НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
277
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изучаванията на
небесните
светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен.
И удивително е онова търпение, с което хората са изучавали тия отделни моменти. Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството. Научните данни за нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да изразят в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от живота са били изучени по експериментален път. Три са основните методи, с които се борави при изследванията. Това са наблюдението, което роди телескопа за безкрайно голямото, и ултрамикроскопа за безкрайно малкото, изчислението, което роди математиката и заключението, което роди философията.
Изучаванията на
небесните
светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен.
Видимите симптоми на живота на живите същества се изразяват в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт. Изследванията, както на индивидуалния живот на всяко същество, така и на колективния живот на съществата, показват едни и същи симптоми. У растителното царство има цели родови форми, родени някога, достигнали своето крайно развитие в една определена форма и след това изчезнали. Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора. И в животинското царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври.
към текста >>
Установи се, че тая огромна молекула е съставена от по прости
тела
, наречени аминокиселини.
И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин. Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
Установи се, че тая огромна молекула е съставена от по прости
тела
, наречени аминокиселини.
Даже се узна, как те се свързват помежду си в молекулата. Самите аминокиселини могат да се получи от прости химически съединения, затова в ума на химиците възникна идеята да получат синтетически белтък. И действително, отначало опитите в туй направление бяха надеждни. Успяха да свържат две аминокиселини, после три, четири, пет... И може би малко оставаше да се стигне до живата молекула, но оказа се, че колкото повече аминокиселини се свързват, толкова повече връзката между тях отслабва. Успяха да свържат 18 аминокиселини, деветнадесетата, обаче, не искаше да се свърже до първите осемнадесети А в живата молекула тия киселини наброяват над сто и то тъй здраво свързани!
към текста >>
Те са най-простите елементарни
тела
, съставени от еднакви атоми.
Те потърсиха да намерят разгадката на въпроса не в аминокиселините, а в самата основа на тия аминокиселини. Тяхното изследване показа, че те са съставени от по-прости химически съединения. А всяко химическо съединение е съставено от елементи. В тия аминокиселини елементите са главно четири: въглерод, водород, кислород и азот. Но какво бяха всъщност тия елементи?
Те са най-простите елементарни
тела
, съставени от еднакви атоми.
Такива елементарни тела според таблицата на Менделеев съществуват около 80. Най-малък атом има водорода. По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни тела, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой за различните атоми, наречени електрони. Даже изчислиха и големината на тоя електрон, че е равна на 2000-на част от водородния атом, бързината на движението му е 150,000 до 270,000 км. в секунда, а пътищата му са елипси около централния йон.
към текста >>
Такива елементарни
тела
според таблицата на Менделеев съществуват около 80.
Тяхното изследване показа, че те са съставени от по-прости химически съединения. А всяко химическо съединение е съставено от елементи. В тия аминокиселини елементите са главно четири: въглерод, водород, кислород и азот. Но какво бяха всъщност тия елементи? Те са най-простите елементарни тела, съставени от еднакви атоми.
Такива елементарни
тела
според таблицата на Менделеев съществуват около 80.
Най-малък атом има водорода. По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни тела, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой за различните атоми, наречени електрони. Даже изчислиха и големината на тоя електрон, че е равна на 2000-на част от водородния атом, бързината на движението му е 150,000 до 270,000 км. в секунда, а пътищата му са елипси около централния йон. Също както планетите около слънцето!
към текста >>
По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни
тела
, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой за различните атоми, наречени електрони.
В тия аминокиселини елементите са главно четири: въглерод, водород, кислород и азот. Но какво бяха всъщност тия елементи? Те са най-простите елементарни тела, съставени от еднакви атоми. Такива елементарни тела според таблицата на Менделеев съществуват около 80. Най-малък атом има водорода.
По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни
тела
, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой за различните атоми, наречени електрони.
Даже изчислиха и големината на тоя електрон, че е равна на 2000-на част от водородния атом, бързината на движението му е 150,000 до 270,000 км. в секунда, а пътищата му са елипси около централния йон. Също както планетите около слънцето! Безкрайно малкото и безкрайно голямото се оказаха напълно подобни! При изследване масата на електрона установи се, че тя представлява електрически пълнеж без материална основа.
към текста >>
Смъртта на
небесните
тела
ние наричаме катастрофи.
Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония. То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма.
Смъртта на
небесните
тела
ние наричаме катастрофи.
Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата. Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение. И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни.
към текста >>
2.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни
тела
(съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват.
Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни
тела
(съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи?
към текста >>
Ако този разум не беше дал притегателната сила на
телата
и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала.
Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
Ако този разум не беше дал притегателната сила на
телата
и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала.
Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? – Но душата не се вижда.
към текста >>
Същото би станало и с другите
небесни
тела
и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи.
Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала.
Същото би станало и с другите
небесни
тела
и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи.
Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? – Но душата не се вижда. Е, добре.
към текста >>
3.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а
телата
им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна.
В неговата дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето". Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва.
Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а
телата
им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна.
Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път.
към текста >>
Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и
телата
им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна.
Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна.
Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и
телата
им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна.
Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк.
към текста >>
Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила
небесният
свод... Морето.
В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки. Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка. Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука.
Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила
небесният
свод... Морето.
Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука.
към текста >>
4.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните
тела
тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни.
Днес се е развил един особен дял в геометрията – геометрия на многоизмерното пространство. По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти. Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства. Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване. Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят.
Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните
тела
тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни.
" „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това". „Когато способността бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... " „Нашата способност да си представяме е ограничена в триизмерното пространство. Ала пространството не е ограничено, както ние си мислим". Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият. И те са имали жив опит, реални преживявания, а не само един калейдоскоп от мъртви проекции, от чисто геометрически абстракции.
към текста >>
" „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните
тела
, нито пък има някаква мистерия в това".
По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти. Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства. Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване. Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят. Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни.
" „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните
тела
, нито пък има някаква мистерия в това".
„Когато способността бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... " „Нашата способност да си представяме е ограничена в триизмерното пространство. Ала пространството не е ограничено, както ние си мислим". Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият. И те са имали жив опит, реални преживявания, а не само един калейдоскоп от мъртви проекции, от чисто геометрически абстракции. Па и цялото днешно чисто сетивно познание е такова – учените вярват в сума неща, които не виждат – като почнеш от етера, та стигнеш до електрона.
към текста >>
Запример изследването на химичния състав на
небесните
светила — със спектроскопски картинки !
Ала пространството не е ограничено, както ние си мислим". Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият. И те са имали жив опит, реални преживявания, а не само един калейдоскоп от мъртви проекции, от чисто геометрически абстракции. Па и цялото днешно чисто сетивно познание е такова – учените вярват в сума неща, които не виждат – като почнеш от етера, та стигнеш до електрона. И съществуването на повечето неща се доказва непряко – сиреч, не се констатира пряко, а по косвен път – чрез картинки.
Запример изследването на химичния състав на
небесните
светила — със спектроскопски картинки !
Днес, особено след онази тънка преценка, на която бидоха подхвърлени основните положения на математичните и физични дисциплини – след дългата и плодовита работа на сума просветни учени – се напълно изясни за ясните умове разбира се, релативността на интелектуалното познание. Паднаха сума научни догми, с които си служеха ограничените умове. Ала ония, които събират само книжни познания и които, за да знаят нещо, трябва да са го чели нейде – все още си въобразяват, че книжно познание и истина са едно. Такива запр. си мислят, че могат да знаят, що е интуиция след като прочетат Бергсон и че прочита на неговите трудове им дава право да я отричат или утвърждават.
към текста >>
5.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всичките познати нам
тела
тогава, можем да си ги представяме във вид на агрегати или системи от подобни електрони В полза на тоя възглед ни говори и още обстоятелството, че различните
тела
, различно реагират на свободните електрони, намиращи се в постъпателно движение.
На малцина избрани в областта на научната мисъл и експеримент се удаде да проникнат до пред-стъпалата на голямата тайна за строежа на материята. След дълга работа, раздробяване, синтезиране, наблюдение дойде се до електрона – загадката на светостроението, градивен материал с маса равна на 0.000...25 (след десетичната точка има двадесет и седем нули) грама, с радиус 0.000...13 см. (с дванадесет нули след десетичната точка) и с електрически заряд равен на 3х10-1³ електростатични единици. Електроните са прости електрически заряди без никакво вещество. Те представляват според думите на професор Риги някакви местни изменения в ефира, разпределени симетрично около някоя централна точка.
Всичките познати нам
тела
тогава, можем да си ги представяме във вид на агрегати или системи от подобни електрони В полза на тоя възглед ни говори и още обстоятелството, че различните
тела
, различно реагират на свободните електрони, намиращи се в постъпателно движение.
(Опитът показва, че телата поглъщат катодни лъчи, почти пропорционално на своята плътност, т.е. на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята. Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината. Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината.
към текста >>
(Опитът показва, че
телата
поглъщат катодни лъчи, почти пропорционално на своята плътност, т.е.
След дълга работа, раздробяване, синтезиране, наблюдение дойде се до електрона – загадката на светостроението, градивен материал с маса равна на 0.000...25 (след десетичната точка има двадесет и седем нули) грама, с радиус 0.000...13 см. (с дванадесет нули след десетичната точка) и с електрически заряд равен на 3х10-1³ електростатични единици. Електроните са прости електрически заряди без никакво вещество. Те представляват според думите на професор Риги някакви местни изменения в ефира, разпределени симетрично около някоя централна точка. Всичките познати нам тела тогава, можем да си ги представяме във вид на агрегати или системи от подобни електрони В полза на тоя възглед ни говори и още обстоятелството, че различните тела, различно реагират на свободните електрони, намиращи се в постъпателно движение.
(Опитът показва, че
телата
поглъщат катодни лъчи, почти пропорционално на своята плътност, т.е.
на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята. Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината. Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома.
към текста >>
Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките
тела
макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните
тела
, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”.
Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината. Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома. Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго.
Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките
тела
макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните
тела
, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”.
Нещо повече. Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята. По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички подробности, които са от интерес за специалисти само. За нас е важно да изтъкнем само факта, че това което хората разбират под материя, не е така просто, така случайно, а нещо което крие в себе си тайната на много сили, що я сътворяват. Какви са тия сили?
към текста >>
От трепкането на крилцето на малкото насекомо, до плавното и равномерно движение на
небесния
свод са наредени като верига всички явления в природата, които се движат под ритъма и пулса наедно голямо невидимо, колосално същество.
Не са ли те същите, които крепят в едно непреривно удивително равновесие световете, пръснати в безкрайното пространство на космоса ? Разбира се, нещо повече. Атомните ядра не са нищо друго, освен малки, безкрайно малки вселени, които са устроени по същите начини и са надарени със същите движения, както тия в макрокосмоса. Една удивителна аналогия ни води много вярно в чудновати мисли и изводи за светостроението. Ние потъваме в едно море от сили, които, непоколебимо, непреривно и безпогрешно водят живота напред към далечните му цели.
От трепкането на крилцето на малкото насекомо, до плавното и равномерно движение на
небесния
свод са наредени като верига всички явления в природата, които се движат под ритъма и пулса наедно голямо невидимо, колосално същество.
Как схваща човекът себе си тогава ? Как изгражда той своя живот? Кое му подсказва, че животът е сляпо, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да живее, от инстинкт да продължи своя род и вид? Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление. Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици.
към текста >>
6.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тези гигантски
небесни
целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота.
Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория период царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите. Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия. Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза. Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти.
Тези гигантски
небесни
целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота.
Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм.
към текста >>
Така се подкрепя идеята за населеността на
небесните
светове.
Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да живее независим живот.". (aLsbax, p. 344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми. Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон.
Така се подкрепя идеята за населеността на
небесните
светове.
Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят. Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя. Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни. Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца.
към текста >>
Ако прочее, същите
тела
, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя.
Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон. Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове. Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят.
Ако прочее, същите
тела
, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя.
Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни. Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца. Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената способност изменя безкрайно условията. Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за интелигентността".
към текста >>
7.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Кондензираната енергия, която образува
телата
, образува нов вид енергия с нови влияния.
Затова и учените на миналите векове приемаха химичните процеси, като най-важни в природата. Ако приемем, че нашето време е само един момент, преходен към едно ново ориентиране, то вече решително можем утвърди, че учените на близкото бъдеще ще приемат не химичните, а енергетичните процеси в природата, като най-важните, защото те всъщност са главната причина, а останалите процеси, които ние до скоро считахме като първопричина са само последствия. В тоя случай и химичните процеси се явяват като последица, а не причина. Стигнали до този пункт нам става ясно вече, как чисто силови енергии могат пряко да влияят на материални субстанции. В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други път като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която градация на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия.
Кондензираната енергия, която образува
телата
, образува нов вид енергия с нови влияния.
Затова и всяко тяло си има свои силови линии и свое поле на влияние. Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други. Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр. и пр. сочат само малки пътеки за изучаване на тия силови линии и влияния на телата.
към текста >>
сочат само малки пътеки за изучаване на тия силови линии и влияния на
телата
.
Кондензираната енергия, която образува телата, образува нов вид енергия с нови влияния. Затова и всяко тяло си има свои силови линии и свое поле на влияние. Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други. Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр. и пр.
сочат само малки пътеки за изучаване на тия силови линии и влияния на
телата
.
Това от една страна. От друга – тия тела сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр. Тъй че отделните тела не само че си влияят едно на друго, но сами са потопени в огромни силови полета по-големи фактори. Тъй може да се обясни слънчевото влияние върху растенията, лунното влияние върху приливите и отливите, влиянието на планините върху организмите, на моретата върху климата и пр. От тук човек може да си представи, какво голямо количество силови енергии от гравитация, електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр.
към текста >>
От друга – тия
тела
сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр.
Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други. Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр. и пр. сочат само малки пътеки за изучаване на тия силови линии и влияния на телата. Това от една страна.
От друга – тия
тела
сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр.
Тъй че отделните тела не само че си влияят едно на друго, но сами са потопени в огромни силови полета по-големи фактори. Тъй може да се обясни слънчевото влияние върху растенията, лунното влияние върху приливите и отливите, влиянието на планините върху организмите, на моретата върху климата и пр. От тук човек може да си представи, какво голямо количество силови енергии от гравитация, електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. се кръстосват около нас, над нас, през нас... Изучаването на отделните влияния на отделните тела за всекидневния живот е една трудна работа, макар че и в тая насока има предприети изучавания. Но по-голям интерес представляват влиянията на големите силови полета, като електричество, магнетизъм, светлина и др.
към текста >>
Тъй че отделните
тела
не само че си влияят едно на друго, но сами са потопени в огромни силови полета по-големи фактори.
Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр. и пр. сочат само малки пътеки за изучаване на тия силови линии и влияния на телата. Това от една страна. От друга – тия тела сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр.
Тъй че отделните
тела
не само че си влияят едно на друго, но сами са потопени в огромни силови полета по-големи фактори.
Тъй може да се обясни слънчевото влияние върху растенията, лунното влияние върху приливите и отливите, влиянието на планините върху организмите, на моретата върху климата и пр. От тук човек може да си представи, какво голямо количество силови енергии от гравитация, електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. се кръстосват около нас, над нас, през нас... Изучаването на отделните влияния на отделните тела за всекидневния живот е една трудна работа, макар че и в тая насока има предприети изучавания. Но по-голям интерес представляват влиянията на големите силови полета, като електричество, магнетизъм, светлина и др. Засега са успели в малко по-голели подробности да изучат само влиянието на топлината, светлината и отчасти електричеството и магнетизма.
към текста >>
се кръстосват около нас, над нас, през нас... Изучаването на отделните влияния на отделните
тела
за всекидневния живот е една трудна работа, макар че и в тая насока има предприети изучавания.
Това от една страна. От друга – тия тела сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр. Тъй че отделните тела не само че си влияят едно на друго, но сами са потопени в огромни силови полета по-големи фактори. Тъй може да се обясни слънчевото влияние върху растенията, лунното влияние върху приливите и отливите, влиянието на планините върху организмите, на моретата върху климата и пр. От тук човек може да си представи, какво голямо количество силови енергии от гравитация, електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр.
се кръстосват около нас, над нас, през нас... Изучаването на отделните влияния на отделните
тела
за всекидневния живот е една трудна работа, макар че и в тая насока има предприети изучавания.
Но по-голям интерес представляват влиянията на големите силови полета, като електричество, магнетизъм, светлина и др. Засега са успели в малко по-голели подробности да изучат само влиянието на топлината, светлината и отчасти електричеството и магнетизма. Но нито една от тия енергии не е изучена досега изчерпателно и предстоят редица изненади в това отношение. А има още толкова видове енергии, за които ние или нищо не знаем, или едвам смътно се досещаме. Природата грижливо пази своите тайни още.
към текста >>
ІІ Това силово влияние върху
телата
най-първо биде констатирано върху известни организми, като по-лесно реагиращи на влияния.
Това силово съотношение ние намираме както в големите космични сили, тъй и в безкрайно малките величини на природата. Природните закони нямат формални граници. И ето, от това сложно преплитане на силови енергетични нишки, е изтъкан света. И не че е изтъкан вече, но че тъче се още, постоянно преливайки нишките една в друга, постоянно сплитайки ги една с друга и тъй Великият Майстор тъче килимите от цветя, слънца от светлини и форми на същества. Така Той създава и пресъздава себе си във Великата природа чрез нас.
ІІ Това силово влияние върху
телата
най-първо биде констатирано върху известни организми, като по-лесно реагиращи на влияния.
Но по-подробните изучвания посочиха че и „неорганическата" „мъртва" материя изпитва и се поддава също на тия силови линии и енергии и то почти по същите закони, както и организмите. Разбира се, че организмите изпитват много по-силно това влияние, отколкото „мъртвата" материя, поради инертността на последната. Между многото такива влияния, които едно тяло може да изпита, аз ще избера само едно, на което ще се спра. И това е влиянието на атмосферата върху телата и организмите. И това го правя, защото въпросът няма само чисто теоретическо значение, а и голямо практическо приложение.
към текста >>
И това е влиянието на атмосферата върху
телата
и организмите.
Така Той създава и пресъздава себе си във Великата природа чрез нас. ІІ Това силово влияние върху телата най-първо биде констатирано върху известни организми, като по-лесно реагиращи на влияния. Но по-подробните изучвания посочиха че и „неорганическата" „мъртва" материя изпитва и се поддава също на тия силови линии и енергии и то почти по същите закони, както и организмите. Разбира се, че организмите изпитват много по-силно това влияние, отколкото „мъртвата" материя, поради инертността на последната. Между многото такива влияния, които едно тяло може да изпита, аз ще избера само едно, на което ще се спра.
И това е влиянието на атмосферата върху
телата
и организмите.
И това го правя, защото въпросът няма само чисто теоретическо значение, а и голямо практическо приложение. Отношението на телата спрямо атмосферата е много голямо и от капитална важност. Нека вземем най-простия случай, когато в атмосферата има суха топлина, тогава всички тела от това се разширяват. Нощем в планините напр. става много студено.
към текста >>
Отношението на
телата
спрямо атмосферата е много голямо и от капитална важност.
Но по-подробните изучвания посочиха че и „неорганическата" „мъртва" материя изпитва и се поддава също на тия силови линии и енергии и то почти по същите закони, както и организмите. Разбира се, че организмите изпитват много по-силно това влияние, отколкото „мъртвата" материя, поради инертността на последната. Между многото такива влияния, които едно тяло може да изпита, аз ще избера само едно, на което ще се спра. И това е влиянието на атмосферата върху телата и организмите. И това го правя, защото въпросът няма само чисто теоретическо значение, а и голямо практическо приложение.
Отношението на
телата
спрямо атмосферата е много голямо и от капитална важност.
Нека вземем най-простия случай, когато в атмосферата има суха топлина, тогава всички тела от това се разширяват. Нощем в планините напр. става много студено. И сега, от това неравномерно стопляне и изстиване на скалите се явява напукване. Когато атмосферата се овлажни, то при изстудяване в тия пукнатини се образува лед, който още повече спомага за доразпукване на скалите и рушене на блоковете.
към текста >>
Нека вземем най-простия случай, когато в атмосферата има суха топлина, тогава всички
тела
от това се разширяват.
Разбира се, че организмите изпитват много по-силно това влияние, отколкото „мъртвата" материя, поради инертността на последната. Между многото такива влияния, които едно тяло може да изпита, аз ще избера само едно, на което ще се спра. И това е влиянието на атмосферата върху телата и организмите. И това го правя, защото въпросът няма само чисто теоретическо значение, а и голямо практическо приложение. Отношението на телата спрямо атмосферата е много голямо и от капитална важност.
Нека вземем най-простия случай, когато в атмосферата има суха топлина, тогава всички
тела
от това се разширяват.
Нощем в планините напр. става много студено. И сега, от това неравномерно стопляне и изстиване на скалите се явява напукване. Когато атмосферата се овлажни, то при изстудяване в тия пукнатини се образува лед, който още повече спомага за доразпукване на скалите и рушене на блоковете. Така с течение на времето много планини са били разрушени и снишени.
към текста >>
Понеже тия промени се забелязват едновременно по цялото земно кълбо, затова и неговите причини се дирят вън от земята, Причината за тия колебания Брюкнер намира в промяната на силата на слънчевите лъчи, Фоуриер пък предполага, че слънцето в движението си през
небесните
пространства попада в такива среди, които не са еднакво нагрети.
Според Брюкнер освен тоя период от 35 год. съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял. Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време. Брюкенр счита, че от 1020 г. до сега земята е преминала 25 периода от по 35 години.
Понеже тия промени се забелязват едновременно по цялото земно кълбо, затова и неговите причини се дирят вън от земята, Причината за тия колебания Брюкнер намира в промяната на силата на слънчевите лъчи, Фоуриер пък предполага, че слънцето в движението си през
небесните
пространства попада в такива среди, които не са еднакво нагрети.
Според други автори тия колебания се дължат на известни пертурбации, които стават в слънцето и като резултат от които се явяват слънчевите петна. Тяхното истинско естество не се знае. Открити са били от китайците. В Европа са били забелязани за първи път от Монаха Щейнер през XVII век. Обикновено те траят 14 дни, явяват се и изчезват и след 13-14 дни пак се явяват.
към текста >>
8.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други
небесни
тела
върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока.
В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата.
На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други
небесни
тела
върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока.
Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм.
към текста >>
9.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Сутрин, веднага след първата песен на
петела
, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце.
МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше. Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят.
Сутрин, веднага след първата песен на
петела
, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце.
Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми.
към текста >>
В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко
небесни
, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения.
– Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус.
В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко
небесни
, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения.
Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение. – Мер – Амер – Рамзес, какво виждате?
към текста >>
10.
Вести
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи пориви, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни
тела
, вашите вълшебни накити?
Всека скромна тревица, всеки скромен цветец сякаш говори с усмивка на душата: „Погледни: кой земен цар е по-красиво облечен? Коя земна ръка може изтъка нашит живи коронки и листица? " Потъналите в зеленина и цвят дървеса, подобни на чудни красавици, сякаш са се унесли в тиха опияняваща радост. Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота. Забравил грижи и човекът, изправил е ведро чело; погледът му се носи из безкрайните равнини, из ясните планини, из празнично тихите лазури.
В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи пориви, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни
тела
, вашите вълшебни накити?
О, мои малки братчета, – буболечици, птички, кой майстор чародеец направи вашите крилца, вашите очи, вашите сърца? Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти? Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието?
към текста >>
Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят
небесните
простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото.
Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти? Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието? Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш?
Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят
небесните
простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото.
Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота.
към текста >>
" „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на
небесния
твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път.
Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността!
" „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на
небесния
твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път.
Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>
Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те
небесния
Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш.
„Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път.
Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те
небесния
Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш.
Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>
11.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Такива етерни строителни сили имат растенията, животните, човека,
небесните
тела
и пр.. И някой път не могат да се разберат физиологическите процеси в организма, ако не се изучат във връзка с действието на етерните строителни сили, които стоят зад формите и ги градят.
Учителят При изучаването на природата днес повече се разглежда външната ù страна. Окултизмът обръща внимание и на тая страна. Но това е изучаване само по форма. Окултизмът се стреми да отиде по-нататък и да изучи природата и по съдържание. Това е изучаване етерните и по-висши строителни сили, които работят в човешкия организъм и в цялата природа.
Такива етерни строителни сили имат растенията, животните, човека,
небесните
тела
и пр.. И някой път не могат да се разберат физиологическите процеси в организма, ако не се изучат във връзка с действието на етерните строителни сили, които стоят зад формите и ги градят.
Напоследък в някои книги се изучава природата от това гледище, напр. в „Етерните строителни сили в вселената и човека" от д-р Ваксмут, в „Етерните строителни сили в организма, разгледани научно" от д-р Попелбаум, в „Окултна астрономия" от д-р Рудолф Щайнер и пр. Но не трябва да се спрем и на тая втора стъпка. Има нещо повече Зад формата и съдържанието има друга, по-дълбока, духовна страна. Процесите, свързани с формата и съдържанието, се ръководят от разумни сили.
към текста >>
СИЛОВИТЕ ПОЛЕТА НА
НЕБЕСНИТЕ
ТЕЛА
Както химичните елементи и организмите, така и
небесните
тела
имат силови полета, етерни строителни сили.
Тези етерни строителни сили са констатирани и по много други методи: по метода на Райхенбах, Дюрвил, с апарата на д-р Килнер и пр. Напр. сензитивите на Райхенбах виждат тези силови полета около водата, кристалите, растенията, животните и човека. За сензитива кристалът е потопен в една светлина, която е с разни цветове - според кристала. За него кристалът е една светлина, всред която се намира видимата маса на кристала. И интересното е, че на двата си полюса кристалът може да има разни светлини, което показва, че в кристала е развита полярност.
СИЛОВИТЕ ПОЛЕТА НА
НЕБЕСНИТЕ
ТЕЛА
Както химичните елементи и организмите, така и
небесните
тела
имат силови полета, етерни строителни сили.
Има постоянно взаимодействие между небесните тела чрез тези етерни строителни сили. Значи небесното тяло не е само тази маса, която виждаме пред нас. Около нея има голяма сфера от етерни строителни сили. Никой път няма да се разберат астрономичните проблеми, ако не се вземат пред вид тези последните и законите на действието им. Това значи да ги изучим по съдържание.
към текста >>
Има постоянно взаимодействие между
небесните
тела
чрез тези етерни строителни сили.
сензитивите на Райхенбах виждат тези силови полета около водата, кристалите, растенията, животните и човека. За сензитива кристалът е потопен в една светлина, която е с разни цветове - според кристала. За него кристалът е една светлина, всред която се намира видимата маса на кристала. И интересното е, че на двата си полюса кристалът може да има разни светлини, което показва, че в кристала е развита полярност. СИЛОВИТЕ ПОЛЕТА НА НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА Както химичните елементи и организмите, така и небесните тела имат силови полета, етерни строителни сили.
Има постоянно взаимодействие между
небесните
тела
чрез тези етерни строителни сили.
Значи небесното тяло не е само тази маса, която виждаме пред нас. Около нея има голяма сфера от етерни строителни сили. Никой път няма да се разберат астрономичните проблеми, ако не се вземат пред вид тези последните и законите на действието им. Това значи да ги изучим по съдържание. Всяка планета е само точка на най-голямата концентрация на действието на тези сили.
към текста >>
12.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Има връзка между земните метали и
небесните
тела
.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА ОПИТИ НА Г-ЖА Д-Р КОЛИСКО ЗА СЛЪНЧЕВОТО ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА.
Има връзка между земните метали и
небесните
тела
.
Тук изпъкват много интересни въпроси; как, напр. реагират земните вещества на един съвпад на Слънцето и Сатурн? Или как реагират те на едно слънчево затъмнение? Г-жа д-р Колиско се е постарала да покаже експериментално действията на слънчевото затъмнение на 27 юни 1927 година върху земните метали. Тя е приготвила разтвор от злато и сребро, разтвор от злато и калай.
към текста >>
13.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Океанът се повдига редовно при срещата на
небесните
течения, които го оживяват.
вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските пещери, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към Светлината на Светлините. В това изкачване има моменти, дето никой - слушате ли, никой - не би имал достатъчно сила да си отвори очите, ако един ангел не е изпратен... Докторе, това ви говори за молитвата! Заровеният в земята камък не се ли стреми към светлината? Растението не пробива ли почвата, за да намери светлината? И зверовете се спират пред слънцето поне веднъж на ден.
Океанът се повдига редовно при срещата на
небесните
течения, които го оживяват.
Ако съвършенството и идеалите не съществуваха, Провидението би ли посадило чувство за тях в глъбините ни? Аз останах дълго време на тъмния път, за да си повторя тези думи. Те ми се струваха тъй скъпоценни и окончателни! Никога не бях чувал подобни. Чувството ми бъркаше да разсъждавам; всичко, което можех да направя, беше да ги запечатам в паметта си.
към текста >>
– Как сте, – ми каза той, – и как е
Стела
?
Една сутрин през това време отново се видях с Теофан. Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на тялото му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ. Теофан ме съгледа и дойде при мене засмян. Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила. От сърцето до върха на пръстите всички клетки на тялото ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев.
– Как сте, – ми каза той, – и как е
Стела
?
При тези спомени Андреас прекъсна, за да се усмихне тихо, и после продължи: – Исках да му разправя за дейността си в зрялата си възраст, но той ми каза: „Скоро ще се видим" и ме напусна с един чуден поглед, който вие може би ще научите. Тези, които го придружаваха и които се бяха спрели на известно разстояние, продължиха пътя си заедно с него. Аз останах да гледам атлетическия му силует, додето при един завой на пътя той се скри от погледа ми и аз дойдох на себе си от онзи екстаз, който ми беше причинила срещата с него. Такава беше третата ми среща с него. (следва) ------------------------------------------- [1] Прованс – провинция във Франция.
към текста >>
14.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Всички
небесни
тела
са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба.
Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията. Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя. Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност.
Всички
небесни
тела
са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба.
Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж . Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата.
към текста >>
– Вярвайте ми, прибави той, когато
Стела
влизаше, за да седне до нас, – че има само едно нещо, чрез което човек може да победи света.
Когато някое от тези същества ви хване за врата и ви разклати, както вие правите с някой заек, какво ви остава, освен да викате за помощ? Това е именно молитвата. Когато сте нападнати в гората, ако сте обичани от слугите си, те ще ви защитят. Следователно, човек трябва да се старае да бъде обичан от служителите на небето, т.е. да върши волята на Бога.
– Вярвайте ми, прибави той, когато
Стела
влизаше, за да седне до нас, – че има само едно нещо, чрез което човек може да победи света.
– Не го казвайте, – извика Стела. – Ще му потърся писмото, което ти знаеш. И тя тичешком се изкачи в стаята си и като се върна, ми подаде китайска хартия, грижливо пазена в кожен портфейл. – Четете, – каза тя с важен тон. На листа бяха написани няколко реда на френски с бърз почерк, подобен на Наполеон, само че още по-енергичен.
към текста >>
– Не го казвайте, – извика
Стела
.
Това е именно молитвата. Когато сте нападнати в гората, ако сте обичани от слугите си, те ще ви защитят. Следователно, човек трябва да се старае да бъде обичан от служителите на небето, т.е. да върши волята на Бога. – Вярвайте ми, прибави той, когато Стела влизаше, за да седне до нас, – че има само едно нещо, чрез което човек може да победи света.
– Не го казвайте, – извика
Стела
.
– Ще му потърся писмото, което ти знаеш. И тя тичешком се изкачи в стаята си и като се върна, ми подаде китайска хартия, грижливо пазена в кожен портфейл. – Четете, – каза тя с важен тон. На листа бяха написани няколко реда на френски с бърз почерк, подобен на Наполеон, само че още по-енергичен. Безпричинно вълнение ме обзе, когато бавно дешифрирах йероглифите.
към текста >>
15.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други
тела
; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно.
И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува.
Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други
тела
; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно.
При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят. Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми.
към текста >>
Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и
небесните
неща.
Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон.
Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и
небесните
неща.
Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът.
към текста >>
Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате
небесни
преживявания.
Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма.
Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате
небесни
преживявания.
Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства.
към текста >>
16.
КРАЙ ИЗВОРА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Между многото други нали и Райхенбах ги доказа експериментално не само у организмите, но и у кристалите,
небесните
тела
и пр.?
Това вече говори, че тези лъчи имат голямо значение при жизнените процеси. Ето защо официалната наука с изказванията на Гурвич влиза вече в една нова фаза: всички физични процеси: дишане, хранене, размножаване, нарастване, движение на соковете и пр. се изследват вече от едно по-дълбоко гледище. С тези изследвания на Гурвич не само потвърждава една отдавна известна окултна истина. Отворете старите и нови съчинения по окултната наука и там навсякъде се говори за тези лъчи!
Между многото други нали и Райхенбах ги доказа експериментално не само у организмите, но и у кристалите,
небесните
тела
и пр.?
Това не е ли одичната сила на Райхенбах с ново име? Ето защо тези изследвания на Гурвич все повече хвърлят мост между официалната и окултната наука. Но някой ще каже, че изследванията на Гурвич още не потвърждават всички окултни истини. Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука. Това говори вече за точността на методите, с които си служи окултната наука.
към текста >>
Тя експериментално доказа връзката между металите и
небесните
тела
; напр.
Нещо повече: тя изучава и връзката между растението и целия космос: със слънцето, с планетите на нашата слънчева система и със звездния свет. В една от миналите книжки (виж ,Житно зърно," год. IV, кн. 8 9) изложиха се опитите на г-жа Л. Колиско за звездното влияние върху металите.
Тя експериментално доказа връзката между металите и
небесните
тела
; напр.
връзката между златото и слънцето, среброто и луната, калая и Юпитер и пр. Но това, което е вярно за металите, в още по-висша степен е вярно за растенията. Когато изсвирим или изпеем един тон пред една китара, то ще се раздвижат не всички нейни струни, а само тази, която е в хармония с вибрациите на този тон, макар и въздушните вълни, породени от този тон, да блъскат върху всички струни. Също така и растенията са в хармония с разни енергии, които идат от звездния свят. Едни растения са по-възприемчиви към едни от тези енергии, други - към други Така получаваме разни типове растения и тогаз тези или онези космични влияния върху растенията се отразяват върху растенията и им дават определени свойства.
към текста >>
17.
Списанието PDF
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
8-9), се констатира опитно връзката между някои метали и известни
небесни
тела
, напр.
Астрономията скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия, физика, биология, метеорология и пр. Металите, кристалите, организмите на живеят изолирано от космичния живот. Те са израз на силите, действуващи в целия космос. От изследванията на г-жа Колиско, които изложихме в една от миналите книжки (год. IV кн.
8-9), се констатира опитно връзката между някои метали и известни
небесни
тела
, напр.
връзката между златото и слънцето, среброто и луната, оловото и Сатурн, калая и Юпитер. Но същото нещо се отнася и за растенията. В биологичния институт при Гьотеанум сега правят опити, аналогични с опитите на г-жа Л. Колиско с металите. За целта в тоя институт се отглеждат в саксии по-бързо растящи растения, като люцерна и др.
към текста >>
18.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Опитно може да се покаже, как промените в тези
небесни
тела
могат да се констатират в тези метали.
Например биенето на сърцето се изучава в свръзка с живота на земята, на слънчевата система и на целия космос. То е свързано с известни духовни сили. Химическите елементи се изучават не отделно, но в свръзка с живота на целия космос. Опитно може да се докаже напр. връзката между слънцето и златото, Меркурий и живака и пр.
Опитно може да се покаже, как промените в тези
небесни
тела
могат да се констатират в тези метали.
Живата наука може да ни даде методи, как да трансформираме нашит отрицателни сили и състояния. Поливай дървото, и то ще даде плод. Ори нивата и я засей, и тя ще даде нещо. Само човек, който има непреодолимо желание да се учи, може да се добере до храма на тази жива наука. Само когато пристъпим към природата с разбиране, тя се отваря.
към текста >>
19.
УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Също и астрологията, когато говори за влиянието на
небесните
тела
върху човека и неговия живот и съдба, има пред вид пак този закон за енергиите.
С това превръщане на силите са се занимавали в древността астрологията и алхимията, които са изучавали тънкостите на човешката психика и характер и начините за трансформирането на енергиите. Защото създаването на характера е въпрос на трансформиране на енергиите. И всеки човек трябва да знае най-първо, какви количества от сили действат в него и каква е посоката на тяхното движение, колко и кои от силите се движат към слънцето, и колко и кои към земята. По такъв начин може да се създаде един идеен живот на земята. Когато алхимиците говорят за разните елементи – и за превръщането на неблагородните в злато, те са разбирали закона за трансформиране на енергиите.
Също и астрологията, когато говори за влиянието на
небесните
тела
върху човека и неговия живот и съдба, има пред вид пак този закон за енергиите.
Всяка планета и всяко небесно тяло е израз на известна сила, която действа в природата; а човек представя синтез на целия космос. т.е. всички сили, които действат в космоса, действат и в човека. И астрологията е практична наука, която ни дава възможност по чисто научен път да определим качеството и количеството на енергиите, които действат в човека и техните съотношения и зависимости и с това и условията и възможностите на човека. И когато Христос дойде на земята, неговата цел е била да даде едно ново направление на човечеството, да обърне енергиите на човечеството в друга посока, към слънцето и по такъв начин да научи хората как да живеят и да реализират щастието. Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление.
към текста >>
20.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в
небесните
знаци.
Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата. Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци.
В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в
небесните
знаци.
Те са ги наричали Раби т.е. посветени учители. Тези учени са учели, че духът на природата е единство, което създава и обгръща всичко. Действащ посредством човека, той създава наглед чудни явления. За да се научат законите, чрез които стават тези неща, трябва човек да познае себе си, или силата на духа, който е в него.
към текста >>
Но загубили тия неща от пред очи, ние изведнъж заставаме лице с лице с нещо друго, което ние съзнаваме, че трябва да обгръща, прониква и включва в себе си всички тия различни форми,
тела
, явления и прояви.
Тая материя пък се постоянно движи, тласка, моделира, напътства по хиляди начини и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия; тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховно разумни и математически точни закони. Освен това човек се изправя пред онова нещо, което ние наблюдаваме в „живущите форми", наричано ум. Но колкото и да изучаваме този свят на явления, в края на краищата ние стигаме до една точка, отвъд която не можем да минем. Така материята се загубва в някаква тайна, нейните атоми се разпадат на електрони, протони, те изчезват в етер, а етерът остава една неразрешима проблема. Материята се прелива в нещо друго, което ние напразно се мъчим да схванем и определим Мистерията на живущите форми ни избягва, а умът ни се явява само като израз на нещо още по-високо.
Но загубили тия неща от пред очи, ние изведнъж заставаме лице с лице с нещо друго, което ние съзнаваме, че трябва да обгръща, прониква и включва в себе си всички тия различни форми,
тела
, явления и прояви.
И това нещо ние наричаме реалност, понеже е неизменно, трайно, вечно.
към текста >>
21.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Чрез течения електромагнитни и по-високи, планинските върхове са свързани с други по-близки и по-далечни, по-високи и по-ниски планински върхове, а също така и с известни космични центрове на сили: слънцето, планетите и другите
небесни
тела
.
Ще наблюдаваш, какви идеи и чувства ти идат на разните планински височини и ще видиш, че колкото се качваш по-нагоре, толкоз се променяш в това отношение. И може да се изучи точно каква височина какво психично действие има върху човека, към какви идеи и чувства предразполага човека. После има друг един въпрос, близък с предидущия и не по-малко интересен; и този въпрос е свързан с по-дълбоките действащи сили в планината. Той е следният: изучаване на дадени планински области (независимо от тяхната височина) от гледището на вътрешните, психични преживявания, които човек има там. Трябва да се знае, че планинските върхове са един вид приемателни и предавателни радиостанции.
Чрез течения електромагнитни и по-високи, планинските върхове са свързани с други по-близки и по-далечни, по-високи и по-ниски планински върхове, а също така и с известни космични центрове на сили: слънцето, планетите и другите
небесни
тела
.
Планинските върхове могат да се считат като възли на електромагнитни и по-високи течения, които кръстосват през пространството. Обаче зад теченията седят разумни сили. Тези течения са ръководени от тях. Казахме, че зад физичната страна на природата има и друга една разумна, психична страна. И който отива с това съзнание на планината, там ще получи много повече, отколкото онзи, който ще отиде по механичен начин, без да се стреми да се свърже с вътрешния живот на планината, с тези разумни сили, които текат там във вътрешната лаборатория на природата.
към текста >>
22.
МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Този закон е универсален във всички материални системи - от атомите до
небесните
тела
.
Хиляди и хиляди томове са посвещавани тям. Ала малцина могат да работят с тия закони съзнателно. Малцина са ония, които схващат, че законите на симпатията и корелацията крият в себе си великата лаборатория на живота, че в тях се гнезди всякакъв успех, всякакъв напредък, всяко съвършенство и красота. На законите на симпатията и корелацията почива всяко добро, ала върху тях се гради и всяко зло и нещастие. Законът на симпатията е закон на теготение, на привличане или казано на строго физичен език, той е закона на центростремлението и гравитацията.
Този закон е универсален във всички материални системи - от атомите до
небесните
тела
.
Универсалността и единността на гравитацията за всички материални системи е доказана по един гениален начин в последните години от Айнщайна. Но законът на теготението е и психологически верен. Тук, обаче, той има много сложна проява. Думата симпатия се употребява твърде много. С нея се изразява всичко, което ни е приятно и което ни прави добро впечатление.
към текста >>
23.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Също така и
небесните
тела
не са само това, което виждаме с просто око; но тези най-гъсти видими
тела
са само центрове на обширни силови полета, които взаимно се проникват.
Преди всичко трябва да се знае, че всички метали: желязото, медта, среброто, златото и пр. не са само това, което виждаме пред себе си. С опитите на Райхенбаха и пр. се доказва, че един къс метал е само най-гъстият център на едно силово поле, което обхваща много голямо пространство наоколо. Това силово поле е съставено от етерни строителни сили.
Също така и
небесните
тела
не са само това, което виждаме с просто око; но тези най-гъсти видими
тела
са само центрове на обширни силови полета, които взаимно се проникват.
И етерните строителни сили на небесните тела чрез своите вълни влияят върху силовите полета на металите. Това е доказано между другото и от опитите на госпожа Л. Колиско*. Тя е показала, че сребърните съединения реагират другояче при промяната на лунните състояния. Желязото реагира другояче при промяна на състоянието и положението на Марс. Същото отношение тя констатира между калая и Юпитер, между оловото и Сатурн и пр. Напр.
към текста >>
И етерните строителни сили на
небесните
тела
чрез своите вълни влияят върху силовите полета на металите.
не са само това, което виждаме пред себе си. С опитите на Райхенбаха и пр. се доказва, че един къс метал е само най-гъстият център на едно силово поле, което обхваща много голямо пространство наоколо. Това силово поле е съставено от етерни строителни сили. Също така и небесните тела не са само това, което виждаме с просто око; но тези най-гъсти видими тела са само центрове на обширни силови полета, които взаимно се проникват.
И етерните строителни сили на
небесните
тела
чрез своите вълни влияят върху силовите полета на металите.
Това е доказано между другото и от опитите на госпожа Л. Колиско*. Тя е показала, че сребърните съединения реагират другояче при промяната на лунните състояния. Желязото реагира другояче при промяна на състоянието и положението на Марс. Същото отношение тя констатира между калая и Юпитер, между оловото и Сатурн и пр. Напр. при съвпад на Сатурн и слънцето, оловната сол почва да реагира другояче.
към текста >>
Че наистина върху растенията влияят силите, които идат от планетите и другите
небесни
тела
, е доказано от множество последни изследвания. Напр.
Последните изследвания все по-ясно доказват, че те освен тази видима форма имат и по-високи членове на своята природа: преди всичко това, което Лаковски нарича радиация. Той научно, опитно доказва тая радиация, която изпущат растенията, животните и изобщо всяко същество. И тая радиация на Лаковски не е нищо друго освен „митогенетичните лъчи“ на Гурвич, одичният организъм на Райхенбах, етерният двойник на окултизма и пр. Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично тяло. Те са архитект на физичното тяло.
Че наистина върху растенията влияят силите, които идат от планетите и другите
небесни
тела
, е доказано от множество последни изследвания. Напр.
Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на клетките. Напр. той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр.
към текста >>
Това влияние е в свръзка с действието на етерните строителни сили, които идат от
небесните
тела
към земята.
От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр. Такава лунна периодичност е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли. Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната светлина.
Това влияние е в свръзка с действието на етерните строителни сили, които идат от
небесните
тела
към земята.
Влиянието на планетите върху растенията се доказва и чрез други признаци, напр. спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма. Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето. И това спирално движение на планетите е изразено и у много растения преди всичко със спиралното разположение на листата и на цветните елементи (знае се, че цветът е скъсено клонче).
към текста >>
Но на същите тези електро-магнитни течения, които движат
небесните
тела
, се дължи движението на сърцето и движението на кръвта в кръвоносните съдове.
фасулът, повитицата (Convolvulus) и пр. (Окултизмът изследва подробно тая обширна област). Разбира се, освен планетите и слънцето, върху организма влияят и далечните съзвездия. Знае се, че слънцето изпраща към земята електро-магнитни течения, които после се връщат обратно към слънцето. Това наподобява на движението на артериалната и венозната кръв.
Но на същите тези електро-магнитни течения, които движат
небесните
тела
, се дължи движението на сърцето и движението на кръвта в кръвоносните съдове.
Нещо повече: на тях се дължат и така наречените движения: циркулация и ротация на клетъчната протоплазма. При дъжд въздухът е пълен с електричество, особено когато има изобилно светкавици и гръмотевици. Тогаз част от това електричество се възприема чрез листата и съдействува на растението, стимулира го, снабдява го с грамадни енергии. От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната.
към текста >>
Светлинните лъчи ни носят музика от
небесните
сфери и едновременно идеи, понеже всяка музика е израз на една вътрешна идея.
Когато сееш една нива, ще сееш с любов и песни. И тогаз ще вложиш нещо красиво в житото, ще извикаш на работа възвишени сили. Тук ще дам едно кратко обяснение: Радиациите, които изпуща човешкото тяло, са музикални. И даже окултизмът определя, на кои органи в човешкото тяло каква музикална хармония им е характерна. Също така и вълните на светлината са музикални.
Светлинните лъчи ни носят музика от
небесните
сфери и едновременно идеи, понеже всяка музика е израз на една вътрешна идея.
Също така и радиациите, които изпуща растението, са музикални. Чрез тая музика растението ни говори. Да ти проговорят растенията, значи да станеш способен да възприемаш музикалните вълни, които ни изпраща растението и да влезеш в свръзка със съзнателния, разумния принцип, с психичното в растението. Музиката има чудна сила в себе си да преобразява нещата и на всякъде да извиква към нов живот спящите сили. Болният може да оздравее чрез музика, защото чрез нея се събуждат у него спящите жизнени сили, които въдворяват хармонията в тялото и се справят с болестта.
към текста >>
24.
ТОЙ - ТЕОФАНА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Вечерта го посетил в
хотела
търговския съветник Шпрингер, и след сбогуването си с него, Сведенборг се прибрал в стаята си, а Шпрингер останал още малко време в предверието, и чул оживен разговор в стаята на Сведенборг.
Нека сега разгледаме ясновидските способности и преживявания на Сведенборга. Трябва да забележим, че още от ранно детство той е проявявал сериозен стремеж към Бога и духовните истини. И той в писмо до един свой приятел казва, че такива мисли го занимавали между 4 и 10 година. Сведенборговите ясновидски опитности са две категории; предсказания и общение със същества от отвъдния свет. Сведенборговият биограф Музеус разправя следното: Когато Сведенборг бил в Лондон, той уговорил вечерта отпътуването на другия ден с кораб.
Вечерта го посетил в
хотела
търговския съветник Шпрингер, и след сбогуването си с него, Сведенборг се прибрал в стаята си, а Шпрингер останал още малко време в предверието, и чул оживен разговор в стаята на Сведенборг.
Шпрингер се върнал и видял, че Сведенборг говорил оживено, но е сам в стаята. Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите небесни приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“ Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите. В същия ден, когато се преселил отвъд руския цар Петър, Сведенборг бил в Амстердам у един свой приятел. Във време на разговора внезапно чертите на лицето на Сведенборг се изменили съвсем, и като че ли не бил в тялото си. От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената.
към текста >>
Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите
небесни
приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“ Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите.
И той в писмо до един свой приятел казва, че такива мисли го занимавали между 4 и 10 година. Сведенборговите ясновидски опитности са две категории; предсказания и общение със същества от отвъдния свет. Сведенборговият биограф Музеус разправя следното: Когато Сведенборг бил в Лондон, той уговорил вечерта отпътуването на другия ден с кораб. Вечерта го посетил в хотела търговския съветник Шпрингер, и след сбогуването си с него, Сведенборг се прибрал в стаята си, а Шпрингер останал още малко време в предверието, и чул оживен разговор в стаята на Сведенборг. Шпрингер се върнал и видял, че Сведенборг говорил оживено, но е сам в стаята.
Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите
небесни
приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“ Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите.
В същия ден, когато се преселил отвъд руския цар Петър, Сведенборг бил в Амстердам у един свой приятел. Във време на разговора внезапно чертите на лицето на Сведенборг се изменили съвсем, и като че ли не бил в тялото си. От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената. Един от присътствующите на този разговор казва: „За голяма наша изненада известието, което пристигна в Амстердам след известно време и го четохме във вестниците, напълно се съвпадаше с думите на Сведенборг “ Кралица Луиза Улрик, жена на крал Адолф Фридрих и сестра на пруския крал Фридрих Велики, много е слушала за Сведенборга; затова тя поръчала на граф Хьопкел, който бил запознат със Сведенборга, да го представи в двореца. Това станало.
към текста >>
25.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
природа напуснат физичното и етерното
тела
, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир.
Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов.
природа напуснат физичното и етерното
тела
, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир.
Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено.
към текста >>
Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно
тела
не са под контрол на будното чов.
Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост.
Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно
тела
не са под контрол на будното чов.
съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов.
към текста >>
Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до
небесни
сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада.
Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането.
Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до
небесни
сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада.
Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние.
към текста >>
Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от
небесните
сфери по време на спане.
И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт.
Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от
небесните
сфери по време на спане.
Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира.
към текста >>
26.
ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Други учени предприеха опити за намиране връзката между процесите в металите и известни процеси в
небесните
тела
. Напр.
После се доказа, че космичният живот се отразява върху много явления на земята и даже ги дирижира. Напр. доказа се връзката между слънчевите петна и известни епидемии на земята. Даже се приготвиха статистически таблици за минимум и максимум на слънчевите петна в течение на множество десетилетия и тези таблици се съпоставиха с минимума и максимума в разпространението на епидемиите. После пак въз основа на дългогодишни статистични таблици се доказа връзката между слънчевите петна от една страна и земетресенията, плодородието, войните и пр. от друга страна.
Други учени предприеха опити за намиране връзката между процесите в металите и известни процеси в
небесните
тела
. Напр.
чрез многобройни опити от изследователите се доказа, че при известно състояние на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; също такава зависимост се констатира между среброто и луната, между златото и слънцето, медта и Венера и пр. Това също докара разширение на нашите познания върху природата. Напоследък даже се намери съотношение между светлинните явления у "светещата жена" Анна Монаро в Италия и лунните фази. Въз основа на множество факти в биологията, върху които не е място да се спирам тук (факти, предимно из областта на ембриологията. регенерацията и пр.) Ханс Дриш, професор първом по зоология в Лайпциския университет и после по философия, е дошъл до убеждение, че механическото обяснение е безсилно да обясни фактите, натрупани в биологията.
към текста >>
27.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Съвременният биолог не подозира, че тук са активни същите сили, които дирижирате сърдечните тупания, циркулацията на кръвта и движението на
небесните
тела
: слънца, планети, комети, спътници и пр.
Защото трябва да се знае, че етерното тяло не е нещо мъртво, неподвижно; напротив силите в него са в постоянно движение. В етерното тяло има течения, циркулация в разни посоки, за да снабдят с животворни сили, които получавате от целия всемир, всички органи и да строят техните форми. Днес изучавате подробно строежа на клетката, строежа на протоплазмата, ядката и пр.; то е нужно, но трябва да се изучи и невидимата страна на клетката; преди всичко клетката е една електромагнитна система и зад тия електромагнитни сили има по-висши сили, които дирижирате нейния живот. Например знае се, че в клетката докато е жива, има непрекъснато движение на нейната протоплазма; различавате главно два вида движения на протоплазмата: циркулация и ротация. Но кой дирижира тия движения?
Съвременният биолог не подозира, че тук са активни същите сили, които дирижирате сърдечните тупания, циркулацията на кръвта и движението на
небесните
тела
: слънца, планети, комети, спътници и пр.
Това са електромагнитни и по-висши сили. Причините на движението на небесните тела и на протоплазмата са от един и същ характер. Нещо повече; може да се намери паралел между сърдечния ритъм и ритъма в пулсацията на слънчевата светлина; защото с най-фини апарати и в нея може да се забележи известна ритмичност. Ето защо от едно по-висше гледище и всека слънчева система е един жив организъм. Но не само сърдечните тупания и движенията на протоплазмата се дължат на етерните течения, но и самото движение на соковете в растенията се дължи пак на същите сили.
към текста >>
Причините на движението на
небесните
тела
и на протоплазмата са от един и същ характер.
Днес изучавате подробно строежа на клетката, строежа на протоплазмата, ядката и пр.; то е нужно, но трябва да се изучи и невидимата страна на клетката; преди всичко клетката е една електромагнитна система и зад тия електромагнитни сили има по-висши сили, които дирижирате нейния живот. Например знае се, че в клетката докато е жива, има непрекъснато движение на нейната протоплазма; различавате главно два вида движения на протоплазмата: циркулация и ротация. Но кой дирижира тия движения? Съвременният биолог не подозира, че тук са активни същите сили, които дирижирате сърдечните тупания, циркулацията на кръвта и движението на небесните тела: слънца, планети, комети, спътници и пр. Това са електромагнитни и по-висши сили.
Причините на движението на
небесните
тела
и на протоплазмата са от един и същ характер.
Нещо повече; може да се намери паралел между сърдечния ритъм и ритъма в пулсацията на слънчевата светлина; защото с най-фини апарати и в нея може да се забележи известна ритмичност. Ето защо от едно по-висше гледище и всека слънчева система е един жив организъм. Но не само сърдечните тупания и движенията на протоплазмата се дължат на етерните течения, но и самото движение на соковете в растенията се дължи пак на същите сили. Например опитите на индийския учен Боз доказаха, че възкачването на растителните сокове не може да се обясни само със закона на капилярността, чрез изпарението и други подобни причини, но тук играят роля други причини от електромагнитен и по-висок характер! През сърцето минават етерни мощни течения и те са причината на неговите тупания.
към текста >>
28.
УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Високите чела ни напомняте широките кръгозори, които се откривате от високите планински върхове - надолу необозрими гледки, а нагоре
небесните
простори, в които се чувствува безкрая на космичното пространство.
Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело? Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор - виждате се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе.
Високите чела ни напомняте широките кръгозори, които се откривате от високите планински върхове - надолу необозрими гледки, а нагоре
небесните
простори, в които се чувствува безкрая на космичното пространство.
Но да оставим поетичните сравнения и образи и да видим, що ни казва за челото френологията. Френолозите са открили, че челото наистина е израз на интелектуалния живот на човека. Те са открили по него специални места, които изразявате развитието на мозъчните центрове, свързани с разните умствени способности. Така запример, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие. В средните части на челото те са локализирани представните центрове, а в горната част - мисловните, разсъдъчни центрове.
към текста >>
Тук са важни не
телата
с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето.
Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност. Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности - времето. Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието.
Тук са важни не
телата
с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето.
Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга. Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона. Тук се крие паметта на човека не само в един кратък период от време, а и от цялото му минало. Тази област е свързана с подсъзнанието - от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека,почиваща на паметта и асоциацията на представите. Историците, запример, а също и писателите-белетристи, имате силно развита памет за сбития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имате и силно развита памет за местности.
към текста >>
29.
СФЕРАТА НА МАРС - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
доказаха, че тялото на всички организми, кристалите,
небесните
тела
и пр.
Холандската изследователка Фрида Оланд Риге констатира, че трептенията на разните органи на човешкото тяло са музикални. И даже тя има методи за установяване, кои човешки органи какви тонове имат в основата си. Верността на нейния метод се вижда между другото и от това, че тя успешно го прилага при лекуване на разните болести и за развитие на музикалните способности у човека. Но не само човешкото тяло, но и всичко друго се прониква от музика. Лаковски, Гурвич и пр.
доказаха, че тялото на всички организми, кристалите,
небесните
тела
и пр.
изпущат лъчи, които нарекоха с разни имена: радиации, митогенни лъчи и пр. Тия лъчи са музикални. Руската ясновидка и учена г-жа Унковска доказва, че има едно закономерно съотношение в природата между звук, цвят и число. Даден цвят отговаря на определен тон и на определено число. И тя може например да изсвири дадена картина, да я превърне в музика.
към текста >>
И тая музика е нещо съвсем ново, тя е ново откровение на
небесния
свят, разкритие на нови страни на човешката душа!
Всяка епоха, всяка култура намира своя израз в поезията, науката, живописта, архитектурата, музиката и пр. Всяка сутрин при слънчевия изгрев цветята отварят своите венчета за новия живот, който новият ден носи със себе си! Всяка пролет цветята се разцъфтяват и украсяват с разнообразието на своите багри полята и планините! Тъй и при изгрева на нова култура душите се отварят и изливат своите мисли, чувства, копнежи в музика! Всякога една нова култура се ражда с музика!
И тая музика е нещо съвсем ново, тя е ново откровение на
небесния
свят, разкритие на нови страни на човешката душа!
Новата музика, която днес иде, тя ще роди шестата раса! Славянството има особено важна мисия в свръзка с новата музика, музиката на бъдещето! Това е, защото духовната мисия на славяните е във връзка с раждането на шестата раса! Ето защо, новата музика ще излезе от славянството. Новата музика ще бъде музика на любовта!
към текста >>
30.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Не е ли допустимо туй и за
небесните
тела
, които се движат с такава правилност в пространството?
И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни същества, които стоят зад всичко, що става не само на земята, а и в целия свят, видим и невидим за човека. Днешните хора, обаче, които виждат само резултатите от тяхната работа преди всичко на земята - в минералното, растителното, животинско и човешко царства - остават с убеждението, че светът не е нищо друго, освен един механизъм, който действува автоматично, от само себе си, направляван от някакви отвлечени закони. То е все едно да се мисли, че и един часовник, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си. Що се отнася впрочем за човешките машини, хората знаят, че те са творби на човека, на неговия разум, че той седи зад тях. Не е ли допустимо тогава, и то в по-голяма степен, че и зад онова, което хората наричат живи машини - организмите на живите същества: растения, животни, човеци - седят разумни същества?
Не е ли допустимо туй и за
небесните
тела
, които се движат с такава правилност в пространството?
Понеже в някои процеси на природата, където хората могат да наблюдават само действието на физико-химични сили, разумността е отвън, както тя е отвън и при часовника - в ръката, която го е построила и постоянно го навива - те са изпаднали в заблудата, че изобщо в природата липсва разумност. А този неверен възглед им пречи да направят една съзнателна връзка с ония високо интелигентни същества, пак от човешката раса, но завършили своето развитие, които направляват живота не само на земята, а и на цялата слънчева система - за да останем само в нейните предали. Тъкмо тази връзка имахме пред вид, когато говорехме в началото за наблюдаване на света, за наблюдаване работата на природата. Защото само при тази връзка може да се разкрият ония велики знания, които живата природа е придобила откакто свят светува - резултат на безчислени опити, правени от милиони разумни същества - творци. Само при тази връзка човек може да има достъп в училището на природата, в нейните лаборатории, в нейните библиотеки, дето е вписано с нетленни писмена нейното знание.
към текста >>
31.
КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Наведохме горните числа така, както се намират в една сбита и стегната статистика, с цел да се изтъкнат възможностите на движение на редица неща, хора, животни, машини и природни феномени - звук, светлина, движение на някои
небесни
тела
и пр.
Комети от 20 до 150 км/сек. Светлина и електрич. вълни 300,000 км/сек. Под метър-секунда се разбира скоростта, т.е. пътя в метри, изминат от дадено нещо в 1 секунда, а под километър-секунда - пътят в километри, изминат в секунда време.
Наведохме горните числа така, както се намират в една сбита и стегната статистика, с цел да се изтъкнат възможностите на движение на редица неща, хора, животни, машини и природни феномени - звук, светлина, движение на някои
небесни
тела
и пр.
Това са гранични възможности. С изключение на природните явления, които се изразяват винаги в своите крайни числа, всички други движения - на човека, на животни, на машини, може да търпят рекордни повишения. Това, обаче, е възможно за сметка на нови нерви, нови напрежения на сили, нови конструкции, що се отнася до машината-изобретение. При днешното състезание на егоизма, при днешния живот на все по-големи и по-големи материални придобивки, неизбежно нещо е рекордът. Рекорд на физическото напрежение и спортна подготовка, рекорд в изобретенията - машината с цел за по-лесно завладяване на света.
към текста >>
32.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между
небесните
тела
.
Но, също така, не е трудно да се допусне, че една такава астрология дохожда под съображение на първо место за своя център - слънцето, а само по косвен път „по отражение", и за нашата земя. Изследванията на астронома д-р Крицингер идват да потвърдят това теоретическо допускане. В своята книга „Пулсът на света" той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около слънцето, респективно техните съвпади спрямо него и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя. Повикът срещу „геоцентричната ориентация" на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него.
Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между
небесните
тела
.
Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята, е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирана геоцентрично". Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт. Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18.
към текста >>
Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите
небесни
тела
като ориентирана геоцентрично".
В своята книга „Пулсът на света" той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около слънцето, респективно техните съвпади спрямо него и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя. Повикът срещу „геоцентричната ориентация" на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята, е център на влияния съгласно закона на гравитацията.
Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите
небесни
тела
като ориентирана геоцентрично".
Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт. Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18. век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие" или „шарлатанство".
към текста >>
33.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Изразени са както в движението на
небесните
тела
, тъй и във вълнообразното движение на светлината, в силовите линии на електромагнитното действие, в движенията на атома и електрона, в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове и пр.
Целият живот е паневритмия. Нека разгледаме по-подробно израза: "всемирна хармония на движението". Има космичен ритъм, който лежи в основата на живота. Това е онзи творчески ритъм, който е създал всичко, който организира всичко, който всичко претворява и гради Под действието на това космично движение и ритъм са изградени хилядите форми около нас. Те са вечно действуващите принципи в космоса.
Изразени са както в движението на
небесните
тела
, тъй и във вълнообразното движение на светлината, в силовите линии на електромагнитното действие, в движенията на атома и електрона, в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове и пр.
Движенията, които човек извършва, не са без значение. Има движения, които нямат общо значение. Те са от частен характер. Те не свързват човека с всемира, с Цялото. Те имат значение само лично за него.
към текста >>
34.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Радиациите, които идат към земята от други
небесни
тела
, поддържат живота на земята.
Тая субстанция е основата на всички видове лъчи. Сгъстяването на последните образува материята, т.е. материализацията. Има вечна материализация и дематериализация в света! Телепатията се обяснява чрез предаването на мислителните трептения чрез вълните на универсиона. Човешкото тяло може да се дематериализира и после постепенно може да се материализира на друго място.
Радиациите, които идат към земята от други
небесни
тела
, поддържат живота на земята.
И обратно, радиациите, които нашата земя изпраща в пространството, служат за поддържане живота на другите планети и другите небесни тела. Ние сме съществували преди нашето раждане. Даже ние сме съществували и преди образуването на нашата земя. И ние ще продължаваме да живеем и след разрушението на земята. Всички същества, които изгубват живота си тук, не са умрели в абсолютната смисъл на думата, но продължават да живеят със своето съзнание в други области на вселената - даже върху други небесни тела.
към текста >>
И обратно, радиациите, които нашата земя изпраща в пространството, служат за поддържане живота на другите планети и другите
небесни
тела
.
Сгъстяването на последните образува материята, т.е. материализацията. Има вечна материализация и дематериализация в света! Телепатията се обяснява чрез предаването на мислителните трептения чрез вълните на универсиона. Човешкото тяло може да се дематериализира и после постепенно може да се материализира на друго място. Радиациите, които идат към земята от други небесни тела, поддържат живота на земята.
И обратно, радиациите, които нашата земя изпраща в пространството, служат за поддържане живота на другите планети и другите
небесни
тела
.
Ние сме съществували преди нашето раждане. Даже ние сме съществували и преди образуването на нашата земя. И ние ще продължаваме да живеем и след разрушението на земята. Всички същества, които изгубват живота си тук, не са умрели в абсолютната смисъл на думата, но продължават да живеят със своето съзнание в други области на вселената - даже върху други небесни тела. И после, те могат да се преродят пак на земята.
към текста >>
Всички същества, които изгубват живота си тук, не са умрели в абсолютната смисъл на думата, но продължават да живеят със своето съзнание в други области на вселената - даже върху други
небесни
тела
.
Радиациите, които идат към земята от други небесни тела, поддържат живота на земята. И обратно, радиациите, които нашата земя изпраща в пространството, служат за поддържане живота на другите планети и другите небесни тела. Ние сме съществували преди нашето раждане. Даже ние сме съществували и преди образуването на нашата земя. И ние ще продължаваме да живеем и след разрушението на земята.
Всички същества, които изгубват живота си тук, не са умрели в абсолютната смисъл на думата, но продължават да живеят със своето съзнание в други области на вселената - даже върху други
небесни
тела
.
И после, те могат да се преродят пак на земята. Поради това Наполеон, Цезар, Виктор Юго, Пастьор и пр. продължават да живеят в други области на вселената - върху другите планети с всичкото си съзнание и продължават своето дело. Научно могат да се обяснят предчувствията, интуицията и пр., явления, които играят голяма роля в живота на повечето хора. Мнозина от нас са били предпазвани от важни опасности и даже са избягвали смъртта по чудесни начини.
към текста >>
Небесните
тела
са населени и някои от тях са по-горни от земята в своето развитие, а някои не са по-горе от нея.
Интуицията идва от същества, с които сме сродни, които са свързани са нас и живеят в други области на вселената. Много пъти човек има и сънища, които се сбъдват след много години, Земята, на която ние живеем сега, не е място за удоволствие. Тя е едно преходно място, дето идваме временно, за да отидем след това на други светове. Земният ни живот има за задача да поправим грешките си, които сме направили в другите наши съществувания. Земята е един вид училище, дето се очистваме чрез много изпитания.
Небесните
тела
са населени и някои от тях са по-горни от земята в своето развитие, а някои не са по-горе от нея.
След уморителната дневна работа, пълна с грижи, безпокойства, разочарования, аз излизам вечер на балкона на къщата си, за да съзерцавам величествената небесна гледка с милиардите звезди, които светят по небосвода. И аз се вглъбявам в размишление. Колко е хубаво да изпращаме своята мисъл към тия звезди, отдалечени от нас различно; някои са на разстояние няколко светлинни минути, а другите на няколко светлинни години, на няколко светлинни века и пр. Много от тия звезди са наши бъдещи жилища! Вашата мисъл може да влезе в свръзка със съществата, които ги населяват, защото бързината на вашата мисъл е грамадна.
към текста >>
35.
ПАНЕВРИТМИЯТА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в
небесните
тела
, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо.
Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие.
Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в
небесните
тела
, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо.
Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила.
към текста >>
36.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
оная ивица на
небесния
свод, в която лежат видимите пътища на Слънцето и планетите.
Изследвайки знаците на тия промени, астрологията е установила, че една от причините е въртенето на Земята около Слънцето. Както се знае, вследствие наклонението на земната ос спрямо плоскостта, в която Земята се движи около Слънцето, последното в течение на една година променя видимо своето положение към екватора от 23½° южна до 23½° северна ширина и обратно. Всички познаваме отраженията във влиянието на главния силов център на нашата планетна система, които произлизат от това обстоятелство. Всички знаем, че в резултат от различното положение на Слънцето спрямо даден хоризонт, обусловено от споменатото въртене на Земята, ние имаме годишните времена с всичкото им разнообразие, за всекиго е ясно, че действието на слънчевата енергия през май, септември и декември не е еднакво. Астрологията е взела пред вид движението на Земята около Слънцето чрез въвеждане на зодиакалния кръг, т.е.
оная ивица на
небесния
свод, в която лежат видимите пътища на Слънцето и планетите.
Зодиакът представлява координатна система, едната ос на която минава през двете равноденствени, а другата през двете кръговратни точки. Видимото движение на Слънцето през четирите квадранти на Зодиака бележи четирите годишни времена. Като се раздели всеки квадрант на три равни части, получаваме дванадесетте зодиакални знаци, всеки от които Слънцето изминава за около 30 дни. Пръв знак се смята Овен, който почва от точката на пролетното равноденствие. Останалите знаци: Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби следват в посока, обратна на часовата стрелка.
към текста >>
Хилядолетни наблюдения са довели до мисълта, че знаците сами по себе представляват зони на астрални енергии и че те по силата на своите собствени качества модифицират влиянията на всички
тела
от нашата планетна система.
Но понеже началото на интелектуалния Зодиак – пролетната равноденствена точка – се движи макар и бавно в посока обратна на реда на зодиакалните съзвездия, се е получило едно изместване на двата Зодиака. Вследствие на споменатото прецесиално движение, пролетната равноденствена точка преминава зоната на едно съзвездие за една епоха от 2,160 години, следователно, ново пълно покриване на двата Зодиака ще има след всеки 25,920 години, т.е. една платонова година. Според Алан Лео, естественият Зодиак има отношение към еволюцията на Макрокосмоса, а интелектуалният Зодиак, с който работи европейската астрология, има отношение към еволюцията на човека. Промените в биофизичното действие на Слънцето, които знаците причиняват поради своето северно или южно положение спрямо екватора, не са единствените.
Хилядолетни наблюдения са довели до мисълта, че знаците сами по себе представляват зони на астрални енергии и че те по силата на своите собствени качества модифицират влиянията на всички
тела
от нашата планетна система.
Ето едно от астрологическите твърдения, за които не се дават никакви теоретически доказателства. Колкото и да изглежда необосновано, това схващане не ще да е лишено от известна доза истина. Ние сме склонни да мислим така, не само защото в случая имаме работа с опитно установени влияния или съответствия, издържали контрола на много векове, но и поради факта, че те са били признати дори и от хора като Кеплер и астролозите-статистици които бяха отхвърлили по принцип всички астрологически положения, за да приемат впоследствие само ония, които са се оказали верни след проверката, направена от тях лично. С оглед на това и като се има пред вид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще требва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика. Въз основа на качествата, които се приписват на зодиакалните знаци, традицията дава следните класификации.
към текста >>
37.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Констелацията
бе щастлива: слънцето беше в знака Дева и кулминираше на пладне.
Тая книга буди голям интерес още повече и поради факта, че Гьоте е бил никога противник на астрологията. По-късно, обаче, когато той навлязъл по-дълбоко в диплите на човешката мистерия, когато на зенита на неговото творческо досягане се очертава идеята за безсмъртния Фауст – тая велика книга за човека – той е видял истината по-зряло и това, което се нарича съдба и предопределеност, се среща вече на всяка стъпка в неговото творчество. Тъкмо тия места от стиховете на Гьоте разглежда и ни дава Хайман. Своя възглед за астрологията, Гьоте е изказал много открито: "На 28 август, 1749 г. по обяд, при дванадесеттях удара на часовника, аз дойдох на света във Франкфурт на Майн.
Констелацията
бе щастлива: слънцето беше в знака Дева и кулминираше на пладне.
Юпитер и Венера се поглеждаха любезно. Меркурий не бе в ретрограден ход. Сатурн и Марс бяха равнодушни, а Луната, която бе пълна, упражняваше своята сила със сиянието си, толкова повече, че бе настъпил нейния час и се противопоставяше на моето раждане, което не можеше да стане по-рано от уречения миг." Идеята за предопредлеността и за предначертания път в живота, по-право, за дадените възможности, които се откриват на човка, защото , звездите предразполагат, но не принуждават", или както казва Птоломей "звездите управляват съдбата, но мъдростта управлява звездите", Гьоте изразя в следните стихове: "Защото Бог самин Всекиму е пътя начертал, По който бързо стига Радостната цел щастливият. Ако, обаче, някому Нещастие сърцето оковава, Той всуе бори се, стоманените върви да разкъса Които все пак, сал веднъж Горчиво острие ще раздвои. Гьоте говори, че "във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст.
към текста >>
" Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и
небесни
сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка.
Гьоте говори, че "във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. "Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина" Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческия промисъл, е дадено в стиховете: "Още като е лежал света на Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз. И после рекъл е "Да бъде! " И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, вздишка, "ах!
" Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и
небесни
сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка.
Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни сетива.
към текста >>
38.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Домове или силови полета Друга причина за изменение влиянията на
небесните
тела
е едно второ движение на земята, именно, около нейната ос от запад към изток, което обуславя видимото движение на
небесния
свод в противоположна посока.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ (Продължение) П. Манев 3.
Домове или силови полета Друга причина за изменение влиянията на
небесните
тела
е едно второ движение на земята, именно, около нейната ос от запад към изток, което обуславя видимото движение на
небесния
свод в противоположна посока.
По силата на това въртене на нашата планета, в течение на 24 часа слънцето видимо изгрява на източния хоризонт на дадено място, на пладне достига горния меридиан, после слиза към западния хоризонт и долния меридиан, за да се появи на другата сутрин пак на хоризонта на изток. От тук имаме редуването на деня и нощта с всичките им особености, респ. известни промени в действието на дневното светило. Смятаме, че няма нужда да се доказва, какво влиянието на слънчевите лъчи сутрин, на обед и на полунощ не е еднакво. Астрологията държи сметка и за околоосното движение на земята, което предизвиква споменатите промени, като за тая цел към зодиакалната координатна система прибавя втора с оси хоризонтът и меридианът на мястото на събитието.
към текста >>
Подобно явление имаме и при
небесните
тела
.
Лесно може да се види, че има съответствие между ъгловите домове и кардиналните знаци, между следващите домове и неподвижните знаци, както и между падащите домове и подвижните знаци, но те не винаги съвпадат в хороскопа, понеже знаци и домове променят постоянно взаимното си положение (фиг. 2). Хоризонт-меридионалната система е неподвижна за дадено место и характерна само за това место и за никое друго, но тя се върти ведно със земята. Поради това нам се струва, че неподвижната система на зодиакалните знаци се движи от изток към запад. Зодиакът се проектира върху кръста, образуван от хоризонта и меридиана, като подвижен пояс и ние получаваме впечатлението, че знаците възлизат последователно на източния хоризонт, кулминират при горния меридиан, след това залязват на западния хоризонт и най-после се спущат към долния меридиан. Изгряващият градус на Зодиака се нарича асцендент, кулминиращият – зенит или медиум цели, залязващият – десцендент, а тоя, който заема долния меридиан – надир или имум цели.
Подобно явление имаме и при
небесните
тела
.
Както е известно, истинското движение на планетите става в посока на реда на зодиакалните знаци, т.е. в посока обратна на часовата стрелка. Онова, което се наблюдава периодически като връщателно движение и в астрологическите таблици се отбелязва с R (ретроградност), е само зрителна измама. Вследствие относително бързото околоосно въртене на земята, обаче, ние виждаме, че както слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т.е от изток през горния меридиан към запад. От гореизложеното става ясно, че домовете всъщност бележат положението на даден силов център спрямо определено място или с други думи ъгъла, под който падат слънчевите, респ.
към текста >>
Интензивността на радиациите на
небесните
тела
, разположени в следващи домове, е по-малка, а е най-малка при космични
тела
, намиращи се в падащи домове.
Известно е, че кривата на дневната температура показва максимум за 2 часа след пладне и минимум – малко преди изгрев слънце. Силата на по-висшите невидими радиации както на Слънцето, така и на планетите, които влияят върху душевната и умствена сфера на човека, и които представляват най-голям интерес за астрологията, според традицията действуват по друг начин. Трябва да се отбележи преди всичко, че земята не представлява препятствие за проникването на тия лъчи. Освен това, вековният опит е установил, че те действуват най-силно, когато небесното тяло, от което те произлизат, наближава хоризонта или меридиана на дадено място, т.е. когато се намира в ъглов дом.
Интензивността на радиациите на
небесните
тела
, разположени в следващи домове, е по-малка, а е най-малка при космични
тела
, намиращи се в падащи домове.
Обаче, интензивността на дадено астрално влияние не е еднаква и в един и същ дом. Тя е най-голяма, когато съответният силов център е в началото, при така наречения връх на дома, после намалява към края му, за да се засили на разстояние от 5°-6° пред върха на следващия дом. Тая зона на влияние в сферата на предходния дом се нарича орбис на върха. Тя е най-голяма при ъгловите домове. Някои автори, напр.
към текста >>
разположените над хоризонта, имат това предимство над долните, че космичните
тела
, разположени над хоризонта, развиват всичките си радиации, значи включително елементарните, които, както се спомена вече, отпадат при
небесните
тела
, които се намират под хоризонта, освен ако са близко до него.
Тая зона на влияние в сферата на предходния дом се нарича орбис на върха. Тя е най-голяма при ъгловите домове. Някои автори, напр. Бейли, сметат, че зоната на влияние на асцендента, върха на първи дом, обхваща последните 10 градуса на 12. дом. Горните домове, т.е.
разположените над хоризонта, имат това предимство над долните, че космичните
тела
, разположени над хоризонта, развиват всичките си радиации, значи включително елементарните, които, както се спомена вече, отпадат при
небесните
тела
, които се намират под хоризонта, освен ако са близко до него.
С оглед на това, някои домове в хороскопа се смятат като места с по-голяма интензивност. Такива са 3 от ъгловите домове, именно, първият, който е близо до хоризонта, 10. и 7., един от следващите – 11. – и един от падащите – 9.; последните два като прилежащи към десетия дом. Тия пет дома са получили и специално наименование — хилегиални.
към текста >>
39.
ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Аспекти Третият фактор, който причинява промени във влиянието на
небесните
тела
, са аспектите, при които собствено имаме комбинирано влияние на два астрални източника.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ (Продлжение) П. Манев 4.
Аспекти Третият фактор, който причинява промени във влиянието на
небесните
тела
, са аспектите, при които собствено имаме комбинирано влияние на два астрални източника.
Аспектите се образуват от това, че планетите се движат с различна скорост в зодиака и така образуват различни ъглови отстояния помежду си. Тук става дума, разбира се. за ъглови отношения спрямо земята, като връх на космичния ъгъл. Големината на последния се мери с дъгата, която съответните планети, гледани от земята, образуват в зодиака и която се дава в градуси и минути от еклиптиката. За главни аспекти се сметат следните шест: 1.
към текста >>
„Наименованието „благоприятни", и „неблагоприятни", при отделни
констелации
, както и по отношение на целокупността на
констелациите
в един хороскоп, има нужда още от няколко от гледна точка на момента, тъй като е сигурно, че събития от критично естество, душевни и материални конфликти, сматряни от гледна точка на бъдещия ни живот, често се оказват „благоприятни" за нашето вътрешно развитие.
паралел на отклонението или накратко паралел – двете планети са на еднакво разстояние от Екватора, следователно имат еднаква деклинация, все едно дали се намират от една страна на екватора или едната планета е на север, а другата на юг от него. Ако планетите, които са в паралел, образуват аспект, то важи преди всичко аспектът, последният, обаче, се засилва от паралела. * Астрологията различава благоприятни и неблагоприятни аспекти. И при разглеждането на планетите имахме случай да обърнем вниманието върху това, че разделянето на „добри" и „лоши" е твърде относително. Същото важи и при аспектите.
„Наименованието „благоприятни", и „неблагоприятни", при отделни
констелации
, както и по отношение на целокупността на
констелациите
в един хороскоп, има нужда още от няколко от гледна точка на момента, тъй като е сигурно, че събития от критично естество, душевни и материални конфликти, сматряни от гледна точка на бъдещия ни живот, често се оказват „благоприятни" за нашето вътрешно развитие.
Следователно, може да се каже, че хороскопът с многобройни критични ъгли, обикновено, ще даде по-големи духовни и душевни възможности за развитие вследствие съпротивленията, доколкото само общата картина не е твърде потискаща. Когато ние, следователно, казваме за една констелация, че показва един неблагоприятен момент в характера или съдбата, то с това мислим, че тая съдба в момента на преживяването се чувствува като дисхармонична или изобилна с конфликти, не, обаче, че тя трябва да тикне цялото наше душевно развитие в един неблагоприятен път; от тая гледна точка, която трябва да се нарече почти метафизична, ние съвсем не знаем, какво би трябвало да се нарече благоприятно или неблагоприятно. Съвсем не може да се каже, че един хороскоп само с добри ъгли отговаря на един значителен живот. В много отношения дори е съвсем необходима наличността на няколко лоши ъгли, за да се предизвикат значителни „влияния" (фон Кльоклер). Аспектите, почиващи на тройното разделяне на еклиптиката, се означават от всички автори като благоприятни, хармонични аспекти.
към текста >>
Когато ние, следователно, казваме за една
констелация
, че показва един неблагоприятен момент в характера или съдбата, то с това мислим, че тая съдба в момента на преживяването се чувствува като дисхармонична или изобилна с конфликти, не, обаче, че тя трябва да тикне цялото наше душевно развитие в един неблагоприятен път; от тая гледна точка, която трябва да се нарече почти метафизична, ние съвсем не знаем, какво би трябвало да се нарече благоприятно или неблагоприятно.
* Астрологията различава благоприятни и неблагоприятни аспекти. И при разглеждането на планетите имахме случай да обърнем вниманието върху това, че разделянето на „добри" и „лоши" е твърде относително. Същото важи и при аспектите. „Наименованието „благоприятни", и „неблагоприятни", при отделни констелации, както и по отношение на целокупността на констелациите в един хороскоп, има нужда още от няколко от гледна точка на момента, тъй като е сигурно, че събития от критично естество, душевни и материални конфликти, сматряни от гледна точка на бъдещия ни живот, често се оказват „благоприятни" за нашето вътрешно развитие. Следователно, може да се каже, че хороскопът с многобройни критични ъгли, обикновено, ще даде по-големи духовни и душевни възможности за развитие вследствие съпротивленията, доколкото само общата картина не е твърде потискаща.
Когато ние, следователно, казваме за една
констелация
, че показва един неблагоприятен момент в характера или съдбата, то с това мислим, че тая съдба в момента на преживяването се чувствува като дисхармонична или изобилна с конфликти, не, обаче, че тя трябва да тикне цялото наше душевно развитие в един неблагоприятен път; от тая гледна точка, която трябва да се нарече почти метафизична, ние съвсем не знаем, какво би трябвало да се нарече благоприятно или неблагоприятно.
Съвсем не може да се каже, че един хороскоп само с добри ъгли отговаря на един значителен живот. В много отношения дори е съвсем необходима наличността на няколко лоши ъгли, за да се предизвикат значителни „влияния" (фон Кльоклер). Аспектите, почиващи на тройното разделяне на еклиптиката, се означават от всички автори като благоприятни, хармонични аспекти. Най-важният от тия благоприятни аспекти е тригонът, при който „хармонията се вижда вече от това, че планетите, които стоят точно в тоя аспект помежду си, трябва да се намират в знаци на един и същ елемент, които, както е известно, отстоят на 120° един от друг". (Синдбад — Д-р Вайс).
към текста >>
40.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера – областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат
небесните
светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи.
Броят на небесата, от които е съставено небето, у разните народи е различен. У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея – единадесет. У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът "седмо небе" като място на най-голямото, върховно блаженство.
Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера – областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат
небесните
светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи.
Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на небесните светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе. Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията – в третото небе, което се простира зад първите две. Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нищо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж. Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната астрономия.
към текста >>
Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на
небесните
светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе.
У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея – единадесет. У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът "седмо небе" като място на най-голямото, върховно блаженство. Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера – областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи.
Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на
небесните
светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе.
Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията – в третото небе, което се простира зад първите две. Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нищо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж. Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната астрономия. Тя създаде една друга представа за "небе", която в края на краищата се свежда към представата за едно безкрайно пространство – пространството на безпределната звездна вселена.
към текста >>
Ясно е, че "второто небе" на теолозите, небето на
небесните
светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира "до безкрайност".
Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията – в третото небе, което се простира зад първите две. Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нищо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж. Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната астрономия. Тя създаде една друга представа за "небе", която в края на краищата се свежда към представата за едно безкрайно пространство – пространството на безпределната звездна вселена.
Ясно е, че "второто небе" на теолозите, небето на
небесните
светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира "до безкрайност".
Де ще трябва да преместят те тогава "третото небе? " Едно очевидно затруднение. При това. астрономията отдавна отне на земята привилегията на земята да бъде център на света. Тя не е нищо друго, освен едно от най-малките, най-незначителните небесни тела, което няма дори своя собствена светлина.
към текста >>
Тя не е нищо друго, освен едно от най-малките, най-незначителните
небесни
тела
, което няма дори своя собствена светлина.
Ясно е, че "второто небе" на теолозите, небето на небесните светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира "до безкрайност". Де ще трябва да преместят те тогава "третото небе? " Едно очевидно затруднение. При това. астрономията отдавна отне на земята привилегията на земята да бъде център на света.
Тя не е нищо друго, освен едно от най-малките, най-незначителните
небесни
тела
, което няма дори своя собствена светлина.
Слънцето, от своя страна, е само една звезда всред безкрайното множество звезди и доколкото се явява като център, то е такъв само на нашата планетна система. Много други звезди го превъзхождат, както по големина и блясък, тъй и по богатство и разнообразие на ония планетни системи, на които те се явяват негли като мощни централни ядра. При това, установява се, че всички ония звезди, които виждаме с просто око на небето, както и мириади други, невидими за невъоръжено око, ала достъпни за мощния поглед на съвременните телескопи, принадлежат към едно и също звездно семейство – това на Млечния път или на така наречената галактична система, която според съвременните астрономични схващания, представя един лещовиден звезден куп със спирална структура. А такива звездни купове като Млечния път, отдалечени на милиони светлинни години от нас, както и мъглявини, които ще се развият в бъдеще в звездни купове, има не малко. Видимите граници на вселената, следователно, постоянно се отдалечават, и никой не може да каже, какво се крие зад тях – в бездънните глъбини на безкрайното пространство.
към текста >>
Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати
небесните
светила.
А такива звездни купове като Млечния път, отдалечени на милиони светлинни години от нас, както и мъглявини, които ще се развият в бъдеще в звездни купове, има не малко. Видимите граници на вселената, следователно, постоянно се отдалечават, и никой не може да каже, какво се крие зад тях – в бездънните глъбини на безкрайното пространство. Това е "небето" на съвременната астрономия – безпределното физическо пространство, в което се движат мириади звезди, принадлежащи към различни "галактични системи", отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обикалят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така, както обаче го описват, това "небе" изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества.
Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати
небесните
светила.
Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението.
към текста >>
Макар че обитателите на небето са навред,
небесните
тела
са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите
тела
.
Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия.
Макар че обитателите на небето са навред,
небесните
тела
са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите
тела
.
Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела.
към текста >>
Около напредналите
небесни
светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове.
Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела.
Около напредналите
небесни
светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове.
Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос.
към текста >>
Земята, например, е едно от последните
небесни
тела
.
Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове.
Земята, например, е едно от последните
небесни
тела
.
Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи.
към текста >>
в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на
небесните
тела
.
Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса.
в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на
небесните
тела
.
За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя.
към текста >>
Те са същества, чиито
тела
са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя.
"Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове".
Те са същества, чиито
тела
са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя.
Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората.
към текста >>
С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и
небесния
живот на неговите светли обитатели.
И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят. Те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие".
С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и
небесния
живот на неговите светли обитатели.
Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване. Г.
към текста >>
Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "
Небесният
живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване. Г.
Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят. Те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие". С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели.
Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "
Небесният
живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване. Г.
към текста >>
41.
ИМПУЛСИ - Е.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В нашия случай, точният секстил на слънцето пада в 8° Водолей и 8° Близнаци или сферата на неговото влияние се простира от 2° до 14° на тия два знака, а понеже луната се намира в 13° Близнаци, казваме, че тя се намира в секстил с слънцето и то отдалечаващ се, понеже луната, която има по-голяма скорост, е отминала вече позицията на слънцето (8°) 6) Дали две планети се намират в паралел, може да се види от астрологичните таблици, като се сравнят деклинациите на интересуващите ни
небесни
Тела
през съответния ден.
засега зоната от 0-16° в тия два знака. И тъй като в 12° Стрелец се намира Сатурн R, имаме тригонален аспект между слънцето и Сатурн и то с двойно приближаване, понеже по-бързото космично тяло – слънцето – още не е достигнало позицията на по-бавното (12°) и поради връщателното движение, означено с R, на Сатурн. 5. За да се установи, дали дадена планета получава някой секстил – вторият хармоничен аспект, трябва да се види, дали има планети в най-близките знаци от същия род, т.е. на два знака разстояние в дясно и ляво от знака, в който тя се намира и дали те лежат в рамките на обсега, определен за секстила, именно 6°, т.е. дали тяхното ъглово отстояние е в границите от 54° до 66°.
В нашия случай, точният секстил на слънцето пада в 8° Водолей и 8° Близнаци или сферата на неговото влияние се простира от 2° до 14° на тия два знака, а понеже луната се намира в 13° Близнаци, казваме, че тя се намира в секстил с слънцето и то отдалечаващ се, понеже луната, която има по-голяма скорост, е отминала вече позицията на слънцето (8°) 6) Дали две планети се намират в паралел, може да се види от астрологичните таблици, като се сравнят деклинациите на интересуващите ни
небесни
Тела
през съответния ден.
Както се каза вече, при паралела важи орбисът от 1.5°. (следва)
към текста >>
42.
СФЕРАТА НА ВЕНЕРА - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на
небесните
тела
упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цяп живот.
Това са тънкости, които с течение на времето ще трябва да се вземат под внимание. * За да обясним действието на аспектите, трябва да споменем за един от основните астрологични принципи, именно, че планетните радиации и в частност комбинираните радиации на планетите свързани с аспект, оставят своя отпечатък върху новородения. Опити за обяснение има повече от един. Едни приемат, че младият организъм, който влиза в напълно нова среда, заживява самостоен живот, развива нови функции – дишане, хранене, реагиране и пр. – е особено чувствителен към новите условия.
Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на
небесните
тела
упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цяп живот.
Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката – П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че "човек не се ражда под кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения". И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност.
към текста >>
При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между "реакционната основа" (фон Кльоклер) на индивида и
констелациите
в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X.
Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че "човек не се ражда под кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения". И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност. Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващане, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука.
При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между "реакционната основа" (фон Кльоклер) на индивида и
констелациите
в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X.
Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхзузер), т.е. без всякаква причинна връзка. Привържениците на второто гледище смятат, че двете паралелни редици явления – космични и земни – биха могли, евентуално, да се разглеждат като резултат на трета някоя неизвестна причина. Впрочем, в нашия случай обяснението не е най-важно. По-меродавни са фактите, а те говорят, че човешкият организъм и психика резонират при всяко повторение на ония хармонични или дисхармонични аспекти (или сродни на тях), които намираме в момента на раждането му и обратно, при наличността на даден космичен аспект, респ.
към текста >>
Традицията е проучила доста подробно биофизичните сили на
небесните
тела
, които ние само бегло зачекнахме.
По повод на такива възражения Кеплер бе казал: "Дайте ми метод, за да се обясни, защо някои акорди в музиката схващаме като хармонични, а други като дисхармонични. И аз ще приложа същия метод, за да обясня, защо известни аспекти се чувствуват като хармонични, а други като дисхармонични". Както се вижда от досега изложеното върху астрологичните елементи, термините са средновековни. И ние ги оставихме такива, следвайки в това отношение примера почти на всички модерни астролози, които се водят от желанието да се запази еднаква терминология, та по тоя начин да не се увеличават и така съществуващите трудности чрез въвеждане на нови понятия. От друга страна е също ясно, че основните фактори, с които борави астрологията – планети, знаци, домове и аспекти, имат космофизичен характер и са общи с тия на официалната наука, само по-диференцирани.
Традицията е проучила доста подробно биофизичните сили на
небесните
тела
, които ние само бегло зачекнахме.
По-добре са разгледани влиянията, които космичните тела упражняват върху душевната и умствена сфери на човека, които за астрологичните изследвания са от първостепенно значение. Изяснени са донякъде и законите, по които знаците, домовете и аспектите изменят основните планетни енергии. Разбира се. ще има да се поработи още доста, докато се получи пъпна ясност по всички въпроси. Защото, трябва да се признае, че както построената върху гореспоменатите елементи диагностична (статична) астрология, която има задачата да определи основния характер на индивида и общата картина на неговия живот, така и надстроената прогностична (динамична) астрология, която цели да пресметне периодите, респ.
към текста >>
По-добре са разгледани влиянията, които космичните
тела
упражняват върху душевната и умствена сфери на човека, които за астрологичните изследвания са от първостепенно значение.
И аз ще приложа същия метод, за да обясня, защо известни аспекти се чувствуват като хармонични, а други като дисхармонични". Както се вижда от досега изложеното върху астрологичните елементи, термините са средновековни. И ние ги оставихме такива, следвайки в това отношение примера почти на всички модерни астролози, които се водят от желанието да се запази еднаква терминология, та по тоя начин да не се увеличават и така съществуващите трудности чрез въвеждане на нови понятия. От друга страна е също ясно, че основните фактори, с които борави астрологията – планети, знаци, домове и аспекти, имат космофизичен характер и са общи с тия на официалната наука, само по-диференцирани. Традицията е проучила доста подробно биофизичните сили на небесните тела, които ние само бегло зачекнахме.
По-добре са разгледани влиянията, които космичните
тела
упражняват върху душевната и умствена сфери на човека, които за астрологичните изследвания са от първостепенно значение.
Изяснени са донякъде и законите, по които знаците, домовете и аспектите изменят основните планетни енергии. Разбира се. ще има да се поработи още доста, докато се получи пъпна ясност по всички въпроси. Защото, трябва да се признае, че както построената върху гореспоменатите елементи диагностична (статична) астрология, която има задачата да определи основния характер на индивида и общата картина на неговия живот, така и надстроената прогностична (динамична) астрология, която цели да пресметне периодите, респ. времето на събитията в живота на родения, имат все още метафизичен вид.
към текста >>
43.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
СФЕРА НА ЛУНАТА Ония, които се занимават с трудните въпроси на окултната космогония, почти единодушно признават, че Луната е едно от най-тайнствените
небесни
тела
.
СФЕРА НА ЛУНАТА Ония, които се занимават с трудните въпроси на окултната космогония, почти единодушно признават, че Луната е едно от най-тайнствените
небесни
тела
.
Не само защото материалът, с който разполагат - многобройни митове за Луната, произхождащи от разни народи, откъслеци от езотерични книги и писания, засенчени от един често пъти тъмен символизъм, оскъдните вести на астрологичната традиция - е труден за разчитане. А и защото онези, които са оставили някакви устни или писмени предания за Луната, съзнателно са премълчали и забулили много неща, като са сгъстили по такъв начин още повече тайната около това тъй дълбоко и неразривно свързано със земята небесно тяло, което днес се върти около нея като неин спътник. Физиогномистите-типолози, от своя страна, се оплакват, че лунният тип - а той е специфично женски, макар да има и мъже, които попадат под него - е с такава подвижна, капризна и загадъчна психика, че е мъчно да се следят и отгадават нейните непрестанни флуктуации. А какво да кажат астрономите? Те имат, може би, най-голямо право да се оплакват от това капризно, крайно променливо небесно тяло.
към текста >>
44.
СТИХОВЕ - S
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
преминаванията на
небесните
тела
през радикалните места на планетите, значи местата, които те заемат в радикалния, рождения хороскоп.
На първо място идва отношението между планетите и зодиакалните знаци, в които те се намират. 1. Едно положение на астрологичната традиция, което характеризира това отношение, гласи, че всяка планета слага своя отпечатък върху мястото на Зодиака, дето тя се е намирала в момента на раждането на дадения индивид. Тоя отпечатък остава в хороскопа на тоя индивид и след като планетата е напуснала това място. По тоя начин, позицията на Слънцето в хороскопа има слънчев, тая на Сатурн - сатурнов характер през целия живот на родения. Това на пръв поглед странно твърдение се проверява твърде лесно при транзитите, т.е.
преминаванията на
небесните
тела
през радикалните места на планетите, значи местата, които те заемат в радикалния, рождения хороскоп.
Ако, например, един ден Юпитер премине през радикалното положение на Слънцето в един хороскоп, което може да се види от астрологическите таблици, обикновено това ще означава настъпването на едно благоприятно време за индивида, докато преминаването на Сатурн, Уран или Марс върху същото място, обикновено, ще бъде свързано с критични събития за него, както и за всички, при раждането на които Слънцето е заемало това зодиакално положение. Един тригонален транзит на Юпитер към радикалното място на Слънцето обикновено също така показва хармонични влияния. Така, когато Юпитер при своето движение в Зодиака стигне точката 8° от Лъв или 8° от Стрелец, той ще оповести един благоприятен период за притежателя на хороскопа, даден в по-миналия брой на списанието, тъй като тогава „големият благодетел" ще бъде в тригонален транзит спрямо мястото на Слънцето (8° от Овен) в хороскопа на това лице. Напротив, дисхармоничните транзити - квадратура и опозиция - особено на неблаготворните планети към радикалната позиция на Слънцето, обикновено бележат неблагоприятни влияния. Така, преминаванията на неблаготворните планети през 8° от Рак (точка, която се намира в квадратен аспект с 8° Овен), през 8° Везни (като опозиционна точка спрямо 8° Овен) и през 8° от Козирог (като квадратура към 8° Овен) обикновено ще се придружават от по-големи или по-малки мъчнотии за същото лице.
към текста >>
45.
ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА В НАШЕ ВРЕМЕ - ЗАТОПЛЯНЕ НА ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО - Л. С. БЕРГ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
При това може да се получат различни ефекти в зависимост от хармонията или дисхармонията, която съществува между двете
небесни
тела
.
Когато много планети, особено господарят на хороскопа и асцендентът, се намират в: огнени знаци (Овен, Лъв и Стрелец) - се получават хора с повече или по-малко пламенен темперамент, въздушни знаци (Близнаци, Везни и Водолей) - интелектуални типове, водни знаци (Рак, Скорпион и Риби) - те създават чувствителните натури, земни знаци (Телец, Дева и Козирог) - практичните хора, "реалните политици", хора с усет към действителността. Естествено, това, което се каза за планетните групи, важи и за отделните планети. "Обяснението" извеждат от астрологичната хипотеза, която разглежда знака като среда, в която се проявяват жизнените сили на индивида, представлявани от планетите в неговия хороскоп. 4. Тъй като планетите действуват заедно със знака, в който се намират, а знакът се проявява всякога в съгласие със своя господар, то в случая ще имаме едно оцветяване на дадена планета не само от знака, но и от господаря на тоя знак, т.е. ще имаме комбиниране на влиянията на владяната планета с тия на нейния владетел или диспозитор.
При това може да се получат различни ефекти в зависимост от хармонията или дисхармонията, която съществува между двете
небесни
тела
.
Чистотата и силата на влиянията на една планета, разположена в свой знак, се дължи именно на това, че тя се намира в хармонична среда - сродна или комплементарна - и освен това, нейните вибрации не се смесват с радиациите на друга планета. Лошото влияние на планета в заточение се обяснява с дисхармоничната резултанта, която се получава поради обстоятелството, че влиянията на въпросната планета се кръстосват с радиациите на диспозитора, които по естество са. противоположни на нейните. Поради това добрите качества на заточените планети намаляват, а се засилват лошите. Едно подобрение на това влияние може да се получи, ако се касае за една добра, разположена в добър дом и много добре аспектирана планета.
към текста >>
комбинацията между владяна планета и диспозитор, принадлежащи към неутралните
небесни
тела
(Луна, Меркурий, Нептун) - обикновено дава също един неясно изразен ефект; 4.
Едно подобрение на това влияние може да се получи, ако се касае за една добра, разположена в добър дом и много добре аспектирана планета. Но отношението между владяната планета и диспозитора е важно главно при перегринните планети. В тоя случай би могло да се приеме, че 1. ако владяната планета и диспозиторът са благотворни планети (Слънце, Юпитер, Венера) - получената комбинация ще бъде хармонична; 2. когато владяната планета и диспозиторът са неблаготворни (Сатурн, Марс, Уран) - получава се диехармонична резултанта; 3.
комбинацията между владяна планета и диспозитор, принадлежащи към неутралните
небесни
тела
(Луна, Меркурий, Нептун) - обикновено дава също един неясно изразен ефект; 4.
ако владяната планета е благотворна, диспозиторът-неблаготвора. Обикновено се намалява благотворното действие на владяната планета. Обратно - ако владяната планета е неблаготворна, един благотворен диспозитор ще смекчи лошото влияние на първата; 5. владяна планета благотворна, диспозитор — неутрална или обратно - дава обикновено резултанта, клоняща към хармония; 6. владяна планета неблаготворна, диспозитор – неутрална или обратно - полученият ефект клони обикновено към дисхармония. (Следва)
към текста >>
46.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Всяко отклонение от предначертания път на
небесните
тела
- тия блажени чада на битието - създава космичен катаклизъм.
Един бегъл поглед ще ни убеди в това. Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости. В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по часовник. Аслъ, часовникът е копие, снето от небесното пространство. Произволности в небесното пространство няма.
Всяко отклонение от предначертания път на
небесните
тела
- тия блажени чада на битието - създава космичен катаклизъм.
При това, те са поставени на "достатъчни" разстояния едни от други за да не си пречат и спъват. Милионите и милиардите километри не са, на всеки случай, пръчка членовете на небесните семейства - звездите, да си влияят едни други, да са зависими едни от други. Без да се впущаме в подробности, нека си спомним, какво би останало от планетите на слънчевата система, ако не би била благотворната зависимост от слънцето. В това ограничение се раждат всички възможности за развитие на планетите, на живота по тях. Свободата и в небесното пространство се проявява почти изключително вътрешно.
към текста >>
Милионите и милиардите километри не са, на всеки случай, пръчка членовете на
небесните
семейства - звездите, да си влияят едни други, да са зависими едни от други.
В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по часовник. Аслъ, часовникът е копие, снето от небесното пространство. Произволности в небесното пространство няма. Всяко отклонение от предначертания път на небесните тела - тия блажени чада на битието - създава космичен катаклизъм. При това, те са поставени на "достатъчни" разстояния едни от други за да не си пречат и спъват.
Милионите и милиардите километри не са, на всеки случай, пръчка членовете на
небесните
семейства - звездите, да си влияят едни други, да са зависими едни от други.
Без да се впущаме в подробности, нека си спомним, какво би останало от планетите на слънчевата система, ако не би била благотворната зависимост от слънцето. В това ограничение се раждат всички възможности за развитие на планетите, на живота по тях. Свободата и в небесното пространство се проявява почти изключително вътрешно. Тя се явява като израз на приобщението с цялостната проява на живота във всички небесни тела. В това приобщение с първичния живот, по чиито закони се движи всичко по небето и по земята, се крие тайната на разумността в природата и на творческата свобода.
към текста >>
Тя се явява като израз на приобщението с цялостната проява на живота във всички
небесни
тела
.
При това, те са поставени на "достатъчни" разстояния едни от други за да не си пречат и спъват. Милионите и милиардите километри не са, на всеки случай, пръчка членовете на небесните семейства - звездите, да си влияят едни други, да са зависими едни от други. Без да се впущаме в подробности, нека си спомним, какво би останало от планетите на слънчевата система, ако не би била благотворната зависимост от слънцето. В това ограничение се раждат всички възможности за развитие на планетите, на живота по тях. Свободата и в небесното пространство се проявява почти изключително вътрешно.
Тя се явява като израз на приобщението с цялостната проява на живота във всички
небесни
тела
.
В това приобщение с първичния живот, по чиито закони се движи всичко по небето и по земята, се крие тайната на разумността в природата и на творческата свобода. Еволюцията на небесните тела започва с еволюцията, с живота на минералното царство, с кондензиране на материята, с нейната кристализация. Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този свят на сгъстяване, в този свят на тъмнината, в този свят на чудесата! Какви закони работят в него! Бих казал, мозъкът на земята, на небесните тела е в този свят на сгъстяване, на кондензиране на материята.
към текста >>
Еволюцията на
небесните
тела
започва с еволюцията, с живота на минералното царство, с кондензиране на материята, с нейната кристализация.
Без да се впущаме в подробности, нека си спомним, какво би останало от планетите на слънчевата система, ако не би била благотворната зависимост от слънцето. В това ограничение се раждат всички възможности за развитие на планетите, на живота по тях. Свободата и в небесното пространство се проявява почти изключително вътрешно. Тя се явява като израз на приобщението с цялостната проява на живота във всички небесни тела. В това приобщение с първичния живот, по чиито закони се движи всичко по небето и по земята, се крие тайната на разумността в природата и на творческата свобода.
Еволюцията на
небесните
тела
започва с еволюцията, с живота на минералното царство, с кондензиране на материята, с нейната кристализация.
Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този свят на сгъстяване, в този свят на тъмнината, в този свят на чудесата! Какви закони работят в него! Бих казал, мозъкът на земята, на небесните тела е в този свят на сгъстяване, на кондензиране на материята. Планините, долините, низините и водните басейни са браздите, мощните гънки на този велик мозък на земята, на небесните тела. Скалите са нервната тъкан, масата, кристалите са нервните клетки.
към текста >>
Бих казал, мозъкът на земята, на
небесните
тела
е в този свят на сгъстяване, на кондензиране на материята.
Тя се явява като израз на приобщението с цялостната проява на живота във всички небесни тела. В това приобщение с първичния живот, по чиито закони се движи всичко по небето и по земята, се крие тайната на разумността в природата и на творческата свобода. Еволюцията на небесните тела започва с еволюцията, с живота на минералното царство, с кондензиране на материята, с нейната кристализация. Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този свят на сгъстяване, в този свят на тъмнината, в този свят на чудесата! Какви закони работят в него!
Бих казал, мозъкът на земята, на
небесните
тела
е в този свят на сгъстяване, на кондензиране на материята.
Планините, долините, низините и водните басейни са браздите, мощните гънки на този велик мозък на земята, на небесните тела. Скалите са нервната тъкан, масата, кристалите са нервните клетки. Те са органите на творчеството. Живи закони са ги образували и на още по-живи закони са пътепоказатели те. И когато земята мисли и твори, създават се планините и моретата по нея, претворява се материята.
към текста >>
Планините, долините, низините и водните басейни са браздите, мощните гънки на този велик мозък на земята, на
небесните
тела
.
В това приобщение с първичния живот, по чиито закони се движи всичко по небето и по земята, се крие тайната на разумността в природата и на творческата свобода. Еволюцията на небесните тела започва с еволюцията, с живота на минералното царство, с кондензиране на материята, с нейната кристализация. Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този свят на сгъстяване, в този свят на тъмнината, в този свят на чудесата! Какви закони работят в него! Бих казал, мозъкът на земята, на небесните тела е в този свят на сгъстяване, на кондензиране на материята.
Планините, долините, низините и водните басейни са браздите, мощните гънки на този велик мозък на земята, на
небесните
тела
.
Скалите са нервната тъкан, масата, кристалите са нервните клетки. Те са органите на творчеството. Живи закони са ги образували и на още по-живи закони са пътепоказатели те. И когато земята мисли и твори, създават се планините и моретата по нея, претворява се материята. И когато земята чувствува, нови континента се появяват изпод водната стихия.
към текста >>
47.
ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Обратно, въпреки симпатията, която съществува между благотворните
небесни
тела
Венера и Слънцето, последното е слабо във венериния знак Везни, понеже Везни е знакът на неговото падение.
Планети и зодиакални знаци (Продължение) Дадените в миналия брой общи правила нямат абсолютна стойност, както не е абсолютно и самото разделяне на планетите на добри и лоши. Така че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за умствените способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат. Не трябва да се забравя, при това, че споменатите правила важат само за планетите в перегринно състояние, но не и за планетите в знаковете на своето достойнство или слабост . Така, въпреки че имаме работа с неблаготворни планети, Марс се чувствува добре поставен в знака на Сатурн - Козирог, защото там той има своя "подем”. Макс Хайндел обяснява тоя факт с хипотезата, че буйната енергия на Марс се обуздавала от сдържания владетел на Козирог - Сатурн.
Обратно, въпреки симпатията, която съществува между благотворните
небесни
тела
Венера и Слънцето, последното е слабо във венериния знак Везни, понеже Везни е знакът на неговото падение.
Встъпвайки в тоя знак, Слънцето слиза на юг от екватора и по тоя начин неговото влияние отслабва в северното полукълбо. Меркурий в Стрелец, макар че се намира на разположение на "големия благодетел" Юпитер, не се проявява добре, понеже Стрелец е знак на заточение за Меркурий; в Риби, дето Меркурий комбинира своето влияние пак с това на Юпитер, също така не е добре поставен, понеже Риби е знакът на заточение и падение за тая планета. Връзката между владяната планета и нейния владетел е един вид съвпад, силата на който е по-малка от тая на обикновения съвпад, но - според Морен - по-голяма от силата на един тригонален аспект. Ето защо, трябва да се държи сметка за тая връзка, нещо, което неоснователно се пренебрегва често пъти. * Нека сега разгледаме запример положението на Сатурн в знака Стрелец, както го намираме в хороскопа, даден в един от миналите броеве на списанието.
към текста >>
Както видехме и по-рано, домовете определят положението на
небесните
тела
спрямо хоризонта и меридиана на местото на събитието.
Неговото влияние и в случая като владетел на Сатурн ще бъде благотворно. То преди всичко ще подобри доста космичното положение на последния. Би могло да се очаква още, че Юпитер ще смекчи песимизма и фанатичната строгост на съдбовната планета, ще засили склонността към научни, философски и религиозни проблеми, както и характерното за Сатурн чувство за справедливост. 2. Планети и домове Сега ще разгледаме отношенията между планети и домове. Трябва да бъдем, следователно наясно, че и в тоя случай ще имаме работа с прости, основни комбинации, които ще трябва да се попълнят с данните, които ще се получат от знака, в който се намира дадената планета, както и аспектите, които тя получава, за да преценим нейния точен ефект във въпросния дом.
Както видехме и по-рано, домовете определят положението на
небесните
тела
спрямо хоризонта и меридиана на местото на събитието.
По положението на една планета в даден дом се съди за силата на нейните радиации от една страна и за посоката на нейното действие - т.е. за оная област от живота на родения, върху която тя ще упражни своето влияние, от друга страна. а) Общи бележки Тук ще припомним някои положения, повечето от които са вече изнесени в главата върху домовете. Общо взето, планети разположени над хоризонта или близко до него, проявяват по-пълно своето влияние. Някои автори са на мнение, че когато повечето планети са разположени над хоризонта, те дават добри условия за проява във физическия свят, докато много планети струпани под хоризонта, говорят за един по-богат вътрешен живот на индивида - едно твърдение, което би могло да се приеме само условно.
към текста >>
48.
ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Но слънчевата ни система в края на краищата ще се разруши, ще изчезне, тъй както сме свидетели и днес на подобни катастрофи в небесното пространство; ние сме свидетели на разрушението на
небесни
тела
и на зараждането на нови системи и на нови вселени в безкрайното небесно пространство. Напр.
Но ако материализмът отиде в своето мислене до край с логическа последователност, той идва до безсмислието на живота. Ще приведа един пример. Наскоро един мой приятел се разговарял с ученичка от седми клас в една от софийските гимназии. Тя казала така: „Животът няма и не може да има никакъв смисъл. Защото ние учим, че един ден нашата слънчева система може да дойде до един край чрез някоя катастрофа във вселената – чрез сблъскване или поради други причини.
Но слънчевата ни система в края на краищата ще се разруши, ще изчезне, тъй както сме свидетели и днес на подобни катастрофи в небесното пространство; ние сме свидетели на разрушението на
небесни
тела
и на зараждането на нови системи и на нови вселени в безкрайното небесно пространство. Напр.
спиралните мъглявини не са ли начало на нови вселени? Тогава какво ще стане с нашата наука, с нашето изкуство, с нашите стремежи, желания, с вдъхновението на поета, музиканта, реформатора и пр.? При една всемирна катастрофа земята и цялата слънчева система ще се превърнат в мъглявина, каквито виждаме и днес по небето, и каквато мъглявина е била и нашата слънчева система в своето детство. Какво ще остане тогава от хилядите ни усилия днес за усъвършенстване на нашия характер, на ума, сърцето и волята ни, какво ще остане от нашите добродетели и от всички други наши постижения? " Някои материалисти може би не схващат така, защото те не отиват до край в своите разсъждения.
към текста >>
49.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Това беше едно грозно зрелище, една страхотна маса от обезобразени човешки
тела
, които едва се влачеха сами или с помощта на своите близки.
Аз ти ги давам, нека бъдат твои доживотни роби, нека ти служат, но върни живота на моята дъщеря. – Да бъде! – рече Ишуа Бентам. Още същата нощ Зинобий-Ра издаде заповед, да бъдат събрани всичките осъдени престъпници, наказани от неговите съдии. Тогава от всичките краища на неговата страна, започнаха да прииждат на тълпи нещастниците, които денонощно пътуваха към престолния град.
Това беше едно грозно зрелище, една страхотна маса от обезобразени човешки
тела
, които едва се влачеха сами или с помощта на своите близки.
Имаше между тях такива, които не виждаха, не чуваха, не говореха, без крака, без ръце, хроми и осакатени от жестоките закони на Зинобий. По улиците се чуваха писъците на жените, които плачеха за своите синове и мъже. В това време Ишуа Бентам лекуваше царската дъщеря. На третия ден тя отвори очи и се усмихна на своя баща. А той я гледаше с безумна радост, не вярващ на чудото, което беше станало.
към текста >>
Тя цъфтеше в усмивката на девойките, трептеше в очите на младите жени, топлеше сърцата на майките сливаше се в една обща песен, който се издигаше в
небесния
простор към незнайния Бог, на който служеше Ишуа Бентам.
Радостта им се изливаше като пълноводна река. Някои имаха схванати крака; когато излизаха със здрави нозе, те скачаха като телци. Други бяха слепи; когато наново виждаха слънцето, те плачеха от радост. Други викаха, славосляваха Боговете, обзети от безмерно щастие, тичаха към домовете си. Всеобща и всенародна беше радостта, която като буйни потоци заля страната на Зинобий.
Тя цъфтеше в усмивката на девойките, трептеше в очите на младите жени, топлеше сърцата на майките сливаше се в една обща песен, който се издигаше в
небесния
простор към незнайния Бог, на който служеше Ишуа Бентам.
Народът ликуваше. Всеки ден от царския дворец, откъдето години наред излизаха жестоки присъди, сега излизаха живи и здрави хора, които до преди час са били само трупове, които Ишуа Бентам ги връщаше към живот. Промениха ли се след това законите на Зинобий-Ра? Не, и не от зла воля; сърцето не сещаше, че беше време да измени своя ритъм. Защо ще промени своята държавна уредба и своите твърди закони?
към текста >>
50.
АСТРОЛОГИЯ - П. М.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тези енергии поставят мостове между големите и малки
небесни
тела
.
Един метафизичен принцип има на лице и то от психичен характер: психично-ръководени функции има както в ръководството на цялостния организъм, също и в ръководството на функциите на отделните органи, а така и в функциите на отделните клетки. Пита се, кой е онзи психомоторен мост, който свързва метафизичните области на организма с неговите физични форми? Електричеството се явява в най-добро съседство със съзнанието. Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии. И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както съзнанието в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии.
Тези енергии поставят мостове между големите и малки
небесни
тела
.
По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките клетки или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното, животинското и човешко царства. В тялото и душата се сплитат безбройно много метафизични влияния, които са невидими за нашето физично възприемане, но се проявяват в живота на организма, където могат и да се проследят. Така щото, ако погледнем с добър поглед към метафизичното на душата и тялото, то не сме вече така слепи за истината. Душевните неразумни прояви действат направо на съответната психична страна на живата субстанция и от там причиняват безредие в нейната структура – следователно и в функцията ù. Литература – източници: Alverdes: Leben als Sinnverwilklichung.
към текста >>
51.
ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Според механичната астрономия земята се движи около слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите
небесни
тела
.
Колко е щедро небето със своите безбройни дарове към земята! Зад механичните сили стоят разумни сили, които работят навсякъде в природата. Цялата природа е разумна и жива. Витализмът обосновава това за царството на органичното. Но той разширява това и за цялата природа.
Според механичната астрономия земята се движи около слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите
небесни
тела
.
Но според окултната астрономия, която е основана на научните методи наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да търсим действието на разумните сили. Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на четиритях годишни времена: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато слънцето стъпи в знака Овен на 22 март — денят на пролетното равноденствие. И каква промяна става със земята в този момент! Каква разлика между едно поле, сковано с ледове, покрито със снегове и една майска ливада, обсипана с цветя!
към текста >>
52.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
За него едно цвете, един кристал, движението на
небесните
тела
и пр.
За него един слънчев лъч не е само вълнообразно движение на етера. За един човек с механическо разбиране слънчевият лъч представлява само етерни вълни с еди колко си билиона трептения в секунда. Но онзи, който има реално познание за природата, тези вълни, тези трептения са само външната дреха на една разумност, която работи. За него светлият лъч говори и му говори на един много красив език. Един плод за него не е само една форма, резултат на физико-химични сили; когато го съзерцава, той се свързва с един велик разумен свят, който е изградил тази форма.
За него едно цвете, един кристал, движението на
небесните
тела
и пр.
са резултат на разумни сили. Когато човек по този начин добие прозрение за вътрешната лаборатория на природата, дето действуват разумните й сили, той добива понятие за величието на мировата държава, в която живее. Това по-дълбоко познаване на природата не само че ще внесе нова поезия в живота, но ще събуди у човека нови подтици, нови стремежи. Той коренно ще измени своето отношение към света. И така, великото познание, км което отива човечеството, е познание на разумността в природата.
към текста >>
53.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Именно питагорейците визира Аристотел, когато казва: „Има философи, които поддържат, че, естествено, движението на
тела
с такава голяма маса, каквито са звездите, сигурно произвежда някакъв звук, щом като
телата
, които се движат по земята и които имат много по-малка маса и много по-малка скорост, все пак са способни да звучат.
Бах или симфониите на Бетовен са се родили ех nihilo. Много по-логично е да се мисли, че техните ритмични, мелодични и хармонични схеми и първообрази са били снети от някои по-висши сфери на космопсихични прояви, Подобни идеи не са били чужди на древните народи. Напротив, изглежда, че цялата музикална теория на елините, (а така също на египтяните и на вавилонците) е била основана върху предпоставката за космичния характер на тоновото изкуство. Така Платон твърди, че астрономията и музиката са сестри: „Изглежда, че както очите са били създадени за астрономията, така ушите са били сътворени за хармоничните движения, обаче, както твърдят и питагорейците, тези две науки са сестри — с което и ние сме съгласни... Музикантите вършат онова, което вършат и астрономите: те дирят числа в акордите, които стигат до ушите им" (Платон, Република, т, VII, § 530 и 531). Същите идеи са лежали в основата и на питагорейското учение, което е главният извор за историята на гръцката музикална теория.
Именно питагорейците визира Аристотел, когато казва: „Има философи, които поддържат, че, естествено, движението на
тела
с такава голяма маса, каквито са звездите, сигурно произвежда някакъв звук, щом като
телата
, които се движат по земята и които имат много по-малка маса и много по-малка скорост, все пак са способни да звучат.
Невъзможно е, прочее, звездите, чийто брой е толкова голям, чиято маса така грамадна, и които са понесени в простора с такава чудовищна бързина, да не произвеждат и те никакъв звук. И понеже откриват известна зависимост между мелодичните съотношения, скоростите на движението на телата и техните разстояния, тия философи заключават, че кръговите движения на звездите произвеждат някаква звукова хармония" (Аристотел, De Coel, II. - 9). Учените музиканти днес са единодушни, когато изтъкват значението, което старите гърци са приписвали на космичното начало в музиката. Тук ще приведем мненията само на двама знаменити учени: Жюл Комбариьо, бивш професор по история на музиката в Колеж дьо Франс, автор на много музикално-научни трудове, и Теодор Ренак, член на Френския Институт и бивш председател на френското музикологическо дружество.
към текста >>
И понеже откриват известна зависимост между мелодичните съотношения, скоростите на движението на
телата
и техните разстояния, тия философи заключават, че кръговите движения на звездите произвеждат някаква звукова хармония" (Аристотел, De Coel, II.
Напротив, изглежда, че цялата музикална теория на елините, (а така също на египтяните и на вавилонците) е била основана върху предпоставката за космичния характер на тоновото изкуство. Така Платон твърди, че астрономията и музиката са сестри: „Изглежда, че както очите са били създадени за астрономията, така ушите са били сътворени за хармоничните движения, обаче, както твърдят и питагорейците, тези две науки са сестри — с което и ние сме съгласни... Музикантите вършат онова, което вършат и астрономите: те дирят числа в акордите, които стигат до ушите им" (Платон, Република, т, VII, § 530 и 531). Същите идеи са лежали в основата и на питагорейското учение, което е главният извор за историята на гръцката музикална теория. Именно питагорейците визира Аристотел, когато казва: „Има философи, които поддържат, че, естествено, движението на тела с такава голяма маса, каквито са звездите, сигурно произвежда някакъв звук, щом като телата, които се движат по земята и които имат много по-малка маса и много по-малка скорост, все пак са способни да звучат. Невъзможно е, прочее, звездите, чийто брой е толкова голям, чиято маса така грамадна, и които са понесени в простора с такава чудовищна бързина, да не произвеждат и те никакъв звук.
И понеже откриват известна зависимост между мелодичните съотношения, скоростите на движението на
телата
и техните разстояния, тия философи заключават, че кръговите движения на звездите произвеждат някаква звукова хармония" (Аристотел, De Coel, II.
- 9). Учените музиканти днес са единодушни, когато изтъкват значението, което старите гърци са приписвали на космичното начало в музиката. Тук ще приведем мненията само на двама знаменити учени: Жюл Комбариьо, бивш професор по история на музиката в Колеж дьо Франс, автор на много музикално-научни трудове, и Теодор Ренак, член на Френския Институт и бивш председател на френското музикологическо дружество. „Един път ролята на седемте планети добре установена в магията, казва Комбариьо, музиката е трябвало вече по необходимост да държи сметка за тях. Магия и музика са били в много тясна връзка помежду си, затова иначе и не е могло да бъде.
към текста >>
Ето що пише по тоя въпрос и Теодор Ренак в „Ревю филозофик" (Париж, 1900 г.): „В една философска система, която, по всичко изглежда, вече се е ползувала с предпочитанията на Платон, на „мелодията на сферите” се е приписвал един обем, който е могъл да достигне до четири октави и една квинта, но в който само така наречените неподвижни (основни) тонове са били смятани достойни за светостта на
небесните
тела
... Някои са открили в тая формула клавиатурата на усъвършенствуваната осемнайсет-струнна китара, която служи за основа в таблиците на Алипиус.
Тук ще приведем мненията само на двама знаменити учени: Жюл Комбариьо, бивш професор по история на музиката в Колеж дьо Франс, автор на много музикално-научни трудове, и Теодор Ренак, член на Френския Институт и бивш председател на френското музикологическо дружество. „Един път ролята на седемте планети добре установена в магията, казва Комбариьо, музиката е трябвало вече по необходимост да държи сметка за тях. Магия и музика са били в много тясна връзка помежду си, затова иначе и не е могло да бъде. Под влиянието на тая именно доктрина, според Питагор, седмострунната лира на Хермес е символизирала седемете планети, а самото небе е било уподобявано на една лира" (Комбариьо, Музиката и магията, Париж, 1903 г. стр. 195).
Ето що пише по тоя въпрос и Теодор Ренак в „Ревю филозофик" (Париж, 1900 г.): „В една философска система, която, по всичко изглежда, вече се е ползувала с предпочитанията на Платон, на „мелодията на сферите” се е приписвал един обем, който е могъл да достигне до четири октави и една квинта, но в който само така наречените неподвижни (основни) тонове са били смятани достойни за светостта на
небесните
тела
... Някои са открили в тая формула клавиатурата на усъвършенствуваната осемнайсет-струнна китара, която служи за основа в таблиците на Алипиус.
Така може да се установи, че различните формули на сидералната гама съответствуват на разните строеве на лирата, които са се практикували у гърците от шестия до първия век преди нашето летоброене. Всевъзможните формули, предлагани за мелодията на сферите, са само едни проекции в Безкрайното пространство на ония гами, които в даден момент били най-много тачени сред елинския свят". От тия свидетелства, а и от много още, които не можем да приведем тук, се вижда, че старите народи са имали едно много по-дълбоко разбиране за тоновото изкуство и едно много по-сериозно отношение към него, отколкото представителите на днешната музикално-научна мисъл. Схващанията на Питагор за една изключително астрономична или, по-право, астрологична музика, които са легнали в основата не само на елинската, но и на римската музикална теория, се коренят, по всяка вероятност, в тайните учения на египетските и на вавилонските звездобройци. ------------------------------------ [1] Paul Verlain: Art poetique
към текста >>
54.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тя чертае пътищата на
небесните
тела
.
Тя е изпратила този скъп дар на всички свои деца. Любовта е великата, едничката работничка на света. Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към скалата и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда. На всички тя гледа през очите на възлюблен и от всички очаква нещо, което никой друг не очаква. Тя е великият архитект в света; изваяла е чудната архитектура на планините с ръка на изкусен строител.
Тя чертае пътищата на
небесните
тела
.
Сменява зимната белоснежна покривка с пъстротата на майските цветя, със златото на узрелите ниви и с изобилието на есенните плодове. Неспирно тя върти колелото на живота и при всяка нова епоха сменява декорите на световната сцена, за да дава на своите деца все нови и нови уроци във великото училище на живота. От планините тя изпраща изворите, за да утоли жаждата на хиляди хора, тревички и цветя долу в долината. Човек набраздява земята и хвърля в браздите семената; но главният дял от работата остава на нея, великата Майка — Любовта! Тя познава нуждите на зърното, скрито в земните недра, праща му своите дарове: животворна влага, светлина и топлина, за да покълне и изкара нежен стрък нагоре — на слънце и на свобода.
към текста >>
55.
Списанието PDF
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Занимавайки се с този въпрос, той се натъква и на други и търси разрешението им с чертежи и диаграми — процесът на атомното обръщение във връзка с движението на
небесните
тела
; общо за валидността на теорията на Кант-Лаплас и тази на Джеймс Джейнс за движението на луната около земята.
Опълченска 64, София. Авторът ни разказва в няколко приказки за постиженията на любителя — астроном Цочо Диков — Ракитски. Като разгърне човек тази не голяма книга, веднага му пада на очи, по самата ù подредба, че тя е дело на човек, който обича нещо до влюбване. Цочо Диков е влюбен в своето дело, в звездното небе и главно в луната и в спътниците с обратно движение около планетите в слънчевата система. И благодарение на тая своя влюбеност, той работи неуморно цели 25-30 години, харчи всичките си средства, за да може да разреши тоя въпрос за обратното орбигно движение на някои планетни спътници.
Занимавайки се с този въпрос, той се натъква и на други и търси разрешението им с чертежи и диаграми — процесът на атомното обръщение във връзка с движението на
небесните
тела
; общо за валидността на теорията на Кант-Лаплас и тази на Джеймс Джейнс за движението на луната около земята.
Това са „Приказките за през зимни нощи". в началото на книгата има 9 картини — илюстрации: Сатурн с пръстените си, една картинка — Галилей, наблюдаващ звездите, друга една представя фазите на Венера, една друга картина — Галилей, показващ небето на Венецианските сенатори; друга — Галилей на съд пред папата, няколко картини телескопи. Всички тия картини говорят направо за характера на любовта на автора към засегнатата материя. Съдържанието е предадено във форма на полемичен разказ, с оглед историята на откритията на автора. На края на книгата са дадени редица таблици с много полезни числени данни, отнасящи се до слънчевата система.
към текста >>
56.
LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на
телата
в тая вселена.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Нови хоризонти за науката От статията на Любомир Лулчев във в-к Мир върху слънчевите петна тук предаваме заключителната й част: „Ние сме в предверието на един велик свят, до границите на едно твърде близко бъдеще, в което ще ни се разкрият много силови възможности. Да вземем един пример от явления, добре известни: въздействието на катализаторите при синтезите — то е нито химическо, нито физическо. Може да го наречем динамично. Тогава при физическите свойства и химическия състав ще трябва да прибавим като неотлъчно агрегатно качество и динамичното състояние или напрежение.
Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на
телата
в тая вселена.
Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр. ще се очертаят само като частни случаи на това динамическо поле. И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния човек! Слепият трябва всяко нещо да го побутне, за да го познава, но виждащият няма нужда от това. Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по небесния свод, но не може да ги угаси.
към текста >>
Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по
небесния
свод, но не може да ги угаси.
Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на телата в тая вселена. Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр. ще се очертаят само като частни случаи на това динамическо поле. И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния човек! Слепият трябва всяко нещо да го побутне, за да го познава, но виждащият няма нужда от това.
Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по
небесния
свод, но не може да ги угаси.
Пред съвременното човечество стоят много врати, през които може да се влезе в дълбочините на природните тайни. Красиви са световете, които ни очакват и безкрайни—радостите, които ни предстоят. Человекът сега е навлязъл в света като разбойник, въоръжен само със своя личен ум. Предстоят му пътищата на душата и духа. Тогава той ще знае, че слънцето живее само на 8 минути далечина; че майка му е земята, която му е дала тялото и всичко, което го обикаля, а в самия него има капчица от извора на безсмъртния живот.
към текста >>
Клетките на
епитела
на млечните жлези избират из кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие.
Ако разрежем, напр. дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стъблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма. От какво зависи тази служба в организма? — Действителната служба на даден елемент от системата е в зависимост от положението му в цялата система, казва Дриш.
Клетките на
епитела
на млечните жлези избират из кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие.
Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмозата. И в тези случаи се проявява ентелехията. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп.
към текста >>
57.
DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Възможно ли е съобщение между земята и други
небесни
тела
Много вестници писаха за странните звукове, заловени наскоро в някои радиостанции.
Тия способности не са нещо необикновено и неестествено. Сега се намираме в началото на една епоха, когато тия дарби, тия спящи способности на човешката душа постепенно ще се пробуждат у хората, с което постепенно ще се приближаваме към една култура, когато всички ще имат това тъй наречено от проф. Шарл Рише „шесто чувство". Органите на шестото чувство у човека днес са в такова състояние, в каквото състояние са пъпките на растението в началото на пролетта. Бъдещето носи велики неща на човечеството, нови постижения, нови възможности, чрез които то ще разшири кръга на своите познания и ще разбере по-добре своето място в живата природа.
Възможно ли е съобщение между земята и други
небесни
тела
Много вестници писаха за странните звукове, заловени наскоро в някои радиостанции.
Д-р Щернберг и проф. Берусбаг твърдят, че тайнствените звукове, които са заловили, идат от далечни звезди — първият твърди, че те идат от звездата Вега, а според втория те идат изобщо от Млечния път, без да може да се определи точно, от коя звезда идат. Маркони казва: „Допускайки, че звездите са населени с разумни същества, подобни на нас, аз не виждам, защо да не можем да се сношаваме с тях посредством Херцови вълни. Хипотезата, че на другите планети, на звездните светове могат да живеят същества, надарени с разум, равен на нашия, се приема от всички. Дори логично е да се мисли, че има и други населени светове, защото нелогично е, дори безсмислено е, да се смята, че в цялата Вселена, където се движат милиарди звезди и планети, само земята, един от най-малките светове, дава приют на одушевени и разумни същества".
към текста >>
58.
ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Привидно, в по-късното време на римското владичество, ние имаме известно западане в импозантността на архитектурните творби, но в тях ние забелязваме появата на едно разширение нагоре към
небесния
свод, към зенита на живота.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (Продължение) Първите признаци за вътрешно духовно отклонение от успокоената и водоравна площ на древно-елинския живот е появата на дъгата в римската архитектура. Може някои да смятат, че линиите в архитектурата и скулптурата са случайни хрумвания. Не, на тях трябва да се гледа като на жива геометрия, която изразява мисловиите пътища на хората и епохите. Те са графиката на възхода или падението, белезите за появата на нещо ново във вътрешния строй. Линиите на живата геометрия, въплътени в изкуството, са най-изразителният език на вековете.
Привидно, в по-късното време на римското владичество, ние имаме известно западане в импозантността на архитектурните творби, но в тях ние забелязваме появата на едно разширение нагоре към
небесния
свод, към зенита на живота.
Римското владичество остави белези от своето могъщество и по-късно. То започна да преобразява света и да му дава нов облик. Римските базилики, храмовете и другите творби на византийското изкуство носят ясно белега на мистичния трепет на новата вяра, която насочва духа към висините на всемирния дух. Старо-християнските базилики дишат смирението на чистия дух. Т не ни извеждат навън в слънчевия празник на формите и земята, а ни вглъбяват в себе си, където пулсира живот, затворен в плътта.
към текста >>
Наред с божията майка, светците и ангелите, се облещваха химери и зли духове Божественият живот стана непостижим блян, но все пак блян, безпокойство и копнеж, намерил израз в смелия набег на линиите, в замаха на сводовете, във вертикалното удължаване на конструкциите, напомнящи
тела
, закопнели да достигнат небесната висина.
Смеси се с жестокостта и загуби първия си облик. Кралете направиха от християнството мрачна причина за своите жестокости, а рицарите своеобразен подтик за своите химери. Резиденциите на тия крале и графове, където се раждаха и извършваха най тъмните жестокости, имаха формата на църква, с разпятието на Исуса от Назарет. Лъчезарната сила на Божия Син започна да се замества с някакво съмнително светейшество, паразитизъм и непросветено монашество. В архитектурата се родиха бягащите към висините линии, единствените спасителни пътища от хаоса на земята, но пространствено и барелефно дадените скулпторни форми, които ги декорираха обедняха, загубиха живота и се приближиха до страданието и противоречието.
Наред с божията майка, светците и ангелите, се облещваха химери и зли духове Божественият живот стана непостижим блян, но все пак блян, безпокойство и копнеж, намерил израз в смелия набег на линиите, в замаха на сводовете, във вертикалното удължаване на конструкциите, напомнящи
тела
, закопнели да достигнат небесната висина.
Докато стилът, масата и фасадите на древно-елинските храмове бяха яко страснали със земята, архитектурната структура на готическите катедрали напомнят призрачни кораби с високи мачти, заплували по широкото море към някакъв остров на спасението. те са такива, защото съзнателно се освобождават от властта на земната гравитация и се стремят да се разтопят във въздуха, да се дематериализират и да изчезнат във висината. Вгледайте се в това време, отразено в своето изкуство и ще откриете жестокото противоречие, което е било в същност неговата истинска атмосфера. Това противоречие е между жестокостта и голямата набожност. Егоизмът на замъците, мъката на робите, висината на катедралите и фанатизмът на папите са били съществените негови елементи.
към текста >>
59.
УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Каква е радостта на съществата, които след зимния летаргически сън почувствуват животворната топлина на пролетта, и жизнените сокове отново се раздвижват в техните
тела
!
Боян Боев КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „От мъчението към труда и от труда към работата". Учителят. Каква е радостта на извора, който иде из тъмните земни недра и влиза в един нов свят на светлина и свобода! Каква е радостта на посадената семка, която преодолява всички препятствия и ограничения и издига своя стрък на слънчевите лъчи! Каква е радостта на пъпката, която се разпуква след дългата зима!
Каква е радостта на съществата, които след зимния летаргически сън почувствуват животворната топлина на пролетта, и жизнените сокове отново се раздвижват в техните
тела
!
Каква е радостта на човека, който излиза от дългия тунел на слънце и простор! В тунела го е притискал непрогледен мрак от всички страни. Но ето, той съзира пред себе си малка светла точка, която постепенно расте и той с радост вижда, че това е изходът, през който влиза в едно съвсем друго царство, дето хиляди цветя цъфтят, дето птичките пеят и пъстрокрили пеперуди летят около него! Този процес, който забелязваме в разните области на природата, сега става и в колективната душа на човечеството! Днес се намираме пред разкриване на скъпоценностите, които дълго време са стояли заровени в глъбините на човешката душа!
към текста >>
Когато човек извърши и най-малкия любовен акт, той сваля
небесния
живот на земята.
Всичко това е необходимо и целесъобразно, но не е достатъчно. Въпросът трябва да се разгледа от едно по-дълбоко психологично гледище. Не е важно само, какво ще направи човек, но са важни и неговите подбуди. Най-дребната и наглед обикновена работа, ако е подбудена от любовта, се издига до една висота и красота, пред която трябва да благоговеем. Ако човек измете един двор със сърце, пълно с любов към тия, които живеят там, неговата дейност е по-велика от дейността на онзи, които пише дебели книги или работи друга работа, подбуден от личен интерес — за слава, власт и пр.
Когато човек извърши и най-малкия любовен акт, той сваля
небесния
живот на земята.
Това е едничкият път към щастие, към красота, към вливане на нова поезия в живота. Това е едничкият път към радостта на творчеството и свободата. Онзи, който е направил и най-малката работа със сърце, стоплено и вдъхновено от любовта, той внася в човешката култура нов подтик, нов елемент. Пред нея се спира със свещен трепет и цялата разумна природа. Чрез издигане от мъчението и труда към работата човешкият живот става свещенодействие!
към текста >>
60.
СТИХОВЕ - S.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Най-ценното, което Питагор донесъл от Изток в дар на своите сънародници, е учението за музиката на
небесните
сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на стария изток: Египет, Халдея и Финикия.
Друг такъв последовател е Боеций, прочут римски държавник (475 г. — 526 г.) и музикален теоретик, чието петтомно съчинение „de musika" е пропито с мислите на Питагор. От школата на великия философ Питагор излезли много ученици. По-важни от тях са: Питий, Дамон, Филалай, Симий, Тимей Локрийски, Епихарм, Алкмеон Кротонски, Архит Тарентски и много други. Страбон (XIV,1,41) подробно описва музикалната философия на Питагоровия ученик Лизис.
Най-ценното, което Питагор донесъл от Изток в дар на своите сънародници, е учението за музиката на
небесните
сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на стария изток: Египет, Халдея и Финикия.
В Египет, в Мемфис и Гнербах, жреци иерофанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите във вавилонските храмове. От Вавилония и Египет учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет учението се пренесло в стара Тракия и антична Гърция от Орфей, също ученик на египетските жреци. Тоя вдъхновен тракиец учил своите многобройни ученици на това учение, добре изложено в книгите му „Светото слово", „Теогония" и „Посвещения", от които се ползували Питагор, Хезиод и Платон. Химните на Орфей загатвали за мистичния характер на това учение.
към текста >>
Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че
небесните
явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли.
Затова ги наричали каноници, за разлика от хармониците, последователите на Аристоксен. Канониците продължили учението на Питагор за отношението между число и тон. Така, питагореецът Архит, приятел на Платон, говорил за тоновете като резултат от трептения, които се разпространяват чрез въздуха. Лас и Хипас, както и Платон, приемали, че законите на музиката и математическите отношения са отражения на световния ред. Аристотел подчертава голямата сила на тона.
Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че
небесните
явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли.
Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе, според питагорейците, е „хармония и числа". Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и други древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по техните думи, е наредено от боговете според изискванията на хармонията". В заключение ще кажем думите на Питагор: „Музиката на небесните сфери е най-дивната музика.
към текста >>
Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и други древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на
небесните
тела
, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по техните думи, е наредено от боговете според изискванията на хармонията".
Аристотел подчертава голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе, според питагорейците, е „хармония и числа".
Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и други древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на
небесните
тела
, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по техните думи, е наредено от боговете според изискванията на хармонията".
В заключение ще кажем думите на Питагор: „Музиката на небесните сфери е най-дивната музика. Тя е най-съвършеното тоново изкуство. Тая музика може да направи човека истински човек, очистен от всичко лошо, да го направи велика душа, „велик посветен". Създаденото от Питагор учение, след смъртта му се пренася в Гърция, гдето господствува над гръцката философия. Вече при Пизистратидите, питагорейците вземат дейно участие в разработването на орфеическата литература.
към текста >>
В заключение ще кажем думите на Питагор: „Музиката на
небесните
сфери е най-дивната музика.
Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе, според питагорейците, е „хармония и числа". Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и други древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по техните думи, е наредено от боговете според изискванията на хармонията".
В заключение ще кажем думите на Питагор: „Музиката на
небесните
сфери е най-дивната музика.
Тя е най-съвършеното тоново изкуство. Тая музика може да направи човека истински човек, очистен от всичко лошо, да го направи велика душа, „велик посветен". Създаденото от Питагор учение, след смъртта му се пренася в Гърция, гдето господствува над гръцката философия. Вече при Пизистратидите, питагорейците вземат дейно участие в разработването на орфеическата литература. Към IV в.
към текста >>
Българските богомили също познавали Питагоровото учение за музиката на
небесните
сфери.
Вече при Пизистратидите, питагорейците вземат дейно участие в разработването на орфеическата литература. Към IV в. до Христа, питагорейството се поглъща от платонизма. По-късните продължители на учението на Питагор са новопитагорейците и неоплатониците. Гьоте, запознат с музикалните разбирания на Питагор, в пролога на безсмъртния „Фауст" казва: Запяло слънце стара песен Със братските кълба във хор.
Българските богомили също познавали Питагоровото учение за музиката на
небесните
сфери.
Това най-добре се изразява в богомилския апокриф „Видение Исаево", гдето се говори за музиката на разните небеса и дори се казва, че „песента на всичките седем небеса не само се чуваше, но и се виждаше". През VI и V в. до Христа, из цяла Гърция господствуват музикалните разбирания на Питагор. Но в IV в. до Христа, против тях възстава един от най-големите музикални теоретици на стария свят — Аристоксен от Тарент.
към текста >>
61.
СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
От тук произлиза и законът: положителната и отрицателната електризация на две
тела
е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради приток на електрони от второто към първото тяло.
Затова, за макрокосмичните процеси в науката се говори и с езика на анологията. Ето, животът на нашата планета — земята е ритмичен. Тя се върти около своята полярна ос и се завърта за 24 часа, заобикаля около слънцето за 365 дни, люлее се либрационно за около осем хиляди години, а продължението на оста й описва в небесното пространство коническа повърхност за около двадесет и шест хиляди години. След свършването на тия периоди тя ги започва отново и все така — със тъщата последователност... Енергията, която получаваме от слънцето — нашият мощен склад на живота — също се движи, пулсира в максимуми и минимуми, които се сменят, според научната статистика, всеки единадесет и половина години. Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-голямо плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък.
От тук произлиза и законът: положителната и отрицателната електризация на две
тела
е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради приток на електрони от второто към първото тяло.
Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията, свързани с тях. Същият закон важи и в радиестезията, гдето става преминаване на електрони от оператора-сензитив към материята, която се изследва, и обратно. Тия ритмични вибрирания са и основата в радиестезията, която съставлява част от геофизиката. Или, тя е ритъм — музика от вибрации — вълни — лъчисти енергии — аура от сили... Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, липсва и радиоактивността. Лъчистата енергия от 0۫۰76 микрона до 0۰4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление.
към текста >>
На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите
небесни
тела
.
Енергията, която земята взема от слънцето, е подобна на артериалната кръв у човека, а тая, която изпраща към слънцето, е подобна на венозната кръв. Или, слънцето от нашата планетна система играе ролята на сърце, а още по-добре тази роля играе централното слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм"[1] „Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепят движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тая възможност само да извърши тази работа. Но кръвта в човешкия организъм се движи благодарение на това, че има един космически импулс в свита, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми.
На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите
небесни
тела
.
И тук ритъмът е закон". Всяко движение е проба от закона на ритъма. Така във физическия свят всичко се намира във вечно движение или всичко вибрира. От най-малкия атом до най-голямото небесно светило, всичко се движи, няма нищо неподвижно в природата. Ако само един атом преустанови своето движение, то би се разрушила цялата вселена.
към текста >>
62.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Небесни
хармонии опиват душата!
... Има ли по-голямо щастие от това, което Ти даваш? ... Ето, — изпълнил си със злато, със рубини и елмази безграничните простори! Разгърнал си царствен пурпур в небесата! Сияние облива цялата земя! Кат нежна, неземна целувка ни милват лъчите!
Небесни
хармонии опиват душата!
... Мир и Любов изпълват цялата вселена! ... * Буен поток от светлина блика от изток,- разлива се и облива всичко. Всеки храст, всяка тревица, всеки лист потръпват от радост под целувката на светлината и жадно приемат живота, който тя му носи. Всичко живо, и камъкът дори, чувства прилива на Божията благодат и благодари на Всевишния за безценния дар. Животни и хора се размърдват, изпълнени със сили, бодри и весели.
към текста >>
... Един велик, непонятен за човешкото съзнание Божествен Дух, раздава, живота си, любовта си, кръвта на сърцето си, — за да нахрани
телата
и душите ни!
— Любовта, която оживотворява света! Великата жертва, благодарение на която ний живеем! Нашият всекидневен хляб, който Бог, в своята безгранична милост ни изпраща! ... Любов, любов безгранична залива света! Едно преизпълнено с Любов сърце непрестанно пулсира, изпращайки ни своята кръв, — за да живеем!
... Един велик, непонятен за човешкото съзнание Божествен Дух, раздава, живота си, любовта си, кръвта на сърцето си, — за да нахрани
телата
и душите ни!
... Едно непостижимо всеобгръщащо Съзнание доброволно се принасят в жертва, която твори живота; непрестанно гори в Свещения Огън на Любовта, огъня, който не изгаря, а твори, който не убива, а дава живот ... Аз изтръпвам пред великата саможертва на този Велик Дух! Душата напира да разкъса тесните граници на ограниченото обикновено човешко съзнание и да се пробуди към безграничността на Божественото! Светлия слънчев поток навлиза във нея, изпълва я, надига се и засиява. Душата се отваря за слънцето, свързва се с него, то навлиза в нея и я претворява. Живота на слънцето се прелива в душата!
към текста >>
Лека, сребърна мъгла се приповдигаше и на вълни бавно се сгъстяваше към полите на Витоша, като бела
дантела
по чудно синята й дреха.
То се мъчеше да се провре през младите листа и клонки, и в забавна игра с тях рисуваше по крехката пролетна трева красиви фигурки. Птичките отдавна вече се надпяваха. Липите сладостно благоухаеха. И аз, плувайки в някакъв неизразим възторг, не сещах как краката ме носеха всред този утринен пир що дарява природата тъй близо до душния, прашен и опушен град. Внезапно се откри простор, залян със златистия блясък на пролетното слънце и окъпан в свежа утринна роса.
Лека, сребърна мъгла се приповдигаше и на вълни бавно се сгъстяваше към полите на Витоша, като бела
дантела
по чудно синята й дреха.
А тя, царствено прекрасна, със светлата усмивка на най-щастливата и прелестна девица гледаше някъде далеч в пространството, като да виждаше някакво светло видение, комуто се усмихваше. Море от краски, от лазур, от свежест и светлини! Като палава лястовица, току дошла, що ненаситно пори пролетния лазур, душата ми се гмуркаше в това море от красота, радваше се, пееше, смееше се ... И като купчина млади пъпки по вейките на пролет що чакат слънцето да се разпукнат, в душата ми избликнаха въпроси, въпроси ... И светли и красиви, и мрачни и противоречиви ... — Всред толкоз красота в живота, и — толкова страдания, борби, разочарования ! ? ... - - - - - - - - Очите ми привлича групичка насядала в един кът на поляната.
към текста >>
Възвръщането към един живот по-близо до природата ще отърси човечеството от множество вредни навици, които рушат физическото здраве и морала на личността, ще прероди
телата
, ще подобри душите.
Тонифициращето действие на слънцето се проявява и върху гръдните и коремните органи й върху кръвотворните жлези: апетитът и храносмилането се подобряват, броя на кръвните телца и хемоглобина се увеличават, лейкоцитарната формула се подобрява, а заедно с това се засилват горителните процеси в организма. Очебиещо е също влиянието на слънцето върху душевното настроение: болните бързо се възродяват и се засилва вярата и желанието им да оздравеят. И ние трябва да се стремим да лекуваме не само тялото, но и душата. Моралът на един болен е от първостепенна важност за неговото оздравяване. При туберкулозата повече от всяка друга болест е необходимо болният да иска да оздравее.
Възвръщането към един живот по-близо до природата ще отърси човечеството от множество вредни навици, които рушат физическото здраве и морала на личността, ще прероди
телата
, ще подобри душите.
Простият и хигиеничен живот ще развие у децата и младите хора стремежи по-мъжествени и по-благородни. И само по тоя начин, надарени със сърце и разум, бронираните и мускулести тела на нашите младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота. Трябва да се даде на слънцето едно по-голямо място в нашия ежедневен живот, защото човекът-цвете, от всички други цветя, има най-голяма нужда от слънце.
към текста >>
И само по тоя начин, надарени със сърце и разум, бронираните и мускулести
тела
на нашите младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота.
И ние трябва да се стремим да лекуваме не само тялото, но и душата. Моралът на един болен е от първостепенна важност за неговото оздравяване. При туберкулозата повече от всяка друга болест е необходимо болният да иска да оздравее. Възвръщането към един живот по-близо до природата ще отърси човечеството от множество вредни навици, които рушат физическото здраве и морала на личността, ще прероди телата, ще подобри душите. Простият и хигиеничен живот ще развие у децата и младите хора стремежи по-мъжествени и по-благородни.
И само по тоя начин, надарени със сърце и разум, бронираните и мускулести
тела
на нашите младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота.
Трябва да се даде на слънцето едно по-голямо място в нашия ежедневен живот, защото човекът-цвете, от всички други цветя, има най-голяма нужда от слънце.
към текста >>
63.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Към учениците на Розенкройцерството (от един ученик) Когато окултното развитие започне, ученикът трябва да работи върху по-висшите си
тела
чрез повторение и проникване в духовните истини.
То трябва да стане и ще стане! Братя човеци, събудете се! Работа ни чака! Работа велика, благословена: Господ ни вика за зидари, — да изградим основите на Неговото царство тук на земята. Да обърнем взора си Нагоре, и да се вслушаме в Неговия зовъ: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
Към учениците на Розенкройцерството (от един ученик) Когато окултното развитие започне, ученикът трябва да работи върху по-висшите си
тела
чрез повторение и проникване в духовните истини.
За до може тази работа да върви успешно, ученикът трябва да се стреми да намери своето място в света и да разбере своето отношение към Бога и към своите братя хора. В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се частица от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на Небесния Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме. Когато човек мисли, той не само задълбочава, но същевременно умножава гънките на мозъка, които са пътищата, по които мисълта се проявява. Ученикът трябва да помни, че всяка мисъл, чувство или емоция се отпечатват върху негативните атоми на рефлектиращия етер във виталното тяло, нещо което съставлява наречения подсъзнателен ум. Ето защо, ако имаме желание да достигнем нещо, ний трябва да преустановим всякаква разрушителна критика и да се откажем да влизаме в негативни разговори.
към текста >>
В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се частица от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на
Небесния
Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме.
Работа ни чака! Работа велика, благословена: Господ ни вика за зидари, — да изградим основите на Неговото царство тук на земята. Да обърнем взора си Нагоре, и да се вслушаме в Неговия зовъ: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Към учениците на Розенкройцерството (от един ученик) Когато окултното развитие започне, ученикът трябва да работи върху по-висшите си тела чрез повторение и проникване в духовните истини. За до може тази работа да върви успешно, ученикът трябва да се стреми да намери своето място в света и да разбере своето отношение към Бога и към своите братя хора.
В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се частица от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на
Небесния
Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме.
Когато човек мисли, той не само задълбочава, но същевременно умножава гънките на мозъка, които са пътищата, по които мисълта се проявява. Ученикът трябва да помни, че всяка мисъл, чувство или емоция се отпечатват върху негативните атоми на рефлектиращия етер във виталното тяло, нещо което съставлява наречения подсъзнателен ум. Ето защо, ако имаме желание да достигнем нещо, ний трябва да преустановим всякаква разрушителна критика и да се откажем да влизаме в негативни разговори. Когато ученикът извършва упражненията на ретроспекцията и концентрацията редовно, особено когато той ги придружава с чист живот, чиста храна и служене на другите, атомите на всички негови тела започват да се сменят. Тази смяна се.
към текста >>
Когато ученикът извършва упражненията на ретроспекцията и концентрацията редовно, особено когато той ги придружава с чист живот, чиста храна и служене на другите, атомите на всички негови
тела
започват да се сменят.
За до може тази работа да върви успешно, ученикът трябва да се стреми да намери своето място в света и да разбере своето отношение към Бога и към своите братя хора. В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се частица от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на Небесния Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме. Когато човек мисли, той не само задълбочава, но същевременно умножава гънките на мозъка, които са пътищата, по които мисълта се проявява. Ученикът трябва да помни, че всяка мисъл, чувство или емоция се отпечатват върху негативните атоми на рефлектиращия етер във виталното тяло, нещо което съставлява наречения подсъзнателен ум. Ето защо, ако имаме желание да достигнем нещо, ний трябва да преустановим всякаква разрушителна критика и да се откажем да влизаме в негативни разговори.
Когато ученикът извършва упражненията на ретроспекцията и концентрацията редовно, особено когато той ги придружава с чист живот, чиста храна и служене на другите, атомите на всички негови
тела
започват да се сменят.
Тази смяна се. чувства частно и във физическия мозък, защото той е инструмента на ума. Степента на вибрациите на мозъчните клетки се е подигнала и концентрацията може временно да бъде малко затруднена. Но това не трябва да ни тревожи. Ако ученикът продължава да работи в това направление, ще последва едно хармониране и мъчнотията ще изчезне.
към текста >>
64.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Духът е деен и организиращ фактор в природата, който непрекъснато работи върху съзиждането на нови модели-форми-
тела
и идеи.
а като ред събития. Тази нова концепция за времето и простора се яви като нов и твърде смел процеп в схоластическата постройка на бездушната материалистична школа от миналия век. Тази новост беше като революционна прокламация за погребване на мъртвеца — материализма, за да престане да заразява атмосферата и душите на новото поколение със своето безбожие и своето богохулно учение за човека, че бил само животно и нищо повече, поради което трябвало да живее като животното. Новата наука нанесе смъртен удар на това материалистично гледище. Душата и духът не са продукт на тялото, а самостойни фактори.
Духът е деен и организиращ фактор в природата, който непрекъснато работи върху съзиждането на нови модели-форми-
тела
и идеи.
Издигайки се все по-високо и по- високо от средата на слепите рефлекси, Духът в своето творческо нагорно шествие, се превръща у човека в способност да се самосъзнаваме. Това положение е много старо в Индия, дето санскритският термин за самосъзнанието е „Аханхара“. В края на краищата новият мироглед на днешната наука се свежда към приемането, че вселената не се състои от материя, а от форми и степени на организирано Битие или Дух — съзнание „Аханхара“. Още след свършването на войната френското сериозно списание „Ревю де дьо Монд“ изказа мнението си, че е вече време да се преправят учебниците на гимназиите и университета, като се изоставят веднъж- за винаги погрешните възгледи относно вселената и човека. И ако това още не е станало, то е защото светът има сега по-важна работа, било с уреждането на кризата, било с войните, но нека вярваме, че както времето на Галилей роди новото разбиране за вселената и неговото мнение се инкорпорира в учебниците, тъй и сега, когато науката е отбелязала вече тъй много нови постижения, старото вярване ще бъде заличено от учебниците и заменено с новото. Ш.
към текста >>
И наистина, съвременните хора се интересуват, от много неща, проучват морските и земни глъбини и
небесните
висини, но стремеж към истинско себепознание като че ли не съществува у тях.
Г-н и Г-жа Ууд, видни деятели и Теософското Общество посетиха България през м. април. като държаха няколко сказки в София. Г-н Софрони Ников държа в Севлиево 3 сказки на 18, 19 и 20 април на обща тема „Умрелите са живи“. Сказките бяха добре изнесени и научно аргументирани, обаче посещението твърде слабо. Право забеляза един от присъстващите, че днешните хора, се интересуват само за тялото си, а не и за душата си.
И наистина, съвременните хора се интересуват, от много неща, проучват морските и земни глъбини и
небесните
висини, но стремеж към истинско себепознание като че ли не съществува у тях.
Обаче, пътят към истинското знание върви пред себепознанието. Какъв смисъл има да проучваме хилядите и най-малки подробности в живота и устройството на цялата видима вселена, когато не познаване сами себе си? Що е човек, откъде иде на къде отива? — Ето най-важните въпроси, към които трябва да бъде насочен вечния стремеж за знание на човека. Истината трябва да озари човешкия ум, за да може последния да начертае правилен път в живота. Иначе.
към текста >>
65.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Освен това си тяло той има и други
тела
, други носители, направени от много по-тънка, много по-ефирна материя и затова невидими за човешкото око, при днешното развитие на възприемателната му способност.
Без нея никога не може да бъде изградена истинската нова култура, слънчевата култура, за която мие говорим тука. Без тази наука човек ще остане завинаги тайна за себе си, цълия свят също ще бъде тайна за него и той не ще може да осмисли разумно живота си. Кои са основните принципи на тази наука? Човек е безсмъртно същество, той е дух, а не тяло, последното е само инструмент в ръцете на духа. Затова живота на човека не свършва със смъртта на физическото му тяло.
Освен това си тяло той има и други
тела
, други носители, направени от много по-тънка, много по-ефирна материя и затова невидими за човешкото око, при днешното развитие на възприемателната му способност.
Освен външния, физически свят, когото ние виждаме и изучаваме, съществува цял един огромен невидим свят, който обгръща и прониква нашия, но ние не го виждаме по същата причина. Тази свят, обаче, не е завинаги затворен за човека, защото и днес има хора, така наречените ясновидци, които могат да проникват в него. Ще дойде време, когато човек ще развие в себе си нови способности, чиито зародиши се намират и днес в него, и с тяхна помощ той ще борави в този невидим свят както днес във физическия. Основният закон на живота е еволюцията. Това е постоянния напредък към безкрайното съвършенство — Бога.
към текста >>
Закона за
телата
доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение.
Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове. Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен. Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и Светия Дух. Тези три основни лъча на Божествения Живот изхождат, радиират от слънцето и произвеждат живота, съзнанието и формата върху всеки един от седемте носители, проводници на светлината, планетите, наречени в Писанието „Седемте Ангела пред Престола“. Техните имена са: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн и Уран.
Закона за
телата
доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение.
Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната близост до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера. Съществата, обитаващи всяка от тези планети, съобразно със степента на своето развитие, имат афинитет към едни или други слънчеви лъчи. Те поглъщат цвета или цветовете, към които са склонни, а останалата част отразяват към другите планети. Отразените по тоя начин лъчи носят със себе си един импулс от природата на съществата, в които те са били в съприкосновение. По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове.
към текста >>
Звездите са
небесния
часовник, който отмерва годините; луната ни посочва месеците, които благоприятстват за сеене и жътва.
И в тая многоцветна светлина ние живеем, движим се и съществуваме. Лъчите които идат направо от слънцето са източник на духовно просветление; отразените от другите планети лъчи спомагат за развитие на съзнанието и за нравственото усъвършенстване; а лъчите, които отразява луната, определят физическия растеж. Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята. Остатъка няма да може да действува върху тях или произвежда действие, подобно на това, което светлината и цветовете произвеждат върху слепите. Следователно, когато, човек се връща на земята за да пожъне това, което е сеял в предишните си животи и да сее отново семената, които ще дадат неговата бъдеща опитност, звездните лъчи въздействат по различен начин върху всеки отделен индивид.
Звездите са
небесния
часовник, който отмерва годините; луната ни посочва месеците, които благоприятстват за сеене и жътва.
Така науката Астрология е една основна истина в природата, с грамадно значение за духовния растеж на човека. Детето представлява една тайна за всички: ний можем да узнаем неговите склонности само когато те бавно започват да се оформяват като черти на характера, обаче обикновено тяхното обуздаване е вече трудно, щом лошите навици са се сформирали и младежа е стъпил на наклонената плоскост. Хороскопът, съставен за момента на раждането, по един научен начин показва наклонностите на детето към добро или зло, и ако родителите пожертват нужните за изучаване езика на звездите, време и грижи, те ще могат да принесат неоценима полза на детето, поверено тям, поощрявайки добрите стремежи и парализирайки наклонностите към злото, преди те да са се оформили в навици. Не трябва да се мисли, че човек трябва непременно да познава висшата математика, за да може да състави един хороскоп. Мнозина съставят хороскопа по един толкова забъркан начин, той бива „тъй страшно и чудно направен", че става неразбираем както за другите, така и за самия му автор; докато пък един прост чертеж, удобен за по-лесно разбиране, може да бъде построен от всеки, който може да събира и изважда.
към текста >>
66.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Птиците
небесни
Оставете безгрижно да хвъркат и пеят на свобода.
На тоз жесток нрав сал людоядството подхожда. О, свестете се, не убивайте, недейте, братя! С убийство не откъсвайте от плуга работния вол, Нека той, наш верен слуга умре от своя си смърт. Не трепете стадата беззащитни — нека те Ви обличат и сгряват с мекото си руно, И ви поят с млякото си щедро, мирно живейки И умирайки спокойно на пасбищата наши. Хвърлете примки и капани!
Птиците
небесни
Оставете безгрижно да хвъркат и пеят на свобода.
Хитро сплетените мрежи и куки със смъртни примамки Хвърлете! Наивните риби с коварна измама не ловете, Уста си с кръв на живи твари не сквернете! Смъртни, — смъртните щадете! Хранете се с щото е Позволено и достойно за любящата чистата душа на човека! Забележка: Овидий е древно-римски поет, живял от 45 год.
към текста >>
Забележка: Почетните членове имат само съвещателен глас и не могат да заемат отговорни постове в управителните
тела
.
Вижда се, че тия приятели, отдават най-голямо значение на честността, която се обуславя и от това дали сам създаваш блага за себе си и другите. Земевладелците, като хора които не работят земята, не могат да членуват във федерацията. Вратата за влизане не е широко отворена, ако си компрометиран пред със си. ти не би могъл да влезеш в дружеството. Въпросът з интелигенцията е решен с точка б) от същия член „За почени членове се приемат агрономите и учители в земеделските училища и лица, които са указали големи морални заслуги на Федерацията, ако за това даде съгласие дружеството“.
Забележка: Почетните членове имат само съвещателен глас и не могат да заемат отговорни постове в управителните
тела
.
т. е. в никакъв случай не могат да бъдат избирани. Интелигенцията ни е поставена на изпит за гражданска зрелост: Който иска да заповядва, нема место при власовденци, който иска да служи без име за своя идеал. да заповяда. Това са малцината истински интелигентни, които безкористно, с радост, са поели службата за една възвишена цел. Хора.
към текста >>
67.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да се уверите в съществуването на този закон, погледнете на
небесните
тела
в пространството, на клетките в организма, на електроните в атома.
Друго основно положение в този организъм, положено от самото битие на нещата е, че всяко същество има свобода т. е. има известно поле и граници на действие, в които то е автономно да действува съобразно със законите, положени в самото негово битие, които са закони и на обективния свят, в който то развива своята деятелност. И по силата на тези закони, в средата, в която то действа, никое друго същество няма право да му налага други закони или да го ограничава в неговата дейност в собствената му сфера. И никой няма право да прониква в чужда сфера на дейност, понеже с това нарушава свободата на другите. А закона за свободата е безусловен.
За да се уверите в съществуването на този закон, погледнете на
небесните
тела
в пространството, на клетките в организма, на електроните в атома.
Тези три положения: — да изпълнява известна функция, да има нужната храна и да бъде свободно, т. е. да има известно поле на дейност, в което да бъде автономно и независимо от някаква външна причина, а да е подчинено само на вътрешния импулс на силите, които действат в самото него — са вложени във всяко живо същество като тенденции и стремежи на самия живот, и по силата на тези тенденции, то се стреми да ги задоволи и реализира. Това са спонтанни и естествени стремежи и импулси на всяко живо същество. И до толкова, до колкото се спазват тези три закони и стремежи в един колективен организъм — каквито са човекът и обществото — дотолкова има и хармония в неговото развитие. Хармонията в отделния човек се изразява в здраве на тялото, чистота на чувствата и светлина на мислите, а в обществото това е правилен обществен живот — икономически и духовен.
към текста >>
68.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другитк
небесни
тела
.
В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да наречем Мълчаливото, Разумното в природата, което регулира силите. Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тази възможност само. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс със света, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми.
На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другитк
небесни
тела
.
Енергията, която земята взема от слънцето, може да се сравни с артериалната кръв. а тая, която изпраща към слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на земята се възвръщат към слънцето, за да добият първоначалният ритъм .*) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати.
към текста >>
69.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тахчиев) Отзиви Път се вие (
Стела
) Между подводни скали Корабът на живота — личен.
Ч.) На Планината (В. С. Недев) Към съзнателно самоусъвършенстване (Д. Стоянов) По въпроса за Трудовата Братска Задруга (Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.) Словото на Учителя. Трите свята (По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.) Безкористието (Г.
Тахчиев) Отзиви Път се вие (
Стела
) Между подводни скали Корабът на живота — личен.
обществен и на цялото човечество — се движи днес всред бурно развълнувано море, между опасни подводни скали. Опасността е на лице. Катастрофата може да стане при всяка стъпка. И никой не може да каже отнапред кои ще я преживеят, кои ще се избавят от ноктите на разрушението и смъртта. Една вълна на бесен шовинизъм залива света.
към текста >>
Мир светъл духът ми намери, И мълком молитва шепти, Потънал в
небесните
сфери, В неземни обвит красоти.
Шептят мелодично листата, Играят златисти лъчи, Там долу класът на нивята Развива се в меки вълни. На извори бистри водите, Мирисът на пъстри цветя. Кристалния въздух, тревите, Със святи планински чада. След Божи ден слънцето скри се, Небето обсипват звезди, И скоро луната яви се, В небесната шир се изви. И сякаш природните тайни Милуват ми страдна душа И звуци вълшебни, омайни Ми шепнат във таз самота.
Мир светъл духът ми намери, И мълком молитва шепти, Потънал в
небесните
сфери, В неземни обвит красоти.
Сега с вдъхновение сияйно И радост обилна в душа Ще пея за всичко потайно И ценно във таз планина. И с първия лъч на зората. На ранина, аз в долини Ще ида при родни си братя, Ще викна със мощ във гърди: Възлезте, чада на земята, Хей там във онез планини. Вдъхнете и бий красотата На чисти Божествени дни. В. С.
към текста >>
И погледа се плъзна по пътя и се понесе на розови,
небесни
и резидави криле към хоризонта на утрешния ден — денят на братството и любовта.
Път се вие през раззеленени всред зима полянки. Колко е красив, обвит в нежна сребърна и виолетова мъгла! Стеснява се и губи татък далеч към синята планина. А хоризонтът розов и небесен и резидав. Път се вие.
И погледа се плъзна по пътя и се понесе на розови,
небесни
и резидави криле към хоризонта на утрешния ден — денят на братството и любовта.
Ето ме в гората огласена от птички и потоци, украсена с цветя, ягоди, малини. Слушам песните на птичките, бера ягоди, тананикам си, оправям някои изкривени клонки, поливам някъде изсъхнала издънка. Срещам брат — човек. За пръв път го виждам. Усмихвам се.
към текста >>
Нося се на някакви розови,
небесни
и резидави криле, по този път, към хоризонта, от дето ще изгрее утрешният ден — денят на любовта и братството.
Стела
Или устройват срещи — екскурзии по планините. Каква радост е тогава! Тогава е празник! Празник на любовта! Път се вие през раззеленените всред зима полянки и се губи татък далеч към синята планина.
Нося се на някакви розови,
небесни
и резидави криле, по този път, към хоризонта, от дето ще изгрее утрешният ден — денят на любовта и братството.
Стела
към текста >>
70.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на
небесните
тела
.
Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението. Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура. Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят. Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони.
Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на
небесните
тела
.
И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите. Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива освободен и се връща в Самос след 30 години отсъствие. След кратко престояване в родното си място, той решил да се установи в една от гръцките колонии в Италия. Изборът му паднел върху Кротон. Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие.
към текста >>
Навред, гдето е минавал, той правел да се чува гласа на правдата и доброто и се стараел да оздрави
телата
и душите.
Казват, че неговата първа реч в Кротон, му спечелила две хиляди последователи. Управниците му поверили възпитанието на младежта и преобразованието на обществените учреждения. В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е. на най-високо стоящите в стълбата на знанието и добродетелта. Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации.
Навред, гдето е минавал, той правел да се чува гласа на правдата и доброто и се стараел да оздрави
телата
и душите.
Целз го счита за най-просветения в областта на медицината философ. Знанията му били така всеобгръщащи, мъдростта му тъй-блестяща и влиянието му тъй-грамадно, че го сравнявали с някой полубог. В своя институт в Кротон той се постарал да реализира идеала си за човешкото усъвършенстване. Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие. Така, в съгласие с тези неизменни аналогии в произхода, устройството, развитието и крайната цел на нещата, той желаел да установи закона, хармонията и божествения план във всички прояви на човешкия живот, както в ръководството на отделния човек, така и в това на колектива.
към текста >>
71.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Никога добрите желания, помисли и дела не са биле изоставени от вниманието на
небесните
сили.
Ражда се вече по образ и подобие, става едно с общото — проявител на Божественото. Кога и колко да се медитира? Трябва да се хвърлят всички мерки и шаблони на нашите бащи, майки, деди прадеди. Достатъчно е да се направят малко усилия и се прояви доброто желание без мерки, традиции, ограничения, които са единствената най-голяма спънка. Човек, които се подчини на доброто желание и му служи като свободен пионер в полето на живота, ще има непременно верност в постижението 100 на 100.
Никога добрите желания, помисли и дела не са биле изоставени от вниманието на
небесните
сили.
Ти тръгни и иди при Бога. Недей очаква Бог да те търси. Човек се е загубил без волята на Бога и за това си непослушание сега, той трябва да Го потърси. Емануил Къде е човекът? Не си ли още в мене, Лелена моя младост?
към текста >>
Според теософите, човек има седем
тела
и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години.
И ако човек не иска да мине в една по-висша форма, никой не може да му помогне и да го направи щастлив, в това състояние, в което се намира сега. Само временно може да му се помогне, като на един просяк; но просията в света не разрешава въпроса. Всичко, което става в живота на цялото човечество, става и в живота на всеки отделен човек. Първите седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е. от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот.
Според теософите, човек има седем
тела
и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години.
Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят.
към текста >>
Но тази класификация на човешките
тела
е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12
тела
.
Само временно може да му се помогне, като на един просяк; но просията в света не разрешава въпроса. Всичко, което става в живота на цялото човечество, става и в живота на всеки отделен човек. Първите седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е. от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот. Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години.
Но тази класификация на човешките
тела
е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12
тела
.
Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят.
към текста >>
Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни
тела
.
Всичко, което става в живота на цялото човечество, става и в живота на всеки отделен човек. Първите седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е. от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот. Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела.
Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни
тела
.
Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас.
към текста >>
72.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъй както
небесните
тела
се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой.
Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят.
Тъй както
небесните
тела
се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой.
Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост. Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата.
към текста >>
73.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички
небесни
светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме.
98) Гроздов сок за през цялата година (М. Едрев) Южното славянство (стих. от дядо Благо) Хроника Помен за Д-р Кирил Паскалев Седмичен бюлетин. Книжнина БЕЗГРАНИЧНОТО Погълнати в своите делнични грижи, увлечени в „борбата на живота“, за задоволяване на своите всекидневни нужди, хората из-пускат из пред вид най-важното, най-същественото за техния живот. Стремейки се към тясно схващаното „лично благополучие“, те забравят своята връзка с Цялото, тям нито на ум им идва, че това благополучие, което те търсят, е обусловено всецеля именно от тази ни връзка с Безграничното.
Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички
небесни
светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме.
Ние сме части от този Божествен Организъм и, като такива, трябва да заемем точно местата си и да хармонираме действията си съобразно службата, която ни е възложена. Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло. Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота? Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното.
към текста >>
реална, органическа връзка, която свързва душите и
телата
ни с душата и тялото на Живия Космос.
Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме? Как да не при-знаем, че извора на всичките ни сили е там, че разрешението на всичките ни трудни задачи идва от там. че кашата земна деятелност може да успява само дотолкова. доколкото е подкрепена от там? … Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да чувстваме винаги тази жива.
реална, органическа връзка, която свързва душите и
телата
ни с душата и тялото на Живия Космос.
Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем.
към текста >>
Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни
небесни
светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи.
Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем.
Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни
небесни
светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи.
Да го потърсим първом в себе си! Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща. Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи. Нека обърнем погледа си нагоре! Там е живота на нашия живот!
към текста >>
Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават … Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят
небесния
свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на Безграничното.
От там ний можем да ги почерпим, да ги овладеем, за да ги въплътим тук, на земята. Защото там е източника на всичко хубаво, всичко светло, което можем да достигнем. Там е нашата истинска Родина. Но, от там ний получаваме и въздаянието на всичките си лоши, неразумни мисли,чувства и по-стъпки, защото, както това достатъчно ясно е изразено в следващата статия, всичко лошо, всичко отрицателно, което излиза от нас, ни се възвръща от там с удесеторена сила. От там идат болестите, нещастията, сушата, неплодородието, земетресенията, войните, революциите и хаоса в умовете и във взаимоотношенията — като естествен отговор на нашите противоестествени мисли, чувства и постъпки, като неизбежен резултат от нашето противодействие на силите на доброто, които действат от там.
Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават … Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят
небесния
свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на Безграничното.
Вслушайте се в гласа на безчислените светила — огнища на разумен, съзнателен живот. Чрез тях говори сам Бог. Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо. Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си. Безграничното, в което живеем, движим се и съществуваме, е най-важния фактор за нашия живот, защото от него и от нашето отношение към него зависи цялата ни съдба.
към текста >>
— такъв труд би бил много по-плодотворен, от изчисленията за тежестта на
небесните
тела
и за проблематическите разстояния между системите.
Тези, които знаят, че Земята и човечеството се намират пред прага на ужасии катаклизми, се стараят, по всички възможни начини, да предпазят човечеството. От това са извикани многобройните призиви, които се разнасят в последно време — призиви да се работи за подигане степента на съзнанието. за изменение на психическата тоналност на човечеството в смисъл на преход от дребнавите лични интереси към по-високия идеал за всеобщото Благо, защото само повишеното и разширено съзнание е в състояние да направлява творческата работа за овладяване и използване, в името на общопланетното Благо, на тези залежи от още непознати и заплашващи с избухване енергии. Крайният срок ме е далеч. и учените биха направили по добре, ако се заемеха с изследването на космическите лъчи и на психофизическите влияния, получавани от планетата и нейните обитатели и с изнамиране на способи за тяхното използване за обща творческа дейност.
— такъв труд би бил много по-плодотворен, от изчисленията за тежестта на
небесните
тела
и за проблематическите разстояния между системите.
Земята е не само приемател на космични влияния, но и отправител. Вибрациите, създавани от мислите, чувствата, творчеството на хората, не оста-ват в земната атмосфера, но. синтезирайки се, се предават понататък на планетите, внасяйки своята нота във вибрациите на слънчевата система и чрез нея — в Космоса. Ако равнодействащата за тези вибрации е дисхармонична, ако в нея преобладават токовете на злобата, ненавистта, на личния и групов егоизъм, на лъжата и на ограничената в материалното психика, то, устремявайки се в пространството, такава равнодействаща повлиява и отчасти изменя ритъма на нашата слънчева система, а чрез това внася и в Космоса една вълна от забавени и безпорядъчно вибриращи енергии. И вибрациите, които се явяват като отговор на тази вълна, от окръжаващите планети и системи, с удесеторена сила се възвръщат към земята.
към текста >>
74.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От физическия свят човек взема необходимите материали и енергии за изграждането на духовните си
тела
, с които ще може да живее в по-висшите, свръхчувствени светове.
за благото и подигането на цялото човечество, е работа. Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов. Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето. Труда е дълг на всеки човек. Всеки човек, роден на физическия свят, е длъжен да си изкарва сам прехраната и въобще средствата за поддържане на физическия си живот, който е основата, върху която се съгражда духовния живот на човека.
От физическия свят човек взема необходимите материали и енергии за изграждането на духовните си
тела
, с които ще може да живее в по-висшите, свръхчувствени светове.
Но за да може да живее на физическото поле, всеки човек трябва да си изкарва средствата за живот, за да няма робство. Защото, ако някой не си изкарва прехраната, а трябва други да работят за него, така ще се яви робството, макар и в най-модерна форма. Не е въпрос да си изкара човек прехраната с лукавство, подлост, кражба, лъжа и ред други долни средства, но всеки трябва с труд да си изкара прехрана. И Учителят казва, че в новата епоха всеки човек ще работи само по три часа за прехраната си, а останалото време ще го употреби за своето културно развитие. Защото човек е едно същество тройно по природа.
към текста >>
Помни само Исуса и разкъсаните
тела
.
Тавана и стените опръскани с кръв и човешки мозъци, с разбити сърца. А зад всичко това кротко пристъпя Исус, с бяла риза, закрил лице с длани, плаче, плаче! … После показа ужасната картина на Стругов и промълви: „Ето края, ето венеца на твоята наука! “ Два дни вече как лъжеха Стругов в клиниката, че очите му са здрави. С превързано лице, той още не може да разбере как стана всичко.
Помни само Исуса и разкъсаните
тела
.
Те още го следят в мрака и той си мисли, че ще изчезнат кога отвържат очите му. Трети ден идваше и все още не му снемаха превръзката. Няма ли да ги промиват най-после, си мисли. А страданията в тия дни бяха ужасни, той взе да не вярва и на лекарите. Може би го лъжат че не е ослепял.
към текста >>
— Татко наш
небесни
не му е дал такава повеля.
И това вършеше той почти всяка сутрин. Ябълката спеше, но сънят й беше един от най-ужасните, особено в онези минути, когато заекът се залостваше до дънера и започваше да забива острите си зъби в кората й. От време на време тя отваряше очи. изглеждаше го с трепет, но нищо му не продумваше. — Безумен е този мой брат, казваше в себе си тя, когато го гледаше.
— Татко наш
небесни
не му е дал такава повеля.
Това той върши по своя воля, от незнание, от невежество, от глупост. Ако той знаеше, че така аз ще загина, че никога вече няма да получи от мене ароматна ябълка, сигурно не би правил това. Нека аз да умра, та той да научи един урок, по-умен да стане! На втората есен, когато заекът се надяваше да яде пак сочни ябълки, с голяма изненада забележи, че на ябълката няма ни ябълки, ни листа дори, а дънерът й — бял и сух. Тогава едвам заекът се замисли дълбоко и с въздишка промълви: — Не съм ли аз причина на всичко това?!
към текста >>
75.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нищо!.. Освен смърт, разкъсани
тела
, сълзи и кърви.
Той знаеше много, но не знаеше най-великото изкуство — да живеем в хармония с човеците, да ги обичаме като свои братя и да дадем в жертва всичко за тяхното всестранно издигане. Но сега слепият разбра, че не сме дошли тук на земята само да знаем, но да живеем; не да убиваме, но да обичаме. И тая наука, на която той служи ето вече толкова години, му се видя безполезна и жестока не само спрямо него, но и спроти всички хора. Искаше да я нарече дяволска наука, защото служеше само на злото начало в човека. Какво би спечелило човечеството от неговия взрив, за когото изгуби толкова време, похаби душата си и изостави семейството си?
Нищо!.. Освен смърт, разкъсани
тела
, сълзи и кърви.
С тия мисли той забрави как ще срещне жена си и детето си. А те вече бяха по стълбите, разговаряха и се чудеха кой ще е отворил вратата. Жена му влезе в стаята да се съблича, а малката Оля тичаше в кухнята да види заспалата си кукличка. — Мамо-о-о, татко си дошъл! … Татенце, ти си сам!
към текста >>
Известно е, че земята се влияе от другите
небесни
тела
: разните електрични и магнетични бури, трусове и пр.
Септември през целия Октомври, та и Ноември, е време за сеитба за есенните растения, най-важно от които за нас, е пшеницата. Установено е, чрез дългогодишни опити на земеделските опитни станции, че за да има добра реколта трябва да се спазват следните работи: да се натори добре предшественика (най-добър е черен торен угар, после фиевата смес, полски фасул, захарно цвекло, мохар, картофи, царевица — всички торени); да се обработи добре почвата (подметка, есенна оран); да се засее по-рано, чисто и добро семе, и то с редосеялка по 15 — 16 кг. на един декар, за да се спести семе и да се подобри реколтата и т. н. Въпреки всички тези мерки, обаче, често реколтата остава слаба поради ред болести и неприятели, срещу най-страшните от които съвременната наука е безсилна. Мъдреците, от древността и днес, твърдят че причините за това са от духовно естество, и че за да се отстранят, трябва да се знаят.
Известно е, че земята се влияе от другите
небесни
тела
: разните електрични и магнетични бури, трусове и пр.
са във връзка със слънчевите петна, а приливите и отливите на морето се дължат на луната и т. н. Небесните тела влияят понякога добре, а по-някога — зле. За сеитбата, и саденето, от особено значение е влиянието на луната. Мъдрите хора препоръчват да се сее през първите 14 дни, след новолунието, т. е. докогато дискът на луната се пълни, като се избягват дните вторник и събота, като свързани с други планети, които в тези дни лошо влияят на земята.
към текста >>
Небесните
тела
влияят понякога добре, а по-някога — зле.
на един декар, за да се спести семе и да се подобри реколтата и т. н. Въпреки всички тези мерки, обаче, често реколтата остава слаба поради ред болести и неприятели, срещу най-страшните от които съвременната наука е безсилна. Мъдреците, от древността и днес, твърдят че причините за това са от духовно естество, и че за да се отстранят, трябва да се знаят. Известно е, че земята се влияе от другите небесни тела: разните електрични и магнетични бури, трусове и пр. са във връзка със слънчевите петна, а приливите и отливите на морето се дължат на луната и т. н.
Небесните
тела
влияят понякога добре, а по-някога — зле.
За сеитбата, и саденето, от особено значение е влиянието на луната. Мъдрите хора препоръчват да се сее през първите 14 дни, след новолунието, т. е. докогато дискът на луната се пълни, като се избягват дните вторник и събота, като свързани с други планети, които в тези дни лошо влияят на земята. През тях и останалото време (когато луната се разсипва) да се вършат подготвителни работи. Но освен космичното влияние, за добро плодородие влияе и настроението на човека — неговите мисли, чувства и постъпки, както при сеитбата, така и през останалото време.
към текста >>
76.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Предлежащият такъв съдържа — освен календара на Българската православие черква, бележник, разни данни за леточисления и празници на други вероизповедания — изгреви и залези на слънцето, дължина на деня, изгреви и залези на луната, за всеки ден: фази на луната, преминаване на слънцето през някой особени точки от еклиптиката, изгреви и залази на видимите с просто око планети, през 10 дни; гражданско смрачаваше;
констелация
на планетите със слънцето и по между си; видимост на планетите в България през отделните месеци; затъмнения и в частност затъмнението видимо от България.
Д. Б. Книжнина Астрономичен календар за 1935 год. 9 годишнина от Д-р Владимир Кир. Христов. Издаваният от Д-р Вл. К. Христов календар е препоръчан от Министерството на Народното Просвещение с окръжно № 40722 от 7 декември 1932 г.
Предлежащият такъв съдържа — освен календара на Българската православие черква, бележник, разни данни за леточисления и празници на други вероизповедания — изгреви и залези на слънцето, дължина на деня, изгреви и залези на луната, за всеки ден: фази на луната, преминаване на слънцето през някой особени точки от еклиптиката, изгреви и залази на видимите с просто око планети, през 10 дни; гражданско смрачаваше;
констелация
на планетите със слънцето и по между си; видимост на планетите в България през отделните месеци; затъмнения и в частност затъмнението видимо от България.
Календарът има джобен формат и обхваща 48 стр. с две диаграми в текста, които особено улесняват намирането на планетите по небето. Разгледаните явления, които се наблюдават ежедневно при небесните светила, слънце, луна и планети, му дават по-общ характер. Той струва 5 лв. вкл. пощ.
към текста >>
Разгледаните явления, които се наблюдават ежедневно при
небесните
светила, слънце, луна и планети, му дават по-общ характер.
Издаваният от Д-р Вл. К. Христов календар е препоръчан от Министерството на Народното Просвещение с окръжно № 40722 от 7 декември 1932 г. Предлежащият такъв съдържа — освен календара на Българската православие черква, бележник, разни данни за леточисления и празници на други вероизповедания — изгреви и залези на слънцето, дължина на деня, изгреви и залези на луната, за всеки ден: фази на луната, преминаване на слънцето през някой особени точки от еклиптиката, изгреви и залази на видимите с просто око планети, през 10 дни; гражданско смрачаваше; констелация на планетите със слънцето и по между си; видимост на планетите в България през отделните месеци; затъмнения и в частност затъмнението видимо от България. Календарът има джобен формат и обхваща 48 стр. с две диаграми в текста, които особено улесняват намирането на планетите по небето.
Разгледаните явления, които се наблюдават ежедневно при
небесните
светила, слънце, луна и планети, му дават по-общ характер.
Той струва 5 лв. вкл. пощ. разноски, в предплата, и се доставя от Цочо Диков. София, „Опълченска” 66 София III. Сп. Житно зърно, книга 7—8, година VIII.
към текста >>
77.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и слънца са различно организирани - според космичните условия на тези
небесни
тела
.
И сега настава една епоха, когато Юпитер започва да има по-голямо влияние върху земята и хората ще станат по-благородни и по-справедливи. А досега човечеството се е развивало главно под влиянието на Марс, който е свързан с желязото и механичната енергия, затова и съвременната култура, както и предшестващите я, са все култури на желязото, където хората постоянно се бият и воюват. Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата на влияние на Марс и дохождат повече под влиянието на Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив, справедлив и развива вече Божественото съзнание у човека. Следователно, хората, които живеят на Юпитер, не са тъй дребнави като хората на земята. Сега астрономите може да говорят, че на Юпитер и другите планети и Слънцето няма живот, защото или са изстинали или са още много горещи, но няма условия за живот на тях.
Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и слънца са различно организирани - според космичните условия на тези
небесни
тела
.
Сегашните хора мислят, че животът може да съществува само при тези условия и в тази форма, каквито ги намираме на земята. Но според изследванията на окултната наука, човек е живял едно време и върху земята при една температура от няколко хиляди градуса, но разбира се, че при друга организация, а не със сегашната. При сегашната наша организация, човек има 37 градуса нормална температура и като се повиши температурата до 41-42 градуса той заминава вече за другия свят. Питам тогава: Един човек, който не може да издържи една температура от 42 градуса, каква сила има той и къде се крие причината затова? - Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура.
към текста >>
78.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото
тела
.
Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане.
И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото
тела
.
Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята.
към текста >>
Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в
небесния
свят.
Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела.
Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в
небесния
свят.
Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре.
към текста >>
Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал
тела
и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме.
Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв. Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите. Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните. От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят. Нуждите на спиритуализма изискват жив интерес към сегашните прояви на живота.
Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал
тела
и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме.
Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване. Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите. Философията на спиритуализма засяга живота във всичките негови прояви, но неговата четка винаги рисува върху фона на по-свободен, на по-съществен живот след физическия такъв. Относно поведението на спиритуалистите към черквите също се намират най-различни мнения. Една школа съвсем се оттегля от черквите и се старае да основе спиритуалистичен молитвен дом с техни ръководители, обреди и пр.
към текста >>
79.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от
небесните
тела
си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата.
Той твори с живи, преливащи се материали, и може да създаде своите картини с една лекота, която изпълва с радост душата му. Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта.
Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от
небесните
тела
си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата.
Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката.
към текста >>
Тогава човек напуска своето астрално тяло, което се разпада, също както това става с физическото и етерното
тела
след напускането им от духа.
От тук той ще вземе материал за работа в своето бъдещо въплъщение. Човеколюбецът работи върху своите планове за издигане но човека. Ако той не успее в един живот, той вижда причините на това, когато влезе в първото небе и се учи как да надвие препятствията и да избегне грешките, които правят плана му неприложим. Най-сетне идва време, когато болките и страданията, присъщи на чистилището, заедно с радостта, дошла като последствие от добрите дела на миналия живот, са внедрени, отпечатани в атома-семе на астралното тяло. Двете заедно, те съставляват това, което наричаме съвест, тази движеща сила, която ни предупреждава за злото, като причинител на страдание и ни упътва към доброто, като извор на щастие и радост.
Тогава човек напуска своето астрално тяло, което се разпада, също както това става с физическото и етерното
тела
след напускането им от духа.
Той взема със себе си само силите, съдържащи се в атома-семе, които ще образуват зародиша на бъдещите астрални тела, тъй като той е постоянния елемент от същите негови тела на миналото. Както изяснихме по горе, силите на атома-семе, се оттеглят след напускането на астралното тяло. За материалиста силата и материята са неделими. Окултистът, обаче, знае нещата другояче. За него те не са две съвсем различни и отделни субстанции, но са двата полюса на единия и същ дух.
към текста >>
Той взема със себе си само силите, съдържащи се в атома-семе, които ще образуват зародиша на бъдещите астрални
тела
, тъй като той е постоянния елемент от същите негови
тела
на миналото.
Човеколюбецът работи върху своите планове за издигане но човека. Ако той не успее в един живот, той вижда причините на това, когато влезе в първото небе и се учи как да надвие препятствията и да избегне грешките, които правят плана му неприложим. Най-сетне идва време, когато болките и страданията, присъщи на чистилището, заедно с радостта, дошла като последствие от добрите дела на миналия живот, са внедрени, отпечатани в атома-семе на астралното тяло. Двете заедно, те съставляват това, което наричаме съвест, тази движеща сила, която ни предупреждава за злото, като причинител на страдание и ни упътва към доброто, като извор на щастие и радост. Тогава човек напуска своето астрално тяло, което се разпада, също както това става с физическото и етерното тела след напускането им от духа.
Той взема със себе си само силите, съдържащи се в атома-семе, които ще образуват зародиша на бъдещите астрални
тела
, тъй като той е постоянния елемент от същите негови
тела
на миналото.
Както изяснихме по горе, силите на атома-семе, се оттеглят след напускането на астралното тяло. За материалиста силата и материята са неделими. Окултистът, обаче, знае нещата другояче. За него те не са две съвсем различни и отделни субстанции, но са двата полюса на единия и същ дух. Материята е кристализиран дух.
към текста >>
80.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той е облечен сега в дрехата на ума, — умственото тяло, което съдържа в себе си трите атома-семена, — квинтесенцията на трите изоставени носители-
тела
на човека.
От такива хора се нуждае сегашното общество. Тези хора сме ние - носителите на новото в света. И трябва да бъдем смели и разумни като служители, за да изпълним задачата и предназначението си - да работим за Царството Христово на Земята, а то е царство на Любов и братство, където всички са служители на Бога и всички се ползват от благата на природата според нуждите си. По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. Макс Хайндел (10) ТАЙНАТА НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 114) След като завърши пребиваването не човека, Аза или троичния Дух в първото небе, той влиза във второто небе.
Той е облечен сега в дрехата на ума, — умственото тяло, което съдържа в себе си трите атома-семена, — квинтесенцията на трите изоставени носители-
тела
на човека.
Когато човек умира и изгубва своите физическо и етерно тела, той е при същите условия, както когато човек заспива. Астралното тяло няма готови за действие органи. Тъкмо сега, след окончателното разделяне с физическото тяло, астралното тяло започва да се преобразува като от една яйцевидна фигура почва да взема формите на физическото тяло. Лесно е да се разбере, че именно поради това, необходим е един интервал на несъзнателност, подобен на съня, и чак след него човек се събужда в астралния свят. Нерядко се случва, обаче, че подобни хора за дълго време нямат точна представа за това, което е станало с тях.
към текста >>
Когато човек умира и изгубва своите физическо и етерно
тела
, той е при същите условия, както когато човек заспива.
Тези хора сме ние - носителите на новото в света. И трябва да бъдем смели и разумни като служители, за да изпълним задачата и предназначението си - да работим за Царството Христово на Земята, а то е царство на Любов и братство, където всички са служители на Бога и всички се ползват от благата на природата според нуждите си. По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. Макс Хайндел (10) ТАЙНАТА НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 114) След като завърши пребиваването не човека, Аза или троичния Дух в първото небе, той влиза във второто небе. Той е облечен сега в дрехата на ума, — умственото тяло, което съдържа в себе си трите атома-семена, — квинтесенцията на трите изоставени носители-тела на човека.
Когато човек умира и изгубва своите физическо и етерно
тела
, той е при същите условия, както когато човек заспива.
Астралното тяло няма готови за действие органи. Тъкмо сега, след окончателното разделяне с физическото тяло, астралното тяло започва да се преобразува като от една яйцевидна фигура почва да взема формите на физическото тяло. Лесно е да се разбере, че именно поради това, необходим е един интервал на несъзнателност, подобен на съня, и чак след него човек се събужда в астралния свят. Нерядко се случва, обаче, че подобни хора за дълго време нямат точна представа за това, което е станало с тях. Те не могат да разберат, че са умрели.
към текста >>
Тук първото пробуждаме разкрива пред духа звуците на „музиката на сферите.“ В нашия земен живот ние сме тъй погълнати в дребните грижи и безпокойства относно заобикалящите ни условия, че сме неспособни да чуваме музиката на движещите се
небесни
сфери, но истинският окултист ги чува.
За известно време като че ли всичко изчезва. Той не може да мисли. Никоя от способностите на човека не е в действие, но все пак той знае, че съществува. Това е едно чувство като да си останал съвършено сам в цялата вселена и все пак без да е съпроводено със страх; и душата на човека е изпълнена с необикновено спокойствие, мир „които са вън от границата на разбираемото.” В окултната наука това се нарича „Великото мълчание.“ След него идва събуждането. Духът тогава е в своя роден дом — небето.
Тук първото пробуждаме разкрива пред духа звуците на „музиката на сферите.“ В нашия земен живот ние сме тъй погълнати в дребните грижи и безпокойства относно заобикалящите ни условия, че сме неспособни да чуваме музиката на движещите се
небесни
сфери, но истинският окултист ги чува.
Той знае, че дванадесетте знака на зодиака и седемтях планети образуват наедно тъпото и струните на „Аполоновата седемострунна лира.“ Той знае, че ако само един дисонанс нарушеше небесната хармония, която се излива от тоя велик инструмент, то от това би произлязло пълно „разпадане на материята и крушение на световете“. Силата на ритмичните вибрации е добре познато дори на тези, които имат и най-малките познания по въпроса. Например, когато войници минават по един мост, заповядва им се да спрат маршировката под такт, и до вървят свободно, иначе техните ритмични удари могат да разклатят и съборят и най-здравата конструкция. Библейския разказ за събарянето но Ерихонските стени чрез няколкократно заобикаляне на града придружено с тръбни звукове съвсем не е лишен от смисъл в очите на окултиста. Подобни случаи са ставали и стават, без да се гледа на неверието но повърхностно мислещите.
към текста >>
Това нещо става и в
небесния
свят.
В парчето, което свирели, имало един дълъг и пронизителен тон. По едно време, тъкмо когато свирели тази нота, стената на замъка внезапно рухнала. В случая музикантите със своята музика са ударили или изместили основната нота-ключ на тези стена и при това доста продължително, за да могат де я съборят. Когато се казва за второто небе, че то представлява света на тоновете, това не значи, че там не съществуват цветове. Мнозина знаят, че между тона и цвета съществува една тясна, интимна връзка: че когато се свири една нота, едновременно с това се явява и известен цвят.
Това нещо става и в
небесния
свят.
Краските и звуците еднакво са представени тук: но звукът е причинителят на цвета. И затова се казва, че това е именно светът на звука. Този звук, е, който гради всички форми във физическия свят. Музикантът може да чува известни тонове на разни места в природата, като например вятъра в гората, разбиването не вълна та в брега, грохота на океана и шума на много води. Всички тия томове заедно образуват едно цяло, което е нотата ключ на земята или — нейния тон.
към текста >>
Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на
Небесния
свят.
Краските и звуците еднакво са представени тук: но звукът е причинителят на цвета. И затова се казва, че това е именно светът на звука. Този звук, е, който гради всички форми във физическия свят. Музикантът може да чува известни тонове на разни места в природата, като например вятъра в гората, разбиването не вълна та в брега, грохота на океана и шума на много води. Всички тия томове заедно образуват едно цяло, което е нотата ключ на земята или — нейния тон.
Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на
Небесния
свят.
Работата, която човек извършва в Небесния свят. е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден. Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух.
към текста >>
Работата, която човек извършва в
Небесния
свят.
И затова се казва, че това е именно светът на звука. Този звук, е, който гради всички форми във физическия свят. Музикантът може да чува известни тонове на разни места в природата, като например вятъра в гората, разбиването не вълна та в брега, грохота на океана и шума на много води. Всички тия томове заедно образуват едно цяло, което е нотата ключ на земята или — нейния тон. Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят.
Работата, която човек извършва в
Небесния
свят.
е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден. Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух. Колкото повече човек е работил върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето.
към текста >>
Квинтесенцията от трите
тела
но човека тук се огражда с троичния дух.
Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят. Работата, която човек извършва в Небесния свят. е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден.
Квинтесенцията от трите
тела
но човека тук се огражда с троичния дух.
Колкото повече човек е работил върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето. Същото се отнася и до етерното и до физическото тела. Това одухотворяване на носителите става чрез култивиране на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост към високи идеали, молитва, концентрация, настойчивост и правилна употреба на всички жизнени сили. Второто небе е истинския дом на човека — Азът, Мислителят. Тук той живее цели столетия, усвоявайки плода от последния си земен живот и подготвяйки земните условия, които най-добре ще съответстват за бъдещия му прогрес.
към текста >>
Същото се отнася и до етерното и до физическото
тела
.
е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден. Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух. Колкото повече човек е работил върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето.
Същото се отнася и до етерното и до физическото
тела
.
Това одухотворяване на носителите става чрез култивиране на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост към високи идеали, молитва, концентрация, настойчивост и правилна употреба на всички жизнени сили. Второто небе е истинския дом на човека — Азът, Мислителят. Тук той живее цели столетия, усвоявайки плода от последния си земен живот и подготвяйки земните условия, които най-добре ще съответстват за бъдещия му прогрес. Звукът или тонът, който прониква изцяло тази област, и се проявява едновременно като цвят, е инструмента, средството, с което се проявява тук Духът. Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене.
към текста >>
Поради това всички жители на
небесния
свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл.
Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене. Животът във второто небе е извънредно активен и многостранен. Азът асимилира опитностите от миналия земем живот и подготвя условията за едно ново физическо съществувание. Не с достатъчно да се каже, че новите условия ще бъдат определени от поведението и действията ни в миналия живот. Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре обработени и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения.
Поради това всички жители на
небесния
свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл.
Те променят физическия облик на земята, и постепенно действат така, че при всяко ново връщане на земята, на последната да има вече нови условия, нужни за придобиване на нови опитности. Климата, флората и фауната са променяни от човека, действащ под ръководството на Висши Същества. Затова светът е такъв. какъвто ний сами, индивидуално и колективно, сме го направили. Окултистът вижда във всичко, което се случва, проявата на една духовна причина, Така например в увеличаващата се сила и честота на сеизмичните пертурбации, той вижда следите на материалистичната мисъл на днешния човек.
към текста >>
81.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тая последната в продължение на милиони години и в безброй
тела
и форми на съществувание е назряла до сегашната й степен на съзнание.
А също и интелектът с напредването на годините трябвало да заглъхне. Казано ни е, че духът няма мощ да попречи на това, няма мощ да възроди тялото, да го поддържа със своята вътрешна сила постоянно бодър и жив. Желанието да се установят правила: какво е в законите на природата и какво не е — е нахалство на тъпо невежество. Най-фатално заблуждение е, да се гледа на малкото късче минало, което стои открито пред нас, като на безпогрешно ръководство за всичко, което има още да става во веки веков. Нашата старост е два вида: старост на тялото и старост на духа.
Тая последната в продължение на милиони години и в безброй
тела
и форми на съществувание е назряла до сегашната й степен на съзнание.
И много млади тела тя е износила като дрехи. Това, което ние наричаме „смърт“, е само неспособност да поддържаме телесната си дреха е порядък, да възобновяваме постоянно с жизнени елементи нашето тяло. Колкото по стар, колкото по-зрял е духът, толкова по-способен ще бъде той да владее тялото — да го превръща по своя воля. Ние можем да приложим тая сила за да бъдем хубави, здрави и силни и да изглеждаме в очите на другите достойни за обич. Можем пък и несъзнателно, чрез същата тая сила, да се направим грозни, болни, слаби и отвратителни.
към текста >>
И много млади
тела
тя е износила като дрехи.
Казано ни е, че духът няма мощ да попречи на това, няма мощ да възроди тялото, да го поддържа със своята вътрешна сила постоянно бодър и жив. Желанието да се установят правила: какво е в законите на природата и какво не е — е нахалство на тъпо невежество. Най-фатално заблуждение е, да се гледа на малкото късче минало, което стои открито пред нас, като на безпогрешно ръководство за всичко, което има още да става во веки веков. Нашата старост е два вида: старост на тялото и старост на духа. Тая последната в продължение на милиони години и в безброй тела и форми на съществувание е назряла до сегашната й степен на съзнание.
И много млади
тела
тя е износила като дрехи.
Това, което ние наричаме „смърт“, е само неспособност да поддържаме телесната си дреха е порядък, да възобновяваме постоянно с жизнени елементи нашето тяло. Колкото по стар, колкото по-зрял е духът, толкова по-способен ще бъде той да владее тялото — да го превръща по своя воля. Ние можем да приложим тая сила за да бъдем хубави, здрави и силни и да изглеждаме в очите на другите достойни за обич. Можем пък и несъзнателно, чрез същата тая сила, да се направим грозни, болни, слаби и отвратителни. Поне в сегашното едничко наше съществувание.
към текста >>
Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в
Небесния
свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят.
Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на Слънцето. Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г.
Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в
Небесния
свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят.
Той е също така силно ангажиран в това да учи как да изгражда едно тяло, което ще му даде по-добра възможност де се прояви. Пред назначението на човека е да стане едно творческо интелигентно същество и той се подготвя за това винаги. През време на своя небесен живот, той се учи да изгражда всички видове тела — включително физическото. По-рано ние говорихме за силите, които работят върху положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила.
към текста >>
През време на своя небесен живот, той се учи да изгражда всички видове
тела
— включително физическото.
Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на Слънцето. Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят. Той е също така силно ангажиран в това да учи как да изгражда едно тяло, което ще му даде по-добра възможност де се прояви. Пред назначението на човека е да стане едно творческо интелигентно същество и той се подготвя за това винаги.
През време на своя небесен живот, той се учи да изгражда всички видове
тела
— включително физическото.
По-рано ние говорихме за силите, които работят върху положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила. Също така тези, които ние наричаме „мъртви“ ни помагат за да можем да живеем. От своя страна пък те са подпомогнати от тъй наречените „природни духове“, които са на тяхно разположение. Човек бива ръководен в тази си работа от Учители принадлежащи към висшите творчески йерархии, които му помагат да изгражда своите тела преди да достигне до самопознание, по същия начин, както той сам изгражда сега телата си през време на сън.
към текста >>
Човек бива ръководен в тази си работа от Учители принадлежащи към висшите творчески йерархии, които му помагат да изгражда своите
тела
преди да достигне до самопознание, по същия начин, както той сам изгражда сега
телата
си през време на сън.
През време на своя небесен живот, той се учи да изгражда всички видове тела — включително физическото. По-рано ние говорихме за силите, които работят върху положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила. Също така тези, които ние наричаме „мъртви“ ни помагат за да можем да живеем. От своя страна пък те са подпомогнати от тъй наречените „природни духове“, които са на тяхно разположение.
Човек бива ръководен в тази си работа от Учители принадлежащи към висшите творчески йерархии, които му помагат да изгражда своите
тела
преди да достигне до самопознание, по същия начин, както той сам изгражда сега
телата
си през време на сън.
През време на небесния живот, тия същества учат човека напълно съзнателно. Художникът е учен да изгражда едно акуратно око, способно да схване добре перспективата на нещата и да различава цветовете и сенките до степен, недостъпна на тези, които не се интересуват от цветовете и светлината. Математикът се занимава с пространството, а способността за схващане на пространството е свързана с деликатното устройство на трите полуокръжни канали, които са разположени във вътрешната част ма ухото и всеки от които се отнася към едно от трите измерения на пространството. Логичната мисъл и математичните способности на човека са толкова по-големи, колкото по-добре действат тия полуокръжни канали. Музикалните способности също така са зависими от този фактор, но освен необходимостта от правилно развитие но полуокръжните канали, за музиканта се изисква и извънредна чувствителност на „Кортиевите струни“ каквито има около десет хиляди в човешкото ухо и всяка от които е способна да възприеме около 25 различни тонови градации.
към текста >>
През време на
небесния
живот, тия същества учат човека напълно съзнателно.
По-рано ние говорихме за силите, които работят върху положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила. Също така тези, които ние наричаме „мъртви“ ни помагат за да можем да живеем. От своя страна пък те са подпомогнати от тъй наречените „природни духове“, които са на тяхно разположение. Човек бива ръководен в тази си работа от Учители принадлежащи към висшите творчески йерархии, които му помагат да изгражда своите тела преди да достигне до самопознание, по същия начин, както той сам изгражда сега телата си през време на сън.
През време на
небесния
живот, тия същества учат човека напълно съзнателно.
Художникът е учен да изгражда едно акуратно око, способно да схване добре перспективата на нещата и да различава цветовете и сенките до степен, недостъпна на тези, които не се интересуват от цветовете и светлината. Математикът се занимава с пространството, а способността за схващане на пространството е свързана с деликатното устройство на трите полуокръжни канали, които са разположени във вътрешната част ма ухото и всеки от които се отнася към едно от трите измерения на пространството. Логичната мисъл и математичните способности на човека са толкова по-големи, колкото по-добре действат тия полуокръжни канали. Музикалните способности също така са зависими от този фактор, но освен необходимостта от правилно развитие но полуокръжните канали, за музиканта се изисква и извънредна чувствителност на „Кортиевите струни“ каквито има около десет хиляди в човешкото ухо и всяка от които е способна да възприеме около 25 различни тонови градации. В ухото на болшинството от хората тия струни възприемат не по-вече от три до десет различни градации.
към текста >>
Индивидите, които се нуждаят от подобни изтънчени органи за изразяване на техните способности, се намират под специални грижи в
небесния
свят, отговарящи на високата степен на тяхното развитие.
Математикът се занимава с пространството, а способността за схващане на пространството е свързана с деликатното устройство на трите полуокръжни канали, които са разположени във вътрешната част ма ухото и всеки от които се отнася към едно от трите измерения на пространството. Логичната мисъл и математичните способности на човека са толкова по-големи, колкото по-добре действат тия полуокръжни канали. Музикалните способности също така са зависими от този фактор, но освен необходимостта от правилно развитие но полуокръжните канали, за музиканта се изисква и извънредна чувствителност на „Кортиевите струни“ каквито има около десет хиляди в човешкото ухо и всяка от които е способна да възприеме около 25 различни тонови градации. В ухото на болшинството от хората тия струни възприемат не по-вече от три до десет различни градации. Между обикновените музиканти възприемателната способност възлиза на около петнадесет тона за всяка струна; а при гениалния музиканти, който е способен да възприеме небесната музика и да я предаде долу на земята, ние имаме на лице една много по-висока чувствителност, нужна за възприемане и различаване най-малките разлики при изпълнение на сложните композиции.
Индивидите, които се нуждаят от подобни изтънчени органи за изразяване на техните способности, се намират под специални грижи в
небесния
свят, отговарящи на високата степен на тяхното развитие.
Никой друг на може да се издигне тъй високо, както музикантът, нещо което е напълно естествено, тъй както художникът получава своето вдъхновение предимно от света на краските — близкия до нас астрален свят — а пък музикантът се стреми да ни приведе в атмосферата на нашата Небесна Родина (на която ние, като духове, сме граждани), и да предаде в звуците на земния живот, това, което е горе. Нему е поверена най-висшата мисия, тъй като музиката е най-висшия изразител ма живота на душата. Това изкуство стои по-високо от всички други, което е ясно, като се взема пред вид, че една статуя или една картина, след като са създадени, си остават завинаги в същото положение. Те са взети от астралния свят и са прели една кристализирала форма, докато пък музиката, бидейки по произход от небесния свят, е много по-пластична и може да бъде възпроизведена наново винаги. Тя не може да бъде затворена, както показват опитите да се направи това частично чрез фонографа и електрическото пиано.
към текста >>
Те са взети от астралния свят и са прели една кристализирала форма, докато пък музиката, бидейки по произход от
небесния
свят, е много по-пластична и може да бъде възпроизведена наново винаги.
Между обикновените музиканти възприемателната способност възлиза на около петнадесет тона за всяка струна; а при гениалния музиканти, който е способен да възприеме небесната музика и да я предаде долу на земята, ние имаме на лице една много по-висока чувствителност, нужна за възприемане и различаване най-малките разлики при изпълнение на сложните композиции. Индивидите, които се нуждаят от подобни изтънчени органи за изразяване на техните способности, се намират под специални грижи в небесния свят, отговарящи на високата степен на тяхното развитие. Никой друг на може да се издигне тъй високо, както музикантът, нещо което е напълно естествено, тъй както художникът получава своето вдъхновение предимно от света на краските — близкия до нас астрален свят — а пък музикантът се стреми да ни приведе в атмосферата на нашата Небесна Родина (на която ние, като духове, сме граждани), и да предаде в звуците на земния живот, това, което е горе. Нему е поверена най-висшата мисия, тъй като музиката е най-висшия изразител ма живота на душата. Това изкуство стои по-високо от всички други, което е ясно, като се взема пред вид, че една статуя или една картина, след като са създадени, си остават завинаги в същото положение.
Те са взети от астралния свят и са прели една кристализирала форма, докато пък музиката, бидейки по произход от
небесния
свят, е много по-пластична и може да бъде възпроизведена наново винаги.
Тя не може да бъде затворена, както показват опитите да се направи това частично чрез фонографа и електрическото пиано. Тъй възпроизведената музика губи много от своята красота и сила на въздействие върху душата, отколкото когато идва направо от своя свят, носейки, припомняйки на душата спомените за нейната Родина, и говорейки й с един език, чиято красота не може да се сравни с нищо, което може да изрази мрамора или платното. Инструмента, чрез който човек чувства музиката, е най-съвършения орган. Ухото схваща звуците много по-точно отколкото окото цветовете и формите. Като приложение към музикалното ухо, музикантът трябва да притежава продълговата префинена ръка, с нежни пръсти и чувствителни нерви, защото в противен случай той не ще може да възпроизведе мелодиите, които чува.
към текста >>
Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите
тела
в периода преди раждането, докато в новите
тела
се вгради квинтесенцията на предишните
тела
, която се съдържа в атома-семе.
Ухото схваща звуците много по-точно отколкото окото цветовете и формите. Като приложение към музикалното ухо, музикантът трябва да притежава продълговата префинена ръка, с нежни пръсти и чувствителни нерви, защото в противен случай той не ще може да възпроизведе мелодиите, които чува. Природен закон е, че никой не може да обитава в едно тяло, което той сам не може да си създаде. Първом човек се учи да изгражда едно тяло, а после се учи да живее с него. По тоя начин той разкрива неговите недостатъци и се учи как да ги поправя.
Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите
тела
в периода преди раждането, докато в новите
тела
се вгради квинтесенцията на предишните
тела
, която се съдържа в атома-семе.
След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес. И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява.
към текста >>
Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите
тела
на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови
тела
при едно ново раждане.
Природен закон е, че никой не може да обитава в едно тяло, което той сам не може да си създаде. Първом човек се учи да изгражда едно тяло, а после се учи да живее с него. По тоя начин той разкрива неговите недостатъци и се учи как да ги поправя. Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите тела в периода преди раждането, докато в новите тела се вгради квинтесенцията на предишните тела, която се съдържа в атома-семе. След това човек работи вече съзнателно.
Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите
тела
на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови
тела
при едно ново раждане.
Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес. И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява. Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата. Колкото повече изучаваме нейните чудеса, толкова по-ясно схващаме, че безграничната Вселена не е някаква бездушна, вечно движеща се от само себе си машина, както ни уваряват тия, които не мислят.
към текста >>
Когато периода на несъзнателното изграждаме на
телата
е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес.
По тоя начин той разкрива неговите недостатъци и се учи как да ги поправя. Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите тела в периода преди раждането, докато в новите тела се вгради квинтесенцията на предишните тела, която се съдържа в атома-семе. След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена.
Когато периода на несъзнателното изграждаме на
телата
е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес.
И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява. Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата. Колкото повече изучаваме нейните чудеса, толкова по-ясно схващаме, че безграничната Вселена не е някаква бездушна, вечно движеща се от само себе си машина, както ни уваряват тия, които не мислят. Това би било все едно да вярваме, че като подхвърлим във въздуха една кутия с букви, то докато тя падне на земята, буквите сами ще се наредят в думи, съставляващи заедно една прекрасна поема. Колкото по-голяма е сложността на световното устройство, толкова по-голяма тежест има аргумента, който ни говори за съществуването на един мъдър Божествен Автор.
към текста >>
И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-
тела
на небето, а на земята се учи да ги употребява.
Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите тела в периода преди раждането, докато в новите тела се вгради квинтесенцията на предишните тела, която се съдържа в атома-семе. След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес.
И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-
тела
на небето, а на земята се учи да ги употребява.
Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата. Колкото повече изучаваме нейните чудеса, толкова по-ясно схващаме, че безграничната Вселена не е някаква бездушна, вечно движеща се от само себе си машина, както ни уваряват тия, които не мислят. Това би било все едно да вярваме, че като подхвърлим във въздуха една кутия с букви, то докато тя падне на земята, буквите сами ще се наредят в думи, съставляващи заедно една прекрасна поема. Колкото по-голяма е сложността на световното устройство, толкова по-голяма тежест има аргумента, който ни говори за съществуването на един мъдър Божествен Автор. (следва) Загадката на съня Тук даваме описание на един сън, който е взет от книгата „Тайнственото“ на Камил Фламарион.
към текста >>
82.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези
тела
са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни.
Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово. Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре.
Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези
тела
са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни.
Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка.
към текста >>
привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите
тела
, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма.
Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре. Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива.
привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите
тела
, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма.
Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка. Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа. Това се прави за де може в идващия живот да има известен простор за оригинална, индивидуална дейност, необусловена от действията на миналото От голямо значение е да се запомни този факт.
към текста >>
То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на
небесния
свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка.
Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него.
То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на
небесния
свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка.
Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа. Това се прави за де може в идващия живот да има известен простор за оригинална, индивидуална дейност, необусловена от действията на миналото От голямо значение е да се запомни този факт. Изобщо съществува една силна тенденция да се мисли, че всичко, което сега съществува, е резултат от нещо, което предварително е съществувало; но ако това бе така то тогава не би съществувал никакъв простор за нови и оригинални усилия а следователно и за влагане на нови причини. Връзката между причината и следствие не е едно монотонно преповтаряне на нещата. Тук има един постоянен приток на нови и оригинални причини, които влизат в действие.
към текста >>
Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни
тела
и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа.
Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка.
Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни
тела
и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа.
Това се прави за де може в идващия живот да има известен простор за оригинална, индивидуална дейност, необусловена от действията на миналото От голямо значение е да се запомни този факт. Изобщо съществува една силна тенденция да се мисли, че всичко, което сега съществува, е резултат от нещо, което предварително е съществувало; но ако това бе така то тогава не би съществувал никакъв простор за нови и оригинални усилия а следователно и за влагане на нови причини. Връзката между причината и следствие не е едно монотонно преповтаряне на нещата. Тук има един постоянен приток на нови и оригинални причини, които влизат в действие. Това е истинския гръбнак, истинската основа на еволюцията — единственото нещо което й дава смисъл и я прави нещо повече от едно механическо развиване на спящи възможности.
към текста >>
Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от
телата
на бащата и майката.
и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества.
Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от
телата
на бащата и майката.
Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители. Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката.
към текста >>
Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото
тела
, макар и винаги в тясна връзка с майката.
Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители.
Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото
тела
, макар и винаги в тясна връзка с майката.
След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне. Към обнова и работа В тези трудни исторически моменти, които преживява цялото човечество, след световната война изразени в тежки финансови, политически и национални противоречия, потребни са усилията на всички честни и творчески личности, за да излязат народите от това страшно състояние. Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина.
към текста >>
83.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Във всичките звезди, в
небесните
сияния, И в пухкавия сняг и ледните кристали, И в малкия цветец що лей благоухания, И в рояка пчели в полето забръмчали.
— В човека проявен и в мъничкото зрънце И в летний хубав ден и в мразовита зима. Това си Ти, о Лъч навсякъде що грееш; И в нежните цветя, в гори, поля безкрайни На потока игрив Ти в струите живееш — На всяка жива твар разкриваш своите тайни. И във вихрения бяг на морски урагани. В пустинния самум, в беди и мор — несрети И в сълзите дори от мъка насъбрани. И в светлия възторг на всичките поети.
Във всичките звезди, в
небесните
сияния, И в пухкавия сняг и ледните кристали, И в малкия цветец що лей благоухания, И в рояка пчели в полето забръмчали.
От всички най-добър, що моят дух познава Със образ най-красив във слово и във дело, Не си ли Боже Ти, кой мене посвещаваш, И който даде сила на моят дух и тяло? И ето Тебе днес, възпява мойта лира С възторг неизразим и песни вдъхновени, Които в този миг душата ми побира И праща ги на Теб. на Теб благословени! И както в утрин час росата се въздига И лекичко хвърчи по сините лазури — Така и моят глас до Тебе да достига О, чуй ми песента през облаци и бури! Олга Славчева БЪРЗАНЕТО Характерен белег за хората от днешния век е бързането.
към текста >>
С течение на времето все повече и повече от тях ще се раждат в други
тела
и така ще се освободят от веригите на расата.
Отхвърлянето на Христа от евреите беше върховното доказателство за тяхното робство към расовата идея. Поради това всички усилия да бъдат спасени като цяло чрез изпращане на специални Учители и пророци, бяха изоставени и, понеже изгнанието им, като цяло, също бе опитано безрезултатно, като последна мярка те бидоха разпръснати между всички народи на земята. Въпреки това, обаче, извънредната привързаност на този народ към расовата идея продължава дори и до днес. Напоследък, обаче, особено в Америка, се забелязва известно отстъпване от строго подържаната до сега линия. Младите генерации започват да се женят и вън от техните сънародници.
С течение на времето все повече и повече от тях ще се раждат в други
тела
и така ще се освободят от веригите на расата.
Те станаха „изгубени“ смесвайки се с по-нисши раси, а ще бъдат спасени като се слеят с по-напреднали раси. Понастоящем народите от арийската раса са мислещи същества, способни да се възползват от опитността на миналото, следователно най-добре може да бъдат подпомогнати да не сторят същата грешка, като им се изтъкнат опитностите и съдбата. които са имали непокорните евреи. Тяхната история е един нагледен и много ясно говорещ урок както за тях, така и за всички други. Те бяха избрани, но се възпротивиха; те бяха наказани, но продължиха да упорстват; и все пак дори и сега те могат да се надяват за последно изкупление.
към текста >>
Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки
телата
си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта.
Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“. Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение? “ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие.
Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки
телата
си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта.
Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията. Бягството на сина Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом. Въпреки всички усилия, не могли никъде да го намерят и така минали цели шест години. Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да мисли за пропадналия син.
към текста >>
84.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Звук от музика на сферите
небесни
, Вихър от лъчите безтелесни, О, око световно в твърдта синя, На Твойте лъчи света е въплощение!
II Капка от огнения еликсир В синия лотос на небето! ... Възрастител на златното жито, О, творец на звездния ефир! Във храма вселенски Ти светилник си, Где, обгърнати от Твойта светлина, Своя вечен път с молитва на уста, Следват вси планети от начало. О, елмаз. сияещ всред пустиня, В бездната на непрогледен мрак, Тайна на горящия в небето знак, О, преддверие на Божа благодат!
Звук от музика на сферите
небесни
, Вихър от лъчите безтелесни, О, око световно в твърдта синя, На Твойте лъчи света е въплощение!
III Бий Сърцето на света безспирно В чудний такт на вековете ... Бие с ритъма на вечния покой Царят-Слънце на седемте свята. Разшири се —- и в миг пространството Изпълнят струите На творчеството, в развълнуваното царство На кръговете звездни. Падат из слънчевата светлина Душите кат огньове... Идват на земята и навсъде Творческите дни. А когато то се свие и потъне Пак във свойта глъб, — То отново струите се връщат В Огъня пречист. И изгасват векове на творчество — Към своя Източник, Слънчеви души, добивайки безсмъртие, Отново пак летят.
към текста >>
А безправието, в което живеят хората, деформира техните
тела
и лица, затова те изгубват красотата си.
Като употребяваме плодовете за храна, постепенно ние придобиваме техните качества. Трябва да имате морала на черешите - да бъдете червенички и сладички, да бъдете подобни на ябълките, крушите, сливите и пр. А всеки един морал извън онова, което е в природата, не е никакъв морал. Всички хора сега говорят за морал и право, а живеят в безправие. В съвременната култура очевидно има право, но в същност хората живеят в безправие.
А безправието, в което живеят хората, деформира техните
тела
и лица, затова те изгубват красотата си.
Красотата в света е израз на правата мисъл, на честността и на доброто. Докато човек има една права мисъл, той е красив. Човешкото лице и тяло са построени върху една органическа геометрия, която е израз на правата мисъл. Трябва да се изучава тази жива геометрия, за да се доберем до живото знание, да познаем нормалния, здравия човек. А сега хората изучават болезнените състояния и признаци в организма и искат да дойдат до познанието на човека.
към текста >>
85.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На прост език казват, че небето е над нас, но учените казват, че това е Вселената, това е мировото пространство, в което се движат милиарди
тела
.
И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите. Никой не е обхванал Земята в нейната целокупност, макар че от милиони години живеем на нея. Какво има в Земята, пак не знаем. Също така и идеята за онзи свят е съвършено неясна за съвременните хора. Къде е онзи свят, къде е небето?
На прост език казват, че небето е над нас, но учените казват, че това е Вселената, това е мировото пространство, в което се движат милиарди
тела
.
В това пространство има невидима материя. И някои искат да кажат, че „онзи свят“ е именно в тази невидима материя в пространството. Земята е непроницаема, но тази материя в пространството е прозрачна. Пространството между слънцето и Земята и между всички небесни тела е изпълнено с тази прозрачна материя и в нея живеят същества пак като нас, но които имат много по-фина организация на тялото и по-висша култура. Сега хората, които живеят в непроницаемата материя са все недоволни, без да знаят причината за това.
към текста >>
Пространството между слънцето и Земята и между всички
небесни
тела
е изпълнено с тази прозрачна материя и в нея живеят същества пак като нас, но които имат много по-фина организация на тялото и по-висша култура.
Къде е онзи свят, къде е небето? На прост език казват, че небето е над нас, но учените казват, че това е Вселената, това е мировото пространство, в което се движат милиарди тела. В това пространство има невидима материя. И някои искат да кажат, че „онзи свят“ е именно в тази невидима материя в пространството. Земята е непроницаема, но тази материя в пространството е прозрачна.
Пространството между слънцето и Земята и между всички
небесни
тела
е изпълнено с тази прозрачна материя и в нея живеят същества пак като нас, но които имат много по-фина организация на тялото и по-висша култура.
Сега хората, които живеят в непроницаемата материя са все недоволни, без да знаят причината за това. Е, при тях има постоянно смяна на състоянията. За известно време са доволни, после стават недоволни, но не знаят причините за промените в техните състояния. Те не могат да схванат връзката между техните състояния и техния живот както го живеят, от една страна и процесите на живота в природата, от друга страна. Те мислят, че няма връзка и отношение.
към текста >>
86.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А там в
небесните
чертози, душите где цъфтят кат’рози, сияе новий рай: В Духа на вкчното Начало — в тоз, който няма ни начало, нито пък има край.
Пожертвали със жар свещена си идея за грешника нерад. Кат’дивна епопея пробудений събрат живота им възпява. А там в светлиний град със лаври увенчават всезрачний им олтар. Те — първите дейци, за братство, мир бойци, превърнали земята във почва благодатна. Хвърлили семената за днешна жетва златна … ----------------------------- Така живота си физичен отдаден в дълг към своя ближен завършили до край.
А там в
небесните
чертози, душите где цъфтят кат’рози, сияе новий рай: В Духа на вкчното Начало — в тоз, който няма ни начало, нито пък има край.
Auroro НОВОТО „Има неща в живота, от които човек трябва да се освободи. На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в пътя на хората“. Учителя Днес във всички области на живота се явява нещо ново. В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н. И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството?
към текста >>
Според него не само живите организми излъчват някакви лъчи или вибрации, както той ги нарича, но цялата природа с всички свои
тела
и явления вибрира постоянно и тези вибрации са различни, възприемани от различните наши сетива.
Опитите с хипнотизираните лица ни показват същото. Хипнотизираният получава мисли за числа, думи от хипнотизаторът. Тук имаме една активна психика, която препраща мислите си на разстояние чрез пространството и една напълно пасивна психика, която ги долавя. Шарл Рише. като приема за факт телепатията, прави една крачка по-нататък и твърди, че телепатията е само едно от проявленията на едно ново, шесто усещани.
Според него не само живите организми излъчват някакви лъчи или вибрации, както той ги нарича, но цялата природа с всички свои
тела
и явления вибрира постоянно и тези вибрации са различни, възприемани от различните наши сетива.
С зрението схващаме едни вибрации, чрез вкуса — трети, чрез обонянието — четвърти и с общото сетиво (кожни двигателни и органни) схващаме най-грубите дразнители на природата. Но има вибрации в природата, които не се долавят непосредствено от горните пет сетива. Напр, ултра виолетовите вълни, лъчите на радия, радиевите вълни и т. н. Шарл Рише ни привежда следните опити. Лицето А има у себе си един плик, в който е запечатана някаква си картина, за която А нищо не знае.
към текста >>
87.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само мисълта, само умът държи тия грамадни
тела
в безвъздушното пространство.
Този порядък съществува, но хората не са още дошли до него, не могат да го възприемат и приложат в живота си. В този порядък и сега живея и синовете на една по-напреднала човешка раса. И съвременните хора, за да дойдат до този порядък, трябва да мислят,. защото мисълта е, която е основа на целия миров порядък, тя е основа и на разумния човешки порядък. Мисълта е, която движи земята, слънцето и всички звезди в пространството, мисълта е, която подържа тези грамадни тежести в етера, който е хиляди пъти по-рядък от водорода; водорода в сравнение с етера, е като кал.
Само мисълта, само умът държи тия грамадни
тела
в безвъздушното пространство.
Цялата природа, цялата Вечност и Безконечност, цялото пространство е проникнато с ум, с мисъл. Следователно, мисълта, умът, поддържа и земята и слънцето и звездите, както и всички Хора — тя подържа всичко в живота и вселената. Сега дали вярвате в това или не, не ме интересува, защото това е наука и за да я разберете се изисква глава, която да мисли, а не вяра. Който няма глава да мисли, той ще си върти опашката като животно — той ще мисли като животните. Но вие ще кажете — ние имаме религия.
към текста >>
— О, иди, ми каза сладко, разкажи за наший - Татко във
небесни
висини, че е пълен с добрини.
Мойта чудна белина е лъчи от светлина. С нея Слънчо ме облече и извика: Хайде вече! Вън излез във моя храм, пръв целувка да ти дам. Дете И за него, цвете нежно, ти се бори тъй надежно, твърда почва дор’надви и главица си яви! Кокиче Тъй показах си лицето, той целуна ми лицето; аз наведох си очи, той с венче ме украси.
— О, иди, ми каза сладко, разкажи за наший - Татко във
небесни
висини, че е пълен с добрини.
Дете Виждам как дъхът Му трепка и през твойта бяла дрешка; но кажи сестрица, брат имаш ли на тоя свят? кокиче Мойте братя и сестрички: ручей, цвят, свирци и птички, пролет води отдалеч, ето дружно идат веч. Поздрав праща им гората, пей, шуми за тях реката, Иде с тях красив живот, тръпне цял небесен свод. Дете Я тогава, мило цвете, да се хванем за ръцете и отидем още днес да ги срещнем в ближний лес. Auroro Слънцепоклонението на практика Считаха го отначало за луд.
към текста >>
Той гордо пътува из ширни
небесни
простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота!
А нещо подобно е станало и у нас, в гр. Хасково. Който желае —- нека провери. Ст. Песен на Слънцето Когато зората раздипля своя сребрист плащ над земята, тогава тъмата отлита — настъпва светъл ден. Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар. Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява.
Той гордо пътува из ширни
небесни
простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота!
Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота! Светослав Мейбъл Колинз (20) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 152) Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен. Тя идваше от жреците, които гребяха.
към текста >>
88.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Хората, земните хора, в плът и кръв, във физическите си
тела
, стъпили здраво на земята, изживяват същевременно в душите си това.
На земята ли са, или на небето? —He, няма земя и няма небе сега. Небето е слязло на земята. Земята се е издигнала до небето. Земята и небето са слени в мощна прегръдка.
— Хората, земните хора, в плът и кръв, във физическите си
тела
, стъпили здраво на земята, изживяват същевременно в душите си това.
което вечно живее и съществува само на небето — пълнете хармония на Божествения свят, за който те сега си спомнят и който наново изживяват. Няма нищо по-мощно, по възпитаващо, облагородяващо и издигащо, няма нищо по всестранно благотворно действащо върху душата и тялото от Божественото изкуство на евритмията, което е едновременно и музика, и пластика, и поезия, и гимнастика и полет нагоре към висините на духа. Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа. Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава.
към текста >>
Тя вниса хармонията на
небесните
сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо.
Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот.
Тя вниса хармонията на
небесните
сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо.
Не можем да не пожелаем. щото паневритмията да бъде въведена навсякъде в нашата страна, по села и градове, защото тя е необходима и достъпна за всички — за стари и млади, за учени и прости, за бедни и богати. Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието. С. К. Боян Боев Една среща в Розовата Долина Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по красиви и по-светли.
към текста >>
Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети-Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук-Чал, със своя вечен стремеж към
небесните
висини.
Боян Боев Една среща в Розовата Долина Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори.
Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети-Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук-Чал, със своя вечен стремеж към
небесните
висини.
Колко величествено е всичко. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден.
към текста >>
На същото космическо електро магнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите
небесни
тела
.
В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да неречем Мълчаливото, Разумното в природете, което регулира силите. Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тая възможност само. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми.
На същото космическо електро магнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите
небесни
тела
.
Енергията, която земята вземе от слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тая, която изпраща на слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Какво нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, таке също и енергиите не земята се възвръщат към слънцето, за да добит първоначалния ритъм.***) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати. Какво ще бъде нашето понятие за този човек?
към текста >>
89.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тоя виеш образ той може да лети между земята и другите
небесни
тела
.
Символическа картина на тоя процес дава християнската религия. И повече нищо не ни трябва в начало. Но окончателно убеждение ние достигаме посредством индивидуалната мисъл и чувстване. Душата на гения е кулминационна точна на духовната еволюция. Подир смъртта геният, струва ми се трябва да се облече в свръхчовешка форма, която ние дори не можем си въобрази.
В тоя виеш образ той може да лети между земята и другите
небесни
тела
.
Един път само в живота си у мен имаше видение на свръхчовешко същество с грамадните размери на ефирния Аполон. Моята представа за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с адските пламъци и мъки. Аз съм уверен, че и след като погребат тялото ми, ще бъда близко до другарите си. Ще продължавам да живея тъй както дивях и по-рано и достигнах да стана граф Лев Толстой“ __________________________ *) Мария Николаева, калугерка в Шамедийския манастир. Книжнина Житно зърно.
към текста >>
90.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на
небесните
тела
върху човека и земята.
Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива. Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма. Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло. Истините на окултизма, дълго време отричани и осмивани, започнаха да се разкриват пред търсещото око на истинските учени.
Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на
небесните
тела
върху човека и земята.
В химията, проучванията на радия и неговата дейност, доведоха по-необходимост учените до старата, много осмивана основна истина на древните алхимици, за превръщането на елементите. В областта на физиката, разликата между материя и енергия изчезна, материята, тъй да се каже, се стопи и остана в основата само една енергия, една основна сила, която се проявява и като енергия и като материя. В биологията, механистичното схващане на живота е вече съвършено разклатено. „Психологията без душа“ е вече отречена от фактите. С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма.
към текста >>
По многото от хората, които са склонни към религия мислят, че могат да гуляят на масата на Мамона и същевременно да ядат от
Небесния
хляб.
Днес почти не стават гонения и убийства на пророци и разпространители на Евангелието. Обаче, това не показва че света е станал по-добър и по толерантен, но че пророците и учителите на Евангелието не са видими за света. Когато те се открият, тогава сърцето на света ще покаже своята острота и омраза към Христос с гонение на Неговите служители. През миналите векове света стана по твърд в пътя на злото, по здраво се отдръпна в своите сурови закони, стана по-силен в собствените си очи; и както посветените пророци и Учители но словото непременно се изявяват, така и света непременно ги гони. Човек не може да служи богу и Мамону.
По многото от хората, които са склонни към религия мислят, че могат да гуляят на масата на Мамона и същевременно да ядат от
Небесния
хляб.
Това е невъзможно! Светът представлява много и различни лакомства. Неговия домакин знае, че груба, вулгарна храна е неподходяща за вкусовете на всички, които той вика на празненство. Затова непредпазливите влизат в мрежата му, нямайки никакво понятие за същността на тоя, който ги кани на празненство. Percy Knight Първият воденичар (продължение от бр.
към текста >>
91.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той ще види не само физическия глобус, но също така и една светеща аура, която го обгръща, и която е съставена от етерното и астралното й
тела
.
Ако тя нямаше етерно тяло, не би имало растения на нейната повърхност, и ако тя нямаше астрално тяло, не би съществувало животинското царство. За да си представим етерното тяло на земята, трябва да имаме пред вид че неговият център съвпада точно с физическия център на земята. Цялото физическо тяло на земята се къпе или е обгърнато в нейното етерно тяло и тези двете, на свой ред, са потопени в астралното тяло. Следователно, ако един ясновидец би наблюдавал астралното тяло на земята в течение на дълги периоди, той би видял да стават в него промени, също такива, каквито в етерното тяло. Да си представим, че един ясновидец наблюдава земята от една звезда.
Той ще види не само физическия глобус, но също така и една светеща аура, която го обгръща, и която е съставена от етерното и астралното й
тела
.
Ако този ясновидец е стоял много дълго време на тази звезда, достатъчно, за да може да наблюдава хода на епохите. предшестващи идването на Христа и да присъства но Голготското събитие, ето какво би констатирал той. Аурата на земята, нейните етерно и астрално тела, притежават известни цветове и известни форми, но след един определен момент, тези цветове се прояснят. Кой е този момент? Това е момента, в който, на Голгота, изтича кръвта от раните на Исуса Христа.
към текста >>
Аурата на земята, нейните етерно и астрално
тела
, притежават известни цветове и известни форми, но след един определен момент, тези цветове се прояснят.
Следователно, ако един ясновидец би наблюдавал астралното тяло на земята в течение на дълги периоди, той би видял да стават в него промени, също такива, каквито в етерното тяло. Да си представим, че един ясновидец наблюдава земята от една звезда. Той ще види не само физическия глобус, но също така и една светеща аура, която го обгръща, и която е съставена от етерното и астралното й тела. Ако този ясновидец е стоял много дълго време на тази звезда, достатъчно, за да може да наблюдава хода на епохите. предшестващи идването на Христа и да присъства но Голготското събитие, ето какво би констатирал той.
Аурата на земята, нейните етерно и астрално
тела
, притежават известни цветове и известни форми, но след един определен момент, тези цветове се прояснят.
Кой е този момент? Това е момента, в който, на Голгота, изтича кръвта от раните на Исуса Христа. Духовната същност на земята се променя в този момент. Ние видехме, че слънчевият Логос, в същност, е сбор от Елохимите, които са свързани със слънцето и обливат земята с духовни дарове, посредством физическите излочвания на слънцето. Така, слънчевата светлина е част от физическото т%ло на духа.
към текста >>
Отделянето на луната е станало именно в лемурийската епоха и оттогава са се установили отношения та на тези три
небесни
тела
, такива, каквито ги виждаме днес.
Такова нещо е представлявала земята във времето, когато астралното тяло и Духът се носели над една парообразна маса. Следователно, силите, които сега са в слънцето, сили физически и духовни, са били някога съединени със земята. После идва времето, когато слънцето се е отделило от земята — не само физическо слънце, със своята физическа светлина, но също таке и духовните същества, начело с Елохимите, истинските духове на светлината. Тялото, което се явява тогава, е подобно на това, което би дал сбора от земята и луната в техните настоящи форми. В продължение на известно време, наистина, земята, отделена от слънцето, е продължавала да бъде съединено с луната.
Отделянето на луната е станало именно в лемурийската епоха и оттогава са се установили отношения та на тези три
небесни
тела
, такива, каквито ги виждаме днес.
Необходимо е било, щото един от Елохимите да действа от вън, и затова един от тях се отделя, за да управлява луната и да отразява от там силата и излъчванията на другите шест Елохима. Днес ние живеем на земята като на един вид остров, който се е откъснал от слънцето и луната. Но ще дойде време, когато нашата земя отново ще се съедини с тия небесни тела и ще има едно тяло с тях. Хората тогава ще бъдат достатъчно одухотворени, за да могат да поносят динамизма но слънцето. да го асимилират и да се съединяват с него.
към текста >>
Но ще дойде време, когато нашата земя отново ще се съедини с тия
небесни
тела
и ще има едно тяло с тях.
Тялото, което се явява тогава, е подобно на това, което би дал сбора от земята и луната в техните настоящи форми. В продължение на известно време, наистина, земята, отделена от слънцето, е продължавала да бъде съединено с луната. Отделянето на луната е станало именно в лемурийската епоха и оттогава са се установили отношения та на тези три небесни тела, такива, каквито ги виждаме днес. Необходимо е било, щото един от Елохимите да действа от вън, и затова един от тях се отделя, за да управлява луната и да отразява от там силата и излъчванията на другите шест Елохима. Днес ние живеем на земята като на един вид остров, който се е откъснал от слънцето и луната.
Но ще дойде време, когато нашата земя отново ще се съедини с тия
небесни
тела
и ще има едно тяло с тях.
Хората тогава ще бъдат достатъчно одухотворени, за да могат да поносят динамизма но слънцето. да го асимилират и да се съединяват с него. Тогава, тъй да се каже, хората и Елохимите ще имат едно общо поле на проявление. Коя е силата, която ще реализира това съединение? Ако Голготското събитие не бе станало, никога това съединение, това възвръщане на земята към слънцето, не би могло да се извърши.
към текста >>
защото, чрез събитието на Голгота, силата на Елохимите, на Логоса, съдържаща се в слънце то, се съедини със земята и й даде необходимия импулс; занапред силата на Логоса, съединена със земята, се стреми към силата на космическия Логос и това ще докара, в края на краищата, съединението не двете
тела
.
Хората тогава ще бъдат достатъчно одухотворени, за да могат да поносят динамизма но слънцето. да го асимилират и да се съединяват с него. Тогава, тъй да се каже, хората и Елохимите ще имат едно общо поле на проявление. Коя е силата, която ще реализира това съединение? Ако Голготското събитие не бе станало, никога това съединение, това възвръщане на земята към слънцето, не би могло да се извърши.
защото, чрез събитието на Голгота, силата на Елохимите, на Логоса, съдържаща се в слънце то, се съедини със земята и й даде необходимия импулс; занапред силата на Логоса, съединена със земята, се стреми към силата на космическия Логос и това ще докара, в края на краищата, съединението не двете
тела
.
Събитието на Голгота възвърна на земята. в нейното духовно същество. устремът, който ще я заведе направо при слънцето. Затова именно, силата но Логоса, която по-рано идваше отвън, сега се поглъща от духовния живот на земята, и това именно след Голготското събитие. Откъде по-рано земята получаваше своя импулс?
към текста >>
Това тяло именно строи и организира физическото и всички останали
тела
на човека.
Той, след като остави благословението си на хората, почна да се въздига нагоре със своята мисъл и си замина. Христос нямаше нужда от огнена колесница, защото беше от девствените Божествени Духове, които живеят във абсолютната чистота. А Илия имаше още нещо да пречиства в себе си. И тази огнена колесница, то беше последният метод за пречистване, през който трябваше да мине, за да влезе във вечния живот. Когато Христос се възнесе, Той се възнесе с тялото на душата, което е толкова пластично и така добре организирано, че може да става малко и голямо, видимо и невидимо.
Това тяло именно строи и организира физическото и всички останали
тела
на човека.
Сега аз не искам да вярвате в това, защото според мен, за да вярвате в нещата, вие трябва да имате любов да ги проверите. Ако днес нямате нужната любов, ще чакате, докато я придобиете. Като я придобиете, тогаз ще проверите нещата. Това, което днес ви говоря, един ден ще го проверите, ще видите, че е било вярно. Но до като дойдете до великото знание на любовта.
към текста >>
92.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това не е смисъла на
небесния
живот.
Такива души са свързани със закона на любовта. Те работят за идването на Царството Божие на земята. Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на земята. Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и объркаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, светии, че като отидат на небето да вземат първото място.
Това не е смисъла на
небесния
живот.
Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света. Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Никой не е доволен от сегашния живот. Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура.
към текста >>
Най красивите и възвишени мисли, чувства и желания на човека се създават при най-голяма топлила и при най-голямо налягане Най-голямата топлина в света, която е в състояние да разтопи и най-мъчнотопимите
тела
, това е любовта, т. е.
Той само загатна това, но намери един изходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, да се преобрази, но затова се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгленът може да стане диамант, но за това се изисква голяма топлина. Същото може да се каже и за човека.
Най красивите и възвишени мисли, чувства и желания на човека се създават при най-голяма топлила и при най-голямо налягане Най-голямата топлина в света, която е в състояние да разтопи и най-мъчнотопимите
тела
, това е любовта, т. е.
тя произтича от любовта. Без любовта вие не можете да образувате тази голяма топлина. Ако вие искате да станете господари на своята съдба, непременно трябва да оперирате с огъня на любовта, със силата на любовта. Щом имате тази топлина, след това ще ви трябва и голямо налягане. Налягането иде от духа.
към текста >>
Според Ли-Ки, тя е израза и образа на съединението на земята с небето; нейните принципи са абсолютни; тя определя състоянието на всички неща; тя действа направо на душата и свързва човека с
небесните
духове.
Конг-Тзе е бил, приблизително, съвременник на Питагора и на втория Зороастър; без да познава тези божествени хора, без дори да е чувал де се говори за тях, той изповядвал тяхната доктрина. Дълбок моралист като законодателя на персите, той е прониквал в научните принципи като Питагор. Музикалната система на неговото отечество му е била напълно позната и изглежда дори, че той е бил — вещ и в изпълнението на музиката. В книгата Луп-Ю четем, че когато този философ свирел един ден на Кинг, един добър селянин, който минавал покрай неговата порта се спрял да го послуша, и, трогнат от хармонията, която този инструмент предавал, се провикнал: „О, с какви велики неща е изпълнена душата на този, който свири така! “ Обоготворението, което Конг-Тзе храни към музиката, той го е почерпил от свещените книги на своя народ, тези книги не говорят друго за музиката освен с цел да я хвалят и да разказват за нейните чудеса.
Според Ли-Ки, тя е израза и образа на съединението на земята с небето; нейните принципи са абсолютни; тя определя състоянието на всички неща; тя действа направо на душата и свързва човека с
небесните
духове.
Нейната главна задача на земята е да успокоява страстите. Тя е, която учи бащите и децата, царете и поданиците, мъжете и жените, на техните взаимни длъжности. Мъдрецът намира в нейните акорди един неизчерпаем извор на възпитание и радост. Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави. Стиховете изразяват чувствата на душата, песента оживява словата, музиката модулира песента, хармонията обединява всички гласове и свързва с тях звуците на различните инструменти: най-безчувствените сърца биват трогнати и човек се съединява с духа.
към текста >>
93.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете
небесните
?
Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора. които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос.
обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете
небесните
?
“ Като говори за „небесни неща,“ Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща“ — бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците. както и с тогавашните науки. Наистина. Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него.
към текста >>
“ Като говори за „
небесни
неща,“ Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето.
Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора. които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос. обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?
“ Като говори за „
небесни
неща,“ Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето.
Той, обаче, е разбирал и „земните неща“ — бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците. както и с тогавашните науки. Наистина. Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят.
към текста >>
Ето и впечатленията на един от тях: След обичайните приветствия двамата приятели сепнаха на прости дървени столове и започнаха усилено да дишат по особен начин при кой го излагаха горната част на
телата
си и силно изопваха мускулите.
Въпреки всичко, невероятното и необяснимото се реализира. След личната подготовка, високоговорителят, който бяхме донесли със себе си, се обади. Започна се хващането на станции по желание. Това именно е най-голямата мистерия. Незадоволени от тия описания на изключителния случай, група журналисти заминали за Моравска Острава и лично присъствали на един от тия тъй чудни експерименти.
Ето и впечатленията на един от тях: След обичайните приветствия двамата приятели сепнаха на прости дървени столове и започнаха усилено да дишат по особен начин при кой го излагаха горната част на
телата
си и силно изопваха мускулите.
Това продължи около 20 минути. Челата им лъв пот. Сикора се болезнено усмихна и взе един детектор, с който провери „дали се е хванало нещо“. Изглежда, че беше прибързал. Дихателната „гимнастика“ продължи и при втората проверка резултатът беше на лице.
към текста >>
Както в главата „Същинския човек“, тъй и в главата „Ясновидството“ читателя ще намери осветления за човека и неговите
тела
, за Азът и неговите проводници, с указания за тяхното развитие и функции, за проявите на чакрите в тях и от какво зависи развитието на ясновидството и яснослухарството у човека.
В нея авторът ни дава преди всичко опити — изследвания над известни индивиди, наречени от него сензитиви, които притежават началният, стадии на шестото чувство, т. е. това, което окултистите наричат ясновидство. Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“ * * * ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ от СТЕФАН ТОШЕВ (свършил по правните и държавните науки, бивш прокурор на окръжен съд, сега адвокат) Тази книга съдържа 552 страници с най-разнообразен материал из сферите на религията, християнството, окултната наука, философията, теософията и пр. В тази книга автора е засегнал доста голям брой най-интересни въпроси.
Както в главата „Същинския човек“, тъй и в главата „Ясновидството“ читателя ще намери осветления за човека и неговите
тела
, за Азът и неговите проводници, с указания за тяхното развитие и функции, за проявите на чакрите в тях и от какво зависи развитието на ясновидството и яснослухарството у човека.
По този въпрос автора е дал доста цитати от големи, авторитетни окултисти, като Учителя Дънов, Д-р Анна Безант, Д-р Рудолф Щайнер, Ч. Ледбитер, Брахман Чатерджи, Макс Хайндел, Йог Рамачарка и др. В главата „Същинския човек“ автора е подчертал дебело, че същинския човек не е тялото, а духът, съзнанието — безсмъртната същност, която е еманация от Бога. В тази глава автора си е послужил с доста цитати от професори по философия, учени с голяма известност и др., като проф. Д. Михалчев, проф. Фр.
към текста >>
94.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първом ангелите пяха, после създадоха света Те наредиха всичко точно определено, по музикални правила Движенията на слънцата и планетите, на всички
небесни
тела
, са наредени по музикалните правила.
Тихото пеене, когато е изпълнено с любов, се чува и на онзи свят. При тихото пеене мисълта е силна. А същественото е не да пеем високо, а когато пеем — да мислим. Когато светът се е създавал, всички са пели. Този свят е създаден чрез музиката.
Първом ангелите пяха, после създадоха света Те наредиха всичко точно определено, по музикални правила Движенията на слънцата и планетите, на всички
небесни
тела
, са наредени по музикалните правила.
Това е една велика идея. За да пееш, първом трябва да съзнаеш защо пееш, — да има една свещена идея, един свещен трепет в душата ти. Когато споменеш името на Бога, и Той да се проявява чрез теб. Гдето и да си, ти трябва да имаш този свещен трепет. И тогава ще видиш, че когато си в такова състояние и камъните и дърветата и всичко в природата ще ти проговори.
към текста >>
Лъвов, и 112 страници и над 40 картини, в която авторът разкрива пред читателя, на крайно популярен език, удивителни неща за звездите, планетите, мъглявините и други
небесни
явления.
Детството на една наука; 6. Страхът у детето; 7. Обиденото дете; 8. Въпроси и отговори. Излезе от печат книгата „Звездният мир и как се е родила земята“ от в. Н.
Лъвов, и 112 страници и над 40 картини, в която авторът разкрива пред читателя, на крайно популярен език, удивителни неща за звездите, планетите, мъглявините и други
небесни
явления.
Струва 25 лева, но се дава безплатно на всеки който се запише за списанието „Свят и наука“ год. V., под редакцията на д р Г. Ефремов, и прати 45 лв. до редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2. София.
към текста >>
95.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако има нещо разумно в днешните науки, то това, дето установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на
телата
.
Когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за с а м с усъвършенстването, за изглаждането на характера. Когато пък дяволът ви жени — тогава ще има всичко лошо. В всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочие, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските. За да можем да мислим правилно и логически, ние трябва да разбираме основата на нещата.
Ако има нещо разумно в днешните науки, то това, дето установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на
телата
.
Имаме установени закони на физиката, не химията, на човешката душа, които закони регулират отношенията на нещата и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл. И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по божественому, други — по човешки и трети — по дяволски. Първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим да по-изгладим тия неща. Когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я доправи, нека да я коригираме.“ Третото положение е когато всеки сам иска да стане Господ. Преди хиляди години хората са схващали нещата по Божественому, но в упадъка си те са изгубили това схващане Па и вие, когато сте в добро настроение, в душата си вярвате в Бога.
към текста >>
Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на
небесния
свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов!
То е тихо и спокойно като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето. Далечен поток пее своята песен, а друг му приглася. Гледам езерото и потъвам в приказен свят от вълшебни замъци, където прекрасна царкиня чака своя възлюблен царевич да я освободи и заведе в обетованата земя на щастието и свободата. Езерото на съзерцанието! Тишина, красота и тайна!
Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на
небесния
свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов!
Че в тебе, в твоята кристална чистота се отразява всичката красота на небето, на светлото слънце денем и на лъчезарните звезди нощем! П. Г. П а м п о р о в Буча Бехар ИМАНЕ Всеки знаеше, че да се държат пари в къщи, па макар заровени с кюп в земята, беше луда работа. Не бяха времена тогава. Мъртви пари.
към текста >>
96.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Астрономия По движенията на сателитите (спътниците) около
небесните
тела
(планети или звезди) астрономите изчисляват големината им и те твърдят, че Юпитер е 310 пъти по тежък от земята; Сатурн — 92 пъти; Нептун — 16 пъти; Уран — 14 пъти, когато пък Марс е много по-лек защото теглото му е само 2/3 от нашето.
Задачата на този клон е да даде методите за приложение на Божественото учение в живота. И най-после се явява четвъртият клон в България, носител и ръководител на който се явява Учителя (Петър Дънов), който е синтез на трите клона и плюс това внася нещо ново, което човечеството в миналото не е могло да приеме. Той също така има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Горните бележки изнасям за да стане по-ясно какво разбираме под „Херметическа наука и философия“, като увод и ключ към която се явява астрологията, и местото и ролята на Херметичната наука в развитието на човечеството. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.
Астрономия По движенията на сателитите (спътниците) около
небесните
тела
(планети или звезди) астрономите изчисляват големината им и те твърдят, че Юпитер е 310 пъти по тежък от земята; Сатурн — 92 пъти; Нептун — 16 пъти; Уран — 14 пъти, когато пък Марс е много по-лек защото теглото му е само 2/3 от нашето.
Меркурий тежи много по-малко от земята, само 0’06, а Венера 0‘8. Слънцето е 324 000 пъти по-тежко от земята. Меркурий е далеч от слънцето 57 милиона километри; Венера — 108; Земята — 149; Марс — 22б; Юпитер —775; Сатурн —1421; Уран —2831; Нептун най-отдалечен — 4470 милиони километри. Слънцето е в средоточието на нашата система. Нептун е 30 пъти по-отдалечен от Слънцето, отколкото Земята.
към текста >>
97.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Это существа,
тела
которых совершеннее устроены и сотворены из сияющей, чистой материи.
Третий род солнечных систем в своей совокупности составляет Божественный мир, который сотворен из самой тонкой, самой чистой материи. И Небо, о котором говорится в Священном Писании, не есть лазурный свод, простирающийся над нашими головами, за которым теряется безконечное пространство и где ночью светят звезды. Небо организовано высшими существами, великими душами; и вот почему оно велико в своих действиях Ангелы, населяющие „небо“ — великие души, постоянно посылающие свой свет во всю вселенную. Энергия их могучей мысли распределяется во всем Космосе и как коллективная сила приводит все в мире в движение. Не представляйте себе ангелов чем-то вроде безплотных существ, как каких нибудь .духов“, привидений.
Это существа,
тела
которых совершеннее устроены и сотворены из сияющей, чистой материи.
И ангел на столько властвует своим телом, что по своему желанию может делаться видимым и невидимым. Он может свободно путешествовать в безграничном пространстве с гораздо большей скоростью, чем свет; он может проходить целые солнечные системы, безпределькые звездные вселенные. Ангелы находятся также на разных ступенях развитии, но в общем они разделяются на два больших царства. Ангелы самаго возвышеннаго царства редко спускаются на землю, тогда как ангелы низшего царства спускаются чаще, чтобы помочь людям духовно под няться. Эти великие братья человечества произходят все из человеческой расы; они все безсмертные клетки Великаго Космическаго Человека, но им также пришлось пройти путь определеннаго развития; они его совершили миллиарды лет раньше земнаго человека, в гораздо более благоприятных условиях, и которые они очень разумно использовали.
към текста >>
Изразени са както в движението на
небесните
тела
, тъй и във вълнообразното движение на светлината, в силовите линии на електромагнитното действие, в движенията на атома и електрона, в нутационн движения на растителните стеблени и коренови върхове и пр.
Нека разгледаме по подробно израза: „всемирна хармония на движението“. Има космичен ритъм, който лежи в основата на живота. Това е онзи творчески ритъм, който е създал всичко, който организира всичко, които всичко претворява и гради. Пот действието на това космично движение и ритъм са изградени хилядите форми около нас. Те са вечно действащите принципи в космоса.
Изразени са както в движението на
небесните
тела
, тъй и във вълнообразното движение на светлината, в силовите линии на електромагнитното действие, в движенията на атома и електрона, в нутационн движения на растителните стеблени и коренови върхове и пр.
Движенията, които човек извършва, не са без значение. Има движения, които нямат общо значение. Те са от частен характер. Те не свързват човека с всемира, с Цялото. Те имат значение само лично за него.
към текста >>
98.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И според това, кой елемент доминира в дадени
небесни
тела
, определяме ги като огнени, въздушни, водни и земни.
В най-нисшия план на Битието — физическия, тези четири състояния на материята и енергията, са свързани с тъй наречените природни духове, или тъй да се каже тези елементи са като среда, в която природните духове живеят и от където те вземат субстанцията за своята проява. Наричат ги още духове на елементите, със следните имена: Саламандри или духове на огъня, ундина — духове на водата, силфи — духове на въздуха и гноми — духове на земята. В по-висшите сфери на Битието те са свързани с различните чинове на ангелската йерархия. Ето какво каза Агрипа в своята „Философия на окултизма“ по този въпрос: „Тези четири елементи са не само във всички неща тук долу, но също и в небесното пространство, в звездите, в духовете, в ангелите и в Бога самия, който е творец и създател на всички неща.“ Но в различните звезди и йерархии от същества те се намират в различни отношения и в различно поле на проява. От това зависи и тяхното влияние върху развоя на земния живот.
И според това, кой елемент доминира в дадени
небесни
тела
, определяме ги като огнени, въздушни, водни и земни.
Също така и между съзвездията у едни преобладава елемента на огъня, у други — въздуха, водата или земята. Според херметичната философия всяка енергия има свои специфични свойства, има свое специфично движение, което вече определя и характера, и структурата на формите, които строи. Защото енергиите сами по себе си са посредници, чрез които се предават импулсите, които идат от един разумен център. И в зависимост от вътрешното съдържание на импулса, в зависимост от онази мисъл, която е вложена в него, от там и от задачата която му е дадена, е и формата и характера на движение на дадена енергия А тази характерност на движението на дадена енергия определя и структурата на формата, която създава. Защо то всяка форма е външен израз на силите, които стоят зад нея.
към текста >>
Също така и външните форми на
телата
, респективно външните форми на човешкото тяло и на човешкото лице се обуславят от проявата на този или онзи етер.
Когато топлинния етер действа в материята той се стреми да създава сфери. Когато действа светлинния етер, той на свой ред се стреми да създава триъгълни фигури. Химическия етер се стреми към създаване на полукръгове. А жизненият етер създава квадратни форми.“ И според Г. Ваксмут и формата на клетките в различните организми и по специално в кръвта на различните организми е в зависимост от преобладаването на този или онзи род етерни сили.
Също така и външните форми на
телата
, респективно външните форми на човешкото тяло и на човешкото лице се обуславят от проявата на този или онзи етер.
(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Един точно сбъднал се сън Предстоеше до бъде опериран за апандисит войникът И. С., заедно с още двама свои другари. Той имал всичко две атаки, не много силни, без повръщане, без бурни явления. От тях последното атака било 30 дни преди операцията.
към текста >>
99.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато изучаваме живота на човека Исус в аналите на Природата, ний можем да го проследим, въплъщение след въплъщение, в които той е живял при различни условия, при различни имена, в различни
тела
, но все пак като човешко същество.
Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове. Това е „Словото“, творческото „да бъде“, което моделира първичната субстанция по начина, по който музикалните вибрации образуват различни фигури, като всеки тон дава винаги една и съща фигура. Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни съотношения и вибрации. Христос, второто лице на Бога, Великото космично Същество, Бог-Син, не може да се ограничи в една физическа човешка форма. Исус, обаче, принадлежи към нашето човечество.
Когато изучаваме живота на човека Исус в аналите на Природата, ний можем да го проследим, въплъщение след въплъщение, в които той е живял при различни условия, при различни имена, в различни
тела
, но все пак като човешко същество.
Това обаче не може да се каже за Христа. Христос не принадлежи към нашата, човешка еволюция. Не трябва да се предполага, обаче, че Исус е бил един обикновен индивид. Той е бил човек с необикновена чистота, стоящ много по-високо от болшинството от съвременното човечество. В продължение на много животи той е вървял по Пътя на светостта и така е достигнал до положението да получи най-голямата чест, която някога е дадена на едно човешко същество.
към текста >>
Това са принципите и началата на всички
тела
: това са елементите и качествата, които образуват всички
тела
.
Въздуха взема две от качествата на огъня — разредителност (това качество, което казахме за светлинния и топлинния етер — че разреждат материята) и движение, и едно на земята, а именно тъмнина, а напротив водата взема две качества от земята а именно — тъмнина и плътност и едно от огъня именно — движението. Но огъня е 2 пъти по рядък от въздуха, три пъти по подвижен и четири пъти по активен от въздуха. Въздуха е 2 пъти по-активен от водата, три пъти по рядък и четири пъти по подвижен. Също и водата е два пъти по активна от земята, три пъти по рядка и четири пъти по подвижна. И тъй огънят има същото отношение към въздуха, както въздуха към водата и водата към земята — и обратно — земята към водата; водата към въздуха и въздуха към огъня.
Това са принципите и началата на всички
тела
: това са елементите и качествата, които образуват всички
тела
.
Тук ясно виждаме изразени два принципа — активния и пасивния — топлината и студа — под чието въздействие се организират всички форми. Топлината, огъня разширява, а студа свива. Тогаз развиването на органическите форми върви по резултантната на тези две движения. И тъй, имаме четири елемента, от които всеки елемент има специфична форма на движение, която определя характера на формите и състоянията, които създава. Или с други думи казано — всеки елемент има специфичен начин на вибриране, има и специфичен ритмус, от което се определя, че всеки елемент има специфичен цвят и тон.
към текста >>
Така Първия знак на зодиака наречен овен, взема своя принцип от огъня, той е началото на зодиакалния, на жизнения кръг и в сегашната епоха началото му съвпада с пролетната равноденствена точка, която е там където еклиптика (видимия път на слънцето през небесната сфера) пресича
небесния
екватор.
Огъня е носител на светлина и топлина, той е емблема на духа на разумното начало. А земята е пасивното начало, тя е основа, фундамент, върху които се проявяват всичките елементи. Ето какво казва Агрипа за отношението на 12 зодиакални знаци към четирите елемента. Всеки елемент се проявява в три знака. Първия знак е началото на неговото проявление — това е в света на принципите; втория знак развиване на елемента, проявата му в света на законите, в реалния свят, третото му проявление е във феноменалния свят — свят завършени процеси, на резултатите, в материалния свят.
Така Първия знак на зодиака наречен овен, взема своя принцип от огъня, той е началото на зодиакалния, на жизнения кръг и в сегашната епоха началото му съвпада с пролетната равноденствена точка, която е там където еклиптика (видимия път на слънцето през небесната сфера) пресича
небесния
екватор.
Тъй че Овен е първия знак на огнения елемент. Втория знак на огъня се нарича Лъв, той е средата, и третия знак на огъня се нарича Стрелец; той е резултата, крайния предел на проявление на принципа на огъня. Тези три знака на зодиака образуват помежду си един равностранен триъгълник, наречен триъгълник или тригон на огъня. По Платоновата класификация, полярна на огъня видехме че е земята — и тя се проявява в три знака. Първия знак на земята се нарича Телец.
към текста >>
100.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Много енергия блика в техните души и
тела
.
Г., Д. Антонова Светлина в Пътя към Посвещението (продължение от бр. 217) – Сл. Камбуров Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 217) – Влад Пашов Училище на открито – Параскев Христов Книжнина КЪМ МЛАДИТЕ Много пътища се разтварят пред младите.
Много енергия блика в техните души и
тела
.
Много и различни идеали блестят пред тях и примамват погледа им. И често те се чудят кой път да хванат. в каква дейност да изразходват бликащата в тях енергия, към кой идеал да се устремят. На младежта е присъщо увлечението. Младите са по-искрени, по-чисти, по-безкористни от възрастните.
към текста >>
* Дълъг огнен друм — сребро разтопено, Очертавай през
небесния
простор!
Тайнствен, чуден чар във този лик трепти, И събужда, пали свидната надежда За бленуван кът, где щастие цъфти. * Ей, ти, лунен лъч, разискряй се, разискряй! Отстъпете, вие, сенки на нощта! О, ти, мой любим, гальовно се усмихвай. Ободрявай, милвай моята душа!
* Дълъг огнен друм — сребро разтопено, Очертавай през
небесния
простор!
О, ефирен дял от мировото звено, Пей, изпей ми химна на тоз звезден хор. * Кой от вси страни на тоя друм се чува! Порив смел, крилат и сила ти ми дай! О, да литне волно моя дух жадува И кат' всеки волен дух да засияй! В. С.
към текста >>
След главата следва вратът, шията, гърлото — това е пак един принцип в
Небесния
човек — това е онзи принцип, който дава плът, външен израз на мисълта — гласа, словото, речта.
И когато търсим съответствието между Космичния човек и обикновения човек, ние няма да ги търсим по форма, но по принцип. Например, когато говорим за главата на Космичния Човек. разбираме онзи принцип, който мисли и в чиято организация се намира основата на всички останали части на този човек. В него същевременно се намира пружината на целокупната проява на този човек. И казано е в Писанието: „Глава на твоето Слово е Истината.“ — Истината е главата на Космичния Човек , който е изявеното Слово.
След главата следва вратът, шията, гърлото — това е пак един принцип в
Небесния
човек — това е онзи принцип, който дава плът, външен израз на мисълта — гласа, словото, речта.
Тъй че, когато говорим за Космичния Човек, ние имаме предвид не известна форма, но съотношение комплекс от принципи, които действат и се проявяват като една система, като един организъм. Тези принципи са обединени с една вътрешна връзка и действат хармонично. Същото се отнася и до съвременния човек. Човек не е само външната форма, но зад тази форма намираме комплекс от принципи, като външна страна на които се явява формата. Но принципите, както при космичния човек, се намират в такова съотношение, че образуват един жив организъм.
към текста >>
НАГОРЕ