Търсене в текстове за 'Невидима сила'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1980 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка.
АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Един от най-светлите изводи на съвременната наука е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия. Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо. И астрономи, и физици, които следят промените на земния магнетизъм – жизненият флуид на земята – в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди. Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C. Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка. Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно. Едно двойно притегляне управлява звездния космос". Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна – като външен белег на дейността, що кипи на слънцето – дава повод за любопитни статистични проучвания. Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са в връзка с живота на слънцето. Това са досещания, леки докосвания до древната астрологична истина.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него.
КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали.
към текста >>

В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме.
КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл.
към текста >>

И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба".
КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл. Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др.
към текста >>

Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали.
По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл. Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др. – това са все въпроси, които авторът разглежда в отделни глави и хвърля нова светлина, сочейки сигурен път към успех, възраждане и безсмъртие, опознавайки и усилвайки в себе си чудотворните сили, които в хармония с тези в природата ще превърнат човешкия смъртен дял в безсмъртие, изграждайки го изново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствувани елементи. Получиха се в редакцията на „Житно Зърно" от новите издания на „Акация" – София: Натурфилософско четиво № 11. Монистичният натурализъм и безсмъртието от Ж.М.
към текста >>

3. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù.
Па и какви приказки знаеше: почнеше ли да разправя – няма свършване. Пък как разправяше! Като го слушаш, сякаш виждаш каквото ти говори. Та често Земру, като го слушаше да разправя за вили-самовили, за русалки и самодиви, току се озърташе в гората - сякаш ги вижда да бродят сред дърветата или да вият хора по самодивски хорища. А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава. Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù. Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита. И рече си да слезе в града. Ламята го погълна и Земру се видя дребен, дребен, като песъчинка сред хорската гмеж. Стори му се, че и той стана една от люспите по голямата снага на Змея. Люспа, която се мести от едно място на друго.
към текста >>

Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита.
Пък как разправяше! Като го слушаш, сякаш виждаш каквото ти говори. Та често Земру, като го слушаше да разправя за вили-самовили, за русалки и самодиви, току се озърташе в гората - сякаш ги вижда да бродят сред дърветата или да вият хора по самодивски хорища. А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава. Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù. Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита. И рече си да слезе в града. Ламята го погълна и Земру се видя дребен, дребен, като песъчинка сред хорската гмеж. Стори му се, че и той стана една от люспите по голямата снага на Змея. Люспа, която се мести от едно място на друго. И цялата му снага изходи Земру: и на главата му беше, и на седемте му глави, па и на опашката му беше.
към текста >>

Ето и третата глава, четвъртата – една от друга по-бляскави, по-съскащи проточват червени езици да погълнат своята кървава храна... И един ден, когато Земру беше попаднал на крайчеца на змейовата опашка, на една нищо и никаква люспа, някаква невидима сила сякаш нападна Змея.
И ей, разчеква паст след паст, проточва седем червени езици и ближе човешка кръв, пролята от братска ръка... Ето, на едната глава, по едрите и лъскави люспи, лъщят царски корони, изправят се престоли и се чупят отраженията на дворци и чертози. А около тях, блъскат мечове на пълководци, меки кресла на царедворци, нижат се една по друга гледки на шумни пиршества, мяркат се знаци на слава и почест. Ето, на другата глава, люспа до люспа блести и разнася ярките бои на свещенически одежди и корони, владишки премени и златни кръстове. По люспите блестят идоли, мержелят се образи рисувани на дърво, пред които се кланят и струват поклони дребни люде, заслепени от измамливите блясъци. И в тъмните гънки на Змейовата снага се борят хора за златни корони, пъстри одежди и външни знакове на власт над съвести и души. Ето и третата глава, четвъртата – една от друга по-бляскави, по-съскащи проточват червени езици да погълнат своята кървава храна... И един ден, когато Земру беше попаднал на крайчеца на змейовата опашка, на една нищо и никаква люспа, някаква невидима сила сякаш нападна Змея. Загърчи се той, заизвива се, засумтя и с лют замах изви опашка да се брани. А Земру отхвръкна от опашката, както отхвръква камък от прашка и падна наземи, ни жив, ни мъртъв. Когато се свести и отвори очи, видя да стои до него един човек, тих и спокоен като боровете на родните гори. Той го погледна кротко и му каза: – Ти тръгна с ламята да се бориш, но пил ли си от Живата Вода и пламтял ли си в Живия Огън? Който пие от Живата Вода не ожаднява, и който е горял в Живия Огън гори, но не изгаря, а просветва!
към текста >>

Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък.
Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява. С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си. Не, не е така. Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи. Неговата любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва. Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък. Някои питат защо са греховете и страданията. Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни.
към текста >>

Тя върши това с вълшебна сила.
Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни. Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби. Тя върши това с вълшебна сила. Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея. И от единия край до другия ще потекат най-хубави питиета, ще се явят най-сладки плодове и ще се питат хората: отде дойдоха всички тия блага? От греховете и страданията на хората дойдоха. Па и те самите, потопени в живия Огън на Любовта, ще горят в него, без да изгарят и ще просветнат за Нов Живот”. Земру слушаше унесен думите на мъдреца за Живия Огън и му се струваше, че слуша приказка, както преди онова, което видя му се стори сън.
към текста >>

4. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира.
Резултатът оправдал очакването: лъчите преминавали през корена така интензивно, както по-рано. От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на лъчите в дънцето. Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява лъчите на съседните коренчета. От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен. ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен. Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира. След това изгубва тая сила, т.е. престава да е център на лъчите. ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение. Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани. И в двата случая опитите дали положителен резултат.
към текста >>

След това изгубва тая сила, т.е.
От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на лъчите в дънцето. Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява лъчите на съседните коренчета. От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен. ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен. Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира. След това изгубва тая сила, т.е. престава да е център на лъчите. ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение. Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани. И в двата случая опитите дали положителен резултат. Употребените попови лъжички били дълги 1-1 и половина см.
към текста >>

От успешната индукция при тези опити се видяло, че лъчите на поповите лъжички с особена сила излизат от главите им.
ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение. Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани. И в двата случая опитите дали положителен резултат. Употребените попови лъжички били дълги 1-1 и половина см. Личинките били турени в стъклени тръбички, за да бъдат главите им по възможност неподвижни. От успешната индукция при тези опити се видяло, че лъчите на поповите лъжички с особена сила излизат от главите им. Снопът лъчи, излизащ от главите им, има такъв малък диаметър, колкото при корена. От това изследователите заключават, че центърът на лъчите е зародишния мозъчен мехур. И така, от всички горни изследвания се видяло, че растенията и животните изпущат лъчи, които действуват върху ембрионални тъкани и по индуктивен начин предизвикват в тях митоза (най-голямото опитано разстояние при индукцията било 38 милиметра). УПОЯВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИТ ЖИВОТНИ Лидия Гурвич беше установила, че упояването на тъканта, през която минават лъчите, не изменя последните, но упояването на центъра им спира тяхното изпращане. Салкинд се опитал да провери това и върху животните.
към текста >>

Силата им не се намалила.
Сместа била активна, т.е. изпущала лъчи. Това било пак опитно доказано. ЗА ХАРАКТЕРА НА ЛЪЧИТЕ Александър Гурвич направил следния опит, за да изследва характера на лъчите. Прекарал ги през кварцова плоча, дебела 3 мм. Силата им не се намалила. След това ги прекарал през 10 процентов желатинов пласт. Тогаз всяко индуктивно действие зад желатиновия пласт спира, т.е. лъчите се изгубват. От това Гурвич заключил, че митогенетичните лъчи са с къси вълни и стоят зад моравите лъчи. ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни лъчите, за които говори Гурвич.
към текста >>

Не е възможно дълго време да съществува едно неразположение, ако този флуид е в пълната си сила".
Официалната наука се намира днес на границата между видимото и невидимото. В папируса Бентрош се говори за лекуване с животния магнетизъм. Значи и те са знаели за действието на тези лъчи за повдигането на жизнените функции. Да си спомним думите на Максуел: „Болестите изобщо не принадлежат на тялото. Те зависят от отслабването или изгонването на жизнения флуид. Не е възможно дълго време да съществува едно неразположение, ако този флуид е в пълната си сила". Опитът на Гастон Дюрвил върху растенията не можем ли да сравним с опитите за индукция на Гурвич? Опитите на Гастон Дюрвил са по-раншни. Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези лъчи, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр. отделянето на флуидното тяло заедно със съзнанието, доказва се ясновидството и пр. Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите.
към текста >>

Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези лъчи, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр.
Да си спомним думите на Максуел: „Болестите изобщо не принадлежат на тялото. Те зависят от отслабването или изгонването на жизнения флуид. Не е възможно дълго време да съществува едно неразположение, ако този флуид е в пълната си сила". Опитът на Гастон Дюрвил върху растенията не можем ли да сравним с опитите за индукция на Гурвич? Опитите на Гастон Дюрвил са по-раншни. Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези лъчи, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр. отделянето на флуидното тяло заедно със съзнанието, доказва се ясновидството и пр. Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини. Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция").
към текста >>

5. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи.
Слънцето ме стопля приятно, леко. От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа.
към текста >>

Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня.
От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина!
към текста >>

Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа.
Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество. В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест.
към текста >>

Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина!
Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество. В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест. Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората.
към текста >>

В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни.
В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест. Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората. В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния. В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни. Не ще оставя да падне праха на забравата върху блясъка на тия часове. Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време. Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето. Нямам нищо, което да ми спомня зарад теб. Не взех нито зърно от твоите накити.
към текста >>

От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката.
Чукът, що правеше червеното желязо да тръпне, не кънти връх наковалнята, а колесницата, с която като вихър летеше човекът – разпрегната стои в покой и по бляскавата шина се вижда ръждата на забрава. Какво остана от житейският изминат път? Безсмислен ли бе той? Не, за орача от работните дни на нивата, остана скромното усилие, което направи волята упорита, а сърцето благородно. Останаха му миговете от ранните утрини, когато той със сведена глава очакваше слънцето зад планините. От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката. От пустата разпрегната кола остана вярата, че няма място, гдето да не стъпи ногата на вечно дирещия дух... Всичко друго изостава, стопява се като сетното парче лед на пролетното слънце. Материята потъва в земята, залязват сенките на великата измама, а духът свободен поема друм по стъпките на вечността. Това и аз запазих за тебе. Нито едно зърно аз нямам от твоите накити, но цяла низа перли имам – нанизи от светлите блестящи часове на нявгашното време. Тях не ще вземе земята.
към текста >>

6. МОЛИТВА - Мара Белчева Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява.
Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето. Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа. Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна. Тя е възможна, когато има интерес.
към текста >>

И за да се спази този принцип и правилно да се разбере и приложи, трябва да знаем, че Божественият език, на който природата ни говори, е езикът на живите образи, че нищо няма случайно, а всичко е плод и израз на една велика Разумна Сила, която постоянно твори чрез хиляди разумни същества, че цялата природа е жива, разумна и изразява великата Мъдрост, и че зад това многообразие - Великото Единство - трябва да се схване и преживее - чрез Любовта, за да могат да се схванат съотношенията и законите на частите във великото цяло.
Любовта е топлина, огън. Без Любов няма радост и щастие. Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност. Любовта трябва да бъде атмосферата на възпитанието и образованието. Принципите на нагледността изискват всички знания да се придобиват не по книги, отвлечено, сухо, словесно, а от природата чрез петте сетива, чрез нагледни образи и чрез преживяване - значи, чрез вътрешна и външна нагледност. И за да се спази този принцип и правилно да се разбере и приложи, трябва да знаем, че Божественият език, на който природата ни говори, е езикът на живите образи, че нищо няма случайно, а всичко е плод и израз на една велика Разумна Сила, която постоянно твори чрез хиляди разумни същества, че цялата природа е жива, разумна и изразява великата Мъдрост, и че зад това многообразие - Великото Единство - трябва да се схване и преживее - чрез Любовта, за да могат да се схванат съотношенията и законите на частите във великото цяло. Живата Мъдрост носи светлина и тя се черпи направо от Природата и Бога - която ни говори и вътре и вън от нас. Значи. Мъдростта може да се придобие само чрез образите на Живата Природа. Трудовият принцип - изисква приложение на знанията чрез труд и творчество, а също и самостоятелно придобиване на знания - чрез опити. Той има отношение км волята. Всяко знание трябва да бъде живо.
към текста >>

7. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В тая болница, осен външната, ще има и друга, невидима красота, вложено нещо от душите на тези художници.
Чел съм някъде у един автор, че някои млади единбургски художници украсили стените на болницата с картини доброволно, даром, от любов км болните. И с право авторът забелязва, че тези картини ще стоят по-горе от картините, предназначени за продажба. И, наистина, така е, защото при първия случай се черпи вдъхновение от един възвишен извор. В тяхната постъпка няма ли красота, каквато имат нарисуваните от тях картини? В тази болница непременно атмосферата ще бъде по-чиста и болните ще се чувствуват по-жизнерадостни, по-повдигнати. В тая болница, осен външната, ще има и друга, невидима красота, вложено нещо от душите на тези художници. По този начин, чрез новото разбиране на труда, ние ще внесем една невидима атмосфера на красота, която ще прониква средата, в която работим. Кой вид труд отговаря на човешката природа? „Как ще любим Бога? Има известни благородни мисли, колкото да са малки, има известни Божествени мисли в нас, които постоянно се явяват във всяко същество. Те идат и в растенията, и в животните, и в човека.
към текста >>

По този начин, чрез новото разбиране на труда, ние ще внесем една невидима атмосфера на красота, която ще прониква средата, в която работим.
И с право авторът забелязва, че тези картини ще стоят по-горе от картините, предназначени за продажба. И, наистина, така е, защото при първия случай се черпи вдъхновение от един възвишен извор. В тяхната постъпка няма ли красота, каквато имат нарисуваните от тях картини? В тази болница непременно атмосферата ще бъде по-чиста и болните ще се чувствуват по-жизнерадостни, по-повдигнати. В тая болница, осен външната, ще има и друга, невидима красота, вложено нещо от душите на тези художници. По този начин, чрез новото разбиране на труда, ние ще внесем една невидима атмосфера на красота, която ще прониква средата, в която работим. Кой вид труд отговаря на човешката природа? „Как ще любим Бога? Има известни благородни мисли, колкото да са малки, има известни Божествени мисли в нас, които постоянно се явяват във всяко същество. Те идат и в растенията, и в животните, и в човека. Праведникът, в когото тези Божествени мисли се явяват, хваща ги и ги култивира.
към текста >>

И всички тези идеи, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила.
При новото разбиране на труда, животът на човека става интензивен, защото той ще има сгъстена опитност от живота; чрез своя опитност ще се добере до известни дълбоки закони в природата, до които не би могъл да дойде по друг начин. Той сам ще стане извор. Всъщност, всеки човек има един извор в себе си, но при новото разбиране на труда, на този извор ще се даде път И това е много естествено. Контактът с един висш живот внася непрекъсната обнова в него: всеки ден извират у него нови идеи, нови мисли, нови хоризонти, нови условия и възможности за растеж му се разкриват. Интензивен живот почва да кипи в него. И всички тези идеи, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила. Този извор ще блика постоянно. Това е вечното обновяване. Този, който работи при новото разбиране на труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер ще ти носи нови откровения, ще ти открива отвътре нови тайни на човешката душа и на живота, които досега не си знаел. Всъщност будно съзнание, интензивен живот има само този, в който всеки ден му носи една нова мисъл, една нова светлина, един нов подтик, едно ново чувство, които по-рано не е имал.
към текста >>

Учителят казва: „Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата.
Ако работим всред природата по механически начин, ние не ще можем да се свържем с по-дълбоките ù сили. Това може да се обясни по следния начин: при новото разбиране на труда, човешкото съзнание действува в по-високото поле, в което работят и духовните сили, действуващи в растенията и в цялата околна природа. И тогава ти можеш да влезеш във връзка с тези сили. Нека докосна още една страна на въпроса. При новото разбиране на труда, природата ще измени своето отношение към нас. Учителят казва: „Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата. И тази природа отговаря на Любовта. Но Любов безкористна! " По този начин могат да се турят основи на ново земледелие. В това отношение могат да се правят опити с разни растения. Някои страни на новия живот „Всички, които обичаме, се повдигат чрез нашата любов.
към текста >>

8. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности!
Като говоря за човек, подразбирам човешкия дух, истинското аз – туй, което е по-горе от обикновеното съзнание. Чрез своя опитност добих най-голяма сигурност в . съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност . Веднъж го попитах : – Какво да пожелая? – Докторе, – отговори Андрас, – аз знам само едно нещо: човек трябва да желае да изпълнява волята на Бога, да направи всичко възможно и повече от възможното и да не се грижи за „останалото". И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности! – Четете евангелието: законът е прост; вашият девиз е служенето. Този, който обслужва другите, един ден ще бъде обслужван от ангелите, Аз и ти, докторе, които искаме да изпълним волята на Небето, трябва съвсем да се забравяме винаги и навсякъде в служене на другите. * * * По това време се беше появила една комета и цял свят искаше да я види. Улових се за този предлог, за да изведа Андреас на нощна разходка, което той впрочем много обичаше, както и аз . Една нощ електрическият трен от улицата на инвалидите ни заведе в долината Флори.
към текста >>

Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя.
Какъв мир при излизане от трескавия град! Каква е свежестта на ароматния въздух тук! Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията. Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя. Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали.
към текста >>

И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля.
И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения.
към текста >>

Вие носите у себе си вечната сила, чрез която съществуват космичните армии.
И тя тичешком се изкачи в стаята си и като се върна, ми подаде китайска хартия, грижливо пазена в кожен портфейл. – Четете, – каза тя с важен тон. На листа бяха написани няколко реда на френски с бърз почерк, подобен на Наполеон, само че още по-енергичен. Безпричинно вълнение ме обзе, когато бавно дешифрирах йероглифите. Ето текста: „Мое дете, не трябва да се обезсърчавате, както правите. Вие носите у себе си вечната сила, чрез която съществуват космичните армии. Това е любовта. Тя е баща на туй, що наричаме време, добро, зло, удоволствие, скръб. Тя е великият Учител, от който учат всички уроци. Тя е лозинката, която отстранява пазачите на всички храмове; тя е мечът, при вида само на който всички неприятели избягват. Тя познава пречките, които поставя злото, виждайки в тях само слабост.
към текста >>

Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди предчувствие за един непознат рай.
Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето. Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и светлина. Прочее, Стелла, продължавай пътя си и никак не се страхувай. Ако си направила 50 пъти същата жертва, бъди готова да я сториш още 50 пъти, ако ти я пожелаят." Подписът беше нечетлив, но аз бях сигурен, че беше от Теофан . – Това писмо, ми каза тя, след дълго мълчание, – получих с посредничеството на китайския посланик. Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди предчувствие за един непознат рай. – Кой е Теофан, кой е той? – Но, докторе, вярваш ли, че ако го знаех, бих ти го казал? Вярваш ли, че ако той иска, няма да ти го каже? Мислил ли си сериозно за истинската дисциплина на същинските тайни? Най сетне, Христос беше казал: „Ето аз съм с вас през всичките дни до скончанието." – Да, Той каза това на своите апостоли.
към текста >>

Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е.
Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията? – Аз знам само това, което е писано в печатаните книги. Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат. Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е. по начин , че силите ти да не бъдат заети другаде. За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения. Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши. Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия.
към текста >>

Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия.
Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е. по начин , че силите ти да не бъдат заети другаде. За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения. Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши. Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия. Всичко съществува: фавни, сатири, силви, нимфи, дриади и пр. Китаецът каза; – Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя. И тъй, този свят е море с безчислено много вълни. И като се обърна към мене каза: – Гледай на него, братко, с твърдо и благочестиво сърце. Никое същество не трябва да се бои.
към текста >>

Колко се усилва силата на душата, когато вникнеш в условията и прозреш техния смисъл, който е вложен от Провидението за твое добро.
Доста е да живеем с радостта на човек, който е простил. Да простиш някому, значи да скъсаш веригата, що те свързва; и радостта е радост на птичка, освободена от своята клетка. Който прости, вижда Бога. Който види Бога, само той може да прости. Голяма е радостта, когато видиш нещо красиво в своя брат в момента, когато той мисли, че служи Богу, а теб онеправдава. Колко се усилва силата на душата, когато вникнеш в условията и прозреш техния смисъл, който е вложен от Провидението за твое добро. Каква светлина озарява ума, когато разбереш причините на радостта и скръбта. Особена е радостта, що се изпитва, когато намериш смисъл в страданията и разбереш, че те са велико благо.
към текста >>

9. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И само на нашата земя, една невидима прахолинка в космоса, има живот.
Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове. Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята. Но всички тия светове са безжизнени и пусти, те са се явили неизвестно как, от невиделица. 'Ге се движат ей тъй сляпо, безцелно, по прочутия закон на гравитацията. И само на нашата земя, една невидима прахолинка в космоса, има живот. Представете си и се зарадвайте, каква привилегия! И само на земята има живи същества, има човеци, има учени, които мислят за загадките на битието и чиито глави могат да раждат такива велики мисли, да създават такива „грандиозни" космогонически системи. И то именно сегашните, а не древните, които – нека бъде простено невежеството им! – са вярвали, че и другите планети са населени, па освен това, че има и други йерархии същества в космоса, по-велики, по-могъщи, с космически замах в своето творчество, че вселената е един жив организъм и си има творец. (Като че ли са го виждали.
към текста >>

А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина".
Най-красивата, най-благодатна епоха, която човечеството е преживяло. Една велика култура, за която днес са останали само митологични вести. Другите части на статуята символизират все култури. Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина. Механична смес, а не нещо органическо! Какво блестящо откровение за цялата ни култура.
към текста >>

„Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата.
Една велика култура, за която днес са останали само митологични вести. Другите части на статуята символизират все култури. Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина. Механична смес, а не нещо органическо! Какво блестящо откровение за цялата ни култура. Аз само маркирам, бегло набелязвам.
към текста >>

Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина.
Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина. Механична смес, а не нещо органическо! Какво блестящо откровение за цялата ни култура. Аз само маркирам, бегло набелязвам. Не тълкувам, защото символите не се нуждаят от никакво тълкувание, те сами говорят. Преживейте ги и ще възникне у вас цял един свят от аналогии, живи картини, духовни гледки.
към текста >>

Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя.
Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли? Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. Г. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура. Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>

10. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Руах - Жизнена сила (деятелна душа). 7.
Адонай или Бог. 2. Йехида - Мировата душа (безименна същина). 3. Нешама - Безсмъртен дух (индивидуалното начало). 4. Бина - Разсъдъка (мисълта) 5. Нефеш - Душата (съзнанието). 6. Руах - Жизнена сила (деятелна душа). 7. Зохар - Ефирно тяло (етерен двойник). 8. Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай? Еврейската (кабалистическата) дума Адонай означава: мировият, универсалният Дух. Всички велики религиозни системи едногласно признават съществуването на такъв универсален Дух и го зоват с различни имена: Бог, Брама, Адонай и пр. За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден.
към текста >>

Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света.
Зохар - Ефирно тяло (етерен двойник). 8. Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай? Еврейската (кабалистическата) дума Адонай означава: мировият, универсалният Дух. Всички велики религиозни системи едногласно признават съществуването на такъв универсален Дух и го зоват с различни имена: Бог, Брама, Адонай и пр. За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден. Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света. От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание, немислимо без първото. Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори. Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината. В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе. * Що е Йехида?
към текста >>

Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори.
Еврейската (кабалистическата) дума Адонай означава: мировият, универсалният Дух. Всички велики религиозни системи едногласно признават съществуването на такъв универсален Дух и го зоват с различни имена: Бог, Брама, Адонай и пр. За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден. Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света. От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание, немислимо без първото. Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори. Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината. В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе. * Що е Йехида? Йехида, второто начало, също както и Адонай, във всички люде е едно. Йехида – мировата душа – е субстанциалната страна на Божеството, догато Адонай е духовната страна.
към текста >>

Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления.
Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът.
към текста >>

Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината.
Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни.
към текста >>

Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган).
като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки.
към текста >>

Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви.
* Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие.
към текста >>

Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът.
Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства.
към текста >>

По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни.
Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука.
към текста >>

Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота.
Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план.
към текста >>

Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир.
При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот.
към текста >>

Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове.
За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

11. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в небесните знаци.
Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата. Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци. В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в небесните знаци. Те са ги наричали Раби т.е. посветени учители. Тези учени са учели, че духът на природата е единство, което създава и обгръща всичко. Действащ посредством човека, той създава наглед чудни явления. За да се научат законите, чрез които стават тези неща, трябва човек да познае себе си, или силата на духа, който е в него.
към текста >>

За да се научат законите, чрез които стават тези неща, трябва човек да познае себе си, или силата на духа, който е в него.
В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в небесните знаци. Те са ги наричали Раби т.е. посветени учители. Тези учени са учели, че духът на природата е единство, което създава и обгръща всичко. Действащ посредством човека, той създава наглед чудни явления. За да се научат законите, чрез които стават тези неща, трябва човек да познае себе си, или силата на духа, който е в него. Ако искаме да успеем в това, ние трябва да знаем, как да различаваме духа и живота в природата. Когато погледнем на едно тяло, едно дърво, едно растение или една билка, ние виждаме техните физически изражения. Мъдрият човек познава и духа. Като пример, ние можем да вземем лековитите билки. Не е физическия или най-грубия принцип, който изцерява.
към текста >>

Древните кабалисти не само са могли да извършат същото, но са имали даже силата, чрез науката на превръщането, да преустроят билката и да я накарат пак да се появи след такова едно разпадане.
Мъдрият човек познава и духа. Като пример, ние можем да вземем лековитите билки. Не е физическия или най-грубия принцип, който изцерява. Ние трябва да се уповаваме на есенцията или активния принцип. Химиците могат да разделят духовното от физическото в растителното царство. Древните кабалисти не само са могли да извършат същото, но са имали даже силата, чрез науката на превръщането, да преустроят билката и да я накарат пак да се появи след такова едно разпадане. Ако нещо изгуби материалната си субстанция, невидимата му форма (етерното тяло) остава в астралната светлина и ако ние можем да облечем формата с видима материя, пак я правим видима. Чрез дейните (Божествени) сили ние можем да създадем едно магнетическо притегляне в астралната форма, тъй че да може да притегли от елементите ония принципи, които е притежавала по-преди и да ги въплъти, та по такъв начин да направи астралната форма пак видима. Астралната светлина е магичният агент на всички прояви. Добре би било за жадния към знание да се постарае да проумее, доколкото е възможно, това мощно живо море на всемирната субстанция. Трудно е да се обясни, тъй като няма нищо в света, което да може се сравни с нея.
към текста >>

Ако нещо изгуби материалната си субстанция, невидимата му форма (етерното тяло) остава в астралната светлина и ако ние можем да облечем формата с видима материя, пак я правим видима.
Като пример, ние можем да вземем лековитите билки. Не е физическия или най-грубия принцип, който изцерява. Ние трябва да се уповаваме на есенцията или активния принцип. Химиците могат да разделят духовното от физическото в растителното царство. Древните кабалисти не само са могли да извършат същото, но са имали даже силата, чрез науката на превръщането, да преустроят билката и да я накарат пак да се появи след такова едно разпадане. Ако нещо изгуби материалната си субстанция, невидимата му форма (етерното тяло) остава в астралната светлина и ако ние можем да облечем формата с видима материя, пак я правим видима. Чрез дейните (Божествени) сили ние можем да създадем едно магнетическо притегляне в астралната форма, тъй че да може да притегли от елементите ония принципи, които е притежавала по-преди и да ги въплъти, та по такъв начин да направи астралната форма пак видима. Астралната светлина е магичният агент на всички прояви. Добре би било за жадния към знание да се постарае да проумее, доколкото е възможно, това мощно живо море на всемирната субстанция. Трудно е да се обясни, тъй като няма нищо в света, което да може се сравни с нея. Астралната светлина, както и други астрални сили, тъй много превишава всичко, което човешкия ум е свикнал да съзерцава, че ако няма човек опитност в астралните явления, обясненията биха му се сторили недостатъчни и биха оставили ума му в мъгла и недоумение.
към текста >>

Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог.
Това изречение съдържа една истина от голяма важност за ученика на Кабала. Човек може да реализира впечатления само посредством трептенията, с които той е в хармония. Астралната светлина е първоначалната светло-лъчезарна светлина, тя е пръсната в безпределността и съставлява субстанцията. Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни. Само посредством астралната светлина умът има възможност да влезе във връзка с предадени впечатления от другаде на далечно разстояние. Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог. Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът. Според кабалистичната наука той е едно същество много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък.
към текста >>

С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога.
Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята. И всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум или свръхсъзнанието.
към текста >>

Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина.
Той също е източникът на вдъхновение на всички истински велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н. Той е, който е открил нови хоризонти пред техния взор, който ги е довел до нови истини и нови постижения. Колкото се отнася до седмия принцип на човека – Духа, един обект, надминаващ всяка възможност за описание – ние ще се задоволим да изкажем само някои мисли. Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност.
към текста >>

12. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

се доказа, че зад видимите форми има една невидима страна.
Б. Боев Сънят като обновителен процес „Учете се да спите правилно, т.е. съобразно природните закони.” „Сънят е физико-астрален живот. В съня добиваме енергии.” „Яжте, преди да е залязло слънцето, за да е свободен стомахът.” „Не си лягайте вечерта с немити крака.” „Най-хубавият сън е от 9 часа вечерта до 4 часа сутринта.” Учителят С новите факти, натрупани напоследък в разните науки, става постепенно едно задълбочаване в тях и разширение на границите на нашето изследване. Тези нови факти вече доведоха до убеждението, че само с физико-химичните процеси не може да се обясни животът и всички явления, свързани с него. Чрез откритието на разните видове лъчи: на Райхенбах, Гурвич и пр. се доказа, че зад видимите форми има една невидима страна. Доказа се и ясновидската способност, т.е. способността му да възприема извън границите на днешната обикновена възприемателна способност. Днес вече се приема от всички проницателни изследователи ясновидската способност или шестото чувство.*) Животът в организма трябва да се изучи в свръзка с процесите на така наречената негова аура. Това е едната страна на въпроса. От друга страна животът на организма трябва да се изучи във връзка с живота на целия космос, защото процесите, които стават в човешкия организъм и в другите организми, са в зависимост по-голяма или по-малка от силите и процесите, които се проявяват в целия всемир.
към текста >>

И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила.
Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят.
към текста >>

През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми.
По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр. низшите мисли и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят. А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън.
към текста >>

Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане.
И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт. Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира.
към текста >>

Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой.
И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт. Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки.
към текста >>

13. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност.
Тайната на страданията Каквото знаем за страданията днес и каквото е говорено за тях в мешалото, е повече отрицателно. Всеки бяга от тях: наказание, огън, прокоба и немилост представя страданието за всеки, който няма никаква духовна светлина и мисъл. Малцина са се интересували от този тъй важен и съществен въпрос. До днес малцина са говорили тъй мъдро и поучително за страданията. Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност. Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието.
към текста >>

Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането.
Всеки бяга от тях: наказание, огън, прокоба и немилост представя страданието за всеки, който няма никаква духовна светлина и мисъл. Малцина са се интересували от този тъй важен и съществен въпрос. До днес малцина са говорили тъй мъдро и поучително за страданията. Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност. Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо.
към текста >>

Само страданията са в сила и състояние да направят преврат в човека към добро.
Страданията показват пътя към Бога. Страданията, през които човек минава, това е огънят, в който той трябва да се опече и да добие нещо ценно от тях. С други думи – да извади ценното, скрито в тях. Както хлябът и житото имат цена, само ако хлябът е опечен и житото узряло на слънцето, така и човек има цена, ако е минал през много страдания. Че страданията са необходими за повдигането на човека, за неговото растене и дълбочина, това никой, който е страдал и минал през страданията, не ще отрече. Само страданията са в сила и състояние да направят преврат в човека към добро. След като са минали страданията със своя валяк върху човек жесток и лош, ние виждаме, че той претърпява коренно преобразование в себе си; той се изменя, и в него става цял преврат. И оттам насетне неговият живот и характер се изменят. От корав, той става мек; от неотстъпчив и лош, той става примирителен и кротък; от жесток и коравосърдечен, той става милостив и любещ, добър. Страданията изкупват много грехове и съвършено заличават минали злини. По пътя на страданието можем да идем и още по-далеч.
към текста >>

За да бъде човек силен, преди всичко той трябва да носи страданието съзнателно, с мисъл на поучение към себе си за сила и характер.
Грехът е кал, която покрива чистотата на душата. Чистота вън от огъня не може да се добие; вън от страданието чистота не се добива. Както огънят е пробният камък за чистотата на златото, тъй и страданието е пробният камък за чистотата на човека. Мекотата е също тъй качество или черта, която човек придобива само чрез страдания. Всички хора, които са минали през страдания, са меки, състрадателни, влизат в положението на другите, милостиви, отстъпчиви, тихи и кротки. За да бъде човек силен, преди всичко той трябва да носи страданието съзнателно, с мисъл на поучение към себе си за сила и характер. Всички хора трябва да се отнасят към страданието с уважение и почитание. Въобще, доброто отнасяне към страданието, гледане към него с поука, говори за високо съзнание на човека. Причината на страданието е единственото наше неразбиране. Страданията идат с цел да потърсим Великото в живота и да Го намерим скрито в противоречието, в което са поставени хората днес. Страданията разкриват Бога за човека и Бога у човека.
към текста >>

Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата.
В страданията има и хигиена, и морал, и идеал. За да носи човек добре страданията, той трябва да пригоди тялото си за това: всички пори на тялото у човека трябва да са отворени. За това новата хигиена препоръчва да се пие най-малко кило и половина гореща вода на ден: сутрин, преди или след обяд и вечер. Това служи за пречистване, тониране и уравновесяване силите на човека, вътрешно и външно. Това трябва да послужи като стимул само на кожата. Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата. Природата никъде не е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа. А това се добива, когато човек живее добре. Който разбира законите на природата, той не може да умре. Ако човек е добър проводник, чрез него живата природа може да направи много нещо; ако той е лош проводник, тя очаква малко от него. Та, първо човек трябва да стане добър проводник!
към текста >>

Има една невидима и незнайна още за нас ръка, която справедливо и заслужено раздава всекиму, каквото е необходимо и потребно.
А това се добива, когато човек живее добре. Който разбира законите на природата, той не може да умре. Ако човек е добър проводник, чрез него живата природа може да направи много нещо; ако той е лош проводник, тя очаква малко от него. Та, първо човек трябва да стане добър проводник! Това се постига, ако той не се противопоставя на онова, което Провидението му носи. Има една невидима и незнайна още за нас ръка, която справедливо и заслужено раздава всекиму, каквото е необходимо и потребно. Това е новото разбиране и познание, което иде в света. И ние сме длъжни да го посрещнем по един или друг начин. И туй, което иде в света, носи за всички възможност да се подобри тяхното положение: болните да станат здрави, а здравите да станат съвършени. Здравето е среда за съвършенство. Човек не може да стане съвършен, ако не е здрав.
към текста >>

Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата.
Човек не може да стане съвършен, ако не е здрав. И тогава няма да желаете освобождение от страданията, но ще се молите да разберете, защо страдате, и да ви е приятно, че страдате. Тази е тайната на страданията – двата ключа, които човек трябва да притежава. Същото се отнася и до мислите. Когато в ума ви дойде една мисъл, да се знае нейният произход, отде иде тази мисъл. Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата. Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят.
към текста >>

Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека.
„Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер. Бог не е личност отрицателна.
към текста >>

Има и други методи, които подкрепят силата на човека да издържа добре страданията и да вижда добрата им страна.
Реалността не произвежда никакво страдание. Какво е реалното? Туй, което произвежда страдание, то не е реално, то е отражение само на реалността. Реално е туй, което не произвежда страдание. Ако разгледаме еволюцията на морала, от най-ранни времена досега, ще видим навсякъде, че великите хора са минали през големи страдания. Има и други методи, които подкрепят силата на човека да издържа добре страданията и да вижда добрата им страна. Това са две добродетели, които човек трябва да изгради в характера си с усилен труд и постоянство. Затова е необходимо светло гледане на нещата и пластичност в движенията на човека. В пластиката трябва да има и ритъм. Гимнастическите упражнения са резултат на дълъг и дълбок умствен живот. За в бъдеще хората няма да минават по пътя на страданията.
към текста >>

Ние трябва да се сприятелим със страданията, за да ни бъдат те верни учители, от които сигурно придобиваме знание, умение и сила.
В пластиката трябва да има и ритъм. Гимнастическите упражнения са резултат на дълъг и дълбок умствен живот. За в бъдеще хората няма да минават по пътя на страданията. Кога ще бъде това? – Когато душите станат чисти, защото пътят на страданията е изминат. Ние трябва да се сприятелим със страданията, за да ни бъдат те верни учители, от които сигурно придобиваме знание, умение и сила. Това говорят великите Учители на човечеството днес и преди две хиляди години. Аверуни
към текста >>

14. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Въздухът се изпълня с невидима мощ, чувствува се присъствието на светли невидими създания.
Тази цветна феерия се допълня от дивната симфония на пеещите птички и от стройните фигури на потъналите в дълбоко мълчание хора. В дивно единозвучие се понася тиха, но тържествена песен от много уста; силен трепет обхваща всички; ти благоговееш пред нещо велико. – Става голяма претворба в природата, голяма претворба става и в твоята душа. Зареждат се песен след песен. След това в ненадмината евритмика и интонация на гласа се изливат в тих хор мощни слова на благодарност и молитва. Въздухът се изпълня с невидима мощ, чувствува се присъствието на светли невидими създания. Тук се молят сърца, молят се копнеещи за възход души, молят се хора с непринудени, непредубедени и светли умове! За миг пламват всички върхове, обграждащи отвсякъде пространната котловина. – Слънцето изгрява! С трепет дочакват изгрева на Светилото на деня всички. Изгревът и в душите им – великото слънце на живота.
към текста >>

Всяко упражнение се почва с тройно изговаряне на една формула, пълна със съдържание и творческа сила.
Съзерцавайте го до захлас, за да се закърми така и във вас величието и добротата на неговата същност! Учителят почва известни гимнастични упражнения. Мълчаливо и съсредоточено го следват всички в свободен ритъм и пластика. Странни упражнения! Ей Богу, никъде по света няма да ги видите! Всяко упражнение се почва с тройно изговаряне на една формула, пълна със съдържание и творческа сила. Особена ритмика съставя движенията на всяко гимнастическо упражнение. Тази масова картина завладява всеки зрител. Тия хора не играят гимнастика, те не са на сцена, те свещенодействуват; така вглъбени в себе си, вършат всичко. За окото на разбиращия всяко едно движение те свързва със струящите сили на земята и слънцето. Те преминават през твоето тяло и го пресъздават, така както електрически ток пречиства проводниците си.
към текста >>

Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух.
Посред кръговете стои Учителят; там се нарежда и един малък струнен оркестър. Започват се упражнения със странна метрика и ритмика в кръгови движения, под звуковете на още по-странна музика Странна е музиката, всеки тон, всеки звук се забива в душата ти. С думи никой не ще смогне да я изрази, защото тя събужда душата, защото тази музика раздвижва въздуха и всяко покоящо се нещо. А упражненията в тия кръгови движения не могат да се определят с никакъв сорт пластика. Сякаш всяко движение отговаря на една душевна необходимост, сякаш душата намира своя първичен ритъм на проява. Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух. Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика. Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо! Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София. Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”!
към текста >>

Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”!
Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух. Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика. Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо! Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София. Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”! Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си. В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини.
към текста >>

В сърцето им гори неугасим огън, а от погледа им се струи озарението на ума им, величието на човешкия дух и силата на Слънцето и на Бога, Блажени са тия синове!
Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си. В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини. В сърцето им гори неугасим огън, а от погледа им се струи озарението на ума им, величието на човешкия дух и силата на Слънцето и на Бога, Блажени са тия синове! Защото те се учат, как да бъдат истински творци на вечни ценности на земята. Ели
към текста >>

15. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тяхната култура, техните постижения във всички области на наука, изкуство, религия и администрация се знаят от малцина напреднали окултисти Някои от учените мъже на тази култура - за която бегло споменавам - са изучили напълно и в съвършенство устройството на човешкото тяло, силите, които функционират в него и принципите, които действуват във видимата и невидима страна на природата.
Тук в тоя курс нямаме възможност да се разпрострем надълго. Обаче няколко кратки бележки не ще бъдат безполезни за ония, които изучават тази наука. Много хиляди години преди нашето леточисление са съществували раси и цивилизации. Много от тях са изчезнали вече от лицето на земята. Някои от тях продължават да съществуват неизвестни, неподозирани за съвременния човек. Тяхната култура, техните постижения във всички области на наука, изкуство, религия и администрация се знаят от малцина напреднали окултисти Някои от учените мъже на тази култура - за която бегло споменавам - са изучили напълно и в съвършенство устройството на човешкото тяло, силите, които функционират в него и принципите, които действуват във видимата и невидима страна на природата. Те са имали възможност в течение на много векове да проследят всички външни изменения на човешкото тяло, включително ръцете, знаците, които постоянно се чертаят, изтриват, изменят. Също те са имали възможност да откриват ония вътрешни причини, които предизвикват появяването и изчезването на тези знаци. Така те са достигнали да създадат цяла, дълбока и сложна наука, която не е достигнала до нас в пълнота, освен като малки трошици и зрънца. С тези зрънца са били запознати първите изследователи на тази наука в Европа и то получени от циганите-скитници. За това странствуващо племе окултистите казват, че са изгонените жители на онзи славен град в Хималаите, наречен Агарта.
към текста >>

Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука.
Тази странна книга бе направена от кожа слепена и сглобена по най-удивителен начин. Тя имаше грамадни размери, съдържаше стотици добре начертани илюстрации със сведения за това как, кога и къде е установена достоверността за всеки белег. Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес. Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука. Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет. Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там. Според някои учени индийските Веди са били основата даже на гръцките школи. С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция. Там тя добива своето име (хери - значи ръка и мантия - гадание) и ясна, стегната форма.
към текста >>

Това, което наричаме съдба, зависи на първо място от характера, значи от силата на неговата воля, от положителните и отрицателни качества, от добродетелите и пороците и след това от външната сърца, условията, обстановката и пр.
И обратно, има случаи на дълга животна линия и ранна смърт. Но по това по-нататък. Разбира се, горната забележка усложнява въпроса и изисква от човека всестранно познание на тия 3 окултни науки и може да обезсърчи едни, да разколебае мнозина. Но това правило обяснява многото изключения, насърчава ония, които търсейки да намерят радост и надеждни неща по ръцете си, намират печални знаци, предвещаващи нещастия и катастрофи. Това правило прави много самоуверени и прибързващи в гаданието по-скромни, по-внимателни и по-прецизни в произнасянията си, а същевременно показва неизчерпаемите възможности на човешкото същество да твори, да работи над себе си и да чертае нови пътища за своя живот. Това, което наричаме съдба, зависи на първо място от характера, значи от силата на неговата воля, от положителните и отрицателни качества, от добродетелите и пороците и след това от външната сърца, условията, обстановката и пр. Значи, ако човек работи над своя характер и знае как, той може много неща да измени в своя живот Преди да пристъпим към разглеждане на тази наука, нека обясним, какво се разбира под думите: хиромантия, хирология, хирософия, хирогномия, палмистрия, които термини могат да се срещнат в окултната литература Общо взето, те всички означават гадание по ръцете. Но разгледани по-точно, хирогномия означава изучаване, гадание по пръстите. Хиромантия и палмистрия - гадание по дланта и линиите. Хирология - наука за ръцете, с обяснение за различните влияния на звездите и връзката им с местото по ръцете. Хирософията разглежда същата област във връзка със законите, силите и принципите, които работят от вечността в проявената вселена, С това завършваме нашит предварителни бележки. (Следва)
към текста >>

16. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Злото в света е една сила, която допринася нещо за развитието на хората.
Нужно е разумно разбиране на природата. Нужно е да има човек ясна представа за онзи божествен принцип, който работи в света. В светлината на това разбиране абсолютно зло не съществува. Злото е нещо относително. Ако човек работи според великия божествен принцип, ако той работи по закона на Любовта, всяко зло - като го познае - ще заработи за негово добро. Злото в света е една сила, която допринася нещо за развитието на хората. Да не беше така, природата не би го допуснала. „Не противи се злому". Какво е искал да каже с това Христос? Той е искал да каже: „Не считай че злото е зло, не му се противи, остави го да свърши своята работа. Не заставай на неговия път, ала не му и съдействувай!
към текста >>

Нека сега добрите хора в българския народ, честните воли и будни съвести бъдат оня морален тил, на който могат да разчитат ратниците на общественото поприще при изпълняване на ония задачи, които им са възложени от една върховна, макар и невидима за обикновените хора, власт.
Народът е сбор от будни свести, съзнателни воли. Това е народ. А цветът на един народ, неговата жива съвест са неговите добри хора, неговите съзнателни хора. И управниците трябва да съзнават, че тия хора са оня морален потенциал, от който всъщност зависи успеха на всяко народно дело. Народ лишен от тоя духовен потенциал е не народ, а маса. Нека сега добрите хора в българския народ, честните воли и будни съвести бъдат оня морален тил, на който могат да разчитат ратниците на общественото поприще при изпълняване на ония задачи, които им са възложени от една върховна, макар и невидима за обикновените хора, власт.
към текста >>

17. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

в болницата на италианския град Пирона било забелязано от една сестра на болницата, че една от болните, а именно Анна Монаро изпуща светлина от гръдната област и то с такава сила, че до известна степен тая светлина осветлявала стаята.
Но нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки дух км борба за освобождение? " На тези от читателите, които искат да се запознаят по-подробно с богомилството, препоръчваме им статиите „Мисията на богомилството" в спис. „Житно зърно", год. VI и VII. „Светещата жена" от Пирона (Италия) В началото на април т.г. в болницата на италианския град Пирона било забелязано от една сестра на болницата, че една от болните, а именно Анна Монаро изпуща светлина от гръдната област и то с такава сила, че до известна степен тая светлина осветлявала стаята. Когато професори установили чрез грижливи изследвания достоверността на явлението, интересът на учените бил извънредно повишен. Тя била заведена в Рим, за да продължат научните изследвания върху нея от известни учени. Тук пак се натъкваме на факти, отдавна известни на окултната наука. Този факт само потвърждава известни окултни истини. Окултистите винаги са твърдели, че човешкото тяло изпуща светлина.
към текста >>

дълбочината на подземното водно течение не играе голяма роля, колкото неговата сила и налягане, при което се намира.
Тези лъчи се излъчват според автора от подземните води. В един град била произведена анкета върху болестта рак. И човек багетист е отбелязал подземните течения и се видяло, че точките над тях били местата, на които се намирали леглата на заболелите от рак. Авторът казва, че и болестите на растенията и животните се дължат на тези космични лъчи. Широчината и. дълбочината на подземното водно течение не играе голяма роля, колкото неговата сила и налягане, при което се намира. Колкото налягането е по-голямо, толкоз болезнотворното действие е по-силно. Така се обяснява, казва авторът, съществуването на цели „квартали на рака". Международен спиритически конгрес в Барцелона (Испания) в септември 1934 г. Правят се големи приготовления за този конгрес. Отпечатани са и спомагателни марки с ликовете на Алан Кардек, Леон Дени, Конан Дойл и др , за да може с приходите от тях да се покрият разноските и да се направи по-широка пропаганда на идеите.
към текста >>

Той счита своите картини за пластично представяне на невидимата реалност.
От четвъртата си годишна възраст Райтел е имал ясновидство и яснослушане. Още от малък той се опитва да рисува своите видения. Околните не разбирали картините му и мислели, че са плод само на силно въображение. Райтел е тип на вдъхновен художник. Той не може да работи, освен когато дойде до вдъхновение; тогаз той слуша музикални хармонии и рисува това свое пътуване отвъд. Той счита своите картини за пластично представяне на невидимата реалност. Картините му са рисувани с твърде голяма бързина. Той сега е 26 годишен. Ръководителят му е казал, че неговата роля като художник е да изрази чрез картини великата реалност на невидимия свет. за да издигне човечеството към висок спиритуализъм. Той е нарисувал повече от 1000 картини.
към текста >>

Чрез правилното дълбоко дишане, което придобиваме с постепенно засилвани упражнения, без да пресилваме отведнъж дробовете си, ние можем най-сигурно и най-лесно да се подмладим, да се изпълним със сила и живот.
Всичко това зависи от любовта; ето защо, като на българи, казвам: Всички да дадете своя данък, за да направите връзка с Божията любов. Това не значи, че не сте свързани с любовта, но трябва да се направи един царски път по който да се разлее Божията любов като вълна. По този път, именно, всички ангели, всички Божии служители, ще слизат и възлизат, ще носят Божието благословение, ще упражняват върху хората своето добро влияние". Тайните на науката за дишането, ключ на живота, практическо ръководство за всички, от Аледон. Чрез дълбоко дишане, ръководено разумно по специални методи, човек може да развие много спящи в него сили, да стане проводник на космичните сили. Чрез правилното дълбоко дишане, което придобиваме с постепенно засилвани упражнения, без да пресилваме отведнъж дробовете си, ние можем най-сигурно и най-лесно да се подмладим, да се изпълним със сила и живот. Защото чрез дълбокото дишане ние възприемаме направо от въздуха еликсира на живота, жизнената сила, праната, която дава живот. Ръководство за това възраждащо и обновяващо дишане, с много упражнения, ще се намери в новоизлязлата книга „Тайните на науката за дишането". Цена 15 лева. Доставя книгоиздателство „Братство" - Севлиево. Златни капки - разкази и легенди от Йордан Ковачев.
към текста >>

Защото чрез дълбокото дишане ние възприемаме направо от въздуха еликсира на живота, жизнената сила, праната, която дава живот.
Това не значи, че не сте свързани с любовта, но трябва да се направи един царски път по който да се разлее Божията любов като вълна. По този път, именно, всички ангели, всички Божии служители, ще слизат и възлизат, ще носят Божието благословение, ще упражняват върху хората своето добро влияние". Тайните на науката за дишането, ключ на живота, практическо ръководство за всички, от Аледон. Чрез дълбоко дишане, ръководено разумно по специални методи, човек може да развие много спящи в него сили, да стане проводник на космичните сили. Чрез правилното дълбоко дишане, което придобиваме с постепенно засилвани упражнения, без да пресилваме отведнъж дробовете си, ние можем най-сигурно и най-лесно да се подмладим, да се изпълним със сила и живот. Защото чрез дълбокото дишане ние възприемаме направо от въздуха еликсира на живота, жизнената сила, праната, която дава живот. Ръководство за това възраждащо и обновяващо дишане, с много упражнения, ще се намери в новоизлязлата книга „Тайните на науката за дишането". Цена 15 лева. Доставя книгоиздателство „Братство" - Севлиево. Златни капки - разкази и легенди от Йордан Ковачев. Издание на Посредник, 1934 г.
към текста >>

18. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота.
Тялото служи за действие, а не за удоволствие. Човек намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното удоволствие. Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота. Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността. Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо. За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството.
към текста >>

Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина.
Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието. Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо. Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М.
към текста >>

19. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Днес изучавате подробно строежа на клетката, строежа на протоплазмата, ядката и пр.; то е нужно, но трябва да се изучи и невидимата страна на клетката; преди всичко клетката е една електромагнитна система и зад тия електромагнитни сили има по-висши сили, които дирижирате нейния живот.
Един от централните органи е в слънчевия възел (на симпатическата нервна система). Друг важен етерен орган е близо до сърцето, друг е на гърлото, горе на главата и пр. Тия етерни центрове са етерни въртежи, през които минава постоянно етерът при своята обиколка, циркулация по цялото тяло непрекъснато. Защото трябва да се знае, че етерното тяло не е нещо мъртво, неподвижно; напротив силите в него са в постоянно движение. В етерното тяло има течения, циркулация в разни посоки, за да снабдят с животворни сили, които получавате от целия всемир, всички органи и да строят техните форми. Днес изучавате подробно строежа на клетката, строежа на протоплазмата, ядката и пр.; то е нужно, но трябва да се изучи и невидимата страна на клетката; преди всичко клетката е една електромагнитна система и зад тия електромагнитни сили има по-висши сили, които дирижирате нейния живот. Например знае се, че в клетката докато е жива, има непрекъснато движение на нейната протоплазма; различавате главно два вида движения на протоплазмата: циркулация и ротация. Но кой дирижира тия движения? Съвременният биолог не подозира, че тук са активни същите сили, които дирижирате сърдечните тупания, циркулацията на кръвта и движението на небесните тела: слънца, планети, комети, спътници и пр. Това са електромагнитни и по-висши сили. Причините на движението на небесните тела и на протоплазмата са от един и същ характер.
към текста >>

Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение.
Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му. Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма. Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма. Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията. Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате? Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение. Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж. Тук нямаме ли нещо подобно на „индукцията" на луковия корен на Гурвич? Само че индукторът е вече самият жив човек ! Окултната физиология ще хвърли светлина върху много други въпроси. Например, кое е най-важното в храната?
към текста >>

Освен обикновеният химичен състав на храната важно е и онова количество на жизнена сила или прана в нея.
Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж. Тук нямаме ли нещо подобно на „индукцията" на луковия корен на Гурвич? Само че индукторът е вече самият жив човек ! Окултната физиология ще хвърли светлина върху много други въпроси. Например, кое е най-важното в храната? Освен обикновеният химичен състав на храната важно е и онова количество на жизнена сила или прана в нея. Важно е нейното количество и качество. Един пример, който ще поясни тая мисъл: да си представим един човек, който не е ял три дни и доста отслабнал физически, че не е способен да отиде цел ден да копае в градината. Той се нахранва. За да се смели храната в стомаха и червата и да влезе в кръвта и да се приеме от клетките на тялото, са нужни например 4-5 часа. Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината.
към текста >>

възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма.
Той се нахранва. За да се смели храната в стомаха и червата и да влезе в кръвта и да се приеме от клетките на тялото, са нужни например 4-5 часа. Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"? Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят. Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства?
към текста >>

Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани.
Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"? Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят. Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира".
към текста >>

При смърт почва едно постепенно изтегляне на етерното тяло - жизнената сила.
И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира". Даже някои при операция са имали будно съзнание, запазено в излъченото си етерно тяло и са виждали вън от себе си своето тяло, лежащо на операционната маса. Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката. На другия ден, след събуждане, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал. При смърт почва едно постепенно изтегляне на етерното тяло - жизнената сила. Този процес почва откъм краката: изтегля се от там нагоре. Ето защо те изстивате най-първо. После постепенно измъкването върви нагоре и през главата етерният двойник излиза. При смъртта главният момент е скъсването на оная магнетична нишка, която свързва етерния двойник със слънчевия взел. Как се обяснява, защо на умрелият в първите часове се забелязва растеж на брадата, мустаците, ноктите и пр.?
към текста >>

Защото етерното тяло, тая жизнена сила, не е напълно излязла, има още известен остатък и затова е възможно макар и в минимален размер продлъжението на някои от жизнените процеси.
Този процес почва откъм краката: изтегля се от там нагоре. Ето защо те изстивате най-първо. После постепенно измъкването върви нагоре и през главата етерният двойник излиза. При смъртта главният момент е скъсването на оная магнетична нишка, която свързва етерния двойник със слънчевия взел. Как се обяснява, защо на умрелият в първите часове се забелязва растеж на брадата, мустаците, ноктите и пр.? Защото етерното тяло, тая жизнена сила, не е напълно излязла, има още известен остатък и затова е възможно макар и в минимален размер продлъжението на някои от жизнените процеси. Голяма епоха ще се създаде в биологията, когато се разшири в горния смисъл областта на нейните изследвания. Питате се, как се предават в наследство качествата на организма? Има разни теории върху този въпрос; унаследяването става чрез етерния двойник. Растението е заобиколено с една светлина, с един светещ облак, невидим за обикновеното зрение, но който може да се констатира с множество опити. Това сияние около растението, то е именно тая радиация, за която говори Лаковски; това са митогенните лъчи на Гурвич и пр.
към текста >>

20. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Наред с тънкия ум, практичният човек притежава и голяма прозорливост, досетливост, схватливост, чувство за момента, чувство и сила за привеждане в изпълнение на нещата, а също и чувство за изход от затруднителни положения.
Защото практичността на човека, която е вродено предразположение, имащо своите типични характерологични признаци, се смесва с изгодничавостта на хората, с техните най-долни попълзновения. На всеки случай практичността е положително качество на човека на земята. Наистина, днес се също смесва американизацията на живота с практичността, ала американизацията е една хипертрофия, едно болезнено развитие на практичността. В американизацията взимат участие до голяма степен крайно егоистичните чувства на човека, докато практичността поставя човека в правилни отношения със себе си и с всичко, което го обкръжава. В туй отношение практичността е един сбор от качества. Наред с тънкия ум, практичният човек притежава и голяма прозорливост, досетливост, схватливост, чувство за момента, чувство и сила за привеждане в изпълнение на нещата, а също и чувство за изход от затруднителни положения. Така погледнато практичният човек е крайно интелектуализиран тип, силно засегнат, обаче, от сферата на Марс. Практичният човек е борческа натура, защото на земята, този свят на гъстите среди, нещата се постигат с по-голямо или по-малко усилие, да не употребим думата борба, защото тя събужда в съзнанието чувство за противник. А в пътя на практичността няма противници. Има трудни обстоятелства, има спънки, има неспособност, има схващане на моментите, има най-после прозорливост и способност да проведеш работата. Трябва да разграничим практичността на два главни типа - има една практичност, която е ръководна.
към текста >>

Тя е свързана с хората, тя е свързана със земята, тя е свързана с нещата, с природата - видима и невидима.
Практичност и творчество са тясно свързани. Култура, материална и духовна, са тясно свързани с ръководната практичност. Възход, еволюция в човешкия род, това е свързано с практичността. В това отношение практичността е проява на гениалността. Няма гениалност сама за себе си. Тя е свързана с хората, тя е свързана със земята, тя е свързана с нещата, с природата - видима и невидима. Специализацията не е още изразна практичност. Практичният човек, когато ръководи нещо, знае в дадени моменти при дадени случаи да намери и използува специалиста. Макари да има гениални специалисти, повече или по-малко специалистите са практици на дребно, на детайла. Ръководната практичност твори благата на земята, тя създава изкуствата и науките, тя създава голямата техника и откритията. Природата е най-големия образец на всестранна практичност – ръководна и на дребно - специализация.
към текста >>

Всичката тази пъстрота и сбор от качества се провеждат със силата, издръжливостта и упоритостта на Марс.
Двигателният натюрел е най-съществената част на типа практичен човек. Стомашният, хранителен и почивен натюрел не рядко доизграждат характера на практичните хора. По отношение планетните типове, трябва да кажем, че у ръководният и практичен човек са изящно съчетани всичките положителни качества на планетните типове. У него има разума и извисеността на Аполон, благородството и вярата на Юпитер, критичността и самобитността на Сатурн, които още предварително пречистват фантастичността на Луната и разнежеността на Венера. Меркурий със своята ловкост, разсъдливост, изобретателност и любознателност заема също голям дял от вътрешното естество на този тип хора. Всичката тази пъстрота и сбор от качества се провеждат със силата, издръжливостта и упоритостта на Марс. В туй отношение широтата на главата се явява типична особеност за хората на практичността. У тях е също така добре сложена и развита и задната част на главата. Хора, без широта на главата и без добре развита задна част, не могат да осъществят нищо в живота. Те не могат да противостоят на спънките, страданията и неуспехите. Тям често не им върви и нещастието ги преследва.
към текста >>

Според него, силата и способността да може човек да реализира нещо, се крие в разстоянието между очите и външната линия на лицето.
Хора, без широта на главата и без добре развита задна част, не могат да осъществят нищо в живота. Те не могат да противостоят на спънките, страданията и неуспехите. Тям често не им върви и нещастието ги преследва. Бургер от наблюдение установил един основен физиогномичен закон, който опредял практичността на човека. Той е основния закон за формите на лицето и техните съотношения. Според него, силата и способността да може човек да реализира нещо, се крие в разстоянието между очите и външната линия на лицето. От тука следва, че широтата на главата и на средната част на лицето са едни от най-характерните признаци за онзи човек, който може да проведе дадено нещо до края. Форменият закон на Бургер Петерс попълва и пресъздава по-сполучливо и по-обосновано. Според него мозъчната област съответства на дадени области на лицето. Предният мозък кореспондира с челото, средният мозък със средата на лицето и задният мозък с долната част на лицето. Така дефиниран, форменият закон разяснява много по-дълбоко вътрешните съотношения и възможности на човека.
към текста >>

Силата за проявлението на нещата, която е допълнителна на силата за провеждане на нещата, е тясно свързана с широтата на долната част на лицето и развитието на задната част на главата.
От тука следва, че широтата на главата и на средната част на лицето са едни от най-характерните признаци за онзи човек, който може да проведе дадено нещо до края. Форменият закон на Бургер Петерс попълва и пресъздава по-сполучливо и по-обосновано. Според него мозъчната област съответства на дадени области на лицето. Предният мозък кореспондира с челото, средният мозък със средата на лицето и задният мозък с долната част на лицето. Така дефиниран, форменият закон разяснява много по-дълбоко вътрешните съотношения и възможности на човека. Силата за проявлението на нещата, която е допълнителна на силата за провеждане на нещата, е тясно свързана с широтата на долната част на лицето и развитието на задната част на главата. Няма деловитост, няма дело без развита задна част на главата. Животът е един низ от изживявания и опитности. Те се добиват само когато човек идва в допир с всичко извън него. Тогава той изучава и пътеките към Истината. Практичността в положителен смисъл, както е засегната тук, е една вродена, всестранна опитност добита през вековете.
към текста >>

21. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ПРИ МОРЕНИТЕ- Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И тогава силата й ще се влее в тебе.
Хвани змията за врата и здраво стискай! Ето ти това шишенце с течността вуар. Помни добре - вуар. Намажи очите на змията с нея. Змията ще отслабне, ще се отпусне и ще падне пред краката ти. И тогава силата й ще се влее в тебе. Стане ли това, гълъбът ще тръгне подире ти. По това ще познаеш, че си победил змията. Чуй сега второто изпитание! По-нататък в пътя си ще срещнеш лъв - едър, страшен лв. Ала не се бой!
към текста >>

Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика.
Тогава при тебе ще се приближи едно агне и кротко ще те последва. По това ще познаеш, че си удържал и втората победа. След туй ще дойде третото изпитание. Като продължиш по-нататък пътя си, ще срещнеш един черен бик, най-силният в света, с дълги остри рогове. Не можеш ли да го победиш, ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика. Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце. Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе. Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе. По това ще познаеш, че си удържал и третата победа. Най-после ти ще дойдеш до пределите на Посвещението, но ще требва да влезеш през царските врата.
към текста >>

Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе.
След туй ще дойде третото изпитание. Като продължиш по-нататък пътя си, ще срещнеш един черен бик, най-силният в света, с дълги остри рогове. Не можеш ли да го победиш, ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика. Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце. Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе. Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе. По това ще познаеш, че си удържал и третата победа. Най-после ти ще дойдеш до пределите на Посвещението, но ще требва да влезеш през царските врата. Пред нея ще видиш да стои един воин с меч в ръка. Около него ще съзреш да обикаля една красива девица.
към текста >>

22. ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа?
Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология. Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива.
към текста >>

Те обърнаха погледа на човека към тази „жизнена" сила, която ръководи явленията в живия организъм.
Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез сетивата, не е много дълбока. Тя е, обаче, реална. Само. ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят. И за тази нова, по-углъбена биологична философия съдействуваха и допринесоха много учени от края на миналия и настоящия век. Неовиталистите с много конкретни опити доказаха неоснователността на механистичния мироглед в биологията. Те обърнаха погледа на човека към тази „жизнена" сила, която ръководи явленията в живия организъм. Те доказаха, че няма сляпо развитие, без определена цел - в развитието има целесъобразност. А щом има целесъобразност, това показва, че има един разум в основата на развитието на живите организми, а и в цялата природа въобще, който тика еволюцията към определена цел. Неовитализмът се простря и върху „мъртвата" природа и показа, че между „мъртвата" и „живата" природа няма разлика, щом Волер е доказал, че между органичната и неорганична материя няма разлика. С това неовитализмът стана едно универсално учение за природата. Той хвърли своята светлина и в социологията и историята.
към текста >>

23. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем.
Присъствуват около хиляда души, от всички слоеве на народа. Голямо разнообразие в състава. Кое споява това наглед тъй разнообразно множество? Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душите им! Голям брой млади. Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество. Жалко за онова общество, в което младите вървят по отъпканите стари пътища. Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото. Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро. Жив и мощен е творческият им гений.
към текста >>

Има нещо неосезаемо и при това по-реално от всичко, което образува невидимата атмосфера на събора.
Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото. Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро. Жив и мощен е творческият им гений. А онова общество или народ, в който новите идеи не намират отглас, е изтощен. Пресъхнал е изворът на творчеството му и не му остава друго освен спокойно да дочака дните на израждане и изгасване. Има нещо неосезаемо и при това по-реално от всичко, което образува невидимата атмосфера на събора. Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света! От всички лица лъха нещо вечно живо и младо, пролетно детско и чисто! Едни са настанени в палатки, а други в околните вили. Всичката външна работа се върши от доброволци. Те се сменят всеки ден.
към текста >>

24. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

А другата безшумно, невидима и вечна, остана да живее в сърцевината на света.
Тя търсеше страдащите, както сухата земя – влагата и лекуваше техните рани. И в безкрайния низ на вековете, народите cе бяxa научили от своите първи учителки, които имаха ориста да се влюбят в принца и от една любовна история да очертаят пътищата, по които те тръгнаха. От тогава до ден днешен светът има една Дуна-Фу. която има своите поклонници, и една Меру-Ир, която също има своите почитатели. Едната строи храмове, създава култове, устройва тържества и запознава хората с блясъка и формата, традицията и ритуала. А другата безшумно, невидима и вечна, остана да живее в сърцевината на света. Меру-Ир и Дуна-Фу живеят до днес. Тая вечна двойственост съществува още, защото Меру-Ир и Дуна-Фу чакат още Сатия-Ра. Те знаят, че той скоро ще дойде. Дуна-Фу не знае, коя ще предпочете, но тя се надява. След всичко, което тя направи за него, при нейните безбройни грижи той не ще я отмине.
към текста >>

Тя е символ на сила и красота.
Той идва, за да направи своя избор, за да сключи един велик съюз на земята. Дуна-Фу и Меру-Ир го чакат. В царска зала, потънала в разкош, на висок трон стои Дуна-Фу в последния ден на своето вековно очакване. Потънала е в злато, коприна и диаманти. На главата си има тежка корона, в ръката си – жезъл. Тя е символ на сила и красота. Народът влиза, отдава своята чест и смирено чака великото събитие. Той е смутен и уплашен. в душата му кипи постоянна злоба и мъка. Народът се страхува от нейното богатство трепери пред нейната сила. Меру-Ир също го чака.
към текста >>

Народът се страхува от нейното богатство трепери пред нейната сила.
На главата си има тежка корона, в ръката си – жезъл. Тя е символ на сила и красота. Народът влиза, отдава своята чест и смирено чака великото събитие. Той е смутен и уплашен. в душата му кипи постоянна злоба и мъка. Народът се страхува от нейното богатство трепери пред нейната сила. Меру-Ир също го чака. И тя знае, че часът е вече ударил. Но тя знае, за коя ще дойде той. Затова тя го чака с ненарушимо спокойствие. Тя е безстрашна, тиха и лъчезарна като пролетно утро.
към текста >>

25. ПРИ НЕСТИНАРИТЕ - ПАША Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

То се движи като невидима връзка между народа, като медиум, в който е потопен той.
За да отговорим на тоя въпрос, трябва да го анализираме. Ние ще се приобщим към биологично-антропологичния възглед на нацията до толкова, доколкото унаследените биологични качества указват до известен процент своето влияние. Един отделен индивид можем да разгледаме, от гледището на следните три фактори: 1) наследствени качества, които са не повече от 25%; 2) възпитание и въздействие на околната среда също 25%; 3) 50% индивидуална особеност, негова същност, която има своето начало в ирационалното у човека. Така е и с един народ. У него 25% е онова, което му придава расовата смес, втората част – другите 25%, това е общественото възпитание: въздействието на училището, църквата, улицата, пейзажа, вярата, езика, обичаите и културата, а останалата част, която е 50%, е ирационално самобитно. То се движи като невидима връзка между народа, като медиум, в който е потопен той. В тоя процент неуяснено и метафизично се крие съдбата на тоя народ, възможностите му и неговата мисия. Въпросът за нацията досега е бивал разглеждан чисто материалистично и механично. Ако приемем, че светът е една бездушна машина, в която процесите на живата и мъртвата природа, както и животът на индивида и колектива се направляват от несъзнателни сили, тогава въпросите за човека, за нацията и за целокупната човешка общност могат да се обясняват произволно и комуто както хрумне, но ако ние приемем, че тоя свят, всред който живеем, е направляван в своята цялост, както и в своите части от съзнателни творчески сили, тогава на въпроса за същността на една нация не можем да отговорим иначе, освен със сравнението, че една нация по лицето на земята между архипелага на народите е както един орган от организма на един човек, който има специална функция за поддържане общия целесъобразен и неразделен живот на цялото. Тогава е ясно, че без тоя орган в организма ще настъпят неблагоприятни промени. Когато един индивид се ражда всред един народ, той носи не само историческото, но и едно свръхфизично предопределение, което му повелява да развие всред тоя народ известни страни на своята природа, за което тук именно има най-добри условия.
към текста >>

Немислимо е създаването на цялостна човешка култура без участието на всичките народи по лицето на земята, които са призвани да внесат дял от своята специфична творческа сила и красота.
Ние бихме могли да направим от всеки народ по един показен синтетичен тип, който крие у себе си в най-чиста проба качествата на своя народ. Тоя тип ще има средния ръст между статистическите показвания за ръста на отделните му сънародници. Да му припишем и средната предполагаема интелигентност, средната издръжливост, средната смелост, средният мисловен пермеабилитет в проблемите от стопанско и метафизично естество, средните склонности към изкуство и държавническа мъдрост, както и всичко останало. Тогава ние бихме могли да изучим поотделно тия чисти модели и бихме получили отлична представа за съответните народи. Тия отделни типове-народи, както отделните хора, ще създават най-различни продукти в човешката цивилизация и ако в процеса на развитието те се освободят от нисшите животински инстинкти, общуването между тях в процеса на създаването общочовешки ценности, ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с каквато човечеството не е още удостоено. Немислимо е създаването на цялостна човешка култура без участието на всичките народи по лицето на земята, които са призвани да внесат дял от своята специфична творческа сила и красота.
към текста >>

26. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата.
Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението". Животът не е само на земята. Живот има по всички слънца и планети, по безбройните видими и невидими звезди. Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата. Няма нечист живот. Животът по начало е чист. Тъй като няма с какво да го сравним, нека си представим планината окъпана в утринна роса, нека си представим изворите и бистрите потоци и радостният човек, загледан в лазура, с ръце протегнати към изгряващото слънце. Животът е невидим. Невидимо той протича през три царства.
към текста >>

Жителите на това царство са облечени с власт и сила, на която нищо не противоречи.
Сега иде епохата на царството на доброто. Доброто ще бъде господар, злото — слуга. Но това няма да бъде още краят. След него ще дойде царството, което владее и над двете. За това царство малцина знаят. Жителите на това царство са облечени с власт и сила, на която нищо не противоречи. Тази сила, с която са въоръжени и синовете на светлината, ние наричаме Любов. Дотогава, докато човек постъпва зле или добре, той е герой в драмата на живота. В единия случай той е служител на злото — в другият е служител в царството на доброто. И някога когато Христос се намери в царството на злото, Пилат Му каза: „Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна или да Те разпна? Христос, Който разбираше закона му отвърна: „Ти не би имал никаква власт, ако не ти бе дадена отгоре".
към текста >>

Тази сила, с която са въоръжени и синовете на светлината, ние наричаме Любов.
Доброто ще бъде господар, злото — слуга. Но това няма да бъде още краят. След него ще дойде царството, което владее и над двете. За това царство малцина знаят. Жителите на това царство са облечени с власт и сила, на която нищо не противоречи. Тази сила, с която са въоръжени и синовете на светлината, ние наричаме Любов. Дотогава, докато човек постъпва зле или добре, той е герой в драмата на живота. В единия случай той е служител на злото — в другият е служител в царството на доброто. И някога когато Христос се намери в царството на злото, Пилат Му каза: „Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна или да Те разпна? Христос, Който разбираше закона му отвърна: „Ти не би имал никаква власт, ако не ти бе дадена отгоре". Христос се подчини.
към текста >>

27. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?
Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ? Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна? Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на светлината – член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство? Ако си готов, стани и изпълни! И ще чуеш тогава гласа Му да казва: "Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в небесата, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената! " И чух тогава, посред тази красота и мощ, гласа на Тогова, който ме направлява в пътя към съвършенството. "О, дете на труда и смирението!
към текста >>

И ще чуеш тогава гласа Му да казва: "Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в небесата, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената!
Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ? Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна? Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на светлината – член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство? Ако си готов, стани и изпълни! И ще чуеш тогава гласа Му да казва: "Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в небесата, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената! " И чух тогава, посред тази красота и мощ, гласа на Тогова, който ме направлява в пътя към съвършенството. "О, дете на труда и смирението! Ти си възхитен от тая дивна красота на изгряващото слънце на живота. Ала това е красотата на Неговия външен вид, образът на Неговото невидимо божествено съдържание. Затова внимавай да се не опиеш от външното, от преходното!
към текста >>

– Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света.
Ела с мене и чуй го в храма на своята душа. И виж го в проявата на Божествения дух – във великото, съвършеното и мощното в света! " * В дълбока размисъл, посред тишината на безмълвието, с утринната красота на живата разумна природа, която ме заграждаше от всички страни с безбройните си светли сили от висши интелигентни същества, моят духовен поглед видя посред тях, облечен в царствения блясък на Сина Божий, Този, Който води днеска съдбините на цялото человечество и лика на Богочовека, който живее днес всред избрания народ измежду славяните. И застанал смирено пред Него, Аз му казах: "0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света. – Ти, който носиш мира и правдата между народите. Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля. И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен! Аз ти давам цялата си мощна подкрепа в пътя на твоето духовно развитие! Знай и изпълни!
към текста >>

Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля.
" * В дълбока размисъл, посред тишината на безмълвието, с утринната красота на живата разумна природа, която ме заграждаше от всички страни с безбройните си светли сили от висши интелигентни същества, моят духовен поглед видя посред тях, облечен в царствения блясък на Сина Божий, Този, Който води днеска съдбините на цялото человечество и лика на Богочовека, който живее днес всред избрания народ измежду славяните. И застанал смирено пред Него, Аз му казах: "0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света. – Ти, който носиш мира и правдата между народите. Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля. И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен! Аз ти давам цялата си мощна подкрепа в пътя на твоето духовно развитие! Знай и изпълни! Обичай съвършения път на истината и живота! Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, Истината за светило.
към текста >>

28. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Наричат Го Бог, Дух — всепроникващ, наричат Го Първопричина, Вселюбещ, Всеблаг, Всемъдър, Справедлив; в науката се създадоха понятия за Него — „Елан Витал" (Бергсон), „Жизнена Сила" (старите виталисти), „Ентелехия" (старите философи и Дриш), „Космически Разум" (Айнщайн, спиритуалистите и др,) и пр.
Нашата мисъл е да посочим, че Той ни се изплъзва винаги от нашето наблюдение, и че Той е главно наша постоянна среда и живот. Тъкмо затова, че ние „живеем и се движим" в Него и в Неговите прояви, ние не можем да го установим на пръв поглед. А Той е във всичко, вътре и около всичко в Природата. Той я одушевява, одухотворява. Духът на нещата, неуловимото, това е Той. Наричат Го Бог, Дух — всепроникващ, наричат Го Първопричина, Вселюбещ, Всеблаг, Всемъдър, Справедлив; в науката се създадоха понятия за Него — „Елан Витал" (Бергсон), „Жизнена Сила" (старите виталисти), „Ентелехия" (старите философи и Дриш), „Космически Разум" (Айнщайн, спиритуалистите и др,) и пр. и пр. Нима са важни имената. Ала всяко име крие една особеност от Неговата проява. Всички имена, които бихме създали, не биха могли да обхванат Неговата същност и не биха могли да обгърнат проявите Му. Затова е Той — „Безграничният", — без начало и край, включва в себе си всичко, ръководи го към определена цел и Той остава вечно непостигнат.
към текста >>

Той е непроявен като Същност, Сила, Разум — в себе си.
Нима са важни имената. Ала всяко име крие една особеност от Неговата проява. Всички имена, които бихме създали, не биха могли да обхванат Неговата същност и не биха могли да обгърнат проявите Му. Затова е Той — „Безграничният", — без начало и край, включва в себе си всичко, ръководи го към определена цел и Той остава вечно непостигнат. Затова старите кабалисти Го наричат „Ен-Соф" (Безкрайният). Той е непроявен като Същност, Сила, Разум — в себе си. Като непроявен е недосегаем непонятен, недостъпен да се разбере с човешки разум. Като проявен, Той е в цялата Природа. В проявите Му може да бъде изучаван. Така може да се създаде цяла жива наука за Бога, за Този Първичен Разум. В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила.
към текста >>

В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила.
Той е непроявен като Същност, Сила, Разум — в себе си. Като непроявен е недосегаем непонятен, недостъпен да се разбере с човешки разум. Като проявен, Той е в цялата Природа. В проявите Му може да бъде изучаван. Така може да се създаде цяла жива наука за Бога, за Този Първичен Разум. В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила. Като минем през разните идолопоклонски времена и стигнем до еднобожието, проповядвано в библията, човечеството е минало един сънен период в съграждане и разбиране идеята за Бога. Наричаме го сънен, защото в действителност този период е дълъг промеждутък от време, в който масите са живели като животни. Само единици — посветените, са имали едно пробудено съзнание за мистериите, които са ги обкръжавали, за Първата разумна Причина и всичките сили, посредством които Тя е работила тук на земята. На тези единици и школите, в които те са работили, дължим всичките онези дълбоки и красиви писания и законоведства, които са достигнали до нас от древна Индия (Рама, Кришна, Буда), Китай (Лао Дзе, Конфуций), Персия (Зороастър), Египет (Хермес Трисмегист). Библията има тази заслуга, че провъзгласявайки единния Бог, направи Го близък и приятел на всеки човек.
към текста >>

Словото е творческата сила.
Евангелието ни допълва картината, основната идея за Бога. Оттам, от Христа човечеството знае, че Бог е Любов, че Бог е Слово (Словото е Мъдрост и Истина), че Бог е Благ и Вселюбещ, че Бог е „Бог на живите". Библията ни дава най-възвишените идеи за Бога. Те са преди всичко духовни и морални представи за Бога (Слово, Любов, Благост). Ала те са творчески и динамични представи. Словото е творческата сила. Затова още в първите стихове на Писанието е казано: „И рече Бог" — Той се прояви чрез Словото. А що е Любовта, ако не най-мощната сила, що обгръща и преобразява живота! Ние не можем да се спрем надълго върху тези най-хубави бисери и единствени съвършени представи и идеи за Бога. Целта ни е да ги изтъкнем, да ги подчертаем, за да се види, колко съществени за живота на човека и човечеството са тия висши идеи за Бога. Те и само те, приложени в живота, са в състояние да преобразят живота и да го направят добър за всички, за всичко съществуващо по лицето на земята.
към текста >>

А що е Любовта, ако не най-мощната сила, що обгръща и преобразява живота!
Библията ни дава най-възвишените идеи за Бога. Те са преди всичко духовни и морални представи за Бога (Слово, Любов, Благост). Ала те са творчески и динамични представи. Словото е творческата сила. Затова още в първите стихове на Писанието е казано: „И рече Бог" — Той се прояви чрез Словото. А що е Любовта, ако не най-мощната сила, що обгръща и преобразява живота! Ние не можем да се спрем надълго върху тези най-хубави бисери и единствени съвършени представи и идеи за Бога. Целта ни е да ги изтъкнем, да ги подчертаем, за да се види, колко съществени за живота на човека и човечеството са тия висши идеи за Бога. Те и само те, приложени в живота, са в състояние да преобразят живота и да го направят добър за всички, за всичко съществуващо по лицето на земята. Тук само бегло ще споменем, че през всички времена в окултните школи, Бог като Същност и Сила е бил живият обект на изучаване и живот. Съвършеният живот, при всички условия, е целта на всяка окултна школа.
към текста >>

Тук само бегло ще споменем, че през всички времена в окултните школи, Бог като Същност и Сила е бил живият обект на изучаване и живот.
Затова още в първите стихове на Писанието е казано: „И рече Бог" — Той се прояви чрез Словото. А що е Любовта, ако не най-мощната сила, що обгръща и преобразява живота! Ние не можем да се спрем надълго върху тези най-хубави бисери и единствени съвършени представи и идеи за Бога. Целта ни е да ги изтъкнем, да ги подчертаем, за да се види, колко съществени за живота на човека и човечеството са тия висши идеи за Бога. Те и само те, приложени в живота, са в състояние да преобразят живота и да го направят добър за всички, за всичко съществуващо по лицето на земята. Тук само бегло ще споменем, че през всички времена в окултните школи, Бог като Същност и Сила е бил живият обект на изучаване и живот. Съвършеният живот, при всички условия, е целта на всяка окултна школа. Затова те са центровете на всяка нова и по-напредничава религиозна мисъл. Затова те са факторите за големите реформи в живота. Истинските окултни ученици, които са истински мистици и светии, са винаги готови да отидат на кладата заради Бога. Защото те са едно с Бога и те не умират.
към текста >>

Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него".
Той постига възможностите да общува с Бога. Той съзерцава Бога и действува с него. — Ние трябва да приемем опита на мистиците, както ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него". „Известни душевни прояви могат да се придружат с промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и органите. Тези органични явления се наблюдават при различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е погълнато в съзерцаване иманентния и трансцедентния принцип на света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях.
към текста >>

29. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас.
Е. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ (Продължение от бр. 6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена. Целта е същата — да се събуди погледът на човека, да почне да различава и да вижда нещата, да почне, следователно, да разбира. В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога. Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята. Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа.
към текста >>

Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята.
В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога. Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята. Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина".
към текста >>

За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила.
Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина". За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила. „Ако имахте вра, колкото синапово зърно, планини бихте премествали", казва великият Учител от Назарет. Това значи знание и сила. „Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество). Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя. Чрез нея се отварят вратите на живота.
към текста >>

Това значи знание и сила.
Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина". За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила. „Ако имахте вра, колкото синапово зърно, планини бихте премествали", казва великият Учител от Назарет. Това значи знание и сила. „Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество). Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя. Чрез нея се отварят вратите на живота. Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата.
към текста >>

Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила.
Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата. Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене. Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата. Моралното значение на молитвата седи в това да призовеш вниманието на висшите Сили, на Разумността, за благото на всичко съществуващо. Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила. Затова Учителят казва: „Когато се молиш за другите, тогава идва благословение и върху теб". А Карел („Човекът — Неизвестният") казва: „Обикновено се сбъдват ония молитви, които се отнасят до другите". За ученика, който върви напред в духовния живот, молитвата има друго значение. Тя не е само искане. Тя е преди всичко анализ, разбор на собствения живот — на собствените мисли, чувства и действия.
към текста >>

А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила.
Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга. За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението. Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът.
към текста >>

Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното.
За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота. Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност.
към текста >>

Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота.
Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила. Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота. Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите. Спасението ще се намери в обединението на материалното с душата. При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни. Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам.
към текста >>

30. Възприемане на словото - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тази невидима, но осезаема за душите светлина е внасяла сила и живот в тях, давала им е насоки за духовен растеж Методите на Учителя са проявление на Светлината.
Тази картина не е само една отвлечена представа. Тя има свой реален израз в окултната школа на Учителя. Дошли по различен път до нея, родените изново са срещали в лицето на Учителя онова духовно Слънце, чиито лъчи, т.е. методи са ги направлявали в избрания от тях път към съвършенство. Подобно на един светлинен лъч, който минавайки през призмата се проектира като многоцветна дъга, така и Висшето Познание се е излъчвало от Учителя в потоци светлина със специфични качества. Тази невидима, но осезаема за душите светлина е внасяла сила и живот в тях, давала им е насоки за духовен растеж Методите на Учителя са проявление на Светлината. Чрез тях се е изявявал онзи Възвишен свят, от който той е слязъл. Давайки на учениците си конкретни методи за работа в Школата, той е имал и свои най-естествени, но същевременно мощни методи, с които неусетно ги е водил към Възвишеното, към Бога. С тези методи той е демонстрирал ежедневно своята любов и загриженост към всички с такова постоянство, каквото светлината има. Но не всички, дошли около Учителя в онова време са се ползували от методите му. Само онези, които съзнателно са работели за духовното си повдигане, които са търсели светлината като източник на сила и живот, само те са били истинските ученици в Школата.
към текста >>

Само онези, които съзнателно са работели за духовното си повдигане, които са търсели светлината като източник на сила и живот, само те са били истинските ученици в Школата.
Тази невидима, но осезаема за душите светлина е внасяла сила и живот в тях, давала им е насоки за духовен растеж Методите на Учителя са проявление на Светлината. Чрез тях се е изявявал онзи Възвишен свят, от който той е слязъл. Давайки на учениците си конкретни методи за работа в Школата, той е имал и свои най-естествени, но същевременно мощни методи, с които неусетно ги е водил към Възвишеното, към Бога. С тези методи той е демонстрирал ежедневно своята любов и загриженост към всички с такова постоянство, каквото светлината има. Но не всички, дошли около Учителя в онова време са се ползували от методите му. Само онези, които съзнателно са работели за духовното си повдигане, които са търсели светлината като източник на сила и живот, само те са били истинските ученици в Школата. За останалите животът е текъл с друга, значително по-бавна скорост. Поради своята вътрешна природа, непробудена още за светлината, те са приемали животът край Учителя като благодат и радост, без това да им помогне да израстват. Не е ли така и в природата? Когато настъпи денят и слънцето изгрее, то изпраща своите лъчи към земята. С еднаква сила те огряват и тревите и скалите.
към текста >>

С еднаква сила те огряват и тревите и скалите.
Само онези, които съзнателно са работели за духовното си повдигане, които са търсели светлината като източник на сила и живот, само те са били истинските ученици в Школата. За останалите животът е текъл с друга, значително по-бавна скорост. Поради своята вътрешна природа, непробудена още за светлината, те са приемали животът край Учителя като благодат и радост, без това да им помогне да израстват. Не е ли така и в природата? Когато настъпи денят и слънцето изгрее, то изпраща своите лъчи към земята. С еднаква сила те огряват и тревите и скалите. Тревите прорастват и създават ново семе, а скалите си остават твърди и непроменени. От значение ли е това за слънцето? То неспирно дава. Защото такъв е неговият закон - да свети на всички - и за скалите и за тревите, и за спящите и за пробудените. И всеки, който прорастне и върже чрез лъчите на слънцето, той вече е разбрал смисъла на своето съществувание и е тръгнал в Пътя.
към текста >>

31. НОВАТА МУЗИКА Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всички ние, хората живеещи в материалния свят сме свързани един с друг, посредством една невидима мрежа, по която се предава особен род енергия.
Учителят Миколаюс Чюрльонис графика Там отвъд, където времето и пространството изчезват като фактор, където можем да отиваме само с мислите си, и където цари една друга действителност, позната само на нашите души, там, именно, е родината на музиката. Тази хармонична звучност, която понякога чуваме вътре в себе си като мелодия или като вълшебен низ от хармонични акорди внася в нас усещането за Извечното. Може ли човек да определи какво нещо е музиката? Възможно ли е да бъде обхваната величавата същност на океана от звуци, в който сме потопени? Човешкият мозък е твърде малко развит за да схване истинската природа на това тайнство музиката. Всички ние, хората живеещи в материалния свят сме свързани един с друг, посредством една невидима мрежа, по която се предава особен род енергия. Онези, които са се пробудили духовно и са преодоляли инертността на материята, усещат въздействието на тази енергия и се настройват според нейните закони. А другите, без да я усещат, и без да съзнават, че тя е фактор в живота им, пак са под нейното влияние, но й се подчиняват несъзнателно, механично. Законите, по които се движи тази енергия са мощни. Те регулират и движат живота. Те поддържат реда в природата.
към текста >>

Ако съзнателно употребим музиката, оставяйки я свободно да проникне в съзнанието ни, а от там в клетките на физическото ни тяло, ние бихме могли да се ползуваме от нейната сила по всяко време.
Или, според своето естество, мозъкът ни приема по-висши или пo-елементарни мисли. По същия начин импулсите на музиката от пространството действуват и на нашите чувства. Ако ние владеем емоциите си и проявяваме по-висшите си чувства, то е защото нашето емоционално естество се подчинява, именно на тези високоорганизирани музикални импулси, идващи от един Разумен Център. Музиката организира чувствата, тя задвижва висшите емоции, разбива сензитивност към разумното проявление на един по-висш свят. Но онова, което прави музиката жизнено важна за нас, това е нейната изключителна способност да регулира функциите на органите в нашето тяло и да поддържа неговото добро здравословно състояние. Ако съзнателно употребим музиката, оставяйки я свободно да проникне в съзнанието ни, а от там в клетките на физическото ни тяло, ние бихме могли да се ползуваме от нейната сила по всяко време. Музиката е необходимост за хората, тя е едно от най-икономичните средства за регулиране и изграждане на нашето умствено, емоционално и физическо тяло Не е ли истина, че силата, която ни поддържа, уравновесява и повдига, това е все тази космична музика? Нейното сложно естество за нас е почти неразгадаемо, но за духовните хора, за хората с духовно зрение тя е най-красива гледка. Защото всеки тон от тази музика, имайки свои специфични качества, външно придобива и свой oпределен цвят. И, в това преливане на тонове и цветове от пространството, духовно зрящият вижда как към всеки един от нас протичат живите енергии на Космоса. Музиката, в своето необхватно многозвучие е основно средство на Духа, Който от вечни времена работи за организирането на материята.
към текста >>

Музиката е необходимост за хората, тя е едно от най-икономичните средства за регулиране и изграждане на нашето умствено, емоционално и физическо тяло Не е ли истина, че силата, която ни поддържа, уравновесява и повдига, това е все тази космична музика?
По същия начин импулсите на музиката от пространството действуват и на нашите чувства. Ако ние владеем емоциите си и проявяваме по-висшите си чувства, то е защото нашето емоционално естество се подчинява, именно на тези високоорганизирани музикални импулси, идващи от един Разумен Център. Музиката организира чувствата, тя задвижва висшите емоции, разбива сензитивност към разумното проявление на един по-висш свят. Но онова, което прави музиката жизнено важна за нас, това е нейната изключителна способност да регулира функциите на органите в нашето тяло и да поддържа неговото добро здравословно състояние. Ако съзнателно употребим музиката, оставяйки я свободно да проникне в съзнанието ни, а от там в клетките на физическото ни тяло, ние бихме могли да се ползуваме от нейната сила по всяко време. Музиката е необходимост за хората, тя е едно от най-икономичните средства за регулиране и изграждане на нашето умствено, емоционално и физическо тяло Не е ли истина, че силата, която ни поддържа, уравновесява и повдига, това е все тази космична музика? Нейното сложно естество за нас е почти неразгадаемо, но за духовните хора, за хората с духовно зрение тя е най-красива гледка. Защото всеки тон от тази музика, имайки свои специфични качества, външно придобива и свой oпределен цвят. И, в това преливане на тонове и цветове от пространството, духовно зрящият вижда как към всеки един от нас протичат живите енергии на Космоса. Музиката, в своето необхватно многозвучие е основно средство на Духа, Който от вечни времена работи за организирането на материята. Духът работи чрез музиката.
към текста >>

32. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е любовна, вътрешна, невидима връзка.
Като чул думите му, той пожелал да му даде нещо, но онзи се изгубил. Това посвещение станало в църквата. Младият момък се стреснал от видението, но свещеникът, който присъствал там му казал: Не бой се, Божиите пътища са неузнаваеми. Сегашните християни искат да видят Христа. Те не знаят, че Христос е връзката между Бога и нас. Това е любовна, вътрешна, невидима връзка. Като придобил тази връзка, Павел казал: “Сега познавам Христа повече, отколкото по-рано.” И аз искам от вас, да прибавите нещо ново към това, което имате сега, а именно, да възстановите връзката си с Бога. Направите ли веднъж тази връзка, вие ще пристъпите към новото. И тогава всички недоразумения, които сте имали досега, сами по себе си ще изчезнат. Вие се нуждаете от съдействие. Когато някой има желание да направи нещо хубаво, присъединете се и вие, и с общи усилия да реализирате това желание.
към текста >>

Водата е елемент на новия живот, а духът е силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека.
Той издържа толкова, колкото и восъкът. Щом се нагрее до точката на топенето, той започва да се топи. Ако се усили температурата на духовната енергия в човека, той започва да се топи, да се разслабва. Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и дух и го калява. Водата е елемент на новия живот, а духът е силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека. Интелигентността внася светлина в човека. От очите и от лицето му излиза светлина, която го води в правия път. Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа, ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора. Без тази светлина каквито усилия и да правите, всичко ще бъде напразно. Без честност, доброта, интелигентност и благородство, ученикът не може да намери своя Учител.
към текста >>

33. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много трудности, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага.
Първи в семейството се ражда Стефан, но той починал едва две годишен. След него се раждат Мария през 1903 г, Димитър - през 1905 г., Еленка - през 1908, и много по-късно, през 1917 г. - Матей. Избрал попрището на военен, свикнал със суровия живот на изключително дисциплиниран командир Минчо Сотиров е строг и взискателен към семейството си. Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди. Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много трудности, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага. Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от душата му източник на Сила, знания и духовна светлина. За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов!
към текста >>

Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от душата му източник на Сила, знания и духовна светлина.
След него се раждат Мария през 1903 г, Димитър - през 1905 г., Еленка - през 1908, и много по-късно, през 1917 г. - Матей. Избрал попрището на военен, свикнал със суровия живот на изключително дисциплиниран командир Минчо Сотиров е строг и взискателен към семейството си. Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди. Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много трудности, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага. Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от душата му източник на Сила, знания и духовна светлина. За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов! ” И той спазил това решение, нещо повече - станал вегетарианец след този случай.” Животът на Минчо Сотиров изобилства с примери, в които висшето се е намесвало за да му помогне в труден момент.
към текста >>

Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го молят да отмени тази съдба.
” След време, когато започнала Първата световна война Минчо Сотиров отново е по бойните полета. През 1916 г. Димитър Голов и Тодор Бъчваров, получили писмо от Пеню Киров. Той ги молил да отидат при Учителя, и да го попитат за съдбата на Минчо Сотиров през тази война. Но Учителят не успокоил тревогите на неговите приятели, той им казал, че е писано Минчо Сотиров да си замине. Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го молят да отмени тази съдба. Учителят влязал в стаята си. След малко време пак излязал и им казал, че не е възможно съвсем да се избегне злополучието, и че няма да се размине без “да му се пусне кръв". Наистина, шрапнел засегнал Минчо Сотиров в крака, и той се върнал от фронта с гангрена. Настанен в Клементинската болница в София той очаквал да чуе решението на лекарите. Поради тежкото му положение те се произнесли: Ампутация!
към текста >>

Той е приел един пост, и е станал брънка от една невидима верига на Работници за Цялото.
” Болният крак като по чудо оздравял. От този случай той останал с 30 % инвалидност, но спасил крака си, за се яви горе по достоен начин! Независимо от своя живот на военен, Минчо Сотиров е прилежен ученик, всякога с тетрадка и молив, всякога готов да изпълни онова, което моментът изисква, и във физически и в духовен план. Когато през 1918 година Пеню Киров си заминал, Минчо Сотиров бил на фронта. Синът му Димитър си спомня следното за това време: “След Пеню Киров, който беше ръководител на Братството в Бургас, Учителят назначи тати за ръководител там, въпреки че имаше и по-стари приятели.” Този факт говори, че ролята на Минчо Сотиров в Мировата драма е била от съществено значение за нейното действие. Той е приел един пост, и е станал брънка от една невидима верига на Работници за Цялото. Бил е удостоен със специална служба, определен е от Автора да осъществява една Жива връзка с Духа. Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя. Паралелно с това, Минчо Сотиров е бил все още действащ военен. Той служил беззаветно на народа си, и поради неговите големи качества на човек и командир често е бил отличаван. Димитър Сотиров си спомня: “През 1919 година тати бе заложник в Солун, в лагера Солуники, след погрома на Добро поле.
към текста >>

Любовта е творческа сила, която дава живот” От беседата на връх Мусала Минчо Сотиров си е записал също: “Вие още не сте дошли до положение да любите Бога.
Там не е позволено да си тръгнеш, преди да си изпълнил обещаното. И затова Учителят припомня правилата, методите по които участниците могат да придобият нов кредит, ако са изчерпили вече стария. Те трябва да си служат на първо място с метода на любовта! И тогава Минчо Сотиров си спомнил думите на Учителя, от една беседа, държана през 1918 г.: “Първото условие за придобиване на живота е присъствието на любовта. Който отбори сърцето си за любовта, той има живот в себе си. Любовта е творческа сила, която дава живот” От беседата на връх Мусала Минчо Сотиров си е записал също: “Вие още не сте дошли до положение да любите Бога. Трябва да почувствате тази любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят.” Минчо Сотиров през 1934 г. на лагер при второто езеро в Рила А Минчо Сотиров е бил именно от готовите да работят. Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото.
към текста >>

Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак.
Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло. Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата. Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак. Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя. Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват. И човек, като Минчо Сотиров, който да материализира най-красивия християнски закон: законът на жертвата!
към текста >>

34. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна.
Гледам го и си мисля: какво смирение! Откакто го видях, оттогава досега заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи “Чели ли сте нещо? ” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”. Митар и фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив. Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението. - Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди.
към текста >>

Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия.
Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата. 14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти. Харесали й с особения си език и увлекателния и свободен изказ. Смисълът на Словото изведнъж я грабнал. Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея.
към текста >>

Дешифрирала всяка беседа и я носила на Учителя.
Гълъбов, при когото тя държала изпит по стенография, и който сега стенографирал беседите на Учителя. Той предложил на Учителя Паша да бъде поканена за стенограф. Учителят казал: “Поканете я! ” От 1915 до 1920 г. тя работила сама. Дешифрирала всяка беседа и я носила на Учителя. Заела се с тази работа с душа и дух. Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат. Постоянно е пътувала до Русе, до Нова Загора, до Казанлък - градове, в които е имало печатници. Оставала е там докато поръчаната книга окончателно е готова. Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия.
към текста >>

Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота.
Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото.
към текста >>

35. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. Петър Димков 1886-1981 Художник Л. Димкова Роден е в София на19.12.1886 г. като седмо дете в семейството. Баща му е бил свещеник, борец за църковна свобода през възраждането.
към текста >>

Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място.
В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място. Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание. Това знание Петър Димков черпил с пълни шепи, осмислял го, преживявал го и го раздавал на всички около себе си, в продължение на дълги години. Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето момиче, за нас е Учителя. Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П.
към текста >>

На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда?
Той бе един от преродените богомили в наше време. Излъчваше го с присъствието си и го доказваше с делата си. И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно. Не е ли това пътят на ученика? На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”: “Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик!
към текста >>

Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик!
На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”: “Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик! Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма. С тази титла той ще остане завинаги в съзнанието на малцината, които се докоснаха до душата му и я обикнаха.
към текста >>

Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма.
Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”: “Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик! Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма. С тази титла той ще остане завинаги в съзнанието на малцината, които се докоснаха до душата му и я обикнаха.
към текста >>

36. Лиляна Табакова (1913-1995) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. СТОЯНКА ИЛИЕВА 1899-1981 Родена е в Нови Пазар. На 17 г. загубва майка си, което я изправя пред задължението да се грижи за своите по-малки сестра и брат. Отрано проявява интерес към по- дълбокото разбиране на живота, към философската стойност на явленията, които я заобикалят.
към текста >>

Този творчески импулс е породен от невидимата, но силна връзка с Новата светлина, струяща от Учителя и от неговото Живо Слово.
Сестра Стоянка и брат Илия Узунов посрещат гостите с усмивка, готови да наситят духовния им глад. Колко съдържателни разговори, колко беседи, колко поезия и песни! В този дом никога не се приказват празни приказки и клюки. Никога не се изтъкват слабостите на този или онзи. Всеки, който идва с измъчено сърце, с някакъв тежък кръст, бива утешен, получава светлина от бодрите слова на домакините, от Словото на Учителя.” Повече от 700 стихотворения е създала Стоянка Илиева. Този творчески импулс е породен от невидимата, но силна връзка с Новата светлина, струяща от Учителя и от неговото Живо Слово. Тя създава пет цикъла стихотворения, посветени на Учителя и атмосферата край него. В циклите “Песни за Мъдреца”, “Слънце за душата” и “ Светлият гост” тя излива в стих своите най-съкровени спомени от преживяни срещи с него. Впоследствие тя вижда присъствието му във всичко, което той е докоснал с вниманието си. От този “допир” се ражда отново поезия. В творчеството на Стоянка Илиева присъства като жанр и есето.
към текста >>

37. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Превел съм много неща от„Сила и Живот“ и от първото„Житно зърно“.
Аида занесе „Свещени думи на Учителя“ в нова издателска къща. Още не са отговорили. Ако не я приемат ще търсим друг издател. Тук мъчно се организират нещата. Всичко е в Буенос Айрес, а той е на 960 км от нас - 12 часа път с автобус вечерно време. Превел съм много неща от„Сила и Живот“ и от първото„Житно зърно“. От Стара Загора ми изпратиха книжката „Аз съм истинната лоза“. Превеждам я. Елена ми прати една брошура:„Новата Ева“. Веднага я преведох. Прекрасно учение!
към текста >>

16 декември 1993 Излезе вече от компютъра четвъртата книжка „ Магическата сила на Любовта“.
От книгата „Учителят от Изгрева“ са продадени 2600 книги. „Светлината на една нова зора“ - повече от 1500 книги. Книгите се продават в Перу, Венецуела, Испания и Балеарските острови. 27 ноември 1993 Превел съм „Нова духовна култура“ и сега превеждам „Ново разбиране за музиката“. Намирам я за прекрасна и много оригинална книга. 16 декември 1993 Излезе вече от компютъра четвъртата книжка „ Магическата сила на Любовта“. Разпределяме я. Харесва се. След това ще излезе „Нова духовна култура“. Преведох „Ново разбиране за музиката“. Не беше лесна работа.
към текста >>

В последния брой на „Сила и Живот“ сте поместили такива прекрасни беседи, като че ли сте знаели от какво имат нужда аржентинците.
Каквото остава от продажбата е само за бъдещото издание. За нас - нито стотинка - нямаме нужда. Така ще можем да продължаваме снови издания. 3 март 1994 Превеждам безспирно. Не е лесно да се избере онова, което подхожда на аржентинския народ. В последния брой на „Сила и Живот“ сте поместили такива прекрасни беседи, като че ли сте знаели от какво имат нужда аржентинците. Всичко е преведено и е въпрос на време да се напечата. Тук наблюдавах една вечер сцена на градския площад. Пренесох се в Конго, Африка, и се запитах: „Искаш ли да предадеш нещо на тия младежи? Искаш ли да им отнемеш радостта да бъдат африканци? Не се заблуждавай!
към текста >>

Куртев "Аз жадувам за повече Светлина" 29 април 1994 Последното списание „Сила и Живот“ - „Новото учение“е преведено и сме издали: „Високият идеал“, „Личност или душа“, „Да мисли“.
Изопачената ориенталска наука е направила страшни опустошения в душите. 19 април 1994 Издаваме малките книжки. Пласирането върви бавно. С1ената е извънредно ниска, но по-голямо удоволствие е да се купи един малък сладолед. Ние работим, без да държим сметка за средата. Г. Куртев "Аз жадувам за повече Светлина" 29 април 1994 Последното списание „Сила и Живот“ - „Новото учение“е преведено и сме издали: „Високият идеал“, „Личност или душа“, „Да мисли“. Пратено е за фотопечат. Излиза по-евтино, но всичко е в Буенос Айрес. Не става бързо. Прекъсвам засега творческата работа за да се отдам на преводите. 7 май 1994 Не мога да говоря за духовно събуждане.
към текста >>

И аз ще кажа както брат Димков казваше: "За да живея, трябва да работя." Ваш брат Георги Изказваме сърдечна благодарност на Георги и Аида Куртеви, за искрената им братска обич, за чистотата и за добротата, за усещането, че сме части от една обща Невидима верига, веригата на Работещите за Светлото Дело на Учителя.
И гласът Му ми говори чрез сърцето: "Работи, давай, давай, не бой се от нищо! Не чакай никаква признателност от никого! Ние Учителите страдахме 1000 пъти повече от тебе! " На 1 юний навършвам 80 години. Работата по Словото на Учителя продължава, както и досега. И аз ще кажа както брат Димков казваше: "За да живея, трябва да работя." Ваш брат Георги Изказваме сърдечна благодарност на Георги и Аида Куртеви, за искрената им братска обич, за чистотата и за добротата, за усещането, че сме части от една обща Невидима верига, веригата на Работещите за Светлото Дело на Учителя. Изнесеното в този брой е една много малка част от техния Голям Подвиг по Пътя на вечното Ученичество! ИХРИШ БЕН РУТ!
към текста >>

38. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за да може това да стане, нужно е да му въздейства една мощна разумна сила.
(Plamen) Вегетарианство и месоядство. ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ Тъмнина и светлина. (по Во-У i n-Ra.) Островът на спасението. Мисъл.( Орионо.) ВЕСТИ КНИЖНИНА Да бъдем ... „Бъдете съвършени ... “ Христос Диамантът и въгленът са един и същ елемент в различни състояния. Въгленът може да стане диамант. Но за да може това да стане, нужно е да му въздейства една мощна разумна сила. Душата си остава за вечни времена един скъпоценен камък от Небесното Царство. Тя е излязла из Божественото Дихание. Опетняването е нещо външно за нейната дълбока същина. Но колко много се изисква, за да могат да обгорят нейните външни, овъглени частици и да получи тя отново своя брилянтен блясък! Милиони градуси от огъня на Страданието и Любовта се изискват за да се обгори едно човешко желание и да се получат ония висши трептения, които са порив към най-възвишеното и най-благородното.
към текста >>

Той лежи в основата на всяко явление и форма, като тяхна невидима, скрита причина и същност.
Но да се вгледаме с по-проницателно око в живота и да се опитаме да отговорим на въпроса: кой създава кризите, коя е основната, дълбоката причина за тях, кой обуславя тяхното по-силно или по-слабо разрушително действие и — кой може да ги премахне? Господар на живота, творец на едни или други съдбини, повелител, цар на материята и на материалните условия — това е Духът! Човешкият Дух или, по-право, Божественият Дух в човека и в живота въобще е оня велик Майстор, който по свое щение и умение моделира материята и материалните условия, като им дава безброй разнообразни форми и оттенъци, като създава от едни условия — други, и от едни форми — други. Всичко, което човешкото око днес може да види, всичко, за което ни говори историята — от египетските пирамиди и висящите градини на Асирия, от блестящите древни цивилизации до готическите църкви на средновековието и до чудесата на съвременната техника — е дело на човешкия Дух, който, в своите все още детински пориви, търсейки пътищата за своето проявяване и възвеличаване, е градил и събарял, е създавал и унищожавал куклените домове, плод на неговата творческа фантазия, наречени исторически цивилизации, над които сам той стои тъй неизмеримо по-високо, както грънчарят — над лежащото при нозете му гърне, дело на неговите ръце и ум. Коренът на всяко нещо, това е Духа! Той лежи в основата на всяко явление и форма, като тяхна невидима, скрита причина и същност. Той твори материалните условия и царува над тях. Той създава цивилизации — и той ги разрушава, винаги недоволен, винаги стремящ се към нещо по-висше от това, което е достигнал. А що е криза? — Кризата в обществения или личен живот е непосредствено следствие от безпътицата на духа, Човешкият дух е все още дете — Божествено дете, дете с огромни, неизчислими заложби, но, все пак, — дете. Дете, което някога, след своето възмъжаване, признаците на което се вече забелязват, ще съгради Царството Божие на земята, но което досега си е само играло — правило е опити — и все още продължава да си играе със своите дървени къщички и куклички.
към текста >>

Защото няма граници за силата на Божествения Дух в човека!
* Братко и сестро! — С дух ще победим! С дух ще направим живота ценен! С дух ще достигнем това, за което до днеска сме само мечтали! Защото Духа е Царя на живота и Господаря на света, а материалните условия са играчка, с която той се разпорежда както си иска! Защото няма граници за силата на Божествения Дух в човека! И защото: ще речем — и ще бъде! * La Spirito estas Reganto de la materio. Gi kreas la cirkonstancojn kaj regas ilin. Рог sia libericgo, la homoj bezonas nek kapitalojn, nek psevdosciencon, nek la forton de la armiloj, — nur la cionvenkanta Spirito liberigos la homon kaj kreos novan, felican mondon. Plamen Вегетарианство и месоядство.
към текста >>

Единствената причина, поради която той надживява разрушението на своя идеали е тази, че една невидима, по незнайни пътища работеща ръка, заменя моментално стария, погиващия идеал с нов, извиквайки към живот в съзнанието му една нова, светла идея, която, колкото и малка да е, е истинската му опора в живота.
Няма човек без идеал. Човек не може да живее без идеал! Отнемете идеала на живота във вселената и стрелката от часовника на вечността ще покаже — смърт! Отнемете идеала на човека, и той ще умре, ще се самоубие! Нито един миг не може да живее той без идеал. Единствената причина, поради която той надживява разрушението на своя идеали е тази, че една невидима, по незнайни пътища работеща ръка, заменя моментално стария, погиващия идеал с нов, извиквайки към живот в съзнанието му една нова, светла идея, която, колкото и малка да е, е истинската му опора в живота. Без идеал живота е невъзможен — безсмислено е да се спори по това — но въпроса е: къде и в какво именно човек да намери и закрепи своя идеал! Към коя цел да отправи стремежа си! За какво да употреби силите си! Приятелю мой! — за кого и за какво, наистина, ти живееш?
към текста >>

A всеки, който със сила, с насилие и грубост иска да достигне своето или на отечеството си щастие, той, без сам да съзнава, копае своя собствен гроб, копае и гроба на своето отечество!
Твоя народ не може да бъде щастлив, велик и независим, ако околните народи са нещастни, унизени и поробени — защото yтре тяхното нещастие, тяхното унижение и робство ще връхлети върху него. И ако ти обичаш себе си, ще трябва да търсиш своето щастие в щастието на всички! И ако ти обичаш народа си и отечеството си, ще трябва де търсиш тяхното щастие само в щастието и величието на всички народи и всички отечества! Иначе няма да намериш щастие за себе си! Иначе няма да достигнеш щастие и величие и за отечеството си! A всеки, който със сила, с насилие и грубост иска да достигне своето или на отечеството си щастие, той, без сам да съзнава, копае своя собствен гроб, копае и гроба на своето отечество! Вярно ли е това? — Цялата писана и неписана, помнена и незапомнена история не представлява нищо друго, освен непрекъснато свидетелство и доказателство на това. Защото хората още не са могли да разберат, че е невъзможно егоистичното щастие, че законите на живота не позволяват това. Защото те все още продължават да си създават идоли от своята собствена личност, от семейството си, от партията си, от религията си, от отечеството си и, вместо да ги възвеличат, ги провалят и изгарят на жертвеника на своето собствено безумие. До кога ще бъде това?
към текста >>

Безгранично, нежно чувство възкръсна с прежната си сила в измъчените ми гърди.
— Ах, значи Светлината е една заблуда? Значи лъжлива е надеждата да намеря светлината? Значи — лъжа е било това, що ме е теглило към Нея? Но ето: аз чувам и друг един глас. И спомни ми той за моите младежки години, когато аз любех и вярвах в любовта. Безгранично, нежно чувство възкръсна с прежната си сила в измъчените ми гърди. Ще посмея ли пак да се подиграя с него и да му се надсмея, както понякога правех? И то — за да търся светлината! Аз тръпна. Аз слушам гласа — и сърцето ми ускорява своите удари като сърцето на дете, дочуло гласа на майка си. Тиха, далечна песен, стара, като света и все пак — вечно свежа —пълни наболялата душа с радост: „Който иска да познае Светлината, трябва да възлюби!
към текста >>

Знам, че едната мисъл за тоя остров ми даваше сила.
Там ме очакваха любими хора и се молеха за мене. Мираж ли беше? Или пробудено, приказно сказание? Или беше бълнуване на обезсиления мозък? Не зная! Знам, че едната мисъл за тоя остров ми даваше сила. Мишците ми се свиваха с неподозирана мощ. А никакъв неотразим глас повтаряше в душата ми: „Греби, греби, греби! “ Мисъл. На гости ми беше малка, светла мисъл. Чиста, ефирна, тя приличаше на фея, която нагазва сутрин покритите с роса ливади.
към текста >>

39. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато се научиш сам да устояваш на изпитанията, сам без ничия помощ да побеждаваш изкушенията и да отстраняваш опасностите ... „По моите стръмни пътеки, стъпка по стъпка вървейки нагоре, ти ще пробудиш в себе си силата да летиш с крилата на орела към светлите върхове на духовните постижения ... От моите висини ти ще обгърнеш с ясен взор всичките преплетени пътеки на живота там долу, в низините; ще съзреш всичко, ще ти стане ясно всичко, което, там, във водовъртежа на живота става с твоите братя и което, някога, е ставало и с тебе: паданията и ставанията, издигането за момент над общото ниво и отново последващото го връщане назад.
Ще ти посочвам доброто, ще те предпазвам от злото и опасността! „Като малко дете ще те водя за ръка аз нагоре! Ден след ден, стъпка след стъпка! ... Докато пораснеш и възмъжееш! Докато изпиташ и калиш силите си. Докато се научиш сам да устояваш на изпитанията, сам без ничия помощ да побеждаваш изкушенията и да отстраняваш опасностите ... „По моите стръмни пътеки, стъпка по стъпка вървейки нагоре, ти ще пробудиш в себе си силата да летиш с крилата на орела към светлите върхове на духовните постижения ... От моите висини ти ще обгърнеш с ясен взор всичките преплетени пътеки на живота там долу, в низините; ще съзреш всичко, ще ти стане ясно всичко, което, там, във водовъртежа на живота става с твоите братя и което, някога, е ставало и с тебе: паданията и ставанията, издигането за момент над общото ниво и отново последващото го връщане назад. Ще видиш как твоите братя в безсилие чупят и простират ръцетe си нагоре! Ще наблюдаваш слепия вървеж на хипнотизираните, превърнатите в манекени човешки души, направлявани от магическата пръчка на сатана. Ще разбереш, ще проучиш до най-малката тънкост всичката огромна сила на злото, всичката днешна слабост на твоите братя и великите възможности които се крият в тяхната душа! ... „И тогава, въоръжен със силата на Духа, с модрата проницателност на този, който вижда всичко, за когото живота е една разгатната вече загадка, свързан с нетленна, неразкъсваема нишка с висините, ти ще слезеш там долу, в низините, за да започнеш борбата с злото! — Ти ще отидеш да освобождаваш своите братя!
към текста >>

Ще разбереш, ще проучиш до най-малката тънкост всичката огромна сила на злото, всичката днешна слабост на твоите братя и великите възможности които се крият в тяхната душа!
... Докато пораснеш и възмъжееш! Докато изпиташ и калиш силите си. Докато се научиш сам да устояваш на изпитанията, сам без ничия помощ да побеждаваш изкушенията и да отстраняваш опасностите ... „По моите стръмни пътеки, стъпка по стъпка вървейки нагоре, ти ще пробудиш в себе си силата да летиш с крилата на орела към светлите върхове на духовните постижения ... От моите висини ти ще обгърнеш с ясен взор всичките преплетени пътеки на живота там долу, в низините; ще съзреш всичко, ще ти стане ясно всичко, което, там, във водовъртежа на живота става с твоите братя и което, някога, е ставало и с тебе: паданията и ставанията, издигането за момент над общото ниво и отново последващото го връщане назад. Ще видиш как твоите братя в безсилие чупят и простират ръцетe си нагоре! Ще наблюдаваш слепия вървеж на хипнотизираните, превърнатите в манекени човешки души, направлявани от магическата пръчка на сатана. Ще разбереш, ще проучиш до най-малката тънкост всичката огромна сила на злото, всичката днешна слабост на твоите братя и великите възможности които се крият в тяхната душа! ... „И тогава, въоръжен със силата на Духа, с модрата проницателност на този, който вижда всичко, за когото живота е една разгатната вече загадка, свързан с нетленна, неразкъсваема нишка с висините, ти ще слезеш там долу, в низините, за да започнеш борбата с злото! — Ти ще отидеш да освобождаваш своите братя! ... „Далечен пътниче, ела! ... “ Аз слушам ... слушам ... слушам! ... Тъй тих е тоя глас, че трябва цял да потънеш в себе си, в най-съкровените глъбини на твоето съзнание, за да го чуеш!
към текста >>

... „И тогава, въоръжен със силата на Духа, с модрата проницателност на този, който вижда всичко, за когото живота е една разгатната вече загадка, свързан с нетленна, неразкъсваема нишка с висините, ти ще слезеш там долу, в низините, за да започнеш борбата с злото!
Докато изпиташ и калиш силите си. Докато се научиш сам да устояваш на изпитанията, сам без ничия помощ да побеждаваш изкушенията и да отстраняваш опасностите ... „По моите стръмни пътеки, стъпка по стъпка вървейки нагоре, ти ще пробудиш в себе си силата да летиш с крилата на орела към светлите върхове на духовните постижения ... От моите висини ти ще обгърнеш с ясен взор всичките преплетени пътеки на живота там долу, в низините; ще съзреш всичко, ще ти стане ясно всичко, което, там, във водовъртежа на живота става с твоите братя и което, някога, е ставало и с тебе: паданията и ставанията, издигането за момент над общото ниво и отново последващото го връщане назад. Ще видиш как твоите братя в безсилие чупят и простират ръцетe си нагоре! Ще наблюдаваш слепия вървеж на хипнотизираните, превърнатите в манекени човешки души, направлявани от магическата пръчка на сатана. Ще разбереш, ще проучиш до най-малката тънкост всичката огромна сила на злото, всичката днешна слабост на твоите братя и великите възможности които се крият в тяхната душа! ... „И тогава, въоръжен със силата на Духа, с модрата проницателност на този, който вижда всичко, за когото живота е една разгатната вече загадка, свързан с нетленна, неразкъсваема нишка с висините, ти ще слезеш там долу, в низините, за да започнеш борбата с злото! — Ти ще отидеш да освобождаваш своите братя! ... „Далечен пътниче, ела! ... “ Аз слушам ... слушам ... слушам! ... Тъй тих е тоя глас, че трябва цял да потънеш в себе си, в най-съкровените глъбини на твоето съзнание, за да го чуеш! ... А тъй сладко шепне той, тъй нежно.
към текста >>

... Тя е пълна със сила и живот, с радост, любов и щастие!
Дигнете очите си нагоре, към нейните шеметни висини и запъплете по нейната зелена снага ... Планината зове! ... И физическата и духовната планина — и двете еднакво зоват! ... И двете еднакво предлагат всекиму своите дарове, своите богатства и благословения. И двете еднакво са готови да изпълнят със сили всеки, който чуе техния глас и тръгне нагоре по стръмните им чукари. Планината зове! ... Тя е пълна със сила и живот, с радост, любов и щастие! Тя е пълна и с бури и мъгли, с урви, пропасти и всякакви изпитания! Но тия изпитания носят радост за победителя! Тия бури и мъгли, тия пропасти не са страшни за този, който е решил да изнесе всичко: Те са само условия за неговото издигане и закаляване. Планината зове! Нека всички чуем гласа й и отидем при нея!
към текста >>

И нечия Невидима Ръка отмета за миг воала.
Отначало бавно, а после все по-бързо и по-бързо, сякаш бързат да му разкажат голямата приказка за нейната красота. И той слуша. Слуша, a те се редят по главата, ушите, - лицето, раменете ... И ето, от косата потичат ручейчета, краката отдавна са мокри, а те искат да проникнат и до кожата. Той се спира с досада ... Обръща се ... И мери пътя си назад. А там, далеч към равнината се синее ивица, сякаш небесна лента по бялата, ефирна одежда на планината. И нечия Невидима Ръка отмета за миг воала. И когато се обръща — пред него тя, царкинята. Заляла се в буйна радост, смее се, като дете, а по лицето й се струят последните сълзи. Въздъхва облекчено. И тръгва. Върви ... И ето я препасана с огърлици от чисти бели камъни и пенести ромонливи ручеи.
към текста >>

40. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Особено интересен предмет за физиците представлява спектъра на цветните лъчи — в своята видима и невидима част, към която спадат ултравиолетовите и инфрачервените лъчи.
Самите ние, така както сме физиологически и психично устроени — говоря за средния човек — долавяме пряко малък брой от живите сили на слънцето. Апаратите пък, които строим, по-тънки и по-чувствителни от нас в някои отношения, също не са в състояние да диференцират сложната слънчева радиация. Днес за днес можем да констатираме в нея следните видове енергии: светлинна или изобщо светлина, топлина, електричество и магнетизъм, химична енергия, физиологична и психична. Последните две категории ония от съвременните учени, които подържат материалния произход на душевното, биха вмъкнали в някоя от предходните. Както знаем, във физиката подробно се изучават оптическите свойства на светлината. Особено интересен предмет за физиците представлява спектъра на цветните лъчи — в своята видима и невидима част, към която спадат ултравиолетовите и инфрачервените лъчи. Оказало се е, че така наречените студени лъчи на спектъра: зелен, син, индигов и виолетов , са химически най-активни. Червените пък лъчи са извора на топлинката енергия. Центъра на светлината лежи в жълтия цвят на спектъра. Освен това установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти. Напоследък на запад се правят усилени изследвания върху физиологичното действие на слънчевата светлина и частно на цветните лъчи.
към текста >>

Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждаше върху всички високо организирани индивиди и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др.
Центъра на светлината лежи в жълтия цвят на спектъра. Освен това установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти. Напоследък на запад се правят усилени изследвания върху физиологичното действие на слънчевата светлина и частно на цветните лъчи. Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните добити по експериментален път са задоволителни, за да дадат потик на по-нататъшните изследвания в тази посока. С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждаше върху всички високо организирани индивиди и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др. Ясно е следователно, че и във физическо и в духовно отношение светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно. Ето защо тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуването на разните болести. Впрочем не само като лечебно средство може да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм. Онова разнообразие от условия, които обуславят развоя на целия органически свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето. Самата енергия на слънцето носи в себе си цял един регистър от специфични влияния, които се менят непрекъснато, в живата смяна на редица ритмични вълни.
към текста >>

Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.
Преди всичко енергията на слънцето така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм и в деня има прилива и отлива на слънчевата енергия: от 12 часа полунощ до обед трае прилива, а от пладне до 12 часа среднощ — отлива. Максимума на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимума — при залез. Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес. Особено през пролетта, защото и големият ден — Година си има своя изгрев, своята пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на Годината — това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден -Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности.
към текста >>

По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздуха, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни" хора, Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата" на съвременния човек. Не е въпроса да се проповядва побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето естествено състояние. Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономично и социално преустройство на народите. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани в светлината на слънцето, където ще пребивава разумния човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние за сега — по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която се започва през пролетта. И, ако условията не му позволят да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай.
към текста >>

И, ако условията не му позволят да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай.
По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономично и социално преустройство на народите. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани в светлината на слънцето, където ще пребивава разумния човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние за сега — по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която се започва през пролетта. И, ако условията не му позволят да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, излизаме на изгревъ-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и робство, подигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужва и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия ще заговорят и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят.
към текста >>

Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят.
И, ако условията не му позволят да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, излизаме на изгревъ-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и робство, подигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужва и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия ще заговорят и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят. Безплодни са думите, неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата. Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере, колко малко знаем ние за слънцето — толкова малко, че да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване ... Един важен въпрос, за който само ще помена без да го развивам е, че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед. Изобщо този въпрос е от особена важност и той ще стане в бъдещата наука специален обект на проучване и приложение. Защото иначе се пречупва светлината в зори, иначе при изгрев и до пладне, иначе след обед и при залез.
към текста >>

След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето и на него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено чувстват, със състояние което привечер у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е загубил нещо - - - Ето защо именно трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне: да използваме двойния прилив - пролетния на големия ден-година и дневния — от зори до пладне.
ранните часове при пукване на зората са най-благоприятни за лекуване. При изгрев, енергията на слънцето влияе на дихателната и кръвоносна система. Тя упражнява психическо влияние върху нашите чувства. Внася разширение и бодрост, жизнерадост. Колкото приближаваме към пладне, слънчевата енергия слиза към стомаха и упражнява влияние по специално върху храносмилателната система. След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето и на него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено чувстват, със състояние което привечер у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е загубил нещо - - - Ето защо именно трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне: да използваме двойния прилив - пролетния на големия ден-година и дневния — от зори до пладне. Още повече че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използват. Като млади дръвчета те ще изпънат вейки към живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. Г. Р а д е в Изгрев Колко много си ни дал, Господи! Колко щедро Ти разпръскваш Твоите съкровища!
към текста >>

Черпете от голямото, велико Слънце, което вие познавате, сила и мощ!
Бъдете утринна роса, която да полива и освежава! Бъдете сияйно, лазурно небе, в което да се отразява дълбоката Премъдрост Божия, Вечната Истина и неземна красота! И птичките ще запеят. Най-после: вдъхнете вяpa, надежда на онеправданите! Дайте от всичко що имате и на тях за да зацари безгрижието, радостта и вярата навред! Черпете от голямото, велико Слънце, което вие познавате, сила и мощ! И сами вие бъдете слънце! И пролетта ще дойде. Д-р Р о л и е — Швейцария Слънце и здраве Човек има нужда от много въздух и светлина. По думите на римския философ Сенека, човек не умира, а се самоубива. В своя напредък човечеството, за свое нещастие, се е отдалечило от здравите първобитни условия на живота, от въздуха и светлината.
към текста >>

Пигментирането на кожните покривки под влияние на слънчевите лъчи усилва съпротивителната сила на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази.
Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената жизнена енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хляба на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно. чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена вътрешно-секреторната функция на кожата, ала безспорно, съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на т. н. жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влияние на слънчевите лъчи усилва съпротивителната сила на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът изглежда да играе важна биологична роля в метаболизма, общата размена на веществата в организма. Слънчевите озарявания подобрявате циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоколежащи тъкани, подобряват храненето на последните и на нервната система. Особено ценно е действието на слънчевите лъчи при костноставните туберкулозни страдания: възстановявайки без масаж и електризация мускулите, слънчевите озарявания възстановяват ставните връзки и движения.
към текста >>

41. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта.
Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана. Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"! В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност. В днешното общество има съдилища за престъпниците и тях ги съдят и наказват — в бъдещото общество ще има съдилища за добротворците, и ще ги възнаграждават.
към текста >>

Окултната наука, чрез устата на ясновидците, ни казва, че всеки живот на земята е един процес на развитие, насочен към достигане на Божествено съвършенство, че всяка победа на вътрешното „аз“ е една опитност, която ще ни ползва най-малко в едно бъдещо съществуване, тя е една придобита печалба, една възможност повече, прибавена към вече придобитите, една по-голяма сила за един нов и по-плодоносен живот.
Трябва също да се стараем да направим душата си по-възприемчива за схващанията на великите мислители на човечеството, които се стремят да направляват живота на човека към един по-благороден идеал. Окултизмът ни учи, че човешките същества в своята съвкупност образуват едно цяло, чиито единици са солидарни, интересите им еднакви и действията, добри или лоши, на едного, се отразяват върху съдбата на всички. Той ни учи също да развием сърцето, центъра на чувствата; това е нежното желание към услуги и великодушие, това е душевната широта, разбирането слабостите на ближния и състраданието, което ще го издигне и ще го постави в правия път. И защо всички тия усилия? — Защото от окултизма ние знаем, че радостта и страданието „отвъд“, че условията, духовни и материални на нашия следующ живот на земята, зависят от добрите или лоши, разумни или неразумни постъпки в този ни живот, зависят от нашата способност да се подчиняваме на добрите подбуди, да се смело противопоставяме на лошите случаи, представени ни от съдбата. Окултната наука, чрез устата на ясновидците, ни казва, че всеки живот на земята е един процес на развитие, насочен към достигане на Божествено съвършенство, че всяка победа на вътрешното „аз“ е една опитност, която ще ни ползва най-малко в едно бъдещо съществуване, тя е една придобита печалба, една възможност повече, прибавена към вече придобитите, една по-голяма сила за един нов и по-плодоносен живот. Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти? Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване. Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят.
към текста >>

А този живот постоянно расте и възмъжава, регулиран от някаква невидима ръка през щастия и нещастия — „през силните светлини и силните сенки на Рембрандовата четка“, както казва полската писателка Казимира Алберта в статията си „Мара Белчева, българска поетка“ — като гони напразно „Непостижимото" земно щастие „все напред, небето и земята / в тиха бяла самота / дето се прегръщат“; като минава през примирителната скръб на живия спомен заглъхналите без време „На прага стъпки" на човека с който се е сдружила не за щастие, а за взаимен подвиг, — и, останала „пак сама", сама — „Вечен скитник“ — „нарамила злото и доброто", тя тръгва по онзи път, който е направил щастието и нещастието каменна застилка, за да премине по тях, избрания да мине по него, и тъй стига на „Планината“, от дето очите гледат навсякъде, а душата се радва с радостта на мъдрия на всичко, което вижда: ....И всякак аз обичам планината!
Мара Белчева — Избрани песни. Мара Белчева прави избор от своето литературно дело. Ала нейните „Избрани песни" съвсем не звучат като антология — като избрани, всяка песен сама за себе си, заради своята стойност като отделна пиеска. И макар че този принцип е легнал в основата на подбора на песните (защото иначе не би могло и да бъде), и макар че много мънички песнички, с простотата с която са изпети, стават истински поеми, които започват от края си за да не свършат никога в душата на четеца („Пред огнището", „Сипе се полека мекий снег", „Вихър", „Есенна песен", „Идилия" и още други) — „Избрани песни“ звучи като една единна книга. Творчеството на поетесата е тясно свързано с нейния живот. А този живот постоянно расте и възмъжава, регулиран от някаква невидима ръка през щастия и нещастия — „през силните светлини и силните сенки на Рембрандовата четка“, както казва полската писателка Казимира Алберта в статията си „Мара Белчева, българска поетка“ — като гони напразно „Непостижимото" земно щастие „все напред, небето и земята / в тиха бяла самота / дето се прегръщат“; като минава през примирителната скръб на живия спомен заглъхналите без време „На прага стъпки" на човека с който се е сдружила не за щастие, а за взаимен подвиг, — и, останала „пак сама", сама — „Вечен скитник“ — „нарамила злото и доброто", тя тръгва по онзи път, който е направил щастието и нещастието каменна застилка, за да премине по тях, избрания да мине по него, и тъй стига на „Планината“, от дето очите гледат навсякъде, а душата се радва с радостта на мъдрия на всичко, което вижда: ....И всякак аз обичам планината! Кога мълчи, когато сълзи лей, — Когато лиха чорли си косата И топлий дъжд на злато се пилей. - - - - - - - - - - - - Кога ехтят под брадва боровете, — И розовите трупи ги влекат За стрехи и ковчези в градовете“. „Непостижимото", „На прага стъпки", „Вечният скитникъ“ и „Планината“ са четирите части на книгата „Избрани песни“, с която Мара Белчева зарадва своите читатели за новата 1931 год. Книгата струва 40 лв. и се доставя от Н.
към текста >>

Бесeди от Учителя Сила и Живот, I серия (200 стр.) .... 30 лв.
Учителска практика, списание за всекидневната работа на учителя, кн. 3. год. I. Списанието се редактира от комитет, а се издава от „Хемус“ ул. Солун, № 55, София. Абонамент 80 лева. Бесeди от Учителя Сила и Живот, I серия (200 стр.) .... 30 лв. Сила и Живот, III серия (224 стр.) .... 50 лв. Сила и Живот, IV серия (315 стр.) .... 25 лв. Сила и Живот, V серия (485 стр.) .... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) .... 60 лв.
към текста >>

Сила и Живот, III серия (224 стр.) .... 50 лв.
3. год. I. Списанието се редактира от комитет, а се издава от „Хемус“ ул. Солун, № 55, София. Абонамент 80 лева. Бесeди от Учителя Сила и Живот, I серия (200 стр.) .... 30 лв. Сила и Живот, III серия (224 стр.) .... 50 лв. Сила и Живот, IV серия (315 стр.) .... 25 лв. Сила и Живот, V серия (485 стр.) .... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) .... 60 лв. Затова се родих, (350 стр.) .... 50 лв.
към текста >>

Сила и Живот, IV серия (315 стр.) .... 25 лв.
Списанието се редактира от комитет, а се издава от „Хемус“ ул. Солун, № 55, София. Абонамент 80 лева. Бесeди от Учителя Сила и Живот, I серия (200 стр.) .... 30 лв. Сила и Живот, III серия (224 стр.) .... 50 лв. Сила и Живот, IV серия (315 стр.) .... 25 лв. Сила и Живот, V серия (485 стр.) .... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) .... 60 лв. Затова се родих, (350 стр.) .... 50 лв. Влизане — (168 стр.) .... 30 лв.
към текста >>

Сила и Живот, V серия (485 стр.) .... 40 лв.
Солун, № 55, София. Абонамент 80 лева. Бесeди от Учителя Сила и Живот, I серия (200 стр.) .... 30 лв. Сила и Живот, III серия (224 стр.) .... 50 лв. Сила и Живот, IV серия (315 стр.) .... 25 лв. Сила и Живот, V серия (485 стр.) .... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) .... 60 лв. Затова се родих, (350 стр.) .... 50 лв. Влизане — (168 стр.) .... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) .... 40 лв.
към текста >>

42. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вий не сте имали до сега пред вид, както трябва, грамадната сила на мисълта и на изреченото слово.
Чуждото, винаги, трябва да бъде претопявано из основа в горнилото на нашия дух, за да стане и то подходящо, да се хармонира с нашия живот, с нашите нужди. Преди всичко, обаче, ние сами трябва да създадем нещо съвършено ново, нещо напълно самобитно, нещо ярко отличаваше ни и характеризираше ни като колективна духовна единица. То ще бъде нашето крепко упование, нашата непоколебима основа, и нашата национална гордост. Новото, което ние сами творим! Скритите последици от подозрението Неговите следствия са много по-големи отколкото ги знаете или сте предполагали до сега. Вий не сте имали до сега пред вид, както трябва, грамадната сила на мисълта и на изреченото слово. Да речем, че имате някакво подозрение срещу някое лице. Вий подхранвате това подозрение, като го държите, постоянно в ума си и така създавате първия жив силов център на отрицателната мисъл. След това почвате да опитвате да затвърдите това подозрение, измамвайки сами себе си. Тогава вий давате гласност на подозрението, което вече сте приели за вярно и с това внезапно извиквате към живот едно ново обособено съзнание, което си създава своя отделна форма вътре във вашата аура и което е ваша собствена рожба. Да оставим настрана действието, което тази новосъздадена сила упражнява върху лицето, към кого е отправена и да се спрем на нейните резултати за самите вас.
към текста >>

Да оставим настрана действието, което тази новосъздадена сила упражнява върху лицето, към кого е отправена и да се спрем на нейните резултати за самите вас.
Вий не сте имали до сега пред вид, както трябва, грамадната сила на мисълта и на изреченото слово. Да речем, че имате някакво подозрение срещу някое лице. Вий подхранвате това подозрение, като го държите, постоянно в ума си и така създавате първия жив силов център на отрицателната мисъл. След това почвате да опитвате да затвърдите това подозрение, измамвайки сами себе си. Тогава вий давате гласност на подозрението, което вече сте приели за вярно и с това внезапно извиквате към живот едно ново обособено съзнание, което си създава своя отделна форма вътре във вашата аура и което е ваша собствена рожба. Да оставим настрана действието, което тази новосъздадена сила упражнява върху лицето, към кого е отправена и да се спрем на нейните резултати за самите вас. Това дете, което вий сте създали, и на което сте дали сила за дейност, си остава за неопределено време във вашата аура, безразлично дали вий вече мислите за него или не. Кармичното действие на вашата грешка се връща към вас чрез някого за когото вие се грижите или който е привързан към вас, и следователно, получава токовете на вашата мисъл. Силата на подозрението, която вий първом сте подхранили, е посята в ума на лицето; формата, която сте създали, е отразена в неговото съзнание. Внушението събужда желанието, подозрението — подозрение, и така, същото нещо, в което сте обвинявали някой друг, същото подозрение, се връща към вас с увеличена сила чрез някого, когото най-много обичате.Този е начинът на действие — кармичното въздействие, безразлично на добрите или зли мисли и думи. И злото е по-активно, поради естеството на тая сфера, в която обикновено се движим и действаме … Ако сте верни на свое то висше „Аз“, вие веднага ще се обърнете и ще кажете: „Ако това е вярно, ти би трябвало да го повториш пред лицето за което се отнася.
към текста >>

Това дете, което вий сте създали, и на което сте дали сила за дейност, си остава за неопределено време във вашата аура, безразлично дали вий вече мислите за него или не.
Да речем, че имате някакво подозрение срещу някое лице. Вий подхранвате това подозрение, като го държите, постоянно в ума си и така създавате първия жив силов център на отрицателната мисъл. След това почвате да опитвате да затвърдите това подозрение, измамвайки сами себе си. Тогава вий давате гласност на подозрението, което вече сте приели за вярно и с това внезапно извиквате към живот едно ново обособено съзнание, което си създава своя отделна форма вътре във вашата аура и което е ваша собствена рожба. Да оставим настрана действието, което тази новосъздадена сила упражнява върху лицето, към кого е отправена и да се спрем на нейните резултати за самите вас. Това дете, което вий сте създали, и на което сте дали сила за дейност, си остава за неопределено време във вашата аура, безразлично дали вий вече мислите за него или не. Кармичното действие на вашата грешка се връща към вас чрез някого за когото вие се грижите или който е привързан към вас, и следователно, получава токовете на вашата мисъл. Силата на подозрението, която вий първом сте подхранили, е посята в ума на лицето; формата, която сте създали, е отразена в неговото съзнание. Внушението събужда желанието, подозрението — подозрение, и така, същото нещо, в което сте обвинявали някой друг, същото подозрение, се връща към вас с увеличена сила чрез някого, когото най-много обичате.Този е начинът на действие — кармичното въздействие, безразлично на добрите или зли мисли и думи. И злото е по-активно, поради естеството на тая сфера, в която обикновено се движим и действаме … Ако сте верни на свое то висше „Аз“, вие веднага ще се обърнете и ще кажете: „Ако това е вярно, ти би трябвало да го повториш пред лицето за което се отнася. Ако то не е вярно, нека изчезне от където е дошло“.
към текста >>

Силата на подозрението, която вий първом сте подхранили, е посята в ума на лицето; формата, която сте създали, е отразена в неговото съзнание.
След това почвате да опитвате да затвърдите това подозрение, измамвайки сами себе си. Тогава вий давате гласност на подозрението, което вече сте приели за вярно и с това внезапно извиквате към живот едно ново обособено съзнание, което си създава своя отделна форма вътре във вашата аура и което е ваша собствена рожба. Да оставим настрана действието, което тази новосъздадена сила упражнява върху лицето, към кого е отправена и да се спрем на нейните резултати за самите вас. Това дете, което вий сте създали, и на което сте дали сила за дейност, си остава за неопределено време във вашата аура, безразлично дали вий вече мислите за него или не. Кармичното действие на вашата грешка се връща към вас чрез някого за когото вие се грижите или който е привързан към вас, и следователно, получава токовете на вашата мисъл. Силата на подозрението, която вий първом сте подхранили, е посята в ума на лицето; формата, която сте създали, е отразена в неговото съзнание. Внушението събужда желанието, подозрението — подозрение, и така, същото нещо, в което сте обвинявали някой друг, същото подозрение, се връща към вас с увеличена сила чрез някого, когото най-много обичате.Този е начинът на действие — кармичното въздействие, безразлично на добрите или зли мисли и думи. И злото е по-активно, поради естеството на тая сфера, в която обикновено се движим и действаме … Ако сте верни на свое то висше „Аз“, вие веднага ще се обърнете и ще кажете: „Ако това е вярно, ти би трябвало да го повториш пред лицето за което се отнася. Ако то не е вярно, нека изчезне от където е дошло“. Вий нямате друг начин на действие като ученици на Бялата Ложа. „Окултни Лекции“ из „The Temple Artisan“ Из „Интервю с един Учител“ ... Длъжен съм да ви кажа истината, но аз също желая да държите постоянно, в ума си знанието, вярата, че, зад скърбите, болките и нещастията на секта, и над тях, грее светлината на духовното упование, на любовта, смелостта и търпението, и, най-после, след всичко това идва тържеството на Духа.
към текста >>

Внушението събужда желанието, подозрението — подозрение, и така, същото нещо, в което сте обвинявали някой друг, същото подозрение, се връща към вас с увеличена сила чрез някого, когото най-много обичате.Този е начинът на действие — кармичното въздействие, безразлично на добрите или зли мисли и думи.
Тогава вий давате гласност на подозрението, което вече сте приели за вярно и с това внезапно извиквате към живот едно ново обособено съзнание, което си създава своя отделна форма вътре във вашата аура и което е ваша собствена рожба. Да оставим настрана действието, което тази новосъздадена сила упражнява върху лицето, към кого е отправена и да се спрем на нейните резултати за самите вас. Това дете, което вий сте създали, и на което сте дали сила за дейност, си остава за неопределено време във вашата аура, безразлично дали вий вече мислите за него или не. Кармичното действие на вашата грешка се връща към вас чрез някого за когото вие се грижите или който е привързан към вас, и следователно, получава токовете на вашата мисъл. Силата на подозрението, която вий първом сте подхранили, е посята в ума на лицето; формата, която сте създали, е отразена в неговото съзнание. Внушението събужда желанието, подозрението — подозрение, и така, същото нещо, в което сте обвинявали някой друг, същото подозрение, се връща към вас с увеличена сила чрез някого, когото най-много обичате.Този е начинът на действие — кармичното въздействие, безразлично на добрите или зли мисли и думи. И злото е по-активно, поради естеството на тая сфера, в която обикновено се движим и действаме … Ако сте верни на свое то висше „Аз“, вие веднага ще се обърнете и ще кажете: „Ако това е вярно, ти би трябвало да го повториш пред лицето за което се отнася. Ако то не е вярно, нека изчезне от където е дошло“. Вий нямате друг начин на действие като ученици на Бялата Ложа. „Окултни Лекции“ из „The Temple Artisan“ Из „Интервю с един Учител“ ... Длъжен съм да ви кажа истината, но аз също желая да държите постоянно, в ума си знанието, вярата, че, зад скърбите, болките и нещастията на секта, и над тях, грее светлината на духовното упование, на любовта, смелостта и търпението, и, най-после, след всичко това идва тържеството на Духа. Следователно, колкото много и да ви се струва, че сте в безпътица, колкото и удари да ви се струва, че врагът сипе върху вас и наоколо ви, или колкото и често да ви идва мисълта, че вашето Дело е на път да пропадне, помнете, казвам ви, че това няма да стане.
към текста >>

Едничкото оръжие, което окултистът може да употреби в тази война това е силата на чистото сърце.
Помнете, вий сте ми пo-скъпи от зеницата на моето око и макар че трябва да ви виждам да страдате, аз страдам повече от вас в това страдание; и аз бих желал да ви спася с цената на моя живот, ако това е възможно. Сложете страха зад себе си. Няма от какво да се страхувате. С чисти ръце и чисто сърце ние можем да правим всичко. Всичко е за добро на тези, които любят Бога. Едничкото оръжие, което окултистът може да употреби в тази война това е силата на чистото сърце. Тези сили са немощни, когато са отправени срещу едно чисто, безкористно сърце ... Има само един непростим грях. Това е предателството, вероломството по отношение на друго човешко същество. Има една добродетел, която може да задържи ученика над всички препятствия, които черната ложа поставя на пътя му, и това е верността. Колкото по-нагоре отивате, вие се свързвате все по-здраво и по-здраво с тези, които са минали преди вас по пътя и те ви помагат и ви придават сила. Едно чисто сърце, чиста цел, съвършена любов към Бога и човека, ще ви запази невредими и всред най-ужасните изпитания.
към текста >>

Колкото по-нагоре отивате, вие се свързвате все по-здраво и по-здраво с тези, които са минали преди вас по пътя и те ви помагат и ви придават сила.
Всичко е за добро на тези, които любят Бога. Едничкото оръжие, което окултистът може да употреби в тази война това е силата на чистото сърце. Тези сили са немощни, когато са отправени срещу едно чисто, безкористно сърце ... Има само един непростим грях. Това е предателството, вероломството по отношение на друго човешко същество. Има една добродетел, която може да задържи ученика над всички препятствия, които черната ложа поставя на пътя му, и това е верността. Колкото по-нагоре отивате, вие се свързвате все по-здраво и по-здраво с тези, които са минали преди вас по пътя и те ви помагат и ви придават сила. Едно чисто сърце, чиста цел, съвършена любов към Бога и човека, ще ви запази невредими и всред най-ужасните изпитания. Из „The Temple Artisan“ Войната в цифри В последния си годишник Карнегиевата фондация — Ню-Йорк дава някои интересни статистически данни за размера на загубите, в хора и богатства, причинени от последната война! — Убити, умрели от получени рани и пр. 30,000,000 души; унищожени богатства за 400 милиарда долари. Малко по-нагледно, казва се в годишника.
към текста >>

Като говори през въздуха се предава неговата любов и в думите му има една невидима сила, която се предава.
Ако ние сме заобиколени с разумни хора, те ще въздействат върху нас. Един умен човек може да направи от вас, каквото иска, тъй както един грънчар може да направи от пръстта, каквото иска гърне. Когато вървим по правия път и живеем както Бог живее, Бог може да направи от нас всичко; Той ще ни даде свобода и ще ни научи да се освободим от всички терзания, които имаме сега. И любовта не се предава с думи, а се предава с контакт. Човек, който има любов, има пластичност в своя глас. Като говори през въздуха се предава неговата любов и в думите му има една невидима сила, която се предава. Човек може да говори за любовта, без да имат сила неговите думи. Очите на хората, които имат любов, са другояче устроени. И ръцете им са другояче устроени; другояче са линиите на тях. Достатъчно е един истински учен човек да ти погледне ръката и ще почне да чете по нея и ще ти даде наставления. Много работи има написани на човешката ръка, но трябва да знаете да ги четете.
към текста >>

Човек може да говори за любовта, без да имат сила неговите думи.
Един умен човек може да направи от вас, каквото иска, тъй както един грънчар може да направи от пръстта, каквото иска гърне. Когато вървим по правия път и живеем както Бог живее, Бог може да направи от нас всичко; Той ще ни даде свобода и ще ни научи да се освободим от всички терзания, които имаме сега. И любовта не се предава с думи, а се предава с контакт. Човек, който има любов, има пластичност в своя глас. Като говори през въздуха се предава неговата любов и в думите му има една невидима сила, която се предава. Човек може да говори за любовта, без да имат сила неговите думи. Очите на хората, които имат любов, са другояче устроени. И ръцете им са другояче устроени; другояче са линиите на тях. Достатъчно е един истински учен човек да ти погледне ръката и ще почне да чете по нея и ще ти даде наставления. Много работи има написани на човешката ръка, но трябва да знаете да ги четете. Например, ако в ръката на някой човек липсва сатурновата линия, или както я наричат „линия на съдбата“, такъв човек ще има живот, който от единия до другия край ще бъде изпълнен с борби и противоречия.
към текста >>

Положителната вяра е една мощна творческа сила.
Днес е денят, в който всички трябва да възкръснете и да се освободите от вътрешния тормоз и противоречия, а не да чакате за в бъдеще. Всички неща, които смущават ума, сърцето и волята, да се махнат. И това ще стане. Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и осакатява органите си. С такова отрицателно внушение хората изгубват зрението си и спъват правилната дейност на всички органи. Положителната вяра е една мощна творческа сила. И когато искате да постигнете нещо, вечер като си лягате, кажете си - искам това и това - с пълна вяра, че ще стане, както го искаш - като само един път го кажеш и забравиш. Другата вечер като си лягаш, пак си кажи. Опитайте и ще се уверите в силата на вярата. В туй отношение вярата предшества знанието. В знанието човек трябва да бъде много по-силен, понеже има по-голяма тежест.
към текста >>

Опитайте и ще се уверите в силата на вярата.
Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и осакатява органите си. С такова отрицателно внушение хората изгубват зрението си и спъват правилната дейност на всички органи. Положителната вяра е една мощна творческа сила. И когато искате да постигнете нещо, вечер като си лягате, кажете си - искам това и това - с пълна вяра, че ще стане, както го искаш - като само един път го кажеш и забравиш. Другата вечер като си лягаш, пак си кажи. Опитайте и ще се уверите в силата на вярата. В туй отношение вярата предшества знанието. В знанието човек трябва да бъде много по-силен, понеже има по-голяма тежест. Вярвайте в онова, което Бог е вложил в главата ви, в сърцето ви и във волята ви - вярвайте и работете. И като си легнете вечерно време, кажете си - като стана, ще служа на Бога с всичкото си сърце и ще си науча всичките уроци и като стана сутринта, каквото съм казал ще го направя. Ако не го направите утре, пак повторете опита докато имате резултат.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нашите педагози, досегашните съставители на учебните програми, предвиждащи този обременяващ и пречещ за правилното развитие на ученика материал, дали са се замисляли поне веднъж, какво ужасно престъпление те вършат спрямо народа си и спрямо неговите синове, превръщайки ги в механизми за запаметяване на ненужни знания, тъпчейки насила главите им с такива, както некои тъпчат с храна птиците за угояване?
Следователно, това училище е непълно училище, то е половин училище, щом не засяга човешката природа в нейната цялост. Второ, досегашното училище е откъснато от живота — от практическия живот на хората, в който ученикът влиза неподготвен, след завършване на образованието си. То дава многобройни знания, придружени с излишни подробности за това, което не е от съществена важност за живота. Грамадната част от тия знания, благодарение на тяхната ненужност, веднага след преминаването им се забравят от изучаващия. Но ученикът остава съвсем неориентиран в съществено важния за него практически живот, защото последният остава далеч от училището. Нашите педагози, досегашните съставители на учебните програми, предвиждащи този обременяващ и пречещ за правилното развитие на ученика материал, дали са се замисляли поне веднъж, какво ужасно престъпление те вършат спрямо народа си и спрямо неговите синове, превръщайки ги в механизми за запаметяване на ненужни знания, тъпчейки насила главите им с такива, както некои тъпчат с храна птиците за угояване? Кому и за какво е нужен този интелектуален автоматизъм, към култивирането на когото с отправени по-голямата част от грижите на днешното училище? Кому е нужно това интелектуално насилие, което поглъща силите на ученика и го прави неспособен да прояви творческа дейност? Трето, днешното училище, материала, преподаван в него, и начина, по който той се преподава, с комбинирани и нагодени така, че да изкарват матерна листи. Днешното училище, създадено и ръководено от материалисти, по един незабелязан начин, по един тънък, скрит, невидим план, неизбежно влива в съзнанието на ученика отровата, лъжата на материализма. Наистина, никъде в учебната материя не се казва направо, че Бог и душа не съществуват.
към текста >>

Ний виждаме колите, движещи се по улиците и чуваме чукането на телеграфните апарати, но тайнствената сила, която причинява тия явления, остава невидима за нас.
Знанието ще ни даде възможност да се приспособим по-лесно към новите условия. Има само една сигурност в живота ни и това е — смъртта! Когато ний минем отвъд, и се намерим пред новите условия, познаването им, не ще и съмнение, ще ни пренесе голяма полза. Но това не е всичко. За да разберем този свят, който е свят на ефектите, на резултатите, нужно е преди това да разберем свръхфизическия свят, който е свят на причините. Ний виждаме колите, движещи се по улиците и чуваме чукането на телеграфните апарати, но тайнствената сила, която причинява тия явления, остава невидима за нас. Ний я наричаме електричество, но името не ни дава обяснения. Ний не научаваме нищо за самата тая сила, защото виждаме и чуваме само резултатите, причина на които е тя. Така, висшите светове са такива на причините, на силите; и ний не можем да познаем истински нашия земен свят, докато не проучим другите светове и не узнаем силите и причините, на които всички материални неща са само следствия. Макс Хайндел Словото на Учителя Трите фази в развитието на човека Противоречията в живота съществуват за глупавите; всичко в живота работи за добро за умните; и всичко е постижимо за гениите и за светиите. Това са три фази в развитието на човека.
към текста >>

Ний не научаваме нищо за самата тая сила, защото виждаме и чуваме само резултатите, причина на които е тя.
Когато ний минем отвъд, и се намерим пред новите условия, познаването им, не ще и съмнение, ще ни пренесе голяма полза. Но това не е всичко. За да разберем този свят, който е свят на ефектите, на резултатите, нужно е преди това да разберем свръхфизическия свят, който е свят на причините. Ний виждаме колите, движещи се по улиците и чуваме чукането на телеграфните апарати, но тайнствената сила, която причинява тия явления, остава невидима за нас. Ний я наричаме електричество, но името не ни дава обяснения. Ний не научаваме нищо за самата тая сила, защото виждаме и чуваме само резултатите, причина на които е тя. Така, висшите светове са такива на причините, на силите; и ний не можем да познаем истински нашия земен свят, докато не проучим другите светове и не узнаем силите и причините, на които всички материални неща са само следствия. Макс Хайндел Словото на Учителя Трите фази в развитието на човека Противоречията в живота съществуват за глупавите; всичко в живота работи за добро за умните; и всичко е постижимо за гениите и за светиите. Това са три фази в развитието на човека. Ако се намирате във фазата на противоречията, вие сте един обикновен глупав човек; ако се намирате във фазата, където мислите, че всичко работи за добро - вие сте умен човек. Когато започнете да мислите, че всичко е постижимо, вие сте вече гениален.
към текста >>

Така е, но силата, която работи в мозъка е още непонятна за нас.
Туй, от което сега хората страдат, за в бъдеще ще се създаде цяла една култура и цяло едно щастие за хората. За настоящото поколение противоречията са едно нещастие, защото щастието подразбира един организиран живот, подразбира организираност на енергиите и материята, от които е съграден нашият организъм. В живота ние има да работим с ред тънки сили и трябва да разбираме законите на тяхната проява и техните съотношения и тяхната локализираност и отношение в организма. Сегашните хора говорят, че имат ум, сърце и воля, но къде са умът, сърцето и волята, не знаят; говорят за дух, душа, сили и способности, но нито един не е видял своя ум. Може да кажете, че умът е в мозъка. Така е, но силата, която работи в мозъка е още непонятна за нас. За умът съдим от онова, което работи. Но какво е той сам по себе си, не знаем. Когато умът направи една картина, часовник и пр. ние казваме, че е отличен. Или човек може да има един религиозно настроен ум.
към текста >>

И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила.
Защото умът е, който побеждава - духът е, който извоюва свободата. Ако във вас няма силен дух, свобода няма да имате. Ако имате един ум, който може да ви освободи, и вашият дух може да ви даде свобода; защото при днешните условия духът се проявява чрез ума; Божественото е това. Това значи да сте гениален. Тогаз ще бъдете свободни. И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила. Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа. Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа. Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат. Това е нещо относително. Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум.
към текста >>

Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат.
Това значи да сте гениален. Тогаз ще бъдете свободни. И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила. Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа. Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа. Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат. Това е нещо относително. Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум. Хората могат да ви лишат от физическата свобода, но от свободата на духа, от свободата на вашата мисъл никой не може да ви лиши. В туй трябва да вярвате. И ако тъй вярвате, ще бъдете граждани на Царството Божие, граждани на необятния Космос.
към текста >>

Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум.
И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила. Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа. Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа. Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат. Това е нещо относително. Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум. Хората могат да ви лишат от физическата свобода, но от свободата на духа, от свободата на вашата мисъл никой не може да ви лиши. В туй трябва да вярвате. И ако тъй вярвате, ще бъдете граждани на Царството Божие, граждани на необятния Космос. По беседа от Учителя, държана на 1 април 1934 г. За в.
към текста >>

Той ще продължи да излиза и занапред, изпълнявайки с постоянство и настойчивост досегашната си задача, стремейки се към постепенно но сигурно подобрение и увеличаване на силата и влиянието си. В.
В продължение на това време, ние бяхме отрупани с писма от различни места на страната, с които ни запитваха — какво става с в. „Братство” — защо не излиза, — и да не би да е спрял. В получените писма е ярко изразена обичта, привързаността на нашите читатели към вестника, подчертана е необходимостта, която той е станал вече за тях, и вследствие на това, — и грижата, безпокойството, — да не би вестника да е спрян. Не, в. „Братство” не е спрян! Той ще продължи да излиза и занапред, изпълнявайки с постоянство и настойчивост досегашната си задача, стремейки се към постепенно но сигурно подобрение и увеличаване на силата и влиянието си. В. „Братство“ ще продължава да живее и ще продължава да расте — външно и вътрешно, по форма и по съдържание — защото той има важна задача в живота на нашия народ, която трябва да изпълни. Този е последния брой от настоящата, шеста, годишнина на вестника. С него вестника влиза в лятната си ваканция, а следния първи брой от новата седма годишнина на в-ка, ще излезе през месец септември т. г. Занапред в-к „Братство“ се удвоява по формат, т. е. ще излиза редовно всяка седмица в 4 страници, вместо в 2 стр., както е било до сега.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Невидима буря разтърсва до корен стеблото на старата култура и заплашва да я изхвърли в жадния океан на миналото.
Пътят на новия живот (Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Астралният свят (Макс Хайндел - продължение от брой 105) Хиромантия. Линия на ума (главна линия) Паун и девойче (Д. Б. - басня) Книжнина Великата битка Всички чувстват, всички смътно разбират, че човечеството днес преживява особено, необикновено време — време на огромна психическа промяна и общокултурен прелом. Предишните ценности овехтяха, вековните идеи и представи, на които, като на непоклатими стълбове, се издигаха царства и култури, се изчерпаха, техните източници пресъхват и израстъците на нещо ново и непознато до сега, буйно и хаотично си пробиват път, неудържимо разрушавайки старите форми. Невидима буря разтърсва до корен стеблото на старата култура и заплашва да я изхвърли в жадния океан на миналото. Тази буря преживяват народите на Запада, както и тия на Изтока, ако не в еднакви форми, то в еднаква степен. И този факт би трябвало да съедини човечеството в един общ въпрос: а какво иде на смяна? Но в действителност, интересите на отделните народи никога до сега не със се противопоставяли тъй враждебно, и човечеството от година на година се превръща все повече във военен лагер. В всеобщия хаос все по-ясно се обрисуват Две противоположни, борещи се едно с друго течения; две противоположно отправени сили, в лицето на свои те отделни и групови представители, с по голямо напрежение от когато и да било, се сражават за бъдещето на човечеството и полето на тяхната борба е — всички прояви на човешкия живот. Всеки чувства в себе си растящата напрегнатост на борбата и по силата на необходимостта бива увлечен в единия или другия лагер, в зависимост от неговото основно ориентиране в живота.
към текста >>

Всеки чувства в себе си растящата напрегнатост на борбата и по силата на необходимостта бива увлечен в единия или другия лагер, в зависимост от неговото основно ориентиране в живота.
Невидима буря разтърсва до корен стеблото на старата култура и заплашва да я изхвърли в жадния океан на миналото. Тази буря преживяват народите на Запада, както и тия на Изтока, ако не в еднакви форми, то в еднаква степен. И този факт би трябвало да съедини човечеството в един общ въпрос: а какво иде на смяна? Но в действителност, интересите на отделните народи никога до сега не със се противопоставяли тъй враждебно, и човечеството от година на година се превръща все повече във военен лагер. В всеобщия хаос все по-ясно се обрисуват Две противоположни, борещи се едно с друго течения; две противоположно отправени сили, в лицето на свои те отделни и групови представители, с по голямо напрежение от когато и да било, се сражават за бъдещето на човечеството и полето на тяхната борба е — всички прояви на човешкия живот. Всеки чувства в себе си растящата напрегнатост на борбата и по силата на необходимостта бива увлечен в единия или другия лагер, в зависимост от неговото основно ориентиране в живота. Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост. Ограничението на ума, ожесточеността на заледеното сърце. обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата. Но разрушителите и на техните съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни оръдия. Тези резултати от работата на тъмните сили се проявяват навред: в държавния живот, в психиката на народите и на отделните личности, в науката и изкуствата, в политиката и икономиката, в религията и обществеността.
към текста >>

Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост.
Тази буря преживяват народите на Запада, както и тия на Изтока, ако не в еднакви форми, то в еднаква степен. И този факт би трябвало да съедини човечеството в един общ въпрос: а какво иде на смяна? Но в действителност, интересите на отделните народи никога до сега не със се противопоставяли тъй враждебно, и човечеството от година на година се превръща все повече във военен лагер. В всеобщия хаос все по-ясно се обрисуват Две противоположни, борещи се едно с друго течения; две противоположно отправени сили, в лицето на свои те отделни и групови представители, с по голямо напрежение от когато и да било, се сражават за бъдещето на човечеството и полето на тяхната борба е — всички прояви на човешкия живот. Всеки чувства в себе си растящата напрегнатост на борбата и по силата на необходимостта бива увлечен в единия или другия лагер, в зависимост от неговото основно ориентиране в живота. Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост. Ограничението на ума, ожесточеността на заледеното сърце. обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата. Но разрушителите и на техните съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни оръдия. Тези резултати от работата на тъмните сили се проявяват навред: в държавния живот, в психиката на народите и на отделните личности, в науката и изкуствата, в политиката и икономиката, в религията и обществеността. Метода на тази отрицателна дейност се свежда предимно не толкова към непосредствени психични и „магични“ въздействия, единични и групови, които, разбира се, нашироко се употребяват, — но към отравянето на интелекта с лъжливи представи и след това вече към отправянето на отровената от интелекта и извратена воля по един неестествен път.
към текста >>

За ония свободни души, които не се спират пред външните форми, а гледат на тях като преходни облекла на една вечна идея — за тях всичките условия са добри, защото те са свободни и носят сила и светлина със себе си за да ги направят такива.
Здравата основа са вечните принципи, добрия материал са: годните да възприемат светли умове; благородните, богати да пожелават сърца, твърдите да реализират воли. А силната спойка — това е Любовта, която ще обедини всички. Без това ние не можем да имаме резултатите, които очакваме. Днешния строй е най-доброто, което може да се реализира при днешните условия и материал. Но ако днес живеем в колиба, това не ще каже, че не трябва да подготвяме материала и майсторите за будещия дворец, който предстои да се изгради. За ония свободни души, които не се спират пред външните форми, а гледат на тях като преходни облекла на една вечна идея — за тях всичките условия са добри, защото те са свободни и носят сила и светлина със себе си за да ги направят такива. Но на ония. които се лутат, трябва да се протегне ръка и даде помощ, за да се насочат в правия Път. А по това ще познаят че са в него: — ако скърбите и противоречията им изчезнат, болестите им намалят и живота им се осмисли. Ония които вървят —нека продължават, а тия които спят — трябва вече да се събудят. — Иде буря и наводнение — и всичко което е съградено на пясък — ще се събори.
към текста >>

Това не е силата, нито богатството — спомнете си за „могъщата“ някогашна римска империя и за босия Христос и неговите „прости“ последователи.... Помислете какво стана с едните и другите — и изберете пътя по който ще вървите и устоите, върху които ще градите!
А по това ще познаят че са в него: — ако скърбите и противоречията им изчезнат, болестите им намалят и живота им се осмисли. Ония които вървят —нека продължават, а тия които спят — трябва вече да се събудят. — Иде буря и наводнение — и всичко което е съградено на пясък — ще се събори. А пясък е омразата, недоверието, насилието, лъжата. Турете живота си на здрави устои — канара, която от нищо не ще се поклати. Това не е силата, нито богатството — спомнете си за „могъщата“ някогашна римска империя и за босия Христос и неговите „прости“ последователи.... Помислете какво стана с едните и другите — и изберете пътя по който ще вървите и устоите, върху които ще градите! Любомир ОМРАЗАТА И ОБИЧТА Омразата е отровна стрела, която, преди да се забие в сърцето на мразения, е отровила радостта в душата на мразещия. Омразата е източник на отрова, от който първо се напива тоя, що мрази, а после тая отрова се поднася и към оня, който е предмет на омразата. Колкото повече е времето, изгубено в омраза, и колкото, по-силна е омразата, толкова по-голяма част от живота е отровена, помрачена, толкова по-малко е радостта. Който винаги мрази, той винаги пие от източника на отровата, той има целият си живот отровен. Обичта е източник на радост.
към текста >>

Те вземат форми, които траят повече или по-малко време, в зависимост от силата на желанието или чувството, което е въплътено в тях.
Този потик се дава от космичните сили, действащи в астралния свят, и без тяхната дейност, проявяваща се чрез всяка фибра на човешкото тяло, тласкаща ни към една или друга проява, не би съществувало каквато и да било опитност, нито морален растеж. Функциите на различните видове етер са във връзка с растежа на формите, обаче моралния растеж не би съществувал. Еволюцията би била невъзможна, както за формите така и за живота, защото само поради изискванията на духовния растеж формите минават в по-висши състояния. Всичко това показва голямото значение но това царство на природата. Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят! Те вземат форми, които траят повече или по-малко време, в зависимост от силата на желанието или чувството, което е въплътено в тях. В астралния свят разликата между силите и материята не е тъй ясно разграничена н очевидно, както е във физическия свят. Би могло да се каже, че тук представите за сила и материя са идентични и взаимно покриващи се. Това не е напълно така, но все пак, до известна степен, можем да считаме, че астралния свят е съставен от нещо като сила-материя. Когато се говори за материята на астралния свят, подразбира се, че тя е с по-малка гъстота от материята на физическия свят, но ние ще имаме една много погрешна представа за нея, ако смятаме, че тя е по-фина от физическата материя. Такава представа, макар и поддържана от мнозина, които са изучавали окултната философия, е напълно погрешна.
към текста >>

Би могло да се каже, че тук представите за сила и материя са идентични и взаимно покриващи се.
Еволюцията би била невъзможна, както за формите така и за живота, защото само поради изискванията на духовния растеж формите минават в по-висши състояния. Всичко това показва голямото значение но това царство на природата. Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят! Те вземат форми, които траят повече или по-малко време, в зависимост от силата на желанието или чувството, което е въплътено в тях. В астралния свят разликата между силите и материята не е тъй ясно разграничена н очевидно, както е във физическия свят. Би могло да се каже, че тук представите за сила и материя са идентични и взаимно покриващи се. Това не е напълно така, но все пак, до известна степен, можем да считаме, че астралния свят е съставен от нещо като сила-материя. Когато се говори за материята на астралния свят, подразбира се, че тя е с по-малка гъстота от материята на физическия свят, но ние ще имаме една много погрешна представа за нея, ако смятаме, че тя е по-фина от физическата материя. Такава представа, макар и поддържана от мнозина, които са изучавали окултната философия, е напълно погрешна. Погрешното впечатление е предизвикано от трудността да се даде едно пълно и живо описание, необходимо за цялостното схващане на висшите светове. За нещастие, нашият език е много живописен когато въпроса се отнася до материални неща, но когато трябва да се опишат условията на свръхфизическите царства, той е много неудобен и недостатъчен и затова всичко, което се казва относно тия царства, трябва да бъде възприемано внимателно, повече като сравнение, отколкото като точно описание.
към текста >>

Това не е напълно така, но все пак, до известна степен, можем да считаме, че астралния свят е съставен от нещо като сила-материя.
Всичко това показва голямото значение но това царство на природата. Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят! Те вземат форми, които траят повече или по-малко време, в зависимост от силата на желанието или чувството, което е въплътено в тях. В астралния свят разликата между силите и материята не е тъй ясно разграничена н очевидно, както е във физическия свят. Би могло да се каже, че тук представите за сила и материя са идентични и взаимно покриващи се. Това не е напълно така, но все пак, до известна степен, можем да считаме, че астралния свят е съставен от нещо като сила-материя. Когато се говори за материята на астралния свят, подразбира се, че тя е с по-малка гъстота от материята на физическия свят, но ние ще имаме една много погрешна представа за нея, ако смятаме, че тя е по-фина от физическата материя. Такава представа, макар и поддържана от мнозина, които са изучавали окултната философия, е напълно погрешна. Погрешното впечатление е предизвикано от трудността да се даде едно пълно и живо описание, необходимо за цялостното схващане на висшите светове. За нещастие, нашият език е много живописен когато въпроса се отнася до материални неща, но когато трябва да се опишат условията на свръхфизическите царства, той е много неудобен и недостатъчен и затова всичко, което се казва относно тия царства, трябва да бъде възприемано внимателно, повече като сравнение, отколкото като точно описание. Макар че скалата и маргаритката, човекът, коня и парчето желязо, са съставени в последна сметка от една и съща атомична субстанция, ние не казваме, че маргаритката е една по-префинена форма на желязото.
към текста >>

Необходимо е известно количество сила, за да преодолеем тази инерция и да накараме едно намиращо се в покой тяло да се движи или да спрем едно движещо се тяло.
За нещастие, нашият език е много живописен когато въпроса се отнася до материални неща, но когато трябва да се опишат условията на свръхфизическите царства, той е много неудобен и недостатъчен и затова всичко, което се казва относно тия царства, трябва да бъде възприемано внимателно, повече като сравнение, отколкото като точно описание. Макар че скалата и маргаритката, човекът, коня и парчето желязо, са съставени в последна сметка от една и съща атомична субстанция, ние не казваме, че маргаритката е една по-префинена форма на желязото. Също така невъзможно е да изразим с думи разликата, която съществува между физическата и естрадната материя. Но ако тоя разлика не съществуваше, то материята и в двете тия царства би се подчинявала на едни и същи закони, а в същност това не е така. ' Законът на материята от химическата област е инерцията— стремежа да остане в положение на покой. Необходимо е известно количество сила, за да преодолеем тази инерция и да накараме едно намиращо се в покой тяло да се движи или да спрем едно движещо се тяло. Не е същото, обаче, и с материята на астралния свят. Самата материя там е току речи жива. Тя е в непрекъснато движение, пластична, вземаща всички въобразими и невъобразими за човека форми с непонятна леснина и скорост, същевременно блещейки и преливайки се в хиляди вечно сменящи се оттенъци и цветове., несравними с нищо от това, което ний познаваме в това си физическо състояние. Това е картината на астралния свят, — вечно движещи се и вечно сменящи се форми и цветове, — гдето силите на човека и на животното се преплитат със силите на безброй йерархии от духовни същества, които не се проявяват във физическия свят, но са тъй активни в астралния свят, както сме ние тук. С някои от тях ние ще се занимаем по-късно, като ще опишем тяхната връзка с еволюцията на човека.
към текста >>

Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането.
Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено. За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън. Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там. Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят. Формите, които съществуват там, са демонични творения, създадени от най-нисшите човешки и животински желания и страсти.
към текста >>

В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл.
За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън. Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там. Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят. Формите, които съществуват там, са демонични творения, създадени от най-нисшите човешки и животински желания и страсти. Стремежа на всяка форма в астралния свят е да привлича към себе си всичко, което може, и което й съответства, и по тоя начин да расте.
към текста >>

Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят.
Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там. Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят. Формите, които съществуват там, са демонични творения, създадени от най-нисшите човешки и животински желания и страсти. Стремежа на всяка форма в астралния свят е да привлича към себе си всичко, което може, и което й съответства, и по тоя начин да расте. Ако тоя стремеж в нисшите области би имал надмощие, то защо би расло като бурените. И тогава, вместо ред, в космоса би настъпила анархия. Това се предотвратява от надмощието на силите на отблъскването в тази област.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Олга Славчева) Някои закони на силата и красотата (Прентис Мълфорд) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 116 - год. VII. Севлиево, 28 февруари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Всичко е за добро! Напред! (Олга Славчева) Някои закони на силата и красотата (Прентис Мълфорд) Словото на Учителя. Смисълът на историята (Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Второто небе (Макс Хайндел - продължение от брой 115) Загадката на съня (Г. Д.) Граф Карнаций и Севадин (Из беседите на Учителя) Чучулига и камък (басня - Дядо Благо) ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО! Има една мисъл, която, въпреки всички отрицателни прояви и явления в живота, с които се срещаме всекидневно, е способна да ни даде крила. Всичко е за добро!
към текста >>

Има една Върховна Сила, която не само че ни е създала, не само че ни подтиква постоянно напред, като ни е обградила с всички условия, способстващи за нашето развитие, но, свръх всичко това, ни е надарила и със свобода — да постъпваме по един или по друг начин, според нашия собствен избор.
Д.) Граф Карнаций и Севадин (Из беседите на Учителя) Чучулига и камък (басня - Дядо Благо) ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО! Има една мисъл, която, въпреки всички отрицателни прояви и явления в живота, с които се срещаме всекидневно, е способна да ни даде крила. Всичко е за добро! Под всевиждащото око на Бога, под действието на Неговата всеобгръщаща Любов и под ръководството на Неговата безгранична Мъдрост, всичко, което става по всички части на необятната Вселена - всичко, което ние. хората, вършим — всичко се използва и превръща от Всемогъщия Творец за наше добро и за доброто на всички същества. Има една Върховна Сила, която не само че ни е създала, не само че ни подтиква постоянно напред, като ни е обградила с всички условия, способстващи за нашето развитие, но, свръх всичко това, ни е надарила и със свобода — да постъпваме по един или по друг начин, според нашия собствен избор. В тая именно свобода, която е едновременно нашето върховно благо, и — извора на нашите отклонения, грешки, престъпления и страдания, е залога на нашата божественост, е доказателството че ние наистина, сме деца на Бога Бог, нашият Небесен Баща, след като ни е създал и ни е обградил с всички необходими условия за развитие и растене, ни оставя свободни да вършим всичко, което пожелаем. Той не ни заставя да вършим само доброто. Той не ни е направил като кукли, като механизми, които се движат по точно определени посоки, направлявани от вън. Не, той ни е дал правото на свободен избор. на свободни движения — той ни е оставил свободно да се отдалечаваме и свободно да отиваме при Него.
към текста >>

Ние го отричаме, а Той превръща дори нашето отрицание във фактор, който ни кара с толкова по-голяма сила и голям устрем да се обърнем към Него и да го познаем отново.
И тази именно Любов е, която, в края на краищата превръща всичко във добро. Ограниченият човешки ум в своето късогледство, не винаги може да схване това. И от тук произтича нашето недоволство, нашия песимизъм. нашето страдание, нашия бунт против Бога. Ние се бунтуваме, ние роптаем против Него, а Той превръща дори и нашия бунт, нашето роптание за наше добро. Ние го отричаме, а Той превръща дори нашето отрицание във фактор, който ни кара с толкова по-голяма сила и голям устрем да се обърнем към Него и да го познаем отново. Всички наши грешки Той превръща в безценни уроци за нас. Всички наши падения Той поставя за пиедестал на нашата бъдеща твърдост и неотстъпчивост пред нападенията на злото, всички наши поражения Той превръща в победи, всичката омраза в любов, всичкото зло в добро. Той ни е дал свобода и тъкмо чрез тази свобода Той постоянно ни учи. Той допуска и търпи нашите грехове и престъпления, защото иска ние съзнателно и свободно да отидем при Него. И затова, в своята безгранична мъдрост, той е поставил Страданието като компас, като вечно бдящ ръководител, който ни показва винаги кога сме сгрешили и ни напътва в правата посока на живота.
към текста >>

Олга Славчева Прентис Мълфорд НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили — как да ги използваме“) Нашите мисли оформяват лицето ни и му дават своя личен отпечатък.
Не се плаши от тежък земен дял! Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и тръне, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред! Не си самин, над теб око свещено — Око па Бога зорко севга бди. Не ще пропаднеш. Бог е яко звено — Висок твой стълб е, Нему се подпри! Олга Славчева Прентис Мълфорд НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили — как да ги използваме“) Нашите мисли оформяват лицето ни и му дават своя личен отпечатък. Мислите ни обуславят движенията, държанието и образа на цялото тяло. Законите на красотата и на съвършеното здраве с едни и същи. И едното и другото зависят от душевното състояние или. с други думи, от качеството на мислите, които най-често текат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на изражението произхожда винаги от несъзнателното нарушение на някакъв закон — у млади и у стари.
към текста >>

Казано ни е, че духът няма мощ да попречи на това, няма мощ да възроди тялото, да го поддържа със своята вътрешна сила постоянно бодър и жив.
Нашето висше прозрение има право, когато мрази бръчките на недъгавостта, със същото основание, както когато мрази една мръсна и парцалива дреха! Тялото е жива дреха и същевременно оръдие на духа. Поколения преди нас — от епоха на епоха — ни е втълпявано още от детинство, че било неизбежна необходимост, че било закон и нещо. основано на реда в природата от цяла вечност вече, да видим след едно определено време тялото си повехнало грозно. А също и интелектът с напредването на годините трябвало да заглъхне. Казано ни е, че духът няма мощ да попречи на това, няма мощ да възроди тялото, да го поддържа със своята вътрешна сила постоянно бодър и жив. Желанието да се установят правила: какво е в законите на природата и какво не е — е нахалство на тъпо невежество. Най-фатално заблуждение е, да се гледа на малкото късче минало, което стои открито пред нас, като на безпогрешно ръководство за всичко, което има още да става во веки веков. Нашата старост е два вида: старост на тялото и старост на духа. Тая последната в продължение на милиони години и в безброй тела и форми на съществувание е назряла до сегашната й степен на съзнание. И много млади тела тя е износила като дрехи.
към текста >>

И много млади тела тя е износила като дрехи.
Казано ни е, че духът няма мощ да попречи на това, няма мощ да възроди тялото, да го поддържа със своята вътрешна сила постоянно бодър и жив. Желанието да се установят правила: какво е в законите на природата и какво не е — е нахалство на тъпо невежество. Най-фатално заблуждение е, да се гледа на малкото късче минало, което стои открито пред нас, като на безпогрешно ръководство за всичко, което има още да става во веки веков. Нашата старост е два вида: старост на тялото и старост на духа. Тая последната в продължение на милиони години и в безброй тела и форми на съществувание е назряла до сегашната й степен на съзнание. И много млади тела тя е износила като дрехи. Това, което ние наричаме „смърт“, е само неспособност да поддържаме телесната си дреха е порядък, да възобновяваме постоянно с жизнени елементи нашето тяло. Колкото по стар, колкото по-зрял е духът, толкова по-способен ще бъде той да владее тялото — да го превръща по своя воля. Ние можем да приложим тая сила за да бъдем хубави, здрави и силни и да изглеждаме в очите на другите достойни за обич. Можем пък и несъзнателно, чрез същата тая сила, да се направим грозни, болни, слаби и отвратителни. Поне в сегашното едничко наше съществувание.
към текста >>

Ние можем да приложим тая сила за да бъдем хубави, здрави и силни и да изглеждаме в очите на другите достойни за обич.
Нашата старост е два вида: старост на тялото и старост на духа. Тая последната в продължение на милиони години и в безброй тела и форми на съществувание е назряла до сегашната й степен на съзнание. И много млади тела тя е износила като дрехи. Това, което ние наричаме „смърт“, е само неспособност да поддържаме телесната си дреха е порядък, да възобновяваме постоянно с жизнени елементи нашето тяло. Колкото по стар, колкото по-зрял е духът, толкова по-способен ще бъде той да владее тялото — да го превръща по своя воля. Ние можем да приложим тая сила за да бъдем хубави, здрави и силни и да изглеждаме в очите на другите достойни за обич. Можем пък и несъзнателно, чрез същата тая сила, да се направим грозни, болни, слаби и отвратителни. Поне в сегашното едничко наше съществувание. Защото най-накрая, щом като еволюцията се стреми към обработване и усъвършенстване, всичко трябва да приеме една по-висша форма. Тая магична сила с нашите мисли. Макар и да с невидими за окото, те с така действителни, както цветята, дърветата, плодовете.
към текста >>

Можем пък и несъзнателно, чрез същата тая сила, да се направим грозни, болни, слаби и отвратителни.
Тая последната в продължение на милиони години и в безброй тела и форми на съществувание е назряла до сегашната й степен на съзнание. И много млади тела тя е износила като дрехи. Това, което ние наричаме „смърт“, е само неспособност да поддържаме телесната си дреха е порядък, да възобновяваме постоянно с жизнени елементи нашето тяло. Колкото по стар, колкото по-зрял е духът, толкова по-способен ще бъде той да владее тялото — да го превръща по своя воля. Ние можем да приложим тая сила за да бъдем хубави, здрави и силни и да изглеждаме в очите на другите достойни за обич. Можем пък и несъзнателно, чрез същата тая сила, да се направим грозни, болни, слаби и отвратителни. Поне в сегашното едничко наше съществувание. Защото най-накрая, щом като еволюцията се стреми към обработване и усъвършенстване, всичко трябва да приеме една по-висша форма. Тая магична сила с нашите мисли. Макар и да с невидими за окото, те с така действителни, както цветята, дърветата, плодовете. Мислите непрестанно огъват нашите мускули според ритъма на движението, който се дава от вида на характера.
към текста >>

Тая магична сила с нашите мисли.
Колкото по стар, колкото по-зрял е духът, толкова по-способен ще бъде той да владее тялото — да го превръща по своя воля. Ние можем да приложим тая сила за да бъдем хубави, здрави и силни и да изглеждаме в очите на другите достойни за обич. Можем пък и несъзнателно, чрез същата тая сила, да се направим грозни, болни, слаби и отвратителни. Поне в сегашното едничко наше съществувание. Защото най-накрая, щом като еволюцията се стреми към обработване и усъвършенстване, всичко трябва да приеме една по-висша форма. Тая магична сила с нашите мисли. Макар и да с невидими за окото, те с така действителни, както цветята, дърветата, плодовете. Мислите непрестанно огъват нашите мускули според ритъма на движението, който се дава от вида на характера. Решителния има друг ход, тоя, който се колебае, — друг. Един нерешителен човек има и в говора си и в тялото си некакви колебливи движения, държане и начини на действие, които, като се повтарят дълго време, правят това тяло неподвижно, тромаво и несръчно. Членовете на тялото с като буквите на едно писмо, което, когато е написано в тревожно и неустановено настроение, се отличава с разпокъсан и пълен с погрешни почерк, а пък безгрижното настроение, ведрото душевно състоя ние дава хубаво съчинени фрази и хармонични линии на почерка.
към текста >>

Който има обичай през по-голямата част от живота си да се оплаква, който си създава сам оргии от лошо настроение с киселото си незадоволство, отравя кръвта си, разсипва чертите на лицето си и разваля безвъзвратно румения си цвят, защото в невидимата лаборатория на духа се е образувало едно отровно нещо — мисълта, която, като се турне в действие, т. е.
Решителния има друг ход, тоя, който се колебае, — друг. Един нерешителен човек има и в говора си и в тялото си некакви колебливи движения, държане и начини на действие, които, като се повтарят дълго време, правят това тяло неподвижно, тромаво и несръчно. Членовете на тялото с като буквите на едно писмо, което, когато е написано в тревожно и неустановено настроение, се отличава с разпокъсан и пълен с погрешни почерк, а пък безгрижното настроение, ведрото душевно състоя ние дава хубаво съчинени фрази и хармонични линии на почерка. Всеки ден ние вземаме все по-вече образа на една фаза на съществувание, вживяваме се с мислите си в някакъв въображаем характер. Преобладаващата роля, която играем най-често, придава на тялото — маската на тая роля — характерните нейни черти. Който има обичай през по-голямата част от живота си да се оплаква, който си създава сам оргии от лошо настроение с киселото си незадоволство, отравя кръвта си, разсипва чертите на лицето си и разваля безвъзвратно румения си цвят, защото в невидимата лаборатория на духа се е образувало едно отровно нещо — мисълта, която, като се турне в действие, т. е. като се мисли, привлича към себе си, по един неизбежен закон, подобни мисли от окръжаващата среда. Да се отдадеш на някакво раздразнено безпомощно настроение, значи горе-долу да откриеш вратата на душата си за мислителните флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек в града. Това значи, да напълниш своя голям магнит — духа — с вредни, разрушителни токове и да поставиш своята умствена батерия в контакт с всички токове от подобно естество! Който замисля кражба и убийство, попада — с тая мисъл само — в духовно общение с всеки крадец и убиец на земята. Диспепсията (лошо храносмилане) се появява не толкова от самата храна, колкото от настроението, в което ние приемаме обикновено храната.
към текста >>

Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от старостта, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с младост, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава млад.
с онова съсредоточение и принудено изражение на лицето, което като че ли казва: „Ех пак трябва да се мине и това“, когато домакинът се е задълбал в грижите по работата си или във вестника и от него поглъща всичките убийства и самоубийства и скандали, които със станали през последните двадесет и четири часа, когато начумерената господарка на дома прекарва през ума си всичките домакински ядове — там, на тая трапеза, едновременно с ястията се поглъща от всеки един организъм един елемент на яд, тъга и болезненост, който ще се прояви в някакъв вид диспепсия ... от единия край на трапезата чак до другия, без прекъсване в чудесно единство! . . Ако преобладаващия израз на едно лице е някаква гримаса, то значи, че и мислите, зад това чело гримасничат. Ако ъглите на една уста са смъкнати надолу, то значи, че и мислите, които оформяват тая уста и най-често ги владеят, са мрачни и угнетени. Лицето е най-верният признак на духа, за това нищо не е така ценно както първото впечатление. Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от старостта, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с младост, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава млад. (следва) Словото на Учителя Смисълът на историята Има една нова философия, която хората трябва да проучат, за да избегнат ненужните страдания в живота си. Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши. Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота. Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота.
към текста >>

Когато е развита нормално, тя е сила на волята.
Българите например, по какво се отличават? У българите твърдостта е много силно развита. На това се дължи упоритостта на българина. Твърдостта - това е едно божествено чувство у човека. Понякога тя минава в инат и твърдоглавие, но те са анормални отклонения от правилното развитие. Когато е развита нормално, тя е сила на волята. Волята без твърдост не може да бъде пълна. Всички народи представляват органи на едно цяло. И всеки народ според мястото и функцията си развива и съответните качества, които ще бъдат общо достояние. И придобивките на народите през всички исторически епохи, от създаването на света до сега, каквото се е придобило, ще бъде общо достояние на личностите, които са живели в тези народи и в бъдеще ще имат всички придобивки, които народите са придобили и ще придобият. Общите придобивки, достигнати с колективните усилия на цялото човечество, ще бъдат общо благо за цялото човечество.
към текста >>

Самият човек е част от тази сила.
Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят. Той е също така силно ангажиран в това да учи как да изгражда едно тяло, което ще му даде по-добра възможност де се прояви. Пред назначението на човека е да стане едно творческо интелигентно същество и той се подготвя за това винаги. През време на своя небесен живот, той се учи да изгражда всички видове тела — включително физическото. По-рано ние говорихме за силите, които работят върху положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила. Също така тези, които ние наричаме „мъртви“ ни помагат за да можем да живеем. От своя страна пък те са подпомогнати от тъй наречените „природни духове“, които са на тяхно разположение. Човек бива ръководен в тази си работа от Учители принадлежащи към висшите творчески йерархии, които му помагат да изгражда своите тела преди да достигне до самопознание, по същия начин, както той сам изгражда сега телата си през време на сън. През време на небесния живот, тия същества учат човека напълно съзнателно. Художникът е учен да изгражда едно акуратно око, способно да схване добре перспективата на нещата и да различава цветовете и сенките до степен, недостъпна на тези, които не се интересуват от цветовете и светлината.
към текста >>

Тъй възпроизведената музика губи много от своята красота и сила на въздействие върху душата, отколкото когато идва направо от своя свят, носейки, припомняйки на душата спомените за нейната Родина, и говорейки й с един език, чиято красота не може да се сравни с нищо, което може да изрази мрамора или платното.
Никой друг на може да се издигне тъй високо, както музикантът, нещо което е напълно естествено, тъй както художникът получава своето вдъхновение предимно от света на краските — близкия до нас астрален свят — а пък музикантът се стреми да ни приведе в атмосферата на нашата Небесна Родина (на която ние, като духове, сме граждани), и да предаде в звуците на земния живот, това, което е горе. Нему е поверена най-висшата мисия, тъй като музиката е най-висшия изразител ма живота на душата. Това изкуство стои по-високо от всички други, което е ясно, като се взема пред вид, че една статуя или една картина, след като са създадени, си остават завинаги в същото положение. Те са взети от астралния свят и са прели една кристализирала форма, докато пък музиката, бидейки по произход от небесния свят, е много по-пластична и може да бъде възпроизведена наново винаги. Тя не може да бъде затворена, както показват опитите да се направи това частично чрез фонографа и електрическото пиано. Тъй възпроизведената музика губи много от своята красота и сила на въздействие върху душата, отколкото когато идва направо от своя свят, носейки, припомняйки на душата спомените за нейната Родина, и говорейки й с един език, чиято красота не може да се сравни с нищо, което може да изрази мрамора или платното. Инструмента, чрез който човек чувства музиката, е най-съвършения орган. Ухото схваща звуците много по-точно отколкото окото цветовете и формите. Като приложение към музикалното ухо, музикантът трябва да притежава продълговата префинена ръка, с нежни пръсти и чувствителни нерви, защото в противен случай той не ще може да възпроизведе мелодиите, които чува. Природен закон е, че никой не може да обитава в едно тяло, което той сам не може да си създаде. Първом човек се учи да изгражда едно тяло, а после се учи да живее с него.
към текста >>

Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане.
Природен закон е, че никой не може да обитава в едно тяло, което той сам не може да си създаде. Първом човек се учи да изгражда едно тяло, а после се учи да живее с него. По тоя начин той разкрива неговите недостатъци и се учи как да ги поправя. Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите тела в периода преди раждането, докато в новите тела се вгради квинтесенцията на предишните тела, която се съдържа в атома-семе. След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес. И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява. Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата. Колкото повече изучаваме нейните чудеса, толкова по-ясно схващаме, че безграничната Вселена не е някаква бездушна, вечно движеща се от само себе си машина, както ни уваряват тия, които не мислят.
към текста >>

Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес.
По тоя начин той разкрива неговите недостатъци и се учи как да ги поправя. Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите тела в периода преди раждането, докато в новите тела се вгради квинтесенцията на предишните тела, която се съдържа в атома-семе. След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес. И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява. Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата. Колкото повече изучаваме нейните чудеса, толкова по-ясно схващаме, че безграничната Вселена не е някаква бездушна, вечно движеща се от само себе си машина, както ни уваряват тия, които не мислят. Това би било все едно да вярваме, че като подхвърлим във въздуха една кутия с букви, то докато тя падне на земята, буквите сами ще се наредят в думи, съставляващи заедно една прекрасна поема. Колкото по-голяма е сложността на световното устройство, толкова по-голяма тежест има аргумента, който ни говори за съществуването на един мъдър Божествен Автор.
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята мисъл, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто. N.
На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе. То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот. Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане. Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята мисъл, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто. N. БОГ Какво уклюмна и защо тъгуваш? Какво страдание скришно те гнети? Че Мойте думи в себе си не чуваш И Моят образ в теб не виждаш ти! Отдавна аз стоя така и чакам — За мен да спомниш — моята любов. Недей тъгува и недей ти плака — За помощ Аз на тебе съм готов Какво обичаш, погледни ме смело На тебе всичко съм готов да дам; Око на смъртен ощ не е видело Какво на милите си да дарувам знам.
към текста >>

В това пространство има невидима материя.
Никой не е обхванал Земята в нейната целокупност, макар че от милиони години живеем на нея. Какво има в Земята, пак не знаем. Също така и идеята за онзи свят е съвършено неясна за съвременните хора. Къде е онзи свят, къде е небето? На прост език казват, че небето е над нас, но учените казват, че това е Вселената, това е мировото пространство, в което се движат милиарди тела. В това пространство има невидима материя. И някои искат да кажат, че „онзи свят“ е именно в тази невидима материя в пространството. Земята е непроницаема, но тази материя в пространството е прозрачна. Пространството между слънцето и Земята и между всички небесни тела е изпълнено с тази прозрачна материя и в нея живеят същества пак като нас, но които имат много по-фина организация на тялото и по-висша култура. Сега хората, които живеят в непроницаемата материя са все недоволни, без да знаят причината за това. Е, при тях има постоянно смяна на състоянията.
към текста >>

И някои искат да кажат, че „онзи свят“ е именно в тази невидима материя в пространството.
Какво има в Земята, пак не знаем. Също така и идеята за онзи свят е съвършено неясна за съвременните хора. Къде е онзи свят, къде е небето? На прост език казват, че небето е над нас, но учените казват, че това е Вселената, това е мировото пространство, в което се движат милиарди тела. В това пространство има невидима материя. И някои искат да кажат, че „онзи свят“ е именно в тази невидима материя в пространството. Земята е непроницаема, но тази материя в пространството е прозрачна. Пространството между слънцето и Земята и между всички небесни тела е изпълнено с тази прозрачна материя и в нея живеят същества пак като нас, но които имат много по-фина организация на тялото и по-висша култура. Сега хората, които живеят в непроницаемата материя са все недоволни, без да знаят причината за това. Е, при тях има постоянно смяна на състоянията. За известно време са доволни, после стават недоволни, но не знаят причините за промените в техните състояния.
към текста >>

Насила не можем да заставим природата - това е закон.
Едни считат, че човек трябва да подчини природата, природата да му стане слуга, а другият възглед е, че хората трябва да станат служители и съработници на природата. Няма какво да подчиняваме природата, за да ни служи. Не е било време, когато тя да не ни е служила. Тя е много по-умна от нас и не е възможно глупавият човек да подчини умната природа, както той иска. Невъзможно е слабият да върже силния. Насила не можем да заставим природата - това е закон. Ние всичко вземаме от нея, един вид крадем я на общо основание. Всички хора са първокласни крадци по отношение на природата. Затова идват великите Учители, за да научат хората на един морален живот. Въпросът се състои в това, че ние трябва да се научим да си служим със силите, които природата ни предоставя на разположение и да ги използваме за нашето благо и растеж, а не да злоупотребяваме с тях. Затова трябва да направим връзка с разумните същества в природата, които стоят зад всяка форма и дейност, която наблюдаваме в природата.
към текста >>

Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея.
Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят.
към текста >>

Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ.
Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура. Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура.
към текста >>

Рудолф Щайнер казва на едно място: „След грехопадението си, човешката душа изгуби силата да почувства своята дълбока вътрешна природа, изгубила беше способностите да намери бога в със себе си.
Човек по естество е безсмъртен — и до тогаз, докато е живял по закона на Любовта, той е имал туй божествено благо. Но по една или друга причина, той изгубва своето безсмъртие. И тогаз се почва дългия процес на ражданията и прережданията, в които той учи и търси пътя, отново да възвърне изгубеното си наследство — да възвърне безсмъртието си. С грехопадението си, човек изгуби пътя към Бога в себе си и сега трЬбва отново да търси този път. Той изгуби връзката си с висшето в себе си. Рудолф Щайнер казва на едно място: „След грехопадението си, човешката душа изгуби силата да почувства своята дълбока вътрешна природа, изгубила беше способностите да намери бога в със себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството чрез Голготската мистерия, той възвърна на човека тази възможности да намери пътя към Бога в себе си.“ В тези няколко думи се крие дълбокия смисъл на мисията на Христа и неговата роля и значение за развоя на човешката душа. Това е една велика тайна, която се знае само в школата на Бялото Братство, което представлява единственият път. по който може да се върне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва — „Само Любовта може да възвърне на човека безсмъртието“. А Учителя постоянно говори, че Любовта е единствения път, по който човек може да придобие безсмъртния живот.
към текста >>

не може да намери онази сила — Любовта — която спасява душата.
Защото, според окултната школа на Великото Всемирно братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи път, по който човек може на намери Бога в себе си, без Христа, без Любовта. човек не може да намери пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното си наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа, който не го намери. не може да намери онази сила — Любовта — която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христа само когато Му служим. И Шри-Кришна казва на Аржуна: „Само с преданост се стига до мен.“ Без работа за великото дело, за което работи Христос, ние не можем да го познаем. А душата, която не може да познае Христа, това е едно нещастие за нея, защото тя без него не може да намери пътя на безсмъртието, към когото се стреми. Щом една душа не може да намери пътя към безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Щайнер казва: „Христос е това същество, което дава на земния живот смисъл и значение.
към текста >>

Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и смисъл, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света.
Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш. И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества. И тогава, само тогава ти ще бъдеш най богатия човек в света. Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и смисъл, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света. Стреми се да бъдеш най-богатия! Стреми се да придобиеш силата и властта на любовта, защото няма по-велика и по-благородна от нейната сила и власт. Бъди истински богат. бъди най богатият! Бъди човек!
към текста >>

Стреми се да придобиеш силата и властта на любовта, защото няма по-велика и по-благородна от нейната сила и власт.
И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества. И тогава, само тогава ти ще бъдеш най богатия човек в света. Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и смисъл, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света. Стреми се да бъдеш най-богатия! Стреми се да придобиеш силата и властта на любовта, защото няма по-велика и по-благородна от нейната сила и власт. Бъди истински богат. бъди най богатият! Бъди човек! И тогава ще бъдеш щастлив и доволен на земята. Т. Ч.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Досегна ни невидима ръка, Дари ни тя великия закон На жертва и любов.
Да вярваме, да се надяваме и да не се съмняваме. Доброто ще победи злото н в нас и вън от нас, защото само доброто е вечно. Истината ще победи лъжата, защото само истината е вечна. Любовта ще победи омразата, защото само любовта е вечна. С. Калименов НОВОТО Посланик от незрими небеса, С души сияйни, мощни обкръжен, Във първий ден на новата ера, Долитна тук със свят съкровен блян. Досегна ни невидима ръка, Дари ни тя великия закон На жертва и любов. И бликна веч речта Небесна от посланический трон. И трепна лекокрилен, кротък зов: — Обичай ближния, слугувай на Отца, Живей във мир под Божия покров, Със чисти чувства мисли и дела. Към Новото ти смело пристъпи, С усмивка — лъч от утрин на зора, И цвят във младост ще се разцъфти С неземен лик във твоята душа. Във ритъмът на словото се лей Вълшебния химн на цялата вселена. И семето на Новото се сей За жътва свята и благословена.
към текста >>

Старецът бил жълт, беззъб, насила влязъл с две патерици.
Мислили, мислили мъдреците, дирили в книгите, нищо не намерили. Отишли при царя и му казват: „Не можем да отговорим. В нашите книги няма нищо написано по това; трябва да попитаме селяните, не е ли чувал някой от старите, кога и къде са сеели такова зърно? “ Заповядал царят да доведат някой стар селянин. Намерили един много стар селянин и го довели при царя. Старецът бил жълт, беззъб, насила влязъл с две патерици. Царят му показал зърното, но старецът не можел да вижда вече; и с мъка разгледал зърното. Захванал царят да го разпитва: „не знаеш ли дядо, къде се е раждало такова зърно? Ти сам не си ли сеял на нивите си такова жито? Или на времето си не си ли купувал такова зърно? “ Старецът бил глух и едвам-едвам дочул, едвам-едвам разбрал.
към текста >>

Това ще стане по силата на същия закон, по който днес съдят престъпниците: наказват се не само тези, които са извършили престъплението, но и тези които са ги укрили, В същност като говорим за добро и зли, като казваме, че сме добри или зло, не сме прави.
А злото е отвътре. Вътре в човека са затворени злите духове като хиляди квартиранти. Те са в него, които правят пакости и престъпления, а той понася последствия! За тях ще бъдат съдени тези, които са ги извършили. Той ще бъде съден, защото е станал условие, оръдие, чрез което те да се извършат. Това ще стане по силата на същия закон, по който днес съдят престъпниците: наказват се не само тези, които са извършили престъплението, но и тези които са ги укрили, В същност като говорим за добро и зли, като казваме, че сме добри или зло, не сме прави. Защото човек не е нито в злото, нито в доброто. Той е вън от тях. Той е добър или лош в зависимост от това, на кое е дал ход в себе си. Днес злото е затворено в човека. Човешкият ад е в неговия корем, черва, бъбреци, пикочен мехур и пр.
към текста >>

Сугестивната сила на речите на държавните мъже е твърде голяма.
Трябва да се разбудят чувството за действителността и инстинктът за самосъхранение на масите, тъй като тези инстинкти са нашите най-силни съюзници против войната. В същия смисъл действа усилването на моралното и религиозно чувство в народа. 3) Речите на известни държавни мъже ни показват, колко са първобитни техните представи за войната, представи, които не се различават от тези на простите люде. Изрази като: „Войната е необходимо последствие от учението на Дарвин“, или пък „Марс е най-висшия съдия“, са фалшиви и опасни предвид на модерното водене на войната. Те забулват първичните инстинкти за мощ и борба и служат само за туй, за да възбудят в своите народи войнствения дух. Сугестивната сила на речите на държавните мъже е твърде голяма. Нападателните стремежи, веднъж възпламенени, не се уталожват лесно. Нека си спомним подхвърлената в 1914 год. пароли: „отечеството е в опасност! “ и ефекта на електризацията, който тя има върху всичките народи. Както отделния човек може да бъде разстроен от тревожни внушения, тъй и цели народи могат да бъдат увлечени в войнствени авантюри, тласнати от страх, от обезумяване, от съвсем лъжливи, дори патологични представи, което ще бъде загиването за едните и за другите.
към текста >>

Добре е, ако в всека възраст се предават такива знания, и се учат такива науки, които са достъпни за съответната възраст, като разсъдъчната сила се поставя за по после, понеже тя предполага зрелост и опитност.
И тъй, като говорим например за любов към ближния, за състрадание, за милосърдие, за истина, ние трябва да притежаваме тия качества, да сме ги развили в себе си, за да можем до покажем това и на дело, в живота, а не само в забавачницата или в училището. Добре е, ако възпитателя обладава всичко благородно и възвишено, тогава не ще има нужда много да се говори за някои нещо, защото децата ще се приучат да извличат поука от ежедневния живот. От живота ще допълват това, което в училище не са могли да разберат. И тъй живия пример, нагледните, опитите ще оформят понятията. Само така детето най-добре и най сигурно ще има макар и малко, но основни и верни понятия. Добре е, ако в всека възраст се предават такива знания, и се учат такива науки, които са достъпни за съответната възраст, като разсъдъчната сила се поставя за по после, понеже тя предполага зрелост и опитност. За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със снизхождение и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено. Нека се даде възможност да се поправи погрешната. Да се постарае да събуди себеуважение и уважение в другите, като същевременно будно се следи дали опростеното наказание е подействало благотворно, и дали е поправена погрешната. Накрая ще подчертаем, че в основата както на всека работа така и на възпитанието е нужно да поставим любовта към Бога, който включва всичко в себе си. А любовта изисква да се пази живота на всяко живо същество като нещо свещено.
към текста >>

Заглавието беше: „Изкуството и силата на Магията“ Това за мен нямаше никакъв смисъл.
Аз разтворих книгата веднага. Хвърляйки поглед назад към тази епоха, струва ми се че аз бях също така любопитен, както болшинството от младите момчета; всеки нов предмет спираше моето внимание, поне за момент. Отворих черната корица на книгата и хвърлих поглед върху първата страница. Тя имаше разкошна цветна украса, и аз гледах с удоволствие за известно време цветовете преди да почна до разчитам буквите. Те изпъкваха върху сивия фон по един тъй жив начин, че изглеждаше като че ли бяха очертани с огън. Заглавието беше: „Изкуството и силата на Магията“ Това за мен нямаше никакъв смисъл. Аз бях едно момче почти без всякакво образование, и бях много учуден, защо Агмад мисли, че една такава книга може да бъде другар за мен. Разгръщах машинално страниците. Всички те бяха неразбираеми за мене, по причина на употребяваните термини, без да се говори дори за предмета, който разглеждаха. Смешно беше да ми се дава такава книга. Аз поскучах доста време над нея и, затваряйки я.
към текста >>

Имах, обаче, впечатлението като че ли бях схванат в някакви клещи, и че една сила, на която не можех да се противопоставям, притискаше моето тяло и го разтърсваше.
„Не, отговорих аз, великите жреци са ме затворили тук ако ме заловят че бягам, аз ще бъда наказан. „Върви! “ беше неговия отговор. И, говорейки, той вдигна повелително ръката си. Аз извиках, като че ли потиснат от някаква физическа болка. Защо това — сам не можех да си обясня. Имах, обаче, впечатлението като че ли бях схванат в някакви клещи, и че една сила, на която не можех да се противопоставям, притискаше моето тяло и го разтърсваше. Една секунда след това, аз бях прав до моя тайнствен посетители, с ръка здраво хваната от неговата. „Не гледай назад! каза той. Върви с мен! “ И аз го последвах.
към текста >>

Днес живата вода блика с още по-голяма сила и мощ и залива делата земя.
Срути се фара, през който Божествената светлина гонеше мрака и осветяваше делата земя. Преди 25 години се развали един високоговорител, чрез който Бог говореше на човечеството и будеше неговата съвест и съзнание, призовавайки го да излезе от вонящото блато, в което е попаднало, и да влезе в истинския, чудно красив живот на Мир, Любов и Правда. Но спре ли живата вода да тече и да пои жадните за нея души? Спре ли живата светлина да свети и да гони мрака от земята, в какъвто тя е попаднала? Не! Днес живата вода блика с още по-голяма сила и мощ и залива делата земя. Тя се подига като мощна вълна и тласка падналото в тъмна сянка човечество да излезе из нея и да види, че вън от тая сянка има красив живот, пълен с слънце и чист въздух. Днес живата вода блика с такава сила, че засяга всички области на живота. Тя засега дълбоко човешката душа и буди заспалите в нея сили и способности да схваща, разбира и проявява по-пълно живота и да стане творец и носител на новия живот, който иска братски отношения между делото човечество. Днес се издига високо над хоризонта светло слънце, което прогонва тъмната сянка и под чийто живи лъчи ще поникнат и възрастнат семената, посети от Твореца във всяка душа. Живата вода, която преди 25 години бликаше; живата духовна светлина, която преди 25 години осветяваше човечеството, днес съществуват и се проявяват с още по-голяма сила и мощ.
към текста >>

Днес живата вода блика с такава сила, че засяга всички области на живота.
Но спре ли живата вода да тече и да пои жадните за нея души? Спре ли живата светлина да свети и да гони мрака от земята, в какъвто тя е попаднала? Не! Днес живата вода блика с още по-голяма сила и мощ и залива делата земя. Тя се подига като мощна вълна и тласка падналото в тъмна сянка човечество да излезе из нея и да види, че вън от тая сянка има красив живот, пълен с слънце и чист въздух. Днес живата вода блика с такава сила, че засяга всички области на живота. Тя засега дълбоко човешката душа и буди заспалите в нея сили и способности да схваща, разбира и проявява по-пълно живота и да стане творец и носител на новия живот, който иска братски отношения между делото човечество. Днес се издига високо над хоризонта светло слънце, което прогонва тъмната сянка и под чийто живи лъчи ще поникнат и възрастнат семената, посети от Твореца във всяка душа. Живата вода, която преди 25 години бликаше; живата духовна светлина, която преди 25 години осветяваше човечеството, днес съществуват и се проявяват с още по-голяма сила и мощ. И гласа на високоговорителя, чрез който днес Бог говори не хората, е по ясен и силен. Той намира ехо в душата на всеки, който го е чул.
към текста >>

Живата вода, която преди 25 години бликаше; живата духовна светлина, която преди 25 години осветяваше човечеството, днес съществуват и се проявяват с още по-голяма сила и мощ.
Днес живата вода блика с още по-голяма сила и мощ и залива делата земя. Тя се подига като мощна вълна и тласка падналото в тъмна сянка човечество да излезе из нея и да види, че вън от тая сянка има красив живот, пълен с слънце и чист въздух. Днес живата вода блика с такава сила, че засяга всички области на живота. Тя засега дълбоко човешката душа и буди заспалите в нея сили и способности да схваща, разбира и проявява по-пълно живота и да стане творец и носител на новия живот, който иска братски отношения между делото човечество. Днес се издига високо над хоризонта светло слънце, което прогонва тъмната сянка и под чийто живи лъчи ще поникнат и възрастнат семената, посети от Твореца във всяка душа. Живата вода, която преди 25 години бликаше; живата духовна светлина, която преди 25 години осветяваше човечеството, днес съществуват и се проявяват с още по-голяма сила и мощ. И гласа на високоговорителя, чрез който днес Бог говори не хората, е по ясен и силен. Той намира ехо в душата на всеки, който го е чул. Да бъдем разумни и използваме за наше и това на всички ближни добро, което Бог ни дава чрез живата вода и светлина. Да бъдем разумни и послушни на оня Божествен глас, който ни сочи истинския спасителен път. N. Известия пращани чрез мисълта Италианските вестници съобщават, че проф.
към текста >>

Калегари, виден италиански специалист по душевните разстройства, направил успешни опити за да докаже, че хората може да се съобщават един с други чрез „светливи известия“, предавани със силата на мисълта.
И гласа на високоговорителя, чрез който днес Бог говори не хората, е по ясен и силен. Той намира ехо в душата на всеки, който го е чул. Да бъдем разумни и използваме за наше и това на всички ближни добро, което Бог ни дава чрез живата вода и светлина. Да бъдем разумни и послушни на оня Божествен глас, който ни сочи истинския спасителен път. N. Известия пращани чрез мисълта Италианските вестници съобщават, че проф. Калегари, виден италиански специалист по душевните разстройства, направил успешни опити за да докаже, че хората може да се съобщават един с други чрез „светливи известия“, предавани със силата на мисълта. Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него, в човешкото има три „съобщителни диска“ — един на дясната страна на шията, един на крака между глезените и прасците и трети зад показалеца на дясната ръка. Две милосърдни сестри с привързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът поставил една малка капсула алуминий върху мястото, където, според неговите твърдения, се намира „главния кожен диск“ на шията. Той казал на едната от сестрите да действа като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят.
към текста >>

Силата на жената.
Стефанов, ул. Паск. Паскалев, 25 — София. Нов живот, двумесечник за обществени въпроси и култура, с следното съдържание: Въжделеното — вечният стремеж на човека. 350 учени против войната. Войната между Италия и Абисиния, Защо се израждат хората. Силата на жената. Думи и дела. Двама честни общественици. Вегетарианският конгрес. Дания — най-просветена страна. Честването на Толстоя в България и Русия.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По силата на някакъв магичен и божествен жест, пада пред тебе мрачната завеса, която досега е скривала от тебе истинската реалност, пада превръзката от очите ти и ти виждаш живота, нещата и хората, такива, каквито наистина са: божествено красиви.
Живееш, например, някъде, съсипан от грижи, смазан от труд, проклинащ, нервиращ се, вечно недоволен. Всичките ти работи вървят трудно, с усилие, Не си доволен от никого и от нищо. Не си доволен и от себе си. Живота за тебе е само една тежест. И изведнъж — как и защо, и ти сам не знаеш — очите ти се отворят! По силата на някакъв магичен и божествен жест, пада пред тебе мрачната завеса, която досега е скривала от тебе истинската реалност, пада превръзката от очите ти и ти виждаш живота, нещата и хората, такива, каквито наистина са: божествено красиви. Как не си могъл ти по-рано да видиш това? Какъв беше тоя мрак, който те обгръщаше до сега? И откъде изгря това слънце, което изпълни живота ти с радостна светлина и съживителна топлина? Ти поглеждаш наоколо си и виждаш: колко е красиво това, колко е мило онова, как е приятно да се живее и работи, какъв изблик на радост, на сили и каква жажда за дейност! … Силите се струят като непрекъснат поток от душата ти, от тялото ти, от сърцето ти и от ума ти.
към текста >>

За тая цел ние ще срещнем невидимата помощ на нашите светли помощници отвъд физическата стена, които с внимание очакват пробуждането ни в новия велик и красив живот.
Образа на Твореца е живеене в хармония с природните закони, в братски отношения с себеподобните и добри и разумни отношения с всички живи същества по лицето на земята. Който носи образа и подобието на Великия Творец на живота, той му служи в дух на Истина и се отнася с дълбоко уважение към всички живи твари, към всичко съществуващо. Той не може да си представи даже никакво разрушение, прекъсване на живот, та камо ли „черво черво да поглъща“. Време е вече всички хора да се приближат към тоя образ, за да се отърсят от вековната проказа, дошла по причина на отклонението им от първообраза, дошла по причината, че са тръгнали подир илюзиите на живота. Да бъдем разумни и час по скоро до се отърсим от погрешките си и заживеем още сега в новия живот — напълно съгласен с природните закони, за де ни се възвърне наново първообраза. За тая цел ние ще срещнем невидимата помощ на нашите светли помощници отвъд физическата стена, които с внимание очакват пробуждането ни в новия велик и красив живот. Земята с всички добри условия е създадена от Твореца, а ние сме пратени на нея да се учим! Да станем и се заловим за съществената работа. N. Въздържанието от храна като лечебно средство Колко много хора се чувстват отпаднали, когато се стопли времето! Вместо да се радват на тоя годишен сезон, когато е време за излети, игри и упражнения, те се изморяват от най-малко усилие, винят влагата и топлината, и преди още да се е стоплило времето напълно, въздишат за студените дни. В повечето случаи тази умора се дължи на отрови, натрупали се в тялото през зимните и пролетни дни, когато храната е много еднообразна и лишена от некой жизнени елементи.
към текста >>

Силата и богатството на човека зависят от неговия ум.
Аз не говоря за човешкия тор, за онова, което е използвано. Аз не засягам живота, който е живян вече. Не засягам онези мисли, чувства и постъпки, с които хората до сега са живели. Аз засягам онези мисли, чувства и постъпки, които са нови, които хората отсега ще изживяват. Когато хората заживеят с новите мисли и чувства, умът им ще просветне, сърцето им ще се стопли, и противоречията в живота им ще се превърнат във възможности и за нови постижения. Силата и богатството на човека зависят от неговия ум. Не говоря за механическата сила и богатства. А от сърцето зависи онази привлекателна сила, с която хората се приличат към нас и ни обичат. Човек бива обичан заради доброто му сърце. И доколкото хората имат светли умове и топли сърце, те се разбират и си помагат. Светлата, реалната.
към текста >>

Не говоря за механическата сила и богатства.
Аз не засягам живота, който е живян вече. Не засягам онези мисли, чувства и постъпки, с които хората до сега са живели. Аз засягам онези мисли, чувства и постъпки, които са нови, които хората отсега ще изживяват. Когато хората заживеят с новите мисли и чувства, умът им ще просветне, сърцето им ще се стопли, и противоречията в живота им ще се превърнат във възможности и за нови постижения. Силата и богатството на човека зависят от неговия ум. Не говоря за механическата сила и богатства. А от сърцето зависи онази привлекателна сила, с която хората се приличат към нас и ни обичат. Човек бива обичан заради доброто му сърце. И доколкото хората имат светли умове и топли сърце, те се разбират и си помагат. Светлата, реалната. Божествената мисъл се отличава по това, че тя ни стимулира към добри постъпки, към приложение.
към текста >>

А от сърцето зависи онази привлекателна сила, с която хората се приличат към нас и ни обичат.
Не засягам онези мисли, чувства и постъпки, с които хората до сега са живели. Аз засягам онези мисли, чувства и постъпки, които са нови, които хората отсега ще изживяват. Когато хората заживеят с новите мисли и чувства, умът им ще просветне, сърцето им ще се стопли, и противоречията в живота им ще се превърнат във възможности и за нови постижения. Силата и богатството на човека зависят от неговия ум. Не говоря за механическата сила и богатства. А от сърцето зависи онази привлекателна сила, с която хората се приличат към нас и ни обичат. Човек бива обичан заради доброто му сърце. И доколкото хората имат светли умове и топли сърце, те се разбират и си помагат. Светлата, реалната. Божествената мисъл се отличава по това, че тя ни стимулира към добри постъпки, към приложение. В този смисъл, мисли, които не се реализират, нямат отношение към нас, не са реални за нас.
към текста >>

И с това, което си приел от въздуха, образува се една реакция и тогава приетата сила от въздуха се нагажда в организма.
Има много системи за дишане — но все им липсва нещо съществено. И индусите имат цяла наука за дишането, но тя не е пригодна за европейците и дава отрицателни резултати. Един метод за дишането е следния: след като приемете в дробовете си чистия въздух и го задържите 15—20—30 секунди, трябва да кажете в себе си няколко думи: Господи, заради голямото благо, което си ми дал. аз съм готов да изпълня Твоята воля. Тези трептения, които излизат чрез издишвания въздух, отиват в пространството и се хроникират. И с това, което си приел от въздуха, образува се една реакция и тогава приетата сила от въздуха се нагажда в организма. Не само един път трябва да казвате тези думи, но колкото вдишки направите през деня, все трябва да си служите с някой формули. Чрез дишането човек може да се освободи от всякакво тягостно състояние. Като дишате, може да казвате още: „Господи, аз се радвам и скърбя заедно с онези, които се радват и които скърбят. И аз ще бъда едно с тях.“ И въобще, при дишането, стремете се де благодарите за всичко, каквото ви е дадено. По този начин от въздуха ние можем да възприемем достатъчно количество енергия.
към текста >>

Още в древността се е поддържало, че около човешкото тяло има и невидима част, наречена аура или етерен двойник, с различни багри в различните си части и с различна големина у разните хора.
Петър Петков До скоро науката твърде бавно крачеше напред и понасяше обидите, че е изостанала далеч назад от онова, което иска от нея нетърпеливият и неспокоен културен човек, жадуващ повече знания за същността на всичко непознато и невидимо, що го заобикаля. В последните няколко десетилетия, обаче, науката постигна бързо едни след други такива непредполагаеми успехи, че много от тях са сториха твърде невероятни. И само имената на големите нейни работници са, които ни карат да повярваме в тези чудновати постигания. Успехите и постиженията на науката са тъй големи и неочаквани, и тъй дълбоко навлезли в онова, което се смиташе за тайнствено и свърхдействително, че вече става трудно да се задържи на старото си място доскорошната граница между научното и тайнственото. Най-интересни от всички тези нови проучванията са откритията върху лъче изпусканията на живите тела, включително и човека. Още в древността се е поддържало, че около човешкото тяло има и невидима част, наречена аура или етерен двойник, с различни багри в различните си части и с различна големина у разните хора. Разбира се, новата наука, издигната върху пепелта на вековете, в която са били заровени и забравени някои от нявгашните истини, не е могла да възприеме едно такова твърдение, без да има възможност опитно да го установи. Полека лека, обаче, започват и в по-ново време да се явяват наченки за проучването и на това лъче изпускане. През 1905 г. американският лекар д-р Хукър, като изучавал особеностите на радия, попаднал и на изследвания, които му дали основания да заключи, че и човешкото тяло изпуша лъчи, подобни на Рьонтгеновите, които са разноцветни и цветът им има твърде тясна зависимост от характера на човека. Макар и да не били потвърдени тези проучванията, но те дали голям подтик за търсения в тази посока, Според изследванията на лондонския д-р Рус, от окото на човека излизат лъчи подобни на електромагнитните, силата на които може да влияе не само на човека, но и да раздвижи окачен предмет.
към текста >>

Макар и да не били потвърдени тези проучванията, но те дали голям подтик за търсения в тази посока, Според изследванията на лондонския д-р Рус, от окото на човека излизат лъчи подобни на електромагнитните, силата на които може да влияе не само на човека, но и да раздвижи окачен предмет.
Още в древността се е поддържало, че около човешкото тяло има и невидима част, наречена аура или етерен двойник, с различни багри в различните си части и с различна големина у разните хора. Разбира се, новата наука, издигната върху пепелта на вековете, в която са били заровени и забравени някои от нявгашните истини, не е могла да възприеме едно такова твърдение, без да има възможност опитно да го установи. Полека лека, обаче, започват и в по-ново време да се явяват наченки за проучването и на това лъче изпускане. През 1905 г. американският лекар д-р Хукър, като изучавал особеностите на радия, попаднал и на изследвания, които му дали основания да заключи, че и човешкото тяло изпуша лъчи, подобни на Рьонтгеновите, които са разноцветни и цветът им има твърде тясна зависимост от характера на човека. Макар и да не били потвърдени тези проучванията, но те дали голям подтик за търсения в тази посока, Според изследванията на лондонския д-р Рус, от окото на човека излизат лъчи подобни на електромагнитните, силата на които може да влияе не само на човека, но и да раздвижи окачен предмет. Силата на тези лъчи е различна у различните хора. Многобройни опити потвърдили електричността на тези лъчи, но най-очебиен и най-прост е опитът с телената спирала. Окачена на копринен конец и намираща се под влиянието на магнит, който я държи в една постоянна посока, тя може да бъде отклонена под действието на силния и устремен в нея поглед. на едно око. Доказано е, че този резултат е постоянен и че на истина от очите ни излизат невидими лъчи, които според силата си, оказват своето влияние на околните хора и животни.
към текста >>

Силата на тези лъчи е различна у различните хора.
Разбира се, новата наука, издигната върху пепелта на вековете, в която са били заровени и забравени някои от нявгашните истини, не е могла да възприеме едно такова твърдение, без да има възможност опитно да го установи. Полека лека, обаче, започват и в по-ново време да се явяват наченки за проучването и на това лъче изпускане. През 1905 г. американският лекар д-р Хукър, като изучавал особеностите на радия, попаднал и на изследвания, които му дали основания да заключи, че и човешкото тяло изпуша лъчи, подобни на Рьонтгеновите, които са разноцветни и цветът им има твърде тясна зависимост от характера на човека. Макар и да не били потвърдени тези проучванията, но те дали голям подтик за търсения в тази посока, Според изследванията на лондонския д-р Рус, от окото на човека излизат лъчи подобни на електромагнитните, силата на които може да влияе не само на човека, но и да раздвижи окачен предмет. Силата на тези лъчи е различна у различните хора. Многобройни опити потвърдили електричността на тези лъчи, но най-очебиен и най-прост е опитът с телената спирала. Окачена на копринен конец и намираща се под влиянието на магнит, който я държи в една постоянна посока, тя може да бъде отклонена под действието на силния и устремен в нея поглед. на едно око. Доказано е, че този резултат е постоянен и че на истина от очите ни излизат невидими лъчи, които според силата си, оказват своето влияние на околните хора и животни. Само така може да се обясни как най-опасните диви зверове могат да се смиряват пред силните очи на беззащитния инак човек.
към текста >>

Доказано е, че този резултат е постоянен и че на истина от очите ни излизат невидими лъчи, които според силата си, оказват своето влияние на околните хора и животни.
Макар и да не били потвърдени тези проучванията, но те дали голям подтик за търсения в тази посока, Според изследванията на лондонския д-р Рус, от окото на човека излизат лъчи подобни на електромагнитните, силата на които може да влияе не само на човека, но и да раздвижи окачен предмет. Силата на тези лъчи е различна у различните хора. Многобройни опити потвърдили електричността на тези лъчи, но най-очебиен и най-прост е опитът с телената спирала. Окачена на копринен конец и намираща се под влиянието на магнит, който я държи в една постоянна посока, тя може да бъде отклонена под действието на силния и устремен в нея поглед. на едно око. Доказано е, че този резултат е постоянен и че на истина от очите ни излизат невидими лъчи, които според силата си, оказват своето влияние на околните хора и животни. Само така може да се обясни как най-опасните диви зверове могат да се смиряват пред силните очи на беззащитния инак човек. Особено ценни са изучавания та върху „жизнените лъчи“ направени през 1925 г. от руския учен Гурвич. Той е открил, че живите същества изпускат невидими лъчи, излизащи от протоплазмата на клетките им. По този начин стана възможно, по чисто научен път, да се изследват някои едва подозирани или дори съвсем непредполагани сили, които се проявяват при живота на човека и на другите същества.
към текста >>

В последно време с изучаването на невидимите лъчи, които се отделят от човека и съставят неговата невидима част, са се заели доста и сериозни учени.
Тези лъчи се подчиняват на физическите закони, които важат и за всички останали лъчи. Най-новите опити са показали, че жизнените лъчи се отлъчват най-силно в областта на главата. Намерено е също, че ако живото същество бъде хлороформирано, то изгубва способността да отделя тези лъчи. Опитите са показали. че жизнените лъчи на едно растение могат да окажат въздействие върху едно животно. В последно време с изучаването на невидимите лъчи, които се отделят от човека и съставят неговата невидима част, са се заели доста и сериозни учени. Като оставим настрана първите твърдения на Райхенбах през средата на миналия век, че около човешкото тяло има невидимо сияние, което нарекъл аура, внимание заслужават опитните изследвания на французите дьо Роша и д-р Дюрвил. Те са дошли до важните заключения, че лъчеизпускането достига от 20 см. до 1.5 м. около тялото и е в зависимост от особеностите на живия организъм (у умрелия лъчите изчезват); че лъчите са най-силни в областта на чувствителните органи: очите, ушите, носа. (но у глухите не излизат навън от ушите).
към текста >>

Френският лекар Борд твърди, че е намерил уред за измерване силата на тези лъчи.
до 1.5 м. около тялото и е в зависимост от особеностите на живия организъм (у умрелия лъчите изчезват); че лъчите са най-силни в областта на чувствителните органи: очите, ушите, носа. (но у глухите не излизат навън от ушите). Английският физик Килнер е успял чрез разтвор от веществото дицианин, поставен пред окото на зрителя, да го направи чувствително към невидимите блесни лъчи. Той смята, че тези лъчи са от електромагнитно естество, защото се влияят от приближаването на магнита. Френският лекар Борд твърди, че е намерил уред за измерване силата на тези лъчи. Миналата година проучванията на някои учени не само потвърдиха, че от пръстите на човека се струят силни невидими лъчи, но и установиха, че те са способни да спират развитието или да убиват някои от бактериите и най-низшите животни. След всички тези по-нови проучванията може още да се спори дали лъчите са цветни или безцветни, каква е дължината и силата им, каква е природата и какви са особеностите им и т. н. Едно, обаче, остава безспорно: телата на живите организми наистина изпускат навън от себе си лъчи, които остават невидими за обикновеното око. Остава само с поточни уреди да изучим същината и особеностите на това наше невидимо тяло, за да можем да превземем още една от безбройните тайни на природата. (Из „Нови Дни“ бр. 378)
към текста >>

След всички тези по-нови проучванията може още да се спори дали лъчите са цветни или безцветни, каква е дължината и силата им, каква е природата и какви са особеностите им и т. н.
(но у глухите не излизат навън от ушите). Английският физик Килнер е успял чрез разтвор от веществото дицианин, поставен пред окото на зрителя, да го направи чувствително към невидимите блесни лъчи. Той смята, че тези лъчи са от електромагнитно естество, защото се влияят от приближаването на магнита. Френският лекар Борд твърди, че е намерил уред за измерване силата на тези лъчи. Миналата година проучванията на някои учени не само потвърдиха, че от пръстите на човека се струят силни невидими лъчи, но и установиха, че те са способни да спират развитието или да убиват някои от бактериите и най-низшите животни. След всички тези по-нови проучванията може още да се спори дали лъчите са цветни или безцветни, каква е дължината и силата им, каква е природата и какви са особеностите им и т. н. Едно, обаче, остава безспорно: телата на живите организми наистина изпускат навън от себе си лъчи, които остават невидими за обикновеното око. Остава само с поточни уреди да изучим същината и особеностите на това наше невидимо тяло, за да можем да превземем още една от безбройните тайни на природата. (Из „Нови Дни“ бр. 378)
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отличаваме се обаче от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мира и братството между хората, но ние сме и ученици на една школа, в която без всяко принуждение изучаваме законите на природата, Стремим се още да хармонизираме живота си с тези закони Ние никого не викаме не сила Зачитаме свободата и пазим живота като нещо свещено.
Човечеството по необходимост вече се движи към тях. Ние храним топли чувства и големи симпатии към всички ония, които искрено и безкористно работят за осъществяване на общочовешко благоденствие, а не сако на своя народ. Защото отделните народи не са друго, освен членове на това голямо семейство — човечеството. Ако в семейството отношенията между членовете могат да бъдат добри и споровете да се разрешават по братски и справедливо, защо между отделните народи да не може? Ние уважаваме всички безкористни идеалисти и ги насърчаваме. Отличаваме се обаче от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мира и братството между хората, но ние сме и ученици на една школа, в която без всяко принуждение изучаваме законите на природата, Стремим се още да хармонизираме живота си с тези закони Ние никого не викаме не сила Зачитаме свободата и пазим живота като нещо свещено. Мисли ме, че сме намерили един разумен изходен път. Каним всички, които се интересуват, да проучат и да опитат, защо личния опит учи най-добре човека. Ние каним всички жадни да отидат при самия извор и да пият от неговите чисти води. Защото една мъдрост казва: „Пий само от извора, а не от течението“, защото течението може да се замърси, а извора — никога. Ние не мразим ония, които правят зло, тъй като е безсмислено да мразим невежите.
към текста >>

Нека всички запомним: силата на злото е в бързането, а силата на доброто — в постоянството.
Такъв е закона на Справедливостта. Ние не мразим никого, защото знаем, че всички души есенциално са едно и че всички се стремят макар и по различни пътища към една цел — съвършенство. Ние сме готови да защитаваме правдата, истината и доброто от всяко посегателство, с всички благородни средства. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Ако хората, които служат на своите лични интереси проявяват такова постоянство, предвидливост и такт, колко повече трябва да проявят онези, които служат не на своите лични интереси, а отстояват интересите на общото човешко благоденствие? Нека всички запомним: силата на злото е в бързането, а силата на доброто — в постоянството. Ние знаем, че всички същества са листа и клони на едно и също дърво, затова те всички са близки, сродни, всички са едно. Това съзнание се пробужда днес и именно то ще донесе новата култура, културата на Любовта. Когато човек знае, че всички същества са сродни и близки нему, той вече има съвсем друго отношение към тях. Ето защо това ново съзнание трябва да дойде, за да внесе новото в живота. Ние знаем, че човек не е само онова, което външно се изявява.
към текста >>

Ние знаем още, че Любовта е най-голямата сила в света, която разрешава всички противоречия.
Когато човек знае, че всички същества са сродни и близки нему, той вече има съвсем друго отношение към тях. Ето защо това ново съзнание трябва да дойде, за да внесе новото в живота. Ние знаем, че човек не е само онова, което външно се изявява. Злото в него е петна по дрехите му. Но те не са самия човек, Истинския човек е само онова благородното и възвишеното, което проявяваме. Ние знаем още, че Любовта е най-голямата сила в света, която разрешава всички противоречия. Тя е най-добрия метод за изправление на живота и за повдигане. Любовта е майка на доброто, и то е неделима от нея. Доброто е само нейно външно проявление. Любовта предполага разумност. Разумността е път, по който Любовта идва.
към текста >>

Като говоря така, нямам за цел да ви морализирам: морализирането е да заставям насила хората да станат добри.
Трети пък казват, че знание, наука не им трябва. Всичко е потребно но човека и обществения живот и религията и науката. Обществения живот е широкия живот; в него има ред отношения, които трябва да се спазват. Никой в света не живее за себе си. Всеки живее преди всичко за цялото и тогаз за себе си. Като говоря така, нямам за цел да ви морализирам: морализирането е да заставям насила хората да станат добри. Това е невъзможно. Добротата е един вечен процес. За да бъде добър, човек трябва да бъде преди всичко свободен. И човек е свободен, но той не знае как да използва своята свобода. Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за свобода в самия него.
към текста >>

Истинската сила и мощ на човека, с когото той може да се брани, това е знанието.
А пък за да може Бог да живее в душата на човека, той непременно трябва да има едно отлично сърце и един отличен ум. Те са слугите на Божественото в нас. Значи, човек е до толкова човек до колкото Бог живее в душата му. Божественото е, което определя човека като човек. Истинското богатство в света, това е любовта. Истинската сила и мощ на човека, с когото той може да се брани, това е знанието. А най-хубавото място, където човек може да живее, това е Истината. И рая, в който живееше Адам, беше място на Истината, дето владееше пълната свобода. И Адам беше оставен съвършено свободен в рая. Но когато съгреши, тогава се яви Господ при него, и го запита, защо не спази правилата на рая; защо не запази свободата, която имаше. И сега всеки от вас трябва да знае, доколко може да спазва свободата, която му е дадена.
към текста >>

Не е въпрос какво хората мислят за мен, но любовта, която работи в мене, като една мощна сила, определя целия ми живот и цялото ми бъдеще.
А това зависи от любовта. И аз знам, че моят живот, че моят напредък, че моето щастие — всичко това зависи от моята любов. Моето бъдеще се определя от любовта, която аз показвам към всяко най-малко растение, към всяко насекомо, или към всяко животно, и към хората вън от всякакъв закон. Любовта ми към всичко в света, определя моето бъдеще. Това всички трябва да знаете. Не е въпрос какво хората мислят за мен, но любовта, която работи в мене, като една мощна сила, определя целия ми живот и цялото ми бъдеще. Значи, аз съм, който създавам своето бъдеще. И когато обичам някого, аз няма да му казвам, но спазвам всички онези правила, които любовта изисква; защото тя прониква в цялото органическо царство, тя прониква в цялото Битие. Няма място в Битието, дето любовта да не прониква. Там, дето любовта прониква, всичко бъбли, гъмжи с живот в себе си. Всяко нещо, в което има живот, показва, че там прониква любовта.
към текста >>

Космическата радиация е невидима и човек не може да я усети.
ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА За естеството и произхода на космическите лъчи Днес често се съобщава в научната литература за космическите лъчи. Един от учените, който си е посветил живота за изучаването на тия лъчи, е американският физик. проф. Миликан. Неговият доклад, прочетен миналата година в Парижката Сорбона, в института по физика, ни дава едно цялостно изложение върху природата на тия лъчи. Това изложение на кратко, но в най-съществената му част, предлагаме тук. Космическата радиация е невидима и човек не може да я усети. Тя представлява от себе си поток лъчи, особени, които къпят земята и всички живи организми по нея, чиито еволюция и живот протичат под непрекъснатото въздействие на тия лъчи. За разлика от всички нам известни лъчи (светлинните лъчи, рентгеновите, лъчи, излъчванията на радиоактивните, елементи и др ) космическите лъчи обладават необикновена проницаемост, далеч превъзхождаща в това отношение даже лъчите на радия. Така например, опитите на Колгерстрер и Салмо, по ледниците на Юнгфрау през 1923 год. показали, че проникваемостта на космическите лъчи, идващи през която и да е част на деня или нощта от небето е десет пъти по силна от гамата радиеви лъчи. Последните, опити на Миликана, направени през 1933 г.
към текста >>

Тя ми направи впечатление че в отношенията си към Камен се държеше като един учител или ръководител; докато на Агмад тя говореше, както една царица говори на своя най-близък приближен, когото тя уважава и от когото се страхува едновременно, в когото тя чувства известна сила.
„Тогава произнеси фаталните думи! “ Камен Бака падна на колене и дигна пъргаво ръце над главата си. Лицето му имаше тревожен израз. „От този момент, макар и всички хора де ме обичат, аз не ще обичам нито един човек! “ Мрачната фигура се хлъзна към него и допря с ръката си главата му „Ти си мой,“ каза тя и се повърна с една усмивка, която бе мрачна и студена като някой северен ледник. Тя ми направи впечатление че в отношенията си към Камен се държеше като един учител или ръководител; докато на Агмад тя говореше, както една царица говори на своя най-близък приближен, когото тя уважава и от когото се страхува едновременно, в когото тя чувства известна сила. „Сега, дете, ти трябва да работиш, каза тя, приближавайки се до мене. В тази книга са описани сърцата на жреците, които ще бъдат мои служители. Ти си уморен и трябва да си починеш, защото аз не желая да бъдеш зле. Ти ще пораснеш и ще станеш силен човек, достоен за моето благоволение. Вземи книгата със себе си, в ръцете си: и когато станеш сутринта, Камен ще дойде при теб и ти ще му прочетеш първата страница на този том.
към текста >>

С всяка превъзмогната трудност неговата сила ще се увеличава и, когато всичко бъде свършено, ти ще достигнеш върховната степен.“ Повторих тези думи на Камен.
Ти си уморен и трябва да си починеш, защото аз не желая да бъдеш зле. Ти ще пораснеш и ще станеш силен човек, достоен за моето благоволение. Вземи книгата със себе си, в ръцете си: и когато станеш сутринта, Камен ще дойде при теб и ти ще му прочетеш първата страница на този том. Когато той сполучи да изпълни първата задача, тогава той ще дойде пак при тебе призори и ти ще му прочетеш втората и така нататък, докато книгата се свърши. Кажи му това и му звповядай никога да се не отчайва от трудностите. С всяка превъзмогната трудност неговата сила ще се увеличава и, когато всичко бъде свършено, ти ще достигнеш върховната степен.“ Повторих тези думи на Камен. Той беше сега прав при вратата, с ръце сгънати отпред и с глава твърде низко наведена, таке че аз не можех де виждам лицето му. Но когато престанах да говоря, той повдигна глава и каза: „Слушам.“ Лицето му още отразяваше тази странна светлина, която бях видял по-рано. „Кажи му да си отиде, каза тя, и да изпрати Агмад тук.“ Когато аз повторих тая заповед, той се отдръпна бавно и аз можах да видя по неговите движения че за неговите очи, стаята бе съвършено тъмна. След един момента Агмад стоеше прав при вратата. Тя се приближи към него и сложи ръката си на челото му.
към текста >>

За да сме силни, не е достатъчно да имаме само физическата сила, но и духовната.
са умрели 2.300.000 души от глад, половината от които са се самоубили от мизерия; а в същото това време са били унищожени в моретата 568 хиляди вагона храни жито и други 144 хиляди вагона ориз. 277 хиляди вагона кафе и 2 милиона и 200 вагона захар, с цел да се запазят високите цени, показва че у едни хора, не само няма морал и връзки с Бога, но че те вършат и престъпление с унищожение на тия блага и оставане други да мизерстват. Подобни хора грозна съдба ги чака! Истинско здраво тяло не може да се изгради, освен по пътя на живата природа и то ако съзнаем с какво да се храним, какво да пием, как до дишаме и как да използваме светлината. Истинско здраво тяло не можем да имаме, ако не развием един мощен Дух, който да направлява нашите мисли, желания и постъпки чрез волята и чрез връзката ни с Бога! За да сме силни, не е достатъчно да имаме само физическата сила, но и духовната. А тази сила без вяра в Бога, без вяра в себе си, без надежда в бъдещето и без разумност в мисли, желания и постъпки, не се постига! Нека работим в това направление! За да развием добродетелите, нужно е смирение, уважение и милост към всяко Божие творение! Най-големия враг на човека, обаче, са неговите извратени желания! Нека работим върху това!
към текста >>

А тази сила без вяра в Бога, без вяра в себе си, без надежда в бъдещето и без разумност в мисли, желания и постъпки, не се постига!
277 хиляди вагона кафе и 2 милиона и 200 вагона захар, с цел да се запазят високите цени, показва че у едни хора, не само няма морал и връзки с Бога, но че те вършат и престъпление с унищожение на тия блага и оставане други да мизерстват. Подобни хора грозна съдба ги чака! Истинско здраво тяло не може да се изгради, освен по пътя на живата природа и то ако съзнаем с какво да се храним, какво да пием, как до дишаме и как да използваме светлината. Истинско здраво тяло не можем да имаме, ако не развием един мощен Дух, който да направлява нашите мисли, желания и постъпки чрез волята и чрез връзката ни с Бога! За да сме силни, не е достатъчно да имаме само физическата сила, но и духовната. А тази сила без вяра в Бога, без вяра в себе си, без надежда в бъдещето и без разумност в мисли, желания и постъпки, не се постига! Нека работим в това направление! За да развием добродетелите, нужно е смирение, уважение и милост към всяко Божие творение! Най-големия враг на човека, обаче, са неговите извратени желания! Нека работим върху това! Нека всички тази година проявим чистата Божия любов, дрехата на които е винаги нова!
към текста >>

50. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като цитираме горното, ние ни най-малко искаме на сила да го приеме някой.
Нима не са ясни думите на Христа в гл. 26:52 от Матея: „Петре, тури ножа в ножницата си, защото които нож хванат, от нож ще загинат,“ и в гл. 5:28 от Матея: „Който погледне жена и я пожелае, той е прелюбодействал,“ за да схванем закона на възмездието? Ако отхвърляме това своеволно, тогава къде ни остава вярата в Христа и в Св. Писание? Ние смятаме, че тези, които извратяват и отхвърлят, особено думите на Христа, ще имат отговорност. Като цитираме горното, ние ни най-малко искаме на сила да го приеме някой. При това ние знаем, че не всички хора са готови да възприемат това, макар и да го четат. Защо? Защото духовната еволюция е различна и има ред причини за това. И всеки ще го схване, когато му дойде времето. Но на тия, които са истински християни и имат вярата на Аврама, имат светлината на ума, както и живота и любовта на Христа, на тях им остава много малко (както на Савла, който беше чист и изпълнител на Мойсеевите закони, но нямаше вярата за Христа и му се даде опит) ще им се даде доказателство да схванат. Но пак зависи как ще търсят как ще хлопат и какво и как ще искат.
към текста >>

Никой не може да има сила, ако няма същественото.
Условията отвън са такива, че трябва постоянно да се проверява и следи пътя на движението. Много причини има, които са отклонили хората от техния истински път и вследствие на това се занима-ват със странични въпроси, които нямат нищо общо с живота. Хората мислят днес, че страдат от безпаричие, от болести от глад и пр. Не, те страдат от безлюбие. Любов няма в света, същественото го няма. Никой не може да има сила, ако няма същественото. То е животът. Появи ли се животът, хиляди форми ще се появят: липсва ли, никакви външни или вътрешни форми не могат да се създадат. Най-напред живота трябва да дойде, а след това идват формите. Какъв смисъл ще има да създадете една държава, в която няма да има поданица или църква в която няма да има богомолци? Значи същественото е живота, който трябва да дойде.
към текста >>

Ако ние искаме да преобразим живота със силата и знанията, с които сега разполагаме, нищо не ще можем да направим.
Няма по-съществено нещо от живота. Няма по-разумно нещо от него. Има много теории на разни философи за живота, но за сега, няма нито една теория, която да е в хармония с цялото човечество. Има, обаче, една теория, която всички искат и търсят. Няма същество в света, колкото и малко да е то, което да не търси живота; и няма същество в света, колкото и незначително да е то, кое то да не иска да го обичат и което да не иска да обича. Ако ние искаме да преобразим живота със силата и знанията, с които сега разполагаме, нищо не ще можем да направим. Какво ще ни допринесат напр. постоянните страдания? Това, че с увеличението им, непрестанно ще се увеличават и несгодите. Какво постигат хората когато работят днес — те се мъчат само. Единственото същество, което работи, то е Бог, то е природата.
към текста >>

Целият ад да излезе на среща му, всички демони да се опълчат срещу него, тази сила е в състояние да ги разтопи.
Живота седи в свободата, която може да се постигне. И само три са пътищата, чрез които може да се дойде до нея. Първият е чрез закона на любовта. Любовта е ней-голямата топлина, чрез която можем да разрушим всички срещнати на пътя препятствия. Онзи, който я разбира за него препятствия не съществуват. Целият ад да излезе на среща му, всички демони да се опълчат срещу него, тази сила е в състояние да ги разтопи. Втория закон е пътя на знанието и мъдростта. Със знанието ще имаме светлина, няма да има кътче в нашия живот, което де не е осветено. Третия закон е закона за истината. И тогава можем до дойдем до следното: Да вървим по пътя на любовта, то значи да намерим майка си. Да вървим по пътя на мъдростта — то значи да намерим баща си.
към текста >>

За музиканта е отредено да свири; силният трябва да прояви силата си.
Той върви към една определена цел. За истинския човек смисъла на живота не е само тук на земята. Тя е едно хубаво училище, но не притежава всички онези качества, с които човек може да бъде щастлив. Ако вземем слънцето, цялата вселено с всички милиарди пръснати по нея слънца, едва ли и те ще притежават всички ония условия, при които щастливият живот може да се прояви. Но все таки има нещо в природата, което е отредено за нас и което ние трябва да постигнем. За музиканта е отредено да свири; силният трябва да прояви силата си. умният трябва да прояви ума си, добрият добрината си. Това са възможности взети в много широк смисъл. Това е бъдеше-то. към което всички трябва да се стремим. В каквото положение да се намираме сега, не трябва да се обезсърчаваме, защото не сме отговорни изцяло за сегашния си живот.
към текста >>

Аз имах един приятел, един водач; една връзка с тази невидима Майка не милостта.
Сега аз го държах в ръцете си и бях щастлив. Нямах вече нужда от нищо друго. Върнах се а стаята си и седнах, държейки цвета в ръка. Това бе също както още дете, преди много време, аз бях седнал в същата тази стая. държейки един лотосов цвят и гледах неговата коронка. Аз имах един приятел, един водач; една връзка с тази невидима Майка не милостта. Но сега аз познавах стойността на това, което държах; тогава, аз не я познавах. Възможно ли е да ми се отнеме пак тъй-лесно този цвят? Не! Защото сега аз можех да разбирам неговия език. Тогава той не ми говореше нищо, освен със своята красота; сега той отваряше очите ми и аз виждах; отваряше ушите ми и аз чувах.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и животинското царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правото на силния – С. Калименов. Нова епоха иде – N. Словото на Учителя. Пътят към великата победа Девет годишнината на в. „Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и животинското царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила. със своя гениален ум и прошение в бъдещето, със своята безгранична смелост, да може да изведе народите из днешната безпътица и да ги поведе към по щастливо бъдеще. И прави са хората, като търся силен човек. Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение. Стават плячка на различни, самозвани водачи, които ги водят по лъжливи пътища, към катастрофи и разочарования. Но кой е този силен човек, когото очакват народите?
към текста >>

Кой е този човек, който, надарен с необикновена проницателност и духовна сила, ще може да изведе човечеството, или поне народа си, из днешната безпътица?
със своя гениален ум и прошение в бъдещето, със своята безгранична смелост, да може да изведе народите из днешната безпътица и да ги поведе към по щастливо бъдеще. И прави са хората, като търся силен човек. Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение. Стават плячка на различни, самозвани водачи, които ги водят по лъжливи пътища, към катастрофи и разочарования. Но кой е този силен човек, когото очакват народите? Кой е този човек, който, надарен с необикновена проницателност и духовна сила, ще може да изведе човечеството, или поне народа си, из днешната безпътица? По какво да познаем истинския водач, който е призван да ни води към щастие и благоденствие. към величие и разцвет на истинската култура? Има едно вечно и абсолютно мерило, което никога не може да ни излъже: „Истинският пастир душата си полага за овцете. Той ги познава и по име ги зове. И овцете вървят след него и слушат гласа му.“ Въз основа на това неизменно евангелско правило, ние можем да извадим следните заключения, за отличителните черти на истинския водач: Истинският водач не злоупотребява със силата си.
към текста >>

И овцете вървят след него и слушат гласа му.“ Въз основа на това неизменно евангелско правило, ние можем да извадим следните заключения, за отличителните черти на истинския водач: Истинският водач не злоупотребява със силата си.
Кой е този човек, който, надарен с необикновена проницателност и духовна сила, ще може да изведе човечеството, или поне народа си, из днешната безпътица? По какво да познаем истинския водач, който е призван да ни води към щастие и благоденствие. към величие и разцвет на истинската култура? Има едно вечно и абсолютно мерило, което никога не може да ни излъже: „Истинският пастир душата си полага за овцете. Той ги познава и по име ги зове. И овцете вървят след него и слушат гласа му.“ Въз основа на това неизменно евангелско правило, ние можем да извадим следните заключения, за отличителните черти на истинския водач: Истинският водач не злоупотребява със силата си. Истинският водач не си служи с насилие. Истинският водач се жертва за народа си. И обратно, всеки, който злоупотребява със силата си, всеки, който си служи с насилие, всеки, който не се жертва за народа си, а сам взема жертви от него, е вълк и грабител, а не истински водач. И този водач ще заведе неизбежно тия, които води към заколение, към катастрофа, а не към щастие и благоденствие. Народите търсят силен човек.
към текста >>

И обратно, всеки, който злоупотребява със силата си, всеки, който си служи с насилие, всеки, който не се жертва за народа си, а сам взема жертви от него, е вълк и грабител, а не истински водач.
Има едно вечно и абсолютно мерило, което никога не може да ни излъже: „Истинският пастир душата си полага за овцете. Той ги познава и по име ги зове. И овцете вървят след него и слушат гласа му.“ Въз основа на това неизменно евангелско правило, ние можем да извадим следните заключения, за отличителните черти на истинския водач: Истинският водач не злоупотребява със силата си. Истинският водач не си служи с насилие. Истинският водач се жертва за народа си. И обратно, всеки, който злоупотребява със силата си, всеки, който си служи с насилие, всеки, който не се жертва за народа си, а сам взема жертви от него, е вълк и грабител, а не истински водач. И този водач ще заведе неизбежно тия, които води към заколение, към катастрофа, а не към щастие и благоденствие. Народите търсят силен човек. Но кой е истинския силен човек? Не е силен този, който си служи с насилие! Не е силен този, който убива, затваря и владее със заплахата на оръжието.
към текста >>

От това гледище, не е силен Мусолини, който не търпи чуждо мнение и със силата на оръжието, вдъхновяван от националния егоизъм, отнема чуждото, за да го направи свое.
Не е силен този, който не търпи чуждо мнение, който отнема свободата на мисълта и се налага на всички, въпреки волята им. Истински силният води само със светлината на своята велика жертва, със своята безгранична преданост на делото си, със своята неизменна любов, която не прави разлика между „каши“ и „чужди“, между бедни и богати, учени и прости; той се отличава със своя светел ум, който вижда ясно кое е истинското добро за народа му. Истински силният е този. който има не само силна воля и силен ум, но и велико, любещо сърце и широка, отворена за всички душа. Защото този, който има само воля и ум, а не и сърце, — без-душният водач-насилник, ще поведе неизбежно народа си по пътя на националния егоизъм , който, по рано или по късно, ще го заведе към катастрофа, към самоунищожение. От това гледище, не е силен Мусолини, който не търпи чуждо мнение и със силата на оръжието, вдъхновяван от националния егоизъм, отнема чуждото, за да го направи свое. Не е силен Хитлер, който върви по пътя на кайзер Вилхелма. Защото историята ни говори ясно до къде този път извежда. Не е силен Сталин. който, за да се освободи от враговете си, прибягва до тяхното екзекутиране. Не са силни тези, които водят народите си към касапница, защото от това, което те изграждат, не ще остане нито помен.
към текста >>

Не са силни те защото подготвят бури и разрушения, всред които ще изчезне, ще се стопи всичката им сила.
Не е силен Хитлер, който върви по пътя на кайзер Вилхелма. Защото историята ни говори ясно до къде този път извежда. Не е силен Сталин. който, за да се освободи от враговете си, прибягва до тяхното екзекутиране. Не са силни тези, които водят народите си към касапница, защото от това, което те изграждат, не ще остане нито помен. Не са силни те защото подготвят бури и разрушения, всред които ще изчезне, ще се стопи всичката им сила. Не със силни затуй, защото техният път води към смърт, а не към живот. Нашият народ, който преживя две национални катастрофи, няма нужда от такива „силни“ водачи, които до го заведат към трета. Защото правото на силния, на истински силния човек е само едно: да води народа си към живот, а не към смърт. А само Любовта води към живот! Егоизмът, личен или национален, води винаги към смърт!
към текста >>

Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в животинското царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите.
Дишането пречиства кръвта, а мисълта пречиства живота. Така че живота е един и общ за всички същества, но атмосферата у всички същества не е еднакво чиста. И животните имат същия живот, но той се различава по примесите в него. Атмосферата у животните е много нечиста, и следствие на това техния живот е такъв — там правото е на силния. Този закон съществува и в умствения свят — но друго е вече там отношението — първо място заема най-умният. Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в животинското царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите. В духовния свят първо място заема най-добрият, а най-лошият заема последното място. И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта. И за всички ви има шанс да заемете първо място.
към текста >>

Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта.
Този закон съществува и в умствения свят — но друго е вече там отношението — първо място заема най-умният. Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в животинското царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите. В духовния свят първо място заема най-добрият, а най-лошият заема последното място. И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта. И за всички ви има шанс да заемете първо място. Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по доброта, можете да бъдете първи и по ум. Това са три прояви на единния живот, който се проявява в различни форми и степени във всички същества. Всички несполуки, които човек сега преживява, не са нищо друго, освен вметнати неща в живота му, които нямат нищо общо със самия живот. Безпорядъкът, който виждате в природата, е вметнат или от хората, или от ангелите.
към текста >>

Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по доброта, можете да бъдете първи и по ум.
В духовния свят първо място заема най-добрият, а най-лошият заема последното място. И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта. И за всички ви има шанс да заемете първо място. Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по доброта, можете да бъдете първи и по ум. Това са три прояви на единния живот, който се проявява в различни форми и степени във всички същества. Всички несполуки, които човек сега преживява, не са нищо друго, освен вметнати неща в живота му, които нямат нищо общо със самия живот. Безпорядъкът, който виждате в природата, е вметнат или от хората, или от ангелите. Ангелите вметнаха известен безпорядък; хората вметнаха известен безпорядък и животните вметнаха известен безпорядък. Следователно, когато забелязваме, че в природата има известни отклонения и аномалии, те се дължат на онези същества, които населяват световете.
към текста >>

(следва) Окултизъм Окултизмът е великата Божествена наука за скритата, невидимата страна на нещата.
Но днешния човек на обективното познание не подозира, че това, което той проучава вън от себе си, се намира в потенциално състояние в него, и един ден трябва да се прояви, от потенциално състояние да се превърне в кинетично. Когато дойде до това положение, човек ще бъде вече в следващата фаза на развитието, когато той дохожда до онова състояние на съзнанието, в което почва да схваща знанието, което е в него. и става един жив извор на светлина, осветляваща най-първо самия него — вътрешната същина. Затова и окултното познание започва със себепознанието, и затова в окултната наука се поставя познанието на човека като основа на всяко знание. В тази нова фаза, когато тъй да се каже се пробужда вътрешното знание, човек влиза в пътя, който ще го изведе на брега на безсмъртието. (следва) Окултизъм Окултизмът е великата Божествена наука за скритата, невидимата страна на нещата. Човек живее всред един свят. много по обширен, много по-дълбок, много по-сложен. отколкото го виждаме ние с обикновените си очи. Целият живот на човека е обгърнат в тайна, защото той вижда нещата,— предметите и съществата, събитията и природните явления, — но не вижда това, което е зад тях. което е скрито в тях.
към текста >>

То е могъща неземна сила, коя го свързва земята с небето и ни припомня и ни възвръща към изгубения рай, т. е.
Човек е дух! А познание за този дух, за невидимия свят, в който той живее, и за законите, които управляват неговия живот, можем да добием само от окултизма. Истинско знание за света и живота, и за себе си, преди всичко, можем да получим само от окултизма. Изкуството То е Божествена стихия, в която душите се потапят, за да се свържат, да си припомнят, да се издигнат, ако могат, до онзи възвишен свят, от който са слезли те на земята а своята първични чистота и красота. Истинското изкуство е свещенодействие, което приобщава човешката душа към нейния Първоизточник. То е могъща неземна сила, коя го свързва земята с небето и ни припомня и ни възвръща към изгубения рай, т. е. към онова възвишено състояние на живота, в което човек се е намирал преди да наруши Божествените, природните закони. А днешното изкуство . . . днешното изкуство е средство . . .
към текста >>

Истинско изкуство могат да ни дадат само тези, в които живее високото съзнание, че те са дух, а не тяло, че освен временното, в тях има и нещо вечно, безсмъртно и които правят усилия и успяват да се издигнат и свържат с великия Божествен свят, първоизвора на всяко изкуство, на всека наука, на всяка сила, на самия живот.
. . днешното изкуство е средство . . . за печелене на пари, за постигане на ефимерни цели, за извикване на низки чувства. С изкуството днес се проституира, то се продава всекиму за пари, то служи на порока, служи на демагогията, служи на насилника, служи всекиму, който може добре да плати. Истинско изкуство могат да ни дадат само тези, в които живее високото съзнание, че те са дух, а не тяло, че освен временното, в тях има и нещо вечно, безсмъртно и които правят усилия и успяват да се издигнат и свържат с великия Божествен свят, първоизвора на всяко изкуство, на всека наука, на всяка сила, на самия живот. „Изкуството за изкуството“ и „Изкуството в служба на живота“ са две криворазбрани и, най-важното, погрешно прилагани положения, в резултат на което най-често се получава това, че изкуството, вместо де служи на себе си или на живота в неговата същина, става в същност слуга на низшето в живота. Изкуството в служба на Божественото в човека, изкуството като свещенодействие, което издига, окриля душата, което изпълва живота със смирено величие, с истинска радост и смисъл, е истинското изкуство. Такова изкуство сме имали някога и не може да нямаме пак. То е изкуството, за което се казва, че върши чудеса. То е изкуството, което възкресява мъртви, което отваря очи на слепи, което кара глухи да чуват, което прави смирени и кротки и най свирепите животни.
към текста >>

Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две.
Това ще бъде щастие за мене. ____________________________ Вестникарят и овчарят — Двата полюса под свода: Първий иска лично благо, Вторий — благо за народа. Дядо Благо Преглед Времето, о което живеем, е пълно със събития от голямо значение за бъдещото развитие на човечеството. Две сили са настръхнали, една срещу друга, в света и си оспорват световното владичество. Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост. Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни.
към текста >>

А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда.
Дядо Благо Преглед Времето, о което живеем, е пълно със събития от голямо значение за бъдещото развитие на човечеството. Две сили са настръхнали, една срещу друга, в света и си оспорват световното владичество. Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост. Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички.
към текста >>

Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум.
Две сили са настръхнали, една срещу друга, в света и си оспорват световното владичество. Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост. Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички. Тия хора не ще закъснеят да се явят и да приложат новите методи във всички области на живота, съобразно великите природни божествени закони.
към текста >>

Това със силата на Божественото съзнание в човека.
Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост. Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички. Тия хора не ще закъснеят да се явят и да приложат новите методи във всички области на живота, съобразно великите природни божествени закони. У нас У нас едва ли някой знае точно къде сме и къде отиваме.
към текста >>

Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни.
Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички. Тия хора не ще закъснеят да се явят и да приложат новите методи във всички области на живота, съобразно великите природни божествени закони. У нас У нас едва ли някой знае точно къде сме и къде отиваме. В политическо отношение днес за днес имаме една неустановеност, неопределеност, преходно време, в което като че ли никой не знае още некъде ще отидем — коя сила ще вземе надмощие в управлението на страната — демокрацията или авторитаризмът, а една или друга форма.
към текста >>

Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме.
Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички. Тия хора не ще закъснеят да се явят и да приложат новите методи във всички области на живота, съобразно великите природни божествени закони. У нас У нас едва ли някой знае точно къде сме и къде отиваме. В политическо отношение днес за днес имаме една неустановеност, неопределеност, преходно време, в което като че ли никой не знае още некъде ще отидем — коя сила ще вземе надмощие в управлението на страната — демокрацията или авторитаризмът, а една или друга форма. В духовно отношение сме зле.
към текста >>

Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички.
А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички. Тия хора не ще закъснеят да се явят и да приложат новите методи във всички области на живота, съобразно великите природни божествени закони. У нас У нас едва ли някой знае точно къде сме и къде отиваме. В политическо отношение днес за днес имаме една неустановеност, неопределеност, преходно време, в което като че ли никой не знае още некъде ще отидем — коя сила ще вземе надмощие в управлението на страната — демокрацията или авторитаризмът, а една или друга форма. В духовно отношение сме зле. Малцина у нас се вслушват в гласа на Истината.
към текста >>

В политическо отношение днес за днес имаме една неустановеност, неопределеност, преходно време, в което като че ли никой не знае още некъде ще отидем — коя сила ще вземе надмощие в управлението на страната — демокрацията или авторитаризмът, а една или друга форма.
Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички. Тия хора не ще закъснеят да се явят и да приложат новите методи във всички области на живота, съобразно великите природни божествени закони. У нас У нас едва ли някой знае точно къде сме и къде отиваме. В политическо отношение днес за днес имаме една неустановеност, неопределеност, преходно време, в което като че ли никой не знае още некъде ще отидем — коя сила ще вземе надмощие в управлението на страната — демокрацията или авторитаризмът, а една или друга форма. В духовно отношение сме зле. Малцина у нас се вслушват в гласа на Истината. Още по-малцина се решават да вървят и правят усилия да вървят по този път. А тия, които твърдо, решително и успешно вървят по този път, се четат на пръсти. Стремежа и интереса не българите днес е отправен преди всичко към политиката и икономиката.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота.
Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри.
към текста >>

Никакви апарати, никакви, кови открития не ще ни помогнат да проникнем в скритата, невидимата страна на живота.
Велик, дълбок, безграничен и безсмъртен е живота. Той води нагоре, все по-нагоре, към неописуема хармония и светлина. И има една велика. Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот. До тази наука ний не можем да се докоснем дори, ний не можем по никой начин да я овладеем с тия средства, с които понастоящем разполагаме. Никакви апарати, никакви, кови открития не ще ни помогнат да проникнем в скритата, невидимата страна на живота. Единственото сигурно средство за навлизане в областта на истинската наука за живота, пред която падат всички прегради на „непознаваемото“, е пълното развиване на тъй-нареченото шесто чувство или ясновидството, слаби, несъвършени прояви на което е проучило академика Шарл Рише и което в своята пълнота за сега е достояние само на Учителите на човечеството. Пламен Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила Християнството и окултната наука Мнозина са писали на тази тема, но малцина са засегнали въпроса по същество. Тук нямам за цел да разглеждам окултната страна на християнството, но само да посоча на онази връзка и зависимост, която съществува между християнството и окултната наука. Когато говорим за християнството, ние разбираме божествено-та учение, което е съществувало и преди слизането на Христа на земята. За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството.
към текста >>

В малката сила на детето се крие голямата сила на човека.
Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма. Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна. Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот? Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания. Ако сегашните разбирания ги нямате, вие бъдещи разбирания не можете да имате. В малката сила на детето се крие голямата сила на човека. В бъдеще, вие ще бъдете това. което сте сега и един плюс. Този плюс е новото. Но туй новото, което ще дойде у вас, трябва коренно да видоизмени вашия живот. Евангелиста е видел голямата промяна, която става в света в умствено, социално, духовно и органическо отношение.
към текста >>

В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото.
А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото. И от смъртта и от нищо да не ви е страх.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това седи силата на човека.
Годината 1937 е добра; числото седем е добро, но тя се отличава с едно качество, а именно, бащата е взел тоягата, единицата, и на всеки, който се осмели да си служи с лъжата, тя ще приложи тази тояга. Каквото престъпление или каквато погрешка и де направи човек. както и да е, все може да мине безнаказано, но що се отнася до лъжата, била тя бяла или черна, няма да се прости. Лъжата е най-малкото престъпление в света, но тя носи най големи последствия; тя е най-опасната и създава всички нещастия на хората. Единственото нещо, което може да ви помогне, за да избегнете лъжата и последствията на лъжата, то е да бъдете носители на Любовта. В това седи силата на човека. Силата на човека се изявява в момента, когото любовта започва да се проявява в неговото съзнание. Този момент е свещен. Той не трябва да се изявява навън. Плодът на Любовта може да се изявява, но не говорете нищо за самота Любов. Аз не говоря още за Любовта, но за плода на Любовта.
към текста >>

Силата на човека се изявява в момента, когото любовта започва да се проявява в неговото съзнание.
Каквото престъпление или каквато погрешка и де направи човек. както и да е, все може да мине безнаказано, но що се отнася до лъжата, била тя бяла или черна, няма да се прости. Лъжата е най-малкото престъпление в света, но тя носи най големи последствия; тя е най-опасната и създава всички нещастия на хората. Единственото нещо, което може да ви помогне, за да избегнете лъжата и последствията на лъжата, то е да бъдете носители на Любовта. В това седи силата на човека. Силата на човека се изявява в момента, когото любовта започва да се проявява в неговото съзнание. Този момент е свещен. Той не трябва да се изявява навън. Плодът на Любовта може да се изявява, но не говорете нищо за самота Любов. Аз не говоря още за Любовта, но за плода на Любовта. Самата Любов е нещо свещено.
към текста >>

И неусетно за самите нас, сълзите се заменят с усмивка, в гърдите олеква — сякаш някоя невидима ръка е отнела товара, който ни е тегнел.
Една красива гледка е да се види сестра Попова, наобиколена от млади момичета, които като малки птички чуруликат край нея, в тя самата по-по села, по-млада, по-жизнена от всички тях. И кое я прави такава? Може би там е тайната на това привличане което всяка, който я е видял, изпитва към нея. И когато някоя от младите й заговори за своята скръб, за своята болка, тя разгръща своя 84 годишен живот и от там винаги ще извади някой пример, някой спомен, който ще приведе умело и ще посочи как да се излезе от това състояние. А нейният живот е изпълнен с много и много страдания, много опитности, много случки, които тя с охота ни разказва, за да ни покаже колко нашите болки са малки, та не струва човек да жали и тъгува за тях. И неусетно за самите нас, сълзите се заменят с усмивка, в гърдите олеква — сякаш някоя невидима ръка е отнела товара, който ни е тегнел. Но най-често ние обичаме, насядали около нея, тя де ни разказва кога и как е видяла за първи път Учителя и как и кого е получила тоя дар — да има връзка с невидимия свят, за да може да казва и предсказва това, което ние, обикновените, не можем. Тогава тя започва, а ние слушаме това, което ни говори . . . — Чеда, чеда. обръща се тя често към нас, какво сте видели вие?
към текста >>

Той ме погледна и се усмихна, а аз в същия миг почувствах една голяма сила, която ми взе ръката и почна да пише във въздуха кой е този, който виждах пред себе си.
Мене все ми беше лошо, все не можех да ходя никъде, но затова пък в къщи ми идваха много приятелки на гости. Един ден една от гостенките ми каза — „Како Софийке, аз да те заведа тебе гдето ходя на едно място. Ти си тъкмо за там.“ Аз се съгласих и един ден тя ме заведе в една сестра, където се събираха за молитва, а след някое време ми предложи да мс заведе и при Учителя. И какво да ви кажа, чада, като влязох в стаята и тъй си останах като гръмната. Пред мене стоеше същият старец, когото аз видях в съня си преди толкова години. Той ме погледна и се усмихна, а аз в същия миг почувствах една голяма сила, която ми взе ръката и почна да пише във въздуха кой е този, който виждах пред себе си. Засрамих се съвсем. Хванах си ръката и я стисках, но тя пак с голяма сила се изтегляше и почваше да пише кой е този при кого то ме бяха завели. И аз вече знаех кой е Той, без да ми казва някой отвън. От тогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува за чудо и на самата мен. Коремът ми, който от тумора бе страшно голям, бавно и незабелязано се смаляваше и болките почнаха да престават, докато се изгубиха съвсем.
към текста >>

Хванах си ръката и я стисках, но тя пак с голяма сила се изтегляше и почваше да пише кой е този при кого то ме бяха завели.
Ти си тъкмо за там.“ Аз се съгласих и един ден тя ме заведе в една сестра, където се събираха за молитва, а след някое време ми предложи да мс заведе и при Учителя. И какво да ви кажа, чада, като влязох в стаята и тъй си останах като гръмната. Пред мене стоеше същият старец, когото аз видях в съня си преди толкова години. Той ме погледна и се усмихна, а аз в същия миг почувствах една голяма сила, която ми взе ръката и почна да пише във въздуха кой е този, който виждах пред себе си. Засрамих се съвсем. Хванах си ръката и я стисках, но тя пак с голяма сила се изтегляше и почваше да пише кой е този при кого то ме бяха завели. И аз вече знаех кой е Той, без да ми казва някой отвън. От тогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува за чудо и на самата мен. Коремът ми, който от тумора бе страшно голям, бавно и незабелязано се смаляваше и болките почнаха да престават, докато се изгубиха съвсем. Имах син лекар, той гледаше и не можеше да повярва странното ми излекуване. Констатираше подобрението и виждаше че се постепенно излекувах, но неговият ум не можеше да се помири с мисълта че това е станало без операция, без медикаменти, без нищо външно, а само от една вътрешна голяма сила, която ме ръководеше как и къде да се разтривам и лекувам.
към текста >>

От тогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува за чудо и на самата мен.
Пред мене стоеше същият старец, когото аз видях в съня си преди толкова години. Той ме погледна и се усмихна, а аз в същия миг почувствах една голяма сила, която ми взе ръката и почна да пише във въздуха кой е този, който виждах пред себе си. Засрамих се съвсем. Хванах си ръката и я стисках, но тя пак с голяма сила се изтегляше и почваше да пише кой е този при кого то ме бяха завели. И аз вече знаех кой е Той, без да ми казва някой отвън. От тогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува за чудо и на самата мен. Коремът ми, който от тумора бе страшно голям, бавно и незабелязано се смаляваше и болките почнаха да престават, докато се изгубиха съвсем. Имах син лекар, той гледаше и не можеше да повярва странното ми излекуване. Констатираше подобрението и виждаше че се постепенно излекувах, но неговият ум не можеше да се помири с мисълта че това е станало без операция, без медикаменти, без нищо външно, а само от една вътрешна голяма сила, която ме ръководеше как и къде да се разтривам и лекувам. От първия момент, когато видях Учителя, ми заговори един вътрешен глас, който винаги ме ръководеше и ръководи и днес във всичко в живота. И аз никога не съм се съмнявала, че това е гласът на Учителя, който говори на мен, както и на другите по друг един начин — вътрешен, и че благодарение може би на голелите страдания и милостта Божия, аз мога ясно да го чувам.
към текста >>

Констатираше подобрението и виждаше че се постепенно излекувах, но неговият ум не можеше да се помири с мисълта че това е станало без операция, без медикаменти, без нищо външно, а само от една вътрешна голяма сила, която ме ръководеше как и къде да се разтривам и лекувам.
Хванах си ръката и я стисках, но тя пак с голяма сила се изтегляше и почваше да пише кой е този при кого то ме бяха завели. И аз вече знаех кой е Той, без да ми казва някой отвън. От тогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува за чудо и на самата мен. Коремът ми, който от тумора бе страшно голям, бавно и незабелязано се смаляваше и болките почнаха да престават, докато се изгубиха съвсем. Имах син лекар, той гледаше и не можеше да повярва странното ми излекуване. Констатираше подобрението и виждаше че се постепенно излекувах, но неговият ум не можеше да се помири с мисълта че това е станало без операция, без медикаменти, без нищо външно, а само от една вътрешна голяма сила, която ме ръководеше как и къде да се разтривам и лекувам. От първия момент, когато видях Учителя, ми заговори един вътрешен глас, който винаги ме ръководеше и ръководи и днес във всичко в живота. И аз никога не съм се съмнявала, че това е гласът на Учителя, който говори на мен, както и на другите по друг един начин — вътрешен, и че благодарение може би на голелите страдания и милостта Божия, аз мога ясно да го чувам. И аз ден и нощ се моля на Бога никога да не ме остава и винаги де ми говори и казва как трябва да живея. А Той, този вътрешен глас, ми казва към всички да съм внимателна, за никого лошо нито да помисля, нито да кажа. Да помагам на всички, никого да не връщам, защото Той ги изпращал, при мене.
към текста >>

Най хубавото преживяване, което изпълва всички кътчета на душата със светлина и топлота и й дава сила и възможност да понася с усмивка всички неудобства, които животът неминуемо поставя върху пътя на нейното развитие.
А точно така разбират хората понятието „молитва“ — тия, които се молят, и тия, които не се молят. Първите — защото изтъкват на показ пред Голямото Космично Съзнание своите дребни лични желания, чрез които се стараят да изнасилят своята карма, да не плащат това, което са яли и пили, да получат заплати за неизвършени заслуги Вторите — защото считат, че няма никаква връзка между тяхното съзнание и това на Вселената, и че ако има Всемирно съзнание, то само ще се погрижи да им даде това, от което имат нужда. Първите са лицемери и фарисеи, тесногръди, егоисти. Вторите са спящи пъпки, които отричат клона, върху който растат. Молитва! А ето, че най-хубавото преживяване от живота на човека, това е точно излизането на мисълта из дребнавостите на всекидневието, гдето противоречията са така остри и болезнени, нирването на душата в океана от обикалящата го мислова атмосфера, гдето бди извънвременното и извънпространственно съзнание, държеше в ръката си пътеките не звездните, живота на милиардите хора с всички текни възможности, съдбата на всичко, което диша. Най хубавото преживяване, което изпълва всички кътчета на душата със светлина и топлота и й дава сила и възможност да понася с усмивка всички неудобства, които животът неминуемо поставя върху пътя на нейното развитие. Така нашият Божи човек би се молил по-правилно, ако би казал: „Радвам се, че живея и дишам, радвам се, че имам за днес водата и хляба и ще се радвам, когато Божието озарение бъде винаги с мене за да живея в Неговата светлина, която ми разкрива възможностите на живота, в Неговата Любов, която ми позволява да се радвам на живота. Защото интересно е, наистина: дали не би му се отворила по-голяма беля, ако Бог би му дал шиник злато, както е поискал. а не шиник глава — както е станало. С т е ф а н Народна вегетарианска кухня През зимата всички хранителни продукти са в сушено или консервирано състояние. Единствения пресен зеленчук за всеки вегетарианец, това е спанака, който природата ни поднася през цялата зима в прясно състояние.
към текста >>

Ново, пълно със живот и сила.
Петлю дотърча при купчината жито и заклъвка сръчно, запоглъща пълните зрънца. А волът се захласна пред високия куп слама, дръпна хватка и зажвака. — Тук ела, съседе! — весело изкътка и повика го петелът. Тук е чисто златно жито, на купен извито! Ново, пълно със живот и сила. Ах, каква ръка го е извила! Скоро идвай, двама да се наядеме. То е мощно, ще ни обнови и подмлади . . . — А виж при мене тази слама—отговори волът, — колчева е купа1 Има десет слона да затрупа!
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели.
Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно. Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила.
към текста >>

Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила.
Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели. Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила. Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в Любовта има место за всички. Да положим Любовта за основа, за да възраснат и другите Божествени добродетели в нас. Събуди се спящи! Колко велик, и красив, и пълен със смисъл, с радост и блаженство, е животът — истинският живот — ако ние го познаем и заживеем! . . .
към текста >>

В глъбините на душата ми ти шепнеш: „Любовта движи световете, тя е вечната, непобедима сила, извор на всеки живот.
Високите снежни върхове ми говорят за царството, от където те идват. Те идват от царството на чистотата, хармонията и мира. Те идват от царството на съвършения свободен живот, над който благата Божия усмивка разлива своето лъчезарие. Пей, не спирай! В изворите и цветята, в нежния оркестър на птичките, в пулсът на любещите сърца, в дълбочината на синьото небе, в Слънчевия златен поток, затрептял над земната шир, аз виждам твоето величие и мощ, твоето несметно изобилие! В глъбините на душата ми ти шепнеш: „Любовта движи световете, тя е вечната, непобедима сила, извор на всеки живот. „Иди, извести на всички твои братя и сестри, че любовта чака пред вратите на техните сърца и души, че любовта им носи дивни, неземни дарове! “ В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата философия (продължение от бр. 181) 11.
към текста >>

Той не чака бързо, и внезапно настъпване на райско състояние, но чрез напрежение на всички сили, съсредоточаване на волята, чрез усилията на любовта на цялото човечество — подобрението ще дойде по силата на Божествените закони.
Висше, абсолютно развитие на човечеството е „достигане божественото състояние на щастие“. (Prolegomena 70). Осъществяване свободата и щастието зависи от нас самите, от нашата добра воля. „Спасението на човека и на народите, на народите и на човечеството зависи от самите тях и само от самите тях.“ (О. Н. 7.) Тйежковски вижда нуждите, злото, греха, мъчнотиите. Той не чака бързо, и внезапно настъпване на райско състояние, но чрез напрежение на всички сили, съсредоточаване на волята, чрез усилията на любовта на цялото човечество — подобрението ще дойде по силата на Божествените закони. Човек трябва винаги да отстоява своята вяра, своята надежда, своята любов, въпреки всичко. 13. Мисията на славянските народи. Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде синтезата на битието и мисленето, на древността и християнския свят. Миналото на славянските народи, техните качества — свободолюбив. търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия.
към текста >>

Това до известна степен може да се вземе за доста вярно, обаче тази тайнствена сила на гората се състои в това, че винаги в нея въздуха е наситен много повече с водни пари, в сравнение с този над оголените и обезлесени места, вследствие на което тези водни пари, при охлаждане се превръщат в различни атмосферни осадъци.
Горската растителност, не само че увеличава почвения пласт, но същевременно го и обогатява с хранителни вещества. Горите спомагат и по други начин за увеличение плодородието на почвата, а именно чрез благотворното им влияние върху валежите. От направените наблюдения и изучавания е констатирано, че те указват влияние върху по-правилното и равномерно разпределение на дъждовете и снеговете. И наистина, в горите дъждовете са по-чести, по-продължителни, обаче не така поройни, както в обезлесените места. Поради по-честите дъждове, които се забелязват да падат в горите, създадено е поверие, че горите имат свойство да привличат дъждовете. Това до известна степен може да се вземе за доста вярно, обаче тази тайнствена сила на гората се състои в това, че винаги в нея въздуха е наситен много повече с водни пари, в сравнение с този над оголените и обезлесени места, вследствие на което тези водни пари, при охлаждане се превръщат в различни атмосферни осадъци. По този начин, горите увеличават поддържат водите в изворите, езерата и блатата и ред други вододайни места, Ако да не беше гората, то всички посочени вододайни места, биха намалили или съвсем изгубили водите си. Ето защо ако търсим причината за летните суши, които през последните години често ни спохождат, то като такава, трябва да се посочи поголовното обезлесяване. Гората е живата броня, която успешно се бори, против най-страшната природна стихия „пороите“, които са в състояние за няколко часа да унищожат стотици хиляди декара плодородни полета. Не по-малко е значението на гората и върху климата на дадена страна. Тя се явява, като регулатор на влагата, топлината и ветровете, смекчава силните студове и ветрове, намалява летните горещини и зимни студове и с това прави климата по-благоприятен, както за животинския, така и за растителния мир.
към текста >>

тя живееше от дете сякаш в други светове и никога не бе вкусила от радостите на живота .
А ти ще минеш край извора, без да пиеш от него . . . Тя слушаше с притаен дъх. Да, вярно беше всичко това . . . тя живееше от дете сякаш в други светове и никога не бе вкусила от радостите на живота . . . И някаква горест и тиха тъга изпълваше сърцето й. Ето, другарките й живееха, да истински живееха. Те ходеха с весели компании, пиеха, пушеха, радваха се на младостта си . . .
към текста >>

Сякаш някоя невидима ръка въртеше бързо колелото на живота и на лицата им се сменяха маска след маска и та ги виждаше застарели, груби един към друг, невъзможни .
. . а тя? А нейната младост? И тъга и скръб я обхващаха. Тя се вглеждаше във влюбените двойки и ги виждаше млади, жизнени, любещи се — но странно, те бързо почваха да се променят. Сякаш някоя невидима ръка въртеше бързо колелото на живота и на лицата им се сменяха маска след маска и та ги виждаше застарели, груби един към друг, невъзможни . . . Или пък стари, повехнали като избелели страници на написана книга, по които вече нищо не може да се чете . . . И тогаз, из самата дълбочина на нейната душа. се обаждаше тихият глас и я питаше: — Това ли искаш да станеш?
към текста >>

И тръгваше тогава по вътрешен усет, водена от невидима ръка, за да спре при бедна къщичка, където май ката е болна, а невръстни дечица плачат край нея .
—- Да, отвръщаше мислено тя и ставаше и напущаше веселата компания, изпращана от десетки учудени очи, презрителни усмивки, зад които се криеха недоизказани подигравателни мисли. — Отивам си, казваше тя на питащите я, и никой не можеше да я спре. Нито увещанията на тоя, който тъй много я обичаше, нито че не е довършено пиесата, нито, че ще следва най-хубавата част от концерта, можеха да бъдат претекст да я задържат. Когато излизаше на улицата, тя се спираше и питаше тихо! — Къде? И тръгваше тогава по вътрешен усет, водена от невидима ръка, за да спре при бедна къщичка, където май ката е болна, а невръстни дечица плачат край нея . . . Тя влизаше като непозната и излизаше като от години позната, непускана от децата, с хиляди поръки пак да дойде. Друг път почукваше с треперещи пръсти и свито сърце на завесен прозорец, откъдето се показваше разплаканото лице на отчаяно човешко същество . . . И нямаше по голяма радост за нея от това, да види след някое време сълзите проблеснали в усмивка, отчаянието превърнато в надежда.
към текста >>

Невидима ръка пак я повежда и спира пред стаята №1.
Тя провери за приемният ден в голямата болница, взема няколко книги под мишца и отиде един ден след обед когато в болницата пущаха посетители. Тя премина през големи обширни градини и влезе в чистите коридори. Сърцето й трепереше в гърдите й да не я запитат кого търси. Но нима може да каже като самата тя не знае името му? Тя се спира пред едно разклонение и пита тихо в себе си: — Не къде? Невидима ръка пак я повежда и спира пред стаята №1. С трепереща ръка натисва бравата и отваря вратата. Посрещат я десетки любопитни погледи. Слаба руменина покрива хубавото й лице. Очите й търсят да видят тоя, за когото тя е дошла. Тогава сякаш някой извива главата й на страни и тя вижда горящи черни очи, вперени в нея, (следва)
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава, когато птичките най-хубаво, най-нежно, най-тайнствено пеят, когато във въздуха се носи някаква невидима, непонятна, неосезаема, но мощна омая, когато от вред лъха някакъв сладостен, чаровен лъх, когато цялата природа замира в трепетно очакване, тогава, в тоя ранен час, нека излезем навън всред природата, за да се потопим и слеем с безбрежния океан на великия живот, който Бог ни дава, да почерпихме колкото искаме, и колкото можем да носим, от истинските, нетленни съкровища на живота.
Всеки може да вземе толкова, колкото пожелае и —колкото може да носа. Всекиму се дава, - не се държи сметка за никого. А това, което се дава, е чисто злато, много, по ценно от земното, — слънчево злато, което, изобщо, не може да се оцени. Който е жаден за живот, за истински живот, да не спи много, — да остави многото сън за есента и зимата, или, поне, да си легне рано, за да има време да се наспи до зори. Който е жаден за живот, да стане сутрин рано, преди още зората на изток да се е напълно разпукнала, преди още денят да е навлязъл напълно в царството си. Тогава, когато птичките най-хубаво, най-нежно, най-тайнствено пеят, когато във въздуха се носи някаква невидима, непонятна, неосезаема, но мощна омая, когато от вред лъха някакъв сладостен, чаровен лъх, когато цялата природа замира в трепетно очакване, тогава, в тоя ранен час, нека излезем навън всред природата, за да се потопим и слеем с безбрежния океан на великия живот, който Бог ни дава, да почерпихме колкото искаме, и колкото можем да носим, от истинските, нетленни съкровища на живота. * Обновяващата сила на слънцето, казва Учителят, е най-могъща през пролетта, от 22 март до 22 юни. Тогава земята, заедно с всички живи същества, които са на нея, е много по-отрицателна по отношение на слънцето и затова с много по-голяма жажда възприема неговите енергии, отколкото през останалите годишни времена. Същото нещо се отнася и до денонощието, което може. да се вземе като една малка година или обратно. Това, което е пролетта за годината, това същото е утрото за денонощието.
към текста >>

* Обновяващата сила на слънцето, казва Учителят, е най-могъща през пролетта, от 22 март до 22 юни.
Всекиму се дава, - не се държи сметка за никого. А това, което се дава, е чисто злато, много, по ценно от земното, — слънчево злато, което, изобщо, не може да се оцени. Който е жаден за живот, за истински живот, да не спи много, — да остави многото сън за есента и зимата, или, поне, да си легне рано, за да има време да се наспи до зори. Който е жаден за живот, да стане сутрин рано, преди още зората на изток да се е напълно разпукнала, преди още денят да е навлязъл напълно в царството си. Тогава, когато птичките най-хубаво, най-нежно, най-тайнствено пеят, когато във въздуха се носи някаква невидима, непонятна, неосезаема, но мощна омая, когато от вред лъха някакъв сладостен, чаровен лъх, когато цялата природа замира в трепетно очакване, тогава, в тоя ранен час, нека излезем навън всред природата, за да се потопим и слеем с безбрежния океан на великия живот, който Бог ни дава, да почерпихме колкото искаме, и колкото можем да носим, от истинските, нетленни съкровища на живота. * Обновяващата сила на слънцето, казва Учителят, е най-могъща през пролетта, от 22 март до 22 юни. Тогава земята, заедно с всички живи същества, които са на нея, е много по-отрицателна по отношение на слънцето и затова с много по-голяма жажда възприема неговите енергии, отколкото през останалите годишни времена. Същото нещо се отнася и до денонощието, което може. да се вземе като една малка година или обратно. Това, което е пролетта за годината, това същото е утрото за денонощието. Сутрин, преди изгрева на слънцето, земята е най-отрицателна и затова най-силно възприема неговите енергии.
към текста >>

изобщо, лечебната сила на слънчевата енергия е по-слаба.
Затова излизането сутрин рано и посрещането на слънцето всред природата нито е глупост, нито е суеверие или идолопоклонство, както мислят някой, а напротив — то е поставяне на човека в хармония с великите закони на могъщата жива природа, то е черпене на безценни енергии от нейния безграничен резервоар. Глупост, невежествено нехайство и престъпление, дори, е да спиш или да се излежаваш до късно сутрин, особено през пролетта, когато животът най-щедро се разлива, и когато най-лесно можеш да го приемеш в себе си. А да станеш рано и да посрещнеш изгрева на слънцето всред природата, е високо разумен, истинско-човешки и дори божествен акт. * Учителят казва, че, от зазоряването до изгрева на слънцето, неговата енергии, действат най-много върху нервната система и я засилвате и оздравявате; от изгрева на слънцето до девет часа те действат най-вече върху кръвоносно-дихателната система, а от девет до дванадесет часа слънцето действа предимно върху храносмилателната система на човека. А след обед. изобщо, лечебната сила на слънчевата енергия е по-слаба. Това трябва да се има пред вид от тези, които се нуждаят от слънце лекуване. Има хора; които не могат да издържат силните слънчеви лъчи. Те трябва да започнато със сутрешното слънце и постепенно да привикват на по-силни лъчи. Изобщо, слънчевите бани са най-целесъобразни до обед. * Който пропусне изгрева — утрото на деня, — той е пропуснал, в известен смисъл, целия ден.
към текста >>

Знаете ли каква е силата на човешката мисъл?
Майката трябва де напише този закон в сърцето на този син. Сега идат проповедници в света и проповядват че не трябва да се убива, че не трябва да се прави зло, но да се прави само добро. Те проповядват едно, а майката проповядва друго. Тя пее на сина си в люлката войнишки песни, да стане голям войник. Друга песен трябва да пее майката на сина си. Знаете ли каква е силата на човешката мисъл? Какво ще стане, ако всека жена отива да се оплаква от мъжа си? Жените ни най-малко не трябва да се оплакват от мъжете си. По-добри мъже от тези, които сега имат, Господ не може да им даде. И мъжете не трябва да се оплакват от жените си. По-добри жени от тези, които сега имат, не могат да им се дадат.
към текста >>

Ако този човек беше сляп, под действието на Христовата сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта.
Ако отвътре не сте свободни и външно няма да бъдете свободни. Р. Щайнер Мистерията на голгота (продължение от бр. 187) Да си представим един човек, способен да възприема напълно подтиците, идващи от Христа. Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество. Какъв резултат ще имаме тогава? Ако този човек беше сляп, под действието на Христовата сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта. Когато евангелистът Йоан говори за излекуването на слепородения, той изразява именно тази дълбока мистерия. Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество. Къде, прочие, се намира тази сила? В самата земя, тялото на Христа. Нужно е само щото земята да бъде наистина проникната от духа на Логоса.
към текста >>

Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество.
187) Да си представим един човек, способен да възприема напълно подтиците, идващи от Христа. Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество. Какъв резултат ще имаме тогава? Ако този човек беше сляп, под действието на Христовата сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта. Когато евангелистът Йоан говори за излекуването на слепородения, той изразява именно тази дълбока мистерия. Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество. Къде, прочие, се намира тази сила? В самата земя, тялото на Христа. Нужно е само щото земята да бъде наистина проникната от духа на Логоса. Да видим сега дали така го разбира авторът на Евангелието на Йоана. Слепият е там.
към текста >>

Къде, прочие, се намира тази сила?
Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество. Какъв резултат ще имаме тогава? Ако този човек беше сляп, под действието на Христовата сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта. Когато евангелистът Йоан говори за излекуването на слепородения, той изразява именно тази дълбока мистерия. Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество. Къде, прочие, се намира тази сила? В самата земя, тялото на Христа. Нужно е само щото земята да бъде наистина проникната от духа на Логоса. Да видим сега дали така го разбира авторът на Евангелието на Йоана. Слепият е там. Христос взема малко пръст, омесва я със слюнката си и я поставя на слепия.
към текста >>

Христос каза за себе си: най-дълбоката тайна на моето естество, това е моето Аз съм; истинската и вечна мощ но Аз съм или на Аза, която има сила да трансформира другите тела, трябва да проникне във всички хора.
Всичко това е много ясно разкрито от евангелиста. И ще трябва да оставим всеки предразсъдък и да се вдълбочим поне веднъж в едно от големите знамения, които е направил Христос, за да узнаем по добре естеството на едно такова събитие, без да се смущаваме от това, че много духовитите и учени хора на нашия век считат за лудост това, което ние ще кажем. Защото, факт е, че съществуват дълбоки тайни, които не са още достъпни за днешните хора. Последните, доколкото се простират техните знания, не са още готови, да ги споделят. Те могат да ги узнаят, да ги допуснат при нужда, да ги изживеят дори духовно; но да ги споделят, да ги приведат във физически действия, за това хората на нашите дни са твърде много потънали в материята. Христос каза за себе си: най-дълбоката тайна на моето естество, това е моето Аз съм; истинската и вечна мощ но Аз съм или на Аза, която има сила да трансформира другите тела, трябва да проникне във всички хора. Христос иска да даде всекиму притежанието на неговото аз. Той иска да запали във всеки човек божественото, да събуди във всяка душа истинския Господар. В връзка с това ний виждаме идеята за карма изразена от Христа в нейния най-висок смисъл. За да разберем непълно идеята за „карма,“ трябва да я схванем в нейния християнски смисъл. Това означава, че никой човек не може до се поставя за съдия на това, което е в интимното същество на друг човка.
към текста >>

Тия, които знаят силата на мисълта, разбират каква мощност представлява това.
макар и най-малки да са те, 3 минути универсални, в мълчание, да се почувстват свързани и в хармония с всички сили, видими и невидими, които работят за реализирането на това царство на земята. Нека всички знаят, че днес хиляди и хиляди същества, види- ми и невидими, от всички нации, реси и религии, работят в това направление. Тия които желаят могат да посветят тия 3 минути също сутрин, обед и вечер. Това не е никакъв наряд, нито е задължително и няма нищо общо с никоя религия, верую, течение и пр., освен с течението на любовта, хармонията, мира, правдата и доброто, които идват на земята и са вече близо. В тая медитация трябва да се излезе от личното, да се оставят долу всички външни различия и да се влезе във Великата Вълна, която залива сега света. Тия, които знаят силата на мисълта, разбират каква мощност представлява това. Съобщава: А. Щерев, Париж Пред слънцето Поклон пред тебе, слънце светло, източник на живот и красота! Когато земята се отдалечи в своя път от тебе, есен и тъга зацаруват. Живота замира. Вехнат цветята, съхнат тревите; като сухи и мъртви стърчат обезлистените клони на дърветата.
към текста >>

Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото.
Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист? Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото. Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя. Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода! Това е величествената програма на Христа — дадена в молитвата „Отче наш“. И само тази пророческа и божествена програма е пътеуказател за близкото бъдеше на всемирното федериране на всички държави в света.
към текста >>

56. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички.
За да можем да употребим златната монета, за да можем да приложим дадено знание, изкуство, дарба и талант, ние трябва да имаме досег с обществото. Следователно, трябва да заживеем в един колектив, в който става правилна обмяна и хармонично преливане. За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички. Опитността от миналото е в полза на колективното. А бъдещето има още по благоприятни условия да се прояви то, понеже се събужда вече едно колективно съзнание между човеците. СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (Из „Вечните истини“ от Ст. Тошев стр. 457—459) Ще дам два цитата от А.
към текста >>

Те са здрава основа на ония качества, които утре има да се разцъфтят в красота и сила.
Да мислим трезво, да обичаме безкористно, да постъпваме разумно, честно, справедливо и благородно към всички същества. Такива са добрите навици. Всичко онова, което човек харесва в околните, да почне да работи, за да го придобие, но вече по-пълно, по чисто и по-хубаво. Нека положителното което околните имат, да породи у нас не завист, а благородно съревнование. Добрите навици са резултат на съзнателните усилия на човека за превъзмогване низшето у себе си. Те са здрава основа на ония качества, които утре има да се разцъфтят в красота и сила. Г. С. ____________________________________ Да познае човек себе си, това значи да познае своето упорито дете и да знае как да го възпитава. * Единственият път , чрез който човек може да постигне и разбере онова, което Бог е определил за него, е Любовта. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Подобно е на невод (из неделната беседа „Подобно е на невод“– 10.10.1937 г.) „Пак е подобно Царството небесно на невод, който биде хвърлен в морето и събира от всякакъв вид риби“. Матея: 13;47 („невод“ - Голяма рибарска мрежа.
към текста >>

Вие говорите за силата на човека, но едва ли знаете, кои са органите, чрез които силата се проявява.
Той трябва да изучава цялото си тяло. Ако той еднакво не обърне внимание на главата си, на гърдите си и на своя стомах — три важни свята в него, той ще се намери в голямо затруднение. Ако човек угажда само на главата си, или само на дробовете си, или само на стомаха си, той ще изпадне в погрешка. Здравословното състояние на човека зависи само от взаимността, която съществува между главата, дробовете и стомаха. Често вие говорите за чувствения свят, но не знаете, кои са ония органи, чрез които чувствителността се проявява. Вие говорите за силата на човека, но едва ли знаете, кои са органите, чрез които силата се проявява. Зад мускулите седи друга една енергия, и ако тая енергия не се прояви и мускулната енергия не може да се прояви. Вие говорите за мисъл та. Няма съмнение, че мозъкът е орган, чрез който мисълта се проявява, но колко малко се знае днес за мозъка. Новите теории определят къде се локализират човешките способности и чувства. Яви се тъй наречената наука „Френология“ която създаде голям спор между учените.
към текста >>

Човек може да бъде виден със своето сърце, с добродетелите, които е развил в себе си, със своя ум, дух и сила.
И тъй, трябва да се изучава тялото. То представя един Божествен ред и порядък на нещата. Има хиляди и милиони учени, които се занимават с изучаването на цялото, със законите които го управляват. В това отношение има много данни събрани, но няма нищо организирано, от което да се види, по кой път трябва да се върви. В сегашният век, кой с какво може да бъде виден? Човек може да бъде виден със своето сърце, с добродетелите, които е развил в себе си, със своя ум, дух и сила. Силата на човека зависи от неговата разумност. Онези хора, които са силни на физическото поле имат силно развит обективен ум. Те са много наблюдателни. Човек трябва да избягва еднообразието, било в науката, било в музиката, било в художеството. В музиката трябва да има форма, поезия, сила.
към текста >>

Силата на човека зависи от неговата разумност.
То представя един Божествен ред и порядък на нещата. Има хиляди и милиони учени, които се занимават с изучаването на цялото, със законите които го управляват. В това отношение има много данни събрани, но няма нищо организирано, от което да се види, по кой път трябва да се върви. В сегашният век, кой с какво може да бъде виден? Човек може да бъде виден със своето сърце, с добродетелите, които е развил в себе си, със своя ум, дух и сила. Силата на човека зависи от неговата разумност. Онези хора, които са силни на физическото поле имат силно развит обективен ум. Те са много наблюдателни. Човек трябва да избягва еднообразието, било в науката, било в музиката, било в художеството. В музиката трябва да има форма, поезия, сила. Магическа трябва да бъде музиката.
към текста >>

В музиката трябва да има форма, поезия, сила.
Човек може да бъде виден със своето сърце, с добродетелите, които е развил в себе си, със своя ум, дух и сила. Силата на човека зависи от неговата разумност. Онези хора, които са силни на физическото поле имат силно развит обективен ум. Те са много наблюдателни. Човек трябва да избягва еднообразието, било в науката, било в музиката, било в художеството. В музиката трябва да има форма, поезия, сила. Магическа трябва да бъде музиката. Музиката има смисъл, когато може да послужи нещо на човека. Някои музиканти са достигнали до там, че схващат цялата природа като една симфония. Всяка планета, всяко слънце, всяко малко тяло в природата си има свой тон. Всичко това представя една величествена музика.
към текста >>

Положителните качества са тия които носят сила.
Що се отнася до душата, те едва са започнали да имат прозрение. Като изучаваме сърцето, каквото посеем в тази почва всичко започва да расте. Сега вие трябва да изучава те цялото. Всички възможности са складирани в човека. Значи, всички възможности на природата, положителни и отрицателни са складирани в човека. Положителните качества са тия които носят сила. Те са външни. А отрицателните качества някой път носят вътрешна обработка, мекота в човека. За сега жената считат за мека. Тя носи вътрешни възможности, мекота. Вярвайте в онази почва на вашето сърце, която Бог ви е дал.
към текста >>

Наистина, всеки човек е отделен, той има самостоятелен живот, но една разумна сила свързва всички хора в едно цяло.
Мислите ли, че цялото дърво не мисли за всеки лист и за всяко клонче? Когато дървото се намира в нормална среда и в нормални условия, то всякога изпраща достатъчно количество храна за всички листа и клончета. Тъй щото всеки лист и всеки клон, който се държи за дървото, никога няма да се намери в безизходно положение. Разглеждайте живота, като нещо цяло. Не отделяйте хората от себе си. Наистина, всеки човек е отделен, той има самостоятелен живот, но една разумна сила свързва всички хора в едно цяло. Всеки човек, в каквато и малка степен да е, той е полезен за вас. Това е един нов възглед. Всички хора с които се срещате, за които можете да мислите са полезни за вас. И корените, и клонищата и листата, и плодовете, и цветовете са потребни за дървото. Всички части на дървото са потребни на цялото, защото от качеството на плода, зависи и качеството на самото дърво.
към текста >>

* Христовите думи имаха сила защото бяха съчетани с живот — това за ония, които мислят, че може да се „омагьосва с Словото.“ Силата иде от съгласуването на думите с делата.
Приемай и живей — то е което може да те подпомогне. * Това, което те смущава е по-силно от тебе. * Да чукаш камъни за да стават статуи е разумно, но какъв с мисъл има да чукаш статуи? — Това е критиката по навик. * Това, което ти спомня за Доброто и Красивото — то само е добро и красиво. * Христовите думи имаха сила защото бяха съчетани с живот — това за ония, които мислят, че може да се „омагьосва с Словото.“ Силата иде от съгласуването на думите с делата. * Културата на един народ се познава по свободата, която има, и на човека, — от начина по който той я употребява или злоупотребява с нея. * И най-ценната фраза ако се вземе недовършена, може да звучи като безсмислие. Колко често ние търсим „смисълът в недовършения живот н; едно или друго лице или в своя собствен? * Най-напред се учат хората да дават. То е любовта.
към текста >>

Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра.
Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и китайска култури. Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действат така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западноевропейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши, области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека. ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество.
към текста >>

Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза из-вън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни.
След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека. ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката. Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза из-вън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни. Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата. В тази музика срещаме преда-де-ни процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципа на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тясна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони. Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм.
към текста >>

Там където не достигаше силата, насилието правеше необходимото.
. . . Родих се веднъж син на цар. Гледан бях като зеницата на окото и думата ми бе закон за околните ми. Аз растях, ставах силен и смел и не знаех що е препятствие — пред моята воля и власт отстъпваше всичко. Аз знаех само едно— „искам“ - и пред него се прекланяха всички. Там където не достигаше силата, насилието правеше необходимото. Пред моята воля подгъваха коляно всички, но аз пред ничия. Погледът ми имаше блясъка на стоманата, а езикът ми беше по-остър от меч. Каквото поисквах — протягах ръка — и аз го имах. Тогава се усмихвах и тази усмивка смразяваше всички Аз бях цар — свободен, а другите бяха роби — под моята власт. И когато умрях, чух как всички си отдъхнаха с облекчение .
към текста >>

И когато смъртта бе дошла в стаята ми да ме вика след себе си, някоя невидима ръка се сложи на очите ми и аз прогледнах, видях и разбрах.
, кой създаде тоя свят пълен с неправда? “ И чувах нечий глас дълбоко в мене да казва: „Ти! “ Тогава почвах да се смея и мислех, че съм луд. А годините, колкото и безконечно дълги да бяха пак минаваха. Веднъж аз легнах на смъртният си одър за да не стана никога вече. И когато смъртта бе дошла в стаята ми да ме вика след себе си, някоя невидима ръка се сложи на очите ми и аз прогледнах, видях и разбрах. Видях себе си отново цар и моят сегашен господар бе някогашният ми роб, към когото съм бивал най-жесток . . . Тогава се усмихнах и тръгнах след смъртта, а над тялото ми плачеше моята жена, която ме мислеше за умрял . . . . Минаха векове — родих се като единствен син на богати родители.
към текста >>

57. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той дава също различни методи за използване на водата, въздуха, слънчевите лъчи и силата на мисълта за лекуване на всякакви болести.
Учителят казва, че месото действа вредно на човешкия организъм и бързо го състарява. Освен това, че убийството на животните е една ужасна жестокост, но месото създава предразположение към различни болести и съвсем не е естествена храна за човека. Също така вредно действа алкохола и тютюна. Затова последователите на Учителя не употребяват спиртни питиета и не пушат. Също така Учителят казва коя храна да се употребява, като най-полезна, и в какви комбинации. Той дава също различни методи за използване на водата, въздуха, слънчевите лъчи и силата на мисълта за лекуване на всякакви болести. Трябва да се подчертае още едно нещо, което е характерно за това учение. При бързия темп на живота в нашето време, съпроводен с голяла загуба на умствени и психически сили, хората нямат достатъчно време за своето духовно развитие и за почивка. Вън от това, че на много интелигентни хора службата отнема много часове, но и тия часове, които им остават свободни, те трябва да употребят за приготвяне на обед и други домакински работи. Това дълго приготвяне на обяда, което отнема всичкото време на домакинята, не отговаря на днешното време. Хората не трябва да жертват своето време в грижи за стомаха си.
към текста >>

На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена.
Той гласи: „Това, което се намира долу е аналогично (подобно) на това, което се намира, горе. и обратно, това, което с намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“ Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята — умствения, духовния и физическия. Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, — изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове. На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена. Но за да може човек да работи с този принцип, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец. за да намира съответствията. 3. Принципът на вибрациите. Според този принцип „Всичко в Природата е в движение. Нищо не се намира в покой: всичко се движи, всичко трепти.“ Херметистите придават на този принцип огромно значение, както това се вижда от следующето херметическо изречение.
към текста >>

По силата на ритъма едното се компенсира в друго.“ Така изразяват в „Kybalion“a принципа на ритъма.
Една степен на ума може да се превърне в друга, едно условие за неговото проявление — в друго, един полюс — в друг, една умствена вибрация в друга.“ Така гласи едно от изреченията из „Kybalion“. 5. Принципът на ритъма „Навсякъде имаме втичане и изтичане. Всичко има свои приливи и отливи. Всички неща възникват и дохождат в упадък. Мярката на размаха в дясно е също и мярката на размаха в ляво. По силата на ритъма едното се компенсира в друго.“ Така изразяват в „Kybalion“a принципа на ритъма. Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спиритуалистически мировъзрения и т. н. — във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството. Едно из проявленията на принципа на ритъма се явява така наречения закон за компенсацията. В Kybalion’a този закон е формулиран в следното изречение: „Мярката на размаха на дясно е същата такава, каквато е мерната на размаха на ляво; в ритъма едното се компенсира с друго“. Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени.
към текста >>

58. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова страданията и лишенията на другите клетки, на другите части и органи на общия организъм, по силата на един абсолютен закон, ще се отразят и върху самите нас.
Да предположим, че всичките клетки се откажат да работят за другите — какво ще стане с тях? — Цялото тяло ще се разпадне и неговата смърт ще бъде и тяхна смърт. Ний, хората, сме клетки и от великия организъм на Живата Природа, на Бога. Връзката ни с Цялото не може да се разкъса, не може да се унищожи. Каквото и да правим, ние никога не можем да станем нещо отделно от целокупния организъм на живота. И затова страданията и лишенията на другите клетки, на другите части и органи на общия организъм, по силата на един абсолютен закон, ще се отразят и върху самите нас. Следователно, илюзия е, самоизмама е схващането, че ние трябва да работим преди всичко за себе си, като индивиди, семейства, класи и нации, схващане, върху което се крепи личния, семейния, класовия и националния егоизъм. Това схващане, широко приложено на практика днес, е единствената най-важна причина, поради която е нарушена хармонията в живота на човечеството. Това схващане, настойчиво поддържано, явно или тайно, от всички, е единствената причина за хаоса в света. Това е онази голяма и опасна болест от която днес смъртно страда човечеството и от която то трябва да се излекува преди всичко друго. Да работим за Бога, това не ще рече да се откажем от всекидневните си задължения, да скъсаме връзките с близките си и да се предадем на пост и молитва. Не!
към текста >>

Защото човек може да чувства нужда от много неща, да има желание може би, да притежава сила, богатства, знания, но надали това, което той ще поиска, ще бъде точно това нещо, от което се нуждае неговото правилно расте-не и развитие, надали то е оня елемент, който ще го свърже с извора на живота.
В това именно се състои и нашето най-висше благо. Защото ний никога не можем да достигнем до пълна хармония и пълно щастие по пътя на отделеността и егоизма. Първата задача на днешния човек е да се излекува от най-опасната си болест — егоизма — която е основната причина на всички злини. Само тогава той ще влезе в новия живот, който е служене на Бога и пълна хармония във всичко и за всички. К. КАКВО ТРЯБВА Ако се намерим пред някой велик човек — мъдрец, гений или светия, които познава природните закони, има големи знания и притежава голяма светлина и ни запита: какво ви е потребно, от какво имате нужда, едва ли би се намерил човек, който правилно ще може да отговори и поиска точно това, от което неговата душа се нуждае за своето развитие. Защото човек може да чувства нужда от много неща, да има желание може би, да притежава сила, богатства, знания, но надали това, което той ще поиска, ще бъде точно това нещо, от което се нуждае неговото правилно расте-не и развитие, надали то е оня елемент, който ще го свърже с извора на живота. И вижте колко много неща искаме да постигнем, колко много желания имаме. Някой иска да скрои дреха — да даде една форма на живота, да посочи правила и методи и всички да се нагодят да живеят в нея. Обаче той има грамадна грешка, която в края на краищата ще му донесе погром, неуспех, защото не живота трябва да се нагажда според формата, а дрехата, формата, трябва да се направи според изискванията и нуждите на живота. Методите на природата са божествени и те не ограничават. Те дават подтик и посочват Пътя към растеж и развитие.
към текста >>

Учителят казва: „Онова нещо, което сега е потребно на съвременното човечество е Любовта, която носи сила в себе си.
Но за да видим това нещо, ние трябва да живеем с хода на времето и да се движим с бързината, с която живота се развива. До сега в живота са опитани много методи, много учения, много системи. Те са изиграли своята роля, дали са своя резултат. Ние им благодарим за светлината, която ни са дали и подтика, с който са ни тласнали да вървим напред, да растем и се развиваме. Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова заповед се пише: „Да имаме любов помежду си“! Учителят казва: „Онова нещо, което сега е потребно на съвременното човечество е Любовта, която носи сила в себе си. Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа“. Ето дрехата, ето формата от която днес се нуждае съвременното човечество. Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на гордостта, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст. То ще влезе да живее в Любовта, братството, разбирателството, помощта.
към текста >>

Не се ли облече в новата дреха, още сега човечеството ще опита отровното жило на старият си живот, докато най после само се отврати от него и потърси със силата на всичката си душа светлия, слънчевия живот — Любовта и братството.
Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа“. Ето дрехата, ето формата от която днес се нуждае съвременното човечество. Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на гордостта, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст. То ще влезе да живее в Любовта, братството, разбирателството, помощта. Не се ли облече в новата дреха, още сега човечеството ще опита отровното жило на старият си живот, докато най после само се отврати от него и потърси със силата на всичката си душа светлия, слънчевия живот — Любовта и братството. Каква е нашата цял на земята — взаимно изтребление ли, грабеж и обсебване ли? — Не! Нашата цел на земята е да възрастим една нова култура на братство и обич, да създадем една хармонична среда и добри условия, в които нашите души, като части на едно велико и разумно цяло, трябва да растат и разрешат задачата, която им е дадена да из пълнят. Защото нищо в живота не е създадено безцелно. Даже и най-дребното насекомо, и най-малкото камъче, и най-нищожната тревица си имат предназначение и изпълняват известна функция в живота.
към текста >>

Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила.
. . Ний сме свикнали да считаме, че едно математическо доказателство е най-добрата възможна гаранция за абсолютна правилност. Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение. Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката. Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си. логиката няма нищо общо с истината, но тъкмо този факт я прави способна да дава незаменима, безпристрастна услуга на всички науки, които поставят за своя цял постигането на истината. Математиката вече не е ограничена в тясното поле на числата и величините, но става свободна да играе своята светлоносна роля във всяка област, гдето се изисква дисциплинирана мисъл.
към текста >>

Увеличете силата на вашия дух, за да се увеличи, за да се усили вашата вяра.
Колкото любовта помежду хората отслабва, толкова повече те умират. Причината на болестите между хората се дължи именно на безлюбието в тях, на отсъствието на всякаква вяра. За да не боледуват, хората трябва да живеят духовен живот. Следователно за да се продължи живота на хората, за да бъдат щастливи, те трябва да увеличат любовта в себе си. Увеличете вярата си, за да се увеличи и вашата разумност. Увеличете силата на вашия дух, за да се увеличи, за да се усили вашата вяра. Ти ще обичаш, ще отправиш своите чувства и своята мисъл към всички, както слънцето изгрява и отправя своята светлина и топлина към всички. Ще вярваш, че Бог е скрит във всички живи същества и от всички и навсякъде може да ти се помогне. Някой път може да дойде един ангел да ти помогне, но засега на земята има много ангели въплътени, които всякога могат да ти се притекат на помощ. Достатъчно е да отправите мисълта си към тия ангели и те веднага ще дойдат да ви помогнат. И в София има доста въплътени ангели.
към текста >>

Кои зората дивна възвестя ват На мир любов и красота, Всред наш'та горест те ни надаряват С надежда, сила, свобода.
Нивите ще бъдат добре наторени и ще има ядене и пиене в изобилие. Всички ще ядат и ще пият и братски ще живеят под своята смокиня. 17 неделна беседа, от Учителя. държана на 23 януари 1938 год. София — Изгрев Прозрение Души страдални, тъжни, изнурени Всред хаос, бури и борби, Ний днес се вслушваме, възрадвани, смирени, Във нежни звуци от тръби. Кои зората дивна възвестя ват На мир любов и красота, Всред наш'та горест те ни надаряват С надежда, сила, свобода. И, мъдрост от вековен опит сбрана. Просветва в наш’те глъбини — На вярата на тихата поляна Посрещаме мечтани бъднини. Във тайната велика ний прозряхме На Вечния, Единния живот. И смисъл във страдан’ята видяхме, Във всяка скръб — прекрасен, слънчев плод. Разкрили в себе извора Божествен, Ний слушаме как струята звучи И в ритъма на този химн тържествен, Изгряват в нас Божествени лъчи.
към текста >>

Невидима ръка — с любов простряна — с него ме докосна и обилно радост в мен разля.
В. С. Недев Лъч Светъл лъч нечакано над мен се спусна. Нежна ласка бе и светлината му и меката му топлина. Зарадвана усмихна се душата ми и като цветна пъпка към лъча листенца тя разпусна — напои го с аромат * В багри затрептяха чувства, с дъх на свежест утринна изплетени и светлина. Мисъл тънка и дълбока се роди — осветена от лъча. Невидима ръка — с любов простряна — с него ме докосна и обилно радост в мен разля. * Кой безумец би поискал слънчевия лъч до себе си да спре? Кой посмял би да помисли, че за него само е изпратен той? Р. КЪДЕ ОТИВАТ Аз знам дъжда къде отива Докосне ли се до земята; Дълбоко се у нея скрива И струи сбира в глъбината. * А после в извор чист избликва, Тече и пои долините. След туй се радостно провиква И в пара бяга във висините.
към текста >>

Разум-Сила е етап, когото трябва да достигне и премине всека една жива твар, за да се самопознае.
Моето царство е пределно. От границата на нисшите животински проблясъци на съзнанието започва то, за да свърши с пробуждането на Божественото свръхсъзнание у човека. През него трябва да мине всяко едно живо същество в пътя на своето съвършенство. Такъв е закона! . . Разум-Сила е етап, когото трябва да достигне и премине всека една жива твар, за да се самопознае. И когато го придобие тя ще се почувства в низините на своето развитие, като човек — животно. Ала тя трябва да достигне Богочовека, защото в Свещената книга на завета е писано: „Първият човек беше жива душа, а последният — дух животворящ! “ Ала тежък е пътя в низините на живота за да се постигне разума, като сила на свръхсъзнанието! . . . Безбройни са мъките и страданията, през които трябва да мине всека една пробудена душа, за да се удостои с великото име — Човек-Бог.
към текста >>

“ Ала тежък е пътя в низините на живота за да се постигне разума, като сила на свръхсъзнанието!
Такъв е закона! . . Разум-Сила е етап, когото трябва да достигне и премине всека една жива твар, за да се самопознае. И когато го придобие тя ще се почувства в низините на своето развитие, като човек — животно. Ала тя трябва да достигне Богочовека, защото в Свещената книга на завета е писано: „Първият човек беше жива душа, а последният — дух животворящ! “ Ала тежък е пътя в низините на живота за да се постигне разума, като сила на свръхсъзнанието! . . . Безбройни са мъките и страданията, през които трябва да мине всека една пробудена душа, за да се удостои с великото име — Човек-Бог. Но когато почнеш да го търсиш с пълна любов и смирение, ти ще го намериш, защото той те загражда отвсякъде . . . Разум-Сила е заключен във всека една форма, както тайните на мъдростта са скрити в образа на Сфинкса!
към текста >>

Разум-Сила е заключен във всека една форма, както тайните на мъдростта са скрити в образа на Сфинкса!
“ Ала тежък е пътя в низините на живота за да се постигне разума, като сила на свръхсъзнанието! . . . Безбройни са мъките и страданията, през които трябва да мине всека една пробудена душа, за да се удостои с великото име — Човек-Бог. Но когато почнеш да го търсиш с пълна любов и смирение, ти ще го намериш, защото той те загражда отвсякъде . . . Разум-Сила е заключен във всека една форма, както тайните на мъдростта са скрити в образа на Сфинкса! . . Той крепи живата природа, която те загражда отвсякъде и се проявява в тебе, около тебе и далече зад тебе в необятното мирово пространство. И твоето съвършенство съди в развитието способността да придобиеш силата му! „Знанието е сила,“ са казали мъдреците на всичките векове. Ала тази сила до сега е била и е още вън от тебе.
към текста >>

И твоето съвършенство съди в развитието способността да придобиеш силата му!
Но когато почнеш да го търсиш с пълна любов и смирение, ти ще го намериш, защото той те загражда отвсякъде . . . Разум-Сила е заключен във всека една форма, както тайните на мъдростта са скрити в образа на Сфинкса! . . Той крепи живата природа, която те загражда отвсякъде и се проявява в тебе, около тебе и далече зад тебе в необятното мирово пространство. И твоето съвършенство съди в развитието способността да придобиеш силата му! „Знанието е сила,“ са казали мъдреците на всичките векове. Ала тази сила до сега е била и е още вън от тебе. Тя се носи като „Живо Слово“ с бързината на мисълта, в безкрайното царство на вечността. И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека. И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон.
към текста >>

„Знанието е сила,“ са казали мъдреците на всичките векове.
. . Разум-Сила е заключен във всека една форма, както тайните на мъдростта са скрити в образа на Сфинкса! . . Той крепи живата природа, която те загражда отвсякъде и се проявява в тебе, около тебе и далече зад тебе в необятното мирово пространство. И твоето съвършенство съди в развитието способността да придобиеш силата му! „Знанието е сила,“ са казали мъдреците на всичките векове. Ала тази сила до сега е била и е още вън от тебе. Тя се носи като „Живо Слово“ с бързината на мисълта, в безкрайното царство на вечността. И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека. И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон. А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила!
към текста >>

Ала тази сила до сега е била и е още вън от тебе.
Разум-Сила е заключен във всека една форма, както тайните на мъдростта са скрити в образа на Сфинкса! . . Той крепи живата природа, която те загражда отвсякъде и се проявява в тебе, около тебе и далече зад тебе в необятното мирово пространство. И твоето съвършенство съди в развитието способността да придобиеш силата му! „Знанието е сила,“ са казали мъдреците на всичките векове. Ала тази сила до сега е била и е още вън от тебе. Тя се носи като „Живо Слово“ с бързината на мисълта, в безкрайното царство на вечността. И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека. И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон. А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила! И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни.
към текста >>

И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека.
Той крепи живата природа, която те загражда отвсякъде и се проявява в тебе, около тебе и далече зад тебе в необятното мирово пространство. И твоето съвършенство съди в развитието способността да придобиеш силата му! „Знанието е сила,“ са казали мъдреците на всичките векове. Ала тази сила до сега е била и е още вън от тебе. Тя се носи като „Живо Слово“ с бързината на мисълта, в безкрайното царство на вечността. И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека. И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон. А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила! И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло. И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум.
към текста >>

А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила!
„Знанието е сила,“ са казали мъдреците на всичките векове. Ала тази сила до сега е била и е още вън от тебе. Тя се носи като „Живо Слово“ с бързината на мисълта, в безкрайното царство на вечността. И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека. И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон. А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила! И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло. И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум. И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието! И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните.
към текста >>

И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието!
И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон. А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила! И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло. И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум. И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието! И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните. Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила. И ще станеш един от съвършените! О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна!
към текста >>

Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила.
И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло. И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум. И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието! И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните. Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила. И ще станеш един от съвършените! О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . .
към текста >>

Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила .
И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните. Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила. И ще станеш един от съвършените! О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . . Няма по-велико нещо от това да си един от служителите на Властите, да владееш великите техни универсални закони, върху които е съграден света и нещата в него, разумно като ги използваш да подпомогнеш развитието на общия - Божествен план в природата! Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята! Няма по-велико нещо от това да си един от жетварите на Бога, в неговата свещена нива на живота I Да бъде благословен всеки един, който се стреми да бъде такъв! И като го благослови с кръстно знамение, което пробуди неговото духовно съзнание, той му подаде трилистов папирус, тихо като му пошепна: — В загадката е вложена всякога отгатката!
към текста >>

Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята!
О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . . Няма по-велико нещо от това да си един от служителите на Властите, да владееш великите техни универсални закони, върху които е съграден света и нещата в него, разумно като ги използваш да подпомогнеш развитието на общия - Божествен план в природата! Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята! Няма по-велико нещо от това да си един от жетварите на Бога, в неговата свещена нива на живота I Да бъде благословен всеки един, който се стреми да бъде такъв! И като го благослови с кръстно знамение, което пробуди неговото духовно съзнание, той му подаде трилистов папирус, тихо като му пошепна: — В загадката е вложена всякога отгатката! — Търси я! — И намери! . .
към текста >>

това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила.
По долу привеждаме извадки из предговора: „Докато в първата беседа Учителя ни открива високият идеал в живота, а той - е Любов към Бога и ближните, във втората беседа „Абсолютна чистота“. Учителя ни указва на средството да се приближим към този идеал, г. то с абсолютната чистота: Чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно вътрешна и външна чистота.“ „Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство. „Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин.
към текста >>

„Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи.
то с абсолютната чистота: Чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно вътрешна и външна чистота.“ „Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство. „Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин. (6 лв.) и може да се достави и от редакция Братство — Севлиево. Препоръчва се на нашите братя за изучваше сръбско-хърватски.
към текста >>

И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата.
Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство. „Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин. (6 лв.) и може да се достави и от редакция Братство — Севлиево. Препоръчва се на нашите братя за изучваше сръбско-хърватски. П. Г. П.
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Говорят ли на езика на любовта, между тях има сплотеност, единство, сила.
Даже същества от еднаква степен на развитие, ако не говорите на езика на Любовта, не могат да се разбират. Между тях настават борби, ежби, възниква злоба. Езикът на Любовта е, който свързва съществата, чрез него майката природа говори на техните души, на него тя предава своите съкровени наставления. Отдалечат ли се от основните принципи на универсалния език на живата природа, те не могат да се разберат. Тогава между тях застава грубостта и свирепостта и се разделят на враждебни лагери. Говорят ли на езика на любовта, между тях има сплотеност, единство, сила. Колкото един от обикновените езици е по-близо до тоя на Любовта, толкова той е по-жив и толкова повече той носи мир и градивен материала в себе си. Защото извън любовта няма развитие, няма живот. Езика, който е най-близко до тоя на Любовта, е Есперанто, защото освен външната форма, която служи за израз на мисли и чувства, той носи идея — вътрешна идея, която свързва хората не само от една народност, но от различни народности и раси от цял свят. Истински език, който заслужава да се учи. и подържа от човеците на земята е оня, който носи идеята за сигурен мир, правда и разбирателство.
към текста >>

Да се свържем с оная сила на живата природа — Любовта, която единствена гради и носи най-верен начин за възпитание на човек и общество.
При днешните културни придобивки, при днешният век на радиото, телевизията и международният език, които не признават никакви човешки граници, престъпно е за нас да се затваряме в една тясна черупки, да се ограничаваме с онова, което ни с оставили дедите. Днешното време носи своето благо, и то е новото, мощното, великото, защото е свързано с реалността на живота. Миналото е умряло — настоящето е живо и реално. То расте и се развива. Да се свържем с онова ново благо, което носи мир и разбирателство, което осигурява благоденствие на човеците. Да се свържем с оная сила на живата природа — Любовта, която единствена гради и носи най-верен начин за възпитание на човек и общество. ______________________________ Учете есперанто! Работете за него! То ще ви даде възможност да влезете във връзка със съидейници от целия свят; ще ви приобщи към оная мощна вълна на международен живот, която е одухотворявана и импулсирана от чистото и възвишено чувство за всечовешкото братство; то ще ви даде възможност да го използвате за най-различни практически цели: идейна работа, самообразование, стопанска дейност и т. н. Учете есперанто! Отдайте му поне една малка частица от вашия живот, от вашия вътрешен огън.
към текста >>

Така то ще стане една мощна сила, действаща за отправяне света към пълна хармония и вечен мир.
______________________________ Учете есперанто! Работете за него! То ще ви даде възможност да влезете във връзка със съидейници от целия свят; ще ви приобщи към оная мощна вълна на международен живот, която е одухотворявана и импулсирана от чистото и възвишено чувство за всечовешкото братство; то ще ви даде възможност да го използвате за най-различни практически цели: идейна работа, самообразование, стопанска дейност и т. н. Учете есперанто! Отдайте му поне една малка частица от вашия живот, от вашия вътрешен огън. Така то ще стане една мощна сила, действаща за отправяне света към пълна хармония и вечен мир. Людвиг Лазар Заменхоф Людовик Лазар Заменхоф твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г. в полския град Белосток . Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела. Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националности в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимно-унищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл — да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат. Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него.
към текста >>

МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ На Тебе, безплътна, невидима Тайна, що владаш света безконечен; на Тебе, Източник на Истина сяйна, източник на смисъл всевечен; на Тебе, що всеки различно рисува, но всеки гласа Ти в сърцето дочува, на Теб, отрицател на кървави битви, днес пеем молитви.
Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите, и на тази идея той е посветил целия си живот. Вдъхновен от нея, именно и за нейното реализиране той създаде международния език есперанто, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си. Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимно унищожение, обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения, никога не ще умре — то постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа на доброто. МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ На Тебе, безплътна, невидима Тайна, що владаш света безконечен; на Тебе, Източник на Истина сяйна, източник на смисъл всевечен; на Тебе, що всеки различно рисува, но всеки гласа Ти в сърцето дочува, на Теб, отрицател на кървави битви, днес пеем молитви. * При Теб ний не идем с човекопрезрение, ни с догми да спорим за вери — ний слагаме днес навсегда помирени сърца си пред Твоите двери; и с вяра от всеки в сърцето позната, ний, братя от всички страни на земята, стоим неброими и млади и стари, пред Твойте олтари! * Красиви създа ни Ти в плодна природа, но кръв днес човека опива; жестоко налита народ връз народа, брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о Сила предвечна, изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, отново полюбен! * Заклехме се ний да се борим без спира да съединим вcu народи: крепи ни, недавай да паднем о, Сило, път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — могъщи да бъдем в борбата сурова, та диви напади щом би се подели, да бъдем ний смела!
към текста >>

Която да си Ти, о Сила предвечна, изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, отново полюбен!
Той умря в разгара на бясното взаимно унищожение, обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения, никога не ще умре — то постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа на доброто. МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ На Тебе, безплътна, невидима Тайна, що владаш света безконечен; на Тебе, Източник на Истина сяйна, източник на смисъл всевечен; на Тебе, що всеки различно рисува, но всеки гласа Ти в сърцето дочува, на Теб, отрицател на кървави битви, днес пеем молитви. * При Теб ний не идем с човекопрезрение, ни с догми да спорим за вери — ний слагаме днес навсегда помирени сърца си пред Твоите двери; и с вяра от всеки в сърцето позната, ний, братя от всички страни на земята, стоим неброими и млади и стари, пред Твойте олтари! * Красиви създа ни Ти в плодна природа, но кръв днес човека опива; жестоко налита народ връз народа, брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о Сила предвечна, изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, отново полюбен! * Заклехме се ний да се борим без спира да съединим вcu народи: крепи ни, недавай да паднем о, Сило, път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — могъщи да бъдем в борбата сурова, та диви напади щом би се подели, да бъдем ний смела! * Зеленото знаме високо ще дигнем — добро, красота то вещае. Звездата бленувана ние ще стигнем, духът ни навред ще витае. Ний между народите ще сринем стените, те с грохот ще рухнат навеки разбити, и братство и правда накрай за човека наста щат навека!
към текста >>

С нея — той е една жива, мощна, безсмъртна сила, която не ще се спре пред нищо, а ще продължава да живее и да се развива.
Душа жива, безсмъртна, вечна; душа мощна и силна, душа велика и красива. Душата на есперанто, тази същина, която го прави да бъде жив, а не мъртъв език, това е неговата вътрешна идея, „1а interna ideo“, както я е нарекъл сам неговият създател — Заменхоф. Есперанто е неделим от своята вътрешна идея. Без нея той не би бил това, което е, нито пък би могъл да изпълни с успех задачата, която му е възложена. Без своята вътрешна идея, без своята жива душа, есперанто би бил едно творение, което едва ли би преживяло своя автор. С нея — той е една жива, мощна, безсмъртна сила, която не ще се спре пред нищо, а ще продължава да живее и да се развива. Вътрешната идея на Есперанто, така както сам Заменхоф я е формулирал, е идеята на „хомаранизма“, на всечовечността или, с други думи, на международното и всечовешко братство Вътрешната идея на есперанто е идеята за общечовешкото семейство, в което са надживени и изключени всякакви национални и расови ежби и преследвания, в което човекът е човек, син на Бога, и брат на всички люде, а след това германец, евреин, българин или турчин. В днешно време, когато вълната на националния егоизъм и антагонизъм се надига все повече и повече навсякъде, заплашвайки да залее целия свят, и да го върне със столетия назад, като го превърне в арена на незапомнено човеко изтребление, вътрешната идея на есперанто (която, естествено, не принадлежи само нему) трябва да се издигне като мощен пътеводен фар в живота на индивида, обществото и нацията. Не в безогледната, безмилостна, егоистична и жестока борба на всички против всички ще намерим нии своето щастие и напредък. Не в стремежа да унищожим врага си или да използваме другите като средство за достигане на наши цели, ние ще разрешим задачите на живота си. Само хармонията, разбирателството, съгласуването на отделния интереси, ще ни осигурят истинско правилно развитие и напредъка.
към текста >>

Пампоров ИЗ ЖИВАТА НАУКА Светлината, чистият въздух, чистата вода, здравата и права мисъл са носители на здраве, на сила, на хармония.
също внасят смут в душите на всички есперантисти. Изказа се пожелание да се постигне обединение. Новите, идейните люде из цял свят вече си подават ръце и изграждат новият свят, който се ражда в мъките и страданията на нашата епоха. Колко е красиво, когато виждаме да грее огъня на идеализма в душите особено на младежта. П. Г. Пампоров ИЗ ЖИВАТА НАУКА Светлината, чистият въздух, чистата вода, здравата и права мисъл са носители на здраве, на сила, на хармония. Лиши ли се човек от светлинна от чист въздух, не практикува ли постоянно дълбокото дишане в живота си. като средство за свързване със здравословните сили в живата природа, той залинява и се разболява. Тук ще дадем последователно няколко интересни примери из дългогодишната практика на Д-р Възвъзов, който живо проповядва дълбокото дишане като „самолекар“, ранното ставане, правене на разходки и гимнастически упражнения, печене на ранните слънчеви лъчи. Схващанията на някои може да са противни, но живата наука не иска да знае нашите схващания и умувания. Тя повечето са резултат на тяхната леност или нежелание да разберат и проникнат малко по дълбоко.
към текста >>

60. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това никаква сила не може да го отлепи.
Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени очакват ги страдания, разочарования и смърт.“ * „Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от дейността на Духа. Ще каже някой, че не вярва на това. Той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като му казва, че нищо не му дължи” * „Обаче съществува един закон. според който никой не е в състояние да скъса една полица подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това никаква сила не може да го отлепи. В това отношение съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Кой каквото е вършил в живота си — добро или лошо — всичко е отпечатано върху него. Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае“. * „Във време на войната в Съединените Щати един взводен давал заповед на 30 войника да дигнат една греда.
към текста >>

Всички гами заедно се преплитаха взаимно в невидима, но съвсем реална, нежна люлка, която обхващаше душата и я изтръгваше из самата нея.
Тая година палатката му беше горе, на удобна площадка по склона на планината, прикътана всред клековете. От там лагерът се виждаше като на длан, а неговият общ шум долиташе като тихо бръмчене. Като шумът на морето, морето на живото, шумящ пред нозете Му, след като го с пропътувал и е застанал като фар на крайбрежието му. Песента. Когато звуковете на органа екваха, ставаше тихо чудо. Дълбоките, низки тонове, подобни на грохота на титан в огромна сводеста пещера, се преплитаха със сребърно чистите, подобни на ангелски гласове, тонове на високия регистър. Всички гами заедно се преплитаха взаимно в невидима, но съвсем реална, нежна люлка, която обхващаше душата и я изтръгваше из самата нея. И я залюляваше над огромен океан от светлина и радост. Нима може човек да се съмнява в съществуванието на небето, след като е изживял величието на една тържествена оратория? Аз съм дълбоко убеден, че който преживее само веднъж величествената красота на една вдъхновена религиозна музика, той остава за винаги неин пленник. Каквито и радости да му предлага животът, колкото и злато той да сипе по неговия път, душата знае. че това не е всичкото.
към текста >>

То беше кроткото, но неотразимо теглене на една невидима светла нишка, която водеше душата към самото небе.
че това не е всичкото. Тя чувства, тя знае, че там, далече някъде, има още дълбочина и още красота, които тя би могла някога и някъде да изживее: запазен периметър на брилянтна мина. Разбира се не беше нито каприз, нито излишък на средства. когато веднъж напуснах града, гдето живеех и отидох в столицата само и само да чуя песента „Благославяй, душе моя Господа“ То не беше каприз на охолник, защото трябваше да икономисвам от залъка заради тая радост. То беше естествен отговор на една нужда, една жажда, един копнеж. То беше кроткото, но неотразимо теглене на една невидима светла нишка, която водеше душата към самото небе. Аз затварях очите и слушах: мъжките гласове, по-материални, пълни с копнеж и надежда, женските, по-ефирни, пълни с любов и съмнение. Аз чувствах, как земята се издига и небето се снишава, за да се целунат. И аз сам, дете на земята, се чувствах издигнат до небето. * По стар навик, колкото пъти чувах че някъде под палатките са се събрали братя и сестри на разговор, на работа или на песен, аз се запътвах към тях. Там биваха сестри А.
към текста >>

Няма друга сила в света, освен любовта, която може да примири всички противоречия.
Онзи Христос, Който ще възкреси човечеството, Той ще дойде в сърцата, в умовете и в душите на хората. Той ще внесе любовта в сърцата на всички хора и народи, и ще се познават. Този, Който може да накара всички хора да съгласуват своите интереси, Той е истинският Христос. Когато Христос дойде, Той ще се всели в човека и той ще стане нов човек. В Писанието е казано: „ Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“ . Няма друга сила в света, освен любовта, която може да примири всички противоречия. Писанието казва: „Истината ще ви направи свободни“. Тогава аз считам любовта като вътрешен импулс за посаденото семе, за израстваме на зародиша. Божията мъдрост считам за условия при които зародишът се развива. А истината — подразбирам вярата в Бога. Като вярваш в Бога, ти ще бъдеш свободен да се развиваш правилно.
към текста >>

Невидимото, но напълно реално влияние на Братството върху индивидуалния, обществения и международния живот, е една сила, която за сега малцина познават и признават, но която неизбежно носи важни основни промени в целия живот.
Пред лицето Божие човек трябва да се яви чист, с чисто, спокойно сърце, с всички хора да бъде примирен. Всички хора които сега заминават от земята, непременно трябва да бъдат облечени в дрехата на истината. Само тогава ние можем да видим лицето на Бога, и Бог ще бъде доволен от нас, че сме облечени в такава дреха, в каквато и Той е облечен. Из беседата, държана от Учителя на 11 септември 1938 год. София — Изгрев ЛЕТНИЯТ ЛАГЕР НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО Движението на Всемирното Братство, което има своя център в България и чийто създател и водач е Учителят Петър Дънов, непрестанно расте и прониква със своите духовни сили във всички области на живота, по всички части на света. Невидимото, но напълно реално влияние на Братството върху индивидуалния, обществения и международния живот, е една сила, която за сега малцина познават и признават, но която неизбежно носи важни основни промени в целия живот. Въпреки мрачното настояще, въпреки явното недоверие между хората и народите и всеобщата подготовка за война, въпреки неизбежните бури и катастрофи, до които човечеството ще стигне, вървейки по своя погрешен път, съществуването на Всемирното Братство е залог и доказателство, че не всичко ще загине в огъня на невъобразимата по своите ужаси бъдеща световна война, и че наближава времето, когато на земята ще се разцъфти новият живот на всемирното братство и единство. Егоизмът, особено националният егоизъм, като хилядоглава ламя е оплел изтерзаното човечество и изсмуква жизнените му сокове, прахосвайки ги в безпощадна взаимна борба. Като че ли никога досега такава тъмнина не е надвисвала над човечеството, заплашвайки да погребе завинаги всички велики и светли идеали за мир, братство и хармония между хората и народите. Като че ли всичко е свършено с бляновете за мирно развитие, за спокойно напредваща, истински човечна култура, като че ли силата на меча се утвърждава като последен, всевластен , непобедим арбитър и диктатор в света. Но не!
към текста >>

Като че ли всичко е свършено с бляновете за мирно развитие, за спокойно напредваща, истински човечна култура, като че ли силата на меча се утвърждава като последен, всевластен , непобедим арбитър и диктатор в света.
София — Изгрев ЛЕТНИЯТ ЛАГЕР НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО Движението на Всемирното Братство, което има своя център в България и чийто създател и водач е Учителят Петър Дънов, непрестанно расте и прониква със своите духовни сили във всички области на живота, по всички части на света. Невидимото, но напълно реално влияние на Братството върху индивидуалния, обществения и международния живот, е една сила, която за сега малцина познават и признават, но която неизбежно носи важни основни промени в целия живот. Въпреки мрачното настояще, въпреки явното недоверие между хората и народите и всеобщата подготовка за война, въпреки неизбежните бури и катастрофи, до които човечеството ще стигне, вървейки по своя погрешен път, съществуването на Всемирното Братство е залог и доказателство, че не всичко ще загине в огъня на невъобразимата по своите ужаси бъдеща световна война, и че наближава времето, когато на земята ще се разцъфти новият живот на всемирното братство и единство. Егоизмът, особено националният егоизъм, като хилядоглава ламя е оплел изтерзаното човечество и изсмуква жизнените му сокове, прахосвайки ги в безпощадна взаимна борба. Като че ли никога досега такава тъмнина не е надвисвала над човечеството, заплашвайки да погребе завинаги всички велики и светли идеали за мир, братство и хармония между хората и народите. Като че ли всичко е свършено с бляновете за мирно развитие, за спокойно напредваща, истински човечна култура, като че ли силата на меча се утвърждава като последен, всевластен , непобедим арбитър и диктатор в света. Но не! Злото, насилието, не е и не може да бъде вечно! Тъжната картина, която представлява днес света не ще остане завинаги такава. Залог за това е, повтарям, съществуването на Всемирното Братство. Има една друга, надземна, върховна реалност.
към текста >>

61. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А всеки човек в когото Бог живее, има дух, има сила.
Ако не знае как да ги трансформира, той ще се намери в чудо, т. е. в трудно положение. Казвате: Коя религия е по-реална? Религия, в която Бог не живее, е мъртва. Всеки човек, в когото Бог не живее, е също мъртъв. А всеки човек в когото Бог живее, има дух, има сила. Силата на човека е в духа. В душата пък е любовта. Такава душа при никакви условия не се разклаща. Човек. в когото Бог живее, има и ум, който работи и мисли. В този човек има и сърце, има и топлина, от която всички хора могат да се сгреят.
към текста >>

Силата на човека е в духа.
в трудно положение. Казвате: Коя религия е по-реална? Религия, в която Бог не живее, е мъртва. Всеки човек, в когото Бог не живее, е също мъртъв. А всеки човек в когото Бог живее, има дух, има сила. Силата на човека е в духа. В душата пък е любовта. Такава душа при никакви условия не се разклаща. Човек. в когото Бог живее, има и ум, който работи и мисли. В този човек има и сърце, има и топлина, от която всички хора могат да се сгреят. За такъв човек всеки казва: С този човек аз мога да живея.
към текста >>

На научен език казано: Там, дето има светлина, ходете; там, дето има топлина, ходете; там, дето има любов, ходете; дето има сила, ходете.
За такъв човек всеки казва: С този човек аз мога да живея. Бог се е споразумял с него. Щом Бог се е споразумял с него, и аз ще мога да се споразумея. Какво ще търся при човек, с когото Бог не се е споразумял ? Следователно, и на вас казвам: там, дето е Бог, ходете при Него, там дето не е Бог, не ходете. На научен език казано: Там, дето има светлина, ходете; там, дето има топлина, ходете; там, дето има любов, ходете; дето има сила, ходете. Защото нещата стават само със сила. С любов нещата могат да се осъществят. Любовта дава живот,а светлината дава всички блага, от които нашите чувства се нуждаят. Новото, на което трябва да се спрем, е да преодолеем себе си. Някой седи и мисли и току изведнъж дойде в ума му мисълта да си има една къща, един голям апартамент.
към текста >>

Защото нещата стават само със сила.
Бог се е споразумял с него. Щом Бог се е споразумял с него, и аз ще мога да се споразумея. Какво ще търся при човек, с когото Бог не се е споразумял ? Следователно, и на вас казвам: там, дето е Бог, ходете при Него, там дето не е Бог, не ходете. На научен език казано: Там, дето има светлина, ходете; там, дето има топлина, ходете; там, дето има любов, ходете; дето има сила, ходете. Защото нещата стават само със сила. С любов нещата могат да се осъществят. Любовта дава живот,а светлината дава всички блага, от които нашите чувства се нуждаят. Новото, на което трябва да се спрем, е да преодолеем себе си. Някой седи и мисли и току изведнъж дойде в ума му мисълта да си има една къща, един голям апартамент. Но както си мисли, той си казва: Защо ми е толкова голям апартамент?
към текста >>

меко папратово легло, над което се беше надвесила една бела жена и нежно милваше косата ми.
Идеше тропическа нощ. Време за съображение нямаше. Бързо позовах на помощ всичките подсъзнателни сили на природата си, но колкото и да бързах, мракът прегради пътя ми Волята изгуби сигурност. Трябваше да потърся най близкото и сигурно прибежище. Заспал бях под една влажна и неприветна пещера, а се намерих край топло огнище на. меко папратово легло, над което се беше надвесила една бела жена и нежно милваше косата ми. — Истинска бела жена сред нощта и лесовете на най черната земя недалече от екватора? Не бях ли игра на някоя оптическа измама или привидение от по висше естество? Като забеляза моето пробуждане, жената едва видимо се усмихна и още по низко приведе лице. — Не бойте се. Вие се намирате на съвсем безопасно и сигурно место, проговори тя.
към текста >>

Докторът свърши, без да откъсва погледа си от оная невидима точка на пространството — дето се беше спрял, все още унесен в далечния спомен за своето видение из Джунглата.
Първата ми работа бе да направя справка. Улицата и номера съществуваха, но вместо Роберта, на вратата ме посрещна един нов некролог. Още не разбрал нищо, приближих и започнах да чета, но буквите започнаха да танцуват пред очите ми. Душата ми все повече и по повече губеше равновесие. „... Роберта Медисон... 15 Април през нощта ... след едно пътешествие из Джунглата.“ Стоях сам, малък и безпомощен да разбера и тоя път целесъобразната игра на провидението за което аз бях само една малка — безкрайно малка и нищожна частица. Докторът свърши, без да откъсва погледа си от оная невидима точка на пространството — дето се беше спрял, все още унесен в далечния спомен за своето видение из Джунглата. В гостната беше тихо и дълго още никой не намери какво да каже след това. А. Чергарски БРАТКО МОЙ От векове аз слушам да подрънкват веригите ти, братко мой. От векове аз слушам да подрънкват, и техний звън не дава ми покой. * По-жалък роб от тебе не познавам, на робството създател сам си ти. Ти сам скова веригите си тежки, да, сам скова ги ти!
към текста >>

Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила.
Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса. Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма. Както казах и по-рано имаме 4 рода етерни сили, или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер - огъня, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздуха, се проявява в азота, който е необходим за урегулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма и жизнен етер - земя, който се проявява във въглерода, който е необходим като гориво в организма. Върху тези четири елемента, или четири състояния на материята, както казах и по-рано, херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента. В съвременната наука има и други основи за класификации на темпераментите, но няма да се спирам върху тях, защото в края на краищата се свеждат към схващането на херметичната наука. Във всеки темперамент действат всички родове сили, но една е доминираща и тя определя характера на темперамента.
към текста >>

Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма.
Той представя миналото на нашата раса. Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма. Както казах и по-рано имаме 4 рода етерни сили, или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер - огъня, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздуха, се проявява в азота, който е необходим за урегулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма и жизнен етер - земя, който се проявява във въглерода, който е необходим като гориво в организма. Върху тези четири елемента, или четири състояния на материята, както казах и по-рано, херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента. В съвременната наука има и други основи за класификации на темпераментите, но няма да се спирам върху тях, защото в края на краищата се свеждат към схващането на херметичната наука. Във всеки темперамент действат всички родове сили, но една е доминираща и тя определя характера на темперамента. Четирите темперамента, отговарящи на четирите елемента, носят следните имена: холеричен или жлъчен темперамент, който е свързан с огъня, с кислорода.
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне.
Христос победи смъртта във физическия свят и посочи пътя, по който всички хора могат да направят това. Той казва за себе си: Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми. В изпълнение волята на Отца е пътя за постигане на безсмъртието. И Христос посочи този път — пръв Той премина по него. Хората са като заровени житни зърна в земята. И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне. Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта. Влад Пашов ЧИСТОТА Приятно нещо е чистотата. Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък.
към текста >>

Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта.
Той казва за себе си: Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми. В изпълнение волята на Отца е пътя за постигане на безсмъртието. И Христос посочи този път — пръв Той премина по него. Хората са като заровени житни зърна в земята. И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне. Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта. Влад Пашов ЧИСТОТА Приятно нещо е чистотата. Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят.
към текста >>

И в какво седи силата на едно предсказание?
Ще чакам това време. Какво направих аз с моите думи? Прекарах светлинните лъчи под известен ъгъл. И като възприе тази светлина в ума си, той намери, че е възможно чичо му да му остави наследство от 500 хиляди лева. Това е едно предсказание. И в какво седи силата на едно предсказание? Според мене, силата на пророчеството седи във верността на фактите. Аз наричам вярно предсказание това, което внася светлина в човешкия ум. Всяко нещо, което внася светлина, е вярно. Всяко нещо, което не внася светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух и в човешката душа, не е вярно. Това е Божествен закон.
към текста >>

Според мене, силата на пророчеството седи във верността на фактите.
Какво направих аз с моите думи? Прекарах светлинните лъчи под известен ъгъл. И като възприе тази светлина в ума си, той намери, че е възможно чичо му да му остави наследство от 500 хиляди лева. Това е едно предсказание. И в какво седи силата на едно предсказание? Според мене, силата на пророчеството седи във верността на фактите. Аз наричам вярно предсказание това, което внася светлина в човешкия ум. Всяко нещо, което внася светлина, е вярно. Всяко нещо, което не внася светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух и в човешката душа, не е вярно. Това е Божествен закон. И тогава, като говорим за религия, за наука, за социални въпроси, за обществен живот, за любов, ние наричаме тия неща истински само тогава когато те внасят светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух.
към текста >>

Босоногата принцеса, приказната фея, тя разпръсна диаманти, злато и кристали, тя, невидимата, чудна, приказната фея.
Когато в човека работят и трите съзнания: съзнанието на ума, на душата и на духа, той се намира в обновителния процес, в процеса на подмладяването. Този човек е мощен и силен в мисълта си. Той е мощен във всичките си прояви и каквото започне, свършва го добре. Из 7-ма неделна беседа от Учителя, държана на 13 ноември 1938 г. София – Изгрев КОЙ Кой запали по цветята малките светици? Босоногата принцеса, приказната фея, тя разпръсна диаманти, злато и кристали, тя, невидимата, чудна, приказната фея. * — Ти красива си, й каза слънцето изгряло, и целуна я тогава с обична целувка. Тя се втурна и затича лека кат дихание и докосваше цветята нейната милувка. * И потрепваха в почуда своя цвят разкрили: — Кой наниза, кой дари ни тези огърлици? Ах, с брилянти украсени сте за танц готови, сте за танц готови вече, майски хубавици! * — Цигуларя, цигуларя, кой ще ни повика?
към текста >>

Тогава, под звуците на музиката се започва първото упражнение, което се казва Пробуждане: „Първият ден на пролетта Първият ден на радостта Първият ден на любовта Носят сила и животът“.
Тези упражнения регулират електромагнитните течения в организма. Те могат да се правят и от отделен човек, всред природата или в стаята, според условията. След свършването на тези упражнения се започва истинската паневритмия. В средата на широката поляна, обрасла с мека зелена трева, застава оркестър. Наоколо се образува двоен затворен кръг. Тогава, под звуците на музиката се започва първото упражнение, което се казва Пробуждане: „Първият ден на пролетта Първият ден на радостта Първият ден на любовта Носят сила и животът“. Първото упражнение символизира пробуждането на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното. В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване, навлизането в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила.
към текста >>

В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата.
След свършването на тези упражнения се започва истинската паневритмия. В средата на широката поляна, обрасла с мека зелена трева, застава оркестър. Наоколо се образува двоен затворен кръг. Тогава, под звуците на музиката се започва първото упражнение, което се казва Пробуждане: „Първият ден на пролетта Първият ден на радостта Първият ден на любовта Носят сила и животът“. Първото упражнение символизира пробуждането на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното. В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване, навлизането в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила. Пред нея се възправя пътя на живота: двата процеса в природата — слизане и качване. В нея се проявява стремежа към Висшето.
към текста >>

Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила.
Тогава, под звуците на музиката се започва първото упражнение, което се казва Пробуждане: „Първият ден на пролетта Първият ден на радостта Първият ден на любовта Носят сила и животът“. Първото упражнение символизира пробуждането на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното. В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване, навлизането в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила. Пред нея се възправя пътя на живота: двата процеса в природата — слизане и качване. В нея се проявява стремежа към Висшето. Духовният свят я зове. Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите чувства и мисли и най-сетне разкъсва оковите на старото, излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее словото Божие, научава закона за придобиване на светлина и знание.
към текста >>

Следва упражнението: „Сила жива“.
Това упражнение е необикновено красиво. То ни напомня как слънцето изплува из зад хоризонта и описва своя кръг като разпраща вредом светлина. То е подобно на движението на слънцето, и музиката, която го придружава, има дълбоко вътрешно значение. Нейните звуци са израз на това, което побеждава тъмнината. Божественото слънце изгрява в душата, побеждавайки всички препятствия, всички затруднения и създава красива окръжаваща среда за човека, давайки му импулс за работа. Следва упражнението: „Сила жива“. То изразява мощната сила, която блика от слънцето и се разпространява на всички страни. „Квадратът“ е красиво упражнение, със също така красива музика, свързано с понятието за четирите страни на света, — изток, запад, север, юг, към които последователно се обръщат участващите в упражненията. Звуците на музиката изразяват радостта на природата, че слънцето е изгряло и е осветило всичко. В света действат две сили — електричеството, мъжкия принцип, и магнетизма, мекия, женския принцип. Овладяването на всичко получено съставлява победа на душата над смъртта и материята.
към текста >>

То изразява мощната сила, която блика от слънцето и се разпространява на всички страни.
То ни напомня как слънцето изплува из зад хоризонта и описва своя кръг като разпраща вредом светлина. То е подобно на движението на слънцето, и музиката, която го придружава, има дълбоко вътрешно значение. Нейните звуци са израз на това, което побеждава тъмнината. Божественото слънце изгрява в душата, побеждавайки всички препятствия, всички затруднения и създава красива окръжаваща среда за човека, давайки му импулс за работа. Следва упражнението: „Сила жива“. То изразява мощната сила, която блика от слънцето и се разпространява на всички страни. „Квадратът“ е красиво упражнение, със също така красива музика, свързано с понятието за четирите страни на света, — изток, запад, север, юг, към които последователно се обръщат участващите в упражненията. Звуците на музиката изразяват радостта на природата, че слънцето е изгряло и е осветило всичко. В света действат две сили — електричеството, мъжкия принцип, и магнетизма, мекия, женския принцип. Овладяването на всичко получено съставлява победа на душата над смъртта и материята. Полученото трябва да се използва, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот.
към текста >>

Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии.
Тези движения дават устойчивост и равновесие. Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота. Тя със способна да владее и правилно да оценява блага га на природата. По такъв начин, Паневритмията се явява символически изражение на свещения път на Душата към Посвещението и в мистериите на живота. Тя го изразява с външните си действия, с музиката си, с вътрешния си смисъл. Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии. Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи. На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта.
към текста >>

Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания.
На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта. Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на „Изгрева“. Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов. Известно е, че Учителите в същност не принадлежат към една определена нация — тяхното учение принадлежи па цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици, тук, на земята. Но във физическото си тяло, Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша духовна красота.
към текста >>

Това се открива и в дълбочината на Неговото учение, и в силата на неговото слово и в онова благоговейно уважение и преданост, които чувстват към него неговите ученици и последователи.
Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов. Известно е, че Учителите в същност не принадлежат към една определена нация — тяхното учение принадлежи па цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици, тук, на земята. Но във физическото си тяло, Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша духовна красота. Това се открива и в дълбочината на Неговото учение, и в силата на неговото слово и в онова благоговейно уважение и преданост, които чувстват към него неговите ученици и последователи. В разговор с него се чувства дълбочината на неговата мисъл и проникването му в мисълта на събеседника, а също и неговата необикновена доброта. Явно е, че Учителят е дошъл от друг свят, гдето отношенията са съвсем други, в сравнение с тези на земята, гдето добротата и любовта са естествени състояния а душата, а мъдростта и знанието са качества на Духа. Пишейки тия редове, аз отново виждам, в мисълта си, белия дом на хазяина на „Изгрева“, неговата приветлива усмивка и меката светлина на неговото лице, през което като че ли гледа друго лице, лицето на неговия велик, мощен Дух, пратеник на Слънцето, чието значение и величие само бъдещето ще разкрие. Белград, март 1939 г. (превод от руски)
към текста >>

63. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока.
„Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или на оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока. В всичко това има един скрит смисъл. Във всичко това има една невидима ръка. Във всичко това има една друга Сила, много по-мощна от всички земни армии, взети вкупом. Историята учи народите. Тя ги е учила вчера, учи ги и днес.
към текста >>

Във всичко това има една невидима ръка.
Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или на оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока. В всичко това има един скрит смисъл. Във всичко това има една невидима ръка. Във всичко това има една друга Сила, много по-мощна от всички земни армии, взети вкупом. Историята учи народите. Тя ги е учила вчера, учи ги и днес. Тя ги учи да изправят своите грешки. Учи ги да разберат единството на интересите си.
към текста >>

Във всичко това има една друга Сила, много по-мощна от всички земни армии, взети вкупом.
Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или на оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока. В всичко това има един скрит смисъл. Във всичко това има една невидима ръка. Във всичко това има една друга Сила, много по-мощна от всички земни армии, взети вкупом. Историята учи народите. Тя ги е учила вчера, учи ги и днес. Тя ги учи да изправят своите грешки. Учи ги да разберат единството на интересите си. Подготвя съзнанието им за онова велико бъдеше, което идва, и в което обединеното и свободно човечество ще се радва на плодовете на своя труд, вместо да се самоунищожава.
към текста >>

Търпението, самообладанието и изчакването естествения ред на събитията е признак само на сила, ръководена от мъдрост.
Това е борбата с грубия материализъм и егоизъм, личен, класов и национален. Докато България търси подкрепа от външни, земни сили, тя ще си остане безпомощна. Но ако се опре на Бога, всички трудни въпроси ще се разрешат най-лесно и най-правилно. Бъдете верни на Бога и не се безпокойте. Има кой да работи за вас. Търпението, самообладанието и изчакването естествения ред на събитията е признак само на сила, ръководена от мъдрост. По този път — истината и свободата ще бъдат достигнати. Трябва да се премахне неправдата — социалната неправда вътре в страната и да се възцарят принципите на братството и любовта. Това е основата. върху която ще се изгради новия живот. Иначе, може ли да се иска правда отвън, докато не е приложена отвътре?
към текста >>

* Тази песен тъй чаровна, що духа ни възвисява, тя е сила предвековна — всичко живо възродява .
В. П. ИСКАМ Искам човек да обикне всички хора по света, та в живота ни да бликне вечний химн на любовта. . . * Да разлей се във душата песента му с нежен глас, да отекне във сърцата и ги топли всеки час. . . * Тази песен тъй чаровна, що духа ни възвисява, тя е сила предвековна — всичко живо възродява . . . * Искам във душа си всеки всички да прегърне, та живота ни навеки в слънчев ден да се превърне... Вълкан Попов Утринна молитва Още е здрач и пълна тишината. Нийде звук, нийде жива душа. Само горите тихо се покланят, сякаш Бог приветстват във висината. * Скръбта отлитна със зефира, гальовно що играй с листата.
към текста >>

Пътя е труден но ти си смела, моя сестрице, въоръжи се със сила!
Той беше така умен и добър, а моето сърце не проумяваше. Тогава той ми рече: „Искаш ли сама да видиш и разбереш? “ „Искам, разбира се“. „Ще направим една разходка до това царство. Ще отидеш на земята. Пътя е труден но ти си смела, моя сестрице, въоръжи се със сила! “ Когато утрото настъпи и пурпурни сияния позлатиха изтока, ние бяхме вече на малката земя и можехме да гледаме всичко, без да бъдем видени от нейните жители. Летяхме низко над замята. „Сега, сестрице, гледай хубаво и помъчи се да разбереш, не ме питай за нищо, когато отидем горе, аз ще ти обясня това, което не разбираш. Готова ли си? “ „Да обични!
към текста >>

Няколко минути след като ги вързали невидима ръка отново ги отвързала и започнала да ги души.
В нея живяло семейството Клайнкнехт. През ноември 1915 г. домакина бил убит във войната. През меса април на следната година започнал да се явява „призрак“ и започнал от обора. Кравите и воловете изведнъж започнали възбудено да мучат и когато дошли хора да видят какво има, намерили ги отвързани и силно изплашени. Няколко минути след като ги вързали невидима ръка отново ги отвързала и започнала да ги души. Това продължило дълго време, много селяни били свидетели на това страшно явление, Заключили обора, никой не можел да влезе в него. Скоро след това „призракът“ започнал да посещава къщата. Децата така се уплашили, че трябвало да викат роднини и познати да живеят в къщата, едно за да дават кураж и, друго, за да бъдат свидетели. Всички едногласно разказвали как съдовете, столовете, масите сами скачали, танцували по цели часове. На края вратите сами излизали от резетата и падали на земята, леглата се разтуряли, много души били ранени.
към текста >>

64. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката.
Защото животът на една религия зависи от огнищата за мистична дейност, които тя е способна да създаде. Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди. Сега то започва наново да се проявява у някой хора с голяма култура. И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите манастири, за да приемат младите хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир. Религиозната дейност, както и моралната, взема различен облик. В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката. Тя е близка до естетичната дейност. От друга страна; религиозните обреди се сливат с различните форми на изкуството. Така, песента се преобръща лесно в молитва. Красотата, която търси мистика, е още по-богата и по-неизразима от тази на художника. Тя не облича никакви форми.
към текста >>

Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него.
Тя е научила от едната разума, а от другата — реда и мярката. В живота на всичките големи мистици се следват всичките етапи. Ние трябва да приемем техния опит така, както той ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него. Той се впуска в най-смелото приключение, което е възможно да се предприеме. Може да го смятаме като герой или като луд. Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност. Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си.
към текста >>

Тя му доставя самоотрицанието, мира, вътрешното богатство, силата, любовта, Бога.
Може да го смятаме като герой или като луд. Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност. Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си. Тя дава на този, който я практикува, това, което той иска. Тя му доставя самоотрицанието, мира, вътрешното богатство, силата, любовта, Бога. Тя е така действителна, както естетичното вдъхновение. _______________________ Основата, извора, първичната същност на всяко велико дело, е мистичното самовглъбение, чрез което човек се свързва с невидимото. ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН! Ще дойде ден на примиримост! Пак страстите безумни ще притихнат!
към текста >>

Защото една страшна сила ще разтърси заспалите съзнания, ще освободи душата от робството на материята и ще обърне погледа нагоре.
Затова днес всички трябва да бъдем будни — с отворени очи да посрещнем Царя на Света — Великото, което идва. Всякакви лични, дребнави сметки, всякакви временни, преходни желания и страсти, всички стремежи, които водят към отделност, трябва да бъдат забравени. Да бъдем будни, и да по срещнем новото с обновени души, макар и обгорени в пламъците на страданието. Защото идва времето, когато и най-дълбоко заспалите ще се събудят, защото не ще могат повече да спят. И тези, които гледат, но не виждат и не искат да видят, и тези, които слушат, но не чуват и не искат да чуят, ще отворят очи и уши, — ще видят и ще чуят. Защото една страшна сила ще разтърси заспалите съзнания, ще освободи душата от робството на материята и ще обърне погледа нагоре. Там, горе, свети като слънце мощната сила на Духа — върховната реалност на живота Когато минем през огъня на страданието, ние ще видим, че от всичките ни кумири и „реалности“ не е останало нищо, а остава да пребъдва завинаги само тя — едничката върховна реалност на живота — Духа. Ще изгубим временното, а ще придобием вечното. Ще изгубим заблужденията си, робството си, веригите си, а ще придобием светлина, истина и свобода. Да бъдем будни! С. К.. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Кротките, миротворците (из неделната беседа „Кротките, миротворците“ – 12. XI.
към текста >>

Там, горе, свети като слънце мощната сила на Духа — върховната реалност на живота Когато минем през огъня на страданието, ние ще видим, че от всичките ни кумири и „реалности“ не е останало нищо, а остава да пребъдва завинаги само тя — едничката върховна реалност на живота — Духа.
Всякакви лични, дребнави сметки, всякакви временни, преходни желания и страсти, всички стремежи, които водят към отделност, трябва да бъдат забравени. Да бъдем будни, и да по срещнем новото с обновени души, макар и обгорени в пламъците на страданието. Защото идва времето, когато и най-дълбоко заспалите ще се събудят, защото не ще могат повече да спят. И тези, които гледат, но не виждат и не искат да видят, и тези, които слушат, но не чуват и не искат да чуят, ще отворят очи и уши, — ще видят и ще чуят. Защото една страшна сила ще разтърси заспалите съзнания, ще освободи душата от робството на материята и ще обърне погледа нагоре. Там, горе, свети като слънце мощната сила на Духа — върховната реалност на живота Когато минем през огъня на страданието, ние ще видим, че от всичките ни кумири и „реалности“ не е останало нищо, а остава да пребъдва завинаги само тя — едничката върховна реалност на живота — Духа. Ще изгубим временното, а ще придобием вечното. Ще изгубим заблужденията си, робството си, веригите си, а ще придобием светлина, истина и свобода. Да бъдем будни! С. К.. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Кротките, миротворците (из неделната беседа „Кротките, миротворците“ – 12. XI. 1939 г.) Съвременните хора очакват от света това, което от земята и на земята по никой начин не могат да го намерят.
към текста >>

Добрите чувства са сила, с която мисълта реализира онова, което трябва да стане.
Всяка мисъл трябва да бъде придружена с добри чувства. Ако и мисълта не е придружена с добри чувства, тя няма никакво приложение. Това означава влагата. В духовния свят влагата не е нищо друго, освен добрите чувства. Колкото и да е идеална една мисъл, ако няма добри чувства с нея, тя не може да използва. Добрите чувства са сила, с която мисълта реализира онова, което трябва да стане. За да постигне нещо, човешката воля трябва да се съедини с човешките мисли и чувства. В прочетената глава от Евангелието се говори за кротките и за миротворците. Значи, кротките и миротворците трябва да се намесят във войната. Сега всеки от нас трябва да изпрати мисълта си, да се прекрати войната. Така ще видите какво можете да направите с вашата мисъл.
към текста >>

Мнозина мислят, че друга някоя сила взима участие.
Ако днес хората се бият пет години, знаете ли какво нещастие ще бъде за съвременната култура? Та казвам: Всеки от нас може да изпрати своята мисъл за прекратяване на войната, колкото може по-скоро. Колективната мисъл въздейства на хората. Тогава хората започват да мислят. Не сме само ние в света, които мислим. Мнозина мислят, че друга някоя сила взима участие. Те казват: Бог е наредил всичко. Да, но това, което става, то е по желанието на хората. Вие трябва да знаете какви са мислите на хората, какво искат те. Ако всички хора в Европа биха отделили по малко време да мислят как биха прекарали живота си, те щяха да бъдат по-добре. Днешните хора се безпокоят за утрешния ден.
към текста >>

Не е лошо човек да бъде силен, но той не трябва да подига силата в култ.
Като говорим за Бога, ние подразбираме да следваме онзи живот, в който Бог е вложил идеите, т. е. да се стремим да постигнем онова, което Бог е предначертал. Сега често се говори за лошото в света. Лошото не седи в ума, но в това, че човек уповава на парите или на нещо преходно в света и го държи в ума си като култ. Не е лошо човек да има пари, но не трябва да ги подига в култ. Не е лошо човек да бъде силен, но той не трябва да подига силата в култ. Подигне ли силата в култ, уповава ли изключително на нея, това е идолопоклонство. Не е лошо човек да има знание но ако той уповава изключително на знанието си, той става идолопоклонник. Това знание е преходно. Сега хората седят и създават закони. Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях.
към текста >>

Подигне ли силата в култ, уповава ли изключително на нея, това е идолопоклонство.
да се стремим да постигнем онова, което Бог е предначертал. Сега често се говори за лошото в света. Лошото не седи в ума, но в това, че човек уповава на парите или на нещо преходно в света и го държи в ума си като култ. Не е лошо човек да има пари, но не трябва да ги подига в култ. Не е лошо човек да бъде силен, но той не трябва да подига силата в култ. Подигне ли силата в култ, уповава ли изключително на нея, това е идолопоклонство. Не е лошо човек да има знание но ако той уповава изключително на знанието си, той става идолопоклонник. Това знание е преходно. Сега хората седят и създават закони. Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. Има един закон.
към текста >>

Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото.
Това знание е преходно. Сега хората седят и създават закони. Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. Има един закон. написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото. Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно. Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер. Важно е. обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на Любовта. Тогава ще имаме Божието благословение.
към текста >>

Бог е Слънцето на живота, Изворът на виделина, любов и сила.
Ал. Г. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА Ако има светлина, има и слънце, от което тя излиза. Ако има потоци и реки — има и извори, от които водата извира. Ако има живот — има и извор на живота. И както Слънцето, което виждаме да изгрева и залязва е изворът на физическия живот, така и Бог, духовното слънце, е извор на духовния живот. Бог е Слънцето на живота, Изворът на виделина, любов и сила. Бог е централната и върховна идея на нашия живот, средоточието на всичко. И както съществуването на слънцето не се доказва, защото тези, които имат очи, го виждат, а тези. които са слепи, не могат да го видят, а могат само да го почувстват, така също и съществуването на Бога не се доказва, а се възприема като светлина и чувства, като топлина. Доказването е пипане, а пипането има отношение само към близките и материални неща. Един учен искал да знае какво нещо е слънцето.
към текста >>

Слънцето е извор на живота, източник на светлина, топлина и сила.
И както съществуването на слънцето не се доказва, защото тези, които имат очи, го виждат, а тези. които са слепи, не могат да го видят, а могат само да го почувстват, така също и съществуването на Бога не се доказва, а се възприема като светлина и чувства, като топлина. Доказването е пипане, а пипането има отношение само към близките и материални неща. Един учен искал да знае какво нещо е слънцето. Дълго гледал в него, докато ослепял и почнал да твърди, че няма слънце. Слънцето е извор на живота, източник на светлина, топлина и сила. Ние не знаем какво е то в същност и въпреки това се ползваме от неговата светлина, топлина и сила. То е великата действителност. Без него няма живот. Защото не само, че то ни обсипва с великите блага на светлина, топлина и сила, но то ни храни чрез плодовете и зърната, които не са нищо освен кондензирани слънчеви лъчи; то ни пои чрез водата — която без слънце би се смразила; то ни обгръща от всякъде. Ние действително сме деца на слънцето и в пряк и преносен смисъл и се храним със слънчеви лъчи.
към текста >>

Ние не знаем какво е то в същност и въпреки това се ползваме от неговата светлина, топлина и сила.
които са слепи, не могат да го видят, а могат само да го почувстват, така също и съществуването на Бога не се доказва, а се възприема като светлина и чувства, като топлина. Доказването е пипане, а пипането има отношение само към близките и материални неща. Един учен искал да знае какво нещо е слънцето. Дълго гледал в него, докато ослепял и почнал да твърди, че няма слънце. Слънцето е извор на живота, източник на светлина, топлина и сила. Ние не знаем какво е то в същност и въпреки това се ползваме от неговата светлина, топлина и сила. То е великата действителност. Без него няма живот. Защото не само, че то ни обсипва с великите блага на светлина, топлина и сила, но то ни храни чрез плодовете и зърната, които не са нищо освен кондензирани слънчеви лъчи; то ни пои чрез водата — която без слънце би се смразила; то ни обгръща от всякъде. Ние действително сме деца на слънцето и в пряк и преносен смисъл и се храним със слънчеви лъчи. Та целият растителен свят — е склад на слънчевите енергии.
към текста >>

Защото не само, че то ни обсипва с великите блага на светлина, топлина и сила, но то ни храни чрез плодовете и зърната, които не са нищо освен кондензирани слънчеви лъчи; то ни пои чрез водата — която без слънце би се смразила; то ни обгръща от всякъде.
Дълго гледал в него, докато ослепял и почнал да твърди, че няма слънце. Слънцето е извор на живота, източник на светлина, топлина и сила. Ние не знаем какво е то в същност и въпреки това се ползваме от неговата светлина, топлина и сила. То е великата действителност. Без него няма живот. Защото не само, че то ни обсипва с великите блага на светлина, топлина и сила, но то ни храни чрез плодовете и зърната, които не са нищо освен кондензирани слънчеви лъчи; то ни пои чрез водата — която без слънце би се смразила; то ни обгръща от всякъде. Ние действително сме деца на слънцето и в пряк и преносен смисъл и се храним със слънчеви лъчи. Та целият растителен свят — е склад на слънчевите енергии. Бог е духовното слънце, което поддържа сърцето, ума, волята чрез топлината на чувствата, светлината на мисълта силата на волята. Какви доказателства искат тогава за Бога ? Къде е Бог?
към текста >>

Бог е духовното слънце, което поддържа сърцето, ума, волята чрез топлината на чувствата, светлината на мисълта силата на волята.
То е великата действителност. Без него няма живот. Защото не само, че то ни обсипва с великите блага на светлина, топлина и сила, но то ни храни чрез плодовете и зърната, които не са нищо освен кондензирани слънчеви лъчи; то ни пои чрез водата — която без слънце би се смразила; то ни обгръща от всякъде. Ние действително сме деца на слънцето и в пряк и преносен смисъл и се храним със слънчеви лъчи. Та целият растителен свят — е склад на слънчевите енергии. Бог е духовното слънце, което поддържа сърцето, ума, волята чрез топлината на чувствата, светлината на мисълта силата на волята. Какви доказателства искат тогава за Бога ? Къде е Бог? Ние питаме: Къде не е Бог ? Бог е в светлината, топлината и силата на слънчевия лъч. Бог е във въздуха, водата, плодовете.
към текста >>

Бог е в светлината, топлината и силата на слънчевия лъч.
Та целият растителен свят — е склад на слънчевите енергии. Бог е духовното слънце, което поддържа сърцето, ума, волята чрез топлината на чувствата, светлината на мисълта силата на волята. Какви доказателства искат тогава за Бога ? Къде е Бог? Ние питаме: Къде не е Бог ? Бог е в светлината, топлината и силата на слънчевия лъч. Бог е във въздуха, водата, плодовете. зърната; Бог е в цветята, в дърветата, в звездите — навсякъде е Той. Бог е в благородните чувства, в светлите мисли, в добрите постъпки, в героичните дела, в разумния живот. Както светлината е навсякъде и всичко прониква; както въздуха макар и невидим крепи живота — така и Бог. Бог е основата на живота.
към текста >>

От друга страна и вярата е едно мощно средство, от чиято сила се ползва оня, който знае как и къде да я употреби.
Също е и с успеха. Придобивки, за които малко или нищо не сме дали, не са толкова ценни за нас. Те са ни почти безразлични. Човек трябва да се стреми към успеха и да вярва в него. В стремежа са посети семената на прогреса. От друга страна и вярата е едно мощно средство, от чиято сила се ползва оня, който знае как и къде да я употреби. Стремежът и усилията не са напразни дори и тогава, когато човек не е успял. Те имат свой смисъл и оправдание поне в това, че човек вместо да е бездействал, все пак се е стремил към нещо положително и красиво. А тия усилия ще създадат навика да се работи, ще активизират други сродни способности, ще пробудят към дейност спящи сили у човека, които днес или утре ще му донесат успех. Успехът принадлежи еднакво на личността и на обществото, но той всякога идва само след продължителна работа и напрегнати усилия на индивида. „Ако мислим добре, ако чувстваме добре и ако работим добре, непременно успеха ще дойде“.
към текста >>

И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот.
Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия, към края на земния ни живот — в старостта. Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни показва на скръбта, която изпитва човек, като констатира празнота на материалните неща. Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот. * * * В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот. Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите домове тяхната сила е най-малка. Обаче, и в един и същи дом, силата на влияние на известна планета не е еднаква. Силата на планетата е най-голяма, когато е в началото на дома или както казват на върха на дома, и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом. Тази граница на силата на планетите в домовете се нарича орбис.
към текста >>

Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат.
Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни показва на скръбта, която изпитва човек, като констатира празнота на материалните неща. Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот. * * * В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот. Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите домове тяхната сила е най-малка. Обаче, и в един и същи дом, силата на влияние на известна планета не е еднаква. Силата на планетата е най-голяма, когато е в началото на дома или както казват на върха на дома, и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом. Тази граница на силата на планетите в домовете се нарича орбис. Най-голям е орбисът на ъгловите домове до 8°, на следващите по 5°, за Асцендента орбиса се взема до 12°.
към текста >>

Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите домове тяхната сила е най-малка.
Дванадесетият дом ни показва на скръбта, която изпитва човек, като констатира празнота на материалните неща. Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот. * * * В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот. Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите домове тяхната сила е най-малка. Обаче, и в един и същи дом, силата на влияние на известна планета не е еднаква. Силата на планетата е най-голяма, когато е в началото на дома или както казват на върха на дома, и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом. Тази граница на силата на планетите в домовете се нарича орбис. Най-голям е орбисът на ъгловите домове до 8°, на следващите по 5°, за Асцендента орбиса се взема до 12°. (следва) КНИГИ Които доставя редакция „Братство“, Севлиево Беседи от Учителя Ето човекът!
към текста >>

Обаче, и в един и същи дом, силата на влияние на известна планета не е еднаква.
Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот. * * * В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот. Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите домове тяхната сила е най-малка. Обаче, и в един и същи дом, силата на влияние на известна планета не е еднаква. Силата на планетата е най-голяма, когато е в началото на дома или както казват на върха на дома, и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом. Тази граница на силата на планетите в домовете се нарича орбис. Най-голям е орбисът на ъгловите домове до 8°, на следващите по 5°, за Асцендента орбиса се взема до 12°. (следва) КНИГИ Които доставя редакция „Братство“, Севлиево Беседи от Учителя Ето човекът! (първа серия беседи от Учителя) Духът и плътта, (втора серия) Съдържа 14 беседи Вие сте солта (трета серия) Съдържа 16 беседи Братя и сестри на Христа (Четвърта серия).
към текста >>

Силата на планетата е най-голяма, когато е в началото на дома или както казват на върха на дома, и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом.
* * * В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот. Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите домове тяхната сила е най-малка. Обаче, и в един и същи дом, силата на влияние на известна планета не е еднаква. Силата на планетата е най-голяма, когато е в началото на дома или както казват на върха на дома, и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом. Тази граница на силата на планетите в домовете се нарича орбис. Най-голям е орбисът на ъгловите домове до 8°, на следващите по 5°, за Асцендента орбиса се взема до 12°. (следва) КНИГИ Които доставя редакция „Братство“, Севлиево Беседи от Учителя Ето човекът! (първа серия беседи от Учителя) Духът и плътта, (втора серия) Съдържа 14 беседи Вие сте солта (трета серия) Съдържа 16 беседи Братя и сестри на Христа (Четвърта серия). Съдържа 14 беседи Защо твоите ученици ядат и пият?
към текста >>

Тази граница на силата на планетите в домовете се нарича орбис.
И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот. Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите домове тяхната сила е най-малка. Обаче, и в един и същи дом, силата на влияние на известна планета не е еднаква. Силата на планетата е най-голяма, когато е в началото на дома или както казват на върха на дома, и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом. Тази граница на силата на планетите в домовете се нарича орбис. Най-голям е орбисът на ъгловите домове до 8°, на следващите по 5°, за Асцендента орбиса се взема до 12°. (следва) КНИГИ Които доставя редакция „Братство“, Севлиево Беседи от Учителя Ето човекът! (първа серия беседи от Учителя) Духът и плътта, (втора серия) Съдържа 14 беседи Вие сте солта (трета серия) Съдържа 16 беседи Братя и сестри на Христа (Четвърта серия). Съдържа 14 беседи Защо твоите ученици ядат и пият? (Пета серия) Съдържа 25 беседи Двата природни метода, (VI.
към текста >>

от Ана Безант Ислямът, от Ана Безант Духовната сила на Христовата сила, от Чарлз Ледбитер Доказателствата на теософията Какво нещо е теософското общество Местото на Учителите в религиите Историята на Атлантида, от Скат Елиот.
Шишков Свърхчовеците, като факти и идеали. Учителят. Тази малка книжка дава на интересуващия се ясна представа за това, какво значи Учител, в окултен смисъл на думата През 2750 година, ясновидско изследване в бж- дащето. от Ч. Ледбитер Животът след смъртта, от Херман Рудолф Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер. Перу преди 14.000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер Духовен живот за мирския човек. от Ана Безант Ислямът, от Ана Безант Духовната сила на Христовата сила, от Чарлз Ледбитер Доказателствата на теософията Какво нещо е теософското общество Местото на Учителите в религиите Историята на Атлантида, от Скат Елиот. Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо Моралът-наука, от Ана Безант Катехизис на душевния покой, Ел. Леви Жената по вечния път, В. Узунов Родословието на човека, страници из Тайната Доктрина, от Ана Безант Окултна наука, цел метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров Естеството на човека, във връзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, от Слав Камбуров Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, от Слав Камбуров Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ. превел Хр.
към текста >>

65. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Велика е твоята Сила, която ни обединява и освобождава.
Величков Живот за цялото Пролетно утро на белия връх – Г. К. Царя на живота – Сл. П Камбуров За българите в чужбина Редки явления на звездното небе – М. Книжнина Хроника ХИМН НА СЛЪНЦЕТО Велика е твоята Любов, която ни дава живот. Велика е твоята Мъдрост, която промишлява за нас. Велика е твоята Сила, която ни обединява и освобождава. Ний сме малки—толкова малки, нищожни и слаби пред Тебе. че умът ни се губи при всеки свой опит да проникне в твоята същност и в твоето могъщество. Ний, дребните, малки и слаби същества, наречени человеци, съдържащи, все пак, една искра от океана на твоята Любов, напразно се мъчим да обгърнем твоето Величие, напразно се мъчим да проникнем в твоята Тайна, да разберем твоята непостижима Мъдрост. Какво и що си Ти, о Слънце на живота, чийто лик, изгряващ всяка сутрин на изток, влива надежда в сърцата на обезнадеждените, изпълва със сила и живот душите на изнемощелите, подига, вдъхновява и тласка към нов стремеж нагоре и напред падналите, отритнатите, премазаните от грубата колесница на земния живот? Какво и що си Ти, о, Слънце на живота, което даваш всичко на всички — хляб за душите и хляб за телата, сила и мощ за Духа, пълнота за сърцето светлина за ума, крепкост за волята, крила за въображението и безграничен простор за безсмъртния човешки дух?
към текста >>

Какво и що си Ти, о Слънце на живота, чийто лик, изгряващ всяка сутрин на изток, влива надежда в сърцата на обезнадеждените, изпълва със сила и живот душите на изнемощелите, подига, вдъхновява и тласка към нов стремеж нагоре и напред падналите, отритнатите, премазаните от грубата колесница на земния живот?
Велика е твоята Мъдрост, която промишлява за нас. Велика е твоята Сила, която ни обединява и освобождава. Ний сме малки—толкова малки, нищожни и слаби пред Тебе. че умът ни се губи при всеки свой опит да проникне в твоята същност и в твоето могъщество. Ний, дребните, малки и слаби същества, наречени человеци, съдържащи, все пак, една искра от океана на твоята Любов, напразно се мъчим да обгърнем твоето Величие, напразно се мъчим да проникнем в твоята Тайна, да разберем твоята непостижима Мъдрост. Какво и що си Ти, о Слънце на живота, чийто лик, изгряващ всяка сутрин на изток, влива надежда в сърцата на обезнадеждените, изпълва със сила и живот душите на изнемощелите, подига, вдъхновява и тласка към нов стремеж нагоре и напред падналите, отритнатите, премазаните от грубата колесница на земния живот? Какво и що си Ти, о, Слънце на живота, което даваш всичко на всички — хляб за душите и хляб за телата, сила и мощ за Духа, пълнота за сърцето светлина за ума, крепкост за волята, крила за въображението и безграничен простор за безсмъртния човешки дух? Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство? Ти, който даваш живот на всички, Ти, който даваш разум. съзнание и любов на всички—лишен ли си Ти от тях? . . .
към текста >>

Какво и що си Ти, о, Слънце на живота, което даваш всичко на всички — хляб за душите и хляб за телата, сила и мощ за Духа, пълнота за сърцето светлина за ума, крепкост за волята, крила за въображението и безграничен простор за безсмъртния човешки дух?
Велика е твоята Сила, която ни обединява и освобождава. Ний сме малки—толкова малки, нищожни и слаби пред Тебе. че умът ни се губи при всеки свой опит да проникне в твоята същност и в твоето могъщество. Ний, дребните, малки и слаби същества, наречени человеци, съдържащи, все пак, една искра от океана на твоята Любов, напразно се мъчим да обгърнем твоето Величие, напразно се мъчим да проникнем в твоята Тайна, да разберем твоята непостижима Мъдрост. Какво и що си Ти, о Слънце на живота, чийто лик, изгряващ всяка сутрин на изток, влива надежда в сърцата на обезнадеждените, изпълва със сила и живот душите на изнемощелите, подига, вдъхновява и тласка към нов стремеж нагоре и напред падналите, отритнатите, премазаните от грубата колесница на земния живот? Какво и що си Ти, о, Слънце на живота, което даваш всичко на всички — хляб за душите и хляб за телата, сила и мощ за Духа, пълнота за сърцето светлина за ума, крепкост за волята, крила за въображението и безграничен простор за безсмъртния човешки дух? Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство? Ти, който даваш живот на всички, Ти, който даваш разум. съзнание и любов на всички—лишен ли си Ти от тях? . . . Жалко човешко безумие!
към текста >>

Жалка човешка гордост и късогледство: Да отричаш това, по силата на което съществуваш.
Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство? Ти, който даваш живот на всички, Ти, който даваш разум. съзнание и любов на всички—лишен ли си Ти от тях? . . . Жалко човешко безумие! Жалка човешка гордост и късогледство: Да отричаш това, по силата на което съществуваш. Със своя малък ум, с твоето тясно ограничено съзнание, да отричаш Ума, Мъдростта и Съзнанието, от които твоите такива са само една малка функция! . . . Но нека човекът — „венецът на творението“— живее със своята заблуда, щом тя му е толкова мила. Ти, Слънце на живота, не се нуждаеш от неговите славословия, нито пък губиш нещо от това, че той не те разбира и не може да те разбере. Ти знаеш съвършено твоето изкуство, вдъхновено от твоята велика мъдрост: ТИ ДАВАШ, ДАВАШ, ДАВАШ!
към текста >>

Ти, видим Образ на невидимата Тайна на живота.
И вредом закипява нов живот: растения, животни, хора и ангели са плодът на твоята творческа дейност. Това е резултата на твоята велика ЖЕРТВА, това е твоята велика мъдрост и велико изкуство, на които учиш и нас: Да даваме, непрестанно да даваме! Велико Божие Око. което гледаш на нас от непостижимите висини! Сърце на Бога, източник и проводник на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина! Ти, видим Образ на невидимата Тайна на живота. Ти, Форма, зад която Бог стои, приеми сега нашия възторг, нашето благоговение, нашата почит, нашата любов, нашата благодарност. Пламен ТРИТЕ ХРАНИ Човек трябва да живее в хармония с Природата, да има непреривни връзки с нейните енергии и да зачита нейните закони, за да бъде здрав и с това заедно да бъде полезен на себе си и на другите. Не спазва ли живите сили на природата и не живее ли в съгласие с ритъма на нейните сили, той ще понесе тежки последствия. Едно от тия условия е правилно приемане и използване на храната, която природата така щедро ни предлага. От човека се иска повече внимание, усърдие и разумност да я подбере, приеме и използва добре.
към текста >>

Всеки трябва да се запознае с науката за дишането, за да може да използва жизнената сила на въздуха.
Пийте само превряла гореща вода! Трета храна, не по маловажна от първите две е въздуха. Без въздух човек не може нито минута. Без хляб и вода човек може да прекара известно време, но без въздух не може. Човек трябва да диша дълбоко, при това чист, свеж въздух. Всеки трябва да се запознае с науката за дишането, за да може да използва жизнената сила на въздуха. Тук долу даваме едно упражнение за ритмично дишане от Учителя: „Като говоря за правилния пулс, за ритмично биене на сърцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишат правилно. Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо дишане те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообращението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън.
към текста >>

При това плитко и слабо дишане те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване.
Човек трябва да диша дълбоко, при това чист, свеж въздух. Всеки трябва да се запознае с науката за дишането, за да може да използва жизнената сила на въздуха. Тук долу даваме едно упражнение за ритмично дишане от Учителя: „Като говоря за правилния пулс, за ритмично биене на сърцето, веднага изпъква на лице въпросът за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишат правилно. Те поемат въздух и го изпращат само в горната част на дробовете. При това плитко и слабо дишане те нямат сила да го изкарат навън, вследствие на което част от нечистия въздух остава в дробовете, дето създава вътрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообращението си, човек трябва да поема дълбоко въздуха, да го задържа известно време в дробовете си и после бавно да го изкарва навън. Като диша правилно. човек се обновява и освобождава. както от физически, така и от психически болезнени състояния. Добре е човек да поема въздуха първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10 — 15, после да я запуши и задържи въздуха в дробовете си около 30 — 40 секунди и след това да издиша бавно. ритмично.
към текста >>

Бог не иска от нас да злоупотребяваме с благото, което ни е дал, нито с богатството, което ни е дал, нито със силата, с мислите и с чувствата, които ни е дал.
Ако някой подпуши в себе си най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло. Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро. Това значи да урегулирате злото с добро. Закон в природата е: ако ти не дадеш ход на Божествената любов в сърцето си, ще те сполети най-голямото нещастие в света. Това е нещастие, което се случва и с ангелите, и с хората. Бог не иска от нас да злоупотребяваме с благото, което ни е дал, нито с богатството, което ни е дал, нито със силата, с мислите и с чувствата, които ни е дал. Той иска от нас да приложим своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Те да работят за нашето благо в света. Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем“. Докато човек се кланя на онова, което знае, той ще бъде здрав. Мислите му ще бъдат светли, чувствата — благородни.
към текста >>

Спасението на човека седи в неговата воля, която е в състояние да възприеме Божествената сила.
Спасението на човека седи в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговата воля. Само по този начин човек може да възприеме Божествената светлина, която иде сега в света. Той трябва да има търпение да я дочака. Спасението на човека седи в онази Божествена топлина. която любовта носи.Човек трябва да я възприеме. Спасението на човека седи в неговата воля, която е в състояние да възприеме Божествената сила. За да бъде щастлив, човек трябва да има светли мисли, топли чувства и силна воля. Само силният човек е способен да свърши онази работа, която му е дадена. Сегашният свят се нуждае от силни, а не от слаби хора. Слабите хора живеят в болници, дето други ги отглеждат. Силните хоро пък са изпратени в света да работят.
към текста >>

Затова отделните единици, макар и по силата на един биологически закон да са групирани в семейства, общества, все имат стремеж да се затворят в черупка на своята личност.
Ямбол — К. Величков ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО* Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост. а откъслечно. Те го разглеждат не исторически, като космичен развой, а в неговите отделни моменти. Те се ограничават в тесните рамки на индивидуалния живот живота на частите, и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание. Затова отделните единици, макар и по силата на един биологически закон да са групирани в семейства, общества, все имат стремеж да се затворят в черупка на своята личност. Но тъй като напълно личен и самозадоволяващ се живот в Природата е абсолютно невъзможен, отделните индивиди се обединяват в общества, като образуват нови по-големи единици, които, следвайки егоистичния принцип , отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминавал, от формите на личния към формите на колективния егоизъм. Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическият свят, който действа в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което спира всяко творчество, всеки растеж.
към текста >>

Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси.
Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати. Те щяха да избегнат една нова война, която сега въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне — като фатална последица от един несправедлив мир**. Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните. А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последна. Като не изпълниха природния закон, европейските народи се върнаха назад към изолирания живот, който се излива във формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите. Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси. Те трябва да съзнаят, че всички народи — малки и големи — имат еднакви права на земята, че всеки народ има правото да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призван. Мнозина, обаче, все още подържат, че всеки народ трябва да живее само за себе си, да се стреми да стане силен и богат, дори в ущърб на другите. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва — въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото — ето великата основа на новия живот, на новата култура.
към текста >>

Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден — по силата на закона за социализиране на благата —достояние на всички човеци по земята.
Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата — защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа — но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден — по силата на закона за социализиране на благата —достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходни средства. В основата на тоя нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят — живот за Цялото. __________________________________ *) Из кн. „Живот за Цялото“ **) Тази статия с печатана през 1936 год. ПРОЛЕТНО УТРО НА БЕЛИЯ ВРЪХ Няма същество, недокоснато от чудната и невидима сила, която изпълва цялата природа през пролетта.
към текста >>

ПРОЛЕТНО УТРО НА БЕЛИЯ ВРЪХ Няма същество, недокоснато от чудната и невидима сила, която изпълва цялата природа през пролетта.
Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден — по силата на закона за социализиране на благата —достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходни средства. В основата на тоя нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят — живот за Цялото. __________________________________ *) Из кн. „Живот за Цялото“ **) Тази статия с печатана през 1936 год. ПРОЛЕТНО УТРО НА БЕЛИЯ ВРЪХ Няма същество, недокоснато от чудната и невидима сила, която изпълва цялата природа през пролетта. Като почнем от дори непосетите семенца, от малките тревички, животинки и стигнем до човека, всичко сеща нов подтик към нов живот, който пролетта щедро излива. Понятно е, защо още най-старите народи, египтяни, гърци и др. са възпявали и устройвали най-хубавите празненства в чест на Богиня пролет. Наистина, колко е богата и красива пролетта! . . .
към текста >>

Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото лице и със светлината на твоето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?...
Настрой арфата на твоята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената. Спретни се, стани и се погрижи да се удостоиш с Неговата велика Любов, като го посрещнеш пред вратата на Неговия храм — красивата утрин на природа — защото, ето Го на, Той иде: като Цар на Силите, Господар на Властите, крепител на живота. Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик: с пълна чистота в сърцето си, с всепрогледна светлина в умът си и с великата Божествена Любов за душата си?!... Готов ли си да получиш Неговото благословение искрено, като започнеш да служиш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях?!... Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото лице и със светлината на твоето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?... Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на Светлината — член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство?!... Ако си готов: Стани и изпълни! . . . И ще чуеш тогава гласът му да казва: „Владико на живота, благослови“. „Нека цялата природа приема моят дар, който иде от Тебе — Великий Боже на боговете, незнайната Сила, на силите в небесата и чрез мен, Който даваш мир, любов, живот и светлина всичко в света и вселената!
към текста >>

„Нека цялата природа приема моят дар, който иде от Тебе — Великий Боже на боговете, незнайната Сила, на силите в небесата и чрез мен, Който даваш мир, любов, живот и светлина всичко в света и вселената!
Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото лице и със светлината на твоето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?... Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на Светлината — член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство?!... Ако си готов: Стани и изпълни! . . . И ще чуеш тогава гласът му да казва: „Владико на живота, благослови“. „Нека цялата природа приема моят дар, който иде от Тебе — Великий Боже на боговете, незнайната Сила, на силите в небесата и чрез мен, Който даваш мир, любов, живот и светлина всичко в света и вселената! „Амин така да бъде сега, всякога и през всичките дни на вековете“ . . . Сл. П. Камбуров За българите в чужбина Навсякъде по света има изселница-българи, които страдат от липса на условия за български духовен живот, страдат от горчивата мисъл, че не могат да възпитат децата си в народностен дух. Тази възпитателна задача на чужбина тежи само върху българското семейство, а най-вече върху българската майка. Тежка е, трудно изпълнима е тая нейна задача.
към текста >>

66. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Хармония дивна, ти, извор на Сила!
Дарин ВЕЛИКОТО Велико, прекрасно събитие: се е хор светъл — души, сплотени пред чудно откритие — пътека, към Бога която виши. * И тръгват в пътека желана и в песни преливат избликнал екстаз. Към тях се прилепят душите страдални, дочули във себе си Божия глас. * Метежен, безформен остатък от минало се гърчи в предсмъртна агония. тъмно а хорът сияен, пред нова епоха осъмнал, изгражда основи на мир и хармония. * Хармония дивна, ти, извор на Сила! Пулсирай, не спирай, върти колелото към светъл чертог! Хармония, в бури родена, и в сълзи свещени обляна, излъчвай живителен пламък, прославяй Великия Бог! * Че много души угнетени жадуват за твоето свидно присъствие! Дари им крила, повдигни ги! На множество пътници блудни ти дай им свещено напътствие!
към текста >>

* Аз ида в мощ и слава от безкрая и силата Си всекиму ще дам и славата Си ще му обещая и мъдростта Си ще му завещая — О, стига да ме чака буден, сам.
Из беседата, държана от Учителя на 31 дек. 1939 г. София — Изгрев ИДА АЗ! Аз ида, ето ида от безкрая — нетлен, запътен Дух към Вечността. От плът във плът със дух ще ви позная и мислите ви в миг ще разгадая, защото Аз съм дух на Любовта. * Аз ида в мощ и слава от безкрая и силата Си всекиму ще дам и славата Си ще му обещая и мъдростта Си ще му завещая — О, стига да ме чака буден, сам. * Аз ида, ето ида в сън-омая . . . Недей мисли, че ме сънуваш в сън: почуквам вече — и във твойта стая ще вляза с блясък и ще възридая, ако те сваря сух, безлистен пън. * Аз ида, благ и строг, да обладая с крило на обич, мир и прелюбов душите ви и с пламък да узная, дали сте с плът и дух съсъд за Рая или тепърва ще горите в ров. * Аз ида в Правда — с меч да припозная насилието с колко е глави, лъжата — с колко е езици в тая земя, която с гняв ще размотая и сам кълбо ще свия без „уви“.
към текста >>

Той е вторият по сила добър или хармоничен аспект.
Лош е между всички планети. Той се образува, когато две планети се намират на разстояние един знак и половина. Например, ако Венера се намира на 15° от Телеца, а Плутон се намира на 2° от Рака, то ще имаме един полуквадрат, който се образува, защото разстоянието между тях е 47° и понеже Венера се движи по-бързо, средно с 1°15' на ден в същата посока, в която се движи и Плутон, а видяхме, че всички планети се движат в посока от запад на изток, то след 24 часа разстоянието между тях ще бъде вече приблизително 46°10', значи само с 1°10' разлика от точния аспект и след още 24 часа ще бъдат приблизително на 45°20' - значи само с 20' разлика от точния аспект. След още 24 часа, понеже Венера се движи по-бързо (с 1°15' средно на ден), а Плутон по-бавно (с 30' средно за 24 ч.) те ще бъдат на разстояние 44°30', значи имаме вече един разрушаващ се полуквадрат, който след известно време, понеже Венера се движи по-бърже, ще се превърне в полусекстил и след това в съвпад, след което пак ще започнат да се отдалечават, като образуват последователно полусекстил, полуквадрат, секстил и пр. Секстилът е 60° и показва, че две планети се намират на разстояние два знака една от друга. Той е вторият по сила добър или хармоничен аспект. Обрисът му е до 6°. Две планети се намират в секстил, когато се намират в симпатични знаци, а видяхме по-рано, че симпатични или принадлежащи към един и същи род (мъжки или женски) знаци са огнените и въздушните помежду си, и земните и водните. Значи, когато от две планети едната се намира в огнен знак, а другата във въздушен знак, те могат да бъдат в аспект секстил. Също и когато едната се намира в земен знак, може да бъде в секстил с друга, която се намира във водните знаци, намиращи се вляво или дясно от земния знак. Например, ако Сатурн се намира на 10° от Козирог, ще бъде в секстил с Юпитера, който да кажем се намира на 15° от Риби ис Марса, който да кажем, че се намира на 5° от Скорпиона.
към текста >>

135°, той е дисхармоничен и по сила е равен на полуквадрата.
5° надминава точния аспект, но понеже Слънцето се приближава към Нептун, тригонът е образуващ се. Във втория случай разстоянието между Слънцето и Уран е пак 125°, но тук имаме вече разрушаващ се тригон, защото Слънцето, което се движи по-бърже, се отдалечава. Ето как става пресмятането: Уран се намира на 5° от Стрелеца, значи от Стрелеца му остават да измине още 25°, плюс 30° от Риби правят 3 х 30° = 90° + 25° от Стрелеца правят 115° + 10° от Овена, които Слънцето е изминало, правят 125°, значи 5° надминава точния тригон, както в първия случай, но в първия случай Слънцето се приближава към по-бавна планета Нептун и разстоянието между тях се намалява, а във втория случай Слънцето се отдалечава от по-бавна планета Уран и разстоянието между тях се увеличава. Затова в първия случай имаме образуващ се тригон, а във втория - разрушаващ се. Следващият по ред аспект е квадрат и половина, т. е. 135°, той е дисхармоничен и по сила е равен на полуквадрата. Две планети се намират в квадрат и половина, когато се намират на разстояние четири знаци и половина. Орбисът му е 4°, като на полуквадрата. Например, да кажем, че Меркурий се намира на 1° от Овена, а Нептун на 15° от Лъва, значи те се намират точно на 135° разстояние, т. е. образуват аспект квадрат и половина. Но понеже Меркурий се движи по-бързо и се приближава към Нептуна, то този квадрат и половина ще бъде разрушаващ се, който след известно време ще се превърне в тригон.
към текста >>

По сила се равнява на квадрата, макар и да не е във всички случаи така злокобен и фатален, защото той е едно положение, при което силите, при все че се противопоставят, същевременно се уравновесяват.
Но понеже Меркурий се движи по-бързо и се приближава към Нептуна, то този квадрат и половина ще бъде разрушаващ се, който след известно време ще се превърне в тригон. Следващият аспект се нарича квинконция и има 150°, той е от най-слабите дисхармонични аспекти. Две планети, които се намират на разстояние пет знака са в квинконция. Орбисът му е 2 ÷ 3°. Опозицията е аспект от 180° и е дисхармоничен. По сила се равнява на квадрата, макар и да не е във всички случаи така злокобен и фатален, защото той е едно положение, при което силите, при все че се противопоставят, същевременно се уравновесяват. Орбисът на опозицията за Слънцето и Луната помежду им е 12°, а на Слънцето и Луната с другите планети е 10°. Две планети се намират в опозиция, когато се намират в два противоположни знаци и имат съответните градуси. Например Сатурн в 10° на Козирога е в опозиция с Луната, която се намира на 12° от Рака. От 10° Козирог до 12° Рак има 182°, значи 2° повече. Но понеже Луната се движи по-бърже и е пред Сатурна - то опозицията е разрушаваща се.
към текста >>

всичките му говорят на най-нежен и мил език, който милва като майчина ласка и ги облива с невидима обич на мъртвата природа.
Неодушевените предмети, които заобикалят живота на детето било в неговия родителски дом или вън от него всред природата, говорят с езика на човека, одухотворени от авторката, идвайки полезни съвети на наивното, несръчното и невинно дете. Това е една особена форма за изказване, един особен начин за възпитателно въздействие върху невръстното дете чрез одухотворяване на неодушевените предмети, които са като неразделна част от неговия живот в къщи и навън. В тези монолози на мъртвата природа, героите в които са разните предмети или природни явления, като ръчичките, устичката, очичките, ушенцата на детето; масичката: креватчето, чорапчето, стаичката и пр. в къщата на детето: или пък водата. огънят, от които трябва да се пази, цветята, полянката, облакът, слънцето и др.; или сливките, червената ябълка, зарзалийката, прасковка и др. всичките му говорят на най-нежен и мил език, който милва като майчина ласка и ги облива с невидима обич на мъртвата природа. Ще цитирам някои от тези монолози, за да се илюстрирам. Житения клас говори .Зрънцата ми са зрели вече. Сега очаквам пъргави ръце и здрави зъбки . . . Малката трвица казва: „Ветре, ветре, не съм толкова послушна.
към текста >>

67. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Действието на светлината върху човешкия организъм Приказка Здраве, сила е богатство!
Редактор: Атанас Николов * * * Съдържание: Срещу течението – Пламен Истински празник *** (стих.) – Д. К-ва Словото на Учителя. Познаване на великото. (из неделната беседа – 7 януари 1940 г.) Учителят на любовта (стих.) – Елвилюри Погрешки и добродетели Г. Събев Скъпоценният камък Мистерията на Голгота и Възкресението на Христа – Влад Пашов Из науката и живота. Действието на светлината върху човешкия организъм Приказка Здраве, сила е богатство! – По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум. Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом. Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност.
към текста >>

– По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум.
К-ва Словото на Учителя. Познаване на великото. (из неделната беседа – 7 януари 1940 г.) Учителят на любовта (стих.) – Елвилюри Погрешки и добродетели Г. Събев Скъпоценният камък Мистерията на Голгота и Възкресението на Христа – Влад Пашов Из науката и живота. Действието на светлината върху човешкия организъм Приказка Здраве, сила е богатство! – По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум. Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом. Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност. само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл.
към текста >>

Днес, когато всички, навсякъде по света, мислят, че спасението е в силата — в грубата сила; че силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки, народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог — грубата сила, днес повече от всякога, са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното: Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила.
Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност. само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл. А мисъл има само там, където преставаме да копираме, да подражаваме сляпо на другите, да мислим така както те мислят. Днес, когато всички, навсякъде по света, мислят, че спасението е в силата — в грубата сила; че силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки, народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог — грубата сила, днес повече от всякога, са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното: Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила. И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите. Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни. Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни. И колкото по-силни са те, толкова по-добре. Но те винаги трябва да помнят, че силата без правото, без справедливостта, без разумността и любовта, е нищо.
към текста >>

Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни.
Само този народ има своя собствена индивидуалност. само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл. А мисъл има само там, където преставаме да копираме, да подражаваме сляпо на другите, да мислим така както те мислят. Днес, когато всички, навсякъде по света, мислят, че спасението е в силата — в грубата сила; че силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки, народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог — грубата сила, днес повече от всякога, са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното: Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила. И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите. Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни. Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни. И колкото по-силни са те, толкова по-добре. Но те винаги трябва да помнят, че силата без правото, без справедливостта, без разумността и любовта, е нищо. Силата, която не се ръководи от тия велики принципи, стоящи високо над нея, е са ма по себе си нищо — тя е осъдена на загиване, колкото и невъзможно и невероятно да ни се вижда това. Грубата сила ще извика пак груба сила срещу себе си.
към текста >>

Но те винаги трябва да помнят, че силата без правото, без справедливостта, без разумността и любовта, е нищо.
Днес, когато всички, навсякъде по света, мислят, че спасението е в силата — в грубата сила; че силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки, народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог — грубата сила, днес повече от всякога, са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното: Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила. И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите. Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни. Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни. И колкото по-силни са те, толкова по-добре. Но те винаги трябва да помнят, че силата без правото, без справедливостта, без разумността и любовта, е нищо. Силата, която не се ръководи от тия велики принципи, стоящи високо над нея, е са ма по себе си нищо — тя е осъдена на загиване, колкото и невъзможно и невероятно да ни се вижда това. Грубата сила ще извика пак груба сила срещу себе си. Но друг е, който ще поставя по следната тежест на блюдото и ще направи ла се наклонят везните на една или друга страна. В края на краищата, всичко се решава не от силата, а от нещо, което стои над н я. Може всички днес да мислят противното, но така е.
към текста >>

Силата, която не се ръководи от тия велики принципи, стоящи високо над нея, е са ма по себе си нищо — тя е осъдена на загиване, колкото и невъзможно и невероятно да ни се вижда това.
И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите. Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни. Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни. И колкото по-силни са те, толкова по-добре. Но те винаги трябва да помнят, че силата без правото, без справедливостта, без разумността и любовта, е нищо. Силата, която не се ръководи от тия велики принципи, стоящи високо над нея, е са ма по себе си нищо — тя е осъдена на загиване, колкото и невъзможно и невероятно да ни се вижда това. Грубата сила ще извика пак груба сила срещу себе си. Но друг е, който ще поставя по следната тежест на блюдото и ще направи ла се наклонят везните на една или друга страна. В края на краищата, всичко се решава не от силата, а от нещо, което стои над н я. Може всички днес да мислят противното, но така е. Изисква се малко по-дълбока мисъл, за да се схване и разбере това.
към текста >>

Грубата сила ще извика пак груба сила срещу себе си.
Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни. Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни. И колкото по-силни са те, толкова по-добре. Но те винаги трябва да помнят, че силата без правото, без справедливостта, без разумността и любовта, е нищо. Силата, която не се ръководи от тия велики принципи, стоящи високо над нея, е са ма по себе си нищо — тя е осъдена на загиване, колкото и невъзможно и невероятно да ни се вижда това. Грубата сила ще извика пак груба сила срещу себе си. Но друг е, който ще поставя по следната тежест на блюдото и ще направи ла се наклонят везните на една или друга страна. В края на краищата, всичко се решава не от силата, а от нещо, което стои над н я. Може всички днес да мислят противното, но така е. Изисква се малко по-дълбока мисъл, за да се схване и разбере това. Който е способен на такава мисъл, единствено той вижда правия път и тръгва по него.
към текста >>

В края на краищата, всичко се решава не от силата, а от нещо, което стои над н я.
И колкото по-силни са те, толкова по-добре. Но те винаги трябва да помнят, че силата без правото, без справедливостта, без разумността и любовта, е нищо. Силата, която не се ръководи от тия велики принципи, стоящи високо над нея, е са ма по себе си нищо — тя е осъдена на загиване, колкото и невъзможно и невероятно да ни се вижда това. Грубата сила ще извика пак груба сила срещу себе си. Но друг е, който ще поставя по следната тежест на блюдото и ще направи ла се наклонят везните на една или друга страна. В края на краищата, всичко се решава не от силата, а от нещо, което стои над н я. Може всички днес да мислят противното, но така е. Изисква се малко по-дълбока мисъл, за да се схване и разбере това. Който е способен на такава мисъл, единствено той вижда правия път и тръгва по него. А този път води към сигурен успех и към правилно разрешение на поставените задачи. Затова, в днешните бурни времена, нашата първа мисъл трябва да бъде: да бъдем в хармония с онова Великото, което в края на краищата разрешава всички въпроси.
към текста >>

Всичко зависи от нашата разумност, а не от нашата груба, физическа сила.
Затова, в днешните бурни времена, нашата първа мисъл трябва да бъде: да бъдем в хармония с онова Великото, което в края на краищата разрешава всички въпроси. Да бъдем изправни към Неговите изисквания. Да поставим съдбата си в Неговите ръце и твърдо да вярваме, че то ще ни изведе на добър край. Който вярва, той има търпение! Защото той знае, че нещата могат да станат правилно само на своето време. Всичко зависи от нашата разумност, а не от нашата груба, физическа сила. Пламен ИСТИНСКИ ПРАЗНИК Истинският празник за разумния човек е далеч от умния и прашен град или село. Далеч от суетата на людете-деца. Далеч от капризите на днешните така бързо-преходни времена. Истинският празник е всред красивата природа на високата планина, на простор, на чист въздух и слънце, Там - дали слънце грее дали вятър духа или дъжд вали, се чувства хармонията на света и работата на Оная ръка, която възраства и въздига всеки стрък, всяко цветенце и злак. На Великден направихме екскурзия до връх Мазалат, Узана, Св. Никола.
към текста >>

Като че ли Невидима ръка ни ръководеше и всичко се нареждаше в наша полза.
Далеч от суетата на людете-деца. Далеч от капризите на днешните така бързо-преходни времена. Истинският празник е всред красивата природа на високата планина, на простор, на чист въздух и слънце, Там - дали слънце грее дали вятър духа или дъжд вали, се чувства хармонията на света и работата на Оная ръка, която възраства и въздига всеки стрък, всяко цветенце и злак. На Великден направихме екскурзия до връх Мазалат, Узана, Св. Никола. Времето бе слънчево и благоприятно за целта. Като че ли Невидима ръка ни ръководеше и всичко се нареждаше в наша полза. Първата нощ трябваше да преспим в едно селце в подножието на планината. Доста много закъсняхме. Сестрата, единствената наша позната там, у която трябваше да пренощуваме, отдавна би трябвало да си е легнала. На всичко отгоре, ние не знаехме точно коя е нейната къща. Когато пристигнахме в селцето, видехме че свети само една къща и ние решихме да похлопаме тук и да питаме.
към текста >>

Поляните бяха украсени от невидимата ръка на Природата с безброй много цветя — син минзухар, синчец и др.
Посред нощ се разнесоха медните звуци на кавала. (Заедно бяхме с бр. П. Камбуров, който носеше и кавала си). На другата сутрин потеглихме към връх Мазалат. На хижата пихме по няколко чая и потеглихме. Поляните бяха украсени от невидимата ръка на Природата с безброй много цветя — син минзухар, синчец и др. До топящият се сняг под лъчите на топлото слънце цъфти син минзухар. Целите поляни покрити като килим с цветя. Градинки, градинки, безброй много градинки на невидимите обитатели на планината. На другата нощ преспахме на Узана. Там намерихме познати.
към текста >>

Ако божествената топлина не проникваше в нашите сърца, какво би станало с нас и ако божествената сила не проникваше в нашия организъм, какво бихме могли да направим?
Ако въздухът, водата, светлината, не се жертваха за нас. какво щеше да бъде нашето положение? Всичко в света е жертва. Всичко служи на закона на пожертването, не с цел да изчезне, но всичко иде в света да помогне за развиване на човека. Ако божествената светлина не проникваше в нашите умове, какво би станало с нас? Ако божествената топлина не проникваше в нашите сърца, какво би станало с нас и ако божествената сила не проникваше в нашия организъм, какво бихме могли да направим? Ако ние бихме се лишили от въздуха, от водата, от светлината, от храната, от окръжаващите, които ни обичат, какъв щеше да бъде нашият живот? И след всичко това хората питат, има ли Господ в света. Щом мислиш, Господ е в ума ти. Щом чувстваш, Господ е в сърцето ти. Щом работиш, Господ е във волята ти, щом спиш спокойно, Господ е в съня ти.
към текста >>

Тогава Бог му каза: достатъчна ти е моята благодат, понеже моята сила се явява в твоята немощ.
Щом сърцето ми работи, Бог е там Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там. Аз виждам Бога навсякъде и във всичко. Апостол Павел като не разбираше този закон, дадоха му един трън в плътта, благодарение на което отслабна. Тогава той се молеше на Бога да му отнеме този трън. Тогава Бог му каза: достатъчна ти е моята благодат, понеже моята сила се явява в твоята немощ. Когато си силен, аз съм там. Когато си богат, аз съм там. Когато си сиромах, аз съм там. Като умираш, аз съм там. Когато се раждаш, аз съм там.
към текста >>

Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати.
Защото не доброто прави човека добър, а обратно добротата е, която ражда доброто. Значи, доброто е рожба на добротата В живота има постоянно взаимодействие. Нашата обхода ще определи отношенията на околните към нас. От това става ясно защо и в какъв смисъл човек сам е творец на съдбата си. Нещата в живота се взаимно обуславят; освен това, най-често зад дадено явление има и по-далечни причини, следствия от наши по-предишни забравени прегрешения. Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати. Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови. Г. Събев СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка. Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм. Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце.
към текста >>

На земята няма кътче, където страданието да не проникнало, пред него няма затворена врага, то има мощ на сила; жителите на земята не могат с никакви земни средства да го открият, никакви човешки усилия не спират победния му ход.
Скръбта на земята е облечена с най неблагородния цвят, цвета на тъмнината. Така е! Това го знае всеки. Но иначе мислят мъдреците. Те знаят, че въпреки всичко, то си съществува от незапомнени времена, че то има права по-големи, отколкото хората си мислят. На земята няма кътче, където страданието да не проникнало, пред него няма затворена врага, то има мощ на сила; жителите на земята не могат с никакви земни средства да го открият, никакви човешки усилия не спират победния му ход. Отдавна хората на земята познават началните букви на тая велика азбука, но малцина знаят че тя крие несметни богатства. Но, уви. тъмнината е неразделен спътник на земните жители, затова те плачат, когато то идва, радват се, когато то си отива. Великият дух от векове слуша как неговите деца посрещат и изпращат този велик учител, когото хората нарекли с две имена—страдание и скръб. Над земята се носи вечната песен.
към текста >>

Между тези две сили действа и трета една сила, която уравновесява и превръща тъй да се каже и използва за разумните цели на Битието дейността на тези два рода сили.
Как стана това, ще видим по-долу. Но преди това да разгледаме въпроса от друго гледище. Защото сложните проблеми, какъвто е този за който става дума, трябва да се разгледат от различни страни, за да ни станат донякъде понятни. Според окултната философия, видимия свят в своето проявление е резултат на две диаметрално противоположно действащи сили. Едните имат центростремително направление и се изявяват като налягане, а другите имат центробежно направление и се изявяват като напрежение. Между тези две сили действа и трета една сила, която уравновесява и превръща тъй да се каже и използва за разумните цели на Битието дейността на тези два рода сили. Ако биха останали да действат само центростремителните сили, или биха взели надмощие, светът би се толкова много втвърдил, че не би била възможна проявата на никакъв живот. Ако биха действали само центробежните сили, или биха взели надмощие, светът не би могъл да съществува в днешния му вид, защото материята би се разпръснала в безграничното космично пространство, и никакви форми не биха могли да се образуват. А когато действат и двете сили заедно те се регулират от разумното начало, което в своето проявление се диференцира в три направления и поражда три рода сили, които Учителя нарича Мъдрост, Любов и Истина — или още — светлина, топлина и сила — и имат отношение към трите проявени свята на Битието — умствения, духовния и физическия — в тяхното първично проявление както са създадени от Бога. Налягането и напрежението, действат и в трите тези свята. Също така не трябва да се забравя, че силите на налягането и напрежението са поляризирани в тяхното проявление.
към текста >>

А когато действат и двете сили заедно те се регулират от разумното начало, което в своето проявление се диференцира в три направления и поражда три рода сили, които Учителя нарича Мъдрост, Любов и Истина — или още — светлина, топлина и сила — и имат отношение към трите проявени свята на Битието — умствения, духовния и физическия — в тяхното първично проявление както са създадени от Бога.
Според окултната философия, видимия свят в своето проявление е резултат на две диаметрално противоположно действащи сили. Едните имат центростремително направление и се изявяват като налягане, а другите имат центробежно направление и се изявяват като напрежение. Между тези две сили действа и трета една сила, която уравновесява и превръща тъй да се каже и използва за разумните цели на Битието дейността на тези два рода сили. Ако биха останали да действат само центростремителните сили, или биха взели надмощие, светът би се толкова много втвърдил, че не би била възможна проявата на никакъв живот. Ако биха действали само центробежните сили, или биха взели надмощие, светът не би могъл да съществува в днешния му вид, защото материята би се разпръснала в безграничното космично пространство, и никакви форми не биха могли да се образуват. А когато действат и двете сили заедно те се регулират от разумното начало, което в своето проявление се диференцира в три направления и поражда три рода сили, които Учителя нарича Мъдрост, Любов и Истина — или още — светлина, топлина и сила — и имат отношение към трите проявени свята на Битието — умствения, духовния и физическия — в тяхното първично проявление както са създадени от Бога. Налягането и напрежението, действат и в трите тези свята. Също така не трябва да се забравя, че силите на налягането и напрежението са поляризирани в тяхното проявление. Същевременно, проявлението на света и творческия процес на Битието, са подложени на два процеса — наречени инволюция и еволюция. При инволюционния процес става постепенно сгъстяване на материята което се дължи на увеличаваме и взимане надмощие на центростремителните сили. И колкото повече е продължавал този инволюционен процес, толкова повече налягането върху материята се е увеличавало, вследствие на което материята все повече и повече се е сгъстявала и живота все по-трудно се с проявявал.
към текста >>

ЗДРАВЕ, СИЛА Е БОГАТСТВО!
Рибарят помилва нежно дъщеря си по главата и бавно каза: — Дъще, днес ловът е по-богат от всякога. Той ни даде онова, което не може да се купи с ничие земно богатство. То идва направо от боговете. Вземи го, тръгни по света и научи всички да ръководят живота си по неговата мъдрост. . . ЗДРАВЕ, СИЛА Е БОГАТСТВО! (по Учителя) Здраве, сила е богатство! всички пеем днес. Любовта е в Бога братство! за сърцата — чест. * — Здраве, сила е богатство!
към текста >>

(по Учителя) Здраве, сила е богатство!
Той ни даде онова, което не може да се купи с ничие земно богатство. То идва направо от боговете. Вземи го, тръгни по света и научи всички да ръководят живота си по неговата мъдрост. . . ЗДРАВЕ, СИЛА Е БОГАТСТВО! (по Учителя) Здраве, сила е богатство! всички пеем днес. Любовта е в Бога братство! за сърцата — чест. * — Здраве, сила е богатство! бодри пеем в хор.
към текста >>

* — Здраве, сила е богатство!
ЗДРАВЕ, СИЛА Е БОГАТСТВО! (по Учителя) Здраве, сила е богатство! всички пеем днес. Любовта е в Бога братство! за сърцата — чест. * — Здраве, сила е богатство! бодри пеем в хор. Нека да пребъдем в братство като бор до бор. * — Здраве, сила е богатство, мост към всеки бряг. Израсни във нашто братство, руменей сред сняг! * Здраве, сила е богатство В нашите гърди.
към текста >>

* — Здраве, сила е богатство, мост към всеки бряг.
Любовта е в Бога братство! за сърцата — чест. * — Здраве, сила е богатство! бодри пеем в хор. Нека да пребъдем в братство като бор до бор. * — Здраве, сила е богатство, мост към всеки бряг. Израсни във нашто братство, руменей сред сняг! * Здраве, сила е богатство В нашите гърди. Щом си клон от бяло братство, Здрав навек бъди! * —Здраве, сила е богатство! е то нов Псалом: Пей го с глас в любимо братство, сам, в гора и дом * Здраве сила е богатство!
към текста >>

* Здраве, сила е богатство В нашите гърди.
* — Здраве, сила е богатство! бодри пеем в хор. Нека да пребъдем в братство като бор до бор. * — Здраве, сила е богатство, мост към всеки бряг. Израсни във нашто братство, руменей сред сняг! * Здраве, сила е богатство В нашите гърди. Щом си клон от бяло братство, Здрав навек бъди! * —Здраве, сила е богатство! е то нов Псалом: Пей го с глас в любимо братство, сам, в гора и дом * Здраве сила е богатство! весел, мощен, благ. Ти, Учителю на братство, ни изпя кат Маг.
към текста >>

* —Здраве, сила е богатство!
Нека да пребъдем в братство като бор до бор. * — Здраве, сила е богатство, мост към всеки бряг. Израсни във нашто братство, руменей сред сняг! * Здраве, сила е богатство В нашите гърди. Щом си клон от бяло братство, Здрав навек бъди! * —Здраве, сила е богатство! е то нов Псалом: Пей го с глас в любимо братство, сам, в гора и дом * Здраве сила е богатство! весел, мощен, благ. Ти, Учителю на братство, ни изпя кат Маг. * Здраве, сила е богатство в радостни сърца: в Теб Учителю, сме братство от души — деца.
към текста >>

е то нов Псалом: Пей го с глас в любимо братство, сам, в гора и дом * Здраве сила е богатство!
* — Здраве, сила е богатство, мост към всеки бряг. Израсни във нашто братство, руменей сред сняг! * Здраве, сила е богатство В нашите гърди. Щом си клон от бяло братство, Здрав навек бъди! * —Здраве, сила е богатство! е то нов Псалом: Пей го с глас в любимо братство, сам, в гора и дом * Здраве сила е богатство! весел, мощен, благ. Ти, Учителю на братство, ни изпя кат Маг. * Здраве, сила е богатство в радостни сърца: в Теб Учителю, сме братство от души — деца.
към текста >>

* Здраве, сила е богатство в радостни сърца: в Теб Учителю, сме братство от души — деца.
Щом си клон от бяло братство, Здрав навек бъди! * —Здраве, сила е богатство! е то нов Псалом: Пей го с глас в любимо братство, сам, в гора и дом * Здраве сила е богатство! весел, мощен, благ. Ти, Учителю на братство, ни изпя кат Маг. * Здраве, сила е богатство в радостни сърца: в Теб Учителю, сме братство от души — деца.
към текста >>

68. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма нищо в света, което става, било в природата, било с хората, в техния частен, индивидуален и колективен живот, което да не е обусловено от неизменния ход на великите и вечни вселенски закони, което да не е под всевидящето око на върховната световна сила.
Огромни мътни струи, влачещи със себе си листа, дървета, покъщнина, а нерядко дори трупове на удавени животни и хора, бушуват, надигат се, пенят се и помитат всичко, което е на пътя им. Нищо, в момента, не може да им се противопостави. Би казал човек, че това са непобедими сили, чиято власт е дадена отгоре, които изпълняват някакво божествено нареждане и на които нищо не може да се противопостави. И дали наистина не е така? Поне за момента, да. Няма нищо в света, което става, било в природата, било с хората, в техния частен, индивидуален и колективен живот, което да не е обусловено от неизменния ход на великите и вечни вселенски закони, което да не е под всевидящето око на върховната световна сила. Нищо не е случайно, всяко нещо си има своя дълбок смисъл, своето право на съществуване, своя „raison d’ etre“, както казват французите. Дори и тогава, когато случилото се засяга дълбоко нашия нормален външен и вътрешен живот, дори и тогава, когато то ни нанася дълбоки и като че ли неизлечими рани, дори и тогава ние не трябва да роптаем против „съдбата“, а да го приемем като нещо неизбежно и което в края на краищата ще бъде за наше добро. Когато злото идва, то идва затуй, защото не е можело да не дойде. Когато злото идва, то идва затуй, защото ний не сме създали условия за доброто, казано в най-мека форма. А, казано по-силно и по-точно, то идва затуй, защото ний сме се противопоставили на Бога, отказани сме да чуем и да изпълним гласа на правдата, истината и доброто.
към текста >>

Той смята, че никой няма право да отнеме насила живота му.
С. К. ЧОВЕКЪТ И ЖИВОТНИТЕ Когато човека го колят, той вика, защото го боли и защото не му се иска да се раздели с живота и с близките си. Мил му е живота, мили му са близките и затова той се дърпа. Противи се, не иска да му се отнеме живота. Човек иска да живее и да умре от своята естествена смърт. Той смята, че никой няма право да отнеме насила живота му. Но защо тогава този същия човек тъй лесно, спокойно и без ни най-малко да се замисли, отнема живота на животните? Защо той, без да му мигне окото, забива ножа в крехкото тяло на агнето, на телето, отрязва главата на кокошата или убива с куршум. Защо човекът никак не се замисля, когато отнема живота, когато пролива кръвта на домашните и дивите животни? Защо той поне малко не се замисли, че и те страдат също така, както и ние, че и те изпитват същата болка, че и те имат свои малки, за които трябва да се грижат? Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни.
към текста >>

Легнал върху земята, където рядко стъпва човешки крак, с разкритото като покровител небе, усещам топлата й гръд като майчин скут и великия пулс на цялата вселена, почувствал Бога близо до себе си, като да се е вселил в мен с неземната си сила и красота!
Да победиш височината, възкачил се по най-високата точка на планината, то значи да придобиеш славата на туриста, равна на славата придобита от успехите в живота ! Да погледнеш от царствената висота, на която си се издигнал в живота или природата по пътя на своите стремежи, то е едно величие равно на царското величие! А когато над всичко това и сърцето ти е отворено за любовта, за оная истинска радост от съвършенството на всемира, хармонията е пълна и чувстваме в себе си съществуването на Бога! Като пред взора на орела, кацнал на най-високото място, се открива от тук в своята цялост широкото и плодородно поле на Тракия, напъстрено като килим с различните цветове на засятата земя: и всред него красивата и живописна със своите хълмове столица на Тракия, чиято феерична гледка през нощта обайва погледа! . . . Легнал върху земята, където рядко стъпва човешки крак, с разкритото като покровител небе, усещам топлата й гръд като майчин скут и великия пулс на цялата вселена, почувствал Бога близо до себе си, като да се е вселил в мен с неземната си сила и красота! . . . Природата нямате в своето величие — никакъв шум, нито глас на птичка се чува в тая поднебесна висина, освен трептенето на ефира, който гали нежно слуха ни. На такава надземна височина човек се чувства между земята и небето, далеч от житейския мир, в пространството на волните птици, където душата ни е горда, че се е издигнала над земната низост! Накъдето и да погледнете от височината на върха, пред взора се открива красотата на мира и невижданите прелести на природата. А през май — месецът; на любовното опиянение, природата е в своето пълно откровение, разкриваща се на всички в китните си премени и великолепието на венчаващата се царкиня!
към текста >>

— Той не изгубва четвърт от силата си.
Ако човек има ограничени разбирания за живота, когато любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие: те изгубват и своята любов. Де отива любовта на двама млади, които са се обичали? Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка? — Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак.
към текста >>

Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила.
Ще обясня тази мисъл с един пример. Какво става с великия цигулар, ако например се скъса струната „ми“ на неговата цигулка? — Той не изгубва четвърт от силата си. Като велик цигулар, той може да си послужи и със струната „ла“, да употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната „ми”. Ако се скъса струната „ла“, той може да свири на две струни. Най-после той може да свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила. Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдат съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най сетне да ги класифицира „своеобразните болести на съвременния век“. Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима.
към текста >>

Невидима ръка бе прогонила облаците, снегът, студът, вятъра.
. . След тази песен изпяхме втора трета, четвърта ... И никога по-реално не съм чувствал присъствието на Учителя, както тогава. Той беше и в сърцата и в душите на всички ни, и във въздуха и по цялата земя и по цялото небе! . . . На другия ден беше неделя. Невидима ръка бе прогонила облаците, снегът, студът, вятъра. Слънцето прекрасно и величаво бе посрещнато от всички братя и сестри на това незнайно сгушено в планината селце. След това в една голяма стая, където бяха се събрали много селяни освен нашите хора, прочетохме беседа от Учителя. После отново се заредиха една след друга нашите песни, които издигаха душите ни и ги завеждаха в красивия Божествен живот. Когато си тръгнахме от това селце, струваше ми се, че съм изживял там някакъв особен празник, какъвто никога до тогава не бях преживялвал. Сестрите и братята просто не искаха да ни пуснат да си тръгнем.
към текста >>

В духовния свят първичната сила е топлината като проявление на Любовта, следствие на тези два процеса, се явява студа, който поражда омразата в психическия живот.
Както казах и по-горе, света както по същина, така и по своето първично проявление, е чисто Божествен. Но за целите на развитието става една дълбока мистерия — следствие на което световните сили се поляризират и следствие на тази поляризация и под въздействието на силите на налягането и напрежението, се развиват един род вторични сили, за които може да се каже, че са като сянка но първичната реалност. Така в умствения свят, като сянка на първичната реалност на този свят — светлината — се явява тъмнината като сянка. Като отражение и като следствие на този тъмнина се явява ограничението на дейността на Божествената Мъдрост в човешкото съзнание и се явява невежеството. Хорото, минавайки през този процес, изгубват първичното си знание. В духовния свят първичната сила е топлината като проявление на Любовта, следствие на тези два процеса, се явява студа, който поражда омразата в психическия живот. Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност. И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието. И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа. Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви.
към текста >>

Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност.
Но за целите на развитието става една дълбока мистерия — следствие на което световните сили се поляризират и следствие на тази поляризация и под въздействието на силите на налягането и напрежението, се развиват един род вторични сили, за които може да се каже, че са като сянка но първичната реалност. Така в умствения свят, като сянка на първичната реалност на този свят — светлината — се явява тъмнината като сянка. Като отражение и като следствие на този тъмнина се явява ограничението на дейността на Божествената Мъдрост в човешкото съзнание и се явява невежеството. Хорото, минавайки през този процес, изгубват първичното си знание. В духовния свят първичната сила е топлината като проявление на Любовта, следствие на тези два процеса, се явява студа, който поражда омразата в психическия живот. Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност. И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието. И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа. Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви. С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си.
към текста >>

С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си.
Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност. И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието. И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа. Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви. С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си. Чрез събитието на Голгота Христос измени съотношението между външното налягане и вътрешното напрежение. Следствие на тази промяна в отношенията между външното налягане и вътрешното напрежение, при което надмощие взима вътрешното напрежение, проникнато от силата на Разумното начало, материята почва да се разрежда и заедно с това да се одухотворява. В заключение мога да кажа, че дълбокия вътрешен смисъл на Голготското събитие е освобождаването на човешкото сърце от робството, в което се намира и хармонизираме на дейността на ума. Тогаз човек ще дойде до мистичното възкресение, до новораждането от вода и дух, до посвещението. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни След дългият, беден, на соли и витамини хранителен режим през зимата, — в началото на пролетта — март, април и май, организмът страда от липса на такива.
към текста >>

Следствие на тази промяна в отношенията между външното налягане и вътрешното напрежение, при което надмощие взима вътрешното напрежение, проникнато от силата на Разумното начало, материята почва да се разрежда и заедно с това да се одухотворява.
И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа. Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви. С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си. Чрез събитието на Голгота Христос измени съотношението между външното налягане и вътрешното напрежение. Следствие на тази промяна в отношенията между външното налягане и вътрешното напрежение, при което надмощие взима вътрешното напрежение, проникнато от силата на Разумното начало, материята почва да се разрежда и заедно с това да се одухотворява. В заключение мога да кажа, че дълбокия вътрешен смисъл на Голготското събитие е освобождаването на човешкото сърце от робството, в което се намира и хармонизираме на дейността на ума. Тогаз човек ще дойде до мистичното възкресение, до новораждането от вода и дух, до посвещението. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни След дългият, беден, на соли и витамини хранителен режим през зимата, — в началото на пролетта — март, април и май, организмът страда от липса на такива. Тогава изобщо организмът и по други причини е изложен на заболявания. За децата това е от особено значение.
към текста >>

69. -

Това с преди всичко чувството за нашето единство с окръжаващите ни, това е чувството на една непреодолима жажда за правда, за свобода и за истина, това е чувството, което ни тласка да се притечем на по мощ, да посветим живота си в служба на нашите страдащи, онеправдани братя, това е чувството, което ни дава сила да се жертваме без ни най-малката сянка на корист пред олтаря на един велик идеал.
Тя е само една практична мярка, продиктувана от интереса на състоятелните слоеве. Защото, ще повторим, истинския мироглед, истинското верую, истинската основа, върху която се изграждаше живота и практиката на този стар свят. бе именно материализмът. И обратно, революционните течения бяха взели материализма, като свое знаме, като свое средство в борбата, когато, в същност, техния естествен афинитет, самата тяхна същност и техния истински произход ги свързваха и тласкаха към идеализма, към дълбоката, жива, искрена и нелицимерна религиозна вяра. В основите, в самата същност на революционните обновителни течения се крие неподправено, истинско, чисто и мощно религиозно чувство. Това с преди всичко чувството за нашето единство с окръжаващите ни, това е чувството на една непреодолима жажда за правда, за свобода и за истина, това е чувството, което ни тласка да се притечем на по мощ, да посветим живота си в служба на нашите страдащи, онеправдани братя, това е чувството, което ни дава сила да се жертваме без ни най-малката сянка на корист пред олтаря на един велик идеал. Кой би могъл да каже, че това не е есенцията, че това не е най-чистата кристализация на истинското религиозно чувство? И кой би могъл да отрече, че религията, проповядвана от защитниците на старото, беше само една добре скроена маска на техния материализъм? По такъв начин, ролите бяха разменени: тези, които в душата си, в своето верую и в своята практика, бяха материалисти, се обявиха за защитници на идеалистическия мироглед и на религиозната вяра; а тези. в чиито души говореше истинското, непод правено религиозно чувство, което ги караше да посвещават и да жертват живота си за своите онеправдани ближни. наметнаха тогата на материализма и почнаха ожесточена борба против всякаква религия и всякаква религиозна вяра.
към текста >>

Промяната, която става, може да бъде невидима за мнозинството, но нейните резултати не може да не излязат наяве пред очите на всички.
Тук ние трябва да отбележим, че, фактически, човек е и духовно и материално същество и затова всяко верую, което съсредоточава всички грижи само на едната страна на неговата природа, е едностранчиво, непълно и погрешно. В случая обаче нас ни интересува преди всичко факта, че в борбата между двата борещи се света на арената на живота, ролите бяха разменени — материалистите се явиха като идеалисти и идеалистите — като материалисти. Днес вече условията се променят. Ние навлизаме в ново време. По необходимост, маските ще паднат и всеки ще поеме тази роля, която му принадлежи, която му е естествена и присъща. Промяната, която става, може да бъде невидима за мнозинството, но нейните резултати не може да не излязат наяве пред очите на всички. Материалистичният мироглед започва вече да губи своя raison d'étre, своето право на съществуване. Дълбоко скритата, невидима за очите на мнозинството причина, която го подхранваше, която му даваше сили и условия за живот, вече почва да се губи, а заедно с нея ще изчезне и нейният резултат. Материалистичният мироглед е безвъзвратно осъден на пълно крушение. Новият свят, който днес се ражда, ще се отърси от него навсякъде и ще го захвърли като една изгнила, непотребна дрипа, която вече е изиграла своята роля и е станала вредна за правилния развой и изграждане на живота. За да си послужим пак с един термин, употребяван често от материалистите—това е живата, естествена, неподправена, неизмислена от човешки ум диалектика на еволюционния процес на живота, която изисква крушението на материализма.
към текста >>

Дълбоко скритата, невидима за очите на мнозинството причина, която го подхранваше, която му даваше сили и условия за живот, вече почва да се губи, а заедно с нея ще изчезне и нейният резултат.
Днес вече условията се променят. Ние навлизаме в ново време. По необходимост, маските ще паднат и всеки ще поеме тази роля, която му принадлежи, която му е естествена и присъща. Промяната, която става, може да бъде невидима за мнозинството, но нейните резултати не може да не излязат наяве пред очите на всички. Материалистичният мироглед започва вече да губи своя raison d'étre, своето право на съществуване. Дълбоко скритата, невидима за очите на мнозинството причина, която го подхранваше, която му даваше сили и условия за живот, вече почва да се губи, а заедно с нея ще изчезне и нейният резултат. Материалистичният мироглед е безвъзвратно осъден на пълно крушение. Новият свят, който днес се ражда, ще се отърси от него навсякъде и ще го захвърли като една изгнила, непотребна дрипа, която вече е изиграла своята роля и е станала вредна за правилния развой и изграждане на живота. За да си послужим пак с един термин, употребяван често от материалистите—това е живата, естествена, неподправена, неизмислена от човешки ум диалектика на еволюционния процес на живота, която изисква крушението на материализма. Това е бъдещето — живот, подхранен от чистите извори на дълбокото, истинско религиозно чувство — чувство, което ще ни свърже в едно цяло с целокупния живот, чувство, което е първото необходимо условие за изграждане на новия свят. По какъв начин ще стане това, ще видим в една следваща статия.
към текста >>

Защото само то едничко е в сила да осмисли, да даде правилна насока и правилно използване на всички безбройни останали знания.
Грешката трябва да бъде изправена! Тъмнината, в която е обгърнато днес човешкото съзнание, трябва да бъде разпръсната. Окованият в илюзиите на материализма човешки дух трябва да разкъса своите окови. Хипнозата за смъртността на човешкото „аз“, на човешкото съзнание, трябва да падне. Човекът жадува за себепознание, и ще го намери. Защото само то едничко е в сила да осмисли, да даде правилна насока и правилно използване на всички безбройни останали знания. С. К. ЧЕРНИЯТ ДРОБ И ГРОЗДЕТО Черният дроб е жлеза, с всевъзможни отправления, които се наброяват 15 — 20. Тя е същевременно и жлеза с вътрешна и с външна отлъчка, Главната нейна задача, е, освен да служи за склад и преработка на гликочен и гроздова захар, да пречиства кръвта, която идва от храносмилателните органи и да унищожава отровите, които сме погълнали или които се образуват в червата и при чревното гниене. Също и отровите, които се носят и в другата кръв, идваща от органи и тъкани се пречиства там. Всички вредни вещества се събират в жлъчката, а някои път биват разложени в чернодробните клетки.
към текста >>

гроздова захар, която развива такава жизнена сила: че с достатъчна да покрие сама през цяла година всичката енергия потребна ма 548 хил.
В плюс на гроздето остават още минералните вещества и витамините. Ако вместо грозде вземем за сравнение гроздов сок, тогава сравнението е още по-благоприятно за гроздето. На това основание в един хвърчащ лист за пропаганда през 1932 год. аз нарекох гроздовия сок гроздово или ново мляко. Като вземем процента на захарта в гроздето средно 20, това значи, че у нас се произвежда годишно 103 мил. кг. гроздова захар, която развива такава жизнена сила: че с достатъчна да покрие сама през цяла година всичката енергия потребна ма 548 хил. възрастни, усилено работещи хора, т. с. ядката на нашето активно население. Пресметнато общо върху цялото активно и неактивно население произвежданата у нас гроздова захар може да даде необходимите калории на 1/7 от цялото население. Като към стотях мил. гроздова захар прибавим още и огромното количество минерални вещества и соли, ние виждаме, каква важна роля може да играе гроздето в изхранването на нашето население, ако всичкото грозде се използва изключително за храна.
към текста >>

70. -

Има неща в живота на хората и народите, които са подобни на търкаляща се отгоре на долу лавина, която никаква човешка сила не може да спре.
„Плъховете на въздуха“ – М. Филипов Славянската стихия – Георги Томалевски Из науката и живота. Растителният радии — лукът – Ж. Лаковски ТОВА, КОЕТО ИДЕ! Има неща, които човек, със своя ум, със своята воля, със своите сили и способности и по свое желание, не може да избегне по никакъв начин, каквито и усилия да прави за това. Има неща в живота на хората и народите, които са подобни на търкаляща се отгоре на долу лавина, която никаква човешка сила не може да спре. Има събития, които трябва да станат, не може да не станат и ще станат, каквото и да мислим и да желаем ний по отношение на тях. Това са явления, чийто първоначален тласък е вече даден, може би в едно невидима за нашите очи сфера, може би по един недостъпен още за нашия разум път, и затова ний нямаме власт над тях, не можем да ги отложим или да ги спрем Но има, също така, цяла една редица от много важни, дори съдбоносни за нас събития, чийто процес на съзряване още не е дошъл до своята крайна точка, чийто окончателен тласък още не е даден в своя напълно завършен вид и върху които, следователно, ний, нашата воля, нашият разум, нашата сила и нашите желания все още имат известна власт. Тия неща, тия събития могат уподобят на огромен пътнически влак, който с огромна, страшна сила се е засилил напред, който се намира само на няколко метра от бездната, и въпреки това, все още, макар и в последния момент, и в последната секунда, той може да бъде спрян само на крачка пред пропастта от една разумна човешка ръка! Често пъти, една катастрофа може да бъде избягната, да бъде предотвратена, дори само един миг преди нейното разразяваме. Ний всички сме живи свидетели за истинността, в миналото и днес, на това твърдение.
към текста >>

Това са явления, чийто първоначален тласък е вече даден, може би в едно невидима за нашите очи сфера, може би по един недостъпен още за нашия разум път, и затова ний нямаме власт над тях, не можем да ги отложим или да ги спрем Но има, също така, цяла една редица от много важни, дори съдбоносни за нас събития, чийто процес на съзряване още не е дошъл до своята крайна точка, чийто окончателен тласък още не е даден в своя напълно завършен вид и върху които, следователно, ний, нашата воля, нашият разум, нашата сила и нашите желания все още имат известна власт.
Растителният радии — лукът – Ж. Лаковски ТОВА, КОЕТО ИДЕ! Има неща, които човек, със своя ум, със своята воля, със своите сили и способности и по свое желание, не може да избегне по никакъв начин, каквито и усилия да прави за това. Има неща в живота на хората и народите, които са подобни на търкаляща се отгоре на долу лавина, която никаква човешка сила не може да спре. Има събития, които трябва да станат, не може да не станат и ще станат, каквото и да мислим и да желаем ний по отношение на тях. Това са явления, чийто първоначален тласък е вече даден, може би в едно невидима за нашите очи сфера, може би по един недостъпен още за нашия разум път, и затова ний нямаме власт над тях, не можем да ги отложим или да ги спрем Но има, също така, цяла една редица от много важни, дори съдбоносни за нас събития, чийто процес на съзряване още не е дошъл до своята крайна точка, чийто окончателен тласък още не е даден в своя напълно завършен вид и върху които, следователно, ний, нашата воля, нашият разум, нашата сила и нашите желания все още имат известна власт. Тия неща, тия събития могат уподобят на огромен пътнически влак, който с огромна, страшна сила се е засилил напред, който се намира само на няколко метра от бездната, и въпреки това, все още, макар и в последния момент, и в последната секунда, той може да бъде спрян само на крачка пред пропастта от една разумна човешка ръка! Често пъти, една катастрофа може да бъде избягната, да бъде предотвратена, дори само един миг преди нейното разразяваме. Ний всички сме живи свидетели за истинността, в миналото и днес, на това твърдение. Огромният влак, засилил се със страшна сила напред и нося щ върху себе си хиляди и милиони невинни н жадни за живот човешки същества, може да бъде спрян само на крачка пред пропастта. НЕЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО!
към текста >>

Тия неща, тия събития могат уподобят на огромен пътнически влак, който с огромна, страшна сила се е засилил напред, който се намира само на няколко метра от бездната, и въпреки това, все още, макар и в последния момент, и в последната секунда, той може да бъде спрян само на крачка пред пропастта от една разумна човешка ръка!
Лаковски ТОВА, КОЕТО ИДЕ! Има неща, които човек, със своя ум, със своята воля, със своите сили и способности и по свое желание, не може да избегне по никакъв начин, каквито и усилия да прави за това. Има неща в живота на хората и народите, които са подобни на търкаляща се отгоре на долу лавина, която никаква човешка сила не може да спре. Има събития, които трябва да станат, не може да не станат и ще станат, каквото и да мислим и да желаем ний по отношение на тях. Това са явления, чийто първоначален тласък е вече даден, може би в едно невидима за нашите очи сфера, може би по един недостъпен още за нашия разум път, и затова ний нямаме власт над тях, не можем да ги отложим или да ги спрем Но има, също така, цяла една редица от много важни, дори съдбоносни за нас събития, чийто процес на съзряване още не е дошъл до своята крайна точка, чийто окончателен тласък още не е даден в своя напълно завършен вид и върху които, следователно, ний, нашата воля, нашият разум, нашата сила и нашите желания все още имат известна власт. Тия неща, тия събития могат уподобят на огромен пътнически влак, който с огромна, страшна сила се е засилил напред, който се намира само на няколко метра от бездната, и въпреки това, все още, макар и в последния момент, и в последната секунда, той може да бъде спрян само на крачка пред пропастта от една разумна човешка ръка! Често пъти, една катастрофа може да бъде избягната, да бъде предотвратена, дори само един миг преди нейното разразяваме. Ний всички сме живи свидетели за истинността, в миналото и днес, на това твърдение. Огромният влак, засилил се със страшна сила напред и нося щ върху себе си хиляди и милиони невинни н жадни за живот човешки същества, може да бъде спрян само на крачка пред пропастта. НЕЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО! Така е било в миналото, така е и днес: до последния момент, ние сме властни да предотвратим и спрем една катастрофа, която все пак зависи от нас, от нашия ум.
към текста >>

Огромният влак, засилил се със страшна сила напред и нося щ върху себе си хиляди и милиони невинни н жадни за живот човешки същества, може да бъде спрян само на крачка пред пропастта.
Има събития, които трябва да станат, не може да не станат и ще станат, каквото и да мислим и да желаем ний по отношение на тях. Това са явления, чийто първоначален тласък е вече даден, може би в едно невидима за нашите очи сфера, може би по един недостъпен още за нашия разум път, и затова ний нямаме власт над тях, не можем да ги отложим или да ги спрем Но има, също така, цяла една редица от много важни, дори съдбоносни за нас събития, чийто процес на съзряване още не е дошъл до своята крайна точка, чийто окончателен тласък още не е даден в своя напълно завършен вид и върху които, следователно, ний, нашата воля, нашият разум, нашата сила и нашите желания все още имат известна власт. Тия неща, тия събития могат уподобят на огромен пътнически влак, който с огромна, страшна сила се е засилил напред, който се намира само на няколко метра от бездната, и въпреки това, все още, макар и в последния момент, и в последната секунда, той може да бъде спрян само на крачка пред пропастта от една разумна човешка ръка! Често пъти, една катастрофа може да бъде избягната, да бъде предотвратена, дори само един миг преди нейното разразяваме. Ний всички сме живи свидетели за истинността, в миналото и днес, на това твърдение. Огромният влак, засилил се със страшна сила напред и нося щ върху себе си хиляди и милиони невинни н жадни за живот човешки същества, може да бъде спрян само на крачка пред пропастта. НЕЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО! Така е било в миналото, така е и днес: до последния момент, ние сме властни да предотвратим и спрем една катастрофа, която все пак зависи от нас, от нашия ум. от нашата предвидливост от нашата воля. Ето къде е именно днес полето за работа на будното човешко съзнание. Мисълта на всеки отделен индивид е жива, мощна сила, тя е една нишка, може би твърде слаба, ако бъде взета отделно, но заедно с хиляди и милиони други такива живи нишки, тя образува страхотна невидима сила, която застава като Ангел-пазител, като вечно буден страж на нашата сигурност.
към текста >>

Мисълта на всеки отделен индивид е жива, мощна сила, тя е една нишка, може би твърде слаба, ако бъде взета отделно, но заедно с хиляди и милиони други такива живи нишки, тя образува страхотна невидима сила, която застава като Ангел-пазител, като вечно буден страж на нашата сигурност.
Огромният влак, засилил се със страшна сила напред и нося щ върху себе си хиляди и милиони невинни н жадни за живот човешки същества, може да бъде спрян само на крачка пред пропастта. НЕЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО! Така е било в миналото, така е и днес: до последния момент, ние сме властни да предотвратим и спрем една катастрофа, която все пак зависи от нас, от нашия ум. от нашата предвидливост от нашата воля. Ето къде е именно днес полето за работа на будното човешко съзнание. Мисълта на всеки отделен индивид е жива, мощна сила, тя е една нишка, може би твърде слаба, ако бъде взета отделно, но заедно с хиляди и милиони други такива живи нишки, тя образува страхотна невидима сила, която застава като Ангел-пазител, като вечно буден страж на нашата сигурност. С нашата мисъл, с нашето будно съзнание, с нашия здрав разум, и, преди всичко, с нашето вслушване в оня тих, но справедлив н мощен глас на Бога, който говори в душите ни, и с безрезервното изпълнение на заповедите, които Той ни дава, ние с пълна сигурност ще избегнем лошото, което иде, и ще отправим, за обща радост и щастие, влака на нашия национален живот към светлата, окъпана в слънце и изпълнена с цветята на благополучието, страна на небивало, неподозирано, всестранно духовно и материално величие. Времената .в които живеем, са важни и съдбоносни повече от всеки друг път. Да бъдем будни, и ние ще отправим страната и народа си по пътя, който води към сигурен успех. Пламен КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (3) (продължение от брой 267) Само истината е вечна. Само нейният живот и нейният блясък не могат да се нарушат и прекъснат от нищо.
към текста >>

Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най-малките до най големите, да се проявят.
Това е грандиозна работа! Повдигането на човечеството не е работа на един човек. Казваме: е, някой учен, някой философ или някой писател ще стори това. Не, милиони майки трябва да работят, милиони бащи трябва да работят, те са първите работници, а след туй ще дойдат плеяда все благородни хора, за да работят за туй повдигане. Когато се проповядва любов, това не значи обезличаване. Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най-малките до най големите, да се проявят. Тя ще даде условия да се прояви живота. И ако ний разбираме туй красивото в живота, то ще дойде. Сега, защо вие страдате?.—Защото във вашите сърца няма онази искреност. Сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч.
към текста >>

Сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент какъв смисъл влагам.
Когато се проповядва любов, това не значи обезличаване. Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най-малките до най големите, да се проявят. Тя ще даде условия да се прояви живота. И ако ний разбираме туй красивото в живота, то ще дойде. Сега, защо вие страдате?.—Защото във вашите сърца няма онази искреност. Сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч. В света има едно велико същество, пред което никаква лъжа не може да мине. Тази сила обуславя целия живот, тази сила седи всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате. Не, туй същество постоянно праща хората в гробищата.
към текста >>

Туй е, което определя силата на моята реч.
Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най-малките до най големите, да се проявят. Тя ще даде условия да се прояви живота. И ако ний разбираме туй красивото в живота, то ще дойде. Сега, защо вие страдате?.—Защото във вашите сърца няма онази искреност. Сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч. В света има едно велико същество, пред което никаква лъжа не може да мине. Тази сила обуславя целия живот, тази сила седи всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате. Не, туй същество постоянно праща хората в гробищата. Всички праща там, и юнаци, и слаби.
към текста >>

Тази сила обуславя целия живот, тази сила седи всички.
И ако ний разбираме туй красивото в живота, то ще дойде. Сега, защо вие страдате?.—Защото във вашите сърца няма онази искреност. Сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч. В света има едно велико същество, пред което никаква лъжа не може да мине. Тази сила обуславя целия живот, тази сила седи всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате. Не, туй същество постоянно праща хората в гробищата. Всички праща там, и юнаци, и слаби. Досега никой не се е избавил. И Христос когато дойде, и Него пратиха там.
към текста >>

И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на любовта?
Не е така, приятели ! Любовта не е за слаби хора. Любовта е само за великите, за силните души! Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора. Най великото същество, Бог, е любов. И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на любовта? Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас. Вие още не познавате практическото приложение на тази сила. Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на любовта. Затова, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов!
към текста >>

Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас.
Любовта не е за слаби хора. Любовта е само за великите, за силните души! Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора. Най великото същество, Бог, е любов. И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на любовта? Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас. Вие още не познавате практическото приложение на тази сила. Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на любовта. Затова, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов! Тази Божествена любов не се предава с думи.
към текста >>

Вие още не познавате практическото приложение на тази сила.
Любовта е само за великите, за силните души! Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора. Най великото същество, Бог, е любов. И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на любовта? Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас. Вие още не познавате практическото приложение на тази сила. Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на любовта. Затова, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов! Тази Божествена любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи.
към текста >>

Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на любовта.
Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора. Най великото същество, Бог, е любов. И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на любовта? Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас. Вие още не познавате практическото приложение на тази сила. Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на любовта. Затова, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов! Тази Божествена любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце.
към текста >>

За да го достигнем, е нужно само едно: ‚Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и ближния си като себе си“.
като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам цяла една земя, цяла една планета.“ Богат е светът. Богат е за онези, които любят Бога. И ако някой път се усещате недоволни, то е защото душата ви знае, че вашето наследство е на звездите. Там е вашето наследство. За да го достигнем, е нужно само едно: ‚Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и ближния си като себе си“. Това е смисъла на нашия настоящ живот. Из беседата, държана от Учителя на 10. II, 1924 г, в София ОТЧЕ НАШ Като живее на земята, човек се натъква па два закона: закон на цялото и закон на частите. Дойдете ли до първия закон, вашата основна задача е да определите отношенията си към цялото, без да се мъчите да проникнете в неговата същност. Вашата задача е да имате правилни отношения към цялото, да се съзнавате като негови удове.
към текста >>

че слънцето е извор на светлина, топлина и сила.
22,38 — 40). „Любов към Бога“ и „Любов към ближния“ — това значи правилно отношение към цялото и към частите. Да съзнаеш себе си като част от цялото й да заработиш за това цяло. това значи да намериш своя център, да определиш своя път, да се радваш на светлината и топлината на слънцето. Във физическия живот ние ясно разбираме, че живот без слънце е немислим. че слънцето е извор на светлина, топлина и сила. Но това, което е слънцето за физическия живот, това е Бог за духовния живот Бог е духовното слънце, източникът на светлина, топлина и сила — т. е. на мъдрост, любов и истина в живота. Първите думи от молитвата на Христа: „Отче Наш“ - съдържат като във фокус двата основни закона на живота: Любов към Бога, като Баща и Любов към ближния, като брат. Когато произнасяме думата „Отче“ — то в нея включваме онази велика Любов към цялото битие, към Върховното Съзнание, към Великата Сила, които проникват космоса. А когато изговарям „Наш“ — ние признаваме че всички живи същества са наши ближни — защото сме свързани в едно чрез живота, който изтича от единия извор.
към текста >>

Но това, което е слънцето за физическия живот, това е Бог за духовния живот Бог е духовното слънце, източникът на светлина, топлина и сила — т. е.
„Любов към Бога“ и „Любов към ближния“ — това значи правилно отношение към цялото и към частите. Да съзнаеш себе си като част от цялото й да заработиш за това цяло. това значи да намериш своя център, да определиш своя път, да се радваш на светлината и топлината на слънцето. Във физическия живот ние ясно разбираме, че живот без слънце е немислим. че слънцето е извор на светлина, топлина и сила. Но това, което е слънцето за физическия живот, това е Бог за духовния живот Бог е духовното слънце, източникът на светлина, топлина и сила — т. е. на мъдрост, любов и истина в живота. Първите думи от молитвата на Христа: „Отче Наш“ - съдържат като във фокус двата основни закона на живота: Любов към Бога, като Баща и Любов към ближния, като брат. Когато произнасяме думата „Отче“ — то в нея включваме онази велика Любов към цялото битие, към Върховното Съзнание, към Великата Сила, които проникват космоса. А когато изговарям „Наш“ — ние признаваме че всички живи същества са наши ближни — защото сме свързани в едно чрез живота, който изтича от единия извор. Възвестието, че Бог е наш Отец, а ние сме негови синове, негови деца и като такива — братя помежду си — е най-великото откритие, до което трябва да дойде съвременното човечество.
към текста >>

Когато произнасяме думата „Отче“ — то в нея включваме онази велика Любов към цялото битие, към Върховното Съзнание, към Великата Сила, които проникват космоса.
Във физическия живот ние ясно разбираме, че живот без слънце е немислим. че слънцето е извор на светлина, топлина и сила. Но това, което е слънцето за физическия живот, това е Бог за духовния живот Бог е духовното слънце, източникът на светлина, топлина и сила — т. е. на мъдрост, любов и истина в живота. Първите думи от молитвата на Христа: „Отче Наш“ - съдържат като във фокус двата основни закона на живота: Любов към Бога, като Баща и Любов към ближния, като брат. Когато произнасяме думата „Отче“ — то в нея включваме онази велика Любов към цялото битие, към Върховното Съзнание, към Великата Сила, които проникват космоса. А когато изговарям „Наш“ — ние признаваме че всички живи същества са наши ближни — защото сме свързани в едно чрез живота, който изтича от единия извор. Възвестието, че Бог е наш Отец, а ние сме негови синове, негови деца и като такива — братя помежду си — е най-великото откритие, до което трябва да дойде съвременното човечество. Макар, че Христос възвести благата вест още преди 2,000 години, ние още не сме повярвали в истинската смисъл на думата — че сме чада Божии и че Бог е нашия Баща. Защото, да повярваш истински, значи да заживееш със съзнанието, че Бог е Твоя Баща, а хората са твои ближни. Ето вече 20 века християните спорим за маловажни неща, за съботи, за обреди и догми, а сме изоставали или забра вили най важната истина, че Бог е наш Баща и ближните са наши братя и не я признаваме и не живеем в нея.
към текста >>

Ако големите народи имат повече знания, повече сила, повече богатства, то те им са дадени, за да служат на по-малките си братя, да ги просвещават, да ги учат, да им дадат пример на добър, разумен, истински живот, а не да ги поробват.
Христос иска последователи, които да го следват в пътя на Любовта към Бога и ближния. Христос иска да пробуди новото съзнание, че Бог е наш Баща, а всички ние сме братя. Христос иска нов живот в любов, светлина, братство и свобода. Цялото човечество е едно голямо семейство, всички народи са членове на това голямо семейство и братя. „Големите народи са големите братя, а малките народи са малките братя“. Ако големите народи имат повече знания, повече сила, повече богатства, то те им са дадени, за да служат на по-малките си братя, да ги просвещават, да ги учат, да им дадат пример на добър, разумен, истински живот, а не да ги поробват. Същото е и с всеки един народ. Просветените, учените, богатите в народа са по-старите братя, а невежите, простите, бедните - са по-малките братя. Народът е едно голямо семейство и всички трябва да живеят един за друг, както в семейството. Живот за цялото — това е всемирния закон. Това е любовта към Бога и ближния — която е неделима.
към текста >>

Бликащата сила в тяхната млада снага създава страшни трусове и трагични противоречия.
Да не бъдем тъй жестоки към тия слаби деца на природата, а дори когато видим, че се нуждаят от храна, която особено през зимата много трудно намират, да ги подхранваме. М. Филипов СЛАВЯНСКАТА СТИХИЯ Славянските народи имат нещо особено и неуловимо. Ние няма да го назоваваме с име. То е онова, заради което изпостнелата душа на Запада, все по-често и по-често търси между славянската действителност сюжети за своето творчество и сокове за своя живот. Неустроени още, динамични, пълни с трагизъм и воля за жертва, недостатъчно още обуздани и жестоки, те са, които гледат през сумрачните хоризонти към зората на изгряващия ден. Бликащата сила в тяхната млада снага създава страшни трусове и трагични противоречия. Те винаги имат напрегнати мишци, но тъжни и замислени очи, защото всякога са недоволни от направеното и всякога започват отново. Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна нива из която ще поникнат младите стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове. Като водач, знаме и представител на всички славяни светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус — Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че, разраснали се в цялата си мощ, те биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета. Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта.
към текста >>

Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност.
Тая Русия ще има внедрени в душата си, както молитвения трепет на прострелия ръце страдалец, така и напевите на сибирските вериги, които тая мъченица е влачила по окървавените си ръце: ще има пророческите слова на своите предтечи, гръмовния трясък на бунта, пламналия устрем на борците и грохота на електрическите юзини Тя ще носи тоя трепет и ще го вдъхне на народите, които е събрала в своята фамилия. И нещо друго ще имат тия пробудени народи. Пред неговото величие ще паднат ничком всички, защото цивилизацията и напредъка ще се поемат от яките, измъчени до тогава ръце на славянството. Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и долини. Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност. Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор.
към текста >>

Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал.
И нещо друго ще имат тия пробудени народи. Пред неговото величие ще паднат ничком всички, защото цивилизацията и напредъка ще се поемат от яките, измъчени до тогава ръце на славянството. Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и долини. Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност. Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци.
към текста >>

71. -

Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и мислите си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си?
Хората често пъти, и дори много често, вземат на шега Божествените закони на живота. Те са като малки деца, които не вземат сериозно известни, непознати на тях реалности на живота. Това е много естествено, защото преобладаващото днес материалистическо разбиране на живота ги кара да не виждат в него нещо повече, освен слепи, несъзнателни сили на природата. За тях правдата има човешки произход и като така, за нея може да има само човешки норми и човешки санкции. Божествена, вечна, абсолютна правда за тях не съществува, затова не съществуват и Божествени санкции и норми за тази правда. Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и мислите си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си? От какво да се страхува силният, щом като над човешката сила няма друга, по-голяма сила? Естествено, материалистически ориентираният ум смета за позволено и за благотворно всичко, което той може да направи, използвайки обстоятелствата и силата, с които разполага в даден момент. Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота, и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат. Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност.
към текста >>

От какво да се страхува силният, щом като над човешката сила няма друга, по-голяма сила?
Те са като малки деца, които не вземат сериозно известни, непознати на тях реалности на живота. Това е много естествено, защото преобладаващото днес материалистическо разбиране на живота ги кара да не виждат в него нещо повече, освен слепи, несъзнателни сили на природата. За тях правдата има човешки произход и като така, за нея може да има само човешки норми и човешки санкции. Божествена, вечна, абсолютна правда за тях не съществува, затова не съществуват и Божествени санкции и норми за тази правда. Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и мислите си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си? От какво да се страхува силният, щом като над човешката сила няма друга, по-голяма сила? Естествено, материалистически ориентираният ум смета за позволено и за благотворно всичко, което той може да направи, използвайки обстоятелствата и силата, с които разполага в даден момент. Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота, и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат. Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност. Ние признаваме човешкия съд и човешките закони, но съществуването на Божествения Съд и Божествените закони нито дори подозираме.
към текста >>

Естествено, материалистически ориентираният ум смета за позволено и за благотворно всичко, което той може да направи, използвайки обстоятелствата и силата, с които разполага в даден момент.
Това е много естествено, защото преобладаващото днес материалистическо разбиране на живота ги кара да не виждат в него нещо повече, освен слепи, несъзнателни сили на природата. За тях правдата има човешки произход и като така, за нея може да има само човешки норми и човешки санкции. Божествена, вечна, абсолютна правда за тях не съществува, затова не съществуват и Божествени санкции и норми за тази правда. Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и мислите си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си? От какво да се страхува силният, щом като над човешката сила няма друга, по-голяма сила? Естествено, материалистически ориентираният ум смета за позволено и за благотворно всичко, което той може да направи, използвайки обстоятелствата и силата, с които разполага в даден момент. Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота, и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат. Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност. Ние признаваме човешкия съд и човешките закони, но съществуването на Божествения Съд и Божествените закони нито дори подозираме. „Силни сме, никой не може да ни спре.
към текста >>

Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност.
Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и мислите си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си? От какво да се страхува силният, щом като над човешката сила няма друга, по-голяма сила? Естествено, материалистически ориентираният ум смета за позволено и за благотворно всичко, което той може да направи, използвайки обстоятелствата и силата, с които разполага в даден момент. Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота, и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат. Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност. Ние признаваме човешкия съд и човешките закони, но съществуването на Божествения Съд и Божествените закони нито дори подозираме. „Силни сме, никой не може да ни спре. Имаме всички условия и ще вършим това, което пожелаем“. — В това именно, се състои слепотата на човека, която му е наложена от материалистическото разбиране на живота. Силни сме?
към текста >>

Ако ние, ползвайки се от силата и условията, които днес имаме, нарушим основните начала на Божествената правда, ако ние сметнем, че е добро, разумно и оправдано това, което вършим на другите, когато бихме го считали за зло, неразумно и неоправдано, ако другите го вършат спрямо нас, — то ще дойде ден, когато тази сила и тези условия ще ни се отнемат.
— В това именно, се състои слепотата на човека, която му е наложена от материалистическото разбиране на живота. Силни сме? — До кога? Имаме условия? — До кога?... Ако ние, ползвайки се от силата и условията, които днес имаме, нарушим основните начала на Божествената правда, ако ние сметнем, че е добро, разумно и оправдано това, което вършим на другите, когато бихме го считали за зло, неразумно и неоправдано, ако другите го вършат спрямо нас, — то ще дойде ден, когато тази сила и тези условия ще ни се отнемат. Защо да се лъжем, защо да се самозаблуждаваме? Над човешката сила, над човешката правда и над човешките, земните условия, има друга Сила, друга Правда и други условия, които ни държат в ръцете си, колкото и да сме силни днес на земята. Неправедното загива по закона на Бога, а не по закона на човека. Ако би било иначе, не би имало правда, защото пазителите на човешкия закон нито могат да видят и да знаят всичко, нито пък могат па действат абсолютно безпристрастно. Бог съди хората, обществата и народите.
към текста >>

Над човешката сила, над човешката правда и над човешките, земните условия, има друга Сила, друга Правда и други условия, които ни държат в ръцете си, колкото и да сме силни днес на земята.
— До кога? Имаме условия? — До кога?... Ако ние, ползвайки се от силата и условията, които днес имаме, нарушим основните начала на Божествената правда, ако ние сметнем, че е добро, разумно и оправдано това, което вършим на другите, когато бихме го считали за зло, неразумно и неоправдано, ако другите го вършат спрямо нас, — то ще дойде ден, когато тази сила и тези условия ще ни се отнемат. Защо да се лъжем, защо да се самозаблуждаваме? Над човешката сила, над човешката правда и над човешките, земните условия, има друга Сила, друга Правда и други условия, които ни държат в ръцете си, колкото и да сме силни днес на земята. Неправедното загива по закона на Бога, а не по закона на човека. Ако би било иначе, не би имало правда, защото пазителите на човешкия закон нито могат да видят и да знаят всичко, нито пък могат па действат абсолютно безпристрастно. Бог съди хората, обществата и народите. Той решава заплетените въпроси на живота и затова нека издигнем Неговия закон и нека съобразим своите действия с Неговите изисквания: Изграждай само върху Правдата! Изграждай само в светлината на разумността!
към текста >>

Изграждай само със силата на любовта!
Неправедното загива по закона на Бога, а не по закона на човека. Ако би било иначе, не би имало правда, защото пазителите на човешкия закон нито могат да видят и да знаят всичко, нито пък могат па действат абсолютно безпристрастно. Бог съди хората, обществата и народите. Той решава заплетените въпроси на живота и затова нека издигнем Неговия закон и нека съобразим своите действия с Неговите изисквания: Изграждай само върху Правдата! Изграждай само в светлината на разумността! Изграждай само със силата на любовта! Всичко останало е осъдено на гибел, на разрушение. Само това е здраво, само това е трайно, само това ще донесе ценни резултати в бъдещето, което е изградено върху Правдата, — върху Божествената, а не върху относителната човешка правда. Личният ти живот, домът ти, всяко предприятие, държавата и обществото, имат здрави основи само тогава, когато са изградени върху Правдата Пламен. КОГАТО ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ ПАДНАТ Предразсъдъкът е една от най-големите пречки за напредъка и правилното развитие както на отделния човек, така и на обществото. Предразсъдъкът е оня твърд елемент, който много трудно се побеждава, затова именно са дадени маса жертви.
към текста >>

* И почерпват сила и надежда за живота на Живот Велик от Песента!
* А листцата — а крилцата на душите? На душите — стройните тополи, към небето с вяра устремени, зимен повей ще ли ги поломи? * Зима. Скърпен повей над надежди плахи вее, а душите в себе си се вглеждат и прозират — Пламък вечен там безспирно грее! О, те Бога в себе си намират!. * И почерпват сила и надежда за живота на Живот Велик от Песента! Бог над тях със благост се навежда и пошепва: тя ще дойде, ще дойде пролетта! В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Външна и вътрешна работа (из неделната беседа „Външна и вътрешна работа“ – 2. XI. 1941 г.) Когото говоря за Любовта,. аз говоря за нея не от обикновеното гледище. Аз говоря за Любовта като за един велик подтик в природата, който ражда вселени, създава вселени.
към текста >>

ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно.
. . Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, тя ни шепне тихо във душите, че хората — всички хора — са братя, че всички ние сме синове и дъщери на Бога, в когото живеем, движим се и съществуваме, Който ни храни със своя живот, тъй, както сърцето храни със своята кръв и най-отдалечените клетки на нашия организъм. Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога. безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай. ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване. Че това е то еволюцията, — истинската еволюция в света на Бога и под Неговата закрила, а не резултат на някакви слепи, механически закони. Тази именно истинска, безгранична и вечна светлина трябва да пламне като мощен фар в нашите читалища, за да ги освети, да ги издигне, да ги неправи светилища на Бога, на истината и любовта, на правдата и на мира и олтар за истинско богослужение. Тази именно светлина дава живот — тя носи истински живот, тя единствена може да създаде, да изгради новия свят такъв, какъвто той трябва и може да бъде — свят на истинска правда, на мир, братство и любов, свят на истинско знание и мъдрост, свят на истинската Божествена светлина.
към текста >>

Днес много хора по света живеят с илюзията, че живота ще се подобри, че ще се дойде до нещо по-добро, не по пътя на любовта и братството, а по пътя на хладния, разчетлив разум и с помощта на грубата физическа сила.
Тази светлина трябва да свети в нашите читалища. Без нея те, могат да бъдат всичко друго, но не и олтари. светилища и проводници на истинската светлина. С. Калименов ЕДИН Е ПЪТЯ! Само любовта, е която що издигне света. Днес много хора по света живеят с илюзията, че живота ще се подобри, че ще се дойде до нещо по-добро, не по пътя на любовта и братството, а по пътя на хладния, разчетлив разум и с помощта на грубата физическа сила. Много хора днес вярват в силата тъй, както би трябвало да вярват Любовта. Много хора мислят, че идеализма на тия които вярват в братството и любовта между хората и народите, е само една безсилна и безплодна утопия, осъдена да търпи вечно крушение в арената на действителния живот, всред разгорещените и буйно-активни егоистични страсти. Мечтатели, фантазьори, безумци! — това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния свят. Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с мечтите за истинско братство, за вечен мир, неегоистична, възвишена любов между всички хора на земята.
към текста >>

Много хора днес вярват в силата тъй, както би трябвало да вярват Любовта.
Без нея те, могат да бъдат всичко друго, но не и олтари. светилища и проводници на истинската светлина. С. Калименов ЕДИН Е ПЪТЯ! Само любовта, е която що издигне света. Днес много хора по света живеят с илюзията, че живота ще се подобри, че ще се дойде до нещо по-добро, не по пътя на любовта и братството, а по пътя на хладния, разчетлив разум и с помощта на грубата физическа сила. Много хора днес вярват в силата тъй, както би трябвало да вярват Любовта. Много хора мислят, че идеализма на тия които вярват в братството и любовта между хората и народите, е само една безсилна и безплодна утопия, осъдена да търпи вечно крушение в арената на действителния живот, всред разгорещените и буйно-активни егоистични страсти. Мечтатели, фантазьори, безумци! — това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния свят. Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с мечтите за истинско братство, за вечен мир, неегоистична, възвишена любов между всички хора на земята. . .
към текста >>

Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини.
А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили. Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата. Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви. Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила. Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството. „Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“. Да се стремим да пробудим съзнанието си и да се подготвим за една по-специална работа, която природата утре ще ни възложи.
към текста >>

На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви.
В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили. Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата. Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви. Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила. Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството. „Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“. Да се стремим да пробудим съзнанието си и да се подготвим за една по-специална работа, която природата утре ще ни възложи. От играчките, от куклите, с които си играем ние трябва да преминем към по-съществена работа.
към текста >>

Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила.
Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили. Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата. Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви. Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила. Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството. „Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“. Да се стремим да пробудим съзнанието си и да се подготвим за една по-специална работа, която природата утре ще ни възложи. От играчките, от куклите, с които си играем ние трябва да преминем към по-съществена работа. Детето от забавачницата отива в първо отделение, където учи буквите и изкуството да чете.
към текста >>

От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата.
Царствено и могъщо в центъра на системата, член на която е нашата планета, се намира лъчезарното слънце. Ако само слънцето единствено беше на небето и ако ние познавахме само него, пак то би изпълнило душата ни с всичкото възхищение и обич, които трябва да имаме за миросъзданието. Слънцето е, което ни дава едничката непомрачена и чиста радост от дните, когато за първи път сме го видели да огрява стрехите на бащината ни къща, до сетния ни дъх на земята. Ако се откъснем за миг от нашето съзерцание за него и ако се опитаме да го разгледаме като небесно тяло с окото на астронома, ние ще узнаем любопитни неща. Астрономията ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята. От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата. Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака. И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на астрономията, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят.
към текста >>

Геометрията е невидимата небесна мрежа, по нишките на която нашият разум учи мъдростта на света.
В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака. И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на астрономията, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят. За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето. Това, разбира се, е чудо за ония, които никак не познавате чудесата на геометрията, завещани от гениите на човечеството, от древния Египет и Елада, дори до наши дни. Геометрията е невидимата небесна мрежа, по нишките на която нашият разум учи мъдростта на света. Един триъгълник е нещо обикновено в погледа на всекидневния ни живот, но един триъгълник е магия, която говори на геометъра с език по-чист от звънтенето на човешкия говор, по-ясен от светлината, която нахлува в зеницата на нашето око. Без тоя символен говор на геометричните величини ние не бихме били нито толкова близо до света, колкото сме сега макар и това, което знаен, да е твърде бледо и недостатъчно, за да ни приближи до истинското великолепие на света. Какъв гигантски, необхватен и за най-развихрената фантазия извор на енергия е слънцето! С какво трепетно благоговейно чувство трябва да си спомняме за тоя огнен пулс във вселенската пустиня, който ни държи в огромната и прекрасна власт на своята любов! Тия, които са си поставили нелепата и с нищо необяснима задача да втълпят бедната мисъл, че вселената е продукт но сляпа случайност, че в природата властва унищожаващият, а не съграждащият принцип, защото на земята имало контрасти, като екваториалните пустини н арктическите вечни снегове и ледове, които всявали смърт и унищожение, не познават законите на живота, нито сложността на оная творческа ръка, която нарежда световния порядък.
към текста >>

Въпреки това, обаче, ние не можем да избегнем да посочим на тия чудеса, които се извършват върху слънцето и другите небесни тела, защото те ни приобщават към идеята за безкрайната сила, за необозримото могъщество.
Да търсим грешки в природата и да се обявяваме срещу един ред, установен от много векове, ред управляван от сили вън от обсега на нашето възможност, а трагична смешна поза на мравката, която иска да отбие от релсите експресен влак. Ще избегнем разглеждането на съществуващите теории за произхода на слънчевата енергия защото, както всички остарели теории те имат нещо скърцащо и нестройно, нещо произволно и не достатъчно убедително. Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат метеори, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато начините за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно. Ние се приближаваме в това разглеждане на природата в безкрайно големите й граници не толкова с острието на анализа и опита, колкото с трепета на едно вътрешно чувство, което ни ръководи в нашия възторг от извършващите се промени във вселенският организъм. Ние искаме да се почувстваме като една клетка от него, към която се стичат поточета от изобилната река на живота, хранени с красотата и съвършенството, които обилно текат в неговите артерии, облъхнати от музиката на тоя световен порядък, докоснати от лъчите на оная светлина, по която непрекъснато копнеят душите ни! Въпреки това, обаче, ние не можем да избегнем да посочим на тия чудеса, които се извършват върху слънцето и другите небесни тела, защото те ни приобщават към идеята за безкрайната сила, за необозримото могъщество. Ако погледнем на слънцето телескоп, снабден със специално тъмно стъкло, което премахва непоносимият за окото блясък, ще видим, че неговата повърхност не е така гладка, както бихме очаквали, но има зърнеста структура. Тая блестяща огнено-лъчезарна повърхност съставена от отделни зърна (гранули), наричаме фотосфера. Фотосферата е ослепително блестящата мантия на слънцето зад която не може да надникне ничие око. Какво ли се крие под тази царствена дреха на слънцето? Специалният анализ ни учи, че фотосферата е динамична, неспокойна среда, образувана от сгъстените, намиращи се в непознато нам състояние пари на изпареният от огромната топлина метали.
към текста >>

Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие.
Не трябва ли да бъдем помощници на Бога в Неговата велика, всестранна, всеобгръщаща дейност за Доброто? Не трябва ли и ний да правим поне това, което можем, като съучастници в Неговото Дело? Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би осмислило нашия живот, освен работата ни за Доброто? Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор. Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие. Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие. И ние трябва да направим това, което можем — което тихият глас на Бога нашепва в душата ни. Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход. Защото само така се образува безкрайната верига от все по мощните и по-мощни тласъци, която води към триумфа и окончателната победа на Доброто. Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто. Видиш ли доброто, действай и ти!
към текста >>

Ний мислим, че той слага едно начало, едно свещено и благословено от Бога начало, защото доброто, дори и най-малкото наглед добро, носи огромна, мощна сила в себе си — то е неизчислимо и необхватно в своите действия, в своите крайни резултати: то е като семето, паднало на добрата земя, според притчата на Спасителя.
Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто. Видиш ли доброто, действай и ти! Действай неотложно. Един читател на в. „Братство“, който желае името му да остане неизвестно, и комуто Бог е пошепнал, че доброто трябва да расте не само от тласъците на Великия и вечен Извор на Живота, но че и ние, хората, трябва да подемаме и подкрепяме тия тласъци, ни изпраща сумата 700 лева с пожелание тя да послужи така, че да могат повече хора да се ползват от светлината, която носи в. „Братство“. Ний мислим, че той слага едно начало, едно свещено и благословено от Бога начало, защото доброто, дори и най-малкото наглед добро, носи огромна, мощна сила в себе си — то е неизчислимо и необхватно в своите действия, в своите крайни резултати: то е като семето, паднало на добрата земя, според притчата на Спасителя. Днес едно, утре петдесет, след години, — неизчислим е неговия брой. На доброто ние отговаряме с добро. Светлата мисъл на този приятел на в. „Братство“ подтикна и нас към действие: ние изпращаме този брой на в. Братство на всички читалища в България, като им съобщаваме, че всяко читалище може да получава безплатно в.
към текста >>

72. -

От тия думи е ясно, че силата на един човек иде от съгласието, хармонията му с природните закони Тогава нейните сили са и негови.
Каза им: не насилвайте никого, нито оклеветявайте и задоволявайте се с заплатите си. Нима това не е една цяла социална програма и за наши дни, казана с най-малко думи? „Прочие ако някой знае да прави добро и не го прави грях е нему“ казва пр. Яков. „Не по малко е ясен и Учителя днес. Той казва: Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им. От тия думи е ясно, че силата на един човек иде от съгласието, хармонията му с природните закони Тогава нейните сили са и негови. И обратното, отиването срещу тия закони носи обезсилване и ограничения. Добрите резултати за нашата страна са дошли досега по тоя път. Мир, справедливост и доброта — това са здравите основи на които може да се гради. Человек е свободен да мисли и прави каквито и да са заключения. Истината не зависи от тях, но заключенията трябва да изхождат от истината, ако искаме те да имат сила и меродавност.
към текста >>

Истината не зависи от тях, но заключенията трябва да изхождат от истината, ако искаме те да имат сила и меродавност.
От тия думи е ясно, че силата на един човек иде от съгласието, хармонията му с природните закони Тогава нейните сили са и негови. И обратното, отиването срещу тия закони носи обезсилване и ограничения. Добрите резултати за нашата страна са дошли досега по тоя път. Мир, справедливост и доброта — това са здравите основи на които може да се гради. Человек е свободен да мисли и прави каквито и да са заключения. Истината не зависи от тях, но заключенията трябва да изхождат от истината, ако искаме те да имат сила и меродавност. Лодкаря е фактор в една лодка до като тя не е претоварена. Претовари ли я — нейната, а често и неговата съдба, са предрешени вече. Клюмналото цвете не ще речи, а малко вода само. Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно. Ето прости истини, които могат да дадат винаги добри резултати.
към текста >>

Но за да имаш силата му, трябва да го изядеш!
Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно. Ето прости истини, които могат да дадат винаги добри резултати. Но те са само семена. Те трябва да бъдат посети в душите ни, за да дадат плодове - мисли, желания и дела в съответствие с тях. Признаването на една истина е равносилно с виждането и познаването, че нещо е хляб. Но за да имаш силата му, трябва да го изядеш! Л. Лулчев Зъболекар М. Стоицев ВЛАСТ И НАРЕДБИ Поради създаденото общо световно положение, преживяваме едни анормални и трудни времена. Сега и богати и бедни, и учени, и прости сме смутени къде ще му излезе края. А края за търпеливите и разумните люде ще бъде най-добър — планът Божий ще се изпълни на земята. Освен смутът, ние виждаме, че при малки липси и неуредици, безпокойството става още по-голямо.
към текста >>

Но всякой, който може да намали в себе си сляпата сила на инстинкта, намалява същевременно около себе си силата на съдбата.
В всяко човешко същество има желание за мъдрост, което би могло да стане съвест в повечето случаи на живота. А онова пък, което се е променило в съвест, не спада вече към неприятелските сили. Страданието, що вашата душа е превърнала в приятност, в снизхождение или търпелива усмивка, не ще се върне никого вече без духовни накити. А грешка или недостатък, който сте гледали лице в лице, са грешка и недостатък, неспособни вече да вредят нито вам, нито на другите. Съществуват постоянни отношения между инстинкта и съдбата, те се крепят взаимно и блуждаят ръка за ръка около невнимателния човек. Но всякой, който може да намали в себе си сляпата сила на инстинкта, намалява същевременно около себе си силата на съдбата. Сякаш той създава никакво прибежище, неприкосновено съразмерно с мъдростта му и тези, които минат случайно в областта, осветена от неговата придобита съвест, няма защо да се боят от съдбата, докато се намират в тази област. Има нещастия, които съдбата не смее да предприеме в присъствие на душа, която я е побеждавала неведнъж, и мъдрецът, който преминава, прекъсва с хиляди драми. М. Метерлинк ИЗДАНИЯ на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево Безсмъртна любов, роман от Дук де Помар. Тази книга е нещо много повече от един обикновен роман. В нея жадния за знание читател ще намери засегнати и осветлени редица проблеми, които от хиляди години тревожат човешкия дух със своята загадъчност: Що е човек в своята същност?
към текста >>

Без неговото знание, човек е сляп за реалността на живота Творческата сила на мисълта, от Джеймс Ален.
Едно дълбоко проникване в глъбините на живота, ни показва че истинските пружини, които движат света, не са от материално, а от духовно естество. Бъдейки израз на висша духовност красотата, разбирано широко, е мощен лост за освобождението на човечеството. Прераждането, надеждата на човечеството, от Ървин С. Купър, с предговор „Прераждането е факт“ и приложение „Пререждането в сваляната на Учителя“ от Сава Калименов. Прераждането е великата и вечна истина за човешкия живот. Без неговото знание, човек е сляп за реалността на живота Творческата сила на мисълта, от Джеймс Ален. Едно малка книжка, в която търсещия може да намери ключовете на успеха и всестранните постижения Пътят на звездата, от Георги Радев. Има една наука, която прониква по-дълбоко в живота, от науката, която може да се почерпи в нашите училища и университети ... Това е окултизма — науката за скритите, истински пружини на живота, за невидимата страна, за дълбоките причини на нещата, които стават. Познавайки тази наука, Г. Радев ни напътва към едно по-дълбоко познаване на света. Живите сили на слънцето, от Георги Радев.
към текста >>

Има една наука, която прониква по-дълбоко в живота, от науката, която може да се почерпи в нашите училища и университети ... Това е окултизма — науката за скритите, истински пружини на живота, за невидимата страна, за дълбоките причини на нещата, които стават.
Прераждането, надеждата на човечеството, от Ървин С. Купър, с предговор „Прераждането е факт“ и приложение „Пререждането в сваляната на Учителя“ от Сава Калименов. Прераждането е великата и вечна истина за човешкия живот. Без неговото знание, човек е сляп за реалността на живота Творческата сила на мисълта, от Джеймс Ален. Едно малка книжка, в която търсещия може да намери ключовете на успеха и всестранните постижения Пътят на звездата, от Георги Радев. Има една наука, която прониква по-дълбоко в живота, от науката, която може да се почерпи в нашите училища и университети ... Това е окултизма — науката за скритите, истински пружини на живота, за невидимата страна, за дълбоките причини на нещата, които стават. Познавайки тази наука, Г. Радев ни напътва към едно по-дълбоко познаване на света. Живите сили на слънцето, от Георги Радев. Една загадка, която е всеки ден пред очите ни и за която като че ли никой не мисли, получава в тази книга от Г. Радев едно смислено разрешение Орфей, животът и делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев.
към текста >>

Каква огромна разлика между това, което днес наричаме музика и музиката на Орфей — онази мощни сила.
Познавайки тази наука, Г. Радев ни напътва към едно по-дълбоко познаване на света. Живите сили на слънцето, от Георги Радев. Една загадка, която е всеки ден пред очите ни и за която като че ли никой не мисли, получава в тази книга от Г. Радев едно смислено разрешение Орфей, животът и делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев. Каква огромна разлика между това, което днес наричаме музика и музиката на Орфей — онази мощни сила. която вършеше чудеса! Наистина в музиката има по-големи възможности от тези, които ний виждаме достигнали в наши дни. Музиката не е само средство за удоволствие и за приятно прекарване на времето. Тя е още и свещенодействие, което претворява нещата. Тя върши чудеса, когато с нея борави този, който има божествената чистота на Орфей.
към текста >>

Силанпее Стомана, Ълтон Синклер Кооп, Ълтон Синклер Лекуващия нож, Д-р Г.
Савов Пристанушка, битова комедия от Ст. Савов Еленово царство, от Георги Райчев Винаги на пътя ни една жена, от Ст. Савов Тлъстото кокалче, А. Н. Островски ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА Романи и романизовани биографии на бележити люде, от писатели със световна известност Доставя книжарница „Братство“ – Севлиево Гьоста Берлинг, от С. Лагерльоф Мария Антоанета, Стефан Цвайг Свещена нищета, Ем. Силанпее Стомана, Ълтон Синклер Кооп, Ълтон Синклер Лекуващия нож, Д-р Г. Банков Мостът на Сан Луис Рей, Тронтън Уайлдър Песента на фиорда, от Зигрид Ундсет Човекът който уби, К. Фарер Сбогом, мистър Чипс, Джон Хилтън Вълни, Юзи Юмамото Огнени сърца, Раф. Сабатини Непознати, които могат да обичат, Урсула Пярот Мадлена Фера, Ем. Зола Звездите гледат отгоре, Д-р А. Ж. Кронин Примадона, Съм.
към текста >>

73. -

А в какво друго се състои научната сила на материалистичния мироглед?
не е научно. не само че не е разумно, логично и приемливо за здравия разум, не само че не съществува нито сенчица от доказателство за неговата действителност, но то не може да се счита за твърдение на една нормално насочена мисъл. Какво от това, че мнозина образовани хора го поддържат? Човешката глупост не е патентовано качество само на необразованите люде. Наопаки, много често тя е в по-добри отношения с тия, които имат някакво образование, което им дава самоувереността че „много знаят“. А в какво друго се състои научната сила на материалистичния мироглед? Где са неговите научни доказателства, че целокупният живот в безграничната вселена е само един от само себе си движещ се и развиващ се механизъм? С какви „научни“ доказателства материалистите ще оборят непостижимо мъдрата за човешкия ум целесъобразност, която е вложена във всичко, абсолютно във всичко в природата — от атома, до огромните вселени? Или за детски-наивните умове това не е важно? Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство. Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения?
към текста >>

Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена.
Достатъчно е да хвърлим малко прах в очите на младежта с думите: науката е доказала, че светът не е създаден в седем дни, че човекът не е направен от пръст, че религиозните понятия и представи били произлезли от страха пред могъщите и непонятни за първобитния човек природни явления и да я имаме завладяна за мирогледа на човешката глупост, на човешкото ограничение и късогледство. Ще повторим пак — какви са доказателствата, реалните доказателства на материализма в полза на неговите твърдения? — Никакви. Фактът, че земята и човекът са дошли до сегашното си състояние по пътя на непрекъснато развитие в течение на много милиони години съвсем не отрича разумната целесъобразност, разумното и съзнателно ръководство на този безграничен живот. Напротив, докато материалистите не притежават никакви действителни доказателства за своите твърдения, то тези, които признават върховенството на духа в живота, поддръжниците на спиритуалистичния мироглед, имат безбройни, всестранни и неопровержими доказателства на всяка стъпка в живота в полза, на своята теза. Безбройни, неизчислими са случаите в настоящето и миналото не човешката история, на човешкия живот, много хиляди и милиони са фактите, констатирани, проверени и доказани не само от безброй обикновени люде, но и от много учени, които доказват, че в живота съществува една нематериална субстанция, една невидима действителност — разумният и съзнателен дух, който ръководи и движи процесите във физическата вселена. Но преди всичко, доказателствата, необоримите по никакъв начин и ясните като бял ден доказателства на спиритуалистичния мироглед са: цялата природа, целият живот, всички организми, всички същества, с една дума, всичко, което съществува, което ни заобикаля, отблизо и отдалеч. Какво по голямо доказателство за съществуването на Бога и за неговата грижа за човечеството от един грозд грозде. например, от всеки плод, от всяка храна, от всичко това, с което днес човечеството си служи да живее и да се развива и което то намира и извлича от майката природа? Нима не са истински слепци тези, които не виждат ясния, разумен, съзнателен и целесъобразен замисъл на природата, на живата, разумна и съзнателна природа — да създаде подходящи условия за живот и за развитие на човека и на всички живи същества? Какво по голямо, по пълно и необоримо доказателство за съществуването на разумното и съзнателно ръководство в живота от устройството, например, на човешкия, а и на всеки друг организъм?
към текста >>

Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот.
* Но, смогнал най-сетне вериги вековни да счупи, той литва към своето царство — отгдето в предвека е слязъл. Той — искра от Бога, превърната в пламък, веч властно размахва магичния, творчески жезъл! В. Н. ДА СЕ МОЛИМ! Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието. Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот. Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество.
към текста >>

Те имат сила, влияние и известна власт над него.
ДА СЕ МОЛИМ! Ако ние наистина сме частици от оня всемогъщ и всеобгръщащ живот на Бога, проникващ цялото безгранично пространство, изпълващ, оживотворящ и вдъхновяващ към непрестанно движение напред целия безграничен живот, всичките същества в мирозданието. Ако ние сме наистина деца на Бога — Негови родни синове и дъщери, и ако ние притежаваме макар една съвършено малка частица от Неговата Любов и Мъдрост, от Неговата Сила и Величие, то все пак, макар и да сме микроскопично малки в Океана на Неговата безпределност, нашият глас не е равен на нула в това замайващо, ослепително величие на Неговия безграничен живот. Ако ние наистина сме неразривно свързани с Цялото, макар и само като една клетка, като една безкрайно малка частица в неговата общност, все пак, ние имаме право, ние имаме възможност и условия да влияем, колкото и малко и слабо да е нашето влияние, върху целокупното развитие и движение, върху общата насока на този безграничен живот и на отделни негови части. Човешкият организъм, например, зависи от всичките свои клетки. Те имат сила, влияние и известна власт над него. Така е и в огромния вселенски организъм на живота. Така е и в живота на цялото наше земно човечество. Така е и в живота на един отделен народ. ПО КОЙ ПЪТ ЩЕ ТРЪГНЕ ЕДИН НАРОД? Нима това зависи само от тези, които външно н временно са турени за ръководители на неговите съдбини?
към текста >>

Нашата сила с вътре в нас.
Не! Това зависи, също така, и от нас. които сме надире, които сме разпръснати като малки клетки в целокупния организъм на този народ, ако само ние имаме будна мисъл и ум, съсредоточен върху една ясна и определена идея. Това зависи от нас, които виждаме, които схващаме и знаем кое е правото и кое е погрешното; кое е разумното и кое е неразумното; кое е човешкото, ограниченото, низшето, заслепеното, и кое — Божественото, висшето, истински великото. Излишни са всякакви думи — всякакви външни празни думи. Нашата сила с вътре в нас. Никой не може до ни я отнеме, нищо не може до я унищожи. Тя действа неотразимо, по силата на вечни. Божествени Закони. Тя действа по-мощно и по-сигурно от всякакво земно, световно оръжие. Едно е само нужно днес — да съзнаем тази наша сила, да употребим това наше мощно оръжие, което никой, никога, при никакви условия не може да ни отнеме — нашия дух, нашата мисъл, нашата воля за добро.
към текста >>

Тя действа неотразимо, по силата на вечни.
които сме надире, които сме разпръснати като малки клетки в целокупния организъм на този народ, ако само ние имаме будна мисъл и ум, съсредоточен върху една ясна и определена идея. Това зависи от нас, които виждаме, които схващаме и знаем кое е правото и кое е погрешното; кое е разумното и кое е неразумното; кое е човешкото, ограниченото, низшето, заслепеното, и кое — Божественото, висшето, истински великото. Излишни са всякакви думи — всякакви външни празни думи. Нашата сила с вътре в нас. Никой не може до ни я отнеме, нищо не може до я унищожи. Тя действа неотразимо, по силата на вечни. Божествени Закони. Тя действа по-мощно и по-сигурно от всякакво земно, световно оръжие. Едно е само нужно днес — да съзнаем тази наша сила, да употребим това наше мощно оръжие, което никой, никога, при никакви условия не може да ни отнеме — нашия дух, нашата мисъл, нашата воля за добро. Във едно бясно бушуващо море нашият народ трябва да намери правия път — истинския път, разумния път. Божествения път.
към текста >>

Едно е само нужно днес — да съзнаем тази наша сила, да употребим това наше мощно оръжие, което никой, никога, при никакви условия не може да ни отнеме — нашия дух, нашата мисъл, нашата воля за добро.
Нашата сила с вътре в нас. Никой не може до ни я отнеме, нищо не може до я унищожи. Тя действа неотразимо, по силата на вечни. Божествени Закони. Тя действа по-мощно и по-сигурно от всякакво земно, световно оръжие. Едно е само нужно днес — да съзнаем тази наша сила, да употребим това наше мощно оръжие, което никой, никога, при никакви условия не може да ни отнеме — нашия дух, нашата мисъл, нашата воля за добро. Във едно бясно бушуващо море нашият народ трябва да намери правия път — истинския път, разумния път. Божествения път. Нужни са смели матроси, които с духовна, нематериална, вътрешна, не външна, сила, да насочат неговите движения към спасителния бряг, към обетованата земя, към Бъдещето, което Бог ни сочи. ДА СЕ МОЛИМ! Да се молим не със стереотипните, окаменели от безсмислено употребление и лишени от живот и съдържание фрази, — да се молим с целия си дух с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум и воля; да искаме, да настояваме, да хлопаме, до викаме; ГОСПОДИ, НАСОЧИ БЪЛГАРИЯ ПО ПРАВИЯ ПЪТ!
към текста >>

Нужни са смели матроси, които с духовна, нематериална, вътрешна, не външна, сила, да насочат неговите движения към спасителния бряг, към обетованата земя, към Бъдещето, което Бог ни сочи.
Божествени Закони. Тя действа по-мощно и по-сигурно от всякакво земно, световно оръжие. Едно е само нужно днес — да съзнаем тази наша сила, да употребим това наше мощно оръжие, което никой, никога, при никакви условия не може да ни отнеме — нашия дух, нашата мисъл, нашата воля за добро. Във едно бясно бушуващо море нашият народ трябва да намери правия път — истинския път, разумния път. Божествения път. Нужни са смели матроси, които с духовна, нематериална, вътрешна, не външна, сила, да насочат неговите движения към спасителния бряг, към обетованата земя, към Бъдещето, което Бог ни сочи. ДА СЕ МОЛИМ! Да се молим не със стереотипните, окаменели от безсмислено употребление и лишени от живот и съдържание фрази, — да се молим с целия си дух с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум и воля; да искаме, да настояваме, да хлопаме, до викаме; ГОСПОДИ, НАСОЧИ БЪЛГАРИЯ ПО ПРАВИЯ ПЪТ! Няма по-голяма сила! Няма по-отговорно място! Няма по-всемогъщо средство!
към текста >>

Няма по-голяма сила!
Във едно бясно бушуващо море нашият народ трябва да намери правия път — истинския път, разумния път. Божествения път. Нужни са смели матроси, които с духовна, нематериална, вътрешна, не външна, сила, да насочат неговите движения към спасителния бряг, към обетованата земя, към Бъдещето, което Бог ни сочи. ДА СЕ МОЛИМ! Да се молим не със стереотипните, окаменели от безсмислено употребление и лишени от живот и съдържание фрази, — да се молим с целия си дух с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум и воля; да искаме, да настояваме, да хлопаме, до викаме; ГОСПОДИ, НАСОЧИ БЪЛГАРИЯ ПО ПРАВИЯ ПЪТ! Няма по-голяма сила! Няма по-отговорно място! Няма по-всемогъщо средство! Няма по-наложителен дълг днес, в тази минута, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.) Животът е едно благо.
към текста >>

Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения.
Но ония, които се докоснат до него, скоро разбират неговата несъстоятелност, неговия фалш и отдалеченост от истинския живот. А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците. Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните. Тук се вижда много ясно, че те са били под влиянието на оная отрицателна сила живота, която руши и която се стреми винаги да подтикне хората към разрушения. За да излезе човечеството от влиянието ма първия принцип, за да се освободи от насилието и за да се върне от досегашния си погрешен път младото поколение трябва да се закърми с духовна храна, то трябва да се запознае с културните и научни прояви в живота и г да му бъдат стимул в живота, защото само те мотат да го подтикнат към подвизи в умственото поле и живата наука. Храната на пчелите произвежда пчели работници. произвежда и царица, но произвежда и търтеи. Така също и интелектуална храна на людете може да създаде нехранимайковци, гамени и рушители, но може и да създаде честни, добри, работни и ученолюбиви люде които обичен да се подвизават на културното поле в живота. Нека бъдем внимателни и се проучи грижливо въпроса за интелектуалната и духовна храна, която се поднася на младежта.
към текста >>

Той е една огромна, могъща сила за въздействие върху колективното народно съзнание и затова той по никой начин не бива да бъде пренебрегнат, да бъде оставен без внимание от тия.
Едва ли днес има село в България, където през времето на театралния сезон, да не е поставена поне една, а понякога и две, три и повече пиеси (от местни деятели.) Хиляди представления в хиляди български села се дават всяна година — от есента, чак до Великден. Този огромен селски народен театър си има своите недостатъци, своите непълноти и несъвършенства. Както по отношение играта на любителите артисти, така и в подбора на пиесите има още много и много да се желае. Но това е животът — действителният, реалният живот — той върви напред, винаги, носейки едновременно своите съвършенства и своите недостатъци, своите добри и своите лоши черти, своите грешки и своите налучквания — своите просветления. Нашият истински народен селски театър е един факт, една жива действителност. Той е една огромна, могъща сила за въздействие върху колективното народно съзнание и затова той по никой начин не бива да бъде пренебрегнат, да бъде оставен без внимание от тия. които работят за доброто — за братството, за светлината, за истината, за очовечаването и издигането на отделната личност и на целия народ. Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“. Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот. Трябва да се мине през страдание! Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия.
към текста >>

Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“.
Както по отношение играта на любителите артисти, така и в подбора на пиесите има още много и много да се желае. Но това е животът — действителният, реалният живот — той върви напред, винаги, носейки едновременно своите съвършенства и своите недостатъци, своите добри и своите лоши черти, своите грешки и своите налучквания — своите просветления. Нашият истински народен селски театър е един факт, една жива действителност. Той е една огромна, могъща сила за въздействие върху колективното народно съзнание и затова той по никой начин не бива да бъде пренебрегнат, да бъде оставен без внимание от тия. които работят за доброто — за братството, за светлината, за истината, за очовечаването и издигането на отделната личност и на целия народ. Една мощна, истинска, правилна стъпка в това направление — да се даде на народа театър с възходяща, обновяваща, възраждаща творческа сила — е пиесата на известния български писател и публицист Йордан Ковачев — „Изпуснати хора“. Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот. Трябва да се мине през страдание! Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия. които са дерайлирали от правия път на живота. И страданието наистина идва.
към текста >>

74. -

Мнозина и днес мислят, че въпросите се разрешават от силата. Не!
Те трябва да се вслушат в гласа но Бога, който им казва, че земята, животът, благата, трябва да бъдат за всички. А на земята има достатъчно блага, достатъчно простор, достатъчно условия за нормално развитие и съществуване на всички хора и нероди. Нужно е само едно — достатъчно е да надделее разума и всичко останало лесно ще се разреши. Изход има. Условия има. Мнозина и днес мислят, че въпросите се разрешават от силата. Не! Въпросите могат да се разрешат правилно само от разума. Никога до днес силата, лишена от здравия и безпристрастен разум, не е дала едно правилно разрешение на въпросите. Защото разрешения, които се нуждаят от корекции във форма на периодични войни между народите, не са никакви разрешения. Човечеството трябва да се обедини. Народите трябва до си подадат ръка.
към текста >>

Никога до днес силата, лишена от здравия и безпристрастен разум, не е дала едно правилно разрешение на въпросите.
Нужно е само едно — достатъчно е да надделее разума и всичко останало лесно ще се разреши. Изход има. Условия има. Мнозина и днес мислят, че въпросите се разрешават от силата. Не! Въпросите могат да се разрешат правилно само от разума. Никога до днес силата, лишена от здравия и безпристрастен разум, не е дала едно правилно разрешение на въпросите. Защото разрешения, които се нуждаят от корекции във форма на периодични войни между народите, не са никакви разрешения. Човечеството трябва да се обедини. Народите трябва до си подадат ръка. Целият свят трябва да стане една единна държава. И ако това не може да стане наведнъж, то трябва да стане на етапи.
към текста >>

В нея в дивен химн се възнасят към небето благодарностите на милиони люде за безкрайните блага, с които Бог щедро ни е обсипал и за най-великото благо — живота, растящ, разширяващ се постепенно от сила в сила и от красота в красота.
С. К. ЧУДНАТА СТРАНА Съществува една чудна страна, която заслужава да бъде видяна от всекиго и в която всеки трябва да живее. Една страна, към която всички трябва да се стремим с всичките сили на духа си, за да я достигнем и да заживеем завинаги в нея Това е страната, земята на нашия идеал. В нея царуват мир, братство и любов между хората. В нея няма място за омраза и борби. В нея в дивен химн се възнасят към небето благодарностите на милиони люде за безкрайните блага, с които Бог щедро ни е обсипал и за най-великото благо — живота, растящ, разширяващ се постепенно от сила в сила и от красота в красота. В тази чудна страна има достатъчно блага за всички, защото хората в нея се ръководят в дейността си не от желанието да трупат богатства, е от мисълта да творят все повече и повече блага за все повече и повече хора. В тази чудна страна хората са здрави и бодри, просветени и разумни, защото живеят в хармония със законите на природата и виждат ясно Божият пръст и Божието ръководство във всичко, което става в колективния и индивидуалния живот. В тази чудна страна всичко е така разумно и образцово организирано, че хората не са вече принудени да се страхуват непрестанно за утрешния ден, да се борят от сутрин до вечер, за насъщния си хляб, да се превръщат в механизми, чиято цел е само да печелят — за себе си или за другите. В тази чудна страна всички хора имат достатъчно свободно време да се занимават и със своето духовно, културно и, изобщо, всестранно издигане, вън от времето, предназначено за извършване на общополезна работа, В тази чудна страна човекът — всеки човек — е почитан и уважаван от всички, защото на него се гледа както на син Божи, творение на Бога, което не може да не бъде почитано. В тази чудна страна има нещо, което е по-чудно от всичко.
към текста >>

В нейната божествена светлина и топлина растат и зреят чудните блага на живота: доволство, щастие, радост от живота, сила, разумност и все повече и повече разширяващи се възможности.
В тази чудна страна всички хора имат достатъчно свободно време да се занимават и със своето духовно, културно и, изобщо, всестранно издигане, вън от времето, предназначено за извършване на общополезна работа, В тази чудна страна човекът — всеки човек — е почитан и уважаван от всички, защото на него се гледа както на син Божи, творение на Бога, което не може да не бъде почитано. В тази чудна страна има нещо, което е по-чудно от всичко. Това е Любовта, която царува там в сърцата на хората. Това е Любовта, за която прегради, ограничения няма. Това е Любовта, която грее, и прониква навсякъде, като лъчите на слънцето, любовта, която обгръща всичко и всички. В нейната божествена светлина и топлина растат и зреят чудните блага на живота: доволство, щастие, радост от живота, сила, разумност и все повече и повече разширяващи се възможности. Да отидем в тази страна! Да отидем в тази земя. Тя не е далече от нас. Тя е по-скоро вътре, отколкото вън от нас, защото към нея ще минен през нашата мисъл, през нашия ум, през нашето сърце и нашата воля. Ние знаем пътя към тази земя, и няма да го изгубим, няма да се отклоним от него, защото Бог ни води.
към текста >>

Философстваме външно, но има нещо вън от нашата философия, което ни заставя насила, една необходимост има.
Той свири от любов, понеже обича музиката. Може да свири и от принуждение — ако е гладен, трябва да свири, за да си изкара прехраната, да му дадат нещо. Някой оре земята, земеделец е. Защо? Заставен е да си изкарва прехраната. Казвам: всички ние сме заставени да работим каквото и да е. Философстваме външно, но има нещо вън от нашата философия, което ни заставя насила, една необходимост има. Някой казва: Аз не искам да работя. Ще работиш целия ден като някой железар. На ли сме виждали онези железари, които целия ден надуват меха, нагорещяват желязото разгорещяват огъня, турят желязото, удрят чука. Всеки от вас надува онзи мех, който постоянно разпалва огъня. Вас ви се вижда смешно, но целия ден използвате тази служба.
към текста >>

Любовта се предава чрез една малка, невидима искрица.
Но има нещо, с което може да ви предам любовта. Чрез контакт може да ви предам това, което е в мене. Туй, което не е в мене, аз не мога да ви го предам. Всичко, което е в мене, аз мога да ви го предам. Една малка искрица може да мине, огънят може да се запали. Любовта се предава чрез една малка, невидима искрица. Като влезе тази искрица, запалва цялото тяло, образува се хубава топлина. После се образуват и светли мисли. Всяка малка искрица образува хубавите чувства, изглеждаш като ангел, свободен от всичките ограничения. Отсега нататък има да срещате само хора на любовта. Не да търсите края на живота, но началото на живота.
към текста >>

Германия е търсила също тъй преди войната вода в своята колония в Южна Африка.
Франция много искаше да има поташ, който се намираше в Елзас и се употребяваше за изкуствени торове. Дълго време геолози търсеха да открият възможното продължение на тия пластове в Франция. Обещана беше грамадна за времето си премия от 3 милиона златни франка! Всички търсения останаха безплодни, но един господин скромен тьрсач на руди и подземни води с вилка, на име S. В. Griser открива тия пластове с помощта на своята пръчка и получава премията 3,000,000 златни франка. Германия е търсила също тъй преди войната вода в своята колония в Южна Африка. Геолозите се указали почти безполезни в случая... Изпратен пак един търсач с вилка, проучва в много скоро време мястото и се получават отлични резултати. В Германия, особено в Бавария, във водопроводното отделение, има чиновници, които по този начин откриват пукнатите тръби, без да става нужда да правят големи разкопки. В Америка ги употребяват за търсене злато и газ. Във всички други държави хората умело ги използват. В нас действието на тия пръчки се гледа още като свръхестествено или официално се смята за заблуждение и шарлатанство.
към текста >>

Пишещия тия редове имаше случаи да работи с една импровизирана комисия от любители интелигентни хора от различно обществено положение (лекари, адвокати, търговци, госпожи и госпожици) на няколко пъти да им демонстрира действието на силите, които излъчват подземните води: хванали с все сила пръч ката от една страна, те трябваше да станат сами свидетели на непреодолимостта й или те отстъпваха, като я изпущаха или пък самата пръчка се изгъваше и счупваше в ръката им, когато те биваха по-силни и яки в пръстите.
Геолозите се указали почти безполезни в случая... Изпратен пак един търсач с вилка, проучва в много скоро време мястото и се получават отлични резултати. В Германия, особено в Бавария, във водопроводното отделение, има чиновници, които по този начин откриват пукнатите тръби, без да става нужда да правят големи разкопки. В Америка ги употребяват за търсене злато и газ. Във всички други държави хората умело ги използват. В нас действието на тия пръчки се гледа още като свръхестествено или официално се смята за заблуждение и шарлатанство. Пишещия тия редове имаше случаи да работи с една импровизирана комисия от любители интелигентни хора от различно обществено положение (лекари, адвокати, търговци, госпожи и госпожици) на няколко пъти да им демонстрира действието на силите, които излъчват подземните води: хванали с все сила пръч ката от една страна, те трябваше да станат сами свидетели на непреодолимостта й или те отстъпваха, като я изпущаха или пък самата пръчка се изгъваше и счупваше в ръката им, когато те биваха по-силни и яки в пръстите. В ръцете на мнозина от тях самите, пръчката се движеше. Търсене подземни води и изследване на находящи се руди и други е дало до сега отлични резултати в някои чифлици, села и пр., които са намерили вода на точно указаната дълбочина. На времето си указахме на една кожена фабрика, че в района й има подземна вода въпреки обратното твърдение на един наш виден геолог. Резултатите потвърдиха казаното: с водата намерена на 48 метра дълбочина се поят две кожени фабрики, при което могат да намалят нивото на водата само от 2 на 4 метра дълбочина, след което водата се вдига почти до повърхността, щом престанат да работят парните помпи. Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища — и то не винаги с резултат (например Черноморските области).
към текста >>

„Единствената сила, която може да изправи човешкия живот, е Любовта.
Той е изложен на големи страдания, за да се пробуди съзнанието му“. „За нас не важи времето, в резултатите“. „Има хора, които, по съзнание не стоят по-високо от животните. Има и животни, които по съзнание, са като хората. Ето защо не трябва да се влияете от външната форма на нещата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла им“. „Единствената сила, която може да изправи човешкия живот, е Любовта. Приложете Любовта и животът ви сам по себе си ще се изправи. — Коя Любов? — За която вие сте готови. Любовта има 350 милиона форми. Задача не човека е да изучава формите на Любовта и да ги различава“.
към текста >>

Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: Кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат.
Той ще му даде голям тласък, ще го разтърси, ще го залюлее, но ще го застави да тръгне, да поеме правата посока на своето движение. Следователно, идването на Христа ще се ознаменува с движение но човечеството в права посока“. В беседите има много пророчества. Ето какво казва Учителя във „Все що е писано“ преди 25 години. „За да се изпълни все що е писано“ — това се отнася до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: Кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200 — 300 грама на човек. Може да се случи и да гладува човек по два-три дни. Всеки ще се пита: Защо дойдоха тези времена до главата ни? Кой е виновен за бедствията по света? Виновникът не е един; всеки сам за себе си е виновен за лошите последствия“.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лечебната и възобновителна сила на пролетта.
Теоретически елементи на хиромантията (с 9 фигури в текста) 15. Какво предсказват линиите по ръката на бившия цар Фердинанд 16. Графология. Теоретически очерк с образци от ръкописа на генералите Жофър и Хинденбург 17. Астрология. Предмет на науката и исторически преглед 18. Окултна хигиена и медицина: — I. Лечебната и възобновителна сила на пролетта. — II Чудно излекуване на един сляп. — III. Как са лекували захарната болест в старо време. — IV. Лекуване на магарешката кашлица чрез внушение 19.
към текста >>

(Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): — I.
— III. Как са лекували захарната болест в старо време. — IV. Лекуване на магарешката кашлица чрез внушение 19. Духовна опитност. (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): — I. Загадъчни истини. — II. Един случай на прераждане в България. — III. „Лошото око“ или певецът със „злия поглед“.
към текста >>

А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата.
Тия клетки в своята диференциация се видоизменяват и размножават. Образуват се формите на политическия живот, които представляват пътищата и съобщенията на самите клетки. Тоя политически живот е процес на растене нагоре. Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в тесен смисъл, а както се проявява в самата природа. Защото тя има ненарушими закони. А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата. Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата. Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ. Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна. Силата на организма се съдържа вътре в самия него.
към текста >>

Силата на организма се съдържа вътре в самия него.
А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата. Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата. Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ. Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна. Силата на организма се съдържа вътре в самия него. По същия начин можем да уподобим културния живот на обществото на процеса на цъфтенето. Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват. Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода.
към текста >>

Провидението, казват те, е на страната на най-големите топове, и старата средновековна идея, че войната винаги е бивала спечелвана от някоя по-висша сила, днес не намира неизменно приложение.
И все пак голямо число хора не мислят правилно по нея. Мнозина даже не знаят какво да мислят. Tе се измъчват от известни идеи и се затруднявай, да установят едно определено мнение. От една страна, често пъти има силен изблик на омраза. предизвикана от ужасни варварства, от безпримерни жестокости, а от друга, едно добре обосновано чувство, че войната е нечестиво и безумно дело, което никога нищо не установява правилно, тъй като страната, която печели във война, няма непременно нужда да бъде правата. Провидението, казват те, е на страната на най-големите топове, и старата средновековна идея, че войната винаги е бивала спечелвана от някоя по-висша сила, днес не намира неизменно приложение. Народът казва: „ние знаем, че войната е едно лошо и нечестиво дело; знаем, че мирът е прекрасен и затова, как можем да се бием от сърце ? “ Но пък, от друга страна, когато такива страшни неща се случват, не е ли длъжен всеки да направи всичко, каквото може, за да се спре злото? Така, има една обща неопределеност в чувствата и мнозина мъчно разбират, какво поведение трябва да усвоят. К. У. Ледбитер Едно изложение на фактите, с оглед на войната от вътрешна страна, ще ви помогне, може би, да усвоите едно положение.
към текста >>

Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения мислител; и при туй.
По моето мнение, това положение е съвършено ясно и определено и аз ще се опитам да го изложа пред вас с такова предимство да познавам скритата страна на нещата, както ми е дадено, понеже поведението па хората към тази война, е въпрос от грамадна важност. Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата. Обаче, мнозина от нас са негодни да се бият и положението ни спрямо войната може да направи крайното й разрешение или сравнително лесни, или почти невъзможно. Затова, не е без значение да мислим ясно но тоя въпрос. За да имаме ясни идеи върху един предмет, требва да разполагаме, преди всичко, с факти. Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения мислител; и при туй. тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-поучителна, отколкото видимата. Аз ще ви дам един проблясък на скритата страна на тази велика борба и се надявам, че това може да ви помогне да вземете едно положение и да си съставите едно мнение, което ще бъде полезно, а не вредно, впоследствие при разрешението й. Външно, тази война, макар и невероятно, изглежда доста проста. Всеки, който знае нещо от истинската история на събитията — разбирам от външна гледна точка — знае, че Германия беше приготвена от много, много години, с едно грижливо, пресметнато съвършенство, което, вероятно, никога не е било достигнато и света, за да се хвърли па гърлото на Европа; именно точно това — да наложи дръзко завладяването на света. Зная, че в Германия не вярват това.
към текста >>

тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-поучителна, отколкото видимата.
Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата. Обаче, мнозина от нас са негодни да се бият и положението ни спрямо войната може да направи крайното й разрешение или сравнително лесни, или почти невъзможно. Затова, не е без значение да мислим ясно но тоя въпрос. За да имаме ясни идеи върху един предмет, требва да разполагаме, преди всичко, с факти. Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения мислител; и при туй. тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-поучителна, отколкото видимата. Аз ще ви дам един проблясък на скритата страна на тази велика борба и се надявам, че това може да ви помогне да вземете едно положение и да си съставите едно мнение, което ще бъде полезно, а не вредно, впоследствие при разрешението й. Външно, тази война, макар и невероятно, изглежда доста проста. Всеки, който знае нещо от истинската история на събитията — разбирам от външна гледна точка — знае, че Германия беше приготвена от много, много години, с едно грижливо, пресметнато съвършенство, което, вероятно, никога не е било достигнато и света, за да се хвърли па гърлото на Европа; именно точно това — да наложи дръзко завладяването на света. Зная, че в Германия не вярват това. Там се опитват да се самоубедят.
към текста >>

Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди.
продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение. Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания. Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди. Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък. то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявали си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ. И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го! “ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис.
към текста >>

Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света.
“ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис. Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това? Хиляди и хиляди хора, толкова добри, колкото нас, не са излезли благополучие от него.
към текста >>

Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване.
Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това? Хиляди и хиляди хора, толкова добри, колкото нас, не са излезли благополучие от него. Противната па еволюцията тъмна сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява. Вярно е, че тя не може да направи това — също, както е случая и с отделното, индивидуално обсебване, — освен ако има почва в обсебения. Но когато има в дадена нация едно мнозинство, или даже едно силно малцинство, което е вече напълно готово да се отзове на злото, тогава останалите членове на нацията, слабодушните хора.
към текста >>

Противната па еволюцията тъмна сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява.
Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това? Хиляди и хиляди хора, толкова добри, колкото нас, не са излезли благополучие от него. Противната па еволюцията тъмна сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява. Вярно е, че тя не може да направи това — също, както е случая и с отделното, индивидуално обсебване, — освен ако има почва в обсебения. Но когато има в дадена нация едно мнозинство, или даже едно силно малцинство, което е вече напълно готово да се отзове на злото, тогава останалите членове на нацията, слабодушните хора. биват просто повличани от първите и, в това време, не могат правилно да виждат и съдят. Нека се опитаме да разберем това. Какво имаше в Германия, което направи възможно това страшно обсебване?
към текста >>

Но това бяха личният интерес, римският мир и римската сила, които държаха частите й заедно, а съвсем не любовта на подчинените раси към Рим.
Без съмнение, аз зная, че един велик конфликт между добрите и злите сили дълго време е висял над главите ни. Зная също и че той не трябваше да вземе именно тая форма, която взе, само ако някои от тези, на които се удадоха велики случаи, бяха се издигнали на висотата им и бяха ги използвали. Някои са ги използвали. Мощната Британска Империя биде създадена и сплотена чрез връзки на скрита любов по такъв начин, но какъвто никоя Империя преди нея не е сплотявана. Имаше една огромна Римска Империя. Но това бяха личният интерес, римският мир и римската сила, които държаха частите й заедно, а съвсем не любовта на подчинените раси към Рим. В .миналото е имало и други обширни империи, по всички биваха сплотявани чрез сила, не чрез любов. А какво друго, освен любовта, държи обединена т а я Империя? Англия, малката Държава-Майка, няма желание да притеснява другите. Тя само веднъж, под напълно погрешното ръководство на един упорит крал и един глупави министър, се опита да насили американските си колонии: единствената последица от това беше, че почти половината от земите, които би съставлявали Империята днес, не са части от нея, макар и да бяха свързани, чрез други връзки, по-тясно с нея. А трябваше да останат всички в тая велика Империя.
към текста >>

В .миналото е имало и други обширни империи, по всички биваха сплотявани чрез сила, не чрез любов.
Зная също и че той не трябваше да вземе именно тая форма, която взе, само ако някои от тези, на които се удадоха велики случаи, бяха се издигнали на висотата им и бяха ги използвали. Някои са ги използвали. Мощната Британска Империя биде създадена и сплотена чрез връзки на скрита любов по такъв начин, но какъвто никоя Империя преди нея не е сплотявана. Имаше една огромна Римска Империя. Но това бяха личният интерес, римският мир и римската сила, които държаха частите й заедно, а съвсем не любовта на подчинените раси към Рим. В .миналото е имало и други обширни империи, по всички биваха сплотявани чрез сила, не чрез любов. А какво друго, освен любовта, държи обединена т а я Империя? Англия, малката Държава-Майка, няма желание да притеснява другите. Тя само веднъж, под напълно погрешното ръководство на един упорит крал и един глупави министър, се опита да насили американските си колонии: единствената последица от това беше, че почти половината от земите, които би съставлявали Империята днес, не са части от нея, макар и да бяха свързани, чрез други връзки, по-тясно с нея. А трябваше да останат всички в тая велика Империя. Такъв беше планът, но човешката глупости откъсна тази част от пея.
към текста >>

Вследствие на своята прекомерна гордост и на обучаването им в грубости и сила, в кръв и желязо, вместо в закона на любовта, и по причина на низкото общо морално равнище, което е непосредствена последица от такова едно обучаване, германците станаха, годни за това страшно обсебване и някои от великите Началници на Черната Ложа пак заеха място между тях.
А имаше надежда, че и Германия, и Скандинавия ще влязат в едно подобно приятелство. Германия, обаче, няма да влезе. В продължение на много години, една любопитни и нежелателна форма на национален дух е изпъквала в тая страна. Това е съвсем очевидно. Четете германската литература и вие ще видите съвсем добре направлението, в което, в продължение на четиридесети години и повече, е вървял германският народ. Вследствие на своята прекомерна гордост и на обучаването им в грубости и сила, в кръв и желязо, вместо в закона на любовта, и по причина на низкото общо морално равнище, което е непосредствена последица от такова едно обучаване, германците станаха, годни за това страшно обсебване и някои от великите Началници на Черната Ложа пак заеха място между тях. Княз Бисмарк беше един от тях, както Госпожа Блаватска отдавна още ни каза това. До като бе; още жив, той сам ръководеше своите планове за подчинението на Европа. Вие можете да благодарите, че той не доживя до сега, понеже неговите планове бяха далеч по-разумни от плановете на последователите му. Отдавна още Госпожа Блаватска ни обясни, че той е притежавал, значителни окултни познания и че преди войната с Франция от 1870 г., той е отивал лично до известни точки на северна, южна. източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии.
към текста >>

той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“.
Ние се постарахме да му кажем, че, макар да споделяме неговото вътрешно недоверие към методите на демокрацията, ние я смятаме за един необходим преходен. период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички. Князът си оставаше абсолютно неубеден. Той каза, че нашият план бил утопичен, че ние никога не бихме могли да накараме простолюдието (каналиите) да разбере подобни съображения и че единствения начин да се работи с него е начина на кръв и желязо, като бъде насилвано, в името на собственото му висше благо — и за наше, в същото време, удобство — да живее така, както виждаме ние, които сме по-умни, че е по-добре за него. Когато, по-късно, нещо от това бе съобщено на Английския Крал. той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“. Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право. Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода.
към текста >>

Те се управляват от една волева сила, далеч по-мощна от тяхната собствена.
Както казах, мнозина са познавали хора от тая нация: биха ли те такива, които биха одобрили нещо подобно? Разбира е, не биха; не по-вече, отколкото вие или аз. Не ще съмнение, че тъмните сили са, които работят чрез тоя народ сега. Ето същинското обяснение на всичко, което изглежда толкова непонятно. Тези хора, които се бият против нас, не правят това от само себе си. Те се управляват от една волева сила, далеч по-мощна от тяхната собствена. Те са карани да вършат страшни неща. И те доста желаят да бъдат карани, защото всичко това е част от обсебването. Ония, които ги карат, са напълно безскрупулни и готови да употребят всички средства, стига да постигната своята цел: те не знаят нищо от това, което ние разбираме под право и криво. Те считат за свой благороден дълг да убият в себе си всяко душевно вълнение или симпатия, като считат тези чувства за слабост. Те са безмилостни, като акули.
към текста >>

От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела.
Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика.
към текста >>

Личността в Европа и Америка се е развила с такава сила, че няма училище, за артист даже, членовете на което да не се мразят и завиждаш едни на други.
Колко хладно и тежко изглежда да е това! Ще кажат „егоист, въздържа се да достави удоволствие на другите, само от желание за собствено развитие“. Нека тия, които мислят така, отложат за друг живот опита си да влязат в пътя. И нека не се гордеят с тяхното привидно безкористие, защото в същност те са заблудени от лъжливи представи, основани на сантименталността или вежливостта, неща принадлежащи на изкуствения живот, неща, които не са мерило на истината. Оставяйки на страна тия трудности, които могат да бъдат считани като „външни“, при всичко че значението им не е малко, как учениците от Запад ще се поставят в хармония помежду си, както се изисква? Личността в Европа и Америка се е развила с такава сила, че няма училище, за артист даже, членовете на което да не се мразят и завиждаш едни на други. Професионалната омраза и завист са станали пословични ; всякой се стреми да изпъкне на всяка цена и тъй наречената вежливост не е нищо друго, освен маска, която крие тия демони на омразата и на завистта. Идеята за неразделност на Изток е втълпена още от детинство с такава настойчивост, както тая за съперничество на Запад. Личната амбиция, личните чувства и желания, не се насърчават да станат господствуващи. Когато почвата е добра, тя се обработва правилно и детето става мъж, в който навикът за подчинеността на низшето аз на висшето — е силен и могъщ. На Запад хората мислят, че симпатиите или антипатиите им към другите хора или неща са ръководещи правила, по които трябва да се водят.
към текста >>

звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието.
Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите). Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието. По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата. В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите на човешкото тяло, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им съотношения и отношенията им към съответните три принципа на природата. По тоя начин, като определя функционирането на организма в нормалното му състояние и последиците от разстройството му, тя обяснява коренната причина на смъртта, същността й и подробностите на преминаването на душата в другия свет.
към текста >>

По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число.
При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите). Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието. По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата. В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите на човешкото тяло, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им съотношения и отношенията им към съответните три принципа на природата. По тоя начин, като определя функционирането на организма в нормалното му състояние и последиците от разстройството му, тя обяснява коренната причина на смъртта, същността й и подробностите на преминаването на душата в другия свет. * * * Предметът на Кабалата не е по-мъчен за изучване, отколкото усвояването на Окултизма (Западното Предание) и на Теософията (южното).
към текста >>

Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа.
Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама. Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите. Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни. По тоя начин, устното предание, което водителят на евреите оставил на седемдесетте избрани, съдържало сбора на всичките окултни традиции, които са съществували на земята още От началото на нейната история. Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като Китай. Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа. По тази причина, археолозите я смесват с много по-късни и по-кратки учения. (Следва) 1). В символическите животни на четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Йоана съществуват всичките елементи на египетския сфинкс, защото законите на символизма са неизменни за всичките времена и народи. Ето защо има и Християнска Кабала, на чело на която стои Откровението (Апокалипсиса). — Б. Р.
към текста >>

И повдигна си ръката Старият Маг на Тайните знания и направи знака с „Сила“ и каза непонятни за него „слова на сила“, и веднага мракът започна да се разведрява.
И каза му Старият Маг на Тайните знания: „Изгори първия лист на пергамента, стрий го на прах, турни го до сърцето си и тръгни след мене“. И изгори той първия лист на пергамента, стри го на прах, турна го до сърцето си и, уловен за ръка от Стария Маг, тръгна след него. . . . И въведен бе в обширната земя на сенките. И всичко пред него беше покрито с покривалото на гъст, черен мрак. И повдигна си ръката Старият Маг на Тайните знания и направи знака с „Сила“ и каза непонятни за него „слова на сила“, и веднага мракът започна да се разведрява. И взема тогава Учителят на Мъдростта праха, що бе до сърцето му, и посипа с него слепите му духовни очи. И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна. И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие. И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си.
към текста >>

И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици.
И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите!
към текста >>

И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна!
И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади.
към текста >>

И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него!
И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!...
към текста >>

И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него.
И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!... И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл!
към текста >>

И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!...
И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!... И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл! “... (Краят в следната книжка).
към текста >>

Тази власт, която естествено не признава никаква по-висша или конкурентна сила в урежданите от нея отношения, се нарича суверенитет или господство.
Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според пок. професор на Парижкия универсисет A. Esmein[2], Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт. Съществуването на тая власт над волята на отделните личности, събрани в едно общество, конституира нацията в правото. Тази власт, която естествено не признава никаква по-висша или конкурентна сила в урежданите от нея отношения, се нарича суверенитет или господство. Тя има две страни: вътрешен суверенитет или право да се заповядва на всичките граждани, съставляващи нацията, и даже на всички, които живеят на националната територия, и външен суверенитет или право да се представлява нацията и да се обвързва в сношенията й с другите нации. Според това, Държавата е една морална личност, защото представлява от себе си един субект или идеален и постоянен титуляр, който олицетворява цялата нация. Тя, веднъж образувана, упражнява публичната власт чрез един суверен, който е правителството. Този орган издава, по свое усмотрение или чрез налагане от постоянната социална сила (обичаите, нравите, религията), задължителни за всички, правила или норми, наречени закони. Почти на същото мнение за понятието „Държава" е и сегашният председател на Северо-Американските Съединени Държави г.
към текста >>

Този орган издава, по свое усмотрение или чрез налагане от постоянната социална сила (обичаите, нравите, религията), задължителни за всички, правила или норми, наречени закони.
Съществуването на тая власт над волята на отделните личности, събрани в едно общество, конституира нацията в правото. Тази власт, която естествено не признава никаква по-висша или конкурентна сила в урежданите от нея отношения, се нарича суверенитет или господство. Тя има две страни: вътрешен суверенитет или право да се заповядва на всичките граждани, съставляващи нацията, и даже на всички, които живеят на националната територия, и външен суверенитет или право да се представлява нацията и да се обвързва в сношенията й с другите нации. Според това, Държавата е една морална личност, защото представлява от себе си един субект или идеален и постоянен титуляр, който олицетворява цялата нация. Тя, веднъж образувана, упражнява публичната власт чрез един суверен, който е правителството. Този орган издава, по свое усмотрение или чрез налагане от постоянната социална сила (обичаите, нравите, религията), задължителни за всички, правила или норми, наречени закони. Почти на същото мнение за понятието „Държава" е и сегашният председател на Северо-Американските Съединени Държави г. Woodrow Wilson. В своето капитално съчинение: „The State" (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло.
към текста >>

Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли.
В своето капитално съчинение: „The State" (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция. Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган". Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателния възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Германският социолог Йелинек в книгата му: Das Recht des modernen Staates и французкият професор Leon Duguit в съчиненията си: L 'Etat, le droit objectifet la loipositive и L Etat, les guvernants et les agents отричат на държавата качеството й на една специфична форма на човешките общества. Те изтъкват теорията на човешките групировки, като считат, че всичките те, фактори на човешкото общество, са в действителност явления от едно и също естество, а Държавата е само една от тия групировки.
към текста >>

Силата му се концентрира, за да образува единството.
658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция. Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган". Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателния възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Германският социолог Йелинек в книгата му: Das Recht des modernen Staates и французкият професор Leon Duguit в съчиненията си: L 'Etat, le droit objectifet la loipositive и L Etat, les guvernants et les agents отричат на държавата качеството й на една специфична форма на човешките общества. Те изтъкват теорията на човешките групировки, като считат, че всичките те, фактори на човешкото общество, са в действителност явления от едно и също естество, а Държавата е само една от тия групировки. Семейството, дружествата, общините, Църквата, Държавата са форми на организирани съюзи, на които се противопоставят, като неорганически съюзи, работните класи и националностите, либералните професии, политическите и религиозните партии и даже ефемерните обществени сдружавания и масови натрупвания.
към текста >>

При този род хиромантични изследвания на една ръка трябва винаги да се пита и взема в съображение палеца досежно познаващата се по неговото развитие сила на волята.
Според това оприличават ръката на везни с четири блюда, където показалецът и палецът представляват двете блюда на едната страна, безименният и малкият пръст другата страна, а средният пръст езичето на везните (фиг. 1.) От това следва, че тайната наука е отредила на този среден пръст да владее над другите. Тя тук стои във връзка с теориите на астрологията и счита средния пръст като подчинен на мрачния Сатурн или Хронос (Бог на времето и символ на щастливия живот), а другите пръсти пък се посветяват на останалите планети. Така, следователно, означава: средният пръст (Сатурн) —неизменното предопределение, съдба-та на хората, безименният пръст (Аполон или слънцето) — ролята на човека в кое да е изкуство, малкият пръст (Меркурий)—отношението на човека към науката, показалецът (Юпитер) —човекът по отношение на външни почести, и палецът (Венера)—човекът по отношение на чисто човешкото, досежно половата любов и волята (фиг. 2). Дължината на отделните пръсти във взаимно сравнение и в сравнение с големината на ръката позволява, според това, чрез гадание по ръката, да се вадят заключения за любовта, изкуството и науката, и за предстоящите евентуални почести. При този род хиромантични изследвания на една ръка трябва винаги да се пита и взема в съображение палеца досежно познаващата се по неговото развитие сила на волята. По-нататък други заключения можем да видим тогава по издигнатините и браздите на дланта. За всеки пръст има на ръката едно възвишение при корена на пръста, които се наричат „могилки на ръката“. Всека такава могилка получава особеното си название от съответния пръст. Има, следователно, юпитерова могилка, сатурнова и т.н. Към тези могилки, които отговарят на петте пръста, иде още едно възвишение срещу могилката на Венера, отделена от нея само с една или две силни линии; това е могилката на месечината.
към текста >>

Скъперничество, разточителност, безогледност, учтивост, радостни и печални настроения, сила на характера и слабост на волята и пр.
Душевните явления ние можем да наблюдаваме само в техните физически отражения. Щом, обаче, волевите прояви трябва да се вземат като резултати, като рефлективни последици на постоянните процеси на мисленето и чувствуването, тогава по тези резултати ние можем да съдим и за характеристичното в отделни хора. От тука следва, че по изражението на лицето при говоренето, по движенията при ходенето, а също и по движенията при писането можем да съдим за вида на волевите актове и за лежащите в основите им процеси на чувствуването и мисленето. От всички движения, изразяващи вътрешните функции, най-съвършени и най-сложни са движенията при писането и затова всека кукичка, всека чертица, всяко изкривяване и извивки на писмото имат психологическо значение, щом се повтаря редовно. Ако до сега психологията в много случаи не е могла да установи причинната връзка между душевните явления и органическите физически състояния на мозъка, тя е доказала поне успоредното съществуване на тези явления. Скъперничество, разточителност, безогледност, учтивост, радостни и печални настроения, сила на характера и слабост на волята и пр. се отразяват в движенията при писането. Доказано е също, че не е нужно пишещият да мисли върху много от особеностите на писмото си, макар че тези особености веднага се забелязват в свършеното вече писмо. В действителност в мозъка под прага на съзнанието се извършват процеси, които дават особения индивидуален отпечатък на. всяко писмо, като влияят върху формата на писаните знакове, тяхното нареждане, големина и пр. Така, един художник, талантлив живописец или скулптор, който се увлича от хубавите форми и линии, обикновено ще пише и хубави букви.
към текста >>

(Следва.) ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Лечебната и възобновителна сила на пролетта (По П. Мълфорд).
Двамата се оженили на 8 септември 1761 год. Животът им текъл съвсем паралелно и двамата умрели в същия час на 29 януари 1820 година. Двамата имали еднакви по число и по пол деца. Този пример показва, че животът, действията и настроенията на човека се влияят от силите на вселената (на космоса). И който проучва и знае законите, по които тези сили действуват, може да изчислява и предрича влиянието, което те ще укажат върху микрокосмоса (човека). (Следва.) ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Лечебната и възобновителна сила на пролетта (По П. Мълфорд). Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни. Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак.
към текста >>

Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток.
Двамата имали еднакви по число и по пол деца. Този пример показва, че животът, действията и настроенията на човека се влияят от силите на вселената (на космоса). И който проучва и знае законите, по които тези сили действуват, може да изчислява и предрича влиянието, което те ще укажат върху микрокосмоса (човека). (Следва.) ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Лечебната и възобновителна сила на пролетта (По П. Мълфорд). Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни. Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините.
към текста >>

Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация.
Този пример показва, че животът, действията и настроенията на човека се влияят от силите на вселената (на космоса). И който проучва и знае законите, по които тези сили действуват, може да изчислява и предрича влиянието, което те ще укажат върху микрокосмоса (човека). (Следва.) ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Лечебната и възобновителна сила на пролетта (По П. Мълфорд). Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни. Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът.
към текста >>

Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините.
Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни. Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците.
към текста >>

А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините.
Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното.
към текста >>

Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът.
Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими.
към текста >>

Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи.
Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера.
към текста >>

Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло.
Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон.
към текста >>

Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай.
Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен.
към текста >>

Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око.
други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен. Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите. Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя.
към текста >>

Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила.
Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен. Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите. Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око.
към текста >>

Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината.
Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен. Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите. Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние.
към текста >>

Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно.
Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите. Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ.
към текста >>

Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими.
Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти.
към текста >>

Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло.
Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло.
към текста >>

За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ.
Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя.
към текста >>

Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти.
Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве.
към текста >>

Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве.
Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо?
към текста >>

Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост.
Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат. Те само ядат и спят. Някои животни и влечуги спят през цялата зима. Дори и самата почва трябва да почива, за да може да произведе най-добрата жетва. Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва. Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
към текста >>

Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха.
Дори и самата почва трябва да почива, за да може да произведе най-добрата жетва. Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва. Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни.
към текста >>

Но не силата е победител на края!
Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва. Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци.
към текста >>

Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация.
към текста >>

Тя е деликатна, безшумна и невидима.
Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци.
към текста >>

Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр.
Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле.
към текста >>

Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци.
Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането.
към текста >>

При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле.
Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините.
към текста >>

Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила.
асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението.
към текста >>

Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането.
Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението.
към текста >>

Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната.
Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото.
към текста >>

Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините.
При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта. На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена работа.
към текста >>

Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението.
Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта. На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена работа. Това, което обществото нарича порочни навици и наклонности, не са само онези деяния, които причинявате, болест, болка и смърт.
към текста >>

Тази случка показва, каква грамадна е силата и надмощието на душата спрямо тялото.
Когато старата жена умряла, неутешимата внучка проляла истински потоци от сълзи и най-сетне на гроба припаднала от плач. И когато се свестила, тя прогледала. Госпожица Велш посетила един от своите лекари, който само констатирал факта, без да намери причините и обясненията. През първите дни се забелязвало още малко късогледство, но по-сетне зрението станало нормално. Причината за това чудно излекуване би трябвало да се подири в самолечението чрез собствени волеви усилия. Тази случка показва, каква грамадна е силата и надмощието на душата спрямо тялото. В едно интензивно желание се крие повече магия, отколкото ние днес вярваме. Да може човек правилно да насочва желанието, искането и мисленето, това е един вълшебен ключ, с който малцина умеят да си служат. Как са лекували захарната болест в старо време. Един млад учен мюсюлманин. Д-р Дингицли, ученик на медицинския факултета в Монпелие, а сега лекар в Тунис, представил недавна в парижката академия на науките една извънредно интересна студия, в която се доказва, че старите не само са познавали диабета, но и са го лекували успешно.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Загадъчни истини.
Органическата стадия в повечето случаи не трае по-дълго от пет до шест седмици, и професор Хамбургер препоръчва през това време да се почне енергично въздействие чрез внушение и за това най-подходящо средство бил фарадичния ток (електротерапия). По този начин закашлюванията ще могат да се явявате по-рядко, пък и съвсем да се спрат. Също тъй било възможно да се прекъсне и съвсем да се излекува магарешката кашлица още в самото начало чрез добре подбрани хомеопатични или спагирични средства. Един хомеопатичен специалитета против магарешката кашлица бил и „Тусизана“ (Tussisana) от аптеката на професор Д-р Маух в Гйотинген (Вюртемберг). Това средство е предназначено за хора неспециалисти, които немат време и възможност да изучавате, дълго болестта и да подбирате, според това, средствата. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Загадъчни истини. — Загадъчни — защото събитията, които визира разказа, немогат да се асимилирате от разсъдъка чрез научните средства, с които човек по настоящем разполага. Истини — защото станалото, което се разказва, е факт положителен. I. По край квартирата ми на ул. „Опълченска“ преди година време, енорийския - свещеник поп Илия, понеже заминаваше почти през ден с бохча под мишница и отиваше към улицата „Св. св. Кирил и Методия“, аз го запитах: „а бе, дедо попе, къде така често от тука ?
към текста >>

Ожених се за друга жена, инак здрава, угледна, пъргава домакиня, но, нещастна от към душевно спокойствие; защото наскоро след омъжването й, тайнствена некаква сила започва да я измъчва: ежедневно след залез-слънце, или ще задуха ветрец срещу нея макар и че не е на открито, а заключена в стаята си, или, пред нея ще заскача петел, кокошка, палаш, котка или друга подобна гадина.
И друго. Щом дойдеше време за спане — около 10 часа вечер, в кухненското помещение се задрънкате чинии, табли, вилици, лъжици — също, като когато се дига и слага трапеза. Но след като отивахме неколко пъти в кухнята и проверявахме, че всичко си стои на место, свикнахме с тоя шум, който много пъти ни даже и способствуваше лесно да се унисаме в обятията на Морфея, също, като воденичното кречетало прави на воденичаря по-сладко да се успива. Горните две събития се повтаряха почти ежедневно, вечер, през цяла една зима, от която датирате и нещастията в моя фамилиарен живот; защото аз се разведох с първата си жена и като че ли тия явления бяха някаква поличба . . . Ожених се за друга жена, инак здрава, угледна, пъргава домакиня, но, нещастна от към душевно спокойствие; защото наскоро след омъжването й, тайнствена некаква сила започва да я измъчва: ежедневно след залез-слънце, или ще задуха ветрец срещу нея макар и че не е на открито, а заключена в стаята си, или, пред нея ще заскача петел, кокошка, палаш, котка или друга подобна гадина. А това са предвестници на идещото по-голямо зло, а именно: оформя се при нея мъглообразно нещо, като старец, който започва да я души, мачка и ужиля, като, свръх всичко това, по един най-нахален начин, заисква от нея безнравствени деяния (!?). И забележително е това, че, през тези моменти на неописуемо терзание: конвулсии, задушване и треперене, никой не може да й помогне; чудовището прекара обикновеното свое посещение, до като най после я остави полумъртва. Горката мъченица се адресира за помощ и до медицината, и до черквата, от които ред години очакваше спиране на невидимия и необясним екзекутор, но не можаха да я спасят... * Ние само лансираме горните загадъчни истини, и, а ла Камил Фламариона и Аксакова, оставаме четеца да размишлява върху тях и сам да направи своите заключения. Ще продължим. Съобщава: Гум.
към текста >>

Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2. Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите. 3. Елементите на новото кръщение и 4.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Магическата сила на солта. 14.
Окултна хигиена и медицина. I. Влиянието на слънчевата енергия. Статия от X. X. X. и II. Магическата сила на солта. 14. Духовна опитност. (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). I. Загадъчни истини. II. В една софийска къща. III. Как умира човек. IV.
към текста >>

(Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). I.
Статия от X. X. X. и II. Магическата сила на солта. 14. Духовна опитност. (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). I. Загадъчни истини. II. В една софийска къща. III. Как умира човек. IV. Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина. (липсват последните страници) 15.
към текста >>

Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр.
А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост. В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр. обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат. Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр. Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие. Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията.
към текста >>

По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички народи.
От направените изводи се вижда, че единичния индивид може чрез следването или неследването на расовия закон да благоприятствува или да попречи на своето развитие и че той е отговорен пред идващите поколения, поради това, че чрез повлияване на своята зародишна плазма създава расови ценности или щети. Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност. Най-после, цялото културно развитие зависи от расовия закон. Затова расовият закон дава най-доброто разяснение за отношението на настоящите към миналите раси и най-добре обяснява развитието на вида-човек. Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието. По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички народи. Престъпленията спрямо расовия закон са причинили ония явления. които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон. обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления. Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка.
към текста >>

които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост.
Най-после, цялото културно развитие зависи от расовия закон. Затова расовият закон дава най-доброто разяснение за отношението на настоящите към миналите раси и най-добре обяснява развитието на вида-човек. Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието. По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички народи. Престъпленията спрямо расовия закон са причинили ония явления. които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон. обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления. Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка. (Следва II част) Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон.
към текста >>

Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството.
Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата.
към текста >>

е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз!
От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т. е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел. Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени.
към текста >>

Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен.
И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята.
към текста >>

Jajna съществува винаги като нещо невидимо; тя е като латентната сила на електричеството в една машина, което, за да се прояви, изисква само поставянето в действие на машината.
1) Стикс — митологическа река, която тече в подземното царство. Б. Пр. 2) Jajna, казват браманите, съществува във вечността. Тя произхожда от върховното същество, в което тя се намира в спящо състояние. Тя е ключа на Traividya, третото свещено учение, което съдържа стиховете на Riga обучаващи Jain’-ите или мистериите на жертвата. Jajna съществува винаги като нещо невидимо; тя е като латентната сила на електричеството в една машина, което, за да се прояви, изисква само поставянето в действие на машината. Предполагат, че тя се простира от Ahavaniya (жертвения огън) до небето, образувайки мост или стълба, посредством която жертвоприносителят влиза в сношение със света на боговете, даже се издига до тях докато е жив. (Martin Hauges) Aitaveya Brahmana Сжщата Jajna е още и една от формите на Akasha и има една мистична дума, която я събужда. Тя е Изгубената Дума, която се произнасяше от посветения свещеник. (Isis Unveiled, том ll). 3) Окултни сили.
към текста >>

Там е силата на Героя!
“ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога спокойна съвестта—храни се с него! “ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта! “ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството! Плавай винаги срещу течението им! В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите. Там е силата на Героя! “ „Не върви по отъпканите пътеки. Не плавай по течението на реката! То води винаги към мрака и тъмнината! Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък. Първият води към погибелта, вторият към съвършенството!
към текста >>

“ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето.
То води винаги към мрака и тъмнината! Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък. Първият води към погибелта, вторият към съвършенството! “ „Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака. Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши! “ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе! “ „Гранитът е твърд — създай го в себе си. Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта! “ „Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си! “ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва.
към текста >>

“ „Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си!
Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши! “ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе! “ „Гранитът е твърд — създай го в себе си. Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта! “ „Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си! “ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва. И тогава дъждът на Благодатта вали изобилно над нея и се- тото от духа се благославя!...“ Да! „Само когато слънцето грее, животът има смисъл; само когато реките текат, земята се разработва и само когато дъждът пада, сятото се благославя“. * И потопи го Старият Маг в буйните вълни на Големата Река на живота! И свърза ръцете и нозете му с веригата на несъпротивлението; и заключи устата му с големия ключ на мълчанието!
към текста >>

И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки.
И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта! И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . .
към текста >>

Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него!
И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа. И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа. И в дълбочината на душата си чуваше един скрита глас, който тихо му шепнеше: „Велика е Книгата на Живота, ала още по-велик е този, който я разбере! Съмнението е една от силите да духа, чрез които той се усъвършенствува.
към текста >>

И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа.
И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа. И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа. И в дълбочината на душата си чуваше един скрита глас, който тихо му шепнеше: „Велика е Книгата на Живота, ала още по-велик е този, който я разбере! Съмнението е една от силите да духа, чрез които той се усъвършенствува. Съмнявай се във всичко, само не в собствените си сили! Имай вяра в Божественото Начало, което е в тебе, и ти ще победиш!
към текста >>

Духът на съмнението е необходим за силата на знанието.
И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа. И в дълбочината на душата си чуваше един скрита глас, който тихо му шепнеше: „Велика е Книгата на Живота, ала още по-велик е този, който я разбере! Съмнението е една от силите да духа, чрез които той се усъвършенствува. Съмнявай се във всичко, само не в собствените си сили! Имай вяра в Божественото Начало, което е в тебе, и ти ще победиш! Духът на съмнението е необходим за силата на знанието. Колкото той е по-голям, толкова то е по-дълбоко. С изправено чело върви винаги напред! “ И изведнъж усещаше сладката нега на надеждата, на вярата в себе си, която, като с еликсир, поливаше болното му, измъчено сърце, и на душата му ставаше сладко, сладко до безкрайност. И пламваше в него с виолетов блясък духа на силата, и изпълваше с непоколебима воля цялото му естество. И топяха се пред него, като восъчни прегради, всички съпротивления, които му поставяше реката на живота.
към текста >>

И пламваше в него с виолетов блясък духа на силата, и изпълваше с непоколебима воля цялото му естество.
Имай вяра в Божественото Начало, което е в тебе, и ти ще победиш! Духът на съмнението е необходим за силата на знанието. Колкото той е по-голям, толкова то е по-дълбоко. С изправено чело върви винаги напред! “ И изведнъж усещаше сладката нега на надеждата, на вярата в себе си, която, като с еликсир, поливаше болното му, измъчено сърце, и на душата му ставаше сладко, сладко до безкрайност. И пламваше в него с виолетов блясък духа на силата, и изпълваше с непоколебима воля цялото му естество. И топяха се пред него, като восъчни прегради, всички съпротивления, които му поставяше реката на живота. И с нови, възродени сили плуваше той все по-далече и по-далече срещу буйното й течение. IV. А ставаха бреговете на реката на живота все по-тесни и тесни. И издигаха се те все по-стръмно и стръмно нанагоре към небесата, като че искаха да достигната техните необятни дълбини. И бяха отрупани с грамадни скали, които висяха над хладните води, като гигантски исполини.
към текста >>

И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове.
. . . И в един прекрасен ден, след дълго бдение, труд и усилие, стигна най-после до изворите на живота, които даваха началото на голямата му пълноводия река. И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините. И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта. Блажен е човекът, в когото буйното й дърво е отрупано с изобилни плодове!
към текста >>

Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта.
И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта. Блажен е човекът, в когото буйното й дърво е отрупано с изобилни плодове! “ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта. И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята. Мека, ясно-зелена светлина обливаше чистите му води и им предаваше един прекрасен изглед, който отдалече изглеждаше, заедно с цялото езеро, като един грамаден смарагд. И плуването по него беше леко, за всяка добродетелна душа.
към текста >>

— И смути се духът му, и ужаси се душата му, пред страшното самоизобличение на пробудилата се божествена съвест у него, защото невидима до тогава светлина озари цялото му естество и нищо не можеше да се укрие и опази от нея вътре в него; и чу той страшния й глас, който му казваше: „Малката причина там долу има голяма последица тук горе.
Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота. В мътните им вълни трябва да се изпере калната съвест и да стане по-бяла от снега и по-чиста от кристала. Имай я и мини! . . .“ И веднага в него заговори, с непозната до тогава за самия него глас, собствената му съвест. И вдълбочи се тя в тайните гънки на душата му; и надникна в най-скритите и интимни пожелания на сърцето му, и излезе от тях на яве всяка тяхна зла помисъл и скрито престъпно пожелание. — И смути се духът му, и ужаси се душата му, пред страшното самоизобличение на пробудилата се божествена съвест у него, защото невидима до тогава светлина озари цялото му естество и нищо не можеше да се укрие и опази от нея вътре в него; и чу той страшния й глас, който му казваше: „Малката причина там долу има голяма последица тук горе. Нищожният грях пред прага на съвършенството се изкупува тъй строго, както смъртния грях в пелените на детинството. Не се оправдавай пред самата мене! „Защото комуто е дадено много, много и ще се иска от него“. „Нека духът в тебе се попита: има ли потребната сила да изтърпи мъките на страданията, на които ще бъде подложен от моите строги, ала справедливи, изобличения, заради греховете на душата ти и престъпленията на сърцето ти ?... Ако имаш сила, тръгни смело напред и не бой се!
към текста >>

„Нека духът в тебе се попита: има ли потребната сила да изтърпи мъките на страданията, на които ще бъде подложен от моите строги, ала справедливи, изобличения, заради греховете на душата ти и престъпленията на сърцето ти ?...
И вдълбочи се тя в тайните гънки на душата му; и надникна в най-скритите и интимни пожелания на сърцето му, и излезе от тях на яве всяка тяхна зла помисъл и скрито престъпно пожелание. — И смути се духът му, и ужаси се душата му, пред страшното самоизобличение на пробудилата се божествена съвест у него, защото невидима до тогава светлина озари цялото му естество и нищо не можеше да се укрие и опази от нея вътре в него; и чу той страшния й глас, който му казваше: „Малката причина там долу има голяма последица тук горе. Нищожният грях пред прага на съвършенството се изкупува тъй строго, както смъртния грях в пелените на детинството. Не се оправдавай пред самата мене! „Защото комуто е дадено много, много и ще се иска от него“. „Нека духът в тебе се попита: има ли потребната сила да изтърпи мъките на страданията, на които ще бъде подложен от моите строги, ала справедливи, изобличения, заради греховете на душата ти и престъпленията на сърцето ти ?... Ако имаш сила, тръгни смело напред и не бой се! Героя в смелостта се познава! ..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух. И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести!
към текста >>

Ако имаш сила, тръгни смело напред и не бой се!
— И смути се духът му, и ужаси се душата му, пред страшното самоизобличение на пробудилата се божествена съвест у него, защото невидима до тогава светлина озари цялото му естество и нищо не можеше да се укрие и опази от нея вътре в него; и чу той страшния й глас, който му казваше: „Малката причина там долу има голяма последица тук горе. Нищожният грях пред прага на съвършенството се изкупува тъй строго, както смъртния грях в пелените на детинството. Не се оправдавай пред самата мене! „Защото комуто е дадено много, много и ще се иска от него“. „Нека духът в тебе се попита: има ли потребната сила да изтърпи мъките на страданията, на които ще бъде подложен от моите строги, ала справедливи, изобличения, заради греховете на душата ти и престъпленията на сърцето ти ?... Ако имаш сила, тръгни смело напред и не бой се! Героя в смелостта се познава! ..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух. И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести! И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта.
към текста >>

..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух.
Не се оправдавай пред самата мене! „Защото комуто е дадено много, много и ще се иска от него“. „Нека духът в тебе се попита: има ли потребната сила да изтърпи мъките на страданията, на които ще бъде подложен от моите строги, ала справедливи, изобличения, заради греховете на душата ти и престъпленията на сърцето ти ?... Ако имаш сила, тръгни смело напред и не бой се! Героя в смелостта се познава! ..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух. И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести! И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството.
към текста >>

“ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството.
..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух. И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести! И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше.
към текста >>

И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество.
И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си.
към текста >>

И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше.
“ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си. И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата. И чу гласа на мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството на всемирната тишина, в което сърцето трябва да мисли, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“.
към текста >>

„В загадките е скрита силата на знанието: търси вълшебния им ключ, с който да ги разтвориш и отгатнеш.
И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си. И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата. И чу гласа на мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството на всемирната тишина, в което сърцето трябва да мисли, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“. „В загадките е скрита силата на знанието: търси вълшебния им ключ, с който да ги разтвориш и отгатнеш. Мъдростта го дава, но само ако умееш да я използуваш. Там е силата на духа! “ „Велик е този, който е почнал да чувствува с ума си, да мисли с душата си и да разсъждава със сърцето си; в него духът е пълен господар на душата и сърцето“. Той е стигнал вече близко до вратите, които водят към царството на скритата — съвършена мъдрост. Мини напред!
към текста >>

Там е силата на духа!
И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си. И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата. И чу гласа на мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството на всемирната тишина, в което сърцето трябва да мисли, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“. „В загадките е скрита силата на знанието: търси вълшебния им ключ, с който да ги разтвориш и отгатнеш. Мъдростта го дава, но само ако умееш да я използуваш. Там е силата на духа! “ „Велик е този, който е почнал да чувствува с ума си, да мисли с душата си и да разсъждава със сърцето си; в него духът е пълен господар на душата и сърцето“. Той е стигнал вече близко до вратите, които водят към царството на скритата — съвършена мъдрост. Мини напред! “ * И видя, как пред него широко се разтвориха небесата, и цялата вселена се озари с една мека, приятна до безкрайност, светлина. И почувствува той, че същата тази светлина светна вътре в самия него и озари цялата му духовна природа.
към текста >>

И стана сам той сила, както силите вън от него; и издаваше като тях всичките краски на божествените цветове.
“ „Велик е този, който е почнал да чувствува с ума си, да мисли с душата си и да разсъждава със сърцето си; в него духът е пълен господар на душата и сърцето“. Той е стигнал вече близко до вратите, които водят към царството на скритата — съвършена мъдрост. Мини напред! “ * И видя, как пред него широко се разтвориха небесата, и цялата вселена се озари с една мека, приятна до безкрайност, светлина. И почувствува той, че същата тази светлина светна вътре в самия него и озари цялата му духовна природа. И стана сам той сила, както силите вън от него; и издаваше като тях всичките краски на божествените цветове. И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него. И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете! . . . И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта!
към текста >>

И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост.
И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта. А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове. И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство. И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него!
към текста >>

И беше там всяка сила в същото време и форма; всяка форма— в същото време и хармония ; всяка хармония — в същото време и цвят; всеки цвят — в същото време и съзвучие; всяко съзвучие — в същото време и проявена форма.
И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове. И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство. И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него! И беше там всяка сила в същото време и форма; всяка форма— в същото време и хармония ; всяка хармония — в същото време и цвят; всеки цвят — в същото време и съзвучие; всяко съзвучие — в същото време и проявена форма. И разумът беше сила, а силата бе в същото време и проявен разум. И приемаше силата всичките краски на цветовете и в същото време беше нещо без никаква краска. И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата вода. И пиеха от нея всички създания на съвършенството и смъртта беше далече от тях. И човекът беше там „Дух Животворящ“, и мъдростта красеше неговия живот.
към текста >>

И разумът беше сила, а силата бе в същото време и проявен разум.
И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове. И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство. И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него! И беше там всяка сила в същото време и форма; всяка форма— в същото време и хармония ; всяка хармония — в същото време и цвят; всеки цвят — в същото време и съзвучие; всяко съзвучие — в същото време и проявена форма. И разумът беше сила, а силата бе в същото време и проявен разум. И приемаше силата всичките краски на цветовете и в същото време беше нещо без никаква краска. И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата вода. И пиеха от нея всички създания на съвършенството и смъртта беше далече от тях. И човекът беше там „Дух Животворящ“, и мъдростта красеше неговия живот. И в продължение на един миг проумя той вечността!
към текста >>

И приемаше силата всичките краски на цветовете и в същото време беше нещо без никаква краска.
И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство. И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него! И беше там всяка сила в същото време и форма; всяка форма— в същото време и хармония ; всяка хармония — в същото време и цвят; всеки цвят — в същото време и съзвучие; всяко съзвучие — в същото време и проявена форма. И разумът беше сила, а силата бе в същото време и проявен разум. И приемаше силата всичките краски на цветовете и в същото време беше нещо без никаква краска. И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата вода. И пиеха от нея всички създания на съвършенството и смъртта беше далече от тях. И човекът беше там „Дух Животворящ“, и мъдростта красеше неговия живот. И в продължение на един миг проумя той вечността! По-скоро от светкавицата; по-бърже от мисълта; в един миг на проблясък, видя той лицето на Бога, изявено в съвършенството на човека.
към текста >>

И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата вода.
И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него! И беше там всяка сила в същото време и форма; всяка форма— в същото време и хармония ; всяка хармония — в същото време и цвят; всеки цвят — в същото време и съзвучие; всяко съзвучие — в същото време и проявена форма. И разумът беше сила, а силата бе в същото време и проявен разум. И приемаше силата всичките краски на цветовете и в същото време беше нещо без никаква краска. И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата вода. И пиеха от нея всички създания на съвършенството и смъртта беше далече от тях. И човекът беше там „Дух Животворящ“, и мъдростта красеше неговия живот. И в продължение на един миг проумя той вечността! По-скоро от светкавицата; по-бърже от мисълта; в един миг на проблясък, видя той лицето на Бога, изявено в съвършенството на човека. И беше, и мина се!
към текста >>

В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях.
Тя е вложила вътре в човека от своето си Божествено Начало. В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка. В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината. Законът е такъв! В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях. От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец. В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете! „Искай и ще намериш! Търси и ще ти се даде!
към текста >>

От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец.
В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка. В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината. Законът е такъв! В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях. От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец. В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете! „Искай и ще намериш! Търси и ще ти се даде! Защото, който иска, богато ще намери, и който търси, преизобилно ще му се даде“.
към текста >>

Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни.
В такава минута човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир. За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ. Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни. И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят. Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление. Вие съединявате велика интуиция и изключително ясновидство с една висока научна и философска култура. Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“! Вие ми показахте желаната светлина.
към текста >>

Същността на всяко създание се основава на три сили: една средна сила, която е принцип на живота на съществата и го поддържа в тъждеството му.
Теоретическата Кабала съдържа: 1) Патриархалното предание за светата тайна на Бога и божествените лица; 2) За сътворението на духовния мир и за ангелите; 3) За произхода на хаоса, материята и за обновата на света в шестте дни на творението и — 4) За създаването на видимия човек, за падането му и за божествените пътища, които водят към възраждането му. Делото на Творението се нарича Маасе Берехит. Небесната Колесница се нарича Маасе Меркава. * * * Сега ще изложим на късо теоретическата част, която се отнася към творението, т. е. Космогонията. Същността на всяко създание се основава на три сили: една средна сила, която е принцип на живота на съществата и го поддържа в тъждеството му. Съществото остава такова само по силата на тоя принцип, който е действителен и се проявява в стремежа към индивидуализация, за да действува от тоя момент вече навън. Това действие съвсем се отличава от онова лъжливо действие, което е отделило създанието от божественото Единство. Актът, по който става всяко същество, по примитивната си същност, е само сляп инстинкт на природата. Това отделяне на същността е едно действие на постоянна непрекъснатост и расте, докато достигне една повратна точка, а след това всяко същество се стреми към принципа, от който е произлязло. Откровението има двойно действие, съответно на също такъв акт на природата, наречено Шиуръ-Кома (екстериоризация на типа).
към текста >>

Съществото остава такова само по силата на тоя принцип, който е действителен и се проявява в стремежа към индивидуализация, за да действува от тоя момент вече навън.
Делото на Творението се нарича Маасе Берехит. Небесната Колесница се нарича Маасе Меркава. * * * Сега ще изложим на късо теоретическата част, която се отнася към творението, т. е. Космогонията. Същността на всяко създание се основава на три сили: една средна сила, която е принцип на живота на съществата и го поддържа в тъждеството му. Съществото остава такова само по силата на тоя принцип, който е действителен и се проявява в стремежа към индивидуализация, за да действува от тоя момент вече навън. Това действие съвсем се отличава от онова лъжливо действие, което е отделило създанието от божественото Единство. Актът, по който става всяко същество, по примитивната си същност, е само сляп инстинкт на природата. Това отделяне на същността е едно действие на постоянна непрекъснатост и расте, докато достигне една повратна точка, а след това всяко същество се стреми към принципа, от който е произлязло. Откровението има двойно действие, съответно на също такъв акт на природата, наречено Шиуръ-Кома (екстериоризация на типа). Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (Синът) —това е творението.
към текста >>

Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него.
Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център. Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция.
към текста >>

от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината.
Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е. от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината. Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“. Следната таблица дава по ясна идея: Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите. Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието. * * * Практическата Кабала се основава на следната теория. Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света.
към текста >>

Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото.
СИНАРХИЯ Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека. По тоя начин ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най-съвършена форма на държавна уредба. физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи.
към текста >>

И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта.
На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е.
към текста >>

Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примери, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципи: икономията, силата и властта в човешкия организъм.
Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма". Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване. Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примери, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципи: икономията, силата и властта в човешкия организъм. Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка й или центърът на властта.
към текста >>

органът на нейната сила.
Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване. Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примери, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципи: икономията, силата и властта в човешкия организъм. Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка й или центърът на властта. Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет. При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е.
към текста >>

Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет.
Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка й или центърът на властта. Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет. При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон.
към текста >>

В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система.
При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му. Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи.
към текста >>

Видни и активни наблюдателни способности, топли чувства и значителна екзекутивна сила, всичко обгърнато от преобладаващи морални или духовни чувства, характеризира съчинението му, и това го накара да го публикува, както сам той казва: „Да прокара знание и любов към човечеството“.
Той казваше: „Аз разбирам малко от физиогномията и често правя грешки в моите ежедневни схващания. Тези грешки са твърде естествени и често служат като средство, за да изправят и допълнят моето знание“. Неговата скромност му позволи да носи само мантията на студент, и когато публикува своя труд, той го назова просто като колекция от „Откъслеци“. Той не беше по организация теоретик. Един поглед върху портрета му ясно ни показва, че той беше по-скоро човек със способности да схване и да проникне в далечното, отколкото да разсъждава абстрактно. Видни и активни наблюдателни способности, топли чувства и значителна екзекутивна сила, всичко обгърнато от преобладаващи морални или духовни чувства, характеризира съчинението му, и това го накара да го публикува, както сам той казва: „Да прокара знание и любов към човечеството“. В такъв човек, какъвто беше Лафатер, не трябва да търсим теория или даже система, ако и да е възможно да се построи такава от материалите, които той ни е оставил. Колкото за искреността му и ненакърнената му честност не може да има никакво съмнение. И че неговите интуитивни схващания на характера бяха често чудно верни, е също така безспорно. Но естеството на умствената му организация не вдъхва същото доверие в изводите му от наблюдаваните факти. Той схваща точно, но не всякога разсъждава здраво.
към текста >>

У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила.
Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11. Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи? — Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи, перпендикулярни, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12. Очи, които показват цялата зеница и бялото под и над нея (фиг. 12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само неспокойни, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране. 13. Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещават, без вродена топлина.
към текста >>

Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел.
Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3. Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4. Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел. Предупреждения 1. Когато един бърз, груб мъж е благ, тих и учтив към вас само, и продължително се старае да се усмихва, или да предизвика една усмивка — кажете на себе си: „Не можем да имаме нищо общо“ —- и бързо се отвърнете от него, преди да направи линиите и бръчките на лицето си пак да ви се нравят. Линията или бръчката на челото и онази на бузите, които изведнъж предшествуват изкуственото му притворство и в този момент почти винаги се показват силно, са истински. Очертайте и двете и ги наречете предупредителни черти във физиогномическата си азбука. 2. Ако имате дълго, високо чело, не завързвайте приятелство с някого, който има почти сферическа глава; ако имате сферическа глава, или почти сферическа, не завързвайте приятелства с човек, който има дълго, високо, костеливо чело Такива несходства са не подходящи, особено при съпружески съединения.
към текста >>

Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение?
Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго. Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните? И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;. способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение? Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни. Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо поучителни. Ние ще претендираме малко повече за бележките си в тази глава. Ако четецът се забавлява приятно и органа на веселостта се развие, горните извивки на ъглите на устата се подобрят, това значи, че не сме писали напразно. Като допущаме, че малко виждаме в сравнителната физиогномия.
към текста >>

Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила.
в сегашното й примитивно положение, което обещава голяма практическа полезност, ние ще настояваме, обаче, че трябва да има някоя истинска основа за общото вярване, че някои прилики на животни могат да се проследят между мъже и жени, и че тези прилики имат своята ценност — малка или голяма — като признаци на характера. „Каква гъска! “ Гъските, изобщо се разбира, са създадени да бъдат „скубани“, и нашето „гъсенце“, ако дойде от селата в градовете, навярно ще сподели съдбата на перушинените си братовчеди. Никога не ще помислите да наречете остроносия, изкусния, тайния характер, представен във фиг.38, една гъска. Наистина не, и хора от гъши характер трябва да го избягват. Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила. Това, което е лисицата между домашните птици, лисичия човек, картоиграчът, комарджията, играчът на лотария, джебчията и крадеца - е между честните хора. Ако такъв е военен, пазете се от „флангови движения“ и среднощни сюрпризи, където той командва. Той никога не ще ви атакува във фронт. Фиг.38 Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и кръвожаден, но е способен и на великодушие и щедрост. Той може да смаже силния, но ще пожали слабия и беззащитния, той се съветва с мъдростта си, но мрази да бъде хитър.
към текста >>

Фиг.38 Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и кръвожаден, но е способен и на великодушие и щедрост.
Наистина не, и хора от гъши характер трябва да го избягват. Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила. Това, което е лисицата между домашните птици, лисичия човек, картоиграчът, комарджията, играчът на лотария, джебчията и крадеца - е между честните хора. Ако такъв е военен, пазете се от „флангови движения“ и среднощни сюрпризи, където той командва. Той никога не ще ви атакува във фронт. Фиг.38 Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и кръвожаден, но е способен и на великодушие и щедрост. Той може да смаже силния, но ще пожали слабия и беззащитния, той се съветва с мъдростта си, но мрази да бъде хитър. Когато наречем някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. От това може да се заключи, че той е груб, неделян, неделикатен — едва ли джентълмен — но той може да има и добрите си качества, да бъде добър член на обществото. Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род.
към текста >>

Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна област, която я преработва и превръща на жизнена сила.
Всички ония организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтапят в нея и отслабват още повече. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху човека и произвожда ободряване. В момента на изгрева тя има органическо влияние върху клетките на тялото, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Строежът на слънцето и строежът На клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях образува енергията, втората я акумулира (събира) и пречистя, а третата я препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна област, която я преработва и превръща на жизнена сила. Първата - външната зачатъчна обвивка - се нарича ектодерма (видимата), средната се нарича мезодерма и вътрешната, която е в центъра, се нарича ендодерма. Сутрин ние се намираме най-близо до слънцето. Изгревът му от изток - движението - всякога показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е, разбира се, по отношение на земята. И пречупването на слънчевата енергия става по особен начин: сутрин лъчите му се пречупват по един начин, а вечер по друг.
към текста >>

Магическата сила на солта.
Тоест, ако ние сме тъпоумни и своенравни, слънцето ни поздравлява със своите шрапнели, а ако сме умни, то ни поздравлява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот - туй, което в религията наричат възкресение. Не искаме да разкрием на хората, че Господ им говори от слънцето. Глупавите ще разберат Господа по неговите шрапнели, умните - по неговите светли поеми, а духовните - по неговите животворни плодове. Тия плодове не са нищо друго, освен подаръци, изпратени отгоре - които Бог изпраща на човеците. Може би, някой да помисли, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х. Магическата сила на солта. Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване. Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на народите“, който канадския аналитичен психолог Д-р К.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Загадъчни истини Един ден, през миналата есен, влиза в двора на къщата ми една простичка, угрижена женица, с обща незавидна външност и ме попита: „вие ли сте, които разбирате от духове?
се практикува в руска Армения и в някои планински племена в Мала Азия. При последните даже новороденото трябвало да стои посолено 24 часа! В Армения посоляването на децата е придружено от едно особено тържество. Новороденото дете добре се натърква с чиста сол и се оставя да стои така пет часа, като през това време околните му пеят и гуляят. Децата, които остават непосолени, според арменските вярвания през целия си живот биват преследвани от нещастия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Загадъчни истини Един ден, през миналата есен, влиза в двора на къщата ми една простичка, угрижена женица, с обща незавидна външност и ме попита: „вие ли сте, които разбирате от духове? “ И продължи: „Посочи ми домът Ви един протестантин, който ми каза, че в тая къща имало хора, които разбирали от такива работи“. — Какви работи? — я запитах аз. — Е, та кой знае какви са? Нещо у нас вика, тропа, пее, свири, а па не го видиш.
към текста >>

Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение.
Съчувствените отзиви, които получаваме от столицата и провинцията и в които се оценяват добре както достойнствата на това, единствено по рода си у нас, списание, така и удивителните жертви в труд и средства, които правим в днешните извънредно тежки условия, съставляват за нас една ценна гаранция за успеха на това дело и един източник на кураж и енергия за продължаването му. И ние считаме за приятен дълг да изкажем тук на всичките тия благородни наши съчувственици и братя, които ни подкрепиха словом и делом, нашата сърдечна благодарност. Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано бездействие у некои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния брег. При все това, ние намираме за необходимо да се обърнем отново с този апел както към нашите, записали се до сега, абонати, така и към всички четци, които се ползват от прочитането на намерени в други ръце екземпляри от списанието. Това дело е неимоверно важно и трудно! Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение. Никой не се е родил на земята учен, а всички сме дошли тук да се учим. Божественото училище е неизмеримо и безкрайно! Ония, които едва сега стъпват в това училище, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от първите класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат. Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях!
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз мислех, че моята непобедима сила ще покори целия свят, и само аз ще бъда свободен.
“ „Моят повелител“, отвърна затворникът. „Аз мислех да надмина всички в света с богатство и могъщество, и укрих в своята съкровищница всичкото богатство на моя повелител. Когато ми надви сънят, аз легнах на леглото, приготвено за моя господар и, като се пробудих, разбрах, че съм затворник на своята собствена съкровищница“. „Разкажи ми, затворнико, кой изкова тази несъкрушима верига? “ „Самият аз“, отвърна затворникът, „самият аз я изковах тъй грижливо. Аз мислех, че моята непобедима сила ще покори целия свят, и само аз ще бъда свободен. И дене и ноще работех аз над веригата, накалявах я в пламък и я обсипвах с жестоки и тежки удари. Но когато, най-сетне, работата беше свършена и халките бяха свързани несъкрушимо, аз разбрах, че тя окова самия мене“. 32. Тези, които ме обичат в този свят, искат с всички сили да ме удържат в ръцете си. Не е такава Твоята любов — тя е по-силна от тяхната, но не ограничава свободата ми. Те никога не ме напущат, за да не ги забравям.
към текста >>

Дай ми сила леко да пренасям своите радости и тъги.
Нека остане най-малката частица от моята воля, за да мога да Те чувствам аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно. Нека остане от мене и най-малката частица, за да не мога аз никога да скривам Теб. Нека остане най-малката частица от моите окови, за да бъда свързан аз с Твоята воля — чрез оковите на Твоята любов. 35. Дето мисълта е безстрашна, и челото дигнато гордо; Дето званието е свободно; Дето светът не е разделен на клетки чрез прегради; Дето думите изхождат из глъбините на истината; Дето неуморния стремеж простира ръце към съвършенството; Дето светлия поток на разума не блуждае в безплодната и мъртва пясъчна пустиня; Дето разумът е насочен към високи помисли и дела; Там, в тези небеса на свободата, Отче мой, да заживее моята страна! 36. Ето молбата ми към Теб, Владико: съкруши, съкруши до основите бедността на моето сърце. Дай ми сила леко да пренасям своите радости и тъги. Дай ми сила да направя любовта си плодотворна. Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета. И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля. 37. Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина.
към текста >>

Дай ми сила да направя любовта си плодотворна.
Нека остане от мене и най-малката частица, за да не мога аз никога да скривам Теб. Нека остане най-малката частица от моите окови, за да бъда свързан аз с Твоята воля — чрез оковите на Твоята любов. 35. Дето мисълта е безстрашна, и челото дигнато гордо; Дето званието е свободно; Дето светът не е разделен на клетки чрез прегради; Дето думите изхождат из глъбините на истината; Дето неуморния стремеж простира ръце към съвършенството; Дето светлия поток на разума не блуждае в безплодната и мъртва пясъчна пустиня; Дето разумът е насочен към високи помисли и дела; Там, в тези небеса на свободата, Отче мой, да заживее моята страна! 36. Ето молбата ми към Теб, Владико: съкруши, съкруши до основите бедността на моето сърце. Дай ми сила леко да пренасям своите радости и тъги. Дай ми сила да направя любовта си плодотворна. Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета. И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля. 37. Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина. Но виждам — безкрайна е Твоята воля.
към текста >>

Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт.
Нека остане най-малката частица от моите окови, за да бъда свързан аз с Твоята воля — чрез оковите на Твоята любов. 35. Дето мисълта е безстрашна, и челото дигнато гордо; Дето званието е свободно; Дето светът не е разделен на клетки чрез прегради; Дето думите изхождат из глъбините на истината; Дето неуморния стремеж простира ръце към съвършенството; Дето светлия поток на разума не блуждае в безплодната и мъртва пясъчна пустиня; Дето разумът е насочен към високи помисли и дела; Там, в тези небеса на свободата, Отче мой, да заживее моята страна! 36. Ето молбата ми към Теб, Владико: съкруши, съкруши до основите бедността на моето сърце. Дай ми сила леко да пренасям своите радости и тъги. Дай ми сила да направя любовта си плодотворна. Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета. И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля. 37. Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина. Но виждам — безкрайна е Твоята воля. Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38.
към текста >>

Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета.
Дето мисълта е безстрашна, и челото дигнато гордо; Дето званието е свободно; Дето светът не е разделен на клетки чрез прегради; Дето думите изхождат из глъбините на истината; Дето неуморния стремеж простира ръце към съвършенството; Дето светлия поток на разума не блуждае в безплодната и мъртва пясъчна пустиня; Дето разумът е насочен към високи помисли и дела; Там, в тези небеса на свободата, Отче мой, да заживее моята страна! 36. Ето молбата ми към Теб, Владико: съкруши, съкруши до основите бедността на моето сърце. Дай ми сила леко да пренасям своите радости и тъги. Дай ми сила да направя любовта си плодотворна. Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета. И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля. 37. Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина. Но виждам — безкрайна е Твоята воля. Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38. Че аз жадувам за Тебе, само за Тебе — нека без край сърцето ми повтаря това.
към текста >>

И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля. 37.
36. Ето молбата ми към Теб, Владико: съкруши, съкруши до основите бедността на моето сърце. Дай ми сила леко да пренасям своите радости и тъги. Дай ми сила да направя любовта си плодотворна. Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета. И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля. 37. Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина. Но виждам — безкрайна е Твоята воля. Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38. Че аз жадувам за Тебе, само за Тебе — нека без край сърцето ми повтаря това. Всичките желания, които ме смущават ден и нощ, са суетни и лъжливи в основата си.
към текста >>

Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“.
Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането. В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е. че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“.
към текста >>

И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането.
Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането. В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е. че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип.
към текста >>

Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“.
Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането. В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е. че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука.
към текста >>

Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип.
И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането. В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е. че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване.
към текста >>

По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила.
че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание.
към текста >>

Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си.
Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване. (Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“. 2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч. Ледбитер, преведени на български. (Бел прев.) 4) На тая мисъл трябва особено да се наблегне, понеже повече от съвременните хора имат неясни схващания по тези работи. Мнозина не правят разлика между растение и „чувстващо същество“, понеже не са си изяснили що е в същност „усещане“.
към текста >>

Явно е, че през време на копирането една сила в светлината при преминаването през плочата (стъклото) претърпява известна промяна, отговаряща на портрета.
Психометърът чувства направо съдържанието, чува гласа, музиката, цялата околност се чувства и възприема. А това бива толкова по-силно, когато попипа с ръце, за да предизвика един вид магнетично напрежение. Бъканън се е убедил в своите изследвания, че носители на психометрични усещания не са само лъчеизпусканията и тънките материи. Това му станало особено ясно, когато забележил, че и фонографите имат същото значение, както писмата и лъчеизпусканията. Една фотографна плоча може да бъде копирана безбройно число пъти, от нея може, значи, безброй пъти да се получава впечатлението. Явно е, че през време на копирането една сила в светлината при преминаването през плочата (стъклото) претърпява известна промяна, отговаряща на портрета. И тук намира потвърждение учението за първоначалната сила, лежаща в основите на всички сили, нещо като прана. За упражнението на психометрията във всеки случай, освен душевно спокойствие, необходима е подходяща среда с подходящи лъчеизпускания на сили; най-добре това става на открито, на чист въздух. При много отделни опити, особено при психометрическото ясночуване на моята асистентка фон Хайман, можах да наблюдавам, че настъпва един особен вид високо магнетично напрежение, през време на което всяко докосване до ясночуващата се чувства неприятно от нея. Като причина на чуването, тук трябва да се смятат електрическите вълни, които се преобръщат на тонове в слуховия орган; в ясночуващото ухо се усеща тогава леко болезнено опарване. Ясночуващото лице мисли, че началото на тези електрически тонове и думи се намира направо в планетите.
към текста >>

И тук намира потвърждение учението за първоначалната сила, лежаща в основите на всички сили, нещо като прана.
А това бива толкова по-силно, когато попипа с ръце, за да предизвика един вид магнетично напрежение. Бъканън се е убедил в своите изследвания, че носители на психометрични усещания не са само лъчеизпусканията и тънките материи. Това му станало особено ясно, когато забележил, че и фонографите имат същото значение, както писмата и лъчеизпусканията. Една фотографна плоча може да бъде копирана безбройно число пъти, от нея може, значи, безброй пъти да се получава впечатлението. Явно е, че през време на копирането една сила в светлината при преминаването през плочата (стъклото) претърпява известна промяна, отговаряща на портрета. И тук намира потвърждение учението за първоначалната сила, лежаща в основите на всички сили, нещо като прана. За упражнението на психометрията във всеки случай, освен душевно спокойствие, необходима е подходяща среда с подходящи лъчеизпускания на сили; най-добре това става на открито, на чист въздух. При много отделни опити, особено при психометрическото ясночуване на моята асистентка фон Хайман, можах да наблюдавам, че настъпва един особен вид високо магнетично напрежение, през време на което всяко докосване до ясночуващата се чувства неприятно от нея. Като причина на чуването, тук трябва да се смятат електрическите вълни, които се преобръщат на тонове в слуховия орган; в ясночуващото ухо се усеща тогава леко болезнено опарване. Ясночуващото лице мисли, че началото на тези електрически тонове и думи се намира направо в планетите. Бъканън, както мнозина други, не признава никакво ограничение в разстоянието.
към текста >>

Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те.
Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие. Така е с всеки друг орган в главата или знак на известна способност върху лицето. Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи. IV. Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те. Понеже това е един всеобщ и неоспорим закон, нема нужда да се влиза в подробното му изложение. Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята. Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина.
към текста >>

Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина.
Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те. Понеже това е един всеобщ и неоспорим закон, нема нужда да се влиза в подробното му изложение. Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята. Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина. Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до — V. Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули.
към текста >>

Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до — V.
Понеже това е един всеобщ и неоспорим закон, нема нужда да се влиза в подробното му изложение. Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята. Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина. Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до — V. Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула.
към текста >>

Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила.
Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята. Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина. Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до — V. Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество.
към текста >>

Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена.
Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента. Тъй като на тоя предмет посвестяваме една отделна глава, достатъчно ще бъде сега да кажем, че — „Действието, свойствено на всяко особено физиогномическо развитие, също както и самото развитие, се модифицира от темперамента. VII. Закон за формата Той е, до известна степен, включен в гореизложеното, но неговата важност оправдава едно отделно изложение. Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчината — обширност, стабилност, скрита сила и издръжливост.
към текста >>

Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчината — обширност, стабилност, скрита сила и издръжливост.
Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента. Тъй като на тоя предмет посвестяваме една отделна глава, достатъчно ще бъде сега да кажем, че — „Действието, свойствено на всяко особено физиогномическо развитие, също както и самото развитие, се модифицира от темперамента. VII. Закон за формата Той е, до известна степен, включен в гореизложеното, но неговата важност оправдава едно отделно изложение. Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчината — обширност, стабилност, скрита сила и издръжливост. В съгласие с тоя закон, солидните и едри хора са бавни, но прилежни, добре се грижат за себе си и не биват скоро изхабявани чрез пресилена работа, до като тези, построени в дълги и тесни форми, бързо се възбуждат и са живи и жадни за действие, склонни към прекаляване и преждевременно се изтощават. Този з. кон обяснява факта, че умствените движения у жената са по-бързи и интензивни и по-малко продължителни, отколкото у мъжа. Женската глава има сравнително по-малка ширина и по-голяма дължина от мъжката. Едно обяснение на тоя принцип може да се намери във факта, че една течност (в случая се касае за нервна течност), управлявана чрез един добре известен закон, минава по-бързо — при еднаква двигателна сила — през една тясна тръба или отвърстие, отколкото през широка тръба. VIII.
към текста >>

Едно обяснение на тоя принцип може да се намери във факта, че една течност (в случая се касае за нервна течност), управлявана чрез един добре известен закон, минава по-бързо — при еднаква двигателна сила — през една тясна тръба или отвърстие, отколкото през широка тръба. VIII.
Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчината — обширност, стабилност, скрита сила и издръжливост. В съгласие с тоя закон, солидните и едри хора са бавни, но прилежни, добре се грижат за себе си и не биват скоро изхабявани чрез пресилена работа, до като тези, построени в дълги и тесни форми, бързо се възбуждат и са живи и жадни за действие, склонни към прекаляване и преждевременно се изтощават. Този з. кон обяснява факта, че умствените движения у жената са по-бързи и интензивни и по-малко продължителни, отколкото у мъжа. Женската глава има сравнително по-малка ширина и по-голяма дължина от мъжката. Едно обяснение на тоя принцип може да се намери във факта, че една течност (в случая се касае за нервна течност), управлявана чрез един добре известен закон, минава по-бързо — при еднаква двигателна сила — през една тясна тръба или отвърстие, отколкото през широка тръба. VIII. Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е. непроявени в характера и не показани върху лицето умствени способности, Ако, следователно, знакът върху лицето на една способност е голям, когато нейният френологически орган е умерен или малък, това значи, че в случая имаме повече активност, отколкото твърдост и постоянство в характеристичното проявление на тая способност; от друга страна, ако френологическият знак показва по голямо развитие от физиогномическия, имаме случай на по голяма издръжливост, отколкото на активност. В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX.
към текста >>

Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е.
В съгласие с тоя закон, солидните и едри хора са бавни, но прилежни, добре се грижат за себе си и не биват скоро изхабявани чрез пресилена работа, до като тези, построени в дълги и тесни форми, бързо се възбуждат и са живи и жадни за действие, склонни към прекаляване и преждевременно се изтощават. Този з. кон обяснява факта, че умствените движения у жената са по-бързи и интензивни и по-малко продължителни, отколкото у мъжа. Женската глава има сравнително по-малка ширина и по-голяма дължина от мъжката. Едно обяснение на тоя принцип може да се намери във факта, че една течност (в случая се касае за нервна течност), управлявана чрез един добре известен закон, минава по-бързо — при еднаква двигателна сила — през една тясна тръба или отвърстие, отколкото през широка тръба. VIII. Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е. непроявени в характера и не показани върху лицето умствени способности, Ако, следователно, знакът върху лицето на една способност е голям, когато нейният френологически орган е умерен или малък, това значи, че в случая имаме повече активност, отколкото твърдост и постоянство в характеристичното проявление на тая способност; от друга страна, ако френологическият знак показва по голямо развитие от физиогномическия, имаме случай на по голяма издръжливост, отколкото на активност. В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени.
към текста >>

В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна).
Женската глава има сравнително по-малка ширина и по-голяма дължина от мъжката. Едно обяснение на тоя принцип може да се намери във факта, че една течност (в случая се касае за нервна течност), управлявана чрез един добре известен закон, минава по-бързо — при еднаква двигателна сила — през една тясна тръба или отвърстие, отколкото през широка тръба. VIII. Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е. непроявени в характера и не показани върху лицето умствени способности, Ако, следователно, знакът върху лицето на една способност е голям, когато нейният френологически орган е умерен или малък, това значи, че в случая имаме повече активност, отколкото твърдост и постоянство в характеристичното проявление на тая способност; от друга страна, ако френологическият знак показва по голямо развитие от физиогномическия, имаме случай на по голяма издръжливост, отколкото на активност. В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени. От това изложение не следва, че греба да считаме лицата на много малките деца и много старите хора нехарактерни, а просто, че е необходимо да се правят отстъпки поради споменатите условия. Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности! е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма.
към текста >>

Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени.
Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е. непроявени в характера и не показани върху лицето умствени способности, Ако, следователно, знакът върху лицето на една способност е голям, когато нейният френологически орган е умерен или малък, това значи, че в случая имаме повече активност, отколкото твърдост и постоянство в характеристичното проявление на тая способност; от друга страна, ако френологическият знак показва по голямо развитие от физиогномическия, имаме случай на по голяма издръжливост, отколкото на активност. В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени. От това изложение не следва, че греба да считаме лицата на много малките деца и много старите хора нехарактерни, а просто, че е необходимо да се правят отстъпки поради споменатите условия. Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности! е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма. До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности. Какво именно ще бъде тяхното крайно развитие, това зависи, във всеки случай, в голяма степен от възпитанието и от други външни влияния.
към текста >>

До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности.
Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени. От това изложение не следва, че греба да считаме лицата на много малките деца и много старите хора нехарактерни, а просто, че е необходимо да се правят отстъпки поради споменатите условия. Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности! е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма. До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности. Какво именно ще бъде тяхното крайно развитие, това зависи, във всеки случай, в голяма степен от възпитанието и от други външни влияния. У някои хора чертите на лицето, особено носът и брадата, спазват през целият живот своята форма от детинство. Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи. Старата възраст — второто детство — се различава от детската по отношение на някои от непроявените активно способности, знаците на които не са достатъчно четливи; обаче, същият принцип се прилага и в двата случая. В гореизложените добре установени принципи имаме достатъчна основа за науката на физиогномията.
към текста >>

Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите царство на въображението.
24), долната половина на дланта се нарича юг на ръката. Това е сферата на женския, на повлияемия и възприемащия (зачеващия) принцип. Горната половина на ръката е ръчния север, сферата на мъжкия, на активно действащия и творящия или създаващия принцип. По-нататък, като си помислим, на фиг. 24, две линии, перпендикулярно една на друга, повърхнината на дланта се разделя на четири приблизително еднакви части. Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите царство на въображението. Значението на отделните хълмове, за което ще говорим сега по-подробно, може чрез разни обстоятелства и причини съществено да се промени, да се усили или отслаби, и то: 1. поради това че хълмът не се намира винаги точно на определеното му място, а е малко или много отдалечен от това място; 2. поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно; 3. поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни; и 4. поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити.
към текста >>

Макар, че този най-силно развит хълм не унищожава значението на другите, той, обаче, поради това, че чрез своята особена сила има известно надмощие над другите, влияе върху качествата които изразяват другите хълмове.
поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни; и 4. поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити. Понеже правилната преценка на тези влияния и промени е твърде важна и предполага грижливо изучване, както и дългогодишно упражнение на хиромантичната практика, ние ще посочим най-важните правила, по които трябва да се ръководи човек при тази важна и трудна преценка, за да постигне верни резултати. Тези правила са следните: 1. Когато един от хълмовете е много по-вече развит от другите, тогава качествата, които този хълм означава, съставляват главните черти в характера на човека. 2. Макар, че този най-силно развит хълм не унищожава значението на другите, той, обаче, поради това, че чрез своята особена сила има известно надмощие над другите, влияе върху качествата които изразяват другите хълмове. Да приемем напр,, че на ръката на известен човек хълмът Юпитер се отличава от другите чрез големина и сила. Понеже Юпитер означава преди всичко честолюбие, то основната черта в характера на този човек ще бъде честолюбието и гордостта. Паралелно с това може Аполон или слънчевият хълм да означава наклонности и дарба в изкуството, Марс — смелост и решителност, Луната — богато развита фантазия, Венера — Известна суетност. 3. Един хълм, който развит добре и се намира точно на съответното му място, означава притежание на известни качества в достатъчна мярка. 4. Когато един хълм е отместен към положението на друг, той участва със своите качества в качествата на втория хълм и влияе върху тях. 5.
към текста >>

Да приемем напр,, че на ръката на известен човек хълмът Юпитер се отличава от другите чрез големина и сила.
поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити. Понеже правилната преценка на тези влияния и промени е твърде важна и предполага грижливо изучване, както и дългогодишно упражнение на хиромантичната практика, ние ще посочим най-важните правила, по които трябва да се ръководи човек при тази важна и трудна преценка, за да постигне верни резултати. Тези правила са следните: 1. Когато един от хълмовете е много по-вече развит от другите, тогава качествата, които този хълм означава, съставляват главните черти в характера на човека. 2. Макар, че този най-силно развит хълм не унищожава значението на другите, той, обаче, поради това, че чрез своята особена сила има известно надмощие над другите, влияе върху качествата които изразяват другите хълмове. Да приемем напр,, че на ръката на известен човек хълмът Юпитер се отличава от другите чрез големина и сила. Понеже Юпитер означава преди всичко честолюбие, то основната черта в характера на този човек ще бъде честолюбието и гордостта. Паралелно с това може Аполон или слънчевият хълм да означава наклонности и дарба в изкуството, Марс — смелост и решителност, Луната — богато развита фантазия, Венера — Известна суетност. 3. Един хълм, който развит добре и се намира точно на съответното му място, означава притежание на известни качества в достатъчна мярка. 4. Когато един хълм е отместен към положението на друг, той участва със своите качества в качествата на втория хълм и влияе върху тях. 5. Един извънредно високо издигнат хълм означава крайност в съответното му качество, 6.
към текста >>

Хълмът на Венера влияе освен това и върху качествата, свързани с другите хълмове, понеже се намира при дъното на палеца, който се счита за символ на човешката сила на волята.
Изобщо, линии или бръчки на хълм са сигурен признак на страст и човекът е толкова по страстен, колкото тези знакове са по-многочислени, по-дълбоки и по-силно боядисани. Една права линия, насочена към хълма Венера, е признак на любов и щастие, щастлива любов, Изобщо, всички линии и други знакове по този хълм се свързват с любовта. Напречните линии означават и тука спънки, както навсякъде другаде по дланта. Кръст в средата на Венериния хълм — среща се, обаче, много рядко — означава единствена любов. Извънредно развитие на този хълм означава леност, изневяра, необузданост, прекалено кокетиране, лекомислие и чрезмерна чувственост. Хълмът на Венера влияе освен това и върху качествата, свързани с другите хълмове, понеже се намира при дъното на палеца, който се счита за символ на човешката сила на волята. Понеже хълмовете съдържат указания и за темперамента на човека, трябва да споменем че добре развитият хълм Венера, според учението на хиромантията, означава полу-страстен, полу-сангвиничен темперамент. 2. Хълмът на Юпитер Поставен при корена на показалеца, този хълм се отделя от Венера посредством линията на Живота, често и чрез линията на главата и сърцето, а се намира в непосредствено съседство с хълма Сатурн, както се вижда на фиг. 23. Гладкост на хълма Юпитер означава щастие и предсказва лесен, тих, радостен живот. Една права, неразклонена линия на него е признак на успех. Бръчки по този хълм означават славолюбиви стремежи, коронясани с успех.
към текста >>

Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния.
В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения. Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния. Когато хълмът на Луната липсва или е развит негативно, фантазията почти не се проявява и почти винаги липсва всяко чувство за поезия. 8. Особени знакове Има още няколко особени фигури и знакове, които се срещат по хълмовете и имат известно значение, Една звезда (*) на хълма Юпитер означава успешно преодоляване на неочаквано настъпили опасности или спънки. На хълма Сатурн една звезда е лош признак, предвещаващ тежък удар на съдбата или позорна смърт. Звезда на слънчевия хълм предрича случайно постигнати почести и богатства. Звезда на хълма Меркурий показва, че лицето ще извърши голяма кражба или друго нещо подобно.
към текста >>

Сатурн е пречистващата сила, която ни овладява и действа в нас, преди да сме в състояние да повдигнем съзнанието си.
В кръстът () е поставен над , с други думи душата в своята проява е ограничена от материята. е символът на ограничението, и там, където Сатурн е в лош аспект със слънцето и луната, това ограничително влияние се изразява като меланхолия, страх, грижа, студенина и т. н. Това се случва особено, когато Луната и Сатурн попаднат в лош аспект. Добрият аспект между слънцето или луната и Сатурн е голяма помощ. Сатурн е планетата на Карма, и там, където той не е победен, не е възможно по-високо издигане. Сатурн е пречистващата сила, която ни овладява и действа в нас, преди да сме в състояние да повдигнем съзнанието си. До това съзнание се достига под ръководството на Сатурн. Той е „пазач на прага“, — в Библията символизиран чрез Сатана, В старата астрология го наричат „голямото зло“, в противоположност на Марс, наречен „малкото зло“, символизиран в Библията чрез дявола. Тук виждаме, че злото е относително и служи за това, чрез суровия опит да ни направи по-умни и да ни приготви за едно по-висше съзнание. От тук силната проява на угнетяващото и стесняваше Сатурново влияние в човешкия живот е обикновен знак, че вече е настъпило времето на по-висше духовно развитие. То е, така да се каже, един копнеж за същинското отечество.
към текста >>

Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник.
Във връзка с това можем да си поставим въпроса: винаги ли е владеела в Космоса тази хармония, която сега се открива в него? Дали тази хармония е постигната чрез борба? Отговорът може да бъде решително само утвърдителен. И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония. Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията. Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища.
към текста >>

Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила.
Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила. Доколко кометите могат да причинят промени и безпокойствия, това положително не може да се каже. Че те не ни докарват хармония, това знаят астролозите, макар че за тяхното влияние нищо положително не е известно в астрологията. Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония. И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония. От астрономическите открития можем да научим още много досежно нашето бъдеще.
към текста >>

През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“.
Картофите, обаче, трябва да се смачкват и дъвчат добре. Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада.
към текста >>

„Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество.
Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания.
към текста >>

Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията.
От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа).
към текста >>

Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“.
е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека.
към текста >>

Без тази сила сжществото остава труп и се разпада.
През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите.
към текста >>

Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания.
„Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза.
към текста >>

Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа).
Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза. Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината.
към текста >>

Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината.
Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза. Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината. Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера. Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера. Същността на тези природни явления е взел за образец Сантгаленският лекар и изследвач Д-р Отингер и, според това, е конструирал своите лжчеви плочки. Тези плочки са, главно, От мед, наредени в особена система. Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение.
към текста >>

Хилдегард от Бинген в своите съчинения споменува за лечебната сила на месото от усойница.
Изнамерено е от лекаря на Андромах Критски. Предпочитан бил терякът, който бил приготовляван в Венеция ч Рим. Терякът се употребявал като средство за пречистване на кръвта, като лекарство против краста, екзема, проказа, скрофули, гуша, а също така и против отравяне. Виговата мушама, употребявана като „анти-дилувиански прах“, която допреди 35 години са употребявали в Франция и Англия като абортивно средство, се състояла от сварено месо От усойница, сварени жаби, глисти и други дребни животинки и растения с прибавка на малко живак. И учената игуменка св. Хилдегард от Бинген в своите съчинения споменува за лечебната сила на месото от усойница. Тя мисли, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното тяло съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви. В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от тялото на усойницата, напр. злъчката като средство за изпотяване, задушени и пържени усойници, супа от усойница, прах от сърцето и черния дроб на усойницата и пр. — против треска, припадъци, едра шарка, парализа и пр., отровата на усойницата против холера, жълтеница, бяс, проказа; тлъстина от усойница против рани и натъртено, очни болести и туберкулоза. До скоро вярваха в лечебната сила на тези средства и тлъстината от усойници се считала като средство за разхубавяване, за отстранение на бръчките по кожата.
към текста >>

До скоро вярваха в лечебната сила на тези средства и тлъстината от усойници се считала като средство за разхубавяване, за отстранение на бръчките по кожата.
Хилдегард от Бинген в своите съчинения споменува за лечебната сила на месото от усойница. Тя мисли, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното тяло съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви. В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от тялото на усойницата, напр. злъчката като средство за изпотяване, задушени и пържени усойници, супа от усойница, прах от сърцето и черния дроб на усойницата и пр. — против треска, припадъци, едра шарка, парализа и пр., отровата на усойницата против холера, жълтеница, бяс, проказа; тлъстина от усойница против рани и натъртено, очни болести и туберкулоза. До скоро вярваха в лечебната сила на тези средства и тлъстината от усойници се считала като средство за разхубавяване, за отстранение на бръчките по кожата. В края на 15. век генуезкият лекар Катанеус е написал известното съчинение: „Tractatus de morbo gallico“. В това време в Европа избухнала страшната епидемия, наречена галската болест, против която се употребявали митридат, теряк и други средства, съдържащи, главно, месо от усойници. Катанеус препоръчвал да се намазват болните с една живачна помада, която, освен живак и някои други съставни части, съдържала и месо от усойница. За да може да лекува болните и през зимата с това средство, приготвил от това змийско месо един сироп.
към текста >>

Баба Еленка се съгласила, качили се двамата на таванската стая и малкия Любомир я снел.
Генов, от Враца, 14 годишен, дошъл за неколко дни в София, при роднините си. Като любител-фотограф, купил си от фирмата Бр. Елизер, на ул. „Търговска“, една кутия с фотографически стъкла и на 23 същия месец предложил на баба си Еленка п. Генова, 58 г., да я снеме, като употребил за тая цел първото от купените нови стъкла. Баба Еленка се съгласила, качили се двамата на таванската стая и малкия Любомир я снел. Но когато на другия ден промил стъклото (плаката) и поставил да копира, на картичката се проявил, освен образа на баба му, и друг някакъв, непозната нему, образ. Показал веднага снимката на баба си и тя, учудена, казала: „това е чичо ти Георги“ (син на баба Еленка П. Генова, който се поминал преди 19 години като ученик в София). Тая случка, която стана известна на редакцията ни, възбуди жив интерес у всички, на които се съобщи. Запитани неколцина видни фотографи в столицата, как може да се обясни тая едновременна снимка на два човешки ликове, когато е била фотографирана само баба Еленка п.
към текста >>

Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима.
При мене, на ул. Регентска 38, в София, живееше сестра ми с трите си деца След смъртта й, децата останаха при баба си, която също живееше при мене. Един ден надвечер, около една седмица след погребението на сестра ми, най-голямото й дете Данаил, около 14 години, щом влязло в стаята, забелязало образа на майка си, във форма на бюст, да стои неподвижно върху същото легло, на което тя спеше приживе. Данаил уплашен, веднага съобщи видяното на баба си и на мен. Ние го успокоихме и влязохме заедно с него в стаята. Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима. Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място. От тогава бе се изминало почти една година. Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса. Фигурата на майка му била ясна и видима, като да е било денем, и гледала право към него. Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана.
към текста >>

Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция.
Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция. Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети. Защото при всичкото си дипломатическо изкуство, гръцкият държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“. И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“. Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция. Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция. Тоя начин на решаване източния въпрос крие семена за нови раздори и за ново нарушение мира на близкия Изток. На България не трябва да се попречи в нейното естествено разширение към юг. И нашата делегация отстоява тази справедлива кауза с всичката сила на своята неоспорима аргументация. Близкото бъдеще ще покаже дали в сметките на съперничещите велики държави ще преодолеят чисто политическите съображения и интереси или пък идеалът на трайното международно умиротворение, от който се въодушевява президентът Уйлсон, според програмата му, ще добие реален израз. В България Най-крупното събитие във вътрешния живот на страната са станалите на 17 август т. г.
към текста >>

И нашата делегация отстоява тази справедлива кауза с всичката сила на своята неоспорима аргументация.
И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“. Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция. Американските представители в мирната конференция заявиха, че не са склонни да приемат гръцката теза — да се простре Гърция по беломорския брег до източна Тракия на Черно Море, а с това Бялото море да стане гръцко езеро, в което да властва и друга некоя велика сила — покровителка на Гърция. Тоя начин на решаване източния въпрос крие семена за нови раздори и за ново нарушение мира на близкия Изток. На България не трябва да се попречи в нейното естествено разширение към юг. И нашата делегация отстоява тази справедлива кауза с всичката сила на своята неоспорима аргументация. Близкото бъдеще ще покаже дали в сметките на съперничещите велики държави ще преодолеят чисто политическите съображения и интереси или пък идеалът на трайното международно умиротворение, от който се въодушевява президентът Уйлсон, според програмата му, ще добие реален израз. В България Най-крупното събитие във вътрешния живот на страната са станалите на 17 август т. г. общи законодателни избори. Както можеше да се предвиди, избирателното те.то, т. е. оная част От българския народ, която има право да избира, произнесе една внушителна присъда върху всички български „политически партии“: нито една от тях, въпреки самохвалството си и укорите към другите, не заслужи абсолютното доверие на народа.
към текста >>

От Ледбитерь Мислителната сила, нейното владане и развитие.
ТЕОСОФСКИ КНИГИ ИЗДАНИЕ НА ВОЕННОТО КНИГОИЗДАТЕЛСТВО ГУЖГУЛОВЪ & КОТЕВЪ, СОФИЯ. Единственъ складъ на тѣзи книги за цѣла България ул. Алабинска, 37, София. Древната мѫдрость. Кратко очертание на теософскитѣ учения Загадъчнитѣ племена на „Синитѣ планини“ в Индия Чакри, Кундалини и Прана (Висшитѣ духовни сили на човѣка, които той трѣбва да развие въ процеса на своето бѫдаще развитие). От Ледбитерь Мислителната сила, нейното владане и развитие. От Анни Безантъ Раятъ или Мисловиятъ миръ. Отъ Ледбитеръ Гласътъ на безмълвието, съ пояснения отъ Блаватска Бхагаватъ-Гита или Господнята пѣсень Свѣтлина върху пѫтя. Изъ книгата на златнитѣ правила При нозѣтѣ на учителя Човѣкътъ и неговитѣ тѣла. Отъ Анни Безантъ Ясновидството или силата на виждане това, което е скрито за обикновеното око. Отъ Ледбитеръ Философията на Йогитѣ.
към текста >>

Отъ Анни Безантъ Ясновидството или силата на виждане това, което е скрито за обикновеното око.
Кратко очертание на теософскитѣ учения Загадъчнитѣ племена на „Синитѣ планини“ в Индия Чакри, Кундалини и Прана (Висшитѣ духовни сили на човѣка, които той трѣбва да развие въ процеса на своето бѫдаще развитие). От Ледбитерь Мислителната сила, нейното владане и развитие. От Анни Безантъ Раятъ или Мисловиятъ миръ. Отъ Ледбитеръ Гласътъ на безмълвието, съ пояснения отъ Блаватска Бхагаватъ-Гита или Господнята пѣсень Свѣтлина върху пѫтя. Изъ книгата на златнитѣ правила При нозѣтѣ на учителя Човѣкътъ и неговитѣ тѣла. Отъ Анни Безантъ Ясновидството или силата на виждане това, което е скрито за обикновеното око. Отъ Ледбитеръ Философията на Йогитѣ. Отъ Йоги Рамачарака, прѣвелъ В. Граблашевъ. Вмѣсто молитви. Отъ Ал. Шишковъ. Видѣния и съзерцания.
към текста >>

Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на учителитѣ въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение политиката Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ.
Никовъ Оправдание на милитаризма, отъ Софр. Никовъ БРОШУРИ: Отъ Анни Безантъ и Ч. У. Ледбитеръ: Необходимостъ отъ прѣраждане. Мѣстото и работата на човѣка въ природата Теософията по отношение религията Идването на Христа втори пѫт. Мистицизъмъ. Окултна химия Доказателствата за Теософията. Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на учителитѣ въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение политиката Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ. Окултни Съвѣти, отъ Ал. Шишковъ. Печатането на останалите книги се отлага поради липса на хартия.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Случай на ясновидство през войната, съобщ.
Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия: значението на фигурите по дланта (с 5 черт.). 12. К. А. Либра. Астрология: I — Симвология и II — Хороскопът — чертеж, с който се изобразява човек при раждането му, според положението на 12-те зодийни знакове, слънцето, луната и планетите в момента на раждането. 13. Окултна хигиена и медицина: 1) Какво трябва да бъде облеклото ни, от окултно гледище, според Ледбитър 2) Диагноза на болестта „рак“. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Случай на ясновидство през войната, съобщ. Ж. П., II — Загадъчната птичка (с портрет на пок. дете Николайчо), съобщ. майка му г-жа Златка М., III — Изпълнено предзнаменование за всемирната война. IV — Силата на лошите пожелания и клетвата. V — Сънят на горския работник VI — Карма. 15.
към текста >>

IV — Силата на лошите пожелания и клетвата.
Окултна хигиена и медицина: 1) Какво трябва да бъде облеклото ни, от окултно гледище, според Ледбитър 2) Диагноза на болестта „рак“. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Случай на ясновидство през войната, съобщ. Ж. П., II — Загадъчната птичка (с портрет на пок. дете Николайчо), съобщ. майка му г-жа Златка М., III — Изпълнено предзнаменование за всемирната война. IV — Силата на лошите пожелания и клетвата. V — Сънят на горския работник VI — Карма. 15. Съобщение на редакцията МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР Стари грешки и заблуждения – Условия за новия живот Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите народи се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките народи, но все още това не им се удава. В столицата на Франция се събраха няколко стотин делегати на всички държави, участвали в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десетчленните или петчленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула. Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu".
към текста >>

Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството.
И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр.
към текста >>

Всичко върви напред, безспирно, без да обръща внимание на нищо, и няма сила, която би могла да спре този стремеж!
Това е същият онзи живот, кой го се люлее в океана, люлката на ражданията и смъртта, в приливите и отливите. Аз чувствам, че моите членове стават лъчезарни от съприкосновението с този живот. И моята гордост произлиза от това вечно биене на живота, който играе в моята кръв. 70. Нима ти нямаш сили да се радваш с радостта на този ритъм? Да се въртиш, да чезнеш, да се отдаваш на водовъртежа на тази страшна радост? Всичко върви напред, безспирно, без да обръща внимание на нищо, и няма сила, която би могла да спре този стремеж! Под тази безспирна музика танцуват и отлитат годишните времена — пъстротите, звуците и миризмите се леят на безбройни каскади в изобилие от радост, която се разсейва и умира всеки миг. 71. Аз бях длъжен да възпитам своето аз, и да го обръщам на всички страни, като хвърлям цветни сенки на твоята майя. Ти сам разделяш себе си и посредством мириади звукове зовеш своето отделено аз. А това отделено аз е в мене. Горчива песен, подобна на ехо, се разнесе по небето, като многоцветни сълзи и усмивки, тревоги и надежди; вълните се дигат и спадат, сънищата изчезват и отново се зараждат.
към текста >>

Писание; този, който не цени словото, който не вярва в творческата сила на разума, който се съмнява в значението на силата.
Но той цени Вагнеровци, защото много добре съзнава, че без тях не би могъл да съществува сам. Те знаят само едната страна. Другата страна— това е прякото съзерцание на природата, великата безпределна природа, вглъбяването в нея със своя чист разум и достигане всичко с него. Фауст е метафизик. „В начало бе деянието“, тъй превежда тоя метафизик началните думи на Св. Писание; този, който не цени словото, който не вярва в творческата сила на разума, който се съмнява в значението на силата. „В начало бе деянието“. Даже Бюхнер и Хекел биха се съгласили с това, а старият Лукреций би ръкопляскал. Тук метафизикът Фауст говори като естественик. Мефистофел се явява. Договорът е сключен.
към текста >>

Съвременните хора, роби на материализма, отричат не само реалната сила и значение на мистицизма, но не се спират даже пред нелепостта, да третират истинските мистици и ясновидци като умопобъркани и маниаци.
Фауст мистикът, Фауст на стария Гьоте, по много неща се отличава от тоя див гений. Фауст, вълшебникът и мистикът, вечно ще живее. Вълшебници и мистици е имало, има и ще има до тогава, до като настъпи последния час на всичко, до като етерът отново се размъти, до като се събуди Брама и се чуе неговия зловещ презрителен смях. Силвен ХО. „Лудостта и мистицизмът“. Съвременните хора, роби на материализма, отричат не само реалната сила и значение на мистицизма, но не се спират даже пред нелепостта, да третират истинските мистици и ясновидци като умопобъркани и маниаци. За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г. Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн.
към текста >>

За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г.
Фауст, вълшебникът и мистикът, вечно ще живее. Вълшебници и мистици е имало, има и ще има до тогава, до като настъпи последния час на всичко, до като етерът отново се размъти, до като се събуди Брама и се чуе неговия зловещ презрителен смях. Силвен ХО. „Лудостта и мистицизмът“. Съвременните хора, роби на материализма, отричат не само реалната сила и значение на мистицизма, но не се спират даже пред нелепостта, да третират истинските мистици и ясновидци като умопобъркани и маниаци. За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г. Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не.
към текста >>

Умът е душевна сила, която се ражда само с половата зрелост.
Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони. По същия начин то трябва, за да развие паметта си, да учи неща, чието разсъдъчно разбиране ще се остави за по-после. Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък. Напр., на детето трябва да се покажат неколко примери за най-необходимите правила на умножението (за което не е нужна никаква сметачна машина, а най-добре е да се използват пръстите), и след това то здраво трябва да заучи таблицата на умножението на памет, Постъпвайки така, ние ще действаме съобразно детската природа. Наопаки, ние ще сгрешим спрямо последната, ако през времето, когато трябва да се развива паметта, ние прекалено напрягаме ума на детето. Умът е душевна сила, която се ражда само с половата зрелост. До настъпването на този момент, не трябва да й въздействаме от вън. До този момент детето трябва да усвоява на памет съкровищата, над които е мислило човечеството, и чак след това ще настъпи времето да схване с ума си това, което предварително е запечатало в паметта си Значи, не трябва да се пристъпва направо към умствени операции. Човек трябва да се помъчи да разбере нещата, които вече знае, т. е., които е усвоил с паметта си, тъй както детето заучава на памет говоримия език, без да знае още правилата. Казаното трябва да се разбира в най-широк смисъл на думата.
към текста >>

Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила.
Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
към текста >>

Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“.
И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът.
към текста >>

Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло.
към текста >>

И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент!
И ако последните желаят едно усилване, няма освен да прочетат наставленията на който и да е велик духовен учител, който човечеството някога е дало. Покойният полковник Олкът, подпредседател на теософското общество в Адиар (Индия). Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал. Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите. Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“.
към текста >>

Някои от тях, които не се помиряват със своето положение и не се решават да признаят истинската причина за своето поведение, а и голямата самомнителност в моралната им сила, се обръщат против Ел.
Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот. Теософското общество е един вид бойно поле за духовни борци, които се стремят да победят себе си. Покрай други, там срещаме и една дълга верига самозвани Чела, паднали един върху други, като куп камъни. Някои от тях, които не се помиряват със своето положение и не се решават да признаят истинската причина за своето поведение, а и голямата самомнителност в моралната им сила, се обръщат против Ел. П. Бл.5) и по големи от нея. Недавна, препрочитайки The Tath6), попаднах на една голяма нейна теософска статия, озаглавена „Теософските учители“, написана по повод смешното въставане против обществото на една истерична жена в Америка и на още една личност, които, като не са. могли да станат адепти, върнаха се „с окървавени крака и унижен дух“ към Христа! Като наранена лъвица тя се нахвърля върху им и ги обсипва със своето възмущение. Колко ясно определя тя това, което може да заведе кандидата до мъдреците, които са скрити и това, което още повече го отдалечава от тях.
към текста >>

Но, ако насърчаваме лошите привички и постоянстваме в тях, те стигат до там, че надминават противодействащата сила на душата и тогава човек напълно се покваря.
Аз веднага предложих тоя на един млад Парси от Бомбай, един много виден член тогава, предан и деятелен. Тя ми отговори смеейки се, че напротив тоя не беше никак блестящ и че най-лъчезарния морално е бил един беден, благовъзпитан Бенгали, който се бил отдал на пиене. И наистина, Парси по-късно ни напусна и ни прави една жива опозиция, когато Бенгали се поправи и сега е един благочестив аскет! Тя ми обясни тогава, че много порочни и чувствени привички влияят често на физическото аз, без да оставят трайни следи върху нашето вътрешно Аз. В такъв случай духовната природа е достатъчно силна, за да отхвърли след къса борба тия външни петна. Но, ако насърчаваме лошите привички и постоянстваме в тях, те стигат до там, че надминават противодействащата сила на душата и тогава човек напълно се покваря. Европейски, както и Индийски Tantrikas7), са проповядвали вредното учение, че кандидата за окултизма може да убие желанията, като Ги задоволява и изчерпва. Съвсем друго нещо е, да се отдаде човек доброволно на сладострастието, или на гордостта, или скъперничеството, или амбицията, или на омразата, или на гнева — всички еднакво вредни за душата, — отколкото да падне от време на време, без предумишленост и само поради показана слабост в критическия момент, в един или друг от тия грехове. Това може да се надживее и то доста лесно, ако се усилят моралните качества. Доброволното отдаване на страстите води неизбежно към духовно израждане и към дъното на пропастта. Слушайте „Гласът на безмълвието „: „Не вярвайте, че порокът може да бъде унищожен чрез удовлетворяване или насищане; това е лъжа, внушена от Мага.
към текста >>

Тази част от аурата, по която се простира болестта, е невидима, защото липсва, а се вижда само един конически отвор. Фиг.
По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура. При известни болести, браздите или струите на вътрешната аура са счупени и тя в този случай представлява едро-зърнеста структура5) При някой болести изгледът на Аурата се променя твърде много. Фиг. 5 показва аурата на епилептик. Тук трябва да се забележи, че аурите са по-тесни от лявата страна и по-широки от дясната. Фиг. 6 показва аурата на едно момче, което страда от herpes zoster (изприщване на кожата). Тази част от аурата, по която се простира болестта, е невидима, защото липсва, а се вижда само един конически отвор. Фиг. 7 и 8 показват аурата на истерична жена. Типичните й особености са: 1) острото свиване на външната аура, която е много широка при бедрата, 2) разширението на външната аура при гърба. В този случай са забелязани и три лъчи, както е показано във фиг. 7. В съчинението си6), Д-р Килнер описва още някои твърде интересни опити в свръзка с действието на волята при създаването на промени в аурата. Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото.
към текста >>

Д-р Килнер счита (и, вероятно, той е прав), че силата, която произвежда човешката аура, е различна от онази при случая на магнита или електрическата батерия.
В този случай са забелязани и три лъчи, както е показано във фиг. 7. В съчинението си6), Д-р Килнер описва още някои твърде интересни опити в свръзка с действието на волята при създаването на промени в аурата. Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото. Известна мъгливост, която прилича на човешката аура, се е забелязала около полюсите на магнита и отворените краища на една електрическа батерия, посредством дицианинова преграда. Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа. Д-р Килнер счита (и, вероятно, той е прав), че силата, която произвежда човешката аура, е различна от онази при случая на магнита или електрическата батерия. По-нататъшни изследвания на предмета обещават да ни дадат твърде интересни и важни резултати. (Из „The Occult Review“). _____________________________________ 1) В миналата книжка дадохме кратки сведения за изнамерения от Килнер апарат, с който може да се види човешката атмосфера или аура. Горната статия принадлежи на г. Редгров, който лично е имал случай да провери резултатите от изследванията.
към текста >>

Даже нещо повече: развитието на мислителната сила до известен размер е необходимо за всеки, който иска да премине през степените на посвещението.
Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Ето защо развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си крака. Преди развитието на умствените способности човек се чувстваше като част от делото (както е капката в чаша с вода), а сега вече човек добива духовна самостоятелност. Тая самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по нататъшната му еволюция. Даже нещо повече: развитието на мислителната сила до известен размер е необходимо за всеки, който иска да премине през степените на посвещението. И така това потъване в материалното, което виждаме днес, тъй и трябваше да бъде. В наше време големи духовни сили се изхарчват за задоволяване на чисто телесни нужди. Всичко това тъй и трябваше да бъде Никой не въстава против това. Но сега ще почне едно постепенно издигане нагоре. И както материализмът беше необходим, беше полезен за човечеството до сега, т. е.
към текста >>

мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта.
С това постепенно се подготвя настъпването на идещата култура (шеста), която ще даде начало на шестата раса. Коя ще бъде мисията на шестата раса ? Както мисията на петата раса е умът, така мисията на шестата раса е любовта. Духовното събуждане, което сега виждаме да се извършва с възвръщането на човечеството към окултните истини, е признак, че е наближило времето да се тури начало на тая нова раса. Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е. мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство. И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството. След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности. Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса.
към текста >>

Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир.
Сега ние се намираме още в началото на това. За да видим характера на бъдещата еволюция на човечеството, нека цитираме следното место от Д-р Рудолф Щайнер („Тайната наука“, стр. 400): „Земята е станала един свят на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са преработили нейните елементи. Сегашната земя е съставена от елементите на мъдростта. Човек ги намира сега3). Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир. Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта. Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов. Най-широкият и най-понятният образец на любовта е Христос. От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа. От там любовта ще се разпространи в света.
към текста >>

Както първоначалната мъдрост се е изразила във външни земни сили, тъй в бъдеще и любовта ще се прояви като една естествена сила.
Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта. Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов. Най-широкият и най-понятният образец на любовта е Христос. От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа. От там любовта ще се разпространи в света. Както първоначалната мъдрост се е изразила във външни земни сили, тъй в бъдеще и любовта ще се прояви като една естествена сила. Това е тайната на бъдещето развитие. Всичко това, което човек ще извърши в съзнателна хармония с цялата земна еволюция, ще бъде проява на любов, Поради самото свое естество, духовното съзнание се превръща на любов“. ________________________ 1) Ясновидството е един факт, в чието съществуване човек може да се убеди по научен, експериментален път. По това ще има статия след няколко броя за едно общо предварително ориентиране. В следния брой ще бъде поместена статията: „Въведение в окултизма“.
към текста >>

астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него.
Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност. Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т.
към текста >>

сила, могъщество.
То означава ангелския чин на Властите. С тяхната служба Бог Елохим -Ликбор произвежда елементите (стихиите). Изчислението му е Пахад, т. е. боене и съд: лявата страна на камъка. Атрибутът му означава Хебура, т. е. сила, могъщество. 6) Bay — ו. Името е Везйо, което значи „с блясък“ и визира шестия ангелски чин Малахим или Сили. С техната служба Бог Елоха произвежда металите и всичко друго, което съществува в минералното царство. Атрибутът му е Тиферет —слънце, блясък. 7) Зайн — ז.
към текста >>

Той отрича, че числата сами по себе си притежават окултна сила, но настоява, че могат да се употребяват като символи на духовните неща, поради точното съответствие между материята и духа, според което всека материална форма е външен израз на известна духовна сила.
Той преувеличава, наистина, значението на числените съотношения, но неговото гледище не е изцяло лишено от истина. Сефариал казва, че числата са символи. На първо място, като символи, те представляват количествените отношения между нещата. Но би могло да се попита: това положение изчерпва ли техния символизъм? Сефариал отговаря: не, и това е вярно. Той отрича, че числата сами по себе си притежават окултна сила, но настоява, че могат да се употребяват като символи на духовните неща, поради точното съответствие между материята и духа, според което всека материална форма е външен израз на известна духовна сила. Като изхожда от това становище, той свързва числата с буквите (които също се приемат за символи) и, което е още по-важно, с планетите на нашата слънчева система, със слънцето и месеца. Според него, числата са символи и на тях, символи на духовни сили, които тук работят. Нашето заключение от това е, че той ни дава един аргумент за астрологията, който, във всеки случай, не може да бъде отхвърлен без внимателно разглеждане. Сефариал дава много разяснения по въпроса за предсказването с помощта на числата, като твърди, че подсъзнателното „аз“ на гадателя налага символистичния смисъл на употребените числа, с които предвижда събитията и предава своето видение на другите Самите числа, очевидно, са безсилни да определят събитията. И ние бихме се показали скептици за гаданието с числа, но теорията на Сефариала е твърде убедителна.
към текста >>

Този темперамент дава голяма телесна сила, леснота в движенията, любов към физически упражнения, енергия и способност към работа.
Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите. Цветът на кожата, както и на очите, е обикновено, но не винаги, тъмен, коси те тъмни, яки и обилни. Чертите на лицето са силно отбелязани и тяхното изражение е впечатлително. Солидност в съчленението характеризира всичките органи, като им придава голяма здравина и издръжливост. Този темперамент дава голяма телесна сила, леснота в движенията, любов към физически упражнения, енергия и способност към работа. Тези личности, в които той преобладава, Обикновено притежават силно очертан характер и във висока степен са способни към получаване и бързо комбиниране на много и различни впечатления. Двигателен: Джемс Монрое Те са признатите водители и управители в сферите на тяхното движение. Често те биват увличани далеч напред — като водят със себе си и другите — от пороя на тяхното собствено въображение и техните страсти. Това е темперамента на редките таланти, особено на тези от изпълнителен род, на големите дела, големите заблуждения, големите грешки и на големите престъпления. Той се характеризира понякога, макар и не непременно, чрез една омразна грубост и строгост в чувствата, проявени и чрез една съответна груба косматост по телесните органи, рунтави коси и брада и един груб израз във външния вид.
към текста >>

Но тя, макар и да прибавя много към красотата на женската фигура, отнема от силата и, следователно, от красотата на мъжките форми.
И те постигат успех повече чрез енергия и постоянство, Отколкото чрез предвидливост и дълбоко мислене. Това са хора повече за полето, отколкото за кабинета, хора, за които, да мислиш и чувстваш, значи, да действаш. Като оратори, те си служат със силни изрази, подчертават много думи и обикновено удрят по масата с тежки удари. В своите типични форми, двигателният темперамент е по-малко присъщ на жената, отколкото на мъжа, обаче, той има много модификации, които придават голяма елегантност и красота на женската фигура. Първата модификация е тази, при която костите, с изключение на тазовите, са пропорционално малки, което придава на фигурата допълнителна деликатност и изящност. Но тя, макар и да прибавя много към красотата на женската фигура, отнема от силата и, следователно, от красотата на мъжките форми. Диана на старогръцката скулптура ни дава един превъзходен пример на така модифицирания двигателен темперамент. Втората модификация е тази, при която свръзките и ставите, които те образуват, са пропорционално малки, което обстоятелство намалява тенденцията към ъгловатостта, която е характеристична за тоя темперамент, и спомага за окръгляване на контурите на съчлененията. Това може да се наблюдава особено в китките и глезените. Третата модификация на тоя темперамент е тая, при която костите са пропорционално по-къси и мускулите, с изключение на тези около таза, са по-малки и по-закръглени, което дава по-слабо отбелязани релефи и по-закръглена пълнота, която е толкова съществена за най-високия стил женска красота. С тази своя характеристика тоя темперамент се приближава до жизнения, на който с тази си модификация е сроден.
към текста >>

Това устройство означава голяма сила и активност в известно особено направление, но и недостиг на обширност и общообхватност.
Това може да се наблюдава особено в китките и глезените. Третата модификация на тоя темперамент е тая, при която костите са пропорционално по-къси и мускулите, с изключение на тези около таза, са по-малки и по-закръглени, което дава по-слабо отбелязани релефи и по-закръглена пълнота, която е толкова съществена за най-високия стил женска красота. С тази своя характеристика тоя темперамент се приближава до жизнения, на който с тази си модификация е сроден. Като изучваме тоя темперамент по-отблизо, намираме, че той, съгласно закона за еднородността, установен, проучен и пояснен в предходната глава, се характеризира, както в своите подробности, така и в общата си форма, чрез продълговатостта. Лицето е продълговато, главата висока, носът дълъг и изпъкнал и всички други черти на лицето съответстват. Това устройство означава голяма сила и активност в известно особено направление, но и недостиг на обширност и общообхватност. Едно ненормално развитие на двигателния темперамент, при което жизнената и умствена енергии са по жертвани за единствената животинска сила, дава това, което древните наричаха атлетичен темперамент. Той се отбелязва чрез една пропорционално малка, особено във връхната си част, глава, дебел врат, широки рамена, развити гърди и силно отбелезани мускули, сухожилията на които се виждат под кожата. Фарнез Херкулес ни служи като един модел за езическите атрибути на това ненормално състояние, при което животинската сила присвоява енергиите, които са необходими за произвеждане на мисъл, и изоставя своя притежател като сигурен длъжник по отношение на всека по-висока умствена и морална проява. Знаменитата статуя на Умиращия Гладиатор също ни представлява това телесно и умствено устройство. Жизненият темперамент Този темперамент зависи от превъзходството на жизнените или хранителни органи, които се поместват в голямата кухина на трупа.
към текста >>

Едно ненормално развитие на двигателния темперамент, при което жизнената и умствена енергии са по жертвани за единствената животинска сила, дава това, което древните наричаха атлетичен темперамент.
Третата модификация на тоя темперамент е тая, при която костите са пропорционално по-къси и мускулите, с изключение на тези около таза, са по-малки и по-закръглени, което дава по-слабо отбелязани релефи и по-закръглена пълнота, която е толкова съществена за най-високия стил женска красота. С тази своя характеристика тоя темперамент се приближава до жизнения, на който с тази си модификация е сроден. Като изучваме тоя темперамент по-отблизо, намираме, че той, съгласно закона за еднородността, установен, проучен и пояснен в предходната глава, се характеризира, както в своите подробности, така и в общата си форма, чрез продълговатостта. Лицето е продълговато, главата висока, носът дълъг и изпъкнал и всички други черти на лицето съответстват. Това устройство означава голяма сила и активност в известно особено направление, но и недостиг на обширност и общообхватност. Едно ненормално развитие на двигателния темперамент, при което жизнената и умствена енергии са по жертвани за единствената животинска сила, дава това, което древните наричаха атлетичен темперамент. Той се отбелязва чрез една пропорционално малка, особено във връхната си част, глава, дебел врат, широки рамена, развити гърди и силно отбелезани мускули, сухожилията на които се виждат под кожата. Фарнез Херкулес ни служи като един модел за езическите атрибути на това ненормално състояние, при което животинската сила присвоява енергиите, които са необходими за произвеждане на мисъл, и изоставя своя притежател като сигурен длъжник по отношение на всека по-висока умствена и морална проява. Знаменитата статуя на Умиращия Гладиатор също ни представлява това телесно и умствено устройство. Жизненият темперамент Този темперамент зависи от превъзходството на жизнените или хранителни органи, които се поместват в голямата кухина на трупа. Ето защо, той, по необходимост, се отличава чрез едно сравнително по-голямо по ширина и дебелина туловище и сравнително по-малки по дължина и размер краища, отколкото в двигателния темперамент.
към текста >>

Фарнез Херкулес ни служи като един модел за езическите атрибути на това ненормално състояние, при което животинската сила присвоява енергиите, които са необходими за произвеждане на мисъл, и изоставя своя притежател като сигурен длъжник по отношение на всека по-висока умствена и морална проява.
Като изучваме тоя темперамент по-отблизо, намираме, че той, съгласно закона за еднородността, установен, проучен и пояснен в предходната глава, се характеризира, както в своите подробности, така и в общата си форма, чрез продълговатостта. Лицето е продълговато, главата висока, носът дълъг и изпъкнал и всички други черти на лицето съответстват. Това устройство означава голяма сила и активност в известно особено направление, но и недостиг на обширност и общообхватност. Едно ненормално развитие на двигателния темперамент, при което жизнената и умствена енергии са по жертвани за единствената животинска сила, дава това, което древните наричаха атлетичен темперамент. Той се отбелязва чрез една пропорционално малка, особено във връхната си част, глава, дебел врат, широки рамена, развити гърди и силно отбелезани мускули, сухожилията на които се виждат под кожата. Фарнез Херкулес ни служи като един модел за езическите атрибути на това ненормално състояние, при което животинската сила присвоява енергиите, които са необходими за произвеждане на мисъл, и изоставя своя притежател като сигурен длъжник по отношение на всека по-висока умствена и морална проява. Знаменитата статуя на Умиращия Гладиатор също ни представлява това телесно и умствено устройство. Жизненият темперамент Този темперамент зависи от превъзходството на жизнените или хранителни органи, които се поместват в голямата кухина на трупа. Ето защо, той, по необходимост, се отличава чрез едно сравнително по-голямо по ширина и дебелина туловище и сравнително по-малки по дължина и размер краища, отколкото в двигателния темперамент. Неговото най-съществено физическо развитие е кръгловатостта. Лицето клони към закръглеността, ноздрите са широки, вратът по-скоро къс, рамената широки и закръглени, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката са пълни, конически и свършват със сравнително малки китки и стъпала.
към текста >>

Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност.
Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се убеди, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват. При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия. Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота. Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността. Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха.
към текста >>

Когато повечето планети са под земята, при нощно рождение, това предвещава латентни качества, които не намират случай да се проявят в пълната си сила.
Животът е по-малко щастлив, енергията е по-малко, а също и наклонността към прогресиране е по-малка. 4. Зима, или напреднала възраст. Колкото по вече планетите се приближават към изток, тяхното влияние става по-голямо, освен когато се намират близо до ноговата точка (Nadir Punkt), където влиянието е много силно. Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото. Много планети над земята, при дневно рождение, са изобщо благоприятни; животът дава на новородения много възможности да се прояви. Когато повечето планети са под земята, при нощно рождение, това предвещава латентни качества, които не намират случай да се проявят в пълната си сила. Планети, стоящи в ъглите, особено в М. С. и асцендентите, упражняват извънредно силно влияние върху характера, течението на живота и телесната конструкция. Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето. Когато, обаче, една планета се намира на асцендента или на върха на М. С., тогава въпросът е по-труден, понеже гази планета може много силно да повлияе върху телесната конструкция.
към текста >>

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Облеклото Мнението на писателя Ледбитър по въпроса за облеклото е следното: „Тук ние зачекваме един предмет, върху който всички съображения, вдъхнати от познанието на висшите полета и от допълнителните познания, които ни дава окултизмът, са почти напълно противоречиви с обичаите, които са в сила днес на запад.
Липсват, следователно, всичко 6 знака. Знаковете на зодиака се издигат на източния хоризонт, следователно, хороскопът се върти по означеното от стрелата направление, от изток през юг на запад. Планетите се движат в противно направление, от изток през север на запад и от запад през юг на изток. Явно е, че причината за първото се намира във въртенето на земята около собствената й ос, а на второто в самото напредваше движение на планетите. На това трябва да се внимава при поставянето на планетите в къщите. (Следва). ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Облеклото Мнението на писателя Ледбитър по въпроса за облеклото е следното: „Тук ние зачекваме един предмет, върху който всички съображения, вдъхнати от познанието на висшите полета и от допълнителните познания, които ни дава окултизмът, са почти напълно противоречиви с обичаите, които са в сила днес на запад. В течение на една серия от изследвания, които заеха много години, върху миналите въплъщения на известни личности, даде ми се да видя, с помощта на ясновидството, голямо число цивилизации, принадлежащи на всички страни на света и от съвършено различни епохи. Моя дълг ме наведе да изуча така също и обичаите на жителите най-малко на две други планети. Тези разни раси проявяват голямо разнообразие в дрехите си. Но нито една от тях и в нито една от епохите не видех нищо, което да се приближава по грозотия до облеклото, в което съвременната мода облича мъжкия пол. Нашето облекло е до немай-къде грозно, неудобно и вредно за здравето, и единственото нещо, според мен , което може да се каже в негова полза е, че то представлява известна практичност.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на ясновидство.
реакцията е бивала положителна; при другите случаи тя е бивала отрицателна. Тук-таме клиниците твърдяли, че при някои случаи имали работа с рак. въпреки че реакцията била отрицателна. При аутопсията на тялото. обаче, се е указвало, че Робинзоновата метода не е лъгала: болестта наистина не е била рак. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на ясновидство. Всеки, който през войната е бил между ратниците на 3-та Балканска дивизия, не веднъж е бродил известната река Порой, протичаща из върховете на Козяк планина към Мъгленско. Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане. Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п. полк, при работене пътя в дефилето на тази река, по инициативата на началството, често са се къпали. При такъв един случай, четирима подофицери от същата рота, добри плувци, са се къпели в един по-дълбок и голям вир.
към текста >>

Силата на лошите пожелания От околността на Залцбург съобщават един интересен случай, където са констатирани последиците от проклеването.
Това съобщение е напечатано в септемврийския номер през 1913 год. на Zentralblatt fur Okkultismus. Войната както е известно, започна само една година по-късно. Предсказанието на баба Мария се сбъдна. Кръстът, значи, показал вярно. Силата на лошите пожелания От околността на Залцбург съобщават един интересен случай, където са констатирани последиците от проклеването. Некой си млад човек имал любовни сношения и незаконно му се родило дете. Момъкът плашел за издръжката на детето, но не искал да се ожени за любовницата си. По-сетне той се оженил за друга, по-стара жена. Първата любовница, обаче, страшно проклела съпрузите. Тя пожелала, както на тях двамата, така и на децата им, разни болести и пр.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев.
Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II. Студът и полудяването и III. Човекът с две души. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев. от немски: Д-р С. Д. II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14. Книжнина. 15.
към текста >>

Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ?
Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот. Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ? Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка. Също тъй и в часа на смъртта това незнайно ще се яви като отдавна познато. И понеже обичам живота, аз зная, че ще обикна и смъртта. Детето плаче. когато майката го отмахва от дясната ненка, но след минута се утешава, когато намира лявата. 96.
към текста >>

„Знанието е сила“, — е казал Бекон.
Ето защо само чрез окултизма може да се достигне до пълно и всестранно разбиране на живота. И така, не само че окултизмът не ни отклонява от нашите преки задачи в живота, а напротив, той единствено е в състояние да ни направи наистина практични, способни работници в този живот. И така, като изучваме, с помощта на окултизма, духовния свят, ние по-добре разбираме видимият. Тогаз ние по-добре разбираме и нашите задачи в него. Окултистът не само че не хвърчи в облаците, но, напротив, той е най-големият реалист. „Знанието е сила“, — е казал Бекон. Само знанието ще ни помогне да поставим правилно целите си във всяка област на живота. Само то ще ни посочи и най-целесъобразните средства за постигане на тези цели А такова дълбоко познание за нещата може да ни даде само окултизмът. Да вземем за пример медицината. Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване. Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество.
към текста >>

Днешната медицина не подозира съществуването на невидимата страна на човешкото естество.
Само знанието ще ни помогне да поставим правилно целите си във всяка област на живота. Само то ще ни посочи и най-целесъобразните средства за постигане на тези цели А такова дълбоко познание за нещата може да ни даде само окултизмът. Да вземем за пример медицината. Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване. Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество. Днешната медицина не подозира съществуването на невидимата страна на човешкото естество. Разбира се, аксиома е, за да лекуваме човека, трябва по-рано да изучим неговото естество, а ако не изучим скритата страна на човека, ние не го познаваме. Днешната анатомия изучва с ножа и микроскопа устройството на стомаха, черния дроб, сърцето, белия дроб, мозъка и пр. Обаче, в тези органи работят духовни сили, и то във всеки орган работят особени духовни сили. За да разберем естеството на тези органи, не е достатъчно да изучим само тяхното физично устройство, но и духовните сили, които се крият зад материалните форми. Тук се туря основата на окултната анатомия.
към текста >>

Трябва винаги да помним, че мисълта е сила.
Тогаз ще види и доказателствата. По този въпрос ще има няколко статии в следните броеве на това списание. Възпитанието на детето почва от периода на бременността. Този период е от голяма важност. Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има майката през този период. Трябва винаги да помним, че мисълта е сила. В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример.
към текста >>

Когато детето бозае от майка си, магнетическа сила излиза от майката и преминава в детето.
Обаче, и те не са създавали всички добри условия около майката. Жената, когато е бременна, трябва да усеща, че мъжът й е справедлив, че той културно стои високо. За жената, когато е бременна, нейният мъж трябва да е идеал; тя трябва да вижда в него добри черти. Тя никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато жената стане бременна, и се сърди на мъжа си, че той я е направил нещастна, то детето ще бъде лошо, нещастно. Когато детето бозае от майка си, магнетическа сила излиза от майката и преминава в детето. Тази магнетическа сила възпитава и усилва детето. Друга една жена не може да замести майката в това отношение. И друго: майката никога не трябва да се гневи, когато кърми детето си. Днес хората не внимават, какво влияние може да произведе майката с млякото си върху детето. Семейството и педагозите грешат по отношение на храната, която трябва да се дава на младото поколение.
към текста >>

Тази магнетическа сила възпитава и усилва детето.
Жената, когато е бременна, трябва да усеща, че мъжът й е справедлив, че той културно стои високо. За жената, когато е бременна, нейният мъж трябва да е идеал; тя трябва да вижда в него добри черти. Тя никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато жената стане бременна, и се сърди на мъжа си, че той я е направил нещастна, то детето ще бъде лошо, нещастно. Когато детето бозае от майка си, магнетическа сила излиза от майката и преминава в детето. Тази магнетическа сила възпитава и усилва детето. Друга една жена не може да замести майката в това отношение. И друго: майката никога не трябва да се гневи, когато кърми детето си. Днес хората не внимават, какво влияние може да произведе майката с млякото си върху детето. Семейството и педагозите грешат по отношение на храната, която трябва да се дава на младото поколение. Разбира се, ние никого не обвиняваме, понеже тази грешка става поради незнание на окултните истини.
към текста >>

Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години.
Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма. Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации. Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик. Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си. Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката. Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор. Той презираше метафизиката и избягваше риториката.
към текста >>

Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор.
Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката. Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор. Той презираше метафизиката и избягваше риториката. Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща. Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло. Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих.
към текста >>

Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности.
Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му. Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“. Детето размишлявало върху тези думи, и когато станало на двадесет и пет години, видението му се открило.
към текста >>

Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал.
По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже. Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето. Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека. Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“.
към текста >>

Ето, Аз съм с тебе и ще ти дам от моята сила.
Когато твоята слаба ладия служи за играчка на буйните вълни, ти пак се не бой и се отдръпни в тайния кът на душата си, за да чуеш пак този глас. Вслушаш ли се по-внимателно, ти ще чуеш по вече. Ето какво ще ти каже гласът: „Това бурно море и тези яростни вълни създавам Аз за тебе, за да се калиш в борбата. Само в борбата и всред изкушенията твоята душа ще заякне и ти ще научиш великия урок на смирението. Тогава всичко ще ти бъде мило в света: и приятното и неприятното, и милото и страшното, и безветрието и бурята, от която тъй много се плашиш сега. Ето, Аз съм с тебе и ще ти дам от моята сила. Но, за да станеш достоен за този ми дар, ти трябва да подириш искрено вратата на Храма ми, а не да се приближаваш към мен с нечисти нозе и пуста душа“. „Защо си тъжен и защо се скиташ от свят в свят? Кой те принуждава да вършиш това и вечно да странстваш ? Това е твоята любов, твоята сляпа любов към суетното — ти знаеш това, нали? Остави тленното и поеми ръката, която ти се подава отгоре.
към текста >>

Няма сила изтощеното тяло да се бори, а само проклина и продължава да страда, защото му е мило да се раздали със суетата.
Виждам съкрушеното сърце на майката да се разделя със сина си и съпругата да изпраща мъжа си към последното жилище. Отчаяно кърши тя ръце, към небето ги извива и вика: „Да живея как мога сега сама“? Сърцето с мъка издържа да не се пръсне пред тези ужасни картини, пред ужасите, които човекът сам си създава на себе си, за да дири чрез тях блага земни. Тогава моята утеха е споменът за Твоите слова: „Прости им, защото те не знаят какво вършат“. Изтръпва бедното сърце, затреперва то от болки и милозливо шепне: „Опази ме, подкрепи ме в този час“. Няма сила изтощеното тяло да се бори, а само проклина и продължава да страда, защото му е мило да се раздали със суетата. Ужасиха ме тези картини и аз паднах на колене и се молих. Исках аз почивка за бедните страдалчески души и тогава чух отговора от горе: „Чух, твоята молитва“. Тогава душата ми порасна, окрили се от тази обилна милост на Твореца. Лъч от неговата светлина озари бедната ми душа и гласът Му изговори тези думи: „От векове чакам Аз да чуя копнежа на човешката душа“. . . БЕЗДОМНИК.
към текста >>

И чу тогава той, в тази тишина на уединението, Скритият Глас във вечността, който тихо му прошепна: „Аз съм Живота в Силата, чрез който се оживотворява вселената!...
Тук-таме между скалите стърчаха грамадни букове, разхвърлени като изтукани, буйните клонове на които високо се издигаха в небесата. Гъст здравец, като със зелен килим, покриваше малкото земя между острите канари, а нежните теменужки пълнеха с благоуханието си околния въздух. Кацнал като орел върху грамадна скала, подножието на която не се виждаше долу в бездънната пропаст, стоеше той замислен посред тази дивна, самобитна красота на природата. Над него високо се издигаше грамаден бук, корените на който като змии се преплитаха между пукнатините на скалите. Всичко около него бе потопено в една самотна тишина. И чу тогава той, в тази тишина на уединението, Скритият Глас във вечността, който тихо му прошепна: „Аз съм Живота в Силата, чрез който се оживотворява вселената!... Формата е проявление на моята сянка. Вътре в нея е скрит моят велик разум“. „Сине на моята Проявена Мъдрост! Проникни в моята същност, за да разбереш дълбоката тайна и смисъла на твоя живот, защото чрез мене се постига тайната на съвършените. Аз нося и давам вълшебния ключ, който отваря скритите врата на Храма на Посветените.
към текста >>

“ „В недрата на моята проявена Сила - Природата, твоята обща майка и хранителница, ти ще научиш първите уроци за Вечността!
Проникни в моята същност, за да разбереш дълбоката тайна и смисъла на твоя живот, защото чрез мене се постига тайната на съвършените. Аз нося и давам вълшебния ключ, който отваря скритите врата на Храма на Посветените. И когато разбереш мене, ще разбереш и себе си, защото чрез мене е изявена твоята същност! “... „Научи се да съзерцаваш в моята книга — вечността! Там ще изучиш скритите тайни на миналото, за да отгадаеш съдбата на бъдещето! “ „В недрата на моята проявена Сила - Природата, твоята обща майка и хранителница, ти ще научиш първите уроци за Вечността! Ала това ще стане, когато ти сам започнеш да четеш в нейната Велика Книга. И ще станеш ти достоен ученик на скритата мъдрост ! “ „Блажен е този, който може да чете в моята вечна и неизменна книга на Живата Природа, в която всичко си тече по строго определения път към съвършенството, с интуицията на душата си, с великите и възвишени чувства на сърцето си, и със скритата мъдрост на духа си !... За него Тайната и Мъдростта са две постигнати Истини! “ * И устреми той духовните си погледи към грамадния масив-гранит скала.
към текста >>

И играеха те луд бесен танц, под напора на Огън — Сила, който бликаше из тях.
И прозре през нея дълбоките глъбини на земята. И всичко пред него оживя! И прозре той вътре в нея, в нейните дълбоки плътно-земни пластове, тайнственото царство на гномите — строгите пазители на несметните й богатства. И прозре той в дълбочините на сините й бездънни океани, в чистите й бистри кристални езера, в буйните й планински потоци, вълшебното царство на красивите нимфи! И прозре той в глъбините на нейния дълбок център огненото царство на саламандрите. И играеха те луд бесен танц, под напора на Огън — Сила, който бликаше из тях. И в буйния пламък на тяхното огнено царство изгаряше всека една непречистена плът. И пречистваше се материята, като в казана на усъвършенстването превираше и изгаряше всека нечистота. И в ужасните пламъци на силата преобръщаше се тя на чисти благородни кристали, светло-блестящи метали, на гордо величествени минерали, що украсяваха майката-земя. И трупаха се всичките и скрити богатства в недрага на дълбоките й лабиринти, и пазеха ги дъщерите на нейните твърдини - гномите, и ги награмадяваха в своите подземни хранилища. И вдигна той своя жаден за знание и просвета духовен поглед към ясните сини висоти на небесните простори, и прозря там светлото царство на силфите — интелигентните обитатели на кристалните им зефири!...
към текста >>

И в ужасните пламъци на силата преобръщаше се тя на чисти благородни кристали, светло-блестящи метали, на гордо величествени минерали, що украсяваха майката-земя.
И прозре той в дълбочините на сините й бездънни океани, в чистите й бистри кристални езера, в буйните й планински потоци, вълшебното царство на красивите нимфи! И прозре той в глъбините на нейния дълбок център огненото царство на саламандрите. И играеха те луд бесен танц, под напора на Огън — Сила, който бликаше из тях. И в буйния пламък на тяхното огнено царство изгаряше всека една непречистена плът. И пречистваше се материята, като в казана на усъвършенстването превираше и изгаряше всека нечистота. И в ужасните пламъци на силата преобръщаше се тя на чисти благородни кристали, светло-блестящи метали, на гордо величествени минерали, що украсяваха майката-земя. И трупаха се всичките и скрити богатства в недрага на дълбоките й лабиринти, и пазеха ги дъщерите на нейните твърдини - гномите, и ги награмадяваха в своите подземни хранилища. И вдигна той своя жаден за знание и просвета духовен поглед към ясните сини висоти на небесните простори, и прозря там светлото царство на силфите — интелигентните обитатели на кристалните им зефири!... И грамадяха се там парите на водата - книгата, мастилото и перото на силфите - в най-красиви и стройни фигури, като пречупваха и поглъщаха лъчите на слънцето. И разлагаха неговата светлина на хилядите й цветове, блясъци и оттенъци!... И пишеха с тях своята всекидневна книга на Живата Природа, - на атмосферните сбъднини!...
към текста >>

Велик си Ти, Върховни Творецо на видимата и невидимата природа и сили във вселената!
И вдигна той своя жаден за знание и просвета духовен поглед към ясните сини висоти на небесните простори, и прозря там светлото царство на силфите — интелигентните обитатели на кристалните им зефири!... И грамадяха се там парите на водата - книгата, мастилото и перото на силфите - в най-красиви и стройни фигури, като пречупваха и поглъщаха лъчите на слънцето. И разлагаха неговата светлина на хилядите й цветове, блясъци и оттенъци!... И пишеха с тях своята всекидневна книга на Живата Природа, - на атмосферните сбъднини!... * И каза той — скромният син на Проявената Мъдрост — от най-скритите дълбини на своята възхитена и възродена душа : „Велик си Ти, Отче на небето и на земята!... Велик си Ти, Върховни Творецо на видимата и невидимата природа и сили във вселената! Чудни са Твоите точни закони, по които се създават, нареждат и развиват световете. Велики са твоите светли Сили, които ги крепят, поддържат и управляват. Аз се прекланям с цялото си смирено сърце пред Тебе!... „О, Велики Създателю на живота и силите във вселената! Малък е нашия ум да обгърне цялото величие на Твоята творческа мощ!
към текста >>

И никога може би няма да Те разберем ние само със силата на нашата мисъл, защото много слаба е тя, много нищожна е нейната дълбочина да прозря Твоята Велика Същност!...
„О, Велики Създателю на живота и силите във вселената! Малък е нашия ум да обгърне цялото величие на Твоята творческа мощ! Малко е нашето сърце да побере в себе си красотата на Твоите велики творения!.. . Слаба е нашата душа да изкаже всичкото величие на тяхната омайност!... Беден е езикът ни, пуста е речта ни, нищожна е мисълта ни, за да можем да те славим и изкажем в цялата Твоя пълнота!... И никога може би няма да Те разберем ние само със силата на нашата мисъл, защото много слаба е тя, много нищожна е нейната дълбочина да прозря Твоята Велика Същност!... „О, Отче на проявения Всемирен Разум !... В този тих час на самотно вдълбочение, чуй моята искрена молба: помогни мида разбера тайната на Твоята премъдрост! „Разтвори пред мен Скритата Книга на Вечността, за да мога да прочета и науча от нея великите истини за живота !. . . „Пробуди в мене Твоето премъдро начало, което е вложено в основата на моето битие, за да мога да разбера дълбоката тайна на моя живот: от де съм дошъл аз, какво трябва да правя тук и какво ще стане с мене, когато променя физическата форма на моето съществувание!...
към текста >>

„Раздери вътре в мене покривката на мрака, която държи в слепота моя божествен дух, този скъпоценен дар вложен от Тебе в моята природа, като ми помогнеш да видя цялото Твое величие, сила и власт!...
„О, Отче на проявения Всемирен Разум !... В този тих час на самотно вдълбочение, чуй моята искрена молба: помогни мида разбера тайната на Твоята премъдрост! „Разтвори пред мен Скритата Книга на Вечността, за да мога да прочета и науча от нея великите истини за живота !. . . „Пробуди в мене Твоето премъдро начало, което е вложено в основата на моето битие, за да мога да разбера дълбоката тайна на моя живот: от де съм дошъл аз, какво трябва да правя тук и какво ще стане с мене, когато променя физическата форма на моето съществувание!... „Раздери вътре в мене покривката на мрака, която държи в слепота моя божествен дух, този скъпоценен дар вложен от Тебе в моята природа, като ми помогнеш да видя цялото Твое величие, сила и власт!... „Отче Премъдри! Помогни ми да пребъда в твоята свята и неизменна истина — универсалния закон, що регулира силите във вселената и истината в мене, като ме направиш да стана свободен дух от великите предразсъдъци на моя век. „Помогни ми да вникна във всичките скрити закони на вселената, които регулират световете в нея; които поддържат живота, като изменят Силата, които я преобръщат в хилядите й разновидности и с това дават възможност на материята да се яви в най разнообразни форми блясъци и красоти ! . , . „О, Отче небесни!
към текста >>

„Помогни ми да вникна във всичките скрити закони на вселената, които регулират световете в нея; които поддържат живота, като изменят Силата, които я преобръщат в хилядите й разновидности и с това дават възможност на материята да се яви в най разнообразни форми блясъци и красоти !
. . „Пробуди в мене Твоето премъдро начало, което е вложено в основата на моето битие, за да мога да разбера дълбоката тайна на моя живот: от де съм дошъл аз, какво трябва да правя тук и какво ще стане с мене, когато променя физическата форма на моето съществувание!... „Раздери вътре в мене покривката на мрака, която държи в слепота моя божествен дух, този скъпоценен дар вложен от Тебе в моята природа, като ми помогнеш да видя цялото Твое величие, сила и власт!... „Отче Премъдри! Помогни ми да пребъда в твоята свята и неизменна истина — универсалния закон, що регулира силите във вселената и истината в мене, като ме направиш да стана свободен дух от великите предразсъдъци на моя век. „Помогни ми да вникна във всичките скрити закони на вселената, които регулират световете в нея; които поддържат живота, като изменят Силата, които я преобръщат в хилядите й разновидности и с това дават възможност на материята да се яви в най разнообразни форми блясъци и красоти ! . , . „О, Отче небесни! Помогни ми да разбера и вникна в дълбочината на Твоята Велика Премъдрост! . . .“ И чу глас, който му каза: „И ти помагам, и ще ти помагам, върви след Мене! . . .
към текста >>

И разбра той, че наистина разумът е светлина, чрез която се проявява духът ; че знанието е лоста, върху който се слагат основите на мъдростта; че волята е силата, чрез която се достига съвършенството във вечността, и че духът е ключа, чрез който се отварят Съкровищниците на Всемирната Тайна!
„О, Отче небесни! Помогни ми да разбера и вникна в дълбочината на Твоята Велика Премъдрост! . . .“ И чу глас, който му каза: „И ти помагам, и ще ти помагам, върви след Мене! . . . И вдълбочи се духът му в скритите тайни на живота, и оживотвори се пред него цялата природа. И разбра той, че наистина разумът е светлина, чрез която се проявява духът ; че знанието е лоста, върху който се слагат основите на мъдростта; че волята е силата, чрез която се достига съвършенството във вечността, и че духът е ключа, чрез който се отварят Съкровищниците на Всемирната Тайна! . И се разтвори пред него великата книга на Живата Природа, и чу гласът й, който тихо му прошепна: „Аз съм Природата и Живота в нея! Моята тайна се казва мъдрост, тя е скрита за широкия свят. Ще ти открия само част от моята същност, защото е слаб твоят ум да побере всичката моя скрита премъдрост. Вникни в мене и прозри закона на една от моите проявени форми на нежна красота, който я регулира и създава. Аз стоя пред тебе!
към текста >>

И чрез проявената сила на своя велик разум съзиждаха те в най-чудни и съвършени комбинации атомите на прозрачната тънка материя, като, със своите нареждания във формата, даваха възможност на светлината да се пречупи и разложи на хилядите си цветове, блясъци и оттенъци.
. . . И устреми той своят духовен поглед към нея и видя мир чуден, мир непонятен за проумяването му само от неговия слаб ум! . . . И беше то великото царство на Светите Интелигентни Сили в природата, които създават и нареждат живота на милионите й растения, в техните най-разнообразни форми и проявления. И беше за тях майката-земя грамадна лаборатория, в която изработваха своите най-нежни и красиви форми на живот. И чрез проявената сила на своя велик разум съзиждаха те в най-чудни и съвършени комбинации атомите на прозрачната тънка материя, като, със своите нареждания във формата, даваха възможност на светлината да се пречупи и разложи на хилядите си цветове, блясъци и оттенъци. И шариха се от това цветята с най-разнообразни шарки и багреха се цветовете с хилядите проявления на боите и красяха голямата девствена градина на Живата Природа! .., И проговориха му тогава цветята на своя тайнствен език и казаха му: „Велик е Бог, чудни са неговите творения, нека го славят всички премъдри същества! Алилуия“. „Човече на разума, сине на скритата загадка, чуй нашето слово: „Велик си ти, ако разбереш тайната на нашия живот . . . „Ние сме чада на силен баща, що е създал световете!
към текста >>

Ти, който си най-нежния ароматен и мил земен цвят, проникни чрез нас в твоята същност, защото ти си по-стар брат, и си едно от най-красивите и тайни творения на мъдрата Сила в природата.
„Ние сме техни нежни чада и ги славим във век! Алилуия. „И изпраща ни Великия наш Създател своите животворни лъчи, които пробуждат в скритата пъпка на живота нашите сили и я оживотворяват“. „И просмуква нашата мила Майка из небесните зефири сладката нега в своите животворни недра: разлага я, преваря я, дестилира я, комбинира я, като с това приготовлява под влиянието на слънчевите лъчи най-нежните аромати на своите благоуханни масла. И ни дарява с така приготвените си аромати, за да бъдем истински чада на проявената нейна нежност и красота“. „О, сине на Проявената Мъдрост! Ти, който си най-нежния ароматен и мил земен цвят, проникни чрез нас в твоята същност, защото ти си по-стар брат, и си едно от най-красивите и тайни творения на мъдрата Сила в природата. Ти си цвят, изваян от ръката на самаго Бога! . . . „И никакъв наш аромат не може да се сравни с благоуханието на твоята душа, когато в нея се разцъфти нежния цвят на съвършената, всеобемаща божествена любов! „И никаква земна красота не може да засени блясъкът на твоето сърце, когато то се облече със светлата мантия на доброто, истината и правдата в живота“. „И никаква сила не може да попречи твоята съвършена мъдрост, когато в тебе заговори гласът на Бога — изявен чрез духовно-разумната сила във вселената!
към текста >>

„И никаква сила не може да попречи твоята съвършена мъдрост, когато в тебе заговори гласът на Бога — изявен чрез духовно-разумната сила във вселената!
Ти, който си най-нежния ароматен и мил земен цвят, проникни чрез нас в твоята същност, защото ти си по-стар брат, и си едно от най-красивите и тайни творения на мъдрата Сила в природата. Ти си цвят, изваян от ръката на самаго Бога! . . . „И никакъв наш аромат не може да се сравни с благоуханието на твоята душа, когато в нея се разцъфти нежния цвят на съвършената, всеобемаща божествена любов! „И никаква земна красота не може да засени блясъкът на твоето сърце, когато то се облече със светлата мантия на доброто, истината и правдата в живота“. „И никаква сила не може да попречи твоята съвършена мъдрост, когато в тебе заговори гласът на Бога — изявен чрез духовно-разумната сила във вселената! . . . „О, човече благи — сине на проявения живот — велик си ти в цялата твоя пълнота на съвършенство, когато я достигнеш и се проявиш в нея. Пред твоята велика мощ на духа се прекланя всичко! . . Пред твоя светъл разум бледнее всяка една земна твар!
към текста >>

И ще прогони от тебе мра- ковете и тъмните сили в живота, като те облече в силата си броня и светла мантия на съвършенството!
„И ще се поклоним тогава ние на тебе — нежните цветя — защото ти ще станеш истински наш главатар! . . .“ „И ще запеят за тебе най-тържествен химн птиците, защото ти ще бъдеш техен мил другар ! ... И ще благоговеят пред тебе зверовете, защото ти ще станеш техен кротък и мъдър господар! “ „Над тебе ще възсияят звездите, защото ти ще бъдеш отражение на техният божествен чар. И ще те озари нашия общ баща — Великото Слънце на Живота — със своята светлина на мъдростта! И ще прогони от тебе мра- ковете и тъмните сили в живота, като те облече в силата си броня и светла мантия на съвършенството! “ „Проникни, прогледни и изучи себе си! (Следва краят). КАБАЛА ДЕСЕТТЕ ИМЕНА НА БОГА Ако четците ни са разбрали добре изложеното досега в този отдел и са усвоили, че всяка буква значи и изразява йероглиф, число и идея, то те знаят вече основанието на Кабалата. Сега ще ги занимаем с комбинациите. Ако всяка буква представлява истинска сила, то групировката на буквите, по известни мистически правила, дава началото на активните центрове на силата, които могат чувствително да влияят, като се привеждат в действие от човешката воля.
към текста >>

Ако всяка буква представлява истинска сила, то групировката на буквите, по известни мистически правила, дава началото на активните центрове на силата, които могат чувствително да влияят, като се привеждат в действие от човешката воля.
И ще прогони от тебе мра- ковете и тъмните сили в живота, като те облече в силата си броня и светла мантия на съвършенството! “ „Проникни, прогледни и изучи себе си! (Следва краят). КАБАЛА ДЕСЕТТЕ ИМЕНА НА БОГА Ако четците ни са разбрали добре изложеното досега в този отдел и са усвоили, че всяка буква значи и изразява йероглиф, число и идея, то те знаят вече основанието на Кабалата. Сега ще ги занимаем с комбинациите. Ако всяка буква представлява истинска сила, то групировката на буквите, по известни мистически правила, дава началото на активните центрове на силата, които могат чувствително да влияят, като се привеждат в действие от човешката воля. От тук произлизат десетте имена на Бога. Всяко от тия имена изразява особено свойство на Бога, т. е. един активен закон на природата и един всеобщ център на действието. Всичките божествени прояви, т. е. всичките действия и същества, са свързани помежду си до толкова, до колкото клетките на човека са свързани със самия него, тъй като за да се приведе в движение една от тия прояви е все едно, да се създаде течение на реалното действие, което ще се отрази в цялата вселена.
към текста >>

Сега ще видим, че силата, която се приписва на тази дума, е до известна точка реална, защото лесно отваря символическите врата на ковчега, който съдържа изложението на всичкото старо знание.
Ето как се анализира това божествено име : кабалистическата дума е יחוח (йод-хе-вау-хе). Ако се вярва на старото устно предание на евреите, съществува една свещена дума, която дава на смъртния, който е намерил истинското й произношение, ключа за цялото знание, божественото и човешкото. Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви. Тя се образува от четирите еврейски букви и се чете : йод-хе-вау-хе. В Сефер-Берешит или Моисеевата книга на Битието тя служи за означаване на Бога и с граматическата й конструкция напомня даже в своя състав свойството, което всякога хората са придавали на Бога. Сега ще видим, че силата, която се приписва на тази дума, е до известна точка реална, защото лесно отваря символическите врата на ковчега, който съдържа изложението на всичкото старо знание. За това трябва да влезем в някои подробности. Тая дума е образувана от четири букви, от които последната е повторена два пъти — יחוח. Всяка буква от еврейската азбука, както знаем, има известно числово значение. Нека разгледаме значението на буквите, които сега ни занимават: Нека анализираме сега по отделно всяка от тия букви. Йод. Тя, според формата си на запетая или по-скоро на точка, представлява началото на нещата.
към текста >>

Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни.
Сефиротът Хесед значи: милосърдие, състрадание, великолепие, скиптър и дясната ръка. Това име влияе чрез чиновете на Господстваща (които евреите наричат Хашмалим) на сферата на Юпитер и образува изображения и представи на телата, като дава на всички хора милосърдие и миротворна справедливост. Неговото разумно същество се нарича Цадкиел, той е бил ръководител на Авраама. * * * Петото име е Йелоим Гибор. Той е силният Бог, който наказва греховете на неправедните. Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни. Него прилагат към Съвета Божи, към пояса, към меча и към лявата ръка на Бога. Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите. Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона. * * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е.
към текста >>

Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите.
Неговото разумно същество се нарича Цадкиел, той е бил ръководител на Авраама. * * * Петото име е Йелоим Гибор. Той е силният Бог, който наказва греховете на неправедните. Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни. Него прилагат към Съвета Божи, към пояса, към меча и към лявата ръка на Бога. Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите. Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона. * * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е. ангели) на сферата на Слънцето, като му дава блясък и живот, и произвежда металите. Неговото разумно същество е Рафаел4), ръководител на Исаак и Товия, и ангелът Фениел, наставник на Якова.
към текста >>

Тук трябва да поясним, че според тълкуването на Jean Tabris, Духът на планетата е висшата разумна и творческа сила, която принадлежи към съществото на тази планета и се съдържа в ограничено количество индивиди, числото на които се мени във всяка планета и във всяка сфера на битието.
Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона. * * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е. ангели) на сферата на Слънцето, като му дава блясък и живот, и произвежда металите. Неговото разумно същество е Рафаел4), ръководител на Исаак и Товия, и ангелът Фениел, наставник на Якова. Тук трябва да поясним, че според тълкуването на Jean Tabris, Духът на планетата е висшата разумна и творческа сила, която принадлежи към съществото на тази планета и се съдържа в ограничено количество индивиди, числото на които се мени във всяка планета и във всяка сфера на битието. Ангелът на планетата е лице колективно, което представлява сбора на всичките мисли на планетния дух. Като имат двоен живот — личен и относителен, активен и пасивен — ангелите на планетите се подчиняват на духа, който ги е създал, но могат да упражняват известно въздействие върху него. Те се съюзяват, враждуват и изобщо взаимно се видоизменяват. Геният на планетата означава познавателната способност на планетния дух. Чрез него последният черпи от съкровищницата на истината ония идеи, които се превръщат впоследствие в планетни ангели.
към текста >>

Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация.
2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й. Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма. Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация. Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“. В жената преобладават закръглеността, а в мъжа ъгловатостта. У нея е развита повече жизнената система, с нейните клетъчни тъкани, а у него — двигателната система, с нейните мускулни фибри1). У всеки от тях формата съответства на функцията, в пълно съгласие със закона за приспособлението, изразен в глава първа на това съчинение. Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма на тялото, владее и в чертите на лицето.
към текста >>

стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3.
Като разгледаме описанието, анализа или изтъкването на подробностите във взаимните им отношения, ние можем да установим следното деление на цялото окултно знание за ръката : 2. Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му. До своите резултати тя се добира чрез грижливо изучване на външната форма и структура на ръката. Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици. Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност. Който притежава голяма и силна ръка, проявява по-малко егоизъм, ако пък ръката освен това има и хубав цвят, това означава наклонност към благотворителност и великодушие. При все това, духовните дарби на този човек, ако и да не падат по-низко от средни, с по-слаби отколкото на оногова, който има голяма тънка и стройна ръка, защото последният е много по-жив и пъргав.
към текста >>

Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера.
Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията. Ако по китката на ръката има дълбоки нарези, без от това да се губи гъвкавостта, у този човек егоизмът и чувствеността са преобладаващи наклонности. Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти.
към текста >>

Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране.
Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията. Ако по китката на ръката има дълбоки нарези, без от това да се губи гъвкавостта, у този човек егоизмът и чувствеността са преобладаващи наклонности. Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти. При разглеждане на ръката (тялото на китката) хирогномията трябва да вземе пред вид и това, дали е корава или мека, стегната или еластична.
към текста >>

Човекът с меките ръце ще се стреми само към умерени удоволствия и развлечения, другият пък ще налага своите искания със сила и енергия.
Обичат да променят местопребиванието си, ако има възможност да пътуват с удобства. Обичат да ги возят в лодка, но други да гребат с лопатите. Явно е, че от две ръце, които иначе по форма са еднакви, коравата ще ни посочва друг характер и меката друг. Да вземем две ръце с лопатообразни пръсти, еднакво дебели и широки и еднакво силно развити, но една е мека до разслабване, а другата стегната и корава, Макар формите на пръстите да означават еднаквост, пак ще се забележи различие в характерите. И у двамата ще има наклонност към промяна и разнообразие, но в начина за задоволяване това влечение ще се прояви различно. Човекът с меките ръце ще се стреми само към умерени удоволствия и развлечения, другият пък ще налага своите искания със сила и енергия. Първият ще обича да спи дълго, но ще на пуска леглото, когато огладнее, когато вторият ще скача из леглото, щом пропеят първи петли. Това влияние ще се прояви не само в начина на домогването до разнообразие, а и в избора на професията или научната кариера. В основата ще има подобие, но ще има и много различия. Една ръка с гладки и конически пръсти означава наклонност и дарба за художествените изкуства, напр. живопис, скулптура и пр.
към текста >>

Но от двама художници този, който има стегнати ръце, ще прояви повече сила и дълбочина на идеите, когато другият, с меките ръце, ще прояви повече външност и повърхностно схващане, но затова пък повече дух, повече тънкост в схващането и по-голямо разнообразие в сюжетите.
Първият ще обича да спи дълго, но ще на пуска леглото, когато огладнее, когато вторият ще скача из леглото, щом пропеят първи петли. Това влияние ще се прояви не само в начина на домогването до разнообразие, а и в избора на професията или научната кариера. В основата ще има подобие, но ще има и много различия. Една ръка с гладки и конически пръсти означава наклонност и дарба за художествените изкуства, напр. живопис, скулптура и пр. Но от двама художници този, който има стегнати ръце, ще прояви повече сила и дълбочина на идеите, когато другият, с меките ръце, ще прояви повече външност и повърхностно схващане, но затова пък повече дух, повече тънкост в схващането и по-голямо разнообразие в сюжетите. Изобщо с меката ръка е свързано едно естествено влечение към чудното, защото у такъв човек с концентрирани повече електрически флуиди, отколкото у човека с корави ръце. А високо електрическо напрежение в тялото обусловява по-голяма чувствителност. Във всеки случай не може да се отрича, че подадената ръка възбужда у нас известни чувства и чрез своята външност, и чрез своя изглед. Затова би могло да се каже, че има симпатични и несимпатични ръце, т. е. такива, които още от първия момент възбуждат обич или пък отвращение и омраза; причината на това е едно инстинктивно предчувствие на характерните или чувствени качества на респективния човек.
към текста >>

Това символизира изтичащата двигателна сила във вселената, в която се проявява влечението за творение, движението и енергията, — желанието да се манифестира (рая).
Знаковете се де.пят на 4 главни знака (), 4 неподвижни () и 4 подвижни () и по-нататък на четирите тригони според вида на елемента, който представляват, а именно: тригонът на огъня, на земята, на въздуха и на водата. Ние следователно имаме една тройка, която се връзва с една четворница (). Троицата представлява в своите три аспекта качествата: воля, любов, мъдрост, а четворницата символизира четирите елемента на древността или четирите възгледи за формите или агрегатите на материята (твърдо, течно, газ, етер). Астрологическата троица е 1) глава, 2) твърдо, 3) подвижно. 1. Глава. Това символизира изтичащата двигателна сила във вселената, в която се проявява влечението за творение, движението и енергията, — желанието да се манифестира (рая). 2. Твърдо. Двигателната, ръководителна сила се е обърнала на спокойна, организираща мощ, която съзижда, материализира, излива във форма и в своята проява навън е трайна. Това е фиксирането (тама). 3. Подвижно. Основният тон тук е: приспособление, хармонизиране, — мъдрост и хармония се кристализират из двете предшестващи сили.
към текста >>

Двигателната, ръководителна сила се е обърнала на спокойна, организираща мощ, която съзижда, материализира, излива във форма и в своята проява навън е трайна.
Троицата представлява в своите три аспекта качествата: воля, любов, мъдрост, а четворницата символизира четирите елемента на древността или четирите възгледи за формите или агрегатите на материята (твърдо, течно, газ, етер). Астрологическата троица е 1) глава, 2) твърдо, 3) подвижно. 1. Глава. Това символизира изтичащата двигателна сила във вселената, в която се проявява влечението за творение, движението и енергията, — желанието да се манифестира (рая). 2. Твърдо. Двигателната, ръководителна сила се е обърнала на спокойна, организираща мощ, която съзижда, материализира, излива във форма и в своята проява навън е трайна. Това е фиксирането (тама). 3. Подвижно. Основният тон тук е: приспособление, хармонизиране, — мъдрост и хармония се кристализират из двете предшестващи сили. Това е поляризиране (Сатва). Като правим това теоретично разделение, ние не трябва да забравяме, че в действителността трите с винаги едно и държат заедно, макар различно да се манифестират.
към текста >>

Ясно е, че без ръководната мъдрост двигателната сила на волята още действа унищожаващо вместо съзиждащо, а хармонизираше стремление без трайност и непоколебима мощ не може никога да бъде вечно, а ще си остане само временно.
Основният тон тук е: приспособление, хармонизиране, — мъдрост и хармония се кристализират из двете предшестващи сили. Това е поляризиране (Сатва). Като правим това теоретично разделение, ние не трябва да забравяме, че в действителността трите с винаги едно и държат заедно, макар различно да се манифестират. Основният тон от 1, 2 и 3 е resp. воля, любов, мъдрост. Ясно е, че без ръководната мъдрост двигателната сила на волята още действа унищожаващо вместо съзиждащо, а хармонизираше стремление без трайност и непоколебима мощ не може никога да бъде вечно, а ще си остане само временно. Тази троица на проявяващата се сила се изразява в четирите елементи (както старите ги наричаха): огън, въздух, вода и земя. Ние ще ги считаме като различни форми или агрегати, в които се проявява манифестирането, а характерът на знака, както и владетелят на същия ще ни посочат тези форми. Във всяка манифестация ние получаваме, следователно, една комбинация на трите или на четирите, или на троицата с кръста , с други думи на духа с материята. Знаковете на всеки тригон можем да разглеждаме по следния начин: Да вземем за пример тригона на огъня , , . В първият знак () можем да сравняваме двигателната сила на вселената с началото на едно праволинейно или параболично движение към една цел, напр, както пусната стрела.
към текста >>

Тази троица на проявяващата се сила се изразява в четирите елементи (както старите ги наричаха): огън, въздух, вода и земя.
Това е поляризиране (Сатва). Като правим това теоретично разделение, ние не трябва да забравяме, че в действителността трите с винаги едно и държат заедно, макар различно да се манифестират. Основният тон от 1, 2 и 3 е resp. воля, любов, мъдрост. Ясно е, че без ръководната мъдрост двигателната сила на волята още действа унищожаващо вместо съзиждащо, а хармонизираше стремление без трайност и непоколебима мощ не може никога да бъде вечно, а ще си остане само временно. Тази троица на проявяващата се сила се изразява в четирите елементи (както старите ги наричаха): огън, въздух, вода и земя. Ние ще ги считаме като различни форми или агрегати, в които се проявява манифестирането, а характерът на знака, както и владетелят на същия ще ни посочат тези форми. Във всяка манифестация ние получаваме, следователно, една комбинация на трите или на четирите, или на троицата с кръста , с други думи на духа с материята. Знаковете на всеки тригон можем да разглеждаме по следния начин: Да вземем за пример тригона на огъня , , . В първият знак () можем да сравняваме двигателната сила на вселената с началото на едно праволинейно или параболично движение към една цел, напр, както пусната стрела. Това е актуално реализиране на огнения тригон (проява ментална).
към текста >>

В първият знак () можем да сравняваме двигателната сила на вселената с началото на едно праволинейно или параболично движение към една цел, напр, както пусната стрела.
Ясно е, че без ръководната мъдрост двигателната сила на волята още действа унищожаващо вместо съзиждащо, а хармонизираше стремление без трайност и непоколебима мощ не може никога да бъде вечно, а ще си остане само временно. Тази троица на проявяващата се сила се изразява в четирите елементи (както старите ги наричаха): огън, въздух, вода и земя. Ние ще ги считаме като различни форми или агрегати, в които се проявява манифестирането, а характерът на знака, както и владетелят на същия ще ни посочат тези форми. Във всяка манифестация ние получаваме, следователно, една комбинация на трите или на четирите, или на троицата с кръста , с други думи на духа с материята. Знаковете на всеки тригон можем да разглеждаме по следния начин: Да вземем за пример тригона на огъня , , . В първият знак () можем да сравняваме двигателната сила на вселената с началото на едно праволинейно или параболично движение към една цел, напр, както пусната стрела. Това е актуално реализиране на огнения тригон (проява ментална). Вторият знак () изразява винаги едно организиращо, направляващо, хранещо качество, в което, тъй да се каже, е кондензирана двигателната (възбудителната) сила, като в някой акумулатор (проява астрална). Третият знак () изразява едно облекчение, освобождение на акумулираното напрежение на сили и може, следователно, да се сравни с улучване на стрелата в целта (проява физическа). Цялото можем да схванем като картина на една лавина, падаща към долината. Началото е първият импулс, който е причина за подвижването на снежната маса от планинския склон (); — снегът се откъртва, задвижва се и се претърколя на долу, като се налепя на грамадни маси (), за да се сгромоляса след един момент с трясък надолу в долината ().
към текста >>

Вторият знак () изразява винаги едно организиращо, направляващо, хранещо качество, в което, тъй да се каже, е кондензирана двигателната (възбудителната) сила, като в някой акумулатор (проява астрална).
Ние ще ги считаме като различни форми или агрегати, в които се проявява манифестирането, а характерът на знака, както и владетелят на същия ще ни посочат тези форми. Във всяка манифестация ние получаваме, следователно, една комбинация на трите или на четирите, или на троицата с кръста , с други думи на духа с материята. Знаковете на всеки тригон можем да разглеждаме по следния начин: Да вземем за пример тригона на огъня , , . В първият знак () можем да сравняваме двигателната сила на вселената с началото на едно праволинейно или параболично движение към една цел, напр, както пусната стрела. Това е актуално реализиране на огнения тригон (проява ментална). Вторият знак () изразява винаги едно организиращо, направляващо, хранещо качество, в което, тъй да се каже, е кондензирана двигателната (възбудителната) сила, като в някой акумулатор (проява астрална). Третият знак () изразява едно облекчение, освобождение на акумулираното напрежение на сили и може, следователно, да се сравни с улучване на стрелата в целта (проява физическа). Цялото можем да схванем като картина на една лавина, падаща към долината. Началото е първият импулс, който е причина за подвижването на снежната маса от планинския склон (); — снегът се откъртва, задвижва се и се претърколя на долу, като се налепя на грамадни маси (), за да се сгромоляса след един момент с трясък надолу в долината (). Съвсем от друго становище кабалистите разглеждаха знаковете на зодиака в техния последователен ред. Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние.
към текста >>

Поради чудната си сила, тя претърпяла доста гонения от лица, които й завиждали, и най-после била арестувана и изправена пред властите на съд.
В микроскопа се поставя една стъклена плоча, която съдържа редица дребни петна в постепенно растяща големина, които се виждат непосредствено до звездните фотографии. За мярка при определяне на светлината и големината служат снимките на особено точно измерваните звезди около полярната звезда. Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Реджиналд Б. Спан Окултни лъчения и лекари В един неотдавнашен брой, Standard даде сведения за един забележителен „церител“ в Париж, някоя мадам Лалос, която извършила много лечения чрез „полагане на ръце“, — в някои случаи достатъчно е било едно просто допиране на ръката й до болния. Поради чудната си сила, тя претърпяла доста гонения от лица, които й завиждали, и най-после била арестувана и изправена пред властите на съд. През време на съденето й мнозина свидетели дошли да засвидетелстват чудните лечения, които тази жена направила, и случило се, че слепи да прогледат, глухи да чуват и паралитичните да се възвърнат в предишното си състояние и, не само това, но е лекувала болни от далечно разстояние. Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната. Полицейският комисар, който присъствал и бил един от свидетелите в полза на обвиняемата, показал, че жена му с изсъхнала ръка била съвършено излекувана в един ден, след като най-добрите лекари не са могли нищо да й помогнат. Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети.
към текста >>

Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата.
През време на съденето й мнозина свидетели дошли да засвидетелстват чудните лечения, които тази жена направила, и случило се, че слепи да прогледат, глухи да чуват и паралитичните да се възвърнат в предишното си състояние и, не само това, но е лекувала болни от далечно разстояние. Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната. Полицейският комисар, който присъствал и бил един от свидетелите в полза на обвиняемата, показал, че жена му с изсъхнала ръка била съвършено излекувана в един ден, след като най-добрите лекари не са могли нищо да й помогнат. Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети. Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата. Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила. Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото. Вярата е една сила, която прави чудеса. Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена.
към текста >>

Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила.
Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната. Полицейският комисар, който присъствал и бил един от свидетелите в полза на обвиняемата, показал, че жена му с изсъхнала ръка била съвършено излекувана в един ден, след като най-добрите лекари не са могли нищо да й помогнат. Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети. Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата. Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила. Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото. Вярата е една сила, която прави чудеса. Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания.
към текста >>

Вярата е една сила, която прави чудеса.
Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети. Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата. Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила. Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото. Вярата е една сила, която прави чудеса. Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания. Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си. Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма.
към текста >>

И магнетизмът е сила, която още не е определена.
Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата. Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила. Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото. Вярата е една сила, която прави чудеса. Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания. Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си. Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма. Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища. По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето.
към текста >>

Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести.
В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни. Друг прочут „лекар“, който достигна голяма слава, е Францис Шлатер, беден обущар, който емигрирал в Америка от Германия преди много години.
към текста >>

Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете.
Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни. Друг прочут „лекар“, който достигна голяма слава, е Францис Шлатер, беден обущар, който емигрирал в Америка от Германия преди много години. Той продължавал занятието си за известно време в един от големите градове на запад, като посвещавал свободното си време за изучаване религиозни и духовни въпроси. Един ден той обявил на приятелите си, че Бог го повикал да върши велика работа, за която цел се отдели.т в пустинята и в планините на уединение да пости и да се моли за великата мисия, която му предстояла. Така той тръгнал за Скалистите планини без пари и средства за издръжката си.
към текста >>

Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“.
Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина. Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“. Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора.
към текста >>

Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет.
Портретът, който придружава тази статия, е възпроизведен от онова клише. Мнозина фотографи в Денвър са се опитвали да го снемат, но не са постигнали задоволителни резултати. Главата излизала винаги като едно кръгло петно, каквото би излязло, ако би се фотографирала една топка от светлина. За това явление запитвах самите фотографи и отговора от всички беше, че е факт и че, наистина, не са могли да го фотографират. Изглежда твърде вероятно, че главата на Шлатера да е била наобиколена от един ореол от магнетична светлина, причинена от прилива на електрически и духовни сили, прокарани през нервната му система от невидимите сфери, с цел да направят ръцете му целителни, и тази светлина е правела петното върху чувствителната плака и затъмнявала чертите му. Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет. С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове. Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана. Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е работата, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм. Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят. Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното.
към текста >>

С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове.
Мнозина фотографи в Денвър са се опитвали да го снемат, но не са постигнали задоволителни резултати. Главата излизала винаги като едно кръгло петно, каквото би излязло, ако би се фотографирала една топка от светлина. За това явление запитвах самите фотографи и отговора от всички беше, че е факт и че, наистина, не са могли да го фотографират. Изглежда твърде вероятно, че главата на Шлатера да е била наобиколена от един ореол от магнетична светлина, причинена от прилива на електрически и духовни сили, прокарани през нервната му система от невидимите сфери, с цел да направят ръцете му целителни, и тази светлина е правела петното върху чувствителната плака и затъмнявала чертите му. Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет. С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове. Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана. Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е работата, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм. Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят. Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното. „Подобните се привличат“, следователно, духовното лице ще привлече духовни сили.
към текста >>

Христов лекуваше болните чрез тази електрическа сила, с която Той бе изпълнен — вярата бе посредникът, чрез който тя се призоваваше в действие.
Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е работата, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм. Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят. Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното. „Подобните се привличат“, следователно, духовното лице ще привлече духовни сили. Колкото по-възвишено и по-изтънчено е естеството му, толкоз по-голям контрол ще има то над тези сили. Христов лекуваше болните чрез тази електрическа сила, с която Той бе изпълнен — вярата бе посредникът, чрез който тя се призоваваше в действие. Когато жената се докосна до дрехата му и изведнъж се изцери от болката си, това беше вярата й, която извлече целителната сила от Христа, и Христос узнал тутакси, че някой с вяра се е докоснал до Него, тъй като усетил, че „сила“ излязла от него. Почти при всички Христови чудеса на изцеряване необходимо е било за страдалците да имат вяра, преди целителната сила да можеше да влезе в тяхната атмосфера и да оперира върху им. В някои места този велик „Церител“ не можа да стори нищо „поради неверието им“, защото до тогаз, до когато болните били на физическото поле, по-финните духовни сили не могли да ги докоснат. Вярата само може да издигне до духовното поле. Така е с всяко окултно лечение било то „лечение чрез вяра“, „магнетическо лечение“, или „християнска наука“ — първото условие е вярата.
към текста >>

Когато жената се докосна до дрехата му и изведнъж се изцери от болката си, това беше вярата й, която извлече целителната сила от Христа, и Христос узнал тутакси, че някой с вяра се е докоснал до Него, тъй като усетил, че „сила“ излязла от него.
Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят. Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното. „Подобните се привличат“, следователно, духовното лице ще привлече духовни сили. Колкото по-възвишено и по-изтънчено е естеството му, толкоз по-голям контрол ще има то над тези сили. Христов лекуваше болните чрез тази електрическа сила, с която Той бе изпълнен — вярата бе посредникът, чрез който тя се призоваваше в действие. Когато жената се докосна до дрехата му и изведнъж се изцери от болката си, това беше вярата й, която извлече целителната сила от Христа, и Христос узнал тутакси, че някой с вяра се е докоснал до Него, тъй като усетил, че „сила“ излязла от него. Почти при всички Христови чудеса на изцеряване необходимо е било за страдалците да имат вяра, преди целителната сила да можеше да влезе в тяхната атмосфера и да оперира върху им. В някои места този велик „Церител“ не можа да стори нищо „поради неверието им“, защото до тогаз, до когато болните били на физическото поле, по-финните духовни сили не могли да ги докоснат. Вярата само може да издигне до духовното поле. Така е с всяко окултно лечение било то „лечение чрез вяра“, „магнетическо лечение“, или „християнска наука“ — първото условие е вярата. Но не е вярата, която сама по себе си лекува, а духовните електрически сили, които са поставени в действие чрез вярата.
към текста >>

Почти при всички Христови чудеса на изцеряване необходимо е било за страдалците да имат вяра, преди целителната сила да можеше да влезе в тяхната атмосфера и да оперира върху им.
Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното. „Подобните се привличат“, следователно, духовното лице ще привлече духовни сили. Колкото по-възвишено и по-изтънчено е естеството му, толкоз по-голям контрол ще има то над тези сили. Христов лекуваше болните чрез тази електрическа сила, с която Той бе изпълнен — вярата бе посредникът, чрез който тя се призоваваше в действие. Когато жената се докосна до дрехата му и изведнъж се изцери от болката си, това беше вярата й, която извлече целителната сила от Христа, и Христос узнал тутакси, че някой с вяра се е докоснал до Него, тъй като усетил, че „сила“ излязла от него. Почти при всички Христови чудеса на изцеряване необходимо е било за страдалците да имат вяра, преди целителната сила да можеше да влезе в тяхната атмосфера и да оперира върху им. В някои места този велик „Церител“ не можа да стори нищо „поради неверието им“, защото до тогаз, до когато болните били на физическото поле, по-финните духовни сили не могли да ги докоснат. Вярата само може да издигне до духовното поле. Така е с всяко окултно лечение било то „лечение чрез вяра“, „магнетическо лечение“, или „християнска наука“ — първото условие е вярата. Но не е вярата, която сама по себе си лекува, а духовните електрически сили, които са поставени в действие чрез вярата. (Превод от английски).
към текста >>

В една статистика за 32,000 случаи на умопобъркване се доказва, че започвайки от януари и съответно на силата на зимния студ, числото на душевноболните расте, като достига най-високата точка в месец юли и после това число пак спада.
Така е с всяко окултно лечение било то „лечение чрез вяра“, „магнетическо лечение“, или „християнска наука“ — първото условие е вярата. Но не е вярата, която сама по себе си лекува, а духовните електрически сили, които са поставени в действие чрез вярата. (Превод от английски). * * * Студът и полудяването. От много изследвания се установява, че студът е причина за много умопобърквания. В една статистика за 32,000 случаи на умопобъркване се доказва, че започвайки от януари и съответно на силата на зимния студ, числото на душевноболните расте, като достига най-високата точка в месец юли и после това число пак спада. И това не е само във Франция, а е констатирано и в Англия, където през декември почва да расте числото на самоубийствата и умоповрежданията, а в юни почва да намалява. Д-р Рубинович обяснява това явление с въздействието на студа върху мозъка. Студът предизвиква наплив или отдръпване на кръвта и във всеки случай докарва едно отслабване на мозъка. Като един вид опака страна на медала трябва да се изтъкне фактът, че лудите почти не чувстват студа. Има много примери, които доказват това, но особено заслужва да се спомене известната френска революционерка de Mericourt (Theroigne de Mericourt), умряла в лудницата през 1817 год.
към текста >>

За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени.
Втората личност, с която Д-р Харт се запознал по такъв начин, се държала в последствие твърде неприязнено към него, когато обикновеното държание на пациента си останало еднакво и изразявало недоволство и съжаление за държанието на другата личност. Д-р Харт нарича това явление един вид физиологически образ и резултат на съпротивата срещу разкриването на известни спомени. Тази съпротива се явява донякъде като кристализирана в жива форма и втората личност е нейно въплъщение. От тука се развива една силна раздразнителност спрямо наблюдаващия лекар, който само чрез особено лукавство и съобразителност може да успява в изучването и лекуването на пациента. Болният при все това бил излекуван. За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени. След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото.
От тука се развива една силна раздразнителност спрямо наблюдаващия лекар, който само чрез особено лукавство и съобразителност може да успява в изучването и лекуването на пациента. Болният при все това бил излекуван. За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени. След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр.
към текста >>

Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите.
Аубърн не е някой влажен затвор, някое уединено, голямо тъмно здание, то е една цяла престъпническа колония, една централа за нещастниците, които обществото е изтласкало из своята среда. Наобиколени с грамадни зидове, издигащи се внушително над окръжаващата равнина, тук са наредени голямо число отделни постройки, къщи, в които се намират килиите на затворите, жилищата на служебния персонал, казарми, болници, работилници, всичко неприветливо и мрачно, а изпомежду тук-там една морава, една алея, леха с цветя, като невинен спомен от детинството между черните мисли на един престъпник. Обстоятелства, с описването на които не желая да ви утекчавам, ме заставиха да напусна родния си град Хамбург и да отида в Америка, след като завърших науките си. След кратко пребивание в Ню Йорк аз се установих като лекар в затвора Аубърн, който, може би да знаете, се намира в щата Ню Йорк. Аз имах лекарския надзор в една част от затвора, в която се намираха най-лошите престъпници, хора, или по-добре човешки хиени, чиято кръв беше престанала „да бъде един особен сок“, както я нарича Мефистофел. Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите. Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане. Разделиха вагабонтите да не бъдат заедно, оковаха ги в тежки вериги, но въпреки това една сутрин единият безследно изчезна заедно с тежките окови, а след неколко дни и другият. Бяха се изминали около две седмици, от как бягството на двамата престъпници беше предизвикало най-голяма тревога между обитателите на Аубърн, когато аз по частна работа предприех един излет на кон до Кеюгебридж. Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си. С възхищение наблюдавах прелестната околност, която се разкриваше пред мене.
към текста >>

Дънов, Сила и Живот: „Мировата любов“ и „Космическата обич“.
който свирил с барабан в един театрален оркестър в Iork, имал нещастието да изтърве инструмента от ръцете си. При това, голям страх и смущение обзели младия човек, но той приписал това на изпущането на барабана, което всяло смут в представлението. На следния ден Mr. Underwood, който прекарал неспокойно нощта, получил съобщение за внезапната смърт на своята годеница, с която го свързвала най-гореща любов. КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и списания: 1. Дънов, Сила и Живот: „Мировата любов“ и „Космическата обич“. Публични беседи, държани на 19 и 24. авг. т. г. в гр. В. Търново, по случай срещата на учениците от Бялото Братство. Ц. 3 лв. 2.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Няколко закони за силата и хубостта. II.
Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи. Бъдещото училище (продължение от кн. VII). 6. П. Мълфорд: I. Няколко закони за силата и хубостта. II. Кои са нашите роднини? 7. Кабала: За сефиротите (с кабалистическата карта на Хенрих Кунрата и портрета на последния, огненият триъгълник, орелът-риболовец, кръстът в светеща звезда, - трите тернера и схемата на човешкото същество) 8. Самуел Р. Уелс. Физиогномия. — Очерци по Френология: 1) Определение на Френологията, 2) Френологията като изкуство.
към текста >>

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С.
10. К. А. Либра. Астрология: влиянието на деканатите върху тялото и характера. Планетите. Слънцето. Луната. 11. Окултна хигиена и медицина. Ралф Ширле: Продължителността на човешкия живот. 12. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С. Т, мирови съдия. 2) За пътуването на парах. „Волтурно“. 3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците.
към текста >>

БОРБИ И НАСИЛИЯ Стачките у нас - Вътрешен мир Злото между българите, както и между другите народ, действа по настоящем с най-голяма сила.
Т, мирови съдия. 2) За пътуването на парах. „Волтурно“. 3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците. БОРБИ И НАСИЛИЯ Стачките у нас - Вътрешен мир Злото между българите, както и между другите народ, действа по настоящем с най-голяма сила. Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействат с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов. През тоя неизбежен период, борбите между народите и между отделните индивиди ще продължават. И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове.
към текста >>

Велика е силата на любовта!
Великият Учител Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият учител, Христос, а всинца вие братя сте“[1]. От това положение изхождат всичките принципи, върху които се гради живота на хората. Съединени чрез връзките на братството, хората от всичките времена и народи са предназначени да работят, да си помагат взаимно и да се самопожертват един за другиго, за да се постига винаги и постоянно обществената солидарност и общото благо, което, в последното си развитие, се проявява в духовното съвършенство. А за да работи, да помага и се пожертва за ближния, човек трябва да се вдъхновява и потиква от чистото и безкористно чувство на мировата любов, без което е немислим никакъв смислен живот на земята и никакво развитие. С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота. Велика е силата на любовта! Нейните вибрации са в състояние да парализират всички противодействия. Стрелите на тъмно-червените гневни мисли се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-розовите любовни мисъл-форми. И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял народ! За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно.
към текста >>

За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура.
С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота. Велика е силата на любовта! Нейните вибрации са в състояние да парализират всички противодействия. Стрелите на тъмно-червените гневни мисли се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-розовите любовни мисъл-форми. И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял народ! За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално.
към текста >>

Тя се е нагласила да действа на страстите и чувствата повече, отколкото на истински духовната човешка природа и, при все това, тя играе преобладаваща роля в най-високите религиозни обреди на западната църква.
във време на медитация, музиката, която се обръща, така да се каже, към света на чувствата — Оказва се все пак полезна? Очевидно, тя помага на ума да се повдига от физическото поле и му съдейства да възлезва и отлита във висшите области на съзнанието. Ние се срещаме във всички религии с това влияние на музиката. Дето и да ви се случи да пътувате, на Изток или на Запад, навред вие ще видите едно и също: навред музиката съставлява съществена част от религиозните церемонии и богослужения. Но на Запад музиката се е насочила в по-други линии, отколкото на Изток. Тя се е нагласила да действа на страстите и чувствата повече, отколкото на истински духовната човешка природа и, при все това, тя играе преобладаваща роля в най-високите религиозни обреди на западната църква. Трябва да се забележи, че в „литургията“, този централен акт на християнското богослужение, някои от изпълняваните каденции са се запазили от най-дълбока древност. Аз не говоря за великолепната съвременна музика, с която велики музиканти са украсили християнските църковни ритуали; аз подразбирам старинния „Plein Chant“, силните и дълбоки ноти на който са се запазили от незапомнени времена в някои руски свещени напеви, също, както и в гръцката църква. Съществуват, както съм слушала, каденции, които били заети от евреите, и ако вие попитате евреите, от къде са. у тях тези каденции, те ще отговорят, че тези напеви са съществували в най-първите дни от живота на тяхната раса и че познанието за тях се е запазило в едно известно семейство от коленото на Левия, което ги е получило от първите пророци на тяхното племе, велики ясновидци и познавачи на божественото знание. Те прибавят към това, че има някои каденции, най-драгоценните от всички, които никога не могат да излязат из пределите на това семейство, и които рядко се изпълняват, и то само в религиозните церемонии от особена важност, от членовете на това семейство, които знаят тайната на техните особени интонации.
към текста >>

Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът.
А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж. както в акордите на зап. музика; такива .масивни звуци се възпроизвеждат главно от най-грубите частици на материята, която съставлява тънкото тяло, тогава когато на единичните нежни или високи ноти най-леко отговарят неговите най-тънки частици. Ани Безант Да се спрем за минутка на значението на „нотата“. В що се състои разликата между „нота“ и шум?
към текста >>

Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области.
Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото. Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се. И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа. Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области. Съществуват нежни ноти, издавани от музикални инструменти, които пробуждат най-тънки трептения във висшия тела, и когато те като че ли престават да звучат, духът се освобождава. Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди. Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения.
към текста >>

Мантра създава механически такива условия, които трудно могат да бъдат достигнати по друг път, и с това съкратява времето за приготовление към медитация, като запазва по такъв начин силата на ума и волята за самата медитация.
Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота. Според това е съставено и съчетанието на звуковете в Мантрата. Когато тънкото тяло вибрира съобразно това съчетание, то става по-чувствително към влиянието на Дева и повече разкрито за възприемане впечатления, идещи от нея. Мантра създава механически такива условия, които трудно могат да бъдат достигнати по друг път, и с това съкратява времето за приготовление към медитация, като запазва по такъв начин силата на ума и волята за самата медитация. Мантрата трябва да бъде правилно изпята или произнесена за себе си в правилна последователност, правилен каданс. Всяка последователност, всеки каданс има свое собствено трептеше действие, и ако вие ги изменяте, вие изменяте и тяхното действие, защото законите на звука са неприложни, както и всичките други закони на природата. Друг добре известен факт се заключава в това, че общата Мантра може да се направи повече действителна за отделния индивид, ако в нея има последователност на звуковете, наричана bija. Но това трябва да бъде изпълнено от човек, посветен в науката на вибрациите, който умее да избира такива звуци, които съответстват на индивида и да съвпадат, както с мелодията на Мантрата, така и с нотата на индивида. Всеки от нас има своя нога, която постоянно звучи и която е съвкупност от вибрациите на нашето висше тяло.
към текста >>

Той се стреми към знание, към мощ, към сила : това е вълшебникът Манфред, владетелят на природните стихии, господарят на материалното.
Неговата собствена съдба господства над него. Той е в оковите на своята звезда. Страхотна, подобна на нощно заклинание, е песента, която духът на неговия живот пее над него. В характера на Манфред изпъква борбата на материалното с мистичното. В него това са две противоположни стремления — две фурии, които се борят на живот и смърт. Той се стреми към знание, към мощ, към сила : това е вълшебникът Манфред, владетелят на природните стихии, господарят на материалното. Но той желае и мистична самозабрава, сън, в който миналото и бъдещето да се слеят само в един миг: това е мистикът Манфред, стремящият се към вечния покой дух. И тия два порива тъй неясно се сливат, щото на пръв поглед Манфред изглежда да е изтъкан само от отрицания. В неговите думи се съзира убийствена индиферентност към Бога и към хората и действително неговото съзнание напълно е абстрахирано от тях. Но неговата воля не е и не може да бъде отделена сама в себе си. В неговите действия се проявява освен силното презрение към грубата материалност, но и един неосъзнат стремеж към върховното битие, към Нирвана на браминистите, които той изразява в искането си, отправено към седемте, призовани от него, природни духове: ,.не искам нищо, дайте ми само вечна забрава“.
към текста >>

Нейният образ е тая сила, която овладява и разочарова.
Всичко това става ясно, при по-внимателно вникване в тоя епизод из живота на Манфред, който най-силно влияе връх крайната му съдба: именно епизода с Астарта. Тук се проявява в своята пълнота мистичния копнеж, който цари над неговия дух. Никакво спокойствие не му дава мисълта, че с своята обич той е убил най-любимото от него същество. Астарта е един от огромните и загадъчни символи в мировата литература. Тя е неизмерима болка, скрита в черен гръмотевичен облак. Нейният образ е тая сила, която овладява и разочарова. Тя не е основата на Манфредовата скръб, която почива на дълбоко философски и социални условия, — но е върхът на всичко това, върхът, до който той е достигнал и от дето необходимо трябва да се сгромоляса. Астарта не е нищо друго, освен въплъщение на Манфредовата съдба. Тя е олицетворение на епохата на световната скръб. Сам Манфред говори, че тя приличала на него. Нейният поглед криел искрите, които, подобно на светкавица,се отразявали в неговия.
към текста >>

Това е Манфред: свръхчовекът в епохата на световната скръб, силният дух, страдащ от своята собствена сила, готов да рухне в бездните на чудовищните болки, без да признае злъчния афоризъм на Мефистофел: „Du bist am Ende — was dubist.“ Силвен ХО __________________________ 1) Jakob Bohme, немски теософ и мистик, роден в 1575 г., умрял в 1624 г., като обущар в Гйорлиц (Прусия).
Ето защо и духът в царството на Ариман говори за техния представител Манфред: „той се мъчи ето какво е да си смъртен и да се стремиш към това, което е вън от пределите на смъртния мир“ — Обаче, въпреки това, не трябва да си представяме тия скръбници в лицето на Манфред слаби и безволни. Тяхната воля е до такава степен силна, щото е в състояние да подчини под себе си природните стихии. Манфред е толкова силен, че с хлад отхвърля утешенията на стария абат, който иска да изкупи неговата, блуждала в грехове, душа. Той е готов сам.да понесе всичко, без да желае примирение с небето и без да влезе в компромиси с ада. „Не е тъй мъчно да се умре“ са неговите последни думи. Това е Манфред: свръхчовекът в епохата на световната скръб, силният дух, страдащ от своята собствена сила, готов да рухне в бездните на чудовищните болки, без да признае злъчния афоризъм на Мефистофел: „Du bist am Ende — was dubist.“ Силвен ХО __________________________ 1) Jakob Bohme, немски теософ и мистик, роден в 1575 г., умрял в 1624 г., като обущар в Гйорлиц (Прусия). — Мисълта, която се разглежда, е взета от неговото съчинениe:Qrundlicher Bericht worn idichen und Nimmelichen Misterien. 2) Манфред – герой в поемата на Байрон: „Манфред“ („Manfred“) Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VII). Чрез разглеждане на природните явления като символи на вечните истини, цялата природа се оживява, като че ли всеки най-малък неин факт говори човеку и му разкрива своите тайни. Детето асоциира цветята с техния език, и когато види цветята, винаги си спомня за техния език.
към текста >>

— Когато учениците във време на екскурзия минават покрай една изкласила нива, могат да се накарат да налучкат нейния език.
Такъв е Дон Кихот. Следователно, ценен за обществото е този, у когото трите страни на душата са хармонично развити. Ето защо, когато минаваме покрай ягодата, тя ни казва: „човече, виж моите листа, и развий равномерно ума, волята и сърцето. Само една от тези трите страни на душевния ти живот ако остане неразвита, ти ще куцаш в живота“. 8. Езикът на житната нива. — Когато учениците във време на екскурзия минават покрай една изкласила нива, могат да се накарат да налучкат нейния език. Чрез въпроси, те сами ще го намерят. Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката.
към текста >>

Значи, овчарската торбичка ни учи на следния урок: съединението, сдружаването прави силата.
Цветовете са много дребни и затова, защото, ако са по отделно, не могат да бъдат съгледани от насекомите. А насекомите са нужни за извършване на опрашването, т. е. за пренасяне на прашеца от един цвят на друг. Понеже са събрани множество цветчета на едно място, тогаз те се белеят от далеч и привличат насекомото. Значи, това, което не може да се постигне с отделните цветчета, постигат го всички чрез сдружаване. Значи, овчарската торбичка ни учи на следния урок: съединението, сдружаването прави силата. Това, което не можем да постигнем чрез единични усилия, ще го постигнем чрез съединени сили. Ето какъв важен практически урок научаваме от това, наглед незначително, цвете. Овчарската торбичка ни учи да се възпитаваме в духа на солидарността. По отношение на горните примери имам да кажа следното: те са пръв опит в тая област. Това поле още не е разработено.
към текста >>

И в това е била силата на църквата.
Също дълбоки окултни истини се крият в символите на Откровението. Откровението е една от най-дълбоките книги на библията, но за да може да се изтълкува, непременно човек трябва да има ключа. Основателите на религиите са били във връзка с невидимия мир. Но не само те, а и след тях първите представители на църквата са били във връзка с невидимия свет ; те са били окултисти в истинския смисъл на думата. Те са знаели направо (от собствена опитност) великите духовни истини. И в това е била силата на църквата. И до когато нейните представители са били във връзка с небето, тя е била жива. Но по-после се изгубва тази връзка; те вече не са окултисти-ясновидци. Тогаз настъпват нейният упадък и нейните грешки. Фанатизмът идва, когато непосредственото духовно знание се замества само с привързаност към традициите. И затова не е чудно, че мнозина представители на църквата стават гонители на знанието, на науката, не е чудно, че църквата става реакционна в много работи.
към текста >>

Когато изпитваме такова благоговение, такъв възторг спрямо висшата сила, която е източник на всичко добро, и която живее и в глъбините на нашата душа и образува нашето истинско естество, ние имаме истинско религиозно чувство.
И този, който е ходил: там, кога се върне в прозаичния град, с възторг си спомня за „Борикаша“. И когато той иска в града да повдигне своето настроение, спомня си за „Борикаша“. Когато гледате някой красив пейзаж или слушате някой чуден музикален къс и дохождате във възторг, вие изпитвате едно чувство, което не е религиозно, но може от далеч да се сравни с него. Този възторг, това благоговение, което изпитвате спрямо един човек, който се е пожертвал за една възвишена кауза, напомня от далеч, що е религиозно чувство. Значи, от всички други чувства религиозното може да се сравни с чувството на благоговение пред нещо възвишено, пред нещо велико, прекрасно, пред нещо добро. Когато изпитваме такова благоговение, такъв възторг спрямо висшата сила, която е източник на всичко добро, и която живее и в глъбините на нашата душа и образува нашето истинско естество, ние имаме истинско религиозно чувство. Значи, религиозното чувство е чувстване своите връзки с цялото, с вечното, религиозното чувство е, значи, едно разширение на сърцето, едно издигане на душата към вечното. Разбира се, за да бъде истинско, а не фалшиво, а също така за да не бъде премесено с фанатизъм, религиозното чувство не трябва да бъде безосновно, а да произтича от знанието на вечните истини. Религиозният живот е необходим за всеки човек. Това трябва да бъде въздухът, кой го диша човешката душа. Както тялото има нужда от храна, така и душата постоянно трябва да изпитва дълбоко религиозно чувство.. Но пита се, защо е тая необходимост, от де тази необходимост?
към текста >>

Благоговението пред тази висша сила, източник на висша красота и на висше добро, дава дълбоки последствия в детската душа.
Седалище на религиозното чувство е етерното тяло, а знаем, че периодът за развитието на етерното тяло е между 7. и 14. година. Ето защо, за да се развива правилно детската душа, необходимо е тя да изпитва дълбоки религиозни чувства през този период. Детето, което не е изпитало през този период дълбоки религиозни чувства, много е загубило. И нека му се каже, казва Толстой, че волята на Бога е да обичаме всички хора, да му се каже, че любовта към Бога се проявява чрез любовта към хората. Благоговението пред тази висша сила, източник на висша красота и на висше добро, дава дълбоки последствия в детската душа. Истинско морално. възпитание на ученика може да се получи само върху религиозни основи. Окултизмът твърди това въз основа на дълбокото познание на човешката душа. С това, разбира се, съвсем не искам да кажа, че е достатъчно едно външно зачуване на известни церемонии или обреди, едно запомняне на известни библейски събития. Днес преподаването на Закон Божи се състои в заучаването на някои библейски събития.
към текста >>

Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености.
безсилни“2) (Следва). ________________________________ 1) За първоначални сведения по окултна космогония препоръчвам книгата „Тайната наука“ от Д-р Рудолф Щаинер. 2) Свободное воспитанiе, год. IV, 1911 год., кн 12, стр. 10. П. Мълфорд. Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености. Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух.
към текста >>

Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили.
Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност. Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи геологията, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги? А изтънчване и усъвършенстване не означава ли повишена сила, както се повишава силата на желязото в стоманата ?
към текста >>

А изтънчване и усъвършенстване не означава ли повишена сила, както се повишава силата на желязото в стоманата ?
Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност. Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи геологията, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги? А изтънчване и усъвършенстване не означава ли повишена сила, както се повишава силата на желязото в стоманата ? И дали най-висшите, до сега почти непознати, сили не се развиват от най-съвършения органически комплекс, който познаваме, от човека? В себе си, тайно, се запитват хилядите мислещи от всички земи: „защо ние трябва тъй да се разпаднем и да изгубим най-доброто, което придава цена на живота, и то тъкмо тогава, когато сме придобили опитност и мъдрост, които ни правят най-годни за живота? “ Началото на лятото — виж, дните вече стават по-къси! Зовът на множеството е в начало винаги едно шепнене. Молитвата, желанието, молбата на масите е винаги тайнствено молене!
към текста >>

Тези последните отправят духовни функции в определени пътища; чрез това се поставя в движение онази мълчаща сила на волята, която, незабелязано още от школната мъдрост, помага на желаното да добие форма.
“ Началото на лятото — виж, дните вече стават по-къси! Зовът на множеството е в начало винаги едно шепнене. Молитвата, желанието, молбата на масите е винаги тайнствено молене! Всеки се въздържа и стеснява да го довери на съседа си, бои се да не стане смешен ! Но това се корени дълбоко в опита: всяко желание, помислено или изказано, докарва желаното по-близо, и то пропорционално с интензивността на желанието и на растящото число на желаещите. Тези последните отправят духовни функции в определени пътища; чрез това се поставя в движение онази мълчаща сила на волята, която, незабелязано още от школната мъдрост, помага на желаното да добие форма. Така милиони хора копнееха тихо в себе си за по-бързи съобщителни средства и ето оползотвориха се парата и електричеството. Скоро друго някое питане и желание ще иска отговор и изпълнение, вътрешно питане, вътрешно желание. И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др. Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване.
към текста >>

Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите.
Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия.
към текста >>

Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване.
Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно.
към текста >>

Тази магическа сила са нашите мисли.
И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви.
към текста >>

Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност.
Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова. Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее!
към текста >>

Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент.
„ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото. Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож.
към текста >>

Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи.
Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож. Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили. Който разчита на остаряване, който винаги носи в ума си един образ, една представа за себе си като стар и западнал човек, той ще се подаде бързо на остаряването. Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се идентифицира с тази мисъл, той остава млад. Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ.
към текста >>

Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се идентифицира с тази мисъл, той остава млад.
Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож. Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили. Който разчита на остаряване, който винаги носи в ума си един образ, една представа за себе си като стар и западнал човек, той ще се подаде бързо на остаряването. Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се идентифицира с тази мисъл, той остава млад. Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ. Който обича да мисли за силни неща, планини, реки и дървета, той привлича в себе си елементи на такава сила. Който днес се изобрази в сила и хубост, а утре се съмнява или се повръща назад към старото мнение на мнозинството, той не разрушава това, което е съзидал в духа от дух. Произведението само се спира и очаква новия час за нов полет. Постоянстването в мисълта за хубостта, за силата и за младостта е основата за тяхното реализиране.
към текста >>

Който обича да мисли за силни неща, планини, реки и дървета, той привлича в себе си елементи на такава сила.
Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож. Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили. Който разчита на остаряване, който винаги носи в ума си един образ, една представа за себе си като стар и западнал човек, той ще се подаде бързо на остаряването. Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се идентифицира с тази мисъл, той остава млад. Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ. Който обича да мисли за силни неща, планини, реки и дървета, той привлича в себе си елементи на такава сила. Който днес се изобрази в сила и хубост, а утре се съмнява или се повръща назад към старото мнение на мнозинството, той не разрушава това, което е съзидал в духа от дух. Произведението само се спира и очаква новия час за нов полет. Постоянстването в мисълта за хубостта, за силата и за младостта е основата за тяхното реализиране. Каквото най-много мислим, това и ще бъдем! Вие казвате: „не“!
към текста >>

Който днес се изобрази в сила и хубост, а утре се съмнява или се повръща назад към старото мнение на мнозинството, той не разрушава това, което е съзидал в духа от дух.
Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили. Който разчита на остаряване, който винаги носи в ума си един образ, една представа за себе си като стар и западнал човек, той ще се подаде бързо на остаряването. Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се идентифицира с тази мисъл, той остава млад. Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ. Който обича да мисли за силни неща, планини, реки и дървета, той привлича в себе си елементи на такава сила. Който днес се изобрази в сила и хубост, а утре се съмнява или се повръща назад към старото мнение на мнозинството, той не разрушава това, което е съзидал в духа от дух. Произведението само се спира и очаква новия час за нов полет. Постоянстването в мисълта за хубостта, за силата и за младостта е основата за тяхното реализиране. Каквото най-много мислим, това и ще бъдем! Вие казвате: „не“! Но вашите пациенти не мислят: „аз съм силен“, а „колко съм зле!
към текста >>

Постоянстването в мисълта за хубостта, за силата и за младостта е основата за тяхното реализиране.
Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се идентифицира с тази мисъл, той остава млад. Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ. Който обича да мисли за силни неща, планини, реки и дървета, той привлича в себе си елементи на такава сила. Който днес се изобрази в сила и хубост, а утре се съмнява или се повръща назад към старото мнение на мнозинството, той не разрушава това, което е съзидал в духа от дух. Произведението само се спира и очаква новия час за нов полет. Постоянстването в мисълта за хубостта, за силата и за младостта е основата за тяхното реализиране. Каквото най-много мислим, това и ще бъдем! Вие казвате: „не“! Но вашите пациенти не мислят: „аз съм силен“, а „колко съм зле! “ Вашите диспептици (страдащите от трудно храносмилане) не казват: „аз не мога вече нищо да понасям! “ Те действително и не могат да кажат това, по тази именно причина!
към текста >>

Никоя сила не работи по-умно, никоя не е по-мощна, да постигне резултати както в доброто, така и в злото, отколкото онзи равномерен ток от мисли, който, изтичащ едновременно из по-вече хора, се обединява, за да предизвика у едно лице желани действия, съзнателно или сляпо: силата работи и докарва резултат.
Възрастните деца по некога определят мислено за своите бащи и майки такива места в живота, които те може да са наклони да заемат, а може и не. По своята същност тази никога не изговаряна мисъл може да се формулира така: „майка ни действително е много стара, за да носи светли бои“. — „Би било просто смешно, ако мама (като вдовица) би искала повторно да се омъжи“. — „Мама нема пак да иска да бъде въвлечена в нашия весел живот, тя по-добре ще остане в къщи, за да наглежда децата“. Или: „време е вече татко да се оттегли от работа“. Никоя сила не работи по-умно, никоя не е по-мощна, да постигне резултати както в доброто, така и в злото, отколкото онзи равномерен ток от мисли, който, изтичащ едновременно из по-вече хора, се обединява, за да предизвика у едно лице желани действия, съзнателно или сляпо: силата работи и докарва резултат. Когато същите мнения от три или четири лица се насочат към онова същество, което им е дало нови тела, и което те наричат „майка“, тогава мълчаливата сила на това мнение е доста мощна, за да постави майката тъкмо на онова место и там да я задържат, където е най-удобно за децата Обикновеният ход на мислите, който подкрепя това, гласи: „в хода на природата е, майката да остарява и полека да се оттегля от активния живот към дома и там да се задоволява с обществото на другите изоставени семейни членове и да бъде полезна като главна нагледвачка във време на болести или при други семейни събития“. Чрез съединеното действие на такова чувстване в околната среда много майки тъй изгубват своите привилегии като индивиди, и постъпят тъкмо така, както несъзнателно искат техните деца. Някои, може би, мислят: „не би ли трябвало аз с моите грижи и мъки да отида при собствената си майка или близките роднини и да приема тяхната помощ, както съм привикнал на това от детинство? Не би ли трябвало във време на нужда да ме подкрепят преди всичко моите роднини“? Разбира се, да, щом майката или други кръвни роднини вършат това с удоволствие и доброволно и помощта иде направо от сърцето, а не в недоизказаната форма: „мисля, че трябва да направя това, понеже е за моя брат, син или друг сродник, който ме моли за това“.
към текста >>

Когато същите мнения от три или четири лица се насочат към онова същество, което им е дало нови тела, и което те наричат „майка“, тогава мълчаливата сила на това мнение е доста мощна, за да постави майката тъкмо на онова место и там да я задържат, където е най-удобно за децата Обикновеният ход на мислите, който подкрепя това, гласи: „в хода на природата е, майката да остарява и полека да се оттегля от активния живот към дома и там да се задоволява с обществото на другите изоставени семейни членове и да бъде полезна като главна нагледвачка във време на болести или при други семейни събития“.
По своята същност тази никога не изговаряна мисъл може да се формулира така: „майка ни действително е много стара, за да носи светли бои“. — „Би било просто смешно, ако мама (като вдовица) би искала повторно да се омъжи“. — „Мама нема пак да иска да бъде въвлечена в нашия весел живот, тя по-добре ще остане в къщи, за да наглежда децата“. Или: „време е вече татко да се оттегли от работа“. Никоя сила не работи по-умно, никоя не е по-мощна, да постигне резултати както в доброто, така и в злото, отколкото онзи равномерен ток от мисли, който, изтичащ едновременно из по-вече хора, се обединява, за да предизвика у едно лице желани действия, съзнателно или сляпо: силата работи и докарва резултат. Когато същите мнения от три или четири лица се насочат към онова същество, което им е дало нови тела, и което те наричат „майка“, тогава мълчаливата сила на това мнение е доста мощна, за да постави майката тъкмо на онова место и там да я задържат, където е най-удобно за децата Обикновеният ход на мислите, който подкрепя това, гласи: „в хода на природата е, майката да остарява и полека да се оттегля от активния живот към дома и там да се задоволява с обществото на другите изоставени семейни членове и да бъде полезна като главна нагледвачка във време на болести или при други семейни събития“. Чрез съединеното действие на такова чувстване в околната среда много майки тъй изгубват своите привилегии като индивиди, и постъпят тъкмо така, както несъзнателно искат техните деца. Някои, може би, мислят: „не би ли трябвало аз с моите грижи и мъки да отида при собствената си майка или близките роднини и да приема тяхната помощ, както съм привикнал на това от детинство? Не би ли трябвало във време на нужда да ме подкрепят преди всичко моите роднини“? Разбира се, да, щом майката или други кръвни роднини вършат това с удоволствие и доброволно и помощта иде направо от сърцето, а не в недоизказаната форма: „мисля, че трябва да направя това, понеже е за моя брат, син или друг сродник, който ме моли за това“. Има много услуги, които в такива случаи несъзнателно по-вече са изискани, отколкото измолени.
към текста >>

Любовта е жизнен еликсир, извор да здраве, сила и активност за всеки човек, колко повече пък за едно дете.
“ Да извършиш нещо по „дълг“, още не значи, че действаш от любов към някого. И така с това се постига много малко, ако се задоволяват временно само материалните потребности, но не и духовните! Докато духовната част на съществото се намира в оскъдност, помощта на физическата част е нетрайна и празна. Родители, които в напреднала възраст биват поддържани от децата си само от чувство на дълг, често имат гладуващи и наранени души, наранени, защото се чувстват търпени, оскъдни, понеже услугата, която получават от децата си, не се придружава от никаква любов. От друга страна пък, и деца, които при влизането си в света не са поздравени от родителите си с радост, са много нещастни и страдат от духовна оскъдица. Любовта е жизнен еликсир, извор да здраве, сила и активност за всеки човек, колко повече пък за едно дете. Има майки, които казват: „да става с мене, каквото ще, само дебата ми да израснат добре, мисията ми тогава е изпълнена! “ Майката би трябвало много да мисли, какво ще стане и със самата нея! Ако нейното растене в мъдрост и култура бъде спънато, ще се спъне и растенето на нейните деца. Истинската майка винаги ще се стреми да бъде почитана и обичана от децата си. Обаче, на почит и респект ще се радва само онази жена, която високо, силно и свободно си извоюва в живота своето място и неуморно се стреми все напред към по нататъшни цели!
към текста >>

Това е нямата сила на духовете, която натиска върху майките или бащите от постоянното окръжаване.
Майки, които тъй се унижават, за да бъдат, както те погрешно мислят, полезни на децата си, по някога трябва скъпо да изплащат това си заблуждение. Който Оставя винаги други да го учат и ръководят, отказва се от своите наклонности и стремежи, за да стане чуждо ехо, живее по чужди желания, той изгубва своето право на самоопределение. Той поглъща толкова много от чуждите мисли около себе си, че става част от другите, оръдие, което се подчинява автоматично на нямата воля на околната среда. Такъв човек става като изкопаемо вещество, понижава се до безпомощна сервилност, изгубва все по-вече, физически и духовно, способността да извърши нещо, става безпомощен старец, който е повече търпян, отколкото обичан. Това е често влиянието на мислите на възрастните деца върху техните самопожертвувателни родители. Това е нямата сила на духовете, която натиска върху майките или бащите от постоянното окръжаване. Много от онова недоверие и слабост, които се приписват на напредващите години, трябва да се отдаде на вредното влияние на една група от духове, които се стараят взаимно да се преодолеят и завладеят, дали съзнателно или несъзнателно, това не изменя резултатите. Един мъж може бодро и радостно да си управлява голямото предприятие, обаче, възрастните синове все по-вече се намесват, една мълчалива сила обединява младежта срещу старостта, — една сила, на която отделният човек едва ли може да се противи. Това е един постоянен, непрестанен, силен натиск в едно определено направление. Той действа денонощно. Той действа толкова по-сигурно, понеже бащата никак не чувства този натиск, на който е изложен, той не знае, че такава мълчалива сила съществува.
към текста >>

Един мъж може бодро и радостно да си управлява голямото предприятие, обаче, възрастните синове все по-вече се намесват, една мълчалива сила обединява младежта срещу старостта, — една сила, на която отделният човек едва ли може да се противи.
Той поглъща толкова много от чуждите мисли около себе си, че става част от другите, оръдие, което се подчинява автоматично на нямата воля на околната среда. Такъв човек става като изкопаемо вещество, понижава се до безпомощна сервилност, изгубва все по-вече, физически и духовно, способността да извърши нещо, става безпомощен старец, който е повече търпян, отколкото обичан. Това е често влиянието на мислите на възрастните деца върху техните самопожертвувателни родители. Това е нямата сила на духовете, която натиска върху майките или бащите от постоянното окръжаване. Много от онова недоверие и слабост, които се приписват на напредващите години, трябва да се отдаде на вредното влияние на една група от духове, които се стараят взаимно да се преодолеят и завладеят, дали съзнателно или несъзнателно, това не изменя резултатите. Един мъж може бодро и радостно да си управлява голямото предприятие, обаче, възрастните синове все по-вече се намесват, една мълчалива сила обединява младежта срещу старостта, — една сила, на която отделният човек едва ли може да се противи. Това е един постоянен, непрестанен, силен натиск в едно определено направление. Той действа денонощно. Той действа толкова по-сигурно, понеже бащата никак не чувства този натиск, на който е изложен, той не знае, че такава мълчалива сила съществува. Той само почва да се чувства уморен. Старата енергия отпада и тъжно той приписва това на наближаващите старини.
към текста >>

Той действа толкова по-сигурно, понеже бащата никак не чувства този натиск, на който е изложен, той не знае, че такава мълчалива сила съществува.
Това е нямата сила на духовете, която натиска върху майките или бащите от постоянното окръжаване. Много от онова недоверие и слабост, които се приписват на напредващите години, трябва да се отдаде на вредното влияние на една група от духове, които се стараят взаимно да се преодолеят и завладеят, дали съзнателно или несъзнателно, това не изменя резултатите. Един мъж може бодро и радостно да си управлява голямото предприятие, обаче, възрастните синове все по-вече се намесват, една мълчалива сила обединява младежта срещу старостта, — една сила, на която отделният човек едва ли може да се противи. Това е един постоянен, непрестанен, силен натиск в едно определено направление. Той действа денонощно. Той действа толкова по-сигурно, понеже бащата никак не чувства този натиск, на който е изложен, той не знае, че такава мълчалива сила съществува. Той само почва да се чувства уморен. Старата енергия отпада и тъжно той приписва това на наближаващите старини. „Нали човек трябва да обича децата си повече от всичко? “ Думата „трябва“ е чужда за същината на любовта. Любовта, където и да бъде и към когото и да бъде, върви според дълбоките закони на живота на хората Има родители, които не чувстват истинска любов към своите деца, както и децата към родителите си.
към текста >>

Продължителността на тези времена на спокойствие и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване.
След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението. Продължителността на тези времена на спокойствие и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване. През времето на почивката, обаче, родителите би трябвало да бъдат освободени от всички искания от страна на техните възрастни деца. Така е при птиците и при животните в гората, само човешките майки не са сигурни, че ще бъдат освободени от грижите за порасналите си деца, додето изнемощеят и, съвсем изсмукани, паднат в гроба. А те би трябвало да бъдат свободни, пак тъй свободни, както са били свободни като момичета, преди да станат майки. Майчинството е една извънредно важна и неизбежна фаза на човешкото съществуване, за да се доведат до съзряване известни способности и познания. Но никой не бива да прикарва целия си живот в един единствен опит, в еднообразие.
към текста >>

Не напускат ли хиляди деца родителската къща много късно, без да имат сила за самосъхранение и после изкарват прехраната си само чрез най-низката работа с мизерна заплата?
Животът в своето по-високо съвършенство ще бъде вечна промяна на обстоятелствата и състоянието, а не една конска мелница, както е днес Остават ли възрастните деца при майка си дълго време, след като вече са отдавна узрели, за да се прокарат сами в живота, виждат ли те още в нея подпора и удобна помощ и оставя ли майката по този начин да я злоупотребяват, тогава на края ще страдат и двете страни. Но майката, която си налага жертви, която се изтощава продължително, се лишава от новия живот, който я очаква, когато рожбата стане способна да лети. Тя помага на децата си: да направят от нея една уморена и лишена от мисли стара жена! Може би, ще ми се възрази: „ако се последват тази съвети, улиците скоро ще се изпълнят с безпомощни деца, които са неспособни да се грижат за себе си! “ Да, не са ли сега улиците пълни с безпомощни деца? Не напускат ли хиляди деца родителската къща много късно, без да имат сила за самосъхранение и после изкарват прехраната си само чрез най-низката работа с мизерна заплата? Тази низка и изтощителна работа не ги ли отрязва преждевременно от по-висшето в живота? Има хиляди дъщери, на които родителите не позволяват да влязат в света. и да поемат борбата със смелост и сила! Всичките тези са птиците, които остават в гнездото, додето крилете им се атрофират за собствено летене, и тогава трябва да ги хранят. глупавите им родители, КАБАЛА ЗА СЕФИРОТИТЕ Таблица на съответствията За да завършим предходната глава от Кабалата, остава ни да поговорим за пресмятанията или сефиротите.
към текста >>

и да поемат борбата със смелост и сила!
Може би, ще ми се възрази: „ако се последват тази съвети, улиците скоро ще се изпълнят с безпомощни деца, които са неспособни да се грижат за себе си! “ Да, не са ли сега улиците пълни с безпомощни деца? Не напускат ли хиляди деца родителската къща много късно, без да имат сила за самосъхранение и после изкарват прехраната си само чрез най-низката работа с мизерна заплата? Тази низка и изтощителна работа не ги ли отрязва преждевременно от по-висшето в живота? Има хиляди дъщери, на които родителите не позволяват да влязат в света. и да поемат борбата със смелост и сила! Всичките тези са птиците, които остават в гнездото, додето крилете им се атрофират за собствено летене, и тогава трябва да ги хранят. глупавите им родители, КАБАЛА ЗА СЕФИРОТИТЕ Таблица на съответствията За да завършим предходната глава от Кабалата, остава ни да поговорим за пресмятанията или сефиротите. В бележитото си съчинение един от най-добрите познавачи на тоя предмет измежду съвременните кабалисти, Станислав де Гуайт, излага твърде важни сведения както за божествените имена, така и за сефиротите. Това съчинение е само анализ на кабалистическата карта на Кунрат(Heinrich Khunrath). Ние даваме тук по-напред тая карта, за да могат четците да проследят откритието, направено от де Гуайт.
към текста >>

Троица; еврейската дума, която ги изразява, силно изпъква, блеснела на сенчест фон, тъмна на светъл фон, за да се разбере, че нашият ум, неспособен да проникне в същността на тия начала, може само да предугажда дребното в противоположните им съотношения, по силата на аналогията на противоположностите.
. .“ Ако се обърне внимание, каква част от човешката фигура заема централния пункт, който разтваря окръжността, то може да се разбере, с каква йероглифическа мощ посветителят е съумял да изрази тази основна тайна. Бляскавото сияние свети наоколо — това е Розата, която е разцъфтяла в пет листа; петокрайната звезда на кабалистическия Микрокосмос, блестящата звезда на Масонството, символът на всемогъщата воля, въоръжена с огнения меч на херувимите. Ако се изразим с езика на екзотическото християнство, това ще бъде сферата на Бога-Сина, поместена между сферата на Бога-Отца — сферата на сянката нагоре, дето я пресича Ен Соф (ףום ןיא) с бляскави букви, и сферата на Бога-Светия Дух Руах Хакадош (הקדוש רוח) бляскава сфера надолу, дето йерограмата Емет (תמא) я пресича с черни букви. Тия две сфери се представят като изгубени в облаците на Ацилута (תול צא). за да се посочи на окултната природа на първото и третото лице на Св. Троица; еврейската дума, която ги изразява, силно изпъква, блеснела на сенчест фон, тъмна на светъл фон, за да се разбере, че нашият ум, неспособен да проникне в същността на тия начала, може само да предугажда дребното в противоположните им съотношения, по силата на аналогията на противоположностите. Над сферата на Ен-Соф свещената дума Йехова се разлага в един огнен триъгълник, както следва: Без да се вдълбочаваме в йероглифическия анализ на тази свещена дума и особено да излагаме тук тайните на нейния произход, които изискват много разкрития, ние ще кажем само, че от тая специална гледна точка: йодът (י) символизира Отца, йахът (הי) — Сина, йахо (יהי) — Св. Духа, йахоах (היהי) — живата вселена, а мистическият триъгълник се придава на сферата на неизразимия Ен-Соф или Бога Отца (непроявеният навън и непознаваемият, Бог до акта на творчеството). С това кабалистите искат да покажат, че Отец е източник на цялата Троица и държи в тайна възможност всичко, което е, било е и ще бъде. Над сферата на Емета или Светия Дух, в самите лъчи на Кръста на Розата и под нозете на Логоса, гълъб в първосвещеническа тиара започва своя пламенен полет: емблема на двойното течение на любовта и светлината, което излиза от Отца към Сина, от Бога към Човека и възлиза от сина към Отца, от Човека към Бога; неговите разперени крила точно съответства на езическия символ на двата змея, които обвиват пръчката на Меркурий. Само посветеният може да разбере това тайнствено сближение.
към текста >>

Това е кватернер, разпространен в квинер; това е духът, който се множи, за да слезе в клоаката на материята, дето ще остане в калта известно време, но участта му е да намери, даже в унижението си, въздигането на своята личност и вече - като предзнаменование на спасението - той чувства, на последното стъпало на падението си, че в него се повдига великата сила на волята.
(Умножете пентаграмата 5 на десет, като блестят петте й краища, за всяко от 10-те отвърстия, и вие ще получите петдесетте врати на светлината). Който се стреми към синтез, трябва да влезе в кръга, а който върви само по неговата окръжност, той е чист аналитик. Лесно може да види, в какви оптически измами рискува да падне, ако поиска да разсъждава за цялото. По-нататък ще кажем няколко думи за сефиротическата система, а сега трябва да завършим с централната емблема. Приведена към геометрическите пропорции на схемите, тя може да бъде начертана така: Кръстът в средата на светеща звезда. Това е кватернер, разпространен в квинер; това е духът, който се множи, за да слезе в клоаката на материята, дето ще остане в калта известно време, но участта му е да намери, даже в унижението си, въздигането на своята личност и вече - като предзнаменование на спасението - той чувства, на последното стъпало на падението си, че в него се повдига великата сила на волята. Това е Словото — חוהי което се въплъщава и става страдащият Логос или телесния човек חושהי до деня, когато, като вземе възродената си човешка природа, ще влезе в славата си. Това именно излага Сен-Мартен в 1-ия том от съчинението си „Еrreurs et Verite“, като казва, че падението на човека става от разбъркването на листата на Великата Книга на Живота и поставянето петата страница (страницата на разрушението и падението) вместо четвъртата (безсмъртието и духовната цялост). Като съберем кватернера (4) на кръста и звездата на пентаграмата (5), ще получим 9 — мистическото число, подробно обяснение на което няма да даваме тук, но ще кажем само, че то е аналитическото число на човека. Ще отбележим още, че в сферическите фигури на Кръста на Розата — розата постоянно се образува от девет окръжности, взаимно пресечени, като звената на веригата. То е пак аналитическото число на човека: 9.
към текста >>

Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира.
Йелоха — Бог, отразен в едного от боговете. Йехова-Саваов — йод-хе-вау-хе на септенера или победата. Иелоим Саваов — Бог-богове на септенера или тържествата. Щадай — оплодотворител, посредством астралния свет, в четверояко разширение, след туй неговото възвръщане към всякога скритото начало, от дето тоя свет изтича (мъжки род оплодотворената природа). Адонай — четворно или кубическо умножение на Единицата-Начало за произвеждане непрекъснато меняващето се бъдеще („παντα ρεί - всичко тече“ на Хераклит), след туй окончателно скриване на сгъстеното вещество, възвръщане на субективната производителност. Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира. Такива са тия йерограми в едно от тайните си значения. Сега нека забележими тук, че всеки от десетте сефироти или аспекти на Словото съответства в пентакъла на Кунрат на един от ангелските чинове — идея висока, ако се съумее да се вникне в нея. Ангелите в Кабалата не са същества с особена и неизменна същност: всичко живее, движи се и преобразува вселената, която също живее. Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото. Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди.
към текста >>

Двигателните способности дават сила на всичките действия; социалната способност ни приспособява към ближните; себелюбивата ни кара да се грижим за себе си; интелектуалната ни прави да разбираме хората и нещата, да знаем за тях каквото може да се знае, и ни дава средства да работим с тях; а моралната и религиозната са определени да управляват всички останали, като ги подчинят на съда на благостта, справедливостта и божествения закон. 6.
Онези части на мозъка, които са употребени за способности, сродни една с друга, са локализирани заедно. По този начин мозъкът се разделя на области или групи, както и на органи. Местото и границите на тези органи и области могат да се изучат най-добре от френологическия бюст и диаграмата, която го придружава във фиг. 1. 5. Всека група върши колективна функция. Двигателните способности дават сила на всичките действия; социалната способност ни приспособява към ближните; себелюбивата ни кара да се грижим за себе си; интелектуалната ни прави да разбираме хората и нещата, да знаем за тях каквото може да се знае, и ни дава средства да работим с тях; а моралната и религиозната са определени да управляват всички останали, като ги подчинят на съда на благостта, справедливостта и божествения закон. 6. Първоначалните нормални условия, който определят превъзходството и силата на ума, като опериращи чрез мозъка, са: 1. Количеството на"мозъка. 2. Качеството на мозъчните влакна. 3. Относителната големина на частите на мозъка и 4. Влиянието на тялото върху мозъка. 7.
към текста >>

Първоначалните нормални условия, който определят превъзходството и силата на ума, като опериращи чрез мозъка, са: 1.
По този начин мозъкът се разделя на области или групи, както и на органи. Местото и границите на тези органи и области могат да се изучат най-добре от френологическия бюст и диаграмата, която го придружава във фиг. 1. 5. Всека група върши колективна функция. Двигателните способности дават сила на всичките действия; социалната способност ни приспособява към ближните; себелюбивата ни кара да се грижим за себе си; интелектуалната ни прави да разбираме хората и нещата, да знаем за тях каквото може да се знае, и ни дава средства да работим с тях; а моралната и религиозната са определени да управляват всички останали, като ги подчинят на съда на благостта, справедливостта и божествения закон. 6. Първоначалните нормални условия, който определят превъзходството и силата на ума, като опериращи чрез мозъка, са: 1. Количеството на"мозъка. 2. Качеството на мозъчните влакна. 3. Относителната големина на частите на мозъка и 4. Влиянието на тялото върху мозъка. 7. Всека способност се поддава на подобрение или влошаване, и може да бъде усилена, извратена, пренебрегната или отслабена. 8.
към текста >>

— Изпълнителност; двигателна сила; изтребително чувство.
Недостатък: пуска му края и отстъпя на живота, когато може още да се живее 6. Борчество. — Самозащита; любов към спорене; съпротивление; разположение да се върви енергично напред. Излишък: бързо, огнено, възбудително, придирчиво, препирливо разположение. Недостатък: боязливост, липса ма кураж и самозащита. 7. Разрушителност. — Изпълнителност; двигателна сила; изтребително чувство. Излишък: злобно, отвращаваше, отмъстително и убийствено разположение. Недостатък: - кротост, нехвелитост и липса на решимост. 8. Охотливост за ядене. — Апетит: наслада от храна и пиене. Излишък: лакомство, гурмандство, невъздържание.
към текста >>

— Справедливост; честност; чувство на право и дълг и сила ла се съпротиви на изкушенията.
14. Твърдост. — Решителност; стабилност; постоянство; устойчивост; неотстъпчивост. Излишък: упоритост; своеволие. Недостатък: умоколебливост; на човек, който няма твърдост, не можем да уповаваме — в такъв няма стабилности или решителност на характера. Морални чувства 15. Съвестност. — Справедливост; честност; чувство на право и дълг и сила ла се съпротиви на изкушенията. Излишък: цензорство; скрупульозност; гризене на съвестта; себеосъждане; несправедлива критика. Недостатъкът. липса на покаяние от грях, или разкаяние за злосторство; себеоправдание във всичко. 16. Надеждност.—Чувство на безсмъртие; поглед в бъдещето с вяра за успех. Излишък: разкошни обещания; градени кули във въздуха и очакване невъзможност. Недостатък: униние; мрачност; меланхолия; предчувстване зло.
към текста >>

— Сила да се подражава; да се копира; да се работи по образец; способност за разни начинания.
В. Възвишеност. — Пристрастност към величественото и възвишеното, великолепното, буйното и романтичното, каквито са Ниагарския водопад и планинските пейзажи. Излишък: разточително-разкошни представи; преувеличени положения; любов към трагедии. Недостатък: равнодушие към величието на природата; гръмотевицата и ужасната светкавица не възбуждат никакво вълнение. 22. Подражателност. — Сила да се подражава; да се копира; да се работи по образец; способност за разни начинания. Излишък; мимика; рабско подражание. Недостатък: неспособност да се съобразява с нравите и обичания на обществото. Д. Приятност. — Нежност и убедителност в маниери, израз и адресиране; угодливост; може да си пробие път; способност да се изкаже неприятното по един приятен начин. Излишък : афектиране; ласкателство.
към текста >>

— Любов към музика и стремеж към хармония; сила да композира музика.
33. Време. Спомняне на промеждутък от време; ден и дата; способност да се спазва време в музика, маршируване, и танцуване; запомняне времето през деня. Излишък: убиване времето с крака и пръсти толкова, че да се смущават другите. Недостатък: неспособност да се помнят дати. 34. Тон. — Любов към музика и стремеж към хармония; сила да композира музика. Излишък: постоянно пеене, тананикане, свирене с уста, без да се спазва благоприличие. Недостатък: неспособност за разбиране очарованията на музиката или за различаване тоновете един от друг. 35. Език. Способност да се изразяват идеи устно или писмено, и да се употребяват такива думи, които ще изразяват онова, което ще искаме да се каже най-добре; памет за думи. Излишък: гъвкавост в израз; обич да се говори много по-вече думи, а по-малко мисли.
към текста >>

Този тип се отличава с големина и сила, набъбнали върхове на пръстите и лопатообразни краища.
Карус приема тези четири типа, но признава, че между тях се срещат още много смесени видове. Той казва: „в тези четири форми ние имаме само главните точки на безкрайно многото вариации на тази благородна формация, а от само себе си се разбира, че тук има множество преходни форми“. Повечето ръце собствено представляват преходни форми, ако ги изследваме поточно. Най-често срещаните ръце са ония, които представляват преходни форми от елементарните към моторните и към чувствените. По-рядко са преходните форми от моторните към чувствените. Този тип се отличава с големина и сила, набъбнали върхове на пръстите и лопатообразни краища. В привилегированите съсловия, които през векове са полагали особени грижи за ръцете си, се среща особено деликатна форма на ръка, по която веднага се познава произхода на владетелско или на особено благородно семейство. Тези ръце Арпантини нарича „main de race“, расова ръка. Не може да се каже, че с обрисуване на тези типове са изброени всички различия, които съществуват в ръцете. Съвсем не! Преди всичко, трябва да разгледаме различията между мъжките и женските ръце.
към текста >>

В знак, чийто владетел е планетата, нейното действие се изразява във всичката си сила.
Земните са: Сатурн и Венера. Водните са: Луната и Нептун, Обикновено една планета действа най-силно в знака от същото естество, напр. Марс — в огнен знак, Сатурн в земен знак, но таблицата, която следва по-нататък, ни показва, че тук се срещат изключения, напр. Марс е силен във водния знак , Сатурн — в Либра (Везни), в някой въздушен знак и т. н. Думата „силен“ се взема тука в най-широк смисъл, защото в астрологията под силна и повишена дейност се разбира,, че в известни знакове действието на планетите се изразява в най-висшето и най-чистото си значение. В знак, чийто владетел е планетата, нейното действие се изразява във всичката си сила. Причината на това е, че онази част на небето, над която тази планета е тъй нареченият владетел, упражнява върху човека влияние, което е в съгласие с влиянието на владетеля- Повишение или въздигане тук означава собствено: облагородено действие, напр. планетата Марс е повишена в Каприкорнус, което ще рече, че огнената, енергична природа на Марс е комбинирана тук с аргументиращата, тактична природа на Каприкорнус. Всичкото това прибавяне към импулсивното действие, което напр. дава Марс в Сагитариус, отваря место за една спокойна и неуморима работна сила, която е в състояние да преодолее всички препятствия. Така Луната повишена в Таурус, сензитивният й характер, малко постоянен и копнеещ за промяна, ще се обогати чрез самоуверения, постоянния, бавния Таурус, чрез което ще се постигне много добра комбинация на качествата.
към текста >>

дава Марс в Сагитариус, отваря место за една спокойна и неуморима работна сила, която е в състояние да преодолее всички препятствия.
Думата „силен“ се взема тука в най-широк смисъл, защото в астрологията под силна и повишена дейност се разбира,, че в известни знакове действието на планетите се изразява в най-висшето и най-чистото си значение. В знак, чийто владетел е планетата, нейното действие се изразява във всичката си сила. Причината на това е, че онази част на небето, над която тази планета е тъй нареченият владетел, упражнява върху човека влияние, което е в съгласие с влиянието на владетеля- Повишение или въздигане тук означава собствено: облагородено действие, напр. планетата Марс е повишена в Каприкорнус, което ще рече, че огнената, енергична природа на Марс е комбинирана тук с аргументиращата, тактична природа на Каприкорнус. Всичкото това прибавяне към импулсивното действие, което напр. дава Марс в Сагитариус, отваря место за една спокойна и неуморима работна сила, която е в състояние да преодолее всички препятствия. Така Луната повишена в Таурус, сензитивният й характер, малко постоянен и копнеещ за промяна, ще се обогати чрез самоуверения, постоянния, бавния Таурус, чрез което ще се постигне много добра комбинация на качествата. Слънцето е повишено в Ариес, чрез което произлиза едно хармонично взаимно влияние на главата и сърцето. По същия начин става повишението на Сатурн в Либра, Юпитер в Канцер, Венера в Писцес, Меркурий в Зирго. Слънцето и Луната владеят само над един знак (както планетите Уран и Нептун), всека от останалите пет планети, Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий, владее над два знака, както това изобщо се приема, макар че Това деление не е право и е останало от онова време, когато Уран и Нептун не са били открити и не се е намерило друго средство за „ подслоняване“ на планетите. На онези, които, може би, биха били склонни да нарекат това „подслоняване“ с името астрологическа или окултна фантазия, бих желал да обърна вниманието, че съждението им е прибързано, понеже планетите в и в показват едно твърде повишена дейност.
към текста >>

Слънцето изпраща своята жизнена сила, Прана, през вселената и така то в хороскопа е същевременно символ на жизнена сила и на по-висш интелект.
В митологията Слънцето се представя чрез Фебус (бог на Слънцето), Аполон, зол (слънце), хелиос и т. н. т. Онези, които попаднат силно под влиянието на Слънцето, се стремят към величие, по-високо положение и мощ. Слънцето представлява в хороскопа духовния принцип, същинският човек, индивидуалността. В ориенталската литература то се казва сан или санси — слънчев бог. Слънцето изпраща своята жизнена сила, Прана, през вселената и така то в хороскопа е същевременно символ на жизнена сила и на по-висш интелект. Влиянието на Слънцето, както и това на Луната, е най-важното в хороскопа и при разглеждането на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо место. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа на характера, а при лошо положение и аспектиране означава обикновено неморалност, високомерие, егоизъм и суровост спрямо подчинените. Слънцето чрез своите стоплящи лъчи способства на всичко да живее и да поникне, то ни дарява топлина, а от него идат и всички видове изкуствена топлина, от която нашият живот в много отношения и по много начини става приятен, защото това, което ни доставя нашият огнен материал във форма на топлина и светлина, не е нищо друго освен сгъстена слънчева топлина. А и електричеството е слънчева енергия. Като сравним седемте планети на нашия космос със седемте бои на спектъра и със седемте тона на октавата, ние намираме, че кореспондира с боята орания и с нотата до (с.) Слънцето () управлява сърцето, артериите, дясното око у мъжа и лявото у жената.
към текста >>

Луната, поради близостта си до земята, е най-важният канал, чрез който се проявява енергията, жизнената сила на Слънцето, като влияе върху земята и върху всичко по нея.
Някои от тях са: Синтия, Изис, Селене, Артемиза, Персефона или Прозерпина, Сома. Старите знаели, че Луната във висока степен влияе върху момента на рождението и затова в митологията я представят, че помага на майка си при раждането на брата и Аполон. Луната владее на течностите в тялото, като плюнката, лимфата и жлезите, гърдите, червата, мехура, лявото око у мъжа и дясното у жената, и причинява болести на тези части, като болежки в стомаха, колики, задуха, шарка, спазми и пр. Тя представлява в човека душата с нейните различни усещания и прояви, като страсти, желания й емоции. Тя представлява низшия човек, както Слънцето представлява по-висшия. Луната, поради близостта си до земята, е най-важният канал, чрез който се проявява енергията, жизнената сила на Слънцето, като влияе върху земята и върху всичко по нея. Всичките планети представляват такива канали, тяхното влияние е слънчева енергия, модифицирана чрез индивидуалния характер на всяка планета. Луната изминава своя път през 12-те знакове на зодиака около земята за 27 дни, 7 часа и 43’36“. Тя не върви като Слънцето точно по еклиптиката, а се отклонява на север и на юг от нея, има, следователно, ширина, както планетите. Големината на Луната е приблизителна 1/50 от големината на земята, напречният й разрез е 2160 мили (на земята е 7926 мили). Скоростта й се мени между 12° и 15° 15’ за 24 часа.
към текста >>

Ако няма причина, известна на науката, защо хората трябва да умират след известен период от датата на рождението си, мисля, че трябва да допуснем, какво всички паралели от природата сочат на факта, че има някоя добра и достатъчна причина за този неизбежен край, ако само добре се разбираше естеството на жизнената сила и проявлението й във физическа форма.
Carrington добре казва: „действителната проблема, която имаме за разрешение, не е що е смърт, а що е живот“. Щом определим що е живот, вторият въпрос ще си отговори сам. Никой учен не е можал да отгатне успешно тази загадка на сфинкса. Успели ли са горните двама автори? Опасно ще бъде да отговорим утвърдително, но най-малкото можем да допуснем, че те са признали и очертали проблемата, а не както мнозина от техните предшественици, които избягват същинския изход от положението. Ако няма причина, известна на науката, защо хората трябва да умират след известен период от датата на рождението си, мисля, че трябва да допуснем, какво всички паралели от природата сочат на факта, че има някоя добра и достатъчна причина за този неизбежен край, ако само добре се разбираше естеството на жизнената сила и проявлението й във физическа форма. Където и да погледнем, било в животното или в растителното царства, виждаме едно начало и край на всички природни форми. Даже се поддържа, че в минералния свет живота, ако можем да му приложим такъв атрибут, ако и да е безгранично продължен, не е вечен. В расите на човешкия живот, тоже, изглежда да има един естествен закон, универсално приложим, според който те имат периоди на растене, зрелост и отпадане, и в цялата история не е имало изключение от това правило. Едва ли може да се предполага, че човешкият живот ще попадне под друга някоя категория. Като приемем това, трябва, обаче, да допуснем, че човешкият живот е много по-къс, отколкото би се очаквал да бъде при благоприятни условия.
към текста >>

Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята.
При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята. Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент. Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество. Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него. Той цитира одобрително от книгата на С. A. Stephens, Living Matter ist Psychic Growth and Decline in Animal Organisms („Живата материя: нейното психическо растене и отпадане в животинските организми“), следното: „Животът никога не се намалява качествено, а само количествено .
към текста >>

Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество.
Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята. Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент. Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество. Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него. Той цитира одобрително от книгата на С. A. Stephens, Living Matter ist Psychic Growth and Decline in Animal Organisms („Живата материя: нейното психическо растене и отпадане в животинските организми“), следното: „Животът никога не се намалява качествено, а само количествено . . . Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене .
към текста >>

Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене .
Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество. Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него. Той цитира одобрително от книгата на С. A. Stephens, Living Matter ist Psychic Growth and Decline in Animal Organisms („Живата материя: нейното психическо растене и отпадане в животинските организми“), следното: „Животът никога не се намалява качествено, а само количествено . . . Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене . . . Една клетка остарява, защото има малко биоген в нея. а не защото биогенът е станал съществено слаб“. Разбира се, тази теория е изцяло на страната на духовния човек. Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло.
към текста >>

Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло.
Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене . . . Една клетка остарява, защото има малко биоген в нея. а не защото биогенът е станал съществено слаб“. Разбира се, тази теория е изцяло на страната на духовния човек. Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло. „Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“. Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр.
към текста >>

„Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“.
. . Една клетка остарява, защото има малко биоген в нея. а не защото биогенът е станал съществено слаб“. Разбира се, тази теория е изцяло на страната на духовния човек. Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло. „Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“. Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира.
към текста >>

Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира.
„Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“. Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира. Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал. Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае.
към текста >>

С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна.
Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира. Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал. Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време. Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат. Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на старостта.
към текста >>

Тайната на дълголетието може да се намери в силата, която притежава телесната форма във физическо и интелектуално отношение да се приспособява към окръжаващата среда.
От това може да се аргументира, че има паралел с живота на човешката душа в последователните й фази на растене и проявление. Има се, обаче, опасност, с такъв аргумент да не се отиде много далеч. От гледището на окултиста. смъртта от старост може да се каже е резултат от постепенното отказване от волята да се живее. Тази воля да се живее престава, когато възможностите за самоосъществяването й чрез посредството на една особена форма са изчерпани или надминати. Тайната на дълголетието може да се намери в силата, която притежава телесната форма във физическо и интелектуално отношение да се приспособява към окръжаващата среда. Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство. Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване. Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката.
към текста >>

Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване.
От гледището на окултиста. смъртта от старост може да се каже е резултат от постепенното отказване от волята да се живее. Тази воля да се живее престава, когато възможностите за самоосъществяването й чрез посредството на една особена форма са изчерпани или надминати. Тайната на дълголетието може да се намери в силата, която притежава телесната форма във физическо и интелектуално отношение да се приспособява към окръжаващата среда. Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство. Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване. Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката. Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм? Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата.
към текста >>

Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката.
Тайната на дълголетието може да се намери в силата, която притежава телесната форма във физическо и интелектуално отношение да се приспособява към окръжаващата среда. Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство. Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване. Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката. Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм? Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата. Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия.
към текста >>

__________________________________________ 1) Един инч е 2,54 сантиметра ДУХОВНА ОПИТНОСТ * * * Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Сложили му „кюстек“.
Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения. ТЕ не могат да се оправдаят от досегашните ни възгледи. Както разбираме науката днес, няма кът в нея, в който да могат да попаднат. Теорията на г-жа Безант има поне тази заслуга, че държи на факти, които до сега не са намерили признато място в научната схема. (Превод от английски). __________________________________________ 1) Един инч е 2,54 сантиметра ДУХОВНА ОПИТНОСТ * * * Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Сложили му „кюстек“. Това беше наскоро след балканската война. Бях в родния си град С-о. Една заран отидох да посетя приятеля си А. В. в дома му. Там беше и по-малкия му брат Б.
към текста >>

Сила и Живот.
Никаква лекарска помощ не могла да я спаси. Тя умряла, без да й се върне съзнанието. Според мнението на лекаря, причината за смъртта било „прилив на кръвта в мозъка“. Ето как сънищата предсказват! КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и списания: 1. Сила и Живот. Беседи, държана от Дънов. Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2) Виделината. 3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило на тялото. 8) Гредата, 9) Трапезата на Новия Завет , 10) Отхвърленият камък. 11) Гърбавата жена.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I.
Няколко практични духовни рецепти. 12. Проф. Ю. Нестлер. Хирогномия: разни типове ръце (с 11 фигури). 13. К А. Либра. Астрология: планетите и влиянието им върху човека. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Случай от прераждане. II. Предсказания за 1914 г. III. Ново средство за познаване престъпниците. IV. Животински въглени като противоотрова. V. Магията в услуга на полицията и VI.
към текста >>

Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима.
Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин.
към текста >>

влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин.
Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина.
към текста >>

без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено.
В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието.
към текста >>

Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът.
А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея можем да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага. И тогава Бог ще ни изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда.
към текста >>

Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага.
Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея можем да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага. И тогава Бог ще ни изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа.
към текста >>

Лука 2:27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик — във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик?
Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението. Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов. Х.Х.Х НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ЛИЛИЯ „Разгледайте лилиите как растат, нито Соломон във всичката си слава се облаче като една от тях. Лука 2:27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик — във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? * Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье — във блян за щастие всред мразовити дни? . .. * Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай — на Гения Му чист творение последно . . . * Но моето сърце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... * * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи?
към текста >>

Тя припкаше по пътя, цяла светнала от голяма радост, носена от една неизвестна сила, и викаше на всички тези, които срещаше: „има един велик пророк на кладенеца на Якова, който откри целия ми минал живот.Той е, може би, Христос, който трябва да дойде!
-—Ти нямаш мъж. Обаче, до сега си водила петима: ти предаде цвета на твоята младост на Тамара; публично си обичала Ноабаб; ти продаде целувките си на Бен-Зара; ти беше робинята на любовта на Елиезера; твоите устни са се запечатвали на устните на Манахела; и този, който сега има твоите знакове от любов, Ибрахим, не е твой мъж. Жено, ти каза истината. При тези думи грешницата, възбудена и светнала от радост, погледна Учителя в лицето, очи в очи, и тя викна в един славен възторг на вяра: - Ах, сега аз виждам, аз разбирам, Ти си пророк! И без да си вземе назад съсъда с вода, който би направил по-бавен вървежа й, тя се повърна в Сихем, за да разкаже по-скоро на всякъде това, което бе чула. Тя припкаше по пътя, цяла светнала от голяма радост, носена от една неизвестна сила, и викаше на всички тези, които срещаше: „има един велик пророк на кладенеца на Якова, който откри целия ми минал живот.Той е, може би, Христос, който трябва да дойде! “ . . . И хората, които я чуваха, се поглеждаха помежду си, покорени от тайната, и те не можаха да разберат свръхчовешката радост на леката жена, светият пламък, който искреше от очите й. Тогаз учениците, които от далеч видеха коленичилата пред техния Учител, пристигнаха към кладенеца. Те бяха смаяни от учудване, тъй както другите хора от Сихем; и преди даже да сложат провизиите си, те не можаха да се въздържат да не манифестират чувствата, които вълнуваха сърцето им.
към текста >>

Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата.
То може да се проследи в много еретически секти в цяла Европа. Идеята за прераждането се изтъква в заключенията на онези между европейските мислители, които се държат в учението на Питагор в противоположност на аристотеловото учение. От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория. Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си.
към текста >>

Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински.
към текста >>

Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена.
Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот.
към текста >>

Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност.
Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото. Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност. всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува.
към текста >>

Науката в сегашно време е няма по въпроса, как е еволюирала великата морална сила.
Геният, както се казва, е безплоден. Той не се предава. Обаче, друг въпрос възниква: от къде дохожда геният? Науката по настоящем не дава отговор на това питане. Сър Оливер Лодж се опита да даде тоя отговор, и в последната си книга Разум и Вяра - говори за предсъществуването на духа, за влизането му в човешка форма и продължава това в няколко още интересни параграфи, които заслужават да се обсъдят.Наистина, той не възприема още теорията за прераждането, но всичките му бележки сочат в това направление. Науката в сегашно време е няма по въпроса, как е еволюирала великата морална сила. Тогава можете ли да прибегнете до тъй нареченото „специално творение“? По тази точка има твърде големи мъчнотии. Преди всичко, никой сега не вярва в някакво „специално творение“, освен от гледището за човешкия дух. Навсякъде то е изхвърлено от теорията и е заместено с еволюцията. Едно нещо само се е запазило и то е в създаване на духа или идеята, че всички души са произлезли чисти от ръцете на Създателя.
към текста >>

Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи.
Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи. Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост. Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай. Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи. Това е въпрос на качество. Какво е качеството на човека, когато иде в света? Допускам, че добрата среда може да направи много за подобрението, но не може да промени коренно естеството. Робен Оуен откри, че това е така, като се опита да вземе хора от най-лоши условия и ги постави при добри условия; но на край, той трябваше да напусне опита си с отчаяние, защото намери усилията си безуспешни и „природата по-силна от възпитанието“. Можете да направите много чрез възпитанието, но не можете да измените основния тип на характера, който иде в света.
към текста >>

След всичко това, ще опитате вярването си — неговата сила в живота.
Постъпката ви изглежда глупава. Но ще направите добре, ако обърнете внимание на предупреждението на духа, чиято памет е по-силна от тази на мозъка: той знае стария ви неприятел и опасността, която може да ви сполети от такъв враг. Тези са погледите и лъчите, чрез които паметта може да се докосне до физическия мозък, те са указанията на едно минало, което другояче не може да се разбере. И ако работите по тези упътвания (а има и много други такива, по които трябва да работите) ще обсъдите целия въпрос без предразсъдък. Убедена съм, че и вие, както хиляди други, ще дойдете до същото заключение, а именно, че тази теория за прераждането е доста разумна и може добре да повлияе върху живота ви. След всичко това, ще опитате вярването си — неговата сила в живота. А щом веднъж почувствате, че прераждането е рационално, че то е истина, целият ви живот ще се промени, гледището ви върху света ще се измени и положението ви спрямо хората около вас също ще се измени. Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“. Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“. Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще.
към текста >>

Тази велика истина ни дава повече сила и търпение да понесем всички смущения, грижи на беди.
А щом веднъж почувствате, че прераждането е рационално, че то е истина, целият ви живот ще се промени, гледището ви върху света ще се измени и положението ви спрямо хората около вас също ще се измени. Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“. Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“. Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще. Тази велика истина ни дава повече сила и търпение да понесем всички смущения, грижи на беди. Смущенията в живота изглеждат, сравнително, че не са важни в светлината на собствената ви вечност и пред силата ви да съградите вашето бъдеще. Тази е, на късо изложена, теорията за прераждането. Показах ви някои от пътищата, по които можете да вървите, за да я възприемете. Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет. Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако убедиш едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице.
към текста >>

Смущенията в живота изглеждат, сравнително, че не са важни в светлината на собствената ви вечност и пред силата ви да съградите вашето бъдеще.
Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“. Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“. Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще. Тази велика истина ни дава повече сила и търпение да понесем всички смущения, грижи на беди. Смущенията в живота изглеждат, сравнително, че не са важни в светлината на собствената ви вечност и пред силата ви да съградите вашето бъдеще. Тази е, на късо изложена, теорията за прераждането. Показах ви някои от пътищата, по които можете да вървите, за да я възприемете. Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет. Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако убедиш едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице. Едва ли заслужава да се убеждават такива хора.
към текста >>

ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ МИСЛИ Ние непрестанно даваме и приемаме духовни елементи, ние сме като електрическа батерия, която отпраща сила и после наново трябва да се храни.
Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност. Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието. Той е един от тези небесни приселци, които идват, за да омаят, с чара на красотата и вдъхновението, бродещия връх земната кора човешки дух и след туй да изчезнат с метеорна бързина в бездънните пространства, като.оставят след себе си само своя брилянтен образ. Силвен ХО. П. Мълфорд. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ МИСЛИ Ние непрестанно даваме и приемаме духовни елементи, ние сме като електрическа батерия, която отпраща сила и после наново трябва да се храни. Когато се предадем на говорене, писане, мислене или друга някоя дейност, ние сме положителни, иначе сме отрицателни. В това отрицателно или рецептивно състояние ние приемаме у себе си сили и елементи, които могат да ни докарат временна вреда или трайна полза. Има отровни духовни струи, както има отровни пари от арсеник или от някой метал. Който седи в пасивно състояние само един час между завистливи, изпълнени с омраза, цинични и несвободни хора, поглъща от тях един мислов елемент, изпълнен с болезненост и разрушителна сила, един елемент безкрайно по-опасен от химически доказуема отрова, понеже неговите действия се извършват по-финно и потайнствено и често се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини! От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид.
към текста >>

Който седи в пасивно състояние само един час между завистливи, изпълнени с омраза, цинични и несвободни хора, поглъща от тях един мислов елемент, изпълнен с болезненост и разрушителна сила, един елемент безкрайно по-опасен от химически доказуема отрова, понеже неговите действия се извършват по-финно и потайнствено и често се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини!
П. Мълфорд. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ МИСЛИ Ние непрестанно даваме и приемаме духовни елементи, ние сме като електрическа батерия, която отпраща сила и после наново трябва да се храни. Когато се предадем на говорене, писане, мислене или друга някоя дейност, ние сме положителни, иначе сме отрицателни. В това отрицателно или рецептивно състояние ние приемаме у себе си сили и елементи, които могат да ни докарат временна вреда или трайна полза. Има отровни духовни струи, както има отровни пари от арсеник или от някой метал. Който седи в пасивно състояние само един час между завистливи, изпълнени с омраза, цинични и несвободни хора, поглъща от тях един мислов елемент, изпълнен с болезненост и разрушителна сила, един елемент безкрайно по-опасен от химически доказуема отрова, понеже неговите действия се извършват по-финно и потайнствено и често се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини! От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид. И винаги след няколко часово душевно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изхарчиш сили, негативното състояние е едно природно право и природил потребност. Да се потъпква или да се отлага изкуствено, това би било погрешно, но предпазливостта е необходима и тука, а само при грижливо подбрани условия е благодатно да се отдадем на негативното състояние. Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина. Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина!
към текста >>

Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние.
Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди. Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават. Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние. Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота. Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним. Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре. Положителният човек, който винаги посреща всека чужда мисъл нападателно, който никога не отделя време да изслуша новото и непознатото с цел да ги възприеме, който смесва невероятното с невъзможното, който счита за свое знаме само своето ограничено познание, такъв човек неминуемо ще изпадне в духовна нищета и безсилие. Обратно пък, постоянно негативните хора, които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили.
към текста >>

Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари.
Обратно пък, постоянно негативните хора, които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили. Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение. Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно! Който се товари с грижите на другите, той особено се нуждае от време напълно уединение. В такъв случай и състраданието, за да даде по-голяма по мощ, изяжда от силите, които са събрани. Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари. Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите отношения към това лице, брат, син, съпруг или друг. От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-висшата природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл. Правилното човешко общение е най-голяма гаранция за постигане щастие, здраве и успех. „Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа близост! Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля.
към текста >>

Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите отношения към това лице, брат, син, съпруг или друг.
Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение. Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно! Който се товари с грижите на другите, той особено се нуждае от време напълно уединение. В такъв случай и състраданието, за да даде по-голяма по мощ, изяжда от силите, които са събрани. Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари. Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите отношения към това лице, брат, син, съпруг или друг. От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-висшата природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл. Правилното човешко общение е най-голяма гаранция за постигане щастие, здраве и успех. „Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа близост! Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля. Който дълго време е бил свързан с някого от по-нискостоящо естество, не : може веднага да възпрепятства на вълните на духовното общение, които му се отправят От този източник по навик, Той трябва да забрави това общение, и никога не бива да си спомня за него, дори не и с неприязън.
към текста >>

Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние.
в пасивно състояние, да се четат възбудителни романи, в състояние на собствена слабост и рецептивност да възприемаме раздразнителни образи и картини. През време на ядене би трябвало да бъдем особено пасивни; който приема храна, т. е. материал за иззидване на тялото си, трябва да извършва това само в спокойно, тихо и весело настроение. Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност. Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно. Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо.
към текста >>

Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите.
Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите!
към текста >>

Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ.
Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване!
към текста >>

Силата на сърцето трябва да се направлява по пътя, начертан и посочен от разума.
Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да стане това, трябва да се сключи брак вътре в човешката душа между ума и сърцето. Силата на сърцето трябва да се направлява по пътя, начертан и посочен от разума. Чрез спокойно, обективно, хладно изучаване па действителността трябва да се изработи солиден и всестранно завършен мироглед. Това трябва да бъде една от задачите на училището. Този мироглед трябва да се изработи строго научно, с участието на критическия ум. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък.
към текста >>

В окултните истини има голяма сила.
за да знае, как да живее съгласно физическите и духовни закони. Той ще научи чрез окултизма, че висша правда царува непоколебимо в света. И това съзнание ще роди в него велик морален импулс. И каква промяна усеща човек в себе си, когато узнае окултните истини! Като че ли се е пробудил от вековен сън, като че ли тепърва почва да живее. В окултните истини има голяма сила. Те не са като друго знание. Окултизмът не само че дава познания, един цялостен мироглед, но той има силата да промени целия човек. Човек с всички свои мисли, чувства, настроения, желания, стремежи се променя, става съвсем друг човек. Съвсем нови мисли, чувства, настроения, желания и стремежи го изпълват вече. Държавникът, изобщо общественият деец, чрез окултизма ще разбере, че винаги трябва да работи с правда, ако иска да докара благоденствие на народа.
към текста >>

Окултизмът не само че дава познания, един цялостен мироглед, но той има силата да промени целия човек.
И това съзнание ще роди в него велик морален импулс. И каква промяна усеща човек в себе си, когато узнае окултните истини! Като че ли се е пробудил от вековен сън, като че ли тепърва почва да живее. В окултните истини има голяма сила. Те не са като друго знание. Окултизмът не само че дава познания, един цялостен мироглед, но той има силата да промени целия човек. Човек с всички свои мисли, чувства, настроения, желания, стремежи се променя, става съвсем друг човек. Съвсем нови мисли, чувства, настроения, желания и стремежи го изпълват вече. Държавникът, изобщо общественият деец, чрез окултизма ще разбере, че винаги трябва да работи с правда, ако иска да докара благоденствие на народа. Той чрез окултизма ще узнае, че законите на правдата са непоколебими и че тяхното нарушение докарва страдания. Той ще разбере, че както има индивидуална карма, така има и народна карма.
към текста >>

Обаче, същата река, използвана целесъобразно може да се направи не само безвредна, но може да се използва силата й за каране на воденици, трамваи и за електрическо осветление.
И ако не се прояви в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо направление. И обратното: ако се прояви в добро направление, то вече не остава излишна енергия за проява в лошо направление. Това именно се казва канализиране на датската енергия. Енергията на детето вместо да се сподавя, трябва да се насочи в добро направление и то по един непринудителен начин. Реката може да причини големи пакости; при пороен дъжд може да причини наводнение, което да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр. Обаче, същата река, използвана целесъобразно може да се направи не само безвредна, но може да се използва силата й за каране на воденици, трамваи и за електрическо осветление. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогаз съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанията им и пр.. Няма да става и въпрос за развалата им, понеже такава няма да има. Както казах на своето место, за да бъдем гарантирани, че свободното възпитание ще бъде безопасно, необходимо е като условие да имаме канализиране на детската енергия. Сега пита се, как може да стане това канализиране. Много просто: всичката работа на възпитателя ще се състои в това да заинтересува ученика да вложи своята енергия в добро направление. В днешното училище това не се постига.
към текста >>

Кръвта на земята Животът е всемирна сила.
Така е мислел, така е чувствал, такова е било религиозното и научното убеждение на великия Толстой, на прага на неговия гроб, когато е бил запитан върху проблемът за задгробния живот от редактора на парижкия вестник ,,Le Matin“, който го е посетил в имението му, няколко време преди неговата смърт. И, на тази тема, Толстой е продължили да беседва с редактора. Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел. на прев ). Жоливе Кастело1). Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи. Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя. Нищо не е мъртво в природата, понеже вечното движение преобразява всяка частичка и всяко съединяване на клетки. Днес ние знаем, че веществото е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания. Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране.
към текста >>

Затова новите интуиции не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една висша управляваща сила, която прониква и оживява всичко“.
Той е написал много капитални съчинения по езотеризма, между конто щ; цитираме: „Dogine“, „Rituel de la Haute Magie“, „Histoire de la Magie“, „Clef des grands mysteres“, „Fables et Symboles“ „Science des Esprits“ и др. П. Мълфорд Няколко практични духовни рецепти Ние живеем в една конска мелница на сетивата—нови познания, нови опити, макар да сме уверени в тяхната истинност, много лесно пак се изгубват в лирата на делничността, в дрипите на баналността. Никой от нас не смее да очаква да се издигне веднага и за всички времена до нови закони, принципи и методи на съществуване. В пълно съзнание на тяхната истинност, все пак някакъв скрит у нас фантом тихо ще се противопостави. Това е материалното, опитът патилото, на кръвта, на клетките. Затова новите интуиции не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една висша управляваща сила, която прониква и оживява всичко“. Ние сме част от тази сила. И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази висша сила. Всека наша мисъл е една реалност, една сила. Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото. Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно.
към текста >>

Ние сме част от тази сила.
Мълфорд Няколко практични духовни рецепти Ние живеем в една конска мелница на сетивата—нови познания, нови опити, макар да сме уверени в тяхната истинност, много лесно пак се изгубват в лирата на делничността, в дрипите на баналността. Никой от нас не смее да очаква да се издигне веднага и за всички времена до нови закони, принципи и методи на съществуване. В пълно съзнание на тяхната истинност, все пак някакъв скрит у нас фантом тихо ще се противопостави. Това е материалното, опитът патилото, на кръвта, на клетките. Затова новите интуиции не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една висша управляваща сила, която прониква и оживява всичко“. Ние сме част от тази сила. И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази висша сила. Всека наша мисъл е една реалност, една сила. Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото. Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно. Духовно той да живее в по-хубава къща, да се мисли на по-добра и благородна маса, между но-добри хора, и това състояние на неговия дух ще го заведе към по-добро, без мъка, огорчение и принуждение.
към текста >>

И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази висша сила.
Никой от нас не смее да очаква да се издигне веднага и за всички времена до нови закони, принципи и методи на съществуване. В пълно съзнание на тяхната истинност, все пак някакъв скрит у нас фантом тихо ще се противопостави. Това е материалното, опитът патилото, на кръвта, на клетките. Затова новите интуиции не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една висша управляваща сила, която прониква и оживява всичко“. Ние сме част от тази сила. И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази висша сила. Всека наша мисъл е една реалност, една сила. Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото. Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно. Духовно той да живее в по-хубава къща, да се мисли на по-добра и благородна маса, между но-добри хора, и това състояние на неговия дух ще го заведе към по-добро, без мъка, огорчение и принуждение. Бъди богат в себе си, в душата си, във фантазията си, и материалното богатство ще последва.
към текста >>

Всека наша мисъл е една реалност, една сила.
В пълно съзнание на тяхната истинност, все пак някакъв скрит у нас фантом тихо ще се противопостави. Това е материалното, опитът патилото, на кръвта, на клетките. Затова новите интуиции не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една висша управляваща сила, която прониква и оживява всичко“. Ние сме част от тази сила. И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази висша сила. Всека наша мисъл е една реалност, една сила. Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото. Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно. Духовно той да живее в по-хубава къща, да се мисли на по-добра и благородна маса, между но-добри хора, и това състояние на неговия дух ще го заведе към по-добро, без мъка, огорчение и принуждение. Бъди богат в себе си, в душата си, във фантазията си, и материалното богатство ще последва. Който вижда себе си само на най-ниското стъпало на стълбата, той ще остане там за винаги, през целия си живот.
към текста >>

При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба.
Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание. Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме. Ако тези хора са подчинени и живеят с мислите си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-висшият и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва. При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба. Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора на разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от мисли ни изолират от същността на нашите собствени и истински приятели. Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.! Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят.
към текста >>

Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр.
Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят. По този начин човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни. Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една случайност или на един повод. В това чакане ние не сме стояли съвсем мирно. Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр. Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи. За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех. Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания. Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко. Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания.
към текста >>

Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания.
Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една случайност или на един повод. В това чакане ние не сме стояли съвсем мирно. Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр. Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи. За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех. Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания. Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко. Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания. Ако целта ти е велика и справедлива, ще бъдеш заведен при такива хора, на които ще вдъхнеш доверие и на които можеш да говориш със сигурност. Когато изискваш справедливост за себе си, ти я изискваш в името на цялата раса. Ако търпиш да те мамят, експлоатират, тиранизират, без вътрешен и външен протест, ти се съгласяваш с измамата и подлостта.
към текста >>

Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания.
Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр. Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи. За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех. Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания. Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко. Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания. Ако целта ти е велика и справедлива, ще бъдеш заведен при такива хора, на които ще вдъхнеш доверие и на които можеш да говориш със сигурност. Когато изискваш справедливост за себе си, ти я изискваш в името на цялата раса. Ако търпиш да те мамят, експлоатират, тиранизират, без вътрешен и външен протест, ти се съгласяваш с измамата и подлостта. Десет минути, прекарани в караница и спорове против собствената си съдба, или в завист спрямо чуждо щастие, означават изхабяване на голямо количество от собствената си сила, влошаване на собствената участ. Всека мисъл на завист или омраза дава един обратен ток, действа като самовнушение.
към текста >>

Десет минути, прекарани в караница и спорове против собствената си съдба, или в завист спрямо чуждо щастие, означават изхабяване на голямо количество от собствената си сила, влошаване на собствената участ.
Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко. Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания. Ако целта ти е велика и справедлива, ще бъдеш заведен при такива хора, на които ще вдъхнеш доверие и на които можеш да говориш със сигурност. Когато изискваш справедливост за себе си, ти я изискваш в името на цялата раса. Ако търпиш да те мамят, експлоатират, тиранизират, без вътрешен и външен протест, ти се съгласяваш с измамата и подлостта. Десет минути, прекарани в караница и спорове против собствената си съдба, или в завист спрямо чуждо щастие, означават изхабяване на голямо количество от собствената си сила, влошаване на собствената участ. Всека мисъл на завист или омраза дава един обратен ток, действа като самовнушение. Лошите чувства спрямо хората, които текат към тях в изобилие, са една разточителност, която не само ни докарва нещастие, но и разстройва предварително бъдещето щастието Комуто тези чувства са станали втора природа, той, разбира се, не може да очаква да се освободи от тях с един замах. Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно. Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение. Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса.
към текста >>

Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава.
Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане. Ние всички днес вярваме още в много неистини. Вярваме несъзнателно. И ние продължаваме така да живеем, съобразно с нашите несъзнателни грешки, и страданията в живота ни произтичат от тези несъзнателни грешки. Моли се всеки ден, да бъдеш способен да разбереш фалшивостта в представите, и ако то е много повече, отколкото си предполагал, не се плаши! Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава. Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него.
към текста >>

Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол.
Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто.
към текста >>

Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение.
Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51).
към текста >>

Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа.
Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51). Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа. Боята на тези ръце обикновено е живо червеникава, но може и да избие и в кафяво. Лица с такива ръце проявяват особена наклонност към земеделие, скотовъдство и други подобни груби работи, за които е достатъчна физическа сила и прост инстинкт. Основните черти на такъв характер са духовна леност и неподвижност, голяма индиферентност, която достига до апатия и пренебрежение, освен това слаба душевна дейност и бавна и заспала фантазия. Притежателят на такава ръка е безпретенциозен, той се задоволява само с най-необходимото в живота и не е особено придирчив към света. Той е повече или по-малко суеверен и със слаба духовна и морална установеност.
към текста >>

Лица с такива ръце проявяват особена наклонност към земеделие, скотовъдство и други подобни груби работи, за които е достатъчна физическа сила и прост инстинкт.
Професор Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51). Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа. Боята на тези ръце обикновено е живо червеникава, но може и да избие и в кафяво. Лица с такива ръце проявяват особена наклонност към земеделие, скотовъдство и други подобни груби работи, за които е достатъчна физическа сила и прост инстинкт. Основните черти на такъв характер са духовна леност и неподвижност, голяма индиферентност, която достига до апатия и пренебрежение, освен това слаба душевна дейност и бавна и заспала фантазия. Притежателят на такава ръка е безпретенциозен, той се задоволява само с най-необходимото в живота и не е особено придирчив към света. Той е повече или по-малко суеверен и със слаба духовна и морална установеност. Съвсем чист този тип се намира твърде рядко в Европа, може да се намери само между преселените тук народи от азиатско-татарски и славянски произход и то без примес от качества на други по-благородни типове. Към тази класа принадлежаха ръцете на старите гали, на хуните, на литовците и на индийските парии.
към текста >>

За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията.
Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното. За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност. в) Артистическата ръка Този тип (фиг. 53) съвсем се различава от разгледаните досега по приятната форма, тесните и дълги, повечето равни, островръхи пръсти; а и общо китката е по-елегантна и нежна.
към текста >>

Двете части на доста широкия палец са еднакво големи и силни, което означава еднаква сила на волята и разсъдъка.
Ъглестите ръце са много разпространени, а особено добре оформени се срещат в Китай. Макар притежателите на този тип ръце да немат такава самостоятелност и енергия, като онези с лопатовидните, трябва да се признае, че първите са, които управляват и владеят света. д) Философската ръка Тази форма има за специфичен признак възлите на пръстите (фиг. 56). Устройството на дланта е особено, тя е еластична, но груба, както при елементарната ръка. Но понеже пръстите са повече с по два възли, крайните стави с ноктите получават форма на бутове, които към дебелия край са закръглени овално. Двете части на доста широкия палец са еднакво големи и силни, което означава еднаква сила на волята и разсъдъка. Д’Арпантини нарича този тип философски, защото го срещнал главно у лица, които притежавали особена наклонност към истинското и идеалното, качества, които, както е известно, отличават философския дух. Формата на получетвъртити и полуконически пръсти, конто освен това имат влезли, е един специален и положителен признак за вродена наклонност да се изследват нещата основно. Притежателят на такава ръка почита и цени повече истинското, отколкото хубавото, повече същността, отколкото формата на нещата. Той се интересува преди всичко от ядката и последната причина на всичко съществуващо. Възлите на философската ръка означават чувство за пресметливост и за методично постъпване.
към текста >>

Поради вроденото и повлияно от формата на пръстите чувство за ред и със силата на своята наклонност и способност да познават същността на нещата, те повече класифицират, отколкото?
То го тласка често дори към скептицизъм, пък и към научно и религиозно еретичество, но никога не и към сляп фанатизъм. Освен това, този тип хора проявяват особена наклонност към философска спекулация, към размишление, към обсъждане на философски проблеми. Те обичат философската поезия, мислената лирика напр. на Шилер. В областта на политиката, религията и социологията те се борят за независимостта, за деизма, за демокрацията. Поради вроденото и повлияно от формата на пръстите чувство за ред и със силата на своята наклонност и способност да познават същността на нещата, те повече класифицират, отколкото? нареждат, Те делят изследваните предмети според тяхното естество, а не според формата, големината или случайните им качества. Се а като сравним философската ръка с предшестващите типове, получаваме следното: На философската ръка са свойствени наистина истинолюбието и верността, както и аналитическия талант на лопатообразната ръка, но не и упорството на последната. На философската ръка липсва и чувствената искреност, както на артистическата, но без себелюбието и лекотата на последната. Докато другите типове разбират само подобните си, а никак не са в състояние да разбират мотивите, начините на мислене и на действие у другите, хората от философския тип знаят да ценят и разбират всички други. От това могат да правят изключение само артистическите ръце в низшите си форми, понеже техните осъдителни инстинкти за страстни удоволствия и наслаждения лежат твърде настрана от сферата на философския тип.
към текста >>

Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации.
Така психическата ръчна форма може да се означи като такава, в която всички качества, които в своите крайни форми в артистическата ръка стават на недостатъци, съществуват в такова хармонично съчетание, че стават тук на добродетели. Психическата ръка е тъкмо най Идеализираната коническа ръка. Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря на нежността на тялото на човека. Както се вижда и от нашата картина, тази форма има длъгнеста и тясна длан, гладки или само слабо вълнисти пръсти, на които ноктените членове са дълги и доста тесни. Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области.
към текста >>

Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност.
Както се вижда и от нашата картина, тази форма има длъгнеста и тясна длан, гладки или само слабо вълнисти пръсти, на които ноктените членове са дълги и доста тесни. Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм.
към текста >>

То означава още и мощ, сила, затова и много вавилонски царе са се наричали така.
ПЛАНЕТИТЕ (Продължение от кн. VIII) Меркурий () Меркурий е изразът на всички планети взети вкупом, и за това го наричат хвъркатия пратеник на боговете. Думата „богове“ тук означава планетните духове. Халдейското им име е небо, което значи знание, същото значение имат и еврейското, египетското и гръцкото название. Думата небо намираме и в много исторически имена: Небукаднезар, Набополасер и пр. То означава още и мощ, сила, затова и много вавилонски царе са се наричали така. Меркурий е богът на крадците и търговците. Това наистина не е ласкателно за последните да бъдат в същата рубрика с първите, да имат общ бог. Боята на Меркурий е жълта, бележката му е Е. По-рано името му е било Хермес. Символът му е Кадуцей (жезъл, около който са увити две змии, гледащи в огледало).
към текста >>

Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр.
По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети. Всеки аспект на благоприятен и докарва дарба за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране на мислите. Един добър аспект на Сатурн прави ума способен за концентрация и за вдълбочителни научни занятия изобщо. Сатурн не обича бързането и повърхностната работа. Един добър аспект на дава вкус и любов към изкуството и към всичко елегантно и хубаво, но в някой случаи — чувственост и повърхно схващане. Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр. един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр. Един добър аспект на [] прави ума оригинален, изобретателен, интуитивен, във всичко различен от обикновеното, всекидневното. Под това влияние характерът може да се види странен и непонятен, но оригинален и във всеки случай интересен. Такива хора са врагове на всичко делнично, на всяко имитиране. Един добър аспект на при по-низко развити индивиди ще докара особена наклонност към бленуване, разсеяност в мисленето, на по-високо развитите индивиди ще дарува високо развито художествено чувство, една дарба да се отгатват тайните на природата, с други думи, да виждат онова, което за мнозина не съществува, да мислят гениално, да разбират метафизичното.
към текста >>

Марс е бог на борбата, бог на силата.
При добри аспекти може изобщо да се приеме противното. В митологията Венера се представлява ту съвсем гола, ту обвита в морско-зелен воал (като родена от морска пяна); в повечето случаи тя е придружена от лебеди и гълъби и от сина си Амур (Купидон). Афродита се споменува обикновено в свръзка с раздялата от пролетната природа и това се символизира в легендата за Афродита и Адонис. Марс () Марс бил бог на войната и лова. Той бил син на Юпитер и на Юна, бил много почитан в римската империя, Представляват го като строен мъж с шлем и щит, често в бойна колесница, направляван от богинята на войната Белона и теглен от два коня. Марс е бог на борбата, бог на силата. В библията Марс се символизира чрез дявола. Марс управлява лицето, жлъчката, вкуса, лявото ухо, половите органи и мускулната система и причинява в тези части заболявания, Болестите му са заразителни, като треска, пришки, остри циреи и пр. Марс поставя свой отпечатък върху своите деца, за да ги отличава. В хороскопа Марс представлява по старите братя, а в женски хороскоп — съпругът. На гръцки се именува още Арес, египетски Артес, санскритски Авахоек.
към текста >>

Като бог на войната той символизира особено силата, храбростта и смелостта.
Ако и Сатурн съдейства в това направление на Марс (или му противодейства), тогава имаме един пълен тип на бандит или разбойник, убиец. При по-високо развито его Марс не се проявява по същия начин, но той не ще пропусне при силна позиция в хороскопа да наложи своя отпечатък на личността във формата на импулсивност, буйност, чувственост и пр. Занятието на онези, които попаднат под влиянието на Марс, е занимание с желязо и остри инструменти или с люти течности, напр. металоработници, ковачи, огняри, касапи, бръснари, дърводелци, войници и всички други, които имат работа с военни работи, хирурзи, химици, зъбни лекари. Марс е син на Зевса и на Юна. Като бог на войната той символизира особено силата, храбростта и смелостта. Изображават го като млад, силен герой, или гол, или напълно въоръжен с шлем на къса, гъста коса, с малка уста и дълбоко хлътнали очи. Той е въоръжен с копие и щит, В неговата среда има спор, борба и несъгласие и затова боговете го избягват. Марс = март, априлски бури, ноемврийски проливни дъждове. В двата случая Марс е владетел в знака, в който се намира слънцето. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случаи от прераждане Те са много, но неотдавна такива са съобщени и от италианския лекар Камело Самона, доктор по медицината н правото, които идат да потвърдят възможността за един човешки индивид да се превъплътява повече пъти.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случаи от прераждане Те са много, но неотдавна такива са съобщени и от италианския лекар Камело Самона, доктор по медицината н правото, които идат да потвърдят възможността за един човешки индивид да се превъплътява повече пъти.
Като бог на войната той символизира особено силата, храбростта и смелостта. Изображават го като млад, силен герой, или гол, или напълно въоръжен с шлем на къса, гъста коса, с малка уста и дълбоко хлътнали очи. Той е въоръжен с копие и щит, В неговата среда има спор, борба и несъгласие и затова боговете го избягват. Марс = март, априлски бури, ноемврийски проливни дъждове. В двата случая Марс е владетел в знака, в който се намира слънцето. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случаи от прераждане Те са много, но неотдавна такива са съобщени и от италианския лекар Камело Самона, доктор по медицината н правото, които идат да потвърдят възможността за един човешки индивид да се превъплътява повече пъти. Той пише в Filosofia delle Scienza следното: „На 15. март 1910 г. малката ми щерка Александрина, след тежко боледуване от менингит, почина на 5-годишна възраст. Болките ми бяха безгранични, жена ми изглеждаше, че ще си изгуби ума от скръб. След три дена жена ми една нощ видяла на сън малката покойница тъкмо такава каквато изглеждаше приживе, и я чула да й казва: „мамо, не плачи: аз не съм те оставила, аз съм още при тебе.
към текста >>

Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката покойница ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща.
Редица други познати и роднини потвърждават, че са знаели за съновидението и предсказанието няколко месеца преди да се родят близнетата. Това е било, както се каза, в началото на 1911 година. Две и половина години по-късно д-р Самона пише за същия случай следното: „Съобщеното от мене в „Filosofia delie Scienza“, моите близначета е възбудило интерес на всякъде между образования свят; това се вижда от отправените писма до поменатото списание и до мене. Като продължавам моите съобщения, налага ми се известна отговорност, защото аз не съм тъй надменен да мисля, че притежавам такава наблюдателна способност, каквато е абсолютно необходима, за да се изследвате факти, чиято важност се мери с големи и всеобщи интереси, които предизвиках. Боя се поради това и смятам за твърде възможно, че съм пропуснали и незабелязал неща, които, може би, са тъкмо важни, а пък съм споменали неща, които съвсем не са интересни. Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката покойница ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща. Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество на баща съвсем не ме е лишило от спокойствието за наблюдение, както някой, може би, биха могли да помислите. Защото аз винаги съм се старал да бъда обективен и да не се увличам от априорни теории и от чувства. Както казах, в такива случаи е необходимо да се чака да измине известно време, та тогава да се систематизирате наблюденията. Днес, две години и седем месеца след рождението на близнаците, аз мога вече да говоря за наблюдения. които заслужват известно внимание.
към текста >>

Силата за поглъщане е при различните въглени различна.
Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния. В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“. Първоначално са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата. Животинският въглен се прави от месо, кости и кръв. И трите вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари. Силата за поглъщане е при различните въглени различна. Когато отровата стигне в стомаха, животинският въглен я „привлича“, поглъща п по този начин я прави безвредна. Най-сполучливо действа против отровата въгленът от кръв. Този въглен може да направи безвредни стрихнина, атропина, морфина, кокаина, а също така и арсеника, хлора, оловото, медта, цинковата сол и пр. За да може да противодейства успешно, въгленът трябва да се употреби, преди отровата да се е разложила и да е влязла в кръвообращението на организма. Когато отровата достигне в стомаха съвсем разтворена, нейното смъртоносно действие тъй бързо настъпва, че обикновено е много късно да се противодейства.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Силата на разтворите.
Окултна хигиена и медицина: I. Целта на болестите. II. Дишането като универсално лечебно средство. III. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека. IV. Махалото и лекарствата. V. Силата на разтворите. 14. К. А. Либра. Астрология: планетите и влиянието им върху човека — Сатурн. 15. Lacinius. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му. Прев. от френски А.
към текста >>

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I.
Астрология: планетите и влиянието им върху човека — Сатурн. 15. Lacinius. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му. Прев. от френски А. А. 16. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Посещението на едно удавено момиче. II. Един интересен случай през войната. III. Духовната опитност на Л. Н. Толстой. IV. „Сбогом“. V. „Моята последна песен“. VI.
към текста >>

Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит.
А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х. Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела!
към текста >>

Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х.
Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х. Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! * Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! * Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! * И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец.
към текста >>

Да, тя беше права: именно тази неизразима сила, невидима, но реална, тая мощна вълна на живота, която иде неизвестно от къде, липсваше в тоя нормален организъм.
аз зная, какво искате да откриете .. . Но мене нищо не. ме боли. Липсва ми само живот! Живот! Да, тя беше права: именно тази неизразима сила, невидима, но реална, тая мощна вълна на живота, която иде неизвестно от къде, липсваше в тоя нормален организъм. Тя ми обясни, че когато била малка, чувства ла се много бодра; но после, след всека година, силата й все повече отслабвала, резервите са изчерпвали и никакъв приток на нови сили не идвал. — Какво искате, добави тя; когато съм се родила, аз съм имала малко жизнена сила — това е всичко. Тя каза това безропотно, с празния си глас, като ме галеше с празния си и безжизнен поглед. Живот! живот! Но как да се отвори този неизчерпаем резервоар на природата, за да се вземе поне една капка и се оживи с нея това нежно създание?
към текста >>

Тя ми обясни, че когато била малка, чувства ла се много бодра; но после, след всека година, силата й все повече отслабвала, резервите са изчерпвали и никакъв приток на нови сили не идвал.
Но мене нищо не. ме боли. Липсва ми само живот! Живот! Да, тя беше права: именно тази неизразима сила, невидима, но реална, тая мощна вълна на живота, която иде неизвестно от къде, липсваше в тоя нормален организъм. Тя ми обясни, че когато била малка, чувства ла се много бодра; но после, след всека година, силата й все повече отслабвала, резервите са изчерпвали и никакъв приток на нови сили не идвал. — Какво искате, добави тя; когато съм се родила, аз съм имала малко жизнена сила — това е всичко. Тя каза това безропотно, с празния си глас, като ме галеше с празния си и безжизнен поглед. Живот! живот! Но как да се отвори този неизчерпаем резервоар на природата, за да се вземе поне една капка и се оживи с нея това нежно създание? Нещастни, тъпи лекарю, какво можеш да направиш с дългогодишния ти запас от знания, които са били всякога безсилни!
към текста >>

— Какво искате, добави тя; когато съм се родила, аз съм имала малко жизнена сила — това е всичко.
ме боли. Липсва ми само живот! Живот! Да, тя беше права: именно тази неизразима сила, невидима, но реална, тая мощна вълна на живота, която иде неизвестно от къде, липсваше в тоя нормален организъм. Тя ми обясни, че когато била малка, чувства ла се много бодра; но после, след всека година, силата й все повече отслабвала, резервите са изчерпвали и никакъв приток на нови сили не идвал. — Какво искате, добави тя; когато съм се родила, аз съм имала малко жизнена сила — това е всичко. Тя каза това безропотно, с празния си глас, като ме галеше с празния си и безжизнен поглед. Живот! живот! Но как да се отвори този неизчерпаем резервоар на природата, за да се вземе поне една капка и се оживи с нея това нежно създание? Нещастни, тъпи лекарю, какво можеш да направиш с дългогодишния ти запас от знания, които са били всякога безсилни! Измислил си едно средство, пречистване на кръвта, и си се възгордял!
към текста >>

Нито вие, нито даже аз нямаме сила да възвърнем живота на дъщеря ви.
— Вие! — Да, аз . . . И погледна високомерно в очите ми. Аз забравих всяко съжаление в тоя момент и рязко й отговорих: — Без надути фрази. Нито вие, нито даже аз нямаме сила да възвърнем живота на дъщеря ви. Аз изпитах всичко възможно. Но защо сте дошла при мен? За да ме укорите като лекар? — Вие не заслужвате това, защото не знаете, от какво умира тя. — А вие може би знаете?
към текста >>

— Ето какво, госпожо, ако искате да ме убедите, че притежавате магическа сила, направете пред мен некое чудо . .
— Или, по-вярно, защото ще ви хвана в лъжа? — Тя протегна ръка към мен: — Днес в 7 часа дъщеря ми ви каза: „аз зная .... зная .... живот ми липсва“. Аз извиках от учудване: наистина, тия думи бяха казани, и аз бях уверен, че никой, освен мен, не ги е чул. Дали не е била скрита в съседната стая? Едно лошо съмнение ме обзе . . — Ето какво, госпожо, ако искате да ме убедите, че притежавате магическа сила, направете пред мен некое чудо . . най-простото макар . . . Ето преместете това перо със силата на вашия поглед . . . Тя спокойно отговори: — Не, аз няма да направя нищо такова, което ви наричате чудо .
към текста >>

Ето преместете това перо със силата на вашия поглед .
Дали не е била скрита в съседната стая? Едно лошо съмнение ме обзе . . — Ето какво, госпожо, ако искате да ме убедите, че притежавате магическа сила, направете пред мен некое чудо . . най-простото макар . . . Ето преместете това перо със силата на вашия поглед . . . Тя спокойно отговори: — Не, аз няма да направя нищо такова, което ви наричате чудо . . . — И така е всякога, когато подобните на вас се намират пред некой скептик, който може да ги изобличи. — Аз няма да направя нищо, защото нямам право да изхарча даже една милионна частица от силата ми, която ми е нужна за спасението на дъщеря ми.
към текста >>

— Аз няма да направя нищо, защото нямам право да изхарча даже една милионна частица от силата ми, която ми е нужна за спасението на дъщеря ми.
Ето преместете това перо със силата на вашия поглед . . . Тя спокойно отговори: — Не, аз няма да направя нищо такова, което ви наричате чудо . . . — И така е всякога, когато подобните на вас се намират пред некой скептик, който може да ги изобличи. — Аз няма да направя нищо, защото нямам право да изхарча даже една милионна частица от силата ми, която ми е нужна за спасението на дъщеря ми. — Е, госпожо! Не мислете, че аз вярвам във вашата сила. Не желая да зная за разногласията във вашия семеен живот. Аз познавам само бащата, който е възпитал дъщеря ви и я израсъл. Ако искате да видите дъщеря си, идете при вашия мъж .
към текста >>

Не мислете, че аз вярвам във вашата сила.
Тя спокойно отговори: — Не, аз няма да направя нищо такова, което ви наричате чудо . . . — И така е всякога, когато подобните на вас се намират пред некой скептик, който може да ги изобличи. — Аз няма да направя нищо, защото нямам право да изхарча даже една милионна частица от силата ми, която ми е нужна за спасението на дъщеря ми. — Е, госпожо! Не мислете, че аз вярвам във вашата сила. Не желая да зная за разногласията във вашия семеен живот. Аз познавам само бащата, който е възпитал дъщеря ви и я израсъл. Ако искате да видите дъщеря си, идете при вашия мъж . . . Лицето й се облече с тъга, и се виждаше, че тя се бори да остане спокойна и да се овладее.
към текста >>

Но тая връзка се продължава дълго време и невидимо, и цялата жизнена сила на майката преминава в детето.
Но аз толкова ненавиждах умопобъркания баща! От него разбрах, че няма никаква бащинска любов, а само един дяволски отмъстителен егоизъм. И толкова много съжалявах Мария и майка й, че се предадох всецяло в разпореждане на последната. И ето какво ми каза тя: — Дъщеря ми умира, защото майка й не бе при нея. Вие, лекарите, мислите, че връзката, жизнената връзка между майката и детето се прекъсва след раждането. Но тая връзка се продължава дълго време и невидимо, и цялата жизнена сила на майката преминава в детето. Ето защо толкова често умират децата, лишени от майките си. Именно за това, защото нямат сила в борбата за живот, без тази невидима жизнена нишка, която ги свързва с майката. Така стана с моята дъщеря. Аз трябва да й дам всичко, което й биде отнето без мен. Две думи за бащата!
към текста >>

Именно за това, защото нямат сила в борбата за живот, без тази невидима жизнена нишка, която ги свързва с майката.
И толкова много съжалявах Мария и майка й, че се предадох всецяло в разпореждане на последната. И ето какво ми каза тя: — Дъщеря ми умира, защото майка й не бе при нея. Вие, лекарите, мислите, че връзката, жизнената връзка между майката и детето се прекъсва след раждането. Но тая връзка се продължава дълго време и невидимо, и цялата жизнена сила на майката преминава в детето. Ето защо толкова често умират децата, лишени от майките си. Именно за това, защото нямат сила в борбата за живот, без тази невидима жизнена нишка, която ги свързва с майката. Така стана с моята дъщеря. Аз трябва да й дам всичко, което й биде отнето без мен. Две думи за бащата! Той е един зъл човек. Над всеки човек има излъчване на добро и зло, всеки е окръжен от атмосферата на своите достойнства или пороци.
към текста >>

Ако я целуна, боя се да не изгубя много от силата, която ми трябва.
И й казах това. В тоя момент Мария шавна. Трябва тя да спи. Не желая да ме види. Кой знае, може би да ме чувства. Ако я целуна, боя се да не изгубя много от силата, която ми трябва. Тя простре ръцете си над Мария, и последната падна в дълбок сън. След туй, като говореше много тихо, подаде ми едно стъкло с етер и едно стоманено ножче с остър връх. — Да почнем. Надея се във вас, и вие ще разберете, че не бива да говорите зле за хората, които знаят магията. Аз се наведох да й целуна ръка, но тя я отдръпна и ми посочи место при дъщеря й.
към текста >>

Тоя пулс, който сутринта едва се усещаше, сега бе жизнен, пълен със сила и енергия.
В този момент Мария извика, като прободена и, като изви цялото си тяло, жадно постави гърлото си под тази светла въздушна струя. В облачето, което обгръщаше майката, сноваха нагоре и надолу светли искрици . . . След туй, всичко се успокои, и само тая въздушна струя, която напомняше един силен слънчев лъч, носеше в себе си една гъста маса атоми към болната, също както при акта на пречистването на кръвта. Аз станах и опитах пулса на Мария. Тоя пулс, който сутринта едва се усещаше, сега бе жизнен, пълен със сила и енергия. Болната, която не можеше да вдигне главата си, отведнъж седна на кревата, без да се подпре на ръцете си . . . Аз взех ножчето, което бе ми дадено, и прерязах тая светлина въздушна струя .. . нещо горещо обхвана ръката ми . . .
към текста >>

Гласът му бил слаб и с недостатъчна физическа сила, но при все това не изглеждало да е страдал от лошо здраве през живота си.
На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно. На край, след като дал известни наставления на жена си за книгите си, като й казал, че тя нямало да живее дълго след него, — и тя наистина не преживяла много — простил се със семейството си и извикал с усмивка: „сега аз отивам оттук в рая“. Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия свят. По външност Бьоме не правел особено впечатление. Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи. Гласът му бил слаб и с недостатъчна физическа сила, но при все това не изглеждало да е страдал от лошо здраве през живота си. Той бил в речта си благ, в разговора си непретенциозен, скромен, търпелив и любезен. Той бил до висша степен духовен, макар да не бил това, което светът би нарекъл интелектуален. Вътрешното му знание било много дълбоко за обикновения ум. Той знаел напълно, че е грешник и не искал кредит за духовното си знание. Той още поддържал, че всичко, каквото писал, е добил от Бога: „нека не си въобразявам, че съм по-велик или по-добър от другите, казвал той.
към текста >>

Волята и Мъдростта или Бащата и Майката на божествените творчески сили стават в природата Сила и Пространство, които раждат движение.
Когато Волята или Бащата се види, със своите чудеса, отразен в Вечната Идея или в Девицата Мъдрост. Майката, той желае те да останат не само пасивни или скрити, но и активни и изявени. Майката тоже копнее за проявяването на чудесата, които са латентни в нея. Произвеждането на всичките неща става чрез съединението на Волята с Мъдростта, Бащата с Майката, неизявеното става изявено, скритото (латентното) става активно. На всяко поле манифестацията произлиза от междудействието на две противоположни, но зачитащи една друга, сили или начала, активни и пасивни, и от тяхното равновесие. Волята и Мъдростта или Бащата и Майката на божествените творчески сили стават в природата Сила и Пространство, които раждат движение. Междудействието на разните форми на движение съставят атома или електрона; комбинациите на атомите или електроните произвеждат химически същности, и т. н. В всичките съждения на Бьоме се изтъкват, както той ги нарича, Трите Начала. Върховният е едно съединение на два очевидно противоречиви елементи, които той нарича Огън и Светлина, или Гняв и Милост. с други думи, Закон и Любов. Тези два принципа съществуват във всичките създадени неща.
към текста >>

Това е една експанзивна сила, която създава двойствено действие и така причинява диференциране.
Това е желанието да привлича всичко към себе си. Бьоме го нарича: „стипчаво“. Това е един вид магнетическо привличане, застиване на Вечното Нищо в Нещо. Символът му е солта. Второто качество е „развиване“ . Това е една експанзивна сила, която създава двойствено действие и така причинява диференциране. Бьоме я сравнява с жлъчката или горчивия сок. Това качество е желанието да се прояви в множественост и се символизира с живака. Третото качество е „чувствителност“ . То е започнало съществуването си от действието и противодействието на първите две качества. Като не могат да се отделят едно от друго, те произвеждат едно кръгово движение, което Бьоме нарича“страдание“ .
към текста >>

Той е просто една стремителна сила, която позволява на себе си да бъде надвита от светлината.
Сътворението се развива чрез безкрайни кръгове. Създаденото небе или ангелският свят е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си. Те са образувани от двата принципи: светлия и тъмния, като последният образува основа или начало на първия. Тъмният или огнен принцип винаги е побеждаван от светлината, макар той и да съществува в Върховния. Той никога не бива активен, а остава в латентно или пасивно състояние. Той е просто една стремителна сила, която позволява на себе си да бъде надвита от светлината. Във Върховния не.ма нищо, прилично на зло или безредие, а всичко е напълно уравновесено и хармонично. Възможността за зло или безредие се явява, когато Върховният сътвори независими разумни духове и ги надари с известна свобода на избор или, с други думи, когато ги индивидуализира. Като придобият силата да избират из природата-център било егоизма с контрактивното си себелюбие, както е илюстрирано чрез магнетическото застиване на първото качество на тъмната троица, която свива и втвърдява всяко нещо, било светлината център или любовта с винаги разширяващите я сили — то всеки от тия духове, които имат вътре в себе си тези два противоположни принципи, склонни са на изкушение до тогава, докато се установят доброволно в единия или в другия. Ако пожелаят това, което е фалшиво, или предпочетат да бъдат съсредоточени в себе си вместо съсредоточени в Бога, тогава се появяват злото или безредието, защото хармоничната струя на божествения живот се спира и най-после се отблъсва назад от срещата си с противното течение, което иде от своеволието. Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ .
към текста >>

Като придобият силата да избират из природата-център било егоизма с контрактивното си себелюбие, както е илюстрирано чрез магнетическото застиване на първото качество на тъмната троица, която свива и втвърдява всяко нещо, било светлината център или любовта с винаги разширяващите я сили — то всеки от тия духове, които имат вътре в себе си тези два противоположни принципи, склонни са на изкушение до тогава, докато се установят доброволно в единия или в другия.
Тъмният или огнен принцип винаги е побеждаван от светлината, макар той и да съществува в Върховния. Той никога не бива активен, а остава в латентно или пасивно състояние. Той е просто една стремителна сила, която позволява на себе си да бъде надвита от светлината. Във Върховния не.ма нищо, прилично на зло или безредие, а всичко е напълно уравновесено и хармонично. Възможността за зло или безредие се явява, когато Върховният сътвори независими разумни духове и ги надари с известна свобода на избор или, с други думи, когато ги индивидуализира. Като придобият силата да избират из природата-център било егоизма с контрактивното си себелюбие, както е илюстрирано чрез магнетическото застиване на първото качество на тъмната троица, която свива и втвърдява всяко нещо, било светлината център или любовта с винаги разширяващите я сили — то всеки от тия духове, които имат вътре в себе си тези два противоположни принципи, склонни са на изкушение до тогава, докато се установят доброволно в единия или в другия. Ако пожелаят това, което е фалшиво, или предпочетат да бъдат съсредоточени в себе си вместо съсредоточени в Бога, тогава се появяват злото или безредието, защото хармоничната струя на божествения живот се спира и най-после се отблъсва назад от срещата си с противното течение, което иде от своеволието. Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“ по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние.
към текста >>

Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля.
Той отворил „centrum naturae“ и паднал. Той се съсредоточил в самия себе си, вместо да се съсредоточи в Бога. С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла. Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането. Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение. По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ .
към текста >>

Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила.
Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това.
към текста >>

На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не!
Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа. Земята тогава ще бъде повърната към“ температурата“. Човекът пак ще бъде подобен на Бога и сегашното полово различие ще изчезне, тъй като всички ще бъдат двойствени единства, както е бил Адам-Ева преди падането си. За Бьоме, Бог не е една умозрителна безлична абстракция, нито пък една ограничена, в какъвто и да е смисъл, личност. Той пише, че „Вечният свят не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ . На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не! не това е Отец, но Той е Всемогъщ, Всемъдър, Всезнаещ Бог в Себе си, добър, благ и милостив, радостен и даже самият Той е радост! Има мнозина които не обичат Бьоме, защото той с безцеремонна пълнота открива корена на злото, себелюбието. Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и идеите му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни на религиозните мисли на обикновения мъж или жена, че на пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-острите интелекти са много малко въоръжени за изучаването на неговите съчинения. Тези, обаче, които искат да открият Истината, ще намерят много полезни разсъждения в тях. Има, прочее, един урок, и то най-съществения, който всички можем да научим от Якова Бьоме, а той е смирението.
към текста >>

Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила.
Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот. Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила. Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм. Училището трябва да му даде мощен потик в това направление. А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия.
към текста >>

Духът му ще привлече у себе си един атом от жива сила, който вече не може да се изгуби.
Ето един от многото начини: който чете тези редове, нека от време на време се обляга на стола си с отпуснати ръце, без да мисли, и да постои пасивно четири-пет секунди ! Едно облаче, един стълбец дим, едно дърво, едно клонче, раздвижено от вятъра, може да прикове погледа, додето ни прави удоволствие, не по-дълго. Който и пет секунди не може да почива физически или психически (а има много хора, които не могат да направят това), той поне да избягва много бързите и внезапни нервозни движения! Тогава той ще получи първия си урок във висшето изкуство на мечтанието или на менталната абстракция. Той ще даде на тялото си един атом от действителна почивка! Духът му ще привлече у себе си един атом от жива сила, който вече не може да се изгуби. Който има да се бори с неуморимостта на цял живот, той не смее да очаква веднага пълен успех. Семето на тишината, обаче, е посеяно вече в него! Тази мисъл не.ма вече да го напусне. Но той не е нужно много да се старае да култивира това семе. Всичко трябва да израсте отвътре навън, от само себе си !
към текста >>

Така се е акумулирала в тях психическата сила, която са концентрирали върху болния и по този начин го изпълняли като с нов живот.
Всяко деяние, всека крачка, може да стане извор на удоволствие, ако не бъде вече спънка, спирка в гонитбата от излишество към излишество. Това, което правим на драго сърце, правим го добре. Така целият живот постепенно се съставя от завършени елементи, от които никой не събаря това, което другият е съградил. Всяко отделно деяние става нов магнит, който се усилва, и всичко това, което човечеството е в състояние да извърши чрез тези прости упражнения, би могло да се нарече „чудо“! Христос и Мойсей, всички ясновидци и маги, са били „в почивка“. Така се е акумулирала в тях психическата сила, която са концентрирали върху болния и по този начин го изпълняли като с нов живот. В историята за Марта и Мария, последната е „избрала по-добрата част“, понеже тя, отдалечена от домашните грижи, на спокойствие, събрала сили, които, употребени правилно, са били в състояние да извършат в няколко секунди много повече от онова, което Марта е могла да извърши с много-дневните си трудове и мъки. Марта се изнурявала, Мария се въздигала и усилвала. Културата на спокойствието повишава и присъствието на духа. А това е способност всеки момент да мобилизираме всичките си сили и знания, решителността и такта си. Моменталното проявяване на всички качества съставлява тяхната цена.
към текста >>

Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон!
А това е способност всеки момент да мобилизираме всичките си сили и знания, решителността и такта си. Моменталното проявяване на всички качества съставлява тяхната цена. Но в спокойно, почиваше състояние на духа тези качества са концентрирани, те не са разсеяни и насочени към хиляди обекти. Съзерцателното настроение е отпочинал гарнизон в крепостта на мислите. Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби. Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега. Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши тялото им. Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно.
към текста >>

Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега.
Съзерцателното настроение е отпочинал гарнизон в крепостта на мислите. Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби. Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега. Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши тялото им. Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно. Между положителния и отрицателния комплекс от сили трябва да се постигне равновесие, човек трябва да се научи произволно да се прехвърля в едно или друго състояние, когато, където и за колкото време му се поиска. Тук изразходването и придобиването на силите може да се нареди тъй, че винаги да остава излишък, както инженерът задържа винаги в машината запас от пара. Мнозина изразходват веднага всичките си духовни придобивки от деня и после безпомощно посрещат непредвидените случаи.
към текста >>

Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно.
Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега. Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши тялото им. Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно. Между положителния и отрицателния комплекс от сили трябва да се постигне равновесие, човек трябва да се научи произволно да се прехвърля в едно или друго състояние, когато, където и за колкото време му се поиска. Тук изразходването и придобиването на силите може да се нареди тъй, че винаги да остава излишък, както инженерът задържа винаги в машината запас от пара. Мнозина изразходват веднага всичките си духовни придобивки от деня и после безпомощно посрещат непредвидените случаи. С порастващата способност за съзерцание се променя и ритъма на дишането, на биенето на сърцето и пр. Изкуствено наученото дишане с движение на диафрагмата (Прана Яма), методичното продължително вдишване и издишане у индийските Йоги, се явява само като естествена последица от вътрешното им състояние.
към текста >>

Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете.
Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев. Той иде Той иде, като утринна звезда. Той иде, като мълнията; като изгряващото пролетно слънце, което троши ледовете и топи снеговете, което с топлия си лъх буди тревите и пали душите, облича земята китно и сгрява снагата. Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат. Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете. Той иде с маслиново клонче в ръка. С факела на свободата. Иде, иде Агнето на Мира. * * * Ще дойде Той, когато небето хвърли бела премяна върху земята, когато мразът водите сребристо окове, когато всичко живо се спотаи и замре. Посред гърмове, трясъци и мълнии ярки; посред трусове земни и екове небесни; посред плачове, ридания и химни хвалебни; посред хули и хвалби; посред умиране и раждане.
към текста >>

Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът.
Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха. Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние.
към текста >>

Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж.
Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж. третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж. шестият кръг) и конкретното в духа (вж. седмият кръг). Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса.
към текста >>

Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама.
Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството. От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата. Той има сродство с висшите елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него. Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя. Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама. Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“. Неговото свойство се съдържа в познаване на основното, абсолютното Единство и на абсолютния първоначален Един. Сега, когато от началото са отбелязани отношенията на конкретното, частното и главното, които свързват Нефеша, Руаха и Нешама по начин, че всеки от тях представлява изображение на цялото, пак ще срещнем същото отношение. Първият елемент на Нефеша е тялото или конкретното в конкретното; вторият — частното в конкретното, и третият — главното в конкретното.
към текста >>

в локализираната в стомаха и съответно модифицирана прана (която обикновено се нарича самана) владее фосфорната сила в своята положителна фаза.
Тогава болестите ще станат истинско благословение за нас и за ближните ни. Дишането като универсално лечебно средство Както е известно, действието на хомеопатичппте и симпатетичните лекарства се дължи на тяхната поляризация, която може да бъде установена чрез сидерично махало. Ако човешкото тяло има нужда от положителна енергия, трябва да му се дадат такива лекарства, конто въртят махалото на ляво, а ако има нужда от отрицателна енергия — такива, които въртят махалото на дясно. Факта, че за всички болести не са достатъчни само два вида лекарства (положителни и отрицателни), се дължи на техния различени цветя. Цветовете на специалните лекарства се съвпадат със съдържанието на съответно локализираната прана. Напр. в локализираната в стомаха и съответно модифицирана прана (която обикновено се нарича самана) владее фосфорната сила в своята положителна фаза. Ако последната надделее, праната става много положителна н в резултати се явява стомашни болест. която може да бъде излекувана чрез едно негативно лекарство, в което също да надделява фосфорът. Това може би вече е общоизвестно, но не и факта, че всички болести могат да бъдат лекуван и чрез дишане. Както се знае, положителна енергия се получава чрез дясно или слънчево дишане, а отрицателна— чрез ляво или лунно дишане. С това човек има възможност!
към текста >>

Трябва само дишането да се извършва точно във времето, когато праната трепти с най-голяма сила.
Това може би вече е общоизвестно, но не и факта, че всички болести могат да бъдат лекуван и чрез дишане. Както се знае, положителна енергия се получава чрез дясно или слънчево дишане, а отрицателна— чрез ляво или лунно дишане. С това човек има възможност! , да вкара или да изкара енергия от своето болно тяло. Няма нужда да се действа специално върху болната част на тялото — в нашия случай, стомаха. Трябва само дишането да се извършва точно във времето, когато праната трепти с най-голяма сила. Тези времена, както е известно, много лесно могат да се определят. Аз съм имал случая да констатирам големи успехи при прилагането на тая метода, както от мен самия, така и от мои приятели. Съществува, значи, една истинска универсална медицина: дишането. — Adolph Schoeler — Zentralblatt für Okkultismus, год. IX, №7 — 8.
към текста >>

Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват.
Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ. В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства. Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват. Второто лекарство трябва да предизвиква противното — да създава синя, студена аура и да действа успокоително, специално при болестите. които се съпровождаш. от треска, при възпалени рани и т. н. Както с умелото прилагане на лековития магнетизъм чрез синя или червена аура могат да се лекуват тия нарушения в равновесието (защото болестите не са нищо друго, освен нарушения в телесното равновесие), също така едното или другото лекарство причинява изравняване между синята и червената аура. Както една болест с треска се явява, когато червената аура надделее, така също изстива човек, когато надделее синята аура.
към текста >>

Силата на разтворите „Многото помага много!
Лековитите треви действат чрез своите лъчеизпускания. Спагирското изкуство да извличат само лековития фактор от растенията, според моето скромно мнение, се е състояло в това, че различните групи от растения чрез кипене и т. н. отначало се поставят в еднаква полярност, като това, което сега опитвам. Чрез махалото може да се проследи процеса и да се види, кога е достигната, поляритета. Аз съм напълно убеден, че спагирците са познавали и използвали тоя уред. Силата на разтворите „Многото помага много! “ Така мислят мнозина при приемането на лекарства и затова не вярват в действието на хомеопатичните разтвори. А че последните наистина са твърди дееспособни, показва невралната анализа, чрез която може да се констатира действието на хомеопатичните лекарства върху тялото. Още по-добре може да се наблюдава това действие при ония, които падат в магичен сън. Като се допре до тях затворено шише с някакво хомеопатично лекарство, което им е съвсем неизвестно, те узнават лековитото действие на разтвора и достатъчни е да подържат известно време шишето върху болната част па тялото си, и лекарството веднага почва да действа. Ако хомеопатичното лекарство се потопи в чаша с вода, наситена с аурата на болния, то последният веднага ще почувства такова силно действие на разтвора, че може даже да се отрови, ако опита не се спре на време.
към текста >>

Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му.
Той остава значи 21/2 години в един зодиаков знак, Среднята му скорост е 2' 1“. Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти. Гъстотата му е само 0.11. Сатурн се връща около 140 дни назад и 5 деня изглежда неподвижен. Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д. Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му. От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия. Онези, които силно попаднат под това низше влияние на Сатурн, прекарват най-мизерното съществуване и често свършват със самоубийство. Такива хора се познават между хиляди други по слабата си малко приведена конструкция, черна коса, тънка брада, дълго и хлътнало лице, тъмни и мрачни очи, които никога не ни поглеждат право в лицето, а с насочени към земята. Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението.
към текста >>

Ако Сатурн заема силна поезия в хороскопа и получи добри аспекти, той дава трайност, сила за работа, дълбокомислещ ум, дарба за съсредоточаване, интуиция, съобразителност и такт.
Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението. Сатурн владее над костите и ставите, черния дроб, далака, лявото ухо и коленете. Изобщо се казва, че минералното царство се управлява от Сатурн и така той управлява в нашето тяло онези части, които служат за опора и съединение в тялото. Всичко конкретно и в нашето мислене попада под Сатурн. Ако Сатурн заема силна поезия в хороскопа и получи добри аспекти, той дава трайност, сила за работа, дълбокомислещ ум, дарба за съсредоточаване, интуиция, съобразителност и такт. Той е особено зле поставен в М. С. и в 4-та къщица, когато получи лоши аспекти от другите планети. В М. С. той причинява големи затруднения във всички предприятия, честта постоянно бива застрашавана и падането е близко и лесно възможно. Вече 4-та предсказва печална старост в уединение, далеко от приятели и роднини.
към текста >>

Когато низшето влияние на Сатурновия тип е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност.
Вече 4-та предсказва печална старост в уединение, далеко от приятели и роднини. В 2-а докарва сиромашия, в 5-а бездетство или мъки и болки заради децата, в 6-а болест, в 7-а закъснява брака и му влияе неблагоприятно, както и върху всичко, което спада към живота на семейството. Силен Сатурн има голямо значение в хороскопа. Той съставлява верен приятел, на когото винаги може да се разчита. Абрахам Линколн (Ейбрахам Линкълн) без съмнение е един бележит сатурнов тип. Когато низшето влияние на Сатурновия тип е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране и критикуване. Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си. Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н.
към текста >>

Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“.
Той съставлява верен приятел, на когото винаги може да се разчита. Абрахам Линколн (Ейбрахам Линкълн) без съмнение е един бележит сатурнов тип. Когато низшето влияние на Сатурновия тип е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране и критикуване. Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си. Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н. От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10. В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му. Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята).
към текста >>

Белег върху дясната буза предсказва, че жената ще измамва мъжа си по силата на обстоятелствата, макар да му остава вярна от дъното на душата си.
Същия белег, находящ се на дясно, предсказва, напротив, че страстите ще ви доведат до най-ужасната мизерия. Ако този белег се намира върху самата бърна, било на дясно, било на ляво, ще бъдете много красноречив, но завистниците ще попречат да достигнете богатство и слава. Един белег в средата на брадата предсказва, че лицето ще заема едно скромно положение, но че то ще се наслаждава на приятна охолност. Ако този белег е на ляво, то ще има няколко наследства, но процесите ще го накарат да изгуби една част от тях. Ако белегът е на дясно, лицето ще има наклонност към завист, както и много разпри в дома. Белег върху дясната буза предсказва, че жената ще измамва мъжа си по силата на обстоятелствата, макар да му остава вярна от дъното на душата си. Върху лявата буза този белег означава, че лицето ще бъде подло измамено и че то ще люби, без да бъде възнаградено за това по същия начин. Белег върху езика значи способност за пренасяне на новини; тези, които го притежават, ще бъдат бъбрици, безразсъдни и самохвалци. Ако, напротив, белегът е под езика, този или тази, които го притежават, ще бъдат предпазливи, сдържани, благоразумни и с добри намерения; — те се ползват с благоволение и с почитание от всички; те ще се обогатят бавно, но под защитата на всички авантюри. Една бенка на врата, към лявото ухо, предвещава голямо богатство, добито чрез нечестни средства. Ако се намира на дясно, значението е противното.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Посещението на едно удавено момиче.
Върху пръстите, на едната или на другата ръка, белезите означават обикновена, но добра натура, с ограничен ум; ако бенките са няколко, те показват голямо кокетство. Петната, които се появяват върху ноктите на някои лица, тоже имат своето значение; цветът им определя значението. Белите предсказват щастие; червените — спънки в работите; виолетовите тежка болест; черните — предстоящи опасности, ужасни нещастия. Знаковете, които представляват формата на цветя, листа или плодове, предсказват щастие, а напротив, тези, които приличат на животни или глави от животни, са лоши и показват низки и просташки вкусове. Прев. от френски: А. А. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Посещението на едно удавено момиче. — На 11 октомври 1908 год. едно момиче пасло овце в гората край село X. (пловдивски окръг). След пладне завалял пороен дъжд. Овцете били разделени от дома с голям дол, който в обикновено време бил сух, а при пороен дъжд, силно прииждал.
към текста >>

Силата на окултиста се състои в неговата воля.
е издала в Париж един сборник на своите медианимични съобщения. Това, което е особено ценно в тая книга, то е ясно установеното различие между спиритизма и окултизма. Спиритизмът е съобщение с духовете чрез лица, наречени медиуми, а окултизмът е пряко съобщение не само с другия свят, но и с всички окръжаващи сили, разсеяни около нас. Окултистите не са такива въпреки волята си, както са медиумите. Всеки не може да бъде медиум, но всеки може да стане маг. Силата на окултиста се състои в неговата воля. Естествените медианимични флуиди са заместени у него с един механизъм от натрупани грамадни сили, които действат и на далечно разстояние и установяват стълба за съобщение с по-напредналите същества. Съобщенията не се предават на окултиста чрез писане и други физически средства, а чрез мозъка му — с интуиция, видения и двойни изгледи, добити с медитация и концентрирана воля. В всеки случай, големият, единствен двигател в окултизма е волята и молитвата, която е израз на волята. Г-жа В. се държи неприязнено към теософията, като казва, че теософията не проявява никакъв напредък.
към текста >>

Списанието „Всемирна Летопис“ съдържа статии, съобщения, илюстрации и фигури, с които се доказва научно съществуването на човешката душа, нейната сила и законите, които направляват нейното развитие и вечния й живот.
1919 год. за училищни библиотеки при всичките пълни и непълни сръдни училища и за училищни инспекции в България. Препоръчано и от щаба на армията с предписание № 946 от 21. февруари 1920 год. на всички части, учреждения и управления от армията. Списанието „Всемирна Летопис“ съдържа статии, съобщения, илюстрации и фигури, с които се доказва научно съществуването на човешката душа, нейната сила и законите, които направляват нейното развитие и вечния й живот. Тя е един божествен лъч. който иде от невидимия свят и се въплътява в материална форма. Тая форма е човешкото тяло. Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят. „Душата е архитектът, а тялото работникът“.
към текста >>

В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др.
Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура. То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр. трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат. В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др. Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др. С една реч, от всичко гореизложено, на късо, всеки ще се убеди, че списанието „Всемирна Летопис“, по съдържанието си е наука за живота, то разяснява и показва, как да се прилага Христовото учение на дело и, поради това, е необходимо за всекиго. То трябва да бъде настолна книга във всяко семейство и да краси всяка училищна, читалищна и частна библиотека. И по външност, списанието няма подобно на себе си в България: печата се в обем две печатни коли голям формата, в 32 страници по 3 колони дребен гармонд, на първокачествена, при сегашните условия, хартия (холцфрай) и с много илюстрации: картини, портрети, фигури и чертежи. Годишно излизат, 10 книжки и струва 100 лева за година.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа).
Хирогномия на детската ръка. 16. Астрономия. Големите изригвания на слънцето (с една снимка). 17. Астрология. Планетата Юпитер и влиянието й върху земята и човека 18. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). Случай на прераждане в България. Телепатически сеанси на Д р Радван в София (с портрет). 19. Книжнина. 20. Разни вести: руският писател по окултизма Гр. В. Бостунич.
към текста >>

Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани.
Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна . . .
към текста >>

Това изключение иде сега, по силата на казания неумолим механически закон.
И действително, както твърди Учителят на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разбира се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които имат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени. След като очисти всичко, което е слабо и гнило, ще остане само здравото в света. В висшата механика на окултната наука е установено, че на всеки сто милиона обръщания на едно колело има едно изключение. Такова колело или кълбо е и нашата земя. Понеже тя е направила сто милиона такива обръщания около слънцето, изключението ще се изрази или катастрофално, или благотворно. Това изключение иде сега, по силата на казания неумолим механически закон. И слънцето, като е направило в 20 милиона години също толкова обръщания, ще направи и едно изключение. Следователно, в света идат сега две изключения. Ако при тях ние, със земята, се попаднем в низходящата степен, цялата слънчева система ще угасне и нашето слънце ще потъмнее, а ако се намерим във въз- ходещата степен, енергията на слънцето ще се удесетори, поради което животът на земята ще стане невъзможен. При тия изключения всеки човек трябва да бъде готов. Затова и Христос е казал: „блажен е онзи раб, който господарят го намерил буден“.
към текста >>

Окултизмът изследва невидимата (духовна) страна на нещата и търси духовните закони.
Методи на окултизма С горния разказ авторът е искал да покаже, че окултизмът черпи своите истини чрез изследване на природата. Методите на окултизма са опитът и наблюдението Но понеже опитът и наблюдението са методи и на природните науки, то пита се, каква е разликата между окултизма и естествените науки. Разликата е само в това, че окултизмът разширява областта на изследването. Естествените науки изследват само това, което е достъпно на петте сетива. А окултизмът казва, че природата има и своя вътрешна, духовна страна, която също така е достъпна за изследване. Окултизмът изследва невидимата (духовна) страна на нещата и търси духовните закони. Думата окултизъм произлиза от латинската дума „occultus“, която значи „скрит“. Значи, окултизмът изучва тая страна на природата, която за сега е скрита за петте сетива, а е достъпна на духовното зрение (ясновидството). Окултизмът не противоречи на естествените науки. Напротив, те двете заедно образуват едно цяло, защото окултизмът не е нищо друго освен продължение на естествените науки. Едно сравнение: напр.
към текста >>

Духовното, което се намира зад растението, невидимата част от растението, която е достъпна за окото на ясновидеца, необходимо е да се изучи, ако искаме да имаме пълно и точно понятие за самото растение.
Но фактите на естествените науки не могат да се разберат и оценят, както трябва, ако не се изучи и тяхната духовна страна. Ако се задоволим с изучването само на материалната страна на действителността, то все едно е, че изучваме само повърхността на един предмет и искаме да си съставим понятие за целия предмет. Естествено е, че нашето понятие за предмета в случая ще бъде едностранчиво и погрешно. Да вземем напр. едно растение. Духовното, което се намира зад растението, невидимата част от растението, която е достъпна за окото на ясновидеца, необходимо е да се изучи, ако искаме да имаме пълно и точно понятие за самото растение. Същото се отнася и за животното, човека и пр. Изучването на духовната страна на света е много важно, казва окултизмът, понеже в същност коренът на всичко съществуваще се крие в духовния мир, който прониква видимия. Окултизмът и физическото изследване „Нема ли опасност, казват некои, с приемането на религиозния и изобщо на духовния мироглед да се спре напредъка, понеже тогава даваме свръхестествено обяснение на тези явления, на които можем да намерим най-обикновено физико-химическо, механическо обяснение. Религиозният мироглед, ако ни дава едно готово вече обяснение на вулканите, земетресенията и пр., ние няма да се стремим да търсим механическото им обяснение чрез действието на познатите ни физикохимически сили“. Това е плод на недоразумение, на неразбиране същността и задачите на окултизма.
към текста >>

Знанието е сила — е казал Бекон.
Само като познае истината и си състави един цялостен мироглед, човек почва да живее истински само- съзнателен живот. Как ще може човек да живее самосъзнателно, ако е в тъмнина по въпроса за своето место и назначение в света? Какъв е смисъла на живота? —- това е въпрос над въпросите. Всеки е длъжен да потърси отговор на този въпрос. Знанието е сила — е казал Бекон. Всяко знание е сила, а още повече това знание, което ще ни запознае с великите дълбоки закони, които управляват живота. Какъв мир, каква радост и бодрост внася в човешката душа познанието на Истината! И колко плодотворно се явява това познание при разрешение на великите задачи на живота! ______________________________________________________________________ 1) Виж „Божествена еволюция. От сфинкса до Христа“, от Едуард Шype, стр. 6.
към текста >>

Всяко знание е сила, а още повече това знание, което ще ни запознае с великите дълбоки закони, които управляват живота.
Как ще може човек да живее самосъзнателно, ако е в тъмнина по въпроса за своето место и назначение в света? Какъв е смисъла на живота? —- това е въпрос над въпросите. Всеки е длъжен да потърси отговор на този въпрос. Знанието е сила — е казал Бекон. Всяко знание е сила, а още повече това знание, което ще ни запознае с великите дълбоки закони, които управляват живота. Какъв мир, каква радост и бодрост внася в човешката душа познанието на Истината! И колко плодотворно се явява това познание при разрешение на великите задачи на живота! ______________________________________________________________________ 1) Виж „Божествена еволюция. От сфинкса до Христа“, от Едуард Шype, стр. 6. 2) Портретът на Ана Безант е поместен в кн.8, стр.8 от I-а год.
към текста >>

„Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя.
Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят. „Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя. Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“. Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло. Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм. Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания. Между характерните изявления на умрелите, които описват смъртта си, ние ще цитираме това на авиатора Лефевр, който падна убит с аероплана си.
към текста >>

Той турил в действие всичките източници на чудотворното си изкуство, но напразно: неговата тайнствена сила не могла да триумфира над законите на природата3).
Това бе калугерът Иоан Хич, известен повече под името Иоан Кронщадтски. Отец Иоан е бил считан за светия. Той правел чудеса с по- мощта на молитвите си и имал репутация на церител на всички болести само с просто полагане на ръцете си. Отстранен веднъж от двореца, поради политически интриги, той бил наново повикан в 1894 год. при леглото на умиращия Александър III в Ливадия. Той турил в действие всичките източници на чудотворното си изкуство, но напразно: неговата тайнствена сила не могла да триумфира над законите на природата3). * * * Щом се възкачи на престола Николай II, наследникът на Александър III, в руския дворец дълго време дефилирали редица мистици, пророци, посветени, които бивали понякога послушни оръдия в ръцете на министрите или на известни влиятелни котерии около императрицата. Болнава натура, безпокоен и измъчен дух, лековерен до крайност, Николай II имаше бележита наклонност към мистицизма и възвишеното. За това може да се намерят доказателства във всичките актове на неговото царуване и на частния му живот. За подкрепа на това аз искам да цитирам фактите, които предшестваха и придружаваха раждането на царевича. Императрицата раждаше само момичета, но Николай II горещо желаеше да има наследник.
към текста >>

Като че ли бях несъзнателен посредник между човечеството и някоя висша сила, която се носи над него.
На ония, които го достигаха там, като го запитваха, кой е и отде е придобил своите странни и страшни сили, той отговаряше: „аз сам не зная всичко това. Никога не съм разбирал и никога не съм търсил да си обясня собствената си мистерия. Аз бях едва на 6 години, когато нашият селски свещеник се тревожеше от известни мои прояви, които аз сам несъзнавах. Той ми казваше: „дете, ти трябва да си зле кръстено, защото изглеждаш да си станало плячка на дявола“! Още на 13-годишната си възраст аз лекувах по чудесен начин. Като че ли бях несъзнателен посредник между човечеството и някоя висша сила, която се носи над него. Поразителните резултати, които получавах всеки ден, ме учудваха, но аз не ги разбирах“. И·той учеше да се придобие увереността у човек, който знае, че не знае нищо и че едва почва да разбира науката; също и че оня, който притежава само един счупен креват и го заема на другия, който няма такъв, е по-богат и от най-богатите хора. Неговите способности по ясновидството и ясночуването, както и разпознаването на болестите от далечно разстояние учудваха всички, даже и приятелите му, които можеха често да виждат такива примери. Той учеше, че има три вида болести: физически, астрални и духовни. Физическите болести са от областта на алопатическата медицина, астралните болести се лекуват чрез хомеопатията, магнетизма и методите на старите окултисти, а духовните могат да се церят само чрез теургията и молитвата.
към текста >>

Следователно, трябва да допуснем, че старанията, положени за цивилизоването на един народ, имат сила, не да изработят подобрението на души, които са създадени несъвършени, но да поставят Бога в положение да създаде души от по-добро качество от онова, което са били душите, създадени преди хиляда години.
Но какво е това, което по тоя начин е прогресирало? Същите ли хора, които по-рано са били варвари? Сигурно не, защото те отдавна са умрели. Новопоявилите ли се хора? Не и те, защото ако душата е създадена едновременно с тялото, то следва, че душите на новодошлите хора не са съществували през периода на варварството. Следователно, трябва да допуснем, че старанията, положени за цивилизоването на един народ, имат сила, не да изработят подобрението на души, които са създадени несъвършени, но да поставят Бога в положение да създаде души от по-добро качество от онова, което са били душите, създадени преди хиляда години. Алан Кардек настоява и върху друга една точка. Според общоприетата официална теория, душата се създава едновременно с тялото. От това следва — освен ако допуснем абсурдното положение, че всички хора са родени интелектуално и морално еднакви — че Бог създава за някои хора души много по- напреднали от душите, които създава за други хора. Защо е тази фаворизация? Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-висша от оная, дадена на съседа му?
към текста >>

Но изглежда, че той счита за установено, какво възможна е реалността на телепатията поради психическата сила.
Книгата свършва с исторически мемоар (1904 г.) върху психо-физиологическия паралогизъм, който показва, че паралелистичната теория на равноценността между психическото и съответното мозъчно състояние противоречи едновременно на идеализма и реализма и не може да се изясни, без да се смесят двете гледища. Щом умственият живот надминава мозъчния (понеже мозъкът е „съвкупност на разположения, които позволяват на духа да отговаря на действието на нещата чрез двигателни реакции“), преживяването на душата, уверява Бергсон, „става тъй правдоподобно, че задължението ла се докаже това, пада повече върху тогова, който го отрича, отколкото върху тогова, който го утвърждава“. Една от главите на Духовната Енергия е сказка, държана през 1913 г. в Society for psychical Research (Дружество за психологически издирвания) върху „ Видения на живите“. Бергсон, без съмнение, е по-резервиран по тази точка, отколкото Уйлям Джеймс. Но изглежда, че той счита за установено, какво възможна е реалността на телепатията поради психическата сила. Той заявява, че ролята на психологията през този век ще бъде — да се изучат феномените от този род, „да се изследва безсъзнанието, да се работи в подпочвата на духа със специално възприети методи“, и мисли, че откритията, които тя ще направи, не ще бъдат по- маловажни от тези в миналите векове във физическите и естествени науки. Съчинението на Д-р Желе: От безсъзнанието към съзнанието не е ли написано, за да оправдае тази надежда? Макар той да не изказва по некога признателност на Бергсона, но много му дължи. Той му сочи една капитална грешка, която се състои, първо, в това, че не държи сметка за подсъзнанието (ние току що видехме, че това е неточно), после разглежда човека, в свръзка с това подсъзнание, като ключ на всичко — от съществено различна природа с тази на животното царство Но струва ми се, Бергсон никога не е казал друго, освен че творческата еволюция се извършва по много изпъкващи отделни линии, но, тъй да се каже, от един център-първообраз и при това тайнствен. Главните от тези линии свършват в растителното царство, в живота на насекомите (характеризирани по-специално от инстинкта), в живота на висшите животни и на човека (характеризирани по-специално от разума).
към текста >>

Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото.
И констатирането, че подсъзнанието е от същата есенция у животното и у човека, в чийто психически живот то играе тъй значителна роля, не е достатъчно да установи, че бергсоновото гледище е във формално противоречие с фактите. Д-р Желе иска да покаже, че е възможно да се основе върху научното наблюдение на фактите една философия и да се даде „общо тълкувание на индивидуалната и всемирна еволюция“. Това, което до сега е причинило фалита на опитите на научната философия, то е аналитичният метод, „възходещият“, който претендира да познава най-комплицираното чрез най-простото, тогава когато не може да се обясни висшето чрез низшето, без да се дойде до „грешките от чудовищни обобщения, които опорочиха съвременната философия“. Д-р Желе, като изхожда от този принцип, основно разрушава класическите доктрини на монистическата и материалистическата биология. Той посочва тяхната недостатъчност, когато се касае да се изтълкува както психологическата, така и физиологическата индивидуалност. Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото. Същата тази класическа доктрина (чийто главни представители са Дастр и Дантек) не иска да вижда в „аза“ друго нищо, освен синтеза или комплекса на елементите, които съставляват организма, резултата от множествения клетъчен живот, и в самия живот — резултата на самите физико-химически сили. Д-р Желе доказва, колко това тълкуване е негодно да разясни факта, че всеки организъм се строи, се поддържа и се подобрява, въпреки непрекъснатото възобновяване: на клетките, по една специфична форма. Явлението на хистолиза, дето виждаме да се разчленява, да се дематериализира, тъй да се каже, тялото на насекомото, да се обръща на аморфна смет, за да роди един нов организъм, както е възкръснал безсмъртният феникс от собствения си прах, е извънредно характерно за случая. Нещо повече: свръх- нормалната психология и физиология разкриват съществуването на един висш динамизъм в организма, който го обусловяла, динамизъм, който сам е в зависимости от идеята. Това, което знаем за материализациите, за криптомнезията, за криптопсихията, за излъчванията и раздвояванията на личността, за ясновидството, за внушението, за телепатията, за вдъхновението, за гения, за спиритоидните явления и пр., доказва недостатъчността на чисто механическото и материалистическо обяснение на вселената.
към текста >>

Така той свършва с една концепция за един Бог — Воюващ, който не би бил ни всемогъщ, ни безкраен, и когото синтезира в един вид стремеж на човечеството към повече сила и повече красота.
Защищавани от Д-р Грассе, нападани от Д-р Желе, католишките догми се критикуват и от романиста Уелс, но съвсем на друга почва. Превода на книгата му: Бог, Невидимия Цар — се предшества от дълги извадки на Първите и Последните Неща и от Душата на един Владика, дето е изложена еволюцията на неговата мисъл — отчасти под влиянието на войната — към една все по- точна и по-точна вяра, но в категорическа противоположност с концепцията за Троичността и с формата, която християнството е взело от Никейския Събор насам. Религията на Уелс е съществено прагматична. „Аз изработвам вярванията си, казва той, според както изискват моите нужди“. Като си е избрал най привлекателните хипотези, той ги е поставил под изпитанието на действителността и си е направил от тях догми на своя лична религия, която, без съмнение, той иска да постави, в съприкосновение с днешната quasi - всемирна тенденция. Така той свършва с една концепция за един Бог — Воюващ, който не би бил ни всемогъщ, ни безкраен, и когото синтезира в един вид стремеж на човечеството към повече сила и повече красота. Този Бог-Живот, този Бог-Месия против бездънните и тъмни сили на Вселената, против този непознаваем Абсолют, когото Уелс нарича „Забуленото Същество“. Явно е, че тоя модерен романист се намира доста близо до старото схващане на гностиците, според което Синът се разбунтувал против Отца. Но вижда се, колко е далеч той от правоверното християнство, което признава на Отца и на Сина една и съща субстанция и една и съща воля. Също както известни мистици, Уелс очаква „предстоящото идване на Божието Царство на Земята“. Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света.
към текста >>

МЪЛФОРД Бог в дърветата Щастлив е човекът, който обича дърветата, особено високите, самотните, които диво растат на местото, дето ги е насадила всемогъщата сила и там останали незасегнати от човешки грижи, защото некултивираното, естественото, е много по близо до миросъзданието, отколкото онова, което е по волята на човека рабски отгледано, въздигнато, изопачено.
Религията на Уелса няма да говори нищо за личното безсмъртие, ще изключи чистото изкуство, както и съзерцанията, не ще изисква от богатия да раздаде имотите си на бедните, за да последва Христа, а ще го съветва да пази разумно богатството си . . . Какъвто и да е мистицизмът, който го въодушевява, опасно е, да не би Световната Държава да стане една голяма казарма, в която новата религия да стане едно евангелие тираническо, празно и не лишено от посредственост. Прев. от френски: П. А. Шишков. ПР. МЪЛФОРД Бог в дърветата Щастлив е човекът, който обича дърветата, особено високите, самотните, които диво растат на местото, дето ги е насадила всемогъщата сила и там останали незасегнати от човешки грижи, защото некултивираното, естественото, е много по близо до миросъзданието, отколкото онова, което е по волята на човека рабски отгледано, въздигнато, изопачено. Свободно създадените неща дишат по-чисто духовния ритъм на безкрайното. От там и нас лъчезарно ни огрева нещо упоително, една неописуема радост посред дивото, естественото на гората, на планините, на всичко, върху което не са останали следи от човешката ръка. Ние вдишаме една еманация, която непрестанно изтича от дърветата, скалите, птиците — от всека форма на безкрайното. Това цери и обновява! То е нещо повече от въздух.
към текста >>

Една психична сила, която изтича от животворността на вселената.
Свободно създадените неща дишат по-чисто духовния ритъм на безкрайното. От там и нас лъчезарно ни огрева нещо упоително, една неописуема радост посред дивото, естественото на гората, на планините, на всичко, върху което не са останали следи от човешката ръка. Ние вдишаме една еманация, която непрестанно изтича от дърветата, скалите, птиците — от всека форма на безкрайното. Това цери и обновява! То е нещо повече от въздух. Една психична сила, която изтича от животворността на вселената. Това не може да се намери нито в градовете, нито в култивираните градини. Щастлив е оня, който чувства силна и сериозна любов към дивите дървета, птици и животни, който ги чувства подобни на себе и знае, че и те му се отплащат с нещо ценно за неговата любов. Всичко живо реагира в симпатия и антипатия. Ние представляваме една част от безкрайното съзнание, а дърветата — другата. Любовта е един невидим елемент, „живата вода“ в света, която тече з големи вълни в онзи духовен свят (космос), кой го обхваща невидимо всички нас.
към текста >>

Ние се нуждаем от тази мъдрост, защото всяко истинско познание ни донася сила, за да получим по-чисти, по-хубави, поздрави тела.
Ние представляваме една част от безкрайното съзнание, а дърветата — другата. Любовта е един невидим елемент, „живата вода“ в света, която тече з големи вълни в онзи духовен свят (космос), кой го обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужва нашето внимание. То съдържа една форма на мъдростта, коя то нам, може-би, липсва, която ние още не можем да придобием. Ние се нуждаем от тази мъдрост, защото всяко истинско познание ни донася сила, за да получим по-чисти, по-хубави, поздрави тела. Най-после, ние искаме да се освободим от болести. Ние имаме нужда от по-леки сърца и по-весел дух. Ние искаме в нашето съществуване нов живот и нова радост. Нашите тела тръба да стават с натрупването на годините по-леки, а не по-тежки. Ние искаме сигурност.
към текста >>

Те могат да ни помогнат, когато ни се удаде да вникнем в техния дух, когато ние схванем все повече и повече онази част на безкрайната сила, израз на която са дърветата.
Ние искаме да съзнаем безкрайния дух във всека клетка. — Ние желаем да достигнем познанието на безсмъртието. Ние имаме нужда От способности, които до сега бяха отричани на „смъртните“. Ние искаме да се издигнем над случайностите на тялото, над болките и смъртта на земния живот. Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни помогнат, когато ни се удаде да вникнем в техния дух, когато ние схванем все повече и повече онази част на безкрайната сила, израз на която са дърветата. Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя. От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал. Любовта ще му покаже, че горите със своята грамадна повърхност от милиарди клони, клончета и листа са идеалната стълба на най- високата духовна стихия, която те концентрират и предават на човека, съобразно неговата способност за възприемане. Колкото повече същината на дървото, птицата, животното се оживява в нас, толкова повече участваме в живите сили, които всека една от тези организации може да получи и даде.
към текста >>

Всека една от тези форми на живота има свой специален вид сила, която се пренася върху нас посредством симпатията — един жизнен еликсир на по-съвършените духове.
Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя. От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал. Любовта ще му покаже, че горите със своята грамадна повърхност от милиарди клони, клончета и листа са идеалната стълба на най- високата духовна стихия, която те концентрират и предават на човека, съобразно неговата способност за възприемане. Колкото повече същината на дървото, птицата, животното се оживява в нас, толкова повече участваме в живите сили, които всека една от тези организации може да получи и даде. Всека една от тези форми на живота има свой специален вид сила, която се пренася върху нас посредством симпатията — един жизнен еликсир на по-съвършените духове. Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да си спечелим любовта в такава мярка, в каквато ние обичаме всека форма на безкрайното, пък било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Никой, обаче, не може да унищожи или насили това, което той действително обича. Специфичният елемент на всека жива форма, който преминава в нас, е животът. Според мярката, в която ние поглъщаме от него, у нас ще се събудят сили, които могат да се изчерпат само с думата „чудо“.
към текста >>

Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр.
Не трябва ли условията на живота да се изменят съобразно нашето чувстване? Има вече милиони хора, чиито най-дълбок инстинкт е да чувстват отвращение от животинска храна. Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство. До когато стремлението към този начин на хранене съществува, дотогава ще трябва да се удовлетворява, — само естественото изчезване на такива влечения има стойност. Ако духът управлява тези неща, тогава това ще се извърши органически и то за винаги. Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр. Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт. Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото. То го разрушава също така, както телата на прахосниците и пияниците. Аскетизмът е отсъствие на доверие в силата на безкрайното съзнание да се издигнем на по-горно стъпало. — Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава.
към текста >>

Аскетизмът е отсъствие на доверие в силата на безкрайното съзнание да се издигнем на по-горно стъпало.
Ако духът управлява тези неща, тогава това ще се извърши органически и то за винаги. Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр. Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт. Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото. То го разрушава също така, както телата на прахосниците и пияниците. Аскетизмът е отсъствие на доверие в силата на безкрайното съзнание да се издигнем на по-горно стъпало. — Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава. Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат. В всеки дъх говори безкрайното съзнание. „Елате при мене . . .
към текста >>

Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила.
. . искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и тяло, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините на душата, които сега никой смъртен не може да долови“. В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме. Птицата, която държим затворена, ние не обичаме — ние обичаме нашето удоволствие от птицата. Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето. Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила. Защо тази любов не е вродена в нас? Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт? — Не знаем! Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло. Хипнотизъм и окултизъм От Норман.
към текста >>

Но това, с което следва нормално да се замени буцата, в същност горещата температура, липсва, но се заменя от извънредно 'възбудената сила на въображението на хипнотизирания човек.
Не, ние трябва съвсем иначе да схванем разликата: със старото понятие „конкретно“ се разбира приблизително това, което ни става познато чрез въздействието на сетивото, напр. една зрителна представа на едно дърво, което сме схванали чрез дразненето на въздушното течение върху лицето от трептението на хлоргаза и т. н.Напротив под „абстрактното“ или „идеалното“, трябва да разбираме процесите вътре в нашето съзнание, без пряко външно подбуждение. В примера от хипнотически показаната рана е на лице отчасти външното действие, чрез казаните думи и поставения предмет на челото. В двете се състои внушението или външното подбуждение. Но това, с което следва нормално да се замени буцата, в същност горещата температура, липсва, но се заменя от извънредно 'възбудената сила на въображението на хипнотизирания човек. Думата „сила на въображението“ е тъкмо на местото си. Ясно е, че в съзнанието на медиума трябва да действа една предварителна сила, чрез която да се предизвика едно много по-висше действие, отколкото чрез изказаните думи и придружаващите ги допирания. Тази предшестваща сила се състои в дейността на представата, в прекомерно повишеното съзнание. И нищо друго освен представата, за буца е произвела същинска буца на челото. (Разбира се, има разлика между произведената във фантазията представа за буцата и самата буца на челото; но с положителност може да се каже, че тъй наречената фантастична представа е не по-малко „реална“ от тъй наречения „реален“ предмет, който е видим за нашето око.
към текста >>

Думата „сила на въображението“ е тъкмо на местото си.
една зрителна представа на едно дърво, което сме схванали чрез дразненето на въздушното течение върху лицето от трептението на хлоргаза и т. н.Напротив под „абстрактното“ или „идеалното“, трябва да разбираме процесите вътре в нашето съзнание, без пряко външно подбуждение. В примера от хипнотически показаната рана е на лице отчасти външното действие, чрез казаните думи и поставения предмет на челото. В двете се състои внушението или външното подбуждение. Но това, с което следва нормално да се замени буцата, в същност горещата температура, липсва, но се заменя от извънредно 'възбудената сила на въображението на хипнотизирания човек. Думата „сила на въображението“ е тъкмо на местото си. Ясно е, че в съзнанието на медиума трябва да действа една предварителна сила, чрез която да се предизвика едно много по-висше действие, отколкото чрез изказаните думи и придружаващите ги допирания. Тази предшестваща сила се състои в дейността на представата, в прекомерно повишеното съзнание. И нищо друго освен представата, за буца е произвела същинска буца на челото. (Разбира се, има разлика между произведената във фантазията представа за буцата и самата буца на челото; но с положителност може да се каже, че тъй наречената фантастична представа е не по-малко „реална“ от тъй наречения „реален“ предмет, който е видим за нашето око. Понеже нещо, което причинява действие, — както въображението в съзнанието на медиума, т. е.
към текста >>

Ясно е, че в съзнанието на медиума трябва да действа една предварителна сила, чрез която да се предизвика едно много по-висше действие, отколкото чрез изказаните думи и придружаващите ги допирания.
н.Напротив под „абстрактното“ или „идеалното“, трябва да разбираме процесите вътре в нашето съзнание, без пряко външно подбуждение. В примера от хипнотически показаната рана е на лице отчасти външното действие, чрез казаните думи и поставения предмет на челото. В двете се състои внушението или външното подбуждение. Но това, с което следва нормално да се замени буцата, в същност горещата температура, липсва, но се заменя от извънредно 'възбудената сила на въображението на хипнотизирания човек. Думата „сила на въображението“ е тъкмо на местото си. Ясно е, че в съзнанието на медиума трябва да действа една предварителна сила, чрез която да се предизвика едно много по-висше действие, отколкото чрез изказаните думи и придружаващите ги допирания. Тази предшестваща сила се състои в дейността на представата, в прекомерно повишеното съзнание. И нищо друго освен представата, за буца е произвела същинска буца на челото. (Разбира се, има разлика между произведената във фантазията представа за буцата и самата буца на челото; но с положителност може да се каже, че тъй наречената фантастична представа е не по-малко „реална“ от тъй наречения „реален“ предмет, който е видим за нашето око. Понеже нещо, което причинява действие, — както въображението в съзнанието на медиума, т. е. неговата представа за буцата — трябва да е нещо реално, една сила или сбор от сили, защото без развиваща се сила нема действие).
към текста >>

Тази предшестваща сила се състои в дейността на представата, в прекомерно повишеното съзнание.
В примера от хипнотически показаната рана е на лице отчасти външното действие, чрез казаните думи и поставения предмет на челото. В двете се състои внушението или външното подбуждение. Но това, с което следва нормално да се замени буцата, в същност горещата температура, липсва, но се заменя от извънредно 'възбудената сила на въображението на хипнотизирания човек. Думата „сила на въображението“ е тъкмо на местото си. Ясно е, че в съзнанието на медиума трябва да действа една предварителна сила, чрез която да се предизвика едно много по-висше действие, отколкото чрез изказаните думи и придружаващите ги допирания. Тази предшестваща сила се състои в дейността на представата, в прекомерно повишеното съзнание. И нищо друго освен представата, за буца е произвела същинска буца на челото. (Разбира се, има разлика между произведената във фантазията представа за буцата и самата буца на челото; но с положителност може да се каже, че тъй наречената фантастична представа е не по-малко „реална“ от тъй наречения „реален“ предмет, който е видим за нашето око. Понеже нещо, което причинява действие, — както въображението в съзнанието на медиума, т. е. неговата представа за буцата — трябва да е нещо реално, една сила или сбор от сили, защото без развиваща се сила нема действие). На сказката ми върху „Теорията на телепатията“, по случай откриването в Виена на „психологическото дружество“ исках да посоча, че е невъзможно едно разумно изложение на телепатическите процеси без предположение на една посредствена сила или енергия, която тогава временно; нарекох „психична субстанция“.
към текста >>

неговата представа за буцата — трябва да е нещо реално, една сила или сбор от сили, защото без развиваща се сила нема действие).
Ясно е, че в съзнанието на медиума трябва да действа една предварителна сила, чрез която да се предизвика едно много по-висше действие, отколкото чрез изказаните думи и придружаващите ги допирания. Тази предшестваща сила се състои в дейността на представата, в прекомерно повишеното съзнание. И нищо друго освен представата, за буца е произвела същинска буца на челото. (Разбира се, има разлика между произведената във фантазията представа за буцата и самата буца на челото; но с положителност може да се каже, че тъй наречената фантастична представа е не по-малко „реална“ от тъй наречения „реален“ предмет, който е видим за нашето око. Понеже нещо, което причинява действие, — както въображението в съзнанието на медиума, т. е. неговата представа за буцата — трябва да е нещо реално, една сила или сбор от сили, защото без развиваща се сила нема действие). На сказката ми върху „Теорията на телепатията“, по случай откриването в Виена на „психологическото дружество“ исках да посоча, че е невъзможно едно разумно изложение на телепатическите процеси без предположение на една посредствена сила или енергия, която тогава временно; нарекох „психична субстанция“. (Всека сила е веществена в определена форма, всека субстанция или всека материя е;,едновременно една форма на силата). Аз схващах израза „психична субстанция“ като общо понятие за субстанциалните субстрати на всички видове психични явления—представи, чувства, мисли, афекти, инстинкти и т. н. Ако едно познато теософско съчинение биде озаглавено „форми на мисълта“2), думата „мисъл“ може да се схване в най-широк смисъл. За да се напише нещо за възприятията на ясновидеца, достатъчен би бил горния термин.
към текста >>

На сказката ми върху „Теорията на телепатията“, по случай откриването в Виена на „психологическото дружество“ исках да посоча, че е невъзможно едно разумно изложение на телепатическите процеси без предположение на една посредствена сила или енергия, която тогава временно; нарекох „психична субстанция“.
Тази предшестваща сила се състои в дейността на представата, в прекомерно повишеното съзнание. И нищо друго освен представата, за буца е произвела същинска буца на челото. (Разбира се, има разлика между произведената във фантазията представа за буцата и самата буца на челото; но с положителност може да се каже, че тъй наречената фантастична представа е не по-малко „реална“ от тъй наречения „реален“ предмет, който е видим за нашето око. Понеже нещо, което причинява действие, — както въображението в съзнанието на медиума, т. е. неговата представа за буцата — трябва да е нещо реално, една сила или сбор от сили, защото без развиваща се сила нема действие). На сказката ми върху „Теорията на телепатията“, по случай откриването в Виена на „психологическото дружество“ исках да посоча, че е невъзможно едно разумно изложение на телепатическите процеси без предположение на една посредствена сила или енергия, която тогава временно; нарекох „психична субстанция“. (Всека сила е веществена в определена форма, всека субстанция или всека материя е;,едновременно една форма на силата). Аз схващах израза „психична субстанция“ като общо понятие за субстанциалните субстрати на всички видове психични явления—представи, чувства, мисли, афекти, инстинкти и т. н. Ако едно познато теософско съчинение биде озаглавено „форми на мисълта“2), думата „мисъл“ може да се схване в най-широк смисъл. За да се напише нещо за възприятията на ясновидеца, достатъчен би бил горния термин. Но за един психологичен анализ е необходимо да се намерят различията, понеже важна роля играят процесите при един афект на съвсем друга форма на енергията, отколкото психичните процеси при едно волево решение или чувствено усещане.
към текста >>

(Всека сила е веществена в определена форма, всека субстанция или всека материя е;,едновременно една форма на силата).
И нищо друго освен представата, за буца е произвела същинска буца на челото. (Разбира се, има разлика между произведената във фантазията представа за буцата и самата буца на челото; но с положителност може да се каже, че тъй наречената фантастична представа е не по-малко „реална“ от тъй наречения „реален“ предмет, който е видим за нашето око. Понеже нещо, което причинява действие, — както въображението в съзнанието на медиума, т. е. неговата представа за буцата — трябва да е нещо реално, една сила или сбор от сили, защото без развиваща се сила нема действие). На сказката ми върху „Теорията на телепатията“, по случай откриването в Виена на „психологическото дружество“ исках да посоча, че е невъзможно едно разумно изложение на телепатическите процеси без предположение на една посредствена сила или енергия, която тогава временно; нарекох „психична субстанция“. (Всека сила е веществена в определена форма, всека субстанция или всека материя е;,едновременно една форма на силата). Аз схващах израза „психична субстанция“ като общо понятие за субстанциалните субстрати на всички видове психични явления—представи, чувства, мисли, афекти, инстинкти и т. н. Ако едно познато теософско съчинение биде озаглавено „форми на мисълта“2), думата „мисъл“ може да се схване в най-широк смисъл. За да се напише нещо за възприятията на ясновидеца, достатъчен би бил горния термин. Но за един психологичен анализ е необходимо да се намерят различията, понеже важна роля играят процесите при един афект на съвсем друга форма на енергията, отколкото психичните процеси при едно волево решение или чувствено усещане. Една „мисъл“ може да бъде като логически край на дадена психична субстанция с по-висши основни форми, отколкото при храненето, в основата на което хранене е усещането на глад.
към текста >>

е формата на силата, която медиумът произвежда под въздействието на хипнотизаторското внушение и чието действие върху „веществото“ се изобразява в буцата на челото.
Но за един психологичен анализ е необходимо да се намерят различията, понеже важна роля играят процесите при един афект на съвсем друга форма на енергията, отколкото психичните процеси при едно волево решение или чувствено усещане. Една „мисъл“ може да бъде като логически край на дадена психична субстанция с по-висши основни форми, отколкото при храненето, в основата на което хранене е усещането на глад. Затова е невъзможно да се озаглави едно подобно съчинение с думите „форми на мисълта“. Но ако актовете на съзнанието върху физическия живот се изпълняват от една „психична субстанция“, тогава намиращите се продукти на душевната дейност в тая психична субстанция можем да наречем „психогон“. Един такъв психогон напр. е формата на силата, която медиумът произвежда под въздействието на хипнотизаторското внушение и чието действие върху „веществото“ се изобразява в буцата на челото. Един психолог, който се старае да си обясни чисто физиологически процесите при хипнотизаторската стигматизация така, както всички хипнотизаторски процеси, достатъчно му е предположението на една повишаваща се нервна активност, за да произлезе буцата. Само че това, което е потребно, за да се развие сила, ще бъде излишно пояс-нение при телепатическите раздразнения, напр. при превеждането на болезнените усещания от разстояния. Такива опити са описани, впрочем, в посоченото малко съчинение за психични изследвания от W. F. Barrett, член на англ.
към текста >>

Само че това, което е потребно, за да се развие сила, ще бъде излишно пояс-нение при телепатическите раздразнения, напр.
Затова е невъзможно да се озаглави едно подобно съчинение с думите „форми на мисълта“. Но ако актовете на съзнанието върху физическия живот се изпълняват от една „психична субстанция“, тогава намиращите се продукти на душевната дейност в тая психична субстанция можем да наречем „психогон“. Един такъв психогон напр. е формата на силата, която медиумът произвежда под въздействието на хипнотизаторското внушение и чието действие върху „веществото“ се изобразява в буцата на челото. Един психолог, който се старае да си обясни чисто физиологически процесите при хипнотизаторската стигматизация така, както всички хипнотизаторски процеси, достатъчно му е предположението на една повишаваща се нервна активност, за да произлезе буцата. Само че това, което е потребно, за да се развие сила, ще бъде излишно пояс-нение при телепатическите раздразнения, напр. при превеждането на болезнените усещания от разстояния. Такива опити са описани, впрочем, в посоченото малко съчинение за психични изследвания от W. F. Barrett, член на англ. кралско дружество и на дружеството за психически издирвания. Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се демонстрира чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо преобразуване на тъканите на челото.
към текста >>

Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се демонстрира чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо преобразуване на тъканите на челото.
Само че това, което е потребно, за да се развие сила, ще бъде излишно пояс-нение при телепатическите раздразнения, напр. при превеждането на болезнените усещания от разстояния. Такива опити са описани, впрочем, в посоченото малко съчинение за психични изследвания от W. F. Barrett, член на англ. кралско дружество и на дружеството за психически издирвания. Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се демонстрира чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо преобразуване на тъканите на челото. Ако може да бъде да мислим един телепатически акт въобще, то е ясно, че действащият от далеч съзнателен акт в главната част на своя вървеж нема да бъде повече идентичен с жизнените процеси в нервната система, с разпространение на енергията в тялото. (Следва). __________________________ 1) Напр. от професор Kreibiq. 2) Die Gedankenformen, от Ледбитър ТОД. Из поемата „Озирис и Изис“ ОЗИРИС Ни нощ, ни миг, нито сладък ден Няма некога да дойде, ни по-сладък час, Ни пък живот некой по блажен От Теб о, Безкрайна Вечност, от Твоя мил глас, Върви, върви тогаз.
към текста >>

Тази форма, определена от съвкупността на линиите, е материалното разцъфтяване на душата, тя е израза на действащата й сила, излян в материята.
Нека, следователно, бъдем господари на своите увлечения, нека знаем да бъдем разсъдливи и умни и да се пазим всякога от окончателно съждение върху една толкова крехка основа. Подвижността на чертите е както движещия се пясък, който не запазва никакъв отпечатък; там съществото чертае капризно хиляди смесени линии; то е огледало, което отразява изчезващи образи преди да са всецяло обрисувани; на тая почва, съществото, като някой неуловим протей, ни се изплъзва под хилядите свои преструвки. Нека не доверяваме на играта на тоя орган и нека изследваме самия него. За тая цел, нека почакаме, когато чертите престанат да действат, и огънят на страстта, който осветлява лицето, угасне и настъпи почивка, и тогава, при спокойно положение, да изучим линиите, кривините и гънките на плътните части; нека изследваме особено челото, носът, ухото, брадата; нека след това съпоставим впечатленията, които сме добили от това изследване, с ония, които ни е произвело изучването на играта на подвижните части, и ако наблюдението и такта ни са направили един добър физиогномист, ние ще съзрем в тия инертни линии цялото човешко същество такова, каквото си е! Защото нямата картина, която стои пред нас, •е продукт на бавното и прогресивно съграждане на душата, от минутата, когато тя е почнала да действа върху материята! Тази форма, определена от съвкупността на линиите, е материалното разцъфтяване на душата, тя е израза на действащата й сила, излян в материята. Тук няма вече игра, изкуственост, лъжа! Огънят на салонната лампа е изгаснал, велелепието е изчезнало, това не е вече актьорът, който виждаме на сцената, това е човекът! Нека заключим тази глава, прочее, и да кажем, че познаването на човешкото същество чрез формата му подразбира две различни части: 1-о, Физиогномия или изучване на немите линии, което ни дава неизменната стойност на съществото, неговата действаща сила, неговия постоянен образ и 2-о, Патогномия или изучване играта на органите, което ни дава особено състоянието на действуването на съществото и неговия преходен образ. Нека сега, от тия две различни гледища, да изучим последователно органите на човешкото лице. (Следва) А. Бюе.
към текста >>

Нека заключим тази глава, прочее, и да кажем, че познаването на човешкото същество чрез формата му подразбира две различни части: 1-о, Физиогномия или изучване на немите линии, което ни дава неизменната стойност на съществото, неговата действаща сила, неговия постоянен образ и 2-о, Патогномия или изучване играта на органите, което ни дава особено състоянието на действуването на съществото и неговия преходен образ.
За тая цел, нека почакаме, когато чертите престанат да действат, и огънят на страстта, който осветлява лицето, угасне и настъпи почивка, и тогава, при спокойно положение, да изучим линиите, кривините и гънките на плътните части; нека изследваме особено челото, носът, ухото, брадата; нека след това съпоставим впечатленията, които сме добили от това изследване, с ония, които ни е произвело изучването на играта на подвижните части, и ако наблюдението и такта ни са направили един добър физиогномист, ние ще съзрем в тия инертни линии цялото човешко същество такова, каквото си е! Защото нямата картина, която стои пред нас, •е продукт на бавното и прогресивно съграждане на душата, от минутата, когато тя е почнала да действа върху материята! Тази форма, определена от съвкупността на линиите, е материалното разцъфтяване на душата, тя е израза на действащата й сила, излян в материята. Тук няма вече игра, изкуственост, лъжа! Огънят на салонната лампа е изгаснал, велелепието е изчезнало, това не е вече актьорът, който виждаме на сцената, това е човекът! Нека заключим тази глава, прочее, и да кажем, че познаването на човешкото същество чрез формата му подразбира две различни части: 1-о, Физиогномия или изучване на немите линии, което ни дава неизменната стойност на съществото, неговата действаща сила, неговия постоянен образ и 2-о, Патогномия или изучване играта на органите, което ни дава особено състоянието на действуването на съществото и неговия преходен образ. Нека сега, от тия две различни гледища, да изучим последователно органите на човешкото лице. (Следва) А. Бюе. КАБАЛА (Продължение от год. I, кн. X). Елементите на Кабалата, изложени а десет уроци (Писма на Елифас Леви до М. Монтан).
към текста >>

Общността на фактите, при наличността на известна сила, посочва, че съществуват закони.
Без вяра, науката възбужда съмнение. Без наука, вярата води към предразсъдъци. Като се съединят, и двете стават достоверни, но при все това, те не трябва да се смесват. Предметът на вярата е хипотезата и става достоверност, когато хипотезата се налага с очевидност или когато е доказана от науката. Науката утвърдява фактите, а чрез повтарянето на фактите тя става закон. Общността на фактите, при наличността на известна сила, посочва, че съществуват закони. Интелектуалните закони по необходимост се извеждат и управляват от ума. Единството в законите извиква предположението за единството на законодателния ум. Тоя ум, който ние познаваме неволно, по проявените му творения, но когото не можем да определим, е това, което ние наричаме Бог. Вие ще получите писмото ми — това е един очевиден факт. Вие ще познаете почерка и мислите ми, от което ще заключите, че аз съм го писал.
към текста >>

Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване.
5 — Справедливостта или Строгостта. 6 — Красотата. 7 — Победата. 8 — Вечността. 9 — Плодородието 10 — Действителността. Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване. Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя. По-после аз ще мина към „50 врати“. Идеите, изразени с числа и букви, са неоспорими реалности. Тия идеи се сливат и съгласуват, като числата, и логически мина- ват от една към друга. Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата.
към текста >>

(Следва) ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на прераждане в България.
Орелът е най-любимата му птица. Зевс се изобразява и седящ на дървен стол с петел на полата, като символ на събуждащото се утро. Под Сатурн се говореше по-обширно за Зевса, като бог (вж. год. I. кн. X от списанието). (Следва) ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на прераждане в България. В първата книжка на „Всемирна летопис“, год. I, се напечата съобщение от г. Рачо Г. Даскалов, в което той описва един случай на прераждане в своето семейство. Редакцията се срещна с г-жа П.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За тая цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви и 2) на това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елементи - светлината и топлината.
В това отношение народите приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове и последните от година на година се увеличават. Постига ли се целта с това? - не, защото така дълговете стават непоносими и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образеца на природата. Трябва да наблюдаваме най-внимателно, как тя прилага законите на органическото развитие и методите си, как дава място на всички разумни същества да се явяват и работят за общо добро. За тая цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви и 2) на това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елементи - светлината и топлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила или разумност в себе си, т.е. ако един народ или един индивид няма интелигентност в себе си, той не ще може да се прояви. След това първо условие, трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. По-нататък, за да се поддържа живота му, необходима е влагата. Светлината за орга'низма представлява ония принципи, от които всеки човек или народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината - това са ония благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени от волята, го потикват към осъществяване на възвишените цели на живота му.
към текста >>

Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила или разумност в себе си, т.е.
Постига ли се целта с това? - не, защото така дълговете стават непоносими и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образеца на природата. Трябва да наблюдаваме най-внимателно, как тя прилага законите на органическото развитие и методите си, как дава място на всички разумни същества да се явяват и работят за общо добро. За тая цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви и 2) на това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елементи - светлината и топлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила или разумност в себе си, т.е. ако един народ или един индивид няма интелигентност в себе си, той не ще може да се прояви. След това първо условие, трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. По-нататък, за да се поддържа живота му, необходима е влагата. Светлината за орга'низма представлява ония принципи, от които всеки човек или народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината - това са ония благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени от волята, го потикват към осъществяване на възвишените цели на живота му. Досега всички народи са се стремили да прилагат, според знанията и силата си, тия изисквания на природата.
към текста >>

Досега всички народи са се стремили да прилагат, според знанията и силата си, тия изисквания на природата.
Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила или разумност в себе си, т.е. ако един народ или един индивид няма интелигентност в себе си, той не ще може да се прояви. След това първо условие, трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. По-нататък, за да се поддържа живота му, необходима е влагата. Светлината за орга'низма представлява ония принципи, от които всеки човек или народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината - това са ония благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени от волята, го потикват към осъществяване на възвишените цели на живота му. Досега всички народи са се стремили да прилагат, според знанията и силата си, тия изисквания на природата. Но в своя напредък те са изопачавали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така, в съчетанията, в които са се намирали, те са изпадали в положението на онова семе, което трябвало да никне и расте във водна почва, и не са давали резултат. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живели в обратния процес - на изсъхването. Най- сетне, липсвали им светлина и топлина, и тогава става общо смразяване, всяко растене престава. Тялото или организмът на човека, или на един народ, това е почвата, в която се сее семето, влагата - това представлява материалния му живот, а светлината и топлината - това е, в широк смисъл, религията или общия духовен живот.
към текста >>

Те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са и удоволствията.
И съвременната бяла раса е достигнала вече върха на своето външно, физическо развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смалят, но не да растат. В това тяхно вътрешно развитие трябва да се създадат, по възможност, условия за всички индивиди, за да могат да работят. Това е вътрешното им развитие: най-първо, съвременните народи трябва да определят, в какво да вървят и към каква цел да се стремят. Те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са и удоволствията. - С една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле. те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силата на човешката душа.
към текста >>

Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силата на човешката душа.
Те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са и удоволствията. - С една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле. те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път. Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна. Тогава той се съгласява да приеме най- простата: мляко.
към текста >>

Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила.
И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие.
към текста >>

Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила.
Още в старото българско царство те изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство. Богомилите занесоха своята култура на запад и народите, които ги разбраха, приложиха на практика социалните им идеи. А сега, ако българите разберат своето минало, не ще направят същите грежки и ще имат подобри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само глупости и разочарования. Ние виждаме, че между всичките обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено, а следователно, могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонизират за общото благо на всички и на човечеството. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят в пълния смисъл на думата: Едни - живеят и страдат, други - живеят и вегетират, трети - живеят и умират, а четвърти - живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце ина всяка душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще разбере. Х.Х.Х. НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
към текста >>

Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна?
— Очевидно, не! Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост. Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония. Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов. Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове.
към текста >>

Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват.
У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал. Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари. Кръщават се веднъж, а причестяват непрекъснато. Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв! Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват. Царе, боляри имат роби. Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н.
към текста >>

Едва през последно време, в усилията си да усъвършенствуват агентите на разложението и силата на микроскопите си, те са разложили съставните части, класирани като „прости тела“, и са дошли до заключението, че няма прости тела, но че атомът, който се считаше невидим, разложен също, се представя вибриращ от едно главоломно движение.
Но затова трябва ли да осъдим материалния прогрес? Не! Би трябвало да подтикнем напредъка в същата степен на противните науки, духовните, и тогава равновесието не би било нарушено по тоя съсипателен начин. Нека развием, прочее, в нас и около нас науката и духовната мощ. Нашите физици и химици, без да са визирали в действителност тази цел, ни отварят пътя. Едва през последно време, в усилията си да усъвършенствуват агентите на разложението и силата на микроскопите си, те са разложили съставните части, класирани като „прости тела“, и са дошли до заключението, че няма прости тела, но че атомът, който се считаше невидим, разложен също, се представя вибриращ от едно главоломно движение. И г. Деландър, който току що биде назначен за председател на парижката академия на науките, употребява сега, за изучаване на атома, не вече микроскопа, а спектроскопа1). Вие знаете какво значи думата спектър в общоупотребителния език. Чуйте какво е за бележития учен спектърът, т. е. видението, до което достига последното разлагане на материята: „спектърът, пише г.
към текста >>

А това значи, че послдната дума на атома е един сбор, последната дума на разлагането е пак една съставност, съставност от трептения; следователно, има нещо, което трепти, на което виждат трептенията като един спектър, без да се вижда самото нещо, което трепти: както в един звук, сиреч, едно трептение на въздуха, усеща се трептението, но не се вижда въздуха, който трепти, нито силата, която прави въздуха да трепти.
Деландър, който току що биде назначен за председател на парижката академия на науките, употребява сега, за изучаване на атома, не вече микроскопа, а спектроскопа1). Вие знаете какво значи думата спектър в общоупотребителния език. Чуйте какво е за бележития учен спектърът, т. е. видението, до което достига последното разлагане на материята: „спектърът, пише г. Деландър, е алгебричен сбор на съединените трептения, както тия, които съставляват последният звук“. А това значи, че послдната дума на атома е един сбор, последната дума на разлагането е пак една съставност, съставност от трептения; следователно, има нещо, което трепти, на което виждат трептенията като един спектър, без да се вижда самото нещо, което трепти: както в един звук, сиреч, едно трептение на въздуха, усеща се трептението, но не се вижда въздуха, който трепти, нито силата, която прави въздуха да трепти. Така, спектърът е една реалност и при туй двойна реалност: невидима материя, която трепти, и невидима сила, която прави да трепти тая невидима материя — две невидими, проявени чрез едно видимо явление, или, както е написал ап. Павел на римляните: „невидимите Негови, сиреч, присносъщната Негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията“. И ето най-накрай как нашите физици не вярват това, което виждат. В действителност, от позитивна гледна точка, какво е в същност първият елемент от това, което се проявява чрез последния елемент? Той не е небитието, което произвежда битието, както безсмислено казваше Хегел, а е невидимото, което произвежда видимото.
към текста >>

Така, спектърът е една реалност и при туй двойна реалност: невидима материя, която трепти, и невидима сила, която прави да трепти тая невидима материя — две невидими, проявени чрез едно видимо явление, или, както е написал ап.
Вие знаете какво значи думата спектър в общоупотребителния език. Чуйте какво е за бележития учен спектърът, т. е. видението, до което достига последното разлагане на материята: „спектърът, пише г. Деландър, е алгебричен сбор на съединените трептения, както тия, които съставляват последният звук“. А това значи, че послдната дума на атома е един сбор, последната дума на разлагането е пак една съставност, съставност от трептения; следователно, има нещо, което трепти, на което виждат трептенията като един спектър, без да се вижда самото нещо, което трепти: както в един звук, сиреч, едно трептение на въздуха, усеща се трептението, но не се вижда въздуха, който трепти, нито силата, която прави въздуха да трепти. Така, спектърът е една реалност и при туй двойна реалност: невидима материя, която трепти, и невидима сила, която прави да трепти тая невидима материя — две невидими, проявени чрез едно видимо явление, или, както е написал ап. Павел на римляните: „невидимите Негови, сиреч, присносъщната Негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията“. И ето най-накрай как нашите физици не вярват това, което виждат. В действителност, от позитивна гледна точка, какво е в същност първият елемент от това, което се проявява чрез последния елемент? Той не е небитието, което произвежда битието, както безсмислено казваше Хегел, а е невидимото, което произвежда видимото. И зад явлението на главоломното движение, което се констатира от техния спектроскоп, нашите физици и химици се довеждат до заключения, наложени от науката от първоначалната й точка, която е видял, още от първия ден на човечеството, разумът на гениалните хора: неделимото съединение на видимото и невидимото, на движението и двигателя, на пасивното и активното.
към текста >>

Павел на римляните: „невидимите Негови, сиреч, присносъщната Негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията“.
Чуйте какво е за бележития учен спектърът, т. е. видението, до което достига последното разлагане на материята: „спектърът, пише г. Деландър, е алгебричен сбор на съединените трептения, както тия, които съставляват последният звук“. А това значи, че послдната дума на атома е един сбор, последната дума на разлагането е пак една съставност, съставност от трептения; следователно, има нещо, което трепти, на което виждат трептенията като един спектър, без да се вижда самото нещо, което трепти: както в един звук, сиреч, едно трептение на въздуха, усеща се трептението, но не се вижда въздуха, който трепти, нито силата, която прави въздуха да трепти. Така, спектърът е една реалност и при туй двойна реалност: невидима материя, която трепти, и невидима сила, която прави да трепти тая невидима материя — две невидими, проявени чрез едно видимо явление, или, както е написал ап. Павел на римляните: „невидимите Негови, сиреч, присносъщната Негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията“. И ето най-накрай как нашите физици не вярват това, което виждат. В действителност, от позитивна гледна точка, какво е в същност първият елемент от това, което се проявява чрез последния елемент? Той не е небитието, което произвежда битието, както безсмислено казваше Хегел, а е невидимото, което произвежда видимото. И зад явлението на главоломното движение, което се констатира от техния спектроскоп, нашите физици и химици се довеждат до заключения, наложени от науката от първоначалната й точка, която е видял, още от първия ден на човечеството, разумът на гениалните хора: неделимото съединение на видимото и невидимото, на движението и двигателя, на пасивното и активното. Нашите физици наричат електрон последния елемент на материята, т. е.
към текста >>

Електричеството е нещо повече от това: то е сила.
Нашите физици наричат електрон последния елемент на материята, т. е. като разложат тази дума, както са разложили атома: едно същество, о н на гръцки, движено от електричеството. Но какво е именно електричеството? Един флуид, който ние сме видели да се изяви върху жълтия кехлибар и който сме кръстили с гръцко име. Извинете! флуидът е просто едно физическо нетвърдо тяло. Електричеството е нещо повече от това: то е сила. Но какво е сила? Това е сила! И така постоянно от обяснение на обяснение ще стигнем на края до една дума, която сама да каже какво значи : „действащо същество, което действа, за да постигне своето действие“. И ето най-сетне, монистите са доведени, против себе си, до дуализма, първо от материята и второ, от силата и, ако искат да бъдат искрени, до самата троичност, която допълва духа. Понеже, положително казано, какво е това, което прави тия чудесни открития?
към текста >>

Но какво е сила?
като разложат тази дума, както са разложили атома: едно същество, о н на гръцки, движено от електричеството. Но какво е именно електричеството? Един флуид, който ние сме видели да се изяви върху жълтия кехлибар и който сме кръстили с гръцко име. Извинете! флуидът е просто едно физическо нетвърдо тяло. Електричеството е нещо повече от това: то е сила. Но какво е сила? Това е сила! И така постоянно от обяснение на обяснение ще стигнем на края до една дума, която сама да каже какво значи : „действащо същество, което действа, за да постигне своето действие“. И ето най-сетне, монистите са доведени, против себе си, до дуализма, първо от материята и второ, от силата и, ако искат да бъдат искрени, до самата троичност, която допълва духа. Понеже, положително казано, какво е това, което прави тия чудесни открития? Не е ли духът?
към текста >>

Това е сила!
Но какво е именно електричеството? Един флуид, който ние сме видели да се изяви върху жълтия кехлибар и който сме кръстили с гръцко име. Извинете! флуидът е просто едно физическо нетвърдо тяло. Електричеството е нещо повече от това: то е сила. Но какво е сила? Това е сила! И така постоянно от обяснение на обяснение ще стигнем на края до една дума, която сама да каже какво значи : „действащо същество, което действа, за да постигне своето действие“. И ето най-сетне, монистите са доведени, против себе си, до дуализма, първо от материята и второ, от силата и, ако искат да бъдат искрени, до самата троичност, която допълва духа. Понеже, положително казано, какво е това, което прави тия чудесни открития? Не е ли духът? Не е ли интелигентността на учените?
към текста >>

И ето най-сетне, монистите са доведени, против себе си, до дуализма, първо от материята и второ, от силата и, ако искат да бъдат искрени, до самата троичност, която допълва духа.
флуидът е просто едно физическо нетвърдо тяло. Електричеството е нещо повече от това: то е сила. Но какво е сила? Това е сила! И така постоянно от обяснение на обяснение ще стигнем на края до една дума, която сама да каже какво значи : „действащо същество, което действа, за да постигне своето действие“. И ето най-сетне, монистите са доведени, против себе си, до дуализма, първо от материята и второ, от силата и, ако искат да бъдат искрени, до самата троичност, която допълва духа. Понеже, положително казано, какво е това, което прави тия чудесни открития? Не е ли духът? Не е ли интелигентността на учените? Духът, интелигентността, които са изнамерили инструментите, направлявали издирванията, отбелязвали, наблюденията,извличали заключенията след векове усилия и измами? Как можете да не видите, о чудни учени, че и вашият невидим дух е една реалност и една сила повече от материята, повече и от самото електричество, и че той е едно неразрушимо единство, понеже си остава всякога един и същ в тая постоянно изменлива редица от трансформации и разложения, които се извършват или констатират безкрайно от него върху тази, всякога бегла, материя?
към текста >>

Как можете да не видите, о чудни учени, че и вашият невидим дух е една реалност и една сила повече от материята, повече и от самото електричество, и че той е едно неразрушимо единство, понеже си остава всякога един и същ в тая постоянно изменлива редица от трансформации и разложения, които се извършват или констатират безкрайно от него върху тази, всякога бегла, материя?
И ето най-сетне, монистите са доведени, против себе си, до дуализма, първо от материята и второ, от силата и, ако искат да бъдат искрени, до самата троичност, която допълва духа. Понеже, положително казано, какво е това, което прави тия чудесни открития? Не е ли духът? Не е ли интелигентността на учените? Духът, интелигентността, които са изнамерили инструментите, направлявали издирванията, отбелязвали, наблюденията,извличали заключенията след векове усилия и измами? Как можете да не видите, о чудни учени, че и вашият невидим дух е една реалност и една сила повече от материята, повече и от самото електричество, и че той е едно неразрушимо единство, понеже си остава всякога един и същ в тая постоянно изменлива редица от трансформации и разложения, които се извършват или констатират безкрайно от него върху тази, всякога бегла, материя? О възхитителен човешки дух, толкоз чудно интелигентен, какво ти липсва още? Да, липсва ти само съзнанието на твоето величие и на твоята дребнавост. Съзнай своето величие! Защото тук, на земята, има други твои представители освен материалистите, които сами не съзнават себе си. От дълги, дълги векове върху нашата скромна планета е имало гениални хора: за нас, западняците, те са Декарт, Малбранш, Лайбниц, Тома Аквински; по-далеч в миналото — Плотин, Ориген, Амони Сакас, Филон, Платон, Сократ, Аристотел, Питагор и др.
към текста >>

Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него.
Тя наскоро изгубила съпруга си и била потънала в дълбока скръб. Разпутин се е наел да я утеши. Той сполучил, без съмнение, това, тъй като, от благодарност, тя го въвела в богатите среди на Киев и Москва. Там Разпутин не закъснял да стане познат и твърде добре оценен в аристократическото общество. Наскоро неграмотният селянин станал „ясновидец“ и „пророк“. Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него. Успехът му бил грамаден. Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г.
към текста >>

Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила.
Той сполучил, без съмнение, това, тъй като, от благодарност, тя го въвела в богатите среди на Киев и Москва. Там Разпутин не закъснял да стане познат и твърде добре оценен в аристократическото общество. Наскоро неграмотният селянин станал „ясновидец“ и „пророк“. Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него. Успехът му бил грамаден. Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г. Обаче, бихте се излъгали, ако бихте помервали, че Разпутин бил шарлатанин и долнопробен човек. Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила.
към текста >>

Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила.
Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г. Обаче, бихте се излъгали, ако бихте помервали, че Разпутин бил шарлатанин и долнопробен човек. Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила. От друга страна, неговите странни и любопитни теории за греха и изкуплението му отговаряли напълно на тайните разположения на руската душа. Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год. една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние.
към текста >>

Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние.
Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила. От друга страна, неговите странни и любопитни теории за греха и изкуплението му отговаряли напълно на тайните разположения на руската душа. Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год. една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние. След това той бил представен на покойния Столипин. Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров. Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет. От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър.
към текста >>

Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет.
една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние. След това той бил представен на покойния Столипин. Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров. Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет. От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър. Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата. Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската политика през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин. Може да се каже, че ако Александра Феодоровна се е намесвала в държавните работи, тя е била само оръдие в ръцете на тия две личности и само под тяхното влияние тя упражнявала властта си над царя.
към текста >>

С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски.
Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър. Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата. Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската политика през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин. Може да се каже, че ако Александра Феодоровна се е намесвала в държавните работи, тя е била само оръдие в ръцете на тия две личности и само под тяхното влияние тя упражнявала властта си над царя. Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария. С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски. Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните. Той траял малко, понеже г-жа Вирубова настояла и получила от императора разрешение да се разведе. Като останала свободна, г-жа Вирубова била оставена в двореца при царицата, без определена длъжност. Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество царицата се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград.
към текста >>

Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия.
Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен. Царят и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса.
към текста >>

Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години.
Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен. Царят и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса. Така, още през 1910 год.
към текста >>

На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“.
Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен. Царят и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса. Така, още през 1910 год. Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха.
към текста >>

Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори.
Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен. Царят и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса. Така, още през 1910 год. Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха. Аз зная, от верен източник, че предизвестията на Мага не са били съвършено пренебрегнати на високото място.
към текста >>

После царевичът като паднал пак болен, императрицата настояла пред царя да се извика Разпутин, който бил едничък способен, казала тя, поради чудотворната си сила, да спаси сина й.
Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха. Аз зная, от верен източник, че предизвестията на Мага не са били съвършено пренебрегнати на високото място. Но след няколко време вече, противни влияния почнали да се упражняват. Императрицата и руската германофилска партия, като видели, че насоката на държавните работи се изплъзват от тях, решили да турят всичко в ход, за да възвърнат Разпутина, на когото те останали верни обожатели. Държан в течение, чрез императрицата, и на най-малките събития в двореца, тоя монах дошъл в Петроград, отначало тайно, и от там един автомобил го отнесъл в Царское-село, при царицата. После царевичът като паднал пак болен, императрицата настояла пред царя да се извика Разпутин, който бил едничък способен, казала тя, поради чудотворната си сила, да спаси сина й. Николай отстъпил. Една телеграма извикала тутакси Разпутин в двореца. Монахът направил няколко магнетични паси върху детето и след няколко деня то напълно оздравяло. Впечатлението, което произвело върху духа на Николай II това излекуване, наречено от него чудесно, било грамадно. Разпутин отново се появил в Петроград, толкова могъщ, какъвто не е бил никога.
към текста >>

Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях.
Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра!
към текста >>

Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи.
Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа.
към текста >>

В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва!
Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа. Но който вижда в нея само едно зло, натрупва един баласт от заблуждения върху себе си, който дотогава ще се проявява в неговата кръв и плът, докогато последните изобщо не бъдат в състояние да но- сят духовното его. Да отхвърляш с подигравка представата, че тялото чрез преобразователни и вечно подновяващи се процеси може за дълго време да бъде запазено, значи да заключиш една врата към живота и доброволно да отвориш широко вратата на смъртта. Ние не определяме тука: „трябва“ така и така да се вярва! Мнозина днес тъй са предразположени духовно, че именно така да не могат да вярват! В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва! Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала. Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно.
към текста >>

Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала.
Да отхвърляш с подигравка представата, че тялото чрез преобразователни и вечно подновяващи се процеси може за дълго време да бъде запазено, значи да заключиш една врата към живота и доброволно да отвориш широко вратата на смъртта. Ние не определяме тука: „трябва“ така и така да се вярва! Мнозина днес тъй са предразположени духовно, че именно така да не могат да вярват! В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва! Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала. Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно. Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта). В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си!
към текста >>

Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел.
Ние не определяме тука: „трябва“ така и така да се вярва! Мнозина днес тъй са предразположени духовно, че именно така да не могат да вярват! В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва! Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала. Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно. Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта). В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си! Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-висшата сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра.
към текста >>

Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно.
В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва! Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала. Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно. Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта). В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си! Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-висшата сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра. Това може понякога да причини чудеса, обаче, то е построено на пясък. Само от живия източник в нас не е възможно отделяне, той расте в нас и за нас, понеже се храни от вечността.
към текста >>

Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-висшата сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра.
Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно. Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта). В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си! Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-висшата сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра. Това може понякога да причини чудеса, обаче, то е построено на пясък. Само от живия източник в нас не е възможно отделяне, той расте в нас и за нас, понеже се храни от вечността. Най-добрата молитва, съзнателно или несъзнателно, трябва да бъде: „нека моята вяра да расте постоянно! “ Който променя своето душевно състояние, поради болести, и свиква да ги счита като едно средство на духа за изхвърляне стари заблуждения — „грехове на мисълта“ — които, абсорбирани от най-ранно детинство, се проявяват в плътта, той престава по тоя начин да се обременява с нови заблуждения. Напротив, той започва да се освобождава и да отстранява от себе си по-раншния „страх в мислите“.
към текста >>

Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот.
Душевните абцеси (циреи) изтичат. Същият процес трябва да покаже своите действия и върху тялото, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения! — Който, обаче, не промени основно своето душевно състояние, той при всяка нова болест се обременява с един нов баласт от спомени и прибавя още едно заблуждение, още една измама, докато най-после падне под тежестта на този баласт, с който организмът повече не може да се справя. Няма период, в който би било късно да се променят понятията и да се приближим до истината. В всяко време тя може да започне своите действия върху плътта. Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот. Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности! Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания.
към текста >>

Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности!
Същият процес трябва да покаже своите действия и върху тялото, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения! — Който, обаче, не промени основно своето душевно състояние, той при всяка нова болест се обременява с един нов баласт от спомени и прибавя още едно заблуждение, още една измама, докато най-после падне под тежестта на този баласт, с който организмът повече не може да се справя. Няма период, в който би било късно да се променят понятията и да се приближим до истината. В всяко време тя може да започне своите действия върху плътта. Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот. Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности! Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания. Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост!
към текста >>

Ние застъпваме само мнението, че всичко това в края на краищата, рано или късно, трябва да дойде като естествен изход на оная сила, която, като напредва от най-грубото към по-изтънченото, одухотворява същността на тая земя.
Който, обаче, се опитва във всички тези неща да се подложи на строг режим, като се надява, че по този начин ще се спиритуализира (ще стане духовен), той позволява на своя материален, низш интелект да вземе надмощие. Това низше „аз“ се опитва тогава да предписва закони на интуицията, най-висшето в човека — не, растящата във вяра интуиция трябва да завърши цялата работа; ако тогава, напр., на материалното „аз“ потреба да се даде груба, значи животинска храна, в същия момент ще изчезне и желанието за нея. Като размишляваме за вярата в безсмъртието на плътта, с това още не твърдим, че то е достъпно за живеещите днес! Но и не може да се поддържа, че то е непостижимо ! Също така ние не настояваме, че човечеството трябва в не- какъв физически смисъл веднага „да се тури на работа“, за да се направи безсмъртно. Ние застъпваме само мнението, че всичко това в края на краищата, рано или късно, трябва да дойде като естествен изход на оная сила, която, като напредва от най-грубото към по-изтънченото, одухотворява същността на тая земя. Хипнотизъм и окултизъм От Норман (Продължение от кн. I — II и край) Друг интересен опит спада към отдела телепатия. Субектът бе поставен в дълбок транс с привързани очи, и операторът отиде между слушателите, които, по искането му, направиха някои движения с ръка, крак или глава и всичко това веднага се повтори от субекта в транс, без да му се каже една дума, а само по желанието на оператора, мислено. Нека разгледаме сега и твърденията досежно (досѐжно – ост. относно, относително, колкото се отнася, колкото се касае) доказваната нечувствителност на някои хора към огъня и пламъка.
към текста >>

Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности.
Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех. Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина. За нещастие, щом си представих положението, първата ми мисъл бе: „какво ме държи нагоре?
към текста >>

Ако тялото на човека би се считало за една машина, с която неговото его може да оперира като с един аероплан, който се направлява от пилота му, как бихме могли да знаем, като концентрираме съзнанието си на това физическо поле, дали ни се е дала помощта, когато сме повикали некоя друга сила?
Или е било някое истинско астрално същество, което случайно се е появило? Заслужва да се изследва и твърде привлекателния предмет за чудесата и служенето с многото формули за призоваване на добри или зли духове. Тия формули могат да се намерят или получат. Мъчнотията за изследвача е да се намерят доказателства за действието на такива формули. Ако се работи с тях, това трябва да става обикновено чрез медиум. Ако тялото на човека би се считало за една машина, с която неговото его може да оперира като с един аероплан, който се направлява от пилота му, как бихме могли да знаем, като концентрираме съзнанието си на това физическо поле, дали ни се е дала помощта, когато сме повикали некоя друга сила? Освен това, как бихме могли да я докажем на другите? Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога? В моменти на силно разгневяване или на голям страх, често се извършват деяния, които субектът не би могъл да извърши, когато е спокоен, колкото и да би желал това. Могат ли духове или сили да произведат физически резултати чрез нашите тила, които да превишават и надминават това, което можем да извършваме само чрез волята си? Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия.
към текста >>

Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога?
Тия формули могат да се намерят или получат. Мъчнотията за изследвача е да се намерят доказателства за действието на такива формули. Ако се работи с тях, това трябва да става обикновено чрез медиум. Ако тялото на човека би се считало за една машина, с която неговото его може да оперира като с един аероплан, който се направлява от пилота му, как бихме могли да знаем, като концентрираме съзнанието си на това физическо поле, дали ни се е дала помощта, когато сме повикали некоя друга сила? Освен това, как бихме могли да я докажем на другите? Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога? В моменти на силно разгневяване или на голям страх, често се извършват деяния, които субектът не би могъл да извърши, когато е спокоен, колкото и да би желал това. Могат ли духове или сили да произведат физически резултати чрез нашите тила, които да превишават и надминават това, което можем да извършваме само чрез волята си? Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия. И от де е дошло широко разпространеното вярване в силата на умишлената и концентрирана клетва да прави действително зло на прокълнатия? Омагьосванията и котлите на врачките, восъчните фигури, които се набождат с игли от магьосника, не са нищо друго, освен средства да успокояват външните чувства, и да завладяват мисълта, която в желания момент, се проектира с ужасна сила и злоба против омразния обект.
към текста >>

И от де е дошло широко разпространеното вярване в силата на умишлената и концентрирана клетва да прави действително зло на прокълнатия?
Освен това, как бихме могли да я докажем на другите? Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога? В моменти на силно разгневяване или на голям страх, често се извършват деяния, които субектът не би могъл да извърши, когато е спокоен, колкото и да би желал това. Могат ли духове или сили да произведат физически резултати чрез нашите тила, които да превишават и надминават това, което можем да извършваме само чрез волята си? Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия. И от де е дошло широко разпространеното вярване в силата на умишлената и концентрирана клетва да прави действително зло на прокълнатия? Омагьосванията и котлите на врачките, восъчните фигури, които се набождат с игли от магьосника, не са нищо друго, освен средства да успокояват външните чувства, и да завладяват мисълта, която в желания момент, се проектира с ужасна сила и злоба против омразния обект. Може ли такова действие да има някакви последици? Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности. Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване. И макар че никоя теория не обяснява всички случаи, при все туй може да се достигне до известно разбиране.
към текста >>

Омагьосванията и котлите на врачките, восъчните фигури, които се набождат с игли от магьосника, не са нищо друго, освен средства да успокояват външните чувства, и да завладяват мисълта, която в желания момент, се проектира с ужасна сила и злоба против омразния обект.
Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога? В моменти на силно разгневяване или на голям страх, често се извършват деяния, които субектът не би могъл да извърши, когато е спокоен, колкото и да би желал това. Могат ли духове или сили да произведат физически резултати чрез нашите тила, които да превишават и надминават това, което можем да извършваме само чрез волята си? Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия. И от де е дошло широко разпространеното вярване в силата на умишлената и концентрирана клетва да прави действително зло на прокълнатия? Омагьосванията и котлите на врачките, восъчните фигури, които се набождат с игли от магьосника, не са нищо друго, освен средства да успокояват външните чувства, и да завладяват мисълта, която в желания момент, се проектира с ужасна сила и злоба против омразния обект. Може ли такова действие да има някакви последици? Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности. Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване. И макар че никоя теория не обяснява всички случаи, при все туй може да се достигне до известно разбиране. Чрез хипнотизма или самовнушението човек може да види и да чувства по начини, за които още ни е малко известно.
към текста >>

Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи.
На всеки психогонист, според характера му, е свойствена една боя. И ако народната традиция приписва на вярата синя боя, на любовта червена и на надеждата зелена, изглежда, че тези символи, черпени от чиста интуиция, се оправдават чрез табелата за боите на ясновидеца. Тази табела дава хубава синя боя на един акт от чисто религиозно чувстване; на способността за приспособяване (която е близко до надеждата) един зелен психогон, а на любовта червени бои: алтруистичната любов ясно червена (розова), егоистичната — червена на петна, - чистата любов — приблизително рубиново-червена. Гневът е огнено-червен, чувствеността е кръвно-червена; егоизмът създава кафяви психогони, а отчаянието сивовиолетни. Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината. Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи. Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и възвишената душа. Егоистичната религиозност се познава по мътните петна в сини образи, хитростта по зелено-сивата боя, а злобата по черно-кафявата. Естествено, тези определения на ясновидците, понеже почиват на субективни наблюдения, са изложени на произволни съмнения, додето не се намерят средства, за да се направят същите наблюдения „с една степен по-дълбоко“ и по-достъпни за физиологическото възприемане. Най-сетне, трябва да повярваме в това, което всички очи виждат. В действителност, ние имаме много аналогични наблюдения, направени чрез експерименти.
към текста >>

Че формата и пластичната точност на психогоните се обусловява от прецизността и силата на представите, това се счита вече за практически доказано чрез експерименталната телепатия.
Това е една лента на зигзаг, в средата с оранжеви бразди и от двете страни със сивовиолетови ръбове. Анализът на този психогон дава следното: оранжевата лента на средата е самосъзнанието на артиста, сивите крайни ивици наоколо са страхливост, стеснение. Когато си представим един предмет в определена форма, с други думи, когато психогонът се състои от една зрителна представа, тогава психическият образ взема пластическия образ на този предмет. Характерът (тонът на чувствата) на един психогон определя неговата боя. От определеността или прецизността на мисловния образ зависи най- сетне остротата на неговите очертания. Че формата и пластичната точност на психогоните се обусловява от прецизността и силата на представите, това се счита вече за практически доказано чрез експерименталната телепатия. Както при четеца на мислите Белини, така и при Пикман и други се случва често, те да казват на своите „агенти“ (на които четат мислите): „моля, концентрирайте се по-остро върху идеята си; мисловният образ е още твърде замъглен“ И фактически се установява, че в такъв случай агентът е бивал или разсеян или нерешителен. Тъкмо тук при телепатията реалността на психогоните и тяхната способност за проекция се явява като „conditio sine qua поп“, като безусловна необходима предпоставка за възможността на такива феномени. Когато некой в затворено помещение мълчаливо се концентрира върху некой представен образ, а през същото време в едно отдалечено помещение друг мълчалив и изолиран възприеме в съзнанието си същия представен образ, то може да стане само, защото оптическият представен образ на едното лице, формиран в психическа субстанция, изпъква пластично пред разширеното съзнание на другото лице. Приемателят трябва в такъв случай да се намира в едно състояние на повишена способност за възприемане, както това обикновено е присъщо на организма на ясновидеца. Ако се потвърдят и в бъдеще психограмите от оптически представи, както до сега такива макар.
към текста >>

и оскъдно, са извършвани от майор Дарже и Лефранк, с това ще се докаже съществуването на психогоните, и ще се установи безспорно, че оптическите представени образи не са нищо друго освен финни материални отпечатъци от действащите върху очния ни апарат предмети на външния свет, или пък „представи на фантазията“, образи, които се произвеждат в полето на нашето съзнание посредством силата на въображението в психическата субстанция.
Както при четеца на мислите Белини, така и при Пикман и други се случва често, те да казват на своите „агенти“ (на които четат мислите): „моля, концентрирайте се по-остро върху идеята си; мисловният образ е още твърде замъглен“ И фактически се установява, че в такъв случай агентът е бивал или разсеян или нерешителен. Тъкмо тук при телепатията реалността на психогоните и тяхната способност за проекция се явява като „conditio sine qua поп“, като безусловна необходима предпоставка за възможността на такива феномени. Когато некой в затворено помещение мълчаливо се концентрира върху некой представен образ, а през същото време в едно отдалечено помещение друг мълчалив и изолиран възприеме в съзнанието си същия представен образ, то може да стане само, защото оптическият представен образ на едното лице, формиран в психическа субстанция, изпъква пластично пред разширеното съзнание на другото лице. Приемателят трябва в такъв случай да се намира в едно състояние на повишена способност за възприемане, както това обикновено е присъщо на организма на ясновидеца. Ако се потвърдят и в бъдеще психограмите от оптически представи, както до сега такива макар. и оскъдно, са извършвани от майор Дарже и Лефранк, с това ще се докаже съществуването на психогоните, и ще се установи безспорно, че оптическите представени образи не са нищо друго освен финни материални отпечатъци от действащите върху очния ни апарат предмети на външния свет, или пък „представи на фантазията“, образи, които се произвеждат в полето на нашето съзнание посредством силата на въображението в психическата субстанция. Тези психогони са обективни образи, дори и при „халюциантите“. При последните са субективни само до толкова, доколкото липсва връзката с външния свет, от където те погрешно вярват да са ги почерпили. Достатъчно говори за това фактът, че Ломброзо през 1880 г. с боядисани абсорбиращи стъкла можа да докаже, че халюцинационни образи (с бои) оптически имат същото положение както реални .зрителни образи с известните им психологически закони. Също и Гастон Дюрвил е дал едно експериментално доказателство за това, че качествата на тъй наречените „субективни“ зрителни представи са същите, както на тъй наречените „реални“ образи.
към текста >>

Има хора, които довършват носа си по-скоро от другите, понеже душите не достигат до целното си развитие в един и същи период от време има артисти, които работят по-бърже; това зависи от много причини, от индивидуалната сила на душата, от средата, е която тя се развива, и от възпитанието, което получава.
Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване. Това значи, че устата е главния орган на живота на инстинкта и понеже тоя живот започва с оня на индивида и предхожда другите съществувания, органите му трябва да се родят с него и да се приготвят да се свиват за всичките му функции. По същото това време, органите на умствения живот, които се събуждат много по-късно — носът, окото и ухото — са неопределено обрисувани и, още несвойствени на активното им функциониране, те като че ли сънуват. Следвайте вървежа на времето, и вие ще видите лицето на малкото същество да се видоизменя бавно, да се прояснява; ще видите смътното очертание от първия ден да се обрисува все по-ясно в една необходима прогресия, за да се изразят способностите. Като безпристрастен и търпелив наблюдател, вие ще присъствате на тая постройка на материалната обвивка от душата, която я оживява, и тогава ще констатирате, че носът е последната черта, която душата обрисува и установява. Има хора, които довършват носа си по-скоро от другите, понеже душите не достигат до целното си развитие в един и същи период от време има артисти, които работят по-бърже; това зависи от много причини, от индивидуалната сила на душата, от средата, е която тя се развива, и от възпитанието, което получава. Майсторът се познава по работата. Но бъдете уверени в едно, а именно, че когато носът не претърпява по-вече изменения и е определен от доста точни и ясни линии, когато, с една реч, е взел един доста очертан характер, съществото вече е достигнало до пълното развитие, до което първоначалната сила на душата може да достигне, по- следният камък на зданието е поставен, разцъфтяването на силата, която виждате пред себе си, е пълно. Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен покой не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията! Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта. Но и носът, който се обезформява твърде бърже, е също така верен знак на един преждевременен морален упадък.
към текста >>

Но бъдете уверени в едно, а именно, че когато носът не претърпява по-вече изменения и е определен от доста точни и ясни линии, когато, с една реч, е взел един доста очертан характер, съществото вече е достигнало до пълното развитие, до което първоначалната сила на душата може да достигне, по- следният камък на зданието е поставен, разцъфтяването на силата, която виждате пред себе си, е пълно.
По същото това време, органите на умствения живот, които се събуждат много по-късно — носът, окото и ухото — са неопределено обрисувани и, още несвойствени на активното им функциониране, те като че ли сънуват. Следвайте вървежа на времето, и вие ще видите лицето на малкото същество да се видоизменя бавно, да се прояснява; ще видите смътното очертание от първия ден да се обрисува все по-ясно в една необходима прогресия, за да се изразят способностите. Като безпристрастен и търпелив наблюдател, вие ще присъствате на тая постройка на материалната обвивка от душата, която я оживява, и тогава ще констатирате, че носът е последната черта, която душата обрисува и установява. Има хора, които довършват носа си по-скоро от другите, понеже душите не достигат до целното си развитие в един и същи период от време има артисти, които работят по-бърже; това зависи от много причини, от индивидуалната сила на душата, от средата, е която тя се развива, и от възпитанието, което получава. Майсторът се познава по работата. Но бъдете уверени в едно, а именно, че когато носът не претърпява по-вече изменения и е определен от доста точни и ясни линии, когато, с една реч, е взел един доста очертан характер, съществото вече е достигнало до пълното развитие, до което първоначалната сила на душата може да достигне, по- следният камък на зданието е поставен, разцъфтяването на силата, която виждате пред себе си, е пълно. Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен покой не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията! Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта. Но и носът, който се обезформява твърде бърже, е също така верен знак на един преждевременен морален упадък. И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна!
към текста >>

Нека, прочее, утвърдим тая истина, отдавна прокламирана от Лафатера, а именно, че има известна индивидуална сила, която никакво външно влияние и никакъв случай не биха могли да изменят коренно или съществено без нашето участие.
Тя е почти всякога резултат от липса на мъдрост и разум, и зад болката наблюдателят съзира моралната причина, която я произвела. Подир шествието на страстите върви болестта, тя дебне жертвата си, завладява я, и човек, дълбоко засегнат в органите си, отчаяно, сгърбен под страданието, вдига очите си към небето, за да се оплаче и да проклина! Безумнико, обвинявай само себе си, понеже ти си първото и често единственото оръдие на твоето съсипване! Нека предположим, че е другояче и че, по изключение, някоя външна причина е дошла независимо от нас и ни нападнала. О тогава, в очите на този, който наблюдава моралното същество, душата се явява всякога лъчезарна всред останките на нейната обвивка, такава се носи върху разпръснатите откъслеци от величествените развалини на едно велико произведение пред очите на майстора и сюблимността на разрушеното дело! Нека, прочее, утвърдим тая истина, отдавна прокламирана от Лафатера, а именно, че има известна индивидуална сила, която никакво външно влияние и никакъв случай не биха могли да изменят коренно или съществено без нашето участие. Когато тази сила се поддържа от нашата воля, тя не може нищо да изгуби от своя построителен характер. ГЛАВА III В предходната глава ние установихме, че носът и палецът са човешки черти и че те установяват главната характеристика на човешкото същество. От това предположение неизбежно би следвало, че всяко човешко същество трябва да притежава един палец и един нос. Но това не е тъй! Действително, не срещаме ли всека минута и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил?
към текста >>

Когато тази сила се поддържа от нашата воля, тя не може нищо да изгуби от своя построителен характер.
Подир шествието на страстите върви болестта, тя дебне жертвата си, завладява я, и човек, дълбоко засегнат в органите си, отчаяно, сгърбен под страданието, вдига очите си към небето, за да се оплаче и да проклина! Безумнико, обвинявай само себе си, понеже ти си първото и често единственото оръдие на твоето съсипване! Нека предположим, че е другояче и че, по изключение, някоя външна причина е дошла независимо от нас и ни нападнала. О тогава, в очите на този, който наблюдава моралното същество, душата се явява всякога лъчезарна всред останките на нейната обвивка, такава се носи върху разпръснатите откъслеци от величествените развалини на едно велико произведение пред очите на майстора и сюблимността на разрушеното дело! Нека, прочее, утвърдим тая истина, отдавна прокламирана от Лафатера, а именно, че има известна индивидуална сила, която никакво външно влияние и никакъв случай не биха могли да изменят коренно или съществено без нашето участие. Когато тази сила се поддържа от нашата воля, тя не може нищо да изгуби от своя построителен характер. ГЛАВА III В предходната глава ние установихме, че носът и палецът са човешки черти и че те установяват главната характеристика на човешкото същество. От това предположение неизбежно би следвало, че всяко човешко същество трябва да притежава един палец и един нос. Но това не е тъй! Действително, не срещаме ли всека минута и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил? Личният ъгъл на една тълпа от човешки глави не се ли приближава до тоя на грубиянина дотолкова, че не може да се отрече съществуването на известно сродство помежду им?
към текста >>

За избора на професията от казаното изхожда следното: деца с малък палец се възпитават не за професия, която предпоставя големи усилия за духа и изисква голяма самостоятелност, и не за кариера, при която ще бъдат повикани на времето си да заемат ръководни постове, тъй като те не ще се чувстват щастливи, благодарение силата на преобладаващата им чувственост, и не ще отговарят на поставените им изисквания.
(Следва). Προф. Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. I — II) Малък палец означава всякога признак на търпеливост, следствие на изключителното владение от чувствата; в такъв случай, подобни деца разсъждават повече по моментни внушения, отколкото чрез разумна разсъдливост. Голям палец означава противното на това: респективните деца тогава се ръководят повече от ума си, отколкото от чувствата си. От това следва, също, че подобни деца търсят повече уединение, затварят се в себе си, отбягват общите игри ; с една дума, те се движат повече в кръга на идеите, отколкото в тоя на чувствата, и там се усещат добре. За избора на професията от казаното изхожда следното: деца с малък палец се възпитават не за професия, която предпоставя големи усилия за духа и изисква голяма самостоятелност, и не за кариера, при която ще бъдат повикани на времето си да заемат ръководни постове, тъй като те не ще се чувстват щастливи, благодарение силата на преобладаващата им чувственост, и не ще отговарят на поставените им изисквания. Съвършено противен ще бъде случая при деца с голям палец: подобни деца са призовани само за професии, в които мъжът трябва да държи местото си с ум и с дух, с енергия и със самосъзнание. Когато в една детска ръка са съединени равни пръсти с малък палец, то ни позволява да заключаваме винаги за наличността на скрити способности към различни изкуства. Равни, конусообразни пръсти всякога означават, че чувството на техния притежател е насочено към идеалното, и, поради това, деца с подобни пръсти се стремят да дадат израз на тая наклонност. Малък палец, обаче, който свидетелства за един по-малко отличаващ се дух, ще търси да прояви тази наклонност не толкова в гениалност, колкото в духовитост, остроумие: естествено, това качество ще стане ценно едва след достигане духовна зрелост. Но, добре е да се знае, че на деца с равни пръсти, съединени с малък палец, не трябва да се пречи да се посветят на каквито и да са пластични изкуства, защото там те могат да извършат нещо по-голямо.
към текста >>

Добре е, също, да се отбележи, че горепоменатите ръце, съединени с по-голям палец, свидетелстват у едно дете за голяма сила на волята, и че, по тази причина, деца с голям палец на ръката си, лесно могат да преодоляват препятствията, които възникват поради собствената им натура.
Малък палец, обаче, който свидетелства за един по-малко отличаващ се дух, ще търси да прояви тази наклонност не толкова в гениалност, колкото в духовитост, остроумие: естествено, това качество ще стане ценно едва след достигане духовна зрелост. Но, добре е да се знае, че на деца с равни пръсти, съединени с малък палец, не трябва да се пречи да се посветят на каквито и да са пластични изкуства, защото там те могат да извършат нещо по-голямо. Ако при равни и заострени пръсти на едно дете се прибави още и голям палец, това означава наклонност към изключителен род изкуство, що се отличава чрез методи, логика и изложение. Намират ли се на детска ръка, при малък палец, равни и заострени пръсти, това е признак, че съответното дете има особена дарба към поезията; би било жалко, подобен зараждащ се талант, що се вижда от споменатите признаци, да бъде притеснен и оставен да линее. Съединява ли едно дете на ръката си голям палец с квадратни или лопатовидни пръсти, това означава изящна склонност и способност към научно поприще. Добре е, също, да се отбележи, че горепоменатите ръце, съединени с по-голям палец, свидетелстват у едно дете за голяма сила на волята, и че, по тази причина, деца с голям палец на ръката си, лесно могат да преодоляват препятствията, които възникват поради собствената им натура. Намерим ли, най-после, у едно дете палец, какъвто е означен във фиг. 42, то това е винаги признак на извънредно развита неподвижност на чувствата; трябва да се обърне голямо внимание на този признак у децата и нужно е да се задуши достатъчно така проявявания инат, защото голямата безчувственост може да даде понякога повод за избухване на яростни припадъци. в. Пръстите Дете с конически пръсти (гл. фиг. 33) проявява, както вече споменахме, една напълно изявена склонност и талант към изкуството: обаче, на притежателите на такива пръсти са вродени различни характерни свойства, които не се поддават на възпитание; тъй като те, ако не се помисли отрано за тяхното ограничение, могат да дадат повод за съвършено грозни прояви. Това са: лекомислие, страстност, безразсъдност, нахалност, страст към наслаждение и надменност.
към текста >>

Като обърнем внимание на току-що разгледаните главни правила, става ни напълно ясно, че деца с квадратни или лопатовидни пръсти, трябва да бъдат посветени само за професията на техническо, учение,техническия чиновник, във всеки случай, и на художествената индустрия, щом не искаме да работим против естествените им влечения и да не прахосваме известно количество ценна сила в нецелесъзнателно занимание.
Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг. 35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви. Те ще бъдат повече хора на практиката, отколкото на теорията, по-лесно им е да построяват и да изработват, отколкото да теоретизират. Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното. Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца. Като обърнем внимание на току-що разгледаните главни правила, става ни напълно ясно, че деца с квадратни или лопатовидни пръсти, трябва да бъдат посветени само за професията на техническо, учение,техническия чиновник, във всеки случай, и на художествената индустрия, щом не искаме да работим против естествените им влечения и да не прахосваме известно количество ценна сила в нецелесъзнателно занимание. Бухалковидни пръсти, каквито са представени във фиг. 62, действително по своята форма се приближавате твърде много към лопатовидните, но се различават от тях по това, че най-широкото им място не се намира на горния край на нокътната фаланга, а се простира повече към средата на фалангата. Бихме казали за деца с подобни пръсти, че у децата съществува желание за физически и душевни движения, че се отличават със силно стремление към независимост, че носят у себе си талант за механически изнамервания, най-после, че са големи любители на животни, поради което често стават добри ездачи, жокеи и пр. При възпитанието им трябва да се има през вид, че крайно силно развитото им чувство към независимост трябва да бъде потиснато до известна степен; също така необходимо е да се смекчи и тяхната безумна смелост. Съвършено равни и невъзеловидни детски пръсти (гл. фиг.
към текста >>

В орбитата на планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена на притегателната сила на некое чуждо неизвестно тяло.
Последната звезда, която се появила преди тази, била внезапно излязлата в съзвездието на Орела. В септемврийската книжка на L’Astronomie намираме фотографската снимка на новата звезда, открита на 20 август 1920 г, от английския астроном Динънг, и едно подробно изследване за нея. Тя е разположена на самия бряг на Млечния Път. Всички знаменити астрономи от разните държави са дали вече своите сведения върху новооткритата звезда. ЕДНА НОВА ПЛАНЕТА ЗАД НЕПТУН1). В орбитата на планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена на притегателната сила на некое чуждо неизвестно тяло. Само така може да се обяснят тия отклонения. Според изчисленията, направени въз основа на казаните отклонения, се заключава, както за големината на предполагаемата нова планета, така и за разстоянието и от слънцето. Предполага се, че големината й е приблизително колкото оная на земята, обаче, трябва да се допусне, че обемът й е по-голям, защото специфичното тегло на всички външни планети, вероятно, е по-малко от онова на земята. Разстоянието й от слънцето би трябвало да бъде почти два пъти по-голямо от това на Нептун, т. е. би възлизало на повече от 1000 милиона географически мили.
към текста >>

Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята.
би възлизало на повече от 1000 милиона географически мили. Времето, което тази планета ще употреби за едно обръщане, трябва да трае около 300 години. От тази планета, появяването на слънцето би могло да се забележи само под един ъгъл от 350, т. е., тя е толкова голяма, колкото ни се показва на нас Юпитер в средното си отдалечение от земята. Нейната светлина, без съмнение, би била много по-голяма, отколкото светлината, която достига до нас от Юпитер, понеже последната свети с отразена светлина. Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята. Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т.
към текста >>

Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди.
Времето, което тази планета ще употреби за едно обръщане, трябва да трае около 300 години. От тази планета, появяването на слънцето би могло да се забележи само под един ъгъл от 350, т. е., тя е толкова голяма, колкото ни се показва на нас Юпитер в средното си отдалечение от земята. Нейната светлина, без съмнение, би била много по-голяма, отколкото светлината, която достига до нас от Юпитер, понеже последната свети с отразена светлина. Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята. Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето).
към текста >>

Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун.
Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун. Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран. На 23. септември 1846. година Galle в Берлин, който е умрял едва преди неколко години на сто годишна възраст, е намерил, въз основа данните на Le Verrier, почти на същото определено от последния място, в съзвездието на Козирога, планетата, която получила името Нептун и която, като звезда от 8-а величина, за наблюдаване не попада към звездите със слаба светлина.
към текста >>

Всички се отнасяли с пълно доверие в неговата свръхестествена сила.
Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г. Списанието „Всемирна летопис“ е от 1921г. г. Окултна хигиена и медицина В големия град Нови-Орлеан (Сев. Америка) се подвизава един брат ДЖОН АУДНЕЙ, или, както той сам предпочитал да се казва, БРАТ ИЗАХА. Той не само проповядва, всеки ден почти, на многобройни и верни свои последователи, но и се е прочул като пророк и чудотворец, понеже лекува всички болести само с вяра и молитва, както той сам изповядвал. Всички се отнасяли с пълно доверие в неговата свръхестествена сила. Представените две илюстрации показват, как Аудней проповядва на своите почитатели и как лекува една парализирана жена. АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския свят на средните векове и на Възраждането. Тя е доктрината на Хермеса, но не на неоплатоника, който бе написал диалози под този псевдоним, а на Хермеса — Тот, посветеният в египетските мистерии. Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух.
към текста >>

По силата на великото единство, което владее в космическия план, устройството и развитието на материята са пропорционално тъждествени на ония на индивидуалната душа, но алхимическите доктрини имат само пропорционална достоверност: всяка точка има там важността, която заслужава в мистиката, а не в химията, и химическите особености, които несъответстват на нищо мистично, са пренебрегнати или изпуснати.
Космосът бе обрисуван с тенджерата в химическата пещ, философското яйце, по същия начин както бе сведен за франкмасоните до размерите на един храм, чийто архитект бе Бог, а камъните—душите на хората. Ако не бяха желали да говорят само за химическите реакции, извършвани в техните реторти, алхимиците не биха употребявали такъв език, толкова различен в всичките автори, и ако биха искали да скрият някоя доходна тайна, не биха толкова писали. Никой не би разбрал нещо от алхимията, ако би изпуснал от пред вид нейното първоначално алегорично и мистично значение. Трябва също да се вземе в внимание, че погрешката се размножаваше на тази почва и че профани — духачи, мъчейки се да фабрикуват злато, смесиха своите шарлатански старания с чистите алегории на истинските синове на Хермеса. Обаче, от това не би трябвало да се заключава, че алхимическите учения върху материята са чрез самите тях лишени от значение. По силата на великото единство, което владее в космическия план, устройството и развитието на материята са пропорционално тъждествени на ония на индивидуалната душа, но алхимическите доктрини имат само пропорционална достоверност: всяка точка има там важността, която заслужава в мистиката, а не в химията, и химическите особености, които несъответстват на нищо мистично, са пренебрегнати или изпуснати. Практикуването на алхимията, това е Великото Дело, осъществяването на еволюцията, прехода от несъвършеното към съвършеното състояние, от злото към доброто, от относителното към абсолютното, от частичното към същинското и, според браманската формула, „от илюзорното към реалното, от тъмнините към светлината, от смъртта към безсмъртието“. Понеже еволюцията е всемирен закон, го и Великото Дело е всемирно. То е веществено, когато се касае за еволюцията на материята, на пречистването й; то се представлява чрез образуването на философския камък, който ще реализира в ретортата на адепта, в няколко минути, преобръщането на оловото в злато, тъй като спонтанно се образува през хиляди години в недрата на земята. Великото Дело е лечебно, когато се касае да се направи човешкото тяло да еволюира от болезненото състояние към онова на здравето. Алхимиците го считаха отначало за всемирна медицина, злато за пиене, а по-после, като една квинтесенция, пригодена за всека болест.
към текста >>

И около 6 — 7 дни подир това видях на сън, че ми бе дадена една дървена кутия, като сандъче, в която сложих една одрана агнешка глава, подадена ми от невидима ръка.
във време на първия ми сън, се намерих у дома, в Тутракан, в спалнята ни стая, в която бях оставил децата си. Изведнъж някакъв трясък повали децата ми на земята и видях дупка да зина на тавана. В това време брат ми Димитър, който е умрял през 1902 г.. като стрела дойде и се хвърли върху децата ми, които бяха повалени и неподвижни на земята. А пък аз, силно развълнуван, се пробудих и нажален разправих сънят си на жена си и на хазяйката ми, която спеше в същата стая и първа ме запита, какво съм сънувал: навярно, аз съм изпищял в съня, преди да се събудя. Подир този ми сън, аз се постоянно молех, да може духът ми да проникне у дома, да видя какво става с децата ми. И около 6 — 7 дни подир това видях на сън, че ми бе дадена една дървена кутия, като сандъче, в която сложих една одрана агнешка глава, подадена ми от невидима ръка. След това, подаде ми се един детски труп без глава, който като слагах в същото сандъче, уплаших се и погледнах да видя, чия е главата и видях, че на нея е образа на дъщеря ми Райна. Заплаках веднага и се събудих с плач и с плач разправих съня си на жена ми и на хазяйката ми, която първа ме запита: „за какво плачеш, господине? “ Когато,освободени от пленничеството, се завърнахме, на 22 февруари 1918 год., у дома си, роднините и съседите ни разправиха за станалото, узнах, че първият ми сън бил в момента, когато снаряда пробил тавана и се пръснал над леглата, дето спели четирите ми деца, а вторият ми сън е бил в момента, когато дъщеря ми Райна се простила с живота си в Разградската държавна болница. И дупката, която пробил снаряда, беше на същото място отворена, дето я видях на сън. гр. Русе.
към текста >>

Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена.
От анкетата, която той е направил през последните двадесет години, се е уверил в основното единство на жизнените реакции в растенията и животните. Това единство се проявява в факта, че те владеят общохарактерния нервен импулс и че и едните, и другите минават през едни и същи периодически фази на безчувственост, която съответства на това, което може да се нарече сън. То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“.
към текста >>

В първия случай, силата на реагирането е преставала внезапно : ударът е бивал смъртоносен, а в втория съпротивата пораствала.
При упражнението на медицината, често се констатират аномалии: едно и също лекарство произвежда диаметрално противоположни ефекти в различни индивиди. Причината на аномалията се състои (както се доказа от опитите, направени на растения) в това, че реакцията на лекарството дълбоко се изменява. За да се илюстрира това явление, проф. Боз е правил опити с житени зърна, върху които е изливал отровна течност, след като усилвал тоничността на едното и намалявал тая на другото. Отслабените екземпляри умирали веднага, но реакцията у засилените е била съвършено друга. В първия случай, силата на реагирането е преставала внезапно : ударът е бивал смъртоносен, а в втория съпротивата пораствала. И у човека, както у растението, минава в критическия момент спазмата през делото му тяло. Отровата убива, но когато е дадена в достатъчно малки дози, тя действува като извънредно активно възбудително средство за растеж. Мъчно е само до като се определи критическата доза, която не трябва да се надминава. Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа. И растението, ако му се даде една подобна доза, ще може по-вече да противостои на насекомите.
към текста >>

Той, след като описва с четири изречения първоначалния си опит, казва: „Скоро ще стане известно, че всички тела са проницаеми за действуващата сила (Agens), но само в различна степен.
Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн. Съмнението в истинността на това откритие на вюрцбюргера, звучеше като вълшебна приказка, трябваше бързо да изчезне. През един период от няколко месеци само, с няколко свои ясни, кратки, но пълни съобщения, Рйонтген даде такъв ценен материал върху тъй наречените Х-лъчи (непознати лъчи),— а по предложението на Kolliker съвременниците са ги нарекли Рйонтгенови лъчи, — че за бъдещето столетие, в физиката, едва ли ще се прибави към това нещо по-съществено. Интересно е да се цитират някои от първите съобщения на Рйонтгена. Той, след като описва с четири изречения първоначалния си опит, казва: „Скоро ще стане известно, че всички тела са проницаеми за действуващата сила (Agens), но само в различна степен. Да взема няколко примери : книгата е проницаема. През подвързана книга с около 1000 страници видех, че флорисценс-екранът се осветлява ясно и печатарското мастило не представлява чувствителна пречка. Така също се явява светлина върху екрана, ако се постави една карта за игра между последния (екрана) и лъчеизпускащия апарат, която карта става за окото почти видима“. — „Дебелите дървени пънове са също проницаеми“. — „Ако си поставим ръката между лъчеизпускащия апарат и екрана, ние ще забележим тъмните сенки на ръчните кости в по-слаботъмните такива на мускулите“.
към текста >>

Явлението, което е най-много изненадало света, е, че една физически действуваща сила (Agens) прониква през непроницаема материя.
През подвързана книга с около 1000 страници видех, че флорисценс-екранът се осветлява ясно и печатарското мастило не представлява чувствителна пречка. Така също се явява светлина върху екрана, ако се постави една карта за игра между последния (екрана) и лъчеизпускащия апарат, която карта става за окото почти видима“. — „Дебелите дървени пънове са също проницаеми“. — „Ако си поставим ръката между лъчеизпускащия апарат и екрана, ние ще забележим тъмните сенки на ръчните кости в по-слаботъмните такива на мускулите“. По-после: „от особено значение в някои отношения е факта, че сухите фотографически плаки се оказаха чувствителни за Х-лъчите“. Явлението, което е най-много изненадало света, е, че една физически действуваща сила (Agens) прониква през непроницаема материя. Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека.
Магия на числата. II. Мистицизъм на числата. III. Уилсон и числото 13. IV: Който знае нещо добре, трябва да го съобщи на другите УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА Влиянието им върху живота - Форма, съдържание и смисъл на живота Ние можем да характеризираме тия три принципи на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява.
към текста >>

Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека.
Мистицизъм на числата. III. Уилсон и числото 13. IV: Който знае нещо добре, трябва да го съобщи на другите УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА Влиянието им върху живота - Форма, съдържание и смисъл на живота Ние можем да характеризираме тия три принципи на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа.
към текста >>

Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система.
Уилсон и числото 13. IV: Който знае нещо добре, трябва да го съобщи на другите УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА Влиянието им върху живота - Форма, съдържание и смисъл на живота Ние можем да характеризираме тия три принципи на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
към текста >>

Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа.
Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите.
към текста >>

Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде.
към текста >>

Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви.
Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент. Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, дето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на това природно развитие ние кръщаваме с думата добро, а другата, низходящата степен на развитие ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например художник, скулптор и пр. известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях.
към текста >>

Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления.
И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
към текста >>

А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот.
Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота. Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувствуване и правилно действуване са необходими за ума, сърцето и волята. НОВА ЕСТЕТИКА Из Сюли Прюдом ОЧИТЕ Любими, сини, черни, с хубав зрак, очи безброй са видели зората; те спят сега под гробовете в мрак, а слънцето възхожда над земята! И нощите, по-тихи и от дни, през блян очи безброй са възхитили ; звездите вечно бляскат във висини, очите с пълна сянка се покрили. Ох! погледът е в тях изгубен веч, не, не, това кой може да повярва! — обърнали се негде те далеч, незримото там дето се намерва.
към текста >>

Тук най-добре важи правилото: „Знанието е сила“.
Те могат да се намерят, само като се изследва духовната страна на света. Ето защо без окултизма няма да се разрешат проблемите, които днес са сложени на зелената маса. Разбира се, никой няма да оспори твърдението, какво само този е способен да посочи най-целесъобразни средства, който има по-дълбоко познание по предмета. Ето защо практически средства може да посочи само този, който изследва Всестранно нещата, т. е. освен материалната им страна, още и тяхната духовна страна. Тук най-добре важи правилото: „Знанието е сила“. Бляскаво това се потвърждава в педагогиката. Днес в педагогиката кипи нов буен живот. Трескава дейност се развива от педагози. Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им. В последното десетилетие на 19-ия век, а особено от началото на настоящия, има силен стремеж да се тури педагогиката, а заедно с нея и училищното дело, на съвсем нови основи.
към текста >>

Веритас „КАК ДА СТАНЕМ СИЛНИ“ „Знанието е сила.
___________________________________ 1) Вж. две фотографически снимки на този университет в кн. IV от год. I на „Всемирна Летопис“. 2) Салон за речи и тържествени събрания в университета. Веритас „КАК ДА СТАНЕМ СИЛНИ“ „Знанието е сила. Само ИСТИНАТА е знание. Търси ИСТИНАТА и А живей“. ТЕМА ПЪРВА „Знанието е сила“ 1. Всичко в живота ни зависи от два факта: външния свят и ние, самите (Не-аз и Аз). 2. Въздействието върху външния свят е логическа последица от въздействието върху нас, самите, съзнателно ръководено от волята.
към текста >>

ТЕМА ПЪРВА „Знанието е сила“ 1.
I на „Всемирна Летопис“. 2) Салон за речи и тържествени събрания в университета. Веритас „КАК ДА СТАНЕМ СИЛНИ“ „Знанието е сила. Само ИСТИНАТА е знание. Търси ИСТИНАТА и А живей“. ТЕМА ПЪРВА „Знанието е сила“ 1. Всичко в живота ни зависи от два факта: външния свят и ние, самите (Не-аз и Аз). 2. Въздействието върху външния свят е логическа последица от въздействието върху нас, самите, съзнателно ръководено от волята. ТЕМА ВТОРА Идеите 1. Творчеството почва от момента, когато се възприеме идеята и стане, посредством съзнателна работа („самовъзпитание“). плът от плътта, т.
към текста >>

Силите достигат максимум на развитие при цъфтенето — момента, в който слиза творческата сила и животът почва да прибира своите способности като възможности — зародиш в семето. 4.
ТЕМА ЧЕТВЪРТА Еволюцията 1. Всеки предмет е проява (материализация и конкретизиране) на една основна идея. Когато тя се изпълни (достигне първо целта си — еволюцията - съвършенство обективно преценено — нечовешко) или изчезне по некоя причина, предметът започва да се дематериализира (кармата и развързването й). 2. Целта на всяко създание е еволюцията. Когато растението расте, то събира силите и се приготовлява да надмине миналото (възможностите, донесени със семето). 3. Силите достигат максимум на развитие при цъфтенето — момента, в който слиза творческата сила и животът почва да прибира своите способности като възможности — зародиш в семето. 4. От тоя момент идеята (еволюцията), въплътена в живота (растението), се премества в нова форма — семето и понеже старата остава без съдържание — идея —- тя почва да се разрушава. Това е универсален закон. ТЕМА ПЕТА Истината 1. Истината е единна в своя произход и само проявата й е различна, според средствата (полетата), чрез които се проявява. ТЕМА ШЕСТА Човекът 1.
към текста >>

Намиране и избиране идеи (самообразование) и прибавяне (поставяне в хармония—“ самовъзпитание“) към основната предизвиква събиране на материали във физическото поле — увеличаване проявата на силата на индивида. 3.
Това е универсален закон. ТЕМА ПЕТА Истината 1. Истината е единна в своя произход и само проявата й е различна, според средствата (полетата), чрез които се проявява. ТЕМА ШЕСТА Човекът 1. Всека физическа проява е конкретизирана идея. 2. Намиране и избиране идеи (самообразование) и прибавяне (поставяне в хармония—“ самовъзпитание“) към основната предизвиква събиране на материали във физическото поле — увеличаване проявата на силата на индивида. 3. Човек е тоже конкретизирана идея (проявена идея-сила), следователно, всяка част от него (орган, лице, коси и пр.) представлява проява на идеята, която той е въплътил. (Силите-способности на майката и бащата стават бъдещи възможности в семето-дете и добиват пълно развитие във възрастния индивид). Ако се подпомогне с идеи успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр. и „характера“ т. е. изявлението на силите във физическото поле.
към текста >>

Човек е тоже конкретизирана идея (проявена идея-сила), следователно, всяка част от него (орган, лице, коси и пр.) представлява проява на идеята, която той е въплътил.
ТЕМА ПЕТА Истината 1. Истината е единна в своя произход и само проявата й е различна, според средствата (полетата), чрез които се проявява. ТЕМА ШЕСТА Човекът 1. Всека физическа проява е конкретизирана идея. 2. Намиране и избиране идеи (самообразование) и прибавяне (поставяне в хармония—“ самовъзпитание“) към основната предизвиква събиране на материали във физическото поле — увеличаване проявата на силата на индивида. 3. Човек е тоже конкретизирана идея (проявена идея-сила), следователно, всяка част от него (орган, лице, коси и пр.) представлява проява на идеята, която той е въплътил. (Силите-способности на майката и бащата стават бъдещи възможности в семето-дете и добиват пълно развитие във възрастния индивид). Ако се подпомогне с идеи успоредни (хармонични) на основната, добиват се и нови сили, нова материализация — оттам връзката между ръцете, лицето и пр. и „характера“ т. е. изявлението на силите във физическото поле. Сили (идеи), насочени обратно и под ъгъл на основната, неутрализират я всецяло или отчасти.
към текста >>

Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8.
Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект.
към текста >>

Същевременно, ние съграждаме от невидимата субстанция на нашите мисли едно духовно „аз“ — здравото, красиво „аз“ на нашата представа.
Разбира се, и самото понятие „хармонично“ е относително и в свръзка с нашата собствена еволюция на съзнанието. Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА. По технически причини, схемите към тази статия не можаха да бъдат поместени Пр. Мълфор. Вътрешният лекар Вярата е субстанция на желаното. Когато ние носим в духа си един идеален образ на нашето „аз“, който ни представлява цъфтящи, гъвкави, силни и съвършени пред вътрешните ни очи, с това ние поставяме в движение ония сили, които в действителност могат да ни направят такива. Същевременно, ние съграждаме от невидимата субстанция на нашите мисли едно духовно „аз“ — здравото, красиво „аз“ на нашата представа. Това духовно „аз“ с време ще завладя тялото, ще преобразува неговите клетки и ще стане действителност. Който има нездрави дробове, неправилна циркулация или някой органически недостатък, трябва особено много да се противи и да не третира в съзнанието си отслабналия орган като болен и нуждаещ се от пазене и грижи. Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила.
към текста >>

Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила.
Същевременно, ние съграждаме от невидимата субстанция на нашите мисли едно духовно „аз“ — здравото, красиво „аз“ на нашата представа. Това духовно „аз“ с време ще завладя тялото, ще преобразува неговите клетки и ще стане действителност. Който има нездрави дробове, неправилна циркулация или някой органически недостатък, трябва особено много да се противи и да не третира в съзнанието си отслабналия орган като болен и нуждаещ се от пазене и грижи. Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването. Сънищата допринасят много повече, отколкото хората предполагат. Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо царство, което още от малцина е изследвано. Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени. Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи!
към текста >>

С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването.
Това духовно „аз“ с време ще завладя тялото, ще преобразува неговите клетки и ще стане действителност. Който има нездрави дробове, неправилна циркулация или някой органически недостатък, трябва особено много да се противи и да не третира в съзнанието си отслабналия орган като болен и нуждаещ се от пазене и грижи. Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването. Сънищата допринасят много повече, отколкото хората предполагат. Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо царство, което още от малцина е изследвано. Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени. Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди.
към текста >>

Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо царство, което още от малцина е изследвано.
Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването. Сънищата допринасят много повече, отколкото хората предполагат. Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо царство, което още от малцина е изследвано. Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени. Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива.
към текста >>

Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени.
Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването. Сънищата допринасят много повече, отколкото хората предполагат. Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо царство, което още от малцина е изследвано. Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени. Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива. Затова — сънища, колкото е възможно повече!
към текста >>

Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива.
Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо царство, което още от малцина е изследвано. Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени. Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива. Затова — сънища, колкото е възможно повече! Будни, през деня, мечтайте за сила и здраве; тогава и през нощта мисълта ще посети подобни области и ще спомогне за придобиването им. Но когато през деня мислим за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг на идеите притегля през съня подобно течение на мислите отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни. Без знанието ни може да се натрупат в къщи експлозивни вещества, които ние считаме за невинни препарати! Една искра може да разсипе цяла къща и много хора.
към текста >>

Будни, през деня, мечтайте за сила и здраве; тогава и през нощта мисълта ще посети подобни области и ще спомогне за придобиването им.
Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива. Затова — сънища, колкото е възможно повече! Будни, през деня, мечтайте за сила и здраве; тогава и през нощта мисълта ще посети подобни области и ще спомогне за придобиването им. Но когато през деня мислим за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг на идеите притегля през съня подобно течение на мислите отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни. Без знанието ни може да се натрупат в къщи експлозивни вещества, които ние считаме за невинни препарати! Една искра може да разсипе цяла къща и много хора. По аналогичен начин хората сами си докарват страдания и нещастия, поради безумното и неопитно употребяване на своите умствени сили. Според свойството на нашите дневни сънища, ние натрупваме или злато или експлозивни вещества в нашата съдба.
към текста >>

Колкото е по- дълбоко сънуването, колкото по-пълно е абстрахирането и вдълбочаването, толкова повече и по-интензивно може да действа умствената сила — хиляди мили далече.
Но когато през деня мислим за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг на идеите притегля през съня подобно течение на мислите отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни. Без знанието ни може да се натрупат в къщи експлозивни вещества, които ние считаме за невинни препарати! Една искра може да разсипе цяла къща и много хора. По аналогичен начин хората сами си докарват страдания и нещастия, поради безумното и неопитно употребяване на своите умствени сили. Според свойството на нашите дневни сънища, ние натрупваме или злато или експлозивни вещества в нашата съдба. Колкото е по- дълбоко сънуването, колкото по-пълно е абстрахирането и вдълбочаването, толкова повече и по-интензивно може да действа умствената сила — хиляди мили далече. Всичко онова, което се наричат окултни сили и телепатия, се постига по този път. Всяка умствена картина би могла — представена със съответна интензивност — моментално да се материализира. В всякои човек тези сили съществуват в зародиш. Вярата е семето на всички чудеса! Но от това семе може да поникне било зло, било добро, От злото може да се развие едно дърво, във венеца на което всяка креслива, нещастна птица строи гнездото си.
към текста >>

Никой не ни изпраща собствения си мисловен образ на сила и благосъстояние.
Прибавя се и влиянието? на други. Приятели и роднини стават „загрижени“. Те постоянно боязливо ни на- помнят за нашето състояние. Всякой и всичко ни втълпява представата за слабост. Никой не ни изпраща собствения си мисловен образ на сила и благосъстояние. Отвсякъде ни заобикаля представата за болестта! Духовните сили на всички окръжаващи действат във фалшиво направление. Пожелае ли ни някой приятел при раздялата „по-скорошно оздравяване“, това той казва с един загрижен и състрадателен тон, който ни кара да се страхуваме от най-лошото. Тогава се получава „субстанцията“ на това, от което се опасяват! Роднините, които са „угрижени“ за нас, работят за нашето съсипване.
към текста >>

Този закон, който действа в низшите животински форми, е в сила и за по-висшите степени.
Тогава се получава „субстанцията“ на това, от което се опасяват! Роднините, които са „угрижени“ за нас, работят за нашето съсипване. Трябва да се предадем на мисли за щастие и здраве с всички фибри на съществото си, седмица след седмица, месец след месец, година след година, и да представяме собствения си образ „освободен от всяко зло“, докато тази представа стане една идея-фикс, втора натура, и несъзнателно да продължава действието си. * * * Целият животински и органически живот преминава фази на изменение — неактивността като подготовка към подновено съществуване — както когато е стават големи промени в организма, които правят животното лениво и слабо. Природата изисква спокойствие за делото на регенерацията. Този закон, който действа в низшите животински форми, е в сила и за по-висшите степени. В човешкия живот има периоди, при които всичките му органи, сили и енергия проявяват известно отслабване. Ние също преминаваме такъв процес на изменение! От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди. Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа.
към текста >>

За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата.
В човешкия живот има периоди, при които всичките му органи, сили и енергия проявяват известно отслабване. Ние също преминаваме такъв процес на изменение! От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди. Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа. За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта. „Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение. През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел.
към текста >>

Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията: „Мисълта е една лъчиста, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията.
Преди всичко е потребно да се съберат достатъчно резултати от опитите. В това направление е работил до сега най-много майор Дарже в Тур. До колкото зная, обаче, той още не е публикувал нещо подробно по своето „фотографиране на мислите“. Всичко, което съобщавам за неговите работи, аз черпя из конгресния протокол, от реферата на Дарже в „Научния клуб“ в Виена и от устните ни разговори с майора. Най-първо ще приведа къса бележка за реферата, който Дарже чете на първия международен конгрес по експериментална психология в Париж (1910 г.) върху своите психографически опити. Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията: „Мисълта е една лъчиста, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията. Щом човешката душа отправи една мисъл, мозъкът почва да вибрира и находящият се в него фосфор да свети: мисловните лъчи се проектират навън. Когато човек концентрира мисленето си върху един представен образ, върху един предмет с прости очертания (напр. една бутилка), този образ може по пътя през очите, чрез своята лъчеизпускателна сила, да се отпечата върху плочата, да вдълбае върху нея впечатленията. Такова клише от бутилка аз получих два пъти едно след друго и вторият път дори в присъствието на шест свидетели, които подписаха протокола. М. Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник.
към текста >>

една бутилка), този образ може по пътя през очите, чрез своята лъчеизпускателна сила, да се отпечата върху плочата, да вдълбае върху нея впечатленията.
Всичко, което съобщавам за неговите работи, аз черпя из конгресния протокол, от реферата на Дарже в „Научния клуб“ в Виена и от устните ни разговори с майора. Най-първо ще приведа къса бележка за реферата, който Дарже чете на първия международен конгрес по експериментална психология в Париж (1910 г.) върху своите психографически опити. Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията: „Мисълта е една лъчиста, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията. Щом човешката душа отправи една мисъл, мозъкът почва да вибрира и находящият се в него фосфор да свети: мисловните лъчи се проектират навън. Когато човек концентрира мисленето си върху един представен образ, върху един предмет с прости очертания (напр. една бутилка), този образ може по пътя през очите, чрез своята лъчеизпускателна сила, да се отпечата върху плочата, да вдълбае върху нея впечатленията. Такова клише от бутилка аз получих два пъти едно след друго и вторият път дори в присъствието на шест свидетели, които подписаха протокола. М. Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник. тази фигура е била пожелана от самия него, т. е. предложена за психографиране. След това той пратил на експериментатора копие от изображението.
към текста >>

Ако си затворим очите и мислим за един предмет, той се явява веднага в полето на съзнанието ни, щом, разбира се, притежаваме достатъчно сила за представяне.
В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета. Това продължително концентрирано състояние отначало е твърде мъчно и уморително. Мускулите изпадат във вцепенено състояние. Затова добре е, да се прекъсва от време на време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието на тялото. Актът на фиксацията се състои във възможното най-живо и нагледно представяне на обекта. Ако си затворим очите и мислим за един предмет, той се явява веднага в полето на съзнанието ни, щом, разбира се, притежаваме достатъчно сила за представяне. Отначало образът на предмета ще бъде неясен, постепенно, обаче, ще стане пластичен и ще се приближи към действителността. За това е потребно упражнение. Чрез енергичен волев акт може и при отворени очи да се представи образа на определена дълбочина в съзнанието, отначало слабо, разляно и като че всеки момент може да изчезне, но при силна воля фиксирането се удава, очертанията стават по-точни, боите по-живи и формата по-постоянна. Тогава чак психогонът е зрял за проекция върху плочата. Чрез един волев акт той се докарва върху плочата, предизвиква разлагане на чувствителния пласт, и се получава изображение, което чрез фиксиране във ваничката става видимо за нашето око.
към текста >>

Държаните над плочата пръсти имат само тази задача, да концентрират повече сила на онова место, където ще се отпечата мисловният образ, за да се улесни химическото въздействие.
Той си мисли, че кон- центрираният мисловен образ се образува в окото и изтича върху плочата през върховете на пръстите. Защо е нужно тогава на готовия образ да минава през ръката? Това много напомня наивната представа на примитивния човек, за това, че написаната на хартия телеграма минава по телеграфната жица от едната станция до другата. Щом видни психолози, като Роша. Десоар и др., са доказали, че организмът има способността и за движение извън тялото, тогава трябва да се приеме, че и пластично оформените психични субстанции, психогоните, могат да се проектират на известно место в пространството. Държаните над плочата пръсти имат само тази задача, да концентрират повече сила на онова место, където ще се отпечата мисловният образ, за да се улесни химическото въздействие. Тази нова област за изследване ни открива чудни хоризонти. Теоретическите консеквенции, които трябва да се теглят за психологията от доказателството за възможността да се фотографират мислите, вече се споменаха, когато се говори за влиянието на телепатията върху психологическото изследване. В по-нататъшното си развитие проблемата би могла да ни доведе и до практически новости. Аз си скицирам от сега такава възможност, която днес наистина може да изглежда фантастична. Когато живописецът създава една картина, той е принуден, за да даде израз на своята образна представа, до известна степен да материализира своята идея, т. е.
към текста >>

За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа.
В белите раси, челото и носът напредват, а долната част на лицето назадва, като че ли, казва д-р Вирей, белият човек е по-скоро предназначен да мисли, отколкото да яде; а в черната раса, напротив, муцуната се продължава и челото отстъпва назад, както в животните, като че ли индивидът е по скоро направен да яде, отколкото да размишлява. И заслужава да се забележи едно нещо: във всичките низши човешки раси, носът, вместо да се отделя от фигурата, изглежда като че ли да се смесва с нея, смазва се и се сплесква; също така, ако се гледа в профил, като че ли се слива с устата, която изобщо много се издава напред и образува един силует, тъждествен на оня, който дава муцуната на грубиянина. В висшите човешки раси, напротив, тия линии са много добре прокарани и преходът от челото на носа и от носа на устата е нечувствителен и ясно отбелязан. Колкото повече съществото се издига, толкова тия характерности са по бележити! Прочее, изучаването на профила е неизбежно, понеже Лафатер1) е казал: профилът се поддава малко на преструвки, той изявява по-силно очертани линии, по-точни, по-прости, по-чисти и, следователно, по-лесно е да се долови значението им. За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа. Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора. Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота. Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство.
към текста >>

Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост.
И заслужава да се забележи едно нещо: във всичките низши човешки раси, носът, вместо да се отделя от фигурата, изглежда като че ли да се смесва с нея, смазва се и се сплесква; също така, ако се гледа в профил, като че ли се слива с устата, която изобщо много се издава напред и образува един силует, тъждествен на оня, който дава муцуната на грубиянина. В висшите човешки раси, напротив, тия линии са много добре прокарани и преходът от челото на носа и от носа на устата е нечувствителен и ясно отбелязан. Колкото повече съществото се издига, толкова тия характерности са по бележити! Прочее, изучаването на профила е неизбежно, понеже Лафатер1) е казал: профилът се поддава малко на преструвки, той изявява по-силно очертани линии, по-точни, по-прости, по-чисти и, следователно, по-лесно е да се долови значението им. За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа. Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора. Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота. Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство. Когато линиите са счупени и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен.
към текста >>

Само средните носове представляват сила и равновесие!
За такива случаи не може да се каже: „липсва му нос“. Късият нос е често знак на доброта и добродушие, но също и на непостоянство и липса на съпротива против всички инстинкти и страсти. Предпочитайте всякога големите носове пред късите за всяка дълга работа: има големи носове с търпението на бобъра, те имат ред и силно обоняние и за тях казват: „има нос“. Късите, напротив, са роби на своите впечатления и действат по вдъхновение. Те могат да бъдат полезни в късите и бързи операции, дето интуицията и чувстването са необходими. Само средните носове представляват сила и равновесие! Също е по-осъдително да имате твърде дълъг нос, отколкото твърде къс: народната поговорка потвърждава това, като употребява безразлично изразите: „има дълъг нос“ или „чипия нос“, за да означи заядливия човек. Но как да се познае точно, кой нос е много дълъг и кой е много къс? За да се установи едно правилно съждение по тоя въпрос, трябва да се придържаме към следното правило: за да има хармония в едно лице, трябва разстоянието от горния край на челото до веждите и онова от долния край на носа до края на костта на брадата да бъдат равни помежду си, а така също да бъдат равни и с разстоянието от веждите до долния край на носа. Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху линията на профила. Глупавината или лудостта пораждат всякога несъразмерности в тия отношения.
към текста >>

Същият смисъл има и турянето белезници (брънки) на затворниците, хващането от магнетизатора субекта за палците му, за да съкруши силата на съпротивата му и да унищожи волята му.
Скромните хора навеждат носа си и крият палците си. Борческите хора издигат носа си и държат палците си отворени! Самохвалецът и горделивият човек вири носа си и показва палците си. Нали казват: „оставя се да го водят за носа“ за оногова, който се отказва от волята си и оставя да го водят? Не обуздават ли биволите, биковете и конете като стягат носовете им? Същият смисъл има и турянето белезници (брънки) на затворниците, хващането от магнетизатора субекта за палците му, за да съкруши силата на съпротивата му и да унищожи волята му. Носът и палецът са представителите на разумната воля, на логиката и решението. Носът от гледище на прегъването главната му линия: чип нос — Прави носове — Превити носове. След като изучихме носа изобщо от гледище на размерите му, трябва сега да го разгледаме по отношение на прегъването на главната му линия, която го определя. Това разнообразието на нюансите е безкрайно е невъзможно да се определят всички. Трябва де се задоволим: само доставяне на жалоните.2) Можем да кажем, например, че правата линия трябва да бъде изходната точка на всяка преценка; тя е средният термин или равновесието: всяка линия, която се отклонява от тая права, отгоре или отдолу, е толкова по-неблагоприятна, колкото повече се отдалечава.
към текста >>

Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила.
Легендата на Кришна, предадена от Бхагавата, е същинско евангелие, като нашето, но по-наивно и бляскаво. Въплътяваният на Вишна се наброяват до десет, както сефиротите на Кабалата, и те са едно откровение по-пълно от християнското. Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му. Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария. Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии. Истината е тази, че религията прогресира едновременно с развитието на човечеството, но остава същата, като се преобразува постоянно. У египтяните Исус Христос се наричал Озирис, а в Скандинавия Озирис се наричал Балдур. Той бил убит от вълка Жйорис и бил възкресен от Водан или Один, а валкириите на Валгала наливат в чашата му хидромел.
към текста >>

От де вземат те сила за това?
Църковната[служба е всенародно дело, което се повтаря с неуклонно и упорно желание. Такива действия са полезни за заякчаване на волята; като упражнения, те ни завеждат към духовната цял, към която ние се стремим. Магическите упражнения и магнетическите паси служат за същата цел и дават аналогични, но по-съвършени резултати от религиозните обреди. Има много хора, които нямат достатъчно енергия, за да изпълняват това, което трябва. Има и много жени, които беззаветно са се посветили на уморителния и тежък труд в болниците и училищата. От де вземат те сила за това? — в тия малки упражнения, когато ежедневно прочитат своите молитви. ДЕСЕТИ УРОК Религията не е робски ярем, наложен на човека, а предложена помощ. Свещенослужителите от всички времена са се стремили да експлоатират, продават и превръщат тая помощ в непоносим ярем, и евангелската проповед на Исуса Христа е имала за цел да отдели религията от свещеника или поне да посочи на свещеника неговото място като служител на религията, като даде на човешката съвест пълна свобода и разумно основание. Нека вземем за пример притчата за добрия самарянин или тези драгоценни думи: „законът е установен за човека, а не човекът за закона. Горко вам, които свързвате и възлагате на другите бремето, към което не искате да се допрете с края на пръста си“ и т. н.
към текста >>

Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово.
Така например, един епископ, който умря неотдавна, ме молеше да му дам някой кабалистически сведения. Учениците на Сен-Маргена са се наричали неизвестни философи, а учениците на един съвременен учител са щастливи поради своята неизвестност и не чувстват нужда да приемат някакво име, понеже светът и не подозира тяхното съществуване. Исус Христос е казал, че квасът трябва да бъде скрит на дъното на съсъда, в който е поставено тестото, за да работи денонощно в мълчание, докато оквасването обхване цялата маса,, от която трябва да стане хлябът. И тъй посветеният може да се придържа със спокойна съвест към религията в която е възпитан, понеже всичките обреди представляват в разни видове все едно и също учение, но той трябва се изповядва само на Бога и не е длъжен да дава никому сметка за тайните си вярвания — свещеникът не може да съди по ония въпроси, по които самият папа не знае нищо. Външните признаци на посветения са: скромността, добротворството без гласност, спокойният характер и неизтощимата доброта. Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието. И пожела Бог-Йехие да създаде света! И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина. И непроявеният дотогава Бог-Йехие се прояви в лицето на Сина — Иа-х. И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената!
към текста >>

И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина.
И тъй посветеният може да се придържа със спокойна съвест към религията в която е възпитан, понеже всичките обреди представляват в разни видове все едно и също учение, но той трябва се изповядва само на Бога и не е длъжен да дава никому сметка за тайните си вярвания — свещеникът не може да съди по ония въпроси, по които самият папа не знае нищо. Външните признаци на посветения са: скромността, добротворството без гласност, спокойният характер и неизтощимата доброта. Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието. И пожела Бог-Йехие да създаде света! И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина. И непроявеният дотогава Бог-Йехие се прояви в лицето на Сина — Иа-х. И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената! . . . И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието.
към текста >>

И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената!
Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието. И пожела Бог-Йехие да създаде света! И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина. И непроявеният дотогава Бог-Йехие се прояви в лицето на Сина — Иа-х. И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената! . . . И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори.
към текста >>

И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието.
И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина. И непроявеният дотогава Бог-Йехие се прояви в лицето на Сина — Иа-х. И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената! . . . И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори. И рече Той: — Да бъде виделина! И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието. И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна.
към текста >>

И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете.
— А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори. И рече Той: — Да бъде виделина! И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието. И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна. И я постави да отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта. И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете. И стана вечер, и стана утро, ден втори! И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената. И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години.
към текста >>

— И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя.
И стана вечер, и стана утро, ден втори! И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената. И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя. И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. — И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна. И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата. И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си.
към текста >>

И бяха те две начала, сраснали върху основите на една и съща сила в човека.
И каза Бог на земята да произведе животни одушевени, които чрез бавното развитие на формата-земя ще преминат в по-горна еволюция. И създаде най-после Господ Бог човека, по образ и подобие Божие го създаде — мъжки и женски пол го създаде. И обладаваше човекът добродетелите на божествения дух, чрез който се отхранва и отглежда всичко в природата и вселената. И притежаваше той нежната, кротка и съвършена душа, която отхранваше, отглеждаше и съхраняваше в себе си плодовете на добродетелите. И обикна си Мъжът — Духът, своята мила другарка Жена — Душата, и си заживяха в мир, щастие и съгласие. И бяха те две начала, сраснали върху основите на една и съща сила в човека. И даде му Бог власт над силата и смирение на душата, като му каза: „Владей над рибите морски, над птиците небесни и над всяко живо, което се движи по лицето на земята“. И му даде всяка трева що дава семе — плодовете на добродетелта, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, и което дава семе — силата в плодовете на добродетелта, те да му бъдат за храна. И хранеше се човекът във великото Царство Божие с плодовете на добродетелите, които отгледваше в сърцата и душите на по-малките от него създания Божии. И крепнеше той в сила и добродетел. Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта.
към текста >>

И даде му Бог власт над силата и смирение на душата, като му каза: „Владей над рибите морски, над птиците небесни и над всяко живо, което се движи по лицето на земята“.
И създаде най-после Господ Бог човека, по образ и подобие Божие го създаде — мъжки и женски пол го създаде. И обладаваше човекът добродетелите на божествения дух, чрез който се отхранва и отглежда всичко в природата и вселената. И притежаваше той нежната, кротка и съвършена душа, която отхранваше, отглеждаше и съхраняваше в себе си плодовете на добродетелите. И обикна си Мъжът — Духът, своята мила другарка Жена — Душата, и си заживяха в мир, щастие и съгласие. И бяха те две начала, сраснали върху основите на една и съща сила в човека. И даде му Бог власт над силата и смирение на душата, като му каза: „Владей над рибите морски, над птиците небесни и над всяко живо, което се движи по лицето на земята“. И му даде всяка трева що дава семе — плодовете на добродетелта, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, и което дава семе — силата в плодовете на добродетелта, те да му бъдат за храна. И хранеше се човекът във великото Царство Божие с плодовете на добродетелите, които отгледваше в сърцата и душите на по-малките от него създания Божии. И крепнеше той в сила и добродетел. Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта. Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II.
към текста >>

И му даде всяка трева що дава семе — плодовете на добродетелта, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, и което дава семе — силата в плодовете на добродетелта, те да му бъдат за храна.
И обладаваше човекът добродетелите на божествения дух, чрез който се отхранва и отглежда всичко в природата и вселената. И притежаваше той нежната, кротка и съвършена душа, която отхранваше, отглеждаше и съхраняваше в себе си плодовете на добродетелите. И обикна си Мъжът — Духът, своята мила другарка Жена — Душата, и си заживяха в мир, щастие и съгласие. И бяха те две начала, сраснали върху основите на една и съща сила в човека. И даде му Бог власт над силата и смирение на душата, като му каза: „Владей над рибите морски, над птиците небесни и над всяко живо, което се движи по лицето на земята“. И му даде всяка трева що дава семе — плодовете на добродетелта, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, и което дава семе — силата в плодовете на добродетелта, те да му бъдат за храна. И хранеше се човекът във великото Царство Божие с плодовете на добродетелите, които отгледваше в сърцата и душите на по-малките от него създания Божии. И крепнеше той в сила и добродетел. Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта. Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената.
към текста >>

И крепнеше той в сила и добродетел.
И обикна си Мъжът — Духът, своята мила другарка Жена — Душата, и си заживяха в мир, щастие и съгласие. И бяха те две начала, сраснали върху основите на една и съща сила в човека. И даде му Бог власт над силата и смирение на душата, като му каза: „Владей над рибите морски, над птиците небесни и над всяко живо, което се движи по лицето на земята“. И му даде всяка трева що дава семе — плодовете на добродетелта, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, и което дава семе — силата в плодовете на добродетелта, те да му бъдат за храна. И хранеше се човекът във великото Царство Божие с плодовете на добродетелите, които отгледваше в сърцата и душите на по-малките от него създания Божии. И крепнеше той в сила и добродетел. Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта. Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената. И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете. И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая.
към текста >>

И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска.
И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете. И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая. И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше. И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът. И направи от реброто тяло за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост.
към текста >>

Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила!
Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска. И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . . Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила! “ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас дърво. Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски? Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на дървото на познанието? А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . .
към текста >>

Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски?
И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска. И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . . Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила! “ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас дърво. Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски? Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на дървото на познанието? А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . . „Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична. Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и простота, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта.
към текста >>

А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?!
. . Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила! “ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас дърво. Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски? Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на дървото на познанието? А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . . „Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична. Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и простота, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта. Адам е силен в добродетели, ала другарката му е слаба по ум и мъдрост. А тя трябва да му ги даде и му помогне да притежава най-малко: силата на Авадона и светлината на Авенира.
към текста >>

Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и простота, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта.
Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски? Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на дървото на познанието? А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . . „Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична. Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и простота, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта. Адам е силен в добродетели, ала другарката му е слаба по ум и мъдрост. А тя трябва да му ги даде и му помогне да притежава най-малко: силата на Авадона и светлината на Авенира. Иначе, той не заслужва да се нарече син Божи и да живее в едемската градина на Руах — Елоим — Аура.“ И намери жената думите на змията прави и добри за нея. И плени се от пожеланието да придобие за себе си и за Адама мъдростта на познанието, за да станат силни, умни и светли, като боговете. И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама.
към текста >>

А тя трябва да му ги даде и му помогне да притежава най-малко: силата на Авадона и светлината на Авенира.
А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . . „Душа, която е окичена с плодовете на добродетелите, е всякога мила, любима, привлекателна, обична. Тя винаги може да плени едно сърце със своите накити на доброто, ала никога няма да задоволи един велик ум и силен характер със своята си наивност и простота, защото ней липсват силата на знанието и мъдростта. Адам е силен в добродетели, ала другарката му е слаба по ум и мъдрост. А тя трябва да му ги даде и му помогне да притежава най-малко: силата на Авадона и светлината на Авенира. Иначе, той не заслужва да се нарече син Божи и да живее в едемската градина на Руах — Елоим — Аура.“ И намери жената думите на змията прави и добри за нея. И плени се от пожеланието да придобие за себе си и за Адама мъдростта на познанието, за да станат силни, умни и светли, като боговете. И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама. И в който ден ядоха, познаха и двамата че са голи, защото в същия час изгубиха всичките богатства от добродетели, с които бяха облечени от Бога. в градината райска.
към текста >>

И чу Адам гласът Господен, скрит между райските дървета— по-низшите полета на материалните светове — и каза: „Тук съм, Господи Боже на Силата и Господарю на правдата!
И откъсна от плодовете на Познанието, яде и даде на Адама. И в който ден ядоха, познаха и двамата че са голи, защото в същия час изгубиха всичките богатства от добродетели, с които бяха облечени от Бога. в градината райска. * И подири Господ Бог човека в Адама и го не намери. И повика с глас голям Адама, който беше искра от неговото битие. И чу Адам гласът Господен, скрит между райските дървета— по-низшите полета на материалните светове — и каза: „Тук съм, Господи Боже на Силата и Господарю на правдата! Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете на добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог на светлината! „Кой ти каза че си оголял? Да не си ял от плодовете на дървото, за които ти забраних в градината на Едема? ’“ И обади се Адам от най-низшите полета на Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог на светлината, владетелят на човешките небеса, Ева, защо направи това. А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота.
към текста >>

Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“.
’“ И обади се Адам от най-низшите полета на Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог на светлината, владетелят на човешките небеса, Ева, защо направи това. А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота. И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа. . . Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм! Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“. И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори. Във формата на всяка най-низша и несъвършена плът се съдържа винаги скрит един велик закон. Който иска да стане силен като серафимите и мъдър като боговете, той трябва да го разгатне. Но за да направи това, трябва да почне от смъртта, да се пробуди във възкресението и да се усъвършенства чрез възнесението.“ „Пътя на страданието и кръста на разпятието водят към там. Това е пътя през тесните врата“!
към текста >>

И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори.
А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота. И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа. . . Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм! Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“. И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори. Във формата на всяка най-низша и несъвършена плът се съдържа винаги скрит един велик закон. Който иска да стане силен като серафимите и мъдър като боговете, той трябва да го разгатне. Но за да направи това, трябва да почне от смъртта, да се пробуди във възкресението и да се усъвършенства чрез възнесението.“ „Пътя на страданието и кръста на разпятието водят към там. Това е пътя през тесните врата“! „Ти пожела да станеш от „жива душа“ „дух животворещ“!
към текста >>

„И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб.
Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете. Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха. Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“. „А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека.
към текста >>

И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта.
“ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека. И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот. IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си. И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен. И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението. И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта. на най-бурните страсти и пожелания в живота. И дадена му бе в наследие от баща му: снага черна, като смола; коси къдрави, като диплите на вълните; очи пламенни, като огъня на фуриите, зеницата на които беше лъскава, като графита. В устата му се нижеха два реда ситни бели зъби, като бисери, а по-широко издутите му бърни гореше вечния огън на бурното сладострастие. Цялата му вънкашност дишаше сила и грубо величие на гордост, злоба и отмъщение. И научен бе Каен от своя велик баща на всички най-скрити и тайни закони, по които се движат и развиват най-низшите форми в световете, И използва ги той, за да си достави всички възможни блага и удоволствия, що носеше и криеше в себе си материята.
към текста >>

Цялата му вънкашност дишаше сила и грубо величие на гордост, злоба и отмъщение.
И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението. И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта. на най-бурните страсти и пожелания в живота. И дадена му бе в наследие от баща му: снага черна, като смола; коси къдрави, като диплите на вълните; очи пламенни, като огъня на фуриите, зеницата на които беше лъскава, като графита. В устата му се нижеха два реда ситни бели зъби, като бисери, а по-широко издутите му бърни гореше вечния огън на бурното сладострастие. Цялата му вънкашност дишаше сила и грубо величие на гордост, злоба и отмъщение. И научен бе Каен от своя велик баща на всички най-скрити и тайни закони, по които се движат и развиват най-низшите форми в световете, И използва ги той, за да си достави всички възможни блага и удоволствия, що носеше и криеше в себе си материята. И стана орач — производител и сеяч на благата и удоволствията земни. И заживя си Каен посред блясък, между красивите дъщери на жената, които привличаше към себе си със силата на своята светска мъдрост, гордост и суета, в най-големи физически наслади и низши душевни удоволствия, с които земните блага даряват душата. Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак. И всичко това беше отпечатано по неговото лице, като с печат, от Бога на Всемирната Любов и Светлина, от когото той беше далеч изгонен, и с лицето на когото никога не искаше да се срещне, види и заживее в Него.
към текста >>

И заживя си Каен посред блясък, между красивите дъщери на жената, които привличаше към себе си със силата на своята светска мъдрост, гордост и суета, в най-големи физически наслади и низши душевни удоволствия, с които земните блага даряват душата.
И дадена му бе в наследие от баща му: снага черна, като смола; коси къдрави, като диплите на вълните; очи пламенни, като огъня на фуриите, зеницата на които беше лъскава, като графита. В устата му се нижеха два реда ситни бели зъби, като бисери, а по-широко издутите му бърни гореше вечния огън на бурното сладострастие. Цялата му вънкашност дишаше сила и грубо величие на гордост, злоба и отмъщение. И научен бе Каен от своя велик баща на всички най-скрити и тайни закони, по които се движат и развиват най-низшите форми в световете, И използва ги той, за да си достави всички възможни блага и удоволствия, що носеше и криеше в себе си материята. И стана орач — производител и сеяч на благата и удоволствията земни. И заживя си Каен посред блясък, между красивите дъщери на жената, които привличаше към себе си със силата на своята светска мъдрост, гордост и суета, в най-големи физически наслади и низши душевни удоволствия, с които земните блага даряват душата. Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак. И всичко това беше отпечатано по неговото лице, като с печат, от Бога на Всемирната Любов и Светлина, от когото той беше далеч изгонен, и с лицето на когото никога не искаше да се срещне, види и заживее в Него. — * И позна Адам Ева и роди му син, на когото името нарече Авел. И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в царството на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието. И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна.
към текста >>

И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята.
И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни. И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта! И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска. И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта. И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове. И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото царство на неговия духовен баща. А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла.
към текста >>

И се отнесе към него с цялата строгост на своята правда, величие, сила и власт.
И поднесе Авел от плодовете на своето сърце, които беше отхранил и отгледал в полето на мира и спокойствието. И избра от всички тях най-доброто, чисто и непорочно агне — емблемата на смирението, кротостта и въздържанието, и ги поднесе на трапезата Господня. И изпълниха те с благоуханието си небесата, и възродиха, подмладиха и нахраниха душите на всички премъдри същества. И просия лицето на Йехова — Бога на силите — от чистата жертва на Авела и я прие от цялото си сърце и душа. И се отврати в същото време лицето му от жертвата — порок, що му бе поднесъл Каен, като се потърси из дъното на душата си от делата на сърцето му. И се отнесе към него с цялата строгост на своята правда, величие, сила и власт. И изпита Каен силна обида в сърцето си от тази правда Господня към Авела: гордата му надменна душа се изпълни със злоба към лицето на праведника! . . Тщеславното му славолюбиво сърце се напои с презрение към кроткия смиреник! . . И той реши в дълбочината на душата си да го убие и премахне от лицето на земята.
към текста >>

И когато я обработваш, тя няма да ти дава вече силата си — сила на знание и съвършено познание, за да не можеш да проумееш тайните на живота, който тя погълна в своите недра!
Отнетия от тебе живот вика към мене за възмездие, и неумолимия закон на отплатата застава между него и тебе на съд! “. . . „Ти проля кръв и земята я изпи! Ала жадни са нейните ненаситни уста; и ти, и потомството ти вече никога няма да можете да ги наситите и напоите с човешка кръв, макар и на цели потоци да я леете. И защото ти не ще можеш да я наситиш и напоиш, то ще да носиш вечното нейно незадоволство и проклятие върху себе си. И когато я обработваш, тя няма да ти дава вече силата си — сила на знание и съвършено познание, за да не можеш да проумееш тайните на живота, който тя погълна в своите недра! “. . . „Недоволен от това, ти ще бъдеш „скитник“ и „бежанец“ по нея, като се прераждаш ти и потомството ти от въплъщение във въплъщение, в разните форми на твоите плътски тела, до когато обещания от Йехова божествен лъч не дойде да ти освети пътя на спасението от това ти окаяно положение! “ И се смути Каен от тази строга присъда на отмъстителния, ала строг и справедлив съд на Бога Иелоим — Гибар. Неговата горда душа не можеше да се помири с мисълта да бъде спасен по благодат, макар и тази благодат да изхождаше от най-върховното същество във вселената. От друга страна, страшна беше за него присъдата да си остане вечен скитник по земята.
към текста >>

И той се побоя от Бога на законната отплата, да не бъде наредено да бъде убит — заличен от книгата на вечността — от първата разумна духовна сила, която го срещнеше.
“. . . „Недоволен от това, ти ще бъдеш „скитник“ и „бежанец“ по нея, като се прераждаш ти и потомството ти от въплъщение във въплъщение, в разните форми на твоите плътски тела, до когато обещания от Йехова божествен лъч не дойде да ти освети пътя на спасението от това ти окаяно положение! “ И се смути Каен от тази строга присъда на отмъстителния, ала строг и справедлив съд на Бога Иелоим — Гибар. Неговата горда душа не можеше да се помири с мисълта да бъде спасен по благодат, макар и тази благодат да изхождаше от най-върховното същество във вселената. От друга страна, страшна беше за него присъдата да си остане вечен скитник по земята. И той се побоя от Бога на законната отплата, да не бъде наредено да бъде убит — заличен от книгата на вечността — от първата разумна духовна сила, която го срещнеше. И разбра строгия Бог на законната отплата мисълта му и му каза: „О, ти, окаяни сине на злото и престъпленията! Знай, че в книгата на отплатата е писано с перото на този, който е бил, който е и който ще бъде, че пролятата кръв никога не може да се изкупва с ново пролята кръв; че отмъщението с отмъщение не се заличава: то се само преумножава, и че който иска да победи злото, той може да го постигне само чрез закона на доброто и любовта! “ „В голямата книга на Бога живаго, в която всичко се пише от началото до окончанието на вековете, ти няма да бъдеш заличен! ... А за престъплението, което ти извърши, който посегне на живота ти, седмократно ще бъде отмъстен!. . .“ И постави му Бог белег на челото, сърцето и главата — Чакрите на Лотоса— та който го срещне, да го познава и да го не убива, а зверовете полски да се плашат и бягат от него.
към текста >>

На мека детска ръка обикновено отговарят и други свойства, като: равнодушие, лековерност, добродушие, весел дух, страст към забави, леност и по-голяма сърдечност отколкото дълбочина на наклонностите; докато у деца с твърди ръце може да се констатират: суета, тщеславие, егоизъм, надменност, по-голяма телесна сила, способност за бързо решение, по-голяма логика, въобще едно превъзходство на деятелен ум пред душевната страна.
Консистенция на детската ръка Когато и в тоя случай искаме да се абстрахираме от заключенията, що до- пущат една консултация на детската ръка по отношение здравословното състояние на въпросното дете, то не можем и не трябва да изоставим без внимание онези резултати, който се придават, досежно(относно) свръзката на душевните заложби и характерни свойства, с консистенцията на ръката, още повече щом тая консистенция е състояние достатъчно чувствително да повлияе на фактите, дадени чрез пръстите и палеца на детската ръка. Схванем ли, преди всичко, двете главни свойства на ръцете относително консистенцията им, именно твърдостта и мекостта, тогава можем и да кажем следното: Мека датска ръка, която така се чувства при пипане, като че ли не съществуват на нея никакви костни основи, се счита като признак на умерен характер. на снизходителност и, съобразно с това, отстъпчив начин на действие, докато една корава, здрава ръка всякога издава твърда воля и непреклонен характер. При това трябва да се има пред вид, че детските ръце, особено в първите години, са всякога по-меки, отколкото у възрастните; обаче, все пак лесно е да разкрием, при известно внимание и и изучване, същественото различие. За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-снизходително, отколкото към тия с твърди ръце: после, при първите трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат. На мека детска ръка обикновено отговарят и други свойства, като: равнодушие, лековерност, добродушие, весел дух, страст към забави, леност и по-голяма сърдечност отколкото дълбочина на наклонностите; докато у деца с твърди ръце може да се констатират: суета, тщеславие, егоизъм, надменност, по-голяма телесна сила, способност за бързо решение, по-голяма логика, въобще едно превъзходство на деятелен ум пред душевната страна. Разумният учител и възпитател, съобразно с тия склонности, ще похвалява по-рядко едно дете с твърди ръце и с него — даже и когато е право — ще се съгласява по-малко, отколкото с дете с меки ръце, за да смекчи, от една страна суетата, и самоуважението, а при вторите, да намали до известна степен смирението и липсата на самосъзнание. У първите ще трябва да се погрижим да повдигаме душевната им активност, а у последните, същата тя трябва да се потушава; но в противоположност на това, да се повдигне разумно умерената страна на душевния живот. Деца с топли и месести ръце имат повече сънливо, лениво и слабоволно поведение, докато студени и мършави ръце винаги издават енергичен и упорит характер. За възпитанието им указва се това, що казахме непосредствено при предшестващото изложение върху меки и корави ръце. Силни, еластични, но не корави ръце, у които не би трябвало да се открие никаква слабост, показват, обикновено, развита и жива дейност на разсъдъка, отколкото у други ръце, тъй като те съдържат у себе си способност към теоретизиране и изпълнение.
към текста >>

И в по-късните години, когато тия склонности са проявени в съвършено отличителна меpa, се констатира у хората една твърде значителна коравост на ръцете и изглежда като че ли техния притежател, поради намаление душевните му способности в старостта, би потърсил в замяна телесна сила. д.
Като деца, такива хора ще следят внимателно игрите на другите, сами, обаче, не ще участват в тях; като възрастни, ще обичат повече да гледат по кафенетата, танцувалните зали и т. н. как другите играят и танцуват; не могат, обаче, лесно да схванат как те сами биха могли да участват в тях. Подобни индивиди се приспособяват за всички ония професии, в които те сами колкото е възможно по-малко желаят да действат; при това, обаче, да са обкръжени от жива дейност и движение, като напр. това изисква занаята на корабника, машиниста и т. н. В детинството въобще намираме повече меки, отколкото корави ръце; от това ни става ясно, защо изобщо децата по-малко обичат градинарството и земеделието, отколкото възрастните лица, у които преобладават корави ръце. И в по-късните години, когато тия склонности са проявени в съвършено отличителна меpa, се констатира у хората една твърде значителна коравост на ръцете и изглежда като че ли техния притежател, поради намаление душевните му способности в старостта, би потърсил в замяна телесна сила. д. Големина на детската ръка Голяма ръка изобщо е винаги признак на начеващо развитие; подобни ръце се намират обикновено между народи, които стоят, както в душевно, така и в практическо отношение на културното им състояние, още на едно низко стъпало на развитие. И у деца по-голямата ръка показва по-голяма телесна сила, обаче, съвсем не и едно значително душевно развитие. Значението на средно големите ръце ние изложихме по-преди. Малките ръце са признак на дребнав дух, когато показват известна ширина и възеловидни, квадратни пръсти. Има ли едно дете големи ръце, без да са пълни и меки, но набраздени, сухи и корави, това винаги означава нездравословна конструкция; тъй също, те не ни позволявате да заключаваме нещо добро за душевните способности на детето.
към текста >>

И у деца по-голямата ръка показва по-голяма телесна сила, обаче, съвсем не и едно значително душевно развитие.
Подобни индивиди се приспособяват за всички ония професии, в които те сами колкото е възможно по-малко желаят да действат; при това, обаче, да са обкръжени от жива дейност и движение, като напр. това изисква занаята на корабника, машиниста и т. н. В детинството въобще намираме повече меки, отколкото корави ръце; от това ни става ясно, защо изобщо децата по-малко обичат градинарството и земеделието, отколкото възрастните лица, у които преобладават корави ръце. И в по-късните години, когато тия склонности са проявени в съвършено отличителна меpa, се констатира у хората една твърде значителна коравост на ръцете и изглежда като че ли техния притежател, поради намаление душевните му способности в старостта, би потърсил в замяна телесна сила. д. Големина на детската ръка Голяма ръка изобщо е винаги признак на начеващо развитие; подобни ръце се намират обикновено между народи, които стоят, както в душевно, така и в практическо отношение на културното им състояние, още на едно низко стъпало на развитие. И у деца по-голямата ръка показва по-голяма телесна сила, обаче, съвсем не и едно значително душевно развитие. Значението на средно големите ръце ние изложихме по-преди. Малките ръце са признак на дребнав дух, когато показват известна ширина и възеловидни, квадратни пръсти. Има ли едно дете големи ръце, без да са пълни и меки, но набраздени, сухи и корави, това винаги означава нездравословна конструкция; тъй също, те не ни позволявате да заключаваме нещо добро за душевните способности на детето. Там, дето намерим този признак, задача е за родителите, да се погрижат преди всичко, щото малкото да се развие пълно и силно телесно, даже и когато душевното развитие, при това, би останало очевидно назад; в късна връст подобни ръце почти всякога са признак на затворен, често меланхоличен характер, понякога склонност към магични изкуства. Голяма детска ръка, с длан от средна големина всякога означава дух, който достига известна съвършеност и изключителност.
към текста >>

Затуй Сенека не отричал силата на природата, но Галиени се отличил с пълно отрицание на хипократската формула и е установил правилото на противоположните средства.
Ето защо той е прокламирал, че „подобното извиква подобното и цери това, което причинява“. Като добавък на това, Хипократ приемал, че природата спонтанно се стреми да лекува „natura medicatrix“ и за лекаря достатъчно е да спомага и стимулира нейните усилия. За нещастие, през времето му, токсикологическите знания бяха твърде неопределени, за да позволят едно практическо обобщение на тоя превъзходен принцип. Дълбокото невежество на неговите наследници ги увлече в една палиативна грешка. Такава бе римската медицина. Затуй Сенека не отричал силата на природата, но Галиени се отличил с пълно отрицание на хипократската формула и е установил правилото на противоположните средства. От тогава мнозинството от лекарския свят живее с този абсурд на Галиени, насочено да противостои на природата, да подчини нейните усилия. В тая система, ако организмът, за да се бори по-добре с микробите, които са го нападнали, и за да засили действието на своята фагоцитоза, повишава температурата си и става трескав, лекарят се бори не против микроба, а против покачването на температурата чрез очистителни, кръвопускане, повръщане или, при съвременниците, чрез фенацетин, аспирин и пр., които са понизителни и изстудителни вещества. Колко по-смислено постъпва селянинът, който в подобни случаи взима една гореща тизана и се сили да вдишва! Той е открил също така, че трябва да разтрива измръзналите си части със сняг, а изгорелите да облекчи с топло. Правилото на Галиени е разрушително: един болен има ли захарна болест?
към текста >>

Трябва, прочее, да отделим чистото от нечистото, както учи спагирическото изкуство, и тогава се получават великолепни излекувания благодарение на природния магнетизъм, по силата на който подобното се наслаждава от подобното, от което пък се ражда привличането и единството.
Всяка отрова може, прочее, посредством известно приготовление, да произведе полезни действия. Кролиус, в книгата си Traitе des signatures, казва, че смазаният паяк лекува направената от него рана, а скорпионът — ухапаното от него место. Роберт Флъд твърди, че една храчка от гръдния кош, посредством едно съответно приготовление, изцерява туберкулозата (Sputum а pulmonico rejectum, post debitam prceparationem, curat phtisim). Кирхер, в своя Mundus subterraneus, казва същото за змийските отрови и предлага за тях следното обяснение: „отровата е една смес от сяра, живак и сол. Тя съдържа в себе си това, което може да ни спаси, заедно с онова, което причинява смъртта ни. Трябва, прочее, да отделим чистото от нечистото, както учи спагирическото изкуство, и тогава се получават великолепни излекувания благодарение на природния магнетизъм, по силата на който подобното се наслаждава от подобното, от което пък се ражда привличането и единството. Така, приготвената субстанция от една змия, взета по известен начин, намира, по един вид природен инстинкт, това, което се е просмукало през нея и, с известно привличане, притегля към себе си онова, което е било отделено от нея (за да го неутрализира)“. След туй, Кирхер формулира в четири правила принципа, че всеки минерал, всяко растение, всеки животински екстракт, способен да произведе ефектите на известна отрова, е един цер против тая отрова. Естествено, за да може този принцип на ваксино-терапията или изопатията да се практикува ефикасно, трябва да се употребява цяра — отрова с голяма предпазливост. Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“.
към текста >>

В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления.
Естествено, за да може този принцип на ваксино-терапията или изопатията да се практикува ефикасно, трябва да се употребява цяра — отрова с голяма предпазливост. Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“. Полезният принцип, който алхимиците искаха да отделят, бе счетен от А. Вилньов за духовното в сместа, върховен агент на четирите елементи, който предава на последните влиянието на звездите. В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления. Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията.
към текста >>

„Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие.
То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“.
към текста >>

„Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“.
„Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“. Идеалът е да се добие една твърде активна квинтесенция в много малък обем, т. е. за лекаря са важни един мощен динамизъм и една твърде намалена доза. Парацелз употребявал даже дозата „каре- на“, която определял така: двадесет и четвъртата част от една малка капка. Въпреки много прочути случаи на изцеряване, спагирическата медицина не можа да просъществува. Тя бе лишена от необходимите познания, за да прокара на теория и да обобщи на практика прекрасните принципи на Великото Дело, които искаше да приложи в терапевти- ката.
към текста >>

Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост.
Нейните ключове на подобието, по липса на достатъчна токсикологическа наука, бяха твърде неопределени. На- пример, теорията на сигнатурите заемаше твърде много от фантазията. Нейните способи на динамизация бяха много сложни и твърде емпирични. В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века. Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично. Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост. Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“. Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие. Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога. Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно.
към текста >>

Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие.
Нейните способи на динамизация бяха много сложни и твърде емпирични. В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века. Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично. Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост. Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“. Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие. Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога. Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек. Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек.
към текста >>

А мнозина, невярващи или заблудени в силата и връзката на човешката душа с невидимия свят, от- минават без внимание даваните ни тайно сигнали и настояват често за неща, когато не трябва, а не настояват за неща, когато трябва.
Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред. Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания. Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични. А мнозина, невярващи или заблудени в силата и връзката на човешката душа с невидимия свят, от- минават без внимание даваните ни тайно сигнали и настояват често за неща, когато не трябва, а не настояват за неща, когато трябва. Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят! Предвестия на смъртта. През текущата година почина в столицата един млад юнкер, син на Н. И., светла надежда на родителите си и утеха на техните старини. Неумолимата съдба избира своите жертви от всички възрасти и никому не дава сметка за своите присъди.
към текста >>

Това, което има да става на физическия свят, бива предварително решено в невидимата област: клишето се изработва там, а се отпечатва тук.
Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят! Предвестия на смъртта. През текущата година почина в столицата един млад юнкер, син на Н. И., светла надежда на родителите си и утеха на техните старини. Неумолимата съдба избира своите жертви от всички възрасти и никому не дава сметка за своите присъди. Това, което има да става на физическия свят, бива предварително решено в невидимата област: клишето се изработва там, а се отпечатва тук. Това показват многобройните проверени и неоспорими факти, към които нека зарегистрираме и тоя, станал при погребението на младия юнкер. Другари негови отиват до гробищата, за да съпроводят тленните останки на отлетелия дух. Един от тях X., който хранел големи симпатии към незабравимия покойник, взема участие в носенето на тялото му. Като доближили до гроба, той се препъва и малко остава да изтърве единият край на ковчега. Това се взема за лошо знамение от някои, които взели участие в погребалното шествие.
към текста >>

Ето де се крие тайната ,сила на духовното невежество: за да бъдем приятни на „кобилата“, на селото, на обществото, трябва да тъпчем истината; за да ни счита светът за „учени“, трябва съзнателно да се кланяме пред неговия култ и да заглушаваме гласа на съвестта си.
Мина се що мина — продължи той — аз се ожених в това село, дето съм сега, и както виждате, жена ми е руса и дръпната, като луда кобила. Сънят на майка ми се изпълни с всичките му подробности. — А защо не казахте това пред селяните във време на беседата ми, го пресякох аз? — Може ли такова нещо? Сега аз минавам за учен човек между тях, а иначе щяха да ме вземат за простак, щяха да ме презират, защото като коря жена си, коря и селото им, а на това отгоре и жена ми щеше да ме намрази, С това разговора ни с тоя съвременен учител се свърши. Ето де се крие тайната ,сила на духовното невежество: за да бъдем приятни на „кобилата“, на селото, на обществото, трябва да тъпчем истината; за да ни счита светът за „учени“, трябва съзнателно да се кланяме пред неговия култ и да заглушаваме гласа на съвестта си. Хората от сегашния век са двулични и се обръщат към всяка страна, според както им диктуват интересите. Това е въплъщение на егоизъм, от който днес страда светът. Гореизложеният случай показва, че съдбата на човека на физическия свят е предварително решена и живота му е очертан в една точно определена програма, която може отчасти да се измени само от една силна воля, използване за добро. В тази програма влазя и звездата на бъдния брак и семеен живот. Свекървата е видяла на сън символично своята бъдеща снаха в образа на една дръпната кобила.
към текста >>

Той казва, между другото: човек е една троичност, която се състои от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен душа, Его.
Г-н Д-р Овар е написал едно много ценно съчинение, издадено от парижката книгоиздателска фирма А. Малоан, под надслов: Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. За да удовлетворим любознателността на нашит сериозни четци, ние ще дадем в идещата книжка едно късо изложение на съдържанието на тази книга. Авторът й употребява много индуски термини. Той казва, между другото: човек е една троичност, която се състои от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен душа, Его. 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето става в нас енергия, жизненост, прана. 3) материята образува различните наши тела, които могат да се разпределят в две категории. По нататък, въз основа на тия главни положения, Д-р Овар развива темата си и излага подробно своите заключения за естествените методи, по които можем да укрепим здравето си и да създадем условия за дълголетието и развитието си. 4. В американското списание Azothe е поместена една ценна статия от P. Т. Скот за измеренията.
към текста >>

2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето става в нас енергия, жизненост, прана.
Малоан, под надслов: Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. За да удовлетворим любознателността на нашит сериозни четци, ние ще дадем в идещата книжка едно късо изложение на съдържанието на тази книга. Авторът й употребява много индуски термини. Той казва, между другото: човек е една троичност, която се състои от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен душа, Его. 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето става в нас енергия, жизненост, прана. 3) материята образува различните наши тела, които могат да се разпределят в две категории. По нататък, въз основа на тия главни положения, Д-р Овар развива темата си и излага подробно своите заключения за естествените методи, по които можем да укрепим здравето си и да създадем условия за дълголетието и развитието си. 4. В американското списание Azothe е поместена една ценна статия от P. Т. Скот за измеренията. Пространството, казва авторът, има n измерения и се реализира чрез умножаването си до безкрайност според п-1 измерения (отношенията между обема и плоскостта, между плоскостта и линията, линията и точката).
към текста >>

Той отличава този медиум от магнетизатора, който, като дава от себе си жизнена сила, необходимо е сам да бъде напълно здрав, да следва природен хранителен режим, да почива редовно и пр.
Ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис редица статии по тоя въпрос, като се ползваме от най-новите открития на проф. Айнщайн, Фламарион и др., както и от съчиненията на Толедо, Гебирол и др. 5. В Luce е Ombra г. Кавали дава една студия върху медиотерапията, т. е. лекуване на болестите чрез посредничеството на един медиум, който служи за канал на окултните сили от по-висшия ред. Той отличава този медиум от магнетизатора, който, като дава от себе си жизнена сила, необходимо е сам да бъде напълно здрав, да следва природен хранителен режим, да почива редовно и пр. РАЗНИ ВЕСТИ Магия на числата. Числото 142857 е забележително. Ако го умножим на 2, 3, 4, 5 или 6, получават се числа все със същите цифри, само различно наредени: Същото число, умножено на 7, дава 999,999, а умножено на 8, дава 1,142,856. Ако в последното число вземем милионната цифра и я съберем с единиците, получаваме първоначалното число 142 857. Интересни са и следните примери: Мистицизтьм на числата.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството, между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин, се добират до повърхното разкритие на тая тайна.
към текста >>

Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща.
Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък.
към текста >>

Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява.
Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способстваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце. Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов. Любовта е най-великият закон на живота. „Бог е любов“, казва еванг. Йоан.
към текста >>

Само любовта е силата, която спасява.
Първото от тия две правила означава, да пожертваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всека съпротива на злото. Истинско геройство е да любиш врага си! „Любовта всичко претърпява, на всичко хваща вяра и на всичко се надее“, казва Павел. В нея няма нито лъжа, нито измама, нито завист, нито омраза, нито гордост. Любовта е връзката на съвършенството. Само любовта е силата, която спасява. Само любовта е, която вдъхновява хората към велики подвизи. Само любовта е, която крепи и поддържа майката в нейните мъки при раждането и в безкористното отглеждане на рожбата си, само любовта е, която свързва за винаги две сърца, двама братя, двама приятели, само любов- то е, която обединява Учителя и учениците. Законът, който изменя и възражда всичко в света, е законът за любовта. Любовта, изразена като стремеж, чувство, сила и принцип —това са стадиите на най-великата проява на човешката душа! От всичко казано до тука лесно е да се заключи, че истинският, смисленият живот се съдържа само в прилагането на трите тия закони: за мъдростта, вярата и любовта.
към текста >>

Любовта, изразена като стремеж, чувство, сила и принцип —това са стадиите на най-великата проява на човешката душа!
Любовта е връзката на съвършенството. Само любовта е силата, която спасява. Само любовта е, която вдъхновява хората към велики подвизи. Само любовта е, която крепи и поддържа майката в нейните мъки при раждането и в безкористното отглеждане на рожбата си, само любовта е, която свързва за винаги две сърца, двама братя, двама приятели, само любов- то е, която обединява Учителя и учениците. Законът, който изменя и възражда всичко в света, е законът за любовта. Любовта, изразена като стремеж, чувство, сила и принцип —това са стадиите на най-великата проява на човешката душа! От всичко казано до тука лесно е да се заключи, че истинският, смисленият живот се съдържа само в прилагането на трите тия закони: за мъдростта, вярата и любовта. Да живееш хармонично, значи да живееш в тия три закони. Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство.
към текста >>

Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим.
Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите.
към текста >>

И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила.
Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното. Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите. Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето. И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . . Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение. За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума. Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си.
към текста >>

Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си.
И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . . Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение. За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума. Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват.
към текста >>

от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов.
Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето. Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . . Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител . . . от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов. . . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре !
към текста >>

.. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство.
. . от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов. . . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците.
към текста >>

искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата.
. . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света.
към текста >>

Според силата на сензитивността, те имат нужда от 1/2 до 1 час, а може да се случи и от 2 — 3 часа.
Възглавницата била малко отместена и в стаята влизала съвсем слаба светлина. Това било достатъчно за неуспеха. В такава тъмна стая след малко стоене високо-сензитивните почват да виждат често след 5 — 10 минути. А някои виждат почти веднага, като се отстрани дневната светлина. Средните сензитиви имат нужда от повече време, за да видят. Според силата на сензитивността, те имат нужда от 1/2 до 1 час, а може да се случи и от 2 — 3 часа. Некои след два часа стоене още не виждат нищо. Райхенбах е почвал да се съмнява в тяхното зрение. И след 2 часа едвам почвали да забелязват слаба светлина. И чак след три часа виждали добре всички одични явления и то пропорционално на своята сензитивност. Общо правило е, че колкото човек е по-слабо сензитивен, толкоз по- дълго време трябва да стои в тъмно, за да види.
към текста >>

Тая светлина, която сензитивният вижда в тъмна стая, не е обикновена, а една нова сила, която Райхенбах нарича од.
опита, и след половин часово стоене той обявил опита за несполучлив. Кой е сензитив, що е „сензитивност“ и „од“? Преди да отидем по-нататък, трябва: да се запознаем с понятията сензитив, сензитивност и од. Сензитив Райхенбах нарича този, който има извънредно чувствителна, възприемчива природа и затова може да чувства такива дразнения, които другите хора никак не могат да възприемат. Напр. сензитивният в тъмна стая след изтичането на известно време почва да вижда светлина, а несензитивният да стои в такава стая и с часове няма да забележи нищо. Тая светлина, която сензитивният вижда в тъмна стая, не е обикновена, а една нова сила, която Райхенбах нарича од. Способността на човека да чувства, да възприема ода Райхенбах нарича сензитивност (на френски sensitif — чувствителен). От опитите на Райхенбаха следва, че човек отделя от себе си на всички страни од. Действието на ода, който изпуска човек, се намалява с увеличение на разстоянието. Думата од Райхенбах получил от санскритската дума Va, което значи вея. Тая дума има общ корен и с името на древно- германския Бог Один.1) Одичната светлина на живия организъм Райхенбах нарича „биод“ (на животните — „зооод“, на растенията — „фитод“), на кристала — „кристалод“, на магнита — „магнитод“, на слънцето — „хелиод“, на луната — „артемод“.
към текста >>

От друга страна, по-лесното или по-мъчното виждане зависи и от силата на одичната светлина.
Тая дума има общ корен и с името на древно- германския Бог Один.1) Одичната светлина на живия организъм Райхенбах нарича „биод“ (на животните — „зооод“, на растенията — „фитод“), на кристала — „кристалод“, на магнита — „магнитод“, на слънцето — „хелиод“, на луната — „артемод“. Разните сензитиви са на различна степен сензитивни. От друга страна, върху сензитивността влияят разни условия. Един и същ сензитив при разни настроения ще има различна сензитивност.. Сензитивите имат периоди на по-голяма възприемчивост. Това е във време на менструация, бременност и кърмене. От друга страна, по-лесното или по-мъчното виждане зависи и от силата на одичната светлина. Последната може да бъде толкоз слаба, че и най-силно сензитивният да я види с голяма мъка, след дълго стоене в тъмна стая. А тя може да бъде толкоз силна, че да се види много лесно. Един пример: самият Райхенбах не бил сензитив. Той не виждал нищо в тъмна стая. Но имало е случай на толкоз силна одична светлина, че и той я виждал.
към текста >>

Ако веднага след затъмняването на стаята, той вижда пълна тъмнина около себе си, тогава неговата сила е слаба, а ако вижда около си неясно-белезникаво, той е в силата си.
Че местопребиваването на сензитива преди опита влияе, Райхенбах е открил случайно по този начин, но е проверил това с много опити. В тъмно, облачно време сензитивът по-рано от обикновено почва да вижда одичната светлина. Силно-сензитивните или пък средно-сензитивните във време на усилена сензитивност не само в нарочно приготвена тъмна стая, но и нощем при обикновена обстановка виждат (напр. при събуждане) од в стаята. Може да се познае веднага след влизане на сензитива в тъмната стая, дали той е в притежание на увеличена или намалена сензитивност. Ако веднага след затъмняването на стаята, той вижда пълна тъмнина около себе си, тогава неговата сила е слаба, а ако вижда около си неясно-белезникаво, той е в силата си. Заедно със стоене в тъмна стая възприемчивостта на сензитива постепенно се усилва и като достигне до максимума, такава си остава до края на опита. Този максимум е по-висок при висока сензитивност и по-низък при слаба. Много слабо сензитивните се спират до светеща, мъглява маса, а други се издигат до виждане не само на светлина, но и до различаване на бои. По някой път се случват флуктуации (колебания) в зрителната способност. Напр., г-ца Ацмансдорфер твърде добре виждала в тъмна стая светлината, излизаща от кристала и магнита, които държала в ръката си.
към текста >>

При приближаване или отдалечаване от предмета става известно изменение на боите, при още по-голямо отдалечаване светлината става невидима.
Тя като 5 годишно дете често е събуждала майка си в тъмни нощи и страхливо й показвала разни неща в стаята горящи. Майката, запозната вече с тази светлина, я успокоявала, че това не е горение, и за да я увери, че е така, взема я на ръце, за да види отблизо светещите предмети. И при това й казвала да не казва никому това, защото никой няма да повярва и ще я считат за смахната. Това г-ца Райхел изпълнявала до срещата си с Райхенбаха. Сензитивният най-добре вижда одичната светлина от разстояние 48 с. м. При приближаване или отдалечаване от предмета става известно изменение на боите, при още по-голямо отдалечаване светлината става невидима. 13 000 опити. Какво вижда сензитивът Райхенбах,заинтересуван веднъж от одичните явления, искал е да ги изследва по строго научен начин. Той направил около 13,000 опита, за да тури своите заключения вън от всяко съмнение и за всестранно изследване на предмета. В тъмната стая сензитивът изпърво вижда тези предмети, които са по-силно светещи, обикновено своите ръце. От начало той почва да ги различава като сиви безформени мъгляви маси, неясно очертавани в общата тъмнина.
към текста >>

Обаче, освен по сила, светлината на двете ръце се различава и по бои- Светлината на лявата ръка има повече жълточервен цвят, а на дясната — син.
А слабосензитивният се спира на първата фаза.т. е. не вижда боите. Лявата ръка свети повече от дясната. Това се потзър- дява от много сензитиви. Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната. Обаче, освен по сила, светлината на двете ръце се различава и по бои- Светлината на лявата ръка има повече жълточервен цвят, а на дясната — син. Но и другите части на тялото се виждат с бои. Левият крак се вижда жълточервен, а десният — синкав. Изобщо в лявата страна се виждат жълти, жълточервени и червени цветове, а в дясната сини, сивосинкави и сиви. Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната. И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен.
към текста >>

Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността.
Издъхнатият въздух е одоположителен. Положителният од сензитивният го чувства студен, а отрицателният — топъл. Вътрешната страна на ръката (дланта) е одо-отрицателна, а гърбът й — одоположителен. После има поляритет и на отделните пръсти на ръката, обаче, той може да се забележи само от високо сензитивните.2). Сега нека видим, що се нарича хетерономно и изономно действие на полюсите. Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността. Първото действие се казва изономно, а второто — хетерономно. Казаното за изономното и хетерономното действия образуват основата на науката за лекуване с магнетизма. При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при. приближаване разноименен полюс — по-силна светлина. Това се наблюдава от сензитивите, когато хора в тъмна стая се приближават един към други_ Когато двама души приближат един към друг лицата си, то този от тях,.
към текста >>

от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо.
В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо. Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка. След това тя почнала да прави обратни паси, т. е. от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост.
към текста >>

Изобщо казано, винаги когато се сгъсти на някое място повече од и то било чрез слънчева или лунна светлина, било чрез магнетизъм, електричество, кристална или органична полярност, и когато този од достигне известна сила, предметът става прозрачен за сензитивното око.
Те забелязват вътре в него движение на светлина, както при обикновено горене. Вътре в него те забелязват множество светли места, намиращи се във вечно движение. Значи, това което мислеха до сега за инертно и мъртво, е пълно с вътрешно движение. Такива наблюдения са правени с много кристали: планински кристал, берил, гипс, стипца, турмалин и пр. За високо сензитивните ръцете, пръстите и другите части на тялото са прозирни: видими са всички техни съдове и тъкани. Изобщо казано, винаги когато се сгъсти на някое място повече од и то било чрез слънчева или лунна светлина, било чрез магнетизъм, електричество, кристална или органична полярност, и когато този од достигне известна сила, предметът става прозрачен за сензитивното око. С други думи, прозрачни см всички тела, напоени силно с од. Красотата на одичните явления Сензитивите описват одичните пламъци, искри и бои като явления, пълни с голяма красота. Не.ма нито един сензитив, който да не е изказвал своето възхищение от одичната светлина. Когато г-ца Райхел излязла от тъмната стая, за да отиде в стая осветлена с обикновена лампа, тя намерила последната просто за грозна в сравнение с великолепието на магнитния пламък. Така са се изказали за одичната светлина и мнозина други сензитиви.
към текста >>

Месмер също е знаел тая сила; после Маркиз де Пюйсегюр, Тарди де Монравел, Делйоз, Д-р Шарпинйон, Д-р Деспин и пр.
И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели. Още шотландският лекар Максуел е обнародвал в 1679. година книгата „De medecina magnetica“. Месмер също е знаел тая сила; после Маркиз де Пюйсегюр, Тарди де Монравел, Делйоз, Д-р Шарпинйон, Д-р Деспин и пр. Райхенбах е открил ода независимо от своите предшественици. Интересното е, че одът е откриван много пъти: самостоятелно, и всеки един .от самостоятелните откривани е мислел, че за пръв път го открива. Затова разните изследователи му дават разни имена. Той е наричан: „магнетизъм“, „лечебен магнетизъм“, „жизнена сила“, „животински магнетизъм“ (от Месмер), „жизнен принцип“ (от Барети), „нервизъм“, „нервен флуид“, „магнетичен флуид“, „нервна лъчиста сила", „физиологичен магнетизъм“ (от Дюрвил), „анимизъм“ (от Яксаков и Феерхов) и пр. Оригиналното у Райхенбаха е в това, че той по метод, съвсем различен от този на предшествениците си, е изследвал ода. 7).
към текста >>

Той е наричан: „магнетизъм“, „лечебен магнетизъм“, „жизнена сила“, „животински магнетизъм“ (от Месмер), „жизнен принцип“ (от Барети), „нервизъм“, „нервен флуид“, „магнетичен флуид“, „нервна лъчиста сила", „физиологичен магнетизъм“ (от Дюрвил), „анимизъм“ (от Яксаков и Феерхов) и пр.
година книгата „De medecina magnetica“. Месмер също е знаел тая сила; после Маркиз де Пюйсегюр, Тарди де Монравел, Делйоз, Д-р Шарпинйон, Д-р Деспин и пр. Райхенбах е открил ода независимо от своите предшественици. Интересното е, че одът е откриван много пъти: самостоятелно, и всеки един .от самостоятелните откривани е мислел, че за пръв път го открива. Затова разните изследователи му дават разни имена. Той е наричан: „магнетизъм“, „лечебен магнетизъм“, „жизнена сила“, „животински магнетизъм“ (от Месмер), „жизнен принцип“ (от Барети), „нервизъм“, „нервен флуид“, „магнетичен флуид“, „нервна лъчиста сила", „физиологичен магнетизъм“ (от Дюрвил), „анимизъм“ (от Яксаков и Феерхов) и пр. Оригиналното у Райхенбаха е в това, че той по метод, съвсем различен от този на предшествениците си, е изследвал ода. 7). Изследванията след Райхенбаха бляскаво потвърдиха неговите резултати. Особено са важни в това отношение епохалните изследвания на Дюрвил, Де Роша, Д-р Барети, Карл дю Прел, Охорович, Феерхов и пр. Последният се старае да отъждестви ода с N-лъчи на Блондло. Заключение. Значението на Райхенбаха Както казахме, окултизмът отдавна е знаел съществуването на ода.
към текста >>

Повече от половин век тоя учен работи за разрешението на най-великата проблема,като си служи единствено с експерименталния метод: чрез научни опити и изследвания, резултатите от които могат да се проверят от всеки безверник, той е събрал толкова много и необорими доказателства за съществуването, силата и еволюцията на човешката душа, че даже и най-упоритите му научни противници прекланят глава пред неговите неоценими заслуги за оборването на отживялата вече материалистична теория.
Впрочем, названията положителен и отрицателен са чисто условни. На всякъде, дето аз употребявам думата положителен, у Райхенбаха стои „отрицателен“, и обратно. Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион Просветените умове всред съвременните народи, предадени всецяло на издирването на истината, издигнатите души, въплътени на земята, за да служат на човечеството, вдъхновявани от чист алтруизъм и от вродения си стремеж да проникнат в най-дълбоките тайни на живота, продължават с най-твърдо постоянство и добросъвестност да разкриват пред очите на обикновените невежи и на заблудените материалисти смисъла на човешкия живот и, изобщо, на цялото битие на вселената. Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие. Един от тия пионери на истината е бележитият французки психист и астроном Камил Фламарион. Повече от половин век тоя учен работи за разрешението на най-великата проблема,като си служи единствено с експерименталния метод: чрез научни опити и изследвания, резултатите от които могат да се проверят от всеки безверник, той е събрал толкова много и необорими доказателства за съществуването, силата и еволюцията на човешката душа, че даже и най-упоритите му научни противници прекланят глава пред неговите неоценими заслуги за оборването на отживялата вече материалистична теория. Любознателният му дух и непоколебимото му убеждение, че няма смърт, са се проявили още от детинството му. Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849. год.) възразил на обясненията на по-големия си другар за умрелите, че „хората не умират“,.“тоя човек не е умрял“ „няма смърт“ и пр. От тогава още Фламарион не е напуснал своето убеждение за вечния живот и не е престанал, с една рядка активност, да събира доказателства за истинността на това свое убеждение. Той не е съзнавал, може би, че е бил определен да стане астроном, за-да се вдълбочава в бездните на тайнственото и да донася от там все по-нови и по-чудни знания за човечеството.
към текста >>

Фактите, които той събирал, се трупали все повече и повече и от тях той успя да съгради монументалното здание на здравата човешка мисъл върху живота, в противовес на явно погрешното, станало вече дори смешно, схващане за грубата сила и материя.
Любознателният му дух и непоколебимото му убеждение, че няма смърт, са се проявили още от детинството му. Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849. год.) възразил на обясненията на по-големия си другар за умрелите, че „хората не умират“,.“тоя човек не е умрял“ „няма смърт“ и пр. От тогава още Фламарион не е напуснал своето убеждение за вечния живот и не е престанал, с една рядка активност, да събира доказателства за истинността на това свое убеждение. Той не е съзнавал, може би, че е бил определен да стане астроном, за-да се вдълбочава в бездните на тайнственото и да донася от там все по-нови и по-чудни знания за човечеството. Фактите, които той събирал, се трупали все повече и повече и от тях той успя да съгради монументалното здание на здравата човешка мисъл върху живота, в противовес на явно погрешното, станало вече дори смешно, схващане за грубата сила и материя. Точно 60 години постоянни изследвания и изучавания са извоювали за Фламариона триумфа на лъчезарната истина, че човешкото същество, и след като се съблече от физическата си форма, продължава да живее и се развива съгласно с неизменните закони на природата, в която Бог живее. Но къде? И как? Под каква форма? — ето към какво са насочени най-новите му изучавания.
към текста >>

Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка.
Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания.
към текста >>

Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня.
Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам.
към текста >>

Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости.
Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие.
към текста >>

Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли.
Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството?
към текста >>

Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот.
През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка.
към текста >>

Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост.
Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока.
към текста >>

По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно.
-—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее.
към текста >>

Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока.
Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет.
към текста >>

Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги!
Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища.
към текста >>

Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила.
Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент.
към текста >>

Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет.
Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот.
към текста >>

Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила.
Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му.
към текста >>

— Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища.
Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели.
към текста >>

Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели.
— Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове.
към текста >>

Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение.
Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат. условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта. Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение. Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината. Който страда от безсъница, трябва; да опитва това всеки ден. — Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага! Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите мисли! Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват.
към текста >>

Слънцето, като сърце, препраща по цялото тяло на вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по тялото кръвта.
Сетивните органи и планетите - управлява зрението - пипането - вкуса мириса – слуха Два сетивни органи, които тепърва се ,развиват – ясновидството - психометричния сетивен орган Планетни сфери Една електрическа хипотеза Как ни влияят планетите, и в какво лежи същината на това влияние — подразбирам духовната му същина — е въпрос на който трябва да отговори езотеричната астрология, доколкото това може да се изрази с думи. Тук мога да кажа само, че онова,. що сме навикнали да наричаме планети, е само една безкрайно- малка част от тяхната току-речи безконечна сфера, която упражнява влияние върху нас. То е само физическият им силоцентър, както трябва да смятаме и видимото слънце като физически силоцентър, или като сърце на нашата планетна система. Същинските сфери на планетите се проникват взаимно, а слънцето прониква от своя страна цялото. Слънцето, като сърце, препраща по цялото тяло на вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по тялото кръвта. „Както горе, така и долу“. Понеже ние възприемаме обикновено чрез нашите материални сетива, а те винаги ни мамят, съставяме си една преограничена представа за планетите и виждаме само онази малка част, която се проявява за физическото ни око. Самата планета избягва от нашето възприемане, и така е с всичко, що ни окръжава. Ние възприемаме само външната страна на нещата;—истинската им същина ни се изплъзва. Трябва да схванем, че естеството на планетите прониква земята, с други думи — проявява се върху нея и чрез нея, както и във всичко, що живее и се развива.
към текста >>

Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота, простота, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи.
Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие. Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (висшето). И в този си живот ние често ще се препъваме о този камък, докато научим урока си. Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота, простота, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи. Така един или между и сочат на един конфликт между сластолюбието и любовта, и камъкът, който човекът среща на пътя си постоянно дава повод за нови конфликти, които в края на краищата трябва да доведат до побеждаване на по долните елементи. Тия примери са достатъчни за нашия общ преглед. Ще рече, неблагозвучният аспект сочи някаква злоупотреба с доброто в миналите съществувания — и каква-годе съпротива, която ние трябва да превъзмогнем, — на някакъв камък, който ни спъва. Благозвучните аспекти наопаки - сочат на една добра употреба на доброто, както и на помощни сили или помощни извори, които ние сами сме породили в минали свои съществувания, и от които можем да черпим сега (-ния, -аспект). Следователно, ние сами сме си приготвили нашия път в живота и трябва да се проникнем от мисълта, че този път изпречва пред нас стръмни нанадолнища и остри скалисти вършини, че не е лишен и от приветни сенчести кътове за почивка и разкошни изгледи на напред.
към текста >>

Вярно е, че твърде често туй е белег за един не дотам издигнат характер, ала това може да е и знак за мощната сила на Аза, който е имал смелостта да поеме при въплътяването си кръст, който за мнозина би бил претежък.
Благозвучните аспекти наопаки - сочат на една добра употреба на доброто, както и на помощни сили или помощни извори, които ние сами сме породили в минали свои съществувания, и от които можем да черпим сега (-ния, -аспект). Следователно, ние сами сме си приготвили нашия път в живота и трябва да се проникнем от мисълта, че този път изпречва пред нас стръмни нанадолнища и остри скалисти вършини, че не е лишен и от приветни сенчести кътове за почивка и разкошни изгледи на напред. Сега разбираме, защо думата карма означава деяние и защо в нашия хороскоп трябва да.съзрем пътя, който трябва да извървим през това си въплъщение. Така, астрологията ни ясно учи, че в общи черти нашият характер гради съдбата ни — само че трябва да вземем думата „характер“ в малко по-друг смисъл, отколкото тя обикновено се употребя, — в него трябва да виждаме по- скоро едно временно облекло, в което се е облякъл Азът през това си земно съществувание. Понякога астролозите с твърде склонни да се въсят на оногова, чийто хороскоп изобилства с неблагозвучни аспекти. Вярно е, че твърде често туй е белег за един не дотам издигнат характер, ала това може да е и знак за мощната сила на Аза, който е имал смелостта да поеме при въплътяването си кръст, който за мнозина би бил претежък. Той е сторил това с умисъл да отиде по-бързо напред, за да може в сегашния си живот да „изплати“ колкото може повече карма. Няма защо да се доказва, че такъв човек има мъчен живот и че трябва да се бори с неволи от всякакъв род. Ала той има сила затова и в края на краищата или ще победи, или ще изнемогне, но никога неговите неволи и жестоки премеждия не ще смогнат го подведе да извърши некое низко деяние — и това тъкмо го отличава от низшите типове с твърде неблагозвучен хороскоп, които още не са се обособили като личности. „There is no death — what seems to us transition This life of mortal breath, Is but a suburb of the Life Elysian, Whose portal we call — Death“ Longfellow „Няма смърт, както нам изглежда като преход, Този живот от смъртно дихание е предградие на елисейския живот, чиято врата ние наричаме смърт.“ Лонгфелоу. (Следва). _________________________________ 1) Plato and the other Companions of Socrates by Georg Srot p. 418.
към текста >>

Ала той има сила затова и в края на краищата или ще победи, или ще изнемогне, но никога неговите неволи и жестоки премеждия не ще смогнат го подведе да извърши некое низко деяние — и това тъкмо го отличава от низшите типове с твърде неблагозвучен хороскоп, които още не са се обособили като личности.
Така, астрологията ни ясно учи, че в общи черти нашият характер гради съдбата ни — само че трябва да вземем думата „характер“ в малко по-друг смисъл, отколкото тя обикновено се употребя, — в него трябва да виждаме по- скоро едно временно облекло, в което се е облякъл Азът през това си земно съществувание. Понякога астролозите с твърде склонни да се въсят на оногова, чийто хороскоп изобилства с неблагозвучни аспекти. Вярно е, че твърде често туй е белег за един не дотам издигнат характер, ала това може да е и знак за мощната сила на Аза, който е имал смелостта да поеме при въплътяването си кръст, който за мнозина би бил претежък. Той е сторил това с умисъл да отиде по-бързо напред, за да може в сегашния си живот да „изплати“ колкото може повече карма. Няма защо да се доказва, че такъв човек има мъчен живот и че трябва да се бори с неволи от всякакъв род. Ала той има сила затова и в края на краищата или ще победи, или ще изнемогне, но никога неговите неволи и жестоки премеждия не ще смогнат го подведе да извърши некое низко деяние — и това тъкмо го отличава от низшите типове с твърде неблагозвучен хороскоп, които още не са се обособили като личности. „There is no death — what seems to us transition This life of mortal breath, Is but a suburb of the Life Elysian, Whose portal we call — Death“ Longfellow „Няма смърт, както нам изглежда като преход, Този живот от смъртно дихание е предградие на елисейския живот, чиято врата ние наричаме смърт.“ Лонгфелоу. (Следва). _________________________________ 1) Plato and the other Companions of Socrates by Georg Srot p. 418. Ill Виж no този въпрос и „Secret Doctrine“ от Е. П. Блаватска. 2) В.
към текста >>

Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма.
Съобщава: запасен поручик М.— София. КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2.
към текста >>

Прана: силата или жизнеността. 6.
Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения.
към текста >>

Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната.
Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма. Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо.
към текста >>

Силата на внушението е силата на мисълта.
За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма. Трябва, прочее, нашето Его, в прогресивното си развитие, да достигне атмическия план (5-ия план). Когато Атма и нашата интелигентност станат едно, човешката еволюция е свършена, човекът е пред самия Бог. Еволюцията е, прочее, пътя, преминат от човека от раждането му, т. е. умственият план или третият до петият, през многобройните му въплътявания. Силата на внушението е силата на мисълта. Материята е това, което трепти. Силата я прави да трепти. Съзнанието прониква трептението. В това именно се резюмира животът, понеже да вибрира значи да живее. Съзнателната работа включва три области: 1) физическата, мускулна работа, 2) астралната, емоционална (чувствена) работа и 3) умствената, интелектуална работа.
към текста >>

Силата я прави да трепти.
Когато Атма и нашата интелигентност станат едно, човешката еволюция е свършена, човекът е пред самия Бог. Еволюцията е, прочее, пътя, преминат от човека от раждането му, т. е. умственият план или третият до петият, през многобройните му въплътявания. Силата на внушението е силата на мисълта. Материята е това, което трепти. Силата я прави да трепти. Съзнанието прониква трептението. В това именно се резюмира животът, понеже да вибрира значи да живее. Съзнателната работа включва три области: 1) физическата, мускулна работа, 2) астралната, емоционална (чувствена) работа и 3) умствената, интелектуална работа. Внушението се нарича самовнушение, когато се ражда в самите нас и разновнушение, когато иде от друго лице. В втория случай, то е плод на един внушител, чиито мисли проникват в ума на истеричния и върху който той има повече или по-малко пълна власт.
към текста >>

Силата, жизненият флуид, наречен прана, изтича, като всека енергия, от слънцето.
Нашият ум е съставен от подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание. Чрез постоянно и продължително усилие, психикът трябва, за да бъде здрав, да запечата в своето подсъзнание идеите, които го водят там, като не забравя, че човекът става това, което мисли. Трябва да знаеш какво искаш. Трябва да се иска доброто. Искай го дълго време. Силата, жизненият флуид, наречен прана, изтича, като всека енергия, от слънцето. Като прониква в нас през нашите невидими тела и чрез храната, тя се натрупва в етерика и оттам се разпространява, с помощта на нервната система, из целия ни организъм. Не се касае за една нервна сила, но за сила, която преминава през нервната система: думата неврастения, която се прилага на една нервна сила, по-малко приляга в случая, отколкото думата астения, коятз означава силата изобщо. Патологията се дели на три големи разреди от болести: истерия, астения и телесна повреда. След като установява тия главни положения, Д-р Овар препоръчва подробно начините за лекуването на болестите. Препоръчваме книгата му на нашите четци. 2.
към текста >>

Не се касае за една нервна сила, но за сила, която преминава през нервната система: думата неврастения, която се прилага на една нервна сила, по-малко приляга в случая, отколкото думата астения, коятз означава силата изобщо.
Трябва да знаеш какво искаш. Трябва да се иска доброто. Искай го дълго време. Силата, жизненият флуид, наречен прана, изтича, като всека енергия, от слънцето. Като прониква в нас през нашите невидими тела и чрез храната, тя се натрупва в етерика и оттам се разпространява, с помощта на нервната система, из целия ни организъм. Не се касае за една нервна сила, но за сила, която преминава през нервната система: думата неврастения, която се прилага на една нервна сила, по-малко приляга в случая, отколкото думата астения, коятз означава силата изобщо. Патологията се дели на три големи разреди от болести: истерия, астения и телесна повреда. След като установява тия главни положения, Д-р Овар препоръчва подробно начините за лекуването на болестите. Препоръчваме книгата му на нашите четци. 2. Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1). В юнския брой на La Connaissance намираме една критическа бележка от Пол Марто върху езотерика, която не е лишена от интерес и за българските четци.
към текста >>

В него се вкушава и силата на мъдростта, и инфлукса на Духа, и сладостта на любовта.
. . Така, ние бихме могли да цитираме още много от тия бисери, но това не би ни помогнало да посочим, кой от тях е по-бляскав. За да завършим тоя къс очерк на творчеството му, необходимо е да подчертаем извънредната важност, която Тагор дава на мълчанието, за ученика на окултизма и мистицизма. Мълчанието е по-свещено, по-красноречиво и по-звучно от говора. В него душата се моли, говори и пее. В него се вкушава и силата на мъдростта, и инфлукса на Духа, и сладостта на любовта. Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“. Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието. Тагор пее? „В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. „Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе.
към текста >>

Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието.
За да завършим тоя къс очерк на творчеството му, необходимо е да подчертаем извънредната важност, която Тагор дава на мълчанието, за ученика на окултизма и мистицизма. Мълчанието е по-свещено, по-красноречиво и по-звучно от говора. В него душата се моли, говори и пее. В него се вкушава и силата на мъдростта, и инфлукса на Духа, и сладостта на любовта. Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“. Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието. Тагор пее? „В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. „Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. „Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един поток и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе. „Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе“.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Силата на мисълта. Прев.
Смъртта и нейната тайнственост. Глава I от съчинението му под същото заглавие. Решена ли е вече най-великата проблема? (Прев. от френски). 6. Теодор Ф. Сюард. Силата на мисълта. Прев. от немски г-ца Е. Р-ва. 7. Ричард Ингалезе. Цветовете на мисловите трептения (лекция) Из съчинението му: „История и сила на Духа“ 8. Алдо Сорани.
към текста >>

Цветовете на мисловите трептения (лекция) Из съчинението му: „История и сила на Духа“ 8.
Теодор Ф. Сюард. Силата на мисълта. Прев. от немски г-ца Е. Р-ва. 7. Ричард Ингалезе. Цветовете на мисловите трептения (лекция) Из съчинението му: „История и сила на Духа“ 8. Алдо Сорани. Новата окултна школа. Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия (прев. от италиански). 9. Символизъм: I.
към текста >>

Силата на числата (прев.
Пампоров . 13. Кабала (наука за Бога, вселената и човека). Писма от Елифас Леви до ученика му Барон Спедалиери (прев. от френски). 14. Сефариал. Силата на числата (прев. от английски). 15. Проф. Ю. Нестлер. Хирогномия (продължение от кн. IV): Типови ръце и особени хирогномични знаци по пръстите на детската ръка (прев. от немски).
към текста >>

VI. Силата на човешкият поглед и VI.
Частично предсказание на бъдещето. III. Видение. IV. Смъртта на архидякона Ив. Димитров. V. Кога г умрял Ив. Вазов? VI. Силата на човешкият поглед и VI. Чудесата на една котка. 23. Книжнина. 24. Разни вести. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Светлината като фактор в живота - Дългът на българските държавници Светлината - това е творчески акт на великата природа.
към текста >>

Кой иска силата?
- гладният. Кой се стреми да забогатее? - бедният. Кой търси знанието? - невежият. Кой иска силата? - безсилният. Кой жадува за слава? - обезславеният. Кой търси живота? - мъртвият.
към текста >>

- по силата на неговата Божествена интуиция.
По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът? - по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец? - по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена.
към текста >>

- по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те.
По какво се отличава философът? - по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец? - по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат".
към текста >>

Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради.
По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „какво да правим? " - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите.
към текста >>

Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“.
В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“.
към текста >>

Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката.
В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена.
към текста >>

Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние.
му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват.
към текста >>

Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение.
Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват.
към текста >>

Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите.
От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос. Max Mailer казва: „за Св.
към текста >>

Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей.
. . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека. което силно преобладава във всичките индуски учения: „Ти си Онзи“. Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас? . „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“. Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието.
към текста >>

Нека припомним, между другите негови идеи, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят мечтите“, както и идеите му за материята.
Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма. В най-ново време, ние можем също така да намерим хиляди литературни гении, чиито души и мисли са се видоизменили от окултните влияния. Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции. Като се започне от Хамлет, окултният елемент играе преодоляваща роля в хиляди от неговите творения. Така, в Буря може да се намери цяла серия от принципи, които оживяват в окултните тенденции на нашето време. Нека припомним, между другите негови идеи, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят мечтите“, както и идеите му за материята. Ние бихме съумели доста да ангажираме нашите най-авторизирани литературни критици, да изследват от това гледище излезлите вече съчинения, проникнати от психическите издирвания, които все повече и повече влияят върху нашата научна, интелектуална и морална среда . . . 1) Тази статия на главния редактор на известното французко списание „La Revue Mondiale“ (Световен преглед), г. Жан Фино, е предговор, написан от тоя виден френски писател и убеден спиритуалист, към новоизлязлата книга на. г. Бурникел: Послесмъртните свидетели — сборник от опити и документарни доказателства за живота след смъртта.— Б. Р.
към текста >>

без резултат, макар и да направихме всичко да успеем, както мислехме, с поставяне портрета на нашето мило дете върху масата, една къдричка от косите му, една страничка от негов ръкопис и чрез извикването й със всичката сила на волята ни.
Моята печал е съставена от безплодни съжаления, от горчиво Заблуждение, от бунт против всички и всичко. Аз чувствам, че мъмря даже Бога, за дето ми отне хиляди пъти живота. За напред аз ще живея само със спомена за нея; щерка ми, моята постоянна мисъл; тя, моя култ; тя, моето обожаемо същество. Бих желала да опитам, ако е възможно, да намеря едно облекчение във спиритизма, и ще прибягна към него със вяра, надежда и любов... Но аз съм много малко посветена в това учение. Мъж ми и аз се опитахме веднъж със маса, но уви! без резултат, макар и да направихме всичко да успеем, както мислехме, с поставяне портрета на нашето мило дете върху масата, една къдричка от косите му, една страничка от негов ръкопис и чрез извикването й със всичката сила на волята ни. Но и сълзите ни, и позивите ни, и желанията ни, всичко отиде напусто! Аз искам да продължа, да постоянствам, и за тая цел именно, драги и знаменити учителю, аз Ви умолявам да ни помогнете. Жива ли е тя още? Тя, чийто живот биде прекъснат толкова брутално в разцвета му, толкоз чист, че имаше време само да обича майка си, своята майчица — една дума, толкоз сладка в милите й уста! Ах, аз бях толкова щастлива!
към текста >>

Изобщо, мисли се, че загадката на сфинкса за отвъд гроба е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия.
Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите идеи, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата. Това бе една грешка, която още се споделя от известен брой учени. Няма никакво разумно основание да не се изучва всичко, да не се подчини всичко на контрола на положителния анализ, и хората биха знаяли само онова, което биха проучили. Ако теологията се излъга като претендираше, че тия изучавания са запазени само за нея, също тъй и науката се лъже, като ги счита недостойни за нея или чужди за нейната мисия. Проблемата за безсмъртието на душата не е получила още положително решение в съвременната наука, но не е получила и отрицателно решение, както някога са претендирали. Изобщо, мисли се, че загадката на сфинкса за отвъд гроба е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия. Между туй, кой предмет го засяга толкоз отблизо, и как да не се интересуваме от собствената си участ? Настойчивото изучаване на тая велика проблема ни е довела да мислим днес, ч« тайнствеността на смъртта е по-малко мрачна и смътна, отколкото са я приемали досега, и че тя може да се осветли, пред умствения ни поглед, с известна реална и опитна ясност, каквато не съществуваше преди половин век. Не би трябвало да се учудваме от това, че психическите издирвания са съединени със астрономическите. Това е една и съща проблема. Физическата вселена и моралната вселена са една.
към текста >>

Земният жител е още толкова неинтелигентен и толкова животински, че досега, навред, на грубата сила почива правото, и тя го поддържа; във всяка държава министерството на войната е най-важното, и девет десети от финансовите източници на народите са посветени на периодическите международни изтребления.
Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр. Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си. Да се прекарва умствен живот, от това не се нуждае никой или почти никой. Мислителите са изключение. Ако тези издирвания ни доведат до там, да занимаем по-добре нашите умове, за да намерим това, което ние сме дошли да вършим на земята, бихме били доволни от тоя труд, тъй като, наистина, животът на човечеството изглежда много затъпен. Земният жител е още толкова неинтелигентен и толкова животински, че досега, навред, на грубата сила почива правото, и тя го поддържа; във всяка държава министерството на войната е най-важното, и девет десети от финансовите източници на народите са посветени на периодическите международни изтребления. За това и смъртта продължава да управлява господарски съдбините на човечеството. В действителност, тя е господарката. Нейният скиптър никога не е упражнявал своята властническа мощ с такова жестоко и дивашко насилие, както през последните години. Като повали милиони хора на бойните полета, тя повдигна милиони въпросителни към съдбата. Нека изучим тоя свършек на всичко: това е един предмет, достоен за нашето внимание.
към текста >>

Силата на мисълта Силата на мисълта е единствената сила във вселената.
1) Виж портрета му и кратки живописни черти в кн V на „Всемирна Летопис“. 2) Писмата, които възпроизвеждам тук, са запазени в преписката на анкетата ми върху психическите явления, започната в 1899 год. Това писмо е под № 809, а първото — под № 1730. Оригиналите им всякога може да се прегледат. Тодор Ф. Сюард. Силата на мисълта Силата на мисълта е единствената сила във вселената. Често говорим за материални закони, но такива не съществуват. Гравитация, кохезия, падането на ябълката от дървото, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния свят. В развитието на живота и характера силата на мисълта е безпределна. „Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той“. Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“.
към текста >>

В развитието на живота и характера силата на мисълта е безпределна.
Оригиналите им всякога може да се прегледат. Тодор Ф. Сюард. Силата на мисълта Силата на мисълта е единствената сила във вселената. Често говорим за материални закони, но такива не съществуват. Гравитация, кохезия, падането на ябълката от дървото, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния свят. В развитието на живота и характера силата на мисълта е безпределна. „Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той“. Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях. Когато храним високи и благородни мисли, ние ще станем високоблагородни.
към текста >>

Мъчно може да повярваме във абсолютната сила на мисълта, понеже не сме се опитвали всецяло да й се доверим.
Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях. Когато храним високи и благородни мисли, ние ще станем високоблагородни. Ако храним низки и посредствени мисли, нашата природа непреодолимо ще се понижи към низкото и посредственото. Мъчно може да повярваме във абсолютната сила на мисълта, понеже не сме се опитвали всецяло да й се доверим. Но светлината е насреща ви и мъчно е да й се съпротивлявате. Много по-дълбоко значение, отколкото ние предполагаме—имат думите на Исуса: „не съдете по лице, а по права съдба съдете“. (Йоан, 7, .24). Д-р Георг Д. Харон казва: „божественият произход на човешкия живот е един факт, който бавно ще бъде изтъкнат на яве от духовното развитие.
към текста >>

Из това вътрешно, властно и елементарно човеколюбив, свободно от всякакъв външен потик и всякакъв вид страх, всеки човек ще се възвиси да види Бога и да го индивидуализира за себе си н в себе си“ „ Това ще рече: всеки ще види, че е индивидуализиран в Бога и така ще открие тайната на силата си.
Много по-дълбоко значение, отколкото ние предполагаме—имат думите на Исуса: „не съдете по лице, а по права съдба съдете“. (Йоан, 7, .24). Д-р Георг Д. Харон казва: „божественият произход на човешкия живот е един факт, който бавно ще бъде изтъкнат на яве от духовното развитие. Историята й развитието посочват чрез Исуса проявата на едно всеобщо, божествено човеколюбив, в което божието присъствие действително е видимо. Из това вътрешно, властно и елементарно човеколюбив, свободно от всякакъв външен потик и всякакъв вид страх, всеки човек ще се възвиси да види Бога и да го индивидуализира за себе си н в себе си“ „ Това ще рече: всеки ще види, че е индивидуализиран в Бога и така ще открие тайната на силата си. Но той трябва да знае, че няма друга истинска сила освен любовта. Това трябва да е вярно, иначе Бог не би бил безкрайност. От къде произлиза тогава привидната сила на злото, сила, която е толкова голяма, че често подбужда своята жертва към унищожение, и даже изглежда че го върши? Неговата власт произлиза от нашите мисли. Съществува само такава власт, каквато сме придобили с мисълта си — никаква друга.
към текста >>

Но той трябва да знае, че няма друга истинска сила освен любовта.
(Йоан, 7, .24). Д-р Георг Д. Харон казва: „божественият произход на човешкия живот е един факт, който бавно ще бъде изтъкнат на яве от духовното развитие. Историята й развитието посочват чрез Исуса проявата на едно всеобщо, божествено човеколюбив, в което божието присъствие действително е видимо. Из това вътрешно, властно и елементарно човеколюбив, свободно от всякакъв външен потик и всякакъв вид страх, всеки човек ще се възвиси да види Бога и да го индивидуализира за себе си н в себе си“ „ Това ще рече: всеки ще види, че е индивидуализиран в Бога и така ще открие тайната на силата си. Но той трябва да знае, че няма друга истинска сила освен любовта. Това трябва да е вярно, иначе Бог не би бил безкрайност. От къде произлиза тогава привидната сила на злото, сила, която е толкова голяма, че често подбужда своята жертва към унищожение, и даже изглежда че го върши? Неговата власт произлиза от нашите мисли. Съществува само такава власт, каквато сме придобили с мисълта си — никаква друга. Любовта или доброто е положителна сила.
към текста >>

От къде произлиза тогава привидната сила на злото, сила, която е толкова голяма, че често подбужда своята жертва към унищожение, и даже изглежда че го върши?
Харон казва: „божественият произход на човешкия живот е един факт, който бавно ще бъде изтъкнат на яве от духовното развитие. Историята й развитието посочват чрез Исуса проявата на едно всеобщо, божествено човеколюбив, в което божието присъствие действително е видимо. Из това вътрешно, властно и елементарно човеколюбив, свободно от всякакъв външен потик и всякакъв вид страх, всеки човек ще се възвиси да види Бога и да го индивидуализира за себе си н в себе си“ „ Това ще рече: всеки ще види, че е индивидуализиран в Бога и така ще открие тайната на силата си. Но той трябва да знае, че няма друга истинска сила освен любовта. Това трябва да е вярно, иначе Бог не би бил безкрайност. От къде произлиза тогава привидната сила на злото, сила, която е толкова голяма, че често подбужда своята жертва към унищожение, и даже изглежда че го върши? Неговата власт произлиза от нашите мисли. Съществува само такава власт, каквато сме придобили с мисълта си — никаква друга. Любовта или доброто е положителна сила. Нейният източник е в Бога и затова властта й е непреодолима. Светлината е положителна сила.
към текста >>

Любовта или доброто е положителна сила.
Но той трябва да знае, че няма друга истинска сила освен любовта. Това трябва да е вярно, иначе Бог не би бил безкрайност. От къде произлиза тогава привидната сила на злото, сила, която е толкова голяма, че често подбужда своята жертва към унищожение, и даже изглежда че го върши? Неговата власт произлиза от нашите мисли. Съществува само такава власт, каквато сме придобили с мисълта си — никаква друга. Любовта или доброто е положителна сила. Нейният източник е в Бога и затова властта й е непреодолима. Светлината е положителна сила. Тя е средството за създаване на целия живот, който съществува на земята. Тъмнината не е положителна сила, тя е само отсъствие на светлина. Когато се появи светлината, тъмнината изчезва.
към текста >>

Светлината е положителна сила.
От къде произлиза тогава привидната сила на злото, сила, която е толкова голяма, че често подбужда своята жертва към унищожение, и даже изглежда че го върши? Неговата власт произлиза от нашите мисли. Съществува само такава власт, каквато сме придобили с мисълта си — никаква друга. Любовта или доброто е положителна сила. Нейният източник е в Бога и затова властта й е непреодолима. Светлината е положителна сила. Тя е средството за създаване на целия живот, който съществува на земята. Тъмнината не е положителна сила, тя е само отсъствие на светлина. Когато се появи светлината, тъмнината изчезва. Същото е и със злото — отрицателното, и със доброто — положителното. Ние виждаме мощната власт на мисълта в това, че тя дава идеята за злото и по този начин, за момент, може да ни направи негови роби.
към текста >>

Тъмнината не е положителна сила, тя е само отсъствие на светлина.
Съществува само такава власт, каквато сме придобили с мисълта си — никаква друга. Любовта или доброто е положителна сила. Нейният източник е в Бога и затова властта й е непреодолима. Светлината е положителна сила. Тя е средството за създаване на целия живот, който съществува на земята. Тъмнината не е положителна сила, тя е само отсъствие на светлина. Когато се появи светлината, тъмнината изчезва. Същото е и със злото — отрицателното, и със доброто — положителното. Ние виждаме мощната власт на мисълта в това, че тя дава идеята за злото и по този начин, за момент, може да ни направи негови роби. Обаче, това е отрицателната страна, а ние трябва сега и за винаги да се отклоняваме от отрицателното и да се стремим към положителното. В това лежи действителната мощ, и тя е Бог — „вечното добро“.
към текста >>

Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден.
Понеже не познаваме естеството на Бога, ние отклоняваме мислите си от него; така четем в Осия — 4. 6, „Людете ми загинаха от липса на знание“. Като знаем, че Бог е безпределното, всемогъщо и вездесъщо добре и че ние сме един израз на неговото съществуване, не може да се ограничат практически пълните с благодат просби на нашия живот, а също и любовта, радостта и мира, които ще се влеят в нас: „А който пие от водата, която аз ще му дам, той няма да ожаднее навеки“— Ев. Йоан. 4; 14. Но ние трябва да приложим рационално и мъдро тази истина. Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден. Кой е по-лошият неприятел — един дявол в ада. спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество? Мислите са материални. Божественият Учител казва, че зависимостта от страстно желаните ни мисли може да ни доведе до престъпление. Ние се грижим да запазим богатствата си, но несравнено по-важно е да запазим мислите си.
към текста >>

Неговата сила е наша — ние не трябва да бъдем слаби.
Павел ни е дал предписанието: „това, което е истинно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, е като една добродетел, като награда на този , който размишлява“. И не може да не се забележи, че мисълта за високи, благородни неща е един строителен процес. Това е строенето на нашето собствено, вечно жилище, не само на жилището ни в небето, но също и на това в нашия сегашен живот. Следователно, нека енергично да отклоним нашите мисли от човешкото — заблуденото, и да ги насочим към божественото — истинното, и там да ги задържим твърдо срещу всяко изкушение на по-низшата природа. Ние трябва да бъдем уверени, че сме деца на Бога, сътворени по негов образ и подобие, и че ние споделяме неговото владичество. Неговата сила е наша — ние не трябва да бъдем слаби. Неговият живот е наш — не трябва Да боледуваме. Неговите съкровищници са наши — не трябва да бъдем бедни. Нека в нашия дух има представи само за живот, здраве, изобилие и тогава тия дарове ще станат наши, понеже Бог е любов, и законът на неговата любов е съвършен. Трябва да си припомним думите на Учителя: „както вярвате, така и ще получите“. Когато просим, ние трябва да обърнем представата за липса в представа за имане.
към текста >>

Съвременният учен не изглежда да приема, че има една трептяща сила в самата земя, способна да изменяна слънчевите излъчвания.
Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч. премине през земната атмосфера, по-голямата част от сините и зелените лъчи побеляват през атмосферата, която поглъща много тия цветове. Като излиза от тая основа, която, в тоя си вид, може да бъде само хипотетична, съвременната наука дава една теория за цветовете, почиваща всецяло върху факта, че известни слънчеви излъчвания достигат земята, без да бъдат погълнати от атмосферните условия. Съвременният учен не изглежда да приема, че има една трептяща сила в самата земя, способна да изменяна слънчевите излъчвания. Окултистът уважава неуморната енергия на учения и мъката, с която уподобява фактите, но физикът работи само върху полето на ефектите, а причините остават за него загадка, която се изменя всеки десет деня, щом се открият некои нови факти. Затова окултистът предпочита да не възприема в никой случай правоверните теории в която и да е научна област и да се държи за собствената си наука, която съществува от най-отдалечени времена и е проверена от всички, които специално са я изучвали. Ето защо няма да разискваме повече тоя въпрос, дали учените имат право или не. Окултистът заявява чисто и просто, че не приема изцяло възгледите на съвременния учен върху главните цветове, основани върху видимата светлина на слънцето. Вие знаете, че приетата призма е съставена от следните цветове: червеният, портокаленият, жълтият, зеленият, синият, индигото (тъмносиният) и моравият (виолетовият), които се смятат за елементарни (основни) цветове.
към текста >>

Нищо не може да се изяви, ако му липсват тия две качества, а да се изяви, значи трептящата сила да се раздели или да отдели една част от атомите на материалната маса.
Той твърди, че жълтият цвят не е основата на жълтото трептение, но само едно изменение на портокаленото трептение и при това, като ограничите основните цветове само със синия, жълтия и червения, вие пренебрегвате всецяло портокаления и зеления, които са първични цветове. Всичко това установява различието в мненията относително цветовете между окултизма и сегашното научно схващане. Елементарни цветове окултизмът счита ония основни трептения, които съществуват още от началото на „времената и се изявяват през всички полета (планове) на природата. Преди да ги обсъдим, добре ще бъде да развием някои от общите точки между съвременната наука и окултизма, които изложихме в третата глава. На първо място, припомнете си, че всичко, което съществува, трябва да има една форма и един цвят. Нищо не може да се изяви, ако му липсват тия две качества, а да се изяви, значи трептящата сила да се раздели или да отдели една част от атомите на материалната маса. Трептението е, прочее, принцип на формата и на цвета и изявяването изисква съществуването на тия две качества. Вижте цветята, със техните толкоз различни форми и безкрайни краски. Не е ли силата на трептението, която определя ръста, цвета и формата им? Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека.
към текста >>

Не е ли силата на трептението, която определя ръста, цвета и формата им?
Преди да ги обсъдим, добре ще бъде да развием някои от общите точки между съвременната наука и окултизма, които изложихме в третата глава. На първо място, припомнете си, че всичко, което съществува, трябва да има една форма и един цвят. Нищо не може да се изяви, ако му липсват тия две качества, а да се изяви, значи трептящата сила да се раздели или да отдели една част от атомите на материалната маса. Трептението е, прочее, принцип на формата и на цвета и изявяването изисква съществуването на тия две качества. Вижте цветята, със техните толкоз различни форми и безкрайни краски. Не е ли силата на трептението, която определя ръста, цвета и формата им? Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек.
към текста >>

Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи.
Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата. Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо. В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане. Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят.
към текста >>

Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо.
Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата. Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо. В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане. Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения.
към текста >>

Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят.
Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата. Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо. В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане. Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша.
към текста >>

Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях.
И това става било от обективната, било от субективната страна на природата. Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо. В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане. Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва.
към текста >>

Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения.
Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо. В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане. Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент.
към текста >>

Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент.
Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние.
към текста >>

Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване.
Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце.
към текста >>

Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила.
Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол.
към текста >>

Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки.
В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство. Ние ще бъдем съвършено смутени, без да разбираме, че неговите по-висши трептения причиняват това смущение, като излъчват доброто от нас или като изтеглят на повърхнината всичката утайка от нашето естество. Като научат причината, тия, които са субекти на тези внезапни чувствания, ще могат да се предпазят, като отстоят на достатъчно разстояние от ония, които ги смущават.
към текста >>

Известно е, че има човешки гъби, които, често несъзнателно, поддържат живота като обсебват всичката магнетична жизнена сила, която биха могли да изтеглят от другите, и те се окачествяват от окултистите като вампири.
Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство. Ние ще бъдем съвършено смутени, без да разбираме, че неговите по-висши трептения причиняват това смущение, като излъчват доброто от нас или като изтеглят на повърхнината всичката утайка от нашето естество. Като научат причината, тия, които са субекти на тези внезапни чувствания, ще могат да се предпазят, като отстоят на достатъчно разстояние от ония, които ги смущават. Едно разстояние от три или четири стъпки е достатъчно да им попречи да чувстват твърде силно трептенията на другите. Тази аура ще обясни също и силното угнетение което остава за много хора от съприкосновението им с други лица. Известно е, че има човешки гъби, които, често несъзнателно, поддържат живота като обсебват всичката магнетична жизнена сила, която биха могли да изтеглят от другите, и те се окачествяват от окултистите като вампири. Вие сте могли да наблюдавате, че болните обичат да имат при себе си млади и силни същества. Те хващат често ръката на един здрав човек и я държат продължително колкото могат. Това благотворно за недъгавия движение отслабва стоящия до него чрез смесването на аурите, понеже но тоя начин магнетичната сила се прелива от по-силния в по-слабия. Възрастните хора обичат много присъствието на децата и драговолно спят с тях. Би било добре да се въздържат от този навик, който е твърде опасен за децата, по причина на демагнетизацията, която всякога произтича от това.
към текста >>

Това благотворно за недъгавия движение отслабва стоящия до него чрез смесването на аурите, понеже но тоя начин магнетичната сила се прелива от по-силния в по-слабия.
Едно разстояние от три или четири стъпки е достатъчно да им попречи да чувстват твърде силно трептенията на другите. Тази аура ще обясни също и силното угнетение което остава за много хора от съприкосновението им с други лица. Известно е, че има човешки гъби, които, често несъзнателно, поддържат живота като обсебват всичката магнетична жизнена сила, която биха могли да изтеглят от другите, и те се окачествяват от окултистите като вампири. Вие сте могли да наблюдавате, че болните обичат да имат при себе си млади и силни същества. Те хващат често ръката на един здрав човек и я държат продължително колкото могат. Това благотворно за недъгавия движение отслабва стоящия до него чрез смесването на аурите, понеже но тоя начин магнетичната сила се прелива от по-силния в по-слабия. Възрастните хора обичат много присъствието на децата и драговолно спят с тях. Би било добре да се въздържат от този навик, който е твърде опасен за децата, по причина на демагнетизацията, която всякога произтича от това. Съществуват много начини да се избегне демагнетизирането. Първият е да прекарваш самичък по-голямата част от времето си. Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в тялото.
към текста >>

Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание.
Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в тялото. Също можете да се предпазвате много като си допирате краката, леко един до друг и държите ръцете си една в друга, когато седите при други лица — това е начин да затворите себе си и да попречите на вашия магнетизъм да се разлива. Последната практика не е само един физически акт за затваряне, но и едно умствено разположение, което ви пази от вампиризация (изчерпване). Ширината и цветът на човешката аура се изменя според напрежението и качеството на мисълта. Ние видяхме, че всяко трептение е пряк или непряк резултат от мисълта, и то още от първия божествен тласък, даден на всяка човешка мисъл. Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание. Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване. Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение.
към текста >>

Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването.
През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават.
към текста >>

Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е.
Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават. Ние го наричаме Голфщром за отличие от останалата част на океана.
към текста >>

силата, която ние наричаме „живот“.
Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават. Ние го наричаме Голфщром за отличие от останалата част на океана. Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот.
към текста >>

Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената.
После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават. Ние го наричаме Голфщром за отличие от останалата част на океана. Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот. Ограниченото зрение на по-голямата част от вас ми пречи да ви докажа това, което изтъквам,, но вие бихте могли да го констатирате сами — както и всичките ми твърдения в тия мои лекции — като развиете достатъчно вашите вътрешни сетива, за да ги упражните върху полета на съществуването, където силите са видими като сили —. като причини, а не само като ефекти или явления.
към текста >>

Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот.
силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават. Ние го наричаме Голфщром за отличие от останалата част на океана. Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот. Ограниченото зрение на по-голямата част от вас ми пречи да ви докажа това, което изтъквам,, но вие бихте могли да го констатирате сами — както и всичките ми твърдения в тия мои лекции — като развиете достатъчно вашите вътрешни сетива, за да ги упражните върху полета на съществуването, където силите са видими като сили —. като причини, а не само като ефекти или явления. Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили.
към текста >>

Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят.
Ние го наричаме Голфщром за отличие от останалата част на океана. Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот. Ограниченото зрение на по-голямата част от вас ми пречи да ви докажа това, което изтъквам,, но вие бихте могли да го констатирате сами — както и всичките ми твърдения в тия мои лекции — като развиете достатъчно вашите вътрешни сетива, за да ги упражните върху полета на съществуването, където силите са видими като сили —. като причини, а не само като ефекти или явления. Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили. Всички тела проявяват тази жизнена сила, според способността на всяко от тях да я изрази. Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази. И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него. Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения.
към текста >>

Всички тела проявяват тази жизнена сила, според способността на всяко от тях да я изрази.
Ограниченото зрение на по-голямата част от вас ми пречи да ви докажа това, което изтъквам,, но вие бихте могли да го констатирате сами — както и всичките ми твърдения в тия мои лекции — като развиете достатъчно вашите вътрешни сетива, за да ги упражните върху полета на съществуването, където силите са видими като сили —. като причини, а не само като ефекти или явления. Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили. Всички тела проявяват тази жизнена сила, според способността на всяко от тях да я изрази. Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази. И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него. Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции. Първите три от тях са червени.
към текста >>

Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази.
като причини, а не само като ефекти или явления. Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили. Всички тела проявяват тази жизнена сила, според способността на всяко от тях да я изрази. Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази. И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него. Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции. Първите три от тях са червени. Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му.
към текста >>

Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения.
Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили. Всички тела проявяват тази жизнена сила, според способността на всяко от тях да я изрази. Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази. И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него. Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции. Първите три от тях са червени. Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук. Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат.
към текста >>

Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета.
Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност. Етиката не е основана върху някои законник, нито върху чувствата, а е установена върху незиблемите закони на природата. „Любете враговете си“ — това е една от заповедите, на които учеше Христос, заповед, която най-много е смущавала хората. Колко са се запитвали, без да го кажат, какъв е истинският смисъл на това учение? При зее туй, тази заповед има чисто, научна основа. Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле. Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено. Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне.
към текста >>

Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение.
Колко са се запитвали, без да го кажат, какъв е истинският смисъл на това учение? При зее туй, тази заповед има чисто, научна основа. Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле. Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено. Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне. Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло. Когато пристъпим по-нататък към изучването на духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране на мислите си, да си служим с космическите сили2). _________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“.
към текста >>

Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне.
Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле. Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено. Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне. Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло. Когато пристъпим по-нататък към изучването на духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране на мислите си, да си служим с космическите сили2). _________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“. 2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки. Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху западните народи по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия.
към текста >>

_________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“.
Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено. Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне. Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло. Когато пристъпим по-нататък към изучването на духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране на мислите си, да си служим с космическите сили2). _________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“. 2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки. Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху западните народи по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия. Гандите искат да разбунтуват против Англия и запад народа, като наложат на индуското простолюдие един план на икономически и търговски бойкотаж. Но Тагор започва днес да проповядва против Англия и целия запад бунта на високата интелигентност и високата култура. Всички познаваме Тагора и знаем, как е способен той да прикрие своите запалителни пламъци зад цветните огради от сладки думи.
към текста >>

Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани.
Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява. За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от учители и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение. Културата на Тагор е култура по предимство естетична и религиозна, творец на всички, радост на всички, сътрудници на всички изкуства, на всички търговии и занаяти, проникната от всички живи сили на страната и на расата, всред която цъфти. Простото събиране, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата. За това в университета на Тагор не се намира нито от онова, което поробва и осакатява живота.
към текста >>

Простото събиране, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата.
Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява. За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от учители и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение. Културата на Тагор е култура по предимство естетична и религиозна, творец на всички, радост на всички, сътрудници на всички изкуства, на всички търговии и занаяти, проникната от всички живи сили на страната и на расата, всред която цъфти. Простото събиране, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата. За това в университета на Тагор не се намира нито от онова, което поробва и осакатява живота. Обаче, музиката и изкуството ще бъдат приети в него не само като украшения, а като главни предмети. Азия ще влезе в същия университет със всичките си музикални и художествени училища, с изкуствата на всички свои социални класи и на кастите си от най- разнообразните области на Индия. Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен.
към текста >>

Svastika изобразява и кръст и кръг, но вече не неподвижен, а кръг дохождащ в движение, ставащ производителна сила на живота.
И всред тези развалини навсякъде намират кръст; в древните гробове, случващи се всред тези разкопки, се среща глинен съд с изображение на кръст, дотолкова древен, че при разтварянето на гроба, той почти мигновено се разсипва на прах. Присъствието на такъв съд в гробовете ясно посочва, че изобразеният на него символ е имал свещено значение И в най-древните свещени писания навсякъде се среща кръст и навсякъде той се явява израз на високо отвлечени идеи. В дълбоката древност кръгът, прекаран около кръста, означавал, че безкрайното битие, проявено, ограничава себе си, а краста, който дели кръга по наполовина, се явявал символ на разделението на духа и материята; този кръст изразява от себе си и друга трансцедентална идея — идеята, че всеки живот изхожда из центъра на кръга на вселената. По-късно, символът на кръста изразявал раждането на космоса. Ако пък към правите линии на кръста се прибавят части от кръга, ще се получи древният индуски кръст Svastika, символизиращ не само идеята за развитието, но и движението, еволюцията. Svastika изобразява и кръст и кръг, но вече не неподвижен, а кръг дохождащ в движение, ставащ производителна сила на живота. Навсякъде, с леки изменения, този символ посочва на Бога, проявяващ се в своето творение, на второто лице на Св. Троица (Логоса), на силата творческа по същество, но, както и във всички символи, мистическият смисъл на кръста се е стремил да обгърне цялата природа, следователно, неговото значение било всеобемно и разнообразно. Благодарение на теза, хипотезите на учените, възникващи в нашия ослепен от материализма век, са се стремили да предадат на древните изображения такова значение, което съвсем изпуска високия духовен смисъл на символите. Символическият език дава възможност да се определи не само характера на даден народ и неговата религия, но- също и степента, до която е достигнала дадената религия. Тъй, в древния Египет и кръгът и кръстът постепенно са се изменяли.
към текста >>

Троица (Логоса), на силата творческа по същество, но, както и във всички символи, мистическият смисъл на кръста се е стремил да обгърне цялата природа, следователно, неговото значение било всеобемно и разнообразно.
В дълбоката древност кръгът, прекаран около кръста, означавал, че безкрайното битие, проявено, ограничава себе си, а краста, който дели кръга по наполовина, се явявал символ на разделението на духа и материята; този кръст изразява от себе си и друга трансцедентална идея — идеята, че всеки живот изхожда из центъра на кръга на вселената. По-късно, символът на кръста изразявал раждането на космоса. Ако пък към правите линии на кръста се прибавят части от кръга, ще се получи древният индуски кръст Svastika, символизиращ не само идеята за развитието, но и движението, еволюцията. Svastika изобразява и кръст и кръг, но вече не неподвижен, а кръг дохождащ в движение, ставащ производителна сила на живота. Навсякъде, с леки изменения, този символ посочва на Бога, проявяващ се в своето творение, на второто лице на Св. Троица (Логоса), на силата творческа по същество, но, както и във всички символи, мистическият смисъл на кръста се е стремил да обгърне цялата природа, следователно, неговото значение било всеобемно и разнообразно. Благодарение на теза, хипотезите на учените, възникващи в нашия ослепен от материализма век, са се стремили да предадат на древните изображения такова значение, което съвсем изпуска високия духовен смисъл на символите. Символическият език дава възможност да се определи не само характера на даден народ и неговата религия, но- също и степента, до която е достигнала дадената религия. Тъй, в древния Египет и кръгът и кръстът постепенно са се изменяли. С време кръстът престанал да се изобразява вътре в кръга: той се уподобява на буквата Тау, на върха на която почива кръга на времето. На фреските на пирамидите, този кръст може да се намери в ръцете на боговете, изобразяващи символа на живота.
към текста >>

--------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани.
Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани. Тия фигури са триъгълникът и квадратът. Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията. Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време. Тази хармонична фигура (3) съществува в природата, и ако се съмнявате, изследвайте следните фигури: Тия фигури (4), извлечени от едно съчинение на Тиндаля върху „Топлината“ представляват кристалите на снега, такива,, каквито могат да се видят с микроскоп от достатъчно увеличение.. И тъй, кръгът съдържа триъгълника и квадрата, иначе казано — тернера (тройното число) и кватернера (четворното число). Той също съдържа хексаграмата и нейното съответствие — хексагона (шестоъгълника), който се създава от движението на радиуса върху окръжността.
към текста >>

Родилната сила се включва в семето на мъжкото, което оплодотворява женското яйце, според способа на възсъздаването, присъщ на всяко царство на природата, включително и на минералното царство.
Но трябва да предупредя, че ако всички цифри и старите планетни знаци произлизат от един единствен йероглиф, те приемат трайни изменения във формите им. Тия изменения могат да съответстват на различията в значението, присвоено на всяка цифра. Тъй, може да има много начини да -се образува 2-те, 3-те, 4-те, 5-те и 7-те, както и , , . Аз оставям на четците грижата да видоизменяват формите според идеите си. --------------------- Това (9) е творческата самопроизволност, активният принцип, оплодотворителят, мъжкото семе на живите същества. Родилната сила се включва в семето на мъжкото, което оплодотворява женското яйце, според способа на възсъздаването, присъщ на всяко царство на природата, включително и на минералното царство. Херметистите твърдят, че даже и в това царство съществува мъжки оплодотворяващ принцип, на който съответства един женски, обременяващ се принцип. Тия два принципа обясняват причината за растежа на минералите в земята чрез произвеждане. Творческата възприемчивост, пасивният или реактивен женски принцип (10), който обработва активното семе, според законите на бременността и зачатието. Старите мислеха, че съществува едно пасивно семе, необходимо за възсъздаването и че, без съединението на мъжките с женските семена, никакво същество не може да се роди, даже и в минералното царство. Фиг. 11.
към текста >>

Консервативният принцип на природата, който управлява поддържането на телата чрез храненето, операция, чрез която той замества с нови материали всяка загуба или овехтяване на телата (12) Този таен принцип действа чрез една асимилителна сила, целта на която е развитието на всяко същество в неговата пълнота.
Крайният резултат (11) на всяко съвокупление, всяко възсъздаване, произвеждане или размножение на едно същество, излязло на бял свят чрез раждане. Например, ражда се една теория, система или съвършена и нова мисъл в основните си елементи, понеже старите знаеха, че мозъкът на мъжа е женски организъм и, поради това начало, производител на интелектуални същества чрез умствено зачатие, когато пък мозъкът на жената е мъжки организъм, който дава интелектуалното семе на идеите, които мъжат развива и прилага. Прочее, съществува интелектуална полова връзка, съответна на физическата такава и двете те осигуряват единството на двуполието (мъжа — жената). Това е раждането. Фиг. 12. Консервативният принцип на природата, който управлява поддържането на телата чрез храненето, операция, чрез която той замества с нови материали всяка загуба или овехтяване на телата (12) Този таен принцип действа чрез една асимилителна сила, целта на която е развитието на всяко същество в неговата пълнота. Във всеки съвършен организъм, храненето съпровожда развитието на клетките. Това е животът. Фиг. 13. Разрушителният принцип на нещата, който ято като че ли желае да разруши живота, но, накрай, докарва последователни трансформации на телата и промени, каквито са тия на червеите в насекоми, бубите в пеперуди и пр. (13). Тоя принцип е във всичко противоположен на предходния, той е агентът на всички разложения, ферментации и гниения, който разрушава съществото с цел да достави елементите или материалите, необходими за образуването на друго същество.
към текста >>

Това е силата, която подбужда разширението на енергиите, като излъчването, разцъфтяването на съществото, а също и изхвърлянето на непотребиците и изверженията от един живеещ организъм (14).
Това е животът. Фиг. 13. Разрушителният принцип на нещата, който ято като че ли желае да разруши живота, но, накрай, докарва последователни трансформации на телата и промени, каквито са тия на червеите в насекоми, бубите в пеперуди и пр. (13). Тоя принцип е във всичко противоположен на предходния, той е агентът на всички разложения, ферментации и гниения, който разрушава съществото с цел да достави елементите или материалите, необходими за образуването на друго същество. Това е смъртта. Това е силата, която подбужда разширението на енергиите, като излъчването, разцъфтяването на съществото, а също и изхвърлянето на непотребиците и изверженията от един живеещ организъм (14). То е още и центробежната сила, избухването, проектирането и, в известен смисъл, отблъскването, причинено от противопоставяне на едноименни полюси. Фиг. 15. Организаторската сила на съществата или на частите на нещо цяло, според законите на хармонията и йерархията, чрез тониране на силите, с цел да се определи двойното статическо и динамическо равновесие на едно същество, за да се осигури съвършеното функциониране на всичките му органи (15). В всеки природен организъм, това е нервното влияние или аналогичната функция, които позволяват комбинирането и играта на живите сили. Силата на живота, която определя всички кръгообръщения в Космоса, както и във всяко организирано същество (16).
към текста >>

То е още и центробежната сила, избухването, проектирането и, в известен смисъл, отблъскването, причинено от противопоставяне на едноименни полюси.
Фиг. 13. Разрушителният принцип на нещата, който ято като че ли желае да разруши живота, но, накрай, докарва последователни трансформации на телата и промени, каквито са тия на червеите в насекоми, бубите в пеперуди и пр. (13). Тоя принцип е във всичко противоположен на предходния, той е агентът на всички разложения, ферментации и гниения, който разрушава съществото с цел да достави елементите или материалите, необходими за образуването на друго същество. Това е смъртта. Това е силата, която подбужда разширението на енергиите, като излъчването, разцъфтяването на съществото, а също и изхвърлянето на непотребиците и изверженията от един живеещ организъм (14). То е още и центробежната сила, избухването, проектирането и, в известен смисъл, отблъскването, причинено от противопоставяне на едноименни полюси. Фиг. 15. Организаторската сила на съществата или на частите на нещо цяло, според законите на хармонията и йерархията, чрез тониране на силите, с цел да се определи двойното статическо и динамическо равновесие на едно същество, за да се осигури съвършеното функциониране на всичките му органи (15). В всеки природен организъм, това е нервното влияние или аналогичната функция, които позволяват комбинирането и играта на живите сили. Силата на живота, която определя всички кръгообръщения в Космоса, както и във всяко организирано същество (16). Това е циркулацията на лимфата, на кръвта, на нервния флунд и, освен туй на телуричните и други течения в планетата, на ветровете, реките, и пр.
към текста >>

Организаторската сила на съществата или на частите на нещо цяло, според законите на хармонията и йерархията, чрез тониране на силите, с цел да се определи двойното статическо и динамическо равновесие на едно същество, за да се осигури съвършеното функциониране на всичките му органи (15).
Тоя принцип е във всичко противоположен на предходния, той е агентът на всички разложения, ферментации и гниения, който разрушава съществото с цел да достави елементите или материалите, необходими за образуването на друго същество. Това е смъртта. Това е силата, която подбужда разширението на енергиите, като излъчването, разцъфтяването на съществото, а също и изхвърлянето на непотребиците и изверженията от един живеещ организъм (14). То е още и центробежната сила, избухването, проектирането и, в известен смисъл, отблъскването, причинено от противопоставяне на едноименни полюси. Фиг. 15. Организаторската сила на съществата или на частите на нещо цяло, според законите на хармонията и йерархията, чрез тониране на силите, с цел да се определи двойното статическо и динамическо равновесие на едно същество, за да се осигури съвършеното функциониране на всичките му органи (15). В всеки природен организъм, това е нервното влияние или аналогичната функция, които позволяват комбинирането и играта на живите сили. Силата на живота, която определя всички кръгообръщения в Космоса, както и във всяко организирано същество (16). Това е циркулацията на лимфата, на кръвта, на нервния флунд и, освен туй на телуричните и други течения в планетата, на ветровете, реките, и пр. Това ще бъде, например, циркулацията на водния елемент на планетата; така атмосферните пари се изливат върху земята във форма на дъжд, сняг и пр., те донасят живота и движението навред, дето се простират, после като се превърнат пак на пара, те се издигат в атмосферата, за да паднат изново. Фиг. 17.
към текста >>

Силата на живота, която определя всички кръгообръщения в Космоса, както и във всяко организирано същество (16).
Това е силата, която подбужда разширението на енергиите, като излъчването, разцъфтяването на съществото, а също и изхвърлянето на непотребиците и изверженията от един живеещ организъм (14). То е още и центробежната сила, избухването, проектирането и, в известен смисъл, отблъскването, причинено от противопоставяне на едноименни полюси. Фиг. 15. Организаторската сила на съществата или на частите на нещо цяло, според законите на хармонията и йерархията, чрез тониране на силите, с цел да се определи двойното статическо и динамическо равновесие на едно същество, за да се осигури съвършеното функциониране на всичките му органи (15). В всеки природен организъм, това е нервното влияние или аналогичната функция, които позволяват комбинирането и играта на живите сили. Силата на живота, която определя всички кръгообръщения в Космоса, както и във всяко организирано същество (16). Това е циркулацията на лимфата, на кръвта, на нервния флунд и, освен туй на телуричните и други течения в планетата, на ветровете, реките, и пр. Това ще бъде, например, циркулацията на водния елемент на планетата; така атмосферните пари се изливат върху земята във форма на дъжд, сняг и пр., те донасят живота и движението навред, дето се простират, после като се превърнат пак на пара, те се издигат в атмосферата, за да паднат изново. Фиг. 17. Това е силата за поглъщане на съществата, която определя привличането на всичко, полезно за живота и което им позволява да се снабдяват с материалите, необходими за съществуването им и пълното им развитие (17). В известен смисъл, тя е и строителна, центростремителна и материализираща сила, която определя формите, като управлява натрупването и сцеплението на молекулите.
към текста >>

Това е силата за поглъщане на съществата, която определя привличането на всичко, полезно за живота и което им позволява да се снабдяват с материалите, необходими за съществуването им и пълното им развитие (17).
В всеки природен организъм, това е нервното влияние или аналогичната функция, които позволяват комбинирането и играта на живите сили. Силата на живота, която определя всички кръгообръщения в Космоса, както и във всяко организирано същество (16). Това е циркулацията на лимфата, на кръвта, на нервния флунд и, освен туй на телуричните и други течения в планетата, на ветровете, реките, и пр. Това ще бъде, например, циркулацията на водния елемент на планетата; така атмосферните пари се изливат върху земята във форма на дъжд, сняг и пр., те донасят живота и движението навред, дето се простират, после като се превърнат пак на пара, те се издигат в атмосферата, за да паднат изново. Фиг. 17. Това е силата за поглъщане на съществата, която определя привличането на всичко, полезно за живота и което им позволява да се снабдяват с материалите, необходими за съществуването им и пълното им развитие (17). В известен смисъл, тя е и строителна, центростремителна и материализираща сила, която определя формите, като управлява натрупването и сцеплението на молекулите. В този смисъл именно, кабалистите правят от числото 9 символ на раждането, понеже това число съответства на развитието на метафизическото същество чрез формата. Нулата, като цифра извън-реда Като приключваме редицата на цифрите, ще кажем няколко думи за нулата. Аз възнамерявах отначало да запазя тази средна (неутрална) цифра за друга студия, и то затуй, защото тоя специален символ не принадлежи на йероглифа, от който са могли да произлязат нашите цифри. При все туй, понеже съществува едно съотношение между синтетическия йероглиф на цифрите и тия на нулата, аз ще дам тук формата и тясното обяснение на тоя главен символ, който е тъждествен с елипсата, както се вижда тук.
към текста >>

В известен смисъл, тя е и строителна, центростремителна и материализираща сила, която определя формите, като управлява натрупването и сцеплението на молекулите.
Силата на живота, която определя всички кръгообръщения в Космоса, както и във всяко организирано същество (16). Това е циркулацията на лимфата, на кръвта, на нервния флунд и, освен туй на телуричните и други течения в планетата, на ветровете, реките, и пр. Това ще бъде, например, циркулацията на водния елемент на планетата; така атмосферните пари се изливат върху земята във форма на дъжд, сняг и пр., те донасят живота и движението навред, дето се простират, после като се превърнат пак на пара, те се издигат в атмосферата, за да паднат изново. Фиг. 17. Това е силата за поглъщане на съществата, която определя привличането на всичко, полезно за живота и което им позволява да се снабдяват с материалите, необходими за съществуването им и пълното им развитие (17). В известен смисъл, тя е и строителна, центростремителна и материализираща сила, която определя формите, като управлява натрупването и сцеплението на молекулите. В този смисъл именно, кабалистите правят от числото 9 символ на раждането, понеже това число съответства на развитието на метафизическото същество чрез формата. Нулата, като цифра извън-реда Като приключваме редицата на цифрите, ще кажем няколко думи за нулата. Аз възнамерявах отначало да запазя тази средна (неутрална) цифра за друга студия, и то затуй, защото тоя специален символ не принадлежи на йероглифа, от който са могли да произлязат нашите цифри. При все туй, понеже съществува едно съотношение между синтетическия йероглиф на цифрите и тия на нулата, аз ще дам тук формата и тясното обяснение на тоя главен символ, който е тъждествен с елипсата, както се вижда тук. Нулата не е нищото, както мнозина мислители погрешно мислят.
към текста >>

Превъзмогващата строителна сила е мъжка.
Наистина, тези няколко реда за един метод, който ми е добре познат, са доста тъмни и ако ги пиша, то е, за да оправдая опита ми да възстановя една загубена символика, а именно тази на цифрите, и аз се надявам. че можах поне да възбудя интереса на четците. Що се отнася до науката и метода на съотношенията, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа. Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П. Мълфор ЗАКОНЪТ ЗА БРАКА По-префиненият елемент в природата е женски. Превъзмогващата строителна сила е мъжка. Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа. Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма. Интуицията на жената предвожда мъжа, тъй както димният стълб денем и огненият стълб нощем е предвождал избрания народ. Между жените има много повече ясновидци!
към текста >>

Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма.
Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П. Мълфор ЗАКОНЪТ ЗА БРАКА По-префиненият елемент в природата е женски. Превъзмогващата строителна сила е мъжка. Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа. Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма. Интуицията на жената предвожда мъжа, тъй както димният стълб денем и огненият стълб нощем е предвождал избрания народ. Между жените има много повече ясновидци! Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините! В всичките стадии на душевното развитие вътрешният поглед на жената ще си остане всякога по-ясен, отколкото този на мъжа, — последният, обаче, всякога ще е по-способен да осъществи онова, което женската психика му посочи. И за специалните способности на даден мъж съществува само един проницателен женски поглед, който познава, как и кога тия способности най-добре биха се проявили.
към текста >>

Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне.
Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените. За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят. Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение. Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот. Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне. И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла! Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената. Това взаимно излъчване на сили е единството, това е новото същество, което те образуват, а не физически възпроизведените деца. Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен! Тя е по-чувствителна мембрана за вълненията на духовния океан.
към текста >>

Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления.
— както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа. Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция. Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия съотношения към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него. Ако той непрестанно подлага на поругание или осмива нейните идеи, впечатления или предчувствия по отношение на неговите предприятия, той ще притъпи с течение на времето нейния интелект, ще изроди интуицията й и ще засипе изворите на нейните вдъхновения. Той прекъсва по този начин връзката й с висшите токове на творческата мисъл.
към текста >>

Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа.
Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа. Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция. Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия съотношения към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него. Ако той непрестанно подлага на поругание или осмива нейните идеи, впечатления или предчувствия по отношение на неговите предприятия, той ще притъпи с течение на времето нейния интелект, ще изроди интуицията й и ще засипе изворите на нейните вдъхновения. Той прекъсва по този начин връзката й с висшите токове на творческата мисъл. Той ще подкопае нейното здраве, както и своето.
към текста >>

“ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност.
Ще повреди нейния, както и своя интелект, и ще повлече, както нея, тъй и себе си в по-суровите и дълбоки слоеве на живота. Това са части и сили, даващи едно цяло, понеже са съчетани от безкрайната мъдрост. Преданието, че Минерва, снабдена с всичко необходимо, е произлязла от главата на Зевс.е един символ за по-висшия произход на женската мъдрост. Тя донася от горните светове познания, подобно на златни блокове, а пък задачата на мъжа е, според силите и способностите си, да образува от тях форми на красота. Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството? “ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност. Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото! Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите! Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят. Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен. Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага.
към текста >>

Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото!
Това са части и сили, даващи едно цяло, понеже са съчетани от безкрайната мъдрост. Преданието, че Минерва, снабдена с всичко необходимо, е произлязла от главата на Зевс.е един символ за по-висшия произход на женската мъдрост. Тя донася от горните светове познания, подобно на златни блокове, а пък задачата на мъжа е, според силите и способностите си, да образува от тях форми на красота. Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството? “ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност. Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото! Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите! Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят. Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен. Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага. Допусне ли една по-низка своя оценка, тя е еднакво отговорна за всичкото страдание, което би произлязло от това за двамата.
към текста >>

Симпатията е сила.
Всеки трябва самичък да си извоюва правдата. Щом като веднъж ясно опознаем нашата ценност за другите, трябва да научим и другите да познаят тази ценност. Не я ли съзират, не трябва и да даваме, докато не се научат да я виждат. Продължаваме ли да даваме, когато нашите дарове не се зачитат, ние сме по-големи прегрешители! Защото по такъв начин н;;е съзнателно прахосваме високото благо, което безкрайното съзнание остава да тече през нас. Симпатията е сила. Ако един превъзхождащ дух мисли много за един нискостоящ човек, той му отправя един ток от мощ, вдъхновение и енергия. Но тъй като той не получава обратно същото, той бива повреждан телом и духом. Той дава злато, а получава желязо. По-нискостоящият интелект, който, значи, се храни подобно на вампир, е способен да абсорбира в себе си само една част от високия дар, тази именно, която още попада в неговата духовна сфера, а остатъкът е загубен без всякаква полза. Въпреки това, този по-нискоразряден дух може да бъде истинския съпруг, недорасъл за пълното разбиране на своя вечен жених!
към текста >>

За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли!
мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена.
към текста >>

Който оказва другиму симпатия, дава от своята сила.
Този, комуто сте се изповядали, ще се усеща потиснат и наскърбен! Чуждата грижа, която той е всмукал, започва да му действа. Затова трябва да бъдем предпазливи в начина, по-който поемаме товара и грижите на другите върху себе си. Трябва да се правят паузи на почивка между изповедите, за да не бъдем разсипани или въвлечени в вредния мисловен ток,— това би било едно нещастие за двете страни. Собственото направление на мисълта трябва на всяка цена да запази надмощието си. Който оказва другиму симпатия, дава от своята сила. В замяна, той получава чувстванията на неговия дух, с всички грешки те се втичат в него. Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика! Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива. Изповедта далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки. Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка!
към текста >>

Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика!
Затова трябва да бъдем предпазливи в начина, по-който поемаме товара и грижите на другите върху себе си. Трябва да се правят паузи на почивка между изповедите, за да не бъдем разсипани или въвлечени в вредния мисловен ток,— това би било едно нещастие за двете страни. Собственото направление на мисълта трябва на всяка цена да запази надмощието си. Който оказва другиму симпатия, дава от своята сила. В замяна, той получава чувстванията на неговия дух, с всички грешки те се втичат в него. Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика! Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива. Изповедта далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки. Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка! Страхливият вик, излизал под натиска на физическата болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи облекчение! Смехът и ликуването съставляват изповедта на радостта.
към текста >>

Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила.
Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили! Ние имаме жизнената потребност от един другар, спрямо когото можем да бъдем естествени! Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме. Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха!
към текста >>

Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха!
Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха! Всеки изповядва своя възглед върху предмета, изважда своя план от духовната част на своето същество и го материализира в думи. — това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове. С хиляди носят такива тежести на мисълта. Тях можем да открием в сърцата на много семейни огнища.
към текста >>

Напр., когато четеш, спри се върху някоя важна истина, с твърдо решение да придобиеш жизнената сила, която е скрита в нея.
Тя е необходимост за душевния живот, тъй както дишането — за физическия. „Защото в Бога живеем, движим се и съществуваме“. За нас е тъй леко да обичаме, както за птицата — да хвърчи. Единението ни с Бога е истински живот, то е необходимо условие, за да може божествената любов да се прояви в нас. Размишлението Размишлението е от съществено значение за вътрешната молитва. Напр., когато четеш, спри се върху някоя важна истина, с твърдо решение да придобиеш жизнената сила, която е скрита в нея. И не продължавай четенето, докато не усвоиш вътрешното съдържание. Тогава ти можеш да продължиш, но ограничи се; защото не многото четене, а само начинът на четенето обусловя благословението. Ако една пчела само лети от цвят на цвят, това малко ще я ползва. Тя трябва дълбоко да проникне в цветовете, за да събере мед. За да се предпазиш от разсеяност, опитай се сега, когато работиш, да си представиш живо присъствието божие и вложи в сърцето си някоя добра мисъл — направо в сърцето си, без участието на разума — като употребиш разума, за да придобиеш вътрешно съсредоточение и тишина.
към текста >>

Не със сила, а с любов ще завладеем себе си!
Както е свързан в мир и тишина с своя Господ, той има всичко, макар и нищо да притежава. Присъствието па Бога С постоянна вътрешна молитва и упражнения може навсякъде да се чувства присъствието божие, и съзнанието за това дава неизразимо блаженство и спокойствие. Има два вида хора, които мълчат: едните защото няма какво да кажат, а другите, защото пълнотата, която обитава в тях, не намира никакъв израз. Благодатта трябва да въведе душата в божествената тишина на любовта, въпреки многостранността на човешкото аз. Като детето — бозайниче, и ние, веднъж във връзка с Бога, трябва да мълчим и да сучем божественото мляко, а след това в сладка дрямка да асимилираме тази храна, и тъй да растем. Не със сила, а с любов ще завладеем себе си! Защо се страхуваш? Вярваш ли, че ще ти се повреди в нещо, ако напълно се предадеш на Бога? Той няма да те измажи, но и ти не трябва да го напускаш. Борби и грешки Вътрешните борби са обикновено явление в душевния живот. Изпитанията се дават, за да разкрият на душата връзките, които я свързват със физическото тяло, често без да съзнава това.
към текста >>

Колкото по-жалка вижда себе си, толкова повече бърза да се предаде напълно на Бога и да достигне дълбоко съединение с Него, за да може Неговата сила да действа чрез нея.
Това безпокойство има своя корен в скритата гордост и самомнение. Отчаянието и скръбта още повече ни разслабват. В изпитанията ние сме поставени да почистваме това, което сме. Това безпокойство от нашите грешки е често по-лошо от самите грешки. Истински смирената душа не се раздразнява, когато пада. Колкото по-жалка вижда себе си, толкова повече бърза да се предаде напълно на Бога и да достигне дълбоко съединение с Него, за да може Неговата сила да действа чрез нея. Една пряка борба със нашите грешки и със всичко, което може да ни отклони кога и да е от доброто, прави обикновено злото още по-голямо. Най-сигурният начин е всякога веднага да се отвръщаме от злото и да се съединяваме — чрез вярата — с Бога. Погледни детето! Щом види някое лошо животно, никак не му се харесва да стои насреща му, обръща гръб и бърза да избяга в сигурните прегръдки на майка си. Забравата на личния живот Бог се нуждае от храбри души, които, чрез творческата сила на вярата, де вървят от победа към победа.
към текста >>

Забравата на личния живот Бог се нуждае от храбри души, които, чрез творческата сила на вярата, де вървят от победа към победа.
Колкото по-жалка вижда себе си, толкова повече бърза да се предаде напълно на Бога и да достигне дълбоко съединение с Него, за да може Неговата сила да действа чрез нея. Една пряка борба със нашите грешки и със всичко, което може да ни отклони кога и да е от доброто, прави обикновено злото още по-голямо. Най-сигурният начин е всякога веднага да се отвръщаме от злото и да се съединяваме — чрез вярата — с Бога. Погледни детето! Щом види някое лошо животно, никак не му се харесва да стои насреща му, обръща гръб и бърза да избяга в сигурните прегръдки на майка си. Забравата на личния живот Бог се нуждае от храбри души, които, чрез творческата сила на вярата, де вървят от победа към победа. Така те се освобождават от всичко низко и познават висшия живот. Личният живот като че ли изчезва и тогава божественият се излива напълно. Забрави себе си, предай се Богу и божественият живот ще се излее в теб и ти ще намериш „извора на живата вода“, ще влезеш веднага в Царството Божие, защото то е вътре в тебе. На Бога трябва да се кланяме всякога и всякъде в дух и истина. Истинската молитва е разтопяване на сърцето (съкрушение) в присъствието божие.
към текста >>

Чрез силата на своя Дух, Бог усилва до най-висша степен дейността, когато душата слуша Духа.
Тогава Духат Божи почива на нас и ни показва величието на вселената — на всичко божествено — и нищожеството на земното. Има само две истини, две реалности: всичко и нищо. Нека докажем по- напред почитта си към Бога и тогава Той ще ни изпълни мигновено със самия себе си. Божествената дейност в нас като резултат от вътрешната молитва Има лъжливо мнение, че вътрешната молитва докарва пасивно състояние, което разслабва и сломява личността. Но това е съвсем невярно. Чрез силата на своя Дух, Бог усилва до най-висша степен дейността, когато душата слуша Духа. Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа. Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност. Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи. Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми.
към текста >>

Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи.
Но това е съвсем невярно. Чрез силата на своя Дух, Бог усилва до най-висша степен дейността, когато душата слуша Духа. Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа. Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност. Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи. Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми. Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център. О как би трябвало непрестанно вътрешно да се молим, да се излее божествената дейност на любовта свободно в нас! Когато един художник иска да скицира картината си, трябва платното под неговите ръце да лежи спокойно. Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви.
към текста >>

Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център.
Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа. Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност. Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи. Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми. Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център. О как би трябвало непрестанно вътрешно да се молим, да се излее божествената дейност на любовта свободно в нас! Когато един художник иска да скицира картината си, трябва платното под неговите ръце да лежи спокойно. Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви. Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи.
към текста >>

СИЛАТА НА ЧИСЛАТА От Sepharial1) Под число разбираме известно количествено отношение на нещата.
Аз го имам и го превеждам сега, но ще Ви изпратя най-важните му части. (Следва) _____________________________________________________________ 1) Между интелектуалните избраници, които дълго време са били почетени с ръководството на прочутия кабалист Елифас Леви (абата Констан), е бил и барон Спедалиери, който станал най-добрият и най-искреният му приятел. Писмата, някои от които ще предадем в списанието, съставляват тайната кореспонденция между двамата. Те били предадени за напечатване на Д-р Папюс. Може да се каже, че, по съдържанието си, тия писма представляват доста пълен Курс на Кабалата. СИЛАТА НА ЧИСЛАТА От Sepharial1) Под число разбираме известно количествено отношение на нещата. Цифрите са символи, чрез които изразяваме числата. Когато великият кротонски философ (Питагора, б. пр.) е казвал, че вселената била основана на числа, той е искал да изрази с това идеята за оная предустановена хармония, за която Лайбниц е представил отпосле такива силни аргументи. И ако това е вярно, ние ще намерим, че изучаването на числата дава ключа за разбирането на вселената и на нейните закони. Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички народи са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони.
към текста >>

В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“.
пр.) е казвал, че вселената била основана на числа, той е искал да изрази с това идеята за оная предустановена хармония, за която Лайбниц е представил отпосле такива силни аргументи. И ако това е вярно, ние ще намерим, че изучаването на числата дава ключа за разбирането на вселената и на нейните закони. Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички народи са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони. Така, древните евреи са построили буквите на своята азбука според формите на главните съзвездия, като са си послужили със знаковете на зодиака за първите дванадесет букви — от Алеф до Лямед, и със съзвездията на север и на юг от еклиптиката за останалите десет букви. От първата и последната букви на зодиака те са образували името на Бога, „Ал“, когато същите букви, в обърнат ред, дават думата „Ла“ (= не), която е изразявала празнотата на отрицанието. В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113.
към текста >>

Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила.
И ако това е вярно, ние ще намерим, че изучаването на числата дава ключа за разбирането на вселената и на нейните закони. Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички народи са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони. Така, древните евреи са построили буквите на своята азбука според формите на главните съзвездия, като са си послужили със знаковете на зодиака за първите дванадесет букви — от Алеф до Лямед, и със съзвездията на север и на юг от еклиптиката за останалите десет букви. От първата и последната букви на зодиака те са образували името на Бога, „Ал“, когато същите букви, в обърнат ред, дават думата „Ла“ (= не), която е изразявала празнотата на отрицанието. В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа.
към текста >>

Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен.
Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот.
към текста >>

Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата.
Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества. И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката. Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика. Ако по-нататък разгледаме вселената като символ, ние ще намерим, че тя е изразена в числа, сиреч в количествени отношения. Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата. Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма. Ето защо въплътената вселена означава в края на краищата само един израз на духовната вселена и в това отношение тя е чисто и просто един символ. Уместно ще бъде да гледаме на нея винаги така. Езикът на кабалистите може да се види на пръв поглед фиктивен и. прекален. Терминологията и символизмът на коя и да е област от знанието ще се показват така само на ония, които не знаят това.
към текста >>

Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма.
И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката. Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика. Ако по-нататък разгледаме вселената като символ, ние ще намерим, че тя е изразена в числа, сиреч в количествени отношения. Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата. Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма. Ето защо въплътената вселена означава в края на краищата само един израз на духовната вселена и в това отношение тя е чисто и просто един символ. Уместно ще бъде да гледаме на нея винаги така. Езикът на кабалистите може да се види на пръв поглед фиктивен и. прекален. Терминологията и символизмът на коя и да е област от знанието ще се показват така само на ония, които не знаят това. Ако приемем символизма и формулите на астронома и химика, ще искаме да приемат и те, от своя страна, нашите символи и формули.
към текста >>

Най-сетне ние трябва да изучим употреблението и силата на числата, щом Творецът е избрал да ни говори с изрази, които са числени.
Вместо цифри, ние можем да употребяваме букви — една практика, която лежи в основата на всеки кабализъм, и, като дадем на буквите известна числена стойност, можем да изразим в звук онова, което инак би било само една мълчалива (безмълвна) форма. А дали употребяваме букви или цифри, звукове или форми, ние си служим със символи, за да означаваме нещо един другиму. Нашето желание е да предаваме идеи. Как другояче боговете говорят на нас освен чрез символи на форми и звукове, краски и числа? Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени отношения. Най-сетне ние трябва да изучим употреблението и силата на числата, щом Творецът е избрал да ни говори с изрази, които са числени. Ние гледаме вселената в изразите на нашите собствени закони на мисълта, и те са не само числени, но, както ще видим, и десетични. Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си! “ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос.
към текста >>

Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения.
“ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос. Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото. Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което цари над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството. Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения. Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане. И то ще продължава, докато всички достигнат „пълнотата на ръста на Христа“, и нови Богове ще създават нови светове, а небесата и земята ще преминат, но творческото Слово ще остане заедно с ония, които са постигнали съвършенството. В безкрайното пространство и безкрайното време творенията ще бъдат безбройни и безкрайно разнообразни, защото, както Джордано Бруно мъдро е казал: „всемогъществото и всезнанието на Бога е по-добре изразено в създаването на едно безкрайно разнообразие на светове от различни измерения, отколкото в един едничък свят с безкрайно много измерения“. Защото в безкрайното разнообразие се изразява вечното подмладяване на Божеството, Из „The Occult Review“. ______________________________________________________________________________ 1) Псевдоним на известния английски кабалист и астролог Gomeold, автор на „Cosmic Symbolism“, „The Kabbalah of Numbers“, „A Manual of Occultism“ и мн.
към текста >>

По този начин жизнената сила ще бъде използвана най-рационално за други неща.
Често се случва, че срещуположният хълм на венериния, значи лунният хълм, който лежи под малкия пръстен, намиращ се по ръчния ръб, да е слабо развит и покрит с множество бръчки. Това е признак на нервозност и, в съгласие с другите поменати белези, показва нервозна чувственост. Значи, ако се намират такива белези на една детска ръка, или пък само някои от тях, то може да се заключи със сигурност, че тук има наклонност към чувственост и за да се намалят навреме лошите последици, трябва родителите или възпитателите на въпросното дете да внимават преди всичко да бъде запазено малкото от влиянията на лошо общество, защото това може да бъде условие за пробуждането на поменатите лоши качества, които биха се развили в големи размери. По-нататък като средство против избухването на неестествената чувственост се препоръчва следното; хладки измивания, леки дрехи, по-твърдо легло, по-проста храна, повече движение на свобода и чист въздух, а тъй също да се избягва четенето на възбудителни книжки. Всички тези неща заедно действат по-добре, отколкото всички други увещания и учения, с които се иска потискането на неестествената чувственост. По този начин жизнената сила ще бъде използвана най-рационално за други неща. За деца, които наследствено не притежават чувствена наклонност, естествено, не е нужно, даже никак не трябва да се изпълняват поменатите изправителни средства, тъй като напразно би се намалила жизнената сила, която и без това е малко в такива деца. Обаче, от всичките пороци, които се пораждат в ранната младост на детето, изпъква чувствеността, която много пъти не бива забелязвана на време, и после в годините на половото узряване, тя се проявява като извратеност, която е сломила толкова много жизнерадостни хора като влачат за дълги години последиците й. Колко желателно е тогава за всички здравомислещи родители и възпитатели да намерят в гаданието по ръката това средство, което да им открие наклонностите към тези неестествени и нездрави влечения в най-ранното детинство, и с това да им даде възможност да подготвят едно разумно лекуване и надзираване над малкия грешник. Като по-нататъшен главен белег за чувствена наклонност покрай казаното вече е да се види, дали нокътната фаланга на палеца е къса, а втората — слабо развита; тези две особености показват безгрижност, недостиг на моралност и логично мислене. Ако при това още и краищата на пръстите са остри и гладки, то това усилва повече поменатите наклонности, понеже, както вече наистина знаем, тази форма на пръстите принадлежи на тъй наречената „сластолюбива ръка“, притежателят на която се отдава на всяка цена на чувствените си инстинкти.
към текста >>

За деца, които наследствено не притежават чувствена наклонност, естествено, не е нужно, даже никак не трябва да се изпълняват поменатите изправителни средства, тъй като напразно би се намалила жизнената сила, която и без това е малко в такива деца.
Това е признак на нервозност и, в съгласие с другите поменати белези, показва нервозна чувственост. Значи, ако се намират такива белези на една детска ръка, или пък само някои от тях, то може да се заключи със сигурност, че тук има наклонност към чувственост и за да се намалят навреме лошите последици, трябва родителите или възпитателите на въпросното дете да внимават преди всичко да бъде запазено малкото от влиянията на лошо общество, защото това може да бъде условие за пробуждането на поменатите лоши качества, които биха се развили в големи размери. По-нататък като средство против избухването на неестествената чувственост се препоръчва следното; хладки измивания, леки дрехи, по-твърдо легло, по-проста храна, повече движение на свобода и чист въздух, а тъй също да се избягва четенето на възбудителни книжки. Всички тези неща заедно действат по-добре, отколкото всички други увещания и учения, с които се иска потискането на неестествената чувственост. По този начин жизнената сила ще бъде използвана най-рационално за други неща. За деца, които наследствено не притежават чувствена наклонност, естествено, не е нужно, даже никак не трябва да се изпълняват поменатите изправителни средства, тъй като напразно би се намалила жизнената сила, която и без това е малко в такива деца. Обаче, от всичките пороци, които се пораждат в ранната младост на детето, изпъква чувствеността, която много пъти не бива забелязвана на време, и после в годините на половото узряване, тя се проявява като извратеност, която е сломила толкова много жизнерадостни хора като влачат за дълги години последиците й. Колко желателно е тогава за всички здравомислещи родители и възпитатели да намерят в гаданието по ръката това средство, което да им открие наклонностите към тези неестествени и нездрави влечения в най-ранното детинство, и с това да им даде възможност да подготвят едно разумно лекуване и надзираване над малкия грешник. Като по-нататъшен главен белег за чувствена наклонност покрай казаното вече е да се види, дали нокътната фаланга на палеца е къса, а втората — слабо развита; тези две особености показват безгрижност, недостиг на моралност и логично мислене. Ако при това още и краищата на пръстите са остри и гладки, то това усилва повече поменатите наклонности, понеже, както вече наистина знаем, тази форма на пръстите принадлежи на тъй наречената „сластолюбива ръка“, притежателят на която се отдава на всяка цена на чувствените си инстинкти. Заедно с чувствеността върви обикновено и лъжата, която трябва да се вземе, като чувствеността, за една от ония слабости, с които децата твърде често се облекчават скритом от току-що поменатата страст.
към текста >>

______________________________________________________________________ 1) Изглежда да са повече от другите онез, които завиждат и които с собствена сила се вдигат да летят, като излизат от общия затвор.
Щом детето притежава тези предадени хирогномични и палмистрични белези и да има още много подвижни очи, непостоянен поглед, който винаги да се върти насам-нататам и да не е в състояние да издържи острия поглед на друг човек, тогава имаме наклонностите на поменатите морални дефекти. За сигурно трябва да се види и това, дали при поменатите белези има още и остра брада, полузатворени клепки, светли вежди и обли рамена. За да се борим против тези морални слабости у детето, трябва най-напред да се гледа да се повдигне неговото морално схващане и да му се представи, колко неприятно би му било, ако някой би дошъл и, без да пита, би взел, даже и против волята му, от него някои неща. Никога достатъчно строго не може да се гледа на това, че да се започне изкореняването на тази наклонност още от ранната детска възраст, защото тя се изражда в такъв вид, че става просто мания (клептомания) и въпросното дете, когато порасте и стане възрастен човек, ще започне да взима всички неща, които забележи, без да счита това за кражба или пък да извлече някаква полза от взетите предмети. С това приключваме хирогномията на детската ръка, която, в съюз с типовата система, може да даде на мислещите родители и възпитатели най-важните точки, на които трябва да се спрат, за да дадат правилно възпитание на децата. (Следва). ______________________________________________________________________ 1) Изглежда да са повече от другите онез, които завиждат и които с собствена сила се вдигат да летят, като излизат от общия затвор. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) НОСЪТ Човешкото същество, отбулено чрез формата му ГЛАВА VI. Всяка човешка форма носи в общността си и в всяка своя подробност отпечатъка на тези три състояния: животинското, човешкото и духовното. Целокупната природа представлява за нашето съзерцание два главни обекта — казва натуралистът Робине — напредване на силите и развитие на формите. И наистина, всичко във вселената тегнее и напредва във вечни промени.
към текста >>

Чрез това средство ние можем да схванем, например, следната мисъл: Силата, безкрайна и безсмъртна като материята, е тясно свързана с нея, и може да се каже, че тя е едно с нея; това е двойственост в единството.
Но от това, че сетивата ни не схващат нещо, може ли да се заключава, че това нещо не съществува? Това би значело да се отрече почти всичко, което съществува. Лъчезарността на нашето чувствено възприемане не е много широка и се ограничава от един твърде тесен кръг. Но ако не е дадено на човека да схваща материално всички окръжаващи го явления, дадено му е поне да притежава едно вътрешно чувство, с помощта на което той може да прониква и узнава великият закон, на който са израз тия явления. С една реч, това, което не може да проникне в мозъка му чрез сетивата, може да проникне в мисълта му чрез съждението, и малкият брой явления, които неговите несъвършени органи долавят, може да му даде ключа на големия брой на ония, които му избягват. Чрез това средство ние можем да схванем, например, следната мисъл: Силата, безкрайна и безсмъртна като материята, е тясно свързана с нея, и може да се каже, че тя е едно с нея; това е двойственост в единството. Всяка сила в природата, прочее, се изразява чрез една форма и затова всяка форма е израз на една сила или на комбинация от сили. Колкото силата е по-елементарна, толкова и формата, която я представлява, е също така по-проста и по-начална. Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът. Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации. Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде.
към текста >>

Всяка сила в природата, прочее, се изразява чрез една форма и затова всяка форма е израз на една сила или на комбинация от сили.
Това би значело да се отрече почти всичко, което съществува. Лъчезарността на нашето чувствено възприемане не е много широка и се ограничава от един твърде тесен кръг. Но ако не е дадено на човека да схваща материално всички окръжаващи го явления, дадено му е поне да притежава едно вътрешно чувство, с помощта на което той може да прониква и узнава великият закон, на който са израз тия явления. С една реч, това, което не може да проникне в мозъка му чрез сетивата, може да проникне в мисълта му чрез съждението, и малкият брой явления, които неговите несъвършени органи долавят, може да му даде ключа на големия брой на ония, които му избягват. Чрез това средство ние можем да схванем, например, следната мисъл: Силата, безкрайна и безсмъртна като материята, е тясно свързана с нея, и може да се каже, че тя е едно с нея; това е двойственост в единството. Всяка сила в природата, прочее, се изразява чрез една форма и затова всяка форма е израз на една сила или на комбинация от сили. Колкото силата е по-елементарна, толкова и формата, която я представлява, е също така по-проста и по-начална. Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът. Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации. Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде. Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения.
към текста >>

Колкото силата е по-елементарна, толкова и формата, която я представлява, е също така по-проста и по-начална.
Лъчезарността на нашето чувствено възприемане не е много широка и се ограничава от един твърде тесен кръг. Но ако не е дадено на човека да схваща материално всички окръжаващи го явления, дадено му е поне да притежава едно вътрешно чувство, с помощта на което той може да прониква и узнава великият закон, на който са израз тия явления. С една реч, това, което не може да проникне в мозъка му чрез сетивата, може да проникне в мисълта му чрез съждението, и малкият брой явления, които неговите несъвършени органи долавят, може да му даде ключа на големия брой на ония, които му избягват. Чрез това средство ние можем да схванем, например, следната мисъл: Силата, безкрайна и безсмъртна като материята, е тясно свързана с нея, и може да се каже, че тя е едно с нея; това е двойственост в единството. Всяка сила в природата, прочее, се изразява чрез една форма и затова всяка форма е израз на една сила или на комбинация от сили. Колкото силата е по-елементарна, толкова и формата, която я представлява, е също така по-проста и по-начална. Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът. Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации. Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде. Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения. И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност.
към текста >>

Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации.
С една реч, това, което не може да проникне в мозъка му чрез сетивата, може да проникне в мисълта му чрез съждението, и малкият брой явления, които неговите несъвършени органи долавят, може да му даде ключа на големия брой на ония, които му избягват. Чрез това средство ние можем да схванем, например, следната мисъл: Силата, безкрайна и безсмъртна като материята, е тясно свързана с нея, и може да се каже, че тя е едно с нея; това е двойственост в единството. Всяка сила в природата, прочее, се изразява чрез една форма и затова всяка форма е израз на една сила или на комбинация от сили. Колкото силата е по-елементарна, толкова и формата, която я представлява, е също така по-проста и по-начална. Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът. Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации. Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде. Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения. И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност. Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния. Например, в човека има три области: 1) глава, 2) гръдна част и 3) коремна част; в черепа има също три области: 1) връхна част (теме), 2) челна част и 3) долна корона; във всеки пръст има същото деление; 1) нокътна става, 2)средна става и 3) долна става.
към текста >>

И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност.
Колкото силата е по-елементарна, толкова и формата, която я представлява, е също така по-проста и по-начална. Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът. Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации. Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде. Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения. И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност. Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния. Например, в човека има три области: 1) глава, 2) гръдна част и 3) коремна част; в черепа има също три области: 1) връхна част (теме), 2) челна част и 3) долна корона; във всеки пръст има същото деление; 1) нокътна става, 2)средна става и 3) долна става. Така, прочее, навред и всякога има три степени, които съответстват в същия ред на тези три термини: духовност, човещина и животинство. И за забелязване е, че винаги на връхната част на всеки орган се намира духовността, а на долната част е заседнало животинството или материята. Такава е утайката на дъното на вазата.
към текста >>

Там може да се чете степента на възприемането, съждението, силата на съобразяването, интелигентността; гърбът на носа дава един зид мярката и естеството на ума.
Ако коренът на носа, вместо да образува релеф, е заличен и вдаден, това изобразява добродушен характер, безсилен за съпротивление; а ако ли пък тази вдаденост (вглъбнатост) се усилва, това е нищожество, немощ, обезсърчение. Тази част може да бъде съединена или набраздена с бръчки; ако тя е съвсем съединена и без гънки, това е знак на кротост, хладност и по някога на безидейност. А когато тя е разровена и набраздена с бръчки, които се прекръстосват едни в други, това е смешение на идеите, свадлив и изменлив характер. Пресечена с хоризонтални линии, означава правдиво и дълбоко мислене. Характерности на средната част или гърба на носа В среднака част или гърба на носа се отпечатват отраженията на умствения (интелектуалния) живот. Там може да се чете степента на възприемането, съждението, силата на съобразяването, интелигентността; гърбът на носа дава един зид мярката и естеството на ума. Тая част се състои от острото на носа и неговите крила, като образува от цвете страни преградите (ноздрите), които, като се наклоняват незабелязано, съединяват носа с лицето. Тая част на носа съответства на втората става на палеца. Когато тя е дълга и силна, без да бъде плътна, това сочи на една силна и могъща логика, на едно здраво и право съждение, на голяма ясност в гледището; той изобразява сериозен характер, способен за съобразяване и абстрахиране. Ако, напротив, гърбът на носа е слаб и тесен, къс и малък в релеф, това е знак на слаба логика и разум, на липса на здрав смисъл и на един фалшив ум. Това разположение съответства неизменно на втората става на палеца, суха, стегната и къса.
към текста >>

Ако, напротив, долната част на носа изобщо е суха, мършава, сплесната и слаба, това означава почти нищожни чувствени пожелания, там има бедност на жизнена сила и сухота на сърцето.
И туй е наистина за голямо учудване, дето в едно толкова тясно пространство природата е включила толкова разнообразни разположения и комбинации на линии. Когато цялата тая долна част на носа образува една тежка, дебела и без резки маса, едва моделирана като напусната драска, това е образ на низки чувствени пожелания. Това е владичество на грубата страст, която води към насищане на чувствата по един животински начин. Това е неумереност и лакомия. Това разположение съответства на един тежък, масивен, развит и твърд хълм на Венера. Ако, напротив, долната част на носа изобщо е суха, мършава, сплесната и слаба, това означава почти нищожни чувствени пожелания, там има бедност на жизнена сила и сухота на сърцето. Животът на чувствата и усещанията, твърде развит в първото разположение, тук е нищожен. Това обедняване съответства на един венерин хълм изсъхнал, плосък и набръчкан. Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса. Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси. Трябва да се задоволим да посочим само някои общи принципи, за да служат като основа на наблюдателя в неговите изследвания, и вътрешният смисъл, тънкостта на такта и наблюдението ще направят останалото.
към текста >>

Ноздрите биват тесни или широки: малките и тесни ноздри са признак на скромност, нерешителност и липса на сила и кураж.
Лопатестият край съди само от интересите на корема си: за него количеството е по-ценно от качеството. Краят на носа може да бъде твърд и груб или мек и мършав. Твърдият и грубият край на носа показва активност, постоянство, трезвеност и труд. Мекият и мършавият край на носа отбелязва, напротив, мекушавост, немарливост и неумереност. Такива носове са всякога безгрижни и лениви. Ноздрите биват тесни или широки: малките и тесни ноздри са признак на скромност, нерешителност и липса на сила и кураж. Никога не поверявайте на носове със стиснати ноздри едно предприятие, което изисква съобразителност, смелост и дързост: те нямат никога полет, нито горещина на чувствата. Широките и добре отворени ноздри, напротив, отбелязват дързост, решителност, откровеност. Тия качества, обаче, понякога могат да бъдат зацапани със самохвалство, цинизъм и низост. Но само една черта не трябва никога да се вземе изолирано: сигурното съждение може да се основе само върху едно сериозно изследване на цялото. Във всеки случай широките и отворени ноздри са всякога указание на голямо жизнено разширение.
към текста >>

Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите.
Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите. Следователно, Нютоновите уравнения отнесени към системата x'y'z' ще гласят: В двете системи, значи, те имат същата форма. Нека се обърнем сега към оптическите (електромагнитни) явления. Принципът С ни казва, че скоростта на светлината в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е. и в всички подобни координатни системи, измервана по коя да е посока, е еднаква. Нека възпламеним в нулевата точка на координатната система xyz в времето t=0 един светлинен сигнал.
към текста >>

Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение.
Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса. Този извод е проверен вече чрез опита. За тази цел, обаче, са потребни тела, летящи с грамадни скорости, защото само с приближаването към скоростта на светлината настъпва такава промяна в масата, която да се поддава на измерване.
към текста >>

Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла.
Те проявяват, съществуването си като идат периодически да помрачават съседните звезди, около които се въртят. От друга страна, неотдавна се откри, че небесното пространство е завладяно на големи разстояния от тъмни газообразни маси и от облаци от космически прах, който поглъщат светлината на звездите, разположени отвъд. Вижда се добре, че съществуването на един безкраен брой звезди е напълно съвместимо със слабата ясност на нощното небе. Част от млечния път особено богат със звезди И сега, ако си послужим с нашите очила т. е. далекогледите ни, й ако минем от областта на възможното към оная на реалното, последните астрономически наблюдения ни дават известен брой факт много бележити, които ни довеждат несъпротивимо до следните заключения. Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла. Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път. Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област. Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на часовник, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й. Светлината, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века. за да премине през млечния път.
към текста >>

Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард.
на твърде големи разстояния, привличането на две маси се намалява малко по-скоро отколкото според обратността на квадрата на разстоянията (което не е съвсем невъзможно), или че броят на звездните системи и на звездите е свършен. Лично аз клоня към втората хипотеза, но тя е недоказуема. Във тия въпроси има винаги една алтернатива, винаги едно средство за изплъзване според склонността на своите предпочитания и най-накрая нищо не позволява да се твърди, че броят на звездите се свършва. Звездната вселена според Кант, усеяна навред с подобни звезди. В средата е слънцето. Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард. Тоя брой много съответства на резултата, който се добива по опитен начин от астро-фотографическите измервания. Той е показал също, че собствените движения на звездите щяха да бъдат по-забелязани, ако имаше повече звезди, които не виждаме. Пресмятанията на Поанкаре са противни на хипотезата за едно безкрайно разширение на звездната вселена, понеже броят на сметнатите звезди се съгласува приблизително с числото, което е било пресметнато. Но още нещо: тия сметки не биха доказали нищо повече, ако законът за привличането не е обратен на квадрата, в огромни разстояние. При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука, светлината на звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал.
към текста >>

В добри аспекти придава покрай импулсивността — смелост и сила, а , покрай мудността, придава предвидливост, издръжливост и добросъвестност.
За може да се каже същото, което се каза по-горе за . и (II) на със е неблагозвучен и (II) на със е неблагозвучен. поражда винаги горещина, стремителност, страст, остро възпалване и действа бързо. поражда всякога студенина, ограничение, ссухрене, себелюбие, самотност и действа мудно. съчетава свойствата на двете планети и действа съвсем внезапно — ала е все пак по-малко „зъл“. В добри аспекти придава покрай импулсивността — смелост и сила, а , покрай мудността, придава предвидливост, издръжливост и добросъвестност. дава винаги изобретателски дарби и самобитност. Нехармоничните аспекти на „злотворците“ са по-малко неблагоприятни, кога единият от тях се намира във своя къща или знак. Успоредат (ll), погледнат от езотерично гледище, носи влияние съвсем различно от това на съвпада (), ала действието му, така както се възприема, е приблизително същото — само че по-слабо. Успоредат (ll) изразява повече склонност, нежели качество на характера. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Една чудна разплата между умрял и жив човек.
към текста >>

Аз й казах, че действително се уверих, тъй като тия удари неможе никой да направи отвън, защото вратата е затворена и е вътрешна, нито може да се дължи на котка или друго,освен на външна невидима сила.
Една картогледачка, доста популярна, каза ни и най-съкровените мисли и ми предсказа мин. год. август, че и аз ще видя същото видение и да не бързам в нищо, защото всичко това ставало в наша полза, но преди добрия резултат, щяло да предшества нещо „черно“. Както и да е, но в края на краищата, аз, невярващия в тия неща, се уверих от следния факт:На 13 срещу 14 ноември т. г. посред нощ около 3 часа, при най-голяма тишина и тъмнота, като спяхме 5 души в една стая, бидохме разбудени от удар на камък в бакърните ни съдове, находящи се до стаята ни в готварницата, а след това, още два силни удара във вратата, отстояща от нас само 4 метра. В това време, жена ми ме запита, буден ли съм и уверих ли се вече в чукането. Аз й казах, че действително се уверих, тъй като тия удари неможе никой да направи отвън, защото вратата е затворена и е вътрешна, нито може да се дължи на котка или друго,освен на външна невидима сила. Ще добавя, че в същото място, преди 25 години, скоро подир смъртта на баща ма, който е умрял на 24.XI 1894 г., един наш човек, който ни печеше тогава ракия, ни разправяше, че като спял до огъня, видял ясно, като бил буден, един човек, който излязъл пред него внезапно, разхождал се дълго време по готварницата (тогава ракиджийница) и той го наблюдавал, а след това се изгубил. Тогава той ни разправяше, но аз не вярвах и му забраних да приказва, да не се плашат децата. Понеже не знаехме как да постъпим, за да разберем всичко това, обръщам се към вас и пр. Кюстендил, 28.ХII.1921 г. Г. Д. С.
към текста >>

Силата на човешкия поглед.
год , в време на обеда. Ние твърдим, че в тоя момент той не е умрял, а по-късно. Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ. В такъв случай Вазов и сега можеше да бъде жив. Впрочем, той живее в другия свят и се е изявил вече на някои лица. Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие. Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си.
към текста >>

Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие.
Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ. В такъв случай Вазов и сега можеше да бъде жив. Впрочем, той живее в другия свят и се е изявил вече на някои лица. Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие. Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа.
към текста >>

Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа.
Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие. Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка. Майката на г. Ат. е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи.
към текста >>

От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение.
и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка. Майката на г. Ат. е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи. Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна. Където поставели нещо и каквото си проговаряли, котката ги гледала право в очите и всичко разбирала.
към текста >>

Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“.
В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено. Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им. Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко. И до днес тая чудна котка е жива. Нова-Загора.
към текста >>

Също така с този чудноват апарат могат да бъдат измерени и други промени в водното движение, като силата и посоката на течението.
В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава. Също така с този чудноват апарат могат да бъдат измерени и други промени в водното движение, като силата и посоката на течението. Тази „телепатия“ дава на рибата възможност да пропътува сигурно и невредима най-забъркани плавания сред теченията към местата, избрани за изхвърляне на хайвера. РАЗНИ ВЕСТИ — Международен конгрес за психическите издирвания. От 26 август до 2 септември мин. год. се състоял в Копенхаген (Дания) международният конгрес за психическите издирвания. Организиран по инициативата на един датски комитет от професори и учени и председателстван от г.
към текста >>

Традиционният дуализъм на силата и материята се свърши.
От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност. Така се е установило, че времето на хипотезите е вече минало и че сега се говори само за факти. Свръхнормалните явления дават велика надежда, че ще може да се подложи на експерименталния метод мистерията, малко по- малко отбулена, за живота и за бъдещата съдба на човека. С всичката строгост на една научна демонстрация, г. Рене Сюдр е изложил пленителното съгласие между медиумническите явления и най-новите теории по физиката, а именно, възгледите на Айнщайна върху относителността. Традиционният дуализъм на силата и материята се свърши. Новите опити свидетелстват за материализацията на енергията, която представлява, в различни степени, известни свойства на материята: тегло, маса, инерция, структура. Медиумническите явления манифестират енергията, ту под една невидима форма, като електрическо течение, ту под една проявена и осезаема форма. Тази енергия трябва да се изучи с физически средства, и метапсихията трябва да заинтересува физиците толкоз, колкото и психолозите. Хжрярд Карингтон, от Ню-Йорк, автор на знаменити трудове за физическите и психо-физиологическите условия на медиумничеството, е установил електрическите и физическите методи, с които може да се разширят, улеснят и контролират свръхнормалните явления. Г-жа де Селтжр и Драйтжн Томас, от английското дружество за психически издирвания, докладвали своите опити с общия им медиум, г-жа Осбърн Леонар, които в по-голямата си част имат характер на book tests и на newspapers rest, т. е.
към текста >>

Медиумническите явления манифестират енергията, ту под една невидима форма, като електрическо течение, ту под една проявена и осезаема форма.
Свръхнормалните явления дават велика надежда, че ще може да се подложи на експерименталния метод мистерията, малко по- малко отбулена, за живота и за бъдещата съдба на човека. С всичката строгост на една научна демонстрация, г. Рене Сюдр е изложил пленителното съгласие между медиумническите явления и най-новите теории по физиката, а именно, възгледите на Айнщайна върху относителността. Традиционният дуализъм на силата и материята се свърши. Новите опити свидетелстват за материализацията на енергията, която представлява, в различни степени, известни свойства на материята: тегло, маса, инерция, структура. Медиумническите явления манифестират енергията, ту под една невидима форма, като електрическо течение, ту под една проявена и осезаема форма. Тази енергия трябва да се изучи с физически средства, и метапсихията трябва да заинтересува физиците толкоз, колкото и психолозите. Хжрярд Карингтон, от Ню-Йорк, автор на знаменити трудове за физическите и психо-физиологическите условия на медиумничеството, е установил електрическите и физическите методи, с които може да се разширят, улеснят и контролират свръхнормалните явления. Г-жа де Селтжр и Драйтжн Томас, от английското дружество за психически издирвания, докладвали своите опити с общия им медиум, г-жа Осбърн Леонар, които в по-голямата си част имат характер на book tests и на newspapers rest, т. е. духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници — убедително доказателство за верността на известията от задгробният свят и за действителността на преживяването. Д-р Шренк-Ноцинг, германски делегат, привел един типичен случай на чести посещения от духове — тоя в Хопфгартен, близо до Ваймар, станал през мес.
към текста >>

Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях.
Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище. Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух. Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него. Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди. Баща му Debendranat Magarschi бил, според думите на Тагора.
към текста >>

Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия).
Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието? Цялата тая част от учението на проф. Рише е наистина дълбока. Ние можем само да потвърдим светлата и дълбока истина в изявленията му, когато той поддържа, че тайнственото ни къпе от всички страни и че трябва зле да се знае общочовешката история, за да се отхвърлят известни възможности под предлог, че те шокират нашите умствени навици. Известно е, че Людовик XIV и неговите министри са затворили в лудницата едно лице, което им казало: „ще дойде време, когато ще може да се чува в Рим гласа на един човек, който ще говори в Париж“ (думата била за телефона:, или: „през месото на един жив човек ще може да се виждат костите му“ (радиоскопията). Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия). Цялата тази философия на метапсихиката, както я знае и излага г. Рише, трябва да се приеме безусловно“. След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга?
То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно и добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел свят не би вместил написаните книги“. Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние.
към текста >>

Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота.
Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел свят не би вместил написаните книги“. Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние. Тогава те са били сродни. От това тяхно сродство произтича и връзката им. Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата.
към текста >>

И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е.
Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея. И обратното: добрите мисли привличат пак добри мисли, както и любовта ражда любов, според закона: подобното се привлича от подобното. Това са установени истини в природата. И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е. със всички живи същества. Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувстват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение. Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат.
към текста >>

Тя употреби най- великата и най-ужасна сила — силата, която съзижда и руши.
Царят събра своите войни и отиде на градската стена. А там се водеше страшно сражение. Но всички нападения на врага бяха отбити. „Ала войската на черния цар не отстъпи. Тя опита последното средство и сполучи. Тя употреби най- великата и най-ужасна сила — силата, която съзижда и руши. „Белите маги можеха да им отвърнат със същото средство, но не пожелаха, защото ги очакваше грозно наказание. „Градът беше разрушен до основи и ограбен от вразите. „Много войни на добрия цар паднаха в неравна бран, други бяха избити сетне, а трети бяха отвлечени в черно робство. „Всички пленници бяха благородни, но мнозина се съблазниха и станаха маги на черния народ. Между тях беше и ти.
към текста >>

В действителност, може да се каже, че, първоначално, лудостта е болест на волята, защото, в самото начало на болестта, пациентът почти винаги съзнава нерационалността и неморалността на идеята или емоцията, която на край овладява живота му, но липсва му волева сила да изпъди тази идея или емоция от ума си, докато най-сетне стане неин роб.
Но в действителност, мнозина от учениците на Нитше не успяха в дезилюзията си от него даже и тогава, когато умствената болест на учителя им се свърши с неговата смърт. Да вземем сега случаят с авторката на Maniac. Нейната маниачна атака изглежда да е била, главно, разстройство на възприемателните способности (причинено от раздвояване на личността), проявено в страшни халюцинации, а не разстройство на интелекта. Заключенията й били криви, не поради погрешно разсъждаване, но защото предпоставките й били погрешни. В лудостта, обаче, вълненията (емоциите) изглежда да се влияят винаги пряко (както е при меланхолията) или вследствие на мечтите, които се хранят (както е при paranoia). В действителност, може да се каже, че, първоначално, лудостта е болест на волята, защото, в самото начало на болестта, пациентът почти винаги съзнава нерационалността и неморалността на идеята или емоцията, която на край овладява живота му, но липсва му волева сила да изпъди тази идея или емоция от ума си, докато най-сетне стане неин роб. Тогава той престава да я вижда в правите й отношения към другите идеи и вълнения: той се умопобърква. Най-желателното нещо при лекуването на. лудостта е, да се научи пациентът, как да упражнява волевата си сила и да контролира мислите и възбужденията си. В популярното и общоприето гледище за лудостта едно нещо е вярно, че ако пациентът не се излекува, сигурно е, че интелектуалните му способности на края при всеки случай, отпадат и лудият всякога свършва дните си като умопобъркан, т. е. в едно състояние, по долно от онова на животните.
към текста >>

лудостта е, да се научи пациентът, как да упражнява волевата си сила и да контролира мислите и възбужденията си.
Заключенията й били криви, не поради погрешно разсъждаване, но защото предпоставките й били погрешни. В лудостта, обаче, вълненията (емоциите) изглежда да се влияят винаги пряко (както е при меланхолията) или вследствие на мечтите, които се хранят (както е при paranoia). В действителност, може да се каже, че, първоначално, лудостта е болест на волята, защото, в самото начало на болестта, пациентът почти винаги съзнава нерационалността и неморалността на идеята или емоцията, която на край овладява живота му, но липсва му волева сила да изпъди тази идея или емоция от ума си, докато най-сетне стане неин роб. Тогава той престава да я вижда в правите й отношения към другите идеи и вълнения: той се умопобърква. Най-желателното нещо при лекуването на. лудостта е, да се научи пациентът, как да упражнява волевата си сила и да контролира мислите и възбужденията си. В популярното и общоприето гледище за лудостта едно нещо е вярно, че ако пациентът не се излекува, сигурно е, че интелектуалните му способности на края при всеки случай, отпадат и лудият всякога свършва дните си като умопобъркан, т. е. в едно състояние, по долно от онова на животните. Даже и хипоманнакът, който, наглед, може да разсъждава умно и даже хитро, по никой начин не може да се счита за интелектуален. Той може да разсъждава логически, но има някоя идея или вълнение някъде, което е криво — иначе, не щеше да е луд — и то дава оттенък на всичко, каквото изкаже. Хипоманиаците са повърхностни, егоистични и лишени от продължителност в разсъжденията, когато пък меланхолиците са болезнени, интроспективни (вглъбяващи се в себе си) и пр.
към текста >>

Понякога, след като движенията са достигнали своята максимална сила, не последва едно съответно постепенно отслабване, както би трябвало да се очаква според законите на физиката, а махалото спира внезапно или спира за известно време и след това пак почва да се движи.
Трябва да се следи дали движенията почват откъм страната на изследвана, отляво или отдясно, дали се получават вълнообразни или други някакви необикновени движения и пр. Всяко същество се проявява чрез особени, характерни само за него, движения, които във всяко време са еднакви. Има обекти, обаче, които на обикновените махала не отговарят Такива обекти реагират на махала от друга материя — стъкло, сухо дърво. Ритъма на движенията си остава постоянен за всеки обект. В едни случаи движенията постепенно се усилват — Crescendo, в други отначало са силни и веднага почват да отслабват — decrescendo. Понякога, след като движенията са достигнали своята максимална сила, не последва едно съответно постепенно отслабване, както би трябвало да се очаква според законите на физиката, а махалото спира внезапно или спира за известно време и след това пак почва да се движи. Над някои обекти движенията са смели, енергични, в други случаи страхливи, несигурни и малко на брой. Движенията на махалото са резултат от действието на три сили, излизащи от: 1) изследвана. 2) махалото и 3) изследвания обект. Следов., отговорите, които получават различни експериментатори с различни махала върху един и същи обект, обикновено не са съвършено еднакви. Затова не могат да се дадат схеми за движението на махалото при различни случаи.
към текста >>

Ако боите са нарисувани на платно, тогава вече не действат само боите, а и вложената от художника сила.
Напречна или надлъжна права линия = развалено яйце. Кръг = здрав мъжки зародиш. Елипса = здрав женски зародиш. Също и на отделните цветове махалото реагира с специфични движения- Според проф. Бенедикт, на червения и кафяв цвят отговарят кръгове, които почват отляво; на синия и зелен цвят отговарят прави линии. Ако боите са нарисувани на платно, тогава вече не действат само боите, а и вложената от художника сила. Когато се свири едно музикално парче, според Oelenheinz, махалото описва характерните за композитора на парчето движения; когато някой декламира стихотворение, махалото описва знакът на автора на стихотворението. — Това наблюдение, впрочем, изглежда малко фантастично Желателно би било да се провери и от други изследвани. Според същия автор, върху злато, мед и стомана махалото прави кръгове ; върху сребро, никел и цинк — елипси. Следов. първите са. мъжки, а вторите, женски метали. IV.
към текста >>

Бер, разликата между неистинските, произволни движения на махалото и тези, които се получават от действието на токовете,се са- стои в следното: произволните движения никога не вземат едно постоянно направление, докато истинските движения запазват своето започнато event, бързо и енергично движение в едно направление дотогава, докогато трае силата, която го причинява. V.
Според същия автор, върху злато, мед и стомана махалото прави кръгове ; върху сребро, никел и цинк — елипси. Следов. първите са. мъжки, а вторите, женски метали. IV. Истински и неистински движения Понеже ръката, държана свободно, никога не може да остане съвършено неподвижна зрителят получава впечатление, че движенията на махалото се причиняват изкуствено, от трептенията на мускулите. Според проф. Бер, разликата между неистинските, произволни движения на махалото и тези, които се получават от действието на токовете,се са- стои в следното: произволните движения никога не вземат едно постоянно направление, докато истинските движения запазват своето започнато event, бързо и енергично движение в едно направление дотогава, докогато трае силата, която го причинява. V. Опити 1. Нарежда се едно стълбче от медни н никелови монети и се държи махалото върху него. Последното ще почне да описва знакът на всека монета, като почне от най-горната и свърши с най-долната. Пиринчът, който се състои от мед и цинк, дава първо знака на медта, после на цинка. Сребърните монети, състоящи се от сребро и мед, дават първо знака на среброто, после на медта. 2.
към текста >>

Грях е вярата в една сила, отделна от Бога. 42.
Не може. 40. Какво евангелие учеше Исус, индивидуално или социално? Той учеше и двете. Той доказа, че обновяването на обществото трябва да стане чрез обновяване на индивида. 41. Що е грях? Грях е вярата в една сила, отделна от Бога. 42. Какво са греховете? Греховете са нарушения на закона за любовта. 43. Кога се прощават греховете? Когато ние ги напуснем и се освободим от тях. 44. Що е небето?
към текста >>

То значи да вярваш в друга сила, освен Бога. 48.
Къде е небето? Небето е там, дето владее любовта. 46. Що е ад? Яд е страхът. 47. Що значи да имаш страх? То значи да вярваш в друга сила, освен Бога. 48. Може ли страхът да бъде отстранен и ада победен? Може. 49. Как? „Страх няма в любовта; пълната любов изгонва страха“. 50. Що е Библията? Библията е за човешкия род едно откровение на живот, любов и истина. 51.
към текста >>

Щом като злото не е положителна сила, какво трябва тогава да мислим върху противоречието между доброто и злото?
Какъв е законът на духа? Каквото човек посее, такова и ще пожъне. Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той. 57. Кои са неприятелите, срещу конто ние можем да проявим своя гняв? Лошите мисли. 58. Щом като злото не е положителна сила, какво трябва тогава да мислим върху противоречието между доброто и злото? То е противопоставяне на заблуждението спрямо истината. 59. Що е истина? Истината е прилагане на правилни и добри мисли. 60. Що е заблуждение? Заблуждение е лъжливи мисли. 61.
към текста >>

Каза ли той, че нашата сила може да достигне неговата?
Той откри на хората единството или сходството им с Бога. 70. Що означава неговото възнасяне на небето? То беше изчезването из човешкото съзнание, неговото възлизане из царството на материалното към царството на духовното. 71. По какъв начин ние трябва да се уподобим на него и да го следваме? По всякакъв начин. 72. Каза ли той, че нашата сила може да достигне неговата? Той каза това, и нещо по-вече. 73. Каза ли той, че ние можем да бъдем по-силни от него? „И вие ще правите по-големи дела от мене“. 74. Какво условие постави тон? Да живеем в любовта и да се укрепяваме в вярата. 75.
към текста >>

Вследствие човешката вяра в една сила, отделна от Бога. 86.
Тя е съвършенството. Бъдете съвършени, както е съвършен вашия Отец в небесата. 84. Има ли болести, страдание, бедност, смърт в Божието небесно царство? Не. 85. Защо те са тук? Вследствие човешката вяра в една сила, отделна от Бога. 86. Как могат те да се премахнат? Чрез вяра в Бога, основана върху разбирането и осъществяването на Неговата безкрайна любов. 87. Що са чудесата? Това, което се нарича чудеса, или чудни дела, са действията и резултатите на още непознати закони. 88. Нарушават ли чудесата реда на космоса?
към текста >>

Всякой, който проявява Божията любов и сила, както той правеше това. 90.
Що са чудесата? Това, което се нарича чудеса, или чудни дела, са действията и резултатите на още непознати закони. 88. Нарушават ли чудесата реда на космоса? Не. 89. Кой може да прави чудеса, както Исус ги правеше? Всякой, който проявява Божията любов и сила, както той правеше това. 90. Как може да се постигне това? Чрез воденето на един себеотричащ се живот, тъй както Исус го водеше. 91. Що е егоизъм? Егоизъм е самоубийство. 92. Защо е самоубийство?
към текста >>

Любовта е единствената сила. 4.
Следователно, нему е дадена властта над всичко в вселената. 107. По коя формула работи духовната психология? Формулата, по която тя работи, може да се представи в пет изречения, както следва: 1. Бог е единствената причина. 2. Духът е единствената субстанция. 3. Любовта е единствената сила. 4. Хармонията—отражение на любовта,-е единственият закон. 5. Сега е единственото време. 108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват? Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109. В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията?
към текста >>

Прогресивното развитие на оплодотвореното женско яйце, ролята на плацентата (булото в матката), животът на зародиша и детето в утробата, създаването на това малко същество във вътрешността на майката, органическото видоизменяване на жената, образуването на млякото, раждането на детето, захранването му с мляко, физическото и психическото развитие на детето, са толкова неотразими манифестации на една интелигентна управляваща сила, която е организирала всичко и управлява и най-малките молекули с такъв ред, както планетните или звездните сфери в небесния шир!
Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред. Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък. Невъзможно е да се анализира механизма на окото и на зрението, на ухото и чуването, без да се Заключи, че органите на зрението и слуха са интелигентно устроени. Това заключение се извлича с по- голяма очевидност още и от анализа на оплодотворяването на едно растение, на едно животно и на едно човешко същество. Прогресивното развитие на оплодотвореното женско яйце, ролята на плацентата (булото в матката), животът на зародиша и детето в утробата, създаването на това малко същество във вътрешността на майката, органическото видоизменяване на жената, образуването на млякото, раждането на детето, захранването му с мляко, физическото и психическото развитие на детето, са толкова неотразими манифестации на една интелигентна управляваща сила, която е организирала всичко и управлява и най-малките молекули с такъв ред, както планетните или звездните сфери в небесния шир! И този дух не произтича от един мозък. С право казват, че ако Бог е направил човека по свой образ, то и човек би могъл да го направи. Ако бръмбарите биха си представили създателя си, биха направили от него един голям бръмбар. Човекообразният бог на евреите, християните, мюсюлманите, будистите никога не е съществувал. Бог-баща, Йехова, Юпитер, това са само символични думи.
към текста >>

Онемелият става неспособен да намери думата, когато има нужда от нея: той като че ли -обикаля около нея, без да има потребната сила да тури пръста си на исканата точка.
Само това съображение би било достатъчно да направи подозрителна теорията, която свързва болестите на паметта за думите с развалата или разрушението на самите спомени, записани автоматично от мозъчната ципа. Но нека видим, със същия автор, какво става с тия болести: „Там, дето мозъчната повреда е тежка и дето паметта за думите е дълбоко засегната, едно силно възбуждане, напр. едно вълнение, отнася веднага спомена, който изглежда изгубен за винаги. Щеше ли да бъде възможно това, ако споменат би бил вложен в повредената или разрушената материя? Работата става по-скоро като че ли мозъкът извиква спомена, а не го задържа. Онемелият става неспособен да намери думата, когато има нужда от нея: той като че ли -обикаля около нея, без да има потребната сила да тури пръста си на исканата точка. В психологическата област, наистина, външният знак на силата е всякога точността. И споменат изглежда да има тая точност, та по някога онемелият, като замести изгубената дума с няколко, вкарва в тях самата тая дума. Нека разгледаме сега какао става при прогресивното онемяване, т. е. когато забравянето на думите става все по-силно. Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго.
към текста >>

В психологическата област, наистина, външният знак на силата е всякога точността.
Но нека видим, със същия автор, какво става с тия болести: „Там, дето мозъчната повреда е тежка и дето паметта за думите е дълбоко засегната, едно силно възбуждане, напр. едно вълнение, отнася веднага спомена, който изглежда изгубен за винаги. Щеше ли да бъде възможно това, ако споменат би бил вложен в повредената или разрушената материя? Работата става по-скоро като че ли мозъкът извиква спомена, а не го задържа. Онемелият става неспособен да намери думата, когато има нужда от нея: той като че ли -обикаля около нея, без да има потребната сила да тури пръста си на исканата точка. В психологическата област, наистина, външният знак на силата е всякога точността. И споменат изглежда да има тая точност, та по някога онемелият, като замести изгубената дума с няколко, вкарва в тях самата тая дума. Нека разгледаме сега какао става при прогресивното онемяване, т. е. когато забравянето на думите става все по-силно. Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго. Но болестта може да има различни причини и да вземе разни форми, да действа в която и да е точка на мозъчната област и да напредва в всяко направление: реда на изчезването на спомените остава същият.
към текста >>

Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство.
На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност. Какво значи кокетирането на младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство?
към текста >>

Къде ни води тази тайнствена сила?
Мислили ли сте за първото туптене на едно сърце в някое яйце или в някое дете? Анализирали ли сте оплодотворяването цветята? Не се ли вижда там един разумен ред, едно намерение, план, обща цел, един завършек, организация, която всички ни владее? Не се ли вижда в живота върховната цел на организацията на световете? Не е ли това да видиш слънцето в пълния му блясък? Къде ни води тази тайнствена сила? Ние не знаем. Когато животът ни налага своите закони, планетата, която населяваме, ни носи в пространството със скорост от 107,000 километра в час, самата тя е играчка на управляващите световната система сили и на четиринадесет различни движения. Ние сме мислещи атоми върху един подвижен атом, един милион пъти по-малък от слънцето, което е пък един милион пъти по-малко от Канопус, който е един атом от нашата величава звездна мъглявост, която сама по себе си е една вселена, обиколена с други такива до безкрайност. Шир без граници! Дивни движения, изумителни скорости!
към текста >>

Силата изглежда даже присъща на атома, тъй като не е виждан досега неподвижен атом.
Ние не знаем. Когато животът ни налага своите закони, планетата, която населяваме, ни носи в пространството със скорост от 107,000 километра в час, самата тя е играчка на управляващите световната система сили и на четиринадесет различни движения. Ние сме мислещи атоми върху един подвижен атом, един милион пъти по-малък от слънцето, което е пък един милион пъти по-малко от Канопус, който е един атом от нашата величава звездна мъглявост, която сама по себе си е една вселена, обиколена с други такива до безкрайност. Шир без граници! Дивни движения, изумителни скорости! Силата изглежда даже присъща на атома, тъй като не е виждан досега неподвижен атом. Едно живо същество, което не би притежавало в себе си управляващата си сила, не би живяло и би се срутило като някое напуснато здание. Какво е мисълта? Какво е душата? Свръхестествено не съществува, и душата, ако съществува индивидуално, е толкова естествена, колкото и тялото. Най-сетне, дохожда се до заключението, че има единство на силата и единство на субстанцията.4) Всичко е динамизъм.
към текста >>

Едно живо същество, което не би притежавало в себе си управляващата си сила, не би живяло и би се срутило като някое напуснато здание.
Когато животът ни налага своите закони, планетата, която населяваме, ни носи в пространството със скорост от 107,000 километра в час, самата тя е играчка на управляващите световната система сили и на четиринадесет различни движения. Ние сме мислещи атоми върху един подвижен атом, един милион пъти по-малък от слънцето, което е пък един милион пъти по-малко от Канопус, който е един атом от нашата величава звездна мъглявост, която сама по себе си е една вселена, обиколена с други такива до безкрайност. Шир без граници! Дивни движения, изумителни скорости! Силата изглежда даже присъща на атома, тъй като не е виждан досега неподвижен атом. Едно живо същество, което не би притежавало в себе си управляващата си сила, не би живяло и би се срутило като някое напуснато здание. Какво е мисълта? Какво е душата? Свръхестествено не съществува, и душата, ако съществува индивидуално, е толкова естествена, колкото и тялото. Най-сетне, дохожда се до заключението, че има единство на силата и единство на субстанцията.4) Всичко е динамизъм. Космическият динамизъм управлява световете.
към текста >>

Най-сетне, дохожда се до заключението, че има единство на силата и единство на субстанцията.4) Всичко е динамизъм.
Силата изглежда даже присъща на атома, тъй като не е виждан досега неподвижен атом. Едно живо същество, което не би притежавало в себе си управляващата си сила, не би живяло и би се срутило като някое напуснато здание. Какво е мисълта? Какво е душата? Свръхестествено не съществува, и душата, ако съществува индивидуално, е толкова естествена, колкото и тялото. Най-сетне, дохожда се до заключението, че има единство на силата и единство на субстанцията.4) Всичко е динамизъм. Космическият динамизъм управлява световете. Нютон му даде името притегляне. Но това тълкуване е недостатъчно и ако във вселената ви имало само притегляне, то звездите биха образували само един блок, понеже то отдавна би ги съединило, и то за винаги. При туй пак има движение. Жизненият динамизъм управлява съществата: в развития човек, психическият динамизъм е постоянно съединен с жизнения.
към текста >>

Ние намираме, като опора на вселената и принцип на всички форми, само силата, динамичният елемент.
Но това тълкуване е недостатъчно и ако във вселената ви имало само притегляне, то звездите биха образували само един блок, понеже то отдавна би ги съединило, и то за винаги. При туй пак има движение. Жизненият динамизъм управлява съществата: в развития човек, психическият динамизъм е постоянно съединен с жизнения. В основата си, всичките тия динамизми съставляват само един: той е духът в природата, глух и сляп за нас в нематериалния свят и даже в инстинкта на животните, несъзнателен в мнозинството от човешките дела, а съзнателен в малко от тях. Аз писах в Урания (1883 год.): „това, което наричаме материя, изчезва, щом научният анализ счете, че я уловил. Ние намираме, като опора на вселената и принцип на всички форми, само силата, динамичният елемент. Човешкото същество има душата като съществен свой принцип. Вселената е един интелигентен непознаваем динамизъм“. Аз писах в „Непознатите естествени сили“ (1906 год.): „психичните проявления потвърждават това, което знаем от другаде, че чисто механическото обяснение на природата е недостатъчно и че във вселената има нещо друго, освен така наречената материя. Не е материята,която управлява света, а един динамичен и психичен елемент“. От ония години, в които тия редове бяха написани, досега прогресът на психичните наблюдения ги потвърди най-изобилно.
към текста >>

Една умствена сила управлява мирно и властно инстинктите на насекомите, като осигурява тяхното съществуване и пожизненост, както управлява раждането на едно птиче и еволюцията на висшите животни, включително и самия човек.
Човешкото същество има душата като съществен свой принцип. Вселената е един интелигентен непознаваем динамизъм“. Аз писах в „Непознатите естествени сили“ (1906 год.): „психичните проявления потвърждават това, което знаем от другаде, че чисто механическото обяснение на природата е недостатъчно и че във вселената има нещо друго, освен така наречената материя. Не е материята,която управлява света, а един динамичен и психичен елемент“. От ония години, в които тия редове бяха написани, досега прогресът на психичните наблюдения ги потвърди най-изобилно. Една умствена сила управлява мирно и властно инстинктите на насекомите, като осигурява тяхното съществуване и пожизненост, както управлява раждането на едно птиче и еволюцията на висшите животни, включително и самия човек. Същият динамизъм ръководи гъсеницата да стане безформена каша в какавидата и после да стане пеперуда. Същият е, който извлича от организма на специалните медиуми една субстанция, която се трансформира в живи органи с мимолетна, но реална трайност, динамизъм, който създава минутно преходни материализации. Ние твърдим, прочее, че вселената е един динамизъм. Една невидима и мислеща сила управлява световете и атомите. Материята се подчинява.
към текста >>

Една невидима и мислеща сила управлява световете и атомите.
От ония години, в които тия редове бяха написани, досега прогресът на психичните наблюдения ги потвърди най-изобилно. Една умствена сила управлява мирно и властно инстинктите на насекомите, като осигурява тяхното съществуване и пожизненост, както управлява раждането на едно птиче и еволюцията на висшите животни, включително и самия човек. Същият динамизъм ръководи гъсеницата да стане безформена каша в какавидата и после да стане пеперуда. Същият е, който извлича от организма на специалните медиуми една субстанция, която се трансформира в живи органи с мимолетна, но реална трайност, динамизъм, който създава минутно преходни материализации. Ние твърдим, прочее, че вселената е един динамизъм. Една невидима и мислеща сила управлява световете и атомите. Материята се подчинява. Анализът на нещата показва във всичко действието на един невидим дух. Тоя всемирен дух е във всичко, управлява всеки атом, всяка молекула, които сами са не- осезаеми, невесоми, безкрайно малки, невидими и образуват чрез динамичното си сцепление видимите неща и съществата. И тоя дух е неразрушим, вечен. Материализмът е едно учение погрешно, непълно и недостатъчно, което не обяснява нищо задоволително5).
към текста >>

Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух.
Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите идеи от същия мислен ток. Тия мислени токове се употребяват от хората несъзнателно, полусъзнателно или пък съзнателно. Например, един човек, който иска да притежава големи имения и не знае нищо за научното употребление на ума. кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух. Той често поддържа тази идея и ще я осъществи с време. Като си е послужил със закона полусъзнателно, той ще получи предмета на своето искане по-бърже, отколкото първия индивид. А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването на своите мисли върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство. Той си служи със закона съзнателно и ще осъществи своето желание по-бърже, отколкото другите двама. Да живееш, това значи да си служиш с тия токове от сили съзнателно или несъзнателно, обаче, хората отдават винаги своя успех на външни причини, докато не познават законите, които управляват успеха.
към текста >>

Духовната сила може да се определи така: едно движение, родено от божествения дух в противовес на движението, създадено чрез индивидуалния дух или чрез магнетически начини.
Всеки е измислил свой метод за лекуване и го е нарекъл с особено име, но малко важат разните наименования на тия различни школи, тъй като лечебното явление е основано на същия закон. Исус, който знаеше тия космически сили, откри употреблението им на своите ученици, които си послужиха с тях, за да извършат явленията наречени чудеса. Аполониус от Тияна и неговите ученици извършиха по същия начин чудеса и лекувания; преди тях, есенийците, питагорейците, будистите и брамините са си служили също с тия течения от Сили все за същата цел. През първите векове на християнството и в средните векове, неоплатониците, мистиците и розенкройцерите са си служили с тях така също за благото на човечеството. Тия течения са духовни сили и съставляват част от всемирния дух или душа. Духовната сила може да се определи така: едно движение, родено от божествения дух в противовес на движението, създадено чрез индивидуалния дух или чрез магнетически начини. Помнете този факт от първостепенна важност, че чувствителният етерен дух на всемира ни окръжава напълно, както въздухът окръжава човека или както океанът окръжава и крепи рибата. Божественият Дух е винаги в движение, както и океанът се движи от приливите и отливите и от вълните; и Божественият Дух има свое движение и свои течения, повърхностно изменяни от човешките мисли. Един индивидуален дух не би могъл безконечно да върви против един всемирен ток, нито да се мери с него, нито пък да попречи на прилива да достигне до фундийския залив. Обаче, лесно му е да работи в добра посока, да си служи с тия велики течения за своя лична полза, в съгласие с природата, вместо да върви против нея. Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения.
към текста >>

Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения.
Духовната сила може да се определи така: едно движение, родено от божествения дух в противовес на движението, създадено чрез индивидуалния дух или чрез магнетически начини. Помнете този факт от първостепенна важност, че чувствителният етерен дух на всемира ни окръжава напълно, както въздухът окръжава човека или както океанът окръжава и крепи рибата. Божественият Дух е винаги в движение, както и океанът се движи от приливите и отливите и от вълните; и Божественият Дух има свое движение и свои течения, повърхностно изменяни от човешките мисли. Един индивидуален дух не би могъл безконечно да върви против един всемирен ток, нито да се мери с него, нито пък да попречи на прилива да достигне до фундийския залив. Обаче, лесно му е да работи в добра посока, да си служи с тия велики течения за своя лична полза, в съгласие с природата, вместо да върви против нея. Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения. Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения. Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава. Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали.
към текста >>

Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа.
Помнете този факт от първостепенна важност, че чувствителният етерен дух на всемира ни окръжава напълно, както въздухът окръжава човека или както океанът окръжава и крепи рибата. Божественият Дух е винаги в движение, както и океанът се движи от приливите и отливите и от вълните; и Божественият Дух има свое движение и свои течения, повърхностно изменяни от човешките мисли. Един индивидуален дух не би могъл безконечно да върви против един всемирен ток, нито да се мери с него, нито пък да попречи на прилива да достигне до фундийския залив. Обаче, лесно му е да работи в добра посока, да си служи с тия велики течения за своя лична полза, в съгласие с природата, вместо да върви против нея. Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения. Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения. Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава. Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали. Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет.
към текста >>

“ Може ли да се откаже съществуването на една сила само затова, защото не можем да я видим или усетим?
Има голяма прилика между начина, по който -човешкият дух е свързан с тия течения, и онзи, с който електрическите жици са в съприкосновение с един телеграфически апарат. Прикачен за коя и да е жица, той ще предаде всичките послания, които минават през него. Според както човешкият дух се привърже към синьото, червеното, жълтото или зеленото течение, той и ще получи, според случаите, приспособимото осъществяване. Чрез неговата мощ на действие върху различните течения духът може да привлече към себе си всичко, което желае. Но ще попитате: „как може да има едно космическо течение, което не можем нито да виждаме, нито да усещаме? “ Може ли да се откаже съществуването на една сила само затова, защото не можем да я видим или усетим? Ние не можем да видим свободно електричеството, а е нужно да съществуват известни условия, зг да стане то видимо или чувствано. А пък би било глупаво да се отрича тая сила, с която мнозина от вас си служите всекидневно. Вие не бихте могли да усетите космическите течения, ако не притежавате изискуемите се условия. Затворени в една стая, когато навън духа силен вятър, вие не се намирате в необходимите условия, за да почувствате неговото духане, и вие бихте могли така да заключите, понеже не го чувствате, че тази сила не съществува. Първото нещо, което трябва да се направи, за да можем да усещаме тия цветни течения, то е, да си ги очертаем, да ги виждаме като си спомним, че нищо не може да се измисли от ума за това, което не съществува във вселената.
към текста >>

А пък би било глупаво да се отрича тая сила, с която мнозина от вас си служите всекидневно.
Според както човешкият дух се привърже към синьото, червеното, жълтото или зеленото течение, той и ще получи, според случаите, приспособимото осъществяване. Чрез неговата мощ на действие върху различните течения духът може да привлече към себе си всичко, което желае. Но ще попитате: „как може да има едно космическо течение, което не можем нито да виждаме, нито да усещаме? “ Може ли да се откаже съществуването на една сила само затова, защото не можем да я видим или усетим? Ние не можем да видим свободно електричеството, а е нужно да съществуват известни условия, зг да стане то видимо или чувствано. А пък би било глупаво да се отрича тая сила, с която мнозина от вас си служите всекидневно. Вие не бихте могли да усетите космическите течения, ако не притежавате изискуемите се условия. Затворени в една стая, когато навън духа силен вятър, вие не се намирате в необходимите условия, за да почувствате неговото духане, и вие бихте могли така да заключите, понеже не го чувствате, че тази сила не съществува. Първото нещо, което трябва да се направи, за да можем да усещаме тия цветни течения, то е, да си ги очертаем, да ги виждаме като си спомним, че нищо не може да се измисли от ума за това, което не съществува във вселената. Ако вие излъчвате зелени трептения и сините почват да прошарват вашата аура, гледайте на синьо и вие тогава ще привлечете този цвят в себе си, защото вие непременно ще привлечете всичко, което съставлява предмет на вашата съсредоточеност. Развити ли сте до такава степен, че синьото трептение да се украси в жълто?
към текста >>

Затворени в една стая, когато навън духа силен вятър, вие не се намирате в необходимите условия, за да почувствате неговото духане, и вие бихте могли така да заключите, понеже не го чувствате, че тази сила не съществува.
Но ще попитате: „как може да има едно космическо течение, което не можем нито да виждаме, нито да усещаме? “ Може ли да се откаже съществуването на една сила само затова, защото не можем да я видим или усетим? Ние не можем да видим свободно електричеството, а е нужно да съществуват известни условия, зг да стане то видимо или чувствано. А пък би било глупаво да се отрича тая сила, с която мнозина от вас си служите всекидневно. Вие не бихте могли да усетите космическите течения, ако не притежавате изискуемите се условия. Затворени в една стая, когато навън духа силен вятър, вие не се намирате в необходимите условия, за да почувствате неговото духане, и вие бихте могли така да заключите, понеже не го чувствате, че тази сила не съществува. Първото нещо, което трябва да се направи, за да можем да усещаме тия цветни течения, то е, да си ги очертаем, да ги виждаме като си спомним, че нищо не може да се измисли от ума за това, което не съществува във вселената. Ако вие излъчвате зелени трептения и сините почват да прошарват вашата аура, гледайте на синьо и вие тогава ще привлечете този цвят в себе си, защото вие непременно ще привлечете всичко, което съставлява предмет на вашата съсредоточеност. Развити ли сте до такава степен, че синьото трептение да се украси в жълто? Съсредоточете се върху жълтото космическо течение. Като привлечете в себе си един ток от по-висши трептения, отколкото е вашия преодоляващ цвят, вие издигате вашите собствени трептения, вие получавате от това течение всичкото благо, което сте способен да асимилирате.
към текста >>

Това ще ви помогне да получите космически токове, а през време на съсредоточаването дайте си отчет, че това са токове „от сила“, макар и да сте говорили за тях с думата „цвят“.
Съсредоточете се върху жълтото космическо течение. Като привлечете в себе си един ток от по-висши трептения, отколкото е вашия преодоляващ цвят, вие издигате вашите собствени трептения, вие получавате от това течение всичкото благо, което сте способен да асимилирате. Тия умствени картини и тази съсредоточеност са две от оръдията, които ние използваме, за да се свържем с космическите течения, които непрестанно се движат около земята. Още ви се види може би трудно да помислите, да си очертаете умствено- желания цвят. В такъв случай изберете си един къс плат от желания цвят и гледайте го внимателно, за да фиксирате цвета му в ума си. Това ще ви помогне да получите космически токове, а през време на съсредоточаването дайте си отчет, че това са токове „от сила“, макар и да сте говорили за тях с думата „цвят“. Да се говори за синия ток ще рече. че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя. Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи. Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията. Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция).
към текста >>

че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя.
Тия умствени картини и тази съсредоточеност са две от оръдията, които ние използваме, за да се свържем с космическите течения, които непрестанно се движат около земята. Още ви се види може би трудно да помислите, да си очертаете умствено- желания цвят. В такъв случай изберете си един къс плат от желания цвят и гледайте го внимателно, за да фиксирате цвета му в ума си. Това ще ви помогне да получите космически токове, а през време на съсредоточаването дайте си отчет, че това са токове „от сила“, макар и да сте говорили за тях с думата „цвят“. Да се говори за синия ток ще рече. че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя. Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи. Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията. Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение.
към текста >>

Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно.
У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен.
към текста >>

По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия.
Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване.
към текста >>

Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност.
Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване. Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея.
към текста >>

Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея.
Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване. Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея. Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува.
към текста >>

Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята.
Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване. Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея. Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод.
към текста >>

Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи.
служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра. Но има хора, които могат да произведат и произвеждат това явление. Те постигат това като си служат с оранжевото течение, както посочихме по-горе.
към текста >>

Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят.
Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра. Но има хора, които могат да произведат и произвеждат това явление. Те постигат това като си служат с оранжевото течение, както посочихме по-горе. Зеленото е течение на индивидуализация.
към текста >>

Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод.
Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра. Но има хора, които могат да произведат и произвеждат това явление. Те постигат това като си служат с оранжевото течение, както посочихме по-горе. Зеленото е течение на индивидуализация. То представлява също и егоизма в всичките му форми.
към текста >>

След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение.
Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие. Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение. Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите. Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения.
към текста >>

Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта.
Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение. Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите. Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма.
към текста >>

Тази сила не би могла да се употребява от животните, а само от субективния ум на човека.
Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи. Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе. Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг. Синият цвят представлява всичките висши умствени качества. В подтеченията му са: литературата, музиката, изкуството,, висшето образование, организацията, редът, формата, хармонията и пр. Тази сила не би могла да се употребява от животните, а само от субективния ум на човека. Всяко вдъхновение, в каквото направление на мисълта и да е, се дължи на прилива на това синьо течение, макар че хората през повечето време да са несъзнателни към него. Артистите от всеки род превишават в своите реализации, обикновените схващания на техния ум чрез вътрешната работа, наречена вдъхновение, но действителният източник на вдъхновението бил ли е някога разбран и обяснен? Един вярва, че дължи на душата на заминалата си жена пламенните стихове, които са го направили прочут. Друг пък мисли, че някой стар велик художник е водил ръката му, когато е рисувал най-хубавата си картина, която го е прославила. Душата на музиканта трепти от една мелодия, която само той е могъл да чуе, и казва ви тихо, че е възпроизвел със своите слаби средства такива небесни симфонии, каквито никой до тогава не е чул на земята.
към текста >>

Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила.
Във всеки случай, всеки може да притегли към себе си това, което е способен да разбере, за да изтълкува, изпълни и композира нещо музикално, според своето лично развитие. Литературното подтечение е ясно-синьо, като есенното небе. Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме.
към текста >>

За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме.
Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него. За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел?
към текста >>

Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях.
Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него. За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел? Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел.
към текста >>

Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид.
При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него. За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел? Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел. (Следва лекция XI: „Причините на болестите и как да се лекуваме“). 1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн.
към текста >>

Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел.
Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него. За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел? Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел. (Следва лекция XI: „Причините на болестите и как да се лекуваме“). 1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн. 6 — 7.) а) За женската ръка изобщо Ние трябва да посветим една особена глава за женските ръце, защото начинаещият може лесно да се отклони при изследването на нашата наука, ако не вземе в съображение някои специални особености, присъщи на женската ръка. Макар че важат дадените вече общи правила за формата на ръката, както за мъжа, така и за жената, обаче, опитат ни учи, че трябва да се вземат във внимание, за последните, някои ограничения и модификации, които естествено се обусловят от различието на мъжкия и женския организъм и характер.
към текста >>

1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа.
За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел? Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел. (Следва лекция XI: „Причините на болестите и как да се лекуваме“). 1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн. 6 — 7.) а) За женската ръка изобщо Ние трябва да посветим една особена глава за женските ръце, защото начинаещият може лесно да се отклони при изследването на нашата наука, ако не вземе в съображение някои специални особености, присъщи на женската ръка. Макар че важат дадените вече общи правила за формата на ръката, както за мъжа, така и за жената, обаче, опитат ни учи, че трябва да се вземат във внимание, за последните, някои ограничения и модификации, които естествено се обусловят от различието на мъжкия и женския организъм и характер. Преди всичко ние трябва да схванем разликата между любовта и разсъдъка. У жената преобладаващо качество е любовта, а разсъдъка е малко застъпен в нея, когато пък у мъжа преобладаващо качество е разсъдъкът, който едва сега започва да се развива и това му качество го прави един вид господар на вселената и му придава надмощие над жената, макар че в днешно време още много неприязнено се гледа на това негово право.
към текста >>

63 и 64 Мъжът, значи, е производителният принцип, когато жената е развиващият, на първия принадлежи първичната сила, а на последната — образуването на формите.
Макар че важат дадените вече общи правила за формата на ръката, както за мъжа, така и за жената, обаче, опитат ни учи, че трябва да се вземат във внимание, за последните, някои ограничения и модификации, които естествено се обусловят от различието на мъжкия и женския организъм и характер. Преди всичко ние трябва да схванем разликата между любовта и разсъдъка. У жената преобладаващо качество е любовта, а разсъдъка е малко застъпен в нея, когато пък у мъжа преобладаващо качество е разсъдъкът, който едва сега започва да се развива и това му качество го прави един вид господар на вселената и му придава надмощие над жената, макар че в днешно време още много неприязнено се гледа на това негово право. Случва се, и което е много интересно, да се срещнат на 100 мъжки ръце — пет приблизително еднакви, когато на 100 женски ръце повече от 12 имат една по-значителна прилика. Изобщо, съществуващата разлика между мъжкия и женския пол е, че мъжката ръка е много по-груба, по-силна и с по- развити възли, отколкото тази на жената (сравни фигури 63 и 64). Фиг. 63 и 64 Мъжът, значи, е производителният принцип, когато жената е развиващият, на първия принадлежи първичната сила, а на последната — образуването на формите. Женският пол представлява чувственият принцип или нервната система на човечеството, когато мъжкият пол — двигателният принцип или мускулната система на човечеството. Напълно справедливо може да се каже, че мъжът е духът на жената, а жената душата на мъжа. Мъжът се развива чрез своя ум, а жената чрез своето сжрдце, и докато първият създава законите, жената пък твори морала на поколението. б) Пръстите Казаното за пръстите в по-първите отдели важи естествено и за женската ръка. Затова ние тук ще изтъкнем само особените качества на женската ръка.
към текста >>

От умствените занимания жените предпочитат онези, в които има повече чувство, отколкото знание, повече схватливост, отколкото сила и повече фантазия, отколкото спокоен разсъдък.
Мъжът се развива чрез своя ум, а жената чрез своето сжрдце, и докато първият създава законите, жената пък твори морала на поколението. б) Пръстите Казаното за пръстите в по-първите отдели важи естествено и за женската ръка. Затова ние тук ще изтъкнем само особените качества на женската ръка. Възлести пръсти се срещат рядко у жените. И наистина малко жени има, които притежават дарба на комбинираща мощ — причината на това е, че често им липсват развитите възлести пръсти. От умствените занимания жените предпочитат онези, в които има повече чувство, отколкото знание, повече схватливост, отколкото сила и повече фантазия, отколкото спокоен разсъдък. Всяко образуване на възли в женската ръка означава изтънчен интелект, също отчасти впечатлителност и възприемчивост за вдъхновение и силно въображение. Ако проследим портретите на историческите прочути жени, намираме, че напр. Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите. Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни.
към текста >>

Ако по силата на обстоятелствата бъде принудена на такъв живот, то тя тогава остава нещастна, като прави такива и околните си.
Такива жени с лопатовидни ръце срещаме особено в белгийките, англичанките и фламандките. Но в английска Америка се среща цял контингент от жени с лопатести ръце, тъй като друго и не се очаква, щом се вземе във внимание националния характер на янките. Така американката, която притежава лопатеста ръка, е сдържана, недоверчива и лицемерна; тя има до някъде грация, нейното въображение постоянно работи, за да измисли чудноватости и оригиналности. Тя има голям спекулативен ум, работоспособна е, пестелива, хитра, прикрита, обича повече да излъже и се движи извънредно свободно в обществото. Притежателната на артистичната ръка, чийто характер е постоянно колеблив между въодушевлението и малодушието, обича повече променливостите, и затова един тих и беден от променливости семеен живот за нея е непоносим. Ако по силата на обстоятелствата бъде принудена на такъв живот, то тя тогава остава нещастна, като прави такива и околните си. При нея въобще преобладава чувственият живот, а не мисловният ; нейният характер е променчив, наивен и с безгранично безгрижие. Една такава жена я бива повече за любовница, отколкото за съпруга и майка, което никак не е за препоръчване. Такива трябва да са били представителките на слабия пол, като са дали повод на повече верния, отколкото ласкавия израз: „каприз, жена е твоето име“! Притежателната на артистичната ръка, ако при това е и красива, показва, че тя умее да се държи блестящо във всяко общество, разбира се, не с дълбокия си ум, познание или истинско образование, а с повърхностно разнообразие, което е достатъчно за днешното средно общество, за да прикрие истинското ниво на своето полуразвито духовно състояние. Художественият инстинкт е до висока степен изключителен и властолюбив.
към текста >>

Защото навред действа притегателната сила (гравитацията).
Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията). Под нейното влияние всички тела се движат ускорително (т. е. с променлива скорост) по криволинейни пътища. Поради това, ние питаме: как ще ни се представят природните явления, ако бъдат наблюдавани от едно движещо се с ускорение светозно тяло? Тогава ще познаем, че SRP е само граничен случай от един по-общ принцип, чрез който проблемът за пространството и времето бива поставен в съотношение към проблема за притеглянето, и с това бива разрешена най-голямата загадка на естествознанието. Математически изразено: SRP изисква еднозначността на всички равномерно и праволинейно движещи се системи.
към текста >>

с ускорението: Машинистът дава по-силен ход на машината, скоростта на кораба се увеличава, това ние явно го чувстваме (нека си спомним за усещанията при потеглящия влак), ние усещаме една сила, която ни натиска към възглавниците.
По отношение на всички тия системи уравненията на природните явления трябва да бъдат неизменяеми. Как, впрочем, да намерим начина, за да познаем това? Нека седнем пак в кабината на равномерно движещия се въздушен кораб. SRP казва: никога не можем да измерим неговата абсолютна скорост. Как стои, обаче, работата с промяната на скоростта, т. е. с ускорението: Машинистът дава по-силен ход на машината, скоростта на кораба се увеличава, това ние явно го чувстваме (нека си спомним за усещанията при потеглящия влак), ние усещаме една сила, която ни натиска към възглавниците. Това е натиска на ускорението, инертното съпротивление на тялото ни срещу измененията във величината на скоростта, т. е. срещу ускорението (абсолютното), което можем, значи, да мерим по нейното действие, по натиска. Това и Нютон още вярваше да е познал. Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение.
към текста >>

Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията.
Това е натиска на ускорението, инертното съпротивление на тялото ни срещу измененията във величината на скоростта, т. е. срещу ускорението (абсолютното), което можем, значи, да мерим по нейното действие, по натиска. Това и Нютон още вярваше да е познал. Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва.
към текста >>

Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта.
Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“.
към текста >>

Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва.
Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно. Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода.
към текста >>

Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода.
Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно. Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода. От къде иде това? На „покрива“ на долапа има един прозорец. Ние поглеждаме навън, и виждаме перпендикулярно към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът. При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже. От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение.
към текста >>

От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение.
Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода. От къде иде това? На „покрива“ на долапа има един прозорец. Ние поглеждаме навън, и виждаме перпендикулярно към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът. При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже. От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението.
към текста >>

Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението.
От къде иде това? На „покрива“ на долапа има един прозорец. Ние поглеждаме навън, и виждаме перпендикулярно към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът. При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже. От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението. До тук, без съмнение, читателят е могъл всичко да следи.
към текста >>

Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението.
От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението. До тук, без съмнение, читателят е могъл всичко да следи. При математическата преработка на тези идеи, към която вече преминаваме, общодостъпността на изложението мъчно вече би могла да се спази и за това ще се ограничим върху някои намеци, които дават да се долови смисъла на работата. До толкова ще да е разбрал читателят, че всяко измерване на природни явления в края на краищата почива върху измервания на пространството и времето, с мащаби и часовници. Ако означим единицата време и пространство като времепространство, тогава физикът е геометър на времепространството, или геометър на четириизмерното, докато пък измерващият нивите геометър има нужда да мисли и измерва само в две измерения. И двамата са си служили с познатата на всеки ученик две хилядогодишна, лежаща в основата на всяка наука, Евклидова геометрия.
към текста >>

Старата механика разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в близост с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма.
Измервайки времепространството, времепространственият геометър (иначе казано до като физиката предприема физически измервания) намира, според Айнщайна, че времепространството, и с това наедно и триизмерното пространство, отговарящо на нашите схващания, в действителност притежава кривина. Тъй както повърхността на една планинска местност е едно твърде сложно извито образувание, тъй и световното пространство притежава една твърде сложна извитост. В съседство с големи маси (световни тела) кривината е особено силна. Както при изкачването и слизането в една планинска местност следваме по кривините на нейната повърхност, тъй и телата при своето движение в пространството се приспособяват към нейните извитости, т. е. движат се ускорително по криви линии. Старата механика разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в близост с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма. Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях. С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията).
към текста >>

Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях.
Тъй както повърхността на една планинска местност е едно твърде сложно извито образувание, тъй и световното пространство притежава една твърде сложна извитост. В съседство с големи маси (световни тела) кривината е особено силна. Както при изкачването и слизането в една планинска местност следваме по кривините на нейната повърхност, тъй и телата при своето движение в пространството се приспособяват към нейните извитости, т. е. движат се ускорително по криви линии. Старата механика разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в близост с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма. Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях. С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията). От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което астрономията досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий).
към текста >>

С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда.
В съседство с големи маси (световни тела) кривината е особено силна. Както при изкачването и слизането в една планинска местност следваме по кривините на нейната повърхност, тъй и телата при своето движение в пространството се приспособяват към нейните извитости, т. е. движат се ускорително по криви линии. Старата механика разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в близост с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма. Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях. С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията). От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което астрономията досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий). Сега и времепространството губи вече последния остатък от физическа предметност, какъвто е притежавало в SPR.
към текста >>

ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството.
движат се ускорително по криви линии. Старата механика разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в близост с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма. Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях. С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията). От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което астрономията досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий). Сега и времепространството губи вече последния остатък от физическа предметност, какъвто е притежавало в SPR. Старата механика разглежда пространството като един гигантски резервоар, в който „нещата“ са вместени и природните явления се разиграват с последователност във времето. Пространството и времето съществуват и без вместените неща, за себе си и независимо едно от друго, и могат по отделно да бъдат измерени.
към текста >>

При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията).
Старата механика разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в близост с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма. Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях. С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията). От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което астрономията досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий). Сега и времепространството губи вече последния остатък от физическа предметност, какъвто е притежавало в SPR. Старата механика разглежда пространството като един гигантски резервоар, в който „нещата“ са вместени и природните явления се разиграват с последователност във времето. Пространството и времето съществуват и без вместените неща, за себе си и независимо едно от друго, и могат по отделно да бъдат измерени. Измерванията на пространството трябва да бъдат предприемани според предписанията на Еклидовата геометрия; пространството има, следователно, „евклидова структура“ като вродено качество.
към текста >>

Силата на аспекта играе, естествено, голяма роля.
Така, един добър аспект, например; между и и или , (или между и ) може значително да подобри един хороскоп, изобилващ иначе с многочислени недобри аспекти. Аспектите на базните планети и могат да бъдат разглеждани и от друго становище: те показват не толкова лични качества, колкото влияния, що действат в течение на няколко години и въздействат на целия свят. Аспектите на и изхождащи от ъгловите къщи (1, 4. 7 и 10) на хороскопа, и планетите, които могат да се случат на Възхода (ASC.) м. с., дават основния тон на характера. Силата на аспекта играе, естествено, голяма роля. От опит се знаят границите, в които един аспект упражнява влиянието си; например, един не трябва да има точно 90°, за да упражнява действие като такъв, а така е и с другите аспекти. За кръг или Орбис2) на планетите се взема: Аспектите, които се образуват точно на външните граници на орбиса, са твърде слаби, ала действието им може да бъде засилено от друга някоя планета. Например, 12‘‘ и 20 образуват един преслаб противостоеж, ала ако същевременно имаме на 6° , противостоежът на с се твърде засилва чрез квадрата — —, който луната образува с и . Световни аспекта3) Досега ние изучавахме само така наречените зодиачни аспекти. Ала има и една друга група аспекти, именно световните.
към текста >>

Електричните натури излъчват сила като Слънцето, — те дават от излишъка си — и владат.
възхождащият знак е магнетичен, и много електрични планети, или и — или едно от тези две светила — се нахождат в електрични знакове. Характерът притежава здрава нравствена основа, когато знакове и планети си схождат по природа. Нравствената основа е слаба, когато напр. и получават лоши аспекти и не получават ни един добър лъч. Когато планети и знакове си съответстват и и са незасегнати от зъл аспект, можем да бъдем сигурни, че лицето обладава високо нравствено становище. Електричните натури излъчват сила като Слънцето, — те дават от излишъка си — и владат. Магнетичните натури притеглят към себе си сила, възприемат я, — и биват лесно овладявани. Астрологична домове (къщи). Видехме, че 360-те градуса на зодиака са подразделени на 12 части от различните зодийни знакове, — всяка от по 30°, и че всяка една част упражнява определено характерно влияние. Освен това зодийно деление, ние правим, в свръзка с земята, още една, така наречена световна подразделба на хороскопа на 12 домове (къщи). Първа къща е онази част, която се намира под възходния градус.
към текста >>

Магнетичните натури притеглят към себе си сила, възприемат я, — и биват лесно овладявани.
Характерът притежава здрава нравствена основа, когато знакове и планети си схождат по природа. Нравствената основа е слаба, когато напр. и получават лоши аспекти и не получават ни един добър лъч. Когато планети и знакове си съответстват и и са незасегнати от зъл аспект, можем да бъдем сигурни, че лицето обладава високо нравствено становище. Електричните натури излъчват сила като Слънцето, — те дават от излишъка си — и владат. Магнетичните натури притеглят към себе си сила, възприемат я, — и биват лесно овладявани. Астрологична домове (къщи). Видехме, че 360-те градуса на зодиака са подразделени на 12 части от различните зодийни знакове, — всяка от по 30°, и че всяка една част упражнява определено характерно влияние. Освен това зодийно деление, ние правим, в свръзка с земята, още една, така наречена световна подразделба на хороскопа на 12 домове (къщи). Първа къща е онази част, която се намира под възходния градус. Тя е под източния хоризонт, — дванадесетата къща граничи с нея и се намира точно над източния хоризонт.
към текста >>

Животът се проявява в пълната си сила, пладнето или зенита е достигнат, и 10 къща или М. С.
Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния свят в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята. Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът на личността и физическото тяло. Виждаме, че планети, намиращи се в тази къща, упражняват извънредно силно влияние върху физическия му живот. Тази къща съответства на мига, в който слънцето изгрява. 10 къща символизира времето, когато човекът се приобщава към пълния живот, и материалното, както духовното и чувственото играят поредно главната роля. Животът се проявява в пълната си сила, пладнето или зенита е достигнат, и 10 къща или М. С. застъпва, поради това, в хороскопа: мощ, слава, чест, успех в делата, повдигане в сан и т.н. Затова и планетите, що се намират в тази къща, притежават най-силно влияние върху всичките тия неща. Тази къща отговаря на оня миг, когато слънцето достига пладнина. 7 къща изобразява зрялата възраст, когато страсти и въжделения са надделени и висшият човек начева да владее над низшите склонности. Той започва да съзира, че не е отделно, съществуващо само за себе си, същество, разлъчено от всички околовръст, начева да се чувства едно с единния живот, който одушевява всичко.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов.
Щом е така, от само себе си се налага, че социалното устройство и управлението на един народ трябва да се организира и осъществява точно според тоя природен физиологически закон. И следователно, необходими са хора, които да знаят в съвършенство манифестациите на тоя закон в живота и методите, по които той може да се прилага, за да бъдат натоварени с ръководна роля в държавата. Всички други .трябва да се считат за управници-дилетанти, които профанират изкуството да се управлява и водят народа към вътрешни сътресения и външни катастрофи. Следователно, най-умните или най-мъдрите са ония, у които е пробудено божественото съзнание, които ясно схващат смисъла и задачите на битието и владеят ония сили и способности, с които може да се насочва развоя и напредъка на народа в пътя на социалната правда, на незиблемата истина и на всеобемната любов. Те са, разбира се, и най-добрите. Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов. С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално управление. Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действа, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел. Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“.
към текста >>

Невидима ръка с тез думи на нощта, Де всяка тайна ясна става за душата, Чертайше нейде там посреди тъмнината Човешкий грях велик пред Бог и небеса!
. . * * * Варавва, кат човек, внезапно сепнат в сън, Трепна. Стърчеше кръст зловещ, със кръв облян И с клинове забит в земята песъчлива. Огледа се — навред все бездна мълчалива. Небето бе разляно в пара и тъма, Де тягостно витай страхотна тишина; Дълбока слепота, смущенйе и уплаха Обвисва над града, над всяка твар и стряха; Йозофатът във плащ, саван и над Сион, И чуй се в тоя мрак на тежък укор тон; То беше адска нощ, нощ страшна и чемерна, Умора кат кошмар, от бурята по-черна — Бе стихнал всеки дъх и всеки шум в света. Невидима ръка с тез думи на нощта, Де всяка тайна ясна става за душата, Чертайше нейде там посреди тъмнината Човешкий грях велик пред Бог и небеса! Безмжлвност нощна, мрак, зловеща пустота, Кръст, гвоздеи, скали — туй бяха там съдии. Пред тоя страшен мрак, Варавва без закрила, Като че пред закона, стресна се тогаз, И, взрян в небе, викна: „не съм го сторил аз! “ * * * А сетне, призрак сам сред тоя мрак и бездни, Обзет от силен страх и цял во тръпки ледни, Пристъпи с плах вървеж към тоя страшен кръст. С наведена глава, превит, с пречупен кръст, Люлеян кат мачта, в играта на вълните, И сякаш запленен, със ужас във гърдите, От странните лъчи на тоя там мъртвец . . .
към текста >>

Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие.
В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци . мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора. Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие. Всеки сам си гради своя свят. Силата, с която градим, е мисълта. Защото мислите са сили. Ние градим със своите собствени мисли отвътре и с мислите, които привличаме отвън. Подобното подобно привлича.
към текста >>

Силата, с която градим, е мисълта.
Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци . мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора. Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие. Всеки сам си гради своя свят. Силата, с която градим, е мисълта. Защото мислите са сили. Ние градим със своите собствени мисли отвътре и с мислите, които привличаме отвън. Подобното подобно привлича. Колкото мисълта е по-чиста, толкова по могъщи са нейните действия. Това възвисяване и очистване на мисълта става по закони и всеки може да го направи.
към текста >>

Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки.
Цялата вселена е една божествена верига от действия. Над и под човешката воля действа непрестанно божествената воля. Да влезем в хармония с нея и чрез туй да се съединим за обща работа с всички висши закони и сили, тъй че те да се проявят чрез нас — в това е тайната на всеки успех, по тоя начин човек завладява непознати съкровища и придобива неподозирани сили. Увод Оптимистът има право и песимистът има право. Единият се различава от другия, както светлината от тъмнината, но и двамата са прави, всеки от своята особена гледна точка. Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки. Оптимистът разглежда нещата в тяхната цялост и правилни отношения; песимистът ги разглежда от една ограничена и едностранчива гледна точка. Разумът на единия е просветен от мъдростта, разумът на другия е помрачен от незнанието. Всеки от тях гради сам своя свят в зависимост от гледната точка, която заема. Оптимистът, благодарение на своята висша мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество. Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество.
към текста >>

Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза.
Всеки от тях гради сам своя свят в зависимост от гледната точка, която заема. Оптимистът, благодарение на своята висша мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество. Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста. Затова всеки час ние създаваме нашия собствен рай н нашия собствен ад, а заедно с туй — раят и адът за цялото човечество. Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза. Това е изворът на всеки индивидуален живот, източникът на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща. Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог. Той твори, действа и владее чрез велики неизменни закони и сили; тези закони са всеобщи и ни заобикалят от всички страни. Всичко в света става по тези закони. Може да се каже, че във вселената не съществува нищо друго освен закони.
към текста >>

Това е изворът на всеки индивидуален живот, източникът на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща.
Оптимистът, благодарение на своята висша мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество. Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста. Затова всеки час ние създаваме нашия собствен рай н нашия собствен ад, а заедно с туй — раят и адът за цялото човечество. Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза. Това е изворът на всеки индивидуален живот, източникът на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща. Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог. Той твори, действа и владее чрез велики неизменни закони и сили; тези закони са всеобщи и ни заобикалят от всички страни. Всичко в света става по тези закони. Може да се каже, че във вселената не съществува нищо друго освен закони. Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена.
към текста >>

Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог.
Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста. Затова всеки час ние създаваме нашия собствен рай н нашия собствен ад, а заедно с туй — раят и адът за цялото човечество. Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза. Това е изворът на всеки индивидуален живот, източникът на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща. Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, аз наричам Бог. Той твори, действа и владее чрез велики неизменни закони и сили; тези закони са всеобщи и ни заобикалят от всички страни. Всичко в света става по тези закони. Може да се каже, че във вселената не съществува нищо друго освен закони. Следователно, Бог е този Дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена. От него и в него съществуват всички неща, както ап.
към текста >>

Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта.
Докогато считаме себе си за човеци, дотогава ще живеем като човеци и ще обладаваме силите на обикновения човек. Когато познаем, че сме богочовеци, тогава ще живеем като богочовеци и ще обладаваме силите на богочовека. Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога? Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата.
към текста >>

Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената.
Можем ли ние да се съединим с Бога? Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила. Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото.
към текста >>

Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата.
Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила. Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото — следствие.
към текста >>

Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила.
Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила. Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото — следствие. В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно. „Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление.
към текста >>

„Силата на словото“ — е буквално научен факт.
Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила. Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото — следствие. В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно. „Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление. Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща.
към текста >>

Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща.
„Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление. Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния.
към текста >>

За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния.
Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия. Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора). Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното.
към текста >>

Вярата не е нищо друго, освен действието на мислителната сила във формата на силно желание, съединено с очакване на неговото изпълнение.
Химията не се ограничава само с видимите елементи. Невидимите елементи са хиляди пъти повече от видимите. Законът на привличането е всеобщ и той действа навсякъде. Ние привличаме това, за което копнеем и което очакваме. Смело и определено реши да очакваш това, което желаеш, и тогава ти ще го привлечеш. Вярата не е нищо друго, освен действието на мислителната сила във формата на силно желание, съединено с очакване на неговото изпълнение. Доколкото желанието се подхранва от определено очакване, дотолкова вярата е силна и прави чудеса. Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира. Великите думи, казани за вярата, и великите обещания, дадени на онези, които обладават вярата, са научни факти, които почиват на неизменни закони. Вярата е създавала пророците, мъдреците, ясновидците и спасителите. Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта.
към текста >>

Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира.
Законът на привличането е всеобщ и той действа навсякъде. Ние привличаме това, за което копнеем и което очакваме. Смело и определено реши да очакваш това, което желаеш, и тогава ти ще го привлечеш. Вярата не е нищо друго, освен действието на мислителната сила във формата на силно желание, съединено с очакване на неговото изпълнение. Доколкото желанието се подхранва от определено очакване, дотолкова вярата е силна и прави чудеса. Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира. Великите думи, казани за вярата, и великите обещания, дадени на онези, които обладават вярата, са научни факти, които почиват на неизменни закони. Вярата е създавала пророците, мъдреците, ясновидците и спасителите. Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта. Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление.
към текста >>

Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта.
Вярата не е нищо друго, освен действието на мислителната сила във формата на силно желание, съединено с очакване на неговото изпълнение. Доколкото желанието се подхранва от определено очакване, дотолкова вярата е силна и прави чудеса. Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира. Великите думи, казани за вярата, и великите обещания, дадени на онези, които обладават вярата, са научни факти, които почиват на неизменни закони. Вярата е създавала пророците, мъдреците, ясновидците и спасителите. Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта. Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление. И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата. Има два вида воля: човешка и божествена. Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения.
към текста >>

Често се говори за волята като за сила сама по себе си.
Доколкото желанието се подхранва от определено очакване, дотолкова вярата е силна и прави чудеса. Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира. Великите думи, казани за вярата, и великите обещания, дадени на онези, които обладават вярата, са научни факти, които почиват на неизменни закони. Вярата е създавала пророците, мъдреците, ясновидците и спасителите. Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта. Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление. И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата. Има два вида воля: човешка и божествена. Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения. Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа.
към текста >>

Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление.
Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира. Великите думи, казани за вярата, и великите обещания, дадени на онези, които обладават вярата, са научни факти, които почиват на неизменни закони. Вярата е създавала пророците, мъдреците, ясновидците и спасителите. Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта. Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление. И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата. Има два вида воля: човешка и божествена. Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения. Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа. Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник.
към текста >>

И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата.
Великите думи, казани за вярата, и великите обещания, дадени на онези, които обладават вярата, са научни факти, които почиват на неизменни закони. Вярата е създавала пророците, мъдреците, ясновидците и спасителите. Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта. Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление. И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата. Има два вида воля: човешка и божествена. Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения. Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа. Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник. Тогава за волята няма невъзможни неща.
към текста >>

Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник.
Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление. И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата. Има два вида воля: човешка и божествена. Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения. Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа. Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник. Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен.
към текста >>

Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги.
Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения. Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа. Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник. Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа.
към текста >>

Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести.
Страхът убива хиляди животни, когато спокойствието и куражът упражняват животворно влияние. Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че, при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може да причини смърт или тежко заболяване на кърмачето. Един припадък от ярост често бива причина на апоплексия и смърт. Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителният страх довеждат до лудост и тежки разстройства. Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести. Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по начин — като затварят каналите на тялото и поради това забавят течението на жизнените сили. Надеждата, спокойствието, благоволението напротив — разтварят всички тези канали, тъй че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест тук не може до намери почва. Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло може да оздравее. Впрочем, това е естествения метод на лекуване — чрез самовнушение и внушение от другите, т. е. чрез великата сила на вярата.
към текста >>

чрез великата сила на вярата.
Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести. Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по начин — като затварят каналите на тялото и поради това забавят течението на жизнените сили. Надеждата, спокойствието, благоволението напротив — разтварят всички тези канали, тъй че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест тук не може до намери почва. Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло може да оздравее. Впрочем, това е естествения метод на лекуване — чрез самовнушение и внушение от другите, т. е. чрез великата сила на вярата. Така са лекували и всички религиозни учители и техните първи ученици. Методът да се лекуват болестите с церове е изкуствен. Истинският процес на лекуване става само в следствие вътрешното действие на жизнената сила и силата на мисълта. Един хирург с всесветска известност е казал пред своите колеги: „пренебрежението на жизнената сила в медицинското изкуство и изключителното изучаване действията на материята върху духа е повредило твърде много на развитието на медицината и в следствие на това психичният фактор в живота за лекаря стои днес на първобитно състояние. Но зората на 20-ия век изгря, човечеството крачи напред и открива скритите сили на природата.
към текста >>

Истинският процес на лекуване става само в следствие вътрешното действие на жизнената сила и силата на мисълта.
Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло може да оздравее. Впрочем, това е естествения метод на лекуване — чрез самовнушение и внушение от другите, т. е. чрез великата сила на вярата. Така са лекували и всички религиозни учители и техните първи ученици. Методът да се лекуват болестите с церове е изкуствен. Истинският процес на лекуване става само в следствие вътрешното действие на жизнената сила и силата на мисълта. Един хирург с всесветска известност е казал пред своите колеги: „пренебрежението на жизнената сила в медицинското изкуство и изключителното изучаване действията на материята върху духа е повредило твърде много на развитието на медицината и в следствие на това психичният фактор в живота за лекаря стои днес на първобитно състояние. Но зората на 20-ия век изгря, човечеството крачи напред и открива скритите сили на природата. Лекарите трябва да изучават психология и нейните сродни науки и да ги прилагат при духовното лекуване. Няма време за бавене и съмнение. Който се съмнява и бави е погубен, защото остава назад, когато цялото човечество крачи напред“.
към текста >>

Един хирург с всесветска известност е казал пред своите колеги: „пренебрежението на жизнената сила в медицинското изкуство и изключителното изучаване действията на материята върху духа е повредило твърде много на развитието на медицината и в следствие на това психичният фактор в живота за лекаря стои днес на първобитно състояние.
Впрочем, това е естествения метод на лекуване — чрез самовнушение и внушение от другите, т. е. чрез великата сила на вярата. Така са лекували и всички религиозни учители и техните първи ученици. Методът да се лекуват болестите с церове е изкуствен. Истинският процес на лекуване става само в следствие вътрешното действие на жизнената сила и силата на мисълта. Един хирург с всесветска известност е казал пред своите колеги: „пренебрежението на жизнената сила в медицинското изкуство и изключителното изучаване действията на материята върху духа е повредило твърде много на развитието на медицината и в следствие на това психичният фактор в живота за лекаря стои днес на първобитно състояние. Но зората на 20-ия век изгря, човечеството крачи напред и открива скритите сили на природата. Лекарите трябва да изучават психология и нейните сродни науки и да ги прилагат при духовното лекуване. Няма време за бавене и съмнение. Който се съмнява и бави е погубен, защото остава назад, когато цялото човечество крачи напред“. Аз зная, че във връзка с това ново лекуване, много абсурди и глупости се твърдят.
към текста >>

Аз лично зная много случаи, при които чрез действието на жизнената сила се постига продължително и трайно излекуване и то за такива болни, които медицинската практика е признавала за неизцерими.
Няма време за бавене и съмнение. Който се съмнява и бави е погубен, защото остава назад, когато цялото човечество крачи напред“. Аз зная, че във връзка с това ново лекуване, много абсурди и глупости се твърдят. Но винаги така е било с всички нравствени, философски и религиозни системи, които светът познава. С течение на времето тези глупости сами падат и великите истини по-ясно блясват. Аз лично зная много случаи, при които чрез действието на жизнената сила се постига продължително и трайно излекуване и то за такива болни, които медицинската практика е признавала за неизцерими. Ние имаме сведения за такова излекуване от всички времена и във връзка с всички религии. Вярата е първото условие, за да се прояви жизнената сила в болния. Затова Христос винаги е питал болните: „вярваш ли? “ Или: „твоята вяра те спаси, иди и не греши вече“. Всяка болест е пряка последица на съзнателно или несъзнателно нарушение на един закон.
към текста >>

Вярата е първото условие, за да се прояви жизнената сила в болния.
Аз зная, че във връзка с това ново лекуване, много абсурди и глупости се твърдят. Но винаги така е било с всички нравствени, философски и религиозни системи, които светът познава. С течение на времето тези глупости сами падат и великите истини по-ясно блясват. Аз лично зная много случаи, при които чрез действието на жизнената сила се постига продължително и трайно излекуване и то за такива болни, които медицинската практика е признавала за неизцерими. Ние имаме сведения за такова излекуване от всички времена и във връзка с всички религии. Вярата е първото условие, за да се прояви жизнената сила в болния. Затова Христос винаги е питал болните: „вярваш ли? “ Или: „твоята вяра те спаси, иди и не греши вече“. Всяка болест е пряка последица на съзнателно или несъзнателно нарушение на един закон. Страданията и болестите продължават толкова, колкото време е било и нарушението на законите. Следователно, второто условие за оздравяване и проява на жизнената сила е изпълнение на законите на природата, които дотогава сме ги нарушавали.
към текста >>

Следователно, второто условие за оздравяване и проява на жизнената сила е изпълнение на законите на природата, които дотогава сме ги нарушавали.
Вярата е първото условие, за да се прояви жизнената сила в болния. Затова Христос винаги е питал болните: „вярваш ли? “ Или: „твоята вяра те спаси, иди и не греши вече“. Всяка болест е пряка последица на съзнателно или несъзнателно нарушение на един закон. Страданията и болестите продължават толкова, колкото време е било и нарушението на законите. Следователно, второто условие за оздравяване и проява на жизнената сила е изпълнение на законите на природата, които дотогава сме ги нарушавали. С това се възвръщаме към естествения живот и даваме възможност да се върши чрез нас делото божие, ставаме силни и здрави и се освобождаваме от всички немощи. Нищо не помага на човека толкова много да изпълнява законите на живота и да бъде в хармония с тях, колкото живото познание на своето единство с безкрайния Дух, за който няма болести. Доколкото човек е познал своето единство с този безкраен Дух и се е разкрил на неговото божествено течение, дотолкова човек е развил и проявява скрити способности и сили и е придобил здраве, сила, красота. В момента, когато човек познае своето единство с безкрайния Дух, той схваща себе си като духовно същество, господар и ръководител на физическия живот, свободен от болести и от всички немощи, на които тялото е изложено. Той вече не се страхува от елементите и силите, които действат във физическия организъм, а съзнавайки своето превъзходство, живее в хармония с тях.
към текста >>

Доколкото човек е познал своето единство с този безкраен Дух и се е разкрил на неговото божествено течение, дотолкова човек е развил и проявява скрити способности и сили и е придобил здраве, сила, красота.
Всяка болест е пряка последица на съзнателно или несъзнателно нарушение на един закон. Страданията и болестите продължават толкова, колкото време е било и нарушението на законите. Следователно, второто условие за оздравяване и проява на жизнената сила е изпълнение на законите на природата, които дотогава сме ги нарушавали. С това се възвръщаме към естествения живот и даваме възможност да се върши чрез нас делото божие, ставаме силни и здрави и се освобождаваме от всички немощи. Нищо не помага на човека толкова много да изпълнява законите на живота и да бъде в хармония с тях, колкото живото познание на своето единство с безкрайния Дух, за който няма болести. Доколкото човек е познал своето единство с този безкраен Дух и се е разкрил на неговото божествено течение, дотолкова човек е развил и проявява скрити способности и сили и е придобил здраве, сила, красота. В момента, когато човек познае своето единство с безкрайния Дух, той схваща себе си като духовно същество, господар и ръководител на физическия живот, свободен от болести и от всички немощи, на които тялото е изложено. Той вече не се страхува от елементите и силите, които действат във физическия организъм, а съзнавайки своето превъзходство, живее в хармония с тях. Но може ли практически да се приложат тези истини, за да достигнем пълно здраве и да се излекуваме от всяка болест? И ако може, как става това? Във всички времена и във всички страни е имало хиляди случаи, з които, чрез действието на вътрешните сили и напълно независимо от външни средства, се е постигало излекуване.
към текста >>

Силата на мисълта и жизнената сила са твърде могъщи в своите действия.
Той вече не се страхува от елементите и силите, които действат във физическия организъм, а съзнавайки своето превъзходство, живее в хармония с тях. Но може ли практически да се приложат тези истини, за да достигнем пълно здраве и да се излекуваме от всяка болест? И ако може, как става това? Във всички времена и във всички страни е имало хиляди случаи, з които, чрез действието на вътрешните сили и напълно независимо от външни средства, се е постигало излекуване. Методите, колкото и различни по име, почиват на едни и същи закони, които и днес, както и преди две хиляди години, действат, само че ние не ги познаваме. Силата на мисълта и жизнената сила са твърде могъщи в своите действия. При всяка болест ние можем практически да използваме тези велики сили и да лекуваме себе си и другите по този метод на религиозните учители и техните първи ученици. Как? Първо, както споменах и по-преди, е нужна вяра или живо познание на своето единство с безкрайния Дух. Вяра без съмнение и знание живо, което да бъде плът и кръв. Тази вяра или това живо познание на нашето единство с Бога, дава възможност да се излее в нас божествения живот, който ще ни освободи от всички болести и недъзи. Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия.
към текста >>

Този, който се страхува и съмнява, вярва повече в силата на злото, отколкото в силата на доброто, и затова си остава болен.
Той е самия мой живот. Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест. Аз разтварям моето тяло, в което е влязла болест, на течението на безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през тялото ми и процеса на лекуването почва в мен“. Мисли върху това тъй живо, че да почувстваш как жизнените сили придават на тялото осезаема топлина. Вярвай твърдо, че лекуването става сега, вярвай това, но не като човек, който едно желае, а друго очаква, понеже се страхува и съмнява, а като човек, който е непоколебим в своето очакване. Този, който се страхува и съмнява, вярва повече в силата на злото, отколкото в силата на доброто, и затова си остава болен. Когато болестта не е в цялото тяло, а само в един орган, тогава съсредоточи своята мисъл на това място, където жизнените сили ще се насочат. Трябва да помним, че влиянието на всичко, което ни заобикаля, зависи изключително от нашето отношение към него. Страхуваме ли се от външните елементи и сили, сигурно те ще ни влияят зле; разберем и обикнем ли ги, никакво лошо влияние не могат да ни укажат. Като пример за това може да ни послужи вятъра. Колко често той се счита за причина на болести!
към текста >>

Когато намерим своя център в единството с безкрайната сила и постоянно живеем в съзнание на това единство, тогава ще завладеем света отвътре навън и съвършеният мир ще ни осени.
Някои вече са станали господари, като живеят по естествените закони. Всички можем да бъдем такива. В човешкия живот, както и изобщо в цялата вселена, случайности няма. Всичко става тъй, както сме го предизвикали. Следователно, ако ти си недоволен, търси причината в себе си и ч премахни. Когато намерим своя център в единството с безкрайната сила и постоянно живеем в съзнание на това единство, тогава ще завладеем света отвътре навън и съвършеният мир ще ни осени. Ние сами позволяваме на външните неща да нарушават нашето здраве и нашия мир и няма защо да се оплакваме, че светът бил зле устроен. Очисти прозорците на своята душа и ще откриеш красотата на света. Престани да се оплакваш, задръж твоя песимизъм, твоето нещастно аз само за себе си. Знай, че ние по своя вина, а не по вина на звездите, сме слаби (Шекспир). Съмнението и страхът ни крадат благата, които иначе бихме притежавали.
към текста >>

подобни състояния действат разрушително върху организма и причиняват според степента и силата си, по-силни или по-слаби болести.
Да се страхуваме за другите хора е също опасно, защото ние привличаме със страха върху своя ближен именно това, от което се страхуваме. Особено трябва да внимава Лайката, учителят, бащата, защото страхът за децата твърде силно и убийствено влияе върху тях, като по-чувствителни. Има много случаи, когато страхът у децата причинява именно туй, което без този страх не би се случило. Затова трябва да окръжаваме децата с мъдри и мощни мисли, които да ги направят способни да посрещат злото и да го побеждават. Изобщо страхът, раздразнителността, скъперничеството, алчността, гнева, ревността, злобата, постоянното критикуване, силните низки желания и др. подобни състояния действат разрушително върху организма и причиняват според степента и силата си, по-силни или по-слаби болести. Напротив, справедливостта, благоволението, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве. „От самия човек зависи, дали неговия дух да живее в една къща от растящо величие и красота или в бедна колибка, която трябва да се срути скоро в развалини“. От чертите на лицето, от гласа и движенията може да се заключава за действията на мисълта, както и ако знаем известно състояние на духа — ние можем да предвидим последиците. Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните. Затова трябва да се освободим от внушението какво всички хора, щом встъпят в известна възраст, трябва да се считат за стари.
към текста >>

си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост.
Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“. Ние можем да се оградим с красиви и възвишени мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве. В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год. си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост. Да бъдем вечно млади! Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път. Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално. Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока старост.
към текста >>

Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път.
В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год. си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост. Да бъдем вечно млади! Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път. Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално. Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока старост. Бъдещият лекар ще бъде и учител Той ще цери духа. По-късно всеки ще бъде свой собствен лекар.
към текста >>

Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и физическата бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз.
„Дай на тялото достатъчно храна, движение, въздух и мисли, колкото е възможно по-малко за него“ — това е секрета на здравето. Не чрез изучване на болестите и техните признаци, а чрез постоянно и живо съзнавания идеал на съвършено здраве и хармония, ние ще достигнем и ще осъществим пълното здраве. Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят. Веселото сърце е най-доброто лекарство. „Бъдещият лекар ще цери не толкова тялото с лекарства, отколкото душата с правила“. Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и физическата бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз. което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила. Защото Бог е Дух, който не знае болест. А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“. „Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс. 37, 4).
към текста >>

което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила.
Не чрез изучване на болестите и техните признаци, а чрез постоянно и живо съзнавания идеал на съвършено здраве и хармония, ние ще достигнем и ще осъществим пълното здраве. Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят. Веселото сърце е най-доброто лекарство. „Бъдещият лекар ще цери не толкова тялото с лекарства, отколкото душата с правила“. Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и физическата бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз. което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила. Защото Бог е Дух, който не знае болест. А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“. „Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс. 37, 4). Остави вярата, че бъдещето ще ти донесе добро; влез сега в истинския живот и ти ще достигнеш и осъществиш още сега всички блага.
към текста >>

(Следва: „Тайната, силата и действието на любовта“).
„Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс. 37, 4). Остави вярата, че бъдещето ще ти донесе добро; влез сега в истинския живот и ти ще достигнеш и осъществиш още сега всички блага. Кратко изложил; П. Г. Пампоров. (Следва: „Тайната, силата и действието на любовта“). 1) Р. У. Трайн е ученик на Екерсона, който е най-добрия; изразител на американския идеализъм. Философската гледна точка на Трайн се приближава до тази на стария Фихте — това е пантеизъм, който включва, заедно с великото учение за единството на човешкият дух с божествения, и всичко плодотворно и вярно в теизма. Влиянието на Трайн, ако се съди по разпространението на неговите съчинения в Америка — в стотици хиляди екземпляри — е твърде голямо. Сър Оливър Лодж Доктор на науките, доктор на правото, член на кралското дружество, ректор на Бирмингамския университет (Превод от английски) Сър Оливдър Лодж е бил роден на 12 юни 1851 г.
към текста >>

Той вярва, по силата на научна очевидност, в преживяването на човешката личност след преминаване кризата на телесната смърт ; в напредъка, безкрайно продължаващ се към една невъобразимо далечна цел; и той постулира (т. е.
Само постепенно, като е почнал да получава опити от първа ръка за психичните явления, той е могъл да дойде до заключения. Много чудно е, колко лесно самоизпеченият рационелист може да разрешава всички тия въпроси, без какво и да е познаване на посочваните факти — като изважда своето вярване или невярване от своето вътрешно съзнание, подобно на мистика, от когото той се отвращава — и колко доверчиво той приписва заблуждение на ония, които са се заловили да изучат въпроса с действително научен интерес. Би било дръзко (в обикновения смисъл на думата) да се етикетира Сър Оливър Лодж с некои от нагодените философски термини. Такива класификации са рядко задоволителни ; и в случая на едного, който търси по-скоро научна истина, отколкото каква да е свързана философска система, те са, може би, неприложими Но може да е позволено да смятаме Сър Оливър Лодж като показател на един здрав и, уравновесен мистицизъм. Строг в своето поддържане на един чисто научен метод, безгранично оптимистичен в своето прозрение на възможностите на познанието и неговите полезни приложения (както в електрифицирането на житото, разпръсването на мъглата, контролирането на времето), той е все още способен да вниква под повърхността на явленията и да признава духовните фактори като по-реалните неща — да признава, че видимите неща са временни, а невидимите — вечни. Той вярва, по силата на научна очевидност, в преживяването на човешката личност след преминаване кризата на телесната смърт ; в напредъка, безкрайно продължаващ се към една невъобразимо далечна цел; и той постулира (т. е. смета като очевидна сама по себе си) съществената доброта на космоса: вселената съществува гостоприемно за благото на душите. По този начин той е същевременно научен и религиозен, като избягва от една страна, тесния догматизъм на материализма, а от друга страна, еднакво осъдителния догматизъм на богословието, който е дискредитиран от модерната наука. Д-р Артър Хил Списък на главните съчинения на Сър Оливър Лодж, излезли до април 1911 година: 1. Reason and Belief (разум и вqра). 2. Man and the Universe (човека и вселената). 3.
към текста >>

Разрушението на скалите е една от най-незначителните Последици от страшната сила, чието познание съставя и тайната на Keely; това частично нейно приложение се дължи също на случайността.
Изнамервачът се задоволил пред тяхните очи да допре няколко кварцови къса до една малка машина, която той държал в ръце, и, всеки къс така докоснат, разпадал се моментално в ситен прах, всред който златните люспи изглеждали като речни камъчета на пясък. Тогава дванадесетте солидни хора, едногласно, казали: „г-н Keely, ако Вие можете да разрушите по същия начин и кварца на неговото естествено място, всеки един от нас Ви даваме по един чек от толкова долари.“' И компанията заминала за Catskill-ските планини, и като дошла там, дванадесетте солидни хора посочили с пръст един, не по- малко солиден от самите тях, кварцов блок: г-н Keely извадил своята малка машина с думите: г-да, благоволете да си отбележите времето, През което ще трае демонстрацията. „ В 18 минути, един тунел от 18 крачки дължина и 41/2 крачки в широчина бил пробит в тоя кварцов блок. Това направено, г-н Keely спокойно се върнал във Филаделфия с чековете в джоба, а 12 тях солидни хора се заели да откупуват всички изоставени мини, простиращи са от Ню-Йорк до Сан-Франциско, нещо, което имено произвело съкрушителния борсов ефект, за който и говорихме. Тъй като хората си бяха обещали мълчание, това е първия път, дето случката се изнася пред обществото. Разрушението на скалите е една от най-незначителните Последици от страшната сила, чието познание съставя и тайната на Keely; това частично нейно приложение се дължи също на случайността. Един ден, когато изнамервача изучавал действието на етеричните течения върху един планшет покрит с ситен пясък, който етерът навивал във вид на връв един гранитен блок, служещ за притискане на една врата, се разпаднал пред очите му. Няколко дни след това той построил един вибриращ разрушител. Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра? Ако всичко това е вярно, то можеше ли науката отдавна да не проглуши света с реномето на един човек, който да е открил една сила, в сравнение с която всички днес познати — са незначителни? Сигурно, всички отзвуци на пресата, на трибуната, па даже и на проповедническите катедри, щяха да обсъждат известието за тая блага вест, щяха да славят една победа, която туря в ръцете на човека изгледа на една абсолютна власт над материята.
към текста >>

Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра?
Това направено, г-н Keely спокойно се върнал във Филаделфия с чековете в джоба, а 12 тях солидни хора се заели да откупуват всички изоставени мини, простиращи са от Ню-Йорк до Сан-Франциско, нещо, което имено произвело съкрушителния борсов ефект, за който и говорихме. Тъй като хората си бяха обещали мълчание, това е първия път, дето случката се изнася пред обществото. Разрушението на скалите е една от най-незначителните Последици от страшната сила, чието познание съставя и тайната на Keely; това частично нейно приложение се дължи също на случайността. Един ден, когато изнамервача изучавал действието на етеричните течения върху един планшет покрит с ситен пясък, който етерът навивал във вид на връв един гранитен блок, служещ за притискане на една врата, се разпаднал пред очите му. Няколко дни след това той построил един вибриращ разрушител. Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра? Ако всичко това е вярно, то можеше ли науката отдавна да не проглуши света с реномето на един човек, който да е открил една сила, в сравнение с която всички днес познати — са незначителни? Сигурно, всички отзвуци на пресата, на трибуната, па даже и на проповедническите катедри, щяха да обсъждат известието за тая блага вест, щяха да славят една победа, която туря в ръцете на човека изгледа на една абсолютна власт над материята. Ония, които така разсъждават, не познават много нещо от науката, както и нейните съвременни сектанти. Един англикански епископ знае с едно по благосклонно благородство речта на един свободомислещ проповедник, отколкото професорите познават тоя еретик, който има смелостта да прескочи границите, които общоприетото мнение е наложило за възможностите в природата. В същност, хората на науката са останали в едно постоянно неведение за тая област на природата, в която Keely е проникнал от години и където той отдавна е свил обиталището си.
към текста >>

Ако всичко това е вярно, то можеше ли науката отдавна да не проглуши света с реномето на един човек, който да е открил една сила, в сравнение с която всички днес познати — са незначителни?
Тъй като хората си бяха обещали мълчание, това е първия път, дето случката се изнася пред обществото. Разрушението на скалите е една от най-незначителните Последици от страшната сила, чието познание съставя и тайната на Keely; това частично нейно приложение се дължи също на случайността. Един ден, когато изнамервача изучавал действието на етеричните течения върху един планшет покрит с ситен пясък, който етерът навивал във вид на връв един гранитен блок, служещ за притискане на една врата, се разпаднал пред очите му. Няколко дни след това той построил един вибриращ разрушител. Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра? Ако всичко това е вярно, то можеше ли науката отдавна да не проглуши света с реномето на един човек, който да е открил една сила, в сравнение с която всички днес познати — са незначителни? Сигурно, всички отзвуци на пресата, на трибуната, па даже и на проповедническите катедри, щяха да обсъждат известието за тая блага вест, щяха да славят една победа, която туря в ръцете на човека изгледа на една абсолютна власт над материята. Ония, които така разсъждават, не познават много нещо от науката, както и нейните съвременни сектанти. Един англикански епископ знае с едно по благосклонно благородство речта на един свободомислещ проповедник, отколкото професорите познават тоя еретик, който има смелостта да прескочи границите, които общоприетото мнение е наложило за възможностите в природата. В същност, хората на науката са останали в едно постоянно неведение за тая област на природата, в която Keely е проникнал от години и където той отдавна е свил обиталището си. Отвъд разрушението има разпръсване, и Keely може също тъй добре да разложи атомите на материята, както и да разедини молекулите й.
към текста >>

Един от малките научни опити на Keely се състои в навиването на жица около един железен цилиндър, тежащ хиляди килограма, и, когато силата мине в жицата, то цилиндъра се повдига само с един пръст и може да се носи тъй лесно, като че това е една гъбова запушалка.
Отвъд разрушението има разпръсване, и Keely може също тъй добре да разложи атомите на материята, както и да разедини молекулите й. В що ги разлага той? В етер, привидно. Но тая хипотетична субстанция, за която съвременните учени знаят точно това, което могат си въобрази, за Keely тя е една достижима реалност, етер, който изглежда да бъде „протоллазмата на всички неща“. Под светлината на опитите на Keely „законът за гравитацията“ добива всички изгледи на една илюзия, или най- малко става проява на един по-широк закон, който обръща привличането в отблъскване. Един от малките научни опити на Keely се състои в навиването на жица около един железен цилиндър, тежащ хиляди килограма, и, когато силата мине в жицата, то цилиндъра се повдига само с един пръст и може да се носи тъй лесно, като че това е една гъбова запушалка. Неотдавна той пренесе само с една ръка един вибриращ апарат от 500 конски сили — от единия край на ателието си до другия, без да причини и най-малката драскотина по пода. Инженерите били учудени, защото те не биха могли да го преместят без помощта на един derrick, нещо, което би изисквало дигането покрива на ателието. Само една стъпка му остава още, за да построи една машина, която, поляризирана по „негативното притегляне“, ще се издига над земята и ще може да върви по каквото и да е направление, под влиянието на една етерична струя, с бързина 800 км. в час. Това ще е въздушния кораб на Kelly.
към текста >>

Напоследък той приложи тая сила в оптиката и с помощта на три жици, увити около лещата на един микроскоп, той издигнал увеличителната сила на тоя апарат до степен да се равнява тя на тая на големия телескоп от обсерваторията в Lick — най-големия в света.
Неотдавна той пренесе само с една ръка един вибриращ апарат от 500 конски сили — от единия край на ателието си до другия, без да причини и най-малката драскотина по пода. Инженерите били учудени, защото те не биха могли да го преместят без помощта на един derrick, нещо, което би изисквало дигането покрива на ателието. Само една стъпка му остава още, за да построи една машина, която, поляризирана по „негативното притегляне“, ще се издига над земята и ще може да върви по каквото и да е направление, под влиянието на една етерична струя, с бързина 800 км. в час. Това ще е въздушния кораб на Kelly. Напоследък той приложи тая сила в оптиката и с помощта на три жици, увити около лещата на един микроскоп, той издигнал увеличителната сила на тоя апарат до степен да се равнява тя на тая на големия телескоп от обсерваторията в Lick — най-големия в света. Защо нашите астрономи и нашите оптици не бързат да отидат и да изпитат микроскопа на Kelly? Ако Галилей бе жив още, може би той щеше да даде мнението си по тоя въпрос. — Но, ще възкликне читателят, от колко време датират всички тия неща, че ние нищо не знаем още за тях? (Заб. Таз статия бе публикувана на английски, т. е. преди оглушителния шум, който произведоха статиите на Lotus за мотора на Kelly).
към текста >>

Следния факт, цитиран от M-m Bloomfield Мооre в по-горе цитираната статия, показва от каква проба са били признанията на компанията спрямо изнамервача; „когато г-н Kelly, излъган в надеждата си да изтръгне от природата една от нейните най-ревностно пазени тайни, изостави своя стар производител на етерична сила, той е бил даден под съд от некои членове на административния съвет и от някои акционери на Д-вото на мотора Keely, като го заплашваха със затвор.
г., или с други думи, ако това бяха учените, а не спекулантите, които да му доставяха необходимите фондове за изпълнение на неговото „дело на еволюцията , секретите, които той тъй грижливо е пазил, сега щяха да бъдат публично достояние — толкова малко се грижеше той за финансовите резултати на работата си, Но тия, които са били свидетели на неговите хубави опити върху акустиката и симпатическите вибрации, бяха често хора доста невежи, за да разберат значението им; също тъй след като го славословеха, едва излезли из ателието му, те го отричаха, като един Калиостро. Други, способни да разсъждават, отказаха да бъдат свидетели при произвеждането на етера, както това сториха Sir William Thompson и лорд Raleigh, които през това време бяха в Америка“. Откакто се образува компанията, за която се каза по-горе, тя стана трън в крака на изнамервача. Жадни спекуланти, след като подкупиха американските вестници, почнаха да играят на повдигане и спадане курса на акциите му и изнамервача трябваше да понесе последиците от всичко това. От ред години компанията не бе доставила никакви суми в разположението на г-н Keely, и, според мнението на мнозина, тя пила и негласно разтурена. Следния факт, цитиран от M-m Bloomfield Мооre в по-горе цитираната статия, показва от каква проба са били признанията на компанията спрямо изнамервача; „когато г-н Kelly, излъган в надеждата си да изтръгне от природата една от нейните най-ревностно пазени тайни, изостави своя стар производител на етерична сила, той е бил даден под съд от некои членове на административния съвет и от някои акционери на Д-вото на мотора Keely, като го заплашваха със затвор. Тогава той разрушил голямо число от своите чудни образци и взел твърдото решение, в случай че бъде осъден на затвор, да затворят само трупа му“. Едип ден, когато ще бъде възможно да се пише историята на неговите открития и изнамервания, то в ничие мъченичество на гения не ще има нещо по-патетично, отколкото това на John Worre Keely. Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт на 19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията на природата, за да поднесе на подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го освободят от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието на грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света на учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост на великите мисли на Keely; че в всички среди на търговията, на спекулацията, на литературата, на изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби. И на една жена, а не на мъж ще се дължи вечната чест, че се е притекла на помощ на Keely и така е попречила на човечеството да падне още веднъж, заставяйки един човек на гения да умре от гладна смърт. Името на тая жена ще се предаде на бъдните поколения неразделно с откритията на Keely.
към текста >>

Силата или силите, с които манипулира Keely, са познати под друго име в окултизма.
Откритията на Keely спомогнаха да познаем природата и нейните закони, а в туй отношение успеха им е пълен. Книгата, в която той обяснява системата си, сега е под печат. Умре ли той сега, неговата фигура би останала в историята също тъй велика, както и ако хиляди спекуланти биха спечелили по 10 милиона всеки един, благодарение на откритията му. Представете си, прочее, Коперник и Галилей да са били почетени единствено поради това, че виещите чакали на съвременната им спекулация са се угоили, пасейки из мозъка на тия велики хора! Друг е въпросът дали изнамерванията на Keely могат в наши дни да добият индустриален успех. Силата или силите, с които манипулира Keely, са познати под друго име в окултизма. Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло. Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони.
към текста >>

Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач.
Умре ли той сега, неговата фигура би останала в историята също тъй велика, както и ако хиляди спекуланти биха спечелили по 10 милиона всеки един, благодарение на откритията му. Представете си, прочее, Коперник и Галилей да са били почетени единствено поради това, че виещите чакали на съвременната им спекулация са се угоили, пасейки из мозъка на тия велики хора! Друг е въпросът дали изнамерванията на Keely могат в наши дни да добият индустриален успех. Силата или силите, с които манипулира Keely, са познати под друго име в окултизма. Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло. Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т.
към текста >>

По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони.
Силата или силите, с които манипулира Keely, са познати под друго име в окултизма. Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло. Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи.
към текста >>

Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува.
Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло. Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността.
към текста >>

Всички велики открития са манифестация на една от тия сили и колкото добри и да са тия открития сами по себе си, те имат за тенденция да смутят условията на земния живот повече, отколкото може да стори това нормалния ход на общия (универсалния) прогрес; те имат за последствие една несъразмерност в ефекта, нещо, което подбужда противоположната власт да развие повече сила, за да устои на нахлуващия в нейната област противник.
40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността. Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите. Окултистите виждат навред вечното действие на две противоположни сили или принципа, които постоянно дирят равновесието си, без, обаче, някога да го достигнат, защото зад тях съществува една определена тенденция, която ние наричаме „прогрес“, която тенденция дава винаги надмощие на една от тия сили или власти и то по начин, че винаги пречат да се установи равновесието, или с други думи — застиналостта, неподвижността, смъртта. Всички велики открития са манифестация на една от тия сили и колкото добри и да са тия открития сами по себе си, те имат за тенденция да смутят условията на земния живот повече, отколкото може да стори това нормалния ход на общия (универсалния) прогрес; те имат за последствие една несъразмерност в ефекта, нещо, което подбужда противоположната власт да развие повече сила, за да устои на нахлуващия в нейната област противник. Според мнението наедно все повече растящо число мислители, изнамерванията и откритията на нашия век са принесли повече зло, отколкото добро. Едновременно като са увеличавали средствата на удобства и желанието към тях, от друга страна те са намалили пък леснината да си ги достави човек. Предимствата от парата, тeхническото усъвършенстване са станали притежание само в ръцете на едно малцинство. С всеки нов ден, конкуренцията става все по-безмилостна, трудът все по-суров и по-продължителен, човекът все повече и повече сведен до положението на жива машина, роб на механиката и на обществените институции. В нашето време на парните машини един работник е по малко свободен, отколкото роба през древността.
към текста >>

Както и да е, откритията и личността на Keely са интересни за хората на положителните науки, защото силата, с която той си служи, не е друга освен етера на древните философи, един от видовете на Akasa, единствената сила на природата, според „Секретната Доктрина“, сила, чието съществуване е признато от предвечни времена, Под различни имена на фантазията и чиято свойственост (естество) е звука, казано на днешен език, и чиято характеристика са вибрацията и ритъма.
Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората. Непоклатимата глупост на учените пред откритията на Keely, биволското равнодушие на теолозите, безсмислието на пресата, враждата на установените интереси, разрушителната алчност на някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние на закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението на ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки. Както и да е, откритията и личността на Keely са интересни за хората на положителните науки, защото силата, с която той си служи, не е друга освен етера на древните философи, един от видовете на Akasa, единствената сила на природата, според „Секретната Доктрина“, сила, чието съществуване е признато от предвечни времена, Под различни имена на фантазията и чиято свойственост (естество) е звука, казано на днешен език, и чиято характеристика са вибрацията и ритъма. Тя отговаря на седморната Vach на индуската философия и е raison d’etre на магията и на mantrams’a. Тя е основа на хармонията и на мелодията в природата. За нея се среща често намек в „Разбудената Изида . Четем на 139 стр. 1 т.
към текста >>

Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa?
За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa? Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба. Човек, най-съвършеното организирано същество на земята, в когото материята и духат, т. е. волята, са развити в една по-висша степен отколкото у другите, е едничък способен да даде един съзнателен тласък на тоя принцип, който се излъчва (се еманира) от него; само той може да даде на магнетичните флуиди противоположни импулси, да им изменя насоката по начин неограничен“. Има вече близо 11 год. откак книгата „Разбул.
към текста >>

Ако едни са приемали тази продължителност на живота под невидима форма, други са виждали само едно впечатление на чувствата, съжаление, вълнение на останалите живи, и още от първите времена на човешките общества, ние виждаме две различни и противоположни теории да разделят мненията: от една страна, спиритизмът, а от друга, материализмът.
подразбират идеята за духане. И няма никакво съмнение, че идеята за душата и за духа е била изяснявана първоначално със тази идея на духането в психолозите на първата епоха. Психея произлиза от ψυχή, душа, духам. Тия наблюдения, като отъждествяват есенцията на живота и мисълта с явлението на дишането, а от друга страна, като примиряват очевидния, неоспоримия факт на разлагането на мъртвото тяло, на тялото лишено от дихание, лишено от душа със вярването в явяването на умрелите, сиреч със продължителния живот на ония, трупа на които е там прострян, бездушен или, нещо повече, е разложен и разрушен на прах — те са си въобразявали, че духането, душата е нещо, което напуща тялото в момента на издъхването, за да си замине да живее другаде със собствения си живот. И сега още последното издихание означава смърт. Ако едни са приемали тази продължителност на живота под невидима форма, други са виждали само едно впечатление на чувствата, съжаление, вълнение на останалите живи, и още от първите времена на човешките общества, ние виждаме две различни и противоположни теории да разделят мненията: от една страна, спиритизмът, а от друга, материализмът. Но и двата са разсъждавали досега повърхностно. Значението на думите душа и дух трябва да се измени, обсъди и изследва. Има основни различия между тях, които трябва да се установят. Свойствата на живия организъм и психическите елементи съществено се различават. Изобщо, хората мислят, с пълно убеждение, че в света има само една безспорна реалност, реалността на предметите, на материята, т. е.
към текста >>

Има, прочее, една умствена сила, която действа върху материята.
Човешката воля би била достатъчна, само тя, за да докаже съществуването на духовния свят, на мисловния свят, който е различен от материалния видим и осезаем свят. Действието на волята се показва навсякъде. Може да се направят твърде прости наблюдения: аз съм седнал в едно кресло, с ръце на коленете ми; аз се забавлявам да си вдигам един по един пръстите на лявата ми ръка върху дясната; те падат пак естествено; но ако аз поискам да не падат, те ще останат вдигнати. Какво е това, което действа върху мускулите им ? Много просто, моята воля. Има, прочее, една умствена сила, която действа върху материята. Разбира се, тази сила е свързана с моя мозък. Но явно е, че това е една идея и тая идея действа върху материята. Първоначалната причина не е мозъкът, тъй като вибрациите му са само ефекти. Човекът, който упражнява волята си, е строител на своите съдбини. Нека разгледаме сега специално в човека мисълта.
към текста >>

Разбира се, тази сила е свързана с моя мозък.
Действието на волята се показва навсякъде. Може да се направят твърде прости наблюдения: аз съм седнал в едно кресло, с ръце на коленете ми; аз се забавлявам да си вдигам един по един пръстите на лявата ми ръка върху дясната; те падат пак естествено; но ако аз поискам да не падат, те ще останат вдигнати. Какво е това, което действа върху мускулите им ? Много просто, моята воля. Има, прочее, една умствена сила, която действа върху материята. Разбира се, тази сила е свързана с моя мозък. Но явно е, че това е една идея и тая идея действа върху материята. Първоначалната причина не е мозъкът, тъй като вибрациите му са само ефекти. Човекът, който упражнява волята си, е строител на своите съдбини. Нека разгледаме сега специално в човека мисълта. Тя е постоянната демонстрация на съществуването на душата.
към текста >>

Когато ние размишляваме, когато казваме просто: „аз мисля“ или „аз искам“, когато разрешаваме некоя задача, когато упражняваме нашата сила да абстрахираме или обобщаваме, ние с това потвърждаваме съществуването на душата.
Но явно е, че това е една идея и тая идея действа върху материята. Първоначалната причина не е мозъкът, тъй като вибрациите му са само ефекти. Човекът, който упражнява волята си, е строител на своите съдбини. Нека разгледаме сега специално в човека мисълта. Тя е постоянната демонстрация на съществуването на душата. Когато ние размишляваме, когато казваме просто: „аз мисля“ или „аз искам“, когато разрешаваме некоя задача, когато упражняваме нашата сила да абстрахираме или обобщаваме, ние с това потвърждаваме съществуването на душата. Мисълта е това, което човек притежава като нещо най-ценно, най лично и най-независимо. Нейната свобода е неатакуема. Вие можете да измъчвате тялото, да го затваряте, да го водите с материална сила, но вие не можете да направите нищо на мисълта. Нея не можете да насилите, каквото и да сторите или да кажете. Тя Се надсмива над всичко, презира всичко, владее всичко.
към текста >>

Вие можете да измъчвате тялото, да го затваряте, да го водите с материална сила, но вие не можете да направите нищо на мисълта.
Нека разгледаме сега специално в човека мисълта. Тя е постоянната демонстрация на съществуването на душата. Когато ние размишляваме, когато казваме просто: „аз мисля“ или „аз искам“, когато разрешаваме некоя задача, когато упражняваме нашата сила да абстрахираме или обобщаваме, ние с това потвърждаваме съществуването на душата. Мисълта е това, което човек притежава като нещо най-ценно, най лично и най-независимо. Нейната свобода е неатакуема. Вие можете да измъчвате тялото, да го затваряте, да го водите с материална сила, но вие не можете да направите нищо на мисълта. Нея не можете да насилите, каквото и да сторите или да кажете. Тя Се надсмива над всичко, презира всичко, владее всичко. Когато тя играе някоя комедия, когато светското или религиозното лицемерие я карат да лъже, когато политическата или търговска амбиция я облича с една измамлива маска, тя си остава все същата, спрямо и против всички, и знае какво иска. Нема ли тук едно наложително свидетелстване за съществуването на духовното същество, независимо от мозъка ? Не е материята, не е това сборище от молекули, което може да мисли.
към текста >>

Духат, мисълта, умствената насока не е нито материя, нито сила.
Тя Се надсмива над всичко, презира всичко, владее всичко. Когато тя играе някоя комедия, когато светското или религиозното лицемерие я карат да лъже, когато политическата или търговска амбиция я облича с една измамлива маска, тя си остава все същата, спрямо и против всички, и знае какво иска. Нема ли тук едно наложително свидетелстване за съществуването на духовното същество, независимо от мозъка ? Не е материята, не е това сборище от молекули, което може да мисли. Съвсем детински, съвсем смешно е да се приеме, че мозъкът чувства и мисли, и да се припише на производителните електрически стълпове на един телеграф раждането на идеите, изразени в телеграмата. Духат, мисълта, умствената насока не е нито материя, нито сила. Земята, която се притегля около слънцето, падащият камък, течещата вода, топлината, която разтяга или скъсява връзките между атомите, ни представляват, от една страна, материята, а от друга, енергията. Мисълта, разсъждаването, насоката според едно определено намерение, обаче, са съвсем друго. Там има съвършено друг принцип. Никой не е забравил класическите стихове на Виргилия във великолепната шеста песен на Енеида: Spiritus intus alit, totamque infusa per artus, Mens agitat molern, et magno se corpore miscet. („Всичко, което съществува в вселената, е проникнато от един и същ принцип, от душа, която оживява материята и която се смесва с това голямо тяло“).
към текста >>

Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека минута да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.?
Който би пожелал да си направи труда да приложи тези физиогномически студии, ще признае истинността на нашите заключения. Няма нищо забавително, при това, в тоя труд, който почива на издирване, откриваше на всяка стъпка нови особености. Но същевременно няма нищо по-поучително и занимателно от тия сравнения и съпоставяния, които бърже турят начало на тази любопитна наука, която наричат аналогия. Дето и да се намерят, на улицата, в трена, в театъра, в някой салон, те са навред неизчерпаеми сюжети за изучване, върху които всеки може да упражнява таланта си. Така, скоро би могло да се дойде, чрез практика, до такава вяра в това изкуство че би могло да се направи от него един вид ръководител във всичките обществени отношения. Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека минута да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.? Не съдят ли за това по външността и по форма та? Защо да не става същото и за човека? И като видят такъв нос, такова чело или такава уста, защо да не се каже основателно: този човек е лош, лицемерен и гневлив? Забележителните черти в характера на човека са също тъй възприемливи за окото на наблюдателя, както слънцето всред пладне. Да се определят всички дълбоки и деликатни нюанси на природата му е по-мъчно, понеже човекът е възхитителна хармония, образувана от безкрайно количество модулации, които се изменят в всека индивидуалност.
към текста >>

Хората притежават силата, с помощта на която могат да се предпазват от притегляния или отблъсквания, на които са често жертва.
Забележителните черти в характера на човека са също тъй възприемливи за окото на наблюдателя, както слънцето всред пладне. Да се определят всички дълбоки и деликатни нюанси на природата му е по-мъчно, понеже човекът е възхитителна хармония, образувана от безкрайно количество модулации, които се изменят в всека индивидуалност. До това може да се достигне само с изучване и търпение. Но, без да се заблуждаваме, вдълбоченото познаване на човека може да се придобие само след едно дълго ученичество, а всяко ученичество е мъчително и трудно. Когато човек е достигнал да се сдобие с необходимата опитност, той притежава грамадната възможност да може да тълкува тия движения на симпатия и антипатия, на които всеки е по-вече или по-малко предмет в течението на живота си. Хората притежават силата, с помощта на която могат да се предпазват от притегляния или отблъсквания, на които са често жертва. Бащи, които трябва да изберат зет, моми, които трябва да се омъжат, господари, които търсят слуги или работници, повярвайте ме, не правете своя избор слепешката, изучвайте физиономията на ония, които трябва да вземат сериозно участие в интересите ви и в съществуването ви: вашата сигурност и щастие зависят от тях. И вие, военни началници, съдии, професори, директори на разни заведения, институти, всички вие, на които е предоставено да раздавате правда, дайте си труда да изучите хората, които сте се завзели да съдите или водите! Вашата длъжност е да не пренебрегнете нито едно средство, за да ги познаете, преди да ги оцените според наклонностите и заслугата им! И вие, избиратели, също, когато сте призовани често да давате гласа си за хора, които малко познава се, а и нямате време да ги опознаете, въздържайте се от гласуване, докато не видите кандидата, който иска вашия глас. И ако искате добре да бъдете представлявани и добре управлявани, не давайте никога доверието си на хора, които нямат нос.
към текста >>

Това значи, че астралната ни личност, е възприела тия чувства и усещания, свързана е със тях и черпи от тях сила.
Психични формации, родени в лоши трептения, на низши обезплътени същества, без име и форми изпълват тия низши области. Нещастниците, които са задържани от тягостите на миналото им съществуване в това прибежище на ужаси, без да видят светлината, която ще ги освободи от тая неприветлива нощ, си въобразяват, че никога няма да излязат от там. Това е същото, което е породило у мнозина погрешното понятие за вечния ад. Напротив пък, издигнатата душа, която знае вече своя път, бърже минава през тая стадия и се озовава в една приятна и светла област. Последната може да се схваща в чувствата и нежностите на сърцата, действително привързани едни към други. Това значи, че астралната ни личност, е възприела тия чувства и усещания, свързана е със тях и черпи от тях сила. Ето защо заминалата майка бди след смъртта си при люлката на детето си, скъперникът — при своето Съкровище, наказаният със смърт — при бесилката или наблизо до местото на престъплението си, дето пролятата кръв вика за отмъщение. Сърцето ни постоянства да бъде господар на мислите ни и на живота ни, даже и след гроба. Това е, което дава толкова голяма цена на нашата преданост и на алтруизма ни. Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия.
към текста >>

За Napoleon Bonaparte намираме 804.800 = власт, слава, изгнание; 4 = дързост, щедрост, сила.
На този общ сбор 2.331 аз закичвам 2000 и запазвам само 331, които ми дават на таблицата: силна вяра, философия — за 300, любов към слава — за 31, това, което действително предсказва Характера на тоя човек. Ако името даде едно число, което не се намира в таблицата или за което е отбелязано „нищо“ (нула), трябва да го разложите на стотици, десетици и единици. Името на Cesar, например, дава 179. Намираме: 100 = благоволения, почести, слава 70 = любов към науката. 9 — Недостатъци и болки, мъки, атентат. За Napoleon Bonaparte намираме 804.800 = власт, слава, изгнание; 4 = дързост, щедрост, сила. Таблица на отговорите: 1. Страст, амбиция, усърдие. 2. Разрушение, смърт, катастрофа. 3. Мистицизъм, платоническа любов, мечтание. 4. Дързост, щедрост, могъщество. 5.
към текста >>

Сила, енергия, здраве: 800.
Изкуство, любов, сприхавост. 490. Манастирски живот, усърдие, тайна. 500. Избраник, почести, енергичен човек. 600. Жертва на завистта, успех, катастрофа. 666. Кабала, комплот, социално сгромолясване. 700. Сила, енергия, здраве: 800. Власт, слава, изгнание. 900. Доблестен (храбър) войн, кръст, декорации. 1000. Амбиция. 1095. Обречен на преследване, мъченик . 1260. Мъки, успех на старост. 1390.
към текста >>

“ Тогава тя вървеше като че ли водеше за ръка едно друго дете, тичаше също с тази невидима другарка, береше цветя и плодове в една кошничка, която невидимата й приятелка й беше подарила.
Всякога беше тихо и не обичаше особено да другарува с другите деца. Мъмрено от майка си, че не се събира с тях, детето отговаряше: „мамичко, аз си имам мое малко щастие! “ Запитано кое е щастието й, кученце ли е или котенце, малката отговаряше: „Не, но все пак щастие! “ Наблюдаваха тайно малкото момиченце и намериха, че то играеше прелестни, поетични игри с едно невидимо друго дете, което назоваваше „Щастие“, и на което предлагаше столче. Когато щеше да се прави някоя разходка, Фрида казваше: „почакайте малко, Щастие веднага ще дойде с нас! “ Тогава тя вървеше като че ли водеше за ръка едно друго дете, тичаше също с тази невидима другарка, береше цветя и плодове в една кошничка, която невидимата й приятелка й беше подарила. Отначало смятаха това за въображение, но понеже детето нямаше способността нито да фантазира, нито пък имаше обичай да лъже, приеха „Щастие“ като една непозната за другите играчка, от която разумните родители не виждаха да произтича за тяхното дете никаква опасност. Това е, според мене, едно сигурно доказателство, че децата могат да бъдат ясновидци, и че техните ръководители ги окръжават, за което и една немска приказка разправя. Лицата, които са споменати тук, живеят още и могат чрез мълчание да се признаят. Един втори интересен случай, как децата си представляват смъртта и какви възгледи имат за нея, узнах преди няколко седмици, като наблюдавах забавлението на 2 деца, които стояха върху каменните стъпала на градинската ни врата и философстваха върху отвъдния свят. Те бяха: Ханс, 6-годишен, и Ханя, 8-годишна.
към текста >>

– съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината.
Техник, научно популярно техническо списание. Орган на общото дружество на техниците в България. Год. II, № 3. София, 1922 г. Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр. – съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината. Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед. И горното списание, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“. От нея извличаме само заключението й: „До тук разгледахме постигнатото вече и което обещава скоро да се осъществи. Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за минута на по-спекулативните идеи, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле. Да погледнем на тая спекулативна идея, например!
към текста >>

уреди в форма на особени съдове, които били снабдени с фитил, както сегашните лампи, но горели с столетия в затворени помещения без наливане на масло... Окултното обяснение на тези лампи е, че у тях, също както и у самодвижещите се машини, които възобновяват силата си (това обаче по законите на земната механика е недопустимо), при горенето горящата батерия наново се преобръща в годна за повторно горене материя.
Това дружество урежда често конферанси върху разни предмети, които интересуват всички психисти. През месец декември 1922 год. били прочетени сказки и от французина Анри Дюрвил, дошъл нарочно за тая цел от Париж, на следните теми: 1) метапсихическата наука и 2) спиритизма и съвременният окултизъм. Вечните лампи. За братството на розенкройцерите се разправя на много места, че освен вечнодвижещата се машина можели да приготовляват тъй наречените „вечни лампи“, т. е. уреди в форма на особени съдове, които били снабдени с фитил, както сегашните лампи, но горели с столетия в затворени помещения без наливане на масло... Окултното обяснение на тези лампи е, че у тях, също както и у самодвижещите се машини, които възобновяват силата си (това обаче по законите на земната механика е недопустимо), при горенето горящата батерия наново се преобръща в годна за повторно горене материя. На такова обяснение всеки модерен химик ще се изсмее. В книгата The Rosencrucians, their Rites and Mysteries (Розенкройцерите, техните обреди и тайнства) от Hargrave Iennings в втората глава четем за случката, която станала в Staffordshire в Англия, през владичеството на крал Карл И (1630—1635). Автора на поменатата книга цитира D-ra Plota, известен и заслужаващ доверие археолог и естественик и книгата му Историята на Staffordshire, който съобщава следната чудна случка, която предаваме в резюме; „Един земеделец копал в една долина Шаку и при това ударил с копача на нещо твърдо. Разгледал добре и се указало, че това е доста голям камък, обдялан, в който бил зазидан дебел железен обръч. С увереност се усъмнил земеделецът, че там е закопано някакво имане и затуй не се обленил, но се опитал да повдигне каменната дъска, което след не малко усилие сполучил да направи.
към текста >>

Горящата материя на тази лампа била при това некаква си необикновено ясна кристална течност, от силата на която трябвало тази лампа да гори повече от 1,500 години и ако при намирането тази лампа би била достатъчно добре запазена от внезапния достъп на въздуха, би горяла още произволно дълго време.
Мъжът, положен в гробницата Palladova, имал на гърдите си широка рана. Че това било тялото на Паладия, доказва надписът открит в гроба: „Pallas, син на Евандера, лежи тук, могъщото Турново копие го уби е боя“. Една много интересна лампа била открита в Atesta. близо до Падуа в Италия. Намерил я един селянин, който, като копал в полето, изкопал ракла, в която била друга ракла и в тази имало лампа — една от тези, вечногорящите, за които било изказано толкова предположения. Горящата материя на тази лампа била при това некаква си необикновено ясна кристална течност, от силата на която трябвало тази лампа да гори повече от 1,500 години и ако при намирането тази лампа би била достатъчно добре запазена от внезапния достъп на въздуха, би горяла още произволно дълго време. Било открито, че тази лампа е дело на някой си неизвестен откривач, който се казвал Maximus Olibius, който действително имал в химията необикновена стойност. На по-голямата ракла имало надпис, който на латински език показвал, от кого била изнамерена лампата и кога била запалена. Св. Августин също споменува за една лампа, която била намерена в някой си храм, посветен на Венера. Тази лампа не угасвала, макар и да била поставяна на вихрушка, Ludovcos Vives, коментатора на Св. Августин, цитира в своите бележки към това твърдение пример за друга такава, вечно-горяща лампа, която била малко време пред него отворена.
към текста >>

Йогите притежават силата да спират и да възобновяват произволно жизнените реакции в тялото си.
Тогава било турено в един добре затворен гроб, дето престояло точно 8 дни. На 9-я ден то било извадено от гроба, съблечено от восъчния калъп и от лентите. След това групата йоги направили молитви около тялото, произнасяйки свещени думи. За голямо учудване на д-р Дръвън, неколко минути след това умрелият сам станал и поразгледал на около с удивление, като човек, който се събужда от сън. Това е, според мнението на сведущи хора, един случай на летаргия. Йогите притежават силата да спират и да възобновяват произволно жизнените реакции в тялото си. Сомнамбулизмът и правосъдието. Вестник Le Matin бе съобщил следният факт: На 24 окт. намерили в Сел-сюр-Конде убита вдовицата Панйе. Анкетата, произведена от прокурора, е разкрила, че виновникът бил някой си Карпантие, архитект, които бил вече осъждан един път за мошеничество. Още от самото му арестуване Карпантие не бил престанал да протестира горещо за своята невинност.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

е- задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата.
Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най- малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, по настоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същ органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Некои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т. е- задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е.
към текста >>

Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи.
За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание3). Тя е израз на духовно сродство н единение и, следов., напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: божествената любов, божествената мъдрост и божествената истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов. на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка.
към текста >>

да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм.
Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо управление, т. е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма. Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи. С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувстваният и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходящата форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм.
към текста >>

на храносмилателните му органи, съответстват в обществото трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи).
Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи. С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувстваният и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходящата форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията5). Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама. Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал пред вид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу.“ Сент Ив-д’Алвейдър ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама.
към текста >>

Тайната, силата и действията на любовта Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение.
Това съответствие се разяснява подробно в астрософията, за която ще дадем до-пъти един очерк. Въобще, музиката на Духа или небесната хармония, която съвсем слабо се долавя от някои съвременни светски компонисти, заслужва подробно изучване на страниците на Всемирна Летопис. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн (Продължение от год. II, кн. 10-а и край). Тайната, силата и действията на любовта Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение. Силата на любовта е в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото. Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява Царството Божие на земята. Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония.
към текста >>

Силата на любовта е в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото.
Въобще, музиката на Духа или небесната хармония, която съвсем слабо се долавя от някои съвременни светски компонисти, заслужва подробно изучване на страниците на Всемирна Летопис. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн (Продължение от год. II, кн. 10-а и край). Тайната, силата и действията на любовта Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение. Силата на любовта е в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото. Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява Царството Божие на земята. Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония. Следователно, ако ние съзнаваме живо общността и единството с безкрайния живот, ако виждаме само божественото, доброто във всичко, което ни обкръжава, тогава ще бъдем в състояние да обичаме, и по този начин да бъдем в хармония с висшите сили и да придобиваме висшите блага.
към текста >>

От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения.
Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва. Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и самоубийство. В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас. Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ. От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън.
към текста >>

Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас.
Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас. Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко. Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни безпокоят, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме спокойни и невъзмутими. „Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни отношения и на дължимото место.“. Даже смъртта на близките ни не ще нарушава душевния ни мир, защото ще знаем, че тя не е унищожение, а само събличане на една дреха (физическо облекло) и че колкото сме по-развити и по тясно свързани с Бога, толкова повече ще имаме възможности да общуваме съзнателно с умрелите. С спокоен дух ще можем да кажем, «е това, което лежи в погребалния ковчег, не заслужава нито една сълза: то е само една мидена черупка, от която бисера е взет.
към текста >>

„Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни отношения и на дължимото место.“.
Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас. Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко. Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни безпокоят, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме спокойни и невъзмутими. „Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни отношения и на дължимото место.“. Даже смъртта на близките ни не ще нарушава душевния ни мир, защото ще знаем, че тя не е унищожение, а само събличане на една дреха (физическо облекло) и че колкото сме по-развити и по тясно свързани с Бога, толкова повече ще имаме възможности да общуваме съзнателно с умрелите. С спокоен дух ще можем да кажем, «е това, което лежи в погребалния ковчег, не заслужава нито една сълза: то е само една мидена черупка, от която бисера е взет. Тоя бисер е душата. „Всички неща дохождат към нас, когато се разкрием за тях“. Когато се изпълним с този дух на мира, ние ще разливаме мир наоколо си.
към текста >>

Самото присъствие на такъв човек, изпълнен с мир, превръща грижите в радост, страхът в кураж, отчаянието в надежда, слабостта в сила.
С спокоен дух ще можем да кажем, «е това, което лежи в погребалния ковчег, не заслужава нито една сълза: то е само една мидена черупка, от която бисера е взет. Тоя бисер е душата. „Всички неща дохождат към нас, когато се разкрием за тях“. Когато се изпълним с този дух на мира, ние ще разливаме мир наоколо си. където и да ходим, и по този начин ще бъдем благословение за ближните. Самото присъствие на такъв човек, изпълнен с мир, превръща грижите в радост, страхът в кураж, отчаянието в надежда, слабостта в сила. Който е намерил своя център в безкрайната сила, той познава себе си като духовно същество и със своите мисли привлича всички сродни сили, така че става проводник, канал на божествените сили на всемира, с които се е свързал. Тъй, „на този, който има, ще му се даде“. Мислите, изпълнени със сила, вяра и кураж, донасят нова сила и успех. И обратно: мислите на недоверие, съмнение, страх донасят слабост и неуспех. С вяра всичко се постига.
към текста >>

Който е намерил своя център в безкрайната сила, той познава себе си като духовно същество и със своите мисли привлича всички сродни сили, така че става проводник, канал на божествените сили на всемира, с които се е свързал.
Тоя бисер е душата. „Всички неща дохождат към нас, когато се разкрием за тях“. Когато се изпълним с този дух на мира, ние ще разливаме мир наоколо си. където и да ходим, и по този начин ще бъдем благословение за ближните. Самото присъствие на такъв човек, изпълнен с мир, превръща грижите в радост, страхът в кураж, отчаянието в надежда, слабостта в сила. Който е намерил своя център в безкрайната сила, той познава себе си като духовно същество и със своите мисли привлича всички сродни сили, така че става проводник, канал на божествените сили на всемира, с които се е свързал. Тъй, „на този, който има, ще му се даде“. Мислите, изпълнени със сила, вяра и кураж, донасят нова сила и успех. И обратно: мислите на недоверие, съмнение, страх донасят слабост и неуспех. С вяра всичко се постига. Без вяра нищо велико не може да се извърши.
към текста >>

Мислите, изпълнени със сила, вяра и кураж, донасят нова сила и успех.
Когато се изпълним с този дух на мира, ние ще разливаме мир наоколо си. където и да ходим, и по този начин ще бъдем благословение за ближните. Самото присъствие на такъв човек, изпълнен с мир, превръща грижите в радост, страхът в кураж, отчаянието в надежда, слабостта в сила. Който е намерил своя център в безкрайната сила, той познава себе си като духовно същество и със своите мисли привлича всички сродни сили, така че става проводник, канал на божествените сили на всемира, с които се е свързал. Тъй, „на този, който има, ще му се даде“. Мислите, изпълнени със сила, вяра и кураж, донасят нова сила и успех. И обратно: мислите на недоверие, съмнение, страх донасят слабост и неуспех. С вяра всичко се постига. Без вяра нищо велико не може да се извърши. Хиляди хора боледуващи, страдащи, скърбящи биха намерили здраве, мир. щастие, радост, ако знаеха да изменят причините, които донасят тези последици, ако въведат ред и хармония в мислите си и осъществят единството с безкрайното.
към текста >>

Утвърди се на мисълта, че можеш да победиш страха, и силата в тебе ще расте: тя и ще преодолее страха.
„Нищо не се печели чрез страха, но напротив всичко може да се изгуби.“ Но, възразяват, има боязливи натури. Това не е вярно. Причината на страха е в туй, че не познаваме себе си и не използваме истинските си сили. Ако ние се убедим, че не можем да надделеем на страха, това и ще стане. Виргили казал: „ще победят тези, които са убедени, че ще победят“. Утвърди се на мисълта, че можеш да победиш страха, и силата в тебе ще расте: тя и ще преодолее страха. Защото ти ще привлечеш от мисловния свят сродни мисли. Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота.
към текста >>

Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас.
Виргили казал: „ще победят тези, които са убедени, че ще победят“. Утвърди се на мисълта, че можеш да победиш страха, и силата в тебе ще расте: тя и ще преодолее страха. Защото ти ще привлечеш от мисловния свят сродни мисли. Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас.
към текста >>

Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила.
Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“. Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света.
към текста >>

Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ.
Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“. Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света. Има физически много по-силни животни, но човек с умствените и духовни сили, когато ги постави в действие, става господар на света.
към текста >>

Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас.
Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“. Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света. Има физически много по-силни животни, но човек с умствените и духовни сили, когато ги постави в действие, става господар на света. Чудесата, за които се говори във всички свещени книги, са дела на хора, които са познали своето единство с Бога и затова са проявявали висши сили и действали по висшите закони, не познати за обикновените хора.
към текста >>

Тайната на силата е в съединението ни с Бога.
„Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“. Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света. Има физически много по-силни животни, но човек с умствените и духовни сили, когато ги постави в действие, става господар на света. Чудесата, за които се говори във всички свещени книги, са дела на хора, които са познали своето единство с Бога и затова са проявявали висши сили и действали по висшите закони, не познати за обикновените хора. Последните ги считат за свръхестествени, обаче същите чудеса и те ще могат да вършат, когато осъществят хармонията с безкрайното. Значи, тук няма нищо свръхестествено — в смисъл: противно на законите на природата — а има само непознаване на сили и закони, които, за да се познаят, изискват съединение с безкрайната сила.
към текста >>

Значи, тук няма нищо свръхестествено — в смисъл: противно на законите на природата — а има само непознаване на сили и закони, които, за да се познаят, изискват съединение с безкрайната сила.
Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света. Има физически много по-силни животни, но човек с умствените и духовни сили, когато ги постави в действие, става господар на света. Чудесата, за които се говори във всички свещени книги, са дела на хора, които са познали своето единство с Бога и затова са проявявали висши сили и действали по висшите закони, не познати за обикновените хора. Последните ги считат за свръхестествени, обаче същите чудеса и те ще могат да вършат, когато осъществят хармонията с безкрайното. Значи, тук няма нищо свръхестествено — в смисъл: противно на законите на природата — а има само непознаване на сили и закони, които, за да се познаят, изискват съединение с безкрайната сила. Така че от самите нас зависи дали да бъдем силни или слаби, до толкова доколкото живо познаваме и осъществяваме великата истина на човешкия живот. Често се говори за влиянието на околните условия, на средата. Вярно е, че средата влияе, но човек би трябвало не да се влияе, а той да влияе на средата — а това той може винаги, ако помни своето висше аз, назначението си и ако въдворява хармония с безкрайното. По същия начин човек може да преодолее лошите наследени черти на характера. Естествено, ако той вярва, че не може да ги преодолее, той и не ще може наистина, но ако вярва в силата на божествения дух, той ще извърши чудеса.
към текста >>

Естествено, ако той вярва, че не може да ги преодолее, той и не ще може наистина, но ако вярва в силата на божествения дух, той ще извърши чудеса.
Значи, тук няма нищо свръхестествено — в смисъл: противно на законите на природата — а има само непознаване на сили и закони, които, за да се познаят, изискват съединение с безкрайната сила. Така че от самите нас зависи дали да бъдем силни или слаби, до толкова доколкото живо познаваме и осъществяваме великата истина на човешкия живот. Често се говори за влиянието на околните условия, на средата. Вярно е, че средата влияе, но човек би трябвало не да се влияе, а той да влияе на средата — а това той може винаги, ако помни своето висше аз, назначението си и ако въдворява хармония с безкрайното. По същия начин човек може да преодолее лошите наследени черти на характера. Естествено, ако той вярва, че не може да ги преодолее, той и не ще може наистина, но ако вярва в силата на божествения дух, той ще извърши чудеса. „Никакво земно дело не е мъчно за теб, ако ти се чувстваш. като част от безкрайното: нищо не може да противостои на силите на Духа, защото божествено е наследието на твоята душа“. Много хора преживяват своя живот далеч под границите, в. които биха могли да го преживеят, само защото се отказват от своята индивидуалност, не са самостоятелни и са водят от девиза: „хората казват“. „Искаш ли да бъдеш сила в света?
към текста >>

„Искаш ли да бъдеш сила в света?
Естествено, ако той вярва, че не може да ги преодолее, той и не ще може наистина, но ако вярва в силата на божествения дух, той ще извърши чудеса. „Никакво земно дело не е мъчно за теб, ако ти се чувстваш. като част от безкрайното: нищо не може да противостои на силите на Духа, защото божествено е наследието на твоята душа“. Много хора преживяват своя живот далеч под границите, в. които биха могли да го преживеят, само защото се отказват от своята индивидуалност, не са самостоятелни и са водят от девиза: „хората казват“. „Искаш ли да бъдеш сила в света? Тогава бъди сам със себе си.“ Не се причислявай към никоя класа, особено към класата на ония, които се водят като овце. Ако запазиш своята индивидуалност, ти ще бъдеш господар на себе си и ще разпространяваш добри и здрави влияния. Ти не ще бъдеш жертва на условности и, както героя, ще бъдеш уважаван от всички хора, без разлика на класа и положение. „Най-добрата политика е винаги и всякъде да останеш верен на себе си,, тогава и ще бъдеш полезен за другите“; а не както някои твърдят — да изневеряваш на себе си, за да се приспособяваш към средата. Щом се водим само от висшето, тогава ние се освобождаваме от страха пред мнението на другите.
към текста >>

„Тайната на висшата сила е в туй, да съединим външните средства със силата, която действа отвътре“.
Намери своя център в безкрайното и търсенето на ефекти — признак на слабост — ще изчезне. Тогава ще се проявява в твоя живот величава простота и цялост. „Този е велик, който е такъв по природа, а не ни напомня не- кого другиго.“ Тези, които са съзнали своето висше аз, изглежда, че малко работят. Но това само изглежда. В действителности чрез него действат висшите сили. „Тайната на висшата сила е в туй, да съединим външните средства със силата, която действа отвътре“. Художник ли си, ти ще бъдеш велик, ако се разтвориш за висшите вдъхновения, които ще ти разкрият съвършената красота. Оратор ли си, ти действително ще затрогваш сърцата, ако се вслушваш в Божия глас. Певец ли си, разтвори се за божествената хармония, която, като през канал, ще се излее чрез тебе. Учи се от птичките и от природата. Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо събрание своята знаменита 99 песен (англ. религ.
към текста >>

„Само един извор на сила съществува във вселената.
Тя не може да умре, защото едва сега почва да се ражда висшата си форма. Ще изчезнат много обреди, догми, церемонии, ще отпаднат както сухите листа на пролет, щом лъхне диханието на Бога. Когато се появят новите проповедници, които са почувствали хармонията и красотата, тогава църквите ще се препълнят със слушатели. Не ни са нужни нови откровения, нужно е само да ни се открие духа на живия Бог. Едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога е собствената опитност, „когато ти разтвориш своята душа и позволиш на божието дихание да създаде нова пролет в душата ти, и дълбоко скритото семе на живота да излезе пред небесното слънце“. „Само един извор на сила съществува във вселената. Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш. И което направиш, ще бъде от трети и четвърти разред. Доколкото оценяваш себе си, до толкова и ще имаш успех. Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир. Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване.
към текста >>

Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш.
Ще изчезнат много обреди, догми, церемонии, ще отпаднат както сухите листа на пролет, щом лъхне диханието на Бога. Когато се появят новите проповедници, които са почувствали хармонията и красотата, тогава църквите ще се препълнят със слушатели. Не ни са нужни нови откровения, нужно е само да ни се открие духа на живия Бог. Едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога е собствената опитност, „когато ти разтвориш своята душа и позволиш на божието дихание да създаде нова пролет в душата ти, и дълбоко скритото семе на живота да излезе пред небесното слънце“. „Само един извор на сила съществува във вселената. Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш. И което направиш, ще бъде от трети и четвърти разред. Доколкото оценяваш себе си, до толкова и ще имаш успех. Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир. Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване. Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден.
към текста >>

Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир.
Едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога е собствената опитност, „когато ти разтвориш своята душа и позволиш на божието дихание да създаде нова пролет в душата ти, и дълбоко скритото семе на живота да излезе пред небесното слънце“. „Само един извор на сила съществува във вселената. Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш. И което направиш, ще бъде от трети и четвърти разред. Доколкото оценяваш себе си, до толкова и ще имаш успех. Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир. Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване. Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал.
към текста >>

Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване.
„Само един извор на сила съществува във вселената. Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш. И което направиш, ще бъде от трети и четвърти разред. Доколкото оценяваш себе си, до толкова и ще имаш успех. Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир. Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване. Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18).
към текста >>

Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден.
Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш. И което направиш, ще бъде от трети и четвърти разред. Доколкото оценяваш себе си, до толкова и ще имаш успех. Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир. Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване. Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18). Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение.
към текста >>

Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро.
При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща. Когато си без работа или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща работа, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното. Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят. Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай. Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро. Не губи нито миг в безполезни оплаквания, но използвай времето, да чакаш и да осъществиш желаемото. Внуши си истинския успех, гледай себе си в щастливи обстоятелства, утвърди се в тези мисли и успеха ще те преследва. Аз познавам едно момиче, което, чрез силата на мисълта, получи в същия ден, когато силно се нуждаеше, необходимите средства за една добра цел. Това е един от многото примери. Той ни учи да не седим със скръстени ръце, но да поставим в действие вътрешните сили и да вярваме.
към текста >>

Аз познавам едно момиче, което, чрез силата на мисълта, получи в същия ден, когато силно се нуждаеше, необходимите средства за една добра цел.
Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай. Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро. Не губи нито миг в безполезни оплаквания, но използвай времето, да чакаш и да осъществиш желаемото. Внуши си истинския успех, гледай себе си в щастливи обстоятелства, утвърди се в тези мисли и успеха ще те преследва. Аз познавам едно момиче, което, чрез силата на мисълта, получи в същия ден, когато силно се нуждаеше, необходимите средства за една добра цел. Това е един от многото примери. Той ни учи да не седим със скръстени ръце, но да поставим в действие вътрешните сили и да вярваме. Ако и да ни притискат неблагоприятни условия, ние можем да бъдем господари, и нещастието да обърнем в щастие. Законът на истинския успех е вярата, непоколебимата вяра. Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на привличането в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда.
към текста >>

Че Бог е извора на живота и силата, в това всички хора от всички религии са съгласни.
Всички в това са съгласни. Споровете са само за незначителни, лични възгледи, за дреболии. Те се пораждат от низшето аз, когато висшето аз съединява всички хора в общата служба на любовта. Само този патриотизъм е истински благороден, който не иска омраза към другите народи, защото любовта към своя народ и земя не значи и омраза към чуждите. Ако ние мразим другите хора, то със самото туй навличаме опасност за отечеството, значи, не го обичаме истински. Че Бог е извора на живота и силата, в това всички хора от всички религии са съгласни. Невярващи и атеисти по отношение на тази истина няма. Има наистина невярващи и атеисти по отношение на много представи и вярвания несъществени и слава Богу, че има. Христос е бил най-големия „еретик“, какъвто светът е видел някога. Еретиците принадлежат към най-верните служители божии, приятели на истинската религия. Те отричат представи подобна на тази, напр., че Бог е отмъстителен, злобен и че се гневи на своите деца.
към текста >>

Нужно е точно да си изясним отношението ни към безкрайната сила, да.
Как да завладеем още сега висшите. блага? Методът е много лек, ако сами ние не затрудняваме работата. „Най-важното, което е необходимо тук, е да се разтворим, просто да разкрием духът и сърцето си за божественото течение, което чака само отварянето на вратите, за да влезе“. То е същото, както отварянето на бента от по-висок резервоар за по-низък. Водата сама си тече, ако няма пречки. Нужно е точно да си изясним отношението ни към безкрайната сила, да. разберем единството ни с Бога, като фактически съществуващо, и да бъдем възприемчиви като децата. „Оттегляй се всеки ден няколко минути в тишината, в мълчание, където нищо, което влиза през вратата на чувствата, да не те развлича. Там, в тишината, сам с Бога, постави се в едно възприемчиво състояние. Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“. Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното.
към текста >>

Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното.
Нужно е точно да си изясним отношението ни към безкрайната сила, да. разберем единството ни с Бога, като фактически съществуващо, и да бъдем възприемчиви като децата. „Оттегляй се всеки ден няколко минути в тишината, в мълчание, където нищо, което влиза през вратата на чувствата, да не те развлича. Там, в тишината, сам с Бога, постави се в едно възприемчиво състояние. Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“. Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното. Ти си на планината и слушаш Божия глас. „И когато слезеш, после пак, вземи тази опитност със себе си“. Живей с нея, като работиш, мислиш и се движиш, когато спиш и когато си буден. Така ти, макар че не можеш да бъдеш постоянно на върха, все пак можеш непрекъснато да осъществяваш красотата на Висшата Сила. Ще дойде време, когато на работната маса и на шумната улица ти ще можеш да влизаш в тишината на своето висше аз, просто като наметнеш мантията на мисълта около себе си и като познаеш, че духът на безкрайния живот, на безкрайната любов и мъдрост те пази и ръководи.
към текста >>

Така ти, макар че не можеш да бъдеш постоянно на върха, все пак можеш непрекъснато да осъществяваш красотата на Висшата Сила.
Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“. Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното. Ти си на планината и слушаш Божия глас. „И когато слезеш, после пак, вземи тази опитност със себе си“. Живей с нея, като работиш, мислиш и се движиш, когато спиш и когато си буден. Така ти, макар че не можеш да бъдеш постоянно на върха, все пак можеш непрекъснато да осъществяваш красотата на Висшата Сила. Ще дойде време, когато на работната маса и на шумната улица ти ще можеш да влизаш в тишината на своето висше аз, просто като наметнеш мантията на мисълта около себе си и като познаеш, че духът на безкрайния живот, на безкрайната любов и мъдрост те пази и ръководи. Това значи да се молим непрестанно (1 Солун, 5,17), да намерим Христа в себе си. То е духовното раждане, събличане от стария Адам и обличане с новия, (1 Коринт. 15,45). Да познаем Бога — в това е вечния живот. Когато туй стане, няма да пеем вече песен: „когато туй стане“, а ще пеем нова песен — за славното вечно сега.
към текста >>

А веднъж тръгнали по вярна посока, все ще стигнем рано или късно, според силата на нашия стремеж.
Това значи да се молим непрестанно (1 Солун, 5,17), да намерим Христа в себе си. То е духовното раждане, събличане от стария Адам и обличане с новия, (1 Коринт. 15,45). Да познаем Бога — в това е вечния живот. Когато туй стане, няма да пеем вече песен: „когато туй стане“, а ще пеем нова песен — за славното вечно сега. Ей сега, в този миг, ти и аз можем да отидем на тази висота, ако по- желаем силно. А веднъж тръгнали по вярна посока, все ще стигнем рано или късно, според силата на нашия стремеж. Сидхарта Гаутама решил да постигне истината и да стане Буда, а той достига в този живот Нирвана и става светилник за милиони. И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат покой и блаженство. Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца. Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора.
към текста >>

Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир.
И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат покой и блаженство. Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца. Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора. Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства.
към текста >>

„Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства.
Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето. Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство. Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното. Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям.
към текста >>

Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство.
Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето. Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство. Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното. Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям. Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно убедително. Те имат нужда от по-осезателни доказателства, искат да турят „пръста си на раната“, както това е искал некога, във времето на Христа, не- верният Тома. Поради тази нужда, учените на запад са изнамерили практически средства и способи, за да представят на материалистите неопровержими факти.
към текста >>

Но, при своите издирвания, Вие не бива да се лишавате от силата на медиумите, а тяхното използване трябва да става от един двучленен или тричленен комитет, който да надзирава самия медиум.
Тук ще приведем и едно писмо на прочутия английски естественик Алфред Ръсел - Уелес, член на кралската академия в Лондон и продължители на делото на Дарвина, до основателя на въпросния Комитет, Емануил Воше. Ето това писмо : Драги господине, Аз съм твърде доволен като .виждам, че Вие се занимавате с фотографията на духовете, с помощта на разни научни авторитети от разни народности. Съжалявам, че не .мога и аз да Ви помага,ч, поради много претрупана работа и защото не желая да свържа името си с едно дело, в което не мога да взема активно участие. И тъй моята кореспонденция е голяма, че от тая нова работа тя би се увеличила. При все това, очевидно полезно е да се пристъпи към фотографията на духовете с обикновени фотографски средства. Но, при своите издирвания, Вие не бива да се лишавате от силата на медиумите, а тяхното използване трябва да става от един двучленен или тричленен комитет, който да надзирава самия медиум. И аз имам една твърде интересна колекция от подобни фотографически снимки и ето вече три- десет години се навършват откак твърдя, че съществуването на невидимите същества напълно се доказва по научен начин. Като най-опитен измежду ония, които се занимават с фотография на духовете, аз Ви препоржчвам г. Блякуел. Като Ви пожелавам успех, изпращам Ви моите симпатии. Алфред Ръсел - Уелес. Сър Алфред Р.
към текста >>

Малко след това Мери Браун се явила, и като разбрала целта на експериментаторите, съгласила се на драго сърце да се заснеме портрета й.
Г-н Алберто Бренес се е разговорил с видението на английски, танцувал няколко крачки с него и като помолил да му подари няколко косми от нейните, тя му дала една малка къдрица, на цвят кестенява, която ни най-малко не се различавала от естествените. Мери Браун говорила и френски и представлявала разни сцени : при затворени врата, тя пренасяла двойника на медиума отвън на вътре в стаята, донасяла букети от цветя, движела се свободно из стаята, цяла в бяло, въздухообразно облекло, и даже предала на г-жа Коралес, като живо, наскоро умрялото й детенце. Майката, силно развълнувана от радост, се опитала да притисне до гърдите си любимото си същество и направила усилия да го задържи, но след няколко минути то изчезнало. По некога Мери Браун се подразделяла на четири отделни същества, три от които вземали под ръка присъстващите и се разговаряли с тях, а четвъртата форма пеела отделно. След всичко това, участниците в тия опити пристъпили към фотографиране на проявите: приготвили необходимия фотографски апарат, запалили магнезиум, затворили и запечатали вратите и, въобще, взели всички предпазителни мерки. Малко след това Мери Браун се явила, и като разбрала целта на експериментаторите, съгласила се на драго сърце да се заснеме портрета й. Операцията траяла три четвърти час, през което време видението стояло материализирано. Върху първото клише Мери Браун се вижда седнала помежду медиума г-ца Офелия и г. Ешанди. Видението е толкоз ясно материализирано, че седи като живо. Би казал човек, че това е жена „от плът и кости“. Изглежда като че ли има прилика между Мери Браун н медиума г-ца Офелия.
към текста >>

Трябва да се констатира, че медиумът, г-ца Офелия Коралес, притежавала изключителна сила: нито един път във време на сеансите тя не е паднала в транс, а е запазила пълно съзнание и свобода на движенията си.
Би казал човек, че това е жена „от плът и кости“. Изглежда като че ли има прилика между Мери Браун н медиума г-ца Офелия. Другото клише представлява същото видение пак седнало на стол до пианото, като сложило лявата си ръка на колените си, а дясната върху клавишите. През всичкото време на тия фотографски снимки, присъстващите са се допирали до Мери Браун и чували са я да говори. След опитите, когато видението се изгубило, вратата на залата били отключени. Трябва да се констатира, че медиумът, г-ца Офелия Коралес, притежавала изключителна сила: нито един път във време на сеансите тя не е паднала в транс, а е запазила пълно съзнание и свобода на движенията си. В една от следните книжки ще изложим успехите на французкия офицер, комендант Дарже, с няколко фотографии, които той е направил. За тях отчасти пише и Феерхов в статията „Психография“ (год. II, кн. IV на Всемирна Летопис). Работите на Дарже, за които той е направил многобройни съобщения във французката академия на науките, са признати от всички за изходна точка в опитите по трансцеденталната фотография.
към текста >>

Техните лица са измъчени ; те са победени от силата на любовта, която пръска Христос.
Тая група има височина 9 метра. Централната фигура е Христос, който като че ли лъчеизпуска любов. Лицето му изразява любов, любов диша и от жестовете му. Лавата му ръка е простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. Под него, в подножието му, се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени ; те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Десният крак на Христа прави крачки към Аримана. Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия свят, бягане от земното, материалното. Тези две сили са победени от Христа, от любовта. Единият иска да съблазни към материализма, а другият иска бягане от земното, отчуждение от физическия свят. Луцифер, освен последното, символизира и гордостта.
към текста >>

Също така Клопщок в началото на своята Месияда зове безсмъртната душа като сила, която господствува над всичко преходно“.
Много посетители от всички страни на света идваха да видят „Гьотеанум“ Някои от дошлите, понеже не знаеха немски, нарочно се заемаха да го изучават, само за да разбират говореното там. Стилът на „Гьотеанум“. Същност на изкуството, според Д-р Щайнер Д-р Щайнер така говори за изкуството: „Във всяко истинско изкуство живее винаги религиозно настроение. Последното издига човека до духовни висоти, в които художникът живее, когато твори. Така, напр., Омир в началото на Илиядата зове „Музите“, като вдъхновителки от един друг свят. Също така Клопщок в началото на своята Месияда зове безсмъртната душа като сила, която господствува над всичко преходно“. В предговора си към „Естественонаучни трудове на Гьоте“ Д-р Щайнер казва: „Днешното време мисли, че изкуство и наука са съвсем далеч помежду си, че те стоят на два съвсем противоположни полюса в човешката култура. Според това схващане, науката ни дава обективна картина, тя ни представя действителността като в огледало, с други думи: тя трябва да се очисти от всеки субективен произвол и да ни представи даденото в чист вид. За нейните закони е меродавен обективния свят. Съвсем друго е при художествените произведения, казва това схващане. Законите в изкуството се дават от творческата сила на човешкия дух.
към текста >>

Законите в изкуството се дават от творческата сила на човешкия дух.
Също така Клопщок в началото на своята Месияда зове безсмъртната душа като сила, която господствува над всичко преходно“. В предговора си към „Естественонаучни трудове на Гьоте“ Д-р Щайнер казва: „Днешното време мисли, че изкуство и наука са съвсем далеч помежду си, че те стоят на два съвсем противоположни полюса в човешката култура. Според това схващане, науката ни дава обективна картина, тя ни представя действителността като в огледало, с други думи: тя трябва да се очисти от всеки субективен произвол и да ни представи даденото в чист вид. За нейните закони е меродавен обективния свят. Съвсем друго е при художествените произведения, казва това схващане. Законите в изкуството се дават от творческата сила на човешкия дух. За науката всяко намиране на човешката субективност би било фалшифициране на действителността. Изкуството, напротив, расте на полето на гениалната субективност. Неговите произведения са плод на човешката фантазия, а не отражение на външния свят. Научните закони имат своя източник в обективното битие вън от нас, а естетическите закони — в нашата индивидуалности. Затова последните нямат никаква познавателна стойност, те създават само илюзии.
към текста >>

Ако гномите драговолно не ми дадат своето злато, аз ще го взема насила.“ И така, като презрял добрия съвет рицарят дал заповед да докарат черния му кон.
Погледни напред към своето освобождение. Духовете на низшите светове ще те съсипят.“ Но рицарят отговорил: „Аз не се боя от смъртта. Живота за мен не е нищо без Юлия. Не веднъж по време на сраженията аз съм поглеждал в лицето на смъртта. Аз искам златото на гномите и аз трябва да го имам, каквито и да са последиците от това. Ако гномите драговолно не ми дадат своето злато, аз ще го взема насила.“ И така, като презрял добрия съвет рицарят дал заповед да докарат черния му кон. Той го яхнал и се отправил към планината Унтерсберг. Била мрачна ноемврийска вечер. Листата на дърветата били поруменени и пожълтели и шумели от вятъра. Техният шум като че го предупреждавал да не отива напред, а люлеещите се клони му давали знак да се върне. Скоро нощната царица започнала да разстила своето покривало върху лицето на земята и в мрака се явили, като грамадна сянка, очертанията на тайнствената планина.
към текста >>

А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изловено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космически прашинки с относително тегло 0,5 с по-голяма сила заран и с по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризират по-силно, а вечерните тъга, мелонхолия и отпадък.
са половин к. м. Ако 950 к. м. може да се вземе за норма или даже 1000 к. м., то 500 м. са 0,0005 от скоростта, с която се удрят в нас космическите прашинки и, следователно, заран тая скорост е равна на 1,0005, а вечер на 0,9995. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изловено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космически прашинки с относително тегло 0,5 с по-голяма сила заран и с по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризират по-силно, а вечерните тъга, мелонхолия и отпадък. Освен това, до тогаз, до когато прехода от заран до вечер и от вечер към нощ става незабелязано и последователно, то зараншния лъч ни ударя след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо хората от дълбока древност, може би, са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето с благодарствено жаждущи прострени ръце заран при изгрев, нежели вечер при залез. Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от год. II, кн. 8—9) Патологически казано, съгласно едно определение на речника, болестта е „отклонение от едно нормално здравствено състояние, от една функция, от една телесна тъкан“.
към текста >>

Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи.
А групирането на тия молекули образува сложен индивидуален живот, наречен клетка; съединението на известен брой клетки образува един орган, една тъкан, един мускул и пр. и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма. Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга? Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват. Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява. Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви.
към текста >>

Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява.
Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга? Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват. Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява. Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви. Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек. Ако турите един магнит във форма на подкова върху известно количество железни стърготини, ще видите, че те ще при- лепнат и натрупат около магнита, като вземат формата му.
към текста >>

Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той.
Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек. Ако турите един магнит във форма на подкова върху известно количество железни стърготини, ще видите, че те ще при- лепнат и натрупат около магнита, като вземат формата му. Атомите, както тия стърготини, се привличат от духа, който играе ролята на магнит и, от дето и да идат те — от земята, от въздуха, от храната или от водата — те се задържат заедно в положението, което заемат, чрез трептящата маса на обективния дух. Всеки орган е индивидуално видоизменение на общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от тялото. Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон. Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той. Кръвта, като минава през черния дроб, има тенденция да видоизмени оранжевите трептения със своите червени трептения. Господстващата нота на обективния дух, която е зелена, понеже е по-издигната и, следователно, по силна, поддържа заедно тази смес от червени и оранжеви трептения и вие имате трите смесени цветове в една трептяща маса, Която става кафява. Когато трептението на обективния дух е господстващо във всичките органи на физическото тяло, тогава то е в здраво и нормално състояние. Болестта е спадане под нормата на трептенията на цялото тяло или на някоя от неговите части — с изключение на счупване или изместване на някоя кост или на друга част от тялото. Ние ще вземем пак като пример черния дроб, който, поради устройството си, органически съществува отделно, клетките му се поддържат заедно чрез портокаленото органическо трептение, но тия трептения се видоизменят и контролират чрез по-висшата трептяща маса на обективния дух.
към текста >>

Духът, вместо да бъде положителен, вместо да владее физическите си частици и да ги поддържа във формата, се разслабва, става отрицателен и губи силата си.
Ако той не достига тая възраст, то е, защото не разбира законите на живота и истинското естество на болестта. Той не знае нищо за начина, по който може да се контролират атомите, които образуват тялото му, нито как трябва да си служи с космическите сили, от които той непрестанно е заобиколен, с цел да съживява физическото си тяло. „Смъртта е откуп на греха (незнанието)“ и болестта е резултат на умственото състояние. Вземете за пример обикновената хрема. В 99 на 100 случаи хремата се хваща от хора умствено отрицателни. Духът, вместо да бъде положителен, вместо да владее физическите си частици и да ги поддържа във формата, се разслабва, става отрицателен и губи силата си. Като последствие от това, и тялото се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност. Причината на това се намира в умственото разслабване или в отрицателното състояние. Защо един къс стъкло прави впечатление на един връх от диамант, когато стъклото не действа повече от диаманта? Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му.
към текста >>

— Невидима мощна ръка действа над нас!
За нещастие, същия ден — 10/IХ 1915 се оповести мобилизацията на българската войска. Дълго мислих, — да явя ли на властта за видението или да се въздържа. Жена ми ме съветваше, да си мирувам, за да си не напакостя, защото ще ме обявят за луд и ще ме арестуват. Така и сторих. Тъкмо след три години видението се сбъдна, както вече всички знаем. — Невидима мощна ръка действа над нас! Съобщава: Стеф. Р-ев (запасен подполковник — София). Пророчески сънища. Вследствие на постигналите ме нещастия, аз почти оглушах, съсипах се материално и изгубих физически сили. Но всички тия нещастия, и много още други през последните 11 години, видех предварително на сън.
към текста >>

Всичко е проникнато от една „сила“, от едно „лице“, от един „величествен ум“, които управлява света.
„Теософията е наука, както всичките науки. Истините, които ще ви кажа сега, са една малка част от ония, които трябва да знаете. Останалото може да прочетете в литературата по предмета“. След туй той изказа положението, че светът не се състои само в това, което узнаваме с нашите пет чувства. А онова, което не виждаме, не можем да отричаме a priori, като несъществуващо, както рибата, която плува във водата и вижда само подводната част на кораба, не може да отрича онова, което знаем, а именно, другата част на кораба, в която има хора, машини, стоки и пр. Всичко е проникнато от една „сила“, от едно „лице“, от един „величествен ум“, които управлява света. Това е всемирното съзнание. Всичко се трансформира, минава от една форма в друга. Това е превъплътяването (прераждането). Целта на всяко живо същество, даже и на минерала, е да достигне съвършенство, както е казал Христос: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса“. В пътя на това съвършенство, следов.
към текста >>

ние можем да се „обожествим“, да достигнем величие, красота и сила.
Това е всемирното съзнание. Всичко се трансформира, минава от една форма в друга. Това е превъплътяването (прераждането). Целта на всяко живо същество, даже и на минерала, е да достигне съвършенство, както е казал Христос: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса“. В пътя на това съвършенство, следов. ние можем да се „обожествим“, да достигнем величие, красота и сила. Когато обичаме някого, ние обичаме Бога в него. Бог не се намира в църквата, а в ближния, който стои там до тебе. Това, което ви говоря сега, не е формата, която виждате и която един ден ще се разруши, а азът, който живее в мен. Външният живот на изпълнение разни длъжности и извършване различни работи не е истинският, а вътрешният, животът на мислите и чувствата. Чрез този живот се добиват опитностите в разните съществувания, а чрез тях човекът се усъвършенства.
към текста >>

Чрез запознаването си с тия истини човекът може да добие сила, но трябва да се знаят и законите на природата“.
Когато обичаме някого, ние обичаме Бога в него. Бог не се намира в църквата, а в ближния, който стои там до тебе. Това, което ви говоря сега, не е формата, която виждате и която един ден ще се разруши, а азът, който живее в мен. Външният живот на изпълнение разни длъжности и извършване различни работи не е истинският, а вътрешният, животът на мислите и чувствата. Чрез този живот се добиват опитностите в разните съществувания, а чрез тях човекът се усъвършенства. Чрез запознаването си с тия истини човекът може да добие сила, но трябва да се знаят и законите на природата“. В заключение, сказчикът изложи трите принципи: 1) животът прониква всичко, 2) той прониква и човека и 3) човекът се развива, за да се усъвършенства. Направихме тия цитати, доколкото можахме да запомним изказаните мисли. Ораторът имаше силна дикция и ясно произношение на английски. Преводът бе по смисъл и кратък. Обаче, говорителят избра време за сказката си залез-слънце и при празднолуние.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Наистина, и по настоящем функционират при някои от Министерствата съвети, но техните решения немат задължителна сила за шефа на Министерството.
Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните — неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на светските решения. А общото тяло — Министерският Съвет — централизира в своята област на действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход. Наистина, и по настоящем функционират при някои от Министерствата съвети, но техните решения немат задължителна сила за шефа на Министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т. е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система.
към текста >>

Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическа сила на нацията, и, следов., ще бъде регулатора на държавната дейност. III.
Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. — Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и, следов., ще бъде духовния ръководител в държавата. II. — Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическа сила на нацията, и, следов., ще бъде регулатора на държавната дейност. III. — Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая три-камерна съветска система отведнъж личи отсъствието на професионалните политици, които са понастоящем едно зло за развитието и благоденствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни. Относително избора на членовете в трите съвета трябва да се пред- видят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети. Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, resp.
към текста >>

Извадих го от скришното на моя храм — сърцето, пълно с чудотворна сила, но пак го дадох Нему, пак го върнах там .
И, под окото бдеше на Властител свят, изтръпваше сърцето в сладка мъка . . . „Отдай ти, каза Той, от мойта благодат, изпитай в миг бленувана разлъка . . .“ Но ти изля през шъпата си мила и влагата, и перлите, и моя плам — и отлете мечтата бързокрила . . . Извадих го от скришното на моя храм — сърцето, пълно с чудотворна сила, но пак го дадох Нему, пак го върнах там . Иван ТОЛЕВ, Най-простата жива пентаграма във вечността Боян Боев (гимн. учител) Новата дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария Окултното движение в Германия през последните години (Продължение от кн. I и край). Източно-западният конгрес в Виена Той траял от 1. до 12.
към текста >>

Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива.
И за религиозния живот окултизмът ще отвори душевните глъбини, без които той би пресъхнал. И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада. Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига. Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер. Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път. Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива. Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“. Това изглежда съвсем понятно, обаче, то е само илюзия. Из днешния хаос не може да се излезе без духовен подем, без нови духовни ценности. Д р Щайнер разгледал източно-западния въпрос в светлината на окултизма. В ред лекции разгледал отношението на окултизма към психологията, демологията, социологията и пр.
към текста >>

Д-р Щайнер държал пет лекции върху окултната медицина, в тях той е казал между другото, че лекарят трябва да проникне в невидимата област, да развие своите спящи духовни сили, да надникне в невидимия свят, да стане ясновидец, за да разбере целия човек, а не само част от него.
„Това е превръщане на човешкия език в движение“, казва Д р Щайнер. Какво нещо е лечебна евритмия ? Един вид медицинска окултна гимнастика, като се има пред вид връзката между духовните сили и телесните движения. През време на курса били изпълнени упражнения по лечебна евритмия. Д-р Колиско говорил на тема: „Дейността на сърдцето“. Д-р Щайнер държал пет лекции върху окултната медицина, в тях той е казал между другото, че лекарят трябва да проникне в невидимата област, да развие своите спящи духовни сили, да надникне в невидимия свят, да стане ясновидец, за да разбере целия човек, а не само част от него. Човек не може да се разбере, ако не се знаят неговите невидими тела. Институтът е издал вече ред научни книги; „Методология на лекуването в клинико-терапевтическия институт“. „Зъбен кариес“, — от проф. Д-р О. Рйомер. В нея автора разглежда зъбния кариес от окултно гледище въз основа изследванията на Д-р Щайнер.
към текста >>

От трудовете на този институт се вижда, че не само естествените науки не са в противоречие с окултизма, но тъкмо обратното; окултизмът е естествознание, той е продължение на естествознанието в невидимата област.
Той е поч- нал да обнародва ред трудове, имащи за цел да хвърлят светлина върху днешните научни проблеми от окултно гледище. Такъз е напр. труда на др. Рудолф Майер: Вилардовия опит (из областта на физиката) и труда на Л. Колиско: функцията на далака (с 4 цветни таблици). От трудовете на този институт се вижда, че не само естествените науки не са в противоречие с окултизма, но тъкмо обратното; окултизмът е естествознание, той е продължение на естествознанието в невидимата област. Методите им са същите: опит и наблюдение. Окултизмът си служи със строго научни методи на изследване, със същия емпиричен метод, с който си служи и днешната наука. Окултизмът е емпирична наука. Той не е дошъл до своите заключения чрез философски спекулации. Тези, които сега разработват окултната медицина в Германия и Швейцария.
към текста >>

издържат силата и интереса, с които се налагат новите разкрития из областта на окултизма: разни български публицисти, смаяни от тия разкрития, сами ги разгласяват между народа 1).
Разбира се, тия български „интелигентни“ безверници са за съжаление, защото да- ват сами доказателство за умствената си нищета и, което е още по-печално, за закоравялата си нелюбознателност. С това те сами атестират своята неинтелигентност, защото отричат първото й условие: всеки да търси истината, за да се констатира тя и признае от всички. А съществуването на невидимия свят е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора. Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски свят. Даже и у нас „учените пролетарии“, след гаврите си с „спиритизма“ и „ясновидството“, не могат да. издържат силата и интереса, с които се налагат новите разкрития из областта на окултизма: разни български публицисти, смаяни от тия разкрития, сами ги разгласяват между народа 1). За да осветлим нашите четци по тоя въпрос и с това да допринесем за просветата на широката публика у нас, ние ще изложим тук, на късо, историята на прочутата ясновидка от Префорст Фредерика Хауфе 2). По тая история са издадени досега няколко книги на немски, английски и френски, които са претърпели много издания. Но най-известното съчинение по тоя предмет е онова на Д-р Юстинус Кернер, който в продължение на около три години — от 25. ноември 1826 г. до 2.
към текста >>

Тъй се обяснява и извънредната сила на нейния ум и въображение: няколко минути преди да издъхне, ясновидката, която обичала да съчинява стихове — истинските поети са всякога ясновидци от разни степени — е написала следното стихотворение, което предаваме в проза: Г-жа ФРЕДЕРИКА ХАУФЕ, ясновидката от Префорст „Сбогом, мили приятели, сбогом.
Неговите констатации и заключения са потвърдени и от други авторитетни личности, каквито са: Щраус, известният автор на Живота на Исуса, Ешенмайер, доктор по медицината и философията при университета в Тюбинген, който е публикувал за способностите на ясновидката пет тома под заглавието: Blatter aus Prevorst (Дневникът в Префорст) и др. Фотографската снимка, която ние предаваме, е доставена на французкия полковник Алберт де Роша от Теобалд Кернер, син на Д-ра Кернера. Четците сами ще забележат особената духовност на физиономията на ясновидката. За отбелезване е още едно обстоятелство: когато г-жа Хауфе се е завърнала от Вайнсберг в родното си място Префорст, където се поминала на 5. август 1829 г., и някой си Д-р Хоф е аутопсирали трупа й, констатирано било, че мозъкът й е великолепно устроен, напълно здрав и високо развит. Тъй се обяснява и извънредната сила на нейния ум и въображение: няколко минути преди да издъхне, ясновидката, която обичала да съчинява стихове — истинските поети са всякога ясновидци от разни степени — е написала следното стихотворение, което предаваме в проза: Г-жа ФРЕДЕРИКА ХАУФЕ, ясновидката от Префорст „Сбогом, мили приятели, сбогом. Благодаря за вашето съчувствие и помощ, прахосани през тоя мой печален живот, който се свръшва! Сбогом, сбогом! „Да нарека ли и вас приятели, вас, които бяхте пращани като големи мъдреци, за да увеличавате моите мъки? Да, и вие сте ми приятели, както другите. Сбогом, сбогом!
към текста >>

макар и да притежавам от Теб страшната сила да отбулвам задгробните тайни, бих се считала щастлива да се откажа от тоя дар и да затворя очите си за вътрешния живот.
Скоро ще бъдем всички събрани в онова място, дето няма скръб и мъки! Сбогом, сбогом! “ Барон Карл дю Прел, известен философи и изследвач на духовните явления, е запазил и следните стихове на ясновидката: „Боже мой! Само ти познаваш сърцето ми. Само ти знаеш, дали аз съм лъгала и дали тайните, които разкривах, са истински или лъжливи. „Уви! макар и да притежавам от Теб страшната сила да отбулвам задгробните тайни, бих се считала щастлива да се откажа от тоя дар и да затворя очите си за вътрешния живот. Но нека бъде Твоята воля, а не моята“. Животът и способностите на ясновидката За тях извличаме от книгата на Юстинус Кернер следните сведения: Наблизо до града Ловенщайн, във Вюртемберг, всред ония планини, чийто най-висок връх е 1879 стъпки над морското равнище, се намира, обиколено от всички страни с могили и долини, в живописна самота, малкото селце Префорст. То брои около 400 души жители, мнозинството от които се занимават с горско стопанство, с производство на въглища и с други горски произведения. Тия сурови планинци не знаят никакви болести. Само на младини се появяват у тях некакви нервни смущения, от които те се освобождават като че ли от некакъв магнетичен сън.
към текста >>

За да изпълни желанието на родителите си и на своите приятелки, на 19-та си година тя се съгласила да се ожени за г.
Но старецът, ужасен от това обстоятелство (понеже и той видел на самото място подобно явление, без да е съобщил за това никому), направил всичко възможно, за да я убеди, че тя се лъже, и оттогава не й позволявал да напуска стаята вечер. Тия нейни, толкова важни, но и толкова мъчителни, способности не изменяли в никое отношение живота й. Тя си е била най-разположена с другарките си, макар и да е била понякога дълго време задържана сама в стаята си от извънредно разчувстване, дори в продължение на цяла година, което е било като едно приготовление да вижда с нормалните си очи неща, невидими за другите —един вид избликване на ясновидска духовна способност посредством телесните й органи. Малко по-късно родителите й паднали тежко болни в усамотеното село Префорст, и тя била принудена да отиде и прекара при тяхното легло големи скърби, поради което чувствата й били държани през цялата година в голяма екзалтация. През тоя период пророческите й сънища и проникването в явленията, напълно скрити за околните й в нормално състояние, били непрекъснати за нея. За да изпълни желанието на родителите си и на своите приятелки, на 19-та си година тя се съгласила да се ожени за г. Хауфе, твърде близък на чичовото й семейство. Тоя брак й бил твърде приятен, поради прямотата на младоженеца и добрата перспектива, която той й открил. Но било че е предчувствала бъдещите си страдания и болести, било по друга некоя утаена причина, тя, без да измени на чувствата си, паднала през същото време в едно отчаяно състояние, което е останало необяснимо за приятелите й: тя плачела по цели дни в плевника на бащината, си къща и в продължение на пет седмици прекарала в безсъница. По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си. Това обстоятелство, както и личността на покойника,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си.
към текста >>

В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала.
По-късно същият покойник й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало. Вглъбяване във вътрешния си живот На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах. В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко осветена от слънцето. В тая местност именно Хауфе се преместила да живее след женитбата си. Но било забелязано, че колкото местоположението е по-низко, толкова повече тя е страдала от тръпки. В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала. Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този свят, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това. Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя все повече се е поглъщала от вътрешния си живот и плувнала все повече в онова състояние, в което всички ние ще встъпим, когато прекрачим прага на смъртта; тогава външният свят ще изчезне за нас и всяко преструване ще стане невъзможно. В течение на седем месеци г-жа Хауфе продължавала да се съобразява с обичаите и нравите на обикновения живот, но и тогава, щом й позволявали обстоятелствата, тя е потърсвала уединението, за да се свие в себе си. Повече от това време тя не е могла вече да прикрива вътрешния си живот и да се приспособява към привидностите на външния, който не е съществувал вече за нея. Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот.
към текста >>

Всеки окултист знае, че зад всяка проява на сила в природата има скрита една съзнателна причина, и че даже силите на въздуха могат да бъдат разпръснати чрез жертви или даже подчинение на силата на духа, само ако човек има тая божествена сила на свое разположение.
Между тях има гиганти. Опасно е за хората да имат работа с тях. Има, обаче, някои въздушни духове, които са добре разположени към човека. Богът на ветровете се проявява по разни начини. Той е приятен, когато ни се представя във форма на прохладен зефир и през жежкия летен ден нежно гали нашите бузи, но ние не обичаме неговото появяване, когато, заобиколен от тъмни, зловещи облаци, той се яви с гръмотевици и светкавици, като бог на бурята и разрушението. Всеки окултист знае, че зад всяка проява на сила в природата има скрита една съзнателна причина, и че даже силите на въздуха могат да бъдат разпръснати чрез жертви или даже подчинение на силата на духа, само ако човек има тая божествена сила на свое разположение. Христовият дух в нас може да контролира бурите на страстта, когато те се повдигнат в нашия ум; същият дух може да контролира и бурите, които се повдигат в макрокосмоса, ако те са в негово владение. Поради това, казват, че светците и адептите в старо време са показвали своята сила чрез контролиране на елементите, а и „Тайната доктрина“ учи, че висши планетни духове управляват всички космични сили в природата. Има и друг разказ за един господин, който се влюбил в една прекрасна девойка. Тя била чужденка и никой не знаел, от къде била дошла и кои са нейните родители. Въпреки това, той се оженил за нея и единственото й условие, което тя му предложила, за да даде съгласието си, било, той никога да не се опитва да узнае коя е тя, защото, казала тя: „в момента, когато узнаеш коя съм аз, ще трябва да се отделя от тебе.
към текста >>

Поради това, казват, че светците и адептите в старо време са показвали своята сила чрез контролиране на елементите, а и „Тайната доктрина“ учи, че висши планетни духове управляват всички космични сили в природата.
Има, обаче, някои въздушни духове, които са добре разположени към човека. Богът на ветровете се проявява по разни начини. Той е приятен, когато ни се представя във форма на прохладен зефир и през жежкия летен ден нежно гали нашите бузи, но ние не обичаме неговото появяване, когато, заобиколен от тъмни, зловещи облаци, той се яви с гръмотевици и светкавици, като бог на бурята и разрушението. Всеки окултист знае, че зад всяка проява на сила в природата има скрита една съзнателна причина, и че даже силите на въздуха могат да бъдат разпръснати чрез жертви или даже подчинение на силата на духа, само ако човек има тая божествена сила на свое разположение. Христовият дух в нас може да контролира бурите на страстта, когато те се повдигнат в нашия ум; същият дух може да контролира и бурите, които се повдигат в макрокосмоса, ако те са в негово владение. Поради това, казват, че светците и адептите в старо време са показвали своята сила чрез контролиране на елементите, а и „Тайната доктрина“ учи, че висши планетни духове управляват всички космични сили в природата. Има и друг разказ за един господин, който се влюбил в една прекрасна девойка. Тя била чужденка и никой не знаел, от къде била дошла и кои са нейните родители. Въпреки това, той се оженил за нея и единственото й условие, което тя му предложила, за да даде съгласието си, било, той никога да не се опитва да узнае коя е тя, защото, казала тя: „в момента, когато узнаеш коя съм аз, ще трябва да се отделя от тебе. Ти ще ме изгубиш и никога вече не ще че намериш“. Момичето било водна нимфа, и условието на нейното съществуване било, през известни нощи да се връща в родния си елемент.
към текста >>

Той ми каза, че е правил няколко такива опити, за да задоволи своето любопитство и се увери, пали наистина има такава сила, и винаги той е успявал в опита си.
Местното население единодушно отдаваше тия явления на действието на- огнения елементал наречен Авари Аман, на който през известна част на годината те принасят жертва. Казват, че духът обитавал в един малък храм, който бил на края на селото Ако тия жертви се правят на време, всичко върви добре, но ако елементалът види,че е пренебрегнат, той си отмъщава, като подпалва къщата. Тия елементали понякога като че ли обземат някои медиумични лица, и работят задружно с тяхната воля. САЛАМАНДРИ Аз познавам един беден рудокопач в Колорадо. Той бе с червена коса, беше грозен просяк и голям пияница, но като че притежаваше известни окултни сили или, по-право, като че ли биваше обземан от такива сили, защото той ми казваше, че когато силно пожелае тая или оная къща в града, в който живее, да изгори, тя винаги, без изключение, изгаря. Той ми каза, че е правил няколко такива опити, за да задоволи своето любопитство и се увери, пали наистина има такава сила, и винаги той е успявал в опита си. Ако проучим историята на чародейството и на модерния спиритизъм, ние намираме там да се говори за случаи, при които някои „духове“ или „видения са пипвали някои предмети и са оставяли по тях черни следи от своите пръсти. Огнените елементали могат понякога да причинят вулканически изригвания — теория, която не изключва добре известния факт, че такива неща могат да бъдат обяснени и с физически и химически причини, защото тия явления, за да станат, изискват известни условия. Сготвянето на ястието може да се обясни с действието на огъня върху огнището, но и присъствието на готвача не бива да се игнорира, когато се изследва предмета. Саламандрите живеят в елемента, огън и там те се чувстват отлично. Те могат да възприемат най-разнообразни форми.
към текста >>

Страшната му сила се проявявала, обаче, само когато страдал от главобол.
Ако искаме да се опознаем с тия природни духове, ние не бива да ги приближаваме със студения дух на научните изследвания, в който има подозрение и скептицизъм, но трябва да идем при тях с искрен, възприемчив ум и със сърце, пълно с любовь1). Превела: Д. Д. _______________________________________________ 1) За действието на духовете на огъня (саламандрите) La Revue Meta psychiqu е съобщава следното: „За един медиум, на име Феркас, на 14 години, се пише често в английските и австралийски вестници. Навсякъде, дето отивал, Феркас предизвиквал пожар и то без да знае. Селяните се бояли от него като от дявол. Страшната му сила се проявявала, обаче, само когато страдал от главобол. В нормално състояние не бил опасен. Един ден, когато почувствал силни болки в главата, той взел стол да седне, за да не падне, но веднага пердетата, прозорците и кревата били обхванати от огън“. Няма съмнеше, че малкият Феркас е несъзнателно оръдие на саламандрите. Изобщо, всеки жив човек на земята е съзнателно или несъзнателно оръдие на невидими същества от разните степени на еволюцията или от различните сфери, според естеството на своите вибрации и съответно на оня свят, в който субектът живее: божественият, причинният, астралният, елементалният и пр , без да се изключва, разбира се, в известни моменти и за всеки отделен случай и влиянието на средата, в която той живее на физическия свят. Това трябва да се има пред вид всякога, когато се обсъждат действията или външните проявления на всеки индивид през земния му живот.
към текста >>

— В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята.
Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи. След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр. картини, които той гледа и в тях вижда или преживява миналия си земен неморален живот, от който се гнуси и отвращава, а същевременно гледа и разложението на своята плът, в която през земния живот е обитавал, но не си е изпълнил длъжността да я възпира от престъпните й влечения и деяния. По такъв начин с месеци и повече се движи филмът на греховния живот на човека пред духовния взор на духа му, но като се приключи с картината на последното прегрешение, а след това филмът се възобновява пак от начало, и тъй следва и се повтаря непрекъснато, до когато духът е в изкупление, ако е срочно, или вечно, ако духът има такава участ.
към текста >>

Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“.
В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели.
към текста >>

Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели.
Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба).
към текста >>

От само себе си се разбира между това, че духът е върховната сила и може, ако се развива и упражнява по съответен начин, да изцерява всички болести.
В медицинската практика никога не се занимават с различието на трептенията на лекуваните хора. Човек, чийто трептения имат зелен цвят, получава същото лекарство от лекаря, както ако трептенията му биха били червени или кафяви. Тази е, вероятно, причината, поради която съвременната медицина е наречена опитна наука. Едно растително лекарство, съставено грижливо за един индивид според неговите трептения, ще го излекува сигурно, когато резултата ще бъде съвсем друг, ако същият цер бъде употребен спрямо друго лице, което страда от същата болест, но чийто трептения биха били от съвършено различна степен. Ако се желае да се получат добри резултати, трептенията на растителните лекарства трябва да допълват твърде отслабналите трептения на болния. От само себе си се разбира между това, че духът е върховната сила и може, ако се развива и упражнява по съответен начин, да изцерява всички болести. Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат тялото си в нормално и хармонично състояние на здравето. В очакване на тия аркадийски (блажени) времена, великото съзнание е предвидело за неразвитите си чада материални средства, които им помагат да облекчават физическите си страдания. При лекуването на болестите със силата на духа, употребяват се съзнателно или несъзнателно космическите сили. Всичките съвременни метафизически школи се различават помежду си относително начина, по който тия лекувания се извършват, макар че всички да имат забележителни успехи. Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти.
към текста >>

Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат тялото си в нормално и хармонично състояние на здравето.
Човек, чийто трептения имат зелен цвят, получава същото лекарство от лекаря, както ако трептенията му биха били червени или кафяви. Тази е, вероятно, причината, поради която съвременната медицина е наречена опитна наука. Едно растително лекарство, съставено грижливо за един индивид според неговите трептения, ще го излекува сигурно, когато резултата ще бъде съвсем друг, ако същият цер бъде употребен спрямо друго лице, което страда от същата болест, но чийто трептения биха били от съвършено различна степен. Ако се желае да се получат добри резултати, трептенията на растителните лекарства трябва да допълват твърде отслабналите трептения на болния. От само себе си се разбира между това, че духът е върховната сила и може, ако се развива и упражнява по съответен начин, да изцерява всички болести. Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат тялото си в нормално и хармонично състояние на здравето. В очакване на тия аркадийски (блажени) времена, великото съзнание е предвидело за неразвитите си чада материални средства, които им помагат да облекчават физическите си страдания. При лекуването на болестите със силата на духа, употребяват се съзнателно или несъзнателно космическите сили. Всичките съвременни метафизически школи се различават помежду си относително начина, по който тия лекувания се извършват, макар че всички да имат забележителни успехи. Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти. В това положение, мислите на болния изменят и трансформират проявленията на болестта, от която страда.
към текста >>

При лекуването на болестите със силата на духа, употребяват се съзнателно или несъзнателно космическите сили.
Едно растително лекарство, съставено грижливо за един индивид според неговите трептения, ще го излекува сигурно, когато резултата ще бъде съвсем друг, ако същият цер бъде употребен спрямо друго лице, което страда от същата болест, но чийто трептения биха били от съвършено различна степен. Ако се желае да се получат добри резултати, трептенията на растителните лекарства трябва да допълват твърде отслабналите трептения на болния. От само себе си се разбира между това, че духът е върховната сила и може, ако се развива и упражнява по съответен начин, да изцерява всички болести. Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат тялото си в нормално и хармонично състояние на здравето. В очакване на тия аркадийски (блажени) времена, великото съзнание е предвидело за неразвитите си чада материални средства, които им помагат да облекчават физическите си страдания. При лекуването на болестите със силата на духа, употребяват се съзнателно или несъзнателно космическите сили. Всичките съвременни метафизически школи се различават помежду си относително начина, по който тия лекувания се извършват, макар че всички да имат забележителни успехи. Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти. В това положение, мислите на болния изменят и трансформират проявленията на болестта, от която страда. Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния. Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили.
към текста >>

Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени.
Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи. Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени. Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази демонстрация против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта. Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента. Като не се виждат обективните признаци на една опасна рана или на някой изкуствен нарастък, ще бъде по-лесно да се представи на духа на болния един образ на съвършено здраве. В случая, когато има само субективни признаци, не напущайте никога симпатиите си, да отидете при болния и запазете се положителен срещу всяко вълнение. От момента в който вълнението ви би се съединило с неговото, вие ще отслабите лечебната си сила, ще приемете неговите образи и ще усилите картината на неговия дух.
към текста >>

От момента в който вълнението ви би се съединило с неговото, вие ще отслабите лечебната си сила, ще приемете неговите образи и ще усилите картината на неговия дух.
Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени. Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази демонстрация против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта. Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента. Като не се виждат обективните признаци на една опасна рана или на някой изкуствен нарастък, ще бъде по-лесно да се представи на духа на болния един образ на съвършено здраве. В случая, когато има само субективни признаци, не напущайте никога симпатиите си, да отидете при болния и запазете се положителен срещу всяко вълнение. От момента в който вълнението ви би се съединило с неговото, вие ще отслабите лечебната си сила, ще приемете неговите образи и ще усилите картината на неговия дух. Второ: когато болният ви осведоми какви са неговите образи, разрушете ги, като отричате тяхната трайност, ако съществуват временно, или като поддържате тяхното съществуване, ако са само въображаеми. След вашите отричания, винаги поддържайте, че болният има прекрасно физическо състояние и нека духовната картина стои докато болният я приеме. Ако един болен ви се оплаче от сърдечно разстройство и вие констатирате, че това физическо неразположение е причинено в същност от стомаха, не отричайте гласно болестта му, за да не се възбужда: не е необходимо па се дава на болния диагнозата на състоянието му, но трябва да се отрича трайността на болката и да се настоява, че той ще оздравее. В случай на малко неразположение, една хрема например, уверете болния, че това не е нищо, че то не може да трае дълго време. По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му.
към текста >>

По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му.
От момента в който вълнението ви би се съединило с неговото, вие ще отслабите лечебната си сила, ще приемете неговите образи и ще усилите картината на неговия дух. Второ: когато болният ви осведоми какви са неговите образи, разрушете ги, като отричате тяхната трайност, ако съществуват временно, или като поддържате тяхното съществуване, ако са само въображаеми. След вашите отричания, винаги поддържайте, че болният има прекрасно физическо състояние и нека духовната картина стои докато болният я приеме. Ако един болен ви се оплаче от сърдечно разстройство и вие констатирате, че това физическо неразположение е причинено в същност от стомаха, не отричайте гласно болестта му, за да не се възбужда: не е необходимо па се дава на болния диагнозата на състоянието му, но трябва да се отрича трайността на болката и да се настоява, че той ще оздравее. В случай на малко неразположение, една хрема например, уверете болния, че това не е нищо, че то не може да трае дълго време. По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му. Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна.
към текста >>

Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна.
По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му. Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна. За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния. Това положение, което насочва течението там, дето то е най-необходимо, ще позволи да се получи по-бърз резултат. Пето: в случай на рак, буци, циреи, отоци и нарастъци от всякакъв вид, покрийте засегнатата част с бела копринена кърпа и турете отгоре дясната си ръка. Има две причини, за да се действа така: първо, като закривате болната част с кърпата, вида на болестта е закрит и вие можете по-добре да си въобразявате че мястото й е в съвършено здраво състояние, и второ, като туряте ръката си върху бодната част, вие привличате течението направо в седалището на болката и така концентрирате по добре силата. Шесто: дръжте лявата си ръка, във време на лекуването, далеч от пациента Другояче ще се образува едно пълно обкръжаване и по тоя начин новите жизнени елементи ще прониквате в него чрез ръката му или чрез лявата му страна, а старите, употребените и демагнетизираните му елементи ще се притеглят във вас, ще понижат собствената ви степен на трептение и ще ви причинят едно физическо състояние, подобно на онова, което се опитвате да излекувате.
към текста >>

За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния.
Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна. За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния. Това положение, което насочва течението там, дето то е най-необходимо, ще позволи да се получи по-бърз резултат. Пето: в случай на рак, буци, циреи, отоци и нарастъци от всякакъв вид, покрийте засегнатата част с бела копринена кърпа и турете отгоре дясната си ръка. Има две причини, за да се действа така: първо, като закривате болната част с кърпата, вида на болестта е закрит и вие можете по-добре да си въобразявате че мястото й е в съвършено здраво състояние, и второ, като туряте ръката си върху бодната част, вие привличате течението направо в седалището на болката и така концентрирате по добре силата. Шесто: дръжте лявата си ръка, във време на лекуването, далеч от пациента Другояче ще се образува едно пълно обкръжаване и по тоя начин новите жизнени елементи ще прониквате в него чрез ръката му или чрез лявата му страна, а старите, употребените и демагнетизираните му елементи ще се притеглят във вас, ще понижат собствената ви степен на трептение и ще ви причинят едно физическо състояние, подобно на онова, което се опитвате да излекувате. Седмо: в случай на некой отделен нарастък, употребете най-висшия нюанс на космическата сила, с който вие сте решили да си послужите за вашия болен.
към текста >>

Има две причини, за да се действа така: първо, като закривате болната част с кърпата, вида на болестта е закрит и вие можете по-добре да си въобразявате че мястото й е в съвършено здраво състояние, и второ, като туряте ръката си върху бодната част, вие привличате течението направо в седалището на болката и така концентрирате по добре силата.
Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна. За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния. Това положение, което насочва течението там, дето то е най-необходимо, ще позволи да се получи по-бърз резултат. Пето: в случай на рак, буци, циреи, отоци и нарастъци от всякакъв вид, покрийте засегнатата част с бела копринена кърпа и турете отгоре дясната си ръка. Има две причини, за да се действа така: първо, като закривате болната част с кърпата, вида на болестта е закрит и вие можете по-добре да си въобразявате че мястото й е в съвършено здраво състояние, и второ, като туряте ръката си върху бодната част, вие привличате течението направо в седалището на болката и така концентрирате по добре силата. Шесто: дръжте лявата си ръка, във време на лекуването, далеч от пациента Другояче ще се образува едно пълно обкръжаване и по тоя начин новите жизнени елементи ще прониквате в него чрез ръката му или чрез лявата му страна, а старите, употребените и демагнетизираните му елементи ще се притеглят във вас, ще понижат собствената ви степен на трептение и ще ви причинят едно физическо състояние, подобно на онова, което се опитвате да излекувате. Седмо: в случай на некой отделен нарастък, употребете най-висшия нюанс на космическата сила, с който вие сте решили да си послужите за вашия болен. Да предположим, че е необходимо да употребите зеления цвят, тогава лекувайте болния с ултразелените лъчи, които са най-висшата степен на трептение на тоя цвят и те ще докарат най-бързи резултати. В това именно се състои голямото превъзходство на окултиста над мнозинството церители и над ония, които си служат с механически средства. Когато известните вече X лъчи, като висш нюанс на зеления цвят, се насочат върху една отделно образувана буца, те почват веднага разложителното си действие и може да се получат много по-добри резултати, отколкото с помощта на хирургическия нож.
към текста >>

Седмо: в случай на некой отделен нарастък, употребете най-висшия нюанс на космическата сила, с който вие сте решили да си послужите за вашия болен.
За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния. Това положение, което насочва течението там, дето то е най-необходимо, ще позволи да се получи по-бърз резултат. Пето: в случай на рак, буци, циреи, отоци и нарастъци от всякакъв вид, покрийте засегнатата част с бела копринена кърпа и турете отгоре дясната си ръка. Има две причини, за да се действа така: първо, като закривате болната част с кърпата, вида на болестта е закрит и вие можете по-добре да си въобразявате че мястото й е в съвършено здраво състояние, и второ, като туряте ръката си върху бодната част, вие привличате течението направо в седалището на болката и така концентрирате по добре силата. Шесто: дръжте лявата си ръка, във време на лекуването, далеч от пациента Другояче ще се образува едно пълно обкръжаване и по тоя начин новите жизнени елементи ще прониквате в него чрез ръката му или чрез лявата му страна, а старите, употребените и демагнетизираните му елементи ще се притеглят във вас, ще понижат собствената ви степен на трептение и ще ви причинят едно физическо състояние, подобно на онова, което се опитвате да излекувате. Седмо: в случай на некой отделен нарастък, употребете най-висшия нюанс на космическата сила, с който вие сте решили да си послужите за вашия болен. Да предположим, че е необходимо да употребите зеления цвят, тогава лекувайте болния с ултразелените лъчи, които са най-висшата степен на трептение на тоя цвят и те ще докарат най-бързи резултати. В това именно се състои голямото превъзходство на окултиста над мнозинството церители и над ония, които си служат с механически средства. Когато известните вече X лъчи, като висш нюанс на зеления цвят, се насочат върху една отделно образувана буца, те почват веднага разложителното си действие и може да се получат много по-добри резултати, отколкото с помощта на хирургическия нож. В всеки случай, и тяхното действие е ограничено като онова на хирургията, в този смисъл, че те не засягат семената на болестта в кръвта на пациента и болестта може да се появи отново. Но ако лекарят, като тури ръката си върху заболялата част, си послужи с крайния нюанс на избрания космически цвят, и направлява течението през цялата система, семената ще бъдат разрушени и всяко връщане на болестта ще стане невъзможно.
към текста >>

Девето: молете се на Бога па прояви силата си.
В всеки случай, и тяхното действие е ограничено като онова на хирургията, в този смисъл, че те не засягат семената на болестта в кръвта на пациента и болестта може да се появи отново. Но ако лекарят, като тури ръката си върху заболялата част, си послужи с крайния нюанс на избрания космически цвят, и направлява течението през цялата система, семената ще бъдат разрушени и всяко връщане на болестта ще стане невъзможно. Осмо: концентрирайте се върху аурата на болния, за да намерите преобладаващия му цвят и поискате от всемирното съзнание да ви посочи тоя цвят. Това трябва да стане, ако не сте ясновидец и не бихте могли самоволно да виждате космическите цветове. С тая практика, вие ще се научите да отличавате цвета или трептението на едно лице толкова лесно, че ще ви бъде ясно неговото физическо проявление. Девето: молете се на Бога па прояви силата си. Тази молба, като всяка друга, се изпълнява, тъй като всичко, което се поддържа от духа постоянно, рано или късно се проявява. Мисълта да лекувате болестите и да облекчавате страданията прави от вас един приспособен за тая цел център и, ако вие сте искрен и изпълнен с вяра, цялата лечебна мощ на вселената ще се излее към вас, за да удовлетвори молбата ви. Умственото състояние привлича или отблъсва космическата сила и колкото по-добре живеете, толкова са почисти вашите мисли и по възвишени вашите стремежи, а така също и толкова по съвършено ще можете да употребявате космическите сили, за да възстановите здравето на другите. Десето: бъдете винаги положителни преди да лекувате някой болен. Вие бихте могли да образувате един център или канал, чрез който да се излеят космическите сили, сам ако запазите положителното естество на характера си.
към текста >>

Умственото състояние привлича или отблъсва космическата сила и колкото по-добре живеете, толкова са почисти вашите мисли и по възвишени вашите стремежи, а така също и толкова по съвършено ще можете да употребявате космическите сили, за да възстановите здравето на другите.
Това трябва да стане, ако не сте ясновидец и не бихте могли самоволно да виждате космическите цветове. С тая практика, вие ще се научите да отличавате цвета или трептението на едно лице толкова лесно, че ще ви бъде ясно неговото физическо проявление. Девето: молете се на Бога па прояви силата си. Тази молба, като всяка друга, се изпълнява, тъй като всичко, което се поддържа от духа постоянно, рано или късно се проявява. Мисълта да лекувате болестите и да облекчавате страданията прави от вас един приспособен за тая цел център и, ако вие сте искрен и изпълнен с вяра, цялата лечебна мощ на вселената ще се излее към вас, за да удовлетвори молбата ви. Умственото състояние привлича или отблъсва космическата сила и колкото по-добре живеете, толкова са почисти вашите мисли и по възвишени вашите стремежи, а така също и толкова по съвършено ще можете да употребявате космическите сили, за да възстановите здравето на другите. Десето: бъдете винаги положителни преди да лекувате някой болен. Вие бихте могли да образувате един център или канал, чрез който да се излеят космическите сили, сам ако запазите положителното естество на характера си. Направете една декларация от тоя род повтаряйте често: „божествената сила е в мен, аз съм положителен, положителен, положителен, аз имам сила да унищожа злото и невежеството“. Това изявление, като повиши собствените ви трептения, ще направи от вас по годно оръдие. Ако ли не вземете мерки да бъдете положителен, преди да почнете лекуването на некой болен.
към текста >>

Направете една декларация от тоя род повтаряйте често: „божествената сила е в мен, аз съм положителен, положителен, положителен, аз имам сила да унищожа злото и невежеството“.
Тази молба, като всяка друга, се изпълнява, тъй като всичко, което се поддържа от духа постоянно, рано или късно се проявява. Мисълта да лекувате болестите и да облекчавате страданията прави от вас един приспособен за тая цел център и, ако вие сте искрен и изпълнен с вяра, цялата лечебна мощ на вселената ще се излее към вас, за да удовлетвори молбата ви. Умственото състояние привлича или отблъсва космическата сила и колкото по-добре живеете, толкова са почисти вашите мисли и по възвишени вашите стремежи, а така също и толкова по съвършено ще можете да употребявате космическите сили, за да възстановите здравето на другите. Десето: бъдете винаги положителни преди да лекувате някой болен. Вие бихте могли да образувате един център или канал, чрез който да се излеят космическите сили, сам ако запазите положителното естество на характера си. Направете една декларация от тоя род повтаряйте често: „божествената сила е в мен, аз съм положителен, положителен, положителен, аз имам сила да унищожа злото и невежеството“. Това изявление, като повиши собствените ви трептения, ще направи от вас по годно оръдие. Ако ли не вземете мерки да бъдете положителен, преди да почнете лекуването на некой болен. не само вашият личен живо- тен магнетизъм ще премине в него и ще ви остави твърде отслабнал, но и ще рискувате да възприемете болестта, както често става с някои духовни церители. Единадесето: служете си всякога с, нюанса или цвета непосредствено по- виеш в стълба на трептенията от преобладаващия цвят на болния. Да допуснем, че вашият пациент трепти в най високия зелен цвят.
към текста >>

Употребете тогава синята космическа сила, която е непосредствено над него и с която той се съгласява, и така той ще бъде поставен отново, чрез естествената реакция, на нормалната му краска.
Това изявление, като повиши собствените ви трептения, ще направи от вас по годно оръдие. Ако ли не вземете мерки да бъдете положителен, преди да почнете лекуването на некой болен. не само вашият личен живо- тен магнетизъм ще премине в него и ще ви остави твърде отслабнал, но и ще рискувате да възприемете болестта, както често става с някои духовни церители. Единадесето: служете си всякога с, нюанса или цвета непосредствено по- виеш в стълба на трептенията от преобладаващия цвят на болния. Да допуснем, че вашият пациент трепти в най високия зелен цвят. Употребете тогава синята космическа сила, която е непосредствено над него и с която той се съгласява, и така той ще бъде поставен отново, чрез естествената реакция, на нормалната му краска. Като си служите с един цвят по-висш от неговия ще повишите неговите трептения, а като дойде реакцията, тя не слиза по-долу от най-високите краски на собствения му цвят, и за туй исканото облекчение става постоянно. Дванадесето: представлявайте си добре, че тия космически сили се проявяват в трептения или цветове, но не мислете само за краската им. Оставете техния вид като „сила“ да преобладава в духа ви и когато ги употребите за някое лекуване, виждайте ги под образа на светещи трептения, които се изливат чрез вас към пациента ви. Тринадесето: употребявайте внушението като допълнително лечебно средство към цвета. Служете си с него, за да разрушите в духа на болния образа на неговата болест и да създадете нов образ на здраве.
към текста >>

Оставете техния вид като „сила“ да преобладава в духа ви и когато ги употребите за някое лекуване, виждайте ги под образа на светещи трептения, които се изливат чрез вас към пациента ви.
Единадесето: служете си всякога с, нюанса или цвета непосредствено по- виеш в стълба на трептенията от преобладаващия цвят на болния. Да допуснем, че вашият пациент трепти в най високия зелен цвят. Употребете тогава синята космическа сила, която е непосредствено над него и с която той се съгласява, и така той ще бъде поставен отново, чрез естествената реакция, на нормалната му краска. Като си служите с един цвят по-висш от неговия ще повишите неговите трептения, а като дойде реакцията, тя не слиза по-долу от най-високите краски на собствения му цвят, и за туй исканото облекчение става постоянно. Дванадесето: представлявайте си добре, че тия космически сили се проявяват в трептения или цветове, но не мислете само за краската им. Оставете техния вид като „сила“ да преобладава в духа ви и когато ги употребите за някое лекуване, виждайте ги под образа на светещи трептения, които се изливат чрез вас към пациента ви. Тринадесето: употребявайте внушението като допълнително лечебно средство към цвета. Служете си с него, за да разрушите в духа на болния образа на неговата болест и да създадете нов образ на здраве. Най-напред узнайте цялото име на болния, привиквайте го мислено на това име до тогава, докогато чувствате, че владеете вниманието му. Помнете, че всяка изпратена многократно мисъл достига всякога целта си. Дали ще бъде тя възприета или не, то е друг въпрос.
към текста >>

Внушете му силата да привлича и да поддържа здравето си.
Да предположим, че той се нарича Джейм Смит. Тогава кажете: „ти, Джейм, си един дух и не може да бъдеш болен“. Без заобикалки, вие внасяте едно различие в духа на болния между неговия дух и тялото му. Така неговият дух почва да работи с вашия, за да установи желаното физическо състояние. После кажете му: „тялото ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш тялото си, можеш да притеглиш в тялото си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“. Внушете му силата да привлича и да поддържа здравето си. При всяко лекуване казвайте: „не бой се от тая болест, бъди сигурен, че ще се излекуваш“. По-добре е да се повтаря всяко от тия внушения бавно, много пъти и по начин, Да може болният напълно да го долови. Когато обхванете по тоя начин низшите и демагнетизиращите трептения на страха, по-висшите, здравословните, ще се влеят в болния. Четиринадесето: разрушавайте страха, и тогава всички трескави състояния ще изчезнат. Да допуснем, че имаме един болен от туберкулоза.
към текста >>

След това представлявайте си за него картината на белите дробове в съвършено здраве, така че да се влива в тях космическата сила, и после употребявайте такива внушения, отрицания и твърдения, които ще ви продиктува интуицията ви.
По-добре е да се повтаря всяко от тия внушения бавно, много пъти и по начин, Да може болният напълно да го долови. Когато обхванете по тоя начин низшите и демагнетизиращите трептения на страха, по-висшите, здравословните, ще се влеят в болния. Четиринадесето: разрушавайте страха, и тогава всички трескави състояния ще изчезнат. Да допуснем, че имаме един болен от туберкулоза. Преди всичко, трябва да се отстрани от ума му страха, че страда от една неизлечима болест. След това представлявайте си за него картината на белите дробове в съвършено здраве, така че да се влива в тях космическата сила, и после употребявайте такива внушения, отрицания и твърдения, които ще ви продиктува интуицията ви. Петнадесето: употребявайте такива думи, които най-добре изразяват вашата мисъл. Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния. Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е. вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“. Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения.
към текста >>

вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“.
Преди всичко, трябва да се отстрани от ума му страха, че страда от една неизлечима болест. След това представлявайте си за него картината на белите дробове в съвършено здраве, така че да се влива в тях космическата сила, и после употребявайте такива внушения, отрицания и твърдения, които ще ви продиктува интуицията ви. Петнадесето: употребявайте такива думи, които най-добре изразяват вашата мисъл. Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния. Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е. вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“. Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения. Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика. Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате. Тази практика ще увеличи силата и мощта ви да помагате и на другите, тъй като всяко усилие добавя нещо на вашите възможности. Никой не може да стане велик музикант, само ако изслуша дванадесет лекции по музиката: от тях той ще научи само начина, по който трябва да се учи тя.
към текста >>

Тази практика ще увеличи силата и мощта ви да помагате и на другите, тъй като всяко усилие добавя нещо на вашите възможности.
Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е. вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“. Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения. Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика. Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате. Тази практика ще увеличи силата и мощта ви да помагате и на другите, тъй като всяко усилие добавя нещо на вашите възможности. Никой не може да стане велик музикант, само ако изслуша дванадесет лекции по музиката: от тях той ще научи само начина, по който трябва да се учи тя. Както при всяко учение, така и в окултизма, прогреса в него може да се осъществи с последователни упражнения. Трябва правилна умствена практика, употребяване на космическите сили, схващане, контрол, направляване, мислене — всичко това може да увеличи силата ви. Като усвоите тия правила, от вас ще зависи да знаете какво можете да направите от тая наука, дали една чисто умствена придобивка или едно практическо приложение. ________________________________________________________________________ 1) „Христан-сиентистите“, „Ментал-сиентистите“ и „Ню-Тотсиентистите“ са религиозни дружества в Америка.
към текста >>

Трябва правилна умствена практика, употребяване на космическите сили, схващане, контрол, направляване, мислене — всичко това може да увеличи силата ви.
Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика. Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате. Тази практика ще увеличи силата и мощта ви да помагате и на другите, тъй като всяко усилие добавя нещо на вашите възможности. Никой не може да стане велик музикант, само ако изслуша дванадесет лекции по музиката: от тях той ще научи само начина, по който трябва да се учи тя. Както при всяко учение, така и в окултизма, прогреса в него може да се осъществи с последователни упражнения. Трябва правилна умствена практика, употребяване на космическите сили, схващане, контрол, направляване, мислене — всичко това може да увеличи силата ви. Като усвоите тия правила, от вас ще зависи да знаете какво можете да направите от тая наука, дали една чисто умствена придобивка или едно практическо приложение. ________________________________________________________________________ 1) „Христан-сиентистите“, „Ментал-сиентистите“ и „Ню-Тотсиентистите“ са религиозни дружества в Америка. Из живота на една окултистка (Разказ) Maida Vale в Лондон е любимият квартал на дребни чиновници и на скромни интелигентни труженици. Той е също любимо кътче на вегетарианците. Maida Vale има няколко вегетариански пансиони, дето за скромна, за Лондон, плата (от 45 до 62 лв.
към текста >>

И от тая минута тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга, безпокойство, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа.
„Защо общата ни работа се върши в такъв затворен кръг? “ питала тя себе си. „Защо ние познаваме малко хора от други класи? Защо те не дохождат при нас? “ И със свойствената си решителност тя си казала: „ако не дохождат, то аз съм длъжна сама да отида при нуждаещите се“. И от тая минута тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга, безпокойство, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа. Ще приведа един от случаите когато е помогнала — не е важно, че е помогнала (помагат мнозина), а как именно е помогнала. В едно от събранията, в които участвала, се повдигнал въпрос, как може да се помогне на един човек, озлобен от живота, ако той не желае да слуша никакви съвети и утешения? За окултизъм, не ще и дума, да му се говори, не бива. Сестра Елисавета изведнъж се заинтересувала, и пожелала да знае за кого се говори. Казали й, че думата е за една учителка, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи.
към текста >>

Такъв човек не търпи да го караш насила да работи и не може да пренася превъзходството на другите.
А вие все не разбирате. Не, вие сега изслушайте до края, вгледайте се в меня и разберете най-после, какъв човек стой пред вас. Или вие съвсем ослепяхте? Не виждате ли, че аз съм един жалък, нищожен в своята злоба човек. отровен от злобата си, смазан от живота? Такъв човек не търпи да го караш насила да работи и не може да пренася превъзходството на другите. И вие, прекрасна, великодушна, светла, искахте да стоплите до сърцето си тая змия и сега се чудите, за дето ви ухапа тя! Нали? О, колко ви ненавиждам. Махнете се, махнете се! Аз не гарантирам за себе си.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя на- род закона: „да възлюбиш Господа Бога твоето с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“.
Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучват законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя на- род закона: „да възлюбиш Господа Бога твоето с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като поучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и в функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. За пример, вземете дихателната система на човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система — стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щателно и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете пред вид кръвообращението на човека, с неговата артериална и венозна система; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък в неговата отлична организация, тъй идеална и практична.
към текста >>

Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека.
Като поучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и в функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. За пример, вземете дихателната система на човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система — стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щателно и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете пред вид кръвообращението на човека, с неговата артериална и венозна система; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък в неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек все- кога се замисля за онова, разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронката част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата.
към текста >>

В тоя случай следва, че, ако има някоя сила, която може да промени размера или скоростта на атомите от един даден материал, тъй че да превърне тоя материал от една форма на материята в друга, съвсем различна, форма, както запример, от желязо в злато, би изглеждало, че нашата алхимическа задача би била разрешена.
Thomson, F. R S. biven before the Royal Institution in 1909). Като се има предвид тази последна теория, става съвсем ясно, че от нея е трябвало да се развие най-новата хипотеза, която приема, че материята е само една форма на енергията. Ако тези последни теории са правилни, а ние имаме най-компетентния научен авторитет, за да подкрепим нашето вярване, — изглежда, че няма никакво възражение против приемането, от наша страна, на първо място, че първичната или „първа материя“ на алхимика, сиреч, основният елемент, за който са претендира, че е общ на всяка материя, не е, в случая на въртежната теория, никой друг освен етерът. В тоя случай следва, че, ако има някоя сила, която може да промени размера или скоростта на атомите от един даден материал, тъй че да превърне тоя материал от една форма на материята в друга, съвсем различна, форма, както запример, от желязо в злато, би изглеждало, че нашата алхимическа задача би била разрешена. Но тук именно лежи мъчнотията. Математическите съображения, върху които почива въртежната теория, сочат по един достоен за забелязване начин, на факта, че обемът и скоростта на атома, когато са веднъж установени, са постоянни и не може да се променят. Може би е добре, че е така, защото инак нещата биха се превръщали сами, по свое собствено желание, за голямо наше недоумение, при най-слабо предизвикване отвън. В случая на сър Джозеф-томсъновата теория за електроните ни се казва, че отрицателните частички, излъчвани от сгорещени тела, са едни и същи, каквото и да е естеството на субстанцията, от която тя произлизал, и по този начин образуват част от атомите на всички елементи. Положителните частички се различават по обем и тегло.
към текста >>

Но стана нещо непонятно, което констатираха мнозина, достойни за доверие, а именно, че през целия тоя период всички предмети, съседството на които бе вредно за нея, биваха задигани от някоя невидима ръка.
Тогава се опитаха да поставят един магнит на челото й. Тутакси главата и се обърна, чертите й се измениха и устата й се изкриви като вследствие на атака от парализация. Тия симптоми траяха два дни и изчезнаха от само себе си. По същото време, в продължение на седем дни и в седем часа вечер, тя се чувстваше магнетизирана от един дух, видян от самата нея. В тоя дух тя позна баба си, която я магнетизираше с трите си пръсти, разделени като лъчи и насочени в паси към стомашната област. Но стана нещо непонятно, което констатираха мнозина, достойни за доверие, а именно, че през целия тоя период всички предмети, съседството на които бе вредно за нея, биваха задигани от някоя невидима ръка. Такъв предмет беше например една сребърна лъжица, която, пред очите на всички, бе взета от ръцете й и поставена на почтено разстояние върху едно столче. Тия предмети не биваха хвърляни силно, но леко пренасяни през въздуха, като че ли носени от една невидима сила. Когато биваше потънала в дълбок сън, тя заявяваше, че само магнетизмът би могъл да я спаси. Пак по същото време тя почна да вижда други лица зад ония, върху които спираше погледа си. Така тя видя брата си Хенрих, починал, зад по-малката си сестра.
към текста >>

Тия предмети не биваха хвърляни силно, но леко пренасяни през въздуха, като че ли носени от една невидима сила.
Тия симптоми траяха два дни и изчезнаха от само себе си. По същото време, в продължение на седем дни и в седем часа вечер, тя се чувстваше магнетизирана от един дух, видян от самата нея. В тоя дух тя позна баба си, която я магнетизираше с трите си пръсти, разделени като лъчи и насочени в паси към стомашната област. Но стана нещо непонятно, което констатираха мнозина, достойни за доверие, а именно, че през целия тоя период всички предмети, съседството на които бе вредно за нея, биваха задигани от някоя невидима ръка. Такъв предмет беше например една сребърна лъжица, която, пред очите на всички, бе взета от ръцете й и поставена на почтено разстояние върху едно столче. Тия предмети не биваха хвърляни силно, но леко пренасяни през въздуха, като че ли носени от една невидима сила. Когато биваше потънала в дълбок сън, тя заявяваше, че само магнетизмът би могъл да я спаси. Пак по същото време тя почна да вижда други лица зад ония, върху които спираше погледа си. Така тя видя брата си Хенрих, починал, зад по-малката си сестра. Зад една госпожа от нейните приятелки тя видя призрачната форма на една стара жена, която познаваше още от детинството си в Ловенщайн. След това чичо й предписа правилно магнетично лекуване, прилагано от д-р Е., но отначало то не даде резултати.
към текста >>

Изворът на мускулната сила е животинското електричество.
Малцина са. хората от света, които говорят нещо сериозно за Евангелието; още по-малцина са ония, които виждат в него нещо повече от религиозен морал. Но близък е денят, когато една струя, по- силна от разума, ще подбуди някой човек, който ще изтъкне съответните места на книгата, обемаща всички занимания на днешната наука, на днешното изкуство, на днешната философия, на днешната социология; обемаща също всички знания на всяка клетка на материята, всички нюанси на сърдечния огън, всички секрети на мисълта. Нека нашите усилия и нашите пожелания ускорят сигурното идване на тоя герой . . . Изворът на мускулната сила е животинското електричество. Магнетичната сила иде от жизнените телурични (земни) течения; астралната сила — от съчетанието на планетните течения; чувствената сила — от горещите сфери на желанието; умствената сила — от хладната страна на съзнанието; интуитивната сила е изкована от нашите скърби. Но силата на волята се храни от отровна храна и нейната поквара покваря целия организъм. Човек, както знаете, е едно универсално животно. Той е кръстопътя, на който се срещат пътищата на всички създания. На гърдите си той носи белега на Отца — свободната воля.
към текста >>

Магнетичната сила иде от жизнените телурични (земни) течения; астралната сила — от съчетанието на планетните течения; чувствената сила — от горещите сфери на желанието; умствената сила — от хладната страна на съзнанието; интуитивната сила е изкована от нашите скърби.
хората от света, които говорят нещо сериозно за Евангелието; още по-малцина са ония, които виждат в него нещо повече от религиозен морал. Но близък е денят, когато една струя, по- силна от разума, ще подбуди някой човек, който ще изтъкне съответните места на книгата, обемаща всички занимания на днешната наука, на днешното изкуство, на днешната философия, на днешната социология; обемаща също всички знания на всяка клетка на материята, всички нюанси на сърдечния огън, всички секрети на мисълта. Нека нашите усилия и нашите пожелания ускорят сигурното идване на тоя герой . . . Изворът на мускулната сила е животинското електричество. Магнетичната сила иде от жизнените телурични (земни) течения; астралната сила — от съчетанието на планетните течения; чувствената сила — от горещите сфери на желанието; умствената сила — от хладната страна на съзнанието; интуитивната сила е изкована от нашите скърби. Но силата на волята се храни от отровна храна и нейната поквара покваря целия организъм. Човек, както знаете, е едно универсално животно. Той е кръстопътя, на който се срещат пътищата на всички създания. На гърдите си той носи белега на Отца — свободната воля. Но, поставен еднакво далеч от плодовете на природата и от тия на небето, той често забравя, че, бидейки коренът на душата му божествен, то божественото е само онова, от което той трябва да се храни и че всички други храни са за него нездравословни.
към текста >>

Но силата на волята се храни от отровна храна и нейната поквара покваря целия организъм.
Но близък е денят, когато една струя, по- силна от разума, ще подбуди някой човек, който ще изтъкне съответните места на книгата, обемаща всички занимания на днешната наука, на днешното изкуство, на днешната философия, на днешната социология; обемаща също всички знания на всяка клетка на материята, всички нюанси на сърдечния огън, всички секрети на мисълта. Нека нашите усилия и нашите пожелания ускорят сигурното идване на тоя герой . . . Изворът на мускулната сила е животинското електричество. Магнетичната сила иде от жизнените телурични (земни) течения; астралната сила — от съчетанието на планетните течения; чувствената сила — от горещите сфери на желанието; умствената сила — от хладната страна на съзнанието; интуитивната сила е изкована от нашите скърби. Но силата на волята се храни от отровна храна и нейната поквара покваря целия организъм. Човек, както знаете, е едно универсално животно. Той е кръстопътя, на който се срещат пътищата на всички създания. На гърдите си той носи белега на Отца — свободната воля. Но, поставен еднакво далеч от плодовете на природата и от тия на небето, той често забравя, че, бидейки коренът на душата му божествен, то божественото е само онова, от което той трябва да се храни и че всички други храни са за него нездравословни. Ако пламъкът на лампата е светъл, то и цялата стая ще бъде светла; ако волята е чиста, то и всичките сили у човека ще бъдат чисти.
към текста >>

Силата на волята е мярка на личността.
По определение, волята е свободна; а ако някой пречки я възпрепятстват, то това не е вече воля, а тенденция. Човек има воля само до толкоз, до колкото я прилага, доколкото я живее, до колкото я осъществява. Делата са необходими за нашето душевно равновесие. Логичното съждение е един вид бледо съзерцание. Това са все школи за култивиране на волята. Силата на волята е мярка на личността. И тъй, есенцията на тоя пламък е свободата. Тя черпи своето начало от поле, където няма условности, вън от времето и пространството, вън от границите на материята. Това е нещо абсолютно, това е небе, където Бог живее. Следователно, за да расте волята тя трябва да се храни само от божественото. Тия същности са предчувствани по отношение на тяхната природа, а се познават по своите последици, които се казват: хармония, съгласие и любов.
към текста >>

За да се добие тая сила, потребна е свръхчовешка работа.
Тая част от волята, която ние съзнаваме, може да действа по два начина: единият е рационален, спокоен, систематичен, хладен. Неговият динамизъм е измерен и математичен; той расте с помощта на обредите, увлечението и с всичко онова, което познава магията и формалната религия. Другият е живителен, ентусиазен, безбрежен. Неговият пламък поглъща всичко, полетът му събаря всичко. Той не вижда нито опасностите, нито невъзможностите; за него всичко е възможно и позволено; това е пожарът на любовта, където пламтят всички наши сили; това е творческата вяра, която унищожава всичките сили на света и ги превръща на пепел; това е светкавицата, за която Христос непрестанно говори и светванията на която превръщат на пара и предразсъдъците и лавата, и пепелта на миналото, които тегнат над нашите сърца. За да се добие тая сила, потребна е свръхчовешка работа. За да се храним от божественото, трябва да се въздържаме от какво и да била природна храна; някой знаят това, но за да го достигнат, трябва да победят всички ужаси: страхът на плътта, която трепери пред смъртта, е нищо пред ужаса на ума, окован в тъмнината на първичното невежество; нищо е той също пред агонизиращата душа, която се себеотрицава, виждайки живота да изтича капка по капка. — Такава е школата на вярата, такава и трябва да бъде всекидневната храна на волята. Колкото за начина, по който Христос се е държал по водата, то той не е нито способа на медиума, нито тоя на Симона-Мага, на когото невидими агенти са отстранявали тежестта; нито пък способа на йогите, на които извънредното умствено съсредоточение обръща електромагнетичните течения. Тялото Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни. Макар че външния Му вид да си е оставал винаги чувствително един и същ, при все това, видимата форма на Исуса е била извънредно подвижна: това, което е чисто, — то е вън от всяка условност.
към текста >>

То е било следствие на едно от честите му пътувания, по силата на Неговата мисия.
Колкото за начина, по който Христос се е държал по водата, то той не е нито способа на медиума, нито тоя на Симона-Мага, на когото невидими агенти са отстранявали тежестта; нито пък способа на йогите, на които извънредното умствено съсредоточение обръща електромагнетичните течения. Тялото Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни. Макар че външния Му вид да си е оставал винаги чувствително един и същ, при все това, видимата форма на Исуса е била извънредно подвижна: това, което е чисто, — то е вън от всяка условност. И макар да е изглеждал свързан тук долу на земята, той е присъствал едновременно на различни полета, като чрез това той е поставял земята в контакт с тия последните. Въпросното чудо той не го е пожелал нарочно. То е било следствие на едно от честите му пътувания, по силата на Неговата мисия. И приети гайки от планета, по малко плътна от нашата, тялото, с което той си е послужил на нея, е останало още за няколко време видимо околовръст на неговата личност, тъй да се каже — преди то да се отдръпнало под булото на Неговата земна форма. (Следва). _________________________________________ * Из „Conferences sur i'Evangile 111. (La vie publique de N. S'. I. C.“). Проф. Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от год.
към текста >>

пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил.
Аз го вземах и го турих на пръста си, като реших да го дам на утрото на глашатая, който да открие притежателя му. За мое злощастие, аз го турих на малкия си пръст. Пръстенът беше много голям за там, та като съм бързал към огъня, за да запаля лулата си, той паднал, Аз се спрех да го търся из сеното, от което се хранеше едно муле, но проклетото животно тъй лошо ме ритна в главата, че аз изревах от болка. „Моите викове разбудиха тия, които спяха в шатрата, до която се хранеше мулето. Сърдити, за дето са обезпокоени, войниците бяха вече склонни да мислят лошо за мен, и те бяха уверени, че аз съм крадец, и че съм откраднал пръстена, за който твърдях, че съм го току-що намерил. пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил. „Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе. Разбрах, че се касае за същия пръстен, който бях имал нещастието да намеря. Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена. Чужденецът успя да си вземе пръстена и понеже беше убеден, че аз бях действал честно, той ми подари 200 жълтици, като възнаграждение за наказанието, което аз несправедливо бях претърпял заради него.
към текста >>

Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена.
Сърдити, за дето са обезпокоени, войниците бяха вече склонни да мислят лошо за мен, и те бяха уверени, че аз съм крадец, и че съм откраднал пръстена, за който твърдях, че съм го току-що намерил. пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил. „Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе. Разбрах, че се касае за същия пръстен, който бях имал нещастието да намеря. Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена. Чужденецът успя да си вземе пръстена и понеже беше убеден, че аз бях действал честно, той ми подари 200 жълтици, като възнаграждение за наказанието, което аз несправедливо бях претърпял заради него. „Навярно ще си помислите, че тази кесия злато ми принесе полза? Съвсем не, никак не! — Тя стана причина за нови нещастия. „Една нощ, когато мислех, че войниците, които живееха в същата палатка с мене, спят дълбоко, аз си позволих удоволствието да броя съкровището си.
към текста >>

Силата на Слънцето е, при туй, увеличена от близостта на планетите Меркурий и Юпитер, последната от които, особено, има твърде бележито влияние.
Един поглед върху фигурата показва, че в нея има 4 планети в констелацията, показана с буквата Р. Тази констелация е оная на Лъв, и интересно е да се забележи, че тази констелация е от дълго време същата, която управлява Франция. Император Наполеон, роден на 15 август 1769 год., имаше също знака на Лъв твърде преодоляващ в своя хороскоп. По тази причина, и Поанкаре, още от рождението си, бе предназначен да играе видна роля в историята На Франция. Това се потвърждава от факта, че Слънцето е пак в същия знак Лъв, който знак е владетелски. Силата на Слънцето е, при туй, увеличена от близостта на планетите Меркурий и Юпитер, последната от които, особено, има твърде бележито влияние. Между туй това влияние се отслабва от позицията на Сатурн, който се намира също в знака Лъв и в съвпадение с Слънцето. Но понеже Сатурн е твърде слаб в тоя знак, то и неговото влияние е отслабено — обстоятелство, което не пречи да не се оценява напълно тая позиция. Марс — планетата на войната — има твърде важно положение в хороскопа на г. Поанкаре. Тя се намира в Козирог, знак на неговото въодушевление и върху който Сатурн има също силно влияние. В хороскопа на г.
към текста >>

Законът за прераждането.1) Лекция от Ричард Ингалезе Херберт Спенсър, в своите Първи принципи, след една дълга дисертация върху силата и материята, приема факта за неразрушимостта на материята и за постоянството на силата.
Един критически период ще се представи за председателя Милран, понеже той има всичките планети в опозиция на своя астрален знак. Между това, целта на тази статия не е да се произнася преждевременно върху фактите. Аз желая само да покажа по един ясен и прост начин, как Астрологията, с помощта на датите и точните изчисления, е в състояние да обясни голямата опозиция, която се проявява често между известни лица, които съдбата е направила противници. Март, 1923 г. _________________________________________________ [1] Всичките тия символични знаци са вече многократно обяснени в Всемирна Летопис, отдел: Астрология. Законът за прераждането.1) Лекция от Ричард Ингалезе Херберт Спенсър, в своите Първи принципи, след една дълга дисертация върху силата и материята, приема факта за неразрушимостта на материята и за постоянството на силата. Той развива тази идея, че материята и силата постоянства: през всичките промени на формата, и претендира, че съществува само едно известно количество сила и материя във вселената. Той заключава с декларацията, че цялата вселена е развитие на еднородното в разнородно, с връщане към еднородното, и очертава тия респективни периоди — „алтернативни епохи на еволюция и разрушение“, като разкрива така една окултна истина, един откъслек от окултната наука. Окултизмът не учи за нищо, че е неизменяемо, поне тъй, както се разбира той на запад, но заявява, че нищо не може да продължава безкрайно без почивка, всичко се движи според даден закон, периодите на действие и бездействие се следват от единия до другия край на природата. Ония от вас, които са добре запознати с източната философия, ще си спомнят, че „дните и нощите на Брама не означават друго нещо. Според окултизма, великото съзнание се проявява периодически, както и вселената; след всяко проявление иде един период на почивка, един период на нощ, през която самото божествено съзнание трябва да си почине.
към текста >>

Той развива тази идея, че материята и силата постоянства: през всичките промени на формата, и претендира, че съществува само едно известно количество сила и материя във вселената.
Между това, целта на тази статия не е да се произнася преждевременно върху фактите. Аз желая само да покажа по един ясен и прост начин, как Астрологията, с помощта на датите и точните изчисления, е в състояние да обясни голямата опозиция, която се проявява често между известни лица, които съдбата е направила противници. Март, 1923 г. _________________________________________________ [1] Всичките тия символични знаци са вече многократно обяснени в Всемирна Летопис, отдел: Астрология. Законът за прераждането.1) Лекция от Ричард Ингалезе Херберт Спенсър, в своите Първи принципи, след една дълга дисертация върху силата и материята, приема факта за неразрушимостта на материята и за постоянството на силата. Той развива тази идея, че материята и силата постоянства: през всичките промени на формата, и претендира, че съществува само едно известно количество сила и материя във вселената. Той заключава с декларацията, че цялата вселена е развитие на еднородното в разнородно, с връщане към еднородното, и очертава тия респективни периоди — „алтернативни епохи на еволюция и разрушение“, като разкрива така една окултна истина, един откъслек от окултната наука. Окултизмът не учи за нищо, че е неизменяемо, поне тъй, както се разбира той на запад, но заявява, че нищо не може да продължава безкрайно без почивка, всичко се движи според даден закон, периодите на действие и бездействие се следват от единия до другия край на природата. Ония от вас, които са добре запознати с източната философия, ще си спомнят, че „дните и нощите на Брама не означават друго нещо. Според окултизма, великото съзнание се проявява периодически, както и вселената; след всяко проявление иде един период на почивка, един период на нощ, през която самото божествено съзнание трябва да си почине. Когато дойде нощта на Брама, вселената чувства постепенно да се забавят и да отслабват пулсациите на живота й; една след друга планетите стават невидими; звездите угасват една след друга и самите слънца потъмняват.
към текста >>

Жизнената сила, излъчвана от тия същества, туря в движение планетните духове, които също така извършват своята работа, и световете отново се появяват в пространството.
Всички вие сте виждали, как нощта пада над един град; с постепенното мръкване, явяват се тук таме, една след друга, блестящи светлини, които се увеличават и разпространяват из целия град, като една голяма светла вълна. Тъмнотите и мрака отстъпват мястото си на светлината. Същото става и с великото съзнание. От глъбините на неговото сърце излиза туптенето на живота, слънчевите божества, които са много по-могъщи и по-мъдри, отколкото човек би могъл да схване, се пробуждат, за да вземат участие в работата на новия ден. Едно слънце съдейства за съществуването, после още едно и още едно, докато цялата вселена стане отново активна. Жизнената сила, излъчвана от тия същества, туря в движение планетните духове, които също така извършват своята работа, и световете отново се появяват в пространството. Човешките духове, спящи през дългата нощ на Брама, се пробуждат от същата жизнена сила и приемат отново еволюционния си дневен труд, и така се зазорява новия космичен ден. Пробудената божественост е изработила плана на дневната работа. Космичните дни са приблизително подобни един на друг, както и човешките години, но все пак всеки нов космичен ден е по-висш от своя предшественик, всеки нов период на еволюцията е един напредък спрямо предшестващия. Божественият дух мисли в себе си за новопоявилия се ден и така създава скицата на плана, в който всички неща ще еволюират през тоя период. Тогава най-важните центрове на съзнанието се отделят от начертания план от божествеността, за да изпълнят идеята на Великия Строител.
към текста >>

Човешките духове, спящи през дългата нощ на Брама, се пробуждат от същата жизнена сила и приемат отново еволюционния си дневен труд, и така се зазорява новия космичен ден.
Тъмнотите и мрака отстъпват мястото си на светлината. Същото става и с великото съзнание. От глъбините на неговото сърце излиза туптенето на живота, слънчевите божества, които са много по-могъщи и по-мъдри, отколкото човек би могъл да схване, се пробуждат, за да вземат участие в работата на новия ден. Едно слънце съдейства за съществуването, после още едно и още едно, докато цялата вселена стане отново активна. Жизнената сила, излъчвана от тия същества, туря в движение планетните духове, които също така извършват своята работа, и световете отново се появяват в пространството. Човешките духове, спящи през дългата нощ на Брама, се пробуждат от същата жизнена сила и приемат отново еволюционния си дневен труд, и така се зазорява новия космичен ден. Пробудената божественост е изработила плана на дневната работа. Космичните дни са приблизително подобни един на друг, както и човешките години, но все пак всеки нов космичен ден е по-висш от своя предшественик, всеки нов период на еволюцията е един напредък спрямо предшестващия. Божественият дух мисли в себе си за новопоявилия се ден и така създава скицата на плана, в който всички неща ще еволюират през тоя период. Тогава най-важните центрове на съзнанието се отделят от начертания план от божествеността, за да изпълнят идеята на Великия Строител. Бог мисли и посредническите творци правят да се раждат физическите светове според божествената мисъл, която е видима за тях.
към текста >>

Бог пожелава, и неговата воля разделя материята на две части, едната целна, а другата разделна, и силата и материята се оживяват от съзнанието.
Пробудената божественост е изработила плана на дневната работа. Космичните дни са приблизително подобни един на друг, както и човешките години, но все пак всеки нов космичен ден е по-висш от своя предшественик, всеки нов период на еволюцията е един напредък спрямо предшестващия. Божественият дух мисли в себе си за новопоявилия се ден и така създава скицата на плана, в който всички неща ще еволюират през тоя период. Тогава най-важните центрове на съзнанието се отделят от начертания план от божествеността, за да изпълнят идеята на Великия Строител. Бог мисли и посредническите творци правят да се раждат физическите светове според божествената мисъл, която е видима за тях. Бог пожелава, и неговата воля разделя материята на две части, едната целна, а другата разделна, и силата и материята се оживяват от съзнанието. Тогава, големите центрове на съзнанието управляват тази сила и тази материя в различните родилки (матрици), приготвени от Бога; слънцата проектират своята светлина и световете са готови за еволюцията на хората и животните. Плановете, направени от божествеността при изгряването на всеки космичен ден, наречени от хората „природни закони“, са пътищата, избрани от Бога, за да се прояви специално през тоя космичен ден. Тия планове излизат от върховния център и се излъчват чрез всяка и във всяка от неговите части. Законът, който управлява видимата страна на живота, е същият, който действа и в невидимата му страна; ако вие констатирате, че един закон действа във физическата област, знайте, че той действа също и в метафизическата област. Ние видяхме сега, как божествената мисъл се.
към текста >>

Тогава, големите центрове на съзнанието управляват тази сила и тази материя в различните родилки (матрици), приготвени от Бога; слънцата проектират своята светлина и световете са готови за еволюцията на хората и животните.
Космичните дни са приблизително подобни един на друг, както и човешките години, но все пак всеки нов космичен ден е по-висш от своя предшественик, всеки нов период на еволюцията е един напредък спрямо предшестващия. Божественият дух мисли в себе си за новопоявилия се ден и така създава скицата на плана, в който всички неща ще еволюират през тоя период. Тогава най-важните центрове на съзнанието се отделят от начертания план от божествеността, за да изпълнят идеята на Великия Строител. Бог мисли и посредническите творци правят да се раждат физическите светове според божествената мисъл, която е видима за тях. Бог пожелава, и неговата воля разделя материята на две части, едната целна, а другата разделна, и силата и материята се оживяват от съзнанието. Тогава, големите центрове на съзнанието управляват тази сила и тази материя в различните родилки (матрици), приготвени от Бога; слънцата проектират своята светлина и световете са готови за еволюцията на хората и животните. Плановете, направени от божествеността при изгряването на всеки космичен ден, наречени от хората „природни закони“, са пътищата, избрани от Бога, за да се прояви специално през тоя космичен ден. Тия планове излизат от върховния център и се излъчват чрез всяка и във всяка от неговите части. Законът, който управлява видимата страна на живота, е същият, който действа и в невидимата му страна; ако вие констатирате, че един закон действа във физическата област, знайте, че той действа също и в метафизическата област. Ние видяхме сега, как божествената мисъл се. е проявила в физическото прераждане, как законът на периодичността е причинил още един път въплътяването на мисълта в една форма, и как тоя закон е бил почувстван навред, от единия до другия край на космичния ден.
към текста >>

Законът, който управлява видимата страна на живота, е същият, който действа и в невидимата му страна; ако вие констатирате, че един закон действа във физическата област, знайте, че той действа също и в метафизическата област.
Бог мисли и посредническите творци правят да се раждат физическите светове според божествената мисъл, която е видима за тях. Бог пожелава, и неговата воля разделя материята на две части, едната целна, а другата разделна, и силата и материята се оживяват от съзнанието. Тогава, големите центрове на съзнанието управляват тази сила и тази материя в различните родилки (матрици), приготвени от Бога; слънцата проектират своята светлина и световете са готови за еволюцията на хората и животните. Плановете, направени от божествеността при изгряването на всеки космичен ден, наречени от хората „природни закони“, са пътищата, избрани от Бога, за да се прояви специално през тоя космичен ден. Тия планове излизат от върховния център и се излъчват чрез всяка и във всяка от неговите части. Законът, който управлява видимата страна на живота, е същият, който действа и в невидимата му страна; ако вие констатирате, че един закон действа във физическата област, знайте, че той действа също и в метафизическата област. Ние видяхме сега, как божествената мисъл се. е проявила в физическото прераждане, как законът на периодичността е причинил още един път въплътяването на мисълта в една форма, и как тоя закон е бил почувстван навред, от единия до другия край на космичния ден. Вземете, например, най-широкото схващане за времето, което човешкият ум е способен сега да има, за кръгообразното движение на нашето слънце. Ние констатираме, че то пътува в своята орбита от една дадена точка в пространството и пак се връща там за около двадесет и пет хиляди и деветстотин години. Законът за периодичността е причинил това голямо обръщане и един кръг е образуван.
към текста >>

Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила.
Планетните духове или Елохим творят световете според образа, който виждат в божествената мисъл, образ, който им служи за родилка (матрица). Тогава те проектират мислите си върху тия центрове и създават въртежи, които, поради интензивността на вибрациите си и огромната бързина на обръщането си, привличат от безпределното пространство най-низшите частици, които ние наричаме атоми. Тия разпръснати маси от материя стават грамадни пламтящи кълба от газ, за изстудяването на които са нужни векове, за да могат да поддържат растителен и животински живот на своята повърхност. Световете, като човешките тела, имат своето рождение, детство и зрелост, а след това смърт и разрушение. Когато един свят трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството. Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила. Атомите, които съставляват компактната маса на външния свят, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват. Прераждането е един факт в природата, разгледано от окултно гледище или от онова на Херберт Спенсър с неговата теория за неразрушимостта на материята и силата, които се прераждат с цел за еволюция. Този закон за прераждането се проявява върху всички полета (планове), в всичките, светове или планети. За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят. Минералното царство ни представлява най-низшето проявление на съзнанието, въплътено на тази планета.
към текста >>

Прераждането е един факт в природата, разгледано от окултно гледище или от онова на Херберт Спенсър с неговата теория за неразрушимостта на материята и силата, които се прераждат с цел за еволюция.
Тия разпръснати маси от материя стават грамадни пламтящи кълба от газ, за изстудяването на които са нужни векове, за да могат да поддържат растителен и животински живот на своята повърхност. Световете, като човешките тела, имат своето рождение, детство и зрелост, а след това смърт и разрушение. Когато един свят трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството. Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила. Атомите, които съставляват компактната маса на външния свят, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват. Прераждането е един факт в природата, разгледано от окултно гледище или от онова на Херберт Спенсър с неговата теория за неразрушимостта на материята и силата, които се прераждат с цел за еволюция. Този закон за прераждането се проявява върху всички полета (планове), в всичките, светове или планети. За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят. Минералното царство ни представлява най-низшето проявление на съзнанието, въплътено на тази планета. Като пример, нека разгледаме действието на тоя закон върху въглена. Вземете малко въглен и го запалете.
към текста >>

Когато настъпи зимата, жизнената сила, която оживотворява растителността, слиза в корените Листата падат на земята и проявеното чрез растението съзнание се оттегля отвън навътре; то заспива и почива, като очаква един потик, който го пробужда през пролетта и го кара да влезе отново в действие, за да наслади пак човешкото сърце с красотата на своето излъчване.
Като пример, нека разгледаме действието на тоя закон върху въглена. Вземете малко въглен и го запалете. Какъв ще бъде резултата? Гъстата черна маса се променя на пепел и на газ, прашинките падат на земята, от дето са дошли, и образуват пак земя; освободеният от изгарянето газ влиза в съприкосновение с атмосферата, четирите части, от които се състои, се отделят в кислород,водород, азот и въглерод. Кислородът и водородът се съединяват и падат отново, в вид на вода, на земята, а азотът и въглеродът образуват тъканите на някое растение, първичните елементи, съединени, се прераждат, прочее, съзнателно в една нова форма, която тук е формата на едно растение Ако минем в растителното царство, виждаме, че се усилват проявленията на същия закон, защото колкото повече съзнанието се индивидуализира, толкова повече плановете на Бога се проявяват в него. Когато настъпи зимата, жизнената сила, която оживотворява растителността, слиза в корените Листата падат на земята и проявеното чрез растението съзнание се оттегля отвън навътре; то заспива и почива, като очаква един потик, който го пробужда през пролетта и го кара да влезе отново в действие, за да наслади пак човешкото сърце с красотата на своето излъчване. В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане.
към текста >>

В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата.
Вземете малко въглен и го запалете. Какъв ще бъде резултата? Гъстата черна маса се променя на пепел и на газ, прашинките падат на земята, от дето са дошли, и образуват пак земя; освободеният от изгарянето газ влиза в съприкосновение с атмосферата, четирите части, от които се състои, се отделят в кислород,водород, азот и въглерод. Кислородът и водородът се съединяват и падат отново, в вид на вода, на земята, а азотът и въглеродът образуват тъканите на някое растение, първичните елементи, съединени, се прераждат, прочее, съзнателно в една нова форма, която тук е формата на едно растение Ако минем в растителното царство, виждаме, че се усилват проявленията на същия закон, защото колкото повече съзнанието се индивидуализира, толкова повече плановете на Бога се проявяват в него. Когато настъпи зимата, жизнената сила, която оживотворява растителността, слиза в корените Листата падат на земята и проявеното чрез растението съзнание се оттегля отвън навътре; то заспива и почива, като очаква един потик, който го пробужда през пролетта и го кара да влезе отново в действие, за да наслади пак човешкото сърце с красотата на своето излъчване. В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние.
към текста >>

Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота.
Гъстата черна маса се променя на пепел и на газ, прашинките падат на земята, от дето са дошли, и образуват пак земя; освободеният от изгарянето газ влиза в съприкосновение с атмосферата, четирите части, от които се състои, се отделят в кислород,водород, азот и въглерод. Кислородът и водородът се съединяват и падат отново, в вид на вода, на земята, а азотът и въглеродът образуват тъканите на някое растение, първичните елементи, съединени, се прераждат, прочее, съзнателно в една нова форма, която тук е формата на едно растение Ако минем в растителното царство, виждаме, че се усилват проявленията на същия закон, защото колкото повече съзнанието се индивидуализира, толкова повече плановете на Бога се проявяват в него. Когато настъпи зимата, жизнената сила, която оживотворява растителността, слиза в корените Листата падат на земята и проявеното чрез растението съзнание се оттегля отвън навътре; то заспива и почива, като очаква един потик, който го пробужда през пролетта и го кара да влезе отново в действие, за да наслади пак човешкото сърце с красотата на своето излъчване. В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството.
към текста >>

Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго?
Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас.
към текста >>

Но в течение на еволюцията, според това, до колко умствеността на човека господства над неговите чувствания и субективният му ум се научава да контролира обективния, той се одухотворява, интензивността на неговите трептения се увеличава и когато дойде времето за почивка между въплътяваният, той се привлича в един кръг на сила на по-високи трептения и все повече се отдалечава от тази земя.
Субективните кръгове или кълба не служат, както мнозина мислят, за развитието на човека, но са места за почивка, дето той прави преглед на своите опитности и асимилира поуката, добита на земята. Човек не може да отиде отвъд фотосферата на тази земя, за да се въплъти върху други планети, както известни метафизици твърдят — но той отива поне до там, додето неговите трептения, които контролират специфичното му тегло, станат толкова силни и толкова божествени, че действието на закона за притеглянето да не може да го задържи по-дълго време върху земята или в субективните планове. които го обикалят. Понеже мислите на човека са причина на неговите трептения, едно лице, което е материално, чувствено и страстно, се намира, поради хармонията на неговите трептения, привлечено върху първия субективен план, дето стои свързано с земята. То не може да се издигне по-високо от едно кое и да е животно, а остава така в първия кръг, който обикаля и прониква материалния свят, додето се приготви да се прероди. Но в течение на еволюцията, според това, до колко умствеността на човека господства над неговите чувствания и субективният му ум се научава да контролира обективния, той се одухотворява, интензивността на неговите трептения се увеличава и когато дойде времето за почивка между въплътяваният, той се привлича в един кръг на сила на по-високи трептения и все повече се отдалечава от тази земя. Според теолозите, има само едно небе, но според окултистите, има няколко небеса. (Следва краят). _____________________________________________ 1) Вж. статии и съобщения на факти за прераждането в Всемирна Летопис год. I, кн.
към текста >>

Той се отделя все повече и повече от близките си, като се обкръжава от една обвивка, която го изолира от всичко околно и която обвивка, чрез упражнението на неговата сила, става от ден на ден по-гъста и по-дебела.
Резултатите, които ще предизвика посредством могъществото на своята обучена воля, ще имат едно благодетелно влияние върху всички и ще ускорят прогреса на човешката еволюция. Като упражнява волята си с цел да помага и поддържа тези, които го заобикалят, белият магьосник вижда своето същество да се разширява, да спомага за процъфтяването на другите. Преградите, които го отделят от неговите близки, изчезват една по една и той става един център, от който се излъчват надалече мир и любов. Но ако човек туря волята си на работа за една егоистична цел, за да задоволи личните си желания или амбиции — такъв човек става черен магьосник, една опасност за своята раса, а резултатите от неговите действия забавят и спират вървежа на човешката еволюция. Неговото същество се съсредоточава изцяло върху самия него. Той се отделя все повече и повече от близките си, като се обкръжава от една обвивка, която го изолира от всичко околно и която обвивка, чрез упражнението на неговата сила, става от ден на ден по-гъста и по-дебела. Волята на магьосника е всякога могъща, но тая на белия се обляга на могъщата сила на самия живот. Когато е потребно и когато обстановката го изисква, тя се съединява непрестанно с Великата Воля, със Световния Закон. Волята на черния магьосник, имаща желязна твърдост, управлявана непрестанно към една егоистична цел, ще се сблъска рано или късно с Великата Воля и рано или късно ще се съкруши сама: това е опасността, която чака черния магьосник, опасност, срещу която ученикът на окултизма е предпазен като му забраняват да употребява своето знание за лични цели, защото макар човек да не може да стане чер магьосник, освен когато съзнателно се разбунтува срещу Великата Воля, като й противопостави своята лична воля, все пак е добре да се разбере същността на черната магия и се угаси лошото още в самото му начало. Светията, който хармонизира в Себе си всички противоположни сили, е истински бял магьосник. Черният магьосник, напротив, употребява за свои лични цели всичките сили, които придобива от знанието и си служи с тях за да задоволи своето отделно съществуване.
към текста >>

Волята на магьосника е всякога могъща, но тая на белия се обляга на могъщата сила на самия живот.
Като упражнява волята си с цел да помага и поддържа тези, които го заобикалят, белият магьосник вижда своето същество да се разширява, да спомага за процъфтяването на другите. Преградите, които го отделят от неговите близки, изчезват една по една и той става един център, от който се излъчват надалече мир и любов. Но ако човек туря волята си на работа за една егоистична цел, за да задоволи личните си желания или амбиции — такъв човек става черен магьосник, една опасност за своята раса, а резултатите от неговите действия забавят и спират вървежа на човешката еволюция. Неговото същество се съсредоточава изцяло върху самия него. Той се отделя все повече и повече от близките си, като се обкръжава от една обвивка, която го изолира от всичко околно и която обвивка, чрез упражнението на неговата сила, става от ден на ден по-гъста и по-дебела. Волята на магьосника е всякога могъща, но тая на белия се обляга на могъщата сила на самия живот. Когато е потребно и когато обстановката го изисква, тя се съединява непрестанно с Великата Воля, със Световния Закон. Волята на черния магьосник, имаща желязна твърдост, управлявана непрестанно към една егоистична цел, ще се сблъска рано или късно с Великата Воля и рано или късно ще се съкруши сама: това е опасността, която чака черния магьосник, опасност, срещу която ученикът на окултизма е предпазен като му забраняват да употребява своето знание за лични цели, защото макар човек да не може да стане чер магьосник, освен когато съзнателно се разбунтува срещу Великата Воля, като й противопостави своята лична воля, все пак е добре да се разбере същността на черната магия и се угаси лошото още в самото му начало. Светията, който хармонизира в Себе си всички противоположни сили, е истински бял магьосник. Черният магьосник, напротив, употребява за свои лични цели всичките сили, които придобива от знанието и си служи с тях за да задоволи своето отделно съществуване. Със своите егоистични желания той усилва несъгласието, което отравя света, и всякога търси да докара хармония само в недрата на своите частни постижения.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е мислителната сила, самосъзнанието, силната индивидуалност, свободата на духа.
По тази причина спиритуализмът на новата култура няма да прилича на древния спиритуализъм. Той ще се отличава от последния и в следното: материалистичната култура ще изчезне, но няма да изчезне безследно; тя не е дошла напразно. Тя е имала своя мисия. Плодовете й ще бъдат предадени в наследство на бъдещата култура. А кои са тези плодове? Това е мислителната сила, самосъзнанието, силната индивидуалност, свободата на духа. В същност всичко това, с изключение на мислителната сила, не е проявено още в чистата си форма, но в зародиш. То е работа на бъдещето. Те ще се постигнат по пътя на спиритуализма. Но човечеството, за да може да развие тези качества в себе си, трябваше да мине през материалистичната култура. Инак щеше да бъде неспособно да ги прояви.
към текста >>

В същност всичко това, с изключение на мислителната сила, не е проявено още в чистата си форма, но в зародиш.
Той ще се отличава от последния и в следното: материалистичната култура ще изчезне, но няма да изчезне безследно; тя не е дошла напразно. Тя е имала своя мисия. Плодовете й ще бъдат предадени в наследство на бъдещата култура. А кои са тези плодове? Това е мислителната сила, самосъзнанието, силната индивидуалност, свободата на духа. В същност всичко това, с изключение на мислителната сила, не е проявено още в чистата си форма, но в зародиш. То е работа на бъдещето. Те ще се постигнат по пътя на спиритуализма. Но човечеството, за да може да развие тези качества в себе си, трябваше да мине през материалистичната култура. Инак щеше да бъде неспособно да ги прояви. Когато се изучи историята на човечеството внимателно, ще се види, че тя не е случайно люшкане насам-нататък.
към текста >>

Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа.
Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога. да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна. Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание. Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло. Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето. Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна. Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа. Какво представлява от себе си окултната педагогика? Както казва Д-р Щайнер, окултната педагогика не е намерена чрез умуване, но просто това, което е констатирано чрез окултно изследване на детската природа, се превръща само по себе си в принципи и закони на окултната педагогика.
към текста >>

Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето.
да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна. Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание. Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло. Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето. Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна. Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа. Какво представлява от себе си окултната педагогика? Както казва Д-р Щайнер, окултната педагогика не е намерена чрез умуване, но просто това, което е констатирано чрез окултно изследване на детската природа, се превръща само по себе си в принципи и закони на окултната педагогика. Значи, изложението на законите и силите на детското развитие става само по себе си, както казва Д-р Щайнер, окултни педагогика.
към текста >>

А една жестока обида, нанесена му от някого в парижкия локал Lе Chat Nоir и когото той се опитал да убие, е станала повод да му се отворят очите: когато е грабнал револвера, за да стреля, невидимата ръка на едно безплътно и възхитително по красотата си същество го спряла и той чул глас: „какво искаш да сториш?
Клетката е била принципа на всичко живо и на всичко, което мисли. „Pulvis es, - „прах си и ще се върнеш в праха“, си казвал Папюс, и написал първото си съчинение Хипотезите (1884 г.). Но ако умът му, воден тогава само от материалистичната вяра, имал своите капризи, неговото съзнание му викало: „Внимавай, ти се мамиш, правиш погрешки! “ И Папюс се задълбочавал в мислите си. Случаите на излекувания чрез хипнотизма повдигнали в душата му многобройни теми за спасителни размишления. А една жестока обида, нанесена му от някого в парижкия локал Lе Chat Nоir и когото той се опитал да убие, е станала повод да му се отворят очите: когато е грабнал револвера, за да стреля, невидимата ръка на едно безплътно и възхитително по красотата си същество го спряла и той чул глас: „какво искаш да сториш? Ти не си пратен на земята да вършиш насилие. Прости на този, който те е обидил! И Христос е бил обсипан с ругания, но той не само е простил своите ругатели, а и се е молил за тях“. Папюс отпуснал главата си, видението изчезнало. Тази е била първата му незабравима среща с невидимото.
към текста >>

“ След тия изявления на призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се замислили, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция.
Папюс е предизвикал появяването на духа на покойния цар Александър III, чието присъствие се е проверило по някои несъмнени признаци. Духът казал на императора: „ти си длъжен, на всека цена, да смажеш революцията, която се започва. Тя ще се повтори един ден и тогава ще бъде толкова по- жестока, колкото потушаването й сега бъде по-сурово, но това не е важно! Бъди смел,сине мой! Бори се до край! “ След тия изявления на призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се замислили, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция. Силата на неговата клетва ще престане, щом той напусне физическото поле. И наистина, Папюс извършил клетвения обред, но щом той замина в другия свят, на 25 октомври 1916 год., революцията в Русия събра силите си и наскоро след туй избухна“. Единството на религиите. И наистина, Папюс заплати с живота си некромантическия си опит, внушен му от неговия учител Филипа... Както се знае, при също такава черно-магическа операция е бил унищожен и известният французки маг Станислав де Гуайта3), чиято душа по настоящем се намира в една известна сфера... Същият Гуайта увлякъл Папюса в своя кабалистически орден. Папюс получи и висока масонска степен, а в съюза на мартинистите, основан от Мартинез де Паскуали, той е бил избран за председател на върховния съвет.
към текста >>

Силата на неговата клетва ще престане, щом той напусне физическото поле.
Духът казал на императора: „ти си длъжен, на всека цена, да смажеш революцията, която се започва. Тя ще се повтори един ден и тогава ще бъде толкова по- жестока, колкото потушаването й сега бъде по-сурово, но това не е важно! Бъди смел,сине мой! Бори се до край! “ След тия изявления на призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се замислили, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция. Силата на неговата клетва ще престане, щом той напусне физическото поле. И наистина, Папюс извършил клетвения обред, но щом той замина в другия свят, на 25 октомври 1916 год., революцията в Русия събра силите си и наскоро след туй избухна“. Единството на религиите. И наистина, Папюс заплати с живота си некромантическия си опит, внушен му от неговия учител Филипа... Както се знае, при също такава черно-магическа операция е бил унищожен и известният французки маг Станислав де Гуайта3), чиято душа по настоящем се намира в една известна сфера... Същият Гуайта увлякъл Папюса в своя кабалистически орден. Папюс получи и висока масонска степен, а в съюза на мартинистите, основан от Мартинез де Паскуали, той е бил избран за председател на върховния съвет. Така, ентусиазираният от окултните си знания и сили французки лекар, д-р Жерар Анкос, достигна много по пътя на висшата магия, но замина преждевременно, за да получи опитности, по-съобразни с предначертанията на божествения план... Той написа много съчинения и обогати с тях французката окултна литература.
към текста >>

Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му.
което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля. Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят. Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му. Да признаем: това островче на нашите окултисти, които сега вземат името метапсихисти, е още в доста голямо безредие. Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории.
към текста >>

Понеже явленията, които са събрани, се стараят да установят, че духовната сила, която се излъчва от човека, не зависи изцяло от неговия мозък и от живота на живото тяло, то ще бъде логично да се докаже най-напред, преди всичко, че мисълта може да съществува и без мозък и че в действителност тя е съществувала преди да е имало какъв и да е мозък.
Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории. Чакайки, ние можем да се опитаме да започнем отначало. Понеже явленията, които са събрани, се стараят да установят, че духовната сила, която се излъчва от човека, не зависи изцяло от неговия мозък и от живота на живото тяло, то ще бъде логично да се докаже най-напред, преди всичко, че мисълта може да съществува и без мозък и че в действителност тя е съществувала преди да е имало какъв и да е мозък. Ако това се докаже2), послесмъртният живот и всички явления на подсъзнанието ще станат почти естествени и във всеки случай много по-лесно обясними. III. Голямото възражение, което материалистите винаги са правили на спиритуалистите и което още поддържат не по малко разпалено днес, се резюмира така: няма мисъл без мозък. Душата или духът е една секреция на мозъчната маса; щом мозъкът стане мъртъв, мисълта се спира и нищо не остава. На това важно възражение, на тази неопровержима наглед констатация, —защото ежедневната опитност на смъртта я подкрепя непрестанно, — до сега не е противопоставен нито един истински сериозен аргумент: всички са бивали тъй страшно разбивани, че не се решават вече да й се противопоставят. Но от неколко години насам, изследванията на нашите метапсихици, от които още не са направени всички изводи, дадоха най-после, ако не решителни доказателства, каквито може-би няма никога да се намерят, най-малко поне начални аргументи, които позволяват да се борим успешно с материалистите не в облаците на религията и метафизиката, но върху собствения им терен, дето царува богинята, някога твърде много почитана, на експерименталния метод.
към текста >>

Ние можем да допуснем, че и тя съществува от същото време, от началото на света, но простата логика и наблюденията върху фактите ни задължават да признаем, че Когато материята започне да се движи, да еволюира не отвътре, както в един кремък, но външно, както в един кристал, едно растение или животно, това е същата енергия, същата тая двигателна сила, която е в нея и която детерминира движението или еволюцията.
Ако, от друга страна, те претендират, че животът излъчва материята, те изповядват, че тя се намира предварително затворена там и дохожда да се прояви между нас. Те, освен това, недавна — гледайте, между другото, опитите на д-р Густав ле Бон —бяха заставени да признаят, че инертна материя не съществува никъде и че един кремък, едно парче лава, стерилизирано от най ужасни огньове, са надарени с между молекулярно движение абсолютно фантастично и вътрешните му вихрове имат такава енергия, която би могла да кара цели тренове за околосветско пътуване. Тогава какво друго е тая дейност и тая енергия освен една несъмнена форма на универсалния живот? Ето че още веднъж дойдохме до съгласие. Но несговорът ни започва от момента, когато те почват без всякакъв смисъл или, по-право, против всякакъв смисъл, да твърдят, че материята съществува преди тая енергия. Ние можем да допуснем, че и тя съществува от същото време, от началото на света, но простата логика и наблюденията върху фактите ни задължават да признаем, че Когато материята започне да се движи, да еволюира не отвътре, както в един кремък, но външно, както в един кристал, едно растение или животно, това е същата енергия, същата тая двигателна сила, която е в нея и която детерминира движението или еволюцията. Тая същата логика и наблюдение на фактите ни заставят още да признаем, че когато се касае за трансформацията и организацията на материята, не е самата тя, която прави това, но животът, който скрива тя в себе си и който е започнал. Следователно, в тоя случай, както в някое дело, разглеждано пред съдилищата, е извънредно важно да се знае, кой е започнал. Ако е материята, то нека кажем мимоходом, как ще започне тя нещо, как ще вземе тя една инициатива, без да престане да бъде материя, такава, каквато я дефинират материалистите, т. е. едно нищо от само себе си обезателно инертно и неподвижно? Но ако най-после допуснем невъзможното, че материята е, която е започнала, твърде възможно е, че нашият дух ще се изгуби или, по-право, ще угасне с нея и ще й върне тази елементарна между молекулярна дейност, която отбеляза началото й и ще отбележи и края й.
към текста >>

Ние не сме престанали и не ще престанем скоро да изпразваме с все сила безкрайните вирове от мъдрост, събрана от нея още преди нашето идване.
Това не доказва, обаче, ни най-малко, че природата има нужда от мозъка на човека, за да има идеи. Такива тя е имала и много по-рано от него. Когато човек изнамери, например, книгопечатането или пишещата машина, за да улесни разпространението на своята мисъл, това не доказва ни най-малко, че той има нужда от книгопечатане или пишеща машина, за да мисли. Като че ли действително природата, поне колкото се касае до нашата малка земя, е вече станала по-мъдра и не ще повтаря погрешната си със сътворяване на хиляди странни чудовища. При това, не по-малко е вярно, че тя не е чакала нас, за да мисли и изобретява много по-вече неща, отколкото ние самите бихме могли някога да си въобразим. Ние не сме престанали и не ще престанем скоро да изпразваме с все сила безкрайните вирове от мъдрост, събрана от нея още преди нашето идване. Ернест Капп в своята „Философия на техниката“ много ясно посочва, че всичките наши изобретения, всичките наши машини, не са освен органически проекции, с други думи, несъзнателни копировки на модели, взети от природата. Помпите ни—това е помпата на нашето сърце, нашите бутала са възпроизвеждане на нашите ръце, фотографическият апарат е черната камера на нашето око, телеграфните апарати представляват нервната система, в Х лъчите разпознаваме органическото свойство на прозорливостта на сомнамбула, който вижда през предметите, който чете, например, съдържанието на едно запечатано писмо, затворено в три, влизащи една. в друга, металически кутии. В безжичния телефон ние виждаме телепатията, сиреч непосредственото съобщение, посредством мисълта, с духовните вълни, аналогични на херценовите; а в левитацията3) и преместванията на предметите без всякакво допиране до тях —се крият неща, на които ние не сме още разбрали смисъла. Те ни упътват към открития, които може би един ден ще ни позволят да победим страшния закон на гравитацията, който ни е сковал към тая земя, защото, вероятно, тези закони, наместо да бъдат, както се вярва, за винаги непонятни и неразгадаеми, са, преди всичко, магнетически, сиреч сгодни за управление и употреба. VI.
към текста >>

Отде се взима именно — да вземем най-простият и неприятен от примерите — фантастичната сила, която позволява на бълхата да прави скачки на височина и далечина, които биха отговаряли на човешки от 400—500 метра височина и дължина?
Те ни упътват към открития, които може би един ден ще ни позволят да победим страшния закон на гравитацията, който ни е сковал към тая земя, защото, вероятно, тези закони, наместо да бъдат, както се вярва, за винаги непонятни и неразгадаеми, са, преди всичко, магнетически, сиреч сгодни за управление и употреба. VI. Ние говорим сега само за света, ограничен в човека. Какво би било, ако започнехме да изброяваме изобретенията на природата в света на насекомите, дето тя ни се струва, че ги е пръскала разточително преди даже ние да се явим на земята, с. една гениалност много по-разнообразна и обилна отколкото тази, която е употребила заради нас самите. Освен идеята за политическата и социална организация, която може - би ние ще имитираме един ден, ние намираме там чудесата на механиката, които ни са недостатъчно познати, а за тайната на силите им нямаме още никаква представа. Отде се взима именно — да вземем най-простият и неприятен от примерите — фантастичната сила, която позволява на бълхата да прави скачки на височина и далечина, които биха отговаряли на човешки от 400—500 метра височина и дължина? Отде взима своята храна лангедонския скорпион, та може да престои, движещ се постоянно, затворен абсолютно без никаква храна, цели девет месеци? Как постигат същото и паяците clotho при аналогични условия? С помощьта на каква алхимия виждаме в абсолютна изолация, без да може нищо да се вмъкне вътре, да се увеличава десеторно обема на яйцето на едно друго насекомо, наречена Minautore? Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII. Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между трите или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден.
към текста >>

Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII.
Освен идеята за политическата и социална организация, която може - би ние ще имитираме един ден, ние намираме там чудесата на механиката, които ни са недостатъчно познати, а за тайната на силите им нямаме още никаква представа. Отде се взима именно — да вземем най-простият и неприятен от примерите — фантастичната сила, която позволява на бълхата да прави скачки на височина и далечина, които биха отговаряли на човешки от 400—500 метра височина и дължина? Отде взима своята храна лангедонския скорпион, та може да престои, движещ се постоянно, затворен абсолютно без никаква храна, цели девет месеци? Как постигат същото и паяците clotho при аналогични условия? С помощьта на каква алхимия виждаме в абсолютна изолация, без да може нищо да се вмъкне вътре, да се увеличава десеторно обема на яйцето на едно друго насекомо, наречена Minautore? Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII. Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между трите или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден. Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета. Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята. Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността.
към текста >>

Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях.
Отде взима своята храна лангедонския скорпион, та може да престои, движещ се постоянно, затворен абсолютно без никаква храна, цели девет месеци? Как постигат същото и паяците clotho при аналогични условия? С помощьта на каква алхимия виждаме в абсолютна изолация, без да може нищо да се вмъкне вътре, да се увеличава десеторно обема на яйцето на едно друго насекомо, наречена Minautore? Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII. Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между трите или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден. Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета. Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята. Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността. Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени. Мислите ли, че земята ще бъде гола, пуста, неподвижна, за винаги мъртва, ако условията за съществуване станат точно същите каквито са били преди катастрофата?
към текста >>

И, при все това, ние сме имали вече в тоя момент силата да бъдем това, което сме днес.
Това даже не требва и да го предполагаме. Напротив, може със сигурност почти да се мисли, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин. Разумността ще се ражда, постепенно усложняваща се идеите ще се появят пак, ще се формират отново органите, като по такъв начин ще ни дадат необоримо доказателство, че мисълта не е умряла, че тя не може да умира, че тя се отдръпва и съществува някъде неосезаема и нетленна под всичките развалини и остатъци от нейните инструменти или средства и че тя, с една дума, е независима от материята. VIII. Да изследваме сега в самите нас това предсъществуване на духа. Имали ли сме ние вече един мозък в момента на нашето зараждане, когато сме били още оная инфузория, която само чрез микроскопа би могла да ни стане видима? И, при все това, ние сме имали вече в тоя момент силата да бъдем това, което сме днес. Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер, идеи, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите прадеди са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка. Там също ние ще намерим това, което е още по-чудно, но също тъй неоспоримо: — всичкото наше потомство, всичката непрекъсната върволица от нашите деца и децата на децата ни, в които ние ще живеем в безкрайността на времето и в които ние вместваме вече всичките способности, съдба и бъдеще. Когато материята вмества толкова неща в една точка като иглено връхче, толкова малко, че почти е невидима и с микроскопа, не напомня ли с това твърде много тя един духовен принцип? Сега не знаем въздействието на нашето бъдеще потомство върху нас самите, върху характера и разположението, въздействие, което е доста възможно, защото това поколение съществува несъмнено в нас, но ще се отклоним доста, ако потърсим и настояваме един момент върху факта, че нашите прадеди, които ни се струват мъртви, продължават да живеят твърде реално в нас самите. Не ще се бавя по тоя въпрос, защото бързам да изтъкна най-скорошни факти; ще се задоволя да привлека вниманието ви върху тях, още по-вече, че днес наследствеността е призната и изучена.
към текста >>

Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер, идеи, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите прадеди са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка.
Напротив, може със сигурност почти да се мисли, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин. Разумността ще се ражда, постепенно усложняваща се идеите ще се появят пак, ще се формират отново органите, като по такъв начин ще ни дадат необоримо доказателство, че мисълта не е умряла, че тя не може да умира, че тя се отдръпва и съществува някъде неосезаема и нетленна под всичките развалини и остатъци от нейните инструменти или средства и че тя, с една дума, е независима от материята. VIII. Да изследваме сега в самите нас това предсъществуване на духа. Имали ли сме ние вече един мозък в момента на нашето зараждане, когато сме били още оная инфузория, която само чрез микроскопа би могла да ни стане видима? И, при все това, ние сме имали вече в тоя момент силата да бъдем това, което сме днес. Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер, идеи, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите прадеди са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка. Там също ние ще намерим това, което е още по-чудно, но също тъй неоспоримо: — всичкото наше потомство, всичката непрекъсната върволица от нашите деца и децата на децата ни, в които ние ще живеем в безкрайността на времето и в които ние вместваме вече всичките способности, съдба и бъдеще. Когато материята вмества толкова неща в една точка като иглено връхче, толкова малко, че почти е невидима и с микроскопа, не напомня ли с това твърде много тя един духовен принцип? Сега не знаем въздействието на нашето бъдеще потомство върху нас самите, върху характера и разположението, въздействие, което е доста възможно, защото това поколение съществува несъмнено в нас, но ще се отклоним доста, ако потърсим и настояваме един момент върху факта, че нашите прадеди, които ни се струват мъртви, продължават да живеят твърде реално в нас самите. Не ще се бавя по тоя въпрос, защото бързам да изтъкна най-скорошни факти; ще се задоволя да привлека вниманието ви върху тях, още по-вече, че днес наследствеността е призната и изучена. Несъмнено е, че всеки от нас представлява един сбор от всички свои възходящи родители и преповтаря, кога по-точно, кога не, личността на един или неколко измежду тях, очевидно продължаващи да мислят и действат в него.
към текста >>

Когато материята вмества толкова неща в една точка като иглено връхче, толкова малко, че почти е невидима и с микроскопа, не напомня ли с това твърде много тя един духовен принцип?
Да изследваме сега в самите нас това предсъществуване на духа. Имали ли сме ние вече един мозък в момента на нашето зараждане, когато сме били още оная инфузория, която само чрез микроскопа би могла да ни стане видима? И, при все това, ние сме имали вече в тоя момент силата да бъдем това, което сме днес. Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер, идеи, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите прадеди са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка. Там също ние ще намерим това, което е още по-чудно, но също тъй неоспоримо: — всичкото наше потомство, всичката непрекъсната върволица от нашите деца и децата на децата ни, в които ние ще живеем в безкрайността на времето и в които ние вместваме вече всичките способности, съдба и бъдеще. Когато материята вмества толкова неща в една точка като иглено връхче, толкова малко, че почти е невидима и с микроскопа, не напомня ли с това твърде много тя един духовен принцип? Сега не знаем въздействието на нашето бъдеще потомство върху нас самите, върху характера и разположението, въздействие, което е доста възможно, защото това поколение съществува несъмнено в нас, но ще се отклоним доста, ако потърсим и настояваме един момент върху факта, че нашите прадеди, които ни се струват мъртви, продължават да живеят твърде реално в нас самите. Не ще се бавя по тоя въпрос, защото бързам да изтъкна най-скорошни факти; ще се задоволя да привлека вниманието ви върху тях, още по-вече, че днес наследствеността е призната и изучена. Несъмнено е, че всеки от нас представлява един сбор от всички свои възходящи родители и преповтаря, кога по-точно, кога не, личността на един или неколко измежду тях, очевидно продължаващи да мислят и действат в него. Прадедът мисли посредством нашия мозък, ще кажете. Това е може би така.
към текста >>

Райхенбах 5) действително е открил отново жизнения универсален флуид, който не е нищо друго освен „Акаша“ в предисторическите религии, „Телесма“ на Хермеса, „живият огън“ на Зороастра, „огъня-творец“ на Хераклита, „Звездната“ светлина на Кабалата, „Алкахест“-а на Парацелза, „духът на живота“ на окултистите и „жизнената сила“ на Св. Тома.
Това на трябва да ни учудва — напредъкът на официалната наука, едничката която прониква чак до широката публика, е всякога по-бавен, отколкото напредъка на независимата наука. Трябвало е по-вече от сто години, щото електричеството на Волта да стане нашето модерно електричество и цар на индустриалния свят. Трябвало е също по-вече от един век изминат след опитите на Месмер, щото хипнотизмът най-после да бъде признат от академията на медицината, изучаван в университетите и нареден между науките за лекуване .. . Ще трябва може-би още толкова и за опитите на Райхенбаха, усъвършенствани от du Prel и допълнени от de Rochas, за да бъдат напълно използвани. Чакайки това, ние виждаме, че тяхното изучаване хвърля чудесна светлина върху цяла серия от тъмни и объркани явления, съществуването на които за пръв път е обективно констатирано и произходът — правилно отбелязан. Райхенбах 5) действително е открил отново жизнения универсален флуид, който не е нищо друго освен „Акаша“ в предисторическите религии, „Телесма“ на Хермеса, „живият огън“ на Зороастра, „огъня-творец“ на Хераклита, „Звездната“ светлина на Кабалата, „Алкахест“-а на Парацелза, „духът на живота“ на окултистите и „жизнената сила“ на Св. Тома. Той го е на- рекъл „од“ от една санскритска дума, която ще рече: „проникващ на всякъде“, и той вижда в него, твърде справедливо, крайната граница на нашия анализ на човека, точката, в която границата между духа и тялото изчезва тъй много, че се струва, какво най-скритата същност на човека е „одът“. Естествено, аз не мога тук да изложа безчетните опити на. Достатъчно ще бъде, ако кажа, че по принцип одът Райхенбаха, du Prel и de Rochas е магнетически или жизнен флуид, който нашето същество излъчва всяка секунда на всички страни в непрекъснати вълни. В нормално състояние тези излъчвания или потоци, чието съществуване поддържаха благодарения явленията на хипнотизма, си остават изцяло незнайни и невидими. Райхенбах пръв откри, че „сензитивите“, т.
към текста >>

След много опити, дето всичките възможности за взаимно, съзнателно или не, внушение бяха грижливо отстранени, той установил, че амплитудата и силата на тия вълни варира според чувствата, състоянието на душата или здравето на тия, които ги излъчват, че т са всякога синкави от дясната страна на тялото и жълточервени от лявата страна.
Естествено, аз не мога тук да изложа безчетните опити на. Достатъчно ще бъде, ако кажа, че по принцип одът Райхенбаха, du Prel и de Rochas е магнетически или жизнен флуид, който нашето същество излъчва всяка секунда на всички страни в непрекъснати вълни. В нормално състояние тези излъчвания или потоци, чието съществуване поддържаха благодарения явленията на хипнотизма, си остават изцяло незнайни и невидими. Райхенбах пръв откри, че „сензитивите“, т. е лицата в хипноза, виждат в тъмнината твърде ясно тези излъчвания. След много опити, дето всичките възможности за взаимно, съзнателно или не, внушение бяха грижливо отстранени, той установил, че амплитудата и силата на тия вълни варира според чувствата, състоянието на душата или здравето на тия, които ги излъчват, че т са всякога синкави от дясната страна на тялото и жълточервени от лявата страна. Той констатира още, че подобни потоци излъчват не само хората, животните и растенията, но даже и минералите. Той сполучил да фотографира ода, излъчван от кварцови кристали, от хора, од, излъчван при химическите операции, от металически аморфни маси, од, получаван при шума или търкането; с една дума, той е показал, че магнетизмът или одът съществува в целата природа, това, което по-рано твърдяха окултистите от всички страни и времена6). XIV. Ето, прочее, опитно доказано съществуването на това универсално излъчване. Въпросът е сега да се опитът неговите свойства и ефекти. Ще се огранича с неколко съществени черти.
към текста >>

Сигурно е, че флуидът, който може да раздвижи едно махало в затворен от всякъде стъклен съд, както е способен да подигне и една маса, тежаща повече от сто килограма, притежава една сила по- някога огромна, независима от нашите мускули, която може да се отдаде на нашите нерви, на нашата душа или на всичко, което поискаме, но във всеки случай на нещо, което е чисто и просто духовно.
Действително, пред очите на сензитивите тия манифестации се придружават от светлини явления, чиято едновременност не остава никакво съмнение за взаимните отношения между излъчването на флуида и движението на масата. Тя започва да се движи само след като излъчванията, които излизат от ръцете на присъстващите станат достатъчно силни. Тези излъчвания се съединяват в светла колона е центъра на масата и колкото тя е по-светла, толкова масата по-вече се движи. Когато тя угасне, масата става неподвижна. Същото се отнася и до преместване на предмети, без да се допира някой до тях, донасяния на такива, левитацията, достатъчно установена и доказана днес, за да има нужда да се демонстрира специално. Сигурно е, че флуидът, който може да раздвижи едно махало в затворен от всякъде стъклен съд, както е способен да подигне и една маса, тежаща повече от сто килограма, притежава една сила по- някога огромна, независима от нашите мускули, която може да се отдаде на нашите нерви, на нашата душа или на всичко, което поискаме, но във всеки случай на нещо, което е чисто и просто духовно. От друга страна, почти сигурно е, макар че тук опитните доказателства са по-малко и по-мъчни, по причина на редкостта на подобни хора, че това е същия флуид „од“, с който си служат при материализациите, особено тези, които са ставали със знаменитата Еузапия Паладино7) и в тия много по-добре и грижливо контролирани, с медиума на мадам Бисон. Извличаната, вероятно, или от медиума или от присъстващите, пластична субстанция, с помощта на която се формират и организират осезаеми тела, които се раждат и изчезват в продължение на тия манифестации, ни изясняват твърде особения начин, чрез който мисълта, духът или творческия флуид действа върху материята, сгъстява я, моделира я и отнася от нея, когато работи да формира тялото ни. XV. Опитно е доказано, че „одът“ може да бъде събран и хванат. Може да се напълни с него кой да е предмет. Такъв магнетизиран предмет, в който магнетизаторът е предал част от своята жизнена сила, като се отстранят всички възможности на внушения, запазва всякога върху сензитива същото действие, т. е.
към текста >>

Такъв магнетизиран предмет, в който магнетизаторът е предал част от своята жизнена сила, като се отстранят всички възможности на внушения, запазва всякога върху сензитива същото действие, т. е.
Сигурно е, че флуидът, който може да раздвижи едно махало в затворен от всякъде стъклен съд, както е способен да подигне и една маса, тежаща повече от сто килограма, притежава една сила по- някога огромна, независима от нашите мускули, която може да се отдаде на нашите нерви, на нашата душа или на всичко, което поискаме, но във всеки случай на нещо, което е чисто и просто духовно. От друга страна, почти сигурно е, макар че тук опитните доказателства са по-малко и по-мъчни, по причина на редкостта на подобни хора, че това е същия флуид „од“, с който си служат при материализациите, особено тези, които са ставали със знаменитата Еузапия Паладино7) и в тия много по-добре и грижливо контролирани, с медиума на мадам Бисон. Извличаната, вероятно, или от медиума или от присъстващите, пластична субстанция, с помощта на която се формират и организират осезаеми тела, които се раждат и изчезват в продължение на тия манифестации, ни изясняват твърде особения начин, чрез който мисълта, духът или творческия флуид действа върху материята, сгъстява я, моделира я и отнася от нея, когато работи да формира тялото ни. XV. Опитно е доказано, че „одът“ може да бъде събран и хванат. Може да се напълни с него кой да е предмет. Такъв магнетизиран предмет, в който магнетизаторът е предал част от своята жизнена сила, като се отстранят всички възможности на внушения, запазва всякога върху сензитива същото действие, т. е. това, което е искал магнетизаторът. Той ще го прави да се смее или плаче, да трепери или се поти, да танцува или спи, според желанието, което е имал магнетизаторът, вливайки своя флуид. Между другото, тоя флуид се оказа неунищожим: едно мраморно парче, потопено в концентрирана сярна или азотна киселина, подложено под действията на разядлив амоняк, не губи нищо от силите си. Една желязна пръчка, нагрята до бяло, гума разтопена и прелята в други форми, вода възварявана, книга изгорена и превърната на пепел — всичките запазват силите си. Нещо повече; за да се докаже, че оценката на тая сила не зависи от впечатлението на човека, констатирали са, че магнетизираната вода, възварена, отклонява на 20°, както и до преди възваряването, стрелката на реометъра, който, както всеки знае, е апарат, с който се измерват електрическите токове.
към текста >>

Нещо повече; за да се докаже, че оценката на тая сила не зависи от впечатлението на човека, констатирали са, че магнетизираната вода, възварена, отклонява на 20°, както и до преди възваряването, стрелката на реометъра, който, както всеки знае, е апарат, с който се измерват електрическите токове.
Такъв магнетизиран предмет, в който магнетизаторът е предал част от своята жизнена сила, като се отстранят всички възможности на внушения, запазва всякога върху сензитива същото действие, т. е. това, което е искал магнетизаторът. Той ще го прави да се смее или плаче, да трепери или се поти, да танцува или спи, според желанието, което е имал магнетизаторът, вливайки своя флуид. Между другото, тоя флуид се оказа неунищожим: едно мраморно парче, потопено в концентрирана сярна или азотна киселина, подложено под действията на разядлив амоняк, не губи нищо от силите си. Една желязна пръчка, нагрята до бяло, гума разтопена и прелята в други форми, вода възварявана, книга изгорена и превърната на пепел — всичките запазват силите си. Нещо повече; за да се докаже, че оценката на тая сила не зависи от впечатлението на човека, констатирали са, че магнетизираната вода, възварена, отклонява на 20°, както и до преди възваряването, стрелката на реометъра, който, както всеки знае, е апарат, с който се измерват електрическите токове. Интересно е да се знае, дали тази жизнена сила, затворена в един предмет, остава да действа и след смъртта на магнетизатора. Не ми е известно дали са правени подобни опити. В всеки случай установено е, че и след по-вече от шест месеца, като се на- пълнят с „од“ предмети най-разнообразни, като желязо, калай, чам са къз (калофоний), восък, сяра, мрамор, запазват неизменими своите магнетически качества. XVI. Не само магнетическият флуид, така затворен, съдържа и повтаря волята на магнетизатора, но той още съдържа и представлява една част от личността на магнетизирания и особено цялата му чувствителност. Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина.
към текста >>

Интересно е да се знае, дали тази жизнена сила, затворена в един предмет, остава да действа и след смъртта на магнетизатора.
това, което е искал магнетизаторът. Той ще го прави да се смее или плаче, да трепери или се поти, да танцува или спи, според желанието, което е имал магнетизаторът, вливайки своя флуид. Между другото, тоя флуид се оказа неунищожим: едно мраморно парче, потопено в концентрирана сярна или азотна киселина, подложено под действията на разядлив амоняк, не губи нищо от силите си. Една желязна пръчка, нагрята до бяло, гума разтопена и прелята в други форми, вода възварявана, книга изгорена и превърната на пепел — всичките запазват силите си. Нещо повече; за да се докаже, че оценката на тая сила не зависи от впечатлението на човека, констатирали са, че магнетизираната вода, възварена, отклонява на 20°, както и до преди възваряването, стрелката на реометъра, който, както всеки знае, е апарат, с който се измерват електрическите токове. Интересно е да се знае, дали тази жизнена сила, затворена в един предмет, остава да действа и след смъртта на магнетизатора. Не ми е известно дали са правени подобни опити. В всеки случай установено е, че и след по-вече от шест месеца, като се на- пълнят с „од“ предмети най-разнообразни, като желязо, калай, чам са къз (калофоний), восък, сяра, мрамор, запазват неизменими своите магнетически качества. XVI. Не само магнетическият флуид, така затворен, съдържа и повтаря волята на магнетизатора, но той още съдържа и представлява една част от личността на магнетизирания и особено цялата му чувствителност. Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина. Считам за излишно да припомням опитите, които са познати на всички, които са отворили поне една книга по метапсихиката.
към текста >>

Ще трябва да се огранича с настоящето: това, което казах досега, е достатъчно да установи, че има в нас един жизнен принцип, който не е неразривно свързан с нашето тяло, който може да го напуска, който може да излиза вън от него, поне отчасти и моментално, още през самия ни живот, който може да стане видим, който притежава една, независима от нашите, мускули, сила, който може да сгъстява материята, да я моделира, организира и оживява, не само невидимо, както във виденията на нашето въображение, но като тела осезаеми и реални, чиято същина става несъзнателна, влизаща отново в нас по необясним начин.
Не ми е известно дали са правени подобни опити. В всеки случай установено е, че и след по-вече от шест месеца, като се на- пълнят с „од“ предмети най-разнообразни, като желязо, калай, чам са къз (калофоний), восък, сяра, мрамор, запазват неизменими своите магнетически качества. XVI. Не само магнетическият флуид, така затворен, съдържа и повтаря волята на магнетизатора, но той още съдържа и представлява една част от личността на магнетизирания и особено цялата му чувствителност. Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина. Считам за излишно да припомням опитите, които са познати на всички, които са отворили поне една книга по метапсихиката. Ще трябва да се огранича с настоящето: това, което казах досега, е достатъчно да установи, че има в нас един жизнен принцип, който не е неразривно свързан с нашето тяло, който може да го напуска, който може да излиза вън от него, поне отчасти и моментално, още през самия ни живот, който може да стане видим, който притежава една, независима от нашите, мускули, сила, който може да сгъстява материята, да я моделира, организира и оживява, не само невидимо, както във виденията на нашето въображение, но като тела осезаеми и реални, чиято същина става несъзнателна, влизаща отново в нас по необясним начин. Ние видехме също, че тоя жизнен принцип може да бъде затворен в едно тяло и да остане неунищожим там, въпреки всички химически и физически средства, употребени да премахнат волята на магнетизатора и чувствителността на магнетизирания. Не е ли време да се запитаме, ако в това отношение, бидейки отделен и независим от нашето тяло, ако е неунищожим и съществуващ, например, даже в пепелта на една изгоряла книга, която го съдържа само в една минимална доза, дали този жизнен принцип няма да надживее и разлагането на нашето тяло? В отговор на тоя въпрос ние имаме, освен логиката, твърде поразителни опити на учените общества, които са се посветили на тия издирвания, проучили най-грижливо особено пет-шестстотин проявявания на умрели, контролирани от Society for Psychical Research. Трябва да допуснем, че тия видения, които са може би задгробни одически проявления, се показват много по-вероятни, откакто се запознахме с някои качества на странния флуид, за който бе думата преди малко. XVII. След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго.
към текста >>

От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална.
Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа. Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I. Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална. Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът. Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата.
към текста >>

В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът.
Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална. Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът. Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата. Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм. Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират. Сношаващ се с тях посредством чукане, той е забелязал, че тези тайнствени дейци показват, че не разбират добре научния интерес на явленията. Той ги е питал и заключава от техните отговори, че те не са нищо друго освен един вид изпълнители, манипулиращи със силите, които използват и изпълняват една работа, поръчана им от същества от един по горен разред,но която не могат или не благоволяват да изпълнят сами.
към текста >>

Може, очевидно, да се поддържа, че тия невидими сътрудници произхождат от подсъзнанието на медиума или на присъстващите — този въпрос е още не разрешен, но убеждението, де става това, измъкнато малко по малко и, така да се каже, по силата на нещата, от един, преди това толкова скептик като Кравфорда, заслужва не по малко да бъде сериозно отбелязано.
Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата. Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм. Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират. Сношаващ се с тях посредством чукане, той е забелязал, че тези тайнствени дейци показват, че не разбират добре научния интерес на явленията. Той ги е питал и заключава от техните отговори, че те не са нищо друго освен един вид изпълнители, манипулиращи със силите, които използват и изпълняват една работа, поръчана им от същества от един по горен разред,но която не могат или не благоволяват да изпълнят сами. Може, очевидно, да се поддържа, че тия невидими сътрудници произхождат от подсъзнанието на медиума или на присъстващите — този въпрос е още не разрешен, но убеждението, де става това, измъкнато малко по малко и, така да се каже, по силата на нещата, от един, преди това толкова скептик като Кравфорда, заслужва не по малко да бъде сериозно отбелязано. В всеки случай неговите опити, както и тия с флуида „од“, показаха един излишен път, че нашето същество е много по-нематериално, по вече психическо, по-тайнствено, по-могъщо и, без съмнение, по-трайно, отколкото ние го вярваме — това именно, което са ни учили примитивните религии и ония окултисти, които са се възхищавали от тях. XIX. Неизгубвайки из пред вид другите духовни проявления на умрели хора, явленията на психометрията и материализацията, предвиждането на бъдещето, тайната на говорещите животни, чудесата на Лурд и на другите места, на които ние не ще се спираме — ето, с оглед на безмерните и надменни някогашни твърдения, полуувереността и малките факти, бавно признавани от нашите днешни окултисти. На пръв поглед това е малко и даже ако централният въпрос на нашата метапсихика, въпросът за живота след смъртта, беше най-после разрешен, това толкова чакано разрешение не ще ни отведе много далече — във всеки случай много по малко, без съмнение отколкото бяxa отишли жреците на Индия и Египет. Но поради тяхната скромност, откритията на нашите окултисти имат най-малко предимството да се облягат на факти, които можем да контролираме и трябва да ни са по-ценни и от най-грандиозните хипотези, които до днес са избягвали от всички проверки. XX. Сега много е възможно, че за да проникнем по-напред в областите, дето те са се подвизавали, чисто експерименталните методи, които са най- сигурните в другите науки, ще бъдат недостатъчни.
към текста >>

Те обвиваха своите интелектуални сили с една морална сила, която ги занасяше много по-бърже върху полето, дето ставаха чудните явления, които те искаха да изучат.
Ще бъде добре да има лаборатории отлично организирани, но възможно е, че у нас самите се намира истинската лаборатория, отдето излизат всички открития. И: струва ми се, това много по-добре от нас са го разбирали свещениците и жреците на великите религии. Когато те искат да се занимават с ултрадуховните царства на природата, те се приготовляват дълго време. Те чувстваха, че не стига само да бъдат учени, но, преди всичко, да станат свети. Те започваха с възпитанието на волята, с пожертване на цялото си същество. Те обвиваха своите интелектуални сили с една морална сила, която ги занасяше много по-бърже върху полето, дето ставаха чудните явления, които те искаха да изучат. Много е възможно, че има в невидимото или безкрайното неща, които умът ни не ще постигне, върху които той няма никакво мнение, но които една друга мощ може да обхване; и може би тая сила е това, което наричат душа или това висше подсъзнание, което античните религии бяха се научили да култивират с упражнения, а най-вече със самоотричане и духовна концентрация, на която ние сме изгубили практиката и даже понятието. Преведе L. 1)Тази статия е последнята глава от книгата на Метерлинка: ,,Le grand secret“. Зж. портрета-скица на автора във Всемирна Летопис, год. I, кн. X.
към текста >>

Много е възможно, че има в невидимото или безкрайното неща, които умът ни не ще постигне, върху които той няма никакво мнение, но които една друга мощ може да обхване; и може би тая сила е това, което наричат душа или това висше подсъзнание, което античните религии бяха се научили да култивират с упражнения, а най-вече със самоотричане и духовна концентрация, на която ние сме изгубили практиката и даже понятието.
И: струва ми се, това много по-добре от нас са го разбирали свещениците и жреците на великите религии. Когато те искат да се занимават с ултрадуховните царства на природата, те се приготовляват дълго време. Те чувстваха, че не стига само да бъдат учени, но, преди всичко, да станат свети. Те започваха с възпитанието на волята, с пожертване на цялото си същество. Те обвиваха своите интелектуални сили с една морална сила, която ги занасяше много по-бърже върху полето, дето ставаха чудните явления, които те искаха да изучат. Много е възможно, че има в невидимото или безкрайното неща, които умът ни не ще постигне, върху които той няма никакво мнение, но които една друга мощ може да обхване; и може би тая сила е това, което наричат душа или това висше подсъзнание, което античните религии бяха се научили да култивират с упражнения, а най-вече със самоотричане и духовна концентрация, на която ние сме изгубили практиката и даже понятието. Преведе L. 1)Тази статия е последнята глава от книгата на Метерлинка: ,,Le grand secret“. Зж. портрета-скица на автора във Всемирна Летопис, год. I, кн. X. 2) Вж.
към текста >>

3) Издигане без видима сила и причина на предметите във въздуха при сеансите (Бел.
портрета-скица на автора във Всемирна Летопис, год. I, кн. X. 2) Вж. по тоя въпрос статията: Алхимията и модерната наука във Всемирна Летопис год. III. кн. II. 3) Издигане без видима сила и причина на предметите във въздуха при сеансите (Бел. на преводача). 4)Покойният Жан Фино цитира в списанието Revue des Revues много случаи на войници, чийто мозък е бил пронизан от куршум през последната война, без да са изгубили способността да мислят и разсъждават ясно, като напълно нормални хора. — Б. Р. 5) Вж. обширната статия: „Изследванията на Райхенбаха“ във Всемирна Летопис год.
към текста >>

В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“.
„Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ. В своите страшни часове, и дори в пламъците, Жана д’Арк е била подпомагана и подкрепяна от духовете чак до момента, когато отлетяла нейната чиста доблестна душа, вцепенена от ублажаващото видение. Ние не можем да се съмняваме, че същите тия доброжелателни духове са я очаквали наблизо да я посрещнат и подкрепят, тъй че нейната настръхнала душа да може скоро да се успокои в „мира, който превишава всяко разбиране“. И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия демон. Когато Сократ е бил запитан, защо да бъде допуснато това нещо, обяснението му бе — че бил настанал неговият час и че смъртта, гледана от по-високо, не била никакво зло. В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“. За ония, които не са чели книгата, ще дам едно късо резюме на фактите. Старият свещеник, като се разхождал един ден по полето, забелязал две деца, момче и момиче, които късали къпини от един плет. Като изминал известно разстояние по друма, той чул внезапно тичането на кон и тракането на каруца, очевидно, изтърван кон заедно с кола. Тозчас минала през ума му мисълта за опасността, която може да застрашава децата, и той побързал да се върне на- зад, за да ги запази. Обаче, било много късно; една талига, без кочияш, карана от подплашен до полуда кон, бърже настигнала децата; малкото момиче се затекло за сигурност назад в плета, обаче, момчето застанало като замаяно в средата на пътя, без да иска да чуе всичките предупредителни викове, отправени към него.
към текста >>

Преди няколко време открих известна магнетична сила на върха на пръстите от ръцете си, да разпръсвам веднага, като с магически жезъл, болки по тялото и нервно главоболие.
Следните стихове на Теннисън, макар и да не са се отнасяли първоначално за ангела хранител, имат приложение в нашия случай и са буквално верни: „Говори Нему ти, защото Той слуша; И Дух с Дух ще се срещнат. По-близо е Той, отколкото дишането, По близо, отколкото ръцете и нозете“. („Висш пантеизъм“). Нито един път не съм се обръщала към своя ангел хранител денем или нощем, без да получа от него веднага отговор, ала никога той не е пречил на моята свобода в мисли или действия. Когато съм искала неговата помощ или неговия съвет в моята нощна работа, като съм била далеч от моето физическо тяло, те винаги са ми били давани, а също тъй съм намирала и закрила, когато е било нужно, против духовете от „по-долно стъпало“, които са се опитвали да ме сплашат или пък да ми нанесат не- коя вреда. Преди няколко време открих известна магнетична сила на върха на пръстите от ръцете си, да разпръсвам веднага, като с магически жезъл, болки по тялото и нервно главоболие. И в тази работа също така моят ангел хранител е винаги готов да ми помага, като излива през главата и ръката ми своя прекрасен чист магнетизъм. Ако болният е чувствителен (сензитивен) и от явно висок тип ефектите са достойни за отбелязване, понеже тогава моят ангел хранител може да влее в него по-силен магнетизъм, но ако пациентът е от по-долен, по-земен тип, той — ангелът — трябва да употребява по-голямо старание, за да не повреди по-грубата астрална материя със своите много бързи трептения. Един случай, който моят ангел хранител излекува чрез мене, бе случаят с една жена от много развит чувствителен тип, която бе страдала твърде много от мъчително главоболие и напразно бе опитвала всички обикновени лекарства. Само този магнетизъм изглеждаше да й дава едно, макар и, слабо, облекчение в началото. Тя бе подлагана на лечение през ден в продължение на половин час.
към текста >>

Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе.
има твърде лошо главоболие, и аз се опитвам да й го отстраня“, „Това нещо никак не е хубаво“ прекъсна строго госпожата, „и то е много лошо за главата“. „Ама за чия глава? “ запита благо пациентката. „Моята става все по-добре от магнетичното лекуване, а пък г-жа С. изглежда да бъде все тъй досущ добре и здрава“. Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител. Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли.
към текста >>

Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек.
„Ама за чия глава? “ запита благо пациентката. „Моята става все по-добре от магнетичното лекуване, а пък г-жа С. изглежда да бъде все тъй досущ добре и здрава“. Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител. Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои.
към текста >>

Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди.
„Моята става все по-добре от магнетичното лекуване, а пък г-жа С. изглежда да бъде все тъй досущ добре и здрава“. Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител. Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят.
към текста >>

Съобразно силата на едно его (аз) и желанието му да еволюира, а следователно, да има проводник за тази еволюция, периодът от време между въплъщенията се намалява или увеличава.
Колкото едно его (аз) е по-малко развито, толкова и по-дълга почивка се изисква за него между неговите земни животи. Това е една истина от общ характер, която се прилага към всеки жив организъм; вие не очаквате от едно дете мъчната и продължителна работа на един мъж; вие не искате от един прост човек онова, което искате от един образован. По същите съображения, мисълта и развитието на един човек определят продължителността на времето, което трябва да измине за него между всяко въплъщение. Слабите,уморените,обезсърчените души, ония, които не знаят законите на живота, имат нужда от дълги периоди между техните превъплътявания. А ония, които ги знаят, ограничават това време на нашата еволюция до средния период между въплъщенията, който е петстотин години за голямата маса неразвити хора. Съобразно силата на едно его (аз) и желанието му да еволюира, а следователно, да има проводник за тази еволюция, периодът от време между въплъщенията се намалява или увеличава. За по-напредналите азове, времето, което се изминава сега между техните въплъщения, е средно от сто години. Вие лесно ще разберете от това, че колкото по-късо е времето между въплъщенията, толкова натрупаната опитност е по-голяма и толкова по вече знания сме придобили от едно прераждане до друго, а така също и напредъкът на нашето еволюционно пътуване е по-бърз. Окултистите мислят, че е полезно за една душа да запази тялото си колкото е възможно по-дълго време или, с други думи, да продължи всяко от своите въплъщения до най-крайните предели. Голема грешка е да се съблече едно тяло, преди да е то достатъчно остаряло и уморено, за да не може вече да служи като проводник. Във всеки момент от живота ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите мисли.
към текста >>

Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му.
Във всеки момент от живота ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите мисли. Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството на мислите ни и на чувстванията ни. Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите. Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му. Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното на своите мисли между съществата или нещата за добро или за зло. Ненавистните мисли, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас. След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи.
към текста >>

След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица.
Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите. Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му. Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното на своите мисли между съществата или нещата за добро или за зло. Ненавистните мисли, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас. След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи. После и великият закон на равновесието, законът на правдата, който постоянно туряме в действие с нашите мисли, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта на нашето свободно решение под известни условия. Единствено несправедливите мисли на човека го докарват да отрича съществуването на закона за абсолютната правда. Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека минута.
към текста >>

Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива отношения, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“.
За един повърхностен наблюдател, изглежда, че веднъж детето, напуснато от своите родители и поставено в „детския двор“, с това всичко се свършва. Но става съвсем иначе. Божественият закон на равновесието, а не случаят, мотивирали въплътяването на дадено дете от тия именно родители, а това е резултати от предишно събиране в някой минали живот. Тия родители са дължали на детето необходимите грижи и внимание, докато стигне на възраст, само да си служи. Осъществяването на съвършеното равновесие между тия три индивиди е дало на тях това дете, родителите го изоставят, мислейки, че така се освобождават от своята отговорност, но те се лъжат; правдата трябва да вземе и взема връх, ако не в този живот, то поне в другия. Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива отношения, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“. Същият закон не се опровергава и във въпросите на измяната, когато се касае за чувствания или завещателни актове. Когато някой излъже в тях другиго, мисълта на жертвата му го достига и свързва заедно техните две души или духове с една връзка, която не може да се скъса докато не се въздаде пълна правда помежду им. Общият характер на мислите на един човек определя обикновената му среда, както и класата, към която той принадлежи, и неговите специални мисли му отбелязват в тая класа семейството, от което той ще се роди. Ето, например, един човек, който култивира само злотворната страна на живота: той предпочита тоя път. Той ще се прероди в една среда, съобразна на тоя характер, той ще се роди в някой престъпен кръг.
към текста >>

Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си.
Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си. Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса. Духовна опитност Видение в будно състояние. Миналата година капитан Ст. Р. се помина в пловдивската болница. Неговата сестра, г-жа Дора Т., която беше отишла да го види, през целия ден преди да издъхне той е била при него, без да забележи, че тъй скоро ще свърши.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия.
Луцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на божествената мъдрост и в устройството на божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание.
към текста >>

Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е.
И никой не помисля нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния! А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери“ или: „каквото посееш, това и ще пожънеш“ или: „който вади нож, от нож умира“ — закон, възвестен от Христа и постоянно оправдаван от фактите на действителния живот — като че ли никого не стряска, никого не вразумява! Умопомрачени, жалки хора! Разберете, че лъжата, в каквато форма и да е казана, от когото и да е казана и с каквато цел и да е казана, отваря рана, като от действие на експлозивно вещество, в духовния мир на обекта, когото засега, бил той отделна личност, цяло общество или народ. След колко време и с какъв труд и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат!
към текста >>

И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат.
Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“. Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие. И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие“, е казал кабалистът Елифас Леви. „Хората-насилници със слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всекога против самите тях“ 1). Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта. Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството. Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя.
към текста >>

„Истинската непобедима сила е силата без насилие“, е казал кабалистът Елифас Леви.
Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“. Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие. И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие“, е казал кабалистът Елифас Леви. „Хората-насилници със слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всекога против самите тях“ 1). Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта. Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството. Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя. Той произнесе магическата, всемощната дума: любе в.
към текста >>

Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта.
Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие. И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие“, е казал кабалистът Елифас Леви. „Хората-насилници със слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всекога против самите тях“ 1). Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта. Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството. Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя. Той произнесе магическата, всемощната дума: любе в. Вместо отживелият времето си разрушителен закон на Моисея : „око за око, зъб за зъб“, Христос предаде закона за любовта. „Любете се един другиго, помагайте си един другиму като братя, любете и враговете си, защото такава е волята на Бога“.
към текста >>

А в „изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“.
Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството. Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя. Той произнесе магическата, всемощната дума: любе в. Вместо отживелият времето си разрушителен закон на Моисея : „око за око, зъб за зъб“, Христос предаде закона за любовта. „Любете се един другиго, помагайте си един другиму като братя, любете и враговете си, защото такава е волята на Бога“. А в „изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“. Това каза Христос и завърши : „ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат. Ние повтаряме животворните и спасителни думи на Христа и само ги подчертаване... ________________________________________ 1) Le Grand Arcane ou I Occultisme devoile, par Eliphas Levi. Paris. 1921 Стр. 37 ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор1) Ден след ден дохожда той си отива пак. Приятелю, иди и занеси му ти едничко цветенце от моите коси.
към текста >>

Принципално трябва да решим въпроса: със сила или с любов“.
Какви грамадни дебели стени има между учителя и ученика ? Ако не царува любовта, би се проявило низшето. Правилниците за дисциплината в бъдещето училище ще бъдат писани главно в сърцата на всички, а не на книга, и най-главния член от правилника ще бъде: любовта. Важни са думите на П. К. Джнов: „Нема по-велик цвет от любовта. Принципално трябва да решим въпроса: със сила или с любов“. Соловйов казва: „Когато искаме да осжществим доброто чрез насилие, с това показваме, че сме уверени в безсилието на доброто“. Трето средство, което може да ни помогне в случая, е идейният живот, висшият идеен живот, който има за цел служене на човечеството. Чрез събуждането на такъв идеен живот в училището, всички дребнави прояви ще станат толкоз смешни, несериозни, че непременно ще изчезнат. Ще се внесе сериозност между учениците. Биенето, карането и лр.
към текста >>

Окултизмът е продължение на естествознанието в невидимата област.
За да се отговори на дълбоките въпроси, които вълнуват човешкия дух, нужно е такова изследване на тези въпроси, с каквото си служат химията, физиката, биологията, т. е. нужно е изследване чрез опит и наблюдение. И именно с такова изследване си служи окултизмът. Щом окултизмът не е философска спекулация, не е основан и на сляпа вяра, тогава какво е ? Окултизмът е естествознание. Окултизмът е продължение на естествознанието в невидимата област. Окултисти е имало винаги, но това окултно движение, което виждаме днес да се разпространява, е продължение на движението на хуманизма за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги. Некои мислят, че окултизмът е спекулация, чужда на научните методи на изследване. Бекон, бащата на емпиричния метод, който най-много настояваше на строго научно изследване на действителността, който настояваше винаги да се изхожда от факти и да се гради върху тях, — той беше окултист. Всички противоречия между днешната наука и един спиритуалистичен мироглед са привидни. Няма никакво противоречие между окултизма и днешното естествознание.
към текста >>

Както във всека друга област, така и тук, окултизмът не си служи с умувания, със спекулации, но конкретно, с опит и наблюдение, подобно на естествознание- то, изследва детската природа, видимата и невидимата природа на детето.
Истинският окултист знае днешните естествени науки, но знае и нещо повече. Окултизмът знае много добре материализма и знае отговора на неговите аргументи. Днешното окултно движение има, между другото, за цел да разработи всички днешни науки по-нататък с помощта на импулса, даден от окултизма; това движение има, между другото, за цел да тласне науките една крачка напред с помощта на окултизма. 5) Сега нека видим каква светлина хвърля окултизмът върху детската природа. Защото всека истинска педагогика трябва да гради единствено върху познанието на детската природа. Както във всека друга област, така и тук, окултизмът не си служи с умувания, със спекулации, но конкретно, с опит и наблюдение, подобно на естествознание- то, изследва детската природа, видимата и невидимата природа на детето. Но некой тогава би могъл да каже: „От де знаем, че твърденията на окултизма са. верни? “ На този въпрос има двоен отговор: 1) Нека се изучат доказателствата на окултизма, и тогава човек по научен път ще дойде до окултизма ; 2) твърденията на окултизма върху детската природа могат да се проверят и чрез тяхното прилагане в педагогиката: чудните резултати, които дава окултната педагогика, която е прилагана в Свободното Валдорфско училище, са най-доброто доказателство за нея. Детето не е само физичното тяло. От окултни изследвания се знае, че зад физичното му тяло са невидимите му тела, чието познание е нужно, за да се тури здрава основа на педагогиката. Преди всичко, трябва да се знае истината за предсъществуването на душата и за прераждането.
към текста >>

В книгата си: „Път към силата“ (Търново, 1912, стр.
Така се обяснява, защо некои деца в първия период са ясновидци. Детето не е ненаписана хартия“. За някои свойства на детето казват, че били наследени от бащата или майката. „Да, те са приети от бащата или майката, казва Д-р Щайнер, но не чрез наследственост, а чрез подражание“ (нали подражателността е най-голяма през първия детски период?) Има и други окултни причини за приликата между децата и родителите. Шарелман, видният немски педагог, счита знанието на прераждането от голямо значение за педагогиката. В книгата си: „Път към силата“ (Търново, 1912, стр. 214—217) с възторжени думи говори той за това: „Как този мироглед изменя отношението между родители и деца! Нашият преминал живот са нашите бащи и майки. Душата на детето е написана може би с много по дълбоки познания, отколкото тази на родителите. Затова — уважение към детето! Ние трябва да си даваме сериозен труд, за да се отнасяме благородно със всяко дете.
към текста >>

Божественото действа при душевното развитие като основна сила.
Не го наказвай по срамен начин! Обяснявай му всяко нещо сериозно, доколкото е възможно. Не се смей на наивността му и не издавай собствената си „духовна висота“! Педагогиката трябва да изхожда от божествените заложби, които има човешката душа. Едвин Бьоме казва: „ Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като основна сила. И както дървото развива цветове и листа под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тази божествена сила отвътре, за да се осъществи мировия възпитателен план“. У детето от миналите прераждания може да има и некои лоши заложби, но най-важното е, че има божествени заложби, които трябва да се развият. Божественото у него е истинската, висшата негова природа. Тя е главният фактор, който действа отвътре, и него трябва да вземем пред вид при възпитанието.
към текста >>

И както дървото развива цветове и листа под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая божествена сила вътре в нея.
Обяснявай му всяко нещо сериозно, доколкото е възможно. Не се смей на наивността му и не издавай собствената си „духовна висота“! Педагогиката трябва да изхожда от божествените заложби, които има човешката душа. Едвин Бьоме казва: „ Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като основна сила. И както дървото развива цветове и листа под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тази божествена сила отвътре, за да се осъществи мировия възпитателен план“. У детето от миналите прераждания може да има и некои лоши заложби, но най-важното е, че има божествени заложби, които трябва да се развият. Божественото у него е истинската, висшата негова природа. Тя е главният фактор, който действа отвътре, и него трябва да вземем пред вид при възпитанието. Нима не виждаме неговата проява у Разколникова (в романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски), у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот?
към текста >>

Тя е постоянно огряна от тази божествена сила отвътре, за да се осъществи мировия възпитателен план“.
Не се смей на наивността му и не издавай собствената си „духовна висота“! Педагогиката трябва да изхожда от божествените заложби, които има човешката душа. Едвин Бьоме казва: „ Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като основна сила. И както дървото развива цветове и листа под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тази божествена сила отвътре, за да се осъществи мировия възпитателен план“. У детето от миналите прераждания може да има и некои лоши заложби, но най-важното е, че има божествени заложби, които трябва да се развият. Божественото у него е истинската, висшата негова природа. Тя е главният фактор, който действа отвътре, и него трябва да вземем пред вид при възпитанието. Нима не виждаме неговата проява у Разколникова (в романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски), у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот? Това божествено не виждаме ли проявено у Нехлюдова (в романа „Възкресение“ от Толстой), у Катюша Маслова, у самия Толстой, у Гоголя във втората част на неговия живот след душевната криза и вътрешното му просветление?
към текста >>

Така разбира главната цел на възпитанието и Лев Толстой.7) Шарелман се изказва в същия смисъл в „Път към силата“, стр.
историята е постепенно осъществяване на това. Значи, ние постепенно отиваме към Богочовечество. Бог действа още отвън, не е още напълно проявен отвътре. Храмът ще се издигне в човешкото сърце“. В такъв смисъл говори Хегел6), като дефинира възпитанието като подпомагане за едно второ, духовно, раждане. Така разбира главната цел на възпитанието и Лев Толстой.7) Шарелман се изказва в същия смисъл в „Път към силата“, стр. 221: „Съживяването на всички добри и съвършени дарби (Божии) в нас се казва религия. Всяко възпитание в такъв смисъл е възпитание към религия. Естествено, тук религията не трябва да се схваща като вероизповядване, мировъзрение, наука или догма. Религиозното възпитание трябва да се вземе като развитие на най-високите душевни (божествени) сили. И тъй, всяко обучение трябва да бъде религиозно.
към текста >>

Коя е тази сила, коя е тази мощ, която сладостно да облее душите ни и ни сгрее, обнежи и ощастливи?
7, стр. 195: „Колко е студен светът! Каква ледена студенина! Няма оная задушевност, онази сърдечна топлота, която да повиши жизнения ни тон. Слънцето топли телата ни, гали очите и косите ни, но кой ще стопли сърцата ни ? Коя е тази сила, коя е тази мощ, която сладостно да облее душите ни и ни сгрее, обнежи и ощастливи? Защо е толкоз студен светът? “ Това се вижда и от статията на И. Горбунов — Посадов : „Единното вечно“ в сп. „Възраждане“, год. 12, книга 7, 1923 година: „По некога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание.
към текста >>

А тая душа е търсила това, за което тя и всички ние сме.
Ето ние сме все едно, все същите сме. Ние сме все същите нейни деца — на вечната любов, — и да плаче заедно с тях от радост, от щастие за възкръсналата любов“. После авторът, като говори за един младеж, казва: „Тая млада душа е видела пълното усамотение на човешката душа всред милиони души. Най-ужасното усамотение е усамотението всред милиони такива все като тебе. Тук всред милиони действителни хора да видиш, че всека душа е също като тебе на необитаем остров, да видиш милионите, затворени винаги един за другиго, врати на техните души, на сърцата им, да видиш, да разбереш, да преживееш всички мъки в пустинята, дето ти се присънват миражите на оазисите с изворите на живата вода. А тая душа е търсила това, за което тя и всички ние сме. дошли тук — да люби, радостно да служи на любовта, да служи на всички. Да свети, защото е част от слънцето — от великото, от вечното“. Защо се чувства тази мъка от разединението на душите ? Защото единството лежи в основата на битието. Това го твърдят всички мистици.
към текста >>

А там е силата на любовта.
И той споменува за евреите: „Затова именно евреите, които бяха най-упоритият на- род, дадоха най-много пророци и светци. От старите народи у тях индивидуализмът е най-развит“. Може ли слаба душа да люби, да се жертва ? Не може. Може ли слаба душа да люби враговете? А там е силата на любовта. Душата трябва да е силна индивидуалност, за да може да се жертва, да може да люби враговете. Новата култура ще бъде култура на свободни хора, а не на роби, братство на свободни, а не на робски души. Новата култура ще бъде култура, която ще изключва всяко насилие. Тогава може да попита некой: „ възможно ли е едно общество, дето да царува пълна индивидуална свобода ? Нема ли свободата на единия да бъде в ущърб на свободата на другия“ ?
към текста >>

Напразно се опитваха да я вдигат насила; караха я да стане от леглото, но тя падаше в безсъзнание на пода.
Една приятелка, която често я посещаваше през тоя период, ми пише: „всякога, когато турях пръста си на челото й между веждите, тя ми казваше нещо, което се отнасяше за мене; тя четеше мислите ми и изговаряше следното: „Когато влезеш в шумния свят, носи Бога твърдо в сърцето си“. „Ако някой иска да те накара да направиш нещо против съвестта си, избягай в обятията на Бога“. „Не допущай да угасне светлината, която свети в тебе“ и пр. Понеже тръпките и припадъците от сомнамбулизма продължаваха, околните й, неспособни да разберат състоянието й, почнаха да се уморяват и да се отвращават от нея. Тя отиваше от зле по-зле, хвана я диария и нощем се потеше и те я укоряваха, че, при тия болести, още живее. Напразно се опитваха да я вдигат насила; караха я да стане от леглото, но тя падаше в безсъзнание на пода. Тогава почнаха да подозират, че болестта й е работа на дявола и прибягнаха до помощта на едного, който бе известен с лечебните си способности чрез подобни средства. Вследствие на това, обществото обвини семейството на г-жа Хауфе в невежество и безверие, като си служи с такива средства. Но нима и по-културни и по-образовани хора не правеха същото? Не лекуваха ли те много болести със също такива средства? Въпросният човек направи един зелен прах, който тя отказа да вземе, но я принудиха.
към текста >>

Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието.
Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
към текста >>

Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество!
Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. * Най-висшето от тия изкуства е поезията.
към текста >>

Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери.
Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера . . . Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действа ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов.
към текста >>

Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действа ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов.
Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера . . . Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действа ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ромоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира опива със своя сладък ше- пот . . . Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен.
към текста >>

В това се състои дълбоката сила на впечатлението от нея.
Затова и музиката, за да спомогне на душата да постигне това единение, трябва да създава единство на впечатлението, т. е. да реализира закона на небесната хармония. Върху тоя закон се гради всяка мелодия, която съчетава звуковите трептения, прониква в най-съкровените глъбини на душата и издига човешкия дух до сюблимните висини на божествената красота и наслада. От това гледище, музиката на Духа рязко се отличава от светската музика на мнозинството от съвременните хармонисти и композитори, както по своята форма и съдържание, така и по своята техника в хармонизацията и изпълнението. Докато тия музикални дейци се стараят да извлекат много ефекти от контрастите, духовната музика, в съответствие с методите на природата, произвежда един цялостен и траен ефект. В това се състои дълбоката сила на впечатлението от нея. Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, който действа най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват , но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове — и тая своя способности човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърце прекрати своята дейност — то нашият зрителен орган е в състояние да се развие до там, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека2). Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения.
към текста >>

Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле.
Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека.
към текста >>

Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството.
Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най- високата добродетел е любовта.
към текста >>

А именно там е силата на изкуството.
Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството. То трябва да събуди най-прекрасното в човешката душа. 8) Портрет на г. Д. Един от най-сполучливите портрети от Борис Георгиев. Вътрешният живот е много вещо предаден. „При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази“.
към текста >>

Също така Клопщок в началото на своята „Месияда“ зове безсмъртната душа като сила, която господства над всичко преходно“.
Тогава живописта напр. би ни давала поучителни картинки. Тая връзка трябва да се разбира много по-дълбоко. На друго место споменах нещо за възгледите на Д-р Щайнер върху изкуството1). Той казва: „Омир в началото на „Илиадата“ зове „Музите“ като вдъхновителки от един друг свят. Също така Клопщок в началото на своята „Месияда“ зове безсмъртната душа като сила, която господства над всичко преходно“. Кои са тези музи-вдъхновителки? Коя е тая безсмъртна душа, за която говори Клопщок в началото на Месиядата? За да се отговори на тези въпроси, трябва да се знаят тайните глъбини на човешката душа, трябва да се знае нещо за скритите основи на битието. Вдъхновението иде именно от тези глъбини. Истински художник е онзи, който повече може да се вслушва в това, което му се нашепва от неговата божествена, безсмъртна природа.
към текста >>

Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то, разбира се, ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение.
Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но, поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор. По този начин стават понятни думите на Борис Георгиев, че изкуството е религиозна дейност. Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то, разбира се, ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение. От там идваме до великата мисия на изкуството, за която говори Борис Георгиев. Бо-Ин-Ра казва ; „Изкуството не е лукс. Чрез изкуството се работи за духовната обнова на земята“. Красотата събужда висшето в душата и последната достига освобождение. Защо събуждането на висшето в душата значи нейно освобождение?
към текста >>

Истинското изкуство трябва да има силата да громени човека.
Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променят низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа). А пък с това висше човек влиза във връзка и чрез художественото произведение. V. Заключение Ще кажа няколко думи за общите ми впечатления от картините на Борис Георгиев. Запознаването с Борис Георгиев и разглеждането на картините му беше важно събитие за мене. Дълбоки идеи и чувства събуждат картините му в душата на зрителя. Истинското изкуство трябва да има силата да громени човека. Некои ми казаха, че дълги часове са гледали картините му и не им се излизало. У зрителя се открива красотата на някой друг по- висш живот, който трябва да го има непременно някъде. Аз съм уверен, че бъдещето ще му донесе известност в дела Европа. Едвин казва: „До сега аз не подозирах, че една картина може ди има такава голяма сила в себе си. Аз знаех за голямата сила на музиката да издига душата в неземни сфери.
към текста >>

Едвин казва: „До сега аз не подозирах, че една картина може ди има такава голяма сила в себе си.
Дълбоки идеи и чувства събуждат картините му в душата на зрителя. Истинското изкуство трябва да има силата да громени човека. Некои ми казаха, че дълги часове са гледали картините му и не им се излизало. У зрителя се открива красотата на някой друг по- висш живот, който трябва да го има непременно някъде. Аз съм уверен, че бъдещето ще му донесе известност в дела Европа. Едвин казва: „До сега аз не подозирах, че една картина може ди има такава голяма сила в себе си. Аз знаех за голямата сила на музиката да издига душата в неземни сфери. Мислех, че картината, и да има тази способност, има я в много по-малки разпери. И чрез картините на Борис Георгиев разбрах силата на картината да накара да затрептят най-нежните струни на душата“. Какво ни говори творчеството на Борис Георгиев? То иде в един век, в който господства още материалистична култура.
към текста >>

Аз знаех за голямата сила на музиката да издига душата в неземни сфери.
Истинското изкуство трябва да има силата да громени човека. Некои ми казаха, че дълги часове са гледали картините му и не им се излизало. У зрителя се открива красотата на някой друг по- висш живот, който трябва да го има непременно някъде. Аз съм уверен, че бъдещето ще му донесе известност в дела Европа. Едвин казва: „До сега аз не подозирах, че една картина може ди има такава голяма сила в себе си. Аз знаех за голямата сила на музиката да издига душата в неземни сфери. Мислех, че картината, и да има тази способност, има я в много по-малки разпери. И чрез картините на Борис Георгиев разбрах силата на картината да накара да затрептят най-нежните струни на душата“. Какво ни говори творчеството на Борис Георгиев? То иде в един век, в който господства още материалистична култура. Но тя си вече отива.
към текста >>

И чрез картините на Борис Георгиев разбрах силата на картината да накара да затрептят най-нежните струни на душата“.
У зрителя се открива красотата на някой друг по- висш живот, който трябва да го има непременно някъде. Аз съм уверен, че бъдещето ще му донесе известност в дела Европа. Едвин казва: „До сега аз не подозирах, че една картина може ди има такава голяма сила в себе си. Аз знаех за голямата сила на музиката да издига душата в неземни сфери. Мислех, че картината, и да има тази способност, има я в много по-малки разпери. И чрез картините на Борис Георгиев разбрах силата на картината да накара да затрептят най-нежните струни на душата“. Какво ни говори творчеството на Борис Георгиев? То иде в един век, в който господства още материалистична култура. Но тя си вече отива. По всичко се познава, че иде вече духовна пролет. Кандински в книгата си „Духовното в изкуството“ казва: „Нашата душа след една дълга материалистична епоха е сега в началото на своето събуждане.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Волята е всепобеждаваща сила.
V.). 6. Окултна естетика: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. Статия от Ив. Толев. (Две картини от художника Борис Георгиев) 7. Практически окултизъм. Волята е всепобеждаваща сила. — Статия от Oттo Кюнце, резюмирана от П. Г. Пампоров. 8. Смъртта и нейната тайнственост. — Статия от Камил Фламарион (продължение от год. II, кн.
към текста >>

Човешката воля не е в сила да промени нито един от тия основни закони на битието.
Важна печатна погрешка - (може да се прочетат в приложеният pdf) Велика Славия Изпитанията на Славянството - Новата ера Духът Божи оживотворява и управлява цялата вселена, с всичките светове, които я съставляват, и с всичките сили, които действат закономерно в нея. Няма същества или действащи разумни сили, които да се проявяват отделно и самостойно вън от Царството на Духа Божи или да му се противопоставят. Нашата планета Земята е едно живо същество, което е устроено и се развива според точните божествени закони. Умствено здравите хора виждат денонощно, че Бог се проявява в живота на това същество непрекъснато, без никаква измяна. И всички живи организми, които населяват Земята, с подчинени на същите закони. Човешката воля не е в сила да промени нито един от тия основни закони на битието. Всичко, което човек мисли, чувства и върши за добро или за зло, се отразява върху самия него. Хората отначало още водят борби помежду си. Мирът, завещан от Христа на човечеството, е още един блян. И тия борби нямат за цел общото благо на всички, а само една привилегия на едни в ущърб на други, едни да добруват, а други да робуват. Хората, които по природа с братя, живеят като господари и слуги, като паразити и работници.
към текста >>

Сърбите се биха няколко пъти с българите, но и след тия няколко войни съзнанието, че славянин не трябва да поробва друг славянин, не се е пробудило: сърбите, които завладяха Македония със силата на оръжието, оспорват правото на свободен живот и самоуправление на българите в тая област.
В тоя кървав и разрушителен ураган участват, по необходимост, и разединените славянски народи: руският, българският, сръбският, чешкият, полският и др. И, което е още по-печално, тия последните се бият не само с другите, но и помежду си: като че ли територията, на която живеят, е тясна и недостатъчна за тях и те си я оспорват и превземат един от другиго. Преди около 40 години русите дойдоха на Балканите и освободиха българите от турското робство, но в 1916 год. българите се биха против русите, които навлязоха в Добруджа, в съюз с други народи. Същевременно русите владееха над полския народ. Сърбите се биха няколко пъти с българите, но и след тия няколко войни съзнанието, че славянин не трябва да поробва друг славянин, не се е пробудило: сърбите, които завладяха Македония със силата на оръжието, оспорват правото на свободен живот и самоуправление на българите в тая област. По същия начин сърбите постъпват и спрямо хърватския народ. Даже правата, тържествено признати от договорите за мир, не се дават на завладените славяни от владетелите-славяни! Така, създадената от векове вражда продължава, като гангренясала рана, да разяжда вътрешно организма на отделните славянски народи. Те с не само разединени, но и неприятелски настроени един против друг, готови да се нахвърлят пак във взаимно-изтребителна война. Това е истинско безумие, което сега изтощава материално всичките славяни, принудени да правят огромни разходи за непроизводителни цели, но то може и да ги погребе окончателно.
към текста >>

Не би било чудно, ако такова наказание се приложи и другаде, дето заслепеното духовенство използва държавната власт, за да черпи от нея сила и бюджетни средства и да държи народа в мрак и робство.
Но и духовниците, които преследваха свободната мисъл, като отлъчваха от църквата най-великите представители на тая мисъл, какъвто бе Лев Н. Толстой, получиха отплатата си. Те, обаче, можеха да избегнат тая своя участ, ако, вместо да поддържат и насърчават режимите на мракобесието, кнута, каторгата, заточението, цензурата и всевъзможните други начини на мъчение и гонение, бяха взели страната на народа и бяха се застъпили за неговото право да се развива свободно в пътя на истината, любовта и братството. Но руското духовенство, за да запази властта си и своето привилегировано положение в държавата, се солидаризира с гонителите на истинското Христово учение и изпита болшевишката чрезвичайка. Това бе наказание от Бога. Не би било чудно, ако такова наказание се приложи и другаде, дето заслепеното духовенство използва държавната власт, за да черпи от нея сила и бюджетни средства и да държи народа в мрак и робство. Това не са служители на Бога. Истинските служители на Бога са безкористни работници на Неговата нива, те се отказват от власт, заплати и палати и тръгват между народа да проповядват Словото Божие и да го поучават на всички добродетели. Ако народът остане доволен от тия проповеди и поучения, ако той оцени тая служба, сам ще поддържа своите служители. Но съвременните духовници във всички страни, бюрократизирани до самозабрава, като същински „сладкодумни гости на държавната трапеза“, се страхуват да напуснат топлите чиновнишки места и сигурните заплати, за да раз- считат на народната поддръжка. Това е явно доказателство, че те нямат вяра в собствените си сили, не се въодушевяват от висок идеал, нямат чувство на самопожертване за общо добро, нямат любов към ближния... А хора без любов не могат да служат на великия принцип на любовта, завещан от Христа.
към текста >>

сърбите пак завладяха Македония и се затвърдиха там по силата на един международен договор.
В .1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна“ и „безспорна“ зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски. Сърбите това и чакаха, за да не излязат вече никога от там. Трябваше българите да ги изтикат наново с щикове през 1915. год, но в 1918. год. сърбите пак завладяха Македония и се затвърдиха там по силата на един международен договор. Кога и как ще се освободи тя от тяхното владичество? Те открито заявяват, че ще изтребят цялото македонско население с огън и меч, но няма да я отстъпят. Също така се заканват и на обезоръжена България — да я нападнат, да окупират части от нейната територия и да й наложат със сила всичките си условия. Кое е средството да се избегне тая нова човешка касапница и това взаимно унищожение на двата братски народи? Кой е начинът, за да се превърне Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едно- племенни народи в ябълка за мир и радост?
към текста >>

Също така се заканват и на обезоръжена България — да я нападнат, да окупират части от нейната територия и да й наложат със сила всичките си условия.
Трябваше българите да ги изтикат наново с щикове през 1915. год, но в 1918. год. сърбите пак завладяха Македония и се затвърдиха там по силата на един международен договор. Кога и как ще се освободи тя от тяхното владичество? Те открито заявяват, че ще изтребят цялото македонско население с огън и меч, но няма да я отстъпят. Също така се заканват и на обезоръжена България — да я нападнат, да окупират части от нейната територия и да й наложат със сила всичките си условия. Кое е средството да се избегне тая нова човешка касапница и това взаимно унищожение на двата братски народи? Кой е начинът, за да се превърне Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едно- племенни народи в ябълка за мир и радост? Ето въпросът. Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават. Той няма да се реши и с писани международни договори, които имат всякога стойност на един „къс хартия“, щом съдържанието им не черпи сила от незиблемите закони на живота.
към текста >>

Той няма да се реши и с писани международни договори, които имат всякога стойност на един „къс хартия“, щом съдържанието им не черпи сила от незиблемите закони на живота.
Също така се заканват и на обезоръжена България — да я нападнат, да окупират части от нейната територия и да й наложат със сила всичките си условия. Кое е средството да се избегне тая нова човешка касапница и това взаимно унищожение на двата братски народи? Кой е начинът, за да се превърне Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едно- племенни народи в ябълка за мир и радост? Ето въпросът. Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават. Той няма да се реши и с писани международни договори, които имат всякога стойност на един „къс хартия“, щом съдържанието им не черпи сила от незиблемите закони на живота. Най-сетне, той няма да се реши и чрез покровителството или коварното подстрекателство на тая или оная от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo“, какъвто живописен пример даде, между другото, и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в европейската война и с последния итало-югославянски договор. Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращят. Малките народи трябва зорко да се пазят от тия модерни данаиди: „timeo Danaos et dona ferentes“! Според нашето непоколебимо убеждение, единственото спасение от пропастта, която зее пред всички славянски народи, а, на първо место, пред сърбите и българите, е взаимното искрено споразумение между, всички славяни на почвата на божествената безкористна любов и братство. Ето един идеал, за възтържествуването на който заслужва да се положат всички благородни усилия и всички жертви!
към текста >>

Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на любовта.
Минаха времената, когато то се считаше годно само за тор на чужди ниви и за роб на чужди банкери. Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български царе се опитваха да забиват кръста на цариградската „Св. София“, а се връщаха от там с наведени глави и озлобени души. Русия успя дори да превземе Цариград през последната война, но само на книга: подписаният от Великите Сили договор за тая цел остана само един исторически спомен. В същност, никога Русия не е имала нужда от Цариград, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли недомислието на тая своя политика. Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на любовта. Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цел народ. Нека приложим тоя закон и в отношенията между всичките отделни народи на Велика Славия. Нека направим всичко възможно, за да доведем до мир, взаимно разбирателство и любов сърбите, българите, хърватите, словенците, чехите, поляците и русите. Обширната територия, която населяват тия братя — славяни, е обща, плодородна, благословена. За всички има достатъчно место за работа и мирен, културен живот.
към текста >>

Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цел народ.
Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български царе се опитваха да забиват кръста на цариградската „Св. София“, а се връщаха от там с наведени глави и озлобени души. Русия успя дори да превземе Цариград през последната война, но само на книга: подписаният от Великите Сили договор за тая цел остана само един исторически спомен. В същност, никога Русия не е имала нужда от Цариград, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли недомислието на тая своя политика. Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на любовта. Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цел народ. Нека приложим тоя закон и в отношенията между всичките отделни народи на Велика Славия. Нека направим всичко възможно, за да доведем до мир, взаимно разбирателство и любов сърбите, българите, хърватите, словенците, чехите, поляците и русите. Обширната територия, която населяват тия братя — славяни, е обща, плодородна, благословена. За всички има достатъчно место за работа и мирен, културен живот. Прочее, долу оръжието!
към текста >>

Силата, която причинява земните приливи и отливи или, с други думи, възмущението на земята под влиянието на луната от това нейно разстояние се измерва според формулата на нютоновия закон за гравитацията: Мm/r2 Силата на притеглянето между две небесни тела е право пропорционална на произведението от техните маси и обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тях.
Думата, обаче, за възмущението на вселената от некакви си човешки ежби, войни и самоизтребления, на пръв поглед би удивила суровия естественик и математик. Но нека да пристъпим към езика на математиката. Земята, според изчисленията на астрономите, тежи около — 5,000,000,000,000,000,000,000,000 или, словом казано, 5 трилиона кг. Луната, която тежи — 75,000,000,000,000,000,000,000 кг. или 81 пъти по-малко от земята, се намира на едно разстояние от нея равно на около 60 земни радиуса. Силата, която причинява земните приливи и отливи или, с други думи, възмущението на земята под влиянието на луната от това нейно разстояние се измерва според формулата на нютоновия закон за гравитацията: Мm/r2 Силата на притеглянето между две небесни тела е право пропорционална на произведението от техните маси и обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тях. Или, с други думи, възмущението на земята под влиянието на луната е право пропорционално на произведението от 5 трилиона и 0,075 трил. и обратно пропорционално на квадратурата на 60 земни радиуси: 524.7521/(r.602) Сега нека си зададем въпроса: каква маса би предизвикала същите възмущения върху земята на разстояние един земен радиус или от самата повърхност на земята? 524.X / r2 = 524.7521/(r2.60). където r се равнява на един земен радиус или около 6378 км. Тъй поставен въпроса, става ясно за всички, че луната, ако се приближи до повърхността на земята, би произвеждала върху нея едно възмущение 602 по-голямо, отколкото сегашното или 3,600 пъти по-голямо.
към текста >>

Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов.
И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит. Бъдете, прочее, внимателни пред известията на предчувствията си, и към най-лекия шепот на интуицията си! Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо спокойствие, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II. Покоят на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот. На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование. Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов. Обаче, никой гений не е в състояние да разкрие истинската наука, защото никой я не притежава. Никой не може да направи, да почувстваме чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества. Никой не може да ни надари с безкрайна мощ, защото всички са ограничени в действията си. Само един Бог изпълва копнеещето сърце на човека. Най-шеметните наши полети достигат своята цел само във въплътеното Слово, което живее всред нас. Напр.
към текста >>

Само тоя, на когото никаква скръб не помрачава бистротата на духа му, у когото всеобемната любов буди енергия и който не потреперва пред никакъв ужас, само той е готов за съшествието и приемането на тая сила.
Най-шеметните наши полети достигат своята цел само във въплътеното Слово, което живее всред нас. Напр. да вземем тия прости слова в тяхната пълнота — когато Той обещава нетленна храна на всеки, който „дойде“ при Него, и ние ще разберем, че да се дойде до Христа, то не значи да четем благочестиви четива, седнали на стол пред огъня. Това значи да се подчиним на Неговия закон, въпреки мизерията, въпреки насмешките, интригите и отчуждението от страна на семейство, приятели и общество; това значи да понесем всичките мъки, всичките неизвестност и, всичките атаки; това значи да понесем всичко за небето. А да следваш Бога, то не значи едно просто присъединяване към Него, чрез ума или чувствата си. Вярата е само тогава жива, когато тя пусне корените си в чернозема на страданията. Само тоя, на когото никаква скръб не помрачава бистротата на духа му, у когото всеобемната любов буди енергия и който не потреперва пред никакъв ужас, само той е готов за съшествието и приемането на тая сила. Както яденето и пиенето се взаимно допълват в областта на физиологията, тъй и вярата и делата взаимно си въздействат, за да образуват ония свръхприродни сили и субстанции, които изразяват божествения ръст на Словото в нашите най-затаени кътове. Тая мистична алхимия развива своите стадии у всички ония, на които нашият Отец им е дал достатъчна сила, Те са, на които Той доверява Сина си; те са, които Христос пази, въпреки техните скърби и привидна самотност; те са, за които Той прие всичките страдания и без когото те биха сбъркали пътя и биха слезли до дъното на великия ад. Тия хора, както е казал и Rulman Merswin още преди 7 века, с нищо не се различават от другите по своя външен вид. Те живеят като тях; така, в Исуса евреите не виждаха другиго, освен сина на дърводелеца. Но който се вгледа по-внимателно в тях, ще забележи, че те са носители на факел, пръскащ мощна светлина.
към текста >>

Тая мистична алхимия развива своите стадии у всички ония, на които нашият Отец им е дал достатъчна сила, Те са, на които Той доверява Сина си; те са, които Христос пази, въпреки техните скърби и привидна самотност; те са, за които Той прие всичките страдания и без когото те биха сбъркали пътя и биха слезли до дъното на великия ад.
Това значи да се подчиним на Неговия закон, въпреки мизерията, въпреки насмешките, интригите и отчуждението от страна на семейство, приятели и общество; това значи да понесем всичките мъки, всичките неизвестност и, всичките атаки; това значи да понесем всичко за небето. А да следваш Бога, то не значи едно просто присъединяване към Него, чрез ума или чувствата си. Вярата е само тогава жива, когато тя пусне корените си в чернозема на страданията. Само тоя, на когото никаква скръб не помрачава бистротата на духа му, у когото всеобемната любов буди енергия и който не потреперва пред никакъв ужас, само той е готов за съшествието и приемането на тая сила. Както яденето и пиенето се взаимно допълват в областта на физиологията, тъй и вярата и делата взаимно си въздействат, за да образуват ония свръхприродни сили и субстанции, които изразяват божествения ръст на Словото в нашите най-затаени кътове. Тая мистична алхимия развива своите стадии у всички ония, на които нашият Отец им е дал достатъчна сила, Те са, на които Той доверява Сина си; те са, които Христос пази, въпреки техните скърби и привидна самотност; те са, за които Той прие всичките страдания и без когото те биха сбъркали пътя и биха слезли до дъното на великия ад. Тия хора, както е казал и Rulman Merswin още преди 7 века, с нищо не се различават от другите по своя външен вид. Те живеят като тях; така, в Исуса евреите не виждаха другиго, освен сина на дърводелеца. Но който се вгледа по-внимателно в тях, ще забележи, че те са носители на факел, пръскащ мощна светлина. Те са отхвърлили и забравили украсата и ето защо техните думи се изливат като благословение; те не любопитстват и ето защо тяхното съзнание вижда истината във всички същества; те даже и не се смислюват за самите себе си, ето защо техните молитви отстраняват катастрофи и болести. Те още на земята се наслаждават несъзнателно от оная работа, целостта на която ще им бъде разпределена в деня, когато Учителят им ги възкреси.
към текста >>

смирено и тайно, клетките, които са взели участие при това действие, се наливат с нова мощна сила, която я предават на неговата душа и тя по такъв начин увеличава запаса на своята светлина.
Един богаташ или цар са по-малко зависими от тях и по-малко, следователно, страдат от тях, отколкото един бедняк. Произведението на един гений си играе още по-леко с тия препятствия чрез влиянието, което то упражнява върху бъдещите поколения; страстта или волята могат изведнъж да излъчат дадено същество от неговия материален затвор, тъй както това виждаме в телепатията, Известни адепти са могли дотолкова да завладеят законите на природата, че да продължават с неколко века границите на своето физическо съществувание. Впрочем, те са се лъгали. Но никой от тия случаи не може да се сравни с евангелското възкресение. Всеки път, когато човек върши добро при условията, изисквани от небето, т. е. смирено и тайно, клетките, които са взели участие при това действие, се наливат с нова мощна сила, която я предават на неговата душа и тя по такъв начин увеличава запаса на своята светлина. И това съкровище расте от живот в живот и когато работата на тоя човек почва да се свършва, то всичката материя — физическа и флуидична, така пречистена, е спечелена за него и той може да си служи с нея. И благодарение тайните, които небето му разкрива тогава, той може да образува веднага, тук или там, тялото, от което се нуждае. Такова тяло не е подчинено на никакви други условности, освен на тия, които неговият притежател намери за потребни; и така се осъществява обещанието за Сина, като венец чрез вярата, след една дълга редица на оживотворяващи превъплъщения. За да разберете тия неща, повдигнете се по-горе от ума, по-горе от философията, по-горе и от езотеризма. Работата на Христа е да отвори пряк път между нас и нашия Отец.
към текста >>

Ако ние, въпреки факта, че работим с всичката сила, на която са способни нашите мускули, мисли и сърца, запазим съзнанието, че чрез самите нас ние много малко можем достигна, тогава, дошли към края на цикъла, ще ни бъде по-лесно да се погълнем от майчинската и възраждаща мощ на вярата, в обаянията на която звучи Словото на Отца.
Най-малкото поне, ние трябва да се съгласим да тръгнем след Него. Непознаваемото не е страшно; вярата крепне в материалната борба, в нравственото пречистване, в умствения полет. Нека изоставим старите дрехи, старите понятия, старите идеи. Но да ги не мразим: това са служители, старци вече, но те са били скъпи служители. Всичко в нас е в движение, всичко у нас е временно, всичко отхожда. Ако ние, въпреки факта, че работим с всичката сила, на която са способни нашите мускули, мисли и сърца, запазим съзнанието, че чрез самите нас ние много малко можем достигна, тогава, дошли към края на цикъла, ще ни бъде по-лесно да се погълнем от майчинската и възраждаща мощ на вярата, в обаянията на която звучи Словото на Отца. Защото това Слово е животът, винаги нов, неизчерпаем и неуморим; това Слово е самият Син, тоя Христос, който под тази или онази форма непрестанно се носи като свидетел за истинността на Оногова, който Го е проводил. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. V.) Портретът на ясновидката Дълго време преди да почна да я лекувам магнетически, г-жа Хауфе бе толкова напълно сомнамбулна, че по-късно ние останахме с убеждението, какво периодът на будността й е у нея привиден. Нямаше съмнение, че тя бе тогава по-реално будна от всички, които я окръжаваха, понеже нейното състояние, ако и да го не считаха такова, бе по-скоро най-пълна будност. В това си състояние тя нямаше никаква органическа сила и всецяло зависеше от силата на другите, която получаваше от тях особено чрез очите си и краищата на пръстите си.
към текста >>

В това си състояние тя нямаше никаква органическа сила и всецяло зависеше от силата на другите, която получаваше от тях особено чрез очите си и краищата на пръстите си.
Ако ние, въпреки факта, че работим с всичката сила, на която са способни нашите мускули, мисли и сърца, запазим съзнанието, че чрез самите нас ние много малко можем достигна, тогава, дошли към края на цикъла, ще ни бъде по-лесно да се погълнем от майчинската и възраждаща мощ на вярата, в обаянията на която звучи Словото на Отца. Защото това Слово е животът, винаги нов, неизчерпаем и неуморим; това Слово е самият Син, тоя Христос, който под тази или онази форма непрестанно се носи като свидетел за истинността на Оногова, който Го е проводил. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. V.) Портретът на ясновидката Дълго време преди да почна да я лекувам магнетически, г-жа Хауфе бе толкова напълно сомнамбулна, че по-късно ние останахме с убеждението, какво периодът на будността й е у нея привиден. Нямаше съмнение, че тя бе тогава по-реално будна от всички, които я окръжаваха, понеже нейното състояние, ако и да го не считаха такова, бе по-скоро най-пълна будност. В това си състояние тя нямаше никаква органическа сила и всецяло зависеше от силата на другите, която получаваше от тях особено чрез очите си и краищата на пръстите си. Тя казваше, че черпи живот от въздуха и от нервните излъчвания на другите, без тия последните да губят нещо от себе си. Но не е излишно да се отбележи, че известни лица се чувстваха отслабнали след продължителното си престояване при нея или усещаха свиване на краищата си, тръпки и пр. Мнозина даже, след стоенето си при нея, изпитваха едно чувство на слабост в очите си и в корема си, което можеше да отиде до несвяст. Най-сетне, тя заявяваше, че черпела най-голяма сила от очите на силните мъже. Тя получаваше по-голяма сила от своите родители, отколкото от чуждите хора, и когато биваше съвсем отслабнала, само при тях можеше да намери облекчение.
към текста >>

Най-сетне, тя заявяваше, че черпела най-голяма сила от очите на силните мъже.
Нямаше съмнение, че тя бе тогава по-реално будна от всички, които я окръжаваха, понеже нейното състояние, ако и да го не считаха такова, бе по-скоро най-пълна будност. В това си състояние тя нямаше никаква органическа сила и всецяло зависеше от силата на другите, която получаваше от тях особено чрез очите си и краищата на пръстите си. Тя казваше, че черпи живот от въздуха и от нервните излъчвания на другите, без тия последните да губят нещо от себе си. Но не е излишно да се отбележи, че известни лица се чувстваха отслабнали след продължителното си престояване при нея или усещаха свиване на краищата си, тръпки и пр. Мнозина даже, след стоенето си при нея, изпитваха едно чувство на слабост в очите си и в корема си, което можеше да отиде до несвяст. Най-сетне, тя заявяваше, че черпела най-голяма сила от очите на силните мъже. Тя получаваше по-голяма сила от своите родители, отколкото от чуждите хора, и когато биваше съвсем отслабнала, само при тях можеше да намери облекчение. Съседството на слаби или болни хора я отслабваше, както цветята, които при също такива обстоятелства губят красотата си и увяхват. Тя се поддържаше още с много въз- дух и, дори при най-голям студ, тя не можеше да живее без един отворен прозорец. Тя беше чувствителна към флуидичните излъчвания от най-различен вид, каквито ние и не подозирахме, а специално от ония, които излизаха от металите, растенията, хората и животните. Всички невесоми субстанции, както и различните цветове на призмата, произвеждаха върху нея чувствителни ефекти.
към текста >>

Тя получаваше по-голяма сила от своите родители, отколкото от чуждите хора, и когато биваше съвсем отслабнала, само при тях можеше да намери облекчение.
В това си състояние тя нямаше никаква органическа сила и всецяло зависеше от силата на другите, която получаваше от тях особено чрез очите си и краищата на пръстите си. Тя казваше, че черпи живот от въздуха и от нервните излъчвания на другите, без тия последните да губят нещо от себе си. Но не е излишно да се отбележи, че известни лица се чувстваха отслабнали след продължителното си престояване при нея или усещаха свиване на краищата си, тръпки и пр. Мнозина даже, след стоенето си при нея, изпитваха едно чувство на слабост в очите си и в корема си, което можеше да отиде до несвяст. Най-сетне, тя заявяваше, че черпела най-голяма сила от очите на силните мъже. Тя получаваше по-голяма сила от своите родители, отколкото от чуждите хора, и когато биваше съвсем отслабнала, само при тях можеше да намери облекчение. Съседството на слаби или болни хора я отслабваше, както цветята, които при също такива обстоятелства губят красотата си и увяхват. Тя се поддържаше още с много въз- дух и, дори при най-голям студ, тя не можеше да живее без един отворен прозорец. Тя беше чувствителна към флуидичните излъчвания от най-различен вид, каквито ние и не подозирахме, а специално от ония, които излизаха от металите, растенията, хората и животните. Всички невесоми субстанции, както и различните цветове на призмата, произвеждаха върху нея чувствителни ефекти. Тя предчувстваше и ония електрически влияния, които ние не съзнавахме, и, нещо невероятно, тя имаше свръхестествени сведения или узнаваше по вдъхновение онова, което някой е написал.
към текста >>

Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“.
Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него. Това не ми доставя приятни мисли, защото познавам тялото си. Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“. Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи. Тогава тя се виждаше вън от тялото си или раздвоена и тялото й изгубваше всяко понятие за тежина. Г-жа Хауфе не бе получила никакво образование или някакви забавителни таланти. Тя не бе научила никакъв чужд език и незнаеше нищо нито по история, нито по география, нито по естествена история, и не владееше никакви общи познания за нейния пол. През дългите години на страданията й, библията и псалтирът бяха всичко, което тя изучваше.
към текста >>

Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи.
Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него. Това не ми доставя приятни мисли, защото познавам тялото си. Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“. Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи. Тогава тя се виждаше вън от тялото си или раздвоена и тялото й изгубваше всяко понятие за тежина. Г-жа Хауфе не бе получила никакво образование или някакви забавителни таланти. Тя не бе научила никакъв чужд език и незнаеше нищо нито по история, нито по география, нито по естествена история, и не владееше никакви общи познания за нейния пол. През дългите години на страданията й, библията и псалтирът бяха всичко, което тя изучваше. Нейната нравственост бе неоспорима.
към текста >>

Понеже и на мен почна да пише в стихове, някои бяха готови да кажат, че аз съм дал тая способност на бодната с магнетическата си сила; но тя говореше в стихове още преди да я познавам, и не без основание са нарекли Аполон бог на лекарите, поетите и пророците.
Г-жа Хауфе не бе получила никакво образование или някакви забавителни таланти. Тя не бе научила никакъв чужд език и незнаеше нищо нито по история, нито по география, нито по естествена история, и не владееше никакви общи познания за нейния пол. През дългите години на страданията й, библията и псалтирът бяха всичко, което тя изучваше. Нейната нравственост бе неоспорима. Тя бе набожна без лицемерие; тя считаше дългите си страдания и странния им характер като действие на предначертаният и волята на Бога и изказваше чувствата си в поетическа форма. Понеже и на мен почна да пише в стихове, някои бяха готови да кажат, че аз съм дал тая способност на бодната с магнетическата си сила; но тя говореше в стихове още преди да я познавам, и не без основание са нарекли Аполон бог на лекарите, поетите и пророците. Сомнамбулизмът дава способности да се пророчества, да се лекува и да се пише поезия. Колко справедлива е била идеята на старите за сомнамбулизма! И колко ясно го намираме смесен във всичките им мистерии! Великият лекар Галиени дължи успеха си много повече на нощните сънища, отколкото на цялата си медицинска наука. Аз познавах една неграмотна селянка, която в сомнамбулно състояние говореше в стихове.
към текста >>

Според израза на Кернера, тя бе плячка в ноктите на смъртта и душата й се държеше още за тялото само с магнетическа сила.
Очите й имаха нещо духовно в израза си и оставаха всякога ясни и бляскави, въпреки големите й страдания. Погледите й бяха проницателни и много подвижни във време на разговор, по някога внезапно се втренчваха и като че ли искряха и тогава се познаваше по тоя знак, че тя се намира в присъствието на някое от странните й проявления. В това състояние тя внезапно проговорваше бърже. Когато я видях за първи път, телесният й живот не обещаваше голяма продължителност, и тя бе изгубила всяка надежда да се види възстановена до толкова, че да бъде годна да се удържи в този свят. Макар че никоя нейна функция не бе дълбоко повредена, животът й бе едно пламъче, което угасваше. Според израза на Кернера, тя бе плячка в ноктите на смъртта и душата й се държеше още за тялото само с магнетическа сила. У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един на друг, по начин че първата оставаше още свързана с тялото, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“. Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия свят В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот. Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент. Така е и с фактите на откровението с магическата пръчка, които се приемат за безспорни от мнозина. Те са повече или по-малко явни, според това, до колко нервният флуид е повече или по- малко способен да се отдели.
към текста >>

V и край) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле.
Така можеше да се констатира, че ония от последните, които не действаха върху г-жа Хауфе, нямаха влияние и върху пръчката, и обратно. Бихме могли да прострем тия опити много по-далеч — напр., като турим тия разни вещества върху лъжичката й — ако не се опасявах да действам много силно върху нейното толкова раздразнително телосложение. (Следва) Ив. Толев Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура (пластика), архитектура, театър и пр. (Продължение от кн. V и край) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, трябва да поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава „рабско подражание“ на природните форми, както некои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пейзажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващото битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени — във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието на мислите и законите на Бога.
към текста >>

За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е.
Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика1). В, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух, а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата, той пише, че „изучва- нето на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; трябва да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; трябва да се знае причинната връзка на явленията и да се изучват законите, по които те се управляват“, и пр. (стр.
към текста >>

Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух, а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения.
Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика1). В, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух, а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата, той пише, че „изучва- нето на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; трябва да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; трябва да се знае причинната връзка на явленията и да се изучват законите, по които те се управляват“, и пр. (стр. 155 - 158 и след.). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа, но тая мисъл ясно се прозира в цялото му съчинение. От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки, в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действа наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател.
към текста >>

От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живо- писецът.
Те със скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театърът). Алпийска селянка. Картина от художника Борис Георгиев. Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живо- писецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за ла ги въплъти във види-ми за човешкото око творения. С една реч, и скулпторът възприема мисли, чувства и желания от съкровищницата на природата и твори. Както в свободно стоящите скулптурни произведения (бюстовете и хермесите), така и в прикрепените към стени, фасади и пр. (релефите), трябва да се изрази живота в природата във форми, цвят, стойка и движение. Прочутата статуя на Микел-Анджело, която представлява Моисея, макар и стояща и няма, изразява толкова живост и подвижност, че, както разказват, самият й автор, от възхищение, е ударил коляното й с чука си и извикал: „продумай!
към текста >>

Волята е всепобеждаваща сила Встъпителна бележка Стремежът към щастие подбужда човека да мисли, да чувства и да работи.
П. Стойчев. София, 1910 г. Стр. 38 и 70. 3) За съжаление, съставителите на Археометъра на Сент-Ив д‘Алвейдър са забранили възпроизвеждането на съдържанието му на друг език и ние не можем да дадем освен горните откъслечни сведения, без никакви илюстрации. Практически окултизъм Отто Кюнце. Волята е всепобеждаваща сила Встъпителна бележка Стремежът към щастие подбужда човека да мисли, да чувства и да работи. В този стремеж няма нищо осъдително. Това е стремеж да се удовлетворят насъщните нужди и да се осъществи идеала, за който жаднее духът. Но за да успеем в този стремеж към щастие, особено в днешно време, когато борбата за съществуване е тъй силна, нужно е да познаем и да използваме силите и средствата за борба, които със скрити в нас. И тогава, с постоянство и решителност, ние ще можем да вървим винаги напред; защото, който е ленив по мисъл, нерешителен и с отживели възгледи, той остава назад и бива смазван от колесницата на напредъка. Причини на застоя Днес, зарад външните неща, които правят животът приятен, се занемарява същността.
към текста >>

Както атлетът, който иска да развие мускулите си, прави редовно физически упражнения, така и този, който иска да се развият вложените дарби в него правилно, трябва да бъде господари на волята си и да развие волевата сила чрез съответни упражнения.
Всяка работа заслужава уважение и разумният човек може да се издигне твърде много и да спечели голяма почит и в най низкото на вид занятие. Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява. Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло. Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа. Но как тези вложени дарби и способности да се развиват правилно в нас, даже и когато не ги съзнаваме? Както атлетът, който иска да развие мускулите си, прави редовно физически упражнения, така и този, който иска да се развият вложените дарби в него правилно, трябва да бъде господари на волята си и да развие волевата сила чрез съответни упражнения. Защото чрез волята той ще се освободи от много слабости и привички убийствени за тялото, душата и духа, и по този начин ще направи възможно правилното развитие на своите дарби за един по-висок и по-достоен живота. Който иска да бъде силен, започва практически с това, че се отдава на една полезна работа, която изисква пълна преданост и съсредоточение. Мнозина могат да правят само това, което им заповядват, или в което ги задължат — това са робският души. Нищо самостоятелно, по свой почин и със свои усилия, те не са способни да направят. И затова те вървят там, където влечението ги насочва.
към текста >>

В него расте съзнанието на духовната сила и свобода.
Изкушенията и съблазните по никой начин не могат да оправдаят нашите слабости. Те всякога са съществували и само в усилията да ги победим се състои нашата добродетел. Който не може да победи едно изкушение, доказва своята слабост. Той няма значи духовен гръбнак и затова нужно е да работи сериозно над себе си. А който устои на изпитанията и съблазните, усилва своята твърдост, енергия и смелост. В него расте съзнанието на духовната сила и свобода. Вярно е, че днес има много изкушения и съблазни. Но това само показва, че е необходимо да се живее разумно, за да не бъдем и ние съблазън за другите. Възпитай в себе си самоуважение, което ще ти попречи да служиш на подобни низости. Знай, че само онзи, който има чиста съвест, може да устои на атаките на неблагоприятната съдба. Защото непоколебимостта на една стоманена воля почива винаги на строгото изпълнение на нравствения закон.
към текста >>

Защото силата е в спокойствието.
И всяка постъпка, за която ти можеш да кажеш, след внимателно вътрешно изпитване: „аз не мога другояче“, е справедлива и ти трябва без колебание да я извършиш. Как се познава напредъкът Имаш ли търпение, това е признак, че ти вече стоиш над посредствения човек. Напредналият във волевите упражнения човек в своята работа почва с най-мъчното и оставя приятното и лекото най-после. Когато се връща от работа в къщи и завари писма, той сяда по-напред да се наобядва и после ги чете. Той се старае винаги да бъде спокоен и съсредоточен. Защото силата е в спокойствието. Който се раздразнява и избухва от всяка дреболия, която не е според желанието му, показва не сила и енергия, а разюзданост и слабост. Освен това, напредналият във волево отношение човек се освобождава от гнева, разочарованията, злобата, страха и други. След много упражнения в борба със своите пороци, той изпитва себе си най-после и по метода на старите времена — въздържание от храна 10 — 20 до 40 дни. По този метод в старо време са се възпитавали всички онези, които отпосле са ставали водители на народите. Така а е се освобождавали от чужди влияния и достигали пълна независимост в духовния си живот.
към текста >>

Който се раздразнява и избухва от всяка дреболия, която не е според желанието му, показва не сила и енергия, а разюзданост и слабост.
Как се познава напредъкът Имаш ли търпение, това е признак, че ти вече стоиш над посредствения човек. Напредналият във волевите упражнения човек в своята работа почва с най-мъчното и оставя приятното и лекото най-после. Когато се връща от работа в къщи и завари писма, той сяда по-напред да се наобядва и после ги чете. Той се старае винаги да бъде спокоен и съсредоточен. Защото силата е в спокойствието. Който се раздразнява и избухва от всяка дреболия, която не е според желанието му, показва не сила и енергия, а разюзданост и слабост. Освен това, напредналият във волево отношение човек се освобождава от гнева, разочарованията, злобата, страха и други. След много упражнения в борба със своите пороци, той изпитва себе си най-после и по метода на старите времена — въздържание от храна 10 — 20 до 40 дни. По този метод в старо време са се възпитавали всички онези, които отпосле са ставали водители на народите. Така а е се освобождавали от чужди влияния и достигали пълна независимост в духовния си живот. Това средство почива на строго научна основа, защото чрез въздържанието се дава възможност на тялото да се пречисти от всичко излишно и нечисто.
към текста >>

Силата, която иначе отива за преработване погълнатата храна, сега се разходва за пречистване и обнова на делото.
Освен това, напредналият във волево отношение човек се освобождава от гнева, разочарованията, злобата, страха и други. След много упражнения в борба със своите пороци, той изпитва себе си най-после и по метода на старите времена — въздържание от храна 10 — 20 до 40 дни. По този метод в старо време са се възпитавали всички онези, които отпосле са ставали водители на народите. Така а е се освобождавали от чужди влияния и достигали пълна независимост в духовния си живот. Това средство почива на строго научна основа, защото чрез въздържанието се дава възможност на тялото да се пречисти от всичко излишно и нечисто. Силата, която иначе отива за преработване погълнатата храна, сега се разходва за пречистване и обнова на делото. Всека опасност за здравето или живота е изключена; напротив. жизнената енергия се увеличава извънредно много още и чрез новите чувства, които въздържанието предизвиква. С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар на тялото си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе на хората. Когато волята на един човек е тъй мощна, той може светът да разклати. В верността към себе си и към взетите решения и във величината на жертвите, които може да направи човек, е тайната на въздействието на силните характери.
към текста >>

Колкото повече човек постоянства, толкова повече той трупа вътрешна сила, която мъчно може да се опише.
Дървото се нуждае от много години, за да израсне и даде плод. Твоите желания често ти пречат и те задържат на едно место. Затова, нужно е смело да заработиш сега, в настоящето. Да заработиш с вяра в себе си и в успеха на работата, без да отлагаш — защото настоящето е основа на бъдещето. Ползата от самовъзпитанието В привичките, придобити с усилие на волята, колкото и прости да изглеждат, лежат основните закони на самосъзнанието. Колкото повече човек постоянства, толкова повече той трупа вътрешна сила, която мъчно може да се опише. Тя се проявява като вяра в себе си, предприемчивост, добродетел, решителност и издръжливост. Продължителното размишление развива разума, който по-рядко греши. Човек става проницателен, надраства средата си и неща, които остават незабелязани от другите, на него дават нова храна за мисъл и творчество. Наполеон I беше човек като всички ни. Качвайки се от стъпало на стъпало, той достигна дотам, че с цели народи можеше да прави каквото поиска и милиони трепереха от неговото име. Защо?
към текста >>

Нещастията, които среща, той ги понася с най-голяма твърдост, като необходими изпитания на неговата сила.
Наполеон I беше човек като всички ни. Качвайки се от стъпало на стъпало, той достигна дотам, че с цели народи можеше да прави каквото поиска и милиони трепереха от неговото име. Защо? Мислещият четец ще разбере, кое издигна този исполин на волята. Той не ще се учуди, а ще проследи пътищата, по които и той може да оползотвори силите себе си и да стане могъщ. С смел полет на мисълта, той измерва възможностите и намира доброто достижимо. Нещастията, които среща, той ги понася с най-голяма твърдост, като необходими изпитания на неговата сила. Едно вътрешно чувство му казва, че щом не се отклонява от пътя на дълга, той ще стане господар на неблагоприятните обстоятелства. Така той се научава да извлича полза от всяко положение. Този, когото и най-големите пречки не могат да отклонят от веднъж избраният път, е непобедим. Борейки се против ударите на съдбата, неговата вяра расте и се проявява в очакване на по-добро време, в което може да достигне сигурна победа в своята решителност. Ще победи този, който издържи.
към текста >>

Нейната сила е безгранична.
Този инстинкт съществува и се грижи за продължение и запазване на живота. На този инстинкт не трябва да се разбира като егоистично удовлетворение на материалните нужди за храна и облекло, а много по-дълбоко и по-обширно. Понеже цялото човечество духовно представлява една колективна личност, по отношение на която отделните лица са само членове, затова този инстинкт за самозапазване трябва да ни подбуди да работим за благото на цялото човечество, за облагородяване и пречистване на живота чрез безкористно изпълнение на своя дълг. Стремежите и усилията, които имат своя източник в тази висша цел, създават условия и сили за успех. Пречките не могат да отклонят ни най-малко непоколебимите решения на една воля, чиято опора е в доброто. Нейната сила е безгранична. Защото това е съединение на личната воля с Божията, изразена във всеобщите мирови закони. Научи се да жертваш временните и личните блага, за да достигнеш висшите блага на живота. Бъди твърд и непоколебим в доброто. Прегънат или смазан, жив или умрял, бъди сам против света, когато истината е с тебе. Обаче, в маловажните работи бъди отстъпчив.
към текста >>

Защото силата на волята е в зависимост от вярата на човека в доброто.
Не е нужно да мислиш себе си по- лош, отколкото си в същност. Честта не се дава, както живота, ние сами трябва да я спечелим. Който в своите постъпки се ръководи от добра цел, а не от похвали, може да се радва на съзнанието за по-висше достойнство. Съзнанието, че вървим из верния път към идеала, възвишава духа и ни дава сили да вървим по-бързо напред. От самите нас зависи дали да бъдем първи или последни, от нашата вяра в себе си и в доброто. Защото силата на волята е в зависимост от вярата на човека в доброто. Затова, пази своята вяра като най-голямото съкровище на земята; работи над своите мисли, развивай ги, подхранвай ги, изяснявай ги и ти ще растеш духовно и ще достигнеш своите цели. „Вие сте солта на земята“. Всички, които действат съгласно своя разум и съвест, са сол на земята. Защото те не допускат около себе си гниене. Тъй стават те водители и възпитатели на човечеството.
към текста >>

Например, умствената сила да се усещат непознати неща или, по-добре, да се предчувстват.
Одухотворяващият принцип живее, а само формата се губи. Ние дохождаме да признаем с предходните съображения, вероятността на личното съществуване на душата, установена психологически. Ние можем да отидем по-далеч и да изтъкнем до очевидност това лично съществуване чрез такива проявления на душевните способности, които не могат да бъдат присъщи на материалните качества на мозъка, на органическите, химическите, механическите комбинации, а са вътрешни способности. Волята, като специално доказателство за индивидуалността на духа, ще бъде изследвана в следната глава, както и други убедителни способности. Но най-напред аз бих желал да отбележа известни неизследвани или малко изучени способности, метапсихическите способности, според твърде сполучливия израз на професор Шарл Рише. Например, умствената сила да се усещат непознати неща или, по-добре, да се предчувстват. Какво е предчувствието? Какво е естеството на тая душевна способност, която е често толкова сигурна? В този свой труд, почнат от дълго време, аз съм събрал, сравнил, разисквал, стотици наблюдения. Некои от четците ми могат да си спомнят, че, в течение на 1899-та година, аз предприех една аналитична анкета върху душевните способности и техните проявления, първите резултати от която публикувах в съчинението ми: Тайнственото и психичните проблеми. Двадесет години се изминаха от тогава, и аз продължавам да получавам от мнозина наблюдатели съобщения, които се считам длъжен да проверя колкото се може по-добре, тъй като, въпреки най-вярната памет и най-неоспоримата лоялност, спомените неизбежно се преобразяват и правят всичките свидетелства повече или по-малко подозрителни.
към текста >>

Касел се върнал и казал на г-жа Констан, че книгата съдържала динамит с такава сила, която била достатъчна да разруши едното крило от министерството, в което живеел министрът.
Касел, директор на обществената безопасност, и му казала да изследва тая книга, понеже пред- чувства некаква мистерия. Г-н Касел, като прелистил книгата, видял да падат от нея некакви малки белезникави късчета на масата. Той ги запалил и те пламнали. Той разбрал опасността, турил книгата под мишницата си и отишъл в градоначалството, в лабораторията на г. Жирар. След един час, г. Касел се върнал и казал на г-жа Констан, че книгата съдържала динамит с такава сила, която била достатъчна да разруши едното крило от министерството, в което живеел министрът. Г-жа Констан припаднала и боледувала осем дни. Това ни разказаха г. и г-жа Констан на трапезата, пред дванадесетина души. Жената на министъра открила опасността — нещо повече, почувствала интензивно и до толкова,че се притекла, полуоблечена, до чакалнята на министерството, за да попречи на служещите да отворят пратката. Нема ли тук един вид вътрешен поглед на духа, който няма никакво съотношение с нормалното зрение?
към текста >>

Баща й, обаче, сега ми подхвърли едно изкушение, което изискваше всичката ми сила, за да му устоя.
Разбра се, че той бе заминал за Египет. Ние бяхме доволни, че го бяхме поне пропъдили от Цариград. Приятелят ми, Дамат Заде, ми изказа своята най-дълбока признателност, като добави: „Преди ти спаси богатството ми, сега ти спаси моя живот, и един живот много по ценен от моя — този на моята дъщеря Фатиме“. Като чух това име, аз не можах напълно да прикрия вълнението си. Аз бях случайно видял тази госпожица и бях пленен от красотата й и от нейната миловидност, но понеже знаех, че тя е предназначена да бъде съпруга на другиго, аз се трудех да задуша чувствата си, като се мъчех да изгоня из ума си всеки спомен за прекрасната Фатиме. Баща й, обаче, сега ми подхвърли едно изкушение, което изискваше всичката ми сила, за да му устоя. „Саладине“, продължи той, „съвършено справедливо е, ти, който си спасил живота ни, да участваш в нашето пиршество. Ела у дома на рождения ден на нашата Фатиме. Аз ще те туря на балкона, който гледа към градината и ти ще видиш цялото зрелище. Ние ще имаме празненство с лалета, по подражание на онова, което имат в градините на Великия Владетел. Аз те уверявам, че си струва да го видиш.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да предположим напр., че „Армията на спасението“ (Salvation Army — едно религиозно общество) иска да държи събрание в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета“ (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила.
и Д., и де- сет хиляди други, имат право да се съберат на събрание (meeting); и понеже А. има право да каже на В., че той мисли, че би трябвало да се гласува известен закон, и понеже и В. има право да каже същото на когото и да е от приятелите си, излиза, че А и още десет хиляди души с него могат да държат едно публично събрание, в което да се изкажат в полза на правителството или против него. Това е то, в неговата същност, правото на събиране за политически и други цели. Но едно събрание, един митинг, който би бил законен, не става неза- конен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си — която сама е незаконна — и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината. Да предположим напр., че „Армията на спасението“ (Salvation Army — едно религиозно общество) иска да държи събрание в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета“ (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила. Нека предположим още че на туй отгоре, мирните граждани, които не желаят да се нарушава спокойствието на града, като се боят от смутове, подканят властта да забрани митинга на „Армията на Спасението“ или ако стане шум, да арестува членовете и на двете армии. Това искане изглежда на пръв поглед като твърде основателно, но властите не могат, законно, да отговорят на подобно искане. Че така трябва да бъде, по сега съществуващото право, става явно, щом като се помисли. На А. не може да г.е отнеме правото да се разхожда по улицата High Street, под предлог, че X.
към текста >>

Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свързва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност.
— се намира за . правомерно и се удобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно. Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свързва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност. Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии. Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент, и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение. Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа партия не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач. Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най-достойния измежду равните — primus inter pares. При това водачът трябва да се отличава с всички високи духовни качества и добродетели.
към текста >>

Вместо да заплашваш със „сеч“ и със „смазване“ другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа.
Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си и неприятелите си. Ако към своите приятели той е разположен да ги обсипе с всичките блага, които дава властта, то към своите врагове същият никога не трябва да си служи с насилнически мерки, за да ги принуди да му се подчинят. Не е голямо изкуство да печелиш врагове, а изкуство е да знаеш и да можеш да печелиш приятели. Само с любовта можеш да ги спечелиш, защото само любовта отваря сърцата и донася мир. Вместо да заплашваш със „сеч“ и със „смазване“ другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа. Тъй и само тъй искрените, чистосърдечните и благонамерените умиротворяват страната си. Защото е казано: „по делата ще ви познаят“... И тъй, любовта е основата на всяка обществена и политическа организация, благородните идеи са стълбовете й, а чистият, възвишеният идеал е нейният лъчезарен свод. Това е величествената сграда на народния храм. Нека приложим закона за любовта и в политическото преустройство на България, и тогава сам Бог ще живее в тоя храм. Ако ние не сторим това, живите сили, които действат в света, макар и неподозирани от невежите и слепите, ще го направят рано или късно, макар и след мъчителни перипетии и страдания за народа.
към текста >>

Защото Силата обитава близо до Нуждата.
*· Златните думи на Питагоровите ученици* (същият текст на гръцки може да се прочете в приложения pdf) Приготовление Почитай най-напред безсмъртните богове, както е обичай; уважавай клетвата; след това и славните герои и подземните божества, като вършиш законни дела. Очистване Почитай родителите си и които са родени най-близо до теб. От другите прави приятел този, който е отличен по добродетел. Отстъпвай с кротки думи и с полезни дела. Не мрази приятеля си заради малка грешка, за да си силен. Защото Силата обитава близо до Нуждата. Това тъй знай. Свиквай да си господар на следните неща: най-напред на стомаха, и на съня, и на невъздържанието, и на гнева. Не ще вършиш никога нещо позорно нито с друг, нито насаме. От всички най-много срамувай се от себе си. След това да упражняваш правото и делом, и словом.
към текста >>

Това е все- могъщата сила на любовта.
Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния. И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти! : I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството . . . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му.
към текста >>

И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество.
Така, Отец ни дава своя Син три пъти! : I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството . . . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне.
към текста >>

И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне.
И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ. Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие. Неизмеримостта на Всевишния ни ослепява. Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн.
към текста >>

Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие.
Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ. Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие. Неизмеримостта на Всевишния ни ослепява. Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн. който изпълва вселената. Справедливостта и добротата на Бога ни се струват, че са в конфликт, както и Неговото предзнание и нашата свободна воля. Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни.
към текста >>

В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно.
който изпълва вселената. Справедливостта и добротата на Бога ни се струват, че са в конфликт, както и Неговото предзнание и нашата свободна воля. Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни. Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина. Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея. В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно. Така, сам Бог избира тия, които от време на време ще идват при Него. Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил. Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. VI.) Действията на водата — Изменение на тежината Г-жа Хауфе се чувстваше, че отслабва, щом вземеше вода в ръката си.
към текста >>

Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид.
Духът му бил в постоянна връзка с Бога, той често е бивал обгърнат като от един светъл облак и се вдигал във въздуха. И св. Тереза също чувствала душата си, после главата си и най-после цялото си тяло издигнато над земята и, пред очите на всичките жители от общината, тя е летяла над прага на вратата й. Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем. Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния. Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза. Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия. Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията.
към текста >>

Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява тялото ни, тия влияния едва се чувстват от нас.
Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“. Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява тялото ни, тия влияния едва се чувстват от нас. Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното на организма, напуснатото и възприемчиво тяло става отново чувствително към скритите й свойства. Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие. Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна. Известно е, че навикът ни да приемаме твърди и течни възбудителни вещества увеличава особено нашата нечувствителност към външните влияния.
към текста >>

Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното на организма, напуснатото и възприемчиво тяло става отново чувствително към скритите й свойства.
Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“. Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява тялото ни, тия влияния едва се чувстват от нас. Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното на организма, напуснатото и възприемчиво тяло става отново чувствително към скритите й свойства. Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие. Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна. Известно е, че навикът ни да приемаме твърди и течни възбудителни вещества увеличава особено нашата нечувствителност към външните влияния. Когато старите са искали да подложат някой болен на този скрити сили, те са приготовлявали действието им като са го осъждали на строга диета.
към текста >>

Една магнетична пръчка с желязно острие, поставена пред дясното й око и насочена към някой отдалечен предмет, развиваше силата й извънредно много: така, най-мъничките звезди й се представляваха толкова големи, колкото месечината, а последната толкова голяма, че тя можеше да вижда ясно различните й петна.
Добрите новини за детето й я разсмиваха, а лошите я наскърбяваха. Името на някое враждебно лице възбуждаше гнева й, онова на Наполеон й събуждаше войнствени мисли и тя запъваше тогава някой марш. Колкото чудновати и да бяха тия резултати, повторените опити само ги потвърждаваха, и макар мъчно да се вярваха, това бяха положителни факти. Както става обикновено със сомнамбулите, г-жа Хауфе имаше способността да различава ясно вътрешните органи на тялото, особено когато боледуваха. Тя виждаше много добре протежението на нервите и можеше да ги опише анатомически. Една магнетична пръчка с желязно острие, поставена пред дясното й око и насочена към някой отдалечен предмет, развиваше силата й извънредно много: така, най-мъничките звезди й се представляваха толкова големи, колкото месечината, а последната толкова голяма, че тя можеше да вижда ясно различните й петна. Но тя виждаше само дясната страна, а лявата оставаше невидима за нея. Тя казваше, че жителите на лявата страна на месечината били погълнати всецяло от постройките си и не са толкова щастливи, колкото ония на дясната й страна. Аз й казах, че, според мен, това е сън; но тя протестира, като добави, че нейното сомнамбулично състояние е пълна будност. Наистина, за съжаление е, че тия опити се правеха в едно време, когато ясновидката бе неспособна да стане от леглото си и не можеше да се предаде на продължително наблюдение на небесните тела. Когато срещнеше някого, който бе изгубил един от своите крайници, тя продължаваше да виж·да последния на тялото му.
към текста >>

Но тя виждаше само дясната страна, а лявата оставаше невидима за нея.
Името на някое враждебно лице възбуждаше гнева й, онова на Наполеон й събуждаше войнствени мисли и тя запъваше тогава някой марш. Колкото чудновати и да бяха тия резултати, повторените опити само ги потвърждаваха, и макар мъчно да се вярваха, това бяха положителни факти. Както става обикновено със сомнамбулите, г-жа Хауфе имаше способността да различава ясно вътрешните органи на тялото, особено когато боледуваха. Тя виждаше много добре протежението на нервите и можеше да ги опише анатомически. Една магнетична пръчка с желязно острие, поставена пред дясното й око и насочена към някой отдалечен предмет, развиваше силата й извънредно много: така, най-мъничките звезди й се представляваха толкова големи, колкото месечината, а последната толкова голяма, че тя можеше да вижда ясно различните й петна. Но тя виждаше само дясната страна, а лявата оставаше невидима за нея. Тя казваше, че жителите на лявата страна на месечината били погълнати всецяло от постройките си и не са толкова щастливи, колкото ония на дясната й страна. Аз й казах, че, според мен, това е сън; но тя протестира, като добави, че нейното сомнамбулично състояние е пълна будност. Наистина, за съжаление е, че тия опити се правеха в едно време, когато ясновидката бе неспособна да стане от леглото си и не можеше да се предаде на продължително наблюдение на небесните тела. Когато срещнеше някого, който бе изгубил един от своите крайници, тя продължаваше да виж·да последния на тялото му. Тоест, тя виждаше формата на крайника, произведена от проекцията на нервния флуид, по същия начин както виждаше флуидичните форми на умрелите.
към текста >>

Невидимата флуидична форма на тоя крайник е още в отношение на продължителност с видимото тяло, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението на видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид.
Аз й казах, че, според мен, това е сън; но тя протестира, като добави, че нейното сомнамбулично състояние е пълна будност. Наистина, за съжаление е, че тия опити се правеха в едно време, когато ясновидката бе неспособна да стане от леглото си и не можеше да се предаде на продължително наблюдение на небесните тела. Когато срещнеше някого, който бе изгубил един от своите крайници, тя продължаваше да виж·да последния на тялото му. Тоест, тя виждаше формата на крайника, произведена от проекцията на нервния флуид, по същия начин както виждаше флуидичните форми на умрелите. Това интересно явление ни позволява може би да си обясним усещанията, изпитвани от някой, които чувстват още ампутирания си крайник. Невидимата флуидична форма на тоя крайник е още в отношение на продължителност с видимото тяло, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението на видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид. Старият теософ Йотингер казва: „земната обвивка остава в съсъда, когато съществената и летлива част се издига като дух в съвършена форма, но лишен от материя“. (Следва). _______________________ 1) Слънчевият възел. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа I. Животописен очерк Литературата върху живота и учението на Питагора е огромна. Самият Питагор, както и всички други велики учители на човечеството, не е оставил нито едно, саморъчно написано от него, съчинение.
към текста >>

в асцендента прави тялото силно и го дарява богато с жизнена сила.
Разумът е ясен, а това, прибавено към подвижния живот, който докарва луната, дава възможност за бърз напредък в развоя. Любопитството върви обикновено ръка за ръка със стремежа към новото. В изгряващ или , луната указва по-малко благоприятни влияния — тя създава егоизъм, гордост и ревност. В огнен знак тя го прави страстен и импулсивен. От голямо значение са тук, както и при другите планети в асцендента, аспектите, които луната получава. в асцендента прави тялото силно и го дарява богато с жизнена сила. Цветът на кожата е бял, косата светла или златиста — очи сини, брада силно развита. Оптимистично — родените имат силно чувство за собствено достойнство, благородство и авторитет диша всеки техен жест. Те са честни и верни и имат силна воля. Последното качество съществува и тогава, когато слънцето получава лоши аспекти, обаче, чувството на авторитет се превръща в гордост, властолюбив и егоизъм.· Във въздушен и огнен знак влиянието на слънцето в асцендента е най-благоприятно — то дава тук вежливост, интуиция, искреност. В дава премного доверие в себе си, а в — непревиваемост и силно самонадценяване.
към текста >>

Марс дава вяра в себе си, решителност и сила, но когато аспектите не са твърде благоприятни изпъква явно едно или друго качество на животинската природа.
В прави твърде променлив в приятелството, в , ревнив и преувеличаващ. в асцендента дава светла или червена коса; мустаците са по-светли от косата и брадата. Очите имат един бърз, проникващ поглед, носът е добре оформен, малко извит в горната трета част. Устни тънки, брада тясна, вежди красиво големи. Естествено изгряващият знак указва известна, но обикновено все има една резка (от рана) или некакво петно по лицето. Марс дава вяра в себе си, решителност и сила, но когато аспектите не са твърде благоприятни изпъква явно едно или друго качество на животинската природа. Често пъти съвсем неприятен характер.· В огнен знак Марс дава голяма енергия, любов. към аргументиране, обикновено желание за борба, обаче, едновременно и благородство, В дава усет за такт и размисъл покрай енергията, в , страст (типът тук е тъмен). Във въздушен знак особено в , Марс дава остър разум. в асцендента дава едно пълно, меснато тяло, четвъртита брада, пълно лице със също такива очи, които даже до известна степен може да изпъкват. Лицето има пресен цвят, косата е светла или кестенява.
към текста >>

в 8: Добре аспектирано, това положение на слънцето дава жизнена сила и в случай че идват благоприятни аспекти от Уран и Нептун, склонност и дар за окултни изучавания.
в 5: Дава любов към обществен живот, към спекулации и изобщо към удоволствия· в 6: Добро само, ако слънцето не е зле аспектирано — иначе, това положение е неблагоприятно за здравето, особено при зли аспекти от Сатурн и луната. в 7: Благоприятно за съдружничество, за брак, за комунален живот изобщо. Често: обществено положение. Един горд съдружник. При лоши аспекти, това положение дава нещастен брак и неуспех в общежитие — в зависимост от аспектите. в 8: Добре аспектирано, това положение на слънцето дава жизнена сила и в случай че идват благоприятни аспекти от Уран и Нептун, склонност и дар за окултни изучавания. Всичко, що се намира във връзка със смъртта, пада под този дом, като наследства и др. Зле аспектирано, слънцето носи ранна смърт; начинът на последната бива указан от находящата се в дисхармония планета и от знака. в 9: Дава успех в научни, особено философски и религиозни изучавания и склонност да събира знания чрез дълги пътувания. Особено благоприятно действа тук върху разума един добър аспект от Меркурий, когато пък добър аспект от Уран докарва склонност към окултизъм. Един неблагоприятен аспект от Юпитер в този дом води към външен блясък (лицемерие), а от Уран или Марс дава на родения склонност към фанатизъм.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело.
16. Книжнина. 17. Разни вести Към великата цел Причини на международния антагонизъм - Условия за обединението на славяните Още от незапомнени времена народите на земното кълбо враждуват и воюват помежду си. Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“.
към текста >>

Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа.
След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа. Поради това, и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина, и между тях проектът пропаднал.
към текста >>

Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действа не толкоз с насилие, колкото с силата на моралното въздействие и човеколюбието.
И те трябва да направят този малък опит с себе си. защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсел. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действа не толкоз с насилие, колкото с силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава ни какъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следов., тоя нож, с който отрязваш главата на другия, с същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа: тази е най-старата политика, която съществува от памти-въка — че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: от хиляди векове всичките тия ножове и точила де са? Нали трябва да се правят всяка година нови ножове и точила?
към текста >>

Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила.
Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила. Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Бал кана под своя знаменател. А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света.
към текста >>

И де е равната на Тебе мощ и сила?
те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат. .. Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая! И потопете се в вълните им целебни от сили и живот — от прелести вълшебни на Вечната Любов — в това море на Майя!... Иван Толев ХИМНИ от Ян Каспрович (Продължение от кн. VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:? И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори. И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века. Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже.
към текста >>

Къде е равната на Тебе мощ и сила?
От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори. И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века. Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже. Къде е равната на Тебе мощ и сила? Де огъня, досегнал Твоите светила? Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне. Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила. Де е добротата с Твойта що се мери? де е равната на Тебе мощ и сила?...
към текста >>

де е равната на Тебе мощ и сила?...
Къде е равната на Тебе мощ и сила? Де огъня, досегнал Твоите светила? Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне. Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила. Де е добротата с Твойта що се мери? де е равната на Тебе мощ и сила?... * * * Боже! Защо ме тъй наказваш? Застанал си в безкрая разкален, и по-голям от самия безкрай, с огромен кръст, горещ в Твоите ръце, Ти хвърляш в очите ми оттам възпламналия Свет . . . Наказвай ме!
към текста >>

кога светът трепери от твоя гняв велик, стори да не загива, нека се разкае, вземи го, Господи, под своята закрила, велика Твойта мощ, велика твойта сила, и няма добрина със твойта да се мери!
Виновен съм! Жената на другаря си отнех — виновен съм! Πодхвърлих на съседа си дете, от моя животински бяс родено. А грях веднъж така ми затъмни очите, че когато опипом вързах в бездънните недра на страшни лесове и там намерих билки ядовити, отрових аз света в зародиш с тях Виновен съм, голям е моят грях Не ме наказвай, Боже, според него! Във тоя час. кога светът трепери от твоя гняв велик, стори да не загива, нека се разкае, вземи го, Господи, под своята закрила, велика Твойта мощ, велика твойта сила, и няма добрина със твойта да се мери! С разпалени ръце от страст докоснах аз свенливата невинност, преди да се развие в слънчев цвят· Откъснах плод коварно от девойка със слово. Мощ коварството ми даде, че обещах избава в любовта, а шепнех си като крадец, що вижда крадци: откъсвай, друг преди да дойде! На купена за грош един поквара оставих се да ме влече в калта или кога пресита мойта кръв изсмука, пред дома на разврата като сянка спрял, и със очи превърнати в стъкло, в което сетно пламъче блещука, аз труповете като мен следях и в сладострастието тяхно прималняло запалвах в мисълта си свойта мъртва страст. А подлост не веднъж ми пареше душата и да запълня пустотата в нея на минувачите, които своя дом в заблуда дирят, аз едва не шепнех: не таз врата, съветвам ви — през тая Виновен съм, голям е моя грях! Създадох си ярем от дадени обети, а нямах сили в себе си открито да хвърля тия шутовски звънци на първожреца на олтар домашен, и да отида там, под слънчевата пладня където сред градини ароматни, дървото забранено кървавей, и във душата си допущах тоя шепот!
към текста >>

Аз всички грехове вземах на свойте плещи, защото съм човек от болката роден, защото отчаяние и скръб и ужас и изнемогване и сила причина са на мойто битие .
и чист ще ида с жалка съвест на измена! Виновен съм, голям е моя грях! Това е любовта, това е чистий извор, отдето благородството избликва! Виновен съм, голям е моя грях! Боже! Аз всички грехове вземах на свойте плещи, защото съм човек от болката роден, защото отчаяние и скръб и ужас и изнемогване и сила причина са на мойто битие . . . Възпламнах в страст към собствената кръв, към майка си, към свойта дъщеря! А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме!
към текста >>

А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр!
Виновен съм, голям е моя грях! Боже! Аз всички грехове вземах на свойте плещи, защото съм човек от болката роден, защото отчаяние и скръб и ужас и изнемогване и сила причина са на мойто битие . . . Възпламнах в страст към собствената кръв, към майка си, към свойта дъщеря! А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял!
към текста >>

Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин!
Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял! Когато от Своя покой, когато от Свойта любов Ти слънцето, звездите отдели да се разбият в свойте елипси, за да се стори туй, що ни погълна! Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат! Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах! Притули се до мене завистта със свойто жълто лоно, свойта голота, и във душата моя зацарува. И рече ми да гледам аз накриво на славата на своя роден брат. И крадях — ограбих дискоса, оставен във Твоята обител свята!
към текста >>

Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки.
т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г. Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос. Химнът Salve Regina опровергава това твърдение на г. Василевски. Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки. Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре . . . И. Т. Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния. Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога. Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може.
към текста >>

Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре .
когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г. Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос. Химнът Salve Regina опровергава това твърдение на г. Василевски. Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки. Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре . . . И. Т. Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния. Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога. Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може. Други пък, които са тъй също голямо мнозинство, не се и замислят за него, освен в редки случаи на неволя и то със страх.
към текста >>

Разбойници или убийци са тия, които си служат с магията на волята или обредите, чрез тиранична сила или коварство.
Кръщението е било общия ключ. И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин. Разбойници или убийци са тия, които си служат с магията на волята или обредите, чрез тиранична сила или коварство. Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба. Христос изказва тук такива думи, че, може би, е по добре да не се дири всичката им глъбина, защото — можем ли ние да разнищваме, ние, които сме още в пелени, да узнаем тайните намерения на великите духовни водители които някога са натоварили нашите отци с обреди, закони и защити? „Всички тия, казва Той, които са дошли преди мене, бяха разбойници и крадци“. Дали са те узурпирали образът Божи, в името на когото са казвали, че действат, — ние не знаем това. И според духа на евангелието, по-добре е, да не го знаем, защото венците са обещани на потиснатите, на слабите и на непорочните.
към текста >>

След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема.
С собствените си ръце те убиват вредните животни, злокобните птици: никоя жертва не бе приета от Бога, ако не бе принесена от техните ръце, никой цар не можеше да открие война, без да се е допитал до тях. Те притежават тайните на земята и на небето. Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад.
към текста >>

След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери.
Тая зала е била предназначена за религиозната служба. Тя била великолепно украсена, а в центъра й се намирала скинията, съдържаща мистично оживената статуя на бога и свещената лодка или арка. От същото светилище са излизали стълбите, които водели на терасите, де то били тайните градини на храма, определени за моралните изпитания на бъдещите посветени (мистерията на Немезида у гърците). А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене. Египетският храм: Светилището. След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори. Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение.
към текста >>

Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей.
Но след тях открива се великолепна светлина пред очите, минава се през чисти места и зелени ливади, дето се чуват песни и игри, свещени думи се произнасят и божествени проявления навяват религиозен възторг“. Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии. В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по начина, по който откриват звездите от нашата слънчева система. Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от описанието на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние. По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия. Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите.
към текста >>

Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му.
Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз.
към текста >>

Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта .
Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· . Извлякъл от „А В С d’Occuitisms“: Ив. Стоянов. * * * Картинки свързани със статията Пилоните и обелиските. Кръщаване на посветения в подземията на храма. Появяване на Изида в килията на посветения Астрално раздвояване на посветения.
към текста >>

Голем палец показва, че притежателят му по-лесно може да се освободи от ограниченията, които му налага неговата природа, защото на по голям палец съответства и по-голяма сила на волята.
Голем палец често се среща у хора склонни към тайните нау ки; особено ако при това и хълма на малкия пръст е силно развит; сигурно, хора като приказния Фауст, Гьоте, Парацелз са имали големи палци. Че у хора, които имат големи палци, преобладават разумът и волята, показват и други исторически примери. Волтер, тоя светещ човек, който нищо друго не признаваше освен това, що разума му диктуваше и който преценяваше хората по разума им, имаше грамадни ръце. Наполеон, враг на бавността, страхливостта и нерешителността, който винаги настояваше, че човек, действащ съгласно вътрешния си глас, рядко греши, че всяка нерешителност е доказателство на слаб дух, имаше също голям палец, особеност присъща изобщо на упоритите корсиканци. Напротив, Албрехт Дюрер, знаменитият художник, характерната черта на чийто произведения беше естествеността, има ще малък палец, и знае се как пасивно той се отнасяше към тиранията на непоносимо свадливата си жена. Голем палец показва, че притежателят му по-лесно може да се освободи от ограниченията, които му налага неговата природа, защото на по голям палец съответства и по-голяма сила на волята. С това се обяснява факта, че е имало много философи, които са изла гали теориите си в по-малко или по вече добри стихове; но до днес не се знае за никой виден поет (който обикновено се характеризира с малък палец и гладки пръсти) да е напреднал много в абстрактните науки. с. Твърдост на мъжката ръка. Твърдостта на ръката е признак на енергичен мъжки характер, а меката ръка — на женствен; отпуснатостта на ръката е белег на телесно, а често и душевно изтощение. Големи червени и силни ръце, какви то напр. се срещат у слугуващите, издават несръчност в ръчните работи, до известна степен откровеност, чиято проява може да се диктува както от глупост, тъй и от злина, и най после голяма доза тщеславие.
към текста >>

Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d.
Големи червени и силни ръце, какви то напр. се срещат у слугуващите, издават несръчност в ръчните работи, до известна степен откровеност, чиято проява може да се диктува както от глупост, тъй и от злина, и най после голяма доза тщеславие. Много меките ръце показват равнодушие. Докато меки ръце намираме у хора, чийто живот протича в приятна смяна на сънливо бездействие и удобство, коравите срещаме у хора, които прекарват живота си в тежка работа, напр. у ловците, работниците, носачите и пр. Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр. Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие.
към текста >>

Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие.
Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр. Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие. За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива. И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух.
към текста >>

Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина.
Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно. Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро. Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина. Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е. прекалено чувство за ред и порядъчност в възгледите си. За него най-много подхожда чиновническата кариера по изправността и точността, които изисква, качества, изразени във всяка негова постъпка. Той е човек, у когото всичко трябва да върви като по мед и масло. Успиване, няколко минути, по късно поднасяне на закуската и др, подобни дреболии са в състояние да развалят доброто му настроение за цел ден.
към текста >>

А той несъмнено съществува, такъв жизнен флуид, такава могъща сила, която работи в органическите тела и в всяко живо същество.
Мъката и страхът пред близкото небитие още по силно свиха сърцето му. Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото? Изведнъж той си спомни, че е чел в една книга по окултизма, че съществува един жизнен еликсир, тайната за който била изгубена, но ал- химиците напразно са я търсели в вътрешностите или кръвта на момичетата, децата и животните, в растения та и в атмосферата. А при това магическите книги говорят за този еликсир като за един несъмнен факт. О ако би могло да се намери той! А той несъмнено съществува, такъв жизнен флуид, такава могъща сила, която работи в органическите тела и в всяко живо същество. Това неуловимо дихание на живота трябва да е навсякъде, както в първичните, така и в най сложните организми. Един силен и рязък звън прекъсна бурните мисли на доктора. Той се изправи и почна да се ослушва. Навярно, старият Патрик, неговият единствен слуга, спеше като убит, тъй като в коридора беше тихо. След минута, звънът се повтори и Ралф стана.
към текста >>

Но по силата на някакъв неизвестен закон, това същото вещество, вкарано в организма, му дава способността да се противопоставя на разрушението.
Кой извлякъл от космическия хаос това страшно вещество? Аз не зная. Този, който ме посвети, каза, че получил тази тайна по същия начин, както и аз ви я предавам. При това, аз ще ви разкажа, какво се говори за това, без да гарантирам за неговата достоверност, тъй като тук всичко е тайна, и даже всички свойства на еликсира още не са изследвани, защото се страхуват да бъркат тази опасна субстанция. Казват, че това е един газ, който има свойството да поддържа равновесието между стихиите, а така също и да ги разделя. Но по силата на някакъв неизвестен закон, това същото вещество, вкарано в организма, му дава способността да се противопоставя на разрушението. Друго предание гласи, че в центъра на земята, под охраната на четирима стражи, извира като огнена вода тази същата субстанция и че един профан, попаднал случайно в ония дълбочини, откраднал малко от тайнствената течност. Как сполучил това? Ползвал ли се е той с някакви химически похвати, за да образува този течен огън, с който са пълни тези стъкленички и този прах в кутията? Това е неизвестно. Аз мога само да ви кажа, как трябва да се употребяват тези ингредиенти.
към текста >>

Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит.
Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите. Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане. Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло. Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит. Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная. Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно. Алхимиците напразно са търсили еликсира на живота, а аз, имайки го в ръцете си, не можах никак да го анализирам. Случваха ми се такива мрачни моменти, когато аз хлопах на вратите на ада и извиквах неговите обитатели.
към текста >>

Внезапно в него се пробуди волята с всичката си сила.
Той искаше да вземе чашата, но не можеше да си вдигне ръката. Той много се за бави. . . Но, не! Той не иска да умре, когато спасението е тука. Внезапно в него се пробуди волята с всичката си сила. С нечовешки усилия той се повдигна, изстиналите му пръсти грабнаха чашата и хвърлиха на пода стъкленото капаче. Остър и задушлив аромат го лъхна в лицето и тъй силно му подейства, че му се стори, като че ли вдъхна живота. Умът му се проясни, и дишането му стана свободно. Без да се колебае вече нито минута, той поднесе чашата до устните си и в един миг я пресуши. Отначало той почувства, че глътна течен огън, а после стана нещо Като вътрешно избухване.
към текста >>

Той стана съвсем нов човек и чувстваше, че по жилите му протича неизчерпаемата сила на живота.
На тоалетната маса имаше голямо огледало с сребърна рамка, четка, гребенче и други тоалетни принадлежности. Ралф запали свещите на двата свещника, прикрепени на рамката на огледалото, и се готвеше да разчеше гъстите си, тъмни коси, когато изведнъж погледът му, хвърлен в огледалото, го накара да трепне и се оттегли, назад. Нима това е той — това отражение на красив, млад човек, пълен с сили и енергия, с огнен поглед и с червени устни, жадуващи сякаш до дъно да пресушат кипящата чаша на живота? От пръстената бледност на лицето, от черните кръгове под очите и от слабостта, която преждевременно беше сгърбила неговата стройна и висока снага, не остана нито следа. Извърши се чудо. Той стана съвсем нов човек и чувстваше, че по жилите му протича неизчерпаемата сила на живота. Превела: А. Т. 1) Авторката на тоя роман (Ве́ра Ива́новна Крыжано́вская), от който даваме, за сега, само една извадка, е известната съвременна окултна писателка под псевдонима Рочестер. Тя е написала до сега романите: Паяжина, Във властта на миналото и Магите — всички с окултно съдържание. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа (Продължение от кн. VII и край).
към текста >>

Той има разуми, чрез който се свързва с Бо га, и растителна, хранителна и производителна сила, чрез които се свързва с животните Най-сетне, той с държа една инертна субстанция, обща с земята.
Хармонията се поддържа до луната, а под лунната област тя угасва и всичко се предава на безредие. Злото е струпано върху земята, тя е неговият приемник. Над нея, всичко е свързано с неизменните закони на реда и се изпълнява по волята, предначертанието и мъдростта на Бога. Всичко, което е под луната, съставлява конфликти на четири причини: Бог, съдбата, човекът и щастието. Човекът е съкращение на вселената — една малка вселена. Той има разуми, чрез който се свързва с Бо га, и растителна, хранителна и производителна сила, чрез които се свързва с животните Най-сетне, той с държа една инертна субстанция, обща с земята. Съществува способност или изкуство за откровение, за да се узнава волята на боговете. Съставното нещо не е начало. Началото е простото, което образува съставното. Атомът, прочее, не е първото начало. Числото е преди всичко, а единицата е преди всяко друго число.
към текста >>

Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр.
С това той привидно е спечелил отново благоразположението на клира, но този последния е бил много предпазливи, и не му е доверявали много· След смъртта на Тутанкамона, жена му Анкезенамон е поискала от съседното царство един нов съпруги, обаче, Анхезенамон властолюбивия генералисимус майор Харемхеб е спрял царския пратеник и скъсал писмото му. Овдовялата царица е трябвало да живее без съпруг и без трон до смъртта си, когато майор Харемхеб основава своята династия. Това е било в 14-то столетие преди Христа. Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2. Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“.
към текста >>

Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“.
Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2. Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр.
към текста >>

Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“.
Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др. Силата на тази мисъл-форма варира в зависимост от силата, с която първоначалната мисъл или желанието са я създали.
към текста >>

Силата на тази мисъл-форма варира в зависимост от силата, с която първоначалната мисъл или желанието са я създали.
Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др. Силата на тази мисъл-форма варира в зависимост от силата, с която първоначалната мисъл или желанието са я създали. Сега, ако един човек редица години мисли все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“. Този изкуствен елементал действа също както Лайденската стъкленица, като изпразва своя импулс и предава настроението на своя творец винаги там, дето нейния им пулс й диктува да стори това. Такова е, впрочем, и обяснението на страстите, като пиянство, комарджилък и др., на които субектът е роб, защото постоянно има кой да му натрапва това желание. Ако сега съчетаем това положение с онова на първото си гледище т. е. че Тутанкамон е бил, може би, посветен, то ще получим новата ориентировка, именно, ч.е той, като посветен, е могъл да създаде изкуствен елементал с такава сила, която да работи до безконечност.
към текста >>

Сега, ако един човек редица години мисли все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“.
Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др. Силата на тази мисъл-форма варира в зависимост от силата, с която първоначалната мисъл или желанието са я създали. Сега, ако един човек редица години мисли все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“. Този изкуствен елементал действа също както Лайденската стъкленица, като изпразва своя импулс и предава настроението на своя творец винаги там, дето нейния им пулс й диктува да стори това. Такова е, впрочем, и обяснението на страстите, като пиянство, комарджилък и др., на които субектът е роб, защото постоянно има кой да му натрапва това желание. Ако сега съчетаем това положение с онова на първото си гледище т. е. че Тутанкамон е бил, може би, посветен, то ще получим новата ориентировка, именно, ч.е той, като посветен, е могъл да създаде изкуствен елементал с такава сила, която да работи до безконечност. Той й е присадил този импулс, да убива всекиго, който би се докоснал до мумията му.
към текста >>

че Тутанкамон е бил, може би, посветен, то ще получим новата ориентировка, именно, ч.е той, като посветен, е могъл да създаде изкуствен елементал с такава сила, която да работи до безконечност.
Силата на тази мисъл-форма варира в зависимост от силата, с която първоначалната мисъл или желанието са я създали. Сега, ако един човек редица години мисли все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“. Този изкуствен елементал действа също както Лайденската стъкленица, като изпразва своя импулс и предава настроението на своя творец винаги там, дето нейния им пулс й диктува да стори това. Такова е, впрочем, и обяснението на страстите, като пиянство, комарджилък и др., на които субектът е роб, защото постоянно има кой да му натрапва това желание. Ако сега съчетаем това положение с онова на първото си гледище т. е. че Тутанкамон е бил, може би, посветен, то ще получим новата ориентировка, именно, ч.е той, като посветен, е могъл да създаде изкуствен елементал с такава сила, която да работи до безконечност. Той й е присадил този импулс, да убива всекиго, който би се докоснал до мумията му. И изкуственият елементал, роб, чадо на Тутанкамона, върши волята на създателя си, като руши и убива всекиго, когото засегне. Ако този пример ни се вижда много далечен, нека приведем един друг, от времето на Пиетра Амиенски, инициатора на кръстоносните походи. Тогава едно малко момче се молило на баща си да го вземе с себе си, на което старият рицар най-сетне склонил. Обаче, детето пада като първа жертва от страна на кръстоносците.
към текста >>

Получава се една мисъл-форма, един изкуствен елементал с огромна сила, който живял няколко столетия след това и винаги повтарял три деня преди смъртта на някого от това семейство тъжната погребална мелодия, която рицарите пеели при смъртта на детето. 3.
Обаче, детето пада като първа жертва от страна на кръстоносците. Съкрушеният баща се молил в продължение на много и много години така: „Боже, дай, щото в бъдеще никой от нашето семейство да не умира от неочаквана смърт. Дай някакъв знак, който да предупреждава, че някой от нас има скоро да умира. Направи, щото погребалната песен, що пяхме на гроба на моя син, да се чува три дена преди да се свършат дните на някой от членове те на нашето семейство.“ Така се молил много и много години наред нещастният баща — разбира се, по край молитвите за успокоението душата на малкия си син. Какво се получава в резултат? Получава се една мисъл-форма, един изкуствен елементал с огромна сила, който живял няколко столетия след това и винаги повтарял три деня преди смъртта на някого от това семейство тъжната погребална мелодия, която рицарите пеели при смъртта на детето. 3. Кой убива и отмъщава вместо Тутанкамона? Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива? Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона? Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана.
към текста >>

Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона?
Какво се получава в резултат? Получава се една мисъл-форма, един изкуствен елементал с огромна сила, който живял няколко столетия след това и винаги повтарял три деня преди смъртта на някого от това семейство тъжната погребална мелодия, която рицарите пеели при смъртта на детето. 3. Кой убива и отмъщава вместо Тутанкамона? Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива? Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона? Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука.
към текста >>

— Да, вие сте прави, Томсон — те са, които разправят силата им .
Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните. Siner Sinelles Странна история (Окултен разказ). — Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи. — Добавете при Вашия дует оръдието и подводницата, каза майор Томсон, който седеше насреща му и го следеше твърде внимателно, — оръдието и подводницата са тия, които пра вят да се чува гласа на вашия долар и стерлинг. Те го превеждат на чут и разбран език за целия свят. — Да, вие сте прави, Томсон — те са, които разправят силата им . . . достоен квартет · . . — Ами аеропланът? —- запита Меджи, която бе се облегнала върху рамо то на баща си, който мълчаливо слушаше. — О, аеропланът .... да, драга Меджи, аеропланът или по-скоро вашият мистър Хочкис?
към текста >>

Той почти се обиди, като че ли бях искал на сила да надникна в едно минало, с което той смяташе, че се е простил за винаги.
Та нима вие мисли те, че това е болест? — запита ме той, като впери строг поглед в мен. Аз, в нерешителност, не знаех какво да кажа. Но неговото лице доби друго изражение и аз разбрах, че той се мъчи да си спомни нещо. С няколко ду ми аз му подсказах, но това като че ли му подейства много неприятно. Той почти се обиди, като че ли бях искал на сила да надникна в едно минало, с което той смяташе, че се е простил за винаги. Аз разбрах това и ми стана стеснително. — Извинете — добавих — никак не исках да ви при чиня неприятност ... и ако, макар и неволно, направих това, простете ми. — Искреният ми тон, навярно, го подкупи, а може би и стесни· — Седнете, — каза той — няма нужда. Аз разбирам, че вие дойдохте по дълг ... професионален дълг. Миналото .
към текста >>

Вярата ни в закона и силата на духа ще се потвърди в най-мъчните финансови положения, като ги измени за наше удовлетворение.
Тя почна с медицината. След като работи с д-р Куимби, тя съзре възможността да приложи на практика философията на Бърклай за лекуване на болните. Тръгнала с твърде незначителна медицинска клиентела, впоследствие я увеличи в огромни размери, поради забележителните изцерявания, извършени от нея с помощта на духа, и както я научил д-р Куимби, тя разшири прогресивно центъра на своята работа. По тоя начин и понеже болните се стича ха от всички страни, за да бъдат лекувани и наставлявани, тя спечели огромни суми, които възлизат, както се говори, на милион долари. Ако не обичаме работата, с която сме се заели, няма причина да я следваме още, но трябва да я задържим поне до тогава, докато заловим друга, по-полезна за нас. Вярата ни в закона и силата на духа ще се потвърди в най-мъчните финансови положения, като ги измени за наше удовлетворение. Аз познавам един майстор в това изкуство: той бе отначало прост вестнико-продавач. Роден от бедни родители, в един от най-бедните квартали на града Париж, той преживяваше като жертва на най-големи лишения. Баща му и майка му, в парцаливо състояние, живееха в един зимник, когато на 18-та или 20-та му година, влиянието, което трябваше да измени съдбата им, преобрази живота му. Един добродетелен човек, кому то той извърши някой работи, се заинтересува за неговото бъдеще и почна да му говори за силата на духа. Той му подари една книга, като му препоръча да я изучи и да прилага на практика това, което тя съдържаше.
към текста >>

Един добродетелен човек, кому то той извърши някой работи, се заинтересува за неговото бъдеще и почна да му говори за силата на духа.
Ако не обичаме работата, с която сме се заели, няма причина да я следваме още, но трябва да я задържим поне до тогава, докато заловим друга, по-полезна за нас. Вярата ни в закона и силата на духа ще се потвърди в най-мъчните финансови положения, като ги измени за наше удовлетворение. Аз познавам един майстор в това изкуство: той бе отначало прост вестнико-продавач. Роден от бедни родители, в един от най-бедните квартали на града Париж, той преживяваше като жертва на най-големи лишения. Баща му и майка му, в парцаливо състояние, живееха в един зимник, когато на 18-та или 20-та му година, влиянието, което трябваше да измени съдбата им, преобрази живота му. Един добродетелен човек, кому то той извърши някой работи, се заинтересува за неговото бъдеще и почна да му говори за силата на духа. Той му подари една книга, като му препоръча да я изучи и да прилага на практика това, което тя съдържаше. Младият момък, снабден с тази драгоценна книга, отиде си у тях и изхарчи, за да я прочете, последната си стотинка, като си купи една свещ. Четейки онова, което се отнасяло за закона за предлагането и търсенето, той реши да приложи тоя закон, за да се отърве от мизерното си положение. Разглеждайки прибежището си, което представляваше за него стая, с голите му стени и пода от плочи, той си каза, че би му било приятно да има едно парче черга, дълго три метра и върху което той би се разположил, за да се запази от студените зимни дни. Той си нарисува умствено тая черга и държеше с постоянство своето творение.
към текста >>

А здравето е определено в речника така: „естествена сила на способностите, състояние здраво, морално и умствено“.
Сега нека изтъкнем, какъв контраст има между умственото настроение на Исуса от Назарет, когато той се е молил, и онова на така наречените негови последователи от сегашно време. Той е казал: „когато се молите, не правете като лицемерите, които обичат да се молят прави или на колени в синагогите (храмовете или църквите); когато се молите, не многодумствайте напразно, както правят езичниците, които си въобразяват, че ще бъдат чути поради многословието си (песните, литургиите и литаниите)“. За да разберете контраста между молитва, та на Учителя и съвременната молитва влезте в която искате църква и чуйте изразите на съвременните молитвословия. Всяка неделя вие ще чуете на публичните молитвени събрания фрази като следните: „Не трябва да правим на другите това, което не искаме те да ни правят, а ние правим това, което не искаме да ни правят. Затова именно ние не сме здрави“. А здравето е определено в речника така: „естествена сила на способностите, състояние здраво, морално и умствено“. Ако бихме казали на тия добри граждани същото онова, което те публично казват за себе си: че те са покварени морално и физически, и вършат тайно всичко, което не би трябвало“ да вършат, ние бихме били, несъмнено, преследвани за клевета. Но ние не желаем да ги считаме виновни за онова, което устните им произнасят толкова неразбрано· Горният пример, който дадохме, е един образец от съвременна молитва, избран между хилядите други, тъй като всичките те са повече или по малко начини за критика и самоосъждане. Мислите, изразени в тях, са отрицателни, такива молитви са по-скоро една формалност, отколкото израз на вяра. Мнозина от тия добри богомолци са бивали чути, но не заради условните формули извлечени от техните молитвеници, заради онова, което излиза от сърцето им, изразено в положителна форма, заради онова, което те мълвят в нощната тишина, тогава, когато никой друг, освен Бог, не присъства там, за да ги чуе. Истинската молитва трябва да бъде един духовен, а не емоционален, акт.
към текста >>

Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ.
Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват. Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително. Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно. Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си. В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение. Трябва да имате силно желание, но да помните, че всяка просба, отправена в състояние на силно възбуждение, всякога се удовлетворява с пресилване.
към текста >>

Не трябва да разпилявате силата си.
Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително. Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно. Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си. В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение. Трябва да имате силно желание, но да помните, че всяка просба, отправена в състояние на силно възбуждение, всякога се удовлетворява с пресилване. Съблюдаването на това важно правило би ви за пазило от много неприятности.
към текста >>

Когато започнете да търсите средствата, чрез които ще се изпълнят вашите опити, силата ви веднага ще се раздвои и това ще отдалечи осъществяването.
Осмо правило, бъдете всякога спокойни и разсъдливи, но положителни, когато просите. Не просете никога на бърже. Умствената разбърканост, произведена от прибързването, отлага материализацията на вашето създание. Девето правило. избягвайте да търсите да ви се открие момента и начина, по който ще се направи опита ви. Когато започнете да търсите средствата, чрез които ще се изпълнят вашите опити, силата ви веднага ще се раздвои и това ще отдалечи осъществяването. Защото има чакане, което привлича, и чакане, което отблъсква. Спокойното чакане, каквото съществува при размишлението, привлича към вас просеното. Но нетърпеливата надежда на обективния ум е отласквателна, тя смущава аурата ви и вие не ще можете да постигнете нищо. Например, като сте си направили едно създание, вие започвате да питате, посредством кого ще се удовлетвори вашата просба. Вашият обективен ум посочва, напр., г.
към текста >>

Това е, защото изследвачите и начинаещите пренебрегват практикуването му, подбуждат се да отричат закона за силата на духа.
Но ако се оставите на произвола на едно от тия умствени на строения, всяко едно от тях може да смути аурата ви и да забави всяка материализация. Божествения дух може да се сравни с океана, по който плува един кораб, натоварен с вашите създания и насочен към брега, на който вие ги очаквате. Смутеното състояние на вашия дух действа върху божествения дух, както вятърът от брега действа върху вълните. Той постоянно отблъсква и пречи да се доближи кораба, за да разтовари донесения за вас предмет на желанията ви. Това правило е едно от най-трудните за съблюдаване, но както всички други, и то може да се следва. Това е, защото изследвачите и начинаещите пренебрегват практикуването му, подбуждат се да отричат закона за силата на духа. Тази е причината, поради която мнозина студенти напущат окончателно усилията си да си служат с природните сили. Но ако ние не подчиним тия сили, ще бъдем подчинени от тях.· Единадесето правило·, горещото усърдие и зачестяването на просбата, настойчивостта, с която умствения образ се задържа съзнателно от духа, ускоряват опита. В една от предишните лекции обясних, как умствената ви картина става матриса (родилка), и как тая матриса изпуска една трептяща сила, подобна на син магнетичен конец, които я свързва с желания предмет. Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато мислите ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне. Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно.
към текста >>

В една от предишните лекции обясних, как умствената ви картина става матриса (родилка), и как тая матриса изпуска една трептяща сила, подобна на син магнетичен конец, които я свързва с желания предмет.
Той постоянно отблъсква и пречи да се доближи кораба, за да разтовари донесения за вас предмет на желанията ви. Това правило е едно от най-трудните за съблюдаване, но както всички други, и то може да се следва. Това е, защото изследвачите и начинаещите пренебрегват практикуването му, подбуждат се да отричат закона за силата на духа. Тази е причината, поради която мнозина студенти напущат окончателно усилията си да си служат с природните сили. Но ако ние не подчиним тия сили, ще бъдем подчинени от тях.· Единадесето правило·, горещото усърдие и зачестяването на просбата, настойчивостта, с която умствения образ се задържа съзнателно от духа, ускоряват опита. В една от предишните лекции обясних, как умствената ви картина става матриса (родилка), и как тая матриса изпуска една трептяща сила, подобна на син магнетичен конец, които я свързва с желания предмет. Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато мислите ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне. Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно. Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги.
към текста >>

Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата.
Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа! “. Между многото, които се молели, бил и Васил. След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му. Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал облекчение. После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат. Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата. През всичкото това време Васил е бил с затворени очи, но в съзна ние, тъй като разправял на околните какво вижда. През него преминавала една чудесна сила, като електрически ток, която околните чувствали, а сам той треперел. Друг път при усилена молитва насаме, той усетил, че го огрява силна светлина, която се отразява и съединява в центъра на съществото му, дето и до сега той вижда да стои една светла точка като диамант. С пълна увереност и искреност той твърди, че е видел и ада, дето се намирали грешниците. А и до сега още той притежава способността да говори на чужди и непознати езици, също както е ставало през време на апостолите.
към текста >>

През него преминавала една чудесна сила, като електрически ток, която околните чувствали, а сам той треперел.
След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му. Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал облекчение. После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат. Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата. През всичкото това време Васил е бил с затворени очи, но в съзна ние, тъй като разправял на околните какво вижда. През него преминавала една чудесна сила, като електрически ток, която околните чувствали, а сам той треперел. Друг път при усилена молитва насаме, той усетил, че го огрява силна светлина, която се отразява и съединява в центъра на съществото му, дето и до сега той вижда да стои една светла точка като диамант. С пълна увереност и искреност той твърди, че е видел и ада, дето се намирали грешниците. А и до сега още той притежава способността да говори на чужди и непознати езици, също както е ставало през време на апостолите. (Деяния на Апостолите, гл. 19, ст.
към текста >>

Едно познато на мен лице, в което имам пълно доверие, ми съобщи, че на една от стените на стаята му били написани от невидима ръка следните непонятни ду ми, които след късо време изчезнали: Това е станало през месец декември м. г.
1924 г. — Троян. Съобщава: М. Д. — учител. Тайно съобщение. Едно познато на мен лице, в което имам пълно доверие, ми съобщи, че на една от стените на стаята му били написани от невидима ръка следните непонятни ду ми, които след късо време изчезнали: Това е станало през месец декември м. г. Най-напред били написани първите два реда, а след един месец другите три. Цветът (боята) на буквите бил зелен. Лицето е малограмотно, научил се да чете и пише сам Като видел тия букви, нарисувал ги на книга една по една и ми ги предаде. Той не знаел към кого да се обърне, за да разбере значението на думи те. Попитал един свещеник, който му отговорил, че трябва да се правят молитви, но повече не искал да говори, защото хората щели да му се смеят.
към текста >>

На другата заран той срещнал пак на същото място тая очарователна личност Заприказвали, и той, почти хипнотизиран от нейната кокетност, поискал й среща и тя се с гласила.
Черната жена в гр. Вилно. Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват. Тия нещастници биват после напущани от нея, едни с черни петна по лицето си, които мъчно се изтриват, а други, с същите белези, падат тежко болни и незакъсняват да загинат, въпреки всички грижи на лекарите. Ето фактите: Един момък на име Г. срещнал на черния мост една дама, твърде елегантно облечена в черно, която привлякла вниманието му с красивия си вървеж. На другата заран той срещнал пак на същото място тая очарователна личност Заприказвали, и той, почти хипнотизиран от нейната кокетност, поискал й среща и тя се с гласила. Те трябвало да се срещнат в същия ден на полунощ и пак на черния мост. Пленен от нея, младият Г. пристигнал там, носещ сладкиши, и намерил приятелката си, която му предложила да прекарат у нея тая щастлива вечер. Той на драго сърце я последвал и след малко забелязал, че те са излезли извън града и се намират на полето. Тя вървяла напред по една тясна пътека, той я следвал мълчаливо, но вече някак си неохотно.
към текста >>

Тя го привлекла с една особена тайнствена сила, като някакъв магнит.
Било вече 2 часа след полунощ, когато стигнал в къщи, и първата му дума била: „светнете! “ Светнали му и всичките му домашни извикали от очуддване и страх, като видели бузата му, по която бил ударен, черна като катран. Всичките опити да я измият останали напразно. Нещо повече: незабавно момъкът се разболял и след кратко време се поминал“ Друг вестник Vilner Freund, издаван в същия град, съобщава: „Един железничар срещнал черната жена на един мост в квартала Люлишкец. Било около 11 часа вечерта. Тя го привлекла с една особена тайнствена сила, като някакъв магнит. Той се почувствал принуден да завърже разговор с нея и тя го е увлякла, приказвайки, чак на полето извън града. Като минавали край гробищата, железничарят се усетил обладан от дълбока тъга и й предложил да отидат в населените квартали, но тя пожелала да продължат пътя си. В тоя момент тя му казала: мили мой, не се страхувай от нищо“ и едновременно погладила нежно страната му, а с другата си ръка стиснала ръката му. Така, те са стигнали до една масивна постройка, чиято желязна врата се отворила сама. Младия момък се уплашил и търтил да бега.
към текста >>

Когато нощно време минат през някоя горска поляна, изпълнена със зайци и внезапно дадат всичката възможна сила на електрическите си фарове, виждат зайците, особено малките, чиито нерви са по-чувствителни и поне по непривикнали, да се търкалят на земята или да скачат непроизволно, с една реч, да се движат много живо.
Опитите на Бине и Фере, Чермак, Хюбел, Хартинг, Прайер, Шарл Рише и много други доказват това. Между малките четвероноги, тия опити са правени много пъти с задоволителен резултат. Котката, кучето, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека. Г-н Хаше Супле, директор на Института за зоологическата психология е хипнотизирал едно куче с помощта на огледало с въртящи се бели топки. Колкото за зайците, рядко има автомобилисти, любопитни да видят това странно зрелище, които да не са ги срещнали в такова състояние. Когато нощно време минат през някоя горска поляна, изпълнена със зайци и внезапно дадат всичката възможна сила на електрическите си фарове, виждат зайците, особено малките, чиито нерви са по-чувствителни и поне по непривикнали, да се търкалят на земята или да скачат непроизволно, с една реч, да се движат много живо. Явно е, че силната светлина действа върху тях подобно на някое огледало и ги потопява в хипнотично състояние или доста характерно омайване. Птиците, и специално кокошките, са същества, които най-лесно потъват в хипнотично състояние. Нека припомним тук прочутият опит на свещеника Кирхер. Той хванал един петел и като го стиснал за шията, принудил го да гледа от близо една бяла линия, която предварително;била начертана върху черна дъска, поставена на земята. Като е държал петела известно време в това положение, оставил го, понеже последния паднал скоро в каталепсия.
към текста >>

Змийският поглед я притегля с неотразима сила.
Но никой пример не е по-типичен от тоя на птицата, омаяна от змията. В каменистите места, дето има много змии, това явление може да се наблюдава в всичките му подробности. Змията се разполага недалеч от гнездото, което й е недостъпно, и чака да влязат в него бащата и майката или някои от малките, още неопитни да хвърчат. Когато птичката се покаже, а особено, когато кацне на някое клонче, змията се издига на половина и се старае да се застои право нагоре, ако е от големите. Ако птичката, привлечена от шума, се обърне и погледне змията, може да се счита за изгубена. Змийският поглед я притегля с неотразима сила. Птичката слиза от клонче на клонче, макар и против волята си. Тя цвърти слабо, перата й настръхват, но не може да оттегли по гледа си от ужасния неприятел Най-после тя пада на земята и змията я поглъща бавно· Естествено, който присъства на такова мъчително зрелище, не оставя да се довърши действието. Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката. Уплашената змия се спасява. Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце.
към текста >>

Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила.
Всеки ще направи един шум в момента, кога то змията иска да улови птичката. Уплашената змия се спасява. Събира се тогава топката с настръхнала перушина, в която се чувстват туптенията на малкото уплашено сърце. Очите на птичката са станали стъклени и без изражение. Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща. Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила. Грабливата птица действа по същия начин върху жертвата си. Но квачката почти винаги противостои на омайването — доказателство за съпротивата на субекта срещу хипнотизацията, ако я счита вредна — когато в всички други случаи най-слабата птичка бива хипнотизирана. Фактът за отбраната на кокошките се наблюдава всякога, когато те защищават пилетата си: соколът, който иска да ги омае, избягва пред нейната атака. Чрез омайване се действа и когато укротяват змиите. В това се съдържа, вероятно, и тайната на магесниците, които ги хващат без никаква опасност за себе си.
към текста >>

А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава.
Риболовците на много места практикуват тоя способ при ловидбата. Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища. Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му. Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите. Същото катаплексично състояние може да предизвикате, ако свържете веднага с един конец човката на един петел или крака на някоя жаба. Възбудителното пипане изглежда по годно от всяко друго, за да се постигне катаплепсията. Прайер също подържа, че силните възбуждания у известни малки животни докарват каталепсия.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Новооткритата органическа сила.
Апостол Павел като мистик и окултист (с истинския му лик). II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 7. Астрология. От К. Либра: Планетата Меркури в разните домове. 8. Окултна биология. Новооткритата органическа сила. От Ралф Ширле (с 7 микрофотографски снимки). 9. Окултна педагогика: 1) Новото свободно училище. Статия от Боян Боев. 2) Педагогическият курс в окултния университет „Гъотеанум", от Д-р Рудолф Щайнер. 3) Свободното Валдорфско училище, Статия от Боян Боев. 10.
към текста >>

(факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа).
Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. Статия от професор Д-р О. Рьомер. III. РАЗНИ 11. Духовна опитност. (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). Събитието на 9 юни 1923 г. предсказано. Съобщение от Стоян Д. Коларов. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Не се противи на злото - Законът за любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони в живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества - племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие.
към текста >>

Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за благото на своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила.
Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всичките тия многобройни раси сега са останали на земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това, обаче, не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? - разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за благото на своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш? Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим". Да допуснем, че е така.
към текста >>

- не, то става само със силата на словото.
Какво завещание остави Христос на човечеството? - „любете един другиго", „любете враговете си", а над всички „любете Бога" и бъдете винаги готови „да пожертвате всичко заради Него". Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома и индивида по-зле ли ще бъде, отколкото сега? - Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? - не, то става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън! " И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? - разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най- голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички, и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие - това е любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива.
към текста >>

И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най- голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички, и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие - това е любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива.
- не, то става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън! " И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? - разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най- голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички, и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие - това е любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име. Х.Х.Х. POESIA MYSTICA ЗЕМЯ (Из сбирката: „През бездните и върховете“) „…Отец ми земеделецът“. Йоан — 15; 1. Едва разгърнали се тайните простори и нежно мига там последната звезда, Великият Орач с оралото си пори по свежата Земя бразда подир бразда . . .
към текста >>

Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име. Х.Х.Х.
Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън! " И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? - разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най- голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички, и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие - това е любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име. Х.Х.Х. POESIA MYSTICA ЗЕМЯ (Из сбирката: „През бездните и върховете“) „…Отец ми земеделецът“. Йоан — 15; 1. Едва разгърнали се тайните простори и нежно мига там последната звезда, Великият Орач с оралото си пори по свежата Земя бразда подир бразда . . . И пропълзяват из отворените рани отгледаните в мрак в гърдите й деца, но в тлъстия им тор сега тя ще отхрани под слънчевия пек най-чисти семенца .
към текста >>

Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език.
В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици. Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес. Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език. _________________________________ 1) Вж. портрета и биографията на Сведенборг, както и очерк за достиженията му като мистик, в Всемирна Летопис, год. I, кн. V и VI. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Фотографските изследвания върху радиоактивността на всички живи организми и върху творческото действие на мисълта продължават с голям успях.
към текста >>

Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора.
Чувствителните плаки на най-усъвършенстваните фотографически апарати често изненадват с чудни прояви. Това, което французките офицери: комендантът Дарже, полковник де Роша (сега покойници1)), немецът Феерховъ2), Д-р Барадю ; и др., откриха чрез многобройни опити, послужи за изходна точка на новите усърдни изследвачи в областта на тренсценденталната фотография. Само у нас, в малокултурната България, още никой не се е осмелил, поне измежду професионалните фотографи, да направи подобни опити и даже да си постави за задача да проникне, с мощното в това отношение фотографско средство, в невидимия свят, като снима живи хора с техните невидими за физическото зрение тела в различните им душевни състояния, и други живи същества, невидими форми и пр. Комендантът Дарже, който откри с апарата си съществуването на лъчите V и направи по тоя случай много съобщения във френската Академия на Науките, дава достатъчни сведения за способите, които е употребявал. Той е получил стотици флуидични снимки, като е магнетизирал плаките ту на сухо, ту в откривателя, с контакт или без контакт. Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора. Така, опитите на Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни тяло изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия. Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека. Двойникът на физическото ни тяло, т. е. нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити. Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете момиченца, чиито двойници ясно личат.
към текста >>

Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека.
Само у нас, в малокултурната България, още никой не се е осмелил, поне измежду професионалните фотографи, да направи подобни опити и даже да си постави за задача да проникне, с мощното в това отношение фотографско средство, в невидимия свят, като снима живи хора с техните невидими за физическото зрение тела в различните им душевни състояния, и други живи същества, невидими форми и пр. Комендантът Дарже, който откри с апарата си съществуването на лъчите V и направи по тоя случай много съобщения във френската Академия на Науките, дава достатъчни сведения за способите, които е употребявал. Той е получил стотици флуидични снимки, като е магнетизирал плаките ту на сухо, ту в откривателя, с контакт или без контакт. Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора. Така, опитите на Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни тяло изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия. Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека. Двойникът на физическото ни тяло, т. е. нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити. Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете момиченца, чиито двойници ясно личат. Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр. Тур (Франция), г.
към текста >>

Понеже вие сте изпратили мисълта си или сте издигнали духа си към него, то и той в замяна изпраща своя, отзовава се на вашия и в съотношение на силата на вашата възхита от него, ще бъде и концентрацията му върху вашия и близостта на неговото присъствие.
Това не може да се допусне. Жената, която мисли за някое заминало лице, привлича неговия дух и му дава единствената почивка, която то може да намери. На този свят, естествено, вие обичате да бъдете там, където ви почитат и ви посрещат приветливо. Също така е и с духа. Когато посрещнете някой дух с любов и почит, когато четете за неговия живот или мислите върху неговите дела и думи, вие нерядко сте посещавани от същия дух. Понеже вие сте изпратили мисълта си или сте издигнали духа си към него, то и той в замяна изпраща своя, отзовава се на вашия и в съотношение на силата на вашата възхита от него, ще бъде и концентрацията му върху вашия и близостта на неговото присъствие. Въпросният дух, тъй привлечен от жената, през периода, за който говорим, като не е в състояние да намери друг покой, може поне, чрез такова съсредоточаване на интереса, да бъде напълно, макар и несъзнателно, магнетизиран от нея. Той се привлича към нея за постоянно и не е вече в състояние да я остави. Той изпада най-после в състоянието да вижда през нейните очи и да слуша с нейните уши. Неговите мнения се влияят и преплитат повече или по-малко от нейните, докато най-сетне той престава да има свое собствено мнение. Състоянието на ума, така отразено върху духа, може да се види около всички ни в по-голяма или по-малка степен.
към текста >>

Едно мислово течение между тебе и друго лице е една невидима връзка между двамата ви, колкото и далеч да отстоят вашите тела.
Тя е възприела духа в магнетичен сън или положение. В това положение духът вече е забравил себе си и своята минала опитност. В известен смисъл той е само част от жената, като върши и мисли това, което тя желае. Той е свързан тогава с една духовна връзка към детето, защото копнежите на жената за едно дете могат да бъдат като неин идеал, а постоянното течение на мисълта към това желание образува тая духовна връзка. Едно течение на мисълта значи течение на едно вещество тъй реално като кое и да е друго, което ние можем да видим или почувстваме. Едно мислово течение между тебе и друго лице е една невидима връзка между двамата ви, колкото и далеч да отстоят вашите тела. Детето по плът е тогава родено с една действителна магнетична духовна връзка с оня дух, но не че последният е в тялото на детето. Никой дух в същност не е затворен в някое човешко тяло. Неговият зародиш е там, но духът е едно устройство, което отива по-далеч от тялото. Духът е всякъде, където той изпрати своята мисъл. Изпратете цялата ваша мисъл като мечта на известно място и по-голямата част от вашето истинско себе ще бъде на същото място.
към текста >>

В този смисъл тялото е закрилник на духа, до като той е на земята; и духове, които изгубят телата си, преди да достигнат известна степен на знание и, заедно с това, на сила, чувстват тази загуба и страдат много поради нея.
Духът е всякъде, където той изпрати своята мисъл. Изпратете цялата ваша мисъл като мечта на известно място и по-голямата част от вашето истинско себе ще бъде на същото място. Тялото е едно устройство ясно и отделно от духа. То е просто инструмент, с който си служи духът през своето земно съществувание. Като е в земния живот, духът се нуждае от един земен инструмент, за да се приспособи към изискванията на земния живот; точно тъй както, когато отидете в една каменовъглена мина, вие се нуждаете повече от грубите дрехи на въглищаря за през това време, отколкото от меки, копринени дрехи. В този смисъл тялото е закрилник на духа, до като той е на земята; и духове, които изгубят телата си, преди да достигнат известна степен на знание и, заедно с това, на сила, чувстват тази загуба и страдат много поради нея. Защото духовното тяло или духът, принуден, поради своята незрялост, да остане на земята (както твърде мнозина са принудени да останат), може да чувства и страда силно от мисълта на смъртните около него. Той е „сензитивен“ до степен, която едва ли може да се схване тука. Лице, крайно впечатлително и тъй създадено, че да чувства приятност или неприятност от присъствието на другите, в зависимост от тяхното естество или разположение, може да разбере до известна степен как слаби духове, притеглени към известни хора от привличане, на което те не могат да устоят, може да бъдат направени да страдат. Tялото с всички свои болки, резултат от непознаване на духовните закони, е все пак една протекция на нашия не зрял дух срещу силите на злата мисъл. Тогава, това е просто едно ново тяло за употребява от духа, което се набавя от майката.
към текста >>

Ако духът притежаваше достатъчно знание, за да спре това разложение, той би могъл да запази тоя инструмент толкова дълго, колкото би желал, не само в състояние на зрялост, но и във вечно нарастваща сила.
Tялото с всички свои болки, резултат от непознаване на духовните закони, е все пак една протекция на нашия не зрял дух срещу силите на злата мисъл. Тогава, това е просто едно ново тяло за употребява от духа, което се набавя от майката. Но това тяло има известен свой собствен живот. Той е подобен на живота на едно растение. Както дървото, то има своя младост, своя зряло ,т и свое разложение. Ако духът притежаваше достатъчно знание, за да спре това разложение, той би могъл да запази тоя инструмент толкова дълго, колкото би желал, не само в състояние на зрялост, но и във вечно нарастваща сила. Той би сторил това като изпрати себе си (т. е. своята мисъл) в по-висш духовен живот и чрез тая линия или лъч на мисъл като съединително звено да привлече към себе си запаси от живодатен елемент, който принадлежи на оная област на духа. Нашето име за тоя процес е „въжделение“. С други думи, това е желанието или молитвата или просбата за най-висшето и най-доброто. Това умствено действие е тъй основано на научен закон, както е привличането от гравитацията.
към текста >>

Мисълта, която ние изпращаме на горе, е тъй реална, макар и невидима, както телеграмата, и както нея, тя е реален водител на живота за нас.
своята мисъл) в по-висш духовен живот и чрез тая линия или лъч на мисъл като съединително звено да привлече към себе си запаси от живодатен елемент, който принадлежи на оная област на духа. Нашето име за тоя процес е „въжделение“. С други думи, това е желанието или молитвата или просбата за най-висшето и най-доброто. Това умствено действие е тъй основано на научен закон, както е привличането от гравитацията. Това е действителното изпращане на една частица от истинското ни себе (духът) към известно место, от където той черпи пресни запаси за живот. Мисълта, която ние изпращаме на горе, е тъй реална, макар и невидима, както телеграмата, и както нея, тя е реален водител на живота за нас. Чрез телеграмата, ние можем да добием известие или знание за методи, чрез които да увеличим тоя живот и сили. Духът, тъй свързан с новото тяло, не е „ново същество“. Той е същият дух, който сега има един нов инструмент, с който да работи, но въпреки това, той е все пак един дух, в известен смисъл заспал. Мисловата сила на май ата все още остава върху него и след като новото тяло дойде на секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки на мисълта и от грешките и невежеството на мисълта на всички около него. Той е все още един дух под магнетическото влияние на оператора и оператори т. е.
към текста >>

Мисловата сила на май ата все още остава върху него и след като новото тяло дойде на секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки на мисълта и от грешките и невежеството на мисълта на всички около него.
Това е действителното изпращане на една частица от истинското ни себе (духът) към известно место, от където той черпи пресни запаси за живот. Мисълта, която ние изпращаме на горе, е тъй реална, макар и невидима, както телеграмата, и както нея, тя е реален водител на живота за нас. Чрез телеграмата, ние можем да добием известие или знание за методи, чрез които да увеличим тоя живот и сили. Духът, тъй свързан с новото тяло, не е „ново същество“. Той е същият дух, който сега има един нов инструмент, с който да работи, но въпреки това, той е все пак един дух, в известен смисъл заспал. Мисловата сила на май ата все още остава върху него и след като новото тяло дойде на секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки на мисълта и от грешките и невежеството на мисълта на всички около него. Той е все още един дух под магнетическото влияние на оператора и оператори т. е. майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване.
към текста >>

Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум.
Духът, тъй свързан с новото тяло, не е „ново същество“. Той е същият дух, който сега има един нов инструмент, с който да работи, но въпреки това, той е все пак един дух, в известен смисъл заспал. Мисловата сила на май ата все още остава върху него и след като новото тяло дойде на секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки на мисълта и от грешките и невежеството на мисълта на всички около него. Той е все още един дух под магнетическото влияние на оператора и оператори т. е. майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване. Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи.
към текста >>

По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън.
Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“. Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават. Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки. По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1. Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука.
към текста >>

Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие.
Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават. Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки. По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1. Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука. Малцина са ония — а може би няма досега такива — които да са проникнали дълбоко в мистичната и окултната страна на личността и делата на великия божи работник, „апостолът на езичниците“, Павла. Това изисква много време и твърде подробен анализ на неговите природни дарби и способности, както и на всичките факти и събития из неговия живот.
към текста >>

Конфигурацията на главата и лицето на апостола ясно показва силата на неговия ум и енергията, прямотата и упоритостта на неговия характер.
Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр. Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа. И понеже смъртта на Павла е била тогава скорошна — няколко години преди ерупцията (eruption – изригване) на вулкана — има достатъчно основание, както твърди и физиогномистът Уелс, да се вярва, че оригиналният медальон на Павловия образ е бил направен при живота на апостола. Латинският надпис: Paulus Apostolus, vas electionis значи; „Апостол Павел, избраният съсъд“ (Деянията Апостолски — 9, 10 — 16: думи, казани на ученика Господен Анания във видение: „иди — при Павла — защото съсъд избран ми е той, да носи моето име пред народи и царе,и пред синовете израилеви, защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми“. На обратната страна на медальона били издълбани 26-я и 27-я стихове от 68-я псалом на Давида: 25 — „В събранията благославяйте Бога, благославяйте Господа, които сте от източника Израилев“, и 27 — „Там бе най-младият Вениамин, началникът им“ — понеже Павел бил от Вениаминовото коляно. Конфигурацията на главата и лицето на апостола ясно показва силата на неговия ум и енергията, прямотата и упоритостта на неговия характер. Умът му е бил много бистър и възприемчив, паметта му толкова силна, че е могъл да възпроизвежда всички подробности на фарисейското учение и всичките случки и факти из живота си по време и пространство, имал е големи диалектически способности и ораторски талант, поради което той всякъде говорел на народа публично, по стълбите и съборищата, като същевременно победоносно спорел с най-прочутите тогава философи и ритори, нарочно изкарвани на диспут с него. Знаменита е неговата словесна борба с ритора Тертила, назначен да бъде обвинител против Павла във време на съденето му пред управителя Феликса, а така също и препирните му с епикурейските и стоически философи всред самия Ареопаг в Атина, когато произнесъл бележитата си проповед за „незнайния Бог, когото незнаете, а почитате“. По темперамент, той е бил смес от умствения, нервозния и волев тип. Много пъти той се е скарвал с апостола Петра и с Варнава, не е изпълнявал решенията на апостолските събрания и вършел самоволно каквото заблагоразсъждал. Така, в посланието си към галатяните (гл.
към текста >>

В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно Святому Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“.
2, ст. 11 — 13) Павел казва: „а когато дойде Петър в Антиохия, възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение; понеже преди да дойдат някои от Якова, ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха, свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните; и с него заедно лицемерствуваха и другите юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство“ и пр. А в „Деянията“ (гл. 15, ст. 39): „и тъй стана разпра помежду им — Павел и Варнава — така щото отлъчиха се един друг“. В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно Святому Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“. Въпреки това решение, обаче, Павел обрязал новопокръстения ученик Тимотей, син на майка еврейка и на баща елин (Деяния — 16, 3). Френологически, по формата на главата на апостола Павла ясно личи, че измежду всичките негови морални чувства, най-силно развито е било религиозното, а така също и съобразителността и постоянството. Той довършвал докрай всяка работа, която е започвал, въпреки всички спънки от външни фактори. Духовното му ръководство е било неизменно до предречения му край. И затова неговата дейност е била толкова широка и плодотворна.
към текста >>

Окултна биология Новооткритата органическа сила От Ралф Ширле, редактор на Occult Review.
Меркурий в 12-я дом: 12-я дом е окултен дом и затуй това положение на Меркурий придава склонност към окултизма и мистицизма. Обикновено, обаче, липсват благоприятни случаи или дарбата за проява, та затова индивидът рядко бива разбран и оценен. Липса на самоувереност и постоянство са характерните белези на 12-ия дом. (Следва). ___________________________ 1) Запр., ако хороскопът указва на човек, който обладава ораторски дар и склонност към популяризаторска дейност, този аспект може да се изтълкува в смисъл, че индивидът ще има възможност да печели чрез четене на популярни лекции и пр. — Б. Пр. Окултна биология Новооткритата органическа сила От Ралф Ширле, редактор на Occult Review. Спомням си преди много години, когато бях ученик, г. Филип Едуард Пъзи, син на добре известния водител на Висшето църковно движение, привлече вниманието ми върху факта, че латинската дума invenio, от която произхожда нашата английска дума invent — „откривам“, строго взето, значи „да попа не“ и че в същност откривателите са попадали върху изнамервания и открития при някоя случайност, и в същност, чрез откритието на по-висши сили, които използват тия случайности, като средство а предаване на нови форми на знание или нови факти в природата. Ще се намери, вярвам, че по-вече от великите изнамервания и научни открития са постигнати чрез някоя дребна случайност, която е дала ключа на некой важен принцип в естествената история. Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено също благодарение на тъй наречената „случайност“. Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследване на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по-ефикасен лек.
към текста >>

— Микро-фотография на въздухообразните мехури, произведени от „новата сила“.
Това е било само началото на една серия от най-поразителни опити. Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала този организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата. Подирните опити показали, че известни вещества (растителни, напр.) ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество. Тяхната същност, превърната в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използвана за по-нататъшни бележити опити. Капки вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се е добило формирането на кристали и получили се газове и др., из които понякога са се развивали“живи насекоми (фиг.3) Фиг, 3. — Микро-фотография на въздухообразните мехури, произведени от „новата сила“. Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица съвършено формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица, очевидно, е произлязла от тия газове. Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време, бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали, очевидно, са зародили няколко дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли.
към текста >>

Много бележита характеристика на тази „нова сила“ е, че при нея се вижда едно непрекъснато превръщане на веществото, което минава през минералното, растителното и животинското царства, когато се предполага, право или криво, че първичната материя, която;,причинява тези превръщания, е по свойството си растителна.
Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали, очевидно, са зародили няколко дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли. Трябва да се има предвид, поне при известни случаи, че тези явления стават в херметически затворени тръби, които са останали така затворени за дълги години. Г-жа Дикинсън описва тези животинки като газови (въздухообрази), но те сигурно възприемат формата на насекоми. Едно от тия първи приложения на това откритие бе употреблението на водата, проникната от енергиите на тия лъчи, за да се направи хляб, който б точно такъв, какъвто е правеният от ферментирал квас. Много бележита характеристика на тази „нова сила“ е, че при нея се вижда едно непрекъснато превръщане на веществото, което минава през минералното, растителното и животинското царства, когато се предполага, право или криво, че първичната материя, която;,причинява тези превръщания, е по свойството си растителна. Може, обаче, тя да бъде свързана еднакво с минералното или растителното царство. Лъчът просто добива едно тяло от известен вид, чрез което да произведе живот и при все че растителни вещества обикновено служат за тая цел, каменни въглища и различни видове руди могат също да бъдат употребени. Сребро или сребърна есенция, или някое вещество много подобно нему, е било по тоя начин извлечено от въглища; злато, също от радиоактивен характер, е било извлачено от смес на няколко руди. При все че първичната материя се вижда в тръбицата, радиоактивните тръбици, употребени за търговски или медицински цели, са само извлечения на първичната материя и изглежда, че са еднакво ефикасни като нея. Две бележити неща трябва да се имат пред вид във връзка с това ново откритие: то действа като всеобщ очистител и разтворител.
към текста >>

Една от целите, за които тая сила, добита по тоя начин, е била използвана, е за предпазване от наслойки в казания,тръбите и пр.
Лъчът просто добива едно тяло от известен вид, чрез което да произведе живот и при все че растителни вещества обикновено служат за тая цел, каменни въглища и различни видове руди могат също да бъдат употребени. Сребро или сребърна есенция, или някое вещество много подобно нему, е било по тоя начин извлечено от въглища; злато, също от радиоактивен характер, е било извлачено от смес на няколко руди. При все че първичната материя се вижда в тръбицата, радиоактивните тръбици, употребени за търговски или медицински цели, са само извлечения на първичната материя и изглежда, че са еднакво ефикасни като нея. Две бележити неща трябва да се имат пред вид във връзка с това ново откритие: то действа като всеобщ очистител и разтворител. Ценността на това откритие от търговска гледна точка е крайно очебийна и едно дружество веднага било съставено, за да използва тия възможности в разни насоки. Една от целите, за които тая сила, добита по тоя начин, е била използвана, е за предпазване от наслойки в казания,тръбите и пр. Един затворен и кръгъл цинков съд, съдържащ веществото, добито от тия лъчи, е бил вкаран в главния котел и в резултат са били изчистени всички други казани, свързани с него, и то по един крайно евтин и бърз начин. фиг. 4. —. Кристали и други ефекти, причинени от „органическия „радиум“ или „новата сила“, както се виждат през микроскопа. Цилиндрите, в които това вещество е било затворено, действат разрушително върху смесените вещества, поради което те изгубват свойството си на сцепление. Когато почва излъчването, кората от утайките почва да се отделя от казана на повърхнината и след малко тя може да се измете от него във форма на прах.
към текста >>

Кристали и други ефекти, причинени от „органическия „радиум“ или „новата сила“, както се виждат през микроскопа.
Две бележити неща трябва да се имат пред вид във връзка с това ново откритие: то действа като всеобщ очистител и разтворител. Ценността на това откритие от търговска гледна точка е крайно очебийна и едно дружество веднага било съставено, за да използва тия възможности в разни насоки. Една от целите, за които тая сила, добита по тоя начин, е била използвана, е за предпазване от наслойки в казания,тръбите и пр. Един затворен и кръгъл цинков съд, съдържащ веществото, добито от тия лъчи, е бил вкаран в главния котел и в резултат са били изчистени всички други казани, свързани с него, и то по един крайно евтин и бърз начин. фиг. 4. —. Кристали и други ефекти, причинени от „органическия „радиум“ или „новата сила“, както се виждат през микроскопа. Цилиндрите, в които това вещество е било затворено, действат разрушително върху смесените вещества, поради което те изгубват свойството си на сцепление. Когато почва излъчването, кората от утайките почва да се отделя от казана на повърхнината и след малко тя може да се измете от него във форма на прах. Фи. 5. — Ефект върху стъклото от трептенията, произведени от „новата сила“. Една точка, която ще бъде от върховен интерес за научния свят, лежи във факта, че първичното вещество може да предаде радиоактивното си свойство и на други вещества, които са в състояние да го задържат за дълго време, а също и са добре запознати с научната материя, знаят, че радиумът може да предаде своите радиоактивни качества само на ония вещества, които могат да го задържат за кратко време.
към текста >>

— Ефект върху стъклото от трептенията, произведени от „новата сила“.
фиг. 4. —. Кристали и други ефекти, причинени от „органическия „радиум“ или „новата сила“, както се виждат през микроскопа. Цилиндрите, в които това вещество е било затворено, действат разрушително върху смесените вещества, поради което те изгубват свойството си на сцепление. Когато почва излъчването, кората от утайките почва да се отделя от казана на повърхнината и след малко тя може да се измете от него във форма на прах. Фи. 5. — Ефект върху стъклото от трептенията, произведени от „новата сила“. Една точка, която ще бъде от върховен интерес за научния свят, лежи във факта, че първичното вещество може да предаде радиоактивното си свойство и на други вещества, които са в състояние да го задържат за дълго време, а също и са добре запознати с научната материя, знаят, че радиумът може да предаде своите радиоактивни качества само на ония вещества, които могат да го задържат за кратко време. Така че самият радиум не може да се засилва, подобно на случая с „новата сила“, както г-жа Дикинсън нарича своето откритие. Г-жа Дикинсън също твърди, че тази нова сила може да се употребява за цели, подобни на фотографиите с X — лъчи: с нея е било фотографирано през олово, нещо, което не може да се направи с радиума. Фиг. 6 показва фотографията на две тръбици, съдържащи това радиоактивно вещество; тя е била добита чрез чувствителна плака, но без камера-обскура и то през оловни съдове, в които тръбиците са били вложени. Конците, които се виждат на фотографската снимка, трябва да се забележи, са памучни, а н; телени.
към текста >>

Така че самият радиум не може да се засилва, подобно на случая с „новата сила“, както г-жа Дикинсън нарича своето откритие.
Цилиндрите, в които това вещество е било затворено, действат разрушително върху смесените вещества, поради което те изгубват свойството си на сцепление. Когато почва излъчването, кората от утайките почва да се отделя от казана на повърхнината и след малко тя може да се измете от него във форма на прах. Фи. 5. — Ефект върху стъклото от трептенията, произведени от „новата сила“. Една точка, която ще бъде от върховен интерес за научния свят, лежи във факта, че първичното вещество може да предаде радиоактивното си свойство и на други вещества, които са в състояние да го задържат за дълго време, а също и са добре запознати с научната материя, знаят, че радиумът може да предаде своите радиоактивни качества само на ония вещества, които могат да го задържат за кратко време. Така че самият радиум не може да се засилва, подобно на случая с „новата сила“, както г-жа Дикинсън нарича своето откритие. Г-жа Дикинсън също твърди, че тази нова сила може да се употребява за цели, подобни на фотографиите с X — лъчи: с нея е било фотографирано през олово, нещо, което не може да се направи с радиума. Фиг. 6 показва фотографията на две тръбици, съдържащи това радиоактивно вещество; тя е била добита чрез чувствителна плака, но без камера-обскура и то през оловни съдове, в които тръбиците са били вложени. Конците, които се виждат на фотографската снимка, трябва да се забележи, са памучни, а н; телени. Тия, обаче, опити не са винаги сполучили и методът за тяхното приложение, за да се осигурят известни резултати, поне засега е строго установен. Фиг.6. Тръбици, съдържащи „новата сила“ и фотографирани през оловно сандъче.
към текста >>

Г-жа Дикинсън също твърди, че тази нова сила може да се употребява за цели, подобни на фотографиите с X — лъчи: с нея е било фотографирано през олово, нещо, което не може да се направи с радиума. Фиг.
Когато почва излъчването, кората от утайките почва да се отделя от казана на повърхнината и след малко тя може да се измете от него във форма на прах. Фи. 5. — Ефект върху стъклото от трептенията, произведени от „новата сила“. Една точка, която ще бъде от върховен интерес за научния свят, лежи във факта, че първичното вещество може да предаде радиоактивното си свойство и на други вещества, които са в състояние да го задържат за дълго време, а също и са добре запознати с научната материя, знаят, че радиумът може да предаде своите радиоактивни качества само на ония вещества, които могат да го задържат за кратко време. Така че самият радиум не може да се засилва, подобно на случая с „новата сила“, както г-жа Дикинсън нарича своето откритие. Г-жа Дикинсън също твърди, че тази нова сила може да се употребява за цели, подобни на фотографиите с X — лъчи: с нея е било фотографирано през олово, нещо, което не може да се направи с радиума. Фиг. 6 показва фотографията на две тръбици, съдържащи това радиоактивно вещество; тя е била добита чрез чувствителна плака, но без камера-обскура и то през оловни съдове, в които тръбиците са били вложени. Конците, които се виждат на фотографската снимка, трябва да се забележи, са памучни, а н; телени. Тия, обаче, опити не са винаги сполучили и методът за тяхното приложение, за да се осигурят известни резултати, поне засега е строго установен. Фиг.6. Тръбици, съдържащи „новата сила“ и фотографирани през оловно сандъче. За забелязване е, че като се употреби вода за варене в казана, пропита от тия лъчи, всички шупливи вещества (наслойки) в тях могат да бъдат напълно отстранени.
към текста >>

Тръбици, съдържащи „новата сила“ и фотографирани през оловно сандъче.
Така че самият радиум не може да се засилва, подобно на случая с „новата сила“, както г-жа Дикинсън нарича своето откритие. Г-жа Дикинсън също твърди, че тази нова сила може да се употребява за цели, подобни на фотографиите с X — лъчи: с нея е било фотографирано през олово, нещо, което не може да се направи с радиума. Фиг. 6 показва фотографията на две тръбици, съдържащи това радиоактивно вещество; тя е била добита чрез чувствителна плака, но без камера-обскура и то през оловни съдове, в които тръбиците са били вложени. Конците, които се виждат на фотографската снимка, трябва да се забележи, са памучни, а н; телени. Тия, обаче, опити не са винаги сполучили и методът за тяхното приложение, за да се осигурят известни резултати, поне засега е строго установен. Фиг.6. Тръбици, съдържащи „новата сила“ и фотографирани през оловно сандъче. За забелязване е, че като се употреби вода за варене в казана, пропита от тия лъчи, всички шупливи вещества (наслойки) в тях могат да бъдат напълно отстранени. По същия начин, ако водата в известна местност е варовита, варовикът, а и каквото и да би било друго вещество, може да бъде премахнато от водата. От медицинска гледна точка, стойността на такава вода се състои в това, че тя може да се употребява като вътрешно антисептично средство1). Стойността на откритието, като всеобщ разтворител може, твърди се, да бъде използвано за лечебни цели и г-жа Дикинсън ми каза, че тя е третирала (излекувала) камък в пикочния мехур по тоя начин. От търговска гледна точка, откритите лъчи може да бъдат използвани за отделяне на металите от техните руди и тука, също, може да се подеме едно много ценно търговско предприятие.
към текста >>

Г-жа Дикинсън във всеки случай поддържа възгледа, че нейното откритие ще бъде в състояние да премахне болните тъкани като същевременно остави незасегнати здравите, което ще се дължи на факта, че тя може да ограничава силата на лъчите,според обстоятелствата.
От търговска гледна точка, откритите лъчи може да бъдат използвани за отделяне на металите от техните руди и тука, също, може да се подеме едно много ценно търговско предприятие. На химиците едва ли е нужно да се сочи грамадната ценност на „лъчезарните“ свойства на веществата, третирани чрез тия лъчи вместо с радиум. Г-жа Дикинсън нарече своето откритие „органически радиум“, но за да се отстрани всека неясност, тя предпочита да възприеме новия термин „нова сала“, като по-малко взискателен сега, когато се правят още опити с него. Ще бъдат без друго необходими по-нататъшни изследвания преди да се определи строго ценността му при унищожение на болни тъкани, без да се наранят същевременно здравите. Признато е, че за такива цели радиумът е твърде силно действащ. Г-жа Дикинсън във всеки случай поддържа възгледа, че нейното откритие ще бъде в състояние да премахне болните тъкани като същевременно остави незасегнати здравите, което ще се дължи на факта, че тя може да ограничава силата на лъчите,според обстоятелствата. Ако това е така, ние без друго сме на път към лекуването на рака. Рано е още, обаче, да се изкажат категорични мнения по въпроса и, без съмнение, много ще зависи от неговата връзка с използваното вещество като тяло, което ще бъде пропито от лъчите. Растителни вещества най-често са били употребявани от откривателката и изглежда че те ще бъдат по-малко вредни за здравите тъкани, отколкото тия, извлечени из минерални източници. Но кои растителни вещества ще се окажат най-ефикасни при даден случай, само опитът ще реши. Поради лесно обяснимата му връзка с алхимическите издирвания, въпросното откритие ще повдигне най-голям интерес между четците ни.
към текста >>

Духът е най-великата сила.
Човешката душа е златна рудница, чиито съкровища още не подозират. Заложбите в детската душа чакат само подходни методи, за да се проявят. За да стане това, цялата училищна дейност трябва да бъде проникната от духовен елемент. Един Учител казва: „Духовният елемент трябва да преобладава в училището. Ако не преобладава, то ще бъде казарма“. Духът е най-великата сила. Той движи световете. Той е архитектът. Зад всичко материално лежи духовното. Всъщност коренът на материалното е в духовното. Дето има духовен елемент, има живот.
към текста >>

Преди всичко, не трябва да се накърнява жизнената сила на детето.
Хармонично възбудените сили си остават в почивка. Така че главата на другия ден да може освежена отново да почне дейност. Тези хармонично възбудени сили продължават да работят подсъзнателно в тялото, и през време на съня се проникват от нови сили на растеж. С един метод на обучение, който е г хармония с човешката природа, се постигат преките учебни цели по един разумен начин и още на много други работи, които ще бъдат от полза за детето в по-нататъшния му живот. Валдорфски дух — без наказания. Преди всичко, не трябва да се накърнява жизнената сила на детето. Наказанията могат да съсипят детето. Те не съществуват. Чрез тях учителят се вкочанява, а ученикът става неврастеничен.Това запазва валдорфският дух. Този дух свети в очите на всички. Бихме желали да има повече такива очи, пълни с жизнерадост и благоговение.
към текста >>

За предметната система привеждам още следните думи на Д-р Щайнер, казани от него на други места, и някои изявления на валдорфски учители : „Чрез предметната система се постига следното : детето с всичката си сила може да се отдаде на един предмет и това по-добре води към целта.
(Следва). Б. Боев. _______________________________ 1) Главата: „Човекопознанието, като основа на педагогиката и дидактиката“ е изложена по бележките на Д-р Валтер Щайн. а останалите глави по бележките на Алберт Стефен. Началото на главата: „Свободно Валдорфско училище“ е увод от Алберт Стефен. 2) Бел. прев. За предметната система привеждам още следните думи на Д-р Щайнер, казани от него на други места, и някои изявления на валдорфски учители : „Чрез предметната система се постига следното : детето с всичката си сила може да се отдаде на един предмет и това по-добре води към целта. Главните предмети преподава класния учител, и те са винаги първите два предобедни часа. Те са в неговите ръце. Обаче, има някои предмети, които трябва да се преподават от по-специално подготвени учители: такива са: чуждите езици, музика, гимнастика, евритмия, ръчните занятия и пр. В горните класове класната система не е възможна и за главните предмети: там е необходимо и те да се разпределят между специалисти“ (но, разбира се, предметната система си остава). — Из статията на Д-р Щайнер: Die padagogische Zielsetzung der Waldorfscnule in Stuttgart, — в списание „Soziale Zukunft“. год.
към текста >>

Това е вътрешната музикалност, която трае с най-голяма сила до 14 година.
5 — 7). „Няма никаква граматика в първата детска възраст. Децата не трябва и да знаят даже за отвлечена граматика. Децата трябва да възприемат отначало музикалното, ритмичното в езика. Целият организъм от зъбната смяна е ритмичен вътрешно. Това е вътрешната музикалност, която трае с най-голяма сила до 14 година. През този период детето трябва да работи с чужди езици от към музикалната им ритмична страна. Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици. Малките деца от първите две отделения на Своб. Валд. училище имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго училище. Защо? Защото пропуснат е важния период от 7 до 14 година.
към текста >>

И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“.
Но не само яденето, а и всички други области могат да се осмислят чрез окултизма.2) След труда на проф. Рьомер върху зъбните болести, ще поместим и други статии по окултна медицина, напр. върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма. Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“. Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят. И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване. Същото е и със специалната област на зъболечението. Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован свят за изучаване същността и причините на зъбните болести. На 14.
към текста >>

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа) Предсказано събитие.
1921 год. в уредените от Д-р Щайнер университетски курсове в „Гьотеанум“ в Дорнах (до Базел). 2) Вж. по въпроса за храненето от окултно гледище — в Всемирна Летопис, год. 1, кн. IV. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа) Предсказано събитие. От 3. до 6. февруари 1923 година бях в София, участник в мелничарския конгрес тогава, като делегат на Плевенските мелничари и председател на Мелничарския Съюз, две години след смъртта на бившия му председател, Юрдан Йонов, от гр. Рахово. По желанието на няколко колеги, на 5. II. вечерта, удовлетворих им любопитството да видят, че има задгробен мир, и да чуят новини от него.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изхождайки от това становище, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни отношения в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги отношения, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне.
Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи. Вие ще разберете къде се корени тая причина. За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай. Можем да кажем само толкова, че борбата между духа и материята за господство на физическото поле е причина на противоречията, които виждаме в разните направления на живота. Изхождайки от това становище, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни отношения в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги отношения, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне. Изтъкан изключително от два основни елемента; от диалектика и логика, изключителни плодове на здравия разум, материализмът е негоден за приложение в живота, освен в случаи на разрушение, понеже неговата философска база е отрицанието, а това значи, че му липсва условие за положително творчество. Като идеолог на разрушението, материалистът действа по внушение на силна омраза към всичко, което счита виновник за страданията на слабите, без да подозира, че се отдава всецяло в услуга на това, което мрази и презира с цялото си същество. Критерий на правда и възвишени дела не е разумът, а душата и сърцето. Чистата душа и чистото сърце предпазват от грешките на разума, когато той действа мимо влиянието на първите. Здравият разум сам по себе си, като самоопределяща се категория, действа само като разрушител.
към текста >>

Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество.
Тая светлина и тая топлина — това са проявите на божествената любов, неразлъчна от волята на Твореца, абсолютно необходима за приложението на последната. * * * Първия момент на пробуждане на душата се изразява в това, че тя всецяло подчинява на себе си разумът и тогава всяко действие на личността бива в контакт с волята на Бога. Поставен в зависимост от душата, разумът става полезен съветник. За никакви облаги и награди той нема да бъде в услуга на каквото и да било ваше желание, ако е продиктувано от чужди на пробудената душа чувства, макар да сте уверени в постижението на това си желание, че то може да ви донесе лаврови венци или несметно богатство. Подчиненият на пробудената душа разум ясно схваща суетата на живота, из чиято крива основа са изникнали и развили в отрицателна прогресия всички обществени предразсъдъци, на които човечеството от векове плаща непоносим данък. Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество. Това е колосален епизод от днешното царство на безумието, явило се като резултат от творческата дейност на разума, но мимо влиянието на душата. Разумът, неподчинен на душата, знае: „око за око, зъб за зъб“. И тоя философски архаизъм и до днес се прилага, макар че Исус с кръвта си да запечати своята заповед за любов към ближния. Когато пък разумът е подчинен на душата, той казва: прощавайте на враговете си и любете тези, които ви ненавиждат, защото, ако отмъстиш за злото, отмъщение ще последва и по-грозно; ако ли простиш, ще победиш, и не само ще победиш, но и ще спасиш врагът си от влиянието на лукавия, а крайният резултат ще бъде мир и хармония между двете страни. Да, иде деня на мира и на хармонията; ние вече виждаме първите зари на новото слънце, което безумните искат да угасят.
към текста >>

В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите.
И тази интуиция е поставила Гогол в такова особено състояние на духа, което впоследствие се отрази върху по-нататъшната му съдба, чийто жестоки удари го сломиха. В онези времена на царящо невежество, на непроницаем мрак и тирания, не само от страха на официалните руски порядки, но и от самото общество, Гогол изживя своите страдания без да бъде разбран. Ако Гогол би имал друга светлина на разбиране значението на човешката личност, той би излязъл на повърхността на житейския океан добър и жизнерадостен, незасегнат от злобата на господстващата рутина, нито от искрените, но неоснователни, негодувания на такива благородни мъже, като Белински НАУКА ЗА ДИШАНЕТО от Суоми Абедананда1) Науката „йога“ в различните си отрасли се стреми да разкрие тайните на живота и смъртта. Някои от предните мислители на запад започват да разбират важността на тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата на съществуването. Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове. В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите. След това мнозина почнаха да очакват и да се надеят, че ако не днес, то утре те ще чуят за откриването на някое ново вещество, образувано изкуствено в лабораторията, което ще живее, ще расте, ще се движи, размножава и умре, като живата материя. Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото. Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа.
към текста >>

Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят.
След това мнозина почнаха да очакват и да се надеят, че ако не днес, то утре те ще чуят за откриването на някое ново вещество, образувано изкуствено в лабораторията, което ще живее, ще расте, ще се движи, размножава и умре, като живата материя. Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото. Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа. Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят. Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите? Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо.
към текста >>

Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата.
Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото. Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа. Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят. Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите? Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е. че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили.
към текста >>

Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила.
Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа. Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят. Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите? Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е. че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили. Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека. Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е.
към текста >>

че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили.
Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е. че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили. Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека. Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили.
към текста >>

Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е.
Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е. че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили. Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека. Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание. Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот.
към текста >>

И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили.
че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили. Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека. Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание. Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот. В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели. Тоя орган като че ли й дава изход, за да се изрази. Това е гръбначният мозък с неговите нерви в човека и съответните органи в другите животни.
към текста >>

Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание.
Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека. Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание. Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот. В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели. Тоя орган като че ли й дава изход, за да се изрази. Това е гръбначният мозък с неговите нерви в човека и съответните органи в другите животни. Тая тайнствена и невидима жизнена сила се нарича на санскритски прана.
към текста >>

Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот.
Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание. Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот. В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели. Тоя орган като че ли й дава изход, за да се изрази. Това е гръбначният мозък с неговите нерви в човека и съответните органи в другите животни. Тая тайнствена и невидима жизнена сила се нарича на санскритски прана. А оная част от науката на йогите, която се отнася за действието на тази тайнствена сила, описва произхода и естеството й и учи, как може тя да се управлява и да се използва за желаните резултати, нарича се наука за праната.
към текста >>

В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели.
да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание. Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот. В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели. Тоя орган като че ли й дава изход, за да се изрази. Това е гръбначният мозък с неговите нерви в човека и съответните органи в другите животни. Тая тайнствена и невидима жизнена сила се нарича на санскритски прана. А оная част от науката на йогите, която се отнася за действието на тази тайнствена сила, описва произхода и естеството й и учи, как може тя да се управлява и да се използва за желаните резултати, нарича се наука за праната. Обикновено думата „прана“ на европейските езици се превежда с думата „дишане“, поради което и науката за праната често се нарича наука за дишането.
към текста >>

Тая тайнствена и невидима жизнена сила се нарича на санскритски прана.
Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание. Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот. В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели. Тоя орган като че ли й дава изход, за да се изрази. Това е гръбначният мозък с неговите нерви в човека и съответните органи в другите животни. Тая тайнствена и невидима жизнена сила се нарича на санскритски прана. А оная част от науката на йогите, която се отнася за действието на тази тайнствена сила, описва произхода и естеството й и учи, как може тя да се управлява и да се използва за желаните резултати, нарича се наука за праната. Обикновено думата „прана“ на европейските езици се превежда с думата „дишане“, поради което и науката за праната често се нарича наука за дишането. В същност, прана съвсем не значи дишане. В Упанишадите праната се определя като причина на цялото движение и на живота в органическата и неорганическата природа, дето има макар и най-малката проява на движение на живота или на ума. От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“.
към текста >>

А оная част от науката на йогите, която се отнася за действието на тази тайнствена сила, описва произхода и естеството й и учи, как може тя да се управлява и да се използва за желаните резултати, нарича се наука за праната.
Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот. В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели. Тоя орган като че ли й дава изход, за да се изрази. Това е гръбначният мозък с неговите нерви в човека и съответните органи в другите животни. Тая тайнствена и невидима жизнена сила се нарича на санскритски прана. А оная част от науката на йогите, която се отнася за действието на тази тайнствена сила, описва произхода и естеството й и учи, как може тя да се управлява и да се използва за желаните резултати, нарича се наука за праната. Обикновено думата „прана“ на европейските езици се превежда с думата „дишане“, поради което и науката за праната често се нарича наука за дишането. В същност, прана съвсем не значи дишане. В Упанишадите праната се определя като причина на цялото движение и на живота в органическата и неорганическата природа, дето има макар и най-малката проява на движение на живота или на ума. От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“. Тая сила е една, макар че се представлява като извънредно разнообразна по своите прояви, тя е майка на всичките сили — физически, химически и психически.
към текста >>

От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“.
Тая тайнствена и невидима жизнена сила се нарича на санскритски прана. А оная част от науката на йогите, която се отнася за действието на тази тайнствена сила, описва произхода и естеството й и учи, как може тя да се управлява и да се използва за желаните резултати, нарича се наука за праната. Обикновено думата „прана“ на европейските езици се превежда с думата „дишане“, поради което и науката за праната често се нарича наука за дишането. В същност, прана съвсем не значи дишане. В Упанишадите праната се определя като причина на цялото движение и на живота в органическата и неорганическата природа, дето има макар и най-малката проява на движение на живота или на ума. От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“. Тая сила е една, макар че се представлява като извънредно разнообразна по своите прояви, тя е майка на всичките сили — физически, химически и психически. Философията на Веданта говори за нея като за последно обобщение на многообразните сили на природата. Тая сила е неразрушима, смъртта е само една форма на проявата на тая сила, а никак не нейното унищожение. Но тая сила не трябва да се смесва с молекулярното притегляне, тъй като тя е много по-тънка, и по никакъв способ не може да се направи видима или осезаема с пипане. Тая сила не може да се претегли, измери или съзре, в каквато и да би било форма.
към текста >>

Тая сила е една, макар че се представлява като извънредно разнообразна по своите прояви, тя е майка на всичките сили — физически, химически и психически.
А оная част от науката на йогите, която се отнася за действието на тази тайнствена сила, описва произхода и естеството й и учи, как може тя да се управлява и да се използва за желаните резултати, нарича се наука за праната. Обикновено думата „прана“ на европейските езици се превежда с думата „дишане“, поради което и науката за праната често се нарича наука за дишането. В същност, прана съвсем не значи дишане. В Упанишадите праната се определя като причина на цялото движение и на живота в органическата и неорганическата природа, дето има макар и най-малката проява на движение на живота или на ума. От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“. Тая сила е една, макар че се представлява като извънредно разнообразна по своите прояви, тя е майка на всичките сили — физически, химически и психически. Философията на Веданта говори за нея като за последно обобщение на многообразните сили на природата. Тая сила е неразрушима, смъртта е само една форма на проявата на тая сила, а никак не нейното унищожение. Но тая сила не трябва да се смесва с молекулярното притегляне, тъй като тя е много по-тънка, и по никакъв способ не може да се направи видима или осезаема с пипане. Тая сила не може да се претегли, измери или съзре, в каквато и да би било форма. Според Веданта, преди началото на творението природата е била в свободно състояние, не е имала нищо условно, а е съдържала в себе си потенциална прана.
към текста >>

Тая сила е неразрушима, смъртта е само една форма на проявата на тая сила, а никак не нейното унищожение.
В същност, прана съвсем не значи дишане. В Упанишадите праната се определя като причина на цялото движение и на живота в органическата и неорганическата природа, дето има макар и най-малката проява на движение на живота или на ума. От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“. Тая сила е една, макар че се представлява като извънредно разнообразна по своите прояви, тя е майка на всичките сили — физически, химически и психически. Философията на Веданта говори за нея като за последно обобщение на многообразните сили на природата. Тая сила е неразрушима, смъртта е само една форма на проявата на тая сила, а никак не нейното унищожение. Но тая сила не трябва да се смесва с молекулярното притегляне, тъй като тя е много по-тънка, и по никакъв способ не може да се направи видима или осезаема с пипане. Тая сила не може да се претегли, измери или съзре, в каквато и да би било форма. Според Веданта, преди началото на творението природата е била в свободно състояние, не е имала нищо условно, а е съдържала в себе си потенциална прана. Веданта не си служи с онова нелепо твърдение, че животът се е появи л от отсъствието на живота. Тя не допуща възможността, жизнената енергия да се е явила като резултат от действието на механическите сили, но наопаки, тя говори направо, че жизнената енергия е една сила, която действа едновременно с физико-химическите сили, и даже по-вярно, че физико-химическите сили се явяват само като проява на живата енергия на праната.
към текста >>

Но тая сила не трябва да се смесва с молекулярното притегляне, тъй като тя е много по-тънка, и по никакъв способ не може да се направи видима или осезаема с пипане.
В Упанишадите праната се определя като причина на цялото движение и на живота в органическата и неорганическата природа, дето има макар и най-малката проява на движение на живота или на ума. От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“. Тая сила е една, макар че се представлява като извънредно разнообразна по своите прояви, тя е майка на всичките сили — физически, химически и психически. Философията на Веданта говори за нея като за последно обобщение на многообразните сили на природата. Тая сила е неразрушима, смъртта е само една форма на проявата на тая сила, а никак не нейното унищожение. Но тая сила не трябва да се смесва с молекулярното притегляне, тъй като тя е много по-тънка, и по никакъв способ не може да се направи видима или осезаема с пипане. Тая сила не може да се претегли, измери или съзре, в каквато и да би било форма. Според Веданта, преди началото на творението природата е била в свободно състояние, не е имала нищо условно, а е съдържала в себе си потенциална прана. Веданта не си служи с онова нелепо твърдение, че животът се е появи л от отсъствието на живота. Тя не допуща възможността, жизнената енергия да се е явила като резултат от действието на механическите сили, но наопаки, тя говори направо, че жизнената енергия е една сила, която действа едновременно с физико-химическите сили, и даже по-вярно, че физико-химическите сили се явяват само като проява на живата енергия на праната. Макар някои от съвременните научни монисти и да признават, че цялата материя и всичките сили произлизат от един общ източник или от една вечна материя, все пак, същевременно те отричат живота или жизнеността в тази енергия и я смятат не жива.
към текста >>

Тая сила не може да се претегли, измери или съзре, в каквато и да би било форма.
От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“. Тая сила е една, макар че се представлява като извънредно разнообразна по своите прояви, тя е майка на всичките сили — физически, химически и психически. Философията на Веданта говори за нея като за последно обобщение на многообразните сили на природата. Тая сила е неразрушима, смъртта е само една форма на проявата на тая сила, а никак не нейното унищожение. Но тая сила не трябва да се смесва с молекулярното притегляне, тъй като тя е много по-тънка, и по никакъв способ не може да се направи видима или осезаема с пипане. Тая сила не може да се претегли, измери или съзре, в каквато и да би било форма. Според Веданта, преди началото на творението природата е била в свободно състояние, не е имала нищо условно, а е съдържала в себе си потенциална прана. Веданта не си служи с онова нелепо твърдение, че животът се е появи л от отсъствието на живота. Тя не допуща възможността, жизнената енергия да се е явила като резултат от действието на механическите сили, но наопаки, тя говори направо, че жизнената енергия е една сила, която действа едновременно с физико-химическите сили, и даже по-вярно, че физико-химическите сили се явяват само като проява на живата енергия на праната. Макар някои от съвременните научни монисти и да признават, че цялата материя и всичките сили произлизат от един общ източник или от една вечна материя, все пак, същевременно те отричат живота или жизнеността в тази енергия и я смятат не жива. Те се стараят да докажат, че животът е продукт на някакъв особен род движение на мъртвата материя.
към текста >>

Тя не допуща възможността, жизнената енергия да се е явила като резултат от действието на механическите сили, но наопаки, тя говори направо, че жизнената енергия е една сила, която действа едновременно с физико-химическите сили, и даже по-вярно, че физико-химическите сили се явяват само като проява на живата енергия на праната.
Тая сила е неразрушима, смъртта е само една форма на проявата на тая сила, а никак не нейното унищожение. Но тая сила не трябва да се смесва с молекулярното притегляне, тъй като тя е много по-тънка, и по никакъв способ не може да се направи видима или осезаема с пипане. Тая сила не може да се претегли, измери или съзре, в каквато и да би било форма. Според Веданта, преди началото на творението природата е била в свободно състояние, не е имала нищо условно, а е съдържала в себе си потенциална прана. Веданта не си служи с онова нелепо твърдение, че животът се е появи л от отсъствието на живота. Тя не допуща възможността, жизнената енергия да се е явила като резултат от действието на механическите сили, но наопаки, тя говори направо, че жизнената енергия е една сила, която действа едновременно с физико-химическите сили, и даже по-вярно, че физико-химическите сили се явяват само като проява на живата енергия на праната. Макар някои от съвременните научни монисти и да признават, че цялата материя и всичките сили произлизат от един общ източник или от една вечна материя, все пак, същевременно те отричат живота или жизнеността в тази енергия и я смятат не жива. Те се стараят да докажат, че животът е продукт на някакъв особен род движение на мъртвата материя. Веданта, наопаки, учи, че всичките явления на вселената са се развили от вечната енергия, която се съдържа в праната. Космическият живот, силата на космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието тяло е вселената. Науката „йога“ твърди, че праната е основната причина на всички проявяващи се сили на природата.
към текста >>

Космическият живот, силата на космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието тяло е вселената.
Веданта не си служи с онова нелепо твърдение, че животът се е появи л от отсъствието на живота. Тя не допуща възможността, жизнената енергия да се е явила като резултат от действието на механическите сили, но наопаки, тя говори направо, че жизнената енергия е една сила, която действа едновременно с физико-химическите сили, и даже по-вярно, че физико-химическите сили се явяват само като проява на живата енергия на праната. Макар някои от съвременните научни монисти и да признават, че цялата материя и всичките сили произлизат от един общ източник или от една вечна материя, все пак, същевременно те отричат живота или жизнеността в тази енергия и я смятат не жива. Те се стараят да докажат, че животът е продукт на някакъв особен род движение на мъртвата материя. Веданта, наопаки, учи, че всичките явления на вселената са се развили от вечната енергия, която се съдържа в праната. Космическият живот, силата на космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието тяло е вселената. Науката „йога“ твърди, че праната е основната причина на всички проявяващи се сили на природата. Защо атомът се движи, или вибрира? Учените не знаят това, но „йога“ казва, че това е действието на праната. Силите, които произвеждат вибрацията в атома или молекулата, са една от проявите на енергията на праната или на космическото жизнено начало. Същата тая прана е оная сила, при която зародишът на живота се пробужда и захваща да расте на физическото поле.
към текста >>

Същата тая прана е оная сила, при която зародишът на живота се пробужда и захваща да расте на физическото поле.
Космическият живот, силата на космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието тяло е вселената. Науката „йога“ твърди, че праната е основната причина на всички проявяващи се сили на природата. Защо атомът се движи, или вибрира? Учените не знаят това, но „йога“ казва, че това е действието на праната. Силите, които произвеждат вибрацията в атома или молекулата, са една от проявите на енергията на праната или на космическото жизнено начало. Същата тая прана е оная сила, при която зародишът на живота се пробужда и захваща да расте на физическото поле. Праната възбужда движението в молекулите на клетките на зародиша и започва да строи организма според заложения в зародиша план, да прави поправки, да обновява износените части и да произвежда нови отделности, продължавайки така съществуването на рода. Праната се явява като причина на цялата дейност на протоплазмата както в най-мъничките живи организми, така и в най-развития организъм — човека. Праната е тясно свързана с цялата дейност на ума, т. е. управлява цялата разумна и съзнателна дейност на организма, проявявана от него на всичките стъпала на еволюцията му, начиная от зародиша. Жизнената сила и умът се явяват в същност само като два аспекта (страни) на праната.
към текста >>

Жизнената сила и умът се явяват в същност само като два аспекта (страни) на праната.
Същата тая прана е оная сила, при която зародишът на живота се пробужда и захваща да расте на физическото поле. Праната възбужда движението в молекулите на клетките на зародиша и започва да строи организма според заложения в зародиша план, да прави поправки, да обновява износените части и да произвежда нови отделности, продължавайки така съществуването на рода. Праната се явява като причина на цялата дейност на протоплазмата както в най-мъничките живи организми, така и в най-развития организъм — човека. Праната е тясно свързана с цялата дейност на ума, т. е. управлява цялата разумна и съзнателна дейност на организма, проявявана от него на всичките стъпала на еволюцията му, начиная от зародиша. Жизнената сила и умът се явяват в същност само като два аспекта (страни) на праната. Зародишът на живота притежава както жизненост, така и психичност, и явленията на тия два аспекти са неразривно свързани помежду си. В науката „йога“ отношението между ума и праната алегорически се описва като отношение между коня и: ездача. Праната в тоя случай играе ролята на коня, а индивидуалният ум — ролята на ездача. Ако в това сравнение вкараме и тялото, то трябва да си го представим като една кола, движеща се със силите на праната и управлявана от разума. Дейността на механизма на тялото се спира, ако праната или жизнената сила престане да се подновява и да действа в него.
към текста >>

Дейността на механизма на тялото се спира, ако праната или жизнената сила престане да се подновява и да действа в него.
Жизнената сила и умът се явяват в същност само като два аспекта (страни) на праната. Зародишът на живота притежава както жизненост, така и психичност, и явленията на тия два аспекти са неразривно свързани помежду си. В науката „йога“ отношението между ума и праната алегорически се описва като отношение между коня и: ездача. Праната в тоя случай играе ролята на коня, а индивидуалният ум — ролята на ездача. Ако в това сравнение вкараме и тялото, то трябва да си го представим като една кола, движеща се със силите на праната и управлявана от разума. Дейността на механизма на тялото се спира, ако праната или жизнената сила престане да се подновява и да действа в него. Когато пък вибрациите на праната се спират, умът престава да действа на физическото поле. Именно затова и жизнената сила и ти праната се нарича посредник или медиум, чрез който умът проявява силата си на физическото поле. Живият организъм не е нищо друго, освен един механизъм за проявяване силата на душата. Когато душата пожелае да си изрази някои страни на материалното поле, тя си създава чрез посредството на праната възможност за изпълнението на това свое желание. Ако душевната дейност на някое живо същество се мени, органическата структура на тъканите и клетките също така трябва да се промени.
към текста >>

Именно затова и жизнената сила и ти праната се нарича посредник или медиум, чрез който умът проявява силата си на физическото поле.
В науката „йога“ отношението между ума и праната алегорически се описва като отношение между коня и: ездача. Праната в тоя случай играе ролята на коня, а индивидуалният ум — ролята на ездача. Ако в това сравнение вкараме и тялото, то трябва да си го представим като една кола, движеща се със силите на праната и управлявана от разума. Дейността на механизма на тялото се спира, ако праната или жизнената сила престане да се подновява и да действа в него. Когато пък вибрациите на праната се спират, умът престава да действа на физическото поле. Именно затова и жизнената сила и ти праната се нарича посредник или медиум, чрез който умът проявява силата си на физическото поле. Живият организъм не е нищо друго, освен един механизъм за проявяване силата на душата. Когато душата пожелае да си изрази някои страни на материалното поле, тя си създава чрез посредството на праната възможност за изпълнението на това свое желание. Ако душевната дейност на някое живо същество се мени, органическата структура на тъканите и клетките също така трябва да се промени. Различните опити, направени от многобройни учени, ясно са показали, че в основата на всички физически промени и органически функции лежат известни психически усилия — дейността на ума. Ненормалната дейност на ума непременно ще създаде някакви патологически явления в организма, понеже тя влияе върху живота и дейността му.
към текста >>

Живият организъм не е нищо друго, освен един механизъм за проявяване силата на душата.
Праната в тоя случай играе ролята на коня, а индивидуалният ум — ролята на ездача. Ако в това сравнение вкараме и тялото, то трябва да си го представим като една кола, движеща се със силите на праната и управлявана от разума. Дейността на механизма на тялото се спира, ако праната или жизнената сила престане да се подновява и да действа в него. Когато пък вибрациите на праната се спират, умът престава да действа на физическото поле. Именно затова и жизнената сила и ти праната се нарича посредник или медиум, чрез който умът проявява силата си на физическото поле. Живият организъм не е нищо друго, освен един механизъм за проявяване силата на душата. Когато душата пожелае да си изрази някои страни на материалното поле, тя си създава чрез посредството на праната възможност за изпълнението на това свое желание. Ако душевната дейност на някое живо същество се мени, органическата структура на тъканите и клетките също така трябва да се промени. Различните опити, направени от многобройни учени, ясно са показали, че в основата на всички физически промени и органически функции лежат известни психически усилия — дейността на ума. Ненормалната дейност на ума непременно ще създаде някакви патологически явления в организма, понеже тя влияе върху живота и дейността му. А когато жизнената сила, т. е.
към текста >>

А когато жизнената сила, т. е.
Живият организъм не е нищо друго, освен един механизъм за проявяване силата на душата. Когато душата пожелае да си изрази някои страни на материалното поле, тя си създава чрез посредството на праната възможност за изпълнението на това свое желание. Ако душевната дейност на някое живо същество се мени, органическата структура на тъканите и клетките също така трябва да се промени. Различните опити, направени от многобройни учени, ясно са показали, че в основата на всички физически промени и органически функции лежат известни психически усилия — дейността на ума. Ненормалната дейност на ума непременно ще създаде някакви патологически явления в организма, понеже тя влияе върху живота и дейността му. А когато жизнената сила, т. е. оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото. На късо казано, когато жизнената дейност е нормална, тогава и психическите функции ще бъдат естествени. Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система. Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума. Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си.
към текста >>

оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото.
Когато душата пожелае да си изрази някои страни на материалното поле, тя си създава чрез посредството на праната възможност за изпълнението на това свое желание. Ако душевната дейност на някое живо същество се мени, органическата структура на тъканите и клетките също така трябва да се промени. Различните опити, направени от многобройни учени, ясно са показали, че в основата на всички физически промени и органически функции лежат известни психически усилия — дейността на ума. Ненормалната дейност на ума непременно ще създаде някакви патологически явления в организма, понеже тя влияе върху живота и дейността му. А когато жизнената сила, т. е. оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото. На късо казано, когато жизнената дейност е нормална, тогава и психическите функции ще бъдат естествени. Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система. Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума. Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си. Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания.
към текста >>

Йогите изцеряват болестите, като увеличават жизнената сила на организма, пробуждайки скритата енергия па праната, тоя източник на всички сили.
Гневът, ненавистта или ревността отведнъж причиняват късо и бързо дишане, когато мисълта за мир, щастие и божествена любов се последва от дълго и дълбоко дишане. Има много и различни способи, за да се изучат отношенията към живота и към душевната дейност. Йогите твърдят, че пряката причина на ненормалните и болезнени състояния на тялото е слабата проява в него на жизнената енергия, а косвено на същото влияе неправилната душевна дейност. Поради това, да се излекуваш от една болест, това значи да отстраниш пречките, които бъркат на правилната работа на праната. Това може да стане с помощта на физически средства или чрез регулиране на умствените и душевни процеси. Йогите изцеряват болестите, като увеличават жизнената сила на организма, пробуждайки скритата енергия па праната, тоя източник на всички сили. Те знаят всички способи, с помощта на които може да се напълни цялото тяло и всека негова клетка с жизненост. Като регулират колебанията на клетките с помощта на високите вибрации на праната, йогите създават силен ток на праната, която произвежда вибрациите, н като го насочват през разстроените и дезорганизирани клетки на болните органи, те възстановяват устройството на тия клетки. „Излекуването“ се постига чрез бързата циркулация на кръвта, наситена с прана, която притежава целебни свойства и се изпраща към болните места. С тоя способ клетките възстановяват нормалното си състояние, и болестта ще се изцери. Йогите правят това съзнателно и по строго научен начин с помощта на дихателни упражнения, придружени с концентриране на мисълта.
към текста >>

Според науката „йога“, всичките токове и цялото молекулярно движение в мозъчните и нервни клетки се произвежда от праната или от жизнената сила.
Те знаят всички способи, с помощта на които може да се напълни цялото тяло и всека негова клетка с жизненост. Като регулират колебанията на клетките с помощта на високите вибрации на праната, йогите създават силен ток на праната, която произвежда вибрациите, н като го насочват през разстроените и дезорганизирани клетки на болните органи, те възстановяват устройството на тия клетки. „Излекуването“ се постига чрез бързата циркулация на кръвта, наситена с прана, която притежава целебни свойства и се изпраща към болните места. С тоя способ клетките възстановяват нормалното си състояние, и болестта ще се изцери. Йогите правят това съзнателно и по строго научен начин с помощта на дихателни упражнения, придружени с концентриране на мисълта. Според науката „йога“, всичките токове и цялото молекулярно движение в мозъчните и нервни клетки се произвежда от праната или от жизнената сила. Ако молекулите бъдат напълнени със силен ток от прана или жизнена сила, вибрациите им ще се усилят до безкрайност, а това ще им помогне да изхвърлят от себе си непотребните вещества, изработените материали, които задържат тяхната естествена дейност. Това освобождение от ненужния баласт възстановява здравото състояние на организма. Същата прана е онази двигателна сила, която произвежда кръвообращението. Йогите твърдят, че жизнената енергия се намира в нервните центрове на гръбначния мозък. Тя е причината на движението на гръдните клетки, което пък произвежда дишането.
към текста >>

Ако молекулите бъдат напълнени със силен ток от прана или жизнена сила, вибрациите им ще се усилят до безкрайност, а това ще им помогне да изхвърлят от себе си непотребните вещества, изработените материали, които задържат тяхната естествена дейност.
Като регулират колебанията на клетките с помощта на високите вибрации на праната, йогите създават силен ток на праната, която произвежда вибрациите, н като го насочват през разстроените и дезорганизирани клетки на болните органи, те възстановяват устройството на тия клетки. „Излекуването“ се постига чрез бързата циркулация на кръвта, наситена с прана, която притежава целебни свойства и се изпраща към болните места. С тоя способ клетките възстановяват нормалното си състояние, и болестта ще се изцери. Йогите правят това съзнателно и по строго научен начин с помощта на дихателни упражнения, придружени с концентриране на мисълта. Според науката „йога“, всичките токове и цялото молекулярно движение в мозъчните и нервни клетки се произвежда от праната или от жизнената сила. Ако молекулите бъдат напълнени със силен ток от прана или жизнена сила, вибрациите им ще се усилят до безкрайност, а това ще им помогне да изхвърлят от себе си непотребните вещества, изработените материали, които задържат тяхната естествена дейност. Това освобождение от ненужния баласт възстановява здравото състояние на организма. Същата прана е онази двигателна сила, която произвежда кръвообращението. Йогите твърдят, че жизнената енергия се намира в нервните центрове на гръбначния мозък. Тя е причината на движението на гръдните клетки, което пък произвежда дишането. А дишането е причина на кръвообращението и на цялата органическа дейност.
към текста >>

Същата прана е онази двигателна сила, която произвежда кръвообращението.
С тоя способ клетките възстановяват нормалното си състояние, и болестта ще се изцери. Йогите правят това съзнателно и по строго научен начин с помощта на дихателни упражнения, придружени с концентриране на мисълта. Според науката „йога“, всичките токове и цялото молекулярно движение в мозъчните и нервни клетки се произвежда от праната или от жизнената сила. Ако молекулите бъдат напълнени със силен ток от прана или жизнена сила, вибрациите им ще се усилят до безкрайност, а това ще им помогне да изхвърлят от себе си непотребните вещества, изработените материали, които задържат тяхната естествена дейност. Това освобождение от ненужния баласт възстановява здравото състояние на организма. Същата прана е онази двигателна сила, която произвежда кръвообращението. Йогите твърдят, че жизнената енергия се намира в нервните центрове на гръбначния мозък. Тя е причината на движението на гръдните клетки, което пък произвежда дишането. А дишането е причина на кръвообращението и на цялата органическа дейност. Съвременните физиолози ни говорят, че всека част от тялото ни, всека тъкан и всека клетка дишат, че белите дробове не са нищо друго, освен един инструмент в дихателния процес, тъй като химическите операции, които са съществена част от дишането, стават не само в тия дробове, но и в цялото тяло, във всичките клетки и тъкани. Белите дробове са само врага, през която кислородът влиза в цялата система.
към текста >>

Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород.
Физиологическата химия ни казва, че всичките тела от минералното и растителното царства, както и от животинското, са съставени предимно от следните четири елементи: кислород, водород, въглерод и азот. От тях най-важният е кислородът, понеже е най-много разпространен. По теглото си той съставлява приблизително една пета от атмосферата, осем девети от океаните и всичката вода, почти половината от твърдите скали и изобщо от твърдите вещества и повече от половината от всичките растения и от човека. Ако човек тежи около четири пуда2), то почти три пуда от теглото му има в него кислород. Кислородът е главната причина на цялата дейност на механическите, химическите, мускулните и психически сили. Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород. Поглъщането на кислорода е първото и необходимо условие на жизнената дейност. Без него всички други материали, от които зависи жизнената дейност, не принасят полза. Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата. Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове. Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото.
към текста >>

Природата не е дала нито на един орган пълната му сила без цел.
За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути. Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие. За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда кръв. Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили. Природата не е дала нито на един орган пълната му сила без цел. Ние сме уверени, че ако човек би се научил да извлича полза от цялата сила и вместимост на своите бели дробове, то болните или разстроените дробове биха станали съвсем невъзможни. Ако разберем науката за дишането, ние ще успеем да развием белодробната сила до крайната й степен. След туй с правилно регулирани дихателни упражнения ние можем да очистим всека частичка от материята в клетките на нашите органи и с помощта на тока на праната можем най-после да изгоним от тялото всичката физическа слабост. Различните сектанти, които толкоз са се развили в Америка и в Европа и уверяват, че могат да церят болестите с вяра, с дишането си или с ментални токове, действително по някога излекуват болните без помощта на лекарства. Същото вършат и индийските йоги, но с много по-правилен способ.
към текста >>

Ние сме уверени, че ако човек би се научил да извлича полза от цялата сила и вместимост на своите бели дробове, то болните или разстроените дробове биха станали съвсем невъзможни.
Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие. За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда кръв. Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили. Природата не е дала нито на един орган пълната му сила без цел. Ние сме уверени, че ако човек би се научил да извлича полза от цялата сила и вместимост на своите бели дробове, то болните или разстроените дробове биха станали съвсем невъзможни. Ако разберем науката за дишането, ние ще успеем да развием белодробната сила до крайната й степен. След туй с правилно регулирани дихателни упражнения ние можем да очистим всека частичка от материята в клетките на нашите органи и с помощта на тока на праната можем най-после да изгоним от тялото всичката физическа слабост. Различните сектанти, които толкоз са се развили в Америка и в Европа и уверяват, че могат да церят болестите с вяра, с дишането си или с ментални токове, действително по някога излекуват болните без помощта на лекарства. Същото вършат и индийските йоги, но с много по-правилен способ. Западните церители изискват от техните пациенти да вярват в известни неща преди да са повярвали, че не страдат вече.
към текста >>

Ако разберем науката за дишането, ние ще успеем да развием белодробната сила до крайната й степен.
За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда кръв. Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили. Природата не е дала нито на един орган пълната му сила без цел. Ние сме уверени, че ако човек би се научил да извлича полза от цялата сила и вместимост на своите бели дробове, то болните или разстроените дробове биха станали съвсем невъзможни. Ако разберем науката за дишането, ние ще успеем да развием белодробната сила до крайната й степен. След туй с правилно регулирани дихателни упражнения ние можем да очистим всека частичка от материята в клетките на нашите органи и с помощта на тока на праната можем най-после да изгоним от тялото всичката физическа слабост. Различните сектанти, които толкоз са се развили в Америка и в Европа и уверяват, че могат да церят болестите с вяра, с дишането си или с ментални токове, действително по някога излекуват болните без помощта на лекарства. Същото вършат и индийските йоги, но с много по-правилен способ. Западните церители изискват от техните пациенти да вярват в известни неща преди да са повярвали, че не страдат вече. Йогите твърдят, че може да се постигнат реални резултати без помощта на никаква вяра, ако чрез дихателни упражнения се научим да контролираме праната, да усилваме жизнения ток и да напълваме цялата система с целебните сили на жизнената енергия.
към текста >>

регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна.
Тя също ни говори, че когато започнат да се проявяват тия висши сили, ние ще престанем да се поддаваме на действието на ония влияния, на които са подложени обикновените смъртни. Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки. Столетната работа е открила разнообразни методи за регулиране на дишането, които като се следват, може да се постигнат чудни резултати, както духовни, така и физически. От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото. Според йогите, това пълно господство над себе си и произлизащото от него освобождение се придобиват само от оногова, който е изучил всичките тайни на. регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна. Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си. Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма. В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото тяло, включително и вътрешните му органи. Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък.
към текста >>

Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си.
Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки. Столетната работа е открила разнообразни методи за регулиране на дишането, които като се следват, може да се постигнат чудни резултати, както духовни, така и физически. От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото. Според йогите, това пълно господство над себе си и произлизащото от него освобождение се придобиват само от оногова, който е изучил всичките тайни на. регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна. Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си. Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма. В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото тяло, включително и вътрешните му органи. Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък. Съществуват два тока, които отиват в главния мозък и от мозъка през гръбначно-мозъчния стълп и нервите, те се наричат донасящ и отнасящ токове, а на санскритски „ида“ и „пингала“.
към текста >>

Всичките тия закони не са нищо друго, освен способи на действието на праната в природата; поради това, йогите преди всичко се стремят да разберат индивидуалната прана и жизнената сила, която действа в собствената им система.
Йогите, чиито дихателни центрове действат правилно и се намират под пълния контрол на съзнанието, са свободни от слабост, болести и всякакви органически разстройства. Също както чрез контрола върху дейността на праната в нервните центрове се регулира движението на белите дробове и дишането, така и по обратен път, като се регулира дишането, може да се контролира дейността на белите дробове и на нервните центрове. Дейността на дишането и на нервните центрове всякога е неразривно свързана една с друга. Хората, които страдат от някакви органически разстройства, трябва да обърнат внимание на изучаването на „науката за дишането“, понеже тя е абсолютно необходима, за да се добие здраво тяло и здрав ум. Главната роля на йогите се състои в това, да наблюдават внимателно собствената си природа и да разберат ясно цялата природа, тъй като законите, които управляват човешкото тяло и цялата вселена, са съвсем еднакви. Всичките тия закони не са нищо друго, освен способи на действието на праната в природата; поради това, йогите преди всичко се стремят да разберат индивидуалната прана и жизнената сила, която действа в собствената им система. В Индия тоя факт е отдавна признат и „науката за дишането“ внимателно се изучва от мъдреците, които немат друга цел, освен да придобиват знание заради знанието. И те изучват тая наука, практикуват дихателните упражнения, забелязват техните резултати, предават уроци на учениците, не за да си създават от това професия или да печелят пари или да добият слава, а само заради знанието. Те отказват да учат хората, които идват при тях с каквито и да са утилитарни цели, и се отказват именно поради пълната липса у тях на всякакви материални интереси, тъй като знанието на йогите е чисто и непокварено от никакви егоистични мотиви. Те прекрасно разбират опасността, която може да настъпи от неумереното ползване от упражненията с дишането. Поради това, ония хора, които изучват науката за дишането под ръководството на неопитни учители, трябва да бъдат на щрек, тъй като те всякога се намират в опасност да създадат нервен ток в неправилна насока.
към текста >>

Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм.
Наопаки, правилното дишане докарва извънредно голяма полза на хората, ако умело се ползват от него. Но ако се злоупотреби със силите, давани от съзнателното дишане, то ще стане причина за грамадно количество зло, също както всяко лекарство става отрова от неговото неправилно и неумерено употребление. Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога. Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго. Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече. Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм. Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество. Всеки човек,. млад или стар, мъж или жена, непременно ще постигне известни резултати, ако практикува правилно и редовно дихателните упражнения в продължение на шест месеци, но под дихателни упражнения тук съвсем не се подразбира само дълбокото дишане, на което се учат певците, адвокатите и актьорите.
към текста >>

Дишането е твърде голяма сила, за да можем да се обръщаме към него без сметка.
Дълбокото дишане е много полезно за натрупване в организма по-голямо количество кислород и, несъмнено, то има своята ценност, особено за хората, които живеят ненормален градски живот и се уморяват от умствен труд. Жените, които носят тесни рокли, придобиват от това много болести, източникът на които може да се проследи до самото им начало и да се обяснят именно с недостиг на кислород, който е нужен за органическото горене и за поддържането дейността на органите. Вътрешните органи на много хора в западните страни са неразвити или ненормално развити вследствие ненормалното облекло, и за всички такива хора дълбокото дишане, разбира се, се явява извънредно полезно, но твърде голямото такова дишане е също вредно, понеже извънмерно напряга белите дробове и ги кара да увеличават обема си. Ненормалното нарастване на белодробната тъкан с течение на времето може само по себе си да причини болезнено състояние на целия организъм. Ония, които вземат уроци по дълбокото дишане при опитни учители, трябва внимателно да помислят върху това, което казваме тук. Дишането е твърде голяма сила, за да можем да се обръщаме към него без сметка. Но ние под дихателни упражнения подразбираме процеса, с помощта на който се добива контрол над движението на белите дробове и над нервните центрове, т. е. власт над праната или жизнената енергия. Йогите твърдят, че практиката на дишането докарва такива резултати, каквито иска човек: физически, психически или духовни. Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига тялото във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили на притеглянето. Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта.
към текста >>

Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига тялото във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили на притеглянето.
Ония, които вземат уроци по дълбокото дишане при опитни учители, трябва внимателно да помислят върху това, което казваме тук. Дишането е твърде голяма сила, за да можем да се обръщаме към него без сметка. Но ние под дихателни упражнения подразбираме процеса, с помощта на който се добива контрол над движението на белите дробове и над нервните центрове, т. е. власт над праната или жизнената енергия. Йогите твърдят, че практиката на дишането докарва такива резултати, каквито иска човек: физически, психически или духовни. Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига тялото във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили на притеглянето. Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната. В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от тялото си. Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин. А има други пък, които могат да продължат извънредно дълго време живота си и могат също дълго време да живеят съвсем без никаква храна.
към текста >>

Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия на праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват на света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за управлението на праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над тялото и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“.
Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната. В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от тялото си. Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин. А има други пък, които могат да продължат извънредно дълго време живота си и могат също дълго време да живеят съвсем без никаква храна. Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия на праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват на света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за управлението на праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над тялото и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“. ________________________________________ 1) Статията, която тук предлагаме на вниманието на нашите четци, съставлява глава III от ценното съчинение на индуса Суоми Абедананда, излезла на английски под надслов „Как се става йога“ (How To Be A Yogi). 2) 1 пуд = 17 клгр. 3) 1 фунт = 0'454 от килограма. Окултизмът и народните умотворения Окултни елементи в българските народни песни, приказки, легенди и пословици От Б. Б. Окултизмът хвърля светлина върху всички въпроси из науката и живота. Напр.
към текста >>

Взела, че му омесила една пита с отрова, и като дошъл пак, тя му рекла: „На ти, дедо, топла питка да си хапнеш“.
Но не само в поговорки народът изразява този закон, а и в приказки. Напр. приказката: „Кой каквото прави, на себе си го прави“, слушана в габровско1): Имало един старец просяк. Като просел, все така думал: „Кой каквото прави, на себе си го прави“. Друго нищо не думал. Една жена, като я догневяло, че дума все така, рекла си: „Чакай, аз ще ти кажа теб, какво е туй: „кой какво прави, на себе си го прави“. Взела, че му омесила една пита с отрова, и като дошъл пак, тя му рекла: „На ти, дедо, топла питка да си хапнеш“. Той не знаел, каква е работата, и я турил в хлебната си торба. Като излязъл старецът от селото да си иде, срещнал го из пътя един човек, който бил много гладен, и като го видел, рекъл му: „Ти, дедо, като ходиш да просиш, трябва да имаш хляб. Дай ми, моля ти се, малко да си хапна, че много съм изгладнял; по пътя не можах да намеря“. Старецът му казал: „Да ти дам, синко“. И бръкнал в торбата си и му дал топлата пита, като му казал: „На ти тая питка, синко, че е топла още.
към текста >>

силата на правдата.
В други се говори за „живата вода“. В много народни песни и приказки се загатва за по-дълбоките сили, свързани с растенията, с цялата природа и пр. * * * От де са се вмъкнали окултни елементи в българските народни приказки, песни, поговорки и пр.? а) Интуитивен произход. Народът чувства интуитивно някои работи, напр. силата на правдата. б) Между народа има ясновидци, които могат да виждат някои работи. в) Тук-таме стават окултни случки: безпокойство на къщи от заминали хора и пр. г) Предание от лемурската и атлантската епохи, когато у всички е била развита низшата степен на ясновидството. д) Митове, чийто източник са окултните школи. Те са искали в картинна, образна форма да представят на народното съзнание известни по-дълбоки истини и с това да подтикнат неговото развитие.
към текста >>

Действието на тези митове и легенди върху народното съзнание е голямо: 1) те със своите мощни, живи образи са имали голяма сила и са раждали мощни импулси в народната душа; 2) когато се изучат известни истини във вид на символи, алегории, то съзнанието се подготвя в бъдеще, когато достигне до съответната по-висока степен,— да ги усвои и направо (този принцип има голямо приложение във възпитанието).
б) Между народа има ясновидци, които могат да виждат някои работи. в) Тук-таме стават окултни случки: безпокойство на къщи от заминали хора и пр. г) Предание от лемурската и атлантската епохи, когато у всички е била развита низшата степен на ясновидството. д) Митове, чийто източник са окултните школи. Те са искали в картинна, образна форма да представят на народното съзнание известни по-дълбоки истини и с това да подтикнат неговото развитие. Действието на тези митове и легенди върху народното съзнание е голямо: 1) те със своите мощни, живи образи са имали голяма сила и са раждали мощни импулси в народната душа; 2) когато се изучат известни истини във вид на символи, алегории, то съзнанието се подготвя в бъдеще, когато достигне до съответната по-висока степен,— да ги усвои и направо (този принцип има голямо приложение във възпитанието). Много приказки и легенди имат много стар произход. Това се вижда и от обстоятелството, че много от тях са международни, т. е. се срещат — разбира се, в разни вариации—у българи, сърби, руси, поляци, германци,англичани, индуси, американските туземни племена и пр. Разглеждането на митовете, легендите и пр. доказва още един път, как окултизмът дава онзи ключ при изучването на целокупната действителност; той хвърля своята светлина както върху по-дълбоките закони на общественото развитие, върху проблемите на физиката, химията, биологията, историята и пр., така и върху скритите съкровища на народните умотворения.
към текста >>

Думата вещество е употребена във връзка с това, да изрази идеята за една невидима, но постоянна коренна причина на всека материя, буквално, тая, която поддържа, т. е.
4) Цит. съчин., стр. 45 — 46. Амин, ключът на Вселената Основните принципи на вселената От Леонард Босман За да схванем основното значение на думата Амин или Аум на санскритски, египетски и еврейски, необходимо е да имаме поне едно интелектуално разбиране, ако не едно абсолютно схващане за основните принципи, на които почива вселената. Разумно е да се вярва, съобразно модерната наука и философските учения на Изток и Запад, че зад цялата материя, даже зад газообразното състояние, съществува едно основно вещество, една Майка-Природа, един Баща-Етер, или Акаша, както индуските философи го наричат, от което, като от първична субстанция, е произведена цялата материя. Думата вещество е употребена във връзка с това, да изрази идеята за една невидима, но постоянна коренна причина на всека материя, буквално, тая, която поддържа, т. е. която стои под материята. Материята може да се разложи, тогава, на по-финни състояния или условия. Както .има степени над степени материя, простиращи се от най-гъстите твърдости до най-финните и най-редките газове, и още по-нататък до електрическата материя, така може да се приеме, че вселената, по отношение на своята външност, е изградена от това основно вещество. Също би могло да се приеме, че материята, в нейната същност, е крайно неразрушима. Защото, когато цялата материя се разложи на своите атоми, не може да се каже, че тя е престанала да съществува, ако и да е престанала да бъде видима.
към текста >>

Съвременните теории, идеи и опити от научен характер относително вътрешното устройство на атома и страшната сила, складирана в неговите електрони, ни наумяват, че тая вътрешна сила може да бъде освободена и да стане ефективна.
която стои под материята. Материята може да се разложи, тогава, на по-финни състояния или условия. Както .има степени над степени материя, простиращи се от най-гъстите твърдости до най-финните и най-редките газове, и още по-нататък до електрическата материя, така може да се приеме, че вселената, по отношение на своята външност, е изградена от това основно вещество. Също би могло да се приеме, че материята, в нейната същност, е крайно неразрушима. Защото, когато цялата материя се разложи на своите атоми, не може да се каже, че тя е престанала да съществува, ако и да е престанала да бъде видима. Съвременните теории, идеи и опити от научен характер относително вътрешното устройство на атома и страшната сила, складирана в неговите електрони, ни наумяват, че тая вътрешна сила може да бъде освободена и да стане ефективна. Опитите са доказали, че енергията, складирана вътре в атома, би могла да бъде освободена чрез един вид спукване на стената му или на външната му обвивка. Това откритие, което бе направено сравнително неотдавна от учените, е било познато преди много години и показано, че съществува чрез изследванията и опитите на У. Ж. Кеели, от Филаделфия, който е бил в състояние да освободи част от тая чудотворна сила. Той не успял да я покаже научно, защото тя само е протекла под собствените му ръце. Четецът, които се интересува по тая материя, се поканва да прочете резултатите от неговите опити, които бяха практически една не сполука от научно гледище, макар че е твърде възможно, тая сила да бъде показана по научен начин в едно недалечно бъдеще.
към текста >>

Кеели, от Филаделфия, който е бил в състояние да освободи част от тая чудотворна сила.
Също би могло да се приеме, че материята, в нейната същност, е крайно неразрушима. Защото, когато цялата материя се разложи на своите атоми, не може да се каже, че тя е престанала да съществува, ако и да е престанала да бъде видима. Съвременните теории, идеи и опити от научен характер относително вътрешното устройство на атома и страшната сила, складирана в неговите електрони, ни наумяват, че тая вътрешна сила може да бъде освободена и да стане ефективна. Опитите са доказали, че енергията, складирана вътре в атома, би могла да бъде освободена чрез един вид спукване на стената му или на външната му обвивка. Това откритие, което бе направено сравнително неотдавна от учените, е било познато преди много години и показано, че съществува чрез изследванията и опитите на У. Ж. Кеели, от Филаделфия, който е бил в състояние да освободи част от тая чудотворна сила. Той не успял да я покаже научно, защото тя само е протекла под собствените му ръце. Четецът, които се интересува по тая материя, се поканва да прочете резултатите от неговите опити, които бяха практически една не сполука от научно гледище, макар че е твърде възможно, тая сила да бъде показана по научен начин в едно недалечно бъдеще. Тия резултати са изложени в книгата „Кеели и не говите открития“, написана от г-жа Блумфилд Мур преди двадесет и пет години1). Има един страх в умовете на някои, че възможността за разрушение на атома може евентуално да доведе към по-нататъшна възможност за разрушението на самия свят. Тоя страх не би трябвало да се счита твърде сериозен, защото няма никакво съмнение, че тайната на космическата връзка не ще бъде позволено да стане известна на човека в сегашното състояние на еволюцията му.
към текста >>

Четецът, които се интересува по тая материя, се поканва да прочете резултатите от неговите опити, които бяха практически една не сполука от научно гледище, макар че е твърде възможно, тая сила да бъде показана по научен начин в едно недалечно бъдеще.
Съвременните теории, идеи и опити от научен характер относително вътрешното устройство на атома и страшната сила, складирана в неговите електрони, ни наумяват, че тая вътрешна сила може да бъде освободена и да стане ефективна. Опитите са доказали, че енергията, складирана вътре в атома, би могла да бъде освободена чрез един вид спукване на стената му или на външната му обвивка. Това откритие, което бе направено сравнително неотдавна от учените, е било познато преди много години и показано, че съществува чрез изследванията и опитите на У. Ж. Кеели, от Филаделфия, който е бил в състояние да освободи част от тая чудотворна сила. Той не успял да я покаже научно, защото тя само е протекла под собствените му ръце. Четецът, които се интересува по тая материя, се поканва да прочете резултатите от неговите опити, които бяха практически една не сполука от научно гледище, макар че е твърде възможно, тая сила да бъде показана по научен начин в едно недалечно бъдеще. Тия резултати са изложени в книгата „Кеели и не говите открития“, написана от г-жа Блумфилд Мур преди двадесет и пет години1). Има един страх в умовете на някои, че възможността за разрушение на атома може евентуално да доведе към по-нататъшна възможност за разрушението на самия свят. Тоя страх не би трябвало да се счита твърде сериозен, защото няма никакво съмнение, че тайната на космическата връзка не ще бъде позволено да стане известна на човека в сегашното състояние на еволюцията му. Обаче, вероятно е, че разрушението на известни атоми скоро ще бъде един научен факт, но даже и в такъв случай то ще послужи само да се освободят много електрона вътре в атома, и не всичките те биха могли да бъдат доловени от науката. Нека възприемем, обаче, че всички тия атоми и електрони биха били разрушени, че силата, която ги поддържа заедно, бъде оттеглена и че Великото творческо „Дихание“ се „възвърне към Бога“.
към текста >>

Нека възприемем, обаче, че всички тия атоми и електрони биха били разрушени, че силата, която ги поддържа заедно, бъде оттеглена и че Великото творческо „Дихание“ се „възвърне към Бога“.
Четецът, които се интересува по тая материя, се поканва да прочете резултатите от неговите опити, които бяха практически една не сполука от научно гледище, макар че е твърде възможно, тая сила да бъде показана по научен начин в едно недалечно бъдеще. Тия резултати са изложени в книгата „Кеели и не говите открития“, написана от г-жа Блумфилд Мур преди двадесет и пет години1). Има един страх в умовете на някои, че възможността за разрушение на атома може евентуално да доведе към по-нататъшна възможност за разрушението на самия свят. Тоя страх не би трябвало да се счита твърде сериозен, защото няма никакво съмнение, че тайната на космическата връзка не ще бъде позволено да стане известна на човека в сегашното състояние на еволюцията му. Обаче, вероятно е, че разрушението на известни атоми скоро ще бъде един научен факт, но даже и в такъв случай то ще послужи само да се освободят много електрона вътре в атома, и не всичките те биха могли да бъдат доловени от науката. Нека възприемем, обаче, че всички тия атоми и електрони биха били разрушени, че силата, която ги поддържа заедно, бъде оттеглена и че Великото творческо „Дихание“ се „възвърне към Бога“. Какъв, можем да си възразим, ще бъде резултатът? Няма да има вече атомни части на материята, няма да има индивидуализирани отделни форми, няма да има и мехурчета в голямата Космична Чаша. Цялото би могло да се разгледа като едно състояние на течение, една течаща маса от субстанция. И въпреки това, силата, която бе доказано, че пребивава в атома, не може да е била изгубена, защото не би могла да изчезне от пространството, даже и когато нейната материя би била разложена в първичната й единност. При това, не би могло да се смята, че цялата материя би текла в една част на пространството и че силата, оттегляйки се от нея, би останала съвършено отделна и би протекла в друга посока.
към текста >>

И въпреки това, силата, която бе доказано, че пребивава в атома, не може да е била изгубена, защото не би могла да изчезне от пространството, даже и когато нейната материя би била разложена в първичната й единност.
Обаче, вероятно е, че разрушението на известни атоми скоро ще бъде един научен факт, но даже и в такъв случай то ще послужи само да се освободят много електрона вътре в атома, и не всичките те биха могли да бъдат доловени от науката. Нека възприемем, обаче, че всички тия атоми и електрони биха били разрушени, че силата, която ги поддържа заедно, бъде оттеглена и че Великото творческо „Дихание“ се „възвърне към Бога“. Какъв, можем да си възразим, ще бъде резултатът? Няма да има вече атомни части на материята, няма да има индивидуализирани отделни форми, няма да има и мехурчета в голямата Космична Чаша. Цялото би могло да се разгледа като едно състояние на течение, една течаща маса от субстанция. И въпреки това, силата, която бе доказано, че пребивава в атома, не може да е била изгубена, защото не би могла да изчезне от пространството, даже и когато нейната материя би била разложена в първичната й единност. При това, не би могло да се смята, че цялата материя би текла в една част на пространството и че силата, оттегляйки се от нея, би останала съвършено отделна и би протекла в друга посока. Духът е до толкова аспект (страна) на материята, колкото и материята е страна на духа. И двете са в същност едно, при всичко че са привидно противни, когато се проявяват, както ще покажем това по-долу. Това е едно схващане, което, правилно разбрано, може да послужи да примири противоположните школи на мисълта, които поддържат такива различни възгледи, защото всека вижда само част от цялото. Така наречените материалисти заявяват, че има само материя, и по-дълбоките мислители между тях, бидейки призвани да обяснят присъствието на сила в материята, твърдят просто, че „в материята е източника и потенцията на целия живот“.
към текста >>

При това, не би могло да се смята, че цялата материя би текла в една част на пространството и че силата, оттегляйки се от нея, би останала съвършено отделна и би протекла в друга посока.
Нека възприемем, обаче, че всички тия атоми и електрони биха били разрушени, че силата, която ги поддържа заедно, бъде оттеглена и че Великото творческо „Дихание“ се „възвърне към Бога“. Какъв, можем да си възразим, ще бъде резултатът? Няма да има вече атомни части на материята, няма да има индивидуализирани отделни форми, няма да има и мехурчета в голямата Космична Чаша. Цялото би могло да се разгледа като едно състояние на течение, една течаща маса от субстанция. И въпреки това, силата, която бе доказано, че пребивава в атома, не може да е била изгубена, защото не би могла да изчезне от пространството, даже и когато нейната материя би била разложена в първичната й единност. При това, не би могло да се смята, че цялата материя би текла в една част на пространството и че силата, оттегляйки се от нея, би останала съвършено отделна и би протекла в друга посока. Духът е до толкова аспект (страна) на материята, колкото и материята е страна на духа. И двете са в същност едно, при всичко че са привидно противни, когато се проявяват, както ще покажем това по-долу. Това е едно схващане, което, правилно разбрано, може да послужи да примири противоположните школи на мисълта, които поддържат такива различни възгледи, защото всека вижда само част от цялото. Така наречените материалисти заявяват, че има само материя, и по-дълбоките мислители между тях, бидейки призвани да обяснят присъствието на сила в материята, твърдят просто, че „в материята е източника и потенцията на целия живот“. От друга страна, тъй наречените „християнски-учени“ — чиято наука е толкова християнска, колкото индуска или еврейска, а е в същност само един малък дял от духовната наука, който пък е общ на всички религии — заявяват, че няма материя, но всичко е Божествен ум или Дух.
към текста >>

Така наречените материалисти заявяват, че има само материя, и по-дълбоките мислители между тях, бидейки призвани да обяснят присъствието на сила в материята, твърдят просто, че „в материята е източника и потенцията на целия живот“.
И въпреки това, силата, която бе доказано, че пребивава в атома, не може да е била изгубена, защото не би могла да изчезне от пространството, даже и когато нейната материя би била разложена в първичната й единност. При това, не би могло да се смята, че цялата материя би текла в една част на пространството и че силата, оттегляйки се от нея, би останала съвършено отделна и би протекла в друга посока. Духът е до толкова аспект (страна) на материята, колкото и материята е страна на духа. И двете са в същност едно, при всичко че са привидно противни, когато се проявяват, както ще покажем това по-долу. Това е едно схващане, което, правилно разбрано, може да послужи да примири противоположните школи на мисълта, които поддържат такива различни възгледи, защото всека вижда само част от цялото. Така наречените материалисти заявяват, че има само материя, и по-дълбоките мислители между тях, бидейки призвани да обяснят присъствието на сила в материята, твърдят просто, че „в материята е източника и потенцията на целия живот“. От друга страна, тъй наречените „християнски-учени“ — чиято наука е толкова християнска, колкото индуска или еврейска, а е в същност само един малък дял от духовната наука, който пък е общ на всички религии — заявяват, че няма материя, но всичко е Божествен ум или Дух. Други пак заявяват, че има полярност, действителни противоположности във вселената, че Духът и Материята са отделни и различни. Всичките тия възгледи могат да бъдат разгледани и видени от центъра като Едно, вместо като отделни, ако се иска да се добие истинско схващане за вселената. Разглежданата тук идея е, че Дух и Материя, Живот и Форма, са противни полюси на едно и също вещество. Това твърдение е изказано метафизично, при всичко че то може да бъде и теологически изяснено.
към текста >>

Бог, бидейки Все в Все, има в божественото си Себе всички потенциалности, Сила или Живот, която е причинна, но и, еднакво с това, едно вещество, което е годно да бъде произведено и моделирано във форма.
Това би могло да бъде представено по два начина, за да отговаря на разбирането на екзотериста или езотериста. Богословски изразено, може да се каже, че Бог твори вселената „от нищо“, както някои още поддържат,просто чрез упражнение на волята, но не може да се въобрази, че Бог действително прави нещо, което не е съществувало по-рано, или по-право предсъществувало, в Божието естество Едно дърво расте само чрез семе, или чрез фиданка,при все че неговият растеж се подпомага от градинаря. Следователно, даже ако се приеме, заради аргументацията, че Бог е сътворил вселената от нищо, тогава това „нищо“ е самото божие Себе, собственото естество на Бога. Защото, „от нищото нищо не може да бъде направено“. Ако тази дума „нищо“ е противна на богословските идеи за Бога, тогава думата би могла да се измени, при все че идеята ще остане същата. Бог, бидейки Все в Все, има в божественото си Себе всички потенциалности, Сила или Живот, която е причинна, но и, еднакво с това, едно вещество, което е годно да бъде произведено и моделирано във форма. Идеята за сътворението включва божественост, която е в себе си както формативна, така и причинна. От друго гледище, Бог може да се каже, че произвежда противоположностите, Дух и Материя, от Себе си, защото няма нищо извън Бога, бидейки Той Все в Все. В този смисъл Той си остава върховен, или над всички тия противоположности, и тъй възниква идеята за първичната Троичност3). Както и да се разгледа предмета, тази очебийна двойственост на Дух и Материя не може да се избегне, защото е очевидна за всички, или (а) понеже Живот и Форма съществуват като самостойни реалности, или (в) понеже , материята е съществено жива, съдържаща в себе си „източника и потенцията на Живота“, или (с) понеже животът съдържа източника и потенцията на сгъстяването (материята). Тогава материята може да се разгледа като меняща се по гъстотата си от твърдото към газообразното, и от последното към най-тънките етери и след това пак към установяване на такава безкрайна рядкост, че да проникне във всички идеи на материалността, и така да докосне това, което може да се нарече най-низшето стъпало .на стълбата на Духа.
към текста >>

Тая Реалност, виждайки, че или причинява привидността на материята с живота, като нейна въодушевяваща Сила, или в действителност е сама противоположност на себе си, трябва да има вътре в себе си една Сила за произвеждане на противоположности, за да раздели единството и, въпреки това, да доведе в съотношение произведените противоположности.
В този смисъл Той си остава върховен, или над всички тия противоположности, и тъй възниква идеята за първичната Троичност3). Както и да се разгледа предмета, тази очебийна двойственост на Дух и Материя не може да се избегне, защото е очевидна за всички, или (а) понеже Живот и Форма съществуват като самостойни реалности, или (в) понеже , материята е съществено жива, съдържаща в себе си „източника и потенцията на Живота“, или (с) понеже животът съдържа източника и потенцията на сгъстяването (материята). Тогава материята може да се разгледа като меняща се по гъстотата си от твърдото към газообразното, и от последното към най-тънките етери и след това пак към установяване на такава безкрайна рядкост, че да проникне във всички идеи на материалността, и така да докосне това, което може да се нарече най-низшето стъпало .на стълбата на Духа. Последният на свои ред се изменя и постепенно става по-малко финен или, ако може да се употреби тази дума, по-гъст и не само че „слиза“ в материята, но при най-низшето състояние действително става или даже е материя. С други думи, има една вечна и Неограничена Реалност — Бог. Тая Реалност, виждайки, че или причинява привидността на материята с живота, като нейна въодушевяваща Сила, или в действителност е сама противоположност на себе си, трябва да има вътре в себе си една Сила за произвеждане на противоположности, за да раздели единството и, въпреки това, да доведе в съотношение произведените противоположности. Тогава може да се каже, разглеждайки това състояние, което е предшествало появата на нещата, че Бог е Абсолютен, Той е Всичкото и понеже е Всичкото, включва всека идея и всяка възможност, като ги държи, както си е в същност, в разреденост, т. е. в потентност. Бог е, следов., както Живот, така и Субстанция, и същевременно Силата, която ги поляризира и ги прави да изглеждат противоположни, когато те са в същност едно в своята есенция, аспекти (страни) или видове на проявяващото се Божествено Единство. Тука, тогава, с цел само за човешко разбиране, а не като действителни отделни реалности, се проявява едно тройно единство, т. е. три, които са, въпреки това, едно и никое от които не е по-голямо или по-малко от другото.
към текста >>

Бог е, следов., както Живот, така и Субстанция, и същевременно Силата, която ги поляризира и ги прави да изглеждат противоположни, когато те са в същност едно в своята есенция, аспекти (страни) или видове на проявяващото се Божествено Единство.
Последният на свои ред се изменя и постепенно става по-малко финен или, ако може да се употреби тази дума, по-гъст и не само че „слиза“ в материята, но при най-низшето състояние действително става или даже е материя. С други думи, има една вечна и Неограничена Реалност — Бог. Тая Реалност, виждайки, че или причинява привидността на материята с живота, като нейна въодушевяваща Сила, или в действителност е сама противоположност на себе си, трябва да има вътре в себе си една Сила за произвеждане на противоположности, за да раздели единството и, въпреки това, да доведе в съотношение произведените противоположности. Тогава може да се каже, разглеждайки това състояние, което е предшествало появата на нещата, че Бог е Абсолютен, Той е Всичкото и понеже е Всичкото, включва всека идея и всяка възможност, като ги държи, както си е в същност, в разреденост, т. е. в потентност. Бог е, следов., както Живот, така и Субстанция, и същевременно Силата, която ги поляризира и ги прави да изглеждат противоположни, когато те са в същност едно в своята есенция, аспекти (страни) или видове на проявяващото се Божествено Единство. Тука, тогава, с цел само за човешко разбиране, а не като действителни отделни реалности, се проявява едно тройно единство, т. е. три, които са, въпреки това, едно и никое от които не е по-голямо или по-малко от другото. Има различни начини за описване на тая „Троичност“, метафизически и философски или богословски. Разглеждайки Троичността в тази светлина, от повече човечно гледище, тя изглежда като тайнствена и наглед като идея, която никога напълно не може да бъде разбрана и по която много векове главите на църквите са спорили безрезултатно. Вярно е, че мистикът, който не спори, вижда реалността зад ортодоксалното учение, но самото то е трудно да се следва само с ума, вън от размишляващото Себе вътре, когато то е позовано да разбере такава дълбока и наистина метафизична проблема.
към текста >>

Освен това, всяко от Лицата, като притежава божествените атрибути, е активно в тристранното дело, при все че с различна сила на функцията.
. . въпреки това . . . няма раздяла в единството на Божеството. Тъй че единният Бог е проявен в тристранното дело на творението, изкуплението и освещаването. Освен това, всяко от Лицата, като притежава божествените атрибути, е активно в тристранното дело, при все че с различна сила на функцията. Наистина, учението за Троичността изхожда in mysterium“. Всички еднакво, ортодокси, хетеродокси или мистици, ще се съгласят с това последно твърдение. Въпреки това, при все че то се признава да изхожда in mysterium. съществува увереност в идеята, че Троичността не е Троичност на три отделни богове. „Трябва да се подчертае, казва той, че твърдението за Троеличието не е троично в смисъл на утвърждение за три отделни себесъзнателни и себеопределяващи индивидуалности в един Бог.
към текста >>

В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части.
Наистина, тя ще бъде приета даже и от философа и от други религиозни хора, ако бъде изяснена като схващане по-скоро, отколкото като догма. Статията е полезна не само в това отношение, но и показва още (а) един преход от мистичната еврейска и зоаристичната (кабалистична) идея за Бога и Неговите три сили, към Бога, който действа като троичност на сили, (в) към догматичните твърдения, или това, което той нарича „странности на неукия“ и (с) едно постепенно възвръщане по пътя на мистично откритата религия към началната точка. Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“. Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта.
към текста >>

Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта.
Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“. Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И.
към текста >>

По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците.
Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността?
към текста >>

Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“.
Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността? “ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем безграничното и граничното, и активността на първото във второто. С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената. Погледнете на тия три схващания за момент и ще видите, че всяко от тях включва останалите; те са Троичност в Единство.
към текста >>

В този смисъл тя е Троичносг на Сила, която работи в Троичност на Форма — един хексагон (двоен триъгълник) на Духа, прелян в Материята7).
Той казва по-нататък (във „Вяра за днешния ден“, стр. 283), че термините Отец, Син и. Дух са само символи, които представляват трите прояви на Бога, трите съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“. Дякон Инге също пише в подобна насока и показва, как една твърде физическа идея за Троичността е възникнала чрез това, което той нарича „злощастна употреба на думата Лице с нейните кривоводещи асоциации“ (Сказки в Падок, стр. 28). Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях. В този смисъл тя е Троичносг на Сила, която работи в Троичност на Форма — един хексагон (двоен триъгълник) на Духа, прелян в Материята7). Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните народи, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква. Безполезно е, обаче, да претоварваме четеца с доказателства, които може да се намерят в толкова много книги. Ако се искат подробности, такива може да се намерят в книгата на Уилямсън: Великият закон, а също и в тая на Доан: Библейски митове, последната, обаче, е посветена главно да обори ортодоксалното вярване и да посочи, че всичко това е просто един култ на слънцето, когато първата от тия книги е по-симпатична и творчески религиозна. В заключение, тогава, Троичността трябва да бъде разбрана метафизически в нейната връзка с вселената, било че е сътворена или несътворена, видима или невидима, проявена или непроявена. Тая Троичност е вече обяснена като Живот, Субстанция и Отношението между тях.
към текста >>

В заключение, тогава, Троичността трябва да бъде разбрана метафизически в нейната връзка с вселената, било че е сътворена или несътворена, видима или невидима, проявена или непроявена.
Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях. В този смисъл тя е Троичносг на Сила, която работи в Троичност на Форма — един хексагон (двоен триъгълник) на Духа, прелян в Материята7). Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните народи, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква. Безполезно е, обаче, да претоварваме четеца с доказателства, които може да се намерят в толкова много книги. Ако се искат подробности, такива може да се намерят в книгата на Уилямсън: Великият закон, а също и в тая на Доан: Библейски митове, последната, обаче, е посветена главно да обори ортодоксалното вярване и да посочи, че всичко това е просто един култ на слънцето, когато първата от тия книги е по-симпатична и творчески религиозна. В заключение, тогава, Троичността трябва да бъде разбрана метафизически в нейната връзка с вселената, било че е сътворена или несътворена, видима или невидима, проявена или непроявена. Тая Троичност е вече обяснена като Живот, Субстанция и Отношението между тях. Единният, т. е. Животът — Субстанция, тогава, се поляризира за целите на творението, така че „противоположностите“ се проявяват. По гоя начин Духът или Животът работи в и с Материята или Формата, тяхното съединение след раздялата става възможно, защото са в действителност части едно на друго и защото „неща, които са равни на едно нещо, са равни помежду си“, както е установил Евклид. Това е отношението между „противоположностите“, Светият Дух на ортодоксите, фоатът на будистите, който събира всички неща заедно.
към текста >>

то не ще окаже никаква сила на привличане.
Това е отношението между „противоположностите“, Светият Дух на ортодоксите, фоатът на будистите, който събира всички неща заедно. Трите са едно, едно Единство, което се проявява като че ли е било Троица. Понеже всека проява включва този триединен процес, може да бъде интересно да представим един по-конкретен пример на онези, които се занимават с електричеството и магнетизма. За да се направи малко по-ясна тази идея за единството, проявено като Троичност, може да се вземе за пример кръглия магнит, който става подковообразен. Едно кръгло парче стомана, което е било магнетизирано, не ще произведе никакъв ефект, когато железни стърготини се турят близо до него, т. е. то не ще окаже никаква сила на привличане. Тази сила, сигурно съществува в кръглото единство, но тя е непозната в смисъл, че е непроявена. Ако, обаче, кръгът се пречупи така че двете части или полюси се явят в единството, тогава магнитът ще упражни привлекателната си сила, когато няколко железни стърготини се поставят близо до него. Тая поларизация8) е това именно, което в същност обяснява мистерията на Троичността в единството. То се проявява чрез този пречупен кръг или подковообразен магнит. Като кръг, той е единица, но когато проявява силата си, необходимо е да има две страни или полюси, единият от които се нарича положителен, а другият отрицателен.
към текста >>

Тази сила, сигурно съществува в кръглото единство, но тя е непозната в смисъл, че е непроявена.
Трите са едно, едно Единство, което се проявява като че ли е било Троица. Понеже всека проява включва този триединен процес, може да бъде интересно да представим един по-конкретен пример на онези, които се занимават с електричеството и магнетизма. За да се направи малко по-ясна тази идея за единството, проявено като Троичност, може да се вземе за пример кръглия магнит, който става подковообразен. Едно кръгло парче стомана, което е било магнетизирано, не ще произведе никакъв ефект, когато железни стърготини се турят близо до него, т. е. то не ще окаже никаква сила на привличане. Тази сила, сигурно съществува в кръглото единство, но тя е непозната в смисъл, че е непроявена. Ако, обаче, кръгът се пречупи така че двете части или полюси се явят в единството, тогава магнитът ще упражни привлекателната си сила, когато няколко железни стърготини се поставят близо до него. Тая поларизация8) е това именно, което в същност обяснява мистерията на Троичността в единството. То се проявява чрез този пречупен кръг или подковообразен магнит. Като кръг, той е единица, но когато проявява силата си, необходимо е да има две страни или полюси, единият от които се нарича положителен, а другият отрицателен. При все че двете могат да излъчват същата сила, но, въпреки това, тя е прекъсната, както става в действителност и се явява като противоположности.
към текста >>

Ако, обаче, кръгът се пречупи така че двете части или полюси се явят в единството, тогава магнитът ще упражни привлекателната си сила, когато няколко железни стърготини се поставят близо до него.
Понеже всека проява включва този триединен процес, може да бъде интересно да представим един по-конкретен пример на онези, които се занимават с електричеството и магнетизма. За да се направи малко по-ясна тази идея за единството, проявено като Троичност, може да се вземе за пример кръглия магнит, който става подковообразен. Едно кръгло парче стомана, което е било магнетизирано, не ще произведе никакъв ефект, когато железни стърготини се турят близо до него, т. е. то не ще окаже никаква сила на привличане. Тази сила, сигурно съществува в кръглото единство, но тя е непозната в смисъл, че е непроявена. Ако, обаче, кръгът се пречупи така че двете части или полюси се явят в единството, тогава магнитът ще упражни привлекателната си сила, когато няколко железни стърготини се поставят близо до него. Тая поларизация8) е това именно, което в същност обяснява мистерията на Троичността в единството. То се проявява чрез този пречупен кръг или подковообразен магнит. Като кръг, той е единица, но когато проявява силата си, необходимо е да има две страни или полюси, единият от които се нарича положителен, а другият отрицателен. При все че двете могат да излъчват същата сила, но, въпреки това, тя е прекъсната, както става в действителност и се явява като противоположности. По тоя начин имаме положителният магнетизъм или електричество,според както може да бъде случаят, и отрицателният магнетизъм, както и оная сила, която държи двете тия в разделност.
към текста >>

Като кръг, той е единица, но когато проявява силата си, необходимо е да има две страни или полюси, единият от които се нарича положителен, а другият отрицателен.
то не ще окаже никаква сила на привличане. Тази сила, сигурно съществува в кръглото единство, но тя е непозната в смисъл, че е непроявена. Ако, обаче, кръгът се пречупи така че двете части или полюси се явят в единството, тогава магнитът ще упражни привлекателната си сила, когато няколко железни стърготини се поставят близо до него. Тая поларизация8) е това именно, което в същност обяснява мистерията на Троичността в единството. То се проявява чрез този пречупен кръг или подковообразен магнит. Като кръг, той е единица, но когато проявява силата си, необходимо е да има две страни или полюси, единият от които се нарича положителен, а другият отрицателен. При все че двете могат да излъчват същата сила, но, въпреки това, тя е прекъсната, както става в действителност и се явява като противоположности. По тоя начин имаме положителният магнетизъм или електричество,според както може да бъде случаят, и отрицателният магнетизъм, както и оная сила, която държи двете тия в разделност. Така, ние имаме две противоположности, изхождайки от едно единство, общо за двете, и, въпреки това, трите са едно. (Следват: гл. II — „Девствената майка на вселената“, гл.
към текста >>

При все че двете могат да излъчват същата сила, но, въпреки това, тя е прекъсната, както става в действителност и се явява като противоположности.
Тази сила, сигурно съществува в кръглото единство, но тя е непозната в смисъл, че е непроявена. Ако, обаче, кръгът се пречупи така че двете части или полюси се явят в единството, тогава магнитът ще упражни привлекателната си сила, когато няколко железни стърготини се поставят близо до него. Тая поларизация8) е това именно, което в същност обяснява мистерията на Троичността в единството. То се проявява чрез този пречупен кръг или подковообразен магнит. Като кръг, той е единица, но когато проявява силата си, необходимо е да има две страни или полюси, единият от които се нарича положителен, а другият отрицателен. При все че двете могат да излъчват същата сила, но, въпреки това, тя е прекъсната, както става в действителност и се явява като противоположности. По тоя начин имаме положителният магнетизъм или електричество,според както може да бъде случаят, и отрицателният магнетизъм, както и оная сила, която държи двете тия в разделност. Така, ние имаме две противоположности, изхождайки от едно единство, общо за двете, и, въпреки това, трите са едно. (Следват: гл. II — „Девствената майка на вселената“, гл. III — „Буквите и тяхното значение“ и гл.
към текста >>

По тоя начин имаме положителният магнетизъм или електричество,според както може да бъде случаят, и отрицателният магнетизъм, както и оная сила, която държи двете тия в разделност.
Ако, обаче, кръгът се пречупи така че двете части или полюси се явят в единството, тогава магнитът ще упражни привлекателната си сила, когато няколко железни стърготини се поставят близо до него. Тая поларизация8) е това именно, което в същност обяснява мистерията на Троичността в единството. То се проявява чрез този пречупен кръг или подковообразен магнит. Като кръг, той е единица, но когато проявява силата си, необходимо е да има две страни или полюси, единият от които се нарича положителен, а другият отрицателен. При все че двете могат да излъчват същата сила, но, въпреки това, тя е прекъсната, както става в действителност и се явява като противоположности. По тоя начин имаме положителният магнетизъм или електричество,според както може да бъде случаят, и отрицателният магнетизъм, както и оная сила, която държи двете тия в разделност. Така, ние имаме две противоположности, изхождайки от едно единство, общо за двете, и, въпреки това, трите са едно. (Следват: гл. II — „Девствената майка на вселената“, гл. III — „Буквите и тяхното значение“ и гл. IV — „Свещената дума на Изток и Запад: АМИН или АМН, ОМ или АУМ“).
към текста >>

Материята „надолу“ става като петорна, и световете са субект на действието на първичния Тип или Идея Те стават, тогава, „в подражанието си на тази невидима идея, първо разумни и после надарени с взаимно отношение вън от себе си“.
3) Даже и през тъй наречените „Тъмни векове“ тия идеи никога не са били изгубени, при все че са били предавани по тайнствен начин само на малцина в алхимическите творби и по друг начин. Това са ученията, които някои вярват, че са били разпространявани от розенкройцерите. Роберт Флъд - „един английски розенкройцер“, както е наречен в книгата „Розенкройцерите“ от Харгрейв Дженингс, е изказал тия идеи при царуването на Яков I малко по-ясно, отколкото повечето писатели през онзи период. Той казва, че библейският разказ за творението не трябва да се взема буквално, но метафорически, че в Началото два първични принципи са произлезли от Отца. Той ги нарича „Светлина и Тъмнина“ или Форма и Идея и Материя или Пластичност. Материята „надолу“ става като петорна, и световете са субект на действието на първичния Тип или Идея Те стават, тогава, „в подражанието си на тази невидима идея, първо разумни и после надарени с взаимно отношение вън от себе си“. Това е произвело Съществото или мисълта, на което творението бе разкрито, което, казва той, е собствено Синът или второто лице на Троицата“. 4) Би могло с право да се каже, че то произтича по-скоро от религиозен с п о р , отколкото от опит, защото историята на християнските църкви и параклиси сочи на първото по-скоро, отколкото на последното. 5) Това, логически, трябва да се приложи към всички религии. 6) Или да е било едно с безкрайността, защото, строго казано, едно същество не е Безкрайност. 7) Това ще бъде напълно обяснено в един по-подирен труд: „Целта на съществуванието“: 8) Под думата „поларизация“ тук се разбира едно пречупване на един елемент така, че едната част действа върху другата, за да произведе резултат, подобен на електрическа искра, напр., която е проявление на електрическа сила.
към текста >>

7) Това ще бъде напълно обяснено в един по-подирен труд: „Целта на съществуванието“: 8) Под думата „поларизация“ тук се разбира едно пречупване на един елемент така, че едната част действа върху другата, за да произведе резултат, подобен на електрическа искра, напр., която е проявление на електрическа сила.
Материята „надолу“ става като петорна, и световете са субект на действието на първичния Тип или Идея Те стават, тогава, „в подражанието си на тази невидима идея, първо разумни и после надарени с взаимно отношение вън от себе си“. Това е произвело Съществото или мисълта, на което творението бе разкрито, което, казва той, е собствено Синът или второто лице на Троицата“. 4) Би могло с право да се каже, че то произтича по-скоро от религиозен с п о р , отколкото от опит, защото историята на християнските църкви и параклиси сочи на първото по-скоро, отколкото на последното. 5) Това, логически, трябва да се приложи към всички религии. 6) Или да е било едно с безкрайността, защото, строго казано, едно същество не е Безкрайност. 7) Това ще бъде напълно обяснено в един по-подирен труд: „Целта на съществуванието“: 8) Под думата „поларизация“ тук се разбира едно пречупване на един елемент така, че едната част действа върху другата, за да произведе резултат, подобен на електрическа искра, напр., която е проявление на електрическа сила. Когато двата полюса на подковообразния магнит са свободни, тогава се явява една привлекателна сила, която показва своята мощ или съществувание, но когато парче стомана се постави през двата полюса така, че наново да образува кръга, тогава се попречва на силата. Така че непречупеният кръг тук е символ на едно безусловно състояние, което е преди творението, когато пък поларизираният кръг със своите два полюса е символ на това, което става в периода, наречен „в Началото“. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 5) III. Живот на служене „Ние сме още в началото на своето развитие.
към текста >>

Когато двата полюса на подковообразния магнит са свободни, тогава се явява една привлекателна сила, която показва своята мощ или съществувание, но когато парче стомана се постави през двата полюса така, че наново да образува кръга, тогава се попречва на силата.
Това е произвело Съществото или мисълта, на което творението бе разкрито, което, казва той, е собствено Синът или второто лице на Троицата“. 4) Би могло с право да се каже, че то произтича по-скоро от религиозен с п о р , отколкото от опит, защото историята на християнските църкви и параклиси сочи на първото по-скоро, отколкото на последното. 5) Това, логически, трябва да се приложи към всички религии. 6) Или да е било едно с безкрайността, защото, строго казано, едно същество не е Безкрайност. 7) Това ще бъде напълно обяснено в един по-подирен труд: „Целта на съществуванието“: 8) Под думата „поларизация“ тук се разбира едно пречупване на един елемент така, че едната част действа върху другата, за да произведе резултат, подобен на електрическа искра, напр., която е проявление на електрическа сила. Когато двата полюса на подковообразния магнит са свободни, тогава се явява една привлекателна сила, която показва своята мощ или съществувание, но когато парче стомана се постави през двата полюса така, че наново да образува кръга, тогава се попречва на силата. Така че непречупеният кръг тук е символ на едно безусловно състояние, което е преди творението, когато пък поларизираният кръг със своите два полюса е символ на това, което става в периода, наречен „в Началото“. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 5) III. Живот на служене „Ние сме още в началото на своето развитие. Значи, у човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно“.
към текста >>

V) Произход на материята Езотеричната наука предпоставя съществуването на Великия Непроявен,който може да бъде разбиран като една безпределна, но латентна сила, на която подлежат всички неща и от която всичките извличат своята субстанция и черпят живота си.
(Следва) ___________________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) Виж „Всемирна Летопис“, год. IV, кн. I, главата: „Семейно възпитание или пълно общежитие“. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. V) Произход на материята Езотеричната наука предпоставя съществуването на Великия Непроявен,който може да бъде разбиран като една безпределна, но латентна сила, на която подлежат всички неща и от която всичките извличат своята субстанция и черпят живота си. Това схващане съответства на екзотеричното схващане за Бога. Второ, тя подразбира изливът на тоя океан в право, но ограничено течение; това пак съответства на екзотеричното схващане за енергията. Трето, тя подразбира онази сега проявена енергия чрез пресичане на нейните силови линии, които образуват кръговъртежи, а те, чрез противопоставяне на силите, водят към стабилности; тия кръговъртежи на ограничените сили, въртейки се около собствените си центрове, вместо да се теглят направо през пространството, са ония единици на стабилност, които, в разните си комбинации, образуват различните видове материя. Езотеричната наука признава повече форми материя, отколкото познатите на физиците и химиците. Тя различава, първо, началните въртежи на устойчивостта; второ, техните комбинации в седемте прости типове молекули; трето, тя подразбира комбинации от тия молекули в по-гъсти и по-сложни структури; и четвърто, по-нататъшни комбинации, от които тия сравнително сложни структури образуват единици.
към текста >>

Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея.
По тоя начин ще се види, че езотерическият учен, запознат със законите на едно от по-висшите полета, би могъл да контролира условията на всички по-низши полета, бидейки на свой ред контролиран от всекиго, който е господар на едно поле, по-висше от неговото. Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло.
към текста >>

Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели.
Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск.
към текста >>

Седмото поле, познато също като висше духовно поле, полето на Чистия Дух или поле на Абстрактния Дух, е първата фаза на проява; то извлича своята субстанция и енергия направо от Великия Непроявен, който (като употребим картинния метод, единственият, с който езотерическата наука може да се преподава) може да се схване като лежащ веднага над седмото поле и бидейки един резервоар на безкрайната потенциална сила, за която, когато почне да действа, се говори като такава на седмото поле на проява.
Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им. Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните мисли. Това показва, че еволюцията формира организацията на следното тяло, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията на полето, на което отговарят. По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие тяло след тяло, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз. Седемте полета на съществуване Полетата на проява обикновено се означават числено, но те не са изчислени отгоре надолу в реда, в който те идат да се проявят и в който ред, за ясност, са били представени на четеца, но отдолу нагоре в реда, в който те стават забелязвани за езотерика, който развива ясновидството си; и това наименование, бидейки установено по обичай, ще бъде, следов., употребено и от нас, така че запознатите с предмета няма да се объркат. Седмото поле, познато също като висше духовно поле, полето на Чистия Дух или поле на Абстрактния Дух, е първата фаза на проява; то извлича своята субстанция и енергия направо от Великия Непроявен, който (като употребим картинния метод, единственият, с който езотерическата наука може да се преподава) може да се схване като лежащ веднага над седмото поле и бидейки един резервоар на безкрайната потенциална сила, за която, когато почне да действа, се говори като такава на седмото поле на проява. Върху това поле няма никакво разграничение и то е полето, на което „всичкото е Едно и Едното е всичко“. То има само две характеристики: първата е абсолютна хармония, а втората е стремеж към комбинация на своите части. Върху това поле, в началото на една еволюция, излиза в проява монадната есенция, в която може да се схване, че плуват тия безбройни жизнени зародиши, монадите, които евентуално се развиват в индивидуализирани човешки животи. Шестото поле, по-низшето духовно поле или полето на Конкретния Дух. В течение на вековете на космическото време, еволюцията донася организирането на монадната есенция във фазата на шестото поле.
към текста >>

По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване.
Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност.
към текста >>

Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл.
второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А апостол Павел, като цитира думите на пророка Авакума: „праведният от вярата ще живее“, излага следните окултни закони и факти за действието и силата на вярата5): „Вярата е осъществяване на онези неща, за които се надеем, изявени е на неща, които не се виждате (к. н.).
казваме: „повярвай, опитай и ще се спасиш“. Но опитай с вяра. Ако вярата отсъства, и опитът ще остане безрезултатен. Пак Христос е казал: „вярвайте в Бога и в мене вярвайте“, а на друго място „понеже ме видя, Томо, повярва. Блажени с ония, които, без да видят, повярваха“. А апостол Павел, като цитира думите на пророка Авакума: „праведният от вярата ще живее“, излага следните окултни закони и факти за действието и силата на вярата5): „Вярата е осъществяване на онези неща, за които се надеем, изявени е на неща, които не се виждате (к. н.). Защото чрез нея бидоха засвидетелствани старовременните. С вяра разумеваме, че светът биде създаден със Словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите. С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която биде засвидетелствано, че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; и чрез нея и след смъртта си говори. С вяра Енох бе преселен да не види смърт, и не се намерваше, защото го пресели Бог; понеже преди преселението му засвидетелстван бе, че е благоугоден Богу. А без вяра не е възможно да угоди някой Богу; защото който прихожда при Бога, требва да поверва, че има Бог, и че той бива мъздовъздател на тези, които го търсят.
към текста >>

С вяра и сама Сара прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз, който се обеща.
А без вяра не е възможно да угоди някой Богу; защото който прихожда при Бога, требва да поверва, че има Бог, и че той бива мъздовъздател на тези, които го търсят. С вяра Ное, уведомен от Бога за неща, които не беха още видими, убоя се и направи ковчег за спасението на дома си; чрез която осъди света и стана наследник на правдата, която е от вярата. С вяра послуша Авраам, когато се призоваваше да излезе и отиде на мястото, което имаше да вземе за наследие, и излезе без да знае де отхожда. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше на шатри с Исаака и Якова, сънаследници на същото обещание. Защото очакваше града, който има основания, на който художник и създател е Бог. С вяра и сама Сара прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз, който се обеща. Затова, и от едного човека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка, който е покрай морето, който не може да се преброи. С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва. С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това, което има да стане. С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови. С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си.
към текста >>

С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните.
С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това, което има да стане. С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови. С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от царското повеление. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните. С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. С вяра паднаха стените йерихонски след седмодневно около тях обикаляне. И какво още да говоря? Защото не ще ми постигне време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Йефтае, за Давида още и Самуила и пророците, които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха на бяг чужди войски и пр., следов., и ние да гледаме на Исуса, началникът и съвършителят на вярата . . .“ Имат ли такава вяра материалистите — ония, които твърдят.че душата е функция на тялото?
към текста >>

Защото не ще ми постигне време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Йефтае, за Давида още и Самуила и пророците, които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха на бяг чужди войски и пр., следов., и ние да гледаме на Исуса, началникът и съвършителят на вярата .
С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните. С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. С вяра паднаха стените йерихонски след седмодневно около тях обикаляне. И какво още да говоря? Защото не ще ми постигне време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Йефтае, за Давида още и Самуила и пророците, които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха на бяг чужди войски и пр., следов., и ние да гледаме на Исуса, началникът и съвършителят на вярата . . .“ Имат ли такава вяра материалистите — ония, които твърдят.че душата е функция на тялото? Разбира се, немат, те немат никаква вяра! Защото щом поддържат, че тяхната „положителна наука“ не може да открие чрез опит душата и не може да докаже безсмъртието й, те отричат тая душа, отричат и създателя й — Бога. Те с, следователно, безбожници. И това безбожие, това отсъствие на най-високия идеал в живота, което се проповядва от официалната катедра на университета, е най-великото престъпление, което може да се извърши над един народ.
към текста >>

В тая истина, която никакви умопомрачени материалисти не могат да маскират или да опровергаят, и която се проявява непрестанно във видимия свят с всички факти из живота на природата и на човека (в мислите, чувствата, желанията, стремежите и делата му), с една реч, в целокупната вселена и в цялата човешка култура от създаването на света и по настоящем — а това е Бог, проявен като върховна разумна сила и живот — в тая свещена и незиблема истина трябва всички да вярват непоколебимо, защото е опитана от цялото човечество в течение на всички векове.
Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми . . . А вечната истина е една и непоклатима. Тя е: Бог-Отец, създателят на вселената, който е дал живота и е внесъл дивна хармония и ред във всички негови проявления, е създал и човека като жива и безсмъртна душа, която се развива по законите на еволюцията, в редица прераждания, както се преражда всичко в природата, докато тя се завърне пак в своя първоизточник, очистена чрез страданията и изпитанията от всички наслоения на земното й съществувание, т. е. от греха. В тая истина, която никакви умопомрачени материалисти не могат да маскират или да опровергаят, и която се проявява непрестанно във видимия свят с всички факти из живота на природата и на човека (в мислите, чувствата, желанията, стремежите и делата му), с една реч, в целокупната вселена и в цялата човешка култура от създаването на света и по настоящем — а това е Бог, проявен като върховна разумна сила и живот — в тая свещена и незиблема истина трябва всички да вярват непоколебимо, защото е опитана от цялото човечество в течение на всички векове. Пророци, ясновидци и велики духовни учители. начело с Спасителя Христа, със засвидетелствали с ученията си и със запечатали с делата си тая лъчезарна истина. А бездушниците, които не вярват в нея. сами ще се удушат от своето безверие. Защото такъв е законът на Духа, който ражда живота .
към текста >>

Когато човек види колко мъже и жени са неверни един на други, туряйки себелюбивите удоволствия пред нуждата на истинската любов, може да разбере как става така, че много истински влюбени срещат пречки по пътя към женитбата или са разделени от „силата на обстоятелствата“, и защо любовта е напълно отнета от мнозина.
Между животните, които живеят в стада, се добиват зародишите на социалните инстинкти, а между многобрачните зародишите на по-широка, всеобемна любов. На човешкото поле също се случва разделяне на сродните души. Не всеки индивид при всяко свое въплътяване изпитва радостта от истинската любов; някои от рождението си до смъртта си не са били надарени с любов, когато много други любовта и женитбата ги водят само към нещастие, откривайки неподозирани несъобразности между двойките. Бедността от опитност и съпружеската мизерия са често кармични, и са резултат от минала неверност на най-висшия идеал на любовта. Всяко обмислено, съзнателно и волно отбиване от сродната душа, когато възлюбената душа е въплътена, причинява едно принудително и нежелано отделяне в по-подирния период. Когато човек види колко мъже и жени са неверни един на други, туряйки себелюбивите удоволствия пред нуждата на истинската любов, може да разбере как става така, че много истински влюбени срещат пречки по пътя към женитбата или са разделени от „силата на обстоятелствата“, и защо любовта е напълно отнета от мнозина. Всяко човешко същество има някъде своята сродна душа, при все че на мнозина истинската половина може да бъде един дух или ръководител от астралното поле. Заслепени от кармичната необходимост чрез булото на физическата материя, понасяйки за наказание или за развитие на душата дисциплината на самотното въплътяване, те са забравили временно величието и любовта на миналото, пълната и душе-задоволителна любов, от която те някога са вкусили, дружбата, чието присъствие значи непокварено щастие или пълно задоволство. Но ръководителят, който бди над тях, вижда всички неща, написани в книгата на техните животи. Той знае и помни, и един ден въплътеният ще си спомни също — ще си спомни и наново ще се съедини. Други, като Павел и Франческа, може да бъдат разделени чрез погрешна женитба, съединени само на сън или чрез смъртта, или пък, като Хъксли и г-ца Хиторн, може да бъдат разделени за дълги години с много километри по сухо и по вода.
към текста >>

По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов.
Трябва да се държи точна сметка за това, какво представлява от себе си самия г живот, какви са условията, при които се развива всемирният живот, и условията, при които се проявява животът на отделната личност. Една от най-поучителните функции на тая личност е паметта, защото чрез нея ние можем да си дадем сметка за известни предходни съществувания. Има и случаи, твърде редки впрочем, за множественост на личности в един човек. Тогава силната памет е дадена само на една от тия личности, а в другите тя е по-слаба. Това явление може опитно да се изучи посредством сомнамбулизма. По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов. В 1899 год. Габриел Делан публикува съчинението си: „Душата е безсмъртна“. В него той не се ограничава само да изтъкне съществуването на едно мислещо начало в човека, но показва още, че това начало не изчезва и не се разлага след смъртта, и той прави това пак чрез експерименталния метод. Като се обляга на исторически доказателства, той групира най-блестящи свидетелствания от миналото, посочва важността на магнетизма, напомня необяснимите без психическата наука явления с ясновидката от Префорст3), преписката на Бийо и Делйоз, потвържденията със сомнамбулите и другите случаи на хипнози, опитите на Алфонс Каханйе и всички форми на извикване на духове. Делан свършва труда си, като подчертава, че всичките духове единодушно потвърждават, в съобщенията си, съществуването на перисприта, и ролята, която той играе в човешката личност в тоя и другия живот.
към текста >>

Магнетичната сила, излъчвана от лоба в човешките косми се проявява и чрез брадата, поставена на долния край на човешкото лице, тя е физическия знак на флуидните енергии, разпръснати около долната част на лицето, центърът на която е устата.
„Достойнството на Достойнствата зависят от седемте форми на лоба“. Голямото Лице на Макропрозопа, описан по-горе емблематично, се дели от кабалистите на седем съществени форми. Първата от тях е същинския лоб, втората е кристалната роса, с която той се пълни, третата се състои във въздушната ципа, ясна и затворена, която обвива божествения мозък, петата форма е челото, шестата — очите и седмата — ноздрите. Терминът „Достойнството на Достойнствата“ е перифразираният термин: „Благоволението на Благоволенията" (Ст. 13). Тоя абстрактен термин отговаря, в кабалистичните символи, на брадата на Макропрозопа. Магнетичната сила, излъчвана от лоба в човешките косми се проявява и чрез брадата, поставена на долния край на човешкото лице, тя е физическия знак на флуидните енергии, разпръснати около долната част на лицето, центърът на която е устата. Принципът и осъществяването му, бленът и целувката, мисълта и думата имат своите видими области в челото и устата и техните лъчеизпущания се смесват в косматите изтичания, истински човешки растителности, които обличат лоба и брадата, Кабалистите са избрали брадата на Макропрозопа като един от знаковете на излъчването на божествените сили към проявения свят. Всяка от формите на голямото Лице съответства на една от силите на това излъчване. Брадата, която е поставена най-после, става естествено образ на крайното течение на осъществяването, което, проникнато от всички предшестващи сили, слиза към душите и сферите. „И втората земя не се смята, и това бе речено“. Втората земя означава Сефира на Царството във възстановения свят.
към текста >>

Но навред Духът Божи почива върху водите на скърбите, божествената сила изчерпва дивата и в непредвиденото от хаотичното незнание се заражда и потръпва произхода на бъдещето небе.
Това се вижда в Псалмите и Пророците, а Откровението е един трикратен и тържествен припев на същата неизчерпаема тема, седмократността на Светия Дух. Земята е духовната или звездната Среда, геологическа, историческа или човешка, дето протичат последователните фази на еволюцията и се развива създаването, падането и въздигането на излъчените творения. Пустотата, т. е. несплотеността и неустойчивостта, която всеки човек схваща във формиращата му се душа, смущават раждането на световете и бунтуват народите. Същата тъмнина помрачава потайните полета на инстинкта и първите копнежи на звездите. Но навред Духът Божи почива върху водите на скърбите, божествената сила изчерпва дивата и в непредвиденото от хаотичното незнание се заражда и потръпва произхода на бъдещето небе. Тогава хаосът, изкоренен из основа, потъва в рая. „Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата“. Продължителността на най-лошия момент от хаотичните епохи е определена от Кабалата с дванадесетте символични часове, както гласи 22-ия стих. Тринадесетият час е запазен за въздигането и възобновяването на всички неща. Значи, този час означава свършека на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация.
към текста >>

Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията.
В същност, като се изследват строителните сефироти или проявения Бог, ще се забележи, че, отивайки от Хезод към Малхут, следва се реда на прогресивната материализация, понеже Хезод е най-идеалният, а Малхут — най-материалният измежду родителските влияния. Значи, падането се състои в слизането от идеалното в материалното и че, следов , редът на падането върви от Хезод към Малхут. Шестте хиляди символични години съответстват на шестте първи степени на падението, на шестте първи от долните сефироти. „И седмата хиляда се отнася към най-голямото разгорещяване. И тя бе опустошена напълно в продължение на дванадесет часа, според както е писано:и тя бе празна и пуста“. Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията. В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила. Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост. милосърдие и разширение. Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и царството на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата. Опустошението е крайния момент на падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа на планетата се втвърдява в кристализацията на повърхността, където душата потъва окончателно в тялото, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък.
към текста >>

В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила.
Значи, падането се състои в слизането от идеалното в материалното и че, следов , редът на падането върви от Хезод към Малхут. Шестте хиляди символични години съответстват на шестте първи степени на падението, на шестте първи от долните сефироти. „И седмата хиляда се отнася към най-голямото разгорещяване. И тя бе опустошена напълно в продължение на дванадесет часа, според както е писано:и тя бе празна и пуста“. Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията. В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила. Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост. милосърдие и разширение. Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и царството на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата. Опустошението е крайния момент на падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа на планетата се втвърдява в кристализацията на повърхността, където душата потъва окончателно в тялото, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък. Кабалистическите коментарии ни учат, че разрушението и опустошението на ерусалимското светилище, след еврейското изгнание, се считат като съответствия, върху земята, на счупването и упадъка на сефира Малхут.
към текста >>

Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост.
Шестте хиляди символични години съответстват на шестте първи степени на падението, на шестте първи от долните сефироти. „И седмата хиляда се отнася към най-голямото разгорещяване. И тя бе опустошена напълно в продължение на дванадесет часа, според както е писано:и тя бе празна и пуста“. Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията. В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила. Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост. милосърдие и разширение. Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и царството на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата. Опустошението е крайния момент на падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа на планетата се втвърдява в кристализацията на повърхността, където душата потъва окончателно в тялото, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък. Кабалистическите коментарии ни учат, че разрушението и опустошението на ерусалимското светилище, след еврейското изгнание, се считат като съответствия, върху земята, на счупването и упадъка на сефира Малхут. Затова евреите казват, че тяхното изгнание ще продължава дванадесет часа и те приписват същия брой емблематични часове за опустошението на Малхут.
към текста >>

Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и царството на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата.
И тя бе опустошена напълно в продължение на дванадесет часа, според както е писано:и тя бе празна и пуста“. Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията. В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила. Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост. милосърдие и разширение. Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и царството на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата. Опустошението е крайния момент на падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа на планетата се втвърдява в кристализацията на повърхността, където душата потъва окончателно в тялото, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък. Кабалистическите коментарии ни учат, че разрушението и опустошението на ерусалимското светилище, след еврейското изгнание, се считат като съответствия, върху земята, на счупването и упадъка на сефира Малхут. Затова евреите казват, че тяхното изгнание ще продължава дванадесет часа и те приписват същия брой емблематични часове за опустошението на Малхут. Това число се прилага към седмата хиляда, а не към шестте други. Значи, има 6 степени на падение, а седмата се подразделя на дванадесет.
към текста >>

Опустошението е крайния момент на падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа на планетата се втвърдява в кристализацията на повърхността, където душата потъва окончателно в тялото, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък.
Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията. В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила. Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост. милосърдие и разширение. Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и царството на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата. Опустошението е крайния момент на падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа на планетата се втвърдява в кристализацията на повърхността, където душата потъва окончателно в тялото, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък. Кабалистическите коментарии ни учат, че разрушението и опустошението на ерусалимското светилище, след еврейското изгнание, се считат като съответствия, върху земята, на счупването и упадъка на сефира Малхут. Затова евреите казват, че тяхното изгнание ще продължава дванадесет часа и те приписват същия брой емблематични часове за опустошението на Малхут. Това число се прилага към седмата хиляда, а не към шестте други. Значи, има 6 степени на падение, а седмата се подразделя на дванадесет. „Според както е писано: и тя бе празна и пуста.
към текста >>

духовният принцип на разширението ще смекчи силата на материалния принцип на съсредоточаването и уединението.
Ерусалим съдържа долното светилище, а Малхут горното, но между тях не съществуват хронологични отношения, а аналогични. Съответствието между тях, според кабалистите, значи: както в еврейската история светилището е било разрушено и в ерата на Месия ще бъде възстановено, така и в историята на вселената, сефирът Малхут, разрушен и съборен чрез падането на едомските царе, ще бъде възроден, когато възтържествува окончателно божият закон върху елементите и душите, чието безредие е представено със свалянето на тия царе. Значи, има отражение и отзвук на всемирното в частното. Животът на един човек символизира историята на един народ, а историята на един народ очертава еволюцията на вселената. Двете светилища ще бъдат възобновени от милосърдието, т. е. духовният принцип на разширението ще смекчи силата на материалния принцип на съсредоточаването и уединението. Спасението ще дойде от едно по-широко изливане на Бога в душите, на душите в обществата, и на делото на цялото човечество в укротените сили на световете. Всичките безбройни частности, настръхнали от вражда, от първоначалната земна история и от първоначалната история на вселената, ще бъдат подчинени от свободния дух, от разума, прояснен от климатите и расите и от безграничната любов. Тогава всичко ще се пречисти както отначало. Съществата ще възлизат отново до висотата на божествения принцип. Човечеството ще се освободи от всички неравенства във въжделенията си, реалното ще приеме формата на идеалното във взаимното си и съвършено приспособяване, Амин ще бъде достоен за молитвата, науката ще достигне истината.
към текста >>

За да направи това, учителят трябва да владее едно особено изкуство — учителско и само учителско изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри учители по силата на своето изкуство.
Това схващане, като похвално желание, просто е непостижимо и неосъществимо. Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна учителска армия на таланти и гении — художници. Когато казваме, че учителят трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща учителевото изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на учител, пак учител, а не поет, не музикант. Това значи: да работиш всекидневната училищна работа, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист. Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото учителят да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата! За да направи това, учителят трябва да владее едно особено изкуство — учителско и само учителско изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри учители по силата на своето изкуство. Че за работата на учителя тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле учителят да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си. Не тука е същността! Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека учител! За да бъдете учител, трябва, преди всичко, да бъдете по душа учител, да обладавате не друг, а учителски дар. Има много поети и музиканти, които не само че не могат да станат добри учители на децата по всичко, ами и по своята специалност не могат да обучават.
към текста >>

Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“.
Но в душите им няма нито сянка от учителевото изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-учител. Чувствайки празнотата на душата си, тия педагози се стремят с всички сили да прикрият тая голота, като умишлено заплитат в своите писания цели плетеници громки учени фрази, цитират стотици учени и философи, превеждат таблици и цифри за да докажат, че „педагог“ е оня, който е много чел, който е учил старателно уроците си. Такива хора могат във всеки момент да кажат какво е „казал“ и „писал“ и какво е „мислил“ тоя и оня философ и педагог, ала сами не могат да кажат от себе си нищо, сами не могат да „мислят“. Те забравят, че най-великите педагози не са били нито библиотекари, нито професори, нито поклонници на книжните теории, забравят, че Песталоци не е прочел в продължение на десетки години нито една книга, за да може да черпи чисти духовни ценности от собствената си духовна съкровищница. Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко учители, а сетне книжни педагози. Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“. Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти учителевото изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на учителя, за личността му и художеството му. Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите учители-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр. книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество. Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката. Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др.
към текста >>

— За да има единство в душата на ученика, защото съвсем нова сила се разцъфтява сега в душата му: логичното мислене.
Ето защо всички истини трябва да се облекат в понятия, да се свържат с науката, с умствения живот на детето. Значи, училището през този период трябва да даде научна основа на духовния мироглед. Тези духовни истини, до които е дошло детето през втория период чрез символи, чрез живот на служене и пр., те сега трябва да се облекат в научна форма, да се поставят в свръзка с цялото останало познание. Трябва да се разгледат всички науки от едно по-дълбоко гледище и да се посочат фактите, които говорят за духовното развитие на живота. Защо всичко, преживяно през третия период, като идеали, морал и пр., трябва да се свърже в известни граници с умствената дейност? — За да има единство в душата на ученика, защото съвсем нова сила се разцъфтява сега в душата му: логичното мислене. Обстоятелството, че след 14 година се развива логичното мислене, вече ясно определя задачата на средното училище. Във всяко средно училище трябва да кипи висш идеен живот. Той е необходим. защото отговаря на характера на този период от живота на ученика (от 14 до 21 година). Той е нужен за правилното развитие на силите му през този период.
към текста >>

Той каза: „Мъдрост, Воля и Сила“.
„Или има ли три етерни тела, също такива както душите, или има ли три ангела? “ — „Не“. „Или дали един предмет се състои от три вида материя така както телата се състоят от четирите елемента? “ — „Не“. „Какво тогава е Троичността“? Той каза: „Мъдрост, Воля и Сила“. Тогава аз казах: „Аз също признавам, че Бог е мъдър, а не глупав, че Той има неизменна воля и че Той е мощен, а не слаб, но изразът Троичност е погрешен. Защото Мъдростта не е случайна в Твореца, понеже Той и Неговата Мъдрост са едно, Той и Неговата Воля са едно, Той и Неговата Сила са едно. Така че, Воля, Мъдрост и Сила са едно. При това, даже ако тия три неща бяха случайни за него, това, що се нарича Бог, не би било три същества, но едно същество с тия три случайни атрибути... Този безкраен аргумент продължава тъй, че Нахманидес внушава, че ако аналогиите са, за да дадат едно определение, тогава Бог би трябвало да бъде четири богове, т. е. Бог, Неговата Мъдрост, Воля и Сила.
към текста >>

Защото Мъдростта не е случайна в Твореца, понеже Той и Неговата Мъдрост са едно, Той и Неговата Воля са едно, Той и Неговата Сила са едно.
„Или дали един предмет се състои от три вида материя така както телата се състоят от четирите елемента? “ — „Не“. „Какво тогава е Троичността“? Той каза: „Мъдрост, Воля и Сила“. Тогава аз казах: „Аз също признавам, че Бог е мъдър, а не глупав, че Той има неизменна воля и че Той е мощен, а не слаб, но изразът Троичност е погрешен. Защото Мъдростта не е случайна в Твореца, понеже Той и Неговата Мъдрост са едно, Той и Неговата Воля са едно, Той и Неговата Сила са едно. Така че, Воля, Мъдрост и Сила са едно. При това, даже ако тия три неща бяха случайни за него, това, що се нарича Бог, не би било три същества, но едно същество с тия три случайни атрибути... Този безкраен аргумент продължава тъй, че Нахманидес внушава, че ако аналогиите са, за да дадат едно определение, тогава Бог би трябвало да бъде четири богове, т. е. Бог, Неговата Мъдрост, Воля и Сила. Той продължава по-нататък по един пресилен начин и поддържа, че Бог може даже да е четиристранен, защото неговият живот е още една страна. Изглежда, че нито Фра Паола, нито Нахманидес са схващали истинското значение зад всичките тия думи, и че те следователно са се занимавали с дреболии, когато истината избягвала от тях.
към текста >>

Така че, Воля, Мъдрост и Сила са едно.
“ — „Не“. „Какво тогава е Троичността“? Той каза: „Мъдрост, Воля и Сила“. Тогава аз казах: „Аз също признавам, че Бог е мъдър, а не глупав, че Той има неизменна воля и че Той е мощен, а не слаб, но изразът Троичност е погрешен. Защото Мъдростта не е случайна в Твореца, понеже Той и Неговата Мъдрост са едно, Той и Неговата Воля са едно, Той и Неговата Сила са едно. Така че, Воля, Мъдрост и Сила са едно. При това, даже ако тия три неща бяха случайни за него, това, що се нарича Бог, не би било три същества, но едно същество с тия три случайни атрибути... Този безкраен аргумент продължава тъй, че Нахманидес внушава, че ако аналогиите са, за да дадат едно определение, тогава Бог би трябвало да бъде четири богове, т. е. Бог, Неговата Мъдрост, Воля и Сила. Той продължава по-нататък по един пресилен начин и поддържа, че Бог може даже да е четиристранен, защото неговият живот е още една страна. Изглежда, че нито Фра Паола, нито Нахманидес са схващали истинското значение зад всичките тия думи, и че те следователно са се занимавали с дреболии, когато истината избягвала от тях. Показано бе, обаче, в предидещата глава, как вселената или Бог, в най-дълбокото му значение, е Троичност от Живот, Субстанция и Отношението помежду им.
към текста >>

Бог, Неговата Мъдрост, Воля и Сила.
Той каза: „Мъдрост, Воля и Сила“. Тогава аз казах: „Аз също признавам, че Бог е мъдър, а не глупав, че Той има неизменна воля и че Той е мощен, а не слаб, но изразът Троичност е погрешен. Защото Мъдростта не е случайна в Твореца, понеже Той и Неговата Мъдрост са едно, Той и Неговата Воля са едно, Той и Неговата Сила са едно. Така че, Воля, Мъдрост и Сила са едно. При това, даже ако тия три неща бяха случайни за него, това, що се нарича Бог, не би било три същества, но едно същество с тия три случайни атрибути... Този безкраен аргумент продължава тъй, че Нахманидес внушава, че ако аналогиите са, за да дадат едно определение, тогава Бог би трябвало да бъде четири богове, т. е. Бог, Неговата Мъдрост, Воля и Сила. Той продължава по-нататък по един пресилен начин и поддържа, че Бог може даже да е четиристранен, защото неговият живот е още една страна. Изглежда, че нито Фра Паола, нито Нахманидес са схващали истинското значение зад всичките тия думи, и че те следователно са се занимавали с дреболии, когато истината избягвала от тях. Показано бе, обаче, в предидещата глава, как вселената или Бог, в най-дълбокото му значение, е Троичност от Живот, Субстанция и Отношението помежду им. Но това не е точен паралел на протестантската идея за Отец, Син и Дух Свети, а се отнася по-скоро до по-древната доктрина за Отец, Свети Дух, Майка и Син, последният бидейки в тоя смисъл резултат от взаимодействието между Живота-Бог-Бащата и Субстанцията Бог-Майка, резултат от което е произлизането на Бога (Неговото собствено излъчване или Синът) в тъй произведената вселена. Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова тяло, което е самата вселена.
към текста >>

Във всяка една от тия поляризирани противоположности има, естествено, същата сила, и тази е, която, след като поляризира Единния, притегля заедно двойните аспекти (страни) за целите на действието и взаимодействието.
Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова тяло, което е самата вселена. Това не значи, обаче, че трябва да се отстрани идеята, че Бог действително се въплътява в човека и, по определено, в съвършения човек Исуса, но то има за цел да посочи, че и двете идеи се нуждаят от внимателно проучване, преди да бъде отхвърлена която и да е от тях. но в същност двете могат да бъдат примирени. Нека резюмираме тогава: има една Безкрайна Реалност , която е както дейна, така и възприемателна, причинна и формативна. Единният, по някакъв неописуем начин, освен символистично, или чрез аналогия, поляризира Себе си, оттегля се, както става в същност, из своята собствена субстанция, за да действа определено вътре в нея или върху нея. Във всяка една от тия поляризирани противоположности има, естествено, същата сила, и тази е, която, след като поляризира Единния, притегля заедно двойните аспекти (страни) за целите на действието и взаимодействието. Следов., тая сила тук се описва като Отношение, което преди творението е разделяща сила, а след творението стана обединителна сила. Единният в неговия положителен аспект може да бъде наречен Отец, а неговата противоположност, формативната и възприемателната Субстанция — Майка, когато пък Отношението, Обединителната сила, Св. Дух, е Животворящето Дихание, умствената енергия на Бога, Руах Хакодеш, според евреите. Така. следователно, се е появила вселената. То е станало като че ли Бог е излял собственият си живот в неговата еманация — Неговият единороден Син, който е в най-истински смисъл Самият Той, Вселената и Животът, който я поддържа.
към текста >>

Следов., тая сила тук се описва като Отношение, което преди творението е разделяща сила, а след творението стана обединителна сила.
Това не значи, обаче, че трябва да се отстрани идеята, че Бог действително се въплътява в човека и, по определено, в съвършения човек Исуса, но то има за цел да посочи, че и двете идеи се нуждаят от внимателно проучване, преди да бъде отхвърлена която и да е от тях. но в същност двете могат да бъдат примирени. Нека резюмираме тогава: има една Безкрайна Реалност , която е както дейна, така и възприемателна, причинна и формативна. Единният, по някакъв неописуем начин, освен символистично, или чрез аналогия, поляризира Себе си, оттегля се, както става в същност, из своята собствена субстанция, за да действа определено вътре в нея или върху нея. Във всяка една от тия поляризирани противоположности има, естествено, същата сила, и тази е, която, след като поляризира Единния, притегля заедно двойните аспекти (страни) за целите на действието и взаимодействието. Следов., тая сила тук се описва като Отношение, което преди творението е разделяща сила, а след творението стана обединителна сила. Единният в неговия положителен аспект може да бъде наречен Отец, а неговата противоположност, формативната и възприемателната Субстанция — Майка, когато пък Отношението, Обединителната сила, Св. Дух, е Животворящето Дихание, умствената енергия на Бога, Руах Хакодеш, според евреите. Така. следователно, се е появила вселената. То е станало като че ли Бог е излял собственият си живот в неговата еманация — Неговият единороден Син, който е в най-истински смисъл Самият Той, Вселената и Животът, който я поддържа. Тези неща, които Тома Воган е казал толкоз отдавна, не би трябвало да бъдат толкова предмет на разискване, колкото на почитане, и от сега нататък не бива да бъдат разбирани буквално, но преносно, и трябва да ги свързваме не толкова с историческите случки на това малко земно кълбо, колкото с космичните случки в небесата.
към текста >>

Единният в неговия положителен аспект може да бъде наречен Отец, а неговата противоположност, формативната и възприемателната Субстанция — Майка, когато пък Отношението, Обединителната сила, Св.
но в същност двете могат да бъдат примирени. Нека резюмираме тогава: има една Безкрайна Реалност , която е както дейна, така и възприемателна, причинна и формативна. Единният, по някакъв неописуем начин, освен символистично, или чрез аналогия, поляризира Себе си, оттегля се, както става в същност, из своята собствена субстанция, за да действа определено вътре в нея или върху нея. Във всяка една от тия поляризирани противоположности има, естествено, същата сила, и тази е, която, след като поляризира Единния, притегля заедно двойните аспекти (страни) за целите на действието и взаимодействието. Следов., тая сила тук се описва като Отношение, което преди творението е разделяща сила, а след творението стана обединителна сила. Единният в неговия положителен аспект може да бъде наречен Отец, а неговата противоположност, формативната и възприемателната Субстанция — Майка, когато пък Отношението, Обединителната сила, Св. Дух, е Животворящето Дихание, умствената енергия на Бога, Руах Хакодеш, според евреите. Така. следователно, се е появила вселената. То е станало като че ли Бог е излял собственият си живот в неговата еманация — Неговият единороден Син, който е в най-истински смисъл Самият Той, Вселената и Животът, който я поддържа. Тези неща, които Тома Воган е казал толкоз отдавна, не би трябвало да бъдат толкова предмет на разискване, колкото на почитане, и от сега нататък не бива да бъдат разбирани буквално, но преносно, и трябва да ги свързваме не толкова с историческите случки на това малко земно кълбо, колкото с космичните случки в небесата. Горе очертаното схващане ни довежда до заключение за една по-скоро четиристранна, отколкото тристранна проява, Отец-Дух, Майка-Субстанция, Отношението между тях и тяхната еманация — Синът.
към текста >>

Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) .
Може да се схване като че ли тя се намира навсякъде в пространството, с творчески цели, и понеже е пластична и формативна, способна да възприеме форми и очертания, тя е, и винаги ще бъде, символизирана като вода, както свидетелства употребата на думата в книгата Битие в еврейския оригинал, която дума обикновено е превеждана „Небесата“, на еврейски Хашамаим, а буквално : „Повдигнатите води“. Ако желаем да разберем добре тази идея, с право бихме могли да ги наречем: Пластичният Океан на Космическата Субстанция в пространството, едно девствено море на невидимото, но все пак реално, корен на всека материя. Същата идея се намира в най-древните индуски писания, особено в законите на Ману, в „Дхармашастра“ на Ману, преведена на английски от Г. Булър в Свещените книги на Изток , издадени от Макс Мюлер. Там се твърди, че Сваямбху, Самосъществуващият или Брама се е проявил, за да произведе вселената, която е била тогава „неоформена и пуста“, както стои в еврейското писание“. Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) . . . Той, желаейки да произведе същества от много видове из собственото си тяло, първо чрез мисъл сътвори водите и постави семето си в тях. Това семе стана едно Златно Яйце с блясък равен на слънцето; в това яйце сам той се роди като Брама, прародител на целия свят. Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10).
към текста >>

Одеждата на Мананан, Етерът, Акааша, всички са били свързани със звука като с творческа сила, за мистичното въображение на миналото, светът бе възпят като същество; и каква друга мисъл вдъхнови апостола, когато писа; „в начало бе Словото“?
Той се проявява в седем форми или божества, които са клоните на Лещника: и те пак изпущат безкрайно много листа и цветове и плод, мириади божествени същества, архетипове и праотечески родители на тия духове, които са децата на Лир, всичките те са първо в божествения мрак, и са неоткрити, и Мананан е още неизказаната дума, и е в това състояние халдейския оракул Проклус, находящ се в божествения ум: „тя още не е излязла, но пребивава в глъбините на Отца, в бездната на богосъхраненото мълчание“. Но Мананан, при все че е едно по същество с Бащинския е, при това, като божествено въображение, едно отделно същество, към което, така да кажем, Лир изглежда отделен или покрит с було, а тая страна на Лир е мираж, който започва да покрива истинското същество, той е Дана, Хибернийската Майка на боговете, или Синан в античната Динщенк, божество първо погледнато външно, и след., което изглежда, че има част от природата на субстанцията, и като първична форма на материята, е Духът на Природата. Мананан единствен от всички богове съществува във вътрешността на тоя дух, и следов., се нарича негова одежда, която, хвърлена върху човек или бог, закрива ги от погледа на въплътените същества. Неговата одежда, Феад Фиа, има много равноценности в други митологии. Това е Етерът, в който Зевс се носи невидимо, и Акааша, през който Брама напева своята вечна радост. Одеждата на Мананан, Етерът, Акааша, всички са били свързани със звука като с творческа сила, за мистичното въображение на миналото, светът бе възпят като същество; и каква друга мисъл вдъхнови апостола, когато писа; „в начало бе Словото“? „Из божествения мрак Мананан възкръсна, един блуждаещ здрач преди зори, в който облачните образи на боговете се тълпят. Но има още в Лир една безкрайна глъбина на съществувание, един чувствен живот твърде безкраен, твърде духовен, твърде далечен, за да се говори за него, защото думите, с които си служим днес, не могат да ни го разкажат. Това е любовта още не вдъхната, и въпреки това не е любов, но по-скоро една скрита, неизказана нежност или радост, или потенцията им, която будейки се като образ на божествено въображение, се отразява в майчиното същество, и тогава се завтича, за да го прегърне. Източникът под Лешникът е пресъхнал. Творението е в движение.
към текста >>

В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации.
Това е Ангус Младенецът, вечната радост станала любов, любов променена в желание и водеща към земна страст и забрава на своята божественост. Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч. Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял.
към текста >>

Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата.
Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч. Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота.
към текста >>

Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял.
В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“. Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“. Тя, както е добре известно, се нарича Мария (Мариам), което не е еврейска, а гръцка дума, еврейската най-близка дума е Мириам (Мрим).
към текста >>

Наистина, съществуват причини, действащи от миналото, които могат да бъдат толкова силни, че никакви усилия на волята да не могат да спрат тяхното течение, и те трябва да се иждивят, докато тяхната сила се изчерпи; но чрез своята воля човек може да определи противодействието си, което ще стори спрямо тях: дали чрез тях той ще бъде смазан или пречистен, издигнат чрез добре използвания случай, или ще се деградира чрез злоупотребата с него.
Тогава казват, че индивидуалността е единицата на еволюцията, а личността е единицата на въплътяването. От учението за превъплътяването възникна езотеричната теория за съдбата. Терминът „съдба“, може да се забележи, е синоним на термина „карма“, употребяван в източните школи. Поддържа се, че човешката съдба представлява общия сбор на причините, които човек си е създал в миналите си животи и те определят условията на настоящето. Нови причини, обаче, постоянно се вмъкват чрез видоизменящото действие на волята; следов., съдбата на е неизбежна, както екзотериците я схващат, но е едно по-скоро обуславящо влияние, отколкото решаващо. Наистина, съществуват причини, действащи от миналото, които могат да бъдат толкова силни, че никакви усилия на волята да не могат да спрат тяхното течение, и те трябва да се иждивят, докато тяхната сила се изчерпи; но чрез своята воля човек може да определи противодействието си, което ще стори спрямо тях: дали чрез тях той ще бъде смазан или пречистен, издигнат чрез добре използвания случай, или ще се деградира чрез злоупотребата с него. Езотеричната наука учи, следов., че при всичко че човек трябва да разрешава мъчнотиите в живота си, при условията, при които той се намери в даден живот и в ограничения смисъл на тоя кратък период време, той няма свободна воля, обаче, така може да определи причините, които ще действат в неговото бъдеще, че може да създаде от себе си каквото пожелае. Еволюция и посвещение Ясно е, че езотеричната наука схваща човека като еволюиращ от подчовешкото към човешкото и след това нататък към свръхчовешкото, до състоянието на съзнанието за психичното, вдъхновеното и просветленото. Великият прилив на еволюцията ще подеме даже най-низшето към висините на духа с течение на времето, но трябва да мине дълъг период време, за да се завърши този процес, който е необходим да доведе човека до настоящето положение на неговото развитие. Има, обаче, един метод, чрез който се ускорява еволюцията: той е познат под името Посвещение, при който, чрез съзнателна служба на разума и волята, човек може да стори за себе си много по-бързо това, което еволюцията върши бавно за всичко, което съществува. Поддържа се, че животът не изхожда едновременно от Великия Непроявен, но по-скоро като поток или шествие, така че, макар че всички вървят по един и същи път, некои са по-напред от другите и, следов.
към текста >>

Езотеричното схващане за пола За да се разбере схващането на езотерическия философ за пола, ние трябва да си спомним, че светът, както е известен нему, е седем пъти по-сложен , отколкото е известен на екзотерическия философ, защото, за първия, физическият свят е само едно от седемте полета на проявление: физическото явление, познато нам като пол, образува само едната страна на една сила, която функционира върху всичките тия седем полета.
Тогава, след като напредне още по-вече, по-старите и по-младите братя заедно, посредством процеса, познат под термина посвещение, ще съгласуват хармонично подсъзнанието със съзнанието. Четецът може-би ще запита, по тази точка, как би могло да се установи контакта са Учителите? Малко бих могъл да кажа по този въпрос, понеже това е предмет на вътрешна опитност. Достатъчно е да се каже, че желанието, ако е доста силно и се поддържа доста дълго, ще проникне през булото и ще се постигне желания контакт. След това, пътят се отваря съобразно растежа на ученика. Езотеричното схващане за пола За да се разбере схващането на езотерическия философ за пола, ние трябва да си спомним, че светът, както е известен нему, е седем пъти по-сложен , отколкото е известен на екзотерическия философ, защото, за първия, физическият свят е само едно от седемте полета на проявление: физическото явление, познато нам като пол, образува само едната страна на една сила, която функционира върху всичките тия седем полета. Даже екзотгричната наука започва да признава, че полът има не само физическа страна, но и емоционална. Езотеричната наука заявява, че Той има умствена и духовна страна в добавък на ония други страни, под които изобщо той е познат: и че във всяко поле той се изразява различно, действайки съобразно законите на онова поле, защото всички елементи на пола, които се намират в седемте полета и са елени в прави пропорции, са съществени за най-високия вид полов живот. При това, половите сили произхождат и се контролират от по-висшите полета. Само като се разберат проявите на пола и законите, които ги управляват върху тия полета, ние ще можем да се надаваме, че ще контролираме тяхното действие у самите нас и в обществото. Езотерикът не употребява терминът „пол“ като нас: той говори за „живот-сила“, която схваща като енергия от електро-хидравлически тип, една лъчеизпущаща и магнетизираща трептяща активност, подобна на електричеството, с което тя е много тясно свързана, но която, обаче, е в състояние да се сгъстява и да упражнява налягане подобно на водната сила. (Следва).
към текста >>

Езотерикът не употребява терминът „пол“ като нас: той говори за „живот-сила“, която схваща като енергия от електро-хидравлически тип, една лъчеизпущаща и магнетизираща трептяща активност, подобна на електричеството, с което тя е много тясно свързана, но която, обаче, е в състояние да се сгъстява и да упражнява налягане подобно на водната сила. (Следва).
Езотеричното схващане за пола За да се разбере схващането на езотерическия философ за пола, ние трябва да си спомним, че светът, както е известен нему, е седем пъти по-сложен , отколкото е известен на екзотерическия философ, защото, за първия, физическият свят е само едно от седемте полета на проявление: физическото явление, познато нам като пол, образува само едната страна на една сила, която функционира върху всичките тия седем полета. Даже екзотгричната наука започва да признава, че полът има не само физическа страна, но и емоционална. Езотеричната наука заявява, че Той има умствена и духовна страна в добавък на ония други страни, под които изобщо той е познат: и че във всяко поле той се изразява различно, действайки съобразно законите на онова поле, защото всички елементи на пола, които се намират в седемте полета и са елени в прави пропорции, са съществени за най-високия вид полов живот. При това, половите сили произхождат и се контролират от по-висшите полета. Само като се разберат проявите на пола и законите, които ги управляват върху тия полета, ние ще можем да се надаваме, че ще контролираме тяхното действие у самите нас и в обществото. Езотерикът не употребява терминът „пол“ като нас: той говори за „живот-сила“, която схваща като енергия от електро-хидравлически тип, една лъчеизпущаща и магнетизираща трептяща активност, подобна на електричеството, с което тя е много тясно свързана, но която, обаче, е в състояние да се сгъстява и да упражнява налягане подобно на водната сила. (Следва). Духовна опитност Силата на молитвата. — Дядо ми беше стар, осемдесет и девет годишен. Тялото му беше поотпаднало, но сетивата и умствените му способности бяха съвсем запазени, а и духът му до края беше бодър. Освен това, той бе и весел, та това правеше младите да обичат да се събират около него. Дядо особено се оживяваше и сините му очи добиваха младежкия си блясък, когато заговореше по духовни въпроси.
към текста >>

Духовна опитност Силата на молитвата.
Даже екзотгричната наука започва да признава, че полът има не само физическа страна, но и емоционална. Езотеричната наука заявява, че Той има умствена и духовна страна в добавък на ония други страни, под които изобщо той е познат: и че във всяко поле той се изразява различно, действайки съобразно законите на онова поле, защото всички елементи на пола, които се намират в седемте полета и са елени в прави пропорции, са съществени за най-високия вид полов живот. При това, половите сили произхождат и се контролират от по-висшите полета. Само като се разберат проявите на пола и законите, които ги управляват върху тия полета, ние ще можем да се надаваме, че ще контролираме тяхното действие у самите нас и в обществото. Езотерикът не употребява терминът „пол“ като нас: той говори за „живот-сила“, която схваща като енергия от електро-хидравлически тип, една лъчеизпущаща и магнетизираща трептяща активност, подобна на електричеството, с което тя е много тясно свързана, но която, обаче, е в състояние да се сгъстява и да упражнява налягане подобно на водната сила. (Следва). Духовна опитност Силата на молитвата. — Дядо ми беше стар, осемдесет и девет годишен. Тялото му беше поотпаднало, но сетивата и умствените му способности бяха съвсем запазени, а и духът му до края беше бодър. Освен това, той бе и весел, та това правеше младите да обичат да се събират около него. Дядо особено се оживяваше и сините му очи добиваха младежкия си блясък, когато заговореше по духовни въпроси. Тогава и лицето му като че блясваше.
към текста >>

НАГОРЕ

1.6500899791718