а се подчиняват на неизвестни закони, толкова тъмни и непонятни, колкото е и светът който те управляват. Ралф изтри потното си чело, след това притисна ръката си до болезнено тупащото си сърце.
към текста >>

— И вие давахте ли на тези нечисти същества?
И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная. Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно. Алхимиците напразно са търсили еликсира на живота, а аз, имайки го в ръцете си, не можах никак да го анализирам. Случваха ми се такива мрачни моменти, когато аз хлопах на вратите на ада и извиквах неговите обитатели. Жаждата за живот и наслади ги привличаше; те се явяваха и се молеха да им дам поне една капка от тази течност, за да могат да приемат телесна обвивка. — И вие давахте ли на тези нечисти същества? — промълви Ралф, на когото главата се виеше от всичко чуто. Нарайяна поклати отрицателно глава. — Как можахте да помислите това? Не, аз оставах неумолим, тъй като всякога се страхувах да не се докосна невнимателно до неизвестните и ужасни закони. Но аз извиквах не само нечистите същества; извиквах също и чисти, почти божествени духове.
към текста >>

Но аз извиквах не само нечистите същества; извиквах също и чисти, почти божествени духове.
— И вие давахте ли на тези нечисти същества? — промълви Ралф, на когото главата се виеше от всичко чуто. Нарайяна поклати отрицателно глава. — Как можахте да помислите това? Не, аз оставах неумолим, тъй като всякога се страхувах да не се докосна невнимателно до неизвестните и ужасни закони. Но аз извиквах не само нечистите същества; извиквах също и чисти, почти божествени духове. Лъчезарни, те смътно ми се явяваха и говореха за вярата и молитвата, а пък аз … аз се бях отучил да се моля! И какво можех аз да прося от Божеството? Аз бях безсмъртен и никаква опасност или болест не ме плашеха; аз се наслаждавах от неизчерпаемо богатство, а вековете, като броня, облякоха душата ми с равнодушие. Само пресищането ме измъчваше. Аз се криех в най-глухите си замъци, само за да се възбуди пак у мен вкуса да живея между хората.
към текста >>

Съществата, които само участват в първите и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях.
Планети те се движат от междупланетни си ли, както хармоничните интервали. Венера, Хеспер и Фосфорус са една и съща звезда. Луната и другите планети са обитаеми. Философията на Питагора Мъдростта и философията са две различни неща. Мъдростта е истинската наука, а истинската наука е тази на безсмъртните, вечните, действащи от само себе си, неща. Съществата, които само участват в първите и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях. Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените. Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки.
към текста >>

Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените.
Венера, Хеспер и Фосфорус са една и съща звезда. Луната и другите планети са обитаеми. Философията на Питагора Мъдростта и философията са две различни неща. Мъдростта е истинската наука, а истинската наука е тази на безсмъртните, вечните, действащи от само себе си, неща. Съществата, които само участват в първите и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях. Науката за реалните същества влече по необходимост науката за двусмислените. Този, който работи, за да придобие първата, се нарича философ. Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо.
към текста >>

Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества.
Философ не е мъдрият, а приятелят на мъдростта. Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали.
към текста >>

Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях.
Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото.
към текста >>

Той е живот на всички живи същества.
Философията, която Питагор е преподавали на слушателите и учениците си, е била екзотерична и езотерична. Първата представлявала истините чрез символи, забулвала ги и не ги показвала явно, а втората ги отбулвала и ги показвала голи на ония, чиито очи са били отворени, за да ги видят. Теологията на Питагора Мъчно е да се храни народа с божественото, дори може да се породи опасност от това, понеже той е преситени от предразсъдъци и суеверия. Нека не профанираме божествените тайни (мистериите) с разкриването им на простолюдието. Бог е дух, разсеяни във всички части на материята, която той прониква и в която присъства. Той е живот на всички живи същества. Естеството на нещата (природата) или Бог, това е едно и също. Той е първичната причина на движението в всичко, което само се движи. Той е автоматизмът на всичко. Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината. Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя.
към текста >>

Колкото повече съществата се отдалечават от нея, толкоз повече те губят от съвършенството си.
Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и простота. Въздухът е населени с гении и герои. Те са, които ни донасят сънищата, знаците, здравето, болестите, благата и злините. Те може да се укротят. Първичната причина се покои принципално в орбитите на небесата. Колкото повече съществата се отдалечават от нея, толкоз повече те губят от съвършенството си. Хармонията се поддържа до луната, а под лунната област тя угасва и всичко се предава на безредие. Злото е струпано върху земята, тя е неговият приемник. Над нея, всичко е свързано с неизменните закони на реда и се изпълнява по волята, предначертанието и мъдростта на Бога. Всичко, което е под луната, съставлява конфликти на четири причини: Бог, съдбата, човекът и щастието. Човекът е съкращение на вселената — една малка вселена.
към текста >>

Слънцето е сферическо, луната е населена с живи същества, по-хубави и по-съвършени от нас, и десет пъти по-големи.
Всичко, което го окръжава, може да се изгуби. Висшият (горният) въздух е чист и здрави, а всичко, което го окръжава, е безсмъртно и божествено. Слънцето, луната и другите звезди са богове. Що е звезда? — Един свят, поставени в безкрайния етер, който обгръща всичко. Слънцето е сферическо, луната е населена с живи същества, по-хубави и по-съвършени от нас, и десет пъти по-големи. Кометата е звезда, която изчезва и се отдалечава от нас, но и тя има определено въртене. Дъгата е образи на слънцето. Под небесните сфери и орбитата на луната се намира тази на огъня, под огъня е областта на въздуха, под въздуха е тази на водата, а най- долу е земята. Масата на всички елементи е валчеста, а само онази на огъня е коническа. Има раждане и разрушение или разпадане на своите съставни елементи.
към текста >>

Всички живи същества имат разумна душа.
Човешкият род всякога е съществувал и никога няма да престане да съществува. Душата е едно число, тя се движи от само себе си. Душата се дели на две части: разумна и неразумна. Неразумната е възбудителна и сластолюбива. Разумната част е излъчена от душата на света, а неразумната е съставена от елементи. Всички живи същества имат разумна душа. Прогресът на душата става от сърцето към мозъка, тя е причина та на усещанията. Разумната душа е безсмъртна, а не разумната се губи. Тя се храни от кръвта, а духовете произвеждат способностите. Душата и нейните сили са непобедими и етерът не се съглежда; нервите, вените и артериите са нейните връзки. Интелигентността слиза в душа та, тя е божествена частица, която й идва отвън и е базата на нейното безсмъртие.
към текста >>

Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“.
Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2. Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр.
към текста >>

Летопис“) Невидимите покровители.
г., майка ми се помина, в безсъзнание, само след три дневно боледуване, както и г-жа А. С. Следователно, сънят на майка ми и моя се изпълниха. с. Красно-село (софийско). Съобщава: Георги К. (абонат на „Всем. Летопис“) Невидимите покровители. Неотдавна г-жа К ва, жена на известен старозагорски адвокат, които сега живеят тук, твърде интелигентна, разказа ми следната опитност, която преживяла наскоро след настаняването им в София. Трябва да спомена, че госпожата не е вярваща и към въпроси от духовен характер се отнася скептически! „Скоро след като се настанихме тук, през една безсънна нощ, в мрачно настроение, тежко ми беше, чувствах се изоставена в страдания та си, напусната от Бога и се обърнах към Него с думите: Господи, защо съм изоставена, до кога ще продължават тия страдания? В това време видях един бял чадър, разтворен над мене и чух или по добре почувствах, че някой ми шепне: „Не бой се, ти си под закрилата на Бялото Братство“. Госпожата не е окултистка и не знае, че действително съществува Бяло Братство, което я е турило под закрилата си.
към текста >>

Птиците, и специално кокошките, са същества, които най-лесно потъват в хипнотично състояние.
Котката, кучето, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека. Г-н Хаше Супле, директор на Института за зоологическата психология е хипнотизирал едно куче с помощта на огледало с въртящи се бели топки. Колкото за зайците, рядко има автомобилисти, любопитни да видят това странно зрелище, които да не са ги срещнали в такова състояние. Когато нощно време минат през някоя горска поляна, изпълнена със зайци и внезапно дадат всичката възможна сила на електрическите си фарове, виждат зайците, особено малките, чиито нерви са по-чувствителни и поне по непривикнали, да се търкалят на земята или да скачат непроизволно, с една реч, да се движат много живо. Явно е, че силната светлина действа върху тях подобно на някое огледало и ги потопява в хипнотично състояние или доста характерно омайване. Птиците, и специално кокошките, са същества, които най-лесно потъват в хипнотично състояние. Нека припомним тук прочутият опит на свещеника Кирхер. Той хванал един петел и като го стиснал за шията, принудил го да гледа от близо една бяла линия, която предварително;била начертана върху черна дъска, поставена на земята. Като е държал петела известно време в това положение, оставил го, понеже последния паднал скоро в каталепсия. неспособен и за най-малкото движение. Шарко си е послужил, вместо с черната дъска и бялата черта, с силна светлина, пред която държал главата на петела няколко минути.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Невидимите помагачи.
Продължение от год. I. 7. Правосъдието и окултните науки. (Какво трябва да знае юристът от окултизма): I. Психометрия и II. Невидимите помагачи. Статия от Ал. Шишков. 8. Духовна опитност : I. Съобщение за смъртта на бившия министър Т. Теодоров. II.
към текста >>

Чрез слънцето човек се свързва с висши вибрации, човек се свързва с този център, който е израз в материалния свят на най-възвишените енергии на висши разумни същества и на Бога.
Всичко външно, материално, е само физиономия, отражение на духовното, което стои зад него. Който знае само материалната страна, той не знае цялата истина. Слънцето е емблема на Божествената Любов. В Евангелието от Матея, глава 5., стих 45., е казано: „Защото Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и на добрите“. Слънчевите лъчи са най-висш израз в материалния свят на божествената енергия, отражение на висши психични сили. Чрез слънцето човек се свързва с висши вибрации, човек се свързва с този център, който е израз в материалния свят на най-възвишените енергии на висши разумни същества и на Бога. Затова именно човек, който е присъствал на изгрева, през целия ден усеща разширение, светлина, радост в душата си. Целият ден живее като че ли едновременно на земята и във възвишени духовни сфери. Като че ли през целия ден още звучат в душата му тези небесни мелодии, които той съзнателно или несъзнателно е приел в себе си сутринта. И те държат през целия ден душата му в онова повдигнато настроение. Той слиза от местото, дето е бил за изгрева, обаче, душата му е на „върха на планината“.
към текста >>

Това са весели, забавляващи се същества, а същевременно нравствени слепци: погребалния марш, сълзите и въздишките се възприемат от тях чрез ума, но не се отразяват в чувствата им.“ Нима видни политически лица в разни страни, които са се провинили, не са имали знания по разните науки?
Един кон си навежда главата и се допира до ръката му. И той си мисли, че конят го разбира, че това е знак на съчувствие. Професор Сикорски продължава така статията: „В този прост, жив и талантлив разказ Чехов ни е показал хора, които имат очи и не виждат, имат уши и не чуват, които имат разум и памет, но забравили, че на земята има страдания и страдащи. Ние тук се срещаме с онази душевна твърдост, която свидетелства за слабото развитие на чувствата. Това са хора на ума, интелигентни, остроумни субекти, отровни критици и дръзки крикуни. Това са весели, забавляващи се същества, а същевременно нравствени слепци: погребалния марш, сълзите и въздишките се възприемат от тях чрез ума, но не се отразяват в чувствата им.“ Нима видни политически лица в разни страни, които са се провинили, не са имали знания по разните науки? Повечето от тях са висшисти. Значи, само знанието не е достатъчно. То е нужно, но не е достатъчно. Това пренебрегване на сърцето, на чувствата, от днешното училище има фатални последици, понеже от психологията се знае, че чувството дава направление на волята. Ето що казва Д-р Никола Кръстников4): .Според проф.
към текста >>

Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най- малките до най-големите, да се проявят· Тя ще даде условия да се прояви живота.
Най-разумното нещо в света е Любовта. Само Божествената Любов може да прощава. Любовта ражда Любов. В закона на Любовта няма нищо невъзможно. Когато се проповядва Любовта — това не значи обезличаване. Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най- малките до най-големите, да се проявят· Тя ще даде условия да се прояви живота. В Любовта всичко е печалба, а без Любовта всичко е загуба. Любовта не е за слабите хора. Любовта е само за великите, за силните души. Тя на е за пигмеи, за дребнавите хора, тя е само за силните хора. Как можем да бъдем силни?
към текста >>

Но не само към животните трябва да се развие любовта на децата, но и към цветята, дърветата, към всички същества.
То коренно ще се различава от днешното. 3) Още по-ефикасно би било възпитанието, ако и самите родители живеят в братско общежитие. Вегетарианството, в което непременно трябва да бъдат възпитани децата, за да се развиват правилно духовно и физически, може да послужи като друг източник за събуждане на висшата им морална природа: любовта към животните може да послужи като извор на по-разширената любов. Моралната обосновка на вегетарианството тика към идеен живот. Един мой колега, чието семейство цялото е вегетарианско, разправя, че една негова дъщеря била наречена „приятелка на животните“. Но не само към животните трябва да се развие любовта на децата, но и към цветята, дърветата, към всички същества. Може да му се посочи слънцето като велик израз на Божествената Любов. Слънчевите лъчи са външен израз на тая велика любов, която изхожда от Бога. И понеже на всякъде виждаме следи от влиянието на слънчевата енергия, всичко ще напомня на детето за Божията Любов към нас Слънцето изпраща светлина и топлина, на добрите и злите. Също така, ще си казва детето, и ние трябва да обичаме всички: както тези, които ни обичат, така и нашите врагове. Значи, природата, наблюдението на слънцето, цветята, дърветата и пр.
към текста >>

Прекрасни, грациозни, страстни, хитри и жестоки същества са тия котки-жени.
Но погледни ноктите на края на меките ΰ пръсти... Може би, да ви е докачила с нещо, и затуй идва да „поправи“ това. „Виж, не ми се сърди“, казва тя. „Аз ще бъда добра и никога няма вече да го повторя“ Можете ли да й простите? Разбира се, че можете, но, разбира се, че тя пак ще повтаря същото. ако бе туй и само заради удоволствието да иска извинение още веднъж и да бъде пак простена. Прекрасни, грациозни, страстни, хитри и жестоки същества са тия котки-жени. Препоръчват ни повече малките кученца или даже кукленските типове. Но има също и мъжки котки. Един от последните писатели — дължим да кажем, че това бе една дама — описва една такава котка. Нейният другар бил един плъх. Били на един танц.
към текста >>

Невидимите помагачи Това е най-интересния фактор, и аз пак ще препоръчам на любопитните книгата „Невидимите помагачи“.
Нека си спомним, че и месмеризмът беше осмиван едно време, а днес всеки гимназист знае, що е хипнотизъм. Нека възприемем метода на великия романист Конан Дойл: „Чети безпристрастно и спокойно, наблюдавай и съди безпристрастно и спокойно, и тогава заключавай безпристрастно и спокойно. Тогава няма да бъдеш излъган“. Нека си спомним още и това, че едно време се говореше за възможността, да се предават мисли на разстояние, и всеки осмиваше привържениците на това чудновато откритие. Днес, обаче, във всички циркове можем да се подложим на тези опити, и ще се уверим, че мисълта действително може да се предава, както и да се фотографира, защото и тя не е по-малко плътна от електрическата вълна на Маркони. Невидимите помагачи Това е най-интересния фактор, и аз пак ще препоръчам на любопитните книгата „Невидимите помагачи“. Какво нещо са тези невидими помагачи? —Пак е нужно обширно обяснение, но аз ще се опитам да го предам в сбита форма, Егоизмът е стихията на животното, както и на животното в човека. Алтруизмът, сиреч умишленото убиване на егоизма у нас, за да услужим на ближния си, ощетявайки сами себе си или, с други думи, Любовта, е стихията на издигнатия. Особено това е настроението, всекидневното настроение на ученика на окултната школа. Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага.
към текста >>

Нека Злият знае, че рита срещу остен, срещу невидими разумни същества, които са премного интелигентни, за да се оставят на един престъпник да ги надхитри!
Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива. Когато пък му избегне някой случай, който би могъл да използва за доброто на ближния си, той се залавя за друга работа само и само да поправи упущението си, именно, той помага комуто и дето трябва, напр. на издирвачите, като ги и закриля. Заключение. В настоящия век, когато сме на пътя към одухотворение и сме излезли от лоното на сковаващия материализъм, са турени в действие много методи, много средства, и много работници видими и невидими,които съдействат на хората за намиране Пътя на Истината и за свързване и парализиране на злото и неговите агенти и разпространители. Нека Злият знае, че рита срещу остен, срещу невидими разумни същества, които са премного интелигентни, за да се оставят на един престъпник да ги надхитри! Ал. Шишков. _______________________________________________________________________________ 1) Препоръчваме на интересуващите се за сведение книжката: „Was muss der Jurist von Okultismus wissen? “ от Д-ра по правото Г. Рихтер. Ние възнамеряваме да дадем едно извлечение от нея. 2) Вж.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тъй ние не можем да кажем дали остава някаква следа в Будите от оная многократна любов, която са познали като човешки същества.
Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род). Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят. На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството. Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут. За тия възвишени състояния ние знаем твърде малко; но ние положително знаем, че който постигне такава висина, у него не може да е останала нито следа от земна заинтересованост и материална привързаност. Тъй ние не можем да кажем дали остава някаква следа в Будите от оная многократна любов, която са познали като човешки същества. Но ние можем да предположим, че е възможно даже тука, в някое възвишено състояние, което по настояще ние даже не можем да схванем, връзката между сродните души, родени заедно в далечното заморяване на Проявлението, все още да бъде жизнена и да се чувства. . (Из „The Occult Review“, 1926) Габриел Делан Живот и трудове В списанието Всемирна Летопис, единствено по рода си и по своята важност в България, се отделя твърде малко място, за да не кажа никакво, по въпросите на спиритизма. Освен някои редки вести в хрониката за събития из живота и дейността на видни спиритисти, какъвто е, напр., прочутият английски писател с всесветска известност, Конан Дойл, който е председателствал последния всемирен конгрес на спиритистите, биографията и портрета на основателя на спиритизма Алан Кардек и опитите с прочутия медиум Еузапиа Паладино, друго не сме прочели в същото списание по спиритизма. А това учение, което претендира да е станало вече една стройна наука и, като такава, се преподава в много училища на запад като учебен предмет в програмата, заслужава по-голямо внимание от страна на българските писатели и на четците у нас — с една дума, на целия наш интелектуален елит, който живо се интересува от актуалните въпроси на духовната наука. Английският романист Артър Конан-Дойл и госпожата му.
към текста >>

По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов.
Трябва да се държи точна сметка за това, какво представлява от себе си самия г живот, какви са условията, при които се развива всемирният живот, и условията, при които се проявява животът на отделната личност. Една от най-поучителните функции на тая личност е паметта, защото чрез нея ние можем да си дадем сметка за известни предходни съществувания. Има и случаи, твърде редки впрочем, за множественост на личности в един човек. Тогава силната памет е дадена само на една от тия личности, а в другите тя е по-слаба. Това явление може опитно да се изучи посредством сомнамбулизма. По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов. В 1899 год. Габриел Делан публикува съчинението си: „Душата е безсмъртна“. В него той не се ограничава само да изтъкне съществуването на едно мислещо начало в човека, но показва още, че това начало не изчезва и не се разлага след смъртта, и той прави това пак чрез експерименталния метод. Като се обляга на исторически доказателства, той групира най-блестящи свидетелствания от миналото, посочва важността на магнетизма, напомня необяснимите без психическата наука явления с ясновидката от Префорст3), преписката на Бийо и Делйоз, потвържденията със сомнамбулите и другите случаи на хипнози, опитите на Алфонс Каханйе и всички форми на извикване на духове. Делан свършва труда си, като подчертава, че всичките духове единодушно потвърждават, в съобщенията си, съществуването на перисприта, и ролята, която той играе в човешката личност в тоя и другия живот.
към текста >>

Трябва да се признае, че Бог, който е Върховен Разум, Абсолютна Доброта и Правда, не може да осъди нито да награди с наказания или вечни радости мимолетните действия, извършени от такива относителни същества каквито сме ние, хората.
Всички психисти могат със задоволство да констатират, че в неговите безсмъртни трудове се намира блестящо потвърждение на основните точки на тази духовна наука, която дава богата храна за умовете и сърцата на всички работници на това поприще. На първо място: преживяването на душата. Всички признаваме, че мислещото начало, което плътта включва в себе си и дори го спъва, не се свършва заедно с нея. Напротив, за духа, всека смърт, която го освобождава и всяко ново съществувание, което го пречиства, с едно благо, което го доближава до Вечната Истина. Това пък ни довежда до втората, не по-малко важна, точка: законът за превъплътяването. Трябва да се признае, че Бог, който е Върховен Разум, Абсолютна Доброта и Правда, не може да осъди нито да награди с наказания или вечни радости мимолетните действия, извършени от такива относителни същества каквито сме ние, хората. Трябва, следов., по самата необходимост, да дохождаме много пъти на земята, за да. очистим това, което материята натрупва върху нашата личност, и да прибавяме повече интелигентност, повече любов,. повече вяра. Този закон за превъплътяването е справедлив, защото чрез него ние разбираме социалните и морални неравенства. Наистина, ужасно е да виждаш как страдат добрите и невинните хора и как геният се преследва от грубото нищожество.
към текста >>

Абсолютният не се сношава направо с ограничените същества, чиито зародиши се раждат от неговите недра, защото прегръщането му би ги разрушило при въвеждането им в него.
Седмият сефир, Малхут, образува общата добавка към шестте предходни Сефироти. Всичките седем се наричат строителни сефироти и се отличават от върховните три — Кетер, Шокма и Бина, принадлежащи на божественото сияние. Строителните сефироти се означават също митично със седемте царе на Едом, всеки от които съответства на един сефир. За да представи падането на създадената вселена, Кабалата си служи с различни символизми, като изразява това падане ту със смъртта на седемте едомски царе, ту със счупването на седемте вази, съдържащи светлините на долните сефироти. За да се схване същината на тия различни символи, трябва да се мисли върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът на съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно на никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна на никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие. Абсолютният не се сношава направо с ограничените същества, чиито зародиши се раждат от неговите недра, защото прегръщането му би ги разрушило при въвеждането им в него. Затова той се сношава чрез свойствата си, които Кабалата свежда в десет първични зачатия, десетте сефироти. Както се каза по-горе, сефиротите се делят на две категории, едната от които обгръща трите първи, най-близките до Абсолютния и непосредствените му органи, а другата обгръща последните седем, преминали в света. В началото на нещата, сефиротите са се излъчили из Абсолютния в състояние на пълна и инстинктивна свобода, необходима за съществуването на свободната воля, но способни да произведат злото, като излишък. Кабалата сравнява тази първична еманация с искрите, които изскачат от огнището в ковачницата. Според същата, в първоначалния период, сефиротите били образувани от точки или сферически елементи, неспособни да се наредят в линии и стоящи, в това безредие, без връзка на симпатия и строеж, защото съпоставените кълбовидни точки можели да се допират, но не и да се проникнат и проследят, като линии те, чрез благозвучно свързване.
към текста >>

Съществата ще възлизат отново до висотата на божествения принцип.
Двете светилища ще бъдат възобновени от милосърдието, т. е. духовният принцип на разширението ще смекчи силата на материалния принцип на съсредоточаването и уединението. Спасението ще дойде от едно по-широко изливане на Бога в душите, на душите в обществата, и на делото на цялото човечество в укротените сили на световете. Всичките безбройни частности, настръхнали от вражда, от първоначалната земна история и от първоначалната история на вселената, ще бъдат подчинени от свободния дух, от разума, прояснен от климатите и расите и от безграничната любов. Тогава всичко ще се пречисти както отначало. Съществата ще възлизат отново до висотата на божествения принцип. Човечеството ще се освободи от всички неравенства във въжделенията си, реалното ще приеме формата на идеалното във взаимното си и съвършено приспособяване, Амин ще бъде достоен за молитвата, науката ще достигне истината. Следователно, ние можем да се надеем за едно бъдеще на света и нашата душа, равно на техния божествен произход и можем да достигнем крайния идеал — нашето първоначално величие. „Тъй като шестте члена постоянстват, според както е писано: тя бе. Тази е истината“. Както видяхме, шестте члена на микропрозопа, проявеният Бог, представляват шестте долни сефироти.
към текста >>

При това, даже ако тия три неща бяха случайни за него, това, що се нарича Бог, не би било три същества, но едно същество с тия три случайни атрибути... Този безкраен аргумент продължава тъй, че Нахманидес внушава, че ако аналогиите са, за да дадат едно определение, тогава Бог би трябвало да бъде четири богове, т. е.
„Какво тогава е Троичността“? Той каза: „Мъдрост, Воля и Сила“. Тогава аз казах: „Аз също признавам, че Бог е мъдър, а не глупав, че Той има неизменна воля и че Той е мощен, а не слаб, но изразът Троичност е погрешен. Защото Мъдростта не е случайна в Твореца, понеже Той и Неговата Мъдрост са едно, Той и Неговата Воля са едно, Той и Неговата Сила са едно. Така че, Воля, Мъдрост и Сила са едно. При това, даже ако тия три неща бяха случайни за него, това, що се нарича Бог, не би било три същества, но едно същество с тия три случайни атрибути... Този безкраен аргумент продължава тъй, че Нахманидес внушава, че ако аналогиите са, за да дадат едно определение, тогава Бог би трябвало да бъде четири богове, т. е. Бог, Неговата Мъдрост, Воля и Сила. Той продължава по-нататък по един пресилен начин и поддържа, че Бог може даже да е четиристранен, защото неговият живот е още една страна. Изглежда, че нито Фра Паола, нито Нахманидес са схващали истинското значение зад всичките тия думи, и че те следователно са се занимавали с дреболии, когато истината избягвала от тях. Показано бе, обаче, в предидещата глава, как вселената или Бог, в най-дълбокото му значение, е Троичност от Живот, Субстанция и Отношението помежду им. Но това не е точен паралел на протестантската идея за Отец, Син и Дух Свети, а се отнася по-скоро до по-древната доктрина за Отец, Свети Дух, Майка и Син, последният бидейки в тоя смисъл резултат от взаимодействието между Живота-Бог-Бащата и Субстанцията Бог-Майка, резултат от което е произлизането на Бога (Неговото собствено излъчване или Синът) в тъй произведената вселена.
към текста >>

Той, желаейки да произведе същества от много видове из собственото си тяло, първо чрез мисъл сътвори водите и постави семето си в тях.
Същата идея се намира в най-древните индуски писания, особено в законите на Ману, в „Дхармашастра“ на Ману, преведена на английски от Г. Булър в Свещените книги на Изток , издадени от Макс Мюлер. Там се твърди, че Сваямбху, Самосъществуващият или Брама се е проявил, за да произведе вселената, която е била тогава „неоформена и пуста“, както стои в еврейското писание“. Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) . . . Той, желаейки да произведе същества от много видове из собственото си тяло, първо чрез мисъл сътвори водите и постави семето си в тях. Това семе стана едно Златно Яйце с блясък равен на слънцето; в това яйце сам той се роди като Брама, прародител на целия свят. Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“.
към текста >>

Той се проявява в седем форми или божества, които са клоните на Лещника: и те пак изпущат безкрайно много листа и цветове и плод, мириади божествени същества, архетипове и праотечески родители на тия духове, които са децата на Лир, всичките те са първо в божествения мрак, и са неоткрити, и Мананан е още неизказаната дума, и е в това състояние халдейския оракул Проклус, находящ се в божествения ум: „тя още не е излязла, но пребивава в глъбините на Отца, в бездната на богосъхраненото мълчание“.
„Когато мистичната нощ трепва в зората, нейните листа, цветове и звездни плодове напъпват навреме и се ронят върху водите на пространството“. Този израз е общ на много древни космогонии. Неговите думи, обаче, са тъй красиви, че е добре да вземем още една извадка in-extenso: „Ние имаме преди всичко Лир, едно безкрайно същество, нито дух, нито енергия, нито субстанция, но по-скоро духовна форма на всичките тях, в която всичките божествени сили, издигнати над себе си, съществуват в едно мистично единение или транс. Това е нощта на боговете, от която пръв се събужда Мананан, най-духовното божество, известно на древния Гаел, бидейки галическа равноценността на оня дух, който е духнал върху лицето на водите. Той е коренът на съществуванието, от който пониква свещения Лешник, символът на живота, който се е разклонявал на всякъде и формите на тоя живот са породени първо от Мананан, божественото въображение. Той се проявява в седем форми или божества, които са клоните на Лещника: и те пак изпущат безкрайно много листа и цветове и плод, мириади божествени същества, архетипове и праотечески родители на тия духове, които са децата на Лир, всичките те са първо в божествения мрак, и са неоткрити, и Мананан е още неизказаната дума, и е в това състояние халдейския оракул Проклус, находящ се в божествения ум: „тя още не е излязла, но пребивава в глъбините на Отца, в бездната на богосъхраненото мълчание“. Но Мананан, при все че е едно по същество с Бащинския е, при това, като божествено въображение, едно отделно същество, към което, така да кажем, Лир изглежда отделен или покрит с було, а тая страна на Лир е мираж, който започва да покрива истинското същество, той е Дана, Хибернийската Майка на боговете, или Синан в античната Динщенк, божество първо погледнато външно, и след., което изглежда, че има част от природата на субстанцията, и като първична форма на материята, е Духът на Природата. Мананан единствен от всички богове съществува във вътрешността на тоя дух, и следов., се нарича негова одежда, която, хвърлена върху човек или бог, закрива ги от погледа на въплътените същества. Неговата одежда, Феад Фиа, има много равноценности в други митологии. Това е Етерът, в който Зевс се носи невидимо, и Акааша, през който Брама напева своята вечна радост. Одеждата на Мананан, Етерът, Акааша, всички са били свързани със звука като с творческа сила, за мистичното въображение на миналото, светът бе възпят като същество; и каква друга мисъл вдъхнови апостола, когато писа; „в начало бе Словото“?
към текста >>

Мананан единствен от всички богове съществува във вътрешността на тоя дух, и следов., се нарича негова одежда, която, хвърлена върху човек или бог, закрива ги от погледа на въплътените същества.
Неговите думи, обаче, са тъй красиви, че е добре да вземем още една извадка in-extenso: „Ние имаме преди всичко Лир, едно безкрайно същество, нито дух, нито енергия, нито субстанция, но по-скоро духовна форма на всичките тях, в която всичките божествени сили, издигнати над себе си, съществуват в едно мистично единение или транс. Това е нощта на боговете, от която пръв се събужда Мананан, най-духовното божество, известно на древния Гаел, бидейки галическа равноценността на оня дух, който е духнал върху лицето на водите. Той е коренът на съществуванието, от който пониква свещения Лешник, символът на живота, който се е разклонявал на всякъде и формите на тоя живот са породени първо от Мананан, божественото въображение. Той се проявява в седем форми или божества, които са клоните на Лещника: и те пак изпущат безкрайно много листа и цветове и плод, мириади божествени същества, архетипове и праотечески родители на тия духове, които са децата на Лир, всичките те са първо в божествения мрак, и са неоткрити, и Мананан е още неизказаната дума, и е в това състояние халдейския оракул Проклус, находящ се в божествения ум: „тя още не е излязла, но пребивава в глъбините на Отца, в бездната на богосъхраненото мълчание“. Но Мананан, при все че е едно по същество с Бащинския е, при това, като божествено въображение, едно отделно същество, към което, така да кажем, Лир изглежда отделен или покрит с було, а тая страна на Лир е мираж, който започва да покрива истинското същество, той е Дана, Хибернийската Майка на боговете, или Синан в античната Динщенк, божество първо погледнато външно, и след., което изглежда, че има част от природата на субстанцията, и като първична форма на материята, е Духът на Природата. Мананан единствен от всички богове съществува във вътрешността на тоя дух, и следов., се нарича негова одежда, която, хвърлена върху човек или бог, закрива ги от погледа на въплътените същества. Неговата одежда, Феад Фиа, има много равноценности в други митологии. Това е Етерът, в който Зевс се носи невидимо, и Акааша, през който Брама напева своята вечна радост. Одеждата на Мананан, Етерът, Акааша, всички са били свързани със звука като с творческа сила, за мистичното въображение на миналото, светът бе възпят като същество; и каква друга мисъл вдъхнови апостола, когато писа; „в начало бе Словото“? „Из божествения мрак Мананан възкръсна, един блуждаещ здрач преди зори, в който облачните образи на боговете се тълпят. Но има още в Лир една безкрайна глъбина на съществувание, един чувствен живот твърде безкраен, твърде духовен, твърде далечен, за да се говори за него, защото думите, с които си служим днес, не могат да ни го разкажат.
към текста >>

Какви са способности — те, които го свързват по време и пространство, с другите живи същества и светове?
На 12 юни т. г. се открива в Париж и ще заседава до 18 същи— четвъртият международен психически конгрес. Всичките психически дружества от целия свят ще изпратят представители на тоя конгрес, за да работят в отлично братство и съгласие за разяснението на най-капиталните въпроси, който занимават и вълнуват цялото човечество. Тия въпроси са: Що е човекът? От къде иде той? Какви са способности — те, които го свързват по време и пространство, с другите живи същества и светове? Какво е бъдещето му? и т. п. Психизмът дава на тия въпроси напълно задоволителни отговори, основани на проверени факти чрез опит. Великата проблема за живота и смъртта, за целокупното битие и човешките съдбини се осветлява всестранно. Работата на конгреса е разпределена на шест комисии.
към текста >>

които придружават невидимите същества и проявяват присъствието и естеството им; алхимията; натуризмът и психизмът; разумността и моралните качества, според хирологията; действието на минералните води върху растенията Редакцията на французкото списание Psychic Magazine обещава да даде подробен отчет за работите на конгреса.
II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика. III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.). IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето. V-та — човешката личност в отношенията й към вселената. Освен това, конгресистите ще получат няколко доклади, които сега се приготовлявали и имали за предмет: духовната култура и вегетарианството; психическият анализ; анормалните и тяхното превъзпитание; чувственото внушение; действието на човешките излъчвания върху растенията и микробите; психическите лечебни фактори; долавянето на вълните,. които придружават невидимите същества и проявяват присъствието и естеството им; алхимията; натуризмът и психизмът; разумността и моралните качества, според хирологията; действието на минералните води върху растенията Редакцията на французкото списание Psychic Magazine обещава да даде подробен отчет за работите на конгреса.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание.
(От английски) ВЕЛИКОТО БЯЛ0 БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии от брат Андрей Днес нашата раса стои на прага на новия живот. Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища. Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души. Търсещата душа може да намери, и на ония, които желаят Истината, тя може да се открие, стига те да изпълнят законите на духовния и божествения живот. През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество. Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание. В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите Учители и адептите на по-висшите светове. Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете. са спомагали за сътворяването и усъвършенстването на планетите и звездите, и за еволюцията на слънчевите системи Те са творците на формите.
към текста >>

Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества.
Младата мома и младия момък, които се срещат и на които сърцето трепва, изпитват първата проява на любовта — любовта като стремеж в подсъзнанието. те се събират, заживяват заедно и тяхната любов се разширява — имаме любовта проявена като чувство, любовта на майката и бащата, По-висше проявление на любовта е любовта на един Ботев, на един Левски към поробения народ. а още по-висша е любовта на Христа — към всички души, поробени от лъжа, заблуда и страсти — Любовта като СИЛА в самосъзнанието. Следователно, развоя на живота е в разширението на любовта. Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества. Всички велики учители на човечеството са преживявали духовна криза, благодарение на която те са могли отпосле да станат водачи на човечеството. То е духовното раждане, раждането на божествената любов в човека. Животът е стремеж към благо. Изпърво човек мисли, че благото е в отделната личност и желае благо само за себе си. Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички.
към текста >>

живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов.
Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов. Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат. Учителят трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото. Когато детето се научи да обича живота, бож. живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов. Тогава то ще се научи да прощава и да отвръща на злото с добро. Съвременната система на възпитание не почива на любовта, а на страха. Тя не е пропита с Христовия дух. Тя е студена, казармена Наказанията не възпитават, а ожесточават. Злото не може да се победи със зло.
към текста >>

буквите са били наречени по имената на съществата, но той изглежда да схваща истинската причина, която вече посочихме.
Това е твърде важно потвърждение на възгледите, представени тук, и може да бъде добре посрещнато от ония, които търсят авторитети. Дейвис проследява значението на имената на буквите в съвременните езици, което е твърде трудно, ако старите корени на съвременните думи не се знаят. Исак Тейлър, в съчинението си Азбуката, проследява всичките азбуки до самия им произход в свръзка само с тяхната материална форма, но той не казва нищо такова, което да ни помогне да разберем първоначалното схващане в умовете на откривателите им. Твърде вероятно е, че като учен, той не счита това проучване за важно. Той се съгласява, че в тия рисунки на птици, зверове и пр. буквите са били наречени по имената на съществата, но той изглежда да схваща истинската причина, която вече посочихме. Първоначалните имена постепенно са се загубили и, може-би, поради безгрижие, е останал само първоначалния слог на името. И това именно изтъква Тейлър, сочейки, че съвременното наше М произлиза направо от египетския йероглиф, бухалът чието име е било Мулак. Всичко, което е останало от това име, казва той, е М. По-правилно би било да се каже, че всичко, което е останало от името, е звукът, изразен чрез буквата М, т. е. Ем или Ме.
към текста >>

Те се проявяват във всичките ери на падението, във всичките същества под изпит и мъки.
2) Пълно описание на другите букви ще дам в друго мое съчинение. К а б а л а Ключът на книгата,,3о-ар“ (Продължение от VII) 24. И в края на Суетата и пустотата и тъмнината, и ще бъде превъзнесен Йодхеваухе сам в оня ден. Тълкувание Това е пророческото предизвестие на Царството Божие. Суетата, пустотата, тъмнината са свойствата на хаоса. Те се проявяват във всичките ери на падението, във всичките същества под изпит и мъки. Тълкуването на преходните стихове ни показва мъчителните борби, завършени с възстановяването на светилищата, чрез тържеството на синтеза. 24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество. Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава. Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини. Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му.
към текста >>

На късо казано, от това гледище за създадените неща, трябва да се заключи: в пространството се разстилат групи същества, начиная от агрегатите на атомите, образуващи молекулата и от купчинката клетки, които трептят във вътрешността на един молец, до слънчевите системи и мъглявостите, които населват Млечния път.
Тя е, следов., едно от последователните създания, които се раждат и умират в течение на големия цикъл на времето. И слънчевата система, в която се съдържа земята, е също така частично създание, ограничено в пространството, едно от последователните създания, чието раждане и смърт отбелязват ритъмът на времето. И гигантският Млечен път, който обхваща всичките звезди, всичките слънчеви системи, всички мъглявости пред погледа ни, също тъй съставлява едно частично и малотрайно създание, една бела пяна в пространството, с неопределено съществуване. По-нататък, бихме могли да посочим, в етерните простори, други огромни острови, други млечни пътища, подобни на видимия от нас, но толкова далечни, че тяхната светлина, изчерпана по пътя, не може да учудва погледа ни. И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна гробница и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия. На късо казано, от това гледище за създадените неща, трябва да се заключи: в пространството се разстилат групи същества, начиная от агрегатите на атомите, образуващи молекулата и от купчинката клетки, които трептят във вътрешността на един молец, до слънчевите системи и мъглявостите, които населват Млечния път. За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е.
към текста >>

А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана.
И гигантският Млечен път, който обхваща всичките звезди, всичките слънчеви системи, всички мъглявости пред погледа ни, също тъй съставлява едно частично и малотрайно създание, една бела пяна в пространството, с неопределено съществуване. По-нататък, бихме могли да посочим, в етерните простори, други огромни острови, други млечни пътища, подобни на видимия от нас, но толкова далечни, че тяхната светлина, изчерпана по пътя, не може да учудва погледа ни. И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна гробница и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия. На късо казано, от това гледище за създадените неща, трябва да се заключи: в пространството се разстилат групи същества, начиная от агрегатите на атомите, образуващи молекулата и от купчинката клетки, които трептят във вътрешността на един молец, до слънчевите системи и мъглявостите, които населват Млечния път. За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е. разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания. Това е второто значение на Царството Божие.
към текста >>

разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания.
За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е. разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания. Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава.
към текста >>

Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена.
Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е. разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания. Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава. Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от святите души и техните светли дела. Този рай се превръща на края в голям Рай, излъчен в общността на световете, но погледнат откъм произхода му, а не откъм негова свършек, той запазва своята особена заслуга и и специален характер. Тоя рай е третото Царство Божие.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя очертава и рисува всички светове и всички същества на световете.
Тя никога не престава да върви все напред и напред, като прониква във всяко место. Тя се намира пред всичко и зад всичко, като озарява, обхваща от тук, оттам, от всички страни; тя е сияние, едновременно меко и блестящо, — нещо с глас, кой то говори на делата вселена, в разстояния тъй далечни, че до ри никакво въображение не може да си ги представи. Тя сияе и тръби надолу към бездънните пропасти на световете. Надолу в далечния, далечния мрак. Тя дава образ на всяко нещо. Тя очертава и рисува всички светове и всички същества на световете. Тя е елемент на елементите. Вие я виждате от океанската т ма,като стоите на кувертата на някой кораб, който пътува нощем. Вие виждате, как виделината сияе от безкрайните далечини. Как тя сияе от световете, които се намират отвъд. И ако вашите очи биха били достатъчно силни, вие бихте прочели мириадите и мириади послания, които тя разпраща във всички посоки.
към текста >>

Да би имал човек очи, каквито трябва, той би видел чудатите, страшните, прекрасните и дивни същества, що живеят, отминават и се тълпят в световете на безкрайността.
Как тя сияе от световете, които се намират отвъд. И ако вашите очи биха били достатъчно силни, вие бихте прочели мириадите и мириади послания, които тя разпраща във всички посоки. Защото виделината разпраща всичко към всичко. Тя разказва историята на всички божи светове. Тя отпечатва техните съвършени образи. Да би имал човек очи, каквито трябва, той би видел чудатите, страшните, прекрасните и дивни същества, що живеят, отминават и се тълпят в световете на безкрайността. Защото всички тия светове имат своите същества, както и светът на земята има своите. Виделината осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца. Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас.
към текста >>

Защото всички тия светове имат своите същества, както и светът на земята има своите.
И ако вашите очи биха били достатъчно силни, вие бихте прочели мириадите и мириади послания, които тя разпраща във всички посоки. Защото виделината разпраща всичко към всичко. Тя разказва историята на всички божи светове. Тя отпечатва техните съвършени образи. Да би имал човек очи, каквито трябва, той би видел чудатите, страшните, прекрасните и дивни същества, що живеят, отминават и се тълпят в световете на безкрайността. Защото всички тия светове имат своите същества, както и светът на земята има своите. Виделината осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца. Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас. Огнени светове, които се съпътстват от светове, — които никога не престават да се движат все напред и напред, които вървят в строен и чу ден ред.
към текста >>

Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества.
Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж. Да, вашата виделина! Виделината на вашето слънце! Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината. Цял хор от доволство и радост приветства виделината. Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината! Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти.
към текста >>

Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти.
Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината. Цял хор от доволство и радост приветства виделината. Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината! Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти. Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето! И върти ли се, върти се тя. И винаги тя излиза да посреща виделината. Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум.
към текста >>

Мисля си за прекрасните същества в прекрасните светове.
Виделината е душата, лъчезарната душа на световете. Често аз си мисля за просторите, над които тя свети. Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях. Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината. Мисля си за всичките великолепия, върху които тя свети. Мисля си за прекрасните същества в прекрасните светове. Мисля си за техните творения, техните великолепия и техните блясъци. Мисля си за тях, когато те ми се откриват от виделината. Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи. Но аз знам, че те живеят. Да, прекрасни, великолепни същества, в прекрасни, великолепни светове.
към текста >>

Да, прекрасни, великолепни същества, в прекрасни, великолепни светове.
Мисля си за прекрасните същества в прекрасните светове. Мисля си за техните творения, техните великолепия и техните блясъци. Мисля си за тях, когато те ми се откриват от виделината. Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи. Но аз знам, че те живеят. Да, прекрасни, великолепни същества, в прекрасни, великолепни светове. Тях виделината ни ги открива. Дворци, празненства и величави гледки. Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят. Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост.
към текста >>

Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение.
Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях ! А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини! Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко. Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите.
към текста >>

Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя.
Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях ! А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини! Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко. Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко.
към текста >>

Ние, съществата на земята, сме част от него.
Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало. Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината. Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите! Ние, съществата на земята, сме част от него. Дивното и прекрасно сияние на виделината ни дава живот. Ние идваме, вървим и отминаваме всред нейната лъчезарна верига. Ние сме нейни създания Чрез нея ние добиваме нашия живот. Ние живеем известно време всред нейното възвишено сияние. Влизаме в нея и отминаваме.
към текста >>

Който и да е бил авторът му или ако някоя сляпа причина го е извършила, не можем да се въздържим да не кажем, че ако невидимите сили, които бдят над човешките съдбини, биха желали, те биха могли да попречат на това разрушение; но ако те са го позволили, това значи, че или са счели тоя посветителен храм не достигнал желаната висота, или пък голямото мнозинство от хората не са още узрели, за да го разберат.
до 1918 г. Артисти, архитекти, живописци и стъклари от всички народности работеха там под директивата на учителя. Това дело можа да се довърши благодарение само на извънредната ревност и пълния със себеотрицание ентусиазъм на тия доброволни работници, които, всички без изключение, се задоволяваха, вместо заплата, с честта да работят за великото дело. Пожарът на 31 декември 1922 г. срещу 1 януари 1923 г., който унищожи в една нощ издигнатото като чрез магия здание, доби характер наистина трагичен. Който и да е бил авторът му или ако някоя сляпа причина го е извършила, не можем да се въздържим да не кажем, че ако невидимите сили, които бдят над човешките съдбини, биха желали, те биха могли да попречат на това разрушение; но ако те са го позволили, това значи, че или са счели тоя посветителен храм не достигнал желаната висота, или пък голямото мнозинство от хората не са още узрели, за да го разберат. Неприятелите тържествуваха, а приятелите на д-р Щайнер можеха да се убоят да не би делото му да се намира в опасност. Но неукротимия кураж на учителя и работливостта на неговата школа само се удвоиха. Променяйки още веднъж своята тактика и отказвайки се временно от широките перспективи на разрушения храм, той се предаде трескаво на практическото приложение на философията му в разните науки: естествената история, медицината, педагогиката. Веднага след свършването на войната, той промени името на своето духовно заведение. Вместо да го нарича „Йоанов дом“, той го назова Гьотеанум (Гьотев дом), от признателност към гения на Гьоте, тоя предтеча на съвременната окултна наука, който мощно го е подкрепил в развитието му, но също, предполагам аз, от желание да отбележи мирския характер на своето дело.
към текста >>

Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия.
Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл. 21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него.
към текста >>

Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества.
И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн.
към текста >>

Детето ще схване, че всички същества чувстващ любовта, че всички същества са.
После, от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците, после на човека, на другарчетата на детето. При възпитанието на децата не възпитавайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птиците, които хвърчат и пр. Ще вземеш пчелите: как те събират мед, как го приготовляват и как го оставят да ферментира. И с много примери ще им се покаже, че във всички създания, в цветята, насекомите, птиците, има съзнание, специфично съзнание, и че като се дойде до човека, може да се направи една непрекъсната връзка, да се види, че съзнанието се разширява. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птицата, човека, то е приготвено, и в него се събужда морал, в него се събуждат спящите заложби, които има от миналото. Детето ще схване, че всички същества чувстващ любовта, че всички същества са. отзивчиви на любовта ни към тях“. „Тревата, дърветата, пчелите трябва да говорят в детските приказки. Децата обичат това“. „Ако се изследва само външната, материалната страна на нещата, детето огрубява“. Един Учител.1) Нека кажем неколко думи за духа, в който трябва да се изучава природата.
към текста >>

Детето ще схваща цветята като живи същества със свой особен вътрешен живот, със съзнание.
Какви дълбоки следи ще остави това преживяване в детската душа! Някои се стремят да обяснят живота механически. Чрез разни опити на Бючли, Квинке, Румблер и пр., искат да получат по физико-химичен начин същите явления, които срещаме в живата клетка и в живия организъм. Обаче, това е напразно. Има нещо по-висше в организма от механическите процеси3). Детето ще схваща цветята като живи същества със свой особен вътрешен живот, със съзнание. С какво чувство тогаз ще бъде изпълнено детето, когато разкопава около растението, когато го полива, то ще чувства, че това е добро за тях, а когато види някое увехнало растение то ще почувства, че растението страда. Значи, детето не се свързва с формата, но и с вътрешния живот на растението. Когато детето сади или полива дръвчета и цветя, това ще бъде израз на любовта му към тия живи същества със свой вътрешен живот. Това не трябва да бъде механична работа! Отношението към растенията при земеделската работа не се изчерпва само с току-що казаното.
към текста >>

Когато детето сади или полива дръвчета и цветя, това ще бъде израз на любовта му към тия живи същества със свой вътрешен живот.
Обаче, това е напразно. Има нещо по-висше в организма от механическите процеси3). Детето ще схваща цветята като живи същества със свой особен вътрешен живот, със съзнание. С какво чувство тогаз ще бъде изпълнено детето, когато разкопава около растението, когато го полива, то ще чувства, че това е добро за тях, а когато види някое увехнало растение то ще почувства, че растението страда. Значи, детето не се свързва с формата, но и с вътрешния живот на растението. Когато детето сади или полива дръвчета и цветя, това ще бъде израз на любовта му към тия живи същества със свой вътрешен живот. Това не трябва да бъде механична работа! Отношението към растенията при земеделската работа не се изчерпва само с току-що казаното. То си има и друга страна, която ще разгледаме в следната книжка. Защо цветята събуждат радост и светлина в душата ни? Общението с цветята, вникването в техния вътрешен живот има голямо възпитателно значение!
към текста >>

Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека.
И всичко около нас има значение като условия за неговата проява. Това съзнание събужда благодарност към Бога“. А тя е начало на по-дълбокия духовен живот, казва Д-р Щайнер. Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр. А благодарността преминава в любов! Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека. Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас! „Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ (Ев. Матея, гл. 5, стих 45). Детето ще схване, че великото е да обичаме всички същества, да любим тези, които ни обиждат, да правим добро на тези, които ни правят зло.
към текста >>

Детето ще схване, че великото е да обичаме всички същества, да любим тези, които ни обиждат, да правим добро на тези, които ни правят зло.
Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека. Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас! „Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ (Ев. Матея, гл. 5, стих 45). Детето ще схване, че великото е да обичаме всички същества, да любим тези, които ни обиждат, да правим добро на тези, които ни правят зло. (Следва) ______________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) По-големи подробности за този и следните примери могат да се намерят в „Das Pflanzenleben“ от Kerner von Marilaun и в други екологии на растенията. 3) Виж по това статията: „Няколко думи за значението на окултната биология“ в списание „Житно зърно“ год. II, Кн. 5 — 6.
към текста >>

„Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма.
Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути. Между газообразните и лъчисти мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно. „Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма. Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка. Красотата на тая гледка, усърдието, което те полагат при тая своя работа, е поразително. Мъчно е да се допусне, че тия малки агенти, толкова неясни в своята цел и жизненост, не са живи същества, но атоми от потентна газ, която възприема тия малотрайни форми, а само са оживявани от Мощния Разум, който ги одухотворява. Колкото е по-груб материала, върху който се работи, толкова по-сложни са възприетите форми. Това изглежда като насърчителна алегория за нас относно човешката вечна борба против злото, неподвижността и смъртта.
към текста >>

Мъчно е да се допусне, че тия малки агенти, толкова неясни в своята цел и жизненост, не са живи същества, но атоми от потентна газ, която възприема тия малотрайни форми, а само са оживявани от Мощния Разум, който ги одухотворява.
Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути. Между газообразните и лъчисти мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно. „Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма. Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка. Красотата на тая гледка, усърдието, което те полагат при тая своя работа, е поразително. Мъчно е да се допусне, че тия малки агенти, толкова неясни в своята цел и жизненост, не са живи същества, но атоми от потентна газ, която възприема тия малотрайни форми, а само са оживявани от Мощния Разум, който ги одухотворява. Колкото е по-груб материала, върху който се работи, толкова по-сложни са възприетите форми. Това изглежда като насърчителна алегория за нас относно човешката вечна борба против злото, неподвижността и смъртта. Колкото е по-голяма нуждата, толкова е по-голяма силата, която трябва да се черпи от неизтощимите резервоари на Божествената Сила. Плоча VI Редица рисунки, предадени на четвъртото клише, бяха рисувани пред микроскопа и пълното развитие на шестте фигури стана в 35 минути. Едно малко количество от силна металическа газ бе затворено между две стъклени плочки, леко разделени и съединени чрез една рамка от плътна мазилка.
към текста >>

е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ.
Третият стих свидетелства, че „първите царе — едомските царе, принципите на материалния живот — умряха и припасите им се свършиха, т. е. недостигнаха им средства за съществуване, и земята стана пуста. Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият свят или част от света, както и едно „общество“ или „един свят“. На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат. Тази печална ера трае „до тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание“, т. е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ. И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов. II. 5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място. 6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират. 7.
към текста >>

И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение.
недостигнаха им средства за съществуване, и земята стана пуста. Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият свят или част от света, както и едно „общество“ или „един свят“. На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат. Тази печална ера трае „до тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание“, т. е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ. И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов. II. 5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място. 6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират. 7. — Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8.
към текста >>

Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата.
Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни. Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата. Лобът е пълен с кристална роса. Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“. Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области. Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват. Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят. За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов.
към текста >>

Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват.
Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“. Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области. Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват. Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят. За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов. „Въздушната ципа е ясна и добре затворена“. Тази ципа обвива мозъка на Най-Стария по дни. Напротив, мозъкът на низшия не е напълно обвит от такава ципа и се дели на тридесет и два пътя.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Означения лъч изобразява същества турени в движение.
Сферата, произлизаща от гигантския кръг около себе си, беше сметната за генезиса на формата. Двете линии, които се пресичат в прав ъгъл, образуват кръста, символ, който е стар колкото света, символ на движението за владение на идеята. Една роза, идеално вложена в центъра на кръста, е олицетворявала красотата на изкуплението. Два кръста, сложени един върху друг, образуват лъчите на едно колело, чиято окръжност има предназначението да ограничава и по този начин имаме ключът на геометрическия символизъм. Левият хоризонтален лъч е човека, който се пробужда пред живота. Означения лъч изобразява същества турени в движение. Вертикалния лъч означава пълното развитие на нещата, другия лъч, който е наведен, е знака на упадъка и най-после десния хоризонтален лъч е силата, която угасва. От гледна точка на сезоните, петте лъчи олицетворяваха: началото на зимата, пролетта, лятото, есента и края на зимата. За деня те символизираха: зората, утрото, пладне и нощта. За битието: рождението, младостта, зрялата възраст, старостта и смъртта. В трите по-малки лъчи олицетворяваха: мечтите и предчувствията.
към текста >>

Не видяхме ли как две линии, кръстосани, съставляват един свещен символ, пред който милиони разумни същества се кланят?
тя съвпада с нашите религиозни принципи. Догмите варират с течение на вековете и култовете, видоизменят се, но вярата в Бога, която представлява от себе си върховна сила и създателка на вселената, остава винаги;. една и съща. И този Бог, невидим за нашите очи, но видим за нашата съвест, ние отгатваме с нашата вяра и нашата гореща молитва навсякъде. Талисманите влизат във владението на вярата. Не видяхме ли как две линии, кръстосани, съставляват един свещен символ, пред който милиони разумни същества се кланят? Вслушайте се в удивителните думи на върховната мъдрост: вярата разведрява и ражда надеждата и милосърдието. Вярата е равна на топлината, надеждата — на електричеството милосърдието — на светлината. Вирвай и ще бъдеш силен. Имай надежда и ще живееш. Сега ще Ви говоря за дейността на Рам.
към текста >>

Смъртта и възкресението на Христа определя безсмъртието в невидимите области: тя е символичната звезда, спрямо която народите отправят своите приветствия: тя е символ на безсмъртие на душата.
Той бе наречен Син Божи заради самата природа на неговата концепция, заради покръстването му от Йоана и заради неговата мисия. Също така той бе наречен син на човечеството, понеже е олицетворявал еволюцията, към която се стреми човешкия род. Той подкрепи смирените, призова народа да проникне в най-големите глъбини на храма, обясни тайните на триъгълника, посочи висшата сила на милосърдието, премахна просвещението и го замени с вярата, като се опита да разгадае мистериите и с тази негова смелост той завладя света. Представи я на народа като символ на любовта — детето, радост за всяко семейство, изражение на хармонията, необходим елемент за троичността. Възкресението на Лазар бе историческия символ на духовното възраждане на земния живот. Смъртта и възкресението на Христа определя безсмъртието в невидимите области: тя е символичната звезда, спрямо която народите отправят своите приветствия: тя е символ на безсмъртие на душата. Евангелистите откриха в Христа вечния принцип на обновлението: Св. Матей откри историята, Св. Марко — мисията, Св. Лука — размишлението и Св. Йоан — принципът.
към текста >>

Днес, когато ние сме загубили връзката между живата природа и минералното царство, разделят земната твърд по структурата на геологическите пластове, в които се намират растителни и животински остатъци от организми от отделните периоди на развитие: най-стария, архаичния гранит, гнайс или кварц, в който изобщо не са намерени следи от живи същества, и по-младия — глина, льос и пр., алувиалния, дилувиалния и терциерния пластове, в които са запазени скелетите на предисторическите хора и висши млекопитаещи.
Тя се проявява не само в душевното, в характера на източните и западни народи, но и в различните природни явления, които се наблюдават в двете посоки. Тук трябва да се спомене и една трета противоположности която, както и противоположността между полюсите и екватора, е аналогична на поляритета на главата и обмяната на веществата, действаща в човека. Това е противоположността между земната твърд и земната атмосфера, между горните и долните сфери на действие на земния организъм. По-основното разглеждане на тоя. въпрос ни довежда до заключение, че — да се изразим картинно — земята представя човек, на който главата е надолу, а краищата на горе, и тъкмо тоя начин на схващане ще ни уясни значението на електрическите явления в земната атмосфера. Днес, когато ние сме загубили връзката между живата природа и минералното царство, разделят земната твърд по структурата на геологическите пластове, в които се намират растителни и животински остатъци от организми от отделните периоди на развитие: най-стария, архаичния гранит, гнайс или кварц, в който изобщо не са намерени следи от живи същества, и по-младия — глина, льос и пр., алувиалния, дилувиалния и терциерния пластове, в които са запазени скелетите на предисторическите хора и висши млекопитаещи. Тук няма да се спираме на последиците от тая връзка между пластовете и находките в тях, и на заключенията, които днешната наука вади от това относно произхода и развитието та живота, а ще укажем само, че като се вземе пред вид само това разпределение на земните пластове, изгубва се връзката, която съществува между органическото и минералното. През времето, когато се зараждаше гьотеанизма, се подемаше наново и тоя въпрос. Великият минералог Аврам Готлоб Вернер от Фрайберг, когото Новалис и Хенрих Стефенс считаха за свои учител, делеше твърдата повърхност на земята на формационни пластове, а Стефенс в своята „Антропология“ ги свеждаше към три основни формации: шисти, калциеви и порфирни формации, от които първите две имат непосредствена връзка със зараждането на живота. За формацията на шистите най-характерен е елемента силиций, който се явява в най-разнообразни съединения с други елементи; за калциевата формация същото значение има калция. И двата са елементи в днешния смисъл на думата, т. е.
към текста >>

Антропософията ни говори за елементарни същества (елементали), които живеят в четирите елемента, те водят съществуванието си в етера на земята.
Тия строителни сили, които принадлежат на химическия етер, ние можем да наречем физически, защото те непосредствено вземат участие в образуването и разрушаването. Как е изразена в природата тая противоположност между горния и долен процес у човека? В минералната част на земята, както вече видяхме, имаме същия доведен докрай процес, който имаме и в човешката глава. Веществото е станало физическо. Но както в главата на човека действа мисълта, която е от чисто духовно естество, така и в твърдата земя живеят сили от духовно естество. Антропософията ни говори за елементарни същества (елементали), които живеят в четирите елемента, те водят съществуванието си в етера на земята. В твърдия елемент на земята, в етера, който действа в него — жизнения етер, живеят съществата, познати от народите поверия, които играят такава значителна роля в приказките и сагите; това са гномите. Ние знаем от Рудолф Щайнер, че тия същества искат да бъдат независими от физическите образувания на земята. Образуването на коренища, корени, кристали им е нежелателно. В сагите и приказките намираме правдива картина на това, като ги представят, че с чукове копаят вътрешността на земята; те искат да я раздробят и от нейните скъпи съкровища да си образуват собствени форми. Те искат да бъдат свободни от физическите процеси; те си служат с корените и техните сокове, за да издигнат стъблото, като по тоя начин използват светлината и въздуха, които слизат от атмосферата до него.
към текста >>

В твърдия елемент на земята, в етера, който действа в него — жизнения етер, живеят съществата, познати от народите поверия, които играят такава значителна роля в приказките и сагите; това са гномите.
Как е изразена в природата тая противоположност между горния и долен процес у човека? В минералната част на земята, както вече видяхме, имаме същия доведен докрай процес, който имаме и в човешката глава. Веществото е станало физическо. Но както в главата на човека действа мисълта, която е от чисто духовно естество, така и в твърдата земя живеят сили от духовно естество. Антропософията ни говори за елементарни същества (елементали), които живеят в четирите елемента, те водят съществуванието си в етера на земята. В твърдия елемент на земята, в етера, който действа в него — жизнения етер, живеят съществата, познати от народите поверия, които играят такава значителна роля в приказките и сагите; това са гномите. Ние знаем от Рудолф Щайнер, че тия същества искат да бъдат независими от физическите образувания на земята. Образуването на коренища, корени, кристали им е нежелателно. В сагите и приказките намираме правдива картина на това, като ги представят, че с чукове копаят вътрешността на земята; те искат да я раздробят и от нейните скъпи съкровища да си образуват собствени форми. Те искат да бъдат свободни от физическите процеси; те си служат с корените и техните сокове, за да издигнат стъблото, като по тоя начин използват светлината и въздуха, които слизат от атмосферата до него. Както в човешката глава мисловния процес само тогава се извършва напълно, когато физическият процес е спрян, така и тия „мисловни сили“ на твърдата земя могат само тогава да живеят и съществуват, когато постоянно се стремят да се освободят от земните недра.
към текста >>

Ние знаем от Рудолф Щайнер, че тия същества искат да бъдат независими от физическите образувания на земята.
В минералната част на земята, както вече видяхме, имаме същия доведен докрай процес, който имаме и в човешката глава. Веществото е станало физическо. Но както в главата на човека действа мисълта, която е от чисто духовно естество, така и в твърдата земя живеят сили от духовно естество. Антропософията ни говори за елементарни същества (елементали), които живеят в четирите елемента, те водят съществуванието си в етера на земята. В твърдия елемент на земята, в етера, който действа в него — жизнения етер, живеят съществата, познати от народите поверия, които играят такава значителна роля в приказките и сагите; това са гномите. Ние знаем от Рудолф Щайнер, че тия същества искат да бъдат независими от физическите образувания на земята. Образуването на коренища, корени, кристали им е нежелателно. В сагите и приказките намираме правдива картина на това, като ги представят, че с чукове копаят вътрешността на земята; те искат да я раздробят и от нейните скъпи съкровища да си образуват собствени форми. Те искат да бъдат свободни от физическите процеси; те си служат с корените и техните сокове, за да издигнат стъблото, като по тоя начин използват светлината и въздуха, които слизат от атмосферата до него. Както в човешката глава мисловния процес само тогава се извършва напълно, когато физическият процес е спрян, така и тия „мисловни сили“ на твърдата земя могат само тогава да живеят и съществуват, когато постоянно се стремят да се освободят от земните недра. Разгледаме ли пък атмосферата, виждаме, че колкото по-високо отиваме, толкова по-невеществена става тя.
към текста >>

В твоите недра пък живеят същества, които се оглеждат в теб тъй, както мисълта в моята глава.
При радия се образува, от една страна, като остатък оловото, а от друга, хелия като въздухообразно вещество, и в тия противоположно стремящи се сили слизат силите от земната атмосфера, които, значи, Имат не космично, а земно естество и принадлежат към обмяната на веществата на целия земен организъм (че те нямат космично естество сочи факта, че електрическите течения и излъчвания не се влияят от слънчевото действие — според измерванията, които са правени в торните пластове на атмосферата при летене с аероплан). Тук, в радиоактивните вещества. се срещат и допират земната твърд и земната атмосфера; тъкмо тук се проявява стремежа земната твърд да се превърне в атмосфера. Тъй че, когато ние погледнем земята, която тъпчем, можем да кажем: ти, минерале, който си под краката ми, имаш твърдо вещество подобно на веществото на главата ми; в теб действат сили, които аз чувствам родствени, когато ги изживявам с главата си. Като човек, моята съдба е да мога да нося тая глава вдигната нагоре, защото моето аз ме заставя да взема такова положение, за да мога да обгърна с погледа си света на звездите. В твоите недра пък живеят същества, които се оглеждат в теб тъй, както мисълта в моята глава. А ти пък, земна атмосферо, в която веществото става все по-тънко и по-тънко, в теб се извършва действието на силите, което се проявява и в моята низша природа при градежа и разрушението на веществото. Ти ми сочиш живота на моето телесно аз, в което веществото е по-одухотворено, но и където проявяват чисто физическото си действие силите на тая материя. От немското списание D i е D r е i, год. V, кн. 8, november 1925.
към текста >>

Те не ни казват, защо две интелигентни и здрави човешки същества не са успели да постигнат идеални любовни отношения — и така, те са се лишили от най-хубавото, което животът може да им даде — нито пък защо две лица, всяко едно от които е дълбоко почитано в кръга, в който се движи, може Да имат разрушително действие върху другото, без да си кажат нито една неблага дума или да са направили някое себелюбиво действие, и пак дружбата им да е цяло нещастие.
Човек, наистина, може да се запита дали процентът на трайната любов на женените стига до 25 на сто. В Съединените Щати, страната на лесните разводи, се твърди, че процентът на щастливите женитби стига дори до 50 на сто. Следователно, изглежда, че семейният живот не подразбира по необходимост мизерия и душевна тегота, но че те се дължат, главно, на несполучливия избор на другаря; две лица, които взаимно се правят нещастни, могат пак да успеят (научени от опита) щастливо да живеят с други другари, ако нещастната връзка може да се скъса. Има няколко чудно .нови, чудно хубави,книги, които обясняват физиологията на половия живот по един достъпен начин и тия книги са били крайно ценни, за да намалят броя на човешкото нещастие, което е плод на невежество. Те, обаче, не разрешават цялата проблема. Те не ни казват, защо две интелигентни и здрави човешки същества не са успели да постигнат идеални любовни отношения — и така, те са се лишили от най-хубавото, което животът може да им даде — нито пък защо две лица, всяко едно от които е дълбоко почитано в кръга, в който се движи, може Да имат разрушително действие върху другото, без да си кажат нито една неблага дума или да са направили някое себелюбиво действие, и пак дружбата им да е цяло нещастие. Интуицията на цялото човечество заявява, че бракът може да крие най-голямото благо за живота, обаче, твърде рядко се вижда тази интуиция оправдана; но когато това се случи, постига се такова висше щастие и такова възвисително действие тя упражнява върху околната среда, че всичкото нещастие на женитбата изобщо изглежда уравновесено с пълнотата на това единствено постижение. Какво отношение тогава ние трябва да имаме спрямо института на брака в цивилизованото общество? Ще подражаваме ли на гърците, които изискваха от жените си нищо друго освен раждане на наследници, когато те търсеха дружба-на сърцето и ума между свободните незадомени жени, на които ние би трябвало да гледаме като на куртизанки? Трябва ли ние да разслабим брачната връзка, като улесним извънредно много развода и по този начин се приближим към американската практика? Или ще продължим с настоящия ред на нещата и отдадем всичко на неизбежния избор?
към текста >>

НАГОРЕ

0.92213082313538